122

НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ БЕЛЕЖКИТЕ В СТАРОПЕЧАТНИ КНИГИ ОТ С. БЕЛЧИН, САМОКОВСКО1

Преслава Георгиева Семинар по практическа етнология и медиевистика

„Проф. д-р Иван Шишманов”

През 2009 г. Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл” проведе традиционната си експедиция в Самоковския край. Сред задачите на експедицията2 беше описването на писмени паметници като част от културната история на региона. По време на работата бяха заснети и ръкописните бележки от съхранените богослужебни книги във филиала на Градски исторически музей – Самоков в с. Белчин.3

По-голямата част от тези книги (19 бр.) са печатани преди 1878 г., т.е. те са старопечатни от гледна точка на българската традиция в класифицирането. Останалите 7 книги от музея са от по-късен период. В тях има малко на брой бележки – най-вече богослужебни посочки и допълнения, както и оставени подписи на свещеници от селото. В настоящото изложение обаче ще се обърне внимание на старопечатните книги от с. Белчин и приписките в тях, тъй като те са показателни за писмената култура в селището за период от близо два века.

По време на експедицията на Асоциация „Онгъл” през 2009 г. бяха направени повече от 1000 снимки за нуждите на описването на старопечатните книги от с. Белчин (тяхното състояние, брой и място на ръкописните бележки в тях). Тук ще се направят само общи наблюдения над тематиката на бележките. Тяхното разчитане и коментар ще се представят на следващ етап.

І. Старопечатните книги в с. Белчин Старопечатните богослужебни книги, които към юли 2009 г. се съхраняват в музея на с. Белчин, са 20 на брой. Според ръкописните бележки в тях повечето са принадлежали на църквата „Св. Петка” в селото. Като собственост на църквата са били сигнирани (имат инвентарни номера от 1 до 17). Не знаем кога е била извършена тази инвентаризация, но в нея не са били включени шест от съхранените до днес 20 старопечатни книги; обратно – три от сигнираните тогава книги, не са достигнали до сбирката на музея в с. Белчин.

В Приложение № 1 са подредени наличните днес книги, според старите им инвентарни номера от 1 до 17:

1 Авторката на тази статия изказва дълбоката си благодарност на доц. д-р Елена Коцева за безценните напътствия за работа; на д-р Росен Р. Малчев и д-р Константин Рангочев за възможността да работя с белчинските книги; на Веселин Хаджиангелов за прекрасната работна среда; на Димитър Божилов и Димитър Цветков за съдействието при опознаване на селището; на Андрей Бобев за подкрепата и изказаните препоръки. 2 Която е част от проекта „Фолклор и социално-информационни процеси в село Белчин и западната част на Самоковската котловина (2007-2012)”, финансиран от Фондация „Възраждане на Белчин”. 3 За книжовните традиции на с. Белчин вж. Коцева 2011.

123

Стари инвентарни номера на книгите в с. Белчин

1. 9. Апостол, Москва, 1745 г. 2. Антологион, Дълго поле, 1643 г. 10. 3. Псалтир, Москва, 1795 г. 11. [Празничен миней, ХVІІІ в.] 4. Триод, Киево-Печорска лавра, 1761 г.

12. [ Пролог за м. март – май, ХVІІІ в.]

5. [Пролог за септември-ноември, ХVІІІ в.]4 13.Служебник, Москва, 1714 г. 6. [Пролог за декември-февруари, ХVІІІ в.] 14. Ирмологий, Москва, 1770 г. 7. Тетраевангелиe, Киево-Печорска лавра, 1773 г. 15. Требник, Москва, 1813 г. 8. 16. [Молитвеник, издаден от Божидар Вукович, 1540 г.] 17. [Служебник, вер. ХVІІІ – ХІХ в.]

Не е ясен критерият, според който са били сигнирани книгите, но както се вижда, той не е нито хронологически, нито се мотивира от съдържанието (пролозите за септември-ноември и за декември-февруари са под номера съответно 5 и 6, а прологът за март-май е с номер 12 ). Несигнираните книги са: 1. [Пролог за юни-август, ХVІІІ в.]; 2. Служби с жития на св. Иван Рилски, Белград, 1836 г.; 3. Евангелие, Русе, [вер.1865 г.]; 4. Псалтир, Москва, 1866 г.; 5. Нов завет, Ню Йорк, 1867 г.; 6. Требник, Москва, 1869 г.

Прави впечатление, че с изключение на пролога за юни-август, останалите неинвентаризирани книги са от ХІХ в. Т.е. може би все пак инвентаризацията е била направена според хронологически принцип – сигнирани са книгите, издадени преди ХІХ в. (може да се направи аналогия с изключването от настоящото изследване на бележките в по-новите богослужебни книги, запазени в музея на с. Белчин). Ако към запазените до днес 20 старопечатни книги се прибавят и трите „липсващи” според стария инвентарен опис, се оказва, че в с. Белчин е имало около 23 книги (18 от които са печатани преди ХІХ в., ако се приеме хипотезата, че незапазените до днес сигнирани книги са били от този период). За сравнение ще посочим, че през 2009 г. бяха заснети и запазените богослужебни книги от църквата „Св. Николой Чудотворец” в с. Алино, Самоковско. Те са 21 бр. и са печатани между 1846 и 1929 г. От тях само 3 са старопечатни. Дванадесет книги пък представляват закупен наведнъж комплект от минеи (има бележка за това в миней за месец октомври). При белчинските книги остава впечатлението за натрупване. Книгите са купувани една по една, повечето са с дарствени надписи, което говори за традиция, за определен тип нагласа у даряващия и общността, от която произлиза и в която живее.

4 При липса на титул наименованието на книгата се дава в квадратни скоби.

124

Днешното състояние на старопечатните книги в музея на с. Белчин не е много добро – най-засегнати са подвързиите на книги. Кожата, особено по гърбовете на книгите, се разкъсва. Най-лошо е състоянието на тетраевангелието от 1773 г. и антологиона от 1643 г. За втората книга знаем от бележка в нея, че е била преподвързана през 1841 г. В самите книжни тела се забелезват следи от многократни подлепвания.

ІІ. Бележките Точен брой на ръкописните бележки по богослужебните книги от с. Белчин не може да се посочи, тъй като на места е много трудно да

се разбере доколко написаното е смислова цялост или просто графически две самостоятелни бележки се доближават. От друга страна, трябва да се уточни, че в настоящото изследване не се взимат предвид бележки с практически богослужебен характер (напр. посочки като „чете се”). За да може да се систематизира информацията за ръкописните бележки по белчинските книги, всяка от тях получи номерация. (Вж. Приложение № 3) 1. Тематична подялба По своята тематика бележките се поделят на две големи групи – бележки с летописен/исторически характер (такива, които регистрират събитие) и бележки с икономически характер. От своя страна, историческите бележки се поделят на такива, засягащи духовния (свързан с всички прояви на културата – напр. образование, религиозност и т.н.) или обществено-политическия живот. Първата група е много по-многобройна: 1) бележки, свързани с църквата „Св. Петка” в с. Белчин – Това са предимно дарителски записи (напр. № І.4) или бележки за свещеници, които са служили в църквата (напр. № ІІ.8).

125

Приложение № 2.1.

Бележка № І.45

Сїе с‚тое еvCђлїе станоя братъ ħоше братъ тане wтцъ тодоръ мати цона подружие митра марта, синове ангелко павле мико ħургена купико за # ‚г аспри, иприложиго у храмъ с‚таа петка белчинска ц‚рква при попа станкоте

5 Текстът на бележките са предава без словоразделяне, не се въвеждат главни букви и препинателни знаци, там където ги няма в оригинала. Новият ред отговаря на нов ред в оригинала.

126

Интересно при ктиторските бележки е това, че те са „изчистени” от традиционното за такива бележки обговаряне на дарението и са съсредоточени върху информативността – кой дарява книгата (евентуално се вписват и имената на негови роднини), за колко и кога я е закупил и на кого прави дарение; не винаги има и запретителна формула (най-пълна е тя при бележка № VІІ.1, която е и най-старата запазена) 2) бележки, свързани с църквата „Св. ап. Петър и Павел” – в тази група влизат записи, засягащи построяването и освещаването на църквата (напр. № ІІ.2). Общо са 4.

Приложение № 2.2.

Бележка № ІІ.2 Да се знаекога стана освещението на св. апостолъ петаръ и павел на 1885) гд. на първи октомври, освятисе отъ самоковски Митрополитъ Д.Д. иерогяконъ анани служащи свящ. Б. Стоичова отъ с. Белчинъ 3) бележки, отнасящи се до други прояви на духовен живот (Църква, просветно дело) – в тази група влизат бележки с разнообразен характер – напр. бележка за избор на енорийски свещеник от 1879 г. (№ ІІ.3); бележка, която засяга постъпването на учителя Бучов през 1878 г. в селото и започване на учение по „звучната” метода (№ ІІІ.1).

127

Приложение № 2.3.

128

Бележка № ХІІ.1

Длуподписаний испрьве ста- нахъ учитель на 1878/ 79 учеб година. Условихъ се въ родно- то си село от Ноемврий 2 ий 1878, до 23-ий Априлий 1879 Отъ сущата учебна година почна преподаванието въ училището ни по Звуч- ната Метода а до то ва време се учили деца та поо просто т.е. часословъ и Псалтиръ с. Белчинъ 2-ий Но - емврий 1878 год. Учитель: К.С. Бучовъ

Втората подгрупа на условно наречените летописни бележки включва отбелязване на събития от обществено-политическия живот на страната – напр. кърджалийско нашествие в поречието на „Искровете”, горните притоци на р. Искър, от 1796 г. (№ ХІІІ.12); кръщението на цар Борис ІІІ през 1896 г. (№ ХVІІІ.1) и др. Към тази подгрупа ще отнесем и бележките, регистриращи природни катаклизми – напр. голямо наводнение през 1897 г. и продължителни снеговалежи през 1956 и 1957 г. Бележките, даващи някакъв тип икономическа информация, не са малка група – общо около 40. Към тях спадат бележките, в които се упоменава цена на закупуване или подвързване на книгата (интересно е да се сравнят паричните единици, които се използват – аспри, кесии, гроша и т.н.). Напр. в бележка № ХІІІ.7, се обяснява, че „коiто иска света летóрги­ да си служи // за себе или за здраве или за óпокоение // да даде на попо три гроша”6.

Останалите бележки в тази група са част от частно или църковно сметководене – напр. списък на хора дали по пет гроша за подвързване на книга.

6 Наклонените черти бележат нов ред.

129

2. Хронологически обхват В повечето случаи бележките по богослужебните книги от с. Белчин отбелязват датата на „случването” на дадено събитие, а не датата на вписването му в книгата. Въпреки това е важно да се отбележи, че приписките се отличават със старание да се хронологизират описваните неща. Не липсват и бележки с фиксирана дата на записване, напр. № ІІ.8: Дасе знае отъ село родомъ когасе ругоположи священикъ Боне и неговите родителı стоичо и тона родомъ отъ с. Белчинъ днесъ на 1879=г. септеврия 15и за споменъ свеченъ

Друг интересен случай, който се отнася до темата за времето в разглежданите бележки, е бел. № ІІІ.1, която завършва със съобщението, че бащата на пишещия (Паун) се е поминал на 16 юли 1897 г., „на средния горешляк”. Най-ранното отразено събитие е закупуването от Стамен терзия на молитвеник през 1742 г., а най-късното – датира от 1957 г.

За по-лесно обобщаване на информацията, съдържаща се в бележките, прилагаме таблица (Приложение № 3). Знак плюс (+) бележи присъствие на дадена тема в конкретната бележка, а знак минус (-) маркира неналичност. В графа № 1 на таблицата стои въведената условна номерация на бележките от белчинските старопечатни книги. Графа № 2 съдържа информация за годината са „случване” на описаното в бележката събитие. Графа № 3 бе въведена, за да се отбележат всички случаи, в които се споменава с. Белчин (ако вместо името на селото в бележката присъства друга реалия, свързана със селото – напр. църква или име на свещеник, тогава в графата не се поставя + ). В графите № 4 и № 5 се отбелязва колко ръкописни записа се отнасят към историята на двете църкви в селището. В графа № 6 се поставя + във всички случаи, когато бележката отразява събитие от духовния живот в Белчин. Колона № 7 е посветена на събитията от обществено-политически живот, а № 8 – на природните катаклизми. В графи № 9, 10 и 11 се отбелязват случаите, в които в бележките са свързани с трима свещеници – съответно поп Станко, отец Димитрия и отец Боне Стойчов (без оглед на това дали бележката е писана от тях или само са споменати в нея). В графа № 12 се поставя + , когато в записа е спомената стойността на нещо – напр. книга. Последната графа е включена, за да се отбележат случаите, в които бележките включват някакъв тип сметководене. Виж пр. 3 по-долу

130

Приложение № 3 № Бележки с летописен характер Година Белчин Св.Петка Петър и

Павел Духовен живот

Общ.-полит.

Природни катаклизми

Станко ПД БС Цена Сметководене

1. 1840,18.05. + - - - - - - - - + - 2. 1879, 20.12. + + - - - - - - - - - 3. 1885,

октомври - - + - - - - - - - -

4. - + + - - - - + - - + - 5. 1840,18.05. - - - - - - - + - - -

I.

6. 1777 + + - - - - + - - + - 1. 1884, 06.03. + - + + - - - - + - - 2. 1885,01.10. + - + + - - - - + - - 3. 1879,01.05. - - - + - - - - + - - 4. 1896,20.04. + - - + - - - - - - - 5. 1919, 09.07 - - - + - - - - + - - 6. 1932, 13.02. - - - + - - - - - - - 7. 1897 - - - + - +7 - - + - -

ІІ.

8. 1879,15.09. + - - + - - - +8 + - - 1. 1896-1897 + - - + - + - - - - - 2. 1907,26.02. - - - - - - - - - + + 3. 1904-1907 - - - - - - - - - - +

ІІІ.

4. 1907-1908 - - - - - - - - - - + 1. - - - - + - - - - - - - ІV. 2. 1889,14.10 - + - - - - - - - - -

V. 1. 1930 + - - + - - - - - - -9 7 Наводнение 8 Споменава се като учител на Боне Стойчов

131

2. 1799 + + - + - - + - - + - 1. 1879, 16.12. - - - + - - - - - - - 2. 1901 - - - +10 - - - - - - - 3. - - - - - - - - - - - +

VІ.

4. 1908, 22.09 - - - - + - - - - - - VІІ. 1. 1742 - + - - - - - - - + -

1. - - - - + - - - - - - - 2. - - - - + - - - - - - - 3. - - - - + - - - - - - - 4 - - - - + - - - - - - - 5. - - - - + - - - - - - - 6. - - - - + - - - - - - -

VІІІ.

7. - - - - - - - - - - - -11 ІХ.

1 1912, 18.09. - - - - + - - - - - - 2. 1884 - - - - + - - - - - - 3. - - - - + - - - - - - - 4. - - - - + - - - - - - -

Х.

5 - - - - - - - - - - - - 1. 1893,1896 - - - - - - - - - - - 2. 1888 - - - + - - - - + + - 3. 1886, 30.10. - - + + - - - - + - - 4. 1886, 28.09. - - - - + - - - - - -

ХІ.

5. 1895 - - - + - - - - - - - ХІІ.

1. 1864, 23.04 - - - - - - - - - - + 2. 1864 - - - - - - - - - - -

ХІІІ.

3. 1862-1863 - - - - - - - - - - + 9 За свещ. Димитър Хр. Бучов 10 Списък на кръстени 11 На румънски с кирилски букви

132

4. 1862, 30.10. - - - - - - - - - - + 5. 1864 - - - - - - - - - - + 6. 1864, 24.12. - - - - - - - - - - + 7. 1864 + - - + - - - - - + - 8. 1866, 24.12. - - - - - - - - - - + 9. - - - - - - - - - - - + 10.

1865, 01.01. - - - - - - - - - - +

11.

--, 20.10. - - - + - - - - - - -

12.

1796, 28.09. - - - - + - - - - + +

13.

1776 + + - + - - + - - - -

1. 1878,02.11. + - - + - - - - - - - ХІV. 2. 1776 + + - + - - + - - - - 1. 1841, 18.05 - + - + - - - + - + - 2. 1841, 16.07 - - - - - + - - - - -

ХV.

3. 1776 + - - + - - + - - - - 1. 1776 + + - + - - - - - - - 2. 178-- - - - + - - + - - - -

ХVІ.

3. 1842, 05.12. - - - + - - - + - - - 1. 1957 - - - - - + - - - - - 2. 1956, 08.04. - - - - - + - - - - - 3. 1928-1957 - - - + - - - - - - - 4. 1777 - - - + - - + - - - -

ХVІІ.

5. - - - - + - - - - - - - 1. 1896, 02.02. + - - + + - - - + - - 2. - - - - + - - + - - + - 3. 1841 + - - + - - - - - + +

ХVІІІ.

4. - - - - + - - - + - - -

133

5. 1841 - - - + - - - - - + + 1. 1968 + - - + - - - - - - - 2. 1776 - - - - - - + - - - - 3. - - - - + - - - - - + +

ХІХ.

4. 1947, 11.05. + - + + - - - - - - - 1. --,11.10. - - - - - - - - - - + 2. - - - - - - - - - - + -

ХХ.

3. 1906, 14.02. - - - - - - - - - - +

Приписките могат да бъдат полезни при допълване на знанията ни за с. Белчин от множество гледни точки – историческа (бележките имат предимно летописен характер и са важен исторически извор за местната история, за връзките на селището с др. населени места и т.н.); езиковедска – макар и писмен източник, бележките отразяват определени диалектни особености, интересни са с оглед на намиране на връзката между графика и фонетика и др.; етноложка – приписките отразяват определен светоглед – пишещият, т.е. грамотния човек, има своя идея кое е важно и трябва да се запази, как да се запише станалото, модели на отразяване на хронологичното време (от Сътворението на света, от Рождество Христово и др.). Тъй като ръкописните бележки обхващат период от почти два века, може да се правят и изводи относно динамиката на „летописната” традиция в селището.

ЛИТЕРАТУРА Коцева 2011: Коцева, Е. Грамотност, книги, духовност в една гражданска общност (Белчин ХІІ-ХХ век) – В: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. С., 184-199.

OBSERVATIONS ON THE NOTES IN OLD-PRINTED BOOKS FROM BELCHIN VILLAGE Preslava Georgieva

Seminar for Practical Ethnology and Medieval Studies “Prof. Ivan Shishmanov” Abstract

The article presents the collection of old-printed books and the hand-written notes in them from Belchin village, Samokov region. The notes are organized by topics and summarized in tablе

122