РЕЗЮМЕТА

на научноизследователските трудове, публикации,

научни и научно-приложни разработки

на гл.ас. д-р Тодорка Христова Тончева

1. Издадени учебници

1.1. Тончева, Т. Природоползване в туризма- С., УИ „Стопанство“,

2009, 192 авторски страници

Проблемът за опазването на околната среда и по-нататъшното й замърсява

не в последните десетилетия придобива особена актуалност и все по-голяма

острота. Според редица сериозни изследвания в много горещи точки по света

способността на природната среда да поема замърсители и възможността й да

се самоочиства и възстановява са почти изчерпани. За населението, живеещо в

тези „изчерпани“ райони, вече е настъпил моментът, когато то се изправя пред

невъзможността да използва природата за рекреационни цели, тъй като

десетилетия наред тя е била за него място за изхвърляне на промишлени

отпадъци и различни други замърсители и отрови от стопанската и битовата му

дейност.

Тези факти, както и още много други вреди, нанесени и все още нанасяни

и сега от човека върху средата, в която той живее и отглежда своите деца и

внуци, ни задължават да си зададем въпроси, разтърсващи спокойното ни

ежедневие, хвърлящи предизвикателства към съвестта на всички хора по света –

как да изградим общество, което не разрушава природните ресурси и

екологичните системи, от които то е зависимо? Имаме ли шанс да оцелеем, ще

съумеем ли да поправим поне част от разрушеното от самите нас? И най-

важният въпрос – имаме ли все още време за това, или природата отмерва

последните секунди на човешкия род като възмездие за неговото лекомислено

отношение към нея???

Тези въпроси стоят с особена актуалност пред младото поколение, което

живее, работи и учи в тези сложни условия. За справяне с това

предизвикателство на него му се налага да придобие задълбочени политически,

икономически, социални и екологични познания, обхващащи всички сфери на

човешката дейност.

Това обстоятелство предполага и обекта на изследване в учебника

„Природоползване в туризма“, първообразът на който е учебникът „Екология и

природоползване в туризма“ от същия автор (Издание на НБУ, С., 1994 г.).

Структурно учебникът е построен в три глави. Първа глава, озаглавена

„Туризъм и природоползване“ дава основа за навлизане в проблемите на

туризма и неговото въздействие върху околната среда. Разгледани са главните

принципи на екологичната политика, въздействието на туризма върху

природните комплекси, туристическото природоползване, както и последиците

от въздействието на туризма върху околната среда.

Втората глава е посветена на екологичния туризъм – един феномен,

появил се в края на миналия век като алтернатива на масовия туризъм, който

натоварва неимоверно много природните комплекси и им причинява деградация

и разрушаване. Последователно е разгледано влиянието на туризма върху

природната среда, както и върху културата като цяло. Проследява се

възникването, същността и разновидностите на екологичния туризъм.

Проследен е международният опит, послужил като пример за развитието на

екотуризма в България. Направен е анализ и са дадени насоките и

перспективите за неговото развитие у нас.

Трета глава изследва туризма и защитените територии. Тези непокътнати

все още късчета от природата, даващи подслон на редки и изчезващи

растителни и животински видове са много важни за развитието на екотуризма в

частност, и на туризма като цяло. Интерес представляват разгледаните

концепции и модели на туризма в защитените територии. Макар и накратко е

анализирана световната и европейската мрежа от защитени територии.

Отделено е внимание на една нова, интересна форма на екотуризма –

екопътеките.

1.2. Тончева, Т., М. Рибов, Д. Тадаръков и др. Основи на туризма. т.I,

УИ „Стопанство“, С., 2007, с.237 – 278 (42 авторски страници)

Кандидатът е автор на глава четвърта от учебника „Основи на туризма“,

том І - „Екологичен туризъм“.

В главата се разглежда предимно връзката „развитие на туризма –

качество на околната среда“. Вниманието към тази връзка е предизвикано от

много фактори, включващи бързия растеж в туристическата дейност по целия

свят и изясняването на представата за зачестилите негативни въздействия на

масовия туризъм върху ресурсите на природната среда.

Дори от неспециалисти може да се установи зависимостта от природните

ресурси. Често туризмът се развива добре в области с уникална и атрактивна

природна характеристика. Природните атракции слънце, море и пясък често са

главната причина за популярността на дадена дестинация. Затова туризмът се

развива в области, които могат да осигурят природни и антропогенни ресурси -

екзотични пейзажи, културни и исторически забележителности. Ресурсите на

околната среда създават особена атмосфера, като изпълняват и други функции.

Природните ресурси например осигуряват на туристите храна, топлина и

енергия. Природната среда абсорбира отпадъците от туристите – смет, канални

нечистотии и други отточни води. Освен това природните ресурси не винаги са

абсолютно възобновяващи се или безкрайно издръжливи на натиска на

туристите. Интервенцията, която се оказва върху околната среда от развитието

на туризма, може да бъде с такава сила, че туристическата дейност да стане

неустойчива и да западне за дълъг период на дадена територия.

Отрицателните ефекти от туризма върху околната среда се експонират

чрез вредите, нанасяни на различни природни феномени, които представляват

туристическото наследство на дадена държава. Те се изразяват в следните

аспекти: интензивна урбанизация на туристическите дестинации; сериозни

изменения на крайбрежната екосистема в морските курорти; урбанизация на

природните територии; разрушаване на туристическите ресурси; замърсяване

на реките, езерата и моретата и техните естествени обитатели; унищожаване на

фауната; унищожаване на културни паметници; ерозия на бреговете;

замърсяване на въздуха; наднормено потребление на питейна вода и т.н. Тези

отрицателни ефекти неминуемо водят до сериозни проблеми в природата и

околната среда като цяло.

Това е сериозна причина като алтернатива на масовия туризъм,

причиняващ изброените вреди, в последните 2 десетилетия на миналия век да

се появи т.нар. екологичен туризъм.

Идеята за туризъм, основан на опазване на природата, носещ удоволствие

от контакта с нея, без да я разрушава, се е появила в Северна Америка в средата

на 80-те години на ХХ век, вследствие на развитие на пътуванията в най-

отдалечените места със съхранена природа. Това е туризъм, който се развива в

слабозасегнати от човека места и трябва да допринесе за защита на природата и

благосъстоянието на местното население. Той се базира главно на

наблюдението на природните дадености и е един нов етап в развитието на

туристическата индустрия като цяло, който изисква работа в партньорство

между туроператори, посрещащи агенции, местни общности, асоциации,

стопанисващи защитените райони, научни общности, изучаващи биоресурсите

в тях. Всички те се ангажират да сведат до минимум въздействието върху

посещаваните територии, да информират пътуващите за местните правила, бит

и навици, да участват във всяка регионална програма за опазване на природната

среда и да управляват всяка форма на посещение в района.

1.3. Тончева, Т., М. Рибов, Д. Тадаръков и др. Основи на туризма. т.II,

С., УИ „Стопанство“, 2007, с. 160 – 203 (43 авторски страници).

Четвърта глава от втори том на учебника по „Основи на туризма“ е

озаглавена „Туризъм и природоползване“ и е принос на кандидата към общия

катедрен продукт.

В последните десетилетия на миналия и настоящия век се наблюдава

засилен интерес на туристическата наука към науката Екология както в

теоретичен, така и в практически аспект. Няма да намерим разработка,

посветена на проблеми в туризма, в която да не се споменават проблемите на

екологичното равновесие на природните ресурси.

Органичното единство между туризма и опазването на околната среда би

могло да се разглежда в три различни аспекта. За първия аспект си спомняме,

когато става дума за причините за деградация на биогеоценозите, при пожари в

горите, при влошаване качествата на ландшафта. Причина за това е

необичайната активност на туристите, намиращи се по време на своя отдих сред

природните комплекси. Това е първата страна на проблема – опазване на

природата от туризма.

Туризмът, както и всеки друг вид дейност на човека не може да

съществува без естествената си основа – природната среда. Той предявява

своите специфични изисквания към състоянието на тази среда, към наличието и

най-вече към качеството на специфичните ресурси. Това е втората страна на

проблема – опазване на природата за туризма.

Третият аспект засяга туризма като вид активна дейност, осъществявана в

тесен контакт между човека и природата, възпитава го в любов и преклонение

към нея, стимулира грижите му за нейното опазване. Тоест, тук проблемът

опира до опазване на природата с помощта на туризма.

Особено внимание в главата се отделя на рекреацията – системата от

дейности, насочени към създаване на най-целесъобразни възможности за

почивка и за възстановяване на изразходваните сили на човека по време на

неговата трудова дейност. Интерес представлява предложеният от автора

базисен модел на рекреационната система. Основните фактори, стоящи като

скеле в този модел са свободното време, урбанизацията и материалното

благосъстояние на населението. Рекреационната система е сложна, управляема

и дори частично самоуправляема система, състояща се от 5 взаимносвързани

подсистеми – почиващи туристи; природни комплекси; материална база и

рекреационна инфраструктура; обслужващ персонал и ръководен орган.

Задължително условие за устойчивостта на рекреационните системи и за

реализацията на задачите на туристическото природоползване е прилагането на

научни методи за планиране и регулиране на всички дейности, осъществявани в

тях. При това не бива да се забравя, че природните комплекси могат да

възстановяват своите свойства дори след частично повреждане, тъй като

притежават способност към саморегулиране и самовъзстановяване в

определени граници.

Туризмът причинява много негативни последици за околната среда –

толкова, колкото дейности, инфраструктурни елементи и туристи има в

съответните туристически природни комплекси. Някои от необходимите мерки

за ограничаване на негативните въздействия включват участието на местното

население в развитието и управлението на туристическата дестинация;

съхраняване на традиционните дейности на района; реализиране на публични и

частни инициативи, за да се осигури икономическото развитие на населението;

контролиране извличането на първокачествени природни ресурси; мониторинг

върху броя на посетителите, защото в природата трябва да се търси качеството,

а не количеството. И не на последно място, усърдна работа за повишаване на

самосъзнанието на туристите, информирайки ги за негативните физически и

социално-икономически ефекти, които могат да бъдат провокирани от тях

самите от небрежно и лекомислено отношение към природната среда.

1.4. Тончева, Т., М. Рибов, Д. Тадаръков и др. Основи на туризма. т.III,

С., УИ „Стопанство“, 2008, с. 147 – 193 (46 авторски страници).

Отново четвърта глава от третия учебник по „Основи на туризма“ е

посветена на проблемите на „Туризма и защитените територии“.

В края на XIX век създаването на големия национален

северноамерикански парк Йелоустоун слага началото на политиката на

съхраняване на ценни природни райони в света. Обществеността в различни

страни осъзнава качествата на тези пространства и поставя любопитството на

отделните индивиди към тези природни обекти начело на мотивацията на

постоянния приток от посетители, чиято цел е да се възхищават и да се

наслаждават на тези ценни природни пейзажи.

През втората половина на ХХ век се забелязва голям туристопоток към

природните територии и особено към защитените природни зони. Той е свързан

със забележителен растеж на дейностите, посветени на отдиха и почивката на

съвременния човек. Нарастването на туристическото търсене в природата е

следствие от цял комплекс от фактори: значително увеличаване на броя на

защитените пространства в световен мащаб, увеличаване на информацията за

състоянието на околната среда; увеличаване на свободното време в обществото;

увеличаване на приходите и на мобилността на гражданите; социални моди;

криза в селскостопанските общества; лошо планиране на градовете; промени в

обществените ценности и т.н.

Туризмът, ориентиран към природата, респективно екотуризмът, се

осъществява частично в защитени територии, които са с изключителна красота,

представляват интерес от екологична гледна точка и са с огромно културно-

историческо значение. В днешно време тези територии се обособяват със

специален режим, за да съхраняват биоразнообразието на районите, към които

принадлежат, както и да попречат на изчезването на естествените екосистеми с

голямо значение в тях.

Традиционната представа за защитена територия е природен парк, при

това необитаван от човека, в който външната намеса е сведена до минимум,

като това състояние се означава като консервационно. Но днес в много

защитени зони по света упражняваният натиск от местното население налага

нова политика, според която изключването на човешко присъствие в тях вече не

е незабележимо.

Нарастващият прием на все повече туристи като цена, която трябва да се

плати, за да се поддържат парковете, поставя в сериозна опасност

изключителните природни ресурси в тях, които служат за база при създаването

на парк. Постоянно ставаме свидетели на натиска, на който са подложени тези

ресурси, а това прави нуждата от опазването им, особено на тези от тях, които

се намират в защитените територии, все по-голяма. Много е важно да се разбере

важността на проблемите, свързани със съхраняването на биологичното

разнообразие, и препятствията, пред които е изправен туристическият бизнес,

за да се полагат необходимите усилия за тяхното преодоляване.

1.5. Тончева, Т., М. Рибов, Д. Тадаръков и др. Основи на туризма. т.IV.

С., УИ „Стопанство“, 2011, с. 324 – 376 (52 авторови страници).

Глава пета от том IV на „Основи на туризма“ е озаглавена „Екологичен

туризъм и околна среда“.

Туристическата индустрия се нарежда сред най-бързоразвиващите се

икономически сектори и често е определяна като „индустрия на бъдещето“. В

недалечното минало туризмът е бил разглеждан като „бяла“ индустрия,

неувреждаща средата, в която се развива. Практиката обаче показва, че секторът

има огромен потенциал да разрушава средата и собствения си капитал. В

последните години засилено внимание се проявява към подобряване на

екологичното състояние на туризма. Основната причина за смегчаване на

негативното влияние на туристическия сектор върху околната среда произтича

от неразривната връзка, която съществува между туристическия продукт и

природата. Опазването на околната среда е в най- голям интерес за

туристическата индустрия. В сравнение с други развиващи се сектори на

икономиката туризмът има следното предимство: при правилно планиране и

управление туристическото развитие въздейства минимално върху околната

среда, като същевременно може да бъде катализатор за опазване на природата.

Бързият растеж на туризма през последните десетилетия се характеризира

с няколко глобални тенденции. Увеличаването на доходите и времето за

почивка, експанзията на самолетната индустрия, както и все по-малкото

ограничения при пътуване, правят дестинациите по-достъпни. Много хора,

които никога преди това не са пътували, след нарастване на възможностите на

международния туризъм се интересуват от предложените им примамливи

оферти. Освен това се увеличава броят на развиващите се страни, които

възприемат туризма като средство за създаване на заетост. Те стимулират

подобряването на инфраструктурата и рекламата и предлагат най-разнообразни

условия за инвестиране. С нарастване броя на желаещите да пътуват

туристическият сектор става изключително атрактивен като източник на

печалба.

Историята на развитието на природния туризъм може да се отнесе към

далечното минало. Но чак до началото на 80-те години на ХХ век в

общественото пространство е било популярно единствено понятието „масов“

туризъм. Масовите туристи са смятали, че предприемат пътуванията си, за да се

насладят на природните красоти, да проникнат в екзотичните ъгълчета на

нашата планета. Всъщност обаче само единици от тях, обхванати от страстта

си към приключенията и притежаващи много енергия и силен дух, са могли да

си позволят да предприемат пътешествия в лоното на природата – в джунглите,

в заснежените планински усои, на непознати острови.

Екотуризмът трябва да допринася за съхраняването на природната среда,

да намалява негативните ефекти от пребиваването на туристите в тази среда и

да подобрява ресурсната база. Можем да изведем няколко основни тенденции

по отношение на възникването и развитието на този нов, алтернативен на

масовия вид туризъм:

Първо, туризмът става една от най-големите глобални икономически

дейности. Броят на посетителите на природните територии (защитени и такива

на по-свободен режим на посещение) по целия свят става толкова голям, че

потенциалните щети, които биха могли да нанесат те на природните комплекси,

започват сериозно да безпокоят местните органи на властта и целите общности.

Второ, става очевидно, че успехът на природозащитните действия е

немислим на основата само на забранителни мерки, особено ако те са срещу

интересите на местното население. Необходимо е местните жители да станат

партньори в тази дейност, както и грижливото отношение към природата да

стане за тях икономически изгодно. Решителна роля в това отношение може да

изиграе туризмът.

Трето, настъпила е промяна в приоритетите и в действията на туристите.

Все повече от тях особено идващите от развитите индустриални държави,

започват да „бягат“ от големите градове към кътчета с относително девствена

природа. Като антипод на традиционно „плажно-курортния“ отдих, нараства

търсенето на пътувания с активно-познавателен характер.

Така, вследствие на появата на важни природозащитни, икономически и

социални проблеми на съвремието ни, възниква концепцията за екологичния

туризъм като едно от най-важните средства на устойчивото развитие на

природните територии.

2. Монографии

2.1. Тончева, Т. Влияние на биоразнообразието върху развитието на

туризма. С., Авангард Прима, 2014, 98 авторови страници

В монографията се предлага интерпретация на концепцията за

биоразнообразието като съществен фактор, влияещ върху развитието на

туризма. Биоразнообразието включва в себе си биотичното изменение, което

започва от генетичното ниво, минава през нивото на видовете и стига до нивото

на екосистемите. Тази концепция преди всичко показва изобилието на видовете

и екосистемите. Количеството на биоразнообразието се изразява чрез размера

на населението; вариантността на различните видове, както и от големината и

броя на екосистемите в даден регион.

Загубата на биоразнообразието е основен политически въпрос на всяка

държава, тъй като промяната на климата влияе върху околната среда и човека и

е обект на международна конвенция. Изчезването на видовете е природен

процес, следствие от човешката дейност. Човешката доминация над природата е

довела до намаление в биоразнообразието на много нива, като в последните

години дори се е засилил темпът на изчезване на видовете.

Туризмът е значителна част от консумацията, която влияе на

биоразнообразието. На много места туризмът постига икономическа обосновка

като създава защитени територии (национални паркове и частни резервати),

които са алтернатива на други, използващи земята за дърводобив, миньорство

или урбанизация. Този вид туризъм се нарича екотуризъм, сафари, туризъм сред

дивата природа, природен туризъм.

Изчезването на видовете е продължителен и неспиращ природен процес.

Много отдавна се е знаело, че без човешката намеса такъв процес води до

равновесие между изчезването и имиграцията им. Хората променят този

природен баланс, засилват се изчезването и имиграцията на видовете, създават

се нови равновесия. Туризмът рядко довежда директно до сътресения и загуба

на естествената среда. Туризмът и другите форми на човешката мобилност

често внасят чужди видове в райони извън природните граници на техния

географски обхват, което създава съперничество между видовете. Въздейства се

върху биоразнообразието чрез климатичната промяна.

Туризмът е една от причините за свиване на биоразнообразието, за

загубата на естествената среда, за промяната на климата. Това обяснява защо

той е „спорна“ индустрия от екологична гледна точка. Но, от друга страна, той

може да спомогне за опазването на биоразнообразието, но само на изолирани

индивидуални видове, или за малки територии на естествената среда. В

глобален мащаб той оставя екологичен отпечатък, пречи на развитието на

естествената среда, спъва биоразнообразието.

2.2. Тончева, Т. Въздействие на екологичните промени върху туризма в

различни географски райони. С., Авангард Прима, 2013, 97 авторски

страници

Местните ефекти на глобалната екологична промяна са регистрирани в

Антарктика и Антарктида, причинявайки промени – например в състоянието на

снега и леда; в поведението на растителността и животинския свят. Тези ефекти

съвпадат с промени, свързани с дейността на местните хора и на посетителите.

При туризма в полярните райони зависимостта е предимно от такива атракции

на живописен пейзаж, като снега и леда, както и възможността да се видят

популации от дивата природа. Има потенциал за значителната промяна на

туристическата индустрия. Тази част от разработката предава предвидени

въздействия от промяната на климата в тези райони и онези, в които тази

промяна вече се случва. Тя очертава текущи образци в полярния туризъм и

предоставя няколко предизвикателства към него, които той осъществява с

инфраструктурата, достъпа и привличането.

Планинските райони са приблизително около една четвърт от земната

повърхност и съдържат някои от най-разнообразните и крехки екосистеми.

Чистите пейзажи и биоразнообразието, които правят планинските райони важни

за глобалната околна среда са между основните притегателни атракции за

туризма. Планинските екосистеми са между най-уязвимите в глобалната

екологична промяна. Редица прегледи на ефектите от глобалната промяна в

планинските райони по света и научно документираната текуща екологична

промяна в планинските райони (отдръпване на глетчерите, топене на ледовете,

издигането на горската растителност, промяна на видовата композиция,

вмъкването на видове, които са родени на други места, увеличените

геоморфологични процеси и др.) прогресират балансирано.

В разработката е акцентирано върху двата от преобладаващите сегменти

на туризма в планинските райони, които са по-добре проучените области като

екологична промяна и туризъм в планинските райони: ските и базирания на

природата туризъм.

Сухите райони (пустини, савани) са образувани в много форми през

изминалите векове. Особено в Африка, сухите земи предоставят естествена

среда за големите стада животни – хищници и плячка. За туризма в сухите

области бъдещето не е оптимистично. Номадските общности, които живеят

успешно в сухите области от векове, са застрашени от засядане и изключване от

техните бивши страни. Въпросите за натиска на населението и възможностите

на бъдещето, в което по-топлите и по-сухите климати променят екосистемите

по различен начин, са доста притеснителни. Съпътстващият стрес за почвата,

водата, екологията и хранителните ресурси може да доведе до точка на

пречупване на вече крехките социални системи.

Връзката между естествените (природните) среди, общностите на

местното население и туристическите доставчици и потребители е

взаимозависима. Давайки тези насоки, в монографията, макар и бегло е

разгледано естеството на сухите околни среди и промените в

биоразнообразието; атракциите в тези среди и техните въздействия върху

местните общности.

2.3. Тончева, Т. Влияние на водните и горските екосистеми върху

развитието на туризма. С., Авангард Прима, 2013, 131 авторски

страници

В монографията се разглежда въздействието на биоресурсите – водни и

горски екосистеми, върху развитието на туризма в наши дни.

Водата е привлекателно средство за туризма и рекреацията, защото

потоците, реките, естествените и изкуствените езера са жизненоважен ресурс за

туристическата и рекреационната индустрия по света. Тези водни ресурси са в

основата на дейности като спортния риболов, състезанията с лодки, спускането

по бързеи, гмуркането, а също така косвено поддържат други важни дейности,

базирани на сушата – голф (напояване), каране на ски (създаване на изкуствен

сняг за пистите). Точно тези рекреационни дейности са силно чувствителни на

промените, предизвикани от природата или човека по отношение на

наличността и качеството на водните ресурси (климатични промени,

управление на водното равнище, свръхексплоатация).

Наличието на води и водни площи, годни за използване за една или друга

форма на рекреация и туризъм, винаги придава на дадена дестинация

допълнителни възможности за превръщането й в рекреационна територия или

обект. Ето защо при оценката на природно-рекреационния потенциал на дадена

територия е необходимо да бъде отдадено дължимото и на водните

туристически ресурси. Голямо значение в случая имат онези реки и езера

(изкуствени и естествени), които при определени условия могат да послужат

като основен мотив за развитие на краткотраен или дълготраен отдих, за

рекреационно-спортни занимания – риболов, гребане, плуване и т.н.

За използването на различните видове водни обекти за целите на отдиха,

туризма и лечението от съществено значение е да се знаят техните

характеристики: чистота на водите (степен на химична, биологична и

механична замърсеност) по отношение на вредни за здравето на човека

примеси; дебит в течение на годината и особено през лятото; температурен и

ледови режим – съответно през топлата и студената част на годината; скорост на

водните течения; характер на крайбрежните и плитките подводни участъци,

дълбочина на водата на крайбрежната ивица, използвана за рекреационни цели

и т.н.

Горските екосистеми са от изключителна важност за туризма и

рекреацията и привличат милиони посетители ежедневно, най-вече по

умерените ширини. Глобалните промени в природата ще засегнат горите чрез

промяна в използването на земята, изменения в температурите и количествата

на валежите, повишаване концентрацията на въглероден диоксид и намаляване

на нитрогена. Това за средно дълъг период би могло да има отражения върху

туризма и рекреацията. Горите, особено в тропиците, са дом на голяма част от

световното биоразнообразие и като отделни видове са изключително важни за

туризма. Биологичното разнообразие е сериозно застрашено в резултат от

климатичните промени, а горският туризъм е заплашен от изчезването на някои

видове.

В много страни нарастващото значение на горите за туризма и

рекреацията се превръща в причина за стремежа към горска експанзия. Дори

по-малко предпочитаните от туристите северни гори се превръщат в популярни

дестинации за осъществяване на походи и приключенски туризъм. Същото важи

и за дъждовните гори по тропиците. Именно там се намират някои от най-

известните национални паркове по света. Въпреки че броят на туристите, които

биват привличани от дъждовните гори, е все още малък, растящият

туристически поток и интерес спрямо почивките, ориентирани към природата,

превръща дори слабоизвестни паркове и резервати по тропиците в истински

туристически магнити.

Причините за нарастващия интерес към горския туризъм са разнообразни.

Туризмът се основава върху маркетинга на природата и естественото, които са

се превърнали в централни елементи на пътуването. Природата е станала

основа за туристите, търсещи приключения. Освен това те изглеждат по-

загрижени за природата, а това е пътят към по-образователни и

предизвикателни ваканции. Връзката между екологичното самосъзнание и

пътуването е много здрава, защото по-голямата загриженост за околната среда

води до повече пътувания, а по-честите пътувания повишават екологичната

ангажираност. Поради своята рекреационна атрактивност, горите играят важна

роля в този процес.

3. Студии

3.1. Тончева, Т. Влияние на околната среда върху

конкурентоспособността на дестинация. С., Авангард Прима,2014,60

авторски страници

Природните бедствия и катастрофи имат дълга история. Следователно би

било твърде странно да твърдим, че към днешна дата изведнъж са се

превърнали в основен фактор за намаляване на икономическия растеж. Въпреки

това, отчитаме два фактора, които са се променили.

Първият от тях е увеличаващото се население на Земята и

разпространението на градската инфраструктура, което от своя страна води до

все по-сериозни последици от възникването на природни бедствия. Например

земетресението с магнитуд 8,7 – 9,2 по скалата на Рихтер, състояло се на 26

януари 1700 г. в района на американския северозапад. То безспорно е едно от

най-силните сеизмични събития през последните векове, но въпреки това броят

на човешките смъртни случаи е доста малък, поради слабата заселеност на

района. Ако подобно земетресение удари днес същия регион, обхващащ

градовете Ванкувър (Канада), Сиатъл (Вашингтон) и Портланд (Орегон),

нанесените щети на домове, търговски сгради, магистрали и друга

инфраструктура може да достигне до стотици милиарди долари, а човешките

жертви ще бъдат в ужасяващ размер.

Вторият фактор е нарастващият мащаб на човешкото влияние върху

околната среда, който днес е далеч отвъд неговите граници в миналото.

Милиардите тонове въглероден диоксид, изпускани в атмосферата чрез

изгарянето на изкопаеми горива, не само променят глобалния климат, но

причиняват и по-голяма киселинност в океаните. Мащабът на нашето

колективно влияние върху планетата ни се е разраснал до такава степен, че

много учени твърдят – Земята е навлязла в нова геологична ера на Антропоцен.

По ирония на съдбата в много случаи природните бедствия прибавят

допълнителна стойност към БВП. Това е така, защото финансовите средства,

които се изразходват за възстановяване след бедствие, иначе не биха били

похарчени. Но съществува праг, отвъд който възстановяването става

проблематично и води след себе си отслабване на икономиката на засегнатата

страна. Бъдещите разходи от БВП за промените в климата са неизвестни, но от

всички налични данни се предполага, че те ще бъдат огромни и безпрецедентни.

Намаляването на нивата на кислорода в атмосферата, окисляването на

океаните, изчезването на животински и растителни видове, застрашените

океански хранителни вериги, промяната на климата, когато се разглеждат

планетарни промени от такъв мащаб, спадът в икономическия растеж едва ли

представлява най-лошият от настоящите проблеми на човечеството. Въпреки

това е важно да се помни, че ние разчитаме на растеж в икономиката, за да

можем да разрешим или да отговорим на настоящите и бъдещи екологични

кризи. При наличие на икономически растеж има излишък на пари, с които

дадена страна може да се възстанови бързо от природно бедствие. Но при спад в

икономическия растеж гражданите на конкретната държава стават беззащитни

към екологични бедствия, много от които парадоксално са резултат от самия

растеж.

3.2. Тончева, Т. Метологични въпроси на влиянието на околната среда

върху конкурентоспособността на икономиката. С., Авангард Прима,

2013, 64 авторски страници

Настоящата студия е посветена на изследване на някои от основните

екологични катастрофи, нанасящи огромни поражения на околната среда и на

икономиката – земетресенията, вулканичните изригвания, наводненията,

цунами, както и циклоните, ураганите и тайфуните.

Междуправителствената група за климатични промени към ООН (IPCC)

призова държавите по света да се подготвят за природни бедствия,

предизвикани от човека промени в климата на планетата. Тази експертна група

констатира, че екстремните температури и горещите вълни са зачестили след

50-те години на миналия век и предупреждава, че тази тенденция ще се запази.

Продължителността и интензивността на засушаванията по всяка

вероятност ще се увеличат в много райони на света. Паралелно има голям шанс

за по-чести проливни дъждове през този век. Макар да не се очаква броят на

тропическите циклони да нарасне, тяхната скорост ще се увеличи,

предупреждават учените. Те са единодушни, че правителствата могат да вземат

серия от мерки, за да намалят отрицателните последици от такива климатични

събития. Например да инсталират предупредителни системи за бедствия и да

поддържат устойчиво развитие на селскостопанските площи.

За бизнеса обаче промяната на климата повече не може да се разглежда

като далечна. Ефектите от климатичните промени върху глобалната икономика

още не са добре изследвани поради концептуални и информационни проблеми.

Една от основните причини за това е, че голяма част от икономическото

влияние се материализира индиректно чрез влияние върху непазарни фактори

(ландшафт, фито- и биосфера), които засягат най-силно земеделието,

енергетиката, транспорта, но и цялата икономика.

Вследствие природните бедствия, предизвикани от климатичните

промени, ще настъпи преструктуриране на туристическия пазар. Редица

предпочитани райони ще бъдат забравени заради опасността от природните

бедствия. Слънчеви оазиси като Флорида и Южна Азия постепеннно ще губят

своето значение и много хора ще престанат да си купуват имоти и да почиват

там. Пусти вероятно ще остават и голф игрищата по критичните точки на

планетата. Инвеститорите в този сектор на територията на Флорида вече

съобщават за загуби от отложени турнири. В техните очи е възможно да се

оформят нови любимци – по-ефективните компании и фирмите, които прилагат

по-високи екологични стандарти.

Според доклад на британския институт „Катъм Хаус“ глобалната

икономика може да устои на широкоразпространени разрушения от сериозно

природно бедствие само за седмица. Честотата на природните бедствия като

екстремни метеорологични условия изглежда зачестяват, а глобализацията

увеличава тяхното въздействие. Ключови сектори могат да бъдат сериозно

засегнати, ако хаосът в производството или в транспорта продължи повече

време.

3.3. Тончева, Т. Влияние на климатичните промени върху решението

при избора на дестинация.С., Авангард Прима, 2013, 36 авторски

страници

Влиянието на климатичните промени върху туризма е било обект на

количествени изследвания по няколко различни начина. Съществуват

икономически изследвания, които се базират на икономическата теория. Те

обхващат търсенето на дестинации, използващи освен всичко друго и

климатичните променливи. Свързани с тези изследвания са глобалните модели

на туристически потоци, които включват температурата като детерминант на

тези потоци между отделните страни. Съществуват и проучвания, които

използват туристическите климатични индекси, за да предскажат ефекта от

промяната на климата върху търсенето в туризма. Последната група

изследвания комбинира климатичните променливи по един сложен начин, с цел

да отрази термалните, физичните и естетичните свойства на климата.

Предишните две групи разглеждат въпроса по един по-опростен начин: при тях

се включва температурата и максимум още две променливи. В каква степен

ограничаването на климата до една или две променливи определя тези

изследвания? Освен това някои автори твърдят, че климатичните данни,

изразени чрез средна величина не притежават психологическо значение.

Въпреки това проучванията, базиращи се на икономическата теория и

глобалните модели, основават анализите си на настоящото поведение на

туристите, с други думи, на настоящия им избор на дестинацията.

Настоящата разработка включва не само въпроса за информационните

източници и видовете информация, а акцентира върху времето за събирането й,

и ни накара да изберем специфична гледна точка за изучаване на туристите –

точно преди заминаването им. Това именно позволи да включим фазата за

подготовка на пътуването. Обект на изследването ни са български граждани,

заминаващи на почивка в чужбина и тръгващи от София и околностите й:

летище, жп гара, международна автогара. Бяха анкетирани туристите, тръгващи

от определени места и в определени дни. Проучването беше проведено в 20

избрани дни от месеците юли и август 2011 г., извърши се с помощта на

въпросник, консултиран с група специалисти – академични експерти по

туризъм, професионалисти от туристическата индустрия и др. Резултатите от

изследванията са много интересни, анализирани са и са представени в 10

таблици.

4. Научни доклади

4.1. Тончева,Т. Влияние на природните бедствия върху туризма.

Международна научна конференция „Предизвикателства пред

туризма през XXI век“- С., УНСС, к-ра „Икономика на туризма“,

2012, с.196 – 200 (5 авторски страници).

В доклада е обърнато внимание на влиянието на природните бедствия

върху туризма. Природните бедствия често се представят като редки и

неочаквани трагедии, възникващи в днешно време по-често, засягащи повече

хора и причиняващи по-големи икономически щети, в сравнение с последните

десетилетия на ХХ век. Един от отраслите, върху който природните бедствия и

опасности оказват силно влияние е туризмът. Много са факторите, които му

влияят в световен мащаб. Природните могат да повлияят на туризма по понятни

причини – те разрушават естествената околна среда и въздействат върху

икономиката в негативен план.

Съществува много тясна връзка между туризма и природните бедствия. В

случай на такова събитие туризмът е засегнат в значителна степен, и в повечето

случаи се изискват много усилия и ресурси за възстановяването на нанесените

щети. Масивното въздействие на природните бедствия върху туризма е свързано

с неговия негативен мултиплициращ ефект, който включва разпространение на

негативното въздействие не само върху туризма, но и върху цялата икономика

на засегнатата страна.

Интересен е обаче фактът, че има много обекти и природни места, които

са били „жертва“ на подобни събития, или които са потенциална опасност за

причиняването на природна катастрофа, но представляват изключителен

интерес за туристите. Така е възникнал и се практикува така нареченият

„туризъм на бедствията“. Този термин илюстрира тип туризъм, при който се

посещават места, наскоро претърпели някакво природно бедствие –

земетресение, ураган, наводнение, изригване на вулкан и т.н., или бедствие,

предизвикано от човешка грешка – пожар, авария, война, терористичен акт и др.

По-нататък в доклада се разглеждат няколко близки по значение категории

туризъм на бедствията, към които се отнасят туризмът на смъртта

(танатуризъм), военният туризъм, туризмът на скръбта, мрачен туризъм и др.,

които се практикуват от хора с повече или по-малко „специфични“

психологични потребности, които имат нужда да изпитат реална опасност, или

изпитват особен вид емоции в местата, станали сцена на някаква трагедия.

Докладът завършва с извода, че туристическата индустрия е силно

уязвима спрямо природните бедствия, но при добра организация и агресивен

маркетинг районите, претърпели тези бедствия, могат да развият добра

туристическа индустрия.

4.2. Тончева, Т. Туризъм,биоразнообразие и глобалната екологична

промяна. Юбилейна международна научна конференция „Търговията

– минало, настояще и бъдеще“. С., УНСС, к-ра „Икономика на

търговията“, 2013, с. 62 – 67 (6 авторски страници)

Докладът е посветен на връзката между туризма, биоразнообразието и

глобалната екологична промяна в наши дни. Туризмът, който по принцип

означава пътуване с цел отдих и развлечение, се нуждае от чиста околна среда,

от ненакърнена природа. В случай на промяна, предизвикана от природно

бедствие, климатичен катаклизъм, от намаляване на биоразнообразието,

туризмът е засегнат значително и в повечето случаи се изискват много усилия и

ресурси за възстановяването му от нанесените щети.

Не по-тясна е връзката между туризма и биоразнообразието – нещо

повече, те взаимно се допълват. Както биоразнообразието е предопределящо за

развитието на туризма, така и в голяма степен от туризма зависи състоянието на

биоразнообразието. Защото туризмът се осъществява преди всичко в живата

природа, а биоразнообразието е цялата заобикаляща ни жива природа, която

виждаме, която познаваме, и дори за която не подозираме. За съжаление в

последните години сме свидетели на непрекъсната загуба на

биоразнообразието, със сериозни последици за природата и човека. В миналото

тя се е дължала основно на природни фактори, предимно на климатичните

промени, докато днес основна заплаха за него представлява човешката дейност.

Туризмът въздейства върху биоразнообразието в следните аспекти:

унищожаване на растителността и унищожаване на дивите животни. Заедно със

застрашаването на видовете, туристическата индустрия въздейства върху

околната среда и поради натоварването на инфраструктурата (например

транспортните средства за туризъм, местата за настаняване, местата за

забавление, спортните съоръжения и др.). От друга страна, чрез туристическите

дейности индустрията на развлеченията също оказва въздействие върху

биоразнообразието, често играейки негативна роля, тъй като чрез тези

съоръжения скиорите, планинарите, планинските колоездачи и др., нахлуват в

местообитанията на животните и нарушават техните естествени

взаимоотношения.

Туризмът заема сериозно място в световната икономика. Той е един от

най-големите отрасли и в много региони той е единственият най-голям

източник на заетост и инвестиции. Той съвсем не е безвреден за околната среда,

тъй като генерира значителни нива на замърсяване и употребява значителни

количества природни ресурси. Не случайно все по-често на туризма се гледа

като на основна опасност за замърсяването на околната среда, изсичането на

горите, унищожаването на растителни и животински видове, водещо до силно

нарушаване на баланса в природата от намаляващото биоразнообразие.

4.3. Тончева, Т. Влияния на туризма върху околната среда.

Международна научна конференция „Тенденции и предизвикателства

в развитието на икономиката“, том III, Варна, ИУ, 2012, с. 470 – 476

(7 авторски страници)

Туризмът винаги е имал значително влияние върху околната среда, в която

се развива. В същото време той е продукт на тази среда, но при своето развитие

неминуемо оказва влияние върху нея. В доклада се акцентира върху трите

аспекта – природен, икономически и социален, тъй като само в тяхното

същностно единение може да се разбере истинската философия на туризма.

В началото се обръща внимание на икономическите въздействия на

туризма върху околната среда. Той генерира съществени икономически ползи

както за изпращащите туристи страни, така и за приемащите страни. Най-общо

икономическите влияния биха могли да се сведат до следните три основни

фактора: увеличаване на печалбите в чуждестранна валута (капитал, който се

внася в дестинацията от източници извън нея); увеличаване на доходите на

местното население и увеличаване на заетостта на работната сила в региона.

Социално-културните въздействия на туризма върху околната среда е

вторият аспект на влиянията му. Туризмът в социален план представлява

движение и контакт между хора в различни географски региони. Това в почти

всички случаи означава социални връзки между индивиди, които иначе не биха

се срещали, сблъсък на различни култури, етноси и религии, ценностни системи

и начини на живот, различни езици и ниво на просперитет. По време на своите

пътувания като туристи хората демонстрират поведение, освободено от

социалните и икономическите зависимости в ежедневието си, а сред местните

жители също се наблюдава постепенна промяна в поведението, което се

изразява в отдалечаване от обичайните модели на отношение към различни

индивидуални и обществени процеси и явления, идващо от примирението с

плюсовете и минусите от съжителството с чужди и местни туристи.

Екологични (природни) въздействия на туризма върху околната среда.

Заплахите за природната среда нарастват, когато туристическата дейност е

съсредоточена в сравнително кратък период от годината и на малки

пространства. Нарастването на туристопотоците към по-известните и търсени

туристически дестинации е заплаха за тях. Сред населението на големите

градове, най-силно се проявяват негативните тенденции на влошаване на

жизнената среда. Нарастването на туристопотоци от големите градове към по-

утвърдените дестинации заплашва тяхната екосреда и културно-историческото

им наследство. Липсата на познания по екология и устойчиво развитие на

туризма е една от причините за възникващите екологични проблеми в много

туристически дестинации.

Част от туристическата индустрия гледа на осъществяваните от нея

действия за устойчиво развитие като на превантивна мярка, която предотвратява

иначе неизбежните и смятани за по-ограничени административни и

законодателни предписания и забрани.

4.4. Тончева, Т. Екстремни климатични събития в наши дни и тяхното

отражение върху туризма. Международна научна конференция

„Отговорен туризъм 2020“, том II, Варна, ИУ, 2013, с. 60 – 69 (10

авторски страници).

Климатичните промени са се превърнали в абсолютен приоритет, стоящ в

основата на много от икономическите и политическите действия на глобалната

и европейската политика. Последствията от тях са пагубни и до голяма степен

влияят върху туризма. Затова са и обект на изследване в настоящия доклад.

Например в засушените райони е възможно да намалеят дъждовете, което

ще доведе до намаляване на плодородието на почвите и до опустиняване на

огромни територии, деградиране на хабитатите на диви растения и животни,

както и до увеличаване на проблемите с изхранването в определени райони.

Наблюдава се изместване на климатични зони, което увеличава възможността

вредители да се появят в райони, където преди това не са били наблюдавани.

Повишаващите се температури създават благоприятни условия за

разпространението на насекоми, пренасящи опасни болести. Повишаването на

нивото на световния океан ще принуди милиони хора, живеещи по

крайбрежията, да напуснат домовете си. Това, заедно с увеличаващите се

наводнения, разрушения от бури и други непредвидими екстремни климатични

явления, ще причинява все повече човешки жертви и инфраструктурни щети по

целия свят.

В доклада се разглеждат някои от най-впечатляващите климатични

събития през 2011 и 2012 г. - в Русия, Пакистан, Централна Европа, Индия,

Китай и др. - като климатичният феномен „Ла Ниня“, образуващ се в Тихи

океан; суперураганът „Санди“, който вилня над Ню Джърси, САЩ; събитие,

наречено от потърпевшите в източноафриканските страни „Беда от далечно

разстояние“ и т.н.

Последиците от екстремните климатични събития са наистина много.

Полярните ледникови шапки се топят, морското равнище се покачва и

глетчерите се отдръпват. Покачването на морското равнище заплашва

съществуването на нискоразположените островни държави и крайбрежните

общности. Топенето на глетчерите излага милиони хора на опасност от

наводнения и в крайна сметка ги лишава от пресни водни ресурси.

Изменението на климата оказва пряко влияние и върху здравето на човека.

Всички тези смущения влияят пряко или косвено върху туризма.Тези

метеорологични явления са не просто пример до какво може да доведе

глобалното затопляне. Вероятността аномалиите да са предизвикани от

естествени процеси, е нищожно малка. Те са плод изключително на човешката

дейност. Учените са единодушни, че правителствата могат да вземат серия от

мерки, за да намалят отрицателните последици от такива климатични събития.

4.5. Тончева, Т. Екотуризъм и глобални промени в природата.

Черноморски туристически форум „Еко туризмът – нашето зелено

бъдеще“. Варна, 2013, с. 114 -123 (10 авторски страници).

Глобалните промени са едни от най-значимите предизвикателства пред

съвременното общество. Тяхната проява може да бъде резултат от динамиката и

развитието на естествени природни процеси или да бъде провокирана от

устойчиви антропогенни въздействия и натоварвания, свързани с използването

на природните ресурси и други аспекти на стопанската дейност.

Докато промените в природата, предизвикани извън туристическия сектор

са бавни, то промените в рамките на индустрията се случват сравнително бързо

и са нестабилни и подложени на внезапни промени със символично значение. В

същото време природата, както по отношение на туризма, така и по отношение

на глобалните промени в околната среда, често бива представяна като

нестабилна, нездрава, чувствителна и уязвима. От друга страна, туризмът е

стабилен, постоянен и дори развиващ се процес, който не може да бъде спрян –

той е една сигурна и значителна културна сила. Промяната в него не е толкова

проблематичен момент. Тя често е очаквана и дори ценена. Но измененията в

природата често се възприемат като грешни, неморални и проблемни.

Причината за това е, че природата е естествена, и следователно

неприкосновена.

Екотуризмът включва управление на околната среда, възпитание на

туристите, с което допринася за опазването й. В същото време много бизнес

играчи и големи акционери, а така също правителствени и общински агенции се

стремят към растеж. Туристическите агенции смятат за свое основно

задължение улесняването и помощта на местния бизнес чрез привличането на

посетители.

Целта на доклада е да анализира, макар и съвсем схематично поради

малкия обем, влиянието на глобалните промени в околната среда върху туризма

чрез природата, а в по-широк аспект понятието „културно пестене на

природата“. Тя по много причини е свързана с икономиката или е обект за

консумиране като цяло, разбира се, в туристическата индустрия.

Бихме могли да определим изменението в практиките на

природноориентирания туризъм (екотуризма) като промяна във фокуса на

природата, от природата към обекти от самата нея като изживяване и

следователно, от природата като място, към природата като глобална общност.

В доклада сме се справили с това изменение като го анализираме от три

аспекта: представата за същностен произход, което е образът на природата

като нещо неизменно и неприкосновено; представата за уникалното,

посочващо изключителността в чувството за комерсиалност, и представата за

автентичност, която показва субективното и често духовното изживяване на

това да бъдеш част от едно голямо цяло.

4.6. Тончева, Т. Туризмът, глобалната промяна в околната среда и

болестите. Юбилейна международна научно-практическа

конференция „Бизнесът – позитивната сила в обществото“ С., НБУ,

2013, с. 526 – 534 (9 авторски страници).

Туризмът и отдихът зависят изключително много от качеството на

природната и културната среда, а и самите те влияят в същата степен върху нея.

Когато управлението им е лошо, или излезе извън контрол, туризмът и

почивната дейност могат да се превърнат в източник на замърсяване за околната

среда. Въздействието на туризма върху околната среда е специфично за всяка

дестинация в зависимост от различни фактори: вид на туристическата дейност;

големината на района; броят посетители; сезонната концентрация на туристите;

видовете използван транспорт; влиянието на местната икономика; използване

на ресурсите; третиране на отпадъците; качеството на управление на

туристическата дейност и др.

Един от основните фактори обаче, който оказва влияние върху околната

среда от гледна точка на туризма в частност и екологията като цяло, са

настъпващите климатични промени. Защото затоплянето на Земята е факт.

Температурата на земната повърхност през ХХ век се е повишила с 0,6 градуса

по Целзий. Учените са почти единодушни, че глобалното затопляне е резултат

от увеличаването на емисиите въглероден диоксид, както и други газове,

виновници за парниковия ефект. Те са резултат от човешката дейност –

индустриален бум, увеличено ползване на изкопаеми горива като въглища и

петрол; изсичането на големи горски масиви и т.н.

Изменението на климата влияе на различни компоненти на околната

среда. То води до изчезване на запасите от прясна вода, разрушаване на

екосистеми и намаляване на обема и продуктивността на обработваемите земи,

унищожение на горски масиви вследствие на пожари, увеличение на пустините

и топене на планинските глетчери. Сериозните промени в околната среда ще

доведат до тежки икономически и социални последици.

Глобалната промяна на климата на Земята влияе в голяма степен върху

човешкото здраве. Учените предполагат, че климатичните промени ще осигурят

подходяща среда за развитието на различни видове вирусни заболявания, очаква

се и увеличение на инфекциозните заболявания. С изменението на климата и

затоплянето на атмосферата опасните микроорганизми вече могат да

съществуват на по-широки територии, значително превишаващи техния

естествен ареал. Експертите предупреждават, че със затоплянето заразните

болести по целия свят възникват по-често, разпространяват се по-бързо и стават

все по-трудни за лекуване.

В доклада се разглеждат най-честите „туристически“ болести сред

пътуващите хора: норовирус; малария; тропическа треска; слънчево изгаряне;

диария; AH1N1 (свински грип), ХИВ (СПИН). Добре е туристите да бъдат

запознати с тях, за да могат да разпознават първите симптоми и да вземат

навременни медицински мерки за тяхното лечение.

Туризмът се оказва един от най-потърпевшите отрасли от глобалните

промени в климата. Неговото бъдеще се оказва несигурно при разиграваните от

експертите сценарии, засягащи намаляване на биоразнообразието, неустойчиво

използване на природните ресурси и т.н.

4.7. Тончева, Т. Транспортната инфраструктура като предпоставка за

развитието на алтернативните форми туризъм. Научно-практическа

конференция „Транспортът в променящия се свят –

предизвикателства и решения“. С., УНСС, к-ра „Икономика на

транспорта“, 2014, с. 206 – 213 (8 авторски страници).

Туристическата индустрия е един от най-големите световни отрасли.

Приходите от туризъм представляват огромен дял от глобалната икономика с

тенденция за нарастване. В същото време, туристическите дестинации по света

започват да осъзнават ползите, които туризмът носи на даден регион. С

развитието на транспорта и комуникациите, места, които не са били считани за

туристически дестинации допреди, сега реализират печалби от развитието на

туризма.

Устойчивото туристическо развитие има за цел защита на околната среда,

постигане на социално равенство и качество на живота, културно разнообразие

и динамична, жизнена икономика, която предоставя работни места и

просперитет за всички. Трите стълба на устойчивия туризъм обхващат най-

общо следните характеристики: природосъобразност; социална поносимост;

икономическа ефективност.

Пътуванията, които се предприемат през свободното време силно засягат

области, които освен туристически дестинации са и екологични системи. При

туристическите пътувания се използват различни видове транспорт, които

въздействат върху околната среда. Пътническите самолети са основният (и

нарастващ) източник на парникови емисии. Освен въглеродния диоксид и

нитрогенния оксид, самолетите отделят водни пари, които образуват реактивни

дири в горния слой на атмосферата. Така се увеличават топлинните задържания

на Земята. Пътническите кораби също имат своя принос в замърсяването на

водната среда. Той се проявява в няколко области: газове (те отделят 3 пъти

повече парникови газове от самолетите); отпадъци; отпадъчни води; вреди по

рифовете и др.

Туризмът предполага най-различни видове транспорт и енергийни

продукти, което е добавка към глобалните вредни наслагвания на парникови

газови изпарения. Освен това шумовите замърсявания от различните типове

транспорт, включително и тези за забавление като джетове, яхти, снегоходи и

др. нарушават и объркват местните популации на животинския и растителния

свят. В допълнение към огромните количества замърсявания по време на

пътуване туристите със своите действия също замърсяват природата, а

отпадъчните води от хотели, курорти и други туристически селища, замърсяват

естествените водоизточници и нарушават местните екосистеми.

Всичко това предполага търсене и съответно предлагане вече на така

наречените „зелени пътувания“, в основата на които стоят алтернативните

форми на туризъм. Те обединяват туристически пакети или отделни

туристически услуги, които се определят като алтернатива на масовия

туристическия продукт. Такива са селският, екологичният, планинският,

приключенският, тематичният и т.н. туризъм Тези типове туризъм са

алтернатива на стандартния, масовия туризъм. Те са насочени към

индивидуално пътуващите и организираните в малки и средноголеми групи

хора (8 – 15 човека), очакващи да научат нещо в своята ваканция и се

практикуват предимно в планинските и селските райони. Тези видове туризъм

са носители на нови идеи за утвърждаване на устойчиви модели за местно и

регионално развитие, и издига в приоритет отношението към природата,

традициите и интересите на местните общности.

5. Научни статии

5.1. Тончева, Т. Адаптиране на туризма към глобалните климатични

промени. сп. „Болкан Еколоджи“, 2014, бр.4, с. 347 – 355 (9 авторски

страници)

The 21 century inherited from the previous century a multitude of serious

problems leading to global climate change. The slow but steady temperature rise in

the different climatic belts, the increasing radiation that freely penetrates through the

already huge ozone holes, and other similar phenomena affecting the entire planet,

lead to a decreasing snowfall in mountain ski regions and change in the climate of

seaside resorts, which severely affect world tourism. This calls for special measures

aimed at restructuring the travel industry, going from single actions for changing

tourism trips in individual regions to shaping new travel destinations in so far unusual

places.

A true challenge faced by tourism as a result of global climate change is to

transform itself from conventional /mass/ tourism into sustainable tourism through an

analysis of the available economic resources at a macro-level and the specific tourist

resources at a micro-level. Experts from different fields are already developing

scenarios and discussing the anticipated consequences and priority areas in order to

find out environmentally responsible practices for the tourism industry. All

participants in the tourism sector / tour operators, travel agents, transportation

companies, suppliers, local population and tourists/ need to increase their

responsibility towards the environment. Otherwise, the scope of the environmental

change will reach such magnitude that tourism will no longer be a viable long-term

economic perspective.

5.2. Тончева, Т. Туристическите дейности – катализатор на

измененията в околната среда. сп. „Икономически и социални

алтернативи. С., УНСС, 2014, бр. 4, с. 144 – 152 (9 авторски

страници).

Туризмът, както и много други човешки дейности, е зависим от околната

среда, тъй като получава от нея основните ресурси, без които не би могъл да се

развива. Околната среда предоставя вода, енергия, строителни ресурси,

минерални ресурси, хранителни продукти, флора, фауна, пейзажи и т.н. -

ресурси, които сами по себе си генерират, създават туристическата дейност, или

са фундаментални за нейното развитие и поддържане на едно високо равнище.

В същото време околната среда представлява физическата основа на туризма и е

приемник на всички замърсители (газове, остатъчни води, отпадъци от

различни материали), които туристическата индустрия създава. Когато

туристическите дейности се развиват, игнорирайки околната среда, може да

стартира процес, в който факторите на околната среда се превръщат в

ограничаващи условия. Това, което би могло да се отнася за всички видове

туризъм, е най-вече валидно за екологичния (природния) и селския туризъм.

Туристите, които практикуват тези видове туризъм, биха могли да се считат за

консуматори на околната среда, на природните ресурси и затова имат високи

изисквания за тяхното качество и достъпност.

5.3. Тончева, Т. Доброволческият туризъм - новият екотуризъм. сп.

„Инфраструктура&Комуникации“. С., УНСС, 2014, бр. 7, с. 75 – 81 (7

авторски страници).

Една от новите форми на туризъм, който се появиха напоследък, е

известна под наименованието „волунтаризъм“, или „доброволчески туризъм“.

Той представлява практика на хора, отиващи на „работна почивка“, даващи

доброволно труда си за достойни каузи. Въпреки че доброволческата дейност е

добре известна на хората от много десетилетия, комбинацията й с туризъм е

сравнително ново явление, в наши дни тя съществено се измени по своя

характер – трансформирала се е от индивидуален алтруистичен стремеж към

по-комерсиална форма на конвенционален туризъм. Все повече расте броят на

уебсайтовете, посветени на доброволческия туризъм, в които се дават местата,

използвани като дестинации и организациите, към които желаещите могат да се

обърнат, за да станат туристи-доброволци. От тези сайтове става ясно, че през

последните две десетилетия организациите, предлагащи туристически ваканции

за доброволчески туризъм все повече съсредоточават своето внимание върху

конвенционалните търговски пазари за туризъм. От характеристиката на

доброволческия туризъм може да се направи извод, че този вид туризъм

вероятно ще става все по-разнообразен по мащаб и разпространение, ще се

развива и в бъдеще, по същия начин, както екотуризмът разширява пазара си,

загубвайки повече от отличителните си черти, които характеризират неговата

първоначална форма.

5.4. Тончева, Т. Връзката туризъм – околна среда.

сп.“Инфраструктура&Комуникации“. С., УНСС, 2014, бр. 8, с. 67 – 71

(5 авторски страници)

През последните години туризмът играе важна роля в икономическото

развитие на много региони. Въпреки това, различни проучвания показват все

по-нарастващо безпокойство заради факта, че разрастването на туризма може да

доведе до щети за околната среда, като например изчерпване и преексплоатация

на природните ресурси. Този научен анализ показва връзката между капацитета

на легловата база в хотелите в даден район и отношението на местните жители

към негативното влияние на туризма върху околната среда. Резултатите

показват, че по-голямата гъстота на осъществените нощувки в съответния район

предполага и по-голяма толерантност на местните жители.

Въпреки че от чисто икономическа гледна точка развитието на туризма е

прекрасна възможност за местните жители на даден район да подобрят

благосъстоянието си, факт е, че същото това развитие предполага и

упражняването на голям натиск върху околната среда. Въпреки големите ползи,

свързани с приходни постъпления, които са резултат от това развитие на

туристическата индустрия, населението на тези райони се сблъсква със

значителни проблеми, които туризмът причинява на околната среда. Новите

политики за развитие на туризма трябва да вземат под внимание отношението и

мнението на местното население, свързано с възприемане на влошаването на

природните условия като противоположно на икономическото развитие,

вървящо наред с развитието на туризма.

Многобройните фактори за отношението на местните жители към туризма

затрудняват откриването на пряка връзка между влошаване качеството на

природните ресурси и благосъстоянието на местното население. По този начин,

обикновените методи като сравняване на отношението на хората, живеещи в

засегнатите райони и отношението на онези, които са в незасегнатите области

не могат да разкрият истинската взаимовръзка, защото пълното обхващане на

други променливи величини, като индивидуални приходи, например, зависи от

туристическия сектор.

5.5. Тончева, Т. Влияние на околната среда върху туризма. сп.

„Инфраструктура&Комуникации“. С., УНСС, 2014, бр. 9, с. 246 – 250

(5 авторски страници).

Туризмът е голяма индустрия и в някои страни може да бъде сериозен

източник на заетост и доходи. Той може да не доминира в националната или

регионалната икономика, но в почти всяка страна или провинция има място или

обект, които провокират и привличат посетители, които от своя страна

осигуряват парични средства и нужда от сезонни или целогодишни работни

места. Много са факторите, които влияят на туризма в световен мащаб.

Екологичните катастрофи могат да се отразят на туризма по очевидни причини,

тъй като те разрушават естествената околна среда и въздействат на икономиката

в негативен аспект. От една страна, катастрофите оказват силно негативно

влияние както върху материалното и психологическото състояние на хората

(туристи и местно население) – убити хора, унищожено имущество, така и

върху местната и глобалната икономика (промяна в градивни сектори на

икономическото производство, в т.ч. и туристическата индустрия). От друга

страна, при добра организация, финансови средства и находчивост, засегнатите

от бедствия райони биха могли да се възстановят бързо, както и да превърнат

щетите от тях в популярна туристическа атракция, генерираща доходи за

местното население.

5.6. Тончева, Т. Влияние на околната среда върху

конкурентоспособността на икономиката. сп. „Икономика и

управление“. Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 2013, бр.4, с. 29 –

37 (9 авторски страници).

Competitiveness is an evaluation on the potential of countries to reach high

productivity through an innovative approach to human resources, capital and physical

assets. Higher competitiveness means higher economic growth and handling of

competitive pressure. Competitiveness is a complex economical category that is

determined by a multitude of factors: macroeconomic stability, openness of the

economy, effective management, good legal frame, stable institutions, etc. All of

these factors influence the competitiveness of the economy to a different degree.

During the Lisbon conference in 2000, the leaders of the European countries

declared their ambition to make the European Union the “ most competitive and

dynamic knowiedge-based economy in the world capable of sustainable economic

growth with more and better jobs and greater social cohesion”, by 2010. In this

regard, the present paper tries to reveal the impact on economy of the natural disaster

provoked by the changes in the environment.

РЕКАПИТУЛАЦИЯ

Публикации Брой публ. Брой стр.

Учебници 5 375

Монографии 3 326

Студии 3 160

Доклади 7 55

Статии 6 44

Общо 24 960

София, 07.02.2015 г. Подпис: