Помагало по трудово право за директори на училища

Уважаеми директори,

Промените, които настъпиха в обществено-политическата обстановка в страната, рефлектираха и в сферата на образованието. Повече от ясно е, че без внимателен и задълбочен прочит на законодателната уредба, касаеща трудовите отношения, а така също и на практиката в тази насока, не е възможно да сте коректни и справедливи ръководители и мениджъри на поверените Ви училища.

Основната цел на това помагало е да допринесе за правилното и законосъобразно прилагане на разпоредбите на Кодекса на труда във Вашата дейност като ръководители на учебни заведения.

Помагалото изяснява Вашите права и задължения като работници и работодатели на работното място и спестява време и неудобства при назначаването на работници и служители, както и при прекратяване на трудовите им договори. Освен това създава ясни правила за работа и осигурява значително намаляване на разходите, вследствие на правилен първоначален подбор на персонала за постигането на качествен учебен процес, извънсъдебно решаване на възникналите проблеми, както и правилна ориентация в съдебната защита при възникване на трудови спорове.

Днес трудовото право играе важна роля при даването на гаранции, че високото равнище на заетост и устойчивият икономически растеж са съпътствани от постоянно подобряване на условията на живот и труд в Европейския съюз.

Авторът

ПОМАГАЛО ПО ТРУДОВО ПРАВОПОМАГАЛО ПО ТРУДОВО ПРАВО ЗА ДИРЕКТОРИ ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩАНА УЧИЛИЩА

ПОМАГАЛО ПО ТРУДОВО ПРАВОПОМАГАЛО ПО ТРУДОВО ПРАВО ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩАЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА

Трудовият договор е типичното и най-често срещано на практика основание за възникване на трудовото правоотношение.

Трудовият договор е двустранен договор, т.е. между работник или служител и работодател. Това значи, че за всяка от страните възникват насрещни права и задължения. В практиката често се използва фигурата на договора за изработка /чл.258-269 ЗЗД/ поради обстоятелството, че този граждански договор разкрива най-много прилики с трудовия договор.

Договорът за изработка се сключва за постигането на определен трудов резултат, най - общо казано за свършване на нещо - напр.извършване на експертна оценка. Трудовият договор има за предмет самото полагане на труда, неговото протичане.

При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата. При трудовия договор работникът или служителят е зависим от работодателя.

Договорът за изработка предполага еднократно изпълнение на определена задача. Трудовият договор е договор за продължаващо се и многократно изпълнение на трудови операции.

2

ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТОВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕПРАВООТНОШЕНИЕ

/чл.61-чл.123//чл.61-чл.123/

Различията между договора за изработка и трудовия договор:а/ различен е техният предмет.

б/ различни са и вътрешните отношения между страните по двата договора.

в/ различно е изпълнението на договора.

Възникване на трудовото правоотношение


При договора за изработка рискът е за изпълнителя, т.е. непостигането на уговорения резултат.При трудовия договор работникът или служителят дължи по него предоставянето на работната си сила. За това непостигането на резултат от нейното използване поради независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя.

Мястото на изпълнение на договора за изработка се определя от изпълнителя, а трудовият договор се изпълнява в мястото на работа, определено в самия договор.

В КТ са предвидени три правни основания за възникване на трудовото правоотношение-със сключване на трудов договор, от провеждане на конкурс или от провеждане на избор.

Съгласно ал.1 на чл.61 КТ работникът или служителят и работодателя сключват трудовия договор, преди постъпването на работа, независимо от основанието за възникване на трудовото правоотношение.

Трудов договор може да се сключи между работодателя и група от лица /колектив/. Такъв договор се подписва непосредствено с всяко отделно лице или с общ упълномощен от всички тях представител. Независимо от начина на подписването му, от груповия трудов договор възникват същите права и задължения за страните, както ако договорът би бил сключен с всяко едно от тях.

3

г/ различно е и разпределението на риска при двата договора

д/ различно е и мястото на изпълнение на договора в двата случая

Решение от 20.12.2007 г. на САС по кас. гр. д. № 644/2007 г., ГК, 1-ви с-в, докладчик председателят Ирина Петровачл. 61, ал. 2 КТ

Сключване на трудов договор/чл.61/


В случаите, при които има разлика между страните, които сключват трудовия договор и страните, между които възниква и действа създаденото трудово правоотношение, работодателят е този, който дължи трудово възнаграждение и дължимите по КТ обезщетения, свързани с трудовото правоотношение. При трудовите спорове, свързани със съдържанието на трудовото правоотношение по трудов договор, сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ, страни са служителят и работодателят; само по спорове относно уволнението надлежна страна е горестоящият орган, с който е сключен договорът. При възстановяване на трудово правоотношение, възникнало по трудов договор, сключен от висшестоящия на работодателя орган, и при недопускане на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, отговорността е за работодателя и виновните длъжностни лица, а не за висшестоящия орган по чл. 61, ал. 2 КТ, чиято компетентност се изчерпва със сключването и прекратяването на трудовия договор. Производството е по реда на § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК (ДВ 59/20.07.2007 г. в сила от 24.07.2007 г.) във вр. с чл. 218а и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата М. В. Н. против решението от 2.06.2006 г. по гр. д. № 2569/2004 г. на СГС, II-а отделение в частта за отхвърлянето на иска по чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 6 232 лв. Оплакванията в касационната жалба се основават на неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, изразили се в неправилен извод относно пасивно легитимирания ответник по предявения иск. Поддържа се, че след като инспектората по образованието към МОН не е допуснал ищцата до работа и не е сключил с нея нов трудов договор, той е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на обезщетение за незаконно недопускане на работа след отмяна на уволнението. Наведени са доводи, че без да е бил сезиран от ответника, въззивният съд в нарушение на процесуалните правила се е самосезирал, и е обсъждал въпроса за пасивната материално правна легитимация на ответника. Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго за уважаването на иска по чл. 225, ал. 3 КТ в предявения размер 6 232 лв. - обезщетение за периода 18.03.2002 г. - датата на явяването за заемане на длъжността до 1.11.2003 г. - датата на завеждането на иска, със законните последици-присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Инспекторат по образованието - С. град не е взел становище. Съставът на САС, като взе предвид изложените в жалбата съображения, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 ГПК на заявените в нея основания за отмяна на атакуваното решение, приема следното: касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Тя е процесуално допустима като подадена срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационен контрол от апелативния съд по силата на § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК/2007 г. Жалбата срещу решението е неоснователна. По предявения с правно основание чл. 225, ал. 3 КТ иск за заплащане на обезщетение за времето 18.03.2002 г. - датата на явяването до 1.11.2003 г. - датата на завеждането на иска, за незаконно недопускане на работа след отмяна на уволнение и възстановяването й на работа като директор на ХХХ СОУ - С., предявен срещу ответника Инспекторат по образованието - С. град, с твърдения, че ищцата не била допусната да заеме длъжността на която е възстановена с влязло в сила съдебно решение и която се е явила да заеме в законоустановения срок, въззивният съд е приел, че на основание чл. 61 ал. 2 КТ и чл. 37, ал. 1 и 4 от ЗНП, началникът на РИО сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, но трудовото правоотношение възниква със съответното училище, което е пасивно легитимирано да отговаря по иска за заплащане на

4


търсеното обезщетение. По тези съображения, решението на първоинстанционният съд в частта за уважаването на иска е отменено, и вместо него е постановено друго за отхвърлянето му. Изводът на първоинстанционния съд, че ответникът РИО - С. град е ненадлежен ответник по предявения иск е законосъобразен - РИО - С. град не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащане на обезщетение за недопускане на работа след отмяна на незаконното уволнение на ищцата. По делото няма спор, че ищцата е заемала длъжност "директор на ХХХ СОУ - С.", и че с влязло в сила на 31.01.2002 г. съдебно решение уволнението й е отменено и тя е възстановена на предишната си длъжност. Няма спор, че ХХХ СОУ - С. е общинско училище по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗНП, поради което трудовият договор на ищцата се сключва и прекратява от началника на регионалния инспекторат по образованието към МОН - чл. 37, ал. 4 ЗНП във вр. с чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ. Няма спор, че работодател на ищцата е училището - чл. 61, ал. 2, изр. 2 КТ. В случаите, при които има разлика между страните, които сключват трудовия договор (чл. 61, ал. 2 КТ) и страните, между които възниква и действа създаденото трудово правоотношение, работодателят е този, който дължи трудово възнаграждение и дължимите по КТ обезщетения, свързани с трудовото правоотношение. При трудовите спорове, свързани със съдържанието на трудовото правоотношение по трудов договор, сключен по реда на чл. 61, ал. 2 КТ, страни са служителят и работодателят; само по спорове относно уволнението надлежна страна е горестоящият орган, с който е сключен договорът. С уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се възстановява трудово правоотношение и при явяването на възстановения работник на работа не е необходимо издаването на специална заповед или подписването на допълнително споразумение към трудовия договор, защото трудовото правоотношение е възстановено при същите условия, при които е съществувало преди уволнението. При това положение, при възстановяване на трудово правоотношение, възникнало по трудов договор, сключен от висшестоящия на работодателя орган, и при недопускане на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, отговорността е за работодателя и виновните длъжностни лица, а не за висшестоящия орган по чл. 61, ал. 2 КТ, чиято компетентност се изчерпва със сключването и прекратяването на трудовия договор. В настоящия случай самата ищца твърди, че не е била допусната на работа от служители на училището (бодигардове и изпълняващия длъжността директор). Твърденията й, че те са действали по заповед на началника на инспектората по образованието е ирелевантен, тъй като именно работодателят е този, който е длъжен да осигури на работника условия за работа - чл. 127 КТ, при неизпълнението на което задължение, след отмяна на уволнението и явяване на служителя на работа, възниква и отговорността по чл. 225, ал. 3 КТ. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е допуснал процесуално нарушение обсъждайки въпроса за пасивната материално правна легитимация на ответника. Такова възражение е наведено от ответника по съществото на спора пред въззивната инстанция, а дори и да не беше направено, съдът при постановяване на решението е длъжен да прецени дали конституираните по делото страни са страни по материалното правоотношение, за да скрепи със сила на присъдено нещо спора по това правоотношение. Атакуваното решение не съдържа твърдяното касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, поради което следва да бъде потвърдено и САС РЕШИ:

Оставя в сила решението 2.06.2006 г. по гр. д. № 2569/2004 г. на СГС, II-а отделение в частта за отхвърлянето на иска по чл. 225, ал. 3 КТ за сумата 6 232 лв.

5


За длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Няма процесуална пречка искове, които предпоставят прекратено трудово правоотношение, да се съединят за общо разглеждане с исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 и 3 КТ при условията на евентуалност - доколкото съдът не уважи последните да се произнесе по основателността на евентуално заявените претенции. П. окръжен съд е постановил решение, с което е отменил решение № 2 от 19.01.1999 година по гр. д. № 2092/98 година на П. районен съд в частта, с която е призната за незаконна и е отменена заповед за уволнение № РД-12-1546/ 8.06.1998 година на министъра на образованието и науката, С. М. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "директор" на НУ "В. Др.", гр. П. и училището е осъдено за заплати обезщетението чл. 225, ал. 1 КТ в размер 1 243 038 лева (стари), ведно със законната лихва и разноските по делото. Вместо него е постановил друго, с което е отхвърли тези искове като неоснователни. Обезсилил е същото решение в частта, с която е осъдено училището да заплати сумата 48 431 лева (стари), която съставлява обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и е прекратил производството по този иск. Приел е от една страна, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ са неоснователни, защото училището - ответник по делото, не е носител на пасивната материалноправна легитимация. Съгласно чл. 37, ал. 3 от Закона за народната просвета (ЗНП) министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните училища. Следователно работодател по отношение да директорите на училищата е министърът, а не училището. От друга страна искът за обезщетение, което произтича от неизползван платен годишен отпуск, е процесуално недопустим той е предявен преждевременно, тъй като предпоставя прекратено трудово правоотношение. В случая това не е така - спорът за законността на уволнението още не е приключил. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение в тази част и е прекратил производството по делото. Жалбата е основателна. Въззивното решение противоречи на материалния закон. При постановяването му е допуснато и нарушение на съществени процесуални правила. В него е даден неправилен отговор на най-важния въпрос, въведен в предмета на делото - кой е работодател на директора на държавно училище при положение, че трудовият договор е сключен с министъра на образованието и науката, респ. кой е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове. Разрешение на спорното обстоятелство се съдържа в нормата на чл. 61, ал. 2 КТ. Тя гласи, че за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. В тези случаи трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Законодателят се е отклонил от правилото на ал. 1 от текста (че трудовият договор се

6

Решение № 958 от 6.07.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1971/1999 г., III г. о., докладчик председателят на отделение Таня Митова Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. 2/2000 г., стр. 31 чл. 61, ал. 2 КТ чл. 103 ГПК


сключва между работника или служителя и работодателя) за някои случаи на йерархически подчинени структури - например в здравеопазването (Наредба за управление на здравните заведения (НУЗЗ), в просветата - чл. 37, ал. 1 от Закона за народната просвета (ЗНП). Разглежданият казус е типичен пример в това отношение. Съдът не е имал основание да приеме, че ищцата не е предявила иска с срещу надлежната страна в материалното правоотношение. Трудово- правната връзка е възникнала между нея и предприятието, в което тя работи (училището), независимо че трудовият договор е подписан от висшестоящ орган (министъра на образованието и науката). По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е допуснато съществено процесуално нарушение. Действително наличието на прекратено трудово правоотношение е елемент от фактическия състав на разпоредбата, от който зависи основателността му. Няма процесуална пречка обаче той да се съедини за общо разглеждане с исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ при условията на евентуалност - доколкото съдът не уважи тези искове да се произнесе по претенцията за парично обезщетение поради неизползван платен годишен отпуск. Известно е, че евентуалното съединяване на исковете е способ за постигане на процесуална икономия и доколкото съдът е приел за съвместно разглеждане исковете (чл. 103 ГПК ), дължи произнасяне по тях съобразно особеностите на този вид сезиране.

Алинея първа на чл.62 установява един категоричен императив. Трудовият договор задължително се сключва в писмена форма. Писмената форма, в която се сключва трудовият договор е обикновената писмена форма, в която волята на страните за сключването и съдържанието на трудовия договор се изразява писмено и от двете страни и договорът се подписва от тях.

В ал.5 на чл.62 е визирано задължение за работодателя да запознае работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. Това може да бъде

7

/ДВ бр.108/19.12.2008г. /В ал.3 на чл.62 се създава изречение второ:”Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции”Инспекция по труда” електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление”.

Форма на трудовия договор /чл.62/


осъществено чрез запознаване с длъжностна характеристика, с правилник за вътрешен трудов ред, както и чрез първоначален инструктаж и т.н. Желателно е това да става срещу подпис.

Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК, вр. § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. А., чрез процесуален представител, срещу решение № 84/15.02.2008 г. по в. гр. д. № 986/2008 г. по описа на ДОС, в частта, с която се отменя решението на РС - Д. по гр. д. № 2165/2006 г., с което са уважени исковете на ищцата срещу Професионална гимназия по ветеринарна медицина "ПД Г. П." - Д. Обжалва решението в частта, с която се отхвърля искът за възстановяване на заеманата длъжност "Учител по ветеринарна медицина"; в частта, в която се отхвърля искът за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа над размера над 144,49 лв. до 1 482 лв. за периода след 15.09.2006 г. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, поради незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че трудов договор № 13/30.09.2005 г. е сключен, на основание чл. 68, ал. 1 от КТ, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ, в полза на работодателя, но в него не е посочено за какъв срок, поради което следва да се приеме законният срок. Освен това, съгласно уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ в графата срок на договора е посочено 30.03.2006 г., от което следва, че по сключения срочен договор срокът е изтекъл и същият е станал договор за неопределено време с мълчаливото съгласие на двете страни, на основание чл. 69, ал. 1 от КТ. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважат предявените искове, в евентуалност - делото да бъде върнато на ДОС за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуален представител. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по същата. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе в предвид доводите на касатора и данните по делото, В. апелативен съд намира следното:

С решението - предмет на касационното обжалване, ОС - Д. е оставил в сила решение на ДРС от 19.07.2007 г. по гр. д. № 2165/2006 г., с което са уважени предявените от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д., искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ до размера на 144,49 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2006 г. до окончателното погасяване на задължението. Отменил е постановеното решение по гр. д. № 2165/2006 г. на ДРС, с което са уважени предявените от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за горницата над 144,49 лв. до 1 482 лв., както и в частта за отговорността за

8

Решение № 86 от 11.07.2008 г. на ВнАС по кас. гр. д. № 24/2008 г.чл. 62, ал. 4 КТ,чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 3, пр. 2 КТ,чл. 70, ал. 1 КТ,чл. 71, ал. 1 и 2 КТ, чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 325, т. 3 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ


разноски. Отхвърлил е предявения от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "учител по ветеринарна медицина". Отхвърлил е предявения от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. иск за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа над размера от 144,49 лв. до 1 482 лв. и за периода след 15.09.2006 г.Въззивният съд е приел от фактическа страна, че между страните е бил сключен срочен трудов договор, предшестван от договор за изпитване. Трудовото правоотношение е възникнало по силата на трудов договор № 13/30.09.2005 г., считано от 3.10.2005 г., по който ищцата Т. С. А. е изпълнявала в ответната гимназия длъжността "учител по ветеринарна медицина". Съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 11/1.09.2006 г. на директора на ПГВМ, гр. Д., на основание чл. 325, т. 3 от КТ. Правните изводи са за законно извършено уволнение, поради изтичане на уговорения срок. Липсата на незаконно уволнение предпоставя и невъзможност за възстановяване на предишната работа, респективно за уважаване на предявените искове. ВнАС намира, че въззивният съд в съответствие с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е приел, че по сключения между страните трудов договор № 13/30.09.2005 г. волята на страните е била да обвържат действието на сключения между тях трудов договор със срок, както и със срок на изпитване в полза на работодателя. Това обстоятелство се установява с посоченото основание за сключването му - чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ - в полза на работодателя. Следователно, работодателят се е възползвал от предвидената възможност в чл. 70, ал. 1 КТ да изпита професионалната годност на служителя за посочената работа и е отразил това по реда на чл. 70, ал. 2 КТ. Доколкото не е отразен срок на изпитване, следва да се направи извод, че страните са имали в предвид предвиденият в закона максимален срок от 6 месеца.

Следва да се отбележи, че договорът за изпитване може да предшества сключването на окончателен трудов договор - срочен или безсрочен. Безспорно, в посочения срок работодателят не се е възползвал от предвидената в чл. 71, ал. 1 КТ възможност да прекрати договора, поради което, на основание чл. 71, ал. 2 КТ, следва да се приеме, че трудовият договор следва да се смята за окончателно сключен. Спорът е относно характера на трудовия договор - дали е срочен или безсрочен. Относно това обстоятелство, съдът съобрази следното:

Отношенията между страните са възникнали с подадена молба, вх. № II-2-261/26.09.2005 г. от Т. С. А. до директора на ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. В молбата се съдържа искане молителката да бъде назначена на длъжността учител - професионална подготовка за една учебна година. С резолюция от 29.09.2005 г. на директора на ПГВМ молбата е удовлетворена, като е посочено, че трудовият договор ще е по чл. 68, ал. 1, вр. чл. 70, ал. 1 - в полза на работодателя, за срок - съгласно молбата. Действително, в сключения трудов договор № 13/30.09.2005 г. е възпроизведено съдържанието на резолюцията, с изключение на срока на действие на договора. Но от изложеното по-горе, а именно - от съдържанието на молбата и направеното в нея искане ищцата да бъде назначена за срок от една учебна година, изразеното съгласие от работодателя, договорът да бъде сключен за срок, посочен в молбата, следва да се направи извод, че при сключване на договора и двете страни са желаели да сключат договор за срок от една учебна година. По делото липсват доказателства - преки или косвени, някоя от страните да е желаела да бъде сключен срочен трудов договор със срок 30.03.2006 г., какъвто е основният довод на касаторката. Това би се оказало в противоречие и с искането в молбата - да бъде назначена за срок от една учебна година, както и с характера на учебния процес, който приключва на 15.09.2006 г. Единственият довод за това обстоятелство се черпи от уведомление по чл. 62,

9


ал. 4 от КТ (л. 11), според което договор № 13/30.09.2005 г. е със срок 30.03.2006 г. Следва да се отбележи, че това уведомление, от една страна, не може да замести волята на страните, от друга, пред въззивната инстанция е представено също уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ, според което договор № 13/30.09.2005 г. е със срок до 31.08.2006 г. Тези две уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ не си противоречат, не противоречат и на останалите доказателства, както и на изложеното по-горе. Същите отразяват посочените основания за сключване на трудов договор № 13/30.09.2005 г. и който по своята същност представлява срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1 КТ за срок от една година и в рамките на този договор - трудов договор със срок за изпитване за срок от 6 месеца, т. е. до 30.03.2006 г. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че сключеният между страните трудов договор № 13/30.09.2005 г. е срочен и с продължителност една учебна година (15.09.2006 г.). Съдът намира, че същият не противоречи на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като са налице предпоставките на предвиденото в чл. 68, ал. 3, пр. 2 КТ изключение, а именно - наличие на писмено искане на служителя за сключване на трудов договор за по-кратък от предвидения в т. 1 на ал. 1 срок. А след като е налице законосъобразен трудов договор за определен срок и прекратяването на същия е на основание чл. 325, т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок, то след изтичането на уговорения срок на 15.09.2006 г. заповед № 11/1.09.2006 г. на директора на ПГВМ, гр. Д. се явява законосъобразна. Предвид изложеното, касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, В. апелативен съд РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 84 от 15.02.2008 г., постановено по в. гр. д. № 986 по описа на ДОС за 2007 г. в частта, с която е отменил постановеното решение по гр. д. № 2165/2006 г. на ДРС, с което са уважени предявените от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за горницата над 144,49 лв. до 1 482 лв., както и в частта за отговорността за разноски, в частта, с която е отхвърлил предявения от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност "учител по ветеринарна медицина", в частта, с която е отхвърлил предявения от Т. С. А. срещу ПГВМ "ПД Г. П.", гр. Д. иск за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа над размера от 144,49 лв. до 1 482 лв. и за периода след 15.09.2006 г. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е окончателно.

За работодателят съществува задължение да предостави на работника или служителя преди започване изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение:

10

Начало на изпълнение/чл.63/


Законът прави разлика между сключването на трудовия договор и началото на неговото изпълнение, а именно:

-сключването е моментът, в който между страните по договора е постигнато пълно съгласие по всичко и е налице един завършен в надлежна форма трудов договор, а началото на изпълнение на трудовия договор е постъпването на работа на работника или служителя.

Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил цитираните документи.Ако това е факт и той бъде констатиран от надлежните органи работодателят може да бъде санкциониран на основание чл.414 КТ.

Работникът или служителят е длъжен да постъпи на работа в едномесечен срок от получаването на посочените по-горе документи, освен ако страните са уговорили друг срок. Неспазването на този срок не носи санкция за работника или служителя.

С подписването на трудовия договор страните се договарят за неговото съдържание.

Място на работа.|Това е седалището на съответното учреждение /училище, РИО и др./, с

което е сключен трудовия договор или т.н. териториално определено пространство, където работникът или служителят полага труда си.

Наименование на длъжността и характера на работа.”Наименованието на длъжността” е името, с което длъжността е

известна: учител, лекар, агроном и др. Това наименование е установено в Националната класификация на професиите и се вписва в съответния код, визирано е в отделните закони , а така също и в щатното разписание.

11

- копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

Съдържание на трудов договор /чл.66/


Дата на сключване на трудовия договор и начало на неговото изпълнение.

Датата на сключване на трудовия договор е денят, в който между страните е постигнато в писмена форма съгласие по всички пунктове от същия. Тя има статистическо значение.

С по-висока значимост е датата, от която работникът или служителят се явява на работа и започва да изпълнява трудовите си задължения.Това е началото на изпълнение на трудовия договор.

Времетраене на трудовия договор.Това означава страните да определят вида на трудовия договор:срочен

или безсрочен. Ако избраният от страните договор е срочен, те трябва да посочат неговия вид съгласно изчерпателното изброяване на срочните трудови договори в чл.68,ал.1 КТ.

Продължителност на платените годишни отпуски.В трудовия договор се посочва размерът на основния, удължения и на

допълнителния платен годишен отпуск. Размерът на платените годишни отпуски е променлива величина, която може по години да се уговаря с различна продължителност, следващият се за всяка календарна година платен годишен отпуск трябва да се отразява чрез отделни споразумения между страните като “приложение” към индивидуалния трудов договор.

Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор.

Еднакъв и срока на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, както при прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника или служителя по чл.326 КТ, така и при едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работодателя по чл.328 КТ.

Определяне на основното и на допълнителното трудово възнаграждение.

Тук са необходими три уточнения:Първо - когато има сключен колективен трудов договор, с

индивидуалния може да се уговаря само по-високо трудово възнаграждение, но не и по-ниско от уговореното в колективния;

второ - в организациите на бюджетна издръжка възможностите за договаряне на работната заплата са по-малки, тъй като средствата за работна заплата са определени от бюджета. Но в тези граници договарянето е на общо основание допустимо;

12

Невписването на платените годишни отпуски в трудовия договор не лишава работника или служителя от тях, нито от ползването им.


трето - всички допълнителни възнаграждения сега са определени в минимални размери, поради което и те могат да бъдат на общо основание договаряни и в индивидуалния трудов договор.Продължителност на работния ден или на работната седмица.

В трудовия договор трябва да се определи продължителността на работния ден, по която работникът или служителят ще работи:

с нормална 8-часова продължителност на работното време през деня;

с намалена продължителност от 7 и 6 часа на ден за работа при вредни или специфични условия на труд и за работници и служители до 18-год. възраст-7-часов работен ден;

-непълен работен ден с продължителност, по-малка от законоустановената, която страните уговарят в трудовия договор.

като брой на работните дни през календарната седмица; като брой на работните часове през работната седмица; и в двата смисъла: като брой на работните дни през

седмицата и като обща продължителност в работни часове през работната седмица.

Алинея 2 на чл.66 от КТ разширява договорната свобода на страните, като включва в съдържанието на трудовия договор и “други условия, свързани с предоставянето на работна сила”.Това е така нареченото факултативно/допълнително съдържание/ на трудовия договор.И без него трудовият договор е на общо основание перфектно сключен, щом като съдържа постигнато съгласие. С трудовия договор страните могат да договарят по всички въпроси, които изобщо не са уредени в закона, или ако са уредени в него, това е направено не с повелителни/императивни/, а с диспозитивни правни норми.

13

Определянето на “продължителността на работната седмица” се разбира в следния смисъл:


Съгласно алинея 1 съществуват трудови договори според наличието

или отсъствието на клаузата “срок” в тях.Те биват две основни групи: за неопределено време /безсрочни трудови договори/ и срочни трудови договори. За неопределено време са трудовите договори, в които не е определен срокът, за който те ще съществуват. Срочните трудови договори са тези , които съдържат клаузата “срок” като техен модалитет.

В алинея 2 е установена презумпция за сключен договор за неопределено време, ако изрично не е уговорена клауза “срок” в същия. Тогава, когато страните не са предвидили клауза “срок” в договора, предполага се, че намерението им е било да не обвързват сключения трудов договор със срок. Тази законова презумпция е необорима.

Съгласно алинея 3 трудовият договор сключен за неопределено време може да се превърне в договор за определен срок, само при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено.Това предполага писмено споразумение, подписано и от двете страни.

Съгласно текста на алинея 1,точка 1 “определеният срок”

14при този вид срочен договор “не може да бъде повече от 3 години,

Срочни трудови договори /чл.68/

Времетраенечл.67/


доколкото в закон или акт на министерски съвет не е предвидено друго”. КТ като закон съдържа примери в едната и в другата посока. Така например чл.229, ал.2 и чл.234, ал.3 откриват възможност за сключване на срочен трудов договор за определен срок до 6, съответно до 5 г. след някои договори за професионална квалификация. и

Точка 2 предвижда, че срочен трудов договор може да се сключва и за извършване, и за довършване на определена работа.

Това изисква в договора точно да се определи работата, за изпълнението и за довършването на която се сключва трудовият договор.За времетраенето на този договор не е определена максимална продължителност, за разлика от срочния трудов договор по т.1.

Точка 3 урежда още един срочен трудов договор за определяем срок. Той намира широко приложение в практиката като договор за заместване.

-

продължителен отпуск по майчинство и отглеждане на малко дете, отпуск поради временна неработоспособност, неплатен отпуск и др. Този срочен трудов договор за заместване може да сключи както за заместване на работник или служител по безсрочен, така и по срочен трудов договор, включително и на сключен предходен трудов договор за заместване. В последния случай може да се получи “каскада” от трудови договори за заместване - особено при продължителен отпуск по майчинство - когато заместникът, приет на работа по т.3, излезе също в отпуск по майчинство и

15

ал.3 на анализирания тук член 68 КТ предвижда сключването на срочни трудови договори за срок “най-малко 1 година”

При него срокът на договора е определяем чрез времето, необходимо за довършване на уговорена работа.

Той може да продължи и повече от три години - толкова, колкото е необходимо за извършване на определената работа.

Този договор се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Причините и срокът за отсъствието са без значение

В трудовия договор задължително се вписват името и длъжността на титуляра, за заместването на който се сключва трудовият договор, както и обстоятелството, че договорът за заместване се сключва до неговото завръщане на работа.


на негово място се приеме друг заместник, който също може да излезе в отпуск по майчинство.

Точка 4 предвижда сключването на срочен трудов договор за работа на длъжност, която се заема с конкурс.

Клаузата “срок” в този договор се определя от продължителността на времето, през което съответната длъжност ще бъде изпълнявана-докато бъде заета с конкурс.

В точка 5 е предвиден срок за изпълнение на работа и служба по трудово правоотношение, възникнало от срочен трудов договор, от лица /предимно/ служители, които обслужват съответния орган, за който е установен мандат, в смисъл на упълномощаване въз основа на избор за изпълнение на определена изборна длъжност.

В алинея 2 изрично е подчертана идеята на работниците и служителите по срочни трудови договори да се предоставят същите права и задължения, както и на работниците по трудови договори за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието.

Алинея 3 цели да внесе разумни ограничения при използването на срочните трудови договори. Преди всичко тя има предвид само срочните трудови договори за определено време, т.е. един от петте вида срочни трудови договори по чл.68,ал.1 КТ. Тя не се прилага за останалите срочни трудови договори по чл.68,ал.1, т.2-5 КТ.

обхваща видове дейности и работи, за изпълнението на които поначало е допустимо сключването на срочни

трудови договори за определено време.

16

Ограниченията за сключване на срочни трудови договори за определен срок могат да бъдат разделени на две групи.

Първата група

Те са три вида: временни, сезонни и краткотрайни.

Независимо от това какво е вписано в самия договор, той може да се сключва само за времето, докато съответната длъжност бъде заета от кандидат въз основа на успешно проведен конкурс


Временни са работите , които имат случаен и еднократен характер спрямо постоянния и основен предмет на дейност, които те подпомагат. Тези договори имат продължителност от няколко седмици до 1-2 или три месеца. Това са работи по почистване на складове, поправка на инсталации и др.

Сезонни са работите, които зависят от сезона. Краткотрайни са работите с епизодичен и подчертано кратък срок

за тяхното изпълнение - пр. товаро-разтоварни и преносни работи и др.

обхваща срочни трудови договори с новопостъпващи работници и служители. Но това не са всички

новопостъпващи работници и служители, а само онези които постъпват на работа при работодатели, чиито предприятия или търговски дружества са обявени в несъстоятелност или са в ликвидация.

Срочни трудови договори за определено време, сключени в нарушение на ал.3, т.е. за работи, които не са временни, сезонни или краткотрайни, или с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност предприятия и не е налице изключението по ал.4, съгласно ал.5, се смятат за сключени за неопределено време и не могат да се прекратяват по чл.325,т.3 КТ.

Алинея 4 установява изключение от ал.3.

, това изключение е допустимо само при наличието на обективни причини от икономически, технологически, финансов и др. подобен характер, свързани с дейността на предприятието.

, тези причини трябва да налагат наемането на повече работници и служители за определен период от време, след изтичането на

който нуждата от тях отпада., тези причини трябва да бъдат изрично посочени в трудовия договор.

При наличието на такива обективни производствени причини ал.4 установява изключения на “две степени”.

Едната е изключение за сключване на срочни трудови договори за срок от най-малко 1 година /изр.1/. Идеята на закона е да допусне прибягването до срочни трудови договори за определено време за работи, свързани с основния предмет на дейност, които имат относително по-дълготраен характер. Ако работите са сезонни, краткотрайни или временни, тогава и без това

17

Втората група

Първо

Второ

Трето


изключение за тяхното изпълнение, могат да се сключват срочни трудови договори за определено време. Другата “степен” на изключение е допускане на сключване на срочни трудови договори за определено време и за по-кратък срок от една година, но само по писмено искане на работника или служителя/изр.2/

Алинея 5 урежда последиците от нарушаването на реда за прибягване до срочни трудови договори при условията, предвидени в ал.3 и 4

Съгласно алинея 6 смисълът на това информиране е да се даде по –голяма гласност на свободните работни места за безсрочни трудови договори и шансове за заемането им от работници и служители в предприятието, които работят по срочни трудови договори.

Алинея 7 подтиква работодателя при възможност да предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите по срочни трудови договори в предприятието до формите на професионално обучение.

Не е предвидена в КТ възможност отказът да се оформи с подписите на свидетели и едностранната промяна на трудовия договор да породи по този начин правно действие. Допълнителното споразумение не е произвело такова, тъй като противоречието му с повелителните норми на закона обуславя нищожността му. Тя може да бъде прогласена и служебно от съда. Срочен трудов договор се сключва в изрично посочени хипотези. Производството е по реда на чл. 196 от ГПК С Решение № 132 от 30.11.2006 г. по гр. д. № 1417/2006 г. по описа на ВрРС са уважени предявените при условията на обективно, кумулативно съединяване искове от страна на В. К. от гр. М. срещу СОУ с паралелки за придобиване професионална квалификация към Затвора, гр. В., основани на чл. 357, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ. Въззивна жалба срещу решението на първостепенния съд е подало СОУ с паралелки за придобиване на професионална квалификация към Затвора, гр. В., с оплакване за неправилност, поради нарушаване на материалноправни и процесуални норми при постановяването му. Моли съдът да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Подробни правни съображения се излагат във въззивната жалба. Въззиваемият с писмено възражение до съда и в съдебно заседание е оспорил въззивната жалба и е заявил становище за неоснователността й. Моли съдът да остави в сила решението на районния съд, като такова, постановено без пороци. Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в правния спор, в рамките на преклузивния срок, визиран в закона, и срещу съдебен акт от категорията на

18

Решение № 421 от 7.03.2007 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 69/2007 г., докладчик председателят Радослава Симеонова, чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 КТ, чл. 325, т. 3 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, чл. 357 КТ


обжалваемите. Тя задължава въззивният съд да се произнесе по основателността й. Пред въззивната инстанция страните в правния спор не са ангажирали нови доказателства. За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, с която е сезиран, решаващият състав на съда обсъди доводите и възраженията на страните в правния спор и сам при условията на чл. 188 от ГПК прецени събраните по делото доказателства. Ищецът В. К. К. и ответното СОУ са били в трудовоправни отношения, възникнали по силата на трудов договор № 24/15.09.2005 г., по силата на който той е заел длъжност "учител" в училище IV-та категория за определено време: една година - до 15.09.2006 г. С допълнителни споразумения, по взаимно съгласие между страните, е изменявано трудовото възнаграждение на ищеца. От страна на работодателя е предприето едностранно изменение на трудовия договор, като е променен с допълнително споразумение срокът на договора, като е обективирана воля срокът да е до 15.06.2006 г. Ищецът не е подписал това споразумение, като неговият отказ е оформен с подписите на трима свидетели. От страна на работодателя е прието, че допълнителното споразумение под № 176 от 25.05.2006 г. е породило своето действие и със Заповед № 191/15.06.2006 г., считано от 16.06.2006 г., е прекратил трудовоправната връзка с ищеца, на основание чл. 325, т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок. От страна на работодателя се поддържа и пред двете съдебни инстанции, че към момента на прекратяване на трудовоправната връзка е било налице соченото в уволнителната заповед уволнително основание, поради което е и прибягнал до този начин на прекратяването й. От страна на работника се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като и трудовият договор, и допълнителното споразумение противоречат на КТ. По тази причина трудовият договор е сключен за неопределено време, а едностранната му промяна е незаконна. При горната фактическа обстановка, решаващият състав на съда приема следните правни изводи:

Правилен е и се споделя от съда наведеният довод от страна на уволнения, че срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ следва да се смята сключен за неопределено време. Съгласно ал. 2 на чл. 68 КТ, срочен трудов договор се сключва в изрично посочени хипотези. От установените по делото факти е безспорно, че работодателят при сключването на процесния договор не е бил в хипотезата на чл. 68, ал. 2 от КТ. Длъжността "учител" няма характер на временна, сезонна или краткотрайна дейност. Това е длъжност постоянна. Безспорно е, че ответното СОУ не е нито в ликвидация, нито в несъстоятелност. Що се касае до предвиденото в ал. 3 "изключение", то такова е налице само при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини към момента на сключване на договора и обуславящи срочността му, каквито ответният работодател не доказа в настоящото производства. Не се споделя наведеният от страна на работодателя довод, че договорът е сключен в последната хипотеза, тъй като не се знаело дали ще има желаещи затворници да се обучават. Това обстоятелство подлежи на доказване, тъй като съдебният акт не може да се основава на предположения. Друго би било и основанието за прекратяване на трудовоправната връзка при наличието на една такава хипотеза. Предвид гореизложеното, сключеният, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, срочен трудов договор е сключен в противоречие на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, поради което и на основание чл. 68, ал. 4 от КТ, същият следва да се смята сключен за неопределено време.При горния правен извод, решаващият състав на съда приема, че атакуваната заповед, с която трудовоправната връзка е прекратена, поради изтичане на уговорения срок, е незаконосъобразна. Предвид обстоятелството, че съществуващото между страните трудово правоотношение се счита за такова за неопределено време, то и основанието за

19


прекратяването му - изтичане на уговорения срок, не е налице и работодателят не е разполагал с правната възможност именно на това основание да прекрати трудовия договор. Този правен извод на съда не се променя от наличието на допълнително споразумение за промяна на срока на трудовия договор, тъй като взаимно съгласие между страните за такава промяна не е налице. Не е предвидена в КТ възможност отказът да се оформи с подписите на свидетели и едностранната промяна да породи по този начин правно действие. Допълнителното споразумение не е произвело такова, тъй като противоречието му с повелителните норми на закона обуславя нищожността му. Тя може да бъде прогласена и служебно от съда, което и районният съд е сторил. При горните правни изводи, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и като такъв, следва да бъде уважен. Предвид акцесорността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ спрямо главния иск по т. 1, то и искът за възстановяване на предишна работа също е основателен и като такъв, следва да бъде уважен. Като е приел същите правни изводи, които съвпадат с тези на въззивната инстанция, районният съд е постановил решението си в съответствие с процесуалните и материалноправни норми и решението му, като правилно, следва да се остави в сила. Мотивиран от горното, В. окръжен съд, в настоящия му състав, РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 132 от 30.11.2006 г. по гр. д. № 1417/2006 г. по описа на Районен съд, гр. В. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 30-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Нормата на чл. 68, ал. 3 КТ изисква писмено искане от страна на работника. Свидетелски показания са допустими, само ако се установи, че документът е бил загубен или унищожен не по вина на страната, която иска да се ползва от него. Производство го е по реда на § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК (обн. в ДВ, бр. 59/2007 г.) и чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК. Образувано е по касационната жалба на ОУ "П. Х.", с. Х. срещу решението на РОС № 193/7.11.2007 г., постановено по в. гр. д. № 230/2007 г., с което е оставено в сила решението на РС - И. по гр. д. № 92/2006 г. в частта му за обявяване за недействително, на осн. чл. 74, ал. 2 КТ, допълнителното споразумение № 172/6.06.2003 г. към трудов договор № 18/21.04.1997 г., сключено между ОУ "П. Х.", с. Х. и З. Ст. М.; признаване за незаконно и отмяна на уволнението на З. М., извършено със Заповед № 19/21.08.2003 г. на Директора на ОУ; възобновяване на заеманата преди уволнението длъжност "начален учител" и осъждане на ОУ да заплати на ищеца сумата 1 087,28 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху

20

Решение № 72 от 2.04.2008 г. на ВнАС по кас. гр. д. № 10/2008 г. чл. 68, ал. 3 (предишна ал. 2) КТ,чл. 74, ал. 2 КТ, чл. 119 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 325, т. 1 КТ чл. 134, ал. 1 ГПК, чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.)


тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 30.10.2003 г., до окончателното й изплащане. Сочат се касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК - незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и връщането на делото за разглеждане от друг състав или да бъде постановено решение за отхвърлянето на предявените искове. В с. з. по същество не изразява становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба З. С. М. в писменото си възражение оспорва жалбата и моли за оставяне в сила решението на ВОС. След като прецени данните по делото и доводите на касатора с наведените основания по чл. 218б, б. "в" ГПК, съдът приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и затова е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното:

Пред първостепенния съд са предявени обективно съединени искове за: обявяване на допълнително споразумение към трудовия договор между страните за недействително; за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност; за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, в размер на 3 081,24 лв.; за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 48 дни в размер на 985,92 лв.; за заплащане на пътни разходи във връзка с изпълнение на служебни задължения за м. юли и август 2003 г. в размер на 147 лв. Не се констатират нарушения, обуславящи нищожността или недопустимостта на решението. Наведените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни: било установено от ЛТД по делото, че липсвала молбата на ищеца с искане за промяна от безсрочно в срочно трудово правоотношение. Това обстоятелство не е доказано. Във въззивната инстанция е поискал събирането на гласни доказателства - един свидетел за установяване на обстоятелството, че ищецът сам е подал молба за промяна на трудовото му правоотношение от безсрочно в срочно. Искането е било уважено, а впоследствие определението е отменено, като неотносимо към спора доказателство. Предвид, че ЛТД се съхранява от работодателя, следва да се предполага, че номерацията на листите е била извършена от него и същата не сочи на липсващи листи. Нормата на чл. 68, ал. 3 КТ изисква писмено искане от страна на работника. Съобразно чл. 134, ал. 1 ГПК, свидетелски показания са допустими, само ако се установи, че документът е бил загубен или унищожен не по вина на страната, която иска да се ползва от него. Поради изложеното, не може да се направи извод, че молба с такова съдържание е била представена от ищеца, което прави недопустимо събирането на това доказателство, както правилно е процедирал съдът.

Поради изложеното, неоснователно е оплакването за допуснати процесуални нарушения. Що се отнася до оплакването за неправилно приложение на материалния закон, то е неоснователно. Въззивният съд е направил анализ на всички правнорелевантни факти, установени по делото от събраните доказателства. Не са допуснати грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда в резултат на нарушаване на норми от неюридически характер - на логиката, опита и научната теория. Правилно е установена фактическата обстановка, която е следната:

По делото е установено, че ищецът З. М. е работил при ответника ОУ "П. Х.", с. Х. от 1997 г. като начален учител първоначално по срочно трудово правоотношение, а от 1.11.1997 г. по безсрочен трудов договор. С допълнително споразумение към ТД № 172/6.06.2003 г., на осн. чл. 119, във вр. чл. 68, ал. 2 КТ, трудовото правоотношение е изменено от безсрочно в такова за определен срок - до 31.08.2003 г. Със Заповед №

21


19/21.08.2003 г. на Директора на ОУ "П. Х.", на осн. чл. 325, т. 3 КТ, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 1.09.2003 г., поради изтичане на уговорения срок. Заповедта е връчена на ищеца на 21.08.2003 г. След уволнението ищецът не е работил по друг трудов договор. Установен е размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за м. август 2003 г. - 347,88 лв., а за 6 месеца се равнява на 2 087,28 лв. Въз основа на гореустановеното, правилни са изводите на съда досежно основния спорен въпрос по делото за недействителността на уговореното в допълнителното споразумение клауза за срочността на трудовото правоотношение, поради противоречието му със закона - чл. 74, ал. 1 КТ, тъй като е сключено при липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 1 - 4 от КТ. Под трудов договор по чл. 68 КТ се разбира не само първоначалното сключване на трудов договор, но и на последващи споразумения към него, които го променят от безсрочен в срочен. Последното трудово споразумение между страните е сключено на 6.06.2003 г. и неговият срок е до 31.08.2003 г. - при действието на чл. 68 от КТ, след изменението с ДВ, бр. 25/2001 г. Поради това, следва да се преценява с оглед създадените ограничения за сключване на срочни трудови договори. То е за същата длъжност - начален до 31.08.2003 г. учител, която въззиваемият е изпълнявал от започването на работа при жалбоподателя през 1997 г. В споразумението е записано, че се сключва, на осн. чл. 68, ал. 2 (предишна) КТ, и не са посочени допълнителни обстоятелства относно наличието на някоя от хипотезите на този текст - временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Въззиваемият не е новопостъпил служител, нито касаторът е бил обявен в несъстоятелност или в ликвидация. Преподаването в училище не е временна, сезонна или краткотрайна дейност, а и в случая работодателят не твърди и не е доказал наличието нито на тази хипотеза, нито на "изключение" по смисъла на предишната ал. 3 (сега ал. 4), във вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ, за да е налице валидно сключен срочен трудов договор. Използването на разпоредбата на чл. 68, ал. 2 (предишна) от КТ като възможност за лесно прекратяване на трудовоправната връзка извън вложения от законодателя смисъл има за последица недействителност на допълнителното споразумение от 6.06.2003 г. за изменяване на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно, а оттук и незаконност на уволнението. Посочената уговорка от допълнителното споразумение, като сключено в нарушение на ал. 2 (предишна) на чл. 68 от КТ, не е породило правни последици и затова сключеният между страните трудов договор следва да се счита за сключен за неопределено време (ал. 4 предишна на с. т.), а прекратяването му с обжалваната Заповед № 19/21.08.2003 г., на осн. чл. 325, т. 1 КТ, е незаконосъобразно. Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорните искове за възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност, както и за присъждане на обезщетение на сумата 2 087,28 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска - 30.10.2003 г., до окончателното изплащане на сумата. Като краен извод касационната жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. В останалата част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 985,92 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 48 работни дни; за заплащане на сумата от 147 лв., представляваща направени от него пътни разходи за м. юли и м. август 2003 г., във връзка с изпълнение на служебни задължения; за заплащане на направените от него пътни разноски по делото в размер на 78 лв., решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.В полза на ответната страна не следва да се присъждат направените за настоящата

22


инстанция разноски, поради липсата на доказателства и искане за това. Воден от горното и на осн. чл. 218ж, ал. 1 ГПК, В. апелативен съд, гражданско отделение, РЕШИ:Оставя в сила Решението на РОС № 193/7.11.2007 г., постановено по в. гр. д. № 230/2007 г. Решението е окончателно.

Прекратяването на трудовия договор с титуляра не създава право на заместващия го работник или служител за сключване на трудов договор с него, което автоматично превръща трудовия му договор за заместване в безсрочен трудов договор. Срочният трудов договор за замесване се превръща в безсрочен при условията и по реда на чл. 69, ал. 2 КТ. Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по касационна жалба на "21-во АПЗЗ", в хода на производството преобразувано в "Диагностично-консултативен център 21 - С." ЕООД - гр. С., срещу решението на СГС, второ г. о., от 27.04.2000 г. по гражд. д № 3940/99 г., с което е оставено в сила решението на СРС от 08.06.1999 г. по гражд. д. № 5682/98 г. в частта, с което е отменена Заповед № 721/15.06.98 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на Д. Б. К. и ищцата е възстановена на длъжността "лекар-физиотерапевт". В частта, с която е отхвърлен искът по чл. 225, ал. 1 КТ, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Касаторът прави оплаквания за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон - разпоредбите на чл. 68, т. 3 и чл. 69, ал. 2 КТ. Развива подробни съображения, че след прекратяване на трудовия договор с титуляра, право на работодателя е да прецени дали конкретната длъжност следва да се изпълнява реално или да остане свободна. Ответницата по касационната жалба Д. Б. К. от гр. С. чрез пълномощника си адв. В. К. моли решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, ВКС, състав на III г. о., взе предвид следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата - чл. 325, т. 5 КТ, тъй като титулярът не се е завърнал да изпълнява трудовите си задължения. Трудовият договор с него към този момент е бил прекратен. След като към релевантния момент - уволнението на ищцата - титулярът не се е завърнал на работа, то не е настъпило визираното в разпоредбата на чл. 325, т. 5 КТ, основание за прекратяване на трудовия договор. Върховният касационен съд намира жалбата за основателна. От фактическа страна е установено, че ответницата по касация Д. Б. К. е сключила с "VI-а обединена районна болница - С- (сега "Диагностично- консултативен център 21 - София" ЕООД) срочен трудов договор по чл. 68, т. 3 КТ за заместване на д-р Л. С. Д. След изтичане на отпуска на заместваната д-р Л. С. Д. на 12.06.98 г., със заповед от 15.06.98 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ трудовото й правоотношение е било прекратено. С писмо от 27.05.98 г. на директора на болницата ответницата по касация Д. К. Б. е била уведомена, че на 12.06.98 г. изтича срокът на договора й за заместване, прекратява се трудовият договор с титуляра от 13.06.98 г. и длъжността ще бъде обявена за заемане с конкурс. Със заповед от 15.06.98 г., считано от 16.06.98 г., на основание чл. 325, т. 5 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ответницата по касация Д. Б. К. Неправилно при така установените

23

Решение № 1344 от 12.07.2001 г. на ВКС, III г. о.Труд и право бр. 3/2002 г., стр. 30, чл. 68, ал. 1, т. 3, чл. 69, ал. 2 КТ,


факти въззивният съд е приел, че не е осъществено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 5 КТ. Трудовият договор с ответницата по касация Д. Б. К. е срочен - за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Този договор има действие за срока на отсъствието на титуляра от работа. Когато с изтичането на отпуска трудовото правоотношение с титуляра се прекратява, това не създава права на заместващия работник нито за сключване на трудов договор с него, нито автоматично превръща трудовия му договор по чл. 68, т. 3 КТ в безсрочен трудов договор. Превръщането на срочния трудов договор по чл. 68, ал. 2 КТ. За целта е необходимо осъществяването на посочените в текста предпоставки - да е прекратен трудовият договор със замествания работник или служител и заместващият го работник или служител да продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя. В случая е налице само първата предпоставка. По аргумент от текста на чл. 69, ал. 2 КТ следва, че при прекратяване на трудовия договор с титуляра работодателят има право както да прекрати трудовия договор за заместване на основание чл. 325, т. 5 КТ, така и да сключи нов трудов договор.

Предвид изложеното решение на СГС следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Алинея 1 създава едно оригинално правно разрешение, което настъпва при наличието на следните установени в закона предпоставки:

наличие на валиден трудов договор за определен срок, т.е. по чл.68, ал.1 ,т.1 КТ. При наличието на др. видове срочни трудови договори- по чл.68,ал.1,т.2,4,5, разпоредбата на чл.69 е неприложима.

определеният срок на договора да е изтекъл; работникът или служителят да е продължил да работи след

изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни. Необходимо е лицето реално да е работило през тези дни, а не

24

Превръщане на срочния трудов договорв договор за неопределено време/чл.69/


примерно да е било в отпуск, независимо от неговия вид и характер;

през времето, когато работникът или служителят е работил след изтичане на определения срок, от страна на работодателя да не е направено писмено възражение срещу продължаването на работника или служителя да работи;

длъжността да е свободна;

Алинея 2 разширява приложното поле на ал.1, като включва в него и трудовия договор за заместване по чл.68,ал.1,т.3, но внася и една съществена особеност:

-презумпцията по ал.1 се прилага към срочния трудов договор за заместване, когато през времето, докато трае заместването, трудовият договор със замествания се прекрати. Работодателят има право в тези случаи да прекрати трудовия договор за заместване или да сключи нов трудов договор- за неопределено време, или срочен трудов договор по чл.68, ал.1,т.1,2,4 или 5 КТ.

Важно! Ако прекратеният трудов договор със замествания работник или служител е бил за неопределено време, то при условията на ал.2 и трудовият договор за заместване се превръща в трудов договор за неопределено време. Ако той е бил срочен трудов договор по чл.68,ал.1, т.1,2,4 или 5, трудовият договор за заместване ще се превърне в срочен трудов договор от съответния вид, от който е бил трудовият договор със замествания работник или служител.

Липсата на писмено възражение от работодателя превръща срочния трудов договор в безсрочен. Основното изискване на чл. 69, ал. 1 от КТ за превръщане на срочния трудов договор в трудов договор за неопределено време е работникът/служителят да е продължил да работи след изтичане на уговорения с работодателя срок на договора без писмено възражение от работодателя. Производството е образувано по касационна жалба на М. К. срещу въззивно решение на ВОС от 4.11.2002 г. по гр. д. № 725/2001 г.

25

Решение № 1504 от 3.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2003 г., III г.о.Делова седмица, бр. 48/2005 г., стр. 14, чл. 69, ал. 1, чл. 325, т. 1 КТ


С решението на ВОС е прието, че по силата на трудов договор № 399 от 2.05.2000 г. страните са били в срочно трудово правоотношение за длъжността "главен специалист екология, строителство и контрол" за периода от 2.05.2000 г. до 2.08.2000 г. С молба от 1.08.2000 г. до кмета на общината ищцата е поискала да бъде преназначена на същата длъжност, считано от 3.08.2000 г. С резолюция от 1.08.2000 г. кметът е дал съгласие за сключване на нов трудов договор със срок от три месеца. Ищцата не се е съгласила с предложението на работодателя и не е подписала изготвения на 3.08.2000 г. проект за допълнително споразумение към трудов договор № 697/4.08.2000 г. При това положение, считано от 2.08.2000 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено по силата на закона на основание чл. 325, т. 3 от КТ. Последващите действия на страните съдът е приел за безпредметни, а именно: на 4.08.2000 г. ищцата е подала молба до кмета за издаване на заповед за освобождаване от заеманата длъжност, върху която е поставена резолюция "да, по чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 11.08.2000 г.". Въз основа на резолюцията на кмета е издадена и процесната заповед № 717/11.08.2000 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие, считано от 11.08.2000 г. Касационната жалба е неоснователна. Неоснователен е основният довод на ищцата, че след като е продължила да работи до 11.08.2000 г. без писмено възражение на работодателя, при условията на чл. 69, ал. 1 от КТ срочният трудов договор се е превърнал в трудов договор за неопределено време. Уговореният с последното допълнително споразумение между страните № 399/2.05.2000 г. срок на трудовото правоотношение е три месеца или до 2.08.2000 г. вкл. с писмена молба до работодателя от предния ден - 1.08.2000 г., ищцата е поискала преназначаване на заеманата длъжност, считано от 3.08.2000 г. Кметът още същия ден - 1.08.2000 г., е резолирал молбата "да, за три месеца", с което е изразил воля да сключи с ищцата нов срочен трудов договор. Ищцата не е била съгласна да сключи нов срочен трудов договор и не е подписала изготвения проект за допълнително споразумение за срочен трудов договор № 697/4.08.2000 г. При това положение правният извод на въззивния съд за настъпило прекратяване на трудовото правоотношение по силата на закона на 2.08.2000 г. следва да бъде възприет. Трудовото правоотношение между страните е било прекратено ex lege с изтичане на уговорения с последното допълнително споразумение между тях срок на договора по силата на чл. 325, т. 3 от КТ. Обстоятелството, че ищцата е работила до 11.08.2000 г., не може да обоснове извод за превръщане на срочния трудов договор в трудов договор за неопределено време по чл. 69, ал. 1 от КТ. Основното изискване на чл. 69, ал. 1 от КТ за превръщане на срочен трудов договор в договор за неопределено време е работникът/служителят да е продължил да работи след изтичане на уговорения с работодателя срок на трудовия договор без писмено възражение от работодателя. В конкретния случай с резолюцията на кмета от 1.08.2000 г., изразяваща волята за сключване на трудов договор с ищцата, но за определен срок, работодателят е възразил писмено ищцата да остане на работа по трудово правоотношение за неопределено време.

26


Законът определя максимална продължителност на изпитването - “до 6 месеца”. Във всеки отделен случай страните могат да определят и по-малка продължителност. Тези месеци се изчисляват в календарни, но изпитването се провежда в работни дни. Уговореното време за изпитване не включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по каквито и да е други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен трудовият договор. Договор за изпитване може да се сключи не само при първоначално постъпване на работа, но и при съществуващо трудово правоотношение, но само когато по реда на чл.119 е съществено променена трудовата функция на работника или служителя. В тези случаи за новата трудова функция може да се сключи трудов договор за изпитване.

За да не се допусне нарушаване правата на работника или служителя, алинея 5 на чл.70 установява еднократност и изключителност на договора за изпитване в отношенията между страните. Разпоредбата допуска сключването само един път на договор за изпитване, а именно:

между същите страни: за една и съща работа; в едно и също предприятие;

При изпълнението на трудов договор със срок за изпитване страните имат всички права и задължения, каквито биха имали при окончателно сключен трудов договор.

27

Договорът със срок за изпитване може да бъде сключен в полза на работодателя, на работника, а когато не е уговорен този момент се счита, че договорът е сключен в полза и на двете страни

Трудов договор със срок за изпитване/чл.70/


Въпрос: Работя на трудов договор на изпитателен срок от 6 месеца. Подадох молба за напускане, защото работя без почивен ден от 09:30 до 20:30. Работодателят ме заплаши да не ми плати заплата, а и да ме уволни дисциплинарно за неизвършване на възложената работа. Възможно ли е?

Отговор: Съгласно чл. 67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен: 1. за неопределено време; 2. като срочен трудов договор. В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Член 70 от КТ не е самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение. Ако в трудовия договор не е уговорен срока по чл. 67 от КТ следва да се приеме, че същият е сключен за неопределено време. До изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие - чл. 71, ал. 1 от КТ. В случай, че срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни, до изтичането му можете да прекратите трудовото си правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ. В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В случай, че работодателят Ви не е съгласен с прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестие при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.Относно нарушенията на трудовото законодателство може да сигнализирате инспекцията по труда.

28

ПРАКТИКА НА МТСПчл. 67, чл. 70, ал. 1 КТ


Основното правно значение на това в полза на коя страна е уговорено изпитването е, че тя може да прекрати трудовия договор без предизвестие във всеки момент до изтичане на срока за изпитване.

Алинея 2 предвижда, че ако в рамките на уговорения срок за изпитване страната, в чиято полза той е уговорен, не направи заявление за прекратяване на трудовия договор, той се смята за окончателно сключен.От мълчанието на страната, в чиято полза е уговорено изпитването, законът прави предположението, че резултатът от изпитването е положителен и волята на страната е за сключване на окончателен трудов договор. Тази презумпция е необорима.

Основанията за недействителност на трудовия договор са: противоречие със закона или с колективния трудов договор и тяхното заобикаляне.

Противоречие със закона е налице, когато индивидуалният трудов договор е сключен в нарушение на императивни разпоредби на закона:

-сключване на трудов договор, с лице, което при сключването му не притежава изискваното в нормативните актове образование или правоспособност;

-противоречие с колективния трудов договор е налице, когато индивидуалният трудов договор съдържа клаузи, които са по- неблагоприятни от установените с колективния трудов договор;

29

Прекратяване на договора със срок за изпитване/ чл.71/

Недействителност /чл.74/


Заобикаляне на закона ще е налице, когато:

Заобикаляне на колективен трудов договор. Това основание ще бъде налице,когато:

Недействителността на трудовия договор, за да произведе действието си, е необходимо да бъде обявена.

Производството е образувано по жалба на В. И. В. от гр. Б. С. срещу въззивно решение от 3.04.2002 г. по гр. д. № 128/2002 г. на В. окръжен съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по жалбата Детска ясла "З.", гр. Б. С., чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. Б., моли жалбата да бъде оставена без уважение по съображения в писмен отговор и да му се заплатят направените за това производство разноски - адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявеното основание за касиране на решението, приема следното:

30

с трудовия договор се постига по околен път забранен от закона резултат, без изрично да се нарушава законова забрана; като се използват празноти в закона; или като на няколко етапа се постига забраненият резултат

с колективния трудов договор е установен определен размер на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден, а работодателят за да избегне това, променя длъжностното наименование на трудовата функция, без да променя трудовите задължения на работника или служителя, за да избегне предоставянето на допълнителен платен годишен отпуск, и др. под.

Решение № 809 от 24.11.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2002 г., III г. о., докладчик съдията Ани Саралиева, ,чл. 74, ал. 1 КТ чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ чл. 225, ал. 1 КТ чл. 325, т. 3 КТ чл. 26 Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детскитеясли


Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решението от 17.12.2001 г. по гр. д. № 345/2001 г. на Б. районен съд в частта, с която е отхвърлил предявените от В. И. В. срещу Детска ясла "З.", гр. Б. С., обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 КТ за обявяване недействителност на допълнително споразумение към трудов договор № 3 от 1.08.2000 г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна като незаконна на заповед № 7 от 1.11.2000 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и за заплащане на 13-та заплата. С решението си въззивният съд е обезсилил като недопустимо първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е прекратил производството в тази част, и е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски за въззивното производство. В. окръжен съд е направил извод за неоснователност на иска за обявяване недействителност на подписаното от ищцата и завеждащия детската ясла допълнително споразумение, с което, считано от 1.08.2000 г., са изменени елементи от трудовия договор - от длъжност "домакин ДМК" на длъжност "касиер-счетоводител" в Детска ясла "З." и от безсрочен договора е изменен на такъв за определен срок - до 1.11.2000 г. Съдът е приел, че по силата на чл. 26 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли завеждащият детската ясла има правото да подпише допълнителното споразумение. С изтичането на уговорения срок трудовото правоотношение се прекратява. Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, т. 3 КТ е законосъобразна.

Решението е правилно.На спорния въпрос относно действителността на допълнителното споразумение съдът е дал правилен отговор. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно приложение на чл. 68, т. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ и на чл. 44, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, като съдът приел, че по време на сключването на допълнителното споразумение № 3/1.08.2000 г. завеждащ детската ясла е била работодател, а според заповед № 345 от 1.09.2000 г. не е. Неправилно касаторът смесва работодателят и физическото лице, което действа от името на работодателя. Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя. Работодателят е този, комуто работникът или служителят предоставя работната си сила. Физическото лице, което действа от името на работодателя, е негов представител, а не работодател. В случая споразумението е сключено между ищцата и нейния работодател - Детска ясла "З." към община Б. С. То е подписано за работодателя от ръководителя на детската ясла Ц. Б., която от 1.08.2000 г. е завеждащ детската ясла за срок от 3 години съгласно приложеното по делото допълнително споразумение № 338/1.08.2000 г. В приетата като доказателство в първата инстанция длъжностна характеристика, утвърдена от кмета на община Б. С., връчена на Ц. Б. на 1.08.2000 г., е посочено, че завеждащият детска ясла организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, представлява детската ясла пред органи, организации и лица, сключва и прекратява трудовите договори с медицинските сестри и немедицинския персонал на яслата. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли завеждащият детска ясла е административен ръководител, който се грижи за цялостната работа на заведението, той назначава и освобождава персонала и е разпоредител с бюджета на яслата. Следователно с подписването на споразумението от ръководителя на детската ясла е спазена цитираната нормативна разпоредба. Споразумението е подписано от оправомощеното лице. Заповед № 345/1.09.2000 г. на кмета на общината, с която според

31


заключението на вещото лице в първата инстанция е възложено на завеждащия детската ясла Б. да изземе от личен състав на общината личните досиета на работещите в яслата и за в бъдеще тя да сключва трудовите договори, допълнителните споразумения и да прекратява трудовите правоотношения, не може да обоснове извод, че към 1.08.2000 г. кметът е имал тези правомощия, а не завеждащият детската ясла. Правомощията на завеждащия детската ясла да назначава и освобождава персонала са изрично уредени в чл. 26, ал. 2 от цитираната Наредба № 6, а кметът назначава и освобождава само завеждащият детската ясла - чл. 26, ал. 1 от същата наредба и чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. Обстоятелството, че до 15.08.2000 г., ищцата е осъществявала и функции на предишната длъжност домакин, което е установено от заключението на вещото лице, не води до недействителност на допълнителното споразумение. Налице е валидно споразумение между страните, подписано от името на работодателя от оправомощено лице. С изтичането на уговорения в това споразумение срок се прекратява трудовото правоотношение - чл. 325, т. 3 КТ.

Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК. Доказателствата, които имат значение за спора са обсъдени от съда. Направените въз основа на тях изводи са законосъобразни. Представеното във въззивната инстанция щатно разписание е без значение за спорния въпрос относно действителността на допълнителното споразумение с оглед подписването му от завеждащия детската ясла, поради което необсъждането му от съда не води до неправилност на решението.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице заявените от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК то трябва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на направените за настоящото производство разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. Отделение РЕШИ:

Оставя в сила решението от 3.04.2002 г. по гр. д. № 128/2002 г. на В. окръжен съд. Осъжда В. И. В. от гр. Б. С., ул. "К. О.", бл. .., ет. ..., вх ..., ап. .., ЕГН: ........, да заплати на Детска ясла "З.", гр. Б. С., направените разноски за настоящата инстанция

При срочния трудов договор по чл. 68, т. 3 от КТ срокът е определяем, т. е. определя се от продължителността на отсъствието на работника - титуляр на длъжността, и със завръщането на последния трудовото правоотношение със заместника се прекратява, на основание чл. 325, т. 5 от КТ. Няма пречка срочният трудов договор за заместване да

32

Решение № 293 от 28.05.2002 г. на ВКС по гр. д. № 663/2001 г., III гр. о., докладчик съдията Ани Саралиева чл. 74, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, чл. 325, т. 3 КТ,чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 68, т. 3, вр. с т. 1 КТ


бъде изменен през време на заместването в трудов договор за определен срок. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните - чл. 119 от КТ. С настъпването на юридическия факт - изтичането на уговорения срок, трудовото правоотношение се прекратява.

Производството е образувано по жалба на С. А. С. от с. К. срещу въззивно Решение на С. окръжен съд, постановено на 9.01.2001 г. по гр. д. № 487 от 2000 г., с което е отменено Решението на С. районен съд по гр. д. № 403 от 2000 г., и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените срещу Център за работа с деца, гр. С. искове за обявяване недействителност на трудов договор № 7/25.01.2000 г. за отмяна на заповед № 13/7.02.2000 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 3 от КТ, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и е осъдена да заплати на противната страна направените разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът по жалбата - Център за работа с деца, гр. С., чрез процесуалния му пълномощник - адв. М. С., моли решението да бъде оставено в сила по съображения в писмен отговор и да се присъдят направените разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявеното основание за касиране на решението, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. За да постанови решението си, с което с отменено решението на първоистанционния съд, с което са уважени предявените от С. А. С. против Център за работа с деца, гр. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 1 от КТ за обявяване на недействителност на трудов договор № 7/25.01.2000 г. и по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от КТ за отмяна на заповед № 13/7.02.2000 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 325, т. 3 от КТ, за възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и вместо него е постановено друго, с което същите искове са отхвърлени, С. окръжен съд е приел, че трудовият договор е действителен, той е бил срочен и с изтичането на срока е осъществен фактическият състав на посоченото в заповедта основание за прекратяването му.

Установено е по делото, че между страните е бил сключен трудов договор № 200/18.10.1999 г., на основание чл. 68, т. 3 от КТ, за длъжността "прислужник" за определено време, на мястото на П. Р. - до 31.12.1999 г. В т. 4 - други условия на трудовия договор, е посочено, че договорът се прекратява при завръщане на титуляра. С оглед съдържанието му, правилно е прието от въззивния съд, че този трудов договор е срочен, за заместване на отсъствуващ работник - чл. 68, т. 3 от КТ, което се поддържа и от двете страни. При този вид срочен договор срокът е определяем, т. е. определя се от продължителността на отсъствието на работника - титуляр на длъжността, и със завръщането на последния трудовото правоотношение със заместника се прекратява, на основание чл. 325, т. 5 от КТ. Посочената в договора дата - 31.12.1999 г., не може да го определи като договор за определен срок по смисъла на чл. 68, т. 1 от КТ, при наличието на останалите уговорки в него. Неправилното разбиране на съда, че в трудовия договор по чл. 68, т. 3 от КТ срокът може да бъде не непременно завръщането на титуляра, а конкретно определен, което не отчита различието от срочния трудов договор по чл. 68, т. 1

33


от КТ, не е довело до неправилност на крайните изводи. Няма пречка срочният трудов договор за заместване да бъде изменен през време на заместването в трудов договор за определен срок. Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните - чл. 119 от КТ. Именно това е сторено в случая със сключения между страните преди завръщане на заместваната работничка трудов договор № 7/25.01.2000 г., считано от 1.01.2000 г. В него мястото, характерът на работата и трудовото възнаграждение са непроменени, уговорен с определен срок - до 31.01.2000 г., липсва уговорката на предходния трудов договор за прекратяването му при завръщане на титуляра. Предвид обстоятелството, че този договор е сключен преди прекратяване на съществуващото трудово правоотношение и съдържанието му, следва изводът, че той има характер на изменение на трудовото правоотношение от срочно по чл. 68, т. 3 от КТ в срочно по чл. 68, т. 1 от КТ. Промяната не е извършена едностранно от работодателя, както поддържа касаторката, тъй като договорът е подписан и от нея без възражения. Не са налице предпоставки, обуславящи недействителност на трудовия договор. С настъпването на юридическия факт - изтичането на уговорения срок, трудовото правоотношение се прекратява. Няма спор, че след 31.01.2000 г. касаторката не е продължила да работи. Затова, изводът на съда за законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, на основание чл. 325, т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок - 31.01.2000 г., е правилен. По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице заявените от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК, то трябва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото, искането на касатора за присъждане на разноски за касационното производство не може да се уважи, тъй като липсват доказателства за направени разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение,РЕШИ:

Оставя в сила Решението от 9.01.2001 г. по гр. д. № 487/2000 г. на С. окръжен съд.

Алинея първа установява принципа за едностранна неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение.Същността на този принцип е: нито работодателят, нито работникът или служителят могат сами и по своя

34

Изменение на трудовото правоотношение/чл.118/


воля да променят съдържанието на трудовото правоотношение, освен по изключение случаите, при условията и по реда, установени в закона. Те са установени изчерпателно в чл. 120-123а. Еднакво недопустима е едностранната промяна, както на задължителните /необходимите/, така и на факултативните /допълнителните/ елементи от съдържанието на трудовото правоотношение.

Алинея втора има уточняващо значение. Тя предвижда, че не е налице изменение на съдържанието на трудовото правоотношение при някои посочени от нея незначителни промени в неговото съдържание. Това са случаите, когато работникът или служителят е преместен в друга сграда или работно помещение, от един цех в друг и др. под., без да се променят уговореното място на работа, трудовата функция и размерът на основното трудово възнаграждение.

Алинея трета “разпорежда” “Едностранното увеличение на трудовото възнаграждение от работодателя”. Тази алинея предвижда едностранно увеличение както на основното, така и на допълнителните трудови възнаграждения на работника или служителя. Такива възнаграждения са

Определеността и стабилността на трудовото правоотношение намират юридически израз в установената от закона възможност за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие при условията на чл. 119 от КТ. Тогава, когато страните по своя взаимна воля са изменили договорното съдържание на трудовото правоотношение, не е налице едностранно извършена промяна в съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение и нарушение на въведената с чл. 118 от КТ забрана. Инициатор за извършването на промяна може да бъде всеки един от съконтрахентите по трудовия договор. Правото на преценка на доказателствата по делото е суверенно право на съда, постановяващ съдебния акт. В негова тежест е единствено да обоснове изводите си, като

35

възнаграждението за прослужено време, възнаграждението за извънреден и нощен труд, възнаграждението за работа при вредни и тежки условия на труда.

Решение № 2084 от 24.04.2002 г. на ВКС по д. № 309/2001 г., III г. о., докладчик съдията Ваня Алексиева ,чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чл. 119 КТ, чл. 74 КТ


обсъди събраните доказателства според правилото на чл. 188 от ГПК, както и да изложи, според изискването на чл. 189, ал. 2 от ГПК, съображения във връзка с приетите от него за установени фактически констатации и правни изводи.

Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. И. С. против въззивното Решение на С. окръжен съд № 403 от 12.12.2000 г., постановено по гр. д. № 499/2000 г. с което е оставено в сила Решението на С. районен съд от 10.06.1998 г. по гр. д. № 404/97 г. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу СПТУ по машиностроене, гр. С. - преобразувано в Техникум по производствени технологии "Е. Г." - обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 от КТ. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - чл. 119 от КТ, във вр. с чл. 74 от КТ и на съществените процесуални правила на чл. 188, ал. 1 от ГПК и чл. 218з, ал. 1, пр. 2 от ГПК - основание за касация по чл. 218б, б. "в" от ГПК.

Ответната по касационната жалба страна, чрез своя процесуален представител, е възразила по основателността й.Настоящият съдебен състав на III г. о. на ВКС, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество, тя е неоснователна. Определеността и стабилността на трудовото правоотношение намират юридически израз в установената от закона възможност за изменение на трудовото правоотношение по взаимно съгласие при условията на чл. 119 от КТ. Следователно, тогава, когато страните по своя взаимна воля са изменили договорното съдържание на трудовото правоотношение, не е налице едностранно извършена промяна в съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение и нарушение на въведената с чл. 118 от КТ забрана. Ето защо, правилно въззивната инстанция е счела, че при наличието на постигнато между служителя и ответното училище - работодател съгласие за промяна характера и вида на първоначално сключения помежду им трудов договор - обективирано в подписаното от тях допълнително споразумение № 13/20.01.97 г., е налице хипотезата на чл. 119 от КТ, което обуславя и липсата на допуснато нарушение на императивната норма на чл. 118 от КТ. Инициатор за извършването на подобна промяна може да бъде всеки един от съконтрахентите по трудовия договор. Следователно, поради липса на законово основание, доводите на касатора, че след като в отправената от негова страна молба до работодателя не се съдържа предложение за промяна вида на трудовия договор и превръщането на същия от трудов договор за неопределен срок в срочен трудов договор, а тя касае единствено искане за промяна характера на извършваната трудова функция, то последният не би могъл да се произнесе извън рамките на искането, не могат да бъдат споделени. Поставената от директора на ответното училище резолюция от 13.01.97 г., независимо от заповедната форма на стила й, по съществото си представлява освен съгласие с искането на ищеца и предложение, но изходящо вече от субекта на работодателската власт за превръщане на съществуващото между страните безсрочно трудово правоотношение в такова за определен срок .В подкрепа на това разбиране е и изготвеното и предложено за одобрение на служителя допълнително споразумение от 20.01.97 г. По делото е безспорно установено, че същото е подписано от последния. Нещо повече, в нито един момент в хода на делото ищецът не е оспорил подписа си върху това допълнително споразумение, нито са установени такива пороци във волята му, които да

36


обосновават правен извод, че същата е била опорочена. В тази насока, твърдението му, че изразената от него воля е била опорочена, не само че е останало недоказано в процеса, но и обективно и житейски, то не може да бъде възприето. Както правилно е счела и въззивната инстанция, ищецът е заемал длъжността "учител", което от своя страна е достатъчно, за да се счете, че е бил в обективна възможност не само да прочете съдържанието на предоставения му за подпис документ, но и да разбере смисъла му. Или, обстоятелството, че той е проявил евентуално небрежност, като не е охранил в достатъчна степен собствените си интереси, не е основание за приложението на чл. 74 от КТ, като настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на СОС в тази насока.Не е налице и допуснато от въззивната инстанция нарушение на чл. 218з, ал. 1, пр. 2 от ГПК, тъй като при постановяване на решението си С. окръжен съд се е съобразил със задължителните за него указания на ВКС по прилагането на закона. Той обаче няма задължение да се съобрази с указаната му от касационната инстанция преценка на събрания по делото доказателствен материал, а и подобно указание е в нарушение на нормите на ГПК . Правото на преценка на доказателствата по делото е суверенно право на съда, постановяващ съдебния акт. В негова тежест е единствено да обоснове изводите си, като обсъди събраните доказателства според правилото на чл. 188 от ГПК, както и да изложи, според изискването на чл. 189, ал. 2 от ГПК, съображения във връзка с приетите от него за установени фактически констатации и правни изводи - задължение, което съдът е изпълнил. С оглед гореизложеното, ВКС, състав на III г. о., на осн. чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, РЕШИ:

Оставя в сила въззивното Решение на С. окръжен съд № 403 от 12.12.2000 г., постановено по гр. д. № 499/2000 г.

сливане е налице, когато дейността на двама и повече отделни

работодатели се обединява и се поема от един от работодателите. Този нов работодател продължава да осъществява в бъдеще слялата се в едно дейност;

вливанетo е близко до сливането .При него дейността на един работодател се включва /“влива”/ в дейността на друг и се поема от него. Вливането е присъединяване на една, поначало по-малка по обем дейност на даден работодател към по-голямата по обем

37

Запазване на трудовото правоотношение припромяна а работодателя/чл.123/


дейност на друг работодател, който продължава да осъществява цялата дейност;

при разпределение дейността на един работодател се разделя за осъществяване между няколко работодатели;

при преминаване на обособена част е налице прехвърляне на обособена част от дейността на един работодател към дейността на друг работодател;

точка 5 урежда промяната в правно-организационната форма, в която се осъществява дейността на работодателя;

смяната на собственика на предприятието или на обособена част от него намира практически израз в извършващите се в страната преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия.

точка 7 урежда преотстъпването или прехвърлянето на дейност на работодателя от едно предприятие в друго, включително прехвърляне на материални активи.

38

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Имуществена отговорност на работодателя присмърт или увреждане здравето на работникаили служителя/чл.200/


Алинея 1 установява общите предпоставки на задължението на работодателя да обезщети работника или служителя за претърпени от него вреди поради трудова злополука и професионална болест.Предпоставката всъщност е една - увреждане на здравето или живота на работника или служителя.

Първият признак - това е характерът на увреждането на здравето, накърняването на телесния интегритет или функциите на човешкия организъм. Това увреждане трябва да е настъпило внезапно.

Вторият признак на трудовата злополука е функционалната връзка с изпълняваната работа, т.е. работа по трудово правоотношение. Затова възложителят не отговаря към изпълнителя за вредите, които последният е претърпял при изпълнение на договор за изработка. Функционалната връзка с работата се изразява чрез формулата ”през време и във връзка или по повод на извършваната работа”.

Третият признак на трудовата злополука е резултатът от увреждането. Меродавният резултат е настъпилата неработоспособност или смърт.

Четвъртият признак на трудовата злополука - това е наличието на причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат.

Алинея 2 на чл.55 КСО приравнява на трудовата злополука и уврежданията, станали извън непосредственото изпълнение на работата, а при отиване и връщане от работното място до други места:

Другото основание за възникване на задължението на работодателя за обезвреда по ал.1 на чл.200 е професионалната болест по смисъла на осигурителното законодателство - 56 КСО.

Съгласно алинея 2 работодателят дължи обезщетение, дори когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила.

Съгласно алинея 3 дължимото обезщетение обхваща разликата между претърпените от увредения или неговите наследници вреди и полученото от общественото осигуряване обезщетение или пенсия.

39

основното място на живеене или друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

мястото за получаване на възнаграждението.


Алинея 1 изключва отговорността на работодателя при умишлено увреждане на здравето от пострадалия, макар и във връзка или по повод на извършваната работа. Това увреждане на съставлява трудова злополука.А задължението на работодателя по чл.200 възниква само доколкото една злополука може да се квалифицира като трудова.

Съгласно алинея 2 въз основа на допуснатата от пострадалия груба небрежност работодателят не може изцяло да бъде освободен от задължението за обезвреда. От това задължение той може да се освободи изцяло само при умишлено причиняване на увреждането от пострадалия.

40

Изключване или намаляване на отговорността/Чл.201/

Имуществена отговорност на работника или служителя/чл.203/


Алинея 1 и 2 уреждат няколко важни въпроса на специалния режим на имуществената отговорност на работника или служителя спрямо работодателя.

Първият от тях се отнася до основанието за възникване на такава отговорност. Това основание се характеризира със следните групи признаци:

първо, относно субекта на нарушението;Такъв субект може да бъде само работник или служител при съответния

работодател, и то само за вредите, причинени на последния през времетраенето на трудовото правоотношение.

второ, относно обекта на нарушението;Обект на това нарушение съставляват само трудови задължения, и по-

специално задължението на работника или служителя да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при или по повод изпълнението на работата.

трето, с признаците на фактическия състав на нарушението от обективна страна;Тези признаци са: противоправност на деянието; вреда; причинна

връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда. четвърто, с признаците на вината от субективна страна.

Алинея 3 урежда кумулацията на имуществената отговорност на работника или служителя с други видове юридическа отговорност за същото деяние. Кумулацията с дисциплинарната отговорност е допустима, тъй като нарушението, от което възниква имуществената отговорност на работника или служителя, винаги съставлява и нарушение на трудовата дисциплина. Имуществената отговорност на работника или служителя може да се кумулира или само с административната, или само с наказателната, но не и с двете едновременно.

Заповедта по алинея 1 поставя началото на едно производство за доброволно осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работника или служителя. Определянето на основанието на отговорността по смисъла на ал.1 означава да се опишат признаците на фактическия състав на нарушението, от което се поражда ограничената имуществена отговорност, както и да се посочи законовият текст, под който този състав се подвежда. Това е необходимо, за да може да се прецени съответствието

41

Осъществяване на ограничена имуществена отговорност/чл.210/


между фактическото и правното основание на отговорността,т.е. обосноваността на заповедта. Правото да издаде заповед за удръжки принадлежи на работодателя. С такова право на общо основание разполага и ръководителят/директор на училище/, когото работодателят/началник РИО/ е назначил да управлява делата на предприятието му. Когато самият този ръководител е причинил вредата, правото да издаде такава заповед за удръжки е предоставено на по-горестоящия орган. Когато такъв орган няма, правото е предоставено на колективния орган за управление.

Съгласно алинея 2 валидността на заповедта е поставена в зависимост от две категории срокове, които се различават по своя начален момент и по продължителност. По-кратките срокове, които текат от момента на откриване на вредата, се включват в по-дългите срокове, които текат от момента на причиняването на вредата.

По – кратките срокове/1 месец от откриването на вредата и не по - късно от 1 година от причиняването и/ се прилагат само в случаите на ограничена имуществена отговорност по чл.206,ал.1.

Удължените срокове/3 месеца от откриването на вредата и не по-късно от 5 години от нейното причиняване/ се прилага за специалните състави по чл.206,ал.2 и чл.207,ал.1,т.1 КТ.

Съгласно алинея 3 работника или служителя разполага с едномесечен срок, в който той може да оспори основанието или размера на предявеното от работодателя вземане. След упражняването на правото на работника или служителя правото на работодателя на прихващане се погасява. Оспорването трябва да бъде направено в писмена форма.

Съгласно алинея 4 пропускането на срока за оспорване открива за работодателя пътя за извършване на удръжките. Техният размер обаче не може да надвишава максималните месечни размери, установени в ГПК.

Алинея 1 установява следните предпоставки на правото на обезщетение:

42

Други видове обезщетения/чл.213/


Уредената в алинея 2 хипотеза е принципно идентична с тази по алинея 1.Единствената разлика е:

налично последващо недопускане на работа-след като веднъж вече работникът или служителят е започнал ефективно изпълнение на работата и към момента на недопускането трудовото правоотношение не е прекратено.

Не е налице недопускане, ако заповедта за уволнение е била изготвена, но не е била връчена на работника или служителя. Такова недопускане ще бъде налице например при предсрочно прекратяване на неплатения отпуск за отглеждане на малко дете от майката и явяването и на работа или при завръщане от друг вид отпуск, командировка и др. под.

Правото на обезщетение по алинея 1 възниква при наличието на следните предпоставки:

43

наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между страните;

начално недопускане на работника или служителя до работата, за изпълнението на която е учредено трудовото правоотношение

Обезщетение при трудоустрояванечл.217/


В своята практика Върховния съд приема, че плащането по чл.217,ал.1 не се дължи, когато, макар и да не е бил трудоустроен на подходяща работа след трудоустрояването му, работникът или служителят е изпълнявал някаква друга длъжност. Когато на другата длъжност трудоустроеният е получавал по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата във възнагражденията. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на трудоустроения за времето от получаването на предписанието за трудоустрояване от страна на работодателя до деня на неговото изпълнение.

Когато работникът не е бил трудоустроен на подходяща работа, но е работил на друга длъжност, той няма право на обезщетение по чл. 217, ал. 1 КТ. Правото на обезщетение по чл. 217, ал. 1 КТ възниква периодично след изтичане на всеки месец, през който работникът е останал нетрудоспособност. Вземането на такова обезщетение също се погасява периодично, като погасителната давност започва да тече от изтичането на месеца, за който вземането се отнася. Обезщетението по чл. 4 от Наредбата за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност (в сила до 31.XII.1986 г.), респективно по чл. 217 КТ за времето след 1.I.1987 г., може да се претендира само при претърпени вреди, изразили се в това, че като не е трудоустроен работникът е останал без работа и без доходи. Процесният случай не е такъв. Ищецът не е бил трудоустроен, но е работел през целия исков период. При това не е даже и твърдяно, че фактически получената през исковия период заплата е в по-малък размер от тази, която ищецът би получил, ако беше трудоустроен в съответствие с лекарската препоръка. Разбирането на съда, че вземането е станало изискуемо на 10.V.1984 г. и че от тази дата е започнала да тече погасителната давност, е неправилно. Цитираната дата е началото на исковия период. Обезщетението за извършено трудоустрояване обаче не се е породило в пълния му размер в първия ден, когато е трябвало да стане трудоустрояването. Фактически вземането възниква на части, периодично, след всеки изтекъл месец, през който ищецът е останал нетрудоустроен, като за всеки месец размерът му се равнява на месечното обезщетение, изчислено по реда на цитираните по-горе текстове от Наредбата за трудоспособност и КТ. При положение, че исковата молба е подадена на 20.II.1989 г. с давност са погасени само месечните вземания, възникнали до 20.II.1986 г. За вземанията, възникнали след тази дата, давността не е изтекла. В процесния случай неправилното прилагане на погасителната давност не се е отразило върху правилността на поставеното решение. Искът е подлежал на отхвърляне както при неизтекла, така и при погасителна давност.

44

наличие на предписание за трудоустрояване на работника или служителя поради намалена трудоспособност;

неизпълнение на предписанието за трудоустрояване от страна на работодателя .

Решение № 825 от 15.X.1991 г. по гр. д. № 185/91 г., III г. о. Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1991 г., кн. 12, чл. 217, ал. 1 КТ, чл. 359, т. 3 КТ


Уреденото в алинея 1 плащане предпоставя право на някоя от страните на трудовото правоотношение да го прекрати с предизвестие.Това са случаите по чл.326 и 328 КТ.

Обезщетението за неспазено предизвестие както по ал.1, така и по ал.2 може на общо основание да се кумулира с други обезщетения, дължими между страните на трудовото правоотношение при прекратяване на трудовото правоотношение /за оставане без работа – чл.222,ал.1,поради придобито право на пенсия - чл.222,ал.3, за неизползван отпуск - чл.224 и др./

Работникът или служителят няма право на такова плащане, в случай че бъде възстановен на работа поради признаване на уволнението му за незаконно и му бъде присъдено обезщетение по чл.225,ал.1 или ал.2.

Обезщетението по алинея 1 предпоставя няколко случая на правомерно уволнение с предизвестие по чл.328:

45

Размерът на обезщетението се съизмерва с брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Обезщетение при уволнение на други основания /чл.222/

Обезщетение за неспазено предизвестие/чл.220/


/извършено изменение ДВ бр.108/19.12.2008г./ - при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност,работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя.

Критериите за определяне размера на обезщетението са два:

Обезщетението по алинея 2 предпоставя прекратяване на трудовото правоотношение, на което има право всяка от страните. Правото на това обезщетение е обусловено и от две допълнителни предпоставки.:

е наличие на определен трудов стаж на работника или служителя. Правото на обезщетение възниква при най-малко 5години трудов

стаж.

предпоставка е отрицателна.За да придобие право на това обезщетение, работникът или служителят не трябва през последните 5 години трудов стаж да е получил обезщетение на същото основание. Няма значение дали го е получил от същия, или от друг работодател.

Предпоставките за придобиване правото на обезщетение по алинея 3 са:

прекратяване на трудовото правоотношение;Няма значение от кого, на какво основание и по какъв начин/със или без предизвестие/ трудовото правоотношение е било прекратено.Право на това обезщетение имат обаче, от друга страна, само лица, които са били в трудово правоотношение с предприятието работодател.

46

закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работа за повече от 15

дни,

1. брутното трудово възнаграждение на работника или служителя;2. времето, през което работникът или служителят е останал без работапоради уволнението.

Първата

Втората


към момента на прекратяването работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО.Не е необходимо работникът непременно да е бил уволнен поради

придобиване право на пенсия/чл.328,ал.1,т.10/. Нито пък е необходимо успоредно с уволнението работникът или служителят да е предявил правото си на пенсия или да се е пенсионирал. Критерий за определяне на размера на плащането е брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, а не минималната работна заплата, установена за страната. Размерът обаче е диференциран според един допълнителен критерий:

при кого работникът или служителят е работил през последните 10 години.

В този 10-годишен период ще се включат всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Той може да е бил прекъсван поради прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, поради ползване на неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж, или по други причини.Не може да се смята за “работа при същия работодател” времето, през което работникът или служителят е бил в неплатен отпуск, който не се зачита за трудов стаж, и е работил при друг работодател.

47

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТОПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕПРАВООТНОШЕНИЕ


Общи основания за прекратяване на трудовия договорТрудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи

предизвестие в случаите, които са посочени в чл.325 КТ. по взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният

между тях трудов договор да престане да съществува в бъдеще. Това основание най-точно отразява доброволния и равнопоставен характер на трудовите отношения. Воляизевленията на страните се правят в писмена форма. Тя е необходима за тяхната действителност. Воляизевлението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е едностранно воляизевление по чл.44 ЗЗД. Веднъж направено то не може едностранно да се оттегля.Това може да стане само ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването му от адресата. А след това – до издаването на акта, с който се прекратява трудовия договор по взаимно съгласие-само със съгласието на другата страна.

основанието по точка 2 урежда случаите, когато трудовият договор с работника или служителя преди това е бил вече прекратен, но той е оспорил законността на прекратяването му и компетентният орган го е признал за незаконно. След като искането на работника и служителя е удовлетворено от съдебната инстанция, той съгласно чл.345,ал.1 КТ да не се явил да я заеме в 2-седмичен срок.

точка 3 установява специфично основание за прекратяване само на срочния трудов договор, сключен за определено време по чл.68,ал.1,т.1КТ.

точка 4 предвижда специфично основание за прекратяване само на срочния трудов договор за определена работа - чл.68,ал.1,т.2 КТ.

точка 5 предвижда специфично основание за прекратяване само на срочния трудов договор за заместване по чл.68,ал.1,т.3 КТ.

точка 6 обхваща случаите, когато дадена работа или длъжност е определена за заемане от бременна жена или трудоустроен. Тези работи или длъжности в предприятието се определят по реда на чл.315 КТ.

48

Прекратяване на трудовия договор/чл.325-чл.336/


точка 8 съдържа основание за прекратяване на трудовия договор с работник или служител, който изпълнява работа, за която се предвижда да се заема въз основа на избор или конкурс. Необходимо още изборът или конкурсът да са проведени и да са приключили успешно. Лицето, което е избрано или спечелило конкурса, да постъпи на работа.

точка 9 се състои от два елемента, които трябва да съществуват кумулативно:

невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания;

липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието;

точка 10 обхваща случаите на трудов договор, при който работникът или служителят се наема на работа като личен секретар, шофьор, домашен прислужник при точно определено физическо лице.

точка 11 обхваща случаите при настъпила смърт на работника или служителя.

точка 12 обхваща случаите, когато длъжността е определена за заемане от държавен служител.

Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ води до незаконност на уволнението. Решението на ТЕЛК (НЕЛК) трябва да е влязло в законна сила, за да се приеме, че е налице основанието по посочената правна норма. Производството е no чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано no касационна жалба от П. У. - и. "В. Л." - с. Л., област К., срещу въззивно решение от 25.06.2003 г. по гр. д. № 159/2003 г. на Кюстендилския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: Б. Н. Н. от град К. е предявил против П. У. - и. "В. Л." - с. Л., област К., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1. т. 1-3 КТ. в исковата молба ищецът твърди, че е работил в ответното училище като нощен възпитател, откъдето е уволнен на основание чл. 325, т. 9 КТ. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като визираното в заповедта за уволнение решение на ТЕЛК е обжалвано от него и не е влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Навежда се довод, че не е налице хипотезата на чл. 325, т. 9 КТ.

С решение от 6.01.2003 г. по гр. д. № 123/2002 г. К. р. съд е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, а този по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен като неоснователен. С решение от 25.06.2003 г. по гр. д. № 159/2003 г. по въззивни жалби и от двете страни срещу решението на първата инстанция в частите, които не ги удовлетворяват, К. о. съд е отменил решението на районния съд по

49

Решение № 666 от 9.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2473/2003 г., III г. о."Български законник", бр. 7/2008 г., стр. 110, чл. 325, т. 9 КТ


иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и го е уважил. в останалата част решението на първата инстанция е оставено в сила. Въззивната инстанция е приела, че уволнението на ищеца по чл. 325, т. 9 КТ е незаконосъобразно, тъй като не са налице елементите от фактическия състав на визираната правна норма. Изводът е обоснован, като е прието, че ЕР на ТЕЛК не е влязло в законна сила поради обжалването му от страна на работника. Изложени са изводи, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК не установяват противопоказания за определена работа. Срещу въззивното решение на К. о. съд е подадена касационна жалба от ответника по исковата молба - П. У. - и. "В. Л." - село Л., област К., със следните оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК: Доводите на касатора са, че неправилно окръжният съд е приел липсата на хипотезата на чл. 325, т. 9 КТ в конкретния случай. Твърди се, че е налице невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност (инвалидност) или здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК. Доводът се обосновава с решението на ТЕЛК и потвърждаващото го решение на НЕЛК. Твърди се, че на работника не може да му бъде осигурена подходяща работа, отговаряща на здравословното му състояние. Ответникът по касация - Б. Н. Н., е депозирал писмено възражение по чл. 218г ГПК, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд - в сила. Депозирана е и писмена защита от процесуалния му представител - адв. Клинков.

Решението на въззивната инстанция е правилно. Законосъобразно окръжният съд е приел, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл. 325, т. 9 КТ - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради инвалидност и здравни противопоказания, въз основа заключение на ТЕЛК. Правилни са изводите на въззивната инстанция, че липсва влязло в сила решение на ТЕЛК по смисъла на чл. 325, т. 9 КТ. Към момента на уволнението решението на ТЕЛК е било обжалвано, а произнасянето на НЕЛК е станало на 12.12.2001 г., т. е. след процесното уволнение. Изложеното е напълно достатъчно, за да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно. В допълнение и с оглед доводите на касатора следва да се добави следното:

Неоснователен е доводът на работодателя, че е доказал липсата на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника. Твърдяните в касационната жалба доказателства не са представени по делото.

50


Работникът или служителят може по всяко време да прекрати всеки трудов договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя в сроковете и при условията на чл.326 КТ, без да е длъжен да мотивира причините за искането си. Същото искане не подлежи на работодателска преценка.Според вида на прекратявания договор срокът на предизвестието е:

Отправеното предизвестие може да се оттегли без съгласие на работодателя до момента на получаването му. След този момент оттегляне е допустимо само със съгласие на работодателя. Ако работникът или служителят поиска оттегляне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, след като то е получено от работодателя и той не даде съгласие за това, предизвестието произвежда своето действие. Издадената заповед на работодателя има само констативно, но не и конститутивно действие. Субективното право на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие следва да е резултат на негова свободно формирана воля, като е недопустимо упражняването на принуда (физическо или психическо насилие). Упражняването на натиск върху работника от страна на работодателя опорочава

51

- 30 календарни дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца при прекратяване на безсрочен трудов договор;- 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора при прекратяване на срочен трудов договор.

Прекратяване на трудовия договор отработника или служителя с предизвестие/чл.326/

Решение от 18.12.2003 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 589/2003 г., докладчик председателят Меденка Недкова, чл. 1, ал. 3 КТ чл. 128 КТ чл. 225, ал. 1 КТ,,чл. 326, ал. 1 и 2, вр. с ал. 4 КТ чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ чл. 30 ЗЗД


предизвестието и го прави недействително волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Заплахата е налице, когато едната страна е била принудена да направи волеизявление за прекратяване на трудовия договор под въздействието на основателен страх, възбуден от противоречащи на закона или морала действия, извършени от другата страна. Заплашването води до недействителност на волеизявлението, ако е в резултат на непозволени и противоречащи на закона или морала действия. Ако извършените от едната страна по трудовия договор действия не са непозволени или противоречащи на закона или морала, дори да са възникнали у другата страна страхови представи, под влияние на които е направила волеизявлението за прекратяване на трудовия й договор, не е налице опорочаване на волята и по смисъла на чл. 30 ЗЗД. Производството е по чл. 208, ал. 1 ГПК. С Решение № 290/25.07.2003 г., постановено по гр. д. № 267/2003 г. С. районен съд е отменил Заповед № 03/1702.. 2003 г. на директора на СПТУ по туризъм, гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на С. А. Г. (В.), ЕГН .......... от гр. С., ул. "М." № ХХ, на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, и е признал уволнението за незаконно, възстановил е С. А. Г. (В.) на длъжността "учител гимназиална степен по история", заемана преди уволнението, като е осъдил СПТУ по туризъм, гр. С. да заплати, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, на С. А. Г. (В.) обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, в размер на 1 910,04 лв., ведно със законните лихви, считано от 15.04.2003 г. до окончателното му изплащане, ведно със сумата 410 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месеците 01. и 02.2003 г., ведно със законните лихви, считано от 17.02.2003 г. до окончателното й изплащане, като е присъдил и следващите се съдебни разноски по водене на делото, включително ДТ в размер на 102,80 лв. и 40 лв. - разноски за вещо лице по сметката на С. районен съд. Въззивна жалба срещу решението на С. районен съд е постъпила от СПТУ по туризъм, гр. С., представлявано от директора Г. Ч., чрез пълномощника му - адв. Ат. Х., с оплаквания за незаконосъобразност - неправилно е тълкуван и приложен материалният закон и необоснованост - изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, както и допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо, моли въззивният С. окръжен съд да отмени решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно, и постанови ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и по чл. 128 КТ на С. А. Г. (В.), като неоснователни и недоказани, както и му присъди съдебните разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата С. А. Г. (В.), лично и чрез пълномощника й - адв. Н. М., оспорва изцяло въззивната жалба, като неоснователна, и моли С. окръжен съд да остави в сила решението на С. районен съд, като законосъобразно и обосновано.С. окръжен съд, като взе в предвид изложеното във въззивната жалба от жалбоподателя и неговия пълномощник - адв. Ат. Х., становището на ответницата по жалбата и нейния пълномощник - адв. Н. М., обсъди събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл. 188 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт, счита, че въззивната жалба е основателна. Въззивният С. окръжен съд счита, че така постановеното от СРС решение е валидно, т. е. постановено е от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е допустимо, тъй като исковете са предявени от надлежно

52


легитимирано лице, което има право на защита по чл. 344 КТ срещу незаконното уволнение и по чл. 128 КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения.

Решението е незаконосъобразно, тъй като изводите на първоинстанционния съд не се подкрепят от събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка и са постановени при неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на материалния закон, по следните съображения: Не се спори по делото, че ищцата е работила в СПТУ по туризъм, гр. С. в продължение 26 години. От личното и трудово досие и от Допълнителното споразумение към трудов договор от 1.07.2002 г. се установява, че ищцата е била преназначена на длъжността "учител гимназиална степен по история" в ответното училище за неопределено време. Не се спори по делото и че ищцата е зам.-председател на Родителското настоятелство в СПТУ по туризъм, гр. С. (сега ПГТ, гр. С.), видно от Решение № 124/18.1.2001 г. по ф. д. № 820 от 2000 г. на СОС. Не се спори по делото и че директорът на ответното училище е предприел действия за установяване начина на изразходване на паричните средства на това настоятелство, за което отговаряла учителката В. С молба, вх. № 81/15.01.2003 г. ищцата С. В. е поискала от директора на СПТУ по туризъм, гр. С. да бъде освободена от длъжността, която е заемала, като в молбата е посочила, че същата се счита и за предизвестие в рамките на един месец, считано от 15.01.2003 г. На 15.01.2003 г. директорът на училището е поставил върху молбата резолюция "да - по чл. 326 КТ, считано от 8.02.2003 г.". С молба, вх. № 86/16.01.2003 г. ищцата е уведомила директора на ответното училище, че оттегля молбата си за напускане, подадена на 15.01.2003 г., по съображения, че не е в добро здравословно състояние, и е подала молбата, поради оказан натиск от страна на директора. С молба, вх. № 109/20.01.2003 г. ищцата отново е заявила, че оттегля молбата си за напускане, но и върху двете молби директорът на СПТУ по туризъм, гр. С. е поставил резолюция "не". Със Заповед № 03/17.02.2003 г. на директора на СПТУ по туризъм, гр. С., на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 17.02.2003 г., поради подадено едностранно предизвестие от страна на работника с молба, вх. № 81 от 15.01.2003 г. При така установената фактическа обстановка, неправилно и незаконосъобразно СРС е приел, че предявените четирите обективно съединени иска - главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и отмяната му и акцесорни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и на иска по чл. 128 КТ - за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за месеците 01. и 02.2003 г., в размер на 410 лв., са основателни и доказани и като такива, ги е уважил. И четирите иска са процесуално допустими - предявени са от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ - поради отправено от работника едностранно предизвестие. Въззивният СОС изцяло подкрепя доводите на СРС защо уволнението на ищцата не е такова по чл. 325, ал. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните. В настоящия случай, работодателят - ответник по така предявените искове, правилно е приел молбата на ищцата като едностранно писмено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор с едномесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 и 2 КТ. Работникът или служителят може да прекрати едностранно трудовото си правоотношение и това потестативно право е проява на принципа за свобода на труда (чл. 1, ал. 3 КТ). Прекратяването става с писмено заявление, отправено до работодателя. Писмената форма е за действителност на волеизявлението. Волеизявление на работодателя

53


в тези случаи не е необходимо. Освен това, не е необходимо работникът да мотивира своето волеизявление. Прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие се осъществява след изтичане на определен период от време от получаване на предизвестието от предизвестената страна. Предизвестието е волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение след изтичане на определен период от време. То се отправя от страна на работника към работодателя. Предназначението му е да се предостави възможност на работодателя да се подготви за прекратяване на трудовото правоотношение. Тежестта на доказване основателността на уволнението тежи върху работодателя, при трудовите спорове. Действително, от молба, вх. № 81 от 15.01.2003 г., се установява, че ищцата С. Г. (В.) е изразила воля за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, като съдържа и безусловно изявление "молбата да се счита и за предизвестие в рамките на един месец, считано от 15.01.2003 г.". Безспорно се установява по делото и че с молба от 16.01.2003 г. ищцата е подала молба за оттегляне на едностранното предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и с повторна молба от 20.01.2003 г. със същото съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ, отправеното предизвестие може да се оттегли без съгласие на работодателя до момента на получаването му. След този момент оттегляне е допустимо само със съгласие на работодателя.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е подала молба за оттегляне на предизвестието, след като то е получено от работодателя, но последният не е дал съгласие за това. Ето защо, ако работникът или служителят поиска оттегляне на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, след като то е получено от работодателя и той не даде съгласие за това (както е в настоящия случай), предизвестието произвежда своето действие и след изтичане на срока трудовото правоотношение на ищцата се прекратява. Не е необходимо нарочно волеизявление нито на работника или служителя, нито на работодателя. Издадената Заповед № 03/17.02.2003 г. на работодателя има само констативно, но не и конститутивно действие. Субективното право на работника или служителя за едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие следва да е резултат на негова свободно формирана воля, като е недопустимо упражняването на принуда (физическо или психическо насилие). Упражняването на натиск върху работника от страна на работодателя опорочава предизвестието и го прави недействително волеизявление за прекратяване на трудовия договор. Но изводите на СРС за оказан от страна на директора Ч. психически натиск върху ищцата да прекрати трудовото правоотношение са незаконосъобразни и не се подкрепят от никакви доказателства по делото. Ищцата твърди, че е била заплашена от директора на училището да я уволни дисциплинарно, ако не подаде молба за напускане. Липсват доказателства за такъв натиск.

Според разпоредбата на чл. 30 ЗЗД, заплахата е налице, когато едната страна е била принудена да направи волеизявление за прекратяване на трудовия договор под въздействието на основателен страх, възбуден от противоречащи на закона или морала действия, извършени от другата страна. Заплашването води до недействителност на волеизявлението, ако е в резултат на непозволени и противоречащи на закона или морала действия. Ако извършените от едната страна по трудовия договор (в случая работодател) действия не са непозволени или противоречащи на закона или морала, дори да са възникнали у другата страна страхови представи, под влияние на които е направила волеизявлението за прекратяване на трудовия й договор, не е налице опорочаване на волята и по смисъла на чл. 30 ЗЗД. В конкретния случай се установява, че директорът на СПТУ по туризъм, гр. С. е предприел действия за изясняване на изразходването на 410 лв.,

54


които са на Родителското настоятелство при училището, и след като е установил, че зам. -председателката на Родителското настоятелство - ищцата по делото, е съставила протокол за изразходването им със задна дата (една година и половина по-късно), като протоколът е подписан от ученичката А. Г. К., а не от майка й Р. К., която е председател на Контролния съвет на Родителското настоятелство при СПТУ по туризъм, гр. С., приподписан със задницата и от Председателя на Родителското настоятелство А. А., то е уведомил Педагогическия съвет при училището (видно от представения пред настоящата въззивна съдебна инстанция протокол № 23 от 8.01.2003 г.), за случая и че ще наложи на ищцата наказание - дисциплинарно уволнение. В този случай взетите от директора на училището мерки за разкриване на допуснати от служителя нарушения и търсене на дисциплинарна отговорност не могат да се окачествят като заплаха, опорочаваща волята на ищцата при изявяване на едностранното предизвестие за прекратяване на трудовия й договор. Съответно дори от тези действия да са възникнали страхови представи, които са оказали въздействие върху ищцата при вземане на решението и да поиска освобождаване от работа, не е налице опорочаване на волята по смисъла на чл. 30 ЗЗД, за да се счете, че обжалваната заповед за уволнение е недействителна.

В този смисъл е и съдебната практика (Решение № 478/9.07.1976 г. по гр. д. № 297/1976 г. на III ГО на ВС и Решение № 1116/1.10.1999 г. по гр. д. № 24/1999 г. на III ГО на ВКС). Заплашването по чл. 30 ЗЗД е сложен фактически състав. За да се приеме, че е осъществен, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при формиране на волеизявлението й. По делото не са събрани доказателства за непозволени или противоречащи на закона или морала действия от страна на ответника по така предявените искове. Това се потвърждава и от представеното като доказателство пред настоящата въззивна инстанция постановление от 23.09.2003 г. на С. районна прокуратура за отказ да се образува предварително производство по преписка № 191/2003 г. на РП, гр. С. по жалба на С. А. Г. (В.) срещу Г. Ч. и от свидетелските показания на разпитаните от СРС свидетели.

По гореизложените съображения, въззивният СОС счита, че предявеният от ищцата С. Г. (В.) главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед № 03/17.02.2003 г. на директора на СПТУ по туризъм, гр. С. и признаване на уволнението и по чл. 326, ал. 1 и 2 КТ за незаконно, е неоснователен и недоказан и като такъв, ще следва да се отхвърли от съда. Предвид отхвърлянето на главния иск, като неоснователен и недоказан, ще следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, и акцесорните искове - иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на длъжността, която е заемала преди незаконното уволнение, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение, в размер на 1 910,04 лв., за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното й уволнение, ведно със законните лихви, считано от 15.04.2003 г. - датата на подаване на исковата молба в СРС, до окончателното й изплащане. Неоснователен и недоказан е и четвъртият иск - иск по чл. 128 КТ за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за месеците 01 и 02.2003 г., в размер на 410 лв. От заключението на Вещото лице по СИЕ Я. П. се установява, че с ПКО № 1/8.01.2003 г. на С. Г. (В.) е даден аванс срещу заплата в размер на 410 лв. за месеците 01. и 02.2003 г. С ПКО № 66/8.01.2003 г. ищцата внася тези 410 лв. за установени липси, а с касов ордер № 46 от 26.03.2003 г. ищцата е внесла 410 лв. на госпожа Д. Д. - упълномощена да приема парите от името на Родителското настоятелство в ответното

55


училище. Или, безспорно се доказва, че училището е начислило сумата 410 лв. на ищцата, която я внася доброволно на надлежно упълномощено лице на Родителското настоятелство при училището. Макар и да не се е подписала на ведомостта за заплати, ищцата е получила заплатата си с ПКО № 1 от 8.01.2003 г. Ето защо, СОС счита, че не се доказва наличие на неизплатени трудови възнаграждения на ищцата за месеците 01. и 02.2003 г. в размер на 410 лв. и предявеният иск по чл. 128 КТ, като неоснователен и недоказан, ще следва да се отхвърли от съда.

По гореизложените съображения, въззивният СОС счита, че решението на СРС е незаконосъобразно и неправилно и като такова, ще следва да се отмени от съда, на основание чл. 208, ал. 1 ГПК, като въззивният съд постанови ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло предявените от С. Г. (В.) срещу СПТУ по туризъм, гр. С. четири обективно съединени иска, като неоснователни и недоказани. Незаконосъобразно е решението на СРС и в частта, с която е осъден жалбоподателят да заплати по сметка на СРС ДТ в размер на 102,80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ГПК, държавните учреждения са освободени от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски (в случая разноски за вещо лице). СПТУ по туризъм, гр. С. е държавно учреждение, по смисъла на закона, тъй като е училище на бюджетна издръжка. Ето защо, ще следва внесената ДТ по въззивната жалба в размер на 300 лв. да се върне на жалбоподателя. Ще следва, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК, да се осъди въззиваемата да заплати на жалбоподателя съдебните разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции досега за адвокатско възнаграждение, в размер на 270 лв. На основание гореизложеното и чл. 208, ал. 1 ГПК, С. окръжен съд, РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 290/25.07.2003 г., постановено по гр. д. № 267 от 2003 г. на С. районен съд, като незаконосъобразно и необосновано, и вместо това постановява: Отхвърля предявените от С. А. Г. (В.), ЕГН .........., от гр. С., ул. "М." № 17, срещу СПТУ по туризъм, гр. С., представлявано от директора Г. Ч. Ч., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ - за отмяна на Заповед № 03/17.02.2003 г. на директора на СПТУ по туризъм, гр. С., с която, на основание чл. 326, ал. 1 и 2 КТ, е прекратено трудовото й правоотношение, поради отправено от нея едностранно предизвестие с молба, вх. № 81/15.01.2003 г. и признаване на уволнението за незаконно, за възстановяването и на длъжността "учител гимназиален клас по история", заемана преди уволнението и за заплащане, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, за обезщетение в размер на 1 910,04 лв., за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законните лихви, считано от 15.04.2003 г. до окончателното му изплащане, както и на иска с правно основание чл. 128 КТ - за заплащане на 410 лв. - неизплатено трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2003 г., ведно със законните лихви, считано от 17.02.2003 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани. Осъжда С. А. Г. (В.) да заплати на СПТУ по туризъм, гр. С. 270 лв. (двеста и седемдесет лева) - съдебни разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции досега за адвокатско възнаграждение. Да се върне на жалбоподателя СПТУ по туризъм, гр. С. неправилно внесената ДТ по въззивната жалба в размер на 300 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Р. Б в 30-дневен срок от съобщаването му на страните по делото. Забележка: Оставено в сила с Решение № 1830/30.10.2006 г. по гр. д. № 465/2004 г., III г. о. на ВКС.

56


Основанието по точка 1 се състои от три елемента

57

заболяване на работника или служителя, което не му позволява да изпълнява възложената работа

промененото здравно състояние на работника или служителя трябва да бъде установено от здравните органи със заключение на лекуващия лекар, ЛКК или ТЕЛК. Заключението на медицинските органи трябва не само да удостоверява промененото и влошено здравно състояние на работника или служителя, но и да дава предписание за подходяща работа, която работникът или служителят може да изпълнява при наличното му здравно състояние.

Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие/чл.327/


Точка 2 визира забава в плащането. Тази забава трябва да се отнася до цялото трудово възнаграждение, а не само до част от него.

Точка 3 включва две групи неизпълнени задължения от страна на работодателя.

обхваща неизпълнението на такива основни задължения на работодателя по трудовото правоотношение, като

задълженията му да не променя едностранно мястото и характера на работа и размера на уговореното трудово възнаграждение. Изключени са случаите по чл.120 КТ

група са случаите на неизпълнение от работодателя на други негови задължения по трудовото правоотношение, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт.

58

работодателят не осигурява тази подходяща работа. Без значение са причините за това. Те могат да бъдат, и най-често са, липса на такава подходяща работа в предприятието. Ако има такава подходяща работа, но тя е заета от работник или служител, който е здрав, работодателят следва да пристъпи към неговото освобождаване по чл.325,т.6, когато заболелият работник или служител е трудоустроен и той желае да я заеме. Възможно е тази подходяща работа вече да е заета от заболял или трудоустроен работник или служител, което прави невъзможно за работодателя да освободи един заболял или трудоустроен работник или служител, за да премести на тази работа друг такъв работник или служител

Точка 3а се състои от три елемента /изменение – ДВ бр.108/19.12.2008г./

да е извършена промяна в работодателя по чл.123, ал.1 и чл.123а,ал.1 КТ. Има се предвид която и да е от промените в работодателя по чл. 123,ал.1, т.1-7 и 123а КТ;

да е налице причинна връзка между промяната в работодателя и значителното влошаване на условията на труд при новия работодател;

Първата група

Втората група


В точка 7 има извършено изменение - /ДВ бр.108./19.12.2008г./, а именно:”като заместник на отсъстващ работник или служител” се заменят с “на срочен трудов договор по чл. 68,ал.1,т.1 или т.3”/

Основанието по точка 8 има ограничено приложно поле. Неговите съставни елементи са:

работникът или служителят преди това да е бил уволнен от работа при друг работодател, да е оспорил законността на уволнението, то да е признато за незаконно и той да е възстановен с влязло в сила решение на предишната работа;

работникът или служителят да направи волеизявление за прекратяване на трудовия договор, който е сключил междувременно;

волеизявлението трябва да бъде направено в 2-седмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване на работа,освен когато не е спазен по уважителни причини.

Незаконно е извършено от работодателя уволнение, извършено след прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от работника или служителя (чл. 327 КТ), след като изявлението му е достигнало до работодателя. Такова уволнение е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това и като такова подлежи на отмяна. Производството е по чл. 218е, ал. 1, във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като "помощник-следовател" при Районна следствена служба С. 3. по силата на допълнителен трудов договор № 83-К/6.02.1997 г. за срок 14 месеца, считано от 21.01.1997 г. Считано от същата дата той е сключил и основен трудов договор с Министерството на правосъдието за срок от 12 месеца, по силата на който е започнал стаж като "съдебен кандидат" при Окръжен съд С. 3. На 9.03.1998 г. Д. отправил дo директора на НСС писмено уведомление, че прекратява допълнителния трудов договор на основание чл. 327, т. 3 КТ поради непроизнасянето на работодателя относно разпределението на работното му време. Със заповед № 3-343/13.03.1998 г. и директорът на НСС е прекратил, считано от датата на връчване на заповедта - 18.03.1998 г., допълнителния договор чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" поради неявяването на Д. на работа на 5 и 6.03.1998 г. без уважителна причина. Въззивният съд е приел, че с чл. 4 допълнителният договор препраща към програмата за провеждане на стажа относно продължителността на

59

да е настъпило значително влошаване на условията на труд при новия работодател;

Решение № 18 от 19.01.2007 г. на ВКС по гр. д. № 668/2004 г., III г. о."Български законник", бр. 10/2008 г., стр. 109 чл. 326, чл. 327, чл. 344 КТ


работното време в следствената служба, по която е предвидено 4 часа седмично или половин ден седмично заетост на ищеца в Окръжен съд С. 3., а през останалото време в ОСС. Прието е и че действително работодателят не се е произнесъл по искането за разпределение на работното време, но при това положение би следвало да се прилага досегашното такова. С оглед на това е направен извод, че волеизявлението на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение е извършено при липса на предпоставките по чл. 327, т. 3 КТ. С оглед изричността на волеизявлението по чл. 327, т. 3 КТ като неоснователен е оценен и доводът за прекратяване по чл. 326, ал. 1 КТ с предизвестие, но без спазване на срока му. От друга страна, като безсъмнено установено е прието неявяването на ищеца на работа на 5 и 6.03.1998 г. без уважителни причини за това, не давайки и поисканите му от работодателя обяснения. При тези обстоятелства е направен извод, че дисциплинарното уволнение е извършено съобразно изискванията на закона, поради което предявеният иск за отменяването му е неоснователен.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира, че то е неправилно. Необоснован и незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че дисциплинарното уволнение на И. П. Д. е законно. Безспорно установено е, че изявлението на работодателя за това е достигнало до ищеца с връчването му на заповед № 343/13.03.1998 г. на 18.03.1998 г. Безспорно е и че преди него - на 9.03.1998 г. - изявление пред работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е направено от служителя. То е основано на предвиденото в чл. 327 КТ субективно преобразуващо право на работника (служителя) да предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до съконтрахента е произвело това целено действие. Въпросът дали преобразуващото право е съществувало (т. е. дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването му) и дали с оглед на това то е било надлежно упражнено може да бъде предмет на преценка и установяване при евентуално предявяване впоследствие от работодателя по съдебен ред на притезания, възникнали като негова последица (например обезщетение за причинена вреда), но не и в настоящото производство. При тези обстоятелства се налага извод, че към момента на връчването на Д. на уволнителния акт трудово правоотношение между него и НСС вече не е съществувало, тъй като е било прекратено на основание чл. 327, т. 3 КТ с едностранното изявление от 9.03.1998 г. Следователно уволнението е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя за това, поради което то е незаконно, а предявеният иск за отмяната му - основателен. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК атакуваното въззивно решение в отхвърлителната му част следва да бъде отменено и постановено ново, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ бъде уважен, без да се разглеждат останалите релевирани в касационната жалба доводи, тъй като те не са от значение за спорното право.

60


Прекратяването на трудовия договор по чл.328 се прилага както за безсрочните, така и за срочните трудови договори.

Точка 2 включва две самостоятелни основания.

Закриване на част от предприятието – преустановяване на дейността на едно обособено звено, или поделение, което няма признаците на работодател, по §1,т.1 ДР на КТ. Без значение е неговото наименование –отдел, служба или друго обособено звено.

Съкращаване в щата.

В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност щатното разписание се утвърждава еднолично от работодателя или от определен компетентен орган/при държавните учреждения и организации на бюджетна издръжка/.

При съкращаването на щата винаги се посочват наименованието и броят на съкратените длъжности, кои и колко от съкратените длъжности-щатни

61

закриване на част от предприятието; съкращаване в щата;

Щатът представлява разписанието, таблицата, списъкът на наетата работна сила по трудови функции и длъжности

Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите.

Прекратяване на трудовия договор отработодателя с предизвестие/чл 328/


бройки се премахват. Причините могат да бъдат най-различни. Те са без значение.

Важно! - съкращаването на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва да е реално.

На такъв контрол подлежи самото уволнение, което е извършено въз основа на съкращението в щата. От друга страна, необходимо е съкращението в щата да е извършено по установения ред-от лицето или органа, който има право да извършва такива промени в щатното разписание, и това да бъде направено преди уволнението.

Не е налице съкращаване в щата, когато съответната трудова функция реално не се премахва, а само се променя нейното наименование: например вместо учител по ФКС - учител по физическо възпитание и спорт и треньорска квалификация за баскетбол, вместо гл. инженер-организатор производство и др. подобни.В този случай е налице фиктивно съкращаване в щата,което не може да бъде основание за уволнението на съответния работник или служител.

Не е налице съкращаване в щата и когато то е извършено не от компетентното за това лице.

Уволнението на това основание трябва да засегне толкова работници и служители, колкото е броят на съкратените щатни длъжности.

62

Самото решение, с което една щатна бройка се съкращава, не подлежи на съдебен контрол.

длъжността не съществува като отделна щатна бройка, защото е била разпределена за изпълнение между други служители;

една длъжност се премахва и на нейно място се създава друга, с други трудови задължения и трудова функция и изисквания за заемането и;на мястото на две и повече различни длъжности е създадена едно обща комбинирана длъжност/напр.домакин – чистач/, обединяваща трудовите задължения на двете длъжности.

“Съкращаване в щата “ е налице не само когато съответната длъжност/трудова функция/ е премахната и не съществува, но и още когато:


Реалност на съкращението, т.е. съответната функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата и длъжност при запазване на характера на извършената работа.

Към момента на уволнението да е налице фактическо премахване на съответната трудова функция или да съвпадат или пък уволнението да следва съкращаването на щата. Фактическото премахване на съответната трудова функция трябва да се разбира в смисъл, че тя трябва да е била премахната от работодателя:

по съответния ред; да е взето решение от компетентния за това орган, преди да е

извършено уволнението.Или с други думи: датата на уволнението трябва да съвпада или да

следва датата на която е извършено реалното и фактическо съкращаване в щата.

Ето защо в заповедта за уволнение не е достатъчно да се посочва само чл.328, ал.1,т.2 КТ, но следва да се посочи на кое от двете основания е извършено уволнението.

Основание по точка 3 означава реално намаляване на броя на учениците, а от там на паралелките в училище, спадналия обем на вършените услуги и изобщо на обема на работа.То е обективно фактическо състояние.Не е необходимо да има изричен писмен акт за него, но при оспорване работодателят е длъжен да го докаже. Доказва се с всички доказателствени средства - пр. броя на паралелките в училище.

Решението за това трябва да бъде прието от компетентния орган. При намаления обем на работа работодателят може да пристъпи и към изготвяне на нов по”-малък” щат. При изготвянето на този нов щат работодателят може да извърши сливане, изменение, трансформиране и др. промени в някои длъжности.Това са въпроси на неговата преценка и тя не подлежи на съдебен контрол.

63

Когато е налице намаляване обема на работа, работодателят преценява с каква част- в цялото предприятие или само в отделни негови звена и в кои от тях, да намали персонала съобразно с намаления обем на работа.

Основанията за уволнение “закриване на част от предприятието” и “съкращаване в щата” са отделни основания за уволнение, макар че са включени в една законова разпоредба.


Елементите на основанието по точка 5 са: липса на качества на работника или служителя ;

Без значение е дали тази липса се дължи на недостатъчно образование или опит на работника или служителя, или на недостатъчните му природни дадености /интелигентност, схватливост и др. /Работникът или служителят може и да има необходимото образование и квалификация, но това не е достатъчно за да гарантира реалното наличие на качества, които съответната работа или длъжност изисква;

тези качества са необходими за ефективно изпълнение на работата.

С

оглед на нея и на нейните изисквания трябва да се преценяват качествата на работника или служителя и да се установява тяхната липса.Заповедта за уволнение по т. 5 трябва да съдържа конкретните липсващи качества на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа.

Точка 6 съдържа две основания за уволнение: липса на необходимото образование за изпълняваната работа;

Това е изискване за необходима степен и вид завършено образование. Тези изисквания се предвиждат в законите и в другите нормативни актове, в длъжностните характеристики или следват от тях. Важното и същественото при това основание е да се установи, че са настъпили промени в образователните изисквания за съответната работа, на които работникът или служителят не отговаря, за да бъде прекратен трудовият договор.

64

На съдебен контрол подлежи:

доколко реално е налице намаляване обема на работа; дали е взето решение по надлежния ред и от компетентния орган за

намаляване на персонала; дали извършените уволнения са предизвикани и обусловени от

настъпилото намаление в обема на работа.

Това означава липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа

”Работата” – това е определената на работника или служителя трудова функция по трудовото правоотношение.


липса на необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа;Това е изискване за притежавана компютърна грамотност, владеене на

чужд език и други. Те се установяват обикновено в длъжностната характеристика.

Няма пречка заповедта за уволнение по т.6 да се издаде и на двете основания: поради липса на необходимото образование и поради липса на необходимата професионална квалификация, тъй като двете основания са съвместими. Но в този случай трябва да се посочва в какво точно се изразява липсата на необходимото образование и липсата на необходимата професионална квалификация.

Работодателят може съобразно нуждите на производствената и служебната работа да предяви нови изисквания, вкл. изисквания за по-високо образование и по – висока професионална квалификация за заемането на съответната длъжност и след като е сключил трудовият договор със съответния работник или служител. И ако работникът или служителят не отговарят на тях, да извърши уволнението му. Двете основания за уволнение по т.6 могат да се кумулират в една заповед за уволнение, но за да бъде уволнението законно, работодателят трябва да докаже наличието поне на едно от двете основания.

Ако работникът или служителят не е притежавал необходимата професионална квалификация и образование, които са се изисквали при сключването на трудовия договор, договорът е недействителен и недействителността му следва да бъде обявена по реда на гл.ХVІІІ от КТ. Този трудов договор не може да бъде прекратен по чл.328, тъй като на

65

Необходимо е в заповедта за уволнение на основание т.6 изрично да се посочва на коя от двете хипотези се извършва уволнението и в какво точно се изразява липсата на необходимото образование или на съответната професионална квалификация за изпълнение на възложената работа.

Уволнението по т.6 е незаконно, ако заповедта за уволнение съдържа само законовия текст, без да се посочва по кой от двата състава се извършва уволнението.


посочените в този законов текст основания се прекратяват само валидно сключени трудови договори.

Основанието по т. 7 се състои от два елемента:

да е налице преместване на предприятието в друго населено място, различно от това, в което се е намирало;

отказ на работника или служителя да последва местещото се предприятие или поделение, в което работи.

Точка 8 съдържа няколко елемента: възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на

предишната длъжност/работа/; възстановеният на предишната работа като незаконно уволнен

работник или служител да се е явил да я заеме при условията на чл.345 КТ

длъжността трябва да бъде заета, т.е. на работното място на незаконно уволнения и възстановен работник или служител да е приет на работа нов работник или служител.

Точка 10 включва две отделни основания за уволнение.Първото е общо основание. То изисква наличието на две

предпоставки, а именно: работникът или служителят да е придобил право на пенсия за

осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68 КСО, а не право на друг вид пенсия - за инвалидност, наследствена пенсия и др.Второто основание е съвършено различно от предходното – то има

ограничено приложно поле. Прилага се за тесен кръг служители: професори, доценти, старши научни сътрудници и др.

Основанието по точка 11 съдържа два елемента: да е извършена промяна в изискванията за изпълнение на длъжността.

Промяната в изискванията по т.11 се отнася до всички други изисквания за заемане на длъжността, освен до промяна в изискванията за образование или за професионална квалификация, за

66

За прилагането на основанието по т.8 е без значение дали работникът или служителя е знаел или не, че го приемат на работа на мястото на уволнен работник или служител.


които се отнася т.6. В този смисъл съотношението между тези две основания-по т.6 и т.11, може да се определи като съотношение между общо основание /т.11/ и негов частен случай /т.6/. Други изисквания за определен трудов стаж, за свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и др. подобни. Тези нови изисквания се включват след възникване на трудовото правоотношение чрез промени в длъжностната характеристика, която утвърждава и може да променя работодателят в зависимост от изискванията на работа. Извършването на тези промени е право на работодателя и въпрос на работодателска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.

работникът или служителят, който е заемал до този момент съответната длъжност, да не отговаря на променените изисквания.За да бъде извършено законосъобразно уволнение на основание т.11,

е необходимо кумулативното наличие и на двата посочени по-горе елемента от състава на това основание. Отсъствието на който и да е от тях прави уволнението незаконно. В заповедта за уволнение извършените промени трябва изрично да са посочени и липсата на уточнения по този въпрос я прави незаконна.

Обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор по точка 12 може да идва, както от работника или служителя, така и от работодателя – пр. осъждане на лицето за определени престъпления, които са пречка да продължи да заема съответната длъжност; невъзможност при трудоустрояване на работника или служителя да му бъде осигурена подходяща работа, поради липса на такава работа.

Правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ представлява сложен фактически състав, елементите от който изискват кумулативно възстановяване на незаконно уволнен работник

67

Алинея 2 е неприложима, когато работодателят е служител по трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, избор или конкурс, директор и др. подобни.

Решение № 729 от 18.04.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2003 г., III г. о."Български законник", бр. 11/2008 г., стр. 102, чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ


или служител на предишната длъжност, явяването на възстановения да заеме длъжността и последната да е заета от лице, с което е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда. Липсата на един от тези три елемента сочи на неправилно приложение на посочената разпоредба. Производството е no чл. 218a, б. "а" ГПК. Образувано е no касационна жалба от адв. А. - пълномощник на ответника по исковата молба - 7-мо о. у. "Г. С. Р." - град П., срещу въззивно решение № 171/26.6.2003 г. по гр. д. № 218/2003 г. на П. окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: М. Р. Е. от град П. е предявила против 7-мо о. У. "Г. С. Р." - град П., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното училище по безсрочен трудов договор на длъжността "начален учител", от която длъжност е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ считано от 4.03.2002 г. Счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като изложеното в обстоятелствената част на заповедта за уволнение не отговаря на действителното правно положение. Позовава се на обстоятелството, че трудовото й правоотношение с работодателя съществува отпреди уволнението на визираното в заповедта й за уволнение лице Н. В. А. Освен това сочи като довод за незаконосъобразност на уволнението неотправянето на предизвестие. С решение № 1040/23.12.2002 г. по гр. д. № 845/2002 г. П. районен съд е отхвърлил предявените искове.

С решение № 171/26.06.2003 г. по гр. д. № 218/2003 г. по въззивна жалба на ищцата М. Е. П. окръжен съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил предявените искове. Въззивната инстанция е приела, че ищцата е сключила трудов договор с работодателя при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ на мястото на И. М. Обсъдени са и други обстоятелства, подробно изложени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въз основа на това съдът е стигнал до крайния извод за незаконосъобразност на процесното уволнение. Срещу въззивното решение на П. окръжен съд е подадена касационна жалба от пълномощника на ответника по исковата молба - С. О. У. "Г. С. Р." - П., адв. А., с подробни оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски за всички инстанции. Решението на въззивната инстанция е правилно.

Законосъобразно П. окръжен съд е приел, че в процесния случай не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Визираната хипотеза представлява сложен фактически състав, елементите на който изискват кумулативно възстановяване на незаконно уволнен работник или служител на предишната длъжност, явяване на възстановения да заеме длъжността и последната да е заета от лице, с което да е сключен трудов договор след уволнението на възстановения от съда. Липсата на един от тези три елемента от визирания фактически състав сочи на неправилно приложение на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. В процесния случай първите два елемента са налице. Не е налице обаче третият. Ответницата по касация - ищца, не е сключила трудов договор с работодателя за щатната бройка на учителката Н. А. Нещо повече, ангажираните по спора доказателства установяват, че трудовият договор между страните по настоящия спор е сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като ищцата е заела мястото на И. М, за която обаче няма данни да се е завърнала на работа. Освен това, в случай че последната се беше завърнала на работа, което няма да бъде по силата на съдебно решение, а на едностранно изразена от нея воля, законното основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата следва да се осъществи посредством правната норма на чл. 325, т. 5 КТ.

68

Решение № 521 от 30.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2002 г., III г. о., докладчик съдията Михайлова, чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, чл. 325, т. 1 КТ чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 ГПК


Предложението за прекратяване на трудовия договор е направено от служителката. В този случай работодателят е следвало: 1. да вземе отношение по него, като заяви в писмен вид дали го приема и 2. да уведоми служителката за решението си в 7-дневен срок от получаване на предложението, тъй като в противен случай, се смята, че предложението не е прието. Волеизявлението за съгласие следва да бъде направено в писмена форма, но разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ не поставя изискване за писмено уведомяване за взетото становище. Уведомяването може да бъде извършено и по друг начин и да бъде доказано с всички доказателствени средства. Но седмодневният срок за уведомяване следва да бъде спазен. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван.Производството е по чл. 218а, ал. 1, б."а" от ГПК.

С Решение № 292 от 21.01.2002 г. по гр. дело № 374/2001 г. на С. окръжен съд е отменено Решение № 355 от 21.06.2001 г. по гр. дело № 345 от 2001 г. на С. районен съд, в частта му, с която са отхвърлени исковете на С. Х. М. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 от КТ, против Основно училище "О. П.", гр. С., и вместо него е признато за незаконно и отменено уволнението на С. Х. М., извършено със заповед № 10/2.10.2000 г. на директора на училището. С. Х. М. е възстановена на длъжността "учител по математика" и ОУ "О. П.", гр. С. е осъдено да й заплати сумата от 607,44 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, заедно със законната лихва - считано от 7.03.2001 г. С допълнително Решение № 78 от 7.05.2002 г. е осъдено ОУ "О. П.", гр. С., да заплати на С. Х. М. сумата 425,58 лв. - обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, заедно със законната лихва - считано от 7.03.2001 г. Допусната е поправка в диспозитива на Решение № 292/21.01.2000 г. по гр. дело № 374/2001 г. на СОС, на очевидна фактическа грешка в датата на издаване на заповедта за уволнение № 10, като вместо 2.10.2000 г. се чете 15.10.2000 г. Оставено е в сила решението на С. районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът на С. Х. М. против ОУ "О. П.", за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 86,09 лв.Подадена е касационна жалба от ОУ "О. П.", гр. С. в уважената част на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3 от КТ. Изложеното касационно основание е съществено нарушение на съдопроизводствените правила чл. 188, ал. 1 от ГПК при преценка на доказателствата и доводите на страните. Моли решението да бъде отменено и исковете - отхвърлени с присъждане на разноските. Ответницата по касационната жалба не е взела становище.Върховният касационен съд - състав на III г. о. приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното:Решението на районния съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 9/7.09.2000 г. на директора на училището, не е обжалвано от ответника пред въззивния съд. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по отношение законността на прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено с последваща заповед № 10/15.09.2000 г. на директора на училището. Приел е от фактическа страна, че със заявление, вх. № 325/8.09.2000 г. ищцата е изразила несъгласие си да работи на непълно работно време - 1/2 щат и поискала прекратяване на трудовия договор. Върху

69


заявлението е поставена резолюция на работодателя за съгласие с прекратяването на трудовия договор, но няма данни кога е изразена неговата воля и дали е доведена до знанието на ищцата. Издадена е заповед № 10/15.09.2000 г. на директора на училището за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 15.09.2000 г. Заповедта е връчена на 2.10.2000 г. Съдът е направил извода, че не е доказан фактическия състав на чл. 325, т. 1 от КТ, тъй като страната, към която е отправено предложението, не е уведомила другата страна за съгласието си в 7-дневен срок от получаването му. Въззивният съд е признал за незаконно уволнението на служителката, извършено със заповед № 10/15.09.2000 г., възстановил е служителката на заеманата длъжност преди уволнението и е присъдил обезщетение за шестмесечния период, за който е била без работа.

Касационната жалба е неоснователна.С предходната заповед № 9/7.09.2000 г., връчена на ищцата на 8.09.2000 г., е постановено прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, с мотиви - съкращаване на 1/2 щат учител по математика и е разпоредено от 4.09.2000 г. ищцата да продължи да работи като учител по математика за непълно работно време - 1/2 щат. С решението на районния съд в необжалваната му част е прието, че с тази заповед работодателят едностранно, в нарушение на чл. 118, ал. 1 от ГПК, е изменил един от компонентите на трудовото правоотношение - работното време. Районният съд е отменил заповедта. Решението не е обжалвано от ответника пред въззивния съд и съгласно чл. 219, б. "б" от ГПК, е влязло в сила. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван - чл. 224, ал. 1 от ГПК. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на прекратяването на трудовия договор между страните, на основание чл. 325, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие. Обосновано съдът е приел, че приложеното от работодателя основание за уволнение е недоказано. Предложението за прекратяване на трудовия договор е направено от служителката. В този случай работодателят е следвало: 1. да вземе отношение по него, като заяви в писмен вид дали го приема и 2. да уведоми служителката за решението си в 7-дневен срок от получаване на предложението, тъй като в противен случай, се смята, че предложението не е прието. Волеизявлението за съгласие следва да бъде направено в писмена форма, но разпоредбата на чл. 325, т. 1 от КТ не поставя изискване за писмено уведомяване за взетото становище. Уведомяването може да бъде извършено и по друг начин и да бъде доказано с всички доказателствени средства. Но седмодневният срок за уведомяване следва да бъде спазен. Обосновано съдът е приел, че разпитаните по делото свидетели не установяват уведомяването на служителката за съгласието на работодателя в срока по чл. 325, т. 1 от КТ. Дори в касационната жалба на ответника се съдържа признание, че свидетелите не са очевидци. Доказателство за уведомяването е връчването на заповедта за уволнение. Но това е станало на 2.10.2000 г. след изтичане на 7-дневния срок от получаване на предложението. Правилен е изводът на съда, че не е доказан фактическия състав на чл. 325, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Не са налице развитите касационни основания, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила.Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 292 от 21.01.2002 г., допълнено с Решение № 78 от 7.05.2002.

70


Ако при сключването на трудовия договор работодателят не спази съответните изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, сключеният трудов договор е недействителен по смисъла на чл. 74, ал. 1 КТ и разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не намира приложение. Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК. Образувано е по жалба на Р. Р. М. против въззивно решение съд № 188/25.05.2005 г., постановено от П. окръжен съд по гр. д. № 221/2005 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като по същество излага съображения за необоснованост, довела до противоречие с материалния закон.Ответникът по касация П. - интернат "Л.", гр. П., не взема становище по реда на чл. 218г ГПК. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С обжалваното решение, съставът на П. окръжен съд, като е отменил това на първата инстанция, е отхвърлил и трите претенции.За да постанови този резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор, като М. е заемала длъжността "учител по история". Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 127/19.03.2004 г. на директора, на основание чл. 326, ал. 1, т. 6 КТ. Мотивите са, че не отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 8 от Инструкция № 2/19.07.1994 г. Съдът е установил, че М. е завършила висше образование, магистърска степен, "специалност "Педагогика" в СУ "К.", с втора специалност "Педагогика на деца с невросоматични заболявания". Тя не притежава допълнителна професионална квалификация "олигофренопедагогика", каквото е изискването на чл. 3, ал. 8 от Инструкция № 2. При тези данни, съдът е приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна и е отхвърлил иска за отмяната й, както и обусловените от него претенции за възстановяване на предишната длъжност и заплащане на обезщетение.Решението е неправилно.За законосъобразността на атакуваната заповед е необходимо при първоначално назначаване на длъжността, изискванията за образование към М. да са отговаряли на притежаваното от нея. Това се отнася и към датите, когато са подписвани последващите допълнителни споразумения. Промяната в изискванията към длъжността е следвало да е настъпила след това, като повишените изисквания за образование е трябва да са налице към датата на уволнението.В случая, последното допълнително трудово споразумение за длъжността е сключено на 5.11.2003 г., а изменението на Инструкция № 2, на което се е позовал работодателят е от преди това -

71

Решение № 1099 от 2.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1781/2005 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, чл. 74, ал. 1 КТ чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ


12.09.2003 г. Следователно, липсва промяна в изискванията за длъжността в периода между последното трудово споразумение и заповедта за уволнение, която прекратява трудовото правоотношение на 19.09.2004г .Съгл. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може едностранно да прекрати трудовия договор на работника или служителя само при настъпила промяна в изискванията за изпълнение на заеманата длъжност, ако работникът или служителят не отговаря на новите изисквания. Ако при сключването на трудовия договор работодателят не спази съответните изисквания за образование или професионална квалификация за заемане на длъжността, сключеният трудов договор е недействителен по смисъла на чл. 74, ал. 1 КТ и разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не намира приложение.Заповедта, освен това е недостатъчно мотивирана - в нея ясно не е посочено кое точно изискване за заемане на длъжността по цитираната правна норма, не притежава М. Съдът не може да търси сам кое професионално изискване евентуално липсва на уволнения служител и с оглед на това да преценява законосъобразността на заповедта.В заключение, изводите на въззивния съд са необосновани и противоречат на материалния закон. Решението трябва да бъде касирано и спорът разрешен от настоящата инстанция, като заповедта за уволнение бъде отменена и М. възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.Служителят има право да получи обезщетение в размер на 552, 2 лв. по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 19.93.2004 г. до 15.04.2004 г. и по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 15.04. - 19.09.2004 г. Ищцата е претендирала сума от 550 лв. и в този размер иска се явява основателен.Насрещната страна е поискала връщане на дадени обезщетения по чл. 220 КТ, като е направила възражение за прихващане със сумата от 245,12 лв. Тя е действително платена от работодателя и следва да бъде приспадната от определеното обезщетение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. М. е предявила и претенция за заплащане на лихва за забава в размер на законния лихвен процент върху присъдената й главница, която е също основателна.На основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) работодателят следва да заплати и сторените от нея във всички производства съдебно-деловодни разноски, които са 450 лв. Училището е освободено от заплащане на държавни такси, не и от разноски, поради което следва да заплати по сметка на районния съд 35 лв. - заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, РЕШИ:

Отменя въззивно решение съд № 188/25.05.2005 г., постановено от П. окръжен съд по гр. д. № 221/2005 г. като вместо него постанови:Признава за незаконна и отменя заповед № 127/19.03.2004 г. на директора на П. училище-интернат "Л.", гр. П. по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Р. Р. М. от гр. П., ххх против П. училище- интернат "Л.", гр. П., кв. "Ц".Възстановява на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р. Р. М. на заеманата в училището длъжност "учител по история".Осъжда П. училище-интернат "Л.", гр. П., кв. "Ц" да заплати на Р. Р. М. от гр. П., ххх, сумата в размер на 304, 88 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ като отхвърля иска за разликата до 550 лв., като погасен чрез прихващане за изплатено обезщетение по чл. 220 КТ. Осъжда П. училище-интернат "Л.", гр. П., кв. "Ц" да заплати на Р. Р. М. от гр. П., ххх законната лихва върху сумата от 304,88 лв., считано от 11.05.2004 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 450 лв., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), представляваща сторените съдебно- деловодни разноски във всички инстанции.Осъжда на осн. чл. 63, ал. 4 ГПК (отм.) П. училище-интернат "Л.", гр. П., кв. "Ц." да заплати по сметка на П. районен съд сумата от 35 лв., заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

72


Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК, вр. § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК (ДВ, бр. 59/20.07.2007 г.). Образувано е по касационна жалба на СОУ "Тр. С.", гр. Ш., представлявано от директора М. Т., срещу решение на ОСШ от 11.10.2007 г. по гр. д. № 412/2007 г., с което е оставено в сила решението на РСШ № 157 от 2.04.2007 г. по гр. д. № 2877/2006 г., с което са уважени предявените от В. И. Т. искове срещу СОУ "Тр. С.", гр. Ш., за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 17/26.09.2006 г. на директора на СОУ, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "учител ФКС" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода 27.09.2006 г. - 27.03.2007 г. в размер на 1 524,05 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска и ведно с разноските по делото, като е определена и д. т. по чл. 63, ал. 3 ГПК. В жалбата са направени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че съдът не е приложил правилно разпоредбите на чл. 326, ал. 2 КТ, чл. 333 КТ, чл. 329 КТ, чл. 328, т. 6 КТ. Претендира се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Насрещната страна оспорва касационната жалба в писмен отговор. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК и е допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, В. апелативен съд намира следното:С решението - предмет на касационно обсъждане, ШОС е оставил в сила цитираното решение на ШРС, с което СА уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение относно длъжността "учител ФКС", прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, поради липса на нужната професионална квалификация и образование и промяна в изискванията за заемане на длъжността със Заповед № 17/26.09.2006 г. на Директора на СОУ.

Прието е, че заповедта не е мотивирана, тъй като в мотивите й не се съдържат фактически обстоятелства, които да обосновават посочената правна квалификация на уволнението, което препятства преценката за законност на съда. Независимо от изложеното, се сочи, че не е налице нито едно от посочените основания за уволнение, тъй като по делото има данни, от 4 бр. учители по физическо възпитание и спорт, една от тези длъжности е трансформирана в "учител по физическо възпитание и спорт и треньорска квалификация за баскетбол", с което е извършено съкращение на щата чрез трансформация на длъжността, а не промяна на изискванията за заемане на длъжността при нейното запазване. Липсват доводи, както се твърди в КЖ, че не е спазена закрила по чл. 333, ал. 4 КТ или за незаконосъобразен подбор, посочено е само, че за трансформацията са уведомени синдикатите, а изискването за подбор е посочено като довод за разликата

73

Решение № 67 от 5.03.2008 г. на ВнАС по кас. д. № 6/2008 г.чл. 225, ал. 2 КТ чл. 326, ал. 2 КТ чл. 328, ал. 1, т. 6 и 11 КТ чл. 329 КТ чл. 333 КТ чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ


между посоченото в заповедта основание за уволнение и действително наличното такова. Прието е, че тежестта на доказване на законността за уволнение е у работодателя. Изводите са за основателност на исковете за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Въз основа на представените писмени доказателства е прието, че след уволнението ищецът е преминал на по-ниско платена работа, от което е претърпял вреди в размер на разликата между двете трудови възнаграждения, които следва да му се обезщетят, на осн. чл. 225, ал. 2 КТ. Въз основа на тези изводи, ОС е оставил в сила решението на РС, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ срещу работодателя. Касационната жалба е неоснователна.

ОС е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото, от които е установил законосъобразно фактическата обстановка. Съществуването на трудово правоотношение между страните относно длъжността "учител по ФКС" е било безспорно по делото. Установено е, че за тази длъжност по щатното разписание на училището касатор са били предвидени 4 бройки, от които една съобразно приложените по личното трудово досие примерен учебен план, писмо на Директора до СО от 26.09.2006 г., и утвърдена на 27.09.2006 г. от Директора, но невръчена на ищеца длъжностна характеристика, е следвало да бъде закрита, а на нейно място да бъде създадена нова длъжност - учител по ФКС, треньор, с изискване за квалификация на треньор по баскетбол. Правилно ОС е преценил, че в тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на извършеното от него уволнение, което в случая включва наличие на предпоставките за двете посочени в уволнителната заповед основания - т. 6 и т. 11 от чл. 328, ал. 1 КТ. Такова доказване в хода на процеса изобщо не е проведено.

На първо място, в самата уволнителна заповед липсват мотиви какви именно изисквания за заемане на длъжността са променени конкретно като факти, което прави невъзможна защитата на ищеца срещу извършеното от него уволнение.

На второ място, работодателят не е доказал с какъв акт на кой компетентен орган е утвърдено щатно разписание или е утвърдена длъжностна характеристика, с която при запазване на длъжността, т. е. на същите трудови функции, е въведено ново изискване за образование или квалификация (т. 6) или друго изискване, извън посочените (т. 11), с което да се обосновава уволнението.

На трето място, въпреки липсата на представени по делото утвърдени от компетентен орган щатни разписания, от които безспорно да се установяват изнесените в писмо от 26.09.2006 г. твърдения за промяна в разпределението на длъжностите на учителите по ФКС, ако се приеме, че действително бройките са били 4 и една от тях се трансформира от "учител по ФКС" в "учител по ФКС и треньорска квалификация по баскетбол", то това не е промяна в изискванията за заемане на длъжността, а промяна в трудовите функции чрез добавяне на нови такива, т. е. това би било съкращение на щата чрез трансформиране на една длъжност в друга, което е различно от посоченото в заповедта за уволнение основание по КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

При това положение, не е доказано наличието на което и да било основание, посочено в атакуваната заповед за уволнение, което прави това уволнение незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. При успешно проведен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, на уважаване подлежи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, при липса на общи основания за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпили в хода на съдебното производство. Уважаването на иска по чл. 225, ал. 2 КТ е извършено при доказани предпоставки за това.

74


Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, тъй като не се установяват твърдените в нея касационни основания, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - в сила.Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ ГПК, съдът РЕШИ:

Оставя в сила решение на ШОС от 11.10.2007 г. по гр. д. 412/2007 г., с което е оставено в сила решението на ШРС № 157/2.04.2007 г. по гр. д. № 2877/2006 г. Решението е окончателно.

Правото на подбор е субективно право на работодателя. То може да се прилага само когато уволнението на работника или служителя се извършва на едно от следните три основания:

при закриване на част от предприятието; при съкращаване на щата; намаляване обема на работа.

Когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата се отнася до единствената по естеството си трудова функция, работодателят по своя преценка може да уволни работникът или служителят или да направи подбор, съобразно критериите за същия. Когато съкращаването в щата засяга една или повече от множеството еднородни трудови функции в предприятието/училището/, работодателят неизбежно трябва да извърши подбор. Това разрешение ще се приложи и при намаляване обема на работа.

квалификация - това е професионалната квалификация- образованието, знанията, умението, сръчностите, съобразно с изискванията на съответната длъжност, независимо от това дали те са удостоверени със завършено по степен и вид образование или не;

нивото на изпълнение на възложената работа - срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи.

75

Законът установява два критерия, въз основа на които се извършва подборът- квалификацията и нивото на изпълнение на възложената работа.

Право на подборчл.329/


“По –високата квалификация” се изразява в професионалните познания и умения на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа. Тя се установява чрез документи за завършено образование, следдипломна квалификация, завършени курсове и школи за професионална квалификация. Завършените курсове и школи за професионална квалификация и други подобни форми на обучение не дават по-висока степен/ниво/ на образование, но те удостоверяват официално повече знания и умения.

Формата, в която се извършва подборът е следната: писмени протоколи, видно от който съпоставянето да е извършено съобразно критериите по чл.329 КТ.

Подборът е следвало да бъде извършен съобразно критериите, визирани в чл. 329 от КТ. Двата основни критерия, по които следва да се извърши подборът, са визирани в чл. 329, ал. 1 от КТ и това са квалификация и начин на работа, като следва да останат на работа тези, които имат по- висока квалификация и работят по-добре. Подборът изисква съпоставяне на данните по тези два критерия спрямо всички лица, заемащи една и съща по вид длъжност. Недопустимо е смесването на разпоредбата на чл. 333 от КТ, предвиждащ различни видове закрила за различни категории лица, с разпоредбата на чл. 329 от КТ. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на ПОСВ, независимо от основанието за прекратяване, като размерът на обезщетението е в размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е работил през последните 10 години от трудовия му стаж при същия работодател, обезщетението е в размер на БТВ за 6 месеца. Обезщетението на това основание се заплаща само веднъж. Социално-педагогически интернат "Г. С. Р.", с. П., Община Н., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. П., АК, гр. К., е обжалвал с въззивна жалба решението на Кюстендилския районен съд от 9.06.2005 г., постановено по гр. д. № 1780/2004 г. по описа на същия съд, в частта му, в която уволнението на Л. А. Г. е признато за незаконно и е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 377/1.09.2004 г. на Директора на Социално-педагогически интернат "Г. С. Р.", с. П., Община Н., с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Л. А. Г., Л. А. Г. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност "възпитател" и Социално- педагогически интернат "Г. С. Р.", с. П., Община Н., е осъден да заплати на Л. А. Г., Л. А. Г., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ,

76

Решение от 31.05.2006 г. на ОС - Кюстендил по гр. д. № 764/2005 г., ГК чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 228 КТ, чл. 333 КТ, чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, чл. 329, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, чл. 86 ЗЗД


сумата от 2 018,34 лв., представляваща обезщетение за времето от 2.09.2004 г. до 2.03.2005 г., през което същият е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2004 г. до окончателното й заплащане. Изложени са съображения за незаконосъобразност на решението, иска се отмяна и постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по водене на делото. Въззиваемият Л. А. Г. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде оставено в сила, като правилно. Претендира разноски по водене на делото пред тази инстанция. КОС, след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства, включително и тези приети по реда на чл. 205, ал. 1 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КРС за правилно и го оставя в сила в частта, в която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са уважени.

Съображенията за това са следните: Страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между тях трудов договор, като по силата на допълнително споразумение № 45/18.10.1999 г. ищецът е заемал длъжност "възпитател" в ответния Социално-педагогически интернат, негов работодател по смисъла на § 1, т. 1 от КТ. За учебната 2003/2004 г. на 30.10.2003 г. от Началника на РИО на МОН, гр. К. е бил утвърден Списък - образец № 1 за ответния Социално- педагогически интернат, като общата численост на персонала е била 38,5. С обжалваното решение КРС е уважил исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е признал процесното уволнение за незаконно и е отменил заповедта, с която е извършено, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и е възстановил ищецът на заеманата от него преди уволнението длъжност "възпитател", както и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 2 018,34 лв., като за разликата над тази сума до предявения размер от 2 040 лв. искът е отхвърлен, като неоснователен. Решението е обжалвано от ответника в частта, в която исковете са уважени. В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 197 от ГПК, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С оглед самостоятелно установената от настоящата инстанция фактическа обстановка, следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изложеното, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповедта, с която е извършено е основателен. Решението на КРС, с което същият е уважен, е правилно. Работодателят е следвало да изпълни задължението си и да извърши подбор, доколкото се заличават само част от бройките за тази длъжност, а друга част остават да съществуват по щатно разписание.

Подборът е следвало да бъде извършен съобразно критериите, визирани в чл. 329 от КТ. Двата основни критерия, по които следва да се извърши подборът, са визирани в чл. 329, ал. 1 от КТ и това са квалификация и начин на работа, като следва да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съвсем ясно е, че подборът изисква съпоставяне на данните по тези два критерия спрямо всички лица, заемащи една и съща по вид длъжност. С последното се е съобразил и работодателят, като не се спори, че всички лица са били включени при извършване на подбора. Работодателят обаче не се е съобразил с цитираната по-горе разпоредба и е извършил един незаконосъобразен подбор. Недопустимо е смесването на разпоредбата на чл. 333 от КТ, предвиждащ различни видове закрила за различни категории лица, с разпоредбата на чл. 329 от КТ. Данните по делото сочат, че на работа са останали лица, имащи еднаква

77


квалификация с тази на ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства, че при извършване на подбора е приложен и вторият критерий по чл. 329 от КТ. В представения протокол такъв анализ липсва. Разпитаните по делото свидетели участвували като членове в комисията, извършила подбора при процесното уволнение, също не сочат в показанията си, че е обсъждан начинът на работа на лицата, измежду които се извършва подбор. Твърденията във въззивната жалба са в обратния смисъл, като се сочи, че начинът на работа е обсъждан. Доказателства в този смисъл във въззивното производство не са събрани, не са и поискани от въззивника. Доколкото се касае до трудов спор, доказателствената тежест е за работодателя и същият следва да посочи доказателства, установяващи обстоятелствата, на които основава твърденията си. Това в случая не е сторено, поради което следва извод, че уволнението е извършено в нарушение на изискванията на чл. 329 от КТ. Предвид основателността на първия иск, то основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност. С отмяна на уволнението, като незаконно, трудовото правоотношение се възстановява във вида, в който е съществувало и преди това, поради което Л. Г. следва да бъде възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност "възпитател" в ответния Социално-педагогически интернат.Правилно е уважен до размер от 2 018,34 лв. и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Налице са предпоставките за уважаване на иска. Ищецът е останал без работа в законоустановения по чл. 225, ал. 1 от КТ 6-месечен срок от 2.09.2004 г. до 2.09.2004 г. и е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение, поради незаконното му уволнение. По този начин същият безспорно е претърпял имуществени вреди от вида на пропуснати ползи. Предвид това, работодателят му дължи обезщетение в размер на БТВ за посочения по-горе 6-месечен срок, определено на база чл. 228 от КТ. В случая, дължимата сума е 2 018,34 лв. Предвид основателността на този иск, основателна е и претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2004 г., до окончателното заплащане на сумата и такава е присъдена, на основание чл. 86 от ЗЗД, при наличие на неизпълнено парично задължение. Направеното от въззивника възражение за съдебно прихващане между полученото от ищеца обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2 018,34 лв. и заплатеното му обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 037,18 лв. при условията на евентуалност, настоящата инстанция приема за процесуално допустимо, но по същество - неоснователно. По делото бе установено задължението на работодателя за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Въззивникът претендира връщане на сумите получени от въззиваемия като обезщетения по чл. 222, ал. 3, които е получил при прекратяване на трудовото му правоотношение. КОС приема, че сумите не се дължат от ищеца, тъй като посоченото обезщетение не е обусловено от законността на уволнението. Същото безусловно се дължи към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят не може да претендира отново заплащане на обезщетение на посоченото основание. Отношенията между страните са уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е. въпросът за отпадането на правото не стои. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на ПОСВ, независимо от основанието за прекратяване, като размерът на обезщетението е в размер на БТВ за срок от 2 месеца, а ако е работил през последните 10 години от трудовия му стаж при същия работодател, обезщетението е в размер на БТВ за 6

78


месеца. Обезщетението на това основание се заплаща само веднъж. Няма спор, че обезщетението е получено от ищеца при наличие на посочените условия. Няма пречка обезщетение на посоченото основание да бъде кумулирано с обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Само отмяната на уволнението в случая не е достатъчно, а зависи и от реалното връщане на работника или служителя на работа. Последното е възможно след влизане в сила на съдебното решение, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е уважен и спазване на законоустановения двуседмичен срок по чл. 345, ал. 1 от КТ. Ако тези изисквания не бъдат налице, то следва прекратяване на ТПО и тогава обезщетението е дължимо платено. Към този момент наличието на тези обстоятелства не може да бъде преценено. Предвид това, възражението за прихващане между двете получени обезщетения, с което се цели връщане на полученото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е неоснователно и не следва да бъде уважено. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е дължимо на ищеца до размер от 2 018,34 лв. и искът правилно е уважен до този размер. С оглед изложеното, решението на КРС, с което исковете са уважени, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника, не се дължат разноски по водене на делото пред настоящата инстанция. На въззиваемия се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на 50 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, КОС, РЕШИ:

Оставя в сила решението на Кюстендилския районен съд от 9.06.2005 г., постановено по гр. д. № 1780/2004 г. по описа на същия съд, в частта му, в която уволнението на Л. А. Г. е признато за незаконно и е отменена, като незаконосъобразна, заповед № 377/01.09.2004 г. на Директора на Социално-педагогически интернат "Г. С. Р.", с. П., Община Н., с която, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Л. А. Г., Л. А. Г. е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност "възпитател" и Социално- педагогически интернат "Г. С. Р.", с. П., Община Н., е осъден да заплати на Л. А. Г., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от 2 018,34 лв., представляваща обезщетение за времето от 2.09.2004 г. до 02.03.2005 г., през което същият е останал без работа в резултат на незаконното му уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2004 г. до окончателното й заплащане. В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила. Осъжда Социално-педагогически интернат "Г. С. Р.", с. П., Община Н., да заплати на Л. А. Г. разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 50 лв. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщенията, че е изготвено. Забележка: Решението е влязло в законна сила на 17.10.2008 г.

79


Предварителните разрешение за уволнението на работниците и служителите, изброени в алинея 1, се дават от инспекцията по труда.Спазва се определена процедура, а именно:

първо, искане за уволнение се прави от съответния работодател; второ, в искането трябва да се посочват обстоятелствата и

съображенията, поради които се иска уволнението на поименно посочения работник или служител, както и основанието по чл.328,ал.1 или чл.330,ал.2,т.6 , на което се иска уволнението му;

трето, искането трябва да бъде отправено преди уволнението .Отговорът на инспекцията по труда /съгласие или отказ/ не подлежи на съдебен контрол.

Алинея 2 установява допълнителна закрила на трудоустроените работници и служители. Закрилян по този ред е само работник или служител, който е трудоустроен или страда от някоя от болестите по наредба №5 на министъра на здравеопазването.

В алинея 3 е визирана закрила на синдикални дейци:

80

Работодателят е задължен да изиска от работника и служителя да представи медицинска документация, след което същата изпраща на ТЕЛК. Експертното мнение на ТЕЛК не е задължително за инспекцията по труда, но представянето му е задължително.Уволнението е незаконно, когато работодателят не е поискал предварителното мнение на ТЕЛК за закриляните лица. Незаконно е уволнението, извършено с дадено предварително разрешение от инспекцията по труда, щом като не е поискано мнението на ТЕЛК

Закрила при уволнение/чл.333/


Синдикалното ръководство според §1,т.6 от ДР на КТ е председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Закрилата по чл.333,ал.3 КТ се отнася освен за председателя, още и само за един секретар. Закрилата по тази алинея съществува през цялото време, докато съответния работник или служител изпълнява функциите на синдикален деец, и 6м. след освобождаването му. Ако синдикалната организация се разпадне поради спадане на броя на членовете под определения минимум или е прекратила съществуването си, от момента на прекратяването и започва да тече 6-месечния срок.

първо, тази закрила трябва изрично да бъде предвидена в КТД; второ, закрилата се отнася за всички работници и служители, спрямо

които действа колективния трудов договор; трето, по силата на тази закрила съгласието се дава от съответния

колективен синдикален орган в предприятието/училището/, а не от неговия председател.

Необходимо е този орган да бъде изрично посочен в КТД.

81

членове на изборен синдикален орган; член на синдикално ръководство в предприятието.

В алинея 4 визирана закрила се отнася само до уволнението на две основания съкращаване в щата и намаляване обема на работа.

Работодателят отправя обосновано писмено искане до съответния синдикален орган за всеки отделен случай.В алинея 6 има извършено изменение/ ДВ бр.108/19.12.2008г./, а именно:

работник или служител, който ползва отпуск по чл.163,може да бъде уволнен само на основание чл.328,ал.1,т.1КТ.


Представляващият работодателя не може да заема и ръководна длъжност в синдикалната организация при същия работодател. Обединяването на двете длъжности е несъвместимо предвид задачите на синдикалното ръководство, защитаващо интересите на работниците пред работодателя. В решението на С. Г С. е прието за установено, че по силата на трудов договор с Министерство на образованието и науката, К. К. е изпълнявала длъжността директор на СОУ "Б. Х.", гр. С. На 3.07.1995 г. К. е била избрана за секретар на синдикалната организация към ФНСО при училището. Със Заповед № 908 от 10.09.1997 г. на Министъра на образованието и науката, трудовото правоотношение с К. К. е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 188, т. З КТ. За уволнението й не е взето съгласие от синдикатите. При така установената фактическа обстановка, С. Г С. приема, че уволнението е извършено незаконно, поради което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. З КТ са основателни. Приема, че трудовото правоотношение е прекратено в нарушение на чл. 333, ал. З КТ, тъй като работодателят не е взел предварително съгласие от синдикалния орган за уволнението на член на синдикалното ръководство.

Решението е неправилно. Касационните оплаквания относно нарушение на материалния закон при преценка приложимостта на чл. 333, ал. З КТ, са основателни. Кодексът на труда предвижда различна уредба на сдружаване в синдикални организации на работниците и служителите от една страна и от друга - на работодателите. Представляващият работодателя не може да заема и ръководна длъжност в синдикалната организация при същия работодател. Обединяването на двете длъжности е несъвместимо предвид задачите на синдикалното ръководство, защитаващо интересите на работниците пред работодателя. Заеманата от К. К. длъжност - директор на СОУ гр. С, я определя като представляващ работодателя по отношение на служителите в синдикалната организация

82

Решение № 1306 от 13.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2364/2000 г., III г. о., докладчик съдията Светла Цачева. Бюлетин на ВКС, бр. 1/2002 г., стр. 32 чл. 4, ал. 2, чл. 333, ал. З КТ


към училището. В това си качество К. К. е страна в отношенията със синдикалната организация при училището. Избирането й в ръководството на същата синдикална организация е в противоречие с чл. 4, ал. 2 КТ, тъй като синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите по въпросите на трудовите отношения пред работодателя, в случая пред директора на училището. В качеството си на представляващ работодателя пред синдикалното ръководство, К. К. не може да се ползува и от закрилата по чл. 333, ал. З КТ, въведена пред работодателя за членове на ръководството на синдикатите.

Видно от текста на алинея 1 работникът или служителят има право да

оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна;

83

ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ

Оспорване на законността на уволнението/чл.344/


Тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи върху работодателя. Ето защо работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да уволни работника или служителя.

възстановяване на предишната работа;

Искът за възстановяване на работа следва да се уважава, щом се установи неговата допустимост и основателност и в случаите,когато междувременно предприятието или част от него е закрито или съответната длъжност/предишната работа/ е съкратена.

Важно! При закриване на предприятието ще се окаже невъзможно реалното връщане на работника или служителя на предишната работа .Но и при това положение за него настъпват известни благоприятни последици:

ново уволнение с предизвестие или обезщетение за това по чл.220 и чл.221, ал.1 КТ.

В случаите, когато длъжността на предишната работа е съкратена, или в поделението в която тя се намира, е проведено закриване на част от предприятието, възстановяването на работа може да има и други благоприятни последици:

ако работодателят реши отново да уволни работника или служителя, той трябва да приложи евентуално налагащата се предварителна закрила по чл.333 КТ;

извършване на подбор по чл.329 КТ и др., в резултат на което може да се окаже невъзможно и недопустимо от гледна точка на закона уволнението на съответния възстановен работник или служител.

84

Този иск може да се предявява самостоятелно, когато уволненият работник или служител се стреми да установи незаконността на уволнението и неговата отмяна и не иска завръщането си на предишната работа. Поради самостоятелния характер на този иск съдът не може въз основа само на него да постановява възстановяване на работа, присъждане на обезщетение и др. под., ако искане за това не е направено.

С него се предявява правото на уволнения работник или служител да бъде възстановен на предишната работа, т.е. на същата работа, която е изпълнявал преди уволнението.


Важно! При предявени искове за защита срещу незаконно уволнение по срочен трудов договор, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнението-отменена, но междувременно – докато трае съдебния процес и при постановяване на съдебното решение, срокът на трудовия договор е изтекъл. В тези случаи, поради изложените съображения, съдът макар и уважил иска по т.1 - признал уволнението за незаконно и отменил заповедта за уволнение, следва да отхвърли иска по т.2-за възстановяване на работа.

Не е основание за отхвърляне на иска за възстановяване на работа на работник или служител, чието уволнение е признато за незаконно и отменено за това, че е пенсионер и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО. Получаването на пенсия е осигурително право.То не засяга субективното преобразуващо трудово право на възстановяване на работа на незаконно уволнения работник или служител.

Това е иск за вредите, които незаконно уволненият работник или служител е претърпял с оставането си без работа, но за не повече от 6 месеца Тежестта на доказване е възложена на ищеца.Той трябва да докаже: - оставането си без работа; - претърпените вреди; - техния размер и причинната им връзка с незаконното уволнение.

С този иск се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, вписано в трудовата книжка и в другите документи, и се иска неговата промяна.

Съгласно алинея 2 работодателят може и по свой почин да признае уволнението за незаконно и да отмени заповедта за уволнение.

85

обезщетение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение;

поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.

Когато работодателят сам отмени заповедта за уволнение като незаконна, настъпват и други правни последици:


възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа;

изплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.Работодателят може да предприема тези действия само до предявяване

на иск от работника или служителя пред съда.Алинея 3 определя правното значение на предварителната закрила за

уволнение на работника или служителя по чл.333 КТ.Правната последица от липсата на предварително разрешение или съгласие е признаване на уволнението за незаконно, отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали в училището се е водила присъствена книга - форма 76, или не. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време. Б. окръжен съд е оставил в сила решение № 38 от 4.03.2003 г. на С. районен съд по гр. дело № 674/2002 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете на Е. Д. И. срещу СОУ "...", град С, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 от Кодекса на труда (КТ), за отмяна на заповед № 110 от 24.09.2002 г. на директора на училището за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "възпитател" и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд е приел, че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, и е доказано дисциплинарното нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - неявяване на работа за два последователни работни дни, а именно неявяването на ищцата на работа за периода от 1.09.2002 - до 11.09.2002 г. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение.

Въззивното решение е правилно.Процесната заповед е издадена за нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - неявяване на работа за два последователни работни дни за периода от 1.09.2002 до 11.09.2002 г. В случая, преди налагането на наказанието дисциплинарно уволнение, работодателят е поискал от ищцата и получил обяснения за извършеното нарушение. Това е станало в рамките на дисциплинарното производство, което е започнало веднага след констатиране на нарушението. Целта на дадените обяснения от ищцата е била да се съберат доказателства, необходими за преценка от работодателя на вината на работника. Дадена е възможност на ищцата като подлежаща на уволнение да се

86

Решение № 127 от 5.03.2007 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2004 г., III г. о. "Труд и право", бр. 3/2007 г., стр. 16 чл. 190, ал. 1, т. 2 Кодекс на труда


защити. При тези данни въззивният съд правилно е приел, че е изпълнена процедурата по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда. Безспорно е установено, че ищцата не се е явявала на работа за целия посочен период и за същия не е била в отпуск, тъй като липсва разрешение от работодателя за ползването на такъв отпуск по реда на чл. 173, ал. 1 КТ. Не намират правна опора доводите, че при невключването й в графиците за дежурства, то неявяването на работа на ищцата повече от два последователни работни дни не е нарушение на трудовата дисциплина. Липсата на писмено разрешение за ползване на отпуск означава, че неявяването на работа на ищцата за посочения период представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Без правно значение в случая е и обстоятелството, дали в училището се е водила присъствена книга - форма 76, или не. Няма законова възможност за ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя, нито задължение на последния да уведомява работника или служителя за отказа си да разреши ползването на отпуск за определен период от време.

Заповедта за уволнение е мотивирана. Обоснован е изводът на въззивния съд, че е доказан фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието. Това нарушение на трудовата дисциплина, посочено в процесната заповед, е само по себе си тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се отнася до най-съществения елемент на трудовото правоотношение - престиране на работната сила в рамките на установените работни дни. По делото няма доказателства, че това нарушение на трудовата дисциплина не може да се вмени във вина на ищцата, нито постигането на съгласие по трудовото правоотношение за ползване на отпуск. Ето защо при така събраните доказателства въззивният съд правилно е приел, че от обективна и субективна страна ищцата е осъществила соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед на своята тежест и значимостта на неизпълненото трудово задължение е достатъчно, за да обоснове наложеното наказанието "уволнение" от субекта на дисциплинарната власт. Работодателят е наложил наказанието в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ, като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то, и поведението на ищцата. Ето защо той е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение при извършеното от служителя тежко дисциплинарно нарушение. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Прекратяването на трудово правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" настъпва в момента на връчване на заповедта за уволнение на работника или служителя, респ. на получаването й по пощата срещу обратна разписка и от този момент започва да тече давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за предявяване

87

Решение от 18.12.2007 г. на САС по кас. гр. д. № 240/2007 г., 1-ви с-в, докладчик съдията Бонка Йонкова, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 195, ал. 2, предл. 1 КТ, т. 6 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС


на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Производството е по реда на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК (обн. в ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 24.07.2007 г.) във вр. с чл. 218а от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Д. от с. Б., общ. К., против въззивно решение от 14.12.2005 г. на СГС, ВК, II "Д" отделение, постановено по гр. д. № 3/2005 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 15.11.2004 г. на СРС, 79 състав, по гр. д. № 14247/2003 г. за отхвърляне на предявените от касатора против МОН искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 109, чл. 188 и чл. 190 от ГПК и на нарушения на материалния закон - чл. 195, ал. 2, пр. 1 от КТ, довели до необоснован извод, че атакуваната заповед за уволнение е връчена на касатора на 9.12.2002 г. по установения в Кодекса на труда ред и че исковете са погасени по давност. Предвид релевираните отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, ведно с присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба МОН не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу въззивно съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и на разглеждане от апелативен съд при предпоставките на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/2007 г.), поради което следва да се разгледа по същество. С. апелативен съд, 1 състав, след преценка на изложените в касационната жалба доводи и проверка по чл. 218ж, ал. 1, пр. 1 от ГПК на заявените в нея основания, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С обжалваната част на въззивното решение СГС, II "Д" отделение, е оставил в сила решението на СРС, 79 състав, по гр. д. № 14247/2003 г., с което са отхвърлени исковете на Д. С. Д. против МОН, предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, за отмяна като незаконно на уволнение, извършено със заповед на министъра на образованието и науката, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на сумата 2 024.64 лв., като погасени по давност. Въззивният съд е приел, че исковете са предявени след изтичане на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от деня на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, извършено на 9.12.2002 г., поради което са погасени по давност и подлежат на отхвърляне. Изводът за изтекла погасителна давност е направен след релевирано от ответника в първоинстанционното производство възражение за давност. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца - жалбоподател, че възражението за давност е заявено след устните състезания по делото и е недопустимо разглеждането му от първоинстанционния съд, като се е позовал на т. 6 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, според което възражението за погасителна давност може да бъде направено за първи път и пред въззивната инстанция. Изводите на въззивния съд са правилни и обосновани. Заповед № ХХХ от 6.12.2002 г., с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца Д. С. Д. и е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността "директор на СПТУ по С. С. - с. Б." с МОН, е връчена лично на Д. Д. на 9.12.2002 г. Фактът на връчването е удостоверен върху самата заповед с подписите на двама свидетели, които са декларирали, че адресатът отказва да получи заповедта, тъй като се намира в законен отпуск по болест. Следва да се има предвид и това, че ищецът изрично е признавал в хода на първоинстанционното и на въззивното производство, че заповедта му е връчена лично

88


на посочената дата, което признание, преценявано във връзка с доказателствата по делото, обосновава категоричен извод, че заповедта за уволнение е достигнала до адресата. В разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от КТ е установено изискване заповедта за дисциплинарно наказание да се връчи лично на работника или служителя срещу подпис с отбелязване на датата на връчване, а при невъзможност за лично връчване - да му бъде изпратена по пощата от работодателя с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая заповедта е връчена лично на касатора по реда на чл. 195, ал. 2, пр. 1 от КТ, като липсата на подпис е последица от неговото поведение и отказът му да я приеме, поради което не са били налице предпоставки за изпращането й по пощата от работодателя, съгл. изискването на чл. 195, ал. 2, пр. 2 от КТ. Изложените в касационната жалба доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от КТ са неоснователни, тъй като въззивният съд е приложил правилно разглежданата законова норма и е направил законосъобразен извод, че заповедта за уволнение е връчена редовно на ищеца на 9.12.2002 г. Исковете по трудови спорове се предявяват в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 358 от КТ. Сроковете по чл. 358 от КТ са давностни, а не преклузивни, поради което съдът не следи служебно за спазването им и ги съобразява само при релевирано от ответника възражение. Изтичането на давностния срок по чл. 358 от КТ погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне. Давностният срок за предявяване на искове по повод прекратяване на трудово правоотношение, съгл. чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, е 2-месечен и тече, съгл. чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ, от деня на прекратяване на правоотношението. Прекратяването на трудово правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" настъпва в момента на връчване на заповедта за уволнение на работника или служителя, респ. на получаването й по пощата срещу обратна разписка - аргумент от чл. 195, ал. 3 от КТ, от който момент започва да тече давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ за предявяване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 9.12.2002 г. - датата на връчване на заповедта за уволнение, а исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 344 от КТ пред първоначално сезирания съд - Районен съд - гр. К., е депозирана в съда на 18.06.2003 г., т. е. значително време след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Ответникът МОН е релевирал основателно възражение за изтекла погасителна давност, поради което въззивният съд е направил законосъобразен извод, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, свързани с разглеждане на възражението на ответната страна за погасителна давност. На първо място, евентуалните нарушения на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд, за които в касационната жалба са направени твърдения, не са предмет на касационна проверка и не могат да обосноват извод за неправилност на решението на въззивния съд. На второ място, както правилно е отбелязал въззивният съд, възражението за погасителна давност може да бъде направено за пръв път и пред въззивната инстанция, която е длъжна да го разгледа и да се произнесе по него. В този см. т. 6 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Във въззивното производство ответникът е поддържал заявеното пред първоинстанционния съд възражение за изтекла давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ и въззивният съд го е разгледал, в съответствие с правомощията си и цитираното тълкувателно решение, с което не е нарушил разпоредбите на процесуалния закон, вкл. тези на чл. 109, чл. 188 и чл. 190 от ГПК, на които се позовава касаторът. Въззивното решение в обжалваната част е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, правилно е и следва да

89


бъде оставено в сила. Предвид изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, С. апелативен съд, 1 състав, РЕШИ:

Оставя в сила решението от 14.12.2005 г. на СГС, ВК, II "Д" отделение, постановено по гр. д. № 3/2005 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 15.11.2004 г. на СРС, 79 състав, по гр. д. № 14247/2003 г. за отхвърляне на предявените от Д. С. Д. против МОН искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Алинея 1 предпоставя наличието на постановено и влязло в сила съдебно решение за възстановяване на работа поради извършено незаконно уволнение на работника или служителя. Но това може да бъде и решение на работодателя, с което той признава уволнението за незаконно и сам отменя заповедта за уволнение и разпорежда възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа по искане на работника или служителя /чл.344,ал.1/, или работодателят е направил това по свой почин /чл.344,ал.2/. В този случай заповедта на работодателя влиза в сила от деня на издаването и.

От разпоредбата на алинея 3 се извличат трите предпоставки, при наличието на които възстановяването се осъществява:

получаване на съобщение за възстановяване на работа от работника или служителя;

явяване на работника или служителя да заеме работата, на която е възстановен;

явяването на работа трябва да стане в 2-седмичен /14-дневен / срок от получаване на съобщението за влязлото в сила съдебно решение, респективно от съобщението на заповедта на работодателя по чл.344,ал.2.

90

Трудовото правоотношение на работника или служителя се възстановява, ако той се яви да заеме работата, на която е възстановен, в 2-седмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване.

Възстановяване на предишната работа/чл.345/


С най-кратка едномесечна давност се погасяват:

Този срок предпоставя оспорване на заповедта за удръжки от страна на работника или служителя;

Двумесечният давностен срок се прилага спрямо исковете по три групи трудови спорове:

Съгласно точка 3 исковете по всички останали трудови спорове, извън изчерпателно посочените в.т.1 и 2 на чл.358,ал.1 се погасяват с тригодишна давност. Това е общата давност за погасяване на исковете по трудови дела.

91

искът на работодателя за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя.

искът на работника или служителя за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”;

искове на представителите на работниците и служителите по чл.7 и 7а по спорове, предвидени в чл.357,ал.2.

за отмяна на дисциплинарно наказание ”предупреждение за уволнение”;

отмяна на разпореденото от работодателя едностранно изменение на характера и /или мястото на работа.

във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение.В това приложно поле на тази давност попадат исковете за защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение.

Трудови спорове и практика по трудови дела/чл.358/


92

ОБРАЗЦИ И ФОРМУЛЯРИ


93

№1. Заповед за промяна на щатното разписание

ЗАПОВЕД№............................./....................год.

Във връзка с оптимизацията на училищната мрежа и необходимостта от промени в щатното разписание на СОУ”.....................................” гр./с/......................... и на основание чл.147 от ППЗНП

НАРЕЖДАМ

Изготвям и утвърждавам ново щатно разписание на СОУ”...............................” в сила от ..........................год.

В новото щатно разписание се извършват следните промени: 1.Закриват се .................бройки за длъжността “учител по ...............”; 2.Една щатна бройка за длъжността “...........................” се трансформира в една щатна бройка за длъжността “..............................”; 3.На мястото на двете длъжности “учител по ......................” и “учител по...................” се създава една обща комбинирана длъжност “учител по..................”

Щатното разписание е в сила от..............................год.

Настоящата заповед да се доведе до знанието на длъжностните лица за сведение и изпълнение.

Директор:................................ /................................/


94

№2.Заповед за комисия за извършване на подбор

ЗАПОВЕД№............................/..................год.

Във връзка с утвърдено ново щатно разписание в СОУ”...............................”,гр./с/............................, същото в сила от ...........................год., и на основание чл.329, ал.1 КТ и на основание чл.147 от ППЗНП

НАЗНАЧАВАМ

Комисия за извършване на подбор на служителите на длъжностите, които се съкращават, със Заповед №..................../................год./ заповед №1/,в посочения състав:

Председател:............................................................................................................;/трите имена и длъжност/

Членове: 1.............................................................................................................;/трите имена и длъжност/

2............................................................................................................../трите имена и длъжност/

3.............................................................................................................;/трите имена и длъжност/

Комисията да извърши подбор съобразно критериите в чл.329 КТ - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като състави и подпише протокол за извършения подбор.Същият да бъде връчен на директора в срок до..........................год.

Настоящата заповед да се връчи на членовете на комисията за сведение и изпълнение.

Директор:.................................. /................................../


95

№3.Протокол на комисията по извършване на подбор.

ПРОТОКОЛНА КОМИСИЯТА ПО ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОДБОР ПО РЕДА НА ЧЛ.329 КТ

Днес.......................год. в гр./с/............................................, комисия в състав 1....................................................................; 2........................................................................; /председател/ /член/3......................................................................; 4........................................................................; /член/ /член/назначена със Заповед №.................../.....................год./заповед №2/, проведе заседание и извърши подбор на:

На работещите на длъжността”учител по..............................”в СОУ”..................................”. Съгласно влязлото в сила ново щатно разписание в сила от ............................/..................год. броя на щатните бройки за длъжността “учител по...............................” са намалени от....................броя на .......................броя.

От това следва, че подборът ще се извърши между служителите/учителите/, със сходни и еднородни трудови функции.

На длъжността” учител по....................” в СОУ”....................................” към момента на извършване на подбора работят следните служители/учители/: 1..................................................................................; 2..................................................................................; 3..................................................................................;

Заседанието се проведе при следния дневен ред:

1.Обсъждане на влязлото в сила ново щатно разписание за СОУ”...................................”.

2.Извърши се сравнение на квалификацията, начина на изпълнение на служебните задължения, справяне с поставените задачи, спазване на нормативната уредба касаеща учебния процес.

В процеса на подбора комисията разгледа трудовите досиета на служителите/учителите/, заемащи длъжността”учител по......................../ в СОУ”.........................................” и предвид посочените в Заповед №2 критерии за подбор констатира следното:

1.За служителят/учителят/.................................................../трите имена и длъжност/;

- Образование.....................................................................;

- Оценка от атестацията за работа през учебната година......................................;

- Общ трудов стаж............................................................................................................;


96

- Трудов стаж в настоящото учебно заведение...........................................................;

- Констатирани слабости в процеса на работа...........................................................;

- Умение за работа в екип...............................................................................................;

- завършени курсове и школи за професионална квалификация.........................;

-Присъдени награди .......................................................................................................;

2.За служителят/учителят/....................................................../трите имена длъжност/;

3.............................................................................................................................................;

След направения анализ на резултатите от подбора, Комисията взе решение с пълно мнозинство на работа да остане служителят/учителят/.....................................; чиято работа в сравнение с тази на служителят/учителят/ ......................................................................... е по-добра и изпълнението на възложените задачи като “учител по.....................” е на по-високо ниво.

На основание извършената работа по подбора Комисията предлага да бъде уволнен/съкратен/ служителя/учителя/............................................. заемащ длъжността “учител по .................”. В сравнение с останалите участници в подбора работата му не е по-добра и по – ефективна, поради което оценката за работата му е сравнително по-ниска от останалите оценки.

1..........................................................................................;

2..........................................................................................;

Комисия извършила подбора:

1...............................................;

2...............................................;

3...............................................;

4...............................................;

Настоящият протокол е връчен на Директора на............................/.......................год.


97

№4. Уведомително писмо по чл.333КТ

ДО................................................................................

/трите имена на служителя/учителя/изпълняващ длъжността...................................при СОУ”..............................................................”гр./с/........................................................................

Уважаема госпожо/дин/ ........................................,

Във връзка със установената в чл.333КТ предварителна закрила, следва да представите в тридневен срок писмена информация относно наличието или липсата на доказателства, които Ви поставят в категорията на защитените лица по посочения по-горе текст.1.Майка ли сте на дете до 3-годишна възраст или сте в състояние на бременност./този текст остава само за жени/

2.При условие, че имате качеството на трудоустроено лице или страдате от някоя от болестите по Наредба №5 на МНЗ/ДВ бр.33/1987г./- исхемична болест на сърцето, захарна болест, онкологично заболяване, психично заболяване,активна форма на туберколоза, професионално заболяване , в посочения по-горе срок следва да представите медицинска документация, удостоверяваща заболяването, което декларирате.

3.Започнал /а/ ли сте ползването на разрешен отпуск –платен, неплатен , за временна нетрудоспособност и др.

4.Във връзка със закрилата следва да ни уведомите писмено в посочения по-горе срок избран/а/ ли сте за: -представител на работниците и служителите по реда на чл.7,ал.2 и чл.7а КТ; -член ли сте на представителен орган за преговори на европейски работнически съвет -член ли сте на представителен орган в европейското търговско или кооперативно дружество; -член ли сте на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган.

Директор:.......................................... /........................................./

Подпис на служителя ........................................Дата на връчване ....................../..............год.


98

№5. Писмо –искане по чл.333 КТ до ТЕЛК

ДО

ТЕЛК

ГР………………………………………

Искане От.............................................................

СОУ”.............................” гр..................,

представлявано от ...............................

Относно: изготвяне на експертно медицинско мнение по предстоящо уволнение

Уважаеми господа,Моля за Вашето експертно медицинско мнение за уволнението

на………………………………./трите имена на лицето/ изпълняващ длъжността”учител по.............................”в повереното ми учебно заведение.

Причина за исканото експертно мнение:Във връзка с оптимизацията на училищната мрежа в СОУ”.................................” гр............................бяха извършени промени в щатното разписание, което е в сила от................../...............год. и заеманата от служителят/учителят длъжност е съкратена. ……………………………………/трите имена на лицето/ декларира, че страда от заболяване посочено в Наредба №5 на МНЗ/ДВ бр.33/1987г./В указания срок представи надлежни медицински документи, удостоверяващи този факт.

Предвид обстоятелството че служителят/учителят попада в категорията на лицата имащи право на закрила при уволнение по реда на чл.333 КТ, Ви молим, да изготвите своето мнение по предстоящото уволнение „от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труда”.

Във връзка с гореизложеното представяме следните документи: 1………………………………….; 2………………………………….;

С уважение:...................................... /..................................../


99

№6. Писмо –искане по чл.333 КТ до “Областна инспекция по труда”

ДОДиректора на Дирекция

“Областна инспекция по труда” гр..................................................... при Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда” Искане От............................................................. СОУ”.............................” гр.................., представлявано от ...............................

Относно: Даване на разрешение от “Областна инспекция по труда” за уволнение

Уважаема госпожо/дин/ Директор,

Моля за Вашето съгласие/разрешение/ за уволнението на ....................................../трите имена на лицето/ изпълняващ длъжността”учител по...................”в повереното ми учебно заведение.

Причина за исканото съгласие:Във връзка с оптимизацията на училищната мрежа в СОУ”.................................”

гр............................бяха извършени промени в щатното разписание, което е в сила от................../...............год. и заеманата от служителят/учителят длъжност е съкратена.

Предвид обстоятелството че служителят/учителят е в продължителен неплатен отпуск и същият попада в категорията на лицата имащи право на закрила при уволнение по реда на чл.333 КТ, Ви молим, да дадете разрешение за прекратяване на трудовия договор на ............................................./трите имена/, на основание чл.328,ал.1,т.2,изр.2 КТ-поради съкращаване на щата.

Във връзка с гореизложеното представяме следните документи:

1.Щатно разписание в сила от ................./..................год.; 2.Препис от заповед за разрешен неплатен отпуск.

С уважение:...................................... /..................................../


100

№7.Писмо –искане по чл.333,ал.3 КТ

ДО

…………………………………………………

/синдикален орган/

ПРИ.…………………………………………..

/пример- КНСБ/

ГР.......................................................................

Искане От.............................................................

СОУ”.............................” гр..................,

представлявано от ...............................

Относно: Даване на съгласие от “Синдикален орган” за уволнение

Уважаеми господа,

Моля за Вашето предварително съгласие за уволнението на ....................................../трите имена на лицето/ изпълняващ длъжността”учител по...................”в повереното ми учебно заведение.

Причина за исканото предварително съгласие:

Във връзка с оптимизацията на училищната мрежа в СОУ”.................................” гр............................бяха извършени промени в щатното разписание, което е в сила от................../...............год. и заеманата от служителят/учителят длъжност е съкратена.

Предвид обстоятелството че служителят/учителят попада в категорията на лицата имащи право на закрила при уволнение по реда на чл.333,ал.3 КТ, Ви молим, да дадете Вашето съгласие за прекратяване на трудовия договор на ............................................./трите имена/, на основание чл.328,ал.1,т.2,изр.2 КТ-поради съкращаване на щата.

С уважение:...................................... /..................................../


101

№8.Образец на предизвестие по чл.326,ал.2КТ

ДО

трите имена.........................................

длъжност............................................

в училеще „.......................................”

ПРЕДИЗВЕСТИЕ ПО ЧЛ.326,АЛ.2 КТ

Уважаема госпожо/дин/...........................................,

Уведомявам Ви, че трудовият Ви договор ще бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2,изр.2 /при необходимост друго правно основание с предизвестие/, считано от..............................год.,поради съкращаване в щата, изготвено и утвърдено щатно разписание и съгласуван Образец №1 на СОУ”..........................”, същите в сила от .............................год.

Настоящето писмо считайте за предизвестие по смисъла на чл.326,ал.2КТ.

Директор:.......................................

Служител:............................... /......................................../

/.................................../

Дата на връчване:........................../.....................год.


102

№9.Заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ

ЗАПОВЕД№………………/……………..год.

Във връзка с промяна в щатното разписание на СОУ”………………………….” гр………………………….,осъществена със заповед №……./…………….год. за съкращаване на длъжността „учител по……………….” и осъществен подбор /ако има такъв/на основание чл.329 КТ и предвид даденото предварително писмено съгласие от Синдикалното ръководство с писмо Изх.№……/………….год.,прието с Вх.№……../…………год. и на основание чл.328,ал.1,т.2, изр.2 КТ, във връзка с чл.326,ал.2 КТ

ПРЕКРАТЯВАМТрудовият договор на …………………………………….,ЕГН………………….., на

длъжност”учител по……………..”, считано от ……………../…………….год. поради

СЪКРАЩАВАНЕ НА ЩАТА

На основание чл.224,ал.1 КТ на служителя да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за ………………………………дни, за…………………..год.

Препис от заповедта да се връчи на личен състав, главен счетоводител и на служителя за сведение и изпълнение.

ДИРЕКТОР:……………………

Заповедта е връчена на служителя на ………………/………………год.

Подпис на лицето:……………………………

Свидетели удостоверили отказа:

1…………………………………………/трите имена и длъжност/ 2……………………………………….../ трите имена и длъжност/

Заповедта е връчена по пощата с обратна разписка №…………/…………….год.


103

№10.Заповед за възстановяване на незаконно уволнен служител

ЗАПОВЕД№………………../…………….год.

На основание влязло в сила на……………/………….год. съдебно решение №….., постановено по гр.д.№………/…………….год. по описа на…………….съд и подадено заявление от …………………………………/трите имена на лицето/, с Вх.№………/……………год., при спазване на 2-седмичния срок по чл.345,ал.1 КТ

ВЪЗСТАНОВЯВАМ

……………………………………./трите имена на лицето/,ЕГН……………………. на длъжността „учител по…………………….”, считано от датата на заявлението…………/…………год.

Определям трудово възнаграждение на възстановения служител/учител, така както следва: - основно месечно трудово възнаграждение в размер на…………….лв. - допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит:……….% за всяка година прослужено време -общо:………….години;…………….месеци;………….дни. -допълнително трудово възнаграждение в размер на…………………. - общо брутно трудово възнаграждение в размер на ………………/словом/ лв.

Препис от настоящата заповед да се връчи на главния счетоводител, на личен състав и на лицето за сведение и изпълнение.

Директор:…………………… /……………………../


104

№11.Искане на работодателя до работника или служителя за даване на писмени обяснения по чл.193,ал.1 КТ

ДО .............................................................. /трите имена/ .............................................................. /длъжност/ при СОУ”.......................................”

ИсканеОтносно:даване на писмени обяснения

На основание чл.193,ал.1 КТ и във връзка с извършеното от Вас дисциплинарно нарушение, изразяващо се в ………………………………………………/описва се извършеното нарушение, посочва се точната дата, на която е извършено/, представете в срок до…………………год. писмените си обяснения по повод извършеното, като посочите и доказателства за твърдените от Вас факти.

Непредставянето на същите в посочения срок ще бъде считано за отказ от Ваша страна.

Директор:……………………………

/…………………………/

Подпис на служителя/учителя………………………….. /………………………../

Дата на връчване…………..год.


105

№12.Заповед за налагане на дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”

ЗАПОВЕД№................./...................год.

Въз основа на ................................./докладна записка, устен сигнал, лично установено, протокол от комисия и др./ и след като установих, че ................................................................................./трите имена на служителя/учителя/, изпълняващ длъжността “учител по...........”на ................./..................год. е извършил следното:................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................................./описва се подробно, какво точно е извършило лицето/.

Горното представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.........КТ............................................................................................/посочва се точно кое е нарушението и се описва подробно, кой нормативен акт е нарушило лицето/-пример: чл.187,т.10 КТ-неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в КТД или определени при възникването на трудовите правоотношение, а именно: - чл.128, т.1,т.2 и чл.129 от ППЗНП; т.12 от Правилника за вътрешния трудов ред и чл.17 от КТД/ . На основание чл.188 КТ и при спазени изисквания на чл.189,чл.193,ал.1 и чл.194 КТ

НАЛАГАМ НАКАЗАНИЕПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ

на ..................................................................../трите имена, длъжност и месторабота на лицето/

Препис от заповедта да се връчи на наказания. Препис от заповедта да се класира в личното досие на наказания.

Директор:.............................. /............................../

Подпис на лицето:......................................... /........................................./Дата на получаване................./...............год.

Свидетели удостоверили отказа: 1............................................./трите имена и длъжност/; 2............................................./трите имена и длъжност/;


Коментар на Кодекса на труда/В.Мръчков,Красимира Средкова,Атанас Василев/ - издателство за правна литература “Сиби”-2007г.;Коментар на закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда/ Конфедерация на независимите синдикати в България/ - Фондация”Фридрих Еберт” - Графимакс ООД,2004г.;Коментар на Кодекса на труда/ Гошо Милушев/ - Апис Ромил Колев;Апис практика.

106

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА


ПРЕДГОВОР

ПОМАГАЛО ПО ТРУДОВО ПРАВО ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА

ЧАСТ I

ВЪЗНИКВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА ТРУДОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ/чл.61-чл.123/....................................................................................................2Възникване на трудовото правоотношение..................................................2Сключване на трудов договор /чл.61/............................................................3

Съдебна практика.......................................................................................3Форма на трудовият договор /чл.62/..............................................................7

Съдебна практика.......................................................................................8Начало на изпълнение /чл.63/........................................................................10Съдържание на трудов договор /чл.66/.........................................................11Времетраене /чл.67/.........................................................................................13Срочни трудови договори /чл.68/..................................................................14

Съдебна практика......................................................................................17Превръщане на срочния трудов договор в договор за неопределено време /чл.69/....................................................................................................23

Съдебна практика.....................................................................................24Трудов договор със срок за изпитване /чл.70/.............................................26Практика на МТСП.........................................................................................26Прекратяване на договора със срок за изпитване /чл.71/............................27Недействителност /чл.74/................................................................................28

Съдебна практика......................................................................................29Изменение на трудовото правоотношение /чл.118/......................................33

Съдебна практика.......................................................................................33Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя

107

СЪДЪРЖАНИЕ


/чл.123/..............................................................................................................35

ЧАСТ II

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ И ДРУГИ ВИДОВЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯИмуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника или служителя /чл.200/..........................36Изключване или намаляване на отговорността /чл.201/................................38Имуществена отговорност на работника или служителя /чл.203/................38Осъществяване на ограничена имуществена отговорност /чл.210/.............39Други видове обезщетения /чл.213/.................................................................40Обезщетение при трудоустрояване /чл.217/....................................................41

Съдебна практика.........................................................................................41Обезщетение за неспазено предизвестие /чл.220/...........................................42Обезщетение при уволнение на други основания /чл.222/.............................43

ЧАСТ III

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕПрекратяване на трудовия договор /чл.325-чл.336/.......................................45

Съдебна практика.........................................................................................46Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя с предизвестие /чл.326/........................................................................................48

Съдебна практика /чл.326/...........................................................................48Прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие /чл.327/........................................................................................54

Съдебна практика.........................................................................................56Прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие/чл 328/................................................................................................................57

Съдебна практика.........................................................................................64Право на подбор /чл.329/..................................................................................71

Съдебна практика.........................................................................................72Закрила при уволнение /чл.333/.......................................................................75

Съдебна практика.........................................................................................78

ЧАСТ ІV

ЗАЩИТА СРЕЩУ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ

Оспорване на законността на уволнението /чл.344/.......................................79

108


Съдебна практика.........................................................................................81Възстановяване на предишната работа /чл.345/...............................................85Трудови спорове и практика по трудови дела /чл.358/....................................86

ОБРАЗЦИ И ФОРМУЛЯРИ

№1.Заповед за промяна на щатното разписание...............................................88№2.Заповед за комисия за извършване на подбор............................................89№3.Протокол на комисията по извършване на подбор....................................90№4.Уведомително писмо по чл.333КТ..............................................................92№5.Писмо – искане по чл.333 КТ до ТЕЛК......................................................93№6.Писмо – искане по чл.333 КТ до “Областна инспекция по труда”..........94№7.Писмо – искане по чл.333,ал.3 КТ...............................................................95№8.Образец на предизвестие по чл.326,ал.2КТ................................................96№9.Заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ...........................................................................................................................97№10.Заповед за възстановяване на незаконно уволнен служител..................98№11.Искане на работодателя до работника или служителя за даванена писмени обяснения по чл.193,ал.1 КТ……………………………………..99№12.Заповед за налагане на дисциплинарно наказание “Предупреждениеза уволнение”......................................................................................................100

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА………………………………………………101

109

Documents

Помагало по трудово право за директори на училища