Уенди Гера e родена в Хавана, Куба, през декември 1970 година. Вече е утвърден поет, когато на 17-годишна въз-раст спечелва Наградата за поезия на Хаванския универ-ситет (1987).Завършва режисура за кино, театър и радио във Факул-тета по масова комуникация на Висшия инстутут по изкуст вата, Хавана. Включена е в многобройни антоло-гии на кубинската литература, издадени в Куба и зад гра-ница. Изнася лекции за кубинската литература в универ-ситети и институции в Мексико, Аржентина и САЩ. Ра-боти като режисьор на различни телевизионни програ ми по Кубинската телевизия. Първият и роман „Всички си тръгват“ спечелва Награда Bruguera за роман (2006). Преведен е на повечето евро-пейски езици.Автор е на няколко стихосбирки и на още един роман, „Първа дама никога не съм била“ (2008). В момента рабо-ти върху новия си роман, „Да позираш гола в Хавана“.

Eми Барух е журналист, преводач, публицист, докумен-талист и ръководител на няколко от най-големите съв-ременни културни проекти в България. Автор е на пет публицистични книги. В неин превод в ИК Жанет 45 са излезли романите „Кралят на Хавана“ и „Тропичес ко жи-вотно“ на Педро Хуан Гутиерес.

© Уенди Гера, автор, 2010© Еми Барух, превод от испански (Куба), 2010© София Несторова, редактор, 2010© Ина Бъчварова, художник, 2010© Издателска къща Жанет 45, 2010 ISBN 978-954-491-626-8

©Wendy Guerra, TODOS SE VAN, 2006All rights reserved

Издателска къща Жанет 45е носител на националните награди:Христо Г. Данов – за принос в националната книжовна култура: в категория Българска художествена литература (2002); в категория Издание за деца (2007)Бронзов лъв на Асоциация българска книга – за цялостен принос в издаването на съвременна българска литература (2002)Специална награда на АБК за оформление и полиграфическо изпълнение (2005)Константин Константинов – за принос в книгоиздаването за деца (2005)и Наградата на ЮНЕСКО – Първи световен конкурс по дизайн на книгата, Франкфурт (2003)

Бихме могли да си затворим очите пред цялата тази мизерия, обаче мислим за онези, които са ни били скъпи и се опасяваме от най-лошото за тях, без да можем да им помогнем.

Дневникът на Ане Франк19 ноември 1942

Всички си тръгват 9

Не знам кога ми хрумна да напусна детството.Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато

всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа, живея уедине-на в Дневника, само сред неговите страници ми е уют-но и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма.Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина: бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот.

Откато се научих да чета и да пиша, започнах да се изповядвам на неговите страници. Надявах се да порас-на, поемах си въздух и пишех тайно, за да открия екзор-сизма през някакъв изход, какъвто все още не съм наме-рила. Днес не съм способна да разбера какво се очаква от мен. Оставях по малко от себе си по местата, където ме влачеха и сега не знам как да сглобя разпиления си свят, разпръснат като пясък в собствената ми територия.

Родителите ми вече ги няма, лека-полека си отидо-ха. Въпреки всичко, в тази сиротност те присъстват с по-голяма тежест отколкото навремето, с някогашните им разпореждания. Смущава ме Сиенфуегос – градът на

10 Уенди Гера

детството ми, досието на майка ми, дните на съдебния процес за получаване на попечителство, моето досие.

Прочитът на моите детски и юношески Дневници беше пътуване към болката. То ме преобърна наопаки като ръкавица, само че вътре в ръкавицата открих коп-рината, онази, която никога не бях забелязвала, защото единственото, на което се бях посветила, беше да об-работвам кожата отгоре, за да издържа ударите на тези последни години. Ръкавицата ми служеше за боксов ин-струмент и не паднах, издържах по чудо, като онези, ко-ито се спасяват случайно, с чужда броня.

Да се родиш в Куба означаваше да се слееш с отсъст-вието от света, отсъствие, на което се подчиняваме. Не съм се научила да си служа с кредитна карта, банкомати-те не ми отговарят. Смяната на самолета при междинно кацане от една държава в друга е в състояние да ме обър-ка, да ме слиса, да секне дъха ми. Навън се чувствам в опасност, вътре се чувствам удобно затворена.

Не знам в кой момент позволих да ми отнемат всич-ко и да ме оставят сама, гола, с Дневника в едната ръка и червило в другата, в опит да сложа на устните си един прекалено силен за тази неопределена възраст карминен цвят.

Дневник на детството

La patrie, c’est l’enfance.*Шарл Бодлер

* Родината, това е детството. (Всички бележки под линия са на преводачката.)

Всички си тръгват 13

Лагуна дел Кура, Сиенфуегос, Куба, 1978

Майка ми се омъжи за чужденец, един швед, който работи в Ядрената централа.

Къщата ни при лагуната е пълна със странни изоб-ретения – плетени конопени въжета, с които да изтеглят закотвените в морето искрящи тенджери. Тези тенджери са сложени там, за да може солта да ги поддържа чисти. Фаусто, мъжът на майка ми, е много красив, рус и висок. Плува гол, върви гол, чете вестника гол. Вестникът е все същият, единственият с шведски букви.

Съседите ни носят контрабандна риба, а на Фаусто му е много трудно да се облече. Майка ми го заплашва, като му казва, че ще ни затворят. И той нахлузва едни доста скандални раздърпани дънки.

Всички съседи ни одумват. Живеем в елегантен квартал с къщи, които гледат към морето. Други, като нашата, дадена от държавата под наем на Фаусто, гледат към лагуната. Майка ми не иска да свикна с тази къща, нито с която и да е друга. Истината е, че живеем с всичко назаем.

Материалните неща нямат значение. Така че живея сякаш си нямам нищо. Но ми харесва и следобед плувам в отсечката от лагуната до морето. Хвърлям чантата в

14 Уенди Гера

двора, свалям си униформата, закачам я на хамака и – шляп-шляп – във водата.

Аз съм като риба в бързея, той иска да ме отвлече, но аз упорствам и доста се бавя докато стигам до плажа. Лежа кротко върху водата, оставям се да ме носи тече-нието и да ме изкара на някое място. Аз съм отломък от лодка, стъкло, счупена кукла, сладководна рибка, която маха перки и плува напряко. Докато солената вода в ус-тата не ми даде знак, че трябва да внимавам, защото съм вече в залива.

Всички си тръгват 15

Събота, 13 ноември 1978

Баща ми дойде след много месеци. Не беше виждал къ-щата. Държа се дръпнато, недоверчиво, но прие едно кафе.

Майка ми му показа моите тетрадки, оценките, всич-ко вървеше добре. Щом дойде да ме потърси в лагуната обаче, избухна. Поиска да удари Фаусто, когато ни видя да играем голи на плажа на „акулата убиец“. Баща ми беше бесен, не можеше да го понася. Когато се прибли-жихме да го поздравим, се нахвърли яростно върху Фа-усто и му остави белег от юмрук на лицето. Видях баща ми във водата, да рита и да се мята. Фаусто, който нищо не разбираше, го наблюдаваше страшно учуден. Баща ми викаше и се отбраняваше, без някой да го напада.

Обикновено баща ми винаги накрая ни бие. Никога пред хора, много внимава. Но този път това стана пред шведа. Страшно се засрамих.

Баща ми си тръгна и каза, че никога повече не иска да ни види.

Остави миризма на ром из цялата къща. Майка ми не знае добре нито английски, нито френски, за да обяс-ни всичко това на чужденеца: „Той чисто и просто ни шамаросва“. Фаусто заспа с двете ни в леглото. Майка ми прилича на момиченце. Плаче. Чувствам се по-голя-ма от моята майка.

ВСИЧКИ СИ ТРЪГВАТУенди Гера

ПреводнаПърво издание

Превод от испански (Куба): Еми Барух

Редактор: София НестороваХудожник: Ина БъчвароваКоректор: София Желева

Формат 60/84/16Печатни коли 16.5

Предпечатна подготовка:Студио Стандарт ЕООД – Пловдив, тел. 032/60 90 50

Печат: Полиграфически комплекс Жанет 45 – Пловдивбул. Ал. Стамболийски № 9, тел. 032/60 90 90Издателска къща Жанет 45 ООД – Пловдив

бул. Ал. Стамболийски № 9, тел./факс: 032/60 90 60www.janet45.com

ISBN 978-954-491-626-8