Тайните съкровища в Българияhinko.org/hinko/Dowloads/12/XII-07.pdfвремето когато е била Римската империя . Тази тайна

Сканирано от Хинко www.hinko.org

Тайните съкровища в България

І част

Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да бъде запазена, защото този музей може да падне в ръце които да заличат онова що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници.

Четейки тези редове човече божи ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена до сега благодарение божията воля и клетвата божия не щади никому, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания сполетели алчни люде що престъпят божията клетва. Но човече божи, що ще четеш тези писания, пази тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само изпитан верен човек що може да запази тайната за вечни времена.

Който влезе в подземния дворец да влезе с Божие знание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъки онзи който не спази закона Божи... тези страшни писания.

Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великия камък... той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка три разкрача, в горния край два разкрача. Краят на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но е засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете мраморните врати. Кога се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до десет разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо предверие с широка мраморна врата.

От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата от страната към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави. Всичко това е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.

Великият музей е от времето когато в подножието е била гробницата на Сейавел. Той е облицован с цветен мрамор докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълното писание за Великия Римски музей. Влизайки през червената мраморна врата ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, които са от чист бял мрамор. Ще видите че на всяко 50-то стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето. Свода на стълбището надвишава 20 разкрача височина. На най-долната площадка гдето свършва стълбището с двадесетте огромни статуи ще видите огромен синкав Богинс пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея ще останете слисан от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицоване на залата.


Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах е сътворена от много цветен мрамор. Колоните що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата на музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала - II.

Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са пет на пет и половина разкрача. На нея са всички римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зала ще видите всички видове руди, добивани по времето когато е бил сътворен музея. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безброй сандъци ще видите с надписи и експонати приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки това ще ви се стори ужасно страшно защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят но ще свикнете. Човешките фигури които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат както ще ви се стори. Само уплахата ви и металическата наредба съчетано с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте че ако проговорите в залата то в продъжение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори че тези образи що са по стените и тавана се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различно дълбоки отвори като фунийки има в тази зала. Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Това е смесване на звукове. Трябва да се мълчи когато се влиза в залата. Страшно е в тази зала колкото и да знаете писанията. Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалките. Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея - III.

Залата на животните. Тази зала е 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260 изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти донесени от Рим. Огромен гущер в естествена големина е в средата на залата. Той е изработен от много метали. Грамадата му е три разкрача. За тайнствения вход на другата зала е нужно изчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежеста и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте защото всеки четвърти квадрат от пода на залата е осов и ще ви отведе в подземната река откъдето никой не може да излезе.

Залата на златните украшения - IV. Тя е като тази на животните, 4 750 изработени златни предмети лежат в каменни сандъци. Ще ви се види чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже запоено в топката отива в другата зала, на златните монети и църковните


изделия. В края на всяко въже има халка която не позволява сандъка да бъде повдигнат, изместен и отварян. Когато влезете в зала V ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците и императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим. Всички които видите до мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция към Атина. В сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените са от рудника Сухасо край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора който ги е сътворил. Забележете че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се простите с живота си долу в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червеникав прах и всичко живо що е там ще падне веднага от моментална смърт. Помнете че в залата на западната страна има плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата когато сандъка е отворен за кратко време всички зали ще се изпълнят с червеникав дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте! Само при опит за заграбване на музея от лоши хора, сторете така. Може да се спасите ако влезете в колона IV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата ще се намерите на стълбище което ще ви изведе навън от музея.

Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с два цвята мрамор зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разкрача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в никакъв ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайноумален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек толкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на постави от мрамор. Тези трупове живи са залети с течен хетавараст и моментално са замръзнали. Те са кристали и ако не ги докоснете няма да знаете че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупът. Тази безцветна течност е открита от жрецът на водата Помарис.Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В южната страна на залата са подредени на постави много човешки трупове. С тях са правени опити от великият жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите че е мраморен защото е покрит с човешки коси с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия но рядко виждан Римски музей. Ще видите и много тела на мъже, жени и деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращение ще чувствате и от това което ще видите в средата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. Всичко това ще ви потиска крайно много, но истината е такава, ще я видите когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят в тази


зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разстройство. Хора изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова що става на стотици и хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа че само кога изпиете... пред грамадната мраморна... чаша... ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата в зала I не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опасност да излезе от колона IV в зала IV.

Зала VI на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае отначало. Но забележете че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храма на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените на залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните седем сандъка на средата на залата са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла а другата червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VII.

Смесената - назована е така защото който влезе ще види всичко онова което е видял в предните зали но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея първото нещо което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в тази зала, а ще кажа онова което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова което не сте видели в предишните зали ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чисто злато голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна, както ще прочетете в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писан нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изхода на музея е там. На стената има картина три и половина на два и половина разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете пак ще се затвори.

Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описахме в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае че всичко там е направено така, че има голяма опасност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото целият е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне до дупката одотгоре. При отваряне откъм дупката която води до червената врата, при махането на камъните земята, струпана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там.

Добри хора, кога решите да отворите входа на Великия Римски музей мислете и молете Бога за закрила!


Лето господне 1828. Страшен е Вълчан, изкла сички арнаути, дето пренесоха желтиците при кюлчетата злато и подир зазидаха дупката и счупиха полицата. Сами ги пренесоха и натрупаха в левия ръкав на голямата мара под Игрилото. После гръмнаха коминя и го заринаха о две. А тъй рече Вълчан да видим кой ще разидова кат години... времето... кат марата. И най-окумушлията не ще я намери. Остави вика попе писание без да описваш верния нишан над ода и насреща. Скътай го в улея в дроздовата дупка. Та нявгаш га проводя чиляк да го найде. Мътни са времената. Направи друго писание на кожа за баш нишана и го скътай в пизуля под ямата. Чиляк с двете писания да може да се рахат управи.

Останахме сааде тримата. Аз поп Мартин, Вълчан и Фатмето. Тя ще му изяде главата. На връх Господен и върза очите с червен баръш и я държа тъй срещу слънцето полвин сахат. После и рече да се обърне и върви тъй с протегнати ръце. Там дето и падат пръстите дума издълбахме...

Тук ще е главния нишан. Мери попе аршините. На везнето и на гладкия камък на залез от прага изчукай 16 на колкото е години Фатмето. Аршините писвай сичко на тапията, са 38 от главния нишан там е търкало и в него ръка. Туй е то ръката на Фатмето направена от зиф и бурач и гледа на изгряло слънце.

Страшен човек е Вълчан. Той искаше да освободи Българското. Да откупи с злато мурабето от Русите, та името му да остане да се помни во веки веков. Но царе не повярва че има толкоз злато и се арниса. А злато има много за пушки и топове за издържане и пенсии на вдовиците и сулдатите.

Страшен човек е Вълчан. Той не знае че писвам тия други работи тук на тапиите, но аз искам да се знае целите тия работи за него щото нещо ме блазни че туй ще да ми е последното писане и не ща мога разказвам веки. Чини ми се че и мене може да убие.

Преди двадесет години на път от Цариград за Солун се другаруват Вълчан в гемията с дядо Ставрус. Гърка пита Вълчан знае ли добре балкана към Троянския проход. Вълчан му дума че на пръсти. Тогаз дядо Ставрус му открива че по персийска тапия знае там скрито голямо имане в одаите на една пещера и че има тапия за одаите. Вълчан кат повярва за дели човека бил стар и мъдър и дигат се двамата идват тук. Туй било пролетта но чак септември след голямо лутане и дирене намерили ода. Вътре 193 кюлчета по 15 оки едното. Кръста божи аз съм ги броил и... сички поотделно и отредил на раклата отляво на капията. Става свада дядо Ставрус иска да идат в гръцко. Да купят имота и имането на Суати паша. Вълчан дума не дал да се дума за пилеене на златото, кат му е на акъла да освободи Българското. Тъй дядо Ставрус биде заклан от Вълчана. На гроба му до днес над главата има един златен кръс по две педи и плоча от едно разсечено кюлче злато. Гроба му е под чаталата бука в средата на Редия трап там дето са били полугарите и леярните на римляните. Там са правени кюлчетата. Но туй зная садека от Вълчана, а той от гърка, че в една дълбока дупка има жила и златни зърна но не сме ги дирели.

После Вълчан изуква че туй имане ще да е малко за мурабе и заповяда да се сбира дружина от все пострадали окумушлии хора. И то тъй с времето можа и мене да земе. После взехме много хазни и убрахме много чифлици. Бастисахме зли човеци. Събрахме бая жълтици и много други разни жунжурии. Пък тогаз Вълчан проводи даскал Никола нам верен чиляк от Битоля дето беше учен човек, ходил из странство и носеше купешки гащи. Отиде чак при Руския цар Николай. Кат се върна донесе че царя


казал ще проводи чиляк да провери на място вярно ли е туй че има толкоз злато дето уртувал и дето го видял. Цели три години сме го чакали на смени у наш чиляк в Русчук. Биде уговорено но не дойде и тогаз се Вълчан много ядоса. Той кат се ядоса сече букачка кат врат с ятагана наведнъж с един удар. И тъй намери колая на сички от четата. Лека им пръс. Остави саде мене и Фатмето. Сетне повика арнаутите дека преместиха марата на друго място. Зазидаха главния ход и натегнаха кюските. След туй им даде по калпак жълтици но на Кози брод ги изкла до един. Че умрелия най мълчи. Жълтиците им заровихме под клена.

Сега нека отворя дума и за Фатмето, че бая са му работите че и умна му е кат везира а ръката кат на кирасир. Туй е втора жена на Вълчан. Аз ги венчах на Еньов ден под кръстатия бук и ги благослових. Първата жена на Вълчана беше хубавица из Охрида. Жена рядко има кат нея. А Вълчан е мъж дето рядко се ражда. Колкото е висок толкоз е силен. Пъргав е кат котка. В тъмното повикаш ли истрелва силяха а кат размахне ръка и метне ножа дръви кат ръката отсича. Косата му е черна и лъщи кат уния черни кумини що са в марата. Фатмето най обича да си играе с него. Инак той е много милостив и благ а е гневен и студен кат се ядоса. Лицето му става лиска и му затреперва лявата ръка.

Първата му жена бе отвлечена и съшкясана от бея на Итапра кьой. Скри я в харема. Тогаз Вълчан си оскуба коси и угриза чирените на кривата кама от злоба. Три дни нападахме чифлика но той я беше отвел в одринските сараи. Най-сетне запалихме чифлика и Вълчан зема десетгодишното му кадънче - второто дете на бея. Доведохме го в балкана. Искаше Вълчан да го коли, но що стана... Засла тавана и пода на марата с кожи и все му печеше мръвки от млади елени. Порасна бая и все вървеше с Вълчана. Къмти след 4 години ги венчах. Макар и турче Фатмето е най-хубавото момиче дека са виждали очите ми. Лицето и като пречиняно, очите зелени буки. Вълчан я научи да гърми и язди кон. Сетне тя уби двама от комитите дето я задиряли.

Сега сме живи саде Вълчан, Фатмето и аз. Тя е най-млада и ще е късметлия. Тук в балкана е най-потайно. Те с Вълчана тръгнаха за Синия вир за пъстърва а мене все ме тегли да пиша. Работа друга нямам. Трябва да бързам щото ще напущаме Орлите почнаха да се качват на минаретата а уная стръвница удави един кон. Времето взе да яснее. До тук словата са мои, отдире са тия дето нявга ще вършат работа.

Главния белег на нишаните е Минаре таш, но не това дето е под Игрилото, а това дето е на 120 копрали от Хайдушкия извор и на човешки бой високо към залез. На Минаре таш има 7 тапи оловни. На залез в пизуля има сребърна барутчийница и тъпкан пищов и книга. От него ще почне сичко е писано в другата тапия. Тъй рече Фатмето. Тъй рече Вълчан да има две тапии за едно нещо та зора да е голям ако наслука някой найде едната. Горския проход по билото на юг до дола на Чауша. Из него край варниците надолу под рогача до... После по първото дере до Злото място при Редия трап отдолу до Хайдушкия чучур. Оттам вече копралите до нашето Минаре таш. Може и под реката на Троянските колиби над манастирчето до сухото дърво под свода до сливането на Хайдушкия чучур. Там мястото е зло и човек се бърка. Тук писвам туй повече не бива.

Горе на рогача има два черепа еленови с 100 желтици. Левия рог се подава извънка. Който ги найде зло да не мисли и хортува и добро да струва. Туй е то.

Одовите за марата са 4 но сега има само един. Без тая тапия и дявол не може да се оправи и земе туй що сбрахме 10 лета. Не си играй там горе в дупката дето си оставят кожите змиите след 20 аршина навътре се пълзи по дъното има плоча, а пък тя е


клюса. Я си натиснал я си погребан. Въз тебе ще се стоварят отвред камъни. Там има и друго. През там си не играй... баш който е през целия улей дето върти камъка. Там ми се удави копоя и работа е само за пъстърва. Вътре има вир дето ловяхме на корем. Но Вълчан дигна и гръмна камъка и затрупа сичко. Водата човна по друго място... Третия от дето бе главния се ходеше по полица с кон. Там арнаутите зидаха дебел зид, я го знам. Цяло лято ни отиде. Натрупахме много пръс и камъни и насадихме малки буки... пък и да личи няма да е наше време да се мине от там. Имаше един од къмто дупката, но е задънен. Дето беше... момчето я затули с капак и отгоре пося люляка. Миналия месец се навъртаха човеци някакви но нека се навъртат во веки веков. Намерят ли го ще видят че е бош лаф сички там ще останат.

Сега мястото дето може да се влезе и излезе кат се носи по малко пари. Нека се чете много пъти та да се запомни щото не ща някой да се обръща в гроба заради мене. Него ще намериш кат почнеш от Минаре таш, там по аршините до пизуля. Вътре в кърпа везана от Фатмето е увита другата тапия. Не лъжи се по оная тапия дето казва за камъка дето мяза на бабичка да носи съчки. Туй са Вълчанови дяволии да очуква камъните и да дяла нишани. Туй е отиди ден чувай чуко. Кат сапикясаш малката цепнатина дето надолу не бие на око през нея мушни се макар и с зор вътре. Там е широко кат одая. В средата има овърлак таш и по нищо не личи и недогажда и види се там е сичко. До полигатото отгоре ще найдеш чиличен кол и манжалъци за копане разрини камънака и то гърмоли. Камъка е тежък и под него е плочата. Нея ще дигнеш без зор щото пиринчена халка има. Да си окумуш. Тогава ще зейне пропаст, не се бой запали борини и се мушни. Само много ум че си мъртъв. Надолу водят 14 стъпала забити в скалата. Мазани са с меча мас да се лъзгат и да не гният. Умно. Стъпвай с обуща или опинци. Тринайстото стъпало не бутай с ръка. Има бодли. А те бодне шип ще ти причернее и одма умираш. Мазано е с вечна отрова. Вълчан праща човек в Алжир за нея. Туй е ключа делим. Правено е за рахатлъка на марата. Слезеш ли долу ще видиш напред буйна вода. Да не ти посече умъ да газиш. Водата ще те отнеме за бърже. Там дето си в дупката има гъжува. Хвани се за нея и крачни оттатък що мястото е тясно. Има една могила от пясък. Там е закопан моя копой, дето ми беше верен кат чиляк. Близнал завалията отровата и се гмурнал в реката. Мене ми е още жал за него. Кафталията го направи от оросан та да си го гледам... там мястото е широко и прогледно. Върви нататък доде стигнеш горната капия пак умната. Кат махаш мандалото не стой зад нея. Отвътре ще се опне черен шиш. Ще мине през тебе. Едвам с Вълчан опнахме червото та го поставихме. Не е изгнило. Мазахме го с меча мас. Умната. Кат минеш вратата ще се ядосаш, нищо. Една дупка човешки бой и няма дъно. Вълчан викаше че влизаш вдън земи. Чиляк кат върви светлината почва да гасне, ще го дострашее и туй то. Ха сега де ли е марата. Сичко било вятър духа. Бъди рахат. Списвам ти да носиш въже. Върни се от вратата вътре. Има една дупка и види се чаталата кука кат се възкачиш тръгни по полегатото, сега нагоре. Там е лесно. Има ситен пясък. Стените са гладки. Горе има шушулки. Виж по стените висят ли вълчановите дяволи и таласъми... Той беше малко зограф. Там изписа Фатмето но е тъмно и не си личи. Горе ще се заравни. Ще излезеш в равна одая. Там е бая тъмно и повратно. Туй ни беше конюшнята. По 20 коня са стояли и 4 юници а и 60 овце още влизат. Там са каменните ясли, копрали, самари, ведра и въдълъци има. Много сухо и парно е мястото. Преди имаше две дупки отсветник та гледахме насреща, но Вълчан ги гръмна. Сега бледнее. До едната дупка имаше орлета. Ние ги хранехме с мръвки. Фатмето им правеше в един сахан попара от преснак и не ги беше страх от нази. Мъжкия беше бая голям и отмъкна веднъж бут месо но Вълчан не даде никому да го барат. В конюшнята ще видиш началото на зида дето беше големия од. Сега там не се преминува. Бетер скала дебел е и отвън нищо не личи. В калната одая има бъчви и едно буре с ракия. Вълчан я обичаше. Мене ме господ бог опазил. Чуваш ли нещо


нейде страшно да бучи. Тръгни направо. Ще стигнеш собата дето стояха комитите. Нарите са послани с папрат и кожи. По стените висят оръжията им. Буретата са пълни с барут. Не оди близо с огън. Преместихме ги тук га излизахме. Инък тук колкото огън се е изклало, колко клади са изгаряли в ъгъла до комина, колко мръвки са се опекли. От тук през един жам дето турихме се виждаше целия път. Там всякога стоеше часи и горе на Кучешкия зъб дето излизаше от одаята. Върви по бученето на плочата ще видиш вода да пада. Вдясно на пода има една полица. Тръгни по ней и се мушни зад водата. Тя пада отпреде и ще видиш дупка дето се влиза приведен и подир се изправяш. На 50 крачки ще видиш врата от чилик. Ключъ е отдолу. Мазан е с меча мас. Умно пак. Отключи и ритни вратата с крак, щото има отгоре кюлче злато на спринец и долу пада. Ще те убие. Туй е то стаята на Вълчан и Фатмето. Цялата с кожи послана от дюшемето до тавана. Мендерлъка е послан от Цариград. Сички собтенлъци и басмалъци са зети от керваните. Фатмето правеше разни полици та мяза на сарай. Вълчан имаше сабле гречко с златна хватка. То виси над заглавето над мендерлъка. Саде от тук веки са влиза в марата. В главната възглавница е оставил Вълчан тапия. Там е писано как да влезеш в средната врата и що да сториш. Аз не знам що е писано в нея. Отвориш ли ще видиш марата. Веки не ти трябва светлина. Вътре е кат разбутана жарава като кога сме вол пекли. В лява страна са раклите с кюлчетата. Редени са по 3 едно въз друго. 192 са и с онова над вратата са 193 сичко. Има 5 камари с желтици по отделно по тежина и род. Бройките са писани на бакърено платно при първата камара. По навътре на две кожи телешки са исипани разни златни жунжурии, чепрази, обици, гривни, пръстени и други. В една кошница лескова има разни безцени зърна. Има едно златно табло султанско. На него играяха Вълчан и Минчо ковача. До тях на полигатото има кринче дето вътре е послано с кадифе. Има в него гердан дето акъла да ти зайде. Земахме го от Вешни преслоп кога бастисахме азната. Пазвантоглу паша го праща на султана армаган. Тогаз земахме 5 товара злато. Конски товари. Има чук и други работи но не са важни. За да носиш от тук тази тежес е зор работа. Има друг начин. Ще свърши работа. В края на раклата има полигата сводница. Кат вървиш нагоре към кората кога стъпиш в средата ще видиш дупка... от едина до другия край са 26 аршина. Мерено е с въже. Там човек не може да мине щото е право надолу и тясно в горната пещера там има разни дупки и без тапията не се знае главната дупка за която хортувам. В марата да влиза сал един човек. Туй е моята и Вълчанова клетва. Другия да стои горе. Да пусне въжето и сак. Държане туй е то. Да знайте с къв зор е било как сме се трепали с време и кръв. Веднъж кога бяхме взели азната от Ловчанската каза на Велики трапа ни огради аскер. Цял табор. Ний бяхме 15 човека и 5 товара злато земахме. Вълчан остана да гърми по аскера на Кара Асан, но 9 пехливана се хвърлиха отгоре на Вълчан. Той наръга един с кривата кама но другите се хвърлят върху му и го хващат и връзват. Закарат го чак привечер при голямата войска на Ибрахим бей, дето била на бивак. На поляните под боаза. Вързан го закарали в шатрата. Но къде един сахата през ноща се отвързва и удушва едина часи. Другия гръмва в главата зема коня на бея и си дойде по икиндия весел кат че бил на моабет. Фатмето го беше жив оплакала. Много е арно то, но немой сякаш ми легна на сърцето щото е туркинче. Аз я не понасям да знайте че голям е бил зорът и много са главите отсечени.

Вълчан е баш чиляк и народен. Той намери колая на комитите че искат много от тях да богатеят и си гледат рахатлъка, а той си имаше на акъл мурабе с турците. Под Гедик връх се скара с Мудакат Пантата, че онзи иска Вълчан да му чини с воля и саде той да казва горските работи. У Пантата бяха 12 човека а у Вълчан 10 човека. Щеше да стане поразия че Вълчан е бая припрян, но моя кръс и клетвата ни избави от гибел. Бяха се вратили за камите та да се колят, а другите бяха настръхнали. Нейсе мина се по мирно. Били са страшни работи.


Аргели чиляк самичък от марата не ще излезе жив... Инак нека е благословено туй дето ще стане с тия много пари.

Аз поп Мартин Русчук

ІІ част

В лето 1806 обрахме и заклахме Манук бей. Пресрещнахме го до село Армени. Земахме 32 товара и файтона дето бягаше. Парите и кочията скрихме в пещера над Армените. Там изписахме файтон с 4 коня. Тогаз наскоро обрахме сараф Яко. От него земахе 70 оки злато. Него заклахме и парите при файтона турихме. В 1811 обрахме хазната с 6 конски товара и тях при файтона турихме. С нази имаше 12 души турци. Те се уплашиха Вълчан да ги не изколи и избягаха лятото на 1817. Земаха колкото можаха да носят. Тогаз Вълчан и попа рекоха да местят парите. На 6 август пренесахме парите 70 души с 9 катъра и файтона. Минахме черния пясъчен дол и стигнахме помежду Трънето и Гарваните. Спряхме в гората на една поляна. Там ни вързаха очите. Вървяхме къмто четвърт саат и тогаз ни развързаха. Бяхме на каменливо и пропастливо място. Под канарата има пропаст и се дели една пещера. Отива под скалата навътре. Там нанесахме парите в торби по 20 оки едната. Вътре е файтона без колелата. Те са отстрана. Парите накрае редихме и затрупахме с камъни подире файтона и пак камъни и накрае зазидахме дупката с сух дувар. Мястото е много сарп и добиче не може да мине. Гората е едра и редка. На връщане Вълчан и попа пак ни вързаха очите. На поляната ни отвързаха. Тръгнахме за нашто място. Вървяхме къмто един саат. По пътя заклаха трима наши другари. Заровихме ги до пътя. Турихме по един фес пари до главата. гробовете заличихме с дребни камъни. Вълчан се беше много ядосал дето чели крачките. Живяхме в една дълбока пещера помежду две долчини. Тя е на залез слънце. Там извира вода силна и чиста под скалата. Под канарата на една малка поляна има голям камък. Над камъка има една торба пари увита в една козя кожа. Заровена е накрай скалата до личен камък. Там е Червената скала и има голяма пещера. От нея пещера къде изгряло слънце има 3 дупки. В едната изписахме файтона с 4 коня и задното колело счупено без наплата. Под него копай има една торба пари. Там канарата е обвита в бръшлян. Наблизо има наш проход и една тясна поличка дето сега е откъсната и близо до дупката се не оди. Вълчан гръмна полицата. Падна цела долу къмто 10 аршина. Отдолу дупката се не види. Много е тясна и лоша за влизане. С лево рамо напред настрана саде се влиза. Дупката е високо къмто 10 аршина. Другите пари са в нашето място. Скоро турците ни изнамериха и тръгнахме да бягаме. Бяхме с 9 катъри 30 човека. Навред бяха се турците пръснали. Отидохме на поляната на Кулника проход ала видяхме че турците вардят и не мой се мина с катърите. Беше вечер. Тогаз се реши да заколим катърите. Одрахме ги и ги хвърлихме в една земна пропаст в крушака. Сички взехме пари кой колко може да носи. Другите ги увихме в кожите на катърите и ги хвърлихме в един геран. Той е на римското кале къде прохода. Нахвърляхме много камъни докат покрият водата. От него геран се е вадило вода с синджир и е срязан камъка колко да си туриш ръката. Герана е самороден от едната страна с малко зидано. Същата нощ се пръснахме и хванахме балкана кой де му видят очите.

В лето 1812 къмто Петров ден доде Кара Иван и ни обади че дошли трима италянци с писмо от султана пашата на Филибето да им даде аскер та от Карлово до Сливенския


балкан да дирят старини от римско време. Никой от заптиите не се наели да ги водят. Тогаз Кара Иван се наел срещу голяма плата да ги води из балкана. Тъй Кара Иван доде и рече на Вълчана. Къмто след дестина дена ще са тука. Тогаз войводата нареди да чакаме и да се не пръскаме.

Петров ден беше. По билото откъм Маркова дупка видяхме четирима души с два коня натварени с дрехи и храна да идат. Завардихме пътя. Оградихме ги и взехме при нас. Те се първом много уплашиха. Сетне се сапикясаха и почнаха да питат за тез места. С тях уртуваше Димитрос. Питаха за галерии дето са вадили руда нявгаш римляните. Кога Вълчан ги запита кво точно търсят та да им кажем те мълчаха. Развеждахме ги по балкана цели две недели и Вълчан се много ядоса. Той разбра че търсят голямо римско богатство. Фана го яд и рече да ги накаже. Накладахме буйни огньове. Набихме колове помежду и ги вързахме живи да се опекат. Вълчан беше много сарп. Дигна пищова и уби едина най стария. Подир уби двамата млади и накрай остана Павел средния. Той се беше много уплашил и ни жив ни умрял призна че идат от Италия. Папата ги пратил с писмо при султана. Султана ги приел богато. Почивали малко и ги проводил при пашата та да им даде аскер че по тез места е опасно. И тъй до тука с Кара Иван който ги възкачил на балкана. Павел рече да разпорим дрехите на стария. Вътре бяха зашити разни книги и карти. Тогаз отвързахме Павля и той се закле да ни открие сичко. Книгите бяха за големи римски съкровища. Едното било тука по тез места. Тогаз тръгнахме къде местото Козарките. Много се бъхтахме и бактисахме. Ала накрая намерихме по книгата едина ход. Павел каза че има 9 хода. Влязахме в пещера с много ръкави. Тръгнахме по първия наляво. Стигнахме одая цялата с мрамор послана. Каза че туй била одаята на началниците. Там имаше златни ризници и мечове и шлемове. Дигнахме червена плоча и тръгнахме по друга галерия. Насреща се видяха още дупки. Водеха за други одаи. Земахме средната. Излязохме на место широко. Спряхме се. Павел каза да се връщаме че напреде има лоши капани но Вълчан прати трима от нашите да проверят. Къмто след полвин сахат време саде едина се върна. Другите пропаднали а него желязо увратило. Туй каза и издъхна. Влязохме малко навътре и видяхме зинала пропаст. Отсреща имаше бъчви пълни с злато корита с пари някаква маса и книги. Павел каза че туй са книги за други места. Вълчан тогаз се арниса и рече да излизаме. Тръгнахме по друга галерия. Стигнахме голяма пещера. Там имаше злато на пръти и листа. Подир тръгнахме нагоре. Вървяхме ни малко ни много. На стените имаше разни фигури. Стигнахме въртоп. От там възлязохме и по канарата се спуснахме. Стигнахме една воденица. Много стара работа. Павел каза да се отмести плочата на савака и тръгнахме по улея. Водата беше силна. Тъй по водата стигнахме тясно място. Надигнахме плоча и излязахме на една поляна. Дупката затулихме. Вълчан рече на камъка да се изкове лява ръка та да се не загуби. Тръгнахме да дирим другите одове. Върнахме се в одаята на началниците. От там до трите дупки. После до широкото място. Отместихме плоча. Откри се друг ход. Той беше от дясна страна. Влязохме в други две одаи натъкмени с мрамор. Това бяха одаите с богатството. Имаше много злато, сребро и пари. Павел каза сакън да не одим къде тях. Отровени били. Вечна била отровата. Върнахме се назад на широкото. От там малко назад и отместихме друга плоча. Отвори се дупка кат пизул. Видеха се Козарките малко от Чаушите и Маркова дупка. Отвънка беше обрасло с бръшлян и кат туриш плочата нищо се не види. Тука изковахме орел с криле разперени.

И тъй много време обикаляхме по балкана. В много калета влязахме и други книги земахме. Павел вървеше се с мене и сичко казваше. Гато бяхме на Юмрук кая Павел се на Вълчана примоли та да го пусне. Вълчан го съжали нели сичко ни откри и го пусна да си оди. Даде му кон и пари колкото иска. Тогаз се комитите раздумаха че Павел право при султана ще иде и сичко ще му обади. Тогаз султана войска ще проводи и


сички ни ще затрият. Тогаз Вълчан нареди Павля да се стигне и погуби. Трима от комитите скочиха на конете. Настигнали го на Мезева локва над Крачана. Там го убили и погребли над пътеката. Над главата му турили един камък. Парите му сложили до кладенеца.

Вълчан войвода в лето 1819 по светите празници ни откри големи римски богатства. Мястото е над Искъра на високото. Сички ни закле кръвно та живи да ни дерат турците нищо да не отървем. Клетвата е голяма.

Влязахме и с наши очи видяхме купища злато. Тука оставихме при римските и наште. Вълчан войвода извика - Днеска България има злато ала няма свобода. Дано Бог бъде милостив да помогне, та честен българин тия пари да найде и умен да е та тайните да разгадай. Че много са римските пари ала силни отрови и страшни секрети ги вардят. Нищо не барай. Наши трима другари умряха. Отровиха се. Погребахме ги на втория кат при чучура. Другите наши другари що бяха от турци избити са на долчината при самородния мост. Над моста са. Тогаз люта битка стана че турци ни издадоха.

На 600 разкрача от моста беше нашта воденица. Черкезите я запалиха. На воденицата кат идеш нагоре по венеца ще тръгнеш. Давай по полицата на канарата къмто 700 крачки. Там са две пещери. Едната е опушена. Ще влезеш вътре на ребро. Ще видиш опушено. Гледай право надолу е кат цепкoл. Спусни се с въже до 20 аршина. Там отстрана изчисти 3 аршина камъни. Дупка ще се отвори. На тоз ход са страшни капани. В голямата пещера и там има дупка ала пак на капани налиташ. Срещу воденицата има канара. Тука извор извира. Сега е чешма. Ний я правихме. Там под бръшляна изковахме каруци. Давай още нагоре е другата воденица. Вътре кат влезеш водата е прекарана през сечена скала. Насреща през реката е Чучура. Там на камък отстрана изковахме конче и бричка. На 10 крачки писахме на голяма римска плоча с нечетно римско писмо нашо писмо. Гледай на средата на поляната. Там има речен камък с кръст отдолу. Под него е плочата. Ний я засипахме с един аршин земя. От тука се влиза.

На Злати дол из гората ни обградиха черкези и страшно гърмяха пушките. Подир се спуснаха с конете да ни насекат. Ний се бихме юнашки. Трима от нази паднаха и се нагоре дигнахме. Тогаз Вълчан рече на делията да идат двама да гледат черкезите. Подир това се донесе че ни търсят по дупките из повитака из канарите. Тогаз войводата каза и попа клетва направи. Да умрем ала да отмъстим на тия арсъзи дето никой не жалят и убиват жени и деца та да грабят. Юрнахме се един след други та им изклахме конете. И подир на пусия на двете буки ги избихме до един. Тогаз войводата каза за туй мурабе секи ще ни зачита у турско и Българско. От там по дола възлязохме и стигнахме стария манастир. Той е латински. Тука погребахме нашти другари в един гроб и турихме по един фес пари златни. Отгоре камък турихме и кръст изковахме. На него сички свещи палихме. На манастира войводата байрактаря и аз слязохме под плочата. Там дето попа чете отдолу е одая немазана. Там е много брилянт и злато латинско. Има един златен кръст дето свети. Осем педи е. В кюшето имаше три пушки и нанизи и златни колани и една книга. В манастира седяхме два месеца. Подир по книгата одихме та дирехме старите пари и разни римски работи. Доде часовоя та донесе че наште каменари що бяхме пратили да правят корита палят огньове че хазната минава. Ний ги срещнахме на скрито място на завоя на дерето. Чухме на катърите звънците да звънят. Ората се много плашат от хазнитарите щото они на месо стрелят и на они що са с гръб. Ала ний право в тях гръмнахме и ги сички съборихме и с ятагани насякахме. Тогаз


хванахме катърите бяха 11 катъра. Тръгнахме по дерето. Стигнахме извор с добра вода. Там пладнувахме. Изядохме две юнета и почивахме доста. Подир тръгнахме по пътеката. Таз пътека през поляна минава. Кат стигнахме на поляната видяхме 12 камъни хоро и на средата един камък, кат гайдар. Под него бели пари турихме. Вървяхме още и тогаз Вълчан каза - Тука мястото е диво и пропастливо и дружината се настани. Ний с Вълчан и байрактаря свихме покрай поляната и спряхме на три купни на сами канарата. На средния купен има полвин месец и кръст. Вълчан извади книгата и каза - Голяма римска пара има тука. 8 крачки направи зад средния купен и отмести три камъка забучени в цепкола. По шест басамака слязохме и свещи запалихме. Кат придохме се видя врата. Двама натиснахме и се отвори. Вътре има аскер с калъч в ръка и мечка възправена. Кат доближихме се сбраха и препречиха пътя и вратата се одма затвори апзъдън. Кат се отстъпи отстрана има халка. Да се закачи на пръта. Подир аскера и мечката ще се дръпнат и пещерата ще се освети. Вътре на синджир висят нанизи, накити и пафти. Напреж има дюзени римски, разфърляни и три купа злато сечено. Има и несечено. То е при тарпаната. Подир излязохме. Турихме пак сакрета и забучихме камъните в цепкола и натрупахме ситни камъни. Подир туй Вулчан примери осем крачки право от купена и нишан направихме. Изковахме три дъна на котел. Върнахме се при дружината на равното място. Там има тепе. На връа имаше бял камък. Вълчан отиде на тепето и зема та зафърли белия камък. И тогаз рече да се разкопае туй тепе. Кат разкопахме се откри ход зазидан. Вътре имаше казан окачен. Ний го изнесахме и затулихме хода с плочата. Турихме в казана парите от хазната. Ода зазидахме с камъни та да се не знае де е. В казана турихме книгата, увита и заляна с восък и клетва сторихме. Никой да не иде на туй място един без други. И попа ни закле който е жив и тука доде добро да стори и свещи и тамян да запали на сички ни. Нашто имане халал да е. Римското е за добро. Онова на синджирите да раздаде и манастира Св. Илия да огради и покрива да направи. Таз вечер хайдушко хоро сторихме. Заранта Вълчан на бял камък срещу тепето кез направи. Мери право на бял речен камък. Отдолу е плочата.

Еврейското кале е помежду селата Дупни Връх, Губислав, Мачище и Заноге. Кат се оди въз водата на буковото дере отлево е калето. Отстрана на калето откъде изгрев слънце са изковани една турска конска подкова и един ибрик. Тук е голямо богатство. На залез нагоре от калето на един куршум има воденичеще. От вратата на воденицата къде изгрев слънце на 10 крачки има един камък дето отстрана са изковани 3 улуци дълги по една педя. От нишана на север на три стъпки е воденичарски бакър с 60 оки злато. Покрай дерето път минава на 60 крачки от трите улука отстрана на пътя близо има становит камък дето отгоре направихме мечешка стъпка. Нишана е тапа с 300 парчета желтици. В дерето дето е калето нагоре има друго воденичище. Къде залез е гроба на зевзек Коьо. Над гроба му е софра с три вилици три лъжици 5 комата и в средата 3 риби в паница. От софрата къде залез на три крачки копай и земи 150 оки злато и 100 оки сребро в винено буре. На 15 души да се даде.

По водата надолу дето се сбират двете дерета малкото и голямото отлево има канара. Там е изковано параклис. Ще се разбие параклиса и ще се отвори пещера. Вътре има изковани 7 души хоро играят. В едина е ключа от железната врата. Ключа е в главата му с три желтици. Над воденицата с трите улука има висока канара. Там на плоча има изкована човешка ръка. Дигни ръката с плочата и влез вътре. Там е пещерата с железната врата. Парите са римски.


В буковия дол дето е калето има кладенец. Отстрана на кладенеца на камък отстрана са извъртени 7 дупки. От нишана на юг на 6 крачки има празно място два аршина широко и три дълго. На средата полвин аршин дълбоко има винено буре с 70 чанти злато. От ода на калето на 10 крачки насреща има две малки тепета. Отстрана има становит камък дето са изковани един улук и три дупки. Тепетата да се разтурят пълни са с злато. От тука на надолу у буковия дол има воденица дето водата е от кладенец. От воденицата на 15 крачки къде калето на равен камък има изкована меча стъпка. Тапа е с 300 парчета.

Горе калето е голямо колко едно гумно и от едно място саде се оди. При хода на един камък има изковано леген и ибрик. Под тех е ода за богатството римско дето налиташ на смока.

Настрана от калето има три грамади. На ода на калето има два улука дето са вадили вода. Срещу воденицата има на една голема канара изкована човешка глава. Тапа е. Има 8 оки златни пари. Над главата има пещера. Вътре вода извира. Пред пещерата има дърво зелено. Дето се сбират двете дерета през големата река има грамада и кладенец. Грамадата е пълна с пари.

Да идеш от Габрово на залез слънце. Там са бурмалий канари. Кога на канарата идеш голяма дупка ще видиш. Да влезеш мост трябва да правиш. Три дупки има ачик. Едната къде момите гледа. Кога тях видиш помежду момите и дупката да гледаш. Там има грамада камъни. Отгоре е камък чер. Под камъните има плоча голяма. Двама трудно я дигат. Кога слезеш първом трудно върви се, подир лесно е. От там сто и петдесет разкрача мери и къде ляво свърни. Пет копрали брой. На стената малка полица има. Под полицата писано с шило. Правено е пиле и стрела. Накъде стрелата сочи тръгни. Там малка дупка с вода има. Водата изтича. Мушни ръката и халка от пиринч ще хванеш. Таз халка къде тебе дръпни и скалата ще падне. Кога скала падне голямо блато ще видиш. В туй блато кога влезеш стълба има. Първом води надолу подир нагоре. Водата е много студена. Кога възлезеш голямо богатство ще видиш. Златни картини и книги са до стената редени. Златни пари много са в торби мешинови. Туй место дето го писувам се много трудно намира. Затуй да търсиш в ниското девет басамака. Самородни са. Въз тях ще възлезеш на две халки пиринчени. Стой помежду халките и гледай в ниското. Там един гьол се види. Туй не е гьол а извор. От халките на 50 крачки яре изковахме клекнало. То е заградено. От там ще гледаш на изгрев слънце. Там има грамади камъни. На канарата има пищов изкован на грамада да мери. Отгоре има камък с малък кръст. Сега разрови та да откриеш плочата. Кога я дигнеш по басамаци се слиза. Долу има златна мома тъче на стан златен. Сакън да ги не доближиш. Там ще останеш. От лява страна прът има. Дърпай с две ръце. Ще се отвори дупка. Отдолу има вода голяма. По ръба да обиколиш и вътре да влезеш. Има един пищов. През цевта минават 7 бакърени телове. Те са за 7 капана. Тъй сега да излезеш и да идеш горе на високото на ачика. През десния проход по пътеката ще възлезеш. Горе е църквата. Дълга е 40 аршина и 18 широка. Кога влизаш отпреде олтаря има бяла мермерна плоча. Отдолу е пещера. Туй е голямо подземие. На много катове е слиза чак долу. Горе са манастирски работи. Долу е стражата и голямо богатство. Лесно отдолу се влиза ала се не излиза. Саде тука се влиза и тук се излиза. Тука са три светилници, голям златен кръст, кандила, потир, разни одежди и други работи.


ІІІ част

Извадки от завещанието на Плевенския Вакъф и завещанието на Гаази Али бея:

Аз като предводител на акинджиите дето съм се бил и като завоевател на Плевена града и син на Михаил бея и слуга на Михаил бейоглу и на султана на виалета Мусо Кеседжия и като участник в боевете между баязидовите синове и като забележителен едноименец отличил се в Косовския бой и завзел града Плевен, Ловеч и Никопол, наедно с 33 села и планини и гори подпомогнат от братята си Искендер бей и споменувам най напред с похода на Мохамеда II срещу жестокия Влади Дракул който слиса самите нас турци с нечуваните си безчовечия и като беше набил на колове и разпънал на кръст 40 000 души и изгорил други 20 000 души живи на клада и 8 години воювахме и 1477 и в 1479 нападнахме Трансилвания и като управник на Никополския санджак и като водител на акинджиите във войните срещу Маджари, Венецианци и Власи завещавам многото свои имоти – села, гори, пасбища воденици, тепавици, дюкяни и пр. за дели и основател на вакъфа та да няма гонения и отмъщения с лична цел и за да се запазят личните имоти и богатства от конфискация и с присъствието на висш чиновник пратен ми от Бруса и изложихме желанията си пред него и заверено надлежно от кадиите завещанието ми добива сила на закон за цялата турска държава.

И затова го споменавам в по сетнешния обширен ферман и го оставям на Мютевелията на Вакъфа Фатме-Ханъм и въз основа на старите фермани с чието съдържание съм запознал и с допълнение потвърдено от Султана и се утвърждава самото ми завещание от най-старият син Гаази Али Бея на Хасан Бей и като малолетен до него да присъстват Фатме-Ханъм и на Уредника към Мютевелийството на Карагьоза, Абдулахов син, управителя на вакъфа на дядо си Али Бея.

Завещавам на наследниците си:

Никополско – имотите, селата и 14 дюкяна.

Ловченско – всички имоти, села, воденици, тепавици, гори и пасища. Мездрия и земи при селата Беловски брод, Осмочан, Брестовец, Владичина, Кикишлъка

Плевенско – Каазите Горна Боровица, Горна Десовица, Крагуй, Кьошан – дето закупих от българина Петър Куйков и пазачите на мойто съкровище Къръш Мехмед, Мустафа син да пазят съкровището в местността Ески Гаази при Балъклията, Суванджик бунар, Маришка Тръстеник, Учунджи Дерин бунар, Безденлю Ласкар, Васил дол, Горни Луковит, Охтин, Смърден, Исмардин, Перловец, Телиш, Търля, Биволари, Търнене, Ральово, Беглеш, Бохот, Къртожабене, Учин дол, Куршум джами, Кадъ Джами.

Всички джамий месчети, текета, завиета – в тех спадат Текийски връх, имарета, целия Троянски балкан с големите римски рудници и съкровища там, чешми, кайнаци и каменни настилки и да се събират данъците от всичко как си требва:

Харач исмич (кръвен за еничери)

Юва (за безстопанствен добитък)

Мали Мевкут (глоба за безличен имот)

Мали Гаиб (изгубен имот)

Бейтулмалъ (имот без наследници)

Качкунъ (глоба от избегали)

Куван (от кошери с пчели)


Агнам (от агнета)

Джурмъ веджинает (за злодейство)

Бадехава (глоба за скитничество)

Есиябъ (воденично право)

… … … (липсват страници)

Много учудени останахме кога една вечер Войводата ни събра и ни разказа една стара история. Отде имал той стари фермани и отде е взел изпървом важните писания. Когато бил взет кат харач – исмич и станало така че бил пратен да помага и да слугува при някакъв важен книжовен стар евреин на име Йозеф Бен Ефраим Ставро и той бил хахамин та му слугувал 4 години.

Ставро го научил на четмо и писмо и много други работи и виждал при него някакви други равини на име Лейб и Леви Бен Хавив. Говорили си за Мулхан-арух и после той можел да прочете едни потайни стари тапий дето пишело за 900 знатни турци за 200 знатни българи 70 богати евреи (чифути) и други тапии за много стари съкровища местата дето били укрити. Кат слуга подслушвал какво говорили Барух Хирсе и Моисъ Леви и че в техните тефтери било писано за много богати стари църкви, манастири и параклиси.

Кога бил подписан Яшкия мир през 1792 година и след това станала голямата размирица и след вторите кържалии дошли третите и в тях бил нашият войвода. Бунтувала се цялата рая и Родопските планинци и местните султани и непокорни еничери и кат се свършила войната помежду Турция - Австрия и Русия 1791-1792 година са започнали големи грабежи и много гладни е имало и от Родопите дошли още много гладни номади под предводителството на Мехмед Синан и с него били севлиецът Кючук Хасан и търновецът Келямиоглу и се образували големи чети и се захванал един нечуван грабеж барабар с Капасъзите и по нареждане на везира Ел Хаджи Хаки Паша и под предводителството на севлиевския Али Ага.

Войниците кат разбрали че няма да им се изплатят заплатите спрели да гонят даалиите хванали та се разбунтували и убили Али ага и се присъединили към Ел Хаджи Хасеки и към тях се пресъединили Али Бей и седем души бугари - Колчо Георгиев, Йоцо Атанасов, Атанас Иванов, Кирчо Иганов, Ненко Михайлов и Иван Георгиев и нападнали Искърската долина откъде Кунино докъм Койнари и по надолу заедно с помашкия войвода Сирак Али от село Чомаковци. И така докат тях не ги нападнал самозвания Осман Пазвантоглу и така се слели в едно цяло и се започнала голяма борба помежду Турците, Аяните и Кърджалиите за административна, градоначалническа и военна власт и утвърдили сами свой Спахилъци.

След боевете през 1801 година и когато се били даалиите срещу султанския Пляса паша дето предвождал Албанци и боят се е водил при Сухиндол. Тогаз султан Салим ІІІ дал амнистия за бунтовете и се събрали у къщата на тепавичанинът и се разделили и се провъзгласили за бостанбашии.

На тази важна среща били Исаоглу, Дхалилоглу, Манаф Ибрахим, Плевенския аянин Халил и Карафейзи, Халил Гушанданлията, Пазвантоглу и Емин Бълталъ. Емин имал големи имоти къде Хаскьой, Пазвантоглу държал Видински санджак, Манаф Ибрахим още бил на служба при Тръстеникоглу.

И така ние наедно с войводата во лето 1805 се сбрахме и се заклехме да продължиме борбата и бяхме при Кир Хаджи Тошо и войводата нареди на кожухарят Лукан и на жена му Ненка евангелието да го позлатят и да го принесат в църквата Свети Николай за дар от нази и през 1806 лето това биде сторено наедно с Георги Михайлович, Христо Илиев, Банко Зечович.


Сетне во лето 1812 войводата рече че друга борба се започва и нова клетва сме сложили с тези тапии дето той има и дето ни паднаха в ръцете та сме веке много богати и всичко да разберем и разкрием и да укрием как требе за по добри времена.

Беше пролетта на 1810 лето и Московецът беше на стан при село Банат - Рушчушки вилает. Бяхме се упътили къде Плевенски Санджак и от това се възползва избегалия Бошнак Ага дето беше избягал с аскарите и реши нази да гони та да настани гладните си войници и така назе ни размири и решихме да си отмъщаваме.

Тогаз сринахме село Ябланица до земи дето се намираше срещу Буковското езеро. Войводата нареди на дядо Влайо да изтегли четата къде Осъма из Троянския балкан а ние една малка част с войводата се упътихме към Кайлъшкият манастир Свети Георги и по пътя за Курденец сринахме Иришкия мост.

Слязохме на височината Брестовец и доле се виждаше рътлината и между нея беше манастиря заобиколен от трите страни вред от канари и го нападнахме откъде стражевата кула. За кратко време го плячкосахме, разтурихме и запалихме а калугерите до един избихме.

Сбрахме манастирските ценности и много злато и много манастирски вещи и тях ги сложихме на западната канара у високата мара дето беше над самата кула. У нея може да се влезе ако се спуснеш с въже от високото. Където се намираха воденичните колела на воденицата манастирска злато сложихме у домузлука. След това я запалихме а калугерите избихме. Заклахме ги у местото дето се върви от Боход за къде Ловеч баш у местото Пърчовец.

И се събрахме на Троянския балкан под Венците.

И за нас се почна нова борба и описвам малко тука историята как всичко щеше да пропадне и да отиде в турски ръце. По укриването на тези скъпи нам работи и направата и нагласата на нашите иманета и тапиите и затуй що оставихме за по-добри времена.

Много войводи участваха в това размирване а сетне пробвахме да купим свободата на нашата България и някои от нас дочакаха свободата и аз Райко сандък емини сам съм го писал и у добро място скрил.

Тапиите са в Брезовото место дека е по Владайското дере под Златните мостове. Преписах от другите книги и след като се върнахме от Диарбекир си разчистихме сметките с нашите издайници.

Момците дето бяха наши даалии и комитите бяха 42 на брой и само у таз тапия са записани и у местото дека е Кавалерията. Вълчан тогаз ни остави и хвана из пустошта с Фатмето и поп Мартина сетне из Гюмурджина и сетне ще пиша още що стори той в Браила и що помощи даде на наши верни люде та да се борят за свободата на България.

Всичките тапии бяхме предали на наш верен поборник и съгледвач най таен и верен човек та да са за новото време. Родом е в село Новосел Търновско.

Вика се Матей и е по прякор Миткалото. Името му е Моно Петров Сеизманов.

Сега за комитите дето бяха:

1. Хаджи Станко Хаджи Станчев от Тетевен

2. Петко Милев от Търново


3. Костаки Доганов от Търново

4. Петко Милев Страшникът от Васильови колиби

5. Атанас Хинков Попов от Пловдив

6. Димитър Поп Пъшков от Сопот

7. Марин Поп Луканов от Ловеч

8. Васил Петров от Тетевен

9. Петър Цаков Саулски баща на Васил от Тетевен

10. Гаврил Генчов Бръмбаров от Орхание

11. Поп Георги Диков Тутмаников от Джурово

12. Фильо Поп Петров – Тетевенско

13. Йосиф Поп Петров – Тетевенско

14. Вутьо Ветов – Ведраре

15. Илия Костов Гюндузов – Самоков

16. Васил Братанов – Киевски извор

17. Дико Беров – Ески Заара

18. Дочо Маринов Мрънков – Тетевен

19. Марко Йончев – Тетевен

20. Станчо Хаджи Иванов – Тетевен

21. Васил Цветков Пушеков - Тетевен

22. Станчо Поп Николов – Етрополе

23. Поп Стоян Поп Николов – Желява

24. Поп Стоян Поп Петков – Желява

25. Стоян Младенов Мечката – Желява

26. Стоян Стаменов – Орхание

27. Георги Стойков – Киевски извор

28. Марин Поп Димитров – Киевски извор

29. Стоян Костов Пандурина – Осеновлък

30. Лечо Николов Гайдарски – Тетевен

31. Велчо Шунтов Шейретов – Орхание /предател/


32. Божил Генчев – Орхание /предател/

33. Васил Йонков Гложански – Гложене

34. Васил Цолев – Правец

35. Цветко Вълчев Хаджията – Правец

36. Марин Павлов – колиби Бръмбари

37. Павел Лилов – не се знае

38. Атанас Гложански – Тако – не се знае

39. Павел Върбанов – Киевски извор

40. Доко Съйков – Етрополе

41. Вутьо Поп Ников - Киевски извор

42. Йото Тенков Мечкаря Шошев – шошата - колиби Черни Вит

Докат бяхме в Аргана Мадем и Диарбекир Миткалото беше изпълнил заръката и беше укрил в котакомбите при Дряновския манастир тапиите и пренесе от Троянско за новото Вълчаново дело тези пари:

3800 бр. турски петолири

1600 бр. рубета 10 пари

1600 бр. секвент зер махмудъ

1200 бр. грошове

200 оки злато на кюлци

Кога се върнахме от Диарбекир щото още тамо Хаджи Станчо Хаджи Станчев го бастисахме и намерихме начин та избягахме от тюрмето. Искаше той още тогава да издаде нашата борба а беше забравил че клетва бяхме сторили и 2 пъти се бяхме клели за борбата далииска и за свободата Българска.

Ето какво ни разказа Юскю бей бимбашия на крепоста.

Хаджи Станчо му рекъл да го освободи и щял да му каже за големите наши иманета и че сме можели да си купим свободата и щял да изпроводи на бея много алтън пара - Ти нареди да ме пуснат и голямо богатство ще ти изпроводя. Ти нареди така че да избегам и на мелязима ша дам и на бимбашиите и на миралая и на везира та да съградите големи къщи много имот и чифлици да направите.

Юскю бей му рекъл – Бре чоджум берекет много гледаш. Нейде са много глави паднали тъй щото много българи и турци сте избили и много народ като снопи е падал и вие като сте излезли по силни не сте оставили ни един жив човек от слабите. Ти си Кадъ Баба и си се клел да не издаваш нищо а си дошъл от хиляди часи място та сякаш мене на будала да правиш и мене да кълнеш. Ама туй нефашта дикиш щото аз съм Юскю бей и не съм Кадъ Ефенде та прошението ти е много слабо и хубай ме гледай че не съм Кешишин кат тебе и му рекъл: Йолюлерден Дирилди Йолюшеле Тепейлемейлен ве мезарлардак текере йомур башламайлян. Вара-Вара - чудни неща чудна работа думаш и гъжба да туриш ти си гюбре.


Сетне прехвърлихме се веке на друга борба. Навъдиха се много Таксидиоти. Това бяха хора от манастирите дето сбираха данъци против волята на людете.

Това беше едно оръжие на фанариодската техна пропаганда, дето затриваше нашето Българско съзнание и насаждаше невежество и беше представено от калугери – таксидиоти които наводниха навсякъде и се представяха за Рум-милети. Те идваха с една преизподна цел и ги изпращаха от Атон и бяха малограмотни просяци. Пъклени духове бяха и учеха людете на една друга вяра а от друга страна обираха бедните люде най-безмилостно и жестоко. Те унищожаваха навред писмеността ни стара. Опитваха се да разузнават нашите места и нашите горски деяния. И това много ни пречеше а ние вече имахме друга борба и други цели за които ще пиша насетне. Вместо да казват Христос Воскреси те викаха - Христос Анещи, Вместо добро утро и на добър час викаха Калимера ре и Ора калире.

Много пакости ни причиниха. Идваха на тълпи от Света гора, Синай и дори от Йеросалим и от други гръцки места и служеха на една езуитска система за шпионизиране, елинизиране и ограбване. Сляпо бяха покорни на владиците в чиито епархии се подвизаваха и им плащаха ежегодно по 3000 – 4000 гроша годишно за да получават позволителни за милостиня. Те им бяха така наречените уши и започнаха да узнават много семейни и обществени наши тайни. Започнаха да се ширят и салтовете - учители на Гръцки език. Минаваха през нарочна школа в манастирите.

Подбрани беха тез калугери из най-долното простолюдие, тъпи, суеверни, мързеливи и лениви. Те саде ставаха най-напред манастирски служители и вършеха всичко що им заповядва игумена. После се учеха да пропрочитат и то само из житията на отдавна умрели пустинници и монаси, дето се разправяха баснословни бабини деветини. Те проповядваха убийствено учение за търпение, покорство и себеотричане и че турската власт е дадена от бога и че трябва да страдаме за греховете си и си служиха с най-непристойни лъжи и суеверия и лъжеха лековерните че щели да ги удостоят сетне със всичките земни и небесни блага.

Тези таскидисти показваха на хората парчета от честния кръст, благовони мощи от мъченици, сълзи от икони на светци и всичко туй беше направено от изпечени шарлатани и беше пълна шмекерия. Тези не знаеха мяра в отвратителната профанация на религията. Носеха косми от брадата на Исуса, елей от приношенията на персийските мъдреци, лековити камъни от Йордан, чудодейни рогове и разни други мошенически фабрикации. Тези красноречиви братя смело снабдени с фалшификати на чудотворни икони и свети мощи срещу дар в пари или в натура вярващите християни и особено детинските богобоязливи люде на тълпи посещаваха манастирите и срещу известна сума пари и големи дарения благочестиво бяха поменувани в разни молитви и ритуали.

Всичко туй отиваше в манастирската каса и това беше една ужасна милостиня. Взимаха се чорапи и разни дрехи за Богородица, от къщите се взимаше пъстърма, от залханите вино, от хамбарите жито, от мелниците брашно и прочие се в името на Божията майка. Пак в името на Божията майка криеха и не плащаха данък на турската власт. Най опасни таксидиоти бяха послушниците от Синайските манастири, Врачанските, Ватокедските калугери, от Троянския манастир и други.

След едно кратко съвещание след изпращането при нас от Охрида на Милетий Янински Българина не гръцкия, господин Пърличева, Габровеца Априлов, Константинов Бардалах, Георгий Генадини, Атанас Богориди, Райко Попович и от нашия Цариградски патриарх и хабер от патриарх Самуила и се стигна до единодействие в един общ светски дух да подпомогнем за издигане на наши Български учители и да се отворят наши Български школа, дето да се изучава риторична логика, метафизика, теология, философия, физика, да се създадат и печатат учебни книги за да се съперничи на елиотите.

За тая дейност се заеха много доброволци люде и се реши да им дадем наша помощ като дарование. Тогаз войводата Вълчан разпореди да се даде така:

На Зое Каплани - 170 000 талера


На Братя Зосимич - 6 000 секвента

На Ланебро Фотиати - 5 000 мисеира

На Неофит Дукос - 80 000 рубиета

На Георгий Генадини - 50 000 алтбишлика

На Милетий Янински - 30 000 алтбишлика

На Г-н Пърничева - 400 000 гроша

На Г-н Априлова - 40 000 иермибишлика

На Брата на Княз Стефан Богориди и за него и на Атанас Богориди – 40 товара сааде алтън пара.

На Хаджи Петра от Казанлък - 10 000 петолири

Чрез довереното лице Неофит Рилска за патриарха Самоилова - 50 товара само секвент пара.

След туй настана всеобщо удивление за оказаната от нас помощ и войводата нареди да погнем таксидиотите и приложим всеобщото им унищожаване и изтребване на всички гръцки владици по манастири църкви и параклиси.

Които беше успял да се спаси от тази отмъщаваща и всеценна борба да благодари на майка Света Богородица Българска.

Много разправии и пречки ни създадоха българските чорбаджий и фанаритиоитите що се представяха за школски епитропи и много се месиха в живота на школата. Занимаваха се колко може да се открадне от сметките на школските фондове и прибираха наемите от училищните имоти. Месеха се лошо в управлението на школата.

Априлов и Палаузов съградиха първото школо и то беше едно взаимоучителско школо та и други люде им завидяха и искаха да се срещнат с назе и що годе да бъдем милостиви и към тях щото людете вече не се плашеха от нас щото някои наши даалии се откъснаха и се поселиха из България и почнаха по друго яче да живеят и людете ги приеха като войводи някои се провъзгласиха като кнезове а сетне и като векили.

Такъв стана Георги които се насели в Трявна и който няколко десетилетия, кога искрено кога привидно защитаваше интересите на тревненчани пред Турската власт и гръцките владици. Така от нас се откъсна и войводата Физи Ага и той се посели също в Трявна и издигна кула и я снабди с саатник. Субашите, мюдюрите и каймаканите живееха в мир с тези наши люде и се заговорваха дипломатично на деликатни теми и си гледаха спокойно чубакчииството и рахатлъка.

Голямо помощно дарение дадохме на иконом Никола поп Йовчевъ, дето не беше прост човек и познаваше няколко езика ала беше притиснат от чорбаджиите. Та войводата му отпусна 300 000 гроша за година и с нашето издържане неговия син беше изпратен в Букурещ да учи се по книга и сетне стана прочутия поп Йовчо дето съсипа сите гръцки владици.

Всичко туй стана по времето на султана Махмуд ІІ (1808-1839г.), Абдул Меджит (1839-1861г.) и Абдула Азиса 1861 и това беше по време на шестте гръцки владици в Търново : Йонакий (1818-1821), Иларион (1821-1838г.), Панарет (1838-1840г.), Неофит ( 1840-1848), Атанасий (1848-1856г.) Григорий (1858) и на българския патриаршески владика Иларион Ловчански дето беше временно наместник на опразнения Търновски митрополитски престол.

Куруджи кале е мястото на нашето съкровище, едно место Ески баалък, Ески юртлук с граници: Улу йол, Узунджова хан дереси, Даалъ йол, Курталан, Чолак келемеси, Атладжа алан, Куру дере,


Казлъ Гьозлу баир, Караач мандра, един стар бряст, Рошавата чука, гробището на Куруджу кьой, Баа йолу, Шарап йолу и чешмата с водоскока дето се излива на юг.

Сутринта на 30 по Харизан се върнахме от местността Куруджийското кале. Това е мястото, където укрихме съкровището на кърджалията Емин ага и още e место Ески бальк, Ески Юртлук и едно старо село.

Преди да се зазори, на първи нисан 1812 година тръгнахме да пренасяме нашето съкровище по пътя от село Гидиклий към околностите му. Местонахождението беше при водата на Големия кайнак, там където протича водата накъм селото.

Времето тази нощ беше дъждовно и реките бяха прелели. Дълъг път извървяхме по дясната страна на Големия боаз, покрай Демир Козлу и Демир Балакларъ и продължихме все по този път в посока на изток. От същия Сърт йолу се виждаше могила. Вървяхме бая време и стигнахме мерата на Узунджово.

Узунджовското място е равно с богата черноземна пръст. В Узунджово има лична джамия, строена от великия и прославен Осман паша по прякор Севал паша. Той построил джамията при завръщането си от Виенското сражение в 1684 година и понеже не бил победен от полския крал Ян Субецки, той поставил върху минарето на джамията позлатен полумесец, а на кубето златни украшения.

В Узунджово ходехме всяка година на панаир. Султански войски не идваха тук да охраняват, защото Еминджика беше самовластен господар на завладяната от него земя. Нашата земя граничеше с Едрине и Къркклисия в Странджа балкан и стигаше до Кара Дениз и по Тунджа опираше до Филибето, до Доспатския край и нататък до Гюмюрджина.

Нашият керван беше много голям и се движеше твърде бавно. Всички водачи на коля и мулета бяха с вързани на очите кожени превръзки, водени от един наш заклет войн, а в страни отпред и отзад вървяха байрактарите, юзбашиите и бюлюкбашиите от нашата конница. Те само знаеха мястото на старото ни скривалище понеже те самите с мен ръководеха построяването му. Пренасяхме брашно, овце, говеда, желязо, вар за работниците и други принадлежности.

Всички майстори бяха доведени на мястото под строга охрана с вързани очи. Те бяха събрани от различни далечни села. Водехме ги към двадесет часа път от нашата резиденция - Сарая, така че никой да не узнае и да не разбере къде отиваме. Затова ни помагаше и гората, която беше твърде гъста и висока. И освен, че бяха с вързани очи, отзад ни следваше нашата вярна конница и не даваше пиле да префръкне.

Стигнахме до крайпътната могила на Куруджи кьой. Оттам се отбихме по рекичката Ханъ дереси, през Кемер хан , Дере кюпрюсу и насреща завихме малко наляво и излязохме на пътя Даалъ йол. Тука след малко спряхме и се отбихме вече по пътя, покрай Рошавата чука и поехме към нашата височина К. К., границите на което место са: Дюсю йолу откъм южния алан, Куру дере йолу, Казлъ гьозлу баир, Карши мандра, Караджи коту чешмеси, Шарап йолу и Баа йолу.

Там има местност, от която се вадят камъни. Има и тепе, което се вижда от нашето кале. В него зазидахме цялото наше съкровище и де що пренесохме. Горе на върха на местността Узун коросларъ са две могили като два близнака. На тях има орлово гнездо. Вижда се и орлицата, когато лежи в гнездото и може да се удари с пушка.

Външният изглед на местността и околността, където оставихме съкровището е следният. Погледнато откъм северната страна долу остават местностите: Атмаджа алан, Къзъл козал, Казлъ баир, Караач мандра, Биволак тепе, Узун косаръ. Откъм южната страна на калето със съкровището са местностите: Шарап йолу и Баа йолу. Откъм изток има един стар бряст и синури като басамаци, седем на брой. Има и стар кладенец с водоскок. Той е на ъгъла. При извора има шест дерета, които се вливат в седмото Куру дере. То е голямо и сухо и се влива в реката Марица. Точно там реката тече право на север, после свива на запад и по надолу очертава лакът като повит чувал.


Нашето място е на десния бряг на сухото дере. То е много стръмно и с гъста гора. От кладенчето на север остава път, наречен Деве йолу. А на изток от това място е Курт алан. В нея поляна расте трева бял бозальк с клонести стръкове, а на върха пък расте червено-морав пладник и малки пладници. Има там неорана нива-келеме-чаир алан келемеси, която образува форма като рогат елен. И като се погледне мястото от изток на запад, нивата да изглежда като задницата на камила. Тя е добре очертана.

Други знаци са: откъм север сложихме един голям продълговат плочест камък със знак върху него малка дупка с кръг около нея. От двете страни затъкнати са две други камъчета, а отгоре има стрелки. Те сочат точното място където е калето и нашето съкровище.

Направихме опит и други знаци да поставим. Побихме на западната страна бял четвъртит камък. В долния край беше много твърд. Опитахме се да забием още камъни, но мястото бе каменисто и скоро се отказахме.

Обиколихме от четиртях страни калето. Огледахме го най-внимателно. Отвсякъде то беше едно и също. Имаше камъни и стени от стара римска крепост. След огледа решихме да го замаскираме като го разделим на две равни части. Започнахме да го прекопаваме по средата. А покрай него беше все неестествен камък.

Калето беше от двете страни настлано с калдъръм. В средата е повдигнато оголено място, широко петнадесет крачки. Из отзаде е вратата пет крачки широка. Откъм западната страна на двадесет и пет крачки към извитите части на измазаната с вар стена и ситно счукан хоросан, има една арабаджийска тесла с монети. Те са издялани на естествения камък, който се намира до плочата. А плочата там прилича на стена, а туй е изкусно поставен камък.

Мястото на съкровището се дели на две равни части. Половината е на изток другата половина на запад. В западната половина камъкът е червеникавобял , а в източната страна - червеникавосив. Червеникаво белият камък е разтворим във вода и вар. Източната страна е посипана със ситен ронлив камък. Ще трябва да се изчисти щом започне да се работи.

Отдолу е насипано кости, кереч, червени пръстени парчета от съдове и парчета хоросан полети с вода. Тази смес е налагана в най-горния пласт на калето. Всичко е поливано обилно с вода и отъпкано а над този пласт по повърхността е наслано с естествена пръст. Всичко стъпкахме и накрая обгорихме цялото кале, за да изглежда, че пожар е унищожил гората.

Съкровището поставихме в дълбоко скривалище с правоъгълна форма. Самата дупка отгоре беше широка и се стесняваше в дълбочина като фуния. Канарата беше изкопана на над 21 аршина дълбочина. Работниците бяха раделени на групи. Едните приготвяха камъните за скривалището а другите копаеха канарата.

Планът предвиждаше да се заблуди всеки случаен издирвач, като се постави съкровището на голяма дълбочина, като се запушат всички отвори нагоре към земята, като се повторят пластовете на естествената скала, като в дълбочина се поставят камъни с все по голяма твърдост и като се прикрият всички следи и се придаде естествения вид на местото. Накрая трябваше да се премахнат всички свидетели, които биха могли да издадат нашата тайна.

Всичко стана при добър военен ред и строга последователност. Съкровището бързо беше пренесено в четвъртитото скривалище на което случайно попаднахме и където открихме съкровище на цар Константин. Вътре наредихме и нашето съкровище от златни монети, златни украшения, златни съдове, безценни камъни и много други скъпоценности достигащо над 1600 оки.

Преди да се затвори напълно съкровищницата сам Емин Ага тържествено постави вътре своето завещание, което беше написано и заклето от ходжата Молла Гариб.

Започна се заравянето на скривалището. Камъните които се нареждаха бяха номерирани и толкова големи, че трябваше по 40-50 души да ги преместват с въжета. Страните бяха така


издялани та да пасват и намазани с една нарочно приготвена смес от желязо, глина, киреч и жълтъци.

Тъй като работниците бяха много изтощени на 6 хазиран по моя заповед Трендафил бюлюкбаши доведе още 50 души колари. Спрял ги на цариградския път да пренасят стока за Едирне. На сутринта те бяха докарани с вързани очи и веднага бяха включени в работата за довършване на скривалището.

Майстор Доньо намери големи плочи от много твърд камък и ги постави на осмия метър в дълбочина така че да се обезсърчат бъдещите издирвачи, незапознати с тайната ни и срещащи този твърд и труден за копаене камък.

Тъй като естествените пластове се редуваха твърди и меки Доньо нареди да се завърши към повърността с няколко последователни слоя от счукан руден камък, който беше набит с много вода и железни тръмбовки.

Най сетне като събраха сухи дърва и ги натрупаха над калето и ги запалихме стана като естествен пожар и наредих над местото на скривалището да се направи овчарска колиба.

Бях наредил да се поставят и още знаци. Един камък с римски надпис ATELONI ALBAGINI който открихме в самата крепост по време на работата наредих да се зарови между двете стени на крепостта. На северната страна на калето наредих да се направи трон който се гледаше откъм скривалището.

След това отделихме дюлгерите и коларите отстрана. Бяха къмто 270 души. Държахме ги пет дни гладни, след това бяха изклани от 80 души от нашата конница без участието на конете със страшна сеч.

Най напред беше убит майстор Доньо. Него и на няколко други телата сварихме в казани, за да отделим костите. Заровихме костите на Доньо над скривалището близо до овчарската колиба.

В страни от колибата наредих да се изкопаят шест гроба по два аршина дълбочина. Във всеки гроб поставихме по три скелета съставени от различни кости от сварените. До главите на едните поставихме обеци, а на ръцете им стъклени гривни за да се повярва един ден, че това са скелети на жени. Това направихме за да се помисли ако някой нявга копае че местото е старо гробище.

Останалите трупове изгорихме и заровихме в гробища на десет крачки от втория пояс на юг от калето. И кървавата поляна, дето ги изклахме, също я изгорихме. Всички коля и дрехи също изгорихме, така че да не остане никаква следа и нарекохме мястото на съкровището : Кале ИКА - Чемберли – Баш Кале.

На 29 Хазиран 1812 година привечер всичко бе привършено. Натоварихме на три биволски коля всичките наши такъми с казаните и ги отнесохме в нашата резиденция в село Гидиклии. Там вече се бяха събрали всички байрактари и бюлюкбашии.

Отделихме 160 души наши верни конници и ги проводихме заедно с караула 80 души. За началник им назначихме Ахмед Али - наш верен бюлюкбашия. Дадохме му и няколко гювендии за удоволствието му. И се установихме между селата: Каралии, Бейбунар и Сургунлии. Там през нощта избихме караулите на съкровището и след десет часа път натирихме добитъка на запад без надзор.

С това се свърши закриването тайната на съкровището. От Ахмед Али поискахме да докара нашия добитък: четиридесет хиляди овце, кози, говеда, които използвахме за храна. И там, където бяхме спрели да стануваме, чакахме да се завърне Ахмед Али. Всичко си вървеше по добър военен ред.

Бяхме 12 хилядна конница без гювендиите. Направихме събрание и избрахме военен съвет. Обмислихме как ще се отбраняваме от преследващите ни с тройно повече на брой войски на султан Мохамед. Аскерите му бяха вече в Едирне.


Реши се да посрещнем ордите му с атака. Останалите да ни прикриват като унищожат имуществото ни. На четвъртия ден събрахме ордата ни за война.

На нашите бюлюкбашии се донесе вест ,че войската на султана е вече в Харманлии. Всички от нашите дето биваха заловени от султанската армия ги набиваха на колове и ги оставяха да висят по пътищата. Пленник жив не оставяха.

Началник на султанските войски беше Басмаджи баши паша, който ни познаваше от времето, когато ходехме предрешени като просяци из Стамбула да организираме бунта на еничарите. След всичко това ставаше ясно, че нашият ужасен край наближава.

Решихме да останем с ордата ни и се подготвим за бой. Присъединихме се към другите части на нашата орда и източно от село Гидиклии влязохме в бой със султанските войски при Големия боаз. След тази битка се разпореди всеки да бяга и се спасява кой както може.

Така се свърши нашето кърваво време и нашето царство, откъснато от султанското. И нека се прочетат нашите записки за това къде сме оставили съкровището, та който го намери, нека да изпълни волята наша: Да построи седем черкви, седем джамии и седем училища. Да раздаде на бедните хора помощи. А останалото халал от нас да му е. Да се моли за нашите грехове, че много кръв човешка проляхме. Боже! Боже! Прости!

Имената на заклетите са:

Емин Ага – главатар на ордата

Трендафил – бюлюк башъ от близкото село на изток от калето

Вълко – бюлюк башъ от село Добрич

Кара Коле – бюлюк башъ от Ямболско

Ахмед Ага – бюлюк башъ от Хаскьой

Хесеин – бюлюк башъ от Кърджалийско

Хюскю - бюлюк башъ от Кърджалийско

Рашид - бюлюк башъ от Кърджалийско

Гюндюз Али Осман - бюлюк башъ от Кърджалийско

Бекир - бюлюк башъ от Кърджалийско

Узун Милко - бюлюк башъ от Родопите към Филибето

Юмер Идриз - бюлюк башъ от Родопите към Филибето

Димитре Карагатлъ - бюлюк башъ от Родопите към Филибето

Мюмюн Кудукузлу - бюлюк башъ от Кърджалийско

Аджем Мустафа - бюлюк башъ - персиец от Стамбул

Кара Али - бюлюк башъ от Кърджалийско

Кара Веле - бюлюк башъ от Пюнесит

Худулу Георгя - бюлюк башъ от Одринско


Узун Карагьоз Митре - бюлюк башъ от близко село

Татар Халил - бюлюк башъ от неизвестно село

Подвел под смъртна клетва – Молла Али Гариб от Мустафа Паша

Писах аз Вълко бюлюк башъ байрактар на ордата.

(на много от местата ръкописа не се чете)

От Живата вода нагоре местността се вика Мъртвата падина.

Там има едно Студено кладенче. То е на един куршум от Живата вода. От кладенеца на 35 крачки има много песекини, като китка да са, над тях е ливада, колкото човек да коси до обед. В ливадата има плоча с кръст, една педя е дълъг и е двоен. Долното ляво рамо е по късо от дясното, там дето е по-късото рамо турихме един ботуш ляв със златни пари.

Като се върнеш на кладенчето ще видиш, че водата му е колко да пият двама души, за третия няма вода. Като пиеш вода под коленете ти има 2 наниза. Кладенеца е подграден с камъни.

В местото Мъртвата падина има 3 пътя. Първият е от юг на север, втория е от изток на запад. Третият върви от запад на север. Този път прави лакът. Като направи лакътя слиза в ниско място на север и тръгва под баира на изток.

Където се събират 3-те пътя има шубра гора на средата. На кръстопътя има гроб, местото е хлътнало, над него е сложен жълт пясък донесен. Под този гроб са кокалите на 3-ма наши другари, под тях е плоча, тя е на аршин и полвина надолу. Като я обърнеш, под нея ще излезат три басамака от хоросан. Във всеки басамак има сложени по 37 оки римски златици.

Отстрана на гроба има камък, дето се да клати. На него има паница изкована. Под тоя камък има една възглавница кожена. Това са си наши хайдушки пари. 23 оки са.

Върни се пак при кладенеца, от там ще видиш 2 дървета като 2 братя, те са на югозапад от него. Мястото е малко стръмно, сетне е полегато. На дърветата има бръшлян.

От бръшляна като тръгнеш на изток ще идеш в късата падина дето е живата вода с Мъртвата падина. Разкопай при двата братя, от южната им страна. На 5 педи ще намериш един котел изкован на мермерна плоча, под нея е котела. В него има малко пари и 17 оки маргарит. На дясно от котела има четвъртит камък на 2 педи под земята. Извади камъка. Отдолу на него има замазана дупка.

Вържи си очите с черен баръш и бръкни в дупката. Ще набараш пепел, разрови пепелта, вътре има половин ока безценни камъни. Увий камъните в кожа и ги остави на тъмно, те ще ти светят по добре от газениче. Не гледай у него, ще те освети лошо. Закрий го с черна кърпа, то и през нея ше ти свети като на слънце.

До тука пиша аз поп Мартин.

Над живата вода на 70 крачки има канара, като вежда е. В нея канара на 3 места има бръшлян. Под първия бръшлян от дясно накъм ляво като застанеш на юг има една дупка запушена с червен речен камък. Отстрана е набит ситен бял камък.

Туй пиша аз Георги Кофаря. При мене дойде един поп – здрав и едър мъж и ми рече: Ще ти дам ето тази чанта пари ако ми донесеш червен речен камък, аз ще ти паса козите докато дойдеш. Кога донесох камъка 7 от козите ми бяха заклани. Той ми ги плати и ме накара да донеса и сол. Донесох солта и ме накара да соля месото и го трупах на една камара. Така месото престоя 3 дни, след това ми даде още пари и ме изпъди и каза да се не връщам два дена.


Аз се скрих в канарите. Видях че при попа дойдоха две тълпи от къмто по 20 човека. Всичките бяха с пушки, само едина носеше пряпорец. Той седна по-далече от другите, изсипваха нещо от дисагите. Отдалече не се видя и не знам какво беше, изкопаха една дупка у веждата на западната страна, затъкнаха с червения камък дупката и набиха около бели ситни камъни. Тогаз насадиха бръшлян, пуснаха мях с вода от живата вода и поляха бръшляна.

Ази писвам всичко туй що гледам, тогава отидоха на средата у веждата, там има една пещера. Попа и още двамина останаха при пещерата, а останалите отидоха нейде. След около един саат се върнаха и докараха печенези и татари.

Накараха ги да внасят чувалите дето бяха на катърите. Чувалите бяха 21. Внесоха ги те в пещерата. След това ги накараха да зазидат входа на пещерата. Отпред на пещерата направиха малка могилка и в нея насадиха един бял камък.

Тогаз наредиха всичките печенези и татари до канарата. Завързаха ги с въжета и започнаха да ги колят един по един. След това ги извлякаха най-наляво на веждата. Там близо до канарата изкопаха трап и ги нахвърляха един върху други. Бог да ги прости сиромасите. Аз хич не можех да ги гледам и преди да ги заровят съвсем един ме видя и каза нещо на другите, скочиха дойдоха и ме хванаха, кво ще ме правят не зная.

Аз воеводата поп Мартин списвам тук и като прибавям и туй що създаде с писмо козаря, наредих да му отрежат езика, избодоха му очите. Туй що пиша тука, който намери тез пари, с тях да плати да се изкарат кокалите на бял свят и да бъде извършено опело и да бъдат погребани по техните им обичаи...

От Луковит за къде село Карлуково. Туй беше последното мое ходене за Кара-Влашка и родното място махала Осенов лак.

Изчезнах от там на 15 август 1776 година, аз Вълчан. Бях първи и последен останах. Сетне заживях в Букурещ, в живота досега живях пълни 75 години.

Тука казвам за последното римско богатство дето найдохме. В 1831 година приключих в мястото Карлуково.

Близо до селото има дванадесет черкви: едната голяма, другите все малки. Като идеш до голямата, направи застой накъде изток, гледай пак къде изток, ще видиш стена голяма, през водата къде Искъра. На стената тук таме има дупки самородни, малки и големи, разни са. Имаше една голяма, но ние я заградихме с камъни и вар и оставихме от нея малка дупка за нишан, като един месец е. То е римско кале.

Мини водата Искъра, върви накъде изток. Иди на калето. Откъде изток, дето е била портата на калето. Там ще гледаш с очи къде запад от портата. Като влезеш в калето, ще вървиш по калдаръм. Той е дълъг къмто 40-50 крачки. Дето свършва калдаръма, ще видиш друг, на колело калдаръм. Около са набити камъни от нас са сложени.

Калдаръма, дето е на колело, вътре има земно мястото и е ниско, като трап да е. Този трап, като разкопаеш, ше намериш една плоча голяма и дебела да е. Счупи плочата и очиствай, и сетне очиствай. Ще се отвори вход. Върви навътре не бой се. Ще срещнеш ламя чиличена. Заобиколи я от страна. Тя е на пружина. Откачи пружината и върви свободно навътре. Ще срещнеш една мома златна, в златен стан седнала и друга мома златна да сучи златни масури и други статуи в столове да седат и маси и златни съдове и казан златен кръщелен.

Като гледаш около, ще видиш много работи все ценни. Напреде като вървиш, ще отидеш при същата дупка, изградена е като полвин месец. Кога погледнеш през нея, ше видиш същата, голямата черква в Карлуково и другите.


В същото място по-нагоре по реката ще идеш на Лудото езеро. То е затулено с камък голям и малки около. Като махнеш камъните има вход на пещера, ще видиш отстрана кръст голям. Той е тапа. Ще се отвори марата. Вътре има съдове, бакър, злато и други много работи. Туй езеро се вика Лудото, щото кога дойде водата - Мътницата - много реве.

Тук на това място всичко веке привърших.

ІV част – Разни предания

В Преславската планина е проходът Дервиш. Пътя през него наричали Шахан Йолу. Проходът и пътят се пазели от крепост, наричана Белото градище. До днес по тези места личи водопроводът. От крепостта се виждат като на длан Преславското и Шуменското поле. Легенда разказва, че тук била лятната резиденция на българските царе. Дворците били много богати. Имало чешма от чисто злато. В подземието била царската съкровищница, пълна с богатства от цял свят.

Село Медвен е източно от град Котел. На север от селото е Борил могила. Легенда разказва, че там било съкровището на цар Борил. Входът на подземието бил сух геран. Долу започвала галерия. Зад желязна врата била съкровищницата. Вътре имало много злато, сребро и безценни камъни. В мраморен сандък Борил оставил корона, жезъл, златен кръст и златен меч...

Император Валент бил убит при Одрин. Римляните го отнесли в Рила. Погребали го в пещера. До саркофага сложили съкровището му. Саркофагът и съкровището били долу... Горе погребали знатните войни, загинали с императора. Около саркофазите им струпали злато и сребро... В пещерата римляните направили препятствия и сложили шипове с отрова... Към изхода се излизало нагоре. Там имало мраморен саркофаг. Оттук със скрит механизъм се отварял входът за императорската гробница и съкровището...

Югоизточно от Тополовград е село Устрем. На запад от селото се намира Вакъфският (Устремският) манастир Света Троица. Предание говори, че през турско пътят за Одрин минавал край река Тунджа. По него минавали турската хазна и пощата. Хайдутите правили обирите в местността Даркая, на 200 м от манастира. Златото криели в пещера, високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода. Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. По това време турците разрушили и опожарили манастира. Христо войвода, като застарял, се замонашил. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана той съградил нов манастир. Христо станал Хрисант и до смъртта си бил игумен на манастира. Тук починал през 1813 година. На гроба му идвали Индже войвода. Кара Кольо и Вълчан войвода. Надгробната плоча на Хрисант се пази до днес в манастирската църква. Местните хора наричат манастира Хайдушки, а пещерата в скалите над него Каракольова дупка.

В югоизточния край на Сакар е Дервиштепе. Легенда разказва, че там в старо време имало голямо кале. Под него имало подземие. Вътре - несметно богатство. Много злато, сребро и безценни камъни били на купове. Двата входа били високо в скалите...

Северно от град Карлово, високо в Балкана, е Джендемът. Там е Хайдушката воденица. Под развалините са трите водопада Трояците. Предание говори, че мястото било хайдушко. Тук идвали хайдутите, като бягали от потеря. Тук живеели. Във воденицата мелели жито. В скалите имало пещера. Вътре слагали златото и среброто от обирите. При воденицата имало много леки пари...


На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

В Трън, гласи преданието, се заселил прочутият Карафеиз. Той се настанил в каменна кула. Нарекли я Карафеизовото седалище. Кулата била в Спахийската махала. Имала три етажа и подземие. Тук Карафеиз си почивал след грабежите, обкръжен от гювендии и верни хора. Тук, гласи преданието, криел своето богатство -злато, сребро и скъпоценни камъни. След Освобождението кулата била съборена... Но до днес останало преданието за съкровището...

Село Кипилово е западно от град Котел. Източно над селото има останки от римска крепост. Местните хора я наричат Калето. Легенда разказва, че тук имало римско кале. В подземията му се пазело голямо съкровище. Когато варварите обсадили крепостта, не могли да я превземат. Оттеглили се. Една нощ запалили свещи на рогата на голямо стадо кози. От равнината ги подкарали към крепостта. Римляните били изненадани от огромната войска и нощното нападение... нямали време за губене. Затрупали с камъни входовете за съкровището и напуснали крепостта. На сутринта варварите разрушили крепостта. Съкровището останало в подземието...

Село Краинци се намира североизточно от Дупница. Близо до селото има останки от крепост. Легенда разказва, че тук през римско време живяла царица. Дворецът и бил в злато и сребро. При нея идвали знатни римляни и носили дарове - злато, сребро и безценни камъни. Царицата умряла... Погребали я в черква. Вътре сложили даровете и съкровището и. Черквата засипали с много пръст и камъни... До днес на 400 метра от развалините местните хора сочат могила. В нея била черквата...

Селата Голям и Малък манастир се намират западно от Елхово. Там са Манастирските възвишения. На тях има останки от стари крепости. Легенда разказва, че под едната крепост имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците...

Село Овчеполци се намира североизточно от град Пазарджик. До селото са Овчите

хълмове. На един от тях има останки от крепост. Легенда разказва, че тук живял Константин. Той бил византийски император, свален от брат си. Бил заточен в крепостта. Като дошъл Константин, донесъл съкровището си. Укрил го в подземието на крепостта. Не минало много време и бил нападнат. Хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи и ги сложили на главите на овце. Подкарали стадото към крепостта. Като видял огромната войска Константин избягал от крепостта. Съкровището останало в галериите.

На запад от град Горна Оряховица е Ряховското кале. Легенда разказва, че под него имало подземие. Вътре - купища злато, сребро, безценни камъни, статуи от злато и пиринч. Най-ценен бил златният конник. В едната ръка държал юздите на коня, а в другата - меч. Юздите били нанизани перли, а дръжката на меча - диамант. Конникът бил украсен с безценни камъни... Входът за подземието бил в калето. Там имало черен камък...

Остров Свети Тома е в Черно море. Намира се в залива Алепу, близо до брега. Легенда разказва, че от незапомнени времена островът бил пиратско скривалище. Тук


пиратите заравяли заграбените съкровища. В скалите по брега имало пещери. Влизало се само под водата. Вътре пиратите слагали несметни богатства - злато, сребро и безценни камъни...

На острова има много змии. Затова някои го наричат Змийския остров.

Северозападно от град Тетевен е село Гложене. Има предание, че през турско някакъв гложенец бил в Браила. Там срещнал слепец, уважил го и му помогнал. Тогава слепецът му разказал тайната си... Когато бил комита в една пещера на Типчов зъб, сложили 6 катъра сребърни и 6 катъра златни пари. Пещерата затворили с плоча. На нея изчукали лява ръка. Наблизо на камък направили квачка с пилета... Като се върнал гложенецът, излязъл в Балкана. На мястото намерил плочата с ръката. Отворил входа. Влязъл. Вътре видял камарите злато и сребро. Като ги приближил, изскочил змей и го ударил. Той бързо излязъл. Затворил входа, но сложил ръката отвътре и го засипал. Едва успял да си иде вкъщи и умрял. Успял само да каже: „Какво имане видях... мога да купя девет села..."

Южно от град Велико Търново се намира местността Трошана. Легенда разказва, че тези земи били царски. Царят ги дарил на болярина Трошан. Той съградил в новите земи манастир. Царят разбрал и надарил манастира богато. В църквата всичко заблестяло от злато, сребро и скъпоценни камъни. В палатите на Трошан през лятото идвало царското семейство. Царят ходел в манастира и оставял безценни дарове, но... настанали лоши времена. Завоевателите наближили Търново. Монасите събрали всичко ценно и го сложили в подземието, при манастирското съкровище. Манастирът бил разрушен и опожарен. Монасите били избити. Останала само легендата за царския манастир.

Шишман кале е близо до Черепишкия манастир. Легенда разказва, че в подземието на калето имало съкровище - много злато и сребро. Входът бил засипан...

Северно от град Стара Загора е Чичек баир. На хълма са останките от Турското кале. Крепостта датира от римско време. Легенда разказва, че наблизо имало царски манастир. В подземна гробница бил положен самият княз Борис. В подземието на крепостта било съкровището му...

Царева ливада е в южната част на пролома на Дряновската река. На височината Градът има останки от стара крепост. Легенда разказва, че тук имало царски дворци. През лятото тук идвало царското семейство и видни боляри. Пасищата в ниското били царските ливади. Под крепостта имало подземие. Единият му вход бил горе, а другият се спускал в ниското близо до геран. В подземието на мраморна маса били поставени три корони, жезъл, кръст и безценни камъни. Седем каменни корита били пълни с жълтици...

В град Велико Търново е Трапезица. Легенда разказва, че в крепостта била царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Ходникът бил покрит с каменна плоча. Надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата. Пред нея имало ниши. В тях стояли скрити стражите. Когато турците нахлули, Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Машините за сечене на пари, суровото злато и златните и сребърните монети. Пълната съкровищница била затворена. Царят заповядал да се срине монетарницата. На мястото останали само купища камъни. Входът бил под камък на ос. Той се завъртал и


се откривала каменната плоча. Под нея били стълбите към желязната врата. Тайната за камъка знаел само Шишман...

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

Преди да почине, бай Али разказал...

Бях млад. С баща ми пасяхме овцете под Кадемлията. Един ден той ме изведе високо. Показа ми изворче и заръча да го помня, защото в скалите при върха само тук имаше вода. Минаха години. Баща ми се спомина. Един ден, като бях на село, дойдоха двама офицери и запитаха за кладенчето на Кадемлията. Казах, че го зная. Тогава единият извади меден лист. На него имаше изчукана скица. Каза да погледна такъв ли е районът. Разгледах, познах върха и скалите. Казах, че е същото. Запознахме се. Поканиха ме на гости. Отидох. Голямо гости беше, много ядене и пиене падна. Казаха ми, че картата била наследство. Разчели я и разбрали, че е за римско съкровище. Една заран тръгнахме да ги водя, а те и двамата с пистолети. Уплаших се... Заведох ги на друг кладенец. Там гледаха, въртяха се. Разбраха, че мястото не същото и си отидоха. Като научих каква е работата, започнах да оглеждам около кладенеца... И каквото бях запомнил от картата го намирах. Там близо пасях овцете и все гледах... Един ден, като се спуснах по сипея, видях цепнатина в скалите. Много трудно се мушнах вътре. Беше светло, песъчливо и мокро. Вътре имаше израсла чемерика, като полянка. Заобиколих и видях медна врата. Нямаше нищо за хващане. Не можеше да се отвори. Няколко дена ходих... но нищо. Един ден минах през чемериката и се окалях. Огледах при вратата къде да се остържа и видях едно, като изтривалка. Остъргах си обувките. Като натиснах силно с крак, вратата изскърца и се открехна. Отворих я. Влязох. Гледам вътре - какво да ви кажа... През живота си такава красота не бях виждал. Отгоре идеше светлина... Залата беше голяма. Пода и стените бяха мраморни. В страни видях помещения. В средата имаше камара човешки кости. Страшно беше... В другото имаше инструменти, всякакви... На другата страна видях маса мраморна. На нея имаше книги и мастилница с пера. Приближих, но нещо ме удари по главата. Паднах... Замая ме... Колко съм лежал не зная. Като се съвзех, гледам без да мърдам. Над пода, на една педя бяха опънати медни телове, кръстосани. Станах. Внимателно излязох и затворих вратата. После много време не отидох, но се престраших. Вмъкнах се и натиснах изтривалката, вратата се отвори. Носех си светлина. Като влязох не тръгнах към книгите, внимавах и за теловете. Навътре имаше друга маса. На нея - голяма купа, със столче,пълна с искрящи камъни, сигурно безценни. Колкото пъти ги доближавах толкова, пъти ушите ми писваха, лошо ми ставаше... Не можах да ги докосна. Навътре видях врата. Пред входа имаше войници с кръстосани копия и с мечове в ръцете. Бях се напатил... Не ги барах, само погледах и излязох. Като затварях, вратата изскърцваше и нещо щракваше. Скоро пак влезнах. Така - с години. Влизах, гледах и излизах. Много пъти леко бутах войниците с тояга. Те не мърдаха. До кръста бяха хора, а надолу - мечки. Един път се престраших и се мушнах под копията им. Навътре по галерията имаше помещения от двете страни. В първото имаше три мраморни ковчега. На всеки отгоре имаше кръст. Кръстовете бяха сребърни - голямо изкуство. Другото помещение беше склад със златни тухли. Като тръгнех към тях пода се разтърсваше и падах. Пълзешком бързо се връщах. После... само гледах. В третото помещение имаше голям куп златни пари. Приближих купа. Загребах с шепи, изведнъж нещо изскърца - изскочи змей... Пуснах парите. Змея се прибра. Тогава много се уплаших. Едва излязох. Вратата беше почти затворена... След време се реших. Влязох и право на купа с жълтиците. Взех една и сложих в торбата. Така вземах една по една. Нещо като пружини имаше в купа. Аз все вземах... Показа се змея. Зад него имаше железни пръти с големи топузи. Като пера стърчаха. Взех още пари. Видях, че топузите се натягат а


змея са издига. Разбрах, че змея ще ме удари и топузите ще ме размажат. Спрях да вземам пари. Очите на змея светеха... Камарата беше висока човешки бой, но дето взех това ми остана. Навътре имаше други купове, но не можеше да се мине. Излязох вън и се прибрах с жълтиците. Сложих ги в буркан, бяха малко повече от шепа. След това дълго не ходих. Един ден пак влязох. Продължих напред. Галерията се разклоняваше в ляво. Като стъпих, пода се разклати и чух бучене на вода. Уплаших се и излязох. Нещо все ме теглеше... Пак влязох, знаех че повече пари не мога да взема, а другото можех само да гледам. Мушнах се под копията и продължих по галерията. Стигнах до каменна врата. Беше украсена с медни плочи. Средата беше различна. Натиснах я нищо, натиснах силно, пак нищо. Сетих се да издърпам плочата. Вратата изскърца и се отвори. Беше на ос. Излязох. Като отворих докрай нещо изскърца. Вратата сама се затвори. Огледах се. Бях на поляната под скалите. Обърнах се, ала не видях вратата. Помислих, че е от светлината. Изчаках без да мърдам. Виждах вече всичко добре, но вратата не можех. Мястото беше познато, разбрах къде съм. Седях и гледах. След час видях дупка в скалата, колкото пара голяма. Белязах я. Слязох при овцете. Хапнах и пак при скалата с дупката. Дойде ми на ум да мушна гегата. Натиснах силно. Чух скърцане и вратата се завъртя. Едва сега я забелязах. Запомних мястото и се прибрах. Един ден реших да засипя цепнатината при сипея. Няколко дена хвърлях камъни. Затрупах я. Остана само горният вход, при скалите... После пак влизах, но само гледах... Чаках дано излязат данни за вътре но освен офицерите други нямаха. Военните бяха опасни и не им се доверих. Тъй минаха години. Остарях. Вече 10 години не съм се качвал... Остана ми само което видях и шепа жълтици...

Легенда за съкровището на Емин Хасковлията.

През 1813 година Хуршид паша тръгнал за Хасково с 50 хиляди еничари и башибозук да изтреби кърджалиите. Емин като научил за войската разбрал, че трудно ще се измъкне. Решил да събере и укрие съкровищата си. Тръгнал да вади скритото злато. Много бил заровил по различни краища... Емин прибрал големите пари. Натоварили златото на волски коли и тръгнали за калето. Там вече работели 250 души, пазени от 300 кърджалии. Местото било до Марица. Като копали открили царско съкровище. Емин заповядал да не се пипа. Сложили и еминовото злато, сребро, накити и безценни камъни. Отгоре наредили греди и насипали пръст и камъни. Работниците избили и закопали наблизо. Кърджалиите заличили мястото и с музика тръгнали за Гидикли. Там Емин ага дал голям пир. Внимавал никой да не се измъкне. На гуляя еминови хора сипали отрова във виното. През нощта нов табор кърджалии изклали отровените. Емин ага има дал 2 товара злато. Скоро дошли еничарите на Хуршид паша. Почнало клане. Кърджалиите били разбити. Всички бягали. Крили се из махалите и горите. Емин се укрил, но бил издаден. Хванали го. Ордите на пашата нямали милост. По пътя от Гидикли за Хасково набили на кол, най-видните кърджалии и еминовите гювендии. Окован Емин гледал мъките им. Дни наред го бесили с главата надолу. Горили го с огън. Рязали му месата и му слагали в устата, но Емин не издал къде е съкровището. След страшни мъки го набили на кол, а главата му изпратили на Великия везир...

Царевец и Момина крепост се намират в град Велико Търново. Легенда разказва, че там в римско време имало калета, които охранявали пътя за великолепния Никополис. Когато варварите нахлули, обсадили и разрушили великия град. Тогава римляните се настанили в калетата. Под тях имало големи подземия свързани с тунел. В галериите римляните пренесли съкровищата на Никополис. Крепостите римляните укрепили и задържали известно време. Когато се наложило да отстъпят, те направили


смъртоносни механизми в галериите и ги намазали с отрова. Тайните входове маскирали. Входът на подземието под Царевец се намирал в южната част. По галерия се стигало до подземно езеро. Само човек, знаещ тайната на съкровището можел да продължи. Скрит механизъм източвал водата и по стъпала се стигала друга галерия. От тук надолу имало няколко нива. На всяко римляните оставили по едно съкровище. В галериите към съкровищниците дебнели много опасности... Ако непосветен влезел никога не ще се върнел жив. Във всяка зала имало безценни предмети - златни и сребърни, украсени със скъпоценни камъни. Безброй златни монети били струпани на купове. Подземието под Момина крепост било на две нива. Съкровището било долу. Входа бил голям геран. На дъното се виждала вода. По стъпала се слизало долу и там в страни започвала галерия. Когато римляните се оттегляли отгоре сложили каменна плоча и я засипали. Втори вход имало в ниското. Нишанът бил голям четвъртит камък с топка отгоре...

Предание говори, че в скалите над Патриаршеския манастир Света Троица, намиращ се северно от Велико Търново, е скрита прочутата Търновска библиотека. Тук в пещера високо в скалите били изнесени всичките книги и манастирските ценности. Входът бил зазидан и замазан със счукана скала и хоросан. По нищо не личал. Можел да се намери само чрез знак изкован на скалата...

Село Осеновлаг се намира северно от град Своге. На северозапад от селото е манастирът Седемте престола. Северно от него има градище и останки от крепост. Местните хора я наричат Латинското кале. Предание говори, че в турско, манастира бил разрушен и опожарен. Вълчан събрал войводите. Решили да вдигнат манастира. Войводите били седем : Вълчан войвода, поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко сърбин, Емин бей, Али бей и Петър. В тяхна чест църквата била направена със седем престола. Вълчан намислил всичко, за да скрие входа за подземието на калето. Там в подземието имало римско съкровище.

В местностите Говедарника и Среден камик над река Искър в отвесните скали има много пещери с отвори на юг. В тях има изображения на хора и животни, знаци и надписи. На запад са Каменните гъби. Легенда разказва, че тези пещери от най-старо време били светилища. Тук имало много златни и сребърни божества и жречески знаци укрити из пещерите.

Край Симеоновград са останките на древната крепост Констанция. Тя се намира на възвишението Хисаря. Тук ясно личат яки зидове, дебели около три метра. Входът на крепостта е от север. При разкопки на крепостта са намерени подземни тунели с разклонения. Легенда разказва, че тук е била резиденцията на последните римски императори. В подземията на крепостта те криели своите богатства. Когато варварите нахлули, крепостта известно време устояла. Тук се събрали всички ценности от провинцията, но не след дълго крепостта паднала. Римляните избягали, а съкровищата останали в подземията на крепостта.

Край село Маточина в местността Декилиташ има скална църква. Легенда разказва, че това е много старо светилище. Тук били почитани древните богове. Близо имало пещера в която били скрити образите на боговете, целите от злато. Златните статуи се изнасяли само в деня на боговете и пак се скривали...

Documents

Тайните съкровища в Българияhinko.org/hinko/Dowloads/12/XII-07.pdfвремето когато е била Римската империя . Тази тайна