112/200 - бр.16 -2019

В Смоленския камерен театър поставихте „Пушкин. Любов. Чума“. Това се случва в на-вечерието на 220-годишнината от рождението на големия руски класик. От позицията на тази сериозна времева дистанция бих искала да ви попитам какво място заема пушкинският мит, пушкинският текст в съвременния руски теа-тър и във вашата работа на режисьор?

Говорейки за Пушкин, първото, което ми идва наум, е езикът. Той е много жив, много достъпен в сравнение с езиковите експерименти в литературата на 20. век от страна на поетите обериути, на дадаистки-те трансформации, на Маяковски и т.н. Пушкинови-ят език е много прост, много ясен, много разбираем. Темите на неговите произведения са теми вечни, класически, а нали класиката затова е класика, защо-то тя наслоява в себе си всички епохи и продължава

движението си напред. Александър Сергеевич Пуш-кин успява да осъществи в своите стихове и проза, в цялото си творчество, това наслоение и чрез него остава безсмъртен.Във вашия спектакъл обаче вие добавяте и мемоарни текстове, както и откъси от творби на други авто-ри...Да, така е. Целта ми е да покажа акта на творчест-вото. А също и източника на Пушкиновото вдъхнове-ние. Безусловно този източник е животът. Създава се някаква жизнена ситуация, която определя произ-ведението и съществува някакъв набор от литера-турни произведения, които Пушкин чете в контекс-та на тази ситуация. Именно този синтез между живот и изкуство ражда творчеството.

А как да разбираме жанровата характеристика на спектакъла ви „драма в едно видение“?

Аз нарекох това „драма в едно видение“, защото всич-ко, което се случва на сцената, всъщност се случва в

сцена | Иля Леонов, Пушкин, Кафка

Наталия Няголова

ИЛЯ ЛЕОНОВ, ПУШКИН, КАФКА

Иля Леонов завършва режисьорския факултет на ГИТИС в курса на Валерий Белякович. Специализира театрална режисура. Дипломен спектакъл – „Пушкин. Любов. Чума“. През 2017 година поставя в Смоленския камерен театър спектакъл по своята пиеса „Бийтълс означава любов“. Пиесата влиза в разширения списък от претенденти на конкурса „Основно събитие – 21. век“, номинирана от „ЖЗЛ“ („Жизнь замечательных людей“). Пиесата му „Момчето от Ливерпул“ влиза в шорт-листата на международния конкурс „В търсене на новия литературен герой“. През 2016 поставя спектакъла „Вино от глухарчета“ в Ивантеевския драматичен театър.

Автор: Наталия Няголова

човека и с човека. И за мен актът на творчеството – написването на стихотворение или пиеса – е съ-поставим с видение. Мисълта идва, човекът започва да твори и всичко замислено оживява.

На какъв тип зрители разчита вашият спекта-къл?

Най-общо казано на заинтересования зрител. Заин-тересованият от театъра, творчеството, изкуст-вото. На зрителя, който има представа от теат-ралните форми. Ако без опит види моя спектакъл, той ще бъде за него като гръм от ясно небе. Моят спектакъл е предназначен за зрителя, който живее с настоящето. Той е направен до известна степен клипово в плана на визуалното, защото в съвремен-ния човек вече се е формирал този тип мислене да възприема съвременноста чрез интернет, чрез теле-визията, чрез киното, чрез визуалния откъс.

Традицията и театралните авторитети? Кои са жалоните в това отношение?

Мога да приема всяка театрална школа, традиция, театър, стига те да носят нещо на зрителя. А ако говорим за класически и некласически прочит, то ми се струва, че подобно разделение през 21. век вече е невъзможно. Класическият театър съществува в духа на т.нар. шчепкинска школа, но той е само един от възможните днес, когато школите и театрите са твърде много. Аз изучавам различни естетики, понякога съчетавам различните естетики в един спектакъл, когато материалът го изисква. Трудно е да изброя всички имена на световния театър, които ме впечатляват. Поразен съм от това, което прави

Кристиян Лупа, един вече световен по значение и полски по произход режисьор. Освен това са ми инте-ресни спектаклите на немския режисьор Талхаймер. Не съм фанатичен почитател, но харесвам спекта-клите на италианския режисьор Ромео Кастелучи. До ден-днешен за мен остава авторитет Питър Брук, макар че съм гледал само един негов спектакъл. От рус ките режисьори бих искал да спомена Юрий Буту-сов, някои спектакли на М. Карбаускис, художестве-ния ръководител на театър „Маяковски“, някои спек-такли на К. Богомолов, онова, което прави театър „DEREVO“ под ръководството на Антон Адасински.

Какво следва за вас след Пушкин? Хабаровск. Там ме очакват съвършено други хора, друг театър, друга естетика, които аз някак трябва да преодолея. Но това е добра възможност за режисьора да провери себе си. Ще работя по постановка на рус-ка народна приказка, а след нея ще поставя още един спектакъл, заедно с мой приятел и колега, но засега не мога да разкрия името и названието, защото рабо-тата още не е започнала.

А кой е спектакълът, за който мечтаете?Спектакъл за Франц Кафка. Изучавах дневниците му, разказите му и въз основа на тези текстове за някол-ко месеца написах биографична пиеса за Кафка. В нея има откъси от прозата и дневниците му, а всичко се построява около отношенията на Франц Кафка, не-говия баща и неговата годеница. Става дума за това как героят се разкъсва между собственото си семей-ство и новото семейство, което трябва да изгради. Това е спектакълът, за който мечтая.

„Пушкин. Любов. Чума”