ВОДАТА – МИТОЛОГИЧНИ И ФОЛКЛОРНИ ПРЕДСТАВИ

Най-интересното от учебникапо литература - 5.клас

представят

Учениците от СОУ “Вела Благоева”ПЕТИ КЛАС

Учител по БЕЛ : Даниела Солакова

гр. В. Търново2009 г.

Пътешествие в света на водата

От древни времена погледът на хората е бил отправен към водата.

Да разкажем най-старата и най-истинската приказка за дългия път на водата, за пътя на Живота.

В плен на мистерията на водата

Гръцките философи са я считали като един от четирите основни елемента на нашия свят, наред с огъня, въздуха и земята.

Подобно е било мисленето на хората и от Изтока.

Откриваме я като образ в митовете и легендите за Сътворението на различните народи.

В старогръцката митология

При подялбата на света Посейдон става бог на морето, на всичките водни стихии и ги управлява със своя тризъбец, символ на мощта му. Той е вторият по сила и власт владетел на света след могъщия Зевс.

Началото на всички начала в скандинавската митология

И там водата е изворът на живота: от“сърцето на огнения свят бликат реки с гореща вода”. От капчиците вода, “задвижени от тайнствен дъх” се оформя тялото на великана Имир. След смъртта му то е използвано за създаването на Земята и нейните части.

В aрменската митология Светът възниква

от свещения брак между слънчевия небесен бог Вахагн, олицетворяващ силата на огъня, и Астхик - неземната красавица, трайно свързана с водата и земята, богинята звезда.

В Библията

На третия ден от сътворение Бог разделя водата от сушата

и започва подреждането на Земята.

В Райската градина

Реките на изобилието са четири, колкото са и посоките на света.

Реката на живота

В митологичните представи на славяните Реката на живота, на паметта и мъдростта на предците поддържа вечно живо Дървото на живота, т.н. Космическо дърво.

Създаването на Земята във фолклорните представи на

българите В българската

фолклорна легенда “Как била създадена земята” началото на всички начала е обяснено пак с водата.

По съвета на Бог Дяволът взема от дъното на водата шепа пръст и Бог я благославя.

Водата в различните култури В Япония се свързва с

чистата и мека простота на живота.

В Индия Свещената река Ганг олицетворява реката на живота.

В повечето религии, включително християнството, ислям, юдаизъм, водата е възприемана като основно средство за пречистване.

Ритуалът на кръщениетоВъв водите на река

Йордан е покръстен Иисус Христос, за да получи ореола на светостта и богоизбраността.

На особена почит е осветената на Йордановден вода, която има силата да лекува и да пречиства, да гони злите сили.

Водата и нейната магическата сила да преобразява

Девойката от приказката на Братя Грим “Гъсарката на кладенеца” се измива с чудодейната вода и възвръща сияйната си красота.

Мотивът за ритуалното изкъпване

Най-малкият мелничарски син /приказката на Шарл Перо “Котаракът в чизми”/ по съвета на своя верен помощник – котарака - се изкъпва във водите на реката и получава нова самоличност -Маркиз дьо Карабас.

В огледалните води Грозното патенце от

едноименната приказка на Ханс Кристиян Андерсен вижда своето собствено отражение в прозрачната вода, но ”не някаква тъмносива птица, безобразна и неподвижна, а бял, строен лебед”.

Авторовото послание: “Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце.”

Водата-това е самият живот Един от най-често

срещаните мотиви във фолклора е за двуборството на юнака /светеца/ с митично същество /хала, ламя, зла сила/, завардило изворите и застрашаващо живота на хората.

Мотивът за многоцветната река Във фолклорната

приказка “Златното момиче” старицата потапя в многоцветната река двете девойки. Така доброто момиче “станало златно и греело” с хубостта си, а лошото се превърнало в “черно като дявол”.

Не е ли това и самият живот, който щедро дарява и наказва?

Водата - тайнство и загадка и духовна сила

Присъства в обредната практика на различните народи. Не минава празник от календарно - обредния цикъл на българина, който да не е свързан с ритуалното поръсване с вода.

Ясно е откроена лековитата ù сила в росата на Еньовден.

Още от най-древни времена Човекът има

усещането, че водата има памет, душа, може да пречиства. Трайно в нашата фолклорна традиция присъства ритуалът за носене на “мълчана вода”.

В родовата памет изворът се възприема като образ символ, връщащ ни при корените, при чистотата, при човешката нравственост.

Водата - средство за наказание, за изпитание, за проверка

Бог наказва хората с Всемирния потоп, но им оставя и надеждата за спасението- Ноевия ковчег.

В “Легенда за Рома” Гневът на цар Баба

застига непокорния му син Ром, който тайно напуска бащиния си дворец. В тази нощ от небето се изсипват поройни дъждове и гръмотевици и заедно с тях се носят и проклятия. Но майчиното сърце на царица Дай изпраща на всяко заклинание по една благословия.

Измивам си ръцете Това са думите от

евангелската легенда, според която Пилат Понтийски, управителят на римската провинция Юдея /26-36г./, като предава Исус на тълпата, си измива ръцете и казва: “Не съм виновен за смъртта на този праведник”.

Днес този устойчив израз се възприема със значението: “Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо”.

Едно дълго, дълго пътешествие в света на водата

То няма начало и край, защото тя, водата, е тайнство и загадка.

Хората остават в плен на мистериите, които крие.

Днес учените доказват,че този природен феномен изпраща изключителното си послание към нас.

Посланието на водатаВижте как изглежда

Кристал на високопланинска изворна вода.

Кристал на силно замърсена вода.

Невероятно, но фактКристал на вода,

подложена на музиката на Бах.

Кристал на вода, след погребална песен или след думите: “Мразя те”.

Още нещо за съвършенството

Кристал на вода, подложена на въздействието на думата Благодаря.

Кристал на вода,подложена на въздействието на думата Любов.

Имало едно време, има го и сега, а дали ще го има и в бъдеще…

Оставяме на други да продължат нашата приказка за ВОДАТА.

Защото това е приказката на ЖИВОТА.

Тя няма начало и край…