Устройство и функции на отделителната систет

Фиг. 1. Устройство на бъбрек Устройство на бъбрецитеБъбреците са основните отделителни органи. Те са червени-

кавокафяви и имат бобовидна форма. Разположени са върху задната коремна стена, от двете стра­

ни на гръбначния стълб на нивото на 12 гръ­ден и 1-2 поясен прешлен. Десният бъбрек

лежи 1-2 cm по-ниско поради разположе­нието на черния дроб. Бъбреците са обви­ти с мастна капсула, която ги предпазва от удари и сътресения.

При надлъжен разрез на бъбрека се открояват външна по-тъмна

част, наречена кора, и вътреш­на по-светла част - сърцеви­на. Сърцевината е изградена от 10-20 пирамиди, обърна­ти с основата си към кората,

легенче а с върха си се отварят в бъб­речното легенче (фиг. 1).

Н ефронът е основна структурна н функционална единица на бъбрека. Изграден е от малпигиево телце и из­вито каналче (фиг. 2). Малпигиевото телце е разположено в кората. Със­тои се от клъбце от капиляри (гломе- рул) и двустенна капсула, която го обгръща. Извитото каналче започ­ва от капсулата, прави сложни из­вивки и накрая се влива в по-широко- събирателно каналче, отварящо се

в бъбречното легенче. Броят на нефроните в бъбреци­те е около 2 милиона.

Функция на бъбрецитеОсновната функция на бъбреците е образуването на урина.

Осъществява се от нефроните чрез три основни процеса, фил­трация, обратно всмукване и секреция.

Филтрацията протича в гломерулите. При този процес от гломерула в капсулата преминават почти всички съставки на кръвната плазма - вода, въглехидрати, соли, пикочни вещества. Образува се първична урина - около 170 1 за денонощие.

Обратното всмукване се осъществява в бъбречните каналче- та. Първичната урина протича по каналчета, обвити с капиляри, при което обратно в кръвта се всмукват голяма част от водата и необходимите за организма вещества. Тя силно намалява обема си и променя състава си - образува се вторична (крайна) урина. Нейното количество за едно денонощие е около 1-1,5 1.

Секрецията е процес, при който клетките на каналчетата секретират амоняк, урея, соли, някои лекарства. Те се добавят към състава на урината.

събирателноканалче

сърцевина

бъбречнапирамида

Фиг. 2. Устройство на нефрон

малпигиево телце # извито

каналче

I Пикочни пътищаПикочопроводите са тръбички, дълги около 30 cm. През тях

преминава урината от бъбречните легенчета на двата бъбрека до пикочния мехур.

Пикочният мехур е кух мускулест орган с резервоарна фун­кция. Разположен е в таза и има вместимост около 300-500 ml. В него на 2-3 минути постъпва урина от пикочопроводите.

Пикочният канал започва от пикочния мехур и чрез него урината се отделя от организма. При жените той е дълъг 4-5 cm, а при мъжете - 20-22 cm, като при тях каналът освен урина про­вежда и семенна течност.

Образуването и отделянето на урината се регулира по хумо- рален и нервен път.

Здравни познания и хигиена на отделителната система

Отделителната система освобождава организма от непотреб­ните и вредните за него вещества.

Фактори с неблагоприятни въздействия върху отделител­ната система са прекомерно солената и пикантна храна, алкохо­лът, никотинът, някои лекарства, простудните заболявания и инфекциите, оскъдният прием на течности.

Заболявания на отделителната системаВъзпалението на пикочния мехур (цистит) се среща по-чес-

то при жените. Причинява се от бактерии, които лесно проникват през късия пикочен канал в пикочния мехур. Циститьт може да бъде причинен също и от простуда, лоша лична хигиена и др. Заболяването е съпроводено с често и болезнено уриниране.

Пиелитьт е възпаление на бъбречното легенче, което лесно може да обхване и бъбрека.

Нефритът е свързан с увреждане на нефроните, което най- често се причинява от инфекции или простуда. Ако своевремен­но не се лекува, води до разрушаване на бъбрека.

Бъбречните камъни се образуват в бъбречното легенче (фиг. 3). При попадането им в пикочопровода настъпва бъбречна кри­за, съпроводена със силна болка. В такъв случай болният се нуждае от спешна медицинска помощ. Бъбречните камъни се отстраняват по оперативен път или се разрушават с помощта на специална апаратура (фиг. 4).

Ако бъбреците са увредени и не могат да функционират, се при­лага диализа - включване към т. нар. изкуствен бъбрек. По този начин от организма се отстраняват вредните крайни продукти от обмяната на веществата. Често при това състояние на болния се налага бъбречна трансплантация (присаждане на бъбрек).

Въпроси и задачи: _________ ________1. Кои са основните функции на бъбреците?2. Назовете и обяснете процесите, които протичат в нефрона,3. Сравнете по състав първичната и вторичната урина.4. Назовете фактори, които водят до увреждане на отделител­

ната система.5. Можем ли да се предпазим от образуването на бъбречни ка­

мъни?

Фиг. 3. В бъбречното легенче възникват кристали от разтворените в урината соли

Фиг. 4. Апаратура за разрушаване на бъб­речни камъни

За да бъдете здрави:• приемайте храни, които не

увреждат бъбреците;• пийте достатъчно количест­

во течности (1-1,5 1);• предпазвайте се от простуд­

ни заболявания;• спазвайте лична хигиена.

119

г /

Дихателна система

Дишането е основен жизнен процес, при който организмите си наба­вят енергия, необходима за протичането на всички процеси в клетките, тъканите и органите. Чрез дишането се осъществява газовата обмяна между организма и околната среда, която включва две фази - външна об­мяна (в белите дробове) и вътрешна - (в тъканите). При външната об­мяна се приема 0 2 и се отделя С 0 2. При вътрешната обмяна до тъка­ните и клетките достига 0 2, с участието на който хранителните вещества се разграждат, освобождава се включената в тях енергия и се отделя С 02.Транспортът на 0 2 и СО, осъществява от кръвта.

от белите дробове до тъканите и обратно се

носна кухина

бели дробоветрахея

Фиг. 1. Дихателна система

Устройство и функции на дихателната систет

Фиг. 2. Носни миди, между които се образуват ходове

Въздухоносни пътищаОрганите, през които последователно преминава въздухът по

пътя си към белите дробове, са нос, гълтач, гръклян, трахея и бронхи. Тези органи са кухи, като стените им имат костни или хрущялни елементи, които ги поддържат винаги широко отворе­ни. Така те могат свободно да провеждат въздуха към белите дробове.

Носът е началната част на въздухоносните пътища и се със­тои от външен нос и носна кухина. Външният нос е изграден от кости и хрущяли и оформя два отвора - ноздри. Поради спе­цифичната си форма външният нос придава индивидуални чер­та на лицето. Носната кухина се разделя от носната преграда на две половини. Тя има сложен релеф. Във всяка половина се вдават така наречените носни миди (фиг. 2). Между тях се офор­мят ходове, в които се отварят околоносните синуси (фиг. 3). Носната кухина е покрита с лигавица, в която има косми, рес- нички, слузни жлези и много кръвоносни съдове. Косъмче­тата и ресничките задържат праховите частици и микроор­ганизмите, слузта овлажнява въздуха, а кръвоносните съ­дове го затоплят. Дишането през носа е много важно, за­щото въздухът, минал през носната кухина, се отправя челен към белите дробове пречистен, овлажнен и затоплен.От носната кухина през два отвора въздухът навлиза в гьлтача.

Гълтачът е кух мускулест орган, в който се кръс­тосват пътищата на въздуха и храната. Той има 3 части.Горната част, с която се свързва с носната кухина, се нарича носоглътка и в нея е разположена третата сливи­ца. Със средната част се свързва с устната кухина, а с долната - с гръкляна.

Гръклянът е разположен в предната част на шията. Изг­раден е от хрущяли и мускули. Най-силно развит е централ­но разположеният щитовиден хрущял, който при мъжете има

синус

горно-челюстенсинус

Фиг. 3. Околоносни синуси

Дихателната система е изградена от въздухоносни пътища и дихателни органи- бели дробове.

Въздухоносните пътища довеждат ат­мосферния въздух до белите дробове и от­веждат издишания въздух в атмосферата. Белите дробове осигуряват газовата обмя­на в организма.

носнимиди

121

щитовиденхрущял

трахея

Фиг. 4. Щитовиден хрущял на гръкляна

Фиг. 5. Гласова цепка

1

изпъкване - адамова ябълка (фиг. 4). Гръклянът е не само ди­хателен, но и гласовообразуващ орган. Той има формата на пя­съчен часовник. В най-тясната му част се намират гласовите връзки. Между тях се образува гласова цепка (фиг. 5). При пре­минаването на въздуха през гласовата цепка гласните връзки трептят и се получава звук. При формирането на речта участват още носната и устната кухина, езикът и устните.

При преглъщане гръклянът се повдига нагоре и отворът към трахеята се затваря от хрущялно капаче - надгръклянник. Така трахеята е защитена от попадането на хранителни частици в нея.

Трахеята е пластична тръба, дълга около 12 cm. Изградена е

Фиг. 6. Бронхиално дърво

от хрущялни полупръстени, свързани помежду си със съедини­телна тъкан. Този начин на свързване позволява трахеята да се извива и удължава при движението на главата и при преглъща­не, без това да затруднява преминаването на въздуха. В задна- та си част полупръстените са свързани с гладки мускули, което улеснява преминаването на храната през хранопровода. Отвът­ре трахеята е покрита с многослоен ресничест епител и голямо количество жлези. Ресничките и отделената слуз задържат пра­шинките от вдишания въздух. В долния край трахеята се разде­ля на два клона - бронхи, които навлизат в белите дробове. Там те се разклоняват на все по-малки клончета (бронхиоли), като се образува така нареченото бронхиално дърво (фиг. 6).

1. Назовете последователно органите, които отвеждат въздуха до белите дробове, и опишете тяхната функция.2. Защо лекарите препоръчват да се диша през носа?3. Опишете устройството на белите дробове и обяснете ролята на огромния брой алвеоли.4. Подредете органите в последователност, при която въздухът може да „напусне“ белия дроб.

1) гълтач; 2) трахея; 3) носна кухина; 4) гръклян;5) бронхиоли; 6) бронхи; 7) бял дроб

5. Отбележете признаците, които са характерни за белия дроб.а) Белият дроб е чифтен орган.б) Широката основа е разположена върху диафрагмата.в) Върховете на белия дроб достигат 2-3 cm под ключицата.г) Десният бял дроб е по-малък, защото в него има място за

сърцето.д) Белите дробове са обвити от двуслойна обвивка.е) Течността в междуплевралното пространство подпомага ра­

ботата на белите дробове.

Дихателни органи. Белият дроб е чифтен орган.В него се извършва газовата обмяна и венозната кръв се превръща в артериална.

Белите дробове са разположени в кухината на гръд­ния кош. Те са отделени от коремните органи чрез ди­афрагмата. Всеки бял дроб има широка основа, разпо­ложена върху диафрагмата, и заоблен връх, който из­лиза малко над ключицата. Големината на белия дроб зависи от големината на гръдния кош и показва ин­дивидуални и полови различия.

Между двата бели дроба има пространство, в което са разположени сърцето, трахеята, храно­проводът и големите кръвоносни съдове. Край­ните разклонения на бронхиолите завършват с гроздовидно струпани мехурчета - алвеоли (фиг.7). Стените на алвеолите са много тънки, изграде­ни от еднослоен плосък епител, обхванат от гъста капилярна мрежа. Алвеолите имат микроскопични размери, но са огромен брой и по този начин в малък обем създа­ват много голяма повърхност за контакт с въздуха.

Белите дробове са обвити от тънка двуслойна обвивка - плев­ра. Вътрешният лист на плеврата покрива белите дробове, а вън­шният покрива гръдния кош отвътре, като по този начин гръдни­ят кош е херметически затворен. Между двата листа остава тясно пространство, в което има малко течност. Тя навлажнява допира­щите се повърхности, намалява триенето и улеснява работата на белите дробове.

Въпроси и задачи:Фиг. 7. Алвеолите могат да се сравнят с листата на дърво, прикрепени към клончета (бронхиоли), които са разк­лонения на по-дебел клон (бронх). Алвеолите са около 700 млн. и имат обща повърхност около 100 nr.

• Функцията на белите дробове не се изчерпва с га­зовата обмяна. Белите дробо­ве оказват влияние и върху водния баланс, защото през тях се изпарява около половин литър вода на ден. Освен водни пари белите дро­бове могат да отделят още етерични масла, ароматни ве­щества, ацетон, алкохол и др.

123

Дихателни движения и газова обтяна

Фиг. 1. Вдишване и издишване

I

Дишането е основен жизнен процес, при който приетият от въздуха кислород се пренася до тъканите, а образуваният в тъ­каните С 02 се изнася от организма.

Дихателни движенияДишането протича в две фази - вдишване и издишване (фиг. 1Вдишването е активен процес, в които участват външните

междуребрени мускули и диафрагмата. Започва със съкращава­не на външните междуребрени мускули, които повдигат ребра­та и изместват гръдната кост напред и нагоре. Диафрагмата се съкращава и се спуска към коремната кухина и гръдният кош се разширява. Движението на ребрата и на гръдната кост увличат външната плевра, тя от своя страна увлича вътрешната плевра. Вследствие на това въздухът в белите дробове се разширява и налягането му леко спада под атмосферното. Така атмосферни­ят въздух чрез дифузия навлиза в белите дробове - настъпва вдишване. То се прекратява, когато белите дробове се изпълнят с въздух - тогава започва издишване.

Издишването е пасивен процес. След като се преустанови съкращаването на междуребрените мускули и на диафрагмата, ребрата заемат изходно положение, диафрагмата се вдига наго­ре към гръдната кухина и обемът на гръдния кош намалява. Реб­рата и диафрагмата притискат белия дроб, той се свива и възду­хът излиза навън - настъпва издишване.

При здрав човек дишането е ритмичен процес. След вдиш­ване следва издишване, кратка пауза и отново вдишване. Често­тата на дихателните движения зависи от възрастта, пола, физи- ологичното и психическото състояние на човека. Нормалната честота на дихателните движения е 14-16 пъти в минута, като за това време през белия дроб преминават 7-8 1 въздух (минутен обем). При физическо натоварване честотата на дихателните дви­жения се увеличава и през него преминават 60-70 1 въздух.

Ш Газова обмянаТя включва два основни етапа - обмяна на газовете в бели­

те дробове и обмяна на газовете в тъканите.Обмяна на газовете в белите дробове. Навлезлият от въз­

духа в белите дробове 0 2 чрез дифузия преминава през тънките стени на алвеолите и на капилярите и попада в кръвта. Там той се свързва с хемоглобина, като образува нетрайното съедине­ние оксихемоглобин и по този начин се пренася до тъканите. Образуваният в тъканите С 02 чрез кръвта достига до белите дробове. Там чрез дифузия преминава от кръвта в алвеолите и при издишване напуска белите дробове. В белите дробове кръвта отдава С 02 и се насища с 0 2, или от венозна се прев­ръща в артериална (фиг. 2).

Обмяна на газовете в тъканите. В тъканите 0 2 се отделя от хемоглобина, преминава от кръвта в тъканната течност, а от нея през клетъчната мембрана навлиза във всяка клетка. В клетките 0 2 участва в процесите на разграждане на хранителните вещества, при което се отделят енергия и С 02. Въглеродният диоксид навли-

Фиг. 2. Обмяна на газовете в белите дробове

# - о 2с о 2

алвеоли

за в тъканната течност и оттам в кръвта. Той достига до белия дроб, като част от него се свързва с хемоглобина, а друга част се разтваря в кръвната плазма. В тъканите кръвта отдава 0 2 и се на­сища с С 02, или от артериална се превръща във венозна (фиг. 3).

В Регулация на дишанетоОбмяната на газовете непрекъснато се регулира и приспосо­

бява към работата на органите и на организма като цяло. Регу­лацията на дишането се осъществява по хуморален и нервен път (фиг. 4).

Хуморалната регулация се осъществява от С 0 2. При всяко увеличаване на С 02 в артериалната кръв дихателният център в продълговатия мозък се дразни и изпраща информация до диха­телните мускули и започва вдишване.

Нервната регулация се осъществява по рефлексен път. По повърхността на алвеолите има сетивни нервни окончания, които се дразнят при вдишване, тъй като стените на алвеолите се разши­ряват. По рефлексен път до дихателния център се изпраща инфор­мация за прекратяване на вдишването - започва издишване.

В известни граници честотата и дълбочината на дишането мо­гат да се контролират и волево.

Фиг. 3. Обмяна на газовете в тъканите

телесна клетка

тъканна течност

лимфен капшшр

дихателен център

диафрагма

център за волеви контрол

Фиг. 4. Регулация на дишането

Въпроси и задачи:1. Опишете механизма на процесите вдишване и издишване.2. Кои фактори влияят върху дихателната честота?3. Отбележете тези твърдения, които са верни за вдишването.

а) Вдишването е активен процес.б) Вдишването е пасивен процес.в) При вдишване диафрагмата се съкращава.г) При вдишване диафрагмата се отпуска.д) При вдишване вътрешните междуребрени мускули се

съкращават.е) При вдишване външните междуребрени мускули се

съкращават.ж) При вдишване външната плевра притегля вътрешната.з) При вдишване С 02 се изнася в атмосферата.

4. Сравнете газовата обмяна и попълнете таблицата.

• Дишането се променя при дразнене лигавицата на въздухо- носните пътища. След дълбоко вдишване следва енергично из­дишване - кихане или кашляне.

• Дишането се променя при дразнене на разположените в ко­жата рецептори за натиск, болка и температура.

• Дишането се влияе от драз­нещи вещества. Такова вещест­во е амонякът, който се използва за даване на долекарска помощ.

• При среща с любим човек затаяваме дъх.

Газова обмяна Структури, в които протичаклетки/алвеоли

Вид на образуваната кръввенозна/артериална

В белите дробове

В тъканите 125

Фиг. 1. Съдържание на раз­лични вещества в една цигара

Фиг. 2. При хрема лигавицата на носа набъбва и запушва дихателния път

Здравни познания и хигиена на дихателната система

Органите на дихателната система са лесно достъпни за бо- лестотворните микроорганизми. Въпреки че те са добре защи­тени от многобройни жлези, които отделят слуз и власинки, го­лямата повърхност на въздухоносните пътища и белите дробо­ве е идеална среда за развитие на много бактерии и вируси.

Фактори с неблагоприятно въздействие върху дихателната система са замърсителите на въздуха, тютю­нопушенето, контактът с болни хора.

Замърсители на въздуха. С развитието на технологиите съставът на въздуха става все по-разнороден и все по-опасен за здравето на човека. Олово, въглероден оксид, кадмий, азотни и серни оксиди, арсен, амоняк, прах са само част от съставките, които поемаме при дишане. Те често предизвикват възпаления на въздухоносните пътища и увреждат белите дробове.

Тютюнопушене. То е сред най-вредните и смъртоносни на­вици. Никотинът, който се съдържа в цигарения дим, е отрова за клетките. Освен него в тютюневия дим се съдържат сажди, катрани - общо около 4000 химикала, които полепват по стени­те на алвеолите, нарушават газовата обмяна и оцветяват пръс­тите и зъбите на пушачите. В цигарения дим се съдържат още и дразнещи вещества, които причиняват постоянно възпаление на дихателните пътища и са причина за характерната при пушачи­те кашлица (фиг. 1).

Резултатите от продължителното пушене са запушване на бронхите със секрет, чести белодробни възпаления, рак на бе­лите дробове. Освен това цигарите увеличават риска от диабет, импотентност, перде на очите и увреждат кожата.

Освен за пушачите цигареният дим е много вреден и за хората, които престояват в задимени помещения - пасивни пушачи. Поч­ти 80 хиляди европейци всяка година умират от пасивно пушене.

Контакт с болни хора. При кихане и кашляне на болен чо­век болестотворните микроорганизми попадат във въздуха. От­там през устата и носа лесно проникват в организма на здрав човек и могат да предизвикват заболяване. Затова е важно да се избягват контактите с болни хора.

Заболявания на дихателната система. Те са често срещани. Когато болестотворни микроорганизми попаднат в носната кухина предизвикват хрема (фиг. 2). Първата „прегра­да“, която вирусите и бактериите срещат по пътя към белите дробове, са сливиците. Те предизвикват възпалението им - ан­гина. Ако болестотворните микроорганизми преодолеят защи­тата на носната кухина и сливиците, те могат да заразят и въз­палят останалите органи на дихателните пътища и да достигнат до белите дробове. За това благоприятстват простудата на тяло­то и намалените съпротивителни сили на организма. Възпале­нието на лигавицата на въздухоносните пътища се нарича с об­щото название катар. Когато е засегната лигавицата на гълта- ча, инфекцията се нарича фарингит.

Възпалението на гръкляна причинява ларингит, на трахея­та - трахеит, на бронхите - бронхит. Всички тези заболява­ния са придружени с неразположение, кашлица, повишена температура и се изисква сериозно лечение по преценка на ле­куващия лекар.

Познанията по анатомия и физиология допринасят за по-доб­рото разбиране на много от симптомите и усложненията при най-честите белодробни заболявания.

Пневмония. Най-честата причина за това заболяване е бакте­риалното възпаление на отделни участъци от белия дроб, но пневмония може да се причини и от вируси, от дишане на отров­ни (токсични) прахове и вредни газове. В засегнатите участъци възпалението причинява натрупване на течности, алвеолите не се изпълват с въздух и могат да се образуват гнойни огнища. Симп­томите са висока температура, отпадналост, задух, изпотяване, пристъпи на кашлица, сърдечна слабост. При децата едно възпа­ление на белия дроб може да се развие за няколко часа и да стане опасно за живота. Благодарение на лечението с антибиотици днес пневмонията е лечима, но оздравяването е сравнително бавно.

Белодробна туберкулоза. През миналите столетия туберку­лозата е била една от най-опасните инфекциозни болести. Нари­чали са я „охтика“, а в литературата я срещаме като „жълтата гостенка“. Завръщането на туберкулозата през последните годи­ни уплаши света. Болестта се причинява от бактерии, които са изключително жизнени и попадат в организма по въздушно-кап- ков път, чрез праха в стаите и улиците или чрез предмети, изпо­лзвани от болни хора. Попаднали в белия дроб, бактериите най- напред предизвикват възпалителни огнища, разрушават белод­робната тъкан и създават кухини в белия дроб (фиг. 3). Кашли­цата е първият симптом на болестта. Обикновено тя е съпрово­дена с температура и изпотяване. След това идват и кървавите храчки, болките в гръдния кош, задухът и отпадналостта. У нас на всеки 100 000 души от туберкулоза боледуват 125. Специалистите приемат, че най-добрите профилактични сред­ства са пълноценното хранене и движението на открито. Ходе­нето, колоезденето, плуването и гребането укрепват организма и повишават имунната защита.

Бронхиална астма. Причините за заболяването са различ­ни. Най-често това са алергени от околната среда: домашен прах, животински косми, лекарства, полен (фиг. 4). Реакцията на организма спрямо алергена е съкращаване на мускулатурата

I (спазъм) на малките бронхиоли, при което бронхиалната лига­вица набъбва и се отделят храчки. Симптомите са задух, зат­руднено издишване, свиркащо дишане, дразнеща кашлица. Ле­чението изисква специализирана лекарска помощ.

Белодробният рак е много опасна болест. Заедно с рака на стомаха и на женските полови органи той е най-честото раково заболяване. Днес няма никакво съмнение, че тютюнопушенето е основен фактор за възникването на заболяването. Изследва­нията сочат, че между болните от белодробен рак 90% са стра­стни пушачи, а останалите са пасивни пушачи.

Фиг. 3. Туберкулоза на белия дроб

Фиг. 4. Бронхи­алната астма,

се предизвиква от различни

алергени

Постоянната кашлица, болката в гърдите, храчките с кръв, не­достигът на въздух и замайването са сред симптомите на бо­лестта. Установяването й в ранен стадий е важно условие за успешно лечение.

За да бъдете здрави:• дишайте през носа, а не през устата;• не пушете и не стойте в задимени от цигарен дим помещения;• избягвайте много студените напитки;• проветрявайте редовно класните стаи и жилищните помещения;• прекарвайте всеки ден най-малко 1 час на открито;• по време на грипни епидемии избягвайте места, където се събират много хора;• при контакти с болни използвайте маска, която покрива носа и устата;• ваксинирайте се с противогрипна ваксина.

• Цигара или здраве?Ако пушиш всеки ден, ще чув­стваш лош дъх в устата, ще си уморен, ще бъдеш е пожълте­ли пръсти и зъби, със сухо гърло и дразнеща кашлица.

Въпроси и задачи:1. Избройте фактори, водещи до възпаление на дихателните

пътища.2. Какви хигиенни правила трябва да спазвате, за да предотвра­

тите възпалението на дихателните пътища и дихателните органи?3. Защо не трябва да се престоява дълго време в помещения,

където се събират много хора?4. Срещу всяко заболяване запишете цифрата на специфични­

те СИМПТОМИ.

Заболяване

ХремаФарингит

Симптоми

1. Възпаление на гръкляна, пресипнал глас, температура

Бронхит

Ларингит

2. Възпаление на бронхите, висока температура, кашлица, труднс* дишане

3. Температура, изпотяване, кашлица, кървави храчки4. Възпаление на белите дробове, висока температура, кашлица, тхзхдаеш щнпане

5. В ъзп ален ие н а гъ лтача, температура, зачервено гърло, Оолка при преглъщане

^ . Q fe m сяжрет \\ек,л,

128

5. Избройте пет вредни вещества, които се съдържат в една цигара.

а ) б ) в ) * ) ..................................................................................................................

д ) ... . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Оказване на долекарска(Дихателна система)

Острите нарушения в дишането, които застрашават живота на човека, настъпват обикновено внезапно, Те може да са ре­зултат от действието на вредни фактори или да възникнат при попадане на човек в критична ситуация. Възможностите за спа­сяването на пострадалите са толкова по-големи, колкото по-ра­но и правилно се започне оказването на долекарска помощ.

Основанията да се започне незабавна долекарска помощ на пострадалия са:

• липса на съзнание;• спиране на дишането (липса на дихателни движения на

гръдния кош);• липса на пулсации на големите артерии - сънна и бедрена

артерия;Действията за възстановяване на дишането и кръвообраще­

нието се осъществяват в строго определена последователност.

Долекарската помощ при състояние на безсъзна­ние

1. Осигуряване на свободни дихателни пътища Последователност от действия:

• освободете шията, гръдния кош и корема от дрехи, колани или други аксесоари, които ги притискат и ограничават тяхната подвижност;

• прочистете устата, носа и гърлото от чужди тела или повърната храна;

• отворете устата с кръстосани палец и показалец на лявата ръка;

• забършете устната кухина с показалеца на дясната си ръка, увит в марля или парче плат;

• почистете носа с кърпа или парче плат;• поставете главата максимално извита назад със затворена

уста. Това положение на главата спомага за отваряне на диха­телния път, който обикновено е запушен от отпуснатия език.

Тези действия могат да доведат до възстановяване на собственото дишане.

2. Незабавно започване на обдишване на пострадалия с издишан въздух от спася­ващия. Това се осъществява по два начи­на: обдишване „уста в нос“ и „уста в ус­та“.

Въпреки че в немедицинските среди е осо­бено популярен методът „уста в уста“,

данните от експерименталните изслед­вания показват, че методът „уста в

нос“ е по-ефикасен. Обдишване „уста в уста“ се препоръчва

само когато се установи, че ф\ носът е запушен.

Задача 1.

Последователност от действия при обдишване „уста в нос“:

• поставете главата в описаното по-горе положение с издърпана напред долна че­люст, поддържайте устата плътно затворена със същата ръка, която поддържа челюстта;

• върху носа поставете марля или носна кърпа;

• поемете дълбоко въздух с широко отво­рена уста, обхванете с уста плътно носа на пострадалия и енергично издишайте, след което се отстранете и го оставете да издиша пасивно;

• направете отначало 5-6 бързи обдиш- вания, след което започнете ритмично об­дишване - 12 до 16 пъти в минута. Ефикас­ността от обдишването ще установите по движението на гръдния кош.

Да се научим да оказваме доле- карска помощ при проблеми с ди­шането

1. След проиграване на ситуациите ще можете:

•S да оценявате състояние на постра­дал;

■S да прилагате правила за възстановя­ване на дишането;

■S да отстранявате чуждо тяло, по­паднало в дихателните пътища.

2. Задачи (ситуации):

През междучасието забелязвате, че ваш съу­ченик се е опрял на стената в коридора, не му достига въздух, погледът му е отнесен и не отго­варя на вашите въпроси, цветът на лицето му става синкаво-червен, хваща се за гърдите и се свлича на земята. Изпада в безсъзнание.

Задача 2.

При излизане от училище забелязвате, че Елица се държи особено. Доближавате се до нея и виждате, че има затруднено дишане, кашля, при вдишване се чуват пискливи шумове, кожа­та на лицето й започва да посинява, не може да ви отговори на въпросите.

Задача 3.

В училищния стол при хранене ваш съученик се опитва да ви разкаже интересна история. Внезапно, докато момчето се смее, вместо в хранопровода, хапката попада в трахеята. Съу­ченикът ви започва да се задушава.

Разделете се на групи, нека всяка група рабо­ти по алгоритъм, даден от вашия учител.

| Първи алгоритъм за работаСложете вашия съученик да легне на гръб.

1. Говорете му и изисквайте от него да ви от­говаря, за да установите дали е в безсъзнание.

2. Сложете едната си ръка под врата му и пов­дигайте, така че да отворите широко дихателните пътища.

3. С другата ръка притискайте главата надолу.4. Проверете дали има дихателна дейност.5. Ако няма дишане, затворете устата на пос­

традалия.6. Покрийте носа му с марля или носна кърпа.7. Поемете дълбоко дъх, плътно покрийте с

уста неговия нос и вдъхнете четири пъти бързо и дълбоко.

8. Ако гръдният кош не се повдигне, провере­те дали няма нещо, което пречи на дишането.

9. Проверете пулса на шията и вижте дали има сърдечна дейност.

Втори алгоритъм за работа Втори вариант Момичето е паднало и лежи.

1. Клекнете до него.2. Завъртете го на една страна с лице

срещу вас (гръдният му кош трябва да бъде срещу коляното ви).

3. С дланта на ръката си го ударете 4 пъти между раменете.

4. Завъртете пострадалата по гръб.5. Поставете ръцете си една върху

друга под ребрената област.6. Натиснете по посока на диафраг­

мата с бързо движение.7. Ако е необходимо, направете го

4 пъти в бърза последователност.

Втори алгоритъм за работа. Първи вариант Момичето е изправено.

1. Застанете встрани и малко зад Елица. *2. Наведете главата й към гърдите и я ударете 4 пъти с дланта си

силно по гърба.3. Ако Елица продължава да се задушава, застанете зад нея.4. Увийте ръцете си около кръста й.5. Поставете едната си ръка над пъпа и под ребрата й.6. Поставете другата си ръка над първата и притиснете коремна­

та област навътре и нагоре, докато започне да диша.7. Ако не поеме въздух, наклонете я отново назад и опитайте пак.

I Трети алгоритъм за работаОтстраняване на попаднала хапка или чуждо тяло в трахеята

1. Застанете зад пострадалия.2. Обхванете коремната област мал­

ко под диафрагмата с две ръце.3. Нанесете рязък и силен удар от­

долу нагоре в областта на стомаха в ъгъла, образуван от ребрата. Така по­вишеното въздушно налягане в белите дробове ще изтласка хапката.

Устройство и функции на мъжката половасистема

------- •семенно мехурче

Фиг. 1. Устройство на мъжка полова система

семенник

• -----------------пенис (полов член)

семеотводен канал --------- •

простатна жлеза

Половата система на мъжа (фиг. 1) се състои от следните органи: семенници (тестиси), семенни мехурчета, надсеменници, семеотводни канали, простатна жлеза и полов член (пенис).

Семенниците са мъжките полови жлези. Те са разположени извън коремната кухина и са об­вити в кожна торбичка - скротум. Обикновено ле­вият тестис е малко по-голям от десния и стои по- ниско от него. Тестисите изпълняват две основни функции - образуват сперматозоидите и секрети- рат мъжкия полов хормон (тестостерон). Вътреш­ността на семенниците е изградена от многоброй­ни нагънати каналчета, изградени от два типа клетки. Едните клетки при деленето си образуват сперматозоидите. Другите са жлезисти клетки, които секретират мъжкия полов хормон.

Надсеменниците са разположени върху ю р­ната страна на семенниците. Младите спермато­зоиди се натрупват в надсеменниците и престоя­ват в тях до пълното си узряване.

Семеотводните канали са с дължина около 50 сш. Те започват от надсеменниците, навлизат в коремната кухина, преминават през простат- ната жлеза и се вливат в пикочния канал. По то­зи канал зрелите сперматозоиди стигат до поло­вия член.

Семенните мехурчета са две жлези, които са разположени между пикочния мехур и дебелото черво. Те произвеждат секрет, съдържащ въгле­хидрати. Този секрет също се влива в семеотвод­ните канали.

Простатната жлеза е разположена под пикоч­ния мехур и обхваща началото на пикочния канал. Тя е мускулно-жлезист орган с формата и големи­ната на кестен. Произвежда рядък белезникав сек­рет с характерна миризма. Малко преди семеотвод­ните канали да се съединят с пикочния канал, сек­ретът на простатната жлеза също се излива в тях.

Секретите на семенните мехурчета и простат­ната жлеза заедно със сперматозоидите образуват семенната течност (сперма).

Мъжкият полов член (пенисът) е копулаци- онен орган. През него преминава част от пикоч­ния канал. Пенисът е изграден от тяло и главичка. От долната му страна се разполага гъбесто тяло, а от горната му страна, успоредно едно до друго, се намират две пещеристи тела. Краят на гъбесто­то тяло е уголемен и оформя главичката на пени­са. Тя е покрита от кожна гънка (препуциум), ко­ято може да се изтегля назад, за да се оголи гла­вичката. Главичката на пениса е много чувстви­

133

телна поради големия брой рецептори, разпо­ложени в нея. На върха на главичката се отва­ря пикочният канал.

При механично дразнене или полово въз­буждане пещеристите тела и гъбестото тяло се изпълват с кръв и половият член се уголе­мява и втвърдява. Това състояние се нарича ерекция. Получаването на ерекция е рефлек­сен процес. Половият член може да изпълни функцията си на копулационен орган само в състояние на ерекция.

Основните функции, които изпълнява мъж­ката полова система, са: 1. образуване на год­ни за оплождане мъжки полови клетки и под­ходяща за тях среда - семенна течност, 2. об­разуване и отделяне на мъжки полов хормон в кръвта, 3. осъществяване на полов акт - кои- тус (копулация).

I Полово съзряване (пубертет). По­ловото съзряване е процес на развитие на ор­ганизма и на неговата полова система, при ко­ето става възможно да се осъществи полов акт и размножаване. Това съзряване при мом­четата започва на 12-14-годишна възраст. Под влияние на хормони на хипофизата се­менниците започват да образуват и секрети- рат тестостерон. Той стимулира деленето на първичните (незрели) семенни клетки и обра­зуването на сперматозоиди.

Устройство на зрял сперматозоид (фиг. 2). Зрелият сперматозоид е дълъг 0,05 mm и се състои от глайичка, шийка и опашка. Ядрото на клетката се намира в главичката на сперма­тозоида. Сперматозоидът се придвижва ак- тивно чрез опашката си.

134

Зрелите сперматозоиди се натрупват в се- меотводните канали. Те се изнасят от полова­та система на мъжа при еякулация. Еякула- цията е рефлексен акт на семеизпразване. При нея сперматозоидите се изтласкват и се смесват със секретите на простатната жлеза и семенните мехурчета. Получената семенна течност се излива на тласъци през пикочния канал.

Секреция на тестостерон. Мъжкият по­лов хормон се образува и отделя от семенни­ците. Под въздействието на този хормон по­ловите органи се уголемяват и се формират вторичните полови белези: мъжки тип скелет, окосмяване под мишниците, ромбовидно окосмяване около външните полови органи, брада и мустаци, по-голям гръклян и по-нисък глас (мутирал).

През пубертета, който трае около 4-5 го­дини, момчето израства чувствително на ви­сочина и натрупва по-голяма мускулна маса. Когато половата система е достатъчно разви­та, се появяват първите семеизпразвания. То­ва обикновено става за първи път по време на сън, между 13-и 16-годишна възраст. Такова неволно семеизпразване се нарича полюция и е съпроводено с голямо удоволствие.

Нормално семеизпразването настъпва при полов акт, но то може да бъде и резултат от еротично преживяване, без непосредствено дразнене на половите органи. Рано или късно всеки младеж открива възможността сам да предизвиква еякулация чрез механично драз­нение на половия член. Това поведение се на­рича самозадоволяване (онаниране, мастур­бация). То е естествена проява за повечето нормално развиващи се младежи и предхожда установяването на редовни полови контакти в по-късна възраст.

Въпроси и задачи:____________1. Назовете последователно органите, кои­

то изграждат мъжката полова система.2. Опишете устройството на мъжките по­

лови органи.3. Изяснете основните функции на мъжка­

та полова система.4. Коя част от мъжката полова система е

обща с отделителната система?

Фиг. 2. Устройство на зрял сперматозоид

Устройство и функции на женската полова систет

маточна тръба

влагалище

яичник

матка

клитор #малки срамни устни

големи срамни устни

Фиг. 1. Устройство на женска полова система

Половата система на жената (фиг. 1) се състои от: яйч­ници, маточни тръби (яйцепроводи), матка, влагалище (вагина), го­леми и малки срамни устни и клитор.

Яйчниците са женските полови жлези. Разположени са симет­рично вляво и вдясно в долната част на коремната кухина. В яйч­ниците се образуват и узряват женските полови клетки (яйцеклет­ки) и се секретират женски полови хормони.

Маточните тръби са две, с дължина 8-12 сш. Те свързват яйч­ниците с матката. Вътрешната им повърхност е покрита с лигави­ца с власинки. Маточните тръби завършват към яйчниците с фуни- евидни разширения с ресни. Трептенията на ресните помагат на яй­цеклетката да попадне в тръбата. В маточните тръби се извършва оплождането.

Матката (утроба) е кух мускулест орган с крушовидна форма, със стеснен долен край, който се нарича маточна шийка. Матката е разположена в основата на таза. От горния й край водят начало­то си маточните тръби. Вътрешността на матката е покрита с лига­вица, която от периода на съзряването всеки месец циклично се из­меня.

Влагалището е тръбовиден мускулест орган с големина око­ло 8 сш. Стените му са разтегливи и са покрити с лигавица, по ко­ято има много сетивни нервни клетки. Входът на влагалището е затворен с тънка девствена ципа (химен). Хименът е изграден от съединителна тъкан и има едно или няколко малки отворчета, през които изтича менструалната кръв. По време на първия полов

маточна тръба # матка

влагалище

акт девствената ципа се разкъсва, а след първото раждане из­чезва напълно.

При полов акт влагалището приема половия член. По време на раждане плодът преминава през влагалището.

Големите и малките срамни устни закриват входа към влагалището. Малките срамни устни в горния си край обгръщат малък силно чувствителен орган, наречен клитор. По устройс­тво и зародишен произход клиторът прилича на пениса. Клито­рът е силно чувствителен поради множеството нервни оконча­ния, разположени в него. Той има важна роля за пълноценното изживяване на половия акт.

Основните функции, които изпълнява женската полова систе­ма, са: 1. образуване и отделяне на женски полови клетки, 2. об­разуване и отделяне на женски полови хормони - естрогени и прогестерон, 3. осъществяване на полов акт, 4. изхранване и из­носване на зародиша и плода, 5. раждане.

Фиг. 2. Яйцеклетката е голяма неподвижна полова клетка с диаметър около 0,15 mm. Цитоплазмата й е богата с хранителни ве­щества

Фиг. 3. Яйчник с фоликули

жълто тяло

разпукващ се фоликул

зреещи I фоликули

I Промени в женската полова система, свързани с фун­кциите й. Още при раждането на момичето в яйчниците му има около 400 000 незрели яйцеклетки. От тях в течение на цялата по- ловозряла детеродна възраст узряват едва около 400 яйцеклетки.

Пубертет. По време на пубертета от хипофизата започват да се отделят хормони, които стимулират функциите на яйчници­те. Тялото на момичето се променя и се оформят вторичните полови белези — уголемяват се млечните жлези, отлага се пове­че мастна тъкан под кожата, разширява се долната част на таза. появява се окосмяване под мишниците и над срамните устни. Хормоните стимулират зреенето и отделянето на една яйцек­летка всеки месец, при което обикновено левият и десният яйч­ник се редуват. Зреещата яйцеклетка увеличава размерите си (фиг. 2). Около нея се образуват няколко слоя изхранващи клет­ки и мехурче, изпълнено с течност. Това образувание се нари­ча фоликул. Фоликулът прониква към повърхността на яйчника.

5* обвивката му изтънява и той се пука (фиг.3). Яйцеклетката заедно с течността във

ЦЛ фоликула се изхвърлят извън яйчника - из­вършва се процесът овулация. С настъпва­

нето на полова зрялост у жената овулацията се повтаря периодично през около 28 дни. По вре­ме на овулация ресните в края на маточната тръба плътно са обхванали яйчника и така яй­

цеклетката попада в нея.Цикличните промени в женската полова систе­

ма включват три периода.През първия период клетките около зреещата яйцеклет­

ка отделят женски хормони естрогени. Под тяхно влияние ма­точната лигавица се разраства - матката се подготвя да приеме оплодена яйцеклетка. Яйцеклетката във фоликула зрее в продължение на около 14 дни.

136

Начало на втория период е овулацията. Освободената яйцек- етка попада в едната маточна тръба и с помощта на ресничес-

тня епител и гладката мускулатура в стените й се придвижва към штката. Яйцеклетката може да бъде оплодена само от 6 до 24 ча- .а след овулацията. Ако е оплодена, тя се вгнездва в лигавицата $а матката и започва развитието на зародиш. След овулацията юликулът се превръща в образувание с жълт цвят - жълто тя- to. което започва да секретира хормона прогестерон. Благода- ~ение на него лигавицата на матката осигурява изхранването и тазвитието на зародиша до образуването на плацента.

Третият период настъпва, когато отделената яйцеклетка не е плодена. Жълтото тяло спира секрецията на хормони около .0-12 дни след овулацията и размерите му намаляват. Лигави­цата на матката отпада и се изхвърля заедно с неоплодената яй­цеклетка във вид на кръвотечение през влагалището. Процесът се нарича менструация (мензис), трае от 3 до 7 дни и е съпро­воден с отделянето на 80-100 ml кръв. Времето от началото на една менструация до началото на следващата се нарича менструален цикъл. Той трае средно около 28 дни, но при раз­личните жени може да варира от 21 до 35 дни (фиг. 4).

Зреещ фоликул ф-

Менструацията е нормален процес у съзряващата девойка и полово зрялата жена. При много момичета тя може да е съпро­водена с болки в коремната област и кръста, лошо настроение и раздразнителност (месечно неразположение).

По време на бременност менструалният цикъл се прекъсва, а известно време след раждането се възстановява.

Климактериум и менопауза. След 45-50-годишна възраст яйчниците спират да отделят зрели яйцеклетки. Настъпват про­мени в хормонната дейност на хипофизата и яйчниците. Менст­руациите се разреждат и изчезват напълно - настъпва менопа­уза. Състоянието на преход към менопаузата се нарича климак­териум. При някои жени той е продължителен и е съпроводен с лесна уморяемост, силна раздразнителност, горещи и студени вълни и други симптоми, които произтичат от промяната в ко­личеството полови хормони.

Въпроси и задачи:_____1. Назовете последователно ор­

ганите, които изграждат женската полова система.

2. Яйчниците и клиторът са орга­ни от половата система на жената. На кои органи от мъжката полова система съответстват? Изяснете аналогията чрез устройството и функциите, които изпълняват тези органи при мъжа и при жената.

3. През кои дни от менструалния цикъл е възможно да настъпи оп­лождане?

137

28 ден - менструация

Фиг. 4. Менструален цикъл

Жълто тяло

14 ден - овулация

о Фиг. 1. Развитие на зародиша

Оплождане и вътреутробно развитиеИндивидуалното развитие на човека започ­

ва от момента на оплождане. То преминава през два периода - вътреутробно (предродо- во) развитие и самостоятелно съществуване (извънутробно, следутробно развитие).

I Оплождането е сложен физиологичен процес на сливане на яйцеклетка и спермато­зоид, при което се образува клетка, наречена зигота. Вътреутробното развитие на човека започва с оплождането и завършва с раждане­то. То протича в матката на жената по време «а бременността и включва развитието на за­родиш, който се изхранва от МЯИЧИНМ C?p№i- низъм (фиг. 1а).

Оплождането при човека е вътрешно и се предшества от полов акт. Половият акт е въ­веждане на пениса в състояние на ерекция във влагалището на жената. По време на подго­товката за полов акт лигавицата на влагали­щето отделя секрети, които го овлажняват. По сигнали от централната нервна система мъжът изхвърля семенна течност (еякулира). Сперматозоидите от семенната течност попа­дат във влагалището, започват да се движат активно чрез опашчиците си и така достигат до маточните тръби. Оплождане се извършва в маточната тръба, в която се намира зрялаяйцеклетка.

Бременността есъстоянието на жена­та от оплождането до раждането на плода. Тя продължава около

280 дни (9 календарни месеца), които се изчисляват от първия

ден на последната менструация. По време на бременност нови яйцеклетки не узряват. Първи­

ят признак на бременността е отсъствието на мензис.

Заедно с това може да има и странич­ни явления - га­дене, повръщане и напрежение в

млечните жлези. Бременността

може да се ус­танови с тест

за бременност, а най-сигурно - яре от лекар гшеколог.

В организма на бременната жена настъп­ват промени - матката се уголемява, дейност­та на сърцето и бъбреците се променя, ко­ремът и гърдите нарастват видимо. През пър­вите два месеца развиващият се в матката на жената индивид се нарича зародиш (ембри­он), а от десетата седмица - плод (фетус).

Развитие на зародиша. Веднага след оплождането зиготата започва да се дели - по­лучават се последователно 2, 4, 8, 16 и 32 дъ-

оформят зародишно мехурче (фиг. 1 б). Еднов­ременно с деленето на клетките зародишното мехурче се придвижва към матката. Това ста­ва благодарение на трептенето на ресничките и съкращенията на гладките мускули на маточ­ните тръби. Достигнало до матката, зародиш­ното мехурче се вгнездява в лигавица й, която е подготвена от хормона на жълтото тяло (фиг. 1в). До образуването на плацента маточ­ната лигавица осигурява на зародиша храни­телни вещества и кислород, които са необхо­дими за началото на растежа и развитието му.

Клетките в зародишното мехурче се про­менят и оформят три зародиш­ни пласта - ектодерма, мезо- дерма и ендодерма. Те дават начало на всички тъкани и органи в бъдещия орга­низъм.

Зародишът е обхва­нат от две обвивки.Вътреш ната обвивка отделя околоплодна течност, която пред­пазва развиващия се организъм от м еха­нично увреждане.Външната обвивка и лигавицата на матката образуват плацента.Плацентата е временен орган, който осигурява храненето, дишането и от­делянето на непотребни ве­щества от плода. Тя се свързва с него чрез пъпната връв. Пла-

Плацента ♦ Пъпна връв

Фиг. 2. Пъпната връв е продължение на кръвоносната система на плода. Благо­дарение на нея и на плацентата от май­ката към плода се пренасят въглехидра­ти, аминокиселини, кислород и витами­ни, а се отделят непотребни вещества

Въпроси и задачи:1. Изяснете как се получават

хранителни вещества и кислород през етапа на зародишното раз­витие (преди и след образуването на плацентата).

2. Опишете промените, които настъпват в организма на бре­менната жена.

3. Какви последствия биха настъпвали, ако кръвта на плода се смесваше с кръвта на майката?

• Но време на зародишното развитие има отвор между ляво­то и дясното предсърдие, както и между белодробната артерия и аортата. В момента на раждане­то тези отвори се затварят, а ако се запазят дори малки отвори, настъпват смущения в кръвооб­ращението на детето (вроден по­рок на сърцето).

• Новородените бебета имат I височина около 50 cm и тежат около 3,2 Kg. Още при раждане­то жената намалява теглото си с6-7 Kg поради отделянето наоколоплодна течност (1 Kg), пла­цента и пъпна връв (1,3 Kg) и за­губата на известно количество кръв.

139

центата има избирателна пропускливост, но въпреки това много вещества, които са вредни за плода, може да преминат в кръвта му - никотин, алкохол, някои лекарства, упойващи

Кръвообращение на плода. В плацентата функциони­рат две кръвоносни системи - на майката и на плода. Те са в тясна връзка помежду си, но между кръвта на майката и кръвта на плода няма пряк контакт. Поради това, че през вътреутроб- ното развитие плодът не диша с белите си дробове, функциони­ра само телесният кръг на кръвообращение (фиг. 2).

9 Развитие на плода. От началото на третия месец плодът е с размери около 4-5 cm и има миниатюрен човешки вид. Тога- ва главата е с най-големи размери спрямо другите части на тяло­то, след това растежът на крайниците и трупа се ускорява. В края на третия месец плодът има оформен хрущялен скелет и за­почва да движи крайниците си. През четвъртия месец майката усеща тези движения, всички органи и системи на плода вече са оформени, при преглед се чуват сърдечните тонове. В началото на петия месец плодът е с дължина около 25 cm и през следва­щите месеци нараства бързо. В седмия месец се оформят белите дробове и ако плодът се роди преждевременно, може да оцелее.

I Раж тнето е процес на отделяне на плода от майката и про­тича на три етапа. То започва, когато през около пет минути се усещат болки в коремната област и кръста. През първия етап матката се свива и отпуска (маточни контракции) и шийката се отваря толкова, че да може да премине главата на плода. В

края на етапа се спуква и мехурът с околоплод- ната течност, тя изтича и овлажнява родовите пътища.В следващия етап се извършва

т.нар. изгонване на плода - чрез силни маточни контракции и конт­ракции на коремните мускули

още е свързано с майката чрез пъпна­та връв, която се връзва и се преряз­ва на около 7 cm от коремчето му. Така се прекъсва достъпът на кисло­род по кръвен път, дихателният

център на детето се дразни от нат­рупания в кръвта въглероден ди-

оксид и новороденото прави първите си вдишвания, съпро­водени с първо проплакване.

През последния етап отраждането плацентата сеизхвърля.

Развитието на плода завършва в деветия месец от бременността.

Здравни познания за половата система

Фиг. 1. Извънматочна бременност

Нормалното развитие и функциониране на половата система е свързано със спазване на хигиенни правила и предпазване от болести, които се предават по полов път.

Факторите, които оказват неблагоприятно въз­действие върху половата система, върху оплождането, бре­менността и вътреутробното развитие на човека, най-често ув­реждат и други системи и органи в човешкото тяло.

Алкохолът уврежда половите клетки и влияе върху развити­ето на зародиша и плода. При деца на майки, употребявали ал­кохол по време на бременност, се наблюдава „зародишен алко­холен синдром“. Той се изразява с поява на сърдечни пороци и редица дефекти - черепно-мозъчни, на крайниците и на полови­те органи. Под действие на алкохола се увеличава броят на де­фектните сперматозоиди (с няколко камшичета или без камши- че), които не са годни да оплодят яйцеклетка.

Никотинът влияе изключително вредно по време на бре­менност, като причинява недостиг на кислород за плода. Много деца на майки пушачки са недоносени и имат тегло под 2400 g и ръст под 48 cm. При кърмене никотинът прониква чрез кър­мата в детето и уврежда органите му. Тютюнопушенето влияе и върху мъжката полова система, като увеличава риска от импо­тентност (невъзможност за осъществяване на полов акт).

Използването на наркотици, безконтролното взимане на лекарства, както и въздействия на йонизиращи и рент­генови лъчения оказват неблагоприятно въздействие върху развитието на половите органи, формирането и зреенето на по­ловите клетки и вътреутробното развитие.

Болестите на половата система намаляват оплоди- телната способност и може да причинят безплодие, ако не се ле­куват навреме.

Болезнената менструация (силни, труднопоносими болки в кръста и коремната област по време на мензис) може да е признак на възпалителен процес вследствие на простуда или на неправилно положение на матката. Ако болките се появяват при всяка менструация и кървенето е обилно, трябва да се търси консултация с лекар гинеколог, който да установи причините и да предпише лечение.

Извънматочна бременност. Като резултат от възпалител­ни процеси на половата система е възможно маточните тръби да са стеснени и оплодената яйцеклетка да заседне в тях, без да може да достигне до матката (фиг. 1). Тогава при нарастване на зародиша тръбата се разкъсва и предизвиква вътрешен кръво­излив, който е опасен за живота на жената. При извънматочна бременност зародишът и спуканата тръба се отстраняват по оперативен път. Ако при установена бременност или съмнение за бременност у жената се появят силни болки в областта на малкия таз, се налага спешен преглед от лекар. Безплодието е невъзможност да настъпи бременност въпреки желанието на

140

зойката партньори. Причините могат да бъдат в единия или ;гугия партньор, или и у двамата. Безплодието може да е вре- енно и след лекарска намеса да настъпи бременност. Трайното

'езплодие може да е свързано със запушване на семепроводни- : е канали или маточните тръби вследствие на неизлекувани въз- ■ аления.

Абортът (прекъсване на бременност) може да настъпи спон- анно в началото на бременността, по-рядко и в напреднала бре- енност. Причините се изясняват от лекар, който дава съвети ли провежда лечение за предотвратяване на спонтанен аборт ри следващи бременности. В редки случаи аборт се прави и по (едицински показания, когато бременността може да застраши

живота на майката или са установени тежки увреждания на за- годиша или плода. Аборт може да се извърши и по желание на жената или девойката, ако са забременели, но не искат да родят лете. Абортът по желание се разрешава до 12-ата седмица на бременността. Той не трябва да се използва като средство а регулиране на ражданията, тъй като носи риск от инфекции и

Зезплодие, особено при нераждали жени.

Болести, предавани ПО ПОЛОВ път. Сексуалното об­щуване крие рискове от заразяване с болести, които се предават предимно при полов контакт. Описани са повече от 30 такива болести, наречени венерически, по името на богинята на любов­та Венера. Венерическите болести са инфекциозни, тъй като се причиняват от бактерии, вируси или гъбички.

Триперът (гонорея) се причинява от гонококова бактерия, която не може да живее дълго извън човешкото тяло. При зара­зяване симптомите се проявяват първо у мъжа - след три до се­дем дни се появяват сърбеж в половия член, болки и парене при уриниране, а по-късно и гнойно течение от пениса. При жената липсват ярки симптоми освен леко влагалищно течение.

Хламидийните инфекции на половите органи са едни от най-бързо разпространяващите се в наши дни. Те се предизвик­ват от микроорганизъм, който е основна причина за безплодие­то на жените в цял свят. Симптомите са болезнено уриниране, увеличен влагалищен секрет и секрет от пениса. В много случаи при хламидийните инфекции не се наблюдават видими симпто­ми, което ги прави труднолечими. Последствията са запушване на маточните тръби, намаляване на оплодителната възможност на сперматозоидите и раждане на дете с очни инфекции.

Трихомониазата се причинява от едноклетъчен камшичест който «е може да живее извън човешко­

то тяло. Заразяването става само по полов път. Симптомите на заболяването са по-ярко изразени при жените - силен сърбеж, белезникаво течение от влагалището, неприятна миризма. При мъжете може да няма външни симптоми и това е причина бо­лестта да се пренася лесно.

Сифилисът е тежко венерическо заболяване, което се при­чинява от бактерията бледа спирохета. Заразяването става не само при полов контакт, но и при целувка със заразен, ползване на тоалетни принадлежности и прибори за хранене. На мястото

• Кондиломите (генитални брадавици) са гроздовидни образувания, които се появя­ват върху пениса, около вла­галището или ануса. Причи­няват се от папиломен вирус, който е силно заразен и се предава по полов път. Ин­фекцията е упорита и може да съпътства човека през це­лия му живот. При жените може да предизвика рак на маточната шийка.

на проникване на спирохетите след около 10-15 дни се появява неболезнена язвичка. Чрез кръвта и лимфата бактериите се разна­сят по цялото тяло, като поразяват всички орга­ни и системи. Ако болният не се излекува нав­реме, може да се стигне до тежки усложнения, засягащи мозъка, белия и черния дроб, сърцето и костите. Неизлекуван, сифилисът може да за­върши с парализа, ослепяване, мозъчни разст­ройства и смърт на болния. Заразената майка предава болестта на плода чрез плацентата.

СПИН - синдромът на придобитата имун- на недостатъчност, се причинява от вируса HIV. Той се предава по три начина: при полов контакт, по кръвен път и от заразена майка на неродения плод. СПИН е силно заразна и смъртоносна болест, от която умират годиш- но повече от 1 млн. души. След заразяване бо­лестта може да не се прояви с години, но през това време заразеният (вирусоносителят) раз­нася причинителя на болестта. Вирусът на СПИН се размножава в организма и поразява имунната система на човека.

Той става податлив на други инфскцио заболявания, от които всъщност по-къс:- умира.

Вирусни хепатити В, С и D са тежки ин­фекциозни заболявания, които засягат цел- - организъм, но най-вече черния дроб. Прена­сят се при полов акт, чрез кръвта и слюнкат- Протичат с треска и голяма умора, лечение: им е в болнична обстановка.

Болестите, предавани по полов път, тряг? . да се лекуват веднага. Лечението се провел , под лекарско наблюдение и с двамата п а г - ньори. В противен случай настъпват възпале­ния в цялата полова система, безплодие и з- реждане на много органи и системи.

Венерическите болести не могат да npev: нат без лечение дори ако след заразяване ня~- ярко изразени симптоми. Неизлекуван, чсьяе може да заразява партньорите си. Срещу ве:--. рически болести не се изгражда имунитет, ловите контакти с различни партньори крит рискове от болести, предавани по полов път

Въпроси и задачи:1. Назовете факторите, които имат неблагоприятно въздейс­

твие върху органите на половата система.2. Сравнете болестите, които се предават по полов път, по за­

дадените в таблицата критерии.

Признаци за Причи­ Симптоми Последствия отБолести сравнение нители при мъжа при жената липса на лечение

| Трииер

Хламидийни инфекции

; Трихомониаза

Сифилис

[ СПИН

Вирусни хепатити

142

3, Потърсете повече инфирмач*“ " — болестите, които се предават по полов път. Изгответе постещ

4. Кое поведение е рисково по отношение на болестите, п, е- давани по полов път? Как човек може да се предпази от тях.

Хигиена на половата систет

Човек се ражда биологично като мъж или жена, но сексуал­ността му се развива през пубертета под въздействие на соци- алната среда. ,

Комплексът от биологични и психични особености, които оп­ределят човека като мъж или жена, се нарича сексуалност.

1 2 3 4 5 6 7

8 9 10 11 12 13 14

15 16 17 18 19 20 21

22 23 24 25 26 27 28

Фиг. 1. При 28-дневен цикъл овулацията се извършва най-вероятно на 14-ия ден от нача­лото на менструацията. Оплождането е въз- можно от 9-ия до 16-ия ден

Сексуалността играе важна роля през целия живот на човека и е източник на най-съкровени преживявания и взаимност с друг човек. Половата системата е биологична основа на сексу­алността. За да може половата система да изпълни своята ос- новна възпроизводителна функция, както и за да бъде източник на пълноценни сексуални преживявания, за нея трябва да се по­лагат грижи от ранна детска възраст и през целия живот.

Правилата, които трябва да се спазват от всеки, са:• Всекидневна лична хигиена на външните полови органи;• Нерисково сексуално общуване и предпазване от болести,

предавани по полов път;• Предпазване от нежелана бременност;• Консултации и профилактични прегледи при гинеколог по

време на бременност;• Периодични прегледи за ранна диагностика на ракови забо­

лявания.

I Лична хигиена на половите органи. Външните по­лови органи трябва да се измиват всеки ден с топла вода и са­пун. По време на мензис е здравословно двукратно измиване, тъй като кръвта, изтичаща от влагалището на жената, е добра среда за развитие на бактерии. Редовната смяна на хигиенни превръзки премахва неприятното усещане през тези дни. Не е желателно използването на вагинални тампони от момичета по­ради застояване на кръв във влагалището и възможност за лес­но развитие на инфекции.

Контрацепция - предпазване ог нежелана бре­менност. Сексуалното общуване създава възможност за оп­лождане и забременяване. Жената износва и ражда децата, но отговорността за отглеждането им трябва да се поеме от двама­та родители. Ето защо раждането на дете трябва да настъпи то­гава, когато и двамата родители са физически, психически и ма­териално подготвени да го създадат, отгледат и възпитат. Лип­сата на грижи, внимание и ласки през детството не могат да се компенсират с нищо през следващите години от живота.

Контрацепцията е необходима за всички, които водят полов живот, но не са готови да станат родители, както и за семейства, имащи вече желания брой деца. Изборът на метод и средство за контрацепция трябва да се направи след консултация с ле-кар ги­неколог. Изборът трябва да се прави по два основни кри-терия, първият от които е надеждност - гарантиране на минимален риск от забременяване. Вторият критерий при избора е противоза-

143

Фиг. 4. Спиралите са много надеждни средства - едва при 2% от използващите ги жени нас­тъпва бременност

Фиг. 2. Хормонал­ните препарати са много надеждни — нежелана бремен­ност настъпва едва при 0,5% от жени­те, които ги изпол­зват

Фиг. 3. При правил- ното използване на презерватив рискът от забременяване е много малък

чатъчното средство да е подходящо за жената, т.е. да е съоб­разено с възрастта и здравословното й състояние, с това дали е раждала или не, както и с намеренията й отново да ражда или не.

Н Методи и средства за предпазване от бремен­ност Методите, които се прилагат, са: физиологичен, биоло­гичен, химичен, механичен и хирургичен. При всеки от тях се използват специфични средства и се допуска определен про­цент вероятност за забременяване.

Физиологичният метод е свързан с установяване на овула­ц и ята и и зб ягван е на полов контакт по това време. Той се осно­вава на факта, че най-голяма вероятност от забременяване има по време на овулацията и в дните около нея, а през останалите дни на менструалния цикъл възможностите за оплождане са ми­нимални. „Опасните“ и „безопасните“ за забременяване дни се откриват по различни начини. Един от тях е използването на тестове за овулация, които се предлагат в аптеките. Друг, по- малко сигурен начин, е предложен от двама гинеколози - Оги- но и Кнаус, които обясняват кога оплождането е най-вероятно, а именно - при полов акт, който се извършва по време на ову­лацията, 4-5 дни преди нея и два дни след нея (фиг. 1). За мла­ди момичета този метод не е подходящ, тъй като цикълът им не е регулиран. Съществува и опасност овулацията да се повлияе от различни фактори (стрес, болести, пътувания на далечни

01 l l l l ^ разстояния) и да не настъпи в очакваното време. Трети начин за определяне деня на овулацията е чрез т. нар. контрол на темпе­ратурата при събуждане. Той е свързан с всекидневно измерва­не на вагиналната (или аналната) температура на жената сутрин преди ставане от леглото. Доказано е, че в първата половина на менструалния цикъл температурата е 36,6°-36,8°С, а при ову­лацията се покачва до 37°-37,3°С и се запазва такава до нача­лото на следващата менструация. Това означава, че няма опас­ност от забременяване в дните след повишаване на температу­рата до започването на следващия мензис. При използването на това средство трябва да се има предвид, че температурата на жената може да се повиши и ако тя се разболее.

Най-старият начин за предпазване от нежелана бременност е прекъсването на половия акт, при което пенисът се изважда от влагалището преди еякулацията. Той се практикува широко, но е несигурен и не се препоръчва за млади партньори.

Химичният метод се основава на обездвижването или умъртвяването на сперматозоидите, попаднали в половите пъ­тища на жената. Химичните средства за контрацепция са кремо­ве, таблетки и разтвори, които се поставят във влагалището 10-20 минути преди началото на полов акт.

Биологичният метод се състои в потискане на овулацията с хормони. Това се постига с десетки хормонални препарати, които се приемат от жената в продължение на 21 или 28 дни. За да се направи избор на подходящи таблетки, е необходима кон­султация със специалист, тъй като вземането на хормонални

препарати е недопустимо при някои болести. Важно условие за ефективността на противозачатъчните таблетки е всекидневното им вземане (фиг. 2).

Механичният метод не допуска сперматозоидите да попад­нат във влагалището на жената. Механичните средства за конт­рацепция са различни за мъжа и жената. Най-широко разпрост­ранен е презервативът (кондом). Той се използва в целия свят не само като средство против забременяване, но и като средство за предпазване от болести, предавани по полов път (фиг. 3). За да изпълни тази функция, презервативът се поставя върху пени­са преди началото на половия акт.

Механични средства, използвани от жените, са вътрематоч- ните спирали (песари). Те се поставят в маточната кухина и се изваждат от нея от лекар гинеколог. Имат продължителност на действие от 3 до 5 години. Спиралите пречат на вгнездяването на зародиша в лигавицата на матката (фиг. 4). При някои жени е възможно да настъпят кръвоизливи, възпаления и извънматочна бременност. Поради тези причини спирали не се поставят на же­ни, които не са раждали.

Хирургичният метод се състои в прекъсване на възможността яйцеклетките да се придвижат по маточните тръби или на семенна­та течност да се придвижи по семеотводния канал. За целта се извъ­ршва прерязване или превързване на маточните тръби и на семен­ния канал (фиг. 5). Методът се използва и когато е установено, че бременността би застрашила живота на жената (при тежки сърдеч­ни пороци, психични болести, болести на нервната система).

Нерисково сексуално поведение. Най-сигурният начин за избягване на нежеланите последствия от половия живот е не- рисковото сексуално поведение. При сексуалното общуване всеки носи отговорност за своето здраве и за здравето на партньор а си. Прибързаното създаване на полови връзки и чес­тата смяна на сексуални партньори крие опасности от венери­чески болести, дълбоки разочарования и тежки емоционални травми у младите хора.

Противозачатъчните хормонални таблетки и пушенето са несъвместими. Комбинираното им въздействие увеличава рис­ка от сърдечно-съдови заболявания.

За да не се забравя приемането на противозачатъчната таб­летка е добре това да става едновременно с някое ежедневно повтарящо се действие, напр. миенето на зъбите или вечерния тоалет.

S

Фиг. 5. След прилагането на хирургичния метод настъпва трайно безплодие.(а) схеми на хирургични методи - пре­късване на семепроводите и (б) превърз­ване на маточните тръби

1. Спазването на какви хиги­енни правила на поведение оси­гурява нормалното функциони­ране на половите органи?

2. Назовете методите за конт­рацепция и изяснете принципите на действието им.

3. Кои противозачатъчни средства са най-подходящи за младите момичета?

• Съвременните комбини­рани противозачатъчни таб­летки съдържат естрогени и прогестерони. Те намаляват риска от атеросклероза, рак на матката, яйчниците и млечните жлези, възпаление­то на маточните тръби и поя­вата на кисти.

145

Въпроси и задачи:

Нервна система

Нервната система е най-сложно устроената система. Има две ос­новни функции:• осъществява връзката на организма с околната среда и• осигурява единството на всички органи и системи в тялото.

В процеса на еволюцията организмите се приспособяват към проме­ните на средата, при което нервната система се усъвършенства. При чо­века, както и при гръбначните животни, нервната система е от тръбест тип (фиг. 1). Основната тъкан, която я изгражда, е нервната. Благодаре­ние на разклонената мрежа от милиарди свързани помежду си нервни клетки нервната система:

1. възприема информация от околната среда и от тялото (чрез рецептори в кожата и във вът­решните органи);

2. преработва информацията в мозъчните центрове;

3. изпраща заповеди за действие към различни органи, които при не­обходимост изменят дейността си с цел приспособяване на организ­ма към новите условия на средата;

4. контролира, ко­ординира и регулира дейността на всички органи и системи;

5. осигурява висшата нервна дейност на човека, | която е свързана с J паметта, способ­ността за обуче­ние, емоциите и сложното поведе- | ние, отличаващо ни от всички останали жи­вотни.

главен мозък ---------------- •

гръбначен мозък

вегетативниганглии

Общи данни за устройството и функциите на нервната систет

Анатомично нервната система се разделя на централна нерв­на система и периферна нервна система.

Централната нервна система (ЦНС) включва глав­ния и гръбначния мозък. Главният мозък е разположен и за­щитен в черепната кухина, а гръбначният - в канала на гръбнач­ния стълб.

■ Периферната нервна система (ПНС) се състои от нерви и нервни възли (ганглии). Нервите са снопчета от нер­вни влакна, а ганглиите са струпвания на тела на нервни клетки извън ЦНС. Чрез нервите ЦНС се свързва с всички органи. Нервите са 31 чифта гръбначномозъчни и 12 чифта черепномо- зъчни. Според функцията си те са сетивни, двигателни и смесе­ни. Сетивните нерви носят информация за различни усеща­

ния (допир, топло, студено, болка) от частите на тялото към мозъка. Двигателните нерви провеждат импулси от мозъка до мускулите и органите. Смесените нерви имат сетивни и

двигателни влакна и провеждат импулси и в двете посоки.Според функцията си нервната система се дели на со-

матична и вегетативна.

Соматичната (волевата) нервна система включва части от ЦНС и ПНС, които са свързани със скелетните мускули и контролират движенията на тя­лото.

Вегетативната (неволевата) нервна сис­тема включва части от ЦНС и ПНС, които инерви-

рат вътрешните органи, жлезите, сърцето и кръво­носните съдове. Тя допринася за поддържане на посто­

янството на вътрешната среда на организма. Нарушената веге­тативна регулация може да бъде причина за много болести и промени в психиката.

Главният и гръбначният мозък са обвити с три мозъчни об­вивки. Най-външната се нарича твърда, средната - паяжино- видна, а вътрешната - мека. Между паяжиновидната и меката обвивка има пространство, което е изпълнено с течност. Такава течност има и в четирите кухини във вътрешността на главния мозък (мозъчни стомахчета), както и в канала на гръбначния мозък. Функцията на тази течност е да предпазва мозъка от уда­ри и сътресения.

За активната си дейност ЦНС се нуждае от постоянен приток на хранителни вещества и кислород. Поради това главният мо­зък е богато кръвоснабден орган.

Рефлекс и рефлексна функция на нервната сис­тема. Рефлексът е реакция на организма в отговор на дразне­ния от външната или от вътрешната среда. Той е основна проя-

а нервната система. Благодарение на рефлексите се коорди- а дейността на органите и системите в човешкия организъм.

147

сетивен нерв

мускул

Фиг. 2. Рефлексна дъга с нервен център в гръбначния мозък

Анатомичната основа на рефлекса е рефлексната дъга. Тя се състои от рецептори, сетивен неврон, нервен център, двига­телен неврон и изпълнителен орган (фиг. 2).

рецепторисетивен ганглий

Фиг. 3. Изграждане на условен рефлекс

зрителназона

1. Рецепторите са специализирани клетки или израстъци на неврони, които възприемат дразненията от околната среда и преоб­разуват приетата информация в нервни импулси. Рецептори има по цялото тяло, а някои, като тези на окото, ухото, езика, са групира­ни в сетивни органи. Чрез рецепторите нервната система получава информация за извършващите се процеси и за състоянието на вът­решната среда - телесна температура, кръвно налягане, количество кръвна захар, соли, хормони, ензими, витамини, 0 2, С 02. При чове­ка специфичен дразнител и източник на информация е речта.

2. Сетивният неврон провежда нервните импулси от ре­цептора до нервния център в главния или гръбначния мозък. Телата на сетивните неврони се намират в сетивни ганглии.

3. Нервният център се намира в гръбначния или в главния мозък. Състои се от група неврони, наречени междинни. В нер­вния център постъпилата информация се преработва и се изда­ва „заповед за действие“ в отговор на настъпилото дразнене.

4. Двигателният неврон пренася получените „нареждания“ под формата на нервни импулси до изпълнителния орган.

5. Изпълнителният орган осъществява ответната реакция на тялото. Той може да бъде мускул, който се съкращава, или жлеза, която отделя секрет.

двигателен нерв

междинен неврон

моторни неврони

вкусовазона

времен­на връз­ка между зрител­ната и вкусова­та зона

условенрефлекс

Видове рефлекси. Различават се два вида рефлекси - бе­зусловни и условни. Безусловните рефлекси са вродени, за­щото се предават от поколение на поколение и се проявяват още с раждането. Те са хранителни (сукане, гълтане), защитни (кихане, мигане, отдръпването при болка), рефлекси за продъл­жение на рода и др. Безусловните рефлекси са видови, т.е. при­същи са на всички представители на един и същи вид, и постоян­ни - запазват се през целия живот на индивида, без да се изменят. Поредицата от безусловни рефлекси, които протичат в определен ред в отговор на изменения на средата, се нарича инстинкт.

Условните рефлекси са придобити по време на индивиду- алното развитие. Такъв рефлекс е например отделянето на хра­носмилателни сокове още при вида и мириса на вкусна храна. Условните рефлекси се изграждат на базата на безусловните рефлекси под влияние на условията на околната среда. Те са ин­дивидуални, т.е. възникват в отделен човек, и временни - съ­ществуват само при действието на даден фактор.

| Изграждане на условни рефлекси. Класически при­мер за изработване на условен рефлекс е опитът с куче, предло­жен от руския физиолог Павлов. За целта той направил отвор на слюнчения канал на куче, така че при хранене слюнката изтича­ла извън устата на животното и можело да се установява кога то отделя слюнка. Първоначално при даване на храна кучето от­деляло слюнка, а при позвъняване със звънец - не отделяло слюнка. По-късно ученият започнал да подава сигнал със звъ­нец малко преди да даде храна на кучето. При многократно пов­таряне на експеримента след време той установил, че животно­то започнало да отделя слюнка и само при позвъняване, преди още да му се даде храна. Кучето придобило условен рефлекс при едновременното действие на условен дразнител (звънене) и безусловен дразнител (храна). Павлов обяснил изграждането на условен рефлекс със създаването на временна връзка между вкусовата и слуховата зона в мозъчната кора на опитното жи­вотно.

Условните рефлекси имат голямо значение за бързата адаптация към променящата се среда на живот. Те са в ос­новата на дресировката на животни, на придобиването на нови знания, обучението и възпитанието на хората.

Въпроси и задачи:_______________________1. Представете схематично анатомичното и функционалното

разделяне на нервната система.2. Направете схематична рисунка на рефлексна дъга и озна­

чете частите й.3. Наблюдавайте фиг. 3 и обяснете създаването на условен

рефлекс у кърмаче при вида на биберон с мляко.4. Сравнете двата вида рефлекси, като отговорите на въпро­

сите и попълните таблицата.

Критерии за сравнение Безусловни рефлекси Условни рефлекси

Кога се проявяват?

Колко продължително действат?

За кого са характерни?

Иван Петровия Павлов (1848-1936)

• Общата площ на кората на главния мозък е около 2000 cm2. При раждането мозъкът на детето тежи ед­ва 360 g. Окончателната си големина достига към 20- годишна възраст. До 60 го­дини мозъкът запазва тег­лото си, а след това започва да намалява.

149

I Устройство. Гръбначният мозък е изграден от два вида мозъчно вещество - сиво и бяло. Сивото мозъчно вещество е разположено централно, а бялото - периферно и обвива сивото като мантия (фиг. 2).

заден рог

сетивенганглий

задно коренче

Л ЛЛ*)Лл ШЯ

Гръбначен щ ък

Фиг. 1. Централна нервна система

главен мозък

I Разположение и размери. Гръбначният мозък е изгра­ден от нервна тъкан и има цилиндрична форма. Разположен е в канала на гръбначния стълб, горният му край преминава в глав­ния мозък (фиг. 1). Макар че изпълнява много важни функции, гръбначният мозък тежи едва 30 g. Дължината му зависи от ви­сочината на индивида и е около 40-50 cm. В зависимост от об­ластта, през която преминава, гръбначният мозък се дели на ня­колко части: шийна, гръдна, поясна и кръстцова. Участъците в шийната и поясната област са малко по-дебели, защото оттам излизат нервите за горните и за долните крайници.

Фиг. 2. Напречен раз­рез на гръбначен мозък

сиво мозъчно вещество

гръбначно мозъчен нерв

преден рог

ганглии

Сивото мозъчно вещество е изградено от телата на неврони­те в гръбначния мозък и при напречен срез има форма на пеперу­да. В него се различават два предни и два задни рога, а в някои части и странични рога. В предните рога се намират телата на го­леми двигателни неврони. Техните израстъци се отправят към скелетната мускулатура. До задните рога достигат израстъци на сетивни неврони, чиито тела се намират в сетивни възли (ганг­лии) извън гръбначния мозък. Чрез израстъците им до гръбнач­ния мозък достига сетивна информация от различни рецептори в тялото. В страничните рога се разполагат неврони с вегетативна функция. Техните израстъци достигат до вътрешните органи.

Гръбначният мозък е изграден от 31 части, наречени сег­менти. Сегмент е всеки участък от гръбначния мозък, от кой­то излиза един чифт гръбначномозъчни нерви. Всеки гръбнач­номозъчен нерв има два вида коренчета - предни (двигателни) и задни (сетивни). Задните коренчета са свързани със задните рога, а предните коренчета - с предните рога на сивото мозъч­но вещество. Преди напускането на гръбначномозъчния канал двете коренчета се свързват и образуват смесен нерв. По дъл­жината си нервите се разклоняват към шията, крайниците и ор­ганите на тялото. Ако при травма се прекъснат задните корен-

бяло мозъчно вещество предно коренче

сетивен неврон

чета на някой гръбначномозъчен нерв, то частите на тялото, които са свързани с него, загубват сетивност­та си, но запазват двигателната си способност. И обратно - ако се прекъс нат предните коренчета, свързаните с тях части на тялото загубват двигателната си актив­ност (парализират се), но запазват чувствителността си.

т т « й вдщжхзд ^вървят във възходяща и в низходяща посока. Тези аксони свързват гръбначния мозък с главния мозък, а също едни сег­менти на гръбначния мозък с други негови сегменти. Възходя­що насочените аксони вървят заедно, образувайки снопове, и се наричат сетивни пътища. Низходящо насочените аксони също са групирани в снопове и се наричат двигателни пътища.

I Функции на гръбначния МОЗЪК. Гръбначният мозък има две основни функции - проводна и рефлексна. Проводната функция се осъществява от бялото вещество на гръбначния мозък. Чрез възходящите нервни пътища импулсите се предават от гръбначния мозък към по-високо разположени негови сег­менти и към нервни центрове в главния мозък. Чрез низходящи­те пътища импулсите се предават от главния към гръбначния мозък или към по-ниско разположени негови сегменти.

Рефлексната функция се осъществява чрез рефлексни дъги, които преминават през гръбначния мозък. По тях под формата на нервни импулси информацията се движи с голяма скорост - от 0,5 до 120 m/s. Благодарение на това, ако например сме убо­ли или опарили ръката си, нервният център получава тази неп­риятна информация за части от секундата. След обработката и той издава „заповед за действие“ към мускулите. Пак за части от секундата новите импулси се придвижват до изпълнителния орган, мускулите се съкращават и ние отдръпваме ръката си.

Рефлексните дъги са прости и сложни. Рефлексната дъга, представена на фиг. 3 в предишния урок, е сложна, защото се­тивният неврон се свързва с двигателния чрез междинен неврон. Повечето рефлексни дъги са сложни.

В гръбначния мозък са локализирани простите рефлекси на тялото. Те се осъществяват по типа на простата рефлексна дъга, при което сетивният нерв се свързва директно с двигател­ния. Такъв е например коленният рефлекс (фиг. 3). При него ре­цепторите се намират в сухожилията на мускулите пред колян- ната става. При удар тези рецептори се възбуждат и възникна­лите импулси се предават по сетивния неврон до сивото вещест­во на гръбначния мозък. Там импулсите се предават на двига­телния неврон, чийто аксон напуска гръбначния мозък и в със­тава на предното коренче достига до четириглавия мускул на бедрото. Мускулът се съкращава, вследствие на което подбед- рицата отскача напред.

При здрав човек рефлексите са под контрола на главния мозък. Този контрол отпада, когато се прекъсне връзката между главния и гръбначния мозък (например при травми).

Фиг. 3. Изследване на коленен рефлекс

Въпроси и задачи:1. Направете схематична ри­

сунка на напречен срез на гръбна­чен мозък и означете основните му части.

2. От какво са изградени сивото и бялото мозъчно вещество на гръбначния мозък?

3. Изяснете функциите на гръб­начния мозък.

4. Назовете двата вида рефлек­сни дъги и посочете разликата между тях.

151

Главен т уьк

челен

слепоочен дял

' Разположение И размери. Главният мозък (фиг. 1) се намира в черепната кухина, съдържа приблизително 100 млрд. нервни клетки и тежи около 1400 g. Умствените възможности на хората не зависят от неговата маса. Като най-сложно устро­ен орган и най-висш отдел на нервната система, главният мозък регулира и координира дейността на всички органи. От него из­

лизат 12 чифта черепномозъчни нерва (сетивни, двигателни и смесени), които се разкло­

няват в главата и шията. Само блуж­даещият нерв напуска черепа и инервира вътрешните органи в гръдния кош и коремната кухина.

И Устройство. Главният мо­зък се състои от: продълговат мо­зък, мост, среден мозък, малък мозък, междинен мозък и краен

мозък (фиг. 2). Изграден е от сиво и бяло мозъчно вещество.

Сивото мозъчно вещество покрива крайния и малкия мозък и изгражда тях-

ната кора. Образува и струпвания от телата на неврони - мозъчни ядра, които са разпръснати сред

бялото вещество.Бялото мозъчно вещество е групирано в снопове от аксони,

наречени пътища. Както и при гръбначния мозък, възходящите пътища са сетивни, а низходящите имат двигателна функция.

мазолесто

мозъчностомахче

междиненмозък

Устройство и функции на дя­ловете на главния мозък

Продълговатият мозък е про­дължение на гръбначния мозък и има цилиндрична форма. Бя­лото мозъчно вещество е раз­положено отвън, а сивото - отвътре, като образува ядра - сетивни, двигателни и за инер- вация на вътрешните органи. Някои от ядрата са на черепно-

мозъчни нерви, като например блуждаещия нерв. Други ядра играят

ролята на вегетативни центрове, свърза­ни с регулацията на сърдечния ритъм, ди­

шането, слюноотделянето и др.Мостът се намира между продълговатия и средния мозък и

представлява връзката на малкия мозък с всички части на ЦНС. В моста има ядра на черепномозъчни нерви, свързани със се­тивността на главата, с инервацията на нейните мускули, със слуха и равновесието.

среденмозък

малък мозък

продълговатмозък

тилен дял

Срединен разрез на главния мозък

Фиг. 1. Страничен изглед на главния мозък

теменен дял

Фиг. 2.

152

Средният мозък е разположен между моста и междинния мозък. Състои се от четирихълмие, средна част и две мозъчни крачета. В четирихьлмието се намират четири мозъчни ядра, които обработват сетивна информация, свързана със зрението и слуха. В средната част се разполагат ядра на черепномозъч- ни нерви, свързани с движението на очните ябълки. Други ядра отговарят за поддържане на мускулния тонус и рефлексните движения. Мозъчните крачета са два мощни снопа от бяло мозъчно вещество с проводна функция.

В продълговатия мозък, по-малко в моста и средния мозък, има групи от мозъчни ядра, които са свързани помежду си чрез многобройните израстъци на невроните си. Те образуват гъста мрежа, наречена мрежеста формация. Тези ядра регулират вродените рефлекси кихане, гълтане, гадене и хълцане, участ­ват в регулирането на сърдечната и дихателната дейност, както и на състоянията бодрост и сън.

Малкият мозък се разполага в задната част на черепната кухина, непосредствено зад продълговатия мозък и моста. Със­тои се от две полукълба и средна част, наречена червей. Голя­ма част от сивото вещество на малкия мозък образува малкомо- зъчната кора. Тя има бразди и гънки, които увеличават повърх­ността й. Под кората се намира бяло мозъчно вещество, сред което са разположени ядра от сиво вещество. Малкият мозък регулира силата и продължителността на съкращенията на ске­летните мускули. Функциите му са свързани с поддържане на равновесието, запазване на мускулния тонус и координация на движенията в пространството.

Междинният мозък е покрит почти изцяло от крайномо- зъчните полукълба. Състои се от два хълма и подхълмие, включващи множество ядра. Хълмовете са „междинните стан­ции“, през които преминават възходящите пътища, носещи ин­формация от рецепторите (зрителни, слухови, болкови) към ко­рата на крайния мозък. В ядрата на хълмовете преминаващата сетивна информация се обработва, обединява и се изпраща към съответните сетивни зони на крайномозъчната кора. Подхъл- мието е малко по размери, но играе изключително важна роля, тъй като регулира основните функции на организма, чрез които се поддържа постоянството на вътрешната среда. Подхълмието съдържа центрове, регулиращи телесната температура, апетита и кръвното налягане. В междинния мозък се осъществява пряка връзка между нервната и ендокринната система. В някои от яд­рата на подхълмието се синтезират хормони, които се пренасят до задния дял на хипофизата, откъдето при нужда се отделят. Други ядра произвеждат хормони, които постъпват направо в кръвообращението и регулират функциите на предния дял на хипофизата.

Крайният мозък е най-голямата част на главния мозък и покрива изцяло междинния и средния мозък. Състои се от две полукълба, свързани с пластина от бяло вещество, наречено

• От 14 милиарда неврона на кората на голямото полукълбо на редовия Хомо сапиенс работят добре 700 милиона, т.е. 5% нерв­ни клетки. Индивидите, които из­ползват 10% от своите възмож­ности, се смятат за надарени хо­ра. Тези, при които процентите са 20, могат да бъдат наречени гении. Защ ото всеки неврон „мисли“ с цялата си дължина и създава десетки хиляди връзки със своите „събратя“ .

• М озъкът на Айнщайн при смъртта му е изваден с надежда изследването му да покаже какво го е правело толкова специален. Той обаче изглеждал съвсем нор- мално, бил със същото тегло и реагирал като нормален мозък на цяла серия тестове.

154

Фиг. 3. Локализация на зоните в мо- зъчната кора. Зоната за двигателната активност регулира разнообразните движения на човешкото тяло, а зоната за общата сетивност възприема драз­нения от кожата и мускулите. Слухо­вата, зрителната, обонятелната, вкусо­вата и равновесната зона анализират информацията, постъпила от сетивни­те органи, и създават цялостна предс­тава за промените в околната среда

мазолесто тяло. Сивото мозъчно вещество е разположено както на повърхността под формата на мозъчна кора, така и в дълбочина под формата на подкорови ядра. Мозъчната ко­ра е с дебелина от 2 до 5 mm и е изградена от около 14 млрд. неврони, подредени в шест слоя. Тя е силно нагъната, като образува гънки и дълбоки бразди, увеличаващи многократно повърхността й. Най-дълбоките бразди от всяко полукълбо го разделят на четири основни дяла - челен, тилен, слепоо­чен и теменен.

обонятелна зона

зрителна зона

вкусова зоназона

център на речтаравновесна зона

• Дясното полукълбо на край­ния мозък отговаря за движения­та на лявата половина на тялото, а лявото полукълбо - за дясната половина. Това обяснява настъп­ването на дясностранна парализа при увреждане на лявото полу­кълбо.

• Лимбичната система се със­тои от различни структури, които са разположени в главния мозък и са свързани помежду си. Тя е отговорна за реакциите, същест­вени за самосъхранението на ин­дивида - хранене, борба, страх, чувствено състояние, настрое­ние, запаметяване и др.

Кората на крайния мозък е най-висшият дял на нерв­ната система. Тя е във връзка с другите дялове на главния и на гръбначния мозък и така контролира работата на всич­ки органи и системи. В кората се обособяват зони, всяка от които отговаря за определена дейност (фиг. 3). При човека зоните, свързани с висшите функции на нервната система, заемат голяма част от кората. Чрез тях човек разбира думи­те, говори, чете, мисли, запомня, има определени чуства, емоции и поведение.

Бялото мозъчно вещество се намира под мозъчната кора. Чрез нервните си влакна то изпълнява проводна функция и свързва:

1. различни части на кората на всяко полукълбо;2. симетрични участъци на кората на двете полукълба;3. кората с другите части на главния и на гръбначния мозък.

Въпроси и задачи:_________________________________ _

1. Назовете частите на главния мозък.2. Какво е значението на голямата площ на кората на край­

ния мозък?3. Сравнете сивото и бялото мозъчно вещество по строеж

и функция. Посочете местоположението им във всеки дял на главния мозък.

Фиг. 1. Употребата на наркоти­ци уврежда нервната система

Фиг. 2. Алкохолизмът води до деградация на личността

Здравни познания и хигиена на нервната система

Нервната система първа възприема дразненията от околната среда. Тя е много чувствителна към всякакви въздействия, като най-уязвим е крайният мозък.

Факторите с неблагоприятно влияние върху нервната система са много разнообразни. Едни от тях са хи­мични вещества, които предизвикват натравяния и поразя­ват не само нервната система, но и други органи и системи. Та­кива вещества са замърсители на околната среда (CO, Pb, Hg, Мп), неправилно дозирани лекарства, тютюн, алкохол и наркоти­ци.

Никотинът в тютюневия дим лесно прониква в ЦНС. Той предизвиква главоболие, раздразнителност, нервност и смущения в паметта. Вредните съставки на цигарения дим вредят и на непу- шачи при престоя им в задимени помещения. Тютюнопушенето води до привикване, ето защо колкото по-рано пушачите решат да откажат цигарите, толкова по-лесно това ще им се удаде.

Алкохолът, както никотина, влияе върху всички органи, но е особено вреден за нервната система. Приет в голямо количе­ство от човек, несвикнал да употребява алкохол, той предизвик­ва остро алкохолно отравяне, което трае няколко часа. През то­ва време пияният губи контрол над движенията си, има неадек­ватно поведение, смущения в зрението и говора. След отмина­ване на първоначалните симптоми настъпват отпадналост, гла­воболие, забавени реакции и намалена трудоспособност. Кога­то приемането на алкохол е системно, настъпва хронично отра­вяне на организма - алкохолизъм. Болните от хроничен алкохо­лизъм са пристрастени и имат пълна психическа и физическа зависимост от алкохола (фиг. 2).

Дори и най-малкото съдържание на алкохол в кръвта нама­лява бързината на рефлексите и възможностите за съсредото­чаване. Поради това шофьор, който е пил алкохол, незави­симо от неговото количество, не бива да шофира.

Наркотиците са химични вещества, които водят до привик­ване и болестно влечение към тях. Те предизвикват зависи­

мост, наречена наркомания. Приемането на наркотици во­ди до задълбочаващо се отравяне на организма и преж­

девременна смърт (фиг. 1). Хората, употребяващи наркотик, са обсебени от мисълта да си го наба­

вят. Съзнанието им е замъглено, умствените възможности и съпротивителните им сили към други заболявания намаляват, поведението им се променя. С времето необходимата доза нар­котик става все по-голяма и по-голяма, а лип­сата й предизвиква болезнени симптоми (га­дене, изпотяване, безсъние). Особено опасна е комбинираната употреба на наркотично ве­щество и алкохол, защото двете вещества вза- имно усилват действието си и отравяне може

да настъпи и с по-малки дози. По-известни наркотични ве­щества са марихуаната, някои разтворители и опиатите. Марихуаната влияе върху настроението и мисленето, може да предизвика леки халюцинации. Тя уврежда мозъ­ка, белия дроб, лимфните и половите органи. Някои лепи­ла и разтворители (бензин, етер) отделят пари с нарко- тично действие, които са причина за трайни увреждания на мозъка, черния дроб, бъбреците и кръвотворните органи. Опиатите - хероин, морфин и кодеин, се получават от опиума. Те предизвикват усещания за удоволствие, сила и превъзходство, а впоследствие сънливост, объркване, по­тискане на сърдечната дейност и дишането. Морфинът и ко­деинът се прилагат в медицината, докато хероинът е забра­нен за производство.

Стресът е друг фактор с неблагоприятно въздействие върху нервната система. Той е реакция на организма, кой­то се стреми да преодолее екстремни условия. Фактори, предизвикващи стрес, са всички психически и физически натоварвания на организма - болести, операции, шум, ужас, липса на време, напрегнато улично движение, изпи­ти, преумора и конфликти. Стресът се изразява в пълна мобилизация на органите и системите, при което орга­низмът е готов за един от двата изхода от ситуацията - бягство или борба. Различават се два вида стрес - еустрес и дистрес. При първия стресовите фактори са положителни (радост, успехи, късмет) и водят до разгръщане възможнос­тите на индивида. При дистреса продължителното натовар­ване предизвиква силна умора, намалена памет, дори болес­ти като язва на стомаха, захарен диабет и сърдечен инфаркт.

Умствената преумора, шумът и недоспиването съ­що са неблагоприятни фактори. Те не позволяват на нерв-

Сгюртът укрепва нервната система

ната система да възстанови възможностите си, при което работоспособността на хората се понижава, реакциите им се забавят и запомнянето е трудно. Умората на ЦНС настъпва по-бързо при обработ­ването на голямо количество информация за крат­ко време, работа с повишена отговорност, творчес­ка дейност, претоварване на зрението и слуха.

Болести на нервната системаМозъчният удар (инсулт) е внезапно прекъс­

ване на кръвоснабдяването на определен участък от мозъка. Ако кръвотокът не се възстанови след1-3 минути, нервната тъкан загива.

Неврозите са нарушения в дейността на глав­ния мозък. Проявяват се с главоболие, нетърпе­ние и раздразнителност, променливо настроение до плач. За излекуването им е необходимо да се отстранят причините, довели до болестта - конф­ликти, продължително нервно-психично натовар­ване, недоспиване и др.

Инфекциозните и възпалителните заболя­вания на ЦНС се предизвикват от микроорга­низми. Обикновено протичат тежко, с висока тем­пература и нарушено съзнание. Ако засягат мозъчните обвивки, се наричат менингити, а ако засягат мозъка - енцефалити. Опасно вирусно заболяване е детският паралич, който уврежда главния и гръбначния мозък. След излекуване на инфекцията координацията на движенията остава нарушена за цял живот.

Травми. При катастрофи, трудови злополуки и спортуване може да се увреди главният или гръбначният мозък. Това води до сътресение на мозъка (комоцио), кръвоизливи, понякога и смърт. Мозъчното сътресение може да е съпрово­дено със загуба на паметта (амнезия), както и със загуба на съзнанието, която понякога е много продължителна (кома).

Профилактика на нервната системаПри нарушения на дейността на нервната система лесно могат да се увредят всички органи и систе­ми. Затова лекарите често казват, че неразполо­жението на пациентите им е на „нервна почва“. За да се избегнат последиците от неблагоприятните фактори, е необходимо да се спазва здравосло- вен дневен режим. Това значи да се води живот, свързан с правилно редуване на труд и почивка, съобразен с възрастовите и индивидуалните осо­бености. При спазването на дневен режим се изг­раждат условни рефлекси, което намалява разхо­да на нервно-психична енергия. Дневният режим на ученика трябва да му осигурява време за само- подготовка на уроците вкъщи, пребиваване на открито, режим на хранене и достатъчно сън. Съ­нят е най-добрата почивка на ЦНС. Голямо значе­ние за предпазването на нервната система от вредни влияния има физическото укрепване на организма. То се постига чрез редовни спортни занимания и екскурзии сред природата.

За да бъдете здрави:• не използвайте алкохол, цигари и наркотици;• взимайте лекарства само по лекарско предписание;• избягвайте неприятни стресови ситуации и умствена преумора чрез правилно планиране на дей­

ностите;• осигурявайте си време за любими занимания (хоби);• спете достатъчно, а преди сън избягвайте неприятни емоции (филми на ужасите, криминални

романи, конфликти);• осигурявайте си активна почивка чрез редуване на умствен и физически труд.

Въпроси и задачи:__________

1. Кои вещества се наричат наркоти­ци и как въздействат върху организма?

2. Вярно ли и твърдението, че тютю­нопушенето и редовната злоупотреба с алкохол са най-разпространените нар­комании?

3. Какво е значението на здравос­ловния дневен режим?

• Радикулитът се причинява от възпаление или притискане на коренчетата на гръбначномозъчните нерви от шипове на гръбначния стълб. Най-характерен симптом е силната болка по хода на нерва. Когато засегнатият нерв е на долния край­ник, заболяването се нарича ишиас, а когато нервът инервира кръста - лумбаго.

• Епилепсията е заболяване, при което се изпада във времен­но безсъзнание. Появяват се гърчове и пяна на устата. След из­вестно време болният сам идва в съзнание и гърчовете спират.

157

/ |\ Сетивни систет

Човек непрекъснато изпитва влиянието на различни дразнители от околната сре­д а - светлина, звук, топлина, студ, химични вещества. Тази информация се възпри­

ема и обработва от сетивни системите (анализатори). С тяхна помощ човек до­бива сведения за реалната действителност и се адаптира към променящите се условия на сре­дата, в която живее.

Всеки анализатор се състои от периферен, свързващ и централен отдел. Периферният от­дел е представен от различни видове рецептори. Едни от тях са прости нервни окончания, а други - специализирани клетки със сложно устройство. Рецепторите са разположени на раз­лични места в тялото и са така устроени, че възприемат само определен дразнител, например мирис, звук, допир, болка. Свързващият отдел включва сетивни нерви и неврони в ЦНС. Чрез тях дразненията се предават под формата на нервни импулси от рецепторите до кората на крайния мозък. Централният отдел представлява зона в кората на крайния мозък, в която се извършва анализ на получената информация. Импулсите, достигнали до нея, предизвикват съ­ответни усещания, чрез които се получават сведения за предметите и явленията в околната сре­да. И така - периферният отдел е възприемащата част, свързващият отдел е проводната част, а централният отдел е анализиращата част на всяка сетивна система.

Специализираните рецепторни клетки заедно с някои допълнителни структури, спомагащи за по-пълното възприемане на дразненията, образуват сетивни органи. Сетивните органи на човека са очи, уши, кожа, език и нос.

При продължително дразнене на рецепторите с един и същ дразнител те престават да реаги­рат - настъпва привикване, наречено адаптация. След известен период на покой дейността на рецепторите се възстановява.

ШГь

158

...■

Зрителна сетивна систета

Фиг. 1. Устройство на око. Жъл­тото петно съдържа най-много колбички и е мястото на най-ясно виждане. Сляпото петно не съ­държа рецепторни клетки и е мястото, от което зрителният нерв напуска очната ябълка

Зрението е най-важното сетиво на човека, с което постъпва около 80% от информацията за външната среда. Чрез него раз­личаваме предметите - формата, големината и движението им. Благодарение на зрението си човек чете, възприема багрите на природата и произведенията на изкуството.

Зрителната сетивна система се състои от:1. зрителни рецептори;2. зрителен сетивен път;3. зрителна зона в кората на крайния мозък.

носно- слъзен канал

сляпопетно

Устройство на сетивния орган око (фиг. 1). Окото е чифтен орган с кълбовидна форма, добре защитено в кухини на черепа. Състои се от очна ябълка и спомагателни приспособ­ления: 6 очни мускула за движение на очната ябълка в различ­ни посоки; слъзна жлеза, отделяща секрет (сълзи) за овлажня­ване и предпазване на окото от микроорганизми; клепачи и миг­ли - за защита от светлинни и механични въздействия.

Очната ябълка е изградена от три обвивки.Външната обвивка - еклера, е плътна и бяла. Предната й

част е прозрачна, изпъкнала и се нарича роговица.Средната обвивка - съдова, е богата на кръвоносни съдове,

които снабдяват окото с кръв. Предната й част, наречена ирис, съдържа пигмент, чието количество определя цвета на очите. В средата на ириса се намира отвор - зеница, който на тъмно се разширява, а на светло се свива. Зад ириса се намира двойноиз- пъкнала леща. Тя е свързана с пръстеновиден мускул, който може да променя формата й. 1 5 9

зеница

леща

слъзнажлеза

.ф очни мускули

стъкловидно тяло

ретина

жълтопетно

съдов слой

очен нерв

очна ябълка

слъзна

Фиг. 2. Светлинните лъчи, идващи от наблюдавания обект, премина­ват през роговицата, лещата и стъкловидното тяло. Те се пречуп­ват и създават умален и обърнат образ на обекта върху ретината. След анализ на информацията в мозъчната кора наблюдаваният обект се възприема с нормалната му големина и положение

Фиг. 3. При силна светлина зеницата се сви­ва и намалява преминаващия светлинен по­ток, а при слаба светлина зеницата увелича­ва своя размер. Тази способност на окото се нарича зенична реакция

Вътрешната обвивка - ретина, съдържа няколко слоя клетки. В най-външния са разположени рецепторните клетки - пръчици и колбички. Пръчиците възприемат светлината, а кол- бичките - цветовете.

Вътрешността на очната ябълка е изпълнена с пихтиеста материя стъкловидно тяло.

Функции на зрителната сетивна системаЗрително усещане (фиг. 2) се получава, когато светлинните

лъчи, които идват от предметите, преминават последователно през трите части на оптичната система на окото - роговица, ле­ща и стъкловидно тяло, пречупват се и се фокусират върху ре­тината. Върху нея се проектира умален, действителен и обър­нат образ на предмета. Пръчиците и колбичките се възбуждат, възникват нервни импулси, които се предават по зрителния нерв до зрителната зона на мозъчната кора. В зрителната зона се анализира постъпилата информация и се получава зрително усещане за реалния образ на наблюдавания предмет - големи­на, цвят, форма, движение.

Зрителна адаптация. Когато човек влиза от светло в тъмно помещение или обратно, в началото не вижда нищо. Окото се нуждае от известно време, за да се приспособи и да може да различава предметите. Приспособяването на окото към светло или към тъмно се нарича зрителна адаптация. Осъществява се чрез свиването или разширяване на зеницата (фиг. 3).

Зрителна акомодация. Човекът не може да вижда едновре­менно еднакво добре близък и далечен предмет. Окото има въз­можност да се приспособява към ясно виждане на близки или отдалечени предмети. Процесът се нарича акомодация (фокуси­ране) и се осъществява с помощта на лещата. За получаването на ясен образ при гледане на далечни предмети лещата изтъня­ва, а при гледане на близки предмети тя се удебелява (фиг. 4).

Фиг. 4. Лещата става по-изпък­нала или по- плоска чрез мускулите, придържащи я за съдовия слой

Цветоусещане. Цветът на предметите се възприема от три вида колбички в ретината, които се възбуждат съответно от си­ния, зеления и червения цвят. Възприемането на останалите цветове и техните нюанси е резултат от съчетаното дразнене на различните по вид и брой колбички.

Пространствено виждане. Човек възприема даден предмет едновременно с двете си очи, разположени на известно разсто­яние едно от друго. Ето защо образът на този предмет попада върху двете ретини под различен ъгъл. Това е т. нар. биноку- ляр-но (двуочно) зрение, благодарение на което предметите се възприемат триизмерно (обемно) и се получава представа за действителното разстояние до тях.1

Ш Здравни познания и хигиена на зрителния ана­лизатор

Късогледството и далекогледството са най-честите нару­шения в зрението. Те се дължат на анатомични промени в очна- та ябълка, поради които не се получават ясни образи върху ре­тината. При късогледство хората виждат ясно само близки предмети. Очната ябълка е удължена или лещата е удебелена и лъчите от наблюдаваните обекти се събират не върху ретината, а пред нея. При далекогледство хората виждат далечните обек­ти добре, а по-близките - неясно. Светлинните лъчи се събират зад ретината поради скъсена очна ябълка или по-тънка леща.

Старческото далекогледство е заболяване на възрастните хора. С нарастване на възрастта намалява способността за ако­модация на очите. Очната леща става по-малко еластична и яс­ното виждане става по-трудно или невъзможно.

Лстигматизмът е друго често нарушение на зрението. То се дължи на нарушена пречупваща способност на роговицата, поради което образите върху ретината се изкривяват.

Нарушения на цветното зрение (далтонизъм). При хора, страдащи от това заболяване, най-често е нарушено възприема­нето на един или два от основните цветове. Рядко се среща пъл- па цветна слепота, при която не се различава нито червеният, ни­то зеленият, нито синият цвят. Далтонистите не могат да практи­куват определени професии - летец, шофьор и др. (фиг. 5).

За да бъдете здрави:• обособете работното си място в най-добре осветената

част на стаята, в която светлината да идва отляво (за десняци- те) или отдясно (за левичарите);

• не четете в легнало положение и в превозно средство;• при четене и писане нека книгата е на около 30-35 cm от

очите ви;• носете слънчеви очила при силна слънчева светлина;• правете чести почивки при продължителна работа с ком­

пютър.

Фиг. 5. Рисунка за проверяване на цвето- усещането. Хората с нормално цветно зре­ние виждат цифрата 5, а далтонистите не

• Конюнктивитът е възпаление на лигавицата по предната повър­хност на очната ябълка и вътреш­ната повърхност на клепачите. Причинява се от бактерии, виру­си или химични вещества и про­тича със зачервяване, подуване, сълзене и бож а.

• Ечемикът е гнойно възпале­ние по ръба на клепача. При него се появява сърбяща и болезнена подутинка, която не трябва да се изстисква, за да не се разнесе ин­фекцията.

• Светлинни лъчи с различна дължина на вълната пораждат усещане за различни цветове: при дължина на вълната между 760 и 620 пш окото възприема червен цвят, между 620 и 590 nm - оран­жев, между 590 и 560 nm - жълт и т.н. Човешкото око различава до 150 цветни нюанса.

Въпроси и задачи:1. Запишете трите части на сетивните системи, а под тях -

функцията им.

....................отдел ....................отдел ....................отдел

2. Кои структури са характерни и за анали­заторите, и за рефлексната дъга?

3. Назовете трите части на оптичната сис­тема на окото. По какво си приличат те?

4. На какво се дължи способността на човека да възприема света пространствено и цветно?

Система за общата сетивност, вкусова и обонятелна сетивна систет

Щ Система за общата сетивностСистемата на общата сетивност възприема дразнения с

околната среда и от вътрешността на т я л о т о . Чрез нея се опре­делят свой ствата на п р едм етите и състоянието НЗ муЦКуЛИТб. ставите и вътрешните органи. Общата сетивност е повърхностна и дълбока.Повърхностна сетивност имат ко­жата и питавшщте, а жьлбсжа - двигателният апарат и вътреш­ните органи. Системата на об­ща сетивност се състои от: 1. рецептори; 2. сетивен нер­вен пьт\ 3. сетивна зона в мозъчната кора.Фиг. 1. Кожни рецептори. Рецеп­торите за допир и студено се раз­полагат повърхностно в дермата, а тези за натиск и топло — в по-дъл- боките й части. Рецепторите за болка са дълбоко между епителни­те клетки на кожата и лигавиците

Повърхностната сетивност осигурява информация за температурата на предметите, тяхната форма, големина и повърхност (грапавост, твърдост, еластичност). Това ста­ва чрез рецептори за допир и натиск, за болка, топло и студено (фиг. 1). Частите на тялото имат различна чувс­

твителност към дразнителите, тъй като рецепторите са разположени неравномерно. Те са в по-големи коли­чества по кожата на дланите и пръстите на ръката, по

езика и устните. Рецепторите за топло и студено възп­риемат температурата на околната среда и участват в

терморегулацията на организма.Дълбоката сетивност осигурява усещания за разпъва­

не, подуване и болка. Рецепторите й са разположени във вът­решните органи и са рецептори за химични и механични драз­нения, температура и болка. Рецепторите за болка се възбуж­дат при всякакви въздействия, които увреждат тъканите - не­достатъчен приток на кръв към органите (сърце), спазъм на мускулатурата на вътрешни органи (колики и контракции), химично дразнене при възпалителни процеси, раздуване на

вътрешен орган (стомах, пикочен мехур). За разлика от меха- но- и терморецепторите, рецепторите за болка не се адаптират към дразнителите. Това е така, защото усещането за болка е би­ологичен сигнал, който принуждава човек незабавно да обърне внимание на евентуална опасност и да се предпази от нея.

Вкус и обоняниеСетивните системи за вкус и обоняние са тясно свързани по­

между си. Те имат голямо значение, тъй като възприемането на вкус и мирис помага на човека да отличава доброкачествената от развалената храна и да усеща някои вредни вещества във

Фиг. 2. Върху езика има около 10 000 вкусови луковици

въздуха. Освен това приятните вкус и мирис на храната стиму­лират отделянето на храносмилателни сокове и така спомагат за доброто храносмилане. Вкусовите и обонятелните рецептори се дразнят от химични вещества - те са химиорецептори. При про­дължително действащ дразнител вкусовият и обонятелният ана­лизатор лесно се адаптират.

Вкусова сетивна системаУстройство. Вкусовата сетивна система е съставена от:

1. вкусови рецептори; 2. вкусов сетивен път; 3. вкусова зона в кората на крайния мозък. Рецепторните клетки се намират във вкусовия орган - език. Те са групирани по 20-30 във вкусо­ви луковици, които от своя страна са разположени в изпъкналос­ти на повърхността на езика - вкусови брадавици (папили).

Възникване на вкусово усещане. Веществата, които пре­дизвикват вкусови усещания, са разтворени в течност. При сдъвкването на сухи храни най-често слюнката играе ролята на разтворител. Нервните импулси, възникнали в рецепторите, се пренасят по вкусовия път до вкусовата зона на мозъчната кора, където информацията се анализира. Човекът различава 4 основ­ни вкусови качества - сладко, кисело, горчиво и солено. Всич­ки останали вкусови усещания са комбинация от тях. При пове­че от един вид дразнения, които действат едновременно, вкусът

обонятелна област

Фиг. 3. Обонятелен орган

носнакухина

Фиг. 3. Вкусови зони на езика. Задната част на езика възприема горчиво, предната - со­лено и сладко, а страничните части - кисело и солено

може да бъде смесен - например кисело и солено. Вкусовите усещания се влияят от различни миризми и от температурата на приетата храна. Горещите и студените храни и напитки имат по-слаб вкус. Отделните части на езика реагират различно на вкусовите дразнения поради нееднаквото разпределение на ре­цепторите (фиг. 3).

Обонятелна сетивна система Устройство. Обонятелният анализатор се състои от:

1. обонятелни рецептори; 2. обонятелен сетивен път; 3. обонятелна зона в кората на крайния мозък. Рецепторните клетки се намират в обонятелния орган - нос (фиг. 3). Те са удължени клетки, разположени в гор- ната част на лигавицата на носната кухина, наречена обонятелна зона. В единия си край рецепторите имат по един аксон, а в другия край - многобройни реснички за

1. Сравнете системата за общата сетивност, вкусовата и обонятелната сетивна система, като попълните таблицата.

възприемане на газообразни вещества. Аксоните на няколко клет­ки се групират в снопчета, които образуват обонятелния нерв.

Възникване на обонятелно усещане. Веществата, които предизвикват обонятелни усещания, са газообразни. Молекули­те на мирисните вещества възбуждат рецепторните клетки. Възникналите нервни импулси преминават по обонятелния път и достигат до обонятелната зона в крайномозъчната кора. При хрема обонянието се влошава, защото рецепторните клетки са покрити със слуз и не могат да работят нормално.

В сравнение с някои животни (куче, котка, акула) човекът има скромни възможности да различава миризми. И все пак той

усеща мириса на няколко хиляди вещества, някои от които са в много малки количества (до една част на 30 милиар­

да части въздух).

Въпроси и задачи:

Сетивнисистеми

Критерии за сравнение

Местополо­жение на рецепторите

....Дразнители

шшшяшшшшшшшшшшшшшшшшяяяшшшштОтдели: 1. периферен

2. свързващ3 . централен

Възмож­ност за адапта­ция

; За общата сетивност:- повърхностна сетивност

I - дълбока сетивност

Вкусова

I Обонятелна

• Броят на вкусовите луковици върху една папила е различен. Той варира от няколко при по-малките папили до 200 при големите в задната част на езика.

• Най-много са рецепторите за бол­ка (около 3 000 000), а най-малко са те­зи за топло (<Зколо 30 000). Рецептори­те за студено са около 250 000, а за до­пир - 500 000.

2. Защо когато човек е хремав, не усеща добре вкуса на храната?

3. Поставете в ръката на човек със затворени очи дребни предмети (монета, копче, ключ, гума и др.). Обяснете каква информация му носи сетивната система за повърхностна се­тивност, благодарение на която той разпознава предметите.

164

Слухова сетивна система. Сетивни системиуа равновесие и

Ш Слухова сетивна системаСлухът има важно значение за ориентацията на човека в об­

кръжаващата го среда. Във връзка с възприемането на звукова­та реч той придобива още по-важно значение за общуването между хората.

Слуховата сетивна система се състои от: 1. слухови рецепто­ри , намиращи се в слуховия орган ухо, 2. слухов сетивен път и3. слухова зона в слепоочния дял на кората на крайния мозък.

движение

чукче полуокръжни канали

рецепторни клетки в на охлюва

евстахиева тръба

Фиг. 1. Устройство на ухо

външно ухо

преддверие

слухов канал

стреме

охлюв

средно ухо

ушна мида

Устройство на сетивния орган ухо(фиг. 1). Ухото има три части - външно, средно и вътрешно ухо.

Външното ухо се състои от ушна мида и вън­шен слухов канал. Ушната мида е изградена от хрущял, покрит с кожа. Ушният канал (с дължина2-2,5 cm) има по повърхността си малки косъмче­та и жлези, секретиращи ушна кал. На границата между външното и средното ухо се намира тъпан- чевата мембрана.

Средното ухо представлява кухина, в която са разположени три малки костици - чукче, нако­валня и стреме. Чукчето е свързано с тъпанчева- та мембрана, стремето - с вътрешното ухо, а три­те костици помежду си - чрез стави. Средното ухо е свързано с гълтача чрез евстахиевата тръба. Чрез нея то има връзка с външния въздух и се

уравновесява атмосферното налягане от двете страни на тъпанчевата мембрана.

Вътрешното ухо се намира в слепоочната кост на черепа и представлява система от свърза­ни помежду си кухини и каналчета, наречена кос­тен лабиринт. Костният лабиринт се състои от охлюв, преддверие и три полуокръжни канала, а в него като в калъф е разположен ципест лаби­ринт. Костният и ципестият лабиринт са изпъл­нени с течности, наречени съответно перилимфа и ендолимфа. В ципестия лабиринт се намират рецепторите на две сетивни системи - слухова и равновесна. Охлювът е свързан със слуховата функция, а преддверието и полуокръжните ка­нали — с равновесната функция на вътрешното ухо. Слуховият и равновесният анализатор са свързани анатомично, но не и функционално.

165

Фиг. 2. Вестибуларен апарат. Ре­цепторните клетки в преддверието на вътрешното ухо предават ин­формация за движението на глава­та и за породеното ускорение. Ре­цепторните клетки в полуокръжни- те канали предават информация не само за ускорението на движение­то, но и за неговата посока

рецептори на полуок- ръжните

полу-окръжниканали

преддверие

Слуховите рецептори образуват т. нар. кортиев орган. Той е разположен в охлюва - от основата до върха му. Изграден е от около 30 000 сетивни клетки, подредени в няколко реда. Около основата им се намират сетивните влакна на равновесно-слухо- вия нерв.

Функция на слуховата сетивна системаСлухово усещане. Слуховата сетивна система възприема и

анализира звуковите вълни. Те се улавят от ушната мида, на­сочват се по външния слухов канал към средното ухо и пре­дизвикват трептенето на тъпанчевата мембрана. Трептенията на тъпанчевата мембрана се предават на свързаните с нея слу­хови костици, а оттам - на охлюва във вътрешното ухо. Треп­тенията възбуждат клетките на кортиевия орган и възникнали­те нервни импулси се предават по слуховата част на равновес- но-слуховия нерв до слуховата зона в мозъчната кора. Там се

извършва анализ на получената информация, в резултат на което възниква слухово усещане. Човешкото ухо може да възприема звуци с чес­

тота от 20 до 20 000 трептения в секунда.Пространствено ориентиране. Двете уши въз­

приемат звуците от различни посоки. Поради това една и съща звукова вълна постъпва в съответни­те рецепторни отдели на двете уши с малка раз­лика във времето и силата. Тази разлика се отчи­та от слуховата зона в мозъчната кора и благода­рение на това човек може да определя посоката

на звуците.

Сетивни системи за равновесие и движениеВ нервната система на човека непрекъснато постъпва и се

анализира информация за положението на главата и тялото в пространството, за движението на тялото, както и за равновес­ното му състояние. Това е възможно благодарение на две сетив­ни системи - за равновесие и за движение, които взаимодейст­ват тясно помежду си. Техни дразнители са земното притегля­не, движенията на главата и тялото.

Сетивна система за равновесиеУстройство. Сетивната система за равновесие се със­тои от: 1. рецептори на равновесието; 2. равновесен

сетивен път; 3. равновесна зона в кората на крайния мозък.Рецепторните клетки са разположени във вътрешното ухо и

образуват т. нар. вестибуларен апарат. Те се намират в ци­пестия лабиринт на преддверието и полуокръжните канали

(фиг. 2). Рецепторните клетки са потопени в ендолим- фата, а непосредствено над тях се намират малки кристалчета от калциев карбонат и калциев фосфат. Функция. Чрез анализатора се получава усещане за

движението и положението на главата в пространството. Тази информация подпомага регулирането на положението на тялото в пространството.

При движение на главата в пространството ендолимфата и кристалчетата дразнят рецепторните клетки. Нервните импул­си, породени от тези дразнения, се предават на равновесния нерв и по равновесния сетивен път достигат до равновесната зона в кората на крайния мозък. Там информацията се анализи­ра и човек осъзнава положението на главата и на тялото си и посоката на движение. За поддържане на равновесието и коор­динация на движенията голямо значение има и малкият мозък.

В Мускулно-ставна сетивна система (анализатор за дълбока двигателна сетивност)

Устройство. Мускулно-ставният анализатор е свързан с двигателната сетивност като част от общата сетивност. Той се състои от: 1. рецептори в двигателния апарат (стави, мус­кули и сухожилия); 2. сетивен нервен път; 3. дялове на главния мозък и сетивна зона в кората на крайния мозък.

Рецепторите на дълбоката сетивност са два вида: мускулни вретена и телца на Голджи (фиг. 3). Мускулните вретена са видоизменени мускулни влакна в скелетните мускули, а телца­та на Голджи са разклонени нервни окончания в сухожилията и ставите.

Функция. Чрез анализатора се получава усещане за движе­нието на мускулите, за мускулния тонус и позата на тялото.

Мускулните вретена се дразнят при разтягане на скелетните мускули, а телцата на Голджи - при опъване на сухожилията. Възникналите нервни импулси достигат по сетивния нервен път до сетивната зона в мозъчната кора. Там получената информа­ция се анализира и се получава усещане за движението на ста­вите, съкращаването на мускулите и положението на тялото в пространството. Благодарение на това човек може със затворе­ни очи да определи положението на крайниците си в простран­ството или да докосне, която и да е част от тялото си.

Въпроси и задачи:__________________________________

1. Назовете трите части на слуховата сетивна система и на слуховия орган ухо.

2. Свържете чрез стрелки трите структури на вътрешното ухо със съответната им функция.

охлюв равновесна функция

преддверие

слуховаполуокръжни функция

канали

3. Къде се намират рецепторите на трите сетивни системи - слухова, равновесна и мускулно-ставна?

4. Защо при болка в гърлото (ангина) може да се появи и бол ка в ушите?

• Косъмчетата в ушите и уш- ната кал имат защитна функция. В ушната кал се съдържат ве­щества, убиващи бактериите.

• Невъзможно е да стоим про­дължително време на един крак със затворени очи. Това е така, защото и зрението има значение за запазване на равновесието.

• При ходене движенията на краката се редуват равномерно и се придружават от движения на ръцете, които помагат за поддър­жане на равновесието на тялото.

1

r / i 4

L I I

Ендокринна систет

Ендокринната система е съста­вена от жлези с вътрешна секреция, раз­положени в различни части на тялото. Ен­докринните жлези секретират хормони, които се изливат директно в кръвта и чрез нея достигат до всички части на тялото. Всеки хормон въздейства върху опреде­лени клетки от организма.

168

Ендокринните жлези регулират об мяната на веществата, растежа и раз витието на човешкия организъм. Хормоните са необходими в малки, но точно дозирани количества. Ако даден хормон е в по-големи или в по-малки количества, настъпват различни болести. Когато една ен­докринна жлеза отделя повече хор­мони от необходимото, състоянието й се означава като хиперфункция, а когато количеството на хормоните е по-малко - като хипофункция на жлезата.

Ендокринната и нерв­ната система са в тясна връзка и упражняват едновременно контрол върху всички органи и системи. Въздействи­ето на ендокринната система е по-продъл­жително, но по-бав- но. Нервната систе­ма предизвиква зна­чително по-бързи реакции, но за по- кратко време. Тя има водеща роля в единната нервно- хуморална регу­лация.

хипофиза

ящтовидна жлеза

околощитовидни жлези

надбъбречни жлези

задстомашна жлеза (панкреас)

тестиси

яичници

шт, 1 *Шит■;ЗЩ 1 I I :

■. ■f г:*Ш§1■ НШКЯН

; ; : Щ,fPlll "® Подхълмие (хипоталамус)

m u шщш !

Фиг. 1. Връзка между нервната система и хи­пофизата. Хормоните на хипофизата влияят върху други жлези и органи

хипоталамус

10

заден дял на хипофиза

& ХипофизаХипофизната жлеза е разположена в черепната кухина и е

свързана с подхълмието на междинния мозък. Тя е малко овал- но телце с форма на грахово зърно и тегло 0,6 g. Анатомично и функционално хипофизата се дели на преден и заден дял. Тя контролира дейността на други ендокринни жлези и чрез под­хълмието осъществява връзка с нервната система (фиг. 1).

Предният дял на хипофизата секретира две групи хормо­ни'. 1. хормони, които влияят директно върху функцията и обмяната на определени органи; 2. хормони, които регулират дейността на други ендокринни жлези.

• Растежният хормон повишава обмяната на веществата в клетките и най-вече белтъчния синтез. Така той стимулира расте­жа на костите и хрущялите, както и натрупването на мускулна ма­са. При децата и юношите, при които растежът на тялото не е за­вършен, хиперфункцията на хипофизата води до заболяването ги­гантизъм. Ако растежът е приключил, както е при възрастните хора, хиперфункцията води до заболяването акромегалия. Най- често това се дължи на тумор на хипофизата, при което пръстите на ръцете и краката, езикът и брадичката нарастват много.

При по-малки количества от хормона поради хипофункция на жлезата растежът на децата изостава. Развиват се хора с нор­мални умствени възможности и със симетрични тела - хипо- физни джуджета. При възрастните хипофункцията на жлеза­та води до намаляване на защитните сили на организма.

• Хормон, стимулиращ секрецията на щитовидната жлеза. При увеличаване на количеството му щитовидната жлеза се раз­раства, а при намаляване на количеството му остава недоразвита.

• Хормон, регулиращ секрецията на млечните жлези на кърмещата жена.

• Хормон, стимулиращ образуването на яйцеклетки при жената и на сперматозоиди при мъжа.

• Хормон, стимулиращ коровата част на надбъбречните жлези, които от своя страна отделят хормони.

• Хормон, стимулиращ образуването на пигмента мела- нин. Усилената му продукция води до потъмняване на кожата или поява на тъмни петна.

• Хормон, стимулиращ овулацията и образуването на жъл­тото тяло в яйчника. При жената липсата му предизвиква из­чезване на менструалния цикъл, а при мъжа - намаляване про­изводството на мъжките полови хормони.

В задния дял на хипофизата се натрупват два хормона, ко­ито впоследствие се отделят в кръвта. Те се синтезират в невро­ни на подхълмието:

• Хормон, който увеличава обратното всмукване на вода в бъбречните каналчета и я задържа в тялото. При липста му во­дата не може да се всмуква обратно и болният отделя големи ко­личества урина (12 до 17 литра дневно).

169

• Хормон, който предизвиква съкра­щаването на маточната мускулатура. При жени със слаба родова дейност той се използва като лекарствено средство за успешно завършване на раждането.

Ш Щитовидна жлезаЩитовидната жлеза е най-голямата ен­

докринна жлеза (фиг. 2). Тя се намира в предната част на шията и тежи около 30—40 g. Състои се от ляв и десен дял, ко­ито секретират три хормона. Два от хор­моните съдържат йод и имат сходно действие. Те повлияват обмяната на ве­ществата на всички органи и системи: учестяват сърдечната дейност, засилват перисталтиката на храносмилателния ка­нал и ускоряват придвижването на храна­та, засилват секрецията на храносмилател­ните сокове, повишават дейността на нерв­ната система, регулират нормалното изра­стване и умственото развитие на децата. Третият хормон регулира нивото на кал­ция в кръвта.

Ако дневният прием на йод спадне под 20 |Lig, синтезът на първите два хормона намалява. Щитовидната жлеза увеличава размерите си, нарушава се обмяната на веществата и се развива болестта гуша (фиг. 3). Употребата на йодирана сол предпазва от това заболяване.

Намалената функция на жлезата в ран- на детска възраст е причина за забавяне на растежа. Хората остават с нисък ръст (джуджета), но имат непропорционално телосложение и силно изостават в умстве­ното си развитие. Това болестно състоя­ние се нарича кретенизъм. Хипофункци- ята на щитовидната жлеза при възрастни хора води до заболяването микседем. Ко­жата на тялото изглежда подпухнала, сър­дечната дейност, двигателните реакции и мисловната дейност са забавени.

Хиперфункцията на щитовидната жле­за причинява базедова болест (фиг. 4). , При нея щитовидната жлеза е увеличена и всички жизнени функции на организма се засилват. Ръцете на болния треперят, температурата1 му се повишава, а пулсът се учестява. Такива хора слабеят поради повишената обмяна на веществата.

Фиг. 4. За базедовата болест са ха­рактерни: прекомерна чувствител­ност, упорито безсъние, обилно из­потяване, лесна умора, изпъкване на очните ябълки.

Въпроси и задачи:_______________________

1. Назовете ендокринните жлези. По какво те се различават от жлезите с външна секреция?

2. Кои са хормоните на хипофизата и какво е тяхното действие?

3. Коя жлеза и по какъв начин регулира функ­цията на другите ендокринни жлези?

4. Ако дадена филмова роля трябва да се изиг­рае от джудже, какъв може да е изпълнителят - страдащ от хипофункция на хипофизата или стра­дащ от хипофункция на щитовидната жлеза?

хормон рецептори

хормони

клетка

^ръвоиад^1Съд

Околощитовидни жлези, надбъбречни жлези, Задстотшна жлеза и полови жлези4 * 7

Фиг. 1. Бъбрек с надбъбречна жлеза

надбъбречнажлеза

бъбрек

Действие на хормоните, произведени в надбъбречнате жлези

Околощитовидни жлезиОколощитовидните жлези са четири телца с големина ла

пшенични зърпаД,които са прикрепени към задната повърхност на щитовидната жлеза. Те^секретират хормон, който регулира обмяната на калция и действа противоположно на единия от

жлеза. Околощитовидните жлези поддържат нормалното съдържание на калций и фосфор в кръв­та. Така от тях до голяма степен зависят възбудимостта на нев­роните, структурата на костната тъкан и съкращението на мус­кулите. При хиперфункция на жлезите калцият се навлича от костната тъкан и количеството му в кръвта се увеличава. Кости­те стават чупливи и крехки, а възбудимостта на нервните и мус­кулните клетки намалява^ При хипофу нкцин на жлезите калцият в кръвта намалява, което предизвиква повишаване на възбуди­мостта на мускулите и нервната система: Развива се болестта те-

тания, при която поради нарушаване механизма на мускулно съкращение се появяват гърчове. При тежки случаи нас-

-тъпва гърч на дихателната мускулатура, което може да доведе до смърт.

Надбъбречни жлези Надбъбречните жлези се намират върху горния

полюс на всеки бъбрек. При разрез се вижда, че всяка от тях има кора и сърцевина, които сек- ретират различни хормони (фиг. 1).

Кората на надбъбречните жлези секре- тира хормони, които в зависимост от дейст­вието си са три групи:

1. Минералкортикоиди - хормони, участ­ващи в обмяната на водата и солите в тялото;

2. Глюкокортикоиди - хормони, които ре­гулират обмяната на белтъците, мазнините и

въглехидратите. Освен това те потискат алер­гичните реакции и възпалителните процеси в ор­

ганизма.3. Полови хормони - хормони, които са свърза­

ни с развитието на вторичните полови белези и полово­то поведение.

Хипофункцията на кората на надбъбречните жлези променя количеството на някои вещества в кръвта - натрий, калий, глю- коза и др. Това води до Адисонова болест - кожата придобива бронзов цвят, мускулната сила намалява, развива се анемия. При тежки случаи заболяването завършва със смърт.

Сърцевината на надбъбречните жлези отделя хормоните адреналин и норадреналин. Те повишават обмяната на вещест­вата, като ускоряват сърдечната дейност, стесняват кръвонос­ните съдове, повишават кръвното налягане и намаляват актив­ността на храносмилателните органи. Двата хормона се отделят в големи количества при стрес и затова се наричат още хормо­ни на стреса.

171

Фиг. 2. Задстомашна жлеза:а) външен вид;б) ендокринна част

Лангерхансов остров

Задстомашна жлеза Задстомашната жлеза е с двойна секреция - външна и вът­

решна (фиг. 2). Външната секреция е свързана с производство на храносмилателни ензими. В задстомашната жлеза се намират разпръснати групи от клетки, които представляват нейната

част. Те произвеждат хормоните инсулин и глюка- гон. Двата хормона регулират обмяната на въглехидратите. Ин­сулинът намалява глюкозата в кръвта (кръвната захар) и я уве­личава в клетките. Глюкагонът има обратно действие - увели­

чава кръвната захар. Недостатъчното количество инсулин води до заболяването захарен диа­

бет, което е едно от най-честите в света. При него кръвната захар се повишава, но

голяма част от нея не може да се изпол­зва за хранене на клетките. Болните отслабват, пият много течности и от­делят много урина, често със захар в нея. Болестта води до тежки после­дици за организма — увреждат се всички органи, особено кръвонос­ните съдове в ретината, крайници­те и бъбреците. Някои от болните ослепяват. За развитието на диа­бет голямо значение имат стресът и наследственото предразположе­

ние. Болните се лекуват с лекарст­ва, а тежките случаи - с редовно ин­

жектиране на инсулин.

клетки на Лангерхансовия остров (микроскопска снимка)

1 Полови жлези (фиг. 3). Семенниците на мъжа и яйчници­те на жената образуват полови клетки и полови хормони. Поло­вите жлези започват да функционират като ендокринни през пу­бертета. Те отделят полови хормони, които са от голямо значе­ние за развитието на полови клетки, вторичните полови белези, усиления растеж през пубертета и оформянето на целия органи­зъм. Семенниците отделят тестостерон, а яйчниците - естро- гени и прогестерони. Липсата или малките количества на тези хормони предизвикват нарушение на половите функции, при което не се отделят полови клетки и вторичните полови белези остават недоразвити. Хипофункцията на семенниците преди пу­

Ендокринна част на панкреаса

Въпроси и задачи:1. Ако разсеян човек пресича на червен светофар и пред не­

го рязко спре клаксониращ автомобил, кои хормони ще се отде­лят в големи количества?

2. По какво си приличат болестите тетания, Адисонова бо­лест, захарен диабет и евнухоидизъм?

3. Запишете:

а) хормоните на кои жлези са свързани с обмяната на калция

б) хормоните на кои жлези имат значение за образуването на яйцеклетки и сперматозоиди - ...........................................................

в) кои хормони определят количеството на кръвната захар -

4. Подчертайте болестите, които се причиняват от хиперфун- кция на ендокринна жлеза: развитие на хипофизно джудже, за­харен диабет, тетания, акромегалия, гуша, кретенизъм, Адисо­нова болест, микседем, евнухоидизъм, базедова болест, гиган­тизъм.

5. Допишете изречението. Като жлеза с двойна секреция, зад- стомашната жлеза отделя:

а ) б ) Ъ. Хипофункцията на кои жлези води до различни заболява­

ния в зависимост от възрастта на хората?

• Лангерхансовите островче­та на задстомашната жлеза, ко­ито са свързани с производст­вото на хормони, имат общо тегло 2 g. Броят им е около 350, а диаметърът на всяко от тях е0,1 - 0,3 mm.

• Определянето на пола при човека зависи от двойка хромо- зоми, наречени полови. При же­ната те се означават с XX, а при мъжа - с XY. Към единадесета­та седмица от ембрионалното развитие половите жлези започ­ват да отделят хормон, който определя развитието на съот­ветните полови органи. За раз­лика от половата, сексуалната диференциация на мозъка нас­тъпва едва след съзряване на невроните, структуриране на синапсите и секреция на полови хормони.

бертета води до евнухоидизъм, за който са характерни висок ръст, дълги крайници, недоразвити полови органи, липса на брада и мустаци. Естрогените и прогестеро- ните регулират месечните промени в женския организъм, свързани с от-делянето на зряла яйцеклетка. VПрогестеронът е от голямо зна- 0 \чение за протичането на бре- ^ менността. Недостигът му мо- £же да предизвика спонтанен г 'аборт. С напредване на въз- ' \ ! г /растта функцията на яйчници- ^ -те и семенниците постепенно

«

V73

Анато/пш и фщиологш на човека(Обобщителен урок)

На Земята живеят близо 7 млрд. души - представители на различни раси и народности, жени и мъже, млади и стари. Те имат еднакво устроено тяло, което изпълнява основните жизне­ни процеси, характерни за всички живи същества. Човешкото тяло е по-сложно устроено от която и да е машина. То е единно цяло, в което всяка система от органи има своя задача за под­държане на организма здрав и жизнеспособен.

Кожата е обвивката на тялото, която го предпазва от външ- ни"въздействия. Заедно със сетивните органи (очи, уши, нос, език) кожата възприема потока от разнообразна информация, идваща от околната среда. Сетивните системи (анализатори­те) обработват тази информация и човек се ориентира за реал­ната действителност и се адаптира към промените в нея.

Опорно-двигателната система осигурява разнообразните движения на тялото. Костите са опора за мускулите, а те при съкращенията си задвижват и преместват тялото в пространст­вото.

За да работят, всички органи се нуждаят от енергия. Тя се осигурява чрез процесите хранене и дишане. Храносмилател­ната система приема и обработва хранителните вещества»- из­точник на градивен материал и енергия за всички клетки. Диха­телната система набавя кислород за разграждането на храни­телните вещества./Тя осъществява обмяната на 0 2 и С 0 2 меж­ду организма и средата, както и газовата обмяна в тъканите.

Всяка от милиардите клетки в тялото приема необходимите и вещества и отделя вредните и ненужните вещества. Голяма част от тях се изхвърлят чрез урината от отделителната система. Отделителна функция имат и други органи - кожа, черен дроб. бели дробове и дебело черво.

Дейността на всички органи и системи зависи от снабдяване­то им с кръв, т.е. от сърдечно-съдовата система. )С основната си функция - транспорт на вещества, кръвта има важно значе­ние за осигуряване единството на организма. Тя осигурява връзката между храносмилателната, дихателната, отделителна­та система и всички клетки. Връзката между храносмилател­ната и кръвоносната система се осъществява в тънкото чер­во, където кръвта се „зарежда“ с хранителни вещества. Тънко­то черво е обгърнато от гъста капилярна мрежа. Чрез милиони­те чревни власинки веществата от смляната храна постъпват в кръвта и с нея достигат до всички клетки. Връзката между ди­хателната и кръвоносната система се осъществява в мно­гобройните алвеоли на белите дробове. В тях 0 2 от атмосфер­ния въздух навлиза в кръвта, чрез която се разнася из цялото тяло, а С 0 2 напуска кръвта и се изхвърля от тялото. Връзката между отделителната и кръвоносната система се осъщес­твява в бъбреците. Благодарение на нефроните кръвта се пре-

№.

чиства от непотребните вещества, които преминават в урината и чрез нея се отделят извън тялото.

Обмяната на различни вещества в тънкото черво, белите дро­бове, бъбреците и тъканите се извършва бързо благодарение на: 1. милионите структури с микроскопични размери (чревни власинки, алвеоли и нефрони), които създават огромна обща повърхност; 2. тънките им стени и стените на капилярите от ед­нослоен епител и 3. бавното движение на кръвта в капилярите.

Големият брой клетки и малките им размери създават огром­на вътрешна повърхност в относително малкия обем на човеш­кото тяло (общата повърхност на всички клетки е около 80 000 гп:). Чрез тази голяма повърхност се осъществява тесен контакт между органите и системите и бързо протичане на процесите.

Половата система осигурява размножаването на човека. Половите органи на жената и мъжа отделят полови клетки и по­лови хормони и правят възможно оплождането на яйцеклетка от сперматозоид. Женският организъм осигурява растежа и заро- дишното развитие на нови индивиди.

Основните жизнени процеси се регулират по нервен и хумо- рален път. Това е възможно благодарение на нервната и ендок­ринната система, които контролират съвместно дейността на всички органи и системи. Нервната система е най-сложно ус­троената система. Тя осигурява както връзката между всички органи и системи, така и връзката на организма с околния свят. Главният мозък определя сложното поведение на човека.

Да преговорим заедноЗапишете в квадратчетата първите букви на думите, които

отговарят на определенията. При правилно попълване ще полу­чите жлеза с външна и вътрешна секреция.

1. ритмично колебание на стените на артери­ите; 2. най-големият кръвоносен съд в тяло­то; 3. сетивен орган; 4. най-големият отдел на главния мозък; 5. най-вътрешният слой на очната ябълка; 6. жлези, които секрети- рат хормони; 7. наука, изучаваща устройс­твото на човешкото тяло; 8. храносмила­телен орган, чието наименование започ­ва с число.

Какво научих ja човека като представител

S3

S '

о

$5Г^с>

а

о

<о£

1. Допишете текста:Биологичният вид Човек има латинско наименование....................................Според класификацията на организмите той е един от видовете в царствоти п ........................................... . клас .......................................... , разред ................семейство...................... ................................ . р о д .............................. ....................

2. Запишете кои са равнищата на организация на човешкия органи­зъм:

A ) Б ) B )

О .................................................................................................................................................

6. За костите е вярно, че:A) са изградени от съединителна тъкан;Б) нарастват на дължина чрез надкостница­

та;B) при разрез се наблюдава повърхностно

разположено гъбесто костно вещество;Г) с напредването на възрастта количество­

то на минералните вещества намалява.

3. Кои органични съединения се намират в ядрото и съхраняват наследствената ин­формация:

А) белтъците; Б) въглехидратите;@) ДНК; Г) РНК.

4. Жлезистият епител е изграден от клет­ки, които:

1. произвеждат различни по състав и дейст­вие вещества;

2. покриват гръдната и коремната кухина;3. отделят секрета си направо в кръвта;4. отделят секрета си в кухини на вътрешни

органи.A) 1 и 2; Б) 3 и 4;B) 1, 3 и 4; Г) всички са верни.

5. Кои са основните функции на кожата:1. отделяне на крайни продукти от обмяната

на веществата;2. участие в терморегулацията;3. защита от физични, химични и механични

въздействия;4. получаване на информация от околната

среда.A) 1 и 4; Б) 3 и 4;B) 1, 2 и 3; Г) всички са верни.

7. Попълнете таблицата, като запишете с букви всяка от изброените кости към съ­ответния отдел на скелета на човека:

A) бедрена кост;Б) голям пищял;B) прешлени;Г) ключица;Д) кръстцова кост;

Е) лопатка;Ж) опашна кост; 3) ребра;И) малък пищял; К) гръдна кост.

176

Раменен пояс

Гръбначен стълб

Гръден кош

Бедро

Подбедрица

на клас Бозайници

8. Способността на мускулите да преми­нават от покой в активно състояние се на­рича:

A) мускулна сила;Б) работа на мускула;B) изометрично съкращение;Г) възбудимост.

9. Свободно отпуснатите ръце са леко свити в лакътната става. Това се дължи на:

A) динамична работа на мускулите;Б) статична работа на мускулите;B) мускулно напрежение;Г) мускулен тонус.

10. При кое от изброените заболявания трайно се разместват ставните повърхнос­ти на костите, образуващи дадена става:

A) изкълчване;Б) навяхване;B) рахит;Г) остеопороза.

12. Запишете трите вида кръвни клетки, а под тях чрез букви - характеристиките им.

A) Клетките имат ядро.Б) Нямат ядро.B) Имат форма на двойновддъбнати дискчета. Г) Съдържат хемоглобин.Д) Живеят от няколко часа до 2-3 седмици. Е) Живеят около 120 дни.Ж) В 1 ц1 кръв са 200 000^100 000.3) В 1 ц1 кръв са около 4,5-5 млн.И) В 1 ц1 кръв са 6000-9000.К) Пренасят газовете 0 2 и С 0 2.JI) Участват в кръвосъсирването.М) Имат защитна функция.

11. За кръвоносната система е вярно, че:A) е изпълнена с тъканна течност;Б) се състои от кръвоносни съдове - арте-

ъеляй. VvB) се състои от сърце и кръвоносни съдове; Г) включва освен кръвоносни съдове и лим­

фни съдове.

13. Открийте ГРЕШНОТО твърдение.A) Кръвопреливане от човек с кръвна група

А на човек с кръвна група АВ би предизвика­ло смърт.

Б) Движението на кръвта от дясната камера на сърцето до белите дробове и обратно до ля­вото предсърдие се нарича малък кръг на кръ­вообращение.

B) Човешкото сърце наподобява сърцето на бозайниците и на птиците и има две предсър- дия и две камери.

Г) Сърцето е мускулест орган, който се на- мира между двата бели дроба, под диафрагмата.

Тестови въпроси и задачи 177

; sao

s S f

CQ

s oo

14. Кое е вярното твърдение?A) Кръвоносните съдове, които изнасят кръв

от сърцето, се наричат вени.Б) Кръвта в аортата е богата на С 0 2.B) Артериите имат слабо развит мускулест

слой.Г) Пулсът отразява дейността на сърцето и

дава информация за честотата на сърдечните съкращения.

15. Запишете стойностите на артериално­то налягане при:

A) здрави възрастни хора - .............................Б) болни от хипертония - ................................B ) болни от хипотония - .................................

16. Запишете в таблицата хранителея продукти, богати на съответните органи- ни съединения.

Белтъци Мазнини Въглехидрати

17. Кои твърдения характеризират зъби­те на човека:

1. Млечните зъби са 20 на брой, а постоян­ните - 32.

2. Постоянните зъби са 20 на брой, а млеч­ните - 32.

3. Короната на зъбите е покрита с много твърдо вещество със защитна функция - ден- тин.

4. В зависимост от структурата и функцията си зъбите са резци, кучешки зъби, предкътни- ци и кътници.

A) 1 и 3; Б) 1 и 4;B) 2 и 4; Г) 1,3 и 4.

18. Означете с „X“ в таблицата мястото на разграждане на хранителните вещества. Запише­те в последната графа крайните продукти, до които се разграждат въглехидратите, белтъците и мазнините.

Хранителнивещества

Устнакухина

Стомах Тънко черво Крайни продукти

Въглехидрати

Белтъци

S Мазнини 1

178

19. Кои твърдения са верни?1. Алкохолът уврежда стомаха и черния дроб.2. За профилактиката на зъбния кариес е важно

храната да съдържа достатъчно желязо.3. Подрастващите се нуждаят от храна, богата

на белтъци.4. Хепатитът е инфекциозно заболяване, което

се причинява от бактерии.A) 1 и 3; Б) 1 и 4;B) 2 и 4; Г) 1, 2 и 3.

20. Хепатитът е инфекциозно заболяване на черния дроб. Напишете начина на заразяване при различните му форми:Хепатит А - ....................................................................Хепатит В - ....................................................................

21. Обратното всмукване:1. се осъществява по хода на извитото каналче;2. е процес, при който първичната урина се под­

лага на промени, засягащи нейния състав и обем;3. е процес на образуване на крайната урина;4. е активен процес.

A) 1 и 2; Б) 1, 2 и 3;B) 1,2 и 4; Г) всички са верни.

22. Кой процес НЕ се извършва във въздухо­носните пътища:

A) затоатяне на въздуха;Б)гласообразуване;B) пречистване на въздуха;Г) газова обмяна.

23. Алвеолите са:1. основна структурна единица на белите дробове;2. тънкостенни мехурчета;3. обхванати от гъста капилярна мрежа;4. изградени от многослоен ресничест епител.

А) 1 и 3; Б) 2 и 4; В) 1, 2 и 3; Г) 1, 2 и 4.

24. Отбележете верните твърдения за вдиш­ването.

A) активен процес;Б) пасивен процес;B) диафрагмата се съкращава;Г) диафрагмата се отпуска;Д) външните междуребрени мускули се съкра­

щават;Е) вътрешните междуребрени мускули се съкра-

25. Прочетете внимателно оплакванията на двама пациенти, потърсили помощ от лекар. Запишете най-вероятните им диаг­нози.

Първи пациент: позиви за често уринира­не и силно парене при уриниране - ...................

Втори пациент: кашлица, температура, изпотяване, кървави храчки, болки в гръдния кош, задух и отпадналост - .................................

26. Кои са верните твърдения?1. Простатната жлеза е чифтен орган.2. Сперматозоидите се натрупват и оконча­

телно доузряват в надсеменника.3. Семенникът образува сперматозоидите и

мъжките полови хормони.4. Пубертетът при момчетата започва по-ра-

но отколкото при момичетата.A) 1 и 2; Б) 2 и 3;B) 3 и 4; Г) 1, 2 и 3.

27. Открийте вярното твърдение.A) Оплождането се извършва в матката.Б) Пукането на зрял фоликул и отделянето

на яйцеклетка се нарича овулация.B) Маточните тръби свързват яйчниците с

влагалището.Г) Менструалният цикъл продължава 3-5

до 7 дни.

28. За плацентата НЕ е вярно, че:A) осигурява храненето, дишането и отделя­

нето на непотребни вещества от плода;Б) се изхвърля от майчиния организъм през

последния етап на раждането;B) се свързва с плода чрез пъпната връв;Г) предпазва плода от всички вредни вещес­

тва.

29. Попълнете липсващите думи: Абор­тът по желание се разрешава д о ..... седмица набременността. Той крие опасности от .............

щават.

Тестови въпроси и задачи 179

Тест

ови

въпр

оси

и зад

ачи 30. Кое твърдение е вярно:

A) Триперът, сифилисът и СПИН се причи­няват от бактерии.

Б) Здравият човешки организъм си създава имунитет срещу повечето венерически болести.

B) Възпалителните изменения могат да при­чинят запушване на маточните тръби и да пре­дизвикат безплодие.

Г) 10-15 дни след заразяване с трипер на мястото на проникване на спирохетите се поя­вява неболезнена язвичка.

31. Посочете ГРЕШНОТО твърдение.A) Оплождането е най-вероятно в деня на ову-

лацията, 4-5 дни преди нея и два дни след нея.Б) Биологичният метод за предпазване от

нежелана бременност се състои в потискане на овулацията с хормони.

B) Презервативът предпазва от болести, предавани по полов път, и от нежелана бремен­ност.

Г) Спиралата е подходящо контрацептивно средство за млади момичета.

32. Запишете частите на рефлексната дъга и функциите им.

Части на рефлексната дъга Функции

А.

Б.

В.

Г.

д.

33. Отбележете в квадратчетата с S верните твърдения.□ Централната нервна система (ЦНС) включва нерви и нервни възли (ганглии).□ Нервите са снопчета от нервни влакна, а ганглиите са струпвания на тела на нервни клетки.□ Безусловните рефлекси са придобити.□ Сетивните нерви носят информация за допир, топло, студено и болка от частите на тялото към мо­

зъка.□ Бялото мозъчно вещество има проводна функция.□ Гръбначният мозък има защитна и проводна функция.

34. Кората на крайния мозък:A) е изградена от бяло мозъчно вещество; Б) има множество гънки и дебелина 2-5 cm;B) е най-висшият дял на нервната система; Г) съдържа центрове, регулиращи телесната

температура, апетита и кръвното налягане.

35. Амнезията е:A) загуба на паметта;Б) мозъчно сътресение;B) кома;Г) възпаление на мозъчните обвивки.

36. Свържете със стрелки трите отдела на сетивните системи и синонимите, отразява­щи функцията им.

периферен отдел свързващ отдел централен отдел

проводна част анализираща част възприемаща част

180

37. Запишете местоположението на рецепторите на сетивните системи.

Сетивни системи Местоположение на рецепторите

Зрителна |

I Слухова. Обонятелна

ВкусоваJ За общата сетивност

РавновеснаМускулно-ставна

38. Запишете наименованията на:A) болестта, при която е нарушено цветното зрение на хората - ........................Б ) структурата на окото, чийто пигмент определя цвета на очите - ...................B) сетивната система, чиито рецептори образуват т.нар. вестибуларен апаратГ) рецепторите, които не се адаптират към дразнителите - ...................................Д) четирите основни вкусови качества, които човек различава - ........................

39. Коя жлеза контролира дейността на други ендокринни жлези и чрез подхълмие­то осъществява връзка с нервната система:

A) щитовидна жлеза;Б) задстомашна жлеза;B) надбъбречни жлези;Г) хипофиза.

40. Запишете чрез буква болестта, която се причинява от хипофункция или хипер- функция на съответната ендокринна жлеза.

Хипофиза Тестиси Задстомашнажлеза

Околощитовиднижлези

Щитовиднажлеза

А) евнухоидизъм; Б) гигантизъм; В) базедова болест; Г) захарен диабет; Д) тетания.

Тестови въпроси и задачи 181

Органиуттг и средата

Единство на органиупите и средата

Обмяна на веществата между не- Организмите също въздействат върху средата наживата и живата природа. Между живот и я променят, неживата и живата природа съществу-ва непрекъсната връзка. Да преговорим заедно

0 1. Запишете какви условия за съществуване наЗа да съществуват, организмите по-J организмите осигурява неживата природа -лучават от околната среда едни вещес- ' J r ^ гтва и отделят други вещества. Приети­те вещества са необходими за изграж­дане на телата им и за нормално про- „ т. г 2. Какви вещества приемат от неживата сре-тичане на основните жизнени процеси. г ^да:

а) растенията - .........................................................

б) животните - .........................................................

Групиорганизми

Проду­центи

Консу­менти

Реду­центи

Набавяне нахранителнивещества

Примери

Колкото и да са много, химичните елементи и съединения рано или късно биха свършили, ако не съществуваше кръговрат на вещества. Кръ­говратът на веществата осигурява многократ- ното им използване, благодарение на което е въз­можен животът на Земята.

Организмите зависят едни от други. Кръ­говратът на веществата протича с участието на три групи организми, които си набавят хранителни ве­щества по разли­чен начин - про­дуценти, консу- менти и реду- центи.

3. Какви вещества отделят в околната среда организмите - .............................................................

4. Как след смъртта на организмите изграж­дащите ги вещества стават отново част от не­живата природа .........................................................

5. Кръговратът на веществата е .........................

6. Подчертайте организмите, които се хранят самостойно: продуценти, консументи, редуценти.

7. Сравнете продуцентите, консументите и ре- дуцентите, като попълните таблицата. За цел­та запишете чрез букви и цифри примери за трите групи организми и как си набавят хра­нителни вещества.

1. използване на други организми като източник на органични вещества (белтъци, въглехидрати, мазнини); 1

183

П рена­сянето на вещества от едни организми към дру ги се нарича хра­нителни вери­ги.

Промените в средата на живот водят до промени в организмите. Промените в неживата природа са периодични (напр. сезонни) и непери­одични (пожари, наводнения, урагани). За да оце­леят при новите условия, организмите се приспо­собяват по различни начини - чрез промени в ус­тройството, жизнените процеси и поведението. Тези промени настъпват в многобройни поколе­ния в продължение на хилядолетия. Те са резул­тат от еволюцията, която е довела до голямото би- оразнообразие на нашата планета^

Организмите съ­що въздействат върху средата и я променят.

2. разграждане на останките на мъртви прог _ ; : - ти и консументи;3. изграждане на органични вещества от веооп нични вещества (вода, минерални соли, СО;

A) калинка;Б) липа;B) кучешка тения;Г) гнилостни бактерии;Д) едноклетъчно водорасло;

Е ) печурос Ж) бор:3) ястребс И) минзухак; К) катер* - -1

8. Допишете изреченията: Хранителнитеги винаги започват о т ................................ тъй шсамо те могат д а .................................................

Хранителните вериги доказват, че организм: в т | свят не може да съществува б е з ...................

9. Обяснете какво осигуряват следните пособления на организмите:

Б) видоизменените в бодли листа на какп - -

Г) дебелият подкожен слой мазнини на безни мечка и синия кит - .......................................—

Д) потъмняването на кожата на човека действието на слънчевите лъчи - .............

Е) миграциите на прелетните птици -

Ж) огромният брой спори на гъбите - .........

К) ярките багри, приятният аромат и слалхгия нектар на цветовете - ........................................— I

JI) люспите на гущерите и змиите - ............. — I

v *

10. Отговорете на следните въпроси, за ла обясните как с дейността си различните орг*- низми са предизвикали промени на наш- j планета:

A) От варовиковия скелет на кои организм : - се образували някои рифове и острови (ато.т>:

Б) Благодарение на кой процес кислород- -»| съвременната атмосфера е 21% - ..............

B) Как се образува хумусът, от който почвеното плодородие -

mf

Човекът - част от органщтвия свят

Веднъж възникнал, животът на Земята изминава дълъг път на развитие, като най-висш етап от него е появата на човека.

Човекът е част от природата. Той получава от нея всичко необходимо за своето съществуване - вода, въз­дух, храна. В зората на своето развитие човекът е напълно зависим от природата и се съобразявал със законите й. Пос­тепенно със своята дейност той започва да оказва все по-го­лямо влияние върху нея.

Историята на човечеството е история на неговия труд. В начало е ловуването, събирането на растения, преместване­то от едно място на друго. В по-късен етап възниква земе­делието и човекът се свързва трайно с определено местоо- битание. В резултат от продължителното обитаване на една територия възникват селища, а впоследствие занаяти, про­мишленост, транспорт, търговия, високи технологии. През последните 200-250 години развитието на индустриалния и

научно-техническия прогрес доведе до катастрофални и необратими последици от въздействието върху околната среда. Фактите предиз­викват тревога. Свидетели сме на все по-чести природни катаклиз­ми - суша, наводнения, урагани и цунами, глобални и локални изме­нения в климата.

Съвкупността от човешките дейности, които причиняват промяна на околната среда, се наричат антропогенни фактори.

Неблагоприятните изменения на околната среда в ре зултат от човешкото въздействие водят до намаляване на организмите, които живеят на планетата, т.е. намаляват био- разнообразието. Те са значителна заплаха не само за биологично- то разнообразие, но и за здравето на човека.

Резултат от човешката дейност е замърсяването на атмосфе­рата, водите и почвата. j

Замърсяване на атмосферата. Съставът на атмосфера­та се променя от много и разнообразни дейности на човека Основни замърсители са промишлеността и транспортът, които годишно изхвърлят в атмосферата милиарди тоно­ве вредни вещества: въглероден диоксид, серен диоксид, азотен оксид, солна киселина, твърди частици.

Замърсяването на атмосферата води до различни вредни последствия върху околната среда:

Парников ефект. Плътният слой С 0 2 в атмосферата пропуска към Земята лъчистата енергия на Слънцето и в съ­щото време задържа топлинното излъчване от Земята към Космоса. Увеличената с пъти концентрация на С 0 2 предизвик­ва глобално повишаване на температурата на планетата. Учени-5,1 те предупреждават за интензивното топене на полярните ледове, повишаване на равнището на Световния океан, за критична концен­трация в атмосферата на парникови газове.

Разрушаване на озоновия слой. Озоновият слой предпазва земната повърхност от убийствените ултравиолетови лъчи, като ги поглъща. С

• Природните ресурси са тези необходими за живота на човека средства, които не са резултат от неговата дейност, а съществуват независимо от него: газовете, во­дата, минералите, почвата, слън­чевата радиация, живите орга­низми.

• Биологични ресурси - всич­ки видове растения, животни, микроорганизми и гъби, които човек използва като продукти и суровини в жизнената си дей­ност.

• Мониторинг - общоплане- тарна система за наблюдение и контрол върху състоянието, ка­чествата и измененията на основ­ните компоненти на природната среда и основните звена на биос­ферата.

86

озоновите дупки се свързват много от зачестилите заболявания от рак на кожата след продължителен престой на слънце.

Киселинни дъждове. Попадналите в атмосферата промишле­ни газове (серен диоксид, азотен оксид, хлороводород и др.) се разтварят в атмосферната влага и образуват съответни киселини. Така падат сняг и дъжд, които съдържат разтвори на сярна, сол- на и азотна киселина. Вредите, нанесени от тях, са изключително големи - намалява продуктивността на иочвата, загиват мног растителни и животински видове, влошава се здравето на хората

Радиоактивно замърсяване. Възниква в резултат на ядренн опити, аварии на ядрени електроцентрали или при неправилн: съхранение на ядрени отпадъци.

Замърсяване на повърхностните води и Световния оке­ан. Предизвиква се от производствени и битови дейности.

Отпадъчните и каналните води от промишлеността .. основен източник на замърсяване на питейната вода. От начало­то на индустриалната революция досега в реките, езерата и море­тата се изхвърлят непотребни продукти от много производства Това вреди не само на местната флора и фауна, но и на растени­ята и животните, които се намират на стотици километри.

Градските отпадъчни води съдържат замърсяващи вешес - тва в резултат на битова дейност.

Нефтени петна се получават при аварии на танкери. Рахз§- вите покриват хиляди километри и спират достъпа на кислород :• светлина до морските обитатели. Те причиняват натравяния смърт на крайбрежните птици, риби, ракообразни и други.

Термално замърсяване се причинява от чистите, но горешн води от пречиствателните станции, които убиват водните оби­татели и намаляват съдържанието на кислород във водата.

Всеки ден повече от 14 000 души умират от болести, при­чинени от замърсяването на водата.

Замърсяване и разрушаване на почвения слой. Химични­те, физичните и биологичните процеси, които протичат в почв а­та, силно се влияят от външни въздействия. В много случаи те­зи въздействия могат да доведат до загуба на плодородието.

Замърсяване на почвения слой. Голяма опасност за живота на организмите и за здравето на хората има замърсяването на почвата с тежки метали поради поливане със замърсени про­мишлени води. Други замърсители са прекомерното торене с азотни и фосфорни торове, както и използването на пестициди

I за борба с вредителите.Разрушаване на почвения слой се предизвиква от строител­

ни дейности върху обработваеми площи, добиване на полезни изкопаеми, изсичане на гори, опожаряване на горска и ливадна растителност.

I Въпроси и задачи:_________________________________

1. Проучете кои са най-честите заболявания при човека, причинени от замърсяване на атмосферата.

2. Направете проект на тема „Най-често срещани заболява­ния в резултат от замърсяване на питейните води“.

3. Проучете влиянието на повишеното използване на химич­ни торове и пестициди върху здравето на хората.