СИП Журналистика при ОУ „Св. княз Борис I” април 2016 г.

Той пробудил е в сърцатадруга вяра, друг живот,дал е име „християни“той на целият народ.

В миналото той създал еБог в нашите душии отворил е очите нитоз владетел княз Борис.

Пр: И днес училището родногордее се с туй славно име,щом чуем го в нас блясва почитдори след толкова години.

Врата към знанието святоучилището ни е дало,тъй както княз Борис открил еза всички българи начало.

Ще ги помним ний до края –училището ни и князът.Училището с вечно име,което в спомена ще пазим.

Училище „Св. княз Борис I” е приемник на Начално учили-ще „Сан Стефано”, което през учебната 1905-1906 година се е помещавало в частна къща на ед-ноименния площад. По-късно броят на учениците нараства и

то е преместено в сегашната сграда ,тогава само на един етаж, като носи името „Цар Борис”. През 1946 е преиме-нувано на ОУ „Д-р Петър Берон”. През 1992 година с ре-шение на Общинския съвет училището е преименувано на „Св. Княз Борис I”.

Химн на ОУ „Св. княз Борис І“

създаден през 1999 година от шестокласничката Светлана Чиглайска.

Музика: Елза Паносян - родител, преподавател в

СМУ “Проф. Панчо Владигеров” - Бургас

Скъпи ученици, уважаеми колеги, служители и прия-тели на нашето училище, за мен е чест и удоволствие да Ви приветствам с празника на ОУ „Св. княз Борис І“.

Да си част от неговата 110-годишна история е прес-тижно. За мен ОУ „Св. княз Борис І“ е най-авторитет-ното място за реализацията ми като ръководител на образователна институция, място, където моите идеи и възгледи за развитие на българското образование се осъществяват успешно. През годините ръководния и педагогическия екип на училището винаги сме се стремели нашите ученици да са горди, че са възпита-ници на ОУ „Св. княз Борис І“ – гр. Бургас.

Да се поддържа възрожденският дух у съвременно-то младо поколение, да се възпитават добри и достойни хора на една от най-древните и красиви страни на Ев-ропейския континент, да се създават творци на бъдеща България, на Европа и на света е трудно, но не невъз-можно. Това показват през годините и постиженията на нашите ученици. Всички спечелени награди, постигнати успехи и доброто име, което училището има сред бур-гаската общественост са показателни за всеотдайната работа на училищния екип. --> на стр.2

110 паметни години в летописа на просветното дело в гр. Бургас

110 години дом на науката ,цели 110 години ,посветени на образованието, 110 години в името на доброто на бургаските деца! Миналото, настоящето и бъдещето си дават среща тук - в ОУ ”Свети княз Борис I”. Толкова много съдби са свързани зави-наги с Училището - на децата, прекрачили за първи път учи-лищния праг, на младите учи-тели и старшите преподаватели ,на ръководството, заело се с мисията да върви към модерно образование, като не забравя възрожденската традиция. На родителите ,доверили се тук де-цата им да намерят най-доброто възпитание и образование. Учи-лище на поколения, които ни-кога няма да забравят „Св. княз Борис I”. Пътят продължава…

стр. 2

от стр.1Нашите ученици да са здрави и щаст-

ливи, да използват ползотворно най-до-брото, на което ги учим, да са готови да поемат по своя път и да гледат с радост и увереност към бъдещето - тази е моята цел и на екипа, с който имам удоволстви-ето да работя. Благодаря на всички учи-тели, служители, родители и ученици, с които през годините заедно превърнах-ме ОУ „Св. княз Борис І“ в едно от най-же-ланите училища в града.

Винаги има какво още да си по-желаем, винаги ще има върхове за изкачване и препятствия, през

които да преминем, но винаги има верен път и правилна посока – тях пожелавам на нашето любимо училище. Пожелавам на всички минали, настоящи и бъдещи въз-питаници и служители на ОУ „Св. княз Борис І“ и на всички, свързали името си през годините с него, ве-сел празник и нека винаги носят в сърцата си своето училище.

Честит празник! Галина Жишева

Директор на ОУ „Св. княз Борис І“

гр. Бургас

110 паметни години в летописа...

Живка Гергова помощник-директорДа работиш в училище е като да

вървиш по един уж отъпкан път и с всеки изминал ден да осъзнаваш колко красиви цветя има по пътя за отглеждане, колко плод за опазва-не и колко бурени за изкореняване. Убедена съм в едно - децата са всич-ко, което имаме и сме длъжни да им дадем най-доброто. Кое е добро? Да караш децата да се усмихват, да виж-даш непрестанно питащи очи, жадни за още знания, да чуваш смях и пе-сен, да бъдеш част от най-хубавите спомените на някой и след време да получиш поздрав: „Здравейте, гос-пожо, как сте? Радвам се, че бях Ваш ученик!“

Диана Жековапомощник-директорЗа мен работата в училище е

предизвикателство и удовлетво-рение.Организационната работа е трудна ,защото синхронизирането на деца,учители и дейности изисква концентрация и мобилизация.Едно-временно,щом е добре свършена,тя е зареждаща!Чудесно е,когато децата успяват и ние сме помогнали за това!

Весела Вълчеваглавен учител и преподавател по БЕЛВинаги съм искала да бъда учи-

тел. За мен това е било като приз-вание, защото всеки един човек трябва да бъде грамотен. Неза-висимо в кое училище учиш, ние трябва да научим децата на ос-новните правила, четене, писане и т.н. В нашето училище аз работя от 1989 г. Изучила съм много учени-ци. Много от тях постигнаха висо-ки резултати, за съжаление някой не успяха да завършат. Работата в нашето училище ми доставя удо-волствие, защото има ученици, които много работят. Бих искала да имам по-трудолюбиви и учено-любиви ученици. Това е единстве-ното мое желание.

Мария Караивановаглавен учител За мен работата тук е гордост,

достойнство и чест! Преди 24 годи-ни аз с огромно желание исках да дойда в това училище, защото ми харесваше всичко в него - и ръко-водството и учениците. Въобще не съжалявам, че дойдох тук защото на това място изживях най-хубавите години от профисионалния си път с най-прекрасните ученици който мога да имам. Гордея се! На всички мои колеги, на всички ученици, на всички хора чиститя 110- годишни-ната на нашето училище. Пожела-вам много здраве, много творчески успехи, много късмет във всичко и вие малките...дерзайте.

стр. 3

Пепи Атанасованачален учителЗа мен работата в училище е

преди всичко предизвикателство, а на по-късен етап удовлетворение,-когато сама съм доволна от себе си.На работата си гледам като на нещо значимо, което трябва да свърша.

Росица Юрукованачален учителРаботя в нашето училище от

1997 година. Всички колеги ме по-срещнаха топло, когато дойдох тук. И досега те и доброто отношение на родителите на моите ученици ме радва много. Но най-голяма радост за мен са детските усмивки.

Леонтина Дамяноваучител по руски езикЗа мен работата в училище е

продължение на семейна тради-ция.Изключителна отговорност, всеотдайност, търпение и такт. Дъл-боко уважавам професията си, но за мен тази работа е ежедневно изпитание на физическа и емоцио-нална издръжливост.

В днешните деца е надеждата ми за светлото бъдеще на България, в което искрено вярвам.

Валентина Костоваучител по английски езикДа стана учител - това беше моята

детска мечта. Аз съм един щастлив човек, осъществил тази своя мечта. Обичам да работя с най - малките. Те са толкова искрени, спонтанни, с откривателски дух, жадни да попият всичко, което учителят им преподава.

Поради голямото претоварва-не в училище с времето учениците намаляват или загубват интереса си към ученето. За това за мен да бъ-деш учител днес е истинско предиз-викателство. Да успееш да мотиви-раш децата, да ги запалиш, да ги вдъхновиш, да събудиш интереса им означава, че си се справил с това предизвикателство.

Щастлива съм и се гордея, че съм учител в ОУ "Св.Княз Борис I", Бургас. За мен е чест да работя в училище със 110 годишна история, съхранило своите традиции и запа-зило своя възрожденски дух!

Карина Щерева учител по математика"Това е животът ми. Той е толкова

по-хубав, когато успявам да науча де-цата на повече неща. Разбира се има трудни моменти, но обичта към децата ми помага да продължа напред."

Катя Пауноваучител по музикаНачало! Това е първото учили-

ще, в което работя. Тук изпитвам удовлетворение от работата си с децата.

Йонка Милеваучител по географияМного често е забавление, в по-

вечето случаи e удовлетворение. Много рядко и е задължение.

Людмила Димитроваучител по математикаЗа мен това означава удоволст-

вие.Означава да науча децата на много неща ,които ще им са полез-ни за напред и в живота.Аз обичам да работя с деца.Това означава за мен работата ми в училище.

Димитринка Вълчеваучител по БЕЛЗа мен работата е една мисия.

На мен ми харесва да работя с де-цата. Да мога да им бъда полезна във всяко отношение.

Кера Костадиновавъзпитател С удоволствие идвам на работа.

Харесва ми да преподавам в" ОУ св. княз Борис 1". Обичам децата и ми харесва да работя с тях! Истинска радост е за мен това!

Ани Михайловапреподава историяКато учител по история и циви-

лизация, изпитвам удоволствието да преподавам любимата си дисципли-на.Разбира се това се случва в прият-на и градивна обстановка изпълнена със знания,топлина и разбиране от страна както на учениците така и от моя страна.Желая на всички учащи много здраве,повече придобити уме-ния и компетенции.И не на последни място за мен е удоволствие да работя в ОУ "Св.княз Борис I".

Антон Мончев 2 б Любимият ми предмет в учи-

лище ми е математика. Харесва ми да смятам! Любимата ми гос-пожа в училище ми е Пепи Атана-сова. Харесвам я защото тя е мно-го добра и мила към всички деца!

Мирела 2 б Харесва ми да уча! Г-жа Пепи

Атанасова е много добър учител и ме учи на много интересни неща!

Борис Минчев 2 б Нямам труден предмет в учи-

лище. Всичко ми е много лесно! Харесвам всички госпожи и за това обичам моето училище!

Роберто 2 б Г-жа Русева ми е любимата

госпожа! Тя ме учи на много нови неща! Харесва ми да уча в това училище, защото имам много при-ятели!

Знаете ли, че училището ни през 1982 година е било много различно от колкото сега. Тогава не е било известно като ОУ „Св. княз Борис І“, а като училище „Пе-тър Берон“. Нямало е електри-чески звънец, а камбана, която е съобщавала за началото и края на учебния час. Класните стаи са се отоплявали с печка с въглища, а по-късно е навлязло в употреба и парното. Часовете са започвали в 7:30, но учениците са били длъжни

да идват в 6:50 часа, за да провеж-дат т.нар. физзарядка. Това са били сутрешни физически упражнения, с цел разсън-ване на учени-ците. Чак от ІV клас са влизали в сила оценки-те. Началните учители са пре-подавали до ІІІ клас. Учителят по математика

е бил различен от началния учи-тел. Няколко пъти в годината се е провеждала акция за вторични суровини. Учениците събирали хартия, за да може тя да се реци-клира и да се използва повторно. Така се намалявало отсичането на дървета. Често е имало организи-рани посещения на киното с целия клас. Най-често гледаните филми са били исторически.

С течение на времето училище-то „Св. княз Борис І“ се е промени-ло. Днес то има модерен физкулту-рен салон и компютърен кабинет, но много от нещата като физзаряд-ката са отпаднали.

В 6а клас на училището сега учи Харина Петкова. Но тук са се образовали и нейните баба и майка. За баба й Диана Петрова годините в училище Петър Бе-

рон са години на прекрасни спо-мени - как е била чавдарче, как в най-студените зими са имали дървена ваканция, как преди да отиде в горен курс са пътували по река Дунав с кораба Радецки. А за майка й - Рената Гунчева-пре-красни са спомените от отбора по лека атлетика. Днес Харина продължава семейната тради-ция, учи в „Св. княз Борис I“ и тренира в отбора на мажорет-ките.

ОУ „Св. Княз Борис І“ в миналотоЯна Тодорова 6Б клас

стр. 4

Живка Петрова е на 79 години и е учила от 1946г. до 1953г.

1. Как се казваше нашето училище по времето, когато сте учили?

Училището тогава се казваше Народно Основно Училище „Св. Цар Борис”. По – късно името му бе про-менено на НОУ „Д-р Петър Берон”.

2. Как е изглеждало училището през тези години?Училището тогава беше на 2 етажа. Сградата на цвят

беше сива. На мястото на новопостроения физкултурен салон имаше двор, в който бяха разположени физкул-турни уреди.

3. По какъв начин бяха разположени и обзаведени класните стаи?

Разположението на класните стаи беше същото като сега. Чиновете бяха дървени.Отоплявахме се с печки с твърдо гориво.

4. Имахте ли униформи?Не, нямахме униформи. Ходихме прилично облечени.

5. Къде се хранихте – имахте ли стол?Нямахме стол, където да се храним. Носихме си

храна от вкъщи.6. Как отбелязвахте празниците?На по-важните празници имахме тържества. Орга-

низираха се много спортни състезания и съревнования между другите класове.

7. Разкажете нещо от вашия ученически живот.Много години са минали от тогава и не си спомням

много неща.Спомням си, че като пионери посещава-хме Пионерският дом. Там се организираха много кръ-жоци. Имахме пионерски и дружинни ръководители. Провеждаха се много екскурзии из страната и летни ла-гери. Съучениците се събирахме, играехме на народна топка, скачахме на въже и други игри.

8. Спомняте ли си някой от вашите учители?В началното училище ни беше класен ръководител

г-жа Маджарова, а в прогимназията г-жа Сунгуларска, която преподаваше по БЕЛ, а по Математика – г-н Ка-раманов.

Интервю с Живка Петрова – бивш възпитаник на училище „Св. Цар Борис I”

разговор на Александра Стоянова 6Б клас

стр. 5

Моят живот в училищеКарина Иванова – VI в клас

За мен моето училище е като една интересна и чудна книга, в която ние децата сме автори и учас-тници. В училище ще разберем какво е приятелство и любов. За съжаление ще научим да разпознаваме и не толкова красиви чувства като завист, злоба и др.

Нашите учители се опитват да ни подготвят за жи-вота и какво ни очаква след завършването ни.

Въпреки това ние виждаме, че макар да са се сблъск-вали с промяната на живота, понякога и те не успяват да се справят с нея. Тази книга е като роман, в който се показва обич, омраза, приятелство, неприязън и всички други чувства, които човек може да изпита.

Когато стигнем до края й ,ще разберем, че нашето училище е оставило неповторими спомени във всеки от нас, които ние с умиление ще си спомняме.

Върви си Мария по тясната пътечка към дома и забелязва премръзнало от студ босокрако си-раче с разкъсани дрехи, молещо за хляб или пари. Мария се оглежда и приближава бавно момичето. Тя му дава две левчета и го пита за как-во ще ги използва, а то ѝ отвръща, че за хляб, а другия лев ще запази, защото събира пари. Мария я пита, за какво, а сирачето ѝ отвръща, че е болно от рак и ѝ остава още само година. На следващия ден Мария отива в училището си и съобщава на учители и съученици, че трябва да се направи нещо по този случай с болното от рак сираче. Децата дни наред събират джобните си в кутия, а учителите молят близки за помощ и лепят обяви. След месец Мария ѝ съобщава, че събират пари за нея,

а тя остава безмълвна с усмивка на лицето.

Накрая парите са събрани и ос-тават още за дрехи и храна за сира-чето. През периода на лекуването ѝ Мария винаги седи до нея на легло-то и си шепне:

- Ще се оправи! Ще се оправи!След три месеца лекуването ѝ е

приключено. Пристига д-р Петров с резултатите и с усмивка до уши им казва, че тя е излекувана. Всички с радостни викове и сълзи от щастие скачат и викат:

- Ура! Ура!Сбогуването на двете приятелки

бива много тъжно. Те се прегръщат и си казват:

- Сбогом!Излекуването момиче отива в

дом за сираци и е осиновено от

добри и заможни хора. Целият му живот се нарежда. След двадесет години момичето става органи-затор на кампании за спасяване на сирачета и бедни хора. Мария кандидатства за работа там и раз-бира, че шефът е сирачето от ми-налото ѝ. Те разговарят и Мария казва:

- Искам да кандидатствам при теб, за да помагаме на хора в ситуа-ция, в каквато беше ти.

- Ти си приета, не само заради това, че ставаш за тази работа, ами и, защото в миналото ми помогна с две левчета, с които животът ми стана мечтан и аз сега ще те отвър-на с голямо добро- работата, която искаш!

На малкото добро отвръща се с голямо!

На малкото добро отвръща се с голямоавтор Данаил Динков, 6А клас

Защо на малкото добро отвръща се с голямо

стр. 6

Ванеса Янчева, 6АДа си надарен с доброта е пре-

красно, но за съжаление то е заоби-колено от злото: лъжата, измамата, омразата, лицемерието и т.н. Но ако имаме качеството „доброта”, то ти можеш да се бориш срещу не-справедливото и да победиш.

Това да помогнеш на някого в нуж-да те кара да се чувстваш горд, а ако този човек също ти помогне, то той ще направи двойно добро. Хем ще ти е по-могнал, хем ще ти е радостно, защото си помогнал на правилния. Бъдете до-бри, отзивчиви и жертвоготовни, за да може да получите същото- двойно!

Даниела Николова, 6АВсяко едно същество е дарено

с качество, наречено добро. Освен него, навсякъде около нас същест-вува противоположната страна на доброто: злото, лицемерието. Те се опитват да надделеят, но в по-вечето случаи доброто побеждава. Такива примери са ясно изразени в басните и приказките.

Когато човек прави добрини, няма значение малки или големи, той се чувства щастлив и доволен от

това, че е помогнал на някой. Ние не трябва да позволяваме злото да над-делее в нас, защото на доброто се отвръща с добро, а на злото със зло. Трябва да правим добри неща, за да може да ни се връща същото. И не трябва да забравяме, че "За малкото добро отвръща се с голямо".

Яна Тодорова, 6БНие отвръщаме на доброто с

добро в знак на благодарност. Пра-вим го също, за да насърчим някого да продължава по същия начин. Не можем да измерим „малкото“ и „го-лямото“ добро. Ние съдим за „раз-мера“ на доброто според мотива и усилията. Само заради мотива по-стъпката ни е лоша или добра. Пред-ставете си, че някой открадне 2 лв. Това е лошо, нали? Ами ако го е на-правил, за да нахрани едно бедно си-раче? Тогава постъпката му не е чак толкова лоша. Може обаче да кажем, че малкото добро не коства нищо за извършителя, но е от голяма полза за другия. Трябва някой да е изпаднал в нужда, за да извършим добро. Голя-мото добро е свързано с лишение за извършителя. Малкото добро е мал-

ко за този, който го прави. За другия е от голямо значение. И така стигаме до извода, че няма „малко“ и „голя-мо“ добро.

Ралица Пенкова, 6ВВъв всеки човек има по една мал-

ка капчица добро.Колкото и надъл-боко да е, тя все ще излезе някога.Въпреки това, съществуват и лоши качества-злото, омразата, лицемери-ето. Но доброто винаги побеждава.

”На малкото добро отвръща се с голямо” е важна пословица,коя-то ни показва,че трябва да се прави добро,а после човекът,на който си го направил,ще ти се отплати с по-го-ляма доброта.Все пак на доброто се отвръща с добро, а на злото-със зло.

Добрият човек изглежда винаги красив и слънчев. Доброто може да се събере в човешката шепа като една прашинка. Колкото повече прашинки събираш, толкова повече добрини ще правиш. А един ден ще събереш толкова много прашинки,-че светът ще стане по-добър.

И тогава прашинките се превръ-щат в едно голямо цвете,което не-пременно разцъфтява.

1. Кой клас сте?o Аз съм ученичка 6-ти клас.o Ученик в 7-ми клас.o Аз също съм ученичка в 7-ми клас.

2. Харесва ли ви да ходите на училище?

o Да, много ми харесва да идвам на училище! Научавам нови неща, които ще са ми полезни! o Не ми е любимите неща, но има и добри черти като например, че се срещам с приятелите си.o Забавно е! Особено в часовете по математика, когато има много главоблъсканици и решаване на трудни задачи за състезание!

6. А кой ви е любимия учител?o Госпожата по География. Тя е много мила и предмета ми е много любим, тъй като научаваме интересни неща.o Господинът по Изобразително изкуство. Обожавам изкуствата, а и господинът е много готин.o Госпожата по Български език и литература. Колко и да обичам математика госпожата по БЕЛ ми е най-любима!

3. А как се чувствате след края на учебния ден?

o Със смесени чувства- хем радостна, защото ще си почина малко, хем тъжна, защото трябва да пиша домашни.o Една дума – Почивка...o Ще се учи!!!

4. Учителите затрупват ли ви с много домашни?

o Може да се каже. Зависи какъв материал ни дадат. Лошото е, че почти никой учител не се замисля дали и колко домашни имаме по другите предмети.o Почти никакви домашни.o Тъй като аз уча в ПМГ и имаме много домашни. Естествено най-вече по математика!

5. Какви оценки имате?o Най-вече петици и шестици. Е имам и една четворка, но не и обръщам внимание!o Шарена работа- Много петици, не чак толкова много шестици и четворки. Тройки най-вече по математика и две двойки.o Шестици, петици и четворки. Страшно трудно е в ПМГ!

Анкета към мои приятели, свързана с училище

Автор - Ванеса Янчева 6А клас

Моят живот в училищеНикола Пейков, 6В

Моят живот в училище е много разнообразен-дали някой ще счупи вратата, ще се сбие или ще се ска-ра- всеки ден е различно. В учили-ще (зоопаркът) е много интересно.Ние не само учим, но и се смеем,-не само се смеем, а се веселим. Ако започна да разказвам случки от тази година няма да ми стигне тетрадката. Затова мога да кажа са-мо-училище обичам те!

Обаче в тази църква има и лоши неща - двойки, забележки, тесто-

стр. 7

ве, а и най-зле - 40 минути. Някои мои съученици наричат училището ‘’мъчилище’’, но то не е това. В този храм за знания ние научаваме нови неща, а в замяна на това получава-ме подаръци.

В момента съм 6 клас и ми е рано да наричам училището – „мъ-чилище”, затова ще си довърша ми-сълта, с това, че трябва да сме щаст-ливи от това, което имаме, защото, когато го загубим, тогава осъзнава-ме какво сме имали.

Издава СИП Журналистика при ОУ „Св. княз Борис I” с ръководител Ваня Стоянова

Можете да ни намерите и във фейсбук на адрес: https://www.facebook.com/СИП-Журналистика-ОУСВкняз-Борис-I

стр. 8

Празничните прояви, организирани по повод 110 години от основаването на ОУ ”Свети княз Борис I”, за-вършват със своята кулминация на 28 април.В двора на училището през деня ще има спортен празник,а вечерта от 18 часа е тържественият концерт в залата на Бургаската опера.В него участие ще вземат въз-

Празнични прояви

Радина Георгиева, 6АКак си представям училището

след 100 години ли? Ами представям си, че всички ученици вместо учеб-ници ще имат таблети. Също така, че може би ще има още няколко етажа или басейн. Но ако трябва да мисля по-мащабно бих могла да кажа, че училището ще лети или ще имаме учители роботи или нещо от сорта.

Мисля така, защото техноло-гиите се развиват все по-бързо и това е напълно възможно, а пък и, защото няма невъзможни неща.

Моето училище след 100 години

Виктор Герджиков, 6А клас Училище " Св. княз Борис I" след 100 години ще е

небостъргач. Ще се състои от 100 етажа, 58 от тях ще са заети с учебни стаи. На покрива ще има площадка за хеликоптери и паркинг за летящи коли. Входа на училището ще се пази от роболъв. Вместо учебници ще се учи с лаптопи и таблети. Един етаж ще бъде програмиран с програма за живописен свят, тоест ще се появяват холограмни животни. Учителите ще бъдат хора-преподаватели. Роботи ще помагат в по-

чистването.Голям асансьор ще служи за предвижване по етажите (ще има и стълби, за активност). Ще има специален етаж за учене по физика, биология, геогра-фия. На някои етажи ще има първокласна библиоте-ка, басейн, игрални и компютърни зали. Музикалния кабинет ще бъде оркестрова зала и ще разполага с най-модерната технология. В училищната кухня ще има френска, италианска, американска храна. Рису-ване ще се учи на специални табла. Това ще бъде учи-лище- мечта !!!

питаници на училището, а гости ще бъдат всички бивши и настоящи учители и ученици. Така цялата календарна 2015/2016 година премива под знака на тържествените изяви по повод 110 години на нашето училище. Ела и ти, приятелю на ОУ ”Свети княз Борис I”, бъди заедно с нас и нека си пожелаем „На многая лета“.