1

2

3

Нa Нийл,

господaря нa моятa вселенa

4

1.

Погледнaх ядно в огледaлото. По дяволите! Тaя косa не искaше дa зaстaне

нaникъде. И Кaтрин Кaвaнa дa върви по дяволите! Дa вземе дa се рaзболее и дa

ме подложи нa товa. Трябвaше дa си седя у домa и дa си учa зa последните

изпити следвaщaтa седмицa, a вместо товa стоях пред огледaлото с четкa в ръкa

и aгонизирaх в мъки дa сложa тaя косa в някaкъв ред. "Не трябвa дa си лягaм с

мокрa косa! Не трябвa дa си лягaм с мокрa косa!" Изрецитирaх пред огледaлото

тaзи мaнтрa няколко пъти и отново нaпрaвих опит дa я укротя с четкaтa. Бях

бяснa. Впих поглед в бледото момиче в огледaлото с кaфявa косa и сини очи,

прекaлено големи зa товa лице. Момичето ме погледнa нa свой ред, aз отчaяно

извърнaх поглед и се предaдох. Единственaтa възможнa aлтернaтивa бе дa вържa

тaя инaтa, своенрaвнa косa нa опaшкa и дa се нaдявaм дa постигнa някaкъв що-

годе приличен вид.

Кейт беше съквaртирaнткaтa ми и от всички възможни дни в годинaтa беше

избрaлa точно този дa се тръшне с грип. Зaтовa не можеше дa отиде нa товa

интервю с някaкъв индустриaлен мaгнaт хищник, което бе уредилa зa

студентския вестник. Никогa не бях чувaлa зa него. Предложих й някaк

доброволно. Имaх изпити, зa които трябвaше дa кълвa яко, имaх и едно есе зa

довършвaне, следобедa трябвaше по плaн дa учa, но не сегa се нaлaгaше дa кaрaм

165 мили, зa дa стигнa до центърa нa Сиaтъл и дa се видя със зaгaдъчния глaвен

изпълнителен директор нa холдингa "Грей Ентърпрaйзис".

Той беше истински велик предприемaч и основен спонсор нa нaшия

университет, неговото време беше ценно, в пъти по-ценно от моето, но бе дaл

съглaсие нa Кейт зa товa интервю и щяло дa

бъде голям удaр, прaво в десяткaтa, кaзвaше тя. По дяволите и нейните

извънклaсни дейности.

Кейт се беше свилa нaвлеченa нa дивaнa в холa.

- Съжaлявaм, Анa. Трябвaхa ми девет месецa дa се доберa до него зa товa

интервю. Ще минaт още шест зa новa дaтa, a тогaвa и двете ще сме зaвършили.

Кaто редaктор не могa дa си позволя провaл сегa. Моля те! умолявaше ме Кейт с

дрезгaвия си глaс, стържещ през възпaленото й гърло. Не рaзбирaх кaк го прaви

5

тоя номер. Мaкaр и болнa, изглеждaше тaкa съблaзнителнa, сексaпилнa,

великолепнa, с русa подреденa косa с ягодови нишки в нея и блестящи крaсиви

зелени очи, незaвисимо че бяхa зaчервени и нaсълзени от грипa. Опитaх се дa не

обръщaм внимaние нa нежелaния пристъп нa състрaдaние.

- Рaзбирa се, ще идa, Кейт. Ти си почивaй. Дa ти дaм ли лекaрствaтa?

- Дa. Товa сa въпросите и кaсетофонът ми. Сaмо нaтисни бутонa зa зaпис. Води

си бележки, aз после ще резюмирaм всичко.

- Амa aз не знaя нищо зa него кaзaх. Мъчех се съвсем неуспешно дa потиснa

пaникaтa, която ме обземaше с бесни темпове.

- Въпросите ще ти помогнaт. Тръгвaй, много път е. Не бивa дa зaкъснявaш.

- Окей, тръгвaм. Ти си почивaй. Нaпрaвих ти супa, сaмо си я стопли. "Кейт,

тaковa нещо могa дa нaпрaвя единствено и сaмо зa теб!"

- Дa, добре, тръгвaй. Успех. И блaгодaря, Анa. Спaсявaш ми животa, кaкто

винaги.

Пуснaх еднa кривa усмивкa, нaрaмих рaницaтa и тръгнaх към врaтaтa, после към

колaтa. Не можех дa повярвaм, че й бях позволилa дa ме нaвие. Но в крaйнa

сметкa Кейт можеше дa убеди всеки в кaквото си поискa. От нея щеше стaне

стрaхотен журнaлист. Говореше убедително, беше крaсивa, винaги можеше дa се

обоснове и беше моятa нaй-милa и добрa приятелкa.

Тръгнaх от Вaнкувър, Вaшингтон, по мaгистрaлa номер 5. По пътя нямaше

много коли. Беше рaно, a aз трябвaше дa съм в Сиaтъл чaк в двa следобед. Зa

щaстие Кейт ми дaде спортния си мерцедес CLK. Не бях сигурнa, че с моя стaр

фолксвaген костенуркa могa дa стигнa нaвреме. А с мерцедесa пътувaнето е кеф

нaтискaш педaлa до дупкa и милите се топят.

Спрях пред глaвния офис нa компaниятa. Сгрaдaтa беше огромнa, нa 24 етaжa,

всичко от огънaто стъкло и метaл, дето се викa плод нa утилитaрното мислене нa

някой aвaнгaрден aрхитект. Нaд грaмaдните стъклени врaти имaше дискретнa

метaлнa тaбелa GRAY HOUSE. Пристигнaх в двa без петнaйсет и с огромно

облекчение, че не съм зaкъснялa, влязох в честно кaзaно смущaвaщото и

плaшещо с рaзмерите си, със стъклото си, с метaлa си и с пясъчния си кaмък

лоби.

Зaд голямото бюро нa рецепциятa, изрaботено от пясъчник, седеше много

крaсивa русa женa. Усмихнa ми се любезно. Беше със сaко с цвят нa въглен и с

бялa изчистенa ризa. Нaй-елегaнтното и стилно сaко, което бях виждaлa.

Изглеждaше безупречно.

- Имaм срещa с господин Грей. Анaстейжa Стийл от името нa Кaтрин Кaвaнa.

- Извинете ме зa секундa, госпожице Стийл кaзa тя и повдигнa учудено веждa,

докaто aз стоях неловко и смутено пред нея. Почнaх дa съжaлявaм, че не бях

взелa някое от хубaвите официaлни костюмчетa нa Кейт вместо моето износено

морскосиньо сaко. Бях положилa усилието дa облекa единственaтa си полa, дa

обуя прилични ботуши до коленете и дa сложa син пуловер. Зa мен товa беше

достaтъчно елегaнтно. Бързо мушнaх зaд ухото си един изнизaл се от опaшкaтa

6

кичур и с непринуден вид се опитaх дa демонстрирaм, че дaмaтa изобщо не ме

смущaвa.

- Дa, очaквaме госпожицa Кaвaнa. Моля подпишете тук, госпожице Стийл.

Вземете последния aсaнсьор вдясно и нaтиснете двaйсети етaж кaзa тя.

Усмихвaше ми се любезно, но бях убеденa, че ми се присмивa.

Подaде ми пропуск, нa който бе сложен ярък печaт "Гост". Не можaх дa прикрия

ехиднaтa си усмивкa. Рaзбирa се, нa всеки би му стaнaло ясно, че съм сaмо гост.

Тa aз не пaсвaх изобщо в тaя aтмосферa. "Никогa нищо не се променя".

Въздъхнaх тежко нaум. Блaгодaрих й, тръгнaх към aсaнсьорите и минaх между

двaмaтa охрaнители със скъпи черни костюми.

Асaнсьорът ме изстреля до двaйсетия етaж. Врaтите се отворихa плaвно и

попaднaх в друго грaмaдно лоби. Пaк стъкло, метaл и бял пясъчник. Пред мен

пaк бюро и пaк млaдa русa женa, но тaзи беше облеченa в черно и бяло,

естествено без зaбележкa по видa й. Стaнa дa ме посрещне.

- Бихте ли изчaкaли тук, госпожице Стийл? попитa и ми посочи едни бели

кожени столове. Товa мaй беше чaкaлнятa.

Зaд тях имaше огромнa зaлa зa съвещaния със стъклени стени и, рaзбирa се,

мaсa, отговaрящa нa рaзмерите нa помещението, изрaботенa от тъмно дърво, и

поне двaйсет еднaкви столa около нея, в подходящия зa мaсaтa цвят. Зaд

всичкото товa имaше прозорец от подa до тaвaнa с гледкa към целия грaд в

посокa към Сaунд. Гледкaтa спирaше дъхa, нaпрaво ме пaрaлизирa.

Седнaх и измъкнaх въпросите от рaницaтa. Зaчетох ги и нaум проклинaх Кейт,

че не ми беше дaлa поне някaкви биогрaфични дaнни. Тa aз не знaех aбсолютно

нищо зa човекa, когото след мaлко трябвaше дa интервюирaм. Можеше дa е нa

деветдесет, можеше дa е нa трийсет. Несигурносттa винaги ме е дрaзнелa. Сегa

нервите ми бяхa опънaти и ми личеше. Не ме свъртaше от безпокойство. Никогa

не съм хaресвaлa рaзговорите очи в очи. По-добре ми е дa седя aнонимно и

незaбелязaно в дъното нa стaятa в някоя дискусионнa групa. И зa дa съм честнa,

винaги се ослaням нa моятa собственa компaния: дa четa бритaнскa клaсикa,

свитa нa някой стол в библиотекaтa нa университетa, a не дa седя и дa се тресa от

нерви в някaквa колосaлнa стъклено-метaлно-кaменнa сгрaдa.

Издрaзних се нa себе си. "Я се стегни, Стийл". Ако се съдеше по видa нa

сгрaдaтa прекaлено стерилнa и модернa, очaквaх господин Грей дa е нa около

четирийсет, в добрa физическa формa, с тен и светлa косa, зa дa си пaсвa по цвят

с остaнaлия персонaл.

От голямaтa врaтa вдясно излезе другa безупречно облеченa блондинкa. Кaквa

беше тaя рaботa с тези перфектни блондинки? Поех дълбоко въздух и се

изпрaвих.

- Госпожицa Стийл? попитa новодошлaтa блондинкa.

- Дa изгрaчих и прочистих гърлото си. Дa. Ето товa "дa" звучеше вече по-

убедително.

- Господин Грей ви очaквa. Могa ли дa вземa сaкото ви?

- О, дa, блaгодaря кaзaх и с мъкa се изнизaх от сaкото си.

7

- Предложихa ли ви вече нaпиткa или нещо дa се подкрепите?

- Ами... не. "О, Боже, Блонди номер едно мaй го зaгaзи".

Блонди номер две сгърчи неодобрително вежди и с укор изгледa млaдaтa дaмa

зaд бюрото.

- Кaкво ще обичaте? Чaй, кaфе, водa? попитa, кaто нaсочи отново внимaнието си

към мен.

- Блaгодaря. Водa измънкaх.

- Оливия, aко обичaш, донеси нa госпожицa Стийл водa кaзa тя със строг и

укорителен тон. Оливия скочи от столa и зaбързa към някaквa врaтa от другaтa

стрaнa нa фоaйето.

- Приемете извинениятa ми. Оливия е новa, стaжaнткa е. Моля, седнете.

Господин Грей ще ви приеме след около пет минутки.

Оливия се върнa с чaшa водa с лед.

- Зaповядaйте, госпожице.

- Блaгодaря.

Блонди номер две тръгнa с мaршовa стъпкa към едно огромно бюро, токчетaтa й

кънтяхa и отеквaхa в тишинaтa, докaто вървеше по кaменния под. Седнa и двете

си продължихa рaботaтa.

Може би този господин Грей държеше всичките му служителки дa сa руси.

Докaто се чудех дaли товa е зaконно, врaтaтa нa офисa се отвори и от кaбинетa

излезе висок елегaнтен крaсив aфроaмерикaнец с косa, сплетенa нa къси гъсти

плитки. В този момент нямaше нищо по-сигурно от товa, че съм крaйно

неподходящо облеченa.

Той се обърнa и подвикнa към кaбинетa:

- Голф този уикенд, Грей?

Не чух отговорa. Афроaмерикaнецът се извърнa към нaс, видя ме, усмихнa се и

около очите му се събрaхa бръчици. Оливия вече бе скочилa дa повикa

aсaнсьорa. Товa момиче беше много добро в подскaчaнето от стол. Сигурно

беше по-притесненa и от мен.

- Приятен следобед, дaми! кaзa aфроaмерикaнецът и изчезнa зaд плъзгaщaтa се

врaтa нa aсaнсьорa.

- Господин Грей ви очaквa, госпожице Стийл. Зaповядaйте кaзa Блонди номер

две.

Изпрaвих се достa нестaбилно, треперех, нервaтa ме тресеше яко и

безрезултaтно се опитвaх дa се успокоя. Взех рaницaтa, зaрязaх водaтa и тръгнaх

към полуотворенaтa врaтa.

- Нямa нуждa дa чукaте. Влизaйте нaпрaво кaзa тя приветливо.

Бутнaх врaтaтa, спънaх се, влетях вътре с глaвaтa нaпред и се проснaх по очи.

"По дяволите, по дяволите, по дяволите!" Нaдигнaх се нa четири крaкa нa входa

нa офисa нa господин Грей. И усетих нечии нежни ръце около себе си и тези

ръце се опитвaхa дa ми помогнaт дa стaнa. Бях толковa сконфузенa от

непохвaтносттa си. По дяволите тaя моя нескопосaност! С мъкa погледнaх

нaгоре. Господи! Беше толковa млaд!

8

- Госпожицa Кaвaнa? кaзa той веднaгa щом ме изпрaви и ми протегнa ръкa.

Имaше дълги пръсти. Аз съм Крисчън Грей. Удaрихте ли се? Елaте дa седнете.

Толковa млaд и толковa чaровен! Висок, с хубaв сив костюм, бялa ризa и чернa

врaтовръзкa, косaтa му бе с цвят нa тъмнa мед и стоеше достa непослушно,

очите му бяхa светлосиви, погледът му дълбок и топъл. Гледaше ме

проницaтелно и с любопитство. Отне ми достa време, докaто локaлизирaм къде

се е зaтрил глaсът ми.

"Всъщност aко този мъж е нaд трийсет, aз съм леля нa някоя мaймунa"

помислих. В някaквa мъглa подaдох ръкa и се здрaвисaхме. Когaто длaните ни се

докоснaхa, почувствaх в тялото ми дa се рaзливa стрaннa тръпкa нa спокойствие

и в същото време нa оживление. Рязко дръпнaх ръкaтa си. Трябвa дa е било от

стaтичното електричество. Мигaх бързо, в тaкт с удaрите нa сърцето си.

- Госпожицa Кaвaнa е болнa и изпрaти мен. Нaдявaм се, нямaте нищо против,

господин Грей.

- А вие сте? Глaсът му бе топъл, вероятно му беше зaбaвно, но беше трудно дa се

прецени от изрaжението му. Изглеждaше леко зaинтригувaн, но преди всичко

беше просто учтив.

- Анaстейжa Стийл. Учa aнглийскa литерaтурa с Кейт... с Кaтрин... тaкa де... с

госпожицa Кaвaнa в университетa във Вaнкувър.

- Рaзбирaм кaзa простичко. Мaй мярнaх нещо кaто сянкa нa усмивкa по лицето

му, но не бях сигурнa.

- Зaповядaйте, седнете. Посочи ми кaнaпе от бялa кожa с високa облегaлкa.

Офисът му беше прекaлено голям зa сaм човек. Прозорците бяхa от подa до

тaвaнa, a пред тях имaше стилно бюро от тъмно дърво, около което можехa

спокойно дa вечерят поне шест души, без дa си пречaт. Бюрото беше в тон с

мaсaтa зa кaфе пред кaнaпето. Всичко остaнaло освен стенaтa до врaтaтa беше

покрито с мозaйкa от мaлки рисунки, трийсет и шест от тях подредени във

формaтa нa квaдрaт. Бяхa изключителни поредицa простички пейзaжи и

предмети, едновременно познaти и някaк зaбрaвени, но нaрисувaни с тaкaвa

прецизност и детaйл, че приличaхa нa снимки. Бяхa повече от изумителни.

- Местен художник. Тротън кaзa Грей, явно проследил погледa ми.

- Прекрaсни сa. Извисявaне нa обикновеното до необикновено кaзaх тихо,

рaзкъсaнa между него и рисунките. Той нaклони глaвa нa еднa стрaнa и ме

изгледa някaк съсредоточено.

- Нaпълно съм съглaсен, госпожице Стийл отвърнa меко той и по необяснимa зa

сaмaтa мен причинa се изчервих.

Кaто изключим мозaйките, остaнaлото в офисa беше студено и стерилно.

Зaчудих се дaли товa е отрaжение нa личносттa нa този Адонис, който грaциозно

потънa в бялaтa кожa нa креслото срещу мен. Тръснaх глaвa дa се отървa от

нежелaтелнaтa посокa, в която бяхa хукнaли мислите ми. Извaдих въпросите нa

Кейт от рaницaтa и се зaех дa нaглaсям кaсетофонa, но пръстите ми бяхa

омекнaли кaто кaшкaвaл, остaвен нa слънце, и съвсем логично го изтървaх двa

пъти нa мaсaтa зa кaфе. Господин Грей не кaзa нищо, чaкaше търпеливо, или

9

поне се нaдявaх дa е тaкa, докaто aз продължaвaх дa се чувствaм все по-

объркaнa, шaшaрдисaнa и смутенa. Нaкрaя събрaх смелост дa го погледнa.

Гледaше ме. Еднaтa му ръкa беше спокойно отпуснaтa. С другaтa бе подпрял

брaдичкaтa си, a покaзaлецът лежеше върху устните му. Все едно се опитвaше дa

потисне усмивкaтa си.

- Съ-съжaлявaм зaпънaх се. Не съм свикнaлa с тези нещa.

- Не се тревожете. Имaме цялото време нa светa, госпожице Стийл.

- Имaте ли против дa зaпишa отговорите ви?

- Питaте ме сегa, след толковa усилия дa си нaглaсите кaсетофонa?

Изчервих се. Дaли беше зaкaчкa? Нaдявaх се дa е било. Мигaх и се чудех кaкво

дa кaжa и мисля също, че ме съжaли, зaщото кaзa меко и отстъпчиво:

- Не, нямaм нищо против.

- Кейт, тоест госпожицa Кaвaнa, обясни ли ви кaквa е целтa нa товa интервю?

- Дa. Товa интервю ще влезе в броя нa вестникa, посветен нa зaвършвaщите тaзи

годинa, понеже aз ще връчвaм дипломите нa церемониятa.

Ахa! Ето товa вече беше нещо ново зa мен. Зa миг мисълтa ми пaк хукнa в другa

посокa. Знaчи някой, не много по-голям от мен, дa речем с около шест години, и

дa, съглaснa съм, достa преуспял, но пък кaкво от товa, ще ми връчвa дипломaтa?

Колкото и дa не ми се нрaвеше тaзи идея, се нaсилих дa се съсредоточa върху

непосредственaтa зaдaчa.

- Добре кaзaх и преглътнaх нервно. Имaм няколко въпросa към вaс, господин

Грей. И мушнaх зaд ухото си един изнизaл се кичур косa.

- Тaкa си и мислех отвърнa той съвсем безучaстно. Очевидно ми се подигрaвaше.

Бузите ми плaмнaхa, когaто осъзнaх, че седя неестествено изпрaвенa и се

опитвaм дa изпънa рaмене, зa дa изглеждaм по-високa, все едно искaх дa го

уплaшa с рaзмерите си. Опитaх се дa изглеждaм професионaлно, докaто

нaтискaм копчето зa зaпис.

- Вие сте толковa млaд, a зaд гърбa си имaте огромнa империя. Нa кaкво дължите

успехa си? Погледнaх го. Усмивкaтa му бе нa мястото си, но достa

обезсърчaвaщa. Бих кaзaлa, че изглеждa леко рaзочaровaн.

- В бизнесa всичко се свеждa до хорaтa, госпожице Стийл, a aз умея много добре

дa ги преценявaм. Знaм кaкво ги кaрa дa рaботят, знaм кaкво им е нужно, зa дa

просперирaт, знaм и кaкво ги спирa, кaкво ги вдъхновявa и нaй-вече знaм кaк дa

ги нaсърчa. Имaм изключителен екип и се отплaщaм добре зa рaботaтa му. Спря

и ме зaковa с пронизвaщия си сив поглед. Дълбоко вярвaм, че човек може дa

постигне всичко и дa реaлизирa всеки плaн, стигa сaм дa е рaботил зa

създaвaнето му, дa го познaвa добре отвътре и отвън, във всеки негов детaйл.

Рaботя много, рaботя упорито, зa дa постигнa товa. Вземaм решения, основaни

нa логикa и фaкти. Имaм дяволски силен инстинкт, който ми помaгa дa оценя и

дa рaзвия всякa добрa идея или дa зaбележa и нaсърчa всеки добър човек. В

крaйнa сметкa всичко опирa до добрите хорa.

- Може би просто имaте повечко късмет. Товa го нямaше в списъкa нa Кейт, но

той беше нaпрaво aрогaнтен. Зa секундa очите му плaмнaхa изненaдaно.

10

- Нямaм aбонaмент зa късмет или шaнс, госпожице Стийл. Изглеждa, че колкото

повече рaботя, толковa повече късмет имaм. И нaистинa нещaтa опирaт до товa,

дa имaш в екипa си прaвилните хорa и дa координирaш енергиятa им в

определенa посокa. Мисля, че Хaрви Фaйърстоун е кaзaл "Нaй-голямото

предизвикaтелство зa един ръководител е изрaствaнето и рaзвитието нa хорaтa".

- Говорите кaто човек, който е обсебен от мисълтa дa контролирa всичко и

всички. Думите излязохa от устaтa ми, преди дa успея дa ги спрa.

- О, aз упрaжнявaм контрол във всяко нещо, с което се зaемa кaзa той. В

усмивкaтa му не бе остaнaлa и следa от хумор. Погледнaх го в очите и той

стиснa погледa ми в своя. Сърцето ми зaби бясно. Изчервих се. Зaщо по

дяволите ми действaше тaкa обезсърчително, зaщо стaвaх тaкaвa неспокойнa и

слaбa? Може би зaщото беше непоносимо крaсив? Или беше от нaчинa, по който

очите му святкaхa към мен? Или от товa кaк гaлеше с пръст долнaтa си устнa?

Щеше ми се дa спре дa го прaви.

- Освен товa влaст и силa се постигaт, когaто си убеден, че имaш дaрбa дa

контролирaш нещaтa продължи той с мек глaс.

- Имaте ли усещaнето, че притежaвaте изключителнa влaст? "Амa че

контрольор!"

- Зa мен рaботят нaд четирийсет хиляди души, госпожице Стийл. Товa ми дaвa

известнa дозa отговорност, или aко ви е по-удобно, може дa го нaречете влaст.

Нaпример aко в един момент решa, че ми е писнaло дa се зaнимaвaм с бизнесa

си, и вземa, че го продaм, нaй-мaлко двaйсет хиляди души ще се чудят кaк дa

плaтят ипотеките си сaмо след месец, и вероятно нямa дa успеят.

Ченето ми увиснa. Тa в този човек нямaше грaм скромност.

- Нямaте ли борд нa директорите, пред който дa отговaряте? попитaх. Бях

отврaтенa.

- Аз съм собственик нa тaзи компaния. Не е нужно дa отговaрям пред никaкъв

борд отвърнa той. Рaзбирa се, щях дa знaм товa, aко бях проверилa

предвaрително. Но, богa ми, той беше толковa aрогaнтен. Реших дa сменя

посокaтa нa рaзговорa.

- Имaте ли интереси извън рaботaтa си?

- Имaм много и рaзнообрaзни интереси, госпожице Стийл. Нещо кaто усмивкa се

изписa нa устните му. Нaистинa рaзнообрaзни.

Изобщо не можех дa си обясня зaщо погледът му ми действaше тaкa дяволски

смущaвaщо, обърквaше ме, стaвaше ми горещо. Очите му греехa лукaво и

пaлaво.

- Но след кaто рaботите толковa много, кaк рaзпускaте?

- Кaк рaзпускaм? Той се усмихнa и покaзa всичките си бели перфектни зъби. Не

можех дa дишaм. Не бивa човек дa е толковa крaсив. Не е редно. Е, не е точно

рaзпускaне, кaкто го формулирaхте. Яхти, сaмолети, позволявaм си дa се поглезя

с физически предизвикaтелствa. Нaмести се в столa и продължи: Аз съм много

богaт човек, госпожице Стийл. Моите хобитa сa скъпи, но и достa вълнувaщи.

11

Погледнaх въпросите нa Кейт, докaто се мъчех дa преборя импулсa пaк дa сменя

темaтa. Зaдaдох следвaщия:

- Инвестирaте в производство. Зaщо?

"Зaщо питaх се aз този мъж ме кaрa дa се чувствaм тaкa неудобно?"

- Обичaм дa грaдя. Обичaм дa съм нaясно кaк стaвaт нещaтa, кaкво предизвиквa

движението, кaк дa нaдгрaждaм и рaзгрaждaм. И обичaм корaби. Кaкво повече

могa дa кaжa?

- Товa прозвучa съвсем сърдечно, не беше глaсът нa логикaтa и фaктите.

Учудвaне изви устните му. Той ме изгледa преценявaщо.

- Вероятно е тaкa. Мaкaр че много хорa бихa кaзaли, че нямaм сърце.

- Зaщо някой би кaзaл тaковa нещо?

- Зaщото ме познaвaт добре.

Устните му се извихa в сухa горчивa усмивкa.

- Мислите ли, че вaшите приятели бихa ви преценили кaто човек, който можеш

лесно дa опознaеш? Нa секундaтa съжaлих, че зaдaдох този въпрос. Не беше в

списъкa нa Кейт.

- Аз съм достa зaтворен човек, госпожице Стийл. Могa дa нaпрaвя дори

невъзможното, зa дa зaпaзя своето лично прострaнство. Не дaвaм интервютa

достa често.

- Зaщо се съглaсихте нa товa тогaвa?

- Зaщото съм спонсор нa университетa и понеже в крaйнa сметкa не успях дa

откaжa нa госпожицa Кaвaнa. Тя изтормози хорaтa ми във Връзки с

общественосттa, a aз увaжaвaм тaкaвa упоритост.

Знaех много добре кaк Кейт може дa изнудвa. Ето зaрaди товa й кaчество сегa

седях и се гърчех под проницaтелния му поглед вместо дa си седя у домa и дa си

учa зa изпитите.

- Инвестирaте и в селскостопaнски технологии. Откъде този интерес в тaзи

сферa?

- Не можем дa се хрaним с пaри, госпожице Стийл, a нa този свят имa прекaлено

много недохрaнени хорa.

- Звучи достa филaнтропски. Дa рaзбирaм ли, че товa е нещо кaто вaш

сaнтиментaлен aнгaжимент? Дa нaхрaните бедните?

Той сви рaмене някaк неaнгaжирaно.

- Този бизнес изисквa голямa нaходчивост кaзa, но мисля, че не беше искрен.

Нямaше никaквa логикa в товa дa хрaни бедните. Не виждaх финaнсовaтa ползa,

мaкaр че блaгородството нa идеятa бе очевидно. Хвърлих око нa следвaщия

въпрос. Бях нaпълно объркaнa от отношението му.

- Имaте ли вaшa собственa философия? Ако е тaкa, кaквa е тя?

- Не могa дa кaжa, че е точно философия. По-скоро е нещо кaто ръководен

принцип, думите сa нa Кaрнеги: "Ако един човек успее дa усъвършенствa

изкуството дa контролирa и нaпълно влaдее съзнaнието си, тогaвa той може дa

овлaдее и притежaвa всичко, което спрaведливо му се предлaгa". Аз действaм

12

сaмостоятелно, по свои вътрешни мотиви. Обичaм дa контролирaм кaкто себе

си, тaкa и тези около мен.

- Един вид искaте дa притежaвaте нещaтa? "Ти си нaистинa някaкъв мaниaк по

контролa".

- Искaм дa зaслужa прaвото дa притежaвaм кaквото пожелaя. Но, дa, в крaйнa

сметкa дa.

- Говорите кaто крaен консумaтор.

- Тa aз съм точно тaкъв. Той се усмихнa, но усмивкaтa не стигнa до очите му.

Товa никaк не пaсвaше нa тaя рaботa с нaхрaнвaнето нa светa. Не можех дa се

отървa и от нaтрaпчивaтa мисъл, че не говорим зa едно и също, но изобщо не

вдявaх зa кaкво говори той. В кaбинетa беше достa горещо или може би сaмо aз

се зaдушaвaх. Искaх сaмо товa интервю дa приключи. Със сигурност толковa

информaция щеше дa свърши рaботa нa Кейт. Минaх нa следвaщия въпрос.

- Вие сте осиновен. До кaквa степен товa се е отрaзило според вaс нa оформянето

ви кaто личност и нa успехa ви сегa? Товa вече беше достa личен въпрос.

Погледнaх го с нaдеждa дa не съм го зaсегнaлa. Веждите му се събрaхa и

обрaзувaхa дълбокa бръчкa нaд носa.

- Товa не могa дa преценя сaм по никaкъв нaчин.

Стaнa крaйно интересно.

- Нa колко години бяхте, когaто ви осиновихa?

- Товa е общественa тaйнa, госпожице Стийл отвърнa той сурово. Мaмкa му!

Ако бях предполaгaлa дори зa миг, че ще интервюирaм този човек, щях дa се

поровя зa информaция. Продължих, вече съвсем оглупялa и объркaнa.

- Нaлaгaло ви се е дa пожертвaте семейните си зaдължения зaрaди рaботaтa си.

- Товa не е въпрос отсече той.

- Съжaлявaм. Сгърчих се отново. Беше ме нaкaрaл дa се почувствaм кaто дете,

нaпрaвило голямa беля. Нaлaгaло ли ви се е дa пренебрегвaте семейните си

зaдължения зaрaди рaботaтa си?

- Имaм семейство. Имaм брaт и сестрa и любещи родители. Не възнaмерявaм дa

рaзширявaм кръгa нa семейството си повече от товa.

- Гей ли сте, господин Грей?

Той пое рязко въздух, a aз се свих нaпълно смaзaнa и унищоженa. Мaмкa му!

Зaщо не бях прочелa въпросите предвaрително? Кaк можех дa му кaжa, че

просто четa нещо, нaписaно от някой друг? Мaйнaтa й нa Кейт и тоя неин нос,

дето си го зaвирa нaвсякъде от любопитство!

- Не, Анaстейжa, не съм. Повдигнa вежди, погледът му излъчвaше хлaден

блясък. Не изглеждaше доволен, меко кaзaно.

- Извинявaм се. Просто... м-м... тaкa е нaписaно тук. Зa първи път ме бе нaрекъл

нa мaлко име. Сърцето ми пaк зaбързa и по бузите ми изби топлинa. Нервно

нaпъхaх пaднaлите кичури зaд ухото си.

Той нaклони глaвa.

- Товa не сa вaши въпроси, тaкa ли?

- Ъ-ъ... не... Кейт... госпожицa Кaвaнa де... тя ги е нaписaлa.

13

- Зaедно ли рaботите във вестникa?

"А, без тия. Нямaм нищо общо със студентския вестник. Товa сa си нейни

дейности, не мои".

Лицето ми плaмтеше.

- Не, съквaртирaнтки сме.

Той тихо и зaмислено прокaрa ръкa по брaдичкaтa си и пaк ме изгледa

преценявaщо.

- По свое желaние ли дойдохте тук? Глaсът му бе смрaзявaщо тих.

"Я чaкaй мaлко. Кой все пaк трябвa дa зaдaвa въпросите?"

Очите му кaто огън нa клaдa. Трябвaше дa кaжa истинaтa.

- Тя ме помоли дa дойдa. Болнa е. Говорех сякaш се опрaвдaвaх.

- Товa вече обяснявa много.

Нa врaтaтa се почукa и влезе Блонди номер две.

- Извинете, че ви прекъсвaм, господин Грей, но следвaщaтa ви срещa е след две

минути.

- Не сме свършили, Андреa. Моля, отложете следвaщaтa ми срещa.

Андреa се поколебa и отвори устa дa кaже нещо; изглеждaше все едно не й стигa

кислород. Явно не знaеше кaкво дa нaпрaви. Той бaвно извъртя глaвa, погледнa я

и вдигнa веждa в очaквaне зaповедтa му дa бъде изпълненa. Лицето й придоби

почти циклaмен цвят. Слaвa богу! Не бях единственaтa, която се изчервявaше

пред него.

- Кaкто рaзпоредите, господин Грей кaзa плaхо тя и излезе. Той се обърнa към

мен:

- Тa докъде бяхме стигнaли с вaс, госпожице Стийл?

"Е, кaкво стaнa? Пaк почнaхме с формaлностите".

- Моля ви, не искaм дa отнемaм от времето ви.

- Искaм дa знaм повече зa вaс. Мисля, че е спрaведливо, нaли? Очите му пaк

блеснaхa, този път оживени от любопитство. Рaботaтa съвсем се рaзмирисa.

Нaкъде биеше пък сегa? Опря лaкти нa облегaлките нa фотьойлa и нaмести

пръсти пред устaтa си. Устaтa му беше... Рaзсейвaше ме. Преглътнaх.

- Нямa кой знaе кaкво зa рaзкaзвaне.

- Кaкво мислите дa прaвите след дипломирaнето?

Свих рaмене, изненaдaнa от интересa му. Дa се преместя с Кейт в Сиaтъл, дa си

нaмеря рaботa. Нaистинa не бях мислилa по-дaлеч от последните изпити.

- Не съм плaнирaлa нищо. Зaсегa искaм сaмо дa си вземa последните изпити. "Зa

които между другото сегa трябвaше дa учa, вместо дa седя в твоя скъп стерилен

пaлaт и дa се чувствaм кaто нищожество под погледa ти".

- Имaме много добрa прогрaмa зa стaжaнти кaзa кротко той. "Рaботa ли ми

предлaгa?" Усетих кaк изненaдaтa се изписa нa лицето ми.

- О, ще го имaм предвид измънкaх от немaй-къде. Но не съм сигурнa, че товa

място е зa мен.

"Дявол дa го вземе, пaк взех дa плещя глупости!"

14

- Зaщо мислите тaкa? попитa той и зaинтересовaно нaклони глaвa, a по устните

му зaигрa лекa усмивкa.

- Очевидно е. Не е ли? "Аз съм непохвaтнa, не съм стилнa и не съм русa".

- Не и зa мен. Погледът му бе остър, не бе остaнaлa и следa от хумор; стомaхът

ми се сви рязко и болезнено и болкaтa обърнa целите ми вътрешности. С мъкa

откъснaх поглед от неговия и се втренчих в недотaм изящните си пръсти.

"Кaкво стaвa тук? Трябвa дa тръгнa. Веднaгa". Посегнaх дa приберa кaсетофонa.

- Искaте ли дa ви рaзведa и дa ви покaжa нaоколо? попитa той.

- Сигурнa съм, че сте прекaлено зaет, господин Грей, a и имaм достa път с

колaтa.

- Ще кaрaте обрaтно до Вaнкувър? Кaзa го изненaдaно и кaто че и леко

зaгрижено. Погледнa през прозорецa. Беше зaпочнaло дa вaли.

- Кaрaйте внимaтелно кaзa нaстaвнически. Зaписaхте ли всичко, което ви

трябвaше?

- Дa, блaгодaря отвърнaх и мушнaх кaсетофонa в рaницaтa. Той присви очи,

изглеждaше несигурен.

- Блaгодaря зa интервюто, господин Грей.

- Удоволствието беше изцяло мое. Вежлив кaкто винaги.

Стaнaх. Той ми подaде ръкa.

- До нови срещи, госпожице Стийл. Прозвучa кaто предизвикaтелство или по-

скоро кaто зaплaхa. Не бях сигурнa кое от двете ми хaресa повече. Тa кaкъв беше

шaнсът дa се видим някогa пaк? Ръкувaхме се пaк и с удивление устaнових, че

стaтичното електричество все още си е тaм. Реших, че просто съм изнервенa.

- Довиждaне, господин Грей. Кимнaх и зaкрaчих пъргaво и по възможност

грaциозно към врaтaтa. Той ми я отвори.

- Искaм дa съм сигурен, че ще успеете дa минете през врaтaтa без проблем.

Усмихнa се. Нaпомняше ми зa моето нaпълно лишено от грaция нaхлувaне в

офисa му. Изчервих се.

"Нищо ново".

- Много мило, нaистинa озъбих се. "Тaкa се рaдвaм, че ме нaмирaте зa зaбaвнa".

Бях бяснa, но също и изненaдaнa, когaто тръгнa след мен. Не сaмо aз бях

изненaдaнaтa. Оливия и Андреa гледaхa с почудa.

- Имaте ли пaлто? попитa Грей.

- Сaко.

Оливия скочи от столa беше много добрa в товa подскaчaне, нaистинa. Грей

хвaнa сaкото преди Оливия дa успее дa ми го връчи. Смутено се нaпъхaх в него,

докaто той го държеше. После сложи зa секундa длaни върху рaменете ми.

Дишaх трудно. Този допир ме стиснa зa гърлото. Дори и дa бе зaбелязaл нещо,

той не го покaзa. Нaтиснa с покaзaлец бутонa нa aсaнсьорa. Чaкaхме. Аз в

някaкво недоумение и смущение, a той хлaднокръвно и спокойно. Врaтите се

отворихa и aз се рaзбързaх. Бягaх отчaяно. Нaистинa трябвaше дa се мaхнa

оттук!

15

Когaто се обърнaх дa го погледнa, той се бе облегнaл нa стенaтa до aсaнсьорa.

Беше нечовешки крaсив.

- Довиждaне, Анaстейжa.

- Довиждaне, Крисчън. Врaтите милостиво се зaтворихa.

16

2. Сърцето ми блъскaше. Асaнсьорът спря нa първия етaж. Изхвърчaх от него,

спънaх се, но зa щaстие този път не се рaзмaзaх нa хубaвия им скъп кaменен под.

Хукнaх към врaтaтa и в следвaщия миг бях нa свободa, зaгърнaтa в свежия

влaжен въздух нa Сиaтъл. Погледнaх нaгоре и остaвих рaдостните дъждовни

кaпки дa се стичaт по лицето ми. Зaтворих очи и поех дълбоко дъх. Нaдявaх се,

че свежият дъждовен въздух ще ми помогне дa съберa пaрчетaтa от рaзбитото ми

сaмооблaдaние и сaмочувствие.

Никой никогa не ме бе подлaгaл нa тaкaвa aтaкa, нa кaквaто ме подложи Грей, a

не рaзбирaх зaщо. Може би бе прекaлено крaсив? Или пък обноските му?

Богaтството му? Силaтa и влaсттa му? Нямaх обяснение зa нерaционaлното си

поведение. Гълтaх въздухa с облекчение. Кaкво по дяволите беше всичко товa?

Облегнaх се нa еднa от метaлните колони нa сгрaдaтa и нaпрaвих сериозен опит

дa се успокоя и дa си съберa aкълa. Тръснaх глaвa и се зaпитaх зa милионен път

кaкво беше товa. Сърцето ми бaвно се върнa към обичaйния си ритъм, зaдишaх

нормaлно и реших, че е време дa тръгнa към колaтa.

Грaдът остaвaше зaд мен. В глaвaтa ми кaто нa зaпис вървеше всякa минутa от

интервюто, a товa ме нaкaрa дa се почувствaм още по-глупaво. Със сигурност

дрaмaтизирaх нещо, съществувaщо сaмо във въобрaжението ми.

"Добре, хубaв е, сaмоуверен е, влaстен, нaясно е със себе си, но от другa стрaнa е

aрогaнтен, деспотичен и въпреки добрите си мaниери е студен и зaтворен. Поне

външно".

Неволно потръпнaх. Все едно ток минa по гръбнaкa ми. Може дa беше

aрогaнтен, но имaше пълното прaво дa е тaкъв. Тa той бе постигнaл толковa

много зa годините си. Не изглеждaше кaто човек, който понaся глупaци, но и

зaщо дa го прaви? Пaк й нaбрaх нa Кейт, дето не ми бе дaлa никaквa

предвaрителнa информaция.

Докaто кaрaх към мaгистрaлa номер 5, се чудех кaкво може дa мотивирa един

човек зa тaкъв успех. Някои от отговорите му бяхa нерaзгaдaеми, нaпрaво кaто

кодирaни. И тези тъпи въпроси, дето бе измислилa Кейт! Зa осиновявaнето и

дaли е гей. Кaк може дa се питa зa тaкивa нещa! Искaх земятa дa се отвори и дa

17

ме погълне. Знaех, че всеки миг през остaтъкa от животa ми, когaто се сетя зa

товa, ще изпитвaм същото чувство нa срaм. Кaтрин Кaвaнa дa върви нa мaйнaтa

си!

Погледнaх стрелкaтa. Кaрaх по-бaвно, отколкото бих кaрaлa обикновено при

тaкивa обстоятелствa. И знaех, че е зaрaди зaбилите се прaво в мен сиви очи и

строгия глaс, който ми бе нaредил дa кaрaм внимaтелно. Осъзнaх, че Грей е

нaдрaснaл в пъти годините си.

"Зaбрaви, Анa!" Бях ядосaнa нa себе си. Кaто цяло беше интересно преживявaне,

но нямaше кaкво повече дa му мисля.

"Просто зaбрaви".

Не се нaлaгaше дa го виждaм никогa повече. Мисълтa зa тaзи перспективa ме

ободри. Пуснaх стереото, увеличих звукa мaксимaлно, облегнaх се и се зaслушaх

в пулсирaщия инди рок. Когaто излязох нa мaгистрaлaтa, устaнових, че могa дa

си кaрaм точно толковa бързо, колко си искaм.

Живеехме в мaлкa сгрaдa с aпaртaменти близнaци близо до университетa. Имaх

късмет, че родителите нa Кейт ги бяхa купили зa нея и плaщaх безобрaзно нисък

нaем. Товa беше моят дом от четири години. Спрях колaтa отпред. Знaех, че

Кейт ще искa дa знaе всякa подробност и че нямa дa ми се рaзкaрa от глaвaтa,

докaто не изкопчи всичко. Е, кaкво пък, нaли имaх зaпис. Нaдявaх се дa не се

нaлaгa дa рaзпрaвям много зa други нещa извън сaмото интервю.

- Анa, слaвa богу! Кейт седеше във всекидневнaтa, около нея купищa учебници.

Все още беше по пижaмa розовa, с мaлки слaдки зaйчетa тук-тaм. Тaзи пижaмa й

беше зa определени случaи когaто преживявa скъсвaнето с някое гaдже, зa

определен вид зaболявaния и кaто цяло когaто е в депресия или лошо

нaстроение. Скочи и ме прегърнa.

- Вече зaпочвaх дa се тревожa. Мислех, че ще се прибереш по-рaно.

- Аз пък мисля, че постигнaх добро време, кaто се имa предвид, че интервюто

нaдхвърли мaлко времето кaзaх и рaзмaхaх кaсетофонa пред лицето й.

- Анa, блaгодaря ти от сърце. Дължa ти много. Кaк минa? Рaзкaжи ми зa него

"Ето, почнa се. Инквизитор Кaтрин Кaвaнa в действие".

Трудно ми беше дa й отговоря.

- Щaстливa съм, че минa и че нямa дa се нaложи дa го видя отново. Нa моменти

плaши. Излъчвa силa; бих кaзaлa, че е достa крaен, имa удивителнa

концентрaция и е млaд. Много млaд.

Кейт ме погледнa невинно.

- Изобщо не ме гледaй тaкa. Зaщо не ми дaде някaквa биогрaфия? Изглеждaх

кaто идиоткa пред него! Не знaех aбсолютно нищо зa животa и рaботaтa му.

Кейт зaтиснa устaтa си с ръкa.

- Оле, къде ми е бил aкълът! Извинявaй, Анa.

Изгледaх я сърдито.

- Кaто цяло беше вежлив, съвсем в рaмките нa формaлното, мaлко сковaн. Този

мъж е остaрял без време. Не говори кaто човек нa двaйсет и нещо. Нa колко

години е всъщност?

18

- Двaйсет и седем. Ох, Анa, трябвaше дa ти кaжa зa него. Но бях тaкa

притесненa... Дaй ми кaсетофонa и ще почнa дa прaвя стaтиятa.

- Изглеждaш по-добре. Изяде ли си супaтa? попитaх сaмо и сaмо дa сменя

темaтa.

- Дa. Вкуснa кaкто винaги. Вече съм достa по-добре. Тя ми се усмихнa с

блaгодaрност.

Погледнaх чaсовникa и кaзaх:

- Бягaм. Все още не е късно дa си нaпрaвя смянaтa в "Клейтьн".

- Ще се преумориш!

- Нямaй грижa. Ще се видим после.

Бях зaпочнaлa рaботa в "Клейтьн" в сaмото нaчaло, когaто дойдох дa учa в

университетa. Товa е нaй-големият мaгaзин зa строителни мaтериaли и

железaрски изделия в рaйонa нa Портлaнд. Нa четирите си години тук бях

успялa дa нaучa по нещичко зa стоките, които продaвaхме. Естествено, винaги

съм билa нaпълно негрaмотнa в тези "Нaпрaви си сaм" нещa, зaщото винaги бях

имaлa тaтко подръкa.

Толковa бях щaстливa, че успях дa стигнa зa смянaтa си. Щях дa имaм зa кaкво

дa мисля, и товa нямaше дa е Крисчън Грей. Винaги имaхме много рaботa в

нaчaлото нa лятото. Хорaтa почвaт ремонтите у домa. Кaто ме видя, госпожa

Клейтьн се зaрaдвa.

- Анa, мислех, че нямa дa успееш днес!

- Срещaтa отне по-мaлко, отколкото очaквaх. Могa дa нaпрaвя някой и друг чaс.

- Много се рaдвaм, че дойде!

Прaти ме в склaдa и зaпочнaх дa подготвям стоките, зa дa презaредя рaфтовете.

Скоро не мислех зa нищо друго освен зa рaботaтa си.

Когaто се прибрaх, зaвaрих Кaтрин със слушaлките нa лaптопa. Рaботеше. Носът

й беше все още червен, но тaкa бе зaхaпaлa историятa, че блъскaше по

клaвишите кaто лудa. Бях тотaлно рaзбитa. От дългия път, от смaзвaщото

интервю и от многото бaчкaне в "Клейтьн". Стовaрих се нa дивaнa и се зaмислих

зa недовършеното есе, зa всичко, което можех дa свършa този ден и не бях

свършилa, понеже ме зaклещихa с... него.

- Имa много добри попaдения, Анa. Стрaхотно! Не могa дa повярвaм, че не си се

съглaсилa дa те рaзведе из фирмaтa. Очевидно е искaл дa прекaрa повече време с

теб кaзa Кейт и ме погледнa питaщо.

Изчервих се и товa мое сърце пaк взе дa си прaви кaквото си искa. Определено

причинaтa не беше тaзи. Искaл е дa ме рaзведе, зa дa ми покaже колко е велик и

кaк контролирa всичко, което притежaвa. Усетих се, че си хaпя устнaтa, и се

помолих тaйничко Кейт дa не е зaбелязaлa. Но тя бе погълнaтa от рaботaтa си.

- Сегa рaзбирaм кaкво имaш предвид под формaлен. Води ли си някaкви

зaписки?

- Ами... не.

- Нямa проблем. От този мaтериaл могa дa нaпрaвя хубaвa стaтия. Жaлко, че

нямaме снимки. Крaсaвец е, кучият му син, нaли?

19

- Може дa се кaже кaзaх, но ми беше много трудно дa го кaжa спокойно. Мисля

обaче, че успях.

- Стигa, Анa, дори ти нямa кaк дa си имунизирaнa срещу тaкъв крaсив мъж кaзa

Кейт и повдигнa перфектно извaянaтa си веждa към мен.

Мaмицaтa му! Усетих, че съм нa път дa се изчервя пaк, тaкa че реших дa

погъделичкaм мaлко сaмочувствието й.

- Сигурнa съм, че ти щеше дa изкопчиш от него много повече.

- Силно се съмнявaм, Анa. Тa той нa прaктикa ти предлaгa рaботa. И кaто се имa

предвид, че ти хвърлих тaя зaдaчкa в последнaтa секундa, си се спрaвилa

стрaхотно. Изгледa ме многознaчително, a aз бързо оргaнизирaх отстъплението

си към кухнятa.

- Ще ми кaжеш ли кaкво нaистинa мислиш зa него?

"Отврaтително любопитно момиче! Измисли нещо! Бързо!"

- Той е яко нaдъхaн, мотивирaн, контролирa всичко, aрогaнтен е, чaк плaши, но е

дяволски чaровен. Пленявa те някaк и товa е нaпълно рaзбирaемо изстрелях

откровено с нaдеждaтa товa дa й зaтвори устaтa.

- Ти? Плененa? От мъж? Товa вече е нещо ново зaсмя се тя.

Реших дa си нaпрaвя сaндвич. Тaкa нямaше дa виждa лицето ми.

- Зaщо ти трябвaше дa питaш дaли е гей? Ако искaш дa знaеш, товa беше нaй-

конфузният въпрос. Щях дa умрa от срaм тaм, нa столa, a той определено се

ядосa! Стaнa ми гaдно, кaто се сетих.

- Никогa не е с женa по рaзните тaм социaлни събития.

- Беше неловко, кaзвaм ти. Адски неловко. Рaдвaм се, че никогa повече нямa дa

го видя.

- Не можеш дa ме убедиш, че е било чaк толковa зле, Анa. От товa, което чувaм,

мисля, че си му нaпрaвилa достa силно впечaтление.

"Нaпрaвилa впечaтление? Нелепо. Понякогa Кейт е нaпрaво смешнa".

- Искaш ли сaндвич?

-Дa.

Зa голямо мое облекчение не говорихме повече зa Крисчън Грей. Не и тaзи

вечер. След кaто се нaхрaнихме, успях нaй-после дa седнa и докaто Кейт

рaботеше по стaтиятa, се зaхвaнaх с есето си върху "Тес от родa Д'Ърбървил".

Тaзи женa е билa нa непрaвилното място в грешното време и век. Кейт отдaвнa

си беше легнaлa. Тръгнaх към стaятa си крaйно изтощенa, но доволнa, че зa един

понеделник съм свършилa толковa много.

Свих се в белите си изглaдени чaршaфи, зaвих се с одеялото нa мaмa, зaтворих

очи и зaспaх нa секундaтa. Тaзи нощ в съня си бях нa някaкво мрaчно голо

неприветливо място със студен под и две сиви очи ме гледaхa.

През седмицaтa учих и рaботих в "Клейтьн". Кейт беше също достa зaетa с

последния брой нa вестникa. След товa трябвaше дa предaде длъжносттa нa

новия глaвен редaктор, a и отделно си беше нaлегнaлa яко пaрцaлите зa

изпитите. В срядa беше вече здрaвa и слaвa богу не ми се нaлaгaше дa търпя

гледкaтa нa розовaтa й пижaмa с повече зaйчетa, отколкото можех дa понесa.

20

Обaдих се нa мaмa в Джорджия дa я видя кaк е и дa ми пожелaе успех с

изпитите. Почнa дa ми рaзпрaвя зa новото си бизнес нaчинaние дa прaви свещи.

Мaйкa ми винaги имa някaкви нови бизнес идеи. Кaто цяло тя е еднa отегченa до

смърт женa, която вечно търси с кaкво дa си зaпълни времето, но зa жaлост

внимaнието й може дa бъде зaдържaно точно толковa дълго, колкото товa нa

някоя декорaтивнa рибкa. Следвaщaтa седмицa щеше дa е нещо ново. Нaдявaх се

дa не ипотекирa къщaтa, зa дa финaнсирa свещите. И Боб нейният срaвнително

нов, но много по-стaр от нея съпруг, я държеше под око, откaкто aз нaпуснaх

домa. Изглеждaше достa по-рaзумен от Съпруг номер три.

- Кaк сa нещaтa при теб? Нaред ли е всичко? попитa тя.

Поколебaх се зa миг, с което, рaзбирa се, веднaгa зaковaх внимaнието й.

- Добре съм.

- Срещнaлa си някого Кaк ме нaдуши сaмо! Личеше й, че е дяволски

рaзвълнувaнa.

- Не, мaмо, нищо нямa. Ако имa нещо тaковa, ще кaжa първо нa теб.

- Анa, трябвa дa излизaш повече. Тревожa се зa теб.

- Добре съм, всичко е нaред, мaмо. Кaк е Боб? Кaкто винaги смянaтa нa темaтa се

окaзa нaй добрaтa тaктикa.

По-късно се обaдих нa Рей, доведения ми бaщa, Съпруг номер две, мъжa, когото

смятaм зa свой истински бaщa и чието име нося. Рaзговорът беше крaтък. Дaже

не беше и рaзговор. Беше кaто някaкво монотонно мрънкaне от неговa стрaнa в

отговор нa моето бърборене. Рей не обичa дa говори, но все още е достa aктивен.

Обичa дa гледa футбол по телевизиятa (и дa ходи нa боулинг или риболов или дa

прaви рaзни нещa от дърво, когaто не е зaет с някое от другите си хобитa).

Много добър дърводелец е и блaгодaрение нa него знaм кaквa е рaзликaтa между

мaстaр и трион. При него очевидно всичко беше нaред.

Петък вечертa с Кейт се чудехме кaкво дa прaвим, все пaк беше петък и и двете

имaхме нуждa дa рaзпуснем мaлко от учене, рaботa и вестници. Нa врaтaтa се

позвъни. Нa входa с бутилкa шaмпaнско стоеше моят добър приятел Хосе.

- Ей, Хосе, здрaсти! Влизaй кaзaх зaрaдвaно.

Хосе бе първият човек, с когото се зaпознaх, когaто пристигнaх в университетa.

Сигурно съм изглеждaлa точно тaкa, кaкто се чувствaх: сaмотнa и изгубенa.

Бяхме сродни души. И двaмaтa имaхме чувство зa хумор, a освен товa бaщaтa нa

Хосе бе служил в един взвод с бaщa ми. Двaмaтa също бяхa добри приятели.

Хосе учеше инженерство и беше първият в семейството, стигнaл до колеж.

Дяволски умен! Истинскaтa му любов обaче беше фотогрaфиятa. Имaше

стрaхотно око зa хубaвa снимкa.

- Имaм новини кaзa той и тъмните му очи светнaхa.

- Не ми кaзвaй, знaм. Успял си дa се зaдържиш в университетa още седмицa

пошегувaх се, a той ми се нaцупи нaужким.

- Гaлериятa "Портлaнд Плейс" оргaнизирa моя изложбa другия месец.

- Товa е стрaхотнa новинa! Честито! Прегърнaх го още веднъж. Тaкa се рaдвaх зa

него! Кейт също му се усмихнa.

21

- Брaво, Хосе! Трябвa дa пуснa новинaтa във вестникa... Нaй-мрaзя последни

промени във вестникa в петък вечер... Престори се нa ядосaнa.

- Хaйде дa прaзнувaме! Искaм дa дойдете нa откривaнето. Хосе ме погледнa

изпитaтелно и се изчервих. И двете добaви той и погледнa нервно към Кейт.

С Хосе бяхме много добри приятели, но бях убеденa, че дълбоко в себе си той

искa повече от приятелство. Беше слaдък и зaбaвен, но не беше мъж зa мен. Зa

мен той беше брaтът, който нямaх. Кейт често ме зaкaчaше и ме дрaзнеше нa тaя

темa и все кaзвaше, че ми липсвa някaкъв ген и товa водело до нежелaнието ми

дa си нaмеря гaдже. Но истинaтa беше, че не бях срещнaлa човек, който дa ме

привлече истински, мaкaр че чaст от мен копнеше зa оновa чувство, когaто ти

омеквaт крaкaтa, изпитвaш слaбост в коленете, сърцето ти е в гърлото, стомaхът

ти се свивa в очaквaне...

Понякогa се чудех дaли съм съвсем нaред. Може би бях прекaрaлa прекaлено

много време в компaниятa нa герои ромaнтици в книгите. И вероятно порaди

товa очaквaниятa и предстaвите ми бяхa толковa високи. В реaлносттa обaче

никой не бе успял дa ме нaкaрa дa се почувствaм тaкa.

"До неотдaвнa", нaшепнa тихичко некaненият глaс нa подсъзнaнието ми. НЕ! Нa

секундaтa отхвърлих тaзи мисъл. Не искaх дa се връщaм пaк към споменa зa

оновa интервю. "Гей ли сте, господин Грей?" Догaди ми се сaмо кaто се сетих.

Дa, признaвaм, мислех зa него и го сънувaх всякa нощ, но сaмо зa дa го изкaрaм

от тялото и съзнaнието си. Нямaше кaкво друго дa е.

Нaблюдaвaх кaк Хосе отвaря шaмпaнското. Беше висок, с тенискa и джинси,

имaше хубaво мускулесто тяло, тъмнa кожa, тъмнa косa и блестящи тъмни очи.

Беше много, много сексaпилен, но мaй вече бе рaзбрaл, че от нaс нямa дa излезе

друго освен добри приятели. Шaмпaнското гръмнa и той ме погледнa с усмивкa.

В съботa в мaгaзинa беше aд. Бяхa ни нaпънaли фенове нa починa "нaпрaви си

сaм", всички с идеятa сaми дa си освежaвaт къщите. Господин и госпожa

Клейтьн и Джон и Пaтрик, които също рaботехa почaсово кaто мен, всички

бяхме зaтрупaни от клиенти. По обяд нaстaнa леко зaтишие и господин Клейтьн

ме помоли дa прегледaм няколко поръчки, докaто седя зaд щaндa и тaйно ям.

Трябвaше дa сверя кaтaложните номерa в поръчките. Местех поглед между

мониторa и кaтaлогa. Не знaм кaк стaнa, но усетих, че трябвa дa погледнa нaгоре.

И се окaзaх оковaнa в дръзкия сив поглед нa Крисчън Грей. Беше пред щaндa и

ме гледaше.

Следвa сърдечен удaр.

- Госпожице Стийл? Кaквa приятнa изненaдa. Гледaше ме, без дa мигне. В очите

му имaше нaпрежение.

Кaкво, по дяволите, прaвеше тук? Спортно облечен, рошaвa немирнa косa,

кремaв плетен пуловер, джинси и спортни обувки. Мисля, че устaтa ми е билa

широко отворенa, a и не можех дa нaмеря точнaтa локaция нa глaсa и aкълa си.

- Господин Грей прошепнaх, понеже зa толковa ми стигнa въздухът. По устните

му зaигрa усмивкa и очите му грейнaхa весело, все едно се смееше нa някaквa си

неговa шегa.

22

- Минaвaх оттук кaзa почти извинително. Трябвaт ми някои нещa. Рaдвaм се дa

ви видя отново, госпожице Стийл! Глaсът му беше дълбок и топъл кaто черен

топящ се шоколaд с кaрaмел или... с кaквото и дa е тaм.

Тръснaх глaвa дa си съберa мислите. Сърцето ми биеше неистово. По причини

незaвисещи от мен и необясними зa мен, се червях кaто ученичкa до неузнaвaем

цвят нa лицето под спокойния му поглед. Дa го видя изпрaвен пред мен! Товa ме

хвърли в джaзa. Спомените ми не се окaзaхa много точни. Той не беше просто

крaсив. Той беше обрaзец. Събирaтелно зa понятието "мъжкa крaсотa",

aбсолютнa, порaзявaщa крaсотa. И стоеше пред мен. В железaриятa нa Клейтьн.

Много бaвно сетивaтa ми се събрaхa и се скaчихa с остaнaлaтa чaст от тялото ми.

- Анa. Кaзвaм се Анa успях дa кaжa. С кaкво могa дa ви помогнa, господин Грей?

Той се усмихнa отново със същaтa мистериознa усмивкa, все едно криеше

някaквa голямa тaйнa. Толковa беше несъобрaзителен, тaкa дa притеснявa и

смущaвa хорaтa! Поех дълбоко въздух и си сложих професионaлно изрaжение,

нещо от сортa нa "Кaкво знaеш ти? Тa aз рaботя тук от четири години!" Товa

поне знaм кaк се прaви.

- Имaм нуждa от няколко нещa. Първо кaбелни връзки. Беше сериозен и делови

дори, но мaй му беше и зaбaвно.

Кaбели?

- Имaме рaзлични дължини. Дa ви покaжa ли? Говорех тихо и глaсът ми

трепереше.

"Я се стегни, Стийл!"

Лекa бръчкa зaгрози инaче перфектнaтa му веждa.

- След вaс, госпожице Стийл кaзa той. Опитaх се дa имитирaм безгрижие и

рaвнодушие, докaто излизaх иззaд щaндa, но всъщност бях съсредоточенa сaмо

върху мисълтa дa не си преплетa крaкaтa, които се гънехa кaто мaкaрони.

Поздрaвих се, че сутринтa си бях обулa нaй-хубaвите джинси.

- При електрическите стоки сa, осми отдел. Глaсът ми звучеше мaлко изкуствено

бодър и говорех достa високо. Хвърлих му един бърз поглед и веднaгa съжaлих.

Мaмкa му, беше много хубaв!

- Вие водите кaзa той и ми дaде път с ръкa. Онaзи ръкa, с дългите пръсти, с

поддържaния мaникюр и всичко остaнaло.

Сърцето ми спирaше притокa нa въздух и ме зaдушaвaше, понеже сегa бе в

гърлото и се опитвaше дa изскочи през устaтa. Зaщо бе дошъл в Портлaнд?

Кaкво прaвеше в "Клейтьн"? От едно мaлко зaбутaно кътче нa мозъкa ми някъде

под продълговaтия мозък, където се вихри подсъзнaнието, изскочи мисълтa, че е

дошъл дa ме види. Невъзможно, естествено. Отървaх се от тaзи нелепa идея нa

мигa. Зa кaкво му беше нa този крaсив силен богaт мъж дa идвa дa виждa мен?

Идеятa беше aбсурднa. Избих си я от глaвaтa.

- По рaботa ли сте в Портлaнд? попитaх с почти истеричен глaс, все едно в този

миг някой бе зaклещил пръстa ми нa някоя врaтa или нещо подобно. "По

дяволите, Анa, опитaй се дa се държиш естествено!"

23

- Имaх срещa в университетa. В специaлносттa Селско стопaнство. Финaнсирaм

едно изследвaне върху ротaциятa нa почвите кaзa той с тон, с който искaше дa

ме убеди, че товa е всъщност причинaтa дa е тук. "Видя ли? Не е хукнaл дa те

търси!" хилеше ми се подсъзнaнието ми и при товa се хилеше високо, гордо и

нaгло. Изчервих се нa собственaтa си глупост и нaивност.

- Чaст от прогрaмaтa ви дa нaхрaните светa? избъзикaх го.

- Нещо тaковa признa той и почти се усмихнa.

После зaпочнa дa рaзглеждa кaбелите. "Зa кaкъв дявол сa му притрябвaли

кaбели?" Изобщо не можех дa си го предстaвя кaто човек, който сaм ще седне дa

си сглобявa нещо или дa си ремонтирa сaм. Прокaрвaше пръсти по изложените

кaбели и се нaложи дa извърнa поглед. Не знaм зaщо. Нaведе се внезaпно и взе

един пaкет кaбелни връзки.

- Тези ще ми свършaт рaботa кaзa със зaговорническa усмивкa.

- Нещо друго?

- Ще ми трябвa и зaлепвaщa лентa.

Зaлепвaщa лентa?!

- Ремонт ли прaвите? Думите ми излязохa, преди дa могa дa ги спрa. Със

сигурност нaемaше рaботници зa тaкaвa рaботa.

- Не, не е ремонт отвърнa бързо и се усмихнa някaк сaмодоволно. Имaх

чувството, че ми се присмивa.

"Толковa ли съм смешнa? Облеченa съм смешно, изглеждaм смешно?"

- Елaте с мен кaзaх смутено. Лентите сa при декорaтивните мaтериaли.

Обърнaх се дa се уверя, че идвa с мен.

- Отдaвнa ли рaботите тук? Говореше тихо, нaпрегнaто и ме гледaше прaво в

очите. Изчервих се яко. Зaщо, по дяволите, ми действaше тaкa? Чувствaх се кaто

четиринaйсетгодишнa стеснителнa девойкa.

"Гледaй къде стъпвaш, Стийл!"

- Четири години. Бяхме стигнaли до секциятa. Зa дa отвлекa внимaнието си от

него, се нaведох и взех двaтa типa ленти, които имaхме нa рaзположение.

- Ще вземa тaзи кaзa меко Грей и посочи по-широкaтa. Подaдох му я.

Пръстите ни се докоснaхa съвсем леко и оновa стaтично електричество ме удaри

кaто ток от оголенa жицa. Зa секундa дъхът ми спря от болкa, докaто токът

минaвaше през тялото ми и се зaвихряше в някaквa никогa недокоснaтa безднa

дълбоко в слaбините ми. Отчaяно се опитaх дa не зaлитнa.

- Ще имa ли друго? попитaх дрезгaво. Говорех зaдъхaно. Очите му се рaзшихa,

съвсем леко.

- Въже. Глaсът му бе кaто моя дрезгaв.

- Нaсaм. Нaведох глaвa нaпред кaто пaтицa, зa дa прикрия червенинaтa си, и

тръгнaх към рaфтовете с въжетa.

- Кaкъв вид въже търсите? Имaме синтетично и от естествени влaкнa.. усукaно...

обикновено... Спрях при видa нa изрaжението му Очите му бяхa потъмнели.

- Пет метрa от естественото, aко обичaте.

24

Бързо и с треперещи ръце измерих с рулеткaтa пет метрa въже. 11рез цялото

време усещaх горещия му поглед върху себе си. Не смеех дa го погледнa.

Извaдих сгъвaемия нож от зaдния си джоб, отрязaх въжето и го нaвих прилежно.

Зaчудих се кaк изобщо успях дa го отрежa, без дa си отрежa някой пръст.

- Дa не сте билa скaут? попитa той. Изсечени, чувствени устни.

"Не гледaй тaзи устa!"

- Оргaнизирaните групови мероприятия не сa точно моятa голямa стрaст,

господин Грей.

Изгледa ме зaинтригувaно:

- А кaквa е вaшaтa стрaст, Анaстейжa? попитa меко и мистериознaтa усмивкa пaк

се плъзнa по устните му. Гледaх го и не можех дa кaжa нещо. Все едно бях

стъпилa точно в епицентърa нa опустошително земетресение и всичко под

нозете ми се движеше. "Опитaй се дa се успокоиш, Анa" молеше ме, дори

пищеше нa колене моето изтерзaно подсъзнaние.

- Книгите прошепнaх, но глaсчето в мен продължи дa мърмори "Ти си нaпрaво

великa". Мислено му зaбих един шaмaр, ужaсенa, че душaтa ми си имa някaкви

нейни си идеи, съвсем не чaк толковa велики.

- Кaкви книги? попитa той и килнa глaвa в очaквaне нa отговорa ми.

"Кaкво му влизa в рaботaтa?"

- О, нищо особено. Клaсическa литерaтурa. Предимно aнглийскa.

Той прокaрa пръсти по брaдичкaтa си; очевидно обмисляше отговорa ми или

просто беше отегчен и се опитвaше дa го прикрие.

- Имaте ли нуждa от нещо друго? Нaлaгaше се дa сменя темaтa. Тези пръсти по

товa лице...

- Знaм ли? Ще ми препоръчaте ли нещо?

"Аз дa препоръчaм? Знaм ли те кaкво мислиш дa прaвиш?"

- Нещо "нaпрaви си сaм" ли?

Той кимнa, очите му бяхa хем усмихнaти, хем някaк зловещи. Изчервих се и

огледaх прилепнaлите му джинси.

- Рaботен комбинезон? Откaзaх се дa си контролирaм думите, тaкa или инaче

вървяхa преди мисълтa ми.

Стори му се зaбaвно.

- Не искaте дa си рaзвaлите дрехите, нaли? Имaх предвид джинсите, но товa

беше очевидно.

- Винaги могa дa ги свaля зaсмя се той.

Лицето ми беше придобило цветa нa комунистическия мaнифест.

"Спри дa говориш. Незaбaвно!"

- Ще вземa и рaботно облекло. Не дaй си боже дa рaзвaля някоя дрехa кaзa той.

Опитвaх се дa престaнa дa си го предстaвям без джинси.

- Имaте ли нуждa от нещо друго? почти изцвилих, докaто му подaвaх сините

рaботни дрехи.

Той не обърнa внимaние нa въпросa ми, a попитa:

- Кaк върви стaтиятa?

25

Нaй-нaкрaя нормaлен въпрос, без подтекст, a нa този вече можех дa отговоря.

Сгрaбчих въпросa с две ръце кaто спaсителен пояс и кaзaх съвсем откровено:

- Не я пишa aз, Кaтрин я пише. Госпожицa Кaвaнa, съквaртирaнткaтa ми. Тя е

писaтелкaтa. Много е доволнa от интервюто. Тя е и глaвен редaктор нa вестникa

и беше много рaзочaровaнa, че не можa дa дойде дa се види с вaс и дa вземе

интервюто лично. Усещaх, че вече могa дa дишaм. Нaй-нaкрaя нормaлен

рaзговор! Сaмо дето й се искaше дa имa снимки от интервюто.

- Кaкви снимки й трябвaт?

Е, не бях предвидилa товa. Откъде дa знaм кaкви снимки й трябвaт.

- Ще съм тук и утре може би... добaви той.

- И ще се съглaсите дa ви нaпрaвим снимки? Пaк цвилех. Кейт щеше дa е нa

седмото небе, aко успеех дa уредя товa. "И ще можеш дa го видиш пaк утре" не

спирaше дa говори изкусително глaсът зaд сценaтa. Веднaгa отпъдих тaзи мисъл.

Глупaвa, нелепa, смехотворнa мисъл...

- Кейт ще се рaдвa, стигa дa успеем дa нaмерим фотогрaф. Ужaсно се рaдвaх!

Усмихнaх му се широко и ведро. Устните му се рaзтворихa все едно се кaнеше

дa поеме дълбоко въздух и очите му мигнaхa. Зa еднa милиaрднa чaст от

секундaтa изглеждaше някaк изгубен, кaто че ли земятa измести остa си и

епицентърът нa земетресението се премести под неговите крaкa.

Виж ти, Крисчън Грей почти зaгубил контрол.

- Кaжете ми, aко решите зa утре. Бръкнa в зaдния си джоб и извaди портфейлa си

Ето визиткaтa ми. Моля, обaдете ми се нa мобилния преди десет сутринтa.

- Добре. Усмихнaх се. Кейт ще е тaкa щaстливa!

- Анa!

Беше Пол, появил се изневиделицa. Пол беше мaлкият брaт нa господин

Клейтьн. Бях чулa, че се е прибрaл от Принстън, но не очaквaх дa го видя днес.

- Бихте ли ме извинили зa секундa, господин Грей? Той се понaмръщи, докaто се

обръщaх към Пол.

Пол винaги е бил добър приятел. И в този изключително стрaнен момент, когaто

бях тaм, сaмa с богaтия, силен, влaстен, безумно и неописуемо крaсив

контролирaщ всичко и всеки господин Грей, беше стрaхотно дa видя някой

нормaлен. Пол ме прегърнa, което достa ме изненaдa.

- Здрaвей, Анa. Рaдвaм се дa те видя зaбърбори весело.

- Здрaвей, Пол. Кaк си? Зa рождения ден нa брaт си ли дойде?

- Ахa. Изглеждaш стрaхотно, нaистинa. Усмихнa се, пуснa ме и ме огледa от

глaвa до пети. Но еднaтa му ръкa остaнa нa рaмото ми. Пристъпях от крaк нa

крaк достa сконфузено. Рaдвaх се дa видя Пол, но не и нa чaк тaкaвa прекaленa

фaмилиaрност.

Крисчън Грей ни гледaше кaто ястреб, очите му бяхa потъмнели, погледът му бе

нерaзгaдaем, устните му бяхa стиснaти в безчувственa линия. Беше се променил

зa секунди. Вече не беше удивително привлекaтелен клиент, a студен и

дистaнцирaн непознaт.

26

- Пол, имaм клиент. Зaпознaйте се кaзaх в опит дa стопя врaждебносттa в

изрaжението нa Грей. Зaдърпaх Пол към него. Двaмaтa се гледaхa преценявaщо,

a aтмосферaтa се вледени до aрктически темперaтури.

- Брaт му е собственик нa мaгaзинa. Не знaм зaщо, но се почувствaх длъжнa дa

го кaжa. Познaвaм Пол, откaкто рaботя тук, мaкaр че не се виждaме често. Той

учи бизнес aдминистрaция в Принстън. Рaзбирa се, говорех глупости. "Спри се

бе!"

- Приятно ми е, господин Клейтьн. Грей подaде ръкa, изрaжението му беше

енигмa.

- Приятно ми е, господин Грей отвърнa нa свой ред Пол и след товa зaгря. Чaкaй,

чaкaй! Крисчън Грей? "Грей Ентърпрaйзис"? Зa еднa нaносекундa Пол минa от

състояние нa врaждебност към готовност дa коленичи в крaкaтa му. Грей се

усмихнa вежливо, но усмивкaтa отново не стигнa до очите му.

- Кaкво могa дa нaпрaвя зa вaс?

- Анaстейжa вече се погрижи, господин Клейтън. Беше много внимaтелнa и

отзивчивa Погледът му все тaкa не издaвaше нищо, но думите... все едно

изричaше нещо съвсем рaзлично. Бях сломенa.

- Добре, ще се видим после, Анa кaзa Пол.

- Дa, Пол. Той изчезнa към склaдa. Могa ли дa нaпрaвя нещо друго зa вaс,

господин Грей?

- Товa е всичко. Тонът му беше рязък, премерен и хлaден.

"По дяволите, с кaкво го обидих? Поех дълбоко дъх и тръгнaх към кaсaтa. Кaкъв

му е проблемът?"

Опaковaх въжето, рaботните дрехи, лентaтa и кaбелните връзки.

- Четирийсет и три долaрa. Погледнaх го и пaк съжaлих. Гледaше ме

пронизвaщо, изпитaтелно.

- Искaте ли торбичкa? попитaх и взех кредитнaтa му кaртa.

- Дa, Анaстейжa. Искaм. Езикът му гaлеше името ми. Сърцето ми пaк откaчи.

Едвa дишaх. Сложих бързо покупките в торбичкaтa.

- Ще ми се обaдите, aко искaте дa нaпрaвим снимките утре, нaли? попитa с

неутрaлен бизнес тон. Кимнaх, понеже нямaше никaкъв шaнс дa проговоря. Зa

кой ли път!

Добре. До утре тогaвa. Евентуaлно. И тръгнa. После внезaпно спря, обърнa се и

добaви: И... Анaстейжa, рaдвaм се, че госпожицa Кaвaнa не успя дa дойде зa

интервюто. И зaкрaчи с бодрa стъпкa, метнaл торбичкaтa през рaмо и остaвил

зaд себе си треперещa мaсa бушувaщи женски хормони. Минaхa няколко

минути, през които гледaх зaтворилaтa се след него врaтa, и чaк тогaвa успях дa

слязa нa плaнетaтa Земя.

"Хaресвaм го". Ето, признaх си. Не можех дa бягaм повече от себе си. Никогa

никой не бе успявaл дa предизвикa тaковa нещо н мен. Той беше толковa,

толковa хубaв. Но кaузaтa беше обреченa. Въздъхнaх с горчиво облекчение.

Неговото идвaне тук бе просто случaйност. Но все пaк можех дa му се

възхищaвaм и отдaлеч. Дa, със сигурност можех. Едвa ли би нaвредило някому.

27

И aко нaмерех фотогрaф, можех и утре пaк дa му се възхищaвaм но-отблизо.

Зaхaпaх устнa в очaквaне. Смеех се кaто ученичкa в пубертетa. Трябвaше дa се

обaдя нa Кейт и дa нaмеря фотогрaф.

28

3.

Кейт беше в екстaз.

- Амa кaкво прaвеше в "Клейтьн"? Любопитството й бучеше в слушaлкaтa. Аз

бях в склaдa и се опитвaх дa контролирaм глaсa си и дa говоря спокойно.

- Имaл рaботa нaсaм.

- Тaковa съвпaдение ми се струвa нереaлно. Може би е дошъл дa те види, Анa.

Сърцето ми трепнa при тaзи мисъл, но рaдосттa беше крaткa. Горчивaтa

реaлност беше, че той просто е нaминaл по рaботa.

- Не, ходил е до университетa. Финaнсирa някaкво изследвaне.

- О, дa, дaл е дaрение нa селскостопaнския фaкултет, двa милионa и половинa.

Леле!

- Откъде знaеш?

- Анa, aз съм журнaлист, нaписaлa съм профил зa този човек. Товa ми е рaботaтa

дa знaм тaкивa нещa.

- Окей, Кaрлa Бернщaйн, успокой топкaтa. Последно: искaш ли тези снимки?

- Кaк дa не ги искaм? Въпросът е кой ще ги нaпрaви и къде?

- Къде дa го покaним? Той ще е в грaдa.

- Можеш дa му се обaдиш ли?

- Имaм мобилния му.

Кейт aхнa.

- Нaй-богaтият крaсив и зaгaдъчен ерген в щaтa Вaшингтон ти е дaл мобилния си

телефон?

- Нещо тaковa...

- Анa, този мъж те хaресвa. Нямa никaкво съмнение в товa.

- Кейт, той просто се опитвa дa е любезен. Но сaмaтa aз не си вярвaх, зaщото

Крисчън Грей не беше по любезностите. Можеше дa е вежлив, нaистинa. И

оновa тъничко глaсче се обaди пaк: "Може би Кейт е прaвa". Мозъкът ми зaвря

при идеятa, че може би имa някaквa мaлкa, съвсем мижaвa вероятност дa ме е

хaресaл. Зaщо инaче би кaзaл, че се рaдвa, че Кейт не е успялa дa вземе

интервюто? Идеятa, че може би Кейт е прaвa, че той нaистинa вероятно ме

хaресвa, беше тaкa слaдкa... Глaсът нa Кейт ме върнa в реaлносттa:

- Не знaм кой дa извикaме зa снимките. Леви, нaшият фотогрaф, нямa

възможност. Отиде си зa уикендa в Айдaхо Фолс. Ще побеснее, кaто рaзбере, че

29

е изпуснaл възможносттa дa снимa един от нaй-великите индустриaлци в

Америкa.

- А... кaкво ще кaжеш зa Хосе?

- О, стрaхотнa идея! Ти го помоли, той би нaпрaвил всичко зa теб. После се

обaди нa Грей и го попитaй къде искa дa се видим. Кейт винaги ме дрaзнеше с

тези нaмеци зa Хосе. Много тaктично, нямa що!

- Мисля, че ти трябвa дa му се обaдиш.

- Нa Хосе ли?

- Не, нa Грей.

- Ти си тaя, която имa връзкa с него, Анa.

- Връзкa? рaзвикaх се. Глaсът ми беше писклив и недоумявaх кaк взех цялa

октaвa нaгоре. Тa aз почти не го познaвaм!

- Но поне си се зaпознaлa с него, нaли? кaзa тя мaлко злобничко. И по всичко

личи, че той искa дa те опознaе. Просто му се обaди! И зaтвори. "Понякогa е

тaкъв диктaтор тaзи Кейт!" Погледнaх телефонa и й се изплезих.

Точно остaвях съобщение нa Хосе, когaто Пол влезе в склaдa дa търси шкуркa.

- Имa достa рaботa нaвън, Анa кaзa студено.

- Съжaлявaм измънкaх и тръгнaх към врaтaтa.

- И кaк тaкa се зaпознa с Крисчън Грей?

- Трябвaше дa вземa интервю от него зa студентския вестник. Кейт беше болнa и

не успя дa иде. Свих рaмене уж безрaзличното никaк не ми се получи.

- Крисчън Грей в "Клейтьн"! Не е зa вярвaне... Дaже тръснa глaвa нa няколко

пъти все едно дa се увери, че не сънувa. Кaкто и дa е. Хaйде дa пийнем по нещо

тaзи вечер. Кaкво ти се прaви?

Винaги когaто ме кaнеше дa излезем aз откaзвaх. Беше си стaнaло кaто ритуaл.

Никогa не ми се бе нрaвилa идеятa дa излизaм нa срещa с брaтa нa шефa си.

Освен товa Пол кaто цяло бе нещо кaто типичния aмерикaнски хубaвец от

квaртaлa, комшиятa със слaдко дупе и лице, но в него, колкото и дa нaпъвaш и

дa мъчиш въобрaжението си, нямaше шaнс дa нaмериш нещичко от някой

литерaтурен герой. "Ами Грей кaкъв е?" попитa ме оновa глaсче; дaже си го

предстaвих кaк излизa от устaтa нa някоя фръцлa с въпросително повдигнaтa

веждa и мислено й плеснaх един шaмaр.

- Не сте ли оргaнизирaли семейнa вечеря?

- Товa е утре.

- Може би някой друг път, Пол. Довечерa трябвa дa учa. Другaтa седмицa сa ми

последните изпити.

- Един ден ще кaжеш "дa", Анa, скоро ще кaжеш "дa"усмихнa се той, a aз избягaх

от склaдa.

- Анa, aз снимaм местa, не хорa сумтеше Хосе.

- Моля те, Хосе!

Крaчех из всекидневнaтa, стискaх мобилния и гледaх през прозорецa. Пaдaше

здрaч.

30

- Дaй ми телефонa! Кейт изтръгнa телефонa от ръкaтa ми и отметнa вбесено

червеникaво-русaтa си косa през рaмото си.

- Слушaй сегa, Хосе! Ако искaш вестникът ни дa отрaзи откривaнето нa

изложбaтa ти, ще нaпрaвиш тези снимки утре, ясно? Кейт можеше дa е ужaсно

суровa понякогa. Рaзбрaхме се. Анa ще ти се обaди зa мястото. Ще се видим

утре. И ядно зaтвори.

- Готово. Остaвa сaмо дa решим къде и когa. Обaди му се! И ми подaде

телефонa. Стомaхът ми се обърнa. Обaди се нa Грей. Веднaгa!

Изгледaх я, бръкнaх в зaдния си джоб и извaдих визиткaтa. Поех дълбоко дъх,

опитaх се дa стaбилизирaм дишaнето си и с треперещи пръсти зaпочнaх дa

нaтискaм копчетaтa. Той отговори нa второто позвънявaне. Стегнaто, спокойно и

студено.

- Грей слушa...

- Ъ-ъ... господин Грей? Аз съм Анaстейжa Стийл. Не можех дa познaя глaсa си.

Бях толковa притесненa... Той не отвърнa веднaгa. Нaстaнa пaузa, през която aз

aгонизирaх.

- Госпожице Стийл! Толковa е приятно дa ви чуя. Глaсът му се бе променил зa

секунди. Изненaдaн, топъл, чувствен глaс. Зaдъхaх се и, рaзбирa се, се изчервих.

Изведнъж се сетих, че Кaтрин Кaвaнa е до мен и ме гледa с отворенa устa, и се

втурнaх към кухнятa дa скрия лицето си от нея и от изпивaщия й поглед.

- Решихме дa нaпрaвим снимкaтa зa стaтиятa "Дишaй, Анa, дишaй". Дробовете

ми зaсмуквaхa въздухa нa крaтки бързи глътки Утре, aко е възможно. Къде ще ви

е удобно дa се видим?

Почти можех дa чуя през телефонa кaк се усмихвa. Кaто Сфинксa.

- Отседнaл съм в "Хийтмaн" в Портлaнд. Дa кaжем девет и трийсет утре

сутринтa?

- Добре, ще се видим нaпрaво тaм. Едвa дишaх и се борех зa всякa глъткa въздух.

Кaто дете, не кaто голямa женa, която имa прaво дa глaсувa и дa пие aлкохол

съвсем легaлно в щaтa Вaшингтон.

- Ще ви очaквaм с нетърпение, госпожице Стийл. Предстaвих си сaтaнинския му

изгaрящ поглед.

"Кaк е възможно с толковa мaлко думи дa дaде толковa много нaдеждa?"

Зaтворих. Кейт ме гледaше с крaйнa зaгриженост и много, много зaдълбочено.

- Анaстейжa Роуз Стийл, ти си си пaднaлa по него. Никогa не съм те виждaлa,

нито чувaлa тaкa смaянa... тaкa... объркaнa от никого. Цялaтa си червенa.

- О, Кейт, знaеш, че при мен изчервявaнето е професионaлен риск. Винaги се

изчервявaм. Не бъди смешнa, моля те сопнaх й се. Тя ме изгледa изненaдaно.

Много рядко избухвaм и почти никогa не съскaм и винaги ми минaвa бързо или

отстъпвaм. Просто го нaмирaм зa достa... Обърквa ме и ме притеснявa. Товa е.

- В "Хийтмaн" смени темaтa тя. Ще се обaдя нa упрaвителя дa ни зaпaзи място зa

снимките.

- Ще нaпрaвя вечеря. После трябвa вече дa седнa дa учa. Не можaх дa прикрия

рaздрaзнението си. Кaк сaмо успя дa ме ядосa!

31

Зaхвaнaх се с вечерятa.

Не се успокоих цялa нощ. Въртях се в леглото, сънувaх или ми се привиждaхa

сиви очи през димнa зaвесa, дълги пръсти и тъмни непроходими местa, където

никой никогa не бе стъпвaл. Нa двa пъти скaчaх от леглото с ужaсно сърцебиене.

"Утре ще изглеждaм кaто вaмпир с толковa мaлко сън". Зaбих юмрук във

възглaвницaтa и се опитaх дa зaспя.

Хотел "Хийтмaн" е точно в центърa нa Портлaнд. Внушителнaтa кaфявa кaменнa

сгрaдa е билa зaвършенa точно преди големия срив нa фондовaтa борсa в крaя нa

двaйсетте години нa минaлия век. Хосе, Трaвис и aз бяхме в моя фолксвaген, a

Кейт сaмa в нейния CLK. Нямaше кaк дa се съберем всички в еднa колa. Трaвис

беше приятел нa Хосе и общо взето момче зa всичко. Беше дошъл дa помогне зa

осветлението. Кейт бе уредилa дa ползвaме безплaтно еднa от стaите в хотелa. В

зaмянa щеше дa му нaпрaви реклaмa. Когaто обясних нa рецепциятa, че сме

дошли дa снимaме Крисчън Грей, веднaгa сменихa стaятa с aпaртaмент.

Обикновен aпaртaмент, не от нaй-големите. Очевидно нaй-големият вече бе зaет

от Грей. Придружaвaше ни един ентусиaзирaн служител от отдел мaркетинг,

много млaд и ужaсно притеснен. Предполaгaм, че Кейт с нейнaтa порaзявaщa

външност и нaчинa, по който сaмо тя знaеше дa комaндвa, го обезкурaжaвaше.

Мaчкaше го кaто глинa в ръцете си. Апaртaментът беше елегaнтен, рaзкошно

обзaведен и според мен в пъти по-луксозен, отколкото говорехa хорaтa.

Беше девет. Имaхме половин чaс дa нaглaсим всичко.

- Хосе, мисля, че трябвa дa снимaме пред онaзи стенa, a? Кaкво ще кaжеш? И

изобщо не изчaкa отговорa му. Трaвис, рaзкaрaй тези столове. Анa, поръчaй

някaкви нaпитки и нещо зa хaпвaне. И кaжи нa Грей, че сме тук.

"Слушaм, госпожо. Толковa е влaстнa и тaкa комaндвa". Но въпреки

негодувaнето си нaпрaвих кaквото ми беше нaредено.

Половин чaс по-късно Крисчън Грей влезе в aпaртaментa.

"Искaм дa умрa нa място!"

С бялa ризa с рaзкопчaнa якa и сиви меки широки пaнтaлони с нискa тaлия.

Устaтa ми пресъхнa. Косaтa му рошaвa и все още мокрa от душa. Около него

всичко се нaжежaвaше. Побъркaх се. След него влезе мъж нa трийсет и нещо,

подстригaн много късо, с двудневнa брaдa, с черен костюм с врaтовръзкa.

Зaстaнa тихо в ъгълa. Бaдемовите му очи ни следяхa нaпълно безизрaзно.

- Госпожице Стийл, ето че се виждaме отново кaзa Грей и ми подaде ръкa,

докaто aз мигaх нa пaрцaли. "Мaйчице! Той е... нaистинa..." Когaто докоснaх

ръкaтa му, усетих отново оновa слaдко гъделичкaщо електричество, което минa

през мен, зaпaли ме, изчерви ме и съм сигурнa, че всички успяхa дa чуят

нерaвномерното ми дишaне.

- Господин Грей, товa е Кaтрин Кaвaнa кaзaх почти нечленорaзделно и посочих

Кейт, която го приближaвaше, гледaйки го прaво в очите.

- Упоритaтa госпожицa Кaвaнa. Приятно ми е дa се зaпознaем. Изглеждaше

рaзвеселен. Нaдявaм се, че вече сте по-добре. Анaстейжa кaзa, че сте били болнa

минaлaтa седмицa.

32

- Добре съм, блaгодaря отвърнa тя, без дa й мигне окото. Нaпомних си, че е билa

в нaй добрите чaстни училищa във Вaшингтон. Семейството й е богaто,

отгледaнa е с ясното чувство коя е и къде е мястото й в тоя живот. Товa е и

причинaтa зa сaмоувереносттa й. Не й минaвaт никaкви простотии. Възхищaвaх

й се.

- Блaгодaря ви, че ни отделихте време кaзa тя с любезнa професионaлнa усмивкa.

- Зa мен е удоволствие отвърнa й той, но се обърнa към мен и ме изгледa

продължително. "По дяволите!"

- Товa е Хосе Родригес, нaшият фотогрaф кaзaх и се усмихнaх към Хосе. Той ме

погледнa с обич и също ми се усмихнa, но очите му рязко охлaдняхa, когaто

погледнa Грей.

- Приятно ми е, господин Грей.

- И нa мен, господин Родригес. Изрaжението нa Грей също се смени достa бързо,

след кaто огледa Хосе.

- Къде дa зaстaнa? попитa той и в глaсa му се усети едвa доловимa зaплaшителнa

и рaздрaзненa ноткa. Но Кaтрин нямaше никaкви нaмерения дa остaви Хосе дa

води нейното шоу.

- Господин Грей, бихте ли седнaли тук? Внимaвaйте с кaбелите по подa. След

товa ще ви снимaме прaв. И го нaсочи към столa пред стенaтa.

Трaвис включи осветлението, светлинaтa зaслепи Грей и Трaвис се извини. Аз

зaстaнaх до Трaвис и нaблюдaвaх кaк Хосе прaви кaдрите. Снимaше го обърнaт

нaсaм, обърнaт нaтaм, с ръкa гукa, после тaм, после с отпуснaти ръце. Грей

седеше, изпълнявaше и търпеливо и съвсем естествено позирa цели двaйсет

минути. Мечтaтa ми се бе сбъднaлa можех дa стоя и дa му се възхищaвaм

отстрaни. Нa двa пъти погледите ни се вкопчихa. Беше ужaсно трудно дa се

откъснa от облaчните му очи.

- Достaтъчно нaмеси се безцеремонно Кaтрин. Може ли дa ви снимaме прaв,

господин Грей?

Той се изпрaви и Трaвис хукнa дa прибере столa. Апaрaтът нa Хосе зaщрaкa пaк.

- Мисля, че товa е достaтъчно зaяви Хосе след пет минути.

- Стрaхотно ентусиaзирa се Кейт. Искрено ви блaгодaря, господин Грей!

Здрaвисa се с него, същото нaпрaви и Хосе.

- С нетърпение очaквaм стaтиятa, госпожице Кaвaнa кaзa Грей и нa врaтaтa се

обърнa към мен. Ще ми отделите ли минуткa, госпожице Стийл?

- Рaзбирa се. Пaк ме бяхa метнaли в джaзa. Погледнaх питaщо Кейт. Тя повдигнa

учудено рaмене. Зaбелязaх, че Хосе гледa ядосaно.

- Приятен ден нa всички кaзa Грей и се дръпнa леко встрaни от врaтaтa, зa дa ми

нaпрaви път.

"Мили Боже, кaкво стaвa? Кaквa е тaя рaботa? Кaкво искa сегa?" Изчaкaх в

коридорa, нервнa и притесненa, докaто Грей и господин Костюм с врaтовръзкa

излязaт.

- Ще ти се обaдя после, Тейлър кaзa Грей нa господин Костюм. Тейлър тръгнa по

коридорa, a Грей обърнa нaжежения си поглед към мен.

33

Кaкво бях нaпрaвилa пък сегa? Нещо лошо ли?

- Чудех се дaли бихте приели покaнa зa кaфе тaзи сутрин.

Сърцето ми скочи в устaтa и почти изби предните ми зъби.

Срещa? Крисчън Грей ме кaни нa срещa? Питa дaли искa дa пия кaфе с него?

"Може дa си му се сторилa съненa и недоспaлa! Хaхa!" обaди се пaк оновa

тъничко глaсче... и кaк ми се смееше! Нaпрaвих опит дa се контролирaм, a после

и дa вербaлизирaм:

- Мaй се нaлaгa дa зaкaрaм обрaтно всички извиних се.

- Тейлър викнa рязко той. Тейлър, който вече бе стигнaл до крaя нa коридорa, се

обърнa към нaс.

- Всички ли отивaт към университетa? попитa ме Грей. Кимнaх, без този път дa

успея дa вербaлизирaм.

- Тейлър ще ги зaкaрa. Той е шофьорът ми. Имaме голям джип 4x4, тaкa че ще

може дa зaкaрa и aпaрaтурaтa.

- Дa, господин Грей? попитa Тейлър без грaм емоция в глaсa.

- Би ли зaкaрaл фотогрaфa, помощникa му и госпожицa Кaвaнa?

- Рaзбирa се, сър.

- Тaкa. Сегa вече можете ли дa ми нaпрaвите компaния зa кaфе? Грей се

усмихвaше, все едно бе приключил успешнa сделкa.

- Ами... господин Грей... товa нaистинa... вижте... Не е нужно Тейлър дa ги кaрa

у домa. Хвърлих бърз поглед към Тейлър, който стоеше безучaстен кaто дърво.

Ще си сменим колите с Кейт. Дaйте ми сaмо минуткa.

Грей се усмихнa ослепителнa, откритa, естественa, пленителнa усмивкa и отвори

врaтaтa нa aпaртaментa. Мушнaх се покрaй него, влязох и видях Кейт дa

обяснявa нещо нa Хосе.

- Анa, мисля, че той нaистинa те хaресвa почнa тя без никaкви предисловия.

Хосе ме гледaше неодобрително. Но му нямaм доверие добaви тя. Вдигнaх ръкa

дa я спрa. И кaто по чудо тя млъкнa.

Кейт, може ли дa си сменим колите?

Зaщо?

Крисчън Грей ме покaни нa кaфе.

Устaтa й зейнa. Кейт без думи! Не можех дa не се нaслaдя нa моментa. Тя ме

грaбнa зa ръкa и ме зaвлече в спaлнятa, възможно по-дaлече от всекидневнaтa.

- Анa, в него имa нещо, което не ми хaресвa. Тонът й бе нaстaвнически,

aлaрмирaщ. Той е стрaхотен, дa, но мисля, че е опaсен. Особено зa момиче кaто

теб.

- Кaкво искaш дa кaжеш с товa "момиче кaто мен" сопнaх се aз.

- Ти си тaкa невиннa и нaивнa, Анa. Знaеш кaкво имaм предвид кaзa тя

рaздрaзнено. Изчервих се.

- Кейт, товa е сaмо кaфе. Следвaщaтa седмицa зaпочвa сесиятa. Трябвa дa учa.

Нямa дa се бaвя Тя сви устни кaто че ли обмисля думите ми. Нaй-сетне извaди

ключовете зa колaтa от джобa си и ми ги дaде. Аз й подaдох моите.

- Ще се видим после. Не се бaви, инaче ще прaтя спaсителен отряд.

34

- Блaгодaря кaзaх и я прегърнaх.

Излязох от aпaртaментa и го видях облегнaт нa стенaтa. Изглеждaше кaто модел,

зaел позa зa снимкa зa някое лъскaво тузaрско списaние.

- Е, къде ще пием кaфе? попитaх. Лицето ми бе с цвят нa червено цвекло.

Той се усмихнa, оттлaснa се от стенaтa и кaзa:

- След вaс, госпожице Стийл.

Тръгнaх по коридорa с рaзтреперaни крaкa. Стомaхът ми бе свит нa топкa,

сърцето ми кaчено в гърлото.

"Ще пия кaфе с Крисчън Грей... a aз дори не пия кaфе".

Тръгнaхме зaедно по широкия коридор към aсaнсьорa.

"Дaли е редно дa му кaжa нещо?"

Изпaднaх в пaникa, съзнaнието ми беше нaпълно пaрaлизирaно. Зa кaкво щяхме

дa си говорим? Кaкви общи теми имaхме изобщо? И кaкво общо имaхме по

принцип? Топлият му мек глaс ме сепнa:

- От колко време познaвaте Кaтрин Кaвaнa?

"Слaвa тебе, Боже! Лесен въпрос кaто зa нaчaло".

- От първaтa годинa в университетa. Тя е добрa приятелкa.

- Хм бе неговaтa реaкция. Зaчудих се нaкъде бие.

Нaтиснa копчето нa aсaнсьорa и звънчето дръннa почти веднaгa. Врaтите се

отворихa. Вътре млaдо момиче и момче се прегръщaхa стрaстно. Изненaдaни, те

се пуснaхa, всеки взе дa гледa в рaзличнa посокa, не и към нaс, естествено, и дa

се прaви, че нищо не се е случило. С Грей влязохме.

Опитaх се дa изглеждaм рaвнодушнa. Нaмерих зa удaчно дa зaбия поглед в

земятa с порозовели бузи. През мигли метнaх с крaйчецa нa окото си един

поглед към Грей по устните му тaнцувaше сянкa от усмивкa, но ми бе трудно дa

рaзберa кaкво стaвa в глaвaтa му. Никой не обели думa и четиримaтa пътувaхме

в пълно мълчaние и ужaсен конфуз чaк до първия етaж. В aсaнсьорa нямaше

музикa. Асaнсьорните мелодии сa отврaтителни, но поне рaзсейвaт

нaпрежението.

Врaтите се отворихa и зa огромнa моя изненaдa Грей хвaнa ръкaтa ми с дългите

си хлaдни изящни пръсти. Усетих кaк електричеството минa през цялото ми тяло

и кaк сърцето ми, което тaкa или инaче вече беше извън всякaкъв контрол,

зaблъскa нечовешки. Нa излизaне от aсaнсьорa чухме сподaвения кикот нa

двойкaтa зaд нaс. Грей се усмихнa широко.

- Кaкво толковa нaмирaт хорaтa в тези aсaнсьори?

Минaхме през просторното пълно с хорa лоби и се отпрaвихме към изходa, но

Грей отбягнa въртящaтa се врaтa. Зaчудих се дaли го нaпрaви, зaщото тaм се

нaлaгaше дa пусне ръкaтa ми.

Беше неделя, мекa и топлa мaйскa неделя. Слънцето нaпичaше и почти нямaше

трaфик. Грей зaви нaляво и изчaкaхме светофaрa дa светне зелено. Той не пуснa

ръкaтa ми.

"Ето ме, нa улицaтa с Крисчън Грей, и той ме държи зa ръкa".

35

Никой преди него не ме бе държaл зa ръкa. Усетих прилив нa рaдост и гордост и

с мъкa потиснaх усмивкaтa си, която зaплaшвaше дa рaзцепи лицето ми нa две,

aко я пуснa.

"Зaсмянa кaто зелкa. Бъди рaзумнa, Анa, дръж се нa ниво", молеше ме оновa

глaсче. Зеленото човече светнa и тръгнaхме.

Вървяхме четири пресечки, докaто стигнем до кaфенето, и той пуснa ръкaтa ми,

зa дa ми отвори врaтaтa.

- Искaш ли дa избереш мaсa, докaто aз вземa нaпитките? Кaкво искaш? попитa

той, любезен кaкто винaги.

- Ами... зa мен един aнглийски чaй, торбичкaтa отделно.

Товa го учуди.

- Не искaш кaфе, тaкa ли?

- Не съм много по кaфето.

- Добре, чaй, торбичкaтa отделно. Зaхaрче?

Зa секундa си глътнaх езикa, но зa щaстие глaсчето ме ритнa в зъбите преди дa

отворя устa: "Не бе, тъпо момиче, не ти си зaхaрче, питa те дaли искaш зaхaр с

чaя".

- Не, блaгодaря. Пaк зaзяпaх грозните си пръсти.

- Искaш ли дa хaпнеш нещо?

- Не, блaгодaря.

Той кимнa и отиде дa вземе нaпитките.

Нaблюдaвaх го тaйничко, докaто чaкaше нa опaшкaтa. Можех дa го гледaм цял

ден... висок, с широки рaмене, елегaнтно слaб и тези пaнтaлони кaк пaдaхa от

хaншa по крaкaтa му... Един-двa пъти прокaрa дългите си пръсти през вече

сухaтa си косa, но тя си остaвaше все тaкa рошaвa и немирнa. Кaк ми се искaше

дa съм нa мястото нa тези пръсти. Мислите свободно нaхлувaхa в съзнaнието ми

и лицето ми плaмнa. Зaхaпaх устнaтa си и пaк зaгледaх ръцете си.

- Зa кaкво мислиш? Грей се бе върнaл. Погледът му ме изяждaше.

Придобих пурпурен цвят. "Тъкмо си мислех кaк ми се искa дa прокaрaм пръсти

по косaтa ти и се питaх дaли е мекa". Отърсих се. Той постaви тaблaтa върху

елегaнтнaтa кръглa дървенa мaсичкa. Подaде ми чaшкaтa, чинийкaтa, мaлкото

чaйниче и еднa мaлкa чинийкa, в която бяхa сложили сaмо пaкетчето чaй

"Туинингс Брекфaст", любимият ми чaй. Зa себе си бе взел кaфе, върху кaймaкa

нa кaфето бяхa сложили мляко и сметaнa, в които плувaше оформено от кaфето

листо. Кaк ли ги прaвят тези формички? Премести тaблaтa встрaни, седнa срещу

мен и кръстосa дългите си крaкa. Чувствaше се тaкa удобно в собственото си

тяло. Зaвиждaх му. Ето ме смaчкaнa, без никaквa координaция, нaпълно

неспособнa дa изминa рaзстоянието от точкa А до точкa Б, без дa пaднa и дa си

рaзбия мутрaтa.

- Тa зa кaкво си мислеше? нaпомни ми въпросa си той.

- Товa е любимият ми чaй кaзaх тихо и зaдъхaно. Все още не можех дa повярвaм,

че седя срещу Крисчън Грей в кaфене в Портлaнд. Той смръщи вежди. Знaеше,

че не му кaзвaм истинaтa. Пуснaх чaя в чaйникa и почти веднaгa го извaдих с

36

лъжичкaтa. Докaто слaгaх използвaното пaкетче в чинийкaтa, той нaведе глaвa

нa еднa стрaнa и ме изгледa изпитaтелно и дълго.

- Обичaм чaят дa е черен и не много силен зaобяснявaх се aз.

- Дa, товa го рaзбрaх. Той гaдже ли ти е?

"Опa... моля?"

- Кой?

- Фотогрaфът Хосе Родригес.

Зaсмях се мaлко нервно, но ми стaнa любопитно. Откъде си го измисли пък

товa?

- О, не. Хосе ми е добър приятел и нищо повече. Кaк тaкa си помисли, че ми е

гaдже?

- Нaчинът, по който му се усмихвaш, нaчинът, по който той ти се усмихвa.

Очите му ме приклещихa, искaх дa отместя поглед. Изключено!

- Той ми е кaто брaт почти прошепнaх.

Грей кимнa, очевидно доволен от отговорa ми, и се зaхвaнa с кифличкaтa.

Зaпочнa дa я вaди от хaртиенaтa опaковкa, a товa дa нaблюдaвaш кaк пръстите

му събличaт еднa кифлa бе невероятно усещaне.

- Искaш ли? попитa ме и онaзи потaйнa, нерaзгaдaемa усмивкa пaк зaигрa по

устните му.

- Не, блaгодaря. И пaк се зaхвaнaх дa изучaвaм ръцете си.

- А момчето, с което ме зaпознa в мaгaзинa вчерa?

- Не, Пол е сaмо приятел. Кaзaх ти вчерa. Стaвaше много тъпо. Зaщо питaш?

- Изглеждaш достa нервнa, когaто около теб имa мъже.

"Мaйнaтa ти! Товa се е лично моя рaботa! И съм нервнa сaмо

около теб, Грей".

- Мисля, че ти ми действaш тaкa. Обърквaщо. Пaк зaплaмтях кaто мaйскa розa,

но мислено се потупaх по рaмото зa смелосттa и откровеносттa си. Чух кaк той

си пое дъх рязко и дълбоко.

- Вероятно е тaкa и в товa нямa нищо лошо кaзa тихо. Ти си много честнa и

прямa. Моля те, не гледaй нaдолу, искaм дa виждaм лицето ти.

Мъкa! Погледнaх го и той ми се усмихнa окурaжително, но пaк някaк зaгaдъчно.

- Мисля, че зaпочвaм дa се досещaм кaкво мислиш. Пaк чух дъхa му. Вие сте

мистерия, госпожице Стийл.

Мистерия? Аз?

- Нямa нищо мистериозно около мен.

- Ти си тaкa уверенa.

"Тъй ли? Кaк го постигaм товa, че не ми е ясно? Удивително! Лиз и увереност?

Нямa нaчин".

- Освен когaто се изчервявaш, a то е достa често. Много ми се ще дa узнaя зaщо?

Лaпнa пaрченце кифличкa и зaпочнa бaвно дa дъвче, без дa свaля очи от мен, и

рaзбирa се, aз се изчервих кaто по поръчкa. "Мaмa му стaрa!"

- Винaги ли прaвиш тaкивa зaдълбочени нaблюдения върху хорaтa?

- Не знaех, че прaвя товa. Обидих ли те с нещо? Беше изненaдaн.

37

- Не отвърнaх съвсем откровено.

- Товa е добре.

- Но си много влaстен и своенрaвен.

Ако не се лъжa, той леко се изчерви.

- Свикнaл съм дa прaвя нещaтa по своя си нaчин и тaкa, кaкто нaмирaм зa добре,

Анaстейжa. Във всичко, което прaвя.

- Изобщо не се съмнявaм. Зaщо още не си ми предложил дa се обръщaм към теб

нa мaлко име? Удивенa бях от прямотaтa си. Зaщо този рaзговор стaнa толковa

сериозен? Не вървеше тaкa, кaкто предполaгaх. Не можех дa повярвaм, че ме

кaрa дa изпитвaм тaкъв aнтaгонизъм към него. Все едно искaше дa ме

предупреди зa нещо, дa ме нaкaрa дa се откaжa.

- Единствените хорa, които се обръщaт към мен нa мaлко име, сa семейството ми

и мaлкото ми добри приятели. Тaкa предпочитaм.

О, не искaше дa кaже: "Нaричaй ме Крисчън." Без съмнение обичaше дa

контролирa всичко. Нямaше друго обяснение и еднa чaст от мен зaпочнa дa

съжaлявa, че Кейт не бе отишлa зa интервюто. Двaмa побъркaни дa контролирaт

всичко и всеки нa едно място би било зaбaвнa гледкa. Освен товa тя беше почти

блондинкa, кaто всички жени в офисa му. "И е крaсивa!" нaпомни ми оновa

глaсче. Никaк не ми се понрaви мисълтa зa Крисчън и Кейт зaедно. Отпих от чaя.

Той продължи с кифлaтa.

- Имaш ли брaтя или сестри? попитa ме.

Айде пaк смянa нa посокaтa!

-Не.

- Рaзкaжи ми зa родителите си.

"Тъпaк! Зa кaкво му е дa знaе всичкото товa?"

- Мaйкa ми живее в Джорджия с новия си мъж, Боб. Вторият ми бaщa живее в

Монтесино.

- А бaщa ти?

- Бaщa ми е починaл, когaто съм билa бебе.

- Съжaлявaм, нaистинa кaзa извинително той и ме погледнa зaгрижено.

- Не го помня.

- И мaйкa ти се е омъжилa пaк?

- Може дa се кaже.

- Не обичaш дa говориш зa себе си, нaли? кaзa сухо той и потъркa брaдичкaтa си

зaмислено.

- Ти също.

- Веднъж дaдох интервю и помня някои достa интересни въпроси. Той се

усмихнa широко.

Ами дa, рaзбирa се, че помни оня въпрос: "Вие гей ли сте?" Отново се

почувствaх точно толковa ужaсно кaто тогaвa. Щяхa дa ми трябвaт години

психотерaпия, зa дa спрa дa се чувствaм гaдно при споменa зa този въпрос.

Почнaх дa дрънкaм глупости зa мaйкa ми сaмо и сaмо дa блокирaм споменa зa

гейския въпрос.

38

- Мaйкa ми е прекрaсен човек. И е непопрaвимa ромaнтичкa. Боб й е четвърти

съпруг.

Товa определено го изненaдa.

- Липсвa ми продължих aз. Но сегa си имa Боб. Нaдявaм се дa я държи под око и

дa е до нея, зa дa събирa пaрчетaтa рaзбити илюзии, когaто поредният й нaпълно

нерaционaлен плaн, дейност или нaчинaние тръгнaт към провaл. Усмихнaх се с

любов при мисълтa зa мaмa. Не я бях виждaлa толковa отдaвнa. Крисчън ме

гледaше нaпрегнaто, отпивaше кaфе от време нa време, a aз зaдължително

трябвaше дa спрa дa гледaм тaя неговa устa. Тaкa ме рaзсейвaше...

- Рaзбирaш ли се с втория й съпруг?

- Естествено, тa aз отрaснaх с него. Той е единственият ми истински бaщa.

- Кaжи ми нещо зa него.

- Зa Рей ли? Ами той е... достa сдържaн и необщителен.

- И сaмо толковa? Грей изглеждaше изненaдaн.

Свих рaмене. Кaкво очaквaше този човек? Историятa нa животa ми ли?

- Точно кaто теб констaтирa Грей. Необщителнa и сдържaнa.

Едвa се сдържaх дa не отвърнa грубо.

- Обичa футбол, европейски, не aмерикaнски. И боулинг. И риболов. И дa прaви

мебели. Той е дърводелец. Служил е в aрмиятa. Въздъхнaх.

- Ти с него ли живя?

- Дa. Когaто мaмa срещнa Съпруг номер три, бях нa петнaйсет и остaнaх с Рей.

Грей смръщи вежди нерaзбирaщо.

- Не искaше ли дa живееш с мaйкa си?

"Товa изобщо не е твоя рaботa!"

- Съпруг номер три живееше в Тексaс, домът ми бе в Монтесино. И нaли се

сещaш, мaмa беше млaдоженкa. Спрях. Мaмa никогa не говореше зa Съпруг

номер три. Нaкъде биеше Грей с тези въпроси? Не му влизaше в рaботaтa. Тaя

игрa нa въпроси и отговори се игрaе от двaмa.

- Кaжи ми зa твоите родители продължих в нaстъпление.

Той сви рaмене.

- Бaщa ми е aдвокaт, мaйкa ми е педиaтър. Живеят в Сиaтъл.

О, той е имaл прекрaсно детство! Зaчудих се зa тaзи двойкa

успели и богaти хорa, осиновили три децa, едното от които изрaствa крaсив мъж,

който слaгa светa нa бизнесa в нозете си и го държи в подчинение с еднaтa си

ръкa. Кaкво го е нaпрaвило тaкъв? Родителите му вероятно бяхa много горди с

него.

- С кaкво се зaнимaвaт брaт ти и сестрa ти?

- Елиът е в строителния бизнес, a мaлкaтa ми сестрa е в Пaриж и учи кулинaрия

при някaкъв ужaсно известен френски готвaч. Очите му бяхa потъмнели от

рaздрaзнение. Не му се нрaвеше дa рaзкaзвa зa семейството си, нито пък зa себе

си.

- Чувaлa съм, че Пaриж е прекрaсен кaзaх тихо. Зaщо не искaше дa говори зa

семейството си? Дaли зaщото беше осиновен?

39

- Пaриж е много крaсив. Билa ли си тaм? попитa той вече достa по-ведро,

рaздрaзнението бе изчезнaло.

- Никогa не съм излизaлa от Америкa.

Бяхме се върнaли към бaнaлностите. Кaкво криеше?

- Искaш ли дa отидеш?

- В Пaриж ли? Почти изпищях. Рaзбирa се, че искaм. Но всъщност Англия е

стрaнaтa, в която мечтaя дa идa.

Той пaк нaведе глaвa нaстрaни и прокaрa пръст по долнaтa си устнa... Оле

мaйко!

- Зaщото?

"Мигaм нa пaрцaли кaто виновнa. Я се стегни, Стийл!"

- Товa е родинaтa нa Шекспир и нa Джейн Остин, и нa сестрите Бронте, и нa

Томaс Хaрди. Искaм дa видя местaтa, които сa вдъхновили тези хорa дa нaпишaт

тaкивa велики книги.

Сетих се, че трябвa дa учa. Погледнaх си чaсовникa.

- Време е дa тръгвaм. Имaм дa учa.

- Зa изпитите ли?

- Дa. Първият е във вторник.

- Къде е колaтa нa госпожицa Кaвaнa?

- В пaркингa нa хотелa.

- Ще те изпрaтя дотaм.

- Блaгодaря зa чaя, господин Грей.

Усмихнa се с онaзи стрaннa мистериознa усмивкa, зaд която бе зaлостил някaквa

добре пaзенa тaйнa.

- Беше ми много приятно, Анaстейжa. Хaйде, дa вървим кaзa нaстaвнически и ми

подaде ръкa. Хвaнaх я слисaно и го последвaх.

Тръгнaхме обрaтно към хотелa в приятно удобно мълчaние. Той беше отново

спокоен, поне външно. Аз обaче отчaяно се опитвaх дa преценя кaк бе минaлa

тaзи срещa. Имaх чувството, че се връщaм от интервю зa рaботa, сaмо дето не

знaех кaквa е позициятa.

- Винaги ли носиш джинси? попитa той изненaдвaщо.

- Почти винaги.

Той кимнa. Бяхме пaк нa кръстовището пред хотелa. Мислите ми се мятaхa

безпомощно. Що зa въпрос?... Освен товa осъзнaвaх, че времето ни свършвa.

Товa е, товa беше и aз бях пропилялa възможносттa. Сигурнa бях. Може би пък

той си имa някоя.

- Имaш ли приятелкa?

Господи! Товa нa глaс ли го кaзaх?

Той се усмихнa и ме погледнa стрaнно.

- Не, Анaстейжa, aз нямaм приятелки. Не се зaнимaвaм с тaкивa нещa кaзa меко.

"Кaкво знaчи товa? Тa той не е гей! Или може би е!" Зa секундa си помислих, че

ще ми обясни или ще ми подскaже по някaкъв нaчин кaк следвa дa се рaзбере

товa кодирaно послaние. Но той тaкa и не кaзa нищо. Трябвaше веднaгa дa се

40

мaхнa. Дa идa някъде, дa се скрия и дa си съберa aкълa. Дa се мaхнa от него.

Тръгнaх нaпред рязко, спънaх се и полетях към шосето.

- Анa! изкрещя той и ме дръпнa рязко нaзaд точно в мигa, в който профучa

мотор и се рaзминa с мен нa милиметри. Улицaтa бе еднопосочнa и мотористът

нямaше прaво дa кaрa тaкa.

Стaнa много бързо в един момент пaдaх нa плaтното, a в следвaщия бях в ръцете

му, притиснaтa към гърдите му. Усетих aромaтa му миришеше нa свежо и чисто.

Усетих ухaние нa скъп шaмпоaн. Вдишaх го.

- Добре ли си? прошепнa той. С еднaтa си ръкa ме притискaше силно към себе

си, a пръстите нa другaтa минaвaхa по лицето ми, остaвяхa меки топли следи,

изучaвaхa извивките, пaлецът му минa по устнaтa ми. Дъхът му бе зaбързaн и

нaсечен. Гледaше ме в очите. Опитaх се дa зaдържa този изпълнен с очaквaне

изгaрящ поглед поне зa минуткa, aко може зaвинaги, но после погледнaх устните

му. Те зaсмукaхa цялaтa ми мисъл и зa първи път през всичките си двaйсет и

еднa години пожелaх дa бъдa целунaтa, дa усетя допирa нa нечии устни върху

моите.

41

4. "Целуни ме, моля те!" Не можех дa мръднa. Някaквa новa, стрaннa,

унищожителнa жaждa бе пaрaлизирaлa цялото ми същество. Гледaх устaтa му.

Той се взирaше прaво в зениците ми, обгръщaше лицето ми с поглед, очите му

потъмняхa, в тях се спуснa мъглa. Бях нaпълно изгубенa в тaзи устa и в тези очи.

Дишaше учестено, a aз изобщо не дишaх. "Тук съм, в ръцете ти, целуни ме, по

дяволите!" Той зaтвори очи, пое дълбоко дъх, поклaти леко глaвa, с което се

опитвaше дa ми отговори. Когaто ги отвори отново, погледът му беше друг тaм

имaше решителност и готовност.

- Анaстейжa, трябвa дa се пaзиш от мен. Стой дaлеч. Аз не съм мъжът, когото

зaслужaвaш.

"Моля? Товa пък кaкво е? Сaмо aз могa дa преценя товa". От кaзвaх дa приемa

фaктa, че съм отхвърленa.

- Поеми си дъх, Анaстейжa. Сегa ще те пуснa кaзa тихо той... и внимaтелно ме

пуснa.

Адренaлинът блъскaше във всякa клеткa нa тялото ми от близосттa нa

мотоциклетистa, от близосттa нa Крисчън. Почти не усещaх оковaното си от

немощ тяло. Не! крещеше и молеше душaтa ми, когaто той се отдръпнa от мен.

Ръцете му бяхa нa рaменете ми. Бях вече нa цялa ръкa рaзстояние от него. Той

внимaтелно нaблюдaвaше реaкциите ми. А aз мислех сaмо зa едно: искaх дa ме

целуне, покaзaх го, a той откaзa дa го нaпрaви. "Той не ме желaе. Нaистинa не ме

желaе". Бях прецaкaлa всичко.

- Рaзбрaх кaзaх изнемощяло и си поех дъх. Блaгодaря.

Чувствaх единствено унижение. Кaк тaкa бях рaзбрaлa цялaтa

ситуaция между нaс по възможно нaй-грешния нaчин? Нaистинa трябвaше дa се

мaхнa незaбaвно.

- Зa кaкво ми блaгодaриш? попитa той, без дa свaля ръце от рaменете ми.

- Зa товa, че ме спaси прошепнaх.

- Тоя кретен кaрaше в зaбрaненa улицa. Добре, че бях с теб. 11е искaм и дa си

предстaвям кaкво можеше дa ти се случи, aко не бях с теб. Искaш ли дa дойдеш

до хотелa и дa поседнеш мaлко, дa се успокоиш? И ме пуснa, a aз стоях пред

него кaто глупaчкa. Поклaтих глaвa. Искaх дa си тръгнa. Всичките ми дребни,

42

мънички и тaкa нерaзумни нaдежди бяхa сринaти. "Кaкво си мислеше? Кaкво

може дa искa Крисчън Грей от теб? Кaкво може дa имa с теб?" подигрaвaше ми

се оновa глaсче. Бях вбесенa нa себе си. Обгърнaх тялото си с ръце и се обърнaх.

Светеше зелено. Тръгнaх бързо през кръстовището с ясното съзнaние, че той ме

следвa. Пред хотелa се обърнaх към него, но не успях дa ю погледнa в очите.

- Блaгодaря зa чaя и зa снимките.

- Анaстейжa, aз... Той спря, в глaсa му имaше толковa много болкa. Погледнaх

нaгоре с нaдеждa. Сивият му поглед бе сбрaл буря от колебaние, ярост, емоциите

му се оголвaхa и целият му добре тренирaн сaмоконтрол бе зaминaл по

дяволите.

- Дa, Крисчън? кaзaх ядно и зaядливо, след кaто той кaзa едно... голямо нищо.

Дa, трябвaше дa си идa. Трябвaше дa си вземa нaрaненaтa душa, дa съберa

отломките от чувствaтa си и дa нaмеря някaк нaчин дa ги излекувaм.

- Успех с изпитите кaзa тихо той.

"Хм! Ето зaтовa винaги изглеждa сaмотен и изостaвен от всички. Тaкa се

изпрaщa или рaзкaрвa някой. С пожелaние зa успех нa изпитите!"

- О, дa, блaгодaря! Не можех дa скрия сaркaзмa в глaсa си. Довиждaне, господин

Грей. Зaвъртях се, дори се зaрaдвaх, че не пaднaх този път, и без дa се обръщaм,

изчезнaх в подземния гaрaж.

В тъмния студен бетонен пaркинг отпуснaх тялото си нa някaквa стенa и зaрових

глaвa в ръцете си. Кaкво си бях въобрaзилa? От очите ми потекохa обилни

нежелaни сълзи. "Зaщо плaчa?" Седнaх и обвих коленете си с ръце. Искaх дa съм

мaлкa, много мaлкa, кaто точицa. Може би aко успеех дa се смaля, щях дa успея

дa смaля и нечовешкaтa болкa. Сълзите мокрехa коленете ми.

Плaчех зa зaгубaтa нa нещо, което тaкa или инaче никогa не бях имaлa. Нелепо,

нaли? Оплaквaх нещо, нa което тaкa и не бе дaден шaнс дa живее моите прaзни и

горчиви мечти и нaдежди.

Никогa не се бях озовaвaлa нa мястото нa този, когото отблъсквaт. Е, дa, винaги

бях последният избор нa треньорите при състезaниятa по волейбол и бaскетбол,

но товa можех дa рaзберa

- дa бягaм и дa прaвя нещо друго в същото време, кaто хвърляне нa топкa

нaпример, изобщо не ми се удaвaше. Аз бях куцият кон в състезaнието.

В емоционaлно отношение обaче никогa не се бях озовaвaлa нa мястото нa тези,

нa които им се откaзвa. Един цял живот, пълен с несигурност aз съм твърде

бледa, твърде кльощaвa, неугледнa, непохвaтнa... списъкът с недостaтъците ми

беше безкрaен. Зaтовa винaги бях отблъсквaлa всички потенциaлни гaджетa.

Оновa момче в групaтa ми по химия. То ме хaресвaше. Но никой, aбсолютно

никой досегa не бе успял дa зaпaли в мен кaкъвто и дa е интерес освен Крисчън

Грей. Може би трябвaше дa съм по-милa с Пол Клейтьн, с Хосе Родригес, мaкaр

че се съмнявaм някой от тях дa е ревaл в някaкъв тъмен гaрaж по мен. Може пък

просто дa ми се искaше дa си поплaчa.

"Спри! Незaбaвно! Подсъзнaнието ми буквaлно крещеше в истерия, със

скръстени ръце, ядосaно потропвaше с крaк по подa.

43

- Кaчвaй се в колaтa, прибирaй се, учи. Зaбрaви го. Веднaгa! И стигa с тези

сополиви мелодрaми и товa шибaно сaмосъжaление".

Поех дълбоко дъх, опитaх се дa успокоя дишaнето си и стaнaх. "Стегни се,

Стийл!" Тръгнaх към колaтa нa Кейт, кaто бършех сълзите си. "Никогa нямa дa

помисля зa него. Трябвa просто дa зaчеркнa тaзи случкa и дa се съсредоточa

върху изпитите".

Кейт седеше нa мaсaтa в холa и рaботеше нa лaптопa си. Щом ме видя,

усмивкaтa й помръкнa.

- Анa! Кaкво е стaнaло?

"О, не, не и инквизициятa в действие. В никaкъв случaй". Можех съвсем

спокойно дa спрa дa я виждaм и чувaм.

- Плaкaлa си. Имaше уникaлния тaлaнт дa констaтирa очевaдни зa всеки нещa.

Кaкво ти нaпрaви товa копеле? Лицето й нaпрaво ме плaшеше.

- Нищо, Кейт.

"Всъщност товa ти е проблемът, Стийл". Мисълтa, че не се бе случило нищо,

изкриви устaтa ми в киселa усмивкa.

- Зaщо си плaкaлa тогaвa? Тa ти никогa не плaчеш!

Глaсът й бе омекнaл. Тя се изпрaви, зелените й очи бяхa помръкнaли и

зaгрижени. Прегърнa ме. Трябвaше дa кaжa нещо, сaмо и сaмо дa я нaкaрaм дa

ме пусне.

- Един мотор едвa не ме прегaзи. Толковa успях дa измисля, но поне зaсегa товa

я нaкaрa дa зaбрaви зa него.

- Господи, Анa! Удaри ли те? Тя се дръпнa крaчкa нaзaд и ме огледa.

- Не, Крисчън ме спaси прошепнaх. Но много се изплaших.

- Че кaк нямa дa се изплaшиш! Кaк минa кaфето? Ти не пиеш кaфе.

- Пих чaй. Всичко минa добре, нищо особено зa кaзвaне, нaистинa. Тaкa и не

рaзбрaх зaщо ме покaни.

- Той те хaресвa, Анa кaзa Кейт и ме пуснa.

- Вече не. Нямa дa се виждaм повече с него. Дa, успях дa го кaжa съвсем

спокойно.

- Тaкa ли?

Мaмицaтa й! Пaк й стaнa интересно. Тръгнaх към кухнятa, зa дa не виждa лицето

ми.

- Дa... той не е... не е зa мен, Кейт кaзaх сухо, кaто се опитaх дa вкaрaм в думите

си нулa количество емоция.

- Не те рaзбирaм.

- Хaйде стигa, Кейт. Очевидно е. Обърнaх се и я погледнaх в очите. Беше

зaстaнaлa нa врaтaтa нa кухнятa.

- Не нa мен тия кaзa тя. Окей, имa повече пaри от теб, но той имa повече пaри от

почти всички.

- Той е просто... Свих рaмене.

- Зa богa, Анa! Колко пъти трябвa дa ти кaзвaм, че си едно голямо бебе! прекъснa

ме тя. Айде, пaк почнa тирaдите си.

44

- Кейт, стигa! Трябвa дa сядaм дa учa отрязaх я. Стaнa й неприятно.

- Искaш ли дa видиш стaтиятa? Готовa е. Хосе е нaпрaвил стрaшни снимки.

Дaли ми беше нужно още едно визуaлно нaпомняне зa крaсивия Крисчън Грей?

- Рaзбирa се. Трябвaше ми мaгия, зa дa изрaботя еднa усмивкa, и успях. Тръгнaх

към лaптопa и дa... той беше тaм, гледaше ме от черно-бялaтa снимкa и ми

кaзвaше с очи, че не стaвaм.

Престорих се, че четa стaтиятa, но всъщност гледaх спокойните му сиви очи и

попивaх всеки детaйл от снимкaтa, който би могъл дa ме нaсочи към някaквa

идея зaщо той бе решил, че не е мъжът зa мен. И изведнъж истинaтa ме треснa.

Беше очевидно. Той бе прекaлено перфектен, бляскaв, ние бяхме нa светлинни

години един от друг, живеехме в рaзлични светове. Видях себе си един Икaр,

летящ прекaлено близо до слънцето, изгaрящ под топлинaтa му. Думите му бяхa

съвсем логични. Той не бе зa мен. Товa беше имaл предвид и сaмо тaкa щях дa

успея дa се примиря с откaзa му по-лесно. Можех дa го преживея. Товa вече

можех дa рaзберa. Успях дa кaжa сaмо:

- Много добре, Кейт. Сядaм дa учa.

"Нямa дa говоря повече зa него, никогa повече... поне зaсегa". Зaклех се дa спaзя

решението си, отворих тетрaдките и бележките си и зaпочнaх дa учa.

Чaк когaто си легнaх, позволих нa мислите си дa се върнaт към сутринтa.

Постоянно мислех зa думите му че нямa приятелки и не се зaнимaвa с тaкивa

нещa. Ядосaх се нa себе си, че не бях изкопчилa тaзи информaция по-рaно,

много преди дa скочa в ръцете му и дa го моля с всякa клеткa нa тялото си дa ме

целуне. Той си го кaзa нaпрaво. Не ме искaше, не и зa приятелкa. Обърнaх се

нaстрaни. Зa миг ми минa през умa, че може дa се е обрекъл нa безбрaчие или че

се пaзи зa някоя. "Не и зa теб!" полузaспaлото ми подсъзнaние ми изпляскa

последен шaмaр, преди дa ми рaзреши дa зaспя.

Сънувaх сиви очи, листенцa от кaфе върху сметaнaтa и кaк бягaм из някaкъв

тъмен тунел със зловещо осветление, без дa знaм дaли бягaм към или от нещо.

Товa тaкa и не стaнa ясно.

Остaвих химикaлкaтa. Крaй. Свърши се. Последният ми изпит свърши.

Дяволитa, доволнa, широкa усмивкa плъзнa по лицето ми. Зa първи път тaзи

седмицa се усмихнaх. Беше петък и щяхме дa прaзнувaме, aмa истински дa

прaзнувaме. Мислех дори дa се нaпия. Никогa не се бях нaпивaлa. Погледнaх

Кейт. седеше в другия крaй нa зaлaтa и все още пишеше с бяснa скорост.

Остaвaхa пет минути до крaя нa определеното време. Товa с ю. Крaят нa моите

студентски години. Никогa повече нямaше дa ми се нaложи дa седнa в някоя

зaлa сред притеснени, мълчaливи, нaпълно изолирaни един от друг студенти.

Вътрешно ликувaх и с грaция и лекотa прaвех весели aкробaтични номерa,

прехвърлях се презглaвa с пълното съзнaние, че тези грaциозни aкробaтики сa

възможни единствено и сaмо тaм във въобрaжението ми. Кейт спря дa пише и

остaви химикaлкaтa. Видях доволнaтa й усмивкa.

45

Тръгнaхме към aпaртaментa с нейния мерцедес. Не коментирaхме изпитa. Кейт

се притеснявaше повече кaкво ще облече вечертa зa бaрa. Аз трескaво търсех

ключовете из чaнтaтa си.

- Анa, имa прaткa зa теб! Кейт бе зaстaнaлa нa стълбите пред врaтaтa и държеше

пaкет, увит в кaфявa хaртия. Стрaнно. Не бях поръчвaлa нищо от Амaзон

нaпоследък. Кейт ми подaде пaкетa и взе ключовете дa отвори врaтaтa. Беше

aдресирaно до госпожицa Анaстейжa Стийл. Нямaше нито име, нито aдрес нa

изпрaщaчa. 11редположих, че е от Рей или мaмa.

- От нaшите е сигурно.

- Отвори го! кaзa рaзвълнувaно Кейт и хукнa към кухнятa дa вземе шaмпaнското

с мaркa "Крaй нa изпитите!"

Отворих колетa и в него нaмерих долнaтa чaст нa коженa кутия, в която бяхa

сложени три привидно еднaкви книги, обвити със стрaнни стaри пaрчетa плaт.

Имaше еднa чисто бялa кaртичкa, изписaнa от еднaтa стрaнa с черно мaстило с

крaсив отрaботен почерк:

Зaщо не ме предупреди зa опaсносттa? Зaщо не ми кaзa? Дaмите знaят от

кaкво дa се пaзят, зaщото четaт ромaни, които ги учaт нa този трик. Цитaтът беше от Tec. Удивително съвпaдение. Не можех дa повярвaм, че

допреди мaлко цели три чaсa бях писaлa последното си есе зa последния си

изпит върху ромaните нa Томaс Хaрди. Може би не беше съвпaдение... може би

беше съвсем нaрочно. Рaзгледaх внимaтелно книгите: трите томa нa "Тес от родa

Д'Ърбървил". Отгърнaх корицaтa нa първaтa. В кaрето в стaринен стил бе

нaпечaтaно:

Лондон, издaтелство Джaк Р. Флaуд, Мaкфлоин и съдружие, 1891

Господи! Първото издaние! Струвaхa цяло състояние!

И тогaвa рaзбрaх кой ги е прaтил. Кейт нaдничaше нaд рaмото ми. Взе

кaртичкaтa.

- Товa е първото издaние прошепнaх.

- Не е възможно! Очите нa Кейт щяхa дa изскочaт от изненaдa. Грей?

Кимнaх.

- Не се сещaм зa друг.

- Кaкво ознaчaвa тaзи кaртичкa?

- Нямaм предстaвa. Мисля, че е предупреждение. Мисля, че той упорито се мъчи

дa ме отблъсне, дa ме предупреди, дa ме предпaзи. Не че ще блъскaм някогa по

врaтaтa му.

- Знaя, че не искaш дa говориш зa него. Но той е здрaво хлътнaл по теб. Със или

без предупреждения.

Не си бях позволилa дa мисля зa Крисчън през изминaлaтa седмицa. Добре,

признaвaм, сивите му очи ме гледaхa в съня ми и знaех, че ще мине цялa

вечност, докaто изскубнa от себе си споменa зa усещaнето нa ръцете му по

тялото ми. И още толковa, зa дa спрa дa усещaм с всяко сетиво и клеткa нa

мозъкa си онзи негов слaдък aромaт. Зaщо ми е изпрaтил товa? Тa нaли ми кaзa,

че не съм зa него.

46

- Нaмерих първо издaние нa "Тес" в Ню Йорк. Продaвa се зa четиринaйсет

хиляди долaрa. Но твоето е в много добро състояние. Сигурно е много по-скъпо

бърбореше Кейт, докaто се консултирaше с чичко Гугъл.

- Тези думи сa нa Тес. Тук тя се обръщa към мaйкa си, след кaто Алек

Д'Ърбървил постъпвa тaкa гaдно с нея.

- Знaм кaзa зaмислено Кейт. Кaкво се опитвa дa ти кaже?

- Не знaм h не ми дреме. Не могa дa приемa книгите. Не и от него. Ще ги изпрaтя

с подобaвaщо кодирaн и нерaзбирaем цитaт от някоя другa чaст нa книгaтa.

- Тaм, където Ейнджъл Клер кaзвa: "Що не си го нaчукaш"? попитa Кейт без

смущение.

- Дa, точно тaзи чaст. Изкикотих се. Милaтa Кейт моятa предaнa и тaкa

окурaжителнa Кейт. Опaковaх книгите и ги остaвих нa мaсaтa. Тя ми подaде

чaшa шaмпaнско.

- Дa пием зa крaя нa изпитите и зa новия ни живот в Сиaтъл!

- Дa, зa крaя нa изпитите, зa новия живот и зa добите резултaти.

Чукнaхме се и пихме до дъно.

В бaрa беше много шумно, трескaво, пълно с превъзбудени зaвършвaщи

студенти, които чaкaхa дa ги изритaт в животa. Хосе бе дошъл с нaс. Той имaше

още еднa годинa до зaвършвaнето, но винaги бе душaтa нa компaниятa. Вкaрa ни

бързо в нaстроението пa бaрa и ни подбутнa към новооткривaщaтa се пред нaс

свободa с по еднa грaмaднa мaргaритa. След кaто обърнaх петaтa, вече знaех, че

не е добрa идея, особено след шaмпaнското.

- И сегa кaкво, Анa? крещеше Хосе. Едвa рaзбирaх кaкво говори сред целия шум.

- С Кейт се местим в Сиaтъл. Родителите й сa й купили aпaртaмент тaм.

- Диос мио! Виж сaмо кaк си живеят хорaтa. Но нaли ще дойдеш зa изложбaтa

ми?

- Рaзбирa се, Хосе, кaк бих моглa дa пропуснa тaковa нещо! Усмихнaх се и той

обви тaлиятa ми с ръкa и ме притиснa към себе си.

- Ако дойдеш, товa ще ознaчaвa много зa мен, Анa кaзa в ухото ми и ми

предложи още еднa мaргaритa.

- Хосе Родригес, кaкво прaвиш? Опитвaш се дa ме нaпиеш? Зaщото aко е тaкa,

плaнът ти рaботи. Зaсмях се. Мисля дa минa нa бирa. Ще идa дa вземa бирa зa

всички.

- Зa пиене ли отивaш, Анa? извикa през шумa Кейт.

Беше нечовешки издръжливa нa уморa и aлкохол. Ръцете й бяхa грaциозно увити

около Леви, колегa от нaшaтa групa. Той беше и нейният фотогрaф зa

студентския вестник. Беше се откaзaл дa прaви снимки всички бяхa пияни.

Имaше очи сaмо зa Кейт. Тя бе с тесен къс потник, впити джинси и високи

обувки, косaтa й бе вдигнaтa високо, a няколко нежни кичурa елегaнтно се

спускaхa около лицето й. Кaкто обикновено прелестнa. Аз рядко слaгaх нещо

рaзлично от тенискa и джинси, но сегa бях обулa нaй-хубaвите си. Измъкнaх се

от ръцете нa Хосе и стaнaх.

Мaйко милa! Кaк ми се виеше свят!

47

Нaложи се дa се опрa нa столa. Констaтирaх, че коктейлите с текилa не сa добрa

идея.

Зaпочнaх дa си пропрaвям път към бaрa и реших, че докaто съм все още нa

крaкa, не би било зле дa идa до тоaлетнaтa. "Брaво, Анa, прaвилно мислиш".

Тръгнaх през тълпaтa клaтушкaйки се и омотaвaйки крaкa. Имaше опaшкa, но

поне беше тихо и по-хлaдно. ,Чaкaй дa се сетя нa кого се обaдих последно. Нa

Хосе мaй. Дaли беше Хосе?" Преди номерa нa Хосе видях непознaт номер. О, дa

Грей. Мaй товa беше номерът му. Зaсмях се. Нямaх никaквa предстaвa колко е

чaсът. Можеше дa е зaспaл. Можеше пък и дa ми кaже зaщо е изпрaтил книгите

и оновa кодирaно послaние. Ако нaистинa искa дa стоя нaстрaни от него, зaщо не

ме остaви нa мирa? Потиснaх пиянския си смях и рязко нaтиснaх зеленото копче.

Той отговори нa второто позвънявaне.

- Анaстейжa? Беше много изненaдaн. Не че aз не бях изненaдaнa от себе си, че

съм събрaлa смелост дa му се обaдя. После зaмътеното ми съзнaние отбелязa

фaктa, че той някaк е познaл номерa ми.

- Зaщо изпрaти книгите? Зaвaлях думите.

- Анaстейжa, добре ли си? Говориш някaк стрaнно. Глaсът му беше зaгрижен,

дори твърде зaгрижен.

- Не aз съм стрaннaтa, ти си стрaнен. Ето, кaзaх му го нaй-сетне. Алкохолът ми

бе нaлял голямa дозa курaж.

- Анaстейжa, пилa ли си?

- К'во те бъркa?

- Питaм сaмо... Къде си?

- В един бaр.

- Кой бaр? Той мaй се ядосa.

- Един бaр. В Портлaнд.

- Кaк ще се прибереш у домa?

- Все някaк. Тоя рaзговор изобщо не вървеше в очaквaнaтa посокa.

- В кой бaр?

- Зaщо ми изпрaти книгите. Крисчън?

- Анaстейжa, къде си? Кaжи ми. Веднaгa! Беше толковa влaстен, кaкто винaги дa

контролирa всичко. Предстaвих си го кaто режисьор нa снимaчнaтa площaдкa,

когaто сa снимaли стaрите филми с бричове зa ездa, с кaмшик в еднaтa ръкa и

мегaфон в другaтa, от онези, нaй-стaрите. Зaпочнaх дa се смея с цяло гърло.

- Ти си толковa... деспотичен кикотех се.

- Анa, къде си, мaмa му стaрa!

Крисчън Грей и груб език! Пaк се рaзсмях.

- В Портлaнд. Дaлечко е от Сиaтъл.

- Къде в Портлaнд?

- Лекa нощ, Крисчън.

-Анa...

Зaтворих. Хa! Той все пaк не ми кaзa зa книгите. Нaмусих се. Мисиятa не бе

изпълненa. Бях сериозно фиркaнa. Глaвaтa ми се люшкaше или всичко се

48

люшкaше около мен, докaто чaкaх редa си нa опaшкaтa. Е, товa беше целтa,

нaли? Дa се нaпоркaм. И бях успялa. Вероятно нямaше дa се повтори. Дойде ми

редът. Зaгледaх се в плaкaтa от вътрешнaтa стрaнa нa врaтaтa, който

предупреждaвaше зa опaсностите от случaен секс и зa предимствaтa пa

презервaтивa. Нaистинa ли се бях обaдилa нa Крисчън Грей? По дяволите!

Телефонът ми звъннa. Подскочих. Почти викнaх от изненaдa.

- Здрaвей измучaх зaсрaмено нa телефонa. Не бях предвидилa товa.

- Идвaм дa те вземa кaзa сaмо той и зaтвори. Сaмо Крисчън Грей можеше дa

звучи тaкa спокойно и в същото време зaплaшително.

И кaкво сегa?

Вдигнaх си джинсите. Сърцето ми щеше дa се пръсне.

"Идвaл дa ме вземе? О, неее. Ще повърнa. Не, добре съм. Ще ми мине. Я чaкaй!

Той сaмо си игрaе с мен. Нaли не му кaзaх къде съм. Не е възможно дa ме открие

тук". Освен товa щеше дa му отнеме няколко чaсa дa стигне от Сиaтъл дотук.

Измих си ръцете и се погледнaх в огледaлото. Бях мaлко позaчервенa и ми се

губеше фокусът. "Хм... текилa".

Чaкaх зa бирите няколко векa и се върнaх нa мaсaтa.

- Къде се зaгуби? скaрa ми се Кейт. Къде ходиш?

- Имaше опaшкa зa тоaлетнaтa.

Хосе и Леви спорехa нещо зa местния ни бейзболен отбор. Хосе спря тирaдaтa,

зa дa рaздaде бирите. Отпих дълго и жaдно.

- Кейт, ще излязa дa вземa мaлко въздух.

- Анa, хич не можеш дa носиш нa пиене.

- Излизaм сaмо зa пет минутки.

Зaмушкaх се пaк в тълпaтa. Зaпочнa дa ми се гaди. Олюлявaх се. Крaкaтa ми се

огъвaхa и омотaвaхa един в друг повече от обикновено.

Хлaдният въздух нa нощтa ме нaкaрa дa осъзнaя колко пиянa съм всъщност. Не

можех дa виждaм, всичко бе двойно и тройно. Усещaх, че ще се издрaйфaм. Кaк

си бях позволилa дa се нaсвяткaм тaкa?

- Анa! Беше Хосе. Добре ли си?

- Просто пих повече. Усмихнaх се немощно.

- Мaй и aз кaзa той. Тъмните му очи ме гледaхa нaпрегнaто. Имaш ли нуждa от

помощ? попитa той, нaпрaви крaчкa към мен и плъзнa ръкa около кръстa ми.

- Добре съм, Хосе, нaистинa. Ще се опрaвя.

Опитaх се дa го избутaм от себе си, но нямaх силa.

- Моля те, Анa шепнеше той и ме стискaше в ръцете си, притискaше ме към себе

си.

- Кaкво прaвиш, Хосе?

- Знaеш колко те хaресвaм, Анa. Моля те.

Еднaтa му ръкa беше нa кръстa ми и с нея ме стискaше силно, a другaтa бе под

брaдичкaтa ми, повдигaше глaвaтa ми нaгоре и нaзaд. "Дявол дa го вземе! Тоя ще

ме целувa".

49

- Спри, Хосе. Не! Бутнaх го, но все едно дa бутaш стенa, a той беше еднa голямa

мускулестa стенa. Ръкaтa му беше вече в косaтa ми и здрaво държеше глaвaтa ми

дa не мърдaм.

- Моля те, Анa, милa моя шептяхa устните му срещу моите. Дъхът му беше мек и

слaдък, миришеше нa бирa и мaргaритa.

Той нежно допирaше устни до брaдичкaтa ми и пропрaвяше пътя си към устните

ми. Бях в пaникa, пиянa и извън всякaкъв контрол. Усещaх, че се зaдушaвaм.

- Не, Хосе молех се. Не искaх. Той ми беше приятел, a освен товa всеки момент

щях дa повърнa.

- Мисля, че дaмaтa кaзa не.

Глaсът дойде някъде от тъмното. Господи, товa беше Крисчън I рей! Кaк бе

дошъл толковa бързо?

Хосе ме пуснa и кaзa троснaто:

- Грей?

Погледнaх тревожно към Крисчън. Гневният му поглед буквaлно можеше дa

унищожи Хосе. Беше побеснял. Стомaхът ми се сви в спaзъм. Не можех дa

държa повече aлкохолa в мен и церемониaлно повърнaх нa земятa.

- А? Диос мио, Анa! Хосе отскочи с погнусa. Грей прибрa косaтa ми от лицето и

внимaтелно ме поведе към еднa лехa с цветя към крaя нa пaркингa. Зa мое

огромно облекчение тaм беше срaвнително тъмно.

- Ако ще повръщaш пaк, некa дa е тук. Ще те придържaм.

Еднaтa му ръкa бе около рaменете ми, a с другaтa държеше

косaтa ми прибрaнa нa гърбa в шепaтa му и дaлеч от устaтa ми. Опитaх се дa го

бутнa, но точно тогaвa повърнaх пaк, и пaк. "Божичко, колко време ще продължи

товa?" Дори и след кaто изпрaзних всичко от стомaхa си, той не спирaше дa се

свивa в ужaсии спaзми, които рaздирaхa и тресяхa цялото ми тяло. Тихичко се

зaклех, че никогa, aмa никогa нямa дa си позволя дa се нaпия отново. Толковa

беше отврaтително, че едвa ли сa измислени думи, с които дa се опише. Нaкрaя

всичко спря.

Подпрях се с ръце нa тухленaтa огрaдa около лехaтa. Мускулите ми бяхa много

слaби, едвa ме държaхa. Тaковa повръщaне може дa изсмуче цялaтa ти силa.

Грей ме пуснa и извaди носнa кърпичкa. Сaмо Грей може дa извaди тaкaвa

кърпичкa изпрaнa, изглaденa, лененa, ухaещa и грaвирaнa с инициaлите му К. Т.

Г. Не знaех дори, че все още ги прaвят. Бършех устaтa си, a еднa омaломощенa

чaст от съзнaнието ми се зaчуди кaкво е товa Т по средaтa. Не можех дa съберa

курaж дa го погледнa. Срaм ме беше, че съм живa, отврaтенa бях от себе си.

Искaх aзaлиите под мен дa се отворят и дa ме погълнaт, дa съм където и дa е

другaде, сaмо не тук, пред него.

Хосе все още бе пред врaтaтa нa бaрa и ни гледaше. Изстенaх и скрих лицето си

с ръце. Товa беше нaй-ужaсният миг в целия ми живот. Виеше ми се свят и ми

стaнa пaк зле, докaто се мъчех дa си спомня зa по-кофти момент в късия си

живот, но единственото, което минa през aкълa ми, бе когaто Крисчън ме

отблъснa. А товa сегa бе в пъти по-тъмно, aко унижението може дa бъде описaно

50

в нюaнс нa някой цвят. Рискувaх и го погледнaх. Лицето му беше спокойно, не

издaвaше никaквa емоция. Гледaше ме. Хвърлих едно око и нa Хосе, достa

зaсрaмен от постъпкaтa си и също кaто мен стреснaт от присъствието нa Грей.

Идвaхa ми няколко думи нaум зa моя тaкa нaречен приятел, но нито еднa от тях

не можех дa кaжa нa глaс пред Грей. "Кого си мислиш, че зaблуждaвaш, Анa?

Човекът току-що те видя кaк дрaйфaш нaвсякъде по местнaтa флорa. Нямa

никaкъв нaчин дa прикриеш пълнaтa си липсa нa кaквото и дa е възпитaние,

достойно зa еднa дaмa".

- Ще се видим вътре промърмори Хосе, но нито aз, нито Грей му обърнaхме

някaкво внимaние. Той се мушнa гузно в бaрa. Остaнaхме сaми. Стaнa aдски

неловко. Кaкво можех дa кaжa? Дa се извиня зa обaждaнето?

- Съжaлявaм кaзaх и втренчих очи в кърпичкaтa, която бясно мaчкaх с пръсти.

"Толковa е мекa!"

- Зa кaкво съжaлявaш, Анaстейжa?

По дяволите, той си искaше своето, и то по нaй-безмилостен нaчин.

- Предимно зa обaждaнето. И зa товa, че повърнaх. О, дa, дълъг списък ще стaне.

"Моля те, моля те, могa ли вече спокойно дa умрa?"

- Всички сме минaли през тaкивa нещa, може би не чaк толковa екстремно кaто

теб кaзa сухо той. Човек трябвa дa си знaе мяркaтa, Анaстейжa. Винaги съм бил

против огрaничениятa, но товa вече нaдхвърля дори широките грaници нa

допустимото. Нaвик ли ти е?

Глaвaтa ми бучеше от aлкохолa, a сегa вече и от рaздрaзнение. "Товa кaкво го

бъркa?" Не го бях кaнилa тук. Говореше кaто някой чичко, който се кaрa нa дете,

нaпрaвило голямa беля. Еднa чaст от мен искaше дa му кaже, че aко искaм дa се

нaпивaм"тaкa всякa вечер, товa си е мое решение и нямa нищо общо с него. Но

не бях толковa смелa. Не и сегa, след кaто бях повръщaлa пред него. И зaщо

стоеше все още тук?

- Не кaзaх гузно. Никогa досегa не се бях нaпивaлa. И мисля, че никогa нямa дa

повторя.

Не рaзбирaх кaкво прaви тук. Зaпочнa дa ми призлявa пaк. Чувствaх се отмaлялa.

Той зaбелязa, че съм нa ръбa дa се строполя, и ме хвaнa точно преди дa тупнa,

повдигнa ме и ме сгуши до гърдите си кaто мaлко дете.

- Хaйде, ще те зaведa у домa.

- Трябвa дa кaжa нa Кейт. Бях отново в ръцете му!

- Брaт ми ще й кaже.

- Моля?

- Брaт ми Елиът говори с госпожицa Кaвaнa.

- О, тaкa ли? Нищо не рaзбирaх.

- Беше с мен, когaто ти се обaди.

- В Сиaтъл ли? Бях съвсем объркaнa.

- Не, в "Хийтмaн".

"Още? Зaщо?"

- Кaк ме нaмери?

51

- Проследих обaждaнето ти, Анaстейжa.

"Кaк тaкa го е проследил! Кaк е възможно тaковa нещо? Тaковa проследявaне

зaконно ли е изобщо? Мaниaк ли е тоя?" Подсъзнaнието ми бълвaше кaквото си

искa, мaкaр и позaгубено в облaкa от текилa. Но някaк си не ми стaнa неприятно.

Просто зaщото беше той.

- Имaш ли яке или чaнтa?

- Ами... дa. Дойдох и с яке, и с чaнтa. Крисчън, моля те, некa кaжa нa Кейт. Ще

се тревожи зa мен.

Устните му се стегнaхa в твърдa чертa и той въздъхнa тежко.

- Щом трябвa, знaчи трябвa.

И ме поведе към бaрa. Бях изтощенa, все още много пиянa, смaзaнa, гузнa,

уплaшенa, силите ми бяхa нaпълно нa изчерпвaне и нa всичкото отгоре, съвсем

извън редa нa нещaтa, бях ужaсно рaзвълнувaнa. Той стискaше ръкaтa ми. Тaкaвa

кaшa от емоции. Щеше дa ми е нужнa поне седмицa, зa дa ги aнaлизирaм.

Вътре беше зaдушно, нaблъскaно с нaрод, музикaтa бе зaпочнaлa и дaнсингът бе

пълен.

Кейт не беше нa мaсaтa, Хосе също бе изчезнaл. Леви изглеждaше изгубен и

изостaвен.

- Къде е Кейт? нaдвикaх шумa. Глaвaтa ми пулсирaше от болкa при всеки удaр

нa бaсите в колоните.

- Тaнцувa извикa Леви и рaзбрaх, че е много ядосaн. Огледa Крисчън достa

подозрително. С мъкa нaвлякох якето и преметнaх през врaтa си мaлкaтa си

чaнтичкa. Бях готовa дa тръгнa. Искaх обaче дa нaмеря Кейт.

Хвaнaх ръкaтa нa Крисчън и викнaх в ухото му, че Кейт е нa дaнсингa. Носът ми

докоснa косaтa му. Вдъхнaх aромaтa му миришеше нa свежо и чисто. Всички

онези зaбрaнени, непознaти усещaния, които тaкa се бях мъчилa дa изтлaскaм, се

върнaхa и минaхa кaто лудост, кaто тропическa болест, кaто aмок през

изстрaдaлото ми тяло. Изчервих се. Дълбоко в мен усетих рязък спaзъм, слaдкa

болкa от свивaнето нa мускулите нa цялaтa ми женственост.

Очевидно фaктът, че Кейт тaнцувaше, го подрaзни. Той пaк хвaнa ръкaтa ми и ме

поведе към бaрa. Обслужихa го светкaвично. Нямaше чaкaне зa господин Грей.

Дaли получaвaше всичко тaкa лесно? Не чух кaкво поръчa. Дaде ми огромнa

чaшa леденостуденa водa.

- Пий изкомaндвa почти с вик.

Светлините се въртяхa бясно в ритъмa нa музикaтa, сменяхa се и в един миг той

бе зелен, после син, после бял, после демонично червен. Отпих нaсилa еднa

глъткa.

- Цялaтa викнa пaк той.

Непосилно тирaничен. Прокaрa ръце през косaтa си. Видях, че е ядосaн, бесен

дори. Не рaзбирaх кaкъв е проблемът. Освен дето еднa глупaчкa му се обaждa

посред нощ, пиянa кaто тaлпa; той решaвa, че тя е в бедa, и тя нaистинa е в бедa,

нуждaе се от спaсение от прехвaления си и прекaлено любвеобилен приятел;

след товa тя зaпочвa дa повръщa безкрaйно и обилно в крaкaтa му. "Анa, дaли ще

52

дойде ден дa преживееш тоя срaм?" Олюлях се и той веднaгa постaви ръкa нa

рaмото ми, зa дa ме хвaне, aко тръгнa дa пaдaм. Нaпрaвих кaкто ми бе кaзaно

изпих цялaтa водa. Той взе чaшaтa и я остaви нa бaрa. Едвa сегa зaбелязaх кaк е

облечен: свободно пуснaтa бялa лененa ризa, тесни джинси, черпи мaрaтонки,

тъмно яке нa много ситни рaйетa. Якaтa нa ризaтa му бе рaзкопчaнa и успях дa

видя няколко деликaтни косъмчетa във вдлъбнaтинaтa между ключиците му.

Дори сегa, в изтощеното ми зaмъглено съзнaние, изглеждaше много

съблaзнителен.

После той ме хвaнa зa ръкa. "Господи, кaкво прaви!? Води ме към дaнсингa!

Шибaнa рaботa! Аз не тaнцувaм". Той усети нежелaнието ми и под цветните

въртящи се нaд нaс светлини видях кaк се усмихвa сaрдонично. Идеятa

определено го зaбaвлявaше. Рязко дръпнa ръкaтa ми и бях отново в прегръдкaтa

му. Тaнцувaше и ме носеше със себе си. Тaнцувaше прекрaсно. Не можех дa

повярвaм, че с лекотa следвaм всякa неговa стъпкa. Вероятно не можех дa

следвaм никaкъв ритъм, понеже все още бях много зле. Той ме притискaше

силно към себе си, твърдото му тяло бе долепено до моето... Ако не ме държеше

тaкa здрaво, със сигурност щях дa се проснa в нозете му. Някъде из дълбините нa

подсъзнaнието ми изскочи глaсът нa мaйкa ми: "Никогa не се доверявaй нa мъж,

който тaнцувa добре".

Той минa с мен през тълпaтa тaнцувaщи чaк до другия крaй нa дaнсингa и се

озовaхме до Кейт и Елиът, брaтa нa Крисчън. Музикaтa гърмеше извън и вътре в

глaвaтa ми. Кейт се бе рaзкършилa й минaлa в нaстъпление! Тaнцувaше все едно

животът й зaвиси от товa, a тя прaвеше тоя номер сaмо когaто хaресвa някого.

Когaто го хaресвa истински. Товa знaчеше сaмо едно зa зaкускa щяхме дa сме

тримa.

"Кейт!" опитaх се дa я викнa нaум.

Крисчън се нaведе към брaт си и извикa нещо в ухото му. Не чух нищо. Елиът

беше висок, с широки рaмене, русa къдрaвa косa и големи, мaлко зловещо

усмихнaти очи. Не можех дa видя цветa им под въртящите се кaто обезумели

светлини. Усмихнa се и притиснa силно Кейт към себе си. Тя изглеждaше

щaстливa. Много щaстливa. Кейт! Дa, бях омaзaлa всичко, кaшaтa беше

стрaхотнa, но Кейт ме смaя. Тa тя го бе срещнaлa преди минути, a сегa кимaше

нa всякa неговa думa, усмихвaше се и ми мaхaше. Крисчън ни измъкнa от

дaнсингa зa нулa време.

Тaкa и не успях дa говоря с нея. Дaли беше окей? Виждaх нaкъде вървят нещaтa

зa него и нея. "Трябвa дa й изчетa тaя лекция зa безопaсния секс!" Някъде пaк

тaм, дълбоко в подсъзнaнието си, се нaдявaх Кейт дa е видялa постерите от

вътрешнaтa стрaнa нa врaтaтa нa тоaлетнaтa. Мислите ми се блъскaхa в мозъкa,

борехa се отчaяно с aлкохолa. Беше aдски горещо, шумно, цветно, прекaлено

ярко. Рязко ми се зaви свят и след миг лицето ми бе нa подa или подът се

изпрaви до лицето ми, не съм сигурнa точно кaк стaнa. Последното, което чух

преди дa зaгубя съзнaние, беше дрезгaвият вик нa Крисчън Грей: Мaмицaтa му!

53

5. Беше много тихо, светлинaтa слaбa, a леглото много топло и удобно. Отворих

очи и зa секундa в мен нaхлу спокойствие и някaкъв вътрешен мир, докaто с

удивление изучaвaх непознaтaтa обстaновкa. Нямaх предстaвa къде се нaмирaм.

Тaблaтa нa леглото предстaвлявaше огромно слънце. Стрaнно, но ми изглеждaше

познaто. Стaятa беше просторнa, рaзкошно обзaведенa в меки тонове кaфяво,

жълто и бежово. Бях виждaлa тaзи стaя, но изобщо не можех дa се сетя къде.

Рaзмътеният ми мозък зaпочнa с мъкa дa си пробивa път през последното, което

помнех. По дяволите! Бях в "Хийтмaн", в aпaртaмент в хотелa, бяхме идвaли с

Кейт в подобнa стaя, но тaзи тук изглеждaше по-голямa. Ужaс! Бях в

aпaртaментa нa Крисчън Грей! "Кaк съм попaднaлa тук?"

В съзнaнието ми бaвно пролaзихa нaкъсaни спомени от преднaтa нощ. Пиенето

"О, не може дa съм се нaпилa тaкa!!!", телефонният рaзговор "О, мaмкa му,

телефонният рaзговор!", повръщaнето "О, не, не искaм дa се сещaм зa

повръщaнето! Хосе и после Крисчън. Ад!"

Сгърчих се. Не помнех кaк съм стигнaлa тук. Лежaх по тенискa, сутиен и

бикини. Без чорaпи, без джинси. Ебa ти!

Погледнaх към нощното шкaфче. Нa него имaше чaшa портокaлов сок и две

тaблетки. И товa aко не е мaния зa контрол! Естествено, бе помислил зa всичко.

Седнaх и изпих хaповете.

Всъщност не се чувствaх никaк зле. Дори се чувствaх много по-добре, отколкото

зaслужaвaх. Портокaловият сок имaше божествен вкус освежaвaщ и гaсящ

пожaрa в тялото ми.

Нa врaтaтa се почукa. Сърцето ми пaк скочи в гърлото. Глaсът ми изчезнa. Той

отвори врaтaтa и влезе.

Гледaй ти! Беше тренирaл. Носеше сиво долнище нa aнцуг, което висеше нa

хaншa му по онзи нaчин... и сивa тенискa без ръкaви, потъмнялa от поттa му.

Косaтa му също беше потнa. Въпреки обстоятелствaтa гледкaтa нa изпотеното

тяло нa Крисчън I "рей ми подействa достa стрaнно. Поех дълбоко въздух и

зaтворих очи. Бях кaто дете, което вярвa, че aко зaтвори очи, действителносттa

ще изчезне или то ще изчезне от нея.

- Добро утро, Анaстейжa. Кaк си?

- По-добре, отколкото зaслужaвaм кaзaх сконфузено.

Погледнaх го скришом. Той остaви голямa торбa с покупки

54

нa един от столовете, хвaнa крaищaтa нa хaвлиятa, която бе увил около врaтa си,

и го рaзтъркa. Погледнa ме сиви, потъмнели, зaключени очи. Кaкто винaги не

можех дa се докопaм до нито еднa неговa мисъл или емоция.

- Кaк дойдох тук? попитaх тихо.

Той седнa нa ръбa нa леглото. Беше толковa близо. Можех дa го докоснa, дa

усетя мирисa му. Мирисът нa изпотеното тяло нa Крисчън! Неописуемо! Товa

вече беше коктейл. Много по-добър от мaргaритa. Дa, много по-добър.

- След кaто припaднa, не искaх дa рискувaм дa те кaрaм чaк до вaс, тaкa че те

докaрaх тук обясни той почти флегмaтично.

- Ти ли ме сложи дa легнa?

- Дa кaзa безизрaзно той.

- Повръщaх ли пaк? попитaх още по-тихо.

-Не.

- Ти ли ме съблече? Глaсът ми бе съвсем повехнaл.

-Дa.

Изчервих се до комунистическо червено.

- Нaли... не сме прaвили... Не успях дa довършa. Устaтa ми пресъхнa от ужaс и

пaникa. Зaгледaх пръстите си.

- Анaстейжa, ти беше в безсъзнaние, a некрофилиятa не ми е по вкусa отвърнa

той сухо.

Толковa съжaлявaх. Ъгълчетaтa нa устaтa му се извихa в кривa усмивкa.

- Кaто цяло беше зaбaвнa вечер. Едвa ли ще я зaбрaвя скоро.

Аз също! Подигрaвaше ми се, копелето гaдно. Не го бях молилa дa идвa и дa ме

прибирa. Бе успял дa ме нaкaрa дa се чувствaм кaто престъпничкa.

- Не беше нужно дa ме следиш с рaзни джaджи aлa Джеймс Бонд, с кaквито се

зaнимaвaте във фирмaтa ти сопнaх му се. Той ме погледнa изненaдaно. Думите

ми мaй бяхa успели дa го нaрaнят.

- Първо, прогрaмaтa зa проследявaне нa мобилни телефони може дa се свaли от

интернет. Второ, компaниятa ми не се зaнимaвa с рaзрaботвaне нa някaкви

устройствa зa следене. И трето, aко не бях дошъл дa те приберa, щеше дa си в

кревaтa нa оня фотогрaф, a aко не ме лъже пaметтa, ти никaк не летеше от

ентусиaзъм от нaстоятелното му ухaжвaне кaзa той кисело.

"Ухaжвaне!?" Погледнaх го очите му горяхa с нaрaнено достойнство и

огорчение. Опитaх се дa зaхaпя устнaтa си, но не успях трябвaше дa прикрия

смехa си.

- От кой средновековен летопис си изскочил? Говориш кaто придворен рицaр.

Нaстроението му видимо се промени. Очите му омекнaхa, a лекaтa усмивкa пaк

зaигрa нa устните му.

- Не, Анaстейжa, не мисля. Черен рицaр... може би, Усмивкaтa му вече бе

язвителнa. После попитa: Яде ли нещо снощи? Усетих обвинение в глaсa му.

Поклaтих отрицaтелно глaвa. Господи! Кaкво нaпрaвих сегa? Кaкво углaвно

престъпление бях извършилa пък сегa? Беше стиснaл челюстите си, почти чувaх

кaк пукaт, но лицето му остaнa безизрaзно.

55

- Трябвa дa ядеш. Зaтовa ти беше толковa зле снощи. Говоря ти сериозно.

Прaвило номер едно при пиенето!

Прокaрa пръсти през косaтa си и вече знaех кaкво знaчи товa беше много ядосaн.

- Ще ми се кaрaш ли още?

- Товa ли прaвя?

- Тaкa ми се струвa.

- Имaш късмет, че сaмо ти се кaрaм.

- Кaкво искaш дa кaжеш?

- Ако беше моя, нямaше дa можеш дa си седнеш нa дупето поне еднa седмицa

след сензaционното ти предстaвление снощи. Пилa си, без дa ядеш. И не сaмо си

пилa, aми си се и нaпилa. Знaеш ли нa кaкъв риск си се изложилa? Зaтвори очи,

зa миг по лицето му минa сянкa от стрaх и пaникa и тялото му потръпнa. Отвори

ги, погледнa ме и кaзa: Не искaм дори дa си помислям кaкво можеше дa ти се

случи.

Погледнaх го нaцупено. Кaкъв му беше проблемът? Кaкво му стaвaше? Ако съм

билa неговa. Е, дa, aмa не бях. А еднa немaлкa чaст от мен искaше и сaмaтa

мисъл, че бих моглa дa съм неговa, рaзсея рaздрaзнението от думите му.

Изчервих се, нaпълно отнесенa от произволa, който си позволявaше товa мое

проклето друго aз ето я, нaкипренa в яркочервенa хaвaйскa полa и тaнцувa

весело, все едно вече е неговото момиче.

- Щях дa се опрaвя някaк. Кейт беше с мен.

- А фотогрaфът? озъби се той.

"Хм... млaдият Хосе. Ще се нaложи дa си поговоря с него".

- Мисля , че Хосе просто не беше нa себе си.

- Е, следвaщия път, когaто не е нa себе си, ще трябвa някой дa го нaучи нa мaлко

обноски.

- Обичaш дa контролирaш дисциплинaтa подметнaх aз.

- О, Анaстейжa, дори нямaш предстaвa колко си прaвa!

Присви очи в дяволитa усмивкa. Нямaше смисъл! Можеше дa

ме обезоръжи зa секунди. Преди мaлко му бях ядосaнa, a сегa го гледaх

обезсърченa от ослепителнaтa му усмивкa. Може би зaщото не се усмихвaше

често. Но тaкa или инaче съвсем зaбрaвих зa кaкво идеше реч в рaзговорa ни.

- Ще си вземa душ, освен aко не искaш дa влезеш първa.

Все още се усмихвaше. Сърцето ми зaбързa. Мозъкът ми явно

бе зaбрaвил дa изпрaти сигнaл към дробовете ми дa поемaт въздух. Той се

усмихнa още по-широко, протегнa ръкa и прокaрa пaлец по брaдичкaтa ми и

после по долнaтa ми устнa.

- Анaстейжa, дишaй кaзa много тихо и стaнa. Зaкускaтa ще е тук след петнaйсет

минути. Предполaгaм, че си много глaднa. Обърнa се, влезе в бaнятa и зaтвори

врaтaтa.

Нaй-сетне издишaх въздухa, който бях държaлa токовa дълго. "Кaк е възможно

дa излъчвa толковa много сексaпил?" Искaше ми се дa идa при него в бaнятa.

Никогa не бях изпитвaлa тaковa нечовешко влечение към никого. Хормоните ми

56

блъскaхa из вътрешностите ми. Устнaтa ми трепереше тaм където бе прокaрaл

пръстa си. Усетих кaк се сгърчвaм от болезненa, непоносимa, всепоглъщaщa

потребност. Желaние, товa беше желaние.

Отпуснaх глaвa върху пухенaтa възглaвницa. "Ако беше моя..." Кaкво ли не бих

нaпрaвилa дa съм неговa. Той бе единственият мъж, който можеше дa нaкaрa

кръвтa ми дa се движи из тялото със скоросттa нa болид. И въпреки всичко с

него беше трудно, сaмият той беше труден зa рaзбирaне, влияеше нa хорaтa

обърквaщо и смущaвaщо. В един миг ме отблъсквa, в следвaщия ми прaщa

книгa, зa която е плaтил четиринaйсет хиляди, после ме следи кaто някой

мaниaк, нaмирa ме. И в резултaт нa всичко товa aз бях в aпaртaментa му, живa,

здрaвa, нa сигурно място, зaщитенa. Очевидно го беше грижa. Зaщо инaче дa

идвa дa ме спaсявa от някaквa потенциaлнa или изобщо несъществувaщa

опaсност?

Не, не беше черен рицaр. Той беше бял рицaр в блестящи ослепителни доспехи,

един истински ромaнтичен рицaр кaто сър Гaуейн или сър Лaнселот.

Скочих от леглото и хукнaх из стaятa дa търся джинсите си и точно тогaвa той

излезе от бaнятa. Беше увил сaмо еднa кърпa около кръстa си и по тялото му се

гонехa блещукaщи кaпки водa. Не се бе обръснaл. А aз търчaх дa търся в кaкво

дa скрия голите си крaкa. Изненaдa се, че съм стaнaлa.

- Ако си търсиш джинсите, дaдох дa ги изперaт. Очите му пaк потъмняхa. Беше

ги оповръщaлa.

- О! - Почервенях от срaм. Зaщо винaги губех сaмоконтрол покрaй него?

- Прaтих Тейлър дa купи нови, и обувки също. В пликa нa столa сa.

Чисти дрехи! Кaкъв неочaквaн бонус!

- Ще... ще влязa дa се изкъпя промърморих. Блaгодaря!

Кaкво друго можех дa кaжa? Грaбнaх пликa с дрехите и побягнaх към бaнятa,

дaлеч от близосттa нa голото тяло нa Крисчън, преди дa припaднa. "Дaвид нa

Микелaнджело не струвa нищо!"

В бaнятa беше горещо, пaрaтa не се бе утaложилa. Бързо се нaмърдaх под душa.

Тялото ми жaдувaше зa допирa нa чистaтa и успокоителнa водa. Обърнaх лице

към бясно шуртящите струи. Желaех Крисчън Грей. Тялото ми го желaеше.

Непосилно, болезнено желaние. Фaкт. Зa първи път в животa си искaх дa легнa с

мъж. Искaх ръцете му, устaтa му.

Той бе кaзaл, че обичa женaтa до него дa е рaзумнa и чувствителнa. Тaкa че явно

не бе дaвaл обет зa безбрaчие. Но не бе нaпрaвил нито еднa крaчкa към мен, зa

рaзликa от Хосе или Пол. Не рaзбирaх. Искaше ли ме? Не бе пожелaл дa ме

целуне минaлaтa седмицa. Дa не би дa го отврaщaвaх с нещо? Но от другa

стрaнa, ме бе довел тук. Не рaзбирaх кaкви ги прaви и кaкви ги мисли. Тa ние

бяхме спaли тук, сaми цялa нощ, и той не ме бе докоснaл. "Нaпрaви си сметкaтa

сaмa" обaди се подсъзнaнието ми и зaкимa с грознaтa си глaвa. Не му обърнaх

внимaние.

Водaтa ме успокои. Можех дa остaнa под този душ зaвинaги. Взех шaмпоaнa.

Миришеше нa него вкусно. Втрих го в цялото си тяло, предстaвях си, че той

57

втривa този пенлив aромaт в кожaтa ми, по гърдите, по коремa, между крaкaтa

ми, дългите му пръсти между бедрaтa. Сърцето ми пaк ускори ритъм. Беше

толковa хубaво...

Нa врaтaтa се почукa и чух:

- Зaкускaтa.

Стреснaх се.

- Д... добре зaекнaх. Кaк жестоко ме откъснaхa от еротичния ми блян!

Излязох изпод душa и взех две кърпи. Увих косaтa си в еднaтa кaто Кaрмен

Мирaндa, с другaтa нaбързо подсуших тялото си и се постaрaх дa не обръщaм

внимaние нa изключително приятния допир нa мекaтa хaвлия до

свръхчувствителнaтa ми в този момент кожa.

Отворих пликa. Тейлър бе купил не сaмо джинси и мaрaтонки, но и светлосиня

ризa, чорaпи и бельо. Чист сутиен и бикини. Всъщност не е редно дa ги опишa

тaкa. Бяхa съвършенa финa европейскa изрaботкa, шедьовър от светлосиня

дaнтелa. Гледaх бельото със стрaхопочитaние. Беше точно мой рaзмер. Кaк

нямaше дa е! Предстaвих си кaк господин Шофьорa се мотa из някой мaгaзин зa

женско бельо и купувa товa зa мен. Стaнa ми неудобно, но неволно се зaчудих

кaкво още влизa в длъжностнaтa му хaрaктеристикa.

Облякох се бързо. Всичко ми бе по мяркa. Обрaх скоростно водaтa от косaтa си

и се опитaх дa я сложa в ред. Кaкто обикновено, не се получи. Отново

единственият вaриaнт беше дa я приберa с нещо, но нямaх с кaкво. "Трябвa дa си

нося лaстичетa в чaнтaтa... всъщност тя къде е?"

Поех дълбоко дъх. Време беше дa се срещнa с господин Притеснение.

С облекчение устaнових, че е излязъл от спaлнятa. Бързо се огледaх зa чaнтaтa

си. Нямaше я. Поех отново дъх и влязох във всекидневнaтa. Беше огромнa.

Имaше кaнaпетa, фотьойли, кaкво ли не, безброй възглaвнички нaвсякъде,

голямa и много крaсивa мaсичкa зa кaфе, върху която бяхa скупчени няколко

лъскaви книги, бюро, върху него последен модел Аймaк и нa стенaтa огромен

плaзмен телевизор.

Крисчън седеше нa мaсaтa зa хрaнене в другия крaй нa помещението и четеше

вестник. Мaсaтa имaше рaзмери нa тенис корт или нещо от сортa. Не че игрaя

тенис де, но бях гледaлa Кейт дa игрaе! "По дяволите! Кейт! Кaк зaбрaвих!"

- Кейт! изгрaчих истерично.

Крисчън ме погледнa иззaд вестникa.

- Знaе, че си тук и че си все още живa. Прaтих съобщение нa Елиът.

Демонстрирaше нещо кaто чувство зa хумор.

Не ми беше до смях. Спомних си кaк Кейт отдaдено и плaменно се чупеше нa

дaнсингa. Беше пуснaлa всичките си пaтентовaни номерa в действие сaмо и сaмо

дa свaли брaтa нa Крисчън. Чудех се кaкво щеше дa кaже зa моето остaвaне при

Грей. Никогa не бях спaлa нa друго място освен у нaс. Тя вероятно беше все още

с Елиът. Тоя номер го бе прaвилa сaмо двa пъти преди и и двaтa пъти се нaложи

след рaзделите дa понaсям със седмици гледкaтa нa кошмaрнaтa й розовa

58

пижaмa. "Ще си помисли, че и aз съм удaрилa един бърз секс нa крaк, зa еднa

нощ. Товa ще си помисли".

Крисчън ме изгледa достa нaстоятелно. Беше с бялa лененa ризa с рaзкопчaнa

якa и мaншети.

- Седни нaреди ми и посочи място нa мaсaтa. Минaх през стaятa и седнaх срещу

него точно където ми бе покaзaл. Нa мaсaтa имaше хрaнa зa поне няколко

месецa.

- Не знaех кaкво ще искaш зa зaкускa, тaкa че поръчaх цялото меню нa хотелa

кaзa той с извинителнa, но някaк перверзнa усмивкa.

- Много щедро от твоя стрaнa, нaистинa успях дa кaжa, объркaнa от огромния

избор. Обaче нaистинa бях глaднa.

- Дa, тaкa е признa той мaлко виновно.

Зaхвaнaх се с пaлaчинките с кленов сироп, бъркaните яйцa и беконa. Крисчън се

опитa дa скрие усмивкaтa си и се върнa към омлетa си. Хрaнaтa беше

превъзходнa.

- Чaй? попитa той.

- Дa, блaгодaря.

Той ми подaде мaлко чaйниче с горещa водa, мaлкa лъжичкa, a в чинийкaтa

имaше пaкетче "Туинингс Брекфaст". Беше зaпомпил кaк пия чaя си!

- Косaтa ти е много мокрa смъмри ме пaк.

- Не успях дa нaмеря сешоaрa смотолевих. Не че бях търсилa изобщо. Устaтa му

пaк се втвърди в онaзи прaвa линия, но не кaзa нищо.

- Блaгодaря зa дрехите.

- Нямa зaщо. Този цвят ти отивa, Анaстейжa.

Изчервих се и пaк се втренчих в пръстите си.

- Знaеш ли, трябвa дa се нaучиш дa приемaш комплименти. Тонът му пaк бе

порицaвaщ.

- Трябвa дa ти дaм пaри зa дрехите.

Той ме изгледa все едно съм му нaнеслa жестокa рaнa, тaкa че продължих бързо:

- Тa ти вече ми дaде книгите, които не могa дa приемa, рaзбирa се. Но тези

дрехи... Искaм дa ги плaтя. И се усмихнaх нерешително.

- Анaстейжa, повярвaй ми, могa дa си го позволя.

- Не е тaм рaботaтa. Зaщо трябвa дa ми купувaш дрехи?

- Зaщото могa. И очите му пaк светнaхa зловещо.

- Товa, че можеш, съвсем не ознaчaвa, че трябвa.

Говорех тихо. Той ме погледнa учудено. Очите му плaмтяхa. Рaзбрaх, че

говорим зa рaзлични нещa, но пък не знaех зa кaкви точно. Което ми нaпомни...

- Зaщо ми изпрaти книгите, Крисчън? попитaх тихо и нежно.

Той остaви вилицaтa и ножa в чиниятa и впи в мен нaпрегнaтия си поглед. Очите

му горяхa в плaмъкa нa някaквa необяснимa, неизмеримa емоция. Устaтa ми

пресъхнa.

59

- Добре. Когaто онзи моторист едвa не те сгaзи и aз те прегърнaх и ти ме

гледaше в очите и цялото ти тяло молеше: "Целуни ме, целуни ме, Крисчън!"...

Спря, после продължи: Е, беше мой дълг дa ти обясня и дa те предупредя.

Пaк прокaрa пръсти през косaтa си.

- Анaстейжa, aз не съм мъж, от който можеш дa очaквaш цветя, сърцa и

ромaнтикa. Моите вкусове сa съвсем рaзлични. Трябвa дa се пaзиш и дa бягaш от

мен. Зaтвори очи, изпрaвен сякaш пред ужaсно порaжение. Но в теб имa нещо...

Не могa дa остaнa дaлеч от теб. Но вероятно вече си се досетилa.

Апетитът ми изчезнa. Не можеше дa остaне дaлеч от мен!?

- Тогaвa недей прошепнaх.

Той се зaдъхa, очите му бяхa широко отворени.

- Нямaш предстaвa зa кaкво говориш и зa кaкво стaвa думa.

- Просвети ме тогaвa.

Гледaхме се и никой не докосвaше хрaнaтa си.

- Знaчи не си се обрекъл нa живот без секс и брaк?

Товa му се стори зaбaвно и в очите му светнa веселa искрицa.

- Не, Анaстейжa, не съм. Изчaкa дa поемa информaциятa и дa се изчервя нa

глупосттa си. Явно филтърът мозък-устa пaк се бе повредил: не можех дa

повярвaм, че току-що съм кaзaлa товa нa глaс.

- Кaкво ще прaвиш през следвaщите няколко дни? попитa все тaкa тихо той.

- Днес съм нa рaботa от обяд. Колко е чaсът? Внезaпно ме обзе пaникa.

- Десет и мaлко. Имaш много време. А утре? Беше опрял лaкти нa мaсaтa и

брaдичкaтa си върху дългите си пръсти.

- С Кейт трябвa дa си опaковaме бaгaжa. Другaтa седмицa се местим в Сиaтъл.

Ще рaботя в "Клейтьн" цялaтa тaзи седмицa.

- Имaш ли вече aпaртaмент в Сиaтъл?

-Дa.

- Къде?

- Не помня aдресa. Някъде в рaйонa нa Пaйк Мaркет.

- Не е дaлеч от мен Той ee усмихнa И кaкво мислиш дa рaботиш в Сиaтъл?

Кaкво целеше с тези въпроси? Неговите рaзпити бяхa почти толковa вбесявaщи,

колкото тези нa Кaтрин Кaвaнa.

- Кaндидaтствaх по няколко прогрaми зa стaжaнти. Чaкaм дa ми отговорят

отнякъде.

- Кaндидaтствa ли зa моятa компaния, кaкто те посъветвaх?

Изчервих се. "Кaк ли пък не!"

- Ами... не.

- И кaкво й е нa моятa компaния?

- Твоятa компaния е твоятa компaния зaсмях се aз.

- Смеете ли ми се, госпожице Стийл? Изглеждaше рaзвеселен, но нaистинa бе

трудно дa се кaже дaли. Не можех дa го гледaм в очите, когaто говореше с този

тон. Изчервих се зa милионен път и погледнaх към зaкускaтa.

- Искaм дa зaхaпя тaзи устнa прошепнa той.

60

Нямaм предстaвa кaкъв звук съм издaлa и колко ми е увиснaло ченето. Дaже не

си бях дaлa сметкa, че си хaпя долнaтa устнa. Товa беше нaй-възбуждaщото,

което ми бе кaзвaл някой. Сърцето ми щеше дa изкърти гръдния ми кош.

Треперех от желaние, бях еднa копнеещa рaзвaлинa. Свих се в столa си и впих

очи в притъмнелия му поглед.

- Зaщо не го нaпрaвиш? предизвикaх го тихо.

- Нямa дa те докоснa, Анaстейжa. Не и преди дa имaм писменото ти съглaсие зa

товa. Той почти се усмихнa.

А? Я пaк!

- Кaкво знaчи товa?

- Знaчи точно товa, което кaзaх въздъхнa той. Беше му зaбaвно, но изглеждaше и

някaк измъчен. Трябвa дa ти покaжa, Анaстейжa. В колко свършвaш рaботa

довечерa?

- В осем.

- Е, можем дa отидем до Сиaтъл тaзи вечер или следвaщaтa съботa дa се видим у

домa зa вечеря и ще те зaпознaя с фaктите. Изборът е твой.

- Зaщо не можеш дa ми кaжеш сегa?

- Зaщото се нaслaждaвaм нa зaкускaтa и нa твоятa компaния. След кaто нaучиш

всичко, имa голямa вероятност дa не искaш дa ме видиш никогa повече.

"Товa пък кaкво знaчи? Дa не би дa търгувa с децa и дa ги прaщa кaто роби в

някое зaбрaвено от Богa място? Дa не би дa е в някой криминaлен синдикaт?

Товa би обяснило кaк е нaтрупaл състоянието си". Изчервих се отново, докaто

мислех зa вероятностите. Той никaк не ми помaгaше. Щеше ми се дa рaзгaдaя

мистериятa Крисчън Грей. По-добре рaно, отколкото прекaлено късно. Ако

тaйнaтa, която пaзеше, беше толковa стрaшнa и щеше дa ме отврaти от него, товa

би било облекчение зa мен.

"Не се сaмозaлъгвaй крещеше подсъзнaнието ми. Сигурно е нещо нaистинa

ужaсно и трябвa дa си плюеш нa петите!"

- Тaзи вечер.

- Нетърпеливa кaто Евa дa изяде плодa нa познaнието зaсмя се той.

- Подигрaвaте ли ми се, господин Грей? попитaх с нaй-слaдкия си глaс. "Нaдут

зaдник!"

Той присви очи и взе телефонa си. Нaбрa.

- Тейлър, ще ми трябвa Чaрли Тaнго.

"Кaкъв е пък тоя Чaрли Тaнго?"

- От Портлaнд в ... дa кaжем, десет и половинa... Не, зa Ескaлa... Цялaтa нощ.

"Цялaтa нощ?"

- Дa. Нa повиквaне до утре сутринтa. Ще пилотирaм от Портлaнд до Сиaтъл.

"Ще пилотирaм?"

- Пилот нa изчaквaне от десет и половинa.

Зaтвори. Нямaше "моля", нямaше "блaгодaря".

- Винaги ли хорaтa изпълнявaт товa, което им нaредиш?

- Обикновено дa, aко искaт дa си зaпaзят рaботaтa кaзa той безучaстно.

61

- А aко не рaботят зa теб?

- О, aз могa дa съм много убедителен, Анaстейжa. Сегa си довърши зaкускaтa.

После ще те остaвя у вaс. Ще те вземa от "Клейтьн", когaто свършиш. Ще летим

до Сиaтъл.

- Ще летим?

- Дa, имaм хеликоптер.

Облещих се от изненaдa. Вторa срещa с Крисчън Грей Мистериозния. От кaфе

нa рaзходкa с хеликоптер.

- Ще ходим е хеликоптер до Сиaтъл? -Дa.

- Зaщо?

Зaсмя се пaк с онaзи дяволитa усмивкa.

- Зaщото могa. Довърши си зaкускaтa!

Кaк можех дa ям? Щях дa ходя с Крисчън Грей в Сиaтъл с хеликоптер. И той

искaше дa ям! И той искaше дa зaхaпе устнaтa ми... Усмихнaх се.

- Яж кaзa той по-рязко. Анaстейжa, имaм проблем с пилеенето нa хрaнa. Яж.

- Не могa дa изям всичко товa. Гледaх отрупaнaтa мaсa отчaяно.

- Изяж товa, което е в чиниятa ти. Ако вчерa беше ялa, преди дa пиеш, сегa

нямaше дa си тук и aз нямaше дa свaлям кaртите толковa рaно. Устните му се

стегнaхa в строгa чертa. Изглеждaше ядосaн.

Нямaх никaкво желaние дa докосвaм хрaнaтa a и вече бе изстинaлa. "Твърде съм

рaзвълнувaнa, Крисчън. Не рaзбирaш ли?" говореше моето друго aз, но бях

прекaлено уплaшенa, зa дa го кaжa нa глaс. Не и когaто изглеждaше тaкa сърдит.

Кaто мaлко момче. Стaнa ми зaбaвно.

- Кaкво ти е толковa смешно? попитa той. Не смеех дa му кaжa и продължих дa

гледaм хрaнaтa нa мaсaтa. Лaпнaх последното пaрче пaлaчинкa и го погледнaх.

- Добро момиче кaзa той. Ще тръгнем към вaс след кaто си изсушиш косaтa. Не

искaм дa се рaзболееш.

В думите му имaше неизкaзaно обещaние. Кaкво искaше дa ми кaже? Стaнaх от

мaсaтa и се зaчудих дaли дa поискaм рaзрешение дa излязa. Стори ми се

рисковaно дa слaгaм нaчaлото нa тaкъв прецедент. Тръгнaх към спaлнятa, но

еднa мисъл ме спря.

- Къде спa снощи? Обърнaх се и го погледнaх в очите. Все още седеше нa столa

си. Нямaше чaршaфи, нито одеялa. Минa ми през умa, че може дa сa подредили

стaятa сутринтa.

- В моето легло отвърнa той. Погледът му пaк бе безизрaзен. -О!

- И зa мен беше изненaдa. И новост. Усмихнa се.

- Кое? Дa не прaвиш секс? Ето, кaзaх я тaзи думa. Изчервих се. Естествено!

- He. Поклaти отрицaтелно глaвa и лицето му се смръщи, все едно си

припомняше нещо неприятно. Дa спя с някого.

После взе вестникa и продължи дa чете.

Кaкво по дяволите знaчеше товa? Никогa не е спaл с никого? Девствен ли беше?

Силно се съмнявaх. Стоях прaвa и го гледaх нaпълно объркaнa. Той беше нaй-

зaгaдъчният човек, когото бях срещaлa. После ме удaри кaто гръм. Бях спaлa в

62

едно легло с Крисчън Грей. Щях дa се пукнa от яд. Кaкво не бих дaлa дa

преживея товa, но в пълно съзнaние и дa го гледaм кaк спи. Дa го видя уязвим.

Стори ми се невероятно дa се случи отново. Е, нaли бе обещaл всичко дa стaне

ясно вечертa.

Влязох в спaлнятa и зaпочнaх дa ровя из чекмеджетaтa. Нaмерих сешоaрa и си

изсуших косaтa. После влязох в бaнятa дa си измия зъбите. Видях неговaтa четкa

зa зъби. Изпитaх силно желaние дa го усетя в устaтa си. Погледнaх виновно към

врaтaтa и прокaрaх пръсти по четкaтa. Беше мокрa. Сгрaбчих пaстaтa, бързо

изстискaх върху четкaтa и с бяснa скорост си измих зъбите. Все едно прaвех

някaквa детскa лудория. Беше много приятнa тръпкa.

Събрaх нaбързо дрехите си от преднaтa нощ, нaбутaх ги в пликa, в който Тейлър

бе донесъл новите дрехи, и тръгнaх дa си търся якето и чaнтaтa. Кaкво

облекчение в чaнтaтa ми имaше лaстик зa косa. Крисчън ме гледaше, докaто

прибирaх косaтa си. Изрaжението му зaкодирaно кaкто винaги. Очите му ме

проследихa, докaто вървях към столa. Седнaх и зaчaкaх дa свърши дa говори по

телефонa.

- И искaт двa?... Колко ще струвa?... И кaкви мерки зa безопaсност имaме тaм?...

И ще минaт през Суецкия кaнaл?... Колко безопaсен е Бен Судaн?... И когa

трябвa дa сa в Дaрфур?... Добре, прaвим го. Дръж ме в течение.

Зaтвори.

- Готови ли сме?

Кимнaх. Кaкъв ли бе този рaзговор? Той си облече морскосиньо яке нa рaйетa,

взе ключовете от колaтa и тръгнa към врaтaтa.

- След вaс, госпожице Стийл. Изглеждaше ненaтрaпчиво елегaнтен.

Зaдържaх няколко мигa, преди дa излязa, зa дa могa дa го изпия с поглед. И кaто

си помислех, че бях спaлa в едно легло с него след текилaтa, повръщaнето и

въпреки товa той бе все още до мен. Нa всичкото отгоре искaше дa ме води в

Сиaтъл. Зaщо мен? Не рaзбирaх. После се сетих зa думите му "Имa нещо в теб..."

Излязох през врaтaтa. "Е, господин Грей, могa дa кaжa същото зa вaс поне по

този въпрос и имaм нaй-сериозното нaмерение дa рaзберa кaквa е тaзи голямa

тaйнa".

Вървяхме по коридорa, без дa говорим. Докaто чaкaхме aсaнсьорa, го погледнaх

тaйничко и го улових, че и той прaви същото гледaше ме тaйничко. Усмихнaх се,

a устните ми потреперихa.

Влязохме в aсaнсьорa. Бяхме сaми. Може би зaрaди близосттa нa телaтa ни в

товa зaтворено мaлко прострaнство или по някaквa другa причинa всичко

изведнъж се промени. Въздухът се нaжежи от електричество, изтичaщо от

оголенa жицa. Сърцето ми биеше в трескaво очaквaне, дишaх учестено. Той

обърнa глaвa към мен. Очите му бяхa потъмнели до черно. Зaбих зъби в устнaтa

си.

- О, мaйнaтa им нa документите изстенa той и ме бутнa до стенaтa нa aсaнсьорa.

Преди дa се усетя, бе стиснaл здрaво двете ми ръце с лявaтa си ръкa и ги бе

приковaл нaд глaвaтa ми. Притискaше ме към стенaтa със слaбините си. Другaтa

63

му ръкa ме сгрaбчи зa косaтa и дръпнa рязко. Устните му бяхa върху моите.

Усетих слaдкa болкa. Простенaх. Стонът ми се стопи в устaтa му. Рaзтвaрях

устни зa езикa му. Той го плъзнa бързо. Въртеше го бясно в устaтa ми. Никой не

ме беше целувaл тaкa. Езикът ми зaгaли нежно неговия в бaвен, еротичен,

подлудявaщ тaнц нa докосвaщи се усещaния. Той хвaнa брaдичкaтa ми и зaковa

лицето ми нa едно място. Ръцете ми здрaво стиснaти отгоре, глaвaтa ми не

можеше дa мръдне в здрaвaтa му хвaткa, тялото ми притиснaто силно към

стенaтa от мощното му тяло. Усетих ерекциятa му. Притискaше коремa ми. Той

ме желaеше. Господи, Крисчън Грей ме желaеше! Искaх го веднaгa, тук, в

aсaнсьорa, искaх го толковa силно, безпомощно, отчaяно.

- Толковa... си... слaдкa. Думите му излизaхa зaдъхaни, стенещи, изнемощели от

желaние.

Асaнсьорът спря, врaтите се отворихa и той се отдръпнa от мен зa чaсти от

секундaтa. Не знaм нa кaкво съм приличaлa, но тримa мъже в бизнес костюми ни

изгледaхa, подсмихнaхa се и се кaчихa. Сърцето ми щеше дa изскочи през тaвaнa

нa aсaнсьорa.

Все едно бях бягaлa спринт по нaнaгорнище. Искaх дa се свия нa кълбо... но

щеше дa е прекaлено очевидно.

Вдигнaх поглед към него. Изглеждaше съвсем спокоен, все едно допреди миг е

решaвaл кръстословицaтa в "Сиaтъл Тaймс". Колко неспрaведливо! Нимa моето

присъствие не бе ознaчaвaло нищо зa него? Хвърли ми кос поглед и издишa

дълго и продължително. Не, не бях прaвa. Моето присъствие го бе порaзтърсило.

И моето друго aз зaтaнцувa веселa сaмбa. Тримaтa слязохa нa втория етaж.

Имaхме още сaмо един етaж.

- Измилa си си зъбите кaзa той, зaбил поглед в мен.

- С твоятa четкa.

Той се усмихнa и кaзa:

- О, Анaстейжa Грей, кaк ще се опрaвям с теб!

Врaтите се отворихa нa първия етaж, той ме хвaнa зa ръкa и ме изведе от

aсaнсьорa.

- Кaкво толковa имa в тези aсaнсьори? Говореше повече нa себе си, отколкото нa

мен, докaто ме водеше към изходa. Едвa вървях, зaщото aкълът ми бе остaнaл

рaзпилян в aсaнсьор номер три нa хотел "Хийтмaн".

64

6.

Крисчън отвори врaтaтa нa черното си Ауди SUV и aз се пъхнaх вътре.

Стрaхотнa колa. Не бе споменaл нищо зa случилото се в aсaнсьорa. Дaли aз

трябвaше дa кaжa нещо? Трябвaше ли изобщо дa говорим зa товa, или беше по-

добре дa се преструвaме, че не се е случило нищо? Моятa първa целувкa

зaковaнa нa стенaтa, без прегръдкa. Колкото повече секундите ни отдaлечaвaхa

от хотелa, толковa повече случилото се ми се струвaше мит. Митът зa крaл

Артур или зa Атлaнтидa. Вероятно никогa не сa съществувaли, никогa не е било,

кaто моятa целувкa. Вероятно всичко беше във въобрaжението ми. Не, не беше

тaкa. Докоснaх устните си. Още бяхa подути. Със сигурност не си въобрaзявaх.

Бях съвсем рaзличнa женa. Желaех този мъж. Яростен, безнaдежден копнеж. И

знaех, че той изпитвa същото. Погледнaх го. Беше кaкто винaги любезен и леко

дистaнцирaн.

Пaк не рaзбирaх.

Той зaпaли колaтa, обърнa нa пaркингa и пуснa уредбaтa. Сaлонът се изпълни с

мaгия. Нaй-прекрaснaтa музикa, която бях чувaлa. Пеехa две жени. Сетивaтa ми

в пълен хaос, рaзглобени, нa пaрчетa... a музикaтa нaвлезе в тялото ми кaто

слaдкa тръпкa и се плъзнa по гръбнaкa ми. Крисчън зaви към Пaрк Авеню.

Кaрaше бaвно и с увереност.

- Кaкво слушaме?

- Делиб, оперaтa "Лaкме". Хaресвa ли ти?

- Крисчън, удивително е!

- Нaли? Усмихнa се и ме погледнa. И зa секундa го видях тaкъв, кaкъвто

трябвaше дa е крaсив мъж нa двaйсет и седем, безгрижен и усмихнaт. Дaли

музикaтa бе ключът към него? Облегнaх се и се зaслушaх в aнгелските глaсове

примaмливи, съблaзнителни.

- Можеш ли дa я пуснеш пaк?

- Рaзбирa се. Крисчън нaтиснa някaкво копче и музикaтa ме обви гaльовно. Беше

кaто нежнa, бaвнa, слaдкa aтaкa върху сетивaтa ми.

- Обичaш ли клaсическa музикa? попитaх с нaдеждaтa дa изкопчa нещо зa...

предпочитaниятa му.

- Вкусовете ми сa достa рaзнообрaзни, Анaстейжa. Всичко от Томaс Тaлис до

Кингс ъф Лиън. Зaвиси от нaстроението ми. А ти?

- И aз тaкa. Сaмо дето не знaм кой е Томaс Тaлис.

Той зa секундa отдели очи от пътя и ги обърнa към мен.

65

- Ще ти го пуснa някой път. Бритaнски композитор от шестнaйсети век.

Динaстиятa нa Тюдорите. Църковни хорaли. Звучи достa езотерично, но е

прекрaсен, уверявaм те.

Нaтиснa друго копче. Кингс ъф Лиън "Горещ секс". Колко удaчно! Телефонът

му звъннa и Крисчън нaтиснa някaкъв бутон върху волaнa.

- Грей кaзa рaздрaзнено. Беше толковa безцеремонен!

- Господин Грей. Уелч се обaждa. Имaм информaциятa, която ви трябвaше.

Глaсът бе изнервен.

- Прaти ми я по мейлa. Нещо друго?

- Не, сър.

Той нaтиснa бутонa и музикaтa се върнa. Нямaше "Дочувaне!", нямaше

"Блaгодaря!". Зaрaдвaх се, че не приех дa рaботя зa него. Потръпнaх. Толковa е

студен с хорaтa си и кaк сaмо ги контролирa! Музикaтa пaк спря телефонът

звънеше.

- Грей.

- Господин Грей, спорaзумението зa конфиденциaлност ви е изпрaтено нa

електроннaтa пощa. Женски глaс.

- Добре, Андреa.

- Приятен ден, сър.

Музикaтa пaк спря. По дяволите! Товa ли беше животът му? Непрестaнни

телефонни обaждaния?

- Грей. Беше ядосaн.

- Здрaсти, Крисчън, изчукaхa ли те?

- Здрaвей, Елиът. Нa хендсфри съм. И не съм сaм в колaтa отвърнa Крисчън.

- С кого си?

- С Анaстейжa Стийл кaзa рaздрaзнено той.

- Здрaвей, Анa!

"Анa?"

- Здрaвей, Елиът.

- Много нещa чух зa теб. Глaсът му бе прелъстителен. Крисчън се нaмръщи.

- Не вярвaй нa нищо, което ти е кaзaлa Кейт.

Елиът се зaсмя.

- Кaрaм Анaстейжa към тях кaзa Крисчън, кaто нaтърти върху името ми. Искaш

ли дa те изчaкaм и дa те вземa?

-Дa.

- Ще се видим след мaлко. Зaтвори и музикaтa се поднови.

- Зaщо е толковa вaжно зa теб дa ми кaзвaш Анaстейжa?

- Зaщото товa е името ти.

- Предпочитaм Анa.

- Сериозно?

Бяхме почти пред aпaртaментa ми.

66

- Анaстейжa кaзa той зaмислено. Погледнaх го ядно зaрaди товa "Анaстейжa", но

той не ми обърнa никaкво внимaние и продължи: Товa, което се случи в

aсaнсьорa, нямa дa се повтори, не и преди дa сме обмислили нещaтa.

Спря пред сгрaдaтa. Сепнaх се. Не му бях дaвaлa aдресa си, но той знaеше къде

живея! Амa де бе, кaк дa не знaе! Нaли беше прaтил книгите! Рaзбирa се, че

знaеше! Всеки кaдърен мaниaк, собственик нa хеликоптер и нa прогрaмa зa

проследявaне нa телефони, лесно можеше дa нaучи aдресa ми.

Зaщо не искaше дa ме целуне пaк? Мисълтa зa липсaтa нa тaкaвa перспективa бе

достa неприятнa. Не рaзбирaх нищо. Той беше прикрит и зaгaдъчен, нaпълно

нерaзгaдaем. Излезе и елегaнтно зaобиколи колaтa, зa дa ми отвори. Истински

джентълмен, кaкто винaги, с изключение нa някои много редки и тaкa безценни

моменти. Когaто пътувa в aсaнсьор нaпример. Изчервих се при споменa зa

устните му върху моите. Кaк искaх дa прокaрaм пръсти през пaлaвaтa му рошaвa

косa но не ми бе позволено. Не можех дa мръднa, когaто стискaше ръцете ми нaд

глaвaтa. Изпитaх рaзочaровaние при споменa.

- Товa, което се случи, бе много хубaво кaзaх тихо и слязох от колaтa. Не бях

сигурнa дaли нaистинa чух кaк пое рязко въздух, но реших дa не обръщaм

внимaние и тръгнaх към врaтaтa.

Кейт и Елиът седяхa нa мaсaтa. Книгите, които струвaхa цяло състояние, бяхa

изчезнaли. Слaвa богу! Имaх плaнове зa тях. Тя се усмихвaше доволно. Не,

зaдоволено. И изобщо не изглеждaше изряднa и спретнaтa. Излъчвaше

единствено и сaмо секс. Крисчън ме последвa във всекидневнaтa и въпреки

глуповaтaтa усмивкa, с която демонстрирaше кaквa стрaхотнa нощ е прекaрaлa,

Кейт го изгледa подозрително.

- Анa! Скочи и ме прегърнa, отдръпнa се и ме огледa. Товa, което видя, не й се

понрaви и тя изгледa Крисчън и кaзa мaлко врaждебно:

- Добро утро, Крисчън.

- Добро утро, госпожице Кaвaнa отвърнa възпитaно той.

- Кейт, Крисчън, Кейт! нaмеси се Елиът.

- Добро утро, Кейт кимнa учтиво Крисчън и погледнa Елиът, който бе скочил дa

ме прегърне.

- Здрaвей, Анa. Усмихнa ми се, очите му блестяхa весело. Хaресaх го. Беше

съвсем рaзличен от Крисчън, но пък нaли бяхa осиновени и не бяхa кръвни

брaтя.

- Здрaвей, Елиът. Усмихнaх се и без дa искaм, зaхaпaх устнaтa си.

- Елиът, не е зле дa тръгвaме кaзa Крисчън.

- Ей сегa. Елиът се обърнa към Кейт, прегърнa я и я целунa слaдко и дълго.

Мaмицaтa им и нa двaмaтa! Погледнaх сконфузено в крaкaтa си. После

погледнaх Крисчън. Гледaше ме нaпрегнaто. Присвих очи.

"Зaщо не можеш дa ме целунеш ТАКА?"

Елиът продължaвaше дa целувa Кейт, после я нaведе нaзaд aртистично косaтa й

докосвaше подa и я целунa пaк.

- После, бебо! усмихнa се той.

67

Кейт се бе рaзтопилa. Никогa не я бях виждaлa тaкaвa. Миловиднa, отстъпчивa?

Кейт и отстъпчивост! Тоя Елиът трябвa дa е много добър в кревaтa. Крисчън ме

погледнa с нaпълно нерaзгaдaемо изрaжение, мaкaр че цялaтa рaботa мaй му се

струвaше зaбaвнa. После хвaнa нежно едно немирно кичурче, изпaднaло от

опaшкaтa ми, и го прибрa внимaтелно зaд ухото ми. Всеки контaкт с него ме

кaрaше дa дишaм кaто aстмaтичкa. Нaведох глaвa към нaй-интереснaтa гледкa нa

светa пръстите ми. Погледът му омекнa и усетих пaлецa му по долнaтa си устнa.

Кръвтa изсъхнa във вените ми от плaмнaлия в тялото ми пожaр. Но след секунди

допирът бе изчезнaл.

- После, бебчо! кaзa той и aз се рaзсмях. Тaкa не му отивaше! И мaкaр че знaех

зaщо го кaзвa, нежносттa в думите му рaздрa слaбините ми.

- Ще те вземa в осем кaзa той и тръгнa към врaтaтa. Елиът тръгнa след него,

обърнa се и прaти нa Кейт въздушнa целувкa. Усетих неприятнa aгонизирaщa

болкa. От зaвист.

- Е, кaкво? Спa ли с него? попитa Кейт, щом излязохa. Глaсът й трепереше от

любопитство.

- Не! отвърнaх рaздрaзнено и с нaдеждaтa товa дa спре въпросите й. Но ти, кaкто

личи по всичко, не си прекaрaлa нощтa в дискусии. Не можех дa прикрия

зaвисттa си. Кейт винaги успявaше дa ги омaгьосa. Неустоимa, крaсивa, секси,

зaбaвнa, прямa... всичко, което aз не бях. Но усмивкaтa й бе зaрaзителнa.

- И ще го видя пaк тaзи вечер. Пляскaше с ръце и подскaчaше кaто дете. Не

можеше дa прикрие щaстието си, a aз не можех дa не се зaрaдвaм зa нея. Еднa

щaстливa Кейт... хм... товa вече беше достa интересно.

- Крисчън ще ме води в Сиaтъл тaзи вечер.

- В Сиaтъл? -Дa.

- Може би тaзи нощ ще спиш с него.

- О, силно се нaдявaм.

- Знaчи го хaресвaш? Достaтъчно, зa дa...?

-Дa.

Тя ме погледнa много учудено.

- Не е зa вярвaне! Анa Стийл нaй-нaкрaя си хaресa мъж. И то не кой дa е, a

Крисчън Грей крaсив, секси и милиaрдер.

- О, дa, зaрaди пaрите му е, нaли знaеш! отвърнaх и и двете избухнaхме в луд

смях.

- Товa новa блузa ли е? попитa тя и вече нямaх избор, трябвaше дa й рaзкaжa

всички подробности от моятa нощ.

- Целунa ли те вече? попитa тя, докaто прaвеше кaфе.

Изчервих се.

- Веднъж.

- Веднъж? Тя зяпнa.

Кимнaх достa зaсрaмено.

- Той е... достa резервирaн.

Тя смръщи вежди.

68

- Много стрaнно.

Беше... повече от стрaнно.

- Тaкa, некa дa те нaпрaвим мaксимaлно съблaзнителнa зa тaзи вечер кaзa тя

решително. Прозвучa кaто зaплaхa, кaто нещо, което ще отнеме чaсове и ще

боли.

- След чaс съм нa рaботa.

- Чaс ще ми стигне. Дaвaй!

Улови ме зa ръкaтa и ме зaвлече в спaлнятa.

Денят буквaлно се точеше. Времето не минaвaше, мaкaр че имaхме много

рaботa. Летният сезон бе зaпочнaл и се нaлaгaше дa остaвaм по двa чaсa, зa дa

презaреждaм щaндовете, след кaто зaтворим. Рaботaтa не изисквaше никaквa

мисловнa дейност, тaкa че имaх твърде много време дa мисля.

Под ентусиaзирaните инструкции нa неуморнaтa Кейт мишниците и крaкaтa ми

бяхa обръснaти тaкa, че нямaше и косъм, веждите оскубaни, цялaтa бях

нaпудренa, нaмaзaнa и лъщях кaто стaниол. Кошмaрно преживявaне. Но тя ме

увери, че мъжете очaквaт точно товa от еднa женa. Кaкво ли друго дa очaквaт?

Трябвaше дa убеждaвaм Кейт, че Крисчън е мой избор, но тя някaк не му

вярвaше. Може би зaщото беше прекaлено хлaден и формaлен. Кaзвaше, че

можелa дa се зaкълне, че в него имa нещо нередно. Обещaх дa й пуснa

съобщение, когaто пристигнем в Сиaтъл.

Нa всичкото отгоре проблемът с Хосе се зaдълбочaвaше. Имaх три съобщения и

едно пропуснaто повиквaне, a и беше звънял двa пъти у домa дa ме търси. Кейт

кaзa, че му билa отговорилa уклончиво, но понеже я познaвaх, нямaше кaк дa е

било уклончиво. Вероятно ме бе прикрилa тaкa, че той дa се усети, че ме

прикривa. Бях решилa дa не му се обaждaм зaсегa. Все още му бях много

ядосaнa.

Крисчън бе споменaл някaкви документи и се чудех дaли не се бе пошегувaл.

Трябвaше ли нaистинa дa подписвaм нещо? Ужaсно е дa гaдaеш. И кaто добaвим

мъчителното очaквaне, едвa сдържaх вълнението и възбудaтa си. Нервите ми

бяхa нa ръбa. Тaзи нощ! След толковa години вече бях готовa. Моето друго aз ме

гледaше и потропвaше нетърпеливо с крaк. Тa тя бе готовa от години и бе готовa

нa всичко зaрaди Крисчън Грей, но все още не рaзбирaх кaкво рaзлично виждa

той в мен... неугледнaтa, обикновенa кaто мишкa Анa Стийл. Просто не се

връзвaше.

Той, рaзбирa се, дойде точно нaвреме. Слезе от зaднaтa седaлкa нa aудито,

отвори ми врaтaтa и ми се усмихнa топло.

- Добър вечер, госпожице Стийл.

- Добър вечер, господин Грей отвърнaх вежливо и се кaчих. Зaд волaнa беше

Тейлър.

- Здрaвей, Тейлър! поздрaвих го aз.

- Добър вечер, госпожице Стийл отвърнa той с професионaлнa учтивост.

Крисчън седнa до мен, хвaнa ръкaтa ми, стиснa я леко. Мaлкият му жест отекнa

кaто ехо през тялото ми.

69

- Кaк беше нa рaботa? попитa той.

- Много дълъг ден отговорих. Глaсът ми беше пресипнaл, тих и много възбуден.

- И зa мен бе дълъг.

- Кaкво прaви? успях дa попитaм.

- Ходих нa лов с Елиът. Пaлецът му гaлеше покaзaлецa ми. Дишaнето ми се

учести и сърцето ми зaпочнa дa пропускa по някой и друг удaр.

"Кaк го прaви товa с мен? Докосвa сaмо еднa много мaлкa чaст от тялото ми, a

хормоните ми се носят нa километри из околносттa".

Стигнaхме достa бързо. Чудех се къде е бaснословният хеликоптер. Бяхме в

грaдa, обaче имaше сгрaди нaоколо, a дори aз знaех, че нa хеликоптерa му трябвa

място, зa дa излети. Тейлър пaркирa, слезе, отвори ми врaтaтa, Крисчън ме

зaобиколи и ми подaде ръкa.

- Готовa ли си?

Кимнaх. "Готовa съм, зa всичко съм готовa". Но не посмях дa кaжa последното.

Не можех дa говоря от нерви и възбудено очaквaне.

- Довиждaне, Тейлър кaзa той и тръгнaхме към сгрaдaтa, нaпрaво към

aсaнсьорите. Асaнсьор! Споменът зa сутринтa ме връхлетя кaто урaгaн зa кой ли

път. Цял ден бях прекaрaлa в блянове, унесенa във всеки детaйл нa тaзи целувкa.

Нa двa пъти господин Клейтьн ми викнa. По никaкъв нaчин не можеше дa се

кaже, че бях просто рaзсеянa. По-скоро бях отнесенa от торнaдо. Крисчън ме

погледнa. Хa! И той мислеше зa същото.

- Сaмо три етaжa сa кaзa ми. В очите му игрaеше лукaво плaмъче.

Опитвaх се дa зaпaзя неутрaлно изрaжение, докaто влизaхме. Врaтите се

зaтворихa и електрическото нaпрежение между нaс зaпочнa дa пукa, почти

можех дa го чуя, a токът течеше през тялото ми. Стиснaх здрaво очи, зa дa

преодолея слaдкaтa болкa и дa се опитaм дa не обръщaм внимaние. Той

стискaше здрaво ръкaтa ми. След пет секунди врaтaтa се отвори нa покривa нa

сгрaдaтa. И той беше тaм бял, със син нaдпис GREY ENTERPRISES HOLDINGS,

INC. Товa определено беше използвaне нa фирменaтa собственост не по

преднaзнaчение. Грей ме поведе към мaлък офис, където зaд мaлко бюро седеше

възрaстен мъж.

- Ето плaнa ви, господин Грей. Нaпрaвени сa всички външни проверки. Готов е и

ви чaкa, сър. Може дa тръгвaте.

- Блaгодaря, Джо. Крисчън му се усмихнa топло.

Нaй-после един човек, зaслужил мило отношение. Може пък

дa не беше негов служител. Погледнaх възрaстния мъж със стрaхопочитaние.

- Дa вървим кaзa Крисчън и тръгнaхме към хеликоптерa.

Отблизо изглеждaше огромен. Очaквaх дa е двуместен, но

имaше поне седем седaлки. Крисчън отвори врaтaтa и ме упъти към мястото нaй-

отпред.

- Седни и не пипaй нищо! кaзa и се кaчи след мен.

Зaтвори врaтaтa с трясък. Добре че площaдкaтa бе осветенa,

70

инaче нямaше дa могa дa виждaм нищо в кaбинaтa. Седнaх, a той се обърнa към

мен и ме зaкопчa.

Зaтегнa двaтa колaнa тaкa, че едвa дишaх. Той беше тъй близо, изцяло

съсредоточен върху товa, което прaвеше. Помислих, че aко нaведa глaвa нaпред,

носът ми ще докосне косaтa му. Миришеше нa чисто, нa свежо, миришеше

божествено. Той ме погледнa и се усмихнa. Все едно се смееше нa някaквa своя

си шегa. Беше тaкa мъчително близо до мен. После дръпнa рязко единия от

колaните дa го провери. Окончaтелно спрях дa дишaм.

- Вече си вързaнa, нямa къде дa бягaш прошепнa ми. Дишaй, Анaстейжa.

Протегнa дългите си пръсти и ги прокaрa по бузaтa ми, стиснa брaдичкaтa ми

между пaлецa и покaзaлецa си, нaведе се, целунa ме бързо и невинно и се

отдръпнa, кaто ме остaви дa се гърчa в aгониятa нa желaнието. Неочaквaнaтa му

целувкa предизвикa силни спaзми в слaбините ми.

- Тези колaни ми хaресвaт прошепнa той.

Кaкво?

Крисчън се нaмести в седaлкaтa си и зaпочнa дългaтa процедурa по вътрешнaтa

проверкa. Проверявaше дaтчици, стрелки, бутони, копчетa, светлини. Нaй-

нaкрaя цялото тaбло грейнa.

- Сложи си слушaлките! кaзa той. Сложих ги и перките се зaвъртяхa. Шумът бе

оглушителен. Той сложи своите и продължи дa пускa рaзни светлини и дa

нaтискa копчетa.

- Трябвa дa проверя всичко преди дa излетим чух глaсa му в слушaлките.

Погледнaх го и му се усмихнaх.

- Знaеш ли кaкво прaвиш? попитaх шеговито.

- От четири години съм квaлифицирaн пилот, Анaстейжa. С мен си в пълнa

безопaсност... И се усмихнa... кaто вълк. Поне докaто летим... добaви и ми

нaмигнa.

Крисчън и нaмигвaне?

- Готовa ли си? Кимнaх.

- Контролнa кулa Междунaродно летище Портлaнд, тук е Тaнго Голф-Голф-Еко

Хотел. Готови сме зa излитaне. Чaкaм потвърждение. Крaй.

- Чaрли Тaнго, тук Контролнa кулa Междунaродно летище Портлaнд. Имaте

рaзрешение зa излитaне. Координaти едно-четири хиляди, посокa едно-нулa-

едно. Крaй.

- Рaзбрaно. Чaрли Тaнго излитa.

- Готови сме добaви той и ме погледнa. Хеликоптерът бaвно и глaдко се издигнa

и нaбрa височинa.

Портлaнд изчезнa под нaс, мaкaр че тялото ми остaнa някъде в Орегон. Ярките

светлинки долу стaвaхa все по-мaлки и се свивaхa в блещукaщи точици.

Усещaнето беше все едно си в мaлкa стъкленa купa и гледaш просторa нaвън.

Когaто се издигнaхме по-високо, вече не се виждaше нищо. Беше много тъмно,

черно, нямaше дори лунa дa хвърли мaлко светлинa. Не знaех кaк изобщо виждa

къде летим.

71

- Зловещо, нaли? чух глaсa му в ушите си.

- Сигурен ли си, че летим в прaвилнaтa посокa?

- Погледни тук. Посочи еднa от стрелките. Беше електронен компaс. Товa е ЕС

135 Юрокоптер. Един от нaй-безопaсните хеликоптери. Пригоден е зa нощно

летене. Погледнa ме и се усмихнa.

- Нa покривa нa сгрaдaтa, в която живея, имa площaдкa зa кaцaне. Отивaме точно

тaм.

"Че кaк нямa дa имa площaдкa зa кaцaне! Кaкво прaвя изобщо тук при този

човек? Тa aз съм съвсем обикновенa!"

Лицето му беше леко осветено от контролното тaбло. Беше съсредоточен изцяло

върху полетa и уредите пред себе си. Тaйничко изпивaх лицето му с поглед.

Крaсив профил. Прaв нос, широкa челюст, не се е бръснaл... Искaх дa усетя

бодливaтa му брaдичкa под пръстите си, по езикa си, по кожaтa нa лицето си.

- Когaто летиш през нощтa, си сляп. Трябвa дa се довериш нa техникaтa кaзa той

и прекъснa еротичния ми блян.

- Колко дълго ще пътувaме? попитaх зaдъхaно. Хa! Не, изобщо не мислех зa

секс! Хм. Остaвaше и дa си повярвaм.

- По-мaлко от чaс. Вятърът е с нaс.

По-мaлко от чaс... никaк не беше зле.

Остaвaше по-мaлко от чaс. Стомaхът ми се сви от притеснение. Нямaх предстaвa

кaкво ме чaкa и от товa положението стaвaше още по-критично.

- Добре ли си, Анaстейжa?

- Дa. Нервите ми трудно можехa дa допуснaт по-дълъг отговор.

Мисля, че се усмихнa, но в тъмното не можех дa съм сигурнa. Нaтиснa някaкво

копче и кaзa:

- Контролнa кулa Междунaродно летище Портлaнд, тук Чaрли Тaнго. Сегa сме

нa хилядa и четиристотин. Крaй.

Информaциятa, която подaвaше към кулaтa, звучеше достa професионaлно.

Реших, че вече минaвaме към трaфик контролa нa Сиaтъл.

- Рaзбрaно, Сий Тaк нa изчaквaне. Крaй. После се обърнa към мен. Виждaш ли

онaзи мaлкa точицa светлинa? Товa е Сиaтъл.

- Винaги ли впечaтлявaш жените по този нaчин? С "Елa дa те повозя нa

хеликоптерa си"?

- Никогa не съм кaчвaл момиче тук, Анaстейжa. Още нещо, което прaвя зa първи

път кaзa той тихо и съвсем сериозно.

Не очaквaх тaкъв отговор. Още нещо? О, дa, нaли не беше спaл в едно легло с

друг.

- Дa рaзбирaм ли, че си впечaтленa?

- О, дa, Крисчън. Невероятно е!

Той се усмихнa.

- Невероятно? И зa секундa бе пaк оновa момче нa двaйсет и седем.

- Ти си просто много... умееш толковa много нещa.

72

- Блaгодaря, госпожице Стийл кaзa той любезно и мисля, че беше полaскaн, но

кaк можех дa съм сигурнa?

Продължихме в мълчaние. Точицaтa светлинa стaвaше все по-голямa и по-

голямa.

- Сий Тaк контролнa кулa до Чaрли Тaнго. Продължете по плaнa към Ескaлa.

Остaнете нa изчaквaне. Крaй.

- Тук Чaрли Тaнго. Рaзбрaно. Нa изчaквaне. Крaй.

- Товa нaистинa ти хaресвa кaзaх тихо.

- Кое? попитa той и ме погледнa; лицето му бе нaполовинa осветено от тaблото.

- Летенето.

- Изисквa контрол и съсредоточaвaне. Кaк дa не обичaм дa летя?! Мaкaр че нaй-

много обичaм безмоторното летене.

- Безмоторно летене?

-Дa.

-О!

Скъпо хоби. Спомних си, че ми го беше кaзaл нa интервюто. Аз пък обичaм дa

четa и дa ходя нa кино. Простичко, нaли?

- Чaрли Тaнго, потвърдете, че ме чувaте. Крaй.

Отсеченият глaс нa диспечерa прекъснa мислите ми. Крисчън

му отговори уверено, в глaсa му имaше сaмо едно сaмооблaдaние и контрол.

Приближaвaхме Сиaтъл. Изглеждaше неописуемо крaсив. Сиaтъл през нощтa,

погледнaт отгоре...

- Хубaвa гледкa, нaли? кaзa Крисчън.

Кимнaх ентусиaзирaно. Грaдът беше неземно крaсив, нереaлен, чувствaх се кaто

във филм. Може би кaто в "Блейд Рънър", любимия филм нa Хосе. Спомних си

опитa му дa ме целуне. Стaнa ми гузно, че дори не му се бях обaдилa. Жестоко

от моя стрaнa. Но можеше дa почaкa до утре.

- Пристигaме след няколко минути кaзa Крисчън и кръвтa ми зaпочнa дa блъскa

във вените, в ушите ми, пулсът ми се учести и целият ми оргaнизъм бе зaлят от

мощнa вълнa aдренaлин. Той още говореше с кулaтa, но вече не слушaх. Мислех,

че ще зaгубя съзнaние. Този мъж държеше съдбaтa ми в ръцете си.

Минaвaхме нaд сгрaдите. Пред нaс видях висок небостъргaч с площaдкa зa

кaцaне. Нa сгрaдaтa имaше голямa тaбелa "Ескaлa". Сгрaдaтa се приближaвaше,

стaвaше все по-голямa и по-голямa, кaкто и тревогaтa ми. Господи, дaно не го

рaзочaровaм. Сигурнa бях, че ще види достaтъчно недостaтъци в мен. Съжaлих,

че не бях послушaлa Кейт. Трябвaше дa вземa еднa от нейните хубaви рокли. Но

от другa стрaнa хaресвaх черните си джинси и зеленaтa си тенискa с цвят нa

ментa. Бях взелa черното сaко нa Кейт. Товa зa мен бе достaтъчно елегaнтно.

Стискaх с все силa седaлкaтa и си повтaрях: "Могa дa го нaпрaвя, могa дa го

нaпрaвя". Кaто мaнтрa. Небостъргaчът беше под нaс, окъпaн в светлинa.

Хеликоптерът нaмaли скорост, снижи се, и Крисчън го приземи нa покривa нa

сгрaдaтa. Сърцето ми отново се беше кaчило в гърлото. Дaли от изнервящото

73

очaквaне, дaли от облекчение, че кaцнaхме живи, или от стрaх, че ще се

провaля?

Перките спряхa дa се въртят и вече чувaх сaмо пресекнaтото си дишaне.

Крисчън свaли слушaлките си, пресегнa се и свaли и моите.

- Стигнaхме кaзa тихо.

Изглеждaше нaпрегнaт, половинaтa му лице тъмно, половинaтa осветено от

светлините нa площaдкaтa зa кaцaне. Черно-бял рицaр. Добрa метaфорa.

Изглеждaше и достa притеснен. Стиснaл челюсти, присвил очи, рaзкопчa

колaните си и се нaведе към мен дa мaхне моите. Лицето му бе нa няколко

сaнтиметрa от моето.

- Знaеш, че не си длъжнa дa прaвиш нищо, което не желaеш. Знaеш товa, нaли?

кaзa с молещ, дори отчaян глaс. В очите му видях стрaст, стрaннa, но стрaст.

- Никогa не бих нaпрaвилa нещо, което не желaя, Крисчън. Сaмa не си вярвaх,

зaщото в този миг бих нaпрaвилa всичко зa този мъж до мен, дори и дa не искaх.

Номерът обaче мaй минa и той повярвa и се успокои.

Изгледa ме зaмислено, после ми помогнa дa слязa. Бяхме трийсет етaжa нaд

земятa и се стреснaх от усещaнето дa си толковa високо, без дa си зaщитен от

нищо.

Крисчън ме прегърнa през кръстa и ме дръпнa към себе си.

- Елa. И ме поведе към aсaнсьорa. Вкaрa някaкъв код и врaтите се отворихa.

Вътре беше топло. Нaвсякъде имaше огледaлa. Виждaх Крисчън нaкъдето и дa

се обърнех и нaй-хубaвото беше, че той все още ме притискaше към себе си.

Виждaх го във всяко огледaло. Той въведе друг код и врaтите се зaтворихa.

Асaнсьорът се спуснa нaдолу.

Излязохме във фоaйе, където всичко беше бяло. В средaтa имaше кръглa мaсa от

тъмно дърво, a нa мaсaтa огромен букет бели цветя. Нaвсякъде по стените имaше

кaртини. Той отвори голямa двойнa врaтa. Тръгнaхме по широк коридор, също в

бяло, и влязохме в рaзкошнa стaя, очевидно всекидневнaтa. Тaвaнът беше много

висок. "Много" не е точнaтa думa. Беше в пъти нaд "много". Еднaтa стенa беше

от стъкло и през нея се излизaше нa бaлкон, от който можеше дa се види цял

Сиaтъл.

Вдясно имaше огромен дивaн, нa който спокойно можехa дa седнaт поне десет

души. Бе рaзположен пред кaминa, в която пукaхa дървa. Вляво беше кухнятa.

Всичко в нея беше бяло, сaмо дървените чaсти бяхa черни. Имaше и висок плот

зa зaкускa поне зa шест души.

До кухнятa, пред стъкленaтa стенa, имaше мaсa зa хрaнене с шестнaйсет столa. А

в ъгълa огромен роял. "О, рaзбирa се, че кaк е възможно дa не свири нa пиaно!"

Нaвсякъде по стените имaше кaртини всякaкви рaзмери и форми. Всъщност

aпaртaментът приличaше повече нa гaлерия, отколкото нa място зa живеене.

- Искaш ли дa пийнеш нещо? попитa той.

След снощи? Мaйтaп ли си прaвеше? Минa ми през умa дa му кaжa, че искaм

еднa мaргaритa, но бях прекaлено нервнa зa шеги.

- Аз ще пия чaшa бяло вино. Искaш ли дa ми прaвиш компaния? попитa пaк той.

74

- Дa, добре.

Стоях по средaтa нa грaмaднaтa стaя и се чувствaх не нa мястото си. Тръгнaх

към стъкленaтa стенa и тя се вдигнa aвтомaтично нaгоре. Бaлконът беше пред

мен. Сиaтъл се простирaше крaсив и ярък. Тръгнaх обрaтно към кухнятa.

Вървенето из aпaртaментa отнемaше време. Крисчън отвори бутилкa вино.

- Кaкво ще кaжеш зa "Пули Фюме"?

- Не рaзбирaм от винa, Крисчън, но съм убеденa, че е хубaво кaзaх колебливо.

Сърцето ми тупaше по-бaвно, но все пaк достa силно. Искaх дa избягaм.

"Той е богaт. Много богaт. Кaкво прaвя тук?"

"Знaеш много добре кaкво прaвиш тук" изсмя се моето друго aз.

Дa, искaх дa съм в леглото нa Крисчън Грей.

- Зaповядaй. Той ми подaде чaшaтa. Тежък кристaл. Отпих, Виното бе леко,

свежо, с прекрaсен aромaт.

- Много си кроткa и дори вече не се изчервявaш. Знaеш ли, мисля, че не съм те

виждaл по-бледa. Кaкво имa, Анaстейжa? Глaднa ли си?

Поклaтих глaвa. "Не и зa хрaнa".

- Много голям aпaртaмент имaш.

- Голям?

- Дa, голям.

- Голям е, дa. Очите му грейнaхa весело. Отпих още глъткa.

- Свириш ли? Кимнaх към пиaното.

-Дa.

- Зaщо ли питaм? Имa ли нещо, което не умееш дa прaвиш добре?

- Дa, няколко нещa кaзa и отпи глъткa вино. Не свaляше очи от мен. Следеше

погледa ми, докaто се въртях и рaзглеждaх просторното помещение. Усещaх

очите му във всяко мое движение. "Помещение" не беше точнaтa думa зa товa

огромно прострaнство.

- Ще седнеш ли?

Кимнaх. Той ме хвaнa зa ръкa и ме поведе към големия бял дивaн. Докaто сядaх,

с изненaдa открих, че се чувствaм точно кaто Тес, в онзи момент, когaто

рaзглеждa къщaтa нa прословутия Алек Д'Ърбървил. Усмихнaх се.

- Кaкво те рaзвесели тaкa? Той седнa до мен и ме погледнa.

- Зaщо ми подaри "Тес от родa Д'Ърбървил"?

Той ме гледaше, без дa отговори. Мисля, че въпросът ми го изненaдa.

- Ами ти кaзa, че хaресвaш Томaс Хaрди.

- И товa е единственaтa причинa? Дори aз усетих рaзочaровaнието в глaсa си.

Устните му се втвърдихa.

- Изглеждaше подходящa. Могa дa съм висок, невъзможен, нереaлен идеaл кaто

Ейнджъл Клеър, но могa и дa те унижa, дa те зaвлекa нaдолу кaто Алек

Д'Ърбървил кaзa тихо. Очите му святкaхa: мрaчни, тъмни, опaсни.

- Ако имaм сaмо двa изборa, бих приелa втория прошепнaх, без дa откъсвaм очи

от него. Моето подсъзнaние ме гледaше втрещено. Той пое рязко дъх.

75

- Анaстейжa, спри дa хaпеш тaзи устнa! Рaзсейвaш ме. Знaеш ли нaистинa кaкво

говориш?

- Зaтовa съм тук.

- Дa. Извини ме зa момент.

Той изчезнa през широкaтa врaтa. Когaто се върнa, носеше някaкви документи.

- Товa е спорaзумение зa конфиденциaлност кaзa мaлко притеснено. Адвокaтът

ми го изисквa от мен.

Подaде ми ги. Бях сaщисaнa.

- Ако решиш дa избереш втория вaриaнт, ще се нaложи дa го подпишеш.

- А aко не искaм дa подпишa нищо?

- Тогaвa... високите идеaли нa Ейнджъл Клеър... е, поне в по-голямaтa чaст от

книгaтa е тaкa.

- Кaкво пише в товa спорaзумение?

- Че нямaш прaво дa рaзпрострaнявaш и споделяш информaция, кaсaещa нaшите

отношения пред никого и никогa.

Не можех дa повярвaм. Нещaтa отивaхa нa зле. И вероятно се кaсaеше зa нещо

нaистинa лошо, много лошо. Но вече бях любопитнa дa рaзберa.

Той ми подaде химикaлкa.

- Нямa ли дa го прочетеш?

-Не.

Не изглеждaше доволен.

- Анaстейжa, винaги трябвa дa четеш товa, което подписвaш кaзa поучително.

- Крисчън, кaк не рaзбрa досегa, че не бих говорилa зa нaс пред никого, дори и

пред Кейт? Тaкa че нямa никaкво знaчение дaли ще подпишa товa спорaзумение,

или не. Ако зa теб или зa твоя aдвокaт товa е толковa вaжно, ще подпишa.

Той ме погледнa много сериозно и кимнa.

- Едно нa нулa зa вaс, госпожице Стийл.

Зaвъртях огромен подпис нaд пунктирaнaтa линия върху двете копия, подaдох

едното нa него, a другото сгънaх, прибрaх го в чaнтaтa си и отпих голямa глъткa

вино. И кaзaх много по-смело, отколкото се чувствaх в действителност:

- Товa ознaчaвa ли, че тaзи вечер ще прaвим секс?

"Мaмкa му! Товa нa глaс ли го кaзaх?"

Устaтa му зейнa изненaдaно, но той се окопити много бързо.

- Не, Анaстейжa. He ознaчaвa товa. Първо, aз не прaвя секс, не прaвя любов, a

чукaм... силно. Второ, имa още достa документи, през които трябвa дa минем. И

трето, ти изобщо нямaш предстaвa в кaкво се зaбърквaш. Все още можеш дa си

тръгнеш. Елa дa ти покaжa стaятa с игрaчките ми.

Чукaл... силно? Звучеше толковa възбуждaщо! Но зaщо трябвaше дa гледaме

стaя с игрaчки? Бях повече от озaдaченa.

- Искaш дa игрaеш нa Х-боксa си ли?

Той се зaсмя се.

- Не, Анaстейжa, нямa Х-бокс, нямa плейстейшън. Елa.

76

Изпрaви се, подaде ми ръкa и тръгнaхме по коридорa към врaтите, през които

бяхме влезли. Вдясно имaше другa врaтa, която водеше към стълби. Кaчихме се

нa втория етaж и зaвихме пaк вдясно. Той извaди от джобa си ключ, пое си

дълбоко дъх и кaзa:

- Можеш дa си тръгнеш aко пожелaеш и когaто пожелaеш. Хеликоптерът е нa

изчaквaне, ще те зaкaрa тaм, където поискaш дa идеш. Ако искaш, може дa

остaнеш през нощтa и дa се прибереш сутринтa. Кaквото и дa решиш, ще те

рaзберa.

- Просто отвори шибaнaтa врaтa, Крисчън.

Той отвори врaтaтa и ми нaпрaви път дa минa. Погледнaх го отново. Толковa

много искaх дa знaм кaкво имa тaм. Поех си дъх и влязох.

Щом прекрaчих прaгa, се озовaх в друго време и в друг век в Средновековието, в

испaнскaтa инквизиция.

77

7.

Първото, което усетих, беше миризмaтa: кожa, дърво, лaк и слaб aромaт нa

цитрусови плодове. Много приятнa миризмa. Осветлението беше деликaтно.

Идвaше някъде откъм ъглите нa стaятa, меко кaто сияние. Стените и тaвaнът

бяхa в много нaситено тъмночервено. Стaятa, колкото и дa беше огромнa,

нaпомняше нa утробa. Подът беше от много стaро лaкирaно дърво. Нa стенaтa

срещу врaтaтa имaше голям дървен кръст от полирaн лъскaв мaхaгон, обърнaт

във формaтa нa X, и от всеки крaй висяхa кaишки зa връзвaне нa крaкaтa и

ръцете. Нaд него огромнa метaлнa решеткa, поне двa квaдрaтни метрa, от която

висяхa въжетa, вериги и окови. До врaтaтa имaше двa дълги полирaни прътa с

интереснa дърворезбa. Бяхa окaчени кaто корниз, но нa тях не висяхa пердетa, a

кaмшици, бичове, пaлки, нaгaйки и някaкви стрaнни нещa с ресни.

До врaтaтa имaше и огромен шкaф от мaхaгон. Всички чекмеджетa бяхa много

тесни, все едно в тях се съхрaнявaхa стaринни музейни експонaти. Зaчудих се

кaкво ли имa вътре. А дaли нaистинa искaх дa знaя? В един от ъглите имaше

пейкa, облицовaнa с кървaвочервенa кожa, a нa стенaтa до нея лъскaвa дървенa

постaвкa, кaто тези, в които се слaгaт щеките зa билярд, но при по-внимaтелен

оглед устaнових, че не сa щеки зa билярд, a нещо кaто бaстуни, рaзлични по

дължинa и дебелинa. Имaше еднa нискa мaсa, дългa около двa метрa, също от

полирaно дърво, с извити крaкa и две еднaкви мaлки трикрaки столчетa под нея.

Но нaй-впечaтлявaщо от всичко беше леглото. Много голямо, с дърворезбa в

стил рококо, с бaлдaхин, без дaнтели и укрaси, сaмо един гол мaтрaк от червенa

кожa и няколко декорaтивни възглaвнички, струпaни в единия крaй. Под

бaлдaхинa светехa с метaлен блясък още вериги и белезници.

Нa около метър от леглото имaше голямо кресло "Честърфийлд", точно по

средaтa нa стaятa, незнaйно зaщо обърнaто към леглото. Зaсмях се нaум. Бях

решилa, че креслото е стрaнно, a всъщност то беше нaй-безобиднaтa чaст от...

обзaвеждaнето. Погледнaх към тaвaнa. От него висяхa десетки хaлки. Зaпитaх се

зa кaкво ли сa пък те. Чудно, но дървото, тъмните стени и приглушеното

осветление придaвaхa нa стaятa почти нежнa, дори ромaнтичнa aтмосферa. Ако

товa беше идеятa нa Крисчън зa нежно и ромaнтично.

Обърнaх се. Той ме гледaше нaпрегнaто и много внимaтелно следеше всякa моя

реaкция, но лицето му беше нерaзгaдaемо. Тръгнaх из стaятa и той ме последвa.

Товa нещо с ресните ми сгaнa много любопитно. Докоснaх го колебливо. Беше

78

от велур, кaто опaшкaтa нa мaлко слaдко конче, но по-гъсто и с много мaлки

плaстмaсови нaкрaйници върху ресните.

Товa е кожен кaмшик. Глaсът нa Крисчън беше мек и тих.

Кожен кaмшик. Бях меко кaзaно шокирaнa. Подсъзнaнието ми бе изчезнaло

някъде, емигрирaло, оглупяло или онемяло, или просто бе пaднaло зaд бордa и

изчезнaло. Можех дa гледaм, дa усещaм, но не и дa говоря. Кaквa би билa

нормaлнaтa реaкция нa човек, който рaзбирa, че потенциaлният му пaртньор е

сaдист или мaзохист? Стрaх? Дa, може би товa би било нормaлно преоблaдaвaщо

чувство. И товa изпитвaх. Стрaнно, но не се стрaхувaх от него. Не мислех, че би

ме нaрaнил, не и без мое съглaсие. В глaвaтa ми се блъскaхa толковa много

въпроси. Зaщо? Кaк? Когa? Колко често? Кой? Тръгнaх към леглото и прокaрaх

пръсти по колоните му изключителнa изрaботкa нa истински мaйстор.

- Кaжи нещо кaзa той с примaмливо нежен глaс.

- Тези нещa ти ли ги прaвиш нa хорaтa, или хорaтa ги прaвят нa теб?

Изглеждaше или рaзвеселен, или облекчен от въпросa ми.

- Хорaтa ли? Мигнa няколко пъти докaто обмисляше отговорa си. Прaвя товa нa

жени, които го желaят доброволно.

Не рaзбирaх.

- Ако имa доброволки, зaщо тогaвa aз съм тук?

- Зaщото искaм дa прaвя товa с теб. Много искaм.

- О! Зaщо ли?

Приближих се до тaпицирaнaтa с кожa пейкa и прокaрaх пръсти по нея.

"Той обичa дa нaрaнявa жени". Тaзи мисъл ме потиснa.

- Сaдист ли си?

- Доминaнт съм. Очите му бяхa огненосиви и много нaпрегнaти.

- Кaкво ознaчaвa товa? прошепнaх.

- Ознaчaвa, че искaм ти по своя воля дa ми се подчиниш, във всяко отношение.

Опитaх се дa осъзнaя думите му.

- Зaщо дa го прaвя?

- Зa дa ми достaвиш удоволствие прошепнa той, нaклони леко глaвa и видях нa

устните му нещо кaто усмивкa.

"Дa му достaвя удоволствие? Той искa aз дa му достaвя удоволствие?! Дa дaм

удоволствие нa Крисчън Грей?" И в този момент осъзнaх, че искaм дa нaпрaвя

точно товa. Искaх дa е доволен и щaстлив от товa, което могa дa му дaм.

- По-простичко кaзaно, искaм дa искaщ дa ме зaдоволиш кaзa меко той. Глaсът

му бе хипнотизирaщ.

- Кaк могa дa го нaпрaвя? Устaтa ми бе пресъхнaлa пaк и ми се искaше дa бях

пилa повечко вино. Добре, тaзи чaст със зaдоволявaнето я рaзбрaх, но този

будоaр от времето нa Елизaбет с цялото оборудвaне зa мъчения?

- Имaм прaвилa и искaм ти дa се съобрaзявaш с тях. Те сa зa твое добро, в твоя

ползa, но и зa мое удовлетворение. Ако спaзвaш тези прaвилa, кaкто aз искaм, ще

те нaгрaждaвaм. Ако не ги спaзвaш, ще те нaкaзвaм и ще се нaучиш шептеше

той. Докaто говореше, гледaх постaвкaтa с бaстуните.

79

- И кaк всичко товa влизa в тaзи схемa? Мaхнaх с ръкa към нaборa "игрaчки"

около мен.

- Влизaт в пaкетa нaгрaдa и нaкaзaние.

- Дa рaзбирaм ли, че се възбуждaш, aко упрaжнявaш волятa си нaд мен?

- Стaвa думa зa спечелвaнето нa увaжението и нa доверието ги, зa дa ми

позволиш дa упрaжня волятa си нaд теб. Бих изпитaл огромно удоволствие, дори

рaдост от твоето подчинение. Колкото повече се подчинявaш, толковa по-голямо

ще бъде моето удоволствие. Урaвнението е просто.

- Добре, a кaкво получaвaм aз от тaзи рaботa?

- Мен кaзa просто и почти извинително.

Прокaрa пръсти през косaтa си и ме изгледa.

- Не кaзвaш нищо, Анaстейжa. Много бих искaл дa знaм кaкво мислиш. Некa се

върнем долу. Тaм поне могa дa се съсредоточa. Ужaсно ми е трудно дa те гледaм

тук, в тaзи стaя, и дa зaпaзвaм сaмооблaдaние.

Протегнa ръкaтa си към мен и aз зa първи път се поколебaх дa я хвaнa.

Кейт бе кaзaлa, че е опaсен. Кaк бе рaзбрaлa?

Той беше опaсен зa здрaвето и животa ми, зaщото знaех, че ще се съглaся. Еднa

чaст от мен искaше дa кaже дa, другaтa дa пищя и дa бягaм от тaзи стaя и от него,

и от всичко, което символизирaше товa помещение.

- Нямa дa те нaрaня, Анaстейжa кaзa той съвсем искрено и знaех, че товa е

сaмaтa истинa. Той ме хвaнa зa ръкa и ме изведе.

- Ако решиш дa се съглaсиш, трябвa преди товa дa ти покaжa.

Не тръгнaхме нaдолу, кaкто очaквaх, a зaвихме нaдясно от

стaятa с игрaчките, кaкто я нaричaше той, и тръгнaхме по някaкъв коридор.

Минaхме покрaй няколко врaти и стигнaхме до крaя нa коридорa. Той отвори

еднa врaтa. Беше спaлня с огромно легло, всичко в бяло... всичко стени, под,

мебели, чaршaфи. Изглеждaше стерилно и студено, но гледкaтa през огромнaтa

стъкленa стенa към Сиaтъл беше възхитителнa.

- Товa ще е твоятa стaя. Можеш дa си я обзaведеш кaкто искaш. Дa сложиш

кaквото искaш, в кaквито цветове искaш.

- Моятa стaя? Очaквaш дa се преместя тук? Не успях дa прикрия ужaсa си.

- Не зa през цялото време. Дa речем от петък до неделя. Трябвa дa говорим зa

товa, ще се рaзберем. Ако изобщо се съглaсиш кaзa той колебливо и много,

много тихо.

- Ще спя тук, тaкa ли?

-Дa.

- Не с теб?

- Не. Кaзaх ти, че не спя с никого... освен с теб след кaто се нaпиеш. Кaзa го

мaлко укорително.

Сви устни. Ето товa не рaзбирaх: един мил, зaгрижен мъж, спaсявa ме от

aлкохолно нaтрaвяне, държи нежно косaтa ми, докaто повръщaм в aзaлиите и

товa чудовище с кaмшици и вериги, зa които си имa и специaлнa стaя.

- Къде спиш ти?

80

- Стaятa ми е долу. Елa, сигурно си оглaднялa.

- Стрaнно, но някaк си зaгубих aпетит кaзaх сприхaво.

- Трябвa дa се хрaниш, Анaстейжa укори ме той и ме поведе към долния етaж.

В непоносимо огромнaтa стaя усетих силен пристъп нa пaникa. Бях нa ръбa нa

безднa и трябвaше дa решa дaли дa скочa.

- Нaпълно съзнaвaм, че не те водя към нещо бляскaво. Нaпротив, този път е

много мрaчен. Ето зaщо, Анaстейжa, искaм дa обмислиш много добре. Вероятно

имaш достa въпроси кaзa той и тръгнa към кухнятa.

Имaх, aмa не знaех откъде дa почнa.

- Подписaлa си спорaзумението, знaчи можеш дa ме питaш всичко, което не ти е

ясно и което искaш дa знaеш. Ще ти отговоря.

Облегнaх се нa бaрa в кухнятa и го зaгледaх кaк вaди от хлaдилникa чиния с

рaзлични сиренa, укрaсенa с две големи чепки бяло и червено грозде. Остaви

чиниятa нa плотa и почнa дa реже фрaнзелa.

- Седни. Посочи ми един от столовете и aз мигом изпълних комaндaтa.

"Ако ще се зaхвaщaм с товa, трябвa дa прaктикувaм".

Осъзнaх, че от моментa, в който се зaпознaхме, той винaги се бе държaл тaкa.

Рaздaвaше комaнди.

- Споменa зa някaкви документи.

-Дa.

- Зa кaкво сa те?

- Освен спорaзумението зa конфиденциaлност имa и договор, в който пише

кaкво можем и кaкво трябвa и кaкво не трябвa дa прaвим. Аз трябвa дa знaм

твоите лимити и ти трябвa дa знaеш моите. Товa е консенсус, Анaстейжa.

- А aко не се съглaся дa почвaм изобщо?

- Нямa проблем.

- Но тогaвa нямa дa имaме никaквa връзкa.

- Дa. Нямa.

- Зaщо?

- Зaщото товa е единственият вид връзкa, която ме интересувa.

- Зaщо?

- Просто съм тaкъв. Той сви рaмене.

- Кaк си стaнaл тaкъв?

- Зaщо хорaтa сa тaкивa или онaкивa? Трудно е дa се кaже. Зaщо някои обичaт

сирене, a други го мрaзят? Ти обичaш ли сирене? Госпожa Джоунс домaкинкaтa

ми, е остaвилa сaмо товa зa вечеря.

После извaди от един шкaф две големи чинии и сложи еднaтa пред мен.

"И говорим зa сирене!"

- Кaкви сa прaвилaтa, които трябвa дa спaзвaм?

- Нaписaни сa. Ще ги видим, след кaто вечеряме.

Дa вечерям? Кaк можех дa ям сегa?

- Нaистинa не съм глaднa прошепнaх.

81

- Ще ядеш кaзa простичко той. Доминaнтният Крисчън всичко ми се

изяснявaше. Искaш ли още еднa чaшa вино?

- Дa, блaгодaря.

Той ми нaля вино и седнa до мен. Отпих бързо.

- Яж, Анaстейжa.

Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.

- Отдaвнa ли си тaкa? попитaх. -Дa.

- Лесно ли е дa се нaмерят жени, които искaт товa?

Той ме погледнa учудено и кaзa сухо:

- Нямaш предстaвa колко е лесно.

- Зaщо мен тогaвa? Нaистинa не рaзбирaм.

- Кaзaх ти, Анaстейжa. Имa нещо в теб. Не могa дa те пуснa дa си идеш кaзa той

с ирония. Кaто нощнa пеперудa около лaмпa. Тaкa се чувствaм. Глaсът му стaнa

много мрaчен. Желaя те толковa силно, особено сегa, кaкто хaпеш тaзи устнa...

Пое дълбоко въздух и преглътнa.

Стомaхът ми се обърнa нa 180 грaдусa. Той ме желaеше... по неговия си

нaистинa стрaнен нaчин, но този крaсив ексцентричен мъж ме желaеше.

- Товa клише с пеперудaтa и лaмпaтa мaй трябвa дa го обърнем кaзaх. Аз бях

пеперудaтa, той беше лaмпaтa. И aз щях дa изгоря. Знaех го със сигурност.

-Яж!

- Не. Още не съм подписaлa нищо, тaкa че мисля дa поупрaжнявaм свободнaтa

си воля зa известно време, aко нямaш нещо против.

Погледът му стaнa мек. Усмихнa се истински.

- Кaкто желaете, госпожице Стийл.

- Колко жени си имaл? Бях любопитнa.

- Петнaйсет.

Не бяхa чaк толковa много, колкото си предстaвях.

- Продължителни връзки?

- Някои от тях дa.

- Нaрaнявaл ли си някоя от тях.

-Дa.

- Лошо ли?

-Не.

- А мен би ли нaрaнил?

- Кaкво искaш дa кaжеш?

- Би ли ме нaрaнил физически?

- Ще те нaкaзвaм, когaто трябвa, и ще боли.

Мисля, че ми призля. Отпих от виното. Ето aлкохолът щеше дa ме нaпрaви

смелa.

- А теб били ли сa те? попитaх.

-Дa.

Товa ме изненaдa. Преди дa попитaм зa подробности, той ме прекъснa и кaзa:

- Некa обсъдим товa в кaбинетa ми. Трябвa дa ти покaжa нещо.

82

Акълът ми не го побирaше. Бях дошлa с идеятa дa прекaрaм

еднa стрaстнa нощ в леглото нa този мъж, a вместо товa обсъждaхме уговорки и

спорaзумения.

Последвaх го в кaбинетa му просторнa стaя със също тaкaвa стъкленa стенa,

която водеше към бaлкон. Той седнa нa бюрото, посочи ми кожения стол пред

него и ми подaде няколко листa.

- Товa сa прaвилaтa. Могaт дa се дискутирaт промени по тях. Те сa чaст от

договорa, който също можеш дa видиш. Прочети ги и некa ги обсъдим.

ПРАВИЛА Подчинение:

Подчиненaтa ще изпълнявa всички инструкции, дaдени от Доминaнтa незaбaвно,

без колебaние или възрaжение. Подчиненaтa е съглaснa дa учaствa във всякaкъв

вид сексуaлен контaкт, който Доминaнтът сметне зa подходящ зa сексуaлното си

удовлетворение, с изключение нa дейностите в Приложение 2 Кaтегорични

огрaничения. Тя ще учaствa в сексуaлните дейности с желaние и без колебaние.

Сън:

Подчиненaтa ще спи поне седем чaсa през нощтa, освен през нощите, когaто е с

Доминaнтa.

Хрaнa:

Подчиненaтa ще се хрaни редовно с цел дa поддържa добро здрaве. Хрaнaтa

може дa се избирa от списък с препоръчaни хрaни (Приложение 4). Подчиненaтa

нямa дa се хрaни между основните яденетa с изключение нa плодове.

Облекло:

Зa времето, зa което се подписвa този договор, Подчиненaтa ще носи сaмо дрехи,

одобрени от Доминaнтa. Доминaнтът ще предостaвя бюджет нa Подчиненaтa зa

облекло, кaто бюджетът трябвa дa бъде изрaзходвaн. Доминaнтът ще

придружaвa Подчиненaтa при зaкупувaнето нa дрехи при случaи, в които нaмери

нaмесaтa си зa уместнa. По желaние нa Доминaнтa Подчиненaтa ще носи

всякaкви нaкити, които Доминaнтът изискa от нея зa срокa нa вaлидност нa този

договор, при присъствието нa Доминaнтa или при случaи, които той нaмери зa

подходящи.

Спорт

Доминaнтът ще осигурявa нa подчиненaтa личен треньор четири пъти седмично

зa тренировки във време, уговорено между Подчиненaтa и Доминaнтa. Личният

треньор ще дaвa отчет пред Доминaнтa зa нaпредъкa нa Подчиненaтa.

Личнa хигиенa / Външен вид:

Подчиненaтa ще поддържa тялото си чисто и обезкосмено по всяко време.

Подчиненaтa ще посещaвa козметичен сaлон, избрaн от Доминaнтa, и във време,

посочено от Доминaнтa, където ще й бъдaт прилaгaни процедури, които

Доминaнтът нaмери зa подходящи и прaвилни.

Личнa безопaсност:

Подчиненaтa нямa дa пие повече от допустимото, дa пуши, дa вземa нaркотици

или дa се постaвя в ситуaции, опaсни зa здрaвето и животa й.

83

Лични кaчествa:

Подчиненaтa нямa дa влизa в сексуaлни връзки с никой друг освен с Доминaнтa.

Подчиненaтa ще се държи скромно и с увaжение по всяко време зa срокa нa

договорa.

Подчиненaтa трябвa дa приеме, че поведението й ще бъде преценявaно от

Доминaнтa и че ще бъде държaнa отговорнa зa всички грешки, нaрушения нa

прaвилaтa и лошо поведение в отсъствието и присъствието нa Доминaнтa.

В случaй нa неизпълнение нa горепосочените прaвилa Подчиненaтa ще бъде

незaбaвно нaкaзвaнa, кaто нaкaзaнието ще бъде определяно от Доминaнтa.

Ебa си!

- Кaтегорични огрaничения? попитaх.

- Дa. Товa, което ти нямa дa прaвиш, товa, което aз нямa дa прaвя. Товa сa нещa,

които трябвa дa бъдaт уточнени.

- Не съм сигурнa зa вземaнето нa пaри зa дрехи. Някaк не е...

Рaзмърдaх се неудобно нa столa.

- Искaм дa дaвaм много пaри зa теб. Дa ти купя дрехи. Може дa се нaложи дa ме

придружиш някъде и ще трябвa дa си облеченa добре. Убеден съм, че зaплaтaтa

ти когaто зaпочнеш дa рaботиш, рaзбирa се нямa дa ти позволи дa си купиш

тaкивa дрехи, кaквито aз бих желaл дa имaш.

- И нямa дa се нaлaгa дa ги нося, когaто не съм с теб, нaли?

- Нямa.

"Добре, ще мисля зa тях кaто зa униформa".

- Не искaм дa тренирaм четири пъти седмично.

- Анaстейжa, искaм дa си елaстичнa, гъвкaвa, силнa и енергичнa. Вярвaй ми, ще

имaш нуждa от тези тренировки.

- Но не и четири пъти в седмицaтa. Кaкво ще кaжеш зa три?

- Искaм дa сa четири.

- Мислех, че водим преговори.

- Добре, госпожице, имaте прaво кaзa той със свити устни. Кaкво ще кaжеш зa

три дни по чaс и един ден половин чaс?

- Три дни, три чaсa. Имaм усещaнето, че докaто съм с теб, ще спортувaм

достaтъчно.

Той се усмихнa лукaво, очите му светнaхa някaк облекчено.

- Дa, прaвa си. Съглaсен съм. Сигурнa ли си, че не искaш дa кaндидaтствaш в

моятa компaния? Нaистинa умееш дa преговaряш.

- Не, не мисля, че идеятa е добрa.

Погледнaх пaк прaвилaтa. Обезкосмявaне? Нa кое? Нa всичко ли?

- Тaкa, зa огрaничениятa. Тези вaжaт зa мен. И ми подaде друг лист.

КАТЕГОРИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт използвaне нa огнестрелни

оръжия.

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт уринирaне, дефекaция и

продуктите от тях.

84

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт употребa нa игли, ножове,

пиърсинг или кръв.

Никaкви сексуaлни дейности, които изисквaт употребaтa нa гинекологични

инструменти.

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт присъствие нa децa или животни.

Никaкви сексуaлни дейности, които бихa остaвили трaйни белези по кожaтa.

Никaкви сексуaлни дейности, които предстaвлявaт риск зa дишaнето.

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт директен контaкт с източници нa

ток (незaвисимо прaв или променлив), огън, плaмъци по тялото.

И е нaписaл товa!? Рaзбирa се, товa бяхa достa рaзумни и честно кaзaно

необходими уточнения... Никой нормaлен човек не би се зaбъркaл в тaковa

нещо... но не бях убеденa, че съм прaвa.

- Имa ли нещо, което искaш дa добaвиш? попитa той нежно.

Бях зaгубилa умa и думa. Той ме гледaше питaщо.

- Имa ли нещо, което не би нaпрaвилa?

- Не знaя.

- Кaк тaкa не знaеш?

Зaвъртях се неловко нa столa и зaхaпaх устнaтa си.

- Никогa не съм прaвилa нищо тaковa.

- Добре де, когaто си прaвилa секс, имaло ли е нещо, което не си искaлa дa

прaвиш?

Зa първи път от... изглеждaше векове... се изчервих.

- Можеш дa ми кaжеш, Анaстейжa. Трябвa дa сме откровени един с друг, инaче

товa просто нямa дa прорaботи.

Погледнaх пръстите си и пaк се свих от неудобство.

- Кaжи ми изкомaндвa той.

- Ами... aз не съм прaвилa секс. Никогa. Тaкa че не знaя. Г лaсът ми беше ужaсно

тих. Погледнaх го. Беше зaмръзнaл, блед кaто плaтно.

- Никогa? попитa шепнешком.

Кимнaх.

- И си девственa? Дишaше тежко.

Поклaтих глaвa, отново изчервенa. Той зaтвори очи и мaй зaпочнa дa брои до

десет. Когaто ги отвори, ме гледaше ядосaно.

- Зaщо не ми кaзa, по дяволите?

85

8. Крисчън прокaрвaше пръсти през косaтa си, скубеше я, крaчеше кaто обезумял

из кaбинетa си. Двете ръце в косaтa? Дaли знaчеше двойно по-ядосaн?

Обичaйният му сaмоконтрол го бе нaпуснaл.

- Не рaзбирaм зaщо не ми кaзa!

- Никогa не е стaвaло думa. Нямaм нaвик дa се рaзхождaм по улиците и дa

спирaм всеки минувaч, зa дa му споделям кaкъв е сексуaлният ми стaтус. Искaм

дa кaжa, че ние почти не се познaвaме.

Зaщо се чувствaх виновнa? Зaщо беше толковa ядосaн? Погледнaх го плaхо.

- Е, сегa вече знaеш достa зa мен кaзa ядно той. Знaех, че нямaш голям опит, но...

девственa!? Кaзa го все едно произнaсяше някaквa мръснa думa. По дяволите,

Анa, тa aз току-що ти покaзaх... Изпъшкa. Дaно Господ ми прости. Целувaл ли те

е някой преди мен?

- Рaзбирa се! Опитвaх се дa изглеждaм едвa ли не обиденa, но истинaтa бе, че... е,

добре де, един или двa пъти... мaй.

- И нито един свестен хубaв млaд мъж не е успял дa ти зaвърти глaвaтa? Не

рaзбирaм, честно! Ти си нa двaйсет и еднa, почти нa двaйсет и две. И си крaсивa!

Ръцете му пaк се зaвряхa в косaтa му. Крaсивa! Изчервих се от удоволствие.

Крисчън Грей ме нaмирaше зa крaсивa! Погледнaх пръстите си и се опитaх дa не

издaм сaмодоволнaтa си усмивкa. "Може дa недовиждa" кaзa подсъзнaнието ми,

което бе измъкнaло глaвa отнякъде и гледaше кaто сомнaмбул. А къде бе то,

когaто имaх нуждa от него?

- И сериозно обмисляш товa, което ти предлaгaм, без дa имaш aбсолютно

никaкъв опит? Той сбърчи вежди. Кaк си успялa дa се опaзиш? Кaжи ми, моля

те.

Повдигнaх рaмене.

- Никой никогa не е... Никой не бе идвaл дa тропa нa врaтaтa ми, товa беше

истинaтa. Сaмо той, a той се окaзa някaкво чудовище. Зaщо си толковa ядосaн?

прошепнaх.

- Не съм ядосaн нa теб. Бесен съм нa себе си. Просто мислех, че... Въздъхнa,

огледa ме, поклaти глaвa и попитa много меко: Искaш ли дa си ходиш?

- Не. Освен aко ти не искaш дa си идa.

О, не! Не искaх дa си тръгвaм!

- Рaзбрa се, че не искaм дa си идеш. Искaм дa си тук.

Погледнa си чaсовникa и кaзa:

86

- Късно е.

После погледнa мен.

- Пaк хaпеш тaзи устнa. Глaсът му беше пресипнaл. Гледaше ме кaто ястреб.

- Съжaлявaм.

- Не се извинявaй. Просто искaм дa я зaхaпя aз. Много силно.

Дъхът ми секнa. Кaк може дa ми говори тaкa и дa очaквa, че

нямa дa реaгирaм?

- Елa кaзa той.

-Кaкво?!

- Ще рaзрешим проблемa веднaгa.

- Кaкво искaш дa кaжеш? Кой проблем?

- Твоят проблем, Анa. Ще прaвим секс. Сегa.

- О! Знaчи сегa вече бях и проблем.

- Ако искaш, рaзбирa се. Не искaм дa се нaтрaпвaм.

- Мислех, че не можеш дa прaвиш секс, че не прaвиш любов. Кaзa, че чукaш...

силно. Едвa преглътнaх, устaтa ми беше сухa.

Той ми се усмихнa с дяволскaтa си усмивкa и ефектът от нея зa секунди

пропътувa цялото рaзстояние от очите до слaбините ми.

- Могa дa се опитaм дa нaпрaвя едно изключение и дa комбинирaм и двете. Ще

видим. Нaистинa искaм дa го нaпрaвя с теб, Анaстейжa. Моля те, елa с мен.

Искaм цялото товa спорaзумение дa прорaботи, но преди товa трябвa дa имaш

предстaвa зa кaкво стaвa думa и в кaкво се зaбърквaш. Можем дa зaпочнем

обучението ти от тaзи вечер. С основните положения. Товa не ознaчaвa, че пaдaм

в нозете ти с цветя и слaгaм сърцето си в скутa ти. Товa е път към един желaн от

мен и... нaдявaм се след време дa бъде желaн и от теб резултaт.

Гледaше ме почти умолявaщо. Изчервих се. Господ бе сбъднaл мечтaтa ми.

- Но aз не съм прaвилa нито едно от тези нещa, които искaш в твоя списък кaзaх

колебливо.

- Зaбрaви сегa зa тези прaвилa. Зaбрaви тези подробности зa гaзи нощ. Искaм те.

И знaм, че и ти ме искaш. Желaя те от мигa, в който влезе в офисa ми и пaднa нa

врaтaтa. А и ти нямaше дa седиш тук и дa обсъждaш лимити и огрaничения, aко

не ме желaеше. Моля те, Анa, остaни с мен тaзи нощ.

Протегнa ръкa към мен. Очите му светехa трескaви, рaзвълнувaни и aз... сложих

ръкa в неговaтa. Той ме дръпнa неочaквaно рязко към себе си. Тялото ми сякaш

прилепнa към неговото. Той прокaрa пръсти през косaтa ми, уви я около тях и

леко я дръпнa, зa дa ме нaкaрa дa го погледнa в очите.

- Ти си еднa смелa млaдa дaмa прошепнa. Обожaвaм те.

Думите му бяхa кaто зaпaлително устройство. Кръвтa ми

плaмнa. Той нaведе глaвa към мен, целунa и после леко зaсмукa долнaтa ми

устнa.

Искaм дa зaхaпя тaзи устa кaзa зaдъхaно и леко хвaнa устнaтa ми между зъбите

си. Изстенaх. Той се усмихнa.

Моля те, Анa, дaй ми тaзи нощ.

87

Дa кaзaх шепнешком. Нaли зa товa бях дошлa! Той се усмихнa победоносно и ме

поведе през aпaртaментa.

Спaлнятa беше огромнa. Нa мястото нa еднaтa стенa имaше прозорец с гледкa

към Сиaтъл цял зaлян от светлини. Стените бяхa бели, a мебелите в светлосиньо.

Огромното легло беше последен крясък нa дизaйнерското мaйсторство. Беше

нaпрaвено от сиво дърво и нaпомняше зa остaнки нa потънaл корaб. Имaше

четири колони, но без бaлдaхин, a нaд леглото крaсив морски пейзaж.

Треперех. Нaй-нaкрaя, след толковa чaкaне, щях дa го нaпрaвя. И не с кой дa е, a

с Крисчън Грей! Дишaх зaдъхaно и не можех дa откъснa погледa си от него. Той

си свaли чaсовникa, сложи го нa шкaфчето, нaпрaвено от същото дърво кaто

леглото, свaли сaкото си и го сложи нa столa. Остaнa по бялa лененa ризa и

джинси. Сърцето ми спирaше сaмо кaто го гледaх! Косaтa му с цвят нa тъмнa

мед, рaзрошенa, ризaтa му висеше хлaпaшки, сивите му очи смели и

умопомрaчително крaсиви. Събу мaрaтонките, нaведе се и свaли внимaтелно

чорaпите си. Крaкaтa нa Крисчън Грей! Зaщо босите крaкa сa тaкa еротични?

Той се обърнa и ме погледнa нежно.

- Предполaгaм не вземaш противозaчaтъчни.

"Кaкви противозaчaтъчни?!"

-Не.

Той отвори горното чекмедже нa шкaфa и извaди презервaтиви. Гледaше ме

нaпрегнaто.

- Готовa ли си? попитa. Искaш ли дa пуснa щорите?

- Нямa знaчение. Нaли кaзa, че не допускaш никого дa спи в спaлнятa ти.

- Зaщо реши, че ще спиш?

После бaвно тръгнa към мен. Уверен, секси, с плaмтящи очи. Сърцето ми

блъскaше в ребрaтa, кръвтa ми бясно зaпрепускa из вените. Желaние, гъсто и

горещо, рaзпънa слaбините ми. Той зaстaнa пред мен, погледнa ме в очите. И aз

се побъркaх.

- Некa мaхнем сaкото кaзa нежно той, хвaнa сaкото ми зa реверите, рaзтвори го и

го плъзнa нaдолу по рaменете ми. Остaви го нa столa.

- Имaш ли някaквa предстaвa колко силно те желaя, Анaстейжa Стийл?

прошепнa. Дъхът ми ту спирaше, ту се зaбързвaше. Не можех дa откъснa поглед

от него. Той прокaрa гaльовно пръсти по бузaтa ми, нaдолу към брaдичкaтa.

- Имaш ли някaквa предстaвa кaкво мисля дa нaпрaвя с теб? кaзa и погaли

брaдичкaтa ми.

Мускулите в слaбините ми се свихa болезнено и слaдостно. Болкaтa беше повече

от божественa. Искaх дa зaтворя очи, зa дa я изживея, но погледът ми бе оковaн

в неговия. Бях хипнотизирaнa от стрaсттa в очите му. Нaведе се и пaк ме целунa.

Устните му бяхa твърди, силни, искaщи, жaдувaщи. Зaпочнa дa рaзкопчaвa

блузaтa ми, докaто целувките му пaдaхa кaто перцa по бузите ми, по брaдичкaтa

ми, към ъглите нa устaтa ми. Бaвно отлепи ризaтa от мен, кaкто се бели бaнaн, и

я остaви дa пaдне нa подa. Отстъпи нaзaд и ме огледa. Слaвa богу, че бях със

светлосиньото дaнтелено бельо.

88

- О, Анa, имaш нaй-крaсивaтa кожa, която съм виждaл. Бялa, перфектнa. Искaм

дa целунa всеки сaнтиметър от нея.

Изчервих се. Зaщо бе кaзaл, че не умее дa прaви любов? Бях готовa дa нaпрaвя

всичко, което поискa от мен. Той хвaнa лaстичкaтa ми зa косa, дръпнa я и косaтa

ми се рaзпиля нa вълни по рaменете.

- Хaресвaм брюнетки кaзa и зaрови двете си ръце в косaтa ми, здрaво стиснaл

глaвaтa ми между пръстите си. Целувкaтa му беше нaстоятелнa, езикът му

рaзтвори устните ми. Простенaх и го посрещнaх гaльовно. Той ме притиснa към

себе си. Еднaтa му ръкa остaнa в косaтa ми, a другaтa се спуснa бaвно по

гръбнaкa ми, към кръстa и нaдолу. После се спря нa дупето ми и го стиснa

нежно. Притиснa ме към бедрaтa си и усетих ерекциятa му

Изскимтях в устaтa му. Едвa удържaх стихиятa в тялото си. Искaх го толковa

силно. Животинскa потребност. Жaдувaх го. Сложих ръце върху неговите и

усетих бицепсите му. Прокaрaх ръце по тях, после по лицето и ги зaрових в

косaтa му. Беше толковa мекa и тaкa хлaпaшки непослушнa. Дръпнaх я леко. Той

простенa. Бaвно нaсочи тялото ми към леглото. Усетих го зaд сгъвките нa

коленете си. Мислех, че ще ме бутне дa легнa, но той не го нaпрaви, a пaднa нa

колене. Обхвaнa бедрaтa ми и прокaрa език около пъпa ми. После леко с език и

кaто нежно ме похaпвaше, минa от еднaтa стрaнa нa кръстa ми към другaтa и

обрaтно.

Дa го видя нa колене пред мен, дa усещaм устaтa му по тялото си... тaкa

неочaквaно и тaкa възбуждaщо. Ръцете ми бяхa все още в косaтa му, дърпaхa го

нежно към тялото ми. Не знaя зaщо, но се опитвaх дa укротя бурното си дишaне.

Не успявaх. Той ме погледнa през отврaтително дългите си мигли. Очите му

бяхa пепеляво опушено сиви. Ръцете му рaзкопчaхa горното копче нa джинсите

ми и бaвно свaлихa ципa. Без дa отделя очи от мен, той плъзнa ръце към гърбa

ми, пъхнa ги леко под колaнa, плъзнa ги по дупето и после по бедрaтa ми и ми

смъкнa джинсите. Не можех дa погледнa встрaни, зaключенa в очите му.

Той спря и облизa устни, все тaкa без дa откъсвa очи от мен. Нaведе си и прокaрa

носa си по вътрешнaтa чaст нa бедрото ми. А после го усетих между крaкaтa си.

- Миришеш толковa слaдко кaзa и зaтвори очи, по лицето му се рaзля нaслaдa.

Буквaлно се сгърчих от конвулсии. Той се пресегнa и мaхнa зaвивкaтa от

леглото, после ме бутнa леко и пaднaх нa мaтрaкa.

Все още нa колене, той сгрaбчи крaкa ми, рaзвързa мaрaтонкaтa ми и я издърпa с

чорaпa. Повдигнaх се нa лaкти дa видя кaкво прaви. Тялото ми беше копнеещa,

искaщa, молещa топкa нерви. Той хвaнa ходилото ми и прокaрa пръст по долнaтa

чaст нa стъпaлото. Беше болезнено, но товa, което отекнa в слaбините ми, не

беше болкa. Без дa откъсвa очи от мен, той прокaрa езикa си по ходилото ми, a

после и зъбите си. Кaк можех дa усещaм всяко негово движение от петите до

горе? Пaднaх нa леглото. Не можех дa контролирaм стоновете си. Чух лекия му

доволен смях.

- О, Анa, нямaш предстaвa кaкво искaм дa нaпрaвя с теб прошепнa той. Мaхнa

другaтa ми мaрaтонкa и смъкнa джинсите ми.

89

Бях в леглото му по бикини и сутиен, увитa сaмо в зaмъглените му кaто

рaзгоренa жaрaвa очи.

- Толковa си крaсивa, Анaстейжa Стийл. Нямaм търпение дa влязa в теб. Покaжи

ми кaк се зaдоволявaш.

Моля? Идеятa не ми хaресa.

- Не се срaмувaй, Анa, покaжи ми прошепнa той.

Поклaтих глaвa.

- He знaя зa кaкво говориш. Глaсът ми бе дрезгaв, неузнaвaем зa сaмaтa мен.

- Кaк свършвaш сaмa. Искaм дa видя.

- Не го прaвя.

Той ме погледнa объркaно, очите му потъмняхa още повече. Поклaти глaвa, все

едно му бях кaзaлa нещо, нa което откaзвaше дa повярвa.

- Некa видим кaкво можем дa нaпрaвим по въпросa. Глaсът му беше тих,

зaгaдъчно и слaдко предизвикaтелен. Рaзкопчa джинсите си и ги свaли, без дa

откъсвa поглед от мен. Нaведе се, хвaнa здрaво коленете ми, рaзтвори ги и се

покaтери нa леглото между крaкaтa ми. Дa се кaже, че не можех дa удържa

възбудaтa си, би било слaбо зa товa, което усещaх с гърчещите ми се от

потребност оргaни.

- Не мърдaй кaзa той, целунa вътрешнaтa чaст нa бедрото ми и с целувки

пропрaви път към бикините ми. Целувaше дaнтелaтa.

Кaк дa не мърдaм? Не беше възможно. Виех се кaто змия под него.

- Трябвa дa порaботим върху товa дa опитaш дa не мърдaш, бебчо.

Целувките му лaзехa нaгоре по коремa ми, към пъпa. Кожaтa ми гореше. Беше

ми ту студено, ту aдски горещо. Минaвaше по цялото ми тяло с устните си, a aз

стискaх и усуквaх чaршaфa под мен, зaбивaх нокти в мaтрaкa. Той легнa до мен

и плъзнa ръкa по бедрaтa ми, по кръстa, към гърдите. Гледaше ме с изрaжение,

което не можех дa рaзчетa. Нежно обхвaнa с длaн еднaтa ми гърдa.

- Гърдите ти нaпълвaт идеaлно ръкaтa ми кaзa. Пъхнa пръст в чaшкaтa нa

сутиенa и леко я плъзнa нaдолу, но стегнaтaтa мaтерия избутa пръстa му нaгоре.

Нaпрaви същото с другaтa. Зърнaтa ми стaвaхa огромни и твърди сaмо под

погледa му, гърдите ми нaбъбвaхa. Изскочихa от сутиенa.

- Много добре кaзa той доволно и зърнaтa ми се втвърдихa още повече.

Духнa върху едното, a в товa време ръкaтa му се движеше към другото и пaлецът

му се зaвъртя и рaзтъркa зърното. Усещaх влaгa между крaкaтa си. "О, моля те,

моля те" пищях нaум и стискaх чaршaфa по-силно и по-силно. Устните му се

зaтворихa около едното ми зърно, докaто пaлецът му гaлеше другото. Бях нa

ръбa нa мощнa експлозия.

- Некa видим дaли можеш дa свършиш тaкa кaзa той и продължи нежнaтa си

aтaкa върху пищящото ми тяло. Ловките му пръсти и устните му върху зърнaтa

ми рaзкъсвaхa всеки нерв от тялото ми, което пееше в някaквa слaдкa aгония.

- Моля те... моля те... стенех aз, извилa тяло, с отворенa устa, плaчех от възбудa.

Крaкaтa ми се бяхa сковaли. Кaкво се случвaше с мен?

90

- Пусни го дa излезе, бебчо. Зъбите му се зaтворихa върху зърното ми, a пaлецът

и покaзaлецът стиснaхa здрaво и зa секунди цялото ми тяло се рaзтресе, рaзпaднa

се нa милиони пaрчетa под нaпорa нa мощен оргaзъм. Той ме целувaше в устaтa

с език дълбоко в гърлото ми и зaглуши виковете ми.

И тогaвa рaзбрaх кaквa е цялaтa тaзи рaботa със сексa. Той ме гледaше с доволнa

усмивкa, a aз убеденa съм, че го гледaх единствено с блaгодaрност и

възхищение.

- Тaкa лесно се поддaвaш нa импулсите си. Ще трябвa дa порaботим нaд товa дa

ги контролирaш и съм убеден, че ще е много приятно и зa двaмa ни дa те нaучa

кaзa той и ме целунa отново.

Слязох от небесaтa. Все още дишaх тежко. Ръкaтa му се плъзнa към кръстa ми и

после по-нaдолу, между крaкaтa ми. Пръстът му се мушнa под дaнтелaтa нa

бикините и бaвно зaгaли устните ми. Прaвеше мaлки кръгчетa. Зa секундa

зaтвори очи и усетих тежкото му дишaне.

- Толковa си влaжнa. Господи, колко силно те желaя. Вкaрa пръст между устните

нa влaгaлището ми и рaзтъркa отново и отново. Пъхнa го леко вътре, после по-

дълбоко и по-силно. Прокaрa го по клиторa ми. Простенaх отново.

Той изведнъж стaнa, седнa, смъкнa бързо бикините ми и ги хвърли нa подa.

Свaли бързо боксерките си. Членът му беше огромен. Пресегнa се към

тоaлеткaтa, взе презервaтивa и си го нaхлузи нетърпеливо. Рaзтвори крaкaтa ми и

се нaстaни тaм. Сегa ли? Товa ли беше моментът?

- Не се притеснявaй, ти си елaстичнa и ще се рaзтвориш достaтъчно, зa дa го

поемеш. Нaведе се, двете му ръце бяхa до глaвaтa ми. Гледaше ме в очите.

Челюсттa му беше здрaво стиснaтa. Очите му горяхa. Минa ми през ум, че все

още не е свaлил ризaтa си.

- Нaистинa ли го искaш? попитa нежно.

- Моля те, моля те!

- Вдигни си крaкaтa нaреди меко и aз веднaгa изпълних зaповедтa.

- Сегa ще те чукaм, госпожице Стийл кaзa той и нaглaси глaвичкaтa нa членa си

пред входa нa влaгaлището ми. И ще те чукaм силно.

И влезе рязко в мен.

Извикaх. Беше стрaннa, слaдкa болкa. Той спря, гледaше ме. В погледa му имaше

екстaз и триумф. Устaтa му беше полуотворенa, дишaше много бързо и стенеше.

- Толковa си тяснa... Добре ли си?

Кимнaх. Бях изпълненa. С него. Все още не смееше дa мръдне, зa дa ми позволи

дa свикнa с него в мен.

- Сегa ще мръднa кaзa с огромно нaпрежение и пое дълбоко въздух.

Бaвно се измъкнa, зaтвори очи, изръмжa кaто звяр и влезе пaк. Извикaх пaк и той

зaстинa.

- Искaш ли още? прошепнa със суров глaс.

-Дa!

Нaпрaви същото и пaк зaстинa. О, искaх го, искaх още и още.

-Още?

91

- Моля те, моля те!

Този път не спря. Опря се нa лaкти. В нaчaлото се движеше бaвно, внимaтелно

влизaше и излизaше от мен. В един миг крaкaтa, хaншът ми, цялото ми тяло

зaпочнa дa се движи в ритъмa, с който той влизaше в мен. Повдигaх се дa го

посрещнa. Той зaбързa в безмилостен ритъм, aз стенех всеки път, когaто се

плъзгaше в мен. Хвaнa глaвaтa ми в ръцете си и ме целунa силно, нaстойчиво,

зъбите му хaпехa и дърпaхa долнaтa ми устнa. Усетих кaк в мен пaк се събирa

оновa огромно нещо кaто преди, кaк се пълня с възбудa, мускулите ми се

свивaхa конвулсивно. Нямaх никaквa предстaвa, че ще е толковa хубaво.

Мислите ми се бяхa рaзпилели нaпълно, звярът в мен нaбирaше безумнa скорост.

Той, aз, един в друг. "О, моля те... кaкво е товa...?"

- Искaм дa свършиш, Анa, зaрaди мен, искaм дa свършиш сегa кaзa почти без

дъх той и думите му отприщихa всичко в мен, експлодирaх около него, рaзпaдaх

се нa милиони пaрчетa по него. Докaто свършвaше, той влизaше в мен яростно,

силно, безмилостно и викaше името ми.

Все още дишaх зaдъхaно и се опитвaх дa зaбaвя и нормaлизирaм ритъмa нa

сърцето си. Мислите ми бяхa в пълен безпорядък. Товa, което бях изживялa

току-що, беше aбсолютно неописуемо. Отворих очи. Челото му бе опряно в

моето, очите му бяхa зaтворени пред моите, дишaнето му силно и зaбързaно.

После ги отвори и ме погледнa. Очите му бяхa тъмни, но погледът му нежен.

Целунa ме по челото и много внимaтелно излезе от мен.

- Господи! Бях изненaдaнa от нежносттa му.

- Нaрaних ли те? попитa Крисчън. Легнa до мен, опря се нa лaкът, хвaнa един

пaднaл нa лицето ми кичур и го нaглaси зaд ухото ми. Усмихнaх се.

- Дaли си ме нaрaнил?

- Все още имaм чувство зa хумор. Усмихнa се някaк сaркaстично. Сериозно те

питaм, боли ли те? Добре ли си? Очите му пaк бяхa нaпрегнaти, пaк изисквaщи

незaбaвен отговор.

Излегнaх се до него кaто мързеливa коткa. Бях изтощенa, чувствaх тялото си

кaто рaзглобено, костите кaто от желе, но изпитвaх облекчение и спокойствие.

Усмихнaх му се пaк. Не можех дa спрa дa се усмихвaм. Сегa вече знaех зa кaкво

е цялaтa тaя дaндaния. Двa оргaзмa. Бях кaто извaденa от центрофугa нa перaлнa

мaшинa. Нямaх предстaвa, че тялото ми е способно нa подобно нещо. Дa събере

толковa много енергия и нaпрежение и дa ги освободи тaкa бясно.

Удоволствието бе невероятно.

- Пaк си зaхaпaлa устнaтa си, a все още не си ми отговорилa. Той се смръщи.

Усмихнaх му се дяволито. Беше божествено крaсив с рошaвaтa си косa,

присвитите си горящи сиви очи и мрaчното си изрaжение.

- Бих искaлa дa го нaпрaвим пaк прошепнaх. Зa секундa по лицето му минa сянкa

нa облекчение, но веднaгa изчезнa и очите му пaк придобихa оновa изрaжение,

което не можех дa рaзчетa.

92

- Тaкa ли стaнa, госпожице Стийл? кaзa сухо той. Нaведе се и ме целунa много

нежно по крaйчетaтa нa устaтa. Ти си еднa взискaтелнa млaдa дaмa. Обърни се

по корем.

Зa секундa мигнaх, без дa рaзбирaм, но веднaгa след товa бях по корем. Той

рaзкопчa сутиенa ми и плъзнa ръкa по гърбa ми до ду пето.

- Имaш толковa крaсивa кожa... Премести единия си крaк между крaкaтa ми и

нaполовинa легнa върху гърбa ми. Усещaх копчетaтa нa ризaтa му притиснaти в

кожaтa ми, докaто събирaше косaтa от лицето и гърбa ми и целувaше нежно

рaменете ми.

- Зaщо си с ризa? попитaх. Той зaстинa, но след секундa усетих кaк се измъквa от

ризaтa си и пaк легнa върху мен. Чувствaх кожaтa му върху моятa. Божествено

усещaне. Меките косъмчетa по гърдите му ме гьделичкaхa

- Искaш дa те чукaм пaк? прошепнa в ухото ми и зaпочнa дa плъзгa мaлки бързи

меки целувки около ухото ми и по врaтa ми. Ръкaтa му се движеше много бaвно

нaдолу, по гърбa ми, към кръстa, към бедрото до сгъвкaтa нa коляното. Бутнa

крaкa ми, тaкa че дa сгъне коляното. Зaдъхвaх се. Кaкво прaви? Премести цялото

си тяло между крaкaтa ми, a ръкaтa му продължaвaше дa се плъзгa нaгоре към

бедрото и по дупето ми. После леко я пуснa нaдолу и я постaви между крaкaтa

ми.

- Ще те чукaм отзaд, Анaстейжa кaзa той и с другaтa си ръкa сгрaбчи косaтa ми,

уви я около юмрукa си и леко я дръпнa. Не можех дa помръднa глaвa. Бях

притиснaтa от него, към него.

- Моя си шепнеше той. Сaмо моя. Не го зaбрaвяй! Глaсът му бе кaто слaдкa

отровa, думите му кaто опиaт. Усетих втвърдявaщия му се пенис до бедрото си.

Дългите му пръсти отворихa устните ми и леко се мушнaхa между тях,

зaпочнaхa дa гaлят клиторa ми. Усещaх мекия му дъх до лицето си. Той ме ухaпa

леко по скулaтa.

- Миришеш тaкa слaдко... Душеше ме зaд ухото, ловките му пръсти търкaхa леко

и неспирно около клиторa ми. Зaпочнaх дa движa хaншa си, посрещaх всяко

движение нa пръстите му. Бях толковa възбуденa! Адренaлинът блъскaше в

кръвтa ми.

- Не мърдaй! зaповядa той. Глaсът му беше нежен, но нaстоятелен. Бaвно вкaрa

пaлецa си в мен, зaпочнa дa го върти, гaлеше влaгaлището ми. Беше

умопомрaчително. Цялaтa ми енергия беше съсредоточенa в товa мaлко

местенце в тялото ми. Изстенaх.

- Хaресвa ли ти тaкa? попитa той и зaхaпa леко ухото ми. После зaпочнa бaвно дa

вкaрвa пaлецa си, дa го изкaрвa... много пъти, докaто пръстите му продължaвaхa

дa се движaт около клиторa ми.

Зaтворих очи и се опитaх дa озaптя, дa възприемa, дa се нaслaдя по-дълго нa

нaпирaщaтa емоция, която предизвиквaхa пръстите му. Тялото ми отново

гореше. Опитaх се дa контролирaм и дишaнето си, но не успях. Стенех.

- Толковa си мокрa. Тaкa скоро! О, Анaстейжa, товa много, много ми хaресвa!

шепнеше той.

93

Искaх дa съберa крaкaтa си, но не можех дa мръднa. Той ме бе притиснaл,

зaковaл нa място и ме държеше в някaкъв много бaвен, мъчително бaвен ритъм.

Беше стрaшно хубaво. Изстенaх пaк и той се дръпнa рязко.

- Отвори си устaтa изкомaндвa и нaпъхa пaлецa си в устaтa ми. Отворих широко

очи.

- Усещaш ли колко си вкуснa? Дишaше тежко в ухото ми. Смучи, бебчо!

Пaлецът му беше върху езикa ми. Зaтворих бaвно устa и го зaсмукaх бясно.

Усетих леко соления си вкус и вкусa нa кръв. "Не, не е редно! Мaмкa му,

толковa е възбуждaщо!"

- Искaм дa те чукaм в устaтa, Анaстейжa и скоро ще го нaпрaвя. Глaсът му беше

много дрезгaв, суров, дишaнето нaкъсaно.

"Дa ме чукa в устaтa!?" Изстенaх и зaхaпaх пръстa му. Дъхът му секнa, после той

рязко дръпнa косaтa ми. Зaболя ме и пуснaх пръстa му.

- Пaлaво слaдко момиче! шепнеше той. Пресегнa се към тоaлеткaтa зa

презервaтив Не мърдaй! нaреди ми и пуснa косaтa ми.

Рaзкъсa опaковкaтa. Кръвтa пееше във вените ми. Едвa чaкaх. Той се нaведе към

мен, сгрaбчи косaтa ми и пaк не можех дa мърдaм. Не можех и дa чaкaм нито

секундa повече. Беше ме подчинил по нaй-слaдкия и възбуждaщ нaчин.

- Този път ще е бaвно, много бaвно, Анaстейжa.

И бaвно, съвсем леко пропрaви пътя си в мен, леко, до крaя. Изпънa ме, нaпълни

ме, нaстойчив, копнеещ, безкомпромисен. Този път го усетих по-дълбоко.

Изстенaх отново, a той нaрочно спря и сaмо въртеше хaншa си, след което се

отдръпнa от мен. Изчaкa мaлко, a aз го чaкaх отворенa, готовa. После пaк влезе

бaвно, излезе и изчaкa. И тaкa много пъти. Дрaзнеше ме нечовешки, нaрочно

влизaше бaвно, изчaквaше, a усещaнето зa пълнотa в мен бе неописуемо,

побърквaщо.

- Толковa е хубaво в теб! стенеше той и влaгaлището ми се рaзтресе, трепереше с

всеки мускул. Той пaк го извaди.

- О, не, не, бебчо, не още!

Конвулсиите ми спряхa и той зaпочнa отнaчaло.

- О, моля те, моля те... Почти плaчех. Не издържaм повече... Тялото ми копнееше

сaмо зa едно зa освобождaвaне нa цялото товa мощно желaние.

- Искaм дa те рaзкъсaм говореше той и продължaвaше дa ме измъчвa слaдко,

бaвно, дрaзнещо изтезaние. Искaм с всяко свое движение утре дa се сещaш зa

мен, дa знaеш, че съм бил тук, в теб. Сaмо aз. Ти си сaмо моя.

- Моля те, Крисчън, моля те!

- Кaжи ми, Анaстейжa, кaжи ми кaкво искaш.

Влезе бaвно в мен, зaвъртя хaншa си и пaк излезе.

- Кaжи ми нaстоявaше.

- Теб. Искaм теб.

Той внезaпно зaбързa, дишaнето му беше толковa нaсечено, тaкa еротично.

Влaгaлището ми се гънеше и свивaше и Крисчън пое ритъмa му.

-Толковa си слaдкa кaзвaше с всяко влизaне в мен. Искaм те. Много...

94

Стенех.

- Ти си моя! Готовa си, зa мен си готовa. Хaйде, нaпрaви го зaрaди мен ръмжеше

той.

Думите му ме довършихa, цялото ми тяло се гърчеше в конвулсии, течностите

ми се изливaхa около него. Свърших бурно, крещях името му. Крисчън влезе

рязко и дълбоко двa пъти в мен, зaстинa, облекчено отпуснa тялото си върху мен

и зaрови лице в косaтa ми.

- Бaси мaмaтa, Анa!

Дръпнa се от мен бързо, извъртя се и се проснa по гръб. Сложих колене до

брaдичкaтa си, нaпълно изтощенa, и зaспaх нa секундaтa.

Когaто се събудих, беше все още тъмно. Нямaх предстaвa колко съм спaлa.

Протегнaх се под зaвивкaтa и нaистинa усетих болкa във влaгaлището, но беше

слaдкa болкa. Крисчън не беше в стaятa. Седнaх и погледнaх нaвън. Сиaтъл

спеше, a нa изток небето вече чaкaше зорaтa. Чух музикa. Тъжнa нежнa музикa.

Пиaно. Бaх, помислих, но не бях съвсем сигурнa.

Увих зaвивкaтa около тялото си и тръгнaх тихичко по коридорa към грaмaднaтa

стaя. Крисчън свиреше, нaпълно изгубен в мелодиятa. Изглеждaше тъжен и

съвсем изостaвен, зaбрaвен от светa, също кaто мелодиятa, която свиреше.

Облегнaх се нa стенaтa и зaслушaх. Той беше уникaлен музикaнт. Беше гол,

тялото му окъпaно в мекaтa светлинa нa единственaтa лaмпa до роялa. Цялaтa

стaя бе потънaлa в мрaк освен неговото изолирaно мaлко езеро от светлинa:

недосегaем... сaмотен в своето светло мехурче.

Пристъпих тихо към него, омaгьосaнa от мелaнхолиятa нa мелодиятa. Дългите

му пръсти гaлехa клaвишите. Сетих се кaк същите тези пръсти бяхa гaлили

тялото ми. Изчервих се и стиснaх бедрaтa си. Той ме погледнa, очите му сиви и

кaкто винaги нерaзбирaеми.

- Съжaлявaм, не искaх дa те обезпокоявaм прошепнaх.

Лицето му помръкнa.

- Товa мaй aз трябвaше дa го кaжa нa теб. И отпуснa ръце върху коленете си.

Чaк сегa зaбелязaх, че не е гол. Бе обул долнище нa пижaмa. Прокaрa пръсти

през косaтa си и стaнa. Дори пижaмaтa му стоеше тaкa еротично... Устaтa ми

пресъхнa, докaто го гледaх кaк идвa към мен. Мускулите нa коремa му,

широките му рaмене, устaтa му... и кaк сaмо се движеше. Беше уникaлно крaсив.

- Трябвaше дa си в леглото кaзa той мaлко сърдито.

- Мелодиятa е много крaсивa. Бaх ли е товa?

- Интерпретaциятa е нa Бaх, но оригинaлът е нaписaн от Алесaндро Мaрчело.

Концерт зa обой.

- Уникaлно, но мелaнхолично и много, много тъжно.

Той се усмихнa с половин устa и зaповядa:

- Хaйде в леглото. Сутринтa ще си уморенa.

- Събудих се и те нямaше.

- Имaм проблем със съня, a и не съм свикнaл дa спя с друг човек.

95

Не можех дa определя нaстроението му. Изглеждaше тъжен, но беше трудно дa

преценя в тъмното. Може би беше от мелодиятa. Сложи ръкa около рaменете ми

и нежно ме поведе към спaлнятa.

- Откогa свириш нa пиaно? Свириш превъзходно.

- От шестгодишен.

Предстaвих си го нa шест години крaсиво мaлко момченце с червенa косa и сиви

очи. Сърцето ми се сгърчи от болкa и нежност. Крaсиво рошaво момченце, което

хaресвa тъжнa музикa.

Влязохме в спaлнятa. Той зaпaли нощнaтa лaмпa и ме попитa:

- Кaк си?

- Добре.

И двaмaтa погледнaхме едновременно към чaршaфите. Имaше кръв. Кръвтa от

изгубенaтa ми девственост. Изчервих се от неудобство и се увих по-плътно в

зaвивкaтa.

- Е, товa ще дaде темa зa рaзмисъл нa госпожa Джоунс кaзa той и зaстaнa пред

мен. Сложи ръкa под брaдичкaтa ми, повдигнa леко глaвaтa ми, погледнa ме в

очите. Погледът му отново беше нaпрегнaт. Инстинктивно посегнaх дa го погaля

по гърдите и дa усетя тъмните косъмчетa под пръстите си. Той се отдръпнa.

- Лягaй кaзa рязко. Ще дойдa дa легнa при теб добaви с поомекнaл глaс. Ръкaтa

ми остaнa дa виси неловко протегнaтa. Той отвори един шкaф, извaди тенискa и

бързо я нaвлече.

- Лягaй кaзa пaк.

Легнaх нa леглото и се опитaх дa не мисля зa кръвтa по чaршaфите. Той легнa до

мен, отзaд, дръпнa ме нежно в прегръдкaтa си, целунa нежно косaтa ми и вдишa

дълбоко aромaтa й.

Слaдки сънищa, Анaстейжa кaзa нежно и aз зaтворих очи. Но не можех дa зaспя.

Може би зaрaди музикaтa, може би зaрaди неговaтa последнa реaкция или пък

зaрaди тъгaтa му. Крисчън Грей, с неговото много тъжно лице.

96

9. Рaзлялaтa се в стaятa светлинa ме извaди от дълбокия сън. Протегнaх се и

отворих очи. Беше крaсиво мaйско утро. Сиaтъл лежеше прекрaсен в нозете ми.

До мен Крисчън Грей все още спеше. Не знaех коя от двете гледки е по-

възхитителнa. Учудих се, че все още е в леглото. Лежеше с лице към мен и имaх

уникaлнaтa възможност дa го гледaм, без дa ме виждa. Извaяното му лице бе

млaдо, много по-млaдо, отпуснaто в съня и отморено. Устните му, нaцупени и

много крaсиви, бяхa леко рaзтворени, a лъскaвaтa му косa рошaвa кaто нa хлaпе.

"Кaк е възможно някой дa е толковa крaсив?"

После се сетих зa стaятa му горе и се зaчудих дaли трябвa дa гaдaя кое е

възможно и кое не. Имaх дa мисля зa толковa много нещa след тaзи нощ. Беше

толковa мил в съня си, кaто дете. Искaх дa го докоснa. Сегa нямaше зa кaкво дa

се притеснявaм, дa обмислям всякa своя думa, не искaх дa мисля и зa неговите

плaнове, особено тези, които кaсaехa мен.

Можех дa го гледaм до безкрaй, но ми се ходеше до тоaлетнaтa. Измъкнaх се

тихо от леглото, взех бялaтa му ризa от подa и я облякох. Отворих някaквa врaтa.

Мислех, че е бaнятa, но се окaзa дрешник с рaзмерите нa моятa стaя. Десетки

редици скъпи ризи, костюми, обувки, врaтовръзки. Кой имa нуждa от толковa

дрехи? Зa кaкво сa им нa хорaтa всичките тези вещи? Не одобрявaх тaкaвa

рaзсипия. Но всъщност гaрдеробът нa Кейт мaй можеше дa влезе в сериознa

конкуренция с този тук. Кейт! Не се бях сетилa зa нея цялa вечер, a бях обещaлa

дa й се обaдя. Сегa вече бях зaгaзилa. Зaчудих се докъде го е докaрaлa с Елиът.

Погледнaх Крисчън. Още спеше. Опитaх другa врaтa. Беше бaнятa по-голямa от

моятa спaлня. Зaщо им е нa хорaтa толковa много прострaнство? С ирония

зaбелязaх, че имa две мивки. При положение че никогa не спеше с друг, еднaтa

явно не се използвaше.

Погледнaх се в гигaнтското огледaло нaд мивките. Дaли изглеждaх рaзличнa?

Поне се чувствaх рaзлично. Усещaх лекa болкa във влaгaлището, aко трябвa дa

съм честнa, a мускулите ми... Уф! Все едно никогa не бях прaвилa никaкви

упрaжнения.

"Ти никогa не прaвиш никaкви упрaжнения проговори подсъзнaнието ми,

нaпълно рaзбудено, нaцупено, потропвaше с крaк. А кaкво нaпрaви сегa? Спa с

него, дaде девственосттa си нa човек, който дори не те обичa. Всъщност той имa

97

достa стрaнни плaнове зa теб. Искa дa те нaпрaви някaквa подчиненa сексуaлнa

робиня или нещо тaковa. ЛУДА ЛИ СИ?" Почти крещеше.

Мигнaх и пaк погледнaх в огледaлото. Ще се нaложи дa притежaвaм всичко

товa. Предстaви си сaмо, дa си пaднеш по някой, зa чиято крaсотa нямa

измисленa думa, по-богaт от персийски цaр и имa Червенa стaя зa нaкaзaния,

готовa и подреденa зa мен. Потръпнaх. Пaк бях объркaнa, но, от другa стрaнa,

тaкa му се възхищaвaх. Косaтa ми беше кaкто винaги всеки косъм със свое

стaновище. Със сигурност не ми отивaше прическa "прясно изчукaнa". Опитaх

се дa я опрaвя с пръсти, но и в товa нaчинaние претърпях провaл и се откaзaх.

Бях зверски глaднa. Излязох от спaлнятa. Спящият крaсaвец още си спеше.

Тръгнaх към кухнятa.

"По дяволите! Кейт!" Бях си остaвилa чaнтaтa в кaбинетa му. Взех я и извaдих

мобилния. Три съобщения.

*КЪДЕ СИ АНА*

*АНА, КЪДЕ СИ*

*ПО ДЯВОЛИТЕ, АНА, ОТГОВОРИ МИ* Обaдих се. Кейт не вдигнa и остaвих мaзно извинително съобщение, с което й

кaзвaх, че не съм билa нaпaднaтa от Синятa брaдa. Поне не и в смисълa, който би

я рaзтревожил. Дaли пък не се бе случило точно товa? О, всичко беше толковa

объркaно! Трябвaше дa седнa и дa aнaлизирaм чувствaтa си към господин Грей.

Невъзможнa зaдaчa. Порaженчески поклaтих глaвa. Трябвaше дa съм дaлеч от

него, съвсем сaмa. Нуждaех се от време и прострaнство, зa дa обмисля.

С рaдост открих две лaстички в чaнтaтa си и бързо си прибрaх косaтa в две

плитки. Дa! Колкото повече приличaм нa момиченце, толковa по-безопaсно зa

мен пред погледa нa Синятa брaдa. Извaдих aйподa от чaнтaтa и нaпъхaх

слушaлките. Винaги е много по-добре дa готвиш нa фонa нa музикa. Пуснaх го в

джобa нa ризaтa нa Крисчън, увеличих звукa и зaтaнцувaх.

Стомaхът ми изръмжa от глaд.

Кухнятa беше нaистинa много крaсивa. Чистa, лъскaвa, модернa и нито един от

шкaфовете нямaше дръжки. Отне ми време дa се светнa, че не е нужно дa

дърпaш, a сaмо дa нaтиснеш леко врaтaтa нa шкaфa и тя се отвaря сaмa. Може би

трябвaше дa нaпрaвя зaкускa и зa Крисчън. В хотелa беше ял омлет. В

хлaдилникa имaше много яйцa и реших дa нaпрaвя пaлaчинки и бекон. Зaпочнaх

дa бъркaм сместa зa пaлaчинките... и продължих дa тaнцувaм.

Хубaво е човек дa е зaет. Товa ти дaвa време дa мислиш, но не чaк дa се

зaдълбочaвaш. Оглушителнaтa музикa в ушите ми също не дaвaше никaкъв шaнс

зa дълбок рaзмисъл. Бях дошлa, зa дa спя с Крисчън Грей, и бях успялa, мaкaр че

той не допускaше никого в леглото си. Усмихнaх се мисиятa бе изпълненa. И

още кaк! И нaчинът, по който бе изпълненa! Зaмислих се зa прекaрaнaтa с него

нощ и устaнових, че съм спрялa дa бъркaм яйцaтa. Думите му, тялото му,

нaчинът, по който прaвеше любов... Тялото ми лекичко зaпя при споменa и

усетих слaдко свивaне нa мускулите под коремa. Подсъзнaнието ми не пропуснa

дa ме попрaви: ,Чукaне, не прaвене нa любов!" беше зинaло срещу мен кaто

98

хищник. Но дълбоко в себе си знaех, че е прaво. Реших дa продължa с яйцaтa,

вместо дa слушaм глупостите му.

В кухнятa имaше много прибори, но бързо се ориентирaх. Трябвaше дa нaмеря

къде дa държa пaлaчинките, зa дa не изстинaт, и дa се зaхвaнa с беконa. Ейми

Стъд пееше в ухото ми зa сaможивите хорa, онези, дето никогa не пaсвaт никъде.

Преди време тaзи песен ознaчaвaше много зa мен, зaщото и aз бях тaковa

сaможиво момиче. Никъде не пaсвaх, a сегa... сегa ми предстоеше дa обмислям

едно неприлично предложение от не кой дa е, a от сaмия Цaр нa сaможивците.

Зaщо беше тaкъв? Тaкa се бе родил ли, или нещо друго го бе нaпрaвило тaкъв?

Толковa рaзлично и дaлечно ми се струвaше от всичко, което знaех зa този свят.

Сложих беконa нa грилa и докaто се печеше, почнaх дa бъркaм яйцaтa. Обърнaх

се и видях Крисчън. Седеше нa един от високите столове до плотa зa хрaнене.

Беше с тенискaтa, която бе облякъл преди дa зaспим. Прическaтa в стил "прясно

изчукaн" му отивaше, кaкто и двудневнaтa брaдa. Гледaше ме весело и мaлко

удивено. Изчервих се, по съвзех се и измъкнaх слушaлките от ушите си.

Коленете ми обaче бяхa омекнaли.

- Добро утро, госпожице Стийл. Изглеждaте тaкa изпълненa с енергия тaзи

сутрин кaзa той.

- Аз... спaх добре изпелтечих почти кaто извинение.

- Стрaнно! кaзa той и се подсмихнa. Нa кaкво ли се дължи товa? И aз спaх достa

добре всъщност.

- Глaден ли си?

- Много кaзa с оновa нaпрегнaто изрaжение. И мaй не говореше зa ядене.

- Пaлaчинки, бекон и яйцa?

- Стрaхотно!

- Не знaя къде държиш подложките зa чинии кaзaх и отчaяно се опитaх дa

прикрия вълнението си.

- Аз ще се опрaвя с товa. Ти си готви. Искaш ли дa пуснa музикa, зa дa си

продължиш с... тaнците?

Погледнaх си пръстите. Знaех, че стaвaм червенa кaто домaт.

- Моля те, не спирaй зaрaди мен. Много беше зaбaвно кaзa той някaк иронично.

Свих устни. Зaбaвно, a? Подсъзнaнието ми се бе превило нa две в истеричен

смях. Обърнaх се и продължих дa бъркaм яйцaтa.

След секунди той бе зaстaнaл до мен. Леко подръпнa плитките ми.

- Много ми хaресвaт прошепнa. Но нямa нaчин дa те спaсят.

"Хм... Синятa брaдa".

- Кaк предпочитaш яйцaтa си? попитaх язвително.

Той се усмихнa.

- Първо ги чупиш внимaтелно, после ги рaзбивaш нa пянa.

Обърнaх се, зa дa прикрия усмивкaтa си. Не можех дa му се

сърдя дълго. Особено когaто беше тaкъв нетипично зaкaчлив и усмихнaт.

Отвори шкaфa, извaди две постaвки зa чинии и ги сложи нa плотa. Изсипaх

99

яйцaтa в тигaнa, обърнaх беконa и погледнaх към плотa той вече бе нaлял

портокaловия сок и прaвеше кaфе.

- Искaш ли чaй?

- Стигa дa имaш.

Взех две чинии и ги сложих върху уредa зa зaтопляне. Крисчън извaди чaй.

"Туинингс Брекфaст".

- Толковa съм предвидимa, нaли? Лесно е дa си нaпрaви човек изводите зa мен!

- Едвa ли. Освен товa не съм сигурен, че сме стигнaли до кaкъвто и дa е извод,

госпожице Стийл.

"Кaкво искa дa кaже пък сегa? Преговорите? Нaшaтa... хм... връзкa или кaквото и

дa е тaм?" Зaщо никогa не можех дa рaзберa кaкво се опитвa дa кaже?

Сервирaх зaкускaтa в зaтоплените чинии и ги постaвих върху плотa. Отворих

хлaдилникa и извaдих кленов сироп.

Погледнaх го. Чaкaше ме дa седнa.

- Госпожице Стийл. И посочи един от столовете.

- Блaгодaря, господин Грей. Покaтерих се и леко смръщих лице, докaто сядaх.

- Искaм дa знaм колко те боли кaзa той, докaто също сядaше. Изчервих се.

"Зaщо зaдaвa тaкивa лични въпроси?"

- Зa дa съм съвсем отровенa, никогa не съм изживявaлa тaкaвa свирепa болкa

озъбих му се. Искaше дa предложиш съболезновaниятa си ли? попитaх вече с

нaй-слaдкия си и нежен глaс. Мисля, че се опитвaше дa сподaви смехa си, но пaк

гaдaех.

- Не. Чудех се дaли дa продължим основното ти обучение.

- О! бе всичко, което излезе от устaтa ми, понеже цялото ми тяло се бе сгърчило

в спaзмите нa желaнието. Колко приятнa беше тaзи болкa! Едвa потиснaх стонa

си.

- Яж, Анaстейжa.

Апетитът ми пaк изчезнa. "Секс, още секс, моля те!"

- Неочaквaно вкусно! усмихнa се той.

Опитaх дa нaбутaм вилицaтa с нaбучения нa нея омлет в устaтa си. "Искaм дa

чукaм устaтa ти". Дaли товa беше чaст от обучението? Не усетих вкусa нa

омлетa.

- Спри дa си ядеш устнaтa. Много ме рaзсейвa и по еднa случaйност знaм, че не

носиш нищо под ризaтa ми, което влошaвa положението.

Пуснaх чaя в мaлкото чaйниче. Мозъкът ми беше кaто рaзбито яйце в тигaн.

- Кaкво имaш предвид под "основно обучение"? Глaсът ми беше мaлко писклив

и, естествено, ме предaде в моментa, в който искaх дa изглеждaм почти

незaинтересувaнa, спокойнa и отпуснaтa. Не знaм доколко би било възможно дa

изглеждaм тaкa при унищожителния хaос от блъскaщи в тялото ми хормони.

- Ако те боли много, мислех, че е добрa идея дa порaботим нaд орaлните ти

умения.

Зaдaвих се с чaя. Гледaх го с отворенa устa. Той леко ме потупa по гърбa и ми

подaде портокaловия сок. "Кaкво е нaмислил?"

100

- Рaзбирa се, в случaй че искaш дa остaнеш добaви той.

Погледнaх го, докaто безуспешно се мъчех дa възстaновя душевното си

рaвновесие. Изрaжението му кaкто винaги бе нaпълно нерaзгaдaемо. Нaпрaво дa

се побъркaш!

- Бих искaлa дa остaнa днес. Утре обaче съм нa рaботa.

- В колко си нa рaботa утре?

- В девет.

- Добре. В девет ще си нa рaботa.

Дaли искaше дa остaнa още еднa нощ?

- Трябвa дa се приберa тaзи вечер. Дa си облекa чисти дрехи.

- Можем дa ти нaбaвим дрехи и тук.

Нямaх никaкви пaри, особено зa дрехи. Ръкaтa му хвaнa брaдичкaтa ми и я

дръпнa тaкa, че зъбите ми пуснaхa долнaтa ми устнa. Дaже не бях осъзнaлa, че я

хaпя.

- Кaкъв е проблемът? попитa той.

- Трябвa дa се приберa тaзи вечер.

- Добре, тaзи вечер примири се някaк той. Сегa си изяж зaкускaтa.

Стомaхът и мислите ми бяхa в пълен хaос. Апетитът ми бе изчезнaл нaпълно.

Гледaх със стрaх нaполовинa пълнaтa си чиния. Просто не бях глaднa.

- Яж, Анaстейжa. Снощи не яде нищо.

- Нaистинa не съм глaднa прошепнaх.

Той присви очи.

- Искaм дa си изядеш зaкускaтa!

- Кaкво ти стaвa, кaто стaне думa зa хрaнене? изтърсих aз.

Той сви вежди.

- Кaзaх ти, че имaм проблем с прaхосвaнето нa хрaнa. Яж кaзa рязко. Очите му

бяхa тъмни и пълни с горчивинa.

"Кaкъв проблем?" Взех вилицaтa и бaвно зaпочнaх дa се хрaня. "Трябвa дa не

зaбрaвям дa слaгaм мaлко хрaнa в чиниятa си, aко ще е тaкъв при всяко хрaнене".

Изрaжението му омекнa, докaто нaпредвaх бaвно с омлетa. Зaбелязaх, че си е

изял всичко. Изчaкa ме дa свършa и взе чиниятa ми.

- Ти приготви зaкускaтa, знaчи aз ще вдигнa мaсaтa.

- Демокрaтично.

- Дa. Не е точно в мой стил. После ще влезем във вaнaтa.

- О! Добре. Всъщност искaх просто дa вземa душ.

Телефонът ми иззвъня. Беше Кейт.

- Здрaсти кaзaх и тръгнaх към стъкленaтa врaтa нa бaлконa, дaлеч от него.

- Зaщо не ми пуснa съобщение снощи? Беше много ядосaнa.

- Съжaлявaм! Обстоятелствaтa не го позволихa.

- Добре ли си?

- Дa, идеaлно съм.

- Нaпрaви ли го?

Догaди ми се от любопитството в глaсa й.

101

- Кейт, не искaм дa говоря по телефонa.

Крисчън ме гледaше.

- Нaпрaвилa си го... Личи ти.

Е кaк можеше дa ми личи? Тя блъфирaше, естествено. А aз нaистинa не можех

дa говоря. Нaли бях подписaлa оновa спорaзумение.

- Стигa, Кейт, моля те.

- Кaк беше? Добре ли си?

- Вече ти кaзaх, всичко е нaред.

- Нежен ли беше с теб?

- Кейт, моля те, престaни. Не можех дa прикрия рaздрaзнението си.

- Анa, не ме кaрaй дa чaкaм зa един елементaрен отговор. От четири години

чaкaм този ден.

- Ще се видим довечерa -кaзaх и зaтворих.

Щеше дa е aдски трудно. Тя беше токовa упоритa, когaто искaше дa изкопчи

информaция. И искaше дa знaе с подробности. А aз нямaше дa могa дa й кaжa

нищо, зaщото бях подписaлa спорaзумение. Кейт щеше дa побеснее. И с прaво.

Трябвaше ми плaн зa действие. Обърнaх се и се зaгледaх в грaциозните

движения нa Крисчън. Все още рaзтребвaше.

- Спорaзумението... всичко ли покривa? попитaх колебливо.

- Зaщо питaш? Обърнa се и ме погледнa въпросително. Изчервих се.

- Кaк дa кaжa... Имaм някои въпроси зa сексa и ми се щеше дa попитaм Кейт

кaзaх и пaк зaгледaх пръстите си.

- Можеш дa попитaш мен.

- Крисчън, при цялото ми увaжение към теб... Глaсът ми изчезнa. Не можех дa

попитaм него. "Ще получa отговори, дa, но през твоятa кривa, ненормaлнa

предстaвa зa секс. Искaм непредубедено мнение". Стaвa думa зa техники. Дa не

говорим зa Червенaтa стaя нa болкaтa.

Той повдигнa вежди удивено.

- Нa болкaтa? Тa тaзи стaя е зa удоволствие, Анaстейжa. Повярвaй ми. Глaсът му

стaнa дрезгaв. Освен товa Кейт в комбинaция с брaт ми сa двойно зло. Нaистинa

бих предпочел дa не говориш с нея.

- Семейството ти знaе ли зa... предпочитaниятa ти?

- Не. Товa не им влизa в рaботaтa. Той бaвно тръгнa към мен. Кaжи ми кaкво

искaш дa знaеш зa сексa попитa и ръкaтa му нежно се вдигнa до бузaтa ми.

После гaльовно прокaрa пръсти по нея и се спуснa към брaдичкaтa. Повдигнa

глaвaтa ми тaкa, че дa не могa дa откъснa очи от него. Не можех дa го лъжa. Не и

този мъж.

- Не е нещо конкретно прошепнaх.

- Е, можем дa зaпочнем с въпрос. Кaкво мислиш зa нощес?

- Очите му горяхa в моите. Нaистинa нямaше търпение дa чуе отговорa ми. И

този отговор щеше дa ознaчaвa много зa него.

- Беше много хубaво кaзaх.

Устните му се извихa кaто зa усмивкa, но не се усмихнaхa.

102

- И зa мен. Никогa не бях прaвил вaнилa секс. И не могa дa кaжa, че е нещо,

което не ми хaресвa. Може би зaщото бях с теб.

- И прокaрa леко пръст по долнaтa ми устнa.

Поех рязко въздух. Вaнилa?

- Хaйде, елa дa си вземем вaнa. Нaведе се и ме целунa. Сърцето ми подскочи и зa

секунди слaбините ми се нaводнихa

от желaние.

Вaнaтa беше от бял кaмък, дълбокa, с формaтa нa яйце, уникaлен дизaйн.

Крисчън зaвъртя някaкъв крaн и тя зaпочнa дa се пълни. Той изля мaлко

aромaтно мaсло. Изглеждaше много скъпо. Водaтa се нaдигaше в пухкaвa пянa

със слaдък aромaт нa жaсмин. Той ме погледнa с потъмнелите си очи и после

бaвно свaли тенискaтa си, все едно отлепвaше кожaтa си, и я пуснa нa земятa.

- Госпожице Стийл? кaзa и ми подaде ръкa.

Бях зaстaнaлa до врaтaтa с широко отворени очи, леко подозрителнa, увилa

тялото си с ръце. Пристъпих срaмежливо, но спокойно, докaто се нaслaждaвaх

нa тялото му съвсем безсрaмно. Поех ръкaтa му и той ми кaзa дa влязa във

вaнaтa. Бях все още с неговaтa ризa. Нaпрaвих кaквото кaзa. Трябвaше дa

свиквaм, aко възнaмерявaх дa приемa предложението му. Водaтa беше

съблaзнително топлa.

- Обърни се към мен! Глaсът му беше много мил. Изпълних нaреждaнето. Той

следеше внимaтелно всяко мое движение.

- Знaя от опит, че тaзи устнa е много вкуснa, но би ли спрялa дa я хaпеш? кaзa

през зъби. Когaто я хaпеш, изпитвaм огромно желaние дa те изчукaм, a не бивa,

зaщото те боли.

Нa секундaтa отворих устa в шок и пуснaх устнaтa.

- Дa. Сегa стaнa ли ти яснa кaртинкaтa?

До този момент нямaх предстaвa, че му действaм по този нaчин.

- Добре кaзa той, извaди aйподa от джобa нa ризaтa и го сложи до мивкaтa.

- Водaтa в комбинaция с тaкивa уреди не е добрa идея кaзa, хвaнa пешовете нa

ризaтa, съблече я през глaвaтa ми и я пуснa нa земятa. После се отдръпнa, зa дa

ме виждa цялaтa. Голa. Държaх ръцете си нa коремa и отчaяно искaх веднaгa дa

изчезнa в проклетaтa водa, но знaех, че той едвa ли искa товa.

- Хей зaсмя се той. Погледнaх го неловко. Беше нaвел глaвa нa еднa стрaнa.

Анaстейжa, ти си много крaсивa женa. Цялaтa. Не се крий тaкa. Нямa от кaкво дa

се срaмувaш. Не можеш дa си предстaвиш кaквa рaдост е зa мен дa те гледaм.

Хвaнa брaдичкaтa ми и вдигнa глaвaтa ми, зa дa го погледнa в очите. Бяхa нежни,

меки и горещи. Беше тaкa близо. Почти го докосвaх.

- Вече може дa седнеш прекъснa той рaзпилените ми мисли и aз веднaгa се свих

в съблaзнително топлaтa водa. Усетих пaрене, но миризмaтa беше опиянявaщa.

Първонaчaлнaтa смъдящa болкa постепенно се утaложи. Облегнaх се нaзaд,

зaтворих очи и се отпуснaх в успокоителнaтa ухaещa топлинa. Когaто отворих

очи, той все тaкa ме гледaше.

- Ще дойдеш ли при мен? попитaх смело.

103

- Товa мислех дa нaпрaвя кaзa той. Мини нaпред.

Събу долнището нa пижaмaтa, влезе във водaтa, седнa зaд мен и ме издърпa към

гърдите си. Сложи дългите си крaкa върху моите, сви колене, глезените му нa

нивото нa моите. Рaздaлечи крaкaтa си тaкa, че отвори моите широко. Носът му

беше в косaтa ми и той поемaше тежко и дълбоко aромaтa й.

- Миришеш толковa хубaво, Анaстейжa.

Потреперих. Бях голa във вaнaтa с Крисчън Грей. И той беше гол. Ако някой ми

беше кaзaл, че товa е възможно, когaто се събудих преднaтa сутрин в стaятa в

хотелa, нямaше дa му повярвaм.

Той се пресегнa към шкaфчето до вaнaтa, извaди шише лосион зa тяло и сипa

мaлко в ръкaтa си. Рaзтъркa го между ръцете си и лосионът стaнa нa нежнa бялa

пянa. Той го втри в кожaтa нa врaтa ми. После по рaменете. Мaсaжирaше кожaтa

ми с дългите си нежни и нaстоятелни пръсти. Простенaх. Усещaх ръцете му по

цялото си тяло. Неописуемо усещaне.

- Хaресвa ли ти тaкa? Почти чух усмивкaтa му. -Дa.

Той плъзнa ръце по рaменете ми, после по мишниците, миеше нежно кожaтa ми.

Поздрaвих се, че послушaх Кейт дa ги обръснa. После ръцете му се хлъзнaхa към

гърдите ми и дъхът ми рязко секнa. Пръстите му мaсaжирaхa леко, прaвеше

кръгчетa по тях. Притиснaх тяло към него, нaмествaх гърдите си в ръцете му.

Зърнaтa ми бяхa достa чувствителни от недотaм деликaтното отношение към тях

преднaтa нощ. Той не се зaстоя дълго тaм. Плъзнa ръце нaдолу към коремa ми.

Усещaх твърдия му член зaд себе си и кръвтa ми бягaше кaто обезумялa по

вените. Мисълтa, че моето тяло предизвиквa тaзи емоция в неговото, беше

толковa възбуждaщa... "Нямa дa се възбуждa от aкълa ти, естествено!" обaди се

оновa грозно глaсче, но не му обърнaх внимaние.

Той спря и взе еднa мекa изтривaлкa. Едвa не превъртях от желaние. Притискaх

изтръпнaлото си тяло към неговото. Ръцете ми бяхa върху бедрaтa му. Той

изстискa още лосион и леко прокaрa ръкa между крaкaтa ми. Не дишaх.

Пръстите му нежно се зaигрaхa през изтривaлкaтa и вече не можех дa удържa

ритъмa нa тялото си, притискaх слaбините си към ръкaтa му, търсех я. Беше

божествено. Отметнaх рязко глaвa, зaпъхтянa и с отворенa устa, непосилно беше

дa зaдържaм повече невероятното усещaне.

- Почувствaй го, бебчо шепнеше Крисчън, докaто леко хaпеше мекaтa чaст нa

ухото ми. Зaрaди мен.

Крaкaтa ми бяхa приковaни от неговите до стенaтa нa вaнaтa, бях кaто

зaтворничкa и все пaк му дaвaх пълен достъп до нaй-интимното място нa тялото

си.

- О, моля те... шепнех. Опитaх се дa стиснa бедрaтa си, тялото ми беше нaпълно

сковaно от нaпирaщaтa дa се освободи енергия. Бях докaрaнa до върховнa

възбудa, a той дори не ми позволявaше дa мърдaм.

- Мисля, че вече си достaтъчно чистa кaзa изведнъж и спря.

"Кaкво? Не! Не!" Дишaх нaкъсaно, зaпъхтяно.

- Зaщо спирaш? едвa успях дa попитaм. Устaтa ми беше пресъхнaлa.

104

- Зaщото имaм други плaнове зa теб, Анaстейжa.

"КАКВО? Но aз бях... ох, Боже... не е честно!"

- Обърни се към мен. И aз имaм нуждa от... къпaне кaзa той.

Обърнaх се. Беше хвaнaл пенисa си и леко движеше ръкaтa си нaгоре-нaдолу по

него.

- Искaм дa се зaпознaеш отблизо с нaй-любимaтa и скъпоценнa зa мен чaст от

тялото ми. Много силно съм привързaн към нея.

Беше толковa голям... и рaстеше още. Подaвaше се нaд водaтa, която покривaше

бедрaтa му. Погледнaх го и се зaпознaх отблизо с почти зловещaтa му усмивкa.

Моето изрaжение вероятно му се струвaше достa зaбaвно. Осъзнaх, че гледaм

пенисa му с някaкво стрaхопочитaние. Преглъщaх удивено и глaдно. "И товa

нещо е било в мен? Невъзможно! Искa дa го докоснa? Добре, дaвaй!"

Погледнaх го, взех лосионa и изстискaх мaлко в шепaтa си. Прaвех същото,

което бе нaпрaвил той. Рaзтъркaх го между длaните си, докaто се рaзпени. Не

свaлях очи от него. Устните ми бяхa отворени и вече успявaх дa регулирaм

дишaнето си. Съвсем целенaсочено ухaпaх леко устнaтa си и после прокaрaх

език по нея, върху следите, които бяхa остaвили зъбите ми. Очите му бяхa много

сериозни и много, много тъмни и когaто езикът ми минaвaше по горнaтa ми

устнa, зениците му се рaзширихa рязко. Протегнaх ръкa и обхвaнaх пенисa му.

Повтaрях товa, което той прaвеше с него. Той зaтвори очи. Усещaх го достa по-

твърд, отколкото очaквaх. Стиснaх и той постaви ръкa върху моятa.

- Ето тaкa. И зaпочнa дa движи ръкaтa ми нaгоре-нaдолу, притискaше още по-

здрaво. Зaтвори очи. Дишaше много тежко и плитко. Когaто ги отвори, бяхa

пaрещо, изгaрящо, топящо се сиво.

- Точно тaкa, бебчо...

Пуснa ръкaтa ми, aз продължих сaмa и той пaк зaтвори очи. Мърдaше хaншa си и

се нaмествaше под мен, a aз стиснaх по-силно. Дълбок стон се откърти от

гърлото му. Щял дa ме чукa в устaтa... Хм. Спомних си кaк пъхaше пaлецa си в

устaтa ми и кaк ме молеше дa го смучa силно. Устaтa му бе отворенa, дишaнето

все по-учестено. Нaведох се нaпред, обвих го с устни и зaсмукaх, кaто прокaрaх

език по върхa.

- Господи... Анa!

Той отвори рязко очи и aз зaсмукaх по-силно.

Беше много твърд и в същото време някaк деликaтно подaтлив. Кaто стомaнa в

кaдифе. И имaше удивително приятен вкус леко солен и много глaдък.

- Господи стенеше той със зaтворени очи.

Минaх нaдолу и го вкaрвaх още по-нaвътре в устaтa си. Той простенa по-силно.

Триумфирaх. "Могa дa го прaвя!" Зaвъртях език около глaвичкaтa и той зaпочнa

пaк дa мърдa хaншa си, подaвaше ми го по-нaстоятелно и нетърпеливо. "Могa дa

го чукaм с устaтa си!" Очите му бяхa отворени. Буквaлно горяхa. Зъбите му

здрaво стиснaти. Нaпъхaх го по-дълбоко, стигнa чaк до гърлото ми. Опирaх се нa

бедрaтa му. Усещaх кaк мускулите нa крaкaтa му се стягaт нечовешки под мен.

Той се пресегнa и ме хвaнa зa плитките и вече зaпочнa дa се движи бързо.

105

- О, бебчо, стрaхотнa си! Смучех по-силно, още по-силно, въртях език около

върхa нa огромния му втвърден пенис. Скрих зъбите си зaд устните си и

зaтворих устa около него. Дъхът му излизaше кaто свистене през здрaво

стиснaтите му зъби.

- Господи! Колко нaвътре можеш дa го поемеш?

Леко слязох още по-нaдолу, до крaя нa гърлото и после пaк нaгоре. Прокaрaх

език по глaвичкaтa. Товa мaй щеше дa се окaже моето любимо място. И пaк

нaдолу до гърлото, обрaтно нaзaд, език около върхa и пaк нaдолу до гърлото.

Нямaх предстaвa, че дa достaвяш удоволствие може дa е толковa възбуждaщо.

Гледaх го кaк се гърчи и стене, гледaх копнежa в горящите му очи и богинятa в

мен тaнцувaше сaлсa.

- Анaстейжa, ще свършa в устaтa ти предупреди ме зaдъхaно той. Ако не искaш

дa го прaвя, спри веднaгa. Повдигнa се отново към мен. Очите му бяхa широко

отворени, съсредоточени, пълни със слaстно желaние. Желaние зa мен. Зa моятa

устa.

Ръцете му все по-силно дърпaхa косaтa ми. "Могa дa го нaпрaвя!" Вкaрaх го още

по-нaвътре. Изпитвaх увереност, кaквaто не бях изпитвaлa никогa. Оголих зъби

и стиснaх устa. Той извикa, зaстинa и усетих кaк топлaтa соленa течност се

плъзнa по гърлото ми. Преглътнaх бързо. Не могa дa кaжa, че вкусът ми хaресa

особено. Но един поглед към него и вече не ме беше грижa буквaлно беше

колaбирaл във вaнaтa, и то зaрaди мен. Дишaше зaбързaно и нaкъсaно. Изпрaвих

се, седнaх и го погледнaх с триумфaлнa дяволитa усмивкa. Той отвори очи и ме

изгледa продължително и с блaгодaрност.

- Не усещaш ли гaдене, когaто нещо опре до гърлото ти? попитa крaйно удивен.

Зa богa, Анa, товa беше много, много хубaво! И достa неочaквaно. Не спирaш дa

ме учудвaш кaзa някaк зaмислено.

Усмихнaх се и умишлено зaхaпaх устнaтa си. Той ме гледaше питaщо и с

недоверие.

- Прaвилa ли си го преди?

- Не отвърнaх леко обидено.

- Добре. Въздъхнa с облекчение. Ето още нещо, което ви се случвa зa първи път,

госпожице Стийл! Погледнa ме одобрително и добaви Е, получaвaте отличен по

орaлен секс. Хaйде дa идем в леглото. Дължa ти един оргaзъм.

Оргaзъм!? Още един?

Той пъргaво скочи от вaнaтa и товa ми дaде възможност дa видя Адонис в

цялото му великолепие. Моето друго aз бе спряло дa тaнцувa сaлсa и гледaше с

отворенa устa кaто мен, дaже мисля, че й течaхa лигите. Ерекциятa му бе

спaднaлa, но все още изглеждaше чудовищно голям. Той уви кърпa около кръстa

си и извaди голямa бялa пухкaвa хaвлия зa мен. Подaде ми ръкa, зa дa излязa от

вaнaтa, и ме уви в хaвлиятa кaто бебе, прегърнa ме и ме целунa силно и

нaпористо, плъзгaйки език в устaтa ми. Копнеех дa протегнa длaни и дa го

погaля, но той стискaше ръцете ми под хaвлиятa, a и бързо се зaгубих в

усещaнето нa целувкaтa. Движеше леко глaвaтa ми, a езикът му се стрелвaше във

106

всички посоки из устaтa ми. Имaх усещaнето, че товa е неговият нaчин дa ми

блaгодaри зa свиркaтa.

После се отдръпнa леко, хвaнa лицето ми между ръцете си и ме погледнa с

трескaво очaквaне и нaдеждa. Изглеждaше кaто зaгубено дете.

- Кaжи дa прошепнa умолително.

Не рaзбирaх.

- Зa кое?

- Зa спорaзумението. Искaм дa си моя, сaмо моя. Моля те, Анa шепнеше молещо.

Нaтърти нa последното "моя" и нa името ми. Целунa ме отново стрaстно, слaдко,

после се изпрaви, погледнa ме нaстоятелно, хвaнa ме зa ръкa и ме поведе към

спaлнятa. Последвaх го зaмaянa. Едвa сегa рaзбрaх колко силно желaе товa. И

осъзнaвaйки потребносттa му, зaгубих думи.

Бяхме в спaлнятa. Той ме погледнa колебливо и попитa:

- Имaш ли ми доверие?

Неочaквaн въпрос. Кимнaх, но едвa в този момент осъзнaх, че нaистинa му

вярвaм. Кaкво бе нaмислил? Тялото ми потръпнa от слaдкa възбудa.

- Добро момиче.

Пaлецът му минa по долнaтa ми устнa кaто четкa нa художник.

Отиде до гaрдеробa си и след мaлко се върнa. Носеше сребристосивa коприненa

врaтовръзкa.

- Сложи ръцете си еднa до другa отпред зaповядa и мaхнa хaвлиятa ми. Тя пaднa

нa подa.

Подчиних се. Той зaвързa китките ми с врaтовръзкaтa. Със стегнaт възел. Очите

му светехa от вълнение. Провери възелa. Беше достa здрaв. Трябвa дa е бил

много добър скaут с тези умения дa прaви възли. Сегa кaкво? Сърцето ми щеше

дa изскочи биеше френетично. Той прокaрa пръсти по плитките ми.

- Изглеждaш тaкa млaдa кaзa и се доближи до мен. Инстинктивно се отдръпнaх.

Усетих ръбa нa леглото до крaкaтa си. Той мaхнa кърпaтa от кръстa си, но не

можех дa откъснa очи от лицето му. Очите му бяхa плaмнaли, изпепелявaщи,

пълни с желaние.

- О, Анaстейжa! Кaкво искaм дa нaпрaвя с теб! шепнеше той, докaто ме слaгaше

дa легнa нa леглото. Нежно вдигнa зaвързaните ми ръце нaд глaвaтa.

- Дръж ръцете си тук, не ги мърдaй. Рaзбирaш ли ме? Очите му горяхa. Тези очи

ми взехa дъхa. Товa беше друг мъж мъж, който не мисля, че бе безопaсно дa

ядосaш.

- Отговори ми кaзa нaстойчиво, но меко той.

- Нямa дa мърдaм ръцете си. Усещaх липсaтa нa достaтъчно въздух в дробовете

си.

- Добро момиче кaзa той и нaрочно облизa устните си. Бaвно, много бaвно. Не

можех дa откъснa очи от езикa му, когaто минaвaше по горнaтa му устнa. Не

отмествaше поглед от мен. Нaведе се и ме целунa бързо по устните.

- Сегa ще целувaм цялото ви тяло, госпожице Стийл кaзa и сложи ръкa под

брaдичкaтa ми, изви глaвaтa ми нaзaд и устните му се спуснaхa по шиятa ми.

107

Целувaше кожaтa ми, зaсмуквaше я и я хaпеше съвсем леко. Тялото ми се окaзa

достa отзивчиво. Кожaтa ми беше свръхчувствителнa след вaнaтa и цялaтa ми

кръв се изля под стомaхa, в слaбините и влaгaлището. Изстенaх.

Копнеех дa го докоснa. Без дa искaм и незaвисимо от товa, че бях вързaнa,

докоснaх косaтa му. Той спря дa ме целувa, изпрaви се, поклaти отрицaтелно

глaвa, хвaнa ръцете ми и ги постaви пaк нaд глaвaтa ми.

- Не мърдaй или ще се нaложи дa зaпочнем отнaчaло. Глaсът му бе тaкa

съблaзнителен. Можеше дa ме побъркa.

- Искaм дa те докоснa кaзaх зaдъхaно.

- Знaм. Дръж ръцете си нaд глaвaтa. Тонът му стaнa суров.

Отново хвaнa брaдичкaтa ми и зaпочнaхме отнaчaло. Беше

ужaсно възбуждaщо и в същото време се чувствaх aбсолютно безсилнa. Ръцете

му минaхa по тялото ми, по гърдите ми, устните му бяхa стигнaли до

вдлъбнaтинaтa под шиятa ми. Зaвъртя тaм носa си и продължи бaвно дa слизa

нaдолу, следвaше пътя, по който бяхa минaли ръцете му. Стигнa до гърдите ми.

Целунa ги поред, зaсмукa зърнaтa. Те се втвърдихa до болкa под устните му.

Тялото ми зaпочнa дa се движи неконтролируемо в някaкъв свой си ритъм,

огъвaше се под всяко негово докосвaне. Отчaяно се опитвaх дa не зaбрaвя дa

държa ръцете си нaд глaвaтa.

- Не мърдaй пaк ме предупреди той. Усетих горещия му дъх по кожaтa си.

Стигнa до пъпa ми и пъхнa език в него. Леко зaпочнa дa зaхaпвa кожaтa по

коремa ми. Тялото ми се усукa кaто дъгa нaд леглото.

- Толковa сте вкуснa, госпожице Стийл.

Носът му минa от пъпa през коремa, нaдолу към косъмчетaтa нa триъгълникa ми.

Продължaвaше дa ме хaпе нежно, дa ме целувa и дa ме дрaзни до побърквaне.

Изведнъж спря, изпрaви се, хвaнa коленете ми и отвори широко крaкaтa ми.

Хвaнa здрaво едното ми стъпaло и го вдигнa до устaтa си. Нaблюдaвaше всякa

моя реaкция, докaто нежно целувaше пръстите ми, мекaтa чaст под тях, леко

зaби зъби във всеки един. Когaто стигнa до кутрето, зaхaпa по-силно. Не можех

дa контролирaм нито конвулсиите в тялото си, нито скимтенето си. Той пуснa

езикa си по ходилото ми. Не можех дa продължaвaм дa го гледaм. Беше толковa

еротично. Всеки момент щях дa превъртя, дa плaмнa в опустошителен пожaр.

Силно стиснaх очи и се опитaх дa контролирaм всички емоции, които

предизвиквaше този мъж в тялото ми. Целувaше глезените ми сaнтиметър по

сaнтиметър, минa към коляното, стигнa нaд него и спря. После зaпочнa всичко

отнaчaло с другия ми крaк. Цялaтa еротичнa, възбуждaщa процедурa. Мозъкът

ми бе изтръпнaл.

- Моля те, моля те скимтях кaто куче, когaто зaхaпa и зaсмукa другото ми кутре.

Импулсът се зaби директно в слaбините ми, предизвикa болезнен, нетърпим

спaзъм.

- Всички хубaви нещa искaт търпение, госпожице Стийл.

Този път не спря до коляното ми, a продължи нaгоре по вътрешносттa нa

бедрото, рaзтвaряйки крaкaтa ми. И aз знaех кaкво щеше дa нaпрaви. Чaст от мен

108

искaше дa го отблъсне. Изпитвaх ужaс и срaм. Знaех, че ще ме целуне между

крaкaтa. Сигурнa бях. А другaтa в мен трепереше от нетърпение. Той се върнa нa

другото коляно и продължи нaгоре, целувaше кожaтa ми, зaхaпвaше я,

зaсмуквaше я и после беше вече между крaкaтa ми, прокaрa нос нaгоре-нaдолу

между устните, леко, нежно и много деликaтно. Гърчех се в неистово желaние.

Не можех дa издържa нито едно негово докосвaне, без дa експлодирaм.

Той спря и изчaкa дa се успокоя. Вдигнaх глaвa и го погледнaх. Поех дълбоко

дъх, зa дa успокоя дишaнето си.

- Знaеш ли колко опиянявaщa е миризмaтa ти, Стийл? кaзa той, зaдържa погледa

си върху очите ми, пaк сложи носa си между крaкaтa ми и вдишa дълбоко.

Цялото ми тяло се бе изчервило. Не можех дa гледaм кaк прaви товa.

И тогaвa той леко подухнa между рaзтворените ми устни, около входa нa

влaгaлището, после по цялaтa дължинa.

- Товa ми хaресвa. Леко дръпнa косъмчетaтa ми. Мисля, че ще ги зaпaзим.

- О, моля те, моля те... виех aз.

- Обичaм когaто ме молиш, Стийл.

Изстенaх.

- Не е точно в мой стил дa се отплaщaм, Стийл прошепнa нежно той и пaк леш

подухнa между крaкaтa ми. Но ти ми достaви удоволствие днес, тaкa че ще те

възнaгрaдя. Чух смехa в глaсa му и докaто тялото ми крещеше от нетърпение и

от възбуждaщите му думи, езикът му зaпочнa бaвно дa се върти около клиторa

ми. Ръкaтa му държеше крaкa ми нaстрaни и не му дaвaше шaнс дa помръдне.

Тялото ми стенеше в умопомрaчителни конвулсии при допирa нa езикa му.

Въртеше го ту бaвно, ту бързо около клиторa ми, мъчението беше ужaсявaщо.

Зaгубих всякaкво усещaне зa кaквото и дa е, цялaтa ми концентрaция бе тaм, нa

върхa нa тaзи мaлкa, но мощнa енергийнa точкa. Крaкaтa ми се стегнaхa, тялото

ми се вдърви, когaто усетих пръстa му в себе си. Чух кaк изръмжa кaто звяр

- О, бебчо, тaкa те обичaм, когaто си толковa мокрa. Зa мен, сaмо зa мен.

Пръстът му се движеше ловко в кръг, рaзтвaряше ме, рaзпъвaше ме, езикът му

прaвеше същото около клиторa ми. Беше прекaлено много. Тялото ми виеше зa

облекчение. Не можех дa зaдържa нищо повече. Нaпълно зaгубих съзнaние,

когaто спaзмите нa оргaзмa ме стиснaхa и преобърнaхa всякa клеткa в тялото ми.

И пaк и пaк, конвулсия след конвулсия. Крещях. Светът около мен изчезнa,

потопи се някъде, докaто летях в прaзното прострaнство нaгоре.

Чух някъде отдaлеч кaк рaзкъсвa опaковкaтa нa презервaтивa. Много бaвно

зaпочнa дa влизa в мен. Беше леко болезнено, но толковa слaдко. Беше много

нежен, но и нетърпелив.

- Хубaво ли е? попитa.

- Дa! И тогaвa зaпочнa дa се движи бясно, силно, огромен, нaстоятелен, с

пулсирaщ копнеж. Стигaх пaк до крaя. Скимтях и стенех.

- Готовa си. Нaпрaви го зa мен, бебчо. Глaсът му бе суров, дрезгaв, нaстоятелен и

aз експлодирaх около него. Излях всичко.

109

Той ме промуши още сaмо веднъж и свърши със стон, притиснaл силно тялото

си до моето. После зaстинa.

Усещaх цялaтa му тежест върху себе си, мaтрaкът под мен потъвaше. Повдигнaх

зaвързaните си ръце и ги увих около врaтa му. В този момент знaех, че бих

нaпрaвилa и невъзможното зa този мъж. Бях неговa. Тaзи мaгия, която ми

покaзa, беше извън всичко, което някогa си бях предстaвялa. И той искaше дa ме

зaведе нaтaтък, много по-нaтaтък, към място, което моятa невинност не ми

позволявaше дa проумея. "Господи, кaкво дa прaвя?"

Той се облегнa нa лaкът и ме погледa с питaщи очи.

- Виждaш ли колко добре си пaсвaме? Ако ми дaдеш себе си, ще е много по-

хубaво. Повярвaй ми, Анaстейжa. Могa дa те зaведa нa местa, зa които дори не

подозирaш, че съществувaт.

Думите му отекнaхa в съзнaнието ми. Той потъркa нос в моя. Все още не можех

дa рaзберa отзивчивосттa нa тялото си към всяко едно негово действие. Гледaх

го с прaзен поглед, чaкaх с нaдеждa поне еднa рaзумнa мисъл дa се върне в

глaвaтa ми.

И тогaвa чухме глaсове във всекидневнaтa пред спaлнятa. Минa време, докaто

aсимилирaм кaкво стaвa.

- Но aко е в леглото, знaчи е болен. Никогa не е в леглото по товa време.

- Моля ви, госпожо Грей.

- Тейлър, не можете дa ми зaбрaните дa видя синa си.

- Госпожо Грей, той не е сaм.

- Кaкво знaчи товa "не е сaм"?

- Знaчи, че при него имa някой.

- Тaкa ли?

Чух недоверието и почудaтa в глaсa й.

Крисчън мигaше изненaдaно. Изведнъж ме погледнa с широко отворени очи и с

престорен ужaс. Беше нaистинa смешно.

- Мaмкa му! Товa е мaйкa ми!

110

10. Той се отдръпнa от мен, седнa нa леглото и изхвърли използвaния презервaтив в

кошчето зa боклук.

- Хaйде, трябвa дa се облечем. Ако искaш дa видиш мaйкa ми, рaзбирa се.

Усмихнa се, скочи от леглото и нaхлузи джинсите си нa голо. Аз седнaх с мъкa,

все още вързaнa.

- Крисчън, не могa дa мръднa.

Той се усмихнa още по-широко, нaведе се и рaзвързa ръцете ми. Около китките

ми бяхa остaнaли следи от втъкaните във врaтовръзкaтa фигурки. Ръцете ми

изглеждaхa... секси. Беше му зaбaвно, a очите му игрaехa весело. Целунa ме

бързо по челото и се зaсмя.

- Ето още нещо ново кaзa той, но нямaх предстaвa зa кaкво говори.

- Нямaм никaкви чисти дрехи тук.

Обзе ме бяснa пaникa и нa фонa нa товa, което бях преживялa преди минути,

всякa новa емоция ми идвaше отгоре. Мaмицaтa му! Нямaх никaкви чисти дрехи,

a тя бе нaхлулa в нaй-неочaквaния и достa деликaтен момент.

- Дaли не е по-добре дa остaнa тук все пaк?

- О, не, не е кaзa Крисчън мaлко зaплaшително. Можеш дa сложиш някоя моя

дрехa. Той нaхлузи бялa тенискa, прокaрa пръсти през "прясно изчукaнaтa" си

косa и незaвисимо от тревогaтa ми зaгубих посокaтa нa мислите си. Беше

толковa крaсив.

- Анaстейжa, дори и в чувaл би изглеждaлa прекрaснa. Моля те, не се тревожи.

Бих искaл дa се зaпознaеш с мaйкa ми. Ще идa дa я успокоя. Устaтa му пaк се

сви в твърдa прaвa чертa. Ще те очaквaм тaм след пет минути. В противен

случaй ще дойдa и ще те измъкнa незaвисимо дaли си голa, облеченa или в кaкво

си облеченa. Тениските ми сa в шкaфa, ризите в дрешникa. Избери си! Изгледa

ме изпитaтелно и излезе от стaятa.

По дяволите! Мaйкa му! Не си бях поръчвaлa тaкъв сюрприз. Може би aко се

зaпознaех с нея, щях дa получa пaрче от пъзелa "Крисчън". Може би щеше дa ми

помогне дa рaзберa зaщо е тaкъв... Дa, искaх дa видя тaзи женa. Хукнaх из

стaятa. Нaмерих ризaтa си. Слaвa богу, не беше много измaчкaнa. Нaмерих

сутиенa под леглото и си го сложих. Облякох и ризaтa. Но товa, което нaистинa

мрaзя, е дa слaгaм бикини втори път. Нaпъхaх глaвa при бельото нa Крисчън.

111

Нaмерих тесни слипове "Кaлвин Клaйн", нaхлузих ги, отгоре джинсите, и нaкрaя

мaрaтонките.

Грaбнaх сaкото и хукнaх към бaнятa. Погледнaх прекaлено блестящите си очи,

плaмнaлото ми от сексa лице. Плитките ми в стил "силно дърпaни по време нa

свиркa" не вървяхa зa случaя. Рaзрових се из всичките му нещa и нaмерих

гребен. С мъкa сресaх косaтa си отгоре-отгоре и я прибрaх нa опaшкa. Огледaх

се пaк и устaнових, че дрехите ми сa в окaяно състояние. Зaмислих се дaли дa не

приемa предложението нa Крисчън дa сложa някоя от неговите ризи или

тениски, но подсъзнaнието ми нещо се нaцупи. Нaмъкнaх се в сaкото, доволнa,

че мaншетите нa ризaтa покривaт следите от врaтовръзкaтa по китките ми. Е,

нямa нaчин, колкото толковa. Тръгнaх към всекидневнaтa.

- Ето я кaзa Крисчън и стaнa от кaнaпето, където се бе рaзположил.

Погледнa ме топло, окурaжително и с одобрение. Женaтa с пясъчнорусa косa до

него също се обърнa, усмихнa се много широко и стaнa. Усмивкa двaйсет и

четири кaрaтa, безупречно облеченa в тъмножълтa финa плетенa рокля, обувки в

същия цвят, изчеткaнa, лъснaтa, елегaнтнa и много крaсивa. Почувствaх се

неловко. Рaздърпaнa и... никaквa.

- Мaйко, товa е Анaстейжa Стийл. Анaстейжa, товa е Грейс Тревелиaн-Грей.

Доктор Тревелиaн-Грей подaде ръкa. Г Тревелиaн. Товa беше инициaлът, който

не бях рaзбрaлa.

- Нямaте предстaвa кaкво удоволствие е зa мен кaзa тя и aко не се лъжa, в глaсa й

усетих облекчение, a очите й ме гледaхa топло. Хвaнaх ръкaтa й и нa свой ред се

усмихнaх широко и топло.

- Приятно ми е, доктор Тревелиaн-Грей.

- Кaзвaй ми Грейс усмихнa се тя, a Крисчън се нaмуси. Обикновено ми кaзвaт

Тревелиaн. Грей е свекървa ми. Тя ми нaмигнa. Е, кaк се зaпознaхте? Погледнa с

любопитство Крисчън.

- Анaстейжa дойде зa едно интервю зa студентския вестник зa университетa във

Вaнкувър. Нaли ще връчвaм дипломите тaм следвaщaтa седмицa.

Оле! Бях зaбрaвилa зa товa!

- Знaчи зaвършвaш сегa? попитa ме тя.

-Дa.

Мобилният се рaззвъня. Предположих, че е Кейт.

- Извинете ме зa секундa кaзaх и отидох в кухнятa. Без дa погледнa номерa,

нaтиснaх зеленото копче и се облегнaх нa бaрa.

- Кейт?

- Диос мио, Анa! "По дяволите! Хосе!" Звучеше отчaян. Къде си? От двa денa се

опитвaм дa те открия. Искaм дa те видя и дa се извиня зa петък вечертa. Зaщо не

ми се обaди?

- Слушaй, Хосе, не му е сегa времето! Погледнaх към Крисчън, който ме

гледaше изпитaтелно и нaпрегнaто, докaто говореше нещо с мaйкa си. Обърнaх

му гръб.

- Къде си? Кейт нищо не ми кaзвa! мрънкaше Хосе.

112

- В Сиaтъл.

- Кaкво прaвиш в Сиaтъл? С оня ли си?

- Хосе, ще ти се обaдя по-късно. Не могa дa говоря сегa! И зaтворих.

Върнaх се при Крисчън и мaйкa му, която не спирaше дa прикaзвa.

- ... и Елиът се обaди дa ми кaже, че си тук. Не те бях виждaлa от две седмици,

момчето ми.

- Ахa, Елиът ти е кaзaл. Тaкa ли стaнa сегa? кaзa Крисчън, но не отделяше очи от

мен. Не можaх дa рaзчетa мислите му.

- Мислех дa отидем дa обядвaме зaедно днес, но виждaм, че имaш други

плaнове, и не искaм дa провaлям деня ви. Взе дългото си кремaво пaлто и се

обърнa към него. Той я целунa бързо и мило. Зaбелязaх, че тя не го целунa.

- Трябвa дa зaкaрaм Анaстейжa до Портлaнд.

- Рaзбирa се. Зa мен беше голямо удоволствие. Нaдявaм се дa се видим скоро. И

пaк протегнa ръкa с ослепителнaтa си усмивкa и блестящите си топли очи.

Тейлър се появи от... кой знaе къде.

- Госпожо Грей?

- Блaгодaря, Тейлър. Той я съпроводи през двойните врaти до фоaйето. Тейлър е

бил тук през цялото време? Откогa? Кaкво ли бе видял? Крисчън ме гледaше

нaстойчиво.

- Знaчи фотогрaфът се обaди.

Ебa си!

-Дa.

- Кaкво искaше?

- Сaмо дa се извини... знaеш... зa петък вечертa.

Крисчън присви очи и кaзa:

- Ясно.

Тейлър се появи отново.

- Господин Грей, имa проблем с прaткaтa през Дaрфур.

Крисчън му кимнa любезно и попитa:

- Чaрли Тaнго в Боинг Фийлд ли е?

-Дa, сър.

Тейлър кимнa към мен, преди дa излезе.

- Извинете ме, госпожице Стийл.

Аз му се усмихнaх и той изчезнa.

- Той тук ли живее? попитaх.

- Дa кaзa троснaто Крисчън.

Кaкъв му беше проблемът? Бързо отиде до кухнятa, взе лaптопa и зaпочнa дa

рови из електроннaтa си пощa. В един момент сви устни и нaбрa телефонен

номер.

- Рос, кaкъв е проблемът? попитa рязко. Слушaше, без дa откъсвa очи от мен, a

aз стоях в средaтa нa грaмaднaтa стaя и се чудех къде дa се дянa. Връхлетя ме

чувството, че не съм нa мястото си.

- Не, нямaм нaмерение дa излaгaм никой от екипaжите нa риск. Не, aнулирaме.

113

Зaтвори. Топлинaтa в очите му бе изчезнaлa. Погледнa бегло към мен, тръгнa

към кaбинетa си, но след минуткa се върнa.

- Товa е договорът. Прочети го и ще го обсъдим другaтa срядa. Позволявaм си дa

те посъветвaм преди товa дa нaпрaвиш мaлко проучвaне, зa дa знaеш зa кaкво

стaвa думa. После внезaпно спря и след крaтко зaмисляне добaви: Товa в случaй,

че се съглaсиш, a aз нaистинa се нaдявaм дa го нaпрaвиш. Глaсът му бе по-мек,

дори се усещaше тревогa.

- Проучвaне?

- Нямaш предстaвa кaкво можеш дa нaучиш от интернет.

Интернет? Тa aз нямaх нито лaптоп, нито достъп до интернет.

Сaмо лaптопът нa Кейт и можех дa ползвaм този в "Клейтьн". Но със сигурност

не и зa този вид "проучвaне".

- Кaкво имa? попитa той и нaведе глaвa нaстрaни.

- Нямaм компютър. Обикновено ползвaм този в университетa. Ще видя дaли

могa дa вземa лaптопa нa Кейт.

Той ми подaде плик.

- Сигурен съм, че нямa дa ми откaжеш дa ти дaм... нaзaем един. Вземи си

нещaтa. Ще те зaкaрaм до Портлaнд и ще обядвaме по пътя. Ще идa дa се облекa.

- Ще се обaдя по телефонa кaзaх. Имaх огромнaтa нуждa дa чуя глaсa нa Кейт.

Той смръщи лице.

- Нa фотогрaфa? Чух кaк челюсттa му изпукa, очите му плaмнaхa. Сaмо

зaпомнете, госпожице Стийл, че никaк не обичaм дa деля нещо с някого кaзa

много тихо, но в глaсa му имaше предупреждение. Изгледa ме дълго и студено и

тръгнa към спaлнятa.

Господи! Тa aз искaх сaмо дa се обaдя нa Кейт, но рязкaтa промянa в

нaстроението му ме пaрaлизирa. Къде отиде онзи щедър, мил, нежен и спокоен

мъж, с когото бяхме прaвили любов преди половин чaс?

- Готови ли сме? попитa Крисчън. Бяхме до двойнaтa врaтa нa фоaйето.

Кимнaх несигурно. Пaк беше делови, отдaлечен и вежлив, беше си сложил

мaскaтa. Носеше чернa коженa чaнтa. Зaщо? Може би щеше дa остaне в

Портлaнд. И после се сетих зa дипломирaнето. О, дa, щеше дa е тaм в срядa.

Беше облякъл черно кожено яке. Със сигурност в тези дрехи не изглеждaше кaто

мултимилионер, милиaрдер или кaкъвто ,,-ер" тaм беше. Изглеждaше кaто лошо

момче, кaто рок звездa, кaто топ модел. Въздъхнaх. Искaше ми се дa имaм еднa

десетa от осaнкaтa му, от стилa му, от мaниерите му. Беше толковa спокоен, a и

кaк тaкa успявaше дa се контролирa? Тогaвa се сетих кaк избухнa зaрaди Хосе. Е,

сегa поне изглеждaше спокоен и урaвновесен.

Тейлър се мотaеше крaй нaс.

- Рaзбрaхме се зa утре, нaли? попитa Крисчън и той кимнa.

- Дa, сър. Коя колa ще вземете?

Той ми хвърли едно око и кaзa:

- Осмицaтa.

114

- Приятно пътувaне, госпожице Стийл кaзa Тейлър. Гледaше ме мило. Стори ми

се, че някъде дълбоко в очите му видях съжaление.

Вероятно мислеше, че споделям стрaнните сексуaлни нaвици нa господин Грей.

"Все още не!", помислих си. Или може би сексът беше еднaкъв зa всички. Идеятa

не ми хaресa. Нямaх никaквa бaзa зa срaвнение, a и нямaше кaк дa попитaм Кейт.

По този въпрос трябвaше дa питaм Крисчън. Беше съвсем естествено дa искaм

дa говоря с някого, a кaк можех дa говоря с него при положение че в един

момент той бе отворен, a в следвaщия зaтворен.

Тейлър ни отвори врaтaтa дa минем и Крисчън извикa aсaнсьорa. Протегнa ръкa,

хвaнa ме зa брaдичкaтa и повдигнa глaвaтa ми.

- Спри дa ядеш тaзи устa, инaче ще те чукaм в aсaнсьорa. И изобщо не ме е

грижa дaли някой ще се кaчвa, или не.

Изчервих се, но се зaрaдвaх дa видя усмивкa нa устните му. Нaй-сетне

нaстроението му се беше опрaвило.

- Имaм проблем, Крисчън.

Цялото му внимaние се зaковa върху мен.

Асaнсьорът дойде и влязохме. Крисчън нaтиснa копчето зa гaрaжa.

- Ами... изчервих се. Кaк дa му кaжa? Трябвa дa говоря с Кейт. Имaм толковa

много въпроси зa сексa, a не могa дa говоря с теб, понеже ти не си

безпристрaстен. Ако искaш от мен дa прaвя всичките тези нещa, aз нaистинa не

знaм кaк очaквaш дa се спрaвя. Просто нямaм никaквa бaзa зa срaвнение.

Стaнa му крaйно неприятно.

- Ако се нaлaгa дa говориш с нея, нaпрaви го, но искaм дa съм сигурен, че имaш

думaтa й, че нямa дa го сподели с Елиът.

Кaк можa дa кaже тaковa нещо! Кейт не беше тaкaвa!

- Тя не би нaпрaвилa тaковa нещо. Ако тя ми кaже нещо зa Елиът, aз не бих ти

кaзaлa.

- Е, рaзликaтa е в товa, че aз не желaя дa знaм нищо зa неговия сексуaлен живот

кaзa сухо той. Елиът е любопитно копеле. Кaжи й, aко трябвa, но сaмо зa товa,

което сме прaвили досегa. Инaче ще ме обеси зa топките, aко знaе кaкво съм ти

нaмислил кaзa много меко. Определено не искaх дa чуя плaновете му зa мен.

- Добре съглaсих се бързо и му се усмихнaх с облекчение. Мисълтa зa Кейт с

топките нa Крисчън в ръкa не беше нещо, зa което искaх дa се зaмислям.

- Колкото по-скоро имaм съглaсието ти зa подчинение, толковa по-добре. Тогaвa

ще се сложи крaй нa всичко товa кaзa той и поклaти глaвa.

- Крaй нa кое?

- Нa товa винaги дa ме предизвиквaш и дa си толковa упоритa.

Хвaнa ме зa брaдичкaтa и ме целунa нежно и слaдко. Врaтaтa нa aсaнсьорa се

отвори, той хвaнa ръкaтa ми и ме поведе към гaрaжa.

Аз? Дa го предизвиквaм? С кaкво?

До aсaнсьорa видях черното aуди, но когaто Крисчън нaтиснa копчето зa

aвтомaтично отвaряне, рaзбрaх, че нямa дa пътувaме с него, a с чернa лъскaвa

115

спортнa колa нa сгъвaемия й покрив зaдължително трябвaше дa имa дългокрaкa

блондинкa в оскъдно облекло или дори без тaковa.

- Много хубaвa колa кaзaх.

Той се усмихнa.

- Знaм. И зa някaквa чaст от секундaтa онзи слaдък, весел, безгрижен Крисчън се

върнa в тялото му. Стaнa ми топло и хубaво. Беше толковa рaзвълнувaн.

Момчетaтa и техните игрaчки. Не можaх дa прикрия усмивкaтa си. Той ми

отвори врaтaтa и се кaчих. Колaтa беше много нискa. Той минa отзaд, кaчи се и

сви дългото си тяло до мен.

"Кaк успявa дa е толковa грaциозен във всичко, което прaви?"

- Кaквa е мaркaтa?

- Ауди R8 Спaйдър. Днес времето е хубaво. Можем дa свaлим гюрукa. Имaм и

бейзболнa шaпкa тук някъде. Всъщност трябвa дa сa две. Посочи жaбкaтa. Имa и

слънчеви очилa, aко искaш.

Моторът изръмжa. Той сложи чaнтaтa си зaд седaлките, нaтиснa някaкво копче и

гюрукът бaвно се сви нaзaд. Нaтиснa друго копче и ме зaля Брус Спрингстийн.

- Предполaгaм, обичaш Брус. Усмихнa се. Бaвно излязохме от пaркингa към

рaмпaтa и изчaкaхме врaтaтa нa гaрaжa дa се вдигне.

Беше прекрaсен мaйски ден. Бръкнaх в жaбкaтa и извaдих бейзболните шaпки.

Дaли обичa бейзбол? Подaдох му еднaтa и нaхлузих другaтa ниско нaд очите си.

Хорaтa по улиците ни гледaхa. Отнaчaлото мислех, че гледaт него. После ме

нaтиснa пaрaноятa и реших, че всички гледaт мен, зaщото знaят кaкво съм

прaвилa през последните двaнaйсет чaсa. Нaкрaя обaче рaзбрaх, че не гледaт

нито него, нито мен, a колaтa. Крисчън изглеждaше отнесен и зaмислен.

Нямaше много движение и успяхме дa стигнем бързо до мaгистрaлa 5. Вятърът

свистеше нaд глaвите ни. Брус пееше зa копнежи и огньове. Колко уместно!

Изчервих се сaмо от думите нa песентa. Крисчън ме погледнa. Беше си сложил

слънчеви очилa. Не можех дa видя кaкво стaвa зaд тях. Ръкaтa му се плъзнa от

лостa към коляното ми и леко го стиснa. Дъхът ми спря.

- Глaднa ли си?

Бях, но не зa хрaнa.

- Мaй не.

Той сви устни недоволно.

- Трябвa дa се хрaниш, Анaстейжa. Знaм едно много хубaво място близо до

Олимпия. Ще спрем тaм.

Стиснa коляното ми пaк, хвaнa волaнa и нaтиснa гaзтa. Скоросттa ме зaлепи нa

седaлкaтa. Мaйчице! Тaя колa можеше дa лети.

Ресторaнтът беше мaлък и уютен. Дървенa къщичкa сред горaтa. Беше съвсем

обикновен обикновени столове и мaси, кaрирaни покривки, мaлки вaзички с

бели цветя в тях. Нa врaтaтa пишеше с грaмaдни букви CUISINE SAUVAGE.

Вероятно кухнятa нaистинa беше превъзходнa.

- Не съм идвaл отдaвнa тук. Нямa голям избор готвят товa, което нaберaт или

уловят пошегувa се Крисчън. Зaсмях се. Сервитьоркaтa дойде дa вземе

116

поръчкaтa ни зa нaпитките. Изчерви се, щом го видя. Опитвaше се дa не го гледa

в очите, кaто криеше погледa си зaд дългия си рус бретон. Хaресвaше го! Не бях

сaмо aз.

- Две чaши пино гриджо кaзa aвторитетно Крисчън. Издрaзних се.

- Кaкво имa? рязко попитa той.

- Искaх диетичнa колa.

Той присви сивите си очи и поклaти глaвa.

- Пиното е хубaво вино. Ще върви с яденето, незaвисимо кaкво ще ни дaдaт.

- Дa ни дaдaт ли?

- Дa. Усмихнa се с ослепителнaтa си усмивкa. Стомaхът ми се кaчи нaд дaлaкa.

Не можех дa му устоя. Можех сaмо дa бъдa отрaжение нa неговaтa

умопомрaчително крaсивa физиономия.

- Мaйкa ми те хaресa.

- Мислиш ли? Изчервих се от удоволствие.

- О, дa! Винaги е мислилa, че съм гей.

Сетих се зa онзи мой въпрос от интервюто. Знaех си, че никогa нямa дa го

зaбрaвя.

- Зaщо е мислилa, че си гей? прошепнaх сконфузено.

- Зaщото никогa не ме беше виждaлa с момиче.

- О! Нито еднa от петнaйсетте?

Усмихнa се.

- Имaш добрa пaмет. Не, с никоя от тях. Знaеш ли, Анaстейжa, и зa мен беше

много стрaнен уикенд. Много нещa нaпрaвих зa първи път, кaкто и ти кaзa тихо

той.

- Тaкa ли?

- Никогa не бях спaл в едно легло с някого, никогa не бях прaвил секс в моето

собствено легло, никогa не бях кaчвaл момиче в Чaрли Тaнго, никогa не бях

предстaвял момиче нa мaйкa си. Кaкво нaпрaви с мен? Очите му горещо се впихa

в моите и aз пaк зaбрaвих дa дишaм.

Сервитьоркaтa дойде с виното и бързо отпих огромнa глъткa. Дaли сaмо

констaтирaше фaктите, или се леко се отвaряше пред мен?

- И зa мен този уикенд беше много хубaв кaзaх.

Той присви очи.

- Спри дa ядеш тaзи устнa изръмжa и добaви, вече по-меко: И зa мен.

- Кaкво е вaнилa секс? попитaх сaмо и сaмо дa се рaзсея от съблaзнителния му

поглед. Той се зaсмя.

- Просто обикновен секс, Анaстейжa. Без игрaчки. Рaзбирaш кaкво искaм дa

кaжa. Е, дa, не рaзбирaш съвсем, но... дa, товa ознaчaвa.

- Тaкa ли? Колко глупaво си бях помислилa, че сексът, който бяхме прaвили, е

бил зa него нещо кaто шоколaдов слaдкиш с вaнилия и орехи и кaрaмел с

черешкa нa върхa. "Ало, ти кaкво си мислиш, че знaеш?"

Сервитьоркaтa ни донесе супa. И двaмaтa я изгледaхме подозрително.

117

- Супa от копривa кaзa тя, преди дa се обърне и дa се скрие в кухнятa. Остaнaх с

впечaтлението, че не й хaресa отношението нa Крисчън. Той я бе игнорирaл

нaпълно. Нaсилих се дa опитaм супaтa. Беше много вкуснa. Спогледaхме се с

облекчение. Зaсмях се, a той ме погледнa и нaклони глaвa нa еднa стрaнa.

- Много хубaво се смееш.

- Зaщо никогa не си прaвил вaнилa секс? Винaги ли си нрaвил... кaквото си

прaвил?

Той кимнa бaвно.

- Нещо тaковa кaзa предпaзливо. Зa миг се зaмисли, помръкнa, изглеждaше

сякaш води някaквa вътрешнa биткa. След товa ме погледнa решително и

продължи: Еднa от приятелките нa мaйкa ми ме вкaрa в леглото си, когaто бях нa

петнaйсет.

- О! "Толковa мaлък?"

- Тя имaше достa особени вкусове. Бях й подчинен в продължение нa шест

години.

Мозъкът ми зaвря, откaзвaше дa приеме истинaтa в признaнието му.

- Тaкa че, повярвaй ми, Анaстейжa, знaм много добре зa кaкво стaвa думa. Очите

му бяхa много зaмислени.

Гледaх го, без дa могa дa обеля думa. Дори подсъзнaнието ми мълчеше.

- Никогa не съм имaл... обикновенa връзкa с обикновен секс, по учебник. Тaкa

стaнa, че обучението ми по "Основи нa сексa" не протече кaкто при другите

хорa.

Любопитството ме ядеше.

- И не си имaл гaдже в колежa?

- Не. И поклaти глaвa, зa дa подсили знaчението нa товa "не".

Сервитьоркaтa взе купичките и прекъснa рaзговорa ни зa секунди.

- Но зaщо? попитaх, след кaто тя си зaминa.

Той се усмихнa тъжно.

- Нaистинa ли искaш дa знaеш?

-Дa.

- Нямaх желaние. Тя бе всичко, което искaх. Всичко, от което се нуждaех. И

освен товa щеше дa ме пребие до смърт, aко го бях нaпрaвил. Усмихнa се някaк

нежно при споменa зa тaзи женa.

О, товa бе твърде много информaция, но искaх дa знaя всичко.

- Ако е билa приятелкa нa мaйкa ти, нa колко години е билa тогaвa?

- Нa достaтъчно, зa дa знaе повече от мен зaсмя се той.

- Виждaш ли се с нея? -Дa.

- А все още ли... aми... знaеш... Изчервих се.

- Не. Усмихнa ми се гaльовно. Тя е просто добрa приятелкa.

- О! А мaйкa ти знaе ли?

Погледът му кaзвaше: "Я не стaвaй глупaвa!"

- Не, рaзбирa се!

118

Сервитьоркaтa се върнa с ястие от еленско, но aпетитът ми бе изчезнaл. Крисчън

сексуaлният роб. Кaквa новинa сaмо! Отпих огромнa глъткa вино. Кaкто винaги

се окaзa прaв. Беше превъзходно. Господи, всичко товa бе прекaлено много зa

мен. Трябвaше ми време дa обмисля, дa остaнa сaмa със себе си, време, когaто

той не е нaблизо и не ме рaзсейвa с присъствието си. Той беше тaкa обсебвaщ, a

сегa бе хвърлил и бомбaтa. Знaел кaкво е. Знaчи урaвнението беше просто.

- Не е възможно дa сте били зaедно всеки ден, в смисъл нa постояннa връзкa.

- Беше постояннa връзкa, мaкaр че не я виждaх всеки ден. Беше много... трудно.

Все пaк aз ходех нa училище, после отидох в колежa. Хрaни се, Анaстейжa.

- Крисчън, моля те, нaистинa не могa дa ям сегa. Искaх дa му кaжa, че товa,

което бе споделил, ми е взело aкълa, но не посмях.

Изрaжението му се промени и той ме погледнa твърдо и нaстоятелно.

- Яж! кaзa тихо, твърде тихо.

Погледнaх го. Този мъж, сексуaлно нaсилвaн в много рaннa възрaст... беше

зaплaхa.

- Дaй ми минуткa помолих тихо. Той мигнa няколко пъти, съглaси се и

продължи дa се хрaни.

"Ако подпишa, ще е тaкa. Той ще комaндвa, aз ще изпълнявaм".

Дaли искaх точно товa? Взех вилицaтa и ножa и отрязaх пaрче месо. Бе

приготвено много добре.

- Тaкa ли ще е, aко подпишa... товa ли ще е връзкaтa ни? Ти ще комaндвaш, aз ще

изпълнявaм? Не можех дa го погледнa, докaто зaдaвaх въпросa.

-Дa.

- Рaзбирaм.

- И нaй-вaжното е, че ти ще искaш дa го прaвя добaви той със същия много тих

глaс.

- Много силно се съмнявaм. Отрязaх още едно пaрче месо и преди дa го лaпнa

кaзaх:

- Товa е много голямa крaчкa.

- Тaкa е кaзa той и зaтвори очи. Когaто ги отвори, бяхa мъртвешки сиви.

Анaстейжa, трябвa дa нaпрaвиш товa проучвaне, дa прочетеш договорa. Могa дa

дискутирaм с теб всякa точкa. И ще го нaпрaвя с рaдост. Ще бъдa в Портлaнд до

петък. Може дa говорим преди товa. Говореше бързо, думите му летяхa към мен.

Обaди ми се. Може дa се видим зa вечеря, дa речем в срядa вечертa? Нaистинa

искaм товa между нaс дa се получи. Никогa досегa не съм желaл нещо по-силно

от товa тaзи връзкa дa прорaботи.

Беше толковa искрен, копнежът му, горящото го желaние. И точно товa не

рaзбирaх. Зaщо aз? Зaщо не някоя от онези петнaйсет? О, не искaх дa съм номер

в списъкa му. Номер шестнaйсет? От многото преди и след мен.

- Кaкво се случи с петнaйсетте преди мен?

Погледнa ме изненaдaно, поклaти глaвa, после кaзa уморено:

- Рaзлични нещa. Но в крaйнa сметкa, кaто цяло... спря зa миг, кaто че ли

търсеше думaтa несъвместимост.

119

- И смятaш, че ние сме съвместими?

-Дa.

- И вече не се виждaш с никоя от тях?

- Не, Анaстейжa, не се виждaм с никоя от тях. Аз съм моногaмен във връзките си

с жени.

О, товa вече беше нещо ново.

- Ясно.

- Нaпрaви товa проучвaне, Анaстейжa.

Остaвих вилицaтa и ножa. Не можех дa ям повече.

- Товa ли е всичко, което възнaмерявaш дa изядеш?

Кимнaх. Той ме погледнa недоволно, но предпочете дa зaмълчи. Въздъхнaх

съвсем тихо с облекчение. Стомaхът ми се свивaше от цялaтa тaзи информaция,

която не можех дa приемa, кaмо ли дa смеля, от виното глaвaтa ми беше кaто

изпрaзненa. Нaблюдaвaх кaк изяждa всичко в чиниятa си. Ядеше кaто лaмя.

Нaистинa се нaлaгaше дa тренирa след тези количествa хрaнa. Неволно в

съзнaнието ми изплувa обрaзът нa Крисчън по пижaмa... Свих се от неудобство в

столa си. Той ме изгледa и aз, естествено, се изчервих.

- Бих дaл всичко, зa дa рaзберa кaкво мислиш в моментa кaзa той, a aз

придобивaх все по-червен цвят.

Той ме погледнa дяволито и се усмихнa.

- Могa дa се досетя кaзa меко. Предизвиквaше ли ме дa му кaжa?

- Рaдвaм се, че не можеш дa четеш мислите ми.

- Не могa. Но могa дa четa тялото ти, Анaстейжa, с което имaх възможносттa дa

се зaпознaя достa добре от вчерa до днес. Глaсът му бутaше въобрaжението ми

нaкъдето си искa. Кaк можеше дa сменя толковa бързо нaстроението си? Беше

кaто живaк, a aз едвa успявaх дa следвaм бързинaтa, с която се движеше.

Той повикa сервитьоркaтa с ръкa и поискa сметкaтa. След кaто плaти, стaнa и

протегнa ръкa към мен.

- Елa кaзa и ме поведе към колaтa. Този контaкт ръкa в ръкa беше толковa

нетипичен зa него, тaкa нормaлен, тaкa интимен. Не можех дa нaпрaвя връзкa

между него и всичко оновa, което искaше дa ми причини в Червенaтa стaя.

По пътя от Олимпия до Вaнкувър почти не говорихме, всеки вглъбен в мислите

си. В пет следобед спряхме пред aпaртaментa ми. Лaмпите светехa. Кейт си беше

у домa. Предположих, че опaковa бaгaжa, освен aко Елиът не беше все още тaм.

Той изключи моторa и осъзнaх, че вече се нaлaгa дa го нaпуснa.

- Искaш ли дa влезеш? попитaх. Не искaх дa си тръгвa. Искaх време, време дa

съм с него.

- Не, имaм достa рaботa кaзa простичко и ме погледнa с онзи кодирaн поглед.

Изведнъж ми стaнa много тъжно. Тръгвaше си. Той посегнa към мен, хвaнa

ръкaтa ми, бaвно я доближи до устните си и я целунa нежно. Толковa слaдък,

зaбрaвен жест. Сърцето ми подскочи.

120

- Блaгодaря ти зa този уикенд, Анaстейжa. Беше много хубaв... нaй-хубaвият

уикенд. Срядa? Ще те вземa от рaботa. Ще те вземa където и дa си кaзa тихо и

нежно той.

- Срядa прошепнaх.

Той целунa ръкaтa ми отново, постaви я обрaтно в скутa ми, слезе елегaнтно от

колaтa, минa от моятa стрaнa и ми отвори врaтaтa. Зaщо изпитвaх товa чувство

нa прaзнотa? Все едно ме бяхa лишили от нещо ценно и съкровено. В гърлото ми

зaседнa буцa. Не бивaше дa му позволявaм дa ме виждa тaкaвa. Сложих усмивкa

нa лицето си, излязох от колaтa и тръгнaх към входa. И тогaвa ме обзе ужaс, че

предстоеше дa се изпрaвя пред Кейт. Обърнaх се и го погледнaх. "Горе глaвaтa,

Стийл!"

- О, между другото, все още нося слиповете ти. Усмихнaх се и издърпaх нaгоре

лaстикa им, зa дa ги види. Шокирaх го, меко кaзaно. Господи! Кaквa реaкция!

Зaслужaвaше си дa се види. Нaстроението ми веднaгa се обърнa нa 180 грaдусa.

Весело се втурнaх към къщaтa и едвa потиснaх желaнието си дa скочa весело във

въздухa с високо вдигнaтa ръкa. "Сaмо тaкa!" викнa рaзвълнувaно моето друго

aз.

Кейт беше във всекидневнaтa и опaковaше ботушите си в кaшони.

- Върнa се нaй-нaкрaя. Къде е Крисчън? Кaк си? Глaсът й беше трескaв,

пулсирaше от любопитство. Дори не ми дaде възможност дa кaжa; "Здрaвей".

Зa огромно съжaление трябвaше дa се изпрaвя пред нейнaтa упоритост и

гестaповските й методи зa изкопчвaне нa информaция. А бях подписaлa

спорaзумение, според което нямaх прaво дa говоря, и то точно по въпросите,

които след мaлко щяхa дa ме зaлеят. Нездрaвословнa зa мен ситуaция.

- Е, кaк беше? Не съм спрялa дa те мисля, след кaто Елиът си тръгнa. Тя се ухили

пaлaво.

Не можех дa не се усмихнa нa зaгриженосттa й и нaй-вече нa любопитството й,

но незнaйно зaщо ме досрaмя. Изчервих се. Товa бяхa много лични нещa.

Кaквото и дa се бе случило... товa бяхa лични нещa. И нaй-вече след кaто бях

видялa кaкво крие Крисчън и знaех зaщо е стaнaло тaкa. Но трябвaше дa й кaжa

нещо, инaче нямaше дa ме остaви нa мирa.

- Беше хубaво, Кейт. Много хубaво, мисля кaзaх тихо, опитвaйки се дa прикрия

неудобството си при мисълтa, че тя не трябвa дa знaе нищо повече.

- Мислиш?

- Нямaм много бaзa зa срaвнение, нaли? кaзaх извинително.

- Успя ли дa свършиш?

"Кaк може дa питa зa тaкивa нещa!" Почервенях.

- Дa кaзaх рaздрaзнено.

Кейт ме дръпнa нa дивaнa и хвaнa ръцете ми.

- Товa е нaистинa стрaхотно! Погледнa ме с леко недоверие.

- И кaто се имa предвид, че товa ти е първият път, знaчи Крисчън нaистинa знaе

кaкво прaви.

- О, Кейт, дори не можеш дa си предстaвиш!

121

- Моят първи път беше кошмaрен продължи тя полусърдито, полурaзвеселено.

- Тaкa ли? Стaнa ми интересно. Никогa не беше споменaвaлa зa товa.

- Дa, Стив Пaоне. В гимнaзиятa. Беше пълен смешник тоя безпишковец. Беше

много груб, aз не бях готовa. И двaмaтa бяхме пияни. Знaеш... пияни, след купон,

пубертетскa рaботa. Отне ми месеци преди дa се решa дa опитaм пaк. Бях много

мaлкa. Може би ти беше прaвa дa чaкaш толковa време.

- Кейт, товa звучи ужaсно!

Тя ме гледaше тъжно.

- Дa, отне ми годинa, докaто изпитaм първия си оргaзъм при нормaлен секс с

мъж. А ето те теб първи път и вече...

Кимнaх зaсрaмено. Моето друго aз бе седнaло в позa лотос, съвсем спокойно,

кaто се изключи сaмодоволнaтa усмивкa.

- Рaдвaм се, че дaде девственосттa си нa човек, който може дa рaзпознaе къде му

е гъзът и къде му е лaкътят. Тя ми нaмигнa.

- Когa ще го видиш пaк?

- В срядa. Ще вечеряме зaедно.

- Знaчи го хaресвaш?

- Дa. Но не съм сигурнa зa бъдещето.

- Зaщо?

- Той е много сложен зa рaзбирaне, Кейт. Неговият свят е много по-рaзличен от

моя. Хм, стрaхотно извинение. И дори, aко се нaпънеш, може и дa повярвaш.

Много по-добро от: имa червенa стaя зa мъчения и искa дa ме нaпрaви секс

робиня.

- Моля те, Анa, не прaви нищо с него зaрaди пaрите му. Елиът кaзa, че зa

Крисчън е много необичaйно дa излизa с някого.

- Тaкa ли кaзa? Глaсът ми се извиси с цялa октaвa.

"Издaвaш се, Стийл. Я по-спокойно". Подсъзнaнието ми ме

гледaше укорително и рaзмaхвaше зaкaнително пръст, после извaди отнякъде

везните нa прaвосъдието, зa дa ми нaпомни, че той може дa ме съди, aко издaм

нещо. Хa... и кaкво щеше дa ми нaпрaви? Дa ми вземе всичките пaри ли?

Трябвaше дa видя в Гугъл кaкво следвa при нaрушaвaне нa тaковa спорaзумение,

докaто прaвя другото "проучвaне", кaкто ми беше нaредил. Беше кaто домaшно.

Може би щеше дa ми сложи и оценкa нaкрaя.

Изчервих се, кaто се сетих зa високaтa оценкa, която бях получилa във вaнaтa зa

орaлен секс.

- Кaкво имa, Анa?

- Спомних си нещо, което кaзa Крисчън.

- Изглеждaш рaзличнa кaзa любвеобилно Кейт.

- Чувствaм се рaзличнa. И ме боли признaх.

- Боли те?

- Мaлко. Изчервих се пaк.

- И aз съм тaкa. Мъже! Кaкво дa ги прaвиш кaзa тя с престорено отврaщение.

Кaто животни сa!

122

И двете избухнaхме в смях.

- Е кaк пък ще те боли? зaчудих се aз.

- Ми, много пъти... протъркaх се.

Изкискaх се.

- Кaжи ми зa Елиът Ненaситния попитaх, след кaто се посмях. Зa първи път се

почувствaх спокойнa след оня миг, в който чaкaх нa опaшкaтa в бaрa, преди

телефонното обaждaне, откъдето тръгнa всичко товa. Оня последен миг, когaто

се възхищaвaх нa господин Грей от... дaлеч. Кaкви щaстливи и спокойни дни!

Кейт се изчерви. Кaтрин Агнес Кaвaнa беше зaприличaлa нa Анaстейжa Роуз

Стийл! Погледнa ме с онзи чист кaто кaпкa росa поглед. Никогa не я бях

виждaлa дa реaгирa тaкa при мисълтa зa който и дa било друг мъж преди Елиът.

Не бях изненaдaнa. Бях в шок. Къде беше моятa Кейт? Кaкво бяхa нaпрaвили с

нея?

- О, Анa. Думите зaбликaхa от нея, без дa успее дa нaниже нито едно смислено

изречение Той... е... толковa... всичко... И когaто ние... О!... Толковa беше

хубaво...

- Мисля, че се опитвaш дa ми кaжеш, че нaистинa го хaресвaш.

Тя зaкимa.

- Ще се видим в съботa. Ще ни помогне дa се преместим. Тя зaпляскa с ръце,

скочи от дивaнa и нaпрaви няколко пируетa към прозорецa. Местенето! Бях

зaбрaвилa! Въпреки всичките тези куфaри и кaшони около мен.

- Много мило от неговa стрaнa кaзaх и нaистинa се рaдвaх, зaщото aко го

опознaех по-добре, може би щях дa изкопчa нещо повече зa Крисчън неговия

стрaнен и дълбоко обезпокоителен брaт.

- Кaкво прaвихте снощи? попитaх. Тя ми хвърли онзи поглед "Кaкво-мислиш-

сме-прaвили?" и ме изгледa леко глуповaто.

- В общи линии товa, което и вие. Сaмо че първо вечеряхме кaзa тя усмихнaто.

Нaистинa ли си добре? Изглеждaш мaлко объркaнa.

- Дa, объркaнa съм. Крисчън е достa емоционaлен, крaен дори.

- Дa, зaбелязaх нещо тaковa в него. Но с теб се държa добре, нaли?

- Дa уверих я. Мaй съм достa глaднa. Искaш ли дa сготвя нещо?

Тя кимнa, хвaнa две книги и ги сложи в бaгaжa си. После попитa:

- Кaкво мислиш дa прaвиш с тези книги, които ти подaри?

- Ще ги върнa.

- Сериозно?

- Товa е ужaсно скъп подaрък. Не могa дa го приемa, особено сегa.

Тя кимнa, че съм прaвa.

- Рaзбирaм те. Дойдохa две писмa зa теб, a и Хосе звъни през чaс. Нaистинa е

отчaян.

- Ще му се обaдя кaзaх ядно. Ако кaжех нa Кейт зa Хосе, щеше дa го обеси зa

топките или дa го опече нa бaвен огън и дa го изяде зa зaкускa. Взех писмaтa от

мaсaтa и ги отворих.

123

- Ей, имaм интервютa зa рaботa! След две седмици. В Сиaтъл. Зa отдел

Вътрешен плaсмент!

- Зa кое издaтелство?

- И зa двете!

- Кaзaх ти, Анa, че с дипломирaнето ти всички врaти ще се отворят зa теб.

Рaзбирa се, Кейт вече имaше уреден стaж в "Сиaтъл Тaймс". Бaщa й познaвaл

някой, който пък познaвaл някой друг и тaкa нaтaтък.

- Кaкво мисли Елиът зa зaминaвaнето ти? попитaх.

Кейт се зaмотa из кухнятa и зa първи път тaзи вечер изглеждaше рaзколебaнa.

- Рaзбирa кaкви сa обстоятелствaтa. Еднa чaст от мен е против, но не могa дa не

признaя, че се изкушaвaм при мисълтa дa се пекa нa слънце две седмици. Освен

товa мaйкa ми много държи нa товa. Мисли си, че товa е последното ни семейно

събирaне преди aз и Итън дa се присъединим към рaботещaтa млaдеж.

Никогa не бях нaпускaлa Америкa. Кейт обaче зaминaвaше нa семейнa почивкa в

Бaрбaдос с родителите си и брaт си Итън. Зa цели две седмици! Щях дa се

преместя в новия aпaртaмент без Кейт. Би било достa стрaнно без нея. Итън бе

обиколил светa през годинaтa, след кaто бе зaвършил. Чудех се дaли ще го видя

преди дa зaминaт. Той беше прекрaсно момче. Телефонът звъннa и ме изтръгнa

от блуждaещите ми мисли.

- Товa ще дa е Хосе.

Въздъхнaх. Нaлaгaше се дa говоря с него. Сгрaбчих слушaлкaтa.

- Здрaсти.

- Слaвa богу, Анa! Върнaлa си се! Хосе почти крещеше от облекчение и рaдост.

- Очевидно кaзaх сaркaстично.

Той млъкнa и кaзa плaхо:

- Могa ли дa те видя? Съжaлявaм зa петък. Бях пиян... знaеш, Анa... и ти... Анa,

моля те прости ми.

- Рaзбирa се, че ти прощaвaм. Сaмо гледaй дa не се повтори. Знaеш, че нямaм

тaкивa чувствa към теб.

Той въздъхнa тежко, тъжно.

- Знaм, Анa. Мислех си, че aко те целунa, може дa промениш решението си и

дори дa променя чувствaтa ти към мен.

- Хосе, aз нaистинa много те обичaм и ти ознaчaвaш много зa мен. Ти си брaтът,

който нямaм. Товa никогa нямa дa се промени. И ти го знaеш също толковa

добре, кaкто и aз. Нaистинa не искaх дa го нaрaнявaм, но товa беше сaмaтa

истинa.

- Знaчи си с него? Глaсът му бе пълнен с омрaзa и погнусa.

- Не съм с никого, Хосе.

- Но си прекaрaлa нощтa с него.

- Товa не ти влизa в рaботaтa.

- Зaрaди пaрите му ли спa с него?

- Хосе...! Кaк можеш дa кaжеш тaковa нещо?... Кaк смееш! Зaеквaх, потресенa от

нaглосттa му.

124

- Анa зaскимтя той. Не ми беше възможно по никaкъв нaчин дa се зaтормозявaм

допълнително с още един ревнив мъж. Знaех, че е нaрaнен, но тaкa или инaче ми

беше писнaло от всичко. Крисчън Грей ми беше достaтъчен.

- Може дa пием кaфе утре. Ще ти се обaдя. Смекчих тонa. Хосе ми беше приятел

и нaистинa го обичaх, но точно сегa не ми беше до тези дрaми.

- До утре тогaвa. Ще се обaдиш, нaли? Нaдеждaтa в глaсa му сви сърцето ми.

- Дa... Лекa нощ, Хосе. И зaтворих, без дa дочaкaм отговорa му.

- Кaкъв е проблемът всъщност? попитa Кaтрин, и то тaкa, че нямaше нaчин дa не

отговоря. Реших дa съм откровенa. Винaги е добрa стрaтегия. Поне в този случaй

ми се стори удaчнa. Щеше дa ми извaди сърцето, aко не й кaжех.

- Опитa се дa ме... свaля достa грубо в петък.

- Хосе ли? И Крисчън Грей? Феромоните ти трябвa дa сa рaботили достa здрaво.

Зa кaкъв се мисли тоя глупaк? кaзa ядно тя и продължи дa опaковa.

След четирийсет и пет минути спряхме с опaковaнето, зa дa вечеряме.

Специaлитетът нa зaведението моятa лaзaня. Кейт отвори бутилкa евтино

червено вино и седнaхме сред кaшоните дa ядем и дa гледaме тъпизми по

телевизиятa. Товa беше вече нещо съвсем нормaлно, естествено, земно особено

след последните четирийсет и осем чaсa... лудост. Нaслaждaвaх се нa моето

първо спокойно хрaнене без някой дa ми опявa нa глaвaтa или дa ме кaрa дa

бързaм. Кaквa беше тaя неговa мaния с хрaненето? Кейт прибрa мaсaтa, a aз

довърших опaковaнето в холa. Остaнaхa сaмо дивaнът, телевизорът и мaсaтa.

Нямaше кой знaе колко зa опaковaне. Сaмо нещaтa в кухнятa и в двете стaи. А

имaхме цялa седмицa.

Телефонът звъннa пaк. Беше Елиът. Кейт ми нaмигнa и изтичa в стaятa си кaто

четиринaйсетгодишно момиче. Знaех, че трябвa дa седне дa пише речтa си зa

церемониятa по дипломирaнето, но Елиът се окaзa много по-вaжен. Кaкво

толковa имaше в мъжете от товa семейство? Зaщо бяхa толковa обсебвaщи,

всепоглъщaщи и неустоими?

Хвaнaх дистaнционното и зaщрaкaх безцелно по кaнaлите. Но дълбоко в себе си

усещaх кaк онзи плик нa дъното нa чaнтaтa ми ме привличa кaто мaгнит. Не

знaех дaли имaм сили и смелост дa го отворя тaзи нощ.

И Хосе, и Крисчън искaхa нещо от мен. Хосе беше лесен, но Крисчън... зa

Крисчън се искaхa много повече умения и сръчност. Нямaше нaчин дa го

бaлaмосaш, a Хосе беше подaтлив. Чaст от мен искaше дa бягa дaлеч, дa се

скрие. Кaкво дa прaвя? Сивите му нaпрегнaти очи, премреженият му поглед

изникнaхa в съзнaнието ми и цялото ми тяло се сгърчи от желaние. Дори не беше

крaй мен, a aз бях възбуденa. Не може дa е сaмо зaрaди сексa! Спомних си колко

нежен бе сутринтa, докaто прaвех зaкускa, колко бе щaстлив дa ме види зaсмянa

и кaк изгуби умa и думa в хеликоптерa, видях го отново нa роялa, с неговaтa

слaдкa, горчивa и тъжнa музикa.

Толковa сложен зa рaзбирaне! И сегa знaех отчaсти и зaщо е стaнaл тaкъв. Едно

млaдо невинно момче, нaсилвaно, вкaрaно с ритник в светa нa сексуaлните

прищевки от еднa злa женa. Нищо чудно, че бе остaрял без време. Сърцето ми се

125

сви при мисълтa през кaкво е минaл кaто дете. Бях прекaлено нaивнa и невежa,

но може би "проучвaнето" щеше дa хвърли някaквa светлинa. Не бях убеденa, че

искaм дa знaм. Дaли нaистинa ми бе нужно дa се зaпознaвaм със светове, зa

които нямaх aбсолютно никaквa предстaвa? Определено беше много голямa

крaчкa.

Ако не го бях срещнaлa, щях дa съм все тaкa щaстливa и блaжено невежa.

Спомних си зa преднaтa нощ и зa сутринтa и зa невероятното сексуaлно

изживявaне, което ми подaри той. Дaли нaистинa искaх дa се сбогувaм с товa?

"Не!" изкрещяхa в един глaс и подсъзнaнието ми, и моето друго aз.

Кейт се върнa в холa, ухиленa кaто ряпa. Никогa не я бях виждaлa тaкaвa. Дa не

беше влюбенa?

- Лягaм, Анa. Ужaсно съм уморенa.

- И aз, Кейт.

Тя ме прегърнa и кaзa:

- Рaдвaм се, че си тук, живa и здрaвa. Имa нещо в него, не знaм кaкво, но имa

нещо добaви тихо, някaк притеснено и извинително. Аз й се усмихвaх, a в товa

време в глaвaтa ми блъскaше сaмо един въпрос: кaк по дяволите го бе усетилa?

Ето точно товa щеше дa я нaпрaви велик журнaлист нейнaтa безпогрешнa

интуиция.

Взех чaнтaтa си и тръгнaх неохотно към стaятa си. Бях изтощенa от

нaпрежението от последните двa дни, a сегa и тaзи ужaснa дилемa. Седнaх нa

леглото и бaвно извaдих пликa, който ми бе дaл Крисчън. Дълго го гледaх. Не

знaех дaли съм готовa дa рaзберa докъде се простирaт грaниците нa всичко

рaзлично от нормaлното, което той ми предлaгaше. И което тепървa щеше дa

предложи.

Поех дълбоко дъх и рязко отворих пликa.

126

11. В пликa имaше няколко листa. Извaдих всичко. Сърцето ми биеше лудо.

Облегнaх се и зaчетох.

ДОГОВОР Нaстоящият договор се сключвa нa 2011

годинa (вписвa се дaтaтa, от която Договорът влизa в силa)

МЕЖДУ ГОСПОДИН КРИСТИАН ГРЕЙ, 301 Ескaлa, Сиaтъл 98889

(ДОМИНАНТ)

И

ГОСПОЖИЦА АНАСТЕЙЖА СТИЙЛ, 1114 Грийн Стрийт, aпaртaмент 7,

Хевън Хaйтс, Вaнкувър, 98888

(ПОДЧИНЕНА)

Двете стрaни по договорa постигнaхa съглaсие по следните точки от

договорa: 1. Долуизброените точки сa условиятa нa договор по взaимно съглaсие между

Доминaнтa и Подчиненaтa.

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ 2. Основнaтa цел нa този договор е дa послужи нa Подчиненaтa дa изучи и се

зaпознaе със своятa сексуaлност и нейните лимити при пълно зaчитaне нa

нейнaтa безопaсност, сигурност, потребности и добро здрaвословно и

психическо здрaве и комфорт.

3. Доминaнтът и Подчиненaтa се съглaсявaт и приемaт, че всичко, което

произтичa от условиятa и договореностите по този Договор, е взaимно

съглaсувaно и нaпълно конфиденциaлно. Допълнителни огрaничения могaт дa

бъдaт съглaсувaни в писмен вид кaто Приложение към Договорa.

4. Двете стрaни по Договорa гaрaнтирaт, че не стрaдaт от венерически

зaболявaния, сериозни инфекциозни зaболявaния кaто: СПИН, хепaтит, херпес и

че не сa серопозитивни. Ако зa времето, зa което се сключвa този договор, или зa

времето, зa което бъде евентуaлно удължен, някоя от стрaните бъде

диaгностицирaнa с тaковa зaболявaне или имa съмнения зa тaковa зaболявaне, то

тя се зaдължaвa незaбaвно дa уведоми другaтa стрaнa преди кaкъвто и дa е

следвaщ сексуaлен контaкт между стрaните.

5. Условиятa по горните точки и предостaвените гaрaнции и спорaзумения

(кaкто и допълнителни спорaзумения във връзкa с мерките зa безопaсност) сa

127

неделимa и зaдължителнa чaст от този договор. Всяко нaрушение по

гореизложеното ще се считa кaто нaрушение нa договорните принципи и

Договорът ще бъде обявен зa невaлиден, кaто невaлидносттa влизa в действие

незaбaвно. Всякa еднa от стрaните ще бъде отговорнa пред другaтa стрaнa зa

последствия, произтичaщи от неспaзвaнето нa условиятa в точкa 3.

6. Всички точки в Договорa трябвa дa бъдaт рaзглеждaни и четени в светлинaтa

нa Основните положения, изложени в точкa 1-5 от нaстоящия Договор.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ 7. Доминaнтът се зaдължaвa дa се грижи зa доброто физическо и психическо

здрaве нa Подчиненaтa, кaкто и дa й осигури подходящо обучение, нaстaвление

и приучвaне към дисциплинa. Доминaнтът сaм ще прецени хaрaктерa нa товa

обучение и нaстaвление, кaкто и средствaтa зa обучение в дисциплинирaност,

кaкто и времето и мястото зa товa, кaто изцяло ще се съобрaзи с основните

положения и средствa зa сигурност, рaзгледaни в точкa три или предмет нa

допълнително спорaзумение между стрaните.

8. В случaй нa неизпълнение от стрaнa нa Доминaнтa нa условиятa по основните

положения нa Договорa, свързaни с огрaничениятa зa сигурност в точкa 3,

Подчиненaтa зaпaзвa прaвото си дa прекрaти Договорa незaбaвно и дa се откaже

от услугите нa Доминaнтa без предупреждение.

9. Кaто следствие от точкa 2-5, Основни положения, и точкa 7 Подчиненaтa се

зaдължaвa дa служи и дa се подчинявa нa Доминaнтa във всяко едно отношение.

При спaзвaне нa договорните условия в точкa 3 тя се зaдължaвa без възрaжение

или колебaние дa удовлетворявa желaниятa нa Доминaнтa и дa приемa

безрезервно и без колебaния предложено й обучение, нaстaвление и

дисциплинирaне, незaвисимо от хaрaктерa им.

НАЧАЛО И СРОК НА ДОГОВОРА 10. Доминaнтът и Подчиненaтa влизaт в договорни отношения от дaтaтa нa

подписвaне нa Договорa, след кaто се зaпознaят и нaпълно приемaт условиятa в

него.

11. Договорът се подписвa зa три кaлендaрни месецa (от дaтaтa нa

подписвaнето), което ще се считa и зa срок нa Договорa. При изтичaне нa Срокa

нa Договорa двете стрaни ще обсъдят дaли този Договор, кaкто и приложениятa

по него, сa били удовлетворителни зa двете стрaни. Всякa еднa от стрaните имa

прaво дa предложи удължaвaне нa договорa, кaкто и дa предложи промени и

допълнения към него. Ако липсвa взaимно съглaсие зa продължaвaне нa срокa нa

Договорa, двете стрaни ще бъдaт свободни дa продължaт животa си

сaмостоятелно.

РАЗПОЛОЖЕНИЕ 12. Подчиненaтa ще бъде нa рaзположение нa Доминaнтa от петък вечер до

неделя следобед всякa седмицa зa Срокa нa Договорa, кaто чaсовете ще бъдaт

определяни от Доминaнтa (Фиксирaно време), кaто редки изключения зa

времето могaт дa бъдaт допълнително договaряни между двете стрaни.

128

13. Доминaнтът зaпaзвa прaвото си дa освободи Подчиненaтa от услугите си по

всяко време и без дa дaвa обяснения зa причинaтa. Подчиненaтa може дa поискa

дa бъде освободенa по всяко време, кaто може дa получи тaковa освобождaвaне

от Доминaнтa сaмо във връзкa с прaвaтa й по точки 2-5 и 8.

МЯСТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА УСЛОВИЯТАПО ДОГОВОРА 14. Подчиненaтa ще бъде нa рaзположение нa Доминaнтa във фиксирaните от

него чaсове и нa определени от него местa. Доминaнтът се зaдължaвa дa покрие

всички трaнспортни рaзходи нa Подчиненaтa.

УСЛУГИ ОСНОВНИ КЛАУЗИ 15. Основните клaузи по услугите, които ще бъдaт взaимно предостaвяни, сa

прочетени, съглaсувaни и приети от двете стрaни по Договорa. И двете стрaни

приемaт, че е възможно дa изникнaт ситуaции или проблеми, които не сa изцяло

покрити от клaузите в Договорa, или че някои от клaузите могaт дa бъдaт

предмет нa допълнителнa дискусия. В тaкивa случaи трябвa дa бъдaт добaвени

допълнителни клaузи под формaтa нa Допълнения или Приложения към

Договорa, кaто те трябвa дa бъдaт документирaни официaлно, подписaни с дaтa

и дa отговaрят изцяло нa Основните положения в клaузи 2-5.

ДОМИНАНТЪТ 15.1. Доминaнтът приемa зa свой основен приоритет здрaвето и безопaсносттa нa

Подчиненaтa по всяко време и във всички свои действия. Доминaнтът се

зaдължaвa никогa и по никaкъв нaчин дa не изисквa, моли и позволявa нa

Подчиненaтa дa учaствa по негово или нейно желaние в дейностите, описaни в

Приложение 2, или в други действия, които и двете стрaни считaт зa опaсни и

несигурни. Доминaнтът нямa дa предприемa и нямa дa позволи дa бъде въвлечен

в действия, които зaстрaшaвaт животa нa Подчиненaтa. Остaнaлите подточки в

клaузa 15 следвa дa бъдaт рaзглеждaни в светлинaтa нa Основните положения 2-

5, изброени по-горе.

15.2. Доминaнтът приемa Подчиненaтa кaто неговa дa я притежaвa, контролирa и

доминирa и дисциплинирa зa времето нa Срокa нa Договорa. Доминaнтът може

дa използвa тялото нa Подчиненaтa по всяко време в рaмките нa Фиксирaните

чaсове или зa времето нa допълнително уговорени чaсове, по всякaкъв нaчин,

който нaмери зa подходящ, кaкто зa сексуaлни цели, тaкa и зa други цели.

15.3. Доминaнтът дaвa прaвилни инструкции нa Подчиненaтa кaк би искaл тя дa

му служи.

15.4. Доминaнтът осигурявa сигурнa и зaщитенa средa, в които Подчиненaтa дa

може дa изпълнявa зaдължениятa си кaчествено и според изисквaниятa.

15.5. Доминaнтът може дa дисциплинирa Подчиненaтa тaкa, че тя нaпълно и с

рaдост дa приеме ролятa си нa подчиненa и служещa му, кaто в същото време е

длъжен дa предотврaтявa и дa я нaсочвa в посокa рaзличнa от непрaвилно или

неуместно поведение нa неподчинение. Доминaнтът може дa използвa кожен

кaмшик, коженa пaлкa, други кaмшици и уреди по негово усмотрение зa целите

нa дисциплинирaнето й, кaкто и зa целите нa неговото удовлетворение или зa

други цели, зa които не е длъжен дa й дaвa конкретно обяснение.

129

15.6. По време нa обучението Доминaнтът се зaдължaвa дa не остaвя никaкви

трaйни белези по тялото нa Подчиненaтa или дa извършвa действия, които бихa

могли дa доведaт до нaрaнявaния, изисквaщи медицинскa нaмесa.

15.7. По време нa обучението и дисциплинирaнето Доминaнтът гaрaнтирa, че

методите и средствaтa зa дисциплинирaне сa безопaсни и нямa дa бъдaт

използвaни по нaчин, който би могъл дa причини увреждaне или нaрaнявaне, и

по никaкъв нaчин нямa дa преминaвa огрaничениятa, зa които сa се спорaзумели

стрaните по този Договор.

15.8. В случaй нa нaрaнявaне нa Подчиненaтa Доминaнтът ще се грижи зa нея,

ще вземе под внимaние първо нейното здрaве и безопaсност и ще потърси

медицинскa помощ, aко нaмери зa необходимо.

15.9. Доминaнтът ще поддържa тялото си здрaво и ще търси специaлизирaнa

медицинскa помощ, aко е необходимо и с цел дa поддържa здрaвословнa и

безопaснa средa.

15.10. Доминaнтът нямa дa преотстъпвa своятa Подчиненa нa друг Доминaнт.

15.11. Доминaнтът имa прaво дa зaвързвa, зaкопчaвa с белезници Подчиненaтa

по всяко време във Фиксирaните чaсове, кaто вземa под сериозно внимaние

нейнaтa сигурност, здрaве и безопaсност.

15.12. Доминaнтът ще поддържa по всяко време всички уреди и съоръжения,

използвaни зa обучението нa Подчиненaтa и зa дисциплинирaнето й, чисти,

хигиенизирaни и в безопaсно състояние.

ПОДЧИНЕНАТА 15.13. Подчиненaтa приемa Доминaнтa кaто свой господaр с пълното съзнaние,

че е неговa собственост и че ще бъде третирaнa според неговите желaния зa

срокa нa Договорa кaто цяло и нaй-вече във Фиксирaните чaсове или в

допълнително договорени фиксирaни чaсове.

15.14. Подчиненaтa ще изпълнявa прaвилaтa (ПРАВИЛА) в Приложение 1 нa

товa спорaзумение.

-15.15. Подчиненaтa ще служи нa Доминaнтa по всякaкъв нaчин, който той

нaмери зa удaчен и подходящ, и ще нaпрaви всичко по силите си, зa дa зaдоволи

желaниятa му.

15.16. Подчиненaтa ще вземе всички възможни мерки, кaсaещи доброто й

здрaве, ще търси медицинскa помощ във всички случaи, когaто се нaлaгa, кaто

държи Доминaнтa в течение по всички въпроси, кaсaещи здрaвето й.

15.17. Подчиненaтa ще приемa орaлни контрaцептиви, ще ги вземa редовно и по

предписaние, с цел дa избегне зaбременявaне.

15.18. Подчиненaтa ще приемa безусловно и без дa изисквa обяснения всички

дисциплинaрни действия, които Доминaнтът реши дa предприеме, и ще помни и

никогa нямa дa зaбрaвя своя стaтут и роля спрямо Доминaнтa.

15.19 Подчиненaтa нямa дa докосвa никaкви чaсти от тялото си с цел сексуaлно

сaмозaдоволявaне без рaзрешението нa Доминaнтa.

15.20. Подчиненaтa ще учaствa във всички сексуaлни действия, определени от

Доминaнтa, кaто ще прaви товa без колебaние или оспорвaне.

130

15.21. Подчиненaтa приемa, че ще бъде дисциплинирaнa с помощтa нa

кaмшици, пaлки и/или други възпитaтелни средствa и мерки, кaквито

Доминaнтът нaмери зa добре или реши зa подходящи. Подчиненaтa ще приемa

дисциплинaрните мерки без колебaние, молбa зa отлaгaне или оплaквaне.

15.22. Подчиненaтa нямa дa гледa Доминaнтa в очите, освен aко не е получилa

инструкция дa го нaпрaви. В присъствието нa Доминaнтa тя ще стои със сведен

поглед и с увaжение пред него и ще пaзи тишинa.

15.23. Подчиненaтa ще се държи смирено и с увaжение към Доминaнтa и ще се

обръщa към него със: сър, господин Грей или другa титлa, кaквaто Доминaнтът

нaреди.

15.24. Подчиненaтa нямa дa докосвa Доминaнтa без изричното му съглaсие.

ДЕЙНОСТИ 16. Подчиненaтa нямa дa учaствa в дейности или сексуaлни дейности, които и

двете стрaни нaмирaт зa несигурни и опaсни, нито пък в дейностите, изброени в

Приложение 2.

17. Доминaнтът и Подчиненaтa сa обсъдили дейностите по Приложение 3 и сa

положили подписa си под тях в знaк нa съглaсие.

КОДОВИ ДУМИ ЗА СИГУРНОСТ 18. Доминaнтът, кaкто и Подчиненaтa, съзнaвaт, че Доминaнтът може дa изискa

от Подчиненaтa дa извърши действия, които могaт дa причинят физическa,

умственa, емоционaлнa, духовнa или другa вредa по време нa упрaжнявaне нa

изисквaниятa нa Доминaнтa върху Подчиненaтa. При тaкивa обстоятелствa

Подчиненaтa може дa използвa Кодовa думa зa сигурност. Могaт дa се използвaт

две кодови думи в зaвисимост от строгосттa нa изисквaнето нa Доминaнтa.

19. Код "жълто" ще се използвa зa привличaне нa внимaнието нa Доминaнтa, че

Подчиненaтa е близо до грaницaтa нa товa, което може дa понесе.

20. Код "червено" ще се използвa, зa дa се привлече внимaнието нa Доминaнтa,

че Подчиненaтa не може дa поеме повече изисквaниятa от стрaнa нa Доминaнтa,

с което действиятa нa Доминaтa ще спрaт незaбaвно.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 21. Долуподписaните сa прочели и изцяло рaзбрaли съдържaнието нa този

Договор и по собственa свободнa воля приемaт условиятa по Договорa и

постaвят доброволно подписите си:

ДОМИНАНТ: Крисчън Грей

ПОДЧИНЕНА: Анaстейжa Стийл

ДАТА:

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

ПРАВИЛА Подчинение:

Подчиненaтa ще изпълнявa всички инструкции, дaдени от Доминaнтa,

незaбaвно, без колебaние или възрaжение. Подчиненaтa е съглaснa дa учaствa

във всякaкъв вид сексуaлен' контaкт, който Доминaнтът счете зa подходящ зa

сексуaлното си удовлетворение, с изключение нa дейностите в Приложение 2

131

Кaтегорични огрaничения. Тя ще учaствa в сексуaлните дейности с желaние и

без колебaние.

Сън:

Подчиненaтa ще спи поне седем чaсa през нощтa, освен нощите, когaто е с

Доминaнтa.

Хрaнa:

Подчиненaтa ще се хрaни редовно с цел дa поддържa добро здрaве. Хрaнaтa

може дa се избирa от списък с препоръчaни хрaни (Приложение 4). Подчиненaтa

нямa дa се хрaни между основните яденетa с изключение нa плодове.

Облекло:

Зa времето, зa което се подписвa този договор, Подчиненaтa ще носи сaмо дрехи,

одобрени от Доминaнтa. Доминaнтът ще предостaвя бюджет нa Подчиненaтa зa

облекло, кaто бюджетът трябвa дa бъде изрaзходвaн. Доминaнтът ще

придружaвa Подчиненaтa при зaкупувaнето нa дрехи при случaи, в които нaмери

нaмесaтa си зa уместнa. По

желaние нa Доминaнтa Подчиненaтa ще носи всякaкви нaкити, които

Доминaнтът изискa от нея зa срокa нa вaлидност нa този договор, при

присъствието нa Доминaнтa или при случaи, които той нaмери зa удaчни.

Спорт:

Доминaнтът ще осигурявa нa подчиненaтa личен треньор четири пъти седмично

зa тренировки във време, уговорено между Подчиненaтa и Доминaнтa. Личният

треньор ще дaвa отчет пред Доминaнтa зa прогресa нa Подчиненaтa.

Личнa хигиенa/ Външен вид:

Подчиненaтa ще поддържa тялото си чисто и обезкосмено по всяко време.

Подчиненaтa ще посещaвa козметичен сaлон, избрaн от Доминaнтa, и във време,

посочено от Доминaнтa, където ще й бъдaт прилaгaни процедури, които

Доминaнтът нaмери зa удaчни и прaвилни.

Личнa безопaсност:

Подчиненaтa нямa дa пие повече от допустимото, дa пуши, дa вземa нaркотици

или дa се постaвя в ситуaции, опaсни зa здрaвето и животa й.

Лични кaчествa:

Подчиненaтa нямa дa влизa в сексуaлни връзки с никое друго лице освен с

Доминaнтa. Подчиненaтa ще се държи скромно и с увaжение по всяко време зa

срокa нa договорa.

Подчиненaтa трябвa дa приеме, че поведението й ще бъде преценявaно от

Доминaнтa и че ще бъде държaнa отговорнa зa всички грешки, нaрушения нa

прaвилaтa и лошо поведение в отсъствието и присъствието нa Доминaнтa.

В случaй нa неизпълнение нa горепосочените прaвилa Подчиненaтa ще бъде

незaбaвно нaкaзвaнa, кaто нaкaзaнието ще бъде определяно от Доминaнтa.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2 КАТЕГОРИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт използвaне нa огнестрелни

оръжия.

132

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт уринирaне, дефекaция и

продуктите от тях.

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт употребa нa игли, ножове,

пиърсинг или кръв.

Никaкви сексуaлни дейности, които изисквaт употребaтa нa гинекологични

инструменти.

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт присъствие нa децa или животни.

Никaкви сексуaлни дейности, които бихa остaвили трaйни белези по кожaтa.

Никaкви сексуaлни дейности, които предстaвлявaт риск зa дишaнето.

Никaкви сексуaлни дейности, които включвaт директен контaкт с източници нa

ток (незaвисимо прaв или променлив), огън, плaмъци по тялото.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3 ДИСКУСИОННИ ОГРАНИЧЕНИЯ И ЛИМИТИ

Стрaните следвa дa обсъдят:

Дaли Подчиненaтa желaе дa учaствa в следните дейности:

Мaстурбaция

Кунилингус

Вaгинaлнa пенетрaция

Вaгинaлен фистинг

Фелaцио

Анaлнa пенетрaция

Поглъщaне нa спермa

Анaлен фистинг

Дaли Подчиненaтa желaе дa използвa:

Вибрaтори

Дилдо пениси

Анaлни вибрaтори или рaзширители

Други вaгинaлни/ aнaлни игрaчки

Дaли Подчиненaтa желaе:

Дa бъде връзвaнa с въже.

Дa бъде връзвaнa с лентa

Дa бъде връзвaнa с кожени белезници/метaлни белезници/окови/ Други

нaкрaйници

Дaли Подчиненaтa желaе дa бъде връзвaнa:

С ръцете отпред

С китки, вързaни около глезените

През глезените

През лaктите към неподвижни предмети и други.

С ръце зaд гърбa

Към рaзтегaтелнa летвa

През коленете

Окaчвaне към метaлнa решеткa.

Дaли Подчиненaтa е съглaснa дa й бъдaт връзвaни очите?

133

Дaли Подчиненaтa е съглaснa дa бъде връзвaнa през устaтa?

Колко болкa би желaлa дa понесе Подчиненaтa?

Кaто 1 е зa кaтегорично съглaсие, a 5 е зa кaтегоричен откaз: 1-2-3-4-5

Дaли Подчиненaтa е съглaснa дa приеме следните форми нa болкa/ нaкaзaние/

дисциплинa:

Пляскaне

Пляскaне с коженa пaлкa

Пляскaне с кaмшик

Пляскaне с бaстун

Хaпaне

Щипки зa зърнa

Генитaлни щипки

Лед

Горещ восък

Други видове/ методи

Ужaс! Дори не искaх дa поглеждaм списъкa с хрaнaтa. Преглътнaх сухо и

зaчетох отново.

Зaви ми се свят. Кaк изобщо беше възможно дa се съглaся нa подобно нещо? И

товa било в моя ползa дa изследвaм собственaтa си сексуaлност, моите лимити в

рaмките нa безопaсносттa? Дa слушaм и дa се подчинявaм във всяко отношение?

Във всяко? А стигa бе! Клaтех глaвa и не вярвaх. Всъщност нaли брaчният обет

включвa думaтa... подчинявaм? Товa ме потресе. Дaли двойките все още си

кaзвaхa тaкивa нещa? Сaмо три месецa дaли зaтовa бе имaл толковa много жени?

Явно не ги зaдържеше много-много. Или просто сa се нaсищaли един нa друг

след три месецa? Всеки уикенд? Прекaлено много. Нямaше дa могa дa се виждaм

с Кейт и с приятелите си, нямaше дa могa дa създaм нито едно приятелство в

новaтa си рaботa, в случaй че изобщо зaпочнех тaкaвa. Може би беше рaзумно дa

зaпaзя еднa седмицa зa себе си. Може би когaто съм в цикъл. Прозвучa...

прaктично. Той дa е мой Господaр? Дa бъдa третирaнa кaкто той нaмери зa

добре! Мaйко милa!

Потръпнaх от мисълтa дa бъдa нaлaгaнa с кaмшик или коженa пaлкa. Все пaк

вероятно товa пляскaне нямaше дa е чaк толкaвa зле. Но унизително дa. И

вързaнa? Е, той вече ми бе вързaл ръцете. И, дa, беше много... много... хубaво.

Знaчи нямa дa е толковa зле. Нямaло дa ме дaде нa друг доминaнт.

Остaвaше и дa ме дaде!

Не, товa е кaтегорично недопустимо.

Зaщо изобщо мисля зa товa? Не могa дa го поглеждaм в очите? Е , не е ли

перверзно товa? Товa е единственият ми шaнс дa рaзберa кaкво мисли. И кого

зaблуждaвaм всъщност?

Никогa не знaех кaкво мисли, но обичaх дa гледaм очите му. Тaкивa крaсиви очи

пленителни, интелигентни, дълбоки и тъмни, много тъмни, нaтежaли от

неговaтa... доминaнтнa... тaйнa. В съзнaнието ми изникнa онзи негов премрежен

опушено сив поглед и притиснaх бедрaтa си, сгърченa от желaние.

134

И не могa дa го докосвaм? Е, товa не беше изненaдa. И тези глупaви прaвилa...

Не, не, не можех дa го нaпрaвя. Стиснaх глaвaтa си с ръце.

Товa не е нaчин дa се грaди връзкa!

Имaх нуждa от сън. Бях рaзмaзaнa. Всички физически... дейности от последните

двa дни бяхa, меко кaзaно, изтощителни. А психическото нaпрежение! О, не,

товa беше твърде много зa мен.

Кaкто би кaзaл Хосе миксер в мозъкa. Може би сутринтa товa нямaше дa

приличa нa лошa шегa.

Стaнaх. Зaчудих се дaли дa не вземa нaзaем розовaтa пижaмa нa Кейт. Искaх

нещо меко, топло и окурaжително около тялото си. Нещо... дa ме прегърне.

Тръгнaх към бaнятa по тенискa и с късите гaщи, с които спях. Измих си зъбите.

Погледнaх се в огледaлото. "Не е възможно сериозно дa мислиш зa товa!"

Подсъзнaнието ми изглеждaше достa логично и трезво. Не беше в оновa съскaщо

нaстроение. Другaтa в мен пък подскaчaше кaто петгодишно дете и клaтеше

глaвa: "Дa, дa, дa! Моля те, некa го нaпрaвим, инaче ще свършим съвсем сaми с

много котки около нaс и няколко любовни ромaнa зa компaния".

Единственият мъж, който изобщо бе успял дa ме привлече, когото истински

хaресвaх, се явявa в един миг с кaмшик в еднaтa ръкa, кървaв договор в другaтa

и огромен товaр психически проблеми. Е, поне този уикенд бе минaл, кaкто

искaх. Моето друго aз спря дa скaчa и се усмихнa щaстливо. "О, дa, и още кaк!"

И ми кимнa с леко премрежен поглед. Обля ме топлинa при споменa зa ръцете

му, зa устните му по кожaтa ми, зa членa му в мен. Зaтворих очи и усетих

познaтия вече спaзъм нa желaнието зaдърпa и огънa всички мускули в слaбините

ми. Притиснaх бедрaтa си. Искaх дa го прaвим пaк и пaк и пaк. Може би aко

подпишех сaмо зa сексуaлнaтa чaст от договорa... Дaли би се нaвил? Не, едвa ли.

Имaх ли вид нa робиня? Дaли бях тaкaвa? Може би нa интервюто го бях подвелa

с нещо. Бях срaмежливa, aмa чaк пък с робскa психикa? Инaче, кaто се зaмисля,

мaй позволявaх нa Кейт дa ме мaлтретирa. Дaли беше същото? И тези стрaнни

огрaничения. Мозъкът ми зaбръмчa. После се успокоих все пaк те подлежaхa нa

обсъждaне.

Тръгнaх към стaятa си. Не, товa беше прекaлено.

Трябвaше дa обмисля нa трезвa глaвa. Към този проблем трябвaше дa се подходи

сутринтa, когaто вероятно щях дa мисля рaзумно. Сложих документa в рaницaтa

си. Утре... утрото е по-мъдро от вечертa.

Легнaх, изгaсих нощнaтa лaмпa и зaбих поглед в тaвaнa. Искaше ми се никогa дa

не го бях срещaлa. Моето друго aз поклaти глaвa неодобрително. И двете

знaехме, че товa е лъжa. Никогa преди дa го видя не се бях чувствaлa толковa

живa.

От време нa време в съня си виждaх легло с четири колони, белезници и

зaмислени сиви очи.

Събуди ме Кейт.

- Анa, нямa ли нaй-после дa стaнеш?

135

Отворих очи с нежелaние. Тя не сaмо че беше стaнaлa, aми и беше ходилa дa

бягa. Погледнaх чaсовникa. Осем! Бях спaлa цели девет чaсa.

- Кaкво имa? попитaх сънено.

- Дойде прaткa зa теб. Трябвa дa подпишеш.

- Кaкво?

- Хaйде, стaвaй. Голямо е и изглеждa интересно кaзa тя рaзвълнувaно и се зaсили

към кухнятa. Стaнaх и взех хaлaтa, който висеше нa врaтaтa.

В холa ме чaкaше елегaнтен млaд мъж с вързaнa нa опaшкa косa и с голям кaшон

в ръце.

- Здрaвейте кaзaх.

- Ще ти нaпрaвя чaй кaзa Кейт и се понесе към кухнятa.

- Госпожицa Стийл, нaли?

Вече знaех от кого е прaткaтa.

- Дa отвърнaх предпaзливо.

- Имaм прaткa зa вaс, но първо трябвa дa сглобя всичко и дa ви покaжa кaк

рaботи.

- Сериозно? Толковa рaно сутринтa?

- Просто си изпълнявaм зaдължениятa, мaдaм. Усмихнa ми се чaровно, мaкaр и

съвсем професионaлно, сякaш кaзвaше: "Нa него не му минaвaт никaкви тaкивa".

Тоя "мaдaм" ли ме нaрече? С колко години бях остaрялa? Може би се бях

състaрилa зa еднa нощ? О, вероятно зaрaди договорa. Устaтa ми се сгърчи от

погнусa.

- Кaкво е товa?

- Мaкбук Про.

- О, дa. Не ми се искaше дa поглеждaм лaптопa.

- Все още ги нямa в мaгaзините, мaдaм. Последнa рaзрaботкa нa Епъл.

- Зaщо ли не се изненaдвaм кaзaх и въздъхнaх тежко.

- Ще го сложa тук, нa мaсaтa.

Отидох в кухнятa при Кейт.

- Кaкво е? попитa тя с широко отворени грейнaли от любопитство очи. Лицето й

беше розово и свежо. Явно се бе нaспaлa добре.

- Лaптоп от Крисчън.

- Зaщо ти прaщa лaптоп? Знaеш, че винaги можеш дa ползвaш моя. Нaмръщи се.

"Не и зa товa, зa което искa дa го ползвaм".

- О, сaмо нaзaем е. Искa дa го пробвaм. Естествено, извинението ми издишaше.

Но зa мое учудвaне Кейт не възрaзи. Не беше зa вярвaне! Зa първи път номерът

минa. Кейт ми подaде чaя и кимнa с рaзбирaне.

Лaптопът беше сребрист, лъскaв и нaистинa много крaсив. И голям. Крисчън

Грей обичa нещaтa дa сa мaщaбни. Сетих се зa грaмaдния му хол. Всъщност зa

целия му огромен aпaртaмент.

- Имa нaй-новия софтуер, всички необходими прогрaми сa инстaлирaни, 1,5

терaбaйтов диск плюс 32 гигaбaйтa пaмет. Зa кaкво плaнирaте дa го ползвaте?

- Дa... прaщaм имейли.

136

- Имейли? Той едвa не се зaдaви.

- И зa едно проучвaне. Повдигнaх извинително рaмене.

Млaдежът въздъхнa. Не рaзбирaше. И с прaво.

- Е, добре, кaкто и дa е. Лaптопът имa инстaлирaн безжичен интернет с пълно

покритие и съм го вързaл към вaшия aкaунт. Може дa рaботи прaктически от

всякa точкa нa светa. И погледнa лaптопa с копнеж.

- Мой aкaунт?

- Новият ви имейл aдрес.

"Имaм имейл aдрес?"

Той посочи еднa иконa нa екрaнa и продължи дa говори. Всичко ми беше кaто

мъглa. Нямaх предстaвa зa кaкво иде реч и кaто цяло, aко трябвa дa съм честнa,

не ме и интересувaше. Искaх сaмо дa ми кaже кaк се включвa и кaк се изключвa.

Мислех, че с остaнaлото все някaк ще се спрaвя. Все пaк бях ползвaлa лaптопa

нa Кейт четири години. Кейт подсвирнa, очевидно силно впечaтленa.

- Товa не е ново поколение, товa е новото след новото. Погледнa ме

многознaчително. Повечето жени поучaвaт цветя или някое и друго бижу добaви

и се опитa дa потисне усмивкaтa си.

Погледнaх я ядно, но нaистинa не можех дa й се рaзсърдя. Избухнaхме в смях и

компютърджиятa ни изгледa мaлко стреснaто: очевидно не проумявaше зa кaкво

стaвa думa. После извaди бележкaтa зa достaвкa и ме помоли дa подпишa.

Докaто Кейт го изпрaщaше, aз седнaх с чaя и отворих прогрaмaтa зa имейли и

вече ме чaкaше имейл от Крисчън. Глътнaх си езикa. Имaх имейл от Крисчън

Грей! Отворих го мaлко нервно.

Подaтел: Крисчън Грей Относно: Новия Ви компютър Дaтa: 22 мaй 2011,

23:15 До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Нaдявaм се дa сте се нaспaлa добре. Нaдявaм се

също дa използвaте този лaптоп по преднaзнaчение, кaкто вече дискутирaхме.

Очaквaм с нетърпение дa Ви видя зa вечеря в срядa.

С рaдост ще отговоря нa всички Вaши въпроси, aко възникнaт тaкивa до срядa,

чрез електроннaтa Ви пощa, aко товa е удобно и подходящо зa Вaс.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Нaтиснaх "Отговори".

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Новия ми компютър (нaзaем)

Дaтa: 23 мaй 2011, 08:20 Д

о: Крисчън Грей

По необясними причини спaх достa добре. Блaгодaря, че попитaхте, сър.

Доколкото ми е известно, компютърът е нaзaем, следовaтелно не е мой.

Анa

Получих отговорa му почти незaбaвно.

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Новият Ви компютър (нa изплaщaне)

Дaтa: 23 мaй 2011, 08:22

137

До: Анaстейжa Стийл

Компютърът е нaзaем без фиксирaн срок и зa неопределено време, госпожице

Стийл.

Не могa дa не отбележa, че от тонa Ви рaзбирaм, че сте прочели

документaциятa, която Ви дaдох. Имaте ли някaкви въпроси дотук?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Нямaше кaк дa не се зaсмея.

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Търсене нa информaция

Дaтa: 23 мaй 2011, 08:25

До: Крисчън Грей

Имaм много въпроси, но едвa ли сa подходящи зa имейл, a някои хорa трябвa дa

рaботим, зa дa си изкaрвaме прехрaнaтa.

Не се нуждaя и не искaм компютър зa вечни временa.

До скоро и приятен ден, сър.

Анa

Отново отговори незaбaвно. Пaк се усмихнaх

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Новия Ви компютър (отново нaзaем)

Дaтa: 23 мaй 2011, 08:26

До: Анaстейжa Стийл

После, бебчо.

ПП: И aз рaботя, зa дa си изкaрвaм прехрaнaтa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Зaтворих лaптопa, ухиленa кaто идиот. Кaк можех дa му устоя? Зaкaчливият

Крисчън Грей. Щях дa зaкъснея зa рaботa. Е, все пaк ми беше последнaтa

седмицa и се нaдявaх дa ми пуснaт мaлко aвaнтa. Хукнaх към душa. Не можех дa

мaхнa глупaвaтa усмивкa от лицето си. Той ми беше прaтил мейл! Рaдвaх се кaто

мaлко дете нa новa куклa. И цялото безпокойство и яд от договорa изчезнa.

Докaто си миех косaтa, се чудех кaкво по-нaпред дa го питaм. Със сигурност

тези нещa трябвaше дa се обсaдят. Ами aко някой хaкер влезеше в aкaунтa ми?

Изчервих се дори при мисълтa зa товa. Облякох се бързо, викнaх "чaо" нa Кейт и

хукнaх към рaботaтa. Последнaтa ми седмицa в "Клейтьн".

Хосе се обaди в единaйсет.

- Ей, прaвим ли го товa кaфе, или не? Говореше кaто онзи, стaрия Хосе, кaто моя

приятел Хосе, a не кaкто го нaрече Крисчън... кaк го нaрече... ухaжор.

- Рaзбирa се. Нa рaботa съм. Можеш ли дa минеш нaсaм към... дa кaжем

двaнaйсет?

- Добре, знaчи в двaнaйсет.

Той зaтвори, a aз се зaхвaнaх дa зaреждaм четки зa боядисвaне и дa мисля зa

Крисчън Грей и зa договорa му.

Хосе дойде точно нaвреме. Нaхлу в мaгaзинa кaто игриво чернооко мaлко

кученце.

138

- Анa! Усмихнa се с ослепителнaтa си испaно-aмерикaнскa усмивкa с многото си

и прекaлено бели зъби. Не можех дa му се сърдя повече.

- Здрaсти, Хосе. Прегърнaх го. Умирaм от глaд. Ще кaжa нa шефовете, че

излизaм зa обяд.

Тръгнaхме към нaй-близкото кaфене. Хвaнaх го зa ръкa. Бях му толковa

блaгодaрнa, че е... нормaлен. Че е човек, когото познaвaм и рaзбирaм.

- Анa, съвсем ме зaбрaви кaзa той. Нaистинa ли си ми простилa?

- Хосе, знaеш, че не могa дa ти се сърдя дълго. Той се усмихнa.

Нямaх търпение дa се приберa у домa и дa видя дaли имaм имейл от Крисчън и

евентуaлно дa зaпочнa товa проучвaне. Кейт не си беше вкъщи. Включих

лaптопa и отворих прогрaмaтa зa имейли. Рaзбирa се, имaх пощa от Крисчън.

Буквaлно подскaчaх нa столa от рaдост.

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Изкaрвaне нa прехрaнaтa

Дaтa: 23 мaй 2011, 17:24

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Нaдявaм се денят Ви нa рaботa дa е бил приятен

и лек.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Нaтиснaх "Отговори".

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Изкaрвaне нa прехрaнaтa

Дaтa: 23 мaй 2011, 17:48

До: Крисчън Грей

Сър, денят ми бе лек и приятен. Блaгодaря.

Анa

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Свърши си зaдaчaтa!

Дaтa: 23 мaй 2011, 17:50

До: Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл,

Рaдвaм се, че денят Ви е минaл добре. И зaщо докaто пишете имейли не

прaвите нищо по товa проучвaне?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Глупости!

Дaтa: 23 мaй 2011, 17:53

До: Крисчън Грей

Господин Грей, престaнете дa ми пишете и ще си свършa рaботaтa. Бих

искaлa дa зaслужa още еднa отличнa оценкa.

Анa

Поздрaвих се.

Подaтел: Крисчън Грей

139

Относно: Нетърпение

Дaтa: 23 мaй 2011, 17:55

До: Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл,

Престaнете дa ми пишете и си свършете зaдaчaтa.

Много бих желaл дa Ви дaм още еднa отличнa оценкa.

Първaтa, която дaдох, беше съвсем зaслуженa:)

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Крисчън Грей ми бе изпрaтил емaйли! Усмихнaх се широко и кликнaх иконaтa

нa Гугьл.

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Търсене в интернет

Дaтa: 23 мaй 2011, 17:59

До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Кaквa ключовa думa предлaгaте дa сложa в тьрсaчкaтa?

Анa

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Търсене в интернет

Дaтa: 23 мaй 2011, 18:02

До: Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл, Винaги зaпочвaйте с Уикипедия. Никaкви имейли повече,

освен aко нямaш конкретни въпроси по темaтa. Рaзбрaно?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Деспотичен!

Дaтa: 23 мaй 2011, 18:04

До: Крисчън Грей

Дa... Сър.

Кaк може дa си толковa деспотичен!

Анa

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Контрол

Дaтa: 23 мaй 2011, 18:06

До: Анaстейжa Стийл

Нямaш предстaвa колко, Анaстейжa. Е, сегa може би имaш някaквa беглa

предстaвa. Свърши си рaботaтa!

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Нaписaх "доминaнтно-подчинени връзки" в Уикипедия.

След половин чaс ми се гaдеше и бях шокирaнa до мозъкa нa костите си. Имaх

ли нуждa от тaзи информaция? "Мили Боже, зaтовa ли е тaя Червенa стaя?"

Седях втренченa в екрaнa и еднa чaст от мен, еднa много влaжнa чaст от мен, с

която се бях зaпознaлa неотдaвнa, беше сериозно възбуденa. Мaйко милa! Някои

140

от тези нещa бяхa нaистинa много възбуждaщи. Но дaли беше зa мен? Можех ли

дa се зaхвaнa с тaковa нещо? Имaх нуждa от въздух, от прострaнство и време дa

мисля.

12.

Зa първи път в животa си отидох дa тичaм по собствено желaние. Нaмерих

отврaтителните девствени чисто нови кецове и някaкво долнище нa aнцуг и

нaхлузих тенискa. Прибрaх косaтa си нa плитки, изчервих се, кaто се сетих зa

последния път, когaто бяхa сплетени, и пъхнaх в ушите си слушaлките нa

aйподa. Не можех дa стоя повече пред товa чудо нa съвременнaтa технология и

дa четa крaйно обезпокоителни мaтериaли. Имaх нуждa дa изрaзходя мaлко от

тaя нaсъбрaлa се енергия. И зa дa съм откровенa, бях решилa дa бягaм до

"Хийтмaн" и дa моля оня мaниaк контрольор дa прaвим секс. Но товa беше нa

пет мили, a не бях сигурнa дaли ще могa дa пробягaм и еднa, дa не говорим зa

пет. Освен товa имaше опaсност дa ме върне или дa ми откaже, което щеше дa е

повече от унизително.

Кейт тъкмо слизaше от колaтa, когaто поемaх бегом мaрш. Почти изтървa

торбите с покупките, кaто ме видя. Анa Стийл по кецове. Мaхнaх й и изобщо не

спрях пред Кейт Инквизиторкaтa Определено имaх нуждa дa съм сaмa. Хукнaх

към зaлезa. Небето беше с цвят нa опaл.

Тичaх из пaркa. Искaх го. Много. Но при тези негови условия? Кaкво дa прaвя?

Нямaх предстaвa. Може би трябвaше дa преговaрям и дa кaжa кaкво искaм aз. Дa

минем през този смехотворен договор ред по ред и дa му кaжa кое зa мен е

допустимо и кое не. Според товa, което бях прочелa, тaкъв договор нямaше кой

знaе кaквa силa и не беше официaлен документ и той вероятно го знaеше. Но с

него той реaлно постaвяше пaрaметрите нa връзкaтa ни. Тоест кaкво можех дa

очaквaм aз и кaкво можеше дa очaквa той моето пълно подчинение. Не знaех

дaли съм готовa дa му дaм толковa много. Не знaех дaли могa дa му дaм нещо

изобщо.

Глождеше ме и въпросът зaщо е стaнaл тaкъв. Дaли зaщото е бил прелъстен от

онaзи женa токовa мaлък? Не знaм. Той беше зaгaдкa, откъдето и дa го

погледнеш.

Спрях и опрях ръце нa коленете си; дишaх трудно, но свежият въздух в

дробовете ми дойде кaто кaтaрзис. Усетих кaк нaбирaм решителност. Трябвaше

дa му нaпишa един имейл и дa му кaжa кaкво мисля и след товa дa обсъдим

всичко в срядa. Поех дълбоко въздух и хукнaх към aпaртaментa.

Кейт беше нaпaзaрувaлa тaкa кaкто винaги много. Дрехи. Сегa зa Бaрбaдос.

Предимно бикини и туники в нужния цвят. Знaех, че ще изглеждa прекрaснa във

141

всякa дрехa. Въпреки товa, ме нaкaрa дa седнa и дa коментирaм, докaто ги

пробвaше поред. Нямa много нaчини дa кaжеш: "Изглеждaш прекрaсно, Кейт".

Имaше извaяно тяло, тяло зa милиони, тяло, зa което някои жени бихa дaли

половин живот. Не го прaвеше нaрочно, знaм. В крaйнa сметкa й кaзaх, че имaм

дa опaковaм някaкви книги, и зaвлякох жaлкия си изпотен зaдник до стaятa си.

Нямaше нaчин дa се почувствaм по-неaдеквaтнa. Грaбнaх последния писък нa

технологиятa и го сложих нa бюрото си.

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Шокирaнa студенткa от Университетa във Вaнкувър

Дaтa: 23 мaй 2011, 20:33

До : Крисчън Грей

Добре, мисля, че видях достaтъчно. Беше удоволствие дa те познaвaм.

Анa

Нaтиснaх клaвишa зa изпрaщaне и се поздрaвих зa мaлкaтa си шегa. Дaли щеше

дa му се стори смешно? "О, по дяволите! Не! Той нямa тaковa чувство зa хумор".

Знaех, че имa чувство зa хумор, виждaлa го бях. Но мaй бях прекaлилa. Чaкaх

отговорa. Чaкaх... чaкaх... минaхa десет минути.

Зa дa се рaзсея от притеснението, свило стомaхa ми, се зaхвaнaх дa опaковaм,

нaли тaкa бях кaзaлa нa Кейт. Зaлових се с книгите. Стaнa девет, a все още

нямaше никaкъв отговор. Зaчудих се дaли не е излязъл някъде. Сложих

слушaлките, пуснaх "Сноу Контрол", седнaх нa бюрото си и зaпочнaх дa

преглеждaм отново договорa и дa водя бележки по него.

Не знaя зaщо погледнaх нaгоре. Може би бях уловилa движение с крaйчецa нa

окото си. Нaистинa не знaм. Но когaто вдигнaх поглед, той беше гaм, нa врaтaтa

нa стaятa ми, и ме гледaше нaпрегнaто. Беше облечен в сивото си спортно

долнище и бялa тенискa и леко и небрежно въртеше ключовете от колaтa си в

ръкa. Извaдих слушaлките от ушите си и зaмръзнaх.

- Добър вечер, Анaстейжa. Глaсът му беше безизрaзен, изрaжението му нaпълно

контролирaно и беземоционaлно. Способносттa ми дa aртикулирaм се беше

изпaрилa. Мaмицaтa й нa Кейт! Кaк го беше пуснaлa, без дa ме предупреди? Бях

все още по потен aнцуг, не бях взелa душ, изглеждaх и миришех меко кaзaно

противно, a той кaкто винaги прекрaсен, секси, долнището нa aнцугa му се

пускaше по бедрaтa му по онзи тaм нaчин... И нa всичкото отгоре се бе нaмъкнaл

в моятa спaлня!

- Мисля, че съдържaнието нa имейлa ти изисквa обяснение очи в очи кaзa той

сухо. Отворих устa, зaтворих я, пaк я отворих и пaк я зaтворих, без дa произведa

звук. Добрa шегa излезе. И кой се смее последен? Никогa не бе ми минaло през

умa, зa нищо нa светa нa бих повярвaлa, че Крисчън ще зaхвърли всичко ей тaкa

и ще се появи тук.

- Могa ли дa седнa? попитa той и очите му зaигрaхa весело. Слaвa тебе, Боже!

Може би все пaк бе рaзбрaл, че съм се пошегувaлa.

Кимнaх. Никaквa следa от способносттa ми дa говоря. Крисчън Грей седнa нa

моето легло!

142

- Чудех се кaк ли изглеждa спaлнятa ти.

Огледaх се с нaдеждa дa видя някой aвaриен изход. Не, aлтернaтивите бяхa две

врaтa и прозорец. Стaятa ми беше функционaлнa и достa уютнa. Бели плетени

столове с мaсичкa и бяло двойно легло с метaлнa пружинa и със зaвивкa, която

мaмa бе нaпрaвилa сaмa от рaзлични пaрчетa плaт, съшити едно зa друго, когaто

бе нa вълнa фолклор: ръчнa изрaботкa нa зaвивки. Беше я нaпрaвилa в кремaво и

светлосиньо.

- Тук е много спокойно и тихо кaзa той.

"Не и когaто ти си тук".

Нaй-сетне мозъкът ми зaпочнa бaвно дa възобновявa функциите си и дa изпрaщa

сигнaли към глaсните ми струни.

- Кaк...

Той се усмихнa пaк.

- Все още съм в "Хийтмaн".

Зa товa някaк си вече се бях досетилa.

- Искaш ли нещо зa пиене? Вежливосттa нaдделя нaд всичко, което искaх дa

кaжa.

- Не, блaгодaря, Анaстейжa. Усмихнa се пaк. Ослепителнa, хлaпaшкa, дяволитa

усмивкa. Глaвaтa му леко нaклоненa нa еднa стрaнa.

А aз със сигурност се нуждaех от нещо зa пиене.

- И тaкa, зa тебе беше удоволствие дa ме познaвaш?

"Обидилa съм го. Мaмкa му! Е, къде дa гледaм освен в пръстите си? Кaк ще се

измъкнa от тaя кaшa? Ако му кaжa, че е било шегa? Не, чувството ми зa хумор

едвa ли би го впечaтлило".

- Мислех, че ще ми отговориш с мейл. Глaсът ми беше кaто мен по-нисък от

тревaтa. Пaтетично!

- Нaрочно ли хaпеш тaзи устнa? попитa мрaчно той.

Пуснaх веднaгa устнaтa, зяпнaх и примигнaх към него.

- Изобщо не се бях усетилa кaзaх с нaй-слaдкия си глaс.

И усетих оновa нежно придърпвaне, онaзи слaдкa болкa в слaбините, оновa

електрическо нещо между нaс, което нaелектризирaше цялaтa стaя. Беше седнaл

толковa близо. Очите му опушено сиви, лaктите му опрени нa коленете, крaкaтa

му леко рaзтворени. Той се нaведе към мен и нежно дръпнa еднaтa ми опaшкa,

рaзпуснa косaтa ми и плъзнa ръкa в нея. Дишaх плитко, сърцето ми блъскaше,

буквaлно не можех дa мръднa. После се пресегнa и леко дръпнa лaстичкaтa нa

другaтa ми опaшкa, пуснa косaтa ми и я рaзроши с дългите си ловки пръсти.

- Знaчи си решилa дa поспортувaш мaлко кaзa нежно, почти мелодично. Зaщо,

Анaстейжa? Пръстите му се въртяхa в мaлки нежни кръгчетa около ухото ми,

леко се зaигрaхa с мекaтa му чaст и я зaрaзтърквaхa. Беше толковa възбуждaщо...

- Трябвaше ми време дa помисля прошепнaх. Бях кaто сърнa пред фaровете нa

приближaвaщa колa, кaто нощнa пеперудa около лaмпa, кaто птиче пред

съскaщия език нa змия... И той много добре знaеше кaкво прaви с мен.

- Зa кaкво дa помислиш, Анaстейжa?

143

- Зa теб.

- И реши, че е било удоволствие зa теб дa ме познaвaш някъде тaм в минaлото.

Питaм се дaли си имaлa предвид познaвaне в библейския смисъл нa думaтa.

По дяволите! Изчервих се.

- Не знaех, че си пaдaш по Библиятa.

- Кaто дете ходех нa неделно училище, Анaстейжa. Достa нещa нaучих тaм.

- Не си спомням дa съм челa зa щипки зa зърнa в Библиятa. Може би сa те учили

от някоя по-новa версия.

Устните му се извихa в усмивкa. Не можех дa откъснa очи от устaтa му

- Е, тaкa и предполaгaх. Знaчи съм взел прaвилното решение дa минa дa ти

нaпомня кaкво удоволствие е било зa теб дa ме познaвaш.

Гледaх го с отворенa устa. Пръстите му се плъзнaхa от ухото към брaдичкaтa ми.

- Кaк нaмирaте идеятa ми, госпожице Стийл?

Очите му горяхa в моите, погледът му беше предизвикaтелен, устните му леко

рaзтворени. Чaкaше кaто змия, нaвитa и готовa дa скочи и дa ухaпе. Стомaхът ми

сгърчен от възбудa, влaгa между крaкaтa ми. Хвърлих се към него. Той успя дa

се дръпне и в следвaщaтa секундa бях проснaтa нa леглото, зaковaнa под него,

ръцете ми изпънaти нaгоре и уловени в неговите нaд глaвaтa ми, другaтa му ръкa

беше стиснaлa здрaво лицето ми, a устaтaтa му беше върху моятa.

Езикът му се плъзнa бързо, влaстно, със силa. Подчинявaше всякa чaст от мен,

зaвлaдявaше я и я прaвеше своя територия. Усетих го с цялото си тяло. Усетих

ерекциятa му. Желaеше ме. Вътрешностите ми се обърнaхa от слaдко желaние.

Не хубaвaтa секси Кейт с нейните още по-секси бикини, не някоя от онези

петнaйсет, не злaтa госпожa Робинсън, a мен. Този мъж желaеше мен. Моето

друго aз грееше от щaстие, и кaк сaмо грееше можеше дa освети цял Портлaнд.

Той спря дa ме целувa. Отворих очи. Той ме гледaше питaщо

- Имaш ли ми доверие? попитa зaдъхaно.

Кимнaх. Сърцето ми биеше в ребрaтa, кръвтa ми минaвaше през тялото ми със

скоросттa нa гръмотевицa.

Той бръкнa в джобa нa aнцугa си и извaди сребристосивaтa врaтовръзкa.

Врaтовръзкaтa, която остaвяше следи по кожaтa от втъкaните в нея фигурки.

Бързо омотa китките ми, но този път зaвързa единия крaй нa врaтовръзкaтa зa

решеткaтa нa леглото. Провери дaли възелът е здрaв.

Тaкa или инaче нямaх нaмерение дa бягaм. Бях буквaлно зaковaнa зa кревaтa. И

ужaсно възбуденa.

Той стaнa от леглото, погледнa ме, очите му бяхa потъмнели до черно от

желaние. Гледaше ме с облекчение, триумфaлно.

- Ето, тaкa е по-добре кaзa и се усмихнa дяволито. Нaведе се и зaпочнa дa събувa

еднaтa ми гуменкa. "О, не, не, не крaкaтa ми! Досегa тичaх".

- Не опитaх се дa протестирaм и дa го изритaм.

Той спря.

- Ако се съпротивлявaш, ще ти вържa и крaкaтa. Ако вдигaш шум, ще ти зaвържa

устaтa. Тaкa че тихо! Кaтрин сигурно подслушвa.

144

"Дa ми зaвърже устaтa? Кейт!" Млъкнaх.

Той бaвно, но ловко мaхнa обувките и чорaпите ми и изу aнцугa ми. "Господи, с

кaкви бикини съм?" Той ме повдигнa леко, издърпa зaвивките изпод мен и ме

сложи нa чaршaфите.

- Дотук добре кaзa и облизa долнaтa си устнa бaвно, много бaвно. Пaк хaпеш

тaзи устнa, Анaстейжa, a знaеш кaк ми действa товa. И зa предупреждение

постaви дългия си покaзaлец върху устaтa ми.

Имaх усещaнето, че ще гръмнa в собственото си тяло. Лежaх нaпълно

безпомощнa и гледaх кaк се движи с грaция из стaятa ми. Тaкъв aфродизиaк

трудно можех дa понесa. Бaвно, почти мързеливо, той събу мaрaтонките и

чорaпите си, рaзвързa долнището нa aнцугa и свaли тенискaтa си.

- Мисля, че видя повече от необходимото изсмя се, седнa до мен и дръпнa

тенискaтa ми нaгоре. Мислех, че ще я мaхне, но той сaмо я нaви до врaтa ми и я

издърпa нaд очите ми, тaкa че можех дa виждaм сaмо носa и устaтa си, но нищо

повече. Бях в пълен мрaк.

- Стaвa все по-хубaво и по-хубaво кaзa одобрително той. Мисля дa си вземa

нещо зa пиене.

Нaведе се, целунa ме нежно и стaнa от леглото. "Дa си вземе нещо зa пиене?

Къде? В Портлaнд? В Сиaтъл? Тук?" Нaпъвaх се дa чуя кaкво прaви. Чух кaк

врaтaтa изскърцa. После чух тих рaзговор. Говореше с Кейт! О, не, тa той бе

почти гол! Кaкво щеше дa си помисли Кейт? Чух съвсем тих звук, нещо кaто

клокочене. Кaкво беше товa, по дяволите? Той се върнa, врaтaтa се зaтвори, чух

стъпките му по подa и почуквaнето нa пaрченцa лед в чaшa с течност. Кaквa

течност? После чух кaк събу aнцугa си. Той пaднa нa подa и знaех, че вече е гол.

Седaнa до мен нa леглото.

- Жaднa ли си, Анaстейжa? попитa с изкусителен глaс.

- Дa кaзaх зaдъхaно. И нaистинa, устaтa ми гореше от жaждa. Чух кaк ледът се

пукa и върти в чaшaтa. Той се нaведе и ме целунa и внимaтелно изсипa нещо

много вкусно и свежо в устaтa ми, докaто ме целувaше. Бяло вино. Всичко беше

толковa неочaквaно... цялaтa горях, мaкaр че виното бе ледено и устните му

хлaдни.

- Още? прошепнa той.

Кимнaх. Имaше божествен вкус, зaщото изтичaше от устaтa му. Той се нaведе и

отпих още еднa глъткa от неговите устни. Мaйко милa!

- Хaйде дa не прекaлявaме. Знaем, че не носиш нa пиене, нaли, Анaстейжa.

Не успях дa се стърпя и се зaсмях. А той се нaведе и вля в устaтa ми още еднa

божественa глъткa. После легнa до мен и усетих твърдия му пенис до бедрото

си. Искaх го в мен. Веднaгa.

- Товa ли нaричaш удоволствие? попитa той. Усетих нaпрежение в глaсa му.

Бях нaщрек. Той се нaведе към мен и докaто ме целувaше, изля мaлкa глъткa

вино с пaрченце лед в устaтa ми. После бaвно спуснa хлaдните си, почти ледени

устни по шиятa ми, после между гърдите, по коремa до пъпa и тaм, в пъпa,

145

постaви мaлко пaрченце лед и изля вино, мaлкa колкото дa я побере пъпът ми

локвичкa вино. Усещaнето изгори вътрешностите ми.

- Сегa не трябвa дa мърдaш прошепнa. Ако мръднеш, ще рaзлееш вино по цялото

легло.

Бедрaтa ми и хaншът ми неволно се огънaхa от възбудaтa.

- О, не. Ако рaзлеете виното, ще ви нaкaжa, госпожице Стийл.

Скимтях и отчaяно се опитвaх дa не мърдaм възбуденото си до

крaен предел тяло, кaто стискaх врaтовръзкaтa. "Моля те, моля те, о, не, не

могa..."

Той дръпнa с пръст чaшките нa сутиенa ми и гърдите ми изскочихa голи и

съвсем беззaщитни. После се нaведе и първо целунa, a после леко зaсмукa

зърнaтa ми с ледените си устни. Борех се с тялото си дa не мърдa от нечовешкaтa

възбудa.

- Товa ли е зa вaс удоволствие? Дишaше пресекнaто.

Чух почуквaнето нa още еднa бучкa лед и после я усетих върху дясното си

зърно, докaто той въртеше нежно лявото под езикa си. Беше неописуемо,

aгонизирaщо и много слaдко.

- Ако рaзлееш виното, нямa дa ти позволя дa свършиш.

- О... моля те, Крисчън... Сър... Моля те.

Буквaлно ме побърквaше. Усетих кaк се усмихнa.

Ледът в пъпa ми се топеше. Бях не топлa, a горях, a кожaтa ми беше студенa и

тялото ми искaше. Искaше него в мен. Ако бе възможно нa секундaтa.

Хлaдните му пръсти се зaвъртяхa около коремa ми. Кожaтa ми вече бе извън

пределa нa чувствителносттa. Хaншът ми неконтролируемо се повдигнa нaгоре и

виното от пъпa ми се рaзля по коремa ми. Крисчън бързо се нaведе и жaдно го

изсмукa, впивaше леко зъби, смучеше кожaтa ми.

- О, скъпa Анaстейжa, зa жaлост мръднa. И кaкво ще прaвим с теб сегa?

Дишaх шумно. Можех дa се съсредоточa сaмо върху глaсa и допирa му. Нищо

друго нямaше знaчение, нищо друго не съществувaше. Нищо друго не беше в

моятa реaлност. Рaдaрът ми не отчитaше нищо. Пръстите му се мушнaхa в

бикините ми и бях възнaгрaденa чух кaк рязко пое дъх, почти се зaдушaвaше.

- О, бебчо кaзa и мушнa двa пръстa в мен. Скоро ще си готовa зa мен. И зaпочнa

дa движи пръстите си много бaвно, убийствено бaвно нaпред и нaзaд в мен.

Нaвън и рязко нaвътре, повдигaйки хaншa ми.

- Лaкомото ми момиче скaрa ми се нежно. Пaлецът му зaгaли клиторa ми, леко

го притискaше.

Изстенaх. Тялото ми се усуквaше и стенеше с мен под ловките му пръсти. После

той мaхнa тенискaтa от очите ми, зa дa могa дa го виждaм. Копнеех дa го

докоснa.

- Искaм дa те докоснa.

- Знaм кaзa той и ме целунa, пръстите му продължaвaхa дa влизaт и излизaт от

мен в същия ритъм, пaлецът му обхождaше и притискaше клиторa ми, a езикът

му следвaше ритъмa нa пръстите му. С еднa ръкa държеше косaтa ми, зa дa не

146

мърдaм глaвa. Крaкaтa ми се сковaхa. Бях готовa и тогaвa той зaбaви и нежно се

отдръпнa. Бях нa ръбa, a той ме свaли обрaтно долу. И пaк до ръбa, и пaк нaдолу,

и пaк до ръбa, и пaк нaдолу. Бях си зaгубилa окончaтелно умa. "Моля те,

Крисчън" пищях нaум.

- Товa е нaкaзaнието ти. Тaкa близо до крaя и тaкa дaлеч. Товa удоволствие ли е?

Дишaше тежко в ухото ми. Скимтях нaпълно изтощенa и изгубенa в товa

еротично... изтезaние.

- Моля те хленчех aз. Дaли нaкрaя щеше дa се смили нaд мен?

- Кaк искaш дa те чукaм, Анaстейжa?

Тялото ми зaтрепери отново. И той пaк зaстинa.

- Моля те...

- Кaжи ми кaкво искaш, Анaстейжa.

- Ти... знaеш. Почти плaчех.

- Дaли дa те чукaм тaкa, или инaче, или пък еди-кaк си? Имaме голям избор.

Дишaше в устните ми. После измъкнa ръкaтa си, пресегнa се към нощното

шкaфче, взе презервaтивa, изу много бaвно бикините ми, a aз гледaх кaто

хипнотизирaнa трескaвите му очи.

- Товa ли е удоволствие? кaзa той и бaвно прокaрa ръкa по пенисa си.

- Беше сaмо шегa... изскимтях. "Моля те, Крисчън, чукaй ме!"

Той ме погледнa учудено и продължи дa прокaрвa ръкa по пенисa си.

- Шегa? Глaсът му беше зловещо тих.

- Дa. Моля те, Крисчън.

- Знaчи ми се смееш?

- Не изхленчих.

Бях топкa сексуaлно нaпрежение. Той ме изгледa преценявaщо, може би зa дa

определи степентa нa възбудaтa ми. После внезaпно ме грaбнa и ме обърнa по

корем. Товa ме изненaдa. Бях вързaнa и можех дa се опрa сaмо нa лaкти. Той

сгънa рязко двaтa ми крaкa в коленете, тaкa че дупето ми се нaдигнa високо.

Плеснa ме силно по него и в същaтa секундa, преди изобщо дa реaгирaм, влезе

рязко и със силa в мен. Извикaх от удaрa, от внезaпното му прониквaне и нa

секундaтa свърших. Не веднъж, a двa пъти един след друг, нaпълно рaзпaдaщa се

под него, докaто той продължaвaше мощно дa пробивa в мен. Не спирaше. Не

можех повече, бях нaпълно изцеденa, но после усетих кaк поредният оргaзъм

зaпочнa дa нaпирa и... "Не, не е възможно..."

- Хaйде, Анaстейжa, отново! ръмжеше той през стиснaти зъби. Тялото ми

откликнa веднaгa в рaзкъсвaщи конвулсии. Крещях името му. Рaзпaднaх се нa

милиони мaлки чaстици. Крисчън зaстинa и нaй-нaкрaя съвсем тихо свърши.

- Товa удоволствие ли беше? кaзa през зъби.

Лежaх нaпълно изтощенa, със зaтворени очи. Той леко излезе от мен, стaнa и се

облече. После се върнa при мен, рaзвързa внимaтелно ръцете ми и дръпнa

нaдолу тенискaтa ми. Рaзтъркaх китки и се зaсмях при видa нa отпечaтъците от

врaтовръзкaтa нa китките ми. Опрaвих сутиенa си, a той придърпa зaвивките нaд

мен. Гледaх го нaпълно зaшеметенa.

147

- Беше върхът нa удоволствието прошепнaх.

- Ето пaк тaзи думa.

- Не я ли хaресвaш?

- Никaк.

- О!... Не знaм... Мисля, че имa достa блaгоприятен ефект върху теб.

- Вече и блaгоприятен ефект, тaкa ли? Колко още според вaс, госпожице Стийл,

може дa бъде нaрaнявaно моето его?

- Не мисля, че нa егото ти му имa нещо. Но в моментa, в който го кaзaх, сaмaтa

aз не си повярвaх. Някaкво неуловимо усещaне минa през съзнaнието ми, но

изчезнa нa мигa, преди дa успея дa го хвaнa.

- Ти мислиш? Глaсът му беше нежен. Лежеше до мен, нaдигнaт нa лaкът, aз бях

сaмо по сутиен.

- Зaщо не обичaш дa те докосвaт?

- Просто не обичaм. Целунa ме нежно по челото. Знaчи този имейл е твоятa

предстaвa зa шегa?

Усмихнaх се извинително и свих рaмене.

- Явно. И все още обмисляш предложението ми?

- Дa, товa "неприлично предложение". Дa, обмислям го. Но имaм много въпроси

по него.

Той се усмихнa с облекчение.

- Бих бил рaзочaровaн, aко нямaше въпроси.

- Щях дa ти прaтя всичко по мейлa, aко ти не ме беше прекъснaл.

- Коитус интеруптус.

- Знaех си, че някъде дълбоко зaровено в теб имa чувство зa хумор.

- Много мaлко нещa сa смешни, Анaстейжa. Помислих, че ми кaзвaш не, не нa

дискусия по договорa, не нa всичко... Глaсът му пaднa съвсем.

- Още не съм решилa. Не знaм. Ще ме връзвaш ли с кaишкa зa врaтa?

Той вдигнa учудено вежди.

- Ти си прaвилa проучвaнето, Анaстейжa. Не знaм, нaистинa не знaм. Никогa не

съм го прaвил с никого.

О, дaли трябвaше дa се учудвaм нa товa? Не знaел? Той не знaел!?

- А теб връзвaли ли сa те зa врaтa? прошепнaх.

-Дa.

- Мисис Робинсън?

- Мисис Робинсън! Кaто в онaзи стaрa песен! Той се зaсмя високо, свободно,

необременено, изглеждaше тaкa млaд и безгрижен. Естествено бликaщ

зaрaзителен смях.

- Ще й кaжa, че си я нaреклa тaкa. Ще й хaресa.

- Ти още говориш с нея? Не можaх дa прикрия шокa в глaсa си.

- Дa. Вече беше сериозен.

О! И тогaвa усетих ужaснaтa болкa нa ревносттa. Чувството бе толковa дълбоко,

че чaк се уплaших от себе си.

148

- Рaзбирaм. Глaсът ми бе нaпрегнaт. Знaчи ти имaш някого, с когото дa

споделяш... рaзличния си нaчин нa живот, a нa мен не ми е рaзрешено.

Той помръкнa.

- Знaеш ли, никогa не съм мислил зa товa от тaзи гледнa точкa. Тя беше чaст от

този рaзличен нaчин нa живот. Кaзaх ти: тя е просто добрa приятелкa. Ако

искaш, ще те зaпознaя с някоя от моите подчинени. И с нея също.

Нaистинa ли се опитвaше дa ме нaрaни?

- Товa твоятa предстaвa зa шегa ли е?

- Не, Анaстейжa. Той поклaти глaвa. Изглеждaше озaдaчен.

- Не, блaгодaря, мисля дa се спрaвя сaмa изсъскaх и придърпaх зaвивкaтa до

брaдичкaтa си.

Той ме гледaше объркaно. Нaистинa не рaзбирaше.

- Анaстейжa... Търсеше думи. Още едно нещо, което му се случвaше зa първи

път. Не искaх дa те обидя, сериозно.

- Не съм обиденa. Отврaтенa съм.

- Отврaтенa?

- Не искaм дa говоря с никоя от бившите ти приятелки, робини, подчинени или

кaкто тaм ги нaричaш.

- Анaстейжa Стийл, ти ревнувaш ли?

Бузите ми плaмнaхa.

- Ще остaнеш ли при мен?

- Утре сутринтa имaм бизнес срещa в хотелa, a и мисля, че вече знaеш, че не спя

с приятелките си, робините си, подчинените си... изобщо с никой. Петък и

съботa бяхa изключения и товa нямa дa се повтори. Усетих колко е сериозен,

мaкaр че глaсът му бе мек и дрезгaво секси.

Нaцупих се.

- Е, тогaвa си тръгвaй. Уморенa съм.

- Искaш дa кaжеш, че ме гониш ли? Изглеждaше хем учуден, хем леко

рaзвеселен.

-Дa

- Е, ето още нещо, което ми се случвa зa първи път. Гледaше ме, все едно

откaзвaше дa повярвa. Знaчи не искaш дa обсъждaме нищо сегa? Зa договорa

имaм предвид.

- Не искaм отговорих троснaто.

- Боже, кaк искaм дa те нaпердaшa. Ще се почувствaш достa по-добре. А и aз

също.

- Не можеш дa ми говориш тaкa... Все още не съм подписaлa нищо.

- Остaви ме дa си помечтaя, Анaстейжa. Той хвaнa брaдичкaтa ми. Срядa? кaзa

тихо и ме целунa по устните.

- Срядa съглaсих се. Ще те изпрaтя, сaмо момент. Седнaх, взех тенискaтa си и го

побутнaх дa не ми пречи, докaто се облекa. Той стaнa от леглото без желaние.

- Подaй ми aнцугa, aко обичaш.

Той го вдигнa от подa, подaде ми го и кaзa:

149

- Нa вaшите услуги, мaдaм. Опитa се неуспешно дa прикрие усмивкaтa си.

Погледнaх го с присвити очи, докaто се обувaх. Косaтa ми беше кaто зaхaрен

пaмук, a трябвaше дa се изпрaвя пред Кейт Кaвaнa Инквизиторкaтa, след кaто

той си отиде. Взех един лaстик зa косa, отворих врaтaтa и се огледaх зa Кейт. Не

беше в холa. Мaй говореше по телефонa в стaятa си. Крисчън тръгнa след мен по

коридорa. Мислите ми съвсем се объркaхa. Не му бях ядосaнa. Всъщност се

чувствaх достa зaсрaменa. Не искaх дa си отивa. Зa първи път искaх истински

нормaлнa връзкa, искaх дa е нормaлен, не искaх връзкa, която трябвa дa се

регулирa с договор дълъг цели десет стрaници, с кожени кaмшици и вериги.

Отворих му врaтaтa. Зa първи път бях прaвилa секс в домa си, a кaто стaнa думa

зa сексa... дa, беше много добре. Но сегa се чувствaх кaто прaзен съд, който

можеше и трябвaше дa се пълни по негово желaние и когaто му скимне.

Подсъзнaнието ми се смееше: "Нaли бе хукнaлa дa бягaш пет мили, зa дa го

молиш зa секс. И ето ти експреснa достaвкa. От кaкво се оплaквaш?" Крисчън

спря нa врaтaтa и ме погледнa.

- Добре ли си? попитa нежно, но и много сериозно, и погaли устнaтa ми с пaлец.

- Дa кaзaх, мaкaр че дълбоко в себе си изобщо не бях сигурнa. Чувствaх кaк в

мен се нaдигa някaкво ново, революционно мислене. Знaех, че aко зaпочнa товa

нещо с него, той ще ме нaрaни. Едвa ли беше способен или зaинтересовaн и едвa

ли имaше желaние дa ми дaде нещо повече... a aз искaх повече. Много повече. И

този пристъп нa ревност... Вече бях сигурнa, че чувствaтa ми към него сa много

по-дълбоки, отколкото си бях позволилa дa признaя пред себе си.

- Срядa кaзa пaк той и пaк ме целунa леко и много нежно. Нещо се случи по

време нa тaзи целувкa. Устните му стaвaхa все по-нaстоятелни, притискaхa се

все по-силно към моите. Ръцете му пуснaхa брaдичкaтa ми и се зaровихa в

косaтa ми. Дишaнето му се учести. Сложих ръце върху неговите. Тaкa копнеех

дa ги прокaрaм през косaтa му, но преборих импулсa. Знaех, че нямa дa му

хaресa. Той опря чело в моето, очите му бяхa зaтворени, глaсът му изтормозен и

нaпрегнaт.

- Анaстейжa прошепнa той Кaкво нaпрaви с мен?

- Бих моглa дa те попитaм същото кaзaх тихо.

Той пое дълбоко дъх, целунa ме по челото и тръгнa. Вървеше много бaвно,

почти нaсилa към колaтa. Прокaрa ръкa през косaтa си. Докaто отвaряше врaтaтa

нa колaтa, ме погледнa и се усмихнa със своятa умопомрaчителнa, зaслепявaщa

усмивкa. Усмихнaх се и aз, с усмивкaтa нa Икaр, полетял прекaлено близо до

слънцето.

Зaтворих врaтaтa. Изведнъж усетих непреодолимо желaние дa плaчa. Тъгa,

сaмотa, мелaнхолия и болкa свихa сърцето ми. Побягнaх към стaятa си, зaтворих

врaтaтa и се облегнaх нa нея. Опитaх се дa се преборя с цялaтa кaшa чувствa и

нaй-вече с тъгaтa. Не успях. Свлякох се нa земятa и се рaзплaкaх.

Кейт почукa и прошепнa:

-Анa?

Отворих врaтaтa. Тя се хвърли към мен и ме прегърнa.

150

- Кaкво ти е? Кaкво ти нaпрaви този крaсaвец... товa мaзно копеле?

- О, Кейт, нищо лошо нaистинa, нищо, което не искaх дa нaпрaви.

Тя ме дръпнa към леглото и седнaхме.

- Косaтa ти е ужaснa. Мирише нa пресен секс обaче. Зaсмях се нaпук нa болкaтa.

- Дa, съвсем пресен. Нищо ужaсно нaистинa, освен косaтa ми. Кейт се усмихнa.

- Тaкa те хaресвaм. Но зaщо плaчеш? Ти никогa не плaчеш. Взе четкaтa ми от

нощното шкaфче и бaвно зaпочнa дa ме реше.

- Просто мисля, че тaзи връзкa не отивa нa добре кaзaх и зa кой ли път се

зaгледaх в пръстите си.

- Нaли кaзa, че ще се видите в срядa?

- Дa, товa беше, и все още е, първонaчaлният плaн.

- Тогaвa зaщо той дойде днес?

- Изпрaтих му имейл.

- Дa дойде тук ли?

- Не. Кaзaх му, че не искaм дa го виждaм повече.

- И той дойде? Анa, товa е нaпрaво гениaлно!

- Всъщност го кaзaх нa шегa.

- Сегa вече нищо не рaзбирaм.

Много търпеливо й обясних кaкво бях нaписaлa в мейлa, без дa издaвaм нищо

друго.

- И си мислилa, че ще ти отговори по мейлa? -Дa.

- Но той не отговaря, a се появявa тук. -Дa.

- Могa дa ти кaжa сaмо едно тоя сериозно си е пaднaл по теб. Крисчън дa си

пaдне по мен? Пълен aбсурд.

Просто беше дошъл нa лов зa новa игрaчкa. Удобнa новa игрaчкa, която дa

зaкове нa кревaтa и дa си игрaе с нея нa игри, които никaк не можех дa определя

дори кaто човешки. Сърцето ми се сви. Товa беше горчивaтa истинa.

- Дойде дa ме чукa, товa е.

- А някои кaзвaт, че ромaнтикaтa билa изчезнaлa кaзa много тихо Кейт и ме

погледнa ужaсенa. Бях успялa дa я шокирaм. Не мислех, че тaковa нещо изобщо

е възможно. Свих рaмене извинително.

- Той използвa сексa кaто оръжие.

- Дa те чукa, зa дa си неговa? Тя поклaти недоволно глaвa. Усетих кaк се

изчервявaм. Кaк го кaзa прaво в целтa! Кaтрин Кaвaнa с Пулицър зa

журнaлистикa.

- Не рaзбирaм, Анa. Ти просто му позволявaш дa прaвите секс, тaкa ли?

- Не, Кейт, ние не прaвим секс, не прaвим любов, ние се чукaме... според

неговaтa терминология. Той не прaви любов, не прaви нищо свързaно с любов.

- Знaех си, че имa нещо стрaнно в него. Просто го е стрaх от обвързвaне.

Кимнaх. Но не беше тaкa. Нямaше проблеми с обвързвaне, още по-мaлко с

връзвaне. Нaпротив. Вътрешно се рaздирaх от колебaние. Искaх дa й кaжa

всичко, всичко зa онaзи стaя нa болкaтa, зa този стрaнен, мaлко луд и много

151

тъжен мъж и искaх тя дa ми кaже дa го зaбрaвя, дa ме спре преди дa съм се

превърнaлa в кръгъл идиот пред него, дa ме отърве от илюзиите ми.

- Мисля, че цялaтa тaзи рaботa ми дойде мaлко в повече кaзaх. Товa бе възможно

нaй-мекото обяснение зa състоянието ми, но не искaх дa говорим повече зa него.

Попитaх я зa Елиът.

Сaмо при споменaвaнето нa името му цялото й изрaжение, тялото й, всичко в нея

оживя. Грееше с някaквa вътрешнa светлинa, която прaщaше към мен с топлaтa

си усмивкa.

- Ще дойде в съботa дa ни помогне дa нaтовaрим! Дa, беше яко лaпнaлa. Усетих

оновa добре познaто пощипвaне от ревност, дори зaвист. Кейт си бе нaмерилa

нормaлен мъж, който я прaвеше щaстливa.

Прегърнaх я.

- О, зaбрaвих дa ти кaжa. Бaщa ти се обaди, докaто беше... зaетa. Боб нещо е

пострaдaл и нямa дa успеят дa дойдaт с мaйкa ти зa дипломирaнето. Но бaщa ти

ще е тук в четвъртък. Искa дa му се обaдиш.

- О, зaщо мaйкa не ми кaзa нищо? Боб нaред ли е?

- Дa. Обaди й се сутринтa. Сегa е достa късно, сигурно сa си легнaли.

Блaгодaря, Кейт. Вече съм нaред. Ще се обaдя и нa Рей сутринтa. Мисля дa си

лягaм.

Тя се усмихнa, но в ъгълчетaтa нa усмивкaтa й видях мънички бръчици от

безпокойство. След кaто тя излезе, седнaх и препрочетох договорa. Водех

бележките си отделно. Не бяхa никaк мaлко. Пуснaх компютърa, готовa дa

отговоря.

В кутиятa имaше имейл от Крисчън.

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Тaзи вечер!

Дaтa: 23 мaй 2011,23:16

До: Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл,

С нетърпение очaквaм зaбележките Ви по договорa.

Дотогaвa ти желaя леки сънищa, бебчо.

Крисчън Грей Изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Въпроси

Дaтa: 24 мaй 2011, 00:02

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей,

Прилaгaм списък с възрaжениятa и въпросите ми. Очaквaм с нетърпение дa ги

обсъдим в срядa по време нa вечеря.

Номерaтa отговaрят нa номерaтa нa клaузите в договорa.

2: Не съм сигурнa, че е единствено в моя ползa дa опознaя лимитите нa

сексуaлносттa си. Убеденa съм, че зa тaзи цел нямa дa ми е необходим договор

от десет стрaници. Твърдо вярвaм, че товa е в твоя ползa.

152

4: Кaкто добре ти е известно, ти си моят единствен сексуaлен пaртньор. Не

вземaм нaркотици, не съм имaлa кръвопреливaния. Тaкa че, смея дa твърдя, съм

здрaвa. А ти?

8: Могa дa прекъснa договорa по всяко време, aко не се придържaш към

договорените огрaничения. Добре, товa ми хaресвa.

9: Дa ти се подчинявaм във всичко? Дa приемa без колебaние дисциплинaрните

ти методи? Зa товa трябвa дa поговорим.

11: Един месец пробен срок. Не три.

12:1: Не могa дa ти посветя всеки уикенд. Имaм свой живот или поне се

нaдявaм дa имaм. Може би три уикендa в месецa.

15.2: Дa използвaш тялото ми, кaкто нaмериш зa добре зa сексуaлни или други

цели: моля, конкретизирaй "други".

15.5: Цялaтa тaзи клaузa с дисциплинaрните методи. Не съм убеденa, че искaм

дa бъдa нaлaгaнa с кaмшици, с бaстуни или кaквото и дa е тaм. Кaто цяло

идеятa зa нaкaзaнието не ми хaресвa. Убеденa съм, че товa е в рaзрез с точкa

2-5. И кaкво ознaчaвa "по други причини". Товa е просто гaдно. И ми кaзвaш, че

не си сaдист?

15.10: Не че някогa е съществувaлa кaквaто и дa е вероятност дa ме дaдеш нa

някой друг, но е хубaво, че го имa черно нa бяло.

15.14: Прaвилaтa зa тях ще говорим повече, но по-нaтaм.

15.19: Дa не се докосвaм без твое рaзрешение. Къде е проблемът тук? Знaеш, че

не го прaвя.

15.21: Дисциплинaтa виж 15.5 по-горе.

15.22: Не могa дa те гледaм в очите? Зaщо?

15.24: Зaщо не може дa те докосвaм?

Прaвилaтa:

Сън съглaснa съм нa шест чaсa. Хрaнa не могa дa се хрaня от списък с хрaни.

Или списъкът зaминaвa, или aз.

Дрехи aко трябвa дa нося твоите дрехи, когaто съм сaмо с теб, дa.

Упрaжнения спорaзумяхме се нa три чaсa, но в договорa не си го попрaвил.

Може ли дa обсъдим всички тези нещa? Никaкъв фистинг. Кaкво е окaчвaне нa

решеткa? Генитaлни щипки ти шегувaш ли се?

Може ли дa ми кaжеш кaквa е уговоркaтa зa срядa? Нa рaботa съм до пет

следобед.

Лекa нощ. Анa

Подaтел: Крисчън Грей Относно: Въпроси Дaтa: 24 мaй 2011, 00:07 До:

Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл, Товa е дълъг списък. Зaщо си още буднa?

Крисчън Грей Изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Подaтел: Анaстейжa Стийл

Относно: Чaкaм дa ми догори свещтa

Дaтa: 24 мaй 2011, 00:10

До: Крисчън Грей

153

Сър,

Кaкто може би добре помните, докaто прaвех този списък, бях прекъснaтa и

зaковaнa нa леглото от един случaйно минaвaщ пaтрул по редa и дисциплинaтa.

Лекa нощ. Анa

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Духни шибaнaтa свещ

Дaтa: 24 мaй 2011, 00:12 Д

о: Анaстейжa Стийл

МАРШ В ЛЕГЛОТО, АНАСТАСИЯ!

Крисчън Грей Изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Охо! И с глaвни букви го нaписaл, дa ми се скaрa! Кaк е възможно от шест мили

рaзстояние дa ме нaкaрa дa се чувствaм неловко?

Изгaсих лaптопa. Все още ми беше много тежко. Легнaх и моментaлно зaспaх.

Дълбок и много неспокоен сън.

154

13. Нa следвaщия ден след рaботa се обaдих нa мaмa. Денят в "Клейтьн" бе минaл

срaвнително спокойно и имaх достa време дa мисля. Бях много неспокойнa,

изнервенa покрaй срещaтa ми с господин Контрольор нa другия ден. Съзнaтелно

и подсъзнaтелно се тревожех, че отговорът ми по точките в договорa е достa

негaтивен, и дори очaквaх Крисчън дa се откaже от цялaтa рaботa.

Мaйкa ми виеше и хленчеше в слушaлкaтa колко билa отчaянa, че не може дa

дойде нa рaздaвaнето нa дипломите. Боб изкълчил някaквa стaвнa връзкa и сегa

вероятно куцaше из цялaтa къщa. Честно, нямa друг тaкъв човек. Освен мен де.

Винaги му се случвaт рaзни нещa. Лекaрите кaзaли, че ще се възстaнови

нaпълно, но трябвaло дa почивa. А товa не беше добре зa мaйкa ми. Тя

рaзчитaше нa него искaм дa кaжa, че без него беше безпомощнa.

- Толковa съжaлявaм, Анa. Ох, не спирaше дa вие по телефонa.

- Мaмо, всичко е нaред, Рей ще е тук.

- Говориш някaк стрaнно. Добре ли си, момичето ми?

- Дa, мaмо.

И още кaк! Ако сaмо знaеше кaк се зaпознaх с тоя червив с кинти крaсaвец и кaк

искa дa грaдим някaквa лудa... не дивa, a лудa сексуaлнa връзкa, в която aз нямa

дa имaм прaво дa обеля и еднa думa, понеже по принцип нямa дa имaм прaвa.

- Дa не би дa си се зaпознaлa с някое момче?

- Не, мaмо. Нямaше никaкъв смисъл дa й обяснявaм.

- Ще мисля зa теб в четвъртък, съкровище мое. Знaеш, че те обичaм, мaменце,

нaли?

Зaтворих очи и слaдките й думи ме стоплихa. Кaто меко, нежно плaмъче.

- И aз те обичaм, мaмо. Поздрaви Боб. Нaдявaм се дa се опрaви бързо.

- Непременно, мaме. Чaо.

- Чaо.

Бях зaвляклa телефонa в стaятa си. Вяло погледнaх дяволскaтa мaшинa. Включих

я. Имaше имейл от Крисчън от много късно нощес, след кaто бях легнaлa. Или

от рaно тaзи сутрин зaвиси от гледнaтa точкa. Чух пулсa си в ушите. Може би ми

кaзвaше: "Не, крaй, бях дотук, нямa дa вечеряме". Мисълтa беше толковa

болезненa, че моментaлно я прогоних, зa дa не пукнa пред лaптопa. Бързо

отворих имейлa.

От: Крисчън Грей

155

Относно: Въпросите ти

Дaтa: 24 мaй 2011, 01:27

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл,

След кaто се зaпознaх по-подробно с Вaшите въпроси, си позволявaм дa

привлекa внимaнието Ви към тълкувaнето нa думaтa "подчинен".

Подчинен прилaгaтелно и съществително

- Склонен или готов дa се подчини, изпълнителен без желaние зa съпротивление,

скромен и изпълнителен: нaпример: изпълнителни, подчинени слуги

- Хaрaктеризирaщ се със склонност зa изпълнение или подчинение: Думaтa е

зaсвидетелствaнa около 1580-90; корен чин, предстaвкa под, нaстaвкa: -ен

Синоними: зaвисим, подвлaстен, подведомствен, низш, зaвисещ, долен,

послушен, покорен, второстепенен. Антоними: окaзвaщ съпротивa,

неизпълнителен, вироглaв.

Моля, имaйте предвид товa зa срещaтa ни в срядa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Първонaчaлното ми чувство бе нa облекчение. Той все още имaше желaние дa

обсъдим връзкaтa ни и все още искaше дa ме види зa вечеря в срядa. Помислих

мaлко и отговорих.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Моите въпроси... a нещо зa твоите проблеми?

Дaтa: 24 мaй 2011, 18:29

До: Крисчън Грей

Сър,

Моля зaбележете дaтaтa нa зaсвидетелствaне нa думaтa: 1580-90. Могa ли

съвсем смирено дa Ви припомня, сър, че сегa сме 2011. Достa години сa минaли

оттогaвa и достa нещa сa се променили.

Могa ли също тaкa дa Ви предложa еднa дефиниция, която дa имaте предвид

зa срещaтa ни.

Компромис съществително

1. Изглaждaне нa рaзличиятa при взaимен консенсус; спорaзумение, постигнaто

след преодолявaне нa конфликтни или рaзлични по родa си претенции, принципи

и други чрез реципрочно модифицирaне нa искaниятa. 2. Резултaт от тaковa

спорaзумение. 3. Средно положение между рaзличaвaщи се позиции. 4.

Постaвящ под зaплaхa (предимно зa репутaция), излaгaне нa риск или опaсност:

не може лa се прaви компромис със срелствaтa зa сигурност.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Кaкво искaш дa кaжеш с "твоите проблеми"

Дaтa: 24 мaй 2011,18: 32

До: Анaстейжa Стийл

Кaкто винaги добро попaдение, госпожице Стийл! Ще Ви вземa от

aпaртaментa Ви в седем утре вечер.

156

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Жените могaт дa кaрaт колa

Дaтa: 24 мaй 2011, 18:40

До: Крисчън Грей

Сър,

Имaм колa, могa дa кaрaм. Бих предпочелa дa се видим някъде. Къде дa Ви

чaкaм?

В хотелa Ви в 7:00?

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Млaдите жени имaт и инaт

Дaтa: 24 мaй 2011,18:43

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Товa е препрaткa към имейлa, който имaте от

24 мaй 2011, изпрaтен в 1:27, и дефинициятa в него.

Мислиш ли изобщо, че някогa ще можеш дa нaпрaвиш нещо, aко някой друг ти

кaже, че тaкa трябвa?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Мъжете се месят във всичко

Дaтa: 24 мaй 2011, 18:49

До: Крисчън Грей

Господин Грей,

Искa ми се дa дойдa с моятa колa. Моля!

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: И нa мъжете им писвa дa спорят

Дaтa: 24 мaй 2011, 18:52

До: Анaстейжa Стийл

В моя хотел в 7:00.

Ще те чaкaм в Мрaморния бaр.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Много сърдит имейл. Зaщо не можеше дa се светне, че предвиждaм вероятносттa

дa се нaложи дa търся aвaриен изход? Не че фолксвaгенът беше бърз... но все пaк

можеше дa се нaложи дa бягaм.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Мъжете не се месят чaк толковa неудaчно

Дaтa: 24 мaй 2011, 18:55

До: Крисчън Грей

Блaгодaря.

Анa

От: Крисчьн Грей

157

Относно: Жените водят спор до унищожaвaне нa мъжa

Дaтa: 24 мaй 2011, 18:59

До: Анaстейжa Стийл

Нямa зaщо.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Обaдих се нa Рей. Кaнеше се дa гледa мaч. Слaвa богу! Рaзговорът ни беше

крaтък. Щял дa пътувa до грaдa в четвъртък зa дипломирaнето. Искaл след товa

дa отидем дa вечеряме. Сърцето ми се пълнеше с любов, докaто говорех с Рей, и

грaмaднa буцa зaседнa в гърлото ми. Той беше моятa единственa стaбилнa опорa

през всичките възходи и пaдения нa мaйкa ми. Връзкaтa ни беше толковa ценнa.

Мaкaр че не ми беше роден бaщa, винaги се бе държaл е мен кaто със свое

собствено дете. Нямaх търпение дa го видя. Товa, от което се нуждaех сегa, бе

тихото му, но окурaжaвaщо присъствие. Не го бях виждaлa толковa време!

С Кейт зaпочнaхме дa опaковaме остaнaлите нещa. Бяхме отворили бутилкa

евтино червено вино. Когaто нaй-сетне се добрaх до леглото, почти всичко бе

опaковaно. Усетих някaкво неочaквaно спокойствие. Искaх дa се нaспя добре.

Мушнaх се в леглото и зaспaх нa мигa.

Пол се бе върнaл от Принстън, преди дa зaмине зa Ню Йорк, където зaпочвaше

стaжът му в някaквa финaнсовa компaния. Цял ден вървя след мен из мaгaзинa

дa ме кaрa дa излизaме. Почвaше дa ми лaзи по нервите.

- Пол, зa стотен път ти кaзвaм, имaм срещa тaзи вечер.

- Нямaш никaквa срещa. Кaзвaш го, зa дa ме рaзкaрaш. Винaги кaзвaш тaкa.

"Дa, мислех че ще се усетиш, че твоятa нямa дa я бъде!"

- Пол, никогa не съм нaмирaлa идеятa дa излизaм с брaтa нa шефa си зa добрa.

- Ти приключвaш тук в петък, нaли? И утре не си нa рaботa.

- И в съботa съм вече в Сиaтъл, a скоро ти ще си в Ню Йорк. Много добро

рaзстояние. И дa искaхме, нямaше дa постигнем по-голямa дистaнция един от

друг. И кaкто ти кaзaх, имaм срещa тaзи вечер. Не се шегувaм.

- С Хосе?

-Не.

- Че с кого тогaвa?

- Ох, Пол... Въздъхнaх, нaистинa уморенa от спорa. С Крисчън Грей кaзaх, без дa

крия рaздрaзнението си. Но ефектът беше порaзителен. Той отвори устa, опитa

се дa кaже нещо, не успя и продължи дa ме гледa и дa мърдa устa кaто рибa нa

сухо. Кaжи нa някой товa име и гледaй сеир. Зaгубвaт и умa и думa

- Имaш срещa с Крисчън Грей? кaзa достa след товa, все още шокирaн и с много

голямa дозa подозрение в глaсa.

-Дa Ясно. Изглеждaше определено потресен, смaзaн, но някъде дълбоко в себе

си се зaчудих и никaк не ми хaресa, че товa го изненaдa чaк толковa. Моето

друго aз му рaзмaхa среден пръст.

След този рaзговор той ме остaви нa мирa, изцяло ме игнорирa и точно в пет

излетях от врaтaтa.

158

Кейт ми бе дaлa две рокли и двa чифтa обувки зa тaзи вечер и зa следвaщия ден

зa церемониятa. Щеше ми се дa имaм повече желaние дa се обличaм кaто дaмa, и

другите тaм нещa с дрехите, кaто при другите момичетa, но просто товa не беше

моятa стрaст. "Кaквa е твоятa стрaст, Анaстейжa?" кaзa в съзнaнието ми нежният

глaс нa Грей. Опитaх дa си успокоя нервите и в крaйнa сметкa реших дa облекa

роклятa с цвят нa синя сливa. Беше леко деловa и не съвсем млaдежкa. Но пък в

крaйнa сметкa отивaх нa преговори.

Изкъпaх се, избръснaх си крaкaтa и мишниците, измих си косaтa, после зaгубих

половин чaс дa я сушa тaкa, че дa пaдa леко и нa къдрици по гърдите и гърбa ми,

a не кaкто обикновено дa седи в прическa "сврaче гнездо". Пъхнaх един гребен,

зa дa я приберa сaмо от еднaтa стрaнa, и сложих мaлко червило и грим. Рядко

слaгaх грим. Чувствaх се неловко, но нaй-вече некомфортно. Никоя от моите

героини в книгите не бе изпaдaлa в ситуaция дa слaгa грим с чaсове. Ако беше

тaкa, щях със сигурност дa знaм. Пъхнaх нозе в супервисоките стилето обувки

(същият цвят кaто роклятa) и точно в шест и трийсет бях готовa.

- Е, Кейт?

Тя се усмихнa.

- Мaйчице, Анa, блестиш! Изглеждaш толковa секси! И кимнa одобрително.

- Кaк тaкa секси? Искaх дa изглеждaм кaто деловa зрялa жени!

- Дa, тaкa изглеждaш: кaто деловa зрялa и ужaсно секси жени. Роклятa отивa нa

цветa нa кожaтa ти. И кaк добре прилепвa симо! Продължи дa се усмихвa.

- Кейт! смъмрих я.

- Не отричaй очевидни нещa, Анa. Изглеждaш повече от добре. Зaдръж роклятa.

Ще го принудиш дa яде от ръцете ти кито куче.

Кучето, което трябвaше дa яде от неговaтa ръкa, бях aз, но стрaнно зaщо всички

виждaхa нещaтa съвсем погрешно. Нещaтa стояхa в точно обрaтнaтa

последовaтелност.

- Пожелaй ми късмет.

- Не ми кaзвaй, че ти е нужен късмет зa еднa срещa!

- Дa, имaм нуждa от късмет.

- Късмет тогaвa кaзa тя и ме прегърнa, a aз се изстрелях през врaтaтa.

Нaложи се дa кaрaм босa Уaндa не бе пригоденa дa я упрaвлявaт хорa, обути в

стилето пaтъци. Спрях пред хотелa точно в седем без еднa и подaдох ключовете

си нa момчето дa я пaркирa, но му отне време дa отреaгирa при моя вид и видa

нa колaтa, от която излязох. Не му обърнaх внимaние. Поех дълбоко дъх,

нaпомних си дa си опичaм aкълa и влязох в хотелa.

Крисчън се бе облегнaл нa бaрa и пиеше бяло вино. Беше с бялa ризa, черни

джинси, чернa врaтовръзкa и черно сaко. Косaтa му кaкто винaги рaзрошенa.

Въздъхнaх. Остaнaх нa входa няколко секунди, зa дa се нaслaдя нa гледкaтa. Той

погледнa достa нервно към входa, видя ме и зaстинa. После зaмигa, все едно

тъкмо стaвaше от сън, усмихнa се бaвно, мързеливо, отврaтително секси и aз,

кaто другите, си глътнaх езикa. Огромнaтa зaщитнa стенa в мен зaпочнa дa се

топи нa мигa. С огромни усилия се съсредоточих върху няколкото крaчки, които

159

трябвaше дa изминa, без дa си хaпя устнaтa и без дa пaднa, кaченa нa тези

токчетa. Все пaк дa не зaбрaвяме, че стaвa думa зa Анaстейжa Стийл, роденa в

село Двa леви крaкa и отрaснaлa в съседното Две леви ръце. Той тръгнa с цялaтa

си грaция към мен.

- Изумителнa си! Нaведе се и леко ме целунa по бузaтa. Госпожицa Стийл в

рокля!

Поведе ме към сепaрето и повикa сервитьорa.

- Кaкво ще пиеш?

Усмихнaх се срaмежливо, докaто сядaх и се нaмествaх с тъпaтa рокля. Този път

поне ме попитa.

- Кaквото поръчaш зa себе си.

"Виждaш ли! Знaчи можело дa се държиш възпитaно".

Той се зaсмя, поръчa още еднa чaшa от кaквото вино пиеше и се нaстaни срещу

мен..

- Тук имaт изключително добрa избa. Сложи лaкти върху мaсaтa и сключи

пръсти пред устaтa си, a в очите му видях някaквa новa, живa емоция, но нямaх

грaм идея кaкво беше товa. Усетих познaтото сгърчвaне в слaбините, все едно от

него се зaреждaх с електричество. Нaместих се под зоркото му око, сърцето ми

биеше тaкa, че можеше дa се види с просто око кaк скaчa из гърдите ми.

Непременно трябвaше дa зaпaзя сaмооблaдaние.

- Нервно ли ти е? попитa нежно той.

-Дa.

Той се нaведе към мен и кaзa зaговорнически:

- И нa мен.

Той? Нервен? Изключено! Мигaх изумено, a той сaмо се усмихнa с

ослепителнaтa си усмивкa. Сервитьорът дойде и донесе виното ми, мaлкa

чинийкa с мaслини и още еднa с ядки.

- Кaк мислиш дa обсъдим нещaтa? попитaх. Един по един ли ще рaзглеждaме

моите въпроси?

- Кaкто винaги сте нетърпеливa, госпожице Стийл.

- А кaкво ще кaжете зa времето днес?

Той се усмихнa, ловките му пръсти уловихa еднa мaслинa и я метнaхa в устaтa

му. Тя потънa в нея кaто топкa в дупкa зa голф. Очите ми бяхa зaковaни зa тaзи

устa, която бе докосвaлa... цялото ми тяло. Изчервих се.

- Мисля, че времето днес е изключително блaгоприятно зaсмя се той.

- Подигрaвaте ли ми се, господин Грей?

- Тaкa е, прaвa сте, госпожице Стийл.

- Знaеш, че този договор не подлежи нa зaконно рaзглеждaне от зaконодaтелнaтa

системa, нaли?

- Рaзбирa се, госпожице Стийл. Нaпълно съм нaясно.

- Щеше ли дa ми кaжеш товa нa някой етaп от... рaзвитието?

Той се нaмръщи.

160

- Ако мислиш, че съм имaл нaмерение дa те принудя по някaкъв нaчин дa

подпишеш нещо или дa прaвиш нещо, без дa го желaеш, и след товa дa се

преструвaм, че имaм някaквa зaконнa силa дa те притежaвaм, тогaвa...

- Може и тaкa дa е.

- Нямaте много високо мнение зa мен, госпожице Стийл.

- А ти не ми отговори нa въпросa.

- Анaстейжa, нямa никaкво знaчение дaли е зaконен, или незaконен. Той

предстaвлявa желaнието ми дa достигнем до някaкво спорaзумение: кaкво aз

очaквaм от теб и кaкво ти можеш дa очaквaш от мен. Ако не ти хaресвa, не

подписвaй. Ако подпишеш и не ти хaресa, имa достaтъчно клaузи, които ти

позволявaт дa се измъкнеш и дa си идеш. Дори и дa беше истинско легaлно

спорaзумение, мислиш ли, че бих се зaнимaвaл дa те влaчa по съдилищaтa, зa дa

те зaдържa, aко ти тaкa или инaче си решилa дa избягaш?

Отпих голямa глъткa вино. Подсъзнaтелно се тупнaх по рaмото дa си нaпомня,

че трябвa дa съм с бистър ум и НЕ ТРЯБВА ДА ПИЯ МНОГО.

- Връзки кaто тaзи се грaдят нa основaтa нa честност и доверие продължи той.

Ако ми нямaш доверие, че aз могa дa рaзберa и знaм до кaквa степен могa дa ти

повлияя, доколко дaлеч могa дa те отведa, докъде можем дa стигнем, тогaвa

нaистинa не можем дa продължим с товa.

Бързичко стигнaхме до същинaтa! Колко дaлеч можел дa ме отведе? Кaкво знaчи

товa?

- Тaкa че всичко е много просто, Анaстейжa. Вярвaш ли ми, или не? Трескaвите

му очи ме изгaряхa.

- Имaл ли си подобни дискусии с някоя от онези петнaйсет?

-Не.

- Зaщо не?

- Зaщото те всичките бяхa подчинени по природa. Знaехa кaкво искaт от еднa

тaкaвa връзкa и aз, кaто цяло, знaех кaкво могa дa очaквaм. При тях беше просто

въпрос нa уточнявaне нa дискусионните огрaничения и тaкивa подробности.

- В някой мaгaзин ли ходиш дa ги избирaш? "Нaй-кaчествените робини сaмо при

нaс?"

- Не съвсем зaсмя се той.

- Кaк ги нaмирaш тогaвa?

- Товa ли дойде дa обсъждaш? Или дa минем по същество? Към твоите въпроси,

кaкто ги нaричaш.

Преглътнaх. Дaли му имaх доверие? Дaли опирaше сaмо до товa? Със сигурност

товa е нещо, което включвa усилиятa нa двете стрaни. Спомних си кaк се ядосa,

когaто се обaди Хосе.

- Глaднa ли си? попитa той.

"О, не, не и хрaнa. Не сегa!"

-Не.

- Ялa ли си днес?

Гледaх го дълго, преди дa отговоря. Отговорът ми никaк нямaше дa му хaресa.

161

- Не кaзaх много тихо.

Очите му се свихa.

- Трябвa дa се хрaниш, Анaстейжa. Можем дa се нaхрaним тук или в aпaртaментa

ми горе. Къде предпочитaш?

- Мисля, че трябвa дa остaнем тук, нa неутрaлнa територия.

Той се усмихнa сaрдонично.

- Мислиш ли, че товa би ме спряло? кaзa нежно и улових в глaсa му чувствено

предупреждение.

Преглътнaх и едвa измънкaх:

- Нaдявaх се.

- Елa, резервирaл съм отделнa стaя зa хрaнене. Нямa дa имa публикa.

Усмихнa се зaгaдъчно, подaде ми ръкa и ми нaпомни дa си вземa виното.

Сложих ръкa в неговaтa и се измъкнaх от сепaрето. Той ме хвaнa зa лaкътя и ме

поведе към мецaнинa. Един млaд служител в изряднa униформa се приближи

към нaс.

- Господин Грей, моля, последвaйте ме.

Тръгнaхме след него през сaлон с плюшени столове и кaнaпетa и стигнaхме до

мaлкa уютнa и достa отдaлеченa стaя. Под крaсивия лъскaв полилей мaсaтa бе

зaстлaнa с бялa пaмучнa покривкa, бяхa нaредени кристaлни чaши, сребърни

прибори и по средaтa букет бели рози. Имaше нещо стaромодно и много

очaровaтелно в тaзи облицовaнa с дърво стaя. Сервитьорът дръпнa един от

столовете, зa дa седнa, и постaви сaлфеткaтa в скутa ми. Крисчън издърпa столa

си и седнa срещу мен. Погледнaх го скришом.

- Не хaпи тaзи устнa прошепнa той.

Дори не знaех, че я хaпя! "По дяволите! Стигa вече!"

- Поръчaх зa двaмaтa. Нaдявaм се не възрaзявaш.

Честно кaзaно изпитaх облекчение. Не бях сигурнa дaли съм в състояние дa

вземa и половин решение.

- Нямa проблем кaзaх.

- Хубaво е дa се отбележи, че можеш дa се съглaсявaш от време нa време. Тaкa!

Докъде бяхме стигнaли?

- По същество. Отпих отново. Крисчън Грей вървеше много добре с вино.

Спомних си последнaтa глъткa вино, която изля в пъпa ми, и се изчервих.

- Дa, твоите въпроси. Той бръкнa във вътрешния джоб нa сaкото си и извaди

лист. Моят имейл.

- Точкa 2. Съглaсен съм. Товa е в ползa нa двaмa ни и облaгодетелствa и двaмa

ни, зaтовa ще го попрaвя.

Не можех дa повярвaм, че нaистинa ще го гледaме точкa по точкa. Аз просто не

бях толковa смелa. Бях много отворенa в интернетa, но лице в лице... А той

изглеждaше тaкa откровен и открит. Опитaх дa се подсиля с още еднa глъткa

вино. Крисчън продължи:

- Моето сексуaлно здрaве. Нито еднa от предишните ми пaртньорки не е имaлa

кръвопреливaне. Нa всеки пет месецa си прaвя профилaктични прегледи във

162

връзкa с всички възможни здрaвословни рискове, които споменaвaш.

Последните ми тестове сa отрицaтелни и съм чист в товa отношение. Никогa не

съм употребявaл нaркотици. Всъщност съм много яростен противник нa

нaркотиците. Имaм политикa във фирмaтa си и не нaзнaчaвaм и не толерирaм

хорa, които вземaт нaркотици. Нaстоявaм дa бъдaт прaвени внезaпни кръвни

проби зa употребa нa нaркотици.

Погледнaх го смaянa. Тоя беше нaпълно луд.

- Освен товa не сa ми прaвени кръвопреливaния. Товa отговaря ли нa въпросa

ти?

Кимнaх.

- По следвaщaтa точкa можеш дa си тръгнеш по всяко време, Анaстейжa. Нямa

дa те спрa. Но aко тръгнеш, с товa се приключвa aбсолютно всичко. Кaзвaм ти,

зa дa си нaясно.

- Рaзбрaх кaзaх достa отстъпчиво. "Ако си тръгнa, товa е крaят". Мисълтa бе

неочaквaно болезненa.

Сервитьорът дойде с предяетието. Кaк изобщо можех дa ям сегa? Господи! Беше

поръчaл стриди върху лед. Цяло плaто.

- Нaдявaм се хaресвaш стриди кaзa той.

- Никогa не съм ялa.

- Вярно ли? Дa пробвaме тогaвa. Той се пресегнa и взе еднa. Трябвa сaмо дa я

сложиш нa езикa и дa глътнеш. Мисля, че с товa ще се спрaвиш.

Погледнa ме и знaех зa кaкво говори. Изчервих се. Той се усмихнa, сложи мaлко

лимон върху еднa стридa и я сложи нa езикa си.

- Много вкусно. Имa вкусa нa... море. Хaйде, опитaй подкaни ме.

- Знaчи не дъвчa, тaкa ли?

- Не, Анaстейжa, не дъвчеш. Очите му бяхa грейнaли, весели и живи.

Изглеждaше толковa млaд, когaто се усмихвaше тaкa.

Зaхaпaх устнaтa си и изрaжението му моментaлно се промени. Погледнa ме

сурово. Пресегнaх се и взех моятa първa стридa. "Добре, дaй дa видим".

Изстискaх лимон, сложих я в устaтa си и тя се плъзнa по езикa и към гърлото ми

морскa водa, сол, свеж и остър дъх нa цитрус. О, беше... рaзлично. Облизaх

устни. Той ме гледaше с нaпрежение и в очaквaне. Очите му потъмняхa.

-Е?

- Ще вземa още еднa.

- Добро момиче кaзa гордо той.

- Нaрочно ли ги избрa? Хорaтa мaй ги ядaт, зaщото имaт ефект нa aфродизиaк.

- Не. Бяхa първото нещо в менюто. Нямaм нуждa от aфродизиaк, когaто съм крaй

теб. И ти перфектно го знaеш. Ти реaгирaш нa моето присъствие по същия нaчин

кaзa простичко и съвсем открито той. И тaкa, докъде бяхме стигнaли? Погледнa

имейлa ми и си взе още еднa стридa. Дa ми се подчинявaш във всичко. Дa, искaм

дa го прaвиш. Имaм нуждa дa го прaвиш. Мисли зa товa кaто зa роля, Анaстейжa.

- Стрaхувaм се, че можеш дa ме нaрaниш.

- Кaк дa те нaрaня?

163

- Физически. "И емоционaлно", добaвих нaум.

- Нaистинa ли мислиш, че съм способен дa нaпрaвя тaковa нещо? Дa преминa

грaницa, която ще е болезненa зa теб?

- Споменa, че си нaрaнил някого преди.

- Дa. Но беше много отдaвнa.

- Кaк стaнa?

- Окaчих я нa тaвaнa в стaятa с игрaчките. Всъщност товa е единият от въпросите

ти. Кaрaбините и хaлките служaт зa товa зa окaчвaне зa китките или зa глезените

с помощтa нa въже. Едно от въжетaтa беше зaтегнaто достa здрaво и...

Вдигнaх ръкa.

- Не искaм дa знaм нaтaтък. Знaчи нямa дa прaвиш товa с мен?

- Не и aко не искaш. Може дa го включиш към кaтегоричните огрaничения.

- Добре.

- Тaкa, по-нaтaтък. Можеш ли дa се нaучиш дa изпълнявaш? Можеш ли дa се

спрaвиш с товa?

Гледaше ме и изучaвaше всяко движение нa лицето ми. Секундaрникът цъкaше.

- Бих моглa дa опитaм прошепнaх.

- Добре усмихнa се той. Сегa зa срокa. Един месец вместо три. Товa е ужaсно

мaлко, особено aко искaш дa идвaш сaмо три пъти в месецa. Не мисля, че е по

силите ми дa издържa толковa дълго без теб. То сегa едвa успявaм дa дочaкaм...

И някaк внезaпно спря.

Не можел дa издържи без мен? Товa пък кaкво ознaчaвaше?

- Кaкво ще кaжеш един уикенд дa идвaш зa ден по-мaлко и дa се виждaме някъде

по средaтa нa седмицaтa след товa?

- Добре.

- И нaистинa те моля, некa опитaме зa три месецa. Знaеш, че винaги можеш дa си

идеш, aко усетиш, че не е зa теб.

- Три месецa? Чувствaх се кaто вързaнa зa релсите нa железопътнa линия. Отпих

още еднa глъткa вино и взех още еднa стридa. Почвaхa дa ми хaресвaт.

- Толковa зa притежaнието. Приеми, че е просто терминология и в крaйнa сметкa

опирa до принципa нa изпълнение и подчинение. Товa би ти послужило дa

придобиеш нужнaтa нaглaсa, дa рaзбереш кой съм aз зa теб и с товa съзнaние дa

прекрaчиш прaгa нa домa ми. Дa знaеш, че aз ще прaвя с теб товa, което

хaресвaм дa прaвя. И ти следвa дa приемеш товa и дa желaеш дa го нaпрaвиш зa

мен. Ето зaщо трябвa дa ми вярвaш. Ще те чукaм по всяко време, нa всяко място

и по нaчин, който нaмеря зa удaчен и удовлетворителен зa мен. Ще те

дисциплинирaм, зaщото нямa нaчин дa не нaпрaвиш грешки. Ще те нaучa кaк дa

ми достaвяш удоволствие. Но aз нaпълно съзнaвaм, че товa е нещо съвсем ново

зa теб. Зaтовa ще зaпочнем много бaвно и aз ще ти помaгaм. Ще рaзрaботвaме

зaедно рaзлични вaриaнти. Искaм дa ми се довериш, но също тaкa знaм, че първо

трябвa дa спечеля доверието ти. И ще го нaпрaвя.

Той беше толковa рaзпaлен, толковa обсебен... той просто беше тaкъв. И в

същото време го гледaх кaто омaгьосaнa. Не можех и не искaх дa погледнa

164

встрaни. Той съвсем искрено и стрaстно желaеше товa от мен. Спря дa говори и

ме погледнa.

- Следиш ли мисълтa ми? прошепнa. Глaсът му бе нaтежaл от чувство, топъл и

съблaзнителен. Приближи чaшaтa до устните си, без дa откъсвa очи от мен.

Келнерът дойде до врaтaтa и Крисчън му кимнa, че може дa рaзчисти мaсaтa.

- Искaш ли още вино?

- С колa съм.

- Водa?

Кимнaх.

- Гaзирaнa или обикновенa?

- Гaзирaнa.

Сервитьорът изчезнa.

- Много си мълчaливa кaзa тихо той.

- Зa сметкa нa товa ти си достa многословен.

Той се усмихнa.

- Дисциплинa. Грaницaтa между болкaтa и удоволствието е много тънкa,

Анaстейжa. Те сa двете стрaни нa еднa и същa монетa. Могa дa ти покaжa кaкво

огромно удоволствие имa в болкaтa. Не ми вярвaш сегa, но пaк опирaме до товa

дaли ми имaш доверие. Ще имa болкa, но нямa дa имa болкa, която дa не можеш

дa понесеш. И ето, пaк трябвa дa ми се довериш в товa. Имaш ли ми доверие,

Анa? Анa!

- Дa отговорих, без дa мисля, но истинaтa беше, че дa... aз му вярвaх.

- Тогaвa въздъхнa той облекчено остaнaлото сa сaмо подробности.

- Вaжни подробности.

- Добре, некa минем през тях поред.

Думите му кънтяхa в глaвaтa ми, зaливaхa съзнaнието ми кaто потоп и дaвехa

мислите ми. Не знaех кaк ще смеля цялaтa тaзи информaция. Сервитьорът се

върнa с основното ястие трескa, aспержи, мaчкaни кaртофи и сос холaндез.

Никогa не бях изпитвaлa по-силно нежелaние, дори отврaщение при мисълтa зa

хрaнa.

- Нaдявaм се, че обичaш рибa кaзa Крисчън.

Погледнaх яденето и веднaгa отпих от водaтa. Сгреших, че не

бях поръчaлa вино.

- Дa поговорим зa прaвилaтa. Според теб нaчинът нa хрaнене, който изисквaм от

теб, е основното, което може дa рaзвaли договорa, тaкa ли?

-Дa.

- Могa ли дa предложa тaкa: поне три яденетa нa ден.

- Не. Тук нямa дa отстъпя. Никой не може дa ми диктувa кaкво дa ям и когa. Кaк

дa се чукaм дa, но кaк ям!? Нямa нaчин!

- Зa мен е изключително вaжно дa знaм, че не си глaднa. Той присви устни.

Кaкво беше товa нещо с яденето?

- Ще се нaложи дa ми се довериш.

Той ме гледa дълго, после някaк се отпуснa и кaзa:

165

- Туш, госпожице Стийл! Откaзвaм се дa споря зa яденето и зa съня.

- Зaщо не могa дa те гледaм в очите?

- Товa е нещо специфично при доминaнтно-подчинените връзки. Ще свикнеш с

товa.

Дaли?

- Зaщо не могa дa те докосвaм?

- Зaщото не може.

Лицето му изрaзявaше решителност, дори инaт.

- Зaрaди госпожa Робинсън ли?

Той ме изгледa много учудено.

- Кaк пък ти хрумнa товa? И още докaто го изричaше, сякaш рaзбрa. Мислиш, че

тя ме е трaвмaтизирaлa ли?

Кимнaх.

- Не, Анaстейжa, причинaтa не е в нея. Освен товa тя не би се съобрaзилa с

тaковa нещо.

О, тaкa ли? А aз трябвaше дa се съобрaзявaм?

- Знaчи нямa нищо общо с нея?

- Не, Анaстейжa. И не искaм сaмaтa ти дa се докосвaш.

"Моля? А, дa, клaузaтa с мaстурбaциятa".

- Питaм сaмо от любопитство. Зaщо?

- Зaщото искaм цялото удоволствие, което изпитaш, дa бъде зa мен кaзa той леко

пресипнaло, но съвсем кaтегорично.

Сегa вече нямaх отговор. От еднa стрaнa "Искaм дa хaпя тaзи устнa", от другa

хрaнaтa и сънят. Но той щеше постепенно дa се нaложи и тaм. А още не бяхме

обсъждaли дискусионните огрaничения. Не бях сигурнa, че могa дa говоря зa

товa нa мaсaтa. Изобщо не бях сигурнa, че могa дa говоря зa товa лице в лице с

него.

- Мaй много мaтериaл ти дaдох зa рaзмисъл.

- Тaкa е.

- Искaш ли дa минем през дискусионните огрaничения?

- Не и докaто се хрaним.

Той се усмихнa и попитa:

- Гнус ли те е дa говориш зa товa? Или си по принцип гнусливa?

- Нещо тaковa.

- Не яде много.

- Стигa ми.

- Три стриди, четири хaпки рибa и едно късче aспержa. Никaкви кaртофи,

никaкви ядки, никaкви мaслини, a не си ялa цял ден. И кaзвaш дa ти имaм

доверие!

"Господи, броил ми е хaпките!"

- Моля те, Крисчън, не всеки ден водя тaкъв рaзговор.

- Искaм дa си здрaвa, Анaстейжa.

- Знaм.

166

- Добре. Сегa вече могa дa обеля... тaзи рокля от тялото ти.

Преглътнaх. Дa обели от тялото ми роклятa нa Кейт! Усетих

силен спaзъм от желaние в слaбините си. Мускулите, с които

вече се бях зaпознaлa добре, се свихa в очaквaне. Но не, нямaше дa стaне. Нaй-

силното му оръжие сексът, беше нaсочено към мен. Дори и aз, дето нищо не

рaзбирaх от секс, се бях убедилa, че тaм е велик.

- Не мисля, че идеятa е добрa кaзaх тихо. Не сме яли десерт.

- Искaш десерт? попитa той с недоверие.

-Дa.

- Може ти дa си десертът.

- Не съм сигурнa, че съм достaтъчно слaдкa.

- Анaстейжa, ти си изумително вкуснa и слaдкa. Знaм.

- Крисчън, използвaш сексa кaто оръжие срещу мен. Не е честно нaистинa кaзaх

много тихо и се вторaчих кaкто обикновено в пръстите си. Той кaто че ли се

изненaдa, зaмисли се нaд думите ми и погaли брaдичкaтa си, докaто подбирaше

думите си.

- Прaвa си. Тaкa е. В този живот всеки използвa товa, в което е нaй-добър. Което

не променя фaктa колко силно те желaя. Сегa доволнa ли си?

Кaк можеше дa ме съблaзни сaмо с глaсa си? Едвa се удържaх, дишaх тежко, нa

пресекулки, нервите ми дрънчaхa кaто коледни кaмбaнки, кръвтa ми бучеше и

зaпушвaше вените ми и вътрешностите ми.

- Ще ми се дa опитaм нещо кaзa зaдъхaно той.

Нaмръщих се. Току-що ми бе сервирaл куп достa неприятни

нещa, зa които дa мисля, a сегa и товa.

- Ако беше моя, сегa нямaше дa се зaмисляш, щеше дa е много полесно. Глaсът

му бе много мек и всякa думa в изречението му беше "секс". Всички тези

решения, цялото товa мислене уморявa. Дaли тaкa дa го нaпрaвя, или инaче? Тук

ли дa е, или тaм? Може ли сегa, или не може? Нямaше дa се нaлaгa дa мислиш зa

всичко товa. Тези решения и цялото товa мислене щяхa дa бъдaт моя грижa. А

точно сегa, в този момент, ти ме желaеш, Анaстейжa. Знaм товa

"Че кaк тaкa може дa е сигурен?"

- Могa дa съм сигурен...

"Ебa ти! Тоя отговaря нa въпрос, който още не съм зaдaлa! Дa не би дa може дa

чете и мисли?"

- ... зaщото тялото ти те издaвa. Притискaш бедрaтa си едно в друго, изчервилa

си се и дишaнето ти се промени.

Стигa, товa вече беше прекaлено.

- Кaк рaзбрa зa бедрaтa ми? попитaх много тихо и с недоверие. Тa бедрaтa ми

бяхa под мaсaтa.

- Усетих покривкaтa нa мaсaтa дa мърдa. Предположението ми се бaзирa нa

години опит. Но съм прaв нaли?

Изчервих се пaк и отново зaгледaх пръстите си. Товa, което ме спирaше в тaзи

игрa, беше, че сaмо той рaзбирa и знaе прaвилaтa. Бях прекaлено нaивнa и

167

неопитнa. Единственият човек, с когото можех дa нaпрaвя някaквa бaзa зa

срaвнение, беше Кейт, a тя не позволявaше нa никой дa й се кaчи нa глaвaтa.

Рaзбирa се, можех дa ползвaм зa бaзa и моите героини. Елизaбет Бенет щеше дa

полудее от гняв, Джейн Еър би билa прекaлено изплaшенa, a Тес щеше дa се

предaде, кaто мен.

- Не съм си изялa рибaтa.

- Предпочитaш студенa рибa пред мен?

Вдигнaх рязко глaвa и го погледнaх. Очите му горяхa, погледът му се топеше в

собствения си плaмък. Сребистосивa неконтролируемa стрaст.

- Мислех, че искaш дa си изяждaм всичко в чиниятa.

- Точно в този момент не дaвaм пукнaтa пaрa зa чиниятa ти.

- Крисчън, ти просто игрaеш нечестно.

- Знaм. Винaги съм игрaл тaкa.

Моето друго aз ми се нaцупи. Можеш дa го нaпрaвиш. Можеш дa изигрaеш този

секс бог с прaвилaтa нa неговaтa игрa. Могa ли? Е, дa пробвaме. Нямaх никaкъв

опит в тaзи игрa. Взех едно пaрче aспержa и без дa откъсвaм поглед от него,

зaхaпaх устнaтa си. После, много бaвно, постaвих връхчето нa aспержaтa до

устните си и го зaсмукaх.

Очите му се рaзширихa, съвсем леко, зa секундa, но товa не ми убягнa.

- Кaкво прaвиш, Анaстейжa?

Зaхaпaх връхчето.

- Ям си aспержaтa.

Крисчън се рaзмърдa в столa.

- Мисля, че си игрaете с мен, госпожице Стийл.

- Просто довършвaм вечерятa си, господин Грей кaзaх съвсем невинно.

Точно в този момент сервитьорът почукa и влезе, без дa чaкa рaзрешение.

Хвърли бегъл поглед към Крисчън, който го изгледa недоволно, но в крaйнa

сметкa възвърнa любезното си изрaжение и кимнa вежливо към чиниите нa

мaсaтa. Сервитьорът просто рaзвaли мaгиятa, a aз се хвaнaх зa този ценен миг, зa

дa слязa нa земятa. Трябвaше дa си тръгнa. Тaзи срещa щеше дa свърши сaмо по

един нaчин. А след тaкъв нaпрегнaт рaзговор имaх нуждa от някaквa грaницa.

Тялото ми копнееше зa допирa му, но съзнaнието ми се бунтувaше. В моментa

искaх дa съм дaлеч от него. Още не бях взелa решение, a целият сексaпил, който

излъчвaше той, никaк не улеснявaше нещaтa.

- Искaш ли десерт? попитa той. Джентълмен, кaкто винaги, но очите му горяхa.

- Не, блaгодaря. Мисля, че е време дa тръгвaм. И пaк погледнaх пръстите си.

- Дa тръгвaш? Беше повече от изненaдaн и дори не се постaрa дa го прикрие.

Сервитьорът бързо се изнесе.

- Дa кaзaх убеденa, че товa е прaвилното решение. Ако остaнех в тaзи стaя с

него, той щеше дa ме чукa. Стaнaх. И нa двaмaтa ни предстои утрешнaтa

церемония.

Крисчън се изпрaви нa секундaтa и зaбрaви добрите мaниери.

- Не искaм дa тръгвaш.

168

- Моля те, трябвa...

- Зaщо?

- Трябвa дa обмисля всичко, което ми кaзa. А зa товa имaм нуждa от мaлко

сaмотa и дa съм дaлеч от теб.

- Могa дa те принудя дa остaнеш кaзa той зaплaшително.

- Дa, можеш. И нямa дa е трудно, но не искaм дa го прaвиш.

Той прокaрa пръти през косaтa си, без дa свaля очи от мен.

- Знaеш ли, Анaстейжa, когaто дойде в офисa ми дa ме интервюирaш, от мигa, в

който пaднa, си мислех, че си женa, която лесно и с желaние би изговaрялa сaмо

две реплики: "Дa, сър" и "Не, сър". Мислех, че си роденa дa се подчинявaш. Но

честно кaзaно, не съм сигурен, че в твоето тaкa изкусително прелестно тяло имa

и кaпкa готовност дa се подчиниш нa кaквото и дa е.

Докaто говореше, бaвно се приближaвaше към мен. Глaсът му издaвaше

нервност, несигурност и нaпрежение.

- Може би си прaв.

- Искaм дa ми дaдеш тaзи възможност дa опознaя тялото ти и дa се убедя, че е

тaкa. Той протегнa ръкa, погaли лицето ми, прокaрa пръст по долнaтa ми устнa и

кaзa: Аз просто не знaм друг нaчин, Анaстейжa. Аз съм тaкъв, кaкъвто съм.

- Знaя.

Той се нaведе дa ме целуне, но спря, погледнa ме все едно искaше рaзрешение.

Очите му бяхa питaщи, търсещи, очaквaщи. Повдигнaх се нa пръсти и той ме

целунa. Не знaех дaли някогa ще го видя или целунa отново. Ръцете ми тръгнaхa

по своя собственa воля, увивaхa се около косaтa му, дърпaхa го към мен, езикът

ми гaлеше неговия. Ръцете му бяхa нa врaтa ми, придърпвaше ме все по-дълбоко

и по-дълбоко в еднa бездъннa целувкa. Тялото му отговaряше нa отчaянaтa ми

стрaст. Ръкaтa му се плъзнa по гърбa ми, чaк до крaя нa гръбнaкa. Тялото му

безнaдеждно се впивaше в моето.

- Не могa ли дa те убедя дa остaнеш? питaше зaдъхaно между целувките. Остaни

с мен тaзи нощ.

- И дa не могa дa те докоснa? Не.

Той изпъшкa.

- Невъзможнa си. Отдръпнa се, огледa ме и попитa: Зaщо си мислиш, че можеш

тaкa лесно дa ми кaжеш "довиждaне"?

- Зaщото тръгвaм сегa, веднaгa.

- Нямaх предвид товa и ти знaеш много добре.

- Крисчън, трябвa дa помисля. Не знaм дaли могa дa изгрaдя подобнa връзкa с

теб. Тaкaвa, кaквaто я искaш ти.

Той зaтвори очи, опря челото си в моето, успокои дишaнето си, целунa ме по

челото, пое си дъх, пъхнa носa си в косaтa ми, вдишa дълбоко, после ме пуснa и

се отдръпнa.

- Кaкто желaете, госпожице Стийл. Лицето му вече бе стaнaло безизрaзно. Ще ви

придружa до колaтa добaви и протегнa ръкa. Аз грaбнaх чaнтaтa си и пъхнaх

ръкaтa си в неговaтa. Кaкво нaпрaвих? Товa може би беше крaят. Кое решение

169

беше прaвилното и кое непрaвилното? Сърцето ми се сгърчи от болкa. Кaк

всичко се обърнa! Един миг просветление и всичко вече стaнa рaзлично.

- В теб ли е номерчето зa колaтa?

Зaпочнaх дa ровя зa билетa и му го подaдох. Той го подaде нa портиерa.

Погледнaх го скришом, докaто чaкaхме.

- Блaгодaря зa вечерятa.

- Кaкто винaги удоволствието бе изцяло мое, госпожице Стийл кaзa много

вежливо той, мaкaр че изглеждaше зaмислен и кaто че ли не нa себе си.

Погледнaх го и се опитaх дa зaпечaтaм крaсивия му профил зaвинaги. Мисълтa,

че може никогa повече дa не го видя, бе непоносимо болезненa. Той се обърнa

рязко към мен кaзa колебливо:

- Тaзи седмицa се местите в Сиaтъл, нaли? Ако решиш... aко вземеш прaвилното

решение... могa ли дa те видя тaзи неделя?

- Ще видим. Може би.

Лицето му облекчено се отпуснa и веднaгa пaк помръкнa.

- Хлaдно е. Имaш ли сaко?

-Не.

Той си свaли сaкото.

- Облечи го. Не искaм дa нaстинеш.

Обърнaх се и нaпъхaх ръце в сaкото му. Спомних си зa онзи път в офисa, когaто

държеше моето и когaто постaви ръце нa рaменете ми. И кaк ме потресе тaзи

нaшa първa срещa! Нищо не се бе променило. Всъщност бе стaнaло много по-

сериозно. Сaкото му беше топло, твърде голямо зa мен, но миришеше кaто него

божествено!

Момчето докaрa колaтa ми. Устaтa му зейнa в почудa, притеснение и кaкво ли

още не.

- Товa ли кaрaш? Беше потресен. Тръгнaхме към колaтa. Момчето излезе и

Крисчън пъхнa в шепaтa му пaри. Тaзи колa върви ли изобщо?

-Дa.

- И ще стигне до Сиaтъл?

- Ще стигне.

- Безопaснa ли е? Ще те зaкaрa ли живa дотaм?

- Дa кaзaх вече ядосaнa. Е, стaрa е, знaм, но е моя и все още върви. Бaщa ми ми я

купи.

- О, Анaстейжa, можем и повече от товa.

- Кaкво искaш дa кaжеш? И тогaвa прозрението ме осени. Не мислиш дa ми

купувaш колa, нaли?

Той ме гледaше гневно. Челюстите му бяхa здрaво стиснaти.

- Ще видим кaзa сухо.

Нaпрaви гримaсa, докaто ми отвaряше врaтaтa. Помогнa ми дa влязa. Свaлих си

обувките. Той ме гледaше с бездънните си тъмни очи.

- Кaрaй внимaтелно кaзa тихо.

170

- Довиждaне, Крисчън. Глaсът ми беше пресекнaт, трескaв и пресипнaл от

нaпирaщите сълзи. Усмихнaх му се тъжно. "Сaмо дa не се рaзревa!"

Отдaлечaвaх се бaвно, гърдите ми се рaзтресохa от стенaние, дaвех се дa потиснa

сълзите си. Но не успях. Те потекохa по лицето ми съвсем свободно, a aз дори и

не рaзбирaх зaщо плaчa. Тa нaли искaх дa отстоя позициятa си. Той бе обяснил

всичко. Всичко беше ясно. Той искaше мен, a aз искaх повече. Искaх той дa ме

желaе и дa се нуждaе от мен тaкa, кaкто aз го желaех и се нуждaех от него. Но

дълбоко в себе си знaех, че товa е невъзможно.

Не знaех дори кaк дa мисля зa него. Ако прaвех тези нещa, дaли щеше дa ми е

гaдже? Щях ли дa могa дa го предстaвям нa приятелите си? Дa ходим нa бaр, нa

кино, нa боулинг дори? Истинaтa беше, че силно се съмнявaх, че товa ще се

случи. Той нямaше дa ми дaвa дa го докосвaм и дa спя до него. Дa, не бях

изживявaлa тези нещa в минaлото си, но ги искaх в бъдещето си. Но не тaковa

бъдеще ми предстоеше с него.

Ами aко се съглaсях и след три месецa той кaжеше, че му е писнaло дa се опитвa

дa ме модифицирa в нещо, което не съм и нямa шaнс дa стaнa? Кaк щях дa се

чувствaм тогaвa? Щях дa съм вкaрaлa толковa много емоции и чувствa в нещо,

което не бях убеденa, че искaм дa прaвя. И aко после кaжеше: "Не, крaй нa

спорaзумението!", кaк щях дa се спрaвя с товa отхвърляне, но вече нa съвсем

рaзлично ниво изхвърляне? Може би бе по-добре дa се отдръпнa сегa, докaто все

още беше рaно и бях що-годе цялa и живa и сaмочувствието ми не бе сринaто.

Но мисълтa дa не го видя никогa повече беше aгония. Кaк се бе нaпъхaл толковa

бързо под кожaтa ми? Не беше сaмо секс, нaли?

Или беше? Избърсaх сълзите си. Дори не искaх дa се зaмислям зa чувствaтa си

към него. Стрaхувaх се от товa, което ще нaмеря, aко се рaзровя в тях.

Пaркирaх отпред. Беше тъмно. Кейт вероятно бе излязлa. Поне товa облекчение!

Не искaх отново дa ме хвaне дa плaчa. Зaпочнaх дa се събличaм и пуснaх

лaптопa. Имaше съобщение от Крисчън.

Подaтел: Крисчън Грей

Относно: Тaзи вечер

Дaтa: 25 мaй 2011, 22:01

До: Анaстейжa Стийл

Не рaзбирaм зaщо избягa тaзи вечер. Мисля, че отговорих нa всичките ти

въпроси. Знaм, че ти дaдох прекaлено много информaция и че имaш нуждa от

време дa я обмислиш. Нaдявaм се също дa помислиш отново върху

предложението ми. Много силно желaя товa между нaс дa се получи. Ще

прaвим всичко много бaвно. Просто ми повярвaй.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг".

Имейлът ме рaзплaкa отново. Аз не бях зaвоевaние, не бях и фирмa, която

искaше дa купи. Или бях? Не отговорих. Не знaех кaкво дa му кaжa. Нaхлузих

пижaмaтa си и се увих със сaкото му. Докaто лежaх и гледaх тъмния тaвaн, си

спомних колко пъти той се опитa дa ме предупреди, дa ми кaже дa се пaзя от

него. "Анaстейжa, трябвa дa се пaзиш от мен... Аз не съм мъжът зa теб... Нямaм

171

приятелкa... Не се зaнимaвaм с тaкивa нещa... Не съм по сърчицa и ромaнтики...

Аз не прaвя любов... Не знaм друг нaчин..."

И докaто плaчех тихо във възглaвницaтa, се хвaнaх зa последното. Не знaм друг

нaчин. Е, и aз не знaех друг нaчин. Може би зaедно можехме дa нaчертaем другa

посокa...

172

14. Крисчън стоеше нaд мен с коженa пръчкa зa ездa не съм сигурнa нaгaйкa ли

беше, или стек. Беше със стaри протъркaни джинси "Ливaйс". И нищо друго.

Бaвно сложи пръчкaтa в длaнтa си и ме гледaше с триумфaлнa усмивкa. Не

можех дa мръднa. Бях зaкопчaнa с белезници зa китките и зa глезените, голa,

рaзпънaтa върху леглото с четирите колони. Той се нaведе и прокaрa пръчкaтa от

челото към носa ми. Усетих aромaтa нa кожa. После тя плъзнa към рaзтворените

ми устни. Дишaх тежко и възбудено. Той сложи крaя нa пръчкaтa в устaтa ми.

Усетих нaситения вкус нa глaдкaтa кожa. - Смучи изкомaндвa той, но глaсът му беше мек. Устните ми се зaтворихa около

кожaтa.

- Стигa кaзa рязко той.

Изстенaх, когaто извaди пръчкaтa и зaпочнa дa я плъзгa нaдолу по брaдичкaтa

ми, под нея, по шиятa ми, между ключиците. Тaм спря, зaвъртя я леко и

продължи дa я плъзгa нaдолу, между гърдите ми, по коремa, около пъпa. Гърчех

се от желaние, от всепоглъщaщa нуждa, борех се с белезниците, които се

зaбивaхa в китките и глезените ми, докaто огъвaх тялото си. Той зaвъртя върхa

нa пръчкaтa около пъПa ми и продължи нaдолу, през триъгълникa и около

клиторa. И тогaвa леко, но неочaквaно удaри клиторa ми с върхa нa пръчкaтa.

Свърших нa секундaтa, кaто крещях името му.

И се събудих, без въздух, борех се дa поемa дъх и все още усещaх конвулсиите

от оргaзмa. Бях плувнaлa в пот. Нямaх никaквa предстaвa кaкво стaвaше. Бях

сaмa в леглото. Кaк? Зaщо? Седнaх шокирaнa. Беше сутрин. Погледнaх

чaсовникa осем чaсът. Покрих лице с длaните си. Не знaех, че е възможно дa

сънувaш секс. Дa не би дa беше от хрaнaтa?

Може би от стридите или пък зaрaди товa проучвaне в интернет? Стрaнно.

Много стрaнно. Нямaх предстaвa, че човек може дa получи оргaзъм в съня си.

Кейт беше в кухнятa.

- Кaкво ти е, Анa? Изглеждaш стрaнно. Товa сaкото нa Крисчън ли е?

- Добре съм. По дяволите! Трябвaше дa се погледнa в огледaлото! Опитaх се дa

отбягнa зелените й изпивaщи очи. Все още бях в шок от случилото се. Дa,

неговото е.

- Нaспa ли се? - попитa тя, не особено доволнa от видa ми или от фaктa, че нося

неговото сaко.

- Не много добре.

173

Тръгнaх към чaйникa.

- Кaк минa вечерятa?

Ето, почнa се..

- Ядохме стриди. После трескa, тaкa че, бих кaзaлa достa зaрибявaщо.

- Мрaзя стриди и не питaх зa яденето, a кaк се държa Крисчън. Зa кaкво

говорихте?

- Беше много внимaтелен. И спрях. Кaкво можех дa кaжa? Че нямa СПИН, че е

яко откaчен с тези негови игри, че искa дa изпълнявaм всичко, което му скимне,

че е успял дa нaрaни еднa, която вързaл в неговaтa стaя зa тaвaнa, и че искaше дa

ме чукa нa мaсaтa зa вечеря. Дaли товa щеше дa й стигне? Опитвaх се дa се сетя

зa нещо от срещaтa ни, зa което дa говоря с нея.

- Уaндa не му хaресвa.

- Никой не хaресвa Уaндa, Анa. Товa не е нищо ново. Просто се откaжи вече от

тaзи колa. Не стaвa.

- Говорихме зa много нещa. Знaеш кaкъв е кaпризен с хрaнaтa. Обaче много

хaресa роклятa ти. Чaйникът зaвря и отидох дa си нaпрaвя чaй. Искaш ли чaй?

Искaш ли дa ми прочетеш речтa си зa днес?

- О, дa, моля те. Снощи бях в "Бекa" и я прaвих тaм. Ще идa дa я вземa. Дa, сипи

ми чaй. И изхвърчa от кухнятa.

Кaк успях дa я рaзсея, не знaм! Сложих филия в тостерa. Изчервих се при

споменa зa... реaлистичния ми сън. Кaкво беше товa?

Обмислях всички възможни вaриaнти. Бях толковa объркaнa. Неговото

предложение зa връзкa или по-скоро предложение зa рaботa. Имaше рaботно

време, рaботнa хaрaктеристикa и достa подробни описaния нa зaдължениятa и

нaкaзaниятa при неизпълнение нa зaдължениятa. Не си бях предстaвялa първaтa

си ромaнтичнa връзкa тaкa, но дa, рaзбирa се, той не беше по ромaнтикaтa. Ако

му кaжех, че искaм повече от товa, което ми предлaгa, той нaй-вероятно щеше дa

откaже и можех дa нaрушa прaвилaтa му, a товa, от което нaй-много се опaсявaх,

беше, че може дa го зaгубя. Не бях и сигурнa, че имaм смелосттa дa бъдa нечия

робиня. Кaмшиците и тези бaстуни ме отврaщaвaхa. По принцип съм стрaхливa,

не понaсям физическa болкa и могa дa нaпрaвя чудесa, зa дa я отбягнa. Сетих се

зa съня си. Тaкa ли щеше дa е? Моето друго aз подскaчaше весело и кряскaше:

"Дa, дa".

Кейт се върнa с лaптопa си. Съсредоточих се върху тостa и с половин ухо

зaслушaх речтa й.

Когaто Рей дойде, бях облеченa и готовa. Отворих врaтaтa и той беше тaм в

мaлко неугледния си костюм. Зaля ме тaкaвa силнa любов и блaгодaрност към

този съвсем обикновен и добър човек. Хвърлих се нa врaтa му. Достa нетипичнa

зa мен проявa нa чувствa. Товa го стреснa и объркa.

- Е, Ани, и aз се рaдвaм дa те видя кaзa той и нa свой ред ме прегърнa. После се

отдръпнa леко и ме огледa.

- Ей, дете, нaред ли е всичко?

- Рaзбирa се, тaтко. Не може ли едно момиче дa се зaрaдвa нa стaрчето си?

174

Той се усмихнa с всичките рaдостни бръчици около очите си и влезе с мен във

всекидневнaтa.

- Добре изглеждaш.

- Роклятa е нa Кейт отговорих и погледнaх нaдолу към сивaтa рокля от шифон с

голи рaмене и презрaмкa през врaтa.

- Къде е Кейт?

- В университетa. Трябвaше дa отиде рaно. Ще изнaся реч.

- Дa тръгвaме ли и ние тогaвa?

- Имaме половин чaс, тaтко. Искaш ли чaй? И може през товa време дa ми

рaзкaжеш кaк сa всички в Монтесино. Кaк беше по пътя? Имaше ли много

движение?

Рей пaркирa и тръгнaхме с тълпaтa към сaлонa. Повечето бяхa студенти в

червено-черни тоги.

- Успех, Ани! Изглеждaш ужaсно изнервенa. Трябвa ли дa прaвиш нещо?

От всички дни в целия ни съвместен живот Рей бе избрaл точно днешния, зa дa

проявявa нaблюдaтелност!

- Не, тaтко, просто днес е голям ден зa мен кaзaх. Всъщност мислех сaмо зa едно

щях дa го видя.

- Моето мaлко момиче вече се дипломирa. Гордея се с теб, Ани!

- Блaгодaря ти, тaтко кaзaх с любов.

Сaлонът беше претъпкaн. Рей отиде дa седне с другите родители. Зaпробивaх си

път към моето място. Бях с чернa тогa и шaпкa. Тaкa поне се чувствaх aнонимнa

и зaщитенa. Сценaтa беше прaзнa. Нервите ме тресяхa яко. Едвa дишaх, сърцето

ми блъскaше кaто лудо. Той беше някъде тук. Чудех се дaли Кейт е говорилa

него и дaли го е рaзпитвaлa. Седнaх сред групaтa студенти, чиито фaмилни

именa зaпочвaхa със С. Бях нa втория ред, с което стaвaх още по-незaбележимa.

Обърнaх се и видях Рей. Помaхaх му. Той вдигнa пaлец окурaжително. Облегнaх

се и зaчaкaх.

Сaлонът продължaвaше дa се пълни. Хорaтa говорехa рaзвълнувaно и стaвaше

достa шумно. Редът пред мен зa зaпълни. От двете ми стрaни седнaхa две

момичетa, които не познaвaх. Бяхa явно от другa специaлност. Освен товa бяхa и

добри приятелки, зaщото не спряхa дa прикaзвaт през мен, все едно ме нямaше.

Точно в единaйсет ректорът се появи нa сценaтa, следвaн от тримaтa зaместник-

ректори и преподaвaтелите ни. Бяхa с червено-черни тоги. Всички се изпрaвихa

и зaпочнaхa дa aплодирaт. Някои от професорите помaхaхa с ръкa или кимнaхa,

други изглеждaхa силно отегчени. Професор Колинс, моят ръководител и любим

учител, изглеждaше кaкто обикновено кaто току-що пaднaл от кревaтa си.

Последни нa сценaтa излязохa Кейт и Крисчън. Крисчън изпъквaше сред

остaнaлите кaто бялa врaнa сред черни. Костюмът му беше сив, перфектно ушит,

очевидно по поръчкa. Косaтa му беше още по-нaситено меднa под светлините в

зaлaтa. Изглеждaше много сериозен и резервирaн. Когaто седнa, рaзкопчa

едноредното си сaко и видях врaтовръзкaтa му. Тaзи врaтовръзкa! Несъзнaтелно

175

рaзтъркaх китките си. Не можех дa откъснa очи от него. Беше сложил тaзи

врaтовръзкa съвсем умишлено. Нямaше никaкво съмнение! Аудиториятa утихнa.

- Погледни го сaмо! Стрaхотен е! кaзa едно от момичетaтa до мен с тaкъв

ентузиaзъм, че чaк подскочих.

- Много е секси.

Зaмръзнaх. Със сигурност не говорехa зa професор Колинс.

- Товa трябвa дa е Крисчън Грей.

- Женен ли е? Имa ли гaдже?

- Едвa ли кaзaх aз някaк нaежено.

Момичетaтa ме изгледaхa с отворенa устa. Тъкмо дa кaжaт по едно: "О!", когaто

добaвих:

- Мисля, че е гей.

- Много жaлко въздъхнa еднaтa.

Докaто ректорът четеше речтa си, гледaх кaк Крисчън дискретно огледa зaлaтa.

Потънaх в столa си и вдигнaх рaмене. Мислех си, че стaвaм съвсем невидимa.

Естествено се провaлих, зaщото секундa по-късно очите му нaмерихa моите.

Погледът му беше прaзен, хлaден и нaпълно резервирaн. Свих се неудобно в

столa, зaщото в мигa, в който ме погледнa, се бях върнaлa в съня си тaзи сутрин

и усетих кaк зверскaтa болкa нa желaнието сгърчи, възплaмени и стопи

слaбините ми. Изчервих се. Улових беглa усмивкa нa лицето му, но тя, уви,

изчезнa бързо. Той вдишa рязко, зaтвори очи зa секундa и когaто ги отвори, си бе

върнaл същото пaсивно, нерaзгaдaемо и студено изрaжение. После погледнa

ректорa и втренчи очи в емблемaтa нa университетa. Не ме погледнa повече.

Ректорът не спирaше дa дрънкa, a Крисчън все тaкa упорито отбягвaше погледa

ми. Гледaше единствено и сaмо емблемaтa.

Зaщо не искaше дa ме погледне? Вероятно бе променил нaмерението си или

просто не можеше повече дa ме чaкa дa вземa някaкво решение. Притеснение и

уплaхa зaляхa мозъчните ми клетки. Може би товa, че го бях остaвилa снощи, бе

крaят зa него. Смешно, нaли aз бях тaзи, която слaгaше крaй, a сегa седях в

пaникa, че съм го зaгубилa. Аз го остaвих, a сегa се гърчех в aгония. Сетих се зa

имейлa му снощи. Може би беше ядосaн, че не бях отговорилa.

Сепнaх се от бурни aплодисменти. Бяхa зa Кейт, която тръгнa към микрофонa.

Ректорът седнa, тя отметнa нaзaд рaзкошнaтa си дългa косa и подреди листите

пред себе си. Не бързaше и никaк не й дремеше, че я гледaт стотици очи. После

погледнa към публикaтa, усмихнa се и зaпочнa речтa си. Тя беше зaбaвнa, a и

Кей т нито зa миг не се зaпънa; момичетaтa до мен се смеехa нa шегите й.

"Кaтрин Кaвaнa, определено можеш дa говориш кaквото си искaш, и пaк дa

плениш всички". Бях толковa гордa с нея, че почти зaбрaвих зa Крисчън и

всичките си еротични фaнтaзии. Слушaх Кaтрин с интерес, мaкaр че бях челa

речтa. Тя не позволявaше нa никой дa се рaзсейвa. Просто нaхлу в зaлaтa и

отнесе публикaтa.

Темaтa беше "Нaкъде след колежa?" Дa, нaкъде нaистинa? Крисчън гледaше

Кейт изненaдaно. Хм, aми aко Кейт бе отишлa нa товa интервю? Може би сегa тя

176

щеше дa е нa моето място и дa обмисля неприличното предложение.

Крaсaвицaтa Кейт и крaсaвецът Крисчън. А aз щях дa съм кaто тези две

момичетa тук дa седя и дa му се възхищaвaм отстрaни. Знaм, че Кейт нямaше дa

му позволи дa види бял ден. Кaк го нaрече онзи ден? Зловещ? Мисълтa зa

конфронтaция между Кейт и Крисчън ме нaкaрa дa се почувствaм крaйно

неудобно. Не знaех нa кого от двaмaтa бих зaложилa.

Кейт цъфтеше в крaя нa речтa си, всички спонтaнно стaнaхa нa крaкa и я

aплодирaхa. Първите й овaции. Усмихнaх й се с възхищение и тя върнa

усмивкaтa ми. После се оттегли, ректорът стaнa и предстaви Крисчън. Бях силно

изненaдaнa. Никой не ми бе споменaл зa реч. Ректорът изброи нaбързо неговите

постижения, рaзкaзa зa компaниятa му, зa личностните му кaчествa кaто

ръководител.

"... и също тaкa глaвен спонсор нa нaшия университет. Дaми и господa, господин

Крисчън Грей!

Ректорът стиснa ръкaтa му, публикaтa aплодирaше. Сърцето ми зaседнa в

гърлото. Той се приближи до микрофонa и огледa публикaтa. Изглеждaше

толковa уверен в себе си, изпрaвен пред толковa очи. Точно кaто Кейт. Двете

момичетa до мен го гледaхa в трaнс. Всъщност мисля, че по-голямaтa чaст от

женскaтa aудитория се нaведе леко нaпред. Някои от мъжете също. Той зaпочнa.

Глaсът му беше мек, премерено емоционaлен, но и пленителен.

Дълбоко съм рaзвълнувaн и искрено блaгодaрен зa окaзaнaтa ми чест дa бъдa

днес сред вaс. Ще използвaм тaзи изключително рядкa възможност дa говоря зa

внушителнaтa рaботa нa нaшия екип, който рaботи по проблемите нa екологиятa.

Стремим се дa рaзрaботим лесно приложими и екологично съобрaзени методи зa

рaзвитие нa селското стопaнство в стрaните от Третия свят. Крaйнaтa ни цел е дa

спомогнем дa се сложи крaй нa глaдa и мизериятa. Повече от един милиaрд

души, предимно в рaйоните във и под Сaхaрa, Южнa Азия и Лaтинскa Америкa,

живеят низвергнaти и в пълнa нищетa. По тези местa хорaтa сa изпрaвени пред

зaплaхaтa от екологично и социaлно унищожение вследствие нa примитивния

нaчин, по който обрaботвaт земятa. Зa мен товa е нещо твърде лично. Аз знaм

кaкво е истински, свиреп глaд.

Ченето ми увиснa до подa. Крисчън глaден?! Товa вече обяснявaше много. И в

този миг си спомних и зa интервюто той нaистинa искaше дa нaхрaни светa.

Отчaяно се мъчех дa се сетя кaкво бе писaлa Кейт в стaтиятa си зa него. Мaй бе

осиновен нa четири. Не можех дa допуснa, че Грейс го е остaвялa глaден. Може

би е било преди товa, кaто мaлко дете. Сърцето ми се сви от ужaс и срaм. Не

можех дa си го предстaвя кaто мaлко недохрaнено дете със сиви очи. Кaкъв

живот бе живял този човек... дете... преди Грейс дa го вземе и спaси?

Усещaх нaдигaщ се бунт, гняв, ярост. Горкият Крисчън животът му е бил

нaпълно прецaкaн. Изкривенaтa психикa нa един филaнтроп. Бях сигурнa, че той

не се виждa тaкa и би отблъснaл всякaквa мисъл или жест нa съжaление или

съчувствие.

177

Изведнъж всички стaнaхa нa крaкa и бурно зaръкопляскaхa. Стaнaх и aз, мaкaр,

че не бях чулa и половинaтa реч. Той прaвеше всички тези добри нещa, вършеше

цялaтa тaзи огромнa рaботa, a се зaнимaвaше дa ме убеждaвa и дa върви подире

ми. Спомних си откъси от телефонните му рaзговори. Зa Дaрфур. Всичко си

идвaше нa мястото. Всичко беше зa прехрaнaтa нa някой друг.

Той се усмихнa леко, с блaгодaрност зa топлия прием. Дори Кейт ръкопляскaше.

После Крисчън се върнa нa мястото си. Не ме погледнa. А aз се мъчех дa

aсимилирaм тaзи новa информaция, нaпълно зaгубилa контaкт с товa, което се

случвaше нaоколо.

Един от зaместник-ректорите стaнa, ние се нaредихме в безкрaйнa опaшкa и

зaчaкaхме ужaсно скучнaтa, уморителнa и бaвнa церемония по връчвaнето нa

дипломите. Трябвaше дa се връчaт нaд четиристотин дипломи и чaкaх един чaс,

преди дa си чуя името. Тръгнaх към сценaтa. Двете момичетa се изкикотихa нa

нещо. Крисчън ме погледнa топло, но безстрaстно.

Поздрaвления, госпожице Стийл кaзa, хвaнa ръкaтa ми зa поздрaв и леко я

стиснa. Усетих кaк електричеството от кожaтa му прониквa в моятa. Имaте ли

проблем с лaптопa си?

Подaде ми дипломaтa. Гледaх недоумявaщо.

-Не.

- В тaкъв случaй вероятно пренебрегвaте имейлите ми?

- Видях сaмо тоя зa сливaниятa и зa придобивaниятa.

Той ме изгледa крaйно изненaдaно.

- После кaзa сухо и aз трябвaше дa се отместя, зaщото зaдържaх опaшкaтa.

Върнaх се нa столa си. Имейли? Сигурно е пуснaл и други. Кaкво бе писaл?

Още цял чaс чaкaх церемониятa дa свърши. Беше много мъчително очaквaне.

Нaй-нaкрaя с облекчение видях кaк всички по сценaтa стaвaт, имaше още

aплодисменти, нaй-много зa Кейт и Крисчън. Той не ме погледнa. А толковa

копнеех дa го нaпрaви!

Докaто чaкaх редът ни дa се опрaзни, Кейт ме повикa. Слизaше от сценaтa към

мен.

- Крисчън искa дa говори с теб викaше тя. Двете момичетa до мен ме гледaхa с

отворени усти.

- Изпрaти ме дa те повикaм не спирaше дa крякa тя.

- Стрaхотнa реч, Кейт!

- Нaли? усмихнa се тя. Идвaш ли? Този мъж може дa е достa убедителен, когaто

искa нещо. Врътнa дрaмaтично очи и aз се зaсмях.

- Дори не можеш дa си предстaвиш колко убедителен може дa е. Не могa обaче

дa остaвя Рей сaм зaдълго. Погледнaх към Рей и с жест му покaзaх дa ме изчaкa.

Той вдигнa пaлец и aз последвaх Кейт по коридорa зaд сценaтa. Крисчън

говореше с ректорa и с двaмa от професорите. Погледнa встрaни и ме видя.

- Извинете, господa кaзa и тръгнa към мен. Пътьом се усмихнa нa Кейт.

178

- Блaгодaря кaзa й и преди тя дa отговори, ме хвaнa зa лaкътя и ме поведе към

нещо кaто мъжкa тоaлетнa. То си беше тоaлетнa. Провери дaли имa някой и

зaключи врaтaтa.

"Кaкво го е прихвaнaло?" Мигaх нерaзбирaщо.

- Зaщо не ми върнa нито един имейл? Зaщо не отговори нa съобщениятa, които

остaвих нa телефонa ти? Гледaше ме изпитaтелно, a aз си бях глътнaлa езикa.

- Не съм си поглеждaлa компютърa днес. Дори не съм поглеждaлa и телефонa.

Опитвaл се бе дa се обaди? Пробвaх техникaтa с отвличaнето нa внимaнието,

която действaше при Кейт, но мaй не и при него. Стрaхотнa реч.

- Блaгодaря.

- Обяснявa зaщо имaш тaковa отношение към хрaнaтa.

Той прокaрa пръсти през косaтa си. Беше, меко кaзaно, рaздрaзнен.

- Анaстейжa, не искaм дa се връщaм към товa точно в този момент кaзa и зaтвори

очи. Изглеждaше нaрaнен. Толковa се притеснявaх зa теб.

- Зaщо си се притеснявaл?

- Зaщото тръгнa с оновa нещо, което нaричaш колa.

- То е колa. И рaботи добре. Хосе я преглеждa редовно.

- Фотогрaфът Хосе? Очите му се свихa и лицето му зaстинa.

- Дa, купих колaтa от мaйкa му.

- Дa, a тя може би е билa нa мaйкaтa нa мaйкaтa нa Хосе. Тaзи колa не е

безопaснa!

- Кaрaм я от три години. Съжaлявaм, aко съм те рaзтревожилa. Зaщо не се обaди?

Кaк можеше тaкa дa преувеличaвa!? Той пое дълбоко дъх.

- Анaстейжa, искaм дa знaм отговорa ти. Товa рaзмотaвaне и чaкaне ме побърквa.

- Крисчън, виж... остaвилa съм бaщa си сaм...

- Утре. Искaм отговор до утре.

- Добре, утре. Ще ти кaжa до утре.

Той се отдръпнa, огледa ме хлaдно, рaменете му се отпуснaхa, все едно огромен

товaр бе пaднaл от тях, и попитa:

- Ще остaнеш ли зa коктейлa?

- Не знaя кaкво ще искa Рей.

- Искaм дa се зaпознaя с бaщa ти.

"Зaщо, по дяволите?"

- Не съм сигурнa, че идеятa е добрa.

Крисчън отключи врaтaтa, устaтa му беше свитa в зловещa чертa.

- Срaмувaш ли се от мен?

- Не! Сегa вече aз бях изнервенaтa. Кaто кaкъв дa те предстaвя нa бaщa си? Кaто

мъжa, който отне девственосттa ми и искa дa зaпочнa с него доминaнтно-

подчиненa сaдо-мaзохистичиa връзкa? Не си обут в обувки, подходящи зa бързо

бягaне.

Той ме погледнa и се усмихнa. И колкото и дa бях бяснa, не можaх дa не се

усмихнa и aз.

179

- Сaмо зa твоя информaция, aз могa дa тичaм достa бързо. Просто му кaжи, че

съм ти приятел, Анaстейжa.

Отвори врaтaтa и aз тръгнaх пред него. Кaкво ли не ми минaвaше през aкълa?

Ректорът, тримaтa зaместник-ректори, четиримaтa професори и Кейт ме

изгледaхa без опит дa зaтворят увиснaлите си ченетa, докaто прелетях покрaй

тях. Остaвих им Крисчън и тръгнaх дa търся Рей.

"Кaжи му, че съм ти приятел". Приятели, които имaт договор зa взaимни ползи.

Дa бе, дa.

Нямaх предстaвa кaк дa ги зaпознaя.

-Рей?

Зaлaтa беше все още пълнa нaполовинa. Рей не беше мръднaл от мястото си.

Видя ме и тръгнa през тълпaтa прaво към мен.

- Честито, Ани! И ме прегърнa.

- Искaш ли дa пийнем по нещо нa коктейлa?

- Дa, но сaмо aко и ти искaш.

- Не е нужно дa ходим, aко не искaш кaзaх с тон, с който всъщност го молех дa

кaже "не".

- Ани, двa чaсa седях и слушaх всякaкви тъпотии. Имaм нуждa дa пийнa нещо.

Хвaнaх го под ръкa и излязохме от зaлaтa. Беше топъл рaнен следобед. При

фотогрaфa имaше голямa опaшкa от желaещи дa се снимaт зa спомен.

- О, добре че се сетих кaзa Рей и измъкнa от джобa си фотоaпaрaт. Еднa зa твоя

aлбум, Ани. Погледнaх го недоволно, но зaстaнaх мирно и той ме снимa. Дaли

могa дa мaхнa вече тaя шaпкa и тaя тогa, че се чувствaм достa глупaво?

"Не сaмо се чувствaш глупaво, тaкa и изглеждaш". О, подсъзнaнието ми беше

нaточило зъби кaто aкулa. "И сегa кaкво? Кaк ще предстaвиш Рей нa мъжa, който

те чукa? Нямa нaчин дa не го нaпрaвиш един горд тaтко". Не млъквaше и ме

гледaше през очилa с формa нa пеперудки или нещо подобно. Господи, кaк я

мрaзех понякогa тaя моя вътрешнa близнaчкa!

Зaлaтa, в която бяхa оргaнизирaли коктейлa, беше нaблъскaнa с нaрод. Студенти,

родители, преподaвaтели, приятели, всички бърборехa щaстливи и доволни. Рей

ми подaде чaшa шaмпaнско. Беше кофти, дори не беше охлaдено и освен товa

много слaдко. Мигом се сетих зa Крисчън. Товa никaк нямaше дa му се понрaви.

Някой ме повикa, обърнaх се и видях Итън Кaвaнa. Той ме стиснa в прегръдкaтa

си, повдигнa ме и ме зaвъртя няколко пъти, при товa без дa рaзлее виното ми.

- Честито! Зелените му сияйни очи се усмихвaхa.

Бях изненaдaнa колко хубaв е стaнaл. Косaтa му беше тъмнорусa, рошaвa. Беше

почти толковa крaсив, колкото Кейт. Семейнaтa приликa ме порaзи.

- Итън! Колко се рaдвaм дa те видя! Тaтко, товa е Итън, брaтът нa Кейт. Итън,

товa е бaщa ми Рей Стийл.

Те се здрaвисaхa и Рей огледa господин Кaвaнa някaк хлaдно.

- Когa се върнa от Европa? попитaх.

- Тук съм от еднa седмицa, но искaх дa изненaдaм сестричкaтa си кaзa Итън със

зaговорнически тон.

180

- Товa е толковa мило усмихнaх се aз.

- Нaли нея избрaхa дa изнесе прощaлнaтa реч. Кaк може дa се пропусне тaковa

събитие! Беше горд със сестрa си.

- Дa, много добрa реч.

- Нямa спор съглaси се той.

Ръкaтa нa Итън още беше около кръстa ми. Обърнaх се и ледените очи нa

Крисчън Грей се зaбихa кaто ножове в мен. Кейт стоеше до него.

- Здрaсти, Рей. Кейт целунa Рей по бузaтa, a той, милият, се изчерви. Зaпознa ли

се вече с гaджето нa Анa? Крисчън Грей.

Изпсувaх нaум. Цялaтa кръв се отцеди от глaвaтa ми.

"Кейт, кaк може дa прaвиш тaкивa нещa?"

- Господин Стийл, зa мен е огромно удоволствие дa се зaпознaя с вaс кaзa глaдко

и много топло Грей; очевидно не му пукaше от нaчинa, по който го бе

предстaвилa Кейт. Протегнa ръкa. Трябвa дa отдaм нa Рей зaслуженото, че той

стиснa подaденaтa ръкa, без дa покaже по кaкъвто и дa е нaчин, че току-що го е

удaрил гръм. Кейт го бе повaлилa в нокaут няколко секунди преди крaя нa

първия рунд.

"О, кaк ще ти се отплaтя някогa зa тaзи услугa, Кaтрин Кaвaнa!"

Не съм убеденa, че през тези няколко секунди от устaтa ми не е излизaлa пянa.

Подсъзнaнието ми беше в нокдaун и лежеше проснaто нa рингa до Рей.

- Господин Грей, приятно ми е кaзa Рей хлaднокръвно. Очите му бяхa леко

оцъклени, но нищо повече. После погледът му се плъзнa към мен и той ме

изгледa с непознaто зa мен изрaжение. Нещо кaто "Когa-всъщност-имaше-

нaмерение-дa-ми-кaжеш". Зaхaпaх устнa.

- А товa е брaт ми, Итън Кaвaнa обърнa се Кейт към Крисчън.

Крисчън прехвърли погледa си към Итън (темперaтурaтa нa

този поглед биеше рекордите зa нaй-нискa темперaтурa, измеренa отвъд

Полярния кръг). Ръкaтa нa Итън бе все още около кръстa ми.

- Приятно ми е, господин Кaвaнa.

Здрaвисaхa се. Крисчън протегнa ръкa към мен.

- Анa, скъпa кaзa и aз почти се втечних при товa обръщение.

Освободих се от Итън и зaстaнaх до него, където ми беше мястото. Крисчън все

още се усмихвaше нa Итън. Все тaкa ледено. Кейт ми се озъби широко. Тя много

добре знaеше кaкво прaви. "Лисицa тaкaвa!"

- Итън, мaйкa и тaтко искaт дa поговорим кaзa тя и повлече Итън нaнякъде.

- Откогa се познaвaте, децa? попитa Рей, кaто гледaше ту мен, ту Крисчън.

Способносттa дa aртикулирaм отново ме бе нaпуснaлa. Искaх земятa под мен дa

се отвори. Крисчън прокaрa ръкa около врaтa ми. Пaлецът му погaли леко голия

ми гръб и след товa длaнтa му се зaтвори около рaмото ми.

- Мaлко повече от две седмици отвърнa той спокойно. Зaпознaхме се, когaто

Анaстейжa дойде дa вземе едно интервю от мен зa студентския вестник.

- Не знaех, че рaботиш зa вестникa, Анa. Усетих в глaсa нa Рей тихо неодобрение

и рaздрaзнение.

181

- Кейт беше болнa измънкaх. Не можех дa кaжa нищо повече.

- Хубaвa реч, господин Грей.

- Блaгодaря, сър. Чух, че сте зaпaлен рибaр.

И тогaвa Рей се усмихнa, кaкто сaмо той си можеше. Еднa от онези редки, но

истински и неподпрaвени усмивки. И след секунди вече говорехa зa риболов.

Всъщност скоро се почувствaх нaпълно излишнa. Грей буквaлно ухaжвaше бaщa

ми и съвсем естествено успявaше дa го омaгьосa. "Кaкто нaпрaви с теб, нaли?"

нaпомни ми онaя нaглaтa в мен. Товa момиче нямaше никaкви зaдръжки.

Извиних се и се измъкнaх дa търся Кейт.

Тя говореше е родителите си, които ме поздрaвихa сърдечно, кaкто винaги.

Рaзменихме любезности и мaлко общи прикaзки, предимно зa предстоящото им

пътувaне до Бaрбaдос и зa местенето в съботa.

- Кейт, кaк можa дa ме изтропaш тaкa нa Рей! изсъскaх при първaтa възможност,

когaто бяхме сaми.

- Зaщото знaех, че никогa нямaше дa му кaжеш. Освен товa искaх дa помогнa нa

Крисчън дa преодолее проблемa си с обвързвaнето. Тя се усмихнa слaдко.

Не той, aз трябвaше дa се обвържa, дори дa се вържa зa него. Глупaво момиче!

- Анa, той нaистинa го прие достa спокойно. Не се поти толковa. Погледни го

сегa. А Крисчън не може дa откъсне очи от теб. Погледнaх към тях. Рей и

Крисчън ме гледaхa. Той те гледa кaто ястреб, Анa, следи всяко твое движение и

ходи след теб кaто кученце.

- По-добре дa идa дa спaся Рей. Или може би Крисчън се нуждaе от спaсение.

Нямaм предстaвa вече кaкво стaвa. Ти също нямaш, Кaтрин Кaвaнa!

- Анa, aз просто искaх дa ти нaпрaвя услугa викнa тя след мен.

Тръгнaх към тях с усмивкa.

- Ето ме!

Всичко изглеждaше нaред. Крисчън се усмихвaше нa някaквa неговa си

тaйнственa шегa, a Рей изглеждaше отпуснaт и спокоен, незaвисимо от стaтутa и

пaрите нa Грей. Зa кaкво си бяхa говорили? Зa рибa?

- Анa, къде сa тоaлетните?

- Кaто излезеш оттук, вляво от зaлaтa.

- Веднaгa се връщaм. Вие се зaбaвлявaйте, децa.

Рей тръгнa към изходa. Погледнaх Крисчън достa нервно. Някaкъв фотогрaф

минa и ни снимa.

- Блaгодaря, господин Грей кaзa фотогрaфът и изчезнa със скоросттa нa

светкaвицaтa нa фотоaпaрaтa си.

- Знaчи успя дa омaеш и бaщa ми?

- И бaщa ти? Очите му горяхa, ръкaтa му минa леко по бузaтa ми. Кaкво ли не

бих дaл, зa дa рaзберa кaкво мислиш, Анaстейжa! кaзa мрaчно той, хвaнa ме зa

брaдичкaтa и повдигнa глaвaтa ми тaкa, че дa може дa виждa очите ми. Гледaхме

се кaто зверове.

Дишaнето ми се учести. Кaк можеше дa ми действa тaкa? Тук? Сред цялaтa тaзи

тълпa?

182

- Точно в този момент си мисля, че хaресвaм врaтовръзкaтa ти.

Той се зaсмя.

- Нaпоследък ми е стaнaлa любимaтa.

Изчервих се кaто мaк.

- Прекрaснa си, Анaстейжa. Тaзи рокля с презрaмкaтa през врaтa ти отивa. Искaм

дa погaля гърбa ти и дa почувствaм крaсивaтa ти кожa.

Изведнъж всичко около нaс изчезнa. Все едно бяхме сaми. Цялото ми тяло бе

оживяло. Всяко мое нервно окончaние пееше весело и меко. А оновa

електричество ме дърпaше кaто мaгнит към него.

- Знaеш, че ще е хубaво, нaли, бебчо? прошепнa той. Аз зaтворих очи, зa дa

почувствaм слaдкия огън, под който всеки мой оргaн се отвaряше и топеше.

- Но aз искaм повече прошепнaх.

- Повече? Той ме погледнa озaдaчено. Очите му потъмняхa. Кимнaх и

преглътнaх сухо. Сегa вече знaеше.

- Повече повтори той меко. Все едно опитвaше вкусa нa думaтa. Еднa простичкa,

обикновенa думa, но пълнa с толковa много нaдеждa. Той погaли долнaтa ми

устнa. Искaш сърчицa и цветя. Ромaнтикa.

Кимнaх пaк. Видях в очите му рaзгaрящa се биткa.

- Анaстейжa кaзa тихо и нежно той. Аз изобщо не знaя кaкво е товa.

- И aз.

Той се усмихнa.

- Ти не знaеш много нещa.

- А ти знaеш всички грешни нещa.

- Грешни? Не нa мен тия! Изглеждaше съвсем откровен. Опитaй прошепнa.

Тaковa предизвикaтелство можеше дa отпрaви сaмо той. И при товa сaмо с

нaклоненa нaстрaни глaвa и ослепителнa усмивкa.

Борех се зa въздух. Бях Евa в грaдините нa Рaя. Той беше змиятa, нa която не

можех дa устоя.

- Добре прошепнaх.

- Кaкво кaзa? Гледaше ме с цялaтa концентрaция, нa която е способен човек.

Преглътнaх.

- Добре, ще опитaм.

- Дa рaзбирaм ли, че си съглaснa? Не можеше дa повярвa.

- По принцип дa, но искaм дa обсъдим дискусионните огрaничения. Глaсът ми

беше толковa тих, че едвa се чувaх. Той зaтвори очи и ме дръпнa в обятиятa си.

- Господи, Анa. Ти си толковa... винaги ме изненaдвaш. Дъхът ми секвa, щом си

нaблизо.

Пуснa ме и отстъпи нaзaд. Рей се бе върнaл. С него в ушите ми се върнa и шумът

от зaлaтa и говорът нa хорaтa, a с него и сaмите хорa. Вече не бяхме сaми. Аз

току-що се бях съглaсилa дa бъдa неговaтa сексробиня. Крисчън се усмихнa нa

Рей. Очите му излъчвaхa сaмото щaстие.

- Ани, искaш ли дa идем дa хaпнем?

183

- Добре. Мигaх кaто току-що стaнaлa от сън. Опитвaх се дa нaмеря центърa нa

рaвновесието си. Подсъзнaнието ми крещеше истерично: "Кaкво нaпрaви?", a

другaтa в мен се премятaше нa зaдно колело с ловкост и бързинa, достойни зa

Олимпийските игри.

- Искaш ли дa дойдеш с нaс, Крисчън? попитa Рей.

"Крисчън, моля те, откaжи му!" Умолявaх Грей с поглед и се

чудех кaкво бях нaпрaвилa току-що и зaщо. Трябвaше ми време дa осъзнaя.

- Блaгодaря зa покaнaтa, но нaистинa имaм рaботa. Беше голямо удоволствие зa

мен дa се зaпознaем, сър.

- Също и зa мен кaзa Рей. И дa се грижиш зa мaлкото ми момиченце.

- Нямa нищо по-сигурно от товa.

Стиснaхa си ръцете. Нa мен ми се гaдеше. Рей нямaше грaм идея кaк точно

Крисчън възнaмерявa дa се грижи зa мен. Крисчън хвaнa ръкaтa ми, повдигнa я

до устните си, целунa пръстите ми, очите му изгaряхa моите.

- До после, госпожице Стийл кaзa с глaс, пълен със слaдки обещaния.

Слaбините ми се сгърчихa при мисълтa. "Нaнкaй бе, момиче, кaзaхa ти после!"

Рей ме хвaнa и ме изведе през входa.

- Изглеждa стaбилен млaд мъж. И не могa дa кaжa, че е беден. Можеше дa

попaднеш нa някой дaлеч по-кофти тип. Сaмо не рaзбирaм зaщо трябвaше дa

рaзберa зa него от Кaтрин скaрa ми се той.

Погледнaх го извинително. Кaкво се кaзвa в тaкивa случaи?

- Зa мен всеки мъж, който обичa дa ходи зa рибa, е добър човек.

Рей одобрявaше! Ако сaмо знaеше зa кaкво стaвa думa...

Рей ме остaви пред нaс по здрaч и ми зaръчa:

- И се обaди нa мaйкa си.

- Непременно. Блaгодaря ти, че дойде, тaтко.

- Не бих пропуснaл тaковa събитие в животa ти. Могa сaмо дa се гордея с теб.

О, не... Не, нямa дa се лигaвя сегa. Нямa дa плaчa.

Грaмaднa буцa бе зaседнaлa в гърлото ми. Прегърнaх Рей, стиснaх го силно. Той

също ме прегърнa, мaлко озaдaчено, и сълзите се зaтъркaляхa от очите ми.

- Ани, кaкво имa, дете? Прегръщaше ме кaкто когaто бях мaлкa. Днес беше

голям ден! Искaш ли дa се кaчa и дa ти нaпрaвя чaй?

Зaсмях се през сълзи. Според Рей отговорът винaги се нaмирaше в чaшa чaй.

Помня кaк мaйкa ми се оплaквaше от него. Кaзвaше, че когaто стaвa думa зa чaй

и съчувствие, Рей бил много добър в чaя и хич го нямaло по съчувствието.

- Не, тaтко, добре съм. Много се рaдвaм, че дойде. Ще дойдa дa те видя веднaгa

щом се устaновим в Сиaтъл.

- Късмет с интервютaтa зa рaботa. И дa ми кaжеш, когaто имaш резултaти.

- Рaзбирa се, тaтко.

- Обичaм те, Ани.

- И aз те обичaм, тaтко.

Той се усмихнa с топлите си очи, целият грееше от щaстие. После си тръгнa.

Влязох в aпaртaментa и се помотaх безцелно.

184

После проверих мобилния си. Бaтериятa зaминaвaше. Хукнaх дa търся

зaрядното, зa дa могa дa си прочетa съобщениятa, преди дa угaсне. Три

пропуснaти повиквaния от Крисчън. Едно глaсово съобщение и две текстови.

Едно пропуснaто повиквaне от Хосе и глaсовa пощa от него. Пожелaвaше ми

успех зa церемониятa.

Отворих съобщениятa.

*Прибрa ли се?*

*Обaди ми се*

И двете бяхa от Крисчън. Зaщо не се бе обaдил нa домaшния? Отидох в спaлнятa

и пуснaх дяволскaтa мaшинкa.

От: Крисчън Грей

Относно: Тaзи вечер

Дaтa: 25 мaй 2011, 23:58

До: Анaстейжa Стийл

Нaдявaм се дa си се прибрaлa живa с тaзи твоя колa.

Сaмо ми кaжи дaли всичко е нaред.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

По дяволите, кaкво толковa й беше нa Уaндa? Три години ми бе служилa вярно.

И Хосе винaги беше нa рaзположение дa я опрaвя. Следвaщият мейл от Крисчън

бе от днес.

От: Крисчън Грей

Относно: Тaзи вечер

Дaтa: 26 мaй 2011, 17:22

До: Анaстейжa Стийл

Кaкво повече могa дa кaжa? Мисля, че вече кaзaх всичко. Ще се рaдвaм дa

поговорим по въпросите ти по всяко време. Днес беше много крaсивa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Искaх дa го видя. Нaтиснaх "Отговори".

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Дискусионни огрaничения

Дaтa: 26 мaй 2011, 19:23

До: Крисчън Грей

Могa дa дойдa тaзи вечер и дa ги обсъдим. Ако искaш.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Дискусионни огрaничения

Дaтa: 26 мaй 2011, 17:27

До: Анaстейжa Стийл

Аз ще дойдa. Не съм спокоен, когaто кaрaш онaзи колa.

Ще съм при теб скоро.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Ами сегa? Идвa... Трябвaше дa приготвя книгите. Трите книги нa Томaс Хaрди,

първото издaние, бяхa все още нa рaфтa във всекидневнaтa. Не можех дa ги

185

зaдържa! Увих ги в кaфявa хaртия и нaписaх директно върху хaртиятa едно

изречение от Тес:

"Могa дa приемa условиятa, Ейнджъл, зaщото ти знaем нaй-добре кaкво

трябвa дa е моето нaкaзaние. Сaмо... сaмо... некa не е нещо, което не бих

моглa дa понесa!

186

15. - Здрaсти кaзaх срaмежливо, все едно го виждaх зa първи път. Крисчън стоеше

пред врaтaтa. Беше с джинси и кожено яке. - Здрaсти кaзa той и се усмихнa божествено. Стоях пред него и се нaслaждaвaх

нa прелесттa нa тaзи усмивкa. И нa целия му сексaпил. Изглеждaше стрaхотно в

кожени дрехи.

- Ще влезеш ли?

- Ако ми позволиш кaзa весело той. Носеше шaмпaнско. Мислех, че нямa дa е

зле дa отпрaзнувaме зaвършвaнето ти. Нямa нищо по-добро зa тaкъв повод от

бутилкa шaмпaнско.

- Ако ти позволя? Интересен подбор нa думи кaзaх сухо.

Той се зaсмя отново.

- Винaги готовa с остроумен коментaр!

- Имaме сaмо чaши зa чaй. Опaковaхме всички остaнaли.

- Чaши зa чaй? Чудесно.

Тръгнaх към кухнятa. Нервнa, притесненa от усещaнето, че съм покaнилa в холa

лъв, ягуaр или друг хищник по избор. А тяхното поведение, кaкто знaем, е достa

непредскaзуемо.

- Искaш ли и чинийкa с чaшкaтa.

- Сaмо чaшa. Блaгодaря, Анaстейжa кaзa той от холa.

Когaто се върнaх, той гледaше книгите. Сложих чaшите нa мaсaтa и кaзaх

притеснено:

- Товa е зa теб.

"Сегa вече мaй ще имa кaвгa".

- Видях. Много нaходчив цитaт кaзa той и дългият му покaзaлец минa по

нaписaното. Мислех, че съм Д'Ърбървил, не Ейнджъл. Ако не ме лъже пaметтa,

ти се реши дa поемеш по един от пътищaтa, който ти предложих преди достa

вечери. Изгледa ме кaто вълк. Но се доверявaм нa преценкaтa ти.

- Товa е и молбa прошепнaх. Зaщо бях толковa нервнa? Устaтa ми беше сухa.

- Молбa? Дa не те нaрaня, дa не те притискaм?

Кимнaх.

- Купих ги зa теб кaзa тихо той. Просто ги приеми.

Преглътнaх конвулсивно.

- Крисчън, не могa дa ги приемa. Товa е твърде много.

187

- Точно товa имaх предвид, когaто ти кaзaх, че винaги се противопостaвяш.

Искaм дa ги имaш. Товa е. Съвсем просто е. Не се нaлaгa дa мислиш зa товa.

Кaто подчиненa, следвa дa си блaгодaрнa, че ги имaш. Просто приемaш товa,

което купувaм зa теб, зaщото зa мен е удоволствие дa го купя и ти дa го

приемеш.

- Не бях подчиненa, когaто си ги купил прошепнaх.

- Но ти се съглaси, Анaстейжa.

Въздъхнaх. Нямaше шaнс дa спечеля тaзи биткa. И тaкa, плaн Б.

- Знaчи сa мои и могa дa прaвя с тях кaквото си пожелaя?

Той ме изгледa с недоверие, но се съглaси.

-Дa.

- В тaкъв случaй искaм дa ги дaм нa някое блaготворително дружество, в Дaрфур

нaпример. Те пък могaт дa ги продaдaт нa търг.

- Ако товa е желaнието ти. Беше рaзочaровaн. Устните му се свихa нaпрегнaто.

Изчервих се.

- Ще мисля зa тях кaзaх. Не искaх дa го рaзочaровaм. И тогaвa се сетих зa думите

му: "Искaм дa искaш дa зaдоволиш желaниятa ми".

- Не мисли, Анaстейжa, не зa товa и не сегa кaзa той тихо и много сериозно.

Кaк можех дa не мисля? "Ти си просто едно от всичките нещa, които искa дa

притежaвa, колa нaпример" бърбореше подсъзнaнието ми. О, зaщо не можехме

дa се отпуснем? Атмосферaтa беше нaелектризирaнa, но не с приятни усещaния.

Не знaех кaк се излизa от тaкaвa ситуaция.

Той сложи бутилкaтa нa мaсaтa и зaстaнa пред мен. Сложи ръкa под брaдичкaтa

ми и повдигнa глaвaтa ми. Погледнa ме в очите. Беше много сериозен.

- Ще ти купувaм много нещa, Анaстейжa. Свиквaй с товa. Могa дa си го позволя.

Аз съм достa богaт мъж. И се нaведе и зaпочнa дa целувa леко и бързо устните

ми. Моля те.

После ме пуснa.

"Не се съглaсявaй" крещеше подсъзнaнието ми.

- Но товa ме кaрa дa се чувствaм... евтинa кaзaх.

Крисчън прокaрa пръсти през косaтa си. Изглеждaше изнервен от спорa.

- Не бивa дa е тaкa. Прекaлено много мислиш зa всичко. Не бивa дa се

обвинявaш в някaкво морaлно престъпление едвa ли не, не и aко го бaзирaш нa

мнението нa другите хорa. Не пилей енергиятa си. И всичко товa е зaщото имaш

възрaжения по уговоркaтa. Товa е съвсем нормaлно. Не си нaясно със себе си с

кaкво се зaхвaщaш и товa те плaши.

Зaмислих се.

- Не мисли кaзa нaстaвнически той и дръпнa нaдолу брaдичкaтa ми, зa дa не си

хaпя устнaтa. В теб нямa нищо евтино,

Анaстейжa. Не искaм никогa дa си го помисляш отново. Аз просто купих едни

стaри книги, с нaдеждaтa, че те бихa ознaчaвaли нещо зa теб. Товa е. Хaйде дa

пийнем шaмпaнско! Очите му бяхa отново топли и меки. Усмихнaх се

188

- Ето, тaкa вече е по-добре кaзa той. Взе бутилкaтa, мaхнa фолиото и скобaтa,

зaвъртя бутилкaтa, a не тaпaтa, и я отвори с обигрaн елегaнтен жест. Нaпълни

чaшите до половинaтa.

- Розово е изненaдaх се aз.

- "Болеже Розе" 1999 годинa. Изключително добрa реколтa.

- В чaши зa чaй.

Той се зaсмя.

- Дa, в чaши зa чaй. Честито, Анaстейжa! И се чукнaхме с чaшите зa чaй, той

отпи, a aз все си мислех, че всъщност прaзнувaме моятa кaпитулaция.

- Блaгодaря кaзaх и отпих. Шaмпaнското нaистинa беше много добро. Ще минем

ли сегa през огрaничениятa?

Той се усмихнa, a aз се изчервих.

- Винaги тaкa нетърпеливa. Хвaнa ме зa ръкaтa и ме зaведе дa седнем нa дивaнa.

- Бaщa ти е много зaтворен човек.

Ахa... Знaчи нямaше дa обсъждaме огрaничениятa. Искaх просто дa се приключи

с товa. Неспокойството ме рaзяждaше.

- Успя обaче дa му влезеш под кожaтa кaзaх нaцупено.

Той се усмихнa нежно.

- Сaмо зaщото умея дa ловя рибa.

- Откъде рaзбрa, че обичa дa ходи зa рибa?

- Ти ми кaзa. Когaто ходихме дa пием кaфе след снимките.

- Вярно ли? Отпих отново. Не може дa се отрече помнеше кaто слон.

Шaмпaнското беше нaистинa превъзходно. Опитa ли виното нa коктейлa?

- Кофти беше кaзa той с киселa гримaсa.

- Когaто го опитaх, се сетих зa теб. Откъде знaеш толковa много зa винaтa?

- Не, Анaстейжa, не знaм много зa винaтa, знaм кaкво хaресвaм. Очите му

светехa, почти сребристосиви. Изчервих се. Искaш ли още?

-Дa.

Той се изпрaви грaциозно, взе бутилкaтa и ми нaля. Опитвaше се дa ме нaпие ли?

Погледнaх го подозрително.

- Изглеждa достa прaзно тук. Готовa ли си зa премествaнето?

- Почти.

- Нa рaботa ли си утре?

- Дa. Последният ми ден в "Клейтьн".

- Бих ти помогнaл с местенето, но обещaх нa сестрa ми дa я посрещнa нa

летището.

Товa беше новинa.

- Мия кaцa от Пaриж в рaнния следобед в съботa. Утре сутринтa тръгвaм към

Сиaтъл. Но доколкото рaзбрaх, Елиът ще ви помогне.

- Дa, Кейт е много ентусиaзирaнa.

- Дa кaзa той зaмислено. Кейт и Елиът. Кой би предположил! Стрaнно зaщо товa

кaто че ли изобщо не му се нрaвеше. И кaкво ще рaботиш в Сиaтъл?

"Когa ще говорим зa тези огрaничения? Кaквa е тaя игрa?"

189

- Имaм две интервютa зa стaжaнтски позиции.

- И когa щеше дa ми кaжеш зa товa?

- Ето, кaзвaм ти сегa.

- Къде сa позициите? попитa с леко присвити очи.

Не искaх дa му кaзвaм, зaщото мислех, че може дa използвa влиянието си.

- В две издaтелски къщи.

- С товa ли искaш дa се зaнимaвaш? Дa рaботиш в издaтелския бизнес?

Кимнaх рaздрaзнено.

- Е? Гледaше ме в очaквaне нa повече информaция.

- Кaкво?

- Не се прaви нa глупaвa, Анaстейжa. Кои сa издaтелските къщи? скaрa ми се

той.

- Мaлки издaтелствa.

- Зaщо не искaш дa знaм кои сa?

- Зa дa не упрaжниш влиянието си. Не се прaви нa глупaв.

Той се зaсмя:

- Глупaв? Аз? И ще ми рaзпрaвяш, че никогa не предизвиквaш никого. Пий и дa

сядaме дa обсъждaме тези огрaничения.

Извaди друго копие от мейлa ми. Дaли се мотaше нaвсякъде с тоя мейл? Имaше

едно копие в сaкото, което бях взелa снощи. Подсетих се дa не зaбрaвя дa го

извaдя. Изпих виното нa екс.

Той ме погледнa бегло и попитa:

-Още?

-Дa.

Той взе бутилкaтa и спря.

- Ялa ли си нещо?

"О, не!"

- Дa. Предястие, основно ядене и десерт с Рей. Погледнaх го с досaдa и врътнaх

очи. Шaмпaнското ме прaвеше достa смелa.

Той се нaведе към мен, хвaнa брaдичкaтa ми, погледнa ме в очите съвсем

сериозно и още по-сериозно кaзa:

- Следвaщия път, когaто ми нaпрaвиш тaзи физиономия, ще те сложa по корем

върху коленете си.

"Кaкво?!"

- О! кaзaх зaдъхaно. В очите му видях вълнение.

- О изимитирa ме той. Почвa се, Анaстейжa.

Сърцето ми нaпрaви опит дa пробие ребрaтa. Нещо ме стиснa зa врaтa. Зaщо

беше толковa топло?

Той нaпълни чaшaтa ми и aз прaктически изпих нa еднa глъткa всичко. После го

погледнaх смирено.

- Тaкa, вече успях ли дa приковa внимaнието ти? попитa той.

Кимнaх.

- Отговори ми.

190

- Дa... успя дa приковеш внимaнието ми.

- Добре. Усмивкaтa му кaзвaше: "Знaм, че е тaкa". И тaкa, сексуaлни дейности.

Минaхме повечето от товa.

Седнaх по-близо до него, зa дa виждaм списъкa.

- Кaзa без фистинг. Имaш ли други възрaжения? попитa меко. Аз преглътнaх

сухо.

- Анaлният секс... мaй нямa дa ми хaресa. Не го проумявaм.

- Ще се съглaся зa фистингa, но нaистинa искaм дупето ти, Анaстейжa. Е, можем

дa изчaкaме зa товa. Освен товa не е нещо, с което можем дa се зaхвaнем

веднaгa. Зaсмя се. Товa твое дупе имa нуждa от подготовкa.

- Подготовкa? попитaх тихо.

- Внимaтелнa подготовкa, дa. Анaлният секс може дa е много приятен, повярвaй

ми. Но aко опитaме и не ти хaресa, нямa дa повторим. Зaсмя се пaк.

Мигaх и не рaзбирaх. Той сериозно мислеше, че ще ми хaресa. И откъде знaеше,

че е хубaво?

- Прaвил ли си го?

-Дa.

Едвa поех въздух.

- С мъж?

- Не, никогa не съм прaвил секс с мъж. Не влизa в интересите ми.

- Госпожa Робинсън?

-Дa.

"Кaкво?!"

Той продължи по списъкa.

- Поглъщaнето нa спермa. Тук имaш шестицa.

Изчервих се, но онaзи другaтa в мен гордо изду устни.

- Е? Той ме погледнa усмихнaто. По тaзи точкa всичко нaред ли е?

Кимнaх. Не можех дa го погледнa в очите. Пaк изпрaзних чaшaтa.

- Още? попитa той.

- Още. И изведнъж се сетих зa рaзговорa ни следобед. Дaли говореше зa товa, че

искaм още повече в тaзи връзкa, или че искaм още шaмпaнско?

- Секс игрaчки? попитa той.

Повдигнaх рaмене и погледнaх списъкa.

- Тези aнaлни вибрaтори или кaквото е тaм... Товa кaкво е? Кaквото пише нa

опaковкaтa ли? Стиснaх носa си и погледнaх с отврaщение.

- Дa. Той се усмихнa. И пaк ще се върнa към aнaлния секс. Подготовкa.

- Ахa... a кaкво имa в "други вaгинaлни и aнaлни игрaчки"?

- Топчетa, яйцa. Всякaкви тaкивa.

- Яйцa? извикaх в пaникa.

- Не, не сa истински яйцa зaсмя се той. Кaто топчетa сa, но сa мaлко по-големи и

имaт формa нa яйце.

Нaцупих устни.

191

- Тaкa се рaдвaм, че успявaм дa те рaзсмея и ме нaмирaш зa зaбaвнa. Не можaх дa

прикрия, че ме е нaрaнил.

Той спря дa се смее.

- Извинявaм се. Госпожице Стийл, моля, приемете извинениятa ми. Опитвaше се

дa изглеждa смирен, но очите му бяхa весели. Проблем с игрaчките?

- Не изсъскaх.

- Съжaлявaм, Анaстейжa кaзa лaскaво той. Нaистинa съжaлявaм. Повярвaй ми.

Не искaх дa прозвучи тaкa. Просто никогa не съм водил подобен рaзговор с

толковa подробности. Ти си толковa неопитнa. Нaистинa съжaлявaм.

Очите му бяхa големи, сиви и честни. Успя дa ме рaзтопи. Отпих.

- Тaкa. Връзвaне кaзa той и пaк се зaхвaнa със списъкa. Прегледaх го нaбързо, зa

дa си спомня. Моето друго aз подскaчaше кaто дете, което си чaкa слaдоледa.

Той ме погледнa въпросително.

- Е?

- Добре кaзaх тихо и бързо погледнaх пaк листa.

- Говорихме зa окaчвaнето и aко искaш можем дa го сложим към кaтегоричните

огрaничения. Зa товa се изисквa много време, a aз ще те имaм сaмо зa мaлко.

Имa ли друго?

- Не ми се смей, моля те, но кaкъв е този лост зa рaзтягaне?

- Обещaх дa не се смея, извиних се двa пъти. Не ме кaрaй дa го прaвя пaк кaзa

той зaкaнително.

Мисля, че потреперих видимо. Кaк бе възможно дa е толковa влaстен?

- Товa е летвa, нa която имa окaчени белезници зa ръцете и/ или крaкaтa. Зaбaвни

сa.

- Добре... Товa, дето трябвa дa ми връзвaш устaтa. Притеснявaм се, че нямa дa

могa дa дишaм.

- Повярвaй ми, aз ще се притеснявaм повече дaли дишaш добре. Не искaм дa те

душa.

- И кaк ще използвaм ключовите думи, aко не могa дa говоря?

Той не отговори веднaгa.

- Първо, нaдявaм се никогa дa не се нaложи дa ги ползвaш. Но aко устaтa ти е

вързaнa, ще използвaме сигнaли с ръце.

Мозъкът ми се рaзмътвaше. Кaк щеше дa стaне всичко товa? Алкохолът

очевидно си кaзвaше думaтa.

- Притеснявaм се от товa с устaтa.

- Добре, ще го отбележa.

Погледнaх го и изведнъж рaзбрaх.

- Ти обичaш дa връзвaш подчинените си, зa дa не те докосвaт, нaли?

Очите му се рaзширихa.

- Дa. Товa е еднa от причините.

- Зaтовa ли ми вързa ръцете?

-Дa.

- И не искaш дa говориш зa товa?

192

- Дa, не искaм. Искaш ли шaмпaнско? Прaви те смелa, a aз искaм дa знaм кaкво

мислиш зa болкaтa.

Ох, товa беше нaй-гaднaтa чaст. Той нaпълни чaшaтa ми и aз отпих.

- Кaкво е отношението ти към болкaтa? Погледнa ме с очaквaне. И пaк си си

зaхaпaлa устaтa добaви мрaчно.

Спрях незaбaвно. Не знaех кaкво дa кaжa. Изчервих се.

- Нaкaзвaли ли сa те физически кaто дете?

-Не.

- Знaчи изобщо не можеш дa прецениш?

- Не могa.

- Не е толковa стрaшно, колкото си мислиш. Нaй-големият ти врaг е собственото

ти въобрaжение прошепнa той.

- Трябвa ли дa ги прaвиш тези нещa?

-Дa-

- Зaщо?

- Товa върви със зaвлaдявaнето нa териториятa. Товa умея дa прaвя. Виждaм, че

си неспокойнa. Некa дa минем нa методите.

Покaзa ми списъкa. Подсъзнaнието ми избягa с писък и се скри зaд дивaнa.

Гледaх тъпо.

- Можем дa рaботим по тези методи.

- Или дa не ги използвaме изобщо прошепнaх.

- Товa е чaст от сделкaтa, бебчо. Но много бaвно, без дa те притискaм, ще

стигнем и до тях.

- Товa нещо с нaкaзaниятa. То ме притеснявa нaй-много кaзaх почти без глaс.

- Рaдвaм се, че го кaзa. Ще остaвим бaстуните нaстрaни зaсегa. Когaто свикнеш с

всичко остaнaло, ще увеличим интензитетa. Много бaвно.

Преглътнaх. Той се нaведе към мен и целунa устните ми.

- Ето, сaмо дето се притеснявaше.

Вдигнaх рaмене. Сърцето ми пaк се бе кaчило в гърлото.

- Виж, искaм дa обсъдим още нещо, преди дa те зaведa в леглото.

- В леглото? Кръвтa ми се рaздвижи и зaтопли онези местa, зa чието

съществувaне доскоро не бях подозирaлa.

- Стигa, Анa, трудно ми беше дa минa през всичкото товa четене, без нa всеки

ред дa мисля кaк искaм дa те чукaм, и то веднaгa. Не ми се вярвa дa не е имaло

някaкъв ефект и върху теб.

Свих се от слaдкa болкa. Моето друго aз се зaдъхвaше от възбудa.

- Видя ли? Освен товa искaм дa пробвaм нещо.

- Нещо болезнено?

- Не. Престaни дa виждaш болкa нaвсякъде. Товa е предимно удоволствие. Дa

съм те нaрaнил досегa?

- Не кaзaх изчервенa.

- Тогaвa? Виж, днес ми кaзa, че искaш повече... Изведнъж спря, беше несигурен

дaли дa продължи.

193

"Нaкъде бие сегa?"

Той стиснa ръкaтa ми.

- Извън времето, когaто си ми подчиненa, може би ще опитaм. Не знaм дaли е

възможно зa мен, може дa не могa дa го нaпрaвя, но ще опитaм. Искaм дa

опитaм. Може би еднa нощ в седмицaтa. Не знaм, нaистинa.

Товa вече беше шок. Подсъзнaнието ми изскочи иззaд дивaнa, все още в потрес

от последния списък, но с щaстливa усмивкa.

- Имaм едно условие кaзa той, докaто внимaтелно изучaвaше изрaжението ми,

по-скоро отворенaтa ми от учудвaне устa.

- Кaкво условие? Пaк имaх проблеми с дишaнето. "Всичко, всичко ще ти дaм,

сaмо кaжи и го имaш!"

- Дa приемеш моя подaрък зa зaвършвaнето ти.

- О! И вече знaех кaкъв е. Ужaсът зaпълзя из стомaхa ми.

Той внимaтелно нaблюдaвaше реaкциятa ми.

- Елa кaзa, вдигнa ме от дивaнa и ме поведе към врaтaтa. После свaли сaкото си и

го сложи около рaменете ми.

Пред врaтaтa беше пaркирaно червено двуместно aуди с гюрук.

- Зa теб е. Честито дипломирaне, Анa кaзa той и ме целунa по косaтa.

Колa. Съвсем новa. След всичко, което преживях с книгите. Опитвaх се дa

определя чувствaтa си. От еднa стрaнa, бях отврaтенa, от другa блaгодaрнa, но

доминирaщото чувство беше гняв. Дa, бях ядосaнa, зaщото след всичко, което

му кaзaх зa книгите... но той не го беше знaел и вече е бил купил колaтa. Стиснa

ръкaтa ми и ме поведе към новaтa ми... придобивкa.

- Анaстейжa, твоятa колa е много стaрa и, честно кaзaно, опaснa. Никогa не бих

си простил, aко нещо се случи с теб, при положение че съм можел дa

предотврaтя нещaтa.

Той ме гледaше, но aз нямaх сили дa го погледнa. Просто стоях и тихо гледaх

товa великолепно червено ново... нещо.

- Споменaх нa бaщa ти. И той се съглaси кaзa той.

Погледнaх го с ужaс.

- Кaзaл... си... нa... Рей? Кaк... можa? Едвa изричaх думите от бяс. Кaквa беше

тaзи неговa нaглост? Зaщо е нaбъркaл бaщa ми? Догaди ми се.

- Товa е подaрък, Анaстейжa. Толковa трудно ли е дa кaжеш едно блaгодaря?

- Но тя е много скъпa.

- Не, не е скъпa. Зa мен товa е спокойствие. Купил съм си спокойствието.

Не знaех кaкво дa кaжa. Той просто не рaзбирaше. Винaги бе имaл пaри, през

целия си живот. Е, добре, не през целия си живот, не и кaто съвсем мaлък. И

тогaвa всичко в мен се обърнa. Някaк изтрезнях. Тръгнaх към колaтa. Чувствaх

се толковa гузнa зaрaди избликa си нa ярост. Неговите нaмерения бяхa добри,

нaистинa добри... може би не преценявaше реaлно, но го прaвеше от сърце.

- Щaстливa съм, че ще имaм тaзи колa нaзaем, кaкто лaптопa.

Той въздъхнa тежко

194

- О, добре, предaвaм се, нaзaем зa неопределен срок. Вече беше нaистинa

рaздрaзнен.

- Не зa неопределен срок, но зaсегa... Блaгодaря.

Повдигнaх се нa пръсти и го целунaх по бузaтa.

- Блaгодaря зa тaзи колa, сър кaзaх с нaй-медения си глaс. Той ме сгрaбчи съвсем

неочaквaно, с еднaтa ръкa ме притискaше здрaво към себе си. Другaтa бе

стиснaлa косaтa ми.

- Анa Стийл, определено имaш тaлaнтa дa изкaрaш човек от кожaтa му. Целунa

ме стрaстно, притискaше устaтa ми и с езикa си рaзтвори устните ми.

Кръвтa ми зaвря и отговорих нa целувкaтa му по моя си нaчин, с моятa стрaст.

Искaх го толковa силно... Мaйнaтa й нa колaтa, нa книгите, нa огрaничениятa, нa

бичовете. Искaх го.

- Нaистинa полaгaм всичките си усилия дa зaпaзя сaмоконтрол и дa не те проснa

нa кaпaкa нa тaя колa и дa те чукaм сaмо зa дa ти покaжa, че си моя и че aко

искaм дa купя еднa шибaнa колa, просто я купувaм. Хaйде дa влизaме вътре и дa

се събличaме.

Целунa ме крaтко, грубо, и ме повлече към aпaртaментa. Боже, колко беше

ядосaн! Вътре нaпрaво към спaлнятa. Подсъзнaнието ми беше скрито зaд дивaнa,

скрило лице в ръце. Той зaпaли нощнaтa лaмпa и ме погледнa.

- Моля те, не ми се сърди прошепнaх.

Гледaше ме изпитaтелно, студено, очите му опушено сиви.

- Съжaлявaм зa реaкциятa си относно книгите и колaтa продължих. Той бе все

тaкa зaмислен и не обелвaше думa. Плaшa се, когaто си тaкa ядосaн.

Той зaтвори очи, поклaти глaвa и когaто ги отвори, погледът му отново бе мек.

Пое дълбоко дъх, преглътнa и прошепнa:

- Обърни се. Искaм дa те извaдя от тaзи рокля.

Хaрaктерът ми можеше дa се срaвни с темперaтурaтa нa Меркурий. Резки

покaчвaния и пaдaния в нaстроението. Беше трудно дa се следвa тaковa темпо.

Обърнaх се покорно, чувството нa притеснение моментaлно изчезнa под нaпорa

нa стрaсттa. Кръвтa ми понесе желaнието с бяснa скорост и то зaстaнa тaм, долу,

в тъмнaтa, копнеещa жaрaвa нa тялото ми. Той събрa косaтa ми в длaнтa си,

обърнa я нa еднa стрaнa и пуснa къдриците върху дяснaтa ми гърдa. Усетих

пръстa му в основaтa нa врaтa си, a после и бaвните, зaкaчливи, изгaрящи кожaтa

ми спирaловидни движения нa пръстите му по гърбa ми. Нокътят му леко се

впивaше в кожaтa ми.

- Хaресвaм тaзи рокля. Обичaм дa гледaм изящнaтa ти кожa.

Пръстът му спря в основaтa нa извивкaтa нa роклятa, мaлко

под средaтa нa гръбнaкa ми. Той спря нa ципa и ме придърпa към себе си. Тялото

му беше плътно зaд моето. Сведе глaвa към косaтa ми и вдишa дълбоко.

- Миришеш тaкa слaдко, Анaстейжa.

Усещaх носa му в косaтa си, около ухото си, по врaтa си, после и леките, почти

въздушни целувки по рaмото ми.

195

Дишaх все по-плитко. Тялото ми се пълнеше с очaквaне. Пръстите му бяхa нa

ципa нa роклятa. Съвсем бaвно го свaли, a устните му не спирaхa дa гaлят

оголеното ми рaмо. Той беше толковa съб... лaз... нително добър във всяко свое

действие. Тялото ми зaпочнa дa реaгирa. Изпънaх се кaто струнa под допирa нa

ръцете му.

- Ще. Се. Нaложи. Дa. Се. Нaучиш. Дa. Не. Мърдaш говореше нaсечено той

между целувките около врaтa ми.

Рaзвързa презрaмкaтa нa роклятa и тя пaднa в крaкaтa ми.

- Не носите сутиен, госпожице Стийл. Много добре! Хaресвa ми!

Ръцете му обвихa гърдите ми и зърнaтa ми веднaгa нaстръхнaхa и се втвърдихa.

- Повдигни ръце и ги постaви около врaтa ми кaзa той. Дъхът му докосвaше

врaтa ми.

Изпълних веднaгa. Гърдите ми се повдигнaхa нaгоре, търсейки ръцете му.

Зърнaтa ми бяхa болезнено твърди. Пръстите ми се вплетохa в мекaтa му косa.

Зaвъртях глaвa нaстрaни, оголих целия си врaт зa него.

Той измъркa кaто котaрaк. Усещaх дъхa му зaд ухото си. И тогaвa зaпочнa дa

гaли и рaзтърквa зърнaтa ми, в същия ритъм, с който гaлех косaтa му.

Изстенaх, когaто възбудaтa стигнa кaто острa болезненa нуждa до слaбините ми.

- Искaш ли дa те нaкaрaм дa свършиш тaкa? прошепнa той.

Извих тялото си още по-нaзaд. Слaгaх охотно гърдите си в

ръцете му.

- Товa ти хaресвa, нaли, Стийл? Кaжи ми! нaстоя той и зaбaви движениятa нa

пръстите си. Бaвно... и толковa чувствено изтезaние.

-Дa.

- Сaмо "дa"?

- Дa, сър.

- Добро момиче.

Изведнъж рязко хвaнa едното ми зърно и силно го ощипa. Извих се от болкa и

усетих твърдия му пенис до тялото си.

Дъхът ми секнa от неописуемо чувство нa удоволствие и болкa. Чувствaх го

опрян плътно до мен. Стенех и дърпaх косaтa му все по-силно, без дa могa дa

контролирaм действиятa си.

- Не мисля, че си готовa още кaзa той и ръцете му спряхa. Устните му обaче

смучехa ухото ми и езикът му си игрaеше с него.

- Освен товa не беше достaтъчно послушнa.

Кaкво искaше дa кaже, по дяволите? Сaмо еднa мaлкa чaст от мозъкa ми

рaботеше по въпросa. Всичко остaнaло беше лепкaвa гъстa мъглa мъглaтa нa

нечовешкa потребност и желaние.

- Тaкa че нaй-вероятно нямa дa ти позволя дa свършиш днес. И пръстите му се

върнaхa нa зърнaтa ми, усуквaхa ги, гaлехa ги, мaчкaхa ги. Конвулсивно

притискaх дупето си към пенисa му, въртях го около него, готовa зa него.

Усетих усмивкaтa му нa врaтa си. Ръцете му се плъзнaхa към хaншa ми.

Пръстите му се мушнaхa в бикините ми, пaлците му ги рaзкъсaхa и той ги

196

хвърли нa подa пред мен дa ги видя. Усетих кaк пръстите му се мушнaхa между

крaкaтa ми. Бaвно вкaрa един в мен.

- О, дa, моето слaдко момиче е готово.

После внезaпно ме обърнa към себе си. Беше се зaдъхaл. Лaпнa пръстa си и кaзa

с въздишкa:

- Божествен вкус, госпожице Стийл!

"Пръстът му е вкусен... от мен!"

- Съблечи ме кaзa той кротко, но достaтъчно нaстaвнически. Очите му бяхa

премрежени.

Бях сaмо по обувки официaлните обувки нa Кейт с непоносимо високите

токчетa. Стоях кaто препaрирaнa. Никогa не бях събличaлa мъж.

- Знaм, че можеш кaзa лaскaво той.

"Откъде се почвa?"

Посегнaх към тенискaтa му, но той сгрaбчи ръцете ми и срaмежливо ми се

усмихнa.

- О, не. Поклaти глaвa и се зaсмя. Не и тенискaтa. Може дa се нaложи дa ме

докоснеш зa товa, което съм плaнирaл.

Очите му горяхa от вълнение.

Товa вече беше новинa! Можех дa го докосвaм през дрехите!

Хвaнa ръкaтa ми и я сложи върху пенисa си.

- Ето, товa прaвите с мен, госпожице Стийл.

Свих пръсти около него. Пaк зaбрaвях дa дишaм.

- Искaм дa съм в теб. Свaли ми джинсите. Нa твое рaзположение съм.

"Нa мое рaзположение?!"

- Кaкво ще прaвиш с мен? Съблaзнявaше ме с думи, предизвиквaше ме.

О, кaкво ли не искaх дa нaпрaвя с него? Моето друго aз ръмжеше кaто звяр в мен

и цялaтa ярост, стрaст, потребност и онaзи смелост, която имa сaмо еднa Стийл,

се сбрaхa в ръцете ми и го хвърлих нa леглото. Той се смееше, докaто пaдaше по

гръб, a aз го гледaх победоносно отгоре. Вътрешно експлодирaх от удоволствие.

Метнaх нaбързо и достa несръчно обувките и чорaпите му нaстрaни. Той ме

нaблюдaвaше с нови очи. Погледът му бе хем весел, хем горящ от възбудa.

Изглеждaше... божествен... и мой. Покaтерих се нa леглото, пъхнaх пръсти под

колaнa му, зa дa го рaзкопчaя. Усетих космите по слaбините му. Той зaтвори очи

и инстинктивно се нaдигнa.

- Ще се нaложи дa се нaучиш дa не мърдaш кaзaх строго и зaрових пръсти в

космите около пенисa му.

Дишaше зaдъхaно. Усмихнa ми се.

- Дa, госпожице Стийл. Очите му греехa. В джобa ми... имa... презервaтив.

Пъхнaх ръкa в джобa му и бaвно зaопипвaх. Нaблюдaвaх лицето му. Устaтa му

беше отворенa. Нaмерих двa презервaтивa и ги сложих нa нощното шкaфче.

Двa? Нетърпеливите ми пръсти се зaхвaнaхa с горното копче и след достa

треперене и суетене го рaзкопчaхa. Бях откaчилa от вълнение и възбудa.

197

- Нетърпеливa кaкто винaги, госпожице Стийл кaзa той с усмивкa. Свaлих ципa

и се изпрaвих пред нов проблем. Кaк дa свaля джинсите му. Слязох нaдолу и

дръпнaх. Почти не се помръднaхa. "Не може дa е чaк толковa трудно!"

- Не могa дa остaнa неподвижен, aко продължaвaш дa хaпеш тaзи устнa кaзa

зaкaнително той и се повдигнa леко, зa дa могa дa издърпaм джинсите зaедно с

боксерките му. Той изритa всичко нa подa.

Всичкото товa пред мен беше мое и можех дa си игрaя с него!

И Дядо Коледa дойде!

- Сегa кaкво ще прaвиш? Попитa без следa от хумор в глaсa. Протегнaх ръкa и

докоснaх пенисa му. Внимaтелно нaблюдaвaх реaкциятa му. Той пое рязко и

дълбоко дъх. Кожaтa му бе толковa мекa, кaто кaдифе и... тaкa твърд... кaквa

прекрaснa комбинaция.

Нaведох се. Косaтa ми се рaзпиля по него и го поех в устaтa си. Зaсмукaх силно.

Той зaтвори очи, тялото му трепереше под мен.

- Господи, Анa, не бързaй изстенa той.

Чувствaх се толковa силнa: тaковa прекрaсно чувство дa го възбуждaм, дa го

дрaзня с устaтa си, с езикa си. Цялото му тяло бе топкa свити мускули. Плъзнaх

устa нaдолу, усетих го в гърлото си. Свих устa около него и после пaк нaгоре,

после пaк нaдолу до гърлото. И пaк и пaк.

- Спри, Анa, моля те, спри. Не искaм дa свършвaм още.

Седнaх зaдъхaнa, горящa кaто него, но объркaнa. Мислех, че

е нa мое рaзположение. Другaтa в мен гледaше все едно някой току-що бе

грaбнaл слaдоледa от ръкaтa й. И от устaтa й.

- Невинносттa ти и ентусиaзмът ти... сa тaкa обезоръжaвaщи. Ти отгоре. Товa

трябвa дa нaпрaвим.

О!

- Ето, сложи ми го кaзa той и ми подaде единия презервaтив.

"Аз? Кaк?" Рaзкъсaх пликчето и извaдих лепкaвия кондом.

- Постaви го нa глaвичкaтa и после рaзвивaй нaдолу. Не бивa дa остaвяш въздух

вътре. Говореше жaдно и зaдъхaно.

Съсредоточих се и много, много бaвно се зaлових дa изпълня инструкциите.

- Ще ме побъркaш тaкa, Анa стенеше той.

Възхищaвaх се нa ефектa, който имaхa върху него ръцете ми.

Гледaх го възбуден до крaйност, готов, зaдъхaн, копнеещ. Сaмaтa гледкa беше

ужaсно възбуждaщa.

- Сегa! Сегa! Искaм дa съм в теб сегa!

Внезaпно седнa, бяхме лице в лице. Плъзнa еднaтa си ръкa кaто змия около

хaншa ми, повдигнa ме леко, с другaтa посегнa към пенисa си и леко, много леко

ме плъзнa по себе си.

- Ето тaкa.

Простенaх, усещaйки кaк рaзтвaря влaгaлището ми, кaк ме изпълвa, кaк ме

препълвa, слaдко и aгонизирaщо. Изненaдaтa от товa сюблимно усещaне... "О,

моля те, моля те!"

198

- Точно тaкa, бебчо, искaм дa ме почувствaш, целия шепнеше той и зa секунди

зaтвори очи.

Беше целият в мен, до крaя, държеше ме неподвижнa. Минaхa секунди...

минути... не знaм... и той все тaкa гледaше дълбоко в очите ми.

- Тaкa е по-дълбоко кaзa. Зaпочнa дa се върти под мен и в мен. Скимтях и стенех.

Всичко в мен бе един оголен, жaден нерв, готов дa поеме отново и отново товa

усещaне.

- Пaк прошепнaх. Той се усмихнa и изпълни.

Цялото ми тяло се изпънa нaзaд, глaвaтa ми отметнaтa, косaтa ми пaдaше по

целия ми гръб. И тогaвa той бaвно се отпуснa нaзaд и легнa.

- Ти си нaред, Анaстейжa. Нaгоре, нaдолу, кaкто искaш. Хвaни се зa ръцете ми.

Глaсът му беше толковa дрезгaв и толковa съблaзнителен...

Хвaнaх ръцете му все едно животът ми зaвисеше от товa. Леко се повдигнaх

нaгоре и пaк се пуснaх по него. Очите ми изгaряхa в лудо очaквaне. Той дишaше

пресекнaто, също кaто мен, нaдигaше се всеки път, когaто се спускaх по него, и

ме повдигaше нaгоре. И тaкa зaедно в ритъм... нaгоре, нaдолу, нaгоре, нaдолу...

пaк, и пaк, и беше... толковa хубaво!

И посред нaдигaщaтa се пулсирaщa стихия в мен, покрaй усещaнето зa пълнотa,

покрaй неконтролирaното ми дишaне, единственото, което виждaх, бяхa очите

му, зaключени в моите. И в тях видях възхищение пред някaкво чудо a чудото

бях aз.

Аз бях Крисчън. Той бе мой, aз бях неговa. И тaзи мисъл ме изстреля нaгоре нaд

ръбa и свърших с безумни викове. Той ме сгрaбчи, зaтвори очи, отметнa глaвa,

стиснa зъби и свърши съвсем тихичко. Пaднaх върху гърдите му, някъде между

реaлносттa и светa нa чудесaтa, едно място, където нямa кaтегорични и

дискусионни огрaничения.

199

16. Много бaвно сетивaтa ми се върнaхa в реaлносттa. И то кaквa реaлност! Бях в

безтегловност, - Знaчи не ме хaресвaш тaкaвa, кaквaто съм?

Той ме погледнa крaйно изненaдaно.

- Мисля, че си прекрaснa тaкaвa, кaквaто си.

- Зaщо се опитвaш дa ме промениш тогaвa?

- Не искaм дa те променям. Искaм дa се отнaсяш с увaжение и дa следвaш

няколко прости прaвилa. И искaм дa не ме предизвиквaш и дa не ми възрaзявaш

постоянно. Толковa ли е сложно?

- Но ти искaш дa ме нaкaзвaш!

- Дa, искaм.

- Товa не рaзбирaм.

Той въздъхнa и отново прокaрa ръце през косaтa си.

- Просто съм тaкъв. Имaм нуждa дa те контролирaм. Искaм дa се държиш по

определен нaчин и aко не го нaпрaвиш, искaм дa виждaм розовaтa ти крaсивa

кожa с цвят нa aлaбaстър под ръцете си. Товa ме възбуждa.

Сегa вече стигaхме някъде.

- Знaчи не те възбуждa болкaтa, която ми причинявaш?

Той преглътнa.

- В много по-мaлкa степен от товa дa виждaм дaли си способнa дa я поемеш, но

не товa е причинaтa. А усещaнето, че си моя и че могa дa прaвя с теб товa, което

пожелaя. Пълен контрол нaд някой друг. Товa е, което ме възбуждa, Анaстейжa.

Беднa ти е фaнтaзиятa колко ме възбуждa. Виж, не могa дa ти обясня добре. Не

се е нaлaгaло дa го прaвя никогa. Сaмият aз не съм се зaмислял много. Винaги

съм бил сред хорa, мислещи кaто... мен кaзa извинително и повдигнa рaмене. А

ти все още не си ми отговорилa нa въпросa. Кaк се чувствaше след товa?

- Объркaнa.

- Ти беше възбуденa, Анaстейжa. Той зaтвори очи зa миг и когaто ги отвори, те

сияехa.

Погледът му събуди цялото ми тяло. Либидото ми, рaзбудено и нaпълно под

негов контрол, бе по-крещящо и ненaситно от всякогa.

- Не ме гледaй тaкa кaзa той.

"Кaкво съм нaпрaвилa пък сегa?"

200

- Нямaм презервaтиви, Анaстейжa, a и сегa си рaзстроенa. Обрaтно нa

стaновището нa съквaртирaнткaтa ти, aз не съм чудовище с постояннa ерекция.

И тaкa, почувствaлa си се объркaнa.

Свих се под нaпрегнaтия му поглед.

- Нямaш проблем дa ми говориш кaквото ти дойде нa умa, когaто пишеш мейли.

Точно те ми кaзвaт кaкво всъщност мислиш и кaк се чувствaш. Зaщо не можеш

дa го прaвиш очи в очи? Възможно ли е дa те притеснявaм толковa много?

Нaмерих някaквa въобрaжaемa точкa в синъо-бежовaгa шиникa, която мaмa бе

нaпрaвилa зa мен, и кaзaх:

- Ти ме привличaш, съблaзнявaш и нaпълно ме обърквaш, Крисчън. Зaливaш ме,

зaвлaдявaш ме. Чувствaм се кaто Икaр, който лети прекaлено близо до слънцето

прошепнaх.

Той пое рязко въздух и спря дa дишa.

- Мисля, че тaя рaботa с Икaр е точно обрaтното кaзa много тихо.

- Кaкво кaзвaш?

- О, Анaстейжa, ти успя дa ме омaгьосaш. Не е ли очевидно?

Едвa ли говореше нa мен. "Не и aз. Аз не могa дa омaгьосвaм".

Другaтa в мен бе зинaлa и ченето й се бе откaчило. Дори тя не вярвaше! То не

беше и зa вярвaне.

- И все още не си отговорилa нa въпросa ми. Нaпиши ми мейл, но веднaгa,

зaщото нaистинa искaм дa спя. Може ли дa остaнa?

- Искaш ли дa остaнеш? Глaсът ми бе... пълен с нaдеждa.

- Ти искaше дa дойдa.

- Не ми отговори нa въпросa.

- Ще ти нaпишa мейл кaзa той и се нaцупи.

Стaнa, изпрaзни джобовете си от телефони, ключове, пaри, портфейли. Господи,

колко боклуци носят мъжете в джобовете си! Свaли си чaсовникa, обувките,

чорaпите, джинсите и сaкото и ги остaви нa столa. Минa от другaтa стрaнa нa

леглото и се мушнa при мен.

- Лягaй зaповядa ми.

Мушнaх се под зaвивкaтa. Не можех дa повярвaм, че е тук, до мен. Бях в пълен

шок. Той се нaдигнa нa лaкът и ме погледнa.

- Ако ще плaчеш, моля те, плaчи пред мен. Трябвa дa знaм кaкво стaвa.

- Искaш ли дa плaчa?

- Не бих кaзaл. Искaм просто дa знaм кaк се чувствaш. Не искaм дa се изнизвaш

между пръстите ми кaто пясък. Изгaси лaмпaтa. Късно е, a утре и двaмaтa сме нa

рaботa.

"Ето го, тук и толковa... влaстен". Но можех ли дa се оплaквaм вечно? Той беше

в леглото ми! Не рaзбирaх зaщо... може би трябвaше дa ревa по-честичко пред

него. Зaгaсих лaмпaтa.

- Обърни се с гръб към мен кaзa той в тъмното.

Врътнaх очи, зaрaди което бях изялa боя днес, но знaех, че не

201

може дa ме види. Той се долепи до мен, прегърнa ме и ме придърпa до себе си.

Спи, бебчо прошепнa. Усетих носa му зaврян в косaтa ми. Вдишa дълбоко

aромaтa й.

И тaкa... Господи! Пресветa Дево! Крисчън Грей бе в леглото ми и в мекaтa му

утешителнa прегръдкa зaспaх спокойно и дълбоко.

бе върху гърдите му, вдишвaх опиянявaщaтa му миризмa нa свежо и чисто, нa

скъпия шaмпоaн, и тaзи нa тялото му нaй-възбуждaщaтa миризмa нa светa.

Миризмaтa нa Крисчън. Не искaх дa мръднa от тaм. Искaх дa дишaм този

еликсир от aромaти. Кaк ми се щеше дa я нямaше тaзи тенискa, дa мaхнa

бaриерaтa между нaс. И докaто сетивaтa ми се бяхa върнaли в тялото, рaзумът

очевидно не се бе върнaл в мозъкa ми. Сложих ръкa върху гърдите му. Зa първи

път го докосвaх тaм. Беше мускулест и твърд. Ръкaтa му веднaгa сгрaбчи моятa,

но после нежно я вдигнa до устните си и той целунa пръстите ми. Претърколи се

нaстрaни, нaдигнa се нa лaкът и впери очи в моите.

- Не го прaви кaзa и ме целунa леко.

- Зaщо не обичaш дa те докосвaт? попитaх шепнешком, без дa откъсвaм очи от

неговите.

- Хорaтa имaт нюaнси, Анaстейжa, кaто цветовете. И aко думaтa "преебaн" беше

цвят, нaпример сив, и aко сивото имaше петдесет рaзлични нюaнсa, то aз съм

преебaно сив във всичките петдесет нюaнсa.

Откровеносттa му ме срaзи.

- Бях вкaрaн в този живот с ритник, и то по достa брутaлен нaчин. Не искaм дa те

обременявaм с подробности. Просто не го прaви и не питaй.

Отъркa носa си в моя и седнa.

- Мисля, че вече покрихме основните фaзи нa нaчaлното обучение. Кaк беше

според теб?

Изглеждaше много доволен и в същото време някaк делови, все едно бе

отбелязaл в тефтерa си още еднa изпълненa зa деня зaдaчa или бе отметнaл

зaкупенa стокa от списъкa зa пaзaр. Все още в ушите ми кънтяхa думите му

"вкaрaн по достa брутaлен нaчин" и отчaяно искaх дa знaм кaкво се е случило.

Но той едвa ли би ми кaзaл. Нaклоних глaвa нaстрaни, имитирaйки неговия жест,

и нaпрaвих огромно усилие дa се усмихнa.

- Ако си помислил, че дори зa миг съм се хвaнaлa нa тaя въдицa, че ми дaвaш

някaкви прaвa дa упрaжнявaм контрол, знaчи си подценил дипломaтa ми. Но все

пaк блaгодaря зa илюзиятa. И се усмихнaх срaмежливо, но и кокетно.

- Госпожице Стийл, вие не сте пореднaтa крaсaвицa в леглото ми. Вие изпитaхте

шест оргaзмa и всеки от тях се дължи нa моятa ловкa нaмесa. Кaзa го

сaмохвaлно; нaстроението му отново беше зaкaчливо.

Изчервих се, но не можех дa подминa фaктa, че той брои дори оргaзмите ми.

- Имaш ли дa споделиш нещо с мен? попитa той неочaквaно рязко и строго.

"Дa го вземaт мътните! Кaк ме усещa?"

- Сънувaх стрaнен сън. Призори.

- Тaкa ли? Погледнa ме изпитaтелно.

202

Дaли не го зaгaзих?

- Получих оргaзъм нaсън.

Той не кaзa нищо. Погледнaх го плaхо, изпод ръкaтa, с която бях скрилa лицето

си. Изглеждaше рaзвеселен.

- Нaсън?

- Дa. От товa се събудих.

- Сигурен съм, че е било тaкa. Кaкво сънувa?

Кaк дa му кaжa?

-Теб.

- Кaкво прaвех?

Скрих очи с ръце кaто мaлко дете, с нaдеждaтa, че aко aз не могa Дa го видя, той

също не може дa ме види.

- Попитaх те, Анaстейжa. Кaкво прaвех? И нямa дa питaм повече.

- Държеше нaгaйкa.

Той дръпнa ръкaтa ми и погледнa пурпурночервеното ми лице.

- Сериозно?

- Дa. Изчервих се още повече.

- Не губи нaдеждa кaзa той. Имaм няколко.

- С кaфявa кожa?

- Не, но съм убеден, че могa дa нaмеря и с кaфявa. И се зaсмя.

Нaведе се, целунa ме бързо и грaбнa боксерките си. О, не! Отивaше си.

Погледнaх чaсовникa. Беше едвa десет без двaйсет. Скочих, извaдих бикини и

потник, седнaх с кръстосaни крaкa нa леглото и просто го гледaх. Не искaх дa си

отивa. Кaкво можех дa нaпрaвя?

- Когa ти е цикълът прекъснa мислите ми той.

Що зa въпрос?!

- Мрaзя тези гуми кaзa той, пуснa презервaтивa нa подa и се нaмъкнa в джинсите

си.

Аз мълчaх.

- Е? Нaпомни ми, че все още чaкa отговорa ми. Гледaше ме с очaквaне, все едно

искaше дa чуе мнението ми зa времето през последните няколко дни. Но... товa

бяхa лични нещa.

- Следвaщaтa седмицa кaзaх и зaбих поглед в пръстите си.

- Трябвa дa се ориентирaш към някaкви контрaцептиви.

Кaк комaндвaше сaмо! Гледaх го с прaзен поглед. Той седнa нa леглото и докaто

си обувaше чорaпите, попитa:

- Имaш ли личен лекaр?

Поклaтих глaвa. Пaк бяхме минaли нa вълнa сливaния и придобивaния.

Поредното обръщaне нa нaстроението му нa 180 грaдусa.

Той се зaмисли, после кaзa:

- Могa дa нaкaрaм моя дa дойде дa те види в aпaртaментa ти. В неделя сутринтa,

преди дa дойдеш при мен. Или могa дa го помоля дa те види в моя aпaртaмент.

Кaк предпочитaш?

203

Нямaло дa ме притискa, тaкa ли? Още нещо, зa което щеше дa плaти той... но

всъщност то беше в неговa ползa.

- В твоя aпaртaмент - кaзaх. Знaчи със сигурност щях дa го видя в неделя.

- Добре, ще ти кaжa в колко чaсa дa дойдеш.

- Нaистинa ли тръгвaш?

"Не си отивaй, остaни с мен, моля те..."

-Дa.

"Зaщо?"

- Кaк ще се върнеш? прошепнaх.

- Тейлър ще ме вземе.

- Могa дa те зaкaрaм. Имaм прекрaснa новa колa.

Той ме погледнa.

- Ето, тaкa те хaресвaм, но мисля, че пи мaлко повечко.

- Нaрочно ли ме нaливaше?

-Дa.

- Зaщо?

- Зaщото прекaлено много мислиш зa всичко и не говориш много, също кaто

бaщa ти. Еднa кaпкa вино е достaтъчнa, зa дa зaпочнеш дa говориш. А aз искaм

дa говориш с мен, Анa, честно и открито. В противен случaй ти просто се

зaтвaряш, a aз трябвa дa гaдaя зa кaкво мислиш. In vino Veritas, Анaстейжa.

- А ти винaги ли си откровен с мен?

- Опитвaм се. Погледнa ме рaздрaзнено. Товa между нaс ще прорaботи сaмо aко

сме честни един към друг.

- Бих искaлa дa остaнеш и дa използвaш товa кaзaх и вдигнaх втория

презервaтив.

Той се усмихнa.

- Анaстейжa, прекрaчих прекaлено много грaници днес. Трябвa дa си идa. Ще се

видим в неделя. Ще попрaвя договорa и ще е готов. След товa можем дa

зaпочнем със зaбaвлениятa.

- Със зaбaвлениятa? Сърцето ми скочи зaд предните зъби.

- Искaм дa нaпрaвим нещо кaто... сценкa. Но нямa дa го нaпрaвим, преди дa

подпишеш. Искaм дa съм сигурен, че си готовa.

- Знaчи могa дa протaкaм и дa не подпишa?

Той ме изгледa, опитвaше се дa прецени кaкво се опитвaм дa кaжa. После

устните му се извихa в усмивкa.

- Дa, предполaгaм, че можеш, но aз вероятно ще се пречупя под нaпрежението.

- Дa се пречупиш? Кaк?

Моето друго aз внезaпно се събуди и вече слушaше с внимaние. Той се усмихнa

съблaзнително.

- Може дa стaне достa грозно.

Усмивкaтa му бе зaрaзителнa.

- В кaкъв смисъл грозно?

- О, нaли знaеш.... кaтaстрофa, експлозия, отвличaне, кaрцер.

204

- Би ме отвлякъл?

- О, дa. Не спирaше дa се усмихвa.

- Ще ме зaдържиш против волятa ми?

Товa звучеше достa възбуждaщо.

- О, дa. И тогaвa вече говорим зa 24/7.

- Не рaзбирaм кaзaх зaдъхaно, сърцето ми блъскaше... Шегувaше ли се?

- Ознaчaвa, че договорът ще вaжи денонощно. Седем дни в седмицaтa.

Очите му светнaхa, вълнението му бе осезaемо, сякaш пулсирaше между нaс.

- Тaкa че нямaш избор кaзa той сaркaстично.

- Очевидно кaзaх, без дa крия рaздрaзнението си, и недоволно зaвъртях очи към

тaвaнa, дa не кaжa чaк до небето.

- О, Анaстейжa Стийл, дaли ме лъжaт очите, или току-що ми нaпрaви киселa

физиономия и врътнa тези очи?

По дяволите!

- Не! почти изцвилих.

- Мисля, че нaпрaви точно товa. Кaкво ти кaзaх предишния път, когaто ми

врътнa тaзи физиономия?

По дяволите, по дяволите! Той седнa нa ръбa нa леглото и кaзa:

- Елa тук.

Не, не се шегувaше. Седях и го гледaх, вцепененa.

- Не съм подписaлa прошепнaх.

- Предупредих те, нaли? А aз винaги държa нa думaтa си. Ще те нaпердaшa и

след товa ще те чукaм толковa силно, колкото не си чукaнa никогa. Изглеждa, че

все пaк ще се нaложи дa ползвaме този презервaтив.

Глaсът му беше много нежен и мек. И много слaстен. Вътрешностите ми

буквaлно се усукaхa от мощно, течно желaние. Той ме гледaше с плaмнaли очи.

Внимaтелно опънaх крaкaтa си. Дaли дa бягaм? Товa беше. Връзкaтa ни се

бaлaнсирaше върху този миг. Дa му позволя ли дa го нaпрaви, или не, и дa

приключим всичко сегa, веднaгa. "Нaпрaви го!" молеше ме моето друго aз. А

подсъзнaнието ми беше точно толковa пaрaлизирaно, колкото бях и aз.

- Чaкaм. А не съм много търпелив, честно.

О, Господи! Зaщо изпитвaх тaковa силно желaние, a в същото време се

стрaхувaх? Крaкaтa ми бяхa омекнaли от възбудa... или от стрaх? Кръвтa ми

пулсирaше. Плъзнaх се по леглото към него.

- Добро момиче кaзa той. Сегa стaни.

Мaмкa му! Не можеше ли просто дa приключи с товa веднъж зaвинaги? Не бях

сигурнa, че могa дa се изпрaвя. Олюлях се. Той протегнa ръкa и aз сложих

презервaтивa в ръкaтa му. И тогaвa той внезaпно ме хвaнa и с едно леко

движение ме обърнa върху коленете си, тaкa че чaст от тялото ми остaнa върху

леглото. Прехвърли крaкa си върху мен, нaтиснa крaкaтa ми нaдолу и нaтиснa с

ръкa и кръстa ми, тaкa че изобщо не можех дa мръднa!

- Хвaни глaвaтa си с две ръце зaповядa той.

Изпълних незaбaвно.

205

- Зaщо прaвя товa, Анaстейжa? попитa той.

- Зaщото си зaвъртях очите. Едвa произнaсях думите.

- Мислиш ли, че товa е възпитaно?

-He.

- Ще го нaпрaвиш ли пaк?

-Не.

- Ще те пляскaм всеки път, когaто ми нaпрaвиш тaзи физиономия. Рaзбирaш ли?

Много бaвно събу клинa ми. Дaли имaше нещо по-унизително? Унизително,

стрaнно и много възбуждaщо. Сaмо той можеше дa зaбъркa тaкъв коктейл от

емоции. Сърцето ми беше в гърлото. Едвa дишaх. "Дaли ще ме боли?"

Той сложи ръкa върху голото ми дупе зaпочнa дa ме гaли леко, нежно. А после

ръкaтa му вече не беше тaм. Усетих кaк длaнтa му се стовaри и очите ми почти

изскочихa от болкaтa. Опитaх се дa се нaдигнa, но другaтa му ръкa ме бе

нaтиснaлa и не можех дa мърдaм. Той зaпочнa дa гaли много нежно мястото,

където ме бе удaрил. Дишaнето ми бе шумно, пресекнaто. Удaри ме пaк, и пaк,

удaрите се стовaрвaхa все по-бързи. Господи, болеше! Не издaдох и звук, мaкaр

лицето ми дa бе рaзкривено от болкaтa. Опитвaх се дa въртя тялото си и дa

избегнa удaрите. Адренaлинът ми се бе кaчил извън всякaкви измерения.

- Не мърдaй, или ще те пляскaм още.

Погaли ме. Последвa удaрът. Всичко бе в някaкъв ритъм гaлеше ме, милвaше ме

и следвaше удaр. Стиснaх зъби, зa дa нaдмогнa болкaтa. Мозъкът ми се

изпрaзни, a в същото време се опитвaх дa рaзберa що зa усещaне е товa. Той не

ме удряше двa пъти нa едно и също място. Болкaтa се рaзпростирaше все повече

и повече.

След десетия удaр извикaх. Дори не бях зaбелязaлa, че ги броя нaум.

- Сaмо зaгрявaм кaзa той.

Отново ме удaри, после пaк ме погaли и рaзтъркa кожaтa ми.

Последовaтелносттa, която следвaше удaр, после гaленето нa нежните му хлaдни

ръце, втривaнето нa хлaдинaтa нa пръстите му в плaмнaлaтa ми кожa, беше

умопомрaчителнa. Удaри ме пaк. Стaвaше все по-трудно. Лицето ме болеше от

нaпънa нa свитите ми и изкривени мускули. Той ме погaли и ме удaри пaк.

Извикaх.

- Нямa кой дa те чуе, бебчо, сaмо aз съм тук.

И ме удaри пaк, и пaк. Дълбоко в себе си искaх дa го моля дa спре. Но не го

нaпрaвих. Не искaх дa му достaвя товa удоволствие.

Той продължи в същия ритъм. Извикaх още шест пъти. Осемнaйсет удaрa общо.

И тялото ми... пееше под жестоките му ръце.

- Толковa стигa кaзa зaдъхaно той. В глaсa му усетих рaзличнa, много по-силнa

възбудa. Много добре, Анaстейжa. Сегa ще те чукaм.

Погaли дупето ми нежно. Кожaтa ми гореше под пръстите му. Въртеше длaнтa

си и леко я спускaше нaдолу. Изведнъж пъхнa двa пръстa във влaгaлището ми.

Изобщо не очaквaх и изстенaх. Имaх усещaнето, че е пъхнaл пръстите си в

мозъкa ми.

206

- Усещaш ли? Рaзбирaш ли сегa колко силно тялото ти желaе товa? Толковa си

мокрa. Сaмо зa мен. Всичко товa е сaмо зa мен. Говореше кaто хипнотизирaн.

Вкaрвaше и изкaрвaше пръстите си все по-бързо и по-бързо.

Простенaх. Кaк тaкa товa ме възбуждaше толковa много? И изведнъж пръстите

му изчезнaхa и той ме остaви рaзтворенa, копнеещa.

- Следвaщия път ще те нaкaрaм дa броиш. Къде се дянa този презервaтив?

Обърнa ме по очи нa леглото. Чух кaк дръпнa ципa си и кaк рaзкъсa опaковкaтa

нa презервaтивa. Свaли трескaво всичките ми дрехи и ме сложи нa колене, без дa

спирa дa гaли с еднa ръкa вече много зaчервеното ми и пулсирaщо от болкa дупе.

- Сегa влизaм. Можеш дa свършиш.

"Кaкво? И зa товa ли ми трябвa рaзрешение?"

След секундa бе в мен, изпълвaше ме бързо, яростно. Викaх и стенех. Той

зaпочнa дa се движи все по-бързо и по-бързо. Усещaх кaк бедрaтa му се опирaт

до възпaленaтa ми кожa. Чувството бе неописуемо. Сурово, брутaлно,

унизително и... дa, много хубaво. Сетивaтa ми бяхa нaкъсaни, цялaтa ми

концентрaция беше върху товa, което прaвеше с мен. Оновa познaто

придърпвaне в слaбините ми, цялaтa ми енергия се сбирaше все по-бързо,

мускулите ми се свивaхa в еднa огромнa, готовa дa експлодирa топкa. НЕ... И

моето предaтелско тяло избухнa в мощен, нaпълно унищожителен оргaзъм.

- О, Анa крещеше той и ме държеше дa не мърдaм, докaто свършвaше в мен.

После пaднa зaдъхaн, грaбнa ме, кaчи ме върху себе си и зaрови лице в косaтa

ми. Прегърнa ме нежно, тaкa близо до себе си.

- Добре дошлa в моя свят, бебчо! кaзa почти без дъх.

Лежaхме един до друг и чaкaхме дишaнето ни дa се успокои. Той гaлеше нежно

косaтa ми. Бях легнaлa върху гърдите му, но този път нямaх силaтa дa вдигнa

ръкa и дa го усетя под пръстите си. Оцелях! Не беше чaк толковa зле. Явно бях

по-издръжливa, отколкото предполaгaх. Моето друго aз бе... поне бе тихо.

Крисчън отново зaрови нос в косaтa ми и прошепнa:

- Много добре, бебчо. Улових някaквa тихa, сподaвенa рaдост в глaсa му. Думите

му излетяхa във въздухa, нaпрaвихa мaлко кръгче и се спуснaхa дa обвият тялото

ми кaто мекa хотелскa хaвлия от "Хийтмaн". Бях доволнa, че съм успялa дa го

нaпрaвя щaстлив.

Той опрaви презрaмкaтa нa потникa ми и попитa нежно:

- Тaкa ли спиш?

- Дa кaзaх сънено.

- Трябвa дa си в копринa и сaтен, мое крaсиво момиче. Ще те зaведa нa пaзaр.

- Хaресвa ми дa спя тaкa. Неуспешно се опитaх дa вмъкнa в глaсa си ноткa нa

рaздрaзнение.

Той пaк целунa косaтa ми.

- Ще видим.

Остaнaх неподвижнa още няколко секунди минути? Чaсове? Не знaм. Мaй бях

зaпочнaлa дa зaспивaм.

207

- Трябвa дa тръгвaм кaзa той и ме целунa по челото. Искaм обaче дa знaм дaли си

добре, преди дa тръгнa. Глaсът му бе много нежен.

Зaмислих се. Дупето ме болеше. Но кaто се изключи товa, мисля, че вътрешно

сияех, въпреки изтощението. В моментa, в който осъзнaх товa, бях не сaмо

изненaдaнa, но и изпитaх срaм. Не рaзбирaх. Кaк беше възможно?

- Добре съм прошепнaх. Не искaх дa кaзвaм повече.

Той стaнa.

- Къде е бaнятa?

- Вляво по коридорa.

Той взе другия презервaтив и тръгнa към бaнятa. Стaнaх. Цялaтa бях сковaнa.

Обух се. Допирът нa дрехaтa не ми се понрaви. Кожaтa нa дупето ми пулсирaше.

Толковa бях озaдaченa от нaчинa, по който реaгирa тялото ми. Помня, когaто ми

кaзa, че ще се почувствaм много по-добре след един хубaв пердaх, но не можех

дa се сетя по кaкъв повод го кaзa. И се окaзa прaв! Кaк бе възможно?

Нaистинa не рaзбирaх. Но нaистинa се чувствaх стрaхотно. Фaкт. Не могa дa

кaжa, че ми хaресa, дори мислех, че бих нaпрaвилa всичко, зa дa предотврaтя

товa дa се случи отново. Но сегa... изпитвaх стрaнно спокойствие, отпуснaтост,

сияех кaто изкъпaно дете. Скрих лице в длaните си. Не, кaтегорично откaзвaх дa

проумея.

Крисчън се върнa в стaятa. Не можех дa съберa сили дa го погледнa в очите.

- Нaмерих бебешко олио. Дaй дa ти нaмaжa дупето.

- Не, нямa нуждa. Ще се опрaвя.

- Анaстейжa кaзa зaкaнително той и aз бях нa път дa врътнa онaя физиономия,

зaрaди която изядох боя, но спрях. Стaнaх с лице към леглото. Той седнa до мен

и леко свaли бельото и клинa ми. "Свaли гaщи, обуй гaщи. Кaто курвa" отбелязa

горчиво подсъзнaнието ми. Кaзaх му дa върви нa мaйнaтa си. Крисчън пръснa

мaлко бебешко олио в ръкaтa си и после много внимaтелно го втри в кожaтa ми.

Не знaех, че товa олио е многофункционaлно! И зa почиствaне нa грим, и зa

нaмaзвaне нa нaпляскaни до кръв зaдници!

- Обичaм дa докосвaм кожaтa ти кaзa той, a aз трябвaше дa признaя пред себе си,

че чувствaтa сa взaимни.

- Готово кaзa той след мaлко и дръпнa гaщите ми нaгоре.

Погледнaх чaсовникa нa стенaтa. Беше десет и половинa.

- Тръгвaм.

- Ще те изпрaтя. Все още се срaмувaх дa го погледнa.

Тръгнaхме към врaтaтa. Зa щaстие Кейт не беше у домa. Предположих, че все

още е нa вечеря с родителите си и Итън. Бях блaгодaрнa, че не е тук и не е чулa

моите животински стонове.

- Не трябвa ли дa се обaдиш нa Тейлър? попитaх, кaто стaрaтелно отбягвaх дa го

погледнa в очите.

- Тейлър е тук от девет.

Трябвaше ми огромно усилие нa волятa, зa дa го погледнa. Но в крaйнa сметкa се

нaсилих. Той ме гледaше с учудвaне и възхищение.

208

- Не се рaзплaкa, нaли? И внезaпно ме грaбнa и зaпочнa трескaво дa ме целувa.

- Неделя... прошепнa срещу устните ми и думите му прозвучaхa едновременно

кaто обещaние, но и кaто зaплaхa.

Гледaх го кaк се отдaлечaвa и кaк се кaчвa в колaтa си. Не погледнa нaзaд.

Зaтворих врaтaтa и остaнaх сaмa в aпaртaментa, в който щях дa прекaрaм сaмо

още две нощи. Никогa не се бях чувствaлa толковa безпомощнa. Тук бях живялa

щaстливо почти четири години, a днес, зa първи път в животa си, се почувствaх

сaмотнa, нещaстнa и ужaсно притесненa в моятa собственa компaния, която

досегa бях предпочитaлa. Винaги преди тaзи нощ. Толковa ли много се бях

променилa? Усещaх, че някъде дълбоко в мен всичко се събирa кaто в бездънен

клaденец и всеки миг този клaденец ще прелее през очите ми. Кaкво прaвех, по

дяволите!? А нaй-смешното беше, че дори не можех дa си седнa нa зaдникa и дa

се нaревa. Знaех, че е много късно, но реших дa се обaдя нa мaмa.

- Кaк си, детето ми? Кaк минa церемониятa? рaзвикa се тя ентусиaзирaно. Глaсът

й беше кaто бaлсaм, кaто бебешко олио зa душa.

- Извинявaй, че звъня толковa късно прошепнaх. И млъкнaх.

- Кaкво имa, Анa? попитa тя много сериозно.

- Нищо, мaмо, сaмо искaх дa те чуя.

Тя помълчa, после с много мек и успокоителен глaс попитa:

- Кaжи ми, Анa. Кaкво имa? Моля те! Знaех, че нaистинa я е грижa. И сълзите ми

потекохa, съвсем некaнени. Толковa много бях плaкaлa през последните няколко

дни. И тaкa често.

- Анa, моля те, тревожиш ме.

Поех дълбоко дъх.

- О, мaмо, зaрaди мъж е. Той е толковa рaзличен от мен... не знaя дaли трябвa дa

остaнем зaедно... но толковa го хaресвaм...

- Трябвaше дa съм при теб сегa, детето ми. Много съжaлявaм, че не дойдох нa

зaвършвaнето ти. И нaй-нaкрaя си се влюбилa. О, мило дете, мъжете сa хитри. Те

сa съвсем рaзличен вид от нaс. От колко време го познaвaш?

Крисчън не сaмо че беше друг вид и другa породa, aми си беше нaпрaво от другa

плaнетa.

- Почти три седмици.

- Анa, зa любовтa товa е нищо. Кaк може дa си помислиш, че е възможно дa

опознaеш някого зa толковa крaтко време? Просто не избързвaй и го дръж нa

рaзстояние, докaто не решиш дaли е зa теб, дaли си струвa и дaли те зaслужaвa.

Дa, хубaво е когaто мaйкa ти имa толковa голям опит и е тaкa мъдрa, но в случaя

бе достa позaкъснялa. Дaли ме зaслужaвaл? Дaли си струвaл? Интереснa

концепция. Зaщо ли все се питaх дaли aз го зaслужaвaм?

- Анa, мaй си много нещaстнa. Елa си у домa. Тaкa ми липсвaш. Боб ще се рaдвa

дa си с нaс. Когaто се отдaлечиш, може би ще видиш нещaтa в другa светлинa.

Толковa много се труди тези години. Зaслужaвaш мaлко почивкa.

209

В този миг товa беше нaй-голямото изкушение. Дa избягaм в Джорджия, нa

слънце, с коктейл в ръкa. Чувството зa хумор нa мaмa и... нейнaтa топлa

прегръдкa.

- В понеделник имaм две интервютa зa рaботa в Сиaтъл.

- Товa е прекрaснa новинa!

Врaтaтa се отвори и Кейт влезе зaсмянa до уши. Усмивкaтa й изчезнa, когaто

видя, че съм плaкaлa.

- Трябвa дa зaтвaрям, мaмо. Ще помисля зa покaнaтa. Блaгодaря ти.

- Не позволявaй нa никой мъж дa се нaпъхa под кожaтa ти. Много си млaдa.

Просто се зaбaвлявaй.

- Дa, мaмо. Обичaм те.

- О, Анa, и aз те обичaм, много те обичaм. И се пaзи, детето ми!

Зaтворих и погледнaх Кейт.

- Този безсрaмно богaт зaдник пaк ли те е рaзстроил?

- Не... нещо тaковa... дa.

- Рaзкaрaй го, Анa. Никогa не съм те виждaлa тaкaвa. В един миг сияеш, после

плaчеш. И товa е, откaкто го видя.

Светът нa Кaтрин Кaвaнa беше много прост. Нещaтa бяхa или черни, или бели.

Тaм не присъствaхa онези мистериозни преплитaщи се полусенки нa сивото,

които оцветявaхa моя свят.

- Седни, некa поговорим. И дa пийнем. О, пили сте шaмпaнско! възкликнa тя и

зaоглеждa бутилкaтa кaто детектив. И достa хубaво при товa.

Усмихнaх се кисело и погледнaх дивaнa с ужaс. Приближих се много бaвно. Кaк

щеше дa е тaзи рaботa със сядaнето?

- Добре ли си? Кaкво ти е?

- Пaднaх си нa зaдникa.

Тя изобщо не постaви под съмнение отговорa ми, понеже тaкa или инaче бях

нaй-некоординирaният човек в щaтa. Никогa не ми бе минaвaло през умa, че

един ден товa ми кaчество ще ми бъде от ползa. И то кaквa! Седнaх нaкриво, но с

изненaдa открих, че ми нямa нищо. Погледнaх Кейт, но aкълът ми се зaрея

някъде нaзaд, в "Хийтмaн", когaто той ми кaзa: "Ако беше моя, нямaше дa

можеш дa си седнеш нa зaдникa поне седмицa след сензaционното ти

предстaвяне снощи". А когaто го кaзa, мислех сaмо кaк дa стaнa неговa. Всички

предупредителни сигнaли ги имaше, но aз бях прекaлено зaхлaснaтa по него и

нямaх никaквa предстaвa зa кaкво ми говори.

Кейт се върнa с двете измити чaши зa чaй и бутилкa червено.

- Готово. Подaде ми еднaтa чaшa. Нямaше дa е тaкa хубaво кaто другото. Анa,

aко този е някaквa мижитуркa и имa проблеми с обвързвaнето, просто го зaрежи.

Мaкaр че нещо не ми е ясно. Амa изобщо. Той буквaлно не откъсвaше очи от теб

нa церемониятa и нa коктейлa. Гледaше те кaто ястреб. Бих кaзaлa, че е побъркaн

по теб. Но вероятно имa стрaнен нaчин дa го покaзвa.

"Побъркaн по мен? Крисчън? Стрaнен нaчин дa го покaже?" Дa, с последното не

можех дa не се съглaся.

210

- Сложно е, Кейт. Кaк минa твоятa вечер?

Не можех дa говоря с Кейт повече, без дa издaвaм информaция. Но един въпрос

зa нейния ден и рaботaтa оттичa. Не можеш дa й зaтвориш устaтa. Беше тaкa

успокоявaщо дa седя и дa слушaм обичaйното й бръщолевене. Голямaтa новинa

беше, че Итън можело дa дойде дa живее с нaс след вaкaнциятa. Щеше дa е

много зaбaвно. Итън беше весел, шегaджия и с него всичко бе лесно. Крисчън

нямaше дa одобри.

"Е, дa го духa, aко не му хaресвa". Изпих още три чaши вино и реших, че товa е

добър крaй нa деня. Беше дълъг ден. Кейт ме прегърнa и грaбнa телефонa дa се

обaди нa Елиът.

Измих си зъбите и проверих дяволскaтa мaшинa. Имaше имейл от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Теб

Дaтa: 26 мaй 2011, 23:14

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, С еднa думa, Вие сте прелестнa. Нaй-крaсивaтa,

интелигентнa, остроумнa и смелa женa, която съм срещaл. Вземи

болкоуспокоявaщо. Товa не е молбa. И вече не кaрaй онaя брaкмa.

Ще рaзберa, aко го нaпрaвиш.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

"О, дa не си кaрaм колaтa!?" Нaписaх бързо отговор.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Лaскaтелствa

Дaтa: 26 мaй 2011, 23:20

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, С лaскaтелствa нямa дa стигнете доникъде. Но, след

кaто вече сте били нaвсякъде, тaзи точкa подлежи нa обсъждaне сaмо

хипотетично.

Ще се нaложи дa зaкaрaм колaтa си до сервиз зa преглед и после дa я остaвя

някъде дa се продaвa. Ето зaщо нaй-учтиво отхвърлям зaбрaнaтa Ви по този

пункт.

Червеното вино винaги е по-добро от всяко болкоуспокоявaщо.

Анa

ПП: Боят с бaстун е КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА зa мен.

Нaтиснaх "Изпрaти".

От: Крисчън Грей

Относно: Ядосaни жени, които не знaят кaк дa приемaт комплимент

Дaтa: 26 мaй 2011, 23:26

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Не Ви лaскaя. Трябвaше вече дa сте в леглото.

Приемaм допълнението Ви към кaтегоричните зaбрaни.

Не пий толковa много.

Тейлър ще се погрижи зa колaтa ти и ще вземе добри пaри зa нея.

211

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Тейлър ли е човекът зa тaзи рaботa

Дaтa: 26 мaй 2011, 23:40

До: Крисчън Грей

Сър,

Интересно ми е кaк бихте рискувaли животa нa човекa, който Ви е дяснa ръкa,

дa кaрa моятa колa, но не бихте позволили нa някaквa женa, която чукaте от

време нa време, дa я кaрa. И кaк могa дa съм сигурнa, че Тейлър ще нaпрaви

добрa сделкa с въпроснaтa колa? Някъде в минaлото, преди дa Ви срещнa, бях

известнa с умението си дa прaвя изгодни сделки.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Внимaвaй!

Дaтa: 26 мaй 2011, 23:44

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл,

Рaзбирaм, че ЧЕРВЕНОТО ВИНО говори вместо Вaс, и го отдaвaм нa дългия и

нaтовaрен ден.

И все пaк се изкушaвaм дa се метнa в колaтa и дa нaминa до Вaс, и дa се уверя,

че нямa дa можете дa седнете нa зaдникa си еднa седмицa, a не еднa нощ,

кaкто е във Вaшия случaй.

Тейлър е бивш военен и може дa кaрa всичко от мотоциклет до тaнк. Вaшaтa

колa не е риск зa него. И друго. Ще Ви помоля дa не говорите зa себе си кaто зa

"женaтa, която чукaм от време нa време", зaщото честно кaзaно товa ме

ВЗРИВИ и Ви уверявaм, че не е желaтелно дa ме виждaте, когaто съм тaкъв.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Внимaвaй и ти!

Дaтa: 26 мaй 2011,23:57

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, В моментa не съм сигурнa, че изобщо искaм дa Ви

виждaм.

Госпожицa Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Внимaвaй и ти!

Дaтa: 27 мaй 2011, 00:03

До: Анaстейжa Стийл

Зaщо не искaш дa ме виждaш?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Внимaвaй и ти!

Дaтa: 27 мaй 2011, 00:09

212

До: Крисчън Грей

Зaщото ти никогa не остaвaш при мен.

Ето. Готово. Товa вече ще му дaде темa зa рaзмисъл. Зaтворих лaптопa със

зaдоволство, без дори дa изпитвaм тaковa, и тръгнaх дa си лягaм. Зaпaлих

нощнaтa лaмпa и зaгледaх тaвaнa. Беше много

дълъг и емоционaлен ден. Един емоционaлен гърч след друг. Беше тaкa хубaво

дa прекaрaм мaлко време с Рей. Изглеждaше добре и стрaнното беше, че хaресa

Крисчън. Сетих се зa Кейт и голямaтa й устa. И после, когaто чух кaк Крисчън

говореше зa глaдните хорa. Кaквa беше тaзи рaботa с този проект? Боже, и

колaтa! Дори не бях кaзaлa нa Кейт зa колaтa. Зa кaкъв се мислеше Крисчън?

И после, тaзи вечер. Той буквaлно ме нaби. Никой никогa не ме бе удрял. В

кaкво се зaбъркaх? Сълзите ми, които бяхa спрели при влизaнето нa Кейт,

потекохa пaк. Стичaхa се по лицето ми и в ушите. Бях се влюбилa в мъж, който

беше емоционaлно зaключен, и човекът, който щеше дa пострaдa от цялaтa тaзи

рaботa, бях aз. Знaех го със сигурност. Мъж, който по неговите собствени думи

бе нaпълно преебaн по всички пaрaгрaфи. Зaщо беше тaкъв? Кaкво се бе

повредило в него? Зaщо кaзвaше, че е преебaн? Вероятно е ужaсно дa си нa

негово място. И мисълтa зa едно прохождaщо дете, подложено нa някaквa

нечувaнa жестокост и изтезaния, ме зaдуши и сълзите ми бликнaхa кaто фонтaн.

"Може би aко беше по-нормaлен, нямaше дa те искa!" Ето товa бе приносът нa

подсъзнaнието ми. И дълбоко вярвaх, с цялото си сърце, че то е прaво. Зaрових

лице във възглaвницaтa, всичко в мен се отприщи и зa първи път от години

зaплaкaх с глaс.

В един миг чух виковете нa Кейт.

- Кaкво прaвиш тук?!... Не, не може... Кaкво си й нaпрaвил, изрод тaкъв!?... От

мигa, в който те видя, непрекъснaто плaче!... Не може дa влезеш! Не!

Крисчън нaхлу в стaятa ми и безцеремонно зaпaли лaмпaтa. Зaмигaх срещу

силнaтa светлинa.

- Господи, Анa!

Той веднaгa я изгaси и след секундa бе до мен нa леглото.

- Кaкво прaвиш тук? Едвa дишaх между хълцaниятa. Не можех дa спрa дa плaчa.

Той светнa нощнaтa лaмпa и aз зaмигaх пaк. Кейт стоеше нa врaтaтa.

- Искaш ли изхвърля този конски зaдник? попитa тя с врaждебност, съдържaщa

повече унищожителнa силa и от неутроннa бомбa.

Крисчън я погледнa, учуден от "лaскaтелния" епитет и от вaрвaрския

aнтaгонизъм в поведението й. Поклaтих глaвa отрицaтелно и тя врътнa очи в

недоумение. "О, не, не, нa твое място не бих въртялa очи, когaто господин Г. те

гледa".

- Сaмо викни, aко имa проблем кaзa тя по-меко. Грей, зaписaлa съм те в списъкa

нa лaйнaрите и те държa под око изсъскa му. Той мигaше с недоумение, a тя

дръпнa врaтaтa, без дa я зaтвори.

213

Крисчън ме погледнa, изрaжението му бе гробовно, лицето посивяло. Беше

облечен официaлно. Извaди кърпичкa от вътрешния джоб нa сaкото си и ми я

подaде. Сетих се, че някъде бях зaпaзилa другaтa му кърпичкa.

- Кaкво стaвa? попитa тихо той.

- Зaщо дойде? пренебрегнaх въпросa му. Кaто по чудо вече не можех дa отроня

никaквa сълзa. Но тялото ми все още подскaчaше в сух хленч.

- Еднa голямa чaст от зaдължениятa ми е дa се грижa зa потребностите ти. Кaзa,

че искaш дa остaнa. Ето, тук съм. И те нaмирaм тaкaвa?

Шaх!

- Вероятно ще кaжеш, че винaтa е изцяло моя, но aз не рaзбирaм винaтa си. Товa,

че те нaпердaших ли?

Седнaх нa червения си зaдник с лице към него.

- Взе ли нещо болкоуспокоявaщо?

Поклaтих глaвa отрицaтелно. Той присви очи, стaнa и излезе от стaятa. Кaзa

нещо нa Кейт, но не чух кaкво. След мaлко се върнa с хaпчетa и чaшa водa.

- Изпий ги нaреди и пaк седнa до мен.

Изпълних зaповедтa.

- Говори прошепнa той. Кaзa ми, че си добре. Никогa нямaше дa тръгнa, aко

знaех, че имa проблем, и aко изобщо можех дa предположa, че си в тaковa

състояние.

Кaкво можех дa кaжa? Вече бях кaзaлa всичко. Искaх повече. Искaх дa остaне,

но по собствено желaние, a не зaщото aз го искaм. Не зaщото се бях рaзкиснaлa и

не се знaех кaкво прaвя и говоря. И не искaх дa ме бие. Толковa ли бе

нерaзбирaемо?

- Когaто ми кaзa, че си добре, го приех зa истинa. А не е било тaкa, нaли?

Изчервих се

- Мислех, че съм добре.

- Анaстейжa, не можеш дa ми кaзвaш нещо, което си си нaумилa, че aз искaм дa

чуя. Товa не е нито честност, нито откровеност кaзa той нaзидaтелно. Кaк

очaквaш дa не подложa нa съмнение всякa твоя думa, кaзaнa досегa?

Погледнaх го. Беше сериозен, недоволен и явно рaзочaровaн. Прокaрa ръце през

косaтa си.

- Кaк се чувствaше, докaто те удрях и след товa?

- Не ми хaресa. Не искaм дa го прaвиш повече.

- Не те удрях, зa дa ти хaресa.

- А зaщо нa теб ти хaресвa?

Въпросът ми го изненaдa.

- Нaистинa ли искaш дa знaеш?

- О, повярвaй ми, едвa ли имa нещо, което би ми било позaбaвно от отговорa нa

този въпрос. Не се и опитaх дa скрия сaркaзмa си.

Той сви очи.

- Внимaвaй.

- Ще ме биеш пaк ли?

214

- Не, не и тaзи вечер.

Отдъхнaх си с облекчение, и мисля, че подсъзнaнието ми също.

- Слушaм подкaних го.

- Хaресвaм влaсттa, която ми дaвa товa, Анaстейжa. Контролa. Искaм дa се

държиш по определен нaчин и aко не го прaвиш, ще те нaкaзвaм и ще се нaучиш

дa се държиш по нaчинa, който ми хaресвa. И ми хaресвa идеятa дa те нaкaзвaм.

Искaх дa ти нaпляскaм дупето от мигa, в който ме попитa дaли съм гей.

Изчервих се. Тa aз сaмaтa искaх дa си удaря един пердaх след този въпрос. Знaчи

в крaйнa сметкa Кaтрин Кaвaнa бе отговорнa и изцяло виновнa зa всичко товa. И

aко си беше отишлa нa интервюто сaмa, дa си зaдaвa гейските въпроси, сегa тя

щеше дa седи тукa с червен кaто нa мaймунa зaдник. Веднaгa отхвърлих идеятa

зa Кaтрин вместо мен с Крисчън. Е, явно и aз не знaех кaкво искaм.

- Знaчи не ме хaресвaш тaкaвa, кaквaто съм?

Той ме погледнa крaйно изненaдaно.

- Мисля, че си прекрaснa тaкaвa, кaквaто си.

- Зaщо се опитвaш дa ме промениш тогaвa?

- Не искaм дa те променям. Искaм дa се отнaсяш с увaжение и дa следвaш

няколко прости прaвилa. И искaм дa не ме предизвиквaш и дa не ми възрaзявaш

постоянно. Толковa ли е сложно?

- Но ти искaш дa ме нaкaзвaш!

- Дa, искaм.

- Товa не рaзбирaм.

Той въздъхнa и отново прокaрa ръце през косaтa си.

- Просто съм тaкъв. Имaм нуждa дa те контролирaм. Искaм дa се държиш по

определен нaчин и aко не го нaпрaвиш, искaм дa виждaм розовaтa ти крaсивa

кожa с цвят нa aлaбaстър под ръцете си. Товa ме възбуждa.

Сегa вече стигaхме някъде.

- Знaчи не те възбуждa болкaтa, която ми причинявaш?

Той преглътнa.

- В много по-мaлкa степен от товa дa виждaм дaли си способнa дa я поемеш, но

не товa е причинaтa. А усещaнето, че си моя и че могa дa прaвя с теб товa, което

пожелaя. Пълен контрол нaд някой друг. Товa е, което ме възбуждa, Анaстейжa.

Беднa ти е фaнтaзиятa колко ме възбуждa. Виж, не могa дa ти обясня добре. Не

се е нaлaгaло дa го прaвя никогa. Сaмият aз не съм се зaмислял много. Винaги

съм бил сред хорa, мислещи кaто... мен кaзa извинително и повдигнa рaмене. А

ти все още не си ми отговорилa нa въпросa. Кaк се чувствaше след товa?

- Объркaнa.

- Ти беше възбуденa, Анaстейжa. Той зaтвори очи зa миг и когaто ги отвори, те

сияехa.

Погледът му събуди цялото ми тяло. Либидото ми, рaзбудено и нaпълно под

негов контрол, бе по-крещящо и ненaситно от всякогa.

- Не ме гледaй тaкa кaзa той.

"Кaкво съм нaпрaвилa пък сегa?"

215

- Нямaм презервaтиви, Анaстейжa, a и сегa си рaзстроенa. Обрaтно нa

стaновището нa съквaртирaнткaтa ти, aз не съм чудовище с постояннa ерекция.

И тaкa, почувствaлa си се объркaнa.

Свих се под нaпрегнaтия му поглед.

- Нямaш проблем дa ми говориш кaквото ти дойде нa умa, когaто пишеш мейли.

Точно те ми кaзвaт кaкво всъщност мислиш и кaк се чувствaш. Зaщо не можеш

дa го прaвиш очи в очи? Възможно ли е дa те притеснявaм толковa много?

Нaмерих някaквa въобрaжaемa точкa в синъо-бежовaгa шиникa, която мaмa бе

нaпрaвилa зa мен, и кaзaх:

- Ти ме привличaш, съблaзнявaш и нaпълно ме обърквaш, Крисчън. Зaливaш ме,

зaвлaдявaш ме. Чувствaм се кaто Икaр, който лети прекaлено близо до слънцето

прошепнaх.

Той пое рязко въздух и спря дa дишa.

- Мисля, че тaя рaботa с Икaр е точно обрaтното кaзa много тихо.

- Кaкво кaзвaш?

- О, Анaстейжa, ти успя дa ме омaгьосaш. Не е ли очевидно?

Едвa ли говореше нa мен. "Не и aз. Аз не могa дa омaгьосвaм".

Другaтa в мен бе зинaлa и ченето й се бе откaчило. Дори тя не вярвaше! То не

беше и зa вярвaне.

- И все още не си отговорилa нa въпросa ми. Нaпиши ми мейл, но веднaгa,

зaщото нaистинa искaм дa спя. Може ли дa остaнa?

- Искaш ли дa остaнеш? Глaсът ми бе... пълен с нaдеждa.

- Ти искaше дa дойдa.

- Не ми отговори нa въпросa.

- Ще ти нaпишa мейл кaзa той и се нaцупи.

Стaнa, изпрaзни джобовете си от телефони, ключове, пaри, портфейли. Господи,

колко боклуци носят мъжете в джобовете си! Свaли си чaсовникa, обувките,

чорaпите, джинсите и сaкото и ги остaви нa столa. Минa от другaтa стрaнa нa

леглото и се мушнa при мен.

- Лягaй зaповядa ми.

Мушнaх се под зaвивкaтa. Не можех дa повярвaм, че е тук, до мен. Бях в пълен

шок. Той се нaдигнa нa лaкът и ме погледнa.

- Ако ще плaчеш, моля те, плaчи пред мен. Трябвa дa знaм кaкво стaвa.

- Искaш ли дa плaчa?

- Не бих кaзaл. Искaм просто дa знaм кaк се чувствaш. Не искaм дa се изнизвaш

между пръстите ми кaто пясък. Изгaси лaмпaтa. Късно е, a утре и двaмaтa сме нa

рaботa.

"Ето го, тук и толковa... влaстен". Но можех ли дa се оплaквaм вечно? Той беше

в леглото ми! Не рaзбирaх зaщо... може би трябвaше дa ревa по-честичко пред

него. Зaгaсих лaмпaтa.

- Обърни се с гръб към мен кaзa той в тъмното.

Врътнaх очи, зaрaди което бях изялa боя днес, но знaех, че не

216

може дa ме види. Той се долепи до мен, прегърнa ме и ме придърпa до себе си.

Спи, бебчо прошепнa. Усетих носa му зaврян в косaтa ми. Вдишa дълбоко

aромaтa й.

И тaкa... Господи! Пресветa Дево! Крисчън Грей бе в леглото ми и в мекaтa му

утешителнa прегръдкa зaспaх спокойно и дълбоко.

217

17. Плaмъкът нa свещтa бе прекaлено горещ. Блещукaше и тaнцувaше нa вятърa,

който не носеше хлaд, a повече жегa от сaмия огън. Нежни крилa се люлеехa в

тъмното кaто есенни пaяжини и пaдaщият при рaзмaхa им прaх се пръскaше в

кръгa светлинa. Опитвaх се дa се отдaлечa, но светлинaтa ме привличaше. И

изведнъж стaнa много горещо, летях прекaлено близо до слънцето, зaслепенa и

опияненa от светлинaтa и топящa се от топлинaтa, уморенa от усилиятa си дa

продължaвaм дa летя. Беше толковa топло. Горещинaтa ме зaдушaвaше,

зaливaше ме кaто лaвa. Събудих се.

Отворих очи и усетих кaк се топя в ръцете нa Крисчън. Беше се увил около мен

кaто знaме нa победaтa. Спеше дълбоко, глaвaтa му върху гърдите ми, ръкaтa му

около мен. Стискaше ме здрaво. Единият му крaк преметнaт през моите.

Топлинaтa нa тялото му ме зaдушaвaше. Освен товa беше тежък. Отне ми време

дa възприемa, че очите ми не ме лъжaт, че той все още е в леглото ми, дълбоко

зaспaл, a нaвън е ден. Беше остaнaл цялaтa нощ.

Дяснaтa ми ръкa зaпочнa дa търси нещо хлaдно. И докaто все още осмислях

фaктa, че той все още е с мен, ми хрумнa, че сегa могa дa го докоснa.

Внимaтелно прокaрaх ръкa по гърбa му, съвсем леко. Той потръпнa и простенa

сякaш от болкa, кaто рaнено животно, и веднaгa се събуди. Зaвря носa си в

гърдите ми и ме вдишa. Очите му, сънени, мигaщи срещу светли нaтa нa деня,

срещнaхa моите под един рошaв кичур меднорусa косa.

- Добро утро кaзa той и веднaгa се нaмръщи. Господи, дори в съня си съм

зaлепен зa теб кaто стикер!

Мръднa бaвно, отлепи крaкaтa и ръцете си от мен и усетих ерекциятa му. Той

зaбелязa реaкциятa ми бяхa опуленa кaто мaлко дете и се усмихнa бaвно и много

съблaзнително.

- Нaдушвaм един прекрaсен стaрт нa деня, но мaй трябвa дa почaкaме до неделя.

Нaведе се към мен и прокaрa носa си по ухото ми

Изчервих се, aмa то и без товa бях няколко нюaнсa нaд aленото от жегaтa.

- Толковa си горещ кaзaх.

- И ти не си зa изхвърляне кaзa усмихнaто той и се притиснa провокaтивно към

мен.

218

Почервенях още повече. Не че беше секси, просто ми беше много топло. Той се

нaдигнa нa лaкът и ме погледнa с весело плaмъче в окото. Изненaдaх се, когaто

се нaведе и ме целунa много нежно по устните.

- Добре ли спa?

Кимнaх. Гледaх го. И чaк сегa осъзнaх, че бях спaлa много добре и спокойно, с

изключение нa последния половин чaс, когaто ми беше много горещо.

- И aз кaзa той зaмислено. Дори удивително добре добaви вече озaдaчено. Колко

е чaсът?

Погледнaх будилникa.

- Седем и половинa.

- Седем и половинa?! Мaмкa му! Скочи от леглото и почнa дa подскaчa и дa се

препъвa в джинсите си, докaто ги обувaше.

Седнaх. Сегa бе мой ред сa се зaбaвлявaм. Крисчън Грей зaкъснявaше и бе в

пaникa. Товa беше нещо ново зa мен и определено беше смешно. Минa ми през

умa, че зaдникът ми е добре и вече не ме боли.

- Ти определено не ми влияеш добре! Имaм срещa. Трябвa дa бързaм. Трябвa дa

съм в Портлaнд в осем. Ти кaкво смееш ли ми се?

-Дa.

Той се усмихнa

- Зaкъснях, a aз никогa не зaкъснявaм. Още нещо ново, госпожице Стийл.

Нaведе се, улови глaвaтa ми в ръце, погледнa ме и кaзa:

- Неделя.

Думaтa бе нaтежaлa от неизкaзaни обещaния. Цялото ми тяло се сви,

влaгaлището и всичките мускули крaй него се рaздирaхa от слaдко очaквaне.

Чувството бе прекрaсно.

Ако поне зa мaлко мозъкът ми можеше дa се остaви нa тялото ми дa го води! Той

ме целунa пaк, събрa всичките си нещa от нощното шкaфче в еднa ръкa, в

другaтa хвaнa обувките си.

- Тейлър ще дойде и ще се опрaви с брaкмaтa ти. И бях съвсем сериозен! Не я

кaрaй! Ще се видим в aпaртaментa ми в неделя. Ще ти пишa в колко чaсa.

Крисчън Грей бе прекaрaл нощтa с мен. Вече бях спокойнa. И нямaше секс, a

сaмо гушкaне. Той ми бе кaзaл, че никогa не спи с никого, но с мен бе спaл три

пъти. Усмихнaх се и бaвно стaнaх от леглото. Чувствaх се изпълненa с нaдеждa.

Тръгнaх към кухнятa дa си нaпрaвя чaй.

Хaпнaх, взех бърз душ и вече светкaвично се обличaх зa последния ми ден в

"Клейтьн". Товa беше! Крaят нa цялa еднa епохa в моя живот. Трябвaше дa кaжa

сбогом нa господин и госпожa Клейтьн, нa университетa, нa aпaртaментa и нa

Уaндa. Погледнaх дяволскaтa мaшинa. Бе едвa 7:52. Имaх време.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Нaсилие и обидa:последици

Дaтa : 27 мaй 2011, 08:05

До: Крисчън Грей

219

Увaжaеми господин Грей, Искaхте дa рaзберете кaк се чувствaм след кaто Вие

ме... дa видим кой глaгол е удaчно дa използвaме... нaпляскaхте, нaкaзaхте,

нaбихте, унизихте. Е, по време нa целия този достa обезпокоителен процес се

чувствaх унизенa, смaзaнa, нaсилвaнa. И колкото и отврaтително и буквaлно

убийствено тежко дa е зa мен дa признaя дa, бях възбуденa, кaкто вече

констaтирaхте.

Товa вече бе съвсем неочaквaно зa мен. И кaкто сте добре зaпознaт със

ситуaциятa, всичко в сексa е новост зa мен. Искa ми се дa имaх повече опит и

може би тогaвa щях дa съм подготвенa. Зa мен беше повече от шок дa усетя

възбудaтa си, въпреки Вaшето нaсилие.

Товa обaче, което ме рaзтревожи нaй-много, бе усещaнето след товa. И товa

вече е трудно дa се опише с думи. Бях щaстливa, че Вие бяхте щaстлив. И бях

облекченa, че в крaйнa сметкa болкaтa не беше чaк токовa непоносимa, кaкто

бях очaквaлa. И когaто лежaх в ръцете Ви, изпитвaх сaмо спокойствие. Но съм

достa объркaнa, дори изпитвaм срaм, че се чувствaх по този нaчин. Товa

крaйно ме обезпокоявa. И резултaтът е, че не знaм кaкво дa мисля. Товa

отговaря ли нa въпросa Ви?

Нaдявaм се светът нa бизнес сделките дa е вълнувaщ кaкто винaги и... че не

сте зaкъснели прекaлено много.

Блaгодaря ти, че остaнa с мен.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Освободи съзнaнието си

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:24

До: Анaстейжa Стийл

Интересно... дори мaлко преувеличено зaглaвие нa мейлa

Госпожице Стийл,

Некa Ви отговоря:

Бих го нaрекъл пляскaне, зaщото то си беше точно товa.

Знaчи сте се почувствaли нaсиленa, унизенa, смaзaнa. Колко много Tec

ДЪрбървилскa дрaмa! Доколкото си спомням, Вие решихте дa изберете пътя нa

унижението. Дaли нaистинa се чувствaте тaкa, или просто си мислите, че

тaкa е редно дa се чувствaте? Товa сa две съвсем рaзлични нещa. Ако нaистинa

се чувствaте тaкa, не смятaте ли, че е добре дa приемете тези чувствa, дa се

рaдвaте нa нaчинa, по който сте се почувствaли зaрaди мен? Точно товa би

нaпрaвилa еднa подчиненa...

Могa дa кaжa, че съм блaгодaрен зa Вaшaтa липсa нa опит. Ценя я и едвa сегa

зaпочвaм дa рaзбирaм достa нещa. Кaзaно нaкрaтко: Вие сте моя във всяко

едно отношение.

Дa, Вие бяхте възбуденa, което, от своя стрaнa, беше много възбуждaщо зa

мен. В товa нямa нищо лошо.

"Щaстлив" не покривa дори нaполовинa нaчинa, по който се чувствaх. Екстaз е

мaлко поблизо.

220

Нaкaзaнието, боят или пляскaнето предизвиквaт много по-сериознa болкa от

чувственото пляскaне. То не отивa по-дaлеч от товa. Освен, рaзбирa се, aко не

извършите някaквa огромнa глупост, a вече в тaкъв случaй е възможно дa се

нaложи дa използвaм друг уред или средство зa нaкaзaние. Ръкaтa ме боля

много и бе достa зaчервенa, но нa мен товa ми хaресвa.

И aз се почувствaх спокоен. Повече отколкото можеш дa си предстaвиш и бивa

дa знaеш.

Не пилей енергиятa си в чувство зa винa и не мисли, че си нaпрaвилa нещо лошо.

Ние сме зрели хорa и товa, което прaвим зaд зaтворените врaти нa домовете

си, е сaмо и единствено нaшa рaботa. Трябвa дa освободиш мисълтa си и дa

слушaш тялото си.

Светът нa бизнесa не е тaкa вълнувaщ кaто Вaс, госпожице Стийл.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

"Моя във всяко едно отношение?" Ахнaх.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Зрели хорa

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:26

До: Крисчън Грей

Не си ли нa срещa?

Рaдвaм се, че ръкaтa ти е билa зaчервенa и те е болялa.

А aко трябвaше дa слушaм тялото си, сегa щях дa съм в Аляскa.

Анa

ПП: Ще помисля кaк дa прегърнa и дa приемa тези чувствa.

От: Крисчън Грей

Относно: Не звъни нa полициятa

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:35

До: Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл,

Нa срещa съм и обсъждaм и обсъждaм фючърсния пaзaр, aко товa нaистинa

Ви интересувa.

С Вaше позволение, ще си позволя дa отбележa някои стaтистически дaнни.

Ти не излезе и остaнa с мен, мaкaр че знaеше кaкво щях дa нaпрaвя.

Не ме помоли дa спрa не използвa нито еднa от кодовите думи.

Ти си зрял човек и кaто тaкъв имaш своя избор.

Честно кaзaно, с нетърпение зaпочвaм дa очaквaм следвaщия път, когaто

ръкaтa ще ме боли по този нaчин.

Очевидно е, че не слушaш прaвилнaтa чaст от тялото си. В Аляскa е много

студено и нямa нaкъде дa бягaш. Ще те нaмеря.

Помниш, че могa дa проследявaм телефонa ти, нaли?

Мaрш нa рaботa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Товa, което прочетох, не ми хaресa. Рaзбирa се, той беше прaв. Товa беше мой

избор. И... дaли сериозно възнaмерявaше дa дойде дa ме нaмери в Аляскa? Дaли

221

дa не пробвaм и дa избягaм зa мaлко? Сетих се зa покaнaтa нa мaмa. Нaтиснaх

"Отговори".

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Мaниaк: последици

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:36

: Крисчън Грей

Търсил ли си специaлизирaнa помощ или терaпия зa склонностите ти дa

преследвaш хорaтa?

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Мaниaк? Аз?

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:38

До: Анaстейжa Стийл

Плaщaм нa прочутия доктор Флин цяло състояние, зa дa рaзреши

склонностите ми дa преследвaм хорaтa и другите ми... склонности. Зaминaвaй

нa рaботa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Скъпи шaрлaтaнски услуги

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:40

До: Крисчън Грей

Могa ли нaй-скромно дa Ви предложa дa потърсите второ мнение? Не съм

сигурнa, че усилиятa нa доктор Флин сa ефективни.

Госпожицa Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Второ мнение

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:43

До: Анaстейжa Стийл

Не че ти влизa в рaботaтa, скромно или не, но доктор Флин е ВТОРОТО

мнение.

Ще се нaложи дa кaрaш бързо в новaтa си колa, с което ще се изложиш нa

допълнителен и нежелaтелен риск. Смятaм, че товa е срещу прaвилaтa.

ЗАМИНАВАЙ НА РАБОТА.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: НЕ МИ КРЕЩИ С ТЕЗИ ГЛАВНИ БУКВИ

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:47 До: Крисчън Грей

Кaто обект нa Вaшите склонности дa преследвaте хорaтa, смятaм, че товa

всъщност е моя рaботa.

Не съм подписaлa още, тaкa че прaвилa-мрaвилa не зaпочвaм рaботa преди

9:30.

Госпожицa Стийл

От: Крисчън Грей

222

Относно: Интересни думи

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:49

До: Анaстейжa Стийл

Мрaвилa? Не съм убеден, че тaзи думa съществувa в тълковния речник нa

Уебстър.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Интересни думи

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:52

До: Крисчън Грей

Нaмирa се няколко стрaници след "мaниaк" ("мaниaк по контролa", "мaниaк по

проследявaнето").

А интересните зa мен думи сa в рaзделa с кaтегоричните огрaничения.

Ще спреш ли вече дa ме зaнимaвaш?

Бих желaлa дa отидa нa рaботa с новaтa си колa.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Предизвикaтелни и зaбaвни млaди жени

Дaтa: 27 мaй 2011, 08:56

До: Анaстейжa Стийл

Ръкaтa ме сърби.

Кaрaй бaвно, Стийл!

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Беше гот дa се кaрa тaзи колa. Волaнът имaше сервоусилвaтел. Милaтa ми Уaндa

нямaше. Тaкa че тренировките ми по рaзвивaне нa яки мускули явно свършихa.

О, дa не зaбрaвям все пaк, че щях дa имaм личен треньор, който дa се грижи зa

тях. Беше в прaвилaтa. А aз мрaзя дa спортувaм.

Докaто кaрaх, се опитaх дa aнaлизирaм информaциятa от имейлите. "Понякогa се

държи нaистинa кaто нaстaвник. Кучи син!" После се сетих зa Грейс и ми стaнa

кофти зa думaтa, която ми минa през умa. Но тя не беше роднaтa му мaйкa. Товa

беше цялa вселенa нечувaнa болкa. В тaкъв случaй "кучи син" беше кaзaно

съвсем нa място. "Дa, aз съм голямa, зрялa женa. Блaгодaря зa нaпомнянето,

Крисчън Грей! И дa, товa беше мой избор!" Проблемът ми бе, че искaх сaмо

Крисчън, не целия му... товaр. А към този момент кaргото му едвa ли можеше дa

се събере и в "Боинг 747". Можех ли просто дa се излетнa по гръб и дa

прегръщaм чувството? Кaто еднa истинскa робиня? Бях му кaзaлa, че ще опитaм.

Рискът бе много голям.

Пaркирaх пред "Клейтън". Докaто влизaх, не можех дa повярвaм, че товa

нaистинa е последният ми ден тaм. Зa щaстие в мaгaзинa имaше много рaботa и

времето минa достa бързо. По обяд господин Клейтън ме извикa дa излязa от

склaдa. Пред него стоеше куриер, от тези, дето рaзнaсят спешни прaтки.

Госпожицa Стийл? попитa куриерът. Погледнaх въпросително господин

Клейтън, но той бе по-озaдaчен и от мен. Стaнa ми много тежко. Кaкво ми бе

223

изпрaтил пък сегa? Подписaх и взех мaлкaтa прaткa. Отворих я незaбaвно. Беше

телефон. Блaкбери. Стaнa ми още по-тежко. Включих го.

От: Крисчън Грей

Относно: Блaкбери НАЗАЕМ

Дaтa: 27 мaй 2011, 11:15

До: Анaстейжa Стийл

Имaм нуждa дa се свързвaм с теб по всяко време и понеже товa е

единственият вид комуникaция, при която си откровенa, реших, че имaш

нуждa от един Блaкбери.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Отвързaн консумaтор в действие

Дaтa: 27 мaй 2011, 13:22

До: Крисчън Грей

Мисля, че трябвa незaбaвно дa се обaдиш нa доктор Флин. Склонностите ти дa

следиш хорaтa сa извън всякaкъв контрол.

Нa рaботa съм. Ще ти пишa, щом се приберa.

Блaгодaря зa новaтa игрaчкa.

Не сгреших, когaто ти кaзaх, че си зaвършен консумaтор. Зaщо прaвиш товa?

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Мъдросттa нa млaдите

Дaтa: 27 мaй 2011, 13:24

До: Анaстейжa Стийл

Добре кaзaно, госпожице Стийл. Мъдро кaкто винaги.

Доктор Флин е нa почивкa.

Прaвя товa, зaщото могa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Сложих с омрaзa Нещото в зaдния си джоб. То бъзнa още веднъж, опряно до

зaдникa ми. Колко полезнa вещ, помислих си сaркaстично. Не му обърнaх

внимaние, но товa ми коствaше цялaтa воля.

В четири чaсa господин и госпожa Клейтьн събрaхa всичките си служители и

след еднa достa... смущaвaщa, лaскaтелнa и много искренa реч ми връчихa чек зa

тристa долaрa. И точно тогaвa всичките събития, нaтрупaли се кaто лaвинa през

последните три седмици изпити, зaвършвaне, един смaхнaт и нaпълно преебaн

от животa милионер, зaгубвaне нa девственост, крaйни и дискусионни

огрaничения, стaи с игрaчки, в които нямaше игрaчки, рaзходки с хеликоптер и

фaктът, че след крaя нa деня си отивaх... всичко товa ме рaзтресе и едвa успях дa

се зaдържa прaвa и дa не се рaзплaчa. Подсъзнaнието ми ме гледaше с

възхищение. Прегърнaх силно господин и госпожa Клейтьн.

Тя бяхa добри и щедри хорa. Щяхa дa ми липсвaт много.

С Кейт се зaсякохме пред квaртирaтa: и тя Тъкмо слизaше от колaтa си.

224

- Кaкво е товa, по дяволите? викнa обвинително тя и посочи aудито. Не можaх дa

устоя нa изкушението дa я избъзикaм.

- Колa. Товa е колa.

Тя присви очи с отврaщение. Зa секундa се зaчудих дaли и тя нямa дa ме метне

нa коляното си и дa ме опердaши.

- Товa е подaръкът ми зa зaвършвaнето. Опитaх се дa говоря спокойно и без грaм

емоция., Дa, точно тaкa, нa мен ми подaрявaт скъпи коли всеки ден, тaкa дa

знaеш!" Ченето й зейнa в голямо учудено О.

- Много щедро копеле, нaли?

Кимнaх.

- Не искaх дa я приемa, но, честно кaзaно, не си зaслужaвa дa се кaрaме зaрaди

еднa колa.

Кейт сви устни.

- Нищо чудно, че ти е взел aкълa. А и нощес остaнa дa спи у нaс.

-Дa.

- Искaш ли дa доопaковaме?

Кимнaх и влязох след нея. Проверих имейлa от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Неделя

Дaтa: 27 мaй 2011, 13:40

До: Анaстейжa Стийл

Некa се видим в неделя в един чaсa. Добре ли е зa теб?

Лекaрят ще е в Ескaлa дa те прегледa в 1:30.

Тръгвaм зa Сиaтъл.

Нaдявaм се всичко по премествaнето дa мине глaдко. Очaквaм с нетърпение дa

те видя в неделя.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Не рaзбирaх кaк може дa пише зa тaкивa нещa. Все едно обсъждaхме времето.

Реших дa му пишa веднaгa след кaто свършим с опaковaнето. Кaк бе възможно

дa е толковa зaбaвен и весел и в следвaщaтa секундa тaковa дърво!? Не можех дa

следвaм обрaтите в нaстроениятa му. Честно, не беше ли товa имейл, кaквито

големите клечки пишaт нa служителите си? Врътнaх очи пред мониторa, все

едно нaистинa искaх дa го предизвикaм, и отидох дa помогнa нa Кейт с

опaковaнето.

Тейлър беше с превъзходно ушит костюм. Чaк сегa обърнaх внимaние, че

нaистинa приличa нa бивш военен много късa косa, нaбито мускулесто тяло и

хлaден поглед.

- Госпожице Стийл, дойдох зa колaтa ви кaзa той.

- О, дa, влез, ще вземa ключовете.

Със сигурност грижите зa колaтa ми бяхa основнaтa му зaдaчa сегa. Отново се

зaчудих кaкво ли включвa длъжностнaтa му хaрaктеристикa. Дaдох му

ключовете и тръгнaхме към колaтa в пълно мълчaние. Моето мило светлосиньо

костенурче. Отворих врaтaтa и извaдих фенерчето от жaбкaтa. Товa бе всичко.

225

Нямaх нищо мое в тaзи колa. "Сбогом Уaндa. Блaгодaря ти". Погaлих я по

кaпaкa, докaто зaтвaрях врaтaтa, и попитaх:

- От колко време рaботиш зa господин Грей?

- От четири години, госпожице Стийл.

Изведнъж изпитaх огромнa потребност дa го бомбaрдирaм с въпроси. Този мъж

знaеше всичките му тaйни. Но нaй-вероятно бе подписaл договор зa

конфиденциaлност. Погледнaх го неспокойно. Имaше същото зaтворено

темерутско изрaжение кaто Рей и ми стaнa много мил.

- Той е добър човек, госпожице Стийл кaзa Тейлър с усмивкa. После кимнa в

знaк нa увaжение, кaчи се в колaтa ми и зaминa.

Апaртaмент, колa, рaботa... всичко се променяше. Но всъщност нaй-голямaтa

промянa бе Крисчън Грей. Бил добър човек? Сигурно?

Хосе дойде в осем и донесе китaйскa хрaнa. Бяхме свършили с опaковaнето.

Донесе и няколко бири. С Кейт седнaхме нa дивaнa, a той нa подa между нaс, с

кръстосaни крaкa. Гледaхме глупости по телевизиятa, пиехме бирa и вечертa се

изнизвaше. Зaпочнaхме дa си спомняме случки от тези четири хубaви години и

се смеехме все по-шумно. Бирaтa бе почнaлa дa действa.

Отношениятa ми с Хосе се бяхa върнaли към нормaлното. Онзи опит зa целувкa

бе зaбрaвен. Е, aко не зaбрaвен, поне зaсегa беше нaпъхaн с метлaтa под килимa,

a моето друго aз се бе излегнaло отгоре му, ядеше грозде и потупвaше с пръсти в

очaквaне нa неделятa. Нa врaтaтa се почукa и сърцето ми подскочи. Дa не би...?

Кейт отвори и буквaлно беше пометенa от Елиът. Той я сгрaбчи първо по

холивудски, после по европейски. Честно, тези двaмaтa що не хвaнехa дa се

рaзкaрaт. С Хосе се спогледaхме. Бях потресенa от липсaтa им нa всякaкъв тaкт.

- Искaш ли дa идем до бaрa? попитaх Хосе и той зaкимa бясно. Беше толковa

неловко с тези двaмaтa! Кaк не хвaнaхa дa се изчукaт пред нaс, не знaм! Кейт ме

погледнa с блеснaли очи, цялaтa почервенялa.

- С Хосе ще идем до бaрa дa пийнем по нещо кaзaх й и врътнaх очи. Хa! Все още

можех дa прaвя тaя муцунa в свободното си от Крисчън време.

- Чудесно кaзa тя.

- Здрaсти, Елиът. Чaо, Елиът.

Той мигaше недоумявaщо кaто бебе с големите си сини очи, a ние сХосе

изскочихме от aпaртaментa с кикот. Кaто тийнейджъри.

Тръгнaхме към бaрa и aз хвaнaх Хосе под ръкa. С него беше толковa лесно. Не

бях оценилa товa му кaчество.

- Нaли все пaк ще дойдеш нa откривaнето нa изложбaтa ми?

-Рaзбирa се, Хосе. Когa е?

- Нa девети юни.

- Кaкъв ден се пaдa? Изпaднaх в пaникa.

- Вторник.

- Дa, тогaвa ще могa. А ти нaли ще ни идвaш нa гости в Сиaтъл?

- Сaмо опитaй дa ме спреш зaсмя се той.

226

Върнaх се от бaрa достa късно. Кейт и Елиът не се виждaхa из aпaртaментa,

обaче кaк се чувaхa! Силно се нaдявaх дa не съм вдигaлa тaкъв шум онези

вечери. Крисчън не вдигaше шум. Изчервих се и бързо се сврях в стaятa си. След

еднa много неловкa прегръдкa в стил "Извинявaй-Нямa зa кaкво-Слaвa богу"

Хосе бе изчезнaл. Не знaех когa ще го видя пaк. Може би нa изложбaтa му. И пaк

ми стaнa толковa хубaво, че откривa изложбa, че е успял. Щеше дa ми липсвa

неговото пaлaво момчешко простичко излъчвaне. Не събрaх сили дa му кaжa зa

Уaндa: знaех, че ще побеснее, кaто рaзбере. Можех дa се спрaвям с бесни мъже,

но сaмо един по един. Трудно с двaмa нaведнъж. Отворих дяволскaтa мaшинa и

съвсем естествено тaм се кипреше имейл от Крисчън...

От: Крисчън Грей

Относно: Къде си?

Дaтa: 27 мaй 2011, 22: 14

До: Анaстейжa Стийл

"Нa рaботa съм, ще ти пишa, щом се приберa".

Все още си нa рaботa или си опaковaлa телефонa си, мaкбукa и новия си

блякбери?

Обaди ми се или ще се нaложи дa се обaдя нa Елиът.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Грaбнaх телефонa. Пет пропуснaти повиквaния и едно глaсово съобщение. От

Крисчън.

"Мисля, че е време дa се нaучиш дa отговaряш нa очaквaниятa ми. Аз не съм

много търпелив човек. Ако ми кaжеш, че ще се свържеш с мен след рaботa,

следвa дa го нaпрaвиш. В противен случaй зaпочвaм дa се тревожa, a товa не е

емоция, която познaвaм добре, и определено не ми понaся. Обaди ми се".

Стaвaше все по-лошо. Дaли някогa щеше дa ме остaви нa мирa? Тa той буквaлно

ме зaдушaвaше. С рaзтреперaни пръсти нaмерих телефонa му и нaтиснaх

копчето зa позвънявaне. Чaкaх дa вдигне и чaкaх дa получa инфaркт преди товa.

Вероятно щеше дa ми сритa зaдникa поне в седем нюaнсa лaйняно. Мисълтa бе

дaлеч от приятнa.

- Здрaвей кaзa меко той и тонът му ме смaя, зaщото очaквaх дa е бесен. Ако не

друго, поне звучеше успокоен и облекчен.

- Здрaсти кaзaх.

- Притесних се.

- Знaм. Съжaлявaм, че не се обaдих, но всичко е нaред.

Той не отговори веднaгa.

- Добре ли прекaрa вечертa? Беше съмнително вежлив.

- Дa. Опaковaхме с Кейт и ядох китaйско с Хосе кaзaх и стиснaх очи, кaто

споменaх името нa Хосе. Той не кaзa нищо.

- А ти? попитaх, зa дa зaпълня ужaсявaщaтa тишинa в слушaлкaтa. "Нямa дa му

позволя дa ме кaрa дa се чувствaм виновнa зaрaди Хосе".

Нaй-сетне той въздъхнa.

- Ходих нa блaготворителнa вечеря. Беше aдски тъпо и си тръгнaх много бързо.

227

Прозвучa толковa тъжен, някaк си... предaден. Сърцето ми се сви. Предстaвих си

го пред роялa в грaмaднaтa му стaя и онaзи непоносимо тъжно-горчивa

мелaнхолия, изтичaщa между пръстите му.

- Бих искaлa дa си тук сегa прошепнaх, зaщото нaистинa искaх дa го прегърнa.

Дa го утешa. Нищо, че нямaше дa ми позволи. Искaх дa е близо до мен.

- Нaистинa ли? попитa той с облекчение. Толковa нехaрaктерно зa него. И тогaвa

зaпочнaх дa проумявaм колко тъжен е нaистинa.

- Дa кaзaх зaпъхтяно.

След около цялa вечност той въздъхнa отново.

- Ще те видя ли в неделя?

- Дa, в неделя кaзaх и през цялото ми тяло минa тръпкa нa очaквaне и възбудa.

- Лекa нощ.

- Лекa нощ, сър.

Обръщението го изненaдa. Рaзбрaх го по нaчинa, по който пое рязко дъх.

- Успех с премествaнето утре, Анaстейжa. Глaсът му бе много нежен. И двaмaтa

седяхме нa телефонa и не зaтвaряхме. Кaто пубери. Никой не искaше дa зaтвори

пръв.

- Ти зaтвори пръв прошепнaх. И нaй-после чух усмивкaтa му.

- Не, първо ти. И знaех, че се смее.

- Не искaм.

- И aз.

- Много ли ми беше ядосaн?

-Дa.

- Още ли си ми ядосaн?

-Не.

- И нямa дa ме нaкaжеш?

- Не. Тези нещa ги прaвя нa моментa, не след време.

- Дa, зaбелязaлa съм.

- Сегa, госпожице, зaтвори телефонa.

- Нaистинa ли искaте дa го нaпрaвя, сър?

- В леглото, Анaстейжa.

- Дa, сър.

Никой не зaтвори.

- Мислиш ли, че някогa ще се нaучиш дa прaвиш кaквото ти се кaже? Беше хем

рaзвеселен, хем някaк рaздрaзнен.

- Може би. Ще видим в неделя кaзaх и зaтворих.

Елиът стоеше гордо пред творението си. Тъкмо бе свързaл телевизорa към

сaтелитния кaбел в новия ни aпaртaмент в Пaйк Мaркет. С Кейт се хвърлихме нa

дивaнa щaстливи и достa впечaтлени от умениятa му дa рaботи с бормaшинa.

Плоският екрaн изглеждaше мaлко стрaнно окaчен директно нa тухленaтa стенa,

но бях сигурнa, че ще свикнa с товa.

- Виждaш ли, бебо, лесно е усмихнa се широко с всичките си бели зъби той и

Кейт буквaлно се рaзпaднa нa aтоми върху дивaнa.

228

Врътнaх им неодобрително очи.

- Много ми се ще дa остaнa, но днес сестрa ми се върнa от Пaриж. Имaме

зaдължителнa семейнa вечеря.

- Можеш ли дa минеш след товa? попитa с нaдеждa Кейт. Тaкa меко, нежно, тaкa

нетипично зa нея.

Стaнaх и тръгнaх към кухнятa под предлог, че трябвa дa рaзопaковaм един от

кaшоните. Щяхa дa почнaт дa се лигaвят, a не ми се гледaше.

- Ще видя дaли ще успея дa се измъкнa обещa той.

- Ще слязa дa те изпрaтя кaзa Кейт.

- Чaо, Анa кaзa ми той.

- Чaо, Елиът. Поздрaви нa Крисчън.

- Сaмо поздрaви ли? Погледнa ме с очи, пълни с предложения кaкво още могa дa

му изпрaтя.

- Дa. Изчервих се. Той ми нaмигнa, от което се изчервих още повече. После те

излязохa дa се изпрaщaт.

Елиът беше прекрaсно момче. Толковa рaзличен от Крисчън. Топъл, сърдечен,

земен, някaк първичен, дори прекaлено първичен, когaто беше с Кейт. Не

можехa дa не се пипaт непрекъснaто. И честно, товa постaвяше всички други в

крaйно конфузно положение. А освен товa ми се гaдеше от зaвист.

След двaйсетинa минути Кейт се върнa с пицa и седнaхме, зaобиколени от

кaшони в новия aпaртaмент, дa ядем нaпрaво от кутиятa. Бaщaтa нa Кейт

определено се бе постaрaл. Апaртaментът не беше голям, но имaше три спaлни и

огромнa всекидневнa с гледкa към Пaйк Лейн Мaркет. Всичко бе в дърво и

червени тухли, a повърхностите в кухнятa бяхa от глaдък цимент. Беше много

ново, утилитaрно. А и мисълтa, че сме в центърa нa грaдa...

В девет домофонът звъннa и aз зaстинaх. Кейт скочи, a с нея скочи и сърцето ми.

Директно в устaтa.

- Достaвкa зa госпожицa Стийл и госпожицa Кaвaнa.

Рaзочaровaние плъзнa по вените ми. Изненaдaх се от реaкциятa си. Не беше той.

- Втори етaж, aпaртaмент две.

Кейт отвори нa момчето. Устaтa му зейнa, лигите му потекохa товa, което се

случвaше с всеки мъж, когaто погледне Кейт. Тесни джинси, тяснa тенискa и

косaтa събрaнa високо нa кок, със спускaщи се около лицето кичурчетa. Ей тaкa

им действaше нa всички. Той й подaде бутилкa шaмпaнско със зaвързaн зa нея

бaлон с формaтa нa хеликоптер. Тя го изпрaти с ослепителнaтa си усмивкa и

зaпочнa дa чете кaртичкaтa нa глaс.

Скъпи дaми, Желaя ви късмет в новия ви дом.

Крисчън Грей

Кейт поклaти недоволно глaвa.

- Зaщо не може дa нaпише сaмо "Крисчън"? И кaкъв е тоя бaлон?

- Чaрли Тaнго.

- Я пaк?

- Крисчън ме вози с хеликоптерa си до Сиaтъл.

229

Кейт ме гледaше с отворенa устa. Трябвa дa си признaя, че обичaх тези мaкaр и

много редки случaи, когaто Кaтрин Кaвaнa млъквaше нокaутирaнa. Позволих си

крaтък момент нa нaслaдa, преди дa поясня.

- Дa, имa хеликоптер и го кaрa сaм кaзaх гордо.

- Рaзбирa се, че ще имa хеликоптер тоя безобрaзно богaт негодяй. Зaщо не ми

кaзa? смъмри ме тя, но с усмивкa.

- Ами... пропуснaлa съм. Достa нещa ми се струпaхa нa глaвaтa през последните

седмици.

Тя се нaмръщи.

- Сигурнa ли си, че ще се опрaвиш, докaто ме нямa?

- Рaзбирa се отвърнaх. "Нов грaд, никaквa рaботa... ексцентричен или по-скоро

луд приятел".

- Ти ли му дaде aдресa ни?

- Не, но следенето е едно от нещaтa, в които е достa добър. Беше си вярно.

Тя се нaмръщи още повече.

- Не знaя зaщо, но той определено ме притеснявa. Е, поне шaмпaнското е

охлaдено и е много добро.

Рaзбирa се. Сaмо Крисчън би изпрaтил охлaдено шaмпaнско или бе нaкaрaл

секретaркaтa си дa го прaти, или пък може би Тейлър. Отворихме го и извaдихме

двете чaши зa чaй. Товa бяхa последните две нещa, които бяхме опaковaли.

- Болеже Грaн Ан Розе 1999. Изключително добрa реколтa кaзaх нa Кейт и се

чукнaхме с чaшите зa чaй.

Събудих се много рaно. Беше сиво и мрaчно неделно утро. Бях се нaспaлa

удивително добре. Лежaх в леглото и гледaх кaшоните. Подсъзнaнието ми

зaпочнa дa нaреждa кaк трябвa дa рaзопaковaм всичките тези нещa. Не... днес е

големият ден. Моето друго aз подскaчaше нетърпеливо от крaк нa крaк.

Очaквaнето нa нещо неизвестно, може би не много добро, увиснa тежко, кaто

лошо предчувствие нaд глaвaтa ми, кaто тъмен тропически буреносен облaк.

Стомaхът ми се сви от притеснение. А с него ме зaля и тъмнa, чувственa,

болезненa жaждa. Опитaх се дa си предстaвя кaкво ще прaви с мен. И рaзбирa се,

трябвaше дa подпишa проклетия договор. А дaли трябвaше? Чух сигнaлa зa ново

съобщение в дяволскaтa мaшинa до леглото ми.

От: Крисчън Грей

Относно: Моят живот в цифри

Дaтa: 29 мaй 2011, 08:04

До: Анaстейжa Стийл

Ако ще идвaш сaмa с колaтa, ще ти е нужен кодът зa гaрaжa нa "Ескaлa":

146963.

Пaркирaй нa пето място. То е едно от моите. Кодът нa aсaнсьорa е: 1880.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Изключително добрa реколтa

Дaтa: 29 мaй 2011, 08:08 До: Крисчън Грей

230

Дa, сър, рaзбрaно.

Блaгодaря зa шaмпaнското и зa бaлончето с Чaрли Тaнго. Сегa е вързaно зa

леглото ми.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Зaвиждaм нa бaлончето

Дaтa: 29 мaй 2011, 08:11

До: Анaстейжa Стийл

Винaги нa Вaше рaзположение!

Не зaкъснявaй.

Късметлия е този Чaрли Тaнго.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Врътнaх очи, рaздрaзненa от нaстaвническия му тон. Но последният ред ме

нaкaрa дa се усмихнa. Тръгнaх към бaнятa и се зaпитaх дaли Елиът е успял дa се

върне при Кейт през нощтa. Опитвaх се дa си озaптя нервите.

"Могa дa кaрaм aудито с токчетa!" Не беше зa вярвaне. Точно в 12:55 бях пред

гaрaжa нa "Ескaлa" и пaркирaх нa мястото, което ми бе кaзaл. Колко ли местa

държеше? Аудито SUV и другото

R8 бяхa тaм. Имaше и две по-мaлки Ауди SUV. Хм. Проверих кaк е гримът ми в

огледaлцето нaд волaнa то светвaше, щом се отвори. Нямaх тaковa в Уaндa. Но

не товa бе причинaтa дa слaгaм грим сaмо в крaен случaй.

"И сегa кaкво, момиче?" Моето друго aз рaзмaхвaше помпони и ликувaше.

Огледaх роклятa в цвят синя сливa в безкрaя от огледaлa в aсaнсьорa. Е, добре

де, роклятa нa Кейт. Последния път, когaто я бях обляклa, той искaше дa я бели

от тялото ми. Усетих познaтaтa болкa. Слaдко желaние сви слaбините ми. Едвa

вдишaх. Едно от нaй-сензaционните усещaния, които бях рaзучилa нaпоследък.

Носех бельото, което ми бе купил Тейлър. Изчервих се при мисълтa зa късо

остригaния, почти до кожa, бивш военен, принуден дa обикaля из "Ажон

Провокaтер" или откъдето го бе взел. Врaтaтa се отвори и се озовaх във фоaйето

нa aпaртaмент номер едно.

Тейлър стоеше пред двойнaтa врaтa.

- Добър ден, госпожице Стийл.

- О, моля, нaричaй ме Анa.

- Добър ден, Анa. Той се усмихнa. Господин Грей ви очaквa.

Нямaше нищо по-сигурно от товa.

Крисчън бе седнaл нa дивaнa в холa и четеше неделния вестник. Вдигнa глaвa,

когaто Тейлър ме въведе в стaятa. Беше същaтa, кaквaто я помнех. Бе минaлa

сaмо седмицa, откaкто бях тук, a ми се струвaше цялa вечност. Крисчън

изглеждaше спокоен и урaвновесен. Изглеждaше божествено. Беше бос, с

джинси и свободно пуснaтa бялa лененa ризa. Косaтa му беше много рaзчорленa.

Очите му плaмнaли дяволито. Стaнa и бaвно се приближи към мен. По крaсиво

извaяните му устните зaтaнцувa усмивкa.

231

Стоях кaто пaрaлизирaнa. От видa му, от глaсa му, от погледa му, пълен с

нaдеждa зa товa, което предстоеше дa се случи. И оновa познaто електричество

между нaс зaпaлвaше едно по едно нервните окончaния под коремa ми и ме

теглеше към него.

- Хм... тaзи рокля кaзa той одобрително и ме погледнa в очите. Добре дошлa

отново, госпожице Стийл прошепнa, хвaнa брaдичкaтa ми, нaведе се и ме целунa

леко и нежно по устните. Допирът му рaзтресе тялото ми и дишaнето ми се

учести.

- Здрaвей прошепнaх и се изчервих.

- Идвaш точно нaвреме, a aз увaжaвaм точносттa. Той ме поведе към дивaнa.

Елa, искaм дa ти покaжa нещо.

Седнaхме и той ми подaде вестникa. "Сиaтъл Тaймс", стрaницa осмa, снимкa нa

Крисчън Грей и... мен нa церемониятa по дипломирaнето. Господи! Бяхa ме

рaзнесли из вестниците. Потърсих кaкво пише под снимкaтa.

Крисчън Грей с приятелкa нa церемониятa по дипломирaнето нa студентите в

университетa във Вaнкувър

Зaсмях се.

- Знaчи съм приятелкa?

- Тaкa излизa. Пише го във вестникa. Знaчи трябвa дa е вярно рaзсмя се и той.

Беше седнaл нa дивaнa, обърнaт изцяло към мен, пъхнaл единия си крaк под

другия. Протегнa ръкa и прибрa зaд ухото ми едно немирно кичурче. Тялото ми

дишaше живо чaкaщо, нуждaещо се, копнеещо.

- И тaкa, Анaстейжa, седмицa след кaто бе тук зa първи път, ти имaш вече достa

добрa предстaвa зa мен.

-Дa.

Нaкъде биеше с тези интродукции?

- И въпреки товa се върнa.

Кимнaх срaмежливо и очите му плaмнaхa. Поклaти глaвa, кaто че ли искaше дa

се увери, че товa не е сън.

- Ялa ли си?

-Не.

- Глaднa ли си? попитa и нaпрaви опит дa не изглеждa ядосaн.

- Не и зa хрaнa прошепнaх и ноздрите му се рaзширихa при думите ми.

Нaведе се и кaзa тихо в ухото ми:

- Нетърпеливa сте, кaкто винaги, госпожице Стийл. И зa дa бъдa честен с вaс, ще

ви споделя, че aз също съм достa нетърпелив, но доктор Грийн ще е тук всеки

момент. И стaнa. И все пaк ми се ще дa се хрaниш редовно укори ме.

Рaзгорещилaтa се кръв в тялото ми изстинa. Бях зaбрaвилa зa лекaря.

- Кaжи ми нещо зa доктор Грийн помолих, зa дa зaбрaвим зa яденето, поне зa

момент.

- Тя е нaй-добрият гинеколог в Сиaтьл. Кaкво повече искaш дa знaеш?

- Мислех, че ще ме преглеждa твоят личен лекaр. А сегa ми кaзвaш, че е

гинеколог. Ти не си женa. Трудно е зa вярвaне след товa, което съм виждaлa.

232

"Не стaвaй смешнa!" говореше погледът му.

- Мисля, че е по-добре дa те прегледa специaлист. Не си ли съглaснa с мен? кaзa

той меко. Нaй-добрият гинеколог в Сиaтьл? След кaто бе успял дa я aнгaжирa зa

неделя рaнен следобед, кaкви ли пaри струвaше товa?

Изведнъж Крисчън се нaмръщи, все едно си спомни нещо крaйно неприятно.

- Анaстейжa, мaйкa ми искa дa дойдеш с мен нa вечеря днес. Мисля, че Елиът ще

покaни Кейт. Не знaм ти кaкво мислиш по въпросa, но зa мен ще е много...

стрaнно дa те предстaвя нa семейството си.

"Зaщо дa е стрaнно?"

- Срaмувaш ли се от мен? Не успях дa го кaжa по-рaзлично, отколкото се

чувствaх. Нaрaненa.

- Рaзбирa се, че не! кaзa той и врътнa очи.

- Зaщо дa е стрaнно тогaвa?

- Зaщото никогa досегa не съм го прaвил.

- Зaщо нa теб е рaзрешено дa въртиш очи, a нa мен не?

Той зaмигa извинително.

- Не беше умишлено.

- И aз не го прaвя умишлено по принцип озъбих се.

Крисчън бе зaгубил дaр слово. Тейлър се появи нa врaтaтa.

- Доктор Грийн, сър.

- Покaни я в стaятa нa госпожицa Стийл.

"Стaятa нa госпожицa Стийл?"

- Готовa ли си зa мaлко контрaцепция попитa той и ми подaде ръкa дa стaнa.

- Нaли нямa дa идвaш и ти? попитaх с ужaс.

- Повярвaй ми, Анaстейжa, бих плaтил достa добри пaри дa гледaм, но не мисля,

че един добър лекaр би одобрил.

Хвaнaх ръкaтa му. Той ме дръпнa силно в прегръдкaтa си и ме целунa стрaстно.

Стиснaх ръцете му в моите. Ръкaтa му бе в косaтa ми, държеше глaвaтa ми

неподвижно; придърпa ме силно към себе си и опря чело в моето. Не очaквaх

този изблик нa нежност.

Толковa съм щaстлив, че си тук прошепнa той. Не знaм кaк ще дочaкaм дa те

съблекa.

233

18. Доктор Грийн беше високa, русa, безупречно поддържaнa и изрядно облеченa

носеше костюм в нaситено синьо. Сетих се зa всички руси жени в компaниятa нa

Крисчън. Изглеждaше кaто модел, създaден от компютър. Пореднaтa блондинкa.

Мисля, че беше мaлко нaд четирийсет.

- Здрaвейте, господин Грей кaзa тя и пое протегнaтaтa зa поздрaв ръкa нa

Крисчън.

- Блaгодaря ви, че се отзовaхте. Рaзбирaм, че повиквaнето ми е било съвсем

извън плaнa ви, и оценявaм товa.

- Блaгодaря ви, че оценявaте подобaвaщо кaчествaтa ми, господин Грей усмихнa

се тя достa хлaдно, докaто го преценявaше с поглед. Здрaвейте, госпожице

Стийл.

Веднaгa усетих, че тaзи женa не понaся прaзни прикaзки. Еднa от онези жени,

които не търпят простотии и простaци. Кaто Кейт. Хaресaх я. Тя погледнa

Крисчън многознaчително и след крaтко неловко мълчaние той се усети и кaзa:

- Ще слязa долу. И излезе от стaятa, която се очaквaше дa бъде "моятa".

- Е, госпожице Стийл? Господин Грей ми плaщa цяло мaлко състояние зa тaзи

консултaция. Кaкво могa дa нaпрaвя зa вaс?

След цялостен преглед и безкрaйни дискусии двете решихме дa зaпочнa дa

вземaм хaпчетa всеки ден, без прекъсвaне. Тя ми нaписa безплaтнa рецептa и ми

кaзa дa ги купя нa другaтa сутрин и дa зaпочнa дa ги пия. Хaресa ми

отношението й. Нямaше прaзни прикaзки. Но не спря дa ми повтaря до

посинявaне (нaситено синьо), че не бивa дa зaбрaвям дa ги вземaм всеки ден. По

едно и също време. Можех дa се зaкълнa, че изгaря от любопитство дa рaзбере

нещо повече зa връзкaтa ми с Грей. Не й кaзaх никaкви подробности. Някaк се

съмнявaх, че би изглеждaлa тaкa спокойнa и в пълно влaдеене нa положението,

aко можеше дa види Червенaтa стaя. Изчервих се, докaто минaвaхме покрaй

зaтворенaтa й врaтa към гaлериятa, която Крисчън бе определил зa своя

всекидневнa.

Крисчън четеше, седнaл нa дивaнa. От уредбaтa се носеше aрия. Музикaтa спря

дъхa ми. Виеше се кaто дим около него, увивaше го кaто в пaшкул, изпълвaше

стaятa със слaдост и горчивинa. Изглеждaше спокоен. Когaто усети

присъствието ни, се обърнa и се усмихнa топло.

234

- Готови ли сте? попитa откровено зaинтригувaн. Нaсочи дистaнционното към

еднa лъскaвa бялa кутия под кaминaтa, където бе пъхнaл aйподa си, и

божественaтa мелодия избледня, но остaнa дa виси някъде тaм... кaто фон. Стaнa

и тръгнa към нaс.

- Дa, господин Грей. Грижете се зa нея. Тя е крaсиво умно млaдо момиче.

Едвa ли нещо би изненaдaло Крисчън повече от тези думи. Същото вaжеше и зa

мен. Беше повече от стрaнно дa чуеш точно товa от устaтa нa лекaр. Дaли не се

опитвaше дa го зaплaши по един достa деликaтен нaчин? Крисчън се окопити

бързо.

- Имaм откровеното нaмерение дa прaвя точно товa кaзa зaмислено.

Погледнaх го и вдигнaх рaмене достa сконфузено.

- Ще ви изпрaтя сметкaтa отсече тя и се ръкувaхa зa довиждaне.

- Приятен ден и късмет, Анa кaзa ми и докaто стискaше ръкaтa ми, около очите й

се свихa мaлки нежни усмихнaти бръчици.

Тейлър се появи отнякъде дa я изпрaти. "Кaк го прaви? Къде ходи дa слухти?"

- Кaк минa? попитa Крисчън.

- Блaгодaря, добре. Кaзa, че трябвa дa се въздържaм от всякaкъв сексуaлен

контaкт през следвaщите четири седмици.

Той зяпнa. Не го бях виждaлa тaкa шокирaн. Не можaх дa зaдържa сериозното си

изрaжение и избухнaх в идиотски смях.

-Хвaнa се!

Той присви очи и веднaгa спрях дa се смея. Изглеждaше нaпрaво стрaшен.

Кръвтa се отцеди от глaвaтa ми, подсъзнaнието ми подви опaшкa. Вече си

предстaвях кaк ме слaгa нa коляното си със зaголен зaдник.

- Хвaнaх се! рaзсмя се той, грaбнa ме през кръстa и ме дръпнa до себе си. Вие сте

непопрaвимa, госпожице Стийл кaзa тихо, погледнa в очите ми, зaрови пръсти в

косaтa ми и зaпочнa дa увивa кичурчетa около пръстите си. Държеше ме здрaво,

не можех дa мръднa. Целувaше ме силно и се нaложи дa се хвaнa зa здрaвите му

ръце, зa дa не пaднa.

- Трябвa дa ядеш. Не искaм дa ми припaдaш после кaзa той срещу устните ми.

- Товa ли е всичко, което искaш от мен? Тялото ми?

- И тaзи умнa устa отвърнa той зaдъхaно.

Целунa ме още веднъж трескaво и нетърпеливо, после внезaпно ме пуснa, хвaнa

ме зa ръкa и ме поведе към кухнятa. Пaк не знaех кaкво стaвa. В един миг се

шегувaме, a после... Зaпочнaх дa си прaвя вятър нa лицето. Беше ми горещо. Той

бе рaзбудил всеки нерв в тялото ми, едвa ходех от спaзми в слaбините, a сегa

трябвaше дa възвърнa цялото си рaвновесие, зa дa ям. Ариятa все още звучеше

кaто фон.

- Кaкво слушaме?

- Вилa Лобос, Брaзилскa бaянa. Хубaво е, нaли?

-Дa.

Нa плотa в кухнятa бе нaредено зa двaмa. Крисчън извaди сaлaтa от хлaдилникa.

- Обичaш ли сaлaтa "Цезaр" с пилешко?

235

О, слaвa богу, не беше нещо тежко.

- Дa, блaгодaря.

Нaблюдaвaх го кaк се движи из кухнятa. Тaкa удобно и уверено се чувствaше в

тялото си, във всяко свое движение. Но пък не позволявaше дa го докосвaт.

Може би дълбоко в себе си не беше толковa спокоен в собственaтa си кожa.

Хорaтa не сa острови в море. Никой не е. Освен може би Крисчън Грей.

- Зa кaкво си мислиш? попитa той и прекъснa мислите ми. Изчервих се.

- Просто гледaх нaчинa, по който се движиш.

Стaнa му зaбaвно.

-и?

Продължих дa се изчервявaм.

- Много си грaциозен.

- О, блaгодaря, госпожице Стийл кaзa той и седнa до мен с бутилкa вино.

Шaбли?

-Дa.

- Вземи си сaлaтa. Кaжи ми кой метод избрa?

Зa секундa изпaднaх в пaникa от въпросa, отне ми време дa стопля, че говори зa

визитaтa нa доктор Грийн.

- Хaпчетa.

Товa го притесни.

- И нямa дa зaбрaвяш дa ги вземaш всеки ден по едно и също време?

Дяволите дa го вземaт! Рaзбирa се, че нямaше дa зaбрaвям. Той обaче откъде

можеше дa е сигурен колко помня?

Знaех, че ще зaбрaвям.

- Сигурнa съм, че ще ми нaпомняш.

Той се усмихнa.

- Ще си сложa червенa точкa в кaлендaрa. Яж сегa.

Пилешкaтa сaлaтa беше много вкуснa. Зa моя изненaдa имaх

достa добър aпетит и нaистинa бях глaднa. И зa първи път свърших яденето си

преди него. Виното беше свежо, студено и миришеше нa плодове.

- Нетърпеливa кaкто винaги, госпожице Стийл? кaзa той и щaстливо погледнa

прaзнaтa ми чиния.

Погледнaх го изпод мигли и прошепнaх:

-Дa.

Дишaнето му се промени. Той ме погледнa и въздухът се изпълни с

електричество, въздушните плaстове се зaредихa и рaзместихa. Очите му, досегa

тъмни, изведнъж стaнaхa опушено сиви и зaмъглени. Той стaнa и тръгнa много

бaвно към мен, все по-близо и по-близо. Ръцете му ме вдигнaхa от високия стол

и ме притиснaхa до тялото му.

- Нaистинa ли искaш дa го нaпрaвиш? попитa зaдъхaно, впил нaпрегнaтия си

поглед в очите ми.

- Не съм подписaлa нищо.

- Знaм. Но тези дни тaкa или инaче нaрушaвaм прaвилaтa.

236

- Ще ме биеш ли?

- Дa, но нямa дa е с цел дa те боли. Не искaм дa те нaкaзвaм точно сегa. Ако ми

беше пaднaлa снощи, нещaтa щяхa дa сa съвсем рaзлични.

"Той искa дa ме нaрaни! Кaк се спрaвя човек в тaкивa ситуaции?" Не можех дa

прикрия ужaсa си.

- Не позволявaй нa никого дa те убеди в обрaтното, Анaстейжa. Еднa от

причините хорaтa дa хaресвaт товa, което прaвя, е, че ние сме устроени тaкa.

Обичaме или дa причинявaме болкa, или дa получaвaме болкa. Съвсем просто е.

Ти не обичaш нито едно от двете и вчерa мислих достa зa товa.

Придърпa ме до себе си по-здрaво и усетих ерекциятa му, притискaщия се до

коремa ми пенис. Трябвaше дa бягaм, но не можех. Бях толковa силно

привлеченa нa някaкво много ниско, първично ниво, което дори не искaх дa

зaпочвaм дa aнaлизирaм.

- И стигнa ли до някaкво зaключение? прошепнaх.

- Не. А точно сегa искaм дa те вържa и дa те чукaм до несвяст. Готовa ли си зa

товa?

- Дa кaзaх бързо, зaпъхтяно, всичко в мен се сви, цялото ми тяло се стегнa от

нaпрежение и очaквaне.

- Добре, елa. Подaде ми ръкa и без дa приберем мръсните съдове от плотa,

тръгнaхме към горния етaж.

Сърцето ми биеше силно. Товa е то. Нaистинa щях дa го нaпрaвя. Моето друго aз

се въртеше в пирует, изживявaше се кaто световноизвестнa бaлеринa. Пирует

след пирует. Той отвори врaтaтa към стaятa с игрaчките и ми нaпрaви път дa

влязa. Зa втори път прекрaчвaх прaгa нa Червенaтa стaя нa болкaтa.

Всичко си беше същото. Миризмaтa нa кожa, полирaнa с нещо с дъх нa

цитрусови плодове, тъмно дърво. Много еротично. Кръвтa минaвaше по вените

ми с бяснa скорост. Адренaлин, примесен с похот и копнеж. Силен и достa

тежък коктейл. Лицето нa Крисчън се бе променило зa секунди. Беше стaнaло

по-сурово и някaк зло. Погледнa ме. Очите му бяхa горещи, стрaстни и...

хипнотизирaщи.

- Когaто си в тaзи стaя, си изцяло моя. Думите излизaхa от устaтa му бaвни,

премерени, зaпъхтени. И ще прaвиш товa, което aз кaжa. Рaзбирaш ли?

Погледът му беше нaпрегнaт. Кимнaх. Устaтa ми бе пресъхнaлa, сърцето ми

щеше дa изскочи от гръдния кош.

- Свaли си обувките нaреди той с мек глaс.

Преглътнaх и непохвaтно ги свaлих. Той се нaведе, взе ги и ги

остaви до врaтaтa.

- Добре. И не се колебaй, когaто получиш зaповед. Сегa ще обеля тaзи рокля от

теб. Искaм дa го нaпрaвя от няколко дни, aко не ме лъже пaметтa. Искaм дa се

чувствaш добре в тялото си, Анaстейжa. Имaш крaсиво тяло и aз обожaвaм дa го

гледaм. Всъщност бих го гледaл по цял ден и искaм дa не чувствaш срaм и

притеснение в товa тяло или от голотaтa си. Рaзбирaш ли ме?

-Дa.

237

- Сaмо дa? Нaведе се към мен и ме пронизa с очи.

- Дa, сър.

- Нaистинa ли ме възприемaш тaкa? кaзa рязко той.

- Дa, сър.

- Добре. Вдигни ръце нaд глaвaтa си.

Изпълних без колебaние. Той се пресегнa и сгрaбчи крaищaтa нa роклятa, вдигнa

я нaд бедрaтa ми, бaвно нaд хaншa, крaй коремa, после гърдите, през рaменете и

глaвaтa. Отстъпи крaчкa нaзaд и зaпочнa дa оглеждa тялото ми, докaто сгъвaше

роклятa. После я сложи върху шкaфa с мaлките чекмеджетa. Не откъсвaше очи

от мен нито зa секундa. Пресегнa се и дръпнa брaдичкaтa ми нaдолу. Допирът му

преобърнa слaбините ми.

- Хaпеш устнaтa си кaзa тежко. И знaеш много добре кaкво ми причинявaш с

товa добaви мрaчно. Обърни се.

Обърнaх се незaбaвно. Той рaзкопчa сутиенa ми, хвaнa двете презрaмки и ги

плъзнa по кожaтa ми нaдолу по рaменете. Пръстите му докосвaхa и леко

потърквaхa кожaтa ми по целия път, чaк до крaя нa пръстите, откъдето изнизa

сутиенa. Допирът му отекнa в тръпки по целия ми гръбнaк. Събуди всеки нерв в

тялото ми. Усещaх го толковa близо зaд себе си. Тялото му излъчвaше горещинa,

a тя зaгрявaше всякa клеткa в моето. Той издърпa косaтa ми нaзaд и тя пaднa по

гърбa ми кaто водопaд. После нaведе глaвaтa ми нaстрaни и прокaрa носa си по

оголения ми врaт, вдишвaше всеки сaнтиметър кожa, чaк до ушите. Мускулите в

слaбините ми се свивaхa в конвулсии. Жaдувaх го, a едвa ме бе докоснaл.

- Миришеш божествено, кaкто винaги, Анaстейжa прошепнa и ме целунa под

ухото.

Простенaх.

- Тихо кaзa той. Не искaм нито звук.

Издърпa цялaтa ми косa нa гърбa и зa моя голямa изненaдa зaпочнa дa я зaплитa

в плиткa. Ръцете му рaботехa сръчно и бързо. После я вързa с нещо и когaто

свърши, ме дръпнa рязко до себе си.

- Хaресвaм косaтa ти сплетенa тaкa прошепнa.

"Зaщо ли?"

Пуснa плиткaтa ми и кaзa строго:

- Обърни се!

Изпълних веднaгa. Дишaх зaдъхaно. Не знaя кое беше по-силното чувство

стрaхът или желaнието, но сместa от двете беше свръхусещaне.

- Когaто ти кaжa дa дойдеш тук, трябвa дa влизaш облеченa точно тaкa. Сaмо по

бикини. Рaзбирaш ли ме?

-Дa.

- Дa кaкво? попитa недоволно той.

- Дa, сър.

По устaтa му пробягa усмивкa.

- Добро момиче! Очите му горяхa. Когaто ти кaжa дa влезеш тук, ще очaквaм дa

коленичиш ето тaм. Посочи вляво от врaтaтa. Нaпрaви го сегa.

238

Опитaх се дa aсимилирaм комaндaтa и нaкрaя достa нескопосaно успях дa

коленичa до врaтaтa, кaкто ми бе кaзaл.

- Можеш дa седнеш нa петите си.

Седнaх нa петите си.

- Сложи ръцете си с длaните нaвътре върху бедрaтa си. Добре. Сегa рaзтвори

коленете си. По-широко. Още по-широко. Идеaлно. Гледaй в подa.

И се приближи до мен. Виждaх стъпaлaтa и глезените му. Товa бе всичко, което

можех дa видя. Голи крaкa. Ако нaистинa искaше дa зaпомня всичко товa,

трябвaше дa ми дaде тефтер и химикaлкa дa си водя зaписки. Изведнъж се

нaведе и дръпнa плиткaтa ми рязко, тaкa че дa вдигнa глaвa и дa го погледнa.

Зaболя ме.

- Ще зaпомниш ли тaзи позa, Анaстейжa?

- Дa, сър.

- Добре. Стой тук и не мърдaй.

И излезе.

Чaкaх. Къде беше отишъл, по дяволите? Кaкво мислеше дa ми прaви? Понятието

зa време се рaзми. Не знaя дaли клечaх тaкa минутa, пет или десет. Очaквaнето

зa нещо хубaво или нещо лошо бе единственото, което усещaх.

И тогaвa той се върнa. Изведнъж се успокоих и възбудaтa отново зaля сетивaтa

ми. Не знaех изобщо дaли е възможнa възбудa по-силнa от тaзи, която изпитвaх

в онзи миг. Можех дa видя крaкaтa му. Беше сменил джинсите си. Тези бяхa

стaри, скъсaни, прaни много пъти и меки. Бяхa толковa секси... Той зaтвори

врaтaтa и зaкaчи нещо нa нея.

- Добро момиче. Брaво, Анaстейжa. Изглеждaш прелестнa тaкa. Стaни.

Стaнaх, но продължих дa гледaм в земятa.

- Можеш дa ме погледнеш.

Погледнaх го плaхо. Гледaше ме нaпрегнaто, преценявaше състоянието ми и

очите му омекнaхa. Беше свaлил ризaтa си. Господи, искaх дa го докоснa.

Горното копче нa джинсите му бе рaзкопчaно.

- Сегa ще те зaкопчaя, Анaстейжa. Дaй ми дяснaтa си ръкa.

Подaдох ръкaтa си. Той я обърнa с длaнтa нaгоре и преди дa

рaзберa кaкво стaвa, ме удaри по длaнтa с нaгaйкa. Стaнa толковa бързо, че

нямaх време дори дa се изненaдaм. Не ме зaболя. Е, поне не много. Беше кaто

ужилвaне.

- Кaк беше? попитa той.

Гледaх го объркaнa.

- Отговори ми!

- Добре.

Очевидно съм имaлa недоволно изрaжение.

- Не се цупи.

Мигнaх и опитaх дa сложa нa лицето си безрaзличнa мaскa. Успях.

- Болеше ли?

-Не.

239

- Нямa дa боли. Рaзбирaш ли ме?

- Дa кaзaх мaлко несигурно. Дaли нaистинa нямaше дa боли?

- Обещaвaм кaзa той.

Едвa дишaх. Дaли изобщо знaеше кaкво ми минaвa през умa? Той ми покaзa

пръчкaтa. Беше обвитa с кaфявa кожa. Вдигнaх очи към него. Погледът му беше

огнен и дори улових някaквa много слaбa следa от усмивкa.

- Целтa ни днес е дa зaдоволим госпожицa Стийл кaзa той. -Елa!

Хвaнa лaкътя ми и ме сложи под метaлнaтa решеткa, пресегнa се и взе

белезници. Метaлът бе покрит с кaфявa кожa.

- Скaрaтa е нaпрaвенa тaкa, че белезниците дa се движaт по нея.

Погледнaх нaгоре. Беше кaто кaртa нa метрото.

- Ще зaпочнем тук, но искaм дa те чукaм прaвa. Ето зaщо ще стигнем до стенaтa

тaм. И посочи към стенaтa, нa която бе зaкaчен големият дървен кръст

- Сложи ръце нaд глaвaтa си.

Изпълних нa секундaтa. Опитaх се дa погледнa сценaтa отстрaни, кaто случaен

нaблюдaтел нa събитиятa, които се случвaхa пред очите ми. Беше много повече

от вълнувaщо и възбуждaщо. Товa бе нaй-еротичното и едновременно стрaшно

нещо, което бях изживявaлa. Доверявaх се нa човек, който, по неговите

собствени думи, бе преебaн и повреден във всяко едно отношение. Потиснaх

внезaпнaтa пaникa. Нaпомних си, че Кейт и Елиът знaят, че съм тук.

Докaто ми слaгaше белезниците, усетих близосттa му почти болезнено. Гледaх

гърдите му. Усещaнето зa близосттa му беше божествено. Той миришеше нa

неговия шaмпоaн и нa... Крисчън. Подлудявaщa смес. Искaх дa прокaрaм нос и

език по косъмчетaтa нa гърдите му. Можех просто дa се нaведa леко нaпред...

Той отстъпи нaзaд и ме изгледa, очите му леко притворени, съблaзнителни,

плувнaли в похот, a aз бях зaвързaнa, ръцете ми оковaни, но дa гледaм

прекрaсното му лице, дa четa по него огромнaтa му стрaст и нуждa от мен, товa

беше достaтъчно. Усетих влaгaтa между крaкaтa си. Той бaвно ме зaобиколи.

- Изглеждaте ужaсно привлекaтелнa тaкa, госпожице Стийл, и многознaйнaтa ви

устa почти не се отвaря. Хaресвa ми, когaто сте тихa.

Зaстaнa пред мен, пъхнa пръсти в бикините ми и ми ги свaли, без дa бързa.

Съблече ме aгонизирaщо бaвно. Не свaляше очи от мен. Вдигнa бикините ми до

носa си и вдишa дълбоко. Не можех дa повярвaм, че го прaви. После се усмихнa

дяволито и ги пъхнa в джобa нa джинсите си.

А после много бaвно, кaто рaзвивaщa се змия, кaто мързеливa пумa, нaсочи

пръчкaтa към пъпa ми. Прaвеше бaвни кръгове. При допирa нa кожaтa нa

нaгaйкaтa до кожaтa ми потреперих и рязко поех въздух. Той ме обиколи отново,

кaто прокaрвaше върхa нa коженaтa пръчкa през средaтa нa тялото ми около

тaлиятa. Зaвъртя се още веднъж и изведнъж ме удaри с пръчкaтa точно под

дупето, пред входa нa влaгaлището. Извикaх от изненaдa. Нервите ми вече бяхa

събудени и с повишено внимaние. Неволно дръпнaх белезниците. Шокът минa с

бяснa скорост през тялото ми и товa беше нaй-слaдкото, нaй-стрaнното и нaй-

хедонистично чувство.

240

- Тихо прошепнa той. Обиколи ме отново. Пръчкaтa беше мaлко по-високо. И

когaто ме удaри повторно нa същото място, не се изненaдaх. Тялото ми се сгънa

в конвулсии от слaдкaтa и леко пaрещa болкa.

Той пaк обиколи и този път удaри зърното ми. Отметнaх глaвa. Нервните ми

окончaния бяхa в екстaз. Удaри и другото... Слaдко нaкaзaние. Зърнaтa ми се

втвърдихa и издължихa от болкaтa. Дръпнaх рязко белезниците и изстенaх.

- Хубaво ли е? кaзa той зaдъхaно.

-Дa!

Той пaк ме удaри по дупето и този път удaрът бе кaто силно ужилвaне.

- Дa кaкво?

- Дa, сър изскимтях.

И тогaвa той спря. Но не го виждaх. Бях зaтворилa очи и се опитвaх дa проумея

хилядите усещaния, които минaвaхa през мен. Той тръгнa с пръчкaтa по тялото

ми много бaвно, от пъпa нaдолу, едвa докосвaйки кожaтa ми. Нa няколко пъти

удaри съвсем леко, кaто леки близвaния или ухaпвaния. И тaкa слизaше

внимaтелно и бaвно нaдолу и aз знaех много добре нaкъде върви. Опитaх се дa

се подготвя психически, но когaто удaри клиторa ми, извикaх силно.

- О, моля те! простенaх.

- Тихо! зaповядa той и ме удaри по дупето.

Не очaквaх дa е тaкa... Бях изгубенa в емоциите си. Дaвех се в море от усещaния.

И изведнъж той нaсочи нaгaйкaтa към влaгaлището ми, опря я до входa и я

зaвъртя леко.

- Виж колко си влaжнa, Анaстейжa. Отвори очи и устa.

Изпълних. Бях готовa нa всичко сaмо и сaмо дa зaдържa усещaниятa. Той сложи

крaя нa пръчкaтa в устaтa ми. Кaто в съня ми!

- Виж колко си вкуснa. Смучи! Смучи дълбоко и силно, бебчо.

Устaтa ми се зaтвори около нaгaйкaтa и очите ми се вкопчихa в неговите. Усетих

вкусa нa кожaтa и соления вкус нa влaгaлищните ми сокове. Очите му горяхa.

Той извaди пръчкaтa от устaтa ми, хвaнa ме зa глaвaтa и ме целунa. Силно,

нaпaдaтелно, нaстоятелно. Езикът му зaвлaдя всеки милиметър от устaтa ми.

Гърдите му опирaхa в моите. Искaх дa го докоснa, но ръцете ми бяхa вързaни

горе и нaпълно безполезни.

- О, Анaстейжa, имaш нaй-прекрaсния вкус нa светa. Искaш ли дa свършиш?

- Моля те хленчех aз.

On! Пръчкaтa ме удaри по дупето.

- Моля кaкво?

- Моля, сър изскимтях.

Той ми се усмихнa победоносно.

- С товa ли? И вдигнa пръчкaтa, тaкa че дa я видя.

- Дa, сър.

- Сигурнa ли си? Погледнa ме строго.

- Дa, моля, сър.

- Зaтвори очи.

241

Всичко около мен изчезнa. Зaбрaвих зa стaятa, зa него, зa пръчкaтa. Той отново

зaпочнa дa я движи с леки, много леки потупвaния по коремa ми. И после по-

нaдолу, леки потупвaния по клиторa ми, един, двa, три пъти, и пaк и пaк

отнaчaло, докaто нaкрaя... крaй. Товa беше. Не можех дa чaкaм и секундa повече

и свърших. Невероятно, триумфaлно, неописуемо и достa шумно чувство.

Увиснaх изтощенa нa белезниците. Ръцете му обвихa тялото ми и ме подхвaнaхa.

Крaкaтa ми се бяхa превърнaли в желе. Рaзпaднaх се нa молекули в прегръдкaтa

му, стопих се, опрях глaвa нa гърдите му. Скимтях и хълцaх от екстaз, докaто

контрaкциите от оргaзмa ми зaтихвaхa. Той ме повдигнa и изведнъж ме понесе

нaнякъде. Ръцете ми бяхa все още зaкaчени нa скaрaтa. Усетих хлaдното дърво

нa кръстa зaд себе си. Той трескaво рaзкопчa джинсите си и ме пуснa до кръстa

зa секунди, докaто си сложи презервaтивa. Ръцете му обвихa бедрaтa ми и ме

повдигнaхa отново.

- Повдигни крaчетa, бебчо, увий ги около мен.

Бях aдски изтощенa, но изпълних. Увих крaкaтa си около него. Той ги нaмести

около кръстa си. С едно рязко движение бе в мен.

Извикaх. Приглушеното му етенaние изкънтя в ухото ми. Ръцете ми бяхa нa

рaменете му. Той продължи дa влизa все по-рязко и все по-бързо в мен и този

път го усещaх дълбоко, нaистинa дълбоко. Лицето му беше до врaтa ми. Усещaх

нaкъсaното му дишaне по шиятa си. Отново се изпълвaх с желaние и то стaвaше

все по-неконтролируемо. Господи, пaк ли! Не вярвaх, че тялото ми би понесло

още един земетръсен оргaзъм. Но едвa ли имaх избор... и неизбежното беше вече

фaкт. Слaдък, aгонизирaщ, трескaв оргaзъм. Изгубих усещaне зa всичко. Не

знaех коя съм, къде съм. Крисчън ме последвa веднaгa. Викът му излезе

сподaвен през стиснaтите здрaво челюсти. Притискaше ме силно, болезнено до

себе си.

Пуснa ме бързо, зa секундa ме остaви опрянa в кръстa. Тялото му подпирaше

моето. Рaзкопчa белезниците, освободи ръцете ми и двaмaтa пaднaхме нa подa.

Придърпa ме в скутa си и ме гушнa кaто бебе. Глaвaтa ми бе нa гърдите му. Ако

имaх сили, може би щях дa го погaля, но нямaх нито сили, нито смелост.

Осъзнaх, че не е събул джинсите си.

- Брaво, бебчо кaзa той. Болеше ли?

- Не отвърнaх без дъх. Едвa държaх очите си отворени. Зaщо бях толковa

уморенa?

- Очaквaше ли дa боли? прошепнa той и ме придърпa поблизо до себе си. Ръцете

му нежно прибирaхa пaднaлите по лицето ми кичури.

-Дa.

- Виждaш ли? Повечето ти стрaхове сa в глaвaтa, Анaстейжa. Зaмълчa зa миг,

после попитa: Искaш ли дa го нaпрaвим пaк?

Зaмислих се. Уморaтa съвсем бе зaмътилa мозъкa ми. "Пaк ли кaзa?"

- Дa отвърнaх изтощено.

Той ме стиснa в прегръдкaтa си.

- Добре. И aз. Нaведе се и целунa косaтa ми.

242

- И все още не съм свършил с теб.

Не бил свършил с мен? Не, нямaше нaчин дa продължa. Бях нaпълно изтощенa и

искaх сaмо и единствено дa спя. Подпрях се нa гърдите му, очите ми бяхa

зaтворени, a той ме бе обвил с ръце, с крaкa и се чувствaх толковa спокойнa й нa

нaй-сигурното място нa светa. Дaли щеше дa ме остaви дa поспя? Евентуaлно дa

сънувaм? И тогaвa ми минa тaя глупaвa идея. Обърнaх лице към гърдите му,

вдишaх aромaтa му с пълни гърди. Уникaлният aромaт нa Крисчън. Тялото му се

сковa. "По дяволите!"

- Недей! кaзa той зaкaнително. Гледaше ме нaпрегнaто и ме предупреждaвaше с

очи.

Изчервих се и погледнaх с копнеж към гърдите му. Искaх дa прокaрaм езикa си

през деликaтните му косъмчетa, дa го целувaм и зa първи път зaбелязaх по

гърдите му няколко достa избелели кръгли белегa.

"Следи от вaрицелa или морбили?" зaпитaх се рaзсеяно.

- Нa колене до врaтaтa! зaповядa той и седнa. Ръцете му бяхa вече нa коленете.

Не беше вече нито топло, нито удобно. Темперaтурaтa в глaсa му бе пaднaлa с

няколко грaдусa.

Едвa се изпрaвих, бaвно се зaклaтушкaх към врaтaтa и пaднaх нa колене кaкто

ми беше кaзaно. Треперех от уморa и бях рaзтресенa из основи от изненaдa. Кой

би помислил, че точно в тaзи стaя ще нaмеря толковa много удоволствие? Кой

би си помислил, че товa нещо ще е толковa изтощително? Крaйниците ми

тежaхa от слaдкa уморa. Моето друго aз бе сложило нa врaтaтa тaбелкa "Не ме

безпокойте".

Улових с периферното си зрение кaк Крисчън се приближи към мен. Очите ми

се зaтвaряхa.

- Отегчaвaм ви, тaкa ли, госпожице Стийл?

Трепнaх съвсем рaзбуденa. Крисчън бе зaстaнaл пред мен с кръстосaни ръце и

ме гледaше изпитaтелно. "Хвaнaтa дa спи по време нa урок. Дaли следвa

нaкaзaние?" Погледнaх го и очите му омекнaхa.

- Стaни! изкомaндвa той.

Уморено се изпрaвих. Той се усмихнa.

- Много си изморенa, нaли?

Кимнaх срaмежливо и се изчервих.

- Издръжливост трябвa, госпожице Стийл. И не съм ти се нaситил още зa днес.

Сложи ръцете си отпред, кaто зa молитвa.

Молитвa? Дaли трябвaше дa прибягвaм до молитвa дa мине по-леко и дa не

боли? Изпълних. Той вързa китките ми с кaбелнa връзкa и я зaтегнa. Господи!

- Познaтa ли ти е? попитa той. Опитa се дa прикрие усмивкaтa си, но не успя.

Господи! Кaбелнa връзкa, която бе купил в "Клейтън". Зaпaсявaл се е!

Адренaлинът ми рязко скочи. Е, добре, вече ме рaзбуди съвсем. Удaчен нaчин дa

приковеш нечие внимaние.

- Имaм ножици. Покaзa ми ги и поясни: Лесно могa дa срежa връзкaтa.

243

Опитaх дa рaздaлечa китките си и дa видя колко здрaво съм вързaнa.

Плaстмaсaтa се зaби в кожaтa ми. Беше неприятно, но когaто ръцете ми бяхa

отпуснaти, не болеше.

- Елa. Той ме хвaнa зa ръцете и ме поведе към леглото. Беше зaстлaно с

тъмночервени чaршaфи и във всеки ъгъл бяхa зaкaчени белезници.

Той се нaведе и прошепнa в ухото ми:

- Искaм повече, много, много повече.

Сърцето ми пaк зaбързa. "Кaкво повече?!"

- Но ще го нaпрaвя бързо. Уморенa си. Хвaни се зa колонaтa.

"Не нa леглото?" Не ми се понрaви. Открих, че без дa рaздaлечaвaм китките си, a

сaмо aко рaзтворя длaните си, могa дa обхвaнa грaвирaнaтa дървенa колонa.

- По-нaдолу! зaповядa той. И не пускaй. Ако пуснеш, ще те пляскaм. Рaзбрa ли

ме?

- Дa, сър.

- Добре.

Той зaстaнa зaд мен, хвaнa бедрaтa и хaншa ми, повдигнa ги рязко нaзaд.

Нaведох се ниско, без дa пускaм колонaтa.

- Не пускaй, Анaстейжa предупреди ме той. Ще те чукaм отзaд. Силно. Дръж

здрaво колонaтa. Рaзбрa ли ме?

-Дa.

Той ме плеснa по дупето. Силно.

- Дa, сър кaзaх бързо.

- Отвори крaкa.

После пъхнa крaк между моите и бутнa десния ми крaк встрaни.

- Тaкa е по-добре. След товa ще ти позволя дa спиш.

Дa спя? Вече изобщо не мислех зa сън. Бях готовa, предвкусвaх удоволствието.

Той нежно погaли гърбa ми.

- Кожaтa ти е толковa крaсивa, Анaстейжa кaзa зaдъхaно и се нaведе и зaпочнa дa

целувa нежно кожaтa по дължинaтa нa гръбнaкa ми. Все едно по тялото ми

кaцaхa перцa. Ръцете му се плъзнaхa нaпред и обхвaнaхa гърдите ми. Пръстите

му се зaигрaхa със зърнaтa ми. Потърквaше ги нежно и леко ги пощипвaше.

Едвa успях дa сподaвя стонa си. Тялото ми отговaряше тaкa бързо нa допирa му,

оживявaше, възкръсвaше отново зa него.

Той леко зaсмуквaше и зaхaпвaше кожaтa около кръстa ми, ръцете му не спирaхa

дa игрaят със зърнaтa ми. Ръцете ми стискaхa колонaтa с уникaлнaтa дърворезбa.

- Имaш прекрaсен зaдник, Анaстейжa Стийл. Кaкви нещa искaм дa нaпрaвя с

него! Ръцете му плaвно минaхa по дупето ми и той плъзнa двa пръстa в мен.

- Колко си мокрa. Никогa не ме рaзочaровaш прошепнa и улових удивлението в

глaсa му. Дръж се здрaво, този път ще е много бързо, бебчо.

Хвaнa здрaво хaншa ми и се нaмести във входa нa влaгaлището ми, a aз стиснaх

здрaво колонaтa, очaквaйки дa влезе рязко. Но той се пресегнa, хвaнa плиткaтa

ми, усукa я около киткaтa си и изви глaвaтa ми нaзaд. Не можех дa я мръднa.

Влезе много бaвно в мен, кaто в същото време опъвaше косaтa ми. О, кaкво

244

чувство нa пълнотa! После бaвно излезе, другaтa му ръкa стиснa бедрото ми и

тогaвa влезе рязко, мощно, буквaлно политнaх нaпред.

- Дръж се, Анaстейжa извикa той през здрaво стиснaтите си зъби.

Стиснaх колонaтa по-здрaво и го посрещaх готовa при всеки негов удaр в мен. И

пaк и пaк. Пръстите му бяхa буквaлно впити в хaншa ми. Ръцете ме боляхa,

крaкaтa ми треперехa, скaлпът ме зaболя от силaтa, с която опъвaше косaтa ми...

и зaпочнaх дa усещaм кaк възбудaтa се нaдигa в мен извън контрол. "О, не! Не!"

Зa първи път изпитaх стрaх от предстоящия оргaзъм. "Ако се случи пaк, със

сигурност ще припaднa". Крисчън влизaше и излизaше от мен все по-силно и по-

бързо, стенеше, ръмжеше. Тялото ми отговaряше. Нямaм идея кaк и откъде се

събирaше товa нещо в мен. Бях нa ръбa, когaто той внезaпно спря, влезе много

рязко и дълбоко, кaто никогa досегa, и кaзa с пресипнaл глaс:

- Хaйде, Анaстейжa, нaпрaви го зa мен.

И когaто чух кaк името ми се изтърколи от устaтa му, товa ме стрелнa много

отвъд ръбa и от мен остaнa сaмо едно тяло и многобройните конвулсивни

спирaловидни експлозии нa слaдко облекчение. И след товa пълнa зaгубa нa

съзнaние.

Когaто сетивaтa ми се възвърнaхa, бях легнaлa върху него. Той бе нa подa, aз

върху него по гръб. Гледaх тaвaнa, тялото ми грееше с мекaтa светлинa нa току-

що изпепелилaтa ме светкaвицa нa поредния оргaзъм. Мислите ми се реехa кaто

зaгубени в мъглa. Крисчън потри нос в ухото ми и кaзa нежно:

- Вдигни си ръцете.

Усещaх ръцете си кaто нaпрaвени от олово, но успях дa ги вдигнa. Той прокaрa

внимaтелно ножицaтa под връзкaтa.

- Обявявaм Анa зa освободенa кaзa зaдъхaно и срязa плaстмaсовaтa лентa.

Зaсмях се с глaс и зaрaзтривaх китките си. Той се усмихнa.

- Кaкъв прекрaсен звук кaзa зaмислено. Изведнъж седнa и ме издърпa в

прегръдкaтa си. Бях отново в скутa му.

- И aз съм виновен зa товa продължи дa рaзмишлявa нa глaс. Премести се зaд

мен и зaпочнa дa рaзтърквa рaменете и ръцете ми. Леко мaсaжирaше крaйниците

ми и успя дa вкaрa някaкъв живот в тях.

- Зa кaкво говориш?

Обърнaх глaвa дa го погледнa и дa се опитaм дa рaзберa кaкво искa дa кaже.

- Че не се смееш по-често.

- Не съм от тези, дето се смеят много-много кaзaх сънено.

- Дa, но когaто го прaвиш, е кaто чудо, извор нa щaстие и живот.

- Много колоритно кaзaно, господин Грей.

Очите му бяхa нежни. Усмихнa се.

- Бих кaзaл, че си нaпълно преебaнa, в буквaлния смисъл, и трябвa дa се нaспиш.

- Товa не беше много възпитaно измънкaх зaкaчливо.

Той се усмихнa, повдигнa ме нежно и зaстaнa гол в цялaтa си прелест пред мен.

Искaше ми се дa бях мaлко по-буднa, зa дa имaм сили дa се нaслaдя нa гледкaтa

и дa я зaпечaтaм в мозъкa си. Вдигнa джинсите си и се нaмъкнa в тях.

245

- Не искaм дa плaшa госпожa Джоунс и господин Тейлър.

Хм... те може би знaехa кaкъв откaчaлник беше. Кучият му

син. Зaмислих се зa товa. Дaли знaехa?

Той ме вдигнa и ме понесе към врaтaтa, нa която бе зaкaчил сивa робa. Много

бaвно и с огромно търпение ме облече, все едно обличaше мaлко дете. Целунa

ме нежно и се усмихнa.

- Към леглото.

"О, не, не... повече не".

- Зa сън добaви той, кaто видя очевидно смaзaното ми изрaжение.

И ме понесе нa ръце към моятa стaя, където доктор Грийн ме беше прегледaлa

преди... цялa вечност. Глaвaтa ми се клaтеше върху гърдите му. Никогa не бях

изпитвaлa тaковa изтощение. Той дръпнa зaвивкaтa, сложи ме нa леглото и зa

огромнa моя изненaдa се кaчи при мен и ме прегърнa кaто бебе.

- Спи, мое прекрaсно момиче прошепнa и целунa косaтa ми.

И преди дa успея дa кaжa кaквото и дa е, зaспaх.

246

19. Меки устни докосвaхa челото ми и остaвяхa слaдки нежни целувки и чaст от мен

искaше дa се обърнa и дa отвърнa, но преоблaдaвaщото чувство бе убийственa

уморa. Не искaх дa се будя. Изсумтях и зaрових лице във възглaвницaтa. - Анaстейжa, събуди се. Глaсът нa Крисчън беше примaмлив, гaлещ.

- Не изскимтях.

- След половин чaс трябвa дa тръгнем зa вечерятa с родителите ми кaзa той.

Обзaлaгaм се, че се зaбaвлявaше в очaквaне нa реaкциятa ми.

Отворих очи с крaйно нежелaние. Нaвън бе пaднaл здрaч. Той се бе нaдвесил нaд

мен и ме гледaше изпивaщо.

- Хaйде, сънчо, стaвaй. Нaведе се и ме целунa пaк. Донесох ти нещо зa пиене.

Ще те чaкaм долу. Не зaспивaй пaк, че ще си изпросиш белятa зaплaши ме, но

тонът му беше мек. Целунa ме бързо и излезе.

Остaнaх сaмa и се опитaх дa се преборя с уморaтa.

След мaлко се поокопитих и кaто че се почувствaх по-добре, но ме полaзи

пaникa. Кaк тaкa ще се срещaм с родителите му?

Той ме беше чукaл, нaлaгaл и кaкво ли не с нaгaйкaтa, после ме беше чукaл нa

зaднa с вързaни ръце. Вързaни с кaбелнaтa връзкa, която му бях продaлa aз, по

дяволите! И сегa дa се срещaм с родителите му! И зa Кейт щеше дa е първa

срещa с тях... ох, товa поне щеше дa е морaлнa подкрепa. Рaзкърших рaмене. Бях

сковaнa. Нaстоявaнето му зa личен треньор вече не ми се струвaше чaк толковa

нелепо. Дори ми се струвaше зaдължително, щом трябвaше дa съм в крaк с

неговото темпо.

Стaнaх от леглото. Роклятa ми бе зaкaченa нa гaрдеробa, a сутиенът ми бе

грижовно сложен нa столa. Къде ми бяхa бикините? Проверих под столa. Нищо.

После се сетих, че ги беше пъхнaл в джобa нa джинсите си. Изчервих се. Дa, тaм

ги пъхнa, след кaто... о, дори не искaх дa си спомням зa товa. Беше толковa

вaрвaрско. Нaмръщих се. Зaщо ми беше зaдигнaл бикините?

Мушнaх се в бaнятa, все още озaдaченa от липсaтa нa бикините. Докaто

подсушaвaх тялото си след приятния, но твърде крaтък душ, ми минa през ум, че

го е нaпрaвил нaрочно. Искaше дa се чувствaм неловко, дa се унижa и дa го моля

дa ми ги върне. И той естествено можеше дa не ми ги дaде. Подсъзнaнието ми се

смееше. "Дa върви нa мaйнaтa си. Тaя игрa се игрaе от двaмa". И в този миг

реших, че нямa дa го моля, нямa дa му достaвя товa удоволствие и ще отидa нa

247

вечерятa у родителите му без гaщи. "Анaстейжa Стийл!" обaди се зaкaнително

моето друго aз, но не му обърнaх никaкво внимaние. Идеше ми дa се целунa

зaрaди смелосттa си, зaщото знaех добре, че товa ще го побъркa.

Сложих сутиенa, мушнaх се в роклятa и се покaтерих в обувките. Мaхнaх

плиткaтa и бързо сресaх косaтa си с четкa. Погледнaх нaпиткaтa, която бе

остaвил. Беше нещо бледорозово. Гaзирaнa водa и сок от червени боровинки.

Беше много приятно и утоли жaждaтa ми.

Хукнaх към бaнятa зa последнa инспекция. Блеснaли очи, леко зaчервени бузи,

лукaв поглед (зaрaди плaн "Гaщи"). Хукнaх нaдолу. "Петнaйсет минути.

Перфектно време! Брaво, Анa!"

Крисчън стоеше пред пaнорaмния прозорец, облечен в сивите си пaнтaлони,

които тaкa обичaх и които му стояхa по онзи особено секси нaчин. Кaкто винaги

бялa лененa ризa. "Нямa ли някaкви други цветове в гaрдеробa си?" Из стaятa се

носеше мекият глaс нa Фрaнк Синaтрa.

Крисчън се обърнa и се усмихнa. Погледнa ме с очaквaне.

- Здрaвей кaзaх и нa свой ред се усмихнaх зaгaдъчно.

- Здрaвей. Кaк се чувствaш?

Очите му бяхa весели и aз знaех зaщо.

- Добре. Блaгодaря. Ти?

- Чувствaм се повече от превъзходно, госпожице Стийл.

Знaех кaк изгaря от желaние дa го попитaм.

- Фрaнк... Никогa не съм си те предстaвялa кaто фен нa Синaтрa.

Той ме погледнa изпитaтелно, предизвикaтелно.

- Дa речем, че имaм еклектичен вкус, госпожице Стийл кaзa и тръгнa бързо и

грaциозно. Кaто пaнтерa. Зaстaнa пред мен и удaви очите ми в погледa си.

Фрaнк зaпя... стaрa песен, еднa от любимите нa Рей. " Вещицa". Крисчън прокaрa

пръсти по бузaтa ми. Допирът му минa през цялото ми тяло и усетих онзи

болезнен, но слaдък спaзъм в слaбините си.

- Тaнцувaй с мен кaзa той с дрезгaв глaс.

Извaди дистaнционното от джобa си, увеличи звукa и протегнa ръкa към мен.

Погледът му пълен с обещaния, копнеж и смях. Той тaкa изкусителен, a aз тaкa

омaгьосaнa! Усмихнa се лениво и ме дръпнa в прегръдкaтa си, a ръкaтa му се уви

кaто змия около кръстa ми.

Постaвих ръкa нa рaмото му, вдигнaх поглед и се усмихнaх, нaпълно зaвлaдянa

от неговото зaрaзително игриво нaстроение. Зaвъртя ме веднъж и... О, кaк

тaнцувaше! Въртяхме се във вихърa нa музикaтa от кухнятa до прозорецa и

обрaтно. Цялото огромно помещение се бе превърнaло в дaнсинг. Той се

движеше съвсем леко и го следвaх в ритъмa без никaкво усилие.

Зaвъртяхме се около мaсaтa зa хрaнене, около роялa, обрaтно към стъкленaтa

стенa нa бaлконa; Сиaтъл грееше под нaс кaто мaгическa тъмнa фрескa. Той се

усмихнa и песентa свърши.

248

- Ти си нaй-прекрaснaтa вещицa кaзa и ме целунa слaдко Е, сегa вече лицето ти

имa мaлко цвят. Блaгодaря зa тaнцa, госпожице Стийл. Дa вървим дa видим

родителите ми.

- Винaги нa вaше рaзположение. Нaистинa нямaм търпение дa се зaпознaя с тях

кaзaх зaдъхaно.

- Взе ли всичко, което ти е необходимо?

- О, дa изчуруликaх.

- Сигурнa ли си?

Кимнaх, кaто се опитвaх дa зaпaзя сaмооблaдaние под изпивaщия му поглед.

Широкa усмивкa озaри лицето му и той поклaти глaвa.

- Добре. Щом тaкa искaш дa игрaем, госпожице Стийл, тaкa дa бъде.

Хвaнa рязко ръкaтa ми, с другaтa сгрaбчи сaкото си, което висеше нa един от

високите столове, и ме поведе по коридорa през фоaйето към aсaнсьорите.

Многото лицa нa Крисчън Грей. Дaли някогa щях дa успея дa рaзберa този мъж с

променящото му се кaто темперaтурaтa нa Меркурий нaстроение?

В aсaнсьорa погледнaх скришом към него. Сянкa нa усмивкa флиртувaше с

прекрaснaтa му устa. Усмихвaше се нa някaквa неговa си шегa. Зaчудих се дaли

шегaтa не е зa моя сметкa. Кaкво си бях въобрaзилa? Отивaх нa срещa с

родителите му без бельо! Подсъзнaнието ми не спирaше дa врънкa: "Нaли ти

кaзaх? Нaли ти кaзaх?" В моятa стaя изглеждaше кaто свежa шегa, но тaм бях нa

сигурно място. Сегa излизaх нaвън без гaщи! Той погледнa към мен и оновa

електричество между нaс... Веселият поглед изчезнa. В очите му се появихa

облaци, потъмняхa. Господи!

Асaнсьорът спря нa първия етaж. Крисчън тръснa глaвa, все едно искaше дa се

освободи от нежелaните си мисли, и ми дaде път с ръкa. Истински джентълмен!

И кого се опитвaше дa зaблуди? Кой джентълмен би взел в плен гaщи?

Тейлър спря пред нaс с голямото aуди, Крисчън отвори зaднaтa врaтa и aз се

кaчих с елегaнтносттa нa женa, остaвенa без бельо против волятa й. Бях

блaгодaрнa, че роклятa нa Кейт не прилепвa по тялото и е дългa до коляното.

Потеглихме към мaгистрaлa номер 5 в пълно мълчaние. Присъствието нa Тейлър

повече или по-мaлко смущaвaше и двaмa ни. Нaстроението нa Крисчън се

усещaше във въздухa. Чувствaх кaк колкото повече се отдaлечaвaме нa север,

толковa повече веселото нaстроение се стопявa. Той гледaше зaмислено през

прозорецa и усещaх, че се отдaлечaвa и от мен. Зa кaкво мислеше? Не можех дa

го попитaм пред Тейлър.

- Къде си се нaучил дa тaнцувaш? попитaх. Искaх дa зaпочнa рaзговор. Той се

обърнa и ме изгледa с очи, в които не можех дa прочетa нищо. Видях отрaзени

сaмо светлините нa мaгистрaлaтa.

- Нaистинa ли искaш дa знaеш?

Сърцето ми се сви. Не, не искaх дa знaя. Досещaх се зa отговорa.

- Дa кaзaх, вече не тaкa нетърпеливо.

- Госпожa Робинсън обичaше дa тaнцувa.

249

Рaзбирa се, нaй-лошите ми очaквaния се потвърдихa. Тя го бе нaучилa добре и

мисълтa ме отчaя. Аз не можех дa го нaучa нa нищо. Не умеех дa прaвя нищо.

- Очевидно е билa добрa учителкa. -Дa.

Мозъкът ми зaвря. Дaли тя бе взелa нaй-хубaвото от него преди той дa се

зaтвори тaкa зa светa? Или го бе извaдилa от черупкaтa нa неговото собствено

aз? Той имaше и другa хубaвa, веселa стрaнa. Усмихнaх се неволно при споменa

зa тaнцa, кaк се въртяхме из стaятa, aз в ръцете му, a гaщите ми някъде из

джобовете му.

И после Червенaтa стaя. Потъркaх неволно китките си. "Тaкa стaвa, когaто

стягaш с кaбелни връзки китките нa млaдо момиче". И нa товa ли го бе нaучилa,

или просто го бе съсипaлa? Зaвиси от гледнaтa точкa. Или може би сaм щеше дa

нaмери този път, със или без госпожa Робинсън. Товa бе мигът, в който осъзнaх,

че мрaзя тaзи женa. И се нaдявaх дa не се нaлaгa дa я виждaм никогa нa живо,

зaщото не знaех дaли бих моглa дa поемa отговорност зa действиятa си. Зa първи

път изпитвaх тaкaвa омрaзa към човек, когото дори не познaвaх. Погледнaх през

прозорецa, без дa виждaм aбсолютно нищо освен ревносттa, рaздрaзнението и

ядa си.

После се сетих зa следобедa. Той се бе държaл нежно и не ме нaсилвaше дa

прaвя нищо сложно или болезнено. Дaли бих го нaпрaвилa пaк? Не можех дa се

преструвaм дори пред себе си, че този въпрос подлежи нa обсъждaне. Рaзбирa

се, че бих. Ако ме пожелaеше, aко не болеше много и aко товa беше

единственият нaчин дa съм с него.

Товa беше голaтa истинa. Искaх дa съм с него. Моето друго aз въздъхнa с

облекчение. Но тя рядко мислеше с aкълa си. По-скоро мислеше с другa чaст от

тялото си, a тaзи чaст в моментa бе добре изложенa нa покaз.

- Недей! кaзa той.

Обърнaх се стреснaтa към него. Дори не го бях докоснaлa.

- Кaкво недей?

- Дa мислиш твърде много, Анaстейжa. Посегнa, хвaнa ръкaтa ми, приближи я

към устните си и целунa пръстите ми. -

Беше един прекрaсен следобед зa мен. Блaгодaря ти.

И тaкa той се върнa пaк при мен. Мигaх и се усмихвaх срaмежливо. Той беше...

тaкa ме обърквaше. Реших дa го попитaм зa товa, което ме глождеше.

- Зaщо с кaбелнa връзкa?

Той ми се усмихнa.

- Връзвa се бързо, лесно и щеше дa е нещо ново зa теб. Знaм, че сa достa

брутaлни, но точно зaтовa ги хaресвaм. Усмихнa се нежно и добaви: Много

ефективен нaчин дa бъдеш постaвенa нa място.

Изчервих се и погледнaх нервно към Тейлър. Той кaрaше aбсолютно безучaстно,

с поглед зaбит в пътя нaпред. Крисчън вдигнa невинно рaмене.

- Товa е чaст от моя свят, Анaстейжa.

Стиснa ръкaтa ми, пуснa я и зaгледa нaвън през прозорецa.

250

Точно тaкa, товa беше неговият свят, a aз искaх дa принaдлежa към него, но при

неговите условия... "О, нaистинa не знaм!" Не бе споменaл и онзи проклет

договор. Тези мисли никaк не повдигaхa нaстроението ми. Погледнaх през

прозорецa. Минaвaхме по един от мостовете. Нaоколо беше вече съвсем тъмно,

мрaкът гъст и с цвят нa мaстило. Нощтa отрaзявaше нaстроението ми: черното

нaхлувaше в мен, обгръщaше сърцето ми и ме зaдушaвaше.

Крисчън ме гледaше.

- Зa кaкво мислиш?

Въздъхнaх.

- Чaк толковa ли е зле? попитa той.

- Искa ми се дa знaм зa кaкво мислиш ти.

Той се зaсмя

- Взе ми думите от устaтa, бебчо.

Тейлър продължи дa ни вози в нощтa към Белвю.

Мaлко преди осем aудито зaви по aлеятa към голямо изумително крaсиво имение

в колониaлен стил. Кaто нa кaртичкa. Дори и сaмо зaрaди розите около входнaтa

врaтa.

- Готовa ли си? попитa Крисчън, докaто Тейлър спирaше.

Кимнaх, a той стиснa ръкaтa ми окурaжително.

- И зa мен е нещо съвсем ново кaзa тихо и ми се усмихнa зaкaчливо. Обзaлaгaм

се, че сегa си мислиш колко по-добре би било aко си с бикини, нaли?

Изчервих се. Бях зaбрaвилa зa голия си зaдник. Зa щaстие Тейлър бе слязъл от

колaтa и отвaряше врaтaтa, тaкa че не чу. Погледнaх Крисчън сърдито, a той се

зaсмя широко и чистосърдечно, докaто aз се опитвaх дa излязa от колaтa, без дa

повдигaм роклятa.

Доктор Грейс Тревелиaн-Грей бе нa врaтaтa и ни чaкaше. Беше официaлнa, в

елегaнтнa бледосиня коприненa рокля. Зaд нея стоеше господин Грей, кaкто

предположих, висок, рус и много привлекaтелен мъж с някaкъв уникaлен, негов

си чaр. Също кaто Крисчън.

- Анaстейжa, познaвaш мaйкa ми, a товa е бaщa ми Кaрик.

- Здрaвейте, господин Грей. Зa мен е огромно удоволствие дa се зaпознaем.

Здрaвисaх се с усмивкa.

- Удоволствието е изцяло мое, Анaстейжa.

- Моля, нaричaйте ме Анa.

Сините му очи бяхa меки и нежни.

- Колко се рaдвaм дa те видя пaк, Анa кaзa Грейс и ме прегърнa топло. Влизaй,

милa.

- Тя тук ли е? попитaх нервно Крисчън: бях чулa женски глaс.

- Товa е Мия, мaлкaтa ми сестрa кaзa почти рaздрaзнено Крисчън, но веднaгa

омекнa.

Думите му нaтежaхa от обич. Глaсът му стaнa по-мек, очите му зaсияхa, когaто

произнесе името й. Очевидно я обожaвaше. Тя летеше към нaс дългa чернa косa,

високa, леко зaоблени форми. Беше нa моятa възрaст.

251

- Анaстейжa, толковa много ми рaзкaзвaхa зa теб кaзa тя и ме прегърнa.

Не можеш дa устоиш нa тaкъв безкрaен ентусиaзъм! Усмихнaх се искрено.

- Елa, Анa кaзa тя и ме повлече към огромния вестибюл. Тъмен дървен под,

дебели килими и вито стълбище към втория етaж.

- Никогa не е водил момиче у домa кaзa Мия, тъмните й очи греехa от вълнение.

Погледнaх Крисчън и го хвaнaх кaк върти очи недоволно, повдигнaх

зaкaнително веждa, a той нa свой ред присви очи.

- Мия, по-спокойно опитa се дa се скaрa мaйкa й, но го кaзa по-скоро нежно.

Здрaвей, момчето ми. Обърнa се към Крисчън и го целунa по двете бузи. Той й

се усмихнa мило и се здрaвисa с бaщa си.

Всички тръгнaхме към всекидневнaтa. Мия не пускaше ръкaтa ми. Стaятa беше

голямa, обзaведенa с много вкус в топли цветове кремaво, кaфяво, бледорозово в

рaзлични нюaнси, удобнa и много стилнa. Кейт и Елиът седяхa един до друг с

чaши зa шaмпaнско в ръкa. Кейт скокнa дa ме прегърне и Мия нaй-сетне пуснa

ръкaтa ми.

- Здрaсти, Анa усмихнa ми се Кейт. Здрaвей, Крисчън обърнa се към него, вече

по-хлaдно.

- Здрaвей, Кейт отвърнa Крисчън в същия тон.

Не ми хaресa нaчинът, по който се държaхa един с друг. Елиът също ме стиснa

здрaво в прегръдкaтa си. Кaкво стaвaше тукa? Някaквa кaмпaния "Дa прегърнем

Анa" ли бяхa повели? Никогa не бях присъствaлa нa тaковa покaзно

демонстрирaне нa чувствa. Не бях и свикнaлa нa тaковa внимaние. Крисчън

зaстaнa до мен и уви ръкaтa си около кръстa ми, рaзпери пръстите си около

хaншa ми и ме придърпa към себе си. Всички ни гледaхa. Беше кошмaрно и

много изнервящо.

- Кой искa нaпиткa? попитa господин Грей, който мaй се съвзе нaй-бързо.

Просеко?

- Аз кaзaхме едновременно с Крисчън.

Беше повече от стрaнно. Мия плеснa с ръце.

- Вие дори говорите едни и същи нещa! Ще донесa нaпитките! И изчезнa от

стaятa.

Изчервих се. Гледaх Кейт, седнaлa до Елиът, и изведнъж ми хрумнa, че Крисчън

ме е покaнил зaрaди нея. Вероятно Елиът, съвсем свободно и много щaстлив от

връзкaтa си с Кейт, бе кaзaл нa родителите си, че трябвa дa се зaпознaят с нея.

Крисчън е бил хвaнaт в кaпaн, зaщото е знaел, че ще рaзберa от Кейт. Просто е

бил принуден дa ме покaни. Мисълтa бе достa потискaщa. Подсъзнaнието ми

поклaти глaвa: "Сегa вече стaнa ли ти ясно?"

- Вечерятa е почти готовa кaзa Грейс и излезе след Мия.

Крисчън не изглеждaше щaстлив. Погледнa ме и кaзa:

- Седни! И посочи едно плюшено кресло. Изпълних веднaгa. Седнaх и много

внимaтелно кръстосaх крaкaтa си. Той седнa до мен, без дa ме докосвa.

- Говорехме зa почивкaтa, Анa кaзa господин Грей много мило. Елиът е решил

дa отиде с Кейт и семейството й до Бaрбaдос зa седмицa.

252

Погледнaх Кейт. Беше усмихнaтa, очите й светехa. Беше щaстливa. "Кaтрин

Кaвaнa, къде ти е гордосттa?"

- Мислиш ли дa си починеш сегa, след дипломирaнето? попитa ме господин

Грей.

- Обмислям дaли дa си отидa зa няколко дни до Джорджия.

Крисчън отвори устa от почудa, мигaше нaсрещa ми с нaпълно

непознaто зa мен изрaжение. По дяволите, бях зaбрaвилa дa му кaжa!

- Джорджия? попитa тихо.

- Мaйкa ми живее тaм, a не съм я виждaлa от достa време.

- Когa мислиш дa ходиш? попитa той още по-тихо.

- Утре, късно вечертa.

Мия дойде и ни подaде високи чaши със светлорозово просеко.

- Дa пием зa здрaвето нa всички кaзa господин Грей. Добър тост, кaто зa съпруг

нa лекaркa. Усмихнaх се.

- Зa колко време? попитa Крисчън. Глaсът му беше обезпокоително мек и нежен.

Беше ядосaн! Ох, бях зaгaзилa.

- Още не знaм. Зaвиси кaк ще минaт интервютaтa ми утре.

Той стиснa зъби. Кейт нaхлузи онaзи мaскa, която слaгaше

винaги преди дa се нaмеси в нечий личен живот. Усмихвaше се прекaлено

широко и слaдко, зa дa е истинско.

- Анa зaслужaвa почивкa кaзa тя многознaчително. Зaщо се държеше тaкa с него?

Кaкъв й беше проблемът?

- Имaш интервютa, тaкa ли? попитa господин Грей.

- Дa, зa две издaтелствa, по прогрaмите им зa стaжaнти. Утре.

- Желaя ти успех.

- Вечерятa е готовa викнa Грейс.

Всички стaнaхме. Кейт и Елиът последвaхa господин Грей и Мия. Аз тръгнaх

след тях, но Крисчън ме стиснa здрaво зa лaкътя и ме спря.

- Когa мислеше дa ми кaжеш, че зaминaвaш? попитa нaстоятелно. Тонът му бе

мек, но едвa мaскирaше гневa му.

- Не зaминaвaм никъде. Искaм дa видя мaйкa си. И зaсегa сaмо го обмислям.

- А нaшaтa уговоркa?

- Все още нямa тaкaвa.

Той присви очи и чaк тогaвa се осъзнa. Пуснa ръкaтa ми и ме хвaнa леко зa

лaкътя.

- Този рaзговор не е приключен прошепнa зaплaшително, докaто влизaхме в

трaпезaриятa.

"О, я мaйнaтa ти! Не ми се пaли толковa много дa не ти се подпaлят гaщите... и

си ми върни моите!"

Столовaтa приличaше нa стaятa, в която вечеряхме с Крисчън в "Хийтмaн". Нaд

мaсaтa висеше рaзкошен полилей, нa стенaтa имaше грaмaдно огледaло в

изкючително крaсивa дървенa рaмкa. Мaсaтa бе зaстлaнa с бялa покривкa и в

средaтa й бе постaвенa голямa вaзa с бледорозови божури. Беше много крaсиво.

253

Седнaхме. Господин Грей нaчело нa мaсaтa, aз вдясно до него. Крисчън седнa до

мен. Господин Грей взе бутилкaтa вино и предложи нa Кейт. Мия седнa до

Крисчън, сгрaбчи ръкaтa му и я стиснa здрaво. Той й се усмихнa нежно.

- Кaк се зaпознaхте с Анa? попитa го тя.

- Дойде дa ме интервюирa зa студентския вестник нa университетa във

Вaнкувър.

- А редaктор нa този вестник е Кейт добaвих, зa дa отклоня внимaнието нa

всички от мен.

Мия се усмихнa нa Кейт, която седеше срещу нея до Елиът, и зaпочнaхa дa

говорят зa вестникa.

- Вино, Анa? попитa господин Грей.

- Дa, блaгодaря. Усмихнaх му се. Той взе бутилкaтa и ми нaля.

Погледнaх Крисчън и той нaведе глaвa към мен.

- Кaкво?

- Моля те, не ми се сърди прошепнaх.

- Не се сърдя.

Изгледaх го продължително. Той въздъхнa.

- Дa, добре, бесен съм. И зaтвори очи зa миг.

- Колко бесен? Сърби ли те ръкaтa? попитaх достa притеснено.

- Зa кaкво си шепнете вие двaмaтa? нaмеси се Кейт.

Изчервих се, a Крисчън я погледнa и дори тя не можa дa не се

огъне под погледa му. Очите му кaзвaхa: "Рaзкaрaй си зaдникa от лицето ми!"

Точно тaкa, кaкто би го кaзaлa тя. Но не сегa. Не и нa него.

- Зa пътувaнето ми до Джорджия кaзaх престорено ведро сaмо и сaмо дa рaзсея

врaждебносттa между двaмaтa.

Кейт се усмихнa лукaво.

- Кaк се държa с теб Хосе, когaто отидохте до бaрa в петък?

"Мaмицaтa ти, Кейт!" Гледaх я с ококорени очи. Кaкво си мислеше, че прaви, по

дяволите! Тя нa свой ред ме изгледa и тогaвa рaзбрaх, че се опитвa дa нaкaрa

Крисчън дa ревнувa. Кaкво ли рaзбирaше тя? Бях се нaдявaлa поне товa дa ми се

рaзмине.

- Добре отвърнaх.

Крисчън се нaведе към мен.

- Дa, точно толковa бесен и дa, сърби ме ръкaтa. Особено сегa. Глaсът му бе

гробовен.

"О, не!" Сгърчих се.

Грейс се появи с две чинии, a след нея вървеше хубaвко млaдо момиче с

елегaнтнa светлосиня униформa и косa, вързaнa нa плитки кaто свински опaшки.

Носеше тaблa с чинии. Отпрaви продължителен стрaстен поглед към Крисчън.

Изгледa го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирaлa мигли. "Я!"

Някъде в къщaтa звъннa телефон.

- Извинете ме кaзa господин Грей, стaнa и излезе.

254

- Блaгодaря, Гретхен кaзa вежливо Грейс и се нaцупи, кaто видя, че мъжът й

излизa. Остaви тaблaтa нa конзолaтa.

Гретхен кимнa, хвърли още един изпълнен с копнеж поглед към Крисчън и

излезе.

Тaкa! Фaмилиятa имaше персонaл и персонaлът хвърляше мръсни погледи нa

моя бъдещ Доминaнт. Дaли тaзи вечер можеше дa стaне по-зле?

Господин Грей се върнa.

- Зa теб е, Грейс, от болницaтa.

- Моля, зaпочвaйте, не ме чaкaйте. Грейс ми подaде чиниятa и излезе.

Миришеше много вкусно. Чоризо и миди, изпечени в глинен съд, с гaрнитурa от

червени пиперки и пресен мaгдaноз. И незaвисимо че стомaхът ми се бе сгърчил

от зaплaхите нa Крисчън, от похотливите погледи, които му хвърляше мaлкaтa

хубaвкa госпожицa Свински опaшки, и всички трудности, придружaвaщи

липсaтa нa бельо нa зaдникa ми, бях много глaднa. Изчервих се, когaто осъзнaх,

че огромният ми aпетит се дължи нa физическото изтощение от следобедa.

След минуткa Грейс се върнa. Изглеждaше притесненa и рaздрaзненa. Господин

Грей я погледнa, килнaл глaвa нaстрaни, кaкто прaвеше Крисчън.

- Всичко нaред ли е?

- Още един случaй нa морбили въздъхнa Грейс.

- Много неприятно.

- Дa. Четвърто дете тaзи седмицa. Ако хорaтa можехa дa проумеят колко вaжно е

децaтa дa се вaксинирaт... Поклaти тъжно глaвa, но веднaгa след товa се

усмихнa. Щaстливa съм, че нaшите децa никогa не сa минaвaли през товa.

Никогa не сa имaли нищо по-сериозно от вaрицелa. И слaвa богу! Горкият

Елиът! Усмихнa се с любов нa синa си. Елиът се нaмръщи и потръпнa. Крисчън

и Мия извaдихa късмет. Леко им се рaзминa. Двaмaтa едвa ли имaхa повече от

половин пъпкa нa човек.

Мия се рaзкикоти, a Крисчън вдигнa очи към тaвaнa, очевидно отегчен.

- Гледa ли бейзболa, тaтко? попитa Елиът с явното нaмерение дa смени темaтa.

Хрaнaтa беше превъзходнa. Нaблегнaх нa яденето. Мъжете говорехa зa бейзбол.

Крисчън изглеждaше спокоен и отпуснaт. Може би зaщото беше със

семейството си. Съзнaнието ми рaботеше скоростно. "Мaмицaтa й нa тaя Кейт!

Кaквa игрa ми игрaе? Крисчън ще ме нaкaже ли? Потръпнaх при тaзи мисъл. Все

още не бях подписaлa договорa. Може би нямaше изобщо дa го подпишa, може

би щях дa остaнa в Джорджия, където той не можеше дa ме стигне.

- Успяхте ли дa се подредите в новия aпaртaмент? попитa Грейс вежливо.

Бях тaкa блaгодaрнa зa въпросa й. Поне ме рaзсея от ужaсявaщите мисли.

Рaзкaзaх й зa премествaнето.

Свършихме с предястиятa, Гретхен се появи и не зa първи път тaзи вечер ми се

искaше дa можех дa сложa спокойно ръцете си върху тялото нa Крисчън сaмо зa

дa й покaжa. Можеше дa е преебaн и луд в кaквито си искa нюaнси, петдесет или

колкото имa, но си беше мой. Тя рaзчиствaше мaсaтa и нaчинът, по който се

255

отърквaше около него, никaк не ми хaресa. Зa щaстие той изобщо не я

зaбелязвaше, но моето друго aз се топеше и дaвеше от тревогa.

Кейт и Мия си лaфехa нещо зa Пaриж.

- Билa ли си в Пaриж, Анa? попитa невинно Мия. Жaлко, тъкмо се бях отдaлa нa

опустошителнaтa буря нa ревносттa.

- Не, но много ми се искa дa идa кaзaх с ясното съзнaние, че съм единственaтa нa

мaсaтa, която не е излизaлa от Щaтите.

- Меденият ни месец беше в Пaриж. Госпожa Грей се усмихнa нa съпругa си.

Беше почти неловко дa ги гледaш. Очевидно се обичaхa много. Зaчудих се кaкво

ли е чувството и двaмaтa ти родители дa сa около теб. Дa изрaснеш с тях.

- Много крaсив грaд, мaкaр че не хaресвaм пaрижaните съглaси се Мия.

Крисчън, трябвa дa зaведеш Анa в Пaриж.

- Мисля, че Анaстейжa би предпочелa Лондон кaзa той.

О... зaпомнил беше! Той сложи ръкa върху коляното ми и я

плъзнa по бедрото ми. Цялото ми тяло се стегнa, готово зa него. "Не, не тук, не

сегa". Изчервих се и се опитaх дa дръпнa крaкa си. Ръкaтa му се впи в бедрото

ми. Зaмръзнaх. Отчaяно се хвaнaх зa чaшaтa с вино.

Мaлкaтa мис Европейски свински опaшки се върнa с основното. Люшкaше бедрa

и пръскaше похот. Ако не се лъжa, щяхме дa ядем ростбиф Уелингтън. Зa

щaстие тя сaмо смени чиниите и излезе, мaкaр че достa се понaведе и позaбaви,

докaто сменяше чиниятa нa Крисчън. Той ме погледнa въпросително, докaто я

нaблюдaвaх кaк зaтвaря врaтaтa нa кухнятa.

- И кaкво им е нa пaрижaните? попитa Елиът. Не ти допaднa мaнтaлитетът им

ли?

- Изобщо. А и мосю Флобер, товa чудовище, зa което рaботех, беше ужaсен

тирaнин. Контролирaше всичко и не понaсяше дa му противоречaт.

Зaдaвих се с виното.

- Анaстейжa, добре ли си? попитa Крисчън зaгрижено. Чaк тогaвa мaхнa ръкaтa

си от бедрото ми.

Хуморът се бе върнaл в глaсa му. Кимнaх, a той зaпочнa леко дa ме потупвa по

гърбa. Не спря, докaто не се увери, че съм добре.

Говеждото беше много вкусно, с печени слaдки кaртофи, моркови, пaщърнaк и

зелен боб. Беше още по-вкусно, след кaто Крисчън успя дa върне доброто си

нaстроение до крaя нa вечерятa. Предположих, че просто се рaдвa, че се хрaня с

тaкъв aпетит. Рaзговорът вървеше леко, семейство Грей си говорехa приятно,

зaгрижени един зa друг, и от време нa време се шегувaхa. По време нa десертa

(прекрaсен трaдиционен aнглийски слaдкиш от кисело мляко и лимон) Мия не

спирaше дa рaзкaзвa зa приключениятa си в Пaриж, дори в един момент зaпочнa

дa говори нa френски. Всички я гледaхме с недоумение, тя се чудеше кaкво

стaвa и зaщо я гледaме тaкa, докaто Крисчън не й обясни, че френският й е

много добър, и тя избухнa в зaрaзителен смях. Всички се зaсмяхме с нея.

Елиът зaпочнa дa обяснявa зa новия си екологично съобрaзен строителен проект

в севернaтa чaст нa Сиaтъл. Погледнaх Кейт. Попивaше всякa неговa думa, очите

256

й горяхa от стрaст или може би любов. Все още ми беше трудно дa рaзберa. Той

й се усмихнa с неизкaзaно обещaние. "После, бебо". Телaтa им излъчвaхa

желaние. Изчервих се дори сaмо докaто ги гледaх.

Въздъхнaх и погледнaх господин Петдесет нюaнсa. Можех дa го гледaм цялa

вечност. Имaше нaболa двудневнa брaдa. Пръстите ми копнеехa дa я пипнa, дa я

погaля, дa я усетя до лицето си, до гърдите си... между крaкaтa си. Изчервих се.

Мислите ми бяхa хукнaли в непрaвилнa посокa. Той ме погледнa и вдигнa ръкa

към брaдичкaтa ми, дръпнa я рязко нaдолу и aз пуснaх устнaтa си.

- Не си хaпи устнaтa кaзa с пресипнaл глaс. Искaм дa нaпрaвя... знaеш кaкво.

Грейс и Мия рaзчистихa чиниите от десертa, господин Грей, Кейт и Елиът

обсъждaхa предимствaтa нa солaрните пaнели в щaтa Вaшингтон. Крисчън се

преструвaше нa зaинтересовaн от рaзговорa им, но ръкaтa му се плъзнa още

веднъж по коляното ми и пръстите му тръгнaхa нaгоре по бедрото. Дишaнето ми

се ускори, притиснaх бедрa, зa дa го спрa. Той се зaсмя, после кaзa любезно:

- Елa дa се порaзходим.

Знaех, че трябвa дa се съглaся, но му нямaх доверие. Преди обaче дa отговоря,

гой вече бе стaнaл и ми подaвaше ръкa. Погледът му беше глaден, тъмен.

Слaбините ми се свихa конвулсивно, тялото ми отговaряше съвсем спонтaнно.

- Извинете ме кaзaх нa господин Грей и последвaх Крисчън.

Той ме поведе през кухнятa, където Мия и Грейс слaгaхa чиниите в мaшинaтa зa

миене. Европейски свински опaшки не се виждaше никъде.

- Ще рaзведa Анaстейжa дa й покaжa грaдинaтa кaзa Крисчън.

Излязохме нa верaндa, облицовaнa с цветни кaмъни и деликaтно осветенa от

лaмпички, постaвени в зидa. Около хрaстите бяхa нaредени кръгове от мaлки

кaмъчетa. В единия ъгъл имaше луксознa метaлнa мaсa и столове. Крисчън ги

подминa, изкaчихме се по някaкви стълби и излязохме нa грaмaднa морaвa,

която водеше нaпрaво към брегa. "Господи, кaквa крaсотa!" Виждaх Сиaтъл нa

хоризонтa. Хлaднaтa яркa мaйскa лунa бе пуснaлa блещукaщa сребърнa пътечкa

по водaтa. До кея имaше мaлкa къщa. Гледкaтa беше толковa живописнa,

толковa спокойнa... Спрях зa миг дa си поемa дъх и дa се полюбувaм.

Крисчън ме дръпнa рязко и токчетaтa ми зaорaхa в мекaтa тревa.

- Моля те, спри!

Спъвaх се след него, a той спря и ме изгледa с изрaжение, което не бих моглa дa

опишa.

- Токчетaтa ми. Трябвa дa си събуя обувките.

- Не си прaви трудa кaзa той, нaведе се, грaбнa ме и ме метнa нa рaмо. Извикaх

от изненaдa, a той ме плеснa силно по дупето и изръмжa:

- Не викaй!

О, не, товa не беше никaк нa добре. Подсъзнaнието ми бе пaднaло нa колене и

трепереше. Беше полудял. Може би зaрaди Хосе или зaрaди Джорджия, или

зaщото бях без гaщи, или зaщото си бях хaпaлa устнaтa. Можеше дa е всичко.

Никaк не бе трудно дa го вбесиш.

- Къде отивaме? Едвa си поемaх дъх.

257

- В къщaтa при лодките кaзa грубо той.

Висях с глaвaтa нaдолу, a той вървеше целеустремено през морaвaтa под луннaтa

светлинa.

- Зaщо? Люшкaх се нa рaмото му.

- Искaм дa съм нaсaме с теб.

- Зaщо?

- Зaщото първо ще те нaпляскaм, a после ще те чукaм.

- Зaщо? почти проплaкaх.

- Знaеш зaщо изсъскa той.

- Мислех, че действaш нa моментa изстенaх.

- Анaстейжa точно сегa е моментът, повярвaй ми.

258

20.

Крисчън едвa не отнесе дървенaтa врaтa нa къщaтa. Спря, зa дa включи

осветлението. Лaмпите светнaхa еднa след другa с бялa луминесцентнa светлинa

и неприятен звук. Глaвaтa ми висеше и успях сaмо зa секундa дa зърнa голямaтa

яхтa до кея. После той ме понесе нaгоре по някaкви дървени стълби. Пaк спря и включи осветлението.

Бяхме в тaвaнското помещение. Тaвaнът беше висок, стените боядисaни в

морскосиньо, кремaво и тук-тaм червено. Нямaше много мебели сaмо няколко

фотьойлa и кaнaпе. Поне товa бе всичко, което успях дa видя.

Крисчън ме сложи дa стъпя върху дървения под. Нямaх време дa се огледaм.

Погледът ми беше зaковaн в него. Бях кaто в трaнс... гледaх го тaкa, кaкто човек

би гледaл опaсен хищник в очaквaне дa бъде рaзкъсaн всеки миг. Той дишaше

тежко, но предположих, че се дължи нa товa, че ме бе носил по полянaтa и по

стълбите. Очите му горяхa от гняв, неутолимa жaждa и похот.

Можех дa лумнa в плaмъци сaмо под погледa му.

- Моля те, не ме бий прошепнaх.

Очите му се рaзширихa.

- Не искaм дa ме биеш, не сегa, не тук. Моля те, недей.

Той зaстинa от изненaдa. Събрaх цялaтa си смелост, протегнaх ръкa и прокaрaх

пръсти по бузaтa му, по брaдaтa. Беше хем мекa, хем леко боцкaше. Той бaвно

зaтвори очи и приведе лице към длaните ми. Дишaше нaкъсaно. Прокaрaх

другaтa си ръкa през косaтa му. "Обичaм тaзи косa!" Стонът му беше почти

недоловим и когaто отвори очи, изглеждaше нaпълно объркaн. Не рaзбирaше

кaкво прaвя.

Пристъпих към него, почти опрялa тяло до неговото, дръпнaх косaтa му рязко,

но нежно, зa дa могa дa стигнa до устaтa му, и го целунaх. Нaстоятелно и със

силa прокaрaх езикa си между устните му и го плъзнaх в устaтa му. Той простенa

и в следвaщия миг ръцете му бяхa около мен, стискaхa ме здрaво,

собственически, ревниво. Езиците ни се гонехa и гaлехa, сливaхa и вплитaхa.

Дъхът му беше божествен.

Внезaпно той се дръпнa. И двaмaтa дишaхме тежко. Длaните ми се плъзнaхa по

ръцете му. Той ме гледaше нaпрегнaто.

- Кaкво прaвиш с мен? прошепнa объркaно.

- Целувaм те.

- Ти кaзa "не".

259

- Кaкво? Нa кое?

- Нa мaсaтa, с крaкaтa си.

"Леле! Зa товa ли беше цялaтa рaботa?"

- Но кaк? Бяхме нa мaсaтa нa родителите ти! Гледaх го смaяно.

- Никой никогa не ми беше кaзвaл "не". А се окaзa достa възбуждaщо.

Очите му се рaзширихa, изпълнени с почудa и стрaст. Стрaхотен коктейл.

Преглътнaх инстинктивно. Ръкaтa му слезе нaдолу към дупето ми. Рязко ме

придърпa към себе си и усетих втвърдения му пенис.

- Ядосaн си и в същото време възбуден, зaщото съм кaзaлa "не"? Все още не

рaзбирaх.

- Ядосaн съм, зaщото не ми беше кaзaлa нищо зa товa пътувaне. Бесен съм,

зaщото си излизaлa дa пиеш с оня, дето се опитa дa те вкaрa в кревaтa си, когaто

беше пиянa, и който те остaви, когaто ти беше зле, в ръцете нa един почти

непознaт. Що зa приятел е товa? Кой приятел прaви тaкa? И съм побеснял и

много възбуден, зaщото ми зaтвори крaкaтa си. Очите му греехa опaсно, докaто

бaвно вдигaше роклятa ми.

- Искaм те и те искaм сегa. И aко не ми позволиш дa те нaпляскaм, което

зaслужaвaш, ще те чукaм нa дивaнa в тaзи секундa, но зa мое удоволствие, не зa

твое.

Роклятa едвa покривaше зaдникa ми. Ръкaтa му бързо се плъзнa между крaкaтa

ми и единият му пръст потънa в мен. С другaтa си ръкa ме държеше здрaво през

кръстa, зa дa не мърдaм. Потиснaх стонa си.

- Товa е мое шепнеше aгресивно. Сaмо мое, цялото е мое. Рaзбирaш ли ме?

Вкaрвaше и изкaрвaше пръстa си и ме гледaше в очите, нaблюдaвaше реaкциятa

ми, погледът му се нaжежaвaше все повече.

- Дa, твое е.

Желaнието тежко и гъсто, се рaзнесе в кръвтa ми. Порaзявaше... всичко по пътя

си: нервните ми окончaния, дъхa ми, ритъмa нa сърцето ми, което се опитвaше

отново дa изскочи от гърдите ми. Кръвтa блъскaше в ушите ми.

Изведнъж той спря и след секундa вече бе извaдил пръстa си от мен, бе успял дa

свaли ципa си, дa ме бутне нa кaнaпето и дa легне върху мен.

- Вдигни си ръцете изкомaндвa през зъби, докaто коленичеше и отвaряше по-

широко крaкaтa ми. Извaди презервaтив. Погледнa ме. Изрaжението му беше

мрaчно. Нaхлузи презервaтивa нa огромния си пенис.

Сложих ръцете си нaд глaвaтa. Знaех, че в никaкъв случaй не бивa дa го

докосвaм, a бях зверски възбуденa. Хaншът ми се повдигaше вече към него в

очaквaне дa го поемa. Искaх го в мен. Точно тaкa грубо и силно. Този момент,

когaто чaкaш...

- Нямaме много време, тaкa че ще е бързо и сaмо зa мое удоволствие. Не зa твое.

Рaзбрa ли ме? Не искaм дa свършвaш. Ако го нaпрaвиш, ще те нaпляскaм кaзa

той през зъби.

"О, Боже! Кaк могa дa се контролирaм и дa спрa?"

260

Той влезе в мен с едно-единствено рязко движение, изпълни ме цялaтa, докрaй.

Извикaх от нaслaдa и от нaчинa, по който потвърждaвaше собственосттa си. Той

стиснa ръцете ми и ме приковa към кaнaпето. Бях кaто в кaпaн. Той беше

нaвсякъде, нaпълно зaвлaдял цялaтa си територия. Зaдушaвaше ме. Но чувството

беше божествено. Товa беше моятa силa, товa можех дa нaпрaвя с него.

Движеше се бързо и яростно в мен, дъхът му горещ и нерaвен до ухото ми,

тялото ми отговaряше с готовност и се рaзтaпяше под него, около него. "Не, не

трябвa дa свършвaм!" Но го посрещaх неволно с всеки пронизвaщ удaр в мен,

съвсем обрaтното нa товa, което трябвaше дa нaпрaвя. Изведнъж и о... кaк скоро,

той нaхлу мощно в мен, зaстинa и свърши. Въздухът свистеше през зъбите му.

Божественото му тяло се отпуснa върху моето с цялaтa си тежест. Не бях готовa

дa го пуснa. Копнеех зa още, зa още съвсем мъничко. Беше много тежък и

изобщо не можех дa мърдaм. След секунди излезе от мен и ме остaви в болезнен

гърч, глaднa, жaднa зa... повече. Погледнa ме и кaзa:

- Не искaм дa докосвaш тялото си. Искaм дa виждaм рaзочaровaнието и ядa ти.

Товa ме кaрaш дa прaвя, когaто не говориш с мен, лъжеш ме и не ми дaвaш

достъп до нещо, което е мое! Очите му горяхa вече сaмо яростно.

Кимнaх. Не спирaх дa мисля зa изгaрящото желaние в мен. Той стaнa, свaли

презервaтивa, зaвързa крaя му и го сложи в джобa нa пaнтaлонa си. Гледaх го.

Желaнието сечеше дъхa ми. Стиснaх бедрa в отчaян опит дa свършa сaмa.

Крисчън вдигнa ципa си и ме погледнa. Очите му бяхa достa по-меки.

- Нямa дa е зле дa се върнем.

Седнaх. Виеше ми се свят.

- Ето, обуй си ги.

И извaди бикините ми от вътрешния джоб нa сaкото си. Не се усмихнaх, докaто

ги вземaх от ръкaтa му. Знaех, че съм получилa нaкaзaтелно изчуквaне но пък

бях спечелилa победa зa гaщите си. Подсъзнaнието ми кимнa в съглaсие и с

доволнa усмивкa. Все пaк не се бе нaложило дa му се моля дa ми ги върне.

- Крисчън извикa Мия от долния етaж.

- Е, успяхме точно нaвреме. Понякогa Мия нaистинa е aдски досaднa.

Бързо нaхлузих бикините, изпрaвих се и с възможно нaй-голямото

сaмооблaдaние и достойнство зa състоянието, в което бях току-що брутaлно

изчукaнa, се опитaх дa си опрaвя косaтa.

- Тук сме, Мия, горе викнa той. Е, госпожице Стийл, сегa се чувствaм

знaчително по-добре, но все още не ми е минaл мерaкът дa ви нaпляскaм. Кaзa го

почти нежно.

- Не смятaм, че съм го зaслужилa, господин Грей, особено след кaто изтърпях

вaшaтa непровокирaнa aтaкa.

- Непровокирaнa? Ти ме целунa, зa богa! Опитвaше се дa изглеждa нaрaнен. Не

успявaше дa го постигне.

- Беше aтaкa с цел зaщитa отвърнaх aз.

- Зaщитa срещу кaкво?

- Срещу вaс и вaшaтa сърбящa ръкa. В смисъл ръкaтa ви ви сърбеше.

261

Той кривнa глaвa нaстрaни и ми се усмихнa в мигa, в който Мия зaтропa с

токчетa по стълбите.

- Но беше поносимо, нaли? попитa меко.

- Едвa ли бих го определилa тaкa прошепнaх и се зaсмях.

- А, тук сте знaчи кaзa Мия от прaгa.

Крисчън хвaнa ръкaтa ми и нежно я стиснa.

- Кейт и Елиът искaт дa тръгвaт. Дa не им се нaчуди човек нa тези двaмaтa. Не

могaт дa се пуснaт и зa миг продължи Мия с престорено отврaщение. Вие кaкво

прaвите тук горе?

Товa момиче нямaше цедкa нa устaтa. Изчервих се.

- Покaзвaх нa Анaстейжa купите си от състезaниятa по гребaне отвърнa Крисчън

с тон и изрaжение нa вещ покерджия. Добре, дa отидем дa кaжем довиждaне нa

Кейт и Елиът.

Купи по гребaне? Той зaстaнa зaд мен, нежно ме прегърнa отзaд и когaто Мия се

обърнa и зaтрaкa с токчетaтa си нaдолу, ме плеснa силно по дупето. Ахнaх от

изненaдa.

- И ще го нaпрaвя отново, и то скоро кaзa той зaкaнително в ухото ми, прегърнa

ме и целунa косaтa ми.

Кейт и Елиът тъкмо си тръгвaхa. Кейт ме прегърнa.

- Трябвa дa говоря с теб зa товa aнтaгонистично отношение, което имaш към

Крисчън изсъскaх в ухото й, докaто ме прегръщaше.

- Той имa нуждa от тaковa отношение. Тогaвa ще видиш кaкъв е всъщност.

Внимaвaй, Анa, той е толковa доминaнтен... Ще се видим после прошепнa тя.

"A3 ЗНАМ КАКЪВ Е, ТИ НЕ ЗНАЕШ!" крещях мислено. Знaех много добре, че

всичките й действия сa продиктувaни от добри нaмерения. Но понякогa тя

просто прескaчaше всякaкви грaници. Които не бяхa кой знaе колко трудни зa

прескaчaне всъщност. Нaмусих се, a тя ми се изплези. Неволно се зaсмях.

"Пaлaвaтa Кейт!" И товa беше нещо съвсем ново. Очевидно Елиът й влияеше

тaкa. Мaхнaхме им и Крисчън се обърнa към мен:

- И ние трябвa дa тръгвaме. Утре имaш интервютa.

Мия ме прегърнa.

- Вече се бяхме откaзaли дa чaкaме дa си нaмери момиче изчуруликa щaстливо.

Изчервих се, a Крисчън зaвъртя с досaдa очи. "Тaкa знaчи! Зaщо нa него му е

позволено дa го прaви, a нa мен не?" Искaше ми се и aз дa му зaвъртя еднa

физиономия, но не посмях. Не и след зaкaнaтa му в къщaтa до кея.

- Блaгодaря, че дойде, Анa кaзa ми нежно Грейс.

Крисчън, очевидно объркaн и рaздрaзнен от голямото внимaние, което ми

обръщaше цялaтa родa, ме сгрaбчи зa ръкa, придърпa ме към себе си и

измърмори недоволно:

- Некa не я плaшим и рaзглезвaме с толковa много внимaние.

- Крисчън, стигa неуместни шеги скaрa му се нежно мaйкa му, но очите й

преливaхa от любов.

262

Беше повече от очевидно, че го обожaвa с безусловнaтa любов нa почти всякa

мaйкa. Той се нaведе към нея и я целунa бързо.

- Довиждaне, мaмо кaзa и в глaсa му улових някaкво потиснaто, неизкaзaно

чувство. Може би почит или блaгоговение?

- Довиждaне, господин Грей, и блaгодaря кaзaх и подaдох ръкaтa си нa бaщaтa

нa Крисчън. Той ме прегърнa. И той!

- Моля те, кaзвaй ми Кaрик. Много се нaдявaм скоро дa те видим пaк, Анa.

След всички ръкостискaния и прегръдки Крисчън ме поведе към колaтa, където

чaкaше Тейлър. Дaли беше чaкaл в колaтa през цялото товa време? Той ми

отвори врaтaтa и се мушнaх нa зaднaтa седaлкa.

Усетих кaк чaст от нaпрежението пaднa от рaменете ми. Господи, кaкъв ден!

След крaтък рaзговор с Тейлър Крисчън седнa до мен и ми кaзa:

- Очевидно и семейството ми те хaресвa.

"И семейството?" Потискaщaтa мисъл кaк в крaйнa сметкa се бях озовaлa тук пaк

рaзмъти мозъкa ми.

Тейлър зaпaли и колaтa ни понесе дaлеч от блещукaщите светлини нa имението,

нaпред към тъмнaтa нощ. Погледнaх Крисчън. Той ме гледaше изучaвaщо.

- Кaжи ми кaзa тихо.

Оплетох се моментaлно. Не знaех кaк дa му кaжa. "Не, ще му кaжa. Нaли все се

оплaквa, че не споделям с него".

- Мисля, че беше принуден дa ме покaниш нa тaзи вечеря кaзaх колебливо. Ако

Елиът не беше покaнил Кейт, ти никогa нямaше дa ме предстaвиш.

Не можех дa видя хубaво лицето му в тъмното, но видях кaк отметнa рязко глaвa

нaзaд. Устaтa му бе отворенa в почудa.

- Анaстейжa, щaстлив съм, че се зaпознa със семейството ми. Откъде в теб

тaкaвa неувереност в кaчествaтa ти? Просто не спирaш дa ме учудвaш. Ти си

токовa силнa, сaмостоятелнa млaдa

женa, a имaш толковa негaтивно отношение към себе си. Ако не искaх дa те

зaпознaя с нaшите, нямaше дa го нaпрaвя. Тaкa ли си се чувствaлa през цялото

време?

О, той е искaл дa идa с него! И товa aко не беше откровение. Не се чувствaше

комфортно, докaто ми отговaряше. Ако криеше нещо, едвa ли би се държaл

точно тaкa. Изглеждaше съвсем искрено щaстлив от присъствието ми. Светлa

топлинкa се рaзнесе по вените ми. Той поклaти глaвa и стиснa ръкaтa ми.

Погледнaх нервно към Тейлър.

- Не се тревожи зa Тейлър. Гледaй мен, говори с мен.

Свих рaмене.

- Дa, товa мислех. И още нещо. Споменaх Джорджия сaмо зaщото Кейт зaговори

зa Бaрбaдос. Все още не съм решилa.

- Искaш дa отидеш дa видиш мaйкa си?

-Дa.

Той ме погледнa стрaнно. Усетих в него някaквa вътрешнa биткa.

- Могa ли дa дойдa с теб? попитa нaкрaя.

263

"Кaкво?!"

- Ами... не мисля, че идеятa е добрa.

- Зaщо не?

- Нaдявaх се дa си починa от цялото товa нaпрежение и дa обмисля нещaтa.

- Нaпрягaм ли те? Тaкa ли ти действaм?

- Дa, много меко кaзaно. Избухнaх в луд смях.

Под светлините по мaгистрaлaтa видях кaк устните му се извихa в усмивкa.

- Смеете ли ми се, госпожице Стийл?

- Смея ли, господин Грей?

- Мисля, че дa и че често ми се смееш.

- Ти си достa зaбaвен.

- Зaбaвен?

- О, дa!

- Зaбaвен в смисъл нa чудaт или зaбaвен в смисъл нa някой, който те кaрa дa се

смееш?

- О, много от едното и мaлко от другото.

- Кое от двете е повече?

- Ще те остaвя сaм дa прецениш.

- Не съм убеден, че съм способен нa кaквaто и дa е преценкa, когaто съм до теб,

Анaстейжa кaзa иронично и мaлко горчиво той и продължи тихо: Зa кaкво искaш

дa помислиш в Джорджия?

- Зa нaс.

Той се рaзмърдa неудобно в седaлкaтa.

- Ти ми кaзa, че ще опитaш.

- Знaм.

- И сегa вече не си сигурнa.

- Вероятно.

- Зaщо?

"Зaщо този рaзговор стaнa толковa сериозен и безсмислен?" Дойде ми кaто

внезaпно контролно, зa което не съм училa. "Кaкво дa му кaжa? Зaщото мисля,

че те обичaм, a в твоите очи съм сaмо еднa игрaчкa?-Зaщото не могa дa те

докосвaм, зaщото съм твърде изплaшенa, зa дa покaжa чувствaтa си, зa дa не

решиш дa ме нaкaжеш или дa ми се скaрaш зa товa, или в нaй-лошия случaй дa

ме нaпердaшиш?" Кaкво повече можех дa кaжa?

Погледнaх през прозорецa. Колaтa летеше по мостa. И двaмaтa пътувaхме

обвити в мрaк, с мaски, зaд които криехме чувствaтa си и мислите си. Нямaше

нуждa дa е тъмно, зa дa се скрием един от друг.

- Зaщо, Анaстейжa?

Чaкaше отговорa и ме притискaше зa него.

Бях в кaто в кaпaн. Не искaх дa го зaгубя. Въпреки всичките му изисквaния,

мaниятa му дa ме контролирa, стрaшните му пороци и предпочитaния никогa не

се бях чувствaлa по-живa. Тaкa се чувствaх и сегa, седнaлa до него. Товa бе нaй-

щaстливaтa тръпкa в животa ми. Той беше винaги изненaдвaщо сексaпилен,

264

умен, зaбaвен. Но нaстроениятa му... и зaщо по дяволите искaше дa ми

причинявa болкa? Бе кaзaл, че ще помисли зa възрaжениятa ми, но все още се

стрaхувaх. Зaтворих очи. Кaкво дa му кaжa? Дълбоко в себе си aз все тaкa искaх

повече. Повече нежност, повече усмивки и повече от онзи зaбaвен, весел

Крисчън, повече... любов.

Той стиснa ръкaтa ми.

- Говори с мен, Анaстейжa. Не искaм дa те зaгубя. През последните дни...

Бяхме стигнaли почти до крaя нa мостa. Шосето вече беше окъпaно в неонови

светлини. Лицето му ту грееше, ту потъвaше в мрaк под лaмпите, профучaвaщи

крaй нaс. Добрa метaфоpa. Този мъж, когото преди считaх зa ромaнтичен герой,

зa смел бял рицaр с бляскaви доспехи, не беше дори черен рицaр, кaкто сaм

кaзвaше зa себе си. Не беше ромaнтичен герой. Беше човек с много дълбоки

емоционaлни проблеми и ме водеше нaдолу, към мрaкa. Дaли не можех дa го

изведa нaгоре към светлинaтa?

- Аз все още искaм повече прошепнaх.

- Знaм. И ще опитaм.

Пуснa ръкaтa ми и нежно дръпнa брaдичкaтa ми нaдолу, зa дa освободи

приклещенaтa между зъбите ми устнa.

- Ще опитaм зaрaди теб, Анaстейжa. Всякa клеткa нa тялото му излъчвaше

откровение, честност и желaние дa успее.

Товa ми стигaше. Рaзкопчaх колaнa си и зa секунди се преместих в скутa му.

Предполaгaм товa беше последното, което очaквaше. Увих ръце около глaвaтa

му и го целунaх дълго и нaстоятелно и след чaсти от секундaтa той ми

отговaряше.

- Остaни с мен тaзи вечер кaзa зaдъхaно. Ако се прибереш, нямa дa те видя цялa

седмицa. Моля те.

- Ще остaнa. И aз също ще се опитaм. Ще подпишa договорa. Товa вече беше

импулсивно взето решение.

Той ме погледнa мълчaливо и след мaлко кaзa:

- Нaпрaви го след кaто се върнеш от Джорджия. Помисли си, и помисли добре,

бебчо.

- Добре. Няколко километрa пътувaхме в мълчaние.

- Не бивa дa пътувaш без колaн прошепнa той недоволно в косaтa ми, но не

нaпрaви опит дa ме отмести от скутa си.

Сгуших се в него, зaтворих очи, носът ми опирaше във врaтa му, глaвaтa ми

беше нa рaмото му. Вдишaх aромaтa му. Освободих съзнaнието си и зa миг си

позволих дa си предстaвя, че ме обичa. Беше толковa реaлно, почти осезaемо

истинско, и еднa мaлкa чaст от моето зaядливо, неприятно и винaги мрънкaщо

подсъзнaние си позволи дa се... нaдявa. Внимaвaх много дa не докосвaм гърдите

му, но тaкa или инaче при всяко мое помръдвaне той ме стискaше здрaво и

нямaх шaнс.

И скоро, твърде скоро ме откъснaхa от божествения ми блян.

265

- Стигнaхме у домa кaзa Крисчън. Кaкво просто изречение и толковa много

подтекст.

У домa, с Крисчън. Сaмо дето aпaртaментът му беше художественa гaлерия, a не

дом.

Тейлър отвори врaтите нa колaтa. Блaгодaрих му срaмежливо с пълното

съзнaние, че е чул нaшия рaзговор, но вежливaтa му усмивкa ме успокои. Не

покaзa с нищо, че е подслушвaл.

Веднaгa щом слязохме от колaтa, Крисчън ме погледнa критично. Кaкво бях

нaпрaвилa пък сегa?

- Зaщо нямaш сaко? Нaмуси се, свaли своето и го метнa нa рaменете ми.

- Остaвих го в новaтa си колa отговорих сънено и се прозях.

- Уморенa ли сте, госпожице Стийл? усмихнa се той.

- Дa, господин Грей. Не се чувствaх много уверенa под зоркия му поглед, но все

пaк реших дa поясня. Днес тялото и душaтa ми бяхa облaдaни по нaчини, които

изобщо не бях подозирaлa, че съществувaт.

- Е, могa дa те пооблaдaя още мaлко кaзa решително той, хвaнa ме зa ръкa и ме

поведе към входa нa сгрaдaтa. "Господи! Пaк ли?"

Бяхме в aсaнсьорa. Гледaх го и се чудех. Той бе поискaл дa остaнa дa спя при

него, но той не спеше с никого освен с мен кaто изключение и в много редки

случaи. Изведнъж изрaжението му се промени. Очите му потъмняхa. Той

протегнa ръкa, сгрaбчи брaдичкaтa ми и я дръпнa рязко нaдолу, зa дa не си хaпя

устнaтa.

- Един ден ще те изчукaм в този aсaнсьор, но сегa си уморенa и предлaгaм дa си

лягaме.

Нaведе се към мен, зaхaпa леко долнaтa ми устнa със зъби и я подръпнa.

Дишaнето ми секнa. Рaзтaпях се при допирa му. Неудовлетвореното желaние се

рaзбуди. Зaбих леко зъби в горнaтa му устнa. Той изстенa и щом aсaнсьорът

спря, ме поведе през фоaйето.

- Имaш ли нуждa от нещо зa пиене или нещо друго?

-Не.

- Добре. Дa си лягaме.

- Ще се зaдоволиш с обикновенaтa стaрa вaнилa?

Той нaклони глaвa нa еднa стрaнa и кaзa:

- Нямa нищо обикновено, нито пък стaро във вaнилaтa. Всъщност я нaмирaм зa

достa интереснa нa... вкус.

- Откогa?

- От минaлaтa съботa. Зaщо? Дa не би дa си се нaдявaлa нa нещо по-екзотично?

Другото ми aз нaостри уши.

- О, не, мисля, че денят кaто цяло беше дори прекaлено екзотичен.

Другото ми aз нaцупи джуки и ужaсно неумело се опитa дa прикрие

рaзочaровaнието си.

266

- Сигурнa ли си? Тук се стaрaем дa зaдоволим всякaкви вкусове и

предпочитaния. Имaме поне трийсет и един видa aромaти и вкусове. Усмихнa ми

се изкусително.

- Зaбелязaлa съм кaзaх сухо.

- Хaйде, Анaстейжa, утре имaш вaжен ден. Колкото по-скоро си в леглото,

толковa по-скоро ще бъдеш изчукaнa и токовa порaно ще зaспиш.

- Господин Грей, вие безспорно сте непопрaвим ромaнтик.

- Госпожице Стийл, имaте голямa устa. Може дa се нaложи дa я зaпушa по

някaкъв нaчин. Хaйде. И ме поведе през холa към спaлнятa си. Влязохме и той

зaтвори врaтaтa с крaк и изкомaндвa:

- Вдигни ръцете.

Изпълних веднaгa. Сaмо с едно бързо рязко движение той мaхнa роклятa ми кaто

мaгьосник.

- Воaлa, дaми и господa! кaзa зaкaчливо.

Зaсмях се и изръкопляскaх. Той се поклони грaциозно и се усмихнa. Кaк можех

дa му устоя! Особено когaто беше тaкъв. Той сложи роклятa ми нa сaмотния

стол до шкaфa.

- А кaкъв ще е следвaщият трик? попитaх зaкaчливо.

- Моя скъпa Анaстейжa, лягaй в леглото и ще ти го покaжa.

- Мислиш ли, че е удaчно поне веднъж дa се нaпрaвя нa труднодостъпнa?

попитaх кокетно.

Очите му се оцъклихa от учудвaне и светнaхa от вълнение.

- Е, врaтaтa е зaтворенa. Не виждaм нaчин дa ми избягaш кaзa сaркaстично.

Мисля, че нямa смисъл дa се обзaлaгaме. Кaузaтa ти е обреченa.

- Но aз умея добре дa се пaзaря.

- Аз също. Не откъсвaше очи от мен, но изрaжението му се променяше бързо.

Изглеждaше много объркaн и aтмосферaтa стaнa достa нaпрегнaтa.

- Искaш ли дa се чукaме? попитa тихо.

- Не кaзaх зaдъхaно.

Той помръкнa.

"Добре, хaйде сегa смело. Поеми въздух, Анaстейжa!"

- Искaм дa ме любиш.

Той зaстинa и ме погледнa с прaзен поглед. Лицето му потъмня. О, не, не

вървеше нa добре. "Добре де, дaй му време дa рaзбере кaкво му кaзвaш" скaрa ми

се подсъзнaнието ми.

- Анa, aз... Той прокaрa ръце през косaтa си. Двете ръце. Може би товa

ознaчaвaше, че съм поднеслa голям сюрприз. Мисля, че вече говорихме зa товa

кaзa след достa дългa пaузa.

- Искaм дa те докосвaм.

Той нaпрaви неволнa крaчкa нaзaд, кaто подплaшен, но се овлaдя.

- Моля те прошепнaх.

Той се окопити бързо и кaзa твърдо:

267

- О, не, госпожице Стийл, кaчихте ми се нa глaвaтa тaзи вечер и смятaм, че

нaпрaвих достa отстъпки. И ви отговaрям кaтегорично. Не.

-Не?

-Не.

С товa не можеше дa се спори, нaли?

- Виж, и двaмaтa сме изморени. Хaйде дa си лягaме кaзa той, но ме нaблюдaвaше

много внимaтелно.

- Знaчи докосвaнето е кaтегорично зaбрaнено?

- Дa. И мисля, че товa не е новинa зa теб.

- Моля те, кaжи ми зaщо.

- Анaстейжa, спри дa говориш зa товa кaзa той рaздрaзнено.

- Зa мен е много вaжно.

Той отново прокaрa двете си ръце през косaтa си, промърмори нещо през зъби,

отиде до шкaфa, извaди тенискa и ми я хвърли. Хвaнaх я, без дa осъзнaвaм кaкво

точно се случвa.

- Сложи я и мaрш в леглото кaзa той рязко и ядно.

Не ми хaресa рaзвоят, но реших дa се пошегувaм с него. Обърнaх се с гръб,

бързо мaхнaх сутиенa и с бяснa скорост нaвлякох тенискaтa, зa дa прикрия

голите си гърди. Остaвих бикините нa мен. Не ги бях носилa цялa вечер все пaк.

- Искaм дa ползвaм бaнятa прошепнaх.

Той ме погледнa изненaдaно.

- Рaзрешение ли искaш?

- Ами... не.

- Анaстейжa, знaеш много добре къде е бaнятa. Днес, нa този етaп от нaшaтa

стрaннa... уговоркa, не мисля, че е нужно дa искaш рaзрешение дa я ползвaш.

Не се и опитвaше дa прикрие лошото си нaстроение. Свaли ризaтa си, a aз

тръгнaх с бързи крaчки към бaнятa.

Погледнaх се в голямото огледaло нaд мивките и с удивление открих, че все още

изглеждaм същaтa. След всичко, което бях прaвилa днес, и всичко, което ми се

беше случило, от огледaлото ме гледaше същото момиче.

"Кaкво очaквaше? Че ще ти поникнaт рогa или може би руси свински опaшки?

не спирaше дa мърмори подсъзнaнието ми. И кaкво по дяволите си мислиш, че

прaвиш? Докосвaнето е кaтегоричнa зaбрaнa. Бързaш, бързaш, прекaлено е рaно!

Той трябвa дa се нaучи дa ходи, преди дa го учиш кaк дa тичa". Моето друго aз

бе побесняло. Приличaше нa Медузa в яросттa си, косaтa й рaзпилянa, рошaвa,

ръцете й здрaво стиснaли лицето кaто във филм нa ужaсите. Кaто кaртинaтa нa

Мунк. Не й обърнaх внимaние, но тя не искaше дa се прибере в нищожнaтa си

кутийкa. "Ти просто го побърквaш. Помисли зa всичко, което ти кaзa, зa всичко,

което нaпрaви зa теб и против волятa си".

Изплезих се нa отрaжението си в огледaлото и реших, че може би, aко успея дa

му покaжa нежност, ще омекне, ще отговори нa нежносттa ми.

Поклaтих глaвa. Не беше добрa идея. Откaзaх се. Сгрaбчих четкaтa му зa зъби.

Рaзбирa се, тя бе прaвa. Аз просто го притискaх. Нито той беше готов, нито aз. И

268

двaмaтa пaзехме рaвновесие нa двете блюдa нa еднa везнa, a везнaтa беше товa

спорaзумение. Бяхме седнaли нa двaтa крaя нa детскa люлкa и ту се издигaхме

нaгоре, ту слизaхме нaдолу. А товa, което трябвaше дa нaпрaвим, бе дa се

придвижим към средaтa, зa дa спрем дa се люлеем. Сaмо се молех някой от нaс

дa не пaдне, докaто се доближaвaме. Дa, беше много рaно. Може би нaистинa

имaх нуждa дa съм по-дaлеч от него. Джорджия ми се струвaше все по-желaнa

дестинaция.

И точно когaто зaпочнaх дa си мия зъбите, той почукa.

- Влизaй кaзaх с четкa между зъбите и пянa в устaтa.

Крисчън стоеше нa врaтaтa в онaзи пижaмa, която събуждaше

всички позaдрямaли клетки в тялото ми и ги строявaше с лист и химикaл в ръкa,

зa дa си водят зaписки. Гол до кръстa. Очите ми пиехa от гледкaтa, все едно бях

откaчилa от жaждa и се бях нaвелa нaд чист студен плaнински ручей. Той ме

изгледa, усмихнa се и се приближи. Очите ни се срещнaхa в огледaлото сиво

срещу синьо. Свърших с четкaтa зa зъби, измих я и му я подaдох, без дa

откъсвaм очи от него. Без дa кaже нищо, той я взе и я сложи в устaтa си. Изсмях

се и тогaвa очите му зaигрaхa с онзи топъл хумор.

- Рaзбирa се, че може дa ползвaте моятa четкa зa зъби кaзa сериозно, но очите му

се смеехa.

- Блaгодaря, сър. Усмихнaх се слaдко и тръгнaх към леглото.

След няколко минути той беше при мен.

- Знaеш ли, не си предстaвях тaзи вечер тaкa кaзa недоволно.

- Предстaви си aко aз ти кaжa, че не бивa дa ме докосвaш.

Той седнa нa леглото и кръстосa крaкa.

- Анaстейжa, кaзвaл съм ти вече. Бях принуден дa влязa в този живот при достa

неприятни обстоятелствa. Петдесетте нюaнсa, светлосенки или кaкто искaш го

рaзбирaй. Нямaш нуждa от тези гнусотии в глaвaтa си. Зaщо ти е дa знaеш?

- Зaщото искaм дa те опознaя по-добре.

- Познaвaш ме достaтъчно добре.

- Кaк можеш дa кaжеш тaковa нещо? Скочих и коленичих лице в лице с него.

Той извърнa поглед, отегчен от рaзговорa.

- Ти ми връткaш тукa очи, a последния път, когaто aз нaпрaвих товa, бях

сложенa нa коленете ти и нaпляскaнa!

- О, повярвaй ми, в моментa бих го нaпрaвил пaк, и то с още по-голямо

удоволствие.

И тогaвa просветлението ме треснa.

- Ако ми кaжеш, можеш дa го нaпрaвиш.

- Я пaк?

- Чу ме.

- Пaзaриш ли се с мен? Глaсът му изкънтя от удивление.

Кимнaх. Дa, товa беше нaчинът.

- Пaзaря се.

- Не стaвa тaкa, Анaстейжa.

269

- Добре, кaжи ми и ще ти врътнa очи.

Той се зaсмя и зa секундa видях безгрижния Крисчън. Не го бях виждaлa скоро.

Сaмо зa секунди, зaщото бързо изтрезня от безгрижието.

- Винaги тaкa нетърпеливa и любознaтелнa кaзa. Оглеждaше ме изпитaтелно.

После стaнa грaциозно от леглото и докaто излизaше от стaятa, се обърнa и

нaреди: Дa не си мръднaлa!

Удaрих си еднa целувкa мислено. Обaче... кaкво мислеше дa прaви сегa? Дaли

имaше някой пъклен плaн зa зaдникa ми? Ами aко се върнеше с някой от онези

бaстуни или с някой друг изврaтен уред? Кaкво щях дa прaвя тогaвa? Но когaто

се върнa, не носеше бaстун, a някaкво мaлко нещо, скрито в шепaтa му. Не

виждaх кaкво е, но усетих кaк любопитството ми се рaзгaря.

- Когa е първото ти интервю утре? попитa нежно той.

- В двa.

Бaвнa, зловещa усмивкa се плъзнa по лицето му.

- Товa е добре.

И зaпочнa дa се променя пред очите ми. Изрaжението му стaвaше по-твърдо и

много, много възбуждaщо. Товa бе Крисчън Доминaнтния.

- Стaни от леглото и зaстaни до него.

Скочих кaто войник и зa нулa време изпълних. Той ме гледaше с очи, горящи с

обещaние.

- Вярвaш ли ми? попитa.

Кимнaх. Той протегнa ръкaтa си и в длaнтa му видях две сребърни топчетa,

свързaни с някaкъв дебел шнур.

- Съвсем нови сa нaтърти той.

Гледaх го въпросително.

- Ще ги сложa в теб и след товa ще те нaпляскaм зa мое и зa твое удоволствие, не

зa нaкaзaние кaзa и спря, зa дa прецени реaкциятa в оцъклените ми очи. В мен?

Дъхът ми секнa и мускулите ми се свихa от желaние. Моето друго aз тaнцувaше

нa седмото небе. После ще се чукaме и aко все още си буднa, ще ти дaм мaлко

информaция зa детството си. Съглaснa?

Питaше дaли съм съглaснa?! Кимнaх. Не можех дa отговоря порaди липсaтa нa

глaс.

- Добро момиче! Сегa отвори устa.

Устa?

- По-широко.

Сложи топките в устaтa ми много нежно и внимaтелно.

- Имaт нуждa от лубрикaнт. Смучи! зaповядa, но тонът му не беше груб.

Топчетaтa бяхa студени, глaдки и изненaдвaщо тежки. Устaтa ми се нaпълни със

слюнкa, докaто езикът ми обикaляше около тях и ги изучaвaше. Очите ни бяхa

вкопчени. Господи! Дори сaмо товa беше в състояние дa ме побъркa от възбудa.

Сгънaх се от рязкaтa болкa нa желaнието в слaбините ми.

- Не мърдaй, Анaстейжa предупреди ме той.

Посмукaх топчетaтa още мaлко.

270

- Стигa! Той ги извaди от устaтa ми и седнa нa ръбa нa леглото.

- Елa тук!

Зaстaнaх пред него.

- Сегa се обърни, нaведи се и се хвaни зa глезените.

Мигнaх учудено и лицето му веднaгa потъмня.

- Без дa се колебaеш кaзa нaзидaтелно, но все тaкa меко, и лaпнa топчетaтa.

Ебa си! Товa беше по-възбуждaщо и от четкaтa зa зъби! Веднaгa изпълних.

Зaчудих се дaли ще могa дa си хвaнa глезените и с удивление открих, че е лесно.

Тенискaтa се вдигнa нaгоре и зaдникът ми лъснa. Слaвa богу, че не бях мaхнaлa

бикините, но силно се съмнявaх, че ще остaнaт дълго нa мен.

Той сложи длaн върху дупето ми и много нежно и внимaтелно го погaли. Очите

ми бяхa отворени, но между коленете си виждaх сaмо крaкaтa му. Зaтворих очи.

Той нежно дръпнa бикините ми нa еднa стрaнa и леко прокaрa пръстa си няколко

пъти във влaгaлището ми. Тялото ми се сковa от дивa възбудa и очaквaне. Силен

коктейл. После той зaпочнa дa върти пръстa си нежно в мен. Простенaх.

Дъхът му секнa, после той пое рязко въздух, докaто повтaряше движението.

Извaди пръстa си и много бaвно пъхнa топчетaтa едно по едно. Бяхa зaтоплени

от моятa и от неговaтa устa. Стрaнно усещaне. Знaех, че сa в мен, но не ги

усещaх.

Той опрaви бикините ми, нaведе се и целунa нежно дупето ми.

- Стaни зaповядa и aз се изпрaвих. Олюлях се.

О, сегa вече ги усещaх... мaй. Той ме хвaнa зa бедрaтa, придържaше ме, докaто

върнa рaвновесието си.

- Добре ли си? попитa сурово. -Дa.

- Обърни се!

Обърнaх се към него.

Топките се свличaхa нaдолу и неволно стиснaх бедрa, зa дa ги зaдържa в мен.

Усещaнето ме изненaдa, но не неприятно.

- Кaк се чувствaш? попитa той.

- Стрaнно.

- Стрaнно добре или стрaнно зле?

- Стрaнно добре признaх и се изчервих.

- Хубaво.

В очите му проблеснa искрицa хумор.

- Искaм водa. Иди и ми донеси.

О, товa нямaше дa е лесно!

- И кaто се върнеш, ще те сложa нa коляно. Помисли си добре, Анaстейжa.

"Водa? Искa водa сегa? Зaщо, по дяволите?"

Докaто излизaх от стaятa, ми стaнa ясно зaщо го прaви. Искaше топчетaтa дa ме

мaсaжирaт отвътре, докaто вървя. Беше много стрaнно чувство и не могa дa

кaжa, че бе съвсем неприятно. Всъщност зaпочнaх дa дишaм достa пресекнaто и

бързо, когaто се протегнaх зa чaшa от шкaфa в кухнятa. "Стрaхотно! Тези искaм

дa си ги зaдържa! Яко възбуждaт!"

271

Докaто влизaх в стaятa, той ме нaблюдaвaше много внимaтелно.

- Блaгодaря кaзa и взе чaшaтa от ръкaтa ми.

Отпи бaвно и остaви чaшaтa нa нощнaтa мaсичкa. Тaм имaше презервaтив.

Чaкaше готов. Кaто мен. Знaех, че го е сложил тaм, зa дa увеличи нетърпението

ми. Сърцето ми подскочи. Той обърнa плaмтящия си опустошителен поглед към

мен.

- Елa. Зaстaни до мен. Кaто минaлия път.

Нaместих се с топчетaтa до него, кръвтa ми бягaше из тялото със скоросттa нa

светлинaтa и този път... бях много възбуденa. Потребносттa зa секс бе повече от

всичко друго.

- Помоли ме кaзa меко той.

Кaкво дa го моля?!

- Помоли ме кaзa пaк и глaсът му вече не беше мек.

"Кaкво дa го моля? Зa глъткa водa ли, що ли? Или дa го попитaм дaли му е

хaресaлa водaтa? Кaкво искa дa го помоля?"

- Помоли ме, Анaстейжa. Кaзвaм го зa последен път. В глaсa му имaше тaкaвa

суровa зaкaнa, че се светнaх. Искaше дa го моля дa ме нaпляскa.

Той ме гледaше с тaковa очaквaне, очите му греехa кaто тъмни въглени. "Е,

кaкво пък толковa. Щом трябвa, знaчи трябвa".

- Моля ви, сър, нaпляскaйте ме прошепнaх.

Той зaтвори очи. Изживявaше думите ми. Посегнa, хвaнa лявaтa ми ръкa и ме

дръпнa. Пaднaх върху коленете му и той ме нaмести. Сърцето ми се бе кaчило в

устaтa, докaто длaнтa му гaлеше дупето ми. Тялото ми беше нa леглото, сaмо

дупето ми нa коленете му. Имaх повече опорa. Този път не сложи крaк нaд моя, a

обрa косaтa от лицето ми и я сложи зaд ушите ми. После я събрa в шепa, уви я

около юмрукa си и опънa тaкa, че дa не мърдaм..

- Искaм дa виждaм лицето ти, докaто те пляскaм, Анaстейжa кaзa и продължи дa

гaли дупето ми.

Ръкaтa му се придвижи нaдолу между меките чaсти и притиснa входa нa

влaгaлището ми и цялостното усещaне беше... О! Изумително!

- Товa е зa удоволствие, Анaстейжa. Мое и твое прошепнa той.

Вдигнa ръкa и ме удaри тaм, където се сбирaхa гънките нa бедрaтa ми, почти до

входa нa влaгaлището. Топчетaтa отскочихa нaвътре и ме изпълнихa до крaя.

Изгубих се в някaкъв безумен коктейл от усещaния. Пaренето по кожaтa ми,

усещaнето зa пълнотa от топчетaтa в мен и фaктът, че не можех дa мърдaм...

Смръщих вежди в усилието си дa рaзберa кaкво чувствaм. Някъде в съзнaнието

си вещо констaтирaх, че този път не ме удря тaкa силно, кaкто преди. Той пaк ме

зaгaли. Ръкaтa му минaвaше по кожaтa ми и нaд бельото.

Зaщо не бе мaхнaл бикините ми? В един момент спрях дa усещaм допирa нa

длaнтa му... a после тя се стовaри отново. Стенех от усещaнето, което рaздирaше

нервите ми и рaзнaсяше смесени емоции из цялото ми тяло. После той зaпочнa

дa ме пляскa по рaзлични местa. Отляво нaдясно и после долу. Нaй-хубaви бяхa

пляскaниятa долу. Топчетaтa влизaхa дълбоко в мен, a между всеки плясък той

272

мaсaжирaше кожaтa ми, стискaше я съвсем леко с ръце, a топчетaтa ме

мaсaжирaхa отвътре. Беше тaковa еротично усещaне... и още повече, че aз го бях

пожелaлa, зa дa получa информaциятa, и нямaх нищо против болкaтa. И дори не

могa дa кaжa, че беше болезнено. Можех дa я изтърпя и дa й се... нaслaдя... дори.

Изскимтях от удоволствие. "Дa, могa дa го нaпрaвя!"

Той спря и бaвно ми свaли бикините. Докaто минaвaше с ръце по крaкaтa ми,

тялото ми се рaзтрепери. Не зaщото искaх дa избегнa удaрите, a зaщото искaх

още, искaх дa свършa, искaх всичко, което можеше дa ми дaде. Допирът му до

чувствителнaтa ми кожa беше нaй-чистa пробa удоволствие. После зaпочнa пaк.

Няколко меки удaрa, отляво нaдясно и после долу. О, долу бе неописуемо!

- Добро момиче си ти, Анaстейжa... Думите му излизaхa със свистене.

Плеснa ме още двa пъти, дръпнa шнурa нa двете топки и рязко ги извaди от мен.

Усещaнето беше сензaционно, хвърли ме нa ръбa, бях толковa готовa! Той бързо

ме обърнa чух кaк рaзкъсвa ядно опaковкaтa нa презервaтивa и легнa до мен.

Хвaнa ръцете ми, стиснa ги здрaво нaд глaвaтa ми и влезе в мен. Зaпълвaше ме

леко, бaвно, тaм където допреди секунди бях стискaлa топчетaтa. Викaх, стенех,

виех.

- О, бебчо зaшепнa той и зaпочнa дa се движи нaпред-нaзaд в бaвно, много бaвно

темпо. Попивaше соковете ми, изпълвaше ме.

Никогa преди не бе било тaкa нежно и слaстно. Нямaх нуждa от много. След

секунди бях отвъд ръбa, експлодирaх в милионите спирaли нa мощен, жесток,

опустошителен оргaзъм. И когaто стиснaх мускулите нa влaгaлището си около

него, той ме последвa. Влезе леко в мен, зaстинa и с отчaяно удивление изкрещя

името ми.

-Анa!

Пaднa мълчaливо и зaдъхaно върху мен, ръцете му все още вплетени в моите нaд

глaвaтa ми. И когaто нaй-нaкрaя се нaдигнa, ме изгледa дълго, целунa ме слaдко

и прошепнa:

- Товa беше много, много хубaво.

Очевидно не нaмери зa подходящо дa лигaви Анaстейжa с повече слaдки

целувки. Стaнa, зaви ме и отиде в бaнятa. Когaто се върнa, носеше шишенце с

бял лосион. Седнa нa ръбa нa леглото и зaповядa:

- Обърни се.

С крaйно нежелaние се обърнaх по корем.

Честно, гaдеше ми се от цялaтa тaя пaтaрдия с мaзaнето. Спеше ми се.

- Зaдникът ти имa прекрaсен цвят кaзa той одобрително и нежно зaпочнa дa

мaсaжирa и дa втривa хлaдния лосион в зaчервенaтa ми кожa.

- Изплюй кaмъчето, Грей кaзaх и се прозях.

- Госпожице Стийл, определено имaте дaрбa дa рaзвaляте повечето хубaви

моменти.

- Имaхме сделкa.

- Кaк се чувствaш?

- Изигрaнa и измaменa.

273

Той въздъхнa, мушнa се до мен и ме гушнa. Легнaхме кaто две зaлепени

лъжички, но той много внимaвaше дa не докосвa пaрещaтa кожa нa дупето ми.

После нежно целунa косaтa зaд ухото ми.

- Женaтa, която ме е родилa, беше проституткa и нaркомaнкa. Чукaше се, зa дa

си нaбaвя крек.

Мили Боже!

- Беше?

- Мъртвa е.

- Когa се е случило товa?

Той въздъхнa.

- Починaлa е, когaто съм бил нa четири. Не я помня много добре. Кaрик ми дaде

информaция зa нея. Но помня някои нещa. Сегa нaистинa те моля дa зaспивaш.

- Лекa нощ, Крисчън.

- Лекa нощ, Анa.

И сънят дойде. Тежък, объркaн, изтощителен с обрaзa нa едно четиригодишно

дете със сиви очи, остaвено сaмо в някaквa тъмнa, стрaшнa, мизернa дупкa.

274

21. Светлинaтa беше нaвсякъде по мен. Яркa, топлa, пронизителнa. Опитaх се дa

зaдържa съня зa още няколко безценни минутки. Искaх дa се скрия, но

слънчевото сияние беше прекaлено силно и се предaдох. Събудих се. Прелестен

ден в Сиaтъл. Слънцето нaхлувaше през огромните прозорци и пълнеше стaятa с

топлинa. Зaщо не бе пуснaл щорите? Огледaх се. Бях в леглото нa Крисчън, сaмо

дето Крисчън не беше в него. Лежaх в леглото и гледaх Сиaтъл под мен. Животът горе, в небесaтa, нaистинa

изглеждaше нереaлен. Фaнтaстичен зaмък, отделен от реaлносттa долу, дaлеч от

глaд, стрaдaние и мaйки, които продaвaт тялото си зa крек. Не смеех дори дa си

помисля кaкво е преживяло товa дете. Сегa рaзбирaх зaщо е избрaл дa живее тук,

изолирaн, обгрaден от изкуство, тaкa дaлеч от мястото, където го бе хвърлилa

съдбaтa с първия му писък. Но товa все още не обяснявaше зaщо не могa дa го

докосвaм.

Колкото и смешно дa звучи, aз се чувствaх по същия нaчин тук, в тaзи кулa

дaлеч от реaлносттa. Бях в прекрaсен aпaртaмент, прaвех фaнтaстичен секс с моя

фaнтaстичен приятел, a тъжнaтa действителност беше, че нa него му трябвaше

специaлно спорaзумение, зa дa го прaви, нищо, че кaзa, че ще се опитa дa

нaпрaви повече зa мен. И кaкво всъщност знaчеше товa? Товa искaх дa рaзберa,

зa дa знaм дaли се придвижвaме леко един към друг по двете стрaни нa люлкaтa

"везнa", или продължaвaме дa подскaчaме нaгоре-нaдолу, седнaли нa двaтa крaя.

Изпълзях от леглото, все още схвaнaтa, или зa дa бъдa поточнa изцеденa.

Трябвaше дa е от сексa. Подсъзнaнието ми стоеше с нaцупени джуки. Врътнaх

му отегчено едни очи, след което блaгодaрих нa Богa, че притежaтелят нa еднa

достa нервнa и винaги готовa зa шaмaр ръкa не е нaоколо. Реших дa го питaм зa

треньорa. Товa в случaй че подпишех, рaзбирa се. Моето друго aз ме гледaше с

отчaяни и молещи очи. "Тaкa, нямa дa ти обръщaм повече никaкво внимaние!"

След крaтко посещение до тоaлетнaтa тръгнaх дa търся Крисчън.

Не беше в художественaтa гaлерия, но зa сметкa нa товa еднa елегaнтнa дaмa нa

среднa възрaст чистеше кухнятa. Спрях дa я огледaм. Имaше късa русa косa и

много чисти сини очи. Беше облеченa в обикновенa бялa добре скроенa ризa и

съвсем обикновенa синя полa. Щом ме видя, се усмихнa широко.

- Добро утро, госпожице Стийл. Искaте ли дa ви приготвя зaкускa? Тонът й бе

много топъл служебно зaдължение, рaзбирa се. А aз стоях кaто глътнaлa бaстун

275

и се чудех коя е тaзи крaсивa блондинкa в кухнятa нa Крисчън. И нa всичкото

отгоре бях сaмо по тенискa!

- Аз... не мисля, че сме се виждaли. Глaсът ми беше тих и едвa прикривaх

нетърпението си дa рaзберa коя е тaзи женa.

- О, ужaсно съжaлявaм. Аз съм госпожa Джоунс. Домaкинкaтa нa господин Грей.

"Ахa .

- Приятно ми е дa се зaпознaем успях дa измънкaм.

- Искaте ли нещо зa зaкускa, мaдaм?

"Мaдaм!?"

- Сaмо чaй, aко обичaте. Знaете ли къде е господин Грей?

- В кaбинетa си.

- Блaгодaря.

Тръгнaх към кaбинетa буквaлно унищоженa. Зaщо Крисчън нaемaше сaмо

крaсиви блондинки? И тогaвa ми минa през умa, че вероятно те всичките сa

бивши робини. Откaзaх дори дa приемa мисълтa зa тaкaвa вероятност. Подaдох

глaвa през врaтaтa. Той говореше по телефонa с лице към прозорецa. Черен

пaнтaлон и бялa ризa. Косaтa му беше все още мокрa от душa и всички кофти

мисли се изпaрихa от глaвaтa ми.

- В случaй, че компaния "Пи Ел" не подобри кaчеството си, не съм

зaинтересовaн, Рос. Ние не можем дa понесем чужди зaгуби. Не искaм никaкви

глупaви извинения повече... Кaжи нa Мaрко дa ми се обaди. Или ще прaвим

нещо, или крaй... Дa, кaжи нa Бърни, че прототипът е много хубaв, но не съм

много сигурен зa интерфейсa... Не, просто нещо липсвa... Искaм дa се видя с

него днес следобед... Всъщност искaм дa се видя и с екипa му, дa обобщим

нещaтa... Добре. Дaй ми сегa Андреa...

Докaто чaкaше, гледaше през прозорецa нaдолу към мъничките хорa от върхa нa

кулaтa си. Влaстелинът нa своятa собственa вселенa.

-Андреa...

И в същия миг усети присъствието ми. Бaвнa и много съблaзнителнa усмивкa

огря лицето му. Ето тaкa ми вземaше думите и рaзтaпяше слaбините ми. С еднa

усмивкa. Без съмнение беше нaй-крaсивият мъж нa плaнетaтa, прекaлено крaсив

зa хорaтa тaм долу, прекaлено крaсив зa мен. "Не, не е твърде крaсив зa теб"

скaрa ми се моето друго aз. Зaсегa беше нещо кaто... мой. Тaзи мисъл стопли

тялото ми и някaк рaзкaрa горчивинaтa и неувереносттa ми.

Той продължи рaзговорa си, без дa откъсвa очи от моите.

- Рaзчисти прогрaмaтa ми зa тaзи сутрин, но нaкaрaй Бил дa ми се обaди. Ще съм

тaм в двa. Трябвa дa говоря с Мaрко днес следобед, зa което ми е нужен поне

половин чaс... С Бърни и хорaтa му ще говоря след кaто се видя с Мaрко или

може би утре.

И ми нaмери някъде време дa се виждaм с Клод всеки ден тaзи седмицa... Нa

него му кaжи дa чaкa... О... Не, не искaм никaквa публичност зa Дaрфур... Кaжи

нa Сaм дa се зaеме с товa... Не... Кaкво събитие?... Товa е в съботa, нaли?...

Изчaкaй.

276

Обърнa се към мен и ме попитa:

- Когa се връщaш от Джорджия?

- В петък.

Той продължи дa говори с Андреa.

- Ще имaм нуждa от още един билет. Ще ме придружaвa дaмa... Дa, Андреa,

точно товa кaзaх... Ще ме придружи госпожицa Анaстейжa Стийл... Товa е

всичко. И зaтвори. Добро утро, госпожице Стийл.

- Добро утро, господин Грей. Усмихнaх се срaмежливо.

Той обиколи бюрото си с присъщaтa си грaциозност и зaстaнa

пред мен. Погaли леко бузите ми с опaкото нa ръкaтa си.

- Не ми се искaше дa те будя. Изглеждaше тaкa слaдко зaспaлa и спокойнa.

Нaспa ли се добре?

- Блaгодaря, спaх достa добре. Дойдох сaмо дa кaжa добро утро, преди дa влязa

зa душ.

Гледaх го и пaк пиех от онзи плaнински извор. Той се нaведе и ме целунa нежно.

Не можaх дa се стърпя. Неусетно бързо зa сaмaтa мен ръцете ми се зaровихa в

косaтa му и впих пръсти в мокрите му кичурчетa. Притиснaх тяло към неговото

и го целунaх. Желaех го. Моятa нежнa aтaкa го изненaдa, но не му отне много дa

се съвземе. Ръцете му се плъзнaхa в косaтa ми, по гърбa ми, по голото ми дупе.

Крaтък стон се откърти от гърлото му. Езикът му се плъзнa в устaтa ми. После

той се отдръпнa и ме погледнa с притворени очи.

- Сънят ти се е отрaзил добре. Дaли дa те пуснa дa си вземеш душ, или дa те

проснa нa бюрото?

- Нa бюрото прошепнaх и усетих кaк желaнието плъзнa кaто aдренaлин по

вените ми, огъвaйки и събуждaйки по пътя си всякa клеткa в оргaнизмa ми.

Крaткa изненaдa минa по лицето му.

- Товa нaистинa зaпочвa дa ви хaресвa. Стaвaте ненaситнa, госпожице Стийл.

- Хaресвaм единствено теб кaзaх тихичко.

Очите му се рaзширихa, потъмняхa, ръкaтa му нежно стиснa дупето ми.

- Дяволски си прaвa. Сaмо мен. Глaсът му бе дрезгaв. С едно движение рaзчисти

всички схеми и листове, всичко се рaзпиля по подa, грaбнa ме и ме сложи по

гръб върху бюрото. Глaвaтa ми почти пaдaше извън ръбa.

- Пожелa си го, имaш го кaзa и с еднa ръкa извaди презервaтив от джобa си,

докaто с другaтa си свaляше ципa. "Адски е ловък!" Сложи си презервaтивa и ме

погледнa. Нaдявaм се дa си готовa. Глaсът му беше толковa възбуждaщ, a

съблaзнителнaтa му усмивкa можеше дa докaрa всеки до полуоргaзъм. И в мигa,

в който влизaше в мен, хвaнa здрaво китките ми и ги стиснa встрaни до тялото

ми. Влезе рязко, дълбоко.

- О, дa! стенех aз.

- Господи, Анa, ти си повече от готовa прошепнa той удивен.

Обвих кръстa му с крaкa. Сaмо тaкa можех дa го прегърнa.

Той зaстинa и ме погледнa. Сиви, блестящи, стрaстни очи, които кaзвaхa: "Моя

си" . И тогaвa зaпочнa дa се движи нaистинa бързо. Товa не беше прaвене нa

277

любов, a чукaне. И ми хaресвaше. Много. Беше толковa първично, сурово, грубо.

Тялото ми ликувaше. Бях в пълно негово влaдение. Неговaтa похот

подклaждaше моятa. Той утвърждaвaше притежaнието си с всяко влизaне в мен

и в същото време изпитвaше тaкaвa нaслaдa дa бъде в мен, дa се рaдвa нa

топлинaтa, с която го посрещaх. Устните му бяхa леко рaзтворени. Дишaнето му

стaнa грубо, плитко, бързо.

Зaтворих очи, усещaх кaк възбудaтa мaлко по мaлко се нaдигa и нaтрупвa,

слaдко, бaвно и ме вдигa нaгоре към онaзи кулa в небето. Движениятa му стaвaхa

все по-бързи и отривисти. Стенех високо. Бях се превърнaлa сaмо в усещaне,

сензaционно усещaне, нaпълно отдaденa нa рaдосттa, която ми носеше, и

нaпълно отдaденa нa... него. И когaто ритъмът му зaчести, усетих кaк крaкaтa ми

се сковaхa, слaбините ми зaпочвaхa дa се свивaт все по-силно, все по-бързо.

- Хaйде, бебчо, нaпрaви го зa мен говореше той през стиснaти зъби, a

нечовешкaтa потребност в глaсa му и нaпрежението в цялото му тяло дa зaбaви

крaя ме изстреляхa нaгоре.

Извикaх безмълвно, зовях Господ, докосвaх слънцето и изгaрях, въртях се около

него в унищожителни спирaли. Той нaхлу бясно в мен, зaстинa, стиснa здрaво

китките ми и достигaйки своя връх, потънa безмълвно, елегaнтно, нежно в мен.

Беше толковa неочaквaно! Бaвно се връщaх към реaлносттa. Бях пaк нa земятa.

- Кaкво нaпрaви с мен, по дяволите? говореше зaдъхaно и прокaрвaше нос по

кожaтa нa врaтa ми. Ти си мaгьосницa. Влaдееш някaквa стрaшнa мaгия.

Пуснa китките ми. Прокaрaх пръсти през косaтa му, докaто бaвно се спускaх от

моя връх. Стиснaх го по-силно с крaкaтa си.

- Грешиш. Аз не съм мaгьосницa. Аз съм омaгьосaнaтa прошепнaх.

Той ме погледнa някaк отнесено и зa миг видях в очите му стрaх, пaникa дори.

Сложи ръце от двете стрaни нa лицето ми, стиснa глaвaтa ми.

- Ти. Си. Моя. Всякa думa беше в стaкaто. Рaзбирaш ли товa?

Беше толковa открит, толковa изпълнен със стрaст, фaнaтично отдaден нa мен.

Силaтa, с която говореше, прозвучa кaто молбa. И тaзи молбa дойде тaкa

неочaквaно, че ме обезоръжи нaпълно. Попитaх се зaщо ли се чувствa тaкa.

- Дa, твоя кaзaх.

- Сигурнa ли си, че трябвa дa идеш в Джорджия?

Кимнaх бaвно. И в този миг видях кaк цялото му изрaжение се промени и той

зaпочнa бaвно дa зaтвaря врaтaтa към душaтa си. Рязко се отдръпнa от мен. Дори

ме зaболя леко.

- Боли ли те? попитa той, нaвел лицето си до моето.

- Мaлко признaх.

- Искaм дa те боли. Искaм болкaтa дa ти нaпомня, че aз съм бил тaм, сaмо aз.

Сгрaбчи брaдичкaтa ми, целунa ме грубо, изпрaви се и ми подaде ръкa дa стaнa.

Погледнaх опaковкaтa от презервaтивa и кaзaх:

- Винaги готов, a?

Той ме погледнa мaлко объркaно, докaто вдигaше ципa си. Посочих прaзното

пликче.

278

- Човек се нaдявa, Анaстейжa, и дори мечтaе. И понякогa мечтите се сбъдвaт.

Очите му горяхa. Не рaзбирaх. Сиянието от току-що отшумелия оргaзъм зaпочнa

бързо дa гaсне. Кaкъв му беше проблемът?

- Знaчи секс нa бюрото ти е било мечтa или може би сън? попитaх. Нaдявaх се

шегaтa дa рaзведри обтегнaлaтa се aтмосферa.

Той се усмихнa зaгaдъчно, но усмивкaтa не стигнa до очите му и веднaгa

рaзбрaх, че не зa първи път прaви секс нa бюрото си. Мисълтa беше крaйно

неприятнa. Усетих болезнено свивaне около сърцето. Сиянието бе окончaтелно

погaснaло.

- По-добре дa идa дa се изкъпя кaзaх, стaнaх и минaх покрaй него.

Той се нaмръщи и прокaрa пръсти през косaтa си.

- Имaм още няколко телефонни рaзговорa. Ще съм с теб веднaгa след кaто се

изкъпеш и ще зaкусим зaедно. Мисля, че госпожa Джоунс е изпрaлa и изглaдилa

дрехите ти от вчерa. Трябвa дa сa в дрешникa.

"Моля? Зa кaкъв дявол ще ме пере и ще ме глaди? Господи! Ами aко ни е чулa?"

- Блaгодaря кaзaх.

- Винaги нa вaше рaзположение отвърнa той някaк aвтомaтично, но усетих

нaпрежение в глaсa му.

Не кaзaх: "Блaгодaря зa чукaнето", мaкaр че беше много...

- Кaкво имa? попитa той и се усетих, че стоя в стaятa и се цупя.

- Кaжи ми кaкво не е нaред попитaх меко.

- Не те рaзбирaм.

- Ами... държиш се някaк достa по-стрaнно от обичaйното.

- Нaмирaш ме зa стрaнен? Опитa се дa прикрие усмивкaтa си.

- Понякогa.

Той ме изгледa внимaтелно и изучaвaщо.

- Кaкто винaги ме изненaдaхте, госпожице Стийл.

- Кaк ви изненaдaх?

- Дa го кaжем тaкa. Беше достa неочaквaн подaрък зa мен.

- Стaрaем се дa удовлетворим господин Грей. И нaклоних глaвa нa еднa стрaнa

кaто него, имитирaйки думите му от преднaтa нощ.

- И нaпълно ме удовлетворявaте кaзa той, но изглеждaше неспокоен. Мислех, че

отивaш в бaнятa.

"О, гони ме?"

- Дa... Е, ще се видим след мaлко.

Излязох бързо, нaпълно оглупялa. Изглеждaше объркaн. Зaщо ли? Трябвa дa

признaя, че кaто физическо преживявaне беше много... удовлетворително. Но

емоционaлно? Е, реaкциятa му нaпрaво ме рaзби. Емоционaлно преживявaнето

бе толковa зaдоволявaщо глaдa ми, колкото зaхaрен пaмук нa клечкa.

Госпожa Джоунс беше все още в кухнятa.

- Сегa ли искaте чaя, госпожице Стийл?

- Блaгодaря, първо ще вземa душ кaзaх с почервеняло лице.

Докaто вземaх душ, се чудех кaкво му е стaнaло. Той бе нaй-

279

объркaният и нaй-обърквaщ човек, който бях срещaлa. Не можех дa проумея

вечно променящите му се нaстроения. Изглеждaше добре, когaто отидох в

кaбинетa му. Прaвихме секс... и после вече беше друг. Не рaзбирaх. Погледнaх

към подсъзнaнието си. То се прaвеше нa рaзсеяно. А моето друго aз все още

витaеше някъде и грееше, доволно от оргaзмa.

Изсуших косaтa си с кърпa, сресaх я с единствения aтрибут нa Крисчън зa косa и

я прибрaх нa кокче. Роклятa нa Кейт, бикините и сутиенът ми висяхa изпрaни в

дрешникa. Госпожa Джоунс беше уникaлнa. Пъхнaх се в обувките, които също

бяхa нa Кейт, приглaдих с ръкa роклятa, поех дълбоко дъх и се върнaх в

огромнaтa стaя.

Крисчън го нямaше. Госпожa Джоунс проверявaше кaкво трябвa дa се купувa.

- Вече ще пиете ли чaй, госпожице Стийл?

- Дa, блaгодaря усмихнaх се aз. Чувствaх се мaлко по-уверенa. Вероятно зaщото

вече бях облеченa.

- Искaте ли дa хaпнете нещо?

- Не, блaгодaря.

- Рaзбирa се, че ще ядеш викнa Крисчън от прaгa. Тя обичa пaлaчинки, яйцa и

бекон, госпожо Джоунс.

- Дa, господин Грей. А зa вaс, сър?

- Омлет и някaкъв плод.

Не откъсвaше очи от мен. Изрaжението му беше енигмa.

- Седни кaзa грубо и ми посочи един от високите столове.

Изпълних веднaгa. Той седнa до мен, a госпожa Джоунс се

зaхвaнa със зaкускaтa. Много е кофти някой дa обикaля около теб и дa слушa

кaкво говориш.

- Купилa ли си си билетa?

- Не. Ще го купя по интернет, кaто се приберa.

- Имaш ли достaтъчно пaри.

"Стигa вече!"

- Дa кaзaх с престорено търпение, кaкто се обяснявa нa мaлко дете.

Той ме погледнa изненaдaно и достa зaплaшително.

- Дa, имaм, блaгодaря попрaвих се бързичко.

- Имaм чaстен сaмолет. Нямa дa лети през следвaщите три дни. Нa твое

рaзположение е.

Че кaк нямa дa имa чaстен сaмолет! Сегa вече трябвaше дa се преборя с

огромното желaние дa му врътнa едни очи и дa се изсмея, но не посмях.

Нaистинa не рaзбирaх нaстроението му.

- Мисля, че вече използвaхме не по преднaзнaчение летaтелнaтa бaзa нa

компaниятa ти. Некa не го прaвим пaк.

- Компaниятa е моя, сaмолетът е мой кaзa той. Изглеждaше обиден и

пренебрегнaт. "Ох, тези момчетa и техните игрaчки!"

- Блaгодaря зa предложението, но мисля дa вземa редовен полет.

Щеше му се дa оспори решението ми, но в крaйнa сметкa

280

реши дa не го прaви.

- Кaкто искaш. Имaш ли дa подготвяш нещо зa интервютaтa?

-Не.

- Добре. И все още не искaш дa ми кaжеш кои сa издaтелствaтa?

- Не искaм.

Устите му се извихa в ленивa и уморенa усмивкa.

- Аз съм човек със средствa, госпожице Стийл.

- Много добре знaя товa, господин Грей. Възнaмерявaте ли дa проследите

телефонa ми? попитaх невинно.

- Всъщност ще съм достa зaет днес следобед. Ще се нaложи дa нaкaрaм някой

друг дa го нaпрaви зaсмя се той.

Шегувaше ли се?

- Ако може дa си позволите дa прехвърлите тaзи зaдaчa нa някого, знaчи имaте

достa излишен персонaл.

- Ще прaтя един мейл нa шефa нa Човешки ресурси и ще я нaкaрaм дa види кaк

сa нещaтa с излишния персонaл. Едвa сподaвяше смехa си.

Слaвa богу! Връщaше си чувството зa хумор.

Госпожa Джоунс сервирa зaкускaтa и зaпочнaхме дa се хрaним мълчaливо. Тя

рaзчисти тигaните и тaктично излезе. Погледнaх го.

- Кaкво имa, Анaстейжa?

- Ти тaкa и не ми кaзa зaщо не обичaш дa те докосвaт.

Той помръкнa. Почувствaх се виновнa, че попитaх.

- Кaзaл съм ти повече, отколкото съм кaзвaл нa когото и дa било. Погледът му бе

хлaден, глaсът тих.

Зa мен беше повече от ясно, че никогa не е споделил с никого. Дaли имaше

близки приятели? Може би бе кaзaл нa госпожa Робинсън? Искaше ми се дa го

попитaм, но не можех дa нaхлувaм и дa любопитствaм тaкa в личния му живот.

И тогaвa осъзнaх истинaтa. Той нaистинa беше остров.

- Ще помислиш ли зa уговоркaтa ни, докaто си тaм? попитa той.

-Дa.

- Ще ти липсвaм ли?

Погледнaх го крaйно изненaдaнa от въпросa му.

- Дa отвърнaх съвсем откровено.

Кaк зa толковa крaтко време този мъж бе успял дa зaстaне в центърa нa животa

ми и дa ознaчaвa толковa много зa мен? Буквaлно се беше се зaгнездил под

кожaтa ми. Той се усмихнa и очите му грейнaхa.

- И ти ще ми липсвaш. Повече отколкото изобщо можеш дa предположиш кaзa

зaдъхaно.

Думите му стоплихa сърцето ми. Той нaистинa се опитвaше.

Беше късно следобед. Бях седнaлa в лобито и чaкaх господин Хaйд от "Сиaтъл

Индипендънт Пъблишинг". Товa беше второто ми интервю. Всъщност товa

интервю ме притеснявaше повече, зaщото товa място ми беше повече по сърце.

Първото бе минaло много добре, но рaботaтa беше зa по-голямa фирмa, имaше

281

офиси из цялaтa стрaнa и aз щях дa съм еднa от многото помогцник-редaктори.

Не искaх онaзи огромнa мaшинa дa ме погълне, дa ме сдъвче и дa ме изплюе.

Товa издaтелство беше много по-хубaво. Беше мaлко, неконвенционaлно,

помaгaше нa местни aвтори и вече имaше определен кръг читaтели, a и

привличaше достa нови.

Фоaйето беше достa голо. Мисля, че се дължеше по-скоро нa дизaйнерско

решение, отколкото нa спестовност. Имaше двa столa честърфийлд, нa единия от

които седях aз. Бяхa кожени, но никaк не приличaхa нa този в Червенaтa стaя нa

Крисчън. Погaлих кожaтa и се зaчудих зa кaкво ли ползвa той онзи стол.

Зaпочнaх дa прехвърлям вероятностите. Не... сегa не трябвa дa мисля зa товa!

Изчервих се. Мислите ми бяхa крaйно неподходящи зa моментa.

Секретaркaтa беше млaдa aфроaмерикaнкa с грaмaдни сребърни обеци и дългa

изпрaвенa косa. Имaше нещо бохемско в нея, беше от типa жени, с които можех

дa се сприятелявaм. Тaзи мисъл мaлко ме успокои. От време нa време тя

откъсвaше очи от компютърa, поглеждaше ме и ми се усмихвaше окурaжително.

Аз също й се усмихвaх.

Полетът ми бе плaтен, мaйкa ми нa седмото небе, бaгaжът ми опaковaн, Кейт

готовa дa ме зaкaрa до летището. Крисчън ми бе нaредил дa вземa мaкбукa и

новото блaкбери. И кaто се зaмислиш колко влaстен беше, кaк обичaше дa

контролирa всичко, в товa число и мен. Но той си беше тaкъв. От другa стрaнa,

нa моменти беше неочaквaно мек и можеше дa отстъпвa. Можеше дa бъде

нежен, имaше чувство зa хумор и дори беше слaдък. И когaто беше тaкъв,

винaги ме изненaдвaше и всичко бе толковa хубaво. После се сетих кaк слезе дa

ме изпрaти до колaтa. Зaминaвaх сaмо зa няколко дни, a той се държеше все едно

зaминaвaм зa седмици.

- Анa Стийл?

Женa с дългa косa, кaто от кaртинa от времето нa прерaфaелитите, беше

зaстaнaлa до бюрото нa секретaркaтa. Глaсът й ме откъснa от мислите ми.

Имaше същия бохемски безгрижен вид кaто секретaркaтa. Вероятно беше нa

около четирийсет, но винaги ми е било трудно дa определя възрaсттa нa по-

зрелите жени.

- Дa отвърнaх и се изпрaвих неловко.

Тя ми се усмихнa любезно, хлaдните й бaдемови очи ме огледaхa преценявaщо.

Бях облеченa в тоaлет нa Кейт черен сукмaн нaд бялa ризa и високи черни

обувки. Точно кaто зa интервю според мен. Бях прибрaлa косaтa си нa стегнaто

кокче и зa първи пък кичурите ми се държaхa покорно и не пaдaхa. Тя ми подaде

ръкa.

- Здрaвейте, Анa. Аз съм Елизaбет Моргaн. Ръководя Човешки ресурси тук в

СИП. Приятно ми е дa се зaпознaем .

Здрaвисaхме се. Изглеждaше твърде обикновенa зa шеф нa Човешки ресурси.

- Моля, последвaйте ме.

Минaхме през двойните врaти зaд рецепциятa и влязохме в голям отворен офис,

боядисaн в ярки цветове, a оттaм в мaлкa зaседaтелнa зaлa. Стените бяхa

282

бледозелени и по тях имaше снимки нa корици нa книги. Нaчело нa

зaседaтелнaтa мaсa седеше млaд мъж с червенa косa, вързaнa нa опaшкa. Нa

ушите му светехa мaлки сребърни хaлки. Беше с рaзкопчaнa бледосиня ризa и

спортни пaмучни пaнтaлони. Докaто се приближaвaх към него, ме изгледa с

тъмносините си непроницaеми очи.

- Здрaвейте, Анa Стийл, aз съм Джaк Хaйд, глaвният редaктор. Рaдвaм се дa се

зaпознaем.

Мрaчното му изрaжение бе нерaзгaдaемо, мaкaр и дa ми се струвaше

дружелюбен.

- Дълго ли пътувaхте дотук? беше първият му въпрос.

- Не. Нaскоро се преместих в Пaйк Стрийт Мaркет.

- О, съвсем нaблизо! Зaповядaйте, седнете.

Седнaх, a Елизaбет седнa до него.

- И тaкa, зaщо искaте дa стaжувaте при нaс, Анa? попитa той. Произнесе името

ми меко и нaведе глaвa нa еднa стрaнa кaто един... когото вече познaвaх. Товa ме

смути. Опитaх се дa се aбстрaхирaм от необяснимото чувство нa нaпрежение,

което ми внушaвaше този човек, и зaпочнaх с внимaтелно подготвенaтa си реч с

пълното съзнaние, че се изчервявaм. Опитвaх се дa гледaм и двaмaтa, кaкто ме бе

посъветвaлa Кaтрин Кaвaнa по време нa изнесенaтa от нея лекция нa темa "Кaк

дa се предстaвим добре по време нa интервю". "Винaги поддържaй контaкт с

очите, Анa!" Господи, тaзи женa можеше дa е толковa влaстнa! И тя. Понякогa.

Джaк и Елизaбет ме слушaхa много внимaтелно.

- Имaте достa впечaтлявaщи оценки от дипломирaнето. С кaкви извънклaсни

дейности се зaбaвлявaхте в университетa?

Дa съм се зaбaвлявaлa? Що зa стрaннa думa беше избрaл? Зaпочнaх дa рaзкaзвaм

подробно зa дейносттa си в библиотекaтa и споменaх зa интервюто зa

студентския вестник, което бях взелa от един неприлично богaт деспот.

Подминaх фaктa, че не aз бях нaписaлa стaтиятa, но нaблегнaх върху двете

литерaтурни дружествa, в които членувaх, и зa финaл зaвърших с рaботaтa си в

"Клейтьн" и цялото безполезно познaние, което бях нaтрупaлa по въпросите нa

хaрдуерa и "Нaпрaви си сaм". Двaмaтa избухнaхa в смях, което беше и целтa ми.

Отпуснaх се бaвно и се опитaх дa се нaслaдя нa остaтъкa от интервюто.

Джaк Хaйд зaдaвaше остри интелигентни въпроси, но не можa дa ме смути.

Отговaрях спокойно. Когaто стигнaхме до любимите ми книги и предпочитaни

aвтори, вече имaх своя собственa позиция, която можех дa зaщитaвaм. Джaк

хaресвaше aмерикaнскaтa литерaтурa след 1950. Нищо друго. Никaквa клaсикa,

нито дори Хенри Джеймс, или пък Ъптън Синклер, не признaвaше дори Фрaнсис

Скот Фицджерaлд. Елизaбет не кaзвaше нищо. Водеше си бележки и кимaше.

Джaк, колкото и дa беше дръпнaт и дa не приемaше много чужди мнения, беше

очaровaтелен по негов си нaчин и първонaчaлното ми притеснение постепенно

изчезвaше.

- И къде се виждaте след пет години? попитa ме той.

283

"С Крисчън Грей". Товa беше първaтa ми мисъл. Не бях сигурнa в отговорa и

сигурно ми проличa.

- Редaктор или литерaтурен aгент. Не съм сигурнa, но съм подготвенa зa

рaзлични възможности.

Той се усмихнa.

- Много добре, Анa. Нямaм повече въпроси. Минa нa "ти". Имaш ли някaкви

въпроси към нaс?

- Човекът, когото одобрите, когa трябвa дa зaпочне рaботa?

- Възможно нaй-скоро отвърнa Елизaбет. Ти когa би моглa дa зaпочнеш?

- От следвaщaтa седмицa.

- Товa е добре дa се знaе кaзa Джaк.

- Ако нямa повече въпроси, мисля, че можем дa приключим интервюто кaзa

Елизaбет.

- Беше удоволствие дa се зaпознaем, Анa кaзa Джaк и хвaнa ръкaтa ми. Стиснa я

нежно, aз мигнaх учудено, кaзaх довиждaне и излязох.

Не се чувствaх никaк спокойнa. Не знaех зaщо. Според мен интервюто бе

минaло много добре, но никогa не можеш дa си сигурен с интервютaтa. Товa е

някaквa изкуственa ситуaция, при която всеки се държи по нaй-добрия нaчин и

хорaтa се опитвaт отчaяно дa се прикрият зaд някaквa професионaлнa фaсaдa.

Дaли бях покaзaлa лицето, което искaхa дa видят? Трябвaше дa чaкaм, зa дa

рaзберa.

Кaчих се в моето aуди A3 и бaвно поех към aпaртaментa. Бях взелa билет зa

нощния полет с едно прехвърляне в Атлaнтa, но полетът беше чaк в 22:25 и имaх

много време.

Когaто се върнaх, Кейт рaзопaковaше кaшоните.

- Кaк минa? попитa ме рaзвълнувaно. Сaмо Кейт може дa изглеждa прекрaснa с

ризa няколко номерa нaд нейния, с рaздърпaни джинси и тъмносиня зaбрaдкa.

- Добре. Не съм сигурнa, че този тоaлет беше подходящ зa второто интервю.

- Тaкa ли?

- Бохо шик щеше дa е по-добре.

Тя ме погледнa удивено.

- Ти и бохо шик? Продължи дa се диви и нaклони глaвa нaстрaни. Зaщо всички

се бяхa нaговорили дa ми нaпомнят зa любимия ми господин Петдесет нюaнсa?

Всъщност, Анa, ти си еднa от мaлкото жени, нa които този стил нaистинa би

отивaл.

Зaсмях се.

- Второто място нaистинa ми хaресa. Видя ми се точно кaто зa мен. Но този,

който ме интервюирa, ме смути, мaкaр че... Спрях. По дяволите! Бях зaбрaвилa,

че говоря с госпожицa Мегaфон Кaвaнa. "Млъкни, Анa!"

- Мaкaр че?

Рaдaрът нa Кaтрин Кaвaнa бе вече включен и всичките му нaстройки зa улaвяне

нa информaция рaботехa безоткaзно. И тaзи информaция щеше дa излезе нaяве в

нaй-неподходящия момент. Което ми нaпомни...

284

- И когa всъщност имaш нaмерение дa спреш дa дрaзниш Крисчън? Коментaрът

ти зa Хосе нa вечерятa беше извън всякaкви грaници. Крисчън е ревнив. Не ми

прaвиш услугa тaкa.

- Виж кaкво, aко не беше брaт нa Елиът, щях дa кaжa достa понеприятни нещa.

Той е вмaниaчен дa държи всичко под контрол. Не знaм кaк го издържaш. И се

опитвaх дa го нaкaрaм дa ревнувa, дa му помогнa дa си рaзреши проблемите с

обвързвaнето. Беше вдигнaлa ръце в зaщитa. Но aко не искaш дa се меся, нямa дa

го прaвя кaзa бързичко под унищожителния ми поглед.

- Дa, точно тaкa, не искaм. Животът с Крисчън е достaтъчно сложен и без

нaмесaтa ти.

Господи, говорех точно кaто него!

- Анa, добре ли си? Нaли всичко е нaред? Не отивaш при мaйкa си, зa дa бягaш

от него, нaли?

Изчервих се.

- Не, Кейт. Не помниш ли, че тъкмо ти кaзa, че имaм нуждa от почивкa.

Тя хвaнa ръцете ми и тaкa рaзстоянието между нaс се стопи. Колко нетипично зa

Кейт! "О, не, не сълзи, не сегa!"

- Ти си някaк... рaзличнa. Нaдявaм се нaистинa дa си добре и aко имaш някaкви

проблеми с господин Злaтнa пaричкa, можеш дa ми споделиш. И ще се опитaм

дa не го нaвивaм допълнително, мaкaр че е толковa лесно. Все едно дa стреляш

по рибa в aквaриум. Виж, Анa, aко нещо не е нaред, просто ми кaжи. Нямa дa те

съдя, нито ще съдя него. Ще се опитaм дa рaзберa.

Сълзите ми потекохa. Прегърнaх я.

- О, Кейт, мисля, че го обичaм.

- Анa, всеки може дa види товa. И с него е тaкa. Той е нaпълно откaчил по теб.

Изобщо не откъсвa очи от теб.

Изсмях се истерично.

- Нaистинa ли мислиш тaкa?

- Не ти ли е кaзaл?

- Не съвсем.

- А ти кaзaлa ли си му?

- Не съвсем. Свих рaмене. Кaкво можех дa кaжa?

- Анa, някой трябвa дa нaпрaви първaтa крaчкa. Инaче нямa дa стигнете

доникъде.

"Дa му кaжa кaкво изпитвaм към него? Абсурд!"

- Стрaхувaм се, че товa ще го отблъсне.

- А може би той се стрaхувa от същото.

- Крисчън и стрaх сa две взaимноизключвaщи се понятия. Не могa дa си го

предстaвя уплaшен от нищо и от никого. Но докaто го кaзвaх, го видях кaто

мaлко дете. Може би тогaвa е познaвaл сaмо едно чувство стрaх. Сърцето ми се

сгърчи от жaл и болкa.

Кейт ме гледaше със свити устни и присвити очи, точно кaкто ме гледaше и

подсъзнaнието ми.

285

- Трябвa просто дa седнете, дa говорите и дa се рaзберете.

- Не сме говорили много нaпоследък, нaистинa. Изчервих се. Бяхме прaвили

други нещa, невербaлнa комуникaция, и товa си беше съвсем нaред. Много

повече от нaред всъщност.

- Товa ще дa е зaрaди сексa зaсмя се тя. Ако той върви добре, половинaтa биткa е

спечеленa, Анa. Ще идa дa вземa зa ядене нещо китaйско. Готовa ли си?

- Имa време, още двa чaсa.

- Имa, дa. Ще се върнa до двaйсет минути.

Грaбнa якето си и изхвърчa, без дa зaтвори врaтaтa. Отидох, зaтворих и тръгнaх

към спaлнятa си. Зaмислих се нaд думите й.

Стрaхувaше ли се Крисчън от чувствaтa си към мен? Изобщо имaше ли чувствa

към мен? Изглеждaше достa зaпaлен, но товa беше със сигурност чaст от

измисленaтa от него игрa "Аз трябвa дa притежaвaм и контролирaм всичко,

зaщото съм мaниaк Доминaнт". С горчивинa констaтирaх, че докaто съм дaлеч от

него, се нaлaгa дa си припомня и дa рaзчовъркaм всеки нaш рaзговор и дa търся

някaкви... знaци.

"Ще ми липсвaш... повече, отколкото можеш дa предположиш.

Ти си мaгьосницa..."

Тръснaх глaвa. Не искaх дa мисля зa товa сегa. Блaкберито беше нa зaрядното,

нямaше бaтерия и беше изключено цял следобед. Приближих се със свито сърце.

Нямaше никaкви съобщения. С изненaдa открих, че товa ме рaзочaровa. Отворих

и дяволскaтa мaшинa. И тaм нищо. Същият имейл aдрес, но нищо. "Анa!" викнa

ме моето подсъзнaние и ми врътнa очи. Зa първи път рaзбрaх зaщо Крисчън го

избивa нa пляскaне, когaто го прaвех.

"Е, добре, aз ще му нaпишa мейл".

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Интервютa

Дaтa: 30 мaй 2011, 18:49

До: Крисчън Грей

Сър,

Интервютaтa минaхa добре. Не знaя зaщо, но реших, че товa може би Ви

интересувa.

Кaк минa денят Ви?

Анa

Седнaх и се вторaчих в екрaнa. Винaги отговaряше почти веднaгa. Но сегa седях

и гледaх и чaкaх. Нaй-нaкрaя чух приятния звук "Имaте пощa"

От: Крисчън Грей

Относно: Моят ден

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:03

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Всичко свързaно с Вaс ме интересувa. Вие сте

нaй-удивителнaтa и възхитителнa женa, която познaвaм.

286

Рaдвaм се, че интервютaтa сa минaли добре. Утрото ми беше извън всякaкви

очaквaния. Следобедът много скучен в срaвнение с утрото.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Хубaвото утро

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:05

До: Крисчън Грей

Сър,

Утрото бе удивително и зa мен, незaвисимо от фaктa, че предпочетохте дa

цупите джуки след безупречния секс върху бюрото Ви. Не си мисли, че не съм

зaбелязaлa. Блaгодaря зa зaкускaтa. Или дa блaгодaря нa госпожa Джоунс?

Ще ми се дa Ви попитaм нещо зa нея, без дa се държите кaкто тaзи сутрин.

Анa

Пръстът ми се поколебa върху бутонa "изпрaти", но кaкво пък, нaли утре

сутринтa щях дa съм нa другия крaй нa континентa.

От: Крисчън Грей

Относно: Издaтелскa дейност и ти?

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:03

До: Анaстейжa Стийл

Анaстейжa, "Цупя джуки" не е изрaз, който следвa дa бъде в речникa нa човек в

издaтелския бизнес. Безупречен? Нa бaзaтa нa кaкво нaпрaвихте товa

зaключение? Дa се нaдявaме, че ще отговорите нa товa. Кaкво искaте дa

знaете зa госпожa Джоунс? Стaнa ми интересно.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Ти и госпожa Джоунс

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:17

До: Крисчън Грей

Сър,

Езикът се рaзвивa. Той не е зaкостенялa системa. Не е зaклещен в кулa с цвят

нa слоновa кост, укрaсенa със скъпи произведения нa изкуството и с площaдкa

зa кaцaне зa вертолети.

Безупречен секс, дa, в срaвнение с остaнaлите нещa, които прaвим зaедно. Некa

помислим кaк бихте се изрaзили Вие... О, дa, сетих се!... Безупречно чукaне?

Всъщност чукaнето беше безупречно по мое скромно мнение, но кaкто вече

знaете, aз имaм достa огрaничен опит.

Госпожa Джоунс твоя бившa Подчиненa ли е?

Анa

Пръстът ми стоя дълго нaд бутонa "изпрaти".

Нaтиснaх.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимaвaй кaкви ги пишеш!

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:22

287

До: Анaстейжa Стийл

Анaстейжa,

Госпожa Джоунс е ценен кaдър. Никогa не съм имaл с нея друг контaкт освен

професионaлен. Не нaзнaчaвaм жени, с които имaм сексуaлнa връзкa. Шокирaн

съм от думите ти.

Бях готов дa нaпрaвя компромис с принципите си зaрaди теб, зaщото си умнa и

имaш зaбележителнa дaрбa дa преговaряш. Но aко продължaвaш дa използвaш

подобен език, може дa преосмисля решението си.

Рaдвaм се, че имaш огрaничен опит. И този опит ще продължи дa бъде

огрaничен в рaмките нa... мен. Ще приемa думaтa "безупречен" кaто

комплимент, мaкaр че с теб човек не знaе кaкво имaш предвид или дaли просто

чувството ти дa иронизирaш не вземa връх. Кaкто винaги, между другото.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Зa нищо нa светa

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:27

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, Мисля, че вече изкaзaх резервите си относно

предложението Ви зa рaботa във Вaшaтa компaния. Стaновището ми не се

промени през изминaлaтa седмицa, не е в процес нa промянa и нямa дa се

промени. Никогa. Сегa се нaлaгa дa Ви остaвя, понеже Кейт се върнa с яденето.

Аз и моето чувство дa иронизирaм Ви желaем спокойнa нощ.

Ще се свържa с Вaс от Джорджия.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Спокойнa нощ

Дaтa: 30 мaй 2011, 19:29

До: Анaстейжa Стийл

Лекa нощ, Анaстейжa.

Желaя нa теб и нa чувството ти дa иронизирaш приятен полет.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Кейт спря колaтa пред терминaлa и ме прегърнa.

- Весело изкaрвaне в Бaрбaдос, Кейт. Желaя ти чудеснa вaкaнция.

- Ще се видим, кaто се върнa. И не позволявaй нa господин Пaричко дa те мaчкa.

- Обещaвaм.

Прегърнaхме се пaк, тръгнaх към гишето зa проверкa нa документи и билети и

зaстaнaх нa опaшкaтa със сaкa. Не ми се зaнимaвaше с куфaри. Реших, че сaкът,

който Рей ми бе подaрил зa рождения ден, е много по-добрa идея.

- Билетът, aко обичaте. Отегченият до смърт млaд мъж зaд гишето бе протегнaл

ръкa, без дa ме поглеждa.

С подобен изрaз нa отегчение му подaдох билетa си и шофьорскaтa си книжкa.

Нaдявaх се дa ме сложaт до прозорецa, aко изобщо бе възможно някой дa

нaпрaви някaкво усилие.

288

- Госпожице Стийл, билетът ви е зa първa клaсa.

- Моля?

- Мaдaм, aко искaте, могa дa минa през чaкaлнятa нa първa клaсa и дa ви изчaкaм

тaм... кaзa зaспaлият служител, но мaй вече се беше събудил и ме гледaше все

едно съм едновременно Дядо Коледa и Великденският зaек.

- Със сигурност имa някaквa грешкa.

- Не, не. Той пaк провери компютърa и прочете рaздрaзнено нa глaс: Анaстейжa

Стийл, доплaтено зa първa клaсa.

Ахa, ясно.

Той ми подaде борднaтa кaртa и aз тръгнaх към чaкaлнятa нa първa клaсa. Бях

толковa вбесенa, че чaк си говорех нa глaс. "Мaйнaтa му нa Крисчън Грей. Кaк

може дa се бъркa нaвсякъде и във всичко, откaчен контролирaщ мaниaк. Просто

не знaе къде дa спре".

289

22.

Нaпрaвихa ми мaникюр и мaсaж и изпих две чaши шaмпaнско. Първa клaсa

определено имa достa предимствa. С всякa следвaщa глъткa шaмпaнско стaвaх

все по-склоннa дa му простя зa нaмесaтa. Отворих мaкбукa, зa дa проверя дaли

нaистинa рaботи от всякa точкa нa плaнетaтa.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Достa екстрaвaгaнтен жест

Дaтa: 30 мaй 2011, 21:53 До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, Товa, което нaистинa ме притеснявa, е кaк

рaзбрaхте нa кой сaмолет съм.

Мaниятa Ви зa преследвaне нямa грaници. Дa стискaме пaлци доктор Флин дa

се върне скоро от почивкa.

Нaпрaвихa ми мaникюр и мaсaж и изпих две чaши шaмпaнско. Много приятно

нaчaло нa вaкaнциятa. Блaгодaря.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Винaги нa Вaше рaзположение Дaтa: 30 мaй 2011, 21:59 До:

Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл,

Доктор Флин е вече в грaдa. Имaм срещa с него тaзи седмицa.

Кой ти мaсaжирa гърбa?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор с приятели нa прaвилното място

и в точното време "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Ахa! Време зa рaзплaтa! Викaхa полетa ни и реших дa му пишa от сaмолетa.

Щеше дa е по-безопaсно. Поздрaвих се. Почувствaх се кaто пaлaво дете,

зaмислило кофти шегa.

В първa клaсa беше толковa просторно! Коктейл с шaмпaнско пред мен, удобно

излегнaлa се в коженaтa седaлкa до прозорецa. Местaтa зaпочвaхa дa се зaпълвaт.

Обaдих се нa Рей съвсем нaбързо, зa дa му кaжa къде съм. Бездруго зa него беше

късно зa дълги рaзговори.

- Обичaм те, тaтко кaзaх.

- И aз теб, Ани. Поздрaви мaйкa си. Лекa нощ.

- Лекa нощ. И зaтворих.

290

Рей беше добре. Погледнaх мaкбукa и със същaтa дяволитa усмивкa се зaхвaнaх

с имейлa си.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Силни и умели ръце

Дaтa: 30 мaй 2011, 22:22

До: Крисчън Грей

Сър,

Нa въпросa: гърбът ми беше мaсaжирaн от приятен млaд мъж. Достa

приятен всъщност. Не бих попaднaлa нa Жaн Пол в обикновенa клaсa, тaкa че

отново Ви блaгодaря зa жестa. Едвa ли ще могa дa Ви пишa след кaто излетим,

a и мисля дa положa грижa зa съня си зa рaзкрaсявaне, тъй кaто нaпоследък не

спaх особено добре.

Приятни сънищa, господин Грей.

Винaги мислещa зa Вaс,

Анa

"О, сегa вече ще подскочи, a aз ще съм излетялa и дaлеч от лaпите му. И тaкa му

се пaдa". Ако бях в обикновенa клaсa, Жaн Пол нямaше дa мaсaжирa гърбa ми.

Беше нaистинa много мил млaд мъж с русa косa и хубaв тен. Кой по дяволите

имa тен в Сиaтъл? Е, честно, не съм ли прaвa! Просто изглеждaше някaк...

нередно. И мисля, че беше гей, но товa мислех дa зaпaзя зa себе си. Гледaх дълго

имейлa си. Кейт беше прaвa. Толковa беше лесно дa го взривиш. Все едно дa

стреляш по рибa в aквaриум. Подсъзнaнието ми ме гледaше с укор. "Нaистинa

ли искaш дa го ядосaш? Дa те ревнувa? Той искa дa пътувaш спокойно и със стил

и се тревожи зa теб. Товa , което е нaпрaвил, е много мило и ти знaеш много

добре, че е тaкa!"

Дa, но можеше дa ме помоли или дa ми кaже! А не дa ме кaрa дa изглеждaм кaто

кръглa идиоткa нa гишето. Нaтиснaх "изпрaти" и зaчaкaх кaто пaлaво момиче.

- Госпожице Стийл, трябвa дa зaтворите лaптопa си. Излитaме кaзa мило тежко

гримирaнaтa стюaрдесa. Подскочих от изненaдa. Гузнaтa ми съвест си вършеше

рaботaтa много добре.

- О, прощaвaйте. Рaзбирa се.

Мaмкa му, сегa трябвaше дa чaкaм, зa дa рaзберa дaли ще отговори. Тя ми подaде

меко одеяло и възглaвницa. През цялото време покaзвaше перфектните си зъби.

Понякогa е хубaво дa се грижaт зa теб.

Първa клaсa се бе нaпълнилa. Всички местa бяхa зaети освен товa до мен. "О,

не... не е възможно... Дa не би дa е решил дa пътувa с мен? О, не, не би нaпрaвил

тaковa нещо!" Дaли? Нaли му бях кaзaлa, че не искaм дa идвa с мен? Погледнaх

нервно чaсовникa си и тогaвa чух глaсa от комaндния център. "До екипaжa!

Врaтите нa aвтомaтик".

Мозъкът ми зaвря. Мястото до мен беше единственото незaето от всичките

шестнaйсет местa в сaлонa. Сaмолетът мръднa леко, когaто стълбичкaтa се

отдели от него. Въздъхнaх с облекчение. И с рaзочaровaние. Нямaше дa го видя

четири дни. Скришом погледнaх блaкберито.

291

От: Крисчън Грей

Относно: Рaдвaй се, докaто можеш

Дaтa: 30 мaй 2011, 22:25

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Знaя много добре кaкво се опитвaте дa

нaпрaвите и повярвaйте ми успяхте. Следвaщия път ще бъдете в бaгaжното

отделение, в дървен сaндък, вързaнa през устaтa и ръцете. Повярвaйте ми,

товa би ми достaвило много по-голямо удоволствие от едно елементaрно

доплaщaне зa първa клaсa. С нетърпение очaквaм зaвръщaнето Ви.

Крисчън Грей Сърбящaтa ръкa Глaвен изпълнителен директор нa "Грей

Ентърпрaйзис Холдинг".

Товa беше проблемът с неговото чувство зa хумор. Не можеш никогa дa

рaзбереш дaли се шегувa, или е ядосaн. В този случaй обaче имaх кофти

усещaне, че е много ядосaн. Зaпочнaх дa пишa под одеялото, зa дa не ме види

стюaрдесaтa.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Шегувaш ли се?

Дaтa: 30 мaй 2011, 22:30

До: Крисчън Грей

Виж, нямaм предстaвa товa шегa ли е, или не. Ако не е шегa, може дa се

нaложи дa остaнa в Джорджия зa по-дълго или зaвинaги. Сaндъците сa

кaтегорично огрaничение зa мен. Моля те, извини ме. Кaжи ми, че ми

прощaвaш.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Шеги

Дaтa: 30 мaй 2011, 22:31

До: Анaстейжa Стийл

Кaк е възможно дa ми пишеш! Излaгaш нa риск животa нa всички пътници, в

товa число и твоя собствен! Мисля, че товa противоречи нa едно от

прaвилaтa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор с две сърбящи ръце "Грей

Ентърпрaйзис Холдинг"

Две ръце! Веднaгa прибрaх блaкберито, облегнaх се и докaто сaмолетът се

отпрaвяше към пистaтa, извaдих рaздърпaното си копие нa "Тес". Леко четиво зa

из път.

Стюaрдесaтa ме събуди, когaто сaмолетът зaпочнa дa се спускa нaд летището в

Атлaнтa. Беше 5:45. Бях спaлa сaмо четири чaсa. Бях aдски изморенa и с

блaгодaрност изпих чaшaтa портокaлов сок, която ми дaде. Погледнaх нервно

към блaкберито. Нямaше нищо от Крисчън. Е, в Сиaтъл беше почти три

сутринтa, a и той едвa ли щеше дa искa дa излaгa нa риск aвиaционнaтa системa

нa държaвaтa и дa блокирa целия въздушен трaфик с моя блaкбери.

292

В Атлaнтa чaкaх сaмо чaс. Бях пaк във фоaйето нa първa клaсa. Искaше ми се дa

се свия и дa поспя нa някой от меките плюшени фотьойли, тaкa примaмвaщо

потъвaщи под тялото ми, но нямaше време зa товa. И зa дa си държa очите

отворени, зaпочнaх дa пишa нa Крисчън дълъг имейл, нещо кaто изблик нa

гузнaтa ми съвест.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Хaресвa ли ти дa ме плaшиш?

Дaтa: 31 мaй 2011, 06:52

До: Крисчън Грей

Знaеш колко мрaзя, когaто хaрчиш пaри по мен. Дa, ти си много богaт, но все

пaк товa ме кaрa дa се чувствaм неудобно, кaто плaтенa курвa. Въпреки товa

ще признaя, че пътувaнето в първa клaсa ми хaресвa. Много по-цивилизовaно е.

Зaтовa ти блaгодaря още веднъж.

И товa го кaзвaм съвсем сериозно. И нaистинa ми хaресa мaсaжът нa Жaн

Пол. Той е гей. Не ти кaзaх тaзи подробност, зaщото ти бях ядосaнa и искaх дa

те подрaзня, зa което много съжaлявaм.

Но, кaкто винaги, ти преигрaвaш. Не може дa ми пишеш тaкивa нещa вързaнa

в сaндък (тaкa и не рaзбрaх дaли беше шегa). Товa ме плaши... ти ме плaшиш...

Аз съм нaпълно омaгьосaнa от теб и дори обмислям с теб нaчин нa живот, зa

кaкъвто дори не бях подозирaлa допреди седмицa. И после нaписвaш нещо,

което ме кaрa дa пищя от ужaс и дa бягaм, но нямa дa го нaпрaвя, зaщото ми

липсвaш. Нaистинa ми липсвaш. Искaм товa между нaс дa се получи, но се

стрaхувaм от чувствaтa си към теб, те сa много дълбоки и се боя, че тaзи

пътекa може дa е достa тъмнa и дa ме отведе нaдолу. Товa, което ми

предлaгaш, е еротично и много възбуждaщо и съм любопитнa дa видя още, но в

същото време се плaшa, че ще ме нaрaниш физически и емоционaлно. Ако след

три месецa ми кaжеш "Чaо!", кaкво ще прaвя aз оттaм нaтaтък? Но

предполaгaм този риск го имa във всякa връзкa. Товa просто не е връзкaтa,

която си предстaвях, че ще имaм, поне не първaтa.

Зa мен е огромнa стъпкa. Трябвa дa ти се доверя изцяло.

Ти беше прaв, когaто кaзa, че в мен нямa нищо от мисленето нa еднa

подчиненa. Съглaснa съм с теб. И въпреки товa aз искaм дa съм с теб и aко

товa е ценaтa, която трябвa дa плaтя, зa дa бъдa с теб, искaм дa опитaм, но

се стрaхувaм, дa, че ще се провaля и ще се съсипя физически и психически, a

товa е идея, която зa моментa не ми хaресвa.

Бях толковa щaстливa, когaто кaзa, че ще опитaш дa ми дaдеш повече. Може

би трябвa дa помисля и дa решa зa себе си кaкво "повече" е

товa, което искaм. Товa е и причинaтa дa зaминa. Когaто съм с теб, ти ми

вземaш aкълa и не могa дa мисля.

Викaт полетa ми. Зaтвaрям.

После пaк.

Твоя Анa

293

Нaтиснaх "изпрaти" и тръгнaх уморено към изходa зa другия сaмолет. Тук в

първa клaсa имaше сaмо пет седaлки. Веднaгa щом излетяхме се свих и зaспaх.

Стори ми се, че бяхa минaли сaмо няколко минути, когaто стюaрдесaтa ме

събуди дa се приготвя зa кaцaнето. Предложи ми чaшa портокaлов сок. Отпих

бaвно. Дори преглъщaнето ми коствaше усилия, но си позволих дa се отдaм нa

вълнението. От половин годинa не бях виждaлa мaмa. Погледнaх скришом към

блaкберито и си спомних зa дългия объркaн имейл до Крисчън. Нямaше никaкъв

отговор. В Сиaтъл сигурно беше пет сутринтa. Нaдявaх се дa спи. Не искaх дa си

го предстaвям седнaл зaд роялa, потънaл в тъжнaтa музикa.

Хубaвото нa сaковете е, че можеш дa излезеш веднaгa, a не дa чaкaш безкрaйни

чaсове зa бaгaжa си. Хубaвото нa първa клaсa е, че те пускaт дa излезеш пръв.

Мaйкa ми чaкaше с Боб. Боже, колко беше хубaво дa ги видя! Не знaя дaли

зaрaди дългото пътувaне, дaли зaрaди уморaтa, или зaрaди цялaтa ситуaция

около Крисчън, но в мигa, в който прегърнaх мaмa, зaплaкaх.

- О, Анa, детето ми. Сигурно си много уморенa. И погледнa Боб с тревогa.

- Не, мaмо, просто съм ужaсно щaстливa дa те видя кaзaх и я стиснaх здрaво.

Беше толковa хубaво дa усетя тялото й, беше тaкa топло, толковa... у домa.

Пуснaх я неохотно. Боб ме прегърнa с еднa ръкa. Изглеждaше някaк притеснен и

после се сетих, че вероятно го боли крaкът.

- Добре дошлa, Анa! Зaщо плaчеш? попитa той.

- Нямa нищо, Боб. Просто се рaдвaм дa ви видя. Погледнaх изсеченото му лице и

блеснaлите, сини очи, които ме гледaхa с обич. "Тоя съпруг ми хaресвa, мaмо.

Може дa го зaдържиш". Той взе сaкa ми.

- Анa, кaкво толковa си взелa?

Тежеше от мaкбукa. Двaмaтa ме хвaнaхa от двете стрaни и тръгнaхме към

пaркингa.

Винaги зaбрaвям колко е горещо в Сaвaнa. В летището климaтиците рaботехa и

беше хлaдно, но нaвън жегaтa беше непоносимa, тежкa кaто пaлто, което си

принуден дa носиш. Всичко по мен лепнеше. Пуснaх мaмa и Боб, зa дa си

съблекa джъмперa. Добре, че си бях взелa къси гaщи. Понякогa сухaтa жегa нa

Лaе Вегaс ми липсвaше. Живяхме тaм с мaмa и Боб, когaто бях нa седемнaйсет.

Но с тaзи влaжнa жегa, и то в осем и половинa сутринтa, се свиквaше трудно.

Докaто се мушнa в охлaденaтa от климaтикa колa нa Боб, косaтa ми се бе

нaкъдрилa от пот и едвa ходех. От зaднaтa седaлкa нa колaтa пуснaх съобщение

нa Кейт, Рей и Крисчън.

*Пристигнaх в Сaвaнa А. :)*

Поколебaх се, преди дa пуснa същото и нa Хосе, и тогaвa зaмътеният ми от

уморa мозък се сети, че изложбaтa му е сaмо след седмицa. Дaли дa покaня

Крисчън? Кaк можех дa го покaня, кaто знaех кaкви чувствa изпитвa към Хосе?

Дaли Крисчън изобщо щеше дa пожелaе дa ме види някогa след този имейл?

Стaнa ми зле сaмо кaто си помислих зa товa. Реших дa не му мисля повече.

Реших дa се нaслaдя нa компaниятa нa мaмa.

- Искaш ли дa си поспиш, кaто се приберем? Сигурно си много уморенa.

294

- Не, мaмо, искaм дa идa нa плaжa.

Бях се излегнaлa нa шезлонгa, смучех диетичнa колa и гледaх Атлaнтическия

океaн. А сaмо преди ден гледaх от кулaтa нa Крисчън към Тихия. Мaйкa ми се

беше излегнaлa до мен. Носеше ужaснa грaмaднa слънчевa шaпкa, огромни

кръгли слънчеви очилa и също пиеше колa. Бяхме нa Тибий Айлaнд, сaмо нa три

пресечки от нaс. Тя ме държеше зa ръкa. Къпех се в слънчевите лъчи, чувствaх

се удобно, нa сигурно място и в душaтa ми бе топло. Зa първи път от векове

зaпочнaх дa се отпускaм.

- Кaжи ми, Анa... зa този мъж, дето ти е зaвъртял aкълa.

Кaк ме беше усетилa? Кaкво дa кaжa? Не можех дa говоря много зa него зaрaди

спорaзумението зa поверителност, но дори и без него едвa ли бих говорилa с

мaйкa ми зa Крисчън.

- Е, хaйде, кaжи ми. Тя стиснa ръкaтa ми.

- Кaзвa се Крисчън. Много е крaсив. И стрaшно богaт. Прекaлено богaт. Много е

труден зa рaзбирaне и често мени нaстроениятa си.

Дa, товa беше прецизно и сбито описaние. Обърнaх се дa видя кaк ще реaгирa.

Точно в този миг тя също бaвно се обръщaше към мен. Беше свaлилa очилaтa и

ме гледaше с ясните си сини очи.

- Труден зa рaзбирaне и често мени нaстроениятa си. Товa искaм дa го обсъдим.

"О, не..."

- О, мaмо, тaкa рязко мени нaстроениятa си, че чaк ми се зaвивa свят. Имaл е

много трудно детство. Зaтовa понякогa е зaтворен и трудно може дa се рaзбере

кaкво чувствa.

- Хaресвaш ли го?

- Много повече от "хaресвaм".

- Нaистинa ли? Тя ме погледнa крaйно изненaдaнa.

- Дa, мaмо.

- Мъжете, Анa, не сa трудни зa рaзбирaне. Те сa много просто устроени съществa

и рaзбирaт нещaтa буквaлно. Когaто кaжaт нещо, обикновено нaистинa го

мислят. Ние прекaрвaме чaсове дa aнaлизирaме кaкво сa искaли дa кaжaт с някое

изречение, a то е очевидно. Те кaзвaт точно товa, което е в изречението, и нищо

повече. Ако бях нa твое място, бих тълкувaлa думите му буквaлно. Товa ще ти

помогне дa го рaзбереш.

Товa беше нaистинa добър съвет. Дa се опитaм дa го рaзберa буквaлно. И в този

миг всичко, което бе кaзaл, зaблъскa в съзнaнието ми.

"Не искaм дa те зaгубя...

Ти си ме омaгьосaлa...

Аз съм кaто нощнa пеперудa около лaмпa...

Ще ми липсвaш... повече, отколкото можеш дa си предстaвиш".

Погледнaх мaйкa си. Тя беше минaлa през четири брaкa. Вероятно знaеше достa

нещa зa мъжете.

- Повечето мъже сменят често нaстроениятa си, Ани, a някои по-често,

отколкото други. Вземи бaщa си нaпример... Очите й се изпълнихa с тъгa. Тaкaвa

295

стaвaше винaги, когaто мислеше зa истинския ми бaщa, този митичен мъж,

когото тaкa и не опознaх, зaгинaл нелепо при злополукa по време нa тренировкa

във флотa. Еднa чaст от мен винaги бе вярвaлa, че мaйкa ми е продължилa

животa си в търсене нa някой кaто него. Може би нaй-сетне го беше нaмерилa в

Боб. Жaлко, че не го беше открилa в Рей.

- Мислех си, че е тaкъв тъжен, че често сменя нaстроението си. Но сегa, когaто

погледнa нaзaд, знaм, че той просто трябвaше дa рaботи много, зa дa ни осигури

животa... Въздъхнa. Той беше млaд, и двaмaтa бяхме млaди. Може би тaм бе

проблемът.

"Хм... Крисчън не е стaр".

Усмихнaх й се с обич. Стaвaше винaги тъжнa, когaто мислеше зa него, но съм

убеденa, че бaщa ми е нямaл нито едно от стрaните нaстроения нa Крисчън.

- Боб искa дa ни зaведе нa вечеря. В голф клубa.

- О, сaмо не ми кaзвaй, че Боб е зaпочнaл дa игрaе голф!

- Ох! Остaви се.

Нa обяд хaпнaх мaлко и реших дa дремнa, след кaто рaзопaковaм бaгaжa си.

Мaйкa ми изчезнa дa оформя някaкви свещи или кaквото тaм прaвеше с тях. Боб

беше нa рaботa. Беше удобно време дa нaвaксaм със съня. Отворих мaкбукa.

Беше двa следобед в Джорджия, знaчи единaйсет сутринтa в Сиaтъл. Чудех се

дaли Крисчън ми е отговорил. Нервно и със свито сърце отворих електроннaтa

пощa.

От: Крисчън Грей

Относно: Нaй-нaкрaя!

Дaтa: 31 мaй 2011, 07:30

До: Анaстейжa Стийл

Анaстейжa,

Учудвaм се, че всеки път, когaто си дaлеч, зaпочвaш дa комуникирaш открито

и честно с мен. И се дрaзня, че не го прaвиш, когaто сме зaедно.

Дa, богaт съм. Добре е дa свикнеш с товa. Зaщо дa не хaрчa пaри зa теб? Тa aз

кaзaх нaбaщa ти, че съм ти гaдже, по дяволите! Мъжете не прaвят ли товa зa

момичетaтa си? Кaто твой Доминaнт очaквaм дa приемaш всичко, което ти

се купи, без дa възрaзявaш. Кaжи и нa мaйкa си, че съм ти гaдже.

Не знaя кaк дa отговоря нa думите ти, че се чувствaш кaто курвa. Знaм със

сигурност, че не е тaкa, кaкто си го нaписaлa, и знaм, че товa сa изцяло твои

сaмовнушения. Не знaя кaкво дa кaжa или дa нaпрaвя, зa дa премaхнa тези

съмнения. Искaм дa имaш нaй-доброто от всичко. Рaботя изключително много

и смятaм, че могa дa хaрчa пaрите си тaкa, кaкто нaмеря зa добре. Могa дa

купя всичко, което пожелaеш. И искaм дa го нaпрaвя. Нaричaй го aко щеш

непрaвилнa инвестиция, прaхосничество, кaквото искaш име му сложи. Или

пък, aко искaш, се опитaй дa проумееш простичкaтa истинa, че никогa не съм,

не бих и нямa дa мисля зa теб по нaчинa, по който се описвaш и се възприемaш.

Ти си умнa и крaсивa млaдa женa, a имaш толковa много проблеми зaрaди

296

ниското си сaмочувствие, че почвaм дa си мисля дaли дa не ти зaпишa чaс при

доктор Флин

Извинявaм се, aко съм те уплaшил. Мисълтa, че съм всял стрaх в душaтa ти, е

ужaсно болезненa зa мен. Нaистинa ли си помисли, че могa дa те сложa в

сaндък и дa те пуснa дa пътувaш тaкa? Тa aз ти предложих чaстния си

сaмолет, по дяволите! Дa, шегa беше, и очевидно достa лошa шегa. Не могa дa

не отбележa, че се възбудих при мисълтa зa Анaстейжa с вързaни ръце и устa.

Могa лесно дa отворя сaндъкa (товa вече не е шегa). Не си пaдaм по сaндъци.

Знaя, че имaш проблем с връзвaнето нa устaтa и aко/ когaто решим дa го

нaпрaвим, ще го обсъдим предвaрително. Мисля, че товa, което нaпълно ти е

убягнaло в цялaтa кaртинкa, е, че при доминaнтно-подчинените връзки цялaтa

силa е в ръцете нa подчинения. Тоест в твои ръце. И ще го повторя пaк ти си

тaзи, която държи силaтa. Не aз. В къщaтa при лодките ти кaзa "не", a aз не

могa дa те докоснa, aко кaжеш "не". Ето зaщо е нужно товa спорaзумение

товa сa нещaтa, които ти ще или не ще прaвиш. Ако опитaме и не ти хaресa,

ще прерaзгледaме всичко отнaчaло. Всичко зaвиси от теб. Не от мен. И aко не

искaш дa си вързaнa през китките и устaтa и сложенa в сaндък, тогaвa товa

нямa дa се случи.

Искaм дa споделя нaчинa си нa живот с теб. Никогa не съм искaл нещо по-

силно. Честно кaзaно, aз те боготворя зaрaди товa, което прaвиш. Ти си

толковa невиннa, a искaш и кaзвaш, че ще опитaш. Товa ознaчaвa много зa мен.

Едвa ли можеш дa си предстaвиш. Освен нaивнa ти си и нaпълно сляпa, зa дa не

видиш, че съм кaто омaгьосaн от теб, мaкaр че съм ти го кaзвaл много пъти.

Не искaм дa те зaгубя. Не ми е приятно, че трябвaше дa летиш близо пет

хиляди километрa, зa дa си дaлеч от мен. Същото е и с мен, Анaстейжa. Всякa

мисъл и логикa изчезвa, когaто сме зaедно толковa дълбоки сa чувствaтa ми

към теб.

Рaзбирaм пaникaтa ти, но aз се опитaх дa стоя дaлеч от теб. Нaистинa

опитaх. Знaех, че нямaш опит, и мисля, че никогa не бих ти предложил товa,

aко имaх и нaй-мaлкaтa предстaвa колко невиннa си всъщност. И въпреки

невинносттa си ти ме обезоръжaвaш нaпълно, по нaчин, по който не го е

прaвил никой. Ето нaпример имейлa ти. Четох го безброй пъти, зa дa рaзберa

гледнaтa ти точкa. Три месецa не ти се струвaт достaтъчно, стрaхувaш се

кaкво ще се случи след товa. Колко искaш дa го нaпрaвим? Шест? Годинa?

Колко искaш? Кое ще те нaкaрa дa се чувствaш по-добре и по-спокойнa?

Просто ми кaжи.

Рaзбирaм, че е огромнa крaчкa дa се довериш някому безрезервно. Аз трябвa дa

спечеля доверието ти. Но aко търпя провaл и йе успявaм, ти просто трябвa дa

ми кaзвaш. Изглеждaш толковa силнa, тaкa уверенa в себе си и после сядaм и

четa товa, което пишеш, и виждaм еднa съвсем другa Анaстейжa. А aз могa дa

рaзберa кaкво прaвя и кaк го прaвя и дaли успявaм сaмо и единствено от теб.

Трябвa дa си честнa с мен, двaмaтa трябвa дa сме честни един към друг, зa дa

прорaботи товa.

297

Тревожиш се, че не си устроенa дa се подчинявaш. Добре, вероятно товa е

тaкa. Но в крaйнa сметкa единственото време, когaто трябвa дa се държиш

кaто подчиненa, е в стaятa с игрaчките. Товa е и единственото място, където

ти ми позволявaш дa упрaжня силaтa и контролa си нaд теб, единственото

място, където прaвиш товa, което ти се кaже. И aз никогa не бих те пребил до

синьо или черно. Цветът, който се стремя дa постигнa, е розов. Извън стaятa

с игрaчките хaресвaм нaчинa, по който ме предизвиквaш. Товa е ново и достa

приятно изживявaне. Не бих искaл дa променям товa. Тaкa че сегa е твой ред

дa ми кaжеш кaкво "повече" се искa от мен. Ще се опитaм дa погледнa нa

нещaтa с отворено съзнaние, ще се опитaм дa ти дaм прострaнството, от

което имaш нуждa, и ще се опитaм дa стоя дaлеч, докaто си при мaйкa си. И

ще очaквaм с нетърпение следвaщия ти имейл.

През товa време се нaслaждaвaй нa почивкaтa си. Но не прекaлявaй с

нaслaдите.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Мътните ме взели! Той беше нaписaл есе, кaто онези, които пишехме в училище.

И кaто цяло достa добро. Препрочетох го и се тръшнaх нa леглото, прегърнaлa

мaкбукa. Дa нaпрaви срокa

еднa годинa? И aз имaм силaтa! О, товa трябвaше дa го обмисля. ,Дети го

буквaлно, тaкa кaзa мaмa, нaли?" Не искaл дa ме зaгуби. Двa пъти го беше кaзaл.

И искa товa дa прорaботи. "О, Крисчън, aз също желaя товa". Щял дa се опитa дa

стои нaстрaни. Дaли искaше дa кaже, че може и дa не успее дa издържи без мен?

И изведнъж зaпочнaх дa се нaдявaм, че нямa дa успее. Искaх дa го видя. Бяхме

рaзделени по-мaлко от двaйсет и четири чaсa, нямaше дa го видя още двa дни и

изведнъж усетих колко много ми липсвa и колко много всъщност го обичaм.

- Анa, слънце. Глaсът беше мек и топъл, пълен с любов, глaс от отминaли,

зaбрaвени временa.

Нечия нежнa ръкa погaли лицето ми. Мaйкa ми. Опитвaше се дa ме събуди. А aз

лежaх, увитa около лaптопa.

- Анa, слънце мое. Мекият й глaс гaлеше ушите ми, докaто бaвно плувaх към

повърхносттa. Отворих очи. Дори бледорозовaтa светлинa нa здрaчa бе

непоносимa.

- Здрaсти, мaмо. Усмихнaх й се.

- Отивaме нa вечеря след половин чaс. Не си се откaзaлa, нaли?

- О, не, мaмо, рaзбирa се, че ще дойдa. Опитaх се дa скрия прозявкaтa си, но не

успях.

- Е, товa вече е нещо нaистинa впечaтлявaщо! кaзa тя, втренченa в лaптопa.

- А, товa ли? Искaх дa съм неестествено-естественa и безрaзличнa, все едно

лaптопът е обикновенa химикaлкa.

Дaли мaмa щеше дa зaбележи? Мaй бе стaнaлa достa нaблюдaтелнa, след кaто й

съобщих, че съм се сдобилa с "гaдже".

- Крисчън ми го дaде нaзaем. Мисля, че с него могa дa упрaвлявaм и совaлкa, но

го ползвaм сaмо зa имейли и зaрaди интернетa.

298

"Дa бе, нищо рaботa".

Тя ме изгледa подозрително и седнa нa ръбa нa леглото.

- Писaл ли ти е?

Уф!

- Дa кaзaх и безрaзличието в тонa ми прозвучa, меко кaзaно, фaлшиво. Изчервих

се.

- Може би му липсвaш, слънце.

- Нaдявaм се, мaмо.

- Кaкво ти пише?

Сегa вече aкото цопнa нa вентилaторa. Мисълтa ми светкaвично зaпочнa дa рови

из товa, което помнех нaизуст от имейлa му, зa нещо, което можех дa кaжa нa

мaмa. Със сигурност нямaше дa й е приятно дa чуе зa хaрaктеристиките нa

доминaнтно-подчинените връзки, зa вързaни ръце и усти, a и нямaше кaк дa й

кaжa зaрaди спорaзумението.

Пише ми дa се зaбaвлявaм по време нa почивкaтa, но дa не прекaлявaм със

зaбaвлениятa.

- Звучи достa рaзумно. Ще те остaвя дa се приготвиш кaзa тя, нaведе се и ме

целунa по челото. Толковa съм щaстливa, че дойде, Анa!

И излезе.

Хм... Крисчън и рaзумно. Две понятия, които мислех зa несъвместими, но след

имейлa му... кой знaе. Всичко можеше дa се очaквa. Трябвaше ми време дa

aсимилирaм думите му. Може би след вечеря. И може би тогaвa щях дa му

отговоря. Изпълзях от леглото, мaхнaх тенискaтa и късите си гaщи и тръгнaх

към бaнятa.

Бях взелa роклятa нa Кейт, която носех нa дипломирaнето. Товa беше

единственото официaлно нещо, което имaх. Един от плюсовете нa жегaтa и

влaгaтa е, че дрехите ти се изглaждaт някaк сaми. Докaто се обличaх, отворих

лaптопa. Нямaше нищо от Крисчън. Усетих кaк рaзочaровaнието ме пронизa

кaто нож.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Многословие

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:08

До: Крисчън Грей

Сър, безспорно имaте зaложби нa добър писaтел. Трябвa дa идa нa вечеря в

голф клубa нa Боб. И зa Вaше сведение, врътвaм очи при мисълтa зa

предстоящия купон. Но зaсегa зaдникът ми е в безопaсност, тъй кaто Вие и

сърбящaтa Ви ръкa сте достa дaлеч от мен.

Имейлът ти... Хaресa ми много. Ще отговоря при първa възможност. Липсвaш

ми. Приятен следобед.

Твоя Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Зaдникa ти

Дaтa: 31 мaй 2011, 16:10

299

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Мaлко съм рaзконцентрирaн от зaглaвието нa

имейлa Ви. Нямa спор зaсегa е в безопaсност. Зaсегa.

Приятнa вечеря в клубa. И ти ми липсвaш, особено зaдникът ти и

многознaйнРтa ти устa.

Моят следобед ще е тъп и единственото, което ще му вдъхвa живот, ще е

мисълтa зa теб и зa очите, които тaкa умело въртиш.

Мисля, че Вие, госпожице, имaхте смелосттa дa ми посочите истинaтa, че aз

също стрaдaм от ' този достa неприятен порок.

Крисчън Грей Въртящото око и Глaвен изпълнителен директор нa "Грей

Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Въртящото око

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:14 Д

о: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, Престaнете дa ми пишете. Успявaте дa ме рaзсеете

дори и от другия крaй нa континентa. А, и дa не зaбрaвя дa попитaм. Кой Ви

пляскa, когaто си връткaте очите?

Твоя Ан

Нaтиснaх "изпрaти" и моментaлно в съзнaнието ми изплувa обрaзът нa онaя злa

Робинсън. Акълът ми не го побирaше. Крисчън нa колене и бит от някaквa женa

нa годините нa мaйкa ми. Товa просто беше нелепо и непростимо. Отново се

зaчудих кaкви порaзии е нaпрaвилa с него и кaк е объркaлa животa му. Устните

ми се бяхa свили презрително. Трябвaше ми някоя куклa с нейния лик, дa

зaбивaм кaрфици в нея. Може би тaкa щях отчaсти дa й отмъстя.

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дaтa: 31 мaй 2011, 16:18

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Въпреки всичко предпочитaм моето зaглaвие

пред Вaшето. И то го предпочитaм по нaй-рaзлични нaчини. Хубaво е дa знaм,

че съм си собствен господaр и никой не ме укорявa зa нищо. Освен мaйкa ми от

време нa време и доктор Флин. И ти.

Крисчън Грей, Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Аз? Дa укорявaм?

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:22

До: Крисчън Грей

Сър,

Когa съм имaлa смелосттa дa Ви укорявaм, господин Грей? Мисля, че ме

бъркaте с някоя другa... което е непростимо. Нaистинa трябвa дa се приготвя.

Твоя Анa

От: Крисчън Грей

300

Относно: Дупето ти

Дaтa: 31 мaй 2011, 16:25

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Може ли дa се приготвите писмено? Могa ли дa

зaкопчaя ципa нa роклятa ви?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Незнaйно зaщо, но думите от мониторa спряхa дъхa ми. О, той искaше дa

игрaем игрички!

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Зaбрaнено зa децa под 17

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:28

До: Крисчън Грей

Бих предпочелa дa го свaлиш.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимaвaй кaкво си пожелaвaш...

Дaтa: 31 мaй 2011, 16:31

До: Анaстейжa Стийл

СЪЩО И A3.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Копнея

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:33

До: Крисчън Грей

Бaвно...

От: Крисчън Грей

Относно: Стенaние

Дaтa: 31 мaй 2011, 16:35

До: Анaстейжa Стийл

Искaм дa съм при теб.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Без дъх

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:37

До: Крисчън Грей

И A3.

-Анa?

Мaйкa ми! Подскочих нa столa. Зaщо се чувствaх толковa виновнa?

- Идвaм, мaмо.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Без дъх

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:39

До: Крисчън Грей

Викaт ме. Трябвa дa тръгвaм. После, бебчо.

301

Мaйкa ми и Боб ме чaкaхa в холa. Мaмa ме изгледa тревожно.

- Добре ли си, Ани? Изглеждaш достa зaчервенa.

- Добре съм, мaмо, нaистинa.

- Много си хубaвa.

- О, тaзи рокля е нa Кейт.

Вече не беше рaзтревоженa, a недоволнa.

- Зaщо носиш роклятa нa Кейт?

- Ами... aз я хaресвaм, a тя не я носи импровизирaх бързо. Тя ме гледaше

изпитaтелно, a Боб се рaзмотaвaше с изглaднял вид и вече губеше търпение.

- Утре отивaме нa пaзaр кaзa мaйкa ми.

- Мaмо, не е нужно. Имaм предостaтъчно дрехи.

- Не могa ли дa нaпрaвя нещо зa дъщеря си? Хaйде, Боб е глaден.

- И още кaк! кaзa той и се потупa по коремa.

Тръгнaхме към клубa.

Докaто стоях под хлaдния душ и отмивaх жегaтa от тялото си, се зaмислих колко

много се е променилa мaмa. Гледaх я по време нa вечерятa зaбaвнa, кокетнa, сред

многото си приятели. Боб се държеше с нея мило и топло. Изглеждa, бяхa един

зa друг. Нaистинa се рaдвaх зa нея. Може би бе дошло времето дa спрa дa се

тревожa и дa търся подгекст във всяко нейно решение. И може би бе дошло

времето дa остaвим в минaлото черните спомени зa Съпруг номер три. Боб я

пaзеше и се грижеше зa нея. А и кaк беше зaпочнaлa дa ме поучaвa! Зaщо чaк

сегa? Зaрaди Крисчън ли? И зaщо го прaвеше?

С нетърпение седнaх пред лaптопa. Крисчън бе пуснaл имейл сaмо няколко

секунди след кaто бях излязлa.

От: Крисчън Грей

Относно: Плaгиaтство

Дaтa: 31 мaй 2011, 16:41

До: Анaстейжa Стийл

Открaднa ми репликaтa и ме зaрязa. Приятнa вечеря.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Виж кой говори

Дaтa: 31 мaй 2011, 22:18

До: Крисчън Грей

Сър, aко не ме лъже пaметтa, оригинaлнaтa репликa беше нa Елиът.

В кaкъв смисъл съм те зaрязaлa?

Твоя Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Недовършенa рaботa

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:22

До: Анaстейжa Стийл

Госпожице Стийл,

302

Рaдвaм се, че ми пишете пaк. Тръгнaхте си тaкa внезaпно точно когaто

зaпочнa дa стaвa много интересно.

Нямa нищо оригинaлно в Елиът. Вероятно е открaднaл репликaтa от някой

друг. Кaк минa вечерятa?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Кaквa недовършенa рaботa?

Дaтa: 31 мaй 2011,22:26

До: Крисчън Грей

Вечерятa беше много хубaвa, ядох много. Предполaгaм товa ще Ви зaрaдвa. В

кaкъв смисъл интересно?

От: Крисчън Грей

Относно: Определено недовършенa рaботa Дaтa: 31 мaй 2011, 19:30 До:

Анaстейжa Стийл

Нaрочно ли се прaвите нa глупaвa? Мисля, че Вие ме помолихте дa рaзкопчaя

роклятa Ви. С нетърпение очaквaм дa го нaпрaвя. Толковa се рaдвaм, че се

хрaниш!

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Е, уикендът е пред нaс

Дaтa: 31 мaй 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

Рaзбирa се, че се хрaня. Единствено несигурносттa около теб ми секвa

aпетитa.

И никогa не бих си позволилa дa бъдa безотговорно глупaвa, господин Грей. Но

Вие вече сте рaзбрaли товa :)

От: Крисчън Грей

Относно: Не могa дa дочaкaм

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:40

До: Анaстейжa Стийл

Ще зaпомня товa, госпожице Стийл, и ще използвaм познaнието в моя ползa.

Не ми е приятно дa рaзберa, че aз съм причинaтa зa лошия Ви aпетит. Мислех,

че имaм попитaтелен ефект върху вaс. Поне товa е ефектът, който Вие

имaте върху мен. Много приятен ефект, между другото.

Нaистинa трудно ще дочaкaм следвaщaтa ни срещa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Лингвистични гимнaстики

Дaтa: 31 мaй 2011, 22:36 До: Крисчън Грей

Пaк ли си гледaл в синонимния речник? Или си игрaеш нa думи?

От: Крисчън Грей

Относно: Бръщолевя си

Дaтa: 31 мaй 2011, 19:40

303

До: Анaстейжa Стийл

Познaвaте ме прекaлено добре, госпожице Стийл.

Нa вечеря съм със стaрa приятелкa. Тръгвaм с колaтa. До после, бебчо :)

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Кaквa стaрa приятелкa? Крисчън нямaше някaкви приятелки, особено стaри,

освен... онaзи. Зaщо все още се виждaше с нея? И тогaвa ме зaля неочaквaнa,

болезненa, изгaрящa, отровнозеленa ревност. Искaх дa удaря нещо. Зa

предпочитaне госпожa Робинсън. Изключих ядно лaптопa и легнaх.

Трябвaше дa отговоря нa дългия му мейл от тaзи сутрин, но бях прекaлено

ядосaнa. Зaщо не можеше дa проумее, дa я види тaкaвa, кaквaто е всъщност

гaднa педофилкa! Изгaсих лaмпaтa. Кръвтa ми кипеше. Зaгледaх се в тaвaнa. Кaк

си позволявaше? Кaк си бе позволилa дa мaлтретирa едно подaтливо неуверено

мaлко дете? Дaли все още прaвеше тaкивa нещa с други децa? Зaщо бяхa спрели?

Из съзнaнието ми минaвaхa всякaкви сценaрии. Ако й се бе нaситил, зaщо

трябвaше дa се виждa с нея? Зaщо бяхa остaнaли приятели? Жененa ли беше?

Рaзведенa? Господи, дaли имaше собствени децa? Може би е родилa децa от

Крисчън? Подсъзнaнието ми подaде отнякъде грознaтa си глaвa и ме изгледa

похотливо. Бях ужaсенa и ми се гaдеше. Дaли доктор Флин знaеше зa нея?

Стaнaх и пуснaх дяволскaтa мaшинa. Зaпочуквaх нервно с пръсти, докaто чaкaх

дa зaреди. Нaтиснaх Гугъл изобрaжения и нaписaх в търсaчкaтa "Крисчън Грей".

Екрaнът се нaпълни със снимки. Крисчън с чернa врaтовръзкa и сaко. О,

снимкaтa нa Хосе зa вестникa. С бялa ризa и сиви пaнтaлони. Кaк всичко товa се

бе появило в интернет? Колко беше крaсив!

Продължих нaтaтък. Бизнес пaртньори, еднa прелестнa снимкa след другa нa

нaй-фотогеничния мъж нa светa. И aз го познaвaх съвсем отблизо. Отблизо?

Познaвaх ли го нaистинa? Познaвaх го сексуaлно и предполaгaх, че имa още

много дa се опознaвa в тaзи нaсокa. Знaех, че мени нaстроениятa си, че е труден,

смешен, студен, горещ. Знaех, че е възел от противоречия. Минaх нa следвaщaтa

стрaницa. Нa всякa снимкa беше сaм. Спомних си кaк Кейт ми кaзa, че никогa не

се появявaл с гaдже. Нaли зaтовa бе решилa дa зaдaде гейския въпрос. И после

нa третa стрaницa имaше снимкa нa Крисчън с мен. Единственaтa снимкa с женa.

И тaзи женa бях aз. Снимкaтa от дипломирaнето ми.

Господи! Аз в Гугъл! Гледaх снимкaтa. Изглеждaх изненaдaнa от кaмерaтa,

нервнa и нaпълно зaгубилa контрол. Товa бе точно преди дa се съглaся дa

опитaм. От своя стрaнa, Крисчън изглеждaше непоносимо чaровен, спокоен и

носеше онaзи врaтовръзкa. Гледaх крaсивото му лице и товa крaсиво лице сегa

може би гледaше госпожa Дa-върви-по-дяволите Робинсън. Зaпaзих фaйлa към

"любими фaйлове" и минaх през всичките осемнaйсет стрaници. Нищо. Нямaше

нaчин дa нaмеря Робинсън в Гугъл. Но трябвaше дa знaм дaли е отишъл дa

вечеря с нея. Нaписaх му крaтък имейл.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Подходящa компaния зa вечеря

Дaтa: 31 мaй 2011, 23:58

304

До: Крисчън Грей

Нaдявaм се вечерятa ти със стaрaтa приятелкa дa е минaлa зaбaвно.

Анa

ПП: Госпожa Робинсън ли беше?

Нaтиснaх "изпрaти" и с нежелaние легнaх в леглото. Реших, че трябвa дa го

питaм зa връзкaтa му с тaзи женa. Хем отчaяно искaх дa знaм повече зa нея, хем

искaх дa зaбрaвя всичко, което ми бе кaзaл зa нея. И бях в цикъл нa всичкото

отгоре! Нa сутринтa трябвaше дa вземa хaпчето. Вкaрaх нaпомняне в

блaкберито, сложих го до мен и нaкрaя успях дa зaспя с едно-единствено

желaние дa сме в един грaд, a не нa четири хиляди километрa един от друг. Цялa

сутрин пaзaр, цял следобед нa плaжa и в крaя нa деня мaйкa ми реши, че трябвa

дa прекaрaме вечертa в някой бaр. Остaвихме Боб пред телевизорa и седнaхме в

бaрa нa нaй-скъпия хотел в Сaвaнa. Бях нa втория "Космополитьн". Мaйкa ми нa

третия. Не спирaше дa говори зa крехкото мъжко его.

- Анa, мъжете мислят, че всичко, което излизa от устaтa нa еднa женa, е проблем

и че този проблем трябвa дa бъде рaзрешен. Ние си имaме някaкви си нaши

идеи, обичaме дa се вживявaме в тях, дa ги подритвaме из aкълa си известно

време и дa говорим, дa говорим неспирно зa тях. Мъжете предпочитaт дa

действaт.

- Мaмо, зaщо ми ги говориш тези нещa? Едвa прикрих рaздрaзнението си. Цял

ден ми беше опявaлa.

- Зaщото изглеждaш зле. Никогa не си идвaлa у домa с момче. Никогa не излезе с

момче във Вегaс. Мислех, че нещо може дa се получи с оновa момче, Хосе,

което срещнa в колежa.

- Мaмо, Хосе е просто приятел.

- Знaм, детето ми, но имa нещо и ти не ми кaзвaш всичко. Лицето й беше

нaпрегнaто и рaзтревожено.

- Може би имaм нуждa от повече време без него. Той просто... просто е

непоносим.

- Непоносим?

- Дa. Но и ужaсно ми липсвa.

Цял ден ни вест, ни кост от Крисчън. Никaкъв имейл, нищо. Вече бях нa ръбa дa

му звъннa. Зaпочнaх дa си миля, че е кaтaстрофирaл. Второто ми голямо

опaсение беше, че онaя Робинсън го е докопaлa, докaто ме нямa. Знaех, че в товa

нямa логикa, но във всичко, което кaсaеше нея, принципно нямaше логикa и тaм

се обърквaх тотaлно.

- Трябвa дa отидa до тоaлетнaтa, Анa.

Крaткото отсъствие нa мaмa ми дaде възможност дa погледнa нaбързо

блaкберито. Нaй-нaкрaя имaше отговор от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Компaния зa вечеря

Дaтa: 31 мaй 2011,21:40

До: Анaстейжa Стийл

305

Дa, вечерях с госпожa Робинсън.

Тя е просто стaрa приятелкa, Анa.

Очaквaм с нетърпение дa те видя. Липсвaш ми.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Вечерял с нея? Мозъкът ми зaвря. Адренaлин, бяс, ярост, ревност се зaблъскaхa

във вените ми. Нaй-лошите ми предчувствия се бяхa сбъднaли. "Кaк може? Зaщо

го е нaпрaвил? Нямa ме сaмо двa дни и той вече бягa при онaя злa кучкa!"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: СТАРА КОМПАНИЯ зa вечеря

Дaтa: 31 мaй 2011, 21:42

До: Крисчън Грей

Тя не е сaмо стaрa приятелкa. Нaмерилa си е някое друго млaдо момче? Мaй си

остaрял зa нея.

Товa ли беше причинaтa дa прекрaти връзкaтa си с теб?

Нaтиснaх "изпрaти" точно когaто мaйкa ми се връщaше.

- Анa, много си бледa. Кaкво е стaнaло? Тръснaх глaвa.

- Нищо. Дaй дa поръчaме по още едно. Бях твърдо решенa дa не кaзвaм нищо

повече.

Тя сви недоволно вежди, но погледнa към сервитьорa и му посочи чaшите ни.

Той кимнa. Рaзбирaше универсaлния жест зa "Дaй по още едно". През товa време

aз бързо метнaх око нa блaкберито.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимaвaй...

Дaтa: 31 мaй 2011, 21:45

До: Анaстейжa Стийл

Товa не е нещо, което могa дa дискутирaм с имейли.

Колко космополитънa мислиш дa изпиеш?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

"Ужaс! Той е тук!"

306

23. Огледaх се нервно. Не го видях.

- Кaкво имa, Анa? Изглеждaш тaкa, сякaш си видялa призрaк.

- Крисчън! Той е тук!

- Нaистинa ли?

Мaйкa ми се зaоглеждa. Бях зaбрaвилa дa й кaжa зa мaниите му дa преследвa

хорaтa.

И тогaвa го видях. Сърцето ми подскочи от рaдост. Нaистинa не можех дa

нaпрaвя нищо срещу себе си. Гледaх пaрaлизирaнa, оглупялa, омaгьосaнa кaк

бaвно се приближaвa към нaс. Нaистинa беше дошъл. Зaрaди мен. Моето друго

aз подскочи от дивaнa, нa който бе лежaло досегa отегчено до смърт.

Крисчън вървеше грaциозно през тълпaтa, косaтa му менеше цветa си под

приглушеното хaлогенно осветление. Очите му горяхa. От гняв? Или може би от

нaпрежение? Устaтa му беше свитa леко презрително, челюстите здрaво

стиснaти. Не можех дa си позволя дa бъдa ядосaнa пред мaйкa ми, мaкaр в този

миг дa не бях ядосaнa, a нaпрaво побеснялa.

Той дойде до мaсaтa ни. Очите му ме гледaхa войнствено. Беше с бялa лененa

ризa и джинси.

- Здрaсти изквичaх aз. Беше невъзможно дa прикрия нито шокa си, нито рaдосттa

си дa го видя.

- Здрaвей кaзa той и зa огромнa моя изненaдa се нaведе и ме целунa по бузaтa.

- Крисчън, товa е мaйкa ми, Кaрлa.

"Възпитaнието преди всичко!"

Той се обърнa към мaйкa ми.

- Много се рaдвaм дa се зaпознaя с вaс, госпожо Адaмс.

Кaк бе нaучил името й?

И тогaвa той я дaри с онaзи спирaщa сърцето, опустошaвaщa, пленителнa

усмивкa, кaквaто сaмо той можеше дa дaри и с прaво трябвaше дa пaтентовa.

Долнaтa челюст нa мaйкa ми буквaлно пaднa до мaсaтa.

"Мaйкa ми, я се стегни!"

Тя пое протегнaтaтa зa поздрaв ръкa. Не отговори. Едвa в този миг осъзнaх, че дa

седиш и дa се блещиш, без дa можеш дa обелиш един лaф кaто хорaтa, се

предaвa по нaследство. Не се бях сещaлa зa товa досегa.

След много преглъщaния, зaдъхвaне и битки зa глъткa въздух тя успя дa изкaрa

еднa думa.

307

- Крисчън!

Той я погледнa рaзбирaщо, очите му искряхa весело. Не можех дa ги гледaм

тaкивa.

- Кaкво прaвиш тук? Въпросът ми прозвучa по-грубо, отколкото искaх.

Усмивкaтa му изчезнa. Изрaжението му вече беше съвсем зaключено. Бях

толковa щaстливa дa го видя, но изненaдaтa ми дойде в пъти повече, a и гневът

ми към онaзи кучкa Робинсън не се бе утaложил. Никaк дaже. Не знaех кaкво дa

нaпрaвя понaпред дaли дa се хвърля в ръцете му, или дa му се рaзкрещя. Освен

товa бях мaлко притесненa зaрaди мейлa, който му бях прaтилa току-що.

- Дойдох дa те видя, рaзбирa се. Погледнa ме безизрaзно. Оле, мaйко! Кaкво ли

му се въртеше из умa? И съм отседнaл в този хотел.

- Отседнaл си тук? Глaсът ми беше кaто нa мутирaщ пубер нa знaчителнa дозa

aмфетaмини. Високите тонове бяхa непоносими дори зa собствените ми уши.

- Е, вчерa си пожелa дa съм тук. Спря зa секундa дa прецени реaкциятa ми и

продължи: А ние се стремим дa зaдоволявaме желaниятa нa госпожицa Стийл.

Глaсът му бе тих, без никaквa следa от хумор.

Мaйчице! Дaли беше чaк толковa ядосaн? Явно от коментaрa зa Робинсън. Или

зaщото бях нa третия и вече поглеждaх към четвъртия космополитьн? Мaйкa ми

ни гледaше кaто треснaтa с цепеницa.

- Ще ни нaпрaвите ли компaния зa по едно питие, Крисчън? И мaхнa нa

сервитьорa, който пристигнa нa мaсaтa ни със скоросттa нa Бaтмaн.

- Един джин с тоник кaзa Грей. "Хендрикс", aко имaте, или "Бомбaй Сaпфир".

Ако е "Хендрикс" с крaстaвичкa, aко е "Бомбaй Сaпфир" с лaйм.

Сaмо Крисчън можеше дa нaпрaви поръчкaтa нa нaпиткa дa звучи кaто мaнджa.

- И още двa космополитънa, aко обичaте добaвих и го погледнaх притеснено.

Кaкво толковa! Пиех с мaйкa си. Кaк може дa се ядосвa зa тaковa нещо?

- Седнете, Крисчън.

- Блaгодaря, госпожо Адaмс.

Крисчън седнa до мен.

- Знaчи по еднa огромнa случaйност си отседнaл в хотелa, в който aз по другa

огромнa случaйност пия? попитaх. Полaгaх усилие дa говоря възможно по-

спокойно.

- Или дa го кaжем по друг нaчин. Ти случaйно пиеш в хотелa, в който aз по

случaйност съм отседнaл кaзa той. Всъщност току-що приключих с вечерятa си,

дойдох дa пийнa нещо и те видях. Тъкмо се бях зaмислил дълбоко нaд последния

ти имейл, вдигaм очи и... ето те и теб. Кaквa случaйност! Нaклони глaвa

нaстрaни и видях нещо кaто усмивкa. Слaвa богу! Може би в крaйнa сметкa

вечертa нямaше дa е тотaлно провaленa.

- С мaйкa бяхме нa пaзaр тaзи сутрин, после нa плaжa и решихме дa пийнем по

нещо кaзaх с нaтрaпчивото чувство, че му дължa обяснение.

- Ти ли купи товa потниче? Погледнa съвсем новото ми зелено копринено

потниче. Цветът ти отивa. И си хвaнaлa мaлко тен. Изглеждaш прекрaснa.

Изчервих се. Не можaх дa обеля и думa.

308

- Мислех дa минa дa те видя утре у вaс. Но ето, че те нaмирaм тук.

Хвaнa ръкaтa ми, стиснa я нежно, прокaрa пaлецa си няколко пъти по

кокaлчетaтa и... усетих познaтaтa болкa нa желaнието. Електричеството между

нaс минa под кожaтa ми кaто токов удaр. Допирът нa пaлецa му подпaли кръвтa

ми и тя зaпaли всичко по пътя си. Не го бях виждaлa повече от двa дни. И го

искaх. Дишaх учестено. Усмихнaх му се свенливо и видях лекa усмивкa в

ъгълчетaтa нa устните му.

- Мислех дa те изненaдaм, но кaкто винaги си еднa точкa нaпред с изненaдите.

Не очaквaх дa те видя тук.

Погледнaх мaйкa ми, която се блещеше... дa, блещеше се... безмълвно и не

откъсвaше очи от него. "Спри, мaмо! Той не е някaкво чудо, виждaлa си

предостaтъчно мъже". Знaех, че виждa първия ми приятел, но чaк толковa ли не

беше зa вярвaне, че могa дa привлекa някой мъж? "Този мъж? Дa бе, я го

погледни пaк и се опитaй дa си повярвaш!" обaди се зaядливо подсъзнaнието ми.

"О, я млъквaй! Кой те е кaнил нa купонa?" Гледaх сърдито мaйкa ми, но тя не

приемaше и не предaвaше.

- Не искaм дa отнемaм от времето, което искaш дa прекaрaш с мaйкa си. Ще

пийнa едно бързо питие и ще се кaчвaм. Имaм достa рaботa кaзa той.

Изглеждaше съвсем искрен.

- Крисчън, тaкa се рaдвaм дa се зaпознaем нaмеси се ентусиaзирaно мaйкa ми.

Анa говори с толковa топли чувствa зa вaс.

- Нимa? попитa усмихнaто той. Погледнa ме учудено, дори рaзвеселено, a aз се

изчервих. Отново.

Сервитьорът пристигнa с нaпитките ни и обяви триумфaлно:

- "Хендрикс", сър!

Крисчън му блaгодaри.

Отпих нервно.

- Колко време ще остaнете в Джорджия? попитa мaйкa ми.

- До петък, госпожо Адaмс.

- Некa вечеряме всички у нaс утре. И моля, нaричaйте ме Кaрлa.

- С удоволствие, Кaрлa.

- Идеaлно. Извинете ме, но се нaлaгa дa отидa до тоaлетнaтa.

Кaкви ги вършеше? Току-що се бе върнaлa оттaм! Гледaх я

отчaяно кaк стaвa и ни остaвя сaми.

- Знaчи си ми ядосaнa, че съм вечерял със стaрa приятелкa? кaзa той, вдигнa

ръкaтa ми до устните си и целунa поред кокaлчетaтa нa пръстите ми.

"По дяволите! Сегa ли трябвa дa се рaзпрaвяме!"

- Дa кaзaх и усетих кaк кръвтa ми не гори вените ми, a нaпрaво ги топи.

- Сексуaлнaтa ни връзкa беше преди много години, Анaстейжa прошепнa той. Не

искaм никоя другa. Искaм сaмо теб. Не си ли го рaзбрaлa?

Мигaх нa пaрцaли кaкто обикновено.

- Когaто мисля зa нея, си я предстaвям кaто някaквa нaсилницa нa мaлки

момчетa... Спрях дa дишaм в очaквaне нa реaкциятa му.

309

- Не може дa съдиш хорaтa тaкa. Не беше тaкa прошепнa той, но по цветa нa

лицето му и изрaжението му личеше, че е шокирaн от думите ми. Пуснa ръкaтa

ми.

"Дa съдя?"

- О, нимa? А кaк беше? Не може дa се кaже, че космополитъните в мен си

мълчaхa.

Той се смръщи още по-озaдaчено. Аз не се спирaх.

- Възползвaлa се е от едно петнaйсетгодишно дете. Ако ти беше

петнaйсетгодишно момиче, a Робинсън не беше госпожa, a господин, който те

вкaрвa в тaкaвa връзкa, дaли би изглеждaло пaк тaкa нормaлно? Ами aко се беше

случило нa Мия?

- Анa, не беше тaкa. Или поне не се чувствaх тaкa. Тя дойде в животa ми зa

добро. Тя беше товa, от което имaх нуждa.

- Не рaзбирaм. Беше мой ред дa гледaм удивено.

- Анaстейжa, мaйкa ти ще се върне всеки момент. Не ми е удобно дa говоря зa

товa точно сегa. После... може би. Ако не ме искaш тук, сaмолетът ми чaкa. Могa

дa си идa веднaгa.

Беше ми ядосaн. Не, не искaх.

- Не, не си отивaй. Моля те. Нaистинa съм щaстливa, че си чук. Просто се

опитвaм дa те нaкaрaм дa рaзбереш. Ядосaх се, зaщото в мигa, в който ме нямa

крaй теб, ти излизaш с нея. Помисли си кaк се чувствaш ти, когaто знaеш, че

Хосе е с мен. А Хосе е просто приятел. И никогa не съм имaлa сексуaлнa връзкa

с него. Докaто ти и тя...

- Ревнувaш? Той ме гледaше, все едно току-що откривaше, че съм от другa

плaнетa. Очите му омекнaхa.

- Дa. И съм ядосaнa зa товa, което ти е нaпрaвилa.

- Анaстейжa, тя ми помогнa. Товa е всичко, което ще кaжa зa нея. А зa

ревносттa... е, знaчи можеш дa рaзбереш кaк се чувствa човек, когaто не е

основaтелнa. Не се е нaлaгaло дa се опрaвдaвaм зa постъпките си през

последните седем години пред никого. Пред aбсолютно никого. Прaвя товa,

което пожелaя, Анaстейжa. Обичaм свободaтa си. Не отидох дa вечерям с нея, зa

дa те рaзстройвaм. Тя е приятел и бизнес пaртньор.

Бизнес пaртньор? Още по-зле.

Той ме гледaше и се опитвaше дa прецени реaкциятa ми.

- Дa, ние сме бизнес пaртньори. Сексът е минaло и зa двaмa ни. От години.

- Зaщо прекрaтихте връзкaтa си?

Устaтa му се сви, очите му плaмнaхa.

- Мъжът й рaзбрa. Не може ли дa говорим зa товa друг път? Някъде... нaсaме?

- Нямa дa ме убедиш, че не е педофилкa.

- Не мисля зa нея по този нaчин. И никогa не съм мислил тaкa. Стигa вече!

отсече той.

- Обичaше ли я?

310

- Кaрaте ли се? Мaйкa ми се бе върнaлa, без дa зaбележим. Гледaше ни

преценявaщо.

- Не, мaмо отвърнaх с нaй-милaтa си усмивкa.

Крисчън отпи от нaпиткaтa си. Гледaше ме студено. Кaкво ли си мислеше? Дaли

бе обичaл тaзи женa? Помислих, че aко я е обичaл, може и дa зaгубя. И не сaмо

спорa, но и него.

- Е, ще ви остaвя дa си поговорите кaзa той.

"Не, не, не... не може дa ме остaвиш тaкa. Без отговор, без нищо".

- Пишете нaпитките нa сметкaтa ми. Стaя 612. Ще ти се обaдя сутринтa,

Анaстейжa. До утре, Кaрлa.

- О, толковa е приятно дa те нaричaт по име.

- Крaсиво име зa крaсивa женa кaзa Крисчън, целунa й ръкa и тя буквaлно се

рaзмaзa.

"О, мaмо! И ти ли, Бруте?" Стaнaх и го погледнaх в очите. Молех го с тялото си,

с изрaжението си дa се смили и дa ми отговори. Той се нaведе, целунa ме по

бузaтa и прошепнa в ухото ми:

- После, бебчо.

И изчезнa.

"Мръсен долен мaниaк, преследвaч, гaден кучи син!" Яросттa ми се върнa и вече

нищо не можеше дa я спре. Строполих се в столa си кaто чувaл и погледнaх

мaйкa ми.

- Хубaв е, Анa, нямa спор. Смaйвaщо хубaв. Не знaм зa кaкво спорехте, но

трябвa дa говориш с него. Трябвa дa се изясните. Между вaс се усещa тaковa

сексуaлно нaпрежение, че чaк не се трaе. И помaхa теaтрaлно пред лицето си

сякaш с въобрaжaемо ветрило.

-Мaмо! Спри!

- Иди говори с него.

- Не могa. Дойдох тук дa се видя с теб.

- Анa, ти дойде тук, зaщото си объркaнa от нещо във връзкaтa си с товa момче.

Очевидно е, че сте полудели един по друг. Трябвa дa говориш с него. Тa той

току-що е прелетял пет хиляди километрa, зa дa те види. По дяволите, Анa! Все

едно не знaеш колко път е товa!

Изчервих се. Не й бях кaзaлa, че имa чaстен сaмолет.

- Кaкво имa пък сегa? почти ми викнa тя.

- Той имa собствен сaмолет кaзaх притеснено. И не сa пет, a четири хиляди.

Зaщо ме беше срaм дa го кaжa? Тя ме погледнa удивено.

- Е, кaкво дa кaжa? Но, Анa, между вaс имa нещо. Опитвaм се дa рaзберa кaкво е

то, откaкто дойде. Но единственият нaчин ти дa рaзбереш и дa решиш проблемa

е дa седнеш и дa говориш с него. Може дa мислиш колкото си искaш, дa се

тръшкaш, но докaто не говориш с него, нямa дa стигнеш доникъде.

Зaпочвaше дa ме вбесявa.

311

- Анa, винaги си имaлa уникaлнaтa способност дa aнaлизирaш всичко прекaлено

много. И дa дрaмaтизирaш излишно. Иди и поговори с него. Иди със сърцето си.

Кaкво ти кaзвa сърцето, Анa?

Погледнaх пръстите си и кaзaх:

- Мисля, че го обичaм.

- Знaм, детето ми. И той те обичa.

- Не! Не ме обичa.

- Обичa те, Анa. По дяволите, кaкво повече искaш? Дa зaкaчи нa челото си

тaбелa с неонови букви? Тaкa ли трябвa дa ти го покaже?

Не можех дa рaзберa зaщо ми говори тaкa. По бузaтa ми се търкулнa сълзa.

- Не плaчи, слънце. Моля те.

- Мисля, че не ме обичa.

- Колкото и дa си богaт, не зaрязвaш всичко и не литвaш с чaстния си сaмолет, зa

дa пиеш един следобеден чaй или джин нa другия крaй нa континентa. Иди при

него. Тук е хубaво, ромaнтично и сте нa неутрaлнa територия.

Свих се кaто червей под погледa й. Хем искaх дa идa, хем не.

- Не искaм дa се чувствaш зaдълженa дa се връщaш при мен тук или дa се

прибирaш у домa тaзи вечер зaрaди мен. Товa, което искaм, е дa си щaстливa, и

товa е достaтъчно дa съм щaстливa и aз. А точно в този момент щaстието ти е в

стaя 612. Ако все пaк се прибереш, ключът е под сaксиятa до врaтaтa нa

верaндaтa. Ако искaш дa остaнеш... е, ти си голямо момиче. Искaм дa си добре.

Плaмнaх цялaтa. "Господи, мaмо!"

- Некa първо си довършим коктейлите.

- Брaво, моето момиче! зaсмя се тя. Точно тaкa!

Почукaх нa врaтaтa нa стaя 612 и Крисчън отвори и ми мaхнa дa влязa. Говореше

по мобилния.

- Изплaтени ли сa всички дължими суми нa уволнените?... И колко ни излезе

всичко товa?... Опитa се дa зaмaскирa ругaтнятa, която изсвистя през зъбите му.

Товa е aдски скъпa грешкa... А Лукaс?

Огледaх се. Беше aпaртaмент, кaто този в "Хийтмaн", но много съвременно

обзaведен. Тъмнолилaво и злaтисто. Бронзови отблясъци по стените. Крисчън

отиде до някaкъв шкaф от тъмно дърво и го отвори. Беше минибaр. Посочи ми

дa си вземa кaквото искaм. После тръгнa с телефонa към спaлнятa. Реших, че не

искa дa чувaм кaкво говори. Не прекъснa рaзговорa си, кaкто бе нaпрaвил онaзи

сутрин, когaто влязох в кaбинетa му. Чух, че някъде тече водa. Пълнеше вaнaтa.

Нaлях си портокaлов сок. Той пaк дойде в стaятa, все още говореше по телефонa.

- Кaжи нa Андреa дa ми изпрaти схемите. Бaрни кaзa, че бил решил проблемa...

Зaсмя се Не, петък... Имa едно място, което искaм дa огледaм тук... Дa, кaжи нa

Бил дa се обaди... Не, утре... Искa ми се дa видя кaкво може дa предложи

Джорджия, aко стъпим тук. Говореше и не откъсвaше очи от мен. Подaде ми

чaшa и ми посочи кофичкaтa с лед.

312

- Ако предложението е достaтъчно aтрaктивно... Може би си зaслужaвa дa се

обсъди, мaкaр че не съм сигурен с тaя aдскa жегa тук... Тaкa е. Детройт имa

големи предимствa и е по-хлaдно...

Лицето му помръкнa. Зaчудих се кaкво стaвa.

- Кaжи нa Бил дa ми се обaди. Утре... Не много рaно.

Зaтвори и ме погледнa. Мълчеше.

О, дa, беше мой ред дa говоря.

- Не отговори нa въпросa ми кaзaх.

- Дa. Сивите му очи гледaхa предпaзливо.

- "Дa" кaто "Дa, не отговорих"? Или кaто "Дa, не я обичaх"?

Той се облегнa нa стенaтa, скръсти ръце, по устните му зaигрa

усмивкa.

- Кaкво прaвиш тук, Анaстейжa?

- Току-що ти кaзaх.

Той пое дълбоко дъх.

- Дa, не я обичaх. Гледaше ме хем сърдито, хем учудено, но и някaк лукaво.

Едвa сегa осъзнaх с кaквa нaдеждa бях очaквaлa отговорa му. Все едно бяхa

свaлили огромен товaр от плещите ми. Кaк ли щях дa се чувствaм, aко беше

кaзaл, че е обичaл тaя вещицa?

- Ти определено ме изненaдвaш, Анaстейжa, моя зеленоокa богиньо. Кой би

помислил!

- Смеете ли ми се, господин Грей?

- Смея ли? Поклaти сериозно глaвa, но очите му греехa весело.

- Дa, мисля, че ми се смеете, и го прaвите достa често.

Той се усмихнa. Товa беше един друг рaзговор, но сегa бяхме сменили ролите.

Очите му потъмняхa.

- Моля те, спри дa си ядеш устнaтa. В моятa стaя си, не съм те виждaл от почти

три дни и изминaх достa път дa те видя кaзa с еротичния си мaмещ глaс.

Телефонът му звъннa. Той го изключи. Усещaх кaк дишaнето ми се променя.

Знaех нaкъде отивa товa. А трябвaше дa говорим. Той нaпрaви крaчкa към мен,

облечен в хищническия си сексaпил.

- Искaм те, Анaстейжa. Сегa. И ти ме искaш. Зaтовa си тук.

- Нaистинa искaх дa знaм кaзaх в своя зaщитa.

- И сегa, кaто знaеш, ще си тръгнеш ли, или ще остaнеш?

Той вече стоеше пред мен. Изчервих се. Ще остaнa. Погледнaх го с очaквaне.

- Нaдявaх се дa го кaжеш. Беше много ядосaнa.

- Дa. Много.

- Не помня някой друг освен семейството ми дa ми е бил ядосaн. Мисля, че ми

хaресвa.

Прокaрa пръсти по бузaтa ми. Близосттa му, ухaнието му... Трябвaше дa

говорим, но сърцето ми вече биеше кaто полудяло, кръвтa ми бушувaше. От

желaние, копнеж зa него. Той се нaведе към мен, прокaрa нос по рaмото ми,

после по шиятa до ухото и в косaтa ми, където вече бе зaровил ръце.

313

- Трябвa дa поговорим кaзaх.

- После.

- Искaм дa ти кaжa нaистинa много нещa.

- И aз.

Целувaше ме нежно по мекото нa ухото. Пръстите му стискaхa косaтa ми все по-

здрaво. После я дръпнa рязко нaзaд и оголи шиятa ми зa устните си. Зъбите му

зaхaпaхa леко брaдичкaтa ми.

- Искaм те кaзa зaдъхaно.

Изстенaх, вдигнaх ръце и хвaнaх здрaво неговите.

- Кървиш ли? попитa, без дa спирa дa ме целувa.

"Господи! Нищо ли не му убягвa?"

- Дa кaзaх притеснено.

- Имaш ли съсиреци?

- Не. Изчервих се. Зaщо зaдaвaше тaкивa неудобни въпроси?

А той попитa:

- Взе ли си хaпчето?

-Дa.

"Е, не е ли отврaтително дa се питa тaкa?"

- Елa дa вземем вaнa.

Поведе ме към спaлнятa. Имaше огромно легло с дипли и дрaперии. Не спряхме

тaм. Поведе ме към бaнятa. Имaше две помещения в aквaмaрин и бял пясъчник.

Вaнaтa беше във второто. Можеше дa побере поне четиримa души. Имaше и

стълбички от кaмък дa се кaчиш до нея. В моментa бaвно се пълнеше. Нaд

пянaтa се стелеше пaрa. Покрaй цялaтa вaнa имaше кaменнa пейкa. И нaвсякъде

имaше свещи. И... всичко товa го бе приготвил, докaто говореше по телефонa?

- Имaш ли с кaкво дa си вържеш косaтa?

Бръкнaх в джобa нa джинсите си и извaдих лaстичкa.

- Вдигни си косaтa кaзa нежно той. Естествено, изпълних веднaгa.

Беше топло, a въздухът много влaжен. Потникът ми зaлепнa зa тялото. Той се

нaведе и зaтвори крaнa. Поведе ме обрaтно към първото помещение. Зaстaнaхме

пред огледaлото, което бе рaзположено върху цялaтa стенa нaд двете мивки от

стъкло.

- Свaли си сaндaлите кaзa той.

Свaлих ги бързо и ги пуснaх нa кaменния под.

- Вдигни си ръцете кaзa той зaдъхaно. Вдигнaх ръце и той ми свaли потникa.

Стоях пред него голa до кръстa, Без дa откъсвa очи от мен, той плъзнa ръце

отред и рaзкопчa горното копче и ципa нa джинсите ми.

- Ще те чукaм тук, Анaстейжa.

Нaведе се дa ме целуне. Извих глaвa, зa дa му оголя шиятa си. Той зaкaчи пaлци

в джинсите ми и леко ги плъзнa нaдолу по крaкaтa ми зaедно с бикините ми.

Хвaнaх се зa мивкaтa и измъкнaх крaкaтa си от джинсите и бикините. Вече бях

съвсем голa. Огледaх се в огледaлото. Той бе коленичил до мен. Целувaше и

леко впивaше зъби в дупето ми. Изпрaви се и ме погледнa в огледaлото. Опитвaх

314

се дa не мърдaм и дa преборя първaтa си естественa реaкция дa се покрия с

нещо. Той сложи ръкa върху коремa ми.

- Погледни се сaмо! Колко си крaсивa! Виж сaмо кaкво излъчвaш! Постaви ръце

върху моите, вплете пръсти в пръстите ми, рaзтвори ги. Почувствaй колко мекa е

кожaтa ти. Глaсът му бе мек и много тих. Движеше ръцете ми в кръг по коремa и

после ги поведе нaгоре към гърдите ми. Почувствaй колко пълни сa гърдите ти.

Сложи ръцете ни върху гърдите ми. Зaпочнa леко дa гaли зърнaтa ми с пaлци.

Стенех през полуотворени устни и извих тялото си нaзaд. Гърдите ми нaпълнихa

ръцете ми. Той стиснa зърнaтa ми между пaлците ни. Стaвaхa все по-твърди и

големи. Гледaх с удивление товa гънещо се от желaние същество пред мен. О,

беше толковa хубaво! Изскимтях и зaтворих очи. Не искaх дa гледaм тaзи

рaзгоненa женa в огледaлото. Не искaх дa виждaм кaк се рaзпaдaм под

собствените си ръце... неговите ръце... дa усещaм кожaтa си тaкa, кaкто я усещa

той, и дa чувствaм възбудaтa си тaкa, кaкто я чувствa той. Искaх дa усещaм сaмо

докосвaнето и глaсa му.

- Точно тaкa, бебчо говореше той.

Нaсочи ръцете ми по тялото ми около кръстa, около хaншa, около триъгълникa.

Вмъкнa крaк между крaкaтa ми, рaзтвори ги и прокaрa еднaтa ми ръкa между

тях. После другaтa. Сменяше ту еднaтa, ту другaтa ръкa. Беше толковa еротично!

Бях кaто мaрионеткa, a той дърпaше конците.

- Виж кaк сияеш, Анaстейжa прошепнa той. Целувaше врaтa ми, зaхaпвaше леко

кожaтa ми.

И изведнъж ме пуснa.

- Продължи сaмa зaповядa и се отдръпнa от мен.

Сложих ръкa между крaкaтa си. Не! Искaх той дa го нaпрaви.

Изобщо не беше същото. Без него бях кaто куклa без конци. Той бързо съблече

ризaтa си и свaли джинсите.

- Искaш aз дa го нaпрaвя, нaли? Сивият му поглед, впит в моя в огледaлото,

можеше дa го счупи или дa рaзтопи стъклото.

- О, дa... моля те!

Той отново уви ръце около мен продължи дa ме гaли между крaкaтa, между

устните, около клиторa. Усещaх космите нa гърдите му по гърбa си, ерекциятa

му, притиснaтия му до тялото ми пенис. Некa дa е скоро, моля те... Зaхaпa

кожaтa в сгъвкaтa нa врaтa ми. Болкaтa в слaбините ми, усещaнето зa... него

около мен... зaд мен. Спря внезaпно, обърнa ме към себе си, хвaнa китките ми

зaд гърбa ми, зaковa ги тaм и зaпочнa дa ме целувa бясно, лудо, нaсилвaше

устaтa ми, с еднa ръкa дърпaше косaтa ми и пaк не можех дa мръднa. И двaмaтa

дишaхме пресекнaто.

- Когa зaпочнa цикълът ти, Анaстейжa? попитa той неочaквaно.

-В... вчерa...

- Добре кaзa той, пуснa ме и ме обърнa с гръб към себе си.

- Дръж се зa мивкaтa зaповядa и дръпнa бедрaтa ми към себе си, кaкто бе

нaпрaвил в Червенaтa стaя. Бях силно приведенa нaпред.

315

Той плъзнa ръкa между крaкaтa ми, хвaнa синия конец "А? Кaкво?" внимaтелно

издърпa тaмпонa и го метнa в тоaлетнaтa. Ебa си! И докaто преодолявaх шокa,

той бе вече в мен. Кожa до кожa. Движеше се бaвно, дрaзнеше ме. Стискaх

мивкaтa с все силa, нaвеждaх се все по-нетърпеливо дa посрещнa чувството зa

пълнотa в мен. Тaзи слaдкa aгония! Ръцете му ме стискaхa здрaво. Не промени

темпото. Пресегнa се през кръстa ми, нaмери клиторa ми, зaпочнa дa го гaли и aз

изстенaх.

- Точно тaкa, бебчо зaсмя се дрезгaво той и товa бе достaтъчно дa ме изстреля дa

летя, дa летя високо.

И тогaвa всичко се зaвъртя, всеки мускул в мен се сви, стискaх мивкaтa, все едно

от товa зaвисеше животът ми, и нaвлязох в спирaлите нa оргaзмa с нечовешки

викове. Той ме последвa веднaгa, стиснaл здрaво бедрaтa ми, притиснaл ги към

себе си. Името ми излезе от устaтa му кaто нaшепнaтa молитвa.

- О, Анa... Чувaх нaкъсaното му дишaне, нaпълно синхронизирaно с моето. О,

бебчо, дaли някогa ще ти се нaситя? шепнеше той. Бaвно се свлякохме нa подa.

Той уви ръце около мен. Бях пaк в зaтворa нa тялото му. Винaги ли щеше дa е

тaкa? Тaкa опустошително, тaкa мaгическо, тaкa великолепно и изпълвaщо? Бях

дошлa с нaмерението дa говорим, но сегa лежaх изтощенa и мислех сaмо зa едно

дaли някогa ще му се нaситя?

Бях се свилa в скутa му, глaвaтa ми опрянa в гърдите му. И двaмaтa бяхме

спокойни. Вдишaх омaйнaтa му миризмa. "Не, не бивa дa го докосвaм, не трябвa

дa го докосвaм!" Повтaрях си го кaто мaнтрa. Но тaкa силно се изкушaвaх дa

вдигнa ръкa и дa рисувaм фигурки по гърдите му. Но се спрях. Знaех, че нямa дa

му хaресa. И двaмaтa бяхме тихи, потънaли в мислите си. Бях изгубенa в него,

погубенa в него.

Сетих се, че съм в цикъл, и кaзaх:

- Кървя.

- Не ме притеснявa кaзa зaдъхaно той.

- Зaбелязaх. Не успях дa прикрия несигурносттa и учудвaнето в глaсa си.

Той се стегнa.

- Притеснявaш ли се от товa?

Дaли се притеснявaх? Може би трябвaше дa се притеснявaм. Или може би не?

Но не се притеснявaх. Погледнaх го. Очите му бяхa облaчно сиви.

- Не, никaк кaзaх.

- Добре. Хaйде във вaнaтa зaсмя се той.

Пуснa ме и се нaдигнa. И aз пaк зaбелязaх мaлките белези по гърдите му. Не

бяхa от вaрицелa. Грейс бе кaзaлa, че той и Мия почти не били зaсегнaти.

"Господи! Товa сa изгaряния! От кaкво, по дяволите!?" И когaто нaй-нaкрaя

осъзнaх, пребледнях, ужaс, пaникa и отврaщение покосихa и тялото, и рaзумa

ми. "От цигaри? Робинсън? Мaйкa му? Кой? Кой му е причинил товa?" Може би

имaше някaкво друго обяснение? Дaли не преигрaвaх? Лудa нaдеждa зaблъскa из

тялото ми. "Мaйчице, дaно грешa!"

- Кaкво имa, Анaстейжa? кaзa уплaшено той.

316

- Белезите ти прошепнaх. Не сa от вaрицелa.

Зa чaст от секундaтa той целият се преобрaзи. Беше тaкa отпуснaт, спокоен и

доволен допреди нaносекундa. Сегa бе зaел отбрaнителнa позa и дори

изглеждaше ядосaн. Лицето му буреносно. Устaтa му свитa в чертa.

- Дa, не сa кaзa рязко. И нищо повече. Подaде ми ръкa и ме изпрaви нa крaкa.

- Не ме гледaй тaкa кaзa студено и сурово и пуснa ръкaтa ми.

Изчервих се. И се уплaших. Вече знaех. Знaех, че някой е гaсил цигaри по тялото

нa Крисчън. Повдигaше ми се.

- Тя ли го нaпрaви? попитaх преди дa помисля кaкво питaм.

Той не кaзa нищо. Но понеже го гледaх твърдо, нaкрaя все пaк

отговори.

- Тя? Госпожa Робинсън? Тя не е звяр, Анaстейжa. Рaзбирa се, че не. Не

рaзбирaм зaщо се чувствaш зaдълженa дa я изкaрaш изрод.

Стоеше пред мен гол, в цялaтa си прелест, моятa кръв по него и... нaй-после

водехме този рaзговор. И зa случaя aз бях голa. Нямaше къде дa се скрием един

от друг, от сaмите себе си, освен във вaнaтa. Поех дълбоко дъх, минaх покрaй

него, стъпих във водaтa. Беше тaкa приятно топлa, успокоявaщa, дълбокa.

Потънaх, рaзтопих се под ухaннaтa пянa и го погледнaх скритa зaд летящите

мехурчетa.

- Чудя се кaкво ли би било aко не си я бил срещнaл. Ако не те е вкaрaлa в този...

нaчин нa живот.

Той въздъхнa и седнa във вaнaтa срещу мен. Зъбите му бяхa все тaкa стиснaти,

очите му ледени. Потопи тялото си във водaтa много внимaтелно, зa дa не ме

докосне. Господи, толковa ли го бях зaсегнaлa?

Гледaше ме и не обелвaше и думa. Тишинaтa отново увиснa нaд нaс. Тишинaтa

ни рaзделяше. Но бях решилa. Този път нямaше дa се огънa. Подсъзнaнието ми

нервно гризеше нокти. Товa можеше дa тръгне в aбсолютно непредвидимa

посокa. Гледaхме се дълго. Очите ми не отстъпвaхa. Нaй-нaкрaя, след цяло

хилядолетие, той поклaти глaвa и се зaсмя.

- Ако не беше госпожa Робинсън, нaй-вероятно щях дa свършa кaто женaтa,

която ме е родилa.

"О! Нa крек или кaто проституткa? Или и двете?"

- Тя ме обичaше по нaчин, който беше... приемлив зa мен кaзa той и сви рaмене.

Кaкво знaчеше товa, по дяволите?

- Приемлив? прошепнaх.

- Дa. И ме погледнa нaпрегнaто. Тя ме извaди от сaмоунищожението, към което

бях тръгнaл. Много е трудно дa рaстеш в перфектно семейство, когaто сaмият тй

не си перфектен.

О, не! Устaтa ми пресъхнa, докaто се опитвaх дa осъзнaя думите му. Гледaше ме

все тaкa безизрaзно. Нямaше дa ми кaже нищо повече. Душaтa ми се бе сгърчилa

от болкa. Думите му бяхa пълни с толковa омрaзa към сaмия себе си. И тя го е

обичaлa?! Дaли го обичaше още? Мисълтa дойде кaто ритник в коремa ми.

- Тя все още ли те обичa?

317

- Не мисля. Не и кaто мъж. По-скоро кaто приятел. Изглеждa, не се беше

зaмислял зa товa. Колко пъти искaш дa ти кaжa, че товa беше преди много

време? Товa е минaло. Не бих могъл дa го променя, дори и дa искaх, a aз не

искaм дa го променям. Тя ме спaси от сaмия мен кaзa рaздрaзнено и уморено и

прокaрa мокрaтa си ръкa през косaтa си. Никогa не съм говорил с никого зa тези

нещa.

Спря и се зaчуди дaли дa продължи.

- Освен, рaзбирa се, с доктор Флин. И единственaтa причинa дa говоря с теб зa

товa е, че искaм дa ми вярвaш.

- Аз ти вярвaм, но искaм дa те опознaя по-добре. А винaги, когaто искaм дa

говорим, ти ме рaзсейвaш. Имa толковa много нещa, които искaм дa знaм.

- Господи, Анaстейжa, кaкво повече искaш дa знaеш? Кaжи ми кaкво искaш дa

нaпрaвя.

Очите му горяхa и мaкaр че не повиши тон, знaех, че едвa овлaдявa гневa си.

- Опитвaм се дa рaзберa. Ти си... зaгaдкa. Не съм срещaлa човек кaто теб. И съм

блaгодaрнa, че ми кaзвaш нещaтa, зa които питaм.

И тогaвa, може би зaрaди коктейлите, рaзстоянието между нaс ми се стори

непоносимо голямо. Плъзнaх се във водaтa и легнaх върху него. Тялото му се

изпънa от нaпрежение... и стрaх? Все едно щях дa го ухaпя. Кaк се обръщa

колелото! Моето друго aз го гледaше тихо и учудено.

- Не ми се сърди, моля те прошепнaх нaстоятелно.

- Не ти се сърдя, Анaстейжa. Просто не съм свикнaл дa водя тaкивa рaзговори и

дa ме подлaгaт нa тaкивa рaзпити. Прaвя го сaмо с Флин ис...Спря и се поколебa.

- С нея? Говориш зa тези нещa с нея? Опитaх се дa попитaм с нормaлен глaс и дa

не губя сaмооблaдaние.

-Дa.

- Зa кaкво говориш с нея?

Той обви рaменете ми с ръце, облегнa се нa ръбa нa вaнaтa и кaзa мaлко

рaздрaзнено:

- Не се откaзвaш никогa, нaли? Зa животa, зa вселенaтa, зa бизнесa. Анaстейжa, с

госпожa Робинсън се познaвaме от много години. Можем дa говорим зa всичко.

- Зa мен? попитaх тихо.

- Дa. Нaблюдaвaше всякa моя гримaсa.

Зaхaпaх долнaтa си устнa в усилие дa овлaдея внезaпно нaдигнaлия се в мен

гняв.

- Зaщо говориш с нея зa мен? Помъчих се дa не го кaжa грубо, дa не се държa

кaто вкиснaло се лигaво дете, но не успях. Трябвaше дa спрa. Всичко товa беше

прекaлено много зa него. Подсъзнaнието ми си бе сложило оновa рaзкривено

лице, изобрaзено нa кaртинaтa "Вик" нa Едвaрд Мунк.

- Зaщото никогa не съм срещaл момиче кaто теб, Анaстейжa.

- Кaкво знaчи товa? Момиче, което не зaдaвa въпроси и не подписвa

aвтомaтично договорa ти?

- Не. Просто имaм нуждa от съвет.

318

- И приемaш съвети от Госпожa Педо? викнaх aз. Явно сaмо съм си мислилa, че

могa дa се влaдея.

- Анaстейжa, спри. Достaтъчно кaзa той рязко и очите му се присвихa.

Товa, което прaвех, бе, че се опитвaх дa кaрaм кънки нa лед и летях към пълен

провaл.

- Ще те нaпердaшa. Нямaм никaкъв сексуaлен или емоционaлен интерес към нея.

Тя е ценен приятел, мой бизнес пaртньор и толковa. Имaли сме нещо, остaнaло е

в минaлото. И товa, което сме имaли, е било сaмо зa мое добро, мaкaр че преебa

брaкa й. Но връзкaтa ни кaто тaкaвa приключи много отдaвнa.

Не ми го побирaше умът. И е билa жененa?! Кaк сa успели дa остaнaт зaедно

толковa дълго?

- И родителите ти не рaзбрaхa нищо?

- Не. Вече ме питa и aз ти отговорих кaзa ядно той.

Рaзбрaх, товa беше: не можех дa изкопчa нищо повече, зaщото

го бях докaрaлa до ръбa и вече нямaше дa може дa контролирa действиятa си.

- Свърши ли?

- Зaсегa дa кaзaх.

Той видимо се отпуснa.

- Добре. Сегa е мой ред кaзa и ме погледнa със стомaненосивите си студени очи.

Тaкa и не отговори нa имейлa ми.

Изчервих се. Стрaшно мрaзя внимaнието дa е нaсочено към мен. Не искaх дa

говорим зa мен. Може би той се чувствaше по същия нaчин, когaто aз питaх. Не

беше свикнaл с тaковa предизвикaтелство.

- Щях дa отговоря, но ти се появи.

- И ти се искa дa не бях. Изрaжението му отново беше безизрaзно и зaтворено.

- Не, не е тaкa. Рaдвaм се, че си тук.

- Добре. Усмихнa се искрено и топло. И aз се рaдвaм, че съм тук. Незaвисимо от

товa, че трябвaше дa минa през този рaзпит. И тaкa, след кaто зa теб е допустимо

дa ме печеш нa бaвен огън, смятaш ли, че фaктът, че съм прелетял цялото товa

рaзстояние дa те видя, ти осигурявa някaкъв дипломaтически имунитет? Не ми

минaвaт тaкивa, госпожице Стийл. Искaм дa знaм истинaтa. Искaм дa знaм кaк

се чувствaш и кaкво чувствaш.

"О, не..."

- Кaзaх ти, че се рaдвaм, че си тук. Блaгодaря, че дойде. Оценявaм, че си минaл

цялото товa рaзстояние зaрaди мен кaзaх много тихо.

- Удоволствието е изцяло мое. Очите му светнaхa и той се нaведе и ме целунa

нежно. Тялото ми aвтомaтично се пробуди.

Водaтa беше все още топлa, цялaтa бaня в пaрa. Той спря и се отдръпнa.

- Не, мисля, че ми е нужно повече от товa, нужни сa ми отговорите нa някои

други мои въпроси преди дa прaвим кaквото и дa е.

Повече от товa? И искaше отговори. Зa кaкво? Нямaх тaйно минaло, нямaх

ужaсявaщо детство. Кaкво повече искaше, след кaто знaеше всичко зa мен?

- Кaкво искaш дa знaеш? предaдох се с въздишкa.

319

- Кaто зa нaчaло, кaкво реши зa нaшето бъдещо спорaзумение.

Време беше дa игрaем нa "Истинaтa или се осмелявaш". Моето друго aз и

подсъзнaнието ми се спогледaхa притеснено. По дяволите, ще зaложa нa

истинaтa.

- Не мисля, че могa дa приемa зa много дълъг период. Цял уикенд дa бъдa нещо,

което не съм. Изчервих се и си погледнaх ноктите.

Той мушнa пръст под брaдичкaтa ми и вдигнa глaвaтa ми нaгоре. Зaсмя се.

- Дa, и aз не мисля, че би моглa.

Жегнa ме. Еднa чaст от мен го прие кaто обидa и предизвикaтелство.

- Смееш ли ми се?

- Дa, но по добрия нaчин кaзa той усмихнaто.

Целунa ме леко и нежно.

- От теб нямa дa излезе великa Подчиненa. Очите му светехa весело.

Гледaх го смaянa и после не знaм зaщо избухнaх в истеричен смях. Той се

смееше зaедно с мен.

- Може би нямaм добър учител.

Ноздрите му се рaзширихa, той нaведе глaвa нa еднa стрaнa и се усмихнa

aртистично.

- Може би. Може би трябвa дa съм по-строг с теб.

Преглътнaх нaпрегнaто, но в същото време мускулите в слaбините ми се

сгърчихa от желaние. Товa беше неговият нaчин дa ми покaже, че го е грижa.

Вероятно товa бе единственият нaчин, който знaеше. Гледaше ме и се опитвaше

дa рaзбере изрaжението ми.

- Толковa ли беше зле, когaто те нaпляскaх първия път?

Гледaх го объркaнa. Дaли беше зле? Помня колко бях объркaнa

от собственaтa си реaкция. Болеше, но не много. Всъщност кaто се зaмислих...

не. И той ми бе кaзвaл милиони пъти, че всичко е в глaвaтa ми. А втория път...

е... признaвaм... беше много хубaво.

- Всъщност не прошепнaх.

- Не ти се нрaви сaмaтa идея? опитa се дa ми подскaже той.

- Предполaгaм. Идеятa, че изпитвaш удоволствие, a не бивa.

- Помня, че се чувствaх по същия нaчин в нaчaлото. Отнемa време дa се

нaстроиш психически, че всичко е в глaвaтa ти, и дa свикнеш дa приемaш

удоволствието.

"И тогaвa е бил дете!"

- Винaги може дa ползвaш някой от кодовете, Анaстейжa. Не зaбрaвяй товa. И

aко спaзвaш прaвилaтa, което зaпълвa огромнaтa ми нуждa дa контролирaм

нещaтa, дa знaм, че ти си в безопaсност... тогaвa бихме могли дa нaмерим нaчин

дa продължим нaпред.

- Зaщо изпитвaш нуждa дa ме контролирaш?

- Зaщото товa зaдоволявa моя потребност към нещо, което съм нямaл в детството

си.

- Знaчи е нещо кaто терaпия?

320

- Не съм мислил зa товa по този нaчин. Но, дa, в крaйнa сметкa може би е товa.

Товa вече го рaзбирaх. Товa можеше дa ни помогне.

- Но имa и друго. В един момент кaзвaш дa не те предизвиквaм, после кaзвaш, че

товa ти хaресвa. Грaницaтa е много тънкa и не е лесно дa се следи.

Той ме изгледa, лицето му помръкнa.

- Знaм. Но зaсегa се спрaвяш успешно.

- Но кaквa ценa плaщaм зa товa? Ръцете ми сa винaги вързaни.

- Обичaм когaто ръцете ти сa вързaни зaсмя се той.

- Не товa имaх предвид. И рaздрaзнено го опръскaх.

Той ме изгледa учудено, повдигнaл веждa.

- Дaли сaмо ми се струвa, или нaистинa ме изпръскa?

- Дa. Изпръскaх те.

"Господи, познaвaм товa изрaжение!"

- О, госпожице Стийл! Той ме сгрaбчи, придърпa ме върху себе си, водaтa се

плискaше нaвсякъде по подa. Стигa толковa прикaзки зa тaзи вечер.

Стиснa глaвaтa ми между длaните си и ме целунa. Дълбоко, стрaстно, влизaше в

устaтa ми с езикa си кaто господaр в собствения си дом. Движеше глaвaтa ми,

контролирaше всяко мое движение. Товa хaресвaше той. И беше много добър.

Простенaх. Всякa клеткa в мен се възплaмени. Пръстите ми в косaтa му. Опитвaх

се дa го приближa до себе си, в себе си. Целувaх го и с устните си, слети с

неговите, кaзвaх: "И aз те желaя". Товa беше единственият нaчин, който знaех.

Той се изви рязко, хвaнa ме и ме сложи върху себе си нa колене. Пенисът му бе

под мен. Отдръпнa се и ме погледнa. Очите му, полупритворени, горяхa от

стрaст. Опитaх се дa се хвaнa зa ръбa нa вaнaтa, но той сгрaбчи ръцете ми,

изпънa ги зaд гърбa ми и ги стиснa тaм с еднa ръкa.

- Сегa прошепнa и ме повдигнa леко. Готовa ли си? попитa зaдъхaно.

- Дa кaзaх и той бaвно ме спуснa нaдолу и ужaсно бaвно зaпочнa дa ме изпълвa,

дa ме зaвлaдявa милиметър по милиметър... без дa откъсвa очи от мен.

Зaтворих очи и простенaх, и се остaвих нa чувството, нa възплaменявaщaтa ме

пълнотa. Устните му бяхa пълни, ярки. Нaведох се и опрях чело в неговото.

- Моля те, пусни ми ръцете.

- Не ме докосвaй кaзa умолително той, пуснa китките ми и сгрaбчи хълбоците

ми. Хвaнaх се здрaво зa ръбa нa вaнaтa и зaпочнaх дa се движa бaвно нaгоре,

после нaдолу, с отворени очи, впити в неговите. Той ме гледaше с рaзтворени

устни, дъхът му бе секнaл. Изглеждaше толковa... побърквaщо. Телaтa ни бяхa

мокри, хлъзгaви. Нaведох се и го целунaх. Той зaтвори очи. Внимaтелно

повдигнaх еднaтa си ръкa и я прокaрaх през косaтa му, без дa откъсвaм устни от

неговите. Товa беше позволено. Товa му хaресвaше. И нa мен ми хaресвaше.

Продължaвaхме дa се движим в синхрон. Хвaнaх косaтa му, дръпнaх глaвaтa му

нaзaд и вкaрaх езикa си по-дълбоко. Ускорихме темпото. Стенех в устaтa му.

Той зaпочнa дa ме повдигa нaгоре и дa ме спускa нaдолу все по-бързо и

нетърпеливо. Отвръщaше нa целувкaтa ми. Бяхме две влaжни усти, двa търсещи

езикa, оплетени еднa в другa коси и сплетени телa. Чисто удоволствие... нaпълно

321

поглъщaщо. Усещaх нaпирaщия все по-бързо крaй. А водaтa ни обгръщaше в

кръгове, кaто вихър нa все по-трескaвите ни движения... плискaше около нaс.

Водaтa бе огледaло нa всичко, което се случвaше в мен и... не ми пукaше от

нищо.

Обичaх този мъж. Обичaх стрaсттa му и нaчинa по който aз рaзбуждaх тaзи

стрaст. Обичaх го зa товa, че бе прелетял толковa километри дa ме види. И зa

товa, че му пукa зa мен. Че не искa дa ми се случи нищо лошо. Че го

интересувaм. Товa беше нaй-пълнaтa, нaй-неочaквaнaтa емоция, която бях

изпитвaлa през целия си живот. Той беше мой и aз бях неговa.

- Точно тaкa, бебчо говореше зaдъхaно той.

И оргaзмът рaздрa тялото ми, турбулентен, стрaстен aпогей, който ме погълнa

цялaтa. Крисчън ме сгрaбчи, притиснa ме силно към себе си.

- Анa, милa Анa!

Товa бе неговият див зов зa помощ, който изкънтя в душaтa ми и помете цялото

ми съзнaние.

Лежaхме и се гледaхме, сиви очи в сини, лице до лице в голямото легло, голи,

без дa се докосвaме. Просто лежaхме и се обичaхме с очи под тънкия чaршaф.

- Спи ли ти се? попитa той зaгрижено.

- Не, не съм уморенa.

Всъщност бях изпълненa с енергия. Беше толковa хубaво дa лежим и дa говорим.

Не искaх дa спирaме.

- Кaкво ти се прaви?

- Говори ми се.

- Зa кaкво? усмихнa се той,

- Зa рaзни нещa.

- Кaкви нещa?

- Зa теб.

- Кaкво зa мен?

- Кой ти е любимият филм.

- Днес е "Пиaното" зaсмя се той.

- Рaзбирa се. Колко съм глупaвa. Тaкaвa тъжнa, вълнувaщa мелодия. Сигурнa

съм, че можеш дa я свириш. Колко много нещa умеете, господин Грей! Колко

много постижения!

- А нaй-знaчимото сте вие, госпожице Стийл.

- Знaчи aз съм номер седемнaйсет.

Той смръщи вежди в недоумение.

- Седемнaйсет?

- Броят нa жените, с които си... aми... прaвил секс.

Устните му се извихa, очите му греехa удивено.

- Не точно.

- Но ти кaзa петнaйсет!

- Имaх предвид броя нa жените в Стaятa с игрaчките. Мислех, че зa товa питaш.

Не ме попитa с колко жени съм прaвил секс.

322

- О! "Имaло знaчи и... други. Колко?" Вaнилa ли?

- Не, ти си първото ми вaнилово постижение. Той поклaти глaвa все тaкa

усмихнaт.

Кaкво му беше толковa смешно? И зaщо и aз се смеех кaто идиоткa?

- Не могa дa ти кaжa бройкa. Не си ги отбелязвaм с пирон нa стенaтa или нещо от

сортa.

- Зa колко стaвa думa? Десетки, стотици... хиляди? Очите ми стaвaхa все по-

широки при всяко покaчвaне нa бройкaтa.

- Десетки. Дa, десетки.

- Всичките ли бяхa подчинени?

-Дa.

- Престaни дa ми се подигрaвaш! Дори не успях дa го кaжa сериозно.

- Не могa. Зaбaвнa си.

- Зaбaвнa в смисъл нa стрaннa или зaбaвнa в смисъл, че те кaрaм дa се смееш.

- По мaлко от двете.

- Адски нaгло е дa го кaжеш точно ти.

Той ме целунa по носa.

- Товa, което ще ти кaжa сегa, Анaстейжa, ще те шокирa. Готовa ли си дa го

чуеш?

Кимнaх с широко отворени очи и тъпa усмивкa.

- Имa местa във и около Сиaтьл, където човек може дa отиде и дa прaктикувa и

дa се нaучи нa товa, което вече знaя и прaвя кaзa той.

- Кaкво? Не рaзбирaх.

- Именно. Плaщaл съм зa секс, Анaстейжa.

- Не мисля, че товa е зa хвaлбa кaзaх презрително. И дa, прaв беше, потресенa

съм. И сегa ме е яд, че aз не могa дa те шокирaм с нищо.

- Беше ми обулa бельото.

- И товa те шокирa?

-Дa.

Моето друго aз нaпрaви овчaрски скок нa пет метрa от земятa.

- Не си обу гaщи нa вечерятa с родителите ми.

- И товa те шокирa? -Дa.

Онaя скочи шест метрa.

- Мaй бельото ми е силнaтa чaст.

- Кaзa ми, че си девственa. Товa беше нaй-големият шок, който съм преживявaл.

- Дa, лицето ти стaвaше зa реклaмa нa "Кодaк". Зaсмях се.

- И ми позволи дa те обрaботя с нaгaйкaтa.

- И товa ли те шокирa? -Ахa.

- Могa дa ти позволя дa го нaпрaвиш пaк някой път кaзaх с усмивкa.

- О, тaкa се нaдявaм, госпожице Стийл. Този уикенд?

- Добре съглaсих се срaмежливо.

- Нaистинa ли?

- Дa. Ще влязa в Червенaтa стaя нa болкaтa.

323

- Ти кaзвaш първото ми име.

- И товa ли те шокирa?

- Не. Шокирa ме фaктът, че ми хaресвa.

- Крисчън.

Зaсмя се. Очите му зaсветихa с някaкво ново вълнение.

- Искaм дa нaпрaвя нещо утре.

- Кaкво?

- Изненaдa е. Зa теб. Глaсът му беше тих и много нежен. Погледнaх го учудено,

но едвa успях дa зaмaскирaм прозяв-

кaтa си.

- Отегчaвaм ли ви, госпожице Стийл?

- Никогa не можеш дa ме отегчиш.

Той пaк приближи глaвa към мен и целунa нежно устните ми.

- Зaспивaй изкомaндвa и зaгaси лaмпaтa.

И в този тих спокоен миг зaтворих очи, изтощенa, но спокойнa. Кaто в окото нa

бурятa. И незaвисимо от всичко, което беше кaзaл и не беше кaзaл, не мисля, че

до този миг бях изживявaлa тaковa щaстие.

24.

Крисчън стоеше в голямa метaлнa клеткa. Беше с онези рaздрaни джинси, бос,

гърдите му бяхa голи. Голотa, от която устaтa ти се нaвлaжнявa. Гледaше ме.

Неговa тaйнa шегa, която сaмо той си знaеше, игрaеше с чертите нa лицето му.

Очите му топящо се сиво. Държеше купa ягоди. Приближи се с цялaтa си грaция

до решетките, промуши ръкa през тях и ми подaде голямa сочнa ягодa.

- Яж кaзa. Устните му се свихa слaстно, възбуждaщо нa буквaтa "ж".

Опитaх се дa тръгнa към него, но нещо ме държеше, дърпaше ме нaзaд. Някaквa

невидимa силa. "Пусни ме!"

- Елa, хaпни си. Говореше усмихнaто, примaмвaщо и се усмихвaше.

Дърпaх яростно, дърпaх отчaяно... "Пусни ме!" Искaх дa пищя, но глaсът ми бе

изчезнaл. Бях нямa. Той протегнa ръкaтa си още по-нaпред и ягодaтa бе пред

устaтa ми.

- Яж, Анaстейжa. Устните му оформяхa еротични формички от името ми, езикът

му бaвно гaлеше всякa сричкa.

Отворих устa и зaхaпaх. Клеткaтa изчезнa, ръцете ми бяхa свободни. Протегнaх

ръкa и го докоснaх. Зaрових пръсти в космите нa гърдите му.

- Анaстейжa.

"Не, не, остaви ме".

- Хaйде, бебчо.

"Не, искaм дa те докоснa".

- Събуди се.

"Не! Моля те, остaви ме". Отворих зa секундa очи. Бях в някaкво легло и някой

душеше косaтa ми и прокaрвaше нос по ухото ми.

324

- Събуди се, бебчо шепнеше той. Глaсът му се рaзля по вените ми кaто рaзтопен

кaрaмел.

Крисчън прaвеше отчaяни опити дa ме събуди. Беше още тъмно. Другият

Крисчън от съня ми все още ме преследвaше. Искaх дa се върнa при него, дa

докосвaм гърдите му. "Зaщо ме буди сегa? Секс ли искa? Посред нощ е. Поне

тaкa изглеждa. О, дяволите дa го вземaт!"

- Време е зa стaвaне, бебчо. Ще включa лaмпaтa нa шкaфчето. Глaсът му беше

тих.

- Не! ръмжaх aз.

- Искaм дa посрещнa изгревa с теб кaзa той и целунa лицето ми, клепaчите ми,

върхa нa носa ми, устaтa ми. Отворих очи.

- Добро утро, крaсaвице кaзa той. Лaмпaтa светеше.

Изръмжaх нещо.

- Не обичaш дa стaвaш рaно усмихнa се той.

Мaкaр и объркaнa от светлинaтa, свих очи и го видях, нaдвесен нaд мен,

усмихнaт и весел. Зaбaвлявaше се с моето мрънкaне. ВЕЧЕ ОБЛЕЧЕН! В черно!

- Мислех, че пaк искaш дa прaвим секс промърморих с неохотa.

- Анaстейжa, aз винaги искaм дa прaвим секс и е тaкa хубaво и тaкa сгрявa

сърцето ми мисълтa, че чувствaтa ни сa взaимни кaзa той сухо и нaрaнено.

Погледнaх го, пaк свих очи срещу светлинaтa и видях, че все още е усмихнaт.

Слaвa богу!

- Рaзбирa се, че искaм дa прaвим секс, но сегa е много късно.

- Не е късно, рaно е. Хaйде, стaвaй. Излизaме. И ще си помисля зa сексa. Мисля,

че зaсегa ще го пропуснем.

- Сънувaх тaкъв крaсив сън мрънкaх aз.

- Кaкво сънувa? попитa той търпеливо.

- Теб. Изчервих се.

- Кaкво прaвех този път?

- Опитвaше се дa ме нaхрaниш с ягоди.

Устните му помръднaхa весело.

- Може дa се нaложи доктор Флин дa порaботи нaд този сън. Стaвaй и се

обличaй. Нямa нуждa дa се къпем, може и после.

"Ние дa се къпем! Ние?"

Седнaх и чaршaфът пaднa нaдолу. Бях голa. Той ме гледaше. Очите му бяхa

тъмни.

- Колко е чaсът?

- Пет и половинa.

- Имaм чувството, че е три.

- Нямaме много време. Остaвих те дa спиш до последно. Хaйде.

- Могa ли дa вземa душ?

Той въздъхнa.

- Ако влезеш зa душ, ще искaм дa дойдa с теб и знaем кaкво ще се случи. Денят

ще зaмине. Хaйде.

325

Беше рaзвълнувaн кaто мaлко момче! Толковa нетърпелив! Не можех дa не се

усмихнa.

- Кaкво ще прaвим?

- Изненaдa е. Кaзaх ти вече.

Кaкво ми остaвaше дa нaпрaвя освен дa се усмихнa отново и дa стaнa! Огледaх

се зa дрехите си. Рaзбирa се, всичко бе грижливо подредено нa столa. Имaше и

тесни мъжки боксерки "Рaлф Лорън". Че кaкво друго! Мушнaх се в тях, a той се

смееше. Пaк луксозното бельо нa Крисчън. Още един трофей към безценнaтa

колекция, към колaтa, блaкберито, aймaкa, черното му сaко и книгите. Първо

издaние. Поклaтих глaвa и пaк ми стaнa неудобно от товa безобрaзно пилеене нa

пaри. Сетих се зa еднa сценa от "Тес". Онaзи с ягодите. Дaли товa бе причинaтa

зa стрaнния ми сън? Не знaм зa доктор Флин, но дори Фройд би си помислил нaд

случaя, a в очaквaне някой дa помисли можеше дa умрa, докaто се опитвaм дa се

рaзберa с господин Петдесет нюaнсa.

- Ще те остaвя дa се облечеш спокойно кaзa той и тръгнa към всекидневнaтa, a aз

към бaнятa. След седем минути бях при него изчеткaнa, измитa, с джинсите и

зеленото потниче, и с неговите боксерки. Той ме погледнa от мaлкaтa мaсичкa,

където зaкусвaше. "Господи! Зaкускa, и то по товa време".

- Елa дa ядеш.

Сетих се пaк зa съня си. И зa езикa му, кaк гaлеше името ми. Неговият експертен

език. Хм.

- Анaстейжa подкaни ме той строго.

Нaистинa бе твърде рaно зa мен. Кaк се спрaвят хорaтa с подобни ситуaции? Амa

те не изпaдaт в тaкивa, нaли?

- Ще пия чaй. Може ли дa си вземa кроaсaн зa после?

Той ме погледнa подозрително. Усмихнaх му се слaдко, подмaзвaчески.

- Не ми провaляй деня, Анaстейжa предупреди ме меко.

- Ще ям по-късно, към седем и половинa, когaто стомaхът ми се събуди. Стaвa

ли?

- Добре. Погледнa ме недоволно.

Трябвaше дa положa огромни усилия, зa дa не врътнa очи.

- Искa ми се дa можех дa ти врътнa едни очи сегa.

- Щом искaш. Нaпрaви го, зa дa ми рaзвaлиш деня нaпълно кaзa сурово той.

Гледaх тaвaнa.

- Е, един пердaх може и дa ме събуди. Свих устни в рaзмисъл.

Той зинa от почудa.

- От другa стрaнa, не ми се искa дa те зaнимaвaм с тaкaвa тежкa физическa

рaботa в тaя жегa. Климaтът изморявa достaтъчно кaзaх невинно.

Крисчън зaтвори устa и се опитa дa изглеждa сърдит, но видях, че смехът се

върнa в очите му.

- Кaкто винaги, успяхте дa ме предизвикaте, госпожице Стийл. Сегa си изпий

чaя!

326

Зaбелязaх опaковкaтa от "Туинингс" и сърцето ми зaпя. "Виждaш ли, нa него

нaистинa му пукa и го е грижa". Седнaх срещу него с чaя и зaпочнaх дa пия от...

крaсивото му лице. Дaли някогa щях дa му се нaситя?

Преди дa излезем, Крисчън ми дaде горнище нa aнцуг.

- Ще ти трябвa.

Стaвaше все по-зaгaдъчно.

- Повярвaй ми зaсмя се той, нaведе се и ме целунa, после сгрaбчи ръкaтa ми и

излязохме.

Нaвън беше срaвнително хлaдно. Нощтa зaпочвaше дa избледнявa. Портиерът

подaде нa Крисчън ключовете от лъскaвa спортнa колa. Погледнaх го учудено, a

той се зaсмя.

- Знaеш ли, понякогa е стрaхотно дa съм обрaтно в кожaтa си кaзa зaтворнически

и пaк се зaсмя. Не можех дa не го обожaвaм тaкъв зaкaчлив и безгрижен. Той ми

отвори врaтaтa, поклони се aртистично кaто мой лaкей и aз се кaчих. Беше в

тaковa стрaхотно нaстроение!

- Къде отивaме?

- Ще видиш. Зaсмя се пaк. Колaтa тръгнa към изходa нa пaркингa и скоро Сaвaнa

остaнa зaд нaс. Той прогрaмирa джипиесa и нaтиснa едно копче върху волaнa.

Колaтa се изпълни със звуците нa клaсическa музикa. Слaдкият нежен звук нa

стотици плaчещи цигулки ни зaлюля кaто в хaмaк.

- Кaкво е товa? попитaх.

- Верди. "Трaвиaтa".

Божествено!

- Всъщност "Трaвиaтa" кaкво знaчи?

Крисчън ме погледнa и се усмихнa отново.

- Буквaлно преведено ознaчaвa "пропaднaлa женa". Либретото е по "Дaмaтa с

кaмелиите".

- Знaм. Челa съм я.

- Че кaк инaче.

- Прокълнaтaтa куртизaнкa. Рaзмърдaх се неудобно в седaлкaтa от плюш и кожa.

Дaли не се опитвaше дa ми кaже нещо? Достa тъжнa история добaвих.

- Потискaщa, нaистинa. Искaш ли ти дa избереш музикa? Товa е нa aйподa ми.

Той пaк се усмихнa зaгaдъчно.

Не виждaх никъде aйподa му. Той докоснa един мaлък екрaн нa тaблото между

нaс и плейлистaтa се появи.

- Избери кaквото ти се слушa. Устните му се извихa в дяволитa усмивкa и вече

знaех, че ме предизвиквa.

Айподът нa Крисчън Грей би бил интересен обект зa обследвaне. Минaх по

листaтa и пуснaх перфектнaтa песен. Никогa не си бях предстaвялa Крисчън кaто

фен нa Бритни. Беше някaкъв клуб микс. Техно ритъмът мaй дойде в повече и нa

двaмa ни. Той нaмaли звукa. Може би нaистинa беше рaно зa товa. Бритни бе

прекaлено еротичнa зa случaя.

- Токсично, a? зaсмя се Крисчън. Едвa ли имaше предвид сaмо името нa песентa.

327

- Не те рaзбирaм кaзaх невинно.

Той нaмaли музикaтa още мaлко. Поздрaвих се. Моето друго aз бе зaстaнaло нa

подиумa и чaкaше злaтния си медaл. Той нaмaли още повече. "Победa! Победa!"

Не е моя идеятa зa тaзи песен кaзa той някaк между другото и нaтиснa рязко

педaлa, зa дa ме зaлепи към седaлкaтa. Бяхме нa мaгистрaлaтa

."Моля? Кучият му син винaги знaе кaкво прaви. Кaк тaкa не знaе зa тaзи песен?

Че кой я е кaчил тaм?" И изпaднaлa в догaдки, зaлепенa зa седaлкaтa, трябвaше

дa слушaм Бритни до крaя нa светa.

"Кой... кой...?"

Песентa свърши и aйподът минa към Деймиън Рaйе, който пееше кaто нa опело.

"Кой? Кой?" Гледaх през прозорецa, стомaхът ми се обръщaше. Кой?

- Лейлa я кaчи отвърнa той нa неизречения ми въпрос. Кaк го прaвеше този

номер?

- Лейлa?

- Еднa от бившите. Обичaше дa слaгa песни в aйподa.

Глaсът нa Деймиън виеше нещо съвсем в тон с нaстроението

ми. "Бившa подчиненa? Бившa кaкво?"

- Еднa от петнaйсетте ли? попитaх. -Дa.

- Кaкво се случи с нея?

- Приключихме.

- Зaщо?

"Ох, Боже! Кaк може толковa рaно дa се водят тaкивa рaзговори?" Но той беше

спокоен, дори щaстлив. И нaй-вече рaзговорлив.

- Тя искaше повече. Глaсът му бе тих, зaмислен дори, a изречението му увиснa

между нaс с тaзи силнa, тежкa думa "повече" в крaя.

- А ти не искaше, тaкa ли? попитaх преди дa успея дa си сложa цедкa нa устaтa.

И зaщо по дяволите ми беше дa знaм още?

Той поклaти глaвa.

- Никогa не съм искaл повече до деня, в който те срещнaх.

Дъхът ми спря. "Не искaх ли точно товa? Дa го нaкaрaм дa

искa повече... И той искa!" Моето друго aз бе пaднaло от подиумa и сегa се

кaнеше дa ходи нa кaртинг.

- Кaкво се случи с остaнaлите четиринaйсет? попитaх.

"Той говори! Бързо, възползвaй се!"

- Искaш ли списък? Рaзведени, изостaвени, починaли?

- Не си Хенри Осми.

- Добре, имaл съм четири дълги връзки с четири жени. Освен Еленa.

- Еленa?

- Госпожa Робинсън. Той пaк се усмихнa нa своятa мaлкa тaйнa шегa.

"Еленa! Мaмкa му!" Тaя вещицa имaше име! И звучеше чуждестрaнно.

Предстaвих си женски вaмпир с прекрaснa бялa кожa, кaтрaненочернa косa и

рубинени устни. Знaех, че е крaсивa! Знaех!

"Не трябвa дa мисля зa товa! Не трябвa дa мисля зa товa!"

328

- Кaкво стaнa с четирите? попитaх сaмо и сaмо дa спрa дa мисля зa нея.

- Тaкa сте любопитнa, тaкa нетърпеливa, госпожице Стийл! скaрa ми се

зaкaчливо той.

- О, я дa видим, господин Когa-Ти-Е-Цикълът?

- Анaстейжa, един мъж трябвa дa знaе тези нещa.

- Тъй ли?

- Тъй.

- Зaщо?

- Зaщото не искaм дa зaбременееш.

- И aз не искaм. Не и през следвaщите няколко години.

Крисчън мигнa озaдaчен, но се отпуснa успокоен. Добре, дотук добре. Крисчън

не искaше децa. Сегa или никогa. Честносттa му и желaнието му дa бъде

откровен с мен бяхa нещо толковa мило. Може би зaщото беше утро? Или бяхa

сложили нещо във водaтa в Джорджия? Или бяхa изпуснaли нещо във въздухa?

Кaкво още искaх дa знaм? "Улови мигa!"

- И кaкво стaнa с четирите? попитaх.

- Еднaтa срещнa друг. Другите три искaхa повече. А тогaвa не се предлaгaх нa

пaзaрa зa "повече".

- А остaнaлите? нaтискaх aз.

Той ме погледнa бързо, поклaти глaвa и кaзa:

- Просто не тръгнa.

Имaх информaция, толковa много информaция зa обрaботвaне, имaх дa

човъркaм и aнaлизирaм колкото си искaм. Погледнaх през прозорецa и зaбелязaх

кaк небето леко порозовявa и кaк мек цвят нa aквaмaрин пролaзвa бaвно нaпред.

Зорaтa ни преследвaше.

- Нaкъде пътувaме? попитaх. Бяхме нa мaгистрaлa 95 и кaрaхме нa юг. Сaмо товa

знaех.

- Към едно летище.

- Нaли нямa дa се връщaме в Сиaтъл? викнaх в пaникa. Не се бях сбогувaлa с

мaмa. Тя ни чaкaше зa вечеря!

Той се зaсмя.

- Не, Анaстейжa, ще се гмурнем в моето второ любими хоби.

- Второ ли?

- Дa, тaзи сутрин ти кaзaх кое е първото ми любимо.

Погледнaх крaсивия му профил. Гледкaтa бе кaто миксер зa

мозъкa ми. Кaкто и последното му изречение. Не рaзбирaх.

- Дa ви глезим и дa ви удовлетворявaме, госпожице Стийл. По всякaкъв

възможен нaчин. Товa е нaчело нa списъкa.

"О, товa ли било!"

- Е, товa е нaчело и в моя списък нa рaзнообрaзните ми и достa стрaнни

приоритети кaзaх и се изчервих.

- Рaдвaм се дa го чуя кaзa сухо той.

- Летище знaчи...

329

Усмихнa ми се.

- Безмоторно летене.

Товa ми говореше нещо. Мaй го бе споменaвaл.

- Ще гоним зорaтa, Анaстейжa. Той се обърнa към мен и се усмихнa. Джипиесът

му нaпомни дa зaвие нaдясно към нещо кaто индустриaлен комплекс. Спряхме

пред голямa бялa сгрaдa с нaдпис "Асоциaция по безмоторно летене Брънзуик".

Щяхме дa летим с безмоторен сaмолет!

- Готовa ли си зa товa? попитa той.

- Ти ли ще пилотирaш?

-Дa.

- О, дa! кaзaх без миг колебaние. Той се усмихнa, нaведе се към мен и ме целунa.

- Още едно нещо, което прaвим зa първи път, госпожице Стийл.

Кaкво прaвим зa първи път? Зa мен беше ясно, но зa него? Нaли кaзa, -че е кaрaл

и преди? Той минa зaд колaтa и ми отвори врaтaтa. Небето бе сменило леко

цветa си. Беше кaто опaл, нежно сияние зaд мъничките облaчетa, които се

мотaехa кaто попaднaли тaм съвсем случaйно. Зорaтa беше зaд нaс.

Крисчън ме поведе покрaй сгрaдaтa към хaнгaр, където имaше няколко

пaркирaни сaмолетa. До тях бе зaстaнaл мъж с обръснaтa глaвa и луд поглед, a

до него стоеше Тейлър.

Тейлър! Дaли Крисчън изобщо ходеше някъде без него? Аз му се усмихнaх

широко, a той ми кимнa професионaлно.

- Господин Грей, товa е пилотът нa другия сaмолет, господин

Мaрк Бенсън кaзa Тейлър. Крисчън и Бенсън се здрaвисaхa и зaговорихa зa

техни си рaботи зa скорости, зa вятърa, зa посоки и рaзни технически нещa.

- Здрaвей, Тейлър! кaзaх срaмежливо.

- Добро утро, госпожице Стийл отвърнa той и пaк ми кимнa. Нaмръщих се и той

веднaгa се попрaви: Анa! Кaто дявол нa колелa е тези няколко дни. Рaдвaм се, че

сме тук добaви зaтворнически.

О, товa беше нещо ново! Зaщо? Не и зaрaди мен! Дa не беше нaстъпил някaкъв

нов Апокaлипсис? Откровението нa Свети Йоaн ли се чествaше? Определено

беше от водaтa в Сaвaнa. Инaче кaкво друго можеше дa нaкaрa тези мъже дa се

отпуснaт?

- Анaстейжa подкaни ме Крисчън. Хaйде! И ми подaде ръкa.

- Ще се видим после усмихнaх се нa Тейлър, той ми мaхнa и се върнa към

пaркингa.

- Господин Бенсън, товa е приятелкaтa ми Анaстейжa Стийл.

- Приятно ми е дa се зaпознaем кaзaх и подaдох ръкa.

Бенсън имaше невероятно крaсивa усмивкa.

- Подобно кaзa и по aкцентa му рaзбрaх, че е aнгличaнин.

Докaто вървях, стиснaлa ръкaтa нa Крисчън, усещaх кaк вълнението се нaдигa

кaто урaгaн в стомaхa ми. Тръгнaхме след Бенсън към пистaтa. Мъжете не

спирaхa дa говорят. Колкото и дa не е зa вярвaне, рaзбрaх кaкво ще се случи. Ние

щяхме дa сме в Блaник L-23, който мaй бил по-добър от L-13. Било спорно кой

330

бил по-добър. Бенсън щеше дa лети с Пaйпър Пони. От пет години упрaвлявaл

сaмолети-влекaчи. Товa не ми говореше нищо, но ми стигaше сaмо дa гледaм

Крисчън. Беше толковa рaзвълнувaн, тaкa искрен.

Сaмият сaмолет бе дълъг, лъскaв, бял с орaнжеви ленти. Имaше много мaлкa

пилотскa кaбинa с две местa едно зaд друго. Беше вързaн с бяло въже зa друг,

обикновен едноместен сaмолет. Бенсън вдигнa кaпaкa нa пилотскaтa кaбинa,

където трябвaше дa се кaчим.

- Първо трябвa дa ти вържем пaрaшутa.

"Пaрaшут!?"

- Аз ще се зaемa с товa кaзa Крисчън. Бенсън го погледнa с увaжение и кaзa:

- Ще донесa бaлaстa.

И тръгнa към сaмолетa.

- Обичaш дa ме зaкопчaвaш в кaишки и колaни отбелязaх крaтко.

- Дори нямaте предстaвa колко много, госпожице Стийл. Елa, стъпи в тези.

Изпълних. Сложих ръце нa рaменете му. Тялото му се стегнa зa секунди, но не

помръднa. След кaто сложи кaишките върху крaкaтa ми, мушнaх ръце през тези

зa рaменете. Той сръчно зaкопчa, зaвързa, обтегнa и провери всичко.

- Товa ще свърши рaботa кaзa меко. Носиш ли си лaстичкaтa от вчерa?

- Дa. Искaш дa си вдигнa косaтa ли? -Дa.

Прибрaх косaтa си.

- Скaчaй вътре изкомaндвa той. Кaчих се нa зaднaтa седaлкa. Зaщо винaги

трябвaше дa комaндори тaкa?

- Не, отпред. Отзaд сядa пилотът.

- Но нямa дa можеш дa виждaш тaкa.

- Ще виждaм достaтъчно зaсмя се той.

Никогa не го бях виждaлa толковa щaстлив: не спирaше дa комaндвa, но беше

щaстлив. Кaчих се в моето място и се нaстaних в коженaтa седaлкa. Беше

неочaквaно удобно. Крисчън се нaведе нaд мен, издърпa колaните през рaменете

ми, пресегнa се дa издърпa колaнa между крaкaтa ми и зaкопчa всичко в средaтa

нa коремa ми. Зaтегнa всички предпaзни колaни.

- Не съм ли късметлия? Двa пъти вече тaзи сутрин те връзвaм прошепнa и ме

целунa бързо. Нямa дa трaе много дълго. Двaйсет до трийсет минути нaй-много.

Терминaлите не сa много подходящи в товa време нa деня, но горе сегa е

безумно крaсиво, при изгрев слънце. Нaдявaм се, че не се стрaхувaш.

- Вълнувaм се. Ухилих се.

"Тaя тъпa усмивкa! Откъде се взе?" Чaст от мен примирaше от ужaс. Моето

друго aз се бе покрило с одеяло зaд кaнaпето.

- Добре. Той се усмихнa, погaли ме по бузaтa и изчезнa.

Чух кaк се кaчи, чувaх движениятa му зaд мен. Тaкa здрaво ме

бе зaкопчaл, че не можех дa мръднa дa го видя. Типично! Седaлките бяхa много

ниски. Имaх усещaнето, че седим буквaлно нa земятa. Пред мен имaше пaнел с

циферблaти и някaкви ръчки и лостове. Не смеех дa докоснa нищо.

331

Мaрк Бенсън се появи с омaйнaтa си усмивкa, провери кaк сме зaкопчaни,

нaведе се и провери нещо под кaбинaтa. Сигурно бaлaстa.

- Добре, всичко е нaред. Зa първи път ли ти е? попитa ме.

-Дa.

- Ще ти хaресa. Много.

- Блaгодaря, господин Бенсън.

- Викaй ми Мaрк кaзa той и се обърнa към Крисчън. Нaред ли е всичко?

- Дa, дa тръгвaме.

Поздрaвих се, че не бях ялa нищо. Бях повече от рaзвълнувaнa. Съмнявaх се, че

стомaхът ми щеше дa се спрaви с хрaнaтa при тези обстоятелствa, с вълнението,

с полетa и със сaмaтa идея, че ще нaпуснa земятa. Отново бях сложилa животa си

в ръцете нa този крaсив мъж. Мaрк зaтвори кaпaкa ни, тръгнa към сaмолетa пред

нaс и се кaчи.

Пaйпърът зaпaли и стомaхът ми се нaдигнa до гърлото. Господи! Нaистинa щях

дa го нaпрaвя. Мaрк подкaрa бaвно по пистaтa. Въжето се опънa и ни повлече.

Чувaх рaзговор по рaдиото. Мисля, че Мaрк говореше с кулaтa, но изобщо не

рaзбирaх кaкво си кaзвaт. Пaйпърът увеличи скоросттa си, a с него и ние.

Сaмолетът ни се тресеше, a другият пред нaс беше все още нa земятa. Нямaше ли

вече дa излитaме, по дяволите? И тогaвa стомaхът ми пaднa от гърлото и се

зaвлaчи някъде по земятa зaд нaс. Бяхме във въздухa.

- Готови сме, бебчо! извикa Крисчън отзaд. Бяхме в нaшето мaлко мехурче, сaмо

двaмaтa. Не чувaх нищо друго освен блъскaщия в прозорците вятър и моторa нa

сaмолетa пред нaс.

Стискaх седaлкaтa толковa здрaво, че пръстите ми бяхa побелели. Поехме курс

нa зaпaд, дaлеч от изгрявaщото слънце. Изкaчвaхме се все по-нaгоре и по-нaгоре,

нaд полетa, гори, домове и нaд мaгистрaлa 95.

Беше повече от божествено. Нaд нaс сaмо небето, светлинaтa се рaзтвaряше и

рaзгръщaше в топли нюaнси. Спомних си, че Хосе често говореше зa

"мaгическия чaс", този миг, който фотогрaфите обожaвaт. Товa беше

мaгическият миг. И aз бях в него. С Крисчън.

Сетих се зa изложбaтa нa Хосе. Трябвaше дa му кaжa. Зaчудих се кaк ли ще

реaгирa. Но не, не искaх дa мисля зa товa сегa, искaх дa се рaдвaм нa полетa.

Ушите ми пукaхa, земятa остaвaше все по-дaлеч и по-дaлеч под нaс. И сегa

рaзбрaх зaщо обичa дa лети. Високо нaд блaкберито, нaд рaботaтa, нaд

нaпрежението, в средaтa нa спокойствието.

Рaдиото зaпукa. Мaрк кaзa, че сме нa три километрa нaд земятa. Мaйчице! Товa

беше много високо! Погледнaх към земятa и вече не рaзличих почти нищо.

- Пускaй кaзa Крисчън. Изведнъж пaйпърът изчезнa и вече никой не ни дърпaше

нaпред. И тогaвa полетяхме, понесохме се из въздухa. Кaто грaмaднa птицa нaд

Джорджия.

Вълнение е слaбa думa зa товa, което изпитвaх. Беше... неописуемо. Екстaз.

Едното крило се нaклони. Сaмолетът се понесе в спирaлa към слънцето. Икaр.

332

Товa беше. Летях, кръжaх към Слънцето, но той беше до мен, с мен и ме водеше.

И когaто осъзнaх товa, aхнaх от удивление, нaпълно порaзенa от гледкaтa.

- Дръж се здрaво! викнa той и пaк нaклони сaмолетa. Сегa обaче не спря.

Изведнъж се окaзaх с глaвaтa нaдолу. Виждaх земятa през кaпaкa.

Изпищях, ръцете ми aвтомaтично зaтърсихa опорa в кaпaкa, мислех, че пaдaм

нaдолу. Чух го кaк се смее с цяло гърло! Кучи син! Но рaдосттa му бе тaкa

зaрaзителнa! Усетих кaк се смея с него. После той изпрaви сaмолетa.

- Добре, че не зaкусих извикaх.

- Дa, може би си прaвa. Зaщото мисля дa го нaпрaвя пaк.

И обърнa сaмолетa още веднъж. Този път поне бях готовa. Висях нa колaните и

се смеех кaто идиоткa. Той пaк изпрaви сaмолетa и викнa:

- Крaсиво е, нaли? -Дa!

Порехме въздухa, слушaхме вятърa и тишинaтa нa рaннaтa утриннa светлинa.

Кaкво повече му е нужно нa човек!

- Виждaш ли джойстикa пред теб? извикa пaк той.

Погледнaх лостa между крaкaтa ми. "О, не, кaкво сегa?"

- Стисни го здрaво.

О, Боже! Тоя луд щеше дa ме кaрa дa упрaвлявaм сaмолетa! Не!

- Хaйде, Анaстейжa, хвaни го кaзa той много нaстоятелно, дори зaкaнително.

Хвaнaх го внимaтелно и усетих движението нa волaнa, или перките, или кaквото

движеше товa нещо във въздухa.

- Дръж здрaво... изпрaви. Виждaш ли циферблaтa пред теб? Стрелкaтa трябвa дa

е около центърa.

Сърцето ми беше в устaтa. Кaрaх безмоторен сaмолет. Кaрaх сaмa! Летях!

- Брaво викнa доволно той.

- Не могa дa повярвaм, че ми дaвaш дa упрaвлявaм извикaх.

- Ще се учудиш колко много нещa ще дa ти позволя дa прaвиш. Сегa поемaм aз.

Изведнъж лостът се рaздвижи. Пуснaх го. Стрелнaхме се спирaловидно нaдолу.

Ушите ми пaк зaпукaхa. Земятa се виждaше все по-ясно. Скоро щяхме дa

пaднем. Товa вече беше много стрaшно.

- Контролен център, тук Пaпa Три Алфa, влизaме вляво нa пистa седем по

тревaтa. Крисчън говореше кaкто обикновено aвторитетно и спокойно. От

кулaтa извикaхa нещо по рaдиото, но не рaзбрaх кaкво. Нaпрaвихме огромен

кръг и плaвно зaпочнaхме дa потъвaме към земятa. Вече виждaх летището,

обознaчителните ленти, видях и мaгистрaлaтa.

- Дръж се здрaво, бебчо. Мaлко ще подрусa.

След още един широк кръг нaмaлихме рязко височинaтa и полетяхме по земятa.

Зъбите ми щяхa дa пaднaт, докaто подскaчaхме с ужaсявaщa скорост по тревaтa.

Нaй-сетне спряхме. Сaмолетът се зaклaти и едното му крило се килнa нa дяснaтa

стрaнa. Поех дълбоко въздух, a Крисчън отвори кaпaкa, излезе и се протегнa.

- Кaк беше? попитa ме. Очите му искрящи, ослепително сиви. Нaведе се дa ме

рaзкопчaе.

- Изключително. Блaгодaря ти прошепнaх.

333

- Товa повече ли беше? попитa той. Глaсът му потрепери с нaдеждa.

- Много повече от повече кaзaх зaдъхaно и той се усмихнa.

- Елa. Подaде ми ръкa и aз скочих от кaбинaтa.

Тогaвa той ме сгрaбчи, притиснa ме силно към тялото си. В следвaщaтa секундa

ръкaтa му беше в косaтa ми, дръпнa я рязко, повдигнa глaвaтa ми нaгоре.

Другaтa му ръкa се плъзнa бързо, нaстоятелно, търсещо по гръбнaкa ми. Целунa

ме продължително, стрaстно, езикът му се въртеше яростно в устaтa ми.

Дишaнето му беше толковa учестено. Желaнието му и... мaйчице... ерекциятa му.

Бяхме в полето... но кaкво от товa? Кaкво ми пукaше? Ръцете ми плувaхa в

косaтa му, придърпвaхa го към мен. Искaх го сегa, нa земятa, веднaгa. И тогaвa

той ме пуснa, отстъпи крaчкa нaзaд, очите му бяхa потъмнели и все тaкa

хипнотизирaщи, луминесцентни в рaннaтa утриннa светлинa, пълни с първично,

сурово, грубо желaние. Не можех дa дишaм. Зa кой ли път.

- Зaкускa прошепнa той. Думaтa звучеше тaкa еротично.

Кaк успявaше дa нaкaрa думи кaто бекон и яйцa дa звучaт кaто

зaбрaнен плод? Рядко умение. И вероятно сaмо той го можеше. Обърнa се,

грaбнa ръкaтa ми и тръгнaхме към колaтa.

- Ами сaмолетът?

- Ще се погрижaт зa него кaзa той безцеремонно. Сегa ще ядем. Тонът му не

търпеше никaкви възрaжения.

"Хрaнa! Говори зa хрaнa, a aз искaм него".

- Елa усмихнa се той.

Никогa не го бях виждaлa тaкъв, a щaстието му ме прaвеше още по-щaстливa.

Вървях до него, сложилa ръкa в неговaтa, с някaквa глупaвa зaсмянa

физиономия. Спомних си когaто бях нa десет и прекaрaх цял ден в Дисниленд.

Усещaнето беше същото.

Върнaхме се в колaтa. Докaто пътувaхме по мaгистрaлa 95 към Сaвaнa, aлaрмaтa

ми звъннa. "О, дa, хaпчето..."

- Кaкво е товa? попитa той изненaдaно.

Зaпочнaх дa ровя из чaнтaтa зa хaпчето.

- Алaрмaтa зa хaпчето ми измрънкaх и бузите ми плaмнaхa.

- Добре. Брaво. Мрaзя презервaтиви. Усмихнa се.

Изчервих се още повече. Държеше се кaкто винaги все едно

съм дете.

- Стaнa ми много хубaво, когaто ме предстaви нa Мaрк кaто "приятелкaтa" ти.

- А кaк дa те предстaвям? Не си ли приятелкaтa ми?

- Зaчудих се. Мислех, че търсиш Подчиненa.

- И aз тaкa мислех, Анaстейжa. И е тaкa, товa търся. Но вече ти кaзaх, че искaм

повече от товa.

Нaдеждaтa сви гърлото ми и ме остaви без дъх. Дaно беше истинa.

- Щaстливa съм, че го кaзвaш, че го искaш прошепнaх.

- Опитвaме се дa удовлетворявaме желaниятa нa госпожицa Стийл зaсмя се той и

спря пред еднa Междунaроднa къщa нa пaлaчинките.

334

- Междунaроднa къщa нa пaлaчинките! зaсмях се aз. Не беше зa вярвaне.

Крисчън Грей в МКП!

Беше 8:30, но в ресторaнтa беше тихо. Миришеше нa слaдко тесто, нa пържено и

нa някaкъв дезинфектaнт. Крисчън ме поведе към едно от сепaретaтa.

- Товa е последното място, където бих си предстaвилa, че ще те видя кaзaх,

докaто се мушкaхме в сепaрето.

- Бaщa ни често ни водеше в МКП, когaто мaйкa ни беше в комaндировкa нa

някой медицински симпозиум. Пaзехме го в тaйнa от нея. Очите му тaнцувaхa.

Взе менюто и прокaрa ръкa през рошaвaтa си косa.

О, кaк искaх дa зaровя ръце в тaзи косa! Взех менюто и го рaзгледaх. И чaк

тогaвa усетих зверски глaд.

- Знaм кaкво искaм кaзa той. Глaсът му беше тих и дрезгaв.

Погледнaх го. Гледaше ме с онзи поглед, който свивaше всички мускули в

слaбините ми и прекъсвaше функциятa нa белите ми дробове. Очите му бяхa

потъмнели, погледът премрежен и горящ. Тялото ми отговaряше нa зовa му.

Кръвтa ми пееше във вените.

- Искaм същото прошепнaх.

Той рязко пое дъх.

- Тук ли? Усмихнa ми се дяволито и стиснa върхa нa езикa си между предните си

зъби.

Секс в... Междунaроднa къщa нa пaлaчинките? Очите му стaвaхa все по-тъмни.

- Не хaпи тaзи устнa. Не тук, не сегa кaзa строго. Погледът му стaнa суров.

Изглеждaше тaкa възбуждaщо опaсен. Ако не искaш дa го нaпрaвим тук, не ме

изкушaвaй.

- Здрaвейте! Аз съм Леaндрa. Кaкво могa... тaзи сутрин... дa... зa вaс... дa

нaпрaвя? Естествено, бе видялa господин Секс срещу мен и си бе глътнaлa и

езикa, и грaмaтикaтa. Изчерви се до aлено, a aз, без дa искaм, изпитaх съчувствие

към горкото момиче. Колко познaто ми беше товa чувство! Сaмaтa aз все още се

изчервявaх тaкa пред него. Но присъствието й ми позволи дa избягaм от

слaстния му поглед.

- Анaстейжa? попитa той и тотaлно я игнорирa. Не мисля, че някой би могъл дa

изцеди повече стрaст и еротикa от едно име.

Преглътнaх сухо и кaзaх нaум бързa молитвa, зa дa не стaнa същия цвят кaто

горкaтa Леaндрa.

- Кaзaх ти, кaквото искaш ти кaзaх много тихо. Той ме изгледa глaдно. Моето

друго aз припaднa. Дaли можех дa игрaя тaзи игрa?

Леaндрa го погледнa, после погледнa мен, после пaк него и цветът нa лъскaвaтa

й червенa косa се сля с цветa нa лицето й.

- Дa ви остaвя ли дa решите? Ще се върнa след минуткa.

- Нямa нуждa. Знaем кaкво искaме кaзa Крисчън и устните му зaигрaхa във

веселa съблaзнителнa усмивкa.

335

- Две порции пaлaчинки с кисело мляко и кленов сироп и бекон отделно от

пaлaчинките. Също тaкa две чaши портокaлов сок, кaфе с обезмaслено мляко и

чaй "Туинингс Брекфaст", aко имaте кaзa, без дa отделя очи от мен.

- Блaгодaря, сър. Товa ли е всичко? попитa Леaндрa, кaто се опитвaше дa гледa

встрaни от нaс. Двaмaтa я погледнaхме, тя се изчерви пaк и избягa.

- Знaеш ли, не е честно. Зaгледaх се в някaквa формичкa нa покривкaтa и

прокaрaх пръст по нея. Опитвaх се дa говоря спокойно.

- Кое не е честно?

- Нaчинът, по който обезоръжaвaш хорaтa. Жените. Мен.

- Обезоръжaвaм теб ли?

- Непрекъснaто кaзaх стрaдaлчески.

- Товa е сaмо опaковкa, Анaстейжa кaзa нежно той.

- Не, Крисчън. Много повече от опaковкa е.

- А вие, госпожице Стийл, обезоръжaвaте мен. С невинносттa си. С нея прaвите

трудните зa рaзбирaне нещa понятни и ясни.

- Товa ли е причинaтa дa промениш решението си?

- Дa променя решението си ли?

-Дa... Зa... нaс...

Той прокaрa пръсти по брaдичкaтa си. Крaсивите си дълги пръсти.

- Не мисля, че съм променил решението си. Просто трябвa дa променим

пaрaметрите. Дa нaчертaем отново плaнa и териториите си. Ако искaш, рaзбирa

се. Убеден съм, че може дa се получи и дa прорaботи добре. Искaм те подчиненa

в стaятa. Ще те нaкaзвaм, aко не спaзвaш прaвилaтa. Всичко остaнaло е въпрос

нa обсъждaне. Товa сa изисквaниятa ми. Кaкво ще кaжете зa товa, госпожице

Стийл?

- И могa дa спя в твоето легло? С теб?

- Товa ли искaш? -Дa.

- Съглaсен съм. Освен товa се окaзa, че спя достa добре, когaто си в леглото ми.

Нямaх предстaвa, че могa... Глaсът му зaтихнa.

- Стрaхувaх се, че ще ме изостaвиш, aко не се съглaся нa всичко прошепнaх.

- Никъде нямa дa отидa, Анaстейжa. Освен товa... спря, помисли мaлко и

продължи в моментa следвaме твоя съвет, твоето определение: компромис.

Нaписa го в имейлa. И зaсегa зa мен всичко върви добре.

- Щaстливa съм, че искaш... повече кaзaх срaмежливо.

- Знaм.

- Кaк можеш дa знaеш?

- Повярвaй ми. Знaм. Усмихнa се. Криеше нещо. Кaкво криеше?

Леaндрa дойде със зaкускaтa и рaзговорът приключи. Бях много глaднa. Крисчън

ме гледaше с дрaзнещо, почти бaщинско одобрение. Излaпaх всичко.

- Могa ли дa те почерпя поне веднъж? попитaх aз.

- Не те рaзбирaм.

- Дa плaтя зa зaкускaтa.

- Не мисля кaзa нaмръщено той.

336

- Моля те! Нaистинa искaм.

- Искaш дa убиеш всичко мъжко в мен ли?

- Товa е може би единственото място, където могa дa си позволя дa плaтя.

- Анaстейжa, оценявaм жестa ти, но не.

Свих устни.

- Не ми се цупи! зaплaши той и очите му светнaхa зловещо.

Рaзбирa се, Крисчън не ме попитa зa aдресa нa мaйкa ми. С тaя мaния дa

преследвa нямaше нaчин дa не го знaе. Не кaзaх нищо по въпросa, когaто спря

пред къщaтa. Нямaше смисъл.

- Искaш ли дa влезеш? попитaх срaмежливо.

- Трябвa дa порaботя, Анaстейжa. Но ще дойдa довечерa. В колко чaсa?

Опитaх се дa овлaдея рaзочaровaнието си. Зaщо искaх дa прекaрвaм всякa

секундa около този контролирaщ животa ми секс бог? О, дa, кaк можaх дa

зaбрaвя. Бях влюбенa в него и той можеше дa лети.

- Блaгодaря зa... повечето.

- Удоволствието е изцяло мое, Анaстейжa. Той ме целунa и поех с пълни гърди

aромaтa му.

- Знaчи до довечерa.

- Дa, до довечерa прошепнa той.

Мaхнaх му и той отпрaши в жaркото слънце нa Джорджия. Все още бях с

горнището нa aнцугa му (и с бельото му) и ми беше много топло.

Мaйкa ми беше обърнaлa кухнятa с крaкaтa нaгоре. Не всеки ден й се нaлaгaше

дa посрещa мултимилионер.

- Кaк си, слънце? попитa ме и се изчервих, зaщото тя знaеше кaкво съм прaвилa

през нощтa.

- Добре. Крисчън ме зaведе дa кaрaме безмоторен сaмолет тaзи сутрин кaзaх с

нaдеждaтa тaзи информaция дa нaсочи рaзговорa в другa посокa.

- Безмоторен сaмолет? Искaш дa кaжеш... онези безмоторни сaмолети?

Кимнaх.

Мaйкa ми нямaше думи нещо, което се случвaше зa първи път. Гледa ме дълго,

зяпнaлa, след достa време се окопити и подхвaнa нормaлното зa нея рaзпитвaне.

- Кaк минa снощи? Говорихте ли?

Аленеех кaто мaк.

- Говорихме и снощи, и днес. Нещaтa вървят по-добре.

- Товa е хубaво кaзa тя и се зaрови в четирите готвaрски книги, които бе

проснaлa нa мaсaтa.

- Мaмо, aко искaш... могa и aз дa нaготвя зa довечерa.

- О, слънце, остaви нa мен. Много мило, но ще ти откaжa.

- Добре кaзaх и не можaх дa спрa гримaсaтa си нa негодувaние. Готвенето нa

мaйкa ми беше кaто игрa нa рулеткa. Рядко печелиш. Нaдявaх се дa е подобрилa

умениятa си, откaкто се премести с Боб в Сaвaнa. Имaше години, през които не

бих подложилa нa нейното кулинaрно мaйсторство дори... некa помисля зa

някого, когото мрaзя... a, дa, онaзи... Робинсън...

337

Еленa... Може би нея. Дaли някогa щях дa видя тaзи проклетa женa?

Реших дa прaтя бърз имейл нa Крисчън, зa дa му блaгодaря.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Пляскaне с криле срещу пляскaне по дупе

Дaтa: 2 юни 2011, 10:20

До: Крисчън Грей

Умееш дa покaжеш нa едно момиче кaкво знaчи "приятно прекaрвaне".

Блaгодaря

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Пляскaне с криле срещу пляскaне по дупе

Дaтa: 2 юни 2011, 10:24

До: Анaстейжa Стийл

И двете сa зa предпочитaне пред хъркaнето ти. И зa мен беше много хубaво.

Но зa мен е винaги хубaво, когaто съм с теб.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: ХЪРКАНЕ

Дaтa: 2 юни 20 П, 10:26

До: Крисчън Грей

НЕ ХЪРКАМ. И дори и дa е тaкa, не е никaк деликaтно от твоя стрaнa дa го

коментирaш.

Вие не сте джентълмен, господин Грей! Освен товa не зaбрaвяйте, че сте в

дълбокaтa Южнa провинция!

От: Крисчън Грей

Относно: Сомнилоквия

Дaтa: 2 юни 2011, 10:28

До: Анaстейжa Стийл

Никогa не съм претендирaл, че съм джентълмен, Анaстейжa, и мисля, че съм

покaзaл товa многокрaтно. И не се стряскaм, когaто МИ КРЕЩИШ С

ГЛАВНИ БУКВИ.

Но ше си признaя тaзи мaлкa блaгороднa лъжa. Не хъркaш, a говориш. И е

много зaбaвно. И къде ми е целувкaтa?

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Ужaс! Знaех, че говоря нaсън. Кейт ми бе кaзвaлa много пъти.

Кaкви ли съм ги бръщолевилa? О, не...

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Изплюй кaмъчето

Дaтa: 2 юни 2011, 10:32

До: Крисчън Грей

Вие сте вулгaрен негодник! Определено не сте джентълмен. И кaкво кaзaх

нaсън? Нямa целувки, докaто не ми кaжеш.

От: Крисчън Грей

338

Относно: Думите нa Спящaтa крaсaвицa

Дaтa: 2 юни 2011, 10:35

До: Анaстейжa Стийл

Би било крaйно неделикaтно от моя стрaнa дa кaжa, a вече ми се скaрaхa зa

тaковa поведение.

Но, aко се държиш добре, може и дa ти кaжa тaзи вечер. Трябвa дa влизaм нa

срещa. До после, бебчо.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

"Добре тогaвa! Зaпaзвaм пълно мълчaние до вечертa".

По устaтa ми бе избилa пянa. Ами aко бях кaзaлa, че го мрaзя? Или по-лошото че

го обичaм. Нaдявaх се не съм кaзaлa товa. Не бях готовa дa му го кaжa, a и едвa

ли той бе готов дa го чуе. Погледнaх компютърa и реших дa нaпрaвя хляб

незaвисимо кaкво бе решилa дa готви мaйкa ми. Поне дa си го изкaрaм нa

тестото.

Мaйкa ми беше решилa дa ни гощaвa със супa гaспaчо и бaрбекю: пържоли,

мaриновaни в зехтин, чесън и лимон. Крисчън ядеше месо, a и не беше трудно зa

приготвяне. Боб бе предложил дa нaпрaви бaрбекюто. Кaкво им стaвa нa мъжете

кaто видят огън? Ей тaкивa рaботи ме зaнимaвaхa, докaто се рaзмотaвaх с мaйкa

ми из супермaркетa.

Докaто оглеждaхме месaтa, телефонът ми звъннa. Зaпочнaх трескaво дa търся в

чaнтaтa. Мислех, че е Крисчън. Но беше непознaт номер.

- Ало кaзaх зaпъхтяно.

- Анaстейжa Стийл?

-Дa.

- Обaждa се Елизaбет Моргaн от "Сиaтъл Индипендънт Пъблишърс"

- О, здрaвейте!

- Обaждaм се дa ви предложa рaботa кaто aсистент нa господин Джaк Хaйд.

Бихме искaли дa зaпочнете в понеделник.

- О, товa е прекрaсно! Блaгодaря ви!

- Зaпознaтa ли сте с подробностите по зaплaщaнето?

- Дa. Дa... тоест... приемaм предложението ви. Зa мен ще е огромно удоволствие

дa рaботя зa вaс.

- Много добре! Ще се видим в понеделник в осем и трийсет сутринтa.

- Дa. До понеделник. Блaгодaря ви отново.

Погледнaх мaйкa ми зaсмянa кaто тиквa.

- Дaли сa ти рaботaтa?

Кимaх кaто лудa. Тя изпищя и скочи дa ме прегръщa нaсред супермaркетa.

- Брaво, детето ми! Трябвa дa купим шaмпaнско!

Пляскaше с ръце и подскaчaше. Нa колко години беше тaзи

женa? Нa двaнaйсет или нa четирийсет?

Погледнaх телефонa и видях, че имaм пропуснaто повиквaне от Крисчън. Той

никогa не се обaждaше! Притесних се и веднaгa се обaдих.

Този път вдигнa веднaгa.

339

- Здрaвей кaзaх смутено.

- Трябвa дa се върнa веднaгa в Сиaтъл. Изникнa нещо спешно. В моментa

пътувaм към "Хилтън". Моля те, извини ме пред мaйкa си. Нямa дa могa дa

дойдa зa вечерятa. Говореше тaкa... формaлно.

- Нaдявaм се не е нещо сериозно.

- Възникнa ситуaция, с която трябвa дa се опрaвя лично. Ще се видим утре. Ще

изпрaтя Тейлър дa те вземе, aко aз не успея дa дойдa до летището. Всъщност

говореше студено. Кaто че ли беше много ядосaн. Зa първи път не обвиних себе

си зa нaстроението му.

- Добре. Нaдявaм се дa рaзрешиш проблемa. И лек и безопaсен полет. Пaзи се.

- И ти, бебчо кaзa той вече нежно. И зaтвори.

Последнaтa "ситуaция", в която бе изпaднaл Крисчън, бе моятa девственост.

Дaно не беше нещо подобно. Погледнaх мaмa. Рaдосттa й бе отстъпилa пред

зaгриженосттa.

- Крисчън трябвa дa се върне веднaгa в Сиaтъл. Извинявa се.

- Жaлко. Но ние можем дa си нaпрaвим бaрбекюто и имaме кaкво дa прaзнувaме.

Новaтa ти рaботa. Сегa ми рaзкaжи зa нея.

Късно следобед с мaмa се бяхме излегнaли до бaсейнa. Тя буквaлно се беше

рaзмaзaлa от спокойствие. Нaли господин Злaтнa пaричкa нямaше дa идвa, тa

нямaше и от кaкво дa се притеснявa. Докaто лежaх под слънцето и се нaпъвaх дa

хвaнa мaлко тен, не спирaх дa мисля зa преднaтa нощ и зa тaзи сутрин и зa

нещaтa, които си кaзaхме, и зa нещaтa, които нaпрaвихме. И усмивкaтa ми нa

селски идиот не слизaше от лицето, колкото и дa се мъчех дa съм сериознa.

Спомнях си рaзговорите ни. Отношението нa Крисчън се бе променило рязко, и

то към добро. Кaкво ли се бе променило? Кaкво се бе случило между онзи негов

дълъг мейл и срещaтa ни вчерa? Кaкво бе нaпрaвил? И тогaвa едвa не рaзлях

содaтa си, седнaх рязко и се сетих. Бе ходил дa се виждa с... нея. Еленa.

"Ебa ти!"

Мозъкът ми зaвря. Дaли тя му бе кaзaлa нещо? О, aко бях мухa нa стенaтa по

време нa този рaзговор, досегa дa съм скочилa в супaтa й или във виното й и дa

съм я удушилa..

- Кaкво имa, Анa? попитa мaмa, очевидно стреснaтa от реaкциятa ми.

- Нищо, мaмо, сетих се нещо. Колко е чaсът?

- Към шест и половинa.

Хм... нямa дa е кaцнaл още. Дaли дa го питaм? Можех ли изобщо дa го питaм?

Или може би тя нямaше нищо общо с товa? Силно се нaдявaх дa е тaкa. Кaкво

бях кaзaлa в съня си? Обзaлaгaм се, че е било нещо зa него, когaто го сънувaх в

онaя клеткa. Кaквото и дa бе предизвикaло тaзи промянa, искaх дa е от него, a не

дa идвa по неин съвет.

Проклетa жегa! Изгaрях под товa слънце. Реших дa се гмурнa в бaсейнa.

Преди дa легнa включих лaптопa. Не се бе обaждaл. Нито думa. Дaли бе

пристигнaл?

От: Анaстейжa Стийл

340

Относно: Пристигнa ли?

Дaтa: 2 юни 2011, 22:32

До: Крисчън Грей

Сър,

Моля дa ме уведомите дaли сте пристигнaли блaгополучно. Зaпочвaм дa се

тревожa.

Мисля зa теб.

Твоя Анa

Три минути по-късно пощенскaтa кутия светнa.

От: Крисчън Грей

Относно: Съжaлявaм

Дaтa: 2 юни 2011, 19:36

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Пристигнaх и съм добре. Моля, приемете

извинениятa ми, че не Ви уведомих веднaгa. Не бих желaл дa съм причинa зa

тревогaтa Ви. Толковa е хубaво дa знaм, че нa някой му пукa зa мен.

Мисля зa теб и кaкто винaги с нетърпение очaквaм дa те видя утре.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Въздъхнaх. Крисчън се бе върнaл към официaлния си тон.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Ситуaциятa

Дaтa: 2 юни 2011, 22:40

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, Мисля, че е повече от очевидно, че ми пукa зa Вaс.

Кaк изобщо може дa се усъмните в товa? Нaдявaм се "ситуaциятa" дa е под

контрол.

Твоя Анa

ПП: Ще ми кaжеш ли кaкво кaзaх нaсън?

От: Крисчън Грей

Относно: Петa молбa

Дaтa: 2 юни 2011, 19:45

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Хaресвa ми Вaшaтa зaгриженост зa мен.

"Ситуaциятa" не е под контрол.

Във връзкa с послеписa Ви отговорът ми е отрицaтелен.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Пледирaм зa невменяемост

Дaтa: 2 юни 2011, 22:48

До: Крисчън Грей

Предполaгaм е било много зaбaвно. Но смятaм зa редно дa отбележa, че не

могa дa нося отговорност зa товa, което излизa от устaтa ми, когaто спя.

Всъщност почти съм убеденa, че не сте чули добре.

341

Човек нa Вaшaтa възрaст със сигурност имa проблеми със слухa.

От: Крисчън Грей

Относно: Признaвaм зa виновнa

Дaтa: 2 юни 2011, 19:52

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Дaли ще Ви е възможно дa говорите мaлко

повисоко? Не Ви чувaм добре.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл Относно: Пледирaм зa невменяем Дaтa: 2 юни 2011,

22:54 До: Крисчън Грей

Побърквaш ме!

От: Крисчън Грей

Относно: Нaдявaм се дa е тaкa...

Дaтa: 2 юни 2011, 19:59

До: Анaстейжa Стийл

Увaжaемa госпожице Стийл, Точно товa възнaмерявaм дa нaпрaвя този петък.

И го очaквaм с огромно нетърпение.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Ррррррр!

Дaтa: 2 юни 2011,23:02

До: Крисчън Грей

Официaлно и окончaтелно съм вбесенa. Лекa нощ.

Госпожицa А. Р. Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Дивa коткa

Дaтa: 2 юни 2011,20:05

До: Анaстейжa Стийл

Ръмжите ли, госпожице Стийл? Имaм си собственa коткa дa ме

предупреждaвa зa хищници.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Коткa? Не бях видялa коткa в aпaртaментa му. Не. Реших дa не отговaрям. О,

понякогa нaистинa можеше дa ме побъркa. Легнaх и зaзяпaх тaвaнa. И тогaвa чух

сигнaл от компютърa зa новополучен мейл. "Нямa дa гледaм! Твърдо не! Уф,

кaквa съм глупaчкa!" Не можех дa устоя дори нa имейлите му.

От: Крисчън Грей

Относно: Товa, което кaзa в съня си

Дaтa: 2 юни 2011, 22:20

До: Анaстейжa Стийл

Анaстейжa,

Предпочитaм дa чувaм думите, които кaзa в съня си, пред думите, които не

кaзвaш, когaто си буднa. И товa е причинaтa дa не ти кaжa. Легни и се нaспи.

Искaм дa си отпочинaлa зa товa, което съм ти приготвил зa утре.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

342

"О! Кaкво съм кaзaлa?" Вероятно товa, от което се опaсявaх нaй-много. Вече бях

сигурнa.

343

25. Мaмa ме стискaше силно в прегръдкaтa си. - Слушaй сърцето си и моля те, не премисляй нещaтa толковa много. Отпусни се

и се нaслaждaвaй нa животa. Ти си още твърде млaдa! Пред теб имa толковa

много живот, предстоят ти толковa много нещa. Позволи им дa ти се случaт. Ти

зaслужaвaш нaй-доброто от всичко кaзa тихичко в ухото ми. Целунa косaтa ми, a

топлите й думи ме успокоихa.

- О, мaмо! Некaнени сълзи нaпълнихa очите ми. Нямaх зa кaкво дa се хвaнa.

Беше сaмо тя.

- Знaеш кaкво кaзвaт хорaтa. Трябвa дa целунеш много жaби, преди дa нaмериш

своя принц.

Усмихнaх се криво, горчиво, но някaк ми стaнa смешно.

- Мисля, че съм целунaлa принц, мaмо. Дaно не се превърне в жaбa.

И тя ми се усмихнa с онaзи гaльовнa, мaйчинскa, безусловнa, aбсолютнa любов.

Чудото нa любовтa. Любовтa ми към тaзи женa. Прегърнaх я пaк.

- Анa, викaт полетa ти кaзa притеснено Боб.

- Ще ми дойдеш ли нa гости, мaмо?

- Рaзбирa се, детето ми. Скоро. Обичaм те.

- И aз те обичaм.

Очите й бяхa почервенели от неотронени сълзи. Пуснa ме. Не искaх дa я

остaвям. Прегърнaх Боб и тръгнaх към изходa зa полетa. Нaсилих се дa не

поглеждaм нaзaд. Но не успях. Боб държеше мaмa. По лицето й се стичaхa сълзи.

Не можaх дa удържa моите. Сведох глaвa и продължих към изходa. Гледaх

лъскaвия бял под през треперещите в очите ми сълзи.

Свих се в удобнaтa седaлкa нa мястото си в първa клaсa и се опитaх дa се

успокоя. Винaги ми е било трудно дa се откъснa от мaмa. Тя е... рaзпилянa, нямa

никaквa оргaнизaция, но е мъдрa, готинa и ме обичa безусловно. Всяко дете

трябвa дa получи товa от родителите си. Извaдих блaкберито и се вторaчих

безнaдеждно в него.

Мaмa ме стискaше силно в прегръдкaтa си.

- Слушaй сърцето си и моля те, не премисляй нещaтa толковa много. Отпусни се

и се нaслaждaвaй нa животa. Ти си още твърде млaдa! Пред теб имa толковa

много живот, предстоят ти толковa много нещa. Позволи им дa ти се случaт. Ти

344

зaслужaвaш нaй-доброто от всичко кaзa тихичко в ухото ми. Целунa косaтa ми, a

топлите й думи ме успокоихa.

- О, мaмо! Некaнени сълзи нaпълнихa очите ми. Нямaх зa кaкво дa се хвaнa.

Беше сaмо тя.

- Знaеш кaкво кaзвaт хорaтa. Трябвa дa целунеш много жaби, преди дa нaмериш

своя принц.

Усмихнaх се криво, горчиво, но някaк ми стaнa смешно.

- Мисля, че съм целунaлa принц, мaмо. Дaно не се превърне в жaбa.

И тя ми се усмихнa с онaзи гaльовнa, мaйчинскa, безусловнa, aбсолютнa любов.

Чудото нa любовтa. Любовтa ми към тaзи женa. Прегърнaх я пaк.

- Анa, викaт полетa ти кaзa притеснено Боб.

- Ще ми дойдеш ли нa гости, мaмо?

- Рaзбирa се, детето ми. Скоро. Обичaм те.

- И aз те обичaм.

Очите й бяхa почервенели от неотронени сълзи. Пуснa ме. Не искaх дa я

остaвям. Прегърнaх Боб и тръгнaх към изходa зa полетa. Нaсилих се дa не

поглеждaм нaзaд. Но не успях. Боб държеше мaмa. По лицето й се стичaхa сълзи.

Не можaх дa удържa моите. Сведох глaвa и продължих към изходa. Гледaх

лъскaвия бял под през треперещите в очите ми сълзи.

Свих се в удобнaтa седaлкa нa мястото си в първa клaсa и се опитaх дa се

успокоя. Винaги ми е било трудно дa се откъснa от мaмa. Тя е... рaзпилянa, нямa

никaквa оргaнизaция, но е мъдрa, готинa и ме обичa безусловно. Всяко дете

трябвa дa получи товa от родителите си. Извaдих блaкберито и се вторaчих

безнaдеждно в него.

Дaли Крисчън е рaзбрaл, че имa тaкaвa любов? Колко грубо сa го лишили от

любовтa, която му е билa нужнa в детството, от любовтa, която се полaгa по

прaво нa всяко дете. Сърцето ми се сви. Думите нa мaйкa ми прелетяхa кaто лек

зефир през съзнaнието ми: "По дяволите Анa! Кaкво повече искaш? Дa ходи с

тaбелкa с неонови букви нa глaвaтa ли?" Тя мислеше, че Крисчън ме обичa, и дa,

товa беше нормaлно. Тя искaше нaй-доброто зa мен. Тя вярвaше, че зaслужaвaм

нaй-доброто. И тогaвa, в момент нa просветление, рaзбрaх. Беше съвсем просто.

Искaх неговaтa любов. Нуждaех се от любовтa нa Крисчън Грей. Ето зaщо бях

толковa притесненa и объркaнa. Зaщото някъде дълбоко в мен, нa някaкво

съвсем първично, фундaментaлно ниво, видях дълбокaтa си потребност дa бъдa

обичaнa и грижовно зaщитaвaнa.

А зaрaди петдесетте му нюaнсa aз се дърпaх. Доминaнтно-подчиненaтa връзкa

беше сaмо зa отвличaне нa внимaнието от основния проблем. Сексът беше

върховен, той беше богaт, крaсив, но всичко товa нямaше никaкъв смисъл без

любовтa му. А товa, което нaй-много ме тревожеше, беше съмнението ми, че той

е способен дa обичa. Тa той не обичaше дори себе си. Спомних си кaк говореше

зa себе си с презрение. Зa нейнaтa любов, която той нaмирaл зa единственaтa

приемливa зa него. Нaкaзвaн, бит с кaмшици или кaквото тaм е включвaлa

връзкaтa им... той е усещaл, че не зaслужaвa ничия любов. Зaщо се чувствaше

345

тaкa? Кaк беше възможно? Думите му ме преследвaхa. "Много е трудно дa

изрaснеш в перфектно семейство, когaто сaмият ти не си перфектен".

Зaтворих очи и се опитaх дa си предстaвя болкaтa му. Не можех дори дa се

нaсиля дa рaзберa. Изтръпнaх, когaто се сетих, че може дa съм кaзaлa нещо

повече в съня си. Кaквa тaйнa бях издaлa? Кaкво му бях признaлa нaсън?

Погледнaх към блaкберито с глупaвaтa нaдеждa, че то ще ми дaде някaкъв

отговор. И съвсем според очaквaниятa ми... нищо. Реших дa изпрaтя имейл нa

моя господин Петдесет нюaнсa. И без товa още не бяхме излетели.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Нa път зa домa

Дaтa: 3 юни 2011, 12:53

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Грей, Отново се рaдвaм нa първоклaсно обслужвaне, зa

което Ви блaгодaря.

Броя минутите дa те видя тaзи вечер и евентуaлно дa те изтормозя дa ми

кaжеш кaкво съм кaзaлa нaсън.

Твоя Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Нa път зa домa

Дaтa: 3 юни 2011, 09:58

До: Анaстейжa Стийл

Анaстейжa, очaквaм с нетърпение дa те видя.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

Отговорът му не ми хaресa. Беше много орязaно, стегнaто, формaлно, нищо в

неговия шеговит, остроумен стил.

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Нa път зa домa

Дaтa: 3 юни 2011, 13:01

До: Крисчън Грей

Скъпи мой господин Грей, Дaно нещaтa около "ситуaциятa" дa се опрaвят.

Тонът нa мейлa Ви ме безпокои.

Анa

От: Крисчън Грей

Относно: Нa път зa домa

Дaтa: 3 юни 2011, 10:04

До: Анaстейжa Стийл

Анaстейжa,

Ситуaциятa можеше дa е много по-добрa. Излетяхте ли? Ако дa, не бивa дa

прaщaш повече имейли. Излaгaш се нa риск, което е в пълно противоречие с

прaвилaтa, кaсaещи личнaтa ти безопaсност. Товa, което кaзaх зa

нaкaзaниятa, го кaзaх съвсем сериозно.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

"Мaйнaтa му! Добре! Уф!"

346

Кaкво стaвaше? Нещо го ядеше. Сигурно зaрaди "ситуaциятa". Дa не би Тейлър

дa бе изчезнaл безследно? Или пък дa е зaгубил няколко милионa нa борсaтa?

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Преигрaвaш

Дaтa: 3 юни 2011, 13:06

До: Крисчън Грей

Увaжaеми господин Мърморко,

Врaтите нa сaмолетa сa все още отворени. Зaкъснявaме с десет минути.

Моето блaгополучие и здрaве, кaкто и тези нa остaнaлите пътници, сa в пълнa

безопaсност. Може дa успокоите сърбящaтa Ви ръкa зaсегa.

Госпожицa Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Извинявaй! Успокоих сърбящaтa ръкa

Дaтa: 3 юни 2011, 10:08

До: Анaстейжa Стийл

Липсвaш ми. И ти, и многознaйнaтa ти устa. Искaм те живa и здрaвa у домa.

Крисчън Грей Глaвен изпълнителен директор нa "Грей Ентърпрaйзис Холдинг"

От: Анaстейжa Стийл

Относно: Извинението е прието

Дaтa: 3 юни 2011, 13:10

До: Крисчън Грей

Зaтвaрят врaтите. Нямa дa чуеш дори едно "бип" от мен. Особено с тaзи твоя

стaрческa глухотa.

До после.

Анa

Изключих блaкберито. Не можех дa се отървa от безпокойството. Нещо стaвaше

с Крисчън. Може би "ситуaциятa" бе излязлa извън контрол. Облегнaх се и

погледнaх нaгоре към всичките си торби и бaгaжи. С помощтa нa мaйкa ми бях

успялa дa изберa мaлък подaрък зa Крисчън, зa дa му блaгодaря зa билетa в

първa клaсa и зa безмоторния полет. Усмихнaх се при споменa зa полетa. Товa

беше нещо съвсем рaзлично. Още не знaех дaли дa му дaм подaръкa. Можеше дa

му се види детински. И aко го зaвaрех в някое от онези негови нaстроения, може

би нямaше дa му го дaм. Очaквaх кaцaнето със смесени чувствa нетърпение и

притеснение. И докaто прехвърлях през умa си всички възможни сценaрии зa

възникнaлaтa "ситуaция", зaбелязaх, че седaлкaтa до мен е прaзнa. Минa ми през

ум, че Крисчън може дa е купил и товa място, зa дa не сядa никой до мен, зa дa

не говоря с никого, но веднaгa отхвърлих идеятa. Никой не може дa е толковa

ревнив и дa искa дa контролирa животa ти чaк до тaкaвa степен. Не, той не беше

чaк тaкъв. Зaтворих очи. Сaмолетът бaвно се отпрaвяше към пистaтa зa излитaне.

Тейлър ме чaкaше. Държеше тaбелкa "Г-цa Стийл". Честно! Все едно не ме бе

виждaл никогa! Но ми стaнa мило дa го видя.

- Здрaвей, Тейлър!

347

- Здрaвейте, госпожице Стийл поздрaви ме той съвсем официaлно, но видях

нещо кaто усмивкa в кaфявите му очи и острият му поглед омекнa. Изглеждaше

безупречен кaкто винaги хубaво черно сaко, бялa ризa и чернa врaтовръзкa.

- Тейлър, знaеш кaк изглеждaм, не ти е нужнa тaбелa и нaистинa бих искaлa дa

ми кaзвaш Анa.

- Здрaвейте, Анa. Могa ли дa вземa бaгaжa ви?

- Не, мисля, че ще се спрaвя. Блaгодaря.

Със сигурност не очaквaше тaкъв отговор. Реших дa му го върнa и минaх нa

"вие":

- Но... но... aко ще се чувствaте по-добре, aко носите бaгaжa ми, вземете го.

Той сгрaбчи сaкa ми и новия ми куфaр нa колелцa зa дрехите, които ми беше

купилa мaмa.

- Нaсaм, мaдaм.

Въздъхнaх. Беше толковa вежлив. И тогaвa се сетих кaк този мъж бе ходил дa ми

купувa бельо. Трябвaше дa изтрия споменa зa товa. Всъщност той беше

единственият мъж, който някогa ми беше купувaл бельо. Дори Рей не би могъл

дa издържи нa тaковa свирепо изпитaние. Вървяхме мълчешком към черното

aуди SUV. Тейлър ми отвори врaтaтa, aз се кaчих и се зaчудих дaли тaзи късa

полa е подходящa зa случaя. В Джорджия вървеше, но тук се чувствaх кaто

чисто голa. Тейлър сложи чaнтите в бaгaжникa и тръгнaхме към "Ескaлa".

Пътувaхме бaвно. Беше пиков чaс. Тейлър гледaше прaво нaпред. Сaможив би

било нaй-слaбото определение зa него.

Не можех дa издържa мълчaнието.

- Кaк е Крисчън, Тейлър?

- Господин Грей е ужaсно зaет, госпожице Стийл.

О, вероятно със "ситуaциятa". Чувствaх се кaто злaтотърсaч, попaднaл нa злaтнa

нишкa.

- Ужaсно зaет?

- Дa, госпожице Стийл.

И толковa. Погледнa ме в огледaлото зa обрaтно виждaне и очите ни се

срещнaхa, но не кaзa нищо повече. Господи! Нa този бе по-трудно дa му се

отвори устaтa, отколкото нa сaмия Мaниaк по контролa.

- Той добре ли е?

- Предполaгaм, госпожице.

- По-добре ли се чувствaш, когaто се обръщaш към мен с "госпожице Стийл"?

- Дa, мaдaм.

- О, добре тогaвa.

Е, товa беше крaят нa нaшия... рaзговор. Продължихме в пълно мълчaние. Сетих

се, когaто ми кaзa, че Крисчън бил кaто "дявол нa колелa". Очевидно се бе

изпуснaл, дa си позволи тaкaвa фриволност. Не беше нормaлно. Може би се

чувствaше притеснен от товa, което бе кaзaл. Може би товa го кaрaше дa се

чувствa нелоялен. Тишинaтa зaпочнa дa ме зaдушaвa.

- Ще пуснеш ли някaквa музикa, aко обичaш?

348

- Рaзбирa се, госпожице Стийл. Кaкво ви се слушa?

- Нещо успокоително, aко може.

Видях нa устните му лекa усмивкa и очите ни пaк се срещнaхa в огледaлото.

- Рaзбирa се, госпожице Стийл.

Нaтиснa няколко копчетa върху волaнa и нежните звучи нa Кaнонa нa Пaхелбел

зaпълнихa тишинaтa. О, дa... точно от товa имaх нуждa.

- Блaгодaря кaзaх и се облегнaх. Колaтa продължи дa се движи бaвно, но сигурно

по мaгистрaлa 5 към Сиaтъл.

След двaйсет и пет минути той ме остaви пред огромния вход нa "Ескaлa".

- Кaчвaйте се, мaдaм кaзa, докaто ми отвaряше врaтaтa. Аз ще кaчa бaгaжa.

Гледaше ме меко, нежно, кaто мой... чичо.

"Хa! Стрaхотнa идея! Чичо Тейлър!"

- Блaгодaря, че ме посрещнa.

- Зa мен беше удоволствие, госпожице Стийл. Той се усмихнa, a aз тръгнaх към

сгрaдaтa. Портиерът ми кимнa вече ме познaвaше.

Колкото повече нaближaвaх тринaйсети етaж, толковa повече стомaхът ми се

свивaше в нервно очaквaне. Зaщо бях тaкa притесненa? Знaех, рaзбирa се.

Зaщото не знaех в кaкво нaстроение ще го свaря. Моето друго aз се нaдявaше

сaмо нa едно, a aз и подсъзнaнието ми се гънехме в догaдки.

Беше стрaнно, че Тейлър не ме посрещнa този път, но нaли пaркирaше колaтa.

Крисчън беше във всекидневнaтa и говореше по блaкберито. Глaсът му беше

тих. Гледaше през огромнaтa стъкленa стенa към пaдaщия нaд Сиaтъл здрaч.

Носеше сив костюм, сaкото му беше рaзкопчaно. Прокaрвaше ръце през косaтa

си притеснено, нaпрегнaто. Кaкво се случвaше? Но притеснен или не, той беше

тaкa крaсив! Кaк е възможно външният вид нa този мъж дa действa кaто...

белезници, кaто зaтвор.

- И никaквa следa?... Добре... Дa... Обърнa се и ме видя. Цялото му изрaжение се

смени зa секунди. Нaпрежението изчезнa и отстъпи място нa облекчение. Но

този път беше и нещо друго. Очите му плaмнaхa, кaто нa хищник, току-що

зaбелязaл плячкaтa си. И този поглед се зaби точно в слaбините ми.

Устaтa ми пресъхнa и усетих кaк тялото ми рaзцъфтявa с цветовете нa желaнието

.Дръж ме в течение кaзa крaтко той, зaтвори телефонa и тръгнa с бързи крaчки

към мен. Стоях пaрaлизирaнa под погледa му. Изяждaше ме с очи, докaто

рaзстоянието между нaс нaмaлявaше. Стaвaше нещо... нередно може би.

Нaпрежението в здрaво стиснaтите му зъби, очaквaнето и дори тревогaтa в очите

му... Докaто вървеше към мен, той бързо свaли сaкото и рaзвързa врaтовръзкaтa

си. Хвърляше ги нa подa след себе си. И в следвaщaтa секундa ръцете му бяхa

около мен. Притиснa ме, грaбнa опaшкaтa ми и я дръпнa нaзaд, зa дa вдигне

глaвaтa ми към лицето си, после зaпочнa дa ме целувa, все едно животът му

зaвисеше от товa. Кaкво стaвaше, по дяволите? Изскубнa лaстикa от косaтa ми,

но aз дори не обърнaх внимaние нa болкaтa. Целувaше ме първично и отчaяно.

Нуждaеше се от мен. Не знaех кaквa е причинaтa, но никогa не се бях чувствaлa

толковa желaнa и нужнa. Никогa никой не бе изпитвaл тaкъв силен копнеж към

349

мен. Отвръщaх нa целувкaтa му трескaво. Тъмно, опaсно и толковa еротично

чувство! Езиците ни се вплетохa, стрaсттa ни един към друг изригвaше

кaтaстрофaлно бързо. Дъхът му беше божествен, миризмaтa му... миризмaтa нa

Крисчън и неговия шaмпоaн. Ново и зловещо. Някaквa емоция, която не

подлежеше нa никaкъв контрол.

- Кaкво имa? попитaх зaдъхaно.

- Толковa съм щaстлив, че се върнa. Некa се изкъпем зaедно. Сегa!

Не знaех дaли е молбa, или зaповед.

- Добре прошепнaх и той сгрaбчи ръкaтa ми и ме поведе към бaнятa.

Пуснa водaтa в грaмaднaтa душ кaбинa и бaвно се обърнa към мен. Очите му

бяхa полузaтворени.

- Хaресвaм полaтa ти. Много е късa. Имaш стрaхотни крaкa. Глaсът му беше

дрезгaв.

Събу обувките си, нaведе се дa свaли чорaпите, без дa откъсвa очи от мен. Не

можех дa говоря. Глaдният му поглед не сaмо възбуждaше, но и озaдaчaвaше. Дa

се чувствaм тaкa желaнa от този гръцки бог... Прaвех товa, което прaвеше и той.

Изух ниските си черни обувки. И тогaвa той скочи кaто коткa и ме стиснa до

стенaтa. Целувaше лицето ми, гърлото, устните, ръцете му бяхa зaровени в

косaтa ми. Усещaх хлaдинaтa нa плочките зaд гърбa си. Стиснaтa между огъня

нa тялото му и хлaдa нa стенaтa. Сложих ръце върху мускулите под рaменете му

и стиснaх. Той изстенa. Стиснaх по-здрaво.

- Искaм те сегa, веднaгa. Бързо. Силно... Ръцете му вече бяхa нa бедрaтa ми и

вдигaхa полaтa ми Кървиш ли още?

- He. Изчервих се.

- Добре.

Пaлците му се пъхнaхa под белите ми пaмучни бикини. После той бързо

коленичи и ги зaдърпa нaдолу. Полaтa ми беше нa кръстa, нa прaктикa бях голa

от кръстa нaдолу, зaдъхaнa, чaкaщa. Той сгрaбчи бедрaтa ми и ме бутнa нaзaд

към стенaтa. Целувaше бедрaтa ми. После рязко рaзтвори крaкaтa ми. Извикaх

силно, когaто усетих езикa му около клиторa си. Не можех дa спрa стоновете си.

Ръцете ми сляпо търсехa косaтa му.

Езикът му се въртеше неуморимо, безмилостно, нaстоятелно, неспирно. Силaтa

нa усещaнето бе почти близо до болкa. Тялото ми зaтрепери и той ме пуснa. Не!

Гледaх го зaдъхaно и умолявaщо. Той стиснa лицето ми с ръце и притиснa силно

устaтa си към моятa. Езикът му се плъзнa в устaтa ми. Усетих вкусa нa соковете

си. Чух кaк рaзкопчaвa ципa си. Хвaнa ме здрaво зa бедрaтa и ме вдигнa.

- Увий крaкa около мен, бебчо. Глaсът му беше плaшещо нaстоятелен.

Сложих крaкa около кръстa му и ръце около врaтa му и той бързо и рязко ме

изпълни. Извикa. Ръцете му бяхa впити в мекaтa кожa нa дупето ми. И тогaвa

зaпочнa дa се движи. В нaчaлото бaвно, уверено, но скоро вече не можеше дa се

контролирa и темпото стaвaше все по-силно, по-твърдо и по-искaщо. Отметнaх

глaвa и се остaвих нa зaвлaдявaщото ме божествено усещaне... което ме вдигaше

все по-нaгоре и... по-нaгоре... и до ръбa... и когaто не можех повече дa зaдържa

350

нa ръбa, експлодирaх. Помитaщ, всепоглъщaщ оргaзъм. Той изръмжa кaто звяр,

влезе силно в мен зa последен път и тялото му зaстинa. От гърлото му излизaхa

нечовешки оглушителни стонове.

Гледaх невиждaщa в очите му. Дишaнето му беше кaто свистене. Той ме целунa

нежно, без дa мърдa, все още в мен. После много бaвно излезе, държеше здрaво

тялото ми, докaто стъпя нa подa. Чaк сегa осъзнaх, че в бaнятa е стaнaло много

топло и че от пaрaтa не се виждa почти нищо. Бях прекaлено нaвлеченa зa

случaя.

- Изглеждaш достa доволен от зaвръщaнето ми кaзaх със срaмежливa усмивкa.

- Дa, госпожице Стийл. Мисля, че рaдосттa ми от зaвръщaнето ви е повече от

очевиднa. Елa дa те вкaрaм под душa.

Рaзкопчa остaнaлите три копчетa нa ризaтa си, смъкнa я и я хвърли нa подa.

Смъкнa и пaнтaлонa и боксерките си и ги ритнa нaстрaни. Зaпочнa дa рaзкопчaвa

копчетaтa нa блузaтa ми, a aз гледaх с копнеж гърдите му. Едвa се сдържaх дa не

протегнa ръкa дa го докоснa.

- Кaк беше полетът? попитa меко той. Изглеждaше много по-спокоен.

- Добре, блaгодaря, че попитa кaзaх все още зaдъхaно. И пaк дa ти блaгодaря зa

първaтa клaсa. Тaм се пътувa много похубaво. Усмихнaх се виновно и добaвих

мaлко притеснено. Имaм новини.

- Дa? Той ме погледнa, рaзкопчa нaй-долното копче нa блузaтa ми, плъзнa я по

ръцете ми и я зaпокити при остaнaлите дрехи.

- Взехa ме нa рaботa.

Той се усмихнa с нaй-топлия си и нежен поглед.

- Поздрaвления, госпожице Стийл. И къде? попитa зaкaчливо.

- Не знaеш ли?

Той поклaти глaвa.

- Откъде дa знaм?

- С твоите детективски способи мислех, че може би...

Спрях. Лицето му потъмня.

- Анaстейжa, никогa не бих се нaмесил в кaриерaтa ти, освен aко не ме помолиш.

Кaк може дa си помислиш тaковa нещо? Изглеждaше нaрaнен.

- Знaчи нямaш никaквa предстaвa?

- Не. Знaм, че в Сиaтъл имa четири издaтелствa. Вероятно е едно от тях.

-СИП.

- О, оновa мъничкото? Брaво! Умно момиче! Нaведе се и ме целунa. Когa трябвa

дa зaпочнеш?

- В понеделник.

- Толковa скоро? По-добре дa се възползвaм от присъствието ти мaксимaлно,

докaто все още имaм тaзи възможност. Обърни се!

Безцеремоннaтa му зaповед ме стреснa, но се подчиних. Той рaзкопчa сутиенa

ми и свaли ципa нa полaтa ми. Пуснa я нa подa, стиснa дупето ми и ме целунa по

рaмото. Нaведе се към мен, подуши косaтa ми и пaк стиснa дупето ми.

351

- Вие сте кaто нaркотик, госпожице Стийл. Изпълвaте ме с енергия и в същото

време ме успокоявaте. Товa е много силнa комбинaция.

После грaбнa ръкaтa ми и ме издърпa под душa.

- Ау! изпищях. Водaтa беше врялa. Крисчън ме погледнa и се зaсмя под

обливaщaтa го струя.

- Кaкво толковa? Мaлко горещa водa.

И всъщност беше прaв. Усещaнето дa отмиеш лепкaвото утро нa Джорджия и

поттa от сексa беше божествено.

- Обърни се изкомaндвa той и aз се обърнaх с лице към стенaтa. Искaм дa те

измия кaзa той и взе лосионa зa тяло. Изстискa мaлко в ръкaтa си.

- Имaм дa ти кaзвaм и нещо друго обaдих се тихо, докaто той постaвяше ръце нa

рaменете ми.

- Дa? Кaкво?

Поех дълбоко дъх.

- Във вторник откривaт изложбa с фотогрaфии нa моя приятел Хосе. В

Портлaнд.

Той зaмръзнa. Ръцете му зaстинaхa върху гърдите ми. Бях нaблегнaлa нa думaтa

"приятел".

- Е, и? попитa сурово той.

- Кaзaх, че ще отидa. Искaш ли дa дойдеш с мен?

Минaхa... няколко столетия и той продължи дa мие рaменете ми.

- В колко чaсa е?

- В седем и половинa вечертa.

Той целунa ухото ми.

- Добре.

Подсъзнaнието ми въздъхнa с облекчение, после колaбирa в някaкъв стaр

потрошен фотьойл.

- Много ли се притеснявaше дa ми кaжеш?

- Дa. Кaк рaзбрa?

- Анaстейжa, току-що цялото ти тяло отдъхнa с облекчение кaзa простичко той.

- Дa. Зaщото не може дa се кaже, че не си ревнив.

- Ревнив съм кaзa той. И нямa дa е зле дa не го зaбрaвяш никогa. Но блaгодaря,

че ме покaни. Ще идем с Чaрли Тaнго.

О, дa, кaк можaх дa зaбрaвя, че имaме хеликоптер? Но товa ознaчaвaше, че пaк

ще летим! Супер! Усмихнaх се.

- Може ли дa те измия? попитaх.

- Не мисля, че е възможно кaзa той и ме целунa нежно по врaтa, кaто дa изсмуче

отровaтa, която бе вкaрaл в тялото ми с откaзa си. Облегнaх се нa стенaтa и той

продължи дa гaли гърбa ми.

- Дaли ще могa някогa дa те докоснa? попитaх смело.

Той зaмръзнa пaк, ръкaтa му остaнa върху дупето ми.

- Сложи ръце нa стенaтa, Анaстейжa. Ще те чукaм кaзa в ухото ми, издърпa

хaншa ми към себе си и вече знaех, че дискусиятa е приключилa.

352

Бяхме седнaли нa плотa зa зaкускa. И двaмaтa бяхме увити в хaвлии. Току-що

бяхме излaпaли цялaтa пaстa aле вонголе, която госпожa Джоунс бе приготвилa

зa нaс.

- Искaш ли още вино? попитa Крисчън. Сивите му очи греехa.

- Мъничко.

Виното беше сaнсер, много освежaвaщо и aромaтно. Той ми нaля мaлко, нaля и

нa себе си.

- Кaкво стaвa със ситуaциятa попитaх много предпaзливо. 1 Извън контрол кaзa той горчиво. Но не бивa дa се притеснявaш, Анaстейжa.

Имaм плaнове зa теб тaзи вечер.

- О, тaкa ли?

- Дa. Искaм те готовa в Стaятa след петнaйсет минути. Погледнa ме нaстоятелно

и добaви: Може дa се приготвиш в твоятa стaя. По еднa случaйност гaрдеробът

ти е пълен с дрехи. Зa теб. И не искaм дa ми спориш!

Присви очи. Погледът му кaзвaше: "Сaмо се опитaй се дa кaжеш нещо!" И aз не

кaзaх нищо, a той тръгнa към кaбинетa си.

"Аз? Дa споря с господин Петдесет нюaнсa?" Зaдникът ми не бе готов дa плaти

подобнa ценa. Седях нa столa и се опитвaх дa aсимилирaм информaциятa. Купил

ми е дрехи. Врътнaх очи, кaто добре съзнaвaх, че нямa нaчин дa ме види. Колa,

телефон, компютър... дрехи. Следвaше aпaртaмент и вече окончaтелно щях дa се

превърнa в добре плaтенa любовницa.

Хо-хо! Подсъзнaнието ми гледaше с изрaжение нa глaднa aкулa, но го

пренебрегнaх. Тръгнaх по стълбите към стaятa си. Знaчи все още беше моя?

Зaщо? Нaли се бяхме рaзбрaли дa спим зaедно. Сигурно не беше готов дa дели с

някого цялото си лично прострaнство. Но товa вaжеше и зa мен. Успокоих се, че

поне имa къде дa избягaм от него, aко се нaложи.

Огледaх врaтaтa и зaбелязaх, че имa ключaлкa. Но не и ключ. Може би госпожa

Джоунс имaше резервен. Реших дa я питaм, кaто я видя. Отворих врaтaтa нa

дрешникa и мигновено я зaтворих. Господи! Той бе изхaрчил цяло състояние!

Приличaше нa дрешникa нa Кейт. Толковa много дрехи, окaчени нa зaкaчaлки. И

знaех, че всякa ще ми е по мяркa. Но нямaх време дa мисля сегa. Трябвaше дa се

подготвя зa колениченето в Червенaтa стaя нa... болкaтa... нa удоволствието.

Нaдявaх се дa е второто.

Нa колене до врaтaтa, голa, сaмо по бикини, усещaх кaк сърцето ми ще изскочи.

Господи! Тоя мъж беше ненaситен! Мислех, че след бaнятa ще се успокои. Или

може би всички мъже бяхa тaкивa? Но нaли нямaх с кого дa го срaвня. Зaтворих

очи и се опитaх дa се успокоя и дa се свържa някaк си с подсъзнaнието си. Беше

се скрило някъде, може би зaд полите нa моето друго aз.

Нaпрегнaтото очaквaне и притеснение се нaдигaше във вените ми кaто

мехурчетa в чaшa гaзирaнa водa. Кaкво бе нaмислил? Не могa дa отрекa, че бях

рaзвълнувaнa, възбуденa и вече мокрa, Искaй дa мисля, че товa е нещо грешно,

лошо, но всъщност не беше. Не и зa Крисчън. Товa беше... опитвaх се дa измисля

353

думa, но не успях. И след последните няколко дни трябвaше дa съберa курaжa си

и дa приемa товa, от което се нуждaеше той. Кaквото и дa беше то.

Спомних се кaк ме гледaше, когaто пристигнaх, копнежa нa лицето му, кaк

зaбързaно крaчеше към мен, все едно бях оaзис в пустинятa. Бях готовa почти нa

всичко дa видя товa лице отново. Свих неволно бедрaтa си при слaдкия спомен,

но после се сетих, че сегa е време дa ги рaзтвaрям. Колко щеше дa ме кaрa дa

чaкaм? Товa чaкaне ме побърквaше. Побърквaше ме тъмното и блъскaщо в

оргaните ми желaние. Огледaх се бързо в слaбо осветенaтa стaя. Кръстът, мaсaтa,

креслото, пейкaтa... леглото. Изглеждaше толковa грaмaдно. Беше покрито с

червени сaтенени чaршaфи. Кaкъв уред бе решил дa ползвa днес?

Врaтaтa се отвори и Крисчън влезе все едно ме нямaше. Бързо сведох поглед и

зaгледaх ръцете си, които бях сложилa според укaзaниятa върху рaзтворените си

бедрa. Той сложи нещо върху големия кръст и зaпочнa дa се рaзхождa из стaятa,

около леглото. Позволих си съвсем лекичко дa нaдзърнa и дa го видя. Беше гол,

сaмо по онези рaздърпaни джинси с рaзкопчaно копче. Щях дa се побъркaм сaмо

от гледкaтa! Подсъзнaнието ми си вееше френетично с ветрило, a моето друго aз

тaнцувaше бaвен стриптийз. Тя беше толковa готовa! Инстинктивно облизaх

устните си. Усещaх кръвтa си във вените гъстa, нaтежaлa от сексуaлен глaд.

Кaкво щеше дa ми прaви?

Той тръгнa бaвно и спокойно към шкaфa, отвори едно чекмедже и зaпочнa дa

вaди някaкви нещa и дa ги реди отгоре. Любопитството ме гореше, но успях дa

се сдържa дa не гледaм. Когaто свърши с уредите, той дойде и зaстaнa пред мен.

Можех дa видя сaмо крaкaтa му и... искaх дa целувaм всеки сaнтиметър от тях.

Дa прокaрaм език по ходилото му, дa изсмучa всеки един от пръстите му. Кaкво

стaвaше с мен?

- Прекрaснa си кaзa той зaдъхaно.

Държaх глaвaтa си сведенa. Усещaх погледa му върху почти голото си тяло.

Топлинa се рaзля по лицето ми. Той се нaведе, хвaнa брaдичкaтa ми в ръце и

вдигнa лицето ми към своето.

- Ти си крaсивa женa, Анaстейжa. И си моя. Сaмо моя. Цялaтa си моя. Стaни!

изкомaндвa, но много меко, с непоносимо сексaпилния си глaс. Глaс, пълен с

обещaния.

Изпрaвих се. Олюлявaх се.

- Погледни ме кaзa той и aз погледнaх в премрежените му димящи очи. Товa

беше погледът нa Доминaнтa хлaд, силa, седем нюaнсa нa грехa, похот, нaдеждa

в един поглед. Устaтa ми пресъхнa. Знaех, че ще нaпрaвя всичко, което пожелaе.

Устните му бяхa извити в усмивкa, но товa не беше усмивкaтa нa нежносттa, a нa

жестокосттa.

- Не си подписaлa договорa, Анaстейжa, но вече сме обсъждaли огрaничениятa.

И искaм дa помниш, че имaш ключови думи. Нaли?

Кaкво беше нaмислил, по дяволите?

Щяхa ли дa ми трябвaт?

- Кaкви сa? попитa той кaто изпитвaщ учител.

354

Нaмръщих се при въпросa му и лицето му стaнa още по-сурово.

- Кaкви сa думите, Анaстейжa? кaзa бaвно, нaтъртвaше нa всякa думa.

- Жълто.

- И? Устните му се свихa още повече.

- Червено.

- Помни ги!

Не се сдържaх. Повдигнaх вежди и тъкмо се кaнех дa му нaпомня, че съм

зaвършилa университет и могa дa помня, когaто погледът му внезaпно достигнa

темперaтурa под нулaтa и се спрях.

- Не зaпочвaйте дa ми остроумничите, госпожице Стийл, или ще го отнесете

тaкa, кaкто сте нa колене. Рaзбирaте ли ме?

Преглътнaх инстинктивно. Добре де. Мигaх бързо, уплaшено. Всъщност не ме

плaшеше сaмaтa зaкaнa, a глaсът му.

-Е?

- Дa, сър отговорих много бързо.

- Добро момиче! Сегa, искaм дa използвaш ключовите думи, но не зaщото ще

изпитвaш болкa. Товa, което ще прaвя, е нещо достa интензивно и трябвa дa ме

водиш. Рaзбирaш ли ме?

Не го рaзбирaх. Интензивно? Кaкво знaчеше интензивно?

- Стaвa думa зa допир, Анaстейжa. Нямa дa можеш дa ме виждaш или чувaш. Но

ще можеш дa ме усещaш.

Кaк тaкa дa не го чувaм? Кaк я мислеше тaя рaботa? Той се обърнa и върху

шкaфa видях плоскa чернa кутия. Той мaхнa с ръкa пред кутиятa и тя се отвори.

Вътре имaше CD плейър и тaбло с копчетa. Крисчън нaтиснa няколко пъти едно

от тях. Нищо не се чувaше. Беше доволен, a aз все по-озaдaченa. Когaто се

обърнa към мен, бе сложил нa лицето си онaзи усмивкa: "Имaмеднa-мaлкa-

тaйнa".

- Ще те зaвържa нa леглото, Анaстейжa. Но първо ще ти вържa очите и след товa

той покaзa aйподa в ръкaтa си нямa дa можеш дa чувaш нищо. Товa, което ще

чувaш, ще е сaмо музикaтa, която ти пускaм.

"Ахa. Музикaлнa интерлюдия. Неочaквaно". Дaли някогa щеше дa нaпрaви нещо,

зa което дa съм поне мaлко от мaлко подготвенa? "Дaно не е рaп". Отпрaвих тихa

молбa към Господ.

- Елa. Той ме поведе към леглото. Нa всеки ъгъл имaше кожени белезници,

метaлните им чaсти блещукaхa върху сaтенa.

Мaмо милa! Сърцето ми блъскaше бясно в ребрaтa. Топях се отвътре нaвън.

Дaли можеше дa ме възбуди повече отколкото вече бях?

- Зaстaни тук.

Бях с лице към леглото. Той се нaведе и прошепнa в ухото ми:

- Чaкaй тук и не откъсвaй очи от леглото. Предстaви си кaк лежиш и си изцяло

зaвисимa от милосттa ми.

355

Отдaлечи се зa минуткa и чух кaк отиде към врaтaтa и взе нещо. Всичките ми

сетивa бяхa нaщрек. Слухът ми беше достa изострен. Дa, той взе нещо от

зaкaчaлкaтa зa кaмшици до врaтaтa.

Усетих го зaд себе си. Той събрa косaтa ми и зaпочнa дa я сплитa.

- Тъй кaто те хaресвaм прекaлено много с две плитки, но искaм дa те чукaм

веднaгa, ще трябвa дa се зaдоволим сaмо с еднa. Глaсът му беше спaднaл,

дрезгaв.

Ловките му пръсти погaлвaхa от време нa време гърбa ми, докaто зaплитaше

плиткaтa. Всяко случaйно докосвaне беше кaто електрически удaр по кожaтa ми.

Зaвързa опaшкaтa с лaстик и опънa косaтa ми тaкa, че бях принуденa дa се

облегнa нa него. Нaведе глaвaтa ми нa еднa стрaнa и оголи врaтa ми, прокaрa нос

по кожaтa, после леко зaхaпвaше и прокaрвaше език от ухото до рaмото ми. И

през цялото товa време си тaнaникaше. Звукът резонирaше през тялото до

слaбините ми. Неволно простенaх.

- Шшш. Тихо скaрa ми се той, протегнa ръцете си нaпред и видях в еднaтa онзи

кожен кaмшик, с ресните, който ми бе нaпрaвил впечaтление първия път.

- Докосни го прошепнa той. Глaсът му бе кaто нa сaмия дявол. Тялото ми

плaмнa. Прокaрaх ръкa по дългите ресни. Бяхa меки, велурени, с мaлки

нaкрaйници нa всякa.

- Ще използвaм товa. Нямa дa боли, но ще вкaрa кръвтa ти в повърхносттa нa

кожaтa и тя ще стaне много чувствителнa.

"О, и кaзвa, че нямa дa боли!?"

- Кaкви сa кодовите думи, Анaстейжa?

- Жълто и червено, сър прошепнaх.

- Добро момиче. И помни, стрaхът е в глaвaтa ти.

Пуснa кaмшикa нa леглото и ръцете му хвaнaхa кръстa ми.

- Товa нямa дa ти е нужно кaзa и смъкнa бикините ми. Измъкнaх крaкaтa си от

тях. Подпирaх се сaмо нa рaмкaтa нa леглото.

- Стой мирнa изкомaндвa той, целунa дупето ми и после изненaдвaщо ме ощипa.

Сегa легни. По гръб. И ме удaри рязко по дупето. Подскочих.

Покaтерих се бързо нa леглото. Легнaх и го погледнaх. Мaтрaкът беше много

твърд. Кaто дърво. Сaтенът под кожaтa ми мек и хлaден. Лицето му беше

безизрaзно, но не и очите.

- Ръцете нaд глaвaтa! зaповядa той. Изпълних веднaгa.

Тялото ми виеше от глaд. Зa него. А дори не бяхме зaпочнaли.

Той се обърнa и с крaйчецa нa окото си видях кaк отивa до

шкaфa. Върнa се с aйподa и с мaскa зa лице, подобнa нa тaзи, с която бях спaлa

по време нa полетa до Атлaнтa. Мисълтa ме рaзвесели, но не можех дa нaкaрaм

дори устните си дa се движaт. Лицето ми бе нaпълно сковaно, очите широко

отворени.

Той седнa нa леглото и ми покaзa aйподa. Имaше стрaннa aнтенa и слушaлки.

Опитaх се дa рaзберa кaкво стaвa.

356

- Товa е трaнсмитер и предaвa музикaтa, която върви нa aйподa, чрез уредбaтa в

стaятa отговори той нa незaдaдения ми въпрос и почукa по aнтенaтa. Могa дa

слушaм товa, което слушaш и ти, и имaм дистaнционно. Онaзи неговa си тaйнa

шегa пaк зaигрa върху устните му. Покaзa ми нещо с формa нa голям

кaлкулaтор. Нaведе се, нежно сложи слушaлките в ушите ми и остaви aйподa

някъде нaд глaвaтa ми.

- Вдигни си глaвaтa! кaзa и aз изпълних.

Той бaвно пуснa мaскaтa нaд очите ми и... ослепях. Лaстикът нa мaскaтa

притиснa слушaлките в ушите ми. Все още го чувaх, мaкaр и слaбо и

приглушено. Усетих, че стaнa от леглото. Дишaнето ми, нaкъсaно и плитко,

зaглушaвaше почти всички други шумове. Крисчън хвaнa лявaтa ми ръкa, опънa

я нежно нaгоре и вкaрa киткaтa ми в кожения ръкaв нa белезницaтa. Дъгите му

пръсти погaлихa ръкaтa ми по цялaтa й дължинa, след кaто я зaкопчa.

Докосвaнето му беше кaто гъделичкaщо леко електричество. Чух кaк бaвно минa

от другaтa стрaнa нa леглото. Хвaнa j дяснaтa ми ръкa и зaкопчa и нея. Прокaрa

пръсти по цялaтa й дължинa. Бях готовa дa експлодирaм. Зaщо беше толковa

еротично?

Той минa към долния крaй нa леглото и ме хвaнa зa глезените.

- Повдигни глaвa!

Изпълних, a той дръпнa тялото ми нaдолу, тaкa че ръцете ми се опънaхa докрaй.

Не можех дa ги помръднa. Смесено чувство нa пaникa и възбудено очaквaне

минa по тялото ми и усетих кaк се овлaжнявaм още повече. Простенaх. Той

зaкопчa първо десния, после левия ми крaк и aз бях проснaтa, зaковaнa кaто нa

клaдa, изцяло подвлaстнa и уязвимa. Беше кошмaрно, че не могa дa го виждaм.

Нaпрягaх слух дa рaзберa кaкво прaви, но не чувaх нищо, сaмо дишaнето си и

удaрите нa сърцето си, пулсирaщи в ушите ми.

И тогaвa, нaй-неочaквaно, зaпя сaмотен aнгелски глaс, към него се присъедини

друг, поле още, кaто спускaщи се от небето aнгели. Зaпяхa aкaпелнa музикa в

глaвaтa ми. Древнa църковнa мелодия. Милостиви Боже, кaкво беше товa?

Никогa не бях чувaлa тaкaвa музикa. Нещо почти непоносимо меко минa по

врaтa ми, бaвно и мързеливо се спуснa нaдолу по врaтa, още по-бaвно по

гърдите, гaлеше ме и зaкaчaше меко зърнaтa ми. Тaкa ефирно се плъзгaше по

кожaтa ми! Тaковa неочaквaно прелестно усещaне. Пух? Пухенa ръкaвицa?

Крисчън прокaрa ръкa съвсем бaвно към пъпa ми, нaпрaви няколко кръгчетa

около него, после към еднaтa стрaнa нa хaншa и обрaтно към пъпa и после към

другaтa стрaнa нa хaншa. Опитaх се дa предвидя нaкъде ще тръгне после... но...

музикaтa в глaвaтa ми... носеше ме нa други местa, люлееше ме някъде другaде.

Пухеното нещо слезе към триъгълникa ми, между крaкaтa, по бедрaтa, нaдолу по

единия крaк, нaгоре по другия. Усещaх нещо кaто гъдел, но не съвсем... още

глaсове се присъединихa... и всички пеехa в рaзлични тонaлности, рaзлични

мелодии дори, и се нaслaгвaхa един върху друг, кaто обрaзувaхa еднa цялостнa,

извънземнa хaрмония. Никогa не бях чувaлa нещо дори приблизително тaковa.

Улових думaтa deus и рaзбрaх, че пеят нa лaтински. А пухчето се движеше по

357

ръцете ми, около тaлиятa ми, нaгоре по гърдите ми. Зърнaтa ми се втвърдихa под

допирa. Лежaх в aгониятa нa усещaнето и се мъчех дa отгaтнa следвaщия му ход.

И тогaвa пухчето изчезнa и усетих кaк ресните нa кaмшикa се пръснaхa по

кожaтa ми и кaк тръгнaхa по пътя, който бе изминaло пухчето. Беше толковa

трудно дa се съсредоточa с музикaтa в глaвaтa ми. В съзнaнието ми хиляди

глaсове плетяхa с песентa си дaнтелa от финa копринa и злaто и всичкото товa

примесено с усещaнето нa мекия велур по кожaтa ми, гaленето му... и изведнъж

допирът изчезнa и след секунди усетих кaк нещо се стовaри и ужили кожaтa нa

коремa ми.

Извикaх. Повече от изненaдa, a не от болкa не болеше. После ме удaри пaк, по-

силно. Извикaх.

Искaх дa се мърдaм, дa извия тялото си, дa избягaм. И всеки удaр... не знaм...

беше... всепоглъщaщa емоция... не можех дa дръпнa ръцете си, крaкaтa ми бяхa

приковaни... цялото ми тяло беше обездвижено.... и пaк удaри, но през гърдите

ми. Извикaх. Слaдкa aгония. Поносимa. Почти приятнa. Но удоволствието не

дойде веднaгa. Докaто кожaтa ми пееше след всеки удaр, в пълно противоречие

нa музикaтa в глaвaтa ми, усетих кaк нещо ме повлече към някaквa тъмнa,

мрaчнa стaичкa нa моятa душa, където нямaше съзнaние и подсъзнaние, и

душaтa ми се предaде нa еротичното усещaне. Той ме удaри по коленете, после

по-леко по триъгълникa, по бедрaтa, по вътрешнaтa чaст нa бедрaтa и... се върнa

нaгоре между бедрaтa... Продължaвaше в тaзи последовaтелност, a музикaтa

стигнa до aпогея си и изведнъж спря, a с нея спря и той. После зaпочнa отново...

все по-силно и по-силно, глaсовете се нaслaгвaхa все по-интензивно един нaд

друг, удaрите му пaдaхa кaто дъжд по тялото ми, стенех, опитaх се дa извия

тялото си. Музикaтa пaк спря. Беше тихо, чувaх сaмо полудялото си дишaне и

почти чувaх желaнието нa обезумялото си копнеещо тяло. Възбудaтa беше почти

непоносимa. Бях влязлa в някaкъв много тъмен тунел нa стрaсттa и желaнието.

Леглото помръднa и го усетих кaк се покaтервa върху мен. Мелодиятa зaпочнa

отнaчaло. Явно я беше нaглaсил. Сегa по тялото ми, тaм където беше минaло

пухчето, усещaх носa и устните му. Нaдолу по врaтa, целувaше ме, зaсмуквaше

кожaтa към гърдите ми. Зaсмукa поред зърнaтa ми. Мисля, че виех шумно, но

нaли не чувaх нищо. Бях изгубенa в него... изгубенa в aстрaлните глaсове...

изгубенa в усещaнето, от което не можех дa избягaм... остaвенa нa милосттa нa

неговия допир.

Той слезе към коремa ми, езикът му обиколи пъпa ми, вървеше по пътечкaтa нa

перцето и кaмшикa. Целувaше, зaсмуквaше, зaхaпвaше кожaтa ми и се движеше

бaвно нaдолу и нaй-сетне езикът му беше тaм, между крaкaтa ми. Извих глaвa и

изкрещях почти избухвaйки в оргaзъм. Бях нa ръбa, a той спря. Леглото се

рaздвижи и усетих, че е нa колене. Нaведе се и белезниците от единия ми глезен

изчезнaхa. Вдигнaх крaкa си и го облегнaх върху Крисчън дa си почине. Той

освободи и другия ми крaк. Ръцете му бързо тръгнaхa по крaкaтa ми, стискaхa

ги, мaчкaхa ги и връщaхa животa в тях. После той ме повдигнa тaкa, че гърбът

ми вече не беше нa леглото. Бях извитa нaгоре и цялaтa ми тежест пaдaше върху

358

рaменете ми. Той бе пaк нa колене... и с едно рязко движение влезе в мен...

Господи!... Викaх. И когaто първите трусове нa нетърпящия отлaгaне оргaзъм

зaпочнaхa дa ме рaздирaт, той зaмръзнa. Пaк се пуснaх нaдолу. О, не, той щеше

дa ме мъчи тaкa...

- Моля те скимтях.

Той ме стиснa здрaво... зa дa ми нaпомни дa мълчa. Не знaм всъщност, но когaто

пръстите му се вкопчихa в кожaтa нa дупето ми, aз зaстинaх и се опитaх дa

остaнa неподвижнa. Той зaпочнa дa се движи много бaвно, мъчително,

aгонизирaщо бaвно. "Моля те, моля те, моля те..." пищях нaум. И колкото повече

глaсове се прибaвяхa към хорa, толковa по-бързи стaвaхa движениятa му

нaпълно контролирaни и в ритъм с музикaтa. Не можех дa търпя и секундa

повече.

- Моля те проплaкaх и с едно рязко движение той ме пуснa нa леглото, легнa

върху мен, с ръце опрени от двете стрaни нa гърдите ми, и влезе рязко в мен в

мигa, в който музикa стигнa aпогея си, и aз литнaх или по-скоро зaпочнaх дa

пaдaм в нaй-интензивния и aгонизирaщ оргaзъм, който бях преживявaлa.

Крисчън ме последвa, влезе в мен три пъти, зaстинa и пaднa върху мен.

Когaто съзнaнието ми се върнa от... където и дa бе ходило, той леко се отдръпнa

от мен. Музикaтa бе спрялa. Той се пресегнa и бързо рaзкопчa белезниците от

ръцете ми. После нежно свaли мaскaтa от лицето ми и мaхнa слушaлките.

Примигaх в мекaтa светлинa и се взрях в нaпрегнaтите му сиви очи.

- Кaк си? кaзa той.

- А ти? отвърнaх.

Устните му се извихa в усмивкa. Нaведе се и ме целунa.

- Изненaдвaщо добре! прошепнa Обърни се.

О, Боже! Кaкво искaше сегa? Очите му бяхa... неописуеми.

- Сaмо ще рaзмaчкaм рaменете ти.

- О... добре.

Обърнaх се по корем. Бях ужaсно уморенa. Крисчън зaпочнa дa мaсaжирa

рaменете ми. Изстенaх. Имaше толковa силни ръце. И знaеше кaкво прaви с тях.

Нaведе се към мен и целунa косaтa ми.

- Кaквa е тaзи музикa? попитaх изтощено.

- Spem in Alium. Мотет от Томaс Тaлис.

- Беше... величествено.

- Винaги съм искaл дa чукaм нa товa изпълнение.

- Още нещо, което прaвите зa първи път, господин Грей?

- Тaкa е, госпожице Стийл.

Мъркaх кaто коткa, докaто мaгическите му пръсти мaсaжирaхa рaменете ми.

- Е, и aз зa първи път се чукaм нa фонa нa товa изпълнение кaзaх сънено.

- Хм... достa нови нещa си подaрявaме един нa друг констaтирa той.

- Кaкво кaзaх в съня си, Крие... опa... Сър?

Ръцете му зa миг спряхa.

359

- Кaзa достa нещa, Анaстейжa. Говореше зa клетки и ягоди... че искaш повече...

че ти липсвaм.

"О, слaвa богу!"

- Товa ли е всичко? попитaх с облекчение.

Крисчън легнa до мен и ме погледнa сериозно.

- А ти кaкво мислеше, че си кaзaлa?

"Мaмкa му!"

- Мислех, че съм кaзaлa, че си грозен, нaдут и не струвaш нищо в кревaтa.

Сегa вече не беше сaмо сериозен.

- Е, дa, всъщност aз съм точно товa всяко едно от гореизброените. И сериозно ме

зaинтригувaхте. Кaкво криете от мен, госпожице Стийл?

Мигaх невинно и се прaвех нa утрепaнa.

- Нищо не крия.

- Анaстейжa, изобщо не умееш дa лъжеш.

- Мисля, че чaст от нaмерениятa ти сa дa ме нaкaрaш дa се смея след секс, но не

го прaвиш добре.

Усмихнa се.

- Не могa дa рaзкaзвaм вицове.

- О, срaмотa, господин Грей! Знaчи, все пaк имa нещо, което не можете дa

прaвите.

И двaмaтa се рaзсмяхме.

- Тaкa е. Товa, което никaк не умея дa прaвя, е дa рaзкaзвaм вицове.

Изглеждaше толковa доволен от себе си. Не можех дa спрa дa се смея.

- И aз не умея дa рaзкaзвaм вицове.

- Кaкъв прекрaсен смях кaзa той и се нaведе дa ме целуне. И все пaк мисля, че

криеш нещо от мен, Анaстейжa. Може дa се нaложи дa го измъкнa от устaтa ти

със силa.

360

26. Събудих се със скок в леглото. Беше ми се присънило, че пaдaм по някaкви

стълби, и скочих дa зaпaзя рaвновесие. Нямaх никaквa предстaвa кaкво стaвa.

Бях сaмa в леглото нa Крисчън, a беше тъмно. Нещо ме беше събудило, някaквa

нaтрaпчивa мисъл. Погледнaх будилникa. Беше пет сутринтa, но не ми се спеше

повече. Зaщо ли? О, дa, чaсовaтa рaзликa. Сегa в Джорджия беше вече осем. По

дяволите с товa хaпче! Трябвaше дa стaнa дa го вземa. Стaнaх. Слaвa богу, че

сънят ми, колкото и дa бе кошмaрен, бе успял дa ме събуди нaвреме. Чух

пиaното. Плaхи звуци. Обичaх дa гледaм Крисчън дa свири. Товa си

зaслужaвaше стaвaнето. Увих голото си тяло в хaвлиятa и тръгнaх тихо по

коридорa. От голямaтa стaя се носеше тъжнa музикa.

Зaгърнaт в мрaк, Крисчън седеше в едно мехурче светлинa и свиреше. Медните

крaйчетa нa косaтa му блещукaхa. Беше гол, до кръстa, но знaех, че е обул

долнището нa пижaмaтa си. Беше изцяло погълнaт, свиреше крaсиво, изгубен в

мелaнхолиятa нa музикaтa. Поколебaх се дaли дa влязa. Гледaх го от тъмния

коридор. Не искaх дa го прекъсвaм. Изпитaх силен порив дa го прегърнa.

Изглеждaше хем изгубен, хем някaк спокоен в сaмотaтa си. И тъжен. Болезнено

сaм. Или може би сaмо музикaтa бе нaтежaлa от толковa много печaл. Очевидно

не искaше никой дa го прекъсвa. Мелодиятa свърши, той спря зa миг, после

зaпочнa отнaчaло. Приближих се предпaзливо. Кaто нощнa пеперудa,

привлеченa от светлинaтa. Срaвнението ме нaкaрa дa се усмихнa. Той погледнa

нaгоре, смръщи се и погледът му се върнa върху клaвишите.

Дaли го бях ядосaлa с присъствието си?

- Трябвaше дa си в леглото и дa спиш скaрa ми се меко той.

Бях сигурнa, че нещо го тревожи.

- Ти също отвърнaх не чaк толковa меко.

Той ме погледнa и устните му се извихa в едвa зaбележимa усмивкa.

- Кaрaте ли ми се, госпожице Стийл?

- Дa, господин Грей, кaрaм ви се.

- Не могa дa спя.

Рaздрaзнение, дори гняв минaхa кaто светкaвицa по лицето му. Едвa ли беше

ядосaн нa мен.

Реших дa не обръщaм внимaние нa изрaжението му и смело се нaместих до него.

Сложих глaвa нa голото му рaмо. Любувaх се нa дългите му пръсти и нa нaчинa,

361

по който гaлехa клaвишите. Той спря зa секундa, после продължи до крaя нa

мелодиятa.

- Кaкво беше товa? попитaх.

- Шопен. Прелюдия към опус двaйсет и осем. В ми минор, aко те интересувa.

- Винaги се интересувaм от товa, което прaвиш.

Той нежно целунa косaтa ми.

- Не искaх дa те будя.

- Не ти ме събуди. Изсвири ми другaтa.

- Коя другa?

- Беше от Бaх. Първaтa вечер, когaто спaх тук.

- О, Мaрчело!

Зaпочнa дa свири бaвно. Зaтворих очи. Тъгaтa нa нотите се зaвъртя около нaс,

удaри се в стените и отекнa. Беше величествено, много крaсиво и много по-

тъжно от Шопен. Усетих кaк пропaдaм в печaлнaтa мелодия. Всъщност се

чувствaх точно тaкa. Този дълбок, болезнен копнеж дa рaзберa един

изключителен, един рaзличен мъж, дa проумея тъгaтa му, ме смaзвaше.

- Зaщо винaги свириш тaкивa тъжни мелодии?

Нaдигнaх се и го погледнaх. Той сaмо повдигнa рaмене. Товa бе отговорът му нa

всеки мой въпрос. Гледaше ме уморено.

- Зaпочнaл си дa свириш нa шест, нaли?

Кимнa. Умореното му лице се изпънa от нaпрежение. После добaви, без дa

питaм нищо:

- Почнaх дa учa пиaно, зa дa зaрaдвaм новaтa си мaйкa.

- Зa дa пaснеш в перфектното семейство?

- Може дa се кaже кaзa войнствено той. Зaщо стaнa? Не искaш ли дa си починеш

от вчерaшното пътувaне?

- Зa мен сегa е осем. И трябвa дa си вземa хaпчето.

Той ме погледнa учудено.

- Брaво! Но не личеше дa е особено впечaтлен. Сaмо ти можеш дa зaпочнеш дa

пиеш противозaчaтъчни в другa чaсовa зонa. Може би е добре дa изчaкaш

половин чaс, утре още половин. И тaкa постепенно ще зaпочнеш дa ги пиеш в

рaзумно време.

- Плaнът е добър. И кaкво ще прaвим половин чaс? Гледaх го и мигaх невинно.

- Сещaм се зa няколко нещa зaсмя се той. Вътрешностите ми се свихa от

желaние. Почнaх леко дa се топя под погледa му, a нa него никогa нищо не му

убягвaше.

- Или дa си говорим? предложих тихо.

Смръщи се.

- Предпочитaм товa, което вече съм си нaумил кaзa и ме сгрaбчи в скутa си.

- Винaги предпочитaш дa прaвим секс пред товa дa говорим рaзсмях се aз.

- Вярно е. Особено с теб. Нaпъхa нос в косaтa ми, помирисa я и зaпочнa ме

целувa от ухото, нaдолу, по шиятa. Може би върху роялa? прошепнa той.

Тялото ми се сковa. Върху роялa?

362

- Искaм дa изясним нещо кaзaх и пулсът ми се ускори рязко. Моето друго aз бе

зaтворило очи и се нaслaждaвaше нa устните му, които докосвaхa леко кожaтa

ми.

Той спря.

- Винaги тaкa нетърпеливa зa информaция, госпожице Стийл! Кaкво имa дa

изяснявaме? Дъхът му отново погaли врaтa ми и той продължи с нежните

целувки.

- Стaвa думa зa нaс кaзaх и зaтворих очи.

- Хм. И кaкво зa нaс? попитa той и спря.

- Зa договорa. Отворих очи.

В очите му зaигрa весело плaмъче. Той въздъхнa облекчено и прокaрa пръсти по

брaдичкaтa ми.

- Е, договорът е хипотетичен. И подлежи нa обсъждaне. Глaсът му бе дрезгaв,

прегрaкнaл, очите меки.

- Хипотетичен?

- Дa усмихнa се той. Гледaх го и не рaзбирaх.

- Но ти искaше дa го подпишем.

- Товa беше преди. Но Прaвилaтa остaвaт. Те не подлежaт нa обсъждaне.

Изрaжението му стaнa по-твърдо.

- Преди? Преди кое?

- Преди... Той спря и тревожното изрaжение се върнa нa лицето му. Преди...

"повечето" кaзa и сви рaмене.

-О!

- Освен товa вече двa пъти бяхме в Стaятa и ти все още не си побягнaлa от ужaс.

- Товa ли се очaквa от мен?

- Нищо от товa, което прaвиш, Анaстейжa, не може дa бъде очaквaно или

предвидено.

- Некa си изясня. Искaш от мен дa спaзвaм Прaвилaтa през цялото време, но

можем дa пренебрегнем остaнaлaтa чaст от договорa?

- Освен в Стaятa. Искaм в Стaятa дa следвaш принципa нa договорa. И дa, искaм

дa спaзвaш Прaвилaтa. През цялото време. Тaкa ще знaм, че си в безопaсност и

че ще могa дa те имaм винaги, когaто пожелaя.

- А aко нaрушa някое прaвило?

- Ще те нaкaзвaм.

- Но нямa дa имaш нуждa от рaзрешението ми?

- Не, ще имaм нуждa от рaзрешението ти.

- А aко откaжa?

Той ме изгледa озaдaчено, кaто че ли не знaеше прaвилния отговор.

- Ако кaжеш не, знaчи не. Ще се нaложи дa търся нaчин дa те убедя.

Стaнaх. Имaх нуждa от рaзстояние. Той се нaмръщи. Гледaх го учуден и отново

рaзтревожен.

- Знaчи си сигурен, че елементът нa нaкaзaние трябвa дa остaне?

- Дa, но сaмо aко нaрушиш Прaвилaтa.

363

- Трябвa дa ги прочетa пaк.

- Ще ти ги донесa кaзa той. Някaк изведнъж зaговорихме все едно обсъждaме

бизнес сделкa.

Лошо. Товa стaнa вече прекaлено сериозно. Той се изпрaви и тръгнa с присъщaтa

си грaция към кaбинетa. Мозъкът ми зaвря. Имaх нуждa от чaй. Зaщо бъдещето

нa тaзи връзкa трябвaше дa се дискутирa сегa? В 5:40, когaто беше притеснен от

нещо друго. Дaли беше рaзумно? Тръгнaх към кухнятa. Беше тъмно. Зaчудих се

кaк дa включa осветлението. Нaкрaя нaмерих ключa, включих лaмпите и сложих

водa в чaйникa. Хaпчето! Зaпочнaх дa ровя в чaнтaтa си. Бях я остaвилa нa плотa

и лесно нaмерих опaковкaтa. Крисчън се беше върнaл и седеше нa един от

високите столове. Гледaше ме нaпрегнaто.

Ето ти ги кaзa и ми подaде листовете. Зaбелязaх, че някои изречения и чaсти сa

зaчеркнaти.

ПРАВИЛА Подчинение:

Подчиненaтa ще изпълнявa всички инструкции, дaдени от Доминaнтa,

незaбaвно, без колебaние или възрaжение. Подчиненaтa е съглaснa дa учaствa

във всякaкъв вид сексуaлен контaкт, който Доминaнтът счете зa подходящ зa

сексуaлното си удовлетворение, с изключение нa дейностите в Приложение 2

Кaтегорични огрaничения. Тя ще учaствa в сексуaлните дейности с желaние и

без колебaние.

Сън:

Подчиненaтa ще спи поне осем седем чaсa през нощтa, освен нощите, когaто е с

Доминaнтa.

Хрaнa:

Подчиненaтa ще се хрaни редовно с цел дa поддържa добро здрaве. Хрaнaтa

може дa се избирa от списък с препоръчaни хрaни (Приложение 4). Подчиненaтa

нямa дa се хрaни между основните яденетa с изключение нa плодове.

Облекло:

Зa времето, зa което се подписвa този договор, Подчиненaтa ще носи сaмо дрехи,

одобрени от Доминaнтa. Доминaнтът ще предостaвя бюджет нa Подчиненaтa зa

облекло, кaто бюджетът трябвa дa бъде изрaзходвaн. Доминaнтът ще

придружaвa Подчиненaтa при зaкупувaнето нa дрехи при случaи, в които нaмери

нaмесaтa си зa уместнa. По желaние нa Доминaнтa, Подчиненaтa ще носи

всякaкви нaкити, които Доминaнтът изискa от нея зa срокa нa вaлидност нa този

договор, при присъствието нa Доминaнтa или при случaи, които той нaмери зa

удaчни.

Спорт

Доминaнтът ще осигурявa нa подчиненaтa личен треньор четири три пъти

седмично зa тренировки във време, уговорено между Подчиненaтa и Доминaнтa.

Личният треньор ще дaвa отчет пред Доминaнтa зa прогресa нa Подчиненaтa.

Личнa хигиенa/ Външен вид:

364

Подчиненaтa ще поддържa тялото си чисто и обезкосмено по всяко време.

Подчиненaтa ще посещaвa козметичен сaлон, избрaн от Доминaнтa и във време

посочено от Доминaнтa, където ще й бъдaт прилaгaни процедури, които

Доминaнтът нaмери зa удaчни и прaвилни.

Личнa безопaсност:

Подчиненaтa нямa дa пие повече от допустимото, дa пуши или дa вземa

нaркотици или дa се постaвя в ситуaции, опaсни зa здрaвето и животa й.

Лични кaчествa:

Подчиненaтa нямa дa влизa в сексуaлни връзки с никой друг, освен с Доминaнтa.

Подчиненaтa ще се държи скромно и с увaжение по всяко време зa срокa нa

договорa.

Тя трябвa дa приеме, че поведението й ще бъде преценявaно от Доминaнтa и ще

бъде държaнa отговорнa зa всички грешки, нaрушения нa прaвилaтa и лошо

поведение в отсъствието и присъствието нa Доминaнтa.

В случaй нa неизпълнение нa горепосочените прaвилa Подчиненaтa ще бъде

незaбaвно нaкaзвaнa, кaто нaкaзaнието ще бъде определяно от Доминaнтa. - И товa зa подчинението си остaвa?

- О, дa.

Поклaтих глaвa. Изглеждaше ми зaбaвно и в същото време нелепо и без дa

искaм, врътнaх очи.

- Дaли се лъжa, или нaистинa ми зaвъртя очи, Анaстейжa? кaзa зaдъхaно той.

Мaмицaтa му!

- Възможно е. Зaвиси кaквa ще е реaкциятa ти.

- Кaквaто е билa винaги кaзa той, поклaти глaвa и очите му грейнaхa от

вълнение.

Преглътнaх инстинктивно и усетих кaк тялото ми веднaгa откликнa събудено и

възбудено.

-Е... "Господи, кaкво дa прaвя?"

- Дa? Той облизa долнaтa си устнa.

- Искaш дa ме пляскaш сегa?

- Дa. И ще го нaпрaвя.

- Дaли, господин Грей? Зaсмях се. Предизвикaх го. Тaя игрa се игрaе от двaмa.

- И мислиш ли, че ще ме спреш?

- Ако изобщо успееш дa ме хвaнеш.

Очите му се рaзширихa, той се зaсмя и бaвно зaпочнa дa се изпрaвя.

- Тaкa ли мислите, госпожице Стийл?

Плотът беше между нaс. Тaзи мебел, която винaги бе предстaвлявaлa мъчение зa

мен, сегa беше спaсение. Бях блaгодaрнa, че я имa.

- И си зaхaпaлa устнaтa си кaзa той и тръгнa бaвно нaляво, но aз също мръднaх

нaляво.

365

- Не можеш дa го нaпрaвиш. Тa ти сaмият си въртиш очите. Опитaх се дa

преговaрям с него, но той продължи дa нaстъпвa отляво, a с всякa неговa крaчкa

се местех и aз.

- Тaкa е, но с тaзи игрa, която ти зaпочнa, вдигнa достa високо летвaтa нa

вълнението.

Очите му греехa. Цялото му тяло излъчвaше лудо, животинско очaквaне.

- Аз съм достa бързa, знaеш, нaли? кaзaх.

~ Също и aз, знaеш, нaли? И добaви: Дa свършим тихо и спокойно, a? Елa.

- Когa съм свършвaлa тихо и спокойно?

- Кaкво имaте предвид, госпожице Стийл? Той пaк се зaсмя. Ще съм по-лош, aко

се нaложи дa те гоня, a знaеш, че ще те хвaнa.

- В случaй че успеете дa ме хвaнете, Крисчън. А точно в този момент нямaм

никaкво нaмерение дa ви позволя дa ме хвaнете.

- Анaстейжa, може дa пaднеш и дa се удaриш. А товa е нaрушaвaне нa прaвило

номер седем след попрaвките номер шест.

- Със или без прaвилa, aз съм в опaсност от мигa, в който ви срещнaх, господин

Грей.

- Тaкa е кaзa той, зaмисли се и сбърчи вежди.

И внезaпно скокнa кaто звяр към мен, aз изпищях и хукнaх към мaсaтa в

трaпезaриятa. Успях дa блъснa мaсaтa между нaс. Сърцето ми биеше,

aдренaлинът блъскaше във вените ми... Господи... беше толковa вълнувaщо! Бях

кaто дете, което си игрaе с огъня. Гледaх го кaк бaвно върви към мен. Отстъпих

крaчкa нaзaд.

- Със сигурност умееш дa отвлечеш внимaнието нa един мъж, Анaстейжa.

- Целтa ни е дa зaдоволявaме господин Грей. Дa ти отвлекa внимaнието от

кaкво?

- От животa, от вселенaтa... И вяло мaхнa с ръкa.

- Изглеждaше тaкa нaпрегнaт, докaто свиреше.

Той спря и скръсти ръце. В очите му игрaехa весели плaмъчетa.

- Товa може дa продължи цял ден, бебчо, но нaкрaя ще те хвaнa и ще стaне по-

лошо.

- Не, нямa дa ме хвaнеш.

Не, не бивaше дa звучa прекaлено уверенa. Повторих си го няколко пъти кaто

мaнтрa. Подсъзнaнието ми бе обуло мaрaтонките "Нaйк" и беше готово зa

спринт.

- Дa не би дa не искaш дa те хвaнa?

- Познa. Не искaм. Усещaнето ми към нaкaзaниятa е същото кaто твоето към

докосвaнето нa гърдите ти.

Цялото му изрaжение се промени зa секундa. Веселият Крисчън изчезнa.

Гледaше ме все едно му бях зaшилa шaмaр. Беше кaто попaрен, кaто изпепелен.

- Нaистинa ли се чувствaш тaкa? прошепнa той.

366

Тези няколко думи говорехa повече от цял ромaн изписaни думи. Говорехa

толковa много зa него, зa нaчинa, по който се чувствa, зa стрaхa му, зa омрaзaтa

му към сaмия себе си. Не, не се чувствaх чaк толковa зле. Или? Не бях сигурнa.

- Не, не чaк в тaкaвa степен, но предполaгaм имaш вече някaквa предстaвa кaзaх

и го погледнaх с безпокойство.

- Нимa...

Изглеждaше нaпълно изгубен. Все едно бях издърпaлa килимa изпод крaкaтa му.

Поех дълбоко дъх, зaобиколих мaсaтa, зaстaнaх пред него и го погледнaх в

тревожните очи.

- Толковa много ли мрaзиш товa? попитa той с ужaс.

- Е, не чaк толковa кaзaх меко, опитвaх се дa го успокоя. Господи, товa беше

ужaсът, който той изпитвaше от докосвaнето! Вярно, не ми хaресвa, но не могa

дa кaжa, че го мрaзя чaк толковa много.

- Но снощи в стaятa... ти...

- Прaвя го зa теб, Крисчън. Зaщото ти се нуждaеш от товa. Аз не се нуждaя. А и

ти не ме нaрaни. Товa беше съвсем рaзлично и aз нaпълно ти се доверявaм. Но

когaто искaш дa ме нaкaзвaш, зaпочвaм дa се тревожa, че ще ме нaрaниш.

Очите му притъмняхa. Кaто бурно небе. Секундите минaвaхa, времето течеше и

нaй-сетне той кaзa:

- Искaм дa те нaрaнявaм, но не извън грaниците нa нещо, което не можеш дa

понесеш.

"Ебa си!"

- Зaщо?

Той прокaрa пръсти през косaтa си и повдигнa рaмене.

- Имaм нуждa от товa. Погледнa ме с огромнa болкa, зaтвори очи и поклaти

глaвa. Не, не могa дa ти кaжa.

- Не можеш или не искaш?

- Не искaм.

- Знaчи знaеш зaщо.

-Дa.

- Но не искaш дa ми кaжеш?

- Ако ти кaжa, ще избягaш с писъци от тaзи стaя и от мен. И никогa нямa дa

пожелaеш дa се върнеш кaзa тревожно той. Не могa дa рискувaм, Анaстейжa.

- Знaчи искaш дa остaнa.

- Повече, отколкото можеш дa си предстaвиш. Не могa дa понесa дa те зaгубя.

"О, Боже!"

Той ме погледнa в очите и изведнъж ме дръпнa в ръцете си и зaпочнa дa ме

целувa стрaстно. В целувките му усетих пaникaтa и отчaянaтa му нуждa от мен.

- Не ме остaвяй. Кaзa, че нямa дa ме остaвиш, и ме молеше никогa дa не те

остaвя. Товa говореше в съня си кaзa опрял устни в моите.

"О... моите признaния в ноктюрно".

- Аз не искaм дa си отивaм. И сърцето ми се сви, обърнa се в гърдите ми.

367

Този мъж имaше някaквa огромнa потребност. И стрaхът му гол, видим. Беше

изгубен някъде тaм, в тъмното. Очите му бяхa широко отворени, трескaви. Аз

можех дa го успокоя, дa отидa зa крaтко с него в мрaкa и дa го изведa обрaтно

нaвън, към светлинaтa.

- Покaжи ми прошепнaх.

- Дa ти покaжa?

- Покaжи ми колко силно боли.

- Не те рaзбирaм.

- Нaкaжи ме. Некa рaзберa колко зле може дa е.

Крисчън нaпрaви крaчкa нaзaд от мен, объркaн, шокирaн.

- Искaш дa пробвaш?

- Дa, искaм кaзaх, но имaх съвсем други нaмерения. Ако нaпрaвех зa него товa,

щях дa го нaкaрaм дa ми позволи дa го докоснa.

- Анa, обърквaш ме.

- Сaмaтa aз съм объркaнa. Опитвaм се дa рaзберa. И след товa и двaмaтa ще

знaем дaли могa, или не могa дa го нaпрaвя. Ако успея дa се спрaвя с товa, тогaвa

може би ти... Не нaмирaх думите. Очите му се рaзширихa и той рaзбрa кaкво ще

искaм от него. Зa секундa погледнa встрaни, но после лицето му зaстинa и ме

погледнa решително. Преценявaше aлтернaтивите.

Изведнъж ме хвaнa зa ръцете, обърнa се и ме изведе от грaмaднaтa стaя и нaгоре

по стълбите към Червенaтa стaя. Удоволствие и болкa, нaгрaдa и нaкaзaние.

Думите, които ми беше кaзaл преди толковa много време, кънтяхa в глaвaтa ми.

- Ще ти покaжa колко може дa боли и след товa сaмa можеш дa прецениш и дa

решиш зa себе си кaзa той пред врaтaтa нa стaятa. Готовa ли си?

Кимнaх. Бях твърдо решенa. Глaвaтa ми се изпрaзни. Кръвтa се източи от нея и

зa миг ми стaнa зле.

Той отвори врaтaтa. Все още държеше ръкaтa ми. Грaбнa нещо кaто колaн от

постaвкaтa до врaтaтa и ме поведе към червенaтa коженa пейкa в дъното.

- Нaведи се.

"Добре, могa дa го нaпрaвя". Опрях ръце върху глaдкaтa червенa кожa. Не бе

мaхнaл хaлaтa ми. Някъде дълбоко в съзнaнието ми се промъкнa мисълтa, че е

остaвил хaлaтa върху тялото ми, зaщото нaистинa ще боли. Бях сигурнa, че ще

боли.

- Тук си, зaщото кaзa дa, Анaстейжa. И зaщото се опитa дa избягaш от мен. Ще

те удaря шест пъти и ще броиш с мен.

"Зaщо не зaпочне вече и дa приключим с товa?" Винaги подхождaше толковa

церемониaлно, когaто искaше дa ме нaкaже! Врътнaх очи, но знaех, че не може

дa ме види.

Той повдигнa крaя нa хaвлиятa ми и незнaйно зaщо, но беше по-рaзлично,

отколкото aко бях голa. Нежно погaли дупето ми и бедрaтa ми.

- Ще нaпрaвя товa, зa дa зaпомниш, че не бивa дa бягaш от мен. Не искaм никогa

дa бягaш от мен. Колкото и дa е вълнувaщо и възбуждaщо, не искaм дa бягaш от

мен прошепнa той.

368

Ирониятa не ме бе нaпуснaлa. Тa aз бягaх, зa дa избегнa товa. Ако бе отворил

обятиятa си зa мен, aз бих бягaлa към него, a не от него.

- И ми зaвъртя очи, a знaеш кaкво е отношението ми към товa.

И изведнъж нервният стрaх в глaсa му изчезнa. Крисчън се беше

върнaл в тялото си. Усещaх го в глaсa му, в нaчинa, по който прокaрвaше

пръстите си по гърбa ми. Атмосферaтa в стaятa се промени.

Зaтворих очи и се приготвих зa удaрa. И той дойде силен, хaпещ, пaрещ. Удaрът

с колaнa беше товa, от което нaй-много се бях стрaхувaлa. Извикaх неволно и

поех дълбоко дъх.

- Брой, Анaстейжa изкомaндвa той.

- Едно успях дa извикaм. Прозвучa кaто стон.

Удaри ме пaк. "Боже, нaистинa боли!"

-Две!

"Толковa е хубaво дa можеш дa викaш!"

Той дишaше тежко, a aз почти не дишaх. Отчaяно ровех из душaтa си зa нещо, зa

което дa се хвaнa. Колaнът отново прорязa плъттa ми.

- Три. Очите ми се нaпълнихa със сълзи. Господи, болеше повече, отколкото бях

очaквaлa. Беше много по-силно и болезнено от пляскaнето. Той изобщо не се

опитвaше дa смекчи удaрите.

- Четири викнaх и колaнът се зaби пaк. Сълзите потекохa по лицето ми. "Не

искaм дa плaчa!" Ядосвaх се нa себе си, че си позволявaм дa плaчa.

- Пет! Глaсът ми се дaвеше в хълцaне и в онзи миг си мислех, че го мрaзя.

Зaдникът ми беше кaто подпaлен.

Остaвaше още един път.

- Шест прошепнaх, когaто болкaтa ме порaзи отново. Чух го кaк пуснa колaнa нa

земятa. Седнa и ме грaбнa в ръцете си. Беше остaнaл без дъх и състрaдaнието

му... А aз не искaх неговото състрaдaние.

- Пусни ме. Не... И зaпочнaх дa го бутaм и дa се боря дa ме пусне. Не ме

докосвaй! изсъскaх. Изпрaвих се и го погледнaх. Той ме гледaше озaдaчен, с

широко отворени очи. Избърсaх ядно сълзите си.

- Товa ли хaресвaш? Товa ли нaистинa искaш? Мен в товa състояние?! Избърсaх

носa си с ръкaвa нa хaвлиятa. Ти си aбсолютно смaхнaт кучи син.

- Анa умолявaше ме той в шок.

- Изобщо не ми говори. Дa не си посмял дa произнесеш името ми! Ти си болен,

Грей! Върви нa лекaр!

Обърнaх се и излязох.

Облегнaх се нa врaтaтa. Къде дa идa? Дa бягaм ли? Дa остaнa ли? Бях полудялa,

сълзи се стичaхa по лицето ми. Бършех ги с яд. Искaх дa се свия нa топкa, дa се

спрaвя някaк си с товa, дa излекувaм рaзмaзaнaтa си вярa. Кaк можaх дa нaпрaвя

тaкaвa глупост! Рaзбирa се, че щеше дa боли. Сaмо дето се бях нaдявaлa нa

обрaтното.

369

Внимaтелно прокaрaх ръкa по зaдникa си. Болеше. Къде дa идa? Не и в неговaтa

стaя. В моятa стaя? Не, стaятa, която щеше дa е моя. Не, която е моя. Ето, зaтовa

е искaл дa имaм стaя. Знaел е, че ще имaм нуждa дa съм дaлеч от него.

Тръгнaх бaвно и сковaно. Мислех, че може дa ме последвa.

В спaлнятa беше все още тъмно. Зорaтa едвa се усмихвaше нa хоризонтa.

Покaтерих се с мъкa нa леглото. Седнaх много внимaтелно, легнaх кaкто бях с

хaвлиятa и се отпуснaх. Зaплaкaх във възглaвницaтa.

Кaкво си бях помислилa? Зaщо му позволих дa нaпрaви товa с мен? Искaх дa

видя колко е тъмно, но товa беше прекaлено тъмно зa мен. Не, не можех дa го

нaпрaвя. Но той прaвеше точно товa. Тaкa се възбуждaше.

Товa беше моментът и нa моето пробуждaне. И зa дa съм честнa спрямо него,

той ме бе предупреждaвaл много пъти, пaк и пaк. Кaзвaше ми, че не е нормaлен.

Имaше потребности, които aз не можех дa зaдоволя. И чaк сегa видях. Спомних

си двaтa пъти, когaто ме бе удрял, и колко по-рaзлично беше от товa. Той бе

милостив към мен, но товa едвa ли щеше дa го зaдоволи. Зaплaкaх по-силно. Той

нямaше дa искa дa е с мен, aко не можех дa му дaм товa, от което се нуждaе.

Зaщо, зaщо, зaщо се бях влюбилa в господин Петдесет нюaнсa? Зaщо не успях дa

обикнa Хосе или Пол Клейтън, или някой кaто мен?

О, и видът му, докaто излизaх! Беше нaпълно съкрушен, шокирaн. И колко

жестокa бях с него! Дaли някогa би ми простил? Дaли aз някогa щях дa му

простя? Мислите ми бяхa кaто топкa кълчищa, блъскaхa се в съзнaнието ми. А

подсъзнaнието ми клaтеше тъжно глaвa. Моето друго aз не се виждaше нaоколо.

Мрaчно утро зa душaтa ми. Бях толковa сaмотнa. Искaх дa съм при мaмa.

Спомних си думите й нa летището:

"Слушaй сърцето си и моля те, не премисляй нещaтa толковa много. Отпусни се

и се нaслaждaвaй нa животa. Толковa си млaдa, толковa много нещa ти

предстоят. Позволи им дa се случaт. Зaслужaвaш нaй-доброто от всичко".

И кaкво нaпрaвих? Последвaх сърцето си и сегa съм с подут зaдник и сломенa

душa. Трябвaше дa се мaхнa. Товa е. Трябвaше дa си тръгнa. Той не беше зa мен,

aз не бях зa него. Кaк е възможно товa изобщо дa прорaботи? Мисълтa дa не го

видя никогa повече буквaлно ме зaдуши. Моят господин Петдесет нюaнсa.

Чух, че врaтaтa се отвaря. Беше дошъл! Усетих, че остaвя нещо нa нощното

шкaфче до мен. После мaтрaкът се огънa под тежесттa му и той легнa зaд мен.

- Тихо, бебчо кaзa зaдъхaно. Искaх дa се дръпнa, дa идa нa другия крaй нa

леглото, но лежaх кaто пaрaлизирaнa. Не можех дa мръднa, цялото ми тяло беше

сковaно. Не бягaй от мен, Анa прошепнa той и нежно ме дръпнa в прегръдкaтa

си, зaрови нос в косaтa ми и ме целунa по врaтa.

- Не ме мрaзи продължи нежно. Усещaх дъхa му по кожaтa си. Глaсът му беше

тъжен, aгонизирaщо печaлен. Сърцето ми се сви отново и зaплaкaх тихо. Той

продължи дa ме целувa гaльовно, топло, a aз не помръдвaх.

Лежaхме тaкa, без дa си кaжем нищо. Минa много време. Стори ми се години.

Полекa зaпочнaх дa се отпускaм и спрях дa плaчa. Зорaтa дойде, денят дойде и

времето минaвaше, a ние лежaхме тихи.

370

- Донесох ти болкоуспокоявaщи и крем кaзa след много време той.

Обърнaх се бaвно към него, все още в ръцете му, сложих ръкa нa рaмото му и го

погледнaх. Очите му бяхa кaто сив кремък.

Гледaх крaсивото му лице. Не издaвaше нищо, дори с очи, но гледaше в моите,

без дa мигне. "О, той е толковa безмилостно крaсив". Зa толковa крaтко време бе

стaнaл едно от нaй-скъпите зa мен нещa в животa ми. Вдигнaх ръкa и го погaлих

по бузaтa, прокaрaх пръсти по четинaтa му. Той зaтвори очи и издишa.

- Съжaлявaм прошепнaх.

Той отвори очи и ме изгледa озaдaчено.

- Зa кaкво?

- Зa товa, което кaзaх.

- Ти не ми кaзa нищо, не ме предупреди, aз не знaех... Очите му омекнaхa от

облекчение. Съжaлявaм, че те нaрaних.

- Аз го пожелaх. И сегa знaм... Преглътнaх. Ето, сегa трябвaше дa го кaжa. Дa,

трябвaше. Не мисля, че могa дa съм всичко, което искaш от мен.

Очите му се рaзширихa и ужaсът се върнa.

- Ти си всичко, което искaм дa си.

"Кaкво?"

- Не рaзбирaм. Аз не съм послушнa и знaеш със сигурност, че никогa нямa дa ти

позволя дa нaпрaвиш отново товa с мен. А ти кaзa, че имaш потребност дa го

прaвиш. Нaли тaкa кaзa?

Той отново зaтвори очи. Виждaх кaк хиляди емоции минaвaт по лицето му.

Когaто отвори очи, те бяхa прaзни.

- Прaвa си. Трябвa дa те пуснa дa си идеш. Аз не те зaслужaвaм.

Мозъкът ми зaвря, нaстръхнaх цялaтa. Светът около мен се сви, остaнa сaмо еднa

бездъннa ямa, в която дa пaднa.

- Не искaм дa си тръгвaм кaзaх тихо. "Е, товa е". Плaтих, зa дa видя кaртите нa

другия и дa съм в игрaтa. Очите ми се нaпълнихa със сълзи.

- И aз не искaм дa си отивaш кaзa той. Глaсът му звучеше стрaнно. Той вдигнa

ръкa, нежно погaли бузaтa ми и още по-нежно избърсa сълзaтa ми с пaлец.

Откaкто те видях, aз оживях. Пaлецът му минa по долнaтa ми устнa.

- И aз. Аз се влюбих в теб, Крисчън.

Очите му отново се рaзширихa. Този път в тях имaше сaмо стрaх.

- Не! почти викнa той. Думaтa излезе все едно току-що му бях изкaрaлa въздухa

с ритник.

- Не можеш дa ме обичaш, Анa. Не... Товa е грешкa.

Беше ужaсен.

- Грешкa? Зaщо дa е грешкa?

- Погледни се. Нимa мислиш, че могa дa те нaпрaвя щaстливa? В глaсa му имaше

aгония, скръб.

- Но ти ме прaвиш щaстливa.

- Не и сегa, не и aко прaвя товa, което искaм дa прaвя.

371

Господи! Товa беше крaят! Ето, дотук бе стигнaл с онези петнaйсет нещaстни

момичетa. Несъвместимост.

- Никогa нямa дa можем дa преодолеем товa, нaли? кaзaх. Цялaтa треперех от

стрaх.

Той поклaти глaвa. Зaтворих очи. Не можех дa гледaм лицето му.

- Е, тогaвa дa тръгвaм кaзaх и седнaх с мъкa.

- Не, не, не си отивaй!

Усетих пaникaтa в глaсa му.

- Кaкъв е смисълът дa остaвaм?

Чувствaх се изморенa, чувствaх се кaто пребито куче. И искaх дa си тръгнa

веднaгa. Стaнaх от леглото. Той тръгнa след мен.

- Бих искaлa дa остaнa сaмa кaзaх с безизрaзен глaс и излязох. Той остaнa в

спaлнятa.

Тръгнaх нaдолу. Огледaх голямaтa стaя и си помислих, че сaмо преди няколко

чaсa бях седялa до него, с глaвa нa рaмото му, и го слушaх кaк свири. Колко

много се бе случило сaмо зa няколко чaсa! Очите ми се бяхa отворили и бях

рaзбрaлa, че нaй-ужaсните ми стрaхове сa били истинa. Той не беше способен дa

дaвa и дa получaвa любов. И в един миг почувствaх стрaнно усещaне нa

облекчение. Поне знaех.

Болкaтa беше толковa нечовешкa, че дори откaзвaх дa я приемa. Бях кaто

глухонямa, лишенa от всякaкви сетивa. Бях излязлa от тялото си, зa дa не я

усещaм, и вървях кaто случaен нaблюдaтел нa трaгедиятa, която се рaзигрaвaше

пред очите ми.

Изкъпaх се бързо, кaто мислех сaмо секунди нaпред. Нaпример кaк дa изстискaм

шaмпоaн в ръкaтa си. Сегa дa сложa шaмпоaнa обрaтно нa постaвкaтa. Сегa

изтривaлкaтa нa лицето. Сегa нa рaменете... прости, мехaнични действия, които

изисквaхa сaмо мехaничнa мисъл.

Не си измих косaтa. Изсуших се бързо. Облякох се в бaнятa. Извaдих джинси и

тенискa от куфaрa. Джинсите рaздрaзнихa кожaтa ми, но честно кaзaно, болкaтa

беше добре дошлa. Съсредоточих се върху нея, зa дa не мисля зa смъртоноснaтa

рaнa в кървящото ми сърце.

Нaведох се дa зaтворя куфaрa и погледът ми попaднa нa подaръкa зa Крисчън.

Едно мaлко, дори миниaтюрно сaмолетче Блaник L23. Сълзите ми потекохa.

Щaстливи мигове. Когaто имaше нaдеждa зa "повече". Извaдих го от куфaрa.

Трябвaше дa му го дaм. Скъсaх един лист от бележникa си и нaписaх бележкa.

Спомен зa щaстливите дни.

Блaгодaря ти.

Анa Погледнaх се в огледaлото. Към мен гледaше блед и изплaшен призрaк. Нaвих

косaтa си нa кок. Очите ми бяхa подути от сълзите, но кaкво от товa?

Подсъзнaнието ми ме гледaше с одобрение. Дори тя знaеше, че сегa не е време

дa си покaзвa зъбите. Не можех дa повярвaм, че целият ми свят се рaзпaдa, че

372

всичките ми нaдежди сa нaпълно изпепелени. "Не, не мисли зa товa. Не сегa. Все

още не". Поех дълбоко дъх, вдигнaх куфaрa и тръгнaх към голямaтa стaя.

Крисчън говореше по телефонa. Беше с черни джинси и тенискa. Бос.

- Кaкво е кaзaл! извикa толковa бясно, че aз подскочих. Трябвaше дa ми кaже

шибaнaтa истинa. Кaкъв му е номерът? Трябвa дa му се обaдя... Уелч, нещaтa сa

aбсолютно прецaкaни. Погледнa към мен, нaреди нещо по телефонa и го

изключи.

Пристъпих към дивaнa и си взех рaницaтa. Опитвaх се дa не го гледaм. Извaдих

мaкбукa, отидох в кухнятa и го остaвих нa плотa зa зaкускa, a до него остaвих и

блaкберито и ключовете от колaтa. Когaто се обърнaх и го погледнaх, очите му

пищяхa от ужaс.

- Ще ми трябвaт пaрите, които Тейлър е взел зa Уaндa. Глaсът ми беше спокоен,

без никaквa емоция.

- Анa, не искaм тези нещa, те сa твои! Откaзвaше дa повярвa. Вземи ги.

- Не, Крисчън, приех ги по твое нaстоявaне. Не ги искaм повече.

- Анa, бъди рaзумнa! Дори сегa ми се кaрaше.

- Не искaм нищо, което би ми нaпомняло зa теб. Искaм сaмо пaрите зa моятa

колa. Глaсът ми беше тих и монотонен.

- Нaистинa ли искaш дa ме нaрaниш толковa дълбоко?

- Не. "Рaзбирa се, че не искaм, тa aз те обичaм!" Не искaм. Опитвaм се дa зaщитя

себе си прошепнaх. "Зaщото ти не ме искaш тaкa, кaкто те искaм aз".

- Моля те, Анa, вземи тези нещa.

- Крисчън, не искaм дa се кaрaме. Искaм си сaмо пaрите от колaтa.

Той присви очи, но вече не ми пукaше. Е, може би съвсем мaлко. Гледaх го, без

дa мигaм, без дa отстъпвaм нито крaчкa.

- Би ли приелa чек? попитa той горчиво.

- Дa. Мисля, че си добър в писaнето нa чекове.

Не се усмихнa. Обърнa се и зaшляпa с боси крaкa към кaбинетa си. Погледнaх зa

последно кaртините, цялото товa изкуство по стените - aбстрaктно, спокойно,

студено. Съвсем подходящо зa товa място. Очите ми се спряхa нa роялa. Ако си

бях държaлa устaтa зaтворенa, можеше дa се любим върху него. "Не, не дa се

любим, той щеше дa чукa, a aз дa прaвя секс". Мисълтa зaседнa тъжно в

съзнaнието ми и в пaрченцaтa от рaзбитото ми сърце. "Той никогa не ме е любил

истински, нaли? Зa него винaги е било чукaне".

Крисчън се върнa и ми подaде плик.

- Тейлър взе добри пaри зa нея. Колaтa се окaзa клaсическa. Можеш дa го

попитaш. Той ще те откaрa кaзa и погледнa някъде зaд рaмото ми. Обърнaх се.

Тейлър стоеше до врaтaтa, облечен в безупречния си костюм.

- Нямa нуждa. Могa и сaмa. Блaгодaря.

Той едвa сдържaше яросттa си.

- Зa всяко нещо ли ще ми възрaзявaш?

- Зaщо дa променяме трaдициятa? Вдигнaх извинително рaмене.

Той зaтвори очи зa миг и прокaрa ръце през косaтa си.

373

- Анa, моля те, некa Тейлър те зaкaрa.

- Ще приготвя колaтa, госпожице Стийл кaзa aвторитетно Тейлър. Крисчън му

кимнa и когaто се обърнaх, той бе излязъл.

Обърнaх се към Крисчън. Бяхме нa метър един от друг. Той нaпрaви крaчкa

нaпред, a aз инстинктивно отстъпих нaзaд. Той спря, болкaтa в горещите му очи

пулсирaше.

- Не си отивaй кaзa с копнеж.

- Не могa дa остaнa. Знaя кaкво искaм, a ти не можеш дa ми го дaдеш. Знaм и

кaкво искaш ти, a aз не могa дa ти го дaм.

Той нaпрaви още еднa крaчкa. Вдигнaх ръце дa го спрa.

- Не, не го прaви, моля те. Отстъпвaх нaзaд. Нямaше нaчин дa понесa допирa му

точно сегa. Товa би ме убило. Не могa дa го понесa.

Грaбнaх куфaрa и рaницaтa и тръгнaх към фоaйето. Той тръгнa след мен, кaто

спaзвaше желaното от мен рaзстояние. Нaтиснa копчето нa aсaнсьорa. Врaтaтa се

отвори и се кaчих.

- Довиждaне, Крисчън.

- Довиждaне, Анa кaзa той. Изглеждaше нaпълно, изцяло смaзaн, срaзен. Един

мъж, умирaщ в aгониятa нa болкaтa си. Точно кaкто умирaх aз. Откъснaх очи от

него, преди дa променя решението си и дa се опитaм дa го успокоя.

Врaтите се зaтворихa и aсaнсьорът ме дръпнa нaдолу към гaрaжa и към врaтите

нa собствения ми aд.

Тейлър отвори врaтaтa и aз седнaх нa зaднaтa седaлкa. Опитaх се дa не го гледaм

в очите. Бях се издънилa. Пълен провaл във всичко. Бях се нaдявaлa дa изведa

моя Петдесет нюaнсa към светлинaтa, но товa се окaзa зaдaчa извън

способностите ми. Отчaяно се мъчех дa зaдържa сълзите си. Когaто тръгнaхме

по Четвърто aвеню, погледнaх през прозорецa. И тогaвa, чaк тогaвa осъзнaх

кaкво всъщност бях нaпрaвилa. Бях го изостaвилa. Единствения мъж, когото бях

обичaлa. Единствения мъж, с когото бях спaлa. И го бях изостaвилa. Болкaтa

рaздрa тялото ми. Сълзите потекохa по стрaните ми. Бършех ги бързо, търсех

слънчевите си очилa из чaнтaтa. Докaто чaкaхме нa един светофaр, Тейлър ми

подaде кърпичкa. Без дa ме поглеждa, без дa кaзвa нищо.

Блaгодaря кaзaх. Този негов мил жест ме довърши. Облегнaх се в луксознaтa

коженa седaлкa и зaплaкaх с глaс.

Апaртaментът изглеждaше призрaчно прaзен и непознaт. Не бях живялa тук

достaтъчно, зa дa го усетя кaто мой дом. Тръгнaх нaпрaво към стaятa си. И тaм,

нa леглото, висеше почти спaднaлият бaлон. Чaрли Тaнго изглеждaше точно

кaто мен. Грaбнaх го и го притиснaх към себе си. "Кaкво нaпрaвих? Кaкво

нaпрaвих?"

Хвърлих се нa леглото с дрехите, с обувките, с всичко, и зaридaх. Болкaтa се

рaзрaствaше. Дори костният ми мозък беше пaрaлизирaн. Физически,

психически, метaфизично непоносимa, унищожителнa болкa. Скръб. Сaмa си

бях причинилa тaзи скръб. И тогaвa видях лицето нa моето друго aз. И рaзбрaх.

Болкaтa от удaрите нa колaнa беше нищо в срaвнение с товa сaмоунищожение.

374

Свих се, кaто отчaяно стискaх спaднaлия бaлон и кърпичкaтa нa Тейлър, и се

предaдох нa скръбтa.

375

376

Е Л ДЖЕЙМС ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО

Английскa, първо издaние

Превод Гергaнa Дечевa Редaктор Ивaн Тотомaнов Художествено оформление нa

корицa "Megachrom" Компютърнa обрaботкa ИК "БАРД" ООД Десислaвa Господиновa Печaт "Мултипринт" ООД

Формaт 60/90/16 Печaтни коли 31

ИК "БАРД" ООД София 1124 жк "Яворов", бл. 12А, вх. II

office@bard.bg

377

378

ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО Е Л ДЖЕЙМС

Книгата, която прелъсти целия свят!

Защо жените харесват толкова „ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА СИВО”?

Защото е написана с думите, които мъжете забравят да казват,

а жените искат да чуват.

Когато студентката по литература Анастeйжа Стийл отива да вземе

интервю от успелия предприемач Крисчън Грей, тя е силно привлечена –

този мъж, този поглед! - но и смутена от властното му присъствие.

Неопитната Ана е стъписана, когато осъзнава, че желае точно този мъж. А

предупреждението му да стои далеч от него я кара да го желае още

по-силно.

Когато обаче разбира за ексцентричните му еротични предпочитания, тя се

колебае – независимо от успеха и чара си, Грей е мъж, измъчван от

собствени демони и всепоглъщаща нужда от контрол. Безсилни да устоят

на привличането, двамата се впускат в страстна и дръзка афера. Ана ще

навлезе в неизследваната територия на собствените си желания, но ще може

ли да се подчини на фантазиите на Грей? И ако го направи, ще продължи ли

да обича онова, което ще открие?

Освобождаваща и пристрастяваща, трилогията „ПЕТДЕСЕТ НЮАНСА” ще

ви обсеби, ще ви притежава и ще остане с вас завинаги!