септември 2011

Училищендневник

спе

ци

ал

но

и

зд

ан

ие

индекс на рекламодателите

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в специалните издания реклами. Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

© „Икономедиа“ АД. Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или на части от текстовете става след изрично писмено разрешение на „Икономедиа“ АД.

фотограф: Васил Германов/thinktanklab / стилист: Хубен Хубенов / грим и коса: Слав Анастасов за Max-Factor

Редактор специални издания Боряна Семкова-ВуловаОтговорен редактор Мария Касимова Корица и дизайн © Мадлен НачеваИлюстрации Shutterstock, Flickr

Предпечат Бойка ПановаКоректор Валентина ПетроваРеклама 02 4615 444, reklama@economedia.bgМнения и коментари на адрес: 1000 София, Иван Вазов 16prilojenia@dnevnik.bg или на тел. 02/4615 342

Mall of Sofia - М.О. София АД 6-7Klikshop 23Икономедиа АД 21, 27Кооперация Панда 9Космо България Мобайл ЕАД 5

Мобилтел EАД 28Нестле България АД 2Образователен център Британика ООД 13Сосиете Женерал Експресбанк АД 15Софарма Трейдинг АД 25

03

Учителката ми по география се казваше Облакова. Имаше сива права коса и облачносиво лице. Но-сеше сламени шапки с изкуствени плодове по тях, притежаваше микроскопично бележниче с пълна ученическа биография на всеки от нас и мания да пази телескопите в кабинета си недокоснати от ученическа ръка. Даскалицата по физика пееше песни в час, за да ни накара да заобичаме физичните задачи. Биоложката реши да отложи усвояването на раздела полова система вместо през февруа-ри за през май, защото това бил месецът на любовта според Гьоте. Преподавателката по музика плачеше още на разпяването с „ми-ме-ма-мо-му“ и имаше слух, че преживява любовна драма. Янков по рисуване ме научи какво е и как да си направя екслибрис. Химичката се казваше Неприенкова и но-сеше най-готините дрехи на света по най-женствения начин, с най-нечовешката походка на гръцка богиня.

Всичките ми учители бяха личности. Неповторими.

Днес ние, техните ученици, съвсем конкретно си спомняме всеки от тях заради това, което ни е дал и извън науката си - въображение, дух, дързост, амбиция, романтика, стил, чувствителност... Децата ни, които днес тръгват на училище, не обичат 15 септември. И ние не го обичахме - заради края на играта, навличането на униформите, ранното ставане, задачите, контролните, караници-те с „най-добрите приятели“, храната в стола, учителите гадняри... Ще дойде обаче денят, в който нашите деца ще водят своите деца на училище и искрено ще им се иска пак да са на тяхното място. Заради точно същите неща.

Направихме този специален „Ученически Дневник“ за вас – за тези, които отиват на училище, и тези, които ги съпровождат. Искахме да е полезен, приятен, ненатрапчив, достоверен и организи-ран като истински дневник, който регистрира процеса на учене, какъвто и където и да е той. По-желаваме ви учители личности, ученици, които има защо да помнят, и уроци, които си заслужават усилията.

Мар

ИЯ

КасИ

МО

Ва

Уроци за личности

Какво изплува пред очите ви при думите училищ-на униформа? Тъмносиня престилка, покриваща коленете, с бяла якичка? Или поло фланелка под безръкавен пуловер с неизменните ромбове, герб на съответния колеж и бейзболна шапка?ако сте от поколението, израснало в училищна-та ни система преди 1989 г., най-вероятно съз-нанието ви възстановява първата картинка, което спокойно можем да наречем травми от детството. ако сте пропуснали онзи период, ве-роятно под училищна униформа разбирате онези леко старомодни, но натоварени с многозначи-телност карирани костюмчета на престижни европейски или американски колежи за деца на богати родители. И второ, сигурно с двете ръце бихте гласували За детето ви да учи в училище, което е въвело училищната униформа.

Униформена история

В ученическите си години съм носила само синя връзка, след което вятърът на промяната издуха всички по-нататъшни униформени задължител-ности и ме лиши от стотиците часове трескаво обшиване на училищната манта с емблеми, знач-ки, безопасни игли и бродиране на инициалите на Майкъл Джексън. Като дете, което не се е наноси-ло на униформа, е нормално днес да изпадам в умо-помрачителен възторг само при мисълта всяка сутрин да изпращам синчето и дъщеричката си на училище с идеално изгладени дрешки и зализани перчемчета. Темата за въвеждането на задължителни уни-форми в училище се надигна за пръв път след де-мократичните промени най-сериозно от минис-тър Даниел Вълчев като чисто възпитателна и дисциплинарна мярка срещу социалните различия между децата и заличаването на религиозните разлики помежду им. сред аргументите бе и въз-питаването във вече загубени ценности като уважение на институцията и приучаването към прилагане на подходящ дрескод, когато сме в клас. По-просто казано, лесен начин да решим проблема

с голите пъпове и дълбоки деколтета на момиче-тата и провисналите далеч на юг под талията панталони на момчетата. Най-важната задача на униформената реформа обаче беше намалява-нето на насилието в училищата. Това всъщност е причината подобна реформа да бъде предприе-та и в американските училища преди доста вре-ме. смисълът е да не могат ученици от различ-ни училища да се смесват помежду си, тъй като униформата става средство, притъпяващо раз-ликите между деца, принадлежащи към различни улични банди. В България проблемът с престъпността не е чак така драматичен, но униформите имат подобна задача - да намалят външните различия между децата и да предизвикат у тях чувство на ек-ипност и принадлежност към една обща група – тази на „нашето училище“. Министър Вълчев дори въведе финансово поощрителна политика спрямо училищата, въвели задължителната уни-форма. „Нека бъдем еднакви в облеклото и различ-ни в мисленето“ бе един от слоганите на тази реформа.Кои всъщност са добрите и лошите страни на носенето на задължителна униформа? Ето някои от по-съществените:

ЗА

Първата причина да гласувам в защита на уни-формите за мен като зает родител е спестява-нето на близо час всяка сутрин, прекаран в чудене и мерене на различни тоалети върху детето. Втората е, както споменахме по-горе, лесното разрешаване на проблема с лошия стайлинг в учи-лище. Тъй като учениците днес не изпитват кой знае какво уважение към институцията училище, а и родителски контрол често липсва, по-добре е да има външни правила и едно от тях да е именно уни-формата.Третата причина да гласуваме За униформите в училище, е че те си остават начин за заличаване на социалните и икономическите различия между

Децата са принудени да носят найлонови ризи и лъскави панталони, които струват трицифрени суми

раД

МИ

ла Х

рИсТ

ОВа

04

Във форма и в униформа

Кристин: риза (74 лв.), елек (84 лв.), панталон (39 лв.) и кецове (84 лв.) United Colors of Benetton

Виктор: жилетка (84 лв.), джинси (104 лв.) и шал (19 лв.) United Colors of Benetton

Ниа: риза (89,99 лв.) Fox Kids, жилетка (64 лв.), джинси (49лв.) и ботуши (79 лв.)

United Colors of Benetton

Кристин: рокля (59,99 лв.) и жилетка (99,99 лв.) Fox Kids

Виктор: полошърт (47 лв.), пуловер (64 лв.), панталон (61 лв.) и шапка (24 лв.) Okaidi

Ниа: палто (104 лв.), барета (19 лв.) и пола (49 лв.) United Colors of Benetton

различните деца се чувстват ком-фортно с различни дрехи и унифор-мата може да бъде много неудобна за голяма част от тях, ако са свик-нали да се обличат по друг начин. Чувството за дискомфорт от своя страна би могло да окаже влияние върху работата в клас на детето. Точно както и ние се чувстваме зле във всички онези дни, в които (защо ли?) сме сложили онзи ужасно не-удобен панталон, рокля или вратовръзка. В крайна сметка у нас е на път да се установи ситуа-цията от Западна Европа и америка, където уни-форми носят само деца-та от елитни държав-ни или частни училища и колежи. Това вече се случва с някои от най-добрите гимназии в по-големите гра-дове, където от няколко години уче- ниците носят за-дължително учи-лищно облекло. Правят го с же-лание, особено когато сами са участвали в процеса на въвеждане-то й, съз-даване на кройките и избора на мате-риали.

децата. Идеята е, че когато всички носят едни и същи дрехи, трудно би могло да възникне конфликт на тема кой е с най-скъпите дънки. Този аргумент обаче е спорен. Когато са облечени еднакво, учени-ците намират други полета за съревнование, при това те отново не са свързани с учебния процес. Започва меренето на скъпите телефони, бижу-тата, играчките. Затова е наивно да се смята, че униформата би могла да прикрие различията в материалното състояние на децата и да спре по-дигравките. Тук вече става въпрос за семейно въз-питание, а униформата не би могла да превъзпита никого.сред положителните страни на униформите все пак има възпитателна нотка – те помагат на учи-лищните власти да създадат някакъв екипен дух и усещане за принадлежност към една общност. Психолозите смятат, че носенето на униформа е начин да се омаловажат привидните външни различия и да се отдаде повече внимание на други стойности.

ПРОТИВ

На първо място психолозите поставят факта, че униформите лишават децата от един от най-директните им начини да изразят собствените си емоции и настроения – чрез избора си на дрехи. Униформите лишават децата от правото им да правят свой самостоятелен избор. От една страна, ги възпитаваме да бъдат свободни хора, но подкопаваме свободата им, като ги караме да се подчиняват на правила, които те не харесват. Добрите намерения, с които е постлан пътят на униформите, като че ли не са достатъчни. В нашата българска реалност униформите са превърнати в начин за спечелване на бързи пари, като последното, което се гледа, са добре изглеж-дащите ученици и комфортът на дрехите. Цени-те на униформите се движат между 150–200 лв. за лятна униформа и 200–300 лв. за зимна. Трябва да се има предвид още, че е необходимо да се купят поне два комплекта от всяка. Високата им цена рядко е оправдана. Използват се нискокачествени и евтини материали, спестява се и от качест-вото на изработка. В такъв случай, дори и деца-та, които са добре настроени към униформата в училище, бързо се разочароват – кой би искал да се облича с найлонова бяла риза и евтин лъщящ пан-талон, които струват трицифрени суми?Друг недостатък на униформите е фактът, че

08

Те са една от основните причини, поради кои-то децата на всички възрасти (дори и тези над 50 години) изкарват безкрайни дни и нощи пред компютъра. И докато родителите не са особе-но щастливи от този факт заради известните негативи, игрите могат да имат и много поло-жителен ефект. Особено някои, които дори пома-гат във формирането на различни умения у деца-та като познания за финансово планиране, логика и дори история и география. Всъщност един от каналите на навлизане на новите технологии в образованието е именно чрез образователни игри, създадени специално за нуждите на подра-стващите. а подобен пилотен проект тече и в момента в софия, където Intel тества своята програма Classmate PC съвместно с Министер-ството на образованието и консорциум от бъл-гарски компании.Данните от проучване на анализаторите от Capital One показват, че около 56% от американ-ските тийнейджъри прекарват поне по 30 мину-ти дневно, играейки видеоигри, независимо дали те са офлайн или онлайн. Почти половината от тях геймят над 2 часа всеки ден. Добрата новина в случая, коментират от компанията, е, че около 58% от тийнейджърите твърдят, че част от игрите са поне частично образователни. а над 76% смятат, че геймингът е един от най-при-ятните начини за учене и помага значително на образователния процес. Било то за училище или пък за уроците от живота - например как да ор-ганизират финансите си. Или как да развият ло-гическото си мислене. разбира се, тук не става въпрос за различните ви-дове екшъни, макар че и популярни заглавия като StarCraft (една от най-известните стратегии в света) могат да се отразят положително на раз-витието на логическото мислене. „Уменията, ко-ито са ми необходими, за да реша проблемите си в StarCraft, са същите, на които са ме учили в учи-лище или в истинския свят“, казват д-р Нейт По-линг от Университета на Флорида пред онлайн изданието Technology Review. Той е и автор на кур-

са EME2040: 21st Century Skills in StarCraft („Умения за XXI век в StarCraft“). самата игра се гради около развитието и еволюцията на три различни раси, които воюват помежду си. Играчът сам избира посоката, в която ще вървят неговите герои, като, за да стане това, първо е необходимо съ-бирането на ресурси. Впоследствие тези ресурси биват материализирани под формата на сгради и бойни единици, с които се воюва с противнико-вите играчи. През цялото време обаче играещи-ят трябва да знае как точно планира да развива атаката си, както и да се опита да проучи пре-димствата и недостатъците на опонентите си, които да използва в своя полза. Прилича на един истински бизнес, нали?Освен StarCraft и подобните офлайн игри на мода излизат т.нар. браузърни заглавия, за които не е необходима инсталацията на какъвто и да било софтуер освен нужния за сър-фиране в интернет. Така всеки има достъп до много заглавия, които могат да помогнат в развитие-то на различни умения. Например Conquiztador, за който единстве-ното изискване е инсталацията на Flash на компютъра. Впослед-ствие играчът се включва в борба за завземане на „територии“ от виртуална карта на България, а бойните средства не са оръжия, а правилни отговори на въпроси от типа „През коя година хан аспарух полага основите на България?“. Иг-рае се по правилото най-бързият печели, като опонентите на всяка карта са трима души, най-често от различни краища на България. Играта се дели на два етапа, като при първия спечелилият „рунда“ (или този, който е отговорил най-бързо и най-вярно) получава правото да зав-земе територия. Във втория етап следва борба с опонентите за заво-

Геймингът може да е много добро средство за придобиването на ключови познания и умения за подрастващите. Ако бъде използван с мярка

ХрИ

сТО

лас

КОВ

10

Игри вместо учебник

юване на нови територии. И накрая, разбира се, победител е този, който е завзел най-много земя. Предимството на тази игра е, че тя е онлайн и всеки може да следи класирането си и да се състе-зава с различни реални опоненти, а не с измисле-ни компютърни герои. И да научи много полезни неща. Освен Conquiztador обаче браузърни игри има още много, а всяка една от тях като Mafia Wars, FarmVille и т.н. също може малко или много да помогне в развиването на логическото мисле-не на децата.Накрая, но не и на последно място, идват игрите, които са специално създадени с образователна цел. Например софтуерът, който се използва в програмата Classmate PC на Intel. Пилотният проект на програмата в България започна през учебната 2009/2010 г. в гимназия „Пейо Яворов“ в с. Казичене, където един клас получи безвъзмездно по един компютър от първата серия Classmate PC, произведена от Intel. резултатите от него все още не са обобщени, обясниха от техноло-гичния гигант. Проучване на компанията обаче показва, че според около 73% от българските родители интерактивното обучение с компю-тър ще подпомогне образователния процес. Над половината участници твърдят, че пра-вителството трябва да се намеси активно в дигитализирането на образованието. а и със сигурност е по-забавно да се учи азбуката под формата на игра, отколкото на скучната зеле-на (или бяла) дъска.И докато компютърът наистина може да по-могне в ученето, идва вечният въпрос колко време точно трябва да изкарва детето пред монитора. Точен отговор, уви, няма. Но все пак

специалистите съветват, че не трябва да се пре-калява, дори и седенето да е с образователна цел. Защото, придобивайки различни умения и позна-ния пред монитора, децата може да загубят едно друго много важно умение - за комуникация. Въпреки наличните съвременни методи за общуване като социални мрежи, програми за обмен на съобщения и видео- и аудиоразговори нищо не може да замени реалното общуване на живо, смятат детски пси-холози. Както и физическата активност, която пред монитора няма как да се случи.сигурността на подрастващите онлайн също е сериозен проблем, защото никой не може винаги да знае къде точно влизат децата, с кого си гово-рят и дали човекът отсреща наистина е този, за когото се представя. Затова съществуват и софтуерни продукти, които осигуряват на роди-теля контрол както върху времето, прекарано на компютъра, така и върху това, което се прави с него. Настройките на операционната система Windows дават възможност за ограничаване на инсталирането на различни приложения на ма-шината. По-специализирани продукти като ре-шението на ESET Smart Security пък позволяват контрол на достъпа до определени групи сайто-ве (например забранява се разглеждането на пор-нография или хазартни уебстраници) и т.н. а ако трябва да обобщим всичко казано дотук в едно изречение, то би било: Да, компютрите могат да бъдат полезни за формирането на ключови умения у децата, както и за образо-ванието им, стига обаче да бъдат използвани правилно и с мярка. с други думи, не оставяйте хлапето без контрол пред монитора, не знаете къде ще стигне.

11

Един ден случайно чух малката ми дъщеря да ре-цитира някакви математически задачи на глас от стаята си. Зарадвах се колко ми е амбициоз-но детето и тихичко открехнах вратата да се полюбувам на гледката. Заварих я пред ком-пютъра, на skype, където онлайн си пишеше до-машното заедно с една съученичка. Бяха решили половината задачи и тъкмо се канеха да отпо-чнат някакво съчинение по български...

социалната мрежа да добро и за лошо

Отмина времето, когато в социалните мрежи и изобщо в интернет пространството вижда-хме само заплаха за децата си. Всъщност про-блемът не е в новата технология и неограниче-ната възможност за общуване, която тя дава. Въпросът е да научим децата си да се пазят в това пространство точно както ги учим да пресичат безопасно или да не контактуват с непознати. Интернет светът не може да е за-плаха сам по себе си – заплахата отново идва от хората и техните действия. съответно защитните механизми, които трябва да изгра-дим у децата си, не трябва да са насочени срещу интернет и социалната мрежа като такава, а трябва да учат децата да разпознават опас-ността и да й се противопоставят. Във Фейсбук не можеш да си отвориш профил, ако си под определена възраст. Тази пречка, как-то е известно, е абсолютно преодолима – прос-то посочваш друга година на раждане. Като една от най-популярните социални мрежи Фейсбук е пълна с деца, които публикуват снимки, клипове и информация за своя личен живот и предоста-вят съдбата си на всеки, който се интересува от нея. Опасността е ясна на всички. Добрата страна на тази свобода обаче също е налице. Децата споделят интересите си, радват се на известна популярност и признание в определе-на среда, каквато е групата по интереси напри-мер, намират себеподобни и изразяват себе си.

лично за мен като майка профилите на децата ми са още един начин да разбера какво се случва в живота им – каква е музиката, която споделят, какъв е начинът им на общуване, как коменти-рат статусите на приятелите си и дори какво е чувството им за хумор. Благодарение на тях знам дори кога не спят и какво правят, докато съм на работа. Това, разбира се, е след напоител-но обучение от моя страна да не приемат вся-какви приятелства, да не се заговарят с всеки и да не приемат никакви предложения онлайн, кои-то не са обсъдили с мен.

социална мрежа или книга за четене

Този въпрос е малко като със забраната за пу-шене едно време и сега. Когато ние, днешните родители на деца ученици, бяхме тийнейджъри, голямата опасност беше да не пушим цигари. сега нашите деца трябва само да не пушат в двора на училището, а иначе сериозният про-блем е да не започнат твърди наркотици. Да противопоставиш книгата на социалната мрежа също днес не върши работа. със самото противопоставяне наричаш едното полезно и добро, а другото – вредно и лошо, което съвсем не отговаря на истината. Време е да се прими-рим с онлайн реалността и да се опитаме да я превърнем просто в още една възможност за децата ни да се реализират. Честно казано, като родител много повече ме притесни една

Социалните интернет пространства могат да бъдат полезни, стига децата да знаят как да ги обитават безопасно

МаЯ

Мла

ДЕН

ОВа

12

Деца в мрежа

13

игра, която детето ми си беше инсталирало на i-pad-а. Представлява лице с малка пъпчица, коя-то пред очите ти започва да зрее, да набъбва, да се пълни с всичко онова, с което по принцип се пълнят младежките пъпки. Задачата на игра-ещия е... да я изстиска. става точно като наис-тина – поставяш два пръста около пъпката на екрана и натискаш. Всичко приключва веднага, няма никакъв състезателен елемент, нито пък някаква педагогическа стойност. със сигурност предпочитам детето ми да провери статуси-те на всичките си сто и двайсет приятели във Фейсбук и да ги коментира, вместо да се зани-мава с въпросното анимирано акне.

Кой чете и пише повече

според данни на Европейското дружество по философия и психология децата прекарват средно по три часа на ден във виртуалното пространство. Това обаче съвсем не е чак та-кава заплаха за тяхното психично здраве и адекватно обучение, защото според същата организация днес хората четат и пишат мно-го повече именно заради активността си в интернет пространството. Достъпът до ин-тернет медиите и свободата да се изразяваш бързо, непосредствено и откровено пред ауди-торията в социалните мрежи е забележите-лен и има много положително действие върху готовността на хората да усвояват информа-ция, да я интерпретират, използват и разпрос-траняват. В този смисъл според проучванията на същата организация днес хората принципно четат повече отпреди двайсет години и съз-дават тройно повече авторски текстове от различно естество. а нали в това е смисълът на всяко обучение.

14

Eдна от най-големите промени, свързани с началото на учебната година, е, че децата имат по-мал-ко възможности да се движат. след месеците на игри и свободно изрзход-ване на енергия започва неотлъчно седене на чина по няколко часа дневно, а образователната система насърчава физическата пасивност и въздържането от резки движения. Децата обаче имат нужда от тях за себеизразяване, пси-хическо разтоварване, опозна-ване на възможностите на подрастващото си тяло и дори според някои пси-холози, за да мислят по-добре. Голя-ма част от интерес-н и т е

Катерене, йога за деца и езда са новите предпочитани спортове за деца

ВасИ

лЕН

а Д

ОТК

ОВа

16

Тяло и ум в движение

предложения за физическа активност все още са по-скоро извън училището.

Катеренето е вродена потребност

То е спорт, при който се извършват естестве-ни човешки движения също както при бягането или плуването. Да се катерим е заложено в нас по рождение и ние го правим инстинктивно. „Ко-гато децата поотраснат малко, те имат ес-тествен стремеж да се катерят, затова и има катерушки по детските площадки, обяснява станимир Желязков, преподавател в Нса и тре-ньор по катерене за деца. Това занимание разви-ва всестранно цялото тяло, в него се включват всички мускулни групи, разнообразието от дви-жения е голямо, катерим се и в природна среда, а не само в зала.“станимир води групата си на скали в събота и неделя. Там има маршрути с различна категория на трудност, по-лесни за начинаещите и по-сложни за напреднали. Катеренето в природна среда страшно много се харесва на децата, за-щото е нещо естествено, обяснява той, като уверява, че и залата, и стената са стопроцен-тово безопасни. „Всичко е изчислено, въжетата се подменят често и подлежат на задължите-лен контрол. Маршрутите на скали също се по-чистват всяка пролет, така че да няма опас-ност например от падащи камъни, поначало катерачите се грижат за местата, където се катерят.“Началното училище е много подходяща въз-раст за занимание с този спорт, защото преди това им пречи неустойчивостта на вниманието и организираните активности бързо им омръзват. Залата за катерене на Нса дава възможност и на родители, които желаят, да се катерят заедно с децата си.

спорт + танц = брейк

Танцът брейк/бибойнг (от английски break, b-boying) за много хора е екзотика. Някои родители смятат, че не е полезно тях-ното дете да се върти на глава или да се „въргаля по пода“. Извън тези клише-та той дава на танцьорите усещане за ритъм и изисква доста движение. спе-цифичното за танца е в голямото раз-нообразие от стилове и движения. То позволява почти на всеки да се занимава с брейк независимо от пол, възраст, те-лосложение и физически възможности. Тренировките развиват както физи-чески, така и психически качества. лес-но е да се запали един ученик по брейк, трудното е да напредне и да продължи

да танцува след няколко години. Повечето деца, които се записват, искат бързо да научат ат-рактивните движения. В началото обаче се поч-ва с основните и не толкова грабващи окото елементи, които са необходими, за да се продъл-жи напред. Брейкът от само себе си развива дви-гателната култура на децата, тяхната коор-динация, засилва чувството им за ритъм, дава издържливост, сила и гъвкавост. Понякога обаче трябва върху тези качества да се поработи и извън тренировките, което пък изисква воля за самоусъвършенстване.

Йога дава баланс и увереност

Това не е спорт, но е чудесна възможност за съ-четаване на физическа активност с психическо разтоварване и развиване на личностни ка-чества, обясняват Нина и Юлиян от йога сту-дио „Юнити“ - едни от първите, които разви-ват работата с деца. Йога върши много добра работа при гръбначни изкривявания, влияе чу-десно на стойката. Подобрява и концентраци-ята в училище. В заниманията с йога за деца се използват много игри за памет, които помагат за по-добро възприемане на информацията в училище. „Всичко, което правим, е водено от идеята де-тето да добие увереност в себе си, разказва Юлиян. Тук не просто изпълняваме движения, а играем игри, които дават възможност на дете-то да изрази емоциите, които не е успяло да из-рази, да сподели неща, които го вълнуват, но не е успяло да ги каже на родителите или приятели-те си.“ Тези неизразени неща според учителите по йога се натрупват и създават безпокойство или агресия у децата. а заниманията трябва да дадат пространство и атмосфера, които да ги предразположат да се изразят свободно.„Децата ни казват Юли и Нина, защото не вяр-ваме, че може да се получи хубава комуникация с някого, ако се поставяме над него. стремим се колкото ние ги учим, толкова и те да ни научат на нещо, да осъществим обмен, обясняват ин-структорите. Иначе ще е като в училище.“ При йога липсва състезателният дух и това дава възможност на децата много по-спокойно да изразяват себе си, което им помага и по-увере-но да действат в училищната среда, обяснява Нина.Някои от заниманията за деца се оказват тол-кова успешни, че преминават и в практиката с възрастните. Юлиян и Нина разказват напри-мер за игра, в която се правят различни физио-номии, изразяващи основните емоции – страх, щастие, тъга, гняв, замисленост, изненада, пак щастие. Опитваме заедно това упражнение, до-като разговаряме – изисква се известна концен-трация и „потапяне“ в чувството. Идеята е да

17

се освободят всички потиснати в ежедневието емоционални реакции, участниците да изразят нещата, които им идват отвътре, и да ги от-играят. „Отначало го правехме с децата, но след като го изпробвахме с възрастните, те вече ис-кат да го правим всеки път“, споделя Юлиян.Важен принцип в заниманията с йога е, че всичко трябва да е интересно под формата на игра, на приказка, на история. Нищо не се прави просто защото трябва. ако кажем на децата, че трябва да си вдигнат този крак, защото е полезно за еди-кой си мускул, някак си не е мотивиращо и изоб-що не е забавно. Условието за посещение на йога е, че ако детето не иска в този ден да ходи, не бива да се води. „В живота на децата има тол-кова много задължителни неща и толкова много „трябва“. При нас идеята е те да искат, защо-то само тогава има полза“, категорични са ин-структорите.

Ездата развива съобразителност

Уникалното тук, разбира се, е общуването с жи-вотните. Повечето деца живеят в градовете, много малко са тези, които в ежедневието си имат контакт с природата. „разбира се, досе-гът с конете дава и физическа активност, раз-казва Веселин Герджиков от конна база „адгор“, а обогатяването на съзнанието и на мирогледа също е много важно.“ Ездата учи на подход към жи-вотното, който трябва да е по-внимателен и по-премерен. Изгражда у децата съобразителност и нюх към коня. „Когато яздиш извън манежа, тряб-ва да знаеш какво се случва с него и с другите коне, които са около теб, обяснява Веско. Така се разви-ват наблюдателност, предвидливост, досетли-вост.“ От физическа гледна точка ездата развива всички мускулни групи и децата укрепват много добре физически. Най-полезна е за мускулатурата на краката, гърба, корема. Това я прави много цен-на и за деца с проблеми като гръбначни изкривя-вания, церебрална парализа, синдром на Даун или аутизъм. При такива занимания обаче задължи-телно трябва да има наблюдение от специалист, обяснява треньорът.Ездата е особено полезна и за по-буйни или хиперактивни деца, при които тушира излишната енергия. Най-доброто вре-ме за начало на заниманията е около 7-годишна възраст, когато детето вече е поукрепнало физически. според Веселин Герджиков децата се учат много по-бързо от възрастните и тялото им много лесно влиза в хармония с коня.

18

Децата попадат в матрицата на извнъкласната подготовка още преди училище, за да завършат образованието си с ненужна българска диплома

раД

ИН

а Хр

ИсТ

ОВа

Частни/честни уроци

Помните ли уроците, които ние и „другарчета-та“ посещавахме като малки? Във времената на развит социализъм почти нямаше дете, кое-то да не е насочено от строгата родителска, а често и учителска ръка към някакви извънкласни занимания, доразвиващи уменията на народна-та младеж в нова и градивна насока. развлечени-ята, които ние сами си намирахме извън учили-ще, включваха въображението в невъзможни за днешните деца обороти – помните ли как се правеше сковаване на лагерна количка от дъски и взети тайно отнякъде лагери? а играта на стъклени топчета върху поле, удобно начерта-но в меката кал зад блока, или подскачането на ластик, откраднат от шкафа с шевни матери-али на баба? По онова време цялото родителско и учителско войнство се опитваше да ни от-късне от безпаметната игра пред блока, за да канализира енергията, талантите и въображе-нието в по-смислени насоки. Парадоксът днес е, че същото това войнство се чуди как да накара децата да излязат навън...

Няма просто игра

В нашето детство и ученичество извънкласни-те занимания бяха по-други – пиано, солфеж, хор, балет, народни танци, кавал, цигулка, шахмат, английски и компютри... Какви уроци посещават днешните деца? Да сте чували някой да ходи на шахмат? На тромбон? Модата днес повелява родителите да се над-преварват да развиват децата си в колкото е възможно по-екстравагантни и необичайни на-соки. На почит в днешни дни е детето да е запи-сано на курс за манекени, на мажоретни танци, стрйит денс или MTV денс. а какво мислите за дисциплината хокей на трева? В училището на моето дете отборът по хокей на трева е взел всички възможни златни медали в страната – а колко отбора, за Бога, въобще се състезават в подобно първенство? лошата новина е, че и днес частните уроци са

необходими. В името на това хлапето да е до-бре подготвено все повече родители жертват кариерата си или се лишават от личното си време, за да извозват децата си от едно към друго занимание. По-стабилните финансово наемат специален шофьор, който да изпълнява тази дейност. В последните години дори някои таксиметрови компании предлагат неофициал-но такава услуга. И докато малчуганите циркули-рат от един урок на друг по цял ден, времето за игра тотално липсва. съмнявам се днес въобще да има деца, които виждат лоста за тупане на килими като гимнастически уред (то има ли из-общо останали лостове за тупане на килими из кварталите?), или пък такива, които да знаят каква е тая игра на стражари и апаши. Тъжното е, че ние като родители пропускаме да научим децата си просто да си ИГраЯТ навън, без да се налага да УсВОЯВаТ или УсЪВЪрШЕНсТВаТ нещо. силата на частната практика

Като че ли нищо в днешни дни не е възможно, ако детето не ходи на частни уроци. системата е така добре стегната, че е немислимо което и да било нормално развито за възрастта си хла-пе да бъде прието там, където е важно според родителите му, ако не е специално подготвено. За да го приемат в първи клас в някое „елитно“ училище, трябва да издържи тест, което е не-възможно, ако използва само естествените за възрастта си знания и умения. Тъй като този начин на подбор на ученици не е регламентиран, училището често нарича въпросния тест „вхо-ден“ или „психологически“, като по този начин се опитва да убеди родителите, че става въпрос за рутинна проверка на готовността на дете-то да поема знания. след това параграфът се за-върта - училището е елитно, изискванията му са високи и за да ги покрие, кандидатчето тряб-ва да посещава и класовете по предучилищна подготовка в него. само че често и там прием-

19

ат с тест. В този етап по-амбициозните ро-дители се намесват, като или вдигат скандал, или наемат учител от училището, който да го подготви за специалния тест. Започват уроци-те и детето разбира, че да бъде на 6, означава, че е напълно недостатъчно да може да чете, да смята до 10 и да познава часовника. Нужно е много повече. Така започват училищните битки на малкия човек, който до края на школското си образование ще трябва да премине през няколко частни учителя, алианси, езикови школи и какво ли още не.

гимназиални и кандидатстудентски мъки

Така. Да кажем, че сте избутали детето през ця-лата прогимназия и сте на прага на поредното кандидатстване. Добре дошли в новата вълна на частната практика! В което и училище да е подготвяно вашето дете, то така или иначе няма да има нужните специални знания за кан-дидатстване в добрите гимназии. На помощ идват нашумели частни учители и организи-рани курсове, които знаят триковете за пре-минаване през тежките изпити. Записванията започват още в началото на годината и за да не пропуснете свободните места, трябва да се разбързате две години по-рано. Така че, ако детето ви ще кандидатства в американския колеж или в езикова гимназия, стягайте го за из-вънкласни уроци още в началото на шести клас. Освен това си отделете една прилична сума пари, защото за един учебен час ще трябва да отделите минимум 20 лв., а за добрата подго-товка на детето срещите с учителя трябва да са поне два пъти седмично. За по-известните учители цените могат да стигнат дори до 70 лв. на урок. Когато кандидатгимназиалната война приклю-чи, имате три-четири години спокойствие, след което отново сте на въоръжение, този път за да щурмувате някое висше училище. сис-темата е същата – научавате чии ученици най-често влизат без проблеми, намирате контакт с въпросния преподавател и бързо записвате де-тето на уроци. ако не го направите, дори и да е най-интелигентният гимназист и отличник на випуска, вашият наследник просто няма шанс да влезе по държавна поръчка. Цялата епична борба на семейството да подготви детето в крайна сметка свършва с прием в нашенски ВУЗ, където можеш да станеш нашенски висшист, да живееш в нашенската държава, където, ако не си „наш човек“, нямаш големи шансове в живо-та си по принцип.

20

* Свалянето на новите броеве през електронен четец Kindle е с безплатен трафик. Изданието е достъпно и през приложенията Amazon Kindle за Аndroid телефони.

КЪДЕТО И ДА СТЕ!Ако пътувате много и до места, откъдето е трудно да си набавите вестник Дневник - например в Лондон или на Черни връх…

Ако секретарката не ви препраща офисния абонамент до вилата, хотела, къмпинга… Ако колегите ви постоянно ви вземат

вестника от бюрото… Ако предпочитате да четете секция “Анализи”, без да скролвате твърде дълго в телефона си… Ако

рекламите ви разсейват, докато четете за икономиката на Гърция… Ако продължавате да не можете да свикнете с блестенето

на екрана на iPad-a, когато сте на плажа… Ако събирате страници от броевете през седмицата, за да ги прочетете в неделя

следобед на терасата с чаша розе… Ако вече имате Kindle или точно сега решавате да си го купите…

ДОБРЕ Е ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ НАПРАВИХМЕ ДНЕВНИК ЗА KINDLEС БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ПРЕЗ 3G И WI-FI* И БЕЗ РЕКЛАМИ!

Умението да се бориш, да печелиш и да губиш е едно от основните неща, на които трябва да научим детето си

Мар

ИЯ

ХИН

ДО

Ва Най-често се започва с мълчание. Детето ви стои срещу вас, лицето му постепенно посър-ва, очите гледат надолу и полекичка се пълнят със сълзи. Вие не знаете точно как да реагирате, но със сигурност сте стреснати от внезапно-то отчуждение на хлапето, след като пред него стои елементарна за вашите очи и опит зада-ча. Опитвате се да разведрите ситуацията с някакъв вид хумор или пък се нервирате и пови-шавате тон. И в двата случая обаче мълчаливо-то отдръпване се превръща в тих рев или на-право в истерия, обединена в едно трогателно и много тъжно детско „аз не могаааа!“... Тук вече сте сигурни, че имате проблем.

страхът от порастване

Да поемеш отговорностите на големите хора изобщо не е лесно. Дори и ние, бидейки уж зрели и с опит, попадаме в стресова ситуация всеки път, когато се налага да вземем някакво важно решение. Представете си какво се случва в гла-вите на децата ни, които трябва да преми-нат от свободния режим на играещото дете в този на ученика, от когото се изисква и всяко негово усилие има оценка. Навлизането в света на задълженията и отговорностите не е лесно и децата подсъзнателно не искат да тръгнат по този път, независимо че идеята да са големи винаги им харесва. Големи, но само когато става дума за свобода. И малки, когато става въпрос за отговорности и последствия. страхът от порастване е нещо, което съпътства децата през целия им ученически период. В първите учи-лищни години все още можете да разчитате на мотивацията „кой е по-по-най-“, но когато де-тето навлезе в пубертетските си години, тази мотивация бързо се стопява. Тогава пред него ясни остават, общо взето, два пътя – този на амбициозния ученик, който рискува да бъде обя-вен за зубър и намразен от „готините“ в класа, и другия - този на бунтаря, когото всички харес-

ват. Тийнейджърите тръгват често по втория път, защото им се струва, че там контролират нещата и сами взимат решенията си. Затова в този период можете да очаквате, че пуберът ще се разкрещи, разреве или ще измучи нещо нелепо като отговор на един свеж и съвсем чис-тосърдечен утринен поздрав от ваша страна. Като моята дъщеря, която от позицията на своите седемнайсет години на моето „Добър ден!“ отговаря „Кво пък му е толкова добро на тоя тъп ден?!“...

„Не мога“ срещу „не искам“

Най-грешната реакция на детското „не мога“ е родителското „можеш, ама не искаш“. Така раз-говорът вече не е диалог, а противопоставяне. Когато детето се отказва от изпълнението на някаква задача, причините могат да са много. То може да е изплашено от факта, че му е трудно да се справи и това ще ви разочарова. Вероятно е още да не е готово да приеме възможността, че може да сгреши. Желанието да изрази себе си и да стои зад собствените си решения, дори те да са си направо магарешки инат, също може да е причина за един такъв отказ. страхът от кри-тика или дори неудобството от похвала могат да бъдат причината за бъдеща неувереност в себе си. а това е един от основните проблеми на модерния човек, твърди андре салтер, един от първите изследователи на този психологи-чески казус. Най-доброто, което можете да направите, е да имате търпение и да поощрявате. Детското „не мога“ често означава „страх ме е“, затова приемете отказа като зов за помощ, а не като противопоставяне. Заемете се и вие със за-дачата. Нарочно сбъркайте и се присмейте на себе си. Опитайте различни забавни стратегии да преодолеете трудностите заедно и демон-стрирайте съпричастността си към детския проблем. Въздържайте се от крещене, обиди или

Аз не мога!

22

даване на примери с други деца, които се спра-вят по-добре. Говорете и изслушвайте. Това, от което децата имат нужда, е да усетят, че сте на тяхна страна.

Психологически практики

според психолозите умението да губиш е важно точно толкова, колкото и умението да се бориш и да печелиш. В свят, в който успяват силните, амбициозните и твърдите характери, да си не особено успял е равнозначно да си лузър. Правил-ната стратегия е не да оставите детето си да се мисли за вечно губещ, защото, ако то повярва, че е такова, такова ще бъде. според лайф коучин-га, който става все по-популярен в америка и Ев-ропа, печелившият житейски механизъм е този на приливите и отливите. Загубата трябва да се приема като стъпка встрани, а не назад. Това е урокът, който трябва да бъде научен, за да се направи засилката. Това е времето за осмисляне и изграждане на план. Опитайте се да обясните това на децата си най-вече със собствения си житейски пример в различни ситуации. Не се страхувайте да им признаете грешките и сла-бостите си, но не пропускайте да споделите с тях и постигнатите резултати. Ще изгради-те силен характер, когато подготвите дете-то си за реалния живот, в който проблемите трябва да се приемат не като спънки, а като игра за намиране на решения. За да възпитате това у детето, осигурете му занимания, в кои-то то наистина е добро. ако забележите, че има талант да рисува, но изостава по математика, запишете го на уроци, където ще се чувства в свои води, защото ще го оценяват високо. Дай-те му поле за изява, където има талант, и така ще му подсигурите самочувствието, че може. Оттам нататък „Не мога!“ лесно се превръща в „Що пък да не мога?“. Когато го чуете от устата на детето си, можете да сте сигурни, че имате пред себе си един малък човек, който не се стра-хува да греши.

МАГАЗИН С ДОБЪР ВКУСЗА РАЗНИ НЕЩА

KLIKSHOP.BG

Комплект приложения за ученици за 1-ви класПълен комплект приложения за вашия първокласник с занимателен характер, които стимулират интереса на му към четене, писане, смятане. Приложенията дават възможност на учениците да пишат, да рисуват, да оцветяват, да правят звуков анализ на думи, да пишат текстове под диктовка и какво ли още не.Комплектът съдържа 10 книжки приложения с различен характер: четене, писане, смятане.

Специална

цена:

43 лв.

23

Училището освен всичко друго е челен удар с пъ-лен асортимент от вируси и бацили от всички деца в класа. Нямате друг избор, освен някак да укрепите имунната система на наследника и да му създадете здравословен хранителен режим, за да го направите по-устойчив на бактериал-ната заплаха.

Добрият стар режим

Може да звучи праисторически, но е истина - здравето се крие в добре спазвания дневен ре-жим. Така че да не ви е жал да карате хлапето да спазва точни часове за хранене, учене, сън и игра. Известно правило е, че децата трябва да се хранят с полезна храна четири пъти на ден. след като това стана и изискване в български-те училища, от две години школските лавки придобиха по-обран откъм вафли и чипсове вид, но пък дюнерите, пицариите и магазинчетата за джънк фуд извън сградата на училището взе-ха да процъфтяват. Няма как да се преборите с това, но поне напоително говорете на детето кое не е добра храна и вкъщи също спазвайте някакъв здравословен хранителен режим. И аз като майка знам колко е лесно да пльосна една пица пред телевизора и да оставя сина ми да се оправя с нея, но като си представя, че може да стане един от многото шишковци в класа, предпочитам да си направя труда и да сготвя нещо наистина свежо. Другият основен проблем на съвременните деца е тоталната липса на сън, казва педиатъ-рът с дългогодишна частна практика д-р Васил Георгиев. На едно хлапе му трябва поне девет часа спокойна почивка. Опитайте се обаче да накарате който и да било младеж на възраст от 11 до 18 години да си легне поне около десет часа вечерта и ще станете за смях. Тийнейджърите масово сменят местата на деня и нощта, защо-то прекарват нощите си из виртуалните соци-ални мрежи или играят игри. Проблемът вече е световен и няколко американски организации

дори предлагат специализирана помощ на родители и деца, които са изпаднали в ситуация, в която хлапетата не мо-гат адекватно да изпълняват социал-ните си функции заради тоталната подмяна на режима и начина на функ-циониране в обществото. Затова е добре да пренасочите активността на детето в други области и да наси-тите деня му с различни занимания, които да го уморят достатъчно добре, твърди д-р Георги-ев. Все пак настоявайте да се спазва определен час за лягане и рядко правете компромиси с това си решение. Използвайте малкото време преди лягане за най-съкровени разговори и превърнете това в ритуал.

Добрият стар режим Какъвто и режим да има детето обаче, то ви-наги остава атакувано от вируси. аптеките са пълни с витамини, добавки, имуностимулатори и препарати, които обещават едва ли не вечно здраве. Истината е, че повечето от тези хапо-ве, тинктури и мазила са повече маркетингов, отколкото лекарствен продукт. Един от най-силните и естествени имуности-мулатори е добрият стар мед. ако в семейство-то ви няма история с алергии към пчелните продукти, спокойно направете меда част от дневния режим на детето си. Полезните ве-щества в него се усвояват най-добре, когато е разтворен във вода, сок или чай, стига темпе-ратурата му да не е близка до кипене. силен иму-ностимулант е и пчелният клей, съветват фар-мацевтите от веригата аптеки „ремедиум“. В аптеките се предлага под формата на тинкту-ра. ако добавяте по няколко капки от нея в мля-кото или сока на детето си, ще му осигурите добра защита срещу вирусите. Важна част от развитието на нервната сис-тема на децата играят омега-3 мазнините. Те се съдържат в рибата и ако не можете да я

За малките стимуланти на имунната система, които осигуряват голямата защита от армията вируси

раЯ

КарД

аМО

Ва

24

Здравна просвета

25

предлагате на детето във вид на ястие (малко деца наистина обичат риба), пробвайте с ри-бено масло. В аптеките може да намерите спе-циален детски вариант, в който почти го няма неприятния рибен вкус и децата го приемат с удоволствие. През последните години като силен имуности-мулант бързо се наложи екстрактът от масло от грейпфрут. Влиянието му върху вирусите, бактериите и инфекциите обаче е в комбина-ция с умопомрачително горчив вкус. На мен ми отнема между една и три минути да се върна в тялото си след изпиване на дневната доза екстракт от грейпфрут. Отскоро обаче грейп-фрутното масло също си има детски вариант, така че няма нужда да гоните детето си из къщи с горчивата лъжица и да му обещавате не-изпълними неща. Хит в областта на имуностимулацията са и пробиотиците, казва д-р Георгиев. Това, което повечето специалисти пропускат да споменат обаче, са пребиотиците. Про- и пребиотиците вървят ръка за ръка и едното не би могло да съ-ществува без другото, обяснява още докторът. Пробиотиците са хранителни добавки (млечно-кисели и бифидобактерии), които подпомагат доброто храносмилане, усвояване на храната, потискат гнилостните процеси в организма, възстановяват нормалната чревна флора, на-маляват риска от алергии, респираторни забо-лявания и стомашно-чревни инфекции. Те обаче не могат да съществуват в организма без хра-нителна среда, каквато са пребиотиците. Пре-

биотиците са несмилаеми олигозахариди, които организмът не може да усвои, и затова те дос-тигат до долната част на храносмилателната система, без да бъдат разградени. Пребиотици-те стимулират растежа на бифидобактериите и затова се наричат още бифидогенни фактори. Те не се предлагат като хранителна добавка, а се приемат с храната. Най-много пребиотици има в цикорията, кромида, чесъна, боба, граха, както и в млякото. смята се, че пробиотиците и пребиотиците трябва да се доставят на ор-ганизма ежедневно. Друг продукт, който помага не само при вирусни ситуации, а може да се приема и профилактично, е сребърната вода, препоръчват още фармаце-втите. Това е вода, съдържаща колоидно сребро, което я прави добро бактерицидно средство. Може да се използва като капки за нос, за гарга-ри, за прочистване на рани, за пиене, за компреси и прочие. Към нея не се привиква и няма никакви странични ефекти, не предизвиква алергии и може да се използва за лечение и профилактика на широк спектър от проблеми. сребърната вода се продава във всяка аптека и в своята същност е един много „нискотарифен“ пенки-лер, който наистина работи. В крайна сметка не се притеснявайте, ако въ-преки положените усилия и изпитите тинкту-ри и клейчета детето лепне някакъв вирус. Това е част от израстването и укрепването на ор-ганизма. По-важно е да научите самото дете да се грижи за тялото си и да му помага. Това вече е инвестиция в бъдещето му.

26

Авторът на най-харесватана фотоистория ще стане притежател на наградата.

Участвайте и спечелете камера PENTAX Optio RS1500. Изпратете през dnevnik.bg/sendphoto фотоисториямежду 10 и 30 снимки от 26 август до 30 октомври.Гласувайте за най-добрите фотоисториина dnevnik.bg/fotokonkurs

стартирафотоконкурсна тема СПОМЕН ОТ ЛЯТОТО