Електронно списание на Асоциация Сахаджа Йога - България

МатаТрети брой Юли - Август 2008 София България

� �

Слънчогледите на Шри Матаджи

Шри Матаджиекспериментирашесъсслънчогледив стопанството си вПунаи беше произвела слънчогледи, коитобяханевероятно големи, повече от12инча (30.5 сантиметра)вдиаметър.Тебяхамноготежкиидавахасреднопо250милилитраолио.Товабешесъобщеновъввестника.СнимкатапоказваШриМатаджисизвънредноголемитеслънчогледи.

ХамидМехрани-Милани

Слънчогледите на Шри Матаджи 3

Втора вечер на Наваратри , 13 Октомври 2007 4

Основата . . . е Любовта 8

Изкуство 9

Божествено вдъхновение и изкуство 10

Пророк 16

Грегоар в Мадрид 17

А ако Бог беше един от нас? 20

Детска прегръдка за подарък 23

Дрипавата старица 24

Рабиндранат Тагор 25

За красотата 28

Ранголи 30

“Гитанджали“ , Р . Тагор 32

С ъ д ъ р ж а н и е

� �

Когато вашата Свадистхана е удовлетворена, нищо не може да ви разруши или притесни.

блъскате главите. Това много ви притеснява и вие започвате

да мислите за тях. Започвате да мислите какво сте казали,

какво се е случило, кой се е ядосал – всякакви подобни

безмислия. Вие сте Сахаджа йоги, така че не бива да

се притеснявате за всички тези хора - какво са казали,

какво правят. Трябва просто да се наслаждавате. Трябва

да се наслаждавате на втората чакра. Това е най-добрият

начин да се наслаждавате на Сахаджа Йога. Когато

вашата Свадхистхана е удовлетворена, нищо не може да

ви разруши или притесни. А за Свадхистхан вие наистина

може да се погрижите. Тя е толкова добра за вас, защото

сега вие сте Сахаджа йоги и можете да я овладеете.

Това е чакра, която създава притеснения, защото хората,

особено на Запад, мислят прекалено много. През цялото

време мислят, мислят, мислят.... Това идва от Свадхистхан.

Този проблем идва от там. За да удовлетворите тази

чакра, трябва да потънете в тишина, в безмълвие и да

се погледнете отстрани. Какво ви тревожи, притеснява.

Това, което поражда идеи и мисли, е Свадхистхан и някои

хора мислят прекалено много. Може да не е налице

какъвто и да е проблем, но те сами си създават проблеми

със Свадхистхан и просто продължават да се тревожат.

Тази чакра е много щастлива, когато просто се смеем,

наслаждаваме се и не се тревожим за безмислени неща.

Колко време пропилявате да се тревожите за глупости?!

Нямаме нужда от това. Сахаджа йогите нямат нужда от

това. Само тези, които не са реализирани, се предполага,

че страдат, те страдат и могат дори да ви създават

притеснения, но вие просто посрещнете това с усмивка

и им простете, извинете ги – те просто не могат по друг

начин. Разбирате ли, Свадхистхан ги притеснява и те не

могат другояче./.../

И така не позволявайте на ума ви да се притеснява

от безмислените мисли, които идват – какви ли не

безмислени мисли. Нямате нищо общо с тях, но мислите

идват. Това е дело на г-н Свадхистхан. Той се опитва да ви

разконцентрира. Трябва да потънете в тишина. Щом потънете

в тишина, той ще си отиде и няма да ви притеснява.

Цялото Ми внимание е върху вашата страна, защото

вие сте много добри Сахаджа йоги. Навсякъде по света

има Сахаджа Йоги, с хиляди, но никъде те не са като

Много се радвам да ви видя тук всички толкова

щастливи. Днес е вторият ден и той е много важен от

еволюционна гледна точка. Както знаете, нашата втора

чакра е много важна, затова днешният ден е много важен.

И така, коя е втората чакра? Знаете ли коя е втората чакра?

(чуват се отговори “свадистхан”) Какво казвате? Говорете

по-силно!(Един йоги отговаря “Свадхистхан”) Свадхистхан

е въпросната чакра. Тя е много важна, защото в Кали Юга

Свадхистхан работи най-много. Има много способи да

я накараме да работи и то да работи много сериозно.

Вие знаете какво представлява втората чакра. Това, което

се случва там, е, че ние сме обзети от амбиции и те ни

карат да бягаме нагоре-надолу. И аз съм виждала много

Сахаджа йоги, които също така са се самозабравяли.

Така че това е

много важен ден

за всички ви./.../

И така втората

чакра е много

важна, защото в

наше време тя е

много космична,

а също така и

много активна,

п р е к а л е н о

активна. И така

ние започваме да

мислим за всички,

с които нямаме

нищо общо, и си блъскаме главите. Така че днешната

чакра е от изключително значение, защото ви кара да си

“За да удовлетворите Свахдистхан чакра, трябва да потънете в тишина, в безмълвие и да се погледнете отстрани”

Втора вечер на НаваратриАшрам Бърууд, Австралия13 октомври 2007 г.

� �

изобщо не съществува. Мислят ли мислят! Така че, ако

някаква подобна мисъл ви споходи, си кажете:”Не искаме

да мислим! Точка!”. Аз ще мисля вместо вас. Вие не

мислете! Ако имате някакъв поблем, информирайте ме!

Но не мислете! Това, което можете да направите, е да

напишете проблемите си и да ми ги изпратите. Бих искала

да ги видя, ясно ли е?

И така Свадхистхан е чакрата на вашата страна. Това

е втората чакра и тя е тук. Сигурно ще се изненадате, че

тук има Сахаджа йоги от всички страни, но австралийците

са нещо специално. Те имат огромна вяра в себе си.

Те не следват погрешни идеи. Установих го! И много ви

благодаря за това!

Аз ще мисля вместо вас. Вие не мислете! Ако имате някакъв поблем, информирайте ме!

австралийците. Защото те са някак си

много дълбоко загрижени, ангажирани

със световните проблеми. Така че това,

за което трябва да се замислите сега, е,

че нямате нищо общо със Свадхистхан, а

това което трябва да станете, е Сахаджа

йоги и никакъв Свадхистхан не бива да

ви притеснява./.../

(Гледайки едно дете) Много мило!

Австралия е наистина великолепна,

защото има толкова хубави деца, като

това. Хората се грижат за децата. Първото

нещо, което трябва да направите, е да

се погрижите за децата си. Това се

противопоставя на вашата Свадхистхана.

Ако за нещо трябва да се притеснявате,

това са децата ви. И точка! Грижете се

за тях и всичко ще се нареди.

(Обръща се към един йоги) Какво има? Не си

добре? Добре ли си?

Вие определено сте благословени, защото не се

поддавате на капризите на Свадхистхана. Определено! И

това е също така чакрата на вашата страна. И тя ви кара

да бягате нагоре-надолу и да мислите, да мислите, да

мислите. Особено Сахаджа йогите имат този проблем.

Така че това, за което трябва да мислите, е, че вие стоите

на Свадхистхан и вие я яздте, а не тя ви язди, нали?

Много се гордея с хората от тази страна, защото те

показаха на целия останал свят как може да сте единни,

заедно. Много е изненадващо! В другите страни проблемът

е от друг харатер. Във вашата страна проблемът е в

Свадхистхан, както вече казах, но вие сте го овладели.

Когато дойдох за първи път тук, главите ви бяха

ръководени от Свадхистхан. След това те потънаха в тишина

и дълбок покой и сега като ви гледам съм много щастлива,

защото с това е свършено. Цялото това безсмислие го

няма и нищо не ви притеснява.

Коренът на всчки заболявания е Свадхистхан. Идват

от там. Така че трябва да го осъзнаете и да не играете

в ръцете на Свадхистхан и да продължавате да мислите

и да мислите. Те продължават да мислят за нещо, което

Втора вечер на НаваратриАшрам Бърууд, Австралия13 октомври 2007 г.

Така че това, за което трябва да мислите, е, че вие стоите на Свадхистхан и вие я яздте, а не тя ви язди, нали?

� �

Изкуство

Върху древния камък зеленмалко каменно гущерче има.То лежи и в горещия ден,то не бяга и в лютата зима.

От столетия спи си така,сякаш само за миг е заспало.Бих целунал онази ръка,що е ваяла малкото тяло.

Тя така е поставила тамсвоя мъничък гущер изваян,че и грозният камък голямпокрай него останал е траен.

Веселин Ханчев

“Чрез любовта се осъществяват всякакви творчески дейности./.../С

увеличаването на любовта вашата съзидателност ще се развива. Така

основата на цялата съзидателност на Сарасвати е любовта. Ако няма

любов, няма творчество. Дори и в по-дълбок смисъл хората, които създадоха

всички научни неща, го сториха от любов към всички, а не за самите себе

си./.../ Всичко, което не завършва с любов, се свива и секва. То просто

изчезва. Можете да видите, че дори нещо да не се използва с любов, то

просто секва. Основата трябва да бъде любовта./.../

Тази любов, за която говорим, великата любов на Бог, за която говорим,

я познаваме чрез вибрациите. Хората нямат вибрации, но те все още

могат да почувстват вибрациите по един много несъзнателен начин. Всички

велики картини по света имат вибрации. Всички велики произведения на

изкуството по света имат вибрации. Само онези, които имат вибрации, са

оцелели през времето. Иначе всички останали са разрушени./.../ Всичко,

което е поддържащо, всичко, което е подхранващо, което усъвършенства,

идва от това чувство на любов, което в нас е много добре развито, а също

и в другите, които още не са реализирани. Накрая целият свят трябва да

осъзнае, че всеки трябва да достигне тази върховна Божествена любов,

иначе няма никакъв смисъл.

“Основата ... е любовта.”

Пуджа на Шри Сарасвати, Дулия, Индия,14 януари 1983г.

�

Божествено вдъхновение и изкуствоКакво е онова в едно

произведение на изкуството,

което му позволява да се

издигне над ограниченията

на културата, в която е било

създадено, придавайки му

универсална притегателна

сила. Защо творбите на

Шекспир, Микеланджело и

Моцарт имат способността да

вълнуват аудиторията така силно,

векове след своето създаване,

дори в култури и общества с

извънредно различни ценностти

от тези на тяхната първоначална

публика?

Твърдяло се е, че произ-

ведения като тези имат

дълбочина и фин характер на

изразяване, които им помагат

да предадат преживяването

от творците на най-висшето,

на божественото. Всъщност

известният психолог Карл Юнг

казва, че „способността да се

напипа пулса (несъзнаваното/

върховното) в такива материали

и да се преведе той ефективно

във философска литуратура,

музика или научно изследване

е отличителният белег за онова,

което обикновено наричаме

гений”..

Въпреки неуловимата природа

на този феномен, той е бил

признат и описан не само

от гениални творци, но дори

и от такива свръхскептици и

рационалисти като учените.

Огюст Роден, великият

френски скулптор на 19-и и

20-и век, твърди че: „Великите

произведения на изкуството

казват всичко, което може да

се каже за човека, и

предават посланието, че има още нещо, което не може да

бъде познато”. Всеки шедьовър притежава това качество на

мистерия. Руският абстрактен художник Василий Кандински

определя същото качество като „възвишените емоции отвъд

думите, което позволява на творбите да изпълняват своето

предназначение и да хранят духа”. И двамата говорят за

“мистерия”, за нещо, което „не може да бъде познато” и

е „отвъд думите”, пораждащо неуловимостта на качеството,

което двамата описват по много сходен начин. Усещането

за “още нещо” на Роден и “възвишената емоция” на

Кандински определено подсказват за по-висшите области

на съзнанието, свързани с духовността и предадени чрез

несъзнаваното. Всъщност Кадински категорично определя

подхранването на духа като главното предназначение на

изкуството.

Японската система Дзен категорично признава връзката

между изкуство и духовност, отнасяйки се към това, което

Роден нарича “мистерия”, а Кандински „стиммунг”, като

към Юген или “Празнота” на качеството на дадена творба.

Според дзен една творба има неограничена дълбочина,

ако е показала юген..

Автор:Халил Джубран

Василий Кандински (1866 – 1944) – руски художник, представител на експресионизма, абстракционизма и кубизма; интересува се от символизма и психологията на цветовете; известен теоретик, определящ истинския творец като „пророк”, който съзнателно се намира на върха на „движещ се нагоре триъгълник”, обединяващ вчера, днес и утре; най-известният му теоретичен труд е „Относно духовното в изкуството” (1911), където прави връзка между цветовете, музикалните ноти и инструменти. Б.р.

� �

върховното, божественото,

Бог. Може би Юнг най-много

се доближава до това да ни

помогне да разберем какво са

изразявали всички тези творци

чрез техните произведения,

очертавайки онова, което той

нарича Несъзнавано.

Юнг описва Несъзнаваното

като част от психето, в която

се складират всички наши

преживявания и спомени,

които не могат да се вместят

в ограничената сфера на

съзнанието. Като по този начин

не само спомените на индивида

съществуват в несъзнаваното,

но и символичното представяне

на древното разбиране за

човешката природа; един вид

родова памет, която прекрачва

културните граници и предава

общото психологическо

наследство на човешкия род.

Юнг предлага идеята, че

ако индивидът е в състояние

да интегрира дейността на

несъзнаваното с неговите

могъщи стимулиращи идеи

в съзнателната си дейност подобна благословия. Флейтата отговаря, че е изцяло куха

и отдадена на волята на господ Кришна (представляващ

Бог), преминаваща през него под формата на дъх.

Великият творец е разглеждан като кух инструмент на Бог,

изпразнен от егоистични и себични желания и по този

начин способен да предаде преживяването на собствената

си връзка с Божественото чрез очарователната „музика” на

своите произведения./.../

Всички тези метафори и начини за разбиране на

процеса на създаване носи подобни мисли за празнотата,

нулата на празнотата на състоянието Дзен, празнотата на

флейтата, която помага да премине Божествения дъх през

нея, способността на дървото да пропуска мъзгата през

себе си.

Те напомнят за върховното ниво на просветление на

будистката нирвана, която означава “без вятър”, отново

предполагащо състояние на абсолютна празнота. Всичко

подсказва за това, как творцът се превръща в съд за приемане

на онова фино качество, за което говорихме по-рано,

наричано с най-различни имена - като „нещото повече”

на Роден, „възвишените емоции отвъд думите” на Кандински,

„абсолютната реалност” на Дзен-монасите, вечното,

Съвършенството е достигнато,

не когато няма какво повече да се добави, а когато няма

какво да се премахне.

Антоан дьо Сент Екзюпери (1900 - 1944)

Пътят към Нирвана

Дзен-монасите вярвали, че това

можело да бъде проявено само

в произведенията на творци,

които лично са достигнали до

състоянието дзен - “нулата” или

празнотата, чрез която, както

се казва, човек се докосва

до абсолютната реалност.

Изкуство, което изразява

подобна върховна красота

чрез директното преживяване

на Божественото, се нарича

„Дзенга” и е оценявано

много повече от всяко друго

произведение на изкуството,

дори и от създаденото от творец

с майсторски технически

умения, комуто обаче липсва

това лично преживяване на

просветление. По този начин

връзката с вечното, с абсолютния

божествено източник, е това,

което творците от Дзен-школата

виждат като позволяваща им

да демонстрират това фино

качество.

Идеята за артиста като

инструмент на Божественото или

за изпълнението с божествено

вдъхновение е била архетипна

тема, горещо прегърната от

много велики творци, опитващи

се да изразят процеса на

работата си. Халил Джубран,

великият мистик и художник

на 20-ти век, използва две

метафори от античността, за да

опише процеса на създаване

на литературни творби: „Аз

ли съм арфата, която ръката

на Всемогъщия може да

докосне, или флейтата, през

която този въздух може да

премине?” Джубран може би

несъзнателно използва образа

на древногръцката метафора

за еоловата арфа и индийския

мит за флейтата на господ

Кришна, които илюстрират

разбирането на тези хора

за ролята на твореца.

Арфата е мистичният инструмент, за който се вярва, че е

толкова фино настроен, че е в състояние да да засвири и

от най-лекото докосване на божествения полъх на Светия

дух, създавайки неизразимо красива музика. Арфата

на Еол представлява твореца, чиято фино настроена и

чувствителна душа откликва на Божествения полъх на Светия

дух, който повявайки по сруните, превръща невидимото и

неуловимото за мнозина в красива и очарователна музика,

за да въздейства на сърцата и умовете на онези, които

иначе може да са безчувствени за движението на тази

божествена сила.

Човекът на изкуството е възприеман като музикален

инструмент в древния индуистки мит. Съпругата на Кришна,

Радха, завижда на флейтата, която винаги е притисната

до устните на нейния любим, и я пита как си е спечелила

В. А. Моцарт

� �

изкуството си към тази благородна цел, помага за

издигането на човешкото съзнание към възприемането

на безкрайното, като напомня на човешките същества

за онова „още нещо ... за човека, …което не може да

бъде опознато”, както Роден казва, за потенциалната

божественост, която лежи във всички човешки същества

и е забравена сред водовъртежа на ежедневието.

Идеята за вечното в изкуството е прегърната от

гениални творци от различни култури и епохи. Всички те

признават финото качество на изкуството да изразява

вечното и/или Божественото като белег за велико

изкуство. Целта на подобно изкуство е обобщена от

Кандински. На своя въпрос: ”Накъде върви човешкия

живот?”, той си отговаря, цитирайки Шуман: „Да

изпраща светлина в мрака на човешките сърца, такова

е основното задължение на компетентния артист.”

Макс Либерман и Майкъл МакФадън –

сп. KOR, бр. 9

вековете. Техните произведения и

открития след толкова съзнателни

усилия сякаш са се раждали

спонтанно от един по-висш източник

за развитието на обществото и

просветлението на колективното

осъзнаване.

Хилдегард от Бинген, великата

немска мистична писателка и

теолог от 12-и век, защитава

пророческата роля на изкуството.

Тя вижда хората на изкуството като

пророци, които „...разпръскват

тъмнината. Хора, които могат

да кажат, че Бог е просветлил и

двете ми очи. Чрез тях аз виждам

блясъка на светлината сред мрака.

Чрез тях мога да избера пътя, по

който да поема, независимо дали

искам да съм зряща или сляпа,

разпознавайки какво ни кара да

наречем нещо просто ден или

нощ.” Творецът пророк е разглеждан

като водач за онези, които не

могат да виждат, помагайки им

да се движат към светлината на

божественото преживяване. Както

при метафорите с арфата и

флейтата, творецът е в състояние

да води иначе неосъзнатата

аудитория към възприятието за

безкрайното.

Осем века по-късно Кандински

споделя мнението на Хилдегард

за онова, което той нарича

„благородната цел на изкуството“.

Той описва картините като „...

изкуство, а изкуството не е неясен

продукт, преходен и изолиран,

а сила, която трбява да бъде

насочена за усъвършенстването

и рафинирането на човешката

душа”. Той вярва, че това може да

бъде направено само от творец,

който желае “да търси дълбоко

в душата си, да го развива и

насочва, така че неговото изкуство

има нещо, което да облича, а

не да остава като ръкавица без

ръка.”/.../

Творецът, който насочва

и разбиране, то това ще действа като музите от

древногръцката митология – водещи, вдъхновяващи

и помагащи на твореца да създава произведения,

които изразяват силата и сложността, нуминозността

или светостта на древните прозрения за човешката

природа.

Юнг заключава, че Несъзнаваното е основният

стимул зад изразяването на човека и че болестта или

здравето на това изразяване зависи от способността на

индивида да интегрира приказния и творческия поглед

от несъзнателен в съзнателен.

Всъщност, действието на Несъзнаваното е особено

очевидно в мислите и идеите, които никога преди не

са били съзнателни. Много творци, учени и философи

признават, че техните най-разтърсващи открития и

вдъхновения са се появили спонтанно, сякаш са дошли

от нищото, като мнозина ги приписват на мистични

преживявания, в общи линии отговарящи на описания

от Юнг процес на Несъзнаваното.

Действието на Несъзнаваното за създаването на

подобни открития е илюстрирано в преживяванията на

доста известни учени./.../

Забележително е, че именно в научните среди са

оповестени подобни преживявания, защото научният и

рационалнит подход точно довеждат до обезценяването

на тези преживявания, особено през 20-ти век.

Юнг по-нататък отбелязва, че през 20-ти век ние

сме били дотолокова заслепени от нашите научни и

технологични достижения, че напълно сме забравили

прастрата идея, че Бог говори чрез сънища и видения.

Алберт Айнщайн, световно признат за най-великия

учен на 20-ти век, подкрепя Юнг, като вярва, че „идеите

идват от Бог”, мълчаливо признавайки ролята

на божественото откровение в събствения си

огромен принос към науката -

теорията на относителността.

Подобно на това, Пабло Пикасо,

най-известният художник на 20-ти век,

презрително отхвърля буквалното,

техническото и интелектуалното

интерпретиране на онова, което е

станало модно, с думите: “...трябва

да можете да кажете, че дадена

рисунка е такава, каквато е, със

способността си да въздейства,

защото е докосната от Бог”.

Така може да се каже, че

много велики хора на изкуството

и науката присват своите най-

велики произведенията и открития

на области, които са отвъд тяхното

обикновено съзнание и виждат

себе си – в по-голяма или по-

малка степен – като инструменти,

чрез които вдъхновението на

Божественото работи.

Така процесът на открития в

науката и на създаването на

изкуството може следователно

да се разглежда не само като

огледален, но и като паралелен

на преживяното от пророците през

„Да изпраща светлина

в мрака на човешките

сърца, такова е основното

задължение на компетентния

артист.”

Роберт Шуман(1810 - 1856)

Кришна Лийла

� �

/.../Хубавото на Сахаджа йогите и на Сахаджа Йога е, че са отвъд

всякакво планиране. Затова, когато сега съм тук, не знам какво ще кажа.

В колата Роберто ме помоли да ви поговоря за майата. И мисля, че

темата е добра, защото преминахме през един период, в който – смятам

– майата беше доста активна. Можем да разберем, че майата е абсолютно

необходима. Защото в Кавача на Деви се казва, че Махамайа е Тази, която

закриля короната на главата. Следователно, сякаш Махамайа е тук, за да се

убеди, че онези, които стигат до Сахасрара, наистина го заслужават. А какво

ни е нужно, за да стигнем до Сахасрара? Това е важен въпрос, защото сме

християни – т.е. нашите страни са християнски. Понеже ние не сме никакви.

Както знаете, в Агнйа има две листенца, които са като двете крила на

една летяща врата. За да се отвори крилото на тази врата, което отговаря

на Левия канал, ни е необходима вярата. Вярата разрушава страха, защото

страхът е този, който блокира Лявата страна. А за да отворим другото

крило, се нуждаем от отдаване, отдаденост, защото отдаването разрушава

съмнението. /.../

Другото е, че когато се страхуваме, сърцето се затваря. И едно от

първите качества, които трябва да си пожелаем за самите себе си, е

доверието. Има три вида доверие. Говорих за вярата, помните ли? Вярата

е благородното название за доверие. Следователно, трябва да имаме

доверие в Шри Матаджи, в сангха (колектива), помежду си и в нас самите.

Доверието в Шри Матаджи е най-лесното, защото след като знаете коя е,

нямаме повече съмнения. Въпреки това, доверието в колектива е по-трудно.

Защото се оглеждаме наоколо и понякога си мислим: „Точно с тези ли

„идиоти” трябва да променяме света?”. Но да имаш доверие в себе си е

най-трудно, защото са ни наранявали, може би защото родетелите не са ни

дали достатъчно обич, защото животът ни е бил труден... Това, което ви казвам

сега, го разказвам, защото то е истината за мен, след 30 години в Сахаджа

Йога. Но силата е в колектива. Защото Шри Матаджи не се интересува от

индивидуалното спасение на една или друга личност, а се интересува от

всички нас и затова е поставила силата във всички нас.

Това е като да имаме една свещ – светлината е малко, но ако има десет

свещи, светлината е повече. И не се знае докъде точно осветява първата

свещ и започва да свети втората. Има десет свещи, но само една светлина.

Това е Дивали. Затова ние сме Дивали на Богинята. Защото ако всички наши

Сахасрари се отворят, силата е като тази на десетте свещи. Затова ни

харесва да се събираме и да медитираме заедно.

И така, какво става с майата? Майата е необходима по една проста

причина. Известни са ви любовни истории, нали? Като тези на Ромео и

Жулиета или на Тристан и Изолда. Във всички любовни истории има един

елемент, който създава историята, и това е раздялата. Защото ако няма

раздяла, няма история. Защото по принцип една любовна история се състои

в това как да накараме разделените да се съберат. Ако са заедно от

Грегoар в МадридСреща в колектива по Сахаджа Йога на 08.09.2007

�

ПророкИзмъчен от духовна страст,се влачех аз в пустиня тъмна

и ангел шестокрил със властнад моя кръстопът разсъмна.

И с леки като сън ръцедокосна моето лице.

Зениците ми заблестяхасъс поглед на орлица плаха.Докосна остро моя слух

със звън – и аз видях и чух:и тътнат страшно небесата,

и светли ангели летят,и скитат риби в своя път

и вие се в дола лозата.И от устата ми след миг

изтръгна грешния език,проникнат от слова лукави,

и после в нямата устана змийско жило мъдростта

с десница кървава постави.И ме разсече с меч блестящ,и взе сърцето ми примряло,и въглен яростно пламтящположи в бедното ми тяло.

Бях труп сред пясъците аз.И Бог ме позова на глас:

“Стани, пророк, и виж, и слушай,и волята ми разбери -

със думи по вода и сушачовешките сърца гори!”

Александър Пушкин

�

� �

толкова блага и усмихната, там беше Майката. Тя ни учи как да израстваме.

Испания има католическата църква; има горещините, сушата и затова се

нуждае от влагата на любовта. И не само Испания, а всички ние. Добре,

имате ли някой друг въпрос? /.../

Въпрос: През тези четири години, в които Шри Матаджи не говори, как

смяташ, каква беше целта на тази дистанция, за която ти спомена?

Както знаете, Богинята е изобразявана с хиляда ръце, когато гледате

изображения или статуи на Дурга. Защо? Защото прави хиляда неща

едновременно. Не върши само едно нещо, например понеже създава

майа, да прави само това. Един от аспектите на тези четири години, които

преживяхме, е, че се създава майа. Попадаме в нея и правим грешки. Тя

(Майка – б.пр.) ги вижда и ги поправя преди да ни напусне. Защото всички

религии тръгнаха на зле, след като инкарнацията изчезна. Когато Мохамед си

отиде, започнаха борбите между шиити и сунити. А когато Христос си тръгна,

Петър и Павел изопачиха посланието на Христос до една църква, която се

превърна в ориентирана към властта организация.

И сега всички тези изкушения са налице. Ще се превърнат ли членовете

на Световния съвет в нещо като Ватикана? Или ще се превърнем във

фундаменталисти, които казват, че толкова обичат Шри Матаджи, че могат да

нападат собствените си братя? Защото този тип хора казваха: „Толкова силно

обичаме Шри Матаджи”. И Алкайда казват, че много обичат Бог. И понеже

толкова обичат Алах, се принасят в жертва, взривявайки ресторант. Това ли

точно иска Шри Матаджи? Ще се взривите ли в някой влак в Мадрид, защото

обичате Бог? Мнозина са използвали омразата в името на Бог, в името на

Любовта към Бог. Не казвам, че тези йоги са Алкайда, но това предполага

началото на фундаментализма или началото на изкушението да се създаде

една организация.

И това е едно от нещата, които Тя направи, превръщайки се в старица на

инвалиден стол. Някои хора си казаха: „О! Самата Ади Шакти на инвалиден

стол?”. Хората поеха в различни посоки. Тя наблюдава всичко и го коригира.

Това е едно от нещата, които прави. Но върши и нещо друго, сякаш Нейното

тяло е тук, спи по двадесет часа и в същото време Тя е някъде другаде

във Вселената, независимо дали в тази или в някоя друга от 14-те вселени.

Ние не знаем, не разбираме. Въпреки това моят опит е, че независимо,

че изглежда безпомощна в инвалидния стол, Тя държи пълния контрол. И има

дребни детайли тук и там, които го показват. Може ли да ви дам пример

какво ми се случи в Мадрид? Тук се намира известната статуя на Кибела,

както знаете. Правителството на Испания даваше прием в градините на

Двореца, така че отидох, защото имах кола и шофьор на разположение.

Минах пред статуята на Кибела и когато видях фонтана, точно в този момент

по радиото прозвуча една английска песен, която много ми харесва и чието

заглавие е „А ако Бог беше един от нас?” Това е само един малък детайл

– поезията на Богинята.

�

самото начало, каква история ще има? Същото е между Бог и нас. За да

се срещнем с Бог, трябва да сме разделени от Него и да изминем това

разстояние. И това е смисълът на Сътворението. Сътворението първо създава

тази дистанция, идва моментът на Себереализацията и тогава започва

завръщането към Бог.

Защо? Това е въпросът. (от публиката – „Заради желанието да се върнем

към Бог?”) Друго предположение? (от публиката – „За да се научим?”, друг

– „Това произходът ли е?”). Истина е. На един рожден ден на Шри Матаджи

в Делхи ме помолиха да кажа нещо. Казах: „Днес е Твоят рожден ден и

се питах какво мога да Ти дам като подарък за рожден ден. Но какво да

подариш на някой, който има всичко? Това е проблем. Ако съм само свещ,

каква светлина мога да дам на Слънцето? И така открих отговора. Дадох си

сметка, че имам нещо, което Ти нямаш”. Тогава хората взеха да говорят: „О,

не! С Грегоар е свършено! Дотам ли стигна?”. Казах на Шри Матаджи: „Аз

мога да вървя от тъмнината към Светлината, а Ти не можеш”. Защото в Нея

няма невежество. Не може да се движи от невежеството към знанието. Това

е играта на Сътворението. Бог е скрит в нас. Разберете го. Бог се крие

във всеки един от нас по такъв начин, че Той може да експериментира чрез

нас, което предполага да се срещнем с Бог. И в същото време ни води със

Себе си. Но понеже се нуждаем от разделението, от дистанцията, я има тази

майа, тъй като тя създава тази дистанция. Стана ли ясно?

Преди Шри Матаджи ни казваше всичко, а през последните четири години

не ни каза нищо. Това породи повече майа, повече объркване. Защото когато

Тя не ни водеше, както го е правила доскоро, някои йоги и йогини започнаха

да правят грешки, и то защото е нужно да растем. На Нея й е необходимо

да изтика пиленцата от гнездото, така че да полетят. И в онзи момент (когато

Тя започна да говори) аз бях в Пратищан по повод на Великденската пуджа.

Накрая Тя взе микрофона и говори двадесет минути. А някои от Сахаджа

лекарите ми бяха казали, че никога вече няма да проговори. Плаках като

едно дете. И Шри Матаджи тогава каза: „Когато и да го погледна, Грегоар

все плаче”. Такава е майата. И веднага преминаваме от майата към

палачинката.

Въпрос: Фактът, че Шри Матаджи отново говори значи ли, че пиленцата не

летят?

Не, мисля, че Тя контролира и строго следи какво става; наблюдава го. И

вярвам, че всички ние имаме едно много силно желание – да се върне, а

Тя е Състрадание. Но също е добре да идва и да си тръгва, иначе децата

се възползват от майка си. Я да видим колко жени тук са майки. Да вдигнат

ръка. Вие най-добре можете да разберете Шри Матаджи. Защото когато

имате ваши собствени деца, знаете колко много си позволяват с вас.

Правят глупости, за да привлекат вниманието ви, плачат, за да им обърнете

внимание, понякога дори ви удрят.

Шри Матаджи е наша Майка, а също е наш Гуру. Това е една много

специална комбинация, тъй като с Майка си позволявате някои волности,

докато с Гуруто – никога. Затова трябва да има това равновесие между

Майка и Гуру. Когато Тя не говори – както стана на Кришна Пуджа –

тогава присъства повече другият аспект – Гуруто. Тогава не можем да си

позволяваме никакви волности. Докато на Ади Шакти Пуджа, на която беше �

� ��

А ако Бог беше един от насПесен на Джоан Осбърн по текст на Ерик Базилиън

Ако Бог имаше име, какво щеше да е то?И щеше ли да го изречеш в лицето Му?Ако стоеше лице в лице с Него,в цялото Му величие,какво би Го попитал, ако ти имаше само един въпрос?

О, Бог е велик!О, Бог е добър!

А ако Бог беше един от нас?Просто дрипльо, като един от нас.Просто странник в автобуса,търсещ пътя към дома.

Ако Бог имаше лице, как щеше да изглежда то?И щеше ли да искаш да го видиш,ако това значеше, че трябва да повярвашв неща като рая, и в Исус и светците,и във всички пророци?

Опитвайки се да намери пътя към дома,обратно към рая, съвсем сам,никой не звъни на телефона,с изключение на папата от Рим, може би.

Просто опитвайки се да се прибере у дома,Като свещен търкалящ се камък,обратно към Небето съвсем сам.Просто опитвайки се да се прибере у дома,никой не звъни на телефона,с изключение на папата от Рим, може би.

�� ��

Бяхмеединственотосемействосбебевресторанта.ПоставихЕрикдаседненаедновисокостолчеизабелязах,чевсичкинаоколокроткоседяхаиразговаряха.ВнезапноЕрикрадостноизцвърчаисмотолевиеднобебешко„здрасти”.Послезатупкаспухкавитесиръчичкивърху

масичкатанастолчето.Очитемусесмееха,атойсебешеухилилдоушисбеззъбатасиусмивка,докаторадостносевъртешеириташескрачета.

Огледахсенаоколоизабелязахизточникананеговотовеселие.Товабешемъжспровисналипанталонисполузакопчанцип,чиитопръстинакракатасеподавахаотнещокатообувки.

Ризатамубешемръсна,акосата–рошаваинемита.Космитеполицетомутрудноможехадасенарекатбрада,апоносамуимашетолковажилчици,чеприличашенапътнакарта.Седяхмедостадалечеотнегозадаусетим,нобяхсигурна,чемирише.Мъжътмахашесръцеипляскаше

сдлани.„Здрасти,бебчо.Етогоголямотомомче.Виждамте,мойчовек”–говорешетойнаЕрик.

Съссъпругамисеспогледахме–„Какводаправим?”Ерикпродължидасесмееидамумахаза„здрасти”.

Всичкивресторантасеобръщахаипоглеждахакъмнас,апослекъммъжа.Дядкатасъздавашесуматохаскрасивотомибебче.Поръчкатанидойде,амъжътзапочнадаподвикваотдругиякрайнасалона:„Аматисиединбонбон.Знаешли„куку-дзак”?Ей,явиж,куку...”Никой

несимислеше,честарецътесимпатяга.Очевиднобешепиян. Съпругътмииазбяхмесконфузени.Вечеряхмевмълчание.СизключениенаЕрик,който

изкарацелиясиреперотарзасвояпочитател-долнопробенпияница,койтонасвойредмуотвръщашесъсстрахотникоментари.

Приключихмесвечерятаисеотправихмекъмвратата.Съпругътмиостанадаплатисметкатаимиказадагочакаменапаркинга.Старецътседешенасредпътямидоврата.

„Господи,самонекадаизлязапредидаезаговорилменилиЕрик”–помолихсе.Приближавайкивратата,сеобърнахсгръб,задаизбегнемивъздуха,койтомъжътможешедадиша.НоведнагаЕрикувиснапрезръкатами,протягайкидветесиръчички,сякашказваше„вземиме”.Ипреди

дауспеядагоспра,тойсеизскубнаотръцетемикъммъжа. Внезапномиризливиятстарецималкотодетеосъществихаисподелихасвояталюбови

сродство.Ерик,визразнапълнодоверие,любовиподчинение,положималкатасиглавичкавърхупарцаливоторамонамъжа.Очитенамъжасезатворихаивидяхсълзидасестичатизпод

клепачитему.Старитемуръце,пълнисмъка,болкаитежъктруд,залюляхадупетонабебетоигозатупахапогърба.Никогадвесъществанебяхасеобичалитолковадълбокоизатолкова

кратковреме. Стояхвблагоговение.СтарецътпоразклатииполюляЕриквръцетеси,отвориочи,прямогивперивмоитеиказаствърдкомандващглас:„Авиесегрижетезатовадете”.Някак

успяхдапромълвя„Добре”,въпрекибуцатавгърлотоси. Смноголюбов,бавнотойотдръпнаЕрикотгърдитеси,сякашизпитвайкиболка.Поех

синаси,амъжътказа:„Богдавиблагослови,госпожо,виемидадохтемояколеденподарък”. Неможахданаправядругоосвендаизмънкамнякаквиблагодарности.СЕрикнаръце,

изтичахкъмколата.Мъжътмисечудешезащоплача,стискайкиздравовръцеЕрик,изащоповтарям:„Боже,простими.Боже,простими”.

Току-щобяхстаналасвидетелналюбовтанаХристос,проявеначрезневинностанаеднокрехкодете,коетоневидягрях,коетонеосъдиникого;дете,коетовидядушата,амайкаму

видякупчинадрехи.Тогавабяххристиянка,коятобешесляпа,държащадете,коетонебеше.Почувствах,чеБогмепита:„Искашлизамоментдададешсинаси?”,докатоТойгобешедал

навеки. Дрипавиятстарецнесъзнателномибешенапомнил:„ЗадавлеземвЦарствотоБожие,

трябвадастанемкатомалкитедеца”./.../

Радха

Детска прегръдка за подарък

�� ��

“Бог стои отвън пред нашето Аз и чака с неуморно търпение да Му отворим доброволно вратата си. Защото нашето Аз може да постигне своя истински смисъл, който е душата, и по своя воля да стане едно с Бога не чрез принуждението на Божията сила, а чрез любов. Човекът, чийто дух е станал едно с Бога, се изправя пред хората като най-съвършения цвят на човечността.”

Рабиндранат Тагор

Тази красива история ми припомни старите години, когато помагах в организирането на събирания по Сахаджа Йога в Какстън Хол /Лондон/ в началото на 70-те години. Залата беше пълна и Шри Матаджи точно беше привършила програмата си, а хората вдигаха врява около Нея. Докато се опитвах да изглеждам заплашително, за да

взема мерки, ако някой се опита да създава неприятности, изведнъж видях от сцената как тълпата се разделя, както водата на два ръкава, пропускайки една дрипава жена, която явно от любопитство се вмъкна от улицата вътре. Сцената беше сюрреалистична и никой не смееше да я доближи. Тогава внезапно Шри

Матаджи слезе от сцената, отправи се към жената и я прегърна, сякаш беше някой отдавна изгубил се роднина. Няма нужда да споменавам, че всички останали запазихме дистанцията... А колкото бързо започна всичко, толкова бързо свърши и жената просто си тръгна без думи, с доволен израз на лицето.

Шашидхар Рао

Дрипавата старица

�� ����

Откритието на една истина е същинска радост за човека - то е освобождение на неговия дух. Защото голият факт е като задънена улица, той води само към себе си, не отвъд себе си. А истината открива цял хоризонт тя ни води към безкрайността. Ето защо, когато някой човек, например като Дарвин, открие една проста и всеобхватна истина в областта на биологията, става ясно, че тя не се ограничава само там, а като лампа праща светлината си далеч зад нещата, за които е била запалена, тя осветява цялата област на човешкия живот и мисъл и минава отвъд първоначалната си цел. Тогава виждаме, че истината, макар да обгръща всички факти, не е една проста съвкупност от тях - тя минава над фактите и насочва към безкрайната действителност.

Когато децата започнат да изучават отделните букви от азбуката, това не им доставя никакво удоволствие, защото не разбират още същинската цел на обучението; действително, докато буквите се изучават поотделно и сами за себе си, те са нещо много отегчително. Буквите стават източник на радост за нас само когато бъдат съединени в думи и изречения и предават някоя мисъл.

Така и душата ни изгубва значението си, когато се ограничи и затвори в тесните рамки на нашето Аз. Защото нейната истинска същност е единството. Тя може да намери своята истина само когато я съедини с другите и единствено тогава се радва.

Този принцип на единство, който човек носи в душата си, действа винаги, като създава близки и далечни връзки чрез литературата, изкуството, науката, обществото, политиката и религията. Велики пророци са тези, които ни разкриват истинския смисъл на душата, като сами се жертват за човечеството. В служенето си на любовта те с гордост устояват на клеветата и преследването, на лишенията и смъртта. Те живеят живота на душата, не на личното Аз, и тъй свидетелстват за най-висшата истина на човечността. Ние ги наричаме “махатмас” - хора на великата душа.

Откъс от

“Садхана - пътят към съвършенство”

Рабиндранат Тагор е класик на индийската литература, роден на 7 май 1861 г. в

Калкута. Той е поет в индийския традиционен смисъл на думата “Кави” – пророк, посредник

между човешкото и божественото. Още от дете той има способността да се вглъбява

в нещата и да вижда не само онова, което е отсам видимата пределност, а и онова,

което е в безкрайността. Като ученик той е много любознателен и проявява

всестранни интереси и способности. На седемнадесетгодишна възраст заминава за

Англия, където известно време учи право, ала правната наука не може да го увлече и той се завръща обратно в родината си. Едва 22-годишен се оженва. Като Толстой, с чиято поезия и учение има твърде много допирни точки, след женитбата си Тагор отива да

живее в едно от именията на семейството, където сред природата и народа се отдава на

земеделски труд . Тук се ражда лиричната му сбирка “Градинарят”, донесла му световна

слава.След 17 - годишно семейно щастие, за

кратко време той загубва един подир други жена си, едната от дъщерите и единия от синовете си. Това голямо нещастие обаче

не го сломява, а го кара да проникне още по-дълбоко в тайните на човешкото битие

и с окрилена душа да напише най-хубавите си стихове - дивните химни от сбирката

“Гитанджали”.През 1901 год. Тагор създава училище,

разположено в областта Шантиникетан на около 160 км. северно от Калкута. Това е

училище за духовно съвършенство, създадено по подобие на горските колонии на старите индийски мъдреци. Тук възникват неговите

драми “Читра”, “Царят на тъмния чертог”, “Пощата” също и по-голямата част от

разказите и романите му: “Дом и свят”,

“Корабокрушение”, “Гора”, “Гладни камъни” и др.

През 1912 г. Тагор предприема голямо пътуване из Америка и Европа, като изнася на много места беседи върху въпросите за

смисъла на човешкото съществуване. После той събира лекциите си в книгата “Садхана или пътят към съвършенството”. В онова бурно време на национално самоопределяне той говори за свят “неразделен от тесни

домашни стени” и построява духовен мост между Изтока и Запада.

Мъдрецът Тагор не е аскет. Според убежденията му не съществува никакво

вътрешно противоречие между плът и дух, човешко и възвишено, любов към живота и

любов към всевишния. Затова той е най-големият проповедник на радостта от живота, ала не на ограничената радост

на себелюбието, а на безкрайната радост на нравственото съвършенство, на

себеотдаването. Залисани в суетите на деня, ние сме загубили връзките си със света, с

Космоса, с Вселената. Да възстановим тези връзки, защото в тях е смисълът на живота - ето към какво ни зове Рабиндранат Тагор.

През 1913 год. Тагор получава Нобеловата награда. Тогава той вече е стигнал върха на творческото си развитие и е духовен

вожд на своя народ. Според Джавахарал Неру личностите, определили съдбата на Индия са

две – Махатма Ганди и Рабиндранат Тагор.

Рабиндранат Тагор

��

�� ��

Вдин поет му рече:- Кажи ни за красотата.А той отвърна:- Къде ще търсите красотата и де ще я намерите, ако самата тя не е ваш път и ваш водач?- И как ще заговорите за нея, ако самата тя не изтъче речта ви?

Печалните и оскърблените ще кажат: “Красотата е мила и нежна.Тя ходи помежду ни като млада майка, полусвенлива в свойта дивна слава..”А силните в сърдечна страст ще кажат: “Не, красотата е могъщо нещо –внушава страх.Тя като ураган тресе земята под нозете ни и свода над главите ни.”

Някои с изнурен и морен дух ще кажат: “ Красотата е тих мек шепот и мълви в духа ни.Гласът й гасне в нашите мълчания подобно блед светлик, затрепкал в страх от сянката.”А неспокойните по дух ще кажат: “Тя викаше към нас от планините – гласът й бе шепот на копита, плющене

на крила и лъвски рев.”А стражата към полунощ ще каже: “Видяхме я – надвесила се бе над земята от чардаците на залеза.”Затрупаните в сняг ще кажат зиме: “Тя иде с пролетта, подрипвайки от хълм на хълм.”Жетварките през зноен ден ще кажат: “Видяхме как танцува с листопада със скрежна диадема в косата.”Всичко това сте казвали за красотата, ала на дело сте говорели за свои незадоволени нужди.Но красотата не е нужда, а екстаз.Не е уста, пресъхнала от жажда, ни празна длан, протегната за залък, а е сърце възпламнало и тръпно, обаян

дух, когато тъне в нега.Тя не е образ, който ще видите, нито песен, която ще чуете – а по-скоро е образ, който виждате даже със

затворени очи, и песен, която чувате даже и със запушени уши.Тя не е мъзгата в набраздената кора, нито крилото, сраснало се с нокът, по-скоро е вечно цъфтяща

градина и вечният полет на ангелски рояк.О, люде орфалезки, красотата е животът, разбулил светия си лик …

Но вие сте и животът, и воалът.Красотата е вечността, съзерцаваща се в огледалото ……Но вие сте и вечността, и огледалото. ��

ЗаКрасотатаХалилДжубран

��

� �

женитба или религиозни празници като Дивали.

Основните теми на шарките са се запазили от

дълбока древност. Това са божествените символи

като изгряващо слънце, луна, звезди, зодиакални

знаци, знаците Ом, мангал калаш, свастика, чакра,

тризъбец, пламък, “шри”, лотос, в който богинята

Лакшми е седнала, символизирайки възраждането

на живота. Други теми са естествените изображения

на цветя, дървета, риби, птици, слонове, танцуващи

човешки фигури и геометрични фигури като кръгове,

полукръгове, триъгълници, квадрати и четириъгълници.

Рисуването на ранголи пред входа на дома е

обичайна гледка по време на Дивали. Стъпките на

богинята Лакшми започват от входа и стигат до олтара,

за да символизират влизането на благополучието в

дома. Затова пред дома се рисува специална шарка,

която вещае благоденствие, късмет и просперитет на

къщата и цялото семейство.

За създаването на шарките се използват

разнообразни смеси. В древността цветовете са били

извличани от естествени бои като кори от дървета,

листа, индиго, и др. Днес се използват синтетични

бои в най-различни ярки цветове. Боите се нанасят

върху почистени подови повърхности. Самият прах

представлява ситно смлян ориз. Използва се и прах

от ситно смлян бял камък, тъй като по-лесно се

прилага върху повърхността, прави шарката ярка и

завършена. Шарките ще изглеждат живи, триизмерни

и със светлосенки, ако използвате житени семена в

естествения им цвят или оцветени с естествени бои.

Изчистените десени също са толкова красиви, колкото

и двуизмерните покрити с цветен прах от ориз, тухла,

чили, куркума и др. Процесът на създаване на шарките

е много изморителен, тъй като прахът се поръсва

с ръка. Трудно е да направите фините детайли по

шарката, ако изображението е доста голямо. Но

усилията си струват. Защо ли? Защото това изкуство

поддържа древните ценности - гостоприемството,

стремежът към съвършенство, дълбокото почитание към

боговете, боязънта от силите, които са извън обсега

на човешкото разбиране. Ранголи носи чувство на

пълнота по време на радостното честване на Дивали

– празникът на светлината.

Ранголи е древна индийска традиция,

неразделна част от невероятния празник

Дивали.На санскрит ранголи означава

‘изразяване чрез цветове’. Думата

произлиза от “rang” (цвят) и “aavalli”

(нареждам в редица), което означава

редица от цветове или пълзящи цветове.

Ранголи е изкуството, с което се рисуват

изображения и мотиви по пода и стените в

къщите с най-различни цветове. Основната

цел, с която се прави ранголи за

Дивали, е да се приветства богинята на

благополучието Лакшми и да се попречи

на злото да влиза в дома. Създадено в

щата Махаращра, това изкуство днес се

практикувана в цяла Индия.

Шарките се правят с пръст, като се

използва ориз на прах, смлян варовик или

оцветен тебешир. Може да са покрити

със зърнени, бобови растения, мъниста

или цветя. И тъй като основната цел на

ранголи е да посрещне богинята Лакшми,

често се правят малки стъпки, които

влизат в дома и наподобяват стъпките на

богинята. Ранголи може да е с различни

размери – от размера на изтривалка до

покриването на цялата стая. Правенето

на ранголи зависи от предпочитанията

и уменията на твореца. Линиите винаги

се рисуват с един пръст (рисува се

само с пръсти) и много често първо се

правят точки по разделителните линии,

образуващи шарката, а след това тя се

запълва с цветове. Цялата шарка трябва

да представлява непрекъсната линия, без

дупки, през които злите сили могат да

влязат. Рисунката стои ден или два.

Определен тип шарки се правят при

Ранголи

�� ��

Върху брега на безпределни светове сесбират децата. Необятното небе над тях енеподвижно, а неспокойната вода лудува.Върху брега на безпределни светове се сбират децата с викове и танци. Те вдигат пясъчни дворци и си играят спразни раковини.От изсъхнали листаизплитат лодките си и усмихнати ги пущатв плаване над ширнатата бездна.Децата сииграят върху брега на световете. Не знаят как се плува, нито знаят каксе хвърлят мрежи. Ловци на бисери сегмуркат за бисери, търговци плават с корабите си, а пък децата събират камъчетаи отново ги пръскат. Те не дирят скритисъкровища, не знаят как се хвърлят мрежи. Морето се надига със смях и бледаусмивка озарява крайбрежието.Смъртоноснитевълни напяват на децата безсмислени балади,както пее майката над мъничката люлка.Морето си играе с децата и бледа усмивкаозарява крайбрежието. Върху брега на безпределни светове сесбират децата. По небето броди буря, корабипотъват безследно във водите, смърттанавред вилнее и деца играят. Върху брегана безпределни светове се стичат децата навеликия си сбор.

Тагор “Гитанджали”

��