Изработила:Мартина Георгиева

Александър Стоименов Стамболийски е политик,

водач на Българския земеделски народен съз (БЗНС). Той е министър-

председател на България в Правителство на България

(1919–1923).

Роден в Славовица, Пазарджишко, син е на Стоимен от първия

си брак с Катерина. Александър Стамболийски

учи в земеделското училище в Садово(1893–1895) и

завършва Лозаро-винарското училище в Плевен (1895–

1897). В Плевен е ученик на основателя на Българския

земеделски съюз (БЗС)Янко Забунов. През 1899 участва в

учредителния конгрес на БЗС. През следващите години

учи философия в Хале и агроном

ия в Мюнхен, но прекъсва образованието си, поради

заболяване от туберкулоза.

След завръщането си в България се занимава с

политическа дейност. Той се превръща във фактически водач

на БЗНС и под негово влияние съюзът е

преобразуван от съсловна организация в политическа

партия. Стамболийски остро се противопоставя

на промените в Търновската

конституция през 1911 и на участието на България

в Първата световна война, за което през 1915 е

отстранен от парламента и осъден на доживотен

затвор.

По време на Войнишкото въстание през септември 1918 е освободен и е изпратен, заедно с други политици, да води

преговори с участниците във въстанието за мирно разрешаване на конфликта. Под влияние на своя сътрудник Райко

Даскалов той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т.нар.Радомирска република. След неуспеха

на бунта се укрива, но през декември 1918 е амнистиран, заедно с повечето участници.

Райко Даскалов

През януари 1919 Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. Той участва в преговорите за

сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява

правителството и на 27 ноември 1919 подписва Ньойския договор, след което, според някои медии, счупва писалката.

След проведените парламентарни избори, от 21 май 1920 правителството е съставено само от

представители на БЗНС.

Теодор Теодоров

Правителството на Александър Стамболийски

се опитва да изведе страната от

международната изолация след Първата световна

война, чрез активно участие в дейността

на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва

правителството в конфликт с организациите на македонските българи,

обвиняващи го в национално предателство.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са спорни. Някои от тях са ограничаването на

размера на поземлената собственост, въвеждането

на трудова повинност, опростяването на правописа.

Наложено е авторитарно управление.

През 1922 е проведен референдум за съдене на виновниците за

националните катастрофи. На него привържениците на

БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат

осъждането на част от политическия и военен елит

на България по време на войните 1913–1918. По-късно се провеждат репресии както

срещу БКП, така и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на

репресиите е т.нар. Оранжева гвардия — леко въоръжени

отряди селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.

Към началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа извън средите на

българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция — и лява, и дясна,

македонските емигрантски организации, военните.На 9 юни 1923 срещу правителството на

Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Помещаващата се в София Оранжева гвардия е бързо обезоръжена.

Иначе враждебна на каузата на буржоазните партии и царя, БКП заема позиция на неутралитет и лишава

стихийните бунтове от възможната си подкрепа. Това е продиктувано от

силната антикомунистическа линия

на Стамболийски в последните години на

управлението му. Васил Коларов изпраща

от Москва телеграма, в която негласно съветва БКП да вземе участие в

действията против новия режим.

Васил Коларов

В крайна сметка, бунтовете са потушени от гарнизони, верни на новата власт в София.

Сам Стамболийски организира стотици селяни и прави опит за обсада на гр. Пазарджик. Силите са

неравни и след като местният гарнизон не преминал на страната на законния министър-

председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се превърне едно сражение в кървав погром за

въстаниците. 

Три дни Стамболийски се крие от село на село. На четвъртият ден е предаден от седем селяни от село Голак. Стамболийски е

заловен и докаран във вилата му в с.Славовица. Тук е подложен на жестоки

инквизиции. След това е захвърлен полумъртъв в една от стаите в стопанската сграда в двора на вилата. И до днес върху една от стените стои надписът ”Ст. 1923 г.”,

който Стамболийски написва със собствената си кръв в последните часове от

живота си.

http://bg.wikipedia.org/