РАБОТНА ВЕРСИЯ № 2 ucim dokato rabotim/Metodologiq.pdf · Конституция на Република България Конвенция на ООН за правата

Проектът се реализира с финансова подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”,

съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз 1

Проект „Учим докато работим”, Договор № 10-25-12/17.02.2012 г.

финансиран от Оперативна програма „Административен капацитет”,

съфинансирана от ЕС чрез Европейски Социален Фонд.

ОБЩИНА ДВЕ МОГИЛИ

ОБЛАСТ РУСЕ

РАБОТНА ВЕРСИЯ № 2

МЕТОДОЛОГИЯ

за комуникация за привличане на потенциални кандидати от уязвимите групи за

работа в общинска администрация на

Община Две могили

април, 2013 г.



РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ПОНЯТИЯ ДЕФИНИЦИИ И ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

1.Легални дефиниции според национаното законодателство на Република

България.

� Закон за насърчаване на заетостта, § 1 от Допълнителни разпоредби:

1."Безработен" е лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи,

търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от

дирекцията "Бюро по труда".

2."Продължително безработни" са безработни лица с непрекъснато поддържана

регистрация в поделение на Агенцията по заетостта не по-малко от 12 месеца.

3."Лице, което търси работа" е всяко лице, което не е отказвало срещи с

работодатели, организирани от поделение на Агенцията по заетостта, и самостоятелно е

посещавало работодатели за постъпване на работа.

4. "Подходяща работа" е работата, която съответства на образованието,

квалификацията и здравословното състояние на лицето, ако тя се намира в същото

населено място или до 30 км извън него, при условие че има подходящ обществен

транспорт, за период до 18 месеца от датата на регистрация на лицето в дирекция "Бюро по

труда". След този период "подходяща работа" е тази, която съответства на здравословното

състояние на лицето, ако тя се намира в същото населено място или до 30 км извън него,

при условие че има подходящ обществен транспорт.

4а. "Групи в неравностойно положение на пазара на труда" са групи от

безработни лица с по-ниска конкурентоспособност на пазара на труда, в които се

включват: безработни младежи; безработни младежи с трайни увреждания; безработни

младежи от социални заведения, завършили образованието си; продължително безработни

лица; безработни лица с трайни увреждания; безработни лица - самотни родители



(осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 3-годишна възраст; безработни лица,

изтърпели наказание лишаване от свобода; безработни над 50-годишна възраст;

безработни лица с основно или по-ниско образование и без професионална квалификация;

други групи безработни лица.

5. "Дейности от обществен интерес" или "общественополезни дейности" са

дейностите по комунално-битово обслужване; благоустройство на населеното място и

производствени зони, саниране на площи, индустриални райони, сгради и други;

поддържане и опазване на общинската и държавната собственост; опазване на околната

среда; поддържане и опазване на паметници на културата и оказване на социални услуги.

� Закон за интеграция на хората с увреждания, § 1, т.2 от Допълнителните

разпоредби:

„Човек с трайно увреждане“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично

или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по

начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската

експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност

за социална адаптация 50 и над 50 на сто”.

2.Списък на релевантните нормативни актове:

� Конституция на Република България

� Конвенция на ООН за правата на лицата с увреждания, подписана от ЕС.

� Конвенция за статута на бежанците от 1951 г.

� Европейска социална харта (ревизирана)

� Закон за убежището и бежанците

� Закон за здравето

� Закон за интеграция на хората с увреждания

� Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания

3. Списък на релевантните европейски и национални стратегически документи:



� Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г. /европейска/

� Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.

� Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-

2015 г. /национална/.

� Национална стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 -

2020)

� Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на половете за

периода 2009-2015 година



РАЗДЕЛ ВТОРИ

ДОБРИ ПРАКТИКИ НА ИТАЛИАНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ,

ПРЕДЛОЖЕНИ ЗА ИМПЛЕМЕНТИРАНЕ В ОБЩИНА ДВЕ МОГИЛИ

Преглед на политиката за социално включване в Европейския съюз и добрата

практика на Италианската администрация:

Осигуряването на адекватни мерки за социално равенство е важна задача за

Европейския съюз през последните двадесет години. Засилващата се политическа

интеграция между страните-членки и разширяването на икономическата интеграция

неизбежно изправя Съюза пред необходимостта да се бори с проблеми, свързани със

социалното положение на уязвимите групи. Една от най-важните разработки в това

отношение са специфичните мерки и нови политики, насочени към групите в

неравностойно положение. Действията на Съюза в тази област са много тясно свързани с

общата защита на човешките права – което не само представлява обща основа за

сътрудничество за всяка една от страните-членки, но представлява също така и

международно задължение за тях.

Днес ЕС проявява особена активност в борбата срещу расизма и ксенофобията и в

осигуряването на равни възможности за всички. Съюзът е въвел мерки за създаване на по-

високо ниво на защита в областта на борбата срещу дискриминацията, и чрез директивите

си е упражнил решаващо влияние върху законодателството на своите страни-членки.

Органите за мониторинг на Съюза в тази област са особено активни. Европейският център

за мониторинг на расизма и ксенофобията упражнява дейност специално в тази сфера и от

2007 г. ще продължи осъществяването на своите дейности в рамките на Агенцията по

човешките права.

На срещата си през март 2000 г. в Лисабон Европейският съвет призова страните-

членки както и Европейската комисия да предприемат решителни стъпки за елиминиране

на бедността до 2010 г. Политиката за социално включване в рамките на Европейски съюз

се разглежда като съществен елемент с оглед постигането на десетгодишната



стратегическа цел на Съюза за устойчив икономически растеж, повече и по-добри работни

места и по-голяма социална сплотеност. Страните-членки на ЕС са постигнали

споразумение да координират своите политики за борба срещу бедността и социалното

изключване на базата на отворен метод за координация. На срещата в Ница

Европейският съвет лансира новия метод в сферата на борбата срещу бедността и

социалното изключване и дефинира обща група от четири цели:

1. Да се улесни участието в трудовата заетост и достъпа до ресурси, права, стоки и

услуги за всички: в това число предотвратяване изключването на хора от сферата на

заетостта посредством подобряване на годността за наемане на работа чрез управление на

човешките ресурси, организация на работата и обучение, продължаващо цял живот и

осигуряване на ефективен достъп до всички образователни услуги.

2. Да се предотвратят рисковете от изключване, определени като: пълно

експлоатиране на потенциала на едно общество, основано на познанията за новите

информационни и комуникационни технологии и гарантиране на това никой да не бъде

изключван, обръщайки особено внимание на нуждите на хората с увреждания;

прилагане на политики, целящи предотвратяване на житейски кризи, които могат да

доведат до ситуации на социално изключване; предприемане на действия за запазване на

семейната солидарност във всичките й форми.

3. Да се окаже помощ на най-уязвимите, а именно: насърчаване на социалната

интеграция на жените и мъжете, които са застрашени от трайна бедност; движение в

посока елиминиране на социалното изключване сред децата и предоставяне на всякакви

възможности за тяхната социална интеграция, и изчерпателно разработване на действия за

сфери, за които изключването е характерно

4. Мобилизиране на всички имащи отношение органи, включително: участието и

себеизразяването на жертви на изключване, и особено по отношение на тяхното

положение и политиките и мерките, които ги засягат; канализиране на борбата срещу

изключването в цялостна политика, и поощряване на диалога и партньорството между

имащите отношение органи (държавни и частни).



Трудовата заетост се смята за ключов фактор за социално включване не само поради

факта, че генерира доходи, но също и защото може да насърчи социалното участие и

личното развитие. Някои основни мерки за поощряване на трудовата заетост са

определени в Националните планове за действие/включване, като акцент върху тях е

поставен и в Съвместния доклад на Комисията и Съвета за социалното включване,

публикуван през 2004 г. както следва:

• Няколко страни-членки обмислят въвеждането на „активно остаряване” чрез

подобряване на условията за работа за по-възрастните работещи, намалявайки схемите за

ранно пенсиониране или стимулирайки търсенето от страна на работодателите, както и

предлагането на работна ръка.

• Повечето страни-членки се позовават на активното участие на работодателите в

създаването на един по-отворен и инклузивен пазар на труда. Освен посредством по-

традиционния инструмент на субсидиите за наемане на работа, предоставяни на

работодателите, това се осъществява основно чрез реализиране на кампании за наемане на

работа в полза на специфични целеви групи, особено на хора с увреждания и преселници;

мерки за стимулиране на социалната корпоративна отговорност и общи действия,

фокусирани върху борбата с дискриминацията.

• Страните-членки осигуряват предоставяне на персонализирани съвети за

безработните или търсещите работа, което означава, че индивидуално адаптирана

комбинация от мерки се използва за създаване на пътища за намиране на работа. Все по-

голям брой държави разчитат на подобни пакети, когато интервенциите на пазара на труда

често се интегрират с мерки в други свързани области, като например социални услуги,

здравеопазване и рехабилитация, курсове за чуждоезиково обучение и др.

• По отношение на семействата се идентифицират разнообразни подходи –

разширяване на програмите за деца, осигуряването на финансова помощ на семейства с

малки деца, създаване на работна среда, отличаваща се с позитивно отношение към

семейството, увеличаване на схемите за по-гъвкаво или почасово работно време,

преразглеждане на схемите за отпуски за родители и отпуски по майчинство и повишаване



осведомеността на работодателите за важното значение, което има създаването на една

позитивно настроена към семейството работна среда.

В доклада на Комисията/ Съвета се подчертава, че Национален план за

действие/включване трябва да бъде тясно координиран с Национален план за действие

/заетост като и двата плана трябва да бъдат разглеждани съвместно, за да се придобие по-

пълна представа за мерките, които се вземат в борбата срещу социалното изключване

посредством участието в пазара на труда. Подчертават се някои насоки от Европейската

стратегия за заетостта (ЕСЗ). Една от насоките е поощряване на интеграцията и борбата

срещу дискриминацията на хората в неравностойно положение на трудовия пазар.

В съвместния доклад за 2005 г. се потвърждава ролята на заетостта като ключов

фактор за социално включване не само поради факта, че тя генерира доходи, но също и

защото може да насърчи социалното участие и личното развитие и защото допринася за

поддържане на адекватен стандарт на живот за по-възрастните посредством натрупването

на права за получаване на пенсионни плащания. В доклада се посочват седем ключови

приоритета:

1. Увеличаване участието на пазара на труда.

2. Модернизиране на системите за социална защита – целта е помощите за лица в

трудоспособна възраст да осигурят ефективни стимули за работа, както и достатъчна

сигурност, позволяваща на хората да се приспособяват към промени.

3. Борба с недостатъците в образованието и обучението;

4. Елиминиране на бедността сред децата;

5. Осигуряване на прилични условия за живот;

6. Подобряване на достъпа до качествени услуги.

7. Преодоляване на дискриминацията и повишаване степента на интеграция на

хората с увреждания, етническите малцинства и имигрантите.

Трябва да се има предвид, че групата “хора с увреждания” има широки граници,

включващи толкова голям брой увреждания, че това прави подвеждащи повечето

генерализирани твърдения или предположения за способностите или ограниченията на

хората с увреждания в сферата на заетостта. Докато някои увреждания са очевидни (напр.,



при хората, които използват инвалидна количка), други не са видими на пръв поглед

(напр., епилепсия). Освен това, едно и също увреждане може да бъде проявено в различна

степен, както и да засяга отделните хора по различен начин. И накрая, докато някои хора с

увреждания може да имат нужда от специална помощ и/или оборудване, за да изявят в

пълна степен своя потенциал, повечето могат да работят напълно ефективно без нужда от

специални приспособления или адаптации. Голяма трудност за хората с увреждания

представляват стереотипите, които потенциалните работодатели имат за тях. Трябва да се

обърне специално внимание на това да се избегне използването на стереотипи като всеки

човек с увреждане да бъде третиран индивидуално. Който и да е въпрос, засягащ заетостта

на хората с увреждания следва да бъде разглеждан от позицията на предполагаема

способност докато не се демонстрира обратното. По подобен начин, групата на

„малцинствата” също е хетерогенна, включвайки редица групи и лица с различен социален

и икономически статус.

Следвайки тези тентенции на ниво ЕС, държавните администрации в европейските

страни, в качеството си на работодател, са въвели серия от инициативи за разнообразяване

и равнопоставеност.

Някои от ключовите аспекти в подходите на европейските държави в т.ч. на

италианската администрация към предоставянето на равни възможности за членове на

персонала и кандидати за работа представяме в настоящото изложение. В тях се предлагат

идеи за добра практика за набиране и задържане на персонал в случаите на хора с

увреждания, представители на малцинствени групи, както и други лица, които изпитват

затруднения на пазара на труда, като например, безработни младежи, самотни майки/бащи,

възрастни хора над 50 години, хора, които са безработни, и др., които за нуждите на

настоящата методология ще бъдат означени с термина „уязвими групи“.

Повишаване броя на кандидатите от уязвимите групи.

Много държави са възприели един по-активен подход, който има за цел да бъде

повишен броя на кандидатите за позиции в сектора на държавната администрация от

малцинствата, хората с увреждания, както и другите уязвими групи. Докато сред тези

групи може да има лица, отговарящи на изискванията за постъпване на работа като



държавни служители, осъществяването на контакт с тях понякога може да изисква повече

от прилагане на обичайните практики за набиране и наемане на персонал.

Усилията за повишаване броя на кандидатите за позиции в администрацията

може да се изразяват в дейности като:

- Ангажиране на специализиран персонал, който да подпомага държавните

институции с цел разпространяване на информация сред разнообразни групи кандидати за

позиции в държавната администрация.

- Включване на специфични мерки, касаещи набирането на персонал от целевите

групи в правителствените програми и планове.

- Действия за промоциране на възможностите за заетост в администрацията сред

представителни организации на хора с увреждания, асоциации на малцинствата, други

неправителствени организации, както и установяванe и поддържане на отношения и

трайно сътрудничество със заинтересованите организации в рамките на гражданското

общество.

- Разпространяване на публична информация, специално предназначена за

насърчаване на кандидати, включително такива от малцинствата, хората с увреждания, или

безработните в неравностойно положение на пазара на труда да обмислят евентуална

трудова заетост в рамките на администрацията.

- Публикации в медия, която обслужва или представлява лица от целевите групи.

- Организиране на семинари или специализирани борси съвместно с организации,

работещи по въпросите на или представляващи хората с увреждания, малцинствата,

уязвимите групи с цел представяне на преглед на процедурите за кандидатстване и

изтъкване на наличните възможности.

Програми за трудова заетост специално за хора с увреждания

В Италия, както и в други европейски държави са разработени политики за трудова

заетост специално за хора с увреждания:

Квоти: Квотните системи са сред най-известните и най-добре познатите

позитивни мерки за подпомагане интеграцията на хората с увреждания на трудовия

пазар. Съгласно тези системи работодателите, които наемат определен минимален



брой лица, са длъжни да осигурят известен процент (квота) от работната им сила да

се състои от хора с увреждания.

Видове квотни системи:

Квотните системи могат да бъдат разделени на три основни групи:

- Задължителна квота, която е подкрепена от принудителна санкция

- Задължителна квота, която не е подкрепена с ефективна санкция и/или с ефективен

механизъм за принудително изпълнение

- Необвързваща квота на основата на препоръка, напр. правителствено циркулярно

писмо

В рамките на Европейския съюз квотният процент варира между 2 процента в Испания и

15 процента в Италия, където квотата обхваща не само хора с увреждания, но също и

вдовици, сираци и бежанци. /Вж модел за работа с хората в неравностойно положение

на Агенция по заетостта – Лигурия (Introduzione al modello per l’inserimento lavorativo di

soggetti deboli) и Закон № 68 на Италия/

Дебатът на ниво ЕС по въпроса какъв е подходящият квотен процент не е

приключил. Обсъжда се въпросът дали квотният процент следва да се основава на

преценка за броя на хората с увреждания, желаещи и търсещи работа, както и на

големината и профила работодателите. Трябва също така да бъде решено дали хората с по-

специфични увреждания или степени на увреждане се нуждаят от специална помощ. Тази

информация позволява сравнение между броя на необходимите работни места и броя на

работните места, които биха се получили, ако всички работодатели изпълнят квотното си

задължение.

Друг широко обсъждан въпрос е дали квотата да се прилага, както за публичния

/държавния,общинския/ така и за частния сектор. Квотните системи могат да бъдат

насочени и към двата сектора. Тъй като публичният сектор е значим работодател в

повечето страни и следва да служи за пример, изключването на този сектор от квотния

принцип изглежда неоправдано. Освен това, ако законът се прилага само за работодатели

от частния сектор, а държавният сектор е изключен, възникват въпроси за ангажимента на

държавния сектор да наема хора с увреждания, като по този начин се подкопава доверието



в квотната система. В много страни, обаче, трудовата заетост в държавния сектор е в спад,

а трудовата заетост в частния сектор расте, така че частният сектор би осигурил повече

работни места за хора с увреждания в дългосрочен план. Поради тези причини е важно

квотата да се прилага за работодатели както от частния сектор, така и за публичния сектор.

Адаптиране на работното време

Преструктурирането на определена длъжност или въвеждането на почасово

работно време могат да се окажат необходими елементи в рамките на дадена

инициатива за привличане на хора с увреждания към наемане и задържане на

работа. Това може да бъде допълнено от мерки за осигуряване на възможности за

надомна работа за хората с увреждания.

Добрата практика на Италия: Дистанционна работа в сектора на публичната

администрация

През март 1998 италианското правителство одобрява наредби въвеждащи

дистанционната работа в сферата на публичната администрация (IT9806173N). Тези

наредби дефинират дистанционната работа като работа, поета от даден държавен служител

на място, което се намира извън границите на неговото/нейното обичайно работно място.

Подобно място трябва да бъде подходящо, т.е., същото трябва да бъде отговаря на

нормативните изисквания за здраве и безопасност. Работата следва да бъде изпълнявана

посредством използването на информационни технологии, свързани по интернет със

съответния административен отдел, за който работи съответният служител, упражняващ

подобен тип дистанционна работа. В наредбите са обхванати общи аспекти като нива на

заплащане, права на дистанционно работещите служители и условия на работа.

Дефиниране на по-специфични правила, основани на разпоредбите на закона се очакваше

да бъде осъществено посредством преговори между работодателите и профсъюзите за

сключване на колективен трудов договор.

Рамково споразумение, сключено с профсъюзите регулира дистанционната работа в

публичния сектор. Най-значимите аспекти на споразумението са следните:

•••• Доброволно участие. Изборът дали да се поеме или не дадена дистанционна

длъжност трябва да бъде направен от служителя. Приоритет се дава на хора с



увреждания, на работещи, които се налага да си стоят у дома за да полагат грижи за

членове на своето семейство, както и онези, които живеят далече от своето работно

място, като всеки служител е свободен сам да реши да спре да упражнява служебните си

задължения дистанционно и да се върне на работното си място;

•••• Равни права и възможности. Служителите които работят дистанционно имат

същите права както и останалите. Тези права засягат въпроси като например израстването

в кариерата, заплащането и обучението. За да се гарантира участието в организационния

живот и профсъюзните дейности, ще бъде предвидена възможност в интернет да огласяват

служебни съобщения, като всеки работещ дистанционно служител ще разполага със своя

собствена електронна поща;

•••• Работно време. Работното време е същото по продължителност както за останалите

служители, въпреки че може да бъде разпределено в различен график от този на

останалите служители;

•••• Разноски. Разноските за инсталиране на компютър и друго оборудване (модем,

принтер, и др.) както и тяхната поддръжка се поемат от институцията, която е наела на

работа работещия дистанционно служител. Оборудването може да бъде използвано

единствено за служебни цели. Предвиждат се също така и общи суми за покриване на

разходите за телефон и електричество;

Контрол. Съгласно разпоредбите на италианското законодателство за статута на

работниците, не се разрешават проверки от страна на работодателя, като това се отнася

също и за случаите, в които се работи дистанционно. Освен това, дистанционно

работещите служители трябва да бъдат информирани за критериите, по които се оценява

тяхното професионално представяне.

Политика за равни възможности

Формирането и ефективното провеждане на европейската и националната

политика за равни възможности изисква надеждна информация за хората с

увреждания, представителите на малцинствата и на социално уязвими групи, които



работят в администрацията, както и специален фокус към тях в стратегическите

документи, свързани с администрацията.

Препоръчително е при изготвянето на Стратегията за управление на човешките

ресурси в общинската администрация на община Две могили да се отдели внимание на

особеностите на междукултурните различия и адаптивността на общинската

администрация за справяне с проблеми, характеризиращи се с тези различия в

поведенческите нагласи на малцинствата и по специално ромското население. От

доразвиване се нуждае и темата с реализацията, обучението и кариерното развитие на

служители с увреждания, съобразно техните специфични потребности.

В основните цели на Стратегията за управление на човешките ресурси общинската

администрация на община Две могили и описаните към тях мерки трябва да бъдат

формулирани постановки, които пряко да показват ангажираност по отношение на

интеграцията на хората в неравностойно положение в общинската администрация. Също

така трябва да се отчетат както спецификите и проблемите в дейността общинската

администрация, така и спецификата при подбора и наемането на служители в в

общинската администрация.

За да бъде постигната целта за интегриране на представителите на

малцинствата и хората с увреждания в общинската администрация, последните

следва да бъдат включени като целева група във всички стратегии, програми и

планове за действие, насочени към сфери на дейност, в които посочените лица се

явяват уязвими и в неблагоприятна позиция. Именно липсата на социални атрибути

като например високо образование, квалификация и подходяща социална среда

предпоставя тяхната изключеност от сферата на държавната и общинската администрация.

Това поражда нужда от едни комплексен подход при решаване на проблема за

включването на тези групи лица, като държавни служители, а именно чрез прилагане на

мерки във всички социални сфери – особено в областта на образованието, жилищната

политика и здравеопазването.

Включването на представители на малцинствата и хората с увреждания като целева

група в стратегии, програми и планове за действие, насочени към сфери на дейност, в



които посочените лица се явяват уязвими и в неблагоприятна позиция, предоставя

възможност за по-добро ресурсно осигуряване на мерките, включени в политиката на

многообразие. Това се явява единственият начин за осигуряване на социално включване на

тези лица, което ще доведе и до включването им в общинската администрация чрез

последователно прилагане на принципа на равните възможности.

По примера на Италия и други европейски държави и с цел осигуряване на

комплексност и координация на прилаганите мерки, целящи изравняване на

възможностите и създаване на обща позитивна среда, е препоръчително общината да

изработи и собствен план за равни възможности, който да съдържа детайлно

изброени и ресурсно осигурени дейности, както и да посочва срокове за изпълнение и

методи за наблюдение и оценка на резултатите.

Държавната администрация, в това число администрацията на общините следва

да бъде модел за откритост и недискриминация. За да може да отговори на една от

основните си роли на проводник на добри политики, които се изпълняват ефективно

и ефикасно, администрацията следва да планира тези мерки. Планирането е в пряка

зависимост с доброто ресурсно осигуряване и осъществяването на текущо

наблюдение и периодично оценяване на резултатите. Тъй като развитието на

човешкия капитал е градивна част от всяка една стратегия за развитие,

администрацията следва да бъде движеща сила при изграждането на човешки

капитал посредством целенасочено насърчаване на участието на някои групи лица.

В този смисъл е препоръчително изготвянето на план за равни възможности на

община Две могили, който би следвало да е в съответствие с чл. 38 от Закона за

защита от дискриминация, който изисква от държавните органи да провеждат

политика за балансирано участие на мъже и жени и участие на лица принадлежащи

към различните малцинства във вземането на решения, както и с приетите

Национална стратегия за равни възможности за хората с увреждания, с

Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите „2012 –

2020“ и Националния план за действие на инициативата за десетилетието на ромското

включване и ежегодните планове за изпълнение на Националната стратегия за насърчаване



на равнопоставеността на половете за периода 2009 – 2015 г . Моралното поощряване

следва също да бъде застъпено, като един добър метод за мотивиране на хората от

административната система.

Политиката за насърчаване на равните възможности в сферата на

администрацията трябва да е финансово обезпечена. Наличието на орган,

осъществяващ наблюдение, е препоръчително с цел осигуряване на непрекъснатост

на наблюдението и периодичност на оценката, както и на приемственост и споделяне

на отговорност. Средствата трябва да бъдат своевременно предвидени и да залегнат като

целеви средства в бюджета за съответния период на изпълнение на предвидените мерки и

дейности. Ефикасността на изпълнението ще бъде по-голяма, ако са възложени

отговорности за осъществяване на наблюдение и периодична оценка за ефективността на

мерките.

Служителите отговорни за човешки ресурси в общинската администрация

следва да бъдат натоварени да изпълняват изпълняват функции свързани с

политиката за насърчаване на равните възможности за участие на хората с

увреждания, представителите на малцинствата и уязвимите групи на пазара на труда

както в конкурси за назначаване на държавни служители, така и в трудовия процес,

като цяло.

По примера на Италия и други европейски държави, с оглед на ефективността на

приложението на мерките за насърчаване на равните възможности, препоръчително е да се

възложат конкретни отговорности на определени длъжностни лица в рамките на

общинската администрация. Именно служителите отговорни за управление на човешките

ресурси имат преки задължения свързани с персонала в администрацията и полагането на

труд елемент от които се явява насърчаването на равните възможности.

Защита от дискриминация

Прилагането на антидискриминационното законодателство следва да се

предшества от широката му разгласа. В изпълнение на своите задължения кметът на

общината и ръководния състав на общинската администрация следва да подсигурият

съответен ресурс за провеждане на разяснителни кампании и други мероприятия,



насочени към осъзнаване на противозаконността на дискриминативното отношение

основано на увреждане, пол, етнос, възраст и др., по повод полагането на труд, както

и относно съществуващата защита по Закона за защита от дискриминация.

Наред с обективните пречки на средата, хората с увреждане, а често и

представителите на малцинствата и уязвимите групи се сблъскват и с редица субективни

бариери, негативни стереотипи и пряка и непряка дискриминация. Редица изследвания

както в България така и в други държави сочат, че предразсъдъците и негативните

стереотипи спрямо хората с увреждания и представителите на малцинствата представляват

най-сериозните пречки пред интеграцията им и социалното им включване в цялост.

Предубежденията действат демотивиращо за представителите на тези групи да отговарят

на обявленията за работа и да участват в конкурсите, макар да отговарят на условията за

наемане, мотивирани са да заемат съответната позиция и са в състояние да се представят

добре. Поради това антидискриминационните мерки в тази сфера следва да бъдат

прилагани особено последователно.

В конкретния случай общината в партньорство с компетентните държавни органи

трябва да осигури условия и финансов ресурс за осъществяване на разяснителни

антидискриминационни кампании за изкореняване на предрасъдъците и стереотипите сред

работодателите и работниците и служителите, като активно се включат медиите и

организациите от направителствения сектор. Националната стратегия за равни

възможности за хората с увреждания съдържа добре формулирани мерки в това отношение

(под оперативни цели „Регламентиране на ясен механизъм за постоянно наблюдение и

контрол за спазването на правата на хората с увреждания и недопускане на

дискриминация, основана на увреждане”, „Повишаване степента на информираност на

обществото за проблемите и възможностите на хората с увреждания и промяна в

обществените нагласи спрямо тях” и „Създаване на необходимите правни и други условия

за адаптиране на битовата, околната, институционалната и комуникационната среда към

нуждите на хората с увреждания, повишаване на мобилността на хората с увреждания”).

Борбата с дискриминацията спрямо ромите е залегнала като основен приоритет в

Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020),



която е политически рамков документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за

социална интеграция на ромите. Ограничаването и премахването на дискриминацията

спрямо ромите е един от шестте основни приоритети на Националния план за действие на

инициативата за десетилетието на ромското включване. Конкретни дейности, както и

срокове за осъществяването им, финансови източници и индикатори за измерване на

успеха са формулирани в раздел V „Защита срещу дискриминация и гаранции за равни

възможности”.

Повишаване броя на кандидатстващите за държавни служители сред

представителите на трите целеви групи.

Общинската администрация следва да установи и поддържа стройно изградена

система за комуникация с организациите на малцинствата и хората с увреждания от

неправителствения сектор. За целта е препоръчително установяването най-подходящите

канали за обмен на информация с представителите на тези групи.

Дейностите, насочени към създаване на комуникационните канали могат да

включват:

1. Задълбочаване на сътрудничеството с асоциации на хора с увреждания,

малцинствени сдружения и други неправителствени организации и предоставяне на

информация, специално адресирана към представители на целевите групи.

2. Разпространяване на информация относно възможности за трудова заетост сред

представителите на целевите групи и техните неправителствени организации – например

бюлетини и обяви с разяснения за кандидатстване на работа в общинската администрация,

публикации в специализирани интернет сайтове (например специализирания интернет

сайт на Агенцията за хората с увреждания), организиране на целенасочена кампания,

срещи и др.

3. Наред с публикации в централните и местни средства за масово осведомяване ,

публикации в специализирани издания за представители на целевите групи.

Препоръчително е в мрежата «Експерти онлайн» бъдат приобщени експерти по

въпросите на равните възможности от държавната администрация за хората с



увреждания, представителите на малцинствата и уязвимите групи на пазара на

труда. Представителите на неправителствени организации и индивидуални експерти

участници в мрежата биха предоставили нужната обратна връзка по повод процедурите за

провеждане на конкурси и трудностите, които срещат представителите на тези целеви

групи. Същевременно участниците могат да предоставят на хората с увреждания и

представителите на малцинствата информация относно работата на държавните органи,

общинската администрация и процедурите по избор, индивидуалните им права, както и

друга информация, която пряко ги касае.

По отношение изграждане на комуникационна мрежа с представителите на

уязвимите групи на пазара на труда е препоръчително да се установят трайни контакти и

взаимодействие с регионалните структури на Агенция по заетостта и агенциите за

посредничество на трудовия пазар от частния сектор.

Създадената мрежа следва да включва представители на неправителствени

организации и индивидуални експерти близки до целевите групи, които споделят опита си

с органите на общинската и държавната администрация в сферата на публичната заетост и

държавната служба. Така при провеждането на конкурси или при въвеждането на нови

процедури или правила държавните органи ще могат да разчитат на необходимата обратна

връзка от тези експерти и неправителствени организации. От своя страна, членовете на

мрежата ще предоставят на хората от малцинствата и хората с увреждания информация за

процедурите по провеждане на конкурси и работа в държавната администрация.

Други специални мерки с цел подобряване на достъпа на хората с увреждане до

държавната администрация:

В българското законодателство специални мерки въз основа на признаците, по които

не се допуска дискриминация, са позволени в ЗЗД, като целта е изравняване на

възможностите на лицата или групите лица в неравностойно положение, доколкото и

докато тези мерки са необходими. Подобна мярка е предвидена в член 39 от ЗЗД във

връзка с назначаването на кандидат от по-слабо представения пол на длъжност в

администрацията.



Подобряване на условията при прилагането на конкурсната процедура по

отношение на хора с трайни увреждания

• По отношение на хората с двигателни увреждания от решаващо значение

са мерките, свързани със създаването на достъпна среда, осигуряването на необходимото

индивидуално работно място (когато ползват инвалидна количка), а за част от тях - и

адаптирането на времето за полагане на писмения изпит.

• За хората със зрителни увреждания трябва да се предвидят възможности за

предоставяне на писмените материали с по-едър шрифт, представянето от тях на

писмените разработки с Брайлово писмо, както и заменянето на писменото представяне

със записване на устно решаване на изпитната задача.

• По отношение на кандидати със слухови и /или говорни увреждания следва

да се прилагат възможностите за използване на преводач на жестомимичен език, както и да

се спазват правила, които гарантират, че тези лице ще разберат информацията, която се

предоставя на всички кандидати във връзка с провеждания конкурс.

• Общо за хората с увреждания трябва да се предвиди възможност да ползват

компютър, който е оборудван и със специфичен за нуждите на незрящите и хората със

силно намалено зрение софтуер, екранен четец, синтезатор на говор, лупа или зумтекст.

Добра практика за интеграция на някои групи в неравностойно положение (като хора

с увреждане, лица, които полагат грижи за член на семейството вкъщи и лица, населяващи

отдалечени и неразвити райони) в Италия и други европейски държави е дистанционното

полагане на труд. Упражняващите дистанционна форма на полагане на труд имат равни

права и възможности с тези на работещите в сградата на администрацията, включително

правото на обучение, заплащане на труда и кариерно развитие. Не би трябвало формата на

упражняване на трудовата дейност да се отразява на качеството на работата, следователно

се изработва специфична методика за оценяване на труда, с която работещият

дистанционно е предварително запознат. Оборудването на работното място, както и

заплащането на съответни разноски, като електричество напр. се поемат от органа по



назначаване, като работещият има право да ползва работното място само за упражняване

на трудовата си дейност по съответното дистанционно правоотношение.

Дистанционната форма на полагане на труд. Дистанционната форма на полагане

на труд следва да намери по-широко приложение в държавната администрация. Където

позицията позволява - без да се накърнява качеството на труда и без да се нарушава

трудовия процес и съществува възможност за лице с увреждане да изпълнява трудовата си

функция извън офиса на администрацията, би следвало да се уважи правото на избор на

работно място и предимство при назначаването да имат хората с увреждане, лицата, които

се грижат за член на семейството и лицата, живеещи в отдалечени населени места. В

случай че лице с увреждане избере да упражнява трудовите си функции извън сградата на

учреждението, задължението на органа по назначаването за адаптиране на работната среда

не отпада, като същият е длъжен да му осигури подходящи работно място и

специализирани технологии в случай на нужда.

Добрата практика за гъвкаво работно време на италианския партньор, която в

определена степен е въведена в централната администрация на РБ може да намери

приложение в работата на общинската администрация.

Хората с увреждания и самотните родители на деца на възраст до 3 години, работещи

в администрацията, могат да изпитват специфични затруднения, свързани с ограниченията

на работното време. Същевременно те могат да са в състояние да изпълняват стриктно

трудовите си задължения и упражняват качествено трудовата си функция, независимо от

времевите ограничения на работния ден. Когато трудовата им функция позволява това,

органът по назначението може да разреши известна гъвкавост на работното време, което

да позволи на тези служители да съвместят задълженията си за отглеждане на малолетните

си деца или да преодолеят ограниченията, наложени им от увреждането, с изпълнението на

трудовите си задължения.

Достъп до информационните продукти на лицата с увреждания

Необходимо е да се полагат последователни мерки за улесняване достъпа до

информационните продукти и интернет пространството на лицата с увреждания, като



предпоставка за трудовата им интеграция. Желателно сайтът на общината да съдържа

приспособени версии за хора с увреждания.

Сътрудничество с неправителствен сектор

Общинската администрация трябва да извършва дейността си открито и в пълно

взаимодействие и координация с гражданското общество и организациите от

неправителствения сектор.

Постигането на откритост и диалог на администрацията с гражданското общество е

не само необходимо в политическа аспект, но и оправдано от гледна точка на ефективност

и ефикасност на работа и приемане на реалистични и работещи решения на сложни и

представителни за цялото общество проблеми. Нещо повече, администрация, отворена за

гражданското общество и функционираща съвместно с представителни за това общество

организации, е в състояние да убеди обществото в наложителността на някои непопулярни

мерки именно поради характера на работа и начина на вземане на решения.

Подобно взаимодействие е в интерес както на администрацията, така и на

неправителствените организации и на обществото, като цяло. Такова взаимодействие може

да бъде осъществено само на базата на добре поддържани форми и канали за комуникация.

Макар повечето административни структури да са установили информационни и

комуникационни канали и да обменят информация и мнения с редица неправителствени

организации, включително чрез съвместна работа в консултативните тела към съответните

публични органи, все още съществуват известни въпроси и трудности относно

представителността, качеството и регулярността на комуникацията, обменът на експертиза

и особено правилата за съвместно формулиране и вземане на решения по въпроси, пряко

касаещи лицата, представлявани от неправителствените организации. За да бъде

установено кои са най-подходящите начини и форми на комуникация, както и да бъдат

изработени най-ефективните правила за обмен на експертиза и съвместно участие при

вземане на решения, препоръчително е да бъдат проведени социологически проучвания,

които да дадат конкретен отговор на поставените по-горе въпроси.



РАЗДЕЛ ТРЕТИ

МЕТОДОЛОГИЯ ЗА КОМУНИКАЦИЯ

1. Планиране на комуникацията

Планирането е от изключително значение - както стратегическото, така и

оперативното планиране.

Отговорният за комуникацията с уязвими групи служител обикновено работи в

няколко области.

Напрежението на ежедневните задачи често подтиква към импровизиран подход към

комуникациите. По възможност това трябва да бъде избягнато, защото планирането:

• съсредоточава усилията

• насърчава дългосрочната перспектива

• разрешава и помирява конфликти

• улеснява работата в полза на каузата.

Когато комуникацията не е планирана предварително, тя се превръща от проактивен

процес на търсене на възможности в отбранителен и реактивен процес, търсещ разрешение

на проблеми.

Преди да започнат дейностите трябва да е наличен комуникационен план, който ясно

да определя публиката, комуникационните цели, ключовите послания, които да бъдат

предадени.

Неясното съдържание на комуникацията може да доведе до слаби резултати и/или до

отделянето на недостатъчно време и ресурси за приоритетни въпроси. Ясно дефинираните

и добре насочени послания имат много по-големи шансове за успех. Всичко това изисква

планиране. Комуникационният цикъл е организиран в четири фази:



Фаза 1: Анализ

Фаза 2: Стратегията Фаза 3: Оперативно планиране и изпълнение

Фаза 4: Мониторинг и оценка

Анализ на контекста

Преди да започне подготовката на комуникационната стратегия следва да се

провери, че служителят или екипът знаете точно за какво става въпрос, анализирайте

контекста, в който ще работи, като отговори на въпросите:

• Какви са проблемите?

• Кои са заинтересованите страни?

• Какъв може да е приносът на комуникацията?

• Какъв е комуникационният контекст?

•В заключение: SWOT анализ (представяне на силните и слаби страни,

възможностите за развитие и заплахите)



След като са изпълнени тези стъпки екипът ще може да фокусирате по-добре

комуникационната стратегия и ще е в състояние да определи начална позиция, спрямо

която да бъде измервана ефективността на стратегията по-късно.

Анализът на контекста дава възможност да се направи оценка на потенциалните

бариери, стоящи пред изпълнението на целта конкретната политика (да се привлекат

представители на уязвими групи за работа в общинската администрация), да се

идентифицират текущите или потенциални нововъзникващи проблеми, свързани с темата

и да се получи пълна представа как общинската администрация и конкретната нова

политика са възприемани от заинтересованите страни.

1.1.1. Идентифициране на проблемите.

Първата стъпка в планирането и формулирането на комуникационната стратегия е да

се предприеме анализ на проблемите и политиката с цел да се определи кои са

специфичните проблеми, по които да се комуникира.

Препоръчително е анализът на проблемите и политиката да се прави със

заинтересованите участници, които са пряко въвлечени или засегнати от проблема, така че

да се получи максимално обективна и точна информация и впечатления.

Чрез този анализ се получават принципните стратегически цели на политиката в

чиято рамка ще се формулират комуникационните цели.

1.1.2. Кои са заинтересованите участници?

След като са определени ключовите проблеми и въпроси, и политиката на общината

спрямо тях, задачата е екипът да комуникира и да получи обратна връзка от различните

заинтересовани участници. Кои са те, какво е отношението им към плановете на общината

по отношение привличането на уязвими групи за работа в общинската администрация, от

каква информация имат нужда, за да приемат тази политика, как търсят информация? С

други думи:

Заинтересованите страни- това са всички отделни лица или групи, които са пряко

въвлечени, могат да повлияят или да бъдат повлияни от реализирането на целите на

политиката.

Важно е да се знае:



• Кой участва (напр. в осъществяването на политиката) / или е засегнат?

• Какво ще се промени за заинтересованите участници?

• Интереси, знания, отношение, поведение (напр. Представителите на уязвимите

групи имат ли усещането, че са в неравностойно положение по отношение на

възможността да работят в общинската администрация, имат ли желание за работа?

• Какъв потенциал (напр. ресурси, влияние, знания) притежават заинтересованите

страни, за да повлияят върху успеха на политиката или на комуникацията?

• Информационно поведение (доколко е вероятно да екипът да успее да достигнете

до тези заинтересовани участници).

• Ценностите и ролята на обществената среда.

Примерни заинтересовани участници са безработни жени и младежи, лица с

увреждания, представители на различни етноси, хора с различен джендър, медии,

неправителствени организации и други.

Във фазата на стратегическото планиране, ще се конкретизират целеви групи от

списъка на заинтересованите участници.

Полезен модел за набелязване на целева група е прилагането на матрицата

"власт/интерес".

Този инструмент класифицира заинтересованите участници по отношение на властта,

която те притежават, и според степента на вероятност да покажат интерес в подкрепата

или противопоставянето на конкретни действия. Това ви дава възможност да се определят

комуникациите, които са подходящи за всяка група. По същия начин може да се разгледа

доколко нивото на интереса и/или властта на групите ще нарасне или ще се намали при

определени условия или в резултат на предложените стратегии.

Инструментът помага на експертите по комуникация да определят кой има

възможност да съдейства или да блокира ключовите послания, както и какъв вид и ниво на

комуникацията са необходими за всяка група от заинтересованите страни.



МАТРИЦА

"ВЛАСТ/ИНТЕРЕС"

НИВО НА ИНТЕРЕСА

Ниско Високо

ВЛАСТ

Малка A. Минимални

комуникационни усилия

Б. Поддържане на

информираността

Голяма В. Поддържане на

удовлетворението

Г. Ключови играчи - приоритетна

целева група

1.1.3. Как може комуникацията да бъде полезна

След като е проучена политиката на общината и какво се желае да се постигне, и

след като е известно кои са заинтересовани участници, техните силни аргументи на

противопоставяне, тяхното желание за сътрудничество или тяхната потребност от повече

информация, може да се формулира съвет по какъв начин комуникацията може да бъде

полезна за постигане на целите на политиката.

Безспорно чрез комуникацията не може да бъде задължен никой да изпълни

политиката, но чрез нея може да се повиши информираността, да се предостави

информация относно други инструменти на политиката (напр. специален закон или глоби),

да се представи убедителна информация или обратна връзка по проблемите, произтичащи

от конкрената политика.

На този етап е важно да се очертае ролята на комуникацията, така че общинското

ръководство да не очаква повече от това, което информацията може да постигне, и

съответно да няма разочарование от резултатите.

Ролята на комуникацията зависи от:

• Непосредствената цел/цели на политиката на общината.

• Знания, отношение и поведение на заинтересованите участници при разглеждането

на проблема.

• Какви други инструменти на политиката могат да бъдат използвани от общината за

постигане на неговите цели?

1.1.4. Какъв е контекстът на комуникацията?



На екипът трябва да му е известно какви действия са осъществени от община Две

могили или от други администрации в миналото, но също така е важно да знае какви са

неговите практически възможности и ограничения за изпълнението на комуникационните

дейности.

За да може да се гради върху комуникационните дейности, които са били

изпълнявани по същата тема, както и за да избегне припокриване или допускане на

информационни празноти, екипът трябва да е запознат с тези комуникационни дейности и

да изясни следните въпроси:

• Какви са миналите и текущи комуникационни дейности, извършени от община Две

могили по темата? Кои са били целевите групи и какви - резултатите?

• Има ли други организации (напр. министерства, неправителствени организации),

които също са осъществили комуникационна дейност по същата тема? И отново, кои са

били целевите групи и какви - резултатите?

По отношение на практическата стабилност и устойчивост, много често

комуникационните стратегии се чертаят с много ентусиазъм, но изпълнението не

съответства на първоначалните планове и очаквания! Поради това е добре екипът да е

настроен реалистично и още в ранния етап да оцени правилно собствените си

възможности:

• Каква е позицията на комуникационната функция в общината (има екипът и

членовете му достатъчно правомощия, за да осъществи планираните дейности, напр. да

осигури присъствието на кмета или на определен брой общински съветници, които да

направят изказване по време на събитието?)

• Как ръководството гледа на комуникацията (екипът ще получи ли достатъчно

подкрепа за дейностите си)?

• Какъв е обичайният начин на общината за комуникация със заинтересованите

страни и възможно ли е да се градите върху него?

• Какъв е капацитетът на персонала, зает с комуникацията (брой и опит)?

• Има ли бюджет и какъв е той?



Ако не е предвиден бюджет или е наличен такъв но не е малък трябва да се използват

колкото се може повече от съществуващите вече комуникационни канали.

В допълнение трябва да се направи преглед на съществуващите външни

комуникационни канали, като например медии, неправителствени организации и други и

да се извърши преценка до каква степен има възможност да се предадете посланието и

чрез тях.

1.1.5. SWOT Анализ.

SWOT Анализът дава възможност за критичен поглед отвън и отвътре на

организацията и от него да се извлекат позитивните въпроси, които трябва да бъдат

оптимизирани, както и негативните - които трябва да бъдат неутрализирани.

Първите два елемента на анализа SWOT - силните и слаби страни се отнасят до

вътрешни за администрацията/звеното/ елементи. Това са елементи, върху които

общинската администрация има контрол и които тя може да промени. Останалите две -

възможностите за развитие и заплахите - се отнасят до външни елементи. Те не подлежат

на контрол, но трябва да бъдат взети под внимание при изготвянето на комуникационната

стратегия. На практика SWOT анализът извлича заключенията от анализа, извършен по

раздели 2.1.1 до 2.1.4.

Впоследствие този анализ може да бъде използван за определяне на ключовите

области, в които може да се реализира комуникационната стратегия.

1.2. Как да разработим комуникационна стратегия.

Разработването на комуникационна стратегия включва следните стъпки:

• Определяне на комуникационни цели

• Подреждане по приоритет и описание на целевите аудитории

• Подреждане по приоритет и формулиране на посланията

• Определяне на най-подходящите комуникационни канали и средства

1.2.1. Определяне на комуникационните цели.

Комуникационната стратегия трябва да отразява върховните цели на онази политика

на общината, която се стреми да обслужва. Целите на политиката не съвпадат с

комуникационните цели.



В допълнение към това, като добра практика се приема задаването на измерими цели,

които едновременно са реалистични и се поместват във времевия график на

комуникационната стратегия.

Целите на стратегията трябва да бъдат зададени в синхрон с критериите SMARTE

(устойчиви подходи към управлението и инструменти за актуализиране) и освен това

трябва да бъдат определени подходящите техники за оценка, с който да бъде измерен

резултата на изпълнението.

Целите на SMARTE са:

• Конкретни - точно определяне на целевата група и набелязване на ясни промени в

поведението.

• Измерими – предварително планиране как ще се измерват резултатите.

• Ориентирани към действие – трябва да се използват прости и ясни послания за

лесно изпълними действия.

• Реалистични - да не се преувеличават възможностите на екипа. По-добре е да се

започне с малко и да се постигне успех, отколкото да се започне амбициозно и да претърпи

неуспех.

• Обвързани със срокове – да бъде определена конкретна начална и крайна точка.

• Икономически изпълними.

В отсъствието на стандарт, спрямо който да бъде измерван резултата от

комуникационната стратегия, успехът на стратегията, по подразбиране, се определя по

субективна преценка или с индикатори за дейностите (напр. брой на направените

прессъобщения). Нито един от тези начини не измерва успеха по удовлетворителен начин.

1.2.2. Подреждане по приоритет и описание на целевите аудитории.

Аудиториите следва да се подредят по приоритет, така че да е ясно каква част от

усилията и ресурсите ще трябва да се насочат към всяка от тях, като се вземе предвид

следното:

• Кои са ключовите аудитории? Коя от тях ще има най-голямо въздействие върху

политиката и коя от тях ще бъде най-засегната от нея? На тези аудитории трябва да се

отдели по-голяма част от времето в сравнение с по-маловажните аудитории.



ВАЖНО: колкото по-заинтересована е аудиторията, толкова по-подробно може да

бъде посланието.

• Кои са поддръжниците, опонентите и безразличните към оповестяваната политика?

За опонентите ще трябва да се отделят повече усилия.

• Кои са латентни, запознати и активни? Активните публики има по-голяма

вероятност да използват предоставената информация в обществено-информационни

програми като представяща ги (тяхното поведение), следователно комуникационните

усилия трябва да бъдат съсредоточени върху тези публики. Ако определена аудитория е

важна, но не е активна, ще трябва да се потърси начин за привличане на вниманието й

върху информацията. Активната аудитория търси активно информация. Лошата новина е,

че ако не й я дадете, тя ще я потърси другаде. Дори и само една част от активните и

информирани аудитории да реагират, тяхната сила като катализатор за промяна не трябва

да бъде подценявана.

• Аудиториите традиционни/установени ли са или са потенциални? Това ще се отрази

върху обема на усилието, което трябва да бъде вложено, тъй като първите вече познават

екипа, докато вторите все още не са били цел на комуникации.

Трябва да бъдат определени хомогенни групи, така че да може:

• Да бъде формулирана една цел за тази група.

• Да бъде осигурено едно послание/съдържание на информацията.

• Да е възможно да се използва един и същ подход (език, формат, интонация)

• Да е възможно да се използват едни и същи комуникационни канали и средства

След като са подредени по приоритет целевите аудитории, е добре да бъдат описани.

Разбирането на ключови аудитории ще е от жизнена важност за успеха на стратегията.

Колкото по-добре екипът познава аудиториите си, толкова по-лесно ще му бъде да

използва правилните комуникационни канали и да насочи правилно посланията. За целта,

е добре да се направят проучвания - това може да е изследване на вече съществуващи

документи, качествено (интервюта и фокус групи) или количествено (проучвания)

изследване.

1.2.3. Подреждане по приоритет и формулиране на посланията.



В рамките на общата стратегия, която представлява генералната концепция, трябва

да бъдат формулирани ключовите послания. Може да се наложи да се създадат различни

форми на ключови послания, които да отговарят най-добре на различните целеви групи

според тяхното ниво на информираност, отношение и поведение към момента,

комуникационният материал, който екипът желае да достигне до тях (напр. посланието

върху постер е по необходимост много по-лаконично отколкото това, поместено в

брошура), използваният от тях език и др.

След като вече са известни характеристиките на "целевите аудитории" и екипът е

запознат със своите цели по SMARTE, може да се пристъпи към създаването на послания,

които да бъдат смислени, съответстващи и мотивиращи тези аудитории. В помощ при

изпълнението на тази задача би могло да бъде основното проучване на съществуващата

информираност, отношение и поведение, както и интереса към темата.

Важно! При съставянето на посланията трябва да се има предвид коя е целева

група:

Комуникационният екип или експерт трябва да бъде ориентирани към

аудиторията. Предварително да е ясно кое е важно за аудиторията. Хората проявяват

много повече заинтересованост, когато дадена концепция съответства на техните идеи,

желания, нужди и потребности. Добре е идеите на комуникационния екип да се проверят

чрез анкетата.

1.2.4.Определяне на най-подходящите комуникационни канали и средства.

Следващото решение се отнася до това как посланията ще бъдат доведени до техните

конкретни целеви аудитории. Изборът на комуникационен канал се направлява от

следните критерии:

• Комуникационният канал трябва да е достъпен за целевата аудитория.

• Комбинацията от канали, включително междуличностни, печатни, аудио-визуални,

цифрови и средствата за масово осведомяване е обикновено най-ефикасният начин за

достигане до целевите аудитории. Независимо от това за конкретните целеви аудитории

трябва да се подбере конкретна комбинация от комуникационни канали.



• Изпращащият/приносителят на посланието трябва да се ползва с доверие: това

определя изборът на говорители на конференции или списания или вестници, в които да се

публикуват реклами и статии.

Виж приложение 1!

1.3. Оперативен план, времеви график и бюджет

В комуникационната стратегия се предлага списък на комуникационни дейности. В

оперативния план ние продължаваме да поместваме тези дейности в детайлен работен

план- график, който се превръща в ключов инструмент за изпълнение и управление при

осъществяването на комуникационната програма. Детайлният работен план-график

осигурява времеви график за подготовката и изпълнението на дейностите, които са

необходими за осъществяването на всяко действие от комуникацията, както е изложено в

стратегията. Той също включва и конкретните лица, определени да отговарят за

конкретните дейности. Като формат работният план може да е включва следните колони:

Дейности Срок за изпълнение Отговорност Напредък

(Дейности от

списъка)

(Планиран срок за изпълнение) (Име на член от

екипа, парт-

ньорска агенция,

изпълнител и др.)

(Отбележете

датата и

степента на

изпълнение)

Тримесечие/ месец

Седмица 1 С-ца 2 С-ца 3 С-ца 4

Колоната "Напредък" позволява включването на кратки бележки относно степента на

изпълнение и може да се използва за отчитане на напредъка по изпълнението на

стратегията.

Колоната "Дейности" може просто да повтаря (с много по-малка големина на

шрифта) всички дейности, набелязани в стратегията, по възможност в хронологичен ред

или групирани по типове дейности (напр. междуличностни, печатни, аудио-визуални,

цифрови или средства за масово осведомяване).



Колоната "Срок за изпълнение" може да е под формата на табличен график на

изпълнение по седмици, месеци, тримесечия или години, оформен като вътрешни колони

със съответното обозначение.

Една такава диаграма дава възможност за моментално запознаване с началото и

приключването на различните дейности, дали за подготвителните дейности е отделено

достатъчно време, дали комуникационните действия, които е трябвало да бъдат включени,

са наистина включени, както и да се забелязват ясно периодите с най- усилена дейност или

припокриване на дейности във времето.

Доброто планиране изисква не само съставянето на бюджет на времето, което

представлява план-графикът, но и съставяне на бюджет на финансовите ресурси, които са

необходими (ако има такива на разположение).

Най-лесно ще бъде, ако вече има бюджет за комуникация, получен от бюджета на

институцията. В идеалния случай, в края на годината трябва да се направи известно

планиране за следващата и да се подготви бюджетно искане за различните теми/отдели.

Ако случаят не е такъв, други начини за получаване на финансиране по конкретни

теми като например проблемите, свързани с равнопоставеността на половете, са други

ресурси на институцията, проекти с партньорски неправителствени организации, фондове

или програми на ЕС.

Когато се подготвя бюджета, трябва да се предвидят всички възможни стъпки по

дадена кампания/събитие и да се определят разходите по всяка от тях.

Важно! Ако ще се използва външна агенция за връзки с обществеността или

рекламна агенция, в бюджета трябва да се предвиди заплащане за тяхната услуга.

Бюджетните таблици са полезни не само за планирането на годишните

дейности/дейностите по тримесечия, но и за всяко конкретно събитие, в случаите когато

трябва да се състави по- подробен бюджет.

1.4. Мониторинг и оценка

За да се установи дали е постигната дадена комуникационна цел, трябва да се

изработи система за мониторинг и оценка (М&О). М&О помага по въпроси като:



• Колко копия от дадена брошура или дипляна са разпространени? До колко души?

Колко души са посетили интернет страницата?

• Аудиторията на практика прочита ли и разбира ли информацията?

• Какво правят на практика хората с посланието, как реагират? Дали адаптират

поведението си по търсения начин?

Истинската стойност на мониторинга и оценката е в използването на техните

резултати и заключения за подобряване на качеството на комуникационните усилия.

Тъй като често на М&О се дава нисък приоритет, разумно е до се планират

критериите и процедурите още от самото начало, както и да са предвидени в бюджета!

Какво представляват мониторингът и оценката?

Мониторингът се осъществява в хода на изпълнение на комуникационната стратегия

или план. Мониторингът осигурява отговорните лица готов поток от актуална информация

върху изпълнението и дава възможност да се разгледат определени проблеми или въпроси,

както и да се направят корекции, ако и когато такива са необходими.

Оценката може да се дефинира като оценяване на текущите или приключили

дейности, техния проект, реализация и резултати. Целта е да се определи удачността и

изпълнението на целите, ефективността, ефикасността, въздействието и устойчивостта.

Оценката се извършва на определени интервали. Може да се извърши оценка след

като комуникационната стратегия е изпълнена - това е т.нар. оценка със задна дата, може

да се извърши оценката в средата на изпълнението, напр. когато мониторингът сочи, че

съществуват проблеми с изпълнението, на които трябва да бъде обърнато внимание.

2. Изпълнение на комуникационните дейности

2.1. Как да работим с медиите

2.1.1. Изготвяне на план за работа с медиите

Комуникациите чрез медиите е най-честата дейност, чрез която повечето

администрации се опитват да достигнат до определени аудитории в обществото.

Комуникацията чрез медиите включва всички комуникации, осъществявани чрез

телевизията, радиото и печатните медии (национални и регионални вестници и списания).

Покритието на аудиторията често е много голямо, но въздействието варира силно.



Новинарските медии имат своя собствена роля и отговорност към своите читатели и

посланията не винаги достигат до целевите аудитории в първоначалния си вид.

По тази причина е невъзможно да се контролира изпращаното послание, ако за

разпространението му използвате медиите. За предпочитане е да се използва комбинация

от комуникационни канали: тези, които екипът притежава в допълнение към свободните

публикации в медиите.

Контактите с медиите са най-ефективни, ако са планирани предварително и са

съсредоточени върху осъществяването на конкретни цели с набелязани целеви групи.

Когато се съставя медиен план, трябва да ясно да се определят целите които да се

постигнат, целевите аудитории върху кого да се въздейства и в какво трябва да бъдат

убедени.

Определяне на медиите. След като вече е известно кои са целевите аудитории, трябва

да бъдат определени медиите, на които да се разчита.

Трябва да се изберат подходящи медийни дейности. Те могат да варират от

краткосрочни резултати (незабавни публикации) до дългосрочни (по-добро разбиране на

вашата тема). За краткосрочните може да се използват: прессъобщения, пресконференции,

интервюта със значими личности, посещения по места и други; при дългосрочните може

да се използва похвата обучение на журналисти, детайлни прес-пакети с информация

върху историята на проблема, интернет страница.

2.1.2. Как да напишем прессъобщение

Журналисти, издатели и редактори ще изберат какво да публикуват според

собственото си разбиране за значимостта на проблема, конкретната информация и своите

приоритети. Понякога, за да се появи някаква информация в медиите, може да се наложи

да прибегне до формата на "есеистична информация" - с други думи - кръстоска между

чиста информация и лична история с емоционален заряд, която често е най-добрият

носител на посланието. Официалният стил е не винаги най-добрият, въпреки че е за

предпочитане, когато публикацията излиза от самата институция.

2.1.3. Провеждане на пресконференция



Личната среща с представителите на медиите и запознаването им с горещите новини

чрез ключови личности е винаги по-ефикасен подход от изпращането на прессъобщение.

На пресконференцията присъстват важни лица, на нея е по-лесно да се разбере и запомни,

а и предоставя възможност за осъществяване на диалог.

Освен това пресконференцията е важен инструмент за осигуряване на по-голяма

публичност поради многото интервюта, които могат да бъдат дадени след общата част на

срещата. Интервютата представят проблема в неговата дълбочина, докато едно новинарско

съобщение често е прекалено кратко, за да изложи различните аспекти на проблема и да

привлече вниманието към него.

2.2.Междуличностна комуникация

Междуличностното общуване често се приема като най-ефикасният начин за

комуникация, особено за предаването на сложна информация или когато се търси

взаимодействие с целевата група, поради възможността за незабавна обратна връзка между

изпращача и получателя на посланието. Това е особено вярно в случаите, когато

междуличностната комуникация се организира с малка група хора - например, събрания с

малък брой присъстващи или обучения с ограничен брой участници. Колкото е по-голяма

групата, толкова повече усилия трябва да се вложат, за да се провери дали са постигнати

целите на дейността. Съществува голямо разнообразие от видове междуличностни

комуникации. Всички те трябва да са предварително добре планирани.

2.2.1. Организиране на събития

Събитията са един от най-често използваните ПР-инструменти за привличане на

вниманието и изграждането на по-интензивни връзки с целевите групи или между тях. Те

съчетават различни елементи, които са винаги привлекателни за хората. Предлагат

възможности за представяния, съчетани със срещи.

Разнообразието от събития, които могат да се използват за популяризиране и

повишаване на осведомеността по всички аспекти на проблематиката включва не само

конференции и кръгли маси, но също и семинари, клубни срещи и други образователни

събития, прояви на открито и др. В работа влиза всичко, което може да обслужи целта и да

достигне до целевата аудитория!



2.3. Създаване на комуникационни материали

2.3.1. Печатни материали

Въпреки че цифровите медии като Интернет сайтовете изместиха до голяма степен

печатната информация, печатните материали като (обобщителни) доклади,

информационни бюлетини, брошури, дипляни и плакати все още предлагат редица

предимства.

Предимства на печатните материали:

• Печатните материали могат да достигнат до малки и добре дефинирани целеви

групи

• Те достигат до тези хора, които не използват редовно интернет.

• Те са в по-голяма степен проактивни в сравнение с интернет страниците, когато се

разпространяват активно в целевата група.

• Получателят може лесно да запази своето копие за по-късно запознаване, ако желае.

• Печатните материали са лесни за ползване: могат да се използват по всяко време и

на всяко място без помощта на допълнително оборудване, напр. компютър. Преносимостта

на печатните материали е особено важна при целеви групи с ограничен достъп до

напреднали технологии.

• Печатните материали са най-евтините за производство комуникационни

инструменти. Освен това съществува изобилие от възпроизвеждащи средства за

размножаването на тези материали.

Но съществуват и недостатъци, които трябва да бъдат взети под внимание при избора

на комуникационни канали и материали:

Недостатъци на печатните материали:

• По своя характер печатните материали са насочени към себе си. Дори и печатният

материал да включва механизъм за обратна връзка и интерактивни упражнения,

вероятността за незабавна обратна връзка или въпроси върху представената информация е

малка.



• Печатните материали са статични: представената информация не може да се

променя лесно от деня за следващия. Поради това те са по-малко подходящи за

представяне на динамична информация, която се променя често и бързо.

• Печатните материали са зависими от уменията за четене и интереса. Благодарение

на образната култура, въведена от телевизията, много хора са си изработили

предпочитание към изображението, а не към текста. Това трябва да бъде взето под

внимание когато подбирате целевите аудитории за вашия печатен материал.

2.3.2. Интернет страница

Интернет и другите нови медии стават все по-важна част от ежедневната работа и

живот на хората. Броят на посещенията нараства динамично и Интернет е вече мощен

източник на актуална информация и двупосочна комуникация във всички области.. Дори и

най-семплата уеб страница или секция към страница могат да допринесат съществено за

предаването на информация за регламенти, услуги, данни за контакт, най-често задавани

въпроси, новини, предистория, факти и цифри, карти, материали за изтегляне, обучителни

материали.

2.3.3. Електронен информационен бюлетин

Електронният информационен бюлетин е лесен и евтин начин за промотиране на уеб

страници и, съответно, за повишаване на информираността по определени въпроси като

равнопоставеността на половете. Ако страницата е нова, още недобре известна или

обновена, броят на нейните потребители може да се увеличи значително чрез

разпространяването на безплатен електронен бюлетин от самата страница. Това не се

отнася до страниците на краткосрочните кампании, например ако кампанията ще

продължи по-малко от една година.



Приложение 1

КОМУНИКАЦИОННИ КАНАЛИ, ДЕЙНОСТИ И МАТЕРИАЛИ

Междуличностни комуникация

Инструменти Предимства Недостатъци Какво да запомним

Обществени

консултации

и събрания

Добро средство за

дву- посочна

комуникация. Достига

до големи и добре

дефинирани групи.

Възможност за заин-

тересованите

партньори да изразят

мненията си и да

зададат въпроси

Често са в прекалено

голям мащаб, за да се

достигне до общо

с п о р а з у м е н и е .

Понякога хората се

страхуват да говорят

пред публика.

Често се изисква по

закон с цел

заинтересованите парт-

ньори да бъдат

привлечени в процеса на

планиране. Жените

понякога са в

неравностойно

положение. Времеви

ограничения и

трудности, когато

атмосферата е

враждебна.

Събрания/

дискусии


двупосочна

комуникация и по-

подходящо за

постигане на

консенсус, тъй.а

Нуждае се от опитни

фасилитатори или

водещи на

дискусията.

Това е неофициален

процес за изследване на

конкретен проблем,

привличащ участието на

различни заинтересова-

ни партньори на базата

на ра-

венството.Обърнете

внимание на ролята на

жените. При



необходимост,

организирайте събрания

само за жени.

Дискусии с

фокус групи

Добър начин да се

добие представа за

проблеми и

схващания и да се

стимулира

ангажираността и

активното участие.

Необходима е

внимателна

подготовка, за да

бъдат участниците

насочвани в хода на

процеса.

Малки групи от

заинтересовани

партньори или

граждани, които могат

да бъдат използвани за

оценка на реакциите

спрямо плановете. Няма

официална

консултативна роля.

Практически

занятия

/уъркшоп/


двупосочна

комуникация, за да се

да се добие представа

за проблеми и

схващания и да се

стимулира развитието

на знания и

Необходима е добра

подготовка и умело

водене. Необходима е

прозрачност през

целия процес относно

целите и действията,

от които се очаква

резултат.

Това е активен

инструмент, който се

нуждае от истинско

участие на всички

ангажирани в

действието.

Семинар/

конференция/

симпозиум

Добър начин за преда-

ване на информация и

получаване на

обратна връзка от

професионалистите

по въпросите на

равенството на поло-

вете. Подходящи за

интерактивна

Необходима е добра

подготовка и умело

водене.

Осигурява обратна

връзка относно това как

резултатите от

действието са

използвани за по-

нататъшното развитие

на политиката. Ясна

комуникация за целта на

действието и правилата



политика, ако няма

прекалено много

участници.

на играта.

Размяна на

посещения

Често много

ефективно за

"отваряне на очите” и

даване на възможност

на хората да разберат

мащаба на проблема,

схващанията и

вариантите за

решения, които са

използвани вече

другаде

Може да е скъпо. Посетете и друго място

със сходни проблеми,

свързани с равенството

на половете или

комуникацията.

Екскурзии и

посещения на

място

Посещение на

обсъжданото място

Може да се окаже

скъпо, но не

непременно.

Държавни служители,

професионалисти,

граждани

Популярна

драма

Неформално, игрово,

лесно за участие:

много ефикасен

инструмент за

разширяване на

разбирането,

информираността,

подкрепата, макар че

изисква много време.

Ако се прави от

общностни групи е

евтино, в други

случаи може да е

скъпо. Нуждае се от

значителна

указателна работа.

Лични

интервюта/по

сещения по

Много ефикасни за


задълбочени знания

Много времеемко и

скъпо

Съставянето и

провеждането на

интервюта/ посещенията



домовете по проблемите и

схващанията на

различните

заинтересовани

партньори.

по домовете е

специализирано задание.

Ако се извършва от

посредническа целева

група, тя трябва да е

много добре

инструктирана и осве-

домена относно

практическите цели.

Телефон Неформален,

директен и

двупосочен контакт,

което го прави лесно

достъпен за много

хора.

Може да се окаже

скъпо и времеемко.

Не всички имат

достъп до телефон.

Информационни

номера, на които хората

могат да звънят, за да

получат информация

или дадат обратна

връзка. Услугата трябва

да добие известност.

Печатни медии


Журнали и

списания

Добър начин да се

достигне до

специализирана

публика; статиите

обикновено се

отпечатват безплатно

(безплатна

публичност)

Ограничен тираж,

слаба обратна връзка

Поддържайте списъци на

специализирани списания

и имена, телефонни

номера на издатели,

изгражда връзки с най-

важните издатели

Брошури и

дипляни

Може да достигне до

голям брой хора;

Малки възможности

за обратна връзка; ако

Планирайте внимателно

разпространението;



разходите могат да

се контролират -

когато се

произвеждат в голям

брой - икономични,

могат да пазят в

резерв за отговор на

въпроси.

се разпространява

неправилно може

лесно да се пренеб-

регне; масовото разп-

ространение води до

големи загуби на ма-

териала; ограничена

площ за обясняване

на подробности.

винаги изпитвайте

предварително проекта с

целева група, за да

проверите дали

посланието достига до

адресатите си. Из-

ползвайте с комбинация с

медии.

Плакати и

билбордове

Лесно достъпни за

големи целеви групи.

За привличане на

вниманието.

Ограничено

пространство за

поставяне на

посланието; няма об-

ратна връзка; с кратък

живот; нуждае се от

творчески елемент.

Използвайте в комбина-

ция с други медии. Честа

проверка на обектите, къ-

дето са разположени пос-

терите/билбордовете.

Доклади Могат да представят

информацията в

детайли

Лесно могат да бъдат

пренебрегнати поради

големия брой

публикувани доклади;

малка вероятност за


обратна информация

Създайте указания за ни-

вото на стила и тона;

оформлението може да

привлече внимание,

планирайте достатъчно

рано разпространението и

оповестяването пред

публика.

Годишни

отчети

Добра възможност да

се даде информация

по дейностите на

организацията.

Може да се окажат

доста скъпи и

времеем- ки за

производство и

разпространение ;

Често законът изисква

годишен отчет. Ако така

или иначе трябва да

представите такъв,

постарайте се да бъде



често се губят в

реката от годишни

отчети, които се

изпращат ежегодно;



обратна връзка.

добър

Сбити отчети Представя подробна

информация в кратка

форма

Не включва всички

детайли и аргументи,




Писма Начин за лична

комуникация,

относително голяма

вероятност да бъдат

забелязани и проче-

тени от целевата

група (когато е

персонализи- рана);

софтуерът дава

възможност за

персона- лизирани

писма до големи

групи.

Неподходящи за

много големи групи.

Изисква осъвременена

база данни с имена,

адреси и др



Аудиовизуални медии


Слайдове Атрактивни, привличащи

погледа, възможности за

силно въздействие.

Полезни като поддържащ

материал към други

комуникационни дейности.

Често е възможна обратна

връзка.

Необходимо е

специализирано

оборудване и

затъмнено

помещения,

ползването им

изисква сръчност.

Винаги правете

предварително проба

на оборудването

Презентация

с шрайб-

проектор

Евтини и лесни за

изработване, ефикасни

като придружаващи

материали към речи.


специализирано

оборудване,

склонност на един

слайд да се помества


информация.

Стремете се към не

повече от 5 реда с 5

думи.

Видео

материал

Подходящи за адресиране

на различни по големина

групи. Лесен за транспор-

тиране и възпроизвеждане.

Различни възможности за

разпространение.

Скъп за произвежда-

не, необходими са

професионални уме-

ния, няма


обратна връзки,

труди за променяне.

Център за

посетители

Атрактивен начин за

представяне на

информация, при наличие

на персонал - възможност

за осъществяване на пряка

Няма да достигне до

целеви групи, които

не проявяват

интерес. Скъп за

строителство,

Как да привлечем

правилните зелеви

групи, как да

осигурим финансова

непрекъснатост.



обратна връзка;

възможност за въздействие

върху всички сетива:

силно въздействие.

наемане и

поддръжка.

Изложения/

Изложби

Атрактивен начин за

представяне на

информация; при наличие

на персонал - възможност

за осъществяване на пряка

обратна връзка;.

Може да е скъпо. Ориентирайте се към

леки, преносими и

лесно заменими

системи. Не

представяйте


информация.

Цифрови медии


Интернет

страници

Атрактивен начин за пред-

ставяне на голямо разнооб-

разие от информация, въз-

можност за обратна връзка и

интерактивност, относително

лесни за актуализиране,

ориентация за броя на

потребителите, потенциал за

достигане до голям брой

хора.

Не са достъпни за

всеки, изисква

технически опит.

Как да привлечем

целеви групи към

Интернет страницата?

Осигурете връзки с

популярни сред целе-

вите групи Интернет

страници и осигурете

висока намираемост

от тър- сачките.

CD Записи Подходящо средство за

представяне на сложна и

обемна информация, отно-

сително лесни за произ-

веждане, лесни за разпрос-

Изисква

ползването на

специално

оборудване, както

и технически

Първо проверете с

целева група как

действа.



транение умения за

създаването им.

Електронна

поща/инфор

мационен

бюлетин

Ефикасно средство за работа

с малък и голям брой хора,

евтино, бързо, директно, с

възможност за обратна

връзка.

Трудно е да се

откроиш сред

големия брой

електронни

писма, които

биват изпращани

всеки ден.


вниманието да бъде

привлечено веднага.

Бъдете директни,

избягвайте дългите

съобщения.

Средства за масово осведомяване


Радио

предавания

Голям интерес по

места; достъпни за

голяма публика,

може да се достигне

до голяма целева

група, ниски

производствени

разходи.

Контактът не означава

комуникация, липсва

персонално обръще-

ние, графикът във

времето може да е

проблематичен, няма

контрол върху

крайното послание

(зависимост от

редактори и

журналисти). Ако

програмата е съв-

местна продукция -

необходими са

обширни указания към

радио екипа.

Поддържайте актуален

списък с адреси на медии

и лица за контакт, обрат-

ните телефонни обажда-

ния увеличават възмож-

ностите за публикация,

поддържат се добри

отношения с важни

редактори.Първият

контакт с набелязаната

целева група трябва да

бъде премерен.

Телевизионни Достигат до голяма Голямо количество Използвайте само в



клипове публика;могат да

увеличат

информираностт а,

ако са творчески

разработени.

брак (достига до голям

брой хора, които не се

интересуват от вашето

пос- лание);няма време

за подробна

информация; скъпо;

нужни са чести

излъчвания;няма

обрат- на връзка.

комбинация с други

средства.Първо

направете проучване до

каква публика достигат

телевизионните канали.

Програма по

местна

телевизия

Може да е ефи-

касна, когато це-

левата група е ясно

дефинирана

Разходите зависят от

местната ситуация. .

необходими са

обширни указания към

телевизионния екип.

Първият контакт с

набелязаната целева

група трябва да бъде

премерен.

Телевизионни

излъчвания

Потенциал за

голямо въздействие,

достъпни за голяма

публика, публиката

може да стане

целева група.

С все по-големия брой

телевизионни канали

става по-трудно да се

достигне до голяма

публика, няма контрол

върху крайното

послание (зависимост

от редактори и

журналисти).



и лица за контакт,

обратните телефонни

обаждания увеличават

възможностите за

публикация, поддържат

се добри отношения с

важни редактори.

Статии във

вестници

Обикновено с

големи тиражи;


бързо разпрост-

ранение на ин-

формацията.

Няма контрол върху

крайното послание

(зависимост от

редактори и

журналисти). Слаба

обратна връзка

Достигат обичайно до

елита и хората с по-добро

образование.Под-

държайте актуален


и лица за контакт, об-



ратните телефонни


възможностите за публи-

кация, поддържат се

добри отношения с

важни редактори. Инфор-

мация за профила на

публиката.

Прес

конференции

Възможност за

представяне на по-

комплексна

информация пред

медиите; дава



Персоналът трябва да е

обучен за контакт с

медиите.

Изискват внимателна

подготовка.

Прес-

съобщения

Евтин начин за

привличане на

вниманието на

медиите към зна-

чими събития;

подходящи за ди-

ректно излагане на

проблемите; могат

да бъдат

произведени за

кратко време.

Медиите получават го-

лям брой прессъобще-

ния; изискват умения

за писане, няма пряка

об- ратна връзка от

журналистите.



и лица за контакт,

обратните телефонни


възможностите за

публикация, поддържат

се добри отношения с

важни редактори.

Documents

РАБОТНА ВЕРСИЯ № 2 ucim dokato rabotim/Metodologiq.pdf · Конституция на Република България Конвенция на ООН за правата