НОРВЕГИЯ КРАСОТА

И ХАРМОНИЯ!

/Пътепис/

4-9 ноември 2010, гр. Щорслет

Настоящият пътепис е част от Европейския проект „Малцинствени езици в Европа: казус, включващ България, Норвегия,Ирландия и Испания” по мярка Многостранни училищни партньорства на програма Коменски. Първа работна среща по проекта.

Автор: Таня Йорданова – 11 а клас Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн

„Акад. Дечко Узунов” - Казанлък

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 2

Отиваме в Норвегия! Чудех се дали това наистина се

случва?! В мен напираха хиляди въпроси.

И ето, на 4 ноември 2010, в 7.10 сутринта, трябваше да

хванем полета за Мюнхен. От там щяхме да летим до Осло, а

после до Тромсо, откъдето с автобус да стигнем до Щорслет.

Започнаха едни приготовления, едно страхотно вълнение!

Нашата група /луда дружинка/, се състоеше от мен, Пламен,

Теодор, Мехмед и Любо. Разбира се, с нас ще бъдат и

преподавателите – госпожа Стефка Дамянова и господин Боян

Попов.

А оставащото време просто летеше без да пита, и

колкото по-малко оставаше до нашето заминаване, толкова по-

развълнувани бяхме ние!

Накрая, вече брояхме часовете до началото на нашето

северно приключение. И ето, развълнувани, всеки със своите

очаквания и копнежи, тръгнахме за София на трети срещу

четвърти ноември вечерта. Събрали багажа, понесли духа на

България в нас, ние отпътувахме от София.

И нашата приказка започна!

Самолетът бавно се снишаваше. Вече бяхме сменили два

полета в Мюнхен и в Осло, и сега оставаше последният.

Погледнах през прозореца – навън всичко сияеше. Виждахме

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 3

Тромсо! От птичи поглед всичко е толкова невероятно! Сякаш

времето е спряло. Градът се къпеше в безброй магични

светлини. Лек снежец беше посипал покривите на къщите,

сякаш всичко беше в кристална захар. И в тази чиста бяла

красота, заобиколена от вода, ние кацнахме.

Всъщност, не беше много студено, очаквах да е по-

студено. Огледах се замечтано, сякаш попадахме в един нов

свят. Всичко, което ни заобикаляше, предизвикваше в мен

невероятно вълнение. В един момент всички забравихме за съня

и умората. Та тук е прекрасно! Кой мисли да спи? Госпожа

Дамянова повтаряше, че е много красиво и романтично в

Тромсо. И имаше основание – определено е така! Не случайно

Тромсо е наречен „Северният Париж”. Оглеждаш се и виждаш

хилядите светлини, отразени във водата и дъхът ти просто спира...

Гледаш и попиваш с жаден поглед всяка свтлина, всичко е

сякаш докоснато с вълшебна пръчка.

В Тромсо ни чакаше норвежката група. Посрещнаха ни

много хубаво, с усмивки на лицата и всеки започна да се

запознава с нас, да пита как сме, как сме пътували. Хората тук

са много дружелюбни и мили. А ние сякаш не осъзнавахме

какво се случва. Всичко беше като някакъв сън!

Тръгнахме на обиколка из Тромсо. Вървейки по улиците си

мислех: „Господи, та тук е невероятно! И не само да дойдеш да

го видиш, но и да живееш тук!” Ние бяхме пристигнали първи и

трябваше да изчакаме ирландците и испанците. И докато

обикаляхме, в очакване на останалите участници в проекта,

попивахме тази красота и хармония. А аз се надявах да

успеем да пренесем част от всичко това в България с нас.

След като посрещнахме останалите две групи на

летището в Тромсо, тръгнахме към крайната си цел Storslett.

След няколко часа път между фиордите стигнахме. Градът

беше потънал в сняг, а къщичките кокетно се гушеха под меката

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 4

снежна покривка. Когато спряхме пред училището, ни

посрещнаха и от там всеки пое към семейството, при което

беше настанен. Аз - при Serine, Теодор и Мехмед - при Мarte, а

Пламен беше настанен заедно с Любо при Надя.

Когато пристигнахме пред къщата, от прозорците

струеше мека светлина. Въпреки късния час, около 1.30,

семейството на Serine ни чакаше. Хората бяха изключително

мили. Всичко беше подготвено идеално. Докато се настанявах,

те ме убеждаваха, че трябва да се чувствам като у дома си и

ме заливаха с купища въпроси - добре ли съм, имам ли нужда

от нещо. Ала умората скоро си каза думата и заспах, в

очакване на първия ни ден в тази приказка.

Събудих се с усмивка. Тук сме от няколко часа, а се

чувствам невероятно. Първият ни ден беше изключително

вълнуващ. Сутринта в 8.30 трябваше да сме в училището, за да

присъстваме на часовете, заедно с хората, при които бяхме

настанени. Бях на два от часовете на Sеrine. Атмосферата тук е

изключителна! Преди обяд беше и представянето на четирите

държави: Норвегия, България, Ирландия и Испания. Всички се

представиха изключително добре. С две от нашите презентации

ние показахме красотата на България, както и самото ни

училище. А третата беше за работата ни по проекта и това

какво сме направили. Всички бяха изключително впечатлени от

рисунките ни на тема: " Моята представа за Норвегия". Дори

ръководителката на испанската група дойде да ни поздрави.

В училището всеки изпълнява задълженията си и е отдаден

на работата си.

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 5

Беше около 3.30 следобяд, а вече почти се беше

стъмнило. Слънцето се показа за съвсем малко, но беше

изключително красива гледка. Задачите ни в училището

приключиха и ние тръгнахме да разгледаме самото градче.

Един от най - интересните магазини беше sami shop, където

видяхме традиционните облекла и обувки на саамите, както и

множество амулети и сувенири, дори опитахме сушено

еленско.

Вечерта аз и Серине бяхме на вечеря в Марти, където са

отседнали Теодор и Мехмед. Когато пристигнахме, майката на

Марти вече беше подготвила всичко - идеално подредено, а тя

ни подканя с усмивка да се настаним и да се чувстваме като у

дома си. След перфектната вечеря седнахме да поговорим.

Тези хора носят в себе си уникален дух, живеят в уникална

атмосфера! И успяват да пренесат тези емоции и на нас.

Къщите са много уютни, лампите са малки, настолни, с

приглушена светлина, а накъдето и да се обърнеш всичко е в

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 6

свещи. Мaйката на Марте ни подари подаръци, като ни

обясняваше, че е традиция при тях и искаше да ни покаже

възможно повече неща. От гоблените, които шие, до семейните

албуми със снимки. Този ден беше изключителен за мен. Тук

всичко е идеално! Хората живеят добре, няма проблеми, няма

мръсотия, няма неразбирателства, живеят без притеснения,

дори не заключват автомобилите и входните си врати. На

въпросите ни не се ли притесняват от кражби отговарят, че при

тях такива неща не се случват. Сякаш всичко е в една идеална

хармония. И на теб ти се иска да вземеш това чувство с теб, да

го съхраниш! И сякаш се пренасяш в друг свят, дори не може

да се опише!

Събота е. Това е вторият ни ден в нашата северна

приказка! Сутринта имахме свободно време, което трябваше

да използваме максимално. Тук няма как да бездействаш. А и

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 7

нещо те влече да излезеш навън, да се насладиш на всяка една

секунда. И накъдето и да се обърнеш - красота!

След обяд се събрахме всички в sami shop и всеки

развълнуван разказваше какво е преживял до сега. Разгледахме

работилницата, където се произвеждаше всичко, тъй като

нещата тук са ръчна изработка и след това се отправихме към

ферма за северни елени. Изключително красиви животни - и

ние ги виждахме на живо. Дори можехме да ги докоснем!

"Елените на дядо Коледа" - шегуваше се някой. След като се

насладихме на красотата им, се отправихме към училището.

Имаше party, организирано за участниците в проекта, имаше и

гости от Никарагуа. Вечеряхме там. Традиционно сами ястие с

еленско месо, а след това всички заедно играхме футбол. Тук

хората се занимават изключително много със спорт, децата

тренират от малки и ходят на тренировките си с постоянство и

желание.

Имам чувството, че времето лети без да пита, а аз искам

да го спра и да му кажа да поспре, да почака, защото искаме

да се насладим на всяка секунда тук.

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 8

Трети ден. Пореден ден в рая! И за съжаление,

предпоследен от престоя ни тук. На обяд се събрахме пред

училището, където ни чакаше автобус, за да отидем до

Мандала - едно от селищата на саами. Докато карахме между

фиордите, си мислех само как може всичката тази красота да

се е побрала тук. И накъдето и да погледнеш е неповторимо,

всичко е потънало в тишина и бяла нежност. И при всичката тази

красота дъхът ти просто спира.

"С всеки следващ метър се разкрива все по - красива

гледка!" - възхищаваше се Любо и ние всички бяхме съгласни с

него. Запленени от заснежените фиорди и играта на слънцето

по тях, дори не усетихме кога мина времето и стигнахме целта

си. Сградата, пред която спряхме, е културен център, който ще

отвори врати за посетители догодина. Посрещна ни момиче,

което ни разказа какво точно представлява центъра и как ще се

използва. Обядвахме там, ястието беше по традиционна

рецепта, отново с еленско месо, но нещо специално, което се

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 9

приготвя само за определени случаи. Учихме саамски, дори

пяхме песни и беше изключително забавно.

Всяка година в края на юли се провежда фестивала Riddu

- Riddu. Гледахме презентация за подготовката и за самото му

провеждане. Толкова беше интересно! Бяхме се събрали в

малка дървена постройка, седяхме на земята върху еленски

кожи и се наслаждавахме. Нaправихме стотици снимки. Жалко

обаче, че една снимка може да покаже какво виждат очите ти,

но не и това, което остава в сърцето ти.

Но времето летеше бързо и трябваше да тръгваме. Тук се

стъмнява рано, хората вечерят в 3 и половина, а ти имаш

чувството, че е 8 часа. Стандартът им на живот е много висок,

затова и цените - също, но всички живеят изключително

спокойно. Входната врата е отключена, влизаш без да чукаш

или да звъниш, и винаги ще те посрещнат с усмивка. Много са

мили, постоянно те питат имаш ли нужда от нещо, как се

чувстваш, та чак в един момент ти става неудобно. Приемат те

като част от семейството си, много са гостоприемни.

Чувствахме се обичани и желани. Тъкмо свикнахме с тази

хармония тук и след един ден трябва да си ходим. Това, което

преживяхме ни направи малко по - добри. Времето минава

толкова неусетно. Искаше ми се да останем още малко.

Свикнахме с всичко тук - с хората, с начина им на живот, с

времето, с храната, с перфектните условия, с това, че всеки,

който срещнеш на пътя, би ти помогнал и би те поздравил с

усмивка, въпреки че не те познава. Чудя се дали когато се

върнем в България ще можем да опишем с думи преживяното.

Ние сме в друг свят! Всяка минута тук е магия за нас, частица от

нещо недокосвано до сега. Това пътуване ще остави в

съзнанието ни хиляди незаличими спомени.

Днес е последният ни ден, и последната ни вечер в

Сторслетт. Трябва да изпратим ирландската и испанската

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 10

група. Пристигнахме в училището и отново присъствахме на

част от часовете с другите ученици. Минутите летяха. Ще

обядваме заедно, а после ще ги изпратим. Преди обяд

обсъждахме картинния речник с останалите групи. Работихме в

екип, като във всяка група имаше по един участник от всяка

страна. И работата ни спореше. Но ето, че дойде момента

останалите да си тръгват. И се почнаха едни прегръдки, едни

снимки. Никoй не искаше да се разделя с останалите, та ние

тъкмо се бяхме опознали и сприятелили, чувствахме се всички

толкова близки.

Дойде момента да изживеем последните си часове в тази

омагьосана земя незабравимо. Последната ни разходка тук.

Каква красота само! Улиците, сякаш нарисувани от невинна

детска ръка, криволичеха пред нас, а снегът хрупаше весело

под краката ни. Заваля сняг, това беше един от най - студените

дни до момента, около - 8 С, а ние вървяхме по пухкавата бяла

покривка и се радвахме на снежинките като малки деца.

Покривите на къщите бяха като поръсени с пудра захар и

отвсякъде сякаш се носеше някаква коледна атмосфера. А

Пътепис “Норвегия – красота и хармония” – ноември 2010 11

ние просто вървяхме и се чудехме как може природата да е

създала нещо толкова невероятно! Такъв сняг не бях виждала до

сега, толкова чист и толкова нежен. И всичко това се беше

побрало на едно място. Тук! След като се прибрахме, дори не

подозирахме какво още ни е подготвила вечерта.

Както си стояхме, изведнъж се появи Serinе и задъхана ни

обясни, че тази вечер има северни сияния, небето беше чисто,

само тук - там се мяркаше някой облак в леко лилав оттенък, а

и беше студено - просто идеалните условия! Трябваше обаче да

отидем на тъмно. Тя ни обясни, че светлините разсейват и няма

да можем да видим сиянието. Грабнахме само обувките си и

се втурнахме по заснежените улички в студа на лов за северни

сияния. И не след дълго го намерихме! Оглеждайки се с жaден

поглед чухме как Serinе се провикна - " Ето там! Над къщите!" И

тогава го видях. По цялото ми тяло пробягнаха тръпки, имах

чувството, че ще разтворя криле и ще полетя. Виждахме го на

живо! Сега! Пред изумените ни погледи се разгръщаше

красиво синьо - зелено сияние. То се засилваше, разгръщаше

се с все по - голяма сила и красота! Просто не може да се

опише с думи! А всъщност, Серине каза, че по Коледа е най -

красиво и "слиза" почти до къщите. Тогава сияело във всякакви

цветове и било толкова ясно, че имаш чувството, че ще

протегнеш ръка и ще го докоснеш. Разказа ни и една стара

легенда - ако махаш на сиянието, то ще дойде и ще те вземе

със себе си.

За мен лично това пътуване беше едно от най

- хубавите неща, които съм преживявала. Ние

занесохме част от България с нас и донесохме част

от Норвегия тук, късче от това северно съкровище, за

да покажем, че някъде там, на север, има едно

чудно място, което трябва да бъде видяно!