Един мъдрец имал малък син. Когато момчето навършило шест години, бащата

отишъл на пазара и купил десет глинени гърнета. На следващата сутрин помолил

сина си да донесе вода в едно от тях. Даже празни, гърнетата били доста тежки. А

пълно с вода гърне се оказало непосилен товар за малкото момче. Как ли не се

опитвало, така и не могло да го повдигне. Прибрало се в къщи, обляно в сълзи, и

силно засрамено признало на баща си защо не могло да изпълни поръчката. Той не

казал нищо, просто отишъл до реката и прибрал гърнето. А момчето започнало да

тренира всеки ден да вдига пълно гърне с вода, за да не се излага повече. Но като

минало време и се успокоило, спряло с упражненията. Тогава бащата отново го

помолил да донесе вода от реката. Момчето вече можело да вдига пълно с вода

гърне, този път обаче се спънало след няколко крачки и го разбило. Пак се

прибрало вкъщи разплакано и се наложило да обяснява, че вместо да свърши

работа, е направило беля. Нищо не казал мъдрецът, само въздъхнал, а детето се

хванало наново с упражненията, за да не разочарова баща си. Мъдрецът

продължил през известно време да го праща за вода и момчето все се проваляло.

Реката била далеч, а гърнетата тежки и хлъзгави. Накрая останало само едно

здраво гърне. Когато бащата поискал момчето да донесе вода в него, момчето

силно се развълнувало, защото това бил последният му шанс да оправдае

гласуваното му доверие. И, о, чудо! Най-накрая успяло да донесе гърнето до дома -

здраво и пълно с прясна вода. Зарадвано изтичало при баща си да се похвали с

успеха. Той го целунал и го погалил по главата.

- Още като купих гърнетата, знаех, че само едно от тях ще остане здраво,

докато успееш да донесеш вода, сине.

- Как така, татко?

- За да донесеш вода, трябва да разбиеш девет гърнета, защото само като

правиш грешки и не спираш да полагаш усилия да се справиш, можеш да се

научиш на каквото и да било.

Джени Уилърс

Притча за десетте гърнета