Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”-София

Регионална библиотека “Ем. Попдимитров” – Кюстендил

И З Л О Ж Б А“Отец Паисий – национален път и историческа гордост на

българския народ. “История славяноболгарская” през погледа на акад. Йордан Иванов”

/ К А Т А Л О Г /

21 май – 31 май 2007Кюстендил

Изданието се посвещава на 285 год. от рождението на Паисий Хилендарски, 245 год. от написването на “История славяноболгарская” и 135 год. от

рождението на акад. Йордан Иванов.

Благодарим на Народна библиотека “Св. св. Кирил и Методий” за оказаното съдействие при организирането на тази изложба.

Съставители : Анета Миланова

Дарина Михайлова

Преписите на “История славянобългарска”На академик Йордан Иванов, родения в Кюстендил забележителен учен и изследовател на българската старина, дължим идентифицирането на един ръкопис в Зографския светогорски манастир като първообраза на

Паисиевата “История славяноболгарская”. Негова е и първата публикация на този безценен документ през 1914 г. Десетилетия по-

късно оспорваното от някои учени мнение на Й. Иванов беше още веднъж убедително потвърдено от друг голям изследовател на

българското ръкописно наследство – проф. Божидар Райков, дългогодишен сътрудник на Народната библиотека “Св. Св. Кирил и

Методий” и автор на фототипното издание на ръкописа, вече известен като Зографската чернова на Паисий.. Излишно е да преповтаряме тук всичко казано за влиянието на “историйцата”, както скромно я нарича

нейният автор, върху възраждащото се българско национално самочувствие в края на XVIII и през XIX век, още повече, че самият факт

на известните над 60 нейни преписа и преработки е достатъчно красноречив. Една трета от тях, включително най-ранният известен препис от 1765 г., направен от котленския поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, се намират в ръкописната

колекция на Народната библиотека, за която беше чест, задължение и удоволствие да откликне на поканата на Регионална библиотека

“Емануил Попдимитров” в Кюстендил за съвместна изложба.Представени са десет експоната, от които шест са дословни или леко преработени преписи на История славянобългарска, започвайки със Софрониевия препис (кат. № 1), а четири са преправки, в чиято основа лежи Паисиевият текст, но са използвани и други източници, като История во кратце на йеросхимонах Спиридон (кат. № 4) или Царственик-а на Христаки Павлович (кат. № 11), първото печатно, но и значително преработено издание на Историята (Будим, 1844).

Търновският препис от 1845 г. (кат. № 8) е възхитително свидетелство за въздействието на труда на Паисий върху младите умове, тъй като е направен от един 12 годишен ученик, Теодор Николаев Шишков, бъдещият учител с блестяща филологическа подготовка от Париж и Прага, училищен, читалищен и театрален деец, издател и преводач, драматург, автор на учебници. Своя препис на Историята той вероятно е направил по Еленския препис (кат. № 3), съдейки по прерисуваните гравюри от Стематография на Христофор Жефарович (Виена, 1741), присъединена към ръкописа на еленския книжовник Дойно Граматик явно поради своята популярност, която може да се мери с тази на Паисиевото съчинение. По същия ръкопис е направен преписът и едновременно превод на новобългарски език от Петко Р. Славейков и Христаки Драганов (кат. № 6), в който също има рисунки, копиращи изображенията от Стематографията. От особен интерес са павликянските преработки, представени в изложбата с един екземпляр (кат. № 9).

Откриването на изложба от преписи на Паисиевото съчинение в дните преди 24 май е чудесен повод да припомним каква е била силата на писаното на ръка слово в епоха, когато дори българите вече са се ползвали пълноценно или са съзнавали предимствата на печатната индустрия. Със своето послание : “Преписуите историцу сию и платите, нека вам препишат кои умеют писати, и имейте ю да се не погуби” Паисий едва ли е имал предвид само обстоятелството, че тогава в пределите на Османската империя християните не са имали право да печатат свои книги.

Като монах, пребивавал в Зограф и Хилендар, двата манастира, в които векове са се пазили едни от най-старите славянски ръкописи и в чиито библиотеки е почнал да издирва своите източници, той напълно е съзнавал символичната стойност на преписаната книга : чрез труда си книжовникът е принасял дар Богу и чрез него е измолвал вечно спасение за душата си. Откупуването на книгата и даряването й в църква или манастир е имало същата стойност. Така, макар и да става дума за “светска” книга, Паисий е осигурил вписването й в една изконно християнска парадигма, като по този начин придава на самия текст, разказващ на българите за тяхното минало величие, особена святост. Несъмнено е, че точно така са възприели книгата за историята на своя род всички нейни по-нататъшни кописти и читатели. Няма по-красноречиво доказателство за тази реакция от приписката в Първия (Котленски) препис на Софроний : “..... Тази история я донесе йеромонахът Паисий от Света гора Атонска и я преписахме в село Котел. Настоятелът – църковният епитроп Христо – я подари и постави в храма “Свети апостоли Петър и Павел”. Който я чете, да каже : бог да прости [този], който е писал и който е настоял.И който я присвои или открадне, да е афоресан и проклет от Господа бога Саваота и от 12 апостоли и от 318-те отци и от четиримата евангелисти. И сяра, и желязо, и камък да се стопят, а той не навеки.”

ст. н. с. д-р Елисавета Мусакова – зав. отдел “Ръкописи и старопечатни книги” при НБКМ

Кат. № 1

История славянобългарскаПърви Софрониев, Котленски препис) от 1765 г.

Изписан от Стойко йерей (Софроний Врачански) в Котел по оригинала на Паисий Хилендарски

I + 83 л. хартия, 205х145 мм

Подвързия : оригинална, дъски с орнаментирана кожа.Писмо : дребен калиграфски полуустав, котленски тип, изписан от Стойко йерей (Софроний Врачански)Украса : тесни лентовидни заставки с растителен, плетеничен или геометричен орнамент и тънки растително-геометрични инициали в червено и черно.Правопис и език : църковнославянски, непоследователен, едноеров (Ь). Силно новобългарско влияние в езика, източнобългарски говор.

Правопис и език : църковнославянски, непоследователен, едноеров (Ь). Силно новобългарско влияние в езика, източнобългарски говор.Произход и история : ръкописът е изписан в Котел; дарен е на църквата “Св. апостоли Петър и Павел” от епитропа Христо. Няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Приписки на книжовника : f. Iv; приписката съобщава датата на изписване, по времето на епископ Гедеон, а също така дава сведението, че Паисий сам е донесъл книгата си в Котел, където тя е била преписана.Библиография :Опис 1, с. 411-412; Своден каталог, № 645, с. 236; Паисий Хилендарски (каталог), кат. № 1, с. 12.Р о м а н с к и, С. Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. С., 1938.П а и с и й Хилендарски. История Славяноболгарская. Първи Софрониев препис от 1765 г. Увод, новобългарски текст и коментар Б. Райков. С., 1972.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. №

2

История славянобългарска

(Кованлъшки препис) от 1783 г.

Писан от йерей Стоян в с. Кованлък (дн. с. Пчелище, Великотърновско) по втория Софрониев препис от 1781 г.

I + 132 + II л. хартия, 220х160 мм

Правопис и език : църковнославянски, непоследователен.Произход и история : преписът е направен в с. Кованлък; през 1901 г. книгата е била у Ил. Д. Янулов, който се е подписал на f. 2r. Няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Приписки на книжовника : f. Ir, Iv и на листа, залепен от вътрешната страна на задната корица, в които съобщава името си, годината и мястото на изписване на “тази история, написана и събрана от хилендарския йеромонах Паисий на Света гора Атонска в годината на въплътяването на нашия Господ Иисус Христос – 1765”.Библиография :Опис 1, с. 412; Своден каталог, №668, с. 245; Паисий Хилендарски (каталог), № 2, с. 14.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

Подвързия : оригинална, дъски с орнаментирана кожа., изработена от книжовника.Писмо : среден, неправилен нов полуустав, изписан от йерей Стоян.Украса : лентовидни заставки в червено и черно, с плетенични и растителни орнаменти и тънки растително-геометрични инициали в същите цветове.Съдържание : История славянобългарска, препис по Втория Софрониев препис от 1781 г.

кат. №

3

История славянобългарска(Еленски препис) от 1784 г.

Изписан от Дойно Граматик в Елена по Втория Софрониев препис от 1781 г.I + 112 + XVII л. хартия, 200х150 мм.

Подвързия : нова, дърво, облечено с кожа..Писмо : нов, дребен неправилен полуустав, изписан от Дойно Граматик.Украса : лентовидни заставки от балкански тип, с плетенични и растителни орнаменти и тънки растително-геометрични инициали в оранжево и черно. Съдържание : История славянобългарска, препис по Втория Софрониев препис от 1781 г., с добавки (за Ной, Александър Велики, за разселването на славяните и за цар Самуил). Включва и две песни от книгата на Андрея Качич-Миошич “Razgovor ugodni naroda slovinskago” – за хан Крум и за Йоан-Владимир и Косара. Ръкописът е подвързан заедно с екземпляр от Стематография на Христофор Жефарович, Виена (1741 г.)

Правопис и език : църковнославянски, непоследователен. В езика се срещат много новобългарски елементи.Произход и история : преписът е направен в Елена; няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Приписки на книжовника : f. Iv; приписката съдържа името на книжовника, мястото и годината на изписване (7292 от сътворението на света и 1784 от Рождество Христово) и упоменаването, че историята е събрана и създадена с труда и иждивението на хилендарския йеромонах Паисий от Самоковска епархия в Хилендарския манастир през 1762 г.Библиография :Опис 1, с. 412-413; Своден каталог, № 675, с. 247-248; Паисий Хилендарски (каталог), № 3, с. 16.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 4 Краткое изявление в летопису болгарскому

(Рилска преправка на История славянобългарска) от 1825 г.

Изписана в Рилския манастир от монах Паисий от Бажлари. Текстът е

компилация от История славянобългарска на Паисий Хилендарски и История во кратце на Спиридон йеросхимонах.

I + 89 + I л. хартия, 200х140 мм.Подвързия : нова, картон, обвит в кожа.Писмо : калиграфски полуустав, имитация на печатен шрифт.Украса : на основните дялове на ръкописа една и съща печатна лентовидна заставка.Съдържание : текстът е компилация от История славянобългарска на Паисий Хилендарски и История во кратце на Спиридон йеросхимонах. Правопис и език : църковнославянскиПроизход и история : преписът е направен в Рилския манастир, започнат при игуменството на Симеон йеромонах и завършен при архимандрита игумен Герасим йеромонах. Няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Приписки на книжовника : f. 1r; приписката съобщава годината, мястото и

обстоятелствата на изписването, както и името на книжовника – Паисий, “родом българин от село Бажлари, син на Николай и Елисавета”.Библиография :Опис 2, с. 468; Паисий Хилендарски (каталог), № 6, с. 24.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 5

История славянобългарска (Чирпанска, Герова преработка) от 1831 г.

Изписана от ръката на монах Харитон в гр. Чирпан.Текстът на Историята е преработен и допълнен със и допълнен със същите глави както в поп-Йоановата преработка от 1830 г. Липсва Послесловието на Паисий и името му не се споменава. 79 л. хартия, 240х200 мм. Подвързия : картон, обвит в червена кожа.

Писмо : среден обработен некалиграфски полуустав; от ръката на монах Харитон.Украса : няма.Съдържание : текстът на Паисий Хилендарски, преработен и допълнен с главите, които се съдържат и в поп-Йоановата преработка от 1830 г.; липсват Послесловието и името на Паисий.Правопис и език : църковнославянски.Произход и история : преписът е направен в Чирпан; според приписки от други ръце ръкописът вероятно е бил известно време в Калофер. В Народната библиотека е постъпил от сбирката на Найден Геров. Приписки на книжовника : f. 77v; приписката съобщава името на книжовника,

мястото на изписване, обстоятелствата – “когато учехме децата на четене”, както и датата, включително с данни за лунния и слънчевия календар и датата на Пасха.Библиография :Опис 3, с. 468; Паисий Хилендарски (каталог), № 9, с. 30.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 6

Паисиева История славянобългарска(Славейков А препис, Първи търновски препис) от 1842 г.

Преписът е извършен в Търново по Еленския препис, с нов превод от П. Р. Славейков и Хр. Драганов.

III + 57 + ХIII л. хартия, 250х200 мм.

Подвързия : нова, картон, обвит в щампована кожа.Писмо : дребен нов полуустав.Украса : на f. Ir, IIr, IIIr, 3v мастилени рисунки на гербове, оцветени с акварел, несръчни копия от Стематография на Христофор Жефарович; на f. 1r, 6r – рисунка с мастило и молив, изобразяваща цар Иван Шишман, “взято из грамоти данной Рилскому монастырю в лято 1370”; на f. 1r, 6r заставки, имитиращи балканския плетеничен стил.Съдържание : текстът на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, по Еленския препис, с нов превод от П. Р. Славейков и Хр. Драганов.Правопис и език : църковнославянски, с отразени някои диалектни особености в езика.Произход и история : преписът е направен в Търново. Ръкописът е откупен за НБКМ с помощта на хасковския окръжен училищен инспектор.Приписки на книжовника : f. IIIv; приписката съобщава името на книгата – История

славяноболгарска, издадена с труда на свещеноинока Паисий, както и имената на нейните преводачи на новобългарски и на спомоществувателя Евстати Ангелович, родом от Търново.Библиография :Опис 1, с. 413-414; Паисий Хилендарски (каталог), № 14; с. 42.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 7

История славянобългарска(Белочерковски препис) от 1843 г.

Изписан от даскал Драгия в село Горни турчета (днешното с. Бяла черква, Великотърновско).

I + 78 + I л. хартия, 215х170 мм.

Подвързия : оригинална, картон, обвит в кожа, украсена с елементарна композиция от врязани линии.Писмо : некалиграфски полуустав, от ръката на даскал Драгия.Съдържание : текстът на Паисиевата История славянобългарска, с преработка на неговия втори предговор.Украса : на f. 1r богато орнаментирана едноцветна рамка с растителни мотиви, обхващаща цялата страница, несръчна имитация на печатно издание; на f. 1v – фронтиспис от изрязано, залепено и оцветено изображение на св. Иван Рилски от риломанастирската щампа, отпечатана през 1809 г.; тесни и по-широки лентовидни заставки, наподобяващи печатни образци, част от тях запълнени с богат растителен орнамент в центрични композиции, а в други се

разгръщат композиции с кръстове, представящи Голгота и Светите земи; инициали – по-големи и малки, в червеникавокафяво или черно.Правопис и език : църковнославянски, непоследователен; езикът е новобългарски с диалектни черти.Произход и история : преписът е направен в с. Горни турчета (дн. с. Бяла черква, Търновско). Ръкописът е бил в Етнографския музей в София, а преди това е бил притежание на А. Гяуров от Пловдив.Приписки на книжовника : f. 1r; в заглавната страница (по подобие на печатните издания) книжовникът дава името на книгата – Царственик, името на нейния поръчител – отец Дионисий монах, мястото на написване – с. Мурат бей.Библиография :Опис 3, с. 453-455; Паисий Хилендарски (каталог), № 15, с. 44.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 8

История славянобългарска(Търновски, Шишков препис)

от 1845 г.

Изписан от Теодор Николаевич в Търново. Преписът е направен вероятно по Втората Змеевска преправка от 1831г., изготвена от монах Харитон.

63 + 117 л. хартия, 210х175 мм.

Подвързия : картон.Писмо : среден некалиграфски нов полуустав, от ръката на Теодор Николаевич Шишков.Украса : на f. 2-59 рисунки с мастило на гербове на славянските държави, прерисувани от Стематография на Христофор Жефарович; на f. 64r, 66r лентовидни заставки от балкански плетеничен тип, прерисувани от стари ръкописни образци; на f. 70r тясна лентовидна заставка от вида на заставките в Първия Софрониев и в Еленския препис; на f. 64r инициал в плетеничен балкански стил, също копиран от стар ръкопис; останалите инициали са тънки, изписани с червено или кармин, с богат растителен орнамент; в края на книгата графични изображения на славянски светци, прерисувани от Стематографията.

Съдържание : текстът на Паисиевата История славянобългарска, направен по Еленския препис (както личи и по цялото оформление на ръкописа).Правопис и език : църковнославянски, с някои източнобългарски диалектни особености.Произход и история : преписът е направен в Търново. Няма данни за постъпването на ръкописа в Народната библиотека.Библиография :Опис 1, с. 417-418; Паисий Хилендарски (каталог), № 16, с. 46-49.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 9 Павликянска българска история

от 1849 г.

Изписана от капуцинския монах дон Едуардо, енорийски свещеник в пловдивското село Калъчлий (днешното с. Генерал Николаево, Пловдивско)

76 л. хартия, 215х170 мм Подвързия : нова, картон, облечен с кожа.Писмо : нов латински курсив, от ръката на дон Едуардо, монах капуцин.Украса : няма.Съдържание : Zaporismo ili Balgarska Istoria, преработка на първото печатно издание на Хр. Павлович Царственик, смятано на свой ред за преработка на Паисиевата История или за самостоятелно издание, с поправки и допълнения, извлечени от византийски и италиански писатели и отговарящи на явна католическа тенденция.Правопис и език : новобългарски език, с отразени черти на павликянско наречие.Произход и история : на f. 1r по-късна, вече почти нечетлива бележка на Франческо [...], изписана с молив, съобщава името на преписвача дон Едуардо, “свещеник капуцин

италианец” (енорийски свещеник в с. Калъчий, дн. с. Генерал Николаеео, Пловдивско), както и фактът, че през 1867 г. книгата е била харизана на този притежател; дон Едуардо вероятно е бил и автор на тази павликянска преработка. Ръкописът е намерен в Пловдив и е доставен в Народната библиотека от Йос. Коларов.Приписки на книжовника : няма.Библиография :Опис 4, с. 113-115; Паисий Хилендарски (каталог), № 18, с. 52.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. № 10 История славянобългарска(Пирдопска преработка)

от началото на XIX в.

Изписана от даскал Тодор Пирдопски. 110 л. хартия, 160х100 мм.Подвързия : картон, обвит с богато орнаментирана

кожа.Писмо : среден некалиграфски полуустав, от ръката на даскал Тодор.Украса : на f. 10r малка лентовидна заставка от сплетени ленти (тип “кошница”), на предисловието преди същинската част на Историята.Съдържание : книгата е назована История болгарская, включва съдържание на 32-те глави, кратко предисловие с разобличение на “турските пророци”, самата история с упоменаване в началото на Мавробир (Мавро Орбини) и неговата история на славяните и българите, списък на българските и сръбските крале, разказите за Константин Шишман и за св. Кирил и св. Методий, списък на българските светци.

Правопис и език : опростен църковнославянски правопис, новобългарски език, с диалектни особености.Произход и история : няма данни къде е направен преписът; на f. Ir ясно се чете мастилен надпис “№ 496 Степану Димитр. Тошковичу”, който свързва книгата с библиотеката на търговеца Стефан Д. Тошкович, притежател на друг, т. нар. Тошковичев препис на История славянобългарска, изпратен му в Одеса от Света гора. В Народната библиотека ръкописът постъпва чрез библиотеката на П. Р. Славейков.Приписки на книжовника : няма.Библиография :Опис 1, с. 113-115; Паисий Хилендарски (каталог), № 18, с. 52.Съхранява се в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”

кат. №11

Царственик или История болгарская,Която учи от где са болгаре произишли, како са кралевствовали, како же

царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали, из

Маврибора Латинскаго, Барония, Йоанна Зонаря, Буефира Французкаго, Теофана Греческаго, Светаго Евтимия Терновскаго, Светаго Димитрия

Ростовскаго и других летописцев собрана. Издание первое. Будим, 1844. 80 с.

Първо печатно(преработено) издание на “История славяноболгарская, собрана и нареждена Паисием йеромонахом в

лето 1762”, без Паисиевите предговори и позиви към българския народ.Царственикът е дело на Христаки

Павлович, Дупничанин. В книгата е отделено специално място на националната символика, в глава III, озаглавена “Знамение на болгарских хоругвах”. Непосредствено под заглавието е изобразен българския герб. Той представлява обърнат на дясно изправен, коронован лъв върху италиански щит.

Ако се съди по използвания графичен код, лъвът е златен, а щита – червен, което е оригинален вариант на българския национален символ.. Съхранява се в РБ “Ем Попдимитров” – Кюстендил`

кат. № 12

История славеноболгарская собрана и нареждена Паисием иеромонахом в` лето 1762. Стъкмил за печат по

първообраза и увод Йордан Иванов. С., БАН, 1914. LXVI,

91 с., 2 л. ил., 2 л. факс. След кратък увод за значението на Паисиевата История излага преданията и писмените вести за родното място и живота на първия бълг. историограф. Разказва как е открил първообраза на Историята в библиотеката на Зографския манастир през 1906 г. и привежда подробни палеографски данни, за да докаже, че ръкописът е писан от Паисий. Дава описание на известните тогава преписи на Историята и печатните й издания, както и библиография на по-важните статии за хилендарския монах и неговия труд. Накрая обнародва и самия ръкопис със запазена оригинална пунктуация. Книгата съдържа и фотоси на части от ръкописа. Откриването и публикуването на оригинала на Паисиевата История е един от най-ценните приноси на Йордан Иванов. ***

На 6 януари 2007 г. се навършиха 135 години от рождението на акад.. Йордан Иванов, бележитият български учен-академик, литературен историк, археолог, палеограф, етнограф и фолклорист, един от най-добрите познавачи на бълг. средновековна литература и култура. Роден в Кюстендил в бедно семейство, през 1889 г. той завършва с отличие Педагогическото училище в родния си град. През 1889-1892 г. следва славянска филология в Софийския университет. Негови учители са А. Теодоров-Балан, Л. Милетич, Б. Цонев, Ив. Шишманов и др. От 1899 г. е лектор по френски език в СУ; подготвя голям брой учебници по френски език за ученици и студенти. През 1906-1908 г. пътува из Македония, проучва нейната история, етнография, стари писмени паметници; изучава добре гръцки език, посещава Света гора, където работи в манастирските книгохранилища. От 1925 г. е редовен професор при Катедрата по бълг. и славянска литература в СУ Чете курсове по френски език,. българска литература от IX до XVIII в.; богомилска л- ра, славянска палеография, бълг. народна поезия и др. През 1942 г. напуска СУ поради пределна възраст, но продължава научната си работа в БАН. През 1944 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил.. Умира в София на 29 юли 1947 г.

През 1958 г. акад. Петър Динеков дава забележителна характеристика на учения Йордан Иванов и неговото писмено наследство : “Той бе един от първите, най-талантливите, прекрасно подготвените строители на българската наука, забележителен специалист в областта на старата българска литература, неуморен научен изследвач, чиито трудове намериха висока оценка не само у нас, но и в чужбина. Без неговото дело ние не можем да си представим науката за нашата стара литература. Делото, което той създаде, е крепка основа, върху която ние днес стъпваме.”

кат. № 13 Славянобългарска история

Предадена на съвременен български език от Петър Динеков и преписана от ученици на Първо Образцово основно училище “Св.

Св. Кирил и Методий” – гр. Кюстендил11. 01. 2005 – 30. 03. 2005Изписана от 29 ученици и 2 учители от I-во ОУ “СВ. Св. Кирил и Методий” в чест на 185 г. от

създаването на училището. 137 л. хартия 31х25 см

Подвързия : дърво, картон. Корицата е дърворезба, изработена и подарена от ученици на ПГДС.Украса : рисунки, направени от учениците.Съдържание : Паисиевата “История славянобългарска”Правопис и език : новобългарскиПроизход и история : на 11 януари 2005 г. ученици съвместно с учители започват препис на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. Завършен е на 30 март 2005 г.Съхранява се в Образцово Първо ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”

***На проведения от читалище “Асклепион” – гр. Кюстендил

конкурс за есе на тема : “Отец Паисий – национален път и историческа гордост на българския народ” бяха отличени и наградени три творби :Първа награда : Кристина Павлова - 10 клас при Гимназия “Н. Рилски”Втора награда : Весела Джоргова – 10 клас при Гимназия “Н. Рилски”

Трета награда : Цветелина Неделчева – 12 клас при ЕГ “д-р Петър Берон” Паисий Хилендарски – най-първата искра в народната свяст / първа награда / “В началото бе словото...” В началото на нашето национално Възраждане е словото на хилендарския монах. Неговите думи отекват в

заспалата “народна свяст”: ”Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!” Историята на Паисий се появява във време, когато чуждото владичество е вече навик за българина. Поколения

наред са родени без да знаят кои са и без да знаят историята, богатото си културно минало. В Западна Европа Ренесансът и Класицизмът затихват и на тяхно място идва Романтизмът, който набира скорост,

а българските земи са още в Средновековието. В тези тъмни дебри проехтява повика на атонеца. Неговите десет странички, изписани на груба хартия са първата искра в мрака на робството. Тя е свидетелство затова, че макар и бавно, мъчително, сред варварство и огнетение, един народ е вече готов да открие свободата си. Настъпил е момента българите да се осъзнаят като единна нация, с общ език, култура и богата история.

Думите на Паисий са отправени към онези, които вярват в българското, които имат “присърце своя род и своето българско отечество”. Открил любовта, но и болката за отечеството, светогорецът прави необходимото, за да бъде полезен на народа : “събрах и обединих историята на българския род...”, защото оставен без история, той прилича на човек без памет. Именно самочувствието му на българин и творец го кара да бъде категоричен и настойчив в посланията си към съотечествениците. Той се опитва да “отвори” очите на “неразумните” за истината, затова че са българи, да опознаят себе си, да се осъзнаят като народ, който е участвал в решаването на съдбините на света и има славни страници в миналото си. “Историята” дава разум, но тя преизпълва с любов и признателност към някогашното величие на българската слава.

Паисий знае, че народ под владичество, без своя власт и държава, още не е заличен от картата на света, но ще бъде изгубен, ако остане без памет.

Монахът доказва това не с голи фрази, а с конкретни исторически факти. Така стародавната слава на България се превръща в личен пример и стремеж за четящия, а малката книжка – в мерило за национална съвест.

Връщайки се в миналото чрез делото на светогореца, отправяме поглед към бъдещето и с достойно вдигнати глави влизаме в голямото европейско семейство.

България винаги е била и ще бъде, защото има горд народ, който знае своята история.

Паисий Хилендарски. История славянобългарска. 1762 Зографска чернова