www.roditeli.org 1

Скъпи майки и татковци,тази книжка е нашето писмо към вас по случай постъпването ви в пър-

ви клас. Тръгването на училище е много специален момент в личната ни връзка с нашите деца. Това е моментът, в който малкият човек поема своя голям път на откривател – навън към света и навътре към самия себе си. Това е важен момент и в нашия родителски път. Ние, в Асоциация Родители, разбираме радостната тръпка, вълненията и надеждите, стра-ховете и тъгата, които съпътстват този единствен 15-и септември. Опитахме се да си спомним най-важните въпроси, които са ни вълнували като родители на първокласници и да потърсим отговорите, помогнали ни да се чувстваме по-способни да се справяме с предизвикателствата. В тази малка книжка говорим за много различни неща – от класната стая до училищните тоалетни, от спорта и езиците до изкуството и домаш-ните. И все пак, ако трябва да формулираме:

Главната ни задача е да помогнем на детето да се чувства ценено и да вярва в способностите си.Основното ни предизвикателство е да изградим качествени човешки от-ношения между нас, възрастните, между възрастните и децата и между самите деца.Най-силното ни оръжие е безусловната обич.

Накрая или може би в началото бихме искали да ви кажем нещо много важно. Никога, никога не се съмнявайте, че сте най-добрият родител за вашето дете, защото само вашето сърце бие тъй лудо, когато всяка година пламъците на свещичките върху тортата подскачат леко в без-надежден опит да се противопоставят на решителния порив на малкия човек да порасне и угасват с възхищение пред неговата вяра, че Утре ще бъде по-хубаво от Днес.

С приятелски поздрав,Асоциация Родители

Най-простите въпроси са най-дълбоки:

Къде си роден?Къде е твоят дом?Накъде отиваш?Какво правиш?...

Спомняйте си за това от време на време и наблюдавайте как

отговорите се променят.

Ричард Бах

2 www.roditeli.org

Министър Сергей Игнатов:

„На добър час!”

Кое е най-важното, което трябва да знаят родителите на първок-ласниците, пристъпвайки прага на училището?Родителите на бъдещите първокласници трябва да бъдат спокойни

за здравето и безопасността на своите деца. Необходимо е да знаят как ще бъде организирано обучението и какви ще бъдат задълженията

им – контрол на домашните работи, спазване на дневния режим, провер-ка на ученическата чанта за утрешния ден.

Родителите трябва да създадат позитивна нагласа у детето, че то ще бъде подпомагано - да се развива, да учи и да играе.

Добре би било да са запознати с възможностите за задължително и допълнително обучение, предлагано от училището. Трябва да си изяснят дали да подадат молба за целодневна организация,

дали се предлага столово хранене, т.е. да са наясно с условията в училището.

Кои са силните страни на българското училище и какво трябва да се промени?

Благодарни сме за непресъхващия възрожденски дух на повечето бъл-гарски учители – те изпълняват призванието си с любов към децата.

Имаме добри традиции и в подготовката на даровитите деца.Добра е традицията и в междуетническата толерантност.Какво трябва още да променяме?Нужно е да се осъвременят учебните програми и учебното съдържание,

което да доведе и до качествена промяна на учебниците. Това, което ще изучават децата, да бъде поднесено по-интересно и в по-голяма степен да е свързано с реалния живот.

Необходимо е акцентът на обучение да се измести от подготовката на енциклопедични към подготовката на адаптивни личности, способни да се справят с предизвикателствата в бързо променящата се среда.

Да бъде осъвременена квалификацията на учителите, за да могат и те заедно с учениците да се справят с новите изисквания на съвремието.

Специално внимание да се обърне на уменията на учителите да се справят с агресията и с други негативни форми на поведение.

Учителите трябва да се превърнат от хора, които дават готови зна-ния, в медиатори на знанието.

Необходимо е и по-голямо участие на обществените структури в жи-вота на училището чрез засилване ролята на училищните настоятел-ства и училищното самоуправление.

Искаме да се преодолее бележкарството и чувствително да се намали

www.roditeli.org 3

„На добър час!”

мащабът на частните уроци.Кои са непосредствените приоритети на министерството в рамките

на този мандат в областта на началното училищно образование?Приоритетите ни са следните: Въвеждане на целодневното обучение в начален курс. Премахване на оценките от 1-ви до 3-ти клас и повтарянето на класа

в целия начален курс. Работи се за преосмисляне и оптимизиране на учебния материал, кой-

то да е съобразен с възрастовите и психичните особености на децата и с изискванията на реалния живот.

Засилват се мерките по превенция на отпадане от училище.Работи се по развитие на нагласа и умения за четене, осмисляне и

интерпретиране.Все повече грижи се полагат за децата със специални образователни

потребности и за изоставащите ученици.Външното оценяване служи за анализ за прилагането на държавните

образователни изисквания и по този начин се осъществява оптимизира-не и осъвременяване на учебното съдържание.

Как министерството ще насърчи пълноценното партньорство между училището и семейството?

МОМН ще подкрепя и ще насърчава засилването на автономията на училището – става дума за автономия и партньорство от нов тип. Ва-жните решения няма да са единствено от компетенцията на педагоги-ческите съвети и директора, а във вземането на тези решения активно ще участват и самите родители.

От друга страна, МОМН ще популяризира най-добрите практики за съвместна работа на училището и родителите.

Как ще се преборим с непосилно тежката училищна раница, дупката в пода, която се прави на тоалетна, и липсата на пълноценни часове по физическо възпитание и спорт, толкова важни за здравето на децата?

С въвеждане на целодневното обучение подготовката на децата се предвижда да става само в училище. Препоръчително е училищата да осигурят шкафчета, в които децата да си оставят учебниците и учеб-ните помагала, спортните екипи. От друга страна, МОМН обмисля и варианти за възлагане на издателствата учебниците за начален курс да бъдат отпечатани на части, създаване на интерактивни онлайн учеб-ници.

Възможност за повече часове по спорт дават извънкласните и извъну-чилищните дейности. МОМН, съвместно с общините, насърчава и подпо-мага участието на училищата в различни проекти, свързани с участие на децата в спортни прояви. По-голямо внимание да се обърне на стро-ежа на нови физкултурни салони и спортни площадки и ремонтирането на сега съществуващите.

Какво е Вашето послание към първокласниците и техните родители?На първокласниците ще пожелая на добър час в голямото и интересно

пътешествие, наречено УЧИЛИЩЕ, а на родителите – да бъдат активни партньори на педагозите при изграждането на личността и светогледа на нашите наследници.

4 www.roditeli.org

Според популярния психолог Ерик Ериксън развитие-то на всеки човек преминава през универсални стадии, водещи до изграждане на цялостна идентичност. Все-ки стадий поставя определени изисквания към човека – жизнени задачи на развитието, с които той трябва да се справи. Също така всеки стадий се придружава от криза, която се разглежда не като заплаха, а като стимул за промяна и развитие. Справянето обогатява човека с нови качества и умения, необходими за по-голя-ма зрелост и преминаване на следващия етап.

Периодизацията на Ериксън е една от най-използвани-те в педагогическата и психологичната практика. Ще ви обърнем внимание на някои основни моменти от пе-риодите на детството (4-6 години) и училищната въз-раст (6-12 години), които са ключови за развитието на детето и способстват за изграждането му като лич-ност с адаптивни социални умения.

Социалното качество, което трябва да се изгради през детството, е „инициативност”. Типично през този пери-од е увеличаването на социалните контакти. Появяват се нови отговорности за себе си и околните, развива се способността да се планира и осъществява определено поведение. Децата започват да се „идентифицират” с хората, чието поведение (професия) и характер са в със-тояние да разберат. Те все по-енергично се обучават, изграждат планове, т.е. ориентират се към някаква цел.Чувството за идентичност приема формата на израза „Аз съм това, което ще стана”. През този период най-важното условие за нормалното развитие на детето е отношението на родителите към самостоятелността му, а именно тяхната готовност да я поощряват, да поддържат „инициативността”. Ако обаче родителите ограничават самостоятелността на детето, често го наказват за неговия стремеж към автономност, детето

Да разберемЗАДАЧИТЕ НА ВЪЗРАСТТА...

развива чувството за „вина” и става неинициативно, зави-симо от околните, липсва му целеустременост за поставя-не и постигане на реални цели.

Социалното качество, което трябва да се изгради през периода на училищната възраст, е „трудолюбие”– стремеж към усвояване на нови навици и постигане на успех в опо-зиция на чувството за „непълноценност”. “Трудолюбието” се изгражда в училище, когато децата започнат да усво-яват социалната култура на своето общество, знанията и правилата, върху основата на които по-късно ще усвоят нови видове поведение и умения. Чувството за идентичност приема формата на израза „Аз съм това, което съм научил”. Ако децата забележат, че тяхната значимост за околните, техният статус в групата от връстници зависят не от усвоените знания и поведение, а от качества, нямащи нищо общо със знанията (например раса, пол, религия, социално положение), те развиват чувство за „непълноценност”.

За да не звучим съвсем теоретично – замислете се в как-ва степен вашето дете умее да:

Поздравява, да се представя, да говори ясно и разбира-емо, да гледа в очите.

Участва в обща дейност или разговор с връстници, да инициира игра, да дели, да предлага и оказва помощ, да при-ема чуждо мнение.

Да изисква внимание по правилен начин, да прекъсва нежелан разговор, да отказва предложения и идеи, които не му харесват.

Да разпознава основните емоции и да се съобразява с емоционалното състояние на другите, да изразява адекват-но своите емоции, да се извинява.

Ако вашето дете умее дори едно от тези нещо, то вече е напреднало по трудния път на развитието! Помагайте му да се адаптира в училище, като работите всекидневно по раз-виването на основните социални умения, и не забравяйте да признавате успеха му всеки ден с любов и внимание!

www.roditeli.org 5

6 www.roditeli.org

Заедно в първи клас

Кое е най-важното, на което трябва да обърнем внимание при подготовката на детето за първи клас?

1. Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкопчването в детайлите.

Децата са емоционални същества. Те безпогрешно разпознават и най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в поведени-ето на своите родители. Ако искате детето да намрази училище още от първия учебен ден, създайте му излишно напрежение и стрес и не-гативният ефект е сто процента гарантиран! В еуфорията, неизменно съпътстваща тръгването на училище, ние сме изкушени да се впуснем до такава степен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем най-важното – емоционалното състояние на детето. Мно-го родители подсигуряват на децата си пълния реквизит от материали, помагала и учебници, но забравят да осигурят най-важното – времето, грижата и емоционалната подкрепа.

2. Знанията не са целта – създаването на умения за усвояване на знания е целта.

В авторитетно изследване, проведено преди няколко години от IBM, е установено, че онова, което сме усвоили в началното училище, оста-

Подготовката за училище не е досадно бреме – тя е прозорец на възможност.

Възможност за изграждане на по-дълбоко чувство за отговорност.

Възможност за създаване на умения за по-пълноценно общуване.

Възможност за формиране на способности за учене през целия живот.

www.roditeli.org 7

рява само за около 15-20 години. Вашата основна цел като родители не е детето просто да ходи на училище, а да си изгради навици за учене през останалата част от живота! По същия начин, както новата кола губи около 20% от стойността си още в момента на покупката, наученото в училище остарява невероятно бързо (и о, колко досадно – забравя се). Нещо повече – консервативното придържане към овехтелите знания ще отведе детето в глух коловоз. Ползата, която най-вече училището носи, не е в самите знания, а в развиването на навиците за усвояването им.

Харесваме това, което казва Джон Максуел (един от любимите ни автори по въпросите на лидерството): „Успешните хора непрекъсна-то търсят нови начини да израстват, да се учат и да се усъвършен-стват”.

3. Авторитет № 1 не е училището – авторитет № 1 сте вие! Семейната атмосфера е тази, която създава и формира отговорни,

пълноценни и щастливи хора. Вие не сте партньор на училището – учи-лището е ваш партньор! Дори и етимологията на думата „родител” доказва, че вие сте на кормилото. Рarentis е латинската дума, лежаща в корена на английската дума parent, и означава някой, който защитава и се грижи.

Ти си този, който защитава.Този, който се грижи.Този, който бди и пази.

Не забравяйте, че вие като родители носите отговорността да под-държате връзка с учителите и директора на училището и да изисквате информация за състоянието, поведението и развитието на детето. Ние сме удивени от факта, че все още съществуват родители, които се страхуват от мнението на директора или се изчервяват пред „класна-та”, изпълнени със срам да попитат по-подробно какво в действител-ност се е случило с детето им.

Що се отнася до децата, вие сте тези, които определяте правила-та на играта! Вашето мнение има значение. Никога не е излишно да се стремите да получавате колкото се може повече информация и да под-държате постоянен контакт с учителите – във взаимоотношенията с тях се крие тайната на пълноценното детско развитие.

4. Отговорността е нещо различно от амбицията. Някои родители развиват синдрома на джедая Йода – опияняват се

от непреодолимото желание и амбиция да отгледат малък гений, чии-то способности граничат със свръхестественото. Ако развиете този синдром, бъдещият ученик ще гледа на училището като на най-скучното нещо във Вселената. Все пак в желанието да осигурите блестящо бъ-деще на детето няма нищо лошо, но зад родителската амбиция, заду-шаваща индивидуалните особености на детето, често се крие желание за контрол и доминиране. Родителите развиват чувство за притежание

8 www.roditeli.org

и контрол към детето най-вероятно в резултат на неразрешени пси-хологични проблеми в своето собствено детство – трагедия, страх, малтретиране, преживяно отхвърляне от родителите или връстниците, предизвикали комплекси за малоценност. Още по-краен случай предста-влява „нереализиралият се родител”. Той е готов на всичко само и само да види покоряването на заветния хълм – своята непостигната мечта и детето си, разхождащо се из коридорите на парламента. Научете се да отличавате отговорността от амбицията и това ще ви спести без-брой безсънни нощи и напълно излишни стомашно-чревни преживявания.

И накрая ето пет основни ключа, гарантиращи успешната подготовка на детето за постъпването му в първи клас:

1. Създайте умения за общуване с връст-ниците. Общувайте свободно с детето, за да общува и то свободно със своите връстници.

2. Подгответе детето за разрешаване на конфликтни ситуации. Информирайте го за възможните проблеми, преди да са се случили. Помогнете му да разбере, че кон-фликти ще има, докато има и хора и че кон-фликтите не бива да се избягват, а да се преодоляват.

3. Насърчете детето да отстоява своето мнение в училище. Предпазете го от натиска постоянно да се съобразява с общоприетото мнение, както и от опасностите на конфор-мизма.

4. Организирайте подходяща среда за учене. Осигурете достатъчно пространство в жили-щето за тази цел и създайте адекватна и при-влекателна атмосфера.

5. Набавете нужните пособия – учебници, по-магала, личен календар, бюро, корково табло и всичко, което сметнете за подходящо.

Желаем ви по-малко напрежение и повече отво-рени прозорци на възможности, докато заедно с детето (не знаем защо все така се случва) тръг-вате на училище!

www.roditeli.org 9

Училищното настоятелство е сдружение на родителите от учили-щето. Основна цел на повечето настоятелства е да подпомагат об-разователния процес на децата в училище. За съжаление не навсякъде училищните настоятелства са добре организирани и работещи. Поинте-ресувайте се как стои въпросът във вашето училище и по какъв начин вие и родителите от вашия клас бихте могли да помогнете на настоя-телството. Ако пък то не е от най-активните, може би сега е момен-тът да му влеете свежа струя. В края на краищата вероятно детето ви ще бъде в това училище в следващите поне седем години. Струва си да инвестирате време и усилия, за да стане то по-приятно и най-важното по-полезно за него.

Училищното настоятелство

Директорът и помощник-директорите имат опреде-лено приемно време, в което можете да ги посетите. На първата родителска среща се информирайте кога е то и кой помощник-директор за какво отговаря. Това ще ви помогне да се ориентирате към кого да се обърнете, ко-гато имате някакъв въпрос или проблем.

Училищната администрацияПомощ за родители

тел: 02/944-17-99,

office@roditeli.org

Дневният режим Първи клас е най-тежкият за децата. Налага

им се да свикнат със съвсем нов режим, среда, колектив, задължения. Трябва да полагат уси-лия за усвояване на учебния материал, който за нас, възрастните, е елементарен и лесен, но за детето е непознат и труден. Очевидно е, че и ние, родителите, трябва да положим усилия, за да подкрепим детето, да му покажем как да учи, да планира времето си и да подготвя необходи-мите материали за следващия ден.

Създайте ритъм

На пръв поглед ритъмът и повторяемостта могат да изглеждат еднообразни и скучни за съвременния човек, но имат своя дълбок и осо-бен смисъл за децата. Ритмите на деня, сед-мицата и годината създават у тях усещане за сигурност и защитеност, развиват чувство за доверие в живота. В по-късна възраст, каквито и сътресения да преживее възпитаният по този начин човек, той знае, че животът има опреде-лен ред и смисъл. Това му дава увереност и сили да се справя с трудностите и изпитанията, да изгради разумен и оптимистичен мироглед.

Как да управляваме времето?

Времето е най-ценният ресурс, а навици-те, свързани с управлението му, остават за цял живот. Въпросът е как да го интерпре-тираме в контекста на започващата учеб-на година. Ефективната организация на времето е възможна само когато има ясно поставени приоритети, а в първи клас те

www.roditeli.org 11

със сигурност са различни. Най-добре е да отделите време за обсъжда-не с партньора си. Опитайте се да опишете колкото се може повече неща, които детето по принцип прави през деня. Добре е този списък да съдържа и специфични дейности – т.е. извършващите се веднъж или два пъти седмично. Бъдете максимално изчерпателни и задължително ги запишете на лист хартия. Следва времето за избор. Отбележете дейностите, които са най-важни и бихте искали детето да им обръща повече внимание, и им задайте точно определено време. Подчертайте ги с червено – това са най-важните дейности. Нанесете ги в седмичната програма. Продължете да подреждате и останалите занимания, докато програмата се запълни изцяло. След това разпределете отговорности-те между възрастните. Важно е всеки да поеме личен ангажимент във връзка с активното управление на времето на детето.

Основните задачи

Водене и вземане от училище – воденето трябва да е 15 мин. преди на-чалото на първия учебен час. Вземането от училище да е навреме. Това е важно не само за учителите, а и за детето ви. То ще остане с усе-щането, че е значимо за вас, а не забравяно или пренебрегвано от най-важните хора за него – ВИЕ, родителите му. А също така – вземайки го навреме – вие изграждате у него умението за точност и отговорност към поетия ангажимент. Ако все пак ви се наложи да закъснеете, може-те да намерите начин да го уведомите предварително.

Извънкласни занимания (език, спорт, изкуство и т.н.) – принципът, кой-то ви препоръчваме е „По-малко е повече”. Започнете учебната година с по-ниска натовареност по отношение на извънкласните дейности и дос-татъчно време за игра. Не включвайте повече от 2 дейности, едната от които задължително да е спорт.

Подготовка на домашните – правилото е следното: „Известна помощ – да, повече помощ – не, продължителна помощ – никога!” Не бива да забравяме, че все пак става дума за помощ. Никога не подготвяйте до-машните, вместо децата. В противен случай оценките в училище ще са ваши, а детето никога няма да се научи да се справя само.

През учебната година изключително важно е фиксирането на времето за лягане. Веднъж залегнало в дневното разписание, то трябва да бъде отстоявано с непоколебима решителност. Не се поддавайте на емоцио-нално изнудване. Не допускайте да имате чувство за вина и не водете преговори. Кажете категорично: „Времето за лягане е в девет.”

Започването на учебната година не е повод да освободите детето от всички домашни задължения, като изхвърлянето на боклука, разхождане-то на кучето и най-вече оправянето на стаята. Всички те трябва да имат своето място в седмичната програма.

12 www.roditeli.org

Макар да избрахме това поетично заглавие ще си позволим да бъдем доста прагматични в посланията си. Добрата новина – все още според международните проучвания българските деца постигат завидни образо-вателни резултати в началното училище. Десетгодишните се класират в първата петица за разлика от катастрофата след седми клас. Клю-чът към този успех очевидно държат началните учители. Следователно чисто статистически вероятността да ви се падне добър класен ръко-водител е доста голяма. Така че имате пълни основания да бъдете оп-тимисти. Дали ще успеете да изградите партньорски отношения с този човек, в голяма степен зависи от собствения ви подход. Все пак искаме да ви припомним някои полезни факти:

Факт номер 1

Учителят също е човек. Може и да не ви се вярва или много да ви се иска да канонизирате класния ръководител за светец, но това е невъз-можно. Всеки учител е човек с всичките си качества и недостатъци, като всеки един от нас. Разбирайте го и му партнирайте, така както очаквате той да ви разбира и да ви съчувства.

Факт номер 2

Учителят иска детето ви да успее, което по дефиниция ви прави съ-мишленици. Има и малък нюанс – учителят иска всички деца да успеят. Ако обаче се замислите по-сериозно, вие също искате всички деца да успяват, защото така детето ви ще се наслаждава на стимулираща и творческа среда и няма да се бори с липсата на мотивация за учене.

Факт номер 3

Учителят страда от хроничен недостиг на ресурси. Не си мислете, че ви говорим за заплатата. Всъщност първият недостатъчен ресурс се нарича време. Програмата е доста натоварена, а в резултат на финан-совата реформа и делегираните бюджети – класовете са препълнени.

Учителко любима, целувам ви ръка...

Нека сметнем. Един учебен час в първи клас продължан-ва 35 минути. Разделете ми-нутите на броя на децата във вашия клас и ще разберете по колко минути на час се падат на всяко дете за личен контакт с учителя. И все пак той някак ус-пява.

Всеки родител сам избира как да гради отношения с учителите на своето дете. Част от този избор е свързан с представи от собственото му детство и винаги е повлиян от об-ществените нагласи. Все пак, когато общуваме с учителя, трябва винаги да помним, че сме на негова страна и да му го показваме. Ние искаме той да ус-пее, защото това е най-доброто за на-шето дете. Трябва да сме готови да го подкрепяме и да се учим от него. Понякога той няма да има отговорите на въпроси-те, които ни вълнуват, но това не го прави некомпетентен. Просто трябва да открием отговорите заедно. Днес, във времето на масовите комуникации, често ставаме екс-перти по интернет. Влюбваме се в готови рецепти и намразваме всеки, който дръзне да ги оспори. Колкото и да ни се струва, че знаем, трябва да приемем, че само учителят може. За-щото той се изправя сам, единствен възрастен, в класната стая. Той трябва да събуди заспали-те, да успокои развълнуваните, да утеши разпла-

каните и да окуражи любопитните. Всички ние имаме нужда от учител – ня-кого, когото да почитаме и уважаваме.

www.roditeli.org 13

14 www.roditeli.org

Домашните

В първите месеци, докато де-

цата все още не могат да пи-

шат, учителките ще записват в

тетрадките или в специални бе-

лежници какво е домашното им.

Учителите имат практика да из-

насят тази информация и на види-

мо място, така че да можете да

я прочетете, когато вземате де-

тето от училище. Още на първа-

та родителска среща попитайте

къде точно ще се оставя инфор-

мацията за домашните и за необ-

ходимите за другия ден материа-

ли. В противен случай рискув

ате

сут-рин, точно преди да излез

ете

за училище, детето да ви за

лее с

порой от сълзи, за

щото току-що

се е сетило, че трябва да

занесе

картинка на заек и по ед

на макара

зелени и червени ко

нци.

www.roditeli.org 15

Покрай грижите в подготовката за първи клас, покрай вълненията и пазаруването със сигурност са ви споходили и тревогите с привидно технически характер: Кой ще гледа детето следобед? Кой ще му помага да си научи уроците? Кой и кога ще го взема от училище? Отговор на тези въпроси дава следобедната група за самоподготовка или както я наричаме по-популярно – занималнята. Държавни или частни, организи-рани от училищните настоятелства или от образователни фирми, режи-мът за всички е почти един и същ:

От 16.30 ч. до определения час за край на работното време, който може да бъде 17 ч. или 18 ч., обикновено следват игри.

Ако имате късмет организаторите на занималнята да са по-активни, възможно е в следобедните часове детето ви да обогатява знанията си с допълнителни занимания по изучавания от него език. За разнообразието на дейностите и игрите трябва да се разчита предимно на уменията на възпитателя, работещ със следобедната група.

ПредимстватаПредимствата на занималнята са много – децата са на сигурно мяс-

то, учат се да учат, приготвят си уроците по програмата за следващия ден и вечер не е необходимо да се пишат домашни. Общуват и играят сред приятели, а родителите им могат да работят спокойно. Всичко щеше да е наред, ако я нямаше и...

Другата гледна точкаЦял ден детето е зад чина, затворено в клас. Понякога не е успяло да

се подготви за следващия ден и се налага да доучва вечер вкъщи. Все някой ще се намери по време на занималнята да го обиди или нагруби, а родителят не е там, за да реагира или да го вземе.

Не е лесно да си родител! Не е лесно и да се прецени дали е удачно, или не посещаването на занималня. Струва ни се разумно такова решение да се вземе след среща с конкретния възпитател. Неговата личност и професионална подготовка са много важни. Ако трябва да обобщим и из-разим нашето мнение, то е, че занималнята в българското училище има повече предимства, отколкото недостатъци.

Занималнята

12.30-13.00 – обяд в стола

13.00-14.00 – почивка

14.00-16.30 – самоподготовка

16 www.roditeli.org

Учебниците за първи клас са безплатни. Детето ще получи от учител-ката си Буквар, Читанка, Математика, Роден край и Музика. Към този комплект ще трябва да добавите задължителните учебни тетрадки по съответните предмети, както и работни тетрадки.

В първи клас не се използва бележник. Всеки ученик завършва с една обща годишна оценка, която се вписва в училищната документация и свидетелство за завършен клас. Възможно е учителката да въведе бе-лежник, в който редовно да отбелязва в каква степен детето усвоява учебния материал, но той няма да служи като документ, а като носител на информация от нея до вас.

Тефтерчетата – преживяна история

Още на първата родителска среща ви казват, че за-едно с всички помагала трябва да купите на детето и едно тефтерче, чрез което ще си общувате с госпо-жата. Това изпълва с радост всяко родителско сърце и вие започвате всеки ден да го проверявате. Но в него няма нищо. Предполага се, че децата в първи клас не могат да пишат и затова учителката трябва да на-несе домашното във въпросните тефтерчета, но коя учителка ще напише около тридесет пъти: „Бълг. език - 4/1,2,3,4”. И така, ден след ден, тефтерчето остава празно, а вие загубвате навика да го проверявате, до-като някъде към края на първия срок разбирате от май-ката на Пешо, че сте пропуснали родителската среща, на която се е взело решение за коледното тържество. На наивния въпрос откъде е разбрала, тя презрително ви отговаря: „Пишеше го в тефтерчето.” Вие бързо изваждате тефтерчето от чантата на детето, от-варяте го напълно убедени, че в него не пише нищо и виждате лаконичната обява: „Родителска среща - 4.12, 18 ч.”

Учебниците

www.roditeli.org 17

От първи до четвърти клас часовете по физическо са по три седмично и често се водят от класния ръководител, а не от специалисти по физи-ческо възпитание. Понякога това означава, че вашето дете на практика няма часове по физическо. Оправданието е ясно. Няма подходящи помеще-ния за преобличане на преподавателите. А когато учителката е с пола и токчета, най-доброто, на което децата могат да се надяват, е строева подготовка през целия час. Много по-често обаче вместо физическо те просто имат още един час български или математика. Знаем, че нито един директор на училище не би си признал подобно нещо, затова по-добре питайте детето какво са правили в часа по физическо. Допуска се часовете от няколко седмици да се съберат в един ден и децата да бъдат заведени на излет извън училище. Каквато и да е организацията във вашето училище, питайте и настоявайте за часовете по физическо. Здравето на децата зависи от това.

Часовете по физическо

18 www.roditeli.org

Лекар и зъболекарВсички училища задължително имат медицинска

сестра, чието работно време покрива по-голяма-та част от времето, което децата прекарват в училище. Нейно задължение е да участва в раз-работването и осъществяването на програми за здравно образование, да оказва първа помощ, ко-гато е необходимо, да води здравната документа-ция на всички ученици. Заплатата ґ се плаща от общината.

Лекар в училището може да бъде осигурен с по-мощта на училищното настоятелство. Общината не е длъжна да поддържа висш медицински персо-нал в училище.

Същото важи и за зъболекарите. Училищният бюджет не включва издръжка на зъболекар и зъбо-лекарски кабинет на територията на училището.

Логопед Не във всяко училище има логопед. Обикнове-

но той обслужва всички училища и детски гра-

дини в даден район. Попитайте на родителска

среща кой е вашият районен логопед и къде се

намира кабинетът му. С логопеда можете да

се консултирате не само за проблеми с речта,

но и за процеса на адаптация към училището

или за други специфични въпроси, свързани с

обучението на детето.

Профилактичните прегледи са отговорност на родителите.

Освен преглед при личния лекар осигурете за-дължителните имунизации: 6 години – комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит; 7 години – БЦЖ ваксина (против туберкулоза). Обмислете и поставянето на противогрипна вак-сина.

Най-важното - направете подробен преглед при очен лекар. Много деца имат трудности в учили-ще заради недиагностицирани проблеми със зре-нието.

Психолог

Задължително се информирайте дали във ваше-то училище има психолог или педагогически съ-ветник. Разликата в неговото образование и ква-лификация определя и различните услуги, за които можете да се обръщате към него. Но независимо от това, дали е психолог или педагогически съ-ветник, той работи не само с децата и учители-те, но и с родителите. Можете да се обръщате към него за консултация по различни проблеми, които ви притесняват във връзка с пребивава-нето на детето в училището или с неговото развитие. Ако той няма компетентността да се справи с вашия проблем, може да ви насочи към подходящи специалисти или отделите за закрила на детето.

www.roditeli.org 19

Ако в детската градина независимо от това, дали харесвахте храната или не,

знаехте, че със сигурност детето ще бъде нахранено,

сега нещата не стоят съвсем така. За да организирате хра-

ненето, трябва да сте наясно с няколко неща.В повечето училища има стол.

В него се предлага обяд на децата, който задължително включва първо,

второ и трето. Столът работи по ре-цептурници, изготвени от МЗ за детско

и ученическо хранене. Всеки стол има раз-лична организация на продаване на купони.

Общото е, че част от цената на храната се поема от общината.Като родител вие имате право да посетите

стола и да се информирате за фирмата арен-датор, да поискате техните лицензи и разреши-

телни, както и да получавате постоянна информа-ция за всекидневното меню.Някои столове предлагат така наречената закуска

компле в 10 ч. за първолаци. Тя включва топла напитка (чай или мляко) и някаква тестена закуска (обикновено

приготвена в самия стол). Важно е да попитате: какви са цените на купоните, кой

и кога ще води детето в стола, къде се продават купоните и на какъв период от време, къде можете да се информира-

те за дневното меню и кога можете да посетите стола.

Във всички училища има бюфети. Според изискванията на На-редба № 37/21. 07. 2009 г. на МЗ за здравословно хранене на ученици-

те в тях задължително трябва да се предлагат вода, чай, топъл шо-колад, плодови напитки, различни видове млека, плодове и зеленчуци, но е

забранено да има всякакви пържени, зърнени и картофени изделия, всички видове снаксове, чипсове, пържени ядки, шоколадови изделия, сладкиши с високо съдържание на захар и мазнини, както и сухи супи и бульони. Хуба-во е да посетите бюфета на училището и да разгледате какво продават. Също така да поговорите с детето си за какво ще използва парите, които е получило от вас.

Храненето

20 www.roditeli.org

www.roditeli.org 21

Тоалетните Това е тема, за която всички избягваме да мислим. Приели сме я като

даденост и, подобно на щраус, упорито крием главата си в пясъка. Не допускайте детето да започне учебната година, без да сте посетили тоалетната заедно, особено, ако детето е в първи клас. Бъдете си-гурни, че тоалетната ще е в много по-добро състояние, отколкото в средата на първия срок. Не оставяйте детето да се справя самµ с този проблем, така както едва ли го оставяте самµ да ходи до тоалетната в ресторанта, макар че шансът тя да е чиста и приятна е много по-голям. Почти всички първокласници виждат за първи път в живота си тоалетна с дупка. За малките дечица това е сериозен стрес. Повечето родители си мислят, че тоалетните с клекала са по-хигиенични. Безсмислено е да спорим дали е така, но не бива да забравяме колко е трудно да ги използваш, без да напръскаш краката си до коленете. Важно е да помогнете на децата да преодолеят стреса на тема тоалетна. Заведете ги, помогнете им да ги използват и най-вече – успокойте ги. Все едно, те ще стискат максимално и биха отишли по голяма нужда само в краен случай. Целта е да направим стреса по-поносим. Един от спомените, който училищната тоалетна ни оставя за цял живот, е хроничният запек.

По наше време в училищните фоайета имаше чешмички, които по-често използвахме за пръскане, отколкото за пие-не. Днес този проблем е решен, защото чешмичките не работят. Единственото място за пиене на вода остават тоалетните. Така че едно от нещата, които не трябва да забравяте, е шишето с минерална вода. Да, ама не. Децата мислят, че мама ще го сложи в чантата, мама мисли, че детето си го е взело. Може би най-добре е детето да отговаря за вземането на шишето, а мама да проверява дали е сложено в чантата вечер преди лягане.

Също толкова трудно е да си измият ръцете без сапун. Задължително приучете децата да плакнат ръцете си с вода след всяко посещение на тоалетната и да използват мокри кърпички.

Водата

1. Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ както на учителите, така и на детето.

2. Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето.

3. Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контроли-райте гледането на телевизия, видео и компютърни игри.

4. Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него

да се справя добре.

5. Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и в живота.

6. Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху де-тето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.

7. Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопа-вате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи.

8. Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.

9. Споделете с учителя. Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв.

10. Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че учили щето или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи. Не прехвърляйте отговорността за усвояването на тези основни навици върху учителя и училището.

10-те топ неща, които биха искали

учителите от родителите

22 www.roditeli.org

www.roditeli.org 23

Мобилните

телефони

Ако изобщо решите да давате

телефон на детето, преподава-

телите съветват да бъде въз-

можно най-евтиния модел. Никой

не може да гарантира, че теле-

фонът няма да бъде откраднат

или изгубен. Друг е въпросът,

доколко първолакът наистина се

нуждае от мобилна комуникация

и за какво точно я използва. Спо-

собността за концентрация за

дълъг период от време не е най-

силната черта от характера на

7-годишните. Всяка възможност

за разнообразяване е добре до

ш-

ла. А телефонът със сигурност

може да бъде повод за много за-

бавления, дори в час.

Имайте предвид също така, че

съвременните телефони с мно-

жество функции носят същите

опасности като интернет.

24 www.roditeli.org

Добрата самооценка е ключът към развитието

на детето

Най-ценният дар, който можете да дадете на своето дете, е добрата самооценка. Успе-хът спохожда хората, които харесват себе си. Помогнете на детето си да се почувства ценено – общувайте с него, играйте заедно, четете или просто го слушайте. Също тол-кова важно е да научим децата да се справят с неуспеха, загубата, срама, трудностите и поражението. Когато усещат, че са доста-тъчно силни, за да се справят с емоциите си, децата добиват вътрешната сила да при-емат света около себе си. Самооценката в началната училищна възраст се формира до голяма степен и под влияние на учителя. По-говорете с него. И накрая - не забравяйте, че ефективността на учебния процес зависи както от системата на добре усвоени знания, така и от изградената самооценка на дете-то.

Някои основни правила за изграждане на добра самооценка

Хвалете. Детето научава повече, ако се поощрява за постиженията, отколкото, ако се санкционира за неуспехите.

Поощрявайте детето веднага след като е направило/казало нещо хубаво.

Вярвайте в детето. Когато то вижда, че родителите са убедени в способността му да овладее някое умение, то също вярва, че може да успее.

Поставяйте ясни граници. Не давайте награди, за да прекратите лошо поведение. Това е подкуп. Детето се научава, че за да престане да се държи зле, трябва да получи награда.

Не губете търпение. Ако детето напред-ва бавно или има връщане назад в овладява-нето на уменията, не му се карайте, не го наказвайте, а му напомняйте колко добре се е чувствало, когато се е справяло.

www.roditeli.org 25

Добрата самооценка е ключът към развитието

на детето

5 теми, обсъждането на които би улеснило родителите и училището в изграждането на класна общност

1. Своевременна обратна връзка. Договорете с учителя начините и периодичността на информацията, която ще получавате относно дете-то – по телефон, мейл, чрез срещи, кореспонденция в тефтерчето и пр.

2. Междучасие. Обсъдете с учителите и детето си как и къде може да прекарва междучасието безопасно и пълноценно.

3. Училищна библиотека. Отидете заедно с детето в библиотеката, запознайте се с библиотекарката и се поинтересувайте от ресурсите и правилата. Ако го договорите, библиотеката би могла да е спокойно място, където детето ви да ходи през междучасията да чете или да играе тихи игри.

4. Родителска среща. Това е най-подходящото място, където да по-ставяте на обсъждане с другите родители и учителите важни за вас и детето въпроси. Може да договаряте общи правила, да планирате праз-ненства, родителски инициативи за подкрепа на класната и училищната общност, доброволчески акции заедно с децата (засаждане на дръвчета в двора на училището, боядисване на оградата). Не забравяйте, че об-щуването с другите родители ще ви помогне за по-лесното и успешно разрешаване на възникнали конфликти и проблемни ситуации в класа или в училището.

5. Екскурзия, зелено училище. Колкото по-често класът ходи някъде заедно, толкова по-сплотени ще бъдат децата. А това ще подобри учеб-ния процес и успеваемостта на класа. Обсъдете с учителя и с другите родители целта и очакваните резултати от всяка такава инициатива. Предложете традиция за празнуване някъде извън училище, по възмож-ност сред природата. А защо не да отидете и вие? Учителят ще се радва на вашата подкрепа.

Искрено се надяваме, като публикуваме правилата за безопасен Ин-тернет, подготвени от Асоциацията на операторите на горещи линии в Европа, да не останете с грешното впечатление, че ви съветваме предимно да забранявате. Надяваме се по-скоро да участвате в приклю-чението Интернет заедно с децата, да им помогнете да се научат да разпознават опасностите и да имат здрав и автоматично задействащ се инстинкт за самосъхранение, подобно на този в реалния свят. Тема-та Интернет повече от всяка друга поставя вечния родителски въпрос – доверието. Важно е да има правила, но още по-важно е децата да разбират нуждата от тях. В този смисъл, ако няма изградено доверие, правилата съществуват само за да бъдат нарушавани.

Установете следните правила:

Никога детето да не дава идентифицираща и лична информация за себе си – домашен адрес, телефон, име и адрес на училището, както и информация за членовете на семейството от какъвто и да е характер.

Да не изпраща или публикува свои снимки. Препоръчително е и роди-телите да не изпращат или да слагат снимки на децата си на общодос-тъпни уеб страници.

Разберете кои сайтове и какви онлайн услуги използва детето, има ли безплатен e-mail адрес или потребителско име и парола за определени уеб сайтове, изискващи регистрация. Научете неговото потребителско име и пароли и го предупредете да не ги дава на никого освен на вас.

Установете твърдо правило детето никога да не приема предложе-ния за среща с някого, когото познава само чрез Интернет. Ако разре-шите подобна среща, тя трябва да е на обществено място и само в присъствието на родител или друг настойник.

Обяснете, че в Интернет някои хора се представят за други – на-пример, възрастни за деца – и да не се вярва на информацията, която някой дава за себе си в Интернет. Научете го, че прекалено добрите предложения в Интернет обикновено са подвеждащи.

Никога да не сваля от Интернет и да инсталира програми без ваше знание и разрешение. Така може да се пробие сигурността на компютъра и дистанционно от него да се източва информация. Да не отваря и да не отговаря на съобщения, чийто подател не познава.

Определете часове, в които детето да посещава Интернет. Пре-поръчително е те да са в периоди, когато у дома има възрастен човек. Следете за времето, което детето прекарва пред компютъра – полз-ването на Интернет в късните нощни часове или прекалено дългото стоене онлайн са сигнал за проблем. Препоръчително е компютърът да не е в собствена стая на детето, а в стая за общо ползване.

Интернет или „Да ги научим

да ходят в гората”

Правила за родители

www.roditeli.org 27

Научете детето да споделя какво прави и с какво се сблъсква в Ин-тернет и веднага да ви казва за информация и съобщения, които го сму-щават. Не отговаряйте никога на съобщения с нецензурно, неприлично, обидно или опасно съдържание и се свържете с Интернет доставчика или използвайте Горещата линия за незаконно и вредно съдържание на адрес http://web112.net.

Помислете за евентуално инсталиране на филтриращи програми на компютъра, които да предотвратяват показването на нецензурно, пор-нографско и друго вредно съдържание. Едно добро и безплатно решение е първата по рода си българска програма за родителски контрол Child Defender, която може да се свали от страницата http://www.childdef.com

Гореща линия за подаване на сигнали за вредно и незаконно съдържание в

Интернет

От 2006 г. в България функционира Гореща Интернет линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание в Интернет – web112.net, съз-дадена от Фондация „Приложни изследвания и комуникации” (ПИК), София, по проект, съфинансиран от Програма „Безопасен Интернет” на Евро-пейската комисия. От 2008 г. Фондация ПИК координира и Националния център за безопасен Интернет – Safenet.bg. На уебсайта на Центъра редовно се публикуват новини и друга полезна информация за безопас-ността на непълнолетните в Интернет.

Целта на Горещата Интернет линия е да осигури достъпен за всеки гражданин начин да подаде сигнал за забелязано в Интернет съдържание, което е незаконно според българското законодателство или може да окаже травмиращо или друго вредно въздействие върху непълнолетни потребители на мрежата. Основен приоритет в работата на Гореща-та линия е борбата срещу разпространението на детска порнография в Интернет, но в последните години, като нови заплахи се очертаха подмамването на деца с цел сексуална злоупотреба (grooming) и онлайн тормозът (cyber-bullying). Във все по-сериозна заплаха за децата се пре-връщат и сайтовете социални мрежи, към които спадат и сайтовете за запознанства.Подайте сигнал, за да защитим децата в Интернет!

Адрес на горещата линия: http://web112.net

Съфинансирано от:

28 www.roditeli.org

Джобните пари – колко и какви са правилата за харчене?

Джобните пари или, казано по-общо, създаването на финан-сова отговорност у детето е много важно умение, но често е пренебрегвано, а последиците от това са трайни и сериозни.

Навиците, които придобиваме за използването на джобните пари, когато още ги носим в зайче-портмоне на врата, продъл-жават да ни съпътстват и когато са в кожения ни портфейл или в кредитната карта.

Какво ще научи детето от притежаването на джобни пари?

Чрез джобните пари малкото дете се научава да употребя-ва и използва свои собствени, макар и ограничени, финанси и да поема отговорност за тях. Джобните пари му помагат да разбере идеята, че парите са нещо ценно и се използват като разменно средство, дават му възможност да се „упражнява”. В края на краищата детето не може да се научи да рисува, без да разполага с моливи, нали? Но някой трябва да го научи как да „държи” молива. Същото е и с парите.

Сумите са още малки и неговите първи опити и грешки няма да струват много. А те неизбежно ще се случват, защото са част от уроците за парите. Колко често и ние, възрастните, купуваме нещо, а малко по-късно вече съжаляваме, че не сме използвали парите си по-разумно? Но тези опити ни учат да уважаваме повече доброто управление на парите.

За децата наистина е трудно да разберат защо понякога се съгласявате да им купите това или онова, а понякога отказва-те, когато винаги носите някакви пари в портфейла си.

Но децата могат да следят с колко разполагат самите те, да се научат да планират и да правят избор. Джобните пари дават на детето свобода да прави грешки и да се учи от тях.

Дори да приемем, че семейството има мъдра и последовател-на политика натема личните средства на детето, началото на

учебната година със сигурност е повод прави-лата да се адаптират към променените усло-вия: детето е пораснало, тръгва на училище и трябва да решим въпроса с джобните.

www.roditeli.org 29

Колко джобни?

За начало да тръгнем от магическата формула – седмичните джобни са равни на възрастта на детето по 50 стотинки.

Така, ако детето ви е на 7 години, те са: 7 х 0.5 = 3.5 лв. Важен въпрос, който трябва да бъде обсъден, е колко парички може да

носи то всеки ден в училище. По-спестовните дечица често успяват да си съберат доста средства и това, разбира се, е похвално. Проблемът е, че ако темата изрично не е коментирана, има голяма вероятност да ги занесат всичките в училище, за да се похвалят. За тях това е съвсем нормално, защото това са си техните парички.

Не на последно място добре е да обсъдите и да се опитате да хармо-низирате политиката си по отношение на джобните с тази на останали-те родители, като максимално се възползвате от опита и препоръките на класния ръководител.

Много е важно заедно с детето да направите списък на забранените и вредните за купуване неща. Тук ключовата дума е заедно. Оставете детето само да прави предложения за забранителния списък, вие само му подсказвайте критериите. Така то ще разбира смисъла на забраната и по-рядко ще я нарушава.

Ето накратко няколко съвета за джобните пари:

1. Добре е от самото начало да обясните на детето смисъла на джобни-те и да уточните за какво ще ги използва.

2. Нека сумата да бъде разумна и да се увеличава с възрастта.3. Първоначално можете да давате на детето джобни пари всеки ден,

като постепенно увеличите времето – два пъти в седмицата, един път в седмицата.

4. Определете точен ден за даване на джобни пари и се старайте да го спазвате.

5. Позволете на детето да изразходва джобните си пари по свой собст-вен избор.

6. Не го лишавайте от джобни пари като наказание за това, че не се е държало добре или не е подредило стаята си.

7. Избягвайте да давате допълнително джобни пари на детето, ако е похарчило предварително седмичната сума. Ако все пак го направите, нека да е за сметка на парите за следващата седмица.

8. Предпочитайте монетите. Те са подходящи за сумите в тази възраст и няма да се притеснявате, че детето може да ги скъса.

9. Системата на джобните пари е ефективна само когато е съчетана с обсъждане на финансовите въпроси в семейството.

10. В никакъв случай не наказвайте детето за изгубени или откраднати джобни пари. То и без това преживява болезнено този „урок”.

11. Научете детето да купува с²мо от разрешените от вас и от учили-щето места – лавка, близък магазин. В никакъв случай не разрешавай-те да купува вещи или храни от други деца, учители или от непознати хора в училищния двор.

РЕЗИЛИАНС – способността за преодоляване на трудности

Резилианс е нов подход в социалната, възпитателната и терапевтич-ната работа с деца. Думата resilians идва от областта на физиката на телата и характеризира устойчивостта им на удар. В психологията резилианс придобива и още един аспект – динамичност, в смисъл че травмираният индивид се възстановява и отново се изгражда. Казано по-просто, резилианс е способността на даден човек да се развива и израства в трудни условия. Тя трябва да бъде постоянен процес и вза-имодействие на човека с неговото обкръжение. И това е едно от най-важните и най-хубави неща на резилианс като подход във възпитанието – споделената отговорност.

Професорите Стефан Ванистендаел от Швейцария и Мишел Мансьо от Франция – обучители по резилианс, разказват за децата, родителите, учителите и за уроците на живота.

Има много родители, които се опитват да предпазят децата от всич-ко, което може да им се случи, но вместо да им помогнат, те ги правят раними и неспособни да се справят. Няма развитие без трудности.

30 www.roditeli.org

Професорите Стефан В

анистенда

ел и Мишел М

ансьо

www.roditeli.org 31

Детето може

За родителите и учителите по отношение на децата има една много важна дума – компетентност. Често възрастните възприемат детето като празен съд, който трябва да напълнят. Но то има свой капацитет, компетентност и отвореност на съзнанието, много по-голяма от тази на възрастните. Първото важно нещо е да разберем, че детето може да ни научи на много неща, че то не е обект, а субект на своето развитие. Ролята на възрастните е, като се уповават на детските възможности, на детските силни страни, да обогатят детето и да подпомогнат раз-витието му.

Има още един изключително важен въпрос. Всяко дете има много въ-проси. Трябва да се научим да чуваме детските въпроси и да им отгова-ряме искрено и сериозно. Разбира се, в отговорите трябва да се съобра-зяваме с възрастта на детето, но да говорим преди всичко истината, а не лъжи и да не казваме: „Ти си много малък, ще ти обясним по-късно”. Основната ни задача като родители е да помагаме на детето да се развива. Това означава да го възприемаме като самостоятелна личност, различна от нас.

Родителят се развива

Понякога специалистите казват, че детето парантализира (родител-ства) спрямо родителите. Най-вече първото дете. Появата на детето е огромен стимул за двамата възрастни. Превръщайки се в родители, те стават отговорни за друг човек. В този процес най-важното е да при-емеш другия. Голямото предизвикателство пред родителите е да прие-мат детето като партньор в собственото си развитие.

Родителите трябва да запазят съзнанието си отворено, да не се фик-сират върху формалната страна на ролите родител-дете. В същото време тази гъвкавост има своите граници – иначе детето се чувства объркано и в крайна сметка става тиранично.

За трудното родителство

Има родители, които не се справят добре със своите отговорности. Обикновено, когато нещо не върви с децата, казваме, че родителите са абдикирали от задълженията си. Всъщност от гледна точка на образо-вателната система е важно да разберем, че тези хора осъзнават, че детето има проблем, но не успяват да се справят. Всъщност тези родители се оказват „уволнени” от обществото, от професионали-стите, които ги смятат за неспособни и не работят с тях. Лесно е да се каже този родител не става. Но ако само ги обвиняваме и не ги превърнем в наши партньори и

съмишленици, резултатът по отношение на детето е катастрофален. Казваме, че когато един възрастен е в доверени отношения с няколко деца, нещо се случва в образователния процес. Но също така твърдим, че когато друг възрастен подрива, унищожава работата на първия, това поражда хаос в главата на детето. То вече не знае на кого да вярва. Много често родителите критикуват учителите, учителите критику-ват родителите и това е безкрайно деструктивно и разрушително за детето.

Особено тревожен е фактът, че напоследък много родители казват „това не е мой проблем, това е работа на училището”. Ние го наричаме пасивна абдикация, а активната абдикация е, когато родителите – съз-нателно или не, рушат авторитета на учителите и другите възрастни покрай детето.

За детето в емоционален план хармонията или поне сътрудничество-то между семейството и училището е много важно, защото иначе то се разкъсва от необходимостта да бъде лоялно към две страни, които вза-имно не се приемат. Резултатът е – много тежки емоционални вреди.

За възпитанието...

От гледна точка на резилианса е много важно детето да знае, че е прието безрезервно като личност, като човешко същество. Това не означава да одобрявате поведението му, а да приемате детето безу-словно. Дори да е направило голяма глупост, то трябва да може да се върне при вас. Това не означава, че сте съгласни с поведението му. Ако приемаме всякакво поведение в рамките на дълбоко погрешно разбиране за свобода, по същество посланието към детето е пълна незаинтере-сованост: „Каквото и да правиш, не ме засяга”. Това е по-лошо от кон-фликта, дори когато той прекрачва границата на физическото насилие. Безразличието е най-тежкото послание, което можете да отправите към един човек. Това е истинското изоставяне.

За учителите...

Позитивната емоционална връзка между децата и възрастните е мно-го важна. Една английска поговорка гласи: „Ако трябва да уча Джон на английски, трябва да познавам английския език и Джон”. Немислимо е един учител да не познава в дълбочина децата, на които преподава. Ако

32 www.roditeli.org

www.roditeli.org 33

само им преподава и после ги изпитва, той прекрасно би могъл да бъде заместен от компютър. В този случай ние вече изобщо не сме в казуса на човешкото развитие.

Капанът на съвършенството

„По-добре е да направиш няколко малки грешки с обич, отколкото да направиш всичко перфектно, но без любов.”

Да бъдем съвършени родители, да не допускаме никакви грешки, да имаме съвършени деца... е един от най-страшните капани пред всеки родител.

Проф. Мансьо споделя: Когато бях малък, баща ми много настояваше да уча чужди езици, но винаги ми казваше: „Ако искаш да си съвършен и да не правиш грешки, никога няма да научиш нито един език. Ако наистина искаш да научиш чужд език, нужно е да имаш кураж да правиш грешки, да ги поправяш и да вървиш напред”.

Трябва да приемем, че грешката е истинският двигател на развити-ето. В Холандия в някои начални училища са въвели следното правило: „Имам право на грешка, защото мога да се уча от грешките си”. Всъщ-ност това е единственият начин да живееш и да се развиваш. Разбира се, тази философия също има своите граници.

Във връзка с родителската мания за съвършенство известен британски психиатър въвежда понятието „достатъчно добър родител”. Идеалът не съществува, няма съвършени родители, трябва да бъдеш внимателен към нуждите на детето, да отговаряш на въпросите му и най-вече да го обичаш. Това стига, за да определим един родител като „достатъчно добър”. Той не живее с представата за съвършенство, но е привързан към детето и общува с него. Разбира се, прави грешки, но приема помощ-та на други актьори в този процес на кообучение. Ние, родителите и учителите, сме партньори в развитието на един и същи субект. Ако не общуваме помежду си – това е катастрофа, а ако на всичкото отгоре се караме помежду си, нещата наистина са трагични.

Има и друга гледна точка. Представете си, че един ден срещнем съ-вършения човек. Можем ли да обичаме един съвършен човек? Това е не-поносимо. Може би ще му се възхищаваме, но не бихме могли да живеем с него. Даваме си сметка, че всички ние – и децата, и възрастните, се нуждаем от обич. За да можем да обичаме и да бъдем обичани, имаме нужда от малко несъвършенство.

За лошото дете, което става добър възрастен

„Мъничък мой, макар да правиш непрекъснато бели, аз вярвам в теб”– този тип послания в срещите, в контактите меж-ду децата и възрастните наистина помагат за по-зитивната трансформация и развитие на детето.

34 www.roditeli.org

Асоциация Родители винаги е подкрепяла интег-рираното образование за децата със специални об-разователни потребности. Истината е, че специа-лизираните училища са доста по-евтин вариант да се осигурят на едно място всички необходими технически помагала и средства за специализирано обучение на децата със специални нужди. Голяма част от родителите променят изцяло начина си на живот, преместват се в друго населено мяс-то само и само да осигурят възможно най-доброто обучение на децата си. И все пак ние вярваме, че България трябва да си постави за цел да осигури достатъчно добри условия, истинска подкрепяща среда за специалните деца в масовото училище и един ресурсен учител за това не е достатъчен. Възхищаваме се от хората, които са направили за децата си трудния избор на интегрираното образо-вание и им благодарим.

Бихме искали да ви насърчим и вие, ако във ва-шето училище или дори във вашия клас има някои от различните деца, да ги обичате и подкрепяте, но преди всичко да ги приемате естествено и да се учите от тях. Много проучвания показват, че основната пречка пред интегрирането на деца със специални образователни потребности в масовото училище сме точно ние, родителите на т.нар. нор-мални деца. Трябва да си признаем, че имаме много страхове, част от които основателни, други не толкова. Ето някои от най-често срещаните:

Училището е за всички

www.roditeli.org 35

Децата със специални образователни потребности ще забавят темпо-то на учене на целия клас. Другите деца ще започнат да ги имитират и така самите те ще имат проблеми. Другите деца ще се разстройват от гледката.

Ние нямаме за цел да оборваме тези страхове. Бихме искали само да си помогнем да видим безценните ползи за нас и нашето дете от общуване-то с различните деца. Съвременните проучвания показват, че основата на успеха в живота днес не лежи нито в академичните знания, нито в коефициента на интелигентност. В днешния свят успехът е неразривно свързан с два други вида интелигентност – социалната и емоционална-та. Единственият начин да се научим да разбираме и използваме позитив-но емоциите е да бъдем в среда, която ги поражда. Например уменията за работа в екип зависят от способността ни да приемаме различието и да разбираме, че скоростта на групата се определя от скоростта на най-бавния. Емпатията е в основата на успешните продажби.

Трябва да разбираме нуждите на другия и да умеем да се поставяме на негово място. Какъв по-добър учител от детето в инвалидна количка или незрящия или нечуващ добре съученик. Срещата с тези ощетени от съдбата човешки същества ни кара да осъзнаваме собствената си от-говорност. Битките, които те водят ежедневно, обезсмислят всякакви оправдания от наша страна и ни напомнят, че трябва да сме благодарни и отговорни към собствения си живот.

Има много какво да научим от родителите на деца с увреждания. Те са длъжни да приемат, че детето им никога няма да може да прави опреде-лени неща, а успехът му в живота зависи не от това, което не може, а от това, което може. Всеки ден битката е днес да може малко повече от вчера. Колко смешни изглеждаме ние с нашите деца, чиито кусури постоянно търсим! Колко често искрено се възхищаваме от онова, кое-то те могат и постигат? Колко често се радваме на щастливото им тичане по коридора и гръмкия им смях?

Няма по-трогателна гледка от четири-пет дечица, които се опитват да преодолеят с другарчето си в инвалидна количка стълбите до стола. За да помагаш на другите, трябва да откриеш силата в себе си. Нека дадем шанс на децата си да станат по-силни, вместо да се опитваме да им спестим трудностите, и да сме благодарни на тези, които ни помагат.

„Обучението по английски език в първи клас на този етап от разви-тието на системата на българското образование има основната задача да създаде у децата интерес към изуча-ването на чуждия език, но без да се натоварват с писане, само чрез слу-шане и копиране, да ги приобщи към голямото семейство на англоговоря-щите народи. Би трябвало също да ги подготви за следващия етап от изучаването на английски език, къде-то работата им се усложнява, но си остава все така приятна.”

Така е формулирана целта на обу-чението по английски език в началния курс. Като по учебник, нали? Но по-някога, дори в повечето случаи, реал-ността е съвсем друга и се налага методическите похвати да бъдат променяни в хода на учебно-възпита-телния процес. Децата са тези, кои-то най-точно показват какво е нужно за развитието им при усвояването на чуждия език.

Do you speak English в училище?

36 www.roditeli.org

www.roditeli.org 37

Според новата учебна програма обучението по чужд език е задължи-телно от втори клас. В първи клас се предлага СИП (свободноизбираема подготовка), която да ги подготви за следващата учебна година и съ-щевременно да запази речниковия им запас от думи, натрупани в дет-ската градина. Чрез сюжетно-ролеви игри, песни, кратки стихотворения учителят се опитва да запази интереса им към английския език, но това съвсем не е достатъчно.

През последните години мотивацията за изучаване на английски език се засили доста. Децата проявяват голям интерес към компютрите и към чуждите езици. Много от тях посещават курсове още от най-ранна детска възраст и пишат свободно на чуждия език. За тях програмата на обучение в началния курс не предлага нищо по-различно от това, което вече са изучавали извън училище. Освен това часовете са недостатъч-ни, за да могат да обхванат многообразието на английския език. В първи клас има 2 часа СИП седмично, във втори – 2 часа седмично, а в трети и четвърти – по три часа седмично. Одобрените от МОН учебници по ан-глийски език са напълно съобразени с броя часове, включени в програма-та, написани са на достъпен за децата стил, имат богати илюстрации, песни, стихотворения и адаптирани четива, които поддържат интереса им жив. Звучи страхотно, нали? Благодарение на усилията на преподава-телите системата работи добре, резултатите също са добри, но удо-влетворението от работата го няма. Защото преподаването на чужд език на деца между 7 и 10 години изисква не само добра квалификация, но и сърце. Особено за онези учители, за които професията учител е приз-вание, дори „диагноза”.

Родителската амбиция често ни отвежда в различни школи за изучава-не на чужд език. Това невинаги е добра идея. В първи клас децата имат нужда да работят върху четенето и писането на български език и най-вече да чувстват, че се справят добре в училище. Ходенето на уроци по чужд език консумира съществена част от времето за почивка и игра, може да доведе до затруднения в усвояване на задължителния учебен материал, да предизвика появата на повече грешки при писане и четене на български. Друго притеснение е, че във втори клас децата могат да имат проблем с мотивацията и дисциплината. Още по-сложно е, когато в училище се изучава един чужд език, а децата ходят на допълнителни уроци по друг.

Изучаването на чужд език не е лукс, а необходимост за нашите деца. Бъдещето на малките палавници се гради сега. И пред нас като родители стои отговорност-та да направим избора, който ще им позволи да изградят здрава основа на езиковото си обучение.

38 www.roditeli.org

Това си е самата истина. Ученето не идва от само себе си. Необхо-димо е да помогнем на децата да се научат да учат. Между другото това е една от основните задачи на началното училище – да създаде ефективни навици за учене. И понеже, както ви е известно от личен опит, училището има нужда от помощ (а така е и навсякъде по света), ето какво споделят по въпроса педагозите от www.paretntingteen.com.

Помните ли как децата ви обичаха да си играят на училище, когато бяха 4-5-годишни? Е, 10 години по-късно те дори не искат да чуят за него. Работата е там, че всъщност точно сега е времето, когато би трябвало да са най-мотивирани и въвлечени в обучението. Навиците за учене са част от знанията, които вече би трябвало да имат.

За разлика от повечето останали навици, като карането на колело например, навиците за учене не идват от само себе си или след много-кратно повторение. Те трябва да бъдат показани и усвоени.

А помните ли кога за първи път детето ви започна да се учи да кара колело? Далеч преди да можете да карате заедно в парка, нали?

Да предположим, че в момента сте родител на 5-годишно дете. Сега е времето да започнете. Когато детето донесе рисунката, нарисува-на в градината, или меченцето, изрязано от хартия, задължително го попитайте как го е направило. Поинтересувайте се как е прекарало деня. Задавайте въпросите така, че да можете да разберете дали де-тето знае в какво се състои неговата „работа” в градината и какви са задълженията му.

Когато детето тръгне на училище, е време да създадете навик за писане на домашни. Това означава всеки ден да има поне един час, в който детето да подготвя домашните си работи. Дори в дните, в които няма домашни, не отменяйте този час. Предложете му някакви други игри, които подпомагат развитието на уменията му за учене. Важното е да разбере, че това е часът за учене, а не за гледане на

телевизия, видео, компютърни игри или излизане навън. По този начин децата по-рядко „забравят” да си напишат до-машните. Свикнали са всеки ден да имат подобен час и тъй като така или иначе ще се занимават с учене, защо

Да ги научим да учат

да не си напишат и домашното. Хубаво е този „час за учене” да се про-вежда постоянно, като постепенно увеличавате времетраенето му с порастването на детето.

Най-важното нещо е да осъзнаете, че хората имат различни стилове на учене. Мнозина са убедени, че най-добрият начин за учене са тиха стая с бюро, добро осветление и без хора наоколо.

Други обаче са на противоположната крайност. Те имат нужда от движение. Няколко минути здраво тичане или един бърз баскетбол са в състояние да сторят чудеса със способността им за концентрация. За такива деца е направо противопоказано да учат, седнали в тиха стая, на добре осветено бюро.

Трети имат силно развити визуални способности. Те учат най-добре, когато могат да виждат. За тях прочитането на урока по география и разглеждането на няколко подходящи карти са напълно достатъчни, за да се подготвят.

А има и такива, които се нуждаят от публика, за да могат да го на-правят. Те се справят чудесно с всяка информация, която чуват или възпроизвеждат на глас.

За да сте сигурни към коя група принадлежи детето, обърнете се към неговото училище, за да тестват какъв е стилът му на учене (в Бълга-рия можете да се обърнете към училищния психолог, например). Отделе-те малко от собственото си време, за да научите нещо повече за раз-личните типове учене. Най-хубаво е да го направите заедно с детето. Така то хем ще разбере какъв е стилът му на учене, хем ще осъзнае и нещо друго – ученето е нещо важно.

След като се ориентирате към кой стил на учене принадлежи детето, измислете нещо подходящо, с което можете да го възнаградите.

Дори и двамата да познавате много добре стила на учене, понякога хлапето ще се натъква на неща, с които не може да се справя. Обяснете му, че животът е такъв! Може да има най-добрия начин на учене, но ако не разбере как може да го нагажда към различни условия и изисквания, нищо няма да се получи. Разяснете му, че човек не може да се справя лес-но с всичко. Опитайте се да внушите на детето, че ученето продължа-ва през целия живот, независимо с какво се занимава, и че това, което научава днес, е само половината от онова, което му е необходимо, за да порасне. Другата много важна половина е да се научи да учи постоянно, независимо кога и къде.

www.roditeli.org 39

40 www.roditeli.org

1. Убедете се, че вашето дете разбира същността на математиката

В противен случай тя става безсмислено умствено упражнение и механично запомняне на правила. Накарайте детето да играе с пред-мети, за да разбере основната идея на математиката (от конкрет-ното към абстрактното).

Може да добави например 1, 2 или повече кубчета на купчина и после да ви каже колко са в купчинката.

2. Помогнете му да разбере основните положения в математиката

Това означава детето да отговори бързо (за 3 секунди) на елемен-тарна задача. Редовното упражняване е условие за бърз отговор. Всичко това може да се напарви под формата на игра.

3. Научете го да пише четливо числата

25% от всички грешки в решаването на математически задачи се дължат на нечетливо написани числа. Можете да напишете числата и детето да ги повтори отгоре. Поставете му хартия или линийка, за да пише числата подравнени.

4. Помогнете на детето, щом има нужда

Математиката е предмет, в който всичко се гради на наученото преди. Например, за да се разбере идеята за процентите, трябва да

се познават десетичните дроби. Ако учителят не може да помог-не на вашето дете, опитайте вие да му обясните.

Овладяната математика

Усвояването на математиката е абсолют-но необходимо за бъдещото развитие в учи-лище и по-късно в живота. Нашите деца се нуждаят от стабилни знания по този пред-мет, за да успеят в по-горните класове, по-сле в университета и да имат повече въз-можности за избор на кариера. Ето няколко съвета как да помогнем на нашите деца да развият математическите си способности.

www.roditeli.org 41

5. Покажете му как да се справи с домашното си

Писането на домашно доразвива знанията, които детето получава в клас. Учете го да започва всяко домашно, прочитайки урока в учебника или примерите от учебната си тетрадка.

6. Окуражавайте детето да се упражнява

Ако учителят само предава нови знания, без да ги упражнява, това би забавило усвояването на математическите умения. Колкото повече се упражнява детето, толкова по-лесно ще му бъде да усвоява новите знания.

7. Обяснете му как да решава задачи

Научете детето да прочита условието на задачата няколко пъти. На-правете така, че по-лесно да разбере стъпките в задачата. Научете го да йерархизира по-малките числа спрямо по-големите.

8. Помогнете на вашето дете да научи понятията в математиката

То никога няма да я почувства или да напредне, без да разбере понятията, езика на математиката. Проверявайте дали детето научава нови термини. Ако не успява, използвайте прости моделчета и лесни задачи, за да му покажете как се използват термините.

9. Научете го как да решава задачи наум

Един от основните начини за решаване на задачите е наум. Детето трябва да използва този метод често, вместо да употребява молив и хартия или калкулатор. Когато му помагате да решава задача, кажете му да определи кога е по-добре тя да се реши наум.

10. Направете математиката част от всекидневния живот на детето

Тя ще се изпълни със смисъл, ако детето вижда колко е важна за различни ситуации в живота. Окуражавайте го да използва математиката в практиката: например да направи сметки-те или да засее нови растения на определено равно разстояние едно от друго...

Да се научат да четат, е едно от най-важните неща за децата в училище. Но

четенето се учи колкото в училище, тол-кова и вкъщи. Учените са доказали, че ро-дителите на деца, които стават запалени читатели:

четат вкъщи и им подаряват книжки за рождени дни и други празници;

редовно им прочитат приказка за лека нощ;

водят ги в библиотеки; окуражават ги да разговарят и обсъждат.

Четене по двойки?Четенето по двойки означава детето и родителят

или някой друг възрастен (например баба или дядо), който е близък с детето, да четат с него всеки или почти всеки ден по 5-10 минути.

Ето как: Детето избира книгата, която иска да чете.

Не се притеснявайте, ако тя ви изглежда трудна за четене и разбиране. Сяда близо до родителя в тиха стая, като

книгата се поставя между тях. Те я разглеждат и си говорят за нея още преди

да започнат да я четат. Когато детето е готово и се е настанило удоб-

но, родителят прочита около 10 реда от книгата. Родителят и детето прочитат заедно същите ре-

дове, със същото темпо, като сочат думите, докато четат. После родителят прочита следващите 10 реда, след

което отново се връщат и ги прочитат заедно със съ-щото темпо, като посочват думите. Ако детето пожелае да чете самµ някоя част от ис-

торията, побутва родителя, който спира, и то продъл-жава да чете самµ. Когато детето стигне до непозната дума, родите-

лят изчаква около 5 секунди и после му я казва, ако то не е успяло. Детето я повтаря правилно и продължават да четат. Всеки път, когато детето има желание да чете, то

побутва родителя и продължава самµ.Тази техника е изключително успешна и децата бързо

Четенето

42 www.roditeli.org

подобряват четенето си, ако родителят прекарва всеки ден 5-10 минути в четене с тях по описания начин.

Разбира се, ще има дни, когато детето ще предпочита просто да слуша историята, вместо да чете. Ако децата подобрят четенето си, вероятно ще се включват с по-голяма охота. Никога не карайте детето си да чете насила. Ще има добри и лоши дни. Лошите дни са, когато детето е уморено или не се чувства добре. То може да предпочете да седи до вас и да слуша, вместо да чете. Най-важното е и на двамата да ви е приятно.

Идеи за забавно четене

1. Табели за четене. Когато пътувате, направете игра за посочване и четене на табели, билбордове и интересни пътни знаци.

2. По-добре от телевизия. Заменете вечерната телевизия с прочита-нето на една добра екшън история, приключенски разказ, а защо не и комикс.

3. Надписи, надписи, надписи. Надпишете предметите в детската стая, направете си забавление, докато децата научат, че написаните думи са свързани с реалните предмети. Измислете забавни надписи, свърза-ни с използването на някои предмети – техниката, контактите.

4. Четене на готварска рецепта. Следващия път, когато готвите, по-молете вашето дете да ви помага, като чете рецептата. Стъпка по стъпка – инструкциите, съставките и мерките, всичко това е част от света на думите.

5. Пазаруване и четене. Забелязвайте и четете табелките и етикетите в магазина. Върнете се вкъщи и подреждайки покупките, си направете игра за четене на етикетите.

6. Джоб за четене. Мушнете няколко забавни неща за четене във вашия джоб и ги донесете вкъщи: комикс от вестник, поздравителна кар-тичка, късметче от следобедното ви кафе. Споделете с вашето дете какво ви се е случило през деня чрез тези бележчици като разказ по картинка.

7. Хайде още малко! Когато детето ви помоли да си поиграете още мал-ко, съгласете се, но му почетете 15 минути.

www.roditeli.org 43

Пречи ли леворъчието на постиженията на детето в училище? Някои деца с водеща лява ръка нямат никакви проблеми в учи-лище, докато при други се налага специална подкрепа. Обик-новено учителите са особено внимателни към леворъките си ученици, но би било добре да обсъдите заедно и да одобрите

еднакви методи и средства, с които да съдействате на детето в училище и вкъщи.

Затрудненията, които очакват леворъкото дете и желанието то да бъде „като другите”, са причина родители и учители да предпо-

читат да го научат да си служи с дясната ръка. Този подход днес е напълно отречен, тъй като леворъчието се определя на ниво мозък и насилствената смяна на водещата ръка може да има неблагоприятни последствия върху хармоничното развитие на личността.

При повечете хора центърът, отговарящ за езиковите и говорните функции в мозъка, се намира в лявото полукълбо. При левичарите – ма-кар и не при всички – той е в дясното полукълбо.

Как да научим леворъкото дете да пише? Ако само позволите на детето да пише с лявата ръка, но не го нау-

чите как да го прави, възможно е то да се научи да пише по ненужно неудобен, неефективен и объркан начин. Ето защо е особено важно родители и учители да знаят как да научат леворъкото дете да пише правилно.

Най-важните фактори са позицията на хартията за писане, позиция-та на ръката и китката и начинът, по който детето държи химикал-ката. Езиците, при които се пише отляво надясно, като българския, са по-трудни за писане с лявата ръка. Десноръките пишат, отдалечавайки ръката от тялото си и „дърпат” писалката, докато леворъките пишат в посока към тялото си и „бутат” писалката.

За леворъкото дете листът трябва да бъде разположен пред него вляво от средата и да е насочен така, че горният му десен ъгъл да е по-близо до детето от горния ляв. Ъгълът, под който е поставен лис-тът, зависи от отделното дете. Важното е малкият ученик да научи три важни правила:1. Да държи ръката си перпендикулярно на долния край на страницата.2. Да пише с изправена китка и да поставя ръката си под линията на писане (така че да не е нужно да извива китката, за да вижда написа-ното).3. Да държи химикалката на разстояние 2-3 см от писеца.

Леворъчието и постиженията

в училище

44 www.roditeli.org

www.roditeli.org 45

Дислексията

Едно на всеки десет деца има сериозни затруднения в ученето. Тези проблеми се простират от лошо четене, писане, пра-вопис, математика или координация до неспособност за концентрация на вни-манието. Терминът, който се използва за описване на тези най-разнообразни трудности, е дислексия или специфични нарушения на способността за учене.

Повечето хора с дислексия не успя-ват да общуват пълноценно и често са отритнати от обществото. Въпреки че има много типове и степени на дис-лексия, най-често общото между хората с такъв проблем е чисто психологично-то: липсата на самочувствие. Битката за поддържане на позитивна самооцен-ка съпътства дислексиците през целия им живот. Справянето с трудностите е болезнен процес, който трайно трав-мира и деца, и родители. Приемането на диагнозата „дислексия”, целенасоченото следване на конкретен план за справяне с проблемите, които тя предизвиква, ус-пехите в обучението и в общуването са ключови фактори за нормалното разви-тие на човек с дислексия.

Човечеството познава редица уникал-ни хора, страдали от дислексия – Айн-щайн, Едисон, Леонардо да Винчи, Андер-сен... Такива затруднения имат и някои известни актьори, като Том Круз и Сил-вестър Сталоун.

http://www.vivacom.bg/bg/business/about_us/we_help/view/na_horata_v_nuzhda/

Подробна информация за дислексията можете да намерите на адрес:

Симптоми на дислексия в училищна възраст

Четене – трудно разпознаване на самостоятелни думи; трудности при четене на глас (бавно четене, не използва точки); умора след бързо четене; трудности при разбиране на текст; по-добро разбиране при слушане, отколкото при четене; заместване на думи и букви със зрително сходни; заместване на думи с други, които имат същото значение; изпускане, прибавяне или сменяне на малки думи.

Правопис – заместване на зрително сходни букви; непра-вилно писане на обикновени думи; грешки при преписване; знаци на несигурност на писане (изтривания, корекции).

Писане – неправилен начин на държане на молива; необхо-дими са много упражнения, за да се научи да пише правилно една дума; бавно, изморително писане; неправилно изписване на буквите; трудности при писане на един ред; разстояние-то между думите може да е много голямо, много малко или понякога изобщо не съществува.

Писмена експресия – много къси изречения; неправилно използване на препинателни знаци; много време, за да напи-ше едно изречение; неразбираем смислово текст.

Други дейности – трудности при връзване на връзки на обувките, при писане на големи букви.

Фактори, предсказващи наличието на дислексия при деца в предучилищна възраст

Закъснение в развитието на речта

Трудности при многосрични думи

Трудности при връзване на връзки, обличане, самостоятел-

но хранене

Трудности при посочване на лява-дясна ръка, нагоре-надо-

лу, преди-после и други думи, означаващи посока и време

Обща несръчност и некоординираност

Трудности при изпълняване на дейности с фонологично раз-

биране – разпознаване и възпроизвеждане на звуци

Трудности при научаване на стихчета и имена

46 www.roditeli.org

Организация на времето – трудности при използване на часовник; при запомняне на месеци и дати; при организа-ция на времето за извършване на определена дейност; при запомняне на ред и час на училищната програма.

Организация на пространството – трудности при организация на предметите в стаята.

Математика – трудности при чертане на схеми по гео-метрия; при използване на умножение.

Симптоми, забелязвани обикновено от родители и учители

Под седемгодишна възраст

Има закъснение на речта, на формиране на изречения и на

правилното произнасяне на думите.

Има трудности при удряне или хващане на топка.

Специфични трудности при четене и правопис.

Разменя местата на буквите и числата (например 15 вмес-

то 51) и обърква сходните по звук букви (например ш, ч).

Не може да различи дясно и ляво.

Не може да запомни реда на дните на седмицата и месе-

ците.

Въпреки всички тези проблеми детето е умно.

Начална училищна възраст

Продължава да прави грешки при четене.

Продължава да прави странни правописни грешки.

Пропуска букви в думите.

Променя букви.

Продължава да обърква ляво и дясно и има лоша простран-

ствена ориентация.

За да реши математическите задачи (дори и най-лесни-

те), използва пръстите си.

Трябва му повече време, за да завърши една писмена ра-

бота.

Няма самочувствие.

www.roditeli.org 47

Програма за ранно откриванена дислексията

Ранната идентификация на децата с дислексия осигу-рява възможност за разработване на индивидуализирани програми за всяко дете с това нарушение за неговото успешно обучение в масовото училище.

След провеждане на подробна оценка на състоянието на детето от екип от специалисти се съставя инди-видуална програма за работа/обучение на детето с ди-слексия. Тази програма има писмена форма. Тя се съста-вя от специалистите, които са участвали в оценката, родителите и учителя. Трябва да се постигне съгласие относно нуждите на детето и какво ще се направи, за да се посрещнат тези нужди.

ВЪПРОСНИК ЗА РОДИТЕЛИ

Това е въпросник, който специалистите из-ползват за идентифициране на евентуална дислексия. Той се отнася до начина, по който детето учи и преработва информация. Отго-ворите помагат на специалистите да опре-делят най-подходящия начин за обучение на детето.Прочетете внимателно въпросите, дадени по-долу. Някои от тях се отнасят до време-то, преди детето ви да тръгне на училище, а други – за след това. Има въпроси, които описват вашето дете по принцип. Подчер-тайте „да” или „не" според вашия отговор на въпроса. Отговаряйте искрено и точно.

48 www.roditeli.org

1. С нежелание ли се занимава с уроците си?

2. Имаше ли някакви проблеми или усложнения при раждане то му (ґ)?

3. На 2 години използваше ли вече изречения от 2-3 думи?

4. Обича ли да говори много?

5. Говори ли с напрежение?

6. Има ли богат речников запас?

7. Трудно ли намира точната дума, когато иска да се изрази? 8. Говори ли граматически правилно?

9. Може ли да произнася правилно всички звукове?

10. Обърква ли значението на думи като: горе-долу; високо -ниско; далече-близко; голямо-малко; повече-по-малко; и т.н.?

11. Можеше ли да пише името си,преди да тръгне на училище?

12. Лесно ли се разсейва?

13. Може ли да се концентрира върху някаква дейност за достатъчно дълго време?

14. Бързо ли се изморява психически?

15. Бърка ли ляво и дясно? 16. Лесно ли се ориентира по познат път/маршрут?

17. Ориентира ли се дали е сутрин или следобед?

18. Лесно ли преценява колко време ще му (ґ) отнеме някакво действие?

19. Можеше ли вече да ходи самостоятелно на 1 год. 3 месеца?

20. Можеше ли на 3 год. да хваща топка с две ръце при подаване?

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

www.roditeli.org 49

21. Можеше ли да се облича сам(а) на 4 години?

22. Можеше ли да кара колело с три гуми на 3-4-годишна възраст, а на 5-6 – колело с две гуми?

23. Можеше ли да си закопчава копчетата сам(а) на 5 години?

24. Можеше ли да си връзва връзките на обувките,преди да тръгне на училище?

25. Несръчен(а) ли е?

26. Тромаво ли тича?

27. Може ли да реже с ножици добре?

28. Обича ли да рисува?

29. Имали ли сте някога подозрения, че той (тя) не чува добре, но при прегледа не са били установени проблеми?

30. Случва ли се да не може да изпълнява указания (ин-струкции) сякаш забравя реда на нещата, които трябва да извърши или не ги чува?

31. Можеше ли да брои до 10 на 5 години?

32. Можеше ли да казва азбуката, преди да тръгне на училище?

33. Затруднява ли се да разграничи познати гласове по телефона? 34. Обича ли да слуша приказки (истории)?

35. Когато слуша приказка (история), разбира ли добре смисъла ґ?

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

50 www.roditeli.org

www.roditeli.org 51

36. Може ли да изброи последователно дните от седмицата?

37. Може ли да изброи последователно месеците?

38. Имали ли сте подозрения, че той (тя) не вижда добре, но при прегледа не са били установени проблеми? 39. Познаваше ли повечето букви и цифри, преди да тръгне на училище?

40. Познаваше ли всички цветове на 5 години?

41. Лесно ли научава стихотворения?

42. Раздразнителен (а) ли е?

43. Случва ли се често да бъде нетактичен (а)?

44. Има ли много приятели?

45. Разпознава ли се обикновено по изражението на лицето му (ґ) как се чувства в момента?

46. Лесно ли се отказва да довърши нещо (някаква задача), която му (ґ) се е сторила трудна?

47. Проявяваше ли интерес към книжките, преди да тръгне на училище?

48. Може ли да назове правилно пръстите на ръката си? 49. Можеше ли на 5 години да подрежда пъзели, подходящи за възрастта?

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

да

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

не

Безплатна* го

реща телефонна

линия за инф

ормация по дислек

сия,

осигурена от

VIVACOM

0 800 1 DSLX (0 80

0 1 37 59)

При по малко от 15 отговора „Да” е добре да се обърнете към специалист.

*Разговорите са безплатни за абонатите на фиксираната мрежа на VIVACOM.

52 www.roditeli.org

Мечтата безусловно е главната съставка на всички прекрасни неща в живота, в това число и ученическия клас. Какъв е проблемът тогава ще кажете вие. Та в училище мечти не липсват. Всяко дете има своята мечта за клас, от който ще бъде част, и всеки родител има своята мечта и класният ръководител, и директорът, и другите учители, дори леличката, която почиства стаята...

Така е – много мечти. Толкова много, че понякога ни се иска да ги забравим. И тук идва другият голям въпрос – в какво се превръщат мечтите?

С риск да прозвучи песимистично ще кажем, че по наши наблюдения (на Асоциация Родители) мечтите най-често се колебаят между цинизма или утопичната представа за спасяване поединично. Така обаче клас не става.

Каква е чудната рецепта, която сме видели великолепно изпълнена в някои от най-успешните класове. Може би първо трябва да ви кажем какво наричаме успешен клас – няколко основни индикатора: деца с поло-жителна самооценка, сравнително ниска дисперсия на образователните резултати (малка разлика между най-високите и най-ниските резулта-ти), високо доверие между родителите и децата, спонтанно желание за прекарване на съществена част от свободното време заедно, липса на враждуващи групички и висока степен на включване на всички деца.

И така рецептата!

Как се прави клас?

От какво се прави клас?Нима не знаеш?Деца –и една учителкаи да мечтаеш.Ако учителката не пристига –мечтата стига.

Нима не знаеш?Трева –и една пчела –и да мечтаеш.Ако пчелата не пристига –мечтата стига.

Емили Дикинсън (превод Цветан Стоянов)

От какво се прави ливада?

www.roditeli.org 53

Стъпка първа: да се опознаем!

Може и да не ви се вярва, но е напълно реалистично децата ви да ста-нат четвърти клас и вие да не можете да изредите повече от 2-3 имена на родители, макар по физиономия да познавате всички или почти всички. Възможно е също така, макар децата ви да прекарват много часове за-едно, да не знаят много едно за друго.

Няколко идеи: 1. Създайте си навика поне на първите родителски срещи да си слагате

етикетчета с имената (както всеки би искал да го наричат другите). Става най-лесно на широко хартиено тиксо, от което всеки си къса колкото иска и си пише името с маркер.

2. Опитвайте се винаги, когато се обръщате към друг родител да спо-менавате името му. Ако сте го забравили – признайте си и го помо-лете да ви го каже отново.

3. Още на първата родителска среща направете списък на родителите в класа, който съдържа следните данни: име и фамилия на родителя, име на детето, мобилен телефон на родителя, домашен телефон, родител-ски e-mail. Размножете списъка и го дайте на всеки родител.

4. Направете си e-mail група – така лесно ще общувате помежду си и с класния ръководител.

5. Ползвайте помощ от децата – всеки път, когато детето ви спомене някое дете, попитайте как се казваха майка му и татко му.

Стъпка втора: да изградим доверие!

Опознаването обикновено допринася за доверието. Така де, трудно е да се доверим на непознат. Но е добре да се стремим активно да градим доверие помежду си – с другите родители, с учителите и най-вече с класния ръководители и с децата.

Няколко идеи:1. Използвайте пълноценно родителските срещи – поставяйте на об-

съждане въпросите, които ви вълнуват, и бъдете готови да чуете мне-ния, различни от вашето.

2. Създавайте си общи преживявания – участвайте пълноценно в под-готовката на училищни тържества, зелени училища, спортни празни-ци, вместо да се задоволявате с това да давате пари и да оценявате крайния резултат. Инициирайте пикници, ремонти, косене на тревата в двора или общо ходене на зимна пързалка. Едно от най-хубавите прежи-вявания е да покорите заедно някой планински връх. Дали ще е висок или нисък, няма голямо значение. Друг чудесен повод за общи преживявания са детските рождени дни, където децата ви да "лудеят" на воля.

3. Изработете общи родителски правила по важни въпроси като: джоб-ните пари, мобилните телефони, вечерния час, правото за самостоя-телно напускане и пазаруване извън територията на училището, учи-лищната униформа. Честно казано, училищната униформа е амбициозна

54 www.roditeli.org

Едно желание никога не се появява у нас, без да ни е дадена силата да го сбъднем. Все пак може да се наложи да се потру-дим за това.

Ричард Бах

задача със съмнителен край, но дори в рамките на вашия клас можете да си направите тениски, бейзболни шапки или суетшърти с избран от вас талисман на класа.

4. Научете се конструктивно да преодолявате конфликтите. Вместо да се обвинявате един друг, подкрепяйте се в трудни моменти.

5. Винаги поставяйте в центъра нуждата на децата, като не забравя-те да правите разлика между нужда и желание.

Стъпка трета: да се научим да превръщаме многото индивидуални мечти в една обща споделена мечта!

Спомняте ли си онези странни играчки, подобни на фенерчета, дали не се казваха калейдоскоп. Когато погледнеш в началото, виждаш много малки разноцветни стъкълца, но ако завъртиш и внимателно нагласиш фокуса – стъкълцата се подреждат в причудливи фигури. Най-интерес-ното беше, че едни и същи стъкълца в зависимост от начина на подреж-дане можеха да правят различни картини. Истинска магия.

Някои идеи: 1. Очертайте полето на съгласието, вместо да се фокусирате върху

различието. Винаги се питайте какво искаме всички. Това е голямо предизвикателство за нашия български манталитет.

2. Уважавайте учителите и ги подкрепяйте. Те са най-ценните ви съю-зници. Дори да не са съвършени, имат повече опит и най-важното – искрено желаят децата ви да успеят.

3. Отделяйте достатъчно време за „стратегически разговори” – поне веднъж в началото на всеки срок. Често обръщаме повече внимание на спешните, отколкото на важните неща.

4. Обличайте мечтите си с дрехи. Превръщайте ги в конкретни измери-ми и постижими цели.

5. Не забравяйте – целите са мечти с краен срок за изпълнение. Имайте куража да ги сбъдвате.

За финал – ако сте късметлии, ще имате класен ръководител, който ви подкрепя и напътства в тъй важната задача да създадете подкрепя-ща среда на възрастни, които с поведението и личния си пример вдъх-новяват децата. Но е възможно и друго. Вашият класен ръководител да няма много опит или да не отдава голямо значение на работата с родителите, или дори още през първата година да се сменят няколко учители. Не се отчайвайте. Ако искате от цялото си сърце детето ви да порасне в клас, изпълнен с добронамереност, човечност и смели мечти, можете да се преборите с обстоятелствата. Просто трябва да намерите съюзници. Винаги можете да разчитате на другите родители, на училищното ръководство и на Асоциация Родители.

Тормозът в училище

съществува

Системна кражба на джобни пари, злобни подигравки и неуместни шегички, понякога дори бой. Тормозът в училище не е измислица на медиите. Надявайте се да не се случи на вашето дете, но бъдете готови да го разпознаете. Бъдете готови и да действате!

5 неща, които можете да направите, и няколко идеи

Ситуация

Вашият 7-годишен син има проблем и вие сте почти си-гурни за какво става дума. Чували сте, че неговите прия-телчета го тормозят. „Какво не е наред, миличко?”– пи-тате вие. Очите му се пълнят със сълзи, а той нервно виква: „Нищо, остави ме на мира!”

Едно от най-големите предизвикателства за родителите е, да знаят, че детето им има проблем, а не е способно да говори за него. Някои деца не са склонни да споделят своите тревоги. Но вие можете да работите върху това, детето да споделя с вас още от момента, в който проговори.

1. Слушайте внимателно. Всеки иска да бъде изслушван, вклю-чително и децата. Когато те започнат да изразяват своите идеи за света, слушайте с уважение какво говорят.

2. Не прескачайте направо на заключението. Понякога на де-цата им отнема много време да стигнат до същността на историята си. Опитайте се да не им отговаряте, преди да сте чули края.

3. Похвалете децата, когато ви помолят за помощ. „Аз съм много щастлив, че ми казваш това!” Ето един добър начин да окуражи-те детето да дойде отново да сподели своите страхове.

4. Уважавайте техните проблеми, дори да смятате, че нямат такива. Ако се подиграете на детето заради страховете му за чудовището

www.roditeli.org 55

56 www.roditeli.org

в тоалетната, по-късно то няма да сподели с вас за побойника, от който се страхува.

5. Припомняйте периодично на децата, че тряб-ва да дойдат при вас и да споделят, ако някой ги

заплашва или се чувстват застрашени от нещо. Погрижете се да свалите съпротивата дори

на деца, които не споделят с охота. Всяка вечер отделяйте време да им покажете, че ги обичате,

прегърнете ги, целунете ги, погалете ги. Това е до-бър начин за създаване на здрава връзка, отключваща

доверието.

Преди проблемите да възникнат

Повечето деца, започвайки училище, имат труднос-ти във взаимоотношенията със своите връстници. Малчуганите изпитват потребност да са спокой-ни за своята сигурност в чуждата среда. Полезно е, преди проблемите да възникнат, да установим правилата за безопасността на детето.

Бъдете сигурни, че сте разговаряли поне ня-колко пъти за безопасността на детето, до-като то пораства, и му показвайте, че вина-ги сте на разположение при нужда.

Когато усетите, че има някакъв проблем с детето, поговорете с другите родители и учители. Ако тормозът продължи, не спи-райте, а се обърнете към по-високостоя-щи органи.

Ето няколко идеи.

Какво да кажем? „Ако някой те тормози или тормози

другите, трябва да ми кажеш, дори да ти е казано да пазиш тайна”.Защо да го кажем?

От ранна детска възраст децата имат развито чувство за лоялност и се страхуват да не бъдат нарече-ни клюкари. Те трябва да се научат обаче, че има неща, които трябва да споделят относно техните приятели, защото понякога това може да е жи-вотоспасяващо.

Какво да кажем? „Ако има някаква причина и ти не можеш да ми споде-

лиш какво се е случило, хайде да помислим за някой, на когото можеш да разкажеш”.Защо да го кажем?

Децата невинаги споделят с родителите си, но могат да го направят с някой друг. Това е начин детето да се замисли, както и вие, на кой друг възрастен може да се довери. И когато се случи нещо, то да споделя с него.

Какво да кажем? „Аз не очаквам това да се случва винаги с тебе, но ако

се случва, искам да съм сигурен, че знаеш как да поискаш помощ”.Защо да го кажем?

Говоренето за безопасността с децата не означава, че те трябва да са наплашени и ужасени, както и да ги подлъгвате, че нищо лошо няма да им се случи никога.

Какво да кажем? „Хайде да говорим за това отново някой ден. Аз съм

много щастлив да говоря с теб за всичко, дори и за неща, които те карат да се чувстваш неудобно”.Защо да го кажем?

Много е важно да покажете, че сте свободен и желае-те да говорите за всичко, за което то иска да говори.

Допускайте, че освен жертва детето ви може да се окаже в ролята на насилник. От родителска гледна точка това е доста по-трудна ситуация.

1. Изяснете фактите. Поискайте максимално подробна информация какво точно се е случило, без да допускате да се влиза в квалификации по въпроса за вината.

2. Изразете съчувствие за сложната ситуация и покаже-те готовност да предприемете мерки за изясняване на проблема.

3. Потърсете съвета на педагогическия съветник или на детски психолог. Той има повече опит и по дефиниция е по-неутрален от учителя.

4. В разговора с детето запазете спокойствие, крити-кувайте конкретното поведение и се въздържайте от емоционални изблици и квалификации за личността му като цяло.

5. Ако проблемът се появи повече от 3 пъти за 2 месеца, приемете, че не се справяте успешно и потърсете специализирана помощ от психолог.

www.roditeli.org 57

На 15 май 2010 г. в София Асоциация Родители беше домакин за вто-ра година на ФАМИЛАТЛОН. Празникът се проведе под патронажа на френският посланик в България Етиен дьо Понсен и подкрепата на Столична община.

ФАМИЛАТЛОН е празник на семейството и спорта. Първообразът му е създаден във Франция от група ентусиасти. Основната идея е, че семейният спорт е много важен не само за здравето, но и за общу-ването в семейството. В рамките на френското председателство на ЕС представител на Асоциация Родители получи в Париж харта-та на Фамилатлон, с което се присъедини като български партньор в инициативата.Целите на ФАМИЛАТЛОН са: Да промотира идеята за семейния спорт като основен източник

на семейно здраве. Да постави в публичното пространство въпроса за създаване на

достатъчно условия за развитие на семеен спорт. Да даде възможност на семействата в София да експериментират

в рамките на един ден с различни видове спорт, подходящи за прак-тикуване в семейна среда. Да предостави на семействата информация относно възможност-

ите за практикуване на различни видове спорт на територията на столичния град.Движението ФАМИЛАТЛОН – един път годишно не е достатъчноПо инициатива на Асоциация Родители спортните клубове, участни-ци в първия Фамилатлон, обсъдиха идеята за целогодишни занимания за децата и родителите. Макар невинаги да е възможно и полезно децата да участват в една и съща трениравка, със сигурност е добре родителите да имат възможност да се включат в по-смисле-ни занимания от пиенето на кафе и четенето на вестници. Така се роди идеята за движението Фамилатлон.

Движението ФАМИЛАТЛОН се подкрепя от

ФАМИЛАТЛОН – празник на семейния спорт и

здравословния начин на живот

58 www.roditeli.org

www.roditeli.org 59

Автомобилен клуб „Север” autoclubsever@yahoo.comАсоциация Капоейра Българияwww.capoeira-bulgaria.netАсоциация „Солидарност”www.solidarnost-bg.orgБългарска Айкидо Федерацияwww.baf.orgБългарска Aсоциация на Застраховани и Пострадали при Катастрофи www.bazk.orgБългарско дружество за защита на птицитеwww.bspb.orgБългарска Ръгби Федерацияwww.bfrbg.orgБългарска Федерация Бадминтонwww.bulbad.8k.comБългарска Федерация Волейболwww.volleyball.bgБългарска Федерация Ориентиранеwww.bgof.orgБългарска федерация по Петанкwww.altera-group.comБългарска Федерация по Софтболwww.softball-bg.orgВИА СПОРТ БГwww.viasport.bgЕко списние "Моги-зелената маймуна"www.zelenatamaimuna.comКлуб за спорт и туризъм МАРИНА СПОРТwww.marinasport.net

Клуб Паневритмияwww.panevritmia.infoКлуб по български народни танци "Гайтани"www.horo.bgКлуб по приложно колоездене на 14 СОУ „Проф. Асен Златаров” Софияzlatarov@mail.bg, sou14@abv.bgКлуб по спортни танци „Дъга”www.daga.dir.bgОрганизация на Българските Скаути www.scout.bgПрабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур”www.baga-tur.comСдружение „Велоеволюция”www.velobg.orgСдружение „Мечти и отбори”www.mobg.orgСК „ЦСКА-хокей”www.hockeycska.comСписание „Шарено”www.sharenobg.comСпортен клуб "ЧОУА"www.chowa.euСтудио за нетрадиционна живопис “Арт Юнити”www.artunity.euУчилище за приключения „Реверсо”www.reversobg.orgУчилище по роботика „Robopartans“http://bgmindstorms.wordpress.com/Фолклорна група „Жасмин”www.balkanfolk.comФондация „Арт еко свят”www.artecoworld.orgШкола по български народни танци "Фолклорика"www.folklorika.comDECHICA.COMwww.dechica.comOutward Bound® Българияwww.outwardbound-bg.orgSelfinvest www.selfinvest.eu

Участници Фамилатлон 2009 - 2010 година

ВарнаОбщина Варна, дирекция "Превенции" - Фамилен център "Младост"гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик", бл.50 (подблоково пространство) до Varna TowersОбщина Варна, дирекция "Превенции” - www.prevencii.comОбщина Варна, дирекция "Образование" - www.obrazovanie-varna.comОбщина Варна, дирекция "Младежки дейности и спорт" - www.varnanamladite.com

Изкуството – възможност за полет

Винаги се ужасяваме, когато чуем поредната но-вина за зверските деяния на някой малолетен. „Как може? Откъде толкова жестокост?“ – са нашите въпроси. И отговорите сами си ги даваме: „Срив на ценностната система. Абсолютно безверие и без-хаберие. Липса на безусловна родителска любов...“ Задаваме си въпроси и си отговаряме... Но какви са личните ни усилия към собственото ни дете, за да го предпазим поне донякъде от всички възможни небива-лици в съвременния ни свят?

Безспорно изкуството е една от посоките към пове-че хармония, към по-голяма осъзнатост на собствено-то „аз“. Изкуството обогатява и възпитава личност-та. Пренася я в хоризонти, които събуждат мисълта, въображението, душата. Ето защо е добре да запозна-ем детето освен със света около него (материалния) и със света в него (душевния). Това ще му помогне да изразява себе си, като преосмисля, открива, създава. И дано подобни занимания му дадат старта към полета, който е толкова красив и заразяващ, че няма да му позволи да падне в бездната на бездействието, без-различието, агресията.

60 www.roditeli.org

www.roditeli.org 61

Като родители сме длъжни първо ние (и след това училището, кур-совете и т.н.) да вдъхнем у детето интерес към книгата, музиката, театъра... Личният пример е най-добрият учител за подрастващите, така че да намерим време не само за осигуряване на облекло, храна... но и за повече духовност. Това е начинът, който можем да пренаредим ценностите, да вдъхнем вяра и убеденост, че животът не е само скъпи маратонки и пържоли...

Четете заедно с децата си, посещавайте изложби, ходете на театър и... не спирайте да общувате, да обсъждате, да анализирате. И духовни-те навици се създават. Спомнете си колко време ви отне, докато нау-чите малкото да се храни само, да се облича... Така че не бързайте със заключението „не обича да чете книги“, „не обича да ходи на театър“.

Всяко дете обича да твори. Дайте му възможност. Напътствайте мал-чугана, но преди всичко се вслушвайте в неговите желания. Ако искате да рисува, да пее, да свири – просто намерете най-добрата школа. Не си представяйте веднага, че дъщеря ви след години трябва да се превърне в новия мюзик айдъл или пък синът ви да се окаже едва ли не преродилият се Пикасо. Важното е детето наистина да има своята ангажираност и отговорност. Дори и да не стане музикант, уроците по музика ще раз-вият неговата памет, концентрация, интелект.

Рисуването ще помогне на въображението, сръчността, естетическия вкус. Съдействайте на детето чрез изкуството да осъществи своя по-лет на духа и да се зареди с положителните емоции на съществуването си, от които всички имаме нужда.

Асоциация Родители

Асоциация РОДИТЕЛИ е учредена на 19 юни 2001 г. като сдружение за осъществяване на общественополезна дейност съгласно Закона за

юридическите лица с нестопанска цел.

Нашата мисия е:

Да насърчим родителите да бъдат най-добрите родители, които могат да бъдат, и да подкрепим децата да се превърнат в най-добрите въз-растни, които могат да станат.

Нашите основни цели са:

Развитие и утвърждаване на идеята за родителството като основна духовна ценност в обществото и семейството като естествена сре-да за отглеждане и възпитание на децата.

Ние постигаме целите си чрез:

Разработване, прилагане и разпространяване на регионални и национал-ни политики за:

Утвърждаване на обществени ценности сред родителите Оказване на обща и специализирана помощ на родителите при от-

глеждането и възпитанието на децата Подкрепа на многодетни семейства Родителски контрол върху образованието и обществен контрол

върху институциите за настаняване на деца Подкрепа за утвърждаване на основното родителско право на ин-

формирано решение в най-добрия интерес на детето

Защита правата на детето, регламентирани в Конвенцията за права-та на детето:

Утвърждаване на семейните ценности сред децата, формиране на отношение към благотворителността Екологично възпитание на децата и развитие на чувство за ува-

жение към природната среда Насърчаване на масовия детски спорт и заниманията с изкуство Съдействие за развитието на детското здравеопазване Превенция на всички форми на насилие срещу деца Борба с порнографията, хазарта и противообществените прояви

при децата

За консултации по телефона или за записване на час за

консултация с експерт можете да се свържете с нас

всяка сряда от 15 до 17 ч.

на тел. 02/ 944-17-99

Нашите контакти:www.roditeli.org

office@roditeli.org

64 www.roditeli.org

съставители: Цвета БрестничкаЕва БорисоваНаталия КириловаМариета РадуловаГеорги Апостоловредактор: Албена РаленковаЯна Алексиевакоректор: Зара Татеосяндизайнер: Лиляна Дворянова

издател: Асоциация Родители

Със съдействието на VIVACOM

печат: ИК Анубис

Благодарим за предоставените текстове насписание „Родители".

ISBN 978-954-92296-3-9

Асоциация Родители благодари за подкрепата на VIVACOM. В състояние на икономическа криза жес-товете на осъзната социална корпоративна отго-ворност, като създаването на VIVACOM инсти-тут за детско психично здраве и развитие и подкрепата за това издание, са особено ценни.