Строителство Градът

9771310983000

>38

3838

Брой 38 (818), 14 - 20 октомври 2013 г., цена 1.50 лв. www.gradat.bg

ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ И РЕГИОНИ

Проектите и идеите, които променят българските градовеДе ц е н т р а л и з а ц и я -

та идва на дневен ред - предстои създаване на пътна карта и задълбочен анализ на необходимите мерки.

ГИС технологиите на-лагат ново мислене - ин-формираност, обмен на данни, споделяне на ин-формацията, необходи-ма за вземането на упра-

вленски решения.Време е за единния ка-

дастър, обединяващ спе-циализираните кадас-трални карти и земедел-ския кадастър.

По-добра среда и ин-фраструктура, които да стимулират и улесняват инвестициите - за това настояват инвеститори-те.

Качествени публични архитектурни конкурси иска архитектурната гил-дия - за качествена архи-тектура.

По-строги правила и норми и разплащане на задълженията на държа-вата и общините искат строителните компании.

Проектите и идеи-те, които променят бъл-

гарските градове - това бяха темите на „Форум ГРАДЪТ“ с организатор „Градът Медиа груп“ и стратегически партньори Националното сдруже-ние на общините в Бъл-гария и Столична общи-на. До 25 октомври на бул. „Витоша” излож-ба „ГРАДЪТ“ представя градското развитие в раз-

дели „Пространствено и териториално развитие на градовете“, „Енергий-на ефективност на сгра-ди“, „Обществени прос-транства“, „Транспортна инфраструктура“ и „Next generation“ - проектни-те идеи на абсолвенти от висшите училища по ар-хитектура и строител-ство.

„Форум Градът“„Форум Градът“Финансовата децентрализация на общините: Финансовата децентрализация на общините:

подкрепена от инвеститори, архитекти и строителиподкрепена от инвеститори, архитекти и строители

www.balkanstroy.com

КОНКУРС ЗА ОБЕМНО-УСТОЙЧИВО ПРОУЧВАНЕ

НА СТОЛИЧНИЯ ЦЕНТЪР СТР. 14-15

ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТРАФИКА

ЩЕ РЕГУЛИРА 50 КРЪСТОВИЩА В ПЛОВДИВ СТР. 18

OЩЕ В БРОЯ:

2 gradat.bg Строителство ГРАДЪТ, 14 - 20 октомври 2013 г.

Издава: Балпекс ООД

Управител: инж. Венета Кръстева: e-mail: [email protected]

Мария Найденова - изпълнителен директор, 0897/84 62 80, [email protected]

Наталия Димитрова - мениджър „Бизнес развитие“, 0897/84 62 71, [email protected]

Редакция: 02/958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Райна Дормишкова - главен редактор, 0897/846275, [email protected]

Николай Тодоров - отговорен редактор, 0898/617 162, [email protected]

Милена Червенова - зам. главен редактор, 0898/613 130, [email protected]

Таня Тодорова - редактор, 0897/846 274, [email protected]

Елина Николчева - редактор, 0897/846 282, [email protected]

Силвия Ценова - редактор Варна (052/63 22 52), 0897/84 62 79, [email protected];

Светла Добрева - редактор Пловдив (032/968 030), 0897/846 284, [email protected]

Силвия Златкова - редактор Плевен (064/800 474), 0897/846 286, [email protected]

Маркетинг и реклама: 02/958 88 55; 850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558

Анна Георгиева - мениджър „Реклама“ 0897/84 62 69, [email protected]

Таня Трифонова - реклама и маркетинг, 0897/84 62 73, [email protected]

Димитър Кадрев - компютърен дизайн, 0898/61 31 34, [email protected],

Татяна Христова - компютърен дизайн, 0896/66 27 15, [email protected]

Мария Съботинова - фоторепортер, 0897/846 277, [email protected]

Предпечат: Елисавета Иванова

Централeн офис: София 1612, бул. „Акад. Ив.Ев. Гешов“ 104, ет.1, 02/ 958 88 55;

850 47 10; 850 47 15; факс: 02/ 958 8558, e-mail: [email protected]

Регионални офиси: Пловдив: ул. Г.М. Димитров №5, ет.1, офис 1, тел./факс 032/ 968 030, e-mail: [email protected]Варна: ул. Мусала №10, Дом на архитекта, тел. 052/ 63 22 52, e-mail: [email protected]Плевен: ул.Дойран №160 ет.3; офис 309, тел. 064/ 800 474, e-mail: [email protected]Банкова сметка на Балпекс ООД:„Банка ОББ“ АД, BG81 UBBS 8002 1005 2447 20, BIC UBBSBGSFБанкова сметка за абонамент: „Икономедиа“ АД„Алфа банка“ - Клон „България“, BG67 CRBA 9898 1001 0740 62, BIC: CRBABGSFАбонамент: 02/93 76 349; e-mail: [email protected]

Печат: „Алианс Медиапринт“ ЕАД, София, жк „Дружба“, ул. „Илия Бешков“ 3, 02 / 42 25 900

СЪДЪРЖАНИЕ

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ 3

Пощенска банка и Институтът за пазарна икономика с икономически анализ:

Ръст на депозитите и запазване темпа на кредитите

ИНТЕРВЮ 4-5

Марио Захариев, основател и изпълнителен директор на „Феърплей интернешънъл“:От строително-предприемаческа в иновативно-творче-ска инвестиционна компания

РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ 6-7

Изготвен е докладът за екологичната оценка към ОУП на Плевен

„Тракия икономическа зона” ще привлече 800 млн. евро инвестиции в следващите 10 години

ГРАДСКА СРЕДА 8

Интерактивен атракцион „Подземният град” изграж-дат в Бургас с подкрепа на JESSICA

ОУП на Долината на тракийските царе ще бъде готов до март 2014 г.

Обновиха корпус от ОДЗ „Снежанка” в Плевен

ГРАДЪТ И СГРАДИТЕ 9

Остров Света Анастасия е най-новата туристическа атракция на Бургас

АРХИТЕКТУРА 10-11

Арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архи-тектите в България:Работи се на парче, което доведе до липса на хармо-ния в средата

Български архитекти по света

ИПГВР 12

„Архитектурен салон Варна 2013”Над 70 проекта и реализации показаха варненските архитекти

40 обекта на петата архитектурна изложба в Плевен

ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ 13

Фасилити мениджмънт: Реализация в България

АРХИТЕКТУРА 14-15

Обявяват конкурс за проектна готовност на Столич-на община

ИПГВР 16

Интегриран план за градско възстановяване и разви-тие на гр. Враца

ПЪТИЩА 17

Сийм Калас: Само най-добрите проекти ще получат европейско финансиране

Завърши Шестата национална конференция по пъти-ща

ГРАДСКА МОБИЛНОСТ 18-19

Център за управление на трафика ще регулира 50 кръстовища в Пловдив

Община Плевен обяви търг за система за управление на градския транспорт

Комисията даде безвъзмездно 4 млн. евро на Civitas Capital за устойчива градска мобилност

Жителите на Божурище имат нов велопаркинг

Община Плевен обяви търг за система за управление на градския транспорт

Обновяват 4 км булеварди в „Младост“ и „Дружба“ с изграждането на метрото

Строят новата автогара в Пазарджик чрез ПЧП

Актуализират проучвания за системата на градския транспорт на София

Две фирми се състезават за преустройство на трам-вайното кръстовище бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“

ЛЕТИЩА, ПРИСТАНИЩА 20

Изграждат граничното полицейско пристанище в Со-зопол

Реконструкцията и модернизацията на рибарско прис-танище Поморие вече са възможни

По-строги правила за летателното време на пилотите

ВИК 21

По немска технология строят ПСОВ на левия бряг на р. Арда в Кърджали

Изграждат нова ВиК мрежа в кв. „Кап. Петко войвода“ в Свиленград

Община Стара Загора стартира изпълнението на во-дния проект

Плевен избира доставчик на мобилно оборудване за новото сметище

ЕЛЕКТРО-, ТОПЛО-, ГАЗОСНАБДЯВАНЕ 22

Стефан Апостолов, изпълнителен директор на „ЧЕЗ Разпределение България”:Формира се нова схема на електрозахранването на София

ТЕМА 23-31

Сертификати за отлично представяне на абсолвенти в изложба „Градът“

Децентрализацията създава отговорни общини и раз-вива регионите

Публично-частното партньорство и смесеното финан-сиране - перспективи за градското развитие

За нова законова уредба и повече конкурси настояват архитектите

3gradat.bgСтроителство ГРАДЪТ, 14 - 20 октомври 2013 г.

ИКОНОМИКА И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ

Кредитният пазар в България демонстрира стабилност по време на финансова криза. През второто тримесечие се наблюдава положителен ръст на потребителските кредити на месечна база, въпреки че на годиш-на база все още се отчи-та спад. Налице е също така подобряване на ка-чеството на портфейли-те от потребителски кре-дити и постепенно сви-ване на дела на лошите и преструктурирани кре-дити през първото полу-годие на 2013 г.

Това са основните из-води в първия съвместен тримесечен икономиче-ски анализ с фокус вър-ху потребителските кре-дити на Пощенска бан-ка и Института за па-зарна икономика. Двете организации вече си съ-трудничат за изготвяне на регулярни тримесеч-ни анализи, като всеки от тях ще включва и ак-туален разбор на опреде-лен сегмент от банковия пазар.

Според паричната ста-тистика на БНБ има

сериозен спад при ло-шите и преструктури-раните потребителски кредити – от 1.32 млрд. лв. средно за 2012 г. до 1.19 млрд. лв. средно за първите шест месеца на тази година. Благодарение на това техният дял от отпусна-тите потребителски кре-дити спада от близо 18% средно за 2012 г. до 16.4% средно за първите шест месеца на тази година. Това най-вероятно се дължи на предоговоре-ните погасителни плано-ве при преструктурира-ните кредити, които поз-воляват на кредитополу-чателите да ги погасяват, вместо те да се превръ-

щат в лоши кредити.Портфейлът от потре-

бителски кредити на По-щенска банка е третият по големина в страната и към края на юни въз-лиза на 10.6% от всички потребителски кредити. Според актуалните дан-ни на банката преобла-даващата част от кре-дитополучателите са се-мейни (54-55%),като де-лът се запазва от 2012 г. В края на юни кредитите до 5 г. намаляват от 60% през 2012 г. до 41.7%, до-като задълженията над 5 г. растат като дял от всички отпуснати кре-дити. Кредитите до 1 го-дина, които към края на първото тримесечие са 15.2%, се свиват до едва 4% към края на второто. Възможно обяснение би могло да бъде усиленото заемане на средства с цел издължаване към дър-жавния и местните бю-джети през първото три-месечие.

Данните от наблюде-нието на работната сила за първото полугодие на 2013 г. също носят по-скоро положителен сиг-нал.

От началото на 2013 г. броят на заетите започ-ва да се покачва и в абсолютен размер след 16 поредни триме-сечия на спад. Това е и най-солидният показа-тел, че вече се създават нови работни места и ре-алното възстановяване на пазара на труда е за-почнало, като тенденци-ята е за плавен ръст на заетите до края на годи-ната. Броят на „обезку-ражените” лица спада, като през второто три-месечие на 2013 г. 20 хил. души повече спрямо го-дина по-рано са намери-ли мотивация активно да потърсят работа.

През първите две три-месечия на 2013 г. започ-ват да се забелязват и първите положителни сигнали на пазара на тру-да в някои от области-те в Северна България - най-вече Плевен, Габро-во, Русе, Варна и Добрич. В Южна България, ко-ято като цяло показва по-бързо и убедително преодоляване на криза-та, най-бързо се възста-новява пазарът на тру-да в област Бургас, къде-то има реални шансове в края на тази година зае-тостта да достигне пред-кризисните си нива.

Депозитите на домакин-ствата продължават ус-тойчиво да нарастват, като през 2013 г. вече над-вишават 35 млрд. лв. Раз-бивката показва, че уве-личението е предимно по отношение на по-го-лемите депозити (напр. над 20 хил. лв.), като ло-гично склонността към спестяване се проявява най-силно при хората с по-високи доходи и тези, които в по-малка степен са засегнати от кризата.

Към средата на 2013 г. срещу 35 млрд. лв. кре-дити на предприятията стоят над 35 млрд. лв. де-позити на домакинства-та, което навежда на ми-сълта, че корекцията вече се е случила и работещи-те предприятия в момен-та зависят от своята кон-курентоспособност, а не от спекулативни очаква-ния за постоянен приток на външен ресурс.

През 2012 г. средного-дишният общ доход на домакинствата отбеляза най-чувстви-телното си повишаване от началото на кризата - реален ръст от 11.1%, като този висок темп над 10% се запазва и през

първото полугодие на 2013 г.

Продължава тенден-цията за увеличаване на дела на заетите лица в домакинствата и на ни-вата на заплащането на труда в икономиката. Наблюдава се и първото чувствително увелича-ване на доходите от пен-сии от началото на кри-зата, след като пенсиите бяха повишени от април 2013 г.

И през 2013 г. сред-ната склонност на дома-кинствата към консума-ция се задържа на стой-ност над 0.80 (на всеки 1 лев доход домакинства-та в страната потребяват над 80 стотинки). През второто тримесечие тя е 0.83 при 0.82 през същия период на 2012 г. Заедно с увеличаването на дохо-дите от заеми и кредити през първото полугодие повишението индикира постепенно стабилизи-ране на очакванията на домакинствата за техни-те бъдещи доходи.

Пощенска банка и Институтът за пазарна икономика с икономически анализ:

Ръст на депозитите и запазване темпа на кредитите

• Положителен ръст на потребителски-те кредити на месеч-на база през второто тримесечие на 2013 г.

• Подобрява се ка-чеството на портфей-лите от потребителски кредити

• От началото на 2013 г. се наблюдава съз-даване на нови ра-ботни места и спад в броя на обезкураже-ните

• Над 10% ръст на средногодишния общ доход на домакин-ствата през 2012 г. и 2013 г.

ФЦЦ Конструксион-клон България(строител на Дунав мост 2 Видин - Калафат)

ПРОДАВА СЛЕДНИТЕ МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ:

1. Автобетонпомпа ЕLBA AP 13023 EM32/36-D на шаси MERCEDES 3332 B ACTROS – производителност 130 куб. м. на час.

2. Автобетоновози IVECO AD 340 T 41 B – 9 куб. м. – 9 бр.3. Камион DAF с 3 оси и кран за самотоварене – 1 бр.4.Камион DAF с 4 оси и кран за самотоварене – 1 бр.5.Асфалтова база с производителност 160-180 т/час.6. Контeйнери за офиси, производство на австрийска фирма

„CONTAINEX” в отлично състояние – композиции с раз-лични размери, направени от 2, 3, 4 или повече стандарт-ни модули.

7. Производствено хале, закрито, с размери 40 м х 75 м, ви-сочина 11 м, с 2 мостови кранове DEMAG, всеки кран с по 2 куки: единият 8 т + 8 т, другият 3,2 т + 3,2 т

Горепосочените са били използвани при строежана Дунав мост Видин - Калафат и се намират във Видин.

Цени по договаряне.За повече подробности: 0885.934168 или 0884.599092

РЪСТ НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО НА ДОМАКИНСТВАТА НА ГОДИШНА БАЗА, % РЪСТ НА БВП НА ГОДИШНА БАЗА, %

2009 2010 2011 2012 Q1 2013

Q2 2013

-510152025303540

2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИ И ГОДИШЕН ТЕМП НА ИЗМЕНЕНИЕ, %

ДЕПОЗИТИ НА ДОМАКИНСТВАТА И КРЕДИТИ НА НЕФИНАНСОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ, МЛРД. ЛВ.

Депозити на домакинства (млрд. лв.)

Кредити на нефинансови предприятия (млрд. лв.)


ИНТЕРВЮ

Г-н Захариев, честит биз-нес юбилей! Как оценява-те развитието на „Феър-плей интернешънъл“ 20 години по-късно?

- Не мисля, че стартът и раз-витието на „Феърплей ин-тернешънъл“ бяха толкова бързи - през първите 7-8 го-дини работихме със сравни-телно бавни темпове, създа-вахме екип, стандарти и се пригаждахме към търсене-то и предлагането. Едва след това започнахме малко по-стремглаво нагоре, напип-вайки нишите в пазара. Гор-дея се с факта, че за 20 години „Феърплей интернешънъл“ се превърна от строително-предприемаческа в иноватив-но-творческа инвестиционна компания. Не съжалявам за нищо, това, което сме направили, е тряб-вало да се направи, това, ко-ето не сме направили, явно или пазарът не го е искал, или ние не сме могли да го напра-вим.

Първият затворен ком-плекс, първият обслуж-ван апарт хотел, първи-ят четиризвезден бути-ков хотел в столицата, първият петзвезден хо-тел с археология в пар-тера?

- Не бих казал, че сме съвсем, съвсем първите във всички тези начинания, но сме едни от първите. Със затворени-те комплекси, които направи-хме, имахме и малко късмет да попаднем на по-големи парцели, които да организи-раме. Разбира се, имаме заслу-ги във връзка с това как сме ги организирали. Смятам, че пазарът ни е подсказал какво е търсенето и какво да пред-ложим. Защо повечето от ин-веститорските компании не са го предложили не мога да кажа, може би не са вярвали в такава идея, може би не са имали възможност да разви-ят по-голям терен. Лично аз съм много доволен от това, че в няколко от тези начина-ния сме едни от първите. И до ден-днешен експлоатация-та на тези обекти показва, че те са наистина успешни.

Често коментирате дъл-госрочната устойчивост на един проект - това все по-важно ли е в променя-щата се среда?

- Разбира се, че дългосрочна-та устойчивост на един про-ект е много важна и сме я ко-ментирали многократно. Ние вярваме, че ако един комплекс

е добре измислен и след по-строяването му всички живу-щи продължават да вярват в начина на експлоатацията му и да развиват първоначална-та му идея, а не я съсипват, той има нужната дългосроч-на устойчивост. При това по-ложение всички са доволни - и тези, които са инвестирали в него, и тези, които впослед-ствие са купили отделни час-ти от него като апартаменти, магазини, заведения, и не на последно място тези, които го експлоатират.

„Затворен комплекс“ - как еволюира този фено-мен за България?

- Когато говорим за ком-плекс от затворен тип, според мен няма разлика в това дали имотите в него са собствени жилища, или са за обслужва-не, отдаване под наем и упра-вление. Въпросът е дали чо-век може да си позволи мал-ко по-висок стандарт, защо-то затвореният комплекс из-исква поддръжка, която стру-

ва повече пари. Ненапразно цените в тези затворени ком-плекси са по-високи. Те не се дължат само на по-високо-то качество на строителство-то и организацията в компле-кса, а и на експлоатационни-те разходи, които са по-висо-ки, отколкото в един обикно-вен блок, където общите час-ти се свеждат до стълбищната клетка. Затвореният комплекс предлага и повече услуги, а аз винаги съм казвал, че луксът е в услугите. Смятам, че е въ-прос на избор и възможности дали човек иска и може да си позволи лукса на един затво-рен комплекс, който съответ-но струва по-скъпо.

В кои направления е кон-центрирана в момента основната ви инвести-ционна дейност?

- В момента продължаваме да развиваме ваканционно се-лище „Санта Марина“ в Со-зопол, бизнеса с управление на хотелски имоти, както и инвестициите ни в земедели-ето. Засега не предвиждаме нови направления към основ-ните ни дейности. Пак се връ-щам на това, че бихме изчака-ли по-скоро пазарът да пока-же какви са потребностите и в каква посока да се насочим.

Можете ли да сравните дейности като развива-не на нови проекти с уп-равлението на готовите инвестиционни имоти и хотели?

- Ние управляваме почти по-ловината от обектите, които сме построили. Естествено че когато сме развивали проек-та, ние сме мислили и как ще го управляваме. От самото

начало ние мислим за по-дъл-госрочни инвестиции. Про-ектирайки, мислим и как ще се управляват и експлоатират обектите така, че за в бъдеще всички да са доволни. В този смисъл има връзка между това как се проектират и как се управляват. А що се отна-ся до сравнението – период-ът на експлоатацията е много по-дългосрочен, изисква хора с други умения и друг начин на структуриране независи-мо от това кой после ще упра-влява обекта.

Преди време казахте, че са необходими промени в Закона за етажната соб-ственост с оглед на за-творените комплекси?

- Смятам, че така, както За-конът за устройство на тери-торията третира по различен начин сградите в градска сре-да, тези в централната градска част, вилните и ваканционни селища, които се използват основно сезонно, така и Зако-нът за етажната собственост трябва да разграничи упра-влението на тези имоти. Ва-канционните селища напри-мер, които също са тип затво-рен комплекс, се използват сезонно от много хора от раз-лични краища на света, кои-то не ги обитават постоян-но. Съвсем различно е упра-влението на една сграда, коя-то е в градска част и се обита-ва 12 месеца в годината, а съв-сем различно е вилното сели-ще, където има собственици, които по 2-3 години не ид-ват, но има и постоянно жи-вущи, има апартаменти, ко-ито се отдават под наем, има и такива, които се ползват се-зонно от персонала. Смятам,

Марио Захариев, основател и изпълнителен директор на „Феърплей интернешънъл“:

От строително-предприемаческа към иновативно-творческа инвестиционна компания

Марио Захариев осно-вава компанията за-едно със съпруга-

та си Анна Захариева през 1993 г. В момента и двама-та са изпълнителни дирек-тори. Компанията е осно-вана като строително-пре-дприемаческа фирма, коя-то за 20 години се превър-на в една от най-уважава-ните български инвестици-онни компании.

Ние вярваме, че ако един ком-

плекс е добре из-мислен и след по-строяването му всички живущи про-дължават да вяр-ват в начина на екс-плоатацията му и да развиват първо-началната му идея, а не я съсипват, той има нужната дълго-срочна устойчивост

„Феърплей интернешънъл“ на 20 години


ИНТЕРВЮ

че законът трябва да даде по-вече възможност на управля-ващите компании да създават различни правила в различ-ните видове жилищни имо-ти, било то ваканционни или основни жилищни сгради.

Бизнесът със земеделски земи не е нов за вас, как ще го коментирате?

- Повече от 10 години разви-ваме земеделие, имаме немал-ка структура, която не инве-стира просто спекулативно в този бизнес, а управлява и об-работва земеделски земи, съз-дава складови пространства и фуражопроизводство, прера-ботва зърнени култури. Има-ме и кравеферма. Това е съв-сем различен бранш, където нещата никога не се случват за 1 година, цикълът в земеде-лието е около 3-4 години, тъй като в България напоителни-те ни системи практически не работят и сме много зависи-ми от метеорологичните ус-ловия. От друга страна, ние сме пре-калено малък производи-тел на фона на други държа-ви от Черноморския басейн като Румъния, Украйна и Ру-сия и не можем да диктуваме нито цени, нито пък имаме преработвателни мощности, така че да сме голям потреби-тел на суровини. Тук сме из-цяло зависими от по-големи-те зърнопроизводители в ра-йона и от инфраструктура-та, чрез която можем да из-насяме нашата продукция. А пристанищата и по Дунава, и по Черноморието са доста стари, зле организирани и не могат да поемат голям обем, когато става въпрос за износ или внос. Преработвателната промишленост е все още не-достатъчно добре развита и с готова продукция също не можем да излезем на по-голе-ми пазари. Като във всеки бизнес ние се опитваме да се развиваме и въпреки пречките смятам, че в последните години очаква-нията ни се оправдават и се движим в правилната посо-ка.

От каква туристическа стратегия има нужда България?

- За мен посоката, в която в момента се движи туристи-ческата стратегия, е правил-на: да се развиват балнеол-ожкият, културният, религи-озният и други видове тури-зъм. Най-много закъсваме със събитийния (конферен-тен) туризъм, който е много важно да се развие. България все още стои отделена и поч-ти нищо европейски значимо не се случва у нас. От друга страна, това, кое-то много пречи на туристи-ческия бизнес в момента, са прекалено ниските цени. С тези цени ние нито имаме възможност да развиваме ту-ристически дестинации, нито да поддържаме вече готова-та хотелска база, която съв-сем не е лоша, нямаме и въз-можност да обучаваме персо-нал. На много места в Бълга-рия туристическият бранш буквално е на ръба на оце-ляването, което не е добре за бизнеса. Ако няма достатъч-но средства, за да се развива, той е обречен. За благоприятното влияние на туризма върху сектора на недвижимите имоти е необ-ходимо възможно най-бързо-то изготвяне на общи устрой-ствени планове на общините.

Планове за инвестиции?- Имаме планове, винаги има-ме нови планове. Кога и как-во ново ще започнем и ще ре-ализираме е въпрос на вре-ме. В момента не бих ис-кал да споделям съвсем хао-тично нашите планове, пък и пазарът още не се е стаби-лизирал, че да покаже какво всъщност е търсенето. Да, в момента има търсене за мал-ки, по-евтини жилища, но аз не съм убеден, че това е фор-мулата, която трябва да пре-следваме. Смятам, че това за в бъдеще ще се върне като бу-меранг и към тези, които ку-пуват много евтините жили-ща, и към тези, които ги про-дават, защото евтиното значи и компромиси. За момента аз

не бих искал да правим пре-калено големи компромиси с качеството, нито да поемаме рискове с продажбата на съв-сем евтини жилища. Предпо-читам да изчакаме стабилиза-цията на пазара още малко.

Добро място за бизнес ли е България? Каква перс-пектива виждате от гледна точка на среда-та?

- Имайки предвид намаля-ващите в последните годи-ни чуждестранни инвести-ции, явно България не е най-доброто място за бизнес. В същото време все още има много неразвити ниши. Пак ще се върна към земеделие-то, където преработвателна-та промишленост и търсене-то на пазари за готова про-дукция все още трябва да се развиват. Предвид недостатъчната ин-фраструктура по отноше-ние на туристически атрак-ции има възможност за мно-го голямо развитие и в този сектор. Естествено балнеол-ожките центрове, които имат остарели бази и не са доста-тъчно развити, също имат го-лям потенциал. Смятам, че икономическата среда е така-ва, каквато е, и ние, икономи-ческите субекти, трябва да си намерим малко по-интерна-ционално място в икономи-ческата среда на Европа, а не да мислим само за България. Естествено, ако държавата улесни административните процеси, за нас ще бъде зна-чително по-лесно, по-бързо ще имаме възможност да ре-ализираме проекти, съответ-но по-бързо да привличаме и инвеститори. Но това явно е въпрос на време. Ще тряб-ва да изчакаме както ние да се развием, така да се развие и българската администрация. Да се надяваме, че все пове-че чуждестранни инвестито-ри ще влизат в България, ко-ито ще привличат и все пове-че клиенти за нашата турис-тическа индустрия.

Интервюто взеНиколай ТОДОРОВ


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

Готов е докладът за екологичната оцен-ка към Общия устрой-ствен план (ОУП) на Плевен. Той е изготвен от „Лемна екоинвест – България” АД с ръко-водител на десетчле-нен експертен колектив инж. Йордан Костади-нов. В момента вървят консултациите по него. До 17 октомври се пода-ват писмени становища и възражения в Центъ-ра за административно обслужване на гражда-ните към общината. На-правените препоръки и забележки ще бъдат от-разени в проекта, пос-ледващата фаза на кой-то - окончателният про-ект на ОУП, предстои да

се възложи. Това са втори по-

ред консултации с фи-зически и юридически лица, които има веро-ятност да бъдат засегна-ти от реализирането на новия общ устройствен план на града предвид разпоредбите и реда от Наредбата за условия-та и реда за извършва-не на екологична оцен-ка на планове и програ-ми. Първите се прове-доха през април т.г. До-говорът с фирмата из-пълнител за екологич-ната оценка „Лемна еко-инвест – България“ АД бе подписан на 14 фев-руари т.г. и приключва с издадена положител-на оценка на доклада за

екологична оценка към ОУП. Възложител на разработката е община Плевен.

ОУП на гр. Плевен има стратегически из-мерения в сферата на устройственото пла-ниране на територия-та с дългосрочен харак-тер. Повечето от цели-те и задачите на пла-

на са със средносрочен и дългосрочен характер на действие. Устрой-ствените решения, тяс-но свързани с инвести-ционната политика на общината и на частните инвеститори, са както със средносрочен, така и с по- продължителен период.

П р е п о р ъч и т е л н и -

ят срок за времевия хо-ризонт на действие на ОУП на гр. Плевен, кой-то може да бъде въз-приет от проектантския екип, разработващ пла-на, е 2027 г. Аргумента-цията за това е свързана с прилагането на 7-го-дишните цикли на пла-ниране, възприети в Ев-ропейския съюз. Три-те седемгодишни цикъ-ла, съдържащи се във времевия хоризонт до 2027 г., дават възмож-ност за синхронизира-не на действията по две-те групи документи, ка-саещ територията на гр. Плевен (с неговото зе-млище) – стратегиите и плановете за социално-икономическо развитие на града и неговото ус-тройствено планиране.

Не се очаква засяга-не на елементи от На-ционалната екологична мрежа, се казва в обяв-лението, публикува-но на сайта на община Плевен.

В обхвата на проек-та за ОУП на Плевен по-падат четири защите-ни територии, обявени по смисъла на Закона за защитените територии, и участъци от две за-щитени зони от мрежа-та „Натура 2000“, обя-вени по Закона за био-логичното разнообра-зие. Това са защитени-те местности Кайлъка и Булин дол, природните забележителности „Фо-силно находище на Ба-денска фауна в м. Мост над река Вит” и „Пеще-ра Разбитица”, защите-ни зони „Студенец” и „Река Вит”.

В доклада си „Лемна екоинвест – България” АД препоръчват окон-чателният проект на ОУП да бъде редакти-ран в частта му за тери-торията на ЗМ „Кайлъ-ка”, като устройствено-то зониране в тази те-ритория да съответства изцяло на функционал-ното зониране и режи-мите, утвърдени с плана и за управление.

Необходимо е да бъ-дат коригирани означе-нията на всички защи-тени територии в гра-фичната част на ОУП, тъй като не съответ-стват с реалните им гра-ници, се казва в заклю-чителна част на доклада,

даващ прогноза и оцен-ка за възможните значи-телни въздействия и оч-аквано развитие върху компонентите на окол-ната среда от реализа-цията на предварител-ния проект за ОУП на Плевен.

Основната цел на бъ-дещия ОУП на гр. Пле-вен е да създаде плано-ва основа за дългосроч-но, устойчиво устрой-ствено развитие на ур-банизираните терито-рии и на териториите извън тях, обвързано с Общинския план за раз-витие (2007 - 2013 г.) и другите стратегически и планови документи, ви-зиращи комплексното социално-икономиче-ско развитие и устрой-ствено планиране на гр. Плевен и териториите в землищните му грани-ци.

Финансирането на плана е от бюджета на община Плевен. Орган за одобряване на Общия устройствен план на гр. Плевен е Общински съ-вет – Плевен, а за него-вото прилагане – общи-на Плевен. Изпълнител на разработката е колек-тив на „ТПО Варна – Ге-оарх“ ООД. Главен про-ектант и ръководител на колектива е проф. д-р арх. Иван Никифоров.

Окончателният про-ект на ОУП по всяка ве-роятност ще се възложи в края на тази година след финализиране на процедурите по одобря-ване на предварителния проект – с издаване на положително станови-ще от РИОСВ за еколо-гичната оценка ще пос-ледват съгласувателните процедури със съответ-ните ведомства, одобря-ване от местния експер-тен съвет по устройство на територията, след ко-ето и от общинския съ-вет.

Като друг възможен вариант за процедиране на разработката прак-тиката с община Варна например показа одо-бряване от местен екс-пертен съвет, последва-но от приемане на пла-на от национален екс-пертен съвет към МРР, след което по доклад на кмета - одобрение от об-щинския съвет.

Силвия ЗЛАТКОВА

Изготвен е докладът за екологичната оценка към ОУП на ПлевенОдобряването на разработката във фаза предварителен проект се очаква до края на годината

Препоръчителният срок за време-вия хоризонт на действие на ОУП

на гр. Плевен, който може да бъде възприет от проектантския екип, раз-работващ плана, е 2027 г.


РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ

„Тракия икономиче-ска зона” ще обедини съществуващите и но-воизграждащите се ин-дустриални зони око-ло Пловдив, в които от 1995 г. насам са инвести-рани над 1 млрд. евро и са привлечени повече от 60 крупни инвеститора. Единната им координа-ция и инфраструктурна свързаност ще даде тла-сък на индустриализаци-ята на региона и увелича-ването на заетостта, по-сочи инж. Пламен Пан-чев от сдружение „Ин-вестиционна инициати-ва“ и „Клъстер проекти-ране и строителство ” - инициатори и организа-тори на ТИЗ. Зад публич-но-частния проект заста-наха и осем общини: Асе-новград, Куклен, Мари-ца, Пловдив, Първомай, Родопи, Стамболийски, Раковски, които наскоро подписаха договор за из-граждане на общ железо-пътен ринг и за съвмест-ни действия за подобря-ване на бизнес климата и привличане на чужди

инвеститори.

Общата площ на „Тракия икономическа зона“ е 10 700 000 кв.м

Тя обединява добрия опит и развитието на промишлено-търговски-те комплекси Куклен, Ра-ковски и „Марица“, как-то и на новосъздадени-те – „Агро център Кало-яново”, „Индустриална зона и високотехнологи-чен парк „Тракия” в зем-лището на с. Калековец и парк „Образование и ви-соки технологии“ в Плов-див. До момента в тях са създадени и управлявани проекти на територия от над 5 000 000 кв.м, като 845 000 кв.м са изграде-ните индустриални и ло-гистични площи.

Перспективите - нови5 000 000 кв.м

В следващите 10 годи-ни в ТИЗ се очаква да бъ-дат привлечени още 800 млн. евро инвестиции и разкрити 30 000 работни места, добави инж. Пла-мен Панчев, който е и

председател на съвета на директорите на „Сиенит холдинг”.

Той припомни, че пър-вата индустриална зона в България - „Марица“, стартира през 1995 г. в отговор на интереса на чуждестранни и българ-ски компании. В момен-та заема близо 5000 дка на входа на Пловдив от АМ „Тракия”. Първият инвеститор в нея е „Агри България“, който произ-вежда за световния кон-церн Ferrero Group. Свои заводи изградиха „Либ-

хер”, „Сокотаб”, Шнай-дер електрик”, „Линде”, „Белла България”. Из-раелските инвеститори „Сенсор-Д” и „Газит” са в процес на реализация на логистичен и ритейл парк и предстои да стар-тира голям проект „Трай-дент-Силватика”.

„Раковски” е опре-делена като най-успеш-ния публично-частен модел на индустриал-на зона в България. Раз-вита е на площ от 1 млн. кв.м и отстои само на 14 км от Пловдив с директ-

на връзка от АМ „Тра-кия”. „Проектът старти-ра през 2003 г. и до мо-мента е реализиран на 80%”, посочи инж. Пан-чев. „Уилям Хюз” е пър-вият инвеститор, кой-то влезе в зоната и вече има 4-кратно разшире-ние на производствена-та база, „Кауфланд” из-гради централния си ло-гистичен склад на 90 000 кв.м, а АББ в рамките на 4 години инвестира в два огромни завода с общо 1600 души работен пер-сонал.

В „Промишлено-тър-говска зона Куклен”, раз-положена непосредстве-но до летище Пловдив, са изградени три нови предприятия и са инвес-тирани над 200 млн. лв. в технологично обновя-ване на КЦМ. В зоната се предвижда развитие на логистика, свързана с ле-тището.

Новите проекти в ТИЗ

Парк „Образование и високи технологии” ще бъде разположен върху

300 000 кв.м в Югоизточ-ната индустриална зона на Пловдив. „Амбицията ни е да се направи връз-ка с научния потенциал на Пловдив за развитие на високотехнологични предприятия”, коменти-ра Панчев.

Индустриалната зона с високотехнологичен център „Тракия” ще бъде развита върху 3000 дка на АМ „Тракия” в земли-щето на с. Калековец, об-щина Марица. В средата на 2014 г. се предвижда да стартира първият етап – агротържище, 8-10 пре-работвателни предприя-тия, за 5 от които има ре-ални инвеститори, как-то и високотехнологичен център в сферата на аг-роиндустрията и храни-телните технологии.

„Агро център Калоя-ново” е третата новосъз-дадена зона, която също изцяло е ориентирана в преработката на селско-стопанска продукция и развитие на биоземеде-лие.

Светла ДОБРЕВА

„Тракия икономическа зона” ще привлече 800 млн. евро инвестиции в следващите 10 годиниТя обединява добрия опит на 6-те индустриални зони около Пловдив


ГРАДСКА СРЕДА

Община Бургас обя-ви обществена поръчка за разработване на ин-вестиционен проект във фази идеен и работен проект за изграждане на интерактивен атракци-он „Подземният град“. Инвестиционното на-мерение е финансирано по „Регионален фонд за градско развитие“ АД и „Сосиете Женерал Екс-пресбанк“ АД по съв-местна европейска ини-циатива за устойчиви инвестиции в градски-те райони - JESSICA, в рамките на оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013. Общата цел на проек-та е да подпомогне раз-витието на туризма в община Бургас посред-ством създаване на ино-вативен туристически продукт, единствен по рода си, който ще бъде основна атракция за бъ-

дещите туристи и гости на града. Атракционът ще бъде разположен в съществуващи изоста-вени подземни бомбо-убежища, разположени на територията на При-морски парк - гр. Бур-гас. Бомбоубежищата са с площ от 3180 кв.м с 12 помещения, 17 коридо-ра и четири вход/изхо-да. Заданието за проек-тиране предвижда в ко-ридорите да се предви-дят звукови, визуални, холограмни, 3D/4D/5D видео-механични ефек-ти, които да подготвят подсьзнателно посети-телите за предстоящите атракции. В 12–те поме-щения да се предвидят атракции с поне десет тематични направления – морско дъно, градски площади, стари градски къщи, енциклопедия „Бургас“, оракул, гале-рия „Тъмно”, ретрока-

фене и др. Прогнозната стой-

ност на поръчката е 62 500 лв. без ДДС. Крите-рий за оценка на офер-тите е икономически най-изгодната офер-та при следните пока-затели: предлагана цена с тежест 40 и идейна концепция с тежест 60. Срокът за подаване на офертите е до 4 ноем-ври, а отварянето им е в 10 ч. на 5 ноември.

Превръщат банята на Сюлейман Великолепни в действащ музей

Предстои да старти-ра и вторият етап от ре-конструкцията, соци-ализацията и реставра-цията на банята „Сю-лейман Великолепни каплъджа”, част от ма-щабния проект „Аква Калиде”. Община Бур-гас обяви обществена поръчка за избор на из-

пълнител на строител-но-монтажните рабо-ти, с които се цели пъл-ното възстановяване на банята на Сюлейман Ве-ликолепни като дейст-ващ музей. Тя е един-ственият по рода си за-пазен паметник по Юж-ното Черноморие, пред-ставящ ранноосманска-та архитектура от ХVI век, и нейната консер-вация и реставрация ще осигури възстановяване на оригиналния архи-тектурен план, вътреш-на украса и интериор по запазени елементи и находки. Прогнозна-та стойност на поръчка-та е 325 000 лв. без ДДС, като критерият за оцен-ка на офертите е най-ниската цена. Срокът за подаването им е до 5 но-ември. Предвижда се да бъдат отворени на 6 но-ември.

Силвия ЦЕНОВА

Интерактивен атракцион „Подземният град” изграждат в Бургас с подкрепа на JESSICA

Екип, ръководен от проф. д-р арх. Алексан-дър Александров – ръко-водител на катедра „Гра-доустройство“ в УАСГ - София, и ръководи-тел на колектив „Форум Александров“, разработ-ва общ устройствен план на територията с изяве-но културно-историче-ско наследство, наречена „Долината на тракийски-те царе“, община Казан-лък. В екипа участват още доц. Малвина Русева, арх. Светлана Александрова и археологът доц. д-р Геор-ги Нехризов.

Разработката обхва-ща част от Казанлъшката котловина по протежени-ето на трансевропейския коридор №9, подхода към Шипченския проход и частта от НПМ „Шипка-Бузлуджа“, принадлежа-ща на община Казанлък. На юг достига до грани-ците на яз. „Копринка“, където има най-голяма концентрация на обекти на тракийското наслед-ство.

„Долината на розите и тракийските царе е бук-вално музей под открито

небе, притежаваща пре-красни природни даде-ности и богато културно-историческо наследство”, коментира проф. Алек-сандров.

Доц. д-р Георги Нех-ризов сподели, че Казан-лъшката долина има ви-сока концентрация на тракийски могили и за-дачата на плана е тези па-метници на тракийска-та култура и бит да бъдат социализирани и обвър-зани с инфраструктура-та, за да станат атрактив-на туристическа дестина-ция. Комплексът от гроб-ници, съхранили артефа-кти от древната тракий-ска цивилизация, има из-ключителни шансове да влезе в списъка на ЮНЕ-СКО, категорична е Гали-на Стоянова, кмет на Ка-занлък.

До месец март 2014 г. ОУП на долината ще бъде готов и ще бъде предос-тавен за обществено об-съждане. Успоредно с ус-тройствения план ще бъде съставена и археоло-гическа карта на Казан-лъшката долина.


Напълно обновен е един от корпусите на ОДЗ „Снежанка” в Пле-вен, който доскоро пус-тееше и от години не се обитаваше. Проек-тът за реконструкция-та е на колектив с ръко-водител арх. Констан-тин Гулишев, който е ав-тор на проекта за самото изграждане на корпуса през далечната 1976 г.

„Това е първата наша идея за възстановяване и изграждане на две нови детски градини”, каза при откриването кметът на Плевен проф. д-р Ди-митър Стойков. Ремон-тът на корпус Д беше реализиран по проект „Днес инвестираме в бъ-дещето на децата”, в ре-зултат на който детско-то заведение се разши-рява с две нови групи за общо 50 деца. Обосо-бени са и помещения за индивидуална и за гру-пова работа на специа-листите с децата.

Сградата е изцяло са-нирана, газифицирана е и приведена в съответ-ствие със съвременни-те норми за енергийна

ефективност, достъпна среда. Подменена е до-грамата, покривът е ре-монтиран и са изпълне-ни довършителни рабо-ти. В сградата е инста-лиран платформен асан-сьор. Изпълнението ре-ализира шуменска фир-ма. Основно ремонтира-ният двуетажен корпус е с приблизителна разгъ-ната застроена площ от 500 кв.м. Проектант по част „Паркоустрояване” е ланд. Арх. Деница Де-нева.

С направеното раз-ширение ОДЗ „Снежан-ка” вече има осем гру-пи с общо 218 деца, каза при откриването на об-новения корпус дирек-торът на детското заве-дение Людмила Гатева.

Общата сума на про-екта „Днес инвестираме в бъдещето на децата”, финансиран по Проект за социално включване на Министерство на тру-да и социалната полити-ка, е над 1 600 000 лв., като собственото учас-тие на община Плевен е над 160 000 лв.


ОУП на Долината на тракийските царе ще бъде готов до март 2014 г.

Обновиха корпус от ОДЗ „Снежанка” в Плевен


ГРАДЪТ И СГРАДИТЕ

Пред приключване е реконструкцията на ос-тров Света Анастасия, единствения в България обитаем остров, разпо-ложен в Бургаския за-лив. Доскоро островът бе пустеещо парче земя, със занемарени и руша-щи се сгради, труднодо-стъпен, но все пак запа-зил духа на своята бога-та история.

Днес островът е на-пълно обновен, облаго-роден и достъпен, го-тов да приеме посетите-ли още идната пролет, да разкаже за своето мно-гопластово минало, за духовния си заряд, за ле-генди, свързани с пират-ски посещения и зарове-ни съкровища.

Началото на проекта е поставено през ноем-ври 2011 г. с подписва-

нето на договора за без-възмездна финансова помощ между община Бургас и ОП „Регионал-но развитие“.

През октомври 2012 г. изцяло обновени и въз-становени в автентич-ния им вид са сгради-те на остров Света Ана-стасия. Музей, разказ-ващ историята на остро-

ва, църква с възстанове-ни стенописи, датиращи от 14 век, къща за гости с неповторима гледка към Бургаския залив и въз-можност за пренощува-не в истинска монаше-ска килия, ресторант с традиционна за региона кухня „100 години на-зад”, манастирска пекар-на, предлагаща целеб-ни отвари от билки, от-глеждани на място - това очаква посетителите на острова.

Реконструирани, но без промяна в ориги-налния им вид са как-то сградите, така и от-критите пространства. Сградите са решени ос-новно с дърво – както отвън, така и отвътре. Използван е изцяло дъ-бов материал, чиито тех-нически характеристики

са изключително добри и устойчиви на харак-терните атмосферните условия. Запазени са ста-ринните каменни зидо-ве, като по някои от ка-мъните се четат древни надписи. Възстановена е една от старинните пор-ти на острова. Същест-вуващите стенописи в църквата са художестве-

но реставрирани. В не-посредствена близост до църковната сграда е от-крит и реставриран стар кладенец. В стаите за гости, някои от които са били монашески килии, обзавеждането е изклю-

чително семпло, като навсякъде умишлено е търсен ефектът за връ-щане назад в миналото. Навсякъде са подменени сградните инсталации, дограмата, изградени наново и интегрирани в една от сградите са тра-фопостът и хидрофорът на острова. Облагороде-ни са и външните прос-

транства – възстанове-ни са алеите, монтирани са нови пейки, градин-ско осветление, кошчета за боклук. Новост са из-градените площадки за наблюдение, откриващи неповторими гледки не-посредствено над скали-те. Възстановен е и прис-танът, като той е съобра-зен с характеристики-те на кораба, който ще превозва туристите. На-всякъде е осигурена дос-тъпна среда, така че ос-тровът ще може без про-блем да се посещава и от хора с увреждания. Ха-рактерната растителност е запазена и предстои да бъде обогатена с нова, типична за мястото.

Само след няколко ме-сеца остров Света Ана-стасия ще може да пока-же на своите гости мо-дерна музейна експози-ция, която ще съчетава експонати и артефакти с най-съвременни диги-тални технологии, кои-то буквално ще съживят миналото на острова. В ресторанта ще се пред-лагат традиционни мор-ски и манастирски го-зби, като основно място в менюто ще заемат яс-тията с миди, тъй като районът около Св. Ана-

стасия е най-голямата естествена мидена план-тация в региона. Ще се предлага и сладко от зе-лени смокини, за напра-вата на което ще се из-ползват смокини, от-глеждани на място. На острова ще се органи-зират сватби, кръщене-та, различни културни събития, тематични ве-чери – „пиратска“, „мо-нашеска“ и др. За люби-телите на спорта, ще се предлага гмуркане, кур-сове по йога, различни състезания по плуване и ветроходство.

Остров Света Анаста-сия се реставрира в рам-

ките на проект на общи-на Бургас „Културно-ис-торическото наследство на о-в Света Анастасия и град Бургас – атрактив-на и конкурентоспособ-на туристическа дести-нация“. Стойността му е 3.5 млн. лв. Проектът за реконструкция е раз-работен от варненско-то архитектурно бюро „Фрибул” с главен про-ектант арх. Юлия Же-лезова. Изпълнител на строителството е кон-сорциум „Анастасия ин-женеринг”, обединение между „Хидрострой и ЕКСА.


Остров Света Анастасия е най-новата туристическа атракция на Бургас


АРХИТЕКТУРА

Арх. Бакалов, ще ни раз-кажете ли малко пове-че за инициативите на САБ, с които посрещате професионалния си праз-ник?

- Първата е свързана с излож-ба на български архитекти, които практикуват в чуж-бина. Тази инициатива е за-легнала в програмата, която представих още при канди-датстването ми за председа-тел на САБ. Идеята е да на-правим мост между архите-кти, които са завършили в България и работят зад гра-ница, и чуждестранни граж-дани, завършили образова-нието си в България. Този мост се изразява в култур-ни връзки, в чисто професи-онални контакти и взаимо-отношения, включително и работа. Идеята ни е съвмест-но с Държавната агенция за българите в чужбина да ор-ганизираме поредица от сре-щи поне един път в година-та, които се съпътстват от из-ложби, презентации, диску-сии и същевременно обмяна на опит, виждания и най-ве-че коментиране на въпроси, свързани със законодателни-те инициативи в отделните държави. Издадохме и ката-лог с реализации на колеги-те ни и подписахме обръще-ние за бъдещи действия, ко-ето може да видите на сайта на САБ.

Колко архитекти пред-ставят проектите си в рамките на изложбата?

- Поканихме над 80 колеги, в момента тук са 16 от 7 стра-ни, 4 са от САЩ, останалите са от Англия, Франция, Шот-ландия, Австрия, Израел и Гърция. С много от тях под-държаме постоянно контак-ти. Идеята е не само САБ да бъде припознат, а да можем да върнем част от блясъка му от преди 20 г., когато беше водеща организация в Меж-дународния съюз на архите-ктите, а и в обществения и културния живот у нас.

Какво ви направи впе-чатление в презентации-те на участниците?

- Най-общо казано, след бума в строителството и респек-тивно в проектирането сега нещата рязко са се влошили. Имаме 5 висши учебни заве-дения, които постоянно бъл-ват кадри, а реално няма ме-ханизъм, който да регулира според нуждата на пазара не-обходимостта от изграждане на кадри. Много впечатлява-

Арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в България:

Работи се на парче, което доведе до липса на хармония в средата

ща беше една от презентаци-ите, свързани с дейността на RIBA и английския опит. RIBA е аналогът на САБ, а органи-зацията, която поддържа ре-гистъра за правоспособност, е аналог на КАБ. В Англия двете организации на всеки 5 г. с подкрепата на държава-та, която им е гласувала дове-рие за самоуправление, имат възможност да атестират и да правят проверка до каква сте-пен са надградили образова-нието или пък са понижили изискванията си и качество-то на кадрите. Организация-та създава и логистика, кога-то някой английски архитект иска да отиде в друга държа-ва. Осъществява контакти, връзки, възможности за на-миране на работа.

Една от темите, които архитектите постави-ха, е за контрола върху реализацията на проек-тите им?

- Работим и ние по този въ-прос - да може законодател-но да направим ясни неща-та и архитектът да присъства до края на строителния про-цес. Това е и една от амбици-ите на новото министерство.

Трябва да се знае кое е пла-ниране, кое проектиране, ус-тройство, градоустройство, тази дума изчезна напосле-дък, кое е обемно-градоус-тройствено проектиране, ко-ето също се забрави и създа-де предпоставка за работа на парче и липса на хармония в средата.

Участвате на експертно ниво в ресорните парла-ментарни комисии. Как-ви са очакванията ви от Министерството на ин-вестиционното проек-тиране (МИП)?

- Първият въпрос, който по-ставихме в работата си в НС и е свързан със сега същест-вуващата инженерингова по-ръчка. МИП за нас е един-ственият гарант, че конят ще бъде сложен пред каруцата. От инженеринговата поръч-ка всички губят – и обще-ството, и печалбата на стро-ителя е по-малка, да не го-ворим за качеството на про-дукта. Инженеринговата по-ръчка обикновено се изпъл-нява в слаборазвити държа-ви на няколко пъти по-висо-ка стойност или там, където много спешно трябва да се реши даден въпрос. По съще-ство строителят печели по-ръчката, след което той въз-лага проекта. Практиката по-казва, че това е най-лошият вариант за обслужване на об-ществения интерес. Би тряб-вало първо да се направи про-ектът, да бъде избран с кон-курс, да се извадят всички ко-личества и стойности на този проект и тогава вече строите-лят да се конкурира за цена и за срок. Качеството не трябва да подлежи на коментар. Сега се прави такъв проект, който да е в изгода на строителя и в ущърб на обществото. Говоря за обществените поръчки.

По ваши наблюдения ар-хитектурните обекти у нас конкурентни ли са на тези, които се реализи-рат на световно ниво?

- Ние сме изключително та-лантливи и като архитекти, и като нация. Проблемът е, че малко по-трудно се обединя-ваме, но в крайна сметка това също е интересно, тъй като индивидуалността има сми-съл и значение. Опитът, кой-то нашите колеги зад граница са натрупали по света, показ-ва, че всъщност българинът, където и да го сложиш, нами-ра начин да се реализира. Тук по-скоро проблемът е как да използваме техния опит, да

го интерпретираме и прила-гаме в България. Това е мно-го важно. И вторият важен въпрос е как можем да работим он-лайн, подобно на китайците и индийците например, об-служвайки западни компа-нии за проектиране. Искаме да създадем една мрежа, сис-тема от контакти. Например наши колеги в САЩ търсят някого за начертаване или 3D модел. Там обаче цената е 3-4 пъти по-висока, отколко-то в Китай или Индия. А за-ради часовата разлика, когато се поръча през деня, на след-ващата сутрин вече проектът може да е готов.

Разкажете ни за проекта „НДК – София и Витоша - Музика и светлина”?

- Проектът цели да даде на София още една туристиче-ска забележителност подобно на Велико Търново. Ще бъдат използвани сега съществува-щите площадки на Витоша, над 30 на брой, които ще бъ-дат облагородени и използва-ни за наблюдение. Искаме да привлечем като партньори за този проект посланиците на други държави, които сами да изградят своя площадка за наблюдение с контура на съ-ответната държава и част от съществуващите алеи, с ин-формационни табла за кул-турата, историята и иконо-миката на всяка, която иска да се включи. Предвижда се да има и места за наблюдение от НДК - южната тераса на второ ниво, с много светли-на и музика, подобно на Тър-ново и Шумен, но в контекста на София – европейска сто-лица. Идеята е този проект да се организира и реализи-ра от 12-те творчески съюза в България със средства на от-делните държави, при това само с логистичната подкре-па на държавата и общината. Той може да създаде възмож-ности за изяви на култура-та не само на наши предста-вители , но и на чуждстранни на база на традиционните ни контакти, а защо не и да раз-вием нови.Проектът бе презентиран пред 43 посланици в ЦДА на ул. „Кракра“ 11, където съз-дадохме клуб на посланици-те – приятели на архитекту-рата, към САБ. На срещата посланиците приеха с готов-ност да участват и сега всич-ко е в наши ръце за етапна реализация.

Интервюто взеЕлина НИКОЛЧЕВА

Завършва ВИАС през 1981 г. Работил е 14 години в КНИПП „Софпроект“. На свободна практика е от 1990 г. Съуправител е на проектантска фирма „ВИГ-инже-

неринг“. Упражнявал е постоянна екипна работа на всич-ки нива на проектиране - ОУП, ОГП, подробни планове, ин-вестиционни проекти, включително интериор, и е взел пря-ко участие в архитектурно-строително проектиране на над 2 млн. кв.м РЗП. Асоцииран член на БАТА, съучредител на СТПК –Софийска търговско-промишлена камара, съучреди-тел на CREAM Bulgaria EU – първата организация към ЕС за ПЧП в България. Председател на САБ от 2010 г.

Банка от готови проекти

За планова проектна го-товност и опростява-не на процедурите, съ-

пътстващи издаването на строително разрешително, настояват Съюзът и Кама-рата на архитектите в Бъл-гария. Двете професионал-ни организации са катего-рични, че общините не ус-пяват да оползотворят раз-личните схеми за финанси-ране, тъй като няма цялост-на стратегия за развитие и разработени проекти. За да бъде създадена банката с готови проекти обаче, пра-вителството трябва да от-дели поне 1% от индикатив-ната стойност на обекта.



Въображението на арх. Фани Данаджиева подчинява природните стихии и ги пра-ви неизменна част от нейните проекти. Слънце, въздух, вя-тър и вода хармонират с изра-ботените конструкции, създа-ват усещане за цялост и она-гледяват философията й, че новото строителство трябва да е уважително към средата, вре-мето и историята.

Арх. Данаджиева е започна-ла пътя си като проектант пре-ди близо 50 години. Завърши-ла е ВИАС, работила е в Ав-стрия, Франция, но основната част от проектите й са реали-зирани в САЩ. Професионал-ният й път е започнал във вре-ме, когато да си жена архитект е било рядкост, заради което е трябвало да доказва качествата си постоянно. Тя се установява в Сан Франциско, Калифор-ния, и започва работа в архи-тектурно бюро, в което рабо-тят само мъже. Въпреки това в рамките на няколко години тя успява да заеме вицепрези-дентския пост. През 1980 г. за-почва самостоятелната й прак-тика, а всичките проекти, кои-то е реализирала, са били спе-челени с конкурс.

„Светлината е основна тема за мен, тя дава ново измере-ние на пространството. Архи-тектурата е статична, а светли-ната я превръща в скулптура, която след 5 мин. ще изглеж-да различно”, разказва арх. Да-наджиева.

Тя не търси причудливи форми и сложни конструктив-ни решения, тъй като и в САЩ инвеститорите вече не могат да отделят огромни бюджети. И отново подобно на българ-ската действителност и в САЩ конкурсните задания се пе-челят от най-евтиния, а не от най-добрия проект. И пак по-добно на българските си ко-леги арх. Данаджиева изтъква като голям проблем осъщест-вяването на контрола върху реализирането на съответния проект. Архитектът и в двете страни обикновено не е нае-ман от инвеститора за просле-дяването на всички етапи на

реализацията и крайният ре-зултат често се различава съ-ществено от идейния проект.

„Архитектът трябва да е по-зитивен човек, в противен слу-чай няма смисъл да се занима-ва с проектиране. Защото ре-ализацията на даден проект е свързана с борба – от всич-ки страни ти казват, че няма пари, че нещата не могат да се случат. А едновременно с това няма друга професия, която да е способна да създава действи-телност, носеща радост на хо-рата”, продължава с разказа си арх. Данаджиева.

Нейните покриви са вдъ-хновени от слънчогледа, из-въртащ главата си винаги към слънцето. Дъждовната вода се събира и ползва за ландшаф-та. Понякога природата влиза и в интериора на сградите й. За един от проектите си тя е ре-шила да остави скалата, която се е намирала на терена на къ-щата, и да я включи като деко-ративен елемент.

Skyline Architekten

Един от четиримата съ-дружници във виенското ар-хитектурно студио е арх. Пе-тър Тодоров, който е завър-шил ВИАС през 1972, след кое-то е получил диплома и от Тех-ническия университет във Ви-ена.

„Нашето изкуство е най-трудното, казва той, защото единственото ни изразно сред-ство е това, което сме постро-или.”

Представянето на проекти-те на Skyline Architekten в Съ-юза на архитектите в България беше направено от младия арх. Константин Антонов, който от няколко години практикува зад граница.

Четиризвездният СПА хо-тел в Капрун, намиращ се в ав-стрийската провинция Залц-бург, е една от най-мащабните реализации на архитектурно-то бюро. Той се състои от три части – хотелска, СПА център и обслужваща стопанска част, разположена по средата. Обе-диняващият елемент между трите напълно различни сгра-

ди е покривът, който се извива спираловидно от СПА центъра към върха на хотела. Сред най-големите предизвикателства за проектантите е било изграж-дането на

басейн изцяло от стъкло

След дълго търсене на из-пълнител архитектите се спре-ли на виенска фирма, произво-дител на аквариуми.

Покривната конструкция е от бетон, комбинирана с шпиц от метал над басейна.

Сред другите реализации на Skyline Architekten е рекон-струкцията и изграждането на манастир от XVIII век, към който е имало и пивоварна. Предизвикателство в случая е, че двете сгради са паметни-ци на културата и голяма част от бюджета на проекта е била предназначена за реконструк-ция на фасадите, тъй като има изискване да бъдат използ-вани автентични материали. Към двете съществуващи по-стройки архитектите са изгра-дили контрастираща допълни-телна зала – фасадата е от че-рен алуминий.

Нереализиран е останал проектът за жилищен ком-плекс от затворен тип в столич-ния кв. Симеоново. Той е пред-виждал улиците, осъществява-щи достъпа до къщите, да бъ-дат вкарани под самите сгради и там да паркират автомоби-лите. Къщите са били проек-тирани по английски модел – два апартамента един над друг, всеки с отделен вход и собст-вен двор. Покривите са били решени плоски, за да могат да се използват като тераси.

Арх. Цена Джеймсчийто професионален живот се развива в Англия, е насочила усилията си към британската регулаторна неправителстве-на организация RIBA (Royal Institute of British Architects). Благодарение на усилията на арх. Джеймс през 2004 г. УАСГ получава акредитация от RIBA и образованието на студентите се признава от английската ор-ганизация. Въпреки това архи-

тектите, които искат да прак-тикуват в Англия, трябва да положат допълнителен изпит.

Образованието на архите-кта в Англия е разделено на 3 части – 3 години обучение + 1 г. практика, след което бъде-щите архитекти работят 2 г. по дипломирането си, а на фина-ла, след още 2 години практи-ка, те полагат изпит за придо-биване на проектантска пра-воспособност. И така образо-ванието, което получават бри-танските архитекти, се пре-връща в най-продължително-то в Европа – цели 8 години.

RIBA е организацията, ко-ято съпоставена с нашите не-

правителствени структури, би отговаряла на професионал-ния ни съюз САБ.

Контролиращи функции върху образованието

RIBA има активна роля при осъществяването на контрол върху качеството на образова-нието на Oстрова, като на все-ки 5 години се инспектира ни-вото на университетите. Освен това архитектите са задължени всяка година да полагат 35 часа т.нар. continuing professional development, в рамките на кои-то се запознават с новостите в професията.

Елина НИКОЛЧЕВА

Български архитекти по светаСАБ представи в изложба проектите на утвърдени наши автори, работещи в чужбина

Арх. Фани Данаджиева, САЩ

Арх. Константин Антонов, АвстрияЗавършил съм в България през 2002 г. в УАСГ и в следващите няколко годи-ни работих при мои познати българи архитекти във Виена. Така постепен-но от по няколко месеца минах на работа почти изцяло във Виена. Моето впечатление за разликите между България и Австрия са по-скоро в проце-са на работа. В Австрия много повече време се отделя на планирането на детайли. Понякога за една жилищна сграда може да отнеме седмица реше-нието за това как ще изглеждат прозорците, как ще бъдат уплътнени. В Австрия всяка сграда трябва да има нещо като енергиен паспорт, той е задължителен, за да бъде одобрен проектът. Трябва да бъде одобрен от строителен физик, което всъщност на моменти доста затруднява про-цеса. Как се затваря един прозорец например или цокъл, дали няма да про-никне вода, дали няма да прониква шум. Стига да не се стига до крайност ,това не е проблем, но моите впечатления са, че понякога се стига до един момент, в който се ограничава свободата на архитекта. От типа например, че за да се направи вход на обществена сграда, тя задължително трябва да има козирка, в противен случай не може да бъде одобрен проектът. Имало възможност да се събере сняг и през вратата да влезе наводнение. Понякога наистина го приемаме почти като вмешателство в архитектурата.

Луксозният СПА хотел в Капрун, проектиран от Skyline Architekten

Проектът за Международния конгресен център - Абуджа, на арх. Павлина Коева-Рачева



На 7 ноември в Дома на архитекта във Варна се откри традиционни-ят преглед на варнен-ската архитектурна гил-дия „Архитектурен са-лон Варна 2013”. Излож-бата се организира съв-местно от САБ – друже-ство Варна, и КАБ – Ре-гионална колегия Варна, и е посветено на Между-народния ден на архите-

кта.Въпреки кризата и на-

малелите поръчки таз-годишният салон се ха-рактеризира със заси-лено участие на архите-ктурната гилдия. В из-ложбата участваха 28 ар-хитекти и архитектур-ни бюра с общо 70 таб-ла. Впечатление прави и интересът от страна на младите архитекти, ра-

ботещи във Варна, ко-ито показаха интерес-ни проекти, конкурсни участия и реализации. Според решение на ор-ганизаторите тазгодиш-ният салон нямаше със-тезателен характер и не бяха излъчени наградени проекти и проектанти. В рамките на месец октом-ври, през който излож-бата ще може да се види

в Дома на архитекта, е предвидена и съпътства-ща програма, серия от лекции, част от които ще се проведат във ВСУ „Черноризец Храбър”. На 5 октомври там гос-туваха Ханк Ян Вехаген, преподавател по брего-во инженерство в Техно-логичния университет в Делфт, който изнесе лек-ция „Развитието на во-

дния фронт в Нидерлан-дия”, и проф. арх. Мар-сел Мейли, който пред-стави методи за изслед-ване на урбанистични трансформации в швей-царския институт „Сту-дио Базел“.

Голям интерес предиз-вика и лекцията на инж. Никола Николов на тема „Древни и съвремен-ни строителни техноло-

гии”, която се проведе на 10 октомври в Дома на архитекта. На 17 ок-томври предстои Орлин Перфанов, координатор за Югоизточна Европа, да представи EINSTEIN – проект по FP 7 за инте-грация на сезонни тер-моакумулатори за съ-ществуващи жилищни сгради в Европа.


„Архитектурен салон Варна 2013”

Над 70 проекта и реализации показаха варненските архитектиОрганиза-торите връчиха на всички участници в „Архи-тектурен салон Ва-рна 2013“ грамоти

От ляво на дяс-но: арх. Димитър Стефанов, пред-седател на САБ - дружество Ва-рна, арх. Геор-ги Минчев, пред-седател на КАБ - РК Варна, и Ди-митър Чутурков, зам. областен уп-равител на Ва-рна, официално откриха „Архи-тектурен салон Варна 2013“

Около четиридесет проекта на над двайсет плевенски архитекти по-каза петото издание на регионалния преглед на архитектурата Плевен 2013. Изложбата откри кметът на Плевен проф. д-р Димитър Стойков, който изрази удовлетво-рението си от факта, че по проект на плевенски колектив ще бъде рекон-струирана централната част на града.

За втори път специ-ализираната експози-ция бе изложена на град-ския площад пред сгра-дата на областната ад-министрация, за да бъде видяна от жителите и гостите на града. Свои разработки от послед-

ните две години за пе-риода октомври 2011 – октомври 2013 г. пред-ставиха архитектурни-те бюра „Проконсулт”, „Емко”, „Румен Шеке-ров”, „Проарх”. Проек-ти показаха архитекти-те Костантин Гулишев, Ирена Христова, Митко Дончев, Анатолий Хри-стов, Таня Маркишка, ландшафтните архите-кти Деница Денева, Ми-тко Начев. Тъй като из-ложбата няма конкурсен характер, всички учас-тници получиха почетна грамота за участие. През 2014 плевенската експо-зиция ще бъде част от Националния преглед на архитектурата в София.


40 обекта на петатаархитектурна изложба в Плевен


ФАСИЛИТИ МЕНИДЖМЪНТ

Осмата поред между-народна фасилити ме-ниджмънт (ФМ) конфе-ренция ще бъде открита на 17 октомври. В първия ден от събитието пред-ставителите на ФМ ком-пании и такива с голям сграден фонд ще могат да разберат как могат да повишат енергийната си ефективност чрез финан-сиране от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Осмата ФМ конферен-ция е посветена на две ос-новни теми, които няма как да не са минавали през главите на управи-телите на ФМ компани-ите в България – обуче-нието на служителите и глобализацията и нейни-ят ефект върху компани-ите. На 18 октомври, след края на конференцията, ще се проведе и семинар на тема „Фасилити и про-пърти мениджмънт за ритейл и филиални ком-пании“.

В България все още е трудно да се намерят училища и висши учеб-ни заведения, където да се преподава фасилити ме-ниджмънт въобще. През последните години благо-дарение и на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) се създадоха две магистър-ски програми по фаси-лити мениджмънт, ко-ето определено действа

благоприятно на пазара на труда. Но освен уни-верситети съществуват и други начини и практи-ки за обучение на служи-телите. За това ще ни раз-кажат малко повече лек-торите в панела за обра-зование – Драгия Драги-ев, Албена Паралингова, Роксана Бодо (Румъния) и др.

Глобализацията е тема, която присъства в днев-ния ред на ФМ компани-ите от Западна Европа от-давна. Немалко компа-нии отвориха клонове на своите компании в раз-лични страни в Европа заради техни клиенти, ко-ито имат офиси, нуждае-щи се от поддръжка. Та-кива компании има и в България.

Но как да се уеднаквят стандартите в различните страни, като има разли-

чия в законодателството, социалните условия и на-чините на мислене и ра-бота? За това ще ни раз-каже Кирил Илиев – уп-равител на „Гео фасили-тис“ ЕООД, който е ра-ботил като регионален мениджър в най-стара-та компания за фасилити мениджмънт във Велико-британия.

Други лектори в пане-ла ще са Петър Пришъл от „Реалити консулт“, Ог-нян Стоев – фасилити ме-ниджър в „Хюлет - Па-кард България“, и др.

Ще бъде засегната и те-мата за пазара на недви-жими имоти в България. През 2013 г. се наблюда-ваше ясна тенденция за неговото раздвижване, като се отчете и лек ръст на осъществените сдел-ки. Повече за очаквани-ята, тенденциите и про-

блемите пред този сектор ще сподели г-н Иван Вел-ков, председател на Наци-онално сдружение на не-движимите имоти в Бъл-гария.

Друга нова тема, коя-то ще бъде разгледана де-тайлно, е Третият либе-рализационен пакет, от-насящ се до търговията с електроенергия и при-роден газ в страните от Европейския съюз. Как-ви са особеностите на но-вия модел и как се отна-ся до фасилити менидж-мънт сектора ще предста-ви енергийният експерт

и главен редактор на сп. „Ютилитис“ - Атанас Ге-оргиев. Като допълните-лен бонус за участници-те на конференцията са и два семинара, които ще се проведат паралелно с конференцията.

Първият форум на тема „Фасилити менидж-мънт: Реализация в Бъл-гария“ е проведен през 2006 година. Конферен-цията, организирана от студенти от Техническия университет в Карлсруе, сега е най-важното съби-тие в сферата на управле-нието и поддръжката на

сграден фонд в България.Лектори на тези кон-

ференции са били някои от най-големите специ-алисти по фасилити ме-ниджмънт в Европа, про-фесори от водещи уни-верситети на Стария кон-тинент, управители на ня-кои от най-големите фа-силити мениджмънт ком-пании както в Европа, така и в България, как-то и голям брои българ-ски специалисти – хората, които развиват успешно фасилити мениджмънт бизнес в страната.

Темите, които са се раз-исквали през годините, покриват широк спектър от основни и профилира-ни теми – от това какво е фасилити мениджмънт и има ли българска дума за тази бизнес ниша, през това как се калкулират разходите за поддръжка и преразпределят на на-емателите, та чак до най-малките детайли в рабо-тата на един фасилити мениджър. Смело можем да кажем, че се наблюдава възходящо развитие на темите и лекторите през годините.

Фасилити мениджмънт: Реализация в БългарияОбучението и глобализацията са основни теми на Осмата международна конференция

В досегашните конференции са участвали 100 лектори, разисквани са над 70 теми, регистрирани са 700 участници

Международни фасилити ме-ниджмънт асоциации дават различни дефиниции за тази

нова бизнес сфера. Според най-по-пулярното определение фасили-ти мениджмънтът включва всички дейности, които не са основен биз-нес на компанията – т.е. всички под-държащи дейности. Например, ако основната дейност на компанията не е свързана със счетоводни услу-ги, счетоводният отдел се причисля-ва към фасилити мениджмънта. Ев-ропейската ФМ асоциация (EuroFM) е приела подобна дефиниция, ко-ято е припозната и от Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА). Тя гласи: „Интеграция на процеси в рамките на една органи-зация за предоставяне и развитие на договорени услуги, които слу-жат за подпомагане и подобряване на ефективността на основната дей-ност на организацията“.Важно е да се вземе предвид пър-вата част от тази дефиниция – „ин-теграция на процеси“. От много компании, независимо в коя бизнес сфера са, смятат, че ФМ се изчерп-

ва с поддръжката на сградните ин-сталации – т.е. физическата дейност, свързана с установяване и отстра-няване на проблемите. А това съв-сем не е така. Самото име на дей-ността – фасилити мениджмънт, съ-държа в себе си думата управление. Тук става дума за управление на процесите вътре в самата компания, по начин, който улеснява основната й дейност. Фасилити мениджмънтът трябва да познава в дълбочина про-цесите в компанията, за да може да ги управлява, така че да подобри и олекоти дейността на компанията. Фасилити мениджмънтът в Бълга-рия претърпява развитие с всяка следваща година. Все повече ком-пании – български инвеститори в недвижими имоти и големи компа-нии, предприемат стъпки към въ-веждане на професионално упра-вление на сградите си с цел оптими-зация на разходите и подобряване на предоставяните услуги, както и подобряване на работната среда за служителите. Това определено е по-ложителна тенденция, която смята-ме, че ще се запази и занапред.

Една нова бизнес сфера


КОНКУРС

Право на участие в кон-курса имат:

Всички български и чуждестранни физи-чески и/или юридиче-ски лица или техни обе-динения с регистрация, че имат правото да из-вършват услуги по ар-хитектура, градоустрой-ство, ландшафтна ар-хитектура и транспорт-но планиране, или с но-тариално заверено спо-разумение между учас-тниците в екипа за из-вършване на дейностите – задачи на настоящата конкурсна програма, и в последващата фаза на проектиране.

Участниците следва да представят администра-тивни сведения по при-ложения образец № 1 в т. 21, Приложение №2 към настоящата конкурсна програма за ръководи-тел и участници в екипа, както и документи, удос-товеряващи образовани-ето им и професионал-ната им квалификация.

Задължително усло-вие е ръководителят на екипа да има регистра-ция в Камарата на архи-тектите или Камарата на инженерите в инвести-ционното проектиране в България и в членовете на екипа да има с пълна проектантска правоспо-собност ландшафтен ар-хитект, инженер транс-портно строителство, електроинженер, ВиК инженер, геодезист, как-то и вписан в публичния

регистър на Министер-ството на културата по чл. 165 от ЗКН и Наред-ба №Н-3/2011 на минис-търа на културата про-ектант. Условието се по-ставя с оглед гаранция авторите на първопре-мирания проект да имат техническата и правна-та възможност да разра-ботят проект в следва-щата фаза на проекти-ране, а именно техниче-ски инвестиционен про-ект, както и във връзка с изискване на Национал-ния институт за недви-жимо културно наслед-ство към Министерство-то на културата предвид културно-историческата значимост на зоните за интервенция.

В случай че ръково-дителят на екипа е чуж-дестранно лице, след-ва да представи реше-ние за пълно признава-не на проектантска пра-воспособност от управи-телния съвет на Камара-та на архитектите в Бъл-гария в съответствие с правилника за дейност-та и организацията на работа на комисията по регистъра към УС на КАБ (приет от УС с про-токол №3 /09.06.2008 г., посл. изм. и доп. с Реше-ние на УС с протокол № 5/15-16.02.2013 г.) и На-редба №2 за проектант-ската правоспособност на инженерите, реги-стрирани в КИИП, или решение за признава-не на проектантска пра-

воспособност за времен-но предоставяне на услу-га в съответствие с горе-цитирания правилник и наредба.

В случай на юриди-ческо обединение меж-ду български и чуждес-транни лица, задължи-телно условие е изпълне-нието на т. 7.3.

В конкурса не могат да участват:

•лицата, взели участие в изготвянето на кон-курсната програма

•членовете на техни-ческата комисия и на жу-рито, резервните им чле-нове, както и свързаните с тях лица съгласно Тър-говския закон и/или За-кона за предотвратява-не и разкриване на кон-фликт за интереси

•лицата, намиращи се в трудови или служебни отношения с Възложи-теля или с член на техни-ческата комисия и жури-то

•лицата по чл. 47, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗОП

•лицата, лишени от проектантска правоспо-собност.

В 14-дневен срок от датата на оповестява-не на резултатите възло-жителят организира из-ложба на конкурсните проекти, която завърш-ва с обсъждане, в което задължително участват председателят на жури-то, членове на журито и представители на възло-жителя. Възложителят

връща на участниците некласираните на първо, второ и трето място кон-курсни проекти в 7-дне-вен срок след приключ-ване на изложбата.

По ОПРР ще се финан-сирареализацията на тези ин-вестиционни проекти, с които се предвиждат следните интервенции в пространства от град-ската среда – общинска собственост:

•изграждане и възста-новяване на зони за об-ществен отдих (зелени и водни площи; детски площадки; елементи на градския дизайн – кош-чета за боклук, пейки, чешми, фонтани, статуи и др.; обществени тоа-летни; поливни системи; енергоспестяващо освет-ление; ВиК и ел. мрежи и съоръжения)

•изграждане, обно-вяване и възстановява-не на пешеходни и ве-лосипедни пространства (алеи, тротоари, зони; подлези; указателни зна-ци)

•възстановяване и об-новяване на улична мре-жа (улици, мостове, ту-нели, прелези и надлези при напълно изградени подземни инженерни съ-оръжения).

Изборът за територи-ална намеса в простран-ства от градската среда е обоснован и съобра-зен с:

•изискването на ОПРР

територията да бъде част от одобрените от общин-ския съвет зони за въз-действие в Интегрира-ния план за градско въз-становяване и развитие /ИПГВР/ на гр. София

•значимостта и очак-ваните ползи за жители-те и гостите на столица-та, местния бизнес, Сто-лична община и държа-вата като цяло

•наличието на мно-жество обекти с необхо-димост от интервенция по други схеми на ОПРР (образователна, културна и социална инфраструк-тура и интегриран град-ски транспорт) и огра-ничения общ размер на отпусканите финансови средства по схема за пре-доставяне на безвъзмезд-на финансова помощ: BG161PO001/5-02/2012 “В подкрепа на следва-щия програмен пери-од” за разработването на необходимите техниче-ски или работни инвес-тиционни проекти, с ко-ито ще се кандидатства в следващия програмен период

•резултатите от про-ведените обществени об-съждания.

Избраната терито-рия е дял от централната

градска част на столица-та с пръстеновидна фор-ма (избран е маршрутът, по който могат да бъдат развеждани потенциал-ните туристи, желаещи да се запознаят със забе-лежителностите на сто-лицата). Условно е раз-делена на четири подзо-ни – функционално не-зависими една от дру-га, но изграждащи заед-но най-представителната част от града. Фрагмен-тирането позволява по-задълбоченото й изслед-ване и решение за приле-жащите й пространства. Въпреки разделението всяка подзона следва да се разглежда като част от системата на публич-ните пространства в ця-лата територията. Учас-тниците имат правото да кандидатстват с проект за обемно-устройствено проучване и решение за повече от една зона.

Участниците могат да представят продукт във фаза предварително (прединвестиционно) и обемно-устройствено проучване и решение за изграждане, възстано-вяване и обновяване на публични пространства в четири зони (обособе-ни позиции).

Конкурс за обемно-устойчиво проучване на столичния център

Столична община обяви конкурс за прединвестиционно обемно-ус-тройствено проучване и решение на публични пространства в ЦГЧ на София, ДБФП № BG161О001/

5-02/2012-002 създаване на проектна го-товност за кандидатстване по оператив-на програма „Региони в растеж“ за пери-ода 2014 - 2020 г. по оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013 г., прио-ритетна ос „Техническа помощ“, операция 5.3: „Изграждане на капацитет на бенефи-циентите на ОПРР“, схема за предоставя-не на безвъзмездна финансова помощ: BG 161РО001/5-02/2012 „В подкрепа на следва-щия програмен период”.

бул. „Евлоги Ге

оргиев“

бул. „Евлоги Ге

оргиев“

бул. „Цариградско шосе“

бул. „Цариградско шосе“

бул. „Дондуков“бул. „Дондуков“

бул.

„Ви

тош

а“бу

л. „

Вито

ша“

ул. „Солунска“ул. „Солунска“

бул. „В

. Лев

ски“

бул. „В

. Лев

ски“бул

. „Г.С.Рак

овски“

бул. „Г

.С.Раковск

и“

бул. „Граф Игнатиев“

бул. „Граф Игнатиев“

Зона 1Зона 1




Регистрация и получаване на изходна инфор-мация в съответствие с чл. 28, ал. 6 от ЗОП – от 09.10. 2013 г. (сряда) до 19.11. 2013 г.,

17.00 ч. (вторник). Подаване на конкурсни проек-ти в съответствие с чл. 64 от ЗОП и чл. 18, ал. 1 от НПКУПИП – до 29.11. 2013 г., 17.00 ч. (петък).


КОНКУРС

Зона 4 - територия-та, заключена между ул. „Георги С. Раковски”, ул. „Московска”, пл. „Ва-сил Левски”, бул. „Васил Левски”, бул. „Цар Ос-вободител”, пл. „Народ-но събрание”, ул. „6-ти септември” и мисленото продължение на ул. „Ак-саков” от ул. „6-ти сеп-тември” до ул. „Георги С. Раковски”.

Характеристики и про-блеми.

Съгласно план-схема-та на първостепенната улична мрежа на гр. Со-фия към ОУП на СО2 бул. “Цар Освободител” и бул. “Васил Левски” са улици от IIIб клас, а ул.

„Московска”, ул. „Георги С. Раковски”, ул. „Обо-рище” (частта отдясно на храм-паметника „Св. Александър Невски), ул. „Дунав” и ул. „15-ти но-ември” са улици от IV клас. Ул. „Оборище” (частта отляво на храм-паметника „Св. Алексан-дър Невски), ул. „Па-риж”, ул. „11-ти август” и ул. „6-ти септември” не присъстват в съдържа-нието на горецитирана-та план-схема, което оз-начава, че са улици с по-нисък клас от IV-ти.

Пл. „Народно събра-ние”, пл. „Св. Алексан-дър Невски” и пл. „Васил Левски” са елементи на транспортната техниче-

ска инфраструктура, съ-дейки от предвиждания-та на упоменатите в т. 2.2. регулационни планове и косвено от разпоредби-те на чл. 82, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно схемата „Зеле-на система и културно-историческо наследство” към ОУП на СО предста-

вляват защитени откри-ти публични културно-исторически простран-ства (Ткин-1в) и попа-дат в охранителна зона на културно-историче-ския резерват „Сердика – Средец” (Ткин-1б), но не представляват сгра-ди по смисъла на ЗУТ.

Пл. “Васил Левски” и пл. “Народно събрание” по предвижданията на ОУП на СО попадат в устрой-ствена категория (Тзв) “Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и серви-тути”, в която не се до-пуска строителство с из-ключение на инженерни мрежи и алеи.

Градината „Кристал”, градината пред СУ, гра-дините около храм-па-метник „Св. Александър Невски”, храм „Св. Со-фия”, пред Синодална палата и около паметни-ка на Иван Вазов съглас-но схемата „Зелена систе-ма и културно-историче-ско наследство” към ОУП

на СО представляват не-движима културна цен-ност – паметници на гра-динското и парковото из-куство (Ткин-1г). Попа-дат и в обхвата на охра-нителна зона на култур-но-историческия резер-ват „Сердика – Средец” (Ткин-1б), но не предста-вляват сгради по смисъла на ЗУТ.

В зелените площи в обхвата на Зона 4 има бо-гата растителност, състо-яща се от тревни съоб-щества и дървесни видо-ве. В повечето от тях оба-че няма създадени усло-вия за пасивен и активен отдих чрез елементи на градското обзавеждане и дизайн.

ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ 4:




Зона 3 - Градската гра-дина, градината около Ру-ската църква, пл. „Алек-сандър I”, пл. „Н. Гяу-ров”, ул. „Княз Алексан-дър I”, ул. „Ген. Гурко” (в участъка от ул. „Княз Александър I” до ул. „Дя-кон Игнатий”), ул. „Дя-кон Игнатий” (в учас-тъците от бул. „Цар Ос-вободител” до площада пред Народния театър и от последния до ул. „Ген. Гурко”), бул. „Цар Осво-бодител” (в участъка от пл. „Александър I” до ул.

„Георги С. Раковски”), ул. „Георги С. Раковски” (в участъка от ул. „Москов-ска” до бул. „Цар Освобо-дител”) и ул. „Московска” (в участъка от ул. „Георги Бенковски” до ул. „Георги С. Раковски”)


Зона 3 е рамкирана от Българската народна бан-ка, Банка ДСК, Народно-то събрание, Дворецът с прилежащия му двор (понастоящем с функ-

ция на Национална ху-дожествена галерия и Ет-нографски музей), Руска-та църква и прилежаща-та й градина, зала „Бълга-рия“, Министерството на отбраната, Народният те-атър, министерството на транспорта, Национал-ният природонаучен му-зей към БАН, Телефонна-та палата, Централният военен клуб и др.

Бул. „Цар Освободи-тел”, ул „Гурко”, ул. „Геор-ги С. Раковски”, ул. „Княз Александър I”, ул. „Мос-

ковска”, ул. „Дякон Иг-натий” и ул. „Георги Бен-ковски” са елемент на тех-ническата инфраструкту-ра по смисъла на чл. 64,

ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Съгласно план-схемата на първос-тепенната улична мрежа на гр. София към ОУП на СО2 бул. „Цар Осво-

бодител” е улица от IIIБ клас, а ул. „Ген. Гурко”, ул. „Княз Александър I”, ул. „Московска” и ул. „Ге-орги С. Раковски” са ули-ци от IV клас. Ул. „Дякон Игнатий” и ул. „Георги Бенковски” не присъст-ват в съдържанието на план-схемата на първос-тепенната улична мрежа на гр. София, което озна-чава, че са улици с по-ни-сък клас от IV-ти. Съглас-но схемата „Зелена систе-ма и културно-историче-ско наследство”.

Зона 2 - ул. „Граф Иг-натиев” с прилежащите й пл. „Джузепе Гарибал-ди”, пл. „П. Р. Славейков” и пл. „Патриарх Евти-мий” (Попа); ул. „Солун-ска” (в участъка от ул. „Граф Игнатиев” до бул. „Витоша”); ул. „6-ти сеп-тември” (в участъка от ул. „Граф Игнатиев” до ул. „Аксаков”); ул. „Ген. Паренсов” (в участъка от ул. „6-ти септември” до ул. „Цар Шишман”); ул.

„Цар Шишман” (в учас-тъка от ул. „Граф Игна-тиев” до пл. „Народно събрание”) и градината пред храма „Св. Седмо-численици”


Ул. „Граф Игнати-ев” и пресичащите я ул. „Солунска”, ул. „6-ти септември” и ул. „Цар Шишман” са историче-ски значими улици, като

голяма част от прилежа-щото им застрояване е обявено за паметник на архитектурата, култура-та или историята. Зона 2 е рамкирана от жи-лищно-търговски сгради и банкови сгради (част от исторически разви-лия се банков и търгов-ски център), кино „Оде-он”, Агенцията по впис-ванията към Министер-ството на правосъдие-то, 6-то ОУ „Граф Игна-

тиев”, Министерство на вътрешните работи, ди-рекция „Разпростране-ние на статистическата информация” към На-ционалния статистиче-ски институт, Държавна-та агенция за метрология и технически надзор, ад-министративната сграда на „Български държавни железници” ЕАД, Регио-нално управление на го-рите – София, Столична-та библиотека, Общин-

ският театър „Възраж-дане”, Домът на инвали-

дите, площад и градина „Райко Даскалов” и др.

Зона 1 - бул. „Евло-гий и Христо Георгие-ви” и зелените площи с велоалеи между улични-те му платна и коритото на р. Перловска (в учас-тъка от бул. “Цариград-ско шосе” до бул. “Дра-ган Цанков”), Моста на дружбата, пл. „Орлов мост” и прилежащите му подлези


Бул. „Евлогий и Хрис-то Георгиеви” е елемент на техническата инфра-

структура по смисъла на чл.64, ал.1, т.1 от ЗУТ и съгласно план-схема-та на първостепенна-та улична мрежа на гр. София към ОУП на СО е улица от II клас. Съ-гласно схемата „Зелена система и културно-ис-торическо наследство” към ОУП на СО предста-влява защитено открито публично културно-ис-торическо пространство (Ткин-1в).

Зелените площи меж-ду платната на бул. „Евлогий и Христо Геор-

гиеви” и укрепленията на коригираната р. Пер-ловска съгласно схема-та „Зелена система и кул-

турно-историческо на-следство” към ОУП на СО3 представляват не-движима културна цен-

ност – паметник на гра-динското и парково из-куство (Ткин-1г). Об-щата площ на зелените площи е над 1 ха. Според предвижданията на ОУП на СО попадат в устрой-ствена категория (Тзв) “Терени за озеленяване на улици, реки, дерета, открити канали и серви-тути”, в която не се до-пуска строителство, с из-ключение на инженерни мрежи и алеи.

В териториалния об-хват на Зона 1 има богата растителност, състояща

се от тревни съобщества и дървесни видове.

За Зона 1 жители-те на гр. София говорят като за “канала”, защо-то през сърцевината й протича една от най-го-лемите реки на града – р. Перловска, използвана за външна канализация. Желанието на столична-та управа и на много от гражданите на столица-та за тази територия е зелените площи около реката да се превърнат в привлекателна зона за отдих.


ИПГВР

Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Враца

Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013 www.bgregio.eu

Инвестираме във Вашето бъдеще!Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България

ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ Европейски фонд

за регионално развитие

Интегриран план за градско възстановяване и развитие на гр. Враца - ус-тойчива Враца, ще бъде главният инструмент за по-лучаване на финансиране по проекти за устойчиво градско развитие през след-ващия програмен период 2014- 2020 г.

Община Враца изпъл-нява проекта от средата на 2011 г., като същия, е фи-нансиран по ОП „Регио-нално развитие” 2007-2013 г. (ОП”РР”). По проекта е изготвен социално-иконо-мически анализ на гр. Вра-ца и е предложена визия за развитие на града, опреде-лени са зони за въздейст-вие - градски територии с определено основно функ-ционално предназначение, със сходни характеристики и състояние на физическа-та среда, социалната и ет-ническа структура на насе-лението.

Визията за града е до 2020 г. Враца да се превър-не в съвременен европей-ски град с устойчиво раз-витие, запазена идентич-ност, активна социална общност, качествена среда за живот, бизнес, спорт и рекреация, икономика ос-нована на знание и инова-тивност, територия със съ-временна инфраструктура, екологично селско стопан-ство, развит туризъм, съх-ранена и облагородена при-родна среда, богат култу-рен живот, толериращ ак-тивния живот на населени-ето и развиващ таланта на своите деца.

Определените три зони за въздействие бяха одо-брени от Общинския съ-вет и Управляващия орган на ОП „РР”: 1) зона с пре-обладаващ социален харак-тер, 2) зона с потенциал за икономическо развитие, 3) зона на публични функции с висока обществена значи-мост.

Основните приоритетни проекти са пряко обвърза-ни с визията за развитието на града до 2020 г. като съ-временно място за живот, работа, инвестиции. През месеците септември 2012 и март 2013 г. бяха проведени анкетни проучвания и съ-брани над 100 предложения и мнения от фирми, НПО, образователни и здравни заведения.

Във всяка една от зони-те са идентифицирани при-оритетни проекти, които ще се реализират през след-ващия програмен пери-

од. Kонцепцията на пред-ложените дейности е за за-пазване на вече изградени-те сгради и модели в гра-да, чиято устойчивост е доказала своите качества през времето и заслужава да бъде запазена за следва-щите поколения. Потърсе-на е актуална функция на запустелите сгради, със со-циални и активни спорт-ни дейности. Подчертава се необходимостта от обслед-ване и изготвяне на проек-ти за енергийна ефектив-ност, саниране и прилагане на алтернативни източни-ци за отопление и вентила-ция, за намаляване на раз-ходите. Особено внимание се обръща на подрастващо-то поколение чрез подобря-ване на материално-техни-ческата база в училищата, детските градини и ясли, за спорт и извънкласни фор-ми на обучение. Предвиж-дат се ремонти и модерни-зация на значимите кул-турни средища, които са не само от общоградско зна-чение, но и за цялата област - Регионален исторически музей, Етнографско-въз-рожденски комплекс „Ни-кола Войводов” към РИМ, Етнографско-възрожден-ски комплекс “Софроний Врачански” към РИМ, Дра-матично-куклен театър, „Симфониета Враца“, Реги-онална библиотека “Хрис-то Ботев”, библиотека към музея и др.

Безспорна е спешната и неотложна необходимост от подобряване на инфра-структурата и изгражда-нето на цялостна улична и тротоарна настилка. Това затруднява не само гражда-ните, но и е основна причи-на за забавения и дори на-маляващ темп в развитие-то на икономиката на гра-да, възпрепятства бъдещи инвестиции и категорично изолира града от световна-та карта.

В зона „O“ - зона на пуб-лични функции с висока обществена значимост, са представени идеи като:

Основен ремонт и рес-таврация, оборудване и об-завеждане на сградите, в това число паметници на културата и тези, които са част от културно-истори-ческото наследство на град Враца. Реконструкция, ре-монт и внедряване на мер-ки за енергийна ефектив-ност на образователни ин-ституции; културни цен-трове, театри, читалища,

библиотеки и други обекти, административни сгради; Благоустрояване на терито-рията на бившето военно поделение за изграждане на публична зона с културни, развлекателни и спортни обекти, места за отдих и за-нимания; Благоустрояване на междублоковите прос-транства; Изграждане на Европейски геопарк „Вра-чански Балкан”; изгражда-не на покрит общински па-зар на мястото на същест-вуващия Кооперативен па-зар; Изграждане на модер-на административна сгра-да на мястото на бившата Сувенирна палата с офиси, информационен център, арт галерия и заведения за хранене.

Обновяване и модер-низиране на пешеходната зона, в централната град-ска част на града от кръс-товището на бул. „Хрис-то Ботев” и бул. „Втори юни” до предгаровия пло-щад. Изграждане на систе-ма от стоянки за велосипе-ди в близост до всички об-щински обществени сгра-ди и спирките на градския транспорт; Реконструкция, модернизация и разшире-ние на съществуващ пеше-ходен мост по ул. „Родопи”; Реконструкция и разшире-ние на „Табашки мост”. До-бавяне на декоративни еле-менти и вечерното им екс-пониране за подчертаване на естетика и представи-телност, както и изгражда-не на кръгови кръстовища, с цел повишаване качество-то на транспортно-комуни-кационната система.

В зона „И“ - зона с по-

тенциал за икономическо развитие,се планира доизграждане на североизточна дъга - нова пътна връзка от бул. „Васил Кънчов”, северно от ста-дион „Христо Ботев“ през жп линията към Източната част на зоната. Пътят тряб-ва да продължи по северо-източната дъга на града, в околовръстен път, до бул. „Мито Орозов”, както и до-изграждане на северозапад-на дъга.

Проектиране и изграж-дане на кръгови кръстови-ща на улиците: бул. „Мито Орозов” и бул. „България”; бул. „Мито Орозов” и бул. „Европа”; бул. „Мито Оро-зов” и ул. „Околчица”; бул. „Мито Орозов” и ул. „Ни-кола Вапцаров”.

Реконструкция, рехаби-литация на съществуващата електро- и ВиК мрежи и из-граждане на нови; Рехаби-литация и реконструкция на улични мрежи, улично осветление и изграждане на обществени паркинги; Ре-монт и реконструкция на сградите на Професионал-на гимназия по търговия и ресторантьорство – Враца. Изграждане на бизнес ино-вационен център; логисти-чен парк, хоспис в сграда-та на бившия Химически техникум, младежки зана-ятчийски център и център за техническо развитие в сградата на бившето учи-лище „Антон Иванов“; бла-гоустрояване на зелените площи.

В зона „С“- зона с пре-обладаващ социален ха-рактер( жк „Дъбника” и жк „Сениче”), са планирани:

Ремонт на основните елементи на многофамил-ни жилищни сгради, стро-ени по индустриален спо-соб; Реконструкция на би-вшето училище „Давид То-доров” в спортен младеж-ки център с открит и за-крит плувен басейн, физи-отерапия и рехабилитаци-онни кабинети. Изгражда-не на център по трудотера-пия и пещ за грънчарство в сградата на бившата топло-централа в двора на център „Зорница“.

Важно за трите зони е изграждане на детски пло-щадки и спортни игри-ща, както и благоустроява-не на зоните, намиращи се в междублокови простран-ства. Реконструкция и ре-хабилитация на съществу-ваща улична мрежа, пеше-ходни алеи и тротоари, из-граждане на пешеходни зони, включително реали-зиране на мерки за осигу-ряване на достъпна архите-ктурна среда, както и про-ектиране на мрежа от вело-алеи са друга част от проек-тите.

ЧАСТ ОТ ПРИОРИТЕТНИТЕ ПРОЕКТИ В ЗОНИТЕ

ЗОНА С ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ С ВИСОКА ОБ-ЩЕСТВЕНА ЗНАЧИМОСТ

Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на културни центрове: Реги-онален исторически му-зей, Етнографско-възрож-денски комплекс „Никола Войводов” към РИМ, Ет-нографско-възрожденски комплекс “Софроний Вра-

чански” към РИМ, Драма-тично-куклен театър, Реги-онална библиотека “Хрис-то Ботев”,

Утилизиране и благоус-трояване на територията на бившето военно поделение за изграждане на публич-на зона с културни, развле-кателни и спортни обекти, места за отдих и занимания (военен музей, тематич-ни градини, център за ка-терене, стрелбище, открит плувен басейн, хотел, мно-гофункционална спортна зала, лятно кино, алея на здравето, лифт);

Изграждане на модерна административна сграда на мястото на бившата Суве-нирна палата с офиси, ин-формационен център, арт галерия и заведения за хра-нене.

ЗОНА С ПОТЕНЦИАЛ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИ-ТИЕ

Изграждане на нов ло-гистичен парк

Изграждане на Техноло-гичен парк (бизнес инова-ционен център)

Изграждане на хоспис в сградата на бившия Хими-чески техникум

Изграждане на младежки занаятчийски център и цен-тър за техническо развитие в сградата на бившето учи-лище „Антон Иванов“

ЗОНА С ПРЕОБЛАДАВАЩ СОЦИАЛЕН ХАРАКТЕР (жк „Дъбника” и жк „Сени-че”)

Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции, оборудване и обзавежда-не на СОУ „Никола Войво-дов”, ОДЗ „Звездица“, ОДЗ „Зора“, ОДЗ „Звънче“, ОДЗ „Знаме на мира“, ОДЗ „Ра-дост“;

Спортен младежки цен-тър, жк „Дъбника“ (в би-вшето училище „Давид То-доров”);

Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност, оборудване и обзавежда-не на дневен център за деца и възрастни с увреждания „Зорница”;

Център по трудотера-пия и пещ за грънчарство в сградата на бившата топло-централа в двора на център „Зорница;

Подобряване на физиче-ската среда на зона, застро-ена с многофамилни жи-лищни сгради.

Този документ е създаден в рамките на проект „Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Враца – устойчива Враца”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Ре-гионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Община Враца и при никакви об-

стоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.


ПЪТИЩА

Готови сме да поста-вим началото на нова ера в развитието на ин-фраструктурата. Най-накрая сме в състояние да свържем Изтока със Запада и всички краи-ща на Европа, и то бла-годарение на успешно-то приключване на пре-говорите за следващия седемгодишен бюджет на ЕС и реформираната политика за TEN-T. Това каза Сийм Калас, вице-президент на ЕК и от-говарящ за транспорта, пред Британската тър-говска камара в Брюк-сел в началото на ок-томври.

Оттук нататък пъ-тят е изграждане на съ-

временна интегрира-на транспортна систе-ма. Около 26 млрд. евро ще бъдат на разположе-ние от бюджета на ЕС за допълване на национал-ните инвестиции за раз-витие на TEN- T. Само най-добрите проекти ще получат европейско финансиране, допълни Сийм Калас.

За новите коридо-ри на основната TEN-T мрежа ще бъдат разра-ботени планове за раз-витие. Добре е да се об-мисли най-доброто раз-положение на различ-ните системи за упра-вление на трафика като ERTMS за железници-те и SESAR за въздуш-

ния транспорт и как те да бъдат интегрира-ни в единно европейско транспортно простран-ство.

Например неефек-тивността в авиацията е причинена от фрагмен-

тираното въздушното пространство на Евро-па, което донесе допъл-нителни разходи от око-ло 5 млрд. евро на годи-на. Като цяло в Европа самолетите летят с по 40 км повече на полет, от-колкото е строго необ-ходимо. Резултатът е за-къснения, допълнител-ни разходи за гориво и повишени емисии въ-глероден двуокис.

Работим за съвре-менна система за упра-вление на железниците ERTMS, но днес влако-вете се движат по мре-жи без ERTMS, локо-мотивите на граница-та трябва да се сменят, а това отнема поне 30 ми-

нути.И в двата случая смет-

ката се плаща от пътни-ците, а транспортната политика на ЕС е подчи-нена на тяхното свобод-но и комфортно прид-вижване.

Амбициозната про-грама за развитието на инфраструктурата се ръководи от философи-ята за свързване на Ев-ропа, единна търговска площ от 500 млн. потре-бители, обобщи Калас.

Сийм Калас: Само най-добрите проекти ще получат европейско финансиранеЕС предвижда 26 млрд. евро за развитие на TEN-T през 2014 - 2020 г.

Завърши Шестата на-ционална конференция по пътища. Експертите я оцениха като успешна и определиха основния акцент за следващата: Двайсет години програ-ма „Транзитни пътища“. Тя ще влезе във фокуса на пътните специалисти и администрацията, за да извлекат те необходимия опит от успехите и греш-ките при прилагането на петте издания на „Тран-зитни пътища“. Специ-ално внимание ще бъде обърнато и на финанси-рането, което не даде въз-можност програмата да действа като цяло, а по-влия на управлението и изпълнението на отдел-ните проекти. По темата за „Транзитни пътища“ отношение ще вземат и германските експерти, като споделят своя опит.

Три са вариантите за

съпътстващи теми на чуждестранните специа-листи, които се обсъждат и ще бъдат обявени на гилдията след уточнява-не с партньорите от Гер-мания.

Продължава обуче-нието по одит на пътна-та безопасност в Универ-ситета по архитектура, строителство и геодезия.

На следващия фо-рум отново ще бъдат об-съждани теми от секто-ра на пътната безопас-ност, като ще бъде избра-на най-злободневната. От гледна точка на качество-то на огражденията и сиг-нализациите беше поста-вен въпросът за некачест-вен внос на подобни ма-териали, които в никакъв случай не бива да бъдат допускани на наша тери-тория и не бива да дости-гат до нашите пътища.

Милена ВАСИЛЕВА

Завърши Шестата национална конфе-ренция по пътища

Железопътният транспорт в Европа е принуден да се съобра-зява със 7 различни ширини на коловозите и само 20 от наши-те основни летища и 35 от ос-новните ни пристанища са пря-ко свързани с железопътната мрежа. Без добри транспорт-ни връзки Европа не може да се развива и да постигне благо-денствие.

Сийм Калас, октомври 2011 г.,обявяване на новия механизъм Connecting Europe Facility

За новите ко-ридори на

основната TEN-T мрежа ще бъ-дат разработе-ни планове за развитие


ГРАДСКА МОБИЛНОСТ

Община Пловдив обяви об-ществена поръчка за проек-тиране, изграждане и внедря-ване на Център за управление на трафика. Това включва из-пълнение на компонент „Све-тофари и контрол” по проект „Модернизация и развитие на устойчив градски транс-порт в град Пловдив”, който е на обща стойност 44 млн. лв. Вече са в ход процедурите за другите два проектни компо-нента: системата за управле-ние на градския транспорт и изграждане на 48 км веломре-жа.

Системата за управление и контрол на трафика ще обхване 42 сигнализирани кръстовища и 8 пешеходни пътеки, контролирани от све-тофари в централната градска част на Пловдив (около 6.1 кв. км). За нейното изпълнение в поръчката са предвидени ня-колко основни дейности: про-учване за трафик сигнализа-цията, подготовка на инвес-тиционни проекти за модер-низиране на светофарните уредби на 50-те кръстовища, изготвяне на финален дизайн на системата, изграждане на подсистеми на центъра за уп-равление на трафика.

Технологичното оборудва-не, което трябва да бъде доставе-

но, включва: •Светофарни тела с тех-

нология с високоинтензивен светодиод (LED)

•Модерни трафик контро-лери, които да бъдат инстали-рани на всички кръстовища в контролираната зона

•Безжична връзка от всич-ки кръстовища и трафик сис-теми в контролираната зона с Центъра за управление на трафика (ЦУТ) чрез GPRS, EDGE, UMTS / HSPDA (3G) или LTE (4G) мобилни кому-никации съобразно приложи-мостта

•Трафик детектори на стра-тегически места за предоста-вяне на данни за движение-то към Центъра за управле-ние на трафика (ЦУТ) за из-бор на подходящите трафик програми.

Системата за управление на трафика да бъде адаптивна и да се базира на промени на движението и параметри, оп-ределени в реално време

•Трафик детектори при подходите на избрани кръс-товища за активиране на ди-ректни трафик сигнали (фази пропускане или удължаване в зависимост от нуждите на движението) на ниво кръсто-вище

•Селективен приоритет за автобусите от градския транс-порт

•Таймери на сигнализира-

ни пешеходни светофари за показване на оставащото вре-ме на пешеходния светофар

•Оборудване за ЦУТ, вклю-чително работните станции и принтери, монитори и виде-остена за видеонаблюдение

•Видеонаблюдение (CCTV) на определени локации за на-блюдение на трафика от ЦУТ, вкл. необходимите комуника-ционни връзки към ЦУТ.

Изисквания към участни-ците

Фирмите, които кандидат-стват в процедурата, следва да имат реализиран общ оборот от дейности не по-малко от 12 млн. лв. без ДДС и изпълнен поне един сходен договор за

последните три години.Максималният праг на

стойността на обществената поръчка е 5 486 831 лева без ДДС.


Център за управление на трафика ще регулира 50 кръстовища в Пловдив

Открита процедура по ЗОП„Проектиране, изграждане и внедря-

ване на център за управление на тра-фика”

Срок за получаване на до-кументи 08.11.2013 г., 17 ч.

Срок за подаване на оферти 18.11.2013 г., 17 ч.Отваряне на офертите 19.11.2013 г., 11 ч.

До 28 октомври е срокът за получаване на документация за участие в обявената от об-щина Плевен обществена по-ръчка с предмет „Система за управление и контрол на масо-вия градски обществен транс-порт (МГОТ) на град Плевен”. Възлагането на процедурата е с инженеринг, включващ про-ектиране, строителство и дос-тавка по проекта за интегри-ран градски транспорт, фи-нансиран по ОП „Регионално развитие”.

Срокът за подаване на офер-ти изтича на 7 ноември, отва-рянето им е предвидено за 8 ноември. Целта на поръчката е модернизиране на системи-те за управление на движени-ето, което ще намали експло-атационните разходи и ще по-виши комфорта на пътуване в обществения транспорт.

Системата обхваща лока-лизиране на местоположение-то на превозни средства, как-то и оборудване за управле-ние и контрол, за осигуряване

на безопасност или сигнализа-ция на паркинг.

В обхвата на поръчката са включени общо четири еле-мента: система за позициони-ране на возилата, светлинно и гласово известяване и кому-никационна среда – доставка на оборудване; изграждане на център за управление и кон-трол – строителство и достав-ка на оборудване; интеракти-вен интернет портал – разра-ботване на софтуер за инфор-мационна система за гражда-

ните; обучение на персонала и внедряване на системата.

Максималната стойност за изпълнение на поръчката е 937 730 лева без ДДС. За проекти-рането на системата са разче-тени прогнозните до 5500 лв. без ДДС, за строителство са предвидени - до 253 972 лева без ДДС. Най-много са сред-ствата за доставка и монтаж на системата за управление и контрол - до 678 258 лева без ДДС. Продължителността за изпълнение на поръчката е 11

месеца. Минималното ниво на обо-

рот или доход за периода 2010 - 2012 г. на кандидатите след-ва да е поне 2 млн. лева. Изис-ква се за същия период участ-никът да е изпълнил минимум един договор за доставка на хардуер и софтуер за внедря-ване на комуникационно обо-рудване за оперативно наблю-дение и управление на авто-мобили и други транспортни средства.


Община Плевен обяви търг за система за управление на градскиятранспорт

Комисията даде безвъзмездно 4 млн. евро на Civitas Capital за устойчива градска мобилностВ началото на октомври Европейската комисия подписа споразумение за безвъзмездна помощ от 4 млн. евро с консорциум от 14 европейски изследователски институти, асоциации и консултантски фирми, включително 10 малки и средни предприятия, за тригодишен проект, известен като Civitas Capital. По него ще бъдат обуче-ни около 500 специалисти; ще управлява фонд от близо 500 000 евро за прилагане на мерки за градска мобил-ност; ще разработи център за знания, който ще бъде на разположение на всички заинтересовани страни чрез уебсайта на Civitas, и др. Civitas е акроним за „градове, жизненост, устойчивост“, финансира се от програма на ЕС за научни изследвания в подкрепа на градове в техните усилия за иновации за по-устойчива градска мобил-ност. От началото на 2002 г. чрез Civitas са финансирани повече от 700 демонстрационни дейности в около 60 града (в рамките на обща мрежа от 200 населени места) с над 200 млн. евро от ЕС. Това е довело до допъл-нителни инвестиции от близо 1 млрд. евро от местните и регионалните власти, както и от частни партньори.

Жителите на Божурище имат нов велопаркингНов безплатен велопаркинг за 25 колела бе открит в Божурище мина-лата седмица. Инициативата е част от международния проект „Вело-сипедът – екология и здраве“ на Европейския делови конгрес (ЕДК), в който участва и българската компания „Овергаз”, изпълнила проекта у нас. Общината планира да разшири велопаркинга и да изгради мре-жа от велоалеи, които да улеснят безпроблемното придвижване с ко-лела в града. Жители на още три общини в Европа ще се сдобият с безплатни паркинги за велосипеди по този проект - Саталице (Чехия), Сочи (Русия) и Нови Сад (Сърбия). Гост на събитието бе Детлеф Вес-линг, главен координатор по проектите на ЕДК и мениджър в немската E.ONGlobalCommodities.

Зона за контрол на трафикаСигнализирано кръс-товищеПешеходни свето-фариПриоритет на об-ществения транспортКръстовище с дос-тъпност за инвалиди


ГРАДСКА МОБИЛНОСТ

Общо над 4 км буле-варди ще реконструи-раме и изградим заед-но със строителството на метрото в „Младост” и „Дружба”, каза кме-тът на София Йорданка Фандъкова. Заедно с Ми-хай Танасеску, вицепре-зидент на Европейска-та инвестиционна бан-ка (EИБ), отговарящ за операциите по кредити-ране в България, тя ин-спектира строителството на метрото.

Изпълнени са около 24% от метрото в „Мла-

дост“ и 37% на учас-тъка до летище Со-фия. Според изпъл-нителния директор на „Метрополитен“ЕА Д Стоян Братоев разши-рението на двата лъча от метрото върви по гра-фик.

Михай Танасеску каза, че е впечатлен от виде-ните обекти - метрото и кръстовището на телеви-зионната кула, реализи-рани с помощта на фи-нансовата институция. По думите му средства-та, с които ЕИБ подпо-

мага финансирането на инфраструктурни обек-ти, подобряват качест-вото на живот на граж-даните на София. Това ще окаже положително въздействие върху окол-ната среда на града.

За първия лъч на ме-трото ЕИБ предоставя финансов ресурс от 105 млн. евро, като към тях са добавени почти два пъти повече безвъзмездни ев-ропейски средства.

През следващото лято трябва да са готови както разширението и рекон-

струкцията на бул. „Алек-сандър Малинов”, така и бул. „Кръстьо Пастухов” и ул. „Обиколна”.

В инспекцията на две-

те разклонения на ме-трото от „Младост 1“ до Бизнес парка в „Младост 4“ и от бул. „Цариград-ско шосе“ до летище Со-

фия участваха още за-местник-кметовете на София Дончо Барбалов, Любомир Христов и Ма-рия Бояджийска.

Обновяват 4 км булеварди в „Младост“ и „Дружба“ с изграждането на метрото Михай Танасеску, вицепрезидент на ЕИБ, инспектира строителството на подземната железница

Подписаха 50 млн. евро заем с ЕИБ за транспортната инфраструктура на

София

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Столична община подписа-ха на 8 октомври споразумение за заем в размер на 50 млн. евро. Сред-ствата ще подпомогнат изпълнението на програма за транспортна ин-

фраструктура в София до 2016 г., която включва реконструкция, разшире-ние и рехабилитация на 22 пътни обекта с обща дължина около 56 км и мо-дернизация на 7.6 км трамвайни линии и контактна мрежа.

Чрез публично-част-но партньорство започ-ва изграждането на нова автогара в Пазарджик. Първата копка беше на-правена в началото на октомври в присъстви-ето на премиера Пла-мен Орешарски и ми-нистъра на транспорта, информационните тех-нологии и съобщенията Данаил Папазов.

През март 2012 г. с правителствено реше-ние община Пазарджик получи 60 дка от бивша-та казарма за изгражда-не на автогара. Инвес-титор на обекта е „Тро-лейбусен транспорт – Пазарджик“ АД, където съакционери са общи-на Пазарджик и „Транс-порт инвестмънт“ - Па-зарджик. Общината участва с апортна внос-ка два терена на тери-торията на бившата ка-зарма – единият с площ 6340 кв.м, а другият - 5332 кв.м, а частният инвеститор - с парична вноска от 800 хил. лв.

Проектът за прием-ното здание на новата автогара е изготвен от екип с главен проектант арх. Димитър Боюклиев от Пазарджик. Сграда-та е на два етажа с РЗП 865.05 кв.м. Намира се в близост с ул. „Христо Касабвелев“ в североиз-точната част на имота, образуван специално за целта върху част от те-риторията на бившата казарма.

На първия етаж са разположени: билетен център, информация, охрана, чакалня, багаж-но, стая за шофьорите със санитарен възел към нея, стълбище за верти-кална комуникация към второто ниво и санитар-ни възли за посетители-те.

На втория етаж са предвидени кафене за посетители с открита тераса, административ-ни офиси, стая за диспе-чер, складови помеще-ния.


Актуализиране на п р ед и н в е с т и ц и о н н о проучване и финансов анализ/анализ на разхо-ди-ползи за за системата на градския транспорт на град София, е наиме-нованието на обществе-на поръчка, обявена от Столичната община. Тя се обявява в отговор на изискването за „Създа-ване на проектна готов-ност за кандидатства-не на Столичната общи-на по ОПРР за периода 2014 - 2020 г.” и се фи-нансира по приоритет-на ос 5 „Техническа по-мощ“ на ОПРР.

Обществената поръч-ка предвижда актуали-зация на прединвести-ционно проучване и фи-нансово-икономически анализ или анализ раз-ходи-ползи, изготвени по проекта за Интегри-ран градски транспорт, за обосновка на проек-тиране на нови трасе-та на масовия градски обществен транспорт с всички негови елемен-ти. Проучването включ-ва разработване на поне две алтернативи, включ-ващи най-малко следни-те компоненти:

• изграждане, рекон-струкция, ремонт и раз-ширение на трамвайна-та и тролейбусната мре-жа и инфраструктурата, необходима за осъщест-вяване на обществената транспортна услуга

• обновяване на спир-

ките – информацион-ни табла, навеси, подмя-на на подвижен състав, актуализация на транс-портната схема, финан-сов модел и актуали-зиране на таксуването, система за управление на транспорта; обновя-ване на подвижния със-тав

• реконструкция и/или ремонт на автобус-ни и тролейбусни депа и гаражи.

Срокът за получава-не на документи е 28 ок-томври 2013 г. оферти се подават до 4 ноември 2013 г. включително и ще бъдат отворени на 5 ноември в 14 часа.

Критерий за възлага-не е икономически най-изгодната оферта, като техническото предложе-ние и цената имат еднак-ва основна тежест.

Две фирми се състе-зават за преустройство-то на съоръженията на трамвайния релсов път на кръстовище бул. „Ви-тоша” и ул. „Алабин”. Офертите бяха отворе-ни на 1 октомври. Пър-вият участник е обеди-нение „АТ 2013”, съста-вено от „Трансремонт-строй” ЕАД и „Авис Ин-женеринг” ЕООД. Вто-рият е „Столичен елек-тротранспорт” ЕАД, по-деление „Трансенерго и РП”. Критерий за оцен-ка на предложенията е икономически най-из-годната оферта при те-жест на цената – 70 точ-ки, технически показа-тели – 15 т., срок за из-пълнение - 15 т. Сро-кът за изпълнение на поръчката е 65 дни.

Преустройство на съоръженията на трам-вайния релсов път на кръстовище бул. „Ви-тоша” и ул. „Алабин” включва изготвяне на работен проект за “Ре-конструкция на трамва-ен релсов път и контакт-на мрежа на кръстови-щето на бул.”Витоша” и ул.”Алабин” въз осно-ва на приложената си-туация за новото поло-жение на съоръжения-та и изискванията, при-ложени в техническата документация. Втора-та част от дейността е строително-монтажни работи за реконструк-

ция на трамваен релсов път и контактна мре-жа на кръстовището.

Реконструкцията об-хваща цялата площ на кръстовището на бул. „Витоша” и ул. „Ала-бин”, като включва подмяна на 4 трамвай-ни стрелки и 2 трам-вайни кръстовки, де-монтаж на 2 трамвай-ни стрелки и 1 кръс-товка, демонтаж на че-творна кръстовка, еди-ничен коловоз в права и крива 120 метра. Ще бъдат преасфалтирани и кръстовището, и път-ните платна. Конструк-цията на релсовия път и съоръженията трябва да бъде проектирана и изпълнена на стомано-бетонова плоча и горно покритие от плътен ас-фалтобетон. Строител-ството ще се изпълни поетапно, за да се из-бегне цялостното затва-ряне на кръстовището.

Трамвайната линия на кръстовището бул. „Витоша” и ул. „Ала-бин” е в добро състоя-ние, но поради промяна на маршрутите, преми-наващи през кръстови-щето, се налага изграж-дане на нови коловози и съответно контактна мрежа за тях. Това из-исква цялостно преу-стройство на носеща-та мрежа и подмяна на контактния проводник.

Милена ВАСИЛЕВА

Строят новата автогара в Пазарджик чрез ПЧП

Фасадата на приемната сграда е облицована с камък и окачена фасада

Актуализират проучвания за системата на градския транспорт на София

Срокът за по-лучаване на

документи е 28 октомври 2013 г. Оферти се по-дават до 4 но-ември 2013 г. включително и ще бъдат отво-рени на 5 ноем-ври в 14 часа

Две фирми се състезават за преустройство на трамвайното кръстовище бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“


ЛЕТИЩА, ПРИСТАНИЩА

Ново гранично по-лицейско пристанище се изгражда в Созопол. Изборът на пристанище Созопол като най-под-ходящ район за обосо-бяване на самостоятел-но гранично полицейско пристанище е направен след извършени проуч-вания и анализи на бъл-гарското черноморско крайбрежие и на двете ни пристанища във Ва-рна и Бургас.

С изграждането на гранично полицейско пристанище в приста-нище Созопол се осигу-ряват необходимите за-дължителни условия за сигурно, надеждно, са-мостоятелно и безопас-но базиране на патрулни кораби и други плаващи съоръжения на Главна дирекция „Гранична по-

лиция”, безопасно ма-невриране и своевремен-но излизане на патрулни кораби от пристанищ-ния район във всички направления на зоната на сигурност на Гранич-на полиция.

Пристанищният ра-йон осигурява и приста-ване на патрулни кораби на други държави, член-ки на ЕС, при съвместни операции, както и обо-собено място за задър-жани/арестувани кораби нарушители. Изграж-дането на гранично по-лицейско пристанище в Созопол е ключова дей-ност от многогодишна-та програма 2010 – 2013 по фонд „Външни гра-ници”. По този начин се укрепва сигурността на морската граница като външна граница на ЕС.

Пристанището е из-градено върху терен с пирс, част от района на бивше военно пристани-ще, предоставен от пра-вителството. Върху тере-на е изградена админи-стративна част и брегова база за корабното и ко-рабнотехническото иму-щество. Административ-

ната част включва адми-нистративна сграда, зала за бойноприложна и фи-зическа подготовка, зала за морска подготовка, от-крита площадка за тре-нировка, паркинги и др. Изпълнител на поръчка-та за инженеринг, проек-тиране и строителство, е „Мидия” АД. Възложи-

тел е дирекция „Между-народни проекти” – Ми-нистерство на вътреш-ните работи. Стойност-та на договора е 1 614 660 лв. с ДДС, като съ-финансирането от фонд „Външни граници” е 75%. Строителството на обектите е завършено в края на юни. В момента

текат процедури по одо-бряване и въвеждане в експлоатация.


Изграждат граничното полицейско пристанище в Созопол

Възложител е дирекция

„Международ-ни проекти” на Министерство на вътрешни-те работи. Стой-ността на дого-вора е 1 614 660 лв. с ДДС, като съфинансира-нето от фонд „Външни грани-ци” е 75%

Реконструкцията и модернизацията на рибарско пристанище Поморие вече са възможниМинистерският съвет учреди безвъзмездно право за строеж върху морското дъно на община Поморие, което ще позволи реконструкция, пристрояване и надстроява-не на съществуващите и изграждане на допълнителни пристанищни съоръжения. Рибарското пристанище е ре-гистрирано и е предназначено за швартоване, домуване и престой на рибарски кораби. Инвестиционната иници-атива на община Поморие за реконструкция и модерни-зация с цел достигане на необходимия капацитет за без-опасно приставане, престояване и обслужване на рибо-ловни кораби и за осигуряване на ефективно, безопасно и хигиенно оборудване за разтоварване и временно съх-раняване на уловите, както и за подобряване на работ-ните условия. Общината е бенефициент по оперативна програма за развитие в сектор „Рибарство“ и разшире-нието ще се осъществи със средствата по програмата.

По-строги правила за летателното време на пилотитеЕвропейският парламент подкрепи ограничаването на летателните часове на пилотите, за да гарантира тяхна-та безопасност и да намали умората. Сега Европейската комисия може да приеме нови правила за максималното време за полет на пилотите и кабинния екипаж. Предло-жението на ЕК включва повече от 30 разпоредби, вклю-чително и взаимоотношенията с летищата.Новото законодателство включва:•Намаляване на времето на дежурство през нощта с 45 минути (максимум 11 часа вместо 11 часа 45 мин.)•Намаляване на максималния брой летателни часове от 1300 на 1000 в 12 последователни месеца•Увеличението на седмична почивка от 12 часа (2 дни вместо 1.5 дни) два пъти в месеца •Предоставяне на до 5 дни на почивка заради пресичане на часови зони (вместо 2 дни в някои държави членки) •Намаляване на максималната заетост (standby, или де-журство „на повикване“ + летателно време) и standby, или дежурство „на повикване“ на летището (16 часа вместо от 26 до 28 часа в някои държави членки).Ако всички останали стъпки бъдат извървени, може да се очаква правилата да бъдат приети до края на 2013 г. и да влязат в сила след 2 години.


ВИК

На 3 октомври бе даден старт на реализацията на ин-тегрирания воден проект на Кърджали по ОП „Околна сре-да”. Общата му стойност въз-лиза на 69 970 080 лв., от кои-то 54 296 782 лв. са от Кохези-онния фонд, 13 574 196 лв. на-ционално съфинансиране и 2 099 102 лв. собствен принос на общината. С комплексните мерки, предвидени в проекта, техническите загуби във водо-снабдителната мрежа ще бъдат сведени до 35% и ще се прекра-ти изливането на отпадъчни води в р. Арда.

Общото изграждане на во-доснабдителните тръби е 14.230 километра, като от тях малко над 2 км ще бъдат ре-конструирани, а останалите 12 км - нови. Дейностите по из-граждане на канализационната мрежа обхващат реконструк-ция на 5.529 км тръбопроводи и изграждане на 17.707 км нови в кварталите „Възрожденци”,

„Прилепци” и „Терасите”.Ръководителят на проек-

та инж. Митко Синабов под-черта, че по водния проект ще бъде изградена пречиствателна станция по технология на „Би-огест интернационал” – Герма-

ния, с два главни довеждащи колектора, като единият е из-цяло нов. По думите му това е уникален обект, защото кана-лизацията влиза на 8 м дълбо-чина, а довеждащият колектор минава под нивото на язовир

„Студен кладенец”.Площадката, отредена за те-

рен на ПСОВ, се намира в из-точната част на гр. Кърджа-ли, на левия бряг на река Арда. Разположена е южно от грани-ците на производствената пло-щадка на ОЦК в землището на гр. Кърджали. Имотът е с площ 126.035 дка и е собственост на община Кърджали. ПСОВ ще отговаря на следните характе-ристики:

•Най-ниско възможно по-требление на енергия

•Гъвкавост при напасване към ситуации с различно нато-варване

•Най-малък възможен пер-сонал за обслужване и под-дръжка

•Устойчивост на изходните параметри на пречистената от-падъчна вода в съответствие с изискванията на действащите разрешителни режими за зау-стване.

Схемата на предвидената

за изграждане ПСОВ съдър-жа механично стъпало, биоло-гично стъпало, дезинфекция, утайково стопанство, помощ-ни сгради и съоръжения.

Кметът на Кърджали инж. Хасан Азис подчерта, че след приключването на проекта към досега плащаната цена за ВиК услуга ще бъде прибавена и такса „за пречистване” в раз-мер на 0.60 лв.

За изпълнението на проек-та община Кърджали сключи два договора – с „Обединение ПСОВ АРДА -2013” за „Инже-неринг – проектиране и стро-ителство на ПСОВ, довеж-дащ водопровод и колектор към станцията” и с „АХРИ-ДОС-2013” за „Извършване на СМР за разширяване и ре-конструкция на ВиК мрежа-та на гр. Кърджали”, съгласно договорните условия на FIDIC. Крайният срок за приключва-не на проекта е 18 юли 2015 г.


По немска технология строят ПСОВ на левия бряг на р. Арда в Кърджали

Кметът на Кърджали инж. Азис направи първата копка заедно с екоминистър Искра Михайлова и инж. Павел Калистратов, изп. директор на „Калистратов груп“, основен партньор в двете обе-динения - изпълнители на проекта

На 4 октомври стартира из-граждането на канализационна мрежа в кв. „Кап. Петко Вой-вода” по проект „Изграждане, реконструкция и модерниза-ция на канализационна мрежа, ПСОВ и водопроводна мрежа в гр. Свиленград“, финансиран от ОП “Околна среда” с 48 132 968.14 лв.

Ще бъде изградена 21 км ка-нализационна мрежа, обхва-щаща целия квартал, и ще се реконструират водопроводи с дължина 13 км. Предвижда се също и в кв. „Гебран” да бъдат завършени 2 км ВиК мрежа. По проекта ще се изградят две заустващи съоръжения, как-то и две нови канални помпе-ни станции. Съществуваща-та помпена станция на левия бряг на река Марица ще бъде напълно реконструирана и мо-дерно оборудвана. Предвидени са също две нови канални пом-пени станции и реконструк-ция на съществуващата на де-сния бряг на реката. Изпълни-тел на работното проектиране

и строителството на обектите е ДЗЗД „Дизайн конструкшън” с партньори „Райкомерс кон-струкшън” ЕАД - София, и „Ар Си Дизайн” ЕООД – София. Стойността на договора е 23 931 913,16 лв. без ДДС и се оч-аква да бъде завършен до края на 2014 г. След края на ремонта на подземната инфраструктура ще бъдат обновени и улиците, каза кметът Георги Манолов. Той съобщи, че предстои да стартира и вторият етап по во-дния проект - инженерингово изпълнение на пречиствател-на станция за отпадъчни води с отстраняване на азот и фос-фор и довеждаща инфраструк-тура. Изпълнител е консорци-ум „Био конструкшън Енемо-на” – София, в който участват три големи специализирани строителни фирми – „Енемо-на” АД, „Райкомерс конструк-шън” ЕАД и „Биогест интерне-шънъл България” ООД. Стой-ността на договора е в размер на 13 157 788.60 лв.


Изграждат нова ВиК мрежа в кв. „Кап. Петко войвода“ в Свиленград

Първата копка направиха ръко-водителят на УО на ОПОС Ма-лина Крумова, кметът на Сви-ленград инж. Ге-орги Манолов и изп. директор на „Райкомерс конструкшън” ЕАД инж. Благой Козарев

Близо 4 км канализационна мрежа със съответните съоръ-жения ще бъде изградена на 10 улици в кв. „Кольо Ганчев“ – запад, като част от интегри-рания воден проект на общи-на Стара Загора. На 9 октом-ври от ул. „Копринка“ кме-тът Живко Тодоров даде старт на фактическото изпълнение на строителните дейности по проекта.

По реализацията на во-дния проект ще бъдат изпъл-нени още главен колектор по

улица „Княз Борис I“, отливен канал и дъждопреливник , ка-нализационна и водоснабди-телна мрежа в кв. АПК и ка-нализационна мрежа на село Богомилово, с което ще бъде завършен целият канализаци-онен цикъл на Стара Загора и ще бъдат решени напълно проблемите с водоснабдяване-то и канализацията на града.

Интегрираният воден про-ект на Стара Загора е финан-сиран с 40 399 581.97 лв.от ОП „Околна среда 2007-2013

г.“. Срокът за завършване на всички строително-монтажни работи е 10 месеца, но не по-късно от 30.09.2014 г. Изпъл-нител на дейностите е обеди-нение „Воден проект Стара За-гора” с водещ партньор „Трейс груп холд“ АД и участие на Пи Ес Ай АД, „Водстрой 98“ АД и „Инфраструктурно строи-телство“ ЕООД. Строителни-ят надзор се осъществява от „Трансконсулт – БГ” ООД.


Община Стара Загора стартира изпълнението на водния проект

1 611 645 лв. без ДДС е про-гнозната стойност на обяве-ната от община Плевен об-ществена поръчка за опреде-ляне на изпълнител за дос-тавка на мобилно експлоата-ционно оборудване във връз-ка с функционирането на ре-гионален център за управле-ние на отпадъци – гр. Пле-вен. Участникът, определен за изпълнител, ще доставя два броя челен товарач, един брой колесен челен минито-варач, два броя виличен пов-дигач (мотокар), по един ком-пактор, багер-товарач, самос-вал и контейнеровоз.

До 21 октомври се получа-ва документацията за учас-тие в процедурата, до 31 ок-томври включително се пода-ват офертите, отварянето им

е предвидено на 1 ноември от 11 часа в заседателната зала на общината. Крайният срок за изпълнение на поръчката е осем месеца.

Изискваното минимално ниво към участниците в про-цедурата е общ сумарен обо-рот за последните три годи-ни не по-малко от 3 млн. лв. без ДДС, оборот от доставки, сходни с предмета на общест-вената поръчка, за същия пе-риод не по-малко от 1.5 млн. лв. без ДДС.

За периода 2010 – 2012 г. участниците в процедурата трябва да са изпълнили поне един договор за доставка на мобилно оборудване и стро-ителна техника, да имат въз-можност да осигурят мини-мум една сервизна база на те-

риторията на страната, която да поддържа гаранционно и следгаранционно доставено-то мобилно оборудване.

Това е последната поръч-ка за избор на изпълнител по проекта за изграждане на Ре-гионален център за управле-ние на отпадъци - гр. Плевен, на обща стойност 27 795 954 лв., финансиран по оператив-на програма „Околна среда”. Изпълнител на проектиране-то и строителството е ДЗЗД „РСУП – 2013“ – Пазарджик, включващо фирмите „Строй-монтаж“ - Пазарджик, „Хим-ремонтстрой“, „М-У-Т Унга-рия“ и „Евроасфалт епито еш шолгалто“ – Унгария. Стро-ителния надзор изпълнява ДЗЗД „Рутекс – Ати”.


Плевен избира доставчик на мобилнооборудване за новото сметище


ЕЛЕКТРО-, ТОПЛО-, ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Какъв ще е ефектът от реконструкцията на под-станция „Средец” за си-гурността на електро-снабдяването на София?

- Реконструкцията на под-станция „Средец” е част от един от най-мащабните про-екти на ЧЕЗ в инфраструкту-рата на София за последни-те 30 години. Станцията ще бъде ремонтиранa и разши-рена. Паралелно с нея се из-вършва и модернизация на подстанция „Хиподрума“. Двете подстанции ще бъдат свързани посредством нова кабелна електропроводна ли-ния 110 киловолта „Гешов“ с дължина на трасето около 3 км. Тя ще осигури трети из-точник на електрозахранване за два от диагоналите на Со-фия. Инвестицията е в обем на 8 млн. лева. Тя ще ни поз-воли да повишим значително сигурността и надеждност-та на електрозахранването на десетки хиляди софиянци, на множество фирми, на ва-жни обществени и държавни сгради. Значително ще нама-лее и рискът от сериозни пре-късвания на електрозахран-ването.Този проект полага основата на нова схема на електроза-хранването на столицата. Съ-ществуващата в момента схе-ма е изградена през 80-те го-дини на миналия век. Тя се състои от един пръстен и че-тири диагонала високовол-тови кабели 110 киловолта с обща дължина около 30 кило-метра и 23 подстанции. Това е една сложна схема, каквато не съществува в другите гра-дове на страната. Тя обаче е морално и физически оста-ряла и са необходими спеш-ни мерки за нейното модер-низиране, така че да отговаря на нуждите на един модерен двумилионен град. Чрез про-екта, който осъществяваме, ще бъде изградена първата напречна връзка между ди-агоналите, което качествено ще подобри сигурността на захранването в столицата.В бъдеще планираме да из-градим и други напречни връзки.

Какви други проекти се реализират, свързани с рехабилитация на тра-сетата и съоръженията в столицата?

- През август започнахме строително-ремонтните дей-ности по подмяна на 35 км увредени при кражба кабе-ли от подстанция „Пионер“. Инвестицията е на стойност близо 850 хиляди лева и ще

Стефан Апостолов, изпълнителен директор на „ЧЕЗ Разпределение България”:

Формира се нова схема на електрозахранването на София

позволи да се подобри си-гурността на електрозахран-ването на близо 25 000 кли-енти, включително болни-ците „Токуда” и „Лозенец“, ДАНС, както и елементи от инфраструктурата на град-ския транспорт.Подстанция „Пионер“ е из-градена преди 17 г. През 2011 г. тя претърпя първата си го-ляма реконструкция и пре-мина на двустранно захран-ване заради бързото разви-тие на района през последни-те години. Сега обаче ремон-тът се наложи заради увреде-ни при кражба кабели от ко-лектора. Ние няма да се умо-рим да повтаряме, че пробле-мът с посегателствата на съ-оръжения от електроразпре-делителната мрежа не засяга само ЧЕЗ. Престъпленията от подобен характер намаля-ват качеството и сигурността на захранването на редовните ни клиенти и нарушават тех-ните потребителски права. От друга страна, наложител-ната подмяна на кабели отне-ма средства от инвестицион-ния ресурс на ЧЕЗ. През юли и август например компани-ята подмени увредени кабели с дължина 32 км от подстан-ция „Студентски град“. С ин-вестицията в обем от 600 хил. лева беше повишена сигур-ността на електрозахранва-нето на 19 000 клиенти в ра-йона. През 2012 г. размерът на ще-тите от кражби на съоръже-ния на територията, обслуж-вана от ЧЕЗ, достигна 6.1 млн. лева.

Как оценявате състоя-нието на електрическа-та мрежа в града и кои

са тесните места в мре-жата, където има нуж-да от подмяна или рекон-струкция на подстанции или кабели?

- Не е тайна, че състоянието на енергийната инфраструк-тура в София е много лошо. Причината е, че електроенер-гийните съоръжения в сто-лицата са проектирани през 70-те години на миналия век при среден експлоатацио-нен живот средно 30 години. Днес те вече не отговарят на изискванията за един моде-рен двумилионен град. Нека напомня, че от тези съоръже-ния зависи не само снабдя-ването на столичани с елек-тричество, но и нормално-то функциониране на цяла-та държава. В София са съ-средоточени всички държав-ни институции, както и офи-сите на повечето големи бъл-гарски и международни ком-пании. Пренебрегването на този проблем може дори да застраши националната си-гурност. Ето защо енергий-ната инфраструктура на сто-лицата се нуждае от спешни инвестиции.Нашите анализи показват, че за модернизирането на електроенергийната инфра-структура на София трябва да бъдат инвестирани око-ло 130 милиона лева в след-ващите десет години. Разби-рате, че това е една съществе-на инвестиция, която тряб-ва да бъде добре планирана дългосрочно. Същевремен-но размерът на инвестиции-те, които прави ЧЕЗ в Бълга-рия, се одобрява от Държав-ната комисия за енергийно и водно регулиране. Но инвес-тиционната рамка се проме-

ни с новата цена на електрое-нергията.

Кои са основните труд-ности при изграждане на нови кабелни електро-проводи?

- Проектирането, изграж-дането и въвеждането в екс-плоатация на нова електро-проводна линия е сравни-телно скъп и сложен процес, при който често се сблъск-ваме с обстоятелства и труд-ности, независещи от ЧЕЗ. Основен проблем е дългата и тромава процедура за изда-ване на разрешение на стро-еж. Освен това поради строи-телната динамика често пъти е трудно да се освободят те-рените по протежение на ли-нията. От друга страна, голя-ма част от електропроводите минават под улиците и трото-арите, което налага временно да се ограничи движението. Извършването на строител-ни, монтажни или ремонтни дейности в близост до трасе-то на електропровода също крие известни рискове, което изисква по-голяма предпаз-ливост и по-сериозни мерки за сигурност.

Какви са възможности-те за свързване на голе-ми индустриални и други бизнес обекти към мре-жата?

- През септември „ЧЕЗ Раз-пределение България“ прие мерки за облекчаване на про-цедурата по присъединяване на обекти на битови и бизнес клиенти и на производители към електроразпределител-ната мрежа. Дружеството въ-веде нови вътрешни правила и одобри нов ред за подписи на документи. Това позволя-ва да се съкрати процедурата по съгласуване и одобряване-то на становищата и догово-рите, изготвяни в „ЧЕЗ Раз-пределение“. С промените, които правим, се стремим да отговорим на все по-високи-те очаквания на нашите кли-енти, като намаляваме адми-нистративната тежест. Принципно възможностите за свързване на индустриал-ни и бизнес обекти зависят от редица фактори. ЧЕЗ е в правото си да откаже времен-но да присъедини изцяло или частично обект към електри-ческата мрежа, ако това води до влошаване условията за снабдяване на други потре-бители на електрическа енер-гия поради липса на необхо-димата мощност.

Интервюто взеТаня ТОДОРОВА

Съществуваща-та схема е изгра-

дена през 80-те го-дини на ХХ век. Тя се състои от един пръстен и четири диагонала високо-волтови кабели 110 kV с обща дължи-на около 30 км и 23 подстанции.

Около 130 млн. лева трябва да

бъдат инвестирани през следващите 10 години в модерни-зирането на елек-троенергийната ин-фраструктура на Со-фия.

Нова кабелна линия 110 kV

„Гешов“ще бъде трети източник на електрозахранване за два от диагона-лите на София.

Стефан Апостолов е из-пълнителен директор на „ЧЕЗ Разпределе-

ние България“ АД от нача-лото на 2012 г. В „ЧЕЗ Бъл-гария“ работи от 2007 г., първоначално като дирек-тор „Обслужване на кли-енти“, впоследствие като ръководител на направле-ние „Бизнес развитие“. Има 30-годишен стаж в енерге-тиката.


ТЕМА ФОРУМ ГРАДЪТ

Сертификати за отлично представяне на абсолвенти в изложба „Градът“

Грамоти за над 20 абсолвенти отличници от УАСГ, ВСУ „Любен Караве-лов“ и ВСУ „Черноризец Храбър“ връчиха на „Форум Градът“ председа-телят на съвета на директорите на „Трейс груп холд“ проф. д-р инж. Ни-

колай Михайлов, генералният мениджър на „Феростийл“ инж. Асен Копрев, управителят на „Станилов“ ЕООД инж. Георги Станилов, Владимир Житен-ски, управител на „Джи Пи груп“.

Специална грамота по време на „Форум Градът“ получи учебната компа-ния „Фактор за българско вдъхновение - архитекти и дизайнери“ при Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Хрис-

то Ботев“ за иновативност и креативност при реализирането на чертожна ли-ния за хора с увредено зрение. Тя беше връчена от главния архитект на сто-лицата Петър Диков. Продуктът е реализиран в рамките на обучението по пре-дприемаческа програма „Учебна компания“ и с него тя е класирана на първо място в България за социална бизнес идея и в топ 10 в Европа сред всички европейски учебни компании на „Джуниър ачийвмънт“. С грамота бе отличе-на и инж. Доротея Дончева, директор на СГСАГ „Христо Ботев“ - за принос

в професионалното образование в областта на строителството и за иновати-вен и креативен подход в работата й. Благодарение на нейната работа в гим-назията започва да се провежда обучение по програмите на „Джуниър ачий-вмънт“ преди десетина години - първото в българска гимназия. В училището се учредява първият бизнес център, за първи път сред другите професионал-ни строителни гимназии се изучават компютърни професионални програми: Revit Building, Building Mаnager и др. Въвежда се обучение по строителни из-олации, целящо запознаване с новите материали и свързаните с прилагането им нови технологии, за пръв път сред останалите професионални строителни гимназии се провежда обучение за запознаване с еврокодовете и мн. др.

Предложение за организиране на конкурс „Интелигентен град“ напра-виха учениците от столичната строителна гимназия по време на „Фо-рум Градът“. Децата на България имат нужда да започнат да мислят по

този въпрос, тъй като тази проблематика още не съществува в учебниците. Но един конкурс би събудил фантазията на децата и със сигурност ще се по-явят идеи за организиране на градска среда, за които възрастните не биха

се сетили. В бъдеще ще се появи необходимост от някаква форма на обуче-ние по тази проблематика. И така все повече и повече младото поколение, което всъщност трябва да изгражда тези smart city, ще научава как да бъде замислена, решена и осъществена рационалната организация на градските ресурси, каза пред участниците във форума Катрин Борисова, президент на учебната компания.

Конкурс „Интелигентен град“ стартира СГСАГ „Христо Ботев“

Отличия за вдъхновени ученици и директора на Софийската гимназия за строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“


ТЕМА ФОРУМ ГРАДЪТ, ВЪВЕЖДАЩ ПАНЕЛ

ВЪПРОС:Светослав Глосов, председател на Ка-мара на строители-те в България:

120-140 млн. лв. са за-дълженията на общи-ните към строителните фирми. Има ли начин те да се издължат на бизне-са?Общините са най-го-лемият възложител на строителните фирми. Като изключим голе-мите инфраструктурни проекти, почти всички останали проекти ми-нават през общините. Това, което прави впе-чатление обаче, е след-ното. Поради липса на достатъчно капацитет общините предлагат не-добри или некачествено изпълнени проекти, на част от процедурите по впоследствие се налагат финансови корекции – около 25 %. Затова и за-дължениета на общи-

ните към строителни-те фирми са толкова го-леми: 120-140 млн. лева. Има ли начин, по кой-то те да се издължат на бизнеса. Това са сред-ства, насочени основно към малките и средни-те предприятия, а зна-ем както е състоянието им сега. 100 хил. лева за малките фирми могат да се окажат фатални.

ОТГОВОР:Тодор Попов, предсе-дател на УС на На-ционалното сдру-жение на общини-те в Република Бъл-гария:

В разговора ни с преми-ера Пламен Орешарски поставих въпроса за из-чистване на задължени-ята на общините към строителния бизнесНито един човек не е щастлив да има задъл-жения. Нито един кмет не иска да реализира

Децентрализацията създава отговорни

На всички ни са известни предизвикателствата на съвременния град – рас-теж на разходите, уве-личаване на възрастта на сградите и на инфра-структурата, все по-ви-соки изисквания на обще-ството и все по-бърза урбанизация. От друга страна, бюджетите на-маляват, намалява и тър-пението на гражданите за решаване на проблеми-те, а броят на хората с висока квалификация ста-ва все по-малък.В геоинформацията се ос-новаваме на системения подход. Нашият прочит на ситуацията показва, че има лавина от инфор-мационни потоци. Този нарастващ поток тряб-ва да бъде обработен и структуриран по опреде-лен начин и тук на помощ идват именно ГИС техно-логиите. Това се отнася и за кадастъра.Другото, което съзира-ме, е, че няма обмен на данни между заинтересо-ваните. Всички губим от това, че нямаме структу-рирана геобаза. ГИС тех-нологията на практика е

една цялостна платфор-ма. Като структурираме и организираме инфор-мацията, оптимизираме процесите, за да гаран-тираме сътрудничество между инженерната ин-фраструктура, устрой-ственото планиране, об-щините... ГИС технологи-ите дават прозрачност и споделяне на информа-ция, която се актуализи-

ра през 5 години. А ние сме длъжни да ги осигу-рим най-малкото заради директивата INSPIRE, ко-ято сме транспонирали в Закона за пространстве-ната информация. ГИС технологиите са пре-ди инвестиционното про-ектиране, преди инвести-цията, преди строител-ството, преди планиране-то. Затова, за да има пла-

ниране, най-напред следва да има ГИС технологии. И тях трябва да планираме първи.ГИС подпомага общува-нето с гражданите. Във времето на обществе-ните обсъждания ГИС на подземната инфра-структура ще покаже на обществеността защо администрацията взе-ма едно или друго реше-ние за градската инфра-структура или другите градски системи.ГИС системите са основа за 3D анализи и за взема-не на решения от местно-то ръководство. Геодизайнът е новото развитие на ГИС техно-логията. На основата на ГИС могат да се правят сценарии. Ще имаме не просто карта, а динамич-на карта, в която граж-даните вземат активно участие.Ако работим така, сме-ло можем да кажем, че на-шите градове са интели-гентни и интегрирани. В противен случай няма да можем да управляваме и да планираме устойчиво градската среда.

Нашето министерство има конкретен ангажи-мент методически да подпомага и работи с об-щините по изработване и утвърждаване на общи-те устройствени плано-ве (ОУП). Пояснявам, че по силата на Закона за ус-тройство на територия-та имаме ясни ангажимен-ти за инвестиционните проекти над 10 млн. лв. с ДДС, на които издаваме разрешения за строеж. 200 общини все още ня-мат общи устройствени планове. Те са необходими, за да работим с инвести-торите. А те пък тряб-ва да стъпят на кадас-търа. Сега с цифров ка-дастър са покрити едва 18% от територията на страната, като кадастъ-рът обхваща всички об-ластни градове, 16 от 24-те района на София, още 515 населени места, ко-ито имат развит пазар на имоти и инвестиции - Черноморското крайбре-жие, планинските курор-

ти, общинските центро-ве. Трябваше досега налична-та кадастрална инфор-мация да се обедини в един единен национален кадастър. Такова законо-во изискване има, но до-сега не се е случило по различни причини. Зато-ва създаването му се оч-ертава като ясен и задъл-

жителен приоритет за нас. Доказателство е осъ-ществената вече среща между министрите на зе-меделието и на инвести-ционното проектиране, като първа стъпка за обе-диняване на кадастрални-те планове и прехвърляне на картите на поземлена-та собственост за прера-ботка и превръщатене-

то им в основа и част от общия кадастрален план. Това е процес, който ще отнеме време и изисква финансиране, за което вече се водят разговори с министъра на финанси-те. Ще са нужни 3-4 го-дини, за да се изработят липсващите кадастрални планове.Проблем остава липсата на специализираните кар-ти, много от които се разработват от експло-атационните дружества (например ВиК, електро, газопреносни и др. - бел. ред.), но не се предоста-вят на Агенцията по гео-дезия, картография и ка-дастър. За да е пълна ка-дастралната информа-ция, към кадастралния план ще прибавяме и спе-циализираните кадастрал-ни карти. Друг проблем е противоречието между регулационните планове и кадастралните карти. Това води до големи про-блеми в общините и недо-волство на гражданите.

Евгения Караджова, управител на „ЕСРИ България“: На първо място е ГИС технологията, след нея идва

проектирането

Арх. Борислав Ангелов, заместник-министър на Министерството на инвестиционното проектиране:

Работим за създаване на единен национален кадастър

Според участниците във въвеждащия панел „Приоритети в развити-ето на българските гра-дове“ на третото издание на „Форум Градът“, про-вел се в София миналата седмица, предизвикател-ствата са свързани:

•с развитие на об-ществените отношения и подем на финансовата децентрализация

•с прилагането на съ-временните ГИС техно-логии при проектиране, планиране и инвестира-не в градовете

•със създаването на правила, еднакви и за-дължителни за всички

•с формиране на еди-нен кадастър, спазване на Закона за устройство на територията и наред-бите към него.

В продължение на це-лия 25-годишен преход българските общини са финансово обвързани с държавата и получават

63% от финансовите си средства от държавата, разчитат на държавата, а тя продължава да взема централизирани реше-ния, каза Тодор Попов, председател на Нацио-налното сдружение на общините в България. В Норвегия например този процент е 17%, в Швей-цария – 6%. Ако българ-ската държава реши да „затвори кранчето“ на общините, те ще „затво-рят портите“ на средно-вековния град.

Паралелно с изоста-ването в обществено-икономическото разви-тие на страната опреде-лени дейности и техно-логии показват европей-ско развитие. ГИС тех-нологиите изискват ново мислене, те предполагат публичност, информи-раност, обмен на данни, прозрачност и споделя-не на информацията, об-щуване между властта и


ФОРУМ ГРАДЪТ, ВЪВЕЖДАЩ ПАНЕЛ ТЕМА

общини и развива регионите

През следващият програ-мен период 2014-2020 г. общините ще са бенефи-циент на 60% от евро-пейските средства. Зато-ва е важно да имаме син-хрон и партньорство с държавата, когато дого-варяме тези параметри. В контекста на полити-ката на Европа на преден план излизат центровете за регионално развитие, каквито представляват българските градове. Те са акцентът на оператив-ната програма „Региони в растеж“ и отговарят на двете глобални цели на Ев-ропа:- увеличаване на трудова-та заетост с разкриване на работни места- повишаване на жизнения стандарт на хората и по-добряване на жизнената среда.

Как да управляваме тези градове? По-големите се справят с тази задача. По малки-те се нуждаят от помощ, включително и за създа-ването и приемането на общи устройствени пла-нове. До края на годината трябва да завършим ИПГ-ВР, общинските планове и

областните планове. Не-обходимо е да се знае как-во ще се прави на опреде-лената територия, какво смятат общината и дър-жавата за бъдещето на тази територия.

Децентрализацията е те-мата на деня. Но като се каже децен-трализация, всеки си пред-ставя различни неща. Дър-жавата си представя как ще предаде определени функции на общините, но без финансова обезпече-ност. Общините очакват финансови трансфери, ко-

ито да харчат, както си решат, но без да прием-ат нови функции. И две-те схващания са безкрай-но погрешни.Стартирахме Съвет за де-централизация, който ще подготви пътна карта. Ще я обявим до края на де-кември. В нея ще има спи-сък на конкретни стъпки, които трябва да се пред-приемат, за да бъде про-менено законодателство-то, за да може да се осъ-ществи това делегиране на местните власти на държавни дейности от 2015 г. Говоря за доста по-

голям обем дейности от сегашния. Иначе за следва-щата година смятам, че ще разберем какви са пла-новете, като видим рам-ката на бюджета за 2014 г. Трябва да катализираме този процес на децентра-лизация. Всички модерни държави имат стабилно местно са-моуправление – страните от Скандинавския полуос-тров, Германия, Франция, Швейцария, Англия имат камара на общините, т.е. общините са национално представени в законода-телния орган от 500 го-дини. В България 63% от бюдже-та на една община са дър-жавни трансфери. това означава, че на всеки 100 лв, които получаваме, 63 лв. идват от държавата. По този показател сме на последно място в Европа. В Норвегия този процент е 17%, в Швейцария – 6%. При сегашното положе-ние, ако по някакъв начин държавата реши да спре финансирането на общи-ните, те ще загинат. Децентрализацията е по-лезна за държавата. Вре-ме е за по-смели админи-стративни реформи.

Наскоро проведохме Шес-тата национална конфе-ренция по пътища , на ко-ято се събират пътните експерти от страната и най-добрите от Германия. Поставихме въпроса за пътната безопасност, в частност проблемът за кръговите кръстовища. Поканихме, за да се запоз-наят с темата, и кмето-вете на всички 264 общи-ни. Това направихме, за-щото от 100 хиляди км пътна мрежа, 20 хил. км е репуликанската, а от останалите 20 хил. км е общинската и 60 хил. км – уличната пътна мрежа в градовете. Ако най-до-брите експерти по пъти-ща – германските, споде-лят опита си с български-те специалисти, те ще са готови да приложат своя опит в републиканската пътна мрежа. Но за ос-таналата част от пъти-щата общините имат

отговорност да вземат решения и е добре да са запознати с добрите практики. Казвам всичко това, защото като пъ-туваме, искаме да имаме хомогенна пътна мрежа, а не пъзел от по-добра ре-публиканска и общинска в тежко състояние. Освен

това никъде на пътя не пише кой път от кой клас е - затова хората казват, че пътищата са лоши. Ис-каме цялата пътна мре-жа да е еднакво безопас-на и добре поддържана. Затова смятам, че тряб-ва да има еднакви прави-ла за всички. Не смятам,

че в Германия има по-до-бри архитекти, инжене-ри, администрация. Но в Германия има по-стро-ги правила в държавата. Разликата е в нормите и правилата, които са зало-жени в немската държава и които не са заложени в българската държава. За-това за пътния сектор аз смятам, че трябва да има еднакви и по-строги правила и норми за всич-ки. По тях да се проекти-ра и за пътища от РПМ, и за уличната мрежа в гра-довете, и за общинските пътища. Затова казвам, че правилата трябва да са еднакви и задължител-ни за всички.Аз подкрепям самостоя-телността на български-те общини и процеса на финансова децентрализа-ция - така ще се засили тях-ната отговорност и ще се развият регионите.

Тодор Попов, председател на УС на НСОРБ:През декември подготвяме пътната карта

на децентрализацията

Проф. д-р инж. Николай Михайлов, ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ, председател на съвета на директорите на „Трейс груп холд“:

По-строги правила и норми, еднакви и задължителни за всички

проект, който да има де-фект, защото това рязко рефлектира върху него. И общините не искат да имат дългове. За послед-ните 4-5 години нивото на финансиране на об-щините падна с около 1 млрд. лв. Държавните трансфире са намалели с 500-600 млн. лв., а собст-вените си пари загуби-хме заради икономиче-ската конюнктура – це-ните на имотите се про-мениха, имаме пробле-ми със събираемостта на такси и данъци. Има и случаи на лошо пла-ниране, но те са много малко. Въпреки малко-то приходи изчистваме тези задължения, като само за 2012 г. те намаля-ха с около 25 млн. лв. От бюджета зависи какъв ще е резултатът за 2013 г. Често се остава с впечат-ление, че общините не се справят с проектите. Но след като ги подготвим,

те минава през редица съгласувателни проце-дури - с Агенцията за обществени поръчки, с със съответния упра-вляващ орган. И са одо-брени от тях. Но щом пристигне европейски-ят одит, се оказва, че сме нарушили правила и по-лучаваме санкция от 25%, или 15%, или 10%. Защо тогава сме мина-ли предишните съгласу-вания? Не може община с бюджет 2-3 млн. лева да понесе подобна гло-ба. И това не е проблем на общините. Рано или късно той ще се стовари на държавата. Затова и търсим нейната помощ. В разговора ни с преми-ера Пламен Орешарски поставих въпроса за из-чистване на задължени-ята на общините към строителния бизнес, така, както бяха изчис-тени задълженията на държавата към бизнеса.

гражданите, смята Евге-ния Караджова, управи-тел на „ЕСРИ България“.

Според арх. Борислав Ангелов, заместник-ми-нистър на Министер-ството на инвестицион-ното проектиране, сега най-важният проблем е да бъде създаден единен кадастър, съхраняван в Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Проф. д-р инж. Нико-лай Михайлов, ръково-дител на катедра „Пъти-ща“ в УАСГ, председател на съвета на директори-те на „Трейс груп холд“,

постави акцент върху нормите и правилата, които трябва да бъдат строги и задължителни за всички.

България не може да се състезава със западно-европейските държави. Във Великобритания се говори за индустриали-зация и регионално раз-деляне от времето, кога-то там „овцете изядоха хората“. Но на „Форум Градът“ беше дадена за-явка, че бизнесът, общи-ните, инвеститорите са готови за администра-тивна реформа.

Въвеждащ панел: Приоритети в развитието на българските градове 2014 - 2020

Евгения Караджова, управител на „ЕСРИ България“Тодор Попов, председател на УС на НСОРБПроф. д-р инж. Николай Михайлов, ръководител на кате-дра „Пътища“, УАСГ, председател на СД на „Трейс груп холд“Арх. Борислав Ангелов, заместник-министър на Минис-терството на инвестиционното планиранеМодератор: Венета Кръстева, управител на „ГРАДЪТ Медиа груп“


ТЕМА „ФОРУМ ГРАДЪТ“, ПАНЕЛ 1

Новата „Региони в растеж“ - с фокус върху градското раз-витие

Оперативна програма „Ре-гиони в растеж“ ще бъде насо-чена към градовете като дви-гатели на растеж чрез интер-венции в рамките на ИПГВР с прилагане на териториал-ния подход и интегрираните градски приоритети, изтъкна Димчо Димов, експерт от уп-равляващия орган на опера-тивна програма „Регионално развитие“ в Министерство-то на регионалното развитие. Приоритетите по програма-та включват социална инфра-структура – деинституциона-лизация и грижа за възраст-ни хора, здравна инфраструк-тура, образователна инфра-структура, културен туризъм, пътна инфраструктура. Цели-те може да бъдат постигнати с различни инструменти, вклю-чително и със средствата на бизнеса.

ИПГВР са предвидени за 67 града, към момента има раз-работени 36 плана, одобре-ни са на първи етап зоните за въздействие, оценяват се спи-съците с проектите.

За следващия програмен период заложените градове за интервенция са 67, като ста-новището на Европейската комисия е средствата да се фо-кусират върху 39 основни гра-да - двигатели на растеж. Ето защо има решение да бъдат редуцирани допустимите дей-ности за подкрепа за градове-

те от 4-то ниво, където няма да се финансират определени проекти - за градски транс-порт и спортна инфраструк-тура.

Реализирането на проекти чрез финансови инструмен-ти като JESSICA ще засилваме през следващия програмен пе-риод и за целта ще бъдат отде-лени близо 18% от средствата - частично за проекти в град-ски транспорт и подобрява-не на градската среда, в зони за икономическо развитие, в енергийна ефективност на жилищните сгради, а спорт-ната инфраструктура ще бъде изцяло финансирана по този начин.

Инструментът JESSICA е от-ворен за проекти на всички юридически организации

По финансовия инстру-мент JESSICA са допустими всички юридически организа-ции в България независимо от собствеността. Опитът с пуб-лично-частните партньорства е доста плах, но за следващия програмен период ще бъде предвиден по-голям ресурс по програмата за регионал-но развитие. Въпреки добра-та воля и желание има много трудности при структуриране на проектите, законът за ПЧП е тромав, няма правилник и засега не работи. Надя Данки-нова, изпълнителен директор на Фонда за устойчиво град-ско развитие на София - един от двата фонда по JESSICA в

България с район на действие в столицата, представи разви-тието на последните инициа-тиви по финансовата иници-атива в столицата. Сред про-ектите в реализация са про-екти на столични общински търговски дружества - Жен-ският пазар и пазар „Възраж-дане”. На етап разглеждане са новият корпус на болница „Света Екатерина” с хеликоп-терна площадка и обновяване на парк и спортен комплекс в парк „Възраждане” на общин-ските дружества „Спортна Со-фия“ и „Софийски имоти“.

Няма интелигентни мрежи без интелигентни сгради

Към 2050 г. се очаква све-товното население да надми-не 9 млрд. човека. Тенденци-ите в света са свързани с ур-банизация и застаряване при формиране на мегаполиси - над 30 вече функционират. До 2050 г. 70% от световното на-селение ще живее в градове-те (20%). Ще се оформят мно-жество мегаполиси. Градовете потребяват 75% от световната енергия. Грижата за околната среда излиза на преден план, а рамката е липса на ресурси, всякакви, но най-вече енер-гийни, коментира Александър Стоянов, ръководител на на-правление „Сградни техноло-гии”, „Сименс България”.

Задачата е как да се решат тези задачи, без да се нама-лява комфортът. Това е тяс-но свързано със сградите – ос-

новна единица в градовете, които обаче потребяват 41% от световната консумация на енергия. Няма интелигентни мрежи ако няма интелигент-ни сгради, коментира Алек-сандър Стоянов.

Устойчива енергийна ефек-тивност се постига посред-ством цялостен подход, който осигурява до 40% икономия и включва комплексни фактори и системи като електрозахран-ване, електроразпределение, отопление, климатизация, ка-чество на въздуха, осветление, водоснабдяване, сградна авто-матизация, поведение на оби-тателите и персонала, енерги-ен мениджмънт и поддръжка.

Сред референтните обек-ти и организации с различни внедрени комплексни системи на „Сименс“ г-н Стоянов посо-чи „Сентилион“, „София еър-порт център“, „Риск инжене-ринг“, „Сити клиник“, „Арена Армеец“, „Топлофикация Со-фия“.

ГИС - основа на ключовите градски системи

ГИС технологията все пове-че играе ключова роля във все-ки елемент на съвременните градски системи. През послед-ните години виждаме много сериозно внедряване на ГИС в много общини, ютилити и инфрастуктурни компании. Внедряването обаче не е дос-татъчно – необходими са мно-го обучения и допълнителна подготовка, изтъкна Мигле-

на Кузманова, мениджър биз-нес развитие на „ЕСРИ Бълга-рия“.

По отношение на управле-нието на градовете ГИС га-рантира ефективност, инфор-мирано взимане на решения, е-управление, услуги, про-зрачност и устойчивост.

За инженерната инфра-структура в града ГИС игра-ят ключова роля в процеси като планиране и проектира-не, управление на активи, уп-равление на сервитути, строи-телство и рехабилитация, без-опасност и сигурност. Данни-те са на разположение в реал-но време онлайн, на мобил-ни устройства, а вече и на мо-билни телефони. При инте-лигентните транспортни сис-теми ГИС системите осигуря-ват наблюдение на трафика и спешните случаи, телематика, сигурност и 3D анализи.

Системите намират прило-жение във всички направле-ния от управлението на градо-вете - включително енергий-ната ефективност и приложе-нието на възобновяемите из-точници в града, зелената сис-тема, социалните дейности, и др.

„ЕСРИ България“ има по-вече от 15 г. опит и уникално ноу-хау за България, предла-га стандартизирана ГИС плат-форма, основа за изпълнение на изискванията на Директи-ва INSPIRE, и разнообразие от съвременни приложения – уеб, настолни, мобилни.

Публично-частното партньорство и градското

Геопространствените информационни системи са основа за ключовите

Проектните идеи, които променят българските градове, и интелигентни-те решения за управление на градските ресурси, бяха във фокуса на първия панел на форума. Основни въпроси в сектора изтъкна модера-

торът на панела Таня Косева-Бошова, председател на Асоциацията на соб-ствениците на бизнес сгради: как заедно могат бизнесът и администрацията да направят нашите градове по-добри места за живеене и правене на биз-

нес, има ли административен капацитет за обслужване на процедурите по санирането и достатъчно ефективна ли е държавата. Сред проблемите са ло-шата среда и инфраструктура, липсата на публично-частно партньорство, не-възможността на публичната администрация да отговори адекватно на ре-алното развитие на имотните инвестиции и необходимата съпътстваща ин-фраструктура.

Димчо Димов, експерт, МРР; Надя Данкинова, ръководител на Фонд за устойчиво градско развитие на София; Миглена Кузманова, мениджър бизнес развитие, „ЕСРИ България“; Таня Косева-Бошова, председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България; Петър Диков, гл. арх. на София; Александър Стоянов, ръ-ководител „Сградни системи“, „Сименс България“


„ФОРУМ ГРАДЪТ“, ПАНЕЛ 1 ТЕМА

смесеното финансиране - перспективи за развитиедейности за управление и обновление на градските системи

Столичани вече мо-гат да получат на ди-скове типовите проек-ти за саниране и рено-виране на едропанел-ните жилищни сгради в София, при това съвсем безплатно, в резултат от пилотен проект на Сто-лична община. В Со-фия има 204 хил. жили-ща в едропанелни сгра-ди, или 40% от апар-таментните жилища в града, в които живеят половината жители на столицата. Проектите са в пет пакета, вече са готови дисковете за три от тях, до седмица се оч-акват и другите два.

Проектите са разрабо-тени по всички части

•архитектура, кон-струкции като анализ, ВиК, ел., ОВИ, топло-техническа ефектив-ност, асансьорни уред-би. Към тях има и диск, който показва всички панелни сгради в Со-фия и каква номенкла-тура е всеки блок, кои-то могат да бъдат наме-рени на специална кар-та, разработваме в мо-мента система, която при изписване на адре-са да показва точното място. Ще се опитаме до една година да разра-ботим подобни проекти

за саниране на панелни-те сгради по системата ЕПК и ПК. Има специ-ално решение на Сто-личния общински съ-вет за безплатно изда-ване на РС за саниране на цяла панелна секция. Това съобщи главният архитект на София Пе-тър Диков.

След като една етажна собственост вземе ти-повия проект, първо трябва да се на-прави конструктивно обследване - всеки па-нелен блок е в различно състояние.

Следващата стъпка е адаптиране на типовия проект към наличното състояние по част архи-тектура в зависимост от намесите - остъклените балкони например мо-гат да бъдат включени официално в проекта.

С тези доработки до-кументите могат да се внесат в направление „Архитектура и градоу-стройство“ за издаване на разрешение за стро-еж.

Извършената от об-щината дейност спес-тява бавни и скъпи дей-ности за гражданите, ние на практика съз-дадохме наново цялата проектна документация

на панелните сгради в София. Това щеше да струва много на граж-даните, ако трябваше всеки да го прави по-отделно. Вече има един панелен блок, който по-лучи типовия си проект и участва в процедурата за саниране.

Санирането в Герма-ния беше извършено преди 15 години и беше постигнат съвсем при-личен клас на обитава-не, припомни арх. Ди-ков. Общината ще по-могне да бъдат благо-устроени и околните пространства - трото-арите, вътрешноквар-талните пространства, детските площадки.

Основните приорите-ти на София са метро-то – третият метродиа-метър, парковете и пуб-личните пространства – вече стартира конкурсът за централната градска част, предстои конкурс за Борисовата градина от Орлов мост до Ловния парк. Бъдещето на инте-лигентните градове е в ГИС системите и се ос-новава на интелигентни граждани, интелигент-на среда, интелигент-но управление, акценти-ра главният архитект на София Петър Диков.

Николай ТОДОРОВ

Софиянци вече получават типовите проекти за саниране на панелните блокове

Първите дискове с типови проекти за саниране бяха раздадени по време на „Фо-рум ГРАДЪТ“

28 stroitelstvo.info Строителство ГРАДЪТ, 14 - 20 октомври 2013 г.

ТЕМА ФОРУМ ГРАДЪТ, ПАНЕЛ 1, ЧАСТ II

Темата за града и енергийната ефектив-ност е изключително ва-жна и ценна особено в края на първия програ-мен период, като се на-дяваме да започнем след-ващия доста по-уверени, подчерта Таня Христова, кмет на община Габро-во.

„През първия програ-мен период успяхме да използваме максимал-но наличните ресурси за инвестиции в енергий-на ефективност. Използ-вайки възможностите на ОПРР за по-малко от 4 години въведохме енер-гийно ефективни мерки в 17 образователни ин-ституции, като в Габрово са общо 20. Ако посетим едно училище или детска градина ще видим реали-

зирани наистина по-ка-чествени фасади, слън-чеви колектори и дори фотоволтаични системи на покривите. Но за съ-жаление ефекта за дейст-вително подобрена сре-да, създаваща усещане за по-добър комфорт и ус-ловия, постигнахме час-тично”.

Апелът на г-жа Хри-стова е за повече внима-ние към инвестициите, които се правят у нас в рамките на европейска-та солидарност. „Да за-ложим на интелигент-ността на съвременни-те иновативни решения. Затова трябва да гаран-тираме, че общините ра-ботят заедно.”

Предстои завършване на първата общинска

пасивна сградаДо два месеца ще бъде

завършена първата па-сивна обществена сгра-да у нас, обяви кметът на общината г-жа Таня Христова. Това е проект за реализацията на нов корпус към детска гра-дина „Слънце” в Габро-во, който се изгражда

по стандарта „пасивна къща”. Реализацията на сградата е част от проект „Социално включване” към Министерството на труда и социалната по-литика, предназначен за хора в неравностойно положение - деца и тех-ните родители. Целта е освен средище за обуче-

ние и възпитание тази сграда да бъде модел за отговорно отношение към изчерпващите се ре-сурси.

Тази сграда би могла да е една добра провока-ция към програмата „Ре-гиони в растеж“ 2014 - 2020 като модел за ефи-касно усвояване на пуб-личния ресурс, който трябва да носи ползи за хората. Тя се реализира съвместно с общинската мрежа „Еко Енергия”, на която г-жа Христова е за-местник-председател.

С този проект се де-монстрира как пасивни-ят метод на проектира-не и изграждане може да се приложи към същест-вуващи сгради, отбеляза Христова. Все по-малко сгради се появяват и то

най-вече в провинция-та. Но за сметка на това имаме в изобилие гроз-но изглеждащи жилищ-ни и обществени сгради. В този смисъл е важно да се реши и проблемът с жилищната политика.

Друг важен извод във връзка с този проект е свързан с ролята на ад-министративния капа-цитет при утвържда-ването на заданията по проектите. Изпълнение-то на този проект показ-ва, че трябва да се инвес-тира интегрирано. В по-добен проект важни са детайлите и качеството.

„Ние много научихме и знаем вече за пасивни-те сгради, което ни по-могна в по-ефикасното усвояване на средства-та“, обобщи кметът.

Да бъдем отговорни към времето и парите, които трябва да инвестираме

Участници: Таня Христова, кмет на община Габрово, Цветан Цолов, ръководител на проекта за интегриран столичен градски транспорт, Тодорина Докторова, старши мениджър инвестиции на „Регионален фонд за градско развитие“, инж. Пламен Никифоров, консултант във фирма „Станилов”, Йордан Йорданов, изпълнителен дирек-тор на фирма „Контракс”, арх. Здравко Генчев, представител на общинска мрежа „Еко Енергия“ (модератор)

Таня Христова, кмет на община Габрово:

За нас е важно да работим заедно

Общините, които са лишени от достатъчно финансов ресурс и битуват в ситуа-ция на все по-засилваща се централизация и увеличаване на обема от анга-жименти си към хората, за съжалание не могат да отговорят на потребности-

те на гражданите. А това са справедливи нужди и очаквания от гражданите, кои-то би следвало след 2007 г. да се чувстват европейци. Това сподели Таня Христова, по повод участието си дискусия в Брюксел, свързана с иновативно управление на градовете и споразумението на кметовете за местна устойчива енергия, подписано през лятото и от нея.33 града са се ангажирали с цели, по-високи от заложените в европейската страте-гия. На всеки един от нас, който полага подписа си под тази конвенция, следва да е ясно, че всеки ангажимент трябва да бъде обезпечен и подпомогнат от създава-не на благопроиятна среда за изпълнението му. Не е достатъчно да подпишем до-кумента. Необходима е система, по която ние наистина да инвестираме и реализи-раме тази политика.

Трябва да сме отговорни при разработването на оперативните програми. Да се опитаме да ангажираме капацитета на специа-листите, които присъстват на форума, с този на фирмите, анга-

жирани с изпълнението на иновативни решения и държавата, ко-ято е необходимо да създава стандарти и да ги отстоява, от една страна. И от друга – ние, които следва да прилагаме тези стандар-ти, без да се скриваме зад закона за изпълнение на обществени по-ръчки. Той е проблем, но е последен при реализацията на подобни проекти. Парите не стигат за реализацията на проектите, които раз-работихме по оперативната програма „Регионално развитие”. Един от проблемите при работа с новата оперативна програма „Региони в растеж” е, че по предварителни разчети две години няма да са достатъчни от подаване на заявлението за оценка до началото на ремонтния процес.

29stroitelstvo.infoСтроителство ГРАДЪТ, 14 - 20 октомври 2013 г.

ФОРУМ ГРАДЪТ, ПАНЕЛ 1, ЧАСТ II ТЕМА

С това ще се покрият 20 от натоварените кръс-товища в София. Това обяви по време на форума Цветан Цолов, ръководи-тел на проекта за интег-риран столичен градски транспорт. Това е първи-ят основен компонент от проекта, чиято цел е да се създаде основа за извлича-не на данни и анализи от адаптивната система за управление на трафика в реално време. Предвиж-да се 750 превозни сред-ства – автобуси, тролей-буси и трамваи, да бъдат оборудвани със съответ-ното бордово оборудва-не, което да осъществява връзката с контролерите на 20-те избрани кръсто-вища. Тази част от проекта се предвижда да се развие, като през следващия про-грамен период се търсят средства от новата опе-ративна програма „Регио-ни в растеж” за включва-нето в системата на още 20 кръстовища, както и да се обогати информа-цията и увеличи броят на превозните средства, свързани към нея. Плани-ра се в бъдещ етап и об-новяване на контролния център, управляващ све-товарните уредби в сто-лицата. През пролетта очаква-ме и първата партида от новите 50 тролейбу-са от „Шкода“,на стойност 27 млн. евро, което е също част от про-екта за интегриран град-ски транспорт. Този ком-понент е в унисон с ОУП и общинските планове за развитие на транспорта, които целят приоритет-но развитие на електри-ческия транспорт. Избран е тролейбусният транспорт предвид това, че той е в най-лошо техни-ческо състояние. От зна-чение са новите техноло-гии, внедрени в тях, кои-то позволяват да се ре-ализират над 15% иконо-мия на електроенергия. Общината кандидатства

заедно с общинските транспортни дружества по проект за подобряване на качеството на атмос-ферния въздух чрез заку-пуване на екологични пре-возни средства. Този про-ект е подготвен по пока-на от Министерството на околната среда и води-те и включва доставка на метровлакове, нископодо-ви трамваи и нови авто-буси, работещи на сгъс-тен природен газ. Вече е сключен е договор за нови 20 броя нископодо-ви трамвая за над 33 млн. евро, като и при този про-ект са залага на икономия-та на енергия.

Таня ТОДОРОВА

Цветан Цолов, ръководител на проекта за интегриран столичен градски транспорт:

През ноември се очаква да стартират тръжните процедури за въвеждане на интелигентни транспортни системи в София

Движещ мо-тив при ре-

ализацията на отделните ком-поненти за ин-тегриран град-ски транспорт е намаляване на потреблени-ето на електро-енергия и вли-янието върху околната среда

Ефектът от прилагане-то на интелигентни ре-шения за управление на градския транспорт е идентичен и за извън-градската среда, съгла-си се със събеседника си и Йордан Йорданов, из-пълнителен директор на фирма „Контракс”. Той сподели опита си от осъ-ществяването на авто-матизирана система за регистрация и управле-ние на транспортните

средства в Монголия.Неотдавна тя реализира автоматизирана систе-ма за регистрация и уп-равление на транспорт-ните средства в градове-те и извън тях в Монго-лия, където от 50 000 км пътна мрежа само 2000 км са асфалт, а останали-те макадам. Изпълнение-то на проекта отнема на екипа само 7 месеца. „Контракс“ разработва програма за състояние-

то на превозните сред-ства, функционалности, електронна билатна сис-тема, както и за марш-рутите на автобусите в реално време. У нас фирмата има опит в прилагането на информа-ционно-комуникационни-те технологии в различни области като системата за спешни повиквания на телефон 112, системата за ранно известяване при бедствия и други.

Йордан Йорданов, изп. директор на „Контракс“:

Имаме самочувствието да участваме в иновативното управление на градския транспорт

Тодорина Докторова, старши мениджър инвестиции на „Регионален фонд за градско развитие“:

Оптимист съм за реализацията на ПЧП

Инж. Пламен Никифоров, консултант във фирма „Станилов”

Само 1/3 от инвестициите във ВиК сектора се очакват от еврофондовете

Преди няколко дни стар-тира проект на частен инвеститор за финанси-ране в нови мощности в индустриалната зона в Русе. Ефектът от него е разкриването на над 200 нови работни места, кое-то е приоритет на мест-ната власт и частната инициатива във всеки град с висока и нараства-ща безработица, комен-тира Тодорина Докторо-ва. Ето защо търсим под-крепа от Министерство-то на регионалното раз-витие и общините. Бла-годарим на общините, че повярваха в ползата от този тип проекти.Регионалният фонд за градско развитие (РФГР) е вторият фонд по JESSICА в България извън София в полза на шестте голе-ми града в страната и фи-нансира проекти в Бургас,

Варна, Русе, Стара Заго-ра, Пловдив и Плевен. Ре-сурсът е осигурен по ОП „Регионално развитие“, целта е публичните сред-ства да се използват по възможно най-рационален начин. Финансират се про-екти, които не са подхо-дящи за грантово финан-сиране, но имат макар и по-малка възвращаемост, така че след връщането средствата да бъдат ин-вестирани в следващи про-

екти. Сферите, в които може да се кандидатства, са както инфраструкту-ра, образование, здравна профилактика, здравни за-ведения, енергийна ефек-тивност и др., така и ком-бинация от тях. Проект, реализиран чрез фонда, е обновяването на пазара в Стара Загора, който трябва да приклю-чи в края на този месец. Целта е пазарът да при-добие европейска визия.Разработването на раз-лични атракции за 17 га-лерии на старото бомбо-убежище в Бургас и излож-бени галерии е целта на градски проект, финанси-ран чрез РФГР. В момента по него се провежда про-цедура за избор на изпъл-нител.Надежда за развитие на града са и публично-част-ните партньорства. В

тази насока се работи по изграждане на ледена пързалка в София (от со-фийския фонд по JESSICA) и в Пловдив и Бургас (от РФГР) с предоставяне на терен от съответната община. Пример за ПЧП е проектът за топлоснаб-дяването на Пловдив. Дру-га форма на ПЧП може да се реализира при от про-екти за енергийно ефек-тивно улично осветление, по които финансиране да получи съответната об-щина или ЕСКО компании, предлагащи енергоспестя-ващи услуги. В Бургас се подготвя и проект за океанариум на принципа на ПЧП.Формите на ПЧП нямат такова широко приложе-ние, колкото би ни се ис-кало, но сме оптимисти, завърши Тодорина Докто-рова.

Трудно можем да си пред-ставим интелигентни и устойчиви решения за раз-витие на градската среда, ако в един град има вода само няколко часа дневно или липсва канализация. Това, което очакваме от оперативните програми, ще осигури по-малко от 1/3 от инвестициите във ВиК сектора, обяви инж. Пламен Никифоров, кон-султант във фирма „Ста-нилов”.Най-сериозен финансов из-точник засега са ОПОС и ОП „Развитие на селските райони”. Можем да гово-рим за съфинансиране на европейските проекти от

страна на общините. Мал-ки са възможностите и на ВиК операторите в стра-ната. Европейските фон-довете са полезни, но те не могат да осигурят не-

обходимите инвестиции за развитие на ВиК инфра-структурата, за поддър-жането на която са необ-ходими сериозни инвести-ции. Потенциален източ-ник за допълнителни ин-вестиции в тази област е частният сектор. Според действащия у нас закон за водите ПЧП може да се из-вършва единствено с кон-цесия, която не дава дос-татъчна гъвкавост при публично-частно парт-ньорство.Публичният сектор, от-говарящ за ВиК, следва да осигури адекватно законо-дателство и добро регу-лиране, за да се привлече

частния инвеститор.Освен при управлението на ВиК сектора възможности за ПЧП има и при изграж-дането на водоснабдител-ни обекти. 7 обекта у нас са замразени поради липса на достатъчно инвести-ции за последните 10 годи-ни, акцентира в анализа си инж. Никифоров.Сред причините за неус-пеха на частната инвес-тиция във ВиК проекти са липсата на достатъч-но обществено доверие в частния сектор, наличие-то на множество ВиК ком-пании, обслужващи сравни-телно малък брой потре-бители и други.


ТЕМА „ФОРУМ ГРАДЪТ“, ПАНЕЛ 2

Вторият панел на таз-годишния „Форум Гра-дът“ беше обединен от темата „Архитектура по време на дългата криза”. Модераторът на диску-сията арх. Ангел Захари-ев постави началото на разговорите с въпроса има ли криза в момен-та или това е нормално-то състояние на пазара на недвижими имоти у нас.

И макар да беше от-четено като положите-лен ефект отпадането на слабите играчи и не-качествените проектан-ти, архитектите се обе-диниха около мнението, че свиването на сектора продължава, което из-лиза от границите на оз-дравителните процеси.

„Кризата е дълбо-ка и за това свидетелст-ват огромните елит-ни, качествени и краси-ви сгради, които стоят празни. Кризата унищо-жава структури, създа-дени да проектират, не може да не се обновява софтуер или да се увол-няват до безкрай хора”, категоричен бе арх. Ата-нас Панов.

Кризата ще свърши, когато търсенето е по-голямо от предлагането, смятат още архитектите и допълват, че изход от нея би могла да предло-жи държавата с активи-

зирането на обществе-ните поръчки.

Конкурсите по ЗОП

Във време, когато чуждестранните и бъл-гарските компании у нас драстично са намалили обема на инвестициите си, архитектите смятат, че държавата би могла да компенсира с органи-зирането на повече кон-курси по ЗОП.

„Страшно много пари са заложени в обществе-ния сектор, но малко от тях са предназначени за архитектурни проекти”, обясни арх. Борислав Богданов. Те обикно-вено са предназначени за ВиК инсталации, во-дни цикли, пътища, за соларни и електроцен-трали. Той допълни, че предстои и друг цикъл от поръчки - помощи-те към интегрираните планове, които ще бъдат в размер до 500 000 лв. Това ще са пари, пред-назначени за проекти-ране, но преди всичко за саниране.

„Ако искаме да сме ар-хитекти на големи про-екти, не му е сега време-то“, категоричен е още арх. Богданов.

В същото време има голяма ниша за участие на архитекти в оформя-нето на откритите град-ски пространства на-

пример.„Стига да се отделят

инвестиции за това, в тези зони има голям по-тенциал за развитие”, уточни арх. Кристиана Николова.

Архитектите са на мнение, че в момента не се организират доста-тъчно конкурси или се провеждат непрозрач-но.

„Липсват и стратегии. Не може да правиш кръ-гово кръстовище напри-мер без комуникацио-нен план”, смята арх. Пламен Братков.

Подобно мнение из-каза и арх. Панов: „Бо-лестта е проблемът, не симптомът. И болестта е държавата. Няма как без визия да правим до-бри конкурси. У нас кра-сивото липсва като по-требност”.

Инженеринговата по-ръчка

Сред най-порочни-те практики в инвести-ционния процес архи-тектите определят т.нар. инженерингова поръч-ка.

„Зад нея стоят мно-го интереси, последният от които е обществени-ят. Може би трябва да се извърви този лош път, за да се стигне до до-брите решения”, изказа мнението си арх. Или-

За нова законова уредба и повечеАрхитектурата по време на дългата криза бе

У нас липсват проект ме-ниджъри, които да опреде-лят каква е стойността на обекта. Не се обръща дос-татъчно внимание и на фа-садния инженеринг, който може да доведе до големи спестявания. Тясното спе-циализиране и профилира-не в конкретни дейности е това, което липсва. Никъде по света няма архитектур-ни бюра, които да се занима-ват и с градоустройство, и с архитектура, и с инте-риори. Трябва да се преос-мисли и осъзнае ролята на архитекта не само в част-ния сектор, но и в общест-вения и в проектите с об-ществено финансиране. Не би ли трябвало точно там

да се случи обръщането на модела? И по този начин и частният сектор ще бъде мотивиран да действа по

една по-правилна схема. В момента лошите практики са в обществения сектор, а добрите в частния.

Арх. Ангел Захариев, управител на „АА Архитекти”

Арх. Пламен Братков, управител на „Аедес Студио”

Арх. Ивайло Мишев, управител на АТМ:

Арх. Илиян Илиев, управител на „Планинг”:

Не е намерено мястото на архитекта в общество-то – приемат го за тво-рец, художник, но не и за човек, който взима реше-нията. Трябва да обърнем внимание на обществото къде е мястото на архите-кта. Ако няма култура и ценности, няма как то да бъде намерено.Архитектър е човекът с визията, той защитава интересите на обществе-то. Но при нас се е превър-нал във функция на строи-теля.

Считам, че трябва да поло-жим усилия, за да може архи-тектурата, която се прави , да бъде издигната на едно ниво, на което да се кон-курираме с европейските стандарти. Не само помеж-ду си, да спорим дали този или онзи цвят е по-добър.В последните години ни пре-върнаха малко или повече във функция на строителя и ние сме свидетели на едни безумни решения – както е случаят с Централна гара, имаме големи обекти за Со-фия например, които в ев-ропейските градове опреде-лят облика на града. Спорт-ни обекти, обществени, транспортни, но за съжале-

ние не се дава възможност за провеждане на норма-лен конкурс. Архитектите трябва да сме хората, кои-

то определят правилата на играта. Думата „строител-ство” трябва да се замени от „архитектура”.

Кризата в началото има-ше положителен ефект, останаха само сериозните бюра. Но проектите про-дължават да намаляват, бюджетите да се свиват, заплащането също. Изпла-щането на хонорара на ар-хитектите е едно от по-следните неща, за които мисли възложителят.

Модератор на дискусията беше арх. Ангел Захариев, а участие взеха архитекти-те Илиев, Братков, Николова, Панов, Мишев и Богданов


„ФОРУМ ГРАДЪТ“, ПАНЕЛ 2 ТЕМА

конкурси настояват архитектитетемата на втория панел на „Форум Градът“

ян Илиев и постави въ-проса кой всъщност оп-ределя заданията в кон-курсите. Според него е необходимо грамот-но отношение към кон-курсните задания.

„Проблемът е в ин-веститора, било то об-щина или частен инвес-титор. И в двата случая въпросът опира до кул-тура – ако инвеститорът е културен, то и задани-ето ще е такова”, смята арх. Атанас Панов.

Мястото на архитекта в инвестиционния процес

Сред дебатираните теми на форума бе мяс-тото на архитекта и ома-ловажаването на ролята му в инвестиционния процес. Арх. Панов смя-та, че когато инвестито-рът осъзнае, че най-ве-рният му партньор е ар-хитектът, тогава ситу-ацията би била съвсем различна.

„Ако го приема един-ствено като наемник и оптимизацията на це-ната започва с проекта, тогава нищо няма да се получи. Трябва да има поделена отговорност и адекватно участие и в риска, и в печалбата”, продължава управите-лят на „ЛП консулт”.

Твърд закон за инвести-ционното проектиране

Друг проблем, около който се обединиха ар-

хитектите, е необходи-мото уточняване в Зако-на за инвестиционното проектиране на ролята на отделните участни-ци в инвестиционния проект. При сегашното положение според арх. Кристиана Николова „всеки разбира от всич-ко” и няма яснота кой за какво отговаря, което е свързано и с изисква-нията на инвеститорите за по-обхватни услуги. Липсва тясно профили-ране и специализиране в инвестиционния про-цес. На преден план из-лиза и ролята на проект мениджъра, който тряб-ва да определи какви са очакванията от ново-строящия се обект, как-ва ще е неговата функ-ция и оттук нататък да бъдат съобразени и ар-хитектурните решения.

Архитектът е една от брънките, свързващото звено, което трябва да обедини изискванията и да даде решения, отго-варящи на предпроект-ното проучване.

Освен нуждата от проект мениджъри ар-хитектите са категорич-ни, че трябва да се отде-ли заслужено внимание и на фасадния инжене-ринг, който може да до-веде до големи иконо-мии.

Много или малко са 300 нови архитекти го-

дишноТемата за образовани-

ето също не беше пре-небрегната – за качест-вото и количеството на новопроизведените спе-циалисти. Всяка година около 300 студенти по-лучават дипломата си за архитект и излизат на пазара на труда. Дали обаче има работа за тях и доколко са квалифи-цирани е сред важни-те въпроси, които ар-хитектите задават. Арх. Ивайло Мишев сподели своя опит с Чехия, къде-то е завършил, и уточ-ни, че там има само два университета с тази спе-циалност, като едва по-ловината от новопри-етите студенти успяват да завършат образова-нието си. У нас въведе-ната система „парите следват студента” съз-даде положението, че за едно място в универси-тета се бори само един кандидат. Сред другите особености на нашето образование е, че всеки студент завършва, без това да е отражение на придобитите в курса на обучение знания.

Ролята на съсловните организации и държа-вата

Една от функциите, които участвалите архи-текти в дискусията смя-тат, че Камарата на ар-хитектите в България

(КАБ) трябва да има, е да изработи нова зако-нова основа, в която да бъдат предложени за-конодателни решения на сега съществуващи-те проблеми на архите-ктурното съсловие. Сред тях са уточняването на конкретните функции на участниците в инвес-тиционния процес, пре-махване на инженерин-

говата поръчка и регла-ментирането на цените. КАБ би могла и да участ-ва в представителни сре-щи в други държави и да представя българските проектанти, смятат още архитектите.

Арх. Богданов уточ-ни, че извън страната ни много архитекти проек-тират, но едновременно с това припомни и ро-

лята на държавата преди години – когато е имало организации, осъщест-вяващи логистиката за работа в други държави. Арх. Илиев пък даде при-мер със сръбските архи-текти, които работят на руския пазар, тъй като държавата е работила ак-тивно по припознаване-то на дипломите им.

Елина НИКОЛЧЕВА

В момента пазарът е по-близо до естественото му състояние. При нас про-мени има както в струк-турата на фирмата, така и в работата. Последните години участваме в мно-го конкурси по ЗОП, това е един от начините да на-мираме работа. Частни-те инвеститори намалиха своята активност, има за-държане на инициативите на чуждите компании, те са по-предпазливи. Забавя-нето на темповете мисля, че се отрази и на качест-вото, сами можем да ви-дим, че се появиха и някои по-добри неща в градско-

то пространство. Малко повече внимание се отде-ля на проектирането, и на

изпълнението. Навлязоха нови технологии. Качест-во за сметка на обема.

Говоренето за криза само по себе си е доказател-ство, че я има и едновре-менно с това генерира кри-за. Чужди инвеститори няма, а българските са се свили и очакват да видят какво ще се случи. Инвести-торите са най-чувствител-ната част от обществото и в момента, когато неща-та някъде не вървят, те отиват там, където вър-вят. У нас не е мястото, където се влагат пари или изобщо има някакво разви-тие. Дори хора, които биха инвестирали, не го правят заради непредвидимата об-

становка. Не може елит-ни сгради да стоят праз-

ни и ние да казваме, че кри-за няма.

Смятам, че човек е самоук и сам решава колко да нау-чи, докъде да стигне в об-разованието си. Нашето образование или което и да било друго е една стъл-бица, която трябва да из-качи човек, за да му оста-не самочувствието, че е минал през тези врати. Но имаме много примери в историята на големи ар-хитекти, които всъщност не са завършили архитек-тура.

Арх. Кристиана Николова, управител на „Архитектурно-Дизайнерска Агенция”:

Арх. Атанас Панов, управител на „ЛП Консулт”:

Арх. Борислав Богданов, управител на „Амфион”:

Documents

Строителство Градът