391

Невена ГАВАЗОВА (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, България)

КНИГАТА „ЛЕСТВИЦА” – МЕТАТЕКСТ В „ЖИТИЕ НАСВ. РОМИЛ ВИДИНСКИ”

ОТ МОНАХ ГРИГОРИЙ ДОБРОПИСЕЦ

THE BOOK “ЛЕСТВИЦА” – A METATEXT IN “ЖИТИЕ НАСВ. РОМИЛ ВИДИНСКИ” BY MONK GRIGORIY

DOBROPISETS

“The Life of St. Romil Vidinski” is known in its Greek and in its Slavic version. So far,science confirms that the original text was written in Greek and later translated in Old Bulgarian,with the author adding some paragraphs to the text, thus becoming a co-author. The aim ofthe present research is to elaborate on the short textological history of the biography addingsome observations on its intertextual relation to the book “Ladder”, which is present in it asa metatext. The comparisons are based on the three versions of the Old Bulgarian translationof “Ladder”: the Old Preslav Translation (OPT) – 10th century, the Edited Old Translation(EOT) of the old John and/or monk Marko of Athos (the 14th century) and the New BulgarianTranslation (of Euthymius) (NBT) dating from the 14th century.

On the basis of the observations it is suggested that the original text of the biographyis in Old Bulgarian literary language, while the Greek text represents a translation. The apparentdifferences between the two texts have given grounds to define the Old Bulgarian text as anexpanded version – a rare case of moving from a short Greek text to a rather expanded OldBulgarian text, which is not characteristic of the Medieval Translation tradition. We cannot,however, exclude the possibility of the biography being composed on the Mount of Athos (aplace inhabited by monks of different nationalities) originally in Old Bulgarian, and latertranslated into Greek as a necessary monastic reading probably by the author himself – monkGrigorii of Athos. But this can only be proved after a linguistic research of the Old Bulgarianand the Greek texts and a comparison between the two on the lexical and stylistic levels.

Keywords: intertextual relationship, metatext, Greek language, Old Bulgarian language,Lives of Saints, translation, text, quotes, hagiography.

Житието на св. Ромил Видински е познато в препис на гръцки и преписна славянски език. Засега в науката е утвърдено становището, че първоначалнотекстът е написан на гръцки, а впоследствие – преведен на старобългарски(Devos 1961: 150; СБЛ-ІV 1986: 656; Иванова-Константинова 1971: 227–232;Цибранска 2007: 384), като преводачът е и съавтор1, който добавя много пасажив текста. Цел на настоящото изследване е да се допълни кратката текстоло-

392

гична история на житието с наблюдения върху интертекстуалната му връзка2

с книгата „Лествицата”3, която присъства в него като метатекст4. Задачатае по сигурни текстови маркери да се установи на какъв език е написано житието –на старобългарски или на гръцки и кой е преводачът, като изводите имат връзкаи с уточняване времето на написване на произведението. Всеки от изолиранитецитати в изследването се тълкува според контекста, защото има отношениекъм посочените от автора примери от етапите в духовното израстване наподвижника.

Сравненията с книгата „Лествица” са по трите варианта на старобългар-ския £ превод5: стар преславски превод (СПП) – Х в., редактиран стар превод(РСП) от стареца Йоан и/или монах Марко на Света гора (ХІV в.) и нов бъл-гарски (Евтимиев) превод (НБП) от ХІV в.

В структурно отношение изследването се основава на няколко опорниточки според присъствието на три типа метатекст: точни цитати, позоваванияи реминисценции.

Точните цитати и позоваванията се интерполират във връзка с основнитедобродетели на подвижника, които са ключови при изграждането на текста нажитието. Най-общо животът на преподобния Ромил е представен като съче-тание на: а) практическия опит в духовното израстване на личността (общениетос Бога и съработничеството с Него – συνεργεßα); б) духовния опит на Църквата– чрез „блаженото и приснопаметно послушание”6 и в) предаването на същиятози опит на следващите поколения (живота в живото тяло Христово като проявана любовта и милосърдието към хората и отеческите поучения на св. Ромил).Описва се духовното състояние на подвижника чрез примери за добродетелитекато благодатни дарове, резултат от монашеските му подвизи. Конкретнижитейски ситуации в съответствие с настолната монашеска книга „Лествица”разкриват живота на праведника като динамична и действена духовна реалност.Към такива препратки се прибягва на ключови места в текста, за да се покажевръзката със светоотеческата практика, която следва с живота си подвижникът(и която познава, разбира и прилага авторът (Патерик 1897: 49–50)7.

1. Точни цитати. При тях се наблюдава пълно съответствие междустаробългарския и гръцкия текст на словоредно и лексикално равнище, коетопоказва прецизен превод.

Послушанието – гроб на страстната воля (õîòýíè¬ – желание, искане;страст – по Лествица 4: 3; ВМЧ 1698)8, е основната добродетел, която характе-ризира духовния път на св. Ромил. То е и твърдата основа (2 Тим. 2: 19), полученакато възпитание от „блажения, богопредизвестен и предопределен да просияев добродетел” и развита по „благодатта на Светия Дух” заради „боголюбиетона юношата”9. Темата за послушанието обхваща целия текст на житието иследствие на тази добродетел са останалите подвизи и благодатни дарове,

Невена ГАВАЗОВА

393

описани от монах Григорий. Това се вижда по житейските примери, изграждащиструктурата на разказа, които са придружени с позовавания от Лествицата.

За единствения регистриран в текста точен цитат монах Григорий ползваСПП. Разночетенията са на ниво морфо-синтаксис:

VІ: 30-32 ...както е казано в божествената Лествица: „Доколкото вяратацъфти в сърцето, дотолкова тялото успява в служението” / ... è† ïà÷å æå èæ̂å âúáæT ¡ò‘âíýè ëý‘ñòâèöè ðå‘÷å ñå. ÿ ˆêî å„ëè‘êî âý‘ðà öü‘â„òèòü âú ñD ¡ðöè. òî‘ëèêî òýëîñïý‘øèòü íà ñëó‘æáó.10 / καp τ@ θεqα λόγια καp μAλλον τ{ Tν τi θείJ Κλίμακιγεγραμμένον τι’” Καθ ’ σον ^ πßστις θάλλει Tν τi καρδίJ, κατά τοσο‡τονκαp (в старобългарски липсва) τ{ σ™μα Tν τi διακονίJ σπεύδει’” (5: 24-26)11.

Лествица 4: 7.СПП – РГБ 10, 20б. œëèêî æå âýðà öâåòåòü âú ñðD ¡öè òîëèêî è òýëî

ñïýøèòü íà ñëyæáy.РСП – Рил. 3/11, 26а. åë̂èêî ¹†áî âýðà öúâòåòú âú ñðD¡öè, ïî òîëè‘êó è† òýëî

ïðèëå‘æèU¡ íà ñëóæá©.НБП – Рил. 3/10, 28а. ïî åë̂èê¹ áî âýðà öúâòåòú âú ñðDöè, ïî òîëèê¹ è†

òýëî ñïýøèòú íà ñë¹æá©. – ВМЧ 1699. ïw åëèê¹ áw âýðà öâýòåòü â’ ñðDö¥. ïî òîëèê¹ è òýëî

ñïýøèòü íà ñë¹æ±á¹.В приписка от монах Марко към редактирания стар превод (РСП) на

стареца Йоан и/или монах Марко се чете същото превисоко определение закнигата – “божествена”: Èíîãî íà÷ðúòàí·à íèêîåãî íå òðåáóåòú ïðè ñåèá æåñòúâíýè êíèsý. èëè âú wáùåì/ú/ æèòè á©äåòú. èëè âú áå´ìëúâíýìú¹ñòðîåíèè12, а преп. Йоан Синайски е поставен сред творците èæå ñúòâîðèø©è íàïèñàø© êíè㥠á æåñòúâí¥­ è ñ ò¥­13. Възможно е дори монах Григорий дасе окаже съвременник на монах Марко (Кенанов 2006 – Към 09.08.2011)14 –той познава РСП, но цитира „Лествицата” по СПП и по НБП. От посоченитепо-долу примери е видно, че той работи с няколко преписа15 на боговдъх-новената книга. Това вероятно е съществена част от дейността му като книжов-ник, която съвпада с монашеското му задължение да ползва “богонаписанотозаконодателство”16 като настолно духовно ръководство в своята подвижническапрактика.

2. Позовавания (парафрази). Те са преобладаващата група. Това под-сказва нееднакво творческо решение при двата текста – гръцки и старобъл-гарски, вероятно продиктувано от предназначението им за различни практи-чески нужди17.

Различията в обема на изолираните цитати (които водят до същественисемантични отлики – най-вече в богословски и агиологичен план) са следствиена:

а) Съкращаване на цитатите в гръцкия текст.

Книгата “Лествища” – метатекст в...

394

През исихасткия ХІV в. е обяснимо връщането на книжовниците къмсветоотеческата литература за изясняването на важни моменти от монашескияначин на живот. Тази утвърдена практика подема и монах Григорий в прецизи-рането на своята мисъл при конкретните позовавания на аскетическите съчи-нения на св. отци:

VІІ: 36 ...а най-вече да бъде послушен на светите и божествени мъже:[какво желание имаше] за подчинение, без което никой от тленните не ще видиГоспода наяве, както рече великият между божествените Йоан Лествичник /ïà÷å æå âú ïîñë¹øà‘í·è áûòè ñ òõü è† áæT¡ò‘âíûèõ (в гр. липсва) 칑æü è èñïîâý-äàí·è, áå´ü í¬‘ãî æå íèêòî‘ æå § ñòðà‘ñòíûèõ ¹†́ ðè‘òü ã à ÿ†âý’. ÿ†êîF¡ âå‘ëèêûèâú áæT¡ò‘âíûèõ iw†à‘ííü ëý‘ñòâè÷íèêü ðå‘÷å (в гр. липсва) / καp μAλλον Tν ‰ποταγiεrναι Cγίων Bνδρ™ν (7: 20).

Лествица 4: 8.СПП – РГБ 10, 20б. áë ƒæåíî¬ æå ïîñëyøàíü¬ è„ñïîâýäàíü¬. áå´ íåãî æå

íèêòî æå § âðåäîâüíûõú ¹´ðèòü ãƒà.РСП – Рил. 3/11, 26б. áë ƒæå‘ííîå æå ïîñë¹øà‘í·å, è„ñïîâýäà‘í·å á¥òè ñ©äèø©.

áå´ íåãî æå, íèêòî ‘æå § ñòðàñòí¥èa ¹ˆ́ ðèòú ã‚à.НБП – Рил. 3/10, 28б. á‚ëæåíîå æå ïîñëóøàí·å, è„ñïîâýäàí·å ñ©äèø©. áå´

íåãî æå íèêòî æå § ñòðàñòí¥èa ¹„çðè’òú ã‚à. – ВМЧ 1700. á ëæåí±íwåF ïîñë¹øàí·å, èñïwâýä@í·å æå á¥òè. ñ¹äèøà.

áåç íåãw æå íèêòw æå § ñòðàñòí¥õü ¹çðè”òü ã à.Съкращението обхваща и цитата от Лествицата.Лексемата âðåäîâüíú (вреден: Срезн. – 1 Панд. Ант. ХІ в., 1 Гр. Наз. ХІ

в.) по СПП в НБП е заменена със ñòðàñòüíú (понасящ страдания, болки,мъчителен: СС – 3 Супр.). От тук се вижда, че монах Григорий познава иСПП, и НБП: използва преводаческото решение на НБП, но се води по сло-вореда на СПП.

За да опише по-пълно състоянието на покаяние, авторът посочва по-дробно два примера от живота на праведника, придружени от препращащикъм Лествицата метафразирани конструкции. В агиографската практика нямаслучайно позоваване на метатекст. Това особено точно се доказва от исихаст-ките жития, където присъствието на Лествицата се регистрира редом с пре-пратките към Свещ. Писание (Стария и Новия Завет). За да се изведе опре-делено състояние на аскета, то трябва първо да бъде видяно с очите на прежи-вения личен опит и познато / разбрано според начина (образа) на живот. Присъст-вието на Лествицата наред с Библията като настолно монашеско четиво наисихастите, чрез което те практически усвояват иноческото житие по ЗаконаБожи, обяснява логиката на конструиране на агиографския текст въз основана тези ключови текстови извадки. Чрез тях се обясняват поведението и със-тоянията на светеца, познати на автора и на подвизаващите се в доброде-телите.

Невена ГАВАЗОВА

395

Плача като благодатен дар18 св. Йоан Лествичник поставя на седмотопо ред стъпало като следствие на покаянието и умилението (Лествица 7: 1–3).Монах Григорий следва същата логика в описанието на благодатното състояниена умилителния плач. В него потокът на очистителните покайни сълзи измиваусещането на душата за опороченост от греха, освобождава съвестта имисълта за смъртта вече не е свързана със страх, а с радост19:

ХІV: 59-62. Защото безмълвието носи плач, както ни научиха божестве-ните отци и най-вече великият иночески вития Йоан Лествичник, който разкрива,че [плачът] кръщава човека и го прави безгрешен. / è†áî’ áå´ìëü‘â·å ïðèíàøà‘åòüïëà‘÷ü. ÿ†êî’æå áæT¡ò‘âíûè wö̂ è íà¹÷èøå íàT ‘. è† ïà÷å æå âåëèêûè èíw‘÷üñêûè âý‘ò·à,iw†àíü ëýñòâè÷íèêú ÿ†âý’ ÿ̂êî (в гр. липсва) ñ·à æå è† êðüùàåòü ÷ ëêà è† òâî‘ðèòüå„ãî‘ áå´±ãðýøíà. / Εr γ@ρ ^ ^συχία φέρει τ{ πένθος, ›ς οs θεqοι πατέρες ^μAςTκδιδύσκουσι, τόδε καp βαπτίζει τ{ν Dνθρωπον καp ποιεq αˆτ{νBναμάρτητον. (10: 69-71).

Лествица 7: 6СПП – РГБ 10, 63б-64а. Áîëèè êðƒùåíüÿ. ïî êðƒùåíüè èñòî÷íèêú ñëå´íûè

¬ñòü. ... ïîíåæå ¹áî ïî ïðåæåáûâúøèa â íàñú ´úëèè. ¬ñòü î÷èùåíü¬.РСП – Рил. 3/11, 67а. Áî‘ë·è êð‚ùåí·à ïî êð‚ùåí·è, ñëü´í¥è èñòî÷íèêú åT¡. ...

ïîíåF ¹„áî wí̂î”, ïðýæDå á¥âø·èõú. ñå” æå, ïîòîìú á¥âø·èa âú íàT¡ å„ñòú w„÷èùåí·å.НБП – Рил. 3/10, 72б. Áî‘ëøè êð‚ùåí·à ïî êð‚ùåí·è, ñëü´í¥’è è„ñòî÷íèêú

åñ̂òú. ... ´íàå’ æå î„íî” ¹„áî ïðýæDå áûâøèa¡ âú íàT¡ ´ë¥èa¡ åñ̂òú î„÷èùåí·å. – ВМЧ 1743. áwë’øè ê ðùåí·à ïw ê ðùåí·è ñëåçí¥è èñòî÷íèêü åT¡. ...

çàíå æå îíw ¹áw ïðåæDåá¥âøèõú â íàñú çë¥õü åñòü wö¥ùåí·å.В този неточен цитат са вплетени и други светоотечески текстове, в

основата на които стои мисълта на св. Григорий Богослов за сълзите на покая-нието като второ кръщение20. Съкращението се състои в изпускане на поясни-телната част към цитата в гръцкия текст.

Връзката на безмълвието / уединението с молитвата навсякъде в житиетосе подчертава по примера на преп. Йоан Синайски в Лествицата: äðúæàâà æåáåçìwMâíèê¹ ì ëòâåíîå ìíwæåñòâw (Лествица 27: 87 – ВМЧ 1859) и â’ñêðèë­òèFì ëòâ¹. öýëwì¹äð·å è ñëåç¥. (Лествица 28: 14 – ВМЧ 1861). Преп. Ромилполучава дар на покайни сълзи след благодатната молитва в състояние на из-умление (Vκστασις): “той излезе целият боговдъхновен, със сияещо лице, съсстрани, мокри от потока на обилни сълзи” (СБЛ-ІV 1986: 478)21. Така пълнотатана молитвата се описва като духовно състояние на цялото психофизическосъщество. Радостотворният плач и пребиваването в молитвено богообщениекато следствие на уединението (^óõ÷ßá) се изясняват отново чрез позоваванена божествената „Лествица”:

ХVІ: 9-11. ... защото „уединението е родителка на плача чрез слово ибожествен разум”, както рече божественият Йоан Лествичник. / è„áî’ ñëî‘âwN è„

Книгата “Лествища” – метатекст в...

396

ðà´ó‘ìîìü áæT¡ò‘âí¥èN ¹†åäèí¬‘í·å ðîäèòåë±íèöà ¬T¡ ïëà÷þ’. ÿ†êî‘æå ðåc¡ ‘ áæT¡ò‘âí¥è iw†à‘íüëý‘ñòâè÷±íèêü. (в гр. липсва) / ^ γ@ρ σ†ν λόγ¥ καp σκοπ© θειοτέρ¥ μόνωσιςγεννήτρια πένθους.

Лествица 7: 17.СПП – РГБ 10, 65а. ñëü´à ïîðîäú ìûñëüíûè. îUöü æå ìûñëåìü. ìûñëüíûè

¹ìú.РСП – Рил. 3/11, 68а. ïîðîäú ¹„ì¥øëåí·åìú, ñëú´à. §ö‚ü æå óì¥øëåí·è,

ñëî‘âåñíú ¹†ìú.НБП – Рил. 3/10, 73б. ÐîæDåí·å ¹̂áw ¹„ì¥øëåí·w’ìú ñëú´à. §ö ü æå ì¥ñëåìú,

ñëîâåñüí ¹ì̂ú. – ВМЧ 1744. ÐîæDåí·å ¹áw ¹ì¥øëåí·åN ñëåçà. §ö ú æå ì¥ñëåìú

ñëwâåñåíú ¹ìú.Втората пояснителна част на речевата структура е начало на липсващ в

гръцкия текст пасаж. Изпусната е пояснителната част към цитата в гръцкиятекст.

б) Липсва гръцко съответствие (изпуснат пасаж). Важно е да се отбележифактът, че не се регистрират случаи на изпуснат славянски текст.

Нестежанието на „скитащите се заради Господа” като характеризиращаличността на св. Ромил добродетел е постигане на пълна освободеност отматериални зависимости22 и изява на придобитата от светеца висока мяра наистинска любов към Бога23:

ХІХ: 25-28. Ако пък е добре да потвърдим словото и чрез писанието,нека прочее се рече и Лествичниковото: „Видях дело, родено на едно място –търпението на иноците. Но повече от онези аз облажавах скитащите се зарадиГоспода”. / àù̂å ëè æå ëý‘ïî åT¡ ‘ è† § ïèñà‘í·à ñëî‘âî ó†âý‘ðèòè. ëý‘ñòâè÷íèêîâî ïðî÷åå’äà ðåc¡òñå. ðåc¡ áw’ âè‘äýa âå‘ùü, òðú‘ïýí·å è†íî‘ê¥èN íà ìý‘ñòý ðî‘æD¡üøó. § îí̂ýa æå à ˆ́ ü,èæ̂å ã à ðàäè’ ñêèòàþùèa ñå ïà÷å ó†áëàæàa.

Летвица 17: 5.СПП – РГБ 10, 105а. Âèäýõú âåùü íà ìýñòý. òåðïýíü¬ èíîêûìú

ðîäèâúøþ. îíû æå à´ú ïà÷å áëàæèõú. à ‚à ðàäè ñêûòàþùàÿ ñ­.РСП – Рил. 3/11, 106б. Âèäýõú âå‘ùú íà ìýñòý òðúïýí·å è„íî‘ê¹ ðîäèâø©.

w„íýõ æå à´ü ìíîæàå ïà÷å óáë‚æè‘õü, è„æå ã‚à ðàäè ñê¥òà©ù© ñ­.НБП – Рил. 3/10, 114б. Âè‘äýõú âåùú íà ìýñòý òðúïýí·å è„íîê¥ìü

ðîäè‘âø©. § î„íýõ æå à ˆ́ ú ã‚à ðàäè ñê¥òà©ùèõ ñ­ ïà÷å ó„áëàæèa¡. – ВМЧ 1784. âèäýõü âåùü òðüïýí·à, íà ìýñòý èíwêèìú ðDw”â±øîv. §

îíýõ’ æå àç èæå ã à ðàäè ñ’êèòàþùèõ ñ­ ïà÷å ¹áëàæèõü.Текстът е част от пасаж, който в гръцкото житие липсва. Тук е очевидно,

че авторът ползва НБП.Следващият пример е продължение на горния и е част от пасаж, който

също липсва в гръцкия текст:

Невена ГАВАЗОВА

397

ХІХ: 28-30. И другаде: “Безимотният инок – орел високолетящ, скръбендойде и безскръбен си отиде от мястото” / è† è†íäå íåñòåæàòåëüí†ú è†íî‘êü, î†ðü‘ëüâèñî‘êîïàðü‘íü. ñêðü‘áü ïð·è‘äå, è† áåñêðü‘áíý § ìýñòà §ëó‘÷è ñå.

Лествица 17: 2, 3, 8.СПП – РГБ 10, 102б-103а. Èíîêûè íå áåðûè èìýíü­ âëDêà ìèðy. / Íå

áåðû· èìýíüÿ äýëàòåëü. áå´úâðåäüþ ñ ƒíú. ñyùàÿ ¬ìy àêû íå ñyùàÿ ïîìûøëÿ­.§õîäy ïðèñïýâúøþ âñå òî ñìåòü ìíý / Äà íå ÿâèì ñ­ î èíîöèè. ïòèöüíåâýðíýèøå. íå ´áèðàþòü áî íè ïåêyòü ñ­.

РСП – Рил. 3/11, 106а-106б. Íåñò­æàòåëü èíî‘êú, âëDêà ìè‘ðó. / íåñò­æàâ¥èäýëàòåëú, áåñòðà‘ñò·ó ñ‚íú. ñ©ùàà’ åãî, ÿ„êî íå ñ©ùà ïî‘ì¥øëý©. §õî‘äó ïðèñïýâøó,âúñý óìåò¥ âúìýíè. / Äà íå ¹„áî’ ÿâèì ñ­ w„¡ è„íî‘öè, ïòè’öú íåâýðíýè‘øè. íå áw‘ïåê©ò ñ­ w„í¥” íè ñúáèðà©U.

НБП – Рил. 3/10, 114а-114б. íåñò­æàòåëü è„íî‘êú, âë‚êà ìè‘ðó. / Íåñò­æàíåíüäýëàòåëü, áåñïðèñòðT ¡ò·þ ñ‚íú. ñ©ùàà å„ãî ÿ„êî íå ñ©ùà âúìýíý©. §õîæDåí·þïðèñïýâøó, âúìýíè âúñý óìåò¥. / äà íå ¹̂áî ÿ„âèì ñ­ w„¡ è„íî‘öè ïòè’öú íåâý’ðíýè‘øè.íè÷è’ì æå áî ïåê©ò ñ­ íè æå ñúáèðà©òú.

– ВМЧ 1784. íåñò­æ@òåëü èíwL¡ âëDêà ìèðîv... / íåñòGæ­íåíú äýëàòåëü.áåñò’ðàñò·þ ñ íú. ñîvùà â’ìýí­à, §õwæDåí·þ ïðèñïýâ’øþ, â’ìåíè âñ­ ¹ìåò¥... / äàíå ¹áî ­âèìñ­ w èíwöè ï’òèöü íåâýðíýèøè. íè÷èì’ æå áw ïåê¹òñ­, íèæåñúá·ðàþòü.

Стих 8 от глава 17 на Лествицата е асоциативно-образно препращанекъм евангелския текст, който е в основата на нестежанието: „Погледнетептиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашиятОтец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?” (Мат. 6: 26) и„лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда, а Син Човечески нямаде глава да подслони” (Мат. 8: 20).

Поредната препратка към Лествицата, която стои в контекста напредходните две, носи семантичния заряд както на библейските текстове, такаи на развитата от преп. Йоан Синайски мисъл, според която нестежанието есвидетелство, че подвижникът е „отсякъл”, преодолял суетните грижи и житей-ските обвързаности (Лествица 16: 7)24. Подхваната по образно-алегориченначин, мисълта на Синайския игумен за същността на нестежателния живот еразвита според принципа на тематичното завръщане25 и на нея се акцентирав следващите редове:

ХІХ: 31-32. ... бе съхранил без усилие способността да прихожда, защотоне се привърза с пристрастеност към нищо от земните. / ÿ̂êî ́ à åæ̂å ñå ñúñâå´àòèñå ÷åñî‘ìó § íàñòîå‘ù·èa ïðèñòðà‘ñò·åìü ïðýõî‘äèòåë±íîå ¹†äîáü ñòå‘æàëü áý”.

По Лествица 17: 1.СПП – РГБ 10, 104б. Íåáðàíü¬ èìýíüþ ¬ñòü ñêîðáåìú §ëîæåíü¬.

áåñïå÷àëüíî¬ æèòü¬. ïyòíèêú áåñïðýòú÷åíü­.

Книгата “Лествища” – метатекст в...

398

РСП – Рил. 3/11, 106а. Íåñò­æàí·å åT¡, ïå÷àëåìú §ëîæåí·å. áåñïå÷àë·å æèò·ó.ï©òíèêú áåñïðýòú‘÷åí·à.

НБП – Рил. 3/10, 114а. Íåñò­æàí·å åT ¡, ïîïå÷åí·wìú §ëîæåí·å. áåñïå÷àë·åæèò·à. ï©òíèêú áåñïðýòüêíîâå‘íåíú.

– ВМЧ 1784. Íåñò­æÿí·å åñòü, ïwïå÷åí·îìú §ëwæåí·å. áåñïå÷­ëèå æèò·à.ïîvòíèêü áåñïðåòêíwâåíú.

Текстът е продължение на горния и е част от пасаж, който в гръцкатаверсия липсва.

в) Случаи на пропуснати български елементи в гръцкия текст:Съществена отлика се регистрира в наслова на житието:Βίος καp πολιτεία καp ìåñéê[ èáõμάτων διήγισις το‡ νεοφανο‡ς }σίου

πατρ{ς ^μ™ν >Ρωμύλου (Halkin 1961: 114)Æè‘ò·å è„ æè‘́ íü è„ § ÷å‘ñòè ÷þ‘äåñü íî‘âîÿ†â묑í†íàãî è ïðïDî‘áíàãî wö̂ à íà‘øåãî

ðî‘ìèëà ﹑ñò¥í±íîæè‘òåëÿ. ñúïè‘ñàíî ãðèãî‘ð·åìü ¹ˆ÷åíèêîìü å„ãî’. îøüëíèêîìü è†äîáðîïèñöåìü. âú ïîDêðè‘ë·è ñ ò¥å ãî‘ð¥ à¼̂îíà. âú ìý‘ñòý íàðè‘öàåìýìü ìåëà‘íà.áëT¡âè, w÷̂ å. (Сырку 1900: 1).

Заглавието е съкратено в гръцкия текст. В старобългарския то е разши-рено и носи информация за името и прозвището (Äîáðîïèñüöü)26 на автора и замястото, където е написано житието: Мелана (Μελανά) – “а¼онское мýсто,на которомъ стоитъ лавра св. А¼анасiя” (Сырку 1900: VІІІ). Това даваоснование да се предположи, че двата текста са предназначени за различнипрактически нужди – за синаксарното четиво такава информация не енеобходима, но присъства в текстовете за индивидуално четене или четене натрапеза, например.

Повторно споменаване на същата местност Мелана се среща в главаХХ на старобългарския текст: Ìíw‘ãàà âú깑ïý ïî ñ òýè ãîðý ïðýìý‘íèâü ìýñòà.ïîñëýæåD æå ïðèõî‘äèòü âú áëè‘æ±íóþ ãî‘ðó ñ ùåí±í¥å ëú‘âð¥. èæ̂å ìåëàí†à ìýñòí¥èN´âà‘í·åìü è†́ íà÷åëà íàðåc¡ ‘ ñå. ÷ðú‘íà ó†áw’ ´âà’í·åìü î†á¥‘÷í¥èN (Сырку 1900: 21).

На това място в гръцкото житие текстът е съкратен: Ðïëëï†ò ôïßíõíêÜí ô© Cãߥ ‚ñåé ìåôáìåßöáò ôüðïõò Šóôåñïí Vñ÷åôáé êáp årò ô{ ðëçóßïí‚ñïò ô\ò såñAò Ëáýñáò, ‚ðåñ êáp Ìåëáí@ ðñïóçãüñåõôáé’” (Halkin 1961:132) – пропуснато е пояснението за местното название на областта в старобъл-гарски превод (÷ðú‘íà). Този пропуск е обясним, ако гръцкото житие е написаноза синаксарни нужди на атонското монашество.

г) Регистрират се два случая на позоваване на Лествицата, в коитогръцкият и старобългарският текст не дават разночетения.

По повод послушанието към парализирания старец, обхванат от дух наярост, преп. Ромил е наречен „нов Акакий” / íî‘âàãî ñå‘ãî à†êà‘ê·à (VІІ:6-7) / το’ννέον’ Ακάκιον (6: 16). Паралел в случая се прави с разказа за преп. Акакий вЛествицата – послушанието е основната характеристика на двамата светии.Контекстът тук се изяснява и осмисля чрез кръговата житийна композиция.

Невена ГАВАЗОВА

399

Към края на повествователната част в годините на старчество, когато препо-добният Ромил по дълг поема ръководството на спасяващите се край негоподвижници, монах Григорий разказва аналогичен на лествичниковия случайза успение на послушник поради жестокосърдечието на неговия старец идълбокото покаяние на стареца впоследствие (тук е вмъкнат цитат отЛествицата, от разказа за преп. Акакий, срв. ХХХ: 4-5). В този разказ авторътакцентира върху наставленията на преп. Ромил към стареца и послушника му.Важното в случая е, че наставникът в духовното ръководство се основава насвоя личен опит. Той е връзката с Преданието, което е в основата намонашеската практика – в духовен план ръководителят не може да предаденещо, което няма27. Т.е. теорията изхожда от практиката и в това се заключавалогиката на книжовника житиеписец, когато онагледява практиката (конкретнажитейска ситуация, в която се проявява действието на Божията благодат чрезсветеца) с препратки към определен базов текст (метатекст), в случая –Лествицата.

VІІ: 8-10 ... както някога Лествичник каза за истинно покорния: “пийвсекидневно поругания и унижения като жива вода” / ÿ†êî‘æå ëý‘ñòâè÷±íèêü íý‘ãäåðåc¡ ‘ êú èñ̂òèí±íî ïîâèíóþ‡ùîìó ñå. ÿ̂êî ï·è ïîð¹‘ãàí·à è† ¹íè÷èæå‘í·à íà âüñà‘êü ä íü.ÿ ˆêî âî ‘äó æè ‘âó . / ς πού φησιν } τ\ς Κλίμακος πρ{ς τ{ν γνησίως‰ποτασσόμενον τι. Πqνε μυκτηρισμ{ν καp ÷ëåõáóìüí καθ’ ^μέραν ›ς‹οωρ ζ™ν.

Цитатът е парафраза на два текста от Лествицата:Лествица 4: 36.СПП – РГБ 10, 32б. èñïèâàè íàðyãàíüÿ ïî âñ­ ÷àñû. àêû âîäy æèây.РСП – Рил. 3/11, 37б. è„ñïè‘âàè‡ íàð©ãàí·à ïî âúñ­ ÷à‘ñ¥, ÿêî âî‘ä© æèâ©.НБП – Рил. 3/10, 40б. è„ ï·è íàð©ãàí·à ïî âñ­ ÷àñ¥ ÿ„êî âî‘ä© æè’â©. – ВМЧ 1712. è ï·è íàðîvãàí·à ïî âñ­ ÷ ñ¥ ÿêw âwäîv æèâ¹.Лествица 4: 85.СПП – РГБ 10, 39б. è äîëæüíè ñyùå ¬ìy òåðïèìú. íî ¹ñåðäü¬ìü ðyãàíü¬.

àêû âîäy æèâîòíyþ § âñÿêîãî ÷ë ƒâêà.РСП – Рил. 3/11, 45а. Ï·è ñú ¹†ñðúäèåìú ïîð©ãàí·å ÿêî âî‘ä© æèâî‘òí©,

§ âúñýêîãî ÷ë‚êà.НБП – Рил. 3/10, 48а. ϶‘è ¹„ñðDíî ïîð©ãàí·å ÿêî âî’ä© æèâî’òà § âñýêîãî

÷ë‚êà. – ВМЧ 1719. ï·è ¹ñåð±äíw ïîð¹ãàí·à ÿêw âîä¹ æèâîòà § âñ­êîãî

÷ ëêà.В първия цитат стои лексемата íàð©ãàíè¬ (поругание, осмиване: в СС –

1 Супр.), а във втория – ïîð©ãàíè¬ (поругание: в СС – 1 Мар., 3 Син., 1 Евх., 1Супр.); във втория цитат в СПП лексемата е ðyãàíè¬ (подигравка, насмешка:Срезн. – 1 Панд. Ант. ХІ в.). По структура Григориевата мисъл върви по пър-вата посочка от Лествицата, като се следва НБП.

Книгата “Лествища” – метатекст в...

400

Пореден пример за милосърдие и човеколюбие насочва към разказаза преп. Акакий и е доказателство за старческата любов на св. Ромил и мъд-ростта му в Бога, придобита от неговия личен опит, която изважда човешкидуши от бездната на неведението (състоянието, в което страстите помрачаватума). Духовното преображение у злия по нрав старец идва след успението нанеговия послушник, който изтърпява до край лекото бреме на благодатнотопослушание по съветите на преп. Ромил. Не случайно с точност са предаденидумите на покаянието:

ХХХ: 4-5. Той пригласяше на онзи наставник на свети Акакий: “Простетеми, отци, защото извърших убийство”. / Ïðèãëàøàå è† òú” ïî íàñòà‘âíèêó î†íî‘ìó (вгр. липсва) à†êà‘ê·à ñò ãî åæ̂å ïðîñòèòå ìå wö̂ è (в гр. липсва) ÿ̂êî ó†á·èñòâî ñúòâî‘ðèa./ Tπιέγων καp αˆτ{ς κατ@ τ{ν Tπιστάτην το‡ Cγίου ¢κακίου τό·“Συγχωρήσατέ μοι τι φόνον πεποίηκα” (20: 48-50). Цитатът е по Лествица:4: 110.

СПП – СТСЛ 10, 44а. ãƒë­ ïðèñíî êú îö ƒìú. ÿêw ñìåðòü ñòâîðèõú.РСП – Рил. 3/11, 49а. ã ë­ ïðT¡íî êú w„ö åìú, ÿêî óá·èñòâî ñúòâî‘ðèa.НБП – Рил. 3/10, 52б. ã ë­ ïðèñíî êú w„ö åìú ÿ„êî ó„á·èñòâî ñúòâîðèa. – ВМЧ 1724. ã ë­ ïðT¡íw êw §ö å N ÿêw ¹á·èñòâî ñúòâî’ðèõú.На това място по разглежданите преписи на Лествицата не се регистрират

словоредни разночетения. По отношение на лексиката срещу лексемата ñìåðòüпо СПП в РСП и НБП стои съответно óá·èñòâî – втората е предпочетена отагиографа. Той я смята за по-точно преводаческо решение, защото семантикатана ñìåðòü се свързва с духовната смърт на личността (причиних смърт, т.е.погубих душа), а óá·èñòâî се свързва с външно въздействие върху тялото начовека, което не изключва спасението на душата (какъвто е и случаят със св.Акакий от Лествицата, с който се прави аналогия в житието).

3. Реминисценции (препратки към Лествицата).а) точно предаване на мисълта в гръцкия и старобългарския текст:Преп. Ромил е наречен „нов Акакий” / íî‘âàãî ñå‘ãî à†êà‘ê·à (VІІ: 6-7) / το’ν

νέον ‘Ακάκιον (6: 16). Сравнения от този тип са обичайна практика за средно-вековните агиографски текстове. Те са важни за духовната биография насветеца и поради това е обяснимо точното им съответствие в двата текста нажитието.

б) като части от липсващи пасажи в гръцкия текст:Любовта като дар от Бога е наречена „царица на добродетелите” / öð öа

äîáðîäýòåëåìü (ІV: 13). Словосъчетанието е част от обемен пасаж (включващпримери от патеричен тип за това как светецът проявява на дело любовта сикъм Бога чрез любовта и милосърдието към хората), който в гръцката версияна житието липсва (По Лествица 30: 37).

На бдителността / трезвението монах Григорий също отделя дължимотовнимание. Тя е една от базовите монашески добродетели – необходима духовна

Невена ГАВАЗОВА

401

среда за придобиване на останалите благодатни дарове: преп. Ромил w†áíî‘ùåâàåâú ì ëòâàa è íåïRñòà‘í±íî áë ãîäàðå‘í·å ñú ñëü‘́ àìè á ¹ âú´ñè‘ëàå (ХХХІІІ: 2-3). ВЛествицата тя е свойствена на преуспяващите в чистата молитва: íå òîêìwáä­, íw è ñï­ ïðåD¹ñïýâ¥è äýëàåòú (Лествица 27: 74 – ВМЧ 1857). Асоциа-тивните препратки от този тип са ключ към разбиране логиката на житиеписеца –чрез посочване на житейски примери да открива добродетелите на светецакато придобити в подвижническия опит благодатни Божи дарове.

г) случаи на пропуснати български елементи в гръцкия текст:– антропоними, топоними, пояснения и описания, отнасящи се до

България. Например:ãîðà ¬T¡ ïðèñý‘äåù·à òðè‘íîâó. ¹ˆñò·å ìýñòí¥èN íàðå÷åí·åìü ´î‘âîìà (Сырку

1900: 5) / гр. текст липсва.Преобладават случаите на пропуснати в гръцкия текст примери от жи-

вота на светеца, в които се изявяват неговите дбродетели. Гръцкият текст сеограничава само с посочването на добродетелите. Той е по-стегнат ибогословски прецизиран, но стилистиката остава непроменена.

– Лексеми, стилистически въведени по един и същ начин, присъстват вдвете версии на житието:

ó„äîë·à å„́ å‘ðü ... è„õ± æå æèòå묒 ìýñòà î„íî‘ãî âè‘ð¥ íàðè÷þòü (Сырку 1900: 10)/ Τ@ κοqλα τ™ν λéìí™í Têåßíùí E<σ>περ οs Tκεqσε οrκο‡ντες βηρο†ςšíüìáæïí. (Halkin 1961: 122)

è„ëè’ ´à ´ýë±íîå òîì묑í·å ´ëîëþ‘òí¥a ðà´áîè‘íèêü. è„õ± æå è† õó‘ñàðå ìýñòà î„íî‘ãîæè‘òåë¬ íàðè‘÷þòü. (Сырку 1900: 12) / τ{ν πειρασμ{ν τ™ν λfστ™ν ο ς καpχωσιαρίους οs Tκεqσε šíüìáæïí (Halkin 1961: 124).

âú òî‘ðâîíü ïðýæD¡å ã ë¬ì¥è ãðà‘äü, í íÿ æå òð·íî‘âü òîå‘æD¡å å†ïàð±õ·å âüõî‘äèòü.(Сырку 1900: 12) / εtς τε τ{ Τρίνοβον λεγόμενον κάστρον τ\ς αˆτ\ς Tπαρχίαςεrσι˜ν (Halkin 1961: 117);

ä·àêîí·å è„æå è„ àäå‘ëôàòî íàðå÷åò ñå (Сырку 1900: 21) / äéáêïíßáí, aíðåñêáp BäåëöÜôïí· ëÝãïõóéí Wôåñïé (Halkin 1961: 132);

Обикновено се пропускат поясненията за местното название.В първите два примера се регистрират еднакви разночетения (те са

отбелязани в курсив), което може да се свърже с техниката на превода и да сепредположи, че авторът е и преводач на житието. Към същото предположениенавеждат и случаите, в които в двата текста термините от монашескатапрактика са дадени в два варианта (вж. последния пример).

– Що се отнася до термините, свързани с Лествицата (за практическитедобродетели), всеки гръцки термин се предава със старобългарскосъответствие, напр. ñëóæáà – διακονία, ïîñëóøàíè¬ – ‰ποταγÞ, ïëà÷ü –πένθος и т. н.

– Срещат се множество примери, в които за разяснение на действенидобродетели във връзка със светоотеческото предание се ползват аналогии сЛествицата.

Книгата “Лествища” – метатекст в...

402

За милосърдието вследствие на нестяжанието аналогията е с монашес-кото ръководство, а там преп. Йоан Синайски повтаря иносказателната струк-тура от Евангелието за двете лепти милостиня на вдовицата (Марк 12: 42-43,Лука 21: 2-3), за да постигне ценностното противопоставяне между среб-ролюбеца и свободния по дух (нестежателния).

äâý” áw ìýäíèö¥ öðT¡òâî êîvïèñòý (Лествица 16: 5 – ВМЧ 1783).äà ÿêî ̂w†íü’ ïðîñòîþ’ ëþ‘áîâ·þ. ÿ†êî‘æå î†á¥‘÷àè å†ìó áý’. âúñý‘ìü ÿæ̂å ïîòðýáý

ïîäàà‘øå. íå ñêóïîñò·þ íýêîåþ’ è ìàëîäó‘ø·åN ñòåãíó‘åìü. ÿ†êîF ìíw‘́ ýìü î†á¥÷àè åT¡ âú´ëî’äýè†ñòâ·è... (ХХІІ: 17-20) / ... το†ς πολλ†ς πάσχειν Vνεστι ταqς δυσημερίαις...(13: 21-22).

* * *От направените до този момент наблюдения може да се изкаже предпо-

ложение, че първичният облик на житието е на старобългарски литературенезик, а гръцкият текст е преводен. Очевидните разлики между двата текстаса основание старобългарският да се определя като разширен вариант – рядъкслучай на движение от кратък гръцки текст към доста разширен по обем старо-български, което не е характерно за средновековната преводаческа практика.Не е изключена обаче възможността житието да е съставено на Света гора –Атон (място, където се подвизават монаси от различни народности) първо-начално на старобългарски език и впоследствие да е преведено на гръцки засинаксарна употреба (като необходимо богослужебно четиво), вероятно отсамия автор – атонският монах Григорий. Това би могло да се докаже следлингвистично проучване на гръцкия и старобългарския текст със сравнениемежду двата на лексикално и стилистично равнище.

В двата текста на житието към разясненията за ползата от написванена агиобиографията присъства пояснението: ìíw‘æàèø·èìü ïà‘÷å äîT ¡è‘íè ñ¹U¡ïîõâàëàìü èæ̂å í íÿ á à âú´¥‘ñêàâ±øåè, ïà÷å îíýõü èæ̂å âú ïðú‘â¥èa âðý‘ìåíåa è† ëýòýa(І: 35-37) / в гр. текст: ... Bνέκαθεν χρόνοις (І: 25-26). Сотириологичната темасе подхваща с цитат от Житието на св. Пахомий Велики – диалога на великияподвижник с Господ, съдържащ пророчеството за спасените в последните вре-мена, които са поставени по-високо от праведниците, просияли в първите векове.В културно-исторически план събития, които дават основание за очакване наапокалипсиса, са чумната епидемия от средата на ХІV в. (Стефанов 2005: 79–80) и битката при Чирмен през 1371 г. Написването на Ромиловото житие сепоставя несъмнено след тази дата – в гл. 32 се говори за Чирменската битка(споменава се за „убийството на най-християнския деспот Углеш”). В гл. ХХХV:7-10 се споменава, че преп. Ромил малко преди успението си отива в манастираРаваница, основан през 1382 г. (СБЛ-ІV 1986: 657) Гореизложените текстоло-

Невена ГАВАЗОВА

403

гични данни и свидетелствата в житието за проявленията на благодатта следуспението (ХХХV: 12-13) и чудотворството на св. мощи (ХХХVІ: 3-5) указват,че то е написано непосредствено след успението на светеца (около 1385 г.)28

БЕЛЕЖКИ

1 Кл. Иванова говори за творчески подход на преводача, който редактира творбата,като „внася многобройни допълнения, уточнения…, променящи смислово и идейносъдържанието” (СБЛ-ІV 1986: 656; вж. и: Цибранска 2007: 383–391).

2 Под интертекстуална връзка за целите на настоящото изследване се разбираприсъствието в текста както на метатекстови единици или реминисценции отбоговдъхновените книги, така и на цитати от други произведения. В този смисъл катообщо към частно се съотнасят понятията интертекст и метатекст. За интертекс-туалния подход в компаративистиката вж. в: Константинович 2002: 7–11.

3 В исихасткия период книжовниците имат особено отношение към „Лествицата” –връщането към светите отци във връзка с въпроса за същността на монашеството сезабелязва в поученията на св. Григорий Синаит: в главата Î ïðî÷èòàíèè той поставяръководството на св. Йоан Лествичник начело на препоръчителния списък нааскетическите писатели. – Вж. Кенанов 2000: 60.

4 Метатекст е присъствието в текста на преки позовавания, препратки, аналогиии реминисценции от Свещ. Писание и боговдъхновените светоотечески книги. Те не севъзприемат като обикновени цитати, защото насочват „слушащия или четящия как дасъпреживява житийния разказ и налага еднозначен характер на катарзиса, който можеда бъде само в рамките на благочестието, на благовидното умиление” (Кенанов 1997:39). Метатекстът открива смисъла на средновековния текст. Познавайки Библията,книгата „Лествица” и др. вярващият човек разбира агиографското произведение иедновременно с това съпреживява; светецът се поставя в библейското времепространствокато продължител на новозаветната история на светостта. Въпросът за отношениетотекст – метатекст е задълбочено разработен и осмислен в научните изследвания напроф. Димитър Кенанов. – Вж. конкретно в програмните статии: „Агиографски текст ибиблейски метатекст” (Кенанов 1997: 23–39) във връзка с „Умиление-катарзис исъпреживяване на агиографския текст” (Кенанов 1997: 9–22).

5 Стар преславски превод (СПП), Х в. – РГБ 10, редактиран стар превод (РСП) отХІV в. – Рил. 3/11, нов български превод (НБП) от ХІV в. – Рил. 3/10. – Вж. Спространов1902: 62–64. Този превод влиза в Чети-Минеите на руския митрополит Макарий – вж.издадената „Лествица” по ВМЧ 2001. Старопечатната Лествица 1647 следва НБП.Класификацията на преводите на „Лествицата” е по Мострова 1991: 72; вж. подр. в:Кенанов 2008а: 91; Кенанов 2009; вж. и: Кенанов 2010: 114–115; Мострова 1983: 402–413;Попова 2007–2008: 7–34.

6 Така е озаглавено четвъртото стъпало на Лествицата. – Вж. Лествица 1996: 37.7 Житиеписецът описва само тези подвизи, чиято духовна логика му е известна от

личен опит. Нееднократно в текста той споменава за своето послушание първо пристареца Иларион (СБЛ-ІV 1986: 477: „Тогава и аз ... преклоних глава и се подчиних на кирИларион”), а след неговото успение – при преподобния Ромил (СБЛ-ІV 1986: 482: „Катому преклоних глава, както бях свикнал от много време и преклоних впрегнатата си в

Книгата “Лествища” – метатекст в...

404

името на Господа шия, подчиних му се.”), привежда и свидетелски разкази във връзка сРомиловото и своето послушание.

8 Различна от свободната воля, с която е сътворен човекът по образ Божи (Бит. 1:26). Срв. Кенанов 2008а: 8: Åãèïåòú ïàêû íàð·öàþòú wò öè âîëþ ïëîö±êóþ ïðèâëà÷àþùyþ íàíàT¡ â ïëîò±ñê¶ ïîêî¶. ¶ wòâîä­ùyþ ¹ìú êú ñòð ñòåìú. След грехпадението у Адам и Ева сеотделят волите: на плътта (страстите се раждат от желанията на плътта) и на душата (умаи сърцето). Смъртта е следствие на грехопадението, защото чрез нея се прекратявадействието на страстите у човека, т.е. пресича се действието на плътта. – Вж. Помазански1992: 115–116. Плътската воля (страстната воля) се преодолява чрез послушанието. Целтана послушанието е човек с помощта на опитен духовен наставник да пресече приживе(а не смъртта да се окаже пресичащият фактор) волята на страстите и така да се дадевъзможност за изява на свободната воля. Свободната воля, която е неотнемаема, а сеопределя посредством послушанието, се разпознава в откриването на образа Божи учовека (когато човек започне да познава себе си чрез Бога) и чертае пътя на бого-уподобяването (постигането на подобие Божие): така се постига едно ниво на трезвение,в което се разграничава доброто от злото и изборът на Бога е осъзнат (срв. Лествица1996: 38. ІV:4). При това страстите не се подтискат, а се преодоляват от човешката воля всинергия с Божията действена благодатна воля. За дара на разсъдителност срв. иМакариевите главизни по: Кенанов 1997: 109.

9 Цитатите са по текста на житието в: СБЛ-ІV 1986: 470.10 Вж. цитата и в: Кенанов 1997: 46.11 В курсив се дават разночетенията по двата текста (гръцки и старобългарски) на

житието.12 РНБ – С.-Петербург, сб. на Ал. Ф. Гилфердинг, №48, полууст., 1343–1348 г. (по

Вл. Мошин – вж. Кенанов 1999: 282), л. 250 б.13 Цит. по: Кенанов 1999: 282. Срв. и: Христова 1984: 50–56. Лествицата е „божествена

книга” и според аскетическите автори - исихасти от ХІV в. (св. Григорий Синаит, св.Патриарх Евтимий и т.н. – Срв. Кенанов 1999: 261.

14 Във връзка с посочените народни елементи в езика на житието П. А. Сыркуправи следните заключения: „Въ этомъ отношенiи житiе преподобнаго Ромила можетьбыть отнесено къ той же категорiи житiй, къ которой относятся и житiя, составленныяпатрiархомъ Каллистомъ, а именно: житiя преподобнаго Григорiя Синаита и ΘеодосiяТерновскаго. Очевидно, что и составитель житiя препод. Ромила принадлежалъ къ тойсредý, из которой вышли упомянутыя выше лица <...> По данным языка можно прiйтикъ выводу, что житiе составлено до исправленiя книгъ въ Болгарiи или, вýрнее, дотерновскаго извода, но все-таки в тот именно перiод когда шла подготовка къ этойреформý, не въ одной только Болгарiи, но и вообще у болгарскихъ исихастовъ, гдý быони ни находились – въ предýлахъ ли Болгарiи, или внý ея”. – В: Сырку 1900: ХІV–ХV.Въпреки че монах Григорий се придържа към СПП, в езика на житието прозира новотонаправление, изразяващо се понякога във възстановяване на старите форми, а друг път – вупотребата на нови думи, взети от говоримия народен език.

15 Като следване на Христовия призив „Изследвайте Писанията” (Йоан 5: 39) могатда се разгледат филологическите интереси на средновековния книжовник, т. е. основначаст от духовните му занимания като послушание е да намери най-точния смисъл,който носи стветоотеческият текст, в съответствие с Библията. Поради това е необходимо

Невена ГАВАЗОВА

405

изучаването на всички налични преписи / преводи на Лествицата и сравняването им сгръцки преписи. Това е отговорна дейност, защото написаните в боговдъхновеноторъководство поучения са основани на здравата монашеска практика. Всеки четящ иработещ монах книжовник разбира текста на тази книга съобразно собствения синатрупан духовен опит. Затова и лексикалните разночетения по различните преписичесто са резултат на конкретно преводаческо / преписваческо решение.

16 В: Житие на преп. Йоан Лествичник от Раитския монах Даниил. – По: Лествица1996: 18.

17 За средновековния книжовник няма значение дали ще пише на български илина гръцки език (особено на Атон, където се подвизават монаси от различни народности).Например, в Синодалния препис от Хрониката на Константин Манасий над плетеничнатазаставка е изписана на гръцки език инвокативната молитва £ χε μο‡ σ™σον με. Снимкана началната страница вж. в: Търновски писмена 3/2010: 150; вж. и: Анисимова 1994. В гл.ХХІ монах Григорий разказва, че в Мелана минава под духовното ръководство на св.Ромил. В гл. ХХХV–ХХХVІ директно говори, че е написал житието за св. Ромил, катоспоменава за успението му, след което съобщава, че за чудесата при раката с мощите насветеца има други свидетели. Много вероятно е монах Григорий да не е стигнал доРаваница със своя учител, а да се е върнал от Авлона на Света гора в Мелана, или малкослед пристигането си в Раваница с преп. Ромил да се е завърнал в Мелана – последнотомясто на тяхното пребиваване на Атон. Там той завършва житието, чийто първоначаленоблик вероятно е на старобългарски книжовен език, а гръцката версия подготвявпоследствие за синаксарна употреба на Света гора.

18 Вж. подр. и: Кенанов 1997: 17–20.19 Срв.: състоянието на безстрастие и благодатна любов в Бога прогонва страха. –

Според Лествица 30: 10.20 По късно монах Агапий Ландос в книгата си „Рай” (Παραδείσος, 1641) също го

цитира и тълкува състоянието на дара на очистителните сълзи. – Вж. подр. в: Кенанов1997: 77–78.

21 В Лествицата се посочват белезите за оразличаване на истинската духовнамолитва: òýì’æå è íýö·è § ì ëò⥠èñ’õwä­ùå ÿêw îãí­ ïåùíàãî ò’âwð­òü èñ’õwæDåí·å,îáëåã’÷åí·å ñêâåð’í¥ íýê·à è âåùè î÷èùàþùå. äðós·è æå ÿêw § ñâýòà ïðîñâýùåíè, è îäåæD¹ñì·ðåí·à è ðàäîâàí·à îáwëú÷åíè. (Лествица 28: 51 – ВМЧ, 1865). В епитафията за св. ВасилийВелики от св. Григорий Богослов се разкрива смисълът на борението на Иаков с Бога. –Вж. Кенанов 2002: 46. Като приравняване на човешката мяра към Божествената висотато се явява предобраз и на молитвата. Тя е елемент от цялостното единение с Бога и даваусещане за пълнота. Това усещане е среща на Бога и човека и въздигането на човека къмГоспод, преобразяването на човешката природа до пълнотата на първозданното £състояние на богообщение: àùå òýëw òåëåñè ïðèêàñà­ ñ­ èç’ìýíîvåò ñ­ äýèñòâîìú, êàêw¹áî íå èç’ìýíèò ñ­. èæå áîæ·þ òýë¹ íåïwâèí’í¥ìà ðîvêàìà ïðèêàñà­ ñ­. (Лествица: 28: 52 –ВМЧ, 1865). В реалното прикосновение с Ангела Иаков е наранен така, както молитватапронизва сърцето на новозаветните праведници; в Стария Завет действието е външно, ав Новия Завет благодатта оживотворява душата на търсещия Бога: ïðîñè ïëà÷åìü, èùèïîñë¹øàí·åìü, òëúö¥ äwMãîòåð’ïýí·åìü е мъдрото тълкувание на св. Йоан Синайски наевангелските думи в Мат. 7:8: “който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз,който хлопа, ще се отвори” (Лествица: 28: 56 – ВМЧ, 1865).

Книгата “Лествища” – метатекст в...

406

22 В завършващата сентенция към 17-то стъпало от Лествицата се казва: ñåä’ìw íàäåñGòwå íàòðèæíåí·å ñò­æàâ¥è. êú í áñè íåâåùåñòâåíý ïîvòü øåñòâîvåòú (ВМЧ 1785).

23 Срв. завършващата сентенция към 16-то стъпало (за сребролюбието): áwð’áàèæå ïwáåä·â¥è. èëè ëþáwâü ïðèîáðhòå. îáåñïå÷­ëwâàí·à §ðýçà. (ВМЧ 1785).

24 Вж. ВМЧ 1784; вж. и бел. 25.25 За същността на понятието от областта на историческата поетика вж. подр. в:

Гавазова – 2012, 125, 137. Принципът на тематичното завръщане се изразява в неколко-кратното повтаряне на една мисъл по различен начин чрез наслагване на примери засмислова конкретизация с различни акценти, за да се предаде обектът на мисълта мно-гостранно и всеобхватно.

26 Вж. и: Цибранска, Карамфилова 2007: 386.27 Вж. в: „Слово към пастиря” на преп. Йоан Лествичник, 1: 5. – В: Лествица 1996:

213.28 Направлявана от Св. Дух „във всяка истина”, Църквата (обществото от вярващи)

като богочовешки организъм, почита за светец конкретен праведник въз основа надоказателства за светостта (чудеса приживе, чудотворство на мощите и т.н.). Тази почитсе изразява първоначално в честването на светеца поместно и съставянето на житие ислужба за него. Канонизацията като последващ административен „акт” се състои в за-писване името на светеца в диптихите по съборно решение на църковните власти иопределяне деня на общото честване на светеца. Следователно „актът не прави светеца;просто признава едно положение”. – Вж. подр. Ризос 1993: 73–76.

ИЗВОРИ И ЛИТЕРАТУРА

Даничић 1857: Даничић, Ђ. Киприjанов рукопис. – В: Гласник друштва српскесловесности, св. IХ, Београд, 244–255.

Лествица 1647: Лествица. Москва, 1647.Лествица 1996: Преподобни Йоан, игумен на Синайската планина. Лествица на

божественото изкачване. ИМКС.ВМЧ 2001: Лествица, Die Grossen Lesemenдen des Metropoliten Makarij Uspensky

Spisok. 26-31 März / Великие Минеи Четьи Митрополита Макария Успенский список.26–31 марта. – Monumenta Linguae Slavicae. Dialecti veteris. Fontes et Dissertationes. TomXLV. Weiher-Freiburg.

Патерик 1897: Афонский патерик или жизнеописания святых, на святой Афонскойгоре просиявших. Ч. 1. М., Изд. 7.

РГБ 10: Лествица, устав, 1334 г. Российская государственная библиотека (РГБ) –Москва, ф. 304. І, № 10.

Рил. 3/10: Лествица, ХІV век. Библиотека на Рилския манастир № 3/10.Рил. 3/11: Лествица, полуустав, 1364 г. Сборник на инок Теодосий, писан през

1364 г. в местността Усте край Търновград. Библиотека на Рилския манастир № 3/11.СБЛ-ІV 1986: Стара българска литература, IV (Житиеписни творби). Съставител

Кл. Иванова. С.Сырку 1900: Сырку, П. А. Монаха Григория Житие преподобнаго Ромила. – В:

Памятники древней письменности и искусства, №136, СПб.

Невена ГАВАЗОВА

407

Dujčev 1937–1938: Dujčev, I. Un manuscript grec de la Vie de St. Romile. –Byzantinoslavica. VII (1937–1938), p. 125.

Halkin 1961: Halkin, F. Un ermite des Balkans an XIV siecle. La vie greque inedite desaint Romylos. – Bizantion, 111–147.

Κλßμαξ 1979: Κλßμαξ ’ΙωÜννου το‡ ΣιναÀτου, ’Αθ\ ναι, ΑΣΤΗΡ.Êëßìáî 2002: $Áãßïõ xÉùÜííïõ ôï‡ ÓéíáÀôïõ, Êëßìáî. ÉåñÜ ÌïíÞ ÐáñáêëÞôïõ,

Ùñùðüò ÁôôéêÞò, 2002. – <http://users.uoa.gr/~nektar/orthodoxy/tributes/climax/> Към18.01.2011 г.

Анисимова 1994: Анисимова, Т. К проблеме датировки ватиканского и синодаь-ного списков Хроники К. Манассии (Историко-кодикологическое исследование). – В:Търновска книжовна школа. Т. 6. В. Търново, 543–562.

Гавазова 2002: Гавазова, Н. Житие на св. Ромил Видински. Художествени функциина библейските цитати. – В: Търновска книжовна школа, т. 7. Търновската книжовнашкола и християнската култура в Източна Европа. В. Търново, 117–129.

Гавазова 2012: Гавазова, Н. За дългия път към „земното небе” и мисията нанаставника („Слово към пастиря” на преп. Йоан Лествичник). – Във: Филологическийсборник, V, Тверь – Велико Тырново. Тверь, 118–140.

Иванова-Константинова 1971: Иванова-Константинова, Кл. Някои моменти отбългаро-византийските връзки през ХІV в. (Исихазмът и неговото проникване в България).– В: Старобългарска литература. Изследвания и материали. Кн. 1. С., 227–232.

Иванова 1993: Иванова, К., П. Матеич. Неизвестно произведение на св. Ромил. –Вселена, 1993, 87–102.

Кенанов 1987: Кенанов, Д. Йоан Лествичник и образът на Добрия пастир в„Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. – Литературна мисъл, №2, 121–126.

Кенанов 1995: Кенанов, Д. Ораторската проза на Патриарх Евтимий. В. Търново,1995.

Кенанов 1997: Кенанов, Д. Метафрастика. Симеон Метафраст и православнатаславянска агиография. Велико Търново, 1997.

Кенанов 1999: Кенанов, Д. Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето.Пловдив–Велико Търново, 1999.

Кенанов 2000: Кенанов, Д. Озареният Григорий Цамблак. По материали отВилнюските ръкописни и старопечатни сбирки. Пловдив – Велико Търново.

Кенанов 2002: Кенанов, Д. Славянска метафрастика (с приложение на жития засв. Сава Сръбски). Пловдив–Велико Търново: ИК „Жанет-45”, Изд. „ПИК”.

Кенанов 2006: Кенанов, Д. Патриарх Евтимий и „исправление божественыхъ книгъдуховныхъ” – В: Българска филологическа медиевистика. Научни изследвания в чест напроф. д.ф.н. Иван Харалампиев. В. Търново, 2006 г., 189–203; <http://www.uni-vt.bg/1/?zid=146&page =2839> Към 09.08.2011.

Кенанов 2008: Кенанов, Д. Митрополит Киприан и новият Евтимиев превод на„Лествицата” – В: Киприанови четения. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 165–190.

Кенанов 2008а: Кенанов, Д. Герман Тулупов и „Лествица Тълковна”. – В:Славистични проучвания. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 207–113.

Кенанов 2010: Кенанов, Д. За смесените редакции от старобългарския превод накнигата „Лествица”. – Проглас, кн. 1, 2010 (год. ІХ), 114–125.

Книгата “Лествища” – метатекст в...

408

Киселков 1925: Киселков, В. Забравеният среднобългарски писател Григорий. –Училищен преглед, 8, 779–799.

Киселков 1929: Киселков, В. Св. Ромил Видински. – Духовна култура, С., 1929, кн.40, 157–175 и кн. 41, 250–260.

Лихачев 1979: Лихачев, Д. С. Поэтика древнерусской литературы. М.Мечев 1972: Мечев, К. Личността на писателя. Към характеристиката на

изобразителния стил в Житието на Ромил Видински от Монах Григорий. – Литературнамисъл, 2, 76– 92.

Мострова 1983: Мострова, Т. За преславската основа на най-ранния превод наЛествицата. – В: Хиляда и осемдесет години от смъртта на св. Наум Охридски. БАН. С.,204–213.

Мострова 1991: Мострова, Т. Към въпроса за Лествицата в славянската ръкописнатрадиция. – Paleobulgarica/Старобългаристика, №3.

Павловић 1965: Павловић, Л. Култови лица код Срба и Македонаца. Историjско-етнографска расправа. Смедерево, 195–199.

Помазански 1992: Помазански, М. Православное догматическое богословiе. St.Herman of Alaska Brotherhood Press.

Попова 2007-2008: Попова, Т. Г. К вопросу о количестве славянских рукописейЛествицы Иоанна Синайского (ХІІ–ХVІІ вв.). – Археографски прилози, књ. 29–30, Београд,7–34.

Поповић 1972: Поповић, J., архим. Житиjа светих за jануар (16). Београд, 501–517.Радовић 1981: Радовић, А. jером. Синаити и њихов значаj у животу Србиjе, XIV и

ХV в. – В: Раваница. Споменица о шестеj стогодишњици. Београд.Райков 1984: Райков, Б. Книжовни връзки между Търново и Рилския манастир

през Средновековието. – В: Старобългарска литература. Кн. 15, С.Ризос 1993: Ризос, Д. Агиология. Св. Синод на БПЦ, София.Спространов 1902: Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при

Рилския манастир. С., 1902.Стефанов 2005: Стефанов, архим. П. Danse macabre: Нов поглед към църковните

събори в Търново през XIV в. – В: Теодосиеви четения. 640 години от успението напреп. Теодосий Търновски. 27 ноември 2003 г. Килифаревски манастир „РождествоБогородично”. Отг. ред. Д. Кенанов. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 75–88;също в: <http://www.bg-history.info/?p=statia&statiaid=651> Към 9.12.2011 г.

Сырку 1890: Сырку П. К истории исправления книг в Болгарии в XIV веке. I.Время и жизнь Патриарха Евфимия Тырновского. СПб., 1890; Вып. II, Тексты, СПб.

Търновски писмена 3/2010: Търновски писмена 3/2010. Алманах за Търновскакнижовна школа, 3/2010. В. Търново, 2010.

Христова 1984: Христова, Б. Монах Марко – неизвестен български книжовник ипреводач от ХІV век. – Paleobulgarica/Старобългаристика, 1984, № 3, 50–56.

Цибранска, Карамфилова 2007: Цибранска, М., П. Карамфилова. Сложните думив Житието на Ромил Видински от Григорий Доброписец. – В: Търновска книжовнашкола, т. 8. Св. Евтимий, Патриарх Търновски и неговата духовна мисия в Европа. В.Търново, 383–396.

Devos 1961: Devos, P. La version slave de la Vie de S. Romylos. – Byzantion, 1961,149–189.

Dujčev 1940: Dujčev, I. Un manuscript grec de la Vie de St. Romile. – Studia hostorico-philologica Serdecensia, 2, p. 88–92.

Dujčev 1969: Dujčev, I. Romano (Romilo, Romolo) anacoreta in Bulgaria, santo. –Biblioteca Sanctorum, 11, p. 312–316.

Невена ГАВАЗОВА