Отглеждане на печурка

Мицел ООД

Принципна схема

Суровини АнализиПредварителна

Обработка

• Разбъркване

• Поддържане на температура

• Влага

• Съдържание на кислород

Първа фаза -ферментация

• поддържане на температура

• съдържание на кислород

Втора фаза –пастьоризация

посткомпостиране

• посев

• инкубиране

Трета фаза

• покриване

• темпратура

• влага

• Въглероден двуокисОтглеждане

1. Слама пшеничена

2. Птичи тор

3. Гипс

4. Вода

5. Използване на допълнителни инградиенти

Слама пшеничена

Слама пшениченаНарязване

Суровини АнализиПредварителна

Обработка

Птичи тор – прахообразн + гипс

Дозираща линия

1. Проверка качеството на сламата

2. Анализ на тора за азот и влага

Малка инсталация за компост

Примерни рецепти и изчисления

Цел: Крайна валга – 75-78 %

Тотален азот - 1.65 – 1.7 % към сухо вещество

Количество

Q [kg]

Влага

W [%]

Сухо в-

во

T %

Тотал.

С.в-во

Tc[kg]

Т.Аз

от

N [%]

Общо

Nт[kg]

слама 1000 10 90 900 0.5 4.5

Птичи тор 850 30 70 595 3.5 20,825

Гипс 50

1495 25,325

N%=1,69

Теория на ферментацията: Фаза1Развитие на мезо и термофилни аеробни микроорганизми. Основно

уравнение на разграждане (C6H10O5)n+6O2=(C6H10O5)n-1+6CO2+5H2O ,

(хидролиза на въглехидратите – целулоза , хемицелулоза , лигнини и др. До

монозахариди, дизахариди и по-ниско молекулни полизахариди) . Процеса е

екзотермичен.

Цели: Частично разграждане на въглеродният източник, точни физико-

химични свойства, структура, съотношение C:N, влага, рН , получаване на

подходяща микрофлора.

Начални условия: Качествени суровини

Точно подбрана рецепта

Влага в оптималните граници

Отлично смесване

Поддържащи условия: температура

Кислород

Влага

Хомогенизиране

•Разбъркване

•Поддържане на температура

•Влага

•Съдържание на кислород

Първа фаза -ферментация

Първа фаза -фермнтация

• Разбъркване

• Поддържане на температура

• Влага

• Съдържание на кислород

Първа фаза -ферментация

Аериращ под

Бункерно компостиранеБункерно компостиране

Хопер с глава за пълнене

Хопер – система за разбъркване

Хопер – система за разбъркване

Проблеми:- некачествена слама (загнила), некачесвен тор ( престоял, ниско

съдържание на азот – високо съдържание на баластни вещества, лоша

микрофлора)

- липса на анализи на азотно съдържание и влага на компонентите.

- лошо поддържане на температурата – зони на прегряване –води до

химично окисление и нежелани реакции между аминокиселини и захари ,

промяна на микрофлората

- зони на ниско съдържание на кислород – анаеробни процеси водещи до

отделяне на сероводородни съединения, метан и др. промяна на

микрофлората

- не достатъчно и качествено хомогенизиране- лоша структура, зони на

различни от оптималните съдържания на азот и влага.

Решения: Подробни описания на машини и съоръжения както и

методи за контрол на процеса са описани в подробната версия на

технологията.

подгряване ( обикновенно става естествено ) с определена скорост ( градуси / час) нормално е 25 – 30 часа 1.0 -2.0 СО/ час

задържане ( активиране на полезна микрофлора ) – използва се ако първа фаза е протекла при по-висока температура – може да се елиминира или компенсира с по-малка скорост на подгряване.

загряване с определена скорост , продължение на първа т.1

пастьоризация – много важна 57-60ОС време 4-6 часа

охлаждане с определна скорост ( градус /час) най добрата 1ОС на час

задържане ( посткомпостиране – развитие на полезна микрофлора) -47-50 от 4 до 5 дни

окончателно охлаждане с продухване за премахване на остатъчен амоняк -25 ОС

• поддържане на температура

• съдържание на кислород

Втора фаза –пастьоризация

посткомпостиране

25

30

35

40

45

50

55

60

0 2 4 6 8 10

Т С

Фаза 2

Теория

Запазване на полезната микрофлора. Унищожаване на конкурентната

микрофлора и други зарази чрез пастьоризация, , конвертиране на

хранителни вещества в протеини (селективност на компоста)

подходящи за растежа и плододаването на гъбния мицел.

Начални условия: Качествен компост от Първа фаза

Подходяща камера с точно определени

параметри за осъществяване на процеса

Правилно напълване на камерата

Поддържащи условия: температура

Кислород

подходящ дебит и налягане на въздуха

(170-250 м3/час/тон)

Рмин- 2100 Pa

1. Липса на каквато и да е миризма на амоняк. Крезил оранжевият тест

трябва да покаже липса на амоняк .Амоняк не по-вече от 10 ррм.

2. рН не по-високо от 7.8 за предпочитане 7.5

3. Сламата трябва да има шоколадов кафяв цвят, задъжително наличие

на актиномицети

4. Компоста трябва да е мек и лесно разрохващ се , без наличието на

сплъстявания и буци

5. Влага за компост на база конски тор – 64-66%, за синтетичен компост

67-68 %

6. Тотален азот по-Киелдал 2.0 – 2.3 %

7. Съотношение на С:N e 17:1

8. Липса на миризма на суров тор, миризмата трябва да е леко свежа с

лек мирис на сладко

Характеристика на компоста

1. Геометрия на камерата

2. Изолация

3. Аериращ под – материали и схема на монтаж.

4. Необходими материали за построяването

5. Вентилатор- подбор и метод за монтирането му

6. Контролни датчици и управление на процеса

7. Стерилност

Решения: Подробни описания на машини и съоръжения както и

методи за контрол на процеса са описани в подробната версия на

технологията.

Посева се извършва при стерилни условия

Посевен материал 7-10 л мицел на тон компост

За предпочитане с машина ( в България става

ръчно)

Инкубиране или трета фаза

- темература на компоста 24-25 С

- въздушна влага 95-98 %

- проветряване не е необходимо

Посев и инкубиране

Машина за пълнене на

торбиБлок машина

Машина за пълнене и изпразване на гъбарник както и за поставяне на покривка с възможност за САС метод

Гъбарници

Геометрия на гъбарниците

Изолация и материали за построяването

Монтиране на стелажи – подбор геометрия

Ръчно или машинно зареждане и изпразване

Климатична инсталания -

- Температура

- Въздушна влага

- Контрол на въглероден двуокис чрез проветряване

Енергийно стопанство – отоплителна и охлаждаща

система

Поливаща система

Ръчно или машинно бране

Ръчно или машинно покриване и рошене на покривката

1.Инкубиране, (ако се ползва трета основна фаза този процес се елиминира, но ние трябва

да го имаме тъй като в България се използва и то основно)

темп -24 C в компоста , влага на въздуха 95-100 % , СО2- 5000-1000, без свеж въздух, време – 15

дни

2. Покриване и навлизане на мицела в покривката( Casing colonization).

темп -24 C в компоста , влага на въздуха 95-100 % , СО2- 5000-10000, без свеж въздух, време –

10-12 дни

3. Инициализиране на плододаване (Pinhead initiation).

Постепенно охлаждане до темп. На комп. – 18-21 C , темп. на въздуха 16-18 C, влага

на въздуха 95-100 %, СО2 – макс. 1000 ррм.

4. Плододаване първа вълна (mushroom crop first flush ).

Постепенно охлаждане до темп. На комп. – 18-21 C , темп на въздуха 16-18C , влага

на въздуха 85-90 % СО2 – макс. 1000 ррм.

5. Възстановяване на вегатитивната активност на мицела.

Постепенно повишаване темп на компоста – 23 C , темп на въздуха 19 C, влага на въздуха 85-90

% ,СО2 – макс. 1000 ррм.

6 . Инициализиране на плододаване втора вълна (Pinhead initiation for second flush).

Постепенно охлаждане до темп на комп – 18-21C темп на въздуха 16-18 C ,влага на

въздуха 95-100 %, СО2 – макс. 1000 ррм.

7. Плододаване втора вълна (mushroom crop second flush ).

Постепенно охлаждане до темп на комп – 18-21C темп на въздуха 16-18 C, влага на въздуха 85-90

% СО2 – макс. 1000 ррм.

8. Възтоновяване на вегатитивната активност на мицела.

Постепенно повишаване темп на компоста – 23 темп на въздуха 19 C, влага на въздуха 85-90 %

СО2 – макс. 1000 ррм.

9. Инициализиране на плододаване трета вълна (Pinhead initiation )

Постепенно охлаждане до темп на компоста – 18-21C, темп на въздуха -16-18 C ,влага на въздуха

95-100 %, СО2 – макс. 1000 ррм.

Кратко описание на технологията на отглеждане

Графика на технологията на отглеждане

Малко тоерия за покривката

Влага на покривката и параметри на плодообразуване

Решаващ и най-важният момент за получаване на отличен добив е периодът на първоначално

плодообразуване, който предшества беритбеният период.

Много от гъбопроизводителите подценяват този етап по една или друга причина. Оформянето на

нормална първа вълна от плододаването зависи от четири фактора: влага в покривката , относителна

влажност на въздуха, въздушна и компостна темература в гъбарника и чист въздух със съдържание на СО2

под 0.1 %. Това е описано и в книгата на Ранчева , но без точни обяснения.

Първата и втората вълна трябва да дадат 70-75 % от тоталният добив. При начална грешна

стратегия и слаба първa вълна загубите не могат да се компенсират със следващите вълни – мицела вече е

изразходвал хринителни вещества неефективно, с времето остарява, а в компоста се развива паралелно и

конкурентна микрофлора – всички тези фактори са необратими . Резултата - понижен краен добив.

Влага на покривката и морфология на растеж на мицела .

Първоначалната влага на покривката има директен ефект при развитието на мицела в покривката .

Харектеристиката на мицела се определя само и единствено от влагата.

1.При оптимална влага 70-75 % , РН – 7,0 – 7,5 - добра влагозадържаща структура , пастьоризиран

или хим.обработен . Мицела расте с финни хифи задължително разклонени с тенденция за леко

образуване на тънки нишки

2.При суха покривка мицела се характерезира с отсъствие на ризоморфност. Когато мицела расте

във вид на памук много фин , капилярен мицел – термина се определя като отсъствие на

ризоморфност тоест мицелиране и безплодие. Този фин мицел може бързо да обхване цялата

покривка , след което тя започва да се втвърдява. ( този феномен е описан от Ранчева както и

евентуални действия – така че няма да го дообясняваме) – надупчване и бързо донамокряне в краен

случай и повторно разрошване. – драстично влияе на добива

3. При мокра покривка мицела расте груб и нишковиден с много малко разклонения и слаба

капилярност ( Мицела е ризоморфен но достъпа до хранителните вещества е ограничен) . Мицела

расте по-бавно от нормалното и рядък пръснат има участъци на не обхаваната покривка. Често

мократа покривка се просмуква в субстрата и образува мокри клинове които инхибират бъдещият

растеж на мицела и са потенциална зараза на торбата . При подсушаване на покривката евентуално

може да се реактивира, Драстично влияе върху добива.

4. Дебелина на покривката и нейното влияние – нормалната покривка трябва да бъде 4,5-5,5 см.

Покривката трябва да бъде с еднаква дебелина .

5. При по-тънка покривка се получават по-ситни гъби – добива е по нисък част от гъбите не

порастват и умират .

6. При по-дебела от нормалното по-малко на брой и по едра гъба – добива е по-нисък

7. При полагане на покривката никога не трябва да се претупва – нарушава се въздушно

газовият обмен.

8. РН на покривката трябва да бъде 7-7.5 винаги го проверявайте особено като използвате торф –

той има под 7 и буферирането му е от съществено значение

9. Капациет на влаго въздушно съдържание – ако използвате нови добавки и материали за

покривка – задължително ги изследвайте. Тези параметри както и тенденцията за образуване на

повърхностна коричка - която е нежелателна

10. Като най- популярен термин - връщане или пресичане на мицела: това е процедура за

образуване на плодни тела. Това глобално влияе на бъдещият и краен добив от единица компост.

Съчетанието на факторите :

- относителна влажност на въздуха,

- въздушна и компостна темература в гъбарника ,

- чист въздух с цел поддържане на СО2 под 0.1 %.

- Допълнително поливане съчетано с рошене са абсолютно важни и критични парамери – повечето

производители нямат измервателните уреди и възможности за контрол на всички тези параметри , в стремежа

си да отглеждат в различните сезони от есента и пролетта те често не ги спазват

Климатична инсталация и контрол

Охлаждаща система - чилър Контролер за управление

Котел за отопление Климатична система

Съвременен гъбарник Поливна система

Подробни описания на машини и съоръжения както и

методи за контрол на процеса са описани в

подробната версия на технологията.

Както и решения за оптимизация на съществуващи

сгради , машини и съоръжения.

Цената за получаване на информацията е по

договаряне .