1

ДВЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ БЪЛГАРСКИ “ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ” ГРАДОВЕ: А УТРЕ НАКЪДЕ?

доц. д-р арх. Елена Димитрова

Катедра Градоустройство,

Архитектурен факултет, УАСГ

Конференция на тема:Пространственото планиране: проблеми и перспективи II

САБ-УАСГ, София, 19-20 май 2011

2

СЪДЪРЖАНИЕ

Градските трансформации в България след 1990 година

Променящите се подходи на градското планиране в България - характер и мотивация

Някои чуждестранни изследвания върху пространственото развитие на европейските постсоциалистически градове

Какво все още липсва в професионалния подход към града

Потребността от теоретичен и методологичен дебат

Един спешно нужен резултат

3

ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ

Около 76% от населението живее в градове:

София - над 1.2 млн. жители;

6 големи (над 100 000 жители): Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора);

27 средно големи (30 до 100 000 жители);

174 малки (10 000 до 30 000 жители)

5

Характеристики на градските структури: последици от социалистическото развитие

Значителни по размери и гъстота на обитаване панелни жилищни комплекси в градската периферия

Ненормално висок дял на (днес изоставени) промишлени територии в близост до историческия градски център;

Липса/ недостиг на търговски и обслужващи площи в градския център;

Слабо развита и недобре поддържана техническа инфраструктура, която не отговоря на потребностите на високите нива на гъстотата в градския център.

6

София – процеси и образи в постсоциалистическия град

7

ПОСТ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ГРАД: ГРАДСКО УПРАВЛЕНИЕ

възстановяване на частната собственост и на пазара на земята;

децентрализация на властта; засилване на предприемачеството; нарастваща роля на гражданския и

неправителствения сектор. оттегляне на планирането като публична дейност липса на институционална координация, намаляване на предлагането в областта на

общественото обслужване, липса на ефективност в прилагането на

законовата и нормативна база

8

ПОСТ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯТ БЪЛГАРСКИ ГРАД: ГРАДСКИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ

повишаване на индивидуалните стандарти на живот в определени социални групи;

разширяване на възможностите за избор; разширяване на пазарното предлагане повишаване на личната мобилност. понижаване на общия стандарт на живот в

жилищните комплекси; понижаване качеството на общественото обслужване; приватизация на публичния сектор; увеличаване на задръстванията и шумовото

замърсяване; социална стратификация и пространствена

сегрегация;

9

недостиг на градско пространство

10

Трансформации в градската периферия: подценяване на публичното пространство

София, ЖК Младост, контрасти в близост до последната станция на метрото, 2009

11

Темпове на нарастване на автомобилите в по

области в периода 2006-2008

(по данни от НСИ)

12

Градски трансформации: промени във функционалното предназначение

13

Градски трансформации: промени във културното предназначение

14

градски процеси и градски ценности

15

ПРОМЕНЯЩИТЕ СЕ ПОДХОДИ НА ГРАДСКОТО ПЛАНИРАНЕ В БЪЛГАРИЯ

оттласкване от отречената доктрина на модернистичното градско планиране

бързо реагиране на новата икономическа реалност в страната, обслужване на икономически интереси

стремеж за „настигане“ на Европа и света, търсене на пътища за бърза европейска интеграция,

Подценяване на процеси и тенденции, изискващи задълбочена професионална оценка

16

17

18

ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ – НЯКОИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (1)

Нюисл, Ринк, 2003 – с оглед преодоляване на социалистическия модел и запазване на европейския дух на ИЕ градове посочва три приоритета:

подкрепа за пазарните механизми при определяне на функциите и гъстотата в градския център;

засилване на жизнеността на центъра чрез престижни услуги и работни места, ефективност на публичния транспорт;

съживяване на изоставените промишлени територии близо до градския център – отстраняване на замърсяването и изграждане на съвременна инфраструктура.

19

ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ – НЯКОИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (2)

Ален Берто, 2004 – структурата на постсоциалистическите градове; изследва четири типа характеристики:

средна гъстота на обитаване, профил на гъстотата, профил на цената на земята, дял на промишлената от общата градска

територия;

Откроява малформациите в градската структура, заложени от социалистическото планиране.

20

21

22

23

24

25

ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ – НЯКОИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (3)

Музил, 2005 – същност и последици на социалистическия подход (от утопизъм към технократичност)

Необходимост задълбочено изследване на разминаването между планираното и реално градско развитие –ограничените възможности на идеологиите да влияят върху нормативните инструменти и реалните процеси;

Възможни градски политики за преодоляване на наследените от социализма градски малформации – диференциран подход към центъра и периферията.

Примерът на Варшава – 3 категории градски територии – пазарно ориентирани(висока гъстота и допустими всякакви дейности при пазарно търсене, 48%), за вредни дейности (14%) и защитени (37%);

26

ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ГРАДОВЕ – НЯКОИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (4)

Граб, Дибич, 2006 – „търговска революция“, проучване на четири търговски комплекса в периферията на Прага – анализ на 4 групи параметри влиянието им върху живота на града:

честота на посещенията, изминавано разстояние,

начин на придвижване; обвързване със съображенията за парниковите

газове, енергийната ефективност и т.н.

27

Специфика на ситуацията: регионални особености в ЦИЕ

Градовете на ЦИЕ са категорично европейски по структура и по декларирани цели на новите си планове, макар да са налице остатъци на социалистическото ползване на територията (Bertaud, 2004);

ЦИЕ демонстрира по-изразена полицентрична структура, що се отнася до морфологичната структура на градските системи” (PlanetCense)

Проблемите на региона са нарастващо социално неравенство, географска и икономическа фрагментация, небалансиран анархистичен растеж, водещ до пространствена концентрация на дейности, разрушаване на околната среда и социална сегрегация. (Проект RIMED, INTERREG III-CADSES);

Процесът на градското разрастване (urban sprawl) в региона на ЦИЕ крие значителни рискове – както поради протичащите икономически и социални процеси, така и във връзка с очакваното увеличение на инвестициите и европейските фондове (Nuisl, 2003).

28

КАКВО ВСЕ ОЩЕ ЛИПСВА В ПОДХОДА НИ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ ГРАД?

умения за интегриран подход – към потребностите, ресурсите, приоритетите и възникващите конфликти в пространството;

възприемане на града като процес, а не статичен факт;

стратегическо мислене - осмисляне на случващото се в по-широки пространствени и времеви хоризонти, обвързване на стратегическото с оперативното мислене;

ясна професионална позиция спрямо същността и приоритетите на обществения интерес;

желание и умение за градивен диалог с обществото и общностите.

29

ПОТРЕБНОСТТА ОТ ТЕОРЕТИЧЕН И МЕТОДОЛОГИЧЕН ДЕБАТ

спецификата на урбанистичните процеси в Югоизточна Европа (space-net) и в България;

основните фактори, влияещи върху на социо-пространствената идентичност на българските градове;

ценностите, принципите и приоритетите на градските политики и начините за провеждането им в пространството.

30

Идеята за устойчиво развитие на човешките общности

Социални и културни

Достъпност на ресурсите и благата

Устойчиво развитие на човешките общности в пространството

Натиск върху околната среда

Консумация на ресурси, енергия, територия; Генериране на отпадъци

Качество на живота

Социални, културни, икономически, здравни и други

измерения

Критерии за устойчивост на развитието

Технически и икономически

Пространствено-времеви

Институционални и организационни

Ефикасност на ползването им

31

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЕДИН СПЕШНО НУЖЕН РЕЗУЛТАТ

Изграждане на обща визия за желаното бъдеще:

на българските градове, и на българските професионалисти в

полето на урбанизма.

Използвана литератураBertaud, A. (2004) The Spatial Structures of Central and Eastern European cities: more

European than Socialist? International symposium on post-communist cities, The Russian and East European Center (REEC), University of Illinois at Urbana-Champaign, June 17-19,

Dimitrova, E. (2001) Planning Ethics In Transition – Challenges to Spatial Planning Education,

First World Congress of Planning Schools, Abstracts. Planning for Cities in the 21st century. World Planning Schools Congress, Shanghai, July 11-15, ACSP, AESOP, APSA, ANZAPS, abstract No. 12010, p.279.

Garb, Y., T. Dybicz (2006). The retail revolution in post-socialist Central Europe and its lessons. In Tsenkova, S. & Z. Nedovic-Budic (eds) The Urban Mosaic of Post-socialist Europe. Space, Institutions and Policy.

EEA (2002). Towards an urban atlas. Assessment of spatial data on 25 European cities and urban areas, Environmental issue report No 30, Copenhagen

Nuissl, H., D.Rink (2003). Urban Sprawl and Post-socialist Transformation. The Case of Leipzig(Germany), UFZ-Bericht 4/2003, UFZ Centre for Environmental Research, Dept. of Economics, Sociology and Law.

Musil, J. (2005). Why socialist and post-socialist cities are important for forward-looking urban studies. Paper presented at Forward look on urban Science conference, Helsinki, 26-28 May.

33

Благодаря за вниманието!