ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

2 1

ББРИЗДАТЕЛ:АС „Парадокс“Адрес на редакцията:София 1164, ул. „ПрезвитерКозма“ № 45Главен редактор:Димитър МурджевРедактор:Елисавета КамбуроваСайт и IT-дизайн:Иво СтояновСътрудник иразпространение:Самуил КамбуровРЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:проф. д.ист.н. Андрей Пантевпроф. д.ик.н. Бончо Асеновпроф. д.ик.н. Евгений Сачевген. д-р Иван Мечковпроф. д.ик.н. Йордан НачевМихаил МихайловТаня Сотировад-р Тихомир СтойчевЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ:Национална Асоциация Сигурностполк. /ОР/ Крум Лазаров,секретар „Славянско дружествов България“полк. /ОР/ Иван ХристовАсоциация на разузнавачитеполк. /ОР/ Любчо Михайловполк. /ОР/ Пеньо Костадиновподполк. /ОР/ Стефан Николовген.-майор Стоимен Стоименов,Председател УС КООСОген.-лейтенант /ОР/ Кирил Цветков,Председател УС АСВген.-майор /ОР/ Съби Събев – ЦИНСген.-лейтенант /ОР/ Стоян Топалов,Председател СОСЗРген.-майор /ОР/ Румен Ралчевподполк. Ценко Велев –АЗКОН (гл. редактор наВоенно издателство)проф. Георги Бахчевановдоц. Николай Радуловд-р Амит ЩайнхартВелин Хаджолов – „Българско кемпо“Велислав Бонев,Президент на BSA – АвстрияNational Security Unit – ИзраелГригор Гогов, гл. секретар СЛРБМихаил Бояджиев, експерт лов

Абонамент, реклама и контактител. 02/ 96 331 690886765638; 0887277339E-mail: ohrana.sigurnost@abv.bgISSN: 1313–8889

2

4

6

8

10

12

14

18

20

22

25

21

26

27

32

30

прост ли е българският народ?!

националният идеал на българия

война с тероризма, или начин на провеждане на определена политика

цивилизационен сблъсък. религия. тероризъм

взаимодействието църква – държава

коце чакъров

проблеми на финансово-ресурсно осигуряване

обръщение на нафтсо

охранителното обследване – основа на орга-низацията на охраната на обекта

системата сигурност

моделът на пирамидата

димо станков

приватизират и националната ни сигурност

въвеждането на религиозните ритуали във въ-оръжените сили на българия – важна стъпка в демократизацията на страната

равносметка

позиция на обществения съвет по въпросите на отбраната

С

Ъ

Д

Ъ

Р

Ж

А

Н

И

Е

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

2 3

ТЕСТ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТОТГОВОРИТЕ ИЗГОВАРЯйТЕ ТИХО ИЛИ НА УМ, БЕЗ ДА ГИ ЗАПИСВАТЕ

ПРОСТ ЛИ ЕБЪЛГАРСКИЯТ НАРОД...?

А

К

Т

У

А

Л

Н

О

А

К

Т

У

А

Л

Н

О Превод от английски из те-кста на един потърпевш от България англичанин (Едуард Стърнс) публикуван в подкрепа на изказването на британския премиер Камерън „Моля, не ми давайте за пример българите...“

• „...Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш сре-щу него?!

• Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обра-ли, измамили и пребили в собст-вената ти държава и да очакваш да печелиш от него ?!

• Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретател-ността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият ?!

• Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш прес-тъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разо-бличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.?!

• Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които наруша-ват закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.?!

• Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължа-ваш безропотно да потъваш, до-като те продължават неумолимо да се борят.?! Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищож-ни подаяния.

• Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш еже-дневно тяхната подигравка с дър-жавността и със самия теб.?!

• И, ако някой страничен на-блюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на ко-ито ти си ежедневен свидетел, ми-

слейки, че ги не виждаш, ти прос-то да свиеш рамене и да кажеш:

„– Ми аз, какво мога да напра-вя?!“

• Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато на-около ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всич-ки около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот ?! Трябва да си много прост, много страх-лив, много безгръбначен.!

• Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на си-гурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.?!

• Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на дър-жавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на ос-таналите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и сво-ите нереализирани и неоценени способности.?! Трябва да си мно-го прост.!

• Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го уни-щожаваш.?!

• Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да ми-слиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собст-вената си преценка за случващо-то се около теб?!...“

„Пребройте до десет“ (писа един журналист)... и продълже-те спокойно...“ – нека анализи-раме текстът на Едуард Стърнс, придобил огромна популярност сред англичаните.

„...не си купувайте имот в Бъл-гария, не стъпвайте там, не пра-вете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната на-тежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизме-рима, ужасяваща, всеобхватна, опасна, неумолима, потресава-

ща..!...Българите, аз смея да твър-

дя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необра-зован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

...Българите имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е пре-красна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.“

...Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която труд-но бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тари-катът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото соб-ствено падение

...Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходи-мо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собстве-ното си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят имен-но тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, гра-бят, използват и потискат, и в съ-щото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

...Но как така, – ще попитате вие – нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена Бълга-рия? Има разбира се, те имат общи

черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са прода-жници, завистници и крад ци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виж-дат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на други-те, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

...Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са во-деща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи...“

...Защо ли ми се иска да за-почна с: „...О-о-о, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин...?!“

...А днес един вероятно (не)прост англичанин, (въпреки съ-временния му провал в Бълга-рия), чисто по англо-саксонски, уверено успява да формулира отговорите към Паисий...

Доста грубо, разбира се. Също така видимо недобро-

намерено.Не бива да пропускаме – це-

ленасочено и не просто емоци-онално.

С език, който не може да си позволи дипломацията и не е в характерния „intelligence“ стил (дори предназначен за Уикили-икс).

...Но дали това не е най-ве-рният възможен начин, за по-тъналата ни в чалга, наркотици и духовна мизерия национална иден тичност?

Най-верният начин „нещо важно” да бъде чуто, да бъде „изкрещяно”, за да пробие ома-заната ни сетивност. В много по-голяма степен този матери-ал е насочен не към англичани-те а към България..!

Би могло да се допусне, че това е едно „добронамерено” активно мероприятие, което да повлияе и провокира директни размисли и коментари, не само за изказа и стила на автора.?!

„...защото народността не е просто принадлежност към да-дена географска територия, а съв купност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опаз-ване на ценностите...“ – казва Стърнс.

... И още:• „...Аз дори се съмнявам, че

българският народ днес същест-вува....” !!!

• „... Обременени с историята на хората, населявали някога това място, за чиито наследници по не-знайно каква логика се смятат..“!!!

• „...Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и ве-лик народ?“!!!

...Та нима това не е единстве-ната доктринална устойчивост, която е останала за България ?!

Националната ни идентичност и културно-историческото наслед-ство са основният и единствен стожер за суверенитет на Бълга-рия – като древна и велика нация.

Ликвидирането на фундамен-тите за една държавност – обра-зование, култура, армия и отра-слите осигуряващи икономически просперитет – селско стопанство, промишленост, туризъм гаранти-ра ликвидацията на държавата.

Няма политическо измерение в света, което целево да самолик-видира духовността, историческа-та си и национална идентичност.

Всичко, което крепи нацията към момента е Суверена – Бъл-гарски Народ. Той е унижен, ми-зерстващ, необразован, пазарно заробен, медийно изнасилван, духовно циганизиран. Постоянно и паралелно рекетиран от дър-жавата – мащеха, от откровенния бандитизъм и глобалния терори-зъм (включително и от онзи умен англичанин, дошъл тук да ни па-зарува за жълти стотинки...)

Българинът – Суверена на тази Държава, нищо друго не му остава, освен да бъде „ПАС“ или „ПРОС...Т“

„Тарикат“ е съзнателно по-ведение, но когато „тарикатът“ е горд, че е изкарал 1000 лв. от продажбата на артефакт – нацио-нална ценност – той вече е прост.

...Когато полицията или мит-ничарът са горди, че тази нацио-нална ценност е напуснала грани-цата ни – те вече са прости...

...Когато 20 години депутатите не приемат закон за културно-ис-торическото наследство на Бълга-рия и неговото опазване...

...А колко закони не са при-ели...?!

...Май накрая ще го докараме, че Едуард Стърнс не е чак такъв голям простак, колкото изглеж-да на пръв поглед.., и пак избори предстоят...?!

А то не останаха лидери – Алексей го смачкаха, братя Гале-

ви избягаха (други в Англия избя-гаха), Бате Бойко – беше, Маджо не иска да се връща, ДС остаря, ляво няма, аман от десни – на всеки километър, брюкселските герои – буфосинхронисти, карати-сти, турци-артисти...

Кажете ми, братя Българи...! Освен велики, глухи, слепи и

прости, какво друго ни остана да бъдем ?!

„...Нищо не правете с тези хора, не общувайте с тях, унищо-жете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Тол-кова са прости…“ (Е. Стърнс)

Прости..!? Ама „Велики“..! – уважаеми сър Стърнс...

Да живее България !В напъни за Родината,

Лазар МУРДжЕВ, София, 6-8 юли 2012 г.

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

4 5

НАЦИОНАЛНИЯТ ИДЕАЛ НА БЪЛГАРИЯН

А

У

К

А

Н

А

У

К

А

Корените на българския национален идеал са вплетени във величавите

подвизи на далечните предци през 1300 годишната ни история. Впечатляващо е, че Третата Българска държава се появява на географската карта през предпоследното десетилетие на XIX в., заедно със съвремен-на Германия и Италия. Българите са една от най-древните нации и толкова млада, колко-то са и най-проспериращите в Европа. През последните 136 години българите изповяд-ват последователно четири национални идеала: Санстефанска България, България по силата на Лондонската конференция, Обединена България и Европейска Бълга-рия. Всеки от тях последователно отразява стремежа на народа, породен от определя-щите за съответния период от време геопо-литически събития и дава дълбок отпечатък върху народопсихологията.

Територията на страната между Евро-па, Азия и Африка има изключително важно геостратегическо значение. Тук много пъти се кръстосват интересите на великите сили и предизвикват преразпределения на тери-тории.

България официално нарушава властва-щото в Европа триезичие в 893г. И като не проследяваме хронологията на събитията в исторически разрез, тя през 2007г. извоюва правото „euro“ да се изписва „евро“. Българ-ският народ при цар Симеон Велики пръв сред другите народи си извоюва правото да разговаря с Бога на собствен език, а днес да изговаря общоевропейската парична еди-ница на своя език. Българският народ дава, по времето на Св. Княз Борис I, на цялата общност от славянски народи славянобъл-гарска азбука, на която днес пишат половин милиард души на планетата. С това се слага началото на нова световна цивилизация, на-речена славянска цивилизация, със собст-вен огромен принос за нейното развитие.

Така България се приобщава към Евро-па. Славянобългарската азбука, създадена от Светите равноапостоли, братята Кирил и Методи, днес вече нейни покровители, е четвъртата по разпостранение в света след латинската, китайската и арабската. Можем да предположим, че след време четвъртата по брой едноплеменна човешка общност ще бъде равноправен значим силов център на съвременната човешка общност.

Тогава, 893 г., цар Симеон предлага Климент за пръв епископ на български език. А Лъв VI Философ, император на Византия, отстранява знаменития патриарх Фотий и го изпраща на заточение. Но открито не се противопоставя на цар Симеон за из-гонването на византийските свещенници от българската църква. Задоволява се с преместването на българското тържище от Цариград в Солун, което причинява големи загуби на нашите търговци.

Цар Калоян, наричайки се император, смело отстоява независимостта на българ-ската църква, както пред Рим, така и пред Византинопол. Сега аналог на действията

на Лъв VI няма, което най-вероятно и не би могло да се очаква от страна на институции-те на Европейския съюз.

Днес мъже–държавници като цар Симе-он и цар Калоян са нужни на България пове-че от всякога, тъй като през последните 20 години редица български държавници като че ли имат чувство за вина, може би за до-брото, сторено през втората половина на ХХ век. България отхвърля опитите за повизан-тийчването ни. Симеон обсажда Византи-нопол, а Калоян - Солун, които са опорните пунктове за установяване на доминация на Балканите. Днес е необходимо да се аргу-ментира пред институциите на ЕС историче-ски формиралото се право на българите на национална гордост и достойнство. Те през последните години са силно занижени. Този все още непоявил се български държавник трябва не да връща тържище от Солун, а да стимулира икономическия просперитет на страната със законни средства. Той следва да утвърди доброто име на България сред 27-те страни–членки на ЕС и неговите ин-ституции, като осигури всестранен напредък на страната. Останалото е следствие.

Още Св. Климент Охридски укрепва гранитните основи на духов ността на евро-пейска България. Става въпрос за формира-не и утвърждаване на днешния ни национа-лен идеал, който очевидно е компонент на европейския със собствена специфика.

Времето на националния идеал „Сан-стефанска България“, владял умовете и чувствата на българите до края на Първата световна война, отминава. В Сръбско-бъл-гарската, Балканските и Първата световна война идеалът „Санстефанска България” възбужда националния дух, поражда не-укротим устрем, поваля и най-страшните прегради пред приобщаването към свобод-на България на останалите в Османската империя родни братя и земи.

Тогава заминаващите на фронта млади българи са изпращани от любимите с росна китка под звуците на гайди, кавали и гъдул-ки, пред виещите се кръшни бългаски хора по стъгди и мегдани. Какъв контраст с днеш-ното изпращане на българските рейнджъри в мироопазващи и мироналагащи операции в различни части по света. Така е – история-та не се повтаря. И българските воини в със-тава на мисиите зад граница ли са достойни продължители на делото на предците си? Те знаят, че България ще я има, само ако днешната цивилизация на белите християни защитава правото й на съществуване.

Разбира се идеалът „Санстефанска България“ е проекция върху един от трите основни руски геополитически проекти за излаз на източните брегове на Тихия оке-ан, Персийския залив и Проливите между Балканите и Мала Азия. Става въпрос за проектите „Далечен Изток“, „Двете П-та“, което както е известно означава Петербург – Персийски залив и за стратегическия път през Балканите към Босфора и Дарда-нелите. Последният според ген.Обручев

минава по северния бряг на Егея, който е славянски. Той и Северозападните брегове на Мала Азия са населявани от славянски племена преди създаването на Аспарухова България.Триумф на Русия е пробивът й на Балканите чрез войната с Турция през 1877-1878 г. Създаването на голяма православна славянска държава на Балканите е венец на тези усилия. Този венец е първият българ-ски национален идеал по време на Третата ни държава.

Следва дебело да подчертаем, че бъл-гарите са първите, които се сражават и отблъскват обсадилите Византинопол мо-гъщи арабски сили по време на Хан Тервел – Кесар на Византия. Това е единственият случай, когато български войски влизат във Византинопол и българският Хан – Кесар Тервел сяда редом до византийския импе-ратор Юстиниян II. Но това е в далечното минало. (Но и днес във Френските учебни-ците по история на Франция, хан Тервел не е „изпуснат“! бел.ред.)

Подвизите на български земски войски в състава на армиите на Австрия, Унгария, Ге-нуа, Венеция са от новата история. Те имат своето начало в 1408 г., т.е. само 14 години след поробването на Второто българско царство и продължават през XVI, XVII, XVIII век, след което най-будните и родолюбиви млади българи учат в руски военни училища и служат в нейната армия. Генерал Иван Ке-шелски осигурява учебни помагала на обу-чаващите се в състава на двете легии на Г. С. Раковски, когато в Нови сад е създадено първото българско военно училище. В него се обучава и Васил Левски. Този българин – генерал, подпомага частните революционни комитети при нелегалното им снабдяване с оръжие. В Самара е създадено българското опълчение, което след края на Руско–тур-ската война 1877-1878 г. се трансформира в Българска земска войска на родна земя. И само седем години след създаването є, тя, ръководена от първите български офицери – капитани, разбива вероломно нахлулата в страната ни Сръбска армия, командвана от опитни генерали. Това е известната в исто-рията „война на генералите срещу капита-ните“. През 1912-1913 г. българската войска превзема „непревземаемата“ Одринска кре-пост, пленен е комендатът є Шукри паша. За първи път във военната история Одрин е бомбардиран от самолет с пилот поручик Топракчиев. Българската войска за пореден път е на подстъпите пред Цариград. През Първата световна война българските войски достигат Адриатика. Те са на северния бряг на Егея от Солун до устието на р. Марица и левия бряг на р. Серет. Българският щик е опрян на стените на Солунската крепост за втори път след цар Калоян. Той не е превзет по политически причини – волята на нем-ското командване и гръцката кралица. Викът „Бой на нож“ разтърсва въздушните просто-ри по фронтовете на Балканите.

Вторият идеал е признатата от Велики-те сили на Лондонската мирна конференция

– 1914г., българска територия. Съществе-ното за страната в случая е признаването на очертаните є с меча на българския войн граници. С османската империя границата е по линията Енос–Мидия. Почти цяла Тра-кия – Източна, Западна и Горна е част от Българската територия, както и основната част от Македония, плюс Добруджа. Бълга-рия е с излаз не само на северния бряг на Егея, а и на част от Мраморно море. Тери-торията на страната по етностно-рели-гиозния признак е по-голяма от тази на Санстефанска България. Великите сили са единодушни по отношение на граници-те и големината на българската територия. Това е върхово постижение на българската дипломация. България има своя щастлив миг. Героизмът на войните и мъдростта на дипломатите са аргументите на великите сили при очертаването на местоположени-ето на страната. То е оптимално за народа – поробените братя най-сетне са в границите на Родината. Колкото и кратко да е времето, през което съществува България по силата на решенията на Лондоската мирна конфе-ренция, то е звездният миг в историята на Третата българска държава и е национа-лен идеал, постигнат със собствени сили и признат единодушно от Великите сили.

За съжаление „съюзници–разбойници“ от завист и злоба, с взаимни усилия, през Междусъюзническата война откъсват огро-мни части от територията на страната. Най-печалното е, че Сърбия поставя началото на активно противобългарско присъединяване чрез обезбългаряване на огромни части от територията ни. Турците преминават лини-ята Енос–Мидия и установяват границата по южните склонове на Странджа и Сакар. И румъните с войските си се насочват към София.

Третият по ред идеал „Обединена Бъл-гария“ има своята популярност и поддръж-ници по време на Втората световна война. Известно е, че без Източна Тракия цялата останала българска територия, включваща Южна Добруджа, Мизия, Тракия, в т.ч. Бе-ломорската є част, Македония до Охрид-ското езеро и Западните покрайнини, без кръвопролития формират терирорията на Обединена България, макар и само за 4 го-дини. Величието на идеала не зависи само от продължителност та на времето, през което е реалност. Това е претрансформи-раният български национален идеал в но-вата политико-стратегическа обстановка на Балканите и в Европа в началото на 40-те години на ХХ век, формулиран предимно от професор Богдан Филов – виден български държавник, министър-председател и регент на малолетния цар.

Немският геострагегически проект, из-вестен под името „Трите Б-та“, т.е. Берлин–Бизантиум–Багдад и крайна цел Индия, пресича Балканите. Едновременно с това той е историческото развитие на огромната територия на Мitteleuropa на Балканите и Близкия Изток. Обединена България е след-ствие от реализацията му по нашите земи, при това не само тогава, а и днес, когато контактната зона между двете цивилиза-ции е преместена от западния на източния бряг на Черно море. Дали тя ще стигне до

десния бряг на р. Инд предстои да се види. Разбира се решава НАТО. В състава на мироналагащите му военни сили в Афга-нистан воюват и български рейнджъри. В днешната антитерористична асиметрична война терминологията е различна от тази във всички досегашни войни. Средствата са качествено различни. Ожесточението между воюващите по волята на талибаните и други фундаменталисти, ислямисти включ-ва и жени. Става въпрос за стълкновения между евроатлантическата християнска и арабската мюсюлманска цивилизации. Тук спорът не е за територии, а за демократич-но устройство на света с модерни пазарни механизми в икономиката. На изпитание е поставена утвърждаваната през последни-те пет века европейска култура. Доброто е, че сраженията се водят на територията на противника. Политологично от позицията на геостратегията въпросите са изключително сериозни. Основното е да не се допуснат противниковите сили на територията на евроатлантическата общност. Схватката все още е в решителната си фаза.

Подобни трансформации на държавни граници за страни от зоната на изток от Гер-мания и на запад от Русия се наблюдават неведнъж и са започнали много преди ХХ век. Големи части от тази лимитрофна зона са били територия на Османската империя, Австро-Унгарската империя, а много по-ра-но на ханкрумова България, която е грани-чила с държавата на франките по време на Карл V. Вярно е също така, че както войски-те на Руската империя, така и на Германия, а в по-стари времена и кръстоносците, не един път пресичат тези територии, оста-вяйки след себе си различни по брой и по големина държави. Примерите са известни. България не прави изключение от всички останали държави от въпросната зона в Ев-ропа. И още нещо много съществено: като правило, перифериите на империите са осе-яни с множество държавички. Така, че Бъл-гария, като една от тях, съумява, макар и не винаги, да намери най-доброто решение за себе си в съответните исторически момен-ти. Два от тях – създаването на Санстефан-ска България и Обединена България са най-важните и с голяма историческа значимост. При това в първия случай, българските опъл-ченци наравно с руските, румънските и фин-ландските войници се сражават за освобож-дението на своята поробена от османлиите Родина. Това е свещено право на народите, в реализацията на което приобщаването на националните сили към тези на приятели и съюзници, е естествено и като правило е печелившо.

А във втория и третия случай добре подготвената, организирана, екипирана и въоръжена 500-хилядна българска войска поема охраната на Обединена България и осигурява реда и спокойствието на Балкани-те. В известен смисъл на думата събитията дават шанс за реванш на страната за сметка на последствията от Ньойския договор, по-дписан на 27.XI.1919 г., които са унизител-ни за нея. България е разорена, а войската є, като гранична охрана, е от 45 000 души. Изплатени са огромни непосилни за хората репарации.

За съжаление, както в посочените 3 случая, така и след края на Втората светов-на война – 1944-1945г., в която Първа бъл-гарска армия воюва в заключителната фаза на войната наравно с Червената армия и армиите на САЩ и Великобритания, послед-ствията са печални. За четвърти път през ХХ век: след Берлинския договор, юни 1889 г.; след края на Междусъюзническата война; след Ньойския договор – ноември 1919 г. и Парижките мирни споразумения – 1947 г., България е между победените и потър-певша, независимо от героизма на нейните воини, увенчали бойните си знамена със слава. Историята не познава случай на пленено българско знаме. Но диплома-цията е губеща.

В края на студената война българската армия, която тогава наброява 168 000 души и по мобилизационния си план формира един от трите фронта на юго-западното на-правление от театъра на военните действия в съответствие с изискванията на междуна-родната демократична общност, е основно реорганизирана. Днес численият є състав днес е силно намален (и слиза под този след Ньойския договор). Външният дълг на страната за 18 години нараства от 9 на 40 милиарда долара. Жизненият стан-дарт е най-нисък в Европа. С две думи настъпва катастрофа без война.

Но, независимо от всичко, България е член на НАТО от 2005 г. и член на ЕС от началото на 2007 г. В тази обстановка но-вият национален идеал, четвърти поред в историята на Третата българска държава е „Европейска България“. Географското є местоположение – на кръстопътя между Ев-ропа, Азия и Африка, диктува провеждането на политика, съобразена със събитията в тези три планетарни колоса и извлича необ-ходимите дивиденти. Бързият икономически подем е първостепенният национален про-блем. Неговото реализиране изисква уско-рено хармонично развитие на селското сто-панство, промишлеността и туризъма чрез прилагане на най-модерни, в.т.ч. и високи вкл. нанотехнологии. Стимулирането на научните изследвания, въвеждането на ка-чествено нови методи на обучение. Активи-зирането на докторантури за подготовка на млади научни кадри не може да се отлага. Дефицитът на високообразовани млади спе-циалисти от всички области на човешкото знание и отрасли на стопанството е нужно да се ликвидира бързо.

Българската общественост и управля-ващите следва не само да обяснят, но и да решат проблема, както и редица други про-блеми, затрудняващи реализацията на нор-малното развитие на страната и осъществя-ването на днешен национален идеал.

проф. Кр. СТОИлОВ

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

6 7

Н

А

У

К

А

ВОйНА СРЕщУ ТЕРОРИЗМА, ИЛИ НАчИН ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА ПОЛИТИКА

проф. д.ик.н. Йордан Начев

През последното десетилетие на ми-налия век тероризмът продължи да

се развива много динамично и прие между-народни измерения по отношение на орга-низация и координация в действията. Съ-временният многолик образ на тероризма застави международната общност да търси извънредни вътрешни и международни мер-ки за сигурност на основата на многостран-ното сътрудничество. Независимо от всичко предприето досега тероризмът продължава да заплашва света в глобален план. За това състояние допринася различието във въз-приятието, трактовката и определението на самото понятие тероризъм.

Обикновено тероризмът се разглежда като феномен сам за себе си и се изследва предимно с методите на криминалистика-та, което затруднява борбата с него. Все по-очевидна става необходимостта терори-змът да се възприеме като културологичен феномен и неговите характеристики да се изследват от тези позиции. Действител-ността изисква отговор на въпросите: Какво представлява съвременният тероризъм? Кой влиза в категорията международен терорист? Какви мотиви карат терористите да действат с подобни средства и методи? Кой и с какви средства и методи подкрепя тероризмът в различните части на света? и т.н. Отговорите на тези въпроси се менят във времето и тяхната динамика непрекъснато се засилва през последните 25 години. Едни разновидности на тероризма изчезват и се появяват други. Държави, които преди под-крепяха определени терористични прояви сега ги заклеймяват.

Действията на тероризмът понастоя-щем се простират извън границите на дър-жавата по отношение на средствата, обек-тите, жертвите и мястото на извършителите. Непрекъснато се променя и естеството на терористичните заплахи. Те придобиват все по-заплашителни размери. Действията на терористите стават все по-малко зависими от държавно спонсориране и отделни теро-ристични групировки формират транснаци-онални обединения на основата на религи-озна, етническа или идеологическа основа. Това прави терористичните атаки трудно разкриваеми и превантивната дейност все по-трудно осъществима.

В светлината на случилото се във Са-рафово преди няколко дни си заслужава да обърнем внимание на характеристиките, които се проявяват при държавно спонсо-рираните терористични актове. Някои те-рористични групировки в продължение на години успешно се използват от правител-ствата на различни държави като средство за евтино водене на военни действия и по-стигане целите на външната им политика в

регионален, а понякога и в глобален план. Опасността от подобни терористи идва от потенциала на техните ресурси, понеже зад действията им стои определена държава със своите възможности.

Пред години остри обвинения за под-крепа на тероризма бяха отправени към правителствата на Куба, на Либия и на Су-дан. През първата половина на 2001г. за САЩ най-опасен беше Иран, през 2003г. това стана Ирак и последва войната срещу него. След това обвиненията се насочиха срещу Сирия, че преди е помагала на Ирак, а след падането на Садам Хюсеин съвмест-но с Иран, подкрепя тероризма. За момента някъде по-назад остана Северна Корея, но вероятно това е временно.

САЩ дадоха пример за непоследова-телност в позициите на държавата по отно-шение на тероризма. След приключване на войната срещу Ирак американците под-писаха примирие за прекратяване на огъня с иранската опозиционна групировка „Му-джахидин Халк“. В същото време тази гру-пировка продължава да бъде причислявана от правителството на САЩ към терористич-ните организации. „Муджахидин Халк“ има за цел свалянето на режима в Иран и се ползваше с поддръжката на Садам Хюсеин. За този случай английският Таймс каза, че това е първото официално сключено пра-вителствено споразумение с терористична организация.

Събитията през последните десетиле-тия показват, че Държавният департамент доста динамично променя списъкът на дър-жавите, които според САЩ спонсорират те-роризма. Това обстоятелство поражда осно-вателни съмнение у някои наблюдатели, че официално обявената война срещу терори-зма може да преследва същите цели както и самият тероризъм – да провежда определе-на външна политика на някоя държава.

Терористичната заплаха и противодей-ствието срещу нея зависи също от разно-видностите на тероризма. Заплахите могат изненадващо да се проявят от изолирани конспиративни групировки или култови общ-ности, които преди това не са били подозира-ни за подобни изяви. Експертите различават шест мотивационни основи в съвременните прояви на тероризма - националистична, религиозна, с правителствена подкрепа, ля-воекстремистка, дясноекстремистка и анар-хична. Техните характерни особености са анализирани в поредица наши публикации.

Освен на мотивационна база разновид-ностите на международния тероризъм могат да бъдат обединени и по организационен принцип като:

а) свободно организирани екстремисти и

б) формални терористични ор га -низации. В категорията на свободно органи-зираните екстремисти попадат тези, които не са членове на известни терористически организации. Тези терористи действат ин-дивидуално и не принадлежат към никоя от известните терористични групировки. Това прави извънредно трудно тяхното засичане и съответно противодействие. На английски те са известни като „слънчеви“ или „весели“ терористи. Това могат да бъдат както леви и десни екстремисти, така също анархисти или терористи с религиозна и политическа мотивация. Общото между „свободните те-рористи“ е, че те обикновено се мотивират от политически или религиозни вярвания т.е., мотивационната им основа е идейна.

Пример за подобна индивидуална те-рористична мотивация е случаят с десния екстремист Андерш Беринг Брейвик, който на 22 юли 2011г. извърши две атаки, уби 77 и рани 158 души. Убиецът сам се преда-де на полицията и впоследствие призна за деянията си пред съда без да се признае за виновен. Заяви, че е действал в защита на норвежката културна идентичност, която по думите му е била заплашена от толерант-ността на властите към имигрантите.

Различно мотивирани са действията на шиитските терористи, които преследват сво-ите цели с масираната подкрепа на Иран. Въпреки различията между „веселите“ и ши-итите не рядко тези две ислямистки течения на тероризма си сътрудничат. Религиозната мотивация на „свободните терористи“ обик-новено е свързана с международно движе-ние Джихад.

Формалните терористични организации се мотивират също от горните цели, но те са автономни и действат в международен мащаб със свои добре развити инфраструк-тури, персонал, финансиране и тренировъч-ни бази. Този вид тероризъм е способен да планира мащабни операции в международ-ни центрове и бази. Обикновено терорис-тичните организации провеждат операции и се поддържат от свои мрежи в различни държави. Такива характеристики имат екстремистките групи Хамас (Палестина), Ирландската републиканска армия, Еги-петската Ал-Гама Ал-Ислямия и Ливанската Хисбула. Те разполагат с представители на територията на САЩ и други европейски държави.

Формалните терористични организации извършват финансови операции, вербовка и привличане на лица от интелигенцията в различните социални страти. Съвременният организиран тероризъм разчита на разноо-бразни източници на морална и логистична подкрепа – самофинансиране от крими-нална дейност като отвличания, търговия с

наркотици, връзки с организираната прес-тъпност и дори правителствена подкрепа от някои държави или кръгове в тях. Терорис-тични организации извършват също легити-мен бизнес и работят с неправителствени организации.

Има още една особеност, която съ-провожда терористичната дейност през последните десетилетия. Това е високият професионализъм в действията и безпо-грешната политика за поддържане на мак-симално висока степен на секретност. Про-фесионалният терорист може да се сравни само с много добре обучен служител от спецслужбите. Както в други области така и тук професионализмът изисква средства и време. Бъдещите професионални терористи първо трябва да бъдат вербувани и в послед-ствие много добре обучени. Обучение от подобно естество могат да осигурят само специалните служби - професионални раз-узнавачи, контраразузнавачи и поделения от специализираните отряди на различните въоръжени сили.

За успешните изяви на организирания тероризъм е необходима също силна ло-гистична подкрепа. Такава подкрепа може да се оказва или на държавно ниво или от международни финансови центрове. Тази теза недвусмислено се потвърждава от разсекретените документи на специалните служби на държавите от бившия Варшав-ски договор. Няма съмнение, че подобни данни ще излязат наяве ако се разсекретят документите на специалните служби и на западните държави. Доказателство за това е нарастващата активност на тероризма в международен план, независимо че помощ за него от бившите социалистически страни вече няма. Въпросът кой спонсорира съвре-менния тероризъм се задава все по-често и все повече се засилва съмнението, че в момента той намира своите поддръжници на Запад. След нападението на американ-ските посолства в Танзания и Кения през 2000г. Майкъл Моран от NBC доказа, че за-раждането на Ал Каида трябва да се търси в операциите на ЦРУ за подкрепа на муджа-хидините в борбата им срещу тогавашния Съветски съюз. И сега Збигнев Бжежински с гордост заявява, че той е мозъкът на тази политика и ако трябва би я повторил.

Доколкото тероризмът е глобален фено-мен, отговорът срещу него трябва да бъде с международни измерения. Развитието на ефективна международна стратегия изис-ква общоприето определение на тероризма. Без решаването на този въпрос не може да се търси приемлива за всички отговорност от тези които го подкрепят, нито може да се постигнат добри резултати в борбата с това опасно международно явление. Об-щоприето определение на понятието ще премахне двойният стандарт в трактовката на събитията. Съвременният тероризъм не е локален проблем за отделни държави, а въ-прос който има отношение към голям брой международни договорености. Изясняване-то на неговите характеристики е въпрос от първостепенно оперативно значение.

Необходимо е ясно да се определи какво представлява войната срещу между-народния тероризъм и какви са нейните ха-

рактеристики. Войната с тероризма е война на държава (държави) с организация, група или отделни единични бойци. Това са харак-теристики също на партизанските движения и народноосвободителните войни. При кон-венционалната война една държава обявява война на друга държава или на коалиция от държави. Войната против организирания тероризъм е война против явление на наси-лие от глобален характер и очевидно не се побира в определението за конвенционал-ната война. Анализаторите я определят като нетрадиционна (неконвенционална) война. Какви са основните характеристики на по-добна война:

• тя няма граници и ясно определена фронтова линия;

• основните сили на противника много често са дислоцирани в тила на нападащия;

• успехите на двете страни се редуват; • при нея няма победен и никога няма да

бъде подписано примирие. Всички тези особености на войната

срещу тероризма означават, че тя е с нео-пределен срок и прилича повече на войната на световната общност срещу бедността или против замърсяването на околната среда.

Тероризмът обаче има особености, които го разграничават от останалите въ-оръжени действия. Терористите не спазват конвенционалните военни норми като избор на обекти за нападение, жертви и цели. Те-роризмът не щади мирното население и не обменя пленници, тъй като ги използва като заложници. Освен това основната цел на те-роризма не е военна победа, а създаване на хаос в държавата и страхова психоза у насе-лението. Всичко това се използва за пости-гане на политически цели, които понякога не могат ясно да се дефинират и от самите терористи.

Особеностите на тероризма като нетра-диционна война с държавата изискват опре-делението за него да почива на общоприети принципи на неконвенционалните войни. Опит в това отношение интерес представля-ва изследването на Боаз Ганор, директор на Международния политически институт по контратероризъм в Тел Авив. Възприемайки го за нетрадиционна война на държавата с група или организация, Ганор определя те-роризма като “намерение или заплаха, че ще се използва насилие срещу граждани или граждански обекти с цел да се постиг-нат политически цели”. Дефиницията се ос-новава на системата от принципи и законите на войната, които са признати и ратифици-рани в много държави. В нея се приемат три основни предпоставки по отношение на из-вършения акт. Те се отнасят до:

а) действието – винаги се използва на-силие или се отправя заплаха за използване на насилие;

б) целта - винаги е политическа и в) жертвите – като правило са цивилни. Дефиницията на Ганор също разгра-

ничава партизанската война от тероризма по естеството на обектите за нападение и дейността на извършителите. За разлика от тероризма при партизанската война по-литическите цели се постигат с действия на насилие срещу военни обекти, силите за сигурност и политическото ръководство. Със

своята обективност, постановката на Ганор има моменти, които я правят нежелана за някои. Според предложената дефиниция войната на НАТО срещу Бивша Югославия еднозначно попада в категорията на дър-жавно спонсориран тероризъм:

а) преднамерено и целенасочено бяха бомбардирани цивилни обекти (мостове, влакове, телевизия и т.н.);

б) цивилните жертви бяха закономер-ност, а не нещастно изключение и

в) целта беше промяна на политическа-та картина в държавата обект на нападени-ето. Последната война на САЩ срещу Ирак също много трудно може да се изключи от определението за държавен тероризъм. Де-финицията на Ганор еднозначно определя като актове на тероризъм и взривовете по време на възродителния процес, дело на турските въоръжени групи.

Когато става въпрос за координация на действията във войната срещу тероризма проблемът с дефиницията на понятието е ключов елемент. Досега това се прави въз основа на възприетите правила на тради-ционната война, което не гарантира успех. В условията на глобализъм тероризмът се проявява като нова форма на водене на военни действия. Те са характерни за не-традиционните форми за водене на война. Самият тероризъм по своята природа не е социален феномен. Това налага когато се води разследване на даден терористичен акт да се отговори на въпросите – Кои по-литически сили извличат полза от неговото провеждане? Чии политически интереси об-служва този терористичен акт? и т.н.

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

8 9

Н

А

Т

О

Н

А

Т

О

ЦИВИЛИЗАЦИОНЕН СБЛЪСЪК. РЕЛИГИЯ. ТЕРОРИЗЪМ

Д-р Мюмюн ТАхиР (роден на 12 март 1957) е магистър по литература и културология. Доктор по философия. Защитил дисертация по философия на ис-торията в БАН. Председател на Академия за европейска култу-ра „Орфеева лира“ и на читали-ще „Юмер Лютфи“, секретар е на Обществения съвет по про-блемите на културното много-образие към Министерството на културата. Автор е на над 10 книги, сред които са „Славеят на Родопите“, „Тревожен опти-мизъм“, „Стряха с много гнезда“, „Преминаване“,“Земя за обето-ване“, „Бране на диви пчели“, „Животът заедно“, „Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на култур-ната интегарция“, „Когато пътят беше граница“, „Към интегри-

раща идентичност“. Негови раз-кази са преведени на румънски, полски, македонски, турски, руски. Носител е на Голямата литературна награда на съюза на българските писатели, два пъти е носител на Националната литературна награ „Всички сме деца на майката–земя“, лауреат е Националната награда за раз-каз „Дядо Йоцо гледа“. Работи като зам.-главен редактор на в. „Словото днес“, издание на Съ-юза на българските писатели. Чете лекции в ПУ „Паисий Хи-лендарски“ - Пловдив и в УНСС – София.

Д-р Мюмюн Тахир е основа-тел и организатор на Фестивала на балканския фолклор и Бал-канската среща на писателите, които се провеждат всяка годи-на в Кърджали.

Съвременният свят живее под зна-ка на глобалния тероризъм. Това

означава, че светът е разделен на две части, всяка една от които вижда опас-ност за своето съществуване и оцеляване в лицето на другата. Сам по себе си този факт предполага нов подход, по-разли-чен от този, с който сме свикнали през последните десетилетия, за чието форми-ране голяма роля играят редица фактори.

Например според Збигнев Бже-жински терористичните актове в света произтичат в известна степен от култур-ни и религиозни различия. Той смята, че тези различия трябва да бъдат отчетени и смекчавани в границите на възможното. А главната теза на Самюъл Хънтигтън е, че „културата и културната идентичност, коя-то в най-широк смисъл е цивилизационна идентичност, формират моделите на обе-диняване, дезинтеграция и конфликти в света от времето на Студената война“. Той предполага, че в „периода след Студена-та война най-значимите различия между народите вече не са от идеологически, политически или икономически характер, а от културно естество“.

Конфликтът между културите по същ-ността си е конфликт на различни инте-реси, светогледи и ценностни системи. Известно е, че различните цивилизации имат различни приоритети по отношение на гражданите и на държавата, на пра-вата и задълженията, на отговорностите, на свободата. Разликите в приоритетите в крайна сметка определят и основополага-щата разлика по отношение на цената на човешкия живот. Тази цена е различна в различните държави.

Религиозните убеждения могат да се окажат една от сериозните пречки за

разбирането на другите култури. Затова трябва да се търси по-дълбоко разбиране на противостоящите фундаментални рели-гии и пътища за тяхното взаимодействие. За специалистите, които се интересуват от тази проблематика, е известно, че отдавна се говори за необходимостта от помирение и примирение. Разбира се, че този процес е невероятно сложен. Религиите могат да намерят общото помежду си в това напри-мер, че и трите основни религии почитат Авраам като свой прародител. Авраам оз-начава Баща на народите. Той не е юдей, не е християнин, не е мюсюлманин, той е просто човек, посветил се на Бога.

И в миналото неведнъж, а и днес в пре-обладаващи случаи основните източници на конфлик ти не са главно политически и културни, а преди всичко икономически. Източник на кризата в края на ХХ и нача-лото на ХХI век, например, е нарушената хармония между културата като начин и способност на човека да създава мате-риални и духовни блага и цивилизацията, като начин и способност на човека по раз-умен, справедлив и съзидателен начин да разпределя и използва тези блага в свето-вен мащаб и в мащабите на своята страна.

В съвременния свят са налице две универсални цивилизации – порочна, не-

справедлива, от една страна, и от друга – хуманистична, справедлива, съзидателна. Смятам, колкото и наивно да прозвучи, че основният сблъсък на нашето съвремие е между тези две цивилизации. Пред нас се явяват два свята на една и съща планета – един бърз и един бавен, които се въртят в противоположни посоки. Единият все още се мъчи да се справи с глада, другият – об-хващащ Америка и части от Европа и Азия, навлиза в киберпространството. Всеки ден Америка произвежда все повече и повече частици от една напълно нова цивилизация, която все повече се отдалечава от остана-лия свят. Пропастта е не само в богатствата и технологиите, а и в начина на мислене, подчертава Р. Капушчински в статията си „Един свят, две цивилизации”. Това е голе-мият проблем за бъдещето на човечеството.

Живеем в свят с все по-голямо иконо-мическо разделение както между отдел-ните държави, така и вътре в тях. Разли-ката в доходите на глава от населението в индустриалния и в развиващия се свят не само не намалява, а и е нараснало тройно между 1960 и 1993 г. – 4700 на 14 400 щ.д. В момента чистото богатство на 358-те най-богати хора се равнява на сбора от доходите на най-бедните 45 % от населението на Земята – 2,3 млрд. души. Ако сегашните тенденции се запазят, ико-номическото неравенство ще се превърне от несправедливо в нечовешко, от непри-емливо в непоносимо, отбелязва Д. Спет в „Световното неравенство: 358 милиарде-ри срещу 2,3 млрд. души“. Световният ка-питал е заинтересован от откриването на привлекателни условия за печалби – ни-ски данъци, ниски надници, уплашена или успокоена работна ръка, лесно получава-ни заеми, високи субсидии, ниски лихви и т.н. националната държава, изглежда, не се интересува. Както пише Зигмунд Бау-ман, милиардерите свирят, светът танцу-ва. Неоспорим факт е, че капиталът и соб-ствеността сами по себе си са атрибути на обществения прогрес. Те стават източник на антагонизъм и конфликти само тогава, когато престанат да функционират по за-коните на хуманистичната цивилизация. Тя е основана върху една глобална етика, устойчиво развитие, висока духовност, а справедливостта е нейна основополага-ща ценност и принцип на обществения живот. В едно нормално общество не може да има гладни и онеправдани, които поради това се лишават от живот, когато едно малцинство се изгражда от преяж-дане и разточителство.

За страните от т.нар. Трети свят вяра-та, че националната независимост е рав-нозначна на икономическа независимост, се оказва утопична и напълно нереалис-тична. Затова в много страни започна да се придава все по-голямо значение на старите ценности и засилване на култур-ната идентичност. Традициите и религи-ите станаха единственият им подслон, допълва Капушчински.

Според Махмуд Хюсеин (псевдоним на двама египетски интелектуалци – Багхат Елнади и Адел Риффат) безработицата обхваща половината от населението на страните от Юга, а бъдещето е все по-без-перспективно дори за хората с висше обра-зование. И необходимото социално-иконо-мическо равновесие няма да се изгради в нито една арабска или ислямска страна (с изключение на богатите на нефт), докато условията в света не се променят.

Убийствата на интелектуалци и чужденци в Египет и Алжир, както и многобройните смъртни присъди срещу писатели, идват от практика, смятана за отминала. Тези действия разкриват, че фундаменталистите са приковани към чужд за съвременния човек свят. „В страните, където фундаментализмът е обхванал университетската младеж, шокирани откриваме, че студентите фун-даменталисти са мнозинство в научните институти. Тази ситуация учудва запад-ните наблюдатели, убедени, че научната мисъл в същността си е модерна. Очаква

се мнозинството фундаменталисти да са сред юристите и писателите, тъй като ху-манитарните и социалните науки за раз-лика от точните могат да осъществяват приемствена връзка с миналото“, пише Ф. Шарфи в „Когато Аллах срещна Галилей“. Той смята, че парадоксът е привиден. За-щото се оказва, че фундаменталистите са по-многобройни в инженерните, отколко-то в другите факултети. Значи в по-голяма степен те са потребители на резултатите от науката, а не нейни създатели. Сле-дователно ислямските фундаменталисти искат да управляват обществото с идеите на миналото и с техническите средства на настоящето. „В името на това неизмен-но позоваване на свещеното научното познание се изопачава. Пак в името на същото неотменно позоваване на све-щеното свободата на изразяване и въоб-ражението се свеждат до осъж дането на писатели на смърт“, уточнява Шарфи. Той допълва, че ако ислямът не успее да отде-ли знанието от вярата, ще се откъсва все повече от останалия свят.

Д-р Мюмюн Тахир

Самюъл Хънтигтън

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

10 11

Е

К

С

П

Е

Р

Т

И

Е

К

С

П

Е

Р

Т

И

Проф. д.ик.н. Евгений Сачев

Църквата като богочовешки орга-низъм има също и историческа

същност, която я свързва със света, в това число и с държавата. От своя стра-на държавата също си взаимодейства с църквата. Свещената история на Стария Завет показва, че държавите не са се създали веднага. В Древния Израел е съществувала теократията. С появата на християнството се поставя началото на концепцията за държавата и за християн-ския владетел като eikon (образ) - mimesis (подражание), съответно на Царството на Отца и на Словото. Бог създава земните царства, като образ на Своята небесна империя. Земният владетелят е длъжен да се стреми да възпроизведе характе-ристиките и добродетелите на небесния владетел, за да бъде съответно възмож-но най-верният Негов образ. В своята първоначална форма християнството в Стара Велика България се изразява от кан Кубрат, който нагледно със снопа пръчки е показал на своите синове необ-ходимостта от съгласие, единство и мир за живота на Божия народ. Вярата, мирът и съгласието са насъщни като въздуха за живота на Божия народ. Политико-рели-гиозната власт на Стара Велика България е концепцията за властта дадена от Бога. Разкривайки правилното отношение на християнското учение към държавната власт, Апостол Павел пише: „Всяка душа трябва да бъде покорна на висшата власт; нима има власт не от Бога, съществуване-то на власт от бога е установено.” (Рим. 13. 1-7). Апостолите учили християните да се подчиняват на властите, независимо от тяхното отношение към християнството, към Църквата. Въпреки, че първоначално християните били преследвани от местна-та иудейска власт, както и от държавната римска власт, това не им пречело да се молят за спасението на душите на техни-те преследвачи.

Заедно с разпада на Римската импе-рия се формират две основни тенденции в християнското учение по отношение на държавата. Всъщност Църквата и импери-ята, поради това, че и двете са „образ“ на едно и също небесно християнско обще-ство, не могат да не съвпадат. И двете об-разуват земното християнско общество, Римската християнска империя. Тази им-перия има само един свой предводител,

който е християнският император.Съкровената причина, която основа-

ва властта на императора върху Църквата много повече, отколкото отъждествяване-то на църквата с империята е, че импера-торът е наместник на Бога, наместник на Словото на Христос. Императорът, като наместник е над Църквата, така както е над империята – по същия начин и поради същите основания.

Това наместничество определя две конкретни задачи на императора:

t Универсализирането на Цар ството Божие, посредством универсализирането на империята;t Отвеждането на всички хора към

спасението.Тези две задачи са израз на двете

измерения, в които се представя земна-та християнска общност: като „Царство Божие“ (империя), което от всеобщо по право, се стреми да стане такова и на дело, и като „Град Божий“ (църква), който трябва да осигури спасението на своите

граждани.Следователно отъждествяването на

църквата с империята и в много по-голяма степен - наместничеството, превръщат императора в пълномощен представител на Бога. Съвкупността от власти, тройно-то служение като Цар, Свещенослужи-тел и Пророк, иудейски понятия, които имат свое историческо, предхристиянско раз витие, обобщени от Слово-Христос е поверена от Него заедно с иудейското царство, което е негова основа, на ед-на-единствена личност – християнския император. Християнският император е следователно „Наместник на Бога“: тъй като е наместник на Словото – Христос, бидейки, т. е. Император, Свещенослужи-тел и Пророк.

Именно този принцип стои в осно-вата на най-ранната форма на инсти-туционализиращата се християнска Църква през I и II в. и то в условията на формиращите се държавните обедине-ния на древните българи. Точно такъв Владетел, Свещенослужител и Пророк е бил българският Кан. Трайно са се спазвали традициите относно унасле-дяването на властта. Още от времето на гето-пеласгите това е било родово-клановата връзка. Съответният род носи божественото наместничество. Затова срещаме последователно име-на на гетски владетели като Севт, Котис и др. Властта на кана е родово предоп-ределена и произтича от Бога. Това е фиксирано и в „Именника на българ-ските канове”. Ето защо и Авитохол, и Ирник, и Курт, и Безмер, и Исперих са от рода Дуло. Родоначалникът на рода Дуло е първият европейски владетел – гетският владетел До(у)лонк.

В зависимост от претенциите за изна-чалност на църквата се оформят освен го-рното теологично-политическо схващане още две основни постановки.

Едната, обхваща разнообразните схващания, които са съхранени в гетско-пеласгийските, древногръцките, иудей-ските, древноримските и др.традиции. Те обединяват идеи, които съвпадат изненадващо с тези на първите бо-гослови, като Евсений Кесарийски. Той християнизира фрагментарно да-деното му от езическата традиция и среда, систематизира християнски и езически елементи и теологично ос-новава своето учение за империята и за християнския император, за което може да бъде наречен политически теолог, първият политически теолог на християнството. Всъщност Евсе-ний Кесарийски утвърждава социоко-муникативния подход, като създава християнски концептуален модел за цивилизацията – единство между те-ологично, политическо и обществено морално-нравствено развитие. Това е първият модел на „оцърквяване“ на държавата, характерен за Източната

Римска империя – Византия. Това е моделът на източното православие. Вторият модел е „одържавяване” на църквата. Този модел е типчен за За-падната Римска империя – Ватикана. Това е моделът на римокатолическата църква. При този модел държавата не е представена нито като попиваща всички човешки въжделения ценност, нито като светска десница на църквата, която има всяка ръководна власт. Но, именно, като остава вярна на самата себе си и на своята изцяло земна ми-сия, държавата е в състояние да даде на духовните хора възможността да се обърнат по-свободно към Бога. Мирът се изгражда като поле на изпитание и сътрудничество между двата гра-да – небесния и земния. Двата града не само живеят заедно на този свят, но и използват същите земни блага и са мъчени от същите земни злини. Из-разител на тази концепция е епископ Августин. Той въобще не го е грижа за християнизирането на държавата и нейните институции, защото дори и да е управлявана от християнски импера-тор, тя си остава „земна“ държава и не може да бъде нищо друго. „... Затова небесният град, докато странства по земята, призовава гражданите от всич-ки народи, и събира това странстващо общество между всички езици, без да го е грижа (non curans) за различието на обичаите, законите, институциите, с които се налага и се съхранява земни-ят мир, без да премахва или разрушава нищо от тях, а приемайки и следвайки, напротив, всичко, което, макар и раз-лично в различните народи, се стреми към една и съща цел на земния мир, стига само да не е препяствие за вяра-та.“ (De Civitate Dei XVIII, 54, 2).

Очаквайте продължениев следващия брой

8

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

12 13

Е

К

С

П

Е

Р

Т

И

Е

К

С

П

Е

Р

Т

И

Костадин Чакъров, лидер на Съюза на комунистите в България

и н т е р в ю с КОЦ е Ч А К Ър Ов

Интервю на Мая Стоянова– Г-н Чакъров, тази събота БСП

за поредна година ще се изкачат на Бузлуджа, за да демонстрират своята привързаност към идеите на Благоев, морално ли е това съчетание на мина-лото с идеите за модерна и европейска социалдемокрация?

– Много пъти съм го казвал, сега пак ще повторя – БСП се провъзгласи за пър-воприемник на БКП. Тя се възползва от лукса да бъде партия на лявото, без да се срамуват от това, че прие най-тежкото за българския народ законодателство и влезе в абсурдни коалиции. За каква лява партия претендира, след като всички бо-гати хора произлизат от БСП? Интересу-ват ги само властта и парите. Но сега ще отидат на Бузлуд жа, ще размахат черве-ните знамена, ще платят на няколко бедни женици автобуса да се разходят до там. Никой не може да обвини тези хора, които живеят със спомена за своята младост, но БСП спекулира с тази носталгия. Съюзът на комунистите в България единствен се опитва по съдебен път да докаже тази неправда, но съдът отхвърли внесения от нас иск с аргумента, че е несъстоятелен. Затова сега БСП ще повтори на Бузлуджа сценария от миналата година.

– Правителството на ГЕРБ ли тряб-ва да понесе цялата отговорност и вина за допуснатия атентат на бурга-ското летище?

– От чисто морален план атентатът на летището в Сарафово трябва да обединява политиците, а не да

се използва за партийни боричкания. В политически аспект проблемът има обаче

t Червените депутати и правителства носят най-голяма отговорност за разбитото разузнаване и спец. служби

t Борисов и Цветанов, трябва да се преборят с последствията на преход, който е един апокалипсис

t Станишев проби в ПЕС, защото и там също има бездарници, безделници, мързеливци, корумпирани, казва Костадин Чакъров, лидер на Съюза на комунистите в България

друго измерение. Тази позитанска поли-тико-криминална банда забрави ли кой вкара закона, с който разгромиха целия агентурен апарат и цялата система за сигурност у нас? Защото българското раз-узнаване и контраразузнаване бяха едни от най-силните, които работеха в Близкия Изток. Под флага на КГБ България имаше огромни връзки – политически, финансо-ви, икономически, във всички структури на арабския свят. Ние разполагахме с ог-ромна банка от информация. Обучавахме хора от тези страни, но не в тероризъм, а в политически науки. В същото време по от-ношение на тероризма, ние имахме дос-татъчно добре обучени кадри, бяхме усъ-вършенствали много методи за отбрана. Всичко това беше съсипано, изчезна след 10 ноември 1989 г. Офицерите бяха изго-нени, агентурата беше загубена. Още по времето на Луканов бяха уволнени 80% от старшия състав на службите за сигурност

и около 40% от младшия състав. След това Сергей Станишев и Татяна Дончева вкараха в парламента закон, с който нане-соха смъртоносен удар на националната и държавна сигурност. Сега в БСП изведнъж се сетиха, че няма сигурност. Ами Татяна Дончева да ходи да лови муджихидините. И без това се пише за амазонката на ля-вото пространство и обстрелва със стрели ченгетата и комунягите. Затова мисля, че и искането на вот на недоверие на прави-телството в този момент беше абсолютно неморален акт от страна на БСП, те нямат право на това.

– Последният критичен доклад на ЕК обаче е знак, че ГЕРБ не се справя с два сериозни проблема в държавата – вътрешен ред и правосъдие. Каква е вашата оценка за управлението на Бо-рисов през последните 3 години?

– Първо, Европа ни наложи много тежки корупционни решения. През тези 20 години всички криминални

схеми – финансови, банкови, рекет, коруп-ция, подкупи, дойдоха именно от Европа. Те бяха стимулирани чрез връзките, ко-ито създаде с определени хора и кръгове в България. Нейният интерес беше да закрият българската индустрия, българ-ската икономика да престане да работи, да бъдат изкупени българските банки, а европейците да се настанят на нашите пазари. И както виждате сега в един су-пер дори подправките, които се предлагат там, са внос от чужбина. Затова мисля, че трябва с друго око да гледаме вече на Европа. Европейците са лицемерни. ЕК ще иска още 20 години да има монито-ринг над България, защото европейските чиновници от това живеят. Спомняте ли си сценката с хлапето в един от филми-те на Чарли Чаплин. Хлапето тича пред него, чупи прозорците с камъни, а след него върви Чаплин като стъклар, за да ги поправя... Това представляват и европей-ските чиновници. Затова гледам с подо-зрение на Европа и докладите на ЕК.

– Изпълни ли според вас Борисов обещанията, които даде – да върне справедливостта, да се пребори с ма-фията, да възтържествува законът?

– Това е едно море, а морето не може толкова лесно да се преплу-ва. Как може да се справиш с една

система, която всеки ден, всеки час, всяка минута ражда криминална стихия. С по-лицейщина това не може да се направи. А пък законите, които се произведоха през последните 20 години, утвърждават крими-налните схеми. Какво значи „конфликт на интереси“, „търговия с влияние“, „източил предприятие“ – една фра зеология, която на-право може да те разплаче. Тук става дума за тежка криминална престъпност, която при социализма се наказваше със смърт. Престъпността у нас ще се успокои, ще се минимизира тогава, когато се узакони соб-ствеността. А това значи – да докажеш про-изхода на своята кола, своя апартамент, на този завод, на парите, с които си придобил тези имоти. Сега в момента собствеността е като едно тресавище, в което никой не може да си легитимира притежаваното. И докато това е така – ще има бомби, ще има взриво-ве, ще има рекет, подкупи. Защото всеки, който награби държавната собственост, го направи през закона и това е отговорността на всички партии на прехода. И сега Бори-сов и Цветанов трябва да се преборят с този преход, който е един апокалипсис.

– БСП издигна Станишев за пред-седател на ПЕС, как трябва да се тълку-ва това решение?

– Самата БСП е партия, която се храни и съществува на базата на капиталистическите отношения. В

нейната вертикала се вписват три елемен-та – мръсно забогателите (70% са от БСП), тайните общества (агенти на чужди разуз-навания и масонството) и третият елемент – хората с особена сексуална ориентация. И трите сектора от този стълб на властта имат огромни пари и медии. А в хоризонта-лата – това са онези десетки хиляди, които не могат да гласуват срещу младостта си. В този смисъл, издигането на Станишев не е изненада, защото той издига и двата лозунга, които са в сила за БСП – власт и пари. А номенклатурата, която го крепи и ще го крепи до второто пришествие, се интересува само и единствено от власт и от пари. Но често се питам – защо тогава трябваше да бъдат избити толкова хора след 9 септември, за да бъде създадена една социално справедлива държава. То-гава бащите на днешните членове на БСП биха, вкарваха в затвора невинни хора, за да им вземат собствеността. Сега дойдоха на власт дечицата им и отново я награбиха, но този път с обратен знак – от държавна, я направиха частна. Така в рамките на едно семейство бащата бие и национализира, а синът краде и приватизира. Ето това е дъл-бокият грях на БСП. Затова в тази партия и магаре може да сложат най-отпред, стига да може да им защити интереса.

– Но ако Станишев е сред крад ците, не е ли абсурдно, че именно него издигат за лидер на европейските социалисти?

– Абсурдно е. Но нима мислите, че Европа е някаква икона. Ами там също има бездарници, безделни-

ци, мързеливци, корумпирани. А Стани-шев в момента им е най-удобен. Освен това по незнайни причини с Мартин Шулц двамата много се харесват.

– Защо се провали устремът на Ге-орги Първанов след „Дондуков“ 2 да стане господар на „Позитано“ 20?

– Първанов не улучи момента. Първо, тази партия е възпитавана в подчинение. Най-разумното за

него беше да се оттегли за една година и да се отдаде на размисъл, така както

Христос размишлява в Гециманската гра-дина. Трябваше да изчака естествените изхабяващи процеси в БСП да отминат и тогава той можеше да бъде алтернатива за социалистите. Той обаче скочи отгоре, а тази партия не обича да се предлагаш. Това е равносилно на политическа смърт, но Първанов не познава тази народопси-хология. Освен това груба грешка беше и проектът АБВ, с който той демонстрира апетит към властта.

– Не смятате ли, че Първанов беше изоставен дори от съ миш ле ниците, за-щото вече е компрометиран и изчерпан като политик?

– Не, не мисля, Първанов е по-до-брият политик, защото за разлика от Станишев сам се е създал, има

качества да бъде боец. Станишев е израв-нен, няма качества да води хора. Затова и противниците му гласуваха за него. Но как-то казва старият Бебел, когато врагът те хвали – огледай се къде си сбъркал, когато те напада – значи си на прав път.

– Вие проповядвате социална спра-ведливост, но наскоро столичен вест-ник тиражира информация, че имате имоти в Англия, че сте присвоил фирма на Максуел?

– Един просташки вестник писа, че съм имал имот, който граничи с дво-реца на английската кралица и едва

ли не си махаме с нея рано сутрин от про-зорците. Тиражира се и неистината, че съм присвоил някаква фирма на Максуел. Преди това друга медия писа, че съм имал банково-финансов кръг в Италия. Много се ядосах и не зная дали да не ги пратя на съд. За мен това е агресия, която трябва да бъде удаве-на с по-голяма агресия. Защото е неморал-но да се разбиват съдби, семейства, като се тиражират абсолютни лъжи. Това, което ме потресе обаче след тези публикации бе, че веднага, ми се обадиха 10-ина души, които ми поискаха на ръка по 150 000 долара, а пък майки ме молят да дам пари за децата им. Тогава си казах – Боже, българинът про-дължава да се хваща на такава тиня...

· · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

· · · · · · · · · · · · · · · · · · ·

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

14 15

Л

Е

Г

Е

Н

Д

И

О

Х

Р

А

Н

А

ПРОБЛЕМИ НА фИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ

Продължение от бр. 8

Въпреки акумулираните огромни средства – над милиард лева, сис-

темата на сигурност и обществен ред е зле и некомпетентно осигурена. Причина са: не-правилното щатно конструиране на звената – ненужно голям брой чиновници – около 1/3 от служителите; станалите пословични корупци-онни търгове и конкурси, при които очевидно не се избира най-добрият доставчик. Служи-телите работят ежедневно в отвратителни условия – повечето от помещенията са под изискванията за ергономика, практичност, хигиена и минимални стандарти.

Информационната система е в заро-диш, което създава сериозни затруднения в ежедневната дейност и демотивира служи-телите за създаване на качествен продукт.

Комуникационна среда в МВР. Оптич-ни кабели са положени само в София и до областните структури – едва 10% от необ-ходимото. Над 280 РПУ-та не са засегнати от опитите за модернизиране на системата. Мобилните комуникации се предоставят от гражданските мобилни оператори, които не са в състояние да обезпечат сигурна крип-тирана връзка. Опитите за въвеждане на системата ТЕТРА са епизодични, финансово и технически необезпечени.

Налице е и сериозен проблем с личните средства за защита и въоръжение. По-го-лямата част от служителите не разполагат с бронежилетки, а оръжието е архаично и често негодно.

Многократните доставки на автомоби-ли през последните 10 години са довели до подновяване на автомобилния парк, но при планиране и доставка се залага на ниско-бюджетни, маломощни коли, непригодни за ефективна работа. Независимо от това и те са обездвижени от хроничната липса на гориво. При снабдяването се правят опити за забикаляне на закона за държавните по-ръчки- дарения от фирми на МВР, опити за изнудване на бизнесмени да предоставят коли за ползване – случая с Г.Ганчев.

Проблеми на спазването на законите от самите правоохранителни органиЧаст от ежедневната дейност на слу-

жителите се извършва в условия на пер-манентно нарушение на закона. Само за пример – през 2010 г. са получени над 30 000 разпечатки от комуникационните оператори без изискванията за заявка и разрешение по ЗЕС – по същество престъпление, извършва-но от служители на правозащитните структу-ри. По неофициални данни това количество през 2011 г. надхвърля 50 000. Исканията за СРС също в огромната си част се извършват в разрез със закона, представяйки бланкетно причината за необходимостта от тях, въпре-ки, че законът иска подробно описание на престъплението и заподозряния.

доц. д-р Николай Радулов

Характерно за последните години е все по-голямото ангажиране на служители на МВР в осъществяване и подкрепа на престъпна дейност – подаване на инфор-мация на престъпни групировки и бизнес-мени от сивата икономика, извършване на различни нерегламентирани услуги. Илюс-трация за това е скандалът, свързан със спонсорите на МВР – на близо 9 милиона лева е оценено щедрото подпомагане.

Сериозни са съмненията за подкрепа от страна на всички структури за обществен ред и сигурност на:

• Трафика и разпространението на наркотици. Районирането на разпростра-нението поне в столицата повтаря районите и микрорайоните на РПУ, дилърите прода-ват необезпокоявани пред училищата, а служителите се разхождат със златни грив-ни и верижки; от разговорите със служители на митниците и „Гранична полиция“, както и от международни доклади става предел-но ясно, че наркотрафикът се засилва, че производството на амфетамини се ползва с протекции, че те се изнасят към Близкия изток, а като разплата се получават освен пари и бартерно – хероин, който трябва да се контрабандира, разпространи и осребри.

• Проституцията. Епизодичните акции за арестуване и картотекиране на прости-тутките са само за отвличане на обществе-ното внимание. Резултатите от разпитите им стават веднага известни на сутеньорите, които по този начин си правят проверка на мрежата. При разговори отделни проститут-ки твърдят, че са наясно кой от съответното районно покровителства шефа им.

• Трафика на хора. Според материали на западни организации, наблюдаващи про-блема, трафикът на хора се увеличава, като

страната освен място за транзитно преми-наване през последните години се определя и като донор. Печалбата за извършителите е над 200-300 милиона годишно.

• Контрабандата. Всички експерти от-читат небивал ръст на контрабандата през 2010 г. и генериране на огромни печалби. Това е отбелязано и в докладите на институ-циите на САЩ и ЕС. Само контрабандата на цигари ощетява държавния бюджет с около 1,2 милиарда лева годишно. Очевидно е, че тези средства се насочват както в частни джобове, така и в партийни каси.

• Сериозни данни за рекет на бизнес-мени – голяма част от бизнесмените през последните месеци твърдят, че биват притис-кани да правят дарения за изборите. Висши полицейски началници са инструктирани да намират дори и най-малко нарушение на зна-кови фигури с възможности, което да използ-ват за натиск, водещ до дарение. Резултатът от тази тактика е, че представителите на ед-рия бизнес през последните месеци масово се изтеглят зад граница, където смятат да изчакат преминаване на изборите.

Проблемът „Шенгенско пространство“Когато става дума за ефективността на

правоохранителните органи, управляващите сектора обичат да заявяват, че за тях са от значение само оценките на американските и европейските партньори. Но като изключим преамбюлите на отделните доклади, където се дава дан на стандартна дипломатичност и учтивост, изводите са еднозначни – засилва-ща се престъпност, увеличаване на контра-бандата на цигари и наркотици, засилване на трафика на хора, в крайна сметка липса на

положителни резултати – реалната причина да сме извън Шенген.

Липсата на осъдени знакови фигури от средите на криминалния контингент не може да бъде компенсирана от зрелищни, но некомпетентно извършени арести. Тези арести водят само до плащане на обезще-тения и то не от джобовете на възложилите и ръководилите ПиАр-акциите, а от тези на данъкоплатците.

Според официални данни МВР не отбе-лязва почти никакъв скок в ефективността си през 2011 г. Това значи, че ръководството на сектор „Сигурност“, непрекъснато критику-ващо Тройната коалиция за нищонеправене в сферата, творчески следва нейния пример.

Отчетност и реалност в България са две противоположни крайности, което се отра-зява и в платените социологически изслед-вания и анализи. Едва ли има през послед-ните 20 години по-ниско доверие в МВР от това в момента. Независимо от очевидното, според някои социолози рейтингът на МВР и ръководителите му непрекъснато нараства.

Че доверието на гражданите в право-охранителните органи е ниско, е факт. Това през миналите години се коментираше в светлината на по-меродавното, според уп-равляващите, одобрение от страна на Ев-ропейския съюз (ЕС) и САЩ. Както самият премиер Бойко Борисов неколкократно за-явяваше през последните години – за него е от значение одобрението на европартньо-рите. Добре, но какво се случва днес, когато завоалираните критики преминаха в пряко изразено неодобрение. Явно дипломатиче-ските умения на европейските инстанции от-стъпиха пред необходимостта от недвусмис-лено отрицателно мнение. Трафик на хора, наркотици и цигари, корупция и безобразни-чене от страна на официалните власти не ос-тават незабелязани от разузнавателните и аналитични централи и намират проявление в официални доклади и неофициални грами.

Широко оповестената техническа готов-ност за приемане в Шенген, разбирана като чисто физическо наличие на техники и тех-нологии в граничните структури – определе-но число хеликоптери, рентгени за ТИР-ове, специализирани транспортни средства и екипировка, очевидно не е достатъчна за специалистите от ЕС, наблюдаващи про-цеса. Важно за тях е и комплектуването на хеликоптерите, неподкупността и некорум-пираността на персонала, възможностите за използване на закупената техника.

Според правителството трябваше да бъ-дем приети през февруари, после през март, после през юли на 2010, по-късно за средата на 2011 г., а сега се говори за 2013 г. Очевид-но е разхождението между желаното и въз-можното, както и печалната за някои невъз-можност европроцесите да бъдат използвани за предизборен PR. Наистина, евроинстан-циите не влязоха в деликатното положение на управляващите, които практически година преди изборите влязоха в предизборна си-туация. Приемането по формални критерии, показващи само, че са изхарчени някакви (немалки) пари, без стоящи зад тях реални достижения, гарантиращи европейска сигур-ност, просто е поредната българска екзотика като триченето – шенгенщина, която вече не се посреща със снизходителна усмивка, а с

раздразнение от експертите на Съюза. Про-цесът на наблюдение ще бъде непрекъснат и безкомпромисен. Очакваният евродоклад вероятно ще бъде отново гарниран със се-риозни забележки. Политическо решение, подобно на приемането в ЕС без достатъчна подготовка вече не е възможно, защото всяка отстъпка се превръща в заплаха за граждан-ската сигурност на собствена територия с потърпевши собствените граждани, данъко-платци и гласоподаватели – територия – де-ликатна и взривоопасна.

Най-новите информации, свързани с международни срещи и мнения, потвържда-ват убедеността на западните ни партньори да ни държат по-далече от зони и сфери, в които нашите проблеми, свързани със слабо или никакво противодействие на органи-зираната престъпност и корупцията, биха могли от национален да се превърнат в об-щоевропейски проблем.

Какво трябва да се направи?Очевидно е, че на управляващите не им е

ясно какво и как трябва да се направи в сек-тор „Сигурност“. Отдавна всички разбраха, че поредната победа над престъпността, обявя-вана многократно през последните години, не е нищо повече от медиен образ без нищо зад него. Престъпността расте, расте и бюджетът на МВР, но продуктът „сигурност“, така необхо-дим на българския и европейския гражданин, се влошава качествено и количествено.

Мисълта да се постигнат чрез компетент-ни управленски решения както намаляване на бюджета, така и подобряване на граждан-ската сигурност за момента още не е узряла.

Ето няколко идеи за някои от най-належащите реформи в сектора:– Предвид на това, че около 70% от бю-

джета отива за заплати, да се анализира внимателно броят на абсолютно необхо-димите щатни места, като предимство се дава на оперативните служители, заедно с дознателите. Това спокойно може да доведе до икономии от около 20% на ФРЗ – прибли-зително 100-150 млн. лв;

– Извеждане на структурите, занимаващи се със СРС от всички упълномощени органи-зации и обединяването им в една национална агенция – Национална агенция за СРС. Това от една страна ще доведе до премахване на дублажа при провеждане на СРС, сериозно намаляване на разходите, рязко увеличава-не възможностите за контрол, а от друга ще отпадне връзката на зависимост между ръ-ководствата на ДАНС, МВР и провеждащите СРС, което, както сме свидетели всички, не довежда до нищо друго, освен до злоупотре-би, скандали и нарушаване на гражданските права на хора, нямащи нищо общо с престъп-ността. Не трябва да се подценява и възмож-ността за използване на СРС за политически цели, каквито основателни съмнения има през последните две години, съдейки по броя им и по нищожните резултати от тях. Би могло да се помисли тази агенция да е подчинена или на Министерство на правосъдието, както в някои

западноевропейски държави, или на Минис-терство на финансите, подобно на специални-те служби в САЩ. Това несъмнено би довело и до по-добър контрол върху изразходването на финансов ресурс – както знаем за СРС се харчат над 120 млн.лв. годишно;

– Създаване на постоянни работни гру-пи от оперативни работници и дознатели в рамките на дирекциите на МВР, които да работят в постоянен синхрон, като от една страна ОР поемат част от по-неквалифици-раните дейности на дознателите, за да им позволят по-качествено да извършват необ-ходимите процесуални действия, а от друга могат непрекъснато да преценяват с тяхна помощ реалната доказателствена стойност на събраните материали;

– Незабавна работа по планиране и провеждане на широкообхватна дейност по обучаване на състава или актуализира-не на познанията му за работа със секрет-ни сътрудници. Планиране и провеждане на дългосрочна кампания по придобиване на информационни позиции в престъпните структури и среди;

– Инвентаризация на съществуващата материална база и изготвяне на дългосро-чен план за подменянето и осъвременява-нето с помощта на еврофондовете и съдей-ствието на европартньорите;

– Премахване на паразитни структури като БОРКОР, които освен че имат огромен бюджет, не вършат работа и за стотинка, а играят ролята на хранилки.

– Рязко подобряване на контрола върху всички оперативни структури и преценка на резултатите от работата им. Очевидно е, че контролът днес е занижен, не е ясно какво се върши в сектор „Сигурност” – на низово ниво управляващите работят с тесен кръг от лично предани им хора. Това може да е приятно за някои, но не и за гражданите, плащащи данъ-ци, но не получаващи нищо срещу тях;

– Сериозно да се обмисли възможността за децентрализация, за която от десетина го-дини само се говори и то предимно в предиз-борни платформи. Възможността пожарната и гражданска защита да се изведат от МВР и подчинят на общините за обща дейност по борба с бедствията и авариите, управлявани от териториалните ръководители, които са по-компетентни за проблемите в собствените си региони от тези на централно ниво, ще до-веде до сериозно олекотяване на нуждаещия се от гъвкаво управление мастодонт – МВР.

Очевидно е, че дори и сега, в условията на сериозна световна икономическа криза, не е невъзможно да се намерят резерви, да се извърши реконструкция и реорганизация на структурите за обществен ред и сигур-ност и да бъдат приведени в състояние да са полезни на гражданите и държавата. Едно-временно с това да се постигне стандарт на сигурност, отговарящ на европейския, който ще позволи пълната интеграция на страната в международните структури.

доц. д-р Николай РАДулОВ

Очаквайте продължениев следващия брой

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

18 19

С

И

Г

У

Р

Н

О

С

Т

С

И

Г

У

Р

Н

О

С

Т

О Б Р Ъ щ Е Н И ЕКъм възложитЕлитЕ на оБщЕСтвЕни ПоръЧКи за охрана, ръКоводСтвата на

СъотвЕтнитЕ инСтитуЦии и КонтролнитЕ органи

Националната асоциация на фирми за търговска сигур-

ност и охрана (НАФТСО) винаги е защитавала разбирането за ефектив-но използване на публичните разходи в обществените поръчки за охрана, но при задължително отчитане на соци-ални критерии.

Членовете на НАФТСО неедно-кратно са призовавали възложителите на обществени поръчки и клиентите на доставчиците на частни услуги за си-гурност да избират

най-благоприятните от икономическа и социална гледка точка оферти, а не най-ниската предложена цена, като вземат предвид изискванията

за качество, спазването на трудовите стандарти и социалното законодател-ство.

НАФТСО не приема избора на доставчик на услуги за сигурност да бъде подценяван и/или опорочаван, а работниците и служителите от частния охранителен сектор да понасят най-неблагоприятните последствия от ико-номическата и социалната криза.

Частните охранителни фирми са

не само доставчик на услуги, но и част от превантивната система за противо-действие на престъпността. Пагубният ефект от надпреварата за най-ниска цена на охранителните услуги следва да бъде разглеждан не само в конте-кста на собствената сигурност и на публичен образ на съответните възло-жители/клиенти и частни охранителни компании, но също така - по отноше-ние на вредата за бранша и на увели-чаването на риска за сигурността на обществото и на гражданите.

управителният съвет на НАФТ-СО отново известява за

задълбочаване на тревожни тенденции в процедурите за обществени поръчки за охрана,

включително след последните про-мени в Закона за обществените по-ръчки (ЗОП):

P Налице е отказ от професио-нални услуги и натиск за понижава-не на техните цени, без да се отчита спецификата на частната охранителна дейност. Масова практика стана пуб-лични институции да „спестяват” от сигурност, включително за отговорни и

рискови обекти или дейности. P В голямото си болшинство пуб-

личните институции възлагат догово-ри на доставчици на частни услуги за сигурност единствено възоснова на най-ниската цена. Като последица от сегашната икономическа и финансова криза, при затягащи се бюджети, кри-териите за качество и социална съо-бразност се игнорират безотговорно и изцяло.

P Все повече възложители на об-ществени поръчки създават предпос-тавки за нарушаване на нормативни актове от страна на изпълнителите и за увеличаване на „сивия” сектор в частния охранителен бизнес.

P Отлагат се плащания за пре-доставени охранителни услуги без да се отчита, че охранителите следва да получават своите трудови възнаграж-дения (което е в пряка зависимост от коректността на потребителите на тези услуги) и в нарушение на Дирек-тива 2011/7/ЕС.

В над 90% от обществените поръч-ки за охрана през последните две го-дини възложителите залагат критерий „най-ниска цена“. Ако използват крите-рий „икономически най-изгодна офер-та“, то много от тях, освен цената с най-висока тежест, включват порочни

показатели, като: отложено плащане (противно на европейската практика и на икономическата логика), мини-мално възнаграждение на охранител, време за реакция и много други.

Критерият „най-ниска цена” при об-ществени поръчки за физическа охра-на е неприемлив, пред вид на следните аргументи:v На опасност се излага сигурнос-

тта, защото много частни охранителни фирми не обръщат или нямат възмож-ност да обърнат необходимото внима-ние на качеството и професионализма. Увеличават се рисковете за възложи-теля, за застрахователя и за изпълни-теля, както и опасните ситуации, свър-зани с професията на охранителя.v Създават се предпоставки за

нарушаване на нормативни актове от страна на изпълнителите и за увелича-ване на „сивия” сектор в частния охра-нителен бизнес, както и за корупцион-ни практики. v Ефектът върху индустрията за

сигурност е вреден и контрапродукти-вен. Разходите за труд от стойността на услугата в сектора на частната ох-ранителна дейност са около 80% - 90%. В резултат се получава ожесточена конкуренция, която заставя изпълните-лите да представят много свити ценови предложения за сметка на качеството на услугата, работните условия, компе-тенциите и уменията на персонала. v Нечестната конкуренция, со-

циалният дъмпинг и широко разпрос-транените незаконни или полузаконни практики от безскрупулни фирми, оп-ределени от нас като «хиени на паза-ра» са пряка последица от увеличава-щата се конкуренция в заплащането и натиска върху цените.v Ако един договор се възлага

само на база на най-ниската цена, това неминуемо се отразява на ниво-то на заплащането, мотивацията на персонала, условията на работа и те-кучеството, а в последна сметка и на равнището за успешност в изпълнение на задачата.

НАФТСО настоява възложители-те на обществени поръчки за охрана да оценяват професионално рисковете за собствената си сигурност и да не стимулират надпреварата за най-ни-ска цена на охранителните услуги, за да сведат до минимум потенциалните заплахи и неприятните изненади.

Ниско качество и ниски цени на услугите, ниско заплащане на охрани-телите, липса на професионализъм и лош контрол са предпоставка за лоши услуги, за конфликти, за социално на-прежение, нечестна конкуренция и в крайна сметка - неотчитане уроците

на събитията от 11 септември 2001 г. Атентатът на летище „Сарафово” е ясен сигнал за голяма тревога.

Частните охранителни услуги след-ва да бъдат предоставяни от компе-тентен, квалифициран и справедливо възнаграден охранителен персонал, от фирми, доказали професионализъм и възможности в дейността си, корект-ност към собствените служители, кли-ентите и държавата.

При всички договори за охрана, свързани с човешки фактор, следва да се отчита че, съгласно Закона за частната охранителна дейност, персоналът за ох-рана трябва да бъде назначен на трудов договор, с произтичащите от това задъл-жения за фирмата-изпълнител стриктно да спазва трудовото и данъчно-осигури-телното законодателство.

Възложителите на обществени поръчки за охрана могат да ползват Препоръките на НАФТСО при избор на доставчик на охранителни услуги (публикувани са на интернет страни-цата на асоциацията и могат да бъдат предоставени също от екипа в нейния офис), както и „Рамкови и ограничител-ни правила в процедури по ЗОП за фи-зическа охрана” (публикувани в сайта на Агенцията по обществени поръчки и също на интернет страницата на НАФ-ТСО).

наФтСо препоръчва на публичните институции:P Да ограничат използването на

критерия „най-ниска цена” при общест-вени поръчки за охрана с човешки фактор и да изключват този критерий по отношение охраната на обекти от

критичната инфраструктура. Засилва-нето на социалните показатели трябва да бъде ключов фокус на устойчиви и социално отговорни обществени по-ръчки.

P Да включват в обявленията за процедурите долен праг на цената на услугата, който да гарантира минимум фонд „Работна заплата” (виж Справ-ка за процентното разпределение на икономически показатели, формира-щи минимален праг на фонд работна заплата на охранителите за 2012 г. на интернет страницата на асоциацията) при спазване на трудово-осигурител-ното законодателство и да не приемат оферти под обявения праг. Подобно изискване може да бъде съчетано с показател за най-високо възнагражде-ние на охранител, който да гарантира, че то ще бъде определящо в цената на услугата.

наФтСо призовава контролните органи:v Да обръщат повече внимание

на „сивия” сектор и на недекларира-ната дейност в сферата на услугите за сигурност.v При проверки на възложители

на обществени поръчки да не търсят отговорност от тези, които(правилно) не използват критерия „най-ниска цена” при избор на доставчик на охра-нителни услуги, свързани с използва-нето на човешки фактор.

Специалисти от членовете на НАФ-ТСО са на разположение за допълни-телна информация и консултации.

управителен съвет наНАФТСО, София, юли 2012 г.

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

20 21

С

И

Г

У

Р

Н

О

С

Т

С

И

Г

У

Р

Н

О

С

Т

ОХРАНИТЕЛНОТО ОБСЛЕДВАНЕ – ОСНОВА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА

НА ОХРАНАТА НА ОБЕКТА

Охранителното обследване е мероприятие от изключител-на важност за организацията на охраната за всеки обект.

Този факт се потвърждава и от изискванията на чл.24 ал.1 т.1 от Закона за частната охранителна дейност.

Основната цел на обследването е да се оцени състоянието и степента на сигурност на охраняемия обект. От качественото, компетентно и всеобхватно извършване на това мероприятие в значителна степен се гарантира нормалната организация на ох-ранителния процес и на пълното и точно изготвяне на изискуемите в тази връзка документи – План за охрана, правила и указания за спецификата на извършваните видове охранителна дейност, ин-струкциите за работа и пр.

Кои са по наше виждане основните показатели (елементи), които следва да се проверят,оценят и отразят в нарочен документ, който се изготвя при завършване на обследването?

Преди всичко това би следвало да бъде цялостната характе-ристика на обекта: местоположение, предназначение (предмет на дейност); значение (място) в икономиката на района; брой работници (служащи); работно време и сменност; съществуваща инфраструктура; транспортни връзки и др. данни, представляващи интерес от охранителна гледна точка.

Следващото, на което следва да се обърне внимание е провер-ка и оценка на криминогенната обстановка около обекта (а защо не и в него), като се набере достатъчно информация от няколко източника (по възможност) за със тоянието на престъпността в ра-йона, наличието на по-големи (компактни) маси от ромско населе-ние; разположение на полицейски сили в района и пр.

Същественото обследване мо же да започне с проверка и оценка състоянието на физическото обезопасяване – оградни съ-

оръжения, техния вид, възможности за преодоляване – места с определен риск за проникване (портали, врати), способи за зак-лючване и др.

От важно значение е наличието на физическа охрана (ако е имало досега), оценка на работата и от контрагента, запознава-не с наличната охранителна документация по постове, сменност, брой на постовете и пр.

Необходимо е основните сгради, производствени и складо-ви помещиния и др. подобекти да се оценяват от гледна точка на тяхната групировка, уязвими места, важност, защитеност на врати, прозорци и др., вид на строителството (железобетон или пластмасови стени) и т.н. Обръща се сериозно внимание на та-ванските помещения, мазета, покривни конструкции с оглед на възможности за несанкционирано проникване.

Следва да се обърне внимание на наличието и се оцени със-тоянието на противопожарните средства (противопожарни депа), водоизточници и достъпа до тях.

На следващо място – да се оцени наличието на технически сис-теми за сигурност – СОТ, видеонаблюдение и видеозапис, системи за контрол на достъпа и на работното време, как се използват и участието на физическата охрана в тяхната експлоатация. Следва да се узнае техния тип, разположение, местен или на реагиране от друга организация е СОТ-а а така също да се оцени техническата им изправност, начина на поддръжка (в гаранция или не, година на производство и коя е поддържащата организация), кога за послед-но са проверявани паник-бутоните (ако има такива).

От съществено значение при охранителното обследване би следвало да бъде оценка на Контролно-пропускателния режим, както на хора, така и на МПС. То може да започне със запозна-ване на наличната документация – Правилник, инструкции, за-поведи указания и пр. От непосредственото наблюдение може да се види и оцени реалната картина на пропускателния режим – действията на дежурния охранител на КПП, престоя на МПС (товарни и леки), наличието на вътрешен паркинг, какви са отго-ворностите за външния паркинг (ако има такъв), да се види каква документация се води на КПП.

Разбира се, че би следвало обследващите да се запознаят с ред документи на Контрагента, имащи отношение към сигур-ността и охраната на обекта и с чиито изисквания следва да се съобразят в бъдеще.

Естествено, че от голямо значение е и кой ще извърши това обследване, като най-качествено и вярно ще го извърши група от охранителната фирма, съставена от служители с богат опит, на които няма да убегне и най-малкия детайл или действие.

Както посочихме и в началото охранителното обследване след оценката на отделните елементи, следва да направи и кон-кретни изводи и най-важното да даде своите виждания за цялост-ната организация на охраната и своите предложения, които да се предоставят на Контрагента.

Съгласно ЗЧОД такова обследване следва да се извършва ежегодно, отчитайки настъпилите изменения в обстановка и об-стоятелствата и при необходимост да се корегират съответните документи.

* * *От гореказаното е видно, че охранителното обследване не

бива да се омаловажава, а следва да се изготвя компетентно, пъл-но и вярно. То лежи в основата на по-нататъшната организация на охранителния процес в обекта и в крайна сметка е гаранция за ка-чественото и коректно изпълнение на договора за охрана.

Полк (о. р.) инж. Васил МИлЕВ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БРОЙ 8СИСТЕМАТА СИГУРНОСТСигурността е неотменимо свойство

на всяка система. Сигурността като свойството се отразява в такива нейни признаци като цялостност, относителна са-мостоятелност и устойчивост. Загубата на който и да е от тези признаци води до гибел конкретно на тази система. За обществото ни е видно, че всичко, което действа, се съ-противлява на своето разрушение. Човекът се отличава по това, че за запазване на своя живот, за обезпечаване на сигурността си той, като разумно същество, има възмож-ност да се бори съзнателно, мотивирано и изпреварващо. Проф. Васил Проданов в изключително плодотворното си творчест-

управляващите, т.е. властимащите.Констатираме, че опитът на Републи-

ка България убедително свидетелства за недостатъчната способност на предиш-ната и наследена система за сигурност да гарантира и защити основните права и свободи на личността и гражданското об-щество. В този нюанс е задължително да бъдат опазени и техните жизнено важни потребности и интереси.

Представите за сигурността са се раз-вивали от повърхностни към по задълбоче-ни, построени на научна основа факти. Има множество понятия за сигурността (около 200 познати), всяко от които по свои начин разкрива същността на това явление. Счи-таме, че същността на сигурността най-ве-че обхваща състоянието или положението на потенциалната жертва, когато за нея съ-ществуват реални заплахи, опасности и ри-скове т.е. влошени изменения на същест-вуващите в действителността свойства.

заключениеЧесто същността на сигурността се

илюстрира като дистанцирана и абстракт-на. В представянето на сигурността участ-ват всички хора, които гласуват на избори за една или друга политическа платформа. Те могат да поддържат и/или участват в осъ-ществяването на различни политически ре-шения, в области като обществен ред, про-тиводействие на престъпността, опазване правата и свободите на гражданите, защита на националната сигурност, демография, от-брана, отношения към другите и т.н.

Необходимо е да отбележим като обобщение, че трябва да се възприеме системния подход към сигурността при изясняването є. Смятаме, че тя може да бъде обез печена само със съвместни уси-лия на държавните и обществените струк-тури, на държавната и обществената сис-тема за сигурност, които трябва взаимно да се до пълват, поддържат и контролират една друга. Отсъствието на обществената система за сигурност е било и остава една от главните причини за ниската степен на защитеност на личността, обществото и дър жавата ни.

проф. Христо ИВАНОВ

СПЕЦИЛАЛИЗИРАНА ОХРАНА НА ЛИЦА И ОБЕКТИИЗГРАЖДАНЕ НА СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ

ПОЖАРОИЗВЕСТЯВАНЕ * ВИДЕОКОНТРОЛ * ИНКАСО * GPS

СПЕЦИЛАЛИЗИРАНА ОХРАНА НА ЛИЦА И ОБЕКТИИЗГРАЖДАНЕ НА СИГНАЛНО-ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ

ПОЖАРОИЗВЕСТЯВАНЕ * ВИДЕОКОНТРОЛ * ИНКАСО * GPS

SECURITY GROUP 3D

гр.Пловдивул."Патриарх Евтимий"28

тел./факс: 032/ 66 70 09GSM: 0878 207 210

info@sg3-bg.comwww.sg3-bg.com

во твърди, че сигурността е характеристика на всяка система. Тя се съдържа в нейната способност да се съхрани при промяна на средата, при изменяне на условията и об-стоятелствата, от които зависи. Сигурнос-тта като система трябва да функционира и се развива оптимално, последователно и целенасочено. Необходимо е това да бъде свързано с най-малък разход на ресурси и да осъществява заложените в нея законо-мерности и цели.

Проблемът за сигурността е основен за всяка система, която има способнос-тта да се самоорганизира. Това значи, че тя трябва да поставя самостоятелно целите си и да ги постига. Това действие е характерно само за човека и човеш-кото общество от самото им формиране. За държавата като една от най-сложно организираните, саморегулиращи и са-моорганизиращи се системи, проблемът за сигурността е от тези, които определят нейната същност.

Исторически проблемът за сигурнос-тта възниква като проблем за физическо-то оцеляване на човека и на колектива, в който той живее, а от там и за рода и племето. С появата на държавните об-разования се формира трето равнище на сигурността – сигурността на държа-вата. Стремежът към сигурност, но не и проблем за сигурността съществува и в природата. Това съждение е равноз-начно на оцеляване и се постига чрез приспособяване или борба за надмощие. Сигурността като съждение, предизвиква съзнателна дейност и се явява резултат от нея. Нещо повече - сигурността е целта, поради която, при наличие на необходи-мите условия и предпоставки, човешките общества се организират в държава и поддържат нейното съществуване при всички известни ни социално-икономиче-ски формации. В своя опит за оцеляване, развитие и усъвършенстване изграждат собствена политика за сигурност.

Политиката за сигурност мо же да се представи и като някакъв ритуал, про-веждан от малки групи просветени хора. Тук сигурността едновременно се обогот-ворява и мистифицира, за да може да се употребява безпроблемно в интерес на

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

22 23

ю

Б

И

Л

Е

й

ю

Б

И

Л

Е

й

„Всяко нещо се бои от време-то, само времето се бои от пира-мидите“ (Арабска пословица)

Очертаващата се перма-нентна международна фи-

нансова криза поставя много въ-просителни към достоверността на бизнес-плановете и бизнес-стра-тегиите, относно увеличаване на-деждността на прогнозите за раз-витието на икономическите системи и предовратяване на социално-ико-номически сътресения.

] Поставя се също така въпро-сът доколко известните модели за икономически системи като швед-ския, френския, японския, корейския биха могли да се ползват днес. За бившите страни от СИВ беше прило-жен моделът на „Шоковата терапия“, който донесе много шок, но терапия-та все още не е намерена.

] В областта на макро и микро-иномиката има много теории и мо-дели за анализ и управление на фи-нансово-икономически отношения, на рискови състояния и парични потоци като например:

¡ моделът на Тобин (James Tobin 1969) за пазара на капитала;

¡ моделът на Шапиро–Стиглиц (Shapiro–Stiglitz (1984) за пазара на труда;

¡ моделът на Рамзей, Касс и Ко-опманс (Ramsey Frank, Cass David, Koopmans Charles 1964) като про-дължение на моделът на Солоу от-носно динамиката на инвестициите и потреблението;

¡ моделът на препокриващи-те се поколения (OLG, overlapping generations model), предложен от Пол Самуелсон (Paul Anthony Samuelson) и развит от Питър Дай-монд (Peter A. Diamond) през 1965 г. относно полезността от конкуренци-ята между възрастовите икономиче-ски агенти;

¡ моделът на Сидрауски (Miguel Sidrauski 1967) относно парите като компонент на богатството в развита пазарна икономика и устойчива фи-нансова система;

¡ моделът на Кейгън (Phillip D. Cagan 1956) относно проеблада-ващото влияние на динамиката на

финансовите показатели върху ево-люцията на реалните макроиконо-мически индикатори при високоин-флационна икономика;

¡ моделът на „прелитането“ на валутния курс (Dornbusch, 1976) относно ролята на номиналния и реалния валутния курс като един от най-важните макроикономически променливи;

¡ Z-Score Analysis на професор Едуард И. Алтман и последващите модификации Z1, Z2, Z3, модели-те за прогнозиране на риск от не-състоятелност проф. Лис, Фулмър, Спрингейт, Таффлер и Тишо и др.

] В иконометрията на база тео-рия на игрите са развити различни варианти за моделиране на ситуа-ции в зависимост от броя на играчи-те, наличието на достоверна инфор-мация и краен брой стратегии.

¡ Игра със съвършена информа-ция – Участниците предприемат хо-довете си последователно и разпо-лагат с цялата налична до хода им информация.

¡ Игра с пълна и съвършена ин-формация – Участниците имат въз-можност да наблюдават и анализи-рат ходовете на своите противници, защото те обявяват решенията си последователно. Играчите разпола-гат с цялата информация. Тези игри са обикновено динамичните игри.

¡ Игра с несъвършена информа-ция – играчите правят и съобщават своя избор едновременно.

¡ Игра с пълна и несъвършена информация – Участниците имат наличната информация в хода на иг-рата, но не и такава относно избора на съперниците си, тъй като той се прави и съобщава едновременно от всички участници в играта.

¡ Антагонистична игра е без ко-алиционна игра с двама играчи с нулева сума – печалбата за единия е загуба за другия. Равновесната точка се нарича седлова точка в играта. Платежната функция се из-разява като матрица и за тази ма-трица се определя седловата точка. При антагонистичната игра двамата играчи имат по две стратегии. В об-щия случай се приема, че първият играч има „m“ на брой стратегии, а

вторият – „n“ на брой. Множествата от стратегии на двамата играчи са крайни. Антагонистични игри, за които множеството от стратегии на играчите са крайни матрични игри.

¡ Устойчивостта при без коали-ционната игра се изразява в това, че никой няма интерес да се откло-нява от партията на равновесие. Тя обаче не винаги е изгодна за всички играчи. Има друга партия, която се разглежда като оптимална партия в смисъл на Парето, която би могла да е по-изгодна за всички играчи отколкото точката на равновесие.

¡ Модел, който описва процеса на производство при олигопол е моделът на Курно. Тук имаме две фирми, произвеждащи хомогенен продукт, който пускат едновремен-но на пазара. Целта на фирмите в модела на Курно е всяка от тях да разбере какво количество ще про-изведе другата, за да вземе реше-ние за собствения си обем на про-изводство, който ще максимизира печалбата й. Това са т.нар. функции на реакцията. Количествата, които могат да се произведат са неотри-цателни числа, а множеството от стратегии за съответните играчи имат безкрайно много елементи, т.е. играта е безкрайна.

¡ Когато едната фирма пър-ва пусне продукцията на пазара, а другата е последна говорим за модела на Стакелберг. Първата е фирма – лидер, а втората – после-довател. Тук вече говорим за ди-намични игри, т.е. игри протичащи през няколко етапа. Започва се от последния етап, в който се намира равновесието на Неш, което се из-ползва за решаване на предпослед-ния етап и т.н.

¡ Кооперативните игри се реша-ват като се построи С-ядро или век-торът на Шепли.

] В периода 3-14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро се състоя Конфе-ренция на ООН за околна среда и развитие (ЮНСЕД), на която беше прието историческото решение за изменение на курса за развитие на целокупното общество на Земята. Такова безпрецедентно решение на ръководителите на правител-

ствата и лидерите от 179 страни беше обсновано от стремителното влошаване на глобалната екологи-ческа ситуация и прогнозируема-та глобална катастрофа на фаза на анализа на нейната динамика, която може да се разрази в XXI в. и да доведе до гибелта на всичко живо на планетата

] В договора за създаване на Европейския съюз се въвежда ус-тойчивото развитие, като осново-полагащ принцип за балансиран икономически растеж на страните членки. Това устойчиво развитие се базира на равноправно третиране и спазване на аспектите на икономи-ческите, социалните и тези на окол-ната среда. За целта се прилага „Мо-делът на трите стълба“ – отразяващ взаимодействието и взаимовръзката между изброените по-горе аспекти.

Критериите за оценка на модели на социално-икономически системи са:1. Всеки социално-икономически

модел трябва да се разглежда като сложна многофакторна система, ко-ято притежава способността за са-моразвитие и самовъзстановяване.

2. Обществото трябва да опре-дели ясни стратегически цели за развитие и те трябва да съответстват на стратегическите цели за разви-тието на обществото и държавата. Социално-икономическата систе-ма и конкретно нейните механизми трябва да работят изключително за постигане на поставените цели.

3. Трябва да бъдат приети кри-терии, чрез които еднозначно ще могат да бъдат оценени качествата на модела.

В така формулираните критерии се крият и противоречията, кои-то пораждат нееднозначност при оценката на модела, а именно:

– При една многофакторна систе-ма, как се отчита положителното или отрицателното влияние на конкрет-ни фактори върху цялата система;

– Как се отчита, анализира и прогнозира взаимното влияние на факторите и сумарният ефект върху цялата система;

– Как се гарантира достовере-ността на изводите и резултатите, а именно

¡ Какъв може да бъде броят на влиящите върху система фактори – ограничен или неограничен;

¡ Отчита ли се влиянието на външни за системата, но влиящи върху факторите подфактори;

– Доколко моделът е статичен или гъвкав по отношение на подбор на определени или неограничени фактори, по отношение на дълго-срочни или краткосрочни прогнози,

по отношение анализа на влияние-то на конкретни фактори;

„моделът на пирамидата“ – инструмент за анализатори, за мениджъриКато се вземе предвид гореиз-

ложеното и изискванията към моде-ла може да се приложи „Моделът на пирамидата“ за моделиране, анализ и прогнозиране на социално-иконо-мически системи.

Целесъобразно е да се приеме моделът на триъгълната пирамида. Поставя се въпросът – защо?

Защото това е най-простата, с най-малко страни, пространствена структура, която може да бъде най-универсална, т.е всички страни/ръ-бове да са с еднакъв размер. След-ва, че всеки връх може да е връх на пирамидата и всяка страна – основа на пирамидата. Всеки връх директ-но контактува с останалите, което позволява да се описват и симулират различни ситуации. От модел на ета-лон по-лесно може да се моделират частни случаи. Всеки връх може да се опише като енергиен потенциал, на който влияят положително и отри-цателно различни фактори.

Как се формира потенциалът на връх А?

Това е стойността на материал-ните активи – сгради, машини, да-лекопроводи, инфраструктура и т.н.

Върху нея положително въз­действа (увеличава тяхната стой-ност):

– Инвестиции в обновяване;– Инвестиции в модернизиране;– Чуждите инвестиции;– Промишленото коопериране;Отрицателно въздействие оказ­

ват:– Липсата на стимулиране за

обновяване на активите ( сгради, машини);

– Екстензивното развитие на тър говските дружества/компани-ите, при което производство се базира на оборудване от няколко поколения (Пример България – 1985-1990 г.)

Как се формира потенциала на връх Р?

Връх Р оценява капацитета и възможностите на работната сила за брутния приход на икономиче-ската система.

Положително въздействие оказ­ват:

– Стимулиране придобиването на висше образование;

– Стимулиране постоянното по-вишаване на квалификацията на работната сила;

– Доброто заплащане;– Ясна перспектива за кариера

на място;– Стабилност на работното място;– Стимули за привличане на

специалисти/кадри;Отрицателно въздействие оказ­

ват:– Миграция на работната сила в

страната;– Емиграцията;– Демографски сривове/тенден-

ции– Глобализацията – конкурен-

цията от големите компании;– Кражбата на специалисти;Как се формира връх Н?Връх Н представлява капацитета

на интелектуалния потенциал на об-ществото /колектива по отношение на създаване и внедряване на ино-вации като продукти и технологии, продажба и покупката на лицензии.

Положително въздействие оказ­ват:

– Стимулиране иновационната дейност – създаване, внедряване и реализиране на иновации;

– Стимулиране на научните из-следвания;

– Държавна/финансова подкрепа при покупка на ноу-хау, лицензии;

– Защита на иноваторите при продажба/реализация на техни достижения, иновации в чужбина;

Отрицателно въздействие оказ­ват:

ИНСТРУМЕНТ ЗА МОДЕЛИРАНЕ УСТОйчИВОСТТА НА ИКОНОМИчЕСКИ СИСТЕМИ

МОДЕЛЪТ НА ПИРАМИДАТА

Нека приемем, че:Потенциалът на връх А – оли-

цетворява материалните активиПотенциалът на връх Р – ра-

ботната силаПотенциалът на връх Н – науч-

ното обслужванеПотенциалът на връх Д – по-

тенциалът на държавната властПлощта на основата S – АРН

олицетворява на количеството ма-териален и нематериален продукт, който може да се произведе с на-личните активи, работна сила и на-учни постижения – свои или чужди.

Обемът на пирамидата V – олицетворява брутния национален продукт- БНП.

Височината h – показва отсто-янието на държавата (свободата на икономическите играчи спрямо ли-ценционни и ограничителни режи-ми, закони, данъци и такси).

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

24 25

С

А

щ

ю

Б

И

Л

Е

й

– Недостатъчно финансиране на:¡ Фундаменталната наука в

приоритетните области на обще-ството;

¡ Липса на връзка между бизне-са и науката за доразвитие и внед-ряване на научни резултати;

– Подценяване ролята на на-ционалния научен потенциал за повишаване конкурентността на българската икономика и благоден-ствието на населението;

– Миграцията – външна и въ-трешна;

Капацитетът на връх ДОлицетворява намесата на дър-

жава в регулирането на взаимотно-шенията в бизнеса, в стимулира-нето на инвестиции, размерът на данъците, лицензионни и разреши-телни режими, санкции и т.н.

Положително въздействие оказват:

– Стабилни и ясни в бъдещето икономически условия;

– Стабилна политическа система;– Социален мир – дългосрочни

споразумения с профсъюзите;– Стабилно политическо и ико-

номическо състояние на:¡ Региона;¡ На основните икономически

парт ньори;– Професионален капацитет на

екипа на ръководството на систе-мата;

Отрицателно въздействие оказ-ват:

– Честа смяна състава на Пра-вителството/ръководството на ком-панията;

– Чести конфликти с профсъ-юзи, браншови структури и органи-зации;

– Нестабилна политическа сис-тема;

– Нестабилни и неясни за бъде-щето икономически условия;

Височината hОлицетворява степента на на-

месата на държавата в контролира-не на взаимоотношения държава

– бизнес, респ. ръководство – из-пълнителски персонал.

В геометрията, за да е стабилна една пирамида, върхът Д се про-ектира в основата и отстоянието є от отделните върхове на основата олицетворява доколко тази иконо-мическа система е стабилна, респ. какъв е рискът проекцията на върха да излезе от основата.

Вариант А – представлява иде-алният вариант, когато върхът Д се проектира в центъра на основата. Страните на основата АР, АН и НР са равни, т.е. взаимотношенията между инвестициите, работната сила и научното обслужване са ба-ласирани, респ. равни са ребрата ДА, ДН, ДР, т.е. държавата има ба-лансирано отношение към инвести-циите, работната сила и научното обслужване.

напр. моделът на американския учен Леонтиев за многоотраслова икономика (балансовия анализ). За да се разработи подходящ инстру-мент за математическо описание на модела на пирамидата трябва да се има пред вид следното:

] Всеки връх представлява един потенциал в икономическата система, върху която влияят мно-жество фактори и с разпосочен ефект;

] Разстоянията между върхо-вете отразява силата на взаимо-действието между тях.

] Моделът трябва да позволява анализ на динамичното състояние (а не на статичното състояние), т.е трябва да допуска динамика в раз-стоянията между върховете;

] Контролът върху динамиката на измененията на разстоянията трябва да позволява да се прогно-зира настъпването на критични съ-бития, които биха извадили систе-мата от равновесие;

Удобен за тези цели е инстру-ментът на метриката или т.н. ме-трическа геометрия. Логичното обяснение за това е, че върховете образуват едно метрично прос-транство, а всеки връх би могъл да се разглежда като подметрично пространство. Пръв въвежда по-нятието метрично пространство и неговото описание френският ма-тематик Морис Фреше. Впослед-ствие метриката намира развитие от Громов-Хаусдорф и отражение в теоремата на Хопф и Ринов.

Този подход може да се раз-глежда като частен случай на при-ложението на Фенслеровата геоме-трия, създадена от Паул Финслер и развита от Синг, Тейлор, Бертвалд, Картан, Вагнер, Буземан, Рунд, Минковски и съвременния амери-кански учен Шен.

По този начин се унифицира подхода за анализ и прогнозиране на пространствени структури – в т.ч. на пространствено моделиране на икономически системи.

Александър ТРифОНОВ, СМС

Вариант Б – представлява слу-чаят, при който държавата много-бързо се оттгеля от регулиране на икономическите взаимоотноше-ния, без да е създала условия за икономически растеж.

Вариант В – демонстрира как държавата трябва по-силно да участва в икономическия живот на страната (трябва h да стане по-къ-са), когато има дебалансираност между отделните компоненти/учас-тници.

За да може да се анализира този модел, респ. взаимното влия-ние между 4-те върха на пирами-дата може да се разработи сложен математически модел.

Моделите от рода на „7S“ не отразяват сложните взаимовръзки между отделните участници в ико-номическите системи и външните и вътрешните влияния върху тях. Ико-номическото моделиране или мате-матическо моделиране на икономи-чески процеси е отдавна известно,

2. участие в Парижката мирна конференция 1919 г.През 1917 г. САЩ се включват в Пър-

вата световна война на страната на Ан-тантата, а в края й 1919 г. президентът Уд-роу Уилсън за първи път в американската история участва в работата на Парижката мирна конференция. Със своите знамени-ти Четиринадесет точки в продължение на 100 дни той убеждава европейските лидери - победители и победени, че оттук нататък тяхната дипломация би трябвало да бъде направлявана не тайно от екс-перти, а от „явни споразумения, открито постигнати“. Той им заявява, че в бъдеще международната система би трябвало да се основава не на равновесието на сили-те, а на етническото самоопределение. Сигурността между народите да се осла-ня не на военните съюзи, а на колектив-ната сигурност. Той не толкова участва в обсъждането на условията за прекратява-не на войната или за възстановяване на съществувалия преди нея световен ред, колкото прави всичко по силите си за да преустрои цялата, практикувана три сто-летия (от XVII до XIX в.) система на меж-дународни отношения. Американските схващания за международна политика се сблъскват с европейските дипломатиче-ски традиции. Както е известно през пър-вия (ХVІІ) век от европейската доминация Франция в лицето на Ришельо и школата му утвърждава като ръководно начало националните държави, мотивирани от национални интереси. През втория (ХVІІI) век - Великобритания разработва концеп-цията за равновесието на силите, господ-

ствала 200 години. А през XIX век Метер-нихова Австрия преустройва Европейския концерт. Впоследствие Бисмаркова Гер-мания го разтуря и превръща диплома-цията в хладнокръвна игра между силови политики. За съжаление У. Уилсън е не-разбран от доминиралите в световните проблеми до тогава европейски сили. Той настоява вкл. за това България да запази излаза си на Егейско море.

Америка е създадена в името на сво-бодата. Залага на универсални принципи, които конкретизира при решаване на все-ки отделен случай. Разпространяването на демокрацията е основен стремеж за американците. Покръстването на съпер-ника в правата вяра, т.е. в предимствата на американския начин на живот чрез превръщане на САЩ във „фар” за всички в света или в „кръстоносец”, приобщаващ останалите към „града на високия хълм”, формират усещането за „американската изключителност”. Пророчеството над-хвърля опита и въображението на съв-ременниците. При това американците не предлагат нов социален ред. Те дори и не предприемат мащабни реформи за промяна на настоящето. Ключът на ус-пеха им е в перманентното подобряване на управлението, осигуряващо свобода с добруване и равноправие за всички. Аме-риканците са хора, освободени от скру-пули. Те не робуват на догми. Стремежът към световно водачество е част от силата и ценностите на Америка. В арсенала от средствата за постигане на целта разноо-бразието и изключително голямо.

Уилсънизмът провъзгласява парт-ньорството между демократичните на-

роди. Американската сила ще атрофира, казва той, ако САЩ не разпространяват свободата по целия свят. Оправдаването на международната роля на САЩ е миси-онерско. Президентът Удроу Уилсън като пророк – свещенослужител вижда света, който иска да създаде, реален, изграден върху морални категории.

А според президента Теодор Рузвелт – войн, държавник, националните интере-си на САЩ изискват глобално равновесие на силите, което без Америка е немисли-мо. Според него само мистици, мислители и интелектуалци поддържат възгледа, че мирът е естествено състояние на света, което може да осигурява безкористен консенсус. „Изолационистите” и „Кръс-тоносците” залагат своето начало в тези далечни времена от американската ис-тория. Като правило в над 250-годишната история на САЩ носител на философията на мислене е президентът за своето време на управление. Той е и най-яркият мисли-тел по актуалните политически проблеми. Естествено това той прави с огромен щаб от сътрудници – учени, експерти, военни, дипломати и др. Научноизследователска-та дейност на учени от множество универ-ситети от страната и чужбина, също се адаптира към политиката на САЩ, олице-творявана от президента.

проф. Кръстю СТОИлОВ

проф. Кръстю СтоиловПРОДъЛЖЕНИЕ ОТ БР. 8

Очаквайте продължениев следващия брой

Скъпи читатели, в следващите броеве на списание „Сигур-ност“, в рубриката „САЩ“ ще имате удоволствието да се запоз-наете с един от множеството трудове на проф. д.т.н. инж. полк. о.з. Кръстьо Стоилов. Носителят на първа награда на Съюза на учените в България и на държавен орден „Св. Св. Кирил и Мето-дий“ първа степен за научни приноси ще разгледа своята тема в няколко основни направления:

1. Възникване и създаване на държавата; 2. Участие в Парижката мирна конференция 1919;3. Първи опит за създаване на нов световен ред; 4. Участие във Втората световна война; 5. Мирният период след 1945 г.; 6. Студената война;7. Преходът към еднополюсния свят;8. Мирновременният период в края на XX и началото на XXI в.;9. Американската система за сигурност на Земята;10. Антитерористичната асиметрична война в Азия.

САЩидЕали и рЕалноСти няКога и СЕга

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

26 27

Л

О

В

Т

Р

А

Д

И

Ц

И

Я

ВЪВЕЖДАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНИТЕ РИТУАЛИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ

Беше април 1992 година. Изненадващо министърът

на отбраната и аз – съветникът по националната сигурност на прези-дента доктор Желю Желев, полу-чихме покана от генералния се-кретар на НАТО Манфред Вьорнер да посетим Брюксел за участие в приятелска среща със секретари-ата на Съюза. Срещата мина на много високо равнище и в много откровени разговори. Вечерта на първия ден бащата на помощника на генералния секретар Крис До-нъли, който също се казваше До-нъли, ни покани на вечеря в своята вила. На вечерята се представихме всеки поотделно. Видях, че при-състват двама генерали от бившия Съветски съюз – един от Русия и един от Украйна. Украинецът след няколко месеца стана премиер на Украйна. Имаше и представител на Ватикана. Когато се представих аз, той (представителят на Ватика-на) ме попита: „Господин генерал какво е отношението на армейска-та ви общественост към българска-та църква?“ Аз му отговорих, че в българската армия няма негативно отношение към църквата, но няма-ме въведени религиозни ритуали, макар да имаме много богати тра-диции. Министърът на отбраната се обади и каза: „Скоро ще имаме и релизиозни ритуали.“ На другия ден с министъра се договорихме да направим една среща при пре-зидента Желев. Договорихме ус-ловията за въвеждането на риту-алите. Знаех обаче, че д-р Желев е атеист и предложих да направим първата среща при мен. Събрахме се с министъра и главния секре-тар на Светия синод Дядо Неофит (сега владика на Русенската епар-хия)да обсъдим всички подробнос-ти по въвеждането на ритуалите. Аз информирах президента и па-триарха Дядо Максим и решихме на Гергьовден в църквата „Свети Георги“ в София да обявим реше-нието. На самия празник дойдоха много хора. Но, честно казано, вис-шият команден състав на армията, въпреки поканата от министъра, не беше представен. Само трима от 60-те генерали дойдоха. За моя и на министъра приятна изненада дойде посланикът на САЩ в Бъл-гария н.пр. г-жа Ейвис Боулан. Тя

беше приятелски настроена към нас и много уважаваше доктор Желев.

Как протече церемонията? Отначало министърът прочете своята заповед, след това Дядо Неофит прочете отслужи потре-саваща служба. Браво на Дядото!

Така беше обявено начало-то на въвеждането на ритуалите. След това Дядо Григорий (сега владика на Великотърновската епархия) прояви невероятна енер-гия ритуалите да се проведат във всички гарнизони в страната. Но не мога да не отбележа думите на госпожа Боулан: „Вие вече не сте болшевистка армия, а цивилизо-вана европейска армия“. Наистина ние бяхме останали единствената държава от НАТО, в която църква-та нямаше място в армията. Спо-

ред мен това силно повиши духа на българското войнство, а цяло-то българско общество посрещна събитието добре. Достатъчно бе да се види колко хора и кои пред-ставители на нашето общество присъстваха на празниците на ар-мията ни и как реагираха, когато патриархът на българската право-славна църква Максим освещава бойните знамена на армията.

Затова смятам за недостой-но сега да оплюват деятелите на българската православна църква, които отстояха авторитета на на-шата църква, особено в първите години на промяната, когато мно-гобройни секти от цял свят атаку-ваха фронтално българската пра-вославна църква.

професор генералСтоян АНДРЕЕВ

Професор генерал Стоян андреев, съветник по националната сигурност на президента Желев

ПРИВАТИЗИРАТ И НАЦИОНАЛНАТА НИ СИГУРНОСТ ВАЖНА СТЪПКА В ДЕМОКРАТИЗАЦИЯТА НА СТРАНАТА

Тези дни станахме свидетели на поредния протест на работни-

ци от един военен завод, които месеци наред не бяха получавали заплати. Ре-цептата, препоръчана от управляващите, бе много проста – заводът трябва да се приватизира. Разбира се със заучената фраза за стратегическия инвеститор. Тези ”стратегически инвеститори”, кои-то за повече от двайсет години съсипаха българската промишленост, в частност и военната. Учудващо е лекомислието или недомислието, с което всички упра-вляващи в последните години варварски приватизират военните заводи на Бълга-рия. И тъй като сега си сверяваме часов-ника с нашите приятели и съюзници от НАТО, може ли някой от власт имащите да отговори на следния въпрос. Защо в страни като Турция, Израел, Белгия, Гърция – 100% от военнопромишлените предприятия са държавни, а в Италия и Франция има държавни и частни военни заводи. Те по-невежи ли са от нас, че не ги приватизират? Или тъкмо обратното. Но го правят, защото съхраняват гръбна-ка на националната си сигурност.

И за да не изглежда, че се издребня-ва, нека направим кратък анализ. Какво място заемаше военната ни индустрия в развитието на България до края на 80-те години на миналия век. Тези дни един министър предлагайки поредно ликвиди-ране на Вазовските машиностроителни заводи, самоуверено заяви, че България влиза в десетте държави производители на оръжие.

Дано да е така, но е малко вероятно. Интересно на каква база данни се бази-ра неговото твърдение. Да, през 80-те го-дини на миналия век България влизаше в десетте производители на оръжие, с 4 % от световния износ на специална про-дукция. Това правеше, за сведение на министър Дянков, около 1 милиард до-лара годишен приход. Военните заводи даваха работа на над 100 000 работници, инженери и административен апарат, е заедно със семействата им осигуряваха прехрана за около 600 000 души.

Много заводи имаха научни инсти-тути, които създаваха нови съвременни изделия. Редица институти на БАН рабо-теха и изпълняваха поръчки на военната промишленост. В някои от заводите има-ше техникуми, в които се обучаваха сред-но-технически кадри. Най-талантливите от тях отиваха в техническите вузове. Българските заводи произвеждаха ви-сококачествени изделия, като например противотанковия кумулативен изстрел,

зенитни ракети „Стрела”. На изключи-телно високо ниво бе производството на боеприпаси. Нашите автомати „Калаш-ников” се ползваха с голямо предимство. Някои от тези автомати, произвеждани в други страни, имаха пластмасов при-клад, който в бойна обстановка лесно се чупеше. Докато дървените приклади на нашите автомати придаваха устойчивост при бойна обстановка. Във всеки завод имаше представители от МНО, които стриктно контролираха качеството на произвежданата продукция.

Във Вазовските машиностроителни заводи израснаха плеада високо квали-фицирани работници и инженери, като например Марин Минчев, Тотьо Тотев, Атанаска Желязкова, Нено Христов, Иван Минчев, Екатерина Моллова и много други. Мнозина от тях отдадоха по 20, 30 и даже 40 години от съзнателния си живот за развитието на оръжейната ни промишленост. Десетки са нововъ-веденията и рационализациите, предло-жени от тях и от техни колеги, които се внедряваха в производството. Всички те заслужено бяха удостоявани с високи правителствени отличия. Може за се-гашните работници да звучи невероятно следният факт. Със златните си ръце, тези работници, произвеждаха такава висококачествена продукция, че поня-кога получаваха по-високи заплати от самите директори на заводите.

Когато говорим за производството и реализацията на специалната про-дукция, не можем да не споменем за „брилянтния камък” от огърлицата на успешните външнотърговски предпри-ятия – „ Кинтекс”. През годините това външнотърговско предприятие се ут-върди като надежден външнотърговски партньор на международния пазар за специална продукция. Той беше желан и търсен износител на висококачествена продукция. През онези години няма нито

един случай на провал при реализиране на външнотърговските сделки. Освен това предприятието успешно осъщест-вяваше реекспортна дейност, внасяше произведения на фармацевтичната про-мишленост от западни страни, изделия от парфюмерийни реномирани марки, а също така и на уиски.

През втората половина на 20 век сре-щу страната ни бяха извършени две про-вокации. Едната бе със замесване името на нашата страна в опита за убийството на папата. А другата – възродителния про-цес. Първата целеше компрометирането на България, като най-верен съюзник на СССР във външната търговия с оръжие. Втората провокация преследваше целта да се уязви авторитета на България, който тя постигна в целия свят с проявите в мно-го страни, посветени 1300-та годишнина от създаването на Българската държава. Страна, която за тези 13 века не е про-меняла своето име. За тази втора прово-кация, след време историята ще покаже кои сили подведоха тогавашното ръковод-ство да започне възродителен процес. В международен план, особено в арабските страни, последствията от тези две прово-кации бяха катастрофални. Много страни тогава затръшнаха вратите си за нашите стоки, включително и за специализирана-та ни военна продукция.

Политическата обстановка в араб-ските страни е такава, че там въоръжа-ването на всяка една от тях и сега е пър-востепенна задача. Всеки, който иска да разбере, защо бяха закрити и се закри-ват българските военни заводи, нека се заинтересува, кои фирми в момента са завладели арабския оръжеен пазар, из-мествайки България.

И още. В едно кафене в Банкя проче-тох надпис: ”Кой каквото и да ти говори, знай, че накрая става дума за пари”. Та думата е за тези 4% от световния износ на оръжие, който се падаше на България.

Последните трагични събития послед-вали атентата в Бургас, показаха с безпо-щадна яснота кризата, в която се намира страната ни. За много от управляващите, понятия като национална сигурност, дър-жавна сигурност, съхраняване на терито-риалната цялост на страната ни, са просто празни приказки. Ние нямаме армия, ня-маме военноморски флот, нямаме воен-ни самолети. Оказа се, че не можем да охраняваме и вътрешната си сигурност. Ликвидирайки и военната промишленост, ние се лишаваме от всички компоненти необходими нашата защита.

Крум лАЗАРОВ

Крум Лазаров

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

28 29

Л

О

В

Л

О

В

Откриване на ЛОвния сезОн

в очакване на птичето вълшебствои старите патрони в боен ред,с надеждите за Музи и Диани,ловният ни строй е пак навред.

Днес казваме „наслука”, днес е „пролет”,днес мечтаем, днес боготворим......Днес носим сила за децата,на боговете днес благодарим.

невидим в утрото вълшебноще намериш истински другари от Природата с любов неземнавзривът на изгрева ще ти е дар.

Побратим там със звероветеи зареден от птиците със свобода,на дедите ще докоснеш духовете,с боговете ще поседнеш в тишина.

наздравица ще вдигнем във гората,за изначалното, за бъдни дни, за свобода,после дълго ще се любим със съдбатаи с всичкото това ще тръгнем към дома.

Л.М.19 август 2012, Поибрене

Винаги когато са ме питали коя е най-интересната разузнавателна

документална книга издавана в света съм посочвал сензационните спомени на зам.-началника на съветското разузнаване Па-вел Судоплатов, издадена през 1994 г., а в България през 2001 г. под името „Кремъл и Лубянка. Спецоперации 1930-1950.“ И веднага съм отговарял, че за българското разузнаване това безспорно е мемоарите на Димо Станков. Това бе първата книга на български разузнавач, в която честно и критично се разказваше за дейността на българското ра зуз наване практически от основаването му до промените от 1989 г. Книгата привлича не само заради това, че авторът е един чудесен разказвач. От нея научаваме как са прохождали в раз-узнаването първите служители и колко усилия са полагали, за да усвоят разуз-навателното изкуство. Увлекателно Стан-ков ни въвежда в живота и дейността на разузнавача, докато пребивава 7 години в Аглия под прикритието на аташе по пе-чата. Той е трябвало екстремално бързо да научи английски език и да се запознае с политическата, икономическата и кул-турна обстановка в Англия и конкретно в Лондон. Едновременно да върши задъл-женията си на аташе и в същото време да събира политическа информация за Англия, имаща отношение към България. А това е ставало не само чрез внимателно и селективно запознаване с официални източници – вестници, списания, книги, радио, а основно чрез аген ти, доверени лица и множество оперативни контакти, които е установявал. С тях той е трябвало да провежда моментални срещи на ули-цата, в автобус, в метрото, в сгради. Или в малките кръчми на Лондон. И да си раз-менят информация чрез тайници, изграж-дани в паркове, футболни игрища, спорт-ни площадки. При непрекъсната заплаха тези конспиративни срещи и начини на връзка да бъдат разкрити от английското контраразуз наване.

Димо Станков е пленен от забележи-телностите на Англия и характера на ан-гличаните, но тази му симпатия по скоро е помагала да осъществява своите профе-сионални задължения. И може би да ра-боти още по-добре като аташе по печата, което трябва да разшири контактите на България с Англия и да пропагандира на-шата страна сред английското общество. Той разказва за политиката на България и конкретно на българското разузнаване по отношение на българските емигранти в Англия, целяща да не допусне тя да из-вършва антибългарска дейност и в също-то време да я приобщи към проблемите на нашата страна. В тази част на книгата си Станков не само разказва интересни случаи и събития, но и споделя своя опит

СлЕд дълго мълЧаниЕ

Димо СТАНКОВ е роден през 1924 г. в село Изворово, Хасковска област. участ-ник в съпротивителното антифашистко

движение, за което през 1943 г. е осъден на 5 години затвор. През 1948 г. постъп-ва във военното контраразузнаване, а от 1953 г. работи във външнополитическото разузнаване. От 1953 до 1961 г. е в рези-дентурната група в Англия под прикрити-ето на аташе по печата. След това ръко-води отдел „Активни мероприятия“, а от 1972 г. е зам.-ръководител на Първо глав-но управление. През това време – от 1974 до 1978 г., е резидент в Париж. Оттам е върнат в България преждевременно по-ради предателството на Владимир Кос-тов, член на резидентурната група. Снет е в длъжност. Пенсиониран през 1991 г.

През 2001 г. издава мемоарната си книга „След дълго мълчание“, в която разказва за своята разузнавателна дей-ност, за случаи и събития от историята на българското и световното разузна-ване и споделя свои разсъждения за миналото, настоящето и бъдещето на българското външнополитическо раз-узнаване.

на разузнавач, като разкрива редица осо-бености и тънкости на тази сложна, отго-ворна и опасна професия.

Нов етап в разузнавателното развитие на Димо Станков е престоят му като рези-дент на българското разузнаване в Париж. Това е вече през 70-те години, когато то е придобило опит и самочувствие, а сами-ят Станков е трябвало вече да ръководи една група от разузнавачи, действащи под различни прикрития във Франция. В тази си част от книгата той обаче отделя по-вече място на една, очевидно болезнена за него тема – предателството на неговия служител и член на резидентурната група Владимир Костов, който е пребивавал във Франция под прикритието на кореспондент на Българската телевизия. През 1977 г. той поисква политическо убежище във Фран-ция и предава всичко, което знае за българ-ското разузнаване – неговата дейност във Франция и членовете на резидентурната ни група. За Станков предателството „няма оттенъци, няма извинения... няма български думи, които да го оправдаят или оневинят“. Той остро разобличава неговата антибъл-гарска дейност, особено покрай обвинение-то срещу българското разузнаване, че е ор-ганизирало убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. с изстреляна от чадър отровна сачма. Това предателство на Костов е причината Димо Станков да бъде отзован преждевременно от Франция, а след това и снет в длъжност.

В книгата си Димо Станков разказ-ва историите на Гордън Лонсдейл, Юрий Модин и Ким Филби, световно известни съветски разузнавачи, с които се позна-вал лично, а Филби е придружавал при първото му пребиваване в България през

1973 г. Също за неговият първи началник в разузнаването Христо Боев, който смята за свой учител. Разказва и историята на Пеньо Костадинов, български разузнавач, арестуван в САЩ и след две години в арес-та е заменен с още трима разузнавачи от социалистически страни с 25 американски шпиони, задържани в източноевропейски страни. Споделя няколко любопитни слу-чаи от историята на разузнаването, в някои от които лично е участвал. Обръща особе-но внимание на антибългарската кампания на чуждите разузнавателни и пропагандни центрове, развихрила се след 1981 г. по повод измисленото обвинение, че българ-ското разузнаване е осъществило опита за покушение срещу папа Йоан Павел II. Разказът му за „българската следа“ в по-кушението е изключително ценен и автен-тичен поради това, че Станков разглежда случая от позициите на началник на отдел „Активни мероприятия“ в Първо главно уп-равление, което е имало основна задача да се противопоставя на антибългарската пропаганда и оборва разпространяваната дезинформация за участите на България в покушението на папата.

В края на книгата си Димо Станков пише с болка за разгрома на българско-то разузнаване, извършен след проме-ните от 1989 г. и следващите години. Той смята, че лишаването на страната ни от качествено професионално разузнаване намалява възможностите на България успешно да защитава своите национални интереси и способността на управлява-щите да вземат най-правилните полити-чески решения в тази все по-сложна меж-дународна обстановка.

Бончо АСЕНОВ

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012 ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

30 31

равноСмЕтКаЛ

О

В

Л

О

В

Отдавна съм извън гаран-ция и вече всяка повреда

може да се окаже фатална. То досега повреди имаше всякакви, ала като опитен глиган все успя-вах да се провра през пусиите на живота и ето, наближавам шест-десет. Дойде време за равно-сметка.

Преживях жестоки пусии. Стреляха по мен от всички стра-ни, ала аз все някак се измъквах. Понякога с дълбоки рани, но те заздравяваха и ме правиха още по-силен. Последно стреляха по мен с тринадесет нули модел „Ар-трит“ и с бренеке „Паркинсон“. Но това не е нищо! В безмилостния ход на живота много приятели бяха смъртоносно ранени и си отидоха преждевременно. Хубави хора. Честни, прями и верни на своите идеали. Без тях животът ми опустя и ми иде както Шопен-хауер да кажа: „Колкото по-дълго живея толкова повече обиквам своето куче“.

Завърших архитектура, ала го-лямата ми любов си остана музи-ката и до днес свиря в рок група. Имах щастлива съдба. Обиколих света, срещнах се с много култу-ри и научих чужди езици. Всеки от тях беше отворен прозорец към света. Изчетох в оригинал почти всички класици, от Омир до Толстой, но останах влюбен в Хемингуей, навярно защото и той е бил страстен ловец и рибар, а и аз обичам да пиша.

Голямата ми мечта се сбъдна, когато едва на 29 години попад-нах в Африка и както Хемингуей бях омагьосан от прелестта на африканските животни. Оттогава живея сред тях и им се наслаж-давам. Често ми идват на гости ловци от България. Излизаме за-едно на лов в саваната и те оне-мяват от възхищение при среща-та с тях.

Понякога имам чувството, че наистина обичам животните по-вече от хората. Знам, че това не е достойно и се укорявам, но как да обичам себеподобните, които се крадат, лъжат и даже си хвър-лят атомни бомби? Защо? Само за да са по-богати от другите, без въобще да им пука, че една пета от населението гладува, а един процент притежава петдесет про-

цента от богатствата на Земята. Много съм разочарован. Тази ми рана не ще да зарасте.

Като млад вярвах, че светът може да стане по-справедлив. Идол ми беше Ернесто Гевара. Човекът се отказал от пари, имо-ти, министерски постове, слава и оставил даже най-свидното – де-цата си, за да се бори с оръжие срещу неправдата. И какво? Уби-ли го и го обявили за терорист. Да, стрелял е по хора. И по него са стреляли. Сега, когато преми-нах през толкова много житейски пусии мога да кажа, че е сбъркал само в едно – „Насила хубост не става!“.

Живеем във времето на на-учно-техническия прогрес. Хора

отдавна се разходиха по Луната. Ползваме компютри и безжич-ни телефони. Медицината е на прага да овладее клонирането и да ни отърве от безброй наслед-ствени болести, а още вярваме, че първата жена е произлязла от реброто на първия мъж, и ако загинем в защита на своята вяра ще бъдем възнаградени със се-демдесет девици на другия свят. Недоумявам как е възможно при наличието на толкова мно-го неоспорими научни знания да вярваме в подобни щуротии. Ще дойде ли ден, когато всички религиозно храмове ще станат светски училища и всички рели-гиозни служители ще бъдат учи-тели в тях? Едно е сигурно. Аз

няма да доживея този ден, но ще напусна света, вярвайки в него.

Гордея се че съм българин, че във вените ми пулсира част от кръвта на Крум, Левски, Бо-тев, Вапцаров, Гяуров, Проданов и още стотици достойни чеда на България, покорили световни-те върхове със себеотрицание в името на родината, без корист и без помощ – без кислород. След дългото скитане по света без всякакво съмнение мога да кажа, че България е най-краси-вата страна на Земята и да до-бавя с тъга: „Прекрасна родина, ужасна държава!“.

Все още търся отговор на въ-проса: защо ние българите сме толкова разделени и се мразим толкова много, та за нас се го-вори, че сами се теглим обратно във врящия казан на ада? Веро-ятно това е много стара болест, възникнала в древността с про-кобата над ханския род Дуло заради отливането на неръждяс-ващата сплав „славянобългари“, кланетата около покръстването и трагедията на великия Борис–Михаил, благодарение на когото десет процента от населението на Земята пише на Кирилица.

Няма съмнение, че и така нареченото петвековно „турско присъствие“ е допринесло много за душевното ни падение. Сами-ят Захари Стоянов констатира с болка в своите записки: „Зад всеки въстанал срещу робство-то герой стояха по девет преда-теля“. Съдете сами робство ли е било, присъствие ли е било, и как сме въставали срещу него. После идват кървавите разпра-ви между русофили и русофоби. След тях се нижат войнишкото въстание; деветоюнският преврат и отвращаващото убийството на Стамболийски с покровителство-то на „Негово Величество“ – ца-рят; удавянето на стотици сеп-темврийски въстаници, натикани без съд в шлепове, затворени и потопени в Дунав; разстрелът на ястребинчетата и гнусните вен-дети по време на „Народния“ съд. Дали някога ще проумеем, че светло бъдеще се гради с обич, не с мъст?

А какво да кажем за демо-кратичното събаряне на стотици паметници; преименуването на улици, площади и градове; погро-ма над Народното събрание; из-хвърлянето на Смирненски, Гео Милев и Вапцаров от учебните програми; ужасяващата престъп-ност, безработица, проституция

и мизерия; безмилостното поли-тическо хулене и безспирният грабеж на народното доверие от всички партии, от крайно леви-те до крайно десните? Немея и страдам!

Така родината ми кърви през вековете, защото се ненавижда-ме и все пак оцелява, защото сме издръжливо – сурово племе. Но въпреки всичко я обичам безмер-но. Такава – многострадална ми е още по-скъпа и най-високата чест в моя живот е да бъда неин почетен консул. Да, почетен, а не платен и ще є служа безмълвно с почит до гроб...

Накрая, колкото и да ми е не-удобно, трябва да призная, че най-дълбоките рани не ми на-несоха страданията по неспра-ведливия свят, нито разпнатата ми родина, даже още по-малко враговете, които се научих да уважавам, а самодивите от неж-

Михаил Михайлов

ния пол. Прекалено много се на-слаждавах на красотата им. Но това беше пагубна наслада, като опиянението на Икар от красота-та на слънцето. Беше нетрайна, платена със страдание. Не ги укорявам – самодивите. Вината е моя. Наслаждавах се на ху-бостта им, а не на духа им. И все пак тази наслада ми донесе най-щастливите мигове от живота и ме дари с едно умно дете, което изпълни живота ми с неугасва-ща светлина. Ако можех да го изживея отново, бих го повторил изцяло – същият. Не бих отстра-нил нищо лошо в него. Без лошо няма хубаво!

Но замълчи сърце! Стига съм драскал врели некипели. По-до-бре като Гагарин, когато се е връ-щал от Космоса, да ви изпея: „Я люблю тебя жизнь“!

Михаил Михайлов23 Юни 2012

ОХРАНА ОРЪЖИЕ СИГУРНОСТ.СЕпТЕмвРИ 2012

32

ПОЗИЦИЯ НА ОБщЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ОТБРАНАТА

ДИфЕРЕНЦИРАНИЯТ ПОДХОД ЗА ИНДЕКСИРАНЕ НА ПЕНСИИТЕ Е ОБИДА ЗА НАС

ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ЦС НА СОСЗР

НЕОБХОДИМО Е УВЕЛИчАВАНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВОЕННОСЛУЖЕщИТЕ

Общественият съвет по въпросите на отбраната (ОСВО) следи вни-

мателно дискусията във връзка с намере-нията, изразени от финансовия министър Симеон Дянков, за увеличаване на пенси-ите. Категорично не приемаме варианта хората с по-високи пенсии да получат увеличение, колкото е процента на ин-флацията, а за тези с по-ниски – с по-ви-сок процент. За членовете на нашите 25 организации от сферата на отбраната и сигурността това е не само неприемливо, но го приемаме като обида. Категорич-но сме на становището всички пенсии да бъдат увеличени с еднакъв процент, колкото е процентът на кумулативната инфлация.

Ние се присъединяваме към пози-цията на Българската стопанска камара (БСК), която предупреждава за опасност-

та да се отиде на диференциран подход за индексиране на пенсиите, което и според нея е обида и наказание за хората с по-го-лям принос към осигурителната система. Най-справедливото е размерът на пенсия-та да е функция от размера на осигурител-ните вноски. Напълно сме съгласни със становището на работодателите, че това трябва да е национална, а не правител-ствена политика, т.е. трябва да се отразя-ва интересите на осигурените лица и да не бъде част от предизборните обещания на кабинета.

Разбира се, и това решение на прави-телството няма да ни удовлетвори в пълна степен. Припомняме част от деклараци-ята, която бе приета на 12.07.2012 г. от Общото събрание на ОСВО, изпратена до институциите и публикувана: „Да се премахнат наложените от години огра-

ничения върху заплати и пенсии, което обрича болшинството от населението, в това число и воините от запаса и резерва, военноинвалидите и военнопострадали-те и ветераните от войните на мизерно съществуване, което не съответства на утвърдените европейски норми на живот в една демократична държава, каквато се стреми да бъде Република България.“ Да не забравяме, че вече 12 години бол-шинството от нашите членове са дискри-минирани. На тях им е отнето правото да получават пълния размер на пенсията си, която са заработили, като военнослуже-щи или служители на обществения ред и сигурността.

Обществен съвет повъпросите на отбраната

О.р генерал-лейтенант Кирил ЦВЕТКОВ, председател

До президента на Р. България Росен Плевнелиев

До председателя на Народното събра-ние Цецка Цачева

До министър-председателя Бойко Бо-рисов

Копие до министъра на отбраната Аню Ангелов

Ръководството на ЦС на Съюза на офицерите и сержантите от запа-

са и резерва (СОСЗР) изразява своето категорично становище, относно необхо-димостта от увеличаване на заплащането на военнослужещите. Във връзка с това подкрепяме намеренията на Министер-ството на отбраната изразени от министъ-ра на отбраната Аню Ангелов, началника на отбраната генерал Симеон Симеонов и заместник-министъра на отбраната Ва-лентин Радев, за повишаване на възна-гражденията на офицерите, сержантите и войниците от 1 януари 2013 г.

Като хора, които са отдали целия си съзнателен живот на изграждането на Българската армия и на защитата на Ро-дината, сме твърдо убедени, че достойно-то заплащане на труда е от важно значе-ние за мотивацията на военнослужещите. Особено днес, когато наборната армия остана в годините назад, а професиона-лизмът има своята висока цена.

Известно е, че повече от три години

военните заплати не са променяни. В същото време бяха увеличени възна-гражданията на държавните служители. Във всички министерства и ведомства се получава допълнително материално оси-гуряване, а в армията – не. Тази ситуация не може да не влияе негативно на само-чувствието на военнослужещите, което впрочем се забелязва и без социологиче-ски проучвания.

През 2012 и 2013 г. е най-съществена-та част от военната реформа, която про-вежда правителството на ГЕРБ. Налага се няколко хиляди военнослужещи да поне-сат тежестите на промените, променяйки мястото си на служба, търсейки нови до-мове, работа на членовете на семейства-та си, детски градини и училища за децата си. Убедени сме, че тези, които, въпреки всичко, останат да служат на Родината, засужават по-високо заплащане.

Като член на Международната конфе-дерация на офицерите от резерва в НАТО – СИОР, и бъдещ нейн президент, СОСЗР вижда, че в годините напред Въоръжени-те сили ще разчитат изключително много на своя резерв, както за мисии в страната, така и за операции далеч от нашите гра-ници. Набирането на кандидати за добро-волния резерв тепърва започва. Смятаме, че не бива да се подценява материалният стимул в този процес. Службата на ре-зервиста също трябва да бъде оценена и

заплатена по достойнство. Обръщаме се към министър-предсе-

дателя Бойко Борисов и цялото правител-ство с призив при подготовката и обсъж-дането на държавния бюджет за 2013 г. да се предвидят необходимите средства за увеличаване на възнагражденията на военнослужещите от 1 януари 2013 г. И то увеличение, което отговаря на тежкия и рисков труд на офицерите, сержантите и войниците от Въоръжените ни сили. На-дяваме се, че народните представители ще подкрепят едно такова решение на Министерския съвет. Уверени сме, че сме на едни и същи позиции с президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев. Уверяваме Ви, че с тази декларация ставаме изразител и на желанието на българските военнослу-жещи, които честно и достойно изпълня-ват своя дълг.

СОСЗР продължава да стои твърдо на позициите на национална военно-ро-долюбива организация, чиято главна цел е да подпомага укрепването на национал-ната ни сигурност. Част от усилията ни в тази насока е и тази декларация. Ще оце-ним решенията на Народното събрание и Министерския съвет като национално от-говорни, ако призивът ни срещне тяхната подкрепа.

ген. лейт. о.р. Стоян ТОПАлОВпредседател на ЦС на СОСЗР