Изготвила:Силвия

Христова 11 “г”клас

Възходът на Българската държава намира израз в областта на културата. За твърде кратко време в българските земи се създадава богата материална и духовна култура, която извежда страната на едно от челните места в тогавашна Европа. Ето защо периодът на управлението на цар Симеон единодушно се определя от историците като “Златен век на българската култура”. В края на IХ и началото на Х век предпоставките за културния възход на Българската държава са налице – християнството, църквата и славянската книжовност.

Новата столица Велики Преслав става огледало на културния разцвет на Симеонова България и на амбицията на българския владетел да я превърне в истински “царски град”. Нейното архитектурно оформяне е важен етап от общия процес на зараждането и развитието на дворцовата култура на Ранносредновековна България.Царският град също има Външен и Вътрешен град, които са обградени от две високи каменни стени, но в него е увеличен относителния дял на сградите. Сред тях основно място заемат Царският дворец, Патриаршията и свързващата ги Дворцова базилика. Сред всички сгради в Царския град доминира владетелският дворец, в който най-внушителни по размери и украса са Тронната палата и намиращата се в нея Тронна зала. Величественият облик на Дворцовия град се допълва и от Дворцовата базилика, известна още като Златната църква – най-прочутия архитектурен паметник от Х век. Със своите пропорции, внушаващи монументалност и украса от цветни мозайки и рисувана керамика, тя е един от най-забалежителните паметници на средновековната българска архитектура. 

Архитектура

Архитектура

Строителството на манастири е една друга характерна проява на църковната архитектура. Традиционната базилика постепенно бива изместена от кръстокуполната черква. Наред с манастирския комплекс “Патлейна” с неговата църква “Св. Пантaлеймон” са открити общо осем манастира, сред които изпъкват тези в Преслав и неговата околност, Тузлалъка и Вълкашина. През Симеоновата епоха монументалното строителство е характерно и за други важни църковни и административни центрове – Средец, Охрид,Главиница, Дръстър и др. 

Разцветът на старобългарското изкуство в края на IХ-Х в. се обуславя и от засиленото занаятчийско производство на строителни материали, битова и художествена керамика, разноцветно стъкло и др. Декоративната скулптура е една от най-забележителните прояви на старобългарското изкуство. Преславската скулптура е повлияна от византийското изкуство, но наред с това в нея присъстват и оригинални български елементи. Нейните паметници са забележителни със стремежа към изработването на стилизирани, геометризирани орнаменти на украса. Широко използван в пластичната декорация е също така растителният и животинският орнамент. 

Преславската рисувана керамика е едно от новите явления в старобългарското изкуство през Симеоновата епоха. Тя е представена от плочки с растителни, животински и човешки изображения в единна композиция. Нейният най-ярък образец от тази епоха е иконата на “Св. Теодор Стратилат”, намерена в Патлейна. Появата и развитието на монументалната и миниатюрна живопис са другите две нови явления в съдържанието на старобългарското изкуство от края на IХ-Х в. Тематично образите съответстват на репертоара от сюжети в източнохристиянското изкуство от Х в. Откритото през 1978 г. Преславско съкровище със своето богато съдържание от златни и позлатени предмети е забележително доказателство за постиженията на българската култура през Симеоновата епоха. 

Литература

Климент ОхридскиКлимент Охридски

влага всичките си усилия за широката просвета на народа. Книжовното му дело се предствя от значителен брой похвални и поучителни слова, сред които изпъква “Похвално слово за Кирил Философ”. Другата много значима негова творба е “Панонски легенди” – жития на Светите братя Кирил и Методий.

Освен написването на споменатите и други творби книжовният принос на Климент Охридски включва и преработването на глаголицата на Константин-Кирил Философ и Методий. Новият вариант на азбуката е по-лесен за усвояване от народа, а в чест на своя учител той я кръщава “кирилица”. Друга творба от школата в Охрид е анонимното житие на св. Наум. 

Йоан ЕкзархДо нас са достигнали

следните негови творби: “Небеса” – превод на “Богословие” на Йоан Дамаскин (VII в.), “Шестоднев”, в което се представя библейският разказ за произхода на света, както и някои прояви на българската действителност от края на IХ-Х в. Йоан Екзарх е автор и на няколко проповеди и похвални слова, в които той се проявява като философ, догматик, поет, граматик и проповедник. 

Константин Преславски е основна фигура в Преславския книжовен кръг. Той е известен със сборник от 51 беседи, назоваван в литературата като “Учително евангелие”

Дело на Константин Преславски е и поетичната творба “Проглас към евангелието”.

В сборника се съдържа и прочутото стихотворение “Азбучна молитва”, в което авторът утвърждава ролята на славянската писменост и богослужение за духовното израстване на славянството

Константин Преславски

Черноризец ХрабърЧерноризец Храбър е

другият виден книжовник от края на IХ-Х в., от чието творчество е оцеляло единствено съчинението му “За буквите”. Този труд е забележителен с актуалния характер на съдържанието си. В него се дават отговори на всички онези въпроси, от които се интересува българското общество и които са свързани с историята на славянската писменост и нейната защита от поддръжниците на триезичната догма.

Изказано е предположение, че зад псевдонима на този автор се крие самият цар

Канас ювиги Омуртаг се бори срещу християнските проповеди на византийските пленници. Посичането на епископ Мануил

Миниатюра от Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, Мадридска национална библиотека

Нагръдната иконка от електрон - сплав от злато и сребро, принадлежала, както се вижда и от надписа на гръцки език - на цар Симеон Велики, управлявал България от 893 до 927 г. Това е единственият известен предмет, които е принадлежал на български владетел от Първото българско царство.Изображението е на Св. Димитър Солунски. Иконката представлява едновременно и съд за миро (осветено масло за миропомазване).