Съюз на учените в България 1505 Софияspisanie-nauka.bg/arhiv/2-2016.pdf · НАУКА – кн. 2/2016, том xxvi ... ще се озовем неизбежно

Съюз на учените в България

бул. “Мадрид” № 39

1505 София

тел.: 943-30-22; 944-11-57; факс: 944-15-90; e-mail: [email protected]

2/2016Година XXVI

Издание на

„НАУКА“ е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ), независима,

демократична, основана на федеративен принцип обществена творческо-

професионална организация, приемник на Съюза на научните работници в България.

СУБ е юридическо лице със седалище в София и клонове в по-големите градове на

страната. На Общото събрание на пълномощниците на СУБ (10 декември 2015 г.) за

председател на Съюза беше избран проф. д.х.н. Венелин Енчев.

За списание „НАУКА“ можете да се абонирате:

� Лично в касата на Съюза на учените в България,

1505 София, бул. “Мадрид” 39, тел. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57.

� В клоновете на СУБ в страната.

� Чрез пощенски запис на адрес: 1505 София, бул. „Мадрид“ 39 – сп. „Наука“,

като посочите точния си адрес с пощенски код.

� Чрез каталога на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД

във всички пощенски станции в София и страната; кат. № 1513.

� Чрез ДОБИ ПРЕС ЕООД на тел.(02) 963 30 81; (02) 963 30 82; http://www.dobipress.bg,

каталожен № 2012.

Годишен абонамент:

� 20 лв. – редовен; � 10 лв. – за членове на СУБ;

� 5 лв. – за пенсионери, докторанти и студенти; � 40 евро/щ.д. – за чужбина.

Авторите носят отговорност за своите материали. Изразените от тях мнения може да не съвпадат с мненията наСУБ и редакционната колегия.

Текстовете, добре структурирани, с подзаглавия и акценти, трябва да са до 12 стандартни страници, написани накомпютър във формат „Word for Windows“ или „Rich Text Format“, шрифт Times New Roman, 12 рt, 1 line spаcing.

Таблиците и фигурите трябва да имат поредна номерация. Да се избягва повтаряне на данните от тях в текста настатията.

Литературата да се посочва в края на статията, а в текста да се даде в квадратни скобки като номер от списъка,например [1]. Списъкът да е оформен в съответствие с БДС.

Примери за цитиране на различни документи� Книги: Фамилия на автора, инициали. Наименование на книгата. Място на издаване, изда-

телство, година, страници.Мончев, Н. М. Комуникации и иновационни процеси. С., изд. Техника, 1992, 202 с.

� Статии от Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. //Наименование на списа-списания: нието. Година, том, номер, страници.

Мончев, Н. М. Качества на информационните ресурси – наукометричен подход заоценка. //Наука, 2000, №2, с. 9-14.

� Статии в Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. В: Наименование насборник: сборника. Място на издаване, издателство, година, страници.

Григорова, М. “Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат.- В: Социолингвистика и комуникация. С., Университетско изд., 1995, с. 122-128

� Речник: Наименование на речника. Място на издаване, издателство, година, том.Речник на българския език, С., изд. на БАН, 1975, т. 1.

Текстовете се представят в редакцията на електронен носител, придружен с един отпечатък. Материали се приемати по e-mail на адрес [email protected] при положение, че са приложени като “attachment” в горния формат.

Към научните статии се прилага резюме на английски език до 10 реда, в което точно се излага целта на статиятаи основните изводи .

Статии, оформени не по правилата на списанието, няма да бъдат разглеждани. Ръкописи не се връщат.Хонорари на авторите не се изплащат.При препечатване на материали от „Наука” е задължително да се цитират списанието и съответния автор.

Броят излезе от печат на 28.04.2016

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. 02 943 30 22; 0879 008 232; каса: 02 943 19 86e-mail: [email protected];

http://www.usb-bg.org

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА2 / 2016

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: проф. д.х.н. Венелин Енчев (и.д. главен редактор); акад. Михаил Виденов; проф. д.т.н. Гаро Мардиросян;акад. Георги Марков; чл.-кор. Георги Русев; чл.-кор. Лъчезар Трайков; проф. д.п.н. Албена Чавдарова (редактор на броя);Пенка Лазарова (отг. секретар).

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: проф. д.ф.н. Никола Балабанов, проф. д.ф.н. Хилмар Валтер (Германия), проф. д-р Григорий Венедиктов (Русия),проф. д-р Обис Кастаньо Гонзалес (Испания), проф. д.н. Милан С. Димитриевич (Сърбия), проф. д-р Роберт Естивал (Франция), акад. ИванЗагорчев, доц. д-р Благовеста Иванова, доц. д-р Галина Иванова, чл.-кор. Пламен Мирчев, проф. д-р Боян Мутафчиев (Франция), проф. д.т.н.Живка Овчарова (Германия), проф. д-р Люпчо Пейов (Македония), чл.-кор. Емилия Пернишка, акад. Петър Попиванов, проф.д-р Иван Секулов(Германия), проф. д-р Ангел Смрикаров, проф. д.ф.н. Петър Сотиров (Полша), проф. д.ф.н. Иван Харалампиев, проф. д.ик.н. Росица Чобанова,

проф. д.и.н. Пламен Цветков

Превод на съдържанието на английски: проф. дфн Ирена Василева; Коректор: Маргарита Дончева; Предпечат: Светослав Димов

� ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИЯ� Зов на Българската академия на науките за национално единение в името на България .................. 3

� СВЕТОВНА НАУКА� Росица Чобанова: Нобеловата премия по икономика за 2015 г.: за анализ на проблемите на

потреблението, бедността и социалното благосъстояние ........................................................................... 4

� НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ� Сава Джонев и др.: Политическа култура, елити и Европейски съюз .................................................. 7� Розалия Гигова: Архивни материали, свързани с монументално-декоративната украса на

представителни обществени сгради в България ....................................................................................... 15

� НАУКА И ЕТИКА� Ангел С. Стефанов: Aспекти на критиката в науката ............................................................................. 22� Сево Явашчев: Научната критика като фактор за развитието на академичния състав във

висшите училища............................................................................................................................................ 24� Илия Тодев: В търсене на историческата истина ..................................................................................... 28

� НАУКА И СИГУРНОСТ� Петър Маринов, Елена Вайчева-Несторова: Ислямска държава и глобалната

информационна среда .................................................................................................................................... 30

� ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО� Нели Димитрова: За квалификацията на учителя по физика................................................................. 36� Марина Енчева, Иглика Гетова: Подходи при провеждането на обучение във виртуална

класна стая ....................................................................................................................................................... 42

� ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО� Камен Бояджиев: Българска археология 2015 ....................................................................................... 49

� ЛИЧНОСТИ� Стела Ташева: Архитект Наум Торбов: в София и Букурещ ................................................................. 53

� ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ� Пенка Лазарова: Фондация „Еврика“ – равносметка за постигнатото през 2015 г. ........................... 60� Станислав Коцилков: Нанотехнологиите – предизвикателство в европейското законодателство .... 64

� ГОДИШНИНИ� Божидар Маврудчиев: Акадепик Тодор Николов на 85 години – един дълъг житейски път .......... 70� Академик Дамян Дамянов – 70-годишен юбилей ...................................................................................... 72� Цвятко Рангелов: Академик Петър Попиванов на 70 години ............................................................... 73

� IN MEMORIAM� Васил Николов: В памет на чл.-кор. Хенриета Тодорова ....................................................................... 74

� НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ....................................................................................................................................... 75� Валентина Стоянова, Стефка Кънчева: Академичните прояви на Великотърновския клон

на СУБ в празника на Велико Търново ...................................................................................................... 76

� КНИГОПИС ............................................................................................................................................................. 77

НАУКА – кн. 2/2016, том XXVIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)A bi-monthly journal of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmentalorganization unifying scientists from different fields with its headquarters in Sofia and branchesin Bulgaria´s larger cities.

Contents

Printed on 28.04.2016

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Prof. Venelin Enchev, D.Sc. (Acring Editor-in-Chief); Prof. Albena Chavdarova (Editor of the Issue), D.Sc.; Prof. Garo Mardirossian,D.Sc.; Acad. Georgi Markov; Cor. Mem. Georgi Russev; Cor. Mem. Latchezar Traykov; Acad. Michail Videnov; Penka Lazarova (Executive Secretary).

EDITORIAL COUNCIL: Prof. Nukola Balabanov, D.Sc.; Prof. Rossitza Chobanoiva, D.Sc.; Prof. Milan S. Dimitrijevic, D.Sc. (Serbia); Prof. RobertEstivals, D.Sc. (France); Prof. Dr. Obis Castaño Gonzþález (Spain); Prof. Ivan Haralampiev, D.Sc.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Assoc. Prof.Galina Ivanova, Ph.D.; Cor. Mem. Plamen Mirchev; Prof. Boyan Mutaftschiev, D.Sc. (France); Prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany); Prof. Dr. LjupcoPejov (Macedonia); Cor. Mem. Emilia Pernishka; Acad. Petar Popivanov; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Angel Smrikarov, Ph.D,; Prof. hab.Petar Sotirov, D.Sc. (Poland); Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Prof. Grigorii Venediktov, D.Sc. (Russia); Prof. Hilmar Walter, D.Sc. (Germany); Acad.Ivan Zagorchev.

Translation of the Contents in English: Prof. Irena Vassileva, D.Sc.; Proof-Reader: Margarita Doncheva; Pre-Printing: Svetoslav Dimov

� A SCIENTIST’S VIEWPOINT� A Call from the Bulgarian Academy of Sciences for National Unity in the Name of Bulgaria ...................... 3

� WORLD SCIENCE� Rossitsa Chobanova: The Nobel Prize in Economics 2015: for Analysis of Consumption, Poverty

and Welfare ......................................................................................................................................................... 4

� SCIENTIFIC RESEARCH� Sava Djonev et al.: Political Culture, Elites and the European Union ........................................................ 7� Rozaliya Guigova: Archival Materials Related to the Monumental Decoration of Representative

Public Buildings in Bulgaria ............................................................................................................................. 15

� SCIENCE AND ETHICS� Anguel Stefanov: Aspects of Criticism in Science ..................................................................................... 22� Sevo Yavashchev: Scientific Criticism as a Factor for the Development of Academic Staff at Universities ..... 25� Ilia Todev: In Search of the Historical Truth ................................................................................................. 28

� SCIENCE AND SECURITY� Petar Marinov, Elena Vaicheva-Nestorova: Islamic State and the Global Information Environment ... 30

� PROBLEMS OF EDUCATION� Neli Dimitrova: On the Qualification of a Physics Teacher ........................................................................ 36� Marina Encheva, Iglika Getova: Approaches to Teaching in a Virtual ClassroomPrimary Science

Education .......................................................................................................................................................... 42

� GLIMPSE AT THE PAST� Kamen Boyadzhiev: Bulgarian Archaeology 2015 ...................................................................................... 49

� PERSONALITIES� Stela Tasheva: Architect Naum Torbov: in Sofia and Bucharest ................................................................ 53

� THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE� Penka Lazarova: „Evrika“ Foundation – Achievements in 2015 ................................................................. 60� Stanislav Kotsilkov: Nanotechnologies – a Challenge for the European Legislature ............................... 64

� ANNIVERSARIES� Bozhidar Mavrudchiev: Acadеmician Todor Nikolov’s 85th Anniversary – a Long Life ........................... 70� Academician Damian Damianov – 70th Anniversary...................................................................................... 72� Tsvjatko Rangelov: Academician Petar Popivanov’s 70th Anniversary...................................................... 73

� IN MEMORIAM� Vassil Nikolov: In Memory of Corresponding Member of BAS Henrieta Todorova ..................................... 74

� SCIENTIFIC EVENTS AT THE USB ..................................................................................................................... 75� Valentina Stoyanova, Stefka Kancheva: Academic Events of the Veliko Tarnovo Branch

of USB on the Occasion of the Day of the City ............................................................................................. 76

� BOOK REVIEW ...................................................................................................................................................... 77

НАУКА – кн. 2/2016, том XXVIИздание на Съюза на учените в България 3

Позиция на учения

Светът преживява тревожни събития с опасни дъл-госрочни последици, които няма да отминат и нашетоОтечество. Същевременно в държавата се наблю-дават разпри, а авторитетът на институциите не е нанеобходимото ниво. Всичко това води до нарастванена напрежението и ожесточението в обществото. На-силието се простира от дома през училищния двор доулицата, а новините все повече приличат на крими-нална хроника. Република България е обявена за най-бедната и корумпирана държава в Европейския съ-юз. Загубили вяра да направят живота си в Родинатапо-добър, младите хора продължават масово до ку-пуват еднопосочни билети към уредените държави,което предвещава мрачно бъдеще на нацията още презтекущия ХХІ век.

Когато четем безжалостните числа на статисти-ка, то сякаш се примиряваме с тяхното горчиво пред-сказание. От близо 9 000 000 през 1989 г., ние днеснаброяваме малко над 7 000 000 в пределите на Оте-чеството! Причините са ясни: ниска раждаемост, ви-сока смъртност и постоянна емиграция. Семейнитеценности се наричат „отживелица”, макар че точносемейната задруга ни спасява в най-страшните вре-мена. Близо 2 000 000 предимно млади сънародницитрайно са напуснали Република България. Затъвайкив острастеното дребнотемие на деня, ние все някогаще се озовем неизбежно пред пропастта на демо-графската катастрофа.

Началото на „Великото преселение” на мигрантиот Близкия изток и Северна Африка завари Европей-ския съюз неподготвен и безпомощен. Намирайки сена неговата външна граница, България е застрашенаот нахлуване и промяна на етническия и верския със-тав на населението. Орязването на въоръжените си-ли е достигнал критичен предел, когато погрешно раз-читаме други да ни пазят. През Балканската войнаТретото българско царство мобилизира 600 000 дей-стваща армия при 4,5 милиона народ и побеждаваОсманската империя.

Българското село винаги е спасявало българите.Днес е тъжно да гледаш буренясалите поля и разва-лините на селскостопанските постройки. Ние, бълга-рите, които сме научили половината Европа на гради-нарство, сега ни тъпчат с некачествени зеленчуци иплодове от съседни и далечни страни. Имитациите„ментета“ на храни са вредни, но хората са принуденида ги употребяват само поради по-ниските цени.

Вместо да произвежда продукти с висока прина-дена стойност, България днес изнася суровини и ра-ботна ръка. Не достигат и професионалните кадри,които могат да работят пълноценно в полузакритатаиндустрия. Образованието произвежда т.нар. „инте-лигентно безработни“, които не са полезни нито насебе си, нито на държавата. Отделяните средства за

наука не позволяват поддържането дори на средно ев-ропейско равнище. Духовната криза обхваща общес-твото с по-трудно преодолими последици от тези наикономическата, защото културата изисква непрекъс-нато натрупване на постижения. Социалните помощисе превръщат в поминък за хора неграмотни и неуки.

Здравните реформи следват една подир друга, ноздравният статус на застаряващата българска нациясе влошава. Броят на неосигурените гони този на оси-гурените и заплашва да срине системата. Насажда-ната догма „Държавата е лош стопанин“ води до зло-намерени опити да се приватизират и болниците, катоздравните услуги се предоставят според паричнитезнаци. Необходимо е да се напомни, че в Царство Бъл-гария има и държавни, общински и ведомствени бол-нични заведения.

Преди 100 години в Народното събрание се раз-гарят люти спорове по намесата на България в Пър-вата световна война и след остри прения се стига досъгласието, че в съдбовните за Отечеството време-на трябва да бъдат свити партийните знамена и всичкида се наредят под националния трицвет. Нека бъдемдостойни потомци и да обединим сили за:

а) спасяване на чезнещата нация;б) съживяване на разореното село;в) възстановяване на индустрията;г) укрепване на въоръжените сили и опазване

на границите;д) развитие на здравеопазването;е) по-качествено и съобразено с потребнос-

тите образование;ж) издигане ролята на науката и технологиите;з) съхраняване на духовните ценности чрез

културен възход;и) нормално правосъдие за всеки гражданин.

Нашите предшественици са ни оставили един за-вет – да пазим и браним Отечеството. Никога в съв-ременната история Родината не е била изправена предтолкова големи предизвикателства и опасности. Нанас ни трябва единение и толерантност, да загърбимразличията и пристрастията, защото нацията е силна,когато е единна. Нека да имаме една обща върховнацел – добруването на народа, преодоляването на бед-ността и осигуряването на доброто бъдеще на мла-дото поколение.

Както нашите предци са жертвали дори животаси, за да живеем днес на тази благословена земя, та-ка и ние трябва да положим поне възможните усилия,за да продължи вековната история на българите ислед края на ХХІ век на тази географска ширина. Ниене избираме Майка и Отечество и ето защо не нипитайте защо обичаме най-много тях!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ И НИЕ В НЕЯ!

ЗОВ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ

В ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ


Световна наука

НОБЕЛОВАТА ПРЕМИЯ ПО ИКОНОМИКАЗА 2015 Г.: ЗА АНАЛИЗ НА ПРОБЛЕМИТЕ

НА ПОТРЕБЛЕНИЕТО, БЕДНОСТТА ИСОЦИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

Проф. д.ик.н. Росица Чобанова,Институт за икономически

изследвания при БАН,председател на секция

„Икономически науки“ при СУБ

Лауреат на наградата на Шведската държавнабанка в областта на икономическите науки в паметна Алфред Нобел, известна също като Нобелова на-града по икономика, за 2015 г. стана англо-амери-канският специалист в микроикономиката Ангус Дий-тън (Angus Deaton) за анализ на проблемите напотреблението, бедността и социалното благо-състояние. Ангус Дийтън е роден през 1945 г. вЕдинбург (Шотландия). Образование и докторскастепен получава в Кеймбридж, където е работил вКатедрата по приложна икономика, заедно с Нобе-ловия лауреат от 1984 г. Ричард Стоун (RichardStone). От 1983 г. досега работи в университета вПринстън като професор по икономика и междуна-родни отношения, Ню Джърси, САЩ. Работил заСветовната банка, той има важна роля за по-доброобясняване на данните за развиващите се страни, заразбиране и оценка на световната бедност.

Ангус Дийтън посвещава изследванията си наедни от най-важните проблеми в съвременното раз-витие на обществото – намаляването на бедносттаи насърчаването на хуманното отношение. За разра-ботването на икономическа политика, която да ре-шава тези проблеми, според Дийтън, на първо мяс-то е необходимо да се разбере индивидуалния пот-ребителски избор. Във връзка с това той фокусираизследванията си в търсене на отговор на следнитетри основни въпроса:

� Как потребителите разпределят разходи-те си за различните стоки? Значението наотговора на този въпрос е не само за обяс-нение и прогнозиране на действителните

модели на потребление, но също така и заоценяване на политически реформи катовъздействие на промените в данъците вър-ху потреблението и как тези промени вли-яят върху благосъстоянието на различни-те социални групи.

� Каква част от доходите на обществото сеизразходват и колко се спестяват? За дасе обясни образуването на капитала истойностите на характеристиките на биз-нес цикъла, е необходимо да се разберевзаимодействието между доходите и пот-реблението в течение на времето.

� Как да измерим и анализираме благосъс-тоянието и бедността? Дийтън идентифи-цира важни проблеми при сравняване настепента на бедност по време и място. Зарешаването им той умело използва анализна данни за бита (Фигура 1).

Ангус Дийтън получава Нобеловата награда затри постижения, резултат на отговора на горнитевъпроси: за система за оценка на търсенето на раз-лични стоки, които той (заедно с Джон Мюлбауер/John Myullbauerom) разработва в началото на 1980г.; за многобройните изследвания върху връзкатаАнгус Дийтън

Фигура 1. Линията на бедността. Illustration: ©Johan Jarnestad /The Royal Swedish Academy ofSciences (http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/economic-sciences/laureates/2015/)



то си – например да си купи днес къща или кола,като изплати дълговете след това, когато получиочаквания доход. Дийтън се ангажира да тества да-ли е вярна една от основните последици от тази тео-рия – че колебанията на потреблението трябва дабъдат по-големи от колебанията в приходите. Тойубедително показа, че това твърдение не е подкре-пено емпирично [2, 3]. Този извод е известен като„парадокс на Дийтън“, но той е парадокс само отгледна точка на неокласиците.

Важният извод е, че стандартната теория тук неработи. По всяка вероятност хората не са толковарационални, колкото тази теория прави опит да гипредстави. Тя може да е справедлива, но не за всич-ки, а само за някои хора. Тогава емпиричните про-верки трябва да се правят на качествено ново рав-нище – като се работи с индивидуални микроданни,а не с агрегирани данни за спестявания и потребле-ние. Освен това, определена роля може да играят иограниченията в движението на капитала: даже в най-богатите страни хората не винаги могат да взематкредит за покупка на мечтания джип или спортнакола, а какво остава за развиващите се страни. Тезивъпроси предполагат търсене на микроосновите наикономическото поведение, които се изследват и тес-тват на равнище индивидуални данни, за осъзнава-нето на чиято важност значително допринася Дий-тън.

На трето място, Дийтън получава премията занеговото многостранно изследване на поведениетона потребителите, доходите и богатството в разви-ващите се страни. Тези изследвания се отнасят довъпроси като храненето и здравето, влиянието на ико-номическия растеж върху неравенството и оценка

между потреблението и доходите, както и за рабо-тата му в периода 1990–2000 г., посветена на из-мерването на жизнения стандарт и бедността в раз-виващите се страни (чрез изследвания на домакин-ствата).

Първото постижение на Дийтън е разработване-то заедно с Мюлбауер от Харвард на „почти иде-алната система на търсенето“ [1, р. 312-326 ]. Тя еоснована на икономическата теория на потребител-ското поведение, като се оценяват разходите на пот-ребителя в зависимост от цените на стоките, влиза-щи в потребителската кошница. Този модел се из-ползва при изследване на потреблението и при ана-лиза на конкуренцията между фирми на еднороденпазар – например за косвена оценка на силата на па-зара в зависимост от това как реагират продажбитена ценовата политика на всяка от компаниите в да-ден отрасъл и как отделните семейства разпреде-лят разходите си за различните продукти за опреде-лен период от време.

Подходът на Ангус Дийтън за решаване на пос-тавения проблем е нов за икономическата теория.Той налага да се преосмислят основните модели,описващи зависимостта на потреблението (и спес-тяванията) от равнището на доход, разработени отдруги нобелови лауреати – Милтън Фридман през1976 г. и Франко Модиляни – 1985 г. Хипотезата запостоянния доход в стандартната теория е, че хора-та с рационално поведение във времето следва даизравняват потреблението с приходите си, както ис изплащане на дълговете си. Например, ако единстудент очаква след дипломирането си доходите музначително да се увеличат, за него би било рацио-нално сега да вземе кредит и увеличи потребление-

Фигура 2. Фокусът на изследване на Дийтън: Глобалното развитие през призмата на благосъстоянието на„малкия човек“. Illustration: © Johan Jarnestad/The Royal Swedish Academy of Sciences (http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/economic-sciences/laureates/2015/)



на равнището на бедността. Той доказва, че послед-ните не се намаляват при икономически растеж [4,р. 5-34]. Неравенството между половете Дийтън оце-нява, като прилага интересен подход за обяснениена промените в типа на потребление в зависимостот това, дали в семейството е родено момче илимомиче [5, р. 1-15].

Последната книга на професор Ангус Дийтън епубликувана през 2013 г.: „The Great Escape: Health,Wealth and the Origins of Inequality“ [ 6]. Тази работасе характеризира с оптимизъм. В нея той отбеляз-ва, че никога в историята на човечеството не е има-ло такъв мощен напредък в здравеопазването и рас-тежа на доходите, както през последните 200 годи-ни. Тези процеси обаче не намаляват, а по-често раз-ширяват пропастта между развитите и развиващитесе страни. Последните, според Дийтън, има всичкишансове да се измъкнат от порочния кръг на болест-та и бедността. Обаче за тази цел не трябва да сепредоставя финансова помощ за бедните страни, ада се премахват митническите бариери, да се раз-решава влизане на трудови мигранти и да се създа-ват лекарства за тропически болести, продажбатана които не носи особени печалби на фармацевтич-ните компании.

ЗаключениеСъс своите изследвания Дийтън задълбочава поз-

нанието за различните аспекти на потреблението, ка-то акцентира върху връзките между решенията заиндивидуално потребление и резултатите за иконо-миката като цяло. Неговите изследвания в област-та на теорията и емпиричните изследвания на пове-дението на потребителите трансформират съвре-менната микро-, макро- и икономика на развитието.Теорията на потребителското поведение, разбира се,не е създадена от Дийтън, но той допринася за по-доброто му разбиране, като поставя въпросите: До

каква степен са валидни основните подходи на нео-класическата икономика към анализа на човешкотоповедение? Достатъчно ли е тестването на теории-те за потреблението и спестяването чрез анализ наобобщени данни или е необходимо да се отиде по-дълбоко и да се вземе предвид хетерогенността наиндивидуалното поведение? И какви данни са необ-ходими за истинската проверка на тези теории?

Отговорът на тези въпроси Дийтън намира чрезприлагане на нов подход – базиране на изследвани-ята главно върху проучването на микроданни, опис-ващи поведението на индивида, на „малкия“ човек инеговото благосъстояние. Резултатите от изследва-нията му дават научно обосновани отговори на важ-ни проблеми на развитието, а именно каква иконо-мическа политика да се формира за намаляване набедността и насърчаване на хуманното отношениев обществото.

Литература1. Deaton, A., Muellbauer, John. An Almost Ideal De-

mand System. //The American Economic Review,Vol. 70, No. 3., Jun., 1980, p. 312-326.

2. Deaton, A. Savings and Liquidity Constraints. //Econometrica 59(5), 1991, р. 1221-1248.

3. Deaton, A. Life-Cycle Models of Consumption: Isthe Evidence Consistent with the Theory?” Іn:Bewley, T. (ed.): Advances in Econometrics, Vol II,Amsterdam: North-Holland, 1987.

4. Deaton, A. Price Indexes, Inequality, and the Mea-surement of World Poverty. //American EconomicReview, 100(1), 2010, р. 5-34.

5. Deaton, A. Looking for Boy-Girl Discrimination inHousehold Expenditure Data. //World Bank Eco-nomic Review, 3(1), 1989, р. 1-15.

6. Deaton, A. The Great Escape: Health, Wealth, andthe Origins of Inequality. Princeton University Press,2013.

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ“ ФАКУЛТЕТ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА“

П О К А Н А ЗА ГОДИШНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

„СЪВРЕМЕННИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА“

(19 и 20 май 2016 г., Военна академия „Г. С. Раковски”, София)

Основен доклад: Роля и развитие на въоръжените сили в отговор на хибридни заплахи

Панели:

� Характеристики на съвременния военен конфликт � Силата в международната сигурност � Управленски аспекти на съвременните конфликти

За контакти с научния секретариат: (+359) 2 92 26 533

За справки с организационния секретариат: (+359) 2 92 26 579. E-mail: [email protected]


Научни изследвания

Членството на България в Европейския съюз оз-начава сближаване – сближаване на пазарите, ико-номиките, доходите, стандартите на живот, култури-те и т.н. Очевидно има още много време и предсто-ящ дълъг път, преди това да се случи. Но си заслу-жава от време на време да се тества достигнатоторавнище и диагнозира съществуващата дистанция.

Първостепенно място в процеса на сближаванесе пада на политическите системи на държавите отсъюза. Целта на настоящата разработка е да се нап-рави сравнение между политическите култури и по-литическите елити на България и някои други дър-жави – преди всичко от Европейския съюз.

В контекста на тази цел са дефинирани следнитезадачи:

• Да се разработи теоретична платформа задве важни в политическата психология по-нятия: политическа култура и политичес-ки елит.

• Да се разработят емпирични методи за из-следването им.

• Да се проведе сравнително изследване насъстоянието на тези категории в Българияи страни от Европейския съюз.

• Да се разкрият категориите на мислене натези понятия в различните общности –България и някои страни от Европейскиясъюз

ИЗВАДКА:Данните по изследването са събрани между сту-

денти – политолози, обучаващи се по програмата„Еразмус“ в България и в страните от Европейскиясъюз.

Изследването е проведено на два етапа – в на-чалото и в края на 2015 г. В него участват 201 из-следвани лица от 29 държави от Европа, Азия, Се-верна и Южна Америка, Близкия изток.

За целите на настоящото изследване са анализи-рани данните за четири държави: България, Герма-ния, Испания, Франция.

ТЕОРЕТИЧЕН МОДЕЛ НАИЗСЛЕДВАНЕТО:Две ключови стратегически категории стоят в

основата на настоящото изследване: политическакултура и политически елит.

Политическата култура:Според една обща дефиниция на културата на

М. Шериф, тя представлява „композиция от голямброй модели, намиращи се на дадено еволюционнониво на развитост, взаимно съгласувани и свързанифункционално, практикувани масово в дадено общес-тво“ [3].

Политическата култура като атитюд:Понятието политическа култура е въведено в

социалните науки от американския политолог Г.Алмънд [7, с. с. 455] през 1956 г. в книгата му със С.Верба „Гражданска култура“ – със значението на„тип човешка ориентация, отразяваща спецификатана една или друга политическа система“. В другопроизведение на двамата автори – „Политическа кул-тура и политическо развитие“ – политическата кул-тура на обществото се определя като „политичес-ката система, интернализирана в знанията, чувства-та и оценките на неговите членове“ [1]. Това опре-деление дава добра възможност политическата кул-тура да бъде изследване като атитюд – нагласа къмполитическата действителност:

1. Когнитивен компонент – политическа осведо-меност.

2. Оценъчно отношение към политическата дей-ствителност.

3. Емоционално отношение към политическатадействителност.

Степен на активно включванев политическия живот;Конфликтност и скандалност

4. Поведение: или популизъм в политическияживот;Ефективна политическаактивност.

Основните обекти, към които са насочени нагла-

ПОЛИТИЧЕСКА КУЛТУРА,ЕЛИТИ И ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

(КРОСКУЛТУРАЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ)

Проф. д.п.н. Сава Джонев,Даниел Томов,Яница Петкова,Йоана Игнова,

Василена Цветкова,Ели-Даяна Панчева –

студенти от IV курс,специалност „Политология“към Философски факултет

на СУ „Св. Кл. Охридски“



сите на субекта на политическата култура, са мно-гобройно. Между тях изпъкват:

– политическата система, политическият ре-жим на управление, текущите политичес-ки процеси;

– по-важните актьори на политическата сце-на – политически институции, партии, по-литически елит, лидери, маси;

– наличието на господстваща култура, суб-култури, контра-култури;

– равнище на демокрация или авторитари-зъм, плурализъм или идеологически моно-полизъм;

– характер на нормативния контрол, полити-ческите ценности, господстващи идеоло-гии;

– степени на свобода, политическа актив-ност, динамика или инертност на полити-ческия живот.

Политическата култура като структураВ крайна сметка, работната дефиниция на поли-

тическата култура, използвана в настоящото изслед-ване [8, с. 560], представлява едно разширение надефиницията на М. Шериф. Тя гласи, че „политичес-ката култура представлява съвкупност от модели наповедение, норми, ценности, идеологии, символи и ри-туали, намиращи се на различно равнище на разви-тост, които масово се следват в политическия жи-вот на дадено общество“.

На практика свеждането на голямата категория„политическа култура“ до емпирично наблюдаванииндикатори премина през поредица от понятия от вто-ри порядък, обединени в четири категории:

1. Нормативна обезпеченост и контрол.2. Ценности.

демократизъм;гражданско общест-во;

3. Мироглед и идеологии: плурализъм;политически морал;откритост и прозрач-ност.

4. Символи и ритуали.За целите на настоящото изследване в резултат

на горния анали са дефинирани тринадесет скали спрезумпцията, че съществува теоретичен идеал, доб-лижаването или отдалечаването спрямо който е оцен-ка за равнището на политическа култура на даденообщество:

1. Степен на активно включване в политическияживот.

2. Когнитивен компонент – политическа осведо-меност.

3. Нормативна обезпеченост и контрол.4. Безконфликтност и скандалност или попули-

зъм в политическия живот.5. Демократизъм.

6. Гражданско общество.7. Плурализъм.8. Политически морал.9. Откритост и прозрачност.10. Ефективна политическа активност.11. Оценъчно отношение към политическата дей-

ствителност.12. Емоционално отношение към политическата

действителност.13. Символи и ритуали.На тази база е разработен въпросник със 88 въп-

роса, обединени в 13 скали.В тази част задачите пред изследването са: да

се направи сравнение между политическите култу-ри на четирите държави, обект на изследването –България, Германия, Испания, Франция; да се иден-тифицират категориите на мислене, в които се въз-приема политическата култура в четирите полити-чески общности на Европейския съюз.

Политически елитХарактерът, профилът и поведението на полити-

ческите елити са важен компонент на политическа-та култура, поради което в настоящия анализ на то-зи въпрос е обърнато специално внимание. Изслед-ването на политическия елит е част от цялостнотопроучване на политическата култура.

По отношение дефиницията на политически ели-ти в политологическата литература се отстояват ня-колко становища:

Според В. Парето [5, 6] – един от основателитена теорията за елитите и популяризацията на товапонятие, всяка група в обществото произвежда свойелит, съставен от индивиди, които притежават най-големи способности по отношение на практикуванияв тази група аспект на човешка дейност. Това са хо-рата с „най-висок индекс в сферата на своятадейност“. Съществува политически, културен, нау-чен, икономически и други елити. Между тях поли-тическият е измежду най-важните. Съществен ас-пект на изследването на елитите са техните взаимо-отношения.

В схващането на Р. Михелс [4] елитът е управ-ляващата класа. Според него, дори когато демок-рацията победи, винаги по необходимост от маситевъзниква едно организирано малцинство, елит, койтообсебва управлението. Това Михелес нарича „же-лезен закон на олигархията“. Това са хората, коитоса се „изтикали“ напред и са заели високи команднипозиции в обществените институции и държавнатавласт.

Дж. Хигли [2] изразява убеждението, че елитъте неформален слой от обществото, притежаващавторитет и влияние да въздейства на управ-ляващата класа, без да има достъп до официал-ните лостове на властта. В този контекст той мо-же да функционира и като контраелит, когато дей-ства като опозиция. Социалният профил на елита



включва висок обществен престиж и позиция, богат-ство, интелектуално превъзходство и висок морал иотговорност към другите.

Важен аспект на изследването на елитите е тях-ната циркулация: когато един консервативен, запа-дащ елит, под натиска на масите отстъпва мястотоси на друг, по-прогресивен, чиято съдба е постепен-но на свой ред да се износи, за да отстъпи мястотоси на следващия и т.н., и т. н. Тук тясно свързан стемата е въпросът за обновяването на политичес-ките елити, за тяхната откритост и оздравяване, ко-ето може да преодолее временната им дисфункцио-налност по пътя на еволюцията и да предотврати ка-таклизмите.

В контекста на казаното по-горе, в настоящотоизследване ще се потърси отговор на следните въп-роси:

Каква е представата за социалната функция наелита в общественото съзнание?

Каква е представата за произхода и структуратана елита?

Каква е степента на откритост на елита за обно-вяване?

Какъв е имиджът на елита в общественото съз-нание като елемент на политическата култура?

Кои са категориите, в които се мислят елитите вразличните общности на Европейския съюз?

За отговора на последния въпрос в изследванетоса разработени 12 скали за оценка на политическияелит.

1. Доверие към елитите в обществото.2. Взаимоотношения вътре в елита.3. Чувства към елита.4. Как елитът реагира на обществените интере-

си.5. Хомогенност/хетерогенност на елита.6. Културно ниво/образованост на елита.7. Равнище на морално разсъждение.8. Връзки с икономически среди и групировки.9. Проводник на интереси на чужди държави.10. Връзки с престъпността и мафията.11. Професионализъм, политическа компетен-

тност.12. Корумпираност.

Изследователски методиНа базата на теоретичния анализ и изведените

скали за оценка на политическата култура и полити-ческия елит са разработени два въпросника:

Въпросникът за политическата култура съдър-жа 88 въпроса, обединени в 13 скали, проверени застепен на консистентност с коефициент б на Крон-бах (от 0,615 до 0,859).

Въпросникът за политическите елити съдържа 20въпроса: един за представата за социалната функцияна елита, един за произхода и структурата им, единза откритостта на елита за обновяване и 17 по съот-ветните скали за имиджа му.

АНАЛИЗ НА ДАННИТЕИзследване на политическата култураПървият резултат от изследването касае поли-

тическата култура в България в сравнение със съв-купната й оценка в трите западноевропейски държа-ви (Фигура 1). Разликата е очевидна – всички пока-затели по 13-те скали са по-ниски у нас в сравнениес тези в западноевропейските държави (със статис-тическа валидност под 1% риск за грешка).

Този анализ потвърждава една широко обсъжда-на истина за ниското равнище на политическата кул-тура, морала, политическата активност, идеологичес-ката платформа, обществените нагласи у нас в срав-нение със западноевропейската традиция.

Фигура 1. Сравнение на политическите култури:България – 3 страни от Европейския съюз

Скучната картина на тотално превъзходство наевропейските държави предизвика задълбочаване наанализа и разкриване структурното различие в поли-тическата култура не само между България и блокастрани от Европейския съюз, но и отделно с всякаот тях.

Съотношението между политическата култура набългарина и гражданите на отделните западноевро-пейски държави в общи линии се запазва – тоталнопревъзходство на западноевропейската политичес-ка култура. Правят впечатление и някои особенос-ти:

На първо място, монолитността на немската по-литическата култура. Освен това тя доминира как-то над българската, така и над испанската и френ-ската. Не случайно Германия е привлекателен цен-тър и крайна цел на всяка бежанска вълна.

Испанската политическа култура е доста по-не-равномерна по различните показатели. Нащърбени-ят й профил я отличава от всички останали страни визследването и изразява вътрешна нееднородност ипротиворечивост. По степен на демократичност тяпревъзхожда всички останали, но по показателитеси „безконфликтност“ и „позитивна оценка“ показва



резултати, по-ниско дори от тези за България.Като цяло френската политическа култура пре-

възхожда българската по всички показатели, проя-вява компактност, подобна на германската, но £ от-стъпва като цяло.

Резултатите от изследването на политическатакултура в четирите страни дават възможност за ощепо-нагледна илюстрация на различията – и то най-вече по отношение на България. На Фигура 3 епредставено сравнението по категории. Тоталнопревъзходство на страните от Западна Европа. Но

надеждата все пак да се открият някакви предимстваи на България в крайна сметка се увенчават с ус-пех. Българската политическа култура показва пре-възходство над испанската по отношение на три по-казателя (макар и статистически с риск за грешка,по-висок от допустимия). Това са категориите: „без-конфликтност“, „позитивна оценка“ и „позитивни емо-ции“.

Освен като качество, настоящата работа си пос-тавя за цел да разкрие и „структурата на категории-те на мислене, в които се възприема политическата

Фигура 2. Политическата култура. Сравнение: България, Германия, Испания, Франция

Фигура 3. Политическата култура – сравнение по категории: България, Германия, Испания, Франция



култура в четирите политически общности на Евро-пейския съюз“. Става дума за задстоящи категориина мисленето, често пъти неосъзнавани, но опреде-лящи отношението на индивида по множество от из-браните индикатори. Тази цел е постигната с помощ-та на факторен анализ, който обединява отделнитескали на въпросника в сходящи клъстери, указвайкина обща категория на мисленето (Таблица 1).

Прави впечатление малкият брой фактори, извле-чени от факторния анализ, което говори за доста кон-солидирана система на мислене в сферата на поли-тическата култура. За българите факторите са три,за немците – два, за испанците – 1, за французите –3. Още повече, че във всички системи на мислене„демократичният политически ред“ присъства за-дължително, независимо от степента, в която той еналице. Това е общокултурна политическа ценност,в която мислят всички изследвани общества. Напо-добява отношението към парите – всички ги ценят,макар че едни ги имат, а други ги нямат…

За България се появяват още два фактора: „ак-тивно гражданско общество“ и „позитивен полити-чески климат“. Гражданското общество, защото унас то прохожда и вече завоюва първи успехи съссваляне на правителства; и позитивен политическиклимат, защото е част от политическите въжделе-ния на цялото общество.

За Германия факторите са два: „демократиченполитически ред“ – защото там демокрацията е нависоко равнище; и „позитивна нагласа към полити-ческата реалност“ – естествено последствие от ви-соката политическа култура, която цари в тази дър-жава.

За Испания факторът е само един – „демокра-

тичният политически ред“. Без датърсим по-дълбоки причини за тозифакт, можем само да посочим, черавнището на демократизъм вИспания има най-висок показател всравнение с всички останали държа-ви и в сравнение с всички показате-ли по всички индикатори (Фигура 3).

Общият теоретичен извод, кой-то може да се направи от този ана-лиз, е, че хората мислят света в ка-тегории, които или са източник на за-доволство, или са важни, но неудов-летворени. В този контекст може дасе направи и друг важен прагмати-чен извод, че изведените категориина мислене указват на актуални за-дачи за разрешаване пред общес-твото. За България това безспорноса и трите фактора: „демократични-ят политически ред“, „активнотогражданско общество“, „позитивни-ят политически климат“.

Изследване на политическите елитиПри първото проучване на елитите в началото на

2015 г. посредством t-тест за независими извадкибяха сравнени средните величини на сумарните ре-зултати по интегрираната скала за „доброкачестве-ност“ на елитите в България, Молдова, Македонияи Турция, състояща се от 15 айтъма (б на Кронбах –0,827). С риск за грешка, по-малък от 5%, качество-то на елитите като цяло в България е по-ниско оттова в Молдова, на равнището на Македония и по-високо от Турция (Фигура 4).

Таблица 1. Категории на мислене на политическата култура (Фак-торен анализ)

Фигура 4.Качество на елита



По две от единичните скали обаче показателитеза България са по-ниски от тези за Турция: степен-та, в която „политическата класа е омразна в очитена хората“, и „зависимостта в решенията си от ико-номическите среди“ (риск за грешка по-малък от5%).

Във второто проучване платформата на изслед-ването беше разширена значително както по посокана включените държави, така и по посока на поста-вените изследователски въпроси.

На първо място, беше потърсен отговор на въп-роса: „Каква е представата за социалната функ-ция на елита в общественото съзнание?“ – уп-равленска във властта, референтна и неформална,или и двете.

Очевидно теоретичната хипотеза, че политичес-кият елит е прослойка извън властта, не намира се-риозна подкрепа – за българските респонденти –никаква, а за западноевропейските ни партньори вЕвропейския съюз – 11,8%. Доминиращо е виждане-то, че елитът представлява спойка на хора във власт-та и такива извън нея.

За структурата на тази спойка дава представаследващият изследователски въпрос – за съставана елита (Фигура 6).

Няма различие по степента на участие на „уп-равляващите във властта“, „бизнес средата – бога-тите“ и „потомствения елит – наследствената арис-токрация“ – проверено с t-test за независими извад-ки. Статистически значимо обаче, с риска за греш-

ка по-малък от 5%, българската извадка превъзхож-да тази от Европейския съюз по отношение участи-ето на „нелегитимните властови структури (мафия-та)“. Същевременно участието на „интелигенцията“в политическия елит е силно занижено в сравнение сучастието £ в западноевропейските страни от съю-за (рискът за грешка по-малък от 5%).

За западноевропейските страни от Европейскиясъюз се появяват и единични отговори от рода: „цър-квата“, „чужденци“, „целият народ“. Но те са пре-небрежимо малко в сравнение с основните катего-рии, приведени на Фигура 6.

Важна характеристика на политическия елит енеговата откритост за обновяване, или по-конкретнопринципът на възпроизводство на елита.

Фигура 5.Представата

за социалнатафункция на

елита

Фигура 6.Произходна елита

Фигура 7. Степен на проницаемост на политичес-кия елит за „имиграция“



От едната страна на тази скала стои твърдение-то, че елитът е „отворена общност, в която се влизас качест-ва и конкуренция по пътя на съревнование-то“. На другия край на скалата стои твърдението,че той е „затворената гилдия, недопускаща външнипришълци“. Скалата е 7 степенна [1–7], биполярна снеутрална средна точка. Полученият резултат оп-ределя българския политически елит като „затворе-на гилдия в малка степен“; за западноевропейскитестрани този резултат е „отворена общност в голямастепен“. Различието е статистически значимо, про-верено с t-test за независими извадки, с риск за грешкапо-малък от 1%.

Следващата стъпка във второто изследване есвързана със сравнителна оценка на „доброкачес-твеността“ на политическия елит в България и в за-

падноевропейски-те страни отЕвропейския съ-юз. Посредствомt-тест за незави-сими извадки сасравнени стойнос-тите на двете об-щности по интег-рирана скала закачеството на ели-тите, съдържаща17 айтъма (б наКронбах – 0,915)(Фигура 8).

Резултатът показва висока степен на статисти-чески значимо различие в качеството на политичес-кия елит между българската популация и тази от за-падноевропейските страни в Европейския съюз.Оценката за качеството на елита в Европейския съ-юз е два пъти по-висока от тази за България.

Къде са най-големите различия? (Фигура 9)По всички негативни показатели политическият

елит в България показва по-високи (по-лоши) пока-затели, отколкото са тези за западноевропейските нипартньори от Европейския съюз: „икономически цензза влизане в елита“, „корупция“, „обслужване на биз-неса“, „проводник на чужди интереси“, „свързан спрестъпността“, „вътрешна враждебност и конфлик-тност“, „злоупотреба с властта“, „манипулация на об-ществото“.

По всички позитивни показатели политическиятелит в България отстъпва на Западноевропейския:„образованост и грамотност“, „висок морал“, „разу-мен диалог вътре в елита“, „защита на обществени-те интереси“, „доверие в елита“, „широка предста-вителнист“, „позитивни чувства към елита“.

Рискът за грешка на горните твърдения е по-ма-лък от 1%.

За извеждане категориите, в които се мисли ели-тът в общественото съзнание в България, отново еизползван факторен анализ. Резултатът е 6-факто-рен модел на мислене, включващ следните катего-рии:

– незлоупотребяващ;– високо интелектуално и морално равнище;– ефективни взаимоотношения вътре в сре-

дите на елита;– благоприятна обществена представител-

ност;– независима защита на интересите на об-

ществото;– внушаване на доверие.

За съжаление, по всички от тези категории Бъл-

Фигура 8.Средни

показателиза качество

на елита

Фигура 9. Средни показатели закачество на елита в България

и в страните от Европейския съюз



гария изостава от своите партньори в Европейскиясъюз (Фигура 9). За нея те могат да бъдат един-ствено актуални задачи за разрешаване, стоящи предобществото.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:Основното заключение, което може да бъде нап-

равено в резултат на настоящото изследване, е че„политическата реалност в България силноизостава от тази в западноевропейските дър-жави от Европейския съюз“.

По отношение на политическата култура Бъл-гария се представя по-ниско по всички показа-тели, което е обезсърчаващо. Но от друга страна,българинът мисли своята политическа реал-ност като европеец – в категориите на демок-ратичния политически ред. Това дава надеждаза натиск отдолу, който рано или късно да доведе доизравняване не само на мисленето, но и на полити-ческите реалности в двете общности. Може да сетвърди, че актуалните задачи пред нашето об-щество, разкрити от изследването на политическа-та култура, са по посока на демократизма, актив-ното гражданско общество и позитивния поли-тически климат.

Субектът, който има мисията да се заеме с тезизадачи и да осъществи сближаването на политичес-ките култури, обаче е твърде безпомощен и недо-развит в сравнение със своя еквивалент в Европей-ския съюз. Политическият елит в България сеоценява като много по-свързан с престъпносттаи много по-малко с интелигенцията. За странитеот Европейския съюз това съотношение е обратно-то и, както може да се предположи, то променя ко-ренно характера на елита. За неговото прочистванепречи и поддържаната степен на закритост заобновяване в сравнение с високата степен на от-критост в страните от Европейския съюз.

Настоящото изследване показва, че български-ят политически елит се нуждае от нова идентичност,

POLITICAL CULTURE, ELITES AND EUROPEAN UNION(CROSS-CULTURAL STUDY)

Sava Djonev, Daniel Tomov, Yanica Petkova, Yoana Ignova, Vasilena Cvetkova, Eli-Dayana Pancheva

Abstract

The politics is one of the most dynamic spheres in the social life, and this is why it attracts the attention sinceAristotle’s times until our days. The presented research is devoted to two important its aspects: the politicalculture and the political elites. The purpose of this paper is to develop the categories in which are thought thesetwo notions in social conscious, to trace the contours of their real state in the society and these states to becompared – chiefly between Bulgaria and western countries from European union.

For this purpose, at the base of theoretical analysis are developed and tested two questioners – about thepolitical culture and about the political elite. Their statistical characteristics are checked up and their suitability isevaluated, after which are used successfully for gathering empirical material. The further treatment and analysisof the gathered data give answers to all set above research purposes.

нов профил, чиито параметри са ясно очертани: елит,незлоупотребяващ с властта, с висока еруди-ция, интелект и морал, с ефективни взаимодей-ствия вътре между отделните фракции, с ши-рока обществена представителност, защита-ващ интересите на обществото, внушаващ до-верие.

Ще припознае ли някоя партийна върхушка себеси в този профил?

Ще припознаят ли избирателите някои от поли-тическите елити в този профил?

Трудна задача, имайки предвид реалната вътреш-на и международна ситуация, характеризираща сесъс силни центробежни сили, и имайки предвид чо-вешкият материал, от който се произвежда и въз-произвежда политическият елит у нас. Както се виж-да, има широко пространство за работа както за по-литическия маркетинг, така и за израстване на по-литическата върхушка, а и за размисъл пред изби-рателите.

Литература:1. Almond, G. and S. Verba. Political Culture and Po-

litical Development. Princeton, 1965.2. Higley, J.and M. Burton. Elite Foundations of Lib-

eral Democracy. New York, 2006.3. Maisonneuve, J. Introduction a la psychosociologie.

Paris, 1973.4. Michels, R. Political Parties, a sociological study of

the oligarchical tendencies of Modern Democracy.Kitchener, Ontario, 2001.

5. Pareto, V. The Mind and Society. A Treatise on Gen-eral Sociology. New York, 1935.

6. Pareto, V. The Rise and Fall of the Elites: An Appli-cation of Theoretical Sociology. New Jersey, 1968.

7. Алмънд, Г. и С. Верба. Гражданската култура.ГАЛ-ИКО, София, 1998.

8. Джонев, С. Социална организация – теория, ди-агностика, консултация, т. 1. Софи-Р, София, 2001.



АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ, СВЪРЗАНИ СМОНУМЕНТАЛНО-ДЕКОРАТИВНАТА УКРАСА НА

ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОБЩЕСТВЕНИ СГРАДИ ВБЪЛГАРИЯ*

Д-р Розалия Гигова

* Текстът на статията е резултат от научна работа в архива на Берлинската галерия, както и в библиотеката на Хумболтуниверситета в Берлин, благодарение на стипендия, отпусната от немската фондация DAAD и осъществена под научноторъководство на проф. Адам Лабуда. Благодарение на тази постдокторска специализация в Департамента по история наизкуството на Хумболт университет в Берлин, имах възможност да проуча архива на световноизвестната берлинскафирма за стъклопис и мозайка. Тук също така бих искала да благодаря за съдействието на специалистите от Берлинскатагалерия, най-вече на Райнер Аполинарски.

1. УводЕдин почти непознат аспект на немско-българ-

ските културни взаимоотношения през 30-те и на-чалото на 40-те години на ХХ в. е сътрудничество-то между български художници и немски институ-ти и фирми, които развиват дейността си в област-та на монументално-декоративните изкуства, вчастност мозайката и витража, между които саПул& Вагнер в Берлин и Майерше Хофкунстанщалтв Мюнхен. Най-мащабните проекти за стъклопис-на и мозаечна декоративна украса, предназначениза представителни обществени сгради в София, сереализират именно в диапазона от началото на 30-те до началото на 40-те години на миналия век. Потази причина, в статията са анализирани архивниматериали от този период, проучени по време наработата на авторката в берлинския архив на све-товноизвестния институт за стъклопис, носещ наи-менованието „Обединени цехове за мозайка и стък-лопис Пул & Вагнер Готфрид Хайнерсдорф“, съх-раняван днес в Берлинската галерия. Изследване-то е предимно с архивоведчески характер, коетоможе да послужи като основа за предприеманетона бъдещи проучвания, отнасящи се до немско-бъл-гарските културни взаимоотношения през 30-те и40-те години на ХХ в. От друга страна, статиятапредлага и художествен анализ на проектите, запа-зени в Берлинския архив – дело на българските ху-дожници Иван Пенков (1897–1957) [1] и Дечко Узу-нов (1899–1986) [2], които авторката лично е видя-ла и фотографирала.

Берлинската галерия е музей за модерно изкус-тво, фотография и архитектура, основан през 1965г. [3]. Освен ценната колекция от произведения наизкуството, създадени след 1870 г. (архитектура,живопис, графика, фотография), музеят пази в сво-ите депа документи, свързани с живота и творчес-твото на редица известни художници, а също така иедин много интересен и ценен архив, преживял ка-то по чудо двете световни войни и запазен до днесв своята цялост – архивът на развилата дейносттаси на световно ниво фирма „Обединени цехове замозайка и стъклопис Пул & Вагнер Готфрид Хай-нерсдорф“. По този начин Берлинската галерия съх-

ранява и опазва наследството на най-голямата иизвестна фирма за стъклопис, работила на терито-рията на Германия през последното столетие.

Докато проучвах историята на тази световноиз-вестна берлинска фирма за стъклопис и мозайка,попаднах в процеса на работата си както на забе-лежителни проекти за витраж – дело на именитихудожници, така и на документи (предимно еписто-ларна кореспонденция, технически и организацион-ни отчети), подготвителни скици, фотографии и про-екти в мащаб 1:1, реализирани от българските ху-дожници Иван Пенков и Дечко Узунов. Днес те сенамират в архива на Берлинската галерия. Тези до-кументи и проекти са доказателство за цялостнатаи сложна художествено-творческа, техническа и ор-ганизационна работа, която съпътства изграждане-то на такива голямоформатни и мащабни декора-тивни композиции като витражите и мозайката, ко-ито украсяват Съдебната палата в София и витра-жите, украсяващи вътрешното пространство на Съ-дебната палата в Русе.

2. Архивът на „Обединените цехове замозайка и стъклопис Пул & ВагнерГотфрид Хайнерсдорф“ в БерлинСпоменатият архив, чието оригинално наимено-

вание е Archiv der Vereinigten Werkstätten fürMosaik und Glasmalerei Puhl&Wagner, GottfriedHeinersdorff [4], се състои от документи, писма,фотографии и проекти за мозайка и стъклопис, съз-дадени от 1898 до 1969 г. Той обхваща около 4000скици и фотографии и голямо количество докумен-ти, свързани с художници и архитекти, работили натериторията на Германия от 1900 до 1960 г., чиитоимена се асоциират днес с водещите художестве-ни течения от първата половина на ХХ в.: КарлШмит-Ротлуф, Сезар Клайн, Ото Дикс, ХайнрихКампендонк, Ян Торн-Прикер, Валтер Гропиус, ОттоФройндлих [5]. Става дума за една изключителноинтересна и богата колекция, която е обработванав продължение на години и избрани образци от коя-



то са подредени в една обширна изложба в залитена Мартин-Гропиус-Бау в Берлин през 1989 г. Най-ценната част от архива представляват оригинални-те скици, както и подготвителните картони за вит-ражите и мозайките в мащаб 1:1. Някои от тях при-надлежат на художниците Иван Пенков и Дечко Узу-нов. Благодарение на любезното съдействие на спе-циалистите, които се грижат за съхранението на то-зи архив, се запознах с обширната епистоларна ко-респонденция между Август и Ханс Вагнер – соб-ственици на берлинските цехове за мозайка и стък-лопис през 30-те и 40-те години на ХХ в., и худож-ниците Иван Пенков и Дечко Узунов, а също такаимах възможност да заснема голям брой проекти,изработени в мащаб 1:1 и запазени в архива.

Съгласно запазената в архива документация, вцеховете на този световноизвестен институт застъклопис и мозайка са изработени мозайките,предназначени за украсата на такива известни сгра-ди като Златната зала на Градския съвет в Сток-холм (1923), Мемориалната църква на Кайзер Вил-хелм в Берлин (1906), немската църква в Рим (цър-квата е основана през XIV в. и обновена през XX

в.) и немската църква в Йерусалим (1898), на До-ма на немското изкуство в Мюнхен (1933–1937), асъщо така и декорацията на един от най-големитеуниверсални магазини в Токио и хотели в Ню Йорк(последните проекти са реализирани от офиса нафирмата в САЩ, наименуван „Мозаечна компанияРавена“, който съществува от 1923 до 1988 г.). Встъклописните и мозаечните ателиета на фирматапрез първото десетилетие на ХХ в. е изработенаукрасата на изключително известни берлински хо-тели и локали от началото на ХХ в. – хотел „Адлон“(1906), „Какаду“ бар (1927), който е бил едно отнай-посещаваните заведения за забавление в Бер-лин по време на Ваймарската република (1919–1933.), хотел „Екселсиор“ (1908), разточително пищ-но украсеното „Кафе Пикадили“ (1911).

Според запазените в архива документи, инсти-тутът „Пул & Вагнер“ е основан в Берлин през 1889г. Като дворцов доставчик на Вилхелм II (послед-ният германски кайзер и крал на Прусия, управля-вал Германската империя от 1888 до 1918 г., следчиято абдикация Германия е обявена за републи-ка) той получава обширни държавни поръчки и серазвива само за няколко години като водеща ком-пания в изпълнението на стъклени мозайки. През1904 г. компанията се премества в нова сграда, про-ектирана от Франц Швехтен в Берлин-Трептоу, апрез 1914 г.институтът „Пул &Вагнер“ се слива синститута за стъклопис на Готфрид Хайнерсдорф[6], който сътрудничи с художници експресионисти,отваряйки до тогава обвързаните с историцизма мо-заечни работилници и към съвременното изкуство.Към края на 1906 г. Хайнерсдорф започва да си сът-рудничи с немския експресионист и график МаксПехщайн (същата година той се присъединява къмобединението на художниците експресионисти DieBrücke). Според запазената в архива кореспонден-ция Хайнерсдорф поддържа връзка и с белгийскияархитект и дизайнер Анри Ван де Велде във Вай-мар (един от съоснователите на Баухаус) и дориму отправя покана да предприеме пътуване достъклописните ателиета в Берлин. Запазената в ар-хива телеграма потвърждава, че Ван де Велде при-ема предложението. През 1923 г. Хайнерсдорф, отсвоя страна, гостува на Валтер Гропиус и се запоз-нава с основаното от него художествено училищеБаухаус. В архива са запазени също така голям бройпроекти и скици на известната нидерландска худож-ничка Якобаван Хемскерк. Нейните проекти за вит-ражи, които се намират днес в Берлинската гале-рия, са показани в Берлин през 1919 г., когато Х.Валден работи върху изложба на „Щурм“. Не е ма-лък броят и на произведенията на немския худож-ник експресионист Сезар Клайн, запазени в архива:проект за стъклен таван на кино в Берлин (1913),проекти за огледалния кабинет в дома „ВолфгангГурлит“ в Берлин (1919).

През 20-те години на ХХ в. стъклописният и мо-

Фотос 1. Реклама на „Пул & Вагнер“в списание„Берлински архитектурен свят“ („BerlinerArchitekturwelt“,4. Jg., Heft 4, Juli 1901)

Фотос 2. Сграда на ателиета и работилницата наПул&Вагнер, Берлин-Нойкьолн



заечен институт преживява изключителен възход.Допълнителен подем донасят поетите от цеховетеслед 1933 г. държавни поръчки, реализирани отстрана на нацисткия режим, но Хайнерсдорф тряб-ва да напусне фирмата през 1934 г. поради своетоеврейско потекло. През петдесетте години компа-нията осигурява доходите си, изпълнявайки дого-вори за реконструкция на стъклописи и мозайки –поръчки предимно от частния сектор. Построява-нето на стената и изолацията на Западен Берлиндовеждат до увеличаване нерентабилността на про-изводството на цеховете, както и до последвало зак-риване на предприятието през 1969 г.

3. Документи, свързани с монументално-декоративната украса на представителниобществени сгради в България,съхранявани в архива „Обединенитецехове за мозайка и стъклопис Пул &Вагнер Готфрид Хайнерсдорф“От 30-те и началото на 40-те години на ХХ в.

датират витражите и мозайките, които немскатафирма изработва за редица частни и новопострое-ни репрезентативни държавни сгради в София. Тепринадлежат на двама известни български худож-ници – Иван Пенков и Дечко Узунов. Без съмнение,това не е техният първи досег с немската култураи изкуство – приятели още от Казанлък, те се обу-чават в Художествената академия в София, а по-късно заедно заминават за Мюнхен. Иван Пенковучи в Мюнхенската художествена академия при

проф. Хенгелер и проф. Маерсхофер, а Дечко Узу-нов учи в същото учебно заведение при проф. Хансфон Маар. В архива се пазят писма, както и скици,фотографии и проекти, които художникът Иван Пен-ков рисува – стъклописни и мозаечни проекти, пред-назначени за украсата на Министерството на пра-восъдието и Съдебната палата в София и в Русе,както и мозайката „Св. Иван Рилски“ за вилата наПоборников в София, а също така скици и проектина художника Дечко Узунов – проекти за стъкло-пис и мозайка, предназначени за софийските вилина Поборников и на д-р Кръстю Кръстев. Въпрекиче по това време (края на 30-те години на века)фирмата не е в зенита на своето развитие, нейнотоиме се ползва все още с престиж в Германия и Евро-па и е гаранция за качество и прецизност на изпъл-нението. От друга страна, през 30-те и началото на40-те години на ХХ в. голямото обществено строи-телство поставя на преден план нуждата от пред-ставителна монументална украса, която обаче тех-нически не може да бъде реализирана в България.В архива на берлинската фирма за стъклопис сепазят писма, чрез които от българска страна се осъ-ществява връзка с института „Пул&Вагнер“ – инж.Борис Стоилов става представител на немските це-хове в София, като от неговото първо писмо е вид-но, че той решава да осъществи връзка с тях следедно свое посещение в Стокхолм, където е възхи-тен от прецизното изпълнение, реализирано отПул&Вагнер на мозайките в Златната зала на Град-ския съвет, който се намира в шведската столица.Инж. Б. Стоилов също е немски възпитаник – дип-ломира се в Техническия университет в Мюнхен.След неговото първо писмо до Берлин следва дъл-га кореспонденция относно всяка една от поръчки-те през 30-те и 40-те години на ХХ в., която поняко-га продължава с години. От страна на немскатафирма – по това време тя вече се назовава „АвгустВагнер – Обединени цехове за мозайка и стъкло-пис Берлин – Трептоу“ (след като съдружникът Гот-фрид Хайнерсдорф през 1936 г. е отстранен от фир-мата, обявен за „полуевреин“ по време на нацис-ткия режим), кореспондент е Ханс Вагнер, който есин на собственика на цеховете – Август Вагнер.

По-голямата част от кореспонденцията, коятое изцяло на немски език, е осъществена от инж.Борис Стоилов, но също така писма изпраща и ИванПенков – и двамата немски възпитаници, поддър-жащи приятелство и професионален контакт още отсредата на 20-те години на ХХ в., когато учат вМюнхен. Те си служат с езика достатъчно добре,за да обсъдят на немски както художествената итехническата, така и финансовата страна на поръч-ките. Писмата свидетелстват за прецизността и до-ри педантичността на техническото и художестве-ното изпълнение – обсъждат се тоналните хармо-нии, орнаментите, шрифта на надписите, компози-цията. От друга страна, посредством тази корес-

Фотос 3. Мозайки от Кайзерския фонтан (днес Нем-ския фонтан) в Истанбул,подарък от кайзер Вил-хелм II на султан Абдул Хамид II. Изпълнение: Пул& Вагнер

Фотос 4. Централният вход на сградата на Памуч-ната борса в Бремен. Мозайки: Пул &Вагнер, 1906



понденция детайлно се организира транспортът, па-кетирането, застраховката и монтажът на мозай-ките, който се е извършва на място – в София, катодо България е пътувал работник, изпратен от нем-ската фирма. Цената на поръчката също става те-ма на кореспонденцията: така например цялостна-та стойност на мозайката за вилата на Поборниковв София възлиза на 4920 германски марки, а за Съ-дебната палата в София се обсъжда цена, вариращаот 4500 лева (оферта на Вагнер) до 4070 лева (офер-та на стъклописната фирма на Цетлер) и от 9500 ле-

ва (за мозайката, оферта на Вагнер) до 9480 лева(за мозайката, оферта на Цетлер), като при все тована Вагнер е предложено да намали цената.

Безспорно най-интересните материали, запазе-ни в архива, са проектите в мащаб 1:1 – за Съдеб-ната палата в София и Русе и за Министерствотона правосъдието. Някои от тях представляват лекоколорирани рисунки, за които от запазения и публи-куван Дневник на художника Иван Пенков [7] раз-бираме, че са създадени чрез акварелна техника.До нас е достигнал и картон – проект за стъклописза Съдебната палата (частен архив в България),който е оцветен с акварел, туш и молив. Друга частот картоните, запазени в берлинския архив, са из-цяло графично и линеарно изведени.

5. Художествен анализ на реализиранитестъклописи и мозайки, дело набългарските художници Иван Пенков иДечко Узунов, запазени в БерлинскатагалерияВ края на 30-те и началото на 40-те години на

миналия век в цеховете на фирмата са изработеницветните стъкла и мозаечните кубчета за декора-тивните композиции, които украсяват редица об-ществени сгради според проектите на художници-те Иван Пенков и Дечко Узунов: Съдебните палати

Фотос 6. Иван Пенков, витраж за Съдебната пала-та в Русе (детайл), 1940. Изпълнение: Пул&Ваг-нер. Фотография Розалия Гигова

Фотос 7. Проект в мащаб 1:1 на Иван Пенков завитражите във фоайето на ІІІ етаж на Съдебнатапалата в София, 1940. Архив Пул&Вагнер. Фотог-рафия Розалия Гигова

Фотос 8. Иван Пенков, витраж за фоайето на ІІІ ет.на Съдебната палата в София, 1940 (детайл).Изпълнение: Пул&Вагнер

Фотос 9. Иван Пенков, витражи в зала № 15 на Съ-дебната палата в София, 1940. Изпълнение:Пул&Вагнер



София (проекти – Иван Пенков), мозайка за къща-та на А. Поборников и мозайка и стъклопис за къ-щата на д-р Кръстю Кръстев в София (проекти –Дечко Узунов). От дневника на Иван Пенков е вид-но, че художникът работи паралелно върху тези по-ръчки в продължение на няколко години – проекти-ра витража „Темида“ и композиции с религиозно съ-държание за Съдебната палата в Русе, мозайка „Те-мида“ и стъклописи за Голямата заседателна залаи прозорците в Съдебната палата в София. Ощеедин витраж, изобразяващ древногръцката богиняТемида с превръзка на очите и държаща в еднатаси ръка везни, Пенков проектира за Министерство-то на правосъдието. Голяма част от тези декора-тивни композиции удовлетворяват нуждата от пред-ставителна монументална украса през 30-те и на-чалото на 40-те години, провокирана от голямотообществено строителство [8].

Относно техническото изпълнение, а и в стилис-тично отношение, немската фирма получава от Бъл-гария споменатите многобройни писма, изпълненис точни инструкции и примери. До нас са достигна-ли папки с кореспонденция, пазена в архива„Пул&Вагнер“. Така например в едно писмо до Бер-лин, което коментира изображението на „Темида“,инж. Борис Стоилов съветва немските изпълните-ли да се придържат към стиловите особености наландшафтите, така както са изобразени в книгата„The Fine Arts of Bulgaria“ (Lоndon, 1907) на АндрейПротич. В друго свое писмо, след проведена кон-султация с Иван Пенков относно стилистиката наизображенията, той коментира контурите на човеш-ките фигури, контурите на архитектурата, изявяважелание ръцете и лицето на „Правосъдието“ да бъ-дат изобразени „по-примитивни“, а също така и всъответствие със стиловите особености на сред-новековната българска иконопис. От друга страна,докато проектира витражите за Съдебните палатив София и Русе, Иван Пенков търси вдъхновение вминиатюрите на Четвероевангелието на Цар Иван

Фотос 10. Проект в мащаб 1:1 на Иван Пенков заСъдебната палата в София, 1940. Архив Пул&Ваг-нер. Фотография Розалия Гигова

Фотос 11. Проект в мащаб 1:1 на Иван Пенков заСъдебната палата в София, 1940. Архив Пул&Ваг-нер. Фотография Розалия Гигова

Фотос 12. Иван Пенков, витражи във фоайето наІІІ ет. на Съдебната палата в София, 1940. Изпъл-нение: Пул&Вагнер

в София и Русе, Министерството на правосъдието,композицията „Св. Иван Рилски“, предназначена зачастната къща на индустриалеца А. Поборников в



Александър (Лондонското евангелие, 1355–1356),както по отношение на стилистиката, така и в ико-нографско отношение. Позата, жестовете, стиловитехарактеристики на одеждите, линеарно изведениясилует на „Темида“, са до голяма степен повлияниот изображенията на Христос от Лондонското еван-гелие и от иконописта (икони на Христос, изобра-зен на трон, и икони на Богородица на трон). Ху-дожникът проектира и четири големи стъклописнипрозореца, намиращи се в Съдебните палати в Со-фия и Русе (те са почти идентични в двете Съдеб-ни палати), както следва: Грехът: Каин убива Авел,Съдът, Наказанието, Разкаянието и Изкуплението.В Берлинския архив са запазени голям брой проек-ти в мащаб 1:1 именно за тези стъклописни прозор-ци. Те са изцяло графично изведени посредствомтехниките на акварела, туша и моливната рисунка.Освен тях, в споменатия архив се съхраняват, съ-що така, и някои цветни работи на Иван Пенков (нап-ример стилизираното изображение на лъв – проектза витраж във фоайето на ІІІ ет. на Съдебната па-лата в София).

Иван Пенков и Дечко Узунов изпълняват и по-ръчки за няколко частни вили. Документи и снимкисе пазят отново в архива на Берлинската галерия.Асен Поборников, който притежава една от най-го-лемите софийски спедиторски къщи, носеща наз-ванието „Express“, през 1940 г. наема Иван Пенковда изработи проект за стенна мраморна мозайка:Св. Иван Рилски, който е светец закрилник на не-говия дом – фигурална композиция, състояща се отобраза на светеца на преден план и Рилския ма-настир на заден. Тази мозайка, чиито стилови и ико-нографски характеристики напомнят онези, позна-ти ни от иконописта, е запазена и до днес. Околодве години по късно, през 1942–1943 г., А. Побор-ников се връща към идеята за украса на своя домс декоративни мозайки, чието изпълнение този пътвъзлага на Дечко Узунов, а техническата изработ-ка отново на Август Вагнер. За градинския пави-лион на неговата къща художникът проектира иди-лична пасторална сцена (мозайка) – пастир, пока-чил на раменете си агне, обкръжен от две женскифигури, облечени в национални одежди, държащи връцете си стомни. В архива на Берлинската гале-рия са запазени снимки на двете, споменати по-го-ре мозаечни композиции, заснети по време на ра-ботния процес – номерираните картонени сегмен-ти със залепените върху тях мозаечни кубчета.През същата 1942 г. д-р Кръстев решава да украсидома си със стилизирана мозаечна композиция,изобразяваща женска фигура – коленичила младажена, носеща в ръце фруктиера с плодове, задниятплан на композицията представлява пейзаж, виждасе кораб и българска национална къща, а предниятплан е зает от море и няколко изображения на ри-би. Запазени са снимки от работния процес, коитосе намират в анализирания архив. Разработеният в

двете мозайки на Дечко Узунов мотив: жената, ви-дяна в нейните различни аспекти (майчинство, па-зителкана националните традиции), е мотив, осво-боден от фабулно-сюжетното начало, изведен достепен на определена пластическа формула, койтосе среща в цялото творчество на художника [9, с.167-170]. Дечко Узунов проектира и един стъкло-пис, предназначен за украсата на дома на д-р Кръс-тев, който изобразява мома и войн, изпълнен с ли-неарно-декоративна стилизация, чийто тематичендиапазон се намира между фантазийното и приказ-ното. Изпълнителят на витража е берлинската фир-ма на Август Вагнер, а в нейния архив се пазятнякои документални снимки.

4. ЗаключениеКато ценни документални свидетелства, свър-

зани с развоя на българските монументално-деко-ративни изкуства през 30-те и началото на 40-тегодини на ХХ в., анализираните архивни материалисвидетелстват за това, че немско-българскитевръзки в областта на изобразителните изкуства ка-то цяло през тези десетилетия са активни. Контак-тите, осъществени през разглеждания период, сапродължение и следствие на културните отноше-ния между България и Германия през 20-те годинина миналия век, когато редица български художни-ци получават художественото си образование в Гер-мания, между които са Иван Пенков и Дечко Узу-нов. Не само през 20-те години, но и в продълже-ние на следващото десетилетие редица българскихудожници учат в немски художествени академии,а през този период някои от тях се установяват за-винаги в Германия. 30-те и 40-те години на мина-лия век са времето, когато културните връзки меж-ду двете страни се задълбочават и намират изявакакто в областта на изящните изкуства, така и вмонументално-декоративните изкуства, архитекту-рата, градоустройството и организацията на бъл-гарски изложби в Германия.

Всички архивни материали, свързани с българ-ското изкуство, свидетелстващи за развоя на мо-нументално-декоративните изкуства през 30-те и на-чалото на 40-те години на ХХ в., са запазени забе-лежително добре. Това е постигнато най-вече бла-годарение на усърдието на музейните специалистиот Берлинската галерия. Архивните единици, коитоимах възможност да прегледам, са изключителномногобройни, тъй като това са не само проекти, нои снимки, както и много обширна епистоларна ко-респонденция. Ситуирани на фона на целия архив,съдържащ документи и проекти, реализирани по цялсвят, свързаните с България представляват самоедна малка част. Художествените достойнства назапазените картони и скици са безспорни. Несъм-нено е и тяхното значение за българското изкус-твознание. Ето защо съм убедена, че архивните ма-териали, които се намират в Берлинската галерия,



ARCHIVAL MATERIALS RELATED TO THE MONUMENTAL DECORATION OFREPRESENTATIVE PUBLIC BUILDINGS IN BULGARIARozaliya Guigova

Abstract

This article investigates an almost unknown aspect of German-Bulgarian cultural relations in the 1930s andthe early 1940s: the artistic cooperation between famous Bulgarian artists and German stained glass institutesthat develop their activities in the field of monumental decorative arts, particularly mosaics and stained glass(among them are the institutes Puhl& Wagner in Berlin and Mayer’sche Hofkunstanstalt in Munich). Almost alllarge-scaleprojects for stained glass and mosaics, which are destined to adore numerous representative publicbuildings in Sofia, are realized in the workshops of the mentioned German companies. This text analyzes multiplearchival materials and is mainly based on my work in Berlin where nowadays is situated the archive of one worldfamous institute for stained glass entitled „United Workshops for Mosaics and Stained Glass Puhl& WagnerGottfried Haynersdorf” (today in Berlinische Galerie). The purpose of this article is to inform about the currentstate and location of the archive. Furthermore, the article offers an art historical analysis of the projects pre-served in the mentioned Berlin archive and created by the Bulgarian artists Ivan Penkov (1897–1957) andDechkoUzunov (1899–1986).

днес представляват добра основа за едни бъдещидетайлни проучвания на немско-българските кул-турни отношения през разглежданите десетилетия,и в частност, на немско-българските връзки в об-ластта на монументално-декоративните изкуства.

Литература1. Филева, А., Генова, И. (съст.). Дечко Узунов.

Памет и забрава. София, 2003.2. Георгиева, М. Наздраве, Маестро! Бохемските

часове на Иван Пенков. София, БАН, 2013.3. Sammlung Berlinische Galerie. Kunstin Berlin von

1870 bis heute. Berlinische Galerie, Berlin 1986.4. Geisert, H., Moortgat, E. (Red.). Wände aus

farbigem Glas. Das Archiv der VereinigtenWerkstätten für Mosaik und GlasmalereiPuhl&Wagner, Gottfried Heinersdorff. BerlinischeGalerie, Berlin, 1989 (Katalog zur Ausstellung vom8. Dezember 1989 – 21. Januar 1990 im Martin-

Gropius-Bau Berlin; Gegenwart Museum. No. 9).5. Richter, A. In Kaisersund Onassis’ Diensten. Die

Deutsche Glasmosaik-Anstalt Puhl&Wagner in Ber-lin-Neukölln. Kunstamt Neukölln, Heimatmuseum,Berlin, 1985. (Katalog zur gleichnamigenAusstellung vom 13. März bis 18. Mai 1985 imHeimatmuseum Neukölln).

6. Richter, A. Gottfried Heinersdorff (1883–1941). EinReformer der deutschen Glasbildkunst. DissertationTU Berlin, 1983.

7. Пенков, Б., Пенков, Г. (съст.). Иван Пенков. Пос-ледната кибритена клечка. София, изд. АБ,2006.

8. Турфешев, Н. Монументалното изкуство в Бъл-гария. София, 1968.

9. Попов, Ч. Момите и невестите на Дечко Узуновот края на 60-те и началото на 70-те години. В:Филева, А., Генова, И. (съст.). Дечко Узунов.Памет и забрава. София, 2003.

СЕКЦИЯ „БИОЛОГИЯ” КЪМ СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ИНСТИТУТ ПО БИОРАЗНООБРАЗИЕ И ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРИ БАН

ПОКАНА

„СЕМИНАР ПО ЕКОЛОГИЯ – 2016“ С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ

(21– 22 април 2016 г., ИБЕИ-БАН, ул. "Ю. Гагарин" №. 2, София)

ОСНОВНИ ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ:

� БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ И КОНСЕРВАЦИОННА БИОЛОГИЯ � БИОТИЧНИ И АБИОТИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ ВЪРХУ ЖИВАТА ПРИРОДА И МЕХАНИЗМИ НА АДАПТАЦИЯ

� ЕКОСИСТЕМНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, УСЛУГИ И ЕКОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ � ЛАНДШАФТНА ЕКОЛОГИЯ � ЕКОЛОГИЯ И ОБРАЗОВАНИЕ � ДРУГИ КОРЕСПОНДИРАЩИ НАПРАВЛЕНИЯ

Официалната покана на Организационния комитет, регистрационен талон за участие и подробна информация за

семинара можете да намерите на: http://www.iber.bas.bg.


Наука и етика

АСПЕКТИ НА КРИТИКАТА В НАУКАТА

Чл.-кор. Ангел С. Стефанов,Институт за изследване

на обществата и знанието при БАН

Ще се опитам да осветля четири обособени ас-пекта, в които може да се обсъжда днес критикатав научната сфера.

Първият от тях е критиката в процеса на самотоправене на наука. Това е, ако мога така да се изразя,„дейностният аспект“ на научната критика, койтосъпътства самото функциониране и развитие на нау-ката. Вторият аспект е свързан с ефективността натака нареченото blind peer review, т. е. „сляпо“ ре-цензиране, осъществявано при оценката на статии-те, насочвани към международни реферирани и ин-дексирани списания, в чийто кръг попадат и списа-нията с имтакт фактор. Третият – това е както„сляпото“, така и откритото рецензиране у насв България. Четвъртият аспект е разглеждането накритиката като специфичен писмовен жанр. Щеразгледам накратко тези четири аспекта на научна-та критика по реда на тяхното открояване.

С изключение на първия аспект, който е от ос-новно методологично значение за развитието на са-мата наука като специфична творческа теоретичес-ка и практическа дейност, останалите три аспектаще коментирам от гледна точка на философските из-следвания, в които съм и участник, и наблюдател.

Тезата ми, която се отнася към третия и чет-въртия аспект на критиката в сферата на научнитеизследвания у нас, е, че се налага постепеннотоутвърждаване на консенсусно възприет култу-рен климат на изява и възприемане на научнатакритика. Това е така, защото едва ли би могло дасе очаква задоволително състояние на научната кри-тика при законово регламентираната рецензентскадейност, свързана с придобиването на научни степе-ни и академични длъжности, ако критиката като жанрв научната периодика е деформирана, както и об-ратно.

Първият, или както го нарекох дейностният ас-пект на критиката, е според някои философи на нау-ката conditio sine qua non в процеса на функционира-не и развитие на самата наука. Не е необходимо чо-век да е запознат с философията на Карл Попър нап-ример, за да се съгласи заедно с него, че „критикатае сърцето на научното начинание“1. Тази алегория емонограм на известния методологичен модел на рас-тежа на научното познание в рамките на критичес-кия реализъм. Този философски модел представя ди-

намиката на научното познание като процес на пред-лагане на нови оригинални хипотези за строежа исвойствата на предмета на научното изследване, пос-ледвано от тяхната критика както чрез целенасоче-ни експерименти, така и чрез рационален анализ.

Вторият аспект визира ефективността на сляпо-то рецензиране, осъществявано при оценката на ста-тиите, постъпващи в международните реферирани ииндексирани списания, в това число в списанията симпакт фактор. Това рецензиране изглежда срещанапоследък известни затруднения. Като техен отго-вор се (само)конституира съвсем наскоро така на-реченият SciRev Team, поставил си за цел да следии да оценява рецензирането в научните списания чрезсвой специален уебсайт. Там можем да прочетем,че основната му цел е да направи процеса на сляпорецензиране по-ефективен, както и че:

„Процесът на сляпо рецензиране е твърде бавен.Този процес е най-слабото звено във веригата на про-изводство на научни знания. Ценно ново знание ле-жи недокоснато по бюрата на рецензентите в изда-телските офиси за продължителни периоди от вре-ме“ [2].

Поради тази причина SciRev Team се е заел как-то със задачата да събира данни за процеса на сля-по рецензиране от всички реферирани и индексиранисписания, за които има информация от публикувании непубликувани автори, така и да набира нови ре-цензенти, доказали се като автори в своята научнаобласт, с цел подобряване и съкращаване на проце-са на сляпо рецензиране.

Навлизането в третия аспект предполага оценкана състоянието както на сляпото, така и на открито-то рецензиране у нас. Похвално е, че редакциите наповечето философски списания у нас са прибегналидо сляпото рецензиране с оглед повишаване качес-твото на публикуваните материали. Има обаче единспецифичен проблем с подаваните статии на бъл-гарски език; и той е, че кръгът на пишещите фило-софи, макар и с достатъчно голям диаметър за стра-ната, има достатъчно малък периметър, за да поз-воли в голяма степен разпознаваемост на авторите

1 Тази оценка на ролята на критиката, която К. Попър й отрежда, принадлежи на Имре Лакатош [1].

Материалите в рубриката са от Кръгла маса на тема:Състояние на критиката в научната сфера

(проблеми на оценяването и рецензирането),организирана от Съюза на учените в България – Комисия по етика

(18 ноември 2015 г., Нова конферентна зала, СУ „Св. Климент Охридски“)



от страна на рецензентите. Ако статиите се предла-гат на чужд език, използван от международната на-учна общност (като например на английски, немски,френски, испански, или руски), то редколегиите бихаимали далеч по-добра възможност да потърсят спе-циалисти за сляпо рецензиране извън страната. Пуб-ликациите на чужд език обаче в наличните българ-ски списания са малък процент от всичките постъ-пили материали, като броят им зависи от редакци-онната политика на всяко отделно списание.

Този трети аспект визира обаче и откритото ре-цензиране у нас, което е от изключителна важностпри академичното израстване на учените чрез при-добиването на научни степени и академични длъж-ности. Преобладаващата част от откритото рецен-зиране е регламентирано чрез Закона за развитиетона академичния състав в Република България(ЗРАСРБ), като изготвянето на реценции и станови-ща се вменява на членовете на Научните журита(НЖ). Критичното си отношение към ЗРАСРБ съмобосновал на друго място и тук нямам намерениеда обсъждам неизкоренимите слабости на този за-кон, прилаган при нашенските традиции за академич-но израстване [3]. Трябва обаче ясно да се каже, ченедъзите на този закон неминуемо се отразяват приосъществяването на научната критика, която тряб-ва да става чрез рецензиите и становищата на чле-новете на НЖ. Тук нямам предвид дежурните бе-лежки, които се съдържат в рецензиите на очевиднослаби в теоретично отношение и/или компилирани ма-териали, и които минават за критика, но които ими-тират или заместват възможната съдържателна кри-тика на оценяваните трудове.

Защо обаче често в рецензиите и становищатаотсъства тъкмо уместната критика на оценяванитетрудове? Защо например за една компилирана рабо-та не се подчертава, че тя е наниз от преразкази начужди постижения и не предлага оригинални автор-ски постановки? Причината за това се крие в начинана предлагане и утвърждаване на състава на НЖ.Твърде често този състав покрива идейни съмиш-леници и приятелски настроени към оценявания ав-тор колеги. Специалистите с потенциал за обекти-вен поглед и критична оценка на трудовете на кан-дидатите за научни степени и за академични длъж-ности или не се предлагат за членове на НЖ, или тесамите се отказват от такова членство, за да се раз-минат с бъдещи неприятности, предизвиквани от из-въннаучни мотиви, но имащи негативни междулич-ностни резонанси.

Ако откритото рецензиране, свързано с работатана НЖ, има ясни целеви функции, то онова, което нигледа от страниците на научната периодика има до-ри по-голямо културно значение, защото остава ка-то пример за научна оценка за поколенията. Имампредвид четвъртия аспект на критиката, а именноразглеждането £ като специфичен писмовен жанр.Настанил се по традиция в края на броевете на на-учните списания, той обхваща представяния на но-

вопоявили се книги и информации за научни съби-тия. Проблемът обаче е там, че тъкмо критикатапри тези представяния в обсега на философските спи-сания се е оттеглила, за да отсъпи място на изтък-ването на достойнствата на рецензираните книги илиотразяваните научни събития. Отдавна читателятпривикна на дежурни оценъчно надути изрази от сор-та на тези, че рецензираната книга е крупно инте-лектуално начинание, че е научно усилие, заслужа-ващо несъмнена похвала, че отваря нови и неочак-вани оптики към някакво тематично поле и пр. и пр.Но дори и подобни похвални оценки да са напълноуместни, дори позитивният отклик да съставлява пре-обладаващата част от рецензията, той рядко биследвало да запълва целия неин обем.

Едва ли научният живот печели много от подоб-ни рецензии. Ако те се оперират от хвалебственитеквалификации, ще остане само информативната имстойност, за която обемът на този сорт публикациистава твърде обширен. Онова, което липсва на пуб-личния критически жанр са не хвалебствено-инфор-мативните материали, а авторски статии, които сеизвикват на живот поради появата на една стойност-на книга, или провеждането на конференция, породи-ла сериозна теоретична дискусия. Така дори в тезистатии да няма отрицателни оценки за съдържание-то на дадена книга, или за проведена конференцияили семинар, то със сигурност те ще предлагат кон-тратези, алтернативни виждания, надграждания върхувизираните теоретични постановки.

Вероятно причината за казионните и безинтереснирецензии се крие до голяма степен в това, че нали-чието дори на уместни и обосновани критики се тъл-кува от авторите на рецензираните трудове като на-насяне на лична обида, а не като културно предло-жение за дискусия, за дообосноване на ключови пос-тановки и развитие на идеи. Поради тази причина,както и поради отбелязаните слабости, присъщи нарецензентската дейност при присъждането на науч-ни степени и на академични длъжности, моята тезае, че се налага постепенното утвърждаване наконсенсусно възприет културен климат на изяваи възприемане на научната критика. Постигане-то на такъв климат, обаче, изисква много време, как-то за промяна на утвърдени настроения и поведен-чески стереотипи, така и промени в законите, отна-сящи се до функционирането на науката и образова-нието у нас.

ЛИТЕРАТУРА1. Lakatos, Imre. The Methodology of Scientific Re-

search Programmes. Cambridge: Cambridge Uni-versity Press, 1978.

2. https://scirev.sc/assets/uploads/poster_a4.pdf3. Стефанов, Ангел. Законът за развитие на ака-

демичния състав – усъвършенстване или нов?//Списание на Българската академия на науки-те, 2015, книжка 3, с. 46-47.



ASPECTS OF CRITICISM IN SCIENCE

Anguel Stefanov

Abstract

I try to delineate four aspects of the criticism related with the work of scientists today. The first one is thecriticism inherent in the very process of theory formation and assessment; the second and the third aspectsconcern the blind peer review process both in international and in Bulgarian journals; and the fourth aspectrepresents the critique as a genre at home. My claim is that a gradual endorsement of a cultural climate is neededfor launching and accepting of criticism in the sphere of scientific research in our country.

Key words: aspects of criticism, blind peer review, critique as a genre.

НАУЧНАТА КРИТИКА КАТО ФАКТОРЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ

ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Проф. д.ф.н. Сево ЯвашчевУНИБИТ

Развитието на академичния състав във висшитеучилища е регламентирано в Закона за развитие наакадемичния състав в Република България(ЗРАСРБ), в Правилника за неговото прилагане и вправилниците на висшите училища (ВУ) за прилага-не на закона. Вече пет години тези регламентиращидокументи са в основата на подготовката на препо-давателски и научни кадри в страната. През товавреме много колеги с доказани качества защитихадисертации за ОНС „доктор“ и научната степен „док-тор на науките“, хабилитираха се и намериха своетозаслужено място в структурите на висшите учили-ща и на научните институти. В същото време, паксъщите регламентиращи документи са използвани иза придобиване на научни степени и академичнидлъжности от лица, които нямат необходимите ка-чество и използват възможностите, които им се пре-доставят, за да направят кариера в науката или зада използват научното си звание и академичната сидлъжност като трамплин за кариерно развитие.

Този двоен стандарт, осигурен от ЗРАСРБ, е при-чина в статията да се обърне внимание преди всичкона втората група преподаватели и научни работници.Защото съществуването £ създава впечатление у ос-таналите, че в науката просперира агресивната пос-редственост, че е по-добре да си траеш и мълчишпри среща с нея, че развитието на академичния със-тав в крайна сметка зависи не толкова от качестватаи възможностите на личността, а от волята на някойфактор във висшето училище, че на практика у нас емного трудно да съществува обективна критика в на-уката, без критикуващият да понесе последствия за-ради това, че е дръзнал да критикува.

Представената схема е на основата на ЗРАС ипредставя пътя, по който става развитието на акаде-мичния състав във ВУ. Това е направено не защотопроцедурите, заложени в Закона и Правилниците несе знаят, а по-скоро, за да се обърне внимание на фак-

торите, които влияят на целия процес.Този процес има своите корени и своите предпос-

тавки. Налице са обективни и субективни условия, зада може той да протича. Поради редица причини ВУса принудени за понижат критериите си при канди-датстване за висше образование. Освен това, за даполучава държавна субсидия, всяко от тях има инте-рес да акредитира повече специалности, с които сеувеличават получаваните от държавата средства.Оттук нататък процесът е в ръцете на преподавате-лите. Много често те са принудени вместо да препо-дават материала по учебната програма, да компен-сират пропуските от средното образование, което пъксе отразява на качеството на висшето образование.

За да не бъдат намалени държавните средства,отпускани за брой студенти, преподавателите са при-нудени да завишават изкуствено оценките при изпи-тите. Същите тези студенти един ден трябва да за-щитават дипломни работи за ОКС „бакалавър“. Туке следващото понижаване на критериите. Темите надипломни работи и научните ръководители безкритич-но се приемат в съответните звена, рецензентите фор-мално подхождат при написване на рецензиите, безда критикуват очевадни слабости, членовете на дър-жавните изпитни комисии се задоволяват да зададатняколко формални въпроса и с това защитата се из-черпва. Студентът в най-лошия случай защитава сдържавна оценка „Слаб“ (4), т.е. написаното и защи-тата му е за „Слаб“, но за да не се компрометирауниверситетът, комисията пише „Добър“.

Част от тези студенти след това се записват запридобиване на ОКС „магистър“ и този процес сеповтаря.

Но обучението продължава и на следващия етапза придобиване на ОНС „доктор“. То се извършва



по акредитирани докторски програми. Това, както ипри акредитирането на специалностите и магистър-ските програми, се извършва в Националната аген-ция за оценяване и акредитация, чиято мисия е „дасъдейства за повишаване на качеството на вис-шето образование чрез периодично институци-онално и програмно оценяване и акредитация нависшите училища в България“ *. Т.е. това е едномного възлово, основно звено в системата на вис-шето образование, от което до голяма степен зави-си качеството на обучението, но и броят на специал-ностите, магистърските и докторските програми въвВУ, следователно и броят на студентите, т.е. раз-мерът на отпуснатите средства от държавния бюд-жет.

Затова е много важно всяко ВУ да има свое лобив тази агенция, в нейните структури – Акредитацио-нен съвет, постоянни комисии, експертни групи и пр.Не случайно някои ВУ имат по няколко души, учас-тващи там. Чрез тях много по-лесно се извършва при-емането на доклада по самооценка за институционал-но и програмно акредитиране, много по-лесно преми-нава следакредитационното наблюдение и контрол.

За обучение в акредитираните докторски програ-ми кандидатстват доскорошни студенти, завършилиобразованието си по описания по-горе начин. И поне-же тук бройката отново е важна, обявяват се толковаместа, колкото сигурни кандидати ще има за тях. Знаесе кой преподавател зад коя бройка стои и, ако тя несе попълни, се обявява отново през пролетта на съ-щата учебна година. Ако и тогава не се попълни, след-ващата година не се обявява бройка за конкретнотообучаващо звено. А ако има повече от един кандидатза едно място, то за него се класира този, който вечесе е договорил със съответния преподавател или снякой от ръководните фактори във ВУ. Конкурснитеизпити преминават при занижени критерии, за да сепопълнят бройките още на първия тур.

Подготовката на спечелилите конкурса се извър-шва в обучаващите звена (катедрите и секциите) насъответния факултет (институт). Тук отново имамясто за критичен подход – при определяне на те-мата на дисертацията, при годишните отчети за из-пълнение на индивидуалните планове на докторан-тите, при предварителните защити. Но това многочесто не се получава. Причините са известни – илиза да не се конфронтираме с колегата ръководителна докторанта, или защото и на наш докторант пред-стои предварителна защита и не бива да настройва-ме критично колегите, или защото се знае кой стоизад ръководителя или докторанта, или се знае, чедокторантът е представител на някоя важна държав-на институция или бизнесмен, спонсориращ ВУ, илижурналист, който може да бъде използван, когато мудойде времето.

Но и това не е всичко. ЗРАС позволява научниятръководител и докторантът да участват при обсъж-

дане на състава на научното жури, пред което ще сеизвърши защитата. Освен тях и членовете на обу-чаващото звено, в този процес още при подготовка-та на предварителната защита се намесват от по-горните инстанции (факултет, ректорат) за опреде-ляне състава на журито, преди всичко на неговитевъншни членове. Това трябва да са хора, доказалибезкритичното си отношение в подобни случаи и ко-ито няма да предизвикат неприятни изненади. За цел-та те се „апробират“ по време на предварителнитезащити и ако дръзнат да нарушат „генералната ли-ния“, не се предлагат в състава на научното жури.Не е тайна, че ВУ имат банка от „външни“ членовена научни журита, с което на практика те реално са„вътрешни“. Намесата на тези ръководни фактори еи чрез режисиране на обсъжданията: инструктиратсе лица, които да се изкажат правилно и да гласуватпо съответния начин.

Не са редки случаите, в които едни и същи хаби-литирани лица са членове на научни журита в проце-дури по научни направления, които са съвсем раз-лични от тяхната възможност за експертиза. Ако сенаправи мониторинг на научните журита в някои вис-ши училища, ще се констатира, че има едни и същичленове на научни журита, които си дават мнениетопо твърде широк спектър от разработки в различнинаучни направления, като „специалисти по всичко“ –от библиотекознание и туризъм до икономика и на-ционална сигурност. За да имат шанс да бъдат пред-ложени и за други журита на висшето училище, теподхождат безкритично към конкретната обсъжда-на дисертация или хабилитационен труд.

Занижените критерии към дипломни работи и ма-гистърски тези, към дисертации и хабилитационнитрудове са причина за насаждане на самонадеяност,небрежност и дори агресивност в отделни млади ко-леги и те престават да се интересуват от мнениетона специалистите по даден научен проблем, да неговорим за мнението на читателите. Отсъствиетона критика лишава младите колеги от обективни кри-терии. Премълчаването на слабостите, липсата накритика оставя у докторантите погрешното впечат-ление, че всичко е както трябва. Това подхранва са-момнението им, служи като предпоставка за поява-та у тях на агресивна посредственост. Те започватда гледат на критикуващите ги като главорези, деб-нещи ги по пътя им към върховете на науката, къмславата.

Следващите етапи (във факултетните, научнитесъвети) преминават почти формално. След като ощена предварителната защита всичко е подготвено забезпроблемното протичане на официалната защита,нейното провеждане е почти формално, с предизвес-тен край. Рецензиите и становищата са преразказина написаното, няма критичен анализ, няма препо-ръки, премълчават се явни нарушения на изисквани-ята на ЗРАС и пр. Всичко това се обяснява като по-

* Мисия и стратегия за развитие на Националната агенция за оценяване и акредитиране:http://www.neaa.government.bg/index.php/about-us/misija-i-strategija



зитивно отношение към младите колеги, към коитоне следва да се поставят високи критерии. Така ста-ваме свидетели на все по-често срещащ се лицеме-рен позитивизъм.

Липсата на научна критика в работата на науч-ните журита се обяснява и със зависимостта на вът-решните членове от ръководни фактори във факул-тета и ВУ. За външните стана вече въпрос, те сенадяват отново да бъдат включени в научно жури.Но за разлика от това безкритично отношение по вре-ме на официалните обсъждания, в друго време и надруго място, в неформална обстановка, същите хо-ра са твърде словоохотливи и критични към обсъж-даните проблеми.

Така защитилите ОНС „доктор“ се реализиратили във висше училище, или в други държавни ин-ституции, НПО, в медии, в бизнеса, политиката и пр.Начинът, по който са придобити тези степени, правипритежателите им неуверени и зависими от ръковод-ството на висшето училище и е въпрос само на мо-рал дали то да се възползва от това. Т.е., създаватсе предпоставки за клиентелизъм.

Тези преподаватели, които се реализират във вис-шето училище, имат предначертан път: главен асис-тент, с познатата процедура. Тази позиция му дававъзможност, според ЗРАС, да бъде научен ръководи-тел на докторант. По обясними причини този докто-рант ще премине по пътя на научния си ръководител.Следват академичните длъжности „доцент“ и „про-фесор“, в редки случаи – научната степен „доктор нанауките“. Те разкриват нови хоризонти: не само катонаучни ръководители, но и като участници в научнижурита на същото или на други висши училища.

Целият този процес се контролира и управлявапреди всичко от ръководството на ВУ. От него зави-си кой и кога ще получи „зелена светлина“, за да про-дължи академичното си развитие. За съжаление, неса изключени случаите, когато критерият за това нее дали даден кандидат е кадърен, а дали е верен наръководството. Това обяснява защо едни препода-ватели изминават пътя от студент до доцент за 4–5години, от ОНС „доктор“ до академичната длъж-ност „професор“ за 5 – 6 години, а на други не имстигат десетилетия за това.

По този начин на практика се получава една сво-еобразна манифактура с поточна линия за производ-ство: бакалаври – магистри – „доктори“ – доценти –професори (доктори на науките). Те, от своя страна,също се включват в този процес и на практика смесвидетели на нещо като перпетуум мобиле. Но ко-гато на входа на този процес критериите са умишле-но понижени, не е реалистично по време на неговотопротичане и на изхода му те да се повишат и да сеподходи критично към научната продукция. Не е ре-алистично да се очаква чрез научната критика да сеспре тази поточна линия.

Тъй като този процес (от студент до професор) етвърде продължителен, а и факултетите обръщатвнимание най-вече на развитието на собствения сиакадемичен състав, по-досетливите и иновативно

мислещи ръководства на ВУ създават специални ос-новни звена, чиято главна функция е обучението надокторанти – т.нар. „докторантски училища“ или „ин-ститути“. Те не вършат нещо повече от това, коетоможе да се върши и се върши във факултетите (как-то е според ЗРАСРБ). Но обособяването и центра-лизирането на този процес позволява дейността дасе разшири, в нея да се включи определен кръг отакадемичния състав, който ще привлича кандидатдокторанти, предимно чрез самостоятелна подготов-ка, т.е. платено обучение. Дейността на това звено есъсредоточена предимно за подготовка на желаещида придобият образователна и научна степен „док-тор“ и „доктор на науките“.

Тук отново се повтаря целият процес, за койтостана въпрос в първата схема – принизени критериипо време на изпитите за докторанти, безкритично от-ношение при определянето на темите, при отчетите,при предварителните защити, при определяне със-тава на научните журита, при официалните защити.Така след определено време с такива научни степе-ни се сдобиват чужденци, политици, журналисти, биз-несмени, представители на различни държавни ин-ституции: МВР, ДАНС, Сметна палата, ФНИ, съдеб-ната власт и пр. Да се очакват повишени критериипри обсъжданията, критично отношение по време напроцедурите и работата на научните журита, в ре-цензиите и становищата е твърде наивно.

Обяснението на пръв поглед е логично: хората саси платили обучението, тези докторантури не са подържавна поръчка, следователно на докторантитене трябва да им се създават проблеми. Дали са раз-работили дисертациите си на високо научно ниво сие техен проблем, те си знаят за какво им е необхо-дима тази научна степен. От ВУ („докторантскотоучилище“, „докторантския институт“) се иска да оси-гури безпроблемно протичане на процедурите. За-щото, ако се повишат критериите и се започне фор-мализиране, ако техните дисертации се подлагат назадълбочена, макар и добронамерена, конструктив-на научна критика, се рискува темпото на производ-ство да намалее, други висши училища да се наме-сят в този процес и да изместят по-критично ориен-тираните. Това означава и по-малки финансови ди-виденти за тези, които участват в този процес. Авсъщност тази структура именно за това е създаде-на. Така на практика тя се превръща в своеобразенбизнеспроект, чиято цел не е високо качество на обу-чението и издигане нивото на образованието, а пе-чалбата. Но това е за сметка на източването на дър-жавния бюджет.

В заключение:Научната критика е предпоставка за търсене и

намиране на новото. Тя има за цел да развива наука-та. Това се отнася преди всичко за по-младите ко-леги, които тепърва започват своя преподавателскии научноизследователски път. Ако на тях не им сипокаже още от самото начало, че пътят в науката нее широк друм, по който те могат да се движат напо-



соки или покатерени върху широкия гръб на някойръководен фактор във ВУ, има опасност те да оста-нат с впечатлението, че разработването на дисер-тация е като написването/преписването на диплом-на работа/магистърска теза. В такъв случай не мо-же да се очаква, че ще има нещо ново, някакви при-носи от дейността на тези колеги.

В системата на висшето образование съществу-ват условия, в които критиката в научната сфера еизоставена на заден план. Причините за това са обек-тивни, т.е. такива, които не зависят от академичниясъстав на висшите училища: състоянието на сред-ното образование; съществуващата нормативнауредба (закони, правилници, наредби). И субектив-ни: отношението на ръководствата на ВУ, отношени-ето на обучаемите – студенти, докторанти, длъж-ностните лица от академичния състав на висшитеучилища. Критиката в научната сфера зависи от про-фесионалната подготовка на академичния състав, нои от неговите нравствени качества и критерии.

Снижаването на критериите на критиката в на-учната област води до пълна девалвация на акаде-мичните длъжности и научните степени. Ставамесвидетели на ниска професионална и обща култура,на липса на някои основни качества, необходими запреподавателската и научноизследователската ра-бота във ВУ. Продукцията на посредствения и агре-сивния става синоним на високо качество. Долно-пробната продукция се обявява като задоволителна,а за слаба се обявява само тази, която не е съобра-зена с текущите критерии на ръководствата на ВУ.

Налице е противоречие, което на пръв поглед еабсурдно, но всъщност е закономерно. Някои ръко-

водства на ВУ гледат на повечето от процедуритеза получаване на научни степени и академични длъж-ности не толкова като заплаха, колкото като възмож-ност за набиране на желани съюзници. Осъзнаващи,че са безсилни да привлекат уважението на сериоз-ната част от академичната общност във ВУ, те, отедна страна, се стремят да я демотивират, а от дру-га – да форсират хабилитирането на свои хора с целда ги използват за провеждане на политиката си.

Всъщност това е основната опасност за наука-та. В това се състои основният проблем пред ака-демичната общност. Не става въпрос да се даваоценка на едно или друго ръководство на ВУ, нитода се информира научната колегия, която е напълнонаясно с всичко казано дотук, а да се реагира срещуопасността за постепенно загниване на науката, ко-ето е на път да се превърне в съзнателно или несъз-нателно провокиран процес. Лишеният от научна ислужебна перспектива човек винаги по-лесно се ма-нипулира и управлява, а при необходимост и по-лес-но се приобщава като съмишленик. Дори ентусиази-раните привърженици на този тип поведение да неса много, мълчаливите и покорните също вършат ра-бота.

Смисълът на форумите, провеждани по инициа-тива на Комисията по етика към СУБ, е, ако не дасе изкоренят, то поне да се намалят порочните прак-тики в областта на плагиатството и критиката в на-учната област. Но не бива да бъдем и наивници. До-като съществуват условията, създадени от ЗРАС исубективната нагласа всяко ръководство на ВУ, всекичлен на неговата академична общност, всеки членна научно жури, дори всеки студент по свой начин

СХЕМА за зависимостите при развитието на академичния състав във ВУ

Висше

училище

Национална

агенция по

оценяване и

акредитация

Факултет

Докторски

програми

Катедра

Обучаващо

звено

Доктор

на

науките

Професор Доцент Главен

асистент

Доктор

Научно

жури

Научно

жури

Научно

жури

Научно

жури

Научно

жури

Вътрешни

членове

Външни

членове

Вътрешни

членове

Външни

членове

Вътрешни

членове

Външни

членове

Вътрешни

членове

Външни

членове

Вътрешни

членове

Външни

членове



SCIENTIFIC CRITICISM AS A FACTOR FOR DEVELOPMENT OF ACADEMIC STUFF INTHЕ ACADEMIA

Sevo Yavashchev

Abstract

The paper deals with effects of the Development of Academic Staff in the Republic of Bulgaria Act (2010)for existing negative practices in some universities, i.e. ignorance of scientific reviewing in the promotion proce-dures of academic staff. In the paper are discussed some reasons, means and ways of transformation of univer-sities as educational institutions in business projects.

Key words: university, faculty, procedures, scientific criticism.

В ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА

Проф. д.и.н. Илия Тодев,Институт

за исторически изследвания – БАН

Операцията, с която искам да ви запозная, със-тавлява предметът на цяла една книга – „По пътяна труповете“ [1], излязла от печат миналата про-лет. Тя е от рядко срещан вид – труден, неблагода-рен, но в същото време важен и нужен. Отнася се занаучно-историческа критика във възможно най-скру-пульозната £ форма. Взема се съчинение на истори-ческа тема и се преценява неговата достоверност –или най-малко неговата правомерност, т.е. дали то енаправено в съответствие с меродавните правила.Влага се необходимото време и експертиза – сиречпривличат се компетентни и добросъвестни специа-листи, които, без да се притискат със срокове, дапроучат въпроса във всичките му детайли и аспектии да изкажат своите мнения. Накрая резултатитеплюс цялата свързана с верификационната процеду-ра информация се изнасят пред обществото. Свик-нали сме с израза „журналистическо разследва-не“ – тук по аналогия аз смятам, че не би било неос-нователно да говорим за „научно разследване“.

Образно казано, на публиката се сервира не самоготово и апетитно изглеждащо ястие – показва й сеоще цялата производствена верига: кухнята и мазе-то, доставчиците и производителите на продукти, тех-никите и технологиите на производство, съхранение итранспортиране и пр., и пр. Заинтересованите могатда се задоволят само с консумация на крайния про-дукт. По-мнителните, тъй като сега е твърде моднода не се вярва на историците, могат да опитат и самида се справят с натрупания суров материал – т.е. дасе превърнат в изследователи на миналото и верифи-

катори на битуващите представи за него.За какво по-конкретно става дума? За загинали-

те при обсадата на Плевен през 1877 г. Докато кос-тите на руснаци, румънци и българи били положенив прекрасен мавзолей, турските трупове били погре-бани в масови гробове, а по-късно били изкопани –по подразбиране от българите – и продадени за торв британското земеделие. Трудно е да си предста-вим по-стряскаща антитеза. Недвусмислени са вну-шенията за оскверняване на мъртъвци, неизбежен епаралелът с нацистките практики за използване нахора като индустриална суровина. Но истина ли етова твърдение? Научното разследване, което про-дължи повече от две години и ангажира много и най-различни хора, показа, че то започва живота си катонеутрален вестникарски анекдот. Въпреки това оба-че, статия в том VІІІ на англоезичната „Енцикло-педия на исляма“ [3] го представя за действите-лен случай, сгъстява мрачните му краски и му из-мисля въздействащ контраст. От това авторитетномеждународно издание небивалицата попада у бъл-гарски журналист и издател [2], който й придава ощепо-зловещо звучене и я провъзгласява за „малко из-вестен факт“. Т.е. налице е невинна на пръв погледнаукообразна небивалица, която обаче е в състояниеда поражда силни негативни чувства у мюсюлмани-

да прилагат (заобикалят) изискванията на закона приорганизирането и провеждането на процедурите запридобиване на научни степени и академични длъж-ности, дотогава ефективността от такива форуми щее половинчата. Затова ще е необходима и помощтана държавата с всичките нейни институции. Както ина НПО, за да се предизвика широка дискусия в об-ществото и да се активизира гражданското общес-тво.

СЪКРАЩЕНИЯДАНС – Държавна агенция „Национална сигур-

ност“ЗРАСРБ, ЗРАС – Закон за развитие на акаде-

мичния състав в Република БългарияНПО – неправителствена организацияОКС – образователно-квалификационна степенОНС – образователна и научна степенФНИ – Фонд „Научни изследвания“



те към България, Румъния, Русия и Великобритания– а и към християните и християнството изобщо – ида застрашава етническия и религиозен мир.

Но не само това е основанието да се употребятмного време и усилия, за да се докаже, че 10-инареда от една книга са фалшификация. Не по-слабмотив е и фактът, че въпросните 10-ина реда са са-мо върхът на айсберга, тъй като в последните годи-ни се натрупаха буквално планини от неверни твър-дения на историческа тема. При това често пътинеистините са преднамерено твърде софистицирани– изглеждат незначителни, случайни, безобидни. Лес-но е да ги усетиш, но е трудно да ги разобличиш –трябва да употребиш много енергия и в най-добрияслучай ще изглеждаш дребнав, заядлив, неубедите-лен, досаден. Много от тях носят целенасочено ан-тибългарски характер и се превърнаха като че ли ведин вид моден аксесоар – и това прави описванотоявление масово, а критическата задача – необикно-вено трудна, защото, както е забелязал още Волтер,да си в крак с модата може и да е лудост, но даизоставаш от нея е смешно.

Прочее, задачата на историка е не само да съз-дава нови знания за миналото. Той трябва да полагаи непрекъснати грижи за опазване, в т.ч. верифика-ция и разпространение на съществуващите знания.И в трите тези дейности той е длъжен непрекъснатода отвява плявата от зърното – т.е. да влага макси-мална доза здрав критицизъм. Много често ранде-манът от тази операция е обезсърчаващо нисък, но,както се вижда от представенана книга, в мрежатаневинаги попада само цаца – и затова си заслужавада се рискува с щателни проверки на авторитетни ипривидно безупречно обосновани мнения.

За широко разпространения антибългаризъм в ис-торическата тема има още една твърде съществе-на причина. Историята, както е известно, не е самонаука и изкуство, тя, независимо от волята на онези,които са я писали, като правило играе и много важниидеологически роли. Научна идеология, макар тозиизраз да бе силно компрометиран през тоталитариз-ма, според мен може и трябва да съществува. Ноне са малко онези в България, които смятат, че пър-вото условие за научност е изповядване на напълноантагонистични към официалната идеология възгле-

ди, които обаче по ирония много често всъщност сачаст от идеологията на една или друга (обикновеносъседна) страна. Така толкова характерното за насаприорно недоверие към собствените ценности не-рядко прави от историка (волен или неволен) агент(в свободен смисъл на думата) на чужди интереси.

„Пътят на труповете“ е както case study наокуражаващ успех за научно-критическата неприми-римост, така и своеобразен методологически урок;той напомня дълга на историка изобщо – и конкрет-но днешните задачи на българския историк. Разби-ра се, не става дума за всички, които се опитват даминават за историци. Живеем в условия на пълнасвобода на словото (което е прекрасно!) и всеки ме-раклия може на воля да се пробва с коя да е истори-ческа тема. Когато говоря за дълг, имам предвидпрофесионалистите, онези, които притежават съот-ветните образование, титли, звания, отговорности –а и признати постижения. Те са най-вече в БАН, чий-то устав ги задължава да търсят и бранят истинатав името на общественото благо.

Тук в никакъв случай няма упрек към академич-ната колегия историци, а само констатация на об-стоятелства. Пред школуваната историческа бъл-гаристика се възправят авгиеви обори – и ако сеочаква тя да ги изчисти, би трябвало да £ се пре-достави, продължавайки метафората, херкулесовскасила и мотивация. Но необходимото е далеч от дей-ствителното – и БАН от дълго време (дано то да есвършило!) бива маргинализирана, и българистика-та в БАН не е в особена добра позиция (дано товада се промени!).

Днешната конференция, разбира се, не би моглада изиграе ролята на митичния герой. Аз се надя-вам тя да ни вдъхне вяра, че той не е мутирал вГодо – и така да ни мотивира да не се отказваме даго чакаме!

ЛИТЕРАТУРА1. По пътя на труповете. От Плевен до Бристол.

Съст. Елена Алекова. Изд. „Тангра“, София, 2015.2. Турците в България. Съст. А. Георгиев и Д. Трън-

кова. Вагабонд медия ООД, София, 2012.3. Encyclopaedia of Islam. Vol. VIII, London-Leiden-

Paris: E. J. Brill, 1995.

IN SEARCH OF HISTORICAL TRUTH

Ilia Todev

Abstract

The paper presents a newly published book which tests the truth of the following statement of another book:„The bones of the Russian and Romanian soldiers fallen in 1877 are laid partly in the huge mausoleum,partly in the vast military cemeteries… The fate of the bones of tens of thousands Ottoman soldiers,however, is different – they were exhumed and sold to a British company that turned them into fertilizer forBritish agriculture.“

The investigation shows that this is not a truth but an attempt to build and distribute a sophisticated anti-Bulgarian myth.

Key words: Bulgaria, Ottoman Empire, Russian Empire, The Siege of Pleven 1877, myth.


Наука и сигурност

ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВАИ ГЛОБАЛНАТА ИНФОРМАЦИОННА СРЕДА

Д-р Петър Маринов,Военна академия „Г. С. Раковски“ – София,

Елена Вайчева-Несторова,ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград

Групировката „Ислямска държава“ е известна сактивността си в интернет пространството и дей-ствително има ентусиазирана база привърженици ванглоезичния Туитър. Известна е и с това, че е прив-лякла хиляди чуждестранни бойци именно чрез со-циалните мрежи. Пропагандата е насочена към оп-ределени среди с надеждата да стигне до млади мю-сюлмани, на които да се промият мозъците, особенона такива, които са разочаровани или имат пробле-ми с идентичността си. Висококачествените видео-материали, онлайн списанията, използването на со-циалните медии, терористичните акаунти в Туитър –всичко това се прицелва в днешните млади хора он-лайн, в киберпространството. Това отразява нещо,превърнало се в общоприета истина с редовните ме-дийни писания за „ловкия“ пропаганден апарат на ИД,вербуването на „западняци“, които се радикализи-рат чрез социалните медии. Знае се, че ИД има по-тенциала да влияе, но точно как и в каква степен нее известно. Трудно е да се намери надеждна оценкаколко от бойците на ИД са били радикализирани ивербувани предимно чрез социалните медии. В тазивръзка се обръща внимание и на слабо охранявани-те граници и лесното пътуване до Сирия. Западнитеуправници с основание се безпокоят от извършвано-то от ИД вербуване на джихадисти от Европа иСАЩ.

Безспорно социалните медии помагат на ИД даразпространи посланието си сред затворени групи,такива, които вече са податливи към него, но в со-циалните мрежи няма граници и не може да се пред-види докъде може да стигне това послание извънтези кръгове.

Съществуват мнения и в друга посока, а именно,че е трудно да си представим социалните медии ка-то определящ фактор при решението на някой да за-мине за сирийските бойни полета, дори социалнитемедии да са го улеснили при планирането на товапътуване. Причинно-следствената връзка спокойноможе да е в обратната посока: хора се ангажират сИД чрез социалните медии, а не се радикализиратчрез социалните медии.

Безспорно е едно – туитовете на групировкатаизглеждат извънредно заплашителни. Причината е,че действията на ИД в социалните медии са осно-вен източник на информация за един иначе непроз-рачен враг. ИД със сигурност е страховита сила. Раз-растването й се корени не само в реалното бойнополе, а и във виртуалното, като доказателство на товае нейната идея за създаване на собствена социалнамрежа. Такава социална мрежа е в процес на създа-ване и ще се нарича Килафахбук. Идеята е в мрежа-та да се регистрират последователите на групиров-

ката, които досега са имали профили в други соци-ални мрежи като Twitter, Facebook или в канали катоYou Tube. Но след катo ислямистите неотдавна зап-лашиха живота на служителите на Twitter, тя закри2 хил. акаунта, за които се предполага, че са на ис-лямисти. Други социални медии също предприеха по-добни стъпки и ИД е решила, както изглежда, да съз-даде мрежа, в която никой няма да трие профилитена потребителите.

Определено ИД постига висока ефективност впривличането на нови последователи, на източницина финансирането, както и широкото отразяване надейността на терористите в световните медии, кое-то се очертава да бъде основна част от тяхната ин-тернет стратегия.

Интернет стратегията на ИДИслямска държава разполага с широка легитимна

подкрепа във виртуалното пространство. Причина едобре премислената и последователната кампания,която се води в социалните медии и Интернет, катоцяло. ИД успешно се адаптира от чат-форумите къмсоциалните медии. В много отношения, увеличава-щата се активност на ИД в социалните медии отра-зява новото естество на съвременните войни и мяс-тото на технологиите в тях. Все по-важно значениепридобива битката „за умовете и сърцата на хора-та“, в която се използват нови инструменти – онлайнбазираните технологии.

Децентрализираната структура на Интернет под-помага и улеснява усилията за разпространение напропаганда, позволяваща на ИД да прокара своятаистория по нов начин. Представянето на гледнататочка на ИД пряко и без цензура е от изключителнозначение за постигане на влияние в информационна-та среда. Противодействието срещу тази пропаган-да е почти невъзможно, тъй като тя произлиза отмножество отделни източници. Все пак, проследя-ването на информационното съдържание и разбира-нето на онлайн стратегията на Ислямска държава еважна част от успешната борба с нея.

Ислямска държава и социалните мрежиЗа разлика от по-изолираните онлайн форуми, ко-

ито преди бяха най-използвани от радикалните гру-пировки, напоследък Twitter и Facebook са най-пред-почитаните инструменти, използвани за комуникация



от терористичните организации. ИД навлиза в тезиплатформи и за всеки неин член става все по-леснода създаде информационно съдържание, което мо-же да бъдe видяно от всеки.

Социалните медии заемат водещо място в стра-тегията на Ислямска държава. Чрез тях се прила-гат разнообразни техники за набиране на бойци и раз-пространяване на пропаганда. Един от популярнитеинструменти е приложението Fajr al-Bashaer или Зо-рата на добрите вести, което позволява изпращанена новини и актуална информация за активността наИД в Сирия и Ирак. С негова помощ членовете наИД могат да разпространяват информация, да пуб-ликуват позиции и да демонстрират способности пря-ко пред потребителите. Така се създава възможностмного хора да получават информация от Ислямскадържава и евентуално да се превърнат в нейни пос-ледователи.

Друга тактика, използвана от ИД, е да споделяснимки в Twitter на административни услуги в об-ластите под неин контрол. Тези снимки трябва дадемонстрират способността на организацията да уп-равлява. Изследване в Twitter показва че съществу-ват над 30 000 акаунта, които споменават ИД в по-ложителен план. Освен това има над 700 000 потре-бители, обсъждащи терористичната група в Мрежа-та. Противодействието срещу потребителските ака-унти е много трудно, тъй като изтриването или бло-кирането на определен акаунт води до почти момен-талното създаване на нови. Тези тенденции илюс-трират ключовото значение на информационния еле-мент в стратегията на ИД.

Друга популярна техника е хаштагване-то (# hashtag – хаштагът обединява много постове,туитове или публикации по една тема – бел. ред.).ИД използва хаштагване за да концентрира посла-нията си във фокус-групи и да приложи специфичноадресиране към своите аудитории. В Twitter иFacebook може да се наблюдава такова хаштагванена информация, свързана с ИД. Така радикалнатаорганизация разпространява свое информационно съ-държание в световен мащаб. Освен това се изпол-зват и популярни хаштагове като #worldcup2014, къ-дето се пускат заплахи с цел да се всее страх средхората. Така например, след като президентът Оба-ма одобри въздушни удари срещу ИД в Ирак, он-лайн се появява хаштаг #MessageFromISIStoUS, съ-държащ заплаха за отмъщение.

При важни събития, като превземането на Мо-сул например, в Тwitter се наблюдава рязък скок напосланията, свързани със случилото се. Така орга-низацията се опитва да привлече внимание и да опо-вести своите мотиви за борба. След като ИД превзеМосул, съобщенията на организацията се насочихапредимно към Запада. Ислямска държава изпращапослания както на арабски, така и на английски, кое-то показва, че се стреми към по-широка публика.Трябва да се отбележи, че „западните“ мюсюлманиса важна цел на социалната медийна пропаганда наИД. Групата осигурява превод на повечето си ме-

дийни продукти на различни (западни) езици.ИД успешно използва социалните медии, за да

набира членове. Публичният характер на социални-те медии е идеална основа, улесняваща достигане-то до целевите аудитории. Като цяло, поддръжници-те £ в социалните мрежи са млади хора между 16 и35 години, представители на различни националнос-ти.

ИД все повече овладява социалните мрежи. За-това успешните действия срещу организацията не-минуемо включват и активни мерки в интернет прос-транството. Разбирането на новите измерения на ин-формационната среда и важното значение на пости-гането на пропагандни цели чрез Интернет е задъл-жително условие за сполучливото противодействиесрещу организацията.

Интернет списанията на ислямиститеДруг важен елемент на онлайн стратегията на

Ислямска държава са списанието Dabiq и бюлети-нът Islamic State Report. ИД започна публикуванетона онлайн списания, следвайки примера на Ал-Кай-да (списанията Inspire и Azan). Бюлетинът на Ислям-ска държава и списание Dabiq предоставят трибунакакто за комуникация, обучение и координация, такаи за разпространение на пропаганда.

Основната част на списанията включва разно-образни статии, интервюта, пропагандни материалии снимки. Статиите в тях отразяват различни проб-леми и спомагат за постигането на широк спектърот пропагандни цели. Част от тях представляват за-дълбочени анализи на политическата, военната и ико-номическа ситуация, отразяващи гледната точка наавторите и основните лидери на Ислямска държава.Освен това, в списанията присъстват обръщения отводачите на организацията, а отделни статии са пос-ветени на загинали бойци или на популяризиране науспешни военни сражения. Списанията се съсредо-точават върху идеите за единство, търсене на исти-ната, свещената война и общността. По емоциона-лен начин се описва битката на организацията за въ-зобновяването на златните години на Исляма. Цел-та е да се радикализират колкото се може повечехора и да нарасне подкрепата за организацията. На-бирането на кадри е сред най-важните цели, коитопостига Ислямска държава чрез използването наИнтернет.

Основната целОсновната цел на тези медийни продукти е да

представят начина на живот в Ислямска държава итова, към което тя се стреми. Освен това списания-та служат за представяне същността на борбата исправедливата кауза. Основните аудитории, към ко-ито са насочени посланията, са:

� общностите, подкрепящи терористичнатаорганизация;

� млади хора, призовани да се присъединяткъм борбата;

� потенциални симпатизиращи местни и чуж-



дестранни общности;� членове на Ислямска държава и други ра-

дикални групи;� медиите;� противниците на терористичната органи-

зация;� световната общественост.

Привличането на вниманието на тези аудиториие в основата на интернет стратегията на Ислямскадържава. Целта е да се разпространява страх средвражеските аудитории и да се вдъхновяват близкидо организацията общности.

Анализите по отношение на интернет списания-та (бюлетините) на Ислямска държава са няколко.– Графичното оформление и качествените харак-

теристики на изданието са на много високо ниво.Лидерите на Ислямска държава гледат сериознона интернет пространството като важна част отстратегията на организацията. Не бива да се под-ценяват големите усилия и уменията, които при-лагат активистите на Ислямска държава за съз-даването, оформянето и разпространението на по-добни медийни продукти.

– Съдържанието на списанията е насочено към раз-нообразни аудитории – потенциалните симпати-занти, медиите, вражеските общности и др. Цел-та е на относително ниска цена организацията даможе да постига силни пропагандни ефекти, въз-ползвайки се от липсата на контрол в Мрежата ивъзможностите за пряко споделяне на информа-ционно съдържание.

– Основните цели, които авторите на списаниятаопитват да постигнат, са радикализиране, наби-ране на нови членове, разпространяване на страхи представяне на своята позиция директно предшироката общественост. Списанията са един откомпонентите на интернет стратегията на орга-низацията. Чрез тях Ислямска държава се стре-ми да постига определени политически, пропаган-дни и оперативни цели, като доказателство за то-ва е внимателната им подготовка и периодично-то разпространяване.

ВидеоклиповетеДруг важен елемент от медийната стратегия на

ИД в Интернет са видеоклиповете. Тези информа-ционни продукти се отличават с разнообразно съ-държание, високо качество и в повечето случаи иматпредварителен и внимателен замисъл. ИД разпрос-транява различни видове видеоклипове, като всекиот тях спомага в различна степен за привличане навниманието, разпространяване на страх, радикали-зация, набиране на хора и подкрепа. Тези видеокли-пове могат да бъдат обособени в няколко групи.

• Продуцентски клиповеЗа тях е характерно, че са сложни, качествени и

имат най-висока стойност (както по отношение нахарактеристиките си, така и като влияние). Обикно-вено те включват широк спектър от материали и саобект на дълга подготовка, обработка и продуцент-

ска работа. В предишни периоди терористичните ор-ганизации ограничават броят на тези клипове, тъйкато изработването им изисква повече ресурси и до-пълнително време. В случая с Ислямска държаватова не е така. Все по-често организацията създаваи разпространява именно този тип видеоклипове.Сред най-актуалните примери за това е клипът „Пла-мъците на войната“ (The Flames Of War 1) – пропа-ганден филм на Ислямска държава, създаден в мо-дерен стил, пълен с ефекти, въздействащи образи икачествено аудиооформление [1]. Филмът е гледанот близо 9 500 000 потребители на YouTube. Харак-теризира се и с високи графични характеристики.Използвани са разнообразни мултимедийни ефекти:наслагване на образи, музика и религиозни текстовес цел по-емоционално въздействие. Филмите са прид-ружени от „разказ“, обясняващ какви са целите наИслямска държава, каква е каузата на организация-та и кои са нейните врагове. Цитира се Коранът, ко-ментират се политически и военни въпроси, свърза-ни с битката, водена от Ислямска държава. Освентова филмът демонстрира смелостта и непоколеби-мостта на бойците на организацията, което цели дасплаши врага и да вдъхнови нови последователи, го-тови да се влеят в редовете £. Една от основнитецели на филма е привличането на млади мюсюлма-ни от цял свят, които да се присъединят към редици-те на Ислямска държава и да защитават нейнатакауза. Авторите на „Пламъците на войната“ се стре-мят да повлияят на по-младата аудитория, стимули-райки у нея жажда за мъст и война. Този филм едоказателство, че съвременните терористични ор-ганизации не са „изостанали“ и „неуки“ фанатици, аса отлично подготвени, внимателно планиращи и из-ключително добре запознати с възможностите насъвременната информационна среда, т.е. хора, кои-то знаят как да се възползват от нея. Ислямска дър-жава е най-способната и добре развита в това отно-шение терористична организация.

• Операционни видеоклипове Те са кратки и отразяват осъществяване на ата-

ка или влизане в битка. Поради достъпния и бързначин за създаване, този тип видеоклипове се зас-немат често. Освен това те оказват значимо влия-ние, тъй като представят реални кадри от воденатаборба или демонстрират смелостта на бойците наИслямска държава. Така те вдъхновяват и допри-насят за увеличаване популярността на организаци-ята сред младите мюсюлмани и тяхното радикали-зиране.

• Заложнически видеоклипове От гледна точка на продуцентските аспекти и

дължината на видеото, те се доближават до опера-ционния вариант на клиповете. Основната им цел еда се създаде страх, като това се постига на отно-сително ниска цена. В повечето случаи са внима-телно организирани и получават широк отзвук в тра-диционните медии, тъй като притежават редица ха-рактеристики за висока новинарска стойност (дра-ма, конфликт, емоции, актуалност, зрелищност и т.н.).



Подобни видеоклипове се превръщат във важна частот пропагандната стратегия на Ислямска държаваи са в основата на всяването на страх у противници-те на организацията. Заснемането на екзекуциите назападни журналисти, на иракски и сирийски гражда-ни изпраща послание, че Ислямска държава не приз-нава ограничения в използването на насилие. Стра-тегията на ИД прославя насилието в създаденитеот нея видеоклипове и снимки, независимо дали ста-ва дума за насилие над християни или над местнимюсюлмани. Основната цел е да се привлече мак-симално широко внимание към каузата на организа-цията. За ИД всяко внимание е добро. Склонносттана организацията към преднамерено подготвени сце-ни с насилие, тяхното заснемане и разпространениеотразяват безмилостната природа на ИД и пренеб-режението към репутацията, с която се ползва средпо-широката мюсюлманска общност. Подобни кад-ри представляват послания, характеризиращи се сжажда за мъст, непреклонност и желание да се де-монстрира сила.

Този тип информационни материали, свързани снасилие, имат за цел привличане на внимание и вся-ване на страх. Заснемането на екзекуции демонстри-ра важното значение, което има разпространяванетона информация и достигането до вражеската об-щност. Чрез новите технологии Ислямска държавасе стреми към увеличаване и удължаване влияние-то на определени реални събития. Заснемането и ди-ректното разпространение на екзекуции или успеш-ни операции увеличава ефекта от постигнатите ре-зултати.

В един от клиповете, разпространен от „Ислям-ска държава“, един човек е изгорен жив, а целиятсвят ужасен видя това видео. Злодействата на„Ислямска държава“ достигат небивал апогей. Йор-данският военен пилот Муас ал Касасбех вече не емежду живите. Той е подпален и изгорен. Заключенв клетка, Муас е подложен на нечовешки мъки. Бит-ката му със смъртта продължава 20 минути. Исля-мистките терористи от ден на ден ескалират своитечудовищни жестокости, но това публично изгаряне епросто отблъскващо, отвратително, невероятно про-тивно. Тази гледка е насочена към най-низките чо-вешки инстинкти, тя докарва жестокостта до неби-вал апогей.

Качването в Интернет на информационното съ-държание прави невъзможно пренебрегването или от-ричането на събитието. Новинарската стойност наподобни клипове е висока и е обект на интерес оттрадиционните медии, което е и основната цел на ин-формационната стратегия на Ислямска държава. Та-ка организацията осъществява натиск върху вражес-ките общности и правителствата им.

• Изявления Тези видеоклипове отразяват позицията на орга-

низацията, изразена най-вече от лидерите. Целта еда се поеме отговорност за конкретна атака, да сезаплаши противника, да се изрази политическа пози-ция или да се наберат хора и ресурси. Характеризи-

рат се с висока продуцентска стойност, подготовкаи предварително детайлно планиране на всички под-робности за постигане на максимален ефект.

• Тренировъчни видеоклиповеТе са предназначени за вътрешна употреба, но

имат силна пропагандна стойност и ефекти върху„външните аудитории“. Тези клипове демонстрират различни начини за подготовка на бойците. Те саособено ценни, защото спомагат за набирането нахора, показват тренировките и живота на „моджехи-дините“. Особено популярен е тренировъчният ви-деоклип на Ислямска държава от лагера и в Найна-уа. Той е внимателно подготвен, като в него се из-ползват различни техники за привличане на внима-ние. Добавена е и въздействаща музика, а качес-твото на изображението е изключително високо.Основната цел е да се радикализират и привлекатнови членове към организацията. Демонстрира сеготовността, подготвеността и уменията на добреекипираните бойци от Ислямска държава. Наред стова, в кадър са включени и големи групи от ново-постъпващи бойци, очакващи да започнат бойнатаси подготовка. Пример за тренировъчен видеоклипе „Надпревара към доброто“ (Race Towards Good1), в който се показват средствата и методите, чрезкоито Ислямска държава подготвя своите бойци [2].В него има два елемента, които заслужават внима-ние. На първо място, освен възрастни бойци, клипътпоказва и подготовката на малки деца, обучавани вмедресета и военни лагери. Това е поредната де-монстрация, че Ислямска държава не признава ни-какви съвременни норми на поведение и е готова даизползва всички възможни средства за постиганетона своите цели. В дългосрочен план, подготовкатана млади хора за водене на джихад срещу „неверни-ците“ е изключително тревожна тенденция, тъй катотези деца изграждат ценностна система, базиращасе на омраза, нетолерантност и насилие над други-те.

На второ място, хората, които са заснети, гово-рят на руски език, като през цялото време вървяткомбинирани арабски и английски субтитри. Пред-ставянето на рускоезични активисти показва, чеИслямска държава разширява все повече своятаподкрепа и много мюсюлмани от различни нацио-налности вече са част от нея. С други думи, проб-лемът с Ислямска държава обхваща доста по-ши-рок кръг от националности.

За разлика от списанията, при видеоклиповете мо-же да се постигне много по-силен ефект благодаре-ние на мултимедийните възможности и непосред-ственото заснемане на терористичните действия. Отдруга страна, в списанията намират място по-широ-ки и задълбочени анализи и представяне на позиции.Затова може да се каже, че различните информаци-онни източници (в случая списания и видеоклипове)се допълват и служат на обща стратегия за пости-гане на определени пропагандни цели от Ислямскадържава.

Характеристиките на голяма част от видеокли-



повете говорят за наличие на умения и знания за бо-равене със съвременните информационни техноло-гии. Представените съдържания демонстрират, чеИслямска държава, нейните членове и симпатизан-ти имат потенциала и уменията да се възползват иадаптират към новата информационна среда.Теро-ристичните видеоклипове са обект на широко вни-мание и достигат до многобройни потребители вИнтернет. В Мрежата има много места, къдетоИслямска държава качва и разпространява своитевидеопослания. Това означава, че ефективността натези информационни източници е висока, а противо-действието срещу тях е почти невъзможно. Важное да се отбележи, че възможността за непосредстве-но коментиране и моментална обратна връзка е важ-на характеристика на Интернет, от която Ислямскадържава извлича немалка полза. Много от симпати-зантите на тази организация изразяват откритата сиподкрепа и влизат в дискусия с други потребители,което, на свой ред, води до радикализация или нами-ране на съмишленици.

Както изглежда, информационно-пропаганднитеоперации на Ислямска държава преследват две ос-новни цели: да провокират страх сред нейните про-тивници и да привлекат към каузата мюсюлмани отцял свят. Тези цели се постигат умело. В първия слу-чай, най-ужасяващите клипове от обезглавявания нажурналисти доведоха до реакция на Запада. В съ-щото време все повече млади мюсюлмани припоз-нават каузите и целите на Ислямска държава илинай-малкото, намират достатъчно причини да се при-съединят към нея поради обстоятелството, че соци-алните медии освен сцена на изява за зверствата,извършени от бойците на ИД, са и място, от коетоможе да се набира информации за самите терорис-ти. Най-малкото е, че оттам тайните служби могатда научат повече за основните начини, по които сенабират нови джихадисти. А в най-добрия случай,службите наистина биха могли да влязат в контактс реални и потенциални терористи и да им подхвър-лят подвеждащи информации.

Терористите имат възможност да използват ме-тодите за кодиране на електронната поща. По-раноспособите за кодиране или анонимизиране на инфор-мацията са били достъпни само на най-рафинирани-те престъпници или за държави, докато днес те саобщодостъпни, благодарение на това, че кодиране-то вече се предлага като стандартна услуга. Някоиправителства в тази връзка настояват за пълна заб-рана на кодирането на информация.

Съвременните технологии позволяват на терорис-тичните организации да се възползват от новите ин-формационни средства за постигане на своите стра-тегии. Това става най-вече чрез адаптирането имкъм Интернет и разпространяване на информацион-но съдържание, директно и без ограничения, до зна-чими аудитории. Условията, които създават инфор-мационните технологии, разкриват много повече въз-можности за реализацията на пропагандни цели поедин ефективен начин.

Интернет заема все по-значимо място в страте-гията на радикалните организации. Инструментитеи техниките, използвани от Ислямска държава, сасложни и разнообразни. Погрешно е да се смята, чеорганизацията е неспособна да използва новите тех-нологии. Напротив, все по-видимо е сполучливотоизползване на информационната среда за постига-нето на разнообразни цели. Ето защо, дългосрочна-та стратегия и следенето на активността на органи-зацията в интернет се превръщат във все по-важенкомпонент на политиката за превенция. Все по-чес-то Ислямска държава ще се стреми да компенсирасвоите недостатъци във военно отношение, като из-ползва оптимално възможностите, които предоста-вя интернет за пропаганда и психологическа война.Това засилва значението и ролята, която се отдавана внимателното подбиране на представяните обра-зи за символичен или идеологически ефект. Чрезадаптиране към новите технологии Ислямска дър-жава успява да постига значими резултати на нискацена. В съвременните конфликти информацията е отизключително важно значение и стратезите наИслямска държава са напълно наясно с това. Из-граждането на образи и разпространението им ди-ректно към определени целеви аудитории допринасяза моделирането на информационно-конфликтнатасреда. Разпространението на определена гледна точ-ка, послания и символи става все по-значима частот конфликта в Ирак и Сирия.

Линията, която Ислямска държава следва, е съз-даване на подходящ информационен материал, бър-зото му качване в Интернет, копиране на (част) отсъдържанието от традиционните медии, генериране-то на страх или възмущение в противниковото об-щество, което, от своя страна, упражнява натиск вър-ху правителството си в дългосрочен план.

Така, с помощта на малко усилия и ресурси,Ислямска държава постига мултиплициращ ефект,поставяйки противниците си в неудобната позицияда опровергават или да обясняват ситуацията, отра-зена в създаденото от ислямистите информационносъдържание. Това, от своя страна, води до редицаотрицателни последици за противниците на Ислям-ска държава.

Използването на разнообразни средства и съз-даването на различни информационни материали де-монстрира важното значение, което Ислямска дър-жава отдава на информационната война. Ерозиране-то на имиджа на противника се превръща във важназадача за джихадистите в Ирак и Сирия. В сред-ство за постигане на тази задача се превръща ин-тернет, който прави възможно постигането на дъл-готрайни ефекти и реализацията на основни цели наИД (привличане на внимание, радикализация и др.).Ислямска държава демонстрира способност да пос-тигне т.нар.пълен контрол над медийното съдържа-ние и отразяване и така организацията придобивамного по-голямо влияние. Тя създава, редактира, мо-делира и директно разпространява своите информа-ционни послания и по този начин постига радикали-



зация, разпространение на мотиви и привличане навнимание.

Реакцията на видеоклиповете, снимките и интер-нет списанията, разпространявани от Ислямска дър-жава, е доказателство за огромното въздействие наинтернет в моделирането и промяната на характе-ристиките на съвременното бойно поле. Все по-чес-то противниците на Ислямска държава ще бъдат при-нудени да се съобразяват с новите £ способности ида отделят подобаващо се внимание на информаци-онния елемент както в нейната, така и в собствена-та си стратегия.

Западът не противодейства ефективно на реклам-ната стратегия на „Ислямска държава“, а тя успявада се популяризира дори чрез западните медии и со-циалните мрежи. Преди време терористите от ИДразпространиха ново видео с обезглавяване на за-ложник: този път това беше американски доброво-лец. Само за минути то се появи по всички западнимедии и зае челно място в емисиите на CNN и N24,на Дойче Веле и други водещи западни издания. Би

трябвало да се зададе въпросът дали това е най-добрият подход, при положение, че очевидно ставадума за пиар офанзива на ислямистите с добре прес-метното въздействие? Колкото и зловещ да е пока-заният варварски акт на обезглавяване, той все пакне заслужава да авансира до водеща световна нови-на, защото едно-единствено убийство не променя поникакъв начин ситуацията в Ирак и Сирия, където„Ислямска държава“ се опитва да изгради своя ха-лифат. Даже по-лошо: превръщайки всяко съобще-ние за обезглавяване във водеща новина, фактичес-ки попадаме в капана, съзнателно заложен от стра-тезите на ИД. Подобно на всяка друга терористич-на групировка и „Ислямска държава“ иска да пос-тигне три основни неща: отмъщение, слава и общес-твен отзвук.

Литература1. https://www.youtube.com/watch?v=AUjHb4C7b942. https://www.youtube.com/watch?v=-8yHKL2nN5k

ISLAMIC STATE AND GLOBAL INTERNET SPACE

Petar Marinov, Elena Vaicheva–Nestorova

Abstract

Islamic State is very famous with its activity in global internet space and has real enthusiastic followers. High-quality videos, online magazines, usage of social media, the terroristic accounts in Twitter, target the young peoplein internet. Indisputably, virtual reality helps IS to disseminate its influence in closed and manageable groups.Social media and cyber-nets do not have national borders and it is very difficult to predict the negative effects ofthat influence.

Key words: Islamic State, cyber net, terroristic, social media.

ВОЕННА АКАДЕМИЯ „Г. С. РАКОВСКИ”, ФАКУЛТЕТ „КОМАНДНО-ЩАБЕН” – СОФИЯ

за участие във военнонаучна конференция

„СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ЗА ДИНАМИЧНО УПРАВЛЕНИЕ НА

ОБРАЗОВАНИЕТО И ПОДГОТОВКАТА В СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА”

(22 и 23 юни 2016 г., Военна академия „Г. С. Раковски”, София)

НАУЧНИ СЕКЦИИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА:

Сухопътни войски � Военновъздушни сили � Военноморски сили � Логистика

� Комуникационни и информационни системи � Защита на населението при извънредни ситуации

За контакти: 02/92 26630; 02/92 26594; 02/92 26593; е-поща: [email protected]


Проблеми на образованието

ЗА КВАЛИФИКАЦИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПО ФИЗИКА

Гл. ас. д-р Нели Димитрова,ДИУУ на СУ „Св. Климент Охридски“Увод

В днешно време продължаващото образованиена учителите в България се осъществява от различ-ни институции като департаменти на университети,Министерство на образованието и науката (МОН),неправителствени организации, частни фирми и др.,които задоволяват в по-голяма или в по-малка сте-пен потребностите на учителите от квалификация.Основните звена, които осъществяват квалификаци-онни програми със значителен обхват на учители, саДепартаментите за информация и усъвършенстванена учители на Софийския, Тракийския и Шуменскияуниверситет. Те са акредитирани институционалноот Националната агенция за оценяване и акредита-ция при процедурата за съответните висши учили-ща. Особено важно направление в квалификацион-ната дейност на Департаментите е обучението в под-крепа на професионално-квалификационното разви-тие на учителите. По силата на Наредба № 5 от29.12.1996 г. за условията за повишаване квалифи-кацията на педагогическите кадри в системата нанародната просвета и реда за придобиване на про-фесионално-квалификационни степени (обн. ДВ, бр.6 от 21.01.1997 г.) учителската колегия в Българияима възможност да се развива възходящо в кариер-но отношение по петстепенна скала. Докато първи-те две най-ниски степени (V и ІV) предполагат ори-ентиране в съдържателни и технологични нововъве-дения, осмисляне и представяне на собствени доб-ри педагогически практики, то следващите три (ІІІ,ІІ и І) осигуряват стъпаловидно придвижване къмизследователски дейности, свързани с практическоприложение на новости, както и създаване и изпроб-ване на собствени иновации. За най-високата първапрофесионално-квалификационна степен (І ПКС) то-ва означава още и популяризиране на въведените отучителя новости чрез публикации. Какво представ-ляват изискванията в структурно и съдържателно от-ношение към петте професионално-квалификацион-ни степени (ПКС)? Пета ПКС защитават учителипо физика, които могат да представят дидактическаструктура на урок или друг тип организационна фор-ма на обучение, добре познават учебната програмаи необходимата частно-научна и методична терми-нология съобразно класовете, в които работят. Чет-върта ПКС се придобива от учители по физика, кои-то представят: вярна физична научна част, добро поз-наване на учебното съдържание в училищния курсна обучение по учебния предмет и методика на обу-чение за конкретното учебно съдържание. Изпитъте писмен и анонимен, като се изтегля тема от изпит-ната програма на лотариен принцип. Трета ПКС сепридобива след едногодишна професионално-педа-гогическа специализация, която завършва със защи-

та на дипломна работа. Втора ПКС се защитава следпредставяне на диагностично изследване, при коетосе установяват, измерват и оценяват педагогическиявления, процеси, резултати, постижения на учени-ците, а първа ПКС е свързана с педагогическо ино-виране и експериментиране, конструиране, прилага-не и анализ на нови елементи в образователната прак-тика на съответния учител. Темите, по които учите-лите провеждат изследвания за І ПКС, основно сасвързани със създаване и прилагане на различни фор-ми на съвременни образователни технологии или тех-ни елементи: информационните и комуникационнитехнологии в обучението; компютърната презента-ция; портфолиото като форма на оценяване на пос-тиженията на учениците; работа в екип; проектно ба-зирано обучение; компютърно базирани уроци; ин-терактивни технологии; използване на мултимедия-та в обучението и др. При проучване на защитениписмени разработки за І ПКС в Департамента заинформация и усъвършенстване на учители (ДИУУ)на Софийския университет „Св. Климент Охридски“от 2000 г. досега се установява, че темите следватновостите в науката за образованието: конструира-не и използване на различни дидактически модели,подходи и алгоритми; системи от дидактически тес-тове и интерактивни методи до интегриране на ин-формационните технологии в обучението и създава-не и апробиране на разнообразни педагогически тех-нологии (проектно базирано обучение; за работа векип; ателие като форма на педагогическо взаимо-действие и др.). Учителите по физика като част отколегията проявяват относително висок интерес поотношение на професионално-квалификационното сиразвитие – в ДИУУ на СУ „Св. Климент Охридски“за периода 2001–2014 г. са присъдени 287 ПКС научители по физика. При разпределението по степенинай-голям брой учители са защитили най-ниската пе-та ПКС – 120, следва ІV ПКС – 75 учители, ІІІ и ІІПКС са защитили съответно 37 и 35 учители и ло-гично най-малък брой учители достигат до най-ви-соката първа ПКС – 20 учители по физика.

Каква е практиката с продължаващотообразование на учителите в другидържави?Продължаващото образование на учителите от

общообразователните средни училища в Европей-ския съюз (ЕС) нормативно се осигурява в 2 нап-равления: задължително обучение и по избор.Продължаващото професионално развитие е приетоза част от професионалните задължения на учите-



лите в 28 страни от ЕС, включително и в България.Дори в държави, в които то не е част от професио-налните задължения, предоставянето на специфич-на допълнителна квалификация става задължителнопри въвеждане на образователни реформи. В пове-чето страни от ЕС училищата имат задължениетода разработят план за професионално развитие научителите. В някои образователни системи (напри-мер в Италия) разработването на план за професио-нално развитие е колективна отговорност на педаго-гическата общност в училището. Възможността запрофесионално развитие е основна мотивация заучастие в дейности за продължаваща квалификация.В 18 държави от ЕС участието в подобни дейностие пряко обвързано с възможността за повишение – взависимост от системата за кариерно развитие. Рядкообаче участието в продължаващо професионалнообучение е единственото условие за попадане в по-горна категория. Образователните системи в седемдържави от ЕС предлагат финансово стимулиранена учителите за участие в продължаваща квалифи-кация. В България за педагогическите кадри, при-добили ПКС, е предвиден финансов стимул, обикно-вено без промяна на заеманата длъжност. Седем об-разователни системи изискват задължително учас-тие в продължаващо професионално обучение за за-пазване на съответната длъжност. Такава държавае Ирландия, а в Унгария се изисква като условие заоставане в професията минимум 120 часа допълни-телна професионална квалификация на всеки 7 годи-ни. В Румъния всеки учител трябва да покрива 90професионални кредита на всеки 5 години. Шест дър-жави гарантират право на платен отпуск при полу-чаване на допълнителна професионална квалифика-ция [1]. Пример за това са държавите Гърция – 5дни за годината, и Португалия – между 5 и 11 днигодишно. Данни за някои държави, в които обучени-ето е задължително: Белгия – 3 дни в годината; Гер-мания – продължителността на задължителното обу-чение на работното място е различна за отделнитефедерални провинции; Естония – 160 часа за 5 годи-ни; Литва – 90 часа за 5 години, разпределени в 15дни; Латвия – минимум 36 часа за 3 години; Унга-рия – на всеки 7 години са задължителни 60–120 ча-са; Португалия – 50 часа за една година; в Холан-дия нормативно е заложено за професионално усъ-вършенстване на учителите 10% от задължителнияхорариум на учителя; Финландия – 3 дни в годината,всеки по 6 часа [2]. Така зададен, минималният бройзадължителни часове за една, пет или седем годинидава възможност учителите да преценяват кога и вкакви точно квалификационни курсове да се включ-ват.

В България продължаващото образование на учи-телите е по избор и финансирането му е включенокато 0,8% от средствата за работна заплата от бюд-жета на училището, където учителят работи. Приатестиране на учителите веднъж годишно участие-

то им в обучения се включва в карта за диференци-рано заплащане. Друга особеност е, че България есред малкото страни от ЕС, в които не съществуваобща рамка или стандарт за необходимите компе-тентности на учителите. Подходът към такива рам-кови документи и стандарти в европейските страниварира значително, като в някои държави изисквани-ята са по-общи, а в други (например Испания, Ирлан-дия, Великобритания) необходимите компетентнос-ти на учителите са детайлно описани. Обикновено всписъка с компетентностите попадат изисквания заусвоени предметни и педагогически знания и уме-ния, умения за оценяване, способност за работа векип, познаване на проблемите в разнообразието отповеденчески практики на ученици и родители, из-следователски умения, организационни и лидерскивъзможности [1].

На фона на голямото разнообразие от професио-нални курсове контролът върху качеството е ком-плексен проблем. Като правило в ЕС курсовете,предлагани от университети, се оценяват от акреди-тационни агенции, които отговарят за качеството въввисшето образование. Останалите форми на квали-фикация се контролират от паралелни системи за га-рантиране на качеството. В около половината от дър-жавите от ЕС това се извършва от централните об-разователни власти, обикновено от съответното ми-нистерство. В няколко европейски държави същес-твуват специализирани инспекторати за контрол накачеството на квалификационните курсове. В другистрани съществува независима специализиранаструктура за акредитация на тези програми, коятообикновено отговаря и за осигуряването на различ-ни форми на подкрепа за учители. Някои държавипредлагат и схеми за транснационална мобилност иобучение на учителите в други страни от ЕС. В Бъл-гария няма разработени схеми за подобна мобил-ност, а такъв тип квалификация се осъществява спомощта на различни програми на ЕС или други прог-рами и засяга предимно езикови курсове и обученияза адаптиране към учебни пособия. От възможнос-тите за обучение в други държави се възползват от-носително малък брой педагогически кадри и учи-лища [1].

Обзорът на моделите за непрекъснато професи-онално развитие на учителите показва разнообразиеот подходи при регулиране на тази значима образо-вателна дейност за всяка държава от ЕС. Разглеж-дането на отделни примери, както за държави от ЕС,така и извън него, ще обогати представите за мяс-тото на България в този аспект в сравнение с другистрани.

Системи за квалификация на учителитеКвалификацията на учителите в Гърция [3] има

вековна история. През 1910 г. се открива Институтза допълнително обучение на учители, чието същес-твуване продължава до 1978 г., когато се закрива и



на негово място се създават учителски институтиза допълнително обучение на преподаватели от сред-ното училище. Следващ момент – от 1992 г., е съз-даване на областни центрове за допълнително обу-чение. През 2000 г. стартира програма за обучениена 75 000 учители за използване на информационнитехнологии в образованието. Втора фаза от тази прог-рама е подготовката на 400 инструктори, а ІІІ етап еобвързан с формиране на необходимите знания и уме-ния у учителите за програмиране на уроци и съста-вяне на сценарии за образователни дейности, изпол-зващи нови технологии. Квалификационните програ-ми са два вида – задължителни и доброволни, ивключват следните видове: дългосрочни курсове; ин-тензивни, задължителни курсове; интензивни добро-волни курсове; квалификационни курсове за новоназ-начени учители; квалификационни курсове, които сепредлагат от Педагогическите факултети на универ-ситетите; квалификационни програми, финансираниот „Бизнес програмата по образование и начална про-фесионална подготовка“; програми за квалификация,финансирани от Европейската общност; научно-прак-тически конференции; квалификационна дейност, про-веждана от педагогическите съветници. Анализътна резултати от квалификацията на учители в Гър-ция показва следното: в интензивните доброволнипрограми господства лекцията като метод на обу-чение, упражненията чрез симулация, моделиране напреподаване и групова работа са едва 7% от време-то за обучение, а лабораторните упражнения – едва8%, което не съответства на съвременните формиза квалификация на педагогическите специалисти вЕвропейската общност.

За учителите в Англия [4] има рамка от профе-сионални стандарти, които дефинират необходимитекомпетентности, които трябва да притежава всекиучител за всеки етап от кариерата си:� признаване на статус квалифициран учител (QTS)

– Q;� учители в основната скала (Core) – C;� учители с по-високо възнаграждение (Post Thresh-

old Teacher) – P;� отлични учители (Excellent Teacher) – E;� учители с прогресивни умения.

За да преминават на всеки етап от кариерата, заучителите е необходимо да отговарят на съответ-ния професионален стандарт. За последните две най-високи нива учителите преминават през външна про-цедура на оценяване. Описват се професионалнитестандарти за учители в основната скала, които санай-много. Стандартите обхващат 3 взаимно свър-зани групи от компетентности:� професионални качества, които включват след-

ните аспекти: взаимоотношения с деца и младе-жи; комуникативност и работа с други заинтере-совани групи; умения за поддържане на знания-та и разбиранията си за професионалните си за-дължения и за нормативната рамка за работа съ-

образно съвременните изисквания; персоналнопрофесионално развитие;

� професионални знания и разбиране: използване насъвременни методи на обучение; познания в об-ластта на своите учебни предмети; компютърнаграмотност; проследяване и подкрепа на разви-тието на учениците; стремеж и подкрепа на здра-вословен начин на живот и благополучие;

� професионални умения: планиране, преподаване;оценяване, контрол и осъществяване на обратнавръзка; анализиране на преподаването и обуче-нието; създаване на подходяща учебна среда; ра-бота в екип и сътрудничество.Следдипломната квалификация е обвързана с ка-

риерното развитие на учителите и има следните фун-кции: подкрепяща – за идентифициране на пропускив обучението и тяхното преодоляване; адаптираща– необходимата за начинаещите учители помощ;преквалификационна – обучение на учители до ниво,отговарящо на съвременните изисквания; разширя-ваща – за учители, които желаят да преподават вто-ри учебен предмет; иновационна – за оказване напомощ при свързване на новите теории с практика-та; специализираща – за придобиване на допълни-телна квалификация (директор на училище, методисти др.) [5].

В Япония в съответствие със Закона за атеста-ция на педагогическия персонал на всеки пет годинисе предвижда и задължително обучение. Развитие-то на учителите се удостоверява със сертификати,които дават законово право за работа в образова-телна институция. В зависимост от квалификациятастепените са три – висша, първа и втора [5].

До 2013 г. в Русия всеки учител е бил задълженведнъж на пет години да се квалифицира, но новитепредизвикателства пред учителите – обезлюдяванена райони, миграция от бившите съветски републи-ки към Русия, навлизане на пазарната икономика, раз-витие на съвременните технологии и съответно изис-квания към нов тип образование, налагат реформипо отношение на системата за квалификация на учи-телите. Променят се целите, задачите и функциитена системата, необходима е регулация и подобрява-не на координацията между потребностите на учи-лищата и институциите, квалифициращи учителитечрез взаимен контрол. От 1 септември 2013 г. учи-телите имат право да получават допълнително про-фесионално образование най-малко веднъж на 3 го-дини [6]. Въвеждат се три квалификационни катего-рии учители – без категория, с първа категория ивисша категория, като определянето им и съответ-ното допълнително (стимулиращо) заплащане сеосъществява с атестация на всеки 5 години. Атес-тационните комисии са външни за образователнатаинституция [7]. Интересен факт е, че резултатитеот държавните изпити (в края на ІХ и на ХІ клас) сеизползват за акредитация на училищата и за атеста-ция на учителите [8].



Във Финландия, чиято образователна системае обявена от ООН през 2008 г. за най-добрата в све-та, една от причините за това признание са именнодобрите учители. Професията е много популярнасред зрелостниците, но едва 10% от кандидат-сту-дентите по педагогика успяват да постъпят в уни-верситета [9]. Уважението към професията, достой-ното заплащане, свободата на преподаване, но и ви-соките очаквания на финландското общество опре-делят голямата отгорност на учителите. За да пос-тигнат най-високата степен в своето професионалноразвитие – майстор, задължително условие е учите-лят да прави изследвания и да защити дисертация.Както по-горе бе споменато, непрекъснатото про-фесионално развитие е задължително в рамките натри до пет дни годишно по 6 учебни часа.

Изследователската дейност на учителя пофизикаПедагогическите изследвания са научни изслед-

вания, като в своята практика учителите по физиканай-често осъществяват методически изследвания,които влизат в обхвата на педагогическите изслед-вания. Класификация на изследванията в образова-нието съществува във видовото многообразие, вза-имно съчетание и допълване, описвано от редица на-ши автори [10, 11, 12].

Разглеждат се видовете педагогически изслед-вания според изследователския подход, тъй като натях се основават изследванията, които учителите пофизика осъществяват при тяхното професионално-квалификационно израстване:� Експериментални изследвания – „организира се

целенасочено въздействие върху определенобект, регистрира се по определен начин ефектаот това въздействие, правят се анализи, изводи иоценки както на въздействието, така и на отдел-ни фактори“ [10, с. 48]. Такива изследвания учи-телите осъществяват и представят при защитана най-високата професионално-квалификацион-на степен (ПКС) – І ПКС.

� „Полеви“, „теренни“ изследвания – „изследванияв естествени условия. Целта е да се обхване по-ведението на интересуващите ни лица в условия-та на тяхното всекидневие, без специално създа-дени експериментални условия“ [10, с. 58]. Таки-ва изследвания учителите осъществяват с цел из-следване и описание на своя добра педагогичес-ка практика – опитно-приложно изследване (ІІІПКС).

� Панелни изследвания – рядко се осъществяват впедагогиката и в образованието. Специфичниизисквания са „постоянство на изследваните ли-ца за определен период от време, ...възможностза повторение на изследването със същите лицаслед определено време“ [10, с. 61].

� Срезови и продължителни (лонгитюдни) изслед-вания. „Срезовите изследвания имат еднократен

характер, при което в определено време се из-следват лица, случаи, събития с помощта на оп-ределен метод... Въз основа на резултатите мо-гат да се правят изводи от методически и орга-низационно-педагогически характер, да се откри-ят типични и повтарящи се грешки, затрудненияи др.“ [10, с. 64]. Такива изследвания учителитеосъществяват с цел да се диагностицират зат-руднения, които техните ученици срещат, същотака при изследване на различни типове зависи-мости (между учебни постижения и мотиви заучене и др.) – Диагностично изследване (ІІ ПКС).При продължителните изследвания специфично-то е, че едни и същи лица се изследват много-кратно, в различен период от време и се използваедин и същи инструментариум. Такива изслед-вания най-често се осъществяват от психолози,тъй като чрез тях могат да се установяват ин-тра- и интериндивидуални различия между из-следваните лица [10, с. 65].

� Изследване на отделния случай – отнася се как-то за отделен индивид, така и за група индивиди(може да бъде конкретна организация, опреде-лен тип култура или общество), които се разглеж-дат като отделна изследователска единица. Отли-чителен белег на тези изследвания е, че в тях несе използват стандартизирани изследователскиметоди и сложни процедури, свързани с анализна резултатите. Смисълът на такива изследва-ния е в достигане на по-голяма дълбочина и тео-ретична осмисленост на изследването, без да сеизползват извадки и сложни количествени мето-ди [10, с. 66-67]. Примери за такъв тип изследва-ния могат да бъдат: изследване на поведенчес-ките прояви на ученици от определена възрасто-ва група; изследване на индивидуалната филосо-фия на учителя за обучението и др.

Анализ на педагогически изследвания синовационно-експериментален характерПроцедурата по защита на педагогически изслед-

вания с иновационно-експериментален характер (за-щита за І ПКС) включва следните изисквания: със-тавяне на изпитна комисия със заповед на директо-ра на ДИУУ, подготовка на две рецензии от двамапреподаватели, специалисти в областта; подготовкана кратко експозе на изследването от защитаващияучител, който е предоставил своята разработка, съ-ответните документи и две публикации по тематана изследването.

При подготовката на рецензията експертите в об-ластта се ориентират и могат да посочат какъв типи вид е образователната иновация, като тя може дабъде: неопределен тип; описателна; аналитична; мо-дел или конструкт. А като вид иновация съответноможе да бъде програма, средство, методика, техно-логия, алгоритъм, система. Като задължителен еле-мент от рецензията според правилата за реда и на-



чина за провеждане на процедурите за придобиванена І ПКС съгласно Наредба №5 на МОНТ от29.12.1996 г. се отбелязват оригиналните и принос-ните моменти от писмената разработка.

Изборът на тема на изследване е изключителнотруден акт, както за учителя – изследовател, така иза консултиращия го преподавател. И най-сигурниятначин това да стане успешно е помагащият в изсле-дователската дейност добре да познава работата научителя, както и да може да „влезе в неговите обув-ки“, за да го насочи и предпази от подводните камъ-ни на трудната изследователска дейност.

В последните години учителите по физика из-бират теми, които са модерни и актуални за подоб-ряване на качеството на образованието, като съз-дават компютърни образователни продукти, коитоинтегрират в своята практика. Такъв е случаят собразователната иновация на Силвия Боянова отпрофесионална гимназия „Акад. Сергей П. Коро-льов“ – град Дупница с тема на изследване „Елек-тронно помагало за обучението по физика и астро-номия в десети клас (ядро* „От атома до Космо-са“). Избраната тема е актуална и иновативна, тъйкато до този момент не е правено изследване навъздействието на авторски програмен продукт заобучението по физика и астрономия в десети класв професионална гимназия. В този смисъл може дасе приеме, че педагогическото изследване отгова-ря на нормативните критерии: новост; практическаприложимост и значимост – представен е апроби-ран модел на обучение чрез авторско електроннопомагало „От атома до Космоса“, в който е описа-на добре планирана, много ясно аргументирана иекспериментално реализирана технология на изпол-зване на авторски програмен продукт за обучение-то по физика и астрономия в десети клас. Друг та-къв пример е образователната иновация на Недял-ка Траянова от професионална гимназия по тран-спорт „Гоце Делчев“ – Пловдив с тема на изслед-ване „Модел на компютърно базирани уроци в обу-чението по физика и астрономия в ІХ клас“. Автор-ката има за цел да създаде и приложи в своята прак-тика този модел в обучението по физика и астроно-мия. Представената разработка отговаря на нор-мативните критерии: новост в методиката на физи-ката; практическа приложимост – моделът е из-ползван в обучението на ученици; практическа зна-чимост – разработеният модел е приложим и за дру-ги учебни предмети, тъй като представлява систе-ма от компютърно базирани уроци чрез използванена образователен софтуер. Интерес представляваобразователната иновация на Милена Гошева отСофийска професионална гимназия по електроника„Джон Атанасов“ с тема „Повишаване ефектив-ността в обучението по физика чрез прилагане наинтерактивна технология“. Представената методи-

ка включва организация на учебно-познавателнитедейности в три типа уроци с използване на добреизвестните два вида интерактивни системи за уче-не – ориентирана към хората и основаваща се накомпютърните технологии.

И други учители по физика – изследователи в об-ластта на интегриране на информационните техно-логии, са провеждали изследвания и са стигали доефективни решения за своята образователна прак-тика. В повечето случаи се описват модели на обу-чение, които са приложими и за другите учебни пред-мети от същата културно-образователна област.

Друг проблем, изследван от учител по физика, епроблемно базираното обучение. Темата е „Роля-та на проблемния подход в обучението по физика вVІІ клас за повишаване на постиженията, познава-телната активност и познавателната самостоятел-ност на учениците“, а авторът е Милена Палатоваот 119 СОУ „Академик Михаил Арнаудов“ – Со-фия. Многобройни изследвания върху проблемнотообучение са правени през 80-те години на ХХ век,които показват много положителни страни за раз-витието на учениците. Днес интересът към тази те-ма се възражда, защото налагащата се съвремен-на образователна парадигма предполага личностноориентиран подход към ученика и прилагане на кон-структивистките идеи в професионалната практи-ка на учителя. И в този смисъл педагогическотоизследване на автора отговаря на нормативнитекритерии: новост, тъй като няма такива изследва-ния, правени за обучението по физика и астроно-мия в VІІ клас; практическа приложимост и значи-мост – представената технология би могла да сеизползва и по други предмети от културно-образо-вателна област „Природни науки и екология“ и нена последно място – в изследването са предложе-ни десет методически обосновки на представенипроблеми в учебно-познавателни задачи, които биследвало да намерят своето разпространение меж-ду учителите по физика, тъй като освен задачитена Програмата за международно оценяване на уче-ниците на Организацията на икономическо сътруд-ничество и развитие – PISA, които обаче не съот-ветстват изцяло на учебните програми за среднотоучилище, няма източници с прецизно подготвенипроблемни задачи и тяхната методическа аргумен-тация.

Друг особено актуален проблем, залегнал в из-следвания на учители по физика, е свързан със съз-даване на авторска методика на използване на ин-терактивни методи на обучение. Такива са инова-ционно-експерименталните разработки на Мариа-на Ганчева от Природо-математическа гимназия„Академик Иван Ценов“ – Враца и Пенка Монче-ва от Професионална гимназия по туризъм „АлекоКонстантинов“ – Плевен. Темите са: „Повишаване

* Терминът „ядро“ се използва в учебните програми в смисъла на раздел от учебно съдържание (бел. авт.).



на интереса и успеваемостта на учениците при ре-шаване на задачи по физика чрез използване на ин-телектуални карти“ и „Модел на обучение по физи-ка и астрономия в VІІІ клас чрез интелектуалникарти“. Ценното при първата тема е, че авторкатаМариана Ганчева прилага интерактивната техникаинтелектуална карта за подпомагане на учебно-поз-навателната дейност на учениците при решаванена физични задачи, а при втората тема Пенка Мон-чева представя в завършен вид технология с ней-ната целева, съдържателна, процесуална и контрол-но-оценъчна част за интегриране на техниката ин-телектуална карта в обучението по физика и астро-номия в VІІІ клас.

Във всички разгледани теми на иновационно-ек-спериментални изследвания авторите са направилианализ на получените резултати от изследването, кой-то е добре аргументиран и систематизиран. Осъщес-твена е проверка на статистическите хипотези.Обобщенията и изводите представят синтезирано ре-зултатите от извършената изследователска дейност,авторите посочват трудности при създаване и реа-лизиране на експерименталната си методика, кактои на приносните елементи в изследването.

ЗаключениеКраткият обзор на системата за квалификация в

България и други страни повдига един сериозен проб-лем – необходимо ли е уеднаквяване и съответнистандарти за учителската професия и за непрекъс-натото професионално развитие на учителите? Опре-делено в България има традиции в продължаващотообразование на учителите, които дават добри резул-тати за повишаване на качеството на средното об-разование. Твърде малко обаче са учителите, коитодостигат до най-високата професионално-квалифи-кационна степен и ние – хората, работещи в образо-вателните институции, трябва да се замислим защосе случва така и какви лостове – най-вече норма-тивни, би следвало да се включат, за да се повишимотивацията за учене през целия живот и за жела-нието на учителя да излиза по-често от своята ру-тинна ежедневна педагогическа практика и да при-лага доказали своята ефективност педагогическииновации.

Литература1. Национална стратегия за развитие на педагоги-

ческите кадри. МОН, 2014.2. Европедия – европейска енциклопедия на нацио-

налните образователни системи. В:<http://eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/eurypedia_en.php>

3. Харисис, А. Автореферат на дисертация на тема„Модел на квалификация на учителите в сфера-та на оценяването“. Автореферат на дисертация.С., 2012.

4. Реферативен обзор. НАЦИД, С. 2008.5. Аникина, Н. Повышении квалификации препода-

вателей средней школы: увеличение КПД процес-са. 2007. В: <http://ido.rudn.ru/vestnik/2007/2007-2/4.pdf>

6. Реализация Федерального закона „Об образова-нии в Российской Федерации“. В: <http://xn—273—84d1f.xn—p1ai/zakonodatelstvo/federalnyy-zakon-ot-29-dekabrya-2012-g-no-273-fz-ob-obrazovanii-v-rf#st60_10

7. Порядок аттестации педагогических работниковгосударственных и муниципальных образовател-ьных учреждений. В: <http://www.edu.ru/db-mon/mo/Data/d_10/prm209-1.htm>

8. Болотов, В. и др. Российская система качестваобразования: главные уроки (аналитический об-зор). //Стратегии на образователната и научнатаполитика, 2013, кн. 4, с. 552-571.

9. Райкова, Ж. Защо финландската образователнасистема е успешна и на какво ни учи тя? В: Сбор-ник с доклади от 42-та Национална конференцияпо въпросите на обучението по физика. Ст. Заго-ра, 8–11 септември, 2014, с. 4450.

10. Бижков, Г. Методология и методи на педагоги-ческото изследване. Изд. Аскони-Издат, С., 1995,524 с.

11. Мерджанова, Я. Изследването в образованиетокато полезно упражнение не само за изследова-теля, но и за самото образование. //Педагогика,2000, кн. 3, с. 1426.

12. Генкова, Л., В. Найденова. Опитно-приложнатаи диагностично-изследователската дейност научителя. Изд. Дъга ВК, София Кърджали, 2003,198 с.

ON THE QUALIFICATION OF A PHYSICS TEACHER

Neli Dimitrova

Abstract

The article presents an overview on the European systems, including Bulgaria, for physics teacher's training.The types of pedagogical investigations, necessary for the development of the professional qualification of thephysics teachers are described. The experimental and innovative research conducted by the physics teachers inthis process is analyzed. The article raises the controversial problem about the need for unification and introduc-tion of relevant standards for the teaching profession and the need for continuous professional development ofteachers.



ПОДХОДИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ОБУЧЕНИЕВЪВ ВИРТУАЛНА КЛАСНА СТАЯ

Гл. ас. д-р Марина Енчева,гл. ас. д-р Иглика Гетова,

УНИБИТ

1. ВъведениеУеб базираното обучение, ръководено от препо-

давател, се различава съществено от това, при коетостудентите се запознават самостоятелно с темите откурса и учат асинхронно на платформата за електрон-но обучение. Процедурите, ритъмът и презентацион-ните методи, използвани във виртуалната учебна сре-да, са познати на обучаемите от традиционната клас-на стая. Инструкторът може веднага да отговори навъпросите на студентите и да насочи вниманието имвърху най-важната част от учебния материал. Другсъществен момент е, че преподавателят има възмож-ност своевременно да променя съдържанието на пре-зентацията и учебните дейности в зависимост от ак-тивността и отговорите на учебната група. При уро-ка във виртуалната класна стая, който съвмесява лек-ция, сесия от въпроси и отговори, индивидуални и гру-пови дейности, четене и решаване на тестове, обуча-емите могат да работят непосредствено със своитеколеги и да се учат от значимите разговори с тях.Изискването да бъдат на линия на платформата заелектронно обучение в точно определено време, зада общуват „лице в лице“ с преподавателя и с оста-налите студенти поддържа дисциплината на обучае-мите и създава в тях чувството за принадлежносткъм реална учебна група с общи цели [11].

2. Методика на обучениетоКурсовете във виртуалните класни стаи обикно-

вено зависят повече от взаимодействието междуучастниците в обучението, отколкото от технологич-ната инфраструктура. Качеството на преподаванетое в пряка връзка със заложените дейности в курса и сподготовката и отзивчивостта на инструктора, койтотрябва да откликва на специфичните нужди от обу-чение на всеки студент. Тъй като обучаемите не при-състват физически и в повечето случаи преподава-телят няма възможност да наблюдава реакциите им,е важно той да намери други начини за проследяванена това как се възприема учебния материал: напр. потона на гласа им при аудиоконференциите и по начинаим на писане при чат сесиите.

Препоръчително е виртуалните класове да невключват повече от петнадесет участника или съот-ношението между студенти и преподавател да бъде8 към 1 [10], както и да бъде осигурена навременнаобратна връзка от инструктора по отношение на съ-общенията, публикациите в дискусионните групи, тес-товете и упражненията на студентите. При наличиена възможност е желателно преди началото на обу-чението във виртуалната класна стая да бъде орга-низирана опознавателна среща за всички, свързани с

курса. Прилагането на т.нар. „смесено обучение“(„blended learning“) помага да бъдат превъзмогнатипървоначалните трудности и способства за мотиви-ране на студентите, които нямат опит в уеб базирано-то обучение. За курсовете, провеждани във виртуал-на среда, е от съществено значение и формулиранетона подробна учебна програма, която да служи еднов-ременно като меню и като начална страница. Тя очер-тава графика на обучението, изискванията на препо-давателя и дейностите, които ще бъдат осъществя-вани от участниците в курса. Обикновено в български-те университети програмата за обучение се състоиот следните елементи: заглавие и поясняваща инфор-мация за курса; съдържание и цели на учебния курс;връзки към материали, свързани с курса, които могатда бъдат използвани от студентите за справки предии по време на обучението; седмичен идентификатор,включващ планираните мероприятия и учебни дей-ности, както и помощна литература към тях; инфор-мация за регулярно повтарящи се мероприятия; спи-сък с учебни ресурси и насоки за обучението и др.

Мероприятията във виртуалната класна стая мо-гат да бъдат определени като срещи между обучае-мите и инструктора в реално време. Те включват ви-деоконференции, чат сесии и други събития, осъщес-твявани чрез средства за синхронна комуникация.Дейностите са нещата, които студентите трябва даосъществят в хода на обучението (напр. симулация,„мозъчна атака“, работа във виртуална лабораторияи др.). За някои от тях преподавателят може да зада-де краен срок, но в повечето случаи обучаемите иматвъзможност да следват свой собствен график. Обик-новено учебните дейности завършват с тест.

Ръководеният от инструктор курс, който се осъ-ществява във виртуална среда, трябва да бъде орга-низиран по начин, позволяващ гъвкавост на обучени-ето, както и възможност учебният материал да сепредоставя постепенно на студентите. Използвайкиучебната програма, преподавателят може да разде-ли голямото количество материали на разбираемичасти и да ги организира в логически категории. Следтова частите се подреждат в смислена учебна пос-ледователност и се определят подходящи срокове заизучаване на материалите, като се посочва ясно коиот тях са с висок приоритет. Препоръчително е същоинструкторът да осигури директни връзки към всич-ки материали, мероприятия и дейности, включени вучебната програма. Мероприятията със задължите-



лен характер или тези, които са планирани за конкрет-ни дати, трябва да бъдат откроени със специални ико-ни в учебната програма и в известията за курса.

Участието на студентите в учебни мероприятияв реално време предполага прилагането на стратегииза активно учене. Във виртуалната класна стая пре-подавателят трябва да проектира дейности, насоче-ни към постигане на учебните цели, но да ги структу-рира по такъв начин, че да работят онлайн извън тра-диционната класна стая, където активните техникиза обучение са силно зависими от взаимодействиетолице в лице (напр. дискусии, групова работа, ролевиигри) [9]. Във всички случаи е необходимо да бъдатразработени нови методи или традиционните страте-гии да бъдат адаптирани към новата среда. През пос-ледните години е налице нарастващ интерес към кон-цепцията за персонализираното учене, при която всепо-голямо внимание се отделя на мнението на обуча-емите. Предоставят се възможности те да споделяткакво е ценно за тях и какво ги привлича в учебнатадейност. Тяхното участие е важна част от персона-лизираното учене. Това е така, защото учебната дей-ност не може да бъде ефективна без активната дей-ност на обучаемите [8]. Методите за активно обуче-ние, добили популярност и подходящи за прилагане вонлайн среда, са: групово проектиране, направляваниизследвания, мозъчна атака, направляван анализ, изу-чаване на казус, ролеви сценарии, виртуална лабора-тория, учебни игри и др. [5].

Инструкторът може да подготви студентите заефективно участие в онлайн мероприятията на плат-формата за електронно обучение, като публикува ръ-ководство с основните правила, към които трябва дасе придържат при осъществяването на съвместниучебни дейности. За да имат успех груповите зани-мания, те трябва да се управляват и контролират отпреподавателя, без това да означава, че е необходи-мо той да отделя много време за подготовката наобучаемите за работа с платформата [12]. Прилагатсе следните механизми за контрол: публикуване написмени инструкции една седмица преди занятието;задаване на екипа на конкретна цел и краен срок заизпълнение; определяне на лидер на екипа; задаванена време за работа на групата, съобразено с особе-ностите на виртуалната среда; определяне на прави-ла при провеждането на групови занимания и проце-дури за постигане на консенсус и разрешаване на въз-никнали спорове.

Преподавателят трябва активно да води учебна-та група и да определя темпото на работа, осигуря-вайки участие на студентите и преодоляване на въз-никващи и текущи проблеми. За да помогне на обу-чаемите да се опознаят, той може да публикува би-ографиите на членовете на групата и да изиска всекистудент да открие общ интерес или друго значимосходство със колегите си. От съществено значениеза успеха на обучението във виртуалната учебна стаяе придържането към предварително публикувания гра-

фик.При организиране на учебни мероприятия в реал-

но време е важно да се отчете, че те представляватсложна комбинация от способи, които изискват задъл-бочена подготовка, управление и предвиждане на пос-ледващи действия от страна на участниците. Когатосе обявяват предстоящите групови занимания, тряб-ва да се осигури достатъчно време на студентите, зада се подготвят за тях. Това до голяма степен е пред-поставка за успеха на мероприятието. Преди всякозанятие е необходимо да бъдат разяснени подробноролите на преподавателя, студентите и гостите, катоза всеки етап от занятието трябва да се определи койот участниците ще води сесията, кой ще говори, койще слуша, кой ще обобщава и оценява събитието. Акоучебното мероприятие е комплексно или изисква тясновзаимодействие, е препоръчително да се подготви иразпространи програма или сценарий с детайлно опи-сание на последователността на събитията.

Когато се реализират съвместни дейности, учас-тниците трябва да знаят кой и как осъществява кон-трола, за да не настъпи объркване. Всеки от етапитеза контрол има свои правила и особености. При мето-да на лекцията преподавателят самостоятелно пре-зентира, а всички останали наблюдават и слушат. Втози случай никой не прекъсва и не задава въпроси.Характерно за метода на въпросите и отговорите е,че преподавателят развива лекцията, но може да бъ-де прекъсван, за да му бъдат отправени въпроси. Приметода на ръководене на дискусията всички учас-тници имат право да говорят, но те могат да го напра-вят само ако модераторът им даде думата. Когатосе прилага щафетният метод, преподавателят пред-ставя занятието и след това предава виртуалната ща-фета на друг участник. Докато участникът държи ща-фетата, той контролира презентацията, след което тяможе да отиде при друг участник или да се върнеобратно към преподавателя. При свободния режимвсеки желаещ може да се включи по всяко време,като никой не управлява или доминира. Инструкто-рът е просто обикновен участник или наблюдател.Специфично правило тук е, че последният коментар вдискусията трябва да бъде направен от преподава-теля.

Участниците в онлайн мероприятието (студентии гост-лектори) трябва да бъдат представени предисрещата. Това може да се осъществи чрез публику-ване на биографиите им на платформата за електрон-но обучение заедно с обявата за предстоящото съби-тие. Ако е необходимо студентите да използват ма-териали по време на учебната сесия в реално време,те трябва да им бъдат изпратени предварително. Та-ка обучаемите ще могат да подготвят въпросите си.

При сътрудничеството във виртуалната класнастая е важно инструкторът да поддържа канала заинтерактивно общуване (писмен или говорим) отво-рен, за да проверява периодично дали неговото пос-лание е получено и разбрано от обучаемите. Препо-



ръчително е да се прави пауза след всеки етап от пре-зентирането, за да се осъществява ефективна обрат-на връзка [11].

Когато се провеждат мероприятия в реално вре-ме, медията, която не се използва в момента, трябвада бъде изключена – например, ако се чертае върхуинтерактивната бяла дъска, видеото и аудиото могатвременно да бъдат изключени. При интерактивнитеонлайн сесии е препоръчително преподавателят даконтролира броя на активно говорещите студенти, катоформира малки групи или ограничи участниците, кои-то могат да говорят, без да са получили разрешение.Необходимо е инструкторът да поддържа концентра-цията им и да упражнява контрол върху дискусията.Важно е също студентите, които учат синхронизира-но, да бъдат на една и съща страница. Ако въпроситесе бавят или обсъждането се развива твърде бавно,е необходимо преподавателят да наблегне отново наразглежданата тема. По време на груповите мероп-риятия във виртуалната класна стая той трябва даобърне внимание на всички студенти, а не само натези, които се открояват.

При уеб базираното обучение са налице редицаинструменти, които дават възможност на преподава-тели и студенти да общуват свободно и да осъщес-твяват съвместно различни дейности. Във връзка сприлагането на методи за социално взаимодействиев учебния процес се използват различни механизмиза комуникация между участниците в него – чат, ау-диоконференция, видеоконференция, интерактивна бя-ла дъска, споделяне на екран и екранни прозорци заобратна връзка (response pads). Те свързват студен-тите и преподавателите в реално време и се наричатсинхронни уеб технологии. Повечето от тези комуни-кационни механизми са интегрирани в съвременнитесистеми за управление на обучението и учебното съ-

държание [6]. В настоящата разработка е обърнатоспециално внимание на възможностите на интерак-тивната бяла дъска за осъществяване на ефективноелектронно обучение.

3. Реализации3.1. Работа с интерактивни електронни сред-

ства и създаване на уроци с електронно съдър-жание

Въвеждането на съвременни интерактивни мето-ди на обучение повишава интереса на студентите къмчасовете и води до активното им участие в самияобучителен процес. Предимства на онлайн ресурситепред традиционните средства за представяне на учеб-но съдържание са: по-добро усвояване на преподава-ния материал, интеграция с информационни системи,електронен пренос на учебни материали и др.

Използват се множество инструменти за създа-ване на електронни уроци. Един много интересен изанимателен похват за осъществяването им е чрезт.нар. фалшкарти (Flashcards). Тази обучителна сис-тема се основава на многократното повторение на за-дадения материал, докато не бъде запомнен. С по-мощта на създадени от обучителя карти с информа-ция за учебния час обучемият има възможност да севръща неведнъж към учебния материал и така да гозапамети по-лесно.

Основният прозорец на вече въведени обучител-ни карти в сайта на Microsoft Education Labs имаизгледа на Фигура 1.

На Фигура 2 е представен обучителният комплектот въпроси и отговори.

Всеки обучител подготвя своите обучителни ком-плекти, като създава нови такива посредством пред-ложени от системата инструменти (Фигура 3).

Quizlet (Фигура 4) представлява много интересна

Фигура 1. Microsoft Education Labs



среда за създаване и управление на учебен матери-ал, който не само е предоставен за обучение, но чрезпопълване на въпроси и отговори в системата тя са-ма асоциира тестове към материала, въведен от пре-подавателя [13].

3.2. Интерактивни бели дъскиПоради нарастване на компютъризацията в наши

дни се налага да се осигури по-добра среда за обуче-ние в сравнение с познатите досега методи. Такаваименно е замяната на черните дъски в аудиториите ст.нар. интерактивни дъски, изискващи само бялсензорен екран, включен в компютър, който да е свър-зан с мултимедиен проектор.

Тази съвременна алтернатива на традиционнотообучение предоставя възможност на обучаеми и пре-подаватели да пишат, рисуват, чертаят в реално вре-ме, да запаметяват извършените промени и да ги из-

пращат до всички участници в обучението. Възмож-но е също въвеждането на бележки в реално времепо материали от учебното съдържание в лесно дос-тъпен компютърен формат [3, 4].

Предимства на интерактивните дъски:� Спомагат за разширяване използването на

електронните средства за обучение.� Предоставят възможност на преподавате-

ля да увеличи качествените и количестве-ните резултати при усвояване на учебнияматериал чрез:

– обогатен илюстративен материал към уро-ка;

– таблица, текстов файл, географска карта;– аудио и видео приложения към урока.� Дават възможност обучаемите да усвоя-

ват информацията по-бързо.

Фигура 2. Комплект въпроси и отговори

Фигура 3. Инструменти за създаване на обучителни комплекти



� Позволяват на студентите да участват вгрупови дискусии.

� Позволяват на обучаемите извършване насъвместна работа за решаване на общ проб-лем, поставен от преподавателя.

� Осигуряват възможности за проверка назнанията на студентите.

Недостатъци на интерактивните дъски:� Изображението или представяният на дъс-

ката материал може да бъде закрит от чо-век, който се намира в близост до нея.

� Интерактивната дъска трябва да бъде за-щитена от повреда и др.

� При всеки трансфер на ново място трябвада бъде калибрирана.

� Ако интерактивната дъска позволява отда-лечен достъп, някои потребители могат даизпратят нежелано съобщение на екранаили на снимка.

Основните предимства на интерактивните дъскиспоред специалистите са, че подобен род иновативнообучение увеличава посещаемостта в учебните залии ангажира самите студенти в по-активното усвоява-не на преподавания материал. Освен това интерак-тивните дъски са и доста универсални, в смисъл, чеприложението им не се ограничава само до работа в

университетите – те могат да се използват навсякъ-де, където се провеждат срещи, презентации и обу-чения. Цените им са съизмерими с тези на прожекци-онната техника, но затова пък инвестицията е дъл-госрочна, а необходимата поддръжка – минимална[4].

Повърхността на интерактивните дъски представ-лява чувствителен на допир екран, върху който чрездокосване може да се манипулира с обекти така, кактотова се извършва с помощта на компютърна мишкавърху дисплея на компютъра. Върху дъската напри-мер може да се отварят папки, да се преместват обек-ти от едно на друго място и да се рисуват линии, сим-воли, овали и др.

Общ поглед върху теориятаТехнологията за визуализация с помощта на мул-

тимедиен проектор и интерактивни дъски съвсем нее от вчера. Първите бели дъски от този тип са напазара още отпреди 1998 г., така че технологията исамите продукти могат да се смятат вече за доста-тъчно „зрели“ – 10 години в ИТ бранша се считат заотносително дълъг период на развитие.

Към днешна дата използването на интерактивнибели дъски е широко разпространено в редица евро-пейски държави и е неизменна част от съвременнитеметоди за бизнес презентации и преподаване в уни-верситетите. За нашата страна обаче този тип техни-ка е сравнително ново явление, чиито достойнства за-почват да придобиват популярност едва напоследък[1, 7, 2].

Етапи при подготовката на урок с интерактивнадъска:

1. Определяне на тема, цел и вид на занятие-то.

2. Съставяне на временна структура на уро-ка в съответствие с главната цел, опреде-ляне на задачите и необходимите стъпки затяхното постигане.

3. Уточняване на етапите, за които са необхо-дими инструментите на интерактивнатадъска.

4. Подбор на най-ефективните средства (раз-

Фигура 4. Основен панел на обучителна система Quizlet

Фигура 5. Интерактивна дъска



глеждане на целесъобразността на използ-ването им в сравнение с традиционнитесредства).

5. Оценяване на продължителността на под-браните материали, отчитане на техния ин-терактивен характер.

6. Съставяне на времева разбивка на урока.7. Подреждане на събраните материали в пре-

зентация (на съответния софтуер) по даденсценарий на урока.

8. Предварителна подготовка на студентите запровеждане на урока с интерактивна дъска.

9. Тестване на урока.Дъската всъщност е само едната от частите на

т.нар. интерактивна система за презентация, коятовключва също компютър и мултимедиен проектор.Най-общо казано, интерактивната дъска действа ка-то компютърен екран, като едновременно с това за-пазва основната си роля на нея да се пише. С помощ-та на мултимедийния проектор на нея може да се пра-вят презентации на уроците и преподавателят да во-ди бележки или да маркира отделни теми и пасажина екрана. Промените и уроците, направени на дъска-та, могат да се дистрибутират по мрежата в универ-ситета през свързания с нея преподавателски ком-пютър. Чрез него студентите също могат да учас-тват активно в часовете и да изнасят свои презента-ции и материали.

3.3. Интерактивна дъска eBeamИнтерактивната дъска eBeam представлява ком-

пактно, преносимо и лесно за употреба устройство,което превръща всяка една стена или бяла дъска винтерактивна дъска. За целта трябва само да се зак-репи приемника от комплекта на каквато и да билогладка повърхност, например на ъгъла на стандартнабяла дъска, и да се насочи проекторът към нея.

Продуктите eBeam са изключително достъпни, несъздават проблеми при инсталиране и могат да сеизползват с всяка съществуваща бяла дъска или глад-ка повърхност и мултимедиен проектор. С тях препо-давателят получава свободата да продължи да рабо-ти със съществуващите дъски, като същевременнодобави интерактивен аспект в процеса на обучениеили презентиране.

Палитрата на инструментите на работната площ

дава достъп до всички основни функции и опции насофтуера. Избирането на инструмента „Писалка“(горе) изважда палитрата на инструментите за ано-тация на работната площ. Избирането на иконата наScrapbook (ляво) изважда палитрата на Scrapbook, аизбирането на иконата на PowerPoint (дясно) изваж-да палитрата на PowerPoint.

3.4. Работа със ScrapbookВъзможностите включват водене на цифрови бе-

лежки от дъската в страница, като се анотира сво-бодно с ръка чрез писалката или се добавя текст пос-редством текстовия инструмент. За вмъкването наснимки на екрана или файлове с изображения се из-ползва инструмента за моментна снимка или за вла-чене и поставяне. Използването на clip-art галериятапозволява запазването на библиотеките с изображе-ния в централизирано, лесно за намиране място.

Инструментът „Избиране“ позволява да се из-бере Scrapbook елемент в страницата, който да се дви-жи, върти, оразмери или копира. За да се избере Scrap-book елемент, се натиска върху него, като след избо-ра му върху него се появят дръжки. Този инструментможе да бъде използван и за описване на свързващчетириъгълник около група от елементи за избиранена цялата група едновременно. Инструментът „Фор-ми“ позволява рисуването на форми в Scrapbook. Фор-мата, цветът и дължината на линията се избират отпалитрата, която се появява, когато е избран инстру-ментът. Инструментът „Показалец“ е достъпен са-мо в споделена среща. Посоката на показалеца (дяс-но, ляво, горе, долу) може да бъде определена чрезпалитрата, която се появява при избора на този ин-струмент. Чрез инструмента „Текст“ може да се до-бави към страница текстово поле във всякакъв раз-мер, шрифт и цвят, наличен на компютъра на потре-бителя. Размерът, шрифтът и цветът се избират отпалитрата, която се появява, когато е избран инстру-ментът. Инструментът „Приближаване“ позволя-ва промяна на видимия размер на показваната стра-ница. Обхватът на стойностите на приближаване е 25–2000%. Задържането на клавиша Shift обръща посо-ката на приближаване. Стойността на приближаванесе избира и от падащия списък, който се появява приизбиране на инструмента. Чрез инструмента „Осве-тяване“ показваната страница може да се анотирана ръка в един от възможните четири прозрачни цвя-Фигура 6. Меню на интерактивните инструменти

Фигура 7. Инструменти за управление на Scrapbook


APPROACHES FOR TEACHING STUDENTS IN A VIRTUAL CLASSROOM

Marina Encheva, Iglika Getova

Abstract

The article examines the specifics of teaching in virtual learning environment. The methods of e-learningapplicable in the university education are presented as the emphasis is on the strategies for active learning andthe collaborative educational activities. The instruments for implementation of the training in the new classroomare examined – flashcards, interactive whiteboard, eBeam as well as their integration into the contemporarylearning management systems. With the introduction of the new classroom the basic functions of teaching in theeducational system are modified which leads to overcoming the stereotypes in education, i.e. elaboration of newapproaches to the professional situations and development of creative abilities.

Keywords: e-learning, virtual classroom, active learning, collaborate activities, flashcards, interactive whiteboard.


та. Цветът се избира от палитрата, която се появява,когато е избрано осветяването. Инструментът „Мар-кер“ позволява анотиране на показваната страницана ръка в един от възможните четири плътни цвята.Цветът се избира от палитрата, която се появява приизбора на маркера. Чрез инструмента „Гума“ се раз-рязва анотационният елемент, направен с маркера, илиScrapbook страницата се разделя на два различниScrapbook елемента. Размерът на гумата се избираот палитрата, която се появява при избора на този ин-струмент.

ЗаключениеСъвременните похвати за обучение са предпос-

тавка за креативност в обучителния процес. С помощ-та на уеб технологиите и интерактивните методи заобучение се увеличават възможностите за прилаганена стратегии за активно учене. При него се наблягапо-малко на предаването на информацията, като сепоставя акцент върху развиването на уменията на обу-чаемите и запознаването с тяхното лично становищеи оценки по разглежданите теми и въпроси. Активно-то учене е по-ефективно от традиционните методи заобучение при развиване на уменията на студентитеза анализ, синтез и оценка. Без да се абсолютизиранеобходимостта от неговото прилагане, е важно дане се подценяват възможностите, които то предоста-вя за проблематизиране на научните тълкувания и заразвиване на критично отношение към разнообразни-те източници на информация, формиращи съзнаниетона съвременните поколения.

Литература1. Ангелов, А. и др. Успешна работа с интерактивна

дъска/ А. Ангелов, Г. Момчева-Гърдева, Т. Среб-рева. –Изд. Раабе България С., 2009.

2. География за 5–8 клас – I срок: Интерактивна кни-га на учителя. Изд. Раабе България, С., 2010.

3. Гетова, И. Внедряване на интерактивни техноло-гии в обучението. В: Сборник с доклади по науч-ноизследователски проект НИП-2014-04 „Прило-жението на дидактически методи с евристичен ха-

рактер в академична среда“/ Състав. М. Нанко-ва. За буквите – О писменехь, С., 2014, с. 150-159.

4. Гетова, И. Ръководство за приложение на интер-активни бели дъски при изучаване на MicrosoftOffice. Автооказион, –С., 2013.

5. Енчева, М. Активно електронно обучение – същ-ност и методи за реализация. В: Сборник с докла-ди от VIII Национална научна конференция с меж-дународно участие „Обществото на знанието и ху-манизмът на ХХІ век”. За буквите – О писменехь,С., 2011, с. 593-599.

6. Енчева, М. Механизми за комуникация при интер-активното уеб-базирано обучение. В: Сборник сдоклади по научноизследователски проект НИП-2014-04 „Приложението на дидактически методис евристичен характер в академична среда“/ Със-тав. М. Нанкова. За буквите – О писменехь, С.,2014, с. 87-98.

7. Интерактивността в учебния процес. Изд. Евро-прес, С., 2006.

8. Кирилова, И. Специфика на персонализиранотоучене в процеса на опознаване и стимулиране наинтересите на учениците от началното училищекъм природата. // Педагогика, 2014, № 6, с. 940-950.

9. Austin, D. et. al. Strategies to Incorporate ActiveLearning into Online Teaching/ D. Austin, N. Mescia.University of South Florida, p. 3. [онлайн]. [прегле-дан 05.10.2015]. http://www.icte.org/T01_Library/T01_245.pdf

10. Brown, B. Digital Classrooms: Some Myths аboutDeveloping New Educational Programs Using theInternet, T.H.E. Journal, 1998, № 12.

11. Horton, W. Designing Web-based Training: How toTeach Anyone Anything Anywhere Anytime. JohnWiley & Sons, New York, 2000.

12. Philip, D. How Undergraduates Learn Computer Skills:Results of a Survey and Focus Group. //T.H.E. Jour-nal, 1999, № 4.

13. Quizlet. Simple Free Learning Tools for Students andTeachers [онлайн]. [прегледан 08.10.2015]. https://quizlet.com/.


Поглед към миналото

БЪЛГАРСКА АРХЕОЛОГИЯ 2015

Гл. ас. д-р Камен Бояджиев,НАИМ – БАНЗа девета поредна година Националният архео-

логически институт с музей при Българската акаде-мия на науките организира Национална археологи-ческа изложба „Българска археология 2015”1. Тазигодина съорганизатори на изложбата са 15 истори-чески и археологически музеи в страната, коитоучастват с находки от своите фондове2. Представе-ни са експонати от общо 24 обекта, илюстриращиразлични като вид и хронология обекти, от раннатапраистория до късното Средновековие.

Следваща хронологическия принцип, изложбататрадиционно започва с находки от пещерата Козар-ника, Белоградчишко (ръководители доц. д-р Нико-лай Сираков и доц. д-р Жан-Люк Гуадели). Сред тяхса украшения от черупки на мекотели, както и ня-колко особено важни и интересни от научна гледнаточка артефакти от кремък и кост, които са типичниза къснопалеолитната Ориняшка култура в ЗападнаЕвропа.

През 2015 г. завършиха мащабните спасителнипроучвания на неолитното селище в м. Деве боаз дос. Мурсалево с ръководители чл.-кор. Васил Нико-лов и доц. д-р Крум Бъчваров (НАИМ – БАН). Пред-ставена е впечатляваща колекция от богато украсе-ни съдове от ранния неолит (първа половина на VІхилядолетие пр. Хр.) (Фотос 1), както и антропомор-фни фигури. Особено интересен е много прецизно из-работен свастиковиден каменен амулет (от серпен-тинит). Много сходен амулет е открит и при проуч-ванията на друг раннонеолитен обект – селището вкв. Слатина, София (ръководител чл.-кор. Васил Ни-колов, НАИМ – БАН). Освен него в изложбата сапредставени култова масичка със зооморфни беле-зи и костен предмет с врязана украса.

Важните резултати от проучванията на ранноне-олитната култура в Западна България през 2015 г. седопълват и от две находки от селището Илинденци,Благоевградско (ръководител д-р Малгожата Греб-ска-Кулов, РИМ – Благоевград). Това са масивнаглинена женска фигура, която вероятно е била апли-кирана към друг предмет и свързана с интериора накъща, и накит от фино изработени глинени и каменнимъниста.

През 2015 г. започнаха проучванията на интере-сен и перспективен обект от ранния неолит до гр.Върбица, Шуменско, с ръководител доц. д-р ВалериГригоров (НАИМ – БАН). В изложбата е предста-вена колекция от различни като стил и украса жен-ски антропоморфни фигурки.

Епохата на късния неолит (втора половина на VІхилядолетие пр. Хр.) е представена чрез спасител-ните проучвания на селището Извор до с. Алдоми-ровци, Сливница (ръководители Иван Вайсов, НАИМ– БАН и д-р Володя Попов, ИМ – Бяла). Открити саголям брой мъжки и женски антропоморфни фигур-ки и украсени с различни мотиви култови масички(Фотос 2).

И през тази година важно място в експозициятазаемат обекти от халколита (каменно-медната епо-ха, V хилядолетие пр. Хр.). Ценни резултати и ат-рактивни находки предоставят проучванията на се-лищната могила Провадия–Солницата и нейния нек-ропол (ръководител чл.-кор. Васил Николов, НАИМ

1 Изложбата бе реализирана от 11 февруари до 10 април 2016 г.2 Регионален исторически музей – Благоевград; Регионален исторически музей – Видин; Регионален исторически музей– Кърджали; Регионален исторически музей – Кюстендил; Регионален исторически музей – Разград; Регионален истори-чески музей – Силистра; Регионален исторически музей – Стара Загора; Регионален исторически музей – Шумен; Архе-ологически музей – Созопол; Музей „Старинен Несебър“; Общински културен институт – Музей за история на София;Общински исторически музей – Средец; Исторически музей – Белоградчик; Исторически музей – Панагюрище; Истори-чески музей – Провадия.

Фотос 2.Култова масичка– затворен тип, с

врязани знаци.Селище Извор.Късен неолит.

Сн. К. Георгиев.Фотос 1.Керамичен съд

с тъмнорисуванаукраса.

Селище в м. Девебоаз, с. Мурсалево.

Ранен неолит.Сн. Екип Мурсалево.



– БАН) и на селището Аврен-Бобата (ръководителПетър Лещаков, НАИМ – БАН). Експонатите и отдвата обекта се отнасят към времето и района насветовноизвестния Варненски некропол. На този фонособен интерес предизвиква златният пандантив отнекропола на Провадия (Фотос 3). От селищетоАврен произхожда рядка и много впечатляваща на-ходка – керамична дрънкалка с дупки за окачване иврязани знаци – символи по повърхността.

Към късния халколит се отнасят и предметитеот селищната Козарева могила, Бургаско (ръково-дител доц. д-р Петя Георгиева, Софийски универси-тет „Св. Климент Охридски“). Много ценен в науч-но отношение е представеният керамичен съд с вря-зана украса, характерен за степните области на Се-верното Черноморие, който свидетелства за контак-тите с този район в края на каменно-медната епоха.

Значителен интерес представляват започналитепрез 2015 г. проучвания в с. Каменово, Разградско, сръководители доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ –БАН) и Димитър Чернаков (РИМ – Русе). Разкритае работилница за мащабно производство на кремъчнисечива, която по времето на халколита вероятно еснабдявала значителни райони от Балканския полу-остров.

Проучванията на бронзовата епоха са предста-вени с находки от спасителните проучвания на сели-щата при Петърч, Костинбродско и Чепинско шосе,София (Северна скоростна тангента) и от некрополана Балей, Видинско. Една от най-интересните наход-ки от селището при Петърч е добре запазена брон-зова брадва от ранната бронзова епоха (проучванияна доц. д-р Алексей Гоцев, НАИМ – БАН). Откри-ти са и предмети от ранната желязна епоха, средкоито бронзова двуспирална игла.

Спасителните разкопки при Чепинско шосе (ръ-ководители гл. ас. д-р Таня Христова и гл. ас. д-рВиктория Петрова, НАИМ – БАН) разкриха инте-ресно и важно в научно отношение селище от късна-та бронзова епоха (краят на ІІ хилядолетие пр. Хр.).Експонирани са характерни за епохата керамични съ-дове, както и изцяло запазен бронзов сърп (Фотос4).

През 2015 г. продължиха археологическите про-учвания и на некропола на Балей (късна бронзоваепоха, ръководител доц. д-р Стефан Александров отНАИМ – БАН). В изложбата са представени шестсъда от гроб с кремация. Особено впечатляващ сизработката и формата си е четвъртитият съд, из-ползван като урна.

По традиция проучванията в Аполония (Созопол)предоставиха ценни научни резултати и интереснинаходки (ръководител доц. д-р Кръстина Панайото-ва, НАИМ – БАН). Сред акцентите е погребаленвенец от позлатени бронзови листа с форма на лав-ров лист и керамични плодове със сферична форма(първа половина на ІІІ в. пр. Хр.) (Фотос 5). Експо-нирани са също керамични съдове, архитектурни де-тайли и др.

Спасителните проучвания на обект № 2 по Се-верната скоростна тангента на София разкриха се-лище и ямен комплекс от желязната епоха и некро-пол от късната античност (ръководители проф. Вен-цислав Динчев и доц. д-р Анелия Божкова, НАИМ –БАН). Представени са различни находки: съдове,фрагмент от преносимо огнище със зооморфен за-вършек, бронзова фибула и други предмети от къс-ната желязна епоха и накити от късноантичния нек-ропол (ІV-V в.).

През 2015 г. започнаха проучвания на античнаСердика в района на днешния площад „Св. Неделя“,София, с ръководители гл. ас. д-р Веселка Кацароваи Снежана Горянова (НАИМ – БАН). Те предоста-виха едно от откритията на изминалата година и един

Фотос 5. Погребален венец. Аполония Понтика, м.Месарите. Първа половина на ІІІ в. пр. Хр.Сн. Л. Дамле.

Фотос 3. Златен пандантив. Некропол на селищнамогила Провадия–Солницата. Късен халколит. Сн. П. Лещаков.

Фотос 4. Бронзов сърп. Селище от късната брон-зова епоха при Чепинско шосе.Сн. К. Георгиев.



от акцентите на изложбата: колективна находка отблизо 3000 сребърни римски монети. Монетите сеотнасят към период от почти 200 години. Около сре-дата на ІІІ в. са укрити под пода на масивна сграда,в съд, върху който е издълбано името Селвий Ка-лист (Фотос 6).

Сред впечатляващите открития от римската епо-ха е и вилата до с. Драговищица, Костинбродско (ръ-ководител Мартин Христов, НИМ). При спасителниразкопки са проучени пет помещения от вилата, откоито произхождат керамични съдове, монети и дру-ги находки. Един от най-интересните експонати ефрагмент от римска военна диплома от началото наІІ в. (Фотос 7) Проученият в съседство обект (№ 5по трасето на междусистемната газова връзка Бъл-гария–Сърбия, с ръководител доц. д-р Валери Гри-горов, НАИМ – БАН) вероятно е свързан с функци-онирането на вилата. Сред находките от него са пред-ставени керамични съдове и бронзови фибули от ІІІ-ІV в.

През 2015 г. продължиха и дългогодишните про-учвания на римския град Деултум, Бургаско (ръко-водители доц. д-р Людмил Вагалински и доц. д-рХристо Прешленов, НАИМ – БАН, и Красимира

Костова, ОИМ – Средец). Сред експонираните на-ходки особено впечатление правят изящно израбо-тена бронзова статуетка (Фотос 8) и бронзова апли-кация с изображение на човешко лице.

Ценни резултати предоставиха и разкопките вАвгуста Траяна, днешна Стара Загора (ръководите-ли Мария Камишева и Антон Атанасов, РИМ – Ста-ра Загора). Разкрит е храм с монументална архи-тектура и добре запазени надписи. Експонирани саизящно изработена глава от статуя на млад мъж вцял ръст (Фотос 9) и мраморна херма с изображе-ние на гладиаторски шлем (ІІ-ІІІ в.).

Епохата на Средновековието е представена чрезнаходки от Банското кале до Панагюрище, Дръстър(Силистра), Перперикон и некропол на Западната дъ-га на Софийския околовръстен път. Проведените запърва година разкопки на Банското кале, с ръково-дител доц. д-р Валери Григоров (НАИМ – БАН),разкриха крепост с два периода на обитаване ІV-VІи ХІ-ХІІ в. От нея произхожда колекция от върховеза стрели за лък и арбалет.

При спасителните разкопки на обект „Капище“ вСилистра (ръководител Боян Тотев, РИМ – Добрич)

Фотос 8.Бронзова фигурка.

Деултум, Бургаско. Краятна ІІ – средата на ІІІ в.

Сн. К. Георгиев.

Фотос 9.Мраморна главана млад мъж.Августа Траяна(Стара Загора).Краят на II-III в.

Фотос 6. Колективна находка от римски монети исъдът, в който е открита. Обект „Форумът на Сер-дика“ – площад „Св. Неделя“, София. ІІ-ІІІ в.Сн. К. Георгиев.

Фотос 7.Фрагмент отримска военнад и п л о м а .Антична villarustica до с.Драговищица,Костинброд-ско. ІІ в.Сн. К. Георгиев.



са проучени сгради от различни периоди, от къснатаантичност до османския период. Представени садобре запазени съдове, монети и печати. Особен ин-терес представлява колективната находка от 57 мед-ни монети от времето на византийските императориАлексий I (1081-1118) и Йоан II Комнин (1118-1143),открити в керамичен съд (Фотос 10).

Традиционен интерес предизвикват разкопките наскалния град Перперикон (ръководител проф. Нико-лай Овчаров, НАИМ – БАН). Представените наход-ки илюстират разнообразието на този обект – ка-менно длето от халколита; накити, бронзов печат и

BULGARIAN ARCHAEOLOGY 2015

Kamen Boyadzhiev

Abstract

The National Institute of Archaeology with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences organized theNational Archaeological exhibition „Bulgarian Archaeology 2015” for the ninth year in a row. Traditionally, itpresented the results from the last season of archaeological fieldwork by displaying some of the most interestingfinds, along with extensive illustrative material. Contributions to the exhibition came from fifteen museums ofhistory and archaeology in the country, co-organizers of the event, with finds from their depositories.

The exhibition brought together more than 260 artefacts from 24 archaeological sites belonging to differenttypes and chronology, ranging from the Early Prehistory to the Middle Ages. It was opened to the public between11 February and April 10, 2015.

Фотос 10. Колективна находка от монети от вре-мето на Алексий I (1081-1118) и Йоан II Комнин(1118-1143). Обект „Капище“, Силистра.Сн. В. Йотов.

други предмети от римската епоха; нагръдни кръс-тове и златни монети от Средновековието (Фотос11). Сред акцентите е бронзова статуетка на Апо-лон от ІІІ в.

Едно от най-интересните открития на среднове-ковната археология през 2015 г. е некрополът, проу-чен във връзка със строежа на Западната дъга наСофийския околовръстен път (ръководители доц.д-р Методи Даскалов и доц. д-р Христо Попов,НАИМ – БАН). Проучени са близо 800 гроба от ХV-ХVІІ в. Представени са част от откритите накити(пръстени, обеци, наушници, мъниста, игли за заб-радка), които впечатляват с разнообразието на фор-ми и техники и с изящната си изработка (Фотос 12).

Постери за близо 50 обекта допълнително илюс-трират основните резултати от активния археологи-чески сезон през 2015 г. и представят контекста наоткриване на експонираните находки. Изложбата епридружена от каталог с авторски статии за пред-ставените чрез находки обекти, от техните проучва-тели (Българска археология 2015. Каталог към из-ложба. София, 2016)3.

Благодарим за съдействието на всички колеги отмузеите и от СУ „Св. Климент Охридски“, които нипомогнаха в осъществяването на поредната нацио-нална изложба „Българска археология“.

Фотос 11.Златна монета на

император ВасилийІІ (976-1025) с

Константин VІІІ.Перперикон.

Фотос 12. Обеци и наушници. Късносредновековеннекропол на Западната дъга на Софийския околов-ръстен път. ХV-ХVІІ в. Сн. М. Даскалов.

1 Използваните снимки и информация в статията са по авторските публикации в каталога.


Личности

АРХИТЕКТ НАУМ ТОРБОВ: В СОФИЯ И БУКУРЕЩ

Доц. д-р Стела Ташева,ИИИзк – БАНАрхитект Наум Торбов е един от т.нар. „първо

поколение“ български архитекти – тези няколко де-сетки човека, на които дължим в голяма степенднешния облик на централните части на София и го-лемите селища в страната. В настоящата статия сеанализират възможните връзки и влияния между раз-витието на архитектурата в Румъния и творчество-то на архитект Торбов. Търси се създаването наобобщена картина на неговото авторско наследствокъм днешна дата.

Според списъците на БИАД [1] през 1912 г. На-ум Торбов е единственият архитект с легализиранадиплома (ДВ 221, 1904), завършил специалността сив Букурещ. Този факт, както и големият обем и зна-чимостта на творчеството му, го правят основна фи-гура при проследяване на архитектурните взаимо-действия между България и Румъния в началото наXX век.

Съгласно биографичните данни, представени отИван Аврамов [2], архитект Наум Торбов е роденна 18 ноември 1880 г. в с. Гопеш, Битолско, а двегодини по-късно семейството му се установява вОряхово. Торбов завършва гимназия в Русе и следтова заминава да следва архитектура в Румъния – вБукурещкото училище за изящни изкуства. Следприключването на висшето си образование започваработа в Министерството на обществените сгради,пътищата и благоустройството под ръководствотона арх. Петко Момчилов. Две години по-късно, през1906 г., той е назначен за началник-отделение „Архи-

тектура“ към Столична община (тогава тази орга-низация е съвсем в началото на съществуването си).От 1908 г. започва да проектира на свободна прак-тика и така продължава да работи близо 40 години.

Проектите на Торбов включват Централните со-фийски хали, (Оперетния) кино-театър „Одеон“, Со-фийското казино, хотелите „Континентал“, „Париж“,„Булевард“, „Лондон“ и „Венеция“, пивоварната фаб-рика „Македония“, няколко централни доходни зда-ния, домовете на сем. Хентови и на сем. Луиза иДимитър Станишеви, както и редица забележител-ни сгради извън София (за читалища в Дупница иОряхово, хали в Стара Загора и Плевен). По времена Втората световна война обаче студиото на архи-тект Наум Торбов на бул. „Мария Луиза“ е разруше-но, а архивът му унищожен. С бомбардировките сасрутени много от построените обекти, а с времетодруги негови сгради са напълно преустроени или до-ри достроени. Поради тези причини цялостното кла-сифициране и каталогизиране на неговото творчес-тво днес не е възможно.

В следвоенния период, между 1946–1949 г., НаумТорбов работи като архитект-надничар в Столичнаградоустройствена дирекция. Умира на 2.06.1952 г.

Централните хали в София (Фигура 1) оставатедин от най-високо оценените пректи на Торбов. Впоследните четири десетилетия обаче можем да от-

Фигура 1. Халите – централен вход


четем силни вариации на тяхното стилистично и ес-тетическо осмисляне. Всъщност факт е, че до краяна 60-те години наследството от началото на XX веке силно неглижирано – дали поради идеологическинесъответствия или поради липса на подходяща ис-торическа дистанция. Обичайно в неговите приме-ри са намирани „формалистични влияния на запад-ноевропейски течения…“ [3] и те са разглеждани всилно отрицателна конотация. През 1979 г. споредентусиазираният академик Владимир Топенчаров,оценката конкретно на Халите е вече по-различна вконтекста на социалистическа София. За него тя епряко обвързана с българското архитектурно наслед-ство [4, с. 23 ]. „В архитектурата на първите големисгради влизат главно ренесансови и барокови формии елементи“, пише той. „Плахо в нея се опитва да сенастани младата българска архитектура – ранни ней-ни паметници са Софийската минерална баня и ста-рият термичен център, срещу нея – Градските хали,Духовната академия – срещу Църквата „Света Не-деля“, Синодалната палата – срещу църквата „Све-та София“. В тях са претворени форми на българ-ската архитектура.“

Културният и професионален принос, осъщественв проекта на Централните хали, постепенно е въз-приет и оценен. В ръкописите към досието на арх.Торбов в Съюза на архитектите в България [5], ра-ботени през 70-те и 80-те години на ХХ в., се твър-ди: „[Сградата на Халите] се отличава с добра пла-нова схема, изискана функционалност и съвременниинсталационни съоръжения...“. Там обаче е доба-вен и нов елемент на стилистичния анализ чрез твър-дението: „Във външния архитектурен образ са спо-лучливо приложени византийски архитектурни фор-ми с румънски нюанс…“.

Във вече споменатата публикация от 1989 г., отсвоя страна, Иван Аврамов намира, че в Халите на-истина са вложени елементи, заимствани от нацио-налното ни архитектурно наследство, но извън тях,палитрата на Торбов като цяло носи белезите на„един еволюирал сецесион“.

През 2002 г. Христо Ганчев, Григор Дойчинов иИванна Стоянова [6, с. 68, 74, 228–229] също при-числяват сградата на Софийските хали към търсе-нето на националното – в случая „национален роман-тизъм“, като подчертават успешното „съчетание натрадиционна строителна техника ... и модерна ме-тална конструкция...“, приложено в Халите. Споредтях, „Връзката с модерната за това време архитек-тура се открива при решението на фасадните плос-кости, където пластичната средновековната художес-твена система е третирана плоскостно с характеренза архитектурата на Сецесиона похват, а при изграж-дането на плановата композиция благодарение на из-ползваната конструкция е постигнато интегралноединство на пространство и функция“.

Според Атанас Ковачев, халите са една от „ем-блематичните сгради в София“ и носят „елементи

на неовизантика и сецесион“ [7, с.153]. През 2005 г.Петър Йокимов, от своя страна, нарича халите „Еднаот най-ярките сгради, в която национално-романтич-ната идея се сраства органично със сецесиона...“ [8,с. 54]

Така можем да откроим следните, донякъдесвързани, и все пак доста различни определеленияна работата на Торбов, като: млада българска архи-тектура, византийски форми, румънски нюанс, наци-онален романтизъм, сецесион и успешно срастванена някои от тези идеи.

Като може би единствен букурещки възпитаник,проектирал в началото на XX век, има основания тър-сенето на румънски „нюанс“ в стилистиката на Тор-бов да бъде разгледано в контекста именно на него-вота архитектурна подготовка в Румъния. Докатопълноценното академично обучение по архитектурав България започва едва след основаването на ВТУ(Висшето техническо училище) през 1942 г., още през1892 г. Румънската архитектурна камара създаваЧастно архитектурно училище. През 1897 г., следОбразователната реформа, то е трансформирано вчаст от Училището за изящни изкуства на столица-та, като вече финансираното от държавата Нацио-нално архитектурно училище [9]. Именно в него На-ум Торбов получава своето образование (през 1904г., успоредно със завършването на Торбов, архитек-турното училище добива своята пълна академичнаавтономност, за да се превърне постепенно в днеш-ния Букурещки университет „Йон Минку“). Един отоснователите на институцията и от първите препо-даватели в архитектурно училище в Букурещ е и са-мият Йон Минку, дипломирал се в Училището заизяшни изкуства (Ecole des Beaux-Arts), Париж през1883 г. [10]. Макар и повлиян от френската и евро-пейската култура, днес Минку се счита за един отосновоположниците на „неорумънския“ или „необ-ранковянския“ архитектурен стил в Румъния, в кой-то са интегрирани регионални декорации и форми откъсноренесансовата румънска архитектура. В него-вата посока са търсенията и на Виктор Стефанеску,Петър Антонеску, Григоре Черкез, Николай Гика-Бу-дещи от началото на XX век [11, p. 182].

От друга страна, разработването на „национален“стил или „национални“ елементи на стила в изкус-твото и архитектурата е активен процес, валиден зацяла Европа през XIX и дори XX век, който протичав динамична връзка с еволюцията на концепциите занация и национализъм [12]. В неговото развитие ва-рират най-вече аспектите на търсене на национал-ното – дали като самостоятелни и основополагащиелементи или като части и тенденции в актуалнитеза периода естетики и стилове. През XIX век и „Бу-курещ е град, в който румънският елит се опитва даизрази разбирането си за румънска идентичност“, а„отношението към Османското минало е силно не-гативно“, пише Емануела Константини в статията сиза сборника „Османско наследство в съвременното

Личности


Личности

Средиземноморие“ [13, p. 250].Същевременно, успоредно с националните тър-

сения, в отскоро независимите Балкани съществуваи желанието за адекватно и пълноценно участие вевропейските културни постижения. Едно често сре-щано мнение у нас за архитектурната среда на Бу-курещ в началото на XX век е обобщено от СтефанМанев [14, с. 33–43] в статията му „Румънската ар-хитектура“. Според него, „през годините на капита-листическото развитие на Румъния Букурещ се стре-меше да подражава на столиците на развитите ка-питалистически страни. Наричаха го „малък Па-риж...“ Тогава можем да установим, че на граница-та между двата века в сградите на Букурещ си да-ват среща многообразни стилистични изражения: те-зи на неорумънските вариациии, на сецесионовитерешения, както и (нео)класицистичните и (нео)баро-ковите предложения (Фигури 2–5).

Наистина, разработките на нов и характерен ру-мънски стил в периода са факт, но този стил е едвав началото на съществуването си. Същевременно ев-ропейските, и особено френските и австрийските сти-листични и естетически присъствия в Румъния иизобщо на Балканите, трудно могат да бъдат пре-

небрегнати. В самата България също лесно могатда бъдат намерени елементи и решения от всичкиактуални архитектурни стилове на континента каторомантизъм, неокласицизъм, еклектика, необарок,сецесион (ар-нуво) и малко по-късно – модернизъм,както и рефлексии на националните търсения.

Следователно, коментарите за румънско стилис-тично влияние върху Торбов и върху Халите в кон-текста на 50-те години на XX век най-общо могатда бъдат разбрани в две направления. Те са наисти-на възможно указване на неорумънския характер насградата, но освен това, могат да служат и като на-чин да се отчете вторично европейско – най-вечефренско – влияние върху зданието.

Идеята за „румънско влияние“ върху Торбов оба-че е изказана по-късно. В периода през 70-те и 80-те години на XX век е традиционна ситуацията насилно идеологическо противопоставяне на социалис-тическата и капиталистическата идея във всички об-ласти на живота, науката и изкуството. Както вечебеше споменато, художествените стилове от нача-лото на века вече са силно свързани от критиката с„буржоазното“ разбиране на красотата и със запад-но(европейско)то присъствие. Съответно, според менв контекста на 70-те и 80-те години позоваването наименно на „румънско“ впечатление в работата на

Фигура 4. Музеят на селото (1912–1941) на Гика-Будещи

Фигура 2. Атенеум (1888) с автор Албер Гайеро

Фигура 3. Двореца Кантакузино (1901–1903) на ЙонБериндей

Фигура 5. Архитектурното училище (1917–1927) наГригоре Черкез


Личности

Торбов, може да бъде разбрано вече в качествотому на „братско“, „балканско“ и впоследствие доритрансформирано в „социалистическо“, (а не на чуж-до – френско или сецесионово, например). Така томоже да бъде разчетено и като опит за защита наромантичната и богато декорирана стилистика назданието, в противовес на силно конструктивния ирационален дух на българския „социалистически ре-ализъм“ в архитектурата във втората половина наXX в. Именно в края на 80-те години сградата е зат-ворена за повече от десетилетие за своята основнареконструкция, a бъдещият й вид и функция са в мо-мент на преосмисляне.

В изследванията от края на XX и началото наXXI в., с изчезването на пряката нужда от полити-ческа обосновка, оценката на стилистиката на Со-фийските хали е преразглеждана вече по посока нетолкова на националните влияния и авторските иде-ологически търсения, колкото на взаимодействия скултурните характеристики на епохата. Румънскотовлияние е преосмислено и постепенно отпада, катоакцентът в образа на Халите вече е поставен върхунационалното, неовизантийските форми и сецесио-на.

При все това, въпреки че тези стилистични оцен-ки са справедливи, е трудно да се каже доколко кон-цепциите им са съзнателно и напълно заложени отавтора на сградата. Неовизантиката като архитек-турна стилистика е широко разпространена в краяна XIX и началото на XX в. и често се свързва справославните обекти. Дaже запазеният проект забългарски храм „Св. Троица“ в Истанбул от 1859 г.на братя Фосфати е търсен „в духа на византийска-та архитектура“ [15]. Тази стилистика обаче едвали може да бъде цялостно приложена върху търгов-ска сграда като халите.

В употребата на неовизантийски решения, авто-ри като Христо Ганчев, Григор Дойчинов и ИваннаСтоянова [6] виждат форма на историческа или се-цесионова интерпретация на националния романти-зъм. От друга страна, според статията на КарменПопеску в сборника „Изработката на Средновеко-вието“, „в Сърбия… неовизантийската архитектурадобива националистически смисъл и се използва вконцепцията „Велика Сърбия“, като напомня ролятана сърбите в борбата срещу османската империя. ВБългария обаче византиката е опит за архитектуренпревод на идеологията на панславянските движения.“[16, p. 209] Така видимите белези на използване насредновековна стилистика в сградата могат да бъ-дат разчетени в различни крайни послания.

В останалите сгради на Наум Торбов днес труд-но могат да бъдат намерени изявени (нео)румънскивлияния. През 1906 г. Торбов строи Доходно зданиена Хентови (на ъгъла на ул. „Цар Борис“ и „Пирот-ска“ (Фигура 6).

През 1908 г. по негов проект се изгражда пиво-варна „Македония“ на бул. „Сливница“ (днес разру-

шена) и Градското казино, сега преустроено и фун-кциониращо като Софийска градска художественагалерия (Фигура 7). Наистина в използваните деко-рации и решения на тези и други негови обекти мо-гат да се открият както следи от интерпретации нанеовизантийски елементи, така и отделни репликина сецесионовата стилистика.

Към периода от преди Първата световна война,вероятно 1908 г., се причислява и строителството нахотел „Париж“, реконструиран и преименуван по-къс-но на „Здравец“. Това е едно от великолепните, нозапуснати здания в началото на бул. „Мария Луиза“[17]. Според намерена полуанонимна критична бе-лежка, публикувана през 1911 г. в Списание на БИАДв София [18, с. 387–388], арх. Наум Торбов предста-вя и своята цялостна визия за София и нейното гра-доустройство в някои броеве на вестник „Вечернапоща“. За съжаление, в запазените в Национална биб-лиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в Централнатабиблиотека на БАН броеве на вестника от 1911 г.,неговият текст не беше наличен.

Освен проектант, в годините 1914–1918 г. архи-тект Торбов е технически ръководител на два клю-чови обекта, проектирани вече от арх. Никола Лаза-ров, един от първите френски възпитаници, работе-щи в столицата. Това са сградата на Христо Гендо-вич до Народния театър, както и зданието на Окръж-ната административна палата, днес Министерствона земеделието и храните (Фигури 8, 9).

В допълнение към бурната му архитектурна дей-ност, според сайта Geni.com [19], Торбов е женен за

Фигура 6. Доходно здание на Хентов.

Фигура 7. Софийското казино, сега СГХГ


австрийката Леополдина, а през 1917 г. му се раждадъщеря – Тита Наумова Недева (1917–1983).

Неспоменаван и непубликуван до днес факт въввръзка с дейността на Наум Торбов са обявите в ре-дица броеве на вестник „Вечерна поща“ от 1912 г.[20, с. 2]. Според тях той е единствен представителна „Пате фрер“ (френският концерн за производство,

обработка и разпространение на филми) за България(Фигура 10). Показана е и снимка на младия архи-тект Торбов от досието му в Съюза на архитектите.

През 1914 г. по проект на Наум Торбов се строихотел „Континентал“ в пресечката на ул. „Сердика“и ул. „Триадица“. Впоследствие сградата е напълнореконструирана като хотел „Люлин” и по-късно офис-на сграда. През 1915 г. той печели конкурса за сгра-да на учителската каса. През 1923 г. завършва ки-нотеатър „Одеон“, който обаче е напълно разрушенот бомардировките, както и разположения в близостхотел „Булевард“.

Запазените днес, макар и понякога силно моди-фицирани проекти на архитект Наум Торбов, включ-ват още доходно здание на Димитър Костов (на пре-сечката на ул. „Лавеле“ и „Алабин“), сградата наГаки Трифонов на бул. „Витоша“ 8, жилището на Хр.Адамов на ул. „Цар Симеон“ 80, сгради на ул. „Пи-ротска“ 3 и „Пиротска“ 12 (Фигура 12), бившия Ру-мънски институт (днешна сграда на Висшия съде-бен съвет на ул. „Екзарх Йосиф“ 12), домът на Ста-нишеви (днес Главно мюфтийство) (Фигура 13) иДюлгерското здание на бул. „Хр. Ботев“ 71 (Фигура14), пожарна и дезинфекционна станция, няколко учи-лища.

В заключение можем да потвърдим липсата назабележимо румънско влияние в цялото творчествона Наум Торбов, поне що се отнася до характернитенеорумънски или необранковяну елементи и реше-

Фигура 8. Сграда на Хр. Гендович

Фигура 9. Окръжна административна палата (днесМЗХ)

Фигура 11.Снимка на

арх. Наум Торбов

Фигура 10. Обява във „Вечерна поща”, 1912 г.

Личности


Фигура 14. Дюлгерското здание

ния. Доколкото развитието на румънската архитек-тура е част от развитието на Балканската такава, ив нея могат да бъдат намерени множество допирниточки с европейските художествени гледни точки иправославните строителни традиции, то и паралели-те в търсенията в София и Букурещ са неизбежни.

Неовизантийските и сецесионовите елементи иформи наистина имат известно присъствие в рабо-тата на Торбов, но според мен те не са негов водещпринцип или основна характеристика.

Същевременно увеличената историческа дистан-ция позволява актуализиране на гледните точки застиловото развитие на архитектурата на Балканите,както в България, така и в Румъния. Така, макар ибез да разполагаме с негови писмени изявления илиманифести, можем да си позволим да разгледамеархитект Торбов като обобщен пример за архитек-

турния проектант в региона. Особеностите на такъвпрофесионалист, валидни и за Торбов, са съответновисокото ниво на строителни и естетически позна-ния, връзките с европейските и регионалните формина архитектурно обучение, както и енциклопедичният,широк обхват на извършваните дейности.

Същевременно, проследявайки неговото личноразвитие като проектант, можем да отбележим пос-тепенното опростяване на използваните декорации,засиленото търсене на подходящо за конкретните ре-шения и детайли вписване в средата и същевремен-но все по-майсторското организиране на интериор-ните и екстериорните пространства. Именно качес-твата на тези пространства и решения можем да оце-ним и днес при употребата на неговите сгради, въп-реки големите промени и преустройства в тях.

Според мен, архитект Наум Торбов е многопла-нов и сложен творец, със собствен път на развитие.Като такъв, той не може да бъде обобщен в катего-ричен стил, похват или дейност. Той е забележите-лен проектант, притежаващ дълбоки естетически поз-нания и елегантност на архитектурния изказ, с финачувствителност към регионалната специфика и на-месите в характера на градската среда. За негова-та отдаденост на професията и постоянното търсе-не на красивото в Следосвобожденска София наис-тина няма преки записи, но за тях най-вече свидел-стват броят и качествата на споменатите дотукобекти. Хубаво е, че въпреки превратностите на съд-бата, неговият труд е оценен и приживе чрез удос-тояването му с орден „Св. Александър“ IV степен

Фигура 12. Жилищна сграда на ул. „Пиротска” 12

Фигура 13. Дом на Станишеви (днес Главното мюф-тийство)

Личности


ARCHITECT NAUM TORBOV: IN SOFIA AND BUCHAREST

Stela Tasheva

Summary

Architect Naum Torbov is born in 1880 in the village of Gopesh (now Macedonia) and receives his architec-tural diploma in 1904, from the Bucharest Fine Arts School. He is the author of one of the capital oldiconicbuildings – the Sofia Market Hall, and also of many other edifices constituting the cityimage in the beginning of20th century.

The aim of this article is to investigate the possible connections and influences regarding architectural devel-opment in Romania and the works of Naum Torbov and also to create an up to date summary on his legacy. Heis examined as one of the „first generation” Bulgarian architects and is finally concluded to be an author, whofollows and cultivates the key trends and searches of his own time, thus turning into their standard.

The results are in the area of history of Bulgarian architecture and particularly into stylistic analysis of archi-tectural flows in the country and in the region.

през 1940 г., както и с други по-малки награди.„Пренебрегването на настоящия момент като

част от историята, със своята архитектурна и со-циокултурна същност не бива да бъде допускано“,пише Мария Давчева [21, с. 5]. Нейните думи се пок-риват с усещането ми за посланието на архитект На-ум Торбов като човек на точното място и точнотовреме. За неговото творчество трудно може да секаже например, че предусеща или налага бъдещитенденции или решава глобални проблеми. То по-ско-ро ясно отразява и докрай развива ключовите нап-равления и търсения на времето си, превръща се втехен еталон. Така, чрез сградите на Наум Торбов,имаме възможност сто години по-късно да усетимСофия от началото на XX век.

Литература1. БИАД. Списък на сегашните български инжене-

ри и архитекти с легализирани дипломи от Ми-нистерството на обществените сгради, пътища-та и благоустройството на свободна практика поспециалността. //Списание на БИАД в София,1912, № 18, с. 168–172.

2. Аврамов, Иван. Един от първомайсторите – ар-хитект Наум Торбов. //Архитектура, № 7, 1989,с. 30–31

3. Димитров, Димитър, Кръстю Митяев, БистраЦветкова и др. Кратка история на българскатаархитектура. Изд. БАН, С., 1965.

4. Топенчаров, Владимир. София. София-прес, С.,1979.

5. Досие, а.е. 25, ръкописи и биографични бележки.Възможен автор: К. Жеков

6. Ганчев, Христо, Григор Дойчинов и Иванна Сто-янова. България 1900 • Европейски влияния в бъл-гарското градоустройство, архитектура, парковеи градини 1878-1918. Арх и Арт, С., 2002.

7. Ковачев, Атанас. Градоустройство, ч. 2, С., ИК„Пенсофт“, 2003.

8. Йокимов, Петър. Сецесионът и българската ар-хитектура, Арх и Арт, С., 2004.

9. „Ion Mincu” University of Architecture and Urban-ism, Historical background. 2015https://www.uauim.ro/en/university/background/

10. Lescu, Christine, 2014, Radio RomвniaInternaюional/RRI Encyclopaedia/Architect Ion Mincu, http://www.rri.ro/en_gb/architect_ion_mincu-2524376

11. Sennott, Stephen. Encyclopedia of Twentieth Cen-tury Architecture. Taylor & Francis, 2004.

12. Matthew. ed. Heritage, Ideology, and Identity in Cen-tral and Eastern Europe, Boydell Press, 2012.

13. Costantini, Emanuela. EMANUELA COSTANTINIDismantling the Ottoman Heritage? The Evolutionof Bucharest in the 19th Century. Ottoman Legaciesin the Contemporary Mediterranean the Balkans andthe Middle East Compared, Ed. GinioEyal, KarlKaser. The European Forum at the Hebrew Univer-sity, Jerusalem, 2013.

14. Манев, Стефан. Румънската архитектура. //Архитектура, №5–6, 1954.

15. Иванова, Благовеста. Неосъщественият камененхрам „Св. Троица“ на брега на Златния рог и ар-хитектите Фосати // Електронно списаниеLiterNet, 27.02.2010, № 2 (123) http://liternet.bg/pub-lish22/b_ivanova/neosyshtestveniiat.htm //

16. Popescu, Carmen. Digging out the past to buid upthe fuure. In: Manufacturing Middle Ages, Eds Geary,Patrick, Gaмbor Klaniczay, Brill, 2013.

17. Димитрова, Вероника и Цветелина Славчева. Бу-левард „Мария-Луиза“ № 30: Хотел на отраже-нията, Изчезваща София.

18. А. Разни. Прелестна София. //Списание наБИАД, С., бр. 37, 1911.

19. Гени. Arh. Naum Torbov, Geni.com 2014, http://www.geni.com/people/

20. Обява, Софийска вечерна поща, С., редакториСтоян Шангов, Наум. Бр. 74, 5.03.1912, (Срещасе и в други броеве през годината).

21. Давчева, Мария. Алтернативни решения на съв-ременните търговски центрове. ИИИзк – БАН,С., 2015.

Личности


Рубриката „Трибуна на младите“се осъществява с финансоватаподкрепа на фондация „Еврика“

ФОНДАЦИЯ „ЕВРИКА“ – РАВНОСМЕТКАЗА ПОСТИГНАТОТО ПРЕЗ 2015 Г.

Пенка Лазарова,отг. секретар на сп. „Наука“

Фондация ,,Eвpикa” ycneшно пpoдължава де-лото нa редица бележити изследователи, oбус-лавили развитието както на българската, такаи на световната наука… Фондация „Еврика” есъздала традиция да се подкрепят млади даро-вания, новатори и предприемачи. Много от но-сителите на наградите „Еврика” вече имат пос-тижения на високо ниво и реализират проектив партньорство с български и чуждестранни ор-ганизации. Научните им постижения са в резул-тат и на получените чрез фондация „Еврика” но-ви възможности в областта на науката, техни-ката и технологиите. Всеки от тях популяризи-ра българската научна школа и работи за пови-шаване репутацията на страната ни…

Из приветствието на Президента на РБългарияг-н Росен Плевнелиев,

27 януари 2016 г.

С музикален поздрав от състав на Националниядворец на децата с художествен ръководител Сил-вия Статкова започна церемонията по тържестве-ното награждаване на лауреатите на ежегодните наг-ради за постижения в науката и за най-добър младмениджър, изобретател и фермер за 2015 г. на фон-дация „Еврика“. Сред многобройните гости бяха г-нИвайло Калфин – вицепремиер и министър на трудаи социалната политика, депутати, представители наминистерства, университети, ръководители на неп-равителствени организации, лауреати от предходнигодини, стипендианти на фондацията и др.

Ежегодните награди на фондация „Еврика“ се при-съждат на млади хора за техни значими постиженияв науката, за изобретения с голяма обществена зна-чимост, за постижения в управлението на стопанскиорганизации, както и за най-високи резултати в раз-витието на селскостопански дейности. Целта е сти-мулиране на най-добрите постижения в съответнатаобласт и широко популяризиране сред общественост-та на най-талантливите и способни млади хора, натяхната дейност и успехи, за налагане на техния при-мер сред младото поколение.

Стилното тържество, което се състоя в НДК на27 януари 2016 г., бе открито от изпълнителния ди-ректор на фондация „Еврика“ г-жа Боряна Кадмоно-

ва, която по традиция представи основните пости-жения на фондацията през изминалата година: под-помагане на участие в научни изяви в чужбина, накраткосрочни специализации на двама млади учении на една научна публикация на млад учен в рефери-рано научно списание с импакт фактор; провежда-нето на 20 значими научно-технически изяви за децаи младежи у нас и в чужбина и други 6 редакционни,образователни и научно-информационни проекта; под-помагане на специализирани рубрики и издаване наспециализирани вестници, предназначени за популя-ризиране на дейности на децата и младите хора вобластта на науката и техниката; безплатни консул-тации на десетки млади хора по въпросите на прав-ната закрила на интелектуалната собственост, тър-говското и облигационно право; организиране самос-тоятелно или в сътрудничество с други организациии осъществяване на около 20 образователни, научнии иновационни проекти на/за млади хора и т.н.

Тази фондация е една от малкото неправи-телствени организации, които подпомагат мла-дите хора – тези, които търсят и които пости-гат новото. Затова примерът на Фондация„Еврика“ трябва да бъде подчертаван и популя-ризиран…, заяви в приветствието си министър Ивай-ло Калфин.

Конкурсите за избора на лауреатите за 2015 г. напрестижните награди „ЕВРИКА“ за постижения внауката, за млад изобретател, млад мениджър и младфермер, както и в предишните години, са били про-ведени в сътрудничество с университети, медии, об-ществени, стопански и други организации, отбелязапредседателят на Съвета на фондация „Еврика“ акад.Кирил Боянов, който представи победителите в от-делните конкурси и им връчи отличията.

Наградата на фондация „Еврика“ „ЗА ПОСТИ-ЖЕНИЯ В НАУКАТА“ е учредена преди 20 годинии се присъжда на млад изследовател на възраст до35 години, избран сред защитилите докторска ди-сертация през последната година. Конкурсът се про-вежда съвместно със Съюза на учените в Бълга-

Трибуна на младите


рия. Тазгодишният победител е ВИКТОРИЯ МИ-ЛАНОВА.

Виктория Миланова е завършила Университетапо хранителни технологии в Пловдив като инженер-технолог със специалност „Технология на растител-ните, етеричните масла, парфюмерията и козмети-ката“ и е магистър по биохимия, специалност „Мо-лекулярна биология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.Дипломната си работа изработва в Департаментапо имунология на Института по микробиология наБАН. След защитата на докторската си дисертацияи понастоящем Виктория Миланова работи като мо-лекулярен биолог в СМДЛ „Кандиларов“ ООД. Авторе на 9 научни публикации. Участвала е с доклади ипостерни презентации в над 10 национални и между-народни научни форуми. Голямата й мотивация даразвива своя потенциал и да натрупва знания, съче-тани с упоритост и амбиция, намират своя израз и вактивното £ членство в секция „Имунология“ на Съ-юза на учените в България, EFIS и Международна-та научна платформа F1000, „Секция по етиология,патогенеза и животински модели на ревматологич-ни заболявания“.

Виктория Миланова получава съвместната наг-рада на Фондация „Еврика“ и Съюза на учените вБългария за отличната защита на дисертационен трудна тема „Възпалителен и деструктивен потенциална неутрофилите при артрит“, за което й е присъде-на образователна и научна степен „доктор“. Тема-тиката е много актуална и е породена от нуждата отпо-детайлно изясняване на патологичните механиз-ми при артрит с цел прилагане на индивидуален те-рапевтичен подход при пациентите с това заболява-не. Резултатите и изводите в дисертационния трудна Виктория Миланова са с безспорен научен и прак-тически принос при изясняване на патогенетичнитемеханизми на ревматоидния артрит в тенденциятана съвременните проучвания в тази насока, с огледтърсене на нови терапевтични прицели при болест-та. Много интересни за науката са извършените отВиктория Миланова изследвания на връзките на въз-палителния процес в ставните тъкани със загубатана костна тъкан. Данните от дисертацията намиратприложение при разработването и актуализиранетона нови критерии за ранна диагностика на ревматои-ден артрит, като могат да се използват за обоснов-ка на терапия, насочена към удължаване периодитена ремисия, ограничаване на възпалението и рискаот развитие на ерозивен и/или персистиращ артрит.

Във връзка с дисертационния труд са направени8 публикации в български и международни научнисписания, изнесени са 6 научни доклади у нас и вчужбина.

Научният ръководител и рецензентите на Викто-рия Миланова единодушно я определят като обеща-ващ млад изследовател, който притежава знания и уме-ния самостоятелно да разработва и успешно да ре-шава научни проблеми в областта на имунологията.

Наградата на фондация „Еврика“ за „МЛАДИЗОБРЕТАТЕЛ“ се присъжда за 25-та поредна го-дина. Участниците в конкурса са младежи, ненавър-шили 35 години към датата на подаване на заявкатаза патент и ненавършили 39 години към края на го-дината, за която се присъжда наградата. Те учас-тват със свои изобретения и/или с изобретения, вкоито са съавтори. Конкурсът се провежда в пар-тньорство с Националното патентно ведомство и Съ-юза на изобретателите в България.

Носителят на наградата е ХРИСТО КОЛЕВ,който още от ученик е активен участник и лауреатна много национални и международни конкурси иолимпиади по химия и биология. Дипломира се катомагистър в СУ „Св. Кл. Охридски“, специалност „Ме-дицинска химия“. Още от първата година в универ-ситета Христо Колев става кръжочник в Лаборато-рията по биокоординационна и биоаналитична химия.Това му помага да натрупа опит в области като био-химия, биосензори и органични полупроводници. Ощекато студент е активен участник в Националния и вМеждународния конкурс FameLab. В продължениена няколко години осъществява обучение по природ-ни науки в частен английски колеж. Упоритостта иентусиазмът на Христо Колев, съчетани с голяматаму любов към химията, водят до включването му вредица научни проекти и изяви на университетско,национално и международно ниво. Той печели прес-тижни награди и стипендии: награда „Алма Матер“(2010, 2011), именна стипендия „Акад. Ростислав Ка-ишев“ за постижения в областта на химията и хи-мичните технологии на фондация „Еврика“; наградиот катедра „Неорганична химия“ на СУ „Св. Кл.Охридски“ (2007, 2009) и др. Понастоящем работи вобластта на клиничните изследвания като сайт ме-ниджър в компанията C3i.

Христо Колев е популярен комуникатор на наука-та чрез радиото, телевизията и на сцена. Той прие-ма мисията да направи науката част от българска-та поп-култура и да промени визията на научноиз-следователската работа пред обществото. Участваи допринася за създаването на предаването „Краси-ва наука“, а по-късно води собствена рубрика, наре-чена „Бар-наука“. Скрит зад артистичния псевдоним„Christobel“, прави иновативно концептуално изкус-тво и дизайн, които демонстрират фундаментален на-учен принцип или откритие, без компромис с естети-ката.

Наградата „Еврика“ се присъжда на Христо Ко-лев като съавтор на изобретението „Метод за отла-гане на високоориентирани филми от полианилин“, за-щитено с европейски патент. Полианилинът е поли-мер, органичен полупроводник, способен да работии като проводник. Такъв тип материали са основатана познатите OLED дисплей и са потенциалния ма-териал на бъдещето. Органичните проводници мо-гат да доведат до разработването на еластични чи-пове, подходящи за имплантиране в човешкото тяло,



регулиращи кръвната захар, работещи като замес-тителен изкуствен орган и осъществяващи комуни-кация между нервната система и компютъра ни.Христо Колев разработва технологията, обект наизобретението, по време на работата си в експери-ментална лаборатория, базирана в Милюз, Франция,когато е само на 21 години.

Почетен диплом в конкурса за „Млад изобре-тател” за отлично представяне получиха ГеоргиБаев и Николай Иванов.

26-тият носител на наградата на фондация „Еври-ка“ за „МЛАД МЕНИДЖЪР“ е ФИЛИП ФИЛИ-ПОВ, директор на международния b2b екип на ком-панията „Скайскенер“ и ръководител на българския£ офис. Конкурсът е организиран от фондация „Еври-ка“ и Асоциацията на индустриалния капитал в Бъл-гария.

„Скайскенер“ оперира на глобално ниво и е средпетте най-големи фирми в света, които предлагатсравняване на цени и условия за полети, хотели и ко-ли под наем. Сайтът е преведен на над 30 езика ипредоставя информация за цени в над 70 различнивалути. Компанията има 10 офиса в цял свят, катоФилип Филипов е инициаторът и реализаторът на иде-ята за отваряне на такъв и в България, в който рабо-тят над 50 висококвалифицирани IT специалисти.

Филип Филипов притежава уникална визия за биз-нес развитие и подход към служителите си. Негови-те експертни познания и уменията му да изграждадълготрайни взаимоотношения с нови и настоящипартньори на фирмата са довели многократно уве-личение на приходите на ръководения от него отдел.По негова идея е разработен фирмения продукт„White Label“, който дава възможност за конфигури-ране на всички налични опции, по избор на всеки кли-ент и от страна на самите клиенти. Това е първиятпродукт на „Скайскенер“, който е преведен и на араб-ски език. Благодарение на него е сключена дълго-срочна сделка с технологичния гигант Microsoft, пос-редством която компанията предоставя създадена-та от нея технология за търсене в сферата на туриз-ма.

Компанията на Филипов е редовен домакин насъбития за обмяна на опит и познания в сферата насофтуерните технологии и безвъзмездно подпомагапроекти на Националната астрономическа обсерва-тория в Рожен. Амбициите му са акцентирани къмразвитието на младия талант, като през 2016 г. щестартира програма, насочена към наемане на сту-денти, стажанти и млади специалисти.

За отлично представяне в конкурса с почетен дип-лом бяха наградени: Георги Кумчев – мениджървъв Фабрика за хартиени опаковки „Клондайк“ ООД– с. Труд, обл. Пловдив и Димитринка Гринко –изпълнителен директор и член на Съвета на дирек-торите на „Алфа Кол България“ АД.

Носителят на наградата на фондация „Еврика”,

Асоциацията на земеделските производители в Бъл-гария и редакцията на вестник „Гласът на фермера“за „МЛАД ФЕРМЕР“, която се присъжда за 25-тапоредна година, е БОРИСЛАВ МИТОВ.

Успешната организация на цялостната земедел-ско-производствена дейност на стопанството си тойосъществява чрез дейността на основаната от негопрез 2010 г. фирма „БИМ АГРО“ ЕООД, която об-работва около 45 хил. дка земеделска земя в общи-ни Антоново и Омуртаг. Зърнопроизводствената ба-за се намира в с. Беломорци, община Омуртаг.Основната му инвестиция е в изграждането на мо-дерни силози за съхранение на зърното и в закупу-ването на нова и качествена техника, с която да обез-печи правене на добро и модерно земеделие.

През 2010 г. Борислав Митов е избран за изпъл-нителен директор на „Сортови семена“ АД, гр. Тър-говище. Дружеството е с утвърдено име на пазараза семена с 30- годишен опит, специализирало в про-изводството на посадъчен материал за зърнени, фу-ражни и технически култури. От 2006 г. има сътруд-ничество с PIONEER Company в областта на произ-водството на техни хибриди в България.

Голямата амбиция на Митов за пазарно и про-дуктово развитие, интересите му в областта на но-вите технологии и иновативни достижения, получе-ните високи резултати досега, съчетани с възмож-ностите, предоставени от Европейските програми, сагаранция за по-нататъшно развитие на двете му дру-жества и превръщането им в образец за модерно сел-ско стопанство.

В краткото си слово акад. Кирил Боянов честитиотличията на лауреатите на престижните награди ипожела бъдещи успехи на всички присъстващи. А впоздравлението на Президента г-н Росен Плевнели-ев беше изразена увереността, че както и досега,младите хора, които днес получават награда нафондация „Еврика“, ще продължат научните сиизследвания и проекти в направленията, в кои-то работят, със същите вдъхновения и еруди-ция.

Измежду многото постижения на фондация„Еврика“ особено внимание заслужава предоставя-нето на стипендии на даровити и изявени ученици истуденти, които бяха връчени за 26-ти пореден пътна 4 февруари 2016 г. в Националния политехничес-ки музей. От създаването си досега фондацията епредоставила стипендии или добавки към стипен-дии на 2539 студенти и ученици. За втори път бяхаприсъдени и специални стипендии „Хуауей ИКТ“, закоето фондацията е получила най-голямото си даре-ние за годината от мултинационалната компания „Ху-ауей Технолоджис“.

Специални гости на тържеството бяха пред-седателят на Народното събрание г-жа ЦецкаЦачева, вицепремиерът с ресори европейскифондове и икономическа политика г-н Томи-



слав Дончев, посланикът на Китай у нас Уей Дзин-хуа, Руки Лиу Янг – изпълнителен директор на „Хуа-уей Технолоджис България”, учени и общественици.

В приветствието си към младите хора председа-телят на парламента Цецка Цачева заяви, че въввреме, в което се говори за реформа в образовател-на система и висшето образование, трябва не самода се гордеем с тези млади таланти, но те трябвада бъдат пример и стандарт. Когато това станепо-широката основа, тогава ще имаме самочув-ствие на нация, която, съхранила своите тради-ции, се вписва по най-добрия начин в днешниядинамично променящ се свят, където иновации-те, технологиите, точните науки, нанотехноло-гиите, точните специалности са онези, коитопроектират утрешния ден на цялото човечество,отбеляза г-жа Цачева. Тя изказа специални благо-дарности към фондация „Еврика“ за 26-годишнитеусилия да подпомага талантливи амбициозни младихора с доказан интерес към науката и към предста-вителите на „Хуауей Технолоджис“, които също да-ват своя дан в това да се подпомагат доказани всвоите резултати студенти и ученици.

Капиталът на България не е в банките, нитое във фискалния резерв, а в тези чудесни младихора, които са специални, защото са надарени сталант и упоритост, заяви вицепремиерът г-н То-мислав Дончев и изрази надеждата си, че държава-та, обществото и бизнеса ще направят всичко необ-ходимо този капитал да не бъде пропилян, както ида не изтече в други държави, защото това е един-ственото, което може да гарантира едно добро бъ-деще на страната. Ако ние искаме България следдесетилетия да бъде по-напред, най-голямата, най-смислената, най-умната инвестиция е повече уси-лия в образованието, науката и иновациите.

Стипендианти на фондация „Еврика“ за учебна-та 2015/2016 г. са 47 ученици и студенти с изявениспособности в науката и техниката. От тях 21 са но-сители на медали от международните средношкол-ски олимпиади по математика, информатика, физи-ка, химия и биология (2 златни, 6 сребърни и 13бронзови), 10 получават стипендии „Хуауей ИКТ“ и16 са определени чрез конкурси, носещи имената наизтъкнати български учени и общественици с при-нос в развитието на българската и световна наука,техника и технологии.

За постижения в овладяването на компютър-ните науки на името на Джон Атанасов стипен-дии получиха Никола Димитров от СУ „Св. Кл.Охридски“ и Денислав Лефтеров от ПУ „П. Хилен-дарски“. Младен Вълков от СУ „Св. Кл. Охридски“и Мартин Рачев от Техническия университет – Со-фия са носители на стипендията за постижения вовладяването на математиката на името наакад. Никола Обрешков; Чавдар Дуцов от СУ „Св.Кл. Охридски“ – за постижения в овладяванетона знания в областта на физиката на името на

акад. Георги Наджаков; Ивелина Стефанова отШУ „Епископ Константин Преславски“ – за пости-жения в овладяването на химията и химичнитетехнологии на името на акад. Ростислав Каи-шев. Двама са носителите на стипендията за пос-тижения в овладяването на знания в областтана медицината и биологията на името на акад.Методи Попов – Елизар Цветков от Медицинскияуниверситет – Пловдив и Виктория Георгиева от Ме-дицинския университет – София; двама са и за пос-тижения в овладяването на аграрните науки,вкл. ветеринарните науки и горското стопанствона името на акад. Дончо Костов – Мартин Мари-нов от Аграрен университет – Пловдив и СтефаниЗгурева от Лесотехнически университет – София.За постижения в овладяването на инженерни-те науки в областта на електрониката, авто-матизацията и електротехниката на името наакад. Димитър Мишев стипендия получи НиколайБойчев от НВУ „Васил Левски“, а за постиженияв овладяването на инженерните науки в област-та на машиностроителните технологии на име-то на акад. Ангел Балевски – Стефан Петров отБургаския университет „Асен Златаров“. По двамаса и стипендиантите за постижения в овладява-нето на знания в областта на строителствотои архитектурата на името на Кольо Фичето –студентите от УАСГ – София Цветина Димитрова иБоян Костадинов и за постижения в овладяване-то на знания в областта на икономиката на име-то на акад. Евгени Матеев – Петко Иванов отУНСС – София и Антонио Дичев от СА „Д. Ценов“– Свищов.

Най-големият дарител на стипендии за учебна-та година 2015/2016 г. е китайската компания HuaweiTechnologies, която създава преди няколко годинимеждународната си програма за талантливи студен-ти „Telecom Seeds For The Future“. Целта £ е да доб-лижи ИКТ образованието до онова, от което се нуж-дае ИКТ индустрията. Програмата се стреми да раз-вива местни ИКТ таланти, да провокира интерес къмтелекомуникационния сектор и да разпространявадобрите практики. Отличените 10 студенти, коитополучават стипендии по 1000 USD, ще имат възмож-ност да посетят централата на Huawei в Китай. До-говорът между фондация „Еврика” и китайския кон-церн е за 5 години.

От общия брой на стипендиантите на фондация„Еврика“ за учебната 2015/2016 г. 16 са представи-тели на СУ „Св. Кл. Охридски“, 5 – на ШУ „Еп. К.Преславски, 4 – на МУ – София; по 2 – на Техничес-ки университет – София и УАСГ – София и по 1 – наУНСС – София, Стопанска академия „Димитър Це-нов“ – Свищов, РУ „Ангел Кънчев“, НВУ „ВасилЛевски“, Университет „Асен Златаров“ – Бургас, ТУ– София, Филиал Пловдив, Икономическия универ-ситет – Варна, ПУ „Паисий Хилендарски“, Лесотех-ническия университет – София, Аграрен универси-



тет – Пловдив и Медицински университет – Плов-див. Стипендианти на фондацията са и ученици, лау-реати от международни олимпиади, които учат в МГ„Атанас Радев“ – Ямбол, НПМГ – София и СМГ„Паисий Хилендарски“.

Нека да завършим с част от есето – един от еле-ментите за кандидатстване за именна стипендия, настудентката от Шуменския университет ИвелинаСтефанова, носителка на стипендията на името наакад. Ростислав Каишев: Никога не се отказвай! –

НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ВЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Станислав Коцилков – докторант,

Институт по механика – БАННанотехнологиите добиват нарастваща популяр-ност от началото на 80-те години на миналия век, априложното им поле продължава да се разширявакъм ключови сектори като електроника, комуника-ции, хранително-вкусова промишленост, медицина,текстилна индустрия, строителство и др. Развитие-то на тази иновативна сфера на научното познание инамирането на по-широки практически приложенияна наночастиците залягат като приоритет в европей-ската програма за повишаване на конкурентоспособ-ността на икономиката, създаването на работни мес-та за висококвалифицирани кадри, постигането на ус-тойчив растеж и целите на стратегия Европа 2020.Европейският съюз инвестира целево в нанотехно-логии от 2004 г., като прогнозите за 2015 г. са пазар-ният дял на нанотехнологиите, внедрени в изделиякато автомобили, соларни панели, медикаменти, коз-метични продукти и текстил да достигне нива от 1млрд. евро. Реалистични изглеждат и очакваниятапазарът на изделия, базирани на използването на на-нотехнологии, да надвиши по параметри този на ин-формационни и комуникационни технологии, както ибъдещия биотехнологичен пазар.

В периода на действие на Седмата Рамкова прог-рама (2007–2013) са отпуснати близо 1,5 млрд. евроза научни изследвания в областта на нанотехноло-гиите, а тенденцията за задълбочаване на финанси-рането ще се запази и в програма Хоризонт 2020(2014–2020). Не случайно нанотехнологиите са вклю-чени към приоритет „Водещи позиции в промишле-ността“ в новата Рамкова програма за научни из-следвания и иновации с ясната цел до 2020 г. усили-ята в областта да осигурят водещи позиции на Евро-пейския съюз в бързо разрастващия се и динамиченсветовен пазар [1]. През октомври 2013 г. Европей-ската комисия анонсира 10-годишна инвестиционнапрограма в размер от 1 млрд. евро, насочена къмизследване и практическо приложение на графен [2].

Подобно на случая с генномодифицираните ор-ганизми (ГМО), паралелно с навлизането на нано-

технологиите в нашето ежедневие, протича и деба-тът относно потенциалните рискове, които те съдър-жат и необходимостта от нормативна уредба, коятода отговори на високите стандарти за защита на чо-вешкото здраве и опазване на околната среда. До-колко нанотехнологиите са адекватно обхванати вдействащата в настоящия момент на ниво Европей-ски съюз правна рамка, продължава да бъде диску-сионен въпрос, който ще се опитаме да разгледамев настоящата статия.

Европейската перспектива преднанотехнологиитеВсеки опит за идентифициране на „европейска“

перспектива в дебата за нормативната уредба на на-нотехнологиите следва да започне с ясното съзна-ние, че липсва единно, документирано и съгласува-но становище между трите основни заинтересованистрани – Европейската комисия, Европейският пар-ламент и държавите-членки. Общата политика наКомисията е очертана в публикуваното през 2004 г.съобщение „Към европейска стратегия за нано-технологии“ [3], в което е направен обзор на произ-вежданите и предлагани на пазара наноматериали,но без да бъде засегнат същественият въпрос за на-ночастиците, възникнали в околната среда по естес-твен път (напр. изхвърляни при изгаряне). Следва-щият важен документ с методически характер е пуб-ликуваният през 2008 г. Първи преглед на норматив-ната уредба относно наноматериалите, озаглавен„Наноматериалите от гледна точка на регула-торната уредба“ [4] и изготвеният през 2012 г. Вто-ри преглед [5], в които са адресирани някои от тре-вогите във връзка с осигуряването на безопасно про-изводство и употреба и се акцентира върху необхо-димостта от кохерентен подход по отношение наследните три аспекта: наука и иновации, безопасност,


това е едно прекрасно мото, което според менвсеки трябва да поддържа в себе си... Аз вяр-вам, че личното и професионално бъдеще на все-ки човек се крие в самия него. Колкото повечемечти и вяра в тях, толкова повече планове забъдещето. Тези планове ние прилагаме в наша-та реалност. В крайна сметка реалността е та-кава, каквато я направим… А вие – борите ли се,за да станат реалност мечтите ви?


обществено здраве.Действията на Комисията следват две логичес-

ки линии. От една страна, наблюдаваме амбиция занарастващо включване на нанотехнологиите в об-хвата на действащите нормативни документи, про-изтичаща от ангажиментите по силата на Договораза функционирането на Европейския съюз, съгласнокойто европейските политики следва да осигуряватвъзможно най-високо ниво на сигурност в областтана общественото здраве и опазването на околнатасреда. В това си начинание Комисията се стреми даосигури такъв дизайн и потенциално приложение назаконодателните си предложения, който да постигапоставените цели по икономически ефикасен начини не в ущърб на общоевропейската конкурентоспо-собност. От друга страна, разполагаме с Първияпреглед на нормативната уредба относно наномате-риалите, в който Комисията заключва, че съществу-ващата законодателна рамка покрива „по принцип“свързаните със сигурността и безопасността аспек-ти на наноматериалите и че закрилата на здравето иоколната среда следва да бъде засилена посредствомподобряване на прилагането на съществуващото за-конодателство от страните-членки и посредством ес-тествения ход на научния прогрес.

Тези усилия протичат на фона на тенденцията ня-кои страни-членки да разработват или да планиратприемането на национално законодателство, трети-ращо въпроса със сигурността на наноматериалитеи механизмите за информиране на потребителите(напр. етикиране). През 2014 г. втора държава-член-ка – Белгия, одобри създаването на национален ре-гистър за наноматериали, подобен на съществува-щия от януари 2013 г. регистър във Франция. За раз-лика от Франция, където законодателството в об-ластта на околната среда е изменено чрез редовнапарламентарна процедура, белгийското федералноправителство въвежда въпросния регистър посред-ством изпълнителна мярка и без дебат на ниво фе-дерален парламент. Белгийският регистър на нано-материалите ще влезе в сила на 1 януари 2016 г.

По същия начин през ноември 2013 г. Дания но-тифицира пред Европейската информационна систе-ма за национални технически регламенти (TRIS) про-ект на заповед за създаването на регистър на смесии изделия, които съдържат наноматериали, както иизискването производителите и вносителите на та-кива да докладват пред регистъра. Тъй като мярка-та среща коментарите на Австрия, Полша, Холан-дия и Обединеното кралство, Комисията изпращавъпроси към Дания и периодът на изчакване е удъл-жен до май 2014 г., като в момента няма новини задатата на влизане в сила на новия датски наноре-гистър.

Предстоящото приемане на двата допълнителнинационални регистри за контрол върху достъпа допазара на произведените наноматериали поставя подвъпрос бъдещето на европейската политика в об-ластта на нанотехнологиите, тъй като страните-член-ки не са единодушни около създаването на общ ре-

гистър на наноматериалите на ниво Европейски съ-юз, още повече, че Европейската комисия вече про-веде безрезултатни консултации по този проект в сре-дата на 2013 г. Тенденцията за разпространение нанационални регистри може също така да повлияе наевропейската перспектива по отношение на нанома-териалите, която винаги взема под внимание прин-ципът на субсидиарността или регулиране на нивоЕС тогава, когато целите не могат да бъдат ефек-тивно достигнати посредством национални мерки.

В тази връзка интерес предизвиква ролята наЕвропейския парламент, който още през 2009 г. при-ема резолюция [6], изразявайки скептично отноше-ние към заключенията на Комисията от Първия прег-лед на нормативната уредба относно наноматериа-лите и настоявайки за по-солиден и задълбочен под-ход по отношение на ефектите на наночастиците вър-ху околната среда и нуждата от анализ както на раз-личните видове наноматериали, така и на формите,под които те получават достъп до единния пазар. Вролята си на законодателен орган през последнитегодини Европейският парламент последователно сеопитва (и в някои случаи успява) да наложи включ-ването на нанофокусирани текстове в европейскитенормативни документи. Очакванията са проведени-те през 2014 г. избори за Европейски парламент дадоведат до увеличаване на политическия натиск запристъпване най-малкото към специфичен регламентза нанотехнологии, ако не и към забрана за употре-бата им в определени сектори като производство нахранителни или козметични продукти.

Аспекти на европейската нормативнатауредба на наноматериалитеАнализът на начина, по който нанотехнологиите

и наноматериалите са застъпени в нормативните до-кументи на ЕС, би следвало да започне от изходнапозиция – правната дефиниция. Липсата на сигур-ност по отношение на рисковете, които наноматери-алите крият, налага извеждането на единна дефини-ция, която да осигури кохерентност в подхода на раз-личните заинтересовани страни по въпроса за пра-вилата за безопасност и да внесе съгласуваност вразнообразието от определения, които се използватв момента в различните сектори [7].

Дефиницията за наноматериали е обект на дъл-гогодишни дебати между Комисията, Парламента истраните-членки. Значителен напредък е постигнатедва през 2011 г., когато Комисията, в изпълнение наангажимента, поет през 2009 г. пред Европейскияпарламент, приема Препоръка относно определени-ето за наноматериал, с която извежда следната де-финиция: „естествен, съпътстващ или произве-ден материал, съдържащ частици в необвърза-но състояние или под формата на агрегат илиагломерат, при което външният размер в едноили повече измерения на поне 50 % от общия бройчастици е в обхвата 1—100 nm“ [8]. Дефинициятае допълнена с уточнението, че: „В специални слу-чаи и когато това е обосновано от опасения за



околната среда, здравеопазването, безопасност-та и конкурентоспособността, прагът от 50 %за относителния брой на частиците с опреде-лен размер може да бъде заменен със стойностмежду 1 и 50 %.[…] [8]“.

Характерът на това определение е преди всичкоработен, то разглежда не толкова аспектите на си-гурността или риска, колкото размера на съставнитечастици на материала и е предназначено за употре-ба от институциите на Европейския съюз. Предви-дена е и възможността за периодично преразглеж-дане, когато такова се налага от нуждите на техни-ческите и научните сектори. Липсата на институци-онален синхрон вътре в ЕС, както и различният на-чин, по който наноматериалите биват третирани нанационално ниво, създават един фрагментиран под-ход в нормативната им уредба на европейско ниво,който протича успоредно в две насоки – регулиранена базово ниво и регулиране на секторно ниво.

Регулиране на базово нивоПо презумпция, наноматериалите попадат в сфе-

рата на действие на два ключови регламента – Рег-ламент относно регистрацията, оценката, раз-решаването и ограничаването на химикали(REACH) и Регламент относно класифициране-то, етикетирането и опаковането на веществаи смеси (CLP). Регламентът REACH осигурява об-щата регулаторна рамка по отношение на химичес-ките вещества както в самостоятелен вид, така иприложени в препарати или потребителски изделия,които биват произведени или внесени на територия-та на ЕС в количества, надвишаващи 1 тон годишно.Регламентът се основава на принципа на превенция-та на вредоносни последици и се стреми да гаранти-ра, че производителите, вносителите и потребители-те ще произвеждат, пускат на пазара или използватвещества, които нямат неблагоприятно въздействиевърху човешкото здраве или върху околната среда[9]. В Регламента относно CLP се предвижда за-дължението да се уведомява Европейската агенцияпо химикали (ECHA) за вещества, отговарящи накритериите за класификация като рискови, незави-симо от количеството им [10].

Двата регламента не съдържат разпоредби, от-насящи се конкретно до наноформата на химичес-ките вещества, но по презумпция за произведенитенаночастици важат същите изисквания, каквито и заизходното вещество, а производителите и вносите-лите следва да представят регистрационни досиетаза веществата, които произвеждат или внасят, акту-ализирани с характерните свойства на наноформатана тези вещества и съответното й етикиране. Оцен-ката на ефективността на този децентрализиран ре-гулаторен подход при третирането на наноматериа-лите е по-скоро положителна, още повече, че упот-ребата и пускането на пазара на вещества, пораж-дащи сериозни рискове за здравето, изисква издава-нето на специално разрешение, като тази процеду-рата предоставя необходимата гъвкавост за огра-

ничаване на пазарния достъп на наноматериали, закоито в даден момент бъде преценено, че представ-ляват опасност [9]. Това дава основание на Комиси-ята да счита, че действащото законодателство об-хваща до голяма степен рисковете във връзка с на-номатериалите и функционираща към момента за-конодателна рамка може да осигури предотвратя-ване на тези рискове [11]. Вземайки предвид харак-тера на нанотехнологиите като динамична и бързоразвиваща се сфера, може да се очаква действащо-то законодателство да бъде изменено в светлинатана нови данни по отношение на допустимите стой-ности, още повече, че една от съществените крити-ки към Регламента REACH е неефективност пора-ди слабата информираност на европейските произ-водители и вносители относно регистрационните про-цедури. Критериите за информираност при регистра-ция се отнасят до общото количество на вещество-то във всичките му форми, без изрично задължениеза извършване на конкретни изпитвания на всяка раз-лична форма или за посочване на начина, по койтосе третират различните форми [11].

Ето защо, според данни от края на 2013 г., едвачетири субстанции са регистрирани като наномате-риали, което свидетелства за липсата на яснота какследва да бъдат третирани наноматериалите в про-цеса на регистрация. В много от подадените заявкиза регистрация на вещества, за които е известно, чесе съдържат под формата на наночастици, не е уточ-нено еднозначно кои форми се включват, като съ-щевременно липсва информация относно безопасна-та употреба на съответните наноматериали [11].Всичко това налага извършването на преоценка наРегламента REACH с оглед на постигането на яс-нота относно подхода към наноматериалите и опре-деляне на степента им на безопасността им, за кое-то съществува готовност от страна на Европейска-та комисия. Още повече, че през септември 2013 г.ECHA публикува обновен вариант на препоръкитеси за „добри практики“ по отношение на регистраци-ите на наноматериали по силата на регламентаREACH с допълнението регистрационните досиетада съдържат подробни физико-химични характерис-тики на регистрираните наноформи [12].

Регулиране на секторно нивоРегулирането на наноматериалите на секторно ни-

во следва да установи критериите по отношение напроизводството и употребата на конкретни продук-ти и потребителски стоки. Подобно на регулиранетона базово ниво и тук подходът е фрагментиран, анесигурността във връзка с аспектите на безопас-ността е причина за съществуването на специалниразпоредби относно наноматериалите в области ка-то етикетиране на храни, биоциди, козметичнитепродукти, медицински изделия и др. Основните пре-дизвикателства продължават да бъдат извършване-то на адекватна оценка на риска, съобразена със спе-цификите на наноформата, привеждане в съответ-ствие на приложимото законодателство и събиране



на актуални научни данни от страните-членки и ре-сорните агенции на ЕС.

Наноматериалите, приложени в потребителскистоки, за които не са въведени целеви законодател-ни актове, следва да съблюдават критериите на Ди-рективата относно общата безопасност на про-дуктите [13], която съдържа изисквания по отно-шение на здравето и безопасността на потребители-те и заетите в сектора. Директивата често бива срав-нявана с Регламента REACH по това, че урежда при-ложението на наноматериали, без самите те да бъ-дат изрично упоменати в нея, но за разлика отREACH не съдържа задължение за оценка на въз-действието им върху околната среда. Поради обсто-ятелствата, че потребителските продукти почти ви-наги влизат в пряк физически досег с човека, харак-терна особеност относно свързаните с тях законо-дателни инструменти е задължението за извършва-не на оценка на риска. Няма изключение за нанома-териалите от това правило.

По силата на Регламента относно материалите ипредметите от пластмаси, предназначени за контактс храни, субстанции в наноформа могат да бъдатизползвани единствено след изрична оторизация ивключване в Анекс I [14] (каквато към момента еизвършена единствено за наночастиците от титановнитрид).

Производството и оторизацията на биоциди след-ва да отговорят на изискванията на Регламента от-носно предоставянето на пазара и употребатана биоциди, с който са въведени завишени крите-рии за безопасност поради съществуването на науч-на несигурност по отношение на безопасността нананоматериалите за здравето на хората, здравето наживотните и за околната среда, като се изисква из-вършването на отделна оценка на риска. Допълни-телно се изключва възможността за опростена про-цедура по регистрация, въведени са стриктни изис-квания за етикиране, а одобрението на приложение-то на активно вещество не означава автоматичноодобрение на неговата наноформа [15].

Регулирането на употребата на наноматериали вкозметични продукти попада под действието на Рег-ламента относно козметичните продукти [16],който от юли 2013 г. заменя действащата от 1976 г.директива относно сближаването на законодател-ствата на държавите-членки, свързани с козметич-ни продукти. Член 16 от Регламента урежда въпро-сите, отнасящи до процедурите по нотификация, иоправомощава Комисията да откаже регистрациявъв всеки един момент, в който изпитва каквито ида е опасения по отношение на безопасността на да-ден наноматериал дори във връзка с нова информа-ция, предоставена от трети страни. Тъй като козме-тичните средства спадат към категорията на про-дуктите, които могат да бъдат предлагани, без дасе налага да отговарят на специални предварителнипроцедурни изисквания, то е въведено изискванетода се проверява съответствието с правните изисква-ния в рамките на наблюдението на пазара. По отно-

шение на изискванията към етикирането, всички със-тавки, съдържащи се в наноформа, следва ясно дабъдат обозначени и наименованията им да бъдат пос-ледвани от думата „нано“ в скоби [16].

Аналогично изискване е въведено и за хранител-ните продукти по силата на Регламентa за предос-тавянето на информация за храните на потре-бителите, съгласно който всички ингредиенти, вклю-чени под формата на произведени наночастици, след-ва да бъдат отразени на продуктовия етикет с ду-мата „нано“ в скоби [17]. Това изискване е обект надискусии и опити за ревизия от страна на компанииот сектора на хранително-вкусовата промишленост,които се опасяват, че подобна мярка би създала тре-вога сред потребителите. През март 2014 г. Евро-пейският парламент отхвърли предложението на Ко-мисията за класифициране на наночастиците в хра-нителните продукти като „специално създадени на-номатериали“, което би създало възможност вечепуснати на пазара храни със съдържание на нано-частици да не бъдат съответно етикирани. Стано-вището на Парламента е, че подобен ход би отсла-бил наложените стандарти за защита на потребите-лите и би ги лишило от правото на информиран из-бор.

Не на последно място, следва да бъде разгледани въпросът за третирането на наноматериалите отгледна точка на ефектът им върху околната среда.Европейското законодателството в областта на опаз-ването на околната среда е фокусирано основно върхуконтрола и предотвратяването на замърсяване, кон-трола на опасностите от големи аварии с емисии наопасни вещества, Рамковата директива за водите идирективите относно отпадъците и отпадъчните по-тоци. В основните нормативни документи (напр. Ди-рективата за комплексното предотвратяване иконтрол на замърсяването и Рамковата дирек-тива в областта на политиката за водите) лип-сва изрично упоменаване на наночастиците и отдел-ни критерии за безопасност във връзка с нанофор-мата на веществата, а Директивата относно из-лязлото от употреба електрическо и електрон-но оборудване съдържа единствено възможносттавъпросът за наноматериалите да бъде адресиран вбъдеще. Общото заключение е, че действащото за-конодателство на ЕС в областта на отпадъците об-хваща общи изисквания с оглед опазването на об-щественото здраве и на околната среда, но не раз-глежда изрично рисковете от изхвърлянето на вещес-тва в наноформа. С други думи, съдържащите нано-материали отпадъци могат да бъдат класифицираникато опасни, ако наноматериалите имат свойства, по-ради които отпадъкът става опасен [4].

ЗаключениеОчакванията пред 2014 г. бяха тя да бъде клю-

чова година за бъдещето на нанотехнологиите вЕвропейския съюз, основно във връзка с предложе-нието за актуализация на Регламента REACH. Обек-тивният преглед на европейското законодателство



показва, че се налага тенденция за пристъпване къмрегулаторни промени с цел намиране на баланс меж-ду нарастващото производство и потребление на на-номатериали, от една страна, и съществуването нанаучна несигурност по отношение на безопасносттаим за здравето на хората – от друга. Този процеспротича при липсата на консенсус между Европей-ската комисия, Парламента и страните-членки по от-ношение на дефиницията за наноматериали, което на-лага употребата на компромисното определение от2011 г., както и по отношение на праговете на съдър-жание на наночастици в някои потребителски про-дукти, които налагат задължително етикиране. Небива да бъде пренебрегвана и тенденцията страни-те-членки да създават национални регистри на на-номатериали, което би могло да доведе до същес-твено вмешателство в правилното функциониране наевропейския вътрешен пазар и повече от всякога на-лага мерки за хармонизиране на съществуващото за-конодателство.

По отношение на нивото на покритие на нанома-териалите в разгледаните основни нормативни акто-ве може да бъде направен изводът, че в повечетослучаи е избран подходът за уреждане „по презум-пция“. В повечето юридически документи открива-ме липса на изрично упоменаване на наноматериалии произтичащата от това липса на специален подходкъм тях. До голяма степен това се дължи на обсто-ятелството, че масовото навлизане на нанотехноло-гиите в потребителския сектор е сравнително ско-рошно явление и все още липсва достатъчно високониво на научно познание и технически капацитет най-вече за връзка с технологиите за мониторинг, откри-ване и филтриране на наночастици.

Заключението на Комисията от извършените двапрегледа на действащата европейска нормативнауредба на наноматериалите е, че в общ план тя об-хваща потенциалните рискове за човешкото здраве-то и околната среда, но е необходимо равнището набезопасност да бъде постепенно увеличено посред-ством подобряване на правоприлагането на об-щностно и национално равнище. Поради това се на-лага Комисията и агенциите на ЕС да актуализират,на първо място, съществуващите документи и стан-дарти от гледна точка на тяхната приложимост и це-лесъобразност спрямо наноматериалите. Трябва дабъдат подобрени и знанията по ключови въпроси, ка-то характеризиране на наноматериалите, опасносттаот излагане на въздействието им, оценката и управ-лението на риска.

ЛИТЕРАТУРА1. Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския пар-

ламент и на Съвета от 11 декември 2013 годиназа установяване на „Хоризонт 2020“ — Рамковапрограма за научни изследвания и иновации(2014—2020) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO, Официален вестник на Европейския съ-юз, L 347/104.

2. http://cordis.europa.eu/fp7/ict/programme/fet/flag-

ship/home_en.html3. Communication from the Commission: Towards a

European strategy for nanotechnology, COM(2004)338 final, Brussels, 12.5.2004.

4. Съобщение на Комисията до Европейския пар-ламент, Съвета и Европейския икономически исоциален комитет: Наноматериалите от гледнаточка на регулаторната уредба, COM(2008) 366окончателен, 17.6.2008 г.

5. Съобщение на Комисията до Европейския пар-ламент, Съвета и Европейския икономически исоциален комитет: Втори преглед на норматив-ната уредба относно наноматериалите,COM(2012) 572 окончателен, 3.10.2012 г.

6. Резолюция на Европейския парламент от 24 ап-рил 2009 г. относно наноматериалите от гледнаточка на регулаторната уредба (2008/2208(INI)),h t t p : / / ww w. eu r op a r l . eur opa . eu / s i de s /getDoc.do?pubRef=-//EP//NONSGML+TA+P6-TA-2009-0328+0+DOC+PDF+V0//BG

7. Questions and answers on the Commission Recom-mendation on the definition of nanomaterial, MEMO/11/704, Brussels, 18 October 2011, http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-11-704_en.htm?locale=en

8. Препоръка 2011/696/ЕС на Комисията относноопределението за наноматериали, ОВ L 275,20.10.2011 г.

9. Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския пар-ламент и на Съвета от 18 декември 2006 годинаотносно регистрацията, оценката, разрешаване-то и ограничаването на химикали (REACH), OВL 396, 30.12.2006 г.

10. Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския пар-ламент и на Съвета от 16 декември 2008 годинаотносно класифицирането, етикетирането и опа-коването на вещества и смеси, ОВ L 353,31.12.2008 г.

11. Съобщение на Комисията до Европейския пар-ламент, Съвета и Европейския икономически исоциален комитет: Наноматериалите от гледнаточка на регулаторната уредба, [SEC(2008) 2036],COM(2008) 366 окончателен, Брюксел, 17.6.2008.

12. Human health and environmental exposure assess-ment and risk characterisation of nanomaterials Bestpractice for REACH registrants, Third GAARNmeeting, Helsinki, 30 September 2013, ECHA:http://echa.europa.eu/documents/10162/5399565/best_practices_human_health_environment_nano_3rd_en.pdf

13. Директива 2001/95/ЕО на Европейския парлaменти на Съвета относно общата безопасност на про-дуктите, ОВ L 11, 15.1.2002 г.

14. Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията от 14януари 2011 г. относно материалите и предмети-те от пластмаси, предназначени за контакт с хра-ни, OJ L 12, 15.01.2011 г.

15. Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския пар-ламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относнопредоставянето на пазара и употребата на био-циди, ОВ L 167, 27.6.2012 г.



16. Rегламент (EO) № 1223/2009 на Европейския пар-ламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относ-но козметичните продукти, OB L 342, 22.12.2009г.

17. Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския пар-ламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за пре-доставянето на информация за храните на потре-бителите, за изменение на регламенти (ЕО) №


NANOTECHNOLOGIES – A CHALLENGE FOR THE EUROPEAN LEGISLATURE

Stanislav Kotsilkov

Abstract

The research and incorporation of engineered nanomaterials have become a priority in the European Unionstrategy for achieving competitiveness and sustainable development. At the same time, when it comes tonanotechnology there is an absence of a unified legislative approach between the European Commission, theEuropean Parliament and the EU Member States.

In most cases the regulation of the manufacturing, the distribution and the market placement of consumerproducts containing engineered nanomaterials is achieved within the framework of REACH, CLP and severalother key EU Directives, where nanomaterials are either not explicitly mentioned or there is no individual ap-proach towards them. Largely, this is due to the fact that the mass research, production and application ofnanomaterials are a relatively new phenomena and both scientific and technological knowledge gaps in terms ofdetection, monitoring and filtration still exist.

The two regulatory reviews of nanomaterials published by the European Commission indicate that the currentEU regulatory framework is an adequate tool in terms of managing potential risks for ботх public health andenvironment safety but more efforts need to be directed towards achieving better law enforcement on commu-nity and national level. Furthermore, more research and scientific data are required in key areas, such as thecharacterization of nanomaterials, the effects of their exposure and the corresponding risk assessment and man-agement.

УНИВЕРСИТЕТСКА БИБЛИОТЕКА “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Адрес: 1043 София, бул. Цар Освободител № 15

Тел.: (+359 2) 846 75 84

Е-mail: [email protected]

Уеб: http://www.libsu.uni-sofia.bg

Университетската библиотека “Св. Климент Охридски” е първата университетска и най-голямата научна библиотека в България. Тя предлага услуги, съчетаващи традициите и модерните технологии, които изграждат облика й на съвременен библиотечно-информационен, културен и образователен център. На своите потребители тя предоставя многобройни електронни продукти и библиотечно-библиографски и информационни услуги:

• търсене в електронния каталог на Университетската библиотека, съдържащ над 975 000 библиографски записа на адрес:http://aleph.libsu.uni-sofia.bg:8991/F

• интегрирано търсене в Националния академичен своден каталог, съдържащ над 2 250 000 библиографски записа на адрес: http//primo3.nalis.bg

• ползване на пълнотекстови дигитализирани библиотечни материали на адрес: http://digitool.nalis.bg:8881/R

• достъп до водещи научни пълнотекстови и реферативни бази данни – Science Direct, Scopus, ISI web of Knowledge, EBSCO, Emerald, Klower Law и др.

• изготвяне на писмени и устни библиографски и фактографски справки;

• автоматизирано търсене на информация по зададени теми;

• консултация за работа с електронни библиотечни каталози на световни научни библиотеки;

• услуги за хора в неравностойно положение;

• доставка на документи по електронен път (Document Delivery Service );

• междубиблиотечно и международно междубиблиотечно заемане;

• копиране и дигитализиране на документи.

1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския пар-ламент и на Съвета и за отмяна на Директива87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИОна Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията,Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламенти на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕОна Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004на Комисията; OJ L 304, 22.11.2011 г.


АКАДЕМИК ТОДОР НИКОЛОВ НА 85 ГОДИНИ –ЕДИН ДЪЛЪГ ЖИТЕЙСКИ ПЪТ

Годишнини

Намирам акад. Николов в неговия дом, със-редоточен пред компютъра си. Съвместно с ко-легата проф. Платон Чумаченко завършват компен-диума (кратък сборник) на българските палеонтоло-зи, в който са включени данни за всички наши палеон-толози от края на ХІХ век до 31.12.2015 г. Сега тойдовършва последния прочит на ръкописа. Това е едномного добро дело, с което се отдава почит към уче-ни-палеонтолози, които са си отишли от живота, но саоставили важни приноси в развитието на палеонтоло-гията.

Отбелязвам това, за да подчертая пиетета наакад. Т. Николов да обръща внимание и да подчерта-ва приноса на българските учени от миналите поко-ления, които са участвали в утвърждаването на на-шата геология. Защото леко е да вървиш по житей-ската пътека, когато друг е минал преди тебе.

С акад. Николов се познаваме от 1950 г. и смеприятели вече 65 години. Истински приятели! Наско-ро бяхме на гости на нашата състудентка и приятел-ка Тони Чобанова и часове бяхме погълнати от спо-мени за изминалите години. Никога не сме мислиликак да градим кариера, а мисля, че тази дума никогане е била част от нашия речник. Но бяхме силно ув-лечени от геологията и тя стана наша съдба.

За акад. Т. Николов има публикувани множествоотзиви, рецензии на негови учебници и монографии,както и биографични данни. Обобщена оценка за ця-лостната му дейност е дадена в приветствието на Ръ-ководството на Българската академия на науките, под-писано от акад. Ст. Воденичаров – председател наБАН, по случай 85-ата годишнина на акад. Тодор Ни-колов (26.02.2016 г.). В това приветствие е отбеляза-но следното:

За нас, учените от БАН, Вие сте не само най-ярката фигура в геологическата наука у нас, но иедин изключителен човек с голяма научна еруди-ция и широка култура, която личи от цялото Витворчество.

С голямото Ви трудолюбие и всеотдайност несамо на научното поприще, но и в научно-адми-нистративен план Вие в продължение на десети-летия утвърждавахте и издигахте авторитетана българската наука и Българската академия нанауките, както у нас, така и в чужбина.

Вие сте не само изключителен учен в област-та на палеонтологията и стратиграфията, ре-гионалната геология на България; теорията наеволюцията, еволюцията на поведението, адап-тацията, кризите и катастрофалните явления идр., но и много обичан и ценен преподавател отняколко поколения български геолози, както и на-учен ръководител на голям брой дипломанти, спе-циализанти и докторанти.

Благодарение на Вашата енергия и ерудицияВие години наред заемахте редица достойни на-учно-административни постове: ръководител наКатедрата по палеонтология, заместник-декани декан на Геолого-географския факултет, замес-тник-ректор на Софийския университет, предсе-дател на ВАК, председател на Отделението заприродо-математически и инженерни науки къмСАЧК, главен редактор на сп. „Доклади на БАН“и др.

Вие сте и един много добър публицист, дока-зателство за което са Вашите изключително ин-тересни и достъпни за широката публика науч-но-популярни книги „Дългият път на живота“ и„Империята на динозаврите“, които допринесо-ха за популяризиране на българската наука.

Във връзка с юбилейната годишнина разговаря-ме с моя приятел в неговия кабинет. Миналата годи-на той завърши своята автобиографична книга „Щри-хи по житейската пътека“, която скоро ще излезе отпечат. Питам го: „А сега с какво ще продължиш“?

След кратък размисъл той ми казва: „Относно въп-роса за бъдещи планове трябва да отбележа, че даправиш планове за бъдещето на тези години е всеедно да строиш голяма сграда, без да знаеш как щереагира основата, т.е. здравето.

Слънцето на живота ми отдавна е превалило зе-нита си, така че едва ли мога да замислям написва-нето на нещо значително. Наистина у мене все още есилно любопитството към околния свят и специалнокъм динамиката и историята на Земята, към законо-мерностите и възловите моменти в биологичната ево-люция. Същевременно чувствам, че не съм това, ко-ето съм бил преди 20 и даже преди 10 години. Живеяобаче с убеждението, че всеки ден, макар и не толко-ва интензивно, трябва да продължа да работя, защо-то иначе мисълта угасва много бързо.

Току-що ме занимават проблемите на стратигра-фията и хронологията на кватернера – най-младия пе-риод от историята на Земята. Сега има много актив-ни дискусии по тези проблеми и по въпроса за отде-лянето на една нова епоха в геохроноложката скàла –антропоцен, отбелязана с неимоверното въздей-ствие на човека върху цялата планета.

Отдавна в центъра на вниманието ми са и идеитеза нови книги – едната за „Кризи и катастрофи в ис-торията на Земята“ и другата – „Еволюцията – тазисладка загадка“. Първите глави на тези два проектаса написани, остава... да се довършат. Това би моглода стане, ако е живот и здраве.

При всички случаи, за да продължа да живея, тряб-

Проф. д.г.м.н. Божидар МаврудчиевСекция „Геолого-географски науки“ към СУБ


ва да продължа да работя, макар и с не толкова ин-тензивни темпове.

Винаги съм обичал поезията и от младите си го-дини си спомням чудесното стихотворение на Нико-лай Христозов „Дали тогава чак...“ . Ето един стих:

Но мисля си: нали и моят денще порасте, ще мине през зенита,и туй, което днес е зрънце скрито,ще разцъфти и ще узрее в мен.

Живял съм с надежда в буквалния и преносен сми-съл на думата – моята съпруга се казваше Надеж-да. И въпреки, че често ме наляга носталгията и пе-симизма, аз бих искал да остана оптимист“.

За живота, научните изследвания, педагогическа-та работа и разнообразната научно-административнадейност на акад. Т. Николов е писано много, затоватук ще добавим само, че жизненият му път е свързанс три институции: Комитет по геология, Българска ака-демия на науките и Софийския университет „Св. Кли-мент Охридски“. Стартът в професията му започна вначалото на м. юни 1955 г. като геолог в систематана Комитета по геология на обекти в Балканбас – Бал-кански проучвателен район. Това беше време на по-дем на геологопроучвателните работи в страната, кой-то изискваше много кадри. Може да се каже, че на-шето поколение беше щастливо в това отношение, за-щото тази тенденция към широки геоложки, минни исондажни изследвания очерта златна епоха както заразвитието на геологията, така и за професионалнотоизрастване на поколение геолози, геофизици, минни исондажни инженери. Макар че този първи етап от не-говата работа като геолог в полето на преките геоло-гопроучвателни работи е бил кратък, той остава трай-но свързан с работа по конкретни задачи при геолого-търсещите програми и по-специално при изясняванена нефтогазносната перспективност на страната. Втова направление специално трябва да се отбележиработата му по разчленяването на долнокредната се-рия в стотиците дълбоки сондажи в Северна Бълга-рия, в т.ч. и изясняване на стратиграфията и фациал-ните особености на тази серия.

Преминаването му на работа в Геологическия ин-ститут на БАН в началото на 1957 г. откри нови въз-

можности за неговото развитие, резултатите от коитоса публикувани в множество статии и монографии.Тази дейност продължава и след 1970 г. за дълъг пе-риод в Софийския университет „Св. Климент Охрид-ски“ и отново в БАН от 1996 до 2009 г. Така БАН иСофийският университет останаха основните етапи внеговата професионална съдба. Трябва да се отбеле-жи също, че годините между 2004 и 2009 г., коитотой прекарва като гост-професор в Географския ин-ститут (сега Национален институт по геофизика, гео-дезия и география) при БАН бяха много плодотворнии се маркират както от редица статии, публикувани унас и в чужбина, така също от монографията „Гло-бални изменения на климатите в историята на Земя-та“ и от нови издания на неговия основен универси-тески учебник по палеонтология и исторична геоло-гия, който досега има четири издания.

Трябва да се отбележи, че в периода 1987–1990 г.акад. Николов оглавява една важна институция в йе-рархията на българската наука и висше образование– Висшата атестационна комисия при Министерскиясъвет. Постът беше много висок – с ранг на зам.-министър, назначен от Председателя на Министер-ския съвет, а отговорностите – много големи. От да-лечината на времето може да се отбележи, че рабо-тата му беше в светлината на прожекторите на об-щественото мнение и никога не е имало това, което еобикновено сега за подобни институции – скандали!Имало е спорни въпроси, но изискванията на законасе спазваха, а дипломите, които се издаваха от ВАКи днес се сочат като пример за свидетелство за ка-чество и за съвременно равнище. Работата му катопредседател беше трудна, но той имаше много до-бър екип. Всъщност трябва да се отбележи едно многоположително качество на юбиляря, че където и даработеше, той умееше да събере забележителен екип.

Наскоро ние видяхме едно ново признание за акад.Тодор Николов – залив на остров Смит, Южни Шет-ландски острови, Антарктида е наречен на името му(Nikolov cove) „за неговата подкрепа за Първата бъл-гарска антарктическа експедиция“.

Да пожелаем на юбиляря добро здраве, творчес-ко дълголетие и нови творби.

Годишнини

На 24 март т.г. акад. Дамян Дамянов навърши 70години. Достойно извървял пътя на лекар, учен, пре-подавател и общественик, той се утвърди като хи-рург с международен авторитет, организатор и лидерв научната общност, радетел за реформи в здравео-пазването и висшето образование.

Професионалната активност на акад. Дамянов есвързана с Клиниката по хирургия при УМБАЛ „Ца-рица Йоанна – ИСУЛ“ и Клиничния център по гастро-ентерология към МУ – София, където той последо-

АКАДЕМИК ДАМЯН ДАМЯНОВ –70-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

вателно е асистент, старши и главен асистент, доцент,професор и става техен ръководител. Защитил е две-те докторски степени. Внедрител е на еднодневнатаи висцералната хирургия в България и е създател намедицински стандарт по хирургия и еднодневна хи-рургия, както и на алгоритмите за добра медицинскапрактика в хирургията, регламентиращи медицински-те дейности в тази област. От 1972 г. акад. Дамянове член на Българското хирургично дружество, а в пе-риода 2002–2014 г. – негов председател. Член е на


български и чуждестранни професионални научни ор-ганизации: Deutsche Gesellshaft für Chirurgie, Interna-tional Association of Hepato-Pancreato-Biliary Surgery,International Association of Surgeons, Gastroenterologistsand Oncologists и други. Почетен член е на Румънско-то и Македонското хирургично дружество. По времена съществуването на Висшата атестационна коми-сия е член на Научната комисия по хирургични наукикъм ВАК, по-късно неин заместник-председател, асъщо и член на Президиума на ВАК.

Връх в научната кариера на акад. Дамянов е из-бора му за член-кореспондент (2008) и академик(2012) на БАН. От 2013 г. е зам.-председател на Ака-демията. Публицистичната му дейност включва ав-торство и съавторство в над 30 учебни ръководстваи научни монографии, както и над 250 публикации вбългарски и чуждестранни списания. Той е член на17 редколегии, главен редактор на 2 списания и отго-ворен редактор на 23-томно Ръководство по хирур-гия. Автор е и на 2 изобретения, полезен модел и 14рационализации. Своеобразен негов портрет е сбор-никът с негови статии и интервюта „Будители, наука,образование“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2015, 610 с.),чието „значение излиза извън ограничените рам-ки на личното..., защото текстовете, събрани внея, засягат цялата многообразна проблемати-као за състоянието и възможностите за разви-тие на научната сфера и висшето образование...“(Н. Поппетров).

Преподавателската активност на акад. Дамяноввключва ръководство на докторанти и специализан-ти. Внедрил е общата медицина като учебен пред-мет за студенти. Бил е член на Факултетния съветкъм Медицинския факултет и на Академичния съветна Медицинския университетет – София. Той работинеуморно за утвърждаване на мястото на младите внауката и висшето образование, тяхното мотивиране,информиране и ангажиране със значими научни про-екти.

Водеща обществена активност на акад. Дамянове дългогодишното председателство на Съюза на уче-ните в България – от 1998 г. до м. май 2015 г. Активенчлен е на Съюза на научните работници в България(днешния СУБ) от 1977 г. – още като млад асистентв Катедра по болнична хирургия на ИСУЛ. Бил е членна Комисията на младите научни работници, член наИзпълнителното бюро и зам.-председател на съюза.През всичките тези години и през своя мандат катопредседател той работи неуморно за утвърждаванена мястото на професионалната организация на бъл-гарските учени като обединение на инициативни и ак-тивни творци на науката, като гнездо с патриотичендух. Той е радетел за оцеляване на науката и за необ-ходимостта от дългосрочна държавна политика за ней-ното развитие, организация и модернизация.

Акад. Дамянов развива и активна експертна дей-ност към Министерството на здравеопазването, Бъл-гарския лекарски съюз, НЗОК, Парламентарните ко-мисии по наука и образование и по здравеопазване идр. Той е носител на редица академични и национал-ни награди, сред които орден „Стара планина“ – І сте-пен, почетен знак „Марин Дринов“ на лента с грамо-та от БАН, орден „Кирил и Методий“ – І степен, но-сител на награди „Ескулапиус“ и „Панацеа“ на МУ –София, почетен гражданин на Шумен и Велики Прес-лав и др.

Със своята широта на мислене, новаторство, на-учна прецизност, съчетана с остър публицистичен реф-лекс акад. Дамянов оставя трайна диря в българска-та медицина и българската наука и е пример за под-ражание на младите медици и учени. Забележителниса неговото трудолюбие и активна гражданска пози-ция.

Пожелаваме му здраве и творческо дълголетие!

Ръководството на секция„Медицински науки“ към СУБ

Годишнини

АКАДЕМИК ПЕТЪР ПОПИВАНОВ НА 70 ГОДИНИ

Проф. д.м.н. Цвятко Рангелов,Институт по математика

и информатика – БАН

Изтъкнатият български математик Петър Радо-ев Попиванов е роден в семейството на известниябългарски имуногенетик и биолог акад. Радой Попи-ванов (1913–2010) на 06.04.1946 г. в гр. София. През1964 г. Петър Попиванов завършва със златен медал22 СПУ в София и с отличен успех Математическияфакултет на Софийския университет Св. „Кл. Охрид-ски“ през 1969 г. През периода 1970–1973 г. е аспи-рант в Московския държавен университет „М. В. Ло-моносов“, Механо-математически факултет, къдетопрез 1973 г. под ръководството на известния рускиматематик Ю. В. Егоров защитава кандидатска ди-сертация в областта на псевдодиференциалните опе-ратори. Впоследствие става доктор на математичес-

ките науки в София през 1986 г. От 1969 г. работи вИнститута по математика (сега Институт по мате-матика и информатика) на БАН, където последова-телно е научен сътрудник (1973 г.), старши научен сът-рудник (1979), професор (1988), чл.-кор на БАН (1995)и академик (2003).

Научното творчество на акад. П. Попиванов е впе-чатляващо и той се ползува със заслужено междуна-родно признание. Работи активно в областта на част-ните диференциални уравнения – линеен и нелинеен


Годишнини

микролокален анализ [2], неелиптични гранични зада-чи [1], уравнения върху тор, особености на решениятана нелинейни хиперболични системи [3, 5], уравненияна Математическата физика [4] (напр. Камаса-Холм,Хънтър-Сакстън), както и някои приложения в механи-ката, геометрията и физиката [3, 6] и финансовата ма-тематика. Резултатите от неговите изследвания сапредмет на 150 научни статии, 60 от които са публику-вани в списания с импакт фактор, на 35 научно-попу-лярни статии, както и на 4 монографии [1–4] и две сту-дии [5, 6]. Приведената представителна извадка от на-учното творчество на акад. П. Попиванов добре илюс-трира тематичния кръг на работите му.

Забелязани са над 450 цитати на научните публи-кации на П. Попиванов в статии (вкл. обзорни), моно-графии, учебници и дисертации (главно в чужбина). Тойима 4 успешно защитили докторанти, двама от коитоса професори – Г. Попов в Нант, Франция, и Д. Палага-чев в Бари, Италия. За съжаление, скоро ни напуснанеговият бивш студент и по-късно дългогодишен нау-чен партньор – проф. Т. Грамчев (Каляри, Италия).

Като признат експерт в областта на диференци-алните уравнения, акад. П. Попиванов е член на ре-дакционния съвет на издаваното от Birkhäuser списа-ние „Journal of Ψdo and Applications“, Петнадесет го-дини е бил член на редакционния съвет на „Annali diFerrara“, от десетилетия е референт на европейскотои американското реферативни списания по матема-тика. Дългогодишен член е на редколегията на „Док-лади на БАН“ и главен редактор на поредицата „Плис-ка“. Бил е над 55 пъти рецензент у нас, в Италия и вГермания на дисертации, хабилитации, професури. По-долу привеждаме списък на участието му в конфе-ренции и конгреси и на посещенията му в чуждестран-ни университети и научни центрове за изнасяне на док-лади или като гост-професор: Университет Париж 11(Орсе), Институт „А. Поанкаре“, Екол Политекник(Париж), Университет „П. Сабатие” (Тулуза), Уни-верситет Рен, Университетите в Болоня, Флоренция,Триест, Торино, Пиза, Ферара, Бари, Каляри, Катания,Месина – Италия, Московски държавен университет„М. В. Ломоносов“ и Институт „Стеклов“ – Русия,Института „Вайерщрас“ в Берлин и Университетитев Потсдам, Кемниц, Клаустхал – Германия, Универ-ситетите на Лунд, Вахьо и Линдчопинг – Швеция, Уни-верситетите на Чоу, Тсукуба, Токио, Хирошима, Кио-то, Нагоя, Осака – Япония, Вайцмановия институт,Университетите Технион и Ариел – Израел, Универ-ситетите в Белград и Нови Сад – Сърбия, Универси-тета в Йоанина – Гърция и Виенския университет.

Многократно юбилярът е чел лекции и водил уп-ражнения по дисциплините Обикновени и частни ди-ференциални уравнения, а също така е водил 8 спец-курса за нуждите на Факултета по математика и ин-форматика при Софийския университет „Св. Кл.Охридски“ (общо 21 учебни години). В продължениена 12 учебни години е бил професор по диференциал-ни уравнения в Югозападния университет „НеофитРилски“ – Благоевград. Ръководил е 11 дипломантивъв ФМИ и 2 в ЮЗУ – всички отдавна защитили. Той

е съавтор на 2 учебни помагала, едното от които – почастни диференциални уравнения за нуждите на ФМИ,е претърпяло 5 издания.

Акад. П. Попиванов има широки литературни ин-тереси и е публикувал статии и книга за творчество-то на Ф. М. Достоевски [7] и статии за Р. Музил.

Активно е участието на П. Попиванов в живота наИМИ и БАН като член на ОС на БАН, Управителниясъвет на БАН (2004–2013), председател на Научниясъвет на ИМИ (1995–2008), ръководител на секция „Ди-ференциални уравнения“ в ИМИ (1989–2011), а понас-тоящем е секретар на Отделението за природомате-матическите науки при Събранието на академиците ичлен-кореспондентите на БАН. Той е „доктор хонорискауза“ на Русенския университет „А. Кънчев“, носи-тел на Почетния знак на БАН за 60-та си годишнина ина най-високото отличие на БАН – Почетния знак „Ма-рин Дринов на лента“ за 65-годишния си юбилей. Кни-гата му [4], съвместно с А. Славова, е наградена вКонкурса за високи научни научни постижения на Съ-юза на учените в България през 2012 г. Член е на Съю-за на математиците в България, на American Mathemati-cal Society и Българското общество „Достоевски“. Ръ-ководител е от 2004 г. на Националния колоквиум поматематика към СМБ и ИМИ – БАН.

Акад. П. Попиванов е работил дълги години в Съ-юза на научните работници на България – сега Съюзна учените в България (СУБ), чийто член е от 29 но-ември 1974 г., като последователно е бил член на Пре-зидиума и председател на секция „Математика“ приСУБ (1998–2004), член на редакционния съвет на спи-сание „Наука“ (от 2007 г.), член на Комисията за ви-соки научни постижения на СУБ (от 2001 г.) и др. Изна-сял е лекции, рецензирал и е публикувал многократнов списание „Наука“, награден е с Юбилейна грамотана СУБ (2014) във връзка със 70-годишнината на ор-ганизацията.

От сърце му желаем още дълги години творческаактивност и висок научен ентусиазъм.

Честит юбилей!

Литература1. P. Popivanov, D. Palagachev. The degenerate oblique

derivative problem for elliptic and parabolic equations.Akademie Verlag, Berlin, 1997, 160 p.

2. T. Gramchev, P. Popivanov. PDE, Approximate solu-tions in scales of functional spaces. Wiley – VCH,Berlin, 2000, 157 p.

3. P. Popivanov. Geometrical Methods for solving of fullynonlinear PDE, UBM edition, Sofia, 2006, 158 p.

4. P. Popivanov, A. Slavova. Nonlinear waves. An intro-duction. World Sci. Singapore, 2011, 168 p.

5. P. Popivanov. Nonlinear PDE. Singularities, propaga-tion, applications. //Birkhäuser, vol.145, 1-94, 2003.

6. P. Popivanov, N. Kutev. On the existence, uniquenessand smoothness of the solutions of some classes ofnon-linear partial differential equations. Teubner Textezur Methematik, Band 96, Leipzig, 104–194, 1987.

7. П. Попиванов. Достоевски. Питания на един ма-тематик. София, БРИП ООД, 2011, 167 с.


In memoriam

В ПАМЕТ НА ЧЛ.-КОР. ХЕНРИЕТА ТОДОРОВА

Чл.-кор. Васил Николов,НАИМ – БАНПреди година си отиде от този свят и Госпожа-

та, както с уважение наричахме гранддамата на бъл-гарската праисторическа наука Хенриета Тодорова(1933–2015).

През този месец в Берлин ще бъдат публикуваниактите на последния голям международен симпози-ум, в който тя участва (Humboldt-Kolleg през 2012 г.във Варна) и в доклада доразви тезата си по единкардинален за балканската праистория проблем – запричините, довели до заника на първата европейскацивилизация. След това често ме питаше как вървиподготовката на тома, но за съжаление не го дочака.А тази нейна теза намира все повече поддръжници инови аргументи в подкрепа.

По стечение на обстоятелствата не съм междуучениците £, но наблюдавайки я още от студентскитеси години и работейки с нея по-късно в Националнияархеологически институт с музей на БАН, също съмнаучил много от учения и личността Хенриета Тодо-рова, винаги съм ценял откритостта и достойнствотов поведението £.

Проф. д.и.н. Хенриета Тодорова е родена на 25февруари 1933 г. в София. През 1964 г. завършва Уни-верситета в Братислава, Словакия, а през 1966 г. – вНитра, Словакия, защитава докторска дисертация вър-ху неолита и халколита в българските земи. От след-ващата 1967 г. и до пенсинирането си през 2004 г. ра-боти в Националния археологически институт с му-зей на БАН, където е преминала по цялата стълбицана научните звания от научен сътрудник до старшинаучен сътрудник І ст. през 1980 г. Междувременнопрез 1978 г. тя защитава втора дисертация върху хал-колитната епоха в българските земи, с което получа-ва научната степен „доктор на историческите науки”.Административната £ кариера включва: ръководителна създадената от нея Проблемна група за интердис-циплинарни изследвания, научен секретар на Единнияцентър по история и заместник-директор на НАИМ,но нейната истинска сила е в ръководството на широ-комащабни теренни проучвания. А те са съсредото-чени изключително в Североизточна България – ре-гионът, в който в началото на ХХ в. за първи път еизследвана праисторията на българските земи, но Х.Тодорова всъщност откри и за първи път представипраисторията на тази част от страната и главно наДобруджа.

През периода 1967–1976 г. тя прави спасителниразкопки и проучва изцяло три селищни могили и при-надлежащите им некрополи – Голямо Делчево, Вар-ненско, Овчарово и Поляница, Търговищко, както ипроучва сондажно четири други селища. Тези разкоп-ки хвърлиха обилна светлина върху праисторическа-та архитектура, върху вътрешната структура на хал-колитните селища и тяхната укрепителна система.През 70-те години на миналия век Х. Тодорова про-учва и къснонеолитния ямен обект Усое, Дългопол-

ско, а през 1974 г. започва разкопки на комплекса Ду-ранкулак, който включва халколитна селищна могила,неолитно селище, селище от късната бронзова епоха,средновековно селище, елинистически храм и огро-мен праисторически и средновековен некропол. Тук еоткрита най-ранната каменна архитектура в континен-тална Европа, а некрополът от късния неолит и халко-лита има изключително значение в проучването на пог-ребалната обредност в една изявена контактна зона.Наред със сондажни проучвания на поне още шестпраисторически селища в западната част на страна-та, през 1983–1988 г. Х. Тодорова ръководи и разкоп-ките на къснонеолитното селище Тополница, Петрич-ко. От 1992 г. тя е ръководител от българска странана гръцко-българските разкопки на същото селище,но в частта му на гръцка територия.

Обхватната й дейност като разкопвач е съпрово-дена от значителна публикационна активност. На пър-во място, бих посочил монографичните £ трудове, под-готвени заедно с нейни ученици и сътрудници, в коитосе публикуват наблюденията и материалите от се-лищните могили Голямо Делчево, Овчарово и двататома на немски език за Дуранкулак. Между моногра-фичните изследвания на Х. Тодорова трябва да от-кроя книгата за каменно-медната епоха в български-те земи с кратките £ варианти на руски и английски ииздадената на немски език в Германия книга за хал-колитните метални оръдия. Не е необходимо тук даанализирам цялата £ научна продукция, която включ-ва 14 книги и над 100 статии на български и основни-те европейски езици, но ще посоча поне някои от ос-новните научни приноси в нея.

Основните изследвания на Х. Тодорова са посве-тени на неолита, халколита, протобронзовата и ранно-желязната епоха в Североизточна България, и приле-жащото £ черноморско крайбрежие, за които до 60-те години не се знаеше почти нищо. На нея принадле-жи откриването и изследването на неолита в този ре-гион. Многогодишните £ разкопки в Дуранкулак да-доха неоценима информация върху дотогава непозна-тата социална структура на халколитното общество,като доказаха неговата елитарна, т.е. йерархичнаструктура. На Големия остров беше разкрито и запърви път изцяло проучено прабългарско селище отІХ–Х век и принадлежащия му некропол. Х. Тодоро-ва е и автор на първото цялостно изследване върхупраисторията на Южна Добруджа.

Началото на металургията е друга научна област,в която тя има съществени приноси. Отнасят се допрецизиране на датировката на началото £ (отнесенокъм първата половина на V хил. пр. Хр.), класифика-цията на най-ранните медни изделия и свързванетона тяхната суровина с медно-рудните находища на


Балканския полуостров. Последното стана възмож-но благодарение на успешното £ сътрудничество синститутите Макс Планк в Майнц и Хайделберг, къ-дето бяха направени многобройни оловно-изотопнианализи, доказващи полицентричната структура нанай-ранната металургия и експлоатацията на медно-рудните залежи от Медни рид (Бургаско) още през Vхил. пр. Хр.

Данните за най-ранната металургия, заедно с ин-терпретацията на гробовете от некрополите Варна иДуранкулак, позволиха на Х. Тодорова да обосновепричините за появата именно по западния бряг на Чер-но море на най-ранната протоцивилизация в Европа.

За нейния начин на работа е характерен широкиятнадрегионален анализ на праисторическите явления,подкрепен с данните на природонаучните дисципли-ни. Това й даде възможност да покаже наличието наголеми етнокултурни комплекси, които определят об-щата картина на праисторията на Балканския полу-остров.

Анализът на палеоклиматичните данни позволида бъде установена дълбока екологична криза в краяна V и първата половина на ІV хил. пр. Хр., причине-на от високите температури по време на климатич-ния максимум. Именно тази екологична катастро-фа, а не степна инвазия е според Х. Тодорова причи-ната за загиването в края на V хил. пр. Хр. на про-тоцивилизациите на Балканския полуостров. Перио-дът след тази катастрофа, т.е. първата половина наІV хил. пр. Хр., тя определя като протобронзова епо-ха. Всъщност, откриването и дефинирането на тозипериод в днeшна Северна България е нейно пости-жение. На това беше посветен и последният й док-лад на международен симпозиум, а именно този във

Варна през 2012 г.Благодарение на проучванията на Х. Тодорова се

очерта доста плътна картина на праисторическоторазвитие в ареала на Долния Дунав от времето на не-олитизацията му до началото на бронзовата епоха.

Х. Тодорова направи много не само за проучване-то, но и за популяризирането на праисторията на бъл-гарските земи, на новите открития. Тя е чела курсовев Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Новбългарски университет, Великотърновския универси-тет „Св. св. Кирил и Методий“, била е научен ръково-дител на много докторанти, била е гост-професор вуниверситетите в Бон, Анкара и Фрайберг. Чела е от-делни лекции в поне две дузини чужди университети.Участвала е в трудно установим значителен брой кон-ференции и симпозиуми. Тя беше организатор на го-ляма праисторическа изложба в Германия, а находкиот нейните разкопки са експонирани в много музеи встраната.

Х. Тодорова беше член на Немския археологичес-ки институт в Берлин и на Постоянния съвет на Меж-дународния съюз на праисториците, на много редко-легии, беше главен редактор на Интердисциплинарниизследвания и Studia praehistorica.

Със сигурност съм пропуснал нещо важно в крат-кото изложение върху научната дейност на ХенриетаТодорова. Но пълно изложение едва ли е възможно,защото целият £ действен живот е преминал в наука-та и може да бъде представен само чрез науката, атова би изисквало специално трудоемко изследване,за което аз не се наемам. Само мога да кажа, че Х.Тодорова е ярка личност, без която не бих могъл даси представя общността на българските праистори-ци през последните пет десетилетия.

In memoriam

Научни изяви в СУБ

Секция „Педагогика и психология“ при СУБ проведе на 21 март 2016 г. в Новата конферентназала (Огледалната зала) на СУ „Св. Климент Охридски“ заседание с дневен ред:

� Поетичен рецитал от членове на секцията, посветен на пролетта и на жените.� Отчет за подготовката на конференцията за Виготски съобразно приетия план.

* * *Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, СУБ – Пловдив, секция „Физика“ и

фондация „Миню Балкански“ проведоха на 9 януари 2016 г. в ПУ „Паисий Хилендарски“ – зала„Компас“, първа Национална научна конференция на тема:

„ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ПРИРОДНИТЕ НАУКИ“Целта на конференцията бе да провокира дискусия за ролята на природните науки във възпитаването

на гражданско поведение, етика и морал в отношението към здравето, природата, обществото и научно-техническите постижения.

* * *СУБ – Пловдив, секция „Физика“ и катедра „Астрономия“ към Физическия факултета на

СУ „Св. Климент Охридски“ организираха на 21 март 2016 г. в Дома на учените, ул. „МитрополитПаисий“ 6, Пловдив, научнопопулярната лекция с дискусия на тема:

„ГРАВИТАЦИОННИ ВЪЛНИ И БЕБЕТА-ВСЕЛЕНИ“Лектор: гл. ас. д-р Владимир Божилов

* * *


АКАДЕМИЧНИТЕ ПРОЯВИНА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ КЛОН НА СУБ

В ПРАЗНИКА НА ВЕЛИКО ТЪРНОВОВ програмата от събития в празничния афиш на

Великотърновската община трайно място в послед-ните години заема Съюзът на учените от Велико Тър-ново. Със своите традиционни Мартенски четения исъпътстващите ги мероприятия клонът отразявашеакадемичното настроение на празника. Години на-ред те бяха запазена територия на изследователитеархеолози и техните обекти: Царевец, Трапезица, Ни-кополис ад Иструм, школата на Теодосий Търнов-ски, Търновската книжовна школа и др.

В тазгодишното издание – 2016 – в разнообра-зието от доклади беше дадена възможност за пред-ставяне на новосъздадената секция към Съюза научените във Велико Търново, занимаваща се с ин-тердисциплинарни изследвания към Института поматематика и информатика при БАН (ИМИ–БАН).

В своя въвеждащ доклад председателката насекцията „Интердисциплинарни изследвания“ доц.д-р Галина Богданова представи някои от съвмес-тните интердисциплинарни изследвания и решенипроблеми за региона на Велико Търново, съвързанис цифровизацията, запазване и представяне на кул-турно-историческото наследство (КИН).

Натрупан е голям обем от цифрова информацияи методики, свързани с образците на световното на-учно и културно-историческо наследство, основа заизграждане на система от федерирани цифрови хра-нилища с културно съдържание (мултимедийни циф-рови фондове, архиви, библиотеки за културно нас-ледство, виртуални музеи и др.) за региона на Вели-ко Търново. В резултат са разработени различни при-ложения, като хартиени и електронни паспорти (закамбани), онтологии, речници и сайтове с избраницифрови колекции на уникални образци на камбани,фолклорни и архитектурни обекти, които също савключени в системата.

Работата при интердисциплинарните екипи и из-следвания, свързани със запазване, цифровизация ипредставяне на КИН крие редица предизвикателства.Изследванията изискват интердисциплинарно интег-риране на експертите, проектите и институциите, как-то и координиране на екипите от различните градо-ве. Дейностите по изграждане и поддържане на фе-дерирани хранилища в системата с културно съдър-жание изискват добро съгласуване и координиранеза извършване на интердисциплинарната интеграцияи агрегация на данните. Свързаните интердисципли-нарни екипи са обединени в обща интердисциплинар-на мрежа за съвместни изследвания в областта наКИН за региона на В.Търново (ИД – мрежа). Съз-даден е и общ интердисциплинарен форум „Инфор-

мационно общество“ за споделяне и дискусии припроучванията.

В последните две години (2015– 2016) във връз-ка с 215-годишнината от рождението на Колю Фи-чето (2015) и 135 години от неговата смърт (2016)интердисциплинарният екип работи по проект за циф-ровизация на архитектурното наследство на уста Ко-лю Фичето, който беше представен на Мартенскитечетения. В дните на празника на Велико Търново поинициатива на СУБ – Велико Търново беше обявенаседмица на Майстора (16–23 март). Открита бешеизложба, представяща творчеството на възрожден-ския архитект – „Разрушение и съзидание“. Тя е ре-ализирана от ИМИ – БАН и РИМ – В.Търново, сподкрепата на Община Велико Търново по програ-мата „Регион Велико Търново – кандидат за евро-пейска столица на културата 2019“ и с любезнотосъдействие на Историческия музей – Дряново, Исто-рическия музей – Свищов, РИМ – Ловеч. Автори наизложбата са Галя Чохаджиева, Стефка Кънчева,Галина Богданова, Николай Ноев и Генчо Петков.Според техните предварителни проучвания около 50обекта на територията на България са плод на твор-ческия дух на Майстора. От тях са избрани да бъ-дат експонирани само някои, представящи различнитипове строежи на Майстора – храмове, камбана-рии, къщи, мостове и чешми. Всеки обект е пред-ставен с обща снимка, с детайл, характерен и пред-ставящ стила на Майстора, и с кратка историческасправка. За онези от тях, които се претърпели голе-ми промени във времето, са издирени архивни изоб-ражения. Изложбата бе експонирана за първи път вруините на църквата „Св. Спас“ в рамките на меж-дународната конференция DiPP2013. В момента еекспонирана в Къщата с маймунката – един от обек-тите на Колю Фичето в града (творческия дом наСУБ – Велико Търново) и беше отворена за посети-тели в дните на празника и до края на месец март секскурзовод от авторите.

В седмицата на Майстора по инициатива на Ве-ликотърновския клон на СУБ беше проведена и На-ционална конференция с международно участие „Кул-турно-историческо наследство: опазване, представя-не, дигитализация“, в която взеха участие утвърде-ни учени от София, Велико Търново, Беларус и Лат-вия.

Проф. д-р Валентина Стоянова,д-р Стефка Кънчева,

СУБ – Велико Търново

Научни изяви в СУБ


КНИГОПИС

Румяна Вацева.Динамика на

урбанизираните тери-тории на Черномор-

ската крайбрежна зо-на в България за пе-риода 1977–2011 г. по

данни от дистанцион-ни изследвания.

Национален институт погеофизика, геодезия игеография – БАН, С.,

2015, 336 с.

Монографията система-тизира и обогатява познани-

ята за развитието на урбанизираните територии на Чер-номорското крайбрежие и предлага съвременни ме-тоди, принципи и технологии за изследване, в т.ч. дис-танционни методи и ГИС. Темата е много актуална,свързана с една от значимите глобални промени наоколната среда – урбанизацията на крайбрежните ра-йони, която оказва влияние върху устойчивото разви-тие, опазването на екосистемите и антропогенното въз-действие върху околната среда.

Авторът на книгата – проф. д.г.н. Румяна Вацева,има научни интереси в областта на: дистанционни из-следвания, географски информационни системи (ГИС),пространствени анализи и моделиране, картография,земно покритие и земеползване, ландшафтна еколо-гия и защитени територии. Тя е автор на повече от 80научни публикации.

Монографията е задълбочено научно изследванена пространствената структура и промените на урба-низираните територии на Българската Черноморскакрайбрежна зона за периода 1977–2011 г. Това, коетоотличава изследването на Р. Вацева, е последова-телно проведеният научен подход за анализ и мони-торинг чрез интегриране на ГИС и дистанционни из-следвания и разработване на ключови екологични ин-дикатори. Публикуваните теоретични и практикопри-ложни обобщения, оценки и изводи се основават наданни от сателитни и ортофото изображения с високаточност и надеждност. Изложението в книгата, пред-ставено в пет глави и три приложения, е богато илюс-трирано с карти, схеми, таблици и диаграми за разви-тието на урбанизираните територии на Черноморско-то крайбрежие за 35-годишен период.

За първи път наличното познание по темата е сис-тематизирано в монография. Постигнати са нови ре-зултати с оригинални научни и научно-приложни при-носи, валидни не само за България, а и за научнотоосмисляне на развитието на урбанизираните терито-рии в крайбрежните зони като цяло. В предговора накнигата, писан от акад. Тодор Николов, се отбелязва:„това е задълбочен изследователски труд с теоретич-ни и практикоприложни обобщения и изводи със зна-чителен оригинален принос”. Основен принос на кни-гата е прилагането на най-съвременна методика запространствени анализи чрез успешното интегрира-не на дистанционни изследвания и ГИС при разра-ботването на екологични индикатори. Друг основенпринос е създаването на геобази данни за урбанизи-раните територии, което отговаря на практическата не-обходимост от осигуряване на научна подкрепа за ин-формираното вземане на решения при управлениетона Черноморската крайбрежна зона в България.

Проф. д-р Зоя Матеева, НИГГГ – БАН

Иглика Мишкова.Образование в

музея. Състояние иперспективи в

България.ИК „Гутенберг”, С.,2015, 431 с. , с ил.

Книгата разглежда еднаактуална тема за сфератана музеите. В съвремен-ната технологична средамузеите са изправенипред заплахата да губятстабилно своето значение.Това налага тяхната поли-тика да се преориентира

към използване на маркетингови техники и различни,адаптирани към интересите на аудиторията, презента-ционни и промоционални техники. Образователната дей-ност на музеите е една от най-подходящите форми запривличане внимание към техните експозиции, за съз-даване на интерес и за популяризиране на музейнитеколекции. В редица държави именно образователнатаполитика превръща музеите в регионално/националнокултурно средище, място за активна социализация.

Разглежданата книга извежда на преден план трицентрални за музейната дейност днес аспекта: за ко-муникативната и образователната функции на музея,за профила на музейния посетител и на музейния спе-циалист; за същността на музейните образователнипрограми. Изследването разглежда проблематика наетнографските музеи, като съпоставя опит от Слове-ния, Румъния, Гърция, Италия, Испания и други с бъл-гарската практика. Представени са добри практики, ино-вативни идеи, регионални специфики. Подробно е от-разен опитът на Националния етнографски музей в Со-фия, като са показани възможните насоки за бъдещоразвитие.

Изложението е добре структурирано, с балансираноизползване на чужди примери и съпоставки. Предста-вена е една широка панорама на тенденции, откроениса постижения и тесни места.

Без да има претенции за създаване на висока тео-рия, авторката дава отправни точки към едно преос-мисляне на музейните функции съобразно обществе-ните нагласи и новата роля на музеите в съвременно-то общество.

Доц. д-р Евгения Русинова, УНИБИТ

Никола Балабанов.Явлението Найден

Геров.Университетско

издателство „ПаисийХилендарски”, Пловдив,

2014, 135 с.

След продължителнокнижовно общуване с ви-сокия „връх в българска-та възрожденска култура”– Найден Геров, авторътна неодавна излязлата отпечат книга „ЯвлениетоНайден Геров” – проф.д.ф.н. Никола Балабанов– припознава „своя” Най-

ден Геров и отправя „апел към обществото, ангажи-рано с днешните проблеми, да не позволява в съзна-нието на хората да доминира забравата”.


Книгата е своеобразен опит за обобщение на „де-лата, приносите и оценките” от дистанцията на време-то на „първия и най-именит будител на българщинатав Пловдив и Пловдивско” (Лука Доросиев). НиколаБалабанов, сам посветил живота си на преподава-телска, научна и обществена дейност, изпитва удив-ление от мащабите на това „величаво здание в бъл-гарската култура”, издигнато от Найден Геров с „та-лант и ерудуция, с последователността в мисленетои действията си в продължение на половин век”. Авто-рът се позовава изцяло на литературни източници идокументи в опита си да опознае своя „кумир, но некато икона, а като пример”.

Книгата на Никола Балабанов е изложена в три час-ти: „Възрожденска сплав „Пловдив – Найден Геров”,„Ролята на Найден Геров и неговите ученици за раз-пространяването на физичните знания у нас”, „Поли-валентният Найден Геров”. Приложени са: „Кратко съ-държание на „Извод от физиката”, „Термини в учебни-ка на Н. Геров” и „Задачи по физика”.

В Първа част авторът ни запознава с политическа-та, икономическата и културна атмосфера в града натепетата, в която вече са назрели условията за ду-ховно събуждане на българщината. Младият, но об-разован и широко ерудиран Найден Геров, идва тък-мо навреме да посее семената на просветата, да раз-бунтува народния дух и да повдигне националнотосамочувствие.

Специално внимание Никола Балабанов е отделилна ІІ част, посветена на малко известната роля на въз-рожденския просветител от Копривщица за разпрос-транението на физични знания у нас. Найден Геров,носител на новото време, е усетил добре тенденции-те в световното развитие – полъхът на Възражданетои зараждането на индустриалното общество. Наредс усърдната работа за утвърждаване на родния езики православната църква, той ясно осъзнава необхо-димостта от изучаване на природни науки, в основа-та на които стои физиката. Книгата „Извод от физика”Балабанов оценява като „напълно оригинален учеб-ник, за написването на който са изпозлвани като из-точници най-добрите по онова време руски и френскиучебници”, а самият Геров скромно заявява, че товаса „първоначални познания по физика”, извадени от„иностранни учебници”.

„Извод от физика” е издадена в Белград с помощтана над 720 спомоществователи от Копривщица, Ка-лофер, Панагюрище, Стрелча, Клисура, Сопот, Плов-див, Стара Загора, Чирпан, Дупница, Белград, Пирот,Цариград и др. Книгата излиза в тираж от 2020 екзем-пляра. Много бройки са били закупени предварител-но от абаджийския и чорапчийски еснаф в Коприв-щица (60 бр.), от родолюбиви българи в Калофер (102бр., от които 50 от Ботьо Петков), Пирот (72 бр.) и др.Впечатляащо е, че 90 учебника са били предназна-чени за свещеници, дякони и монаси. Сравнителномалко книги са закупени в Пловдив, Пирдоп и Дупни-ца, а в София – нито една. С тънка хумористична нот-ка Балабанов вмята: „Явно, софиянци още не са по-дозирали, че след 30 години ще стават столичани.”

Никола Балабанов оценява „Извод от физиката” ка-то „истински подвиг”. Тя е първи успешен опит за по-пуляризиране на физични знания не само в Бълга-рия, а и в рамките на Османската империя, къдетообразованието по онова време е било само религиоз-но. Учебникът е в обем от 216 страници и включваматериал само от разделите механика и акустика, ноима сведения, че е била подготвена и втора част натова издание. Балабанов обръща внимание не толко-ва на съдържанието на учебника, колкото на „негови-

КНИГОПИС

те методически и методологически подходи и вижда-ния, както и някои сполучливи и перманентно актуал-ни разсъждения и „находки” на автора”. По думитена Методи Метев, специалист по методика и препо-даване на физиката, „в методическо отношение учеб-никът на Геров е учудващо издържан. Предисловие-то, макар от две страници, е истинска лекция по мето-дика на физиката”. Според Балабанов „авторът зас-тъпва принципите за последователност, логичност идостъпност на изложението.”. Геров умело избягваупотребата на формули, като използва „много приме-ри, сравнения и аналогии, както и разнообразни при-ложения на откритията във физиката.”

Според Метев, „Той (Геров) винаги се стреми да под-чертае, че някои физически явления лежат в основа-та на различни суеверия. С правилно обяснение наявленията той иска да повлияе върху простодушнитеси сънародници и да изкорени тези суеверия.”. Така,Геров обяснява причините за явленията – различнитевидове сили – „всемирното привличане, топлината,светлината, магнетизма, електричеството” (Балаба-нов), във време, когато теорията на електромагнетиз-ма още не е била публикувана.

За да удовлетвори породеното у читателя любо-питство към творбата на Найден Геров, Балабанов при-вежда „Някои интересни извадки от „Извода” на Н.Геров”, след което излага своите аргументи в ползана твърдението, че колоритният възрожденец можеда бъде наречен „Първият наш физик”. „Известно е,че той е преподавал граматика, история, землеопи-сание, начални познания по словесни науки, катехи-зис и др.” Безспорен е и фактът, че „Извод от физика”е първият български учебник по физика. „ЗащотоНайден Геров пръв сред българските интелектуалциот Възраждането е разбрал, че физиката е фундамен-тална наука за природата, разбрал е нейния мирогле-ден характер, разбрал е, че тя е „висока и пространнанаука” (Геров)” (Балабанов).

За да допълни портрета на тази „наистина чутовналичност”, авторът описва заслугите на някои от него-вите ученици. Така, на фона на възрожденския град,построен на три хълма, Балабанов издига пиедиста-ла на „трихълмието на пловдивското просвещениепрез XIX век”: Найден Геров, Йоаким Груев и Христо Г.Данов.

В трета част на книгата „Явлението Найден Геров”,наречена „Поливалентният Найден Геров”, Никола Ба-лабанов представя просветителя в пълната му свет-лина – „Поет и лексикограф”, „Ваятел и новатор в бъл-гарското образование”, общественик и дипломат.

Монографията завършва с послеслов – една личнаизповед на автора, в която той, от дистанцията на вре-мето и епохата, без да търси съизмерване със своя„кумир”, се опитва да се докосне до него, запазвайкипаметта и предавайки я на идващите поколения.Близостта, постигната в лоното на духовните измере-ния и просветителска мисия, намира израз в топлитедуми „Моят Найден Геров”, с които Балабанов нари-ча своя книжовен и морален учител.

В началото на монографията авторът споделя едносвое трепетно младежко вълнение: „Още когато изу-чавах историята на нашия град през юношеските го-дини у мен се появи желанието някой ден да учас-твам в нейното дописване”. Без съмнение, с книгата„Явлението Найден Геров” Никола Балабанов оставясвоя принос в този „град, раждащ жажда за памет”(Владимир Янев).

Доц. д-р Тодорка Димитрова,ПУ „Паисий Хилендарски”, Пловдив


КНИГОПИС

Илия Тодев, ДимитърХристов, Йорданка

Гешева, НиколайПоппетров.

История на Българ-ската академия на

науките. Първа част1869–1947.

Издателство на БАН„Проф. Марин Дринов”, ИК

ТАНГРА ТанНакРа, С.,2015, 218 с.

В края на 2015 г. на книж-ния пазар се появи новатаакадемична история на най-

старата научна институция в България – Българскатаакадемия на науките (БАН). Както е отбелязано в са-мото й заглавие, това е първа част от цялостно изслед-ване, посветено на Академията. Авторският колективвключва учени от Института за исторически изследва-ния: проф. д.и.н. Илия Тодев, гл. асистент д-р ДимитърХристов, проф. д-р Йорданка Гешева, гл. асистент Ни-колай Поппетров. За колегията това са известни и ав-торитетни учени, чиито научни интереси са съсредото-чени в други области на историческото познание. В из-данието те са обединили своите знания и опит, за дапредставят синтезирано и аналитично вековната вечеинституционална традиция, която се крие зад името Бъл-гарска академия на науките.

Очевидни са трудностите, с които се е сблъскал ко-лективът в процеса на работа – наличието на значител-на по обем литература, посветена на историята на Ака-демията, на отделните й звена, като библиотеката, на-учния архив, някои институти и пр.; отлагането на го-лям масив от разнообразни по произход, съдържаниеи информация архивни материал; многобройни публи-кации, посветени на най-изявените дейци на академич-ната общност. Очевидни са и предварително зададе-ните ограничения в обема на книгата. Напълно убеде-но мога да кажа, че авторският колектив се е справилс предизвикателствата и е успял да напише строго на-учна история на институцията (което в случая е задъл-жително изискване). Същевременно авторите са сестремили да направят текста четивен, увлекателен идостъпен за по-широк кръг от читатели. Книгата е ко-лективно дело, но това не я прави сборник от обособе-ни части. Различията в стила са видими – след синте-зирания увод на проф. И. Тодев за академиите на нау-ките и тяхната роля за създаването, съхранението иразпространението на знанията, следват обобщеният,обзорен текст на д-р Д. Христов за началната историяна Книжовното дружество и далеч по-близкия до доку-ментите, но също богат на изводи и констатации, раз-каз на проф. Й. Гешева и Н. Поппетров за периода следпрехвърлянето БКД в София през 1878 г. до 1947 г.,когато приетият нов закон променя радикално институ-цията и я превръща в част от държавните структури.Въпреки различията в подходите, се е получило ця-лостно и хомогенно изследване. И причините за товатрябва да се търсят в увлечението и вдъхновението, скоето авторите са работили с първичните материали ив техния безспорен професионализъм и научна етика.

Специално искам да подчертая, че приносният ха-рактер на изследването не е в изясняването на детай-лите от академичната история. Стремежът на автор-ския колектив е бил синтезирано, в не много на бройстраници, да представи етапите на израстване на Ака-демията и най-характерните моменти в нейното разви-тие. Анализирани са, разбира се, устройствените до-кументи на БКД/БАН, законите от 1912, 1940, 1947 г.;представени са академичните издания; проследено е

формирането и развоя на отделните клонове, на биб-лиотеката, мястото и ролята на постоянните и времен-ни академични комисии, появата на институтската сис-тема. Но всичко това е направено пестеливо, като саподбрани най-важните факти и данни, със стремеж дасе откроят общите, дълготрайните тенденции в разви-тието на институцията. На различни места в текста ав-торите засягат и сложния проблем за отношенията меж-ду българската държава и Академията. Общият извод,до който се достига, е, че в резултат на тези процесиБАН се утвърждава като „главно национално научносредище”, което поощрява и подпомага научните из-следвания, организира собствени такива, осъществя-ва значими общонационални научни проекти, дава ав-торитетна експертна оценка за научната и художестве-на продукция в страната.

При това разказът не е само за институцията, а и захората, свързани в най-голяма степен с нея. Пестели-во, но точно са представени личностите, които стоятначело и изиграват най-значима роля за израстванетои превръщането на Книжовното дружество и на Ака-демията в авторитетен научен център. При това гово-рим не за изграждането на идеализирани портрети, аза представянето на реални личности, с техните ка-чества, но и с недостатъците им и как от своя страналичните характеристики рефлектират върху институци-ята. От първата генерация дейци най-пълно са пред-ставени проф. Марин Дринов, духовникът Климент Бра-ницки и Търновски, незаменимият организатор ВасилД. Стоянов и секретарят Тодор Пеев. Находчиво, ноточно, те са определени като „ума, сърцето и волятана Дружеството”. След Освобождението се открояваличността на Иван Евстр. Гешов, за когото съвремен-ниците ще кажат, че това е „призвания” председателна Академията. В периода 1924–1937 г. председател-ският пост е поверен на друг ярък представител нанаучната мисъл, но и активен общественик – проф. Лю-бомир Милетич. През 1937 г. председател става све-товноизвестният археолог и изкуствовед проф. БогданФилов. Всеки от тези дейци има различен стил на ръ-ководство на институцията и налага своя отпечатък вър-ху нея. Политик и банкер, автор на научни трудове,меценат и филантроп, поддържащ неизменно извес-тна дистанция между себе си и другите, Гешов правимного за решаване на материалните проблеми на Дру-жеството, настоява и успява да осъществи провъз-гласяването му за академия. Стилът на Милетич каторъководител съчетава настойчивост, последователности неотстъпчивост. Заслугите му към институцията сабезспорни, но личните му обществени пристрастия изиг-рават не малка роля в изострянето на отношенията сдържавата в периода на Земеделския режим. Филов,според оценката на Н. Поппетров, е упорит, неотстъп-чив, но и делови, с организационни способности, тех-нократ и прагматик и успява да прокара желаните про-мени в статута на Академията.

Богат като фактология и изводи, текстът дава пред-става и за това как обществото възприема БАН – по-зитивно, с уважение и респект, като основна научнаинституция, отговорна за развитието на научното зна-ние. Общественият престиж авторите илюстрират с раз-лични факти. В изданието накратко са представени идаренията в полза на Академията – еднократни и подформата на благотворителни фондове. Наличието имговори недвусмислено за авторитета и доверието къминституцията и същевременно й дава възможност дареши част от материалните си проблеми и най-вече –да поддържа действаща система от академични наг-ради.

Не са за пренебрегване и богатият илюстративен ма-териал, предоставен от Научния архив на БАН, както иотличното изпълнение на изданието като полиграфия,


дело на две авторитетни издателства – Издателствотона БАН „Проф. Марин Дринов” и ИК ТАНГРА ТаНакРа.

Накрая бих желала да завърша с един извод, нап-равен в книгата, че Българското книжовно дружество„остава свободно по дух, неподвластно на силните наденя, неподчинено на ничия българска или чужда по-литическа линия”. По мое мнение този извод резюми-ра дълбокия смисъл на развитието на институцията и вследващите десетилетия, или поне обобщава стреме-жите и желанията на нашите предшественици.

Доц. д-р Росица Стоянова,Институт за исторически изследвания – БАН

КНИГОПИС

ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУПРОБЛЕМИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И БЪДЕЩЕТО НА

ОБРАЗОВАНИЕТО

Марга Георгиева, СаваГроздев.

Морфодинамиката заразвитието на ноос-

ферния интелект.Изд. id:print, С., 2015, 310 с.

Монографията на проф.Марга Георгиева и проф.Сава Гроздев, която излезеот печат в навечерието наНовата 2016 година, носипредизвикателствата иочакванията на новия век.В самото заглавие на кни-

гата фигурира понятието „ноосферен интелект” – сфе-рата на разума, която в своята еволюция, споредВ.И.Вернадски, постепенно се превръща в планетар-но явление и космически фактор. Авторите на предла-гания научен труд поставят акцента върху едно твър-де актуално и при това фундаментално направление:теорията и практиката на познавателния процес, из-следващ самото познание. Тази интензивно развива-ща се проблематика, която те назовават „Аз- концеп-ция” или „Нова динамична модификация” на научнитевъзгледи за процесите на познанието, според тях пред-стои да се допълва, разширява и прецизира непре-къснато поради своята изключителна сложност и зна-чимост в днешния свят. В кръга на проблемите, об-съждани от авторите, са интелектуалните процеси, раз-работвани както от класическата гносеология, дидак-тика, методика на обучението, така и от такива модер-ни научни направления като ейдетика, синектика, си-нергетика, евристика и др., в търсене на нови насоки ипринципно нови подходи, дори нещо повече – на новапарадигма в сферата на научното познание и образо-вателния процес. В обем от 310 страници и ползванена 266 литературни източника са представени и анали-зирани идеите и концепциите на много известни авто-ри, сред които: Поанкаре, Пойа, Адамар, Вертхаймер,Брунер, Пушкин.

Книгата съдържа четири глави, в които процесът напознанието се изследва както от позициите на съвре-менните психологически теории, така и на педагоги-ческата практика във връзка със значителните проме-ни в обществото и бъдещата роля на информационни-те технологии в иновацията на учебния процес. Пред-ложени са оригинални математически модели и мето-дически подходи за оптимизация на познавателния про-цес. Върху тази основа авторите дефинират „инстру-ментите”, на които те се опират в своето изследване:издигане на процеса на обучение до равнището на тех-нология, разработването на тази технология като съв-купност от операции и процедури. Според авторите ин-телектуалното развитие на подрастващите започва с

формирането на сензомоторни антиципативни рела-ции, т.е. предвиждащи механизми за анализ на всепо-сложни процеси и явления и формиране на прециз-на моторна активност за реализиране на все по-богатапо замисъл и възможности дейност. Затова понятиетоморфодинамика (преобразуване на структури в мате-матиката, физиката, технологиите, изкуствата) заемаособено място в самото заглавие на монографията.Авторите се опират на своята многогодишна работа вобластта на методиката на преподаване, както и върхуопита и възгледите на посочените по-горе видни учениза развитието на системата от подходи при решаванена задачи. Несъмнено движещият мотив в книгата еемпатията, моралната потребност да се сподели бога-тият опит от работата с поколения ученици и студенти.Тук трябва да отбележим смелостта на авторите на та-зи монография да издигнат и защитят идеята за разви-тие и организация на съвременното образование катосоциална технология, определяща развитието и бъ-дещето на социума, т.е. на човешкото общество. Спо-ред тях учебният процес следва да бъде организиранпреди всичко като съвкупност от дейности. Осъщес-твяването на такава мащабна интерпретация на тео-ретичното учебно съдържание предполага, от своястрана, извършване на специална подготвителна ра-бота за създаването на поредица от операции, проце-дури, задачи и експерименти, които следва да пред-хождат цялостното възприемане и осмисляне на тео-рията. И тъй като индивидуалните различия между уче-щите са особено важна специфика на тази социална(педагогическа) технология, тя може да бъде осъщес-твена с мощната подкрепа на информационните тех-нологии, които да осигурят на всеки обучаван адапти-рана към него поредица от учебни ситуации. Авторитеразработват идеята за подготвяне на явленията на ин-сайта, озарението още от ранна възраст чрез осигуря-ване на учебна среда за активна и ефективна дейност,разнообразие от модели, които „създават условия уче-щите да анализират многообразни съотношения, за дастигнат до разбиране и използване на теорията”. Еднов-ременно с това авторите посочват огромната роля наемоционалната компонента в учебния процес, пози-тивните когниции/емоции, формиращи мотивацията катодвижещ фактор, стимулирането на интуицията. Обра-зователната практика в някои европейски страни по-казва, че подобен иновационен подход е напълно осъ-ществим, когато учещите работят в малки групи, катопреминават от индивидуална към групова работа и об-ратно, при което акцентът се поставя не върху моноло-гичната интерпретация на знания от страна на препо-давателя, а върху ръководството, упътването и кон-султациите при извършване на учебните дейности. Впоследната глава се разглеждат изключително инте-ресни проблеми- свързани с: „Алгоритмични и еврис-тични похвати при решаване на задачи”; „Преформу-лиране на задачата”; „Решението на задачата като ло-гически свързана последователност от група подзада-чи – компоненти”; „Как може да се подготви досеща-нето като… интелектуално видение?”, „ Прозрението ка-то неосъзната дейност на мозъка” и др.

Несъмнено книгата е богата както по отношение наметодически прийоми и подходи, така и с опита за ма-тематическо моделиране на самия процес на обуче-ние и с приноси в методологията на познанието. В тозисмисъл ще завършим този отзив с кратък цитат от са-мите автори: „Стремим се да се включим в т.нар. нау-ка Ноетика – т.е науката за споделеното глобално поз-нание, обединяваща фундаменталното морално тър-сене на съзнанието и личностното знание на човечес-твото”.

Проф. д.п.н. Боян Лалов,Технически университет – София

ФОНДАЦИЯ София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

За делови контакти: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

Тел: 9815181; тел/факс: 9815483

Е-mail:[email protected]

Фондация „Еврика“ е основана през 1990 година за подпомагане на даровити деца и

млади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката и

управлението; подкрепа на младите новатори и предприемачи, разпространение на

научни, технически и икономически знания; усъвършенстване на материалната база за

научно и техническо творчество; подпомагане на обучението и специализацията, на

международното сътрудничество в областта на науката и техниката.

Фондацията осъществява пет програми:

Таланти

Програмата има за цел издирването и развитието на надарени млади хора в областта на

науката, техниката, технологиите и управлението. Чрез нея се подпомага обучението на

талантливи младежи, подкрепя се участието им в научно-технически изяви, стимулира

се провеждането на специализирани школи и летни университети и др.


Програмата има за цел да подпомага научните изследвания на младите учени във

фундаменталните области на науката и по този начин да осигурява възможност за научна

изява и развитие.

Информация, издания, изяви и международно сътрудничество

Чрез програма „Информация, издания, изяви и международно сътрудничество“ се

организират дейностите на фондацията, свързани с информационното осигуряване и

разпространението на научно-технически знания сред младежта и децата, организирането

на изяви за наука, техника, технологии и управление – конкурси, симпозиуми, семинари,

кръгли маси, школи, научно-технически състезания, олимпиади, изложби, да насърчава

международното сътрудничество на младите хора и техните организации в областта на

науката, техниката, технологиите и управлението, както и да подпомага деловите им

контакти със сродни организации в други страни.

Насърчаване на стопански инициативи

Чрез програмата „Насърчаване на стопански инициативи“ се насочва и координира

дейността на фондацията за стимулиране на създаването и внедряването на научно-

технически идеи и разработки и други стопански инициативи на младежки колективи и

търговски дружества на млади хора, както и на отделни младежи на възраст до 35 години.

Развитие

Програмата има за цел да подпомага ускореното развитие на съвместни дейности на

програмна и проектна основа с международни, чуждестранни и национални организации

и институции, в рамките на целите и предмета на дейност на фондацията.

Първият конгресен център в

България, построен в комплекса „Св.

Св. Константин и Елена“ през 1966 г.

от Съюза на учените в България

за провеждане на научни прояви,

а именно

Международния дом на учените„Фредерик Жолио-Кюри“,

е мястото което търсите. Комплексът

може да приеме прояви с до 300

участници, или няколко по-малки

симултанни срещи.

Петте зали

разполагат с пълно

стандартно

оборудване:

➠ озвучителна

система;

➠ възможности за

запис и прожекции;

➠ уредба за

симултанен превод

и др.

Хотелът има

95 стаи,

а ресторантът –

400 места.

Инфраструктурата

на Конгресния

център „Ж.-Кюри“

позволява

гъвкавост и

пригодимост към

всяка проява.

Адресът е:Международен дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри“,к.к. „Св. св. Константин и Елена“,

9006 ВарнаТел.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Факс: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

За контакти в София:„Наука Инвест“ ЕООД

1505 София, бул. „Мадрид“ №39Тел.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Факс: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre in

Bulgaria, built in „St. st. Constantine and

Helena“ resort in 1966

by the Union of Scientists

to host scientific events,

namely

the „Frederic Joliot-Curie“ Interna-tional House of Scientists

is the site you are looking for. The com-

plex can accommodate a gathering of up

to 300 participants, or several smaller

simultaneous meet-

ings. Full standard

equipment in the 5

meeting rooms is

available:

➠ loud speaker

system;

➠ recording facili-

ties;

➠ projection equip-

ment;

Possibility for simul-

taneous translation,

etc.

The hotel has

95 rooms, the res-

taurant – 400 seats.

The infrastructure of

„J.-Curie“ Confer-

ence Centre pro-

vides flexibility and

adaptability for every

event.

The address is:International House of Scientists

„Frederic Joliot-Curie“„St. St. Constantine and Helena“,

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:„Nauka Invest“ Ltd.

1505 Sofia, blvd. „Madrid“ 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

Documents

Съюз на учените в България 1505 Софияspisanie-nauka.bg/arhiv/2-2016.pdf · НАУКА – кн. 2/2016, том xxvi ... ще се озовем неизбежно