Черно и Бяло 92/2016

ISSN 2367-5055

#92/2016

Китай – известен, но непознат

ii

Из „Здравей, Китай”

Как ни поздравяват в Китай?Ни хао означава „Здравей“ и е първата дума, която чужденците обикновено чуват, когато стъпят на китайска земя. Ни хао често се използва като поздрав, особено между непознати и в официални случаи. Ни хао също е първата дума, когато вдигате телефон. Нин хао означава „Здравейте“ и е уважителен поздрав, например в службата или към по-възрастни.

Открийте различния свят на Китай

с вашия мултумедиен комплект „Здравей, Китай”?

1ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016

8

Инт

ервю

на

архи

ман

дрит

Фил

ип

Сне

жан

а То

доро

ва е

но

вият

пре

дсед

ател

на

КС „Българи

я –

Руси

я”

10

31Пси

хофизио

логия

на

пост

оянн

ото

държ

авно

ра

збой

ниче

ство

в

Българи

я

Пос

лани

е чр

ез ф

олкл

ора3

6

Абонирайте се за списание „Черно и Бяло” през новата

2016 година

В редакцията на списанието на адрес:София, ул.„Граф Игнатиев” №4, ет. 3,Ентропи 1 ЕООДGSM 0888 33 65 19

Български пощи ЕАДкаталожен №1903

Або

намен

тна

кам

пани

я 20

16г.

СъдържаниеГузната съвест на българите – проф. Андрей Пантев 2Божана Апостолова: Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце! . . . 6Медиите в България стават все по-зависими. . . . . . 7Интервю на архимандрит Филип за значението на срещата на Руския предстоятел с Римския папа и за прославянето на арихепископ Серафим . . . . . . . . . . 8Снежана Тодорова е новият председател на КС „България – Русия” . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10Перспективата за сътрудничеството между Еврозоната и Китай в рамките на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции . . . . . . . . . . . . . . . 12Проф. Александър Федотов: Китай отдавна не е тигър, а дракон . . . . . . . . . . . 14Китай не е причина за глобалния срив на акциите, а само извинението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15Китайски дневник: Общуване без бариери . . . . . . . . 16Официално откриване на новия център Модел-Институт „Конфуций” към Софийския университет „Св. Климент Охридски” . . . . . . . . . . 20Трупа „Танцът на лъва на Лю Хао” . . . . . . . . . . . . . 24Майстори на китайското декоративно изкуство . . . 25Чундзие – Китайската Нова година . . . . . . . . . . . . 28Китайският пролетен празник . . . . . . . . . . . . . . . 30Психофизиология на постоянното държавно разбойничество в България . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31Промяната – блян и илюзия . . . . . . . . . . . . . . . . . 32Тройната премиера на Галина Ганова . . . . . . . . . . . . 34За художника и сценографа Тодор Игнатов – Тони . . . 35Послание чрез фолклора . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36АртАфиш: Великият Гетсби . . . . . . . . . . . . . . . . . 40

С партньорството на:Съюз на българските журналистиwww.sbj-bg.euСдружение „Найден Геров”Българска федерация на туристите ветерани

Медийни партньори:www.pinks.bgБългарско национално радио

Издание на „Ентропи 1” ЕООДСофия, ул. „Граф Игнатиев” №4, ет. 3,GSM 0888 33 65 19,ISSN 2367-5055

www.blackandwhitemag.bge-mail: [email protected]

Главен редактор: Станислава ПековаЗам. главен редактор: Петър КрасимировОтговорни редактори: Снежана Тодорова, Иван ВърбановМеждународни връзки: Борислав ПетрановГлавен секретар: Андриана КоцеваГрафичен дизайн: Симеон ПековФотограф: Мари КъналянPR и реклама: Дамяна Лютакова, Красимир Петков

Редколегия: Венцислав Удев, проф. Здравко Райков, Миглена Иванова, Мила Александрова, Милена Коцева, Милен Гетов, Росена Иванова

www.sbj

-bg.eu

www.pinks.bg

2

ФОРУМ БЪЛГАРСКИ ЖУРНАЛИСТ

Проф. Пантев, в бедната Гърция с многото дългове няма нито един ъгъл, заведение, ма-газин, място, където да не звучи само гръцка музика. Включително в тоалетните. Докато българинът се срамува, че е българин, той е изключителен чуждопоклонник...Аз не разбирам тази мания да се сравняваме с

гърците. Кога сме били като гърците? Гърция се бие седем години за своята нацио-

нална еманципация в началото на XX век. Гър-ците развиха мощно и масово съпротивително движение при хитлеристската окупация. Всяко дете от Нова Зеландия или от Бахрейн на 10 години вече знае за гърците.Независимо дали тази репутация е основа-

телна или не, това е реален факт. Всеки бюр-гер от САЩ мечтае да отиде на екскурзия в Гърция и Италия. Не мечтае да види Старосел. Така че там има един характер, от една стра-на – местен, а от друга страна има и една историческа репутация – в байроновите об-щества, идеята, че съвременните гърци са на-следници на Античния свят, което може и да не е така, създава една емоционална рефлексия. Затова всеки отива да се бие за свободата на Гърция, както и българи, с историческата тръпка, че това са свещените земи. Както е Йерусалим за християните. В това отношение не става дума за национална гордост от наша страна. Аз мисля, че има доста натрапчиви предавания, включително и по история, в кои-то пък се преувеличава значението на българ-ските исторически постижения и заслуги. Но у нас, няма защо да крием, има едно стран-но съчетание – ратаите да седят на общата маса с чорбаджията, това са такива битови изрази на равенството. От друга страна, ние сме доста склонни към подчинение и дори по-корство към по-силния, независимо кой е той. И в това отношение не трябва да си пестим себеукори. Защо? Ами защото, не знам дали знаете, но ние сме имали и бул.„Мусолини”, бул.„Адолф Хитлер”, град Сталин и т.н. Способни сме на една много бърза адаптация.Ще ви разкажа един случай. Когато съветски-

ят посланик в Белград се оплаква на Тито, че

Сталин не се слави достатъчно в Югославия, дава пример: „Вижте българите какво правят!”. Тито отговаря: „Те много славеха и Хитлер, та сега гледат малко да наваксат”. Тези неща от националния ни характер, вместо да се крият, трябва да се обяснят. Ние сме на особено място на Балканите, у нас падат черната нощ и завесата на една чужда и враждебна власт, докато на гърците половината острови са били свободни. Гръцката търговска флота ста-ва по-голяма от турската още преди освобож-дението. Половината от сърбите живеят в Австрия. Румъния си запазва средновековната аристокрация, войводства, князе и пр. Така че има особени, трудни обстоятелства, които до голяма степен обясняват нашето подра-жателство. Самата модернизация е подража-телство. Какво значи модернизация? Бъди като

Гузната съвест на българите – проф. Андрей ПантевБългарска национална черта ли е да бъдем послушници на силните? Защо в България за броени години булевард „Адолф Хитлер“ се преименува на „Сталин“ и защо днес отново от неофициална „16-а република на СССР“ приличаме на „51-ви американски щат“?

3ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 3

мен, но аз ще преценя, доколко си. Това не е явление от вчера. И нашата мъчителна неуве-реност, ето тази, че дори слушаме само чужда музика, а и не само това, не се е пръкнала от нищото.Имам усещането, че нещо не си харесваме

собствената национална идентичност, сякаш не ни е добре в нея, не ни е удобно. Сраму-ваме се...Значи идентитетът се състои от два еле-

мента. От това какво мислиш за себе си. И от това, което другите мислят за теб. Това е една сплав. Често пъти ние се тупа-ме по гърдите с грандиозни измишльотини за нашия исторически живот. Как идваме от Па-мир, как сме спасили Европа от исляма и пр. От друга страна, след доскоро великата, свя-тата и веч-на съветско-българска дружба сега казваме, че сме най-американофилската нация в Югоизточна Европа. Тези амплитуди, първо, впечатляват чужденците, те вече познават нашето поведение. И, второ, те свидетелст-ват за една огромна неувереност. Неслучайно ви казвам – и трите български държави пове-че или по-малко са създадени от небългарски източници и дори личности. Аспарух, Асен и Петър, монархическият институт… Сърбите например отказват да имат монарх, който не е сърбин. Първият им крал даже е почти негра-мотен, свиневладелец е, ако може така да се каже. При нас заради това, че сме най-големи-ят масив на Балканите и сме били подложени много плътно на контрол от турската власт, а преди това сме били в непрекъснати войни с Византия и с останалия свят, сме изработили някакво чувство за зависимост и преклонение. Макар че ние имаме много сериозни подвизи, особено по време на Балканските войни. Това е амплитудна особеност. Често пъти – про-явяване на раболепие. Редувано с, не често, но пък доста ярко, изразена дързост. Напри-мер Съединението е дързост. Стамболов е дързост. Балканската война е дързост. Така че ние, българите, имаме такива едни крайности в нашето поведение. Но днес, в съвременния бит, нашият патриотизъм е само кръчмарски. Както пише Ботев: „Механите са нам тесни, крещим: „Хайде на Балкана!”, но си остават в механите. Грабват пушката само докато са подпийнали.Но гърците имаха смелостта да гласуват за

нещо алтернативно като СИРИЗА. Ние тук какво правим?Ние изпробвахме всички алтернативи. Патри-

оти. Царе. Спасители. Американофили. Оказа се, че нямаме достатъчен потенциал. Чисто човешки. Това не означава онзи прословут лаф за лошия мат’риал. Но когато се създава Бълга-рия след турското робство, една значителна

част от анализаторите, наблюдаващи Балка-ните, са силно впечатлени, че България намира сили да създаде персонал за армия, дипломация, учителство и т.н. Те са мислели, че България няма да има дори човек, който да стане стре-лочник по Ориент експрес. Сега обаче излезе обратното. Че при целия този напън да се на-прави нещо, няма достатъчно персонален по-тенциал, който да спре тази месианска поза, че все се спасяваме.И реформираме...Как може 25 години след всички промени да

заговорим отново за реформи?! Ами нали през тези 25 години това беше идеята. Да, имаме едно не много приятелско обкръжение в геопо-литически смисъл. Но според мен този провал се дължи на това, което е вътре в нас.Това вътре в нас е решаващото. Иван Ха-

джийски казва, че „общественият ни и култу-рен живот е под знака на посредствеността и полуинтелигенцията”.Навсякъде посредствеността е войнствена.

Посредствеността не е толерантна към из-браните. Но тук това съотношение е много по-силно застъпено. Няма свестен човек, кой-то да не е бил обект на ненавист и на поди-гравки, включително и футболистите. И Сто-ичков, и Бербатов започнаха да бъдат мразени, когато станаха звезди. Но има и друго нещо, Хаджийски използва фразата „оптимистич-на теория за българския народ”, а аз смятам, че никакъв оптимизъм не се реализира, след като излезе тази книга. И това наше мъчител-но чувство за неувереност ни прави уязвими. Не знаем какво можем да направим и какво не можем. Извинявайте, но преди 9-и септем-ври България съвсем не е била тази цветуща страна, както сега разправят. Нима София е била Виена?! В хотел „България” банята е била етажна до 1944г. А там са отсядали от Бау-чер до всички останали кореспонденти, които резидират или преминават през България. Ние трябва да се вторачим в себе си и най-напред да се обърнем към миналото си. В българска-та история няма само блясък и триумф. Има поражения, има мрак. Има решения, които са безумни. Най-смешното е, че най-лудите ре-шения, които са вземани, са били вземани са-мостоятелно. А не под натиск. Обявяването на Втората балканска война, присъединяване към Тристранния пакт, обявяването на война на Англия и Америка – това са самостоятелни решения. Така че, когато казваме, че България взема самостоятелно независимо решение, из-общо не означава, че това решение е мъдро.Другите нации си ценят успешните държав-

ници, ние непременно им скрояваме шапката и край. Който и да е кадърен, ще го обявим за ужасна персона и ще го затрием...

44

Има такова нещо. Всички знаем вица за бъл-гарите, дето се варят в казана. И който се опита да се издигне, го дърпат надолу. Но има и контрапункт на този виц. Този, който се преиздига, получава мания за величие. Нямаме натрупвания. Вижте например как караме кола. Ние караме кола, дръвчейки се. Агресивно. По-пържаме. Това е, защото дедите ни са кара-ли каруци. Докато в другите страни хората имат деди, израснали на коли и не смятат това за някакво пътно предимство, а камо ли за социален статус. О, да. Веднъж разглеж-дах едни витрини в Залцбург. Гледам, всички спират около мен, а те ме чакат да пресека, защото съм близо до пешеходната пътека.Във Византийската гръцка историческа ен-

циклопедия пише, че „след като унищожил Аварската империя, хан Крум запитал авар-ските пленници: „От какво мислите, че заги-на вашата държава?”. А те отговорили: „От това, че съдиите се съюзиха с престъпни-ците и крадците; от взаимните клевети, които погубиха храбрите и умните; освен това от подкупничество – всички станаха рушветчии…”. И така нататък. Като гледам, нашето общество отговаря на всички симп-томи. В упадък ли сме?Всички съвременници на своето време, не

само у нас, са смятали, че са разочаровани от своето съвремие. Нека напомня, че изразът: „О, времена! О, нрави!”, е произнесен по време на цъфтежа на гръко-римската култура. Така че винаги има и старци като мен, които казват: „Едно време какво беше”, има една автоматич-на носталгия на противопоставяне. От друга страна, аз не смятам, че имамe толкова общо нещо с първите канове, с волжските българи, защото това не е още модерна нация. Модер-ната българска нация се развива едва в усло-вията на османското робство. Имаме някакъв средновековен идентитет, но той е свързан най-вече с управители на области, с динас-тически комбинации и пр. Ако има величие в българския национален живот, то това е бъл-гарският език, който остава без институция, която да го контролира и въпреки това, от Ниш и Тимок до Малко Търново се запазва един език, който с леки диалектни различия запазва усещането на нацията за една обща принад-лежност. Защото иначе говорим за едно славно минало, за това-онова, а когато Паисий каз-ва: „О, неразумний юроде”, това „юроде” значи „малоумник”, нали?!По това време Мария Антоанета е държала

в скута си детето гений Моцарт. По онова време Европа силно дръпва напред. А нашата цяла енергия е била именно с този език и с пра-вославието да запазим някаква воля за облик. И за да се реализираме отново, е трябвало от-

ново да имитираме. Ей това е разковничето. Тук всичко е имитация. Аз често се шегувам, че само чушкопекът е българско изобретение.Всичко друго, дори и богомилството, е ня-

какво възпроизвеждане, копие, продължение на ветровете на Европейския континент. И може би тази идея, че нищо не е изобретено освен чушкопека, ни прави толкова силно уяз-вими към чуждото, включително да слушаме чужда музика, а не своя, българска. Например, като каже някой, че е живял в Америка... Ама, чакай сега, това качество ли е?! Кажете ми. Това качество ли е? А ще ви кажа и друго. През 1907г. у нас в парламента искат да закрият университета, защото студентите освирк-вали Фердинанд и казват разни фигури като проф. Иван Шишманов и други: „Недейте бе, това е университет, как ще го закривате!”. Тогава един става и казва: „А във Франция по време на аферата „Драйфус” закриха универ-ситета”. А останалите казват: „Еее, щом във Франция са го направили и ние ще го напра-вим”. Няма еднозначен отговор за духа на вре-мето – дали сега е упадък, а преди не е било и пр. Но самият факт, че се терзаем все пак, носи лъч надежда. Когато човек е потиснат от това, което е като състояние и генерира недоволство, това все пак е залог за някаква промяна. Защото иначе, ако кажем, че много сме добре, значи ставаме като щастливите свине на Платон.Все обвиняваме турското робство за наше-

то изоставане. Имаме ли основания?Имаме, разбира се. Но ако сравните истори-

ята на Балканите с историята на Европа, ще видите, че още преди Османската империя да се появи на Балканите, има едно своеобразно дръпване на Запада в сравнение с нас. Пример-но ние не знаем името на боянския майстор. Уж преди Джото, преди италианския Ренесанс, но ние не знаем кой е бил майсторът на икони и пр. Ако сравните всичките тези катедрали – Нотр Дам дьо Пари, Уелската катедрала и другите, ще видите, че те са започнати то-гава, когато в България няма турци и турско робство. Така че има едно изоставане на Бал-каните, което е отпреди Османската импе-рия. Някои го обясняват с това, че има желяз-на руда и мед повече на запад, отколкото на изток, има различни обяснения за причините. И затова турците се юрват тук, защото това е като водата. Тя прелива там, където има слаби съпротиви, добра пропускаемост. Когато турците стигат до Виена, знаем какво става.Турците спряха до Виена, но този град в

момента е препълнен с емигранти. Както и цяла християнска Европа е в началото на една асимилация, емигрантска...Германците например искат турците да дой-

5ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 5

дат сутринта, да им заведат децата на учи-лище, да сготвят, да изчистят дома и тоа-летните и вечерта да се върнат в Истанбул. Дори и при съвременните комуникации това не може да се случи. Тази потребност от ни-ска работна ръка, която Западът приема, е бумеранг, защото тези хора остават, раждат деца, децата им се образоват, трима турци вече играят в германския национален отбор. Не може да се гледа само едната страна. Този тероризъм само от някакви маниаци ли се осъ-ществява, дето ги чакат девици в рая, или има и някаква друга причина?! Добрата поли-тика предотвратява проблемите, а не ги ре-шава. Ето, гърмяха се половин година в Украйна и сега решиха да прекратяват огъня. Не може-ше ли да се разберат още преди да е започнал огънят? Както и с нашето реформиране. Ки-тайците не говореха толкова много за рефор-ми, но ги направиха. Винаги има две страни в една история, дори ако е злодейска история. Отначало Хитлер става грандиозен лидер по простата причина, че в началото говори верни неща. Ние се вайкаме от Ньойския договор, но Версайският договор е много унизителен за Германия, много по-унизителен, отколкото Ньойският договор за България.Една Норвегия е обявила своята независи-

мост едва през 1905г., но е богата и добре уредена, а дори не е член на ЕС, безработица-та там е 3%, една от най-ниските в Европа. Явно причината не е в това кога си придобил независимост. Трябва да се внимава много, има едно особено лудване на българите. По СДС, по царя, по патриотството, защото те от-чаяно търсят, подсъзнателно търсят някого, на когото да вменят качества, които той не притежава. И понеже няма хора, изведнъж ре-шават, че този или онзи е спасител.Само с бедност ли може да се обясни хищни-

ческата алчност на българските управляващи от всички политически партии? Много краж-би, без никакво усещане за обществен инте-рес… Защо не ги боли тези хора за нашата страна? Не се ли включва в тях някакъв ме-ханизъм за държавничество?Първо, не съм видял човек, който да е влязъл

беден в парламента и да е излязъл богат. Те си влизат богати там. От друга страна, всеки един депутат не може да не прави някакви комбини. Не само корупционни, но и админи-стративни и др. Поради простата причина, че преди това е казал на някой още по-богат от него: „Моля ти се, подсигури ми кампани-ята да ме изберат, ще бъдеш възнаграден!” Това е нещо много важно и у нас съществува това. Обаче има и трети момент, с който много се спекулира: това е идеята за социална справедливост. Това е безсмъртен инстинкт

в природата на самия човек. Социализмът не е съвършен, това е ясно. Но той растеше именно върху това чувство за равенство. Кон-стантин Иречек пише за нас като позитив, че „българите изпитват отвращение към не-равенството” – от детската скамейка до фа-брикантските постижения. Извинявай, но бра-тята Георгиеви не са герои. Те са благодетели. Защото едно е да дадеш пари, друго е да дадеш кръв. Тук се създава един исторически култ към предприемача, към банкерите, което е другата пък крайност, в сравнение с борци-те против капитализма и фашизма. На нас, българите, ни липсва ключовата дума равнове-сие. В римското право има един постулат: „А сега да изслушаме и другата страна!”. У нас е само така или само иначе.Но хората така или иначе не са равни. Ко-

мунизмът (или социализмът) в реалността се провали, не може да има унификация на всички. Комунизмът не сработи.Да вземем например десет индикатора за

стойностите на човешкия живот. Продължи-телност на живота, колко кила месо може да си купи една чистачка, колко деца се раждат, колко умират и пр. И, от друга страна, да вземем десет сигнала за пороци. Проституция, корупция, лъжовност, даже един беше казал, че като дойдат комунистите на власт, жените ще станат общи, а се оказа, че сега жените са по-общи. Сравнявайте, сега и тогава.Откъде се пръкна тази изключително злобна,

човеконенавистна десница, мракобесна, която разпъва на кръст всеки, който не мисли като нея. Нали уж демокрация, а се оказа просташ-ки деспотизъм на публичното пространство. Десните у нас имат сталинистски и тотали-тарни рефлекси и това е силно отблъскващо за всеки мислещ и фин човек.Защото са гузни. Те знаят, че Западът никога

няма да ни заобича. Западът ни смята за неси-гурен фактор и съюзник. Ние сме православни, ние сме русофили или славяни, няма значение какво. Този синдром на десницата е всъщност комплексът на човек, който знае, че имиджът на България не е позитивен въпреки всички-те лимузинени прегръдки и усмивки. Колкото по-гузен е един човек, толкова е по-вернопо-данически настроен в момента. От двайсет-те катедри по идеологическа подготовка, на-учен комунизъм и т.н., всички тези хора сега са сини политолози. Да не говорим за децата на членовете на Политбюро. Поведението на десницата е един комплекс за вина, симптом за гузна съвест. Когато някой започне да лае антикомунистически, да знаете, че работата не е читава.

разговора води Калина Андролова

6


Така започва коментарът на поетесата и основател на издателство „Жанет-45“, Бо-жана Апостолова, който тя публикува във Фейсбук.

„Уважаеми дами и господа, Уважаеми журналисти,България си отива. И е въз-мутително, че днес, когато всички, начело с журналисти-те, трябва да полагаме уси-лия за спасяването на стра-ната и нацията, сутрешните блокове, а и не само те, ни занимават с новия съпруг на Наталия Кобилкина, или с клюки около Евгени Минчев, или…Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце!Не виждате ли, че е дошло време не за алабализми, а за целенасочена политика към оцеляването на България и на българите като цяло. Унищо-жихме заводи, предприятия, работни места, които хране-ха българите. Нямаме иконо-мика, нямаме средна класа, нямаме… В момента българ-ският народ не усеща бездна-та, към която върви, защото европейските фондове някак си закърпват дереджето. Но ви питам – след две години и половина, когато фондове-те свършат, какво се случва с България и българите? Ако през оставащите някол-ко години правителството не тръгне към създаване на икономика, към подкрепяне и умножаване на нацията, към

Божана Апостолова: Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце!

създаване на средна класа, България няма да я бъде. Уве-рявам ви, България си отива. Както казва Труман Капоти: Погубє духа и духовността на една нация, а територията си тя сама ще напусне. И тя вече я напуска. Два и полови-на милиона са извън България.Уважаеми дами и господа,Къща се строи само при здра-ви основи. Моля ви от сърце, нека положим взаимни усилия, нека подкрепим духовността,

„България си отива. И е възмутително, че днес, когато всички, начело с журналистите, трябва да полагаме усилия за спасяването на страната и нацията ни (която вече напълно загуби духовността си), сутрешните блокове, а и не само те, ни занимават с новия съ-пруг на Наталия Кобилкина, или с клюки около Евгени Минчев, или… Господа журналисти, моля ви, вземете се в ръце“.

културата на нацията, както и бизнеса, за да спасим един-ственото, което все още имаме – България. Каня ви да създадем Комитет за защита на България. И да натискаме правителството, да се борим, да изискваме, да помагаме на властимащите – кой с каквото може, но в правилната посока, адресира-на към спасението на стра-ната ни. А не като сега – на хавая.“



Средствата за масова информация у нас почти забравиха за функцията си да информират.Нещо повече – само за последната една годи-

на те се превърнаха в арена за разчистване на политически и бизнес сметки, а журналисти-те не просто загубиха рефлекса да отразяват новини, те загубиха способността си да ги разпознават.Етични стандарти на практика няма, а тези

медии, които все пак се опитват да ги спаз-ват, са приемани за „бутикови малотиражки“. Случили се (или изобщо неслучвали се) събития в масовата практика не са нищо повече от оръжие срещу „врага“. А врагът пък е против-никът на финансиращия медията.Ако пък няма информационен повод, който да

бъде ползван за дискредитация на опонента, той рано или късно се оказва „гей“ (въпреки че остава дълбоко неясно защо подобна информа-ция трябва да бъде позоряща). Впрочем всичко това са процеси, които не са започнали през настоящата година.Медиите-бухалки набраха скорост още в

предходните 12 месеца, но възходът на про-пагандните сайтове, често служещи си с не-истини, се случва именно сега. Че медиите се използват като бухалка за саморазправа, вклю-чително и между журналисти, потвърди и един от основните изводи на годишното изследване за свободата на словото от Асоциацията на европейските журналисти в България.

Когато бизнес и политика се обединятСъщото изследване сочи и един любопитен

момент – икономическият натиск върху ре-дакционното съдържание измества натиска, оказван от политици и собственици на медии. Икономическите субекти (69,2%) и рекламода-телите (60,8%) са новите властелини на ме-дийното съдържание, показва проучването.През настоящата година продължи и сериоз-

ното влияние на политически лица (67%) заед-но с държавни и общински институции (42,7%) върху съдържанието на медиите. Изводът, направен въз основа на отговорите на анке-тираните журналисти, може да послужи и за основа на по-генерален извод за публичността у нас. Анкетираните уточняват, че „политиче-ските лица често представляват държавата, но също така и икономическите субекти и

Медиите в България стават все по-зависими

работодателите”.Зачестилите случаи на побои над журналисти

(поредица подобни инциденти имаше при от-разяването на предизборната кампания) е по-реден задълбочаващ се симптом на болестта, от която страдат медиите. Заплахите и по-сегателствата, освен признак на тотално чув-ство за безнаказаност, са и разбира се, липса на страх от ефективно правораздаване.Наред с физическата саморазправа, която до-

сега се случваше обаче предимно сред маргинал-ни общности, 2015г. донесе още един медиен феномен – известният български предприемач и едър бизнесмен Кирил Домусчиев сметна, че му е позволено да се разгневи на журналисти-чески въпрос дотам, че да нарече репортера „олигофрен“ и буквално да го изблъска от им-провизирания брифинг.Прецедентът доведе и до поредното непри-

ятно откритие за медиите у нас. Дали заради влиянието на Домусчиев, дали по друга причи-на, ответната реакция от страна на сами-те засегнати се забави повече от обичайното за подобни инциденти. Което е и поредният щрих от медийния пейзаж – услужливостта към властимащите и страхът от тях.

Фалираха „Преса” и „Тема”Настоящата година бе белязана от още едно

неприятно събитие в сферата на публичнос-тта. Фалитите на вестник „Преса“ и списа-ние „Тема“ могат да се приемат като сериозно предупреждение за спукване на медийния балон у нас. Още повече, че и двете издания имат индиректна връзка с фалиралата КТБ. Седмици преди фалита акционерите Тошо Тошев и Вале-ри Запрянов прехвърлиха акциите си на задлъж-нялата строителна компания „Интегрирани пътни системи“.Дружеството-купувач се свързва с Бисер Ла-

зов, близък до собственика на КТБ Цветан Ва-силев, който сега е основен свидетел в раз-следването срещу него, т.е. по-скоро част от лагера на Делян Пеевски. От тази гледна точ-ка „Преса“ и „Тема“ могат да служат само за прогноза какво вероятно предстои да се случи с разгръщащи се по медийния ландшафт „ин-формационни империи“.

Полина Паунова

Затъването продължава... През 2015-а медиите в България задълбочиха всичките си досегашни проблеми, подчиня-

вайки се на политически и корпоративни интереси. Продължава порочната обвързаност между медии, бизнес и власт.

8


Какво е значението на сре-щата между Московския па-триарх Кирил и Римския папа Франциск в Куба?Това ще бъде историческа

среща, защото за пръв път в историята се срещат Пред-стоятелят на Руската пра-вославна църква и Римският папа. Тази среща е подготвяна в течение на последните поч-ти 20 години. През 1996–97г. се открила възможност за сре-ща между Патриарх Алексий II с Йоан-Павел II в Австрия. Но по независещи причини от страна на Руската право-славна църква тази среща не се е състояла. Католическа-та страна тогава отказала в заключителните документи да осъди унията като път към единството на църква-та. Унията, от гледна точка на Православната църква, не е път към единство и обеди-нение на християнския свят. В същото време, за Римо-ка-толическата църква унията е именно способ за обединяване на Православната и Католиче-ската църкви.Но не само това е причина-

та, за да не се състои тази среща през 90-те години. Ма-кар нито Предстоятелят на Руската православна църк-ва, нито нейните официални представители да не са отри-чали възможността за подобна среща за в бъдеще. И сега по всичко личи, че независимо от съществуващите разногласия и сложни въпроси и проблеми такава среща е необходима.

Защо именно днес? Защото пред целия свят сега стоят сериозни предизвикателства. Това е на първо място пре-следването на християните в Близкия Изток и в Северна и Централна Африка, където погиват десетки и стотици хиляди хора. В тази ситуация е необходимо да обединим нашите общи усилия в защи-тата на християните. И не само на християните, но и на хората, които гинат в зоните на конфликти. Освен това Ев-ропа, включвайки естествено и България, стои пред лицето на важни предизвикателства, свързани с нейните изконни християнски ценности. Става дума за защита на традицион-ния от гледна точка на хрис-тиянството поглед за семей-ството, за това, че бракът е съюз между мъж и жена, при това само между един мъж и между една жена. Историче-ски Европа е основана именно на християнските ценности. За обединяването на тези усилия е необходима срещата на Предстоятелите на двете най-многочислени църкви на християнския свят.В тази среща се наблюдава

и хуманитарен, културен кон-текст. На мнение съм, че след срещата между Светейшия патриарх Кирил и Предстоя-теля на Римо-католическата църква в Куба, културният обмен, научно-богословският диалог, сътрудничеството на социално ниво между руската, българската и другите право-

славни общини в Западна Евро-па ще бъде по-интензивно. Аз дълго време служих в Италия и мога да кажа, че представи-телите на Римо-католическа-та църква възприемат тази среща много позитивно, дълги години са я очаквали и сега с голям възторг и нетърпение чакат нейните резултати.Разкажете, моля, за значе-

нието на канонизацията на владика Серафим (Соболев) за Руската и Българската право-славна църква.Владика Серафим е един от

най-почитаните подвижници на вярата и благочестието в България. Дори и човек да не посещава редовно църква-та, т.е. дори да не е въцърко-вен, поне веднъж в живота си той е чувал това име: дядо Серафим, който е погребан в криптата на нашия храм. Не-говият живот и служение са свързани именно с България, по-голямата част от живота си той е прекарал именно тук – от 1921г. до 1950г. – служил е в Николския храм в София. Още от деня на своето пред-ставяне – 26 февруари 1950г., той е всенародно почитан по-движник на вярата и благочес-тието. Всеки ден на гроба му за поклонение идват стотици и даже хиляди хора.Владика Серафим е един от

нашите съвременници. Ако погледнем от историческата мярка за време, можем да ка-жем, че неговото успение не е така далеч от нашите дни. Все още сред живите са не-

Интервю на архимандрит Филип за значението на срещата на Руския предстоятел с Римския папа и за прославянето на арихепископ Серафим

9ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 9

говите съвременници – хора-та, които го знаят и помнят добре, на тези от тях, на които е оказал още през жи-вота си непосредствено ду-ховно влияние. В Деянието на Освещения събор на Руската православна църква, провел се на 2–3 февруари 2016г. в Мос-ква, е определено прославяне-то му в лика на светителите. Сред сонма на светителите се прославят подвижниците, които са извършили своето служение в архиерейско дос-тойнство. Владиката не пре-търпял мъченическа смърт, той живял в „хорошей сторо-нушке“, както той сам казвал, в свободна страна, до 1944г. тук са се отнасяли с голямо уважение и любов към пра-вославната църква и към ру-ските духовници и архиерей. Много негови съвременници, останали в Русия през този период, претърпели изпитания и мъчения. Владика Серафим не последвал тяхната съдба и той не се сдобил с мъче-нически венец. Той мирно се

представял в Господа в деня на Тържеството на Правос-лавието – 26 февруари 1950г. Затова и Архиерейският събор на Руската православна църква го прослави именно в лика на светителите. Тук можем да си спомним и за св.Йоан Шанхай-ски, който точно така, както и архиепископ Серафим бил в клира на Руската задгранична Църква. За много от вярващи-те чеда на Българската пра-вославна църква прославянето на владика Серафим е дълго-очаквано събитие. Те с голяма радост възприеха тази вест.Как подворието на Москов-

ския и на цяла Русия Патри-арх в София се подготвя към прославянето на владика Се-рафим?От руска страна очакваме

пристигането на голяма деле-гация на Руската православна църква, начело с Волколамския митрополит Иларион, предсе-дателя на Отдела на външни-те църковни връзки на Мос-ковския патриархат, който от руска страна ще възгла-

ви тържествата по случай прославянето на владика Серафим в лика на светите-лите. Нашият храм-подворие активно се подготвя към това важно събитие – сега протичат рес-таврационни рабо-ти в криптата и в самия храм, където след премахването на стария паркет съвсем неочаквано се откри първоначална-та мозайка, създаде-на още през 1914г., която в момента се възстановява. Съв-местно със Синодал-ното издателство подготвяме към деня на тържественото прославяне на влади-ка Серафим издаване-то на неговите про-поведи и поучения на

български език с предисловие на Негово Светейшество Бъл-гарския патриарх Неофит и на Негово Вископреосвещен-ство Варненския и Великоп-реславския митрополит Йоан. Това ще бъде нашият общ подарък – презентацията на книгата е на 26 февруари т.г. от 18:00 часа в Дом на Мос-ква. Хорът към Подворието подготвя празничен концерт, посветен именно на това съ-битие. Разбира се, за нас е от изключителна важност, че прославянето на владика Серафим ще стане съвмест-но с участието на Българска-та православна църква, която беше представяна на Архие-рейския събор, провел се в Ру-сия, от Варненския и Великоп-реславския митрополит Иоан и Знеполския епископ Арсений. Това е безпрецедентен случай, когато две автокефални Пра-вославни църкви заедно про-славят светец.

разговора води:Миглена Китанова

10


В четвъртък (11 февруари) в Руския култур-но-информационен център (РКИЦ) в София се проведе среща на Координационния съвет „Бъл-гария – Русия“ по повод избора на нов пред-седател. Представители на 8 организации, работещи в сферата на българо-руските от-ношения, се събраха, за да изберат кой ще на-следи Любомир Коларов като нов председател на Координационния съвет „България – Русия“.Единодушно бе взето решение това да бъде

Снежана Тодорова – председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и председател на Обществото на възпитаниците на съвет-ски и руски ВУЗ-ове „Найден Геров”.„Руски дневник“ се срещна със Снежана Тодо-

рова, за да я попита за бъдещите є планове като председател, а тя разказа много повече. Накара ни да се почувстваме носталгично и да си припомним красотата на Санкт Петербург, богатата руска култура и многообразието на руския език. Пренесе ни във времето, в което беше престижно да познаваш и цениш руско-то. И ни зарази със своята любов и жар. А не е ли именно това целта на подобна организа-ция?!

Първата среща с „една велика култура“ и „едни прекрасни хора“„По онова време учих в руското училище към

Посолството и оттам започна моето запозна-ване с една велика култура и едни прекрасни хора“, започва увлекателния разказ г-жа Тодоро-ва. „Аз съм видяла само добро от Русия и от руснаците и никога няма да кажа нищо друго, защото смятам, че най-важно е човек да живее в съгласие със съвестта си и да бъде честен пред себе си“.Снежана споделя, че е изненадана от избо-

ра є за председател на КС „България – Русия“, но е изключително щастлива от факта, че є е гласувано доверие. Смята, че в един такъв период, в който не винаги се говори с добро за Русия, е нейно задължение да се опита да направи нещо за организацията.„България винаги е била свързана с тази стра-

на, българският народ е бил свързан с русна-

ците и сега, въпреки че през тези последни 25 години бяха направени много сериозни опити да бъдем откъснати от Русия, най-хубавото е, че в отношенията между хората това не се случи. Аз мисля, че българите както са се отнасяли преди с много топлина и любов към руснаците, така продължават и сега“.Новият председател съжалява, че днес мла-

дите не знаят много неща за историята ни, която в голямата си част е свързана с Русия, но смята, че това не се дължи само на домаш-ното възпитание, а и на училището.„След като родителите ми се завърнаха от

тогавашна Югославия, ние със сестра ми про-дължихме образованието си в българско руско училище „Пушкин“, след това в гимназията „Михаил Калинин“. Имах великолепна учителка – Лиана Петровна Карарусинова. Тя ме запали по руската литература. И след като завър-ших първи курс тук, ми предложиха да продъл-жа в Ленинград, защото имах най-висок успех. Така, след първи курс заминах за Ленинград. Там продължих в Ленинградския държавен универси-тет“.И именно там, в днешен Санкт Петербург,

Снежана за първи път се сблъсква с „една ве-лика култура“ и „едни прекрасни хора“. Именно там се ражда любовта є към всичко руско.

Санкт Петербург – „всичко там е шедьовър“С трепет в гласа Снежана Тодорова разказва

за улиците на Санкт Петербург и духа на из-вестните руски поети и писатели, който се чувства от всяка къща.„Санкт Петербург е най-европейският град

в Русия. Той е бил създаден от Петър I като прозорец към Европа. Всичко там е шедьовър. Всяка една сграда за мен е паметник на архи-тектурата и на културата. Прекрасно е да живееш в един град, да ходиш по тези улици, по които са се разхождали големите руски пи-сатели и поети. Достатъчно е да кажа само Пушкин, Достоевски, героите на Достоевски. Виждаш къщата, в която е станало престъпле-нието от „Престъпление и наказание“.

Снежана Тодорова е новият

председател на КС „България – Русия”Снежана Тодорова, дългогодишен журналист и председател на СБЖ, стана председател на Координационния съвет „България – Русия“.

11ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 11

Да не говорим за големите руски критици, го-лемите руски художници. Самата възможност да посетиш Ермитажа – най-прекрасния музей в света, най-богатата съкровищница на изку-ството. Тогава, когато аз учих, казваха, че ако стоиш пред всяка една картина и пред всеки един музеен експонат само по 1 минута, са ти необходими 6 години, за да разгледаш всичко“.Снежана се връща в Санкт Петербург преди

две години и отново е завладяна от обаяние-то на този уникален град.„Там всичко те връща към истинските корени

на нещо безценно. Аз твърдя, че руската лите-ратура е най-прекрасната литература на све-та по хуманно звучене, по богатство. И дори ще кажа нещо много лошо, но на мен ми се струва, че човек трябва да пише, ако може да напише по-добро от това, а ти по-добро от това не можеш да напишеш“, споделя Снежана.

„Руският народ като народ има мисия“За народа на Русия новият председател на

КС „България – Русия“ не може да каже нищо друго, освен хубаво. Тя е впечатлена от инте-лигентността и богатата му обща култура и е убедена, че руският народ има важна мисия.„Руснаците са изключително интелигентни

хора с богата обща култура. Обърнете вни-мание само как говорят руснаците по руската телевизия. Обикновени хора от улицата – с

какви познания, с какво умение, как не се при-тесняват от камерата. Това показва, че това е една наистина много просперираща нация, която върви напред, с която всички страни по света се съобразяват, и аз съм убедена, че бъдещето е на Русия“.Според Снежана в света има много хора, кои-

то разчитат Русия да не допусне апокалипси-са, към който „някой така успешно ни тласка“. „И вярата, че някой ще може да спре разпада на морала, деградацията във всяка една сфера, тази ненормалност, която се шири и която Западна Европа и Америка се опитват да ни убедят, че е нормална. А защо се възлага на Русия такава надежда? Именно защото Русия и руският човек са наследници на една изклю-чителна култура, изключително богати тради-ции, изключителен хуманизъм“, твърди предсе-дателят на КС „Русия-България“.За Снежана Тодорова Русия винаги ще бъде

мястото, където се прави и цени хубава лите-ратура, където културата е необятна и над-нича от всеки ъгъл, от всяка малка къща, от всяка закътанa уличка. Тя говори за Русия с лю-бов, а на нас пожелава, ако не друго, то винаги да „помним, да не забравяме и да разказваме“, за да говорят и нашите деца за Русия, за Русия с любов.

Десислава Бонева

12

КИТАЙ – ИЗВЕСТЕН, НО НЕПОЗНАТ

В средата на януари бе от-крита официално Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) в Пекин. Според някои коментари, цел-та на Китай за създаването на тази многостранна финан-сова институция е да се про-тивопостави на Световната банка, ръководена от САЩ. В момента Китай активно се опитва да търси начини за промяна на правилата за упра-вление на глобалната финансо-ва система. Въпреки противопоставя-

нето на Вашингтон, някои негови съюзници, като Ав-стралия, Великобритания, Гер-мания, Италия, Филипините и Южна Корея станаха членове на АБИИ, признавайки все по-категорично икономическото влияние на Китай.При откриването на АБИИ

китайският председател Си Дзинпин заяви, че тя ще пре-доставя помощ на страни-те-членки за създаване на все повече инфраструктурни про-екти с „високо качество и ниски разходи“. Търсенето на финансиране за изграждане на инфраструктурни съоръжения в Азия е огромно и по думите на премиера Ли Къцян конти-нентът е важен двигател за глобалния икономически рас-теж и трябва да се обърне особено внимание на инфра-структурните проекти и кон-тактите по тази линия.Очакванията са през първи-

те 5–6 години АБИИ да разда-де кредити на стойност 10 до 15 милиарда долара. Пре-зидентът на АБИИ Дзин Ли-цюн заяви пред медии, че в момента между ръководената

от него и други международ-ни банки за развитие вече съ-ществуват няколко съвмест-ни проекта за съфинансиране и посочи, че макар заемите да са в долари, АБИИ ще започне да набира капитали и в други валути като евро и юани. Финансовият министър на

Люксембург Пиер Грамена по-сочи, че създаването на АБИИ е пример за ребалансиране на глобалната икономика. Ста-билна и функционираща АБИИ, независима от Световната банка и Международния валу-тен фонд, ще бъде победа за Китай в дипломацията. Пекин, по думите му, винаги се е про-тивопоставял на ръководения от САЩ глобален финансов ред, който не може напълно да представя интересите на развиващите се страни. Президентът на банката

Дзин Лицюн посочи, че тя ще създаде отдел за изследвания, който директно ще докладва пред Съвета на директорите. Според осведомени лица, ци-тирани от „Ройтерс“, АБИИ ще изисква проектите да бъ-дат законни и прозрачни, да защитават интересите на об-ществата в съответствие с изискванията за чиста околна среда. АБИИ няма да изисква заемодателите да подават молба за кредити чрез прива-тизация или дерегулация, няма да прилага икономическите по-литики за свободния пазар на Световната банка, възможно е да избегне критиките като други международни банки, които натрапват ирационал-ни изисквания към заемодате-лите. Някои китайски полити-ци смятат, че АБИИ не само е

икономически, но и политиче-ски проект. Дзин Лицюн заяви още, че 30

страни-учредители вече са ра-тифицирали споразумението за нейното учредяване, като общите им акции заемат 74% от всички, а останалите дър-жави ще приключат процеса по одобрение преди края на годината.Неотдавна председателят

на Еврогрупата Йеруен Дий-селблум заяви, че всички стра-ни от Еврозоната, които участват в АБИИ, ще създа-дат представителна група в АБИИ. „Одобрихме споразуме-нието за представителната група, което е важен сигнал за влизането на Еврозоната в силно сътрудничество с АБИИ“, подчерта той. Още през декември миналата годи-на Дийселблум заяви, че финан-совите министри от Еврозо-ната са обсъждали въпроса за създаването на такава група в рамките на АБИИ.По съобщение на холандски

медии, главен представител на групата ще бъде герма-нец – Николай Пучер, а него-ви помощници – официалната представителка от Финан-совото министерство на Хо-ландия Ирене Янсен, както и един французин.Към момента 18 европейски

страни са се присъединили към АБИИ, сред които Германия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Испания, Португа-лия и Австрия от Еврозоната, а сред останалите са Дания и Великобритания.По информация на китай-

ския „Първи финансов всеки-дневник“, една от първите

Перспективата за сътрудничеството между Еврозоната и Китай в рамките на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции

13ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 13

страни-партньори – Германия, вече е предоставила докумен-та за ратификация на Спора-зумението за АБИИ пред Ми-нистерството на външните работи на Китай. Германия предостави 4.5 милиарда до-лара капитали за банката, с което стана четвъртият по големина акционер в нея и най-големият извън Азия. Гер-манското посолство в Китай посочи, че страната вече е реализирала обещанието си за предоставяне на бърза и ефек-тивна подкрепа за работата на АБИИ и ще изпълнява задъл-женията си в нея, подкрепяй-ки въвеждането и прилагането на международни стандарти. Германия ще има и постоянен представител в АБИИ, чийто офис ще бъде в Пекин.

Според германското прави-телство присъединяването към АБИИ означава, че Герма-ния успешно участва в изграж-дането на международна бан-ка за развитие и финансова институция и ще реализира целта за подкрепа на важни инфраструктурни проекти. Германия очаква банката да се развива и налага бързо в све-та, а някои германски медии я определиха като „китайската Световна банка“.Президентът на АБИИ Дзин

Лицюн заяви, че след официал-но създаване на банката, ще започне работата по привли-чане на нови членове. Членове-те на Международната банка за възстановяване и развитие и Азиатската банка за разви-тие могат да подадат молби

за присъединяване към АБИИ, но техният статут ще бъде на редовни членове. АБИИ при-ветства всички, които имат желание да се включат в нея, добави Дзин.Както бе съобщено, важните

сфери, в които ще бъдат пра-вени първите инвестиции ще бъдат енергетиката, електри-ческата енергия, транспорта, телекомуникациите, селата и селската инфраструктура, водните проекти и третира-нето на канализационни води, опазването на околната среда, урбанизацията и логистиката. Очаква се първите заеми да бъдат одобрени още през сре-дата на настоящата година.

Дин Хао, коренспондент на сп.„Черно и Бяло” от Пекин

14


Наскоро темата на разговор в предаване-то „Денят разказва“ с Емил Янев и Кин Стоянов на ТВ Европа, беше Китай, къ-

дето корените на цивилизацията са на пет хиляди години, но сега там текат динамични процеси, позволяващи ни да потърсим корени-те на днешната китайска модернизация.Коментатор беше проф. Александър Федотов

– експерт по далекоизточна история и култу-ри и директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Кли-мент Охридски”. Анализът тръгна от идеята за китайския марксизъм днес, въплътен в обра-за на една държава с два строя и хронологиче-ски се разпростря от културната революция и народните хунвейбини от времето на Мао Дзедун, за да стигне до хармоничния социали-зъм на Дън Сяопин и начина, по който Пекин на Кси Дзипин днес се стреми да се утвърди като свръхдържавата на ХХI век.Проф. Федотов посочи, че „днешният Китай

се управлява добре. Понастоящем в Китай има

Проф. Александър Федотов:

Китай отдавна не е тигър, а дракон„В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни.А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.”

Конфуций

повече милиардери, отколкото в САЩ. Това се съчетава със спазването на идеологическата обвързаност с марксистката идеология и пра-ви впечатление, че режимът не толерира ко-рупцията. В основата на успешната политика на Пекин е използването на „меката сила“ на китайската дипломация – пример е срещата в Сингапур през миналата седмица между лиде-рите на континентален Китай и о-в Тайван.“В заключение проф.Федотов сподели лични-

те си впечатление от честите си посещения там, посочвайки огромния напредък, постигнат от китайците през последните 1–2 десетиле-тия въпреки регионалните различия в Северен, Централен и Южен Китай. Китайците „побе-диха глада и вече гледат напред“, посочи той, включително и с оглед огромното количество американски ценни книжа, които китайците държат и уверено завърши, че „Китай отдавна не е тигър, а е дракон”.

Олга Тенева



Причината за кошмарния старт, който акциите регистрираха в началото

на 2016г., не е Китай. Китай е само извинението. Това е мне-нието на стратега от Societe Generale Андрю Лапторн, изка-зано по Bloomberg.Акциите в световен мащаб

страдат от влошаване на фундаментите, като с годи-ни те са поскъпвали, без това да е оправдано от ръст в пе-чалбите на компаниите. Кое-фициентите цена/печалба на акциите се вдигаха, след като най-лошото от Световната

финансова криза премина и разхлабените парични поли-тики подкрепяха ръста на ка-питаловите пазари, обяснява Лапторн. По неговите думи именно

това е основната причина за резкият спад при акциите в началото на 2016г. „Китай е просто още един елемент от доминото, който падна в процеса, през който инвес-титорите осъзнаваха, че не всичко със световната иконо-мика е наред“, каза експертът. Той подчерта, че истинският проблем остава липсата на

Китай не е причина за глобалния срив

на акциите, а само извинението

растеж, проблем, който ко-личествените облекчения са прикрили, но не са решили. Широкият глобален индекс

MSCI World поевтиня с 6% през първата пълна търгов-ска седмица на 2016г. Лапторн предупреждава, че ако отно-шението цена/печалба на ин-декса се върне на нивото от 2011г., то това ще предполага поевтиняването на акциите в световен мащаб с 50% при условие, че печалбите оста-нат на същите нива.

източник: novinite.bg

16


Единствено на човек е отсъдено да мечтае. Ако ви кажат, че някое друго живо същество, където и да живее то, мечтае, всъщност ще се окаже или анимационен герой от детско филмче, или ловка манипулация на колектив от учени, надяващи се на субсидия от обществе-ните фондове. Та, хората в Манджурия мечта-ят. Този край, опрян в далечния изток на Русия и в севера на Северна Корея доста години е изоставян в развитието си, както всеки подо-бен граничен район по света. Но хората тук мечтаят. Да живеят по-добре, детето им да има хубава работа, да имат разнообразна хра-на на масата. Да сменят рикшата с велосипед, а после велосипеда с триколка, защо някога да нямат и собствен автомобил... Къде по света тази мечта не е била амбициращата движеща сила на прогреса? И ето през ноември 2015 година, 70 години след основаването на Ки-тайската народна република, голяма част от манджурците са подпрели велосипедите си във вътрешните дворове и се придвижват с ав-томобили.

Град Чанчун, Манджурия, област Дзилин, Се-вероизточен Китай. Основите му са в древ-ността, но след като Чингиз хан го е сринал, всеки следващ нашественик се е чувствал длъ-жен също да го стори и да го гради наново, но по свой вкус. Пропъждали са населението му и то пак се е завръщало. Последни са го на-

КИТАЙСКИ ДНЕВНИК: Общуване без бариериМанджурия, област Дзилин, Североизточен Китай

Oбласт Манджурия

17ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 17

правили японците през 1939 година. С тонове бомби. Каквато и да е била съдбата на жите-лите му, сред които живял известно време и последният китайски император Пу И, тук не спирали да мечтаят. Днешният Чанчун е сме-сица от ръчна манифактура и роботизирани линии за производство на последните модели Фолксваген и Ауди. Тези, които са градили този нов Чанчун, вече са навлезли дълбоко в трета-та възраст. Точно те ме интересуват, защото искам да видя в очите на живи хора реализира-ните им мечти. Квартал „Шиуей” е точното място – далеч

от лъскавите централни витрини и блестя-щите сгради над тях, далеч от неимоверния автомобилен трафик, гарниран с изгорели бен-зинови пари и огласян от неспирни клаксони. Обикновен работнически квартал. Стандарт-ни четири и пететажни, предимно бежо-ви сгради, с накачено пране по терасите, с остъклени балкони. В малките градинки под прозорците – насадени готово за прибиране зеле и свежи лехи с кориандър. Насред тази композиция – триетажен обществен комплекс. Сграда, предназначена за осмисляне на свобод-ното време. Нейна управителка е млада жена, със завладяваща усмивка и заредена с енергия като атомен реактор. Точно тази енергия се предава и на десетките възрастни съквартал-ци, дошли в следобедните петъчни часове на раздумка и добротворчество. „Тунг му а мън, синг уа мън...“ Провокирал съм

току що възрастен мъж от Клуба на поетите да ми рецитира някое свое стихотворение. Включвам камерата и той, вече преодолял пър-воначалното смущение, вади от чекмеджето на бюрото си един лист и хвърляйки по някое око в текста начева своя стих. Добре, че ка-мерата работи! Не смогвам да запиша, а и не съм сигурен, че записвам вярно на хартия стро-фите му, изобщо дума не разбирам. Ритмиката на стиха, обаче, завладява. Звучи като песен тази поетична балада, на моменти глъхне в гърлото му, на моменти се извисява мощно до тавана. „Цунг уа мън, цунг уа фау, фан джън джъ“ – спирам да записвам, защото чувствам, че нищо не правя, а поетът завършва с патос – „Тунг уа чин“, покланя се и с двете си ръце ми подава ръкописа си. След това и печатна книга с поетичните му изповеди. Освен работата си, през годините имал хоби – да отглежда и разсажда цветя. Сега е председател на Клуба на цветарите в квартала. Е, за това негово хоби вече езиковата бариера между нас пада. Показва снимки на нацъфтели стайни саксии и живописни улични градинки, а поетичният му кът, тук в сградата, е като ботанически рай. Самият той е около 80-годишен, с тъмносива, закопчана плътно догоре куртка и шапка с ко-

зирка – модел на характерната за 50-те години на миналия век гражданска униформа. Така е свикнал с нея, че едва ли би облякъл светло яке и би нахлупил таке. Да не е японец...В съседното помещение са художниците и ка-

лиграфите. И за тяхното изкуство не е нужен преводач. Пищни птици с разноцветни дълги пера, източни пейзажи с планински чукари, кри-ви борове с дълги бодли, всичко обвито в лека мъгла. Тук повечето творци са жени. Най-близ-ката до вратата е завършила картината си върху прозрачната оризова хартия и топи лич-ния си печат в кутийка с гъста червена боя. Ръцете издават възрастта є – изпъкналите вени, старческите петна по тях. Но гальовни, с нежни пръсти. Йероглифът с името є ляга в долния ляв ъгъл, контрастира на фона на зеле-никавата творба. После с отривисти движе-ния на четката изписва десетина йероглифа и вади от кутийката на масата друг печат. Чер-веното яйцевидно клеймо завършва композици-ята, после двамата се снимаме с творбата пред камерата, а след минута, сгъната прилеж-но и завързана с червен конец, получавам кар-тината с традиционния поклон. Покланям се и аз, поемам с двете си ръце този ценен дар, благодаря на чист български, тя ми отвръща на чист манджурски и най-интересното е, че се разбираме отлично. Същото повтаряме с още няколко любители на четката и боите. Питат коя картина ми е харесала най-много. „На вкус и цвят флумастерите са различни!“ шегувам се, за да изляза от ситуацията, а те се заливат от смях.По коридора в дъното е голямата зала, два-

десетина жени в бяло-червени носии и коронки на главите играят танц по нежна музика. Раз-махват ръце като лебедови крила, силно гри-мираните им лица изразяват радост, надежда, оптимизъм, очарование. Завършват, покланят се и идват да се снимаме. Господи, под грима им само очите са запазили младежкия си блясък. Сложили са редичка столове за чужденците, те стоят прави зад тях. Не мога да седна там, потънал в своето неудобство, а заобикалям и заставам редом с тях. Протестират, но не съвсем енергично, което ме стимулира да сложа ръце върху раменете им. Чудна снимка, още я гледам и не мога да повярвам, че и в тази зала няма езикова бариера. После си пра-вим селфи – аз съжалявам, че ръцете ми не са по-дълги и хващам само трима от тях, а те всички вдигнали два пръста в знака на победа-та, което не знам какво означава на китайски. Трябва в интерес на истината да ви споделя, че нито те разбираха моя английски, нито аз – техния, за това знака с двата пръста дали обозначаваше демокрация или е някакво азиат-ско заклинание за вечна дружба остана загадка.

1818

От долния етаж зазвучават саксофони – я, и жива музика ли ще има? По стъпалата се виж-дат и бързащи хорица, с бастун или ветрило в ръка, заемат местата си в салона и вадят нотни листа или пак йероглифни текстове, или и двете заедно, не мога да определя без да смутя някого с нетактичната си европей-ско-балканска близост. Мелодията за четири саксофона и двадесет и осем потреперващи гласа вече владее изцяло пространството меж-ду четирите стени. Репетират за фестивал, на който ще представят квартала си, града си, държавата си. Великолепни! Повечето са посребрени или направо беловласи. Всичките – пенсионери. Независимо за какво пеят, в по-вествованието на разказа им се усеща, че има небесна хармония, сияйна зора, слънчево спо-койствие, дълга пролет, нацъфтели вишни, кър-вавочервен залез, сбъднати мечти. Дано спече-лят, заслужават да бъдат наградени за труда си, за ентусиазма си, за надеждите си.През цялото време около нас щракат фото-

апарати. Местни репортери ще отразяват нашия интерес към този дворец на пенсионе-рите. Млади момичета и момчета чакат да уловят някоя издайническа сълза в ъгълчето на ококорените ни очи. Виждат вълнението ни и искат да го покажат в утрешните броеве.

Снимам се и с тях, те също вдигат с пръсти знака на победата. Един, дето ходи неотлъчно с нас, решавам да го науча на една българска дума като подарък от мен. Хем да му е лесна за произнасяне, хем да я запомни. Съдбата ни предлага на път към изхода старец с кошница сливи в ръка. „Тин, това е слива“, вдигам към него зрелия плод. „Сли-ва“ повтаря чинно Тин. Продължава да щрака с фотоапарата, търси различния ракурс, който ще му осигури място на първа страница. След малко поглежда ча-совника си, махва с ръка за довиждане и чувам отново „Сли-ва“. В редакцията му дежурните екипи подготвят челната страница.„Има ли някой, който да иска да поиграе пинг-

понг?“ – пита момичето, което ни съпровож-да в този дворец на творчеството. Не мога вече да използвам друго определение за тази наглед съвсем обикновена сграда в обикновения чанчунски квартал. Десетина маси, равномер-но потракване на хилки и топчета, възслабич-ки старчета дирижират с добре отренирани движения този монотонен спектакъл. Я, къде ме пращаш – мисля си. Отдавна не съм я иг-рал тази игра, не са ми в категорията, за тях е национален спорт, за мен – пубертетско забавление. Нека продължават да прехвърлят хармонично мрежата. И тук нямаме бариери,

19ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 19

освен възрастови, сигурен съм, че когато се пенсионирам ще отглеждам цветя, ще пиша стихове, ще опитвам да рисувам овце на вну-ците си, но пинг-понг няма да играя. Единстве-ната за целта метална маса в градинката на моя софийски квартал преди десетина години остана първо без един крак, после окуця и с втория, накрая я откараха с конска каручка едни мургави сънародници и още не са я върна-ли. Между другото, превозни средства, тегле-ни с животинска тяга не видях не само в цен-търа на Пекин, но и в покрайнините на Чанчун. Дори в Хонг Конг, Шанхай или Шънджън... В една антикварна галерия имаше платно с та-лига, старец с остен и волове, но датирана отпреди век и половина. Значи и тук познават този превоз, но не го допускат вече в градо-вете си. Надраснали са го в стремежите си. Забравили са го при спомените си. Ето как, на 200 километра от Владивосток и

може би на хиляда от Пхенян и на още тол-кова от Пекин, живеят също мечтатели. Не говоря за младите. В тях е бъдещето. Пред тях е опита на бащите и дедите. Около тях е историята – възход и падение на империите, възход и падение на идеологиите, възход и па-дение на религиите. Забраната за отглеждане на повече от едно дете в семейство отпадна

съвсем скоро. Със сигурност ще се възползват от всичко това. Мога да го сравнявам с пре-дишното поколение, което опознах при дру-го посещение в югоизточната част на Китай. Вече има ведри и усмихнати лица по улиците. Вече ходят модерно и разноцветно облечени. Момичетата са по-напредничави. Изрусяват и къдрят смолистите си коси, боядисват ги в светлокестеняви и дори яркочервени тонове. Късо подрязани или дълги до кръста. Грим, чер-вило и лакирани нокти, стилни диадеми и пан-делки. А момчетата още се подстригват като таралежи с къси бодли и една бира ги развесе-лява неимоверно. Може би затова популярният феминистски израз „Всички мъже са еднакви“ е изречен най-напред от китайка, загубила при-ятеля си и трескаво вторачена го търси във всекиго в тълпата на площада Тянанмън. Вече задължително младите се представят и с дру-го име, различно от рожденото, според чуждия език, който владеят. Вдигат високо бариерите пред общуването. По-високо от небостъргачи-те в градовете, над Великата китайска стена, над широко отворените врати на Забранения град. Дали това не е било някога също мечта за техните родители?

Валентин Колев

20


В новата база са обособени специализирани помещения – учебни зали, кабинети, фоне-тични кабинети, библиотека с читалня, изложбена зала, мул-тифункционална конферентна зала и театрална зала. Мащаб-ната реконструкция е осъ-ществена със съдействието на СУ и Пекинския универси-тет за чужди езици.На церемонията по тържест-

веното откриване на новия център на Института „Кон-фуций“, в края на миналата го-дина, присъстваха министър-председателят на Република България Бойко Борисов, както и секретарят по образование, наука и гражданско общество на Президента на Република България доц.д-р Румяна Кола-рова, зам.-председателят на Народното събрание доц.д-р Янаки Стоилов и др.Официални гости от китай-

ска страна бяха г-жа Сю Лин, главен изпълнителен директор на Централата на Институ-тите „Конфуций“ и генерален директор на Съвета за меж-дународно разпространение на китайския език към Минис-терството на образованието на Китай (Ханбан), посланикът на Китайската народна репу-блика в България Уей Дзинхуа, председателят на Универси-тетския съвет в Пекинския университет за чужди ези-ци Хан Джън, директорът на Института за международно образование към Шандунския университет Нин Дзимин, ректорите на пет китайски висши училища – Пекинския университет за чужди ези-ци, Китайския университет за медии и комуникации, Се-

верозападния педагогически университет, Хонгконгския университет и Шанхайския университет за международна търговия. Присъстваха и ди-ректори на Институти „Кон-фуций“ в Европа, преподавате-ли, студенти.Събитието се проведе в

мултифункционалната конфе-рентна зала на Институт „Конфуций“ и бе открито от проф. Александър Федотов, почетен директор на Инсти-тут „Конфуций“ и директор на Центъра за източни езици и култури към СУ„Св. Климент Охридски“. Той приветства присъстващите с „Добре до-шли“ и изрази радостта си от тази международна среща. Проф. Федотов припомни, че по света в момента има бли-зо 500 Института „Конфуций“ и само 14 от тях са модели, образци Институт „Конфу-ций“ и подчерта, че Инсти-тут „Конфуций“ в София е един от тях.От името на колегията на

Софийския университет рек-торът на СУ„Св. Климент Ох-ридски“ проф.дин Иван Илчев изрази удоволствието си уни-верситетът да бъде домакин на две знакови събития – от-криването на разширения Ин-ститут „Конфуций“ в София и провеждането на общата конференция на Институти-те „Конфуций“ в Европа.„Преди повече от половин век

Софийският университет бе първото висше училище у нас, в което започна преподаването на китайски език и култура и бе съз-дадена специалността „Китаис-тика”. С годините хиляди българ-ски младежи можаха не само да се

докоснат, но и в различна степен да овладеят основите на езика, на който говори повече от 12% от населението на Земята и на древ-ната китайска култура с нейния неоценим принос в световната история. Преди близо десетиле-тие в Софийския университет с енергичната помощ на Ханбан беше създаден един от първите в региона Институти „Конфуций“.Проф. Илчев отбеляза актив-

ната дейност на българските директори на института – проф.Александър Алексиев, д-р Антония Цанкова и г-жа Акси-ния Колева и техните китай-ски колеги – проф. Тиен, проф. Гу и проф. Гъ, благодарение на които Институтът се е оказал особено успешен. „Пре-подавателите в него установиха контакти с различни обществени сфери у нас, издигнаха все нови и нови инициативи, за да го пре-върнат в едно от най-добрите звена в Софийския университет и в жива връзка между българско-то общество, университета и Китай. Свидетелство за призна-нието на китайската страна бе и обявяването на Института „Конфуций“ в София за един от 14-те модел-институти“. Спо-ред проф. Илчев допълнител-но доказателство за високата оценка на дейността на Ин-ститута „Конфуций и на СУ бе избирането на Университе-та за европейски координацио-нен център на инициативата 16+1 в областта на висшето образование и науката, а на ректора му – за президент на Асоциацията на китайските и европейски университети в рамките на тази инициатива.В приветствието си проф.

Илчев отбеляза, че през всички

Официално откриване на новия център Модел-Институт „Конфуций” към Софийския университет „Св. Климент Охридски”

21ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 21

тези години Софийският уни-верситет и ръководството на Институт „Конфуций“ са работили в тясно сътрудни-чество с генералния директор на Ханбан г-жа Сю Лин и благо-дарение на нейната подкрепа китайската страна е решила да инвестира в създаването на един по-голям и модерен Институт „Конфуций“ в Со-фия, който е най-големият в Европа.„Цялата инвестиция от близо

2.5 млн. лв., както и допълнител-ните средства, които вложи и влага СУ, щяха да са безпредметни, ако преди четири години минис-тър-председателят на Република България Бойко Борисов не беше разрешил дългогодишния спор на Съюза на българските художници и университета и правителството не бе отстъпило на СУ сградата, в която сега се намираме. Важна роля изиграха и нашите партньо-ри от Пекинския университет за чужди езици, който сега е един-ственото място в Китай, където се изучава български език и култура като бакалавърска специалност. Това е третата голяма инвес-тиция в Софийския университет през последните години, заедно с европейския проект за модернизи-

ране на Университетската библи-отека и пълната реконструкция на 272-ра аудитория“ .Проф. Илчев благодари на

архитектите и инженерите, работили по проекта за ре-конструиране на сградата, на зам.-ректора по имотите на СУ доц. Бенова и началника на Стопанския отдел инж. Юру-кова, както и на всички, ра-ботили по обновяването на сградата на Институт „Кон-фуций“.След приветствието си,

ректорът връчи на г-жа Сю Лин разрешението за ползване на Институт „Конфуций“ към Софийския университет.Г-жа Сю Лин изказа своите

поздравления по случай от-криването на новия център и изрази благодарността си към българското правител-ство, посолството на Китай в България, към Софийския уни-верситет и към всички, кои-то се отнасят с внимание и подкрепа към развитието на Институтите „Конфуций“. Тя благодари и на присъстващи-те представители на Инсти-тута „Конфуций“ от 22 стра-ни в Европа.„Китай и България са велики

страни с древна история. Макар да са разделени от хиляди кило-метри, приятелските отношения между нашите два народа имат дълга история“ – заяви г-жа Сю Лин. Тя припомни, че важна част от Пътя на коприна-та, артефакти от който се съхраняват в Историческия музей в София, минава през България и че това е неоспо-римо доказателство за връзки-те между двата народа през древността.Тя припомни още, че след

създаването на КНР, България е втората държава в света, която е установила дипло-матически отношения с нея. През тези над 60 години на дипломатически връзки непре-къснато се засилва взаимното политическо доверие, сътруд-ничеството в различни обла-сти се задълбочава и отноше-нията между двете страни имат отлични перспективи.Г-жа Сю Лин отбеляза още, че

основният принцип на Инсти-тут „Конфуций“ е да задоволя-ва интереса към изучаването на китайския език и култура, да сътрудничи с чуждестранните университети и да предоста-вя висококачествени услуги в

2222

образованието и представя-нето на китайската култура. „Институт „Конфуций“ в София активно провежда академични и културни дейности на високо ниво – например международните научни конференции „Пътят на коприната”, събрали заедно изсле-дователи и учени-синолози от над 10 страни”, каза тя. Тя отбе-ляза, че през миналата година Институт „Конфуций“ покани Нобеловия лауреат за лите-ратура проф. Мо Йен, кой-то беше удостоен с титла-та „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Г-жа Сю Лин припомни още, че при посещението на президента на България Росен Плевнелиев в Китай е било обсъдено две-те страни да продължат да подкрепят развитието на Ин-ститут „Конфуций“ в София. Тя изрази увереността си, че институтът ще се развива все по-добре и ще допринесе за развитието на връзките между Китай и България.Посланикът на Китайската

народна република в Бълга-рия Уей Дзинхуа не скри ра-достта си, че присъства на откриването на сградата на Модел-Институт „Конфуций“

в София и на тържествена-та церемония по откриване-то на общата конференция на Институтите „Конфуций“ в Европа. От името на посол-ството той благодари на по-четните гости от Китай, на преподавателския колектив и на приятелите, които се гри-жат за развитието на Инсти-тут „Конфуций“.„През годините на изграждане и

развитие Институт „Конфуций“ се превръща в съставна единица в културния и социален обмен меж-ду Китай и света. Институтът не само предостави на местните студенти възможност да учат китайски език и да опознават ки-тайската култура, но и разкри-ва цялостния облик на страна-та“, отбеляза посланикът.Доц. Румяна Коларова, секре-

тар по образование, наука и гражданско общество на Пре-зидента на Република България, прочете поздравителен адрес от името на Росен Плевнели-ев, в което той отбелязва, че днешното събитие е ре-зултат от едно изключително успешно партньорство между СУ и Пекинския университет за чужди езици. Институт „Конфуций“ все повече се ут-

върждава като образователен и културен център със значим принос както за преподаване-то на китайски език и обога-тяване на познанията за ки-тайска култура и традиции, така и за развитието на съ-трудничеството и приятел-ските отношения между Ки-тай и България, се казва още в поздравителния адрес. В него президентът Плевнелиев изразява убеждението си, че модерната материална база на новия център е отлична платформа за реализирането на важни и разнообразни обра-зователни, научни и културни проекти.В приветствието си минис-

тър-председателят на Бълга-рия Бойко Борисов подчерта, че Институт „Конфуций“ в София е един прекрасно напра-вен институт с много зали, фонетични кабинети, зала за чаени церемонии, което дава възможност да се опознава китайската култура и да се помогне на бизнеса и на меж-дукултурните връзки на два-та народа. Той изрази възхи-щението си от модерната и функционална библиотека на Института и препоръча на

23ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 23

всички да я посетят. Минис-тър-председателят отбеляза още, че достъпът до сградата е лесен и тя е подходяща и за хора с увреждания. Премиерът изрази благодарността си, че у нас е най-големият Инсти-тут „Конфуций“ в Европа.След официалното откри-

ване на новия център започ-на годишната конференция на Институтите „Конфуций“ в Европа. За първи път Ин-ститут „Конфуций“ към СУ и най-старото висше училище в България са домакини на съ-битието, което се провежда ежегодно. Основната цел на конференцията е да насър-чи обмяната на идеи и опит между институтите „Конфу-ций“ в Европа, да съдейства за тяхното сътрудничество и балансирано развитие. Участ-ниците са от 22 държави – Полша, Унгария, Румъния, Бъл-гария, Сърбия, Словакия, Чехия, Словения, Хърватия, Черна гора, Македония, Босна и Хер-цеговина, Албания, Украйна, Беларус, Гърция, Малта, Кипър, Молдова, Швеция, Холандия и Белгия, както и представите-ли на китайски университети и образователни институции

и ръководители на учебни за-ведения с преподаване на ки-тайски език в България. Институт „Конфуций“ в Со-

фия е първият на Балканския полуостров и един от първи-те в Източна Европа. Създа-ден е на 9 юни 2006г. като партньорска организация меж-ду Софийския университет „Св. Кл.Охридски“ и Пекинския университет за чужди езици с подкрепата на Съвета за меж-дународно разпространение на китайския език към Минис-терството на образованието на Китай (Ханбан). Дейността му стартира официално на 22 юни 2007г. Предвид потенциа-ла и възможностите за разви-тие, през декември 2013г. Ин-ститутът „Конфуций“ към СУ беше издигнат в статут на Модел за развитие на Инсти-тутите „Конфуций“. Подобен статут имат само 14 от над 475-те института в света.Като част от международ-

ната мрежа от културни ин-ститути, Институт „Конфу-ций“ предоставя платформа за реализиране на образователни, научни и културни проекти, свързани с Китай. Институ-тът организира езикови курсо-

ве на различни нива, провежда стандартизирания изпит за ниво на владеене на китай-ски език HSK, организира вся-ка година двата национални кръга на конкурса за ученици и студенти „Китайски езиков мост“.Институтът сформира екип

от специалисти за превод и издаване на произведения на класическата и съвременна ки-тайска литература, създава-не на китайски литературен форум и студентски конкурс за превод на китайска лите-ратура. През февруари 2015г. със съдействието на Инсти-тут „Конфуций“ беше издаден първият преведен от китай-ски език роман на Нобеловия лауреат за литература Мо Йен – „Уморен да се раждам и умирам“. Световноизвест-ният китайски писател стана почетен доктор на Софийския университет през 2014г. Също през февруари 2015г. Инсти-тут „Конфуций“ организира за първи път в България Фести-вал на съвременното китай-ско кино.

Източник: www.uni-sofia.bg

24


Провинция Хъбей обгражда Пе-кин, в непосредствена близост е до вътрешното море Бо-хай. Провинция от значителна важност в Северен Китай, тя притежаваща дълга история и богата култура. Изпълнени-ята на трупата за сценични изкуства „Хъбей“ са изградени от няколко конктретни еле-мента – акробатиката от местността У-чияо, танцът на лъва на трупата на Лю Хао, „смяна на лица” и традицион-ната китайска етническа му-зика.Местността У-чияо е извест-ният роден град на акробати-ката в Китай. Акробатичната трупа на У-чияо е основана през 1955г., стилът на изпъл-ненията е чудат, комичен, ду-ховит, разкрива жизнеността и пъстротата на китайската традиционна култура. Трупата често участва в „Международ-ния празник на акробатичното изкуство на У-чияо”, получава-ла е наградите „Златен лъв”, „Сребърен лъв” и специалната награда „Малък лебед”. Печели-ла е първи награди в различни категории при международни участия в Русия и Мароко. Поставяла е свои спектакли в над двадесет страни и ра-йони в Европа, Азия, Северна Америка и Африка, посрещана е горещо от публиката и е високо оценявана.Трупата „Танцът на лъва на

Лю Хао” е основана през 1989г. Характеристиката на „Танца на лъва“ е уникалното съчета-ние между акробатика, кунг-фу и танц; стилът е жизнерадос-тен и едновременно с това подобно на лъва – пресъздаващ неподчинима сила и свирепост. Танцът е покоряващ с реалис-тичността си, движенията са грациозни, а танцът на тру-пата е определен за емблема-тичен за китайската култу-ра. Трупата е награждавана с

много почетни златни награди при участията си на мащабни състезания.„Смяна на лицата” е тради-

ционно китайско изкуство, съ-четаващо танцови, вокални и комични елементи. То е едно от най-известните китайски изкуства. Изпълнителите мо-гат в рамките на много крат-ко време да променят лица-та си, използвайки над десет различни маски. Изпълнителят е част от трупата на Нацио-нален театър „Дървено крече-тало” – провинция Хъбей и се казва Джа Син-дзие.Дамската трупа за тради-

ционна музика и танц от град Щъдзияджуан е основана през 2001г. Това е известна трупа от провинция Хъбей, която изпълнява музика на различ-ни традионни инструменти. През тези четиринадесет го-дини трупата създава и по-ставя многобройни, различни по стил китайски и чуждес-транни традиционни музикал-ни произведения. Едновремен-но с това трупата запазва наследството, скрито в съ-кровищницата на традицион-ните древни музикални ин-струменти. От друга страна, в тон със съвремието, тру-пата неуморно създава и нова музика. Съчетанието от всич-ки тези елементи обогатява и подобрява сценичния ефект на изпълненията на трупата. Из-

пълнителките поставят свои спектакли в Северна Амери-ка, Белгия, Италия, Холандия, Южна Кореа, Франция и мно-го други държави, а публиката приема възторжено техните изпълнения.Изпълнението на ър-ху на маестро Гао Шао-чинМаестро Гао е професор към

Шанхайската академия за ви-зуални изкуства и гост-профе-сор при Китайската музикална академия и Тайванския универ-ситет за изкуства. Композирал е музика за много американ-ски и канадски филми, теле-визионни програми и реклами; печелил е много престижни международни награди за ком-позициите и изпълненията си. Неговите музикални произве-дения за ър-ху са използвани в много филмови и телевизион-ни продукции на Холивуд. Той често концертира с известни оркестри.Изпълнителят на пипа Ту Шан-

сян е национален музикант от първи ранг. През 1998г. прави турне в Япония, като преко-сява общо 6300км. През 2000г. прави турнета в Карнеги хол, Франция, Русия, Китай, Япо-ния – отбелязва тридесетата си годишнина като професи-онален музикант в тези пет държави и дванадесет града. Турнетата му отбелязват за-бележителен успех.

Гу Фън

Трупа „Танцът на лъва на Лю Хао”



Майстори на китайското декоративно изкуство

Уан Лиан – Кралят на скакалцитеУан Лиан е роден през 1956г., а артистичното му име е „Кралят на скакалците”. Той е роден в селото Чън-ней в провинция Шъндзъ, член е на Китайската асоциация за фолклорна култура и изкуство. Той е майстор-творец от национален ранг по занаяти и изкуства и майстор-творец по фолклорно изкуство на провинция Хъбей. Той изработва произведения на изкуството, използ-вайки брашно от късозърнест ориз и пшеница. Уан е признат от ЮНЕСКО за китайски тво-рец-майстор на фолклорното изкуство. През 1998г. участва в изложба на фолклорни творби в Израел, 200 от неговите творби са събрани в колекции от различни държави.За декоративното изкуство, чиито матери-

али ca брашнотo от късозърнест ориз и пше-ница, има писмени сведения още от династия Хан (202г. пр.Хр. – 8г. сл.Хр., 25г. – 202г.). Унас-ледявано и обогатявано в период от хиляди години, то е вече е неизменна част от ки-тайската култура и фолклорно изкуство. Пър-вичният материал, който се използва за про-изведенията, основно е пшеничено брашно. Процесът на обработването на материала е доста сложен, различните цветове на твор-бите се получават след като се оформят са-мите елементи. Формите с различни цветове са вече боядисани в различни цветове тестени елементи – чрез този процес творците раз-криват в пълнота творческия си потенциал и майсторството, демонстриращо богатство-то на всеки детайл. Една завършена творба преминава през етапи на структуриране на дизайна, правене на тестото, сваряването му на пара, разточването му, прибавяне на под-ходящ цвят, моделиране, изсушаване и опако-ване. По време на моделирането се използват методите на месене, оформяне, притискане, търкане между ръцете, плъзгане с дланите на ръцете, изравняване и изглаждане, изтегляне с пръсти, изрязване и други. Творбите са реа-листични по форма, а цветовете им са ярки и богати. С развитието на техниките, които предотвратяват разлагането и разпадането на елементите, има произведения, които се запазват в продължение на десетки и дори над сто години.

2626

Пу Дъ-рон и изкуството с яйчени черупки

Пу Дъ-рон се занимава със създаването на творби върху яйчени черупки от 1995г. През 2004г. е признат за творец-майстор на провин-ция Хъбей. През последните двадесет години постига големи творчески успехи в изкуство-то на релефно издълбаване на яйчени черупки. Творбите му са изложени в много национални музеи и са част от частните колекции на мно-го ценители на изкуството.Създаването на шедьоври върху яйчени черуп-

ки постепенно се възприема като нова форма на изкуство, неговите първоизточници дати-рат от времето на династиите Мин и Цин (1368–1912). Оформянето на яйчени черупки в произведения на изкуството изисква солидна основа от познания и умения. При скициране-то и самото оформяне трябва да се осмисли връзката в перспектива на самото изображе-ние. При изработването оказват влияние тън-костта и крехкостта на основния материал, неравностите върху него и други характерис-тики. По време на създаването на творбата, когато се използва нож вместо молив, трябва от началото до края да се запази спокойствие на духа, увереност на ръката, прецизност при използването на ножа. Особено важно е зап-заването на концентрация при най-съществе-

ните моменти от процеса, само един кратък момент на невнимание и трудоемката рабо-та до момента ще бъде напразна. Творбите с релефни яйца преминават през няколко ва-жни етапа: избиране на яйцето, осмисляне на структурата, скициране, издълбаване, отстра-няване на неравности и завършване, полагане в поставка. Уредите, които се използват, са сравнително прости, необходими са само мо-лив, гума и нож за дялкане.

27ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 27

Дзян Йен-хуа е родена в провинция Хъбей, в семейството на майстори на изкуството на изрязване на хартиени силуети. Преминавайки през дълги години на събиране на опит и сти-мулиране на творческото новаторство, уме-нията є непрестанно се доусъвършенстват, превръщайки я в творец на истински шедьо-ври, тя става носител на признанието „нео-бикновено умелата дама на Китай”. Нейните творби са съвършено оформени като отделни детайли и структура, те оживяват с дейст-вителността на изображеиието. През 2005г. тя открива Работилница за фолклорно изку-ство на Необикновено умелата дама на Китай, Дзян Йен-хуа.Джоу Шу-ин е представител от национален

ранг на нематериалното културно наследство. Нейният баща, Джоу Йон-мин, е известен пряк наследник и последовател на майстори по из-рязване на хартиени силуети от провинция Уей, а самата тя принадлежи към второто поколение китайски майстори на древното из-

Дзян Йен-хуа, Джоу Шу-ин и изкуството за изрязване силуети от хартия

куство.Изкуството на изрязване на хартиени си-

луети е едно от най-древните изкуства на Китай. Посредством ножица и лист хартия могат да се пресъздават различните форми на житейските състояния и емоции – радост, нещастие, покруса и гняв. Бидейки изкуство, чиято основа са изваяни върху празно прос-транство форми, зрително то дава на хо-рата едно улавящо празнотата естетическо удоволствие. Ножицата оформя от хартията картини, които са различни по форма и се по-ставят на различни места: цветя за прозорец, „писмо за врата”, цветя върху стена, цветя върху тавана, цветя-светлинки, които показ-ват пътя. По време на празници или щастли-ви поводи като сватба, хората окачват върху прозорците, стените, вратите и фенерите, красивите и цветни изображения от хартия, чрез които празничната атмосфера изпъква с още по-наситени багри.

Гу Фън

28


Чундзие – Пролетният праз-ник, е началото на годината по китайския лунен календар. Нарича се още Гуониен – пре-минаване от старата към новата година. Той е най-тър-жественият, жизнерадостен и важен традиционен празник в Китай, уникален за китайска-та култура. Самият празник представя най-централизира-ния образ на китайската ци-вилизация. Традициите около Пролетния празник възникват през династия Западен Хан (III вeк пр.н.е.) и продължават до ден днешен. От традиционна гледна точка празникът започ-ва на 23-ти декември и при-ключва на 15-и януари по ки-тайския лунен календар, като навечерието и първият ден на Новата година са апогеят на тържествените празненства. И националност Хан (основна-та националност в Китай), и голямо количество от оста-налите етнически групи про-веждат различни празненства, главно свързани с преклонение към прародителите и богове-те, пропъждане на старите неволи, посрещане на новия късмет и молитви, отправе-ни към Небесата, за щастие и

богата реколта. Формите на празненствата са разнообраз-ни и пъстри, те представят богатството на национални-те специфики. На 20-и май, 2006г. Пролетният празник е включен в списъка на пър-вите нематериални културни наследства с национално зна-чение. Десет дни преди Новата

година, всяко семейство за-почва да подготвя различни неща за веселото изкарване на Пролетния празник. От го-лямо значение е приготвянето на храната: различни ястия с птиче месо, рибни блюда, раз-лични гозби с месо – всички приготвени с разнообразни со-сове, а като напитки се при-готвят чай и китайска ракия; на масата присъстват бонбо-ни и плодове. Също се пригот-вят подаръци, които роднини и приятели си разменят при настъпването на Новата го-дина. Чундзие е празник на радост-

та и хармонията. Също така това е ден, в който се съби-рат под един покрив всички членове на семейството. Де-цата, които учат и работят извън родния край, се приби-

рат вкъщи по време на Нова-та година. На 30-и декември по лунния календар, т.е. на-вечерието на Новата година, събирането на цялото семей-ство на богатата трапеза и посрещането заедно на Нова година е най-важната тради-ция в страната. Поради гео-графските и културни специ-фики на различните райони на Китай, новогодишната храна е различна. Като цяло в Северен Китай, хората ядат пелмени, а в Южен Китай се предпочи-та вид оризова лепкава тор-та, защото в китайския език името є се произнася по съ-щия начин, както и йерогли-фът за радост. Затова хората смятат, че хапването на тази торта ще донесе радост и веселие през цялата година. На първия ден от Новата

година хората носят празнич-ни носии, отиват на гости на роднини, като първо се под-насят благопожелания на най-възрастните в семейството. Възрастните дават парички на децата. На втория и тре-тия ден на Пролетния празник хората се поздравяват с но-вогодишни пожелания, разхож-дат се по улиците и по раз-

Чундзие – Китайската Нова година

29ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 29

лични пазари. На 15-и януари по лунния календар се означава краят на новогодишните праз-ненства. Около една седмица преди

Новата година хората започ-ват да чистят домовете си, мият съдовете, премитат стаите, перат дрехите – така ще посрещнат Новата година с красота и чистота. Според традиционната кул-тура, почистването на дома

може да остави лошото във вече изминаващата година и да донесе доброто в настъп-ващата година. Една интересна традиция за

посрещане на Пролетния праз-ник е залепянето на йероглифа „Фу“ върху вратата и прозор-ците. „Фу“ означава „щастие“, той е един от най-използва-ните поздравителни йерогли-фи в китайския език. Той се изписва върху червена хартия

и се залепва върху вратата и прозорците. Най-интересен обаче е начинът на залепва-нето му – в Китай този йе-роглиф се поставя наобратно, защото така той се чете като „Фу Дао“, т.е. „Щастие-то пристига“. Хората вярват, че по този начин щастието ще озарява семейството през цялата година. Друга важна традиция в

страната е „Шоусуей“ – буд-ното изкарване на Новогодиш-ната нощ. След новогодишна-та трапеза всички членове на смейството се събират заед-но, хапват плодове и бонбони, гледат телевизия, разговарят цяла нощ и заедно посрещат Новата година. Когато бие новогодишната камбана, съ-бралите се роднини хапват пелмени и пускат фойерверки. Една характерна за последни-

те тридесет години тради-ция в Китай е гледането на специалния новогодишен кон-церт, излъчван по Китайската национална телевизия. Въпреки че сега хората имат богат избор от новогодишни заба-вления, този концерт остава задължителен за почти всеки китаец. Успоредно с икономическо-

то развитие на Китай, през последните 20 години все по-вече и повече китайци зами-нават на екскурзии в чужбина по време на Китайската Нова година. В началото съседните източни и югоизточни азиат-ски държави и райони са най-търсените туристически дес-тинации за китайците, сега в стария континент, Амери-ка, Австралия и навсякъде по света може да се намерят следи от любознателност-та и стремежа за опознаване на нови светове, присъщи на представителите на китай-ската култура. Поздравяваме и нашите бъл-

гарски читатели с Честит Пролетен празник – Чундзие Куайлъ!

Гу Фън

30


На 7-и февруари китайците празнуваме Нова година или както го наричаме тук – Пролетния фестивал (Чундзие).Традиционно Пролетният фестивал започва

на 23-тия ден от последния месец по лунния календар и приключва на 15-ия ден от първия месец или трае общо цели три седмици. През този период най-важни са нощта на 30-ия ден от последния месец и следващия първи ден от новата година.В Китай обичаите, свързани с празнуването

на Пролетния фестивал са най-различни, но общият елемент в тях е семейното събиране в навечерието на новата година. Тогава, в Южен Китай на масата задължително трябва да присъства риба и соево сирене (тофу), символизиращи изобилие. В Северен Китай пък хората ядат в новогодишната нощ пелмени (дзяодзъ). Традиционни за новогодишната трапеза са яс-

тието „ниегао“, символизиращо подобряването на живота с всяка изминала година, блюдата „танюен“ и „юенсяо“, които символизират еди-нението и щастието.Новогодишните фойерверки са естествено

допълнение на празненствата по случай Китайската нова година. Фойерверките в новогодишната вечер, са от важно значение, тъй като са силно обвързани с китайските традиции и култура. Съществуват много мнения за значението на фойерверките. Едно от разпространените вярвания е, че шумът от бомбичките ще събуди дракона, който лети в небето и ще донесе пролетния дъжд, с който да се напоят посевите. Тъй като Китай е страна, в която по-голямата част от населението си изкарва прехраната със земеделие, навременните дъждове са били от голямо значение.„Байниен“ е друга традиция, свързана с

Пролетния фестивал. Тя повелява в първия ден от новата година членовете на семейството да се облекат в празнични дрехи и да посрещат гости в дома си или самите те да посетят близки и приятели. Тази традиция помага също, ако между съседи е имало дрязги и проблеми, те да бъдат изгладени и всички да започнат новата година на чисто.Казват, че Пролетният фестивал вече има

4-хилядолетна история. В началото, той не се е казвал така и е нямало точна дата през годината, на която да е бил отбелязван. Преди две хилядолетия празникът се е наричал „Суей“, а след това е бил именуван „Ниен“, като и двете думи означават „година“. Това е най-големият

празник в Китай. Въпреки че с годините съдържанието и начините на празнуване се променят, мястото на Пролетния фестивал в живота на хората неизменно остава едно и също.Обичаите за Пролетния фестивал са много

и най-различни. През последните няколко години, един ден преди настъпването му, в цял Китай започват да се прожектират нови филми по случай новата година, организират се театрални представления, изпълнява се известният танц на лъвовете, танцът „янкъ“, хората посещават храмовите панаири – една традиция с особено силни корени в столицата Пекин. Естествено, голяма част от времето си, хората, особено в градовете, прекарват и пред телевизионния екран, който изобилства от различни празнични програми.Пътуването в чужбина за Пролетния фести-

вал стана също нова мода сред китайците, а младежите се поздравяват за празника по ин-тернет и мобилните си телефони.През последните години по време на

Пролетния празник много чуждестранни туристи се насочват към курортния град Саня, Южен Китай на екскурзия. Там е винаги топло като лято. Има хубаво море и красиви плажове. Туристическото управление, хотели и забележителности в Саня също организират различни специални програми за отпразнуване на Пролетния празник. Освен това, много чужденци, работещи или живеещи в Китай, обичат да прекарват празника с китайци, за да почувстват празничната атмосфера и традиционната китайска култура.По време на Пролетния празник, всички

китайци изпращат поздрави на близки, роднини и приятели, с пожелания за много здраве и щастие през идната година.

Дин Хао

Китайският пролетен празник


В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъ-дъка. Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на ма-милото, от не знам какво властителско франк-масонство, безстидно в своите посегател-ства, безжалостно в своите светотатства.У прабългари, у нови българи – все една песен:

чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя ле-кар е най-големият разпространител на зараза? На тези питания нито прабългаринът намира-ше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развра-тител и гонител.И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната

рая – раята на православните сатрапи, раята на онези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, но бяха втатарчени – тогавашната рая бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници. И когато осман-лиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска управа, помогнаха му – често думаха: „Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!”И тогава се извърши едно дивно и безумно

нещо: за да могат навеки да ездят простона-родието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество офици-ални грабачи, смукачи и дерачи – българските велможи и управници приеха мюсюлманството.За агарянския хомот, за фанариотския ярем е

излишно да говорим. Има една българска пого-ворка – многозвучаща в своя лаконизъм и болез-нена в своята комичност, която гласи: „Турчин със сила и грък с книга – докараха ни до този

хал!” В тези дванадесет думици четем исто-рията на пет дълги столетия.Па ето ви и друга, още по-характерна по-

думка: „Да кажа криво, не смея от бога, да кажа право, не смея от бея!” Каква горчивина в това подмятане, какъв плач в тая гавра!Освободи се България... В кратко време епо-

пеята се превърна във фарца. Освобождение-то на българина не бе друго нещо освен про-мяна на самара. Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия: За-хари Стоянов, тоя циничен родоначалник на свирчовщината, тоя прототип на всяка хищ-ност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:„Във всяка българска къща има бел хлеб, във

всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е много повилнел, защото е много заможен... Натоварете го с данъци – и ще го укротите! Той мирува само когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът – двадесет и девет; няма да го осмъртите тъй лесно! Берии и те-гоби доказват тегло у другите народи: у нас те са цер против теглото!”Свирчовци се придържат раболепно о тая

програма! Те изгладяват българина, за да му да-дат дохаки, осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го на-правят гъвкав и податлив, за да го направят лесноуправляем.Българино, великий търпеливецо, камата на

еничарина, пищовът на дерибея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?Не, това няма да стане, влечугите не сгаз-

ват, а биват сгазени.Стоян Михайловски

Вестник „Ден”, 23 декември 1903 година

Психофизиология на постоянното държавно разбойничество в България

Редакцията на сп.„Черно и Бяло“ не застава по никакъв начин зад тезите, защитавани в материалите от тази рубрика. Единственото ни желание е да се докоснем до

текстовете на наши колеги, без оглед на политическите им пристрастрия. Сп.„Черно и Бяло“ не е трибуна за подкрепа на политически тези и партии, а рубриката

„Актуално и днес“, се сътои само от материали, свързани с историята на българската журналистика и нищо повече.

АКТУАЛНО И ДНЕС

32

АКТУАЛНО И ДНЕС

Преди няколко дни гледах пие-са, в която автор и режисьор страстно призоваваха към съ-баряне на съществуващия за-паден свят и замяната му с друг, нов, по-справедлив, по-чо-вечен свят. И двамата, нели-шени от талант млади хора, настояваха, че днешното за-падно обществено устрой-ство е толкова отвратител-но и лошо, че промяната му е единственото ни спасение. Те приведоха доказателства за крещящи обществени без-правия, за потисничество и експлоатация, за гнилост на нашите нрави и липсата на свобода, пренебрегвайки дреб-ния факт, че пиесата им, аги-тираща смърт за западното общество, все пак се пред-ставяше свободно в театър, принадлежащ на това именно общество. Според тях пър-вата стъпка към мечтаната промяна трябва да бъде раз-рушаването, унищожаването, ликвидирането чрез тотална и безмилостна революция на буржоазния свят и всички не-гови стойности. След това ще дойде ред на изграждането на новия свят. Но направи ми впечатление, че докато пред-ложенията им за разрушаване и смърт бяха много конкрет-ни и ясни, идеята за втора-та стъпка – изграждането на новия свят – беше толкова неясна и бледа, като че се от-насяше за планета извън Млеч-ния път......Мога да изброя стотици

други по-големи и по-малки примери на ежедневни апели за промяна в една или друга по-сока на обществото, в което имаме щастието или нещас-тието да живеем. И не само отделни хора, но цели орга-низации, партии, обществени групи, режими и идеологии са създадени в името на промя-

ната или поне оправдават съ-ществуването си с нея. Така да се каже променянето на обществото е станало някак-ва втора природа в живота на нашия век. Затова ми се иска да се опитам да изясня някои основни понятия, тъй като ми се струва, че на мно-зина чистосърдечни апостоли на промяната не им е много ясно за какво говорят и дали сериозно говорят. Що се от-нася за онези, които се препи-тават с идеята за променяне на обществото, ние ще ви-дим, че единствената промя-на, която те са реализирали, е постигането на собствено-то благополучие, разбира се, за сметка на другите......Когато се говори за про-

мяна, естествено възникват двата най-основни въпроса: Промяна на какво? И промяна в какво?При търсене отговора на

първия въпрос човек с изумле-ние вижда, че се иска преди всичко промяна на обществе-ната структура и на всички свързани с нея институции като икономика, образование, околна среда и т.н. Някак ме-ханично е прието, че човек е едва ли не елементарна функ-ция на околната среда и щом тя се променяла, самият чо-век щял също да се промени и всичко щяло да стане хар-монично променено. Без ни най-малко да отричам важ-ността на околната среда, аз храня най-сериозни съмнения за степента на нейното въз-действие и намирам безброй доказателства за твърде ограниченото є влияние върху характера на отделния човек. Ако се вгледаме в живота на нашия век, ние ще видим, че са били предприети огромни и разнородни опити за промя-на на живота на хората чрез

промяна на обществената ор-ганизация. Ние сме свидетели на революции, преврати, пре-устройства и други актове, всички от които, поне на кни-га, са били декларирани като основна промяна на дадено общество, за да стане то по-добро и по-щастливо. И във всички тия случаи на промяна на обществената структура ние виждаме, че резултатът е, че обществото нито е станало по-добро, нито по-щастливо. Тъкмо обратното – най-често нещата са отишли в лошата посока......Формално погледнато, мно-

го неща са променени, но те се отнасят по-скоро до промя-на на форми и едва на второ място косвено – до промени в съдържанието, които пък са точно в обратна посока. По-ложението на човека не само не бе променено в положител-но отношение, но и по прин-цип бе влошено. Една тежка държавна машина е заменена с друга, още по-тежка държав-на машина, един корумпиран морал е заменен с друг, още по-корумпиран, една икономи-ческа зависимост е заменена с още по-жестока икономиче-ска зависимост, една експлоа-тация на човек от човека е

Промяната – блян и илюзия

33ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 33

заменена с далече по-страшна експлоатация на човека от цял режим, една относителна липса на свобода е заменена с пълното є отсъствие. Човек трябва да е луд, за да прие-ме, че един космически кораб в небето може да бъде нещо свързано с щастието на зе-мята, че притежаването на сто хиляди танка е признак за щастлива промяна, че ядрена мощ означава удовлетворени духовни интереси. Промяна-та на една униформа с друга униформа, на едни господари с други господари, на една рели-гия с друга религия, по никакъв начин не означава, че е промя-на за по-добро......Опитите за насилствена

промяна на човешкото щас-тие чрез промяна на общест-вената структура се оказаха или глупости, или измама. Тол-кова по-очевиден е провалът на този опит за промяна, ко-гато се вгледаме не в гардеро-бите, хладилниците и чорапо-гащите, а в хората. Може ли някой с чисто сърце да твър-ди, че днешните властници в България са по-добри хора от тези преди 40 или 50 години? По-честни ли са те? По-спра-ведливи ли са? По-отзивчиви ли са? По-малко корумпирани ли са? Мисля, че отговорът е прекалено ясен. Но не само ръ-ководителите......И ето го категоричния,

очевидния и очевадния факт, че всяка промяна на общест-вената структура, направена в името на по-щастлив жи-вот за другите, се е оказала измама, защото променените форми не са довели до про-меняне на същността – Чо-века. И тъкмо тук, където е нашата най-ужасна слабост, нашата невъзможност с един замах или чрез едно убеждение да променим себе си, тук е и нашето опасение. Като граж-данин аз мога да съм силно въз-мутен от това, че моят пре-зидент и неговите хора не са донесли обещаната промяна

и са разиграли трагикомедия-та „Пременил се Илия пак в тия“, но като човек, като жи-тел на тази планета, трябва да приема това, защото то е самата истина. Представяте ли си колко ужасно щеше да бъде, ако въпросният прези-дент и неговите хора може-ха с едно драсване на перото да направят всекиго щастлив. Ако всички внезапно приемех-ме християнските апели на Солженицин и се превърнехме в ангелогласен хор? Ако наши-те лица можеха само да се ус-михват и нашите гласове да казват само благи думи? Това наистина би бил краят. Сла-ва Богу, че човек е толкова сложно, мистериозно, пълно с противоречия, трудно про-менливо, кучешки устойчиво същество, чието чувство за красота се определя от грозо-тата, чието чувство за сво-бода се определя от робство-то, чието чувство за смисъл се определя от безсмислието и всеки опит да се премахнат противоречията му означава той да бъде убит.Когато разни идеалисти, по-

ети или момчета с жълто около устата или пък идеоло-гически търговци говорят и обещават по-щастлива про-мяна, те пропускат много простия факт, че всеки чо-век на този свят е щастлив посвоему, че няма рецепта за общо щастие. Материалисти-ческата догма, че щом всички получават равни пари, щели да се чувстват щастливи, е една от най-наивните измишльоти-ни. Тъкмо обратното, огромен брой хора се чувстват щаст-ливи, когато не са равни, ко-гато са повече от другите......Дори да приемем, че човек

придобие някакво съвършено обществено съзнание, той едва ли би действал според него. Всички до един знаем момента, когато превъзходно съзнаваме, че не бива да пра-вим нещо и в същото време го правим. Всички неведнъж са се

улавяли, че в нас напира сила, която побеждава властта на съзнанието и която идва дъл-боко от нашите характери. И пак повтарям – това е най-голямото ми щастие – че сме това, което сме и че се разви-ваме в посока, командвана от собствената ни природа, а не от законите на обществото, към което се приспособяваме.Наистина в света, в който

живеем, стават ужасни неща. Кой не би потръпнал пред под-лости, насилия, убийства, пре-дателства, войни... Но така е било, откакто свят светува и при абсолютно всякаква об-ществена система. Изглежда, че то е неизбежна част от нашата собствена човешка драма. Кой може да си пред-стави триумф на добродете-лите, без да са съществували пороците? И всичко това, ця-лата тази противна чернилка на нашия живот е част от естествено развитие, може би част от бавна, невидима, еволюционна промяна към по-добро. Пътят към човешко-то съвършенство вероятно е безкраен, но това означава, че животът на човечеството ще бъде безкраен, защото съ-вършенството е смъртта.Ето че такава изкуствена

промяна на човек и човешко-то общество, с която толко-ва се спекулира в съвременния свят, е нещо съвсем илюзорно. И това е най-оптимистично заключение. Аз не смятам, че хората не трябва да търсят промяна. Част от абсурда на нашия неспокоен човешки дух е именно напрегнатото тър-сене на промяна с дълбокото убеждение, че такава промяна няма, или поне малко зависи от нас. Много пъти ние има-ме най-насъщната нужда да се излъжем, че има какво да се променя и има в какво да се променя. И това е съществе-на част от нашия живот.

Георги Марков(със съкращения)

34

КУЛТУРА

Тони е един от онези хора в българското изкуство, които представят достойно България навсякъде. В продължение на дълги

години той е главен сценограф във Варненския драматичен театър, преподава „Сценично оф-ормление“ и във Варненския свободен универси-тет. По случай шестдесетата му годишнина през 2011г. прави голяма юбилейна изложба, посветена на годините в театъра. Поради претрупана програма и недостиг на време, ри-сува предимно нощем в своето ателие. През 2000г. получава наградата „Изключител-

ни художници и дизайнери” за „забележителен принос в областта на театъра и пластични-те изкуства” от International biographical centre,

Cambridge, Англия. Включен е в сборника „2000 Outstanding artist and designers of the 20th century” („2000 изключителни художници и дизайнери на XX век”).По случай 170-годишния юбилей на българска-

та журналистика през 2014г., Тони, който е и член на СБЖ, участва в изложба заедно със свои колеги в Международния дом на журна-листите във Варна. През април 2015г. имаше самостоятелна изложба в сградата на Българ-ска търговско-промишлена палата в София. За самостоятелна изложба бе поканен и в галерия „Европа“ в София през юни 2015г. – изява, към която също бе проявен голям интерес от ме-диите. Изложбата бе открита с кратък кон-церт и рецитал по стихосбирката на Лъчезара Йосифова „Вяра, надежда и любов“.„Автор на забележителни живописни творби,

от които струи талант и висок професиона-лизъм. Достойна фигура, чието творчество в областта на маслената живопис и сценогра-фията е съпоставимо с това на едни от най-видните български художници!“, казва за него член-кореспондентът Лола Звонарьова от Ру-сия, арт-критик, доктор изкуствовед. Той е оргинален художник и събеседник. Госту-

вахме в ателието му във Варна, където има много картини, сценографски макети, албуми... Разговорът ни започна с интересен щрих – с картината му „Арката на Христос”. Тони раз-каза за известната картина на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря“. Когато един негов по-читател забелязал чашата, възкликнал колко е красива. Тогава Леонардо веднага заличил чаша-та от картината и казал: „Нищо не искам да засенчва лика на моя спасител Господ Иисус Христос!“

Вие сте автор на сценографията и костю-мите на повече от 165 театрални постанов-ки и множество концерти. Имате участие в повече от 140 изложби в България и по све-та, в това число 19 самостоятелни изложби „Живопис” и 7 сценографски изложби. Коя е Вашата мотивация за всичко това?Дълго обмислям всяка нова творческа идея,

която реализирам. Идеята ме кара да избирам материала. Работя във всички жанрове. Оп-

„Служете на другите с талантите, които Бог ви е дал”

За художника и сценографа Тодор Игнатов – Тони

Тодор Игнатов рисува в ателието си


КУЛТУРА

итвам се да дам своя принос в обществения живот на Варна и България.Имате няколко номинации и 5 награди за

сценография в България, както и 3 награди „Варна” за изключителни постижения в сфе-рата на културата и театъра... Стремял съм се да реализирам множество про-

екти в архитектурата, интериорния дизайн, пластичните изкуства, киното, телевизията, операта, балета, музейни експозиции, частни и институционални поръчки. През 1992г. имах участие в Red Square Gallery – Лондон, през 1993г. в Италия и Франция и самостоятелни изложби в Москва 2006г., Кошице 2007г. и Виена 2009г. Споменавам точно тези изложби, защо-то смятам, че са ключови прояви в моята кариера.Вашата картина „Nana” е продадена на търг

от престижната френска аукционна къща „Drouot” – Париж, през 1991г. Участвал сте в 17 международни арт-фестивали и плене-ри в Германия, Чехия, Словакия, Русия, Полша, Турция, Хърватска, както и във всички изда-ния на Пражкото квадриенале, Чехия, със свои театрални сценографски проекти и реализа-ции в периода 1976–2010г...Отнасям се с уважение към всяка една пока-

на за подобни форуми – били то театрални или в сферата на изобразителното изкуство – от най-малкия до най-големия. Желанието ми е да зарадвам публиката на моите спектакли и картини. Изявите ми в чужбина като че ли са били дори по-успешни и са се посрещали с по-голямо уважение и интерес. Имал съм много ценни запознанства в чужбина, както и множе-ство откупки на мои творби. Ваши картини са притежание на част-

ни, корпоративни и обществени колекции в Италия, Германия, Русия, Франция, Велико-британия, Холандия, Швеция, САЩ, Канада, Финландия, Норвегия, Турция и други. В някои от тях има интересни християнски образи и послания. Бихте ли разказали накратко за Вашия път към християнската вяра?Винаги съм знаел, че Бог съществува и съм

се старал да спазвам някои правила. Повярвах преди няколко години, но най-напред синът ми, който също е художник, Тодор Игнатов-млад-ши, силно повярва. Мисля, че е важно да обича-ме Господ Иисус Христос и да Го следваме спо-ред Словото, това е достатъчно за живота ни. Той е толкова любящ, велик, могъщ. Веднъж един баща подарил на сина си Библия и написал следното посвещение: „Синко, или тази Книга ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от тази Книга.“

разговора води Лъчезара Йосифова

blackandwhitemag.bg

http://blackandwhitemag.bg/

36

КУЛТУРА

Вървя по булеварда и усещам уханието на пролетта. Про-лет през февруари! Топлото време е само детайл от това приятно настроение. Имам усещането, че идва празник, който стопля сърцата и ду-шите на хората. Може би точно такъв празник е Баба Марта. А след нея, с ново вдъхновение пристига и про-летта. С тези мисли и един въпрос се отправям към една репетиционна зала, в която ме посреща песента на чети-ри слънчеви, млади и талант-ливи момичета, обединени с името „Авигея”. Те са решили да вдъхнат нов живот на на-родната музика.

Здравейте, момичета! Раз-кажете ни по няколко думи за вас. От кога се занимавате с музика и как се събрахте? Здравейте, казвам се Миле-

на Великова. Завършила съм музикалното училище в Русе, специалност пиано, но докато учех там, пеех в една вокална фолклорна формация „Изгрев”, откъдето са и първите ми впечатления за фолклора. Май-ка ми също е народна певица и съм отраснала сред танцови ансамбли, с които танцувахме хора, ръченици и пеехме песни. Иначе в момента съм докто-рант в Софийския универси-тет, съчетавам висшето си образование като музикален педагог със социалната педа-гогика и се занимавам с това да изследвам как заниманията през свободното време с му-зика помагат на децата за раз-витието им като личности?Здравейте! Името ми е Си-

бина Раденкова и съм от град Перник. Занимавам се с музика от малка, защото съм родена в музикално семейство. Моят баща е народен певец. Първа-

та ми изява е едва на 5-го-дишна възраст, в едно телеви-зионно предаване – „С бъклица и дрян”. А музиката е моята страст, моята любов, най-до-брият ми приятел. В момента съм и студентка по музика в Софииския университет, тре-ти курс. Много съм щастли-ва от това, което правим с момичетата, защото музика-та ни дава възможност да из-разим себе си и най-вече да направим нещо стойностно, което да оставим след себе си за хората.Аз съм Ралица Кирилова, от

с.Велковци, Пернишко. От малка се занимавам с пеене, започнах в двореца на култу-рата в град Перник, в музикал-ната формация с ръководител Силвия Симеонова в ансамбъл „Граовска младост”. Учила съм в природо-математическа гимназия, не съм се занимала-ва профилирано с музика, но въпреки това продължих да се развивам и в музикално от-ношение. Сега съм студентка 3-ти курс в УНСС и продъл-жаваме напред с момичетата, творим с любов, с отворено

сърце и голяма страст и се надяваме на хората да им ха-ресва това, което правим. Здравейте и от мен! Казвам

се Александра Василева от град Радомир. До тук съм се занимавала изцяло с музика в живота си. В момента също уча в Софийския университет – Музикална педагогика, по-следна година. А как се срещнахте, какво

Ви събра? Събра ни музиката. Иначе

ние се познаваме отдавна, за-едно пяхме в един хор, там се опознахме като хора и като музиканти. А повода да се съ-берем в този състав беше една покана от центъра за ра-бота с деца със специални по-требности „Св. Врач”, където ни поканиха да направим една фолклорна програма за техния празник. Аз веднага събрах мо-мичетата. Получи се стра-хотна програма, децата мно-го се забавляваха, видяхме как им въздейства музиката. Това много ни впечатли и зареди и решихме да продължим на-пред, защото мислим на едни вълни, имаме идеи за реализи-

Послание чрез фолклора

снимка Румен Проданов

37ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 37

ране, които кореспондират с личността, с впечатленията и с амбициите на всяка една от нас.Откъде идва това ориги-

нално и интересно име? Ние много мислихме как да

се казва нашата група, защо-то вярваме, че името носи своето послание и своята ме-лодия. Решихме да се кръстим „Авигея”, защото първо всички сме водени от вярата в Бог и смятаме, че идвайки на тази земя с талантите, с които той ни е дарил, е добре да ги проявяваме и изявяваме. Всъщност Авигея е библей-ски персонаж, била е съпруга на един коравосърдечен мъж, но впоследствие става царска жена. Изключително благора-зумна, мъдра, красива по душа, не само като визия. Но освен това свързахме името Авигея и с това, че има своята звуч-ност, че Гея означава „земя”, „Аве” и „вива” – „живот” и ми-слим, че правим нещо хубаво.Защо точно фолклорна музи-

ка? Защо в тези толкова мо-дерни времена, пренаситени с всякакви стилове, жанрове и технологии избрахте да се върнете към традицията?Това е българска народна му-

зика, музиката на нашия на-род. Това е нашата национална черта. Това е музиката, която най-добре описва нашите ко-рени. Българската народна пе-сен разказва живота и исто-рията на народа ни. На първо място много ни харесва, ин-тересна ни е и искаме да по-кажем, че българският фолклор не е нещо остаряло, архаич-но, не е нещо безинтересно. Може да носи силно послание, да бъде поднесен с вкус, да бъде достъпен и за младите хора, когато бъде съчетан с жанровете, които днес се слушат, но в един по-различен аранжимент, с ритъм, който те харесват.Българският фолклор ни от-

личава, това е нашата визит-ка пред света. Когато го из-

пълняваме, кръвта ни кипи и забелязваме, че на концерти-те ни публиката се омагьосва бързо, не є трябва много, за да затанцува с нас. Напротив, това е ритъм, това е мело-дия, която е с тяхното ДНК и бързо започваме да говорим на един език.А може би съществува и един

провокативен въпрос „Не знам дали повечето млади хора са се замисляли, защо всъщност фолклорът ни навън се цени толкова, а някак в родната ни страна не се говори много за това, не се слуша много, вметва Сибина. Интересно е защо чужденците го ценят и слушат и буквално стават на крака, пълнят се големи све-товни зали, а в България няма слушаемост. Може би е добре да се замислим над това. И едно от нещата, което ис-каме да покажем на хората, особено на по-младото поко-ление, което сега се възпи-тава и изгражда някакъв вкус е, че не трябва да свързват фолклора само с техните баби и дядовци, с битието на село, с неща, които те гле-дат в музеите като експона-ти – носии, инструменти от бита, а е нещо, което може да бъде в днешното им еже-дневие, толкова интересно и забавно. Те просто го свърз-ват с нещо остаряло. И може би това е нашият плюс, че виждайки как фолклора е пред-ставен от млади творци, той ще е по-достъпен за тях, ще са по-склонни да се заслушат. Не случайно едно от нещата, които правим в момента е да възпитаваме най-малките, правейки специални концерти за тях.Вашият живот е докоснат

от музиката. С какво тя до-принася в изграждането Ви като личности, на какво Ви учи? Мислите ли, че когато човек се докосне до някое из-куство се променя неговият светоглед, мисли по-различно, чувства по-различно?

Всяко изкуство има възпи-тателна функция. Обаче му-зиката въздейства и на емо-ционално ниво. Всъщност музиката е тази, която е помогнала да съм човека, кой-то съм сега. Това, разбира се най-добре виждат моите най-близки хора. За тези, които не ме познават, музиката ми е помогнала да бъда по-добър човек. Както Миленка каза, музика-

та възпитава. Мен лично ме е научила на търпение, на по-стоянство, че това е талант, който изисква много работа и точно от там идва цяла-та дисциплина и в музиката, а от там се предава и в живота. На много неща може да те научи музиката, споделя Ралица.Всъщност за хората, които

се занимават с музика тя е като един спорт, в смисъл това е нещо, което го трени-раш и градиш с времето. Мо-жеш да го започнеш на всяка възраст, зависи с какво жела-ние и с какви амбиции си, т.е. музиката не е само за профе-сионални музиканти, музиката е за всеки – който иска, може да се занимава с нея. Първо, ние живеем заобиколени от музика, тя звучи навсякъде, тя е част от природата, сърце-то ни бие в някакъв ритъм. Това е нещо, което е много обвързано с нас, защото и ние сме част от природата, до-пълва Милена.Момичетата бяха много из-

черпателни. Това, което исках да кажа е, че музиката учи на организираност и на тру-долюбие, защото в музиката, особено ако човек иска да се занимава професионално с нея, се изисква много постоян-ство. Не е както повечето си мислят, че един певец просто излиза на сцената отваря уст-ните си и запява. Съвсем не е така! - усмихва се Сибина. Не-обходим е много, много труд. Повечето професионални му-зиканти посвещават живота

3838

си на това като започват да се развиват от най-ранна въз-раст. За мен лично музиката е и най-бързата връзка с Бог, тя най-бързо докосва души-те ни, сърцата ни. Миленка беше много права като каза за ритъма на сърцето. Всъщ-ност музиката живее в нас, ние живеем в музиката и тук е мястото да апелираме от-ново към младите хора, че всяко едно нещо, независимо дали е музика, дали е рисуване, дали е спорт, дали е работа свързана с IT-сферата, всичко изисква много труд и много постоянство. Вярно е, че в България има много талант-ливи хора, но всъщност всич-ко се постига с много труд, много организираност и много дисциплина. Дисциплина, дис-циплина, дисциплина! Така че, нека всички талантливи хора да се трудят, защото така се

реализират мечтите. Също така музиката много

развива въображението. Това е полезно както за любите-лите, така и за децата. Този процес ще помогне в работа-та на всеки. Неслучайно мно-го известни хора в областта на науката са се занимавали и с музика, това е развивало тяхната креативност. Дру-го, което искам да добавя е, че музиката е професия като всяка друга, но някои хора я подценяват и казват „Ама Вие с какво друго се занимавате? Да, пеете – супер, но какво работите?”. Ами ние работим това! - уточнява Милена. Ние сме на репетиция всеки ден по минимум 4 часа и по време на тази репетиция обсъжда-ме какво ни предстои, както и всякакви административни дела. Творим и правим нови песни, защото ние с тях изра-

зяваме нашето послание, т.е. искаме да има нови песни, младите да слушат нова му-зика. Има много голямо богат-ство от български песни, но e различно когато изразиш пос-ланието си с авторска музи-ка, уважението е по-различно, младият човек си казва „Гледай ги! Правят нещо ново”, а не за пореден път да повтарят стари песни на други певци с малко по-различен аранжимент. Ние работим активно всеки ден, това е нашата работа.Какво искате да кажете с

Вашата музика? Към коя ау-дитория е насочена тя? Аудиторията е от най-мал-

ките до най-възрастните по-читатели на музиката. Кой-то има желание да ни слуша, музиката е за всички! Някои песни са по-подходящи за по-порастнали деца, защото там говорим за любов, задяв-

Концерт в чайна „Чай във фабриката”, 16.1.2016г.

39ЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016 39

ка, наричане, игри, но имаме и репертоар за по-малките и специални концерти за тях, с подбрани за тях песни и те много се забавляват. В тази връзка разкажете ми

малко повече за концерта на 28-и февруари? Освен, че е обвързан с една от най-ав-тентичните български тра-диции Баба Марта, той е насочен може би точно към най-малките? Концертът на 28-и февруари

е нашият трети концерт за деца, който е за нашите най-малки почитатели и техните родители, но са добре дошли всички, които искат да се за-бавляват. Програмата е съо-бразена с най-малките – хорца и ръченици, които те могат да танцуват. В случая концер-тът се казва „Пеещи мартени-ци” и е посветен на 1-ви март или Баба Марта. Той ще се проведе в чайна „Чай във фа-бриката” в 14 часа, т.е. всички бебета и родители, които са купонясвали в събота вечер са добре дошли на един релакси-ращ неделен следобед, по вре-ме на който ние ще попеем и потанцуваме. Много държим да разкажем за всички съпът-стващи март месец тради-ции, обичаи, свързани с мар-теничките – как се правят, от какво се правят, защо се избират тези цветове, защо ги слагаме на ръцете си, на животни, на дървета, кога ги сваляме, за кого ги наричаме, къде са ги слагали и какво са предвещавали те преди време на нашите деди. Искаме да споделим тези неща, които може би не всеки знае. Освен, че ще правим мартеници, ще пеем и ще танцуваме, заедно с нас за веселото ни настро-ение ще се погрижат и музи-кантите Добри Рахнев – гай-да, Здравко Здравков – тъпан и Петър Иванов – кавал. Те са с нас откакто сме започнали да правим нашите концерти за деца и сме им благодарни и щастливи, че прегръщат на-

шата идея.Има ли някоя любопитна или

интересна история, която да Ви се е случила по време на концерт? Аз веднага се сещам за ситу-

ацията на първия ни концерт като „Авигея”, – „Момини игри”, в който разказвахме как протича денят на една мома. Имаше един момент, в който ние трябваше да се преобле-чем за много кратко време, да свалим закичените китки и да си сложим пендари, които се връзват и изобщо да преоб-лечем изцяло носиите си и аз бях тръгнала да излизам с мно-го странна прическа към сце-ната. Добре че минавайки се видях, беше плашещо и много забавно. Друго интересно е как вечер в просъница на мен ми хрумва някоя мелодия из главата с текст и ставам и започвам да търся химикали и моливи в тъмното, понеже не е удобно да светна. Но вече съм подготвена, до главата ми всяка вечер има тетрадка и химикал, споделя Сибина.Издайте нещо любопитно

от бъдещите си творчески планове? Това, което направихме от-

ново за децата е една детска песен, която ще влезе в една книжка-мюзикъл на писателят Иван Раденков – „Котаракът Франт”. Децата ще могат да я разиграват като спекта-къл, ще има диск с музика към нея. По негова покана напра-вихме една фолклорна песен, той много я хареса и ние сме страшно горди и щастливи, че работим заедно. Това, кое-то предстои с тази песен и с другите песни към книгата е един конкурс за най-добро изпълнение. Той ще се проведе края на пролетта и в него ще има възможност да участват всички желаещи. Най-доброто изпълнение ще бъде записано на диск.Друг проект, с който сме

много щастливи, че ще вземем участие в шоуто на един от

най-добрите DJ в България – Иван Шопов. Третото поред издание на One man party ще е на 15-и април в „Mixtape 5” и в него публиката ще може да се наслади на различни музикални стилове. Иван Шопов кани специални гости артисти, с които ще твори на живо и ще имате възможност да се докоснете до традиционния фолклор, вълнуващо съчетан с електронни звуци.Друга възможност да ни чуе-

те е на 3-ти март. Софийска филхармония организира ден на българската музика и гос-тите ще имат възможността да слушат музика от различ-ни жанрове. Все още не зна-ем точно от колко часа ще е нашето представяне, но ние сме много активни във фейс-бук-страницата ни, където можете да научите много ин-тересни неща не само за на-шите концерти, но и за бъл-гарската народна музика.На читателите на сп.„Черно

и Бяло” искаме да кажем: Бъ-дете много смели в мечтите си, защото всичко е постижи-мо когато човек има желание, когато е малко по-дисципли-ниран и мечтае смело напред, защото ние така постигаме мечтите си! Мечтаем наши-роко и нависоко и малко по малко всичко се сбъдва.

Оставям момичетата с по-желание за много успешни творчески проекти и поко-рени мечти. Тръгвам си от тази малка репетиционна зала в още по-добро настроение. Вече знам отговора на моя въ-прос. Щастлива съм, че тези толкова млади момичета са почувствали истински стой-ностните неща от живота и умеят да се наслаждават и да предадат на младите поколе-ния красотата и неповтори-мостта на нашето най-голя-мо богатство – българският фолклор!

разговора води Деница Йорданова

40

АРТ АФИШ

Няма да сбъркаме, ако решим да съпреживеем този спектакъл. Защо? Причините са ясни. Ф.Скот Фицджералд, сагата за успеха, поста-

новката на американски хореограф (Дуайт Роден), специалното участие на украинеца Денис Матви-енко и разбира се намесата на „Жокер медия”. Ще разберем в каква степен 28-те балетиста от Ма-рийнския театър си партнират с украински соли-сти и американската трупа „Complexion” в този иначе познат от книгата и филма сюжет.И така, очаква ни вълнуващо преживяване, в което

класиката ще бъде само един от стиловете, чрез които ще разпознаем почерка на постановчика Ду-айт Роден. Ще аплодираме четирикратния носител на Гран при от най-престижните балетни конкурси и солист в Марийнски театър Денис Матвиенко.Очакваме перфектна техника, безупречна хорео-

графия и неподражаема артистичност.

Даниела Владимирова Христова

Великият ГетсбиКога? – 18 април 2016г., 20:00 часа.Къде? – Национален дворец на културата, София.Какво? – спектакъл „Великият Гетсби”, музика – Константин Меладзе, продуцент – Алена Матвиенко.

xliЧЕРНО И БЯЛО, #92/ 2016

Марийнският театър гостува на София

Documents

Черно и Бяло 92/2016