ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТАЗА МЛАДЕЖТА И СПОРТА

ПРОГРАМА ЗА МЛАДЕЖКИ ПРОГРАМА ЗА МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ 200ДЕЙНОСТИ 20088 – 20 – 201010

Проект

„СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИЗКУСТВА – ИНТЕРНЕТ И МЛАДЕЖКОТО

ТВОРЧЕСТВО”

Номер на договора 25-00-39 / 18.12.2008г.

Някои аспекти на разбирането за пространство в италианското

изкуство от 1000 до 1900г.

Някои аспекти на разбирането за пространство в италианското

изкуство от 1000 до 1900г.Този кратък курс, създаден на база на материали селектирани по проект Микеланджело и позоваващ се на важни арт-критики за италианското изкуство, има за цел да представи развитието на концепцията за „пространството” в различните периоди от историята на изкуството в Италия и е полезен от теоретична гледна, но и дидактическа гледна точка що се отнася до идеи, които да бъдат използвани или ревизирани от преподаватели по визуални изкуства в ежедневната им работа в клас.

Курсът започва с модул посветен на еволюцията на

„представянето на пространствени илюзии” в

италианското изкуство от XI до XX век.

Курсът започва с модул посветен на еволюцията на

„представянето на пространствени илюзии” в

италианското изкуство от XI до XX век.

Катедралата в Модена /11 век/ и работата на работата на Ланфранко, катедралата украсена от Анселмо да Кампионе /Anselmo da Campione/ и неговите наследници, така наречените „майстори Кампионе”. Тук виждаме част от фасадата, която съдържа прекрасни релефи от Вилигелмус /Wiligelmus/ - съвременник на Ланфранко. Тези релефи включват портрети на пророци и патриарси и най-вече библейски сцени.

Катедралата на Цефалу /Cefalù/ и византийските мозайки /12 век/ - едни от последните примери за византийското влияние в Италия.

Скулптурите на Джовани Писано /Giovanni Pisano/ - 13 век.

Една от най-впечатляващите сцени е избиването на младенците, където той силно е раздвижил героите, поставяйки акцента върху израженията на очите, изкривени от болка, страх, ужас. Никога средновековен творец не е успявал да постигне такъв драматизъм.

Скулптурата на Джовани Писано /Giovanni Pisano/

Джото ди Бондоне, Капела Скровени в Падуа – 14 век.

В Падуа той рисува фрески във Францисканската базилика Св. Антонио и покрива стените на параклиса на Скровени с притчи за Мадона и Христос. Стените на параклиса са голи, лишени от архитектурни структури. Определянето на пространството изцяло е отдадено на рисуваните обекти.

Пиеро Дела Франческа /Piero Della Francesca/ - 15 век - един от най-оригиналните ренесансови творци. Пиеро има две силни увлечения – изкуство и геометрия – точно темите, с които се занимава този курс.

“Бичуване”

Леонардо да Винчи – 16 век.Велик флорентински художник, който успява да придаде на нарисуваната форма плътността на скулптурната такава, както се вижда ясно например от «Девата при скалите» /Vergine delle Rocce/ – фигурите са на прага на пещера, нещо като естествена крипта, която получава светлина отгоре и от отворите в дъното.

За Микеланджело движението се поражда и завършва в самите тела и

причината за това движение е дело на Бога. Творецът доказва „изпитанието” на

творбата, тежката работа на длетото, почти като натуралистичното

изразяване в картините на Леонардо, но представено

чрез скулптура. Микеланджело казва, че скулптурата е в камъка и

скулпторът я освобождава.

““Атлант”Атлант”

Караваджо /17 век/, по име Микеланджело Мериси - неговата

революционна техника тенебризъм, при която се

използват резки контрасти между

светлината и тъмнината, се превръща в

отличителния белег на бароковия стил на

рисуване. Караваджо пренебрегва

стандартните религиозни теми, взима моделите си от улицата и ги рисува

реалистично.

“Мъченичеството на Св. Матео”

Джовани Батиста Тиеполо /Giovanni Battista Tiepolo/ - 18 век.Стил Рококо

Джовани Фатори – 19 век.Принадлежи към групата „макиаиоли” /“macchiaioli” - http://en.wikipedia.org/wiki/Macchiaioli/, при които се наблюдава силно отричане на академизма в дизайна и оформлението.

Умберто Бочони – 20 век. изоставя вибриращата фрагментация на движенията на четката за сметка на по-задълбочено изследване на обемите и техния вид в движение

„Единни форми на безкрайността на пространството”