Древногръцките армии по времето на Класическа ГърцияПрезентацията е подготвена от

Валентин Радушев, ученик от 9а

Гръцките градове държави - полиси Полисът (на старогръцки: πόλις) е античен град-държава в Древна Гърция.

Възниква като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии през 8–6 век пр.н.е. В полиса са влизали земите, рудниците, каменоломните и др. Икономическа основа е трудът на робите. Развити са били два вида собственост: частна — на робовладелците, и общополисна — на всички граждани.

Полисът е независим град държава, разположен на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича политика.

Първите градове-държави в Древна Гърция са: Коринт, Аргос, Спарта, Атина.

След разпадането на родовия строй, на много места из Древна Гърция възникват малки робовладелски държави. Те включват обикновено града с намиращите се около него земи. Гърците основават повечето от градовете си край морския бряг, където се построяват пристанища за корабите. Близо до пристанището живеят обикновено търговците и моряците. Тук се извършва търговията с чуждестранни стоки. Градското население има своя крепост, акропол, която била предназначена за защита на града. В зависимост от нарастването на града, около крепостта се появява ново селище, което се нарича “долен” град, а първоначалното -“горен” град.

Атина – типичен Полис

Армията на полиса

Всеки полис, бил длъжен сам да си осигурява своята собствена армия.

Спарта била с най-добрата сухопътна армия. Но Атина имала непобедима флота Когато Дарий І, Цар на Персия, нападнал гръцките колоний

в Мала Азия (Ефес, Троя, Йония) се стигнало до прочутите Гръко-персийски войни.

За първи и последен път всички гръцки полиси се обединяват в една единна коалиция. Тогава те побеждават персите, но скоро Атина и Спарта, най-могъщите членове, отново (те по принцип не са имали особенно взаимноуважение) се хвърлят в спор за територии, се стига до Пелопенеската война.

Всеки град имал малко или много хоплити – гръцките войни.

Хоплитите

Хоплити (ст.гр.: ед.ч: ὁπλίτης) са тежковъоръжени пехотинци, бойни единици от античните полисни войски в Елада. Наименованието им произлиза от щита, който носят - хоплон (ст.гр.: ὅπλον). Най-голяма слава са имали спартанските хоплити, които са били само и единствено спартиати.

Хоплитите се биели в напробиваеми редици наречени фаланги. Много по-късно Филип и Александър Македонски ще използват тази формация за да създадът една от най-големите империи в Античноста

Фалангата

В боен строй, фалангата била почти непобедима.

Първите редове накланяли дългите си копия непред, а всяка следваща редица повдигала копията нагоре.

Така изглеждало, че срещу врагът идва огромен подвижен таралеж. Тъй като хоплитите били защитени от големите си щитове те били почти неуязвими.

Недостатъците на фалангата Въпреки огромният успех,

който гръцката фаланга пожънала, тя била ефикасна само срещу бавни и тежки армии, като нея.

Тя била слаба и неефикасна срещу мобилни, но дисциплинирани армии, като римската например.

Поради тежеста на копията и тежката броня, фалангата лесно се радпадала, ако е нападната от бърза войска.

Битката при Пидна била катострофална за македоно-гръцката армия. Римските легионери разбили тежките хоплити и сложили край на империята на Македонски

Въоръжение

Хоплон — голям кръгъл тежък щит. Той е използван и като носилка, на която са пренасяни ранените или загинали войници, от където произлиза фразата, с която спартанските майки изпращат синовете си на война: «С щита, или на щита!».

Къс прав меч с дължина 40-45 см., или махайра (къс крив меч). Това оръжие служи повече за намушкване отколкото за сечене. Ножницата на меча се носи на къс ремък, така че се намира под лявата пазва на боеца, който може да извади меча с дясната си ръка, без да изпуска щита.

Копие с дължина 2,2 м. На изображения от по ранните периоди хоплитите често имат и второ копие, използвано вероятно за хвърляне, но в по-късния период (класическия), разполагат само с едно копие.

Защитното въоръжение на хоплитите се състои от тежка бронзова или медна ризница (при спартанците достигаща тегло до 2 таланта). През класическия период масово явление е използването на по-леките кожени ризници с прикрепени по тях метални пластини. На главата, хоплитът носи метален шлем, с кожена или плъстена подплата. Съществуват три вида шлемове, като най-предпочитан е коринтският - с неподвижен нос и надбузници, които покриват цялата глава и оставят място само за очите и устата. За защита на краката хоплита използва медни или бронзови наколенници.

Александър Велики е разчитал главно на хоплити за победите си над Персийската империя.

Шлемове

Щитове и броня

Обобщение

Гръцките хоплити са първите тежко въоражени войски в Европа, а и в познатият тогава свят.

Хоплитите си извоюват място в историята на човечеството, като една непобедима армия.

По-късно римляните ще ползват тази формация в ранните си етапи на развитие.

Въпреки силата си хоплитите от бронзовата епоха, са изместени от римските легионери, който са едновременно тежко въоражени и бързи заемат позицията на най-добра армия ва Античноста.