Embed Size (px)
Citation preview
Факултет: Международна икономика и политика
Катедра: Международни отношения
АВТОРЕФЕРАТ
ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН
„ДОКТОР“
Специалност: Политология (Международни отношения и външна
политика)
на тема:
„Сътрудничеството в ЮИЕ в контекста на новия европейски
регионализъм“
Дисертант: Научен ръководител:
Невена Алексиева проф. д-р Динко Динков
София 2019 г.
1
Авторът на дисертационния труд е задочен докторант към катедра
„Международни отношения― при УНСС – град София.
Дисертационният труд е с обем от 328 стр. и се състои от увод, изложение в три
глави, заключение, списък на използваните източници, справка за научните приноси,
списък на научните публикации и приложения 56 стр. Съдържанието на всяка от
главите е разпределено в отделни параграфи. Използваната литература включва 121
източника на български, английски и руски език, сред които монографии, студии,
статии, нормативни документи и интернет публикации. Във връзка с темата на
дисертационния труд са направени 5 публикации.
Дисертационният труд е обсъден от катедра „Международни отношения‖ при
УНСС – София и е насочен за защита пред Научно жури.
Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на открито заседание
на научното жури на 21 октомври 2019 г. от 11.00 ч. в зала 2032А на УНСС.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор „Научни
съвети и конкурси‖ на УНСС.
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Обща характеристика на дисертационния труд.......................................................................... 3
1.1 Актуалност и значимост на темата ............................................................. 3
1.2 Обект и предмет на изследване .................................................................. 5
1.3 Изследователска теза и хипотеза ................................................................ 5
1.4 Цел и задачи................................................................................................. 7
1.5 Ограничения на изследването ..................................................................... 8
1.6 Методологическа основа ............................................................................. 8
Структура и съдържание на дисертационния труд ................................................................... 10
СЪДЪРЖАНИЕ............................................................................................................................. 10
Синтезирано изложение на дисертационния труд .................................................................... 13
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ............................................................................................................................. 53
Справка за научните приноси в дисертационния труд ............................................................ 57
Списък на публикациите по дисертационния труд .................................................................. 58
3
Обща характеристика на дисертационния труд
1.1 Актуалност и значимост на темата
В началото на XXI-ви век – време на активно разпространение на тенденциите
на глобализацията - сме свидетели на различни типове кризи и недостатъчно добре
функциониращи международни институции. Регионализмът се очертава като водеща
тенденция, паралелно с опитите за окрупняване на усилията към глобализиране и с
развиващата се фрагментация. Характеризира се с многоизмерност и променливост,
както и с факта, че включва държавни и недържавни актьори, често обединяващи се в
доста гъвкави многостранни коалиции. Това обуславя както разнообразието от
процеси, така и от теоретични подходи за неговото представяне.
Извежда на преден план и значението на регионалното сътрудничество като
основен фактор за по-рационалното организиране и използване на непрекъснато
ограничаващите се ресурси. Сътрудничество, довело до създаването и утвърждаването
на голям брой регионални организации и неформални инициативи със сериозно
влияние.
Съществуват редица опити за реализиране на ефективно регионално
сътрудничество в Европа. ЕС е възприеман като най-категоричен образец за
регионализъм, обхващаш всички негови основни елементи. Той самият е пример и за
засилен вътрешен регионализъм в своите рамки.
Развиват се и редица чисто регионални процеси с тревожни проявления, които
за съжаление се случват в период на отложена за не/определено време европейска
перспектива и неминуемо оказват влияние върху стабилността и
социалноикономическото развитие на отделни региони.
В момент на отдалечено членство за страните от Югоизточна Европа
негативните тенденции тук набират още по-голяма сила. Към момента ЮИЕ е
изправена пред множество предизвикателства с деструктивно влияние по отношение
на изграждането на кохерентен регион, който да излъчва единни послания. Тяхното
разрешаване ще определи и мястото му в бъдещия европейски контекст.
Очевидна е потребността от различен поглед, който да бъде адекватен и на
променените условия в системата на международните отношения. Подход, който да
4
допринесе за пълноценното включване на Балканите в интеграционния модел на ЕС и
за адекватното му включване в реализиращите се процеси на европейско ниво.
В този смисъл, необходимо е изследването на възможните условия и механизми,
които биха имали положително влияние в тази посока. За автора такъв би бил ефектът
от по-интензивен регионален обмен и сътрудничество – политическо, икономическо, в
сферата на сигурността и т.н.
Идеите за регионалното сътрудничество тук имат дългогодишна история с
различна успеваемост. Голяма част са стимулирани от ЕС. Резултатът, обаче, е
променлив. За съжаление, ЮИЕ си остава периферия за Съюза, въпреки че вече има 5
страни-членки от региона.
Важното й геополитическо и геостратегическо значение обуславя и пресичането
на множество интереси на различни регионални и извънрегионалните фактори –
държави, организации, транснационални корпорпорации. Необходимо е задълбочено
познаване на инициативите им, имащи отношение към процесите тук.
Съществуват анализи на действащите регионални формати в ЮИЕ, на техните
слаби и силни черти, очертавани са и предложения за рационализиране дейността им.
Липсват, обаче, систематични опити за изследване до каква степен сътрудничеството
тук е фактор за вписването в процесите на новия европейски регионализъм. Дали е
достатъчно условие за това или трябва да бъде гледано в по-широк план заедно с други
механизми. Катализатор ли е както в други европейски региони или няма такъв тип
ефект? Такова изследване е особено навременно особено и с оглед на повишения
интерес по темата в рамките на Българското председателството на Съвета на ЕС ( юни
– декември 2018) и възможностите, които произтичат от това.
Югоизточна Европа е и регион от интерес за Република България и нейната
външна политика, независимо от някои колебания в проявленията й в определение
исторически етапи. България е инициатор на редица идеи за моделиране, преоценка и
стимуриране на регионалното сътрудничество. В този смисъл, резултатите от
настоящето изследване биха дали на българските институции, академични среди,
представители на гражданския сектор, работещи в сферата някои насоки за търсене на
допълнителни методи в тази посока.
5
1.2 Обект и предмет на изследване
Обект на изследването е сътрудничеството в ЮИЕ. То е въпрос на вариращи
интерпретации в последните години, най-вече в контекста на европейска и
евроатлантическа ориентация на региона. Разглеждано е и в посока засиленото
регионално сътрудничество може ли да стане заместител на европейската перспектива
пред страните от ЮИЕ за определен период от време или е основен фактор за нейното
реализиране.
Това е и основният аспект на настоящата дисертация – разкриване на адекватен
на съвременните предизвикателства подход за материализиране на по-големи ползи за
обекта на изследване чрез организирането му по нов начин. По този начин ще бъдат
потърсени опциите за ефективното му съотнасяне към концепцията за новия
европейски регионализъм, отчитайки и нарастващото влияние на други сериозни
фактори в региона.
Предмет на дисертацията са тенденциите при новия европейски регионализъм,
които формират рамката на развитие на обекта на изследването. Взаимозависимостта
на процесите през XXI-ви век изискват сериозен анализ и добро познаване на
задаващите насоките на развитие фактори. За ЮИЕ това е основно динамиката на
случващото се на ниво ЕС, която предпоставя разгръщането на един или друг курс в
региона.
1.3 Изследователска теза и хипотеза
Теза
Един от основните аспекти на външната политика на съвременната модерна
държава е участието в множество регионални формати за сътрудничество (формално
или неформални обосновани), покриващи многообразие от тематични сфери, боравещи
със специфичен инструментариум и обхващащи различни региони и страни-партньори.
Това участие позволява на всяка страната да търси подходи и решения за конкретни
външнополитически и външноикономически проблеми, както и да участва по-
ефективно, на базата на натрупаната експертиза и влияние, в политическите дискусии.
Процесите на регионално сътрудничество имат обективно необходим характер,
те неизбежно влияят и върху развитието на отношенията между страните от ЮИЕ.
Интеграционният потенциал на региона не е особено голям, но в същото време и
6
съществуващите възможности не са достатъчно използвани. Импулсите за
субрегионална интеграция имат предимно външен характер, въпреки че страните от
региона би трябвало да са по-заинтересовани от оптималното използване на
възможностите за интеграция.
В ЕС се развиват редица явления, характеризиращи се с различна насоченост и
динамика. Необходима е задълбочена оценка на тези прояви и най-вече на
възможностите, които предоставят по отношение на определени страни и региони,
които предстои да бъдат присъединени. Сътрудничеството в региона е считано като
едно от условията за засилване на капацитета на ЮИЕ за по-адекватно и по-
благоприятно вписване в общоевропейските процеси.
Работна хипотеза 1
Развитието на вътрешен регионализъм в рамките на ЕС не е непременно
феномен, подриващ усилията за стимулиране на кохезия, както и за единно и силно
присъствие на Съюза на международната сцена.
Работа хипотеза 2
Сътрудничеството в ЮИЕ само по себе си не е достатъчно условие за
повишаване на атрактивността на региона и за автоматичното генериране на силни
позиции. То обаче, е отварящо условие, което създава благоприятна почва за засилване
на диалога, за разрешаване на различен тип противоречия и конфликти и е ефективен
път за подготовка за членство в ЕС.
Надпреварата за заемане на все по-силни позиции от редица глобални и
регионални играчи тук в от своя страна определя до голяма степен и развитието на
сътрудничеството (като посока, обхват, ефективност).
Същностният въпрос е дали ще бъде то обаче, ключ към ефикасното
поддържане на единство на региона и по този начин елемент за единно участие в
процесите на ниво ЕС, или по-скоро ще отстъпи място на по-индивидуалистичния
подход и включване в ад-хок съюзи по интереси.
Работна хипотеза 3
България е автор на различни инициативи и предложения за засилване на
сътрудничеството в ЮИЕ. Геостратегическото ѝ положение в региона, както и нейната
7
експертиза обаче, предпоставят възможности за по-активно присъствие на страната,
които не се реализират.
1.4 Цел и задачи
Главната цел на дисертацията е посредством анализ на степента на
регионалното сътрудничество в ЮИЕ да бъдат идентифицирани възможни механизми
за засилването му в контекста на вписването на региона в процесите, които съпътстват
развитието на новия европейски регионализъм.
В съответствие с тази цел основният акцент в изследването е поставен върху
изясняването на причинно-следствените връзки между европейския регионализъм и
развитието на сътрудничеството между страните от ЮИЕ.
За реализиране на основната цел на дисертацията, докторантът си поставя
няколко основни задачи. От една страна, да анализира същността на понятието и
основни проявления на феномена на новия европейски регионализъм. От друга –
изследване на сътрудничеството в ЮИЕ. Последното се реализира на няколко нива:
- през историческата перспектива, с някои по-съществени опити за
обединяване на усилията на балканските страни и институционализирането
на тези идеи.
- чрез представяне на форматите и инициативите за сътрудничество след
Студената война, с акцент върху такива, които са действащи и към момента,
по предварително уточнени критерии.
- с включване и на формите, които обхващат балкански страни, но не само.
- посредством анализ на външното влияние в региона.
- чрез структуриране на проблемите пред развитието на сътрудничеството.
На тази база са изведени основните характеристики на сътрудничеството през
XXI-ви век и най-съществените предизвикателства, пред които е изправено. В
допълнение – идеи за стимулирането му и анализ на възможни условия, при които те
биха се реализирали. Освен това, препоръки за по-активното включване и на България.
8
1.5 Ограничения на изследването
Докторантът няма стремеж да обхване всички актуални събития, развиващи се в
ЕС като цяло и в ЮИЕ в частност. Не е предложен детайлен исторически преход на
опитите за европейско сътрудничество, нито за балканско такова. Периодът след края
на Студената война е основната отправна линия в разсъжденията. Направен е преглед
на различни типове основни регионални проявление вътре в рамките на европейския
регионализиращ проект.
Избраните примери за вътрешен регионализъм – Северен съюз и Вишеградска
четворка са избрани поради различния модел на успешно според автора регионално
сътрудничество в рамките на Съюза – и като логика на сформиране, и като степен на
ефективно налагане на колективни интереси на съответния региона в рамките на
общоевропейския обмен.
По отношение на ЮИЕ, вниманието е концентрирано върху основни
инициативи, които най-видимо го структурират и дават най-осезателни резултати. По-
детайлният преглед обхваща междудържавните и междуинституционални
(политически) опити за съвместни действия. По-неформализираните такива служат
като допълнение и база за формиране на тези и разсъждения.
Анализът е фокусиран върху отношенията между страните от ЮИЕ в рамките
на форматите за сътрудничество, а не в контекста на двустранните им отношения.
Двустранните въпроси и най-вече проблеми са интерпретирани в рамката на
дискусията дали са подкрепящи или съответно пречещи за активизиране на
многостранното измерение и за повишаване на неговата ефективност.
Изследването на обекта е съсредоточено до края на 2018 г. Авторът си запазва
правото да включва обаче, някои факти от 2019 г. допълващи основните тези. Не е
търсен моментен или краткосрочен ефект върху предмета, резултатът е разглеждан в
перспектива не по-малка от 7 години.
1.6 Методологическа основа
Комплексността и динамичността на тематиката предполага използването на
комбинация от различни методи с оглед отчитането на отделните
структуроопределящи фактори и най-вече тяхната взаимосвързаност и зависимост.
9
1. Теоретичен анализ
Залага се на преглед на съществуващата теоретична основа на регионализма.
Включени са сериозно количество източници на ползваните от докторанта езици
(български, английски, френски и руски): от една страна - печатни издания и интернет
публикации, от друга - първични, автентични документи – правителствени и на
международни организации. Това позволи да бъде систематизирано и синтезирано
многообразието на подходи, теории, школи и автори, разглеждащи тематиката – от
класически до съвременни. Освен това, да бъдат набелязани липсващите сегменти в
рамките на научния обмен, по които има нужда от допълнително изследване. На тази
база са формирани теоретико-методологичните основи на изследването.
Въз основа на действащата парадигма е определен и изследователският подход,
интердисциплинарните и междудисциплинарни движения и методите, които са
използвани впоследствие. Поради широтата на обхваната материя са включени
понятия и подходи за анализ от редица науки: международни отношения,
европеистика; световно стопанство и международни икономически отношения,
политическа икономия; икономическа и социална география; регионално развитие;
история; политология, социология и др. Задълбоченият анализ предостави възможност
и за формулиране на собствени работни понятия, които могат да бъдат разглеждани
като принос на докторанта.
2. Сравнителен анализ
Осъществено е и сравнение между основни действащи формати за регионално
сътрудничество в ЮИЕ. За целта са използвани предварително идентифицирани от
автора индикатори. Този метод подпомогна изработването на оценката на дисертанта
по отношение степента на развитие и ефикасността на взаимодействието в региона и
неговите перспективи.
3. Емпирично изследване
Провеждане на дълбочинни интервюта посредством използване на специално
разработен за целта стандартизиран въпросник и оценка на експертни мнения относно
обекта и предметната област на дисертацията. Въпросникът е съставен в съответствие с
изискванията и задачите, произлизащи от главната цел на изследването. Този анализ
има за цел да провери и допълни по емпиричен път теоретично направените изводи и
10
оценка на развитието на сътрудничеството в ЮИЕ през призмата на съществуващата
българската политико – експертно – академична - журналистическа експертиза по
темата. Това обогатява приложения методологичен инструментариум и предоставя
допълнителна аргументация на хипотезите и моделите в настоящия труд. От друга
страна, дава възможност за по-прецизни и реалистични предложения за задълбочаване
на сътрудничеството. Не на последно място, повдига и определени дискусионни
въпроси, които могат да бъдат изследвани в последващи публикации.
Анализ на специфичен казус „България“ чрез използването на широк набор
емпирична информация като база за анализ – документи относно ролята и мястото на
България в сферата на регионалното сътрудничество в ЮИЕ и отношенията с
останалите балкански страни; статистики, информации от настоящи и бивши
служители на българските институции; информация, получена чрез запитване по
Закона за достъп до обществена информация, анализ на общественото мнение и др.
Структура и съдържание на дисертационния труд
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД
1 ГЛАВА I: ТЕОРЕТИЧЕН АНАЛИЗ НА КОНЦЕПЦИЯТА жА
РЕГИОНАЛИЗМА. НОВ ЕВРОПЕЙСКИ РЕГИОНАЛИЗЪМ.
1.1 ОТ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ КЪМ
РЕГИОНАЛИЗЪМ. ТЕОРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА РАМКИРАЩИ ПОНЯТИЯ
1.2 РЕГИОНАЛИЗМЪТ В СЪВРЕМЕННИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ
ОТНОШЕНИЯ. ТЕОРИТИЧЕН АНАЛИЗ НА ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ
1.2.1 Регион
1.2.2 Регионално сътрудничество и/или интеграция
1.2.3 Регионализъм и/или регионализация
1.3 Към Новия регионализъм
1.3.1 Теории за регионализма
1.3.2 Регионализмът през историческа перспектива
1.3.2.1 Ранен регионализъм
1.3.2.2 Стар регионализъм
11
1.3.2.3 Нов регионализъм
1.3.2.4 Сравнителен регионализъм
1.4 НОВИЯТ ЕВРОПЕЙСКИЯТ РЕГИОНАЛИЗЪМ
1.4.1 Вътрешен регионализъм
1.4.1.1 Северен съвет
1.4.1.2 Вишеградската четворка
1.4.2 Институционален регионализъм
2 ГЛАВА II. РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮГОИЗТОЧНА
ЕВРОПА В КОНТЕКСТА НА НОВИЯ ЕВРОПЕЙСКИ РЕГИОНАЛИЗЪМ .... Error!
Bookmark not defined.
2.1 ВЪВЕДЕНИЕ
2.1.1 Обхват и понятия
2.1.2 Към понятията Балкани – ЮИЕ – Западни Балкани
2.2 ИНИЦИАТИВИ ЗА СЪТУДНИЧЕСТВО в ЮИЕ
2.2.1 Ранни идеи за сътрудничество
2.2.2 Краят на Студената война и развитието на сътрудничеството в ЮИЕ
като поле за сблъсък на големите играчи на международната сцена
2.3 ИНИЦИАТИВИ ЗА РЕГИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО СЛЕД КРАЯ
НА СТУДЕНАТА ВОЙНА
2.3.1 Регионални инициативи от „Първата вълна‖
2.3.1.1 Организация за Черноморско икономическо сътрудничество
2.3.1.2 Централноевропейска инициатива (ЦЕИ)
2.3.1.3 Централноевропейско споразумение за свободна търговия
(ЦЕФТА)
2.3.2 Регионални инициативи от „Втората вълна‖
2.3.2.1 Процес от Роймон
2.3.2.2 Инициатива за развитие на Южните Балкани (ИРЮБ)
2.3.2.3 Пакт за стабилност
2.3.3 Инициативи от „Втората вълна―, функциониращи и през 21-ви век
2.3.3.1 ПСЮИЕ
2.3.3.2 Съвет за регионално сътрудничество (СРС)
2.3.3.3 Тристранни/четристранни формати
12
2.3.3.4 Програми за трансгранично сътрудничество
2.3.4 Инициативи с отношение към сътрудничество в ЮИЕ
2.3.4.1 Сътрудничество в Дунавския регион
2.3.4.2 Адриатическо-йонийска сътрудничество
2.3.4.3 Триморие
2.4 ПРОБЛЕМИ ПРЕД РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО В ЮИЕ .....
2.4.1 Политически и етноконфесионални
2.4.2 Икономически проблеми
2.5 Регионът като поле на сблъсък на интереси през 21-ви век
2.5.1 Европейски съюз
2.5.2 САЩ
2.5.3 Русия
2.5.4 Китай
2.5.5 Турция
3 ГЛАВА III. МЕХАНИЗМИ ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА РЕГИОНАЛНОТО
СЪТРУДНИЧЕСТВО
3.1 Оценка на РС в ЮИЕ на база на анализа в Глава II
3.1.1 Положителни тенденции в развитието на регионалното
сътрудничество
3.1.2 Отрицателни тенденции в развитието на регионалното
сътрудничество
3.2 Емпиричен анализ
3.2.1 Анализ на резултатите от проведени интервюта
3.2.2 Изследване на казус
3.3 Общи изводи и предложения
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
13
Синтезирано изложение на дисертационния труд
Структурата на отделните глави е подчинена на заложените задачи като път за
постигане и на главната цел на изследването.
Глава първа
В рамките на Глава първа са изведени основни теоретични позиции, които
очертават рамките на изследването. Разгледани са формиращи разглежданата тематика
определения, а именно: интернационализация/ глобализация и връзката им със
същностните понятия, които структурират обекта на изследване в рамките на неговата
предметна област - регион, регионално сътрудничество/интеграция,
регионализъм/регионализация.
По отношение на рамкиращите понятия се възприема, че въпреки че в голяма
част от теориите и опитите за обяснение се стъпва на излизането отвъд рамките на
отделната страна на различни икономически агенти (най-често бизнес), същността на
интернационализацията се проектира в развитие на икономическите връзки между
националните икономики, които се задълбочават на основата на международното
разделение на труда, производството и научно-техническата специализация и
сътрудничество. Тези процеси променят облика на световната икономика и направиха
участници не само страни и региони, но и в самостоятелно действащи субекти, които
постепенно придобиват транснационален характер. Трансформациите извадиха
държавата от позицията й на единствен актьор на политическата сцена. Политиката,
както икономиката, излезе извън държавните конструкции на комуникация.
По отношение на глобализацията са представени различен тип разбирания за
нейната същност като явление. Подчертано е, че тя е един от най-често употребяваните
термини в международните отношения, разглеждана като последващ етап на
интернационализацията и окачествявана като промяна на същността и формите на
човешките отношения.
Една от възможните трактовки е тази на реалистите – като сблъсък на
цивилизациите, в резултат на който побеждават западните ценности, Западът, начело
със САЩ, който разпространява своите виждания за международните отношения.
14
Другата е на неолибералистите, според които тя е краят на историята в смисъла
на окончателна победа на западните ценности и с повсеместното разпространение в
отношенията между държавите на нормите на международното право.
За неомарксистите е стремеж на монополния капитал и на американския
империализъм за окончателно закрепване в света на неравенството. Марксистката
теория обяснява създаването на Вестфалската система на международните отношения
с глобалния обхват на стоково–паричните отношения и превръщането на капитализма
в световна система, в която отделните елементи изпадат в нарастваща
взаимозависимост. В интерпретацията на Ленин капитализмът е навлязъл в своя най-
висш и последен стадий – този на империализма. Според него финансовият капитал
има решаваща роля във всички икономически и всички международни отношения, и е
способен да подчини и държави, които се ползват с най-пълна независимост.‖1
Глава първа проследява и степента на развитие на подходите за
интерпретиране на регионализма в глобален план, възможностите, които той
предоставя и проблемите в научното му и практическото разбиране през XXI-ви век,
със специфичен акцент върху проявите на новия европейски регионализъм. Анализът
протича на няколко нива:
- Какво движи процесите на регионално ниво?
- Кои са пречките, които спъват или забавят процесите на регионално
сътрудничество и интеграция?
- Влиянието на появата или провала на регионите върху отделните страни?
- Какво е значението на регионите за бъдещето на националните държави?
По отношение на същностните понятия, които категоризират обекта и предмета
на дисертацията – регион, регионално сътрудничество, регионализация, регионализъм,
са обобщени множество теории за осмислянето им. Основният теоритичен делител е
доколко териториалният елемент стои като основа за разсъждение или отстъпва място
на други такива (фигурира и в двата случая като важно условие).
В опита си да се прецизира понятията извън териториалните измерения някои
учени акцентират, че за да бъдат отделени от външния свят, регионите трябва да
притежават някои вътрешни прилики, съгласуваност или сходства. За Петер
Катценщайн регионалното „географско обуславяне‖ не е реално, естествено или
1Ленинъ, Н., Имперіализмъ, какъ новѣйшій этапъ капитализма, Популярный очеркъ / Н. Ленинъ (Вл.
Ильинъ), : Жизнь и Знаніе, 1917.
15
основно. Регионите са социално и политически конструирани и в по този начин -
отворени за промяна.2 Хърел акцентира върху фактa, че те варират според конкретните
проблеми и въпроси за изследване.3
В контекста на концепцията на регионализма същностно място заемат (често
използвани като синоними без да се държи сметка за тяхната специфика) понятията
регионално сътрудничество и регионална интеграция, традиционно представяни за
елементи от единен процес, характеризиращ икономическата регионализация.4 Докато
регионалното сътрудничество е термин, описващ многобройните случаи на
структурираното сътрудничество между правителствата и други агенти в определен
географски район, то регионалната интеграция представя процеса на предоставяне на
наднационална власт власт в дадена област.
Основен момент е изясняването на характера и съществените разликите между
понятията „регионализъм― и „регионализация―. Знакът за равенство между тяхното
съдържание и смисъл води до неверния извод, че субектът може да твори обективна
действителност. Регионализмът се явява основна интеграционна тенденция заедно с
тази на глобализма. Ако регионализмът е процес на формиране на териториални
системи за реализиране на определени цели, то най-сериозните му отлики с
глобализацията са в границата на системата, характера на целите и мащаба на
разпространение на ефектите.
Широкият термин „регионализъм― се използва за описание на различни
феномени, включително разклоненията на процеса на регионализация, регионалната
идентичност, междудържавното сътрудничество на регионално ниво, държавно
стимулираната икономическа интеграция и сближаването между регионите.
Основен аспект по отношение на плурализма и участието на държавни и
недържавни актьори е опитът за разделяне на формални/ реални измерения на
регионализма. Някои теоретици са сериозно ориентирани към формалното, докато
други обръщат повече внимание на неформалните аспекти. Някои ги разглеждат в
съвкупност. Хетне прави разграничение между формален и реален регион. Първият е
2Katzenstein, P. J. , Introduction: Asian Regionalism in Comparative Perspective. In NetworkPower: Japan and
Asia, Cornell University Press, 1997. 3Hurrell, A. , Explaining the Resurgence of Regionalism in World Politics., Review of International Studies,
21 (4), 1995, p.334. 4 Schulz, M., Soderbaum, F. and Ojendal, J. (eds), Regionalization in a Globalizing World. A Comparative
Perspective on Forms, Actors and Processes (London: Zed Books), 2001.
16
формално организиран, дефиниран най-лесно от членството в доминиращи официални
регионални организации и междудържавни рамки. За да се оцени значението,
същността и бъдещия му потенциал, той трябва да бъде свързан с т.н реален такъв,
който се определя от по-неформални и по-невидими и по-неясни критерии. Когато
двата съвпадат, резултатът е нарастващо ниво на „регионалност".5
Установен е преимуществен акцент по темата в чуждата литература, по
отношение на България се констатирана недостатъчна разработеност. Това стимулра
докторантът да формулира и работни понятия.
Предлаганата формулировка на регион е: „Комбинация от икономически,
политически, социални, културни и други процеси, реализиращи се върху определена
териториална единица, благодарение на заявеното общо желание на включените
държави или групи от държави, с което се цели извличане на максимална полза от
обмена в рамките на световните процеси.― Тя се вписва в конструктивистката рамка за
гъвкавост на обединенията с оглед динамиката на процесите и обективните
необходимости от сътрудничество, но отчита и елементът на необходимост от
териториална близост на включените субекти.
Предложен е и модел за осмисляне на регионалното сътрудничество, който
представя и възгледа на дисертанта относно вариациите от критерии за реализиране на
даден тип сътрудничество. За автора основно такова условие е териториалната близост
(абсолютна или относителна). Освен това – сходно историческо минало, културна
близост, относително еднороден етно-религиозен състав, близки икономически
системи, което да предполага и съществуване или стремеж към по-засилен стокообмен.
Последното върви донякъде и със сравнително високо ниво на политически контакти.
Наличието на добра инфраструктурна свързаност също е предпоставка за по-висока
резултатност на реализираното взаимодействие в една или друга сфера.
Тези критерии могат да бъдат развивани и допълвани с оглед търсене на
определен ефект или във връзка със специфични изследователски задачи, които биха
могли да бъдат поставени. Необходимо е да се държи сметка обаче, за целите на един
или друг вид обединение на усилията и за обстановката, в която се реализират.
5Hettne, B., 1994: The New Regionalism: Implications for Development and Peace, in: Hettne, Björn/Ino-tai,
András (eds): The New Regionalism: Implications for Global Development and International Security, 1999 and
Hettne, B./Söderbaum, F., Theorising the Rise of Regionness, in: New Political Economy 5/3,2000, p. 457-474.
17
Фигура 1 Модел на сътрудничество
Източник: Авторова разработка
Тези стандарти са в основата на авторовото разбиране за необходимите
предпоставки и база за развитие на сътрудничество. В комбинация с усещането или
търсенето на съвпадащи интереси или общи проблеми, те задават рамката на работното
разбиране за същността и базата на регионалното взаимодействие.
Този модел е и в основата на оценката за ефективността/пречките да бъде
постигната такава при различните форми за регионален обмен, включени в
дисертационния труд.
По отношение на регионализма се постулира, че регионалните формирования се
считат не само като проява на глобализацията, но и като модел за нейното управление
(в определени граници). В тези взаимоотношения се изпробват нови системи от
правила, засягащи държави с различно наследство и подходящи за приложение от
повече страни по света. При всички прояви основният въпрос опира до избора на
равнище на сътрудничество и до възможностите за реализация.
За автора, истинското значение на регионализма се проявя в следната по-
широка формулировка: а именно - не само като обект на институционализирано
сътрудничество, но и с включването на различен тип извънгранични неформални
мрежи и всякакъв друг тип отношения - неинституционализрани политически и
икономически контакти, трансгранични инициативи, граждански обмен, такъв между
бизнеса и органите на местната власт и др., свързани с разпределението, контрола и
•Сходно историческо минало
•Културна близост
•Еднороден етнорелигиозен състав
Диалог/контакти
•Близки икономически системи
•Търсене на ползи от териториалната близост
Желание за обмен •Комбинация от
предпоставки
•Съвпадащи интереси
Сътрудничество
18
опазването на трансграничните ресурси, от една страна, и с извличането на ползи от
взаимния обмен – от друга.
Понятийното представяне е предварително условие за по-детайлното и точно
очертаване на Новият европейски регионализъм – като генезис, като теория, като
проблеми пред развитието му (и в смисъла на пример за регионализъм, и за вътрешен
такъв). Потърсен е отговор подпомага или пречи на отстояването на европейския
модел в глобален мащаб. Изведено и в каква среда и в какви условия следва да се
развива и оптимизира, обектът на дисертационния труд – а именно сътрудничеството в
ЮИЕ, така че регионът да се впише максимално адекватно в развиващите се процеси и
тенденции в ЕС (в Глава II).
За целите на изследването новият европейски регионализъм е въведен не само в
границите на научни оценки, но и чрез възможни последици и сценарии за бъдещето.
Базата, на която е интерпретиран, е динамиката. В състояние на непрекъснати промени
се развиват и трите основни направления на европейския регионализъм:
териториалното разширяване, политиката към съседите и ролята в глобалното
управление6. Те са специфични и различни по отношение на цели, разпределение на
компетенции, системна съотносимост и отражение. Те са свързани елементи, които си
взаимодействат, конкурират се за ресурси и се различават в зависимост от ефектите,
които предизвикват. В този смисъл, са и основни фактори за поддържане
устойчивостта на регионалния проект.
В рамките на ЕС могат да бъдат представени редица примери за ефективен за
включените страни регионализъм в рамките, реализиран на базата на извънобщностни
структури и институции. Трябва да се отчита, че те имат различна логика на
сформиране и съществуване, имат различни принципи на обмен и съответно различни
политически и икономически амбиции. Степента на демонстрация на несъгласие с
политики на ЕС също варира. Повечето от тях възникват като съвсем логично
обединяване на усилията на близки по територия държави, формират някои общи
органи, реализират общи ползи от засилен стокообмен и др. Това не винаги означава
заемане на консолидирани позиции или при формиране на единни политики на ниво
ЕС. В някои от тези вътрешнорегионални обединения се наблюдават институции,
подобни на тези на ЕС.
6Ibid, p. 5
19
Затова са изледвани основни елементи на различен тип окрупняване на услия на
териториално близки държави, които служат като успешен нагледен пример на
европейски регионализъм вътре в рамките на ЕС: дългогодишно взаимодействие,
стимулирано от самите държави и довело до изграждане на паспортен и митнически
съюз, както и на единен пазар на работната сила – Северният съвет. Или развитието на
съгласуваност между различни политики и координиране на усилията по широк кръг
въпроси, излизащи отвъд рамките на първоначалния замисъл на формата (Вишеград).
Освен това, основна характеристика на европейския регионализъм е
изместването на границите и неизбежното деление членове/нечленове не само по
отношение на външни за Съюза страни, но и на различни форми на вътрешна
интерграция в неговите рамки (Шенген, Еврозона, Икономически и валутен съюз,
Банков съюз и др.). Обособяването на ядро/ядра и полупериферия/ периферия като
резултат от съществените различия в икономическите и социални равнища, има
значителни социално-политически последици и последици за сигурността на Съюза и е
в основата на формулиране на опитите за справяне с последците от т.н. гъвкава
интеграция.
ЕС е пример не само за най-високата степен на регионална интеграция, но и за
регионализъм вътре в своите рамки – институционализиран и неинституционалииран
такъв. Факт, които поставя пред сериозно изпитание принципа на солидарност,
заложен в основополагащите договори. Въпросът, който стои, е не толкова дали
Европа изобщо се нуждае от някакъв тип гъвкава/диференцирана интеграция, защото
тя на практика се реализира, а какъв да бъде моделът и какви цели и задачи трябва да
си поставя.
Предполага на първо място да се разсеят страховете сред новите членки и
страните-кандидатки за формирането на статични кръгове, разделящи центъра от
периферията в разширения ЕС.
Това би могло да даде тласък на развитието на разнообразни форми на
сътрудничество между ЕС и неговите непосредствени съседи. Държавите, които все
още не са успели да станат членки или нямат интерес да се присъединят към ЕС, да
имат възможност да вземат участие в определени политики и да бъдат по-ангажирани в
паневропейските проблеми. Гъвката интеграция във външното си измерение може да
бъде разглеждана в някаква степен като заместител на членството или като по-
20
дългосрочна перспектива, опасение, особено силно развито при по-слабите икономики
в ЕС и страните-кандидатки за членство.
В опита си за налагането си като един от най-значимите фактори в глобалния
обмен след подписване на Договора от Маастрихт, ЕС е изправен пред необходимостта
да реализира редица компромиси. Засилените прояви на националните егоизми
поставиха европоцентристкото начало пред сериозно предизвикателство.
За съжаление, предлаганите политики не удовлетворяват в значителна степен
европейските граждани, изчезва усещането за ентусиазъм, с който е градена Европа.
Все по-упорито стои усещането за далечен Брюксел, в който се взимат важните за
европейското бъдеще решения. Липсата на общи цели на интеграционния процес ще
направи функционирането на ЕС още по-малко разбираемо за неговите граждани. В
момента за него е от жизненоважно значение да съумее да да открие оптималното
съчетание между различните гъвкави формати, отчитащи в по-голяма степен
интересите и спецификата на страните-членки, както и да запази вътрешното единство
на Съюза.
В този контекст и отчитайки всички предизвикателства, пред които е изправен
Съюзът, е необходимо да бъде анализирано и позиционирането на региони, които са
извън него, но работят за пълноценното си включване в европейския интеграционен
модел. За тях е от съществено значение към какъв тип съюз се стремят да се
присъединят – на вземащи надмощие национализми, на засилено прилагане на Европа
на различни скорости или на Европа, залагаща на засилен социален елемент и
подкрепа за гражданите.
Европейската перспектива пред страните от Западните Балкани ще остане
актуална въпреки различните интерпретации на необходимостта от нейното ускорено
или забавено прилагане. И поради стремежа за завършване на европейския проект, и
държейки реална сметка за нарастващите интереси към ЮИЕ на редица глобални и
регионални фактори. Важно за отразяване на този тип предизвикателства е ясното
отчитане на кондицията и на ЕС, и на широкия регион на ЮИЕ. Не бива да се пропуска
и фактът, че ЮИЕ е неформално вътрешно разделена на страни-членки и страни-
нечленки от Западните Балкани, което в редица аспекти затруднява постигането на
общ регионален консенсус.
21
Втора глава
Втора глава е посветена на възможностите на региона на ЮИЕ за
инкорпориране в процесите, които се реализират на ниво ЕС в рамките на
проявленията на все по-засилено търсене на регионални компенсации/ ползи от
определени групи страни.
Бидейки поле на множество разностранни интереси и обект на влияние на
редица фактори, ЮИЕ е възприемана по-скоро като консуматор на външни
активности, а не толкова като генератор на собствени регионални политики и позиции.
Тези интереси днес се концентрират основно през призмата на темата енергетика и
темата сигурност. Съществуването на множество разломи7, обособени по етнически,
религиозен, културен и друг признак, включително и по линия страни-членки/ не-
членки на ЕС/НАТО, поставя редица предизвикателства пред политиката на сигурност
и извежда на преден план необходимостта от засилване на адаптиращи механизми като
възможност за понижаване на негативния ефект от съществуването на тези разломи.
Пред ЮИЕ продължава да стои въпросът обречена ли е да остане най-
конфликтния регион на Европа, ситуиран в нейната политическа периферия? И ако да,
то какви биха били последиците от такова развитие за него и за Европа? Вещае ли това
нови разделителни линии и до какво ще доведе евентуално оставане му извън ЕС? Как
ще се впише в актуалните тенденции, отразяващи новият европейски регионализъм и
опита за търсене на ползи от по-ограничения като обхват обмен между държавите в
рамките на Съюза (институционален и териториален)?
Сътрудничеството (многостранно) е разглеждано като едно от необходимите
условия за това. То е представено в неговата по-обхватаната интерпретация – а именно
като формализирани в рамките на организация или инициатива контакти (основно),
подчинени на определени правила, но в същото време - и в рамките на по-олекотени
форми на съвместни усилия като платформи или като окрупняване на усилията на
гражданското общество в региона. Възприета е класификацията на Съвета за
7 Кючуков, Л., Доклад, изнесен по време на конференциия „ Балканите в XXI век – българският поглед‖,
УНСС, 27 .02.2013 г.
22
регионално сътрудничество8, според която инициативите могат да бъдат определени
спрямо техния статут и правни характеристики:
- Международни междуправителствени организации. Имат правен статут,
седалища и управляващи структури;
- Неправителствени организации. Имат правен статут, седалища и
управляващи структури;
- Инициативи, финансирани от други донори (Проекти). По-скоро с
временен характер;
- Мрежи, чиито структури и дейности са домакинствани от други –
предимно правителствени институции (Мрежи). Нямат правен статут,
само някои наченки на структурна организация, които позволяват
изпълняването на ежедневните активности. Създавани по-скоро с
дългосрочна насоченост, обикновено секторно ориентирани.
В изследването се прави опит за отговор на следните същностни въпроси, а
именно – до каква степен регионалните инициативи допринасят за:
- реализирането на целите, залегнали в техните учредителни документи?
- напредъка на обмена в региона, за стабилността, модернизацията на
икономиката и за подобряването на живота на гражданите?
- за засилване на процесите на интеграция, включително геополитическото
и икономическото оформяне на региона като специфична структура в
европейската архитектура?
- за основната стратегическа цел на всички страни от ЮИЕ: членство в
ЕС?
- по-адекватното вписване в развитието на европейските процеси на ЮИЕ
като единен, стабилен и икономически развит регион (в противовес с
тезата за най-размирната, най-бедната европейска периферна територия)?
Степента на ефективност и опциите, които предоставя сътрудничеството, са
анализирани на базата на разработен от автора теоретичен модел. Той се основава на
взаимовръзките между няколко отделни елемента:
- отношенията между отделните държави и в рамките на региона – на
партньорство или по-скоро ориентирани към конкуренция (за ресурси и
влияние) и съперничество;
- стратегиите, които се стремят да реализират в рамките на
многостранното сътрудничество;
- условията на средата и предизвикателствата пред региона, включително в
контекста на общоевропейските и глобални процеси.
- опитът за влияние на значими фактори със съществен интерес в ЮИЕ и
на регионални такива с амбиции за все по-голямо присъствие. – ЕС,
САЩ, Русия, Китай, Турция.
8Survey of Regional Initiatives and Task Forces in South East Europe – Summary Findings, Council for
Regional Cooperation, 2011.
23
Фигура 2 Модел на регионално сътрудничество в ЮИЕ
Източник: Авторова разработка
Връзките между тези елементи са многоаспектни и липсата на кумулативното
им разглеждане би довело до изкривена картина на реалната ситуация и до не съвсем
основаващи се на действителността прогнози.
Регионалното сътрудничество на Балканите има различна динамика спрямо това
в други региони, обусловено основно по исторически причини, имащи ефект и до днес
– а именно късното реализиране на национално държавната идея тук и всички
последици от това. Съществуват множество опити за взаимодействие в региона, но то
има по-видими резултати основно като опит за засилване на взаимодействието между
отделните страни с цел опазване на мира и сигурността в региона след Студената
война. Това е и периодът, който обуслови необходимостта от преосмисляне на
концепциите за развитието на международните отношения, и в частност – за
развитието на регионализма. Тогава се създават и възможностите за по-тясно
регионално взаимодействие като последица от необходимостта от съвместно поставяне
и търсене на решение на общите проблеми в ЮИЕ, и от стремежа за по—
самостоятелно присъствие на региона в европейските процеси.
Регионални стратегии
Влияние на външни фактори
Връзки в региона
Партньорство/
съперичество
Условия на средата
Проблеми/
предизвикателства
24
Първата вълна произтича пряко от разпадането на Източния блок и Съвета за
взаимна икономическа помощ. Обусловава се най-вече от необходимостта спешно да
се заменят отмиращи организации с нови начини на междудържавно сътрудничество,
което да подпомогне и интеграцията на съответните страни в Европейската общност.
Така стартират Централноевропейската инициатива, Организацията за черноморското
икономическо сътрудничество и Централноевропейската зона за свободна търговия. Те
са действащи и към момента инициативи с влияние в европейския контекст. Не
обхващат само страни от ЮИЕ, простират се и отвъд тези мащаби, като по този начин
интересите на балканските държави биват отчитани и в по-широк контекст.
Регионалните организации от „първата вълна― се характеризират със своята
актуалност и към днешна дата. Оценката за тяхната ефективност не е еднозначна, в
голяма степен се набляга по-скоро върху проблемните полета и недостатъчно високо
ниво на реализирани проекти с широкомащабни резултати. Не бива да се пренебрегва
обаче и, фактът, че те носят и отражението на геополитическите реалности и
съществуващи прояви на фрагментация и разнопосочност на интересите на отделните
звена от европейския проект (гледани било то по линията център – периферия или по
делението Изток – Запад, Север – Юг). Освен това – основният аргумент за
съществуването им е икономическият, който в голяма степен, в ситуация на по-
затруднен политически диалог, предпоставя аргументи за развитие на сътрудничество.
Втората вълна от инициативи е свързана с разпадането на бивша Югославия, с
края на войната в Босна и Херцеговина (по-късно и в Косово) и нуждата от
предефиниране на модела на взаимни отношения не само на мястото на конфликтите,
но и в цяла ЮИЕ, с преодоляването на последиците от Югокризата и с установяването
на мир и стабилност (Инициатива за развитие на южните Балкани, Процес от Ройомон,
Пакт за стабилност). Те са предимно стимулирани от външни източници /основно
САЩ и ЕС/. Замислени са и като инструменти за продължаване на усилията на ОССЕ
(организацията, която първоначално се опитва да решава всички проблеми на региона,
поставяйки ги в по-широк медународен контекст).
Основните цели на регионалните форми в този период най-общо биха могли да
бъдат обобщени в три основни точки:
- Платформа за регионално сътрудничество и стабилизиране като
продължение на усилията за опазване на мира (в двустранен и в
многостранен план);
25
- Подкрепа за икономическото възстановяване и развитие, както и за
реализиране на политически реформи;
- Подкрепа за европейската и евроатлантическата интеграция.
В началото е характерен по-скоро подходът на външни активности и създаване
на инициативи отгоре-надолу, което в един момент върви паралелно и с осъзнаване на
важността от обединяване на условията в една или друга посока и ангажимент отдолу-
нагоре (основно от гражданското общество и представители на местната власт).
В този смисъл, Процесът за сътрудничество в ЮИЕ (ПСЮИЕ) като
инициативата, идваща от региона за региона, и впоследствие формирането на Съвета за
регионално сътрудничество (след края на функциониране на Пакта за стабилност) като
инструмент за оперативно действие и подпомагане на активността и приоритетите на
ПСЮИЕ, бележат успехи по посока изземване на интереса от региона към самия него.
От 2000 година с края на конфликтите и разпадането на Югославия,
сътрудничеството на Балканите започва сериозно развитие. Въпреки че много страни
се присъединяват към различни регионални организации, установени в предходното
десетилетие, или дори по-рано, практически ориентираното, секторно и обърнато към
същинските нужди на региона сътрудничество се развива едва след постигането на
мирните договорености и полагане на основите на стабилизиране на политическия
климат.
Сътрудничеството може да бъде разглеждано и в контекста на подготовката за
членство в ЕС. Стремежът към обединение на Запада след края на Студената война до
голяма степен обуслови процесите тук. Държавите, търсейки своето максимално бързо
интегриране в световните процеси, отдават сериозно внимание на процесите на
регионално взаимодействие. Те трябва да извършат обширни реформи, да изпълнят
условията и да участват активно в регионалното сътрудничество9. Този подход обаче, е
интерпретиран и като елемент на значително увеличаване на зависимостта им от ЕС,
без да бъде оставено достатъчно поле изява в рамките на други регионални
инициативи.
Финансовата криза донякъде намалява темпото на сътрудничество. Този факт
резултира от една страна, но в същото време е и резултат от намаления импулс на
балканските елити за по-нататъшно развитие. Наблюдава се постепенно затваряне на
9Economides, S., The Politics of Differentiated Integration: the case of the Balkans. GreeSE Paper No18,
London: Hellenic Observatory Papers on Greece and Southeast Europe.
26
балканските общества и на региона като цяло, съпроводени с усилване на
националистически прояви и с отслабване на този приоритет.
Според много учени всички тези форуми и организации обикновено се
припокриват в своите цели, макар и съотнесени към различни области. Всичките се
стремят към интеграция, сътрудничество в борбата с организираната престъпност,
подобряване на икономическите резултати, чужди инвестиции и др.
В дисертационния труд е направен е опит за оценка ефективността на тези
формати и постигнатите резултати в посока повишаване на степента на регионална
съгласуваност и на кохерентност на ЮИЕ. Това е особено важно за действащите и към
момента структури. С цел постигане на по-висока степен на систематизиране и
структуриране, инициативите са разгледани и сравнени по предварително зададени
критерии. Категоризирането и систематизирането на регионалните формати, в
частност тези в ЮИЕ, може да бъде извършено на базата на различни критерии и да
бъде оценено чрез различни индикатори. Авторовият модел на анализ залага на
няколко такива: частници; институционалност – основни органи; проблематика;
финансиране; оценка на ефективността.
Включени са и формати, които имат по-широка представителност от
балканските страни, но влияят и на процесите в региона – Стратегия за равитие на
Дунавския регион, Адриатическо-Йонийска стратегия (очертаващи и различната
специфика на макрорегионания подхд на ЕС). Освен това, набиращата сила идея за т.н.
Триеморие.
Всеки един има своето отражение върху развитието на регионалното
сътрудничество в ЮИЕ и в опита му за вписване в общоевропейските тенденции. По
този начин се получава широка мрежа от организации и формати, които обогатяват с
възможности за реализиране на инициативи с добавена стойност и за ЮИЕ – с
икономически ефект и с потенциал за повишаване на ефективността и развитие на
диалога – политически и граждански.
Това напластяване, включително стимулирано и от външни източници, повдига
редица въпроси относно способността на региона сам да взима решения за себе си.
Този т.н. патронаж, включително по отношение на най-жизнените и смислени откъм
съдържание и резултати идеи донякъде е удобно използван и за реализиране на
27
националните амбиции и подходи на отделните държави за сметка на
общорегионалния подход.
Възможостите на т.н. тристранни/четиристранни формати (наричани
включително конфигурации с различна геометрия, като и на трансграничния обмен
също са отбелязани.
Първите са особено характерни за периода от края на миналия и началото на
настоящия век като съпътстващ процес при утвърждаването на общорегионалното
сътрудничество в рамките на ПСЮИЕ. За съжаление, при тях често се забелязва
недостатъчно високо ниво на ефективност и постигнати резултати. Използват се по-
скоро за политически консултации, но в голяма степен липсва механизъм за последващ
контрол на изпълнение на договореното, включително задължителен характер за
техническо изработване на постигнатите споразумения.
Не достатъчно използваният потенциал се обяснява и със спорадичния характер
на тези срещи, липсата на подготовка (и експертна, и дипломатическа), недоброто
прецизиране на актуални и стратегически въпроси от взаимния обмен, които следва да
бъдат урегулирани или съществуващата регламентация да бъде надградена. В резултат,
срещите остават по-скоро на ниво силен ПР, отколкото като реално развитие на
междудържавни проблеми или въпроси от регионален характер.
Тези конфигурации създават редица възможности за обмен. Практическото им
използване е въпрос от регионален интерес, който се проектира и в рамките на
желанието/нежеланието на елитите в отделните държави за реалното им използване
(напр. позицията на страни като Хърватия, която избягва тези форми, но се опитва да
бъде лидер в региона и проводник на интересите на Западните Балкани в ЕС).
Трансграничното сътрудничество е друг механизъм, чието въздействие оказва
положително влияние в региона на ЮИЕ, най-вече в посока реализиране на проекти,
подобряващи свързаността, включително тази между хората. Процесът на
взаимодействие между трансгранични региони възниква още през 50-те години на XX-
ти век.10
Произлиза от идеята на регионалните и местни власти чрез интеграция със
10
През месец март 1980 г. е приета Европейска рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество.
През 1981 г. – Харта на европейските гранични и трансгранични региони, с която се призовава за
преодоляване на насложени от миналото негативи между съседни държави, освобождаване от застой в
икономиката, намаляване на териториалните диспропорции и усъвършенстване на устройството на
територията.
28
съседите да бъдат разширявани възможностите за разрешаване на вътрешните
проблеми. В края на 90-те години на XX-ти век тези райони наброяват 70 от 235
района в 32 страни в рамките на Съвета на Европа.
На базата на анализа на регионалните формати са изведени и групирани в
редица посоки проблемите и предизвикателствате в региона – такива, свързани с
развитието на глобализацията и фрагментацията, икономически, етно-конфесионални,
проблеми вследствие насилственото разпадане на бивша Югославия и изграждането на
първа модера държавност при някои страни, отношенията към малцинствата, липсваща
свързаност и редица други.
Тази палитра обуславя и необходимостта от работа в няколко сериозни посоки.
От една страна – полагане на усилия за подобряване на социалноикономическото
положение на региона и повишаването на конкурентоспособността му спрямо други
региони. От друга - за укрепването на държавността и консолидирането на носещите
най-сериозен дестабилизационен потенциал за региона Косово, БиХ и Македония.
Доколко тези две посоки – икономическата и тази на политиката и сигурността
биха били реализирани, зависи от много фактори и от волята на всички страни. Без
обаче, икономическо развитие и капитализиране на икономически потенциал, както и
без резултатност в посока нормализиране на отношенията между отделните държави и
вътре в тях, регионът на ЮИЕ няма шанс да бъде конкурентен на ниво ЕС. Оставането
на втора/трета скорост или във втори (трети кръг) на интеграция до голяма степен
изглеждат почти неизбежни предвид развитието на процесите и концепциите за
интеграция на ниво съюз.
Регионът на ЮИЕ е бил и ще продължи да бъде атрактивен за редица
геополитически фактори с глобално и регионално значение. И Русия, и Китай се
опитват да превърнат своите транснационални свързващи проекти в магнити за
регионална подкрепа чрез ползите, които ще предоставят на всяка една от транзитните
държави – и икономически, и политически. Колкото по-широко е икономическото
взаимодействие между Китай, Русия и европейските държави, толкова по-вероятно е
тези партньорства да се разширят и в други сфери и в крайна сметка да придобият
стратегически характер. Това в голяма степен е неприемлив развой за САЩ, които
разчитат на възможността да оказват контрол над европейската политика.
29
Новата реалност на Балканите е, че европейците повече не могат да разчитат на
САЩ за гарантиране на мира и стабилността, каквато роля изиграват през 90-те години
на XX-ти век. Балканите не са такъв тип приоритет за администрацията на Доналд
Тръмп. Този момент може да послужи и за отправна точка при анализа защо тук, а не в
балтийските държави Русия е по-силно силно изкушена да демонстрира уязвимостта на
НАТО. В този дух, необходимо е да се следят посоките, които идват и от Вашингтон, и
от Москва. Това е и регионът, в който турският президент Реджеп Тайип Ердоган
rarzviva vse po-zasileno ambicioznite si planove za vli[nie qrez.
Сериозно внимание следва да се концентрира върху развитието на битката за
изграждане на газовите трасета през Балканите, а именно съдбата на Турски поток и
американската офанзива срещу проекта.
Не е лесен и анализът за бъдещето на ЕС като единен, сплотен и видим на
международната сцена съюз, защото оформянето на различни зони, подсъюзи на
територията на ЕС като Вишеградска четворка или Три морета е признак за
разединение, който едва ли ще се преодолее с Европа на две скорости или „Берлински
процес―11
за Балканите.
Тук следва да се отчита и обстоятелството, че за разлика от страните, които
граничат пряко с Русия, Югоизточна Европа вижда рисковете за своята сигурност в
цялостно влошената среда за сигурност в резултат на конфронтацията между Русия и
НАТО. Възстановяването на регионалното сътрудничество не може да разреши пряко
спорните въпроси и да отстрани рисковете за сигурността, но може да генерира повече
взаимно доверие и да генерира условия за преодоляване н аконфронтацията.
Следователно, изглежда наивно ЕС да се надява, че може да възстанови
влиянието си на Балканите като просто преповтори готовността си за интеграция или
чрез финансиране на отделни проекти. ЕС трябва да е готов да превърне района в свой
истински приоритет и да оформи политическите разногласия там като битка за или
против единна Европа. Ако не направи това, влиянието му тук ще продължава да се
срива.
11
Междуправителствена инициатива за сътрудничество, насочена към съживяване на многостранните връзки
между Западните Балкании избрани държави-членки на ЕС,поддържане на европейска перспектива както и към подобряване на регионалното сътрудничество в Западните Балкани. Една от водещите немски дипломатически инициативи на третия кабинета Меркел, отнасяща се до ЮИЕ.
30
Детайлното изследване на външното влияние позволи то да бъде илюстрирано и
в графичен вид:
Фигура 2 Въздействие на външни фактори върху сътрудничеството в ЮИЕ
Източник: Авторова изработка12
Трета глава
В трета глава е направена оценка на докторанта на резултатността на
балканското сътрудничество в широк смисъл. За целта освен налични документи,
анализи, уебстраници, социологически проучвания, е използвано и сравнение между
основни формати и инициативи по предварително зададени критерии.
Въведеният в Глава II авторов модел на разглеждане на нивото на
регионално сътрудничество в ЮИЕ (връзки между отделните държави и в рамките
на региона / стратегиите, които отделните държави формират и се стемят да реализират
в рамките на многостранното сътрудничество/условията на средата, проблемите и
предизвикателствата, пред които са изправени отделните страни и региона като цяло/
влиянието на глобалните фактори) е използван като основа на оценката на
ефективността на сътрудничеството в ЮИЕ. Независимо от нарастващата тенденция
12
Различният цветови фон символизира степента на интерес, съответно на ефективност на влиянието
върху сътрудничеството. САЩ, ЕС, Турция с най-масирано такова, разбира се отчитайки спецификите и
интересите (САЩ и ЕС с по-висока/нееднаква степен на възможности за въздействие); ЕС по-скоро се
възприема като среда за развитие на процесите в ЮИЕ, не толкова като външен фактор; Русия – с
отслабващи, но все още достатъчно сини позиции. Китай – проекция по-скоро по линия на
икономическото навлизане.
31
към интернационализация и регионализъм като едно от нейните проявления, на
наличието на многобройни регионални инициативи и общата цел към членство в ЕС и
НАТО като основен стимул за изграждане на стабилност и добросъседски отношения,
анализът показва, че страните от ЮИЕ бележат скромен напредък в съвместното си
сътрудничество и поставят на дневен ред отново въпросът кое ще надделее – пътят на
национализма или този на сближаване и вписване в съществуващи интеграционни
общности.
В опит за развитие на регионална принадлежност е стартиран процес на
изграждане на доста разгърната мрежа от структури и платформи, служещи като
основа за развитие на сътрудничеството. Към момента се наблюдава нарастващо
мултиплициране на регионалните формати, с до голяма степен идентични по състав и
цели структури. Това от своя страна повдига опасения от провокирането на
контрапродуктивни на заложените цели последствия.
За оценката е изпозвано и сравнението между основните разгледани в Глава II
формати за регионално сътрудничество, по предварително зададени критерии:
участващи страни, степен на институционализираност, тематична насоченост,
финансиране и оценка на ефективността.
Положителни тенденции в развитието на регионалното сътрудничество
Положителната роля, която играят съществуването и дейностите на различни
инициативи и многостранни рамки в ЮИЕ не може да се отрече. Те насърчават
сътрудничеството между администрациите, бизнеса, улесняват трансграничните
проекти и привличат международни финанси, намаляват бариерите, улесняват
комуникацията в региона и създават „мрежи за контакт". Оказват известно влияние
върху общественото мнение и изграждането на съзнание за общите цели на региона и
са сериозен опит за надскачане на национализма и чувството за национална
„самодостатъчност".
Някои от основните характеристики на сега действащите форми и инициативи
за сътрудничество в ЮИЕ:
- основно инициативи отгоре-надолу, характерен елемент и на
предхождащите ги инициативи;
- по-силна политическа подкрепа отпреди;
- по-силна проектна ориентираност спрямо някои предходни инициативи;
32
- опит за комбинация между постигането на политически / икономически
цели с по-пряк финансов принос от страна на международни финансови
институции / донори;
- по-широк секторен обхват (прекалено широк в определени моменти) като
опит за запълване на някои пропуски и липсващи елементи и др.
Сътрудничество не е нещо, което може да бъде определено като „самостоятелно
съществуващо", а по-скоро като комбинация между готовност и взаимно приемливи
ангажименти и интереси, предимно национални. Ето защо, институционалните
консултации се използват като инструмент за постигане на консенсус, формиране на
различни национални интереси и търсене на общ регионален интерес. Особено във
фазата на иницииране на дейностите и намиране на решения за преодоляване на
съществуващи несъгласия. Избраните цели и области на интервенция са преминали
няколко етапа на скрининг, преди да бъдат включени в различните стратегически
документи по сектори.
Процесът на идентифициране и определяне на приоритети на инициативите
включва преглед на националните стратегии, плановете на донорите и действия,
ангажиращи значителни човешки и други ресурси. Регионалните организации и
работните групи засилват взаимните консултации, както и консултациите с други
регионални и международни партньори. В резултат на този процес биват съгласувани
цели, възприемани като необходими и реалистични за изпълнение. Регионалните
консултативни и / или мониторингови механизми биват инициирани или вече
създадени в рамките на повечето от приоритетните области на сътрудничество, като са
разработени допълнителни критерии за оценка на напредъка по пътя към европейската
и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани.
От друга страна, регионът в една или друга степен е по-видимо представен на
различни форуми, понякога дори в сравнение спрямо националните администрации.
Ефективността на сътрудничеството се измерва и чрез степента на приемане, участие и
взаимни ползи, постигнати от страните от ЮИЕ, участващи във всяка дейност.
Качеството на представителството зависи от чувството за общност по отношение на
регионалните инициативи, но преди всичко от постигнатите резултати.
Интензивността на обмена става все по-засилен. В анализ на СРС за 2011 г. са
изведени 302 регионални събития, организирани най-вече по линия на различни
регионални инициативи, но и от други партньори в региона, главно от ЕС.
33
Съществуващите регионални структури упражняват способността си да развиват
платформи за регионална координация. Разработването на многогодишни стратегии в
различни области спомогна за издигане на нивото на сътрудничество и предостави по-
координиран подход, подкрепяйки идентифицирането на хоризонтално свързаните
въпроси и за по-доброто планиране на дейности в по-широкия контекст на
регионалното взаимодействие.
Имайки предвид и подчертаваното значение на институциите за
представителите на новия регионализъм (от Бьорн Хетне до Марио Тело13
), не може да
не бъде отчетен и фактът, че редица регионални инициативи допринесоха за общия
напредък и укрепване на институциите в ЮИЕ. Развитието и обаче, също зависи от
укрепването на институционалния капацитет в страните-членки.
Отрицателни тенденции в развитието на регионалното сътрудничество
Независимо от позитивната роля на регионалните инициативи, следва да се
отбележи, че те не допринасят в съществена степен за задвижване на
евроинтеграционните процеси, нито водят до по-сериозна промяна в регионалните
политически, икономически и социални условия. Подпомагат редица процеси, но по-
скоро се характеризират с по-ограничени резултати в конкретни сфери.
Причините са различни:
Анализът на регионалните инициативи на Балканите показва, че с изключение
на ПСЮИЕ, малцина са автономни. В по-голямата си част са създадени по външна
инициатива. Тази тенденция се променя донякъде през последните няколко години,
докато работата на Пакта за стабилност, последвана от Съвета за регионално
сътрудничество, даде допълнителен стимул за сътрудничество и нарастващ брой
проекти на местно и регионално равнище.
Редица форми остават в голяма степен слабо познати с недоизяснени
възможности, което препятства и търсенето на по-голямата им ефективност и
отчетност. Въпреки че структурите за регионално сътрудничество са повече или по-
малко известни на централните органи, не всички от тях са запознати как да използват
13
Hettne, B., Inotai, A., Sunkel, O. eds, Comparing regionalisms – implications for globaldevelopment, UN
World Institute for Development Economics Research, PalgraveMacmillan, 2001; and M. Telo, European Union
and new regionalism – regional actorsand global governance in post-hegemonic era, Ashgate Publishing
Company, Burlington,2007.
34
наличните инструменти и финансови възможности. Водещите причини са свързани със
значимостта и ефективността на самите инициативи.
Опитът показва, че в случаите, когато комуникацията е била насочена по
стратегически начин, като част от планирането на политиката, информацията за
регионалното сътрудничество е достигнала до по-голям брой заинтересовани страни и
има по-значително въздействие в сравнение с ад-хок комуникацията като последица от
фрагментирани усилия. В този смисъл, фокусираното разпространение на информация
относно ефектите от регионалното сътрудничество се превръща в един от стълбовете в
работните програми на много регионални активности.
Извън ресурсното обезпечаване създаването на поредицата от 63 към момента
наброяващи форуми, рисков фактор са и:
- размиването на излъчваните послания;
- опасенията от активиране на противоречиви реакции;
- изчерпване на акумулирания политически потенциал за стимулиране на
интеграционните процеси и др.
Броят, членството и произходът на определени инициативи пораждат въпросът
за тяхната взаимна допълняемост и конкурентност или за липса на такава. Дейностите
понякога се припокриват. Това е преодоляно донякъде с провеждане на специални
координационни срещи (на секретариати, координатори и т.н.). Постепенно и
спонтанно се развива до известна степен контактна мрежа и има сътрудничество
между инициативите, което обаче следва да бъде повишавано.
В редица случаи съществуват рискове планирани дейности да не бъдат
финализирани във всички области, което застрашава устойчивостта им. Ето защо, за
много от много регионални инициативи по-работещият подход би бил в
съсредоточаване на дейността върху няколко основни теми, които ще направят тяхната
работа по-последователна. Важно е да се отбележи, че тази промяна вече се случва и
фрагментираните проекти отстъпват на по-структурирани и дългосрочни формулирани
приоритети.
За разлика от западноевропейския интеграционен модел, няма инициатива,
която да служи като такъв силен атрактивен проект за интеграция, около който могат
да се обединят всички. Повечето регионални инициативи са замислени от самото
начало като допълващи интеграционния процес. Те допълват архитектурата на Европа,
а не заместват присъединяването на страните от ЮИЕ в ЕС и други паневропейски
35
организации. Всяко забавяне или откъсване на региона от процеса на интеграция
оказва влияние върху резултатите от регионалните активности и цялостния им ефекта
им върху развитието на региона.
Участието в различни видове работни групи и проекти, инициирани по линия на
някои регионални формати, показва преобладаващото влияние на държавните и/или
международните органи върху характера и профила на сътрудничеството тук. През
последните години нарастват случаите на сътрудничество, реализирано по линия на
икономическо сближаване или стимулирано от представители на гражданското
общество.
Общото разбиране е, че подходящото изпълнение на многобройни дейности на
регионално равнище изисква по-високо ниво на междусекторно сътрудничество и
включване на местните власти и структури на гражданското общество като основните
двигатели на подхода отдолу-нагоре, изключително необходим да допълни
преобладаващата тенденция на дейности, стимулирани отгоре-надолу. Включването на
тези нива е необходимо и за осигуряване на балансирано присъствие на различните
интереси и реализиране на основано на консенсуса развитие.
Един от съществените елементи при оценката на ефективността на
регионалното сътрудничество е доколко то успя да подкрепи изграждането на обща
регионална идентичност и общото усещане за регион. От една страна, регионът
споделя обща история и институционално наследство, има сходни езици и култура и
голям обем трансгранични акивности"14
. От друга, докато навсякъде в Европа
националните и особено регионалните и европейската идентичности се смятат за
съвместими и дори допълващи се, това не е случаят с Балканите, където гражданите (за
разлика от скандинавските или от Бенелюкс) се възприемат по-скоро, като че не са
европейци. Стремейки се да станат европейски, балканските държави се усещат по-
скоро като отделени от балканския регион."
Според Делевич15
, в резултат на това, „регионалната идентичност, която се
основава нa споделени усещания и разбирания за регионални, извънрегионални и
международни реалности, не се е развива на Балканите. Основните пречки са свързани
14
Konveska, C., Regional Identity: the Missing Element in Western Balkans Security Cooperation., Western
Balkans Security Observer, Oct 2007 - March 2008: 82-89. 15Delevic, M., In Regional Cooperation in the Western Balkans, 11-16. Paris: European Institute for Security
Studies, Chaillot Paper No 104, 2007.
36
в голяма степен с влиянието на различни геополитически фактори, обвързани с
гранични спорове, териториални претенции и възникващи/реабилитирани национални
идентичности.―
При липсата на споделена регионална идентичност, общите предизвикателства
и междудържавната зависимост, в редица двустранни проблеми съответните държави
„все още биват възприемани като източници на заплаха, друг факт, който дълбоко
подкопава основата за сътрудничество"16
. Тези обстоятелства определят границите на
регионалното сътрудничество, особено по отношение на нерешени двустранни
спорове. Тази ситуация е отчетена и призната в Стратегиите за разширяване (за
пример – тази за за периода 2012-2013 г.) на ЕК: „Споровете, свързани с
междуетническте проблеми или проблемите със статута, особено в БиХ и Косово,
продължават да възпрепятстват функционирането на институциите, подкопават
процеса на реформи, понякога със сериозни регионални последици. Продължаването
по пътя им към ЕС е най-добрият начин страните да се справят с тези проблеми."17
Съществува проблем и с вътрешноправителствената координация и с
администрациите на ЮИЕ - структурен проблем, засягащ редица сфери. Не могат да
бъдат пропуснати и физическите бариери за по-добра комуникация (транспортна и
комуникационна инфраструктура).
Едно от основните предизвикателства за по-нататъшното развитие на
регионалното сътрудничество е политическата воля на основните му участници -
ангажираността и готовността им да търсят общи решения на общите проблеми.
Липсата на подходящи институционални, човешки и финансови възможности за
подкрепа на политическата готовност често е пречка за задоволителни резултати.
Ангажиментите не винаги са съчетани с инструментите, необходими за постигане на
целите. В този смисъл, необходимо е да се предложат подходящи механизми и
стимули за управление, които са договорени на политическо равнище.
В опит за доказване/ отхвърляне на оценката, докторантът проведе дълбочинни
интервюта с над 20 експерти - представители на българските институции – Народно
събрание, МВнР, сред които и бивши министри на външните работи; на академичната
16Konveska, Cveta. "Regional Identity: the Missing Element in Western Balkans Security Cooperation."
Western Balkans Security Observer, Oct 2007 - March 2008: 82-89. 17Communication from the Commission to the European Parliament and the Council, EnlargementStrategy and
Main Challenges 2012-2013.
37
общност от Българска академия на науките, СУ „Св. Климент Охридски―, УНСС, НБУ;
с представители на неправителствения сектор, работещи по разглежданата тематика;
както и с журналисти.
Участващите в изследването са хора с дългогодишна експертна подготовка,
реализирали се на високо ниво в държавната администрация и политически кабинети.
Голяма част имат сериозен международен опит и контакти като дипломати, членове на
ЕП, представители в международни организации и др.
Чрез използване на стандартизиран въпросник, подготвен за целите на
дисертационния труд, е създадена систематизирана база данни с оценки на българската
политико – експерно – академично - журналистическа общност, касаеща проблемите и
предизвикателствата пред сътрудничеството в контекста на новия европейски
регионализъм. Принос, който може да бъде ползван със съответните адаптации и за
редица други цели – на академично и практическо ниво.
Въпросникът е разработен така, че да тества заложените хипотези и да отговори
на водещите въпроси, касаещи регионалното сътрудничество в ЮИЕ.
В анализа са търсени приликите в рамките на отделните групи респонденти по
различните тематични направления. Изведени са и паралели между отделните групи,
така че да бъдат показани най-честите твърдения, които биват излъчвани в рамките на
разговорите. В много случаи водещи са по-скоро нюансите и спецификите в отделните
аргументации. При наличие на съществен разлики вътре в рамките на отделните групи
или между тях са потърсени причините за тях, които могат да бъдат от различен
характер.
Тематичен блок I. Състояние и проблеми пред регионалното
сътрудничество в ЮИЕ
Нивото на регионалното сътрудничесто в ЮИЕ е определено като
незадоволително и от четирите групи респонденти, въпреки че се отчита, че е
направено много и има широка мрежа от инициативи и формати. В някои ситуации то
е разбирано като фасадно и с ПР-насоченост. Посочва се, че има поле за развитие и
засилване на ефективността, но се отчита, че то в голяма степен е изпълнило една от
основните си цели, а именно – успокояване на региона и засилване на интереса от
взаимния обмен.
38
Предложена е широка палитра от отговори по отношение на стопиращите
сътрудничеството фактори и проблеми. Като основни се очертават няколко. На
първо място, проблемите, които се коренят в историята - по-близка или по-далечна.
Било то исторически наслагвания, които проектират засилено недоверие и налагане на
стереотипи към другите, което върви и в комбинация с непознаването на останалите
или липсата на интерес към такова опознаване. Било то отворени въпроси и
неразрешени конфликти като последица от войните в Югославия, имащи своите
корени и доста преди това.
Освен това, по-слабото икономическо развитие спрямо други региони, неговата
изостаналост и по-малките му ресурси. Това се комбинира и с лошата инфраструктура
(специално подчертана от част от журналистите). Недостатъчно ефективният процес на
реализиране на европейската интеграция в региона също е изтъкнат като сериозен
проблем – теза, изцяло подкрепена от представителите на неправителствения сектор и
част от журналистическите среди.
Разнопосочното външно влияние и аспирациите за задаване на дневния ред
отвън вървят и с различните външнополитически ориентации на отделните страни,
което се проектира като желание по-скоро за обмен със страните от Западна Европа, а
не толкова със съседните балкански. Допълва се донякъде и с опитите по-скоро за
налагане на икономическо влияние, а не толкова за развитие на пълноценно
взаимодействие с взаимни ползи. Този факт е предпоставен и от нееднаквата изходна
позиция и съответно различната динамика в осъществяване на прехода, впоследствие и
на процеса на асоцииране към ЕС. Оттам идват и вариращите подходи и разбирания за
сътрудничество.
Страхът от турска хегемония е загатнат при институциите и НПО-сектора, доста
по-слабо от първоначалните очаквания на интервюиращия.
Последиците от глобализацията и фрагментацията, разрастващите се
национализми, проблемите с първата модерност на някои държави, с демократичния
процес в част от тях, както и наличието на компрометирани елити и липса на
политическа воля за модернизация, също са упоменати сред причините за намален
интерес към регионалното взаимодействие в ЮИЕ.
39
Тематичен блок II. Регионални инициативи
В почти всички групи съществува усещането за наличието на достатъчно
инициативи за регионално сътрудничество в ЮИЕ. При представителите на
институциите се появяват и мнения, че инициативите са твърде малко или че има липса
на сериозни стратегически такива. Спрямо покритието на сферите, отговорите също
са положителни, с изключение на един твърдо негативен. В някои случаи се посочва,
че следва да се поработи още върху този елемент.
Ефективността е виждана по-скоро като нулева, почти невидима (НПО-
секторът е единодушен в тази поска), слабо известна поради непознаването на
организациите от широката публика или по-скоро, защото дейността им е основно
насочена към реализиране на медийна резултатност. Липсата на координация между
инициативите, както и в рамките особено на по-обхватните формати, също е отличена
като спънка за по-високата степен на полезност. В някои от отговорите се набляга, че
все пак има и позитивната страна – положени са основите за сътрудничество.
Вследствие на почти всеобщото мнение за недостатъчната ефективност
(разбирана в по-общ смисъл) на сътрудничеството е предложена и широка палитра от
механизми за оптимизиране на дейността и повишаване на резултатността на
регионалните инициативи.
От една страна, успокояване на атмосферата в региона чрез изчистване на
исторически насложени конфликтни полета и увеличаване на политическата кохезия,
така че регионът да върви единен, силен и консолидиран. От друга, подобряване на
икономическото развитие и свързаността, както и активизиране на търговско-
икономическото сътрудничество. Тук се включва идеята за организиране на общи
търговски представяния от страна на няколко държави в чужбина или за създаването
на общи посолства.
На следващо място, адаптиране на съществуващите формати към актуалните
изисквания на международния обмен и засилване на координиращите механизми в
рамките на инициативи и между тях. Разработване на ясна стратегия относно насоките
на сътрудничеството е път в тази посока. Тя върви паралелно с осъзнаване на
собственото ни място и тежестта на региона и на тази база – за важността от
регионалното сътрудничество. Освен това, спечелване на общественото мнение на
40
страната на регионалното сътрудничество, най-вече чрез провеждане на по–засилени
кампании относно ползите от взаимния обмен.
От групата на НПО-сектора и на академичните среди е изведено, че е
необходимо обособяване на регионален център или регионална група от държави като
представител на балканските въпроси в рамките на ЕС (включително и на тези касаещи
разширяването). Формати са различни, обаче. От НПО-сектора идентифицират
България, Гърция, Сърбия и Албания като ключовите страни в този център. От
академичните среди – страните-членки от ЮИЕ без Хърватия.
Тематичен блок III. Възприятия: политически и граждански
По-голямата си част респондентите посочват, че политическите елити
осъзнават важността на сътрудничеството. Обединяващото е схващането за
мотивиращите фактори на това осъзнаване – по-скоро от гледна точка на извличане на
определен тип дивиденти или приписване на резултати от страна на самите елити –
политически или икономически – отколкото търсене на ефект върху целия регион.
НПО-секторът по-скоро иентифицира икономическите стимули. За
журналистите опитът за извличане на партийни и политически ползи върви и през
критика на сътрудничеството. При НПО сектора и при журналистите се появява и
тезата за страха регионалното сътрудничество да измести европейската интеграция.
В рамките на академичните среди е изведено и разбирането, че политическите
елити обективират сътрудничеството си и през разбирането, че държавите от региона
сами нямат капацитета да се справят с геополитическите тенденции и могат да се
превърна в буферна зона в конфронтацията Изток - Запад без да си сътрудничат.
Конкретната ситуация или проблем определят предпочитанието към
двустранния или многостранния подход. Презумира се, че обикновено двустранните
проблеми предпоставят превес на двустранния подход. Наличието на по-многопосочни
цели и участници води до необходимост от мултилатерални формати на активност.
Оценката на гражданските усещания относно сътрудничеството е доста
поляризирана. За голяма част от респондентите, то не е познато като тема, тъй като не
се работи по популяризирането му, следователно и гражданите не усещат някакви
сериозни ползи или направо са индиферентни към него (НПО-сектор, част от
академичните среди).
41
За други (представителите на институциите и на журналистите), е по-скоро
положително. Позитивното разглеждане идва от усещането за мир и спокойствие, от
разбирането, че сътрудничеството е по-полезно от конфронтацията, до чисто
материалните изразители като повишени възможности за пътуване, обмен, обучение,
включително и правене на бизнес.
Бизнесът е възприеман от всички като основен фактор за развитие на
регионалното сътрудничество в ЮИЕ. Тук идва и разминаването в интерпретацията. За
една част от интервюираните по-заинтересован е едрият бизнес през призмата на
големи проекти, за други, обратното – по-стимулиран е малкият и среден бизнес, който
иначе няма възможност за пробив.
Основен акцент от анализа са пречките пред развитието на бизнеса в региона –
от такива, идващи от липсата на или от слабата държавна подкрепа и необходимостта
като препоръка тя да бъде засилена, през проблемите с корупция, липсата на
върховенство на закона, които провокират търсенето на бързи печалби, до разбирането
за криминалния произход на бизнеса тук като последица и от Югоембаргото. Има и
мнение, че той не трябва да стимулира сътрудничеството, а държавата трябва да
създава условия за правене на бизнес.
Тематичен блок IV. ЕС и регионалото сътрудничество в ЮИЕ
Цялостната политиката към региона е квалифицирана като недостатъчно
убедителна, дори формална. Дължи в основна степен на флуктуациите в
демонстрирания интерес към региона през различни периоди и най-вече на забавянето
на процесите в рамките на последната ЕК. Забавяне, което според част от участниците
допусна навлизане на външно влияние в региона и трудно може да бъде компенсирано.
Това върви паралелно и с промяна на акцента спрямо региона – от разширяване към
темата сигурност, и то общоевропейска такава. Изменен е и основният субект – не
Съюзът като цяло, а отделни негови държави.
Темата за Българското председателство и постигнатото по развитие на
перспективата за разширяване и засилване на свързаността е маркирана само от
представителите на институциите и то в позитивен тон. Интерпретацията е в рамките
на идеята за постигане на най-смисленото по проблематиката за дълъг период от време.
Това донякъде е очаквано, тъй като част от тях са излъчени от политически сили от
управляващото мнозинство.
42
Един от участниците слага ударение върху значението на това регионът сам да
търси своето място и да работи за повишаване на интереса към себе си, залагайки на
геостратегически важното си положение.
Обединяващ разбирането на представителите на интервюираните групи относно
финализирането на преговорния процес с държавите от ЮИЕ момент е
схващането, че определящо водещите направления в тази политика ще бъде
конституирането на новия ЕП и новата ЕК. Изводът е, че актуалната ситуация не
предполага сериозни възможности за разширяване. Оптимистичният вариант е 2025
година и то като сериозно движение по отношение най-вече на Черна Гора, Македония
и Албания евентуално. Според представителите на НПО-сектора отстъпки биха могли
да бъдат направени и за Сърбия и то най-вече по политически причини.
Причините за слаб уклон към разширяването, ако бъде запазена сегашната
кондиция и динамика в Съюза, са най-вече умората от разширяването, необходимостта
от вътрешни трансформации и засилване на кохезията предвид последиците от
Брекзит, но и не само, както и съществуващите сериозни проблеми у страните-
кандидатки.
Изтъкнато е обаче, че различни външни фактори отместват ЕС като авторитет и
позиции, поради което на държавите от Западните Балкани трябва да бъде предложена
някаква видима перспектива или някакъв междинен атрактивен вариант. В този
контекст, един от представителите на академичните среди извежда опасението си за
ефекта върху региона, ако държавите бъдат прекалено много разделени по отношение
на приключване на преговорния период.
Участващите в интервютата подкрепят тезата, че ЕС по-скоро подпомага,
отколкото възпрепятства регионалното сътрудничество в ЮИЕ. Реализира се най-
вече финансово и чрез сигналите от страна на Съюза, които стимулират процесът на
реформи в отделните държави. Засилва се и от желанието им да са част от считания за
най-голям търговски блок в света. Подчертан е и възгледът, че ЕС спомага от една
страна, а от друга е по-скоро негативно настроен към всякакви форми на регионализъм
и отслабване на европейската кохезия.
Съществува и схващането за липсата за недостатъчна ефективност на
европейската подкрепа, както и усещането, че ЕС помага дотолкова, доколкото не
43
пречи на регионалното сътрудничество. Има и мнения, че ЕС няма сериозен интерес да
подкрепя сътрудничеството на Балканите.
Има много висока степен на единство в разбирането, че ефективното
сътрудничество подпомага по-бързия процес на присъединяване към ЕС. Това се
мотивира от повишените възможност за по-качествена подготовка за реално членство,
преминаваща задължително и през урегулиране на съществуващи сложни казуси в
рамките на двустранния диалог – съществен елемент от критериите за пълноправното
членство. Маркиран е и фактът, че двата процеса би следвало да бъдат разглеждани
като част от едно цяло, а не като заместващи се. Предлага се и създаване на механизъм
за предварителна подготовка на сраните по подобие на ERM-2.
Тематичен блок V. Регионалното сътрудничество в контекста на новия
европейски регионализъм
Очакванията по какъв начин ще се впише ЮИЕ в контекста на новите
развития в ЕС са представени чрез двустепенно ниво на отговор. От една страна, чрез
анализ на основните фактори на ниво ЕС, които стопират/ стимулират по-доброто й
позициониране в рамките на общоевропейските процеси. Основният извод е, че
вътрешната криза не позволява интересът към инкорпорирането на региона да бъде
сериозен. В този смисъл, има различни сценарии за развитието на Съюза в рамките на
конфигурациите, реализирани след Евроизбори 2019 г. За съжаление, предвижданията
са ориентирани в посока оставане на ЮИЕ в периферията, дори извън нея или на
някакъв тип трета скорост, което е еманация и на маркираната липса на европейска
солидарност.
Отчетено е, че със своето поведение обаче, ЕС по-скоро създава предпоставки
за разтваряне на ножицата още повече, особено спрямо страните, които се стремят да
се присъединят към него. Това стимулира и развитието на собствено регионални
проекти. На тази плоскост, се отбелязва необходимостта от изчистване на
приоритетите от страна на по разширяването и политиката към региона въобще, както
и на механизмите на вземане на решение.
От друга страна, разглежда се желанието на самите балкански държави да бъдат
част от актуалните процеси в ЕС (загатнато предимно от журналистите). Тази тема е
очертана по-скоро в посока търсене на реалистична преценка на капацитета, но и на
желанието и интензивността на техните усилия да се движат напред, да предприемат
44
реформи, така че да достигат нивата на по-развитите европейски държави и да имат по-
убедителни позиции.
Възможността ЮИЕ да излезе от периферни позиции зависи на първо място
от ефикасността и активността на държавите да преодолеят (неутрализират) споровете
и конфликтите по между си и да засилят регионалното си сътрудничество. На
следващо място, от подкрепата на ЕС към него. Направено е внушението, че регионът
ще изпадне в политическо безвремие оставен сам на себе си.
Вариантите за развитие са: силен един регион, който да излъчва консистентни и
убедителни послания, или очакваният като по-реалистичен – консолидация в рамките
на някакво ядро от държави – България, Гърция, Румъния (изрично упоменати от
академичните среди и журналистите, индиректно загатнати от гражданския сектор),
които да представляват интересите на региона в ЕС.
Не е пропусната и констатацията, че засилена форма на балкански регионализъм
може и да го капсулира и би било грешка по този начин да се търси солидност на
европейската сцена.
В по-голямата си степен мненията са в посока липса на капацитет да се излезе
извън периферни позиции, включително и поради засилващата се роля на външни
фактори. Не липсват и възгледи, че от ЮИЕ зависи как ще се възприема - като
периферия или ще залага на стратегическите си предимства като кръстопът или като
вход към Европа.
Тематичен блок VI. България и регионалното сътрудничество
Представителите и на четирите групи имат сходни разбирания за това до каква
степен темата за регионалното сътрудничество присъства в стратегическите
документи, разработвани от българските държавни органи. В по-голямата част от
отговорите те дават и по-широко тълкуване с отваряне към темата за документалното
приоритизиране на балканската външна политика на България.
В една част се заявява категорично, че няма стратегия, концепция или някакъв
друг тип основополагащ документ в сферата на регионалното сътрудничество, на
балканската ни политика и като цяло, по отношение на българската външна политика.
45
За други анализатори, реално съществуват редица документи с формално
разписани приоритети, които обаче, съществуват само на хартия, имат декларативен
характер или става дума за налагани от ежедневието инициативи, или такива от поети
стари ангажименти. Сътрудничеството фигурира в общ план без конкретно
целеполагане. То присъства формално. Това върви и с факта, че няма виждане 20-50
години напред за външната политика и с липсата на мащаб.
2/3 от академичните среди и журналистите не са запознати относно
наличието/отсъствието на такъв тип документи. Възможна причина до голяма степен
би могло да бъде не достатъчното ниво на информация, която се предоставя на
българското общество и подценяването на подкрепата на общественото мнение за
политиките, реализирани от държавата.
Представителите на институциите са разделени по между си. Тези, които са
излъчени от управляващото мнозинство, подчертават регионалното сътрудничество
като ръководен принцип в българската външна политика. За другите, то е по-скоро на
хартия и подкрепят извода на представителите на останалите групи за правене на
политика на парче и без наличието на ясна визия.
Анализът на усилията на българската държава за стимулиране на
сътрудничеството в ЮИЕ протича основно на два пласта или в два времеви хоризонта.
По-голямата част от интервюираните поставят ударение върху намаляващия интерес
на страната въобще към балканското измерение на външната ни политика, към
загубата на сериозни позиции и самочувствие на Балканите дълъг период назад
(включително и поради излизането ни от някои формати по финансови причини).
Отбелязано е, че България почти изцяло се е „разтворила― в
евроатлантическото пространство и проектира поведението си само през тази призма,
без сериозен акцент върху региони от съществен интерес за нас. Поради тази причина
страната е изпуснала и много шансове в ЮИЕ.
Друга част от анкетираните оценяват позициите и усилията на България през
призмата на Българското председателство на Съвета на ЕС и връщането на темата за
региона в европейските приоритети. Посочва се в редица случаи, че реализираното в
тези шест месеца е основното положително усилие в тази посока от много време насам.
При представителите на институциите (част от тях) се изтъква, че благодарение на
46
постигнатото страната е засилила своите лидиращи позиции, стои сериозно пред
своите партньори и е приемана като балансьор или медиатор.
Някои експерти обаче, слагат акцент върху разбирания от тях като прехвален
успех на Председателството, липсата на съдържателен смисъл и качествени
инициативи, както и върху недостатъчно добрата му подготовка. Тези слабости,
според тях, са продукт или последица от липсата на авторитет на страната както в
региона, така и в ЕС. На практика, българската държава се оказва в затворен кръг –
липса на интерес – нисък авторитет – некачествено представителство, което като
резултат води до мислене в персонални, а не в институционални категории, до
отсъствие/недостиг на качествени идеи и на дългосрочна визия за развитието на
балканския вектор на външната ни политика.
По отношение на това дали се полагат или не някакви усилия също има
разделение. Тук прави впечатление, че дори и част от най-критичните все пак се
придържат към оценката, че усилия има. Разликата е в нюансите на усещането за
ефективност.
След проведения анализ на интервюта може да бъде направено заключение, че
получените резултати (въпреки някои вътрешно групови или дори междугрупови
разминавания) като цяло не противоречат и в голямата си степен потвърждават
направените от докторанта изводи на базата на използвани различни методи в Глава II
от Дисертацията.
Това показва, че и авторовият подход и предложен теоретичен модел за анализ
на регионалното сътрудничество в ЮИЕ работи и позволява достигането до адекватни
изводи и практически резултати, които са съизмерими и с консолидираното мнение на
изявени представители на българската политико – експертно – академично -
журналистическа общност.
Дисертационният труд опира своите изводи и на резултатите от използване на
допълнителен емпиричен метод - изследване на специфичен казус - България.
Изборът за поставяне на акцент върху страната ни е обусловен от
необходимостта научните приноси да имат практическа приложимост и да мога да
бъдат ползвани и от заинтересованите фактори, отговарящи за формулирането и
реализирането на българската външна политика. Методът е подбран и защото дава
47
възможност за използване и систематизиране на широк набор от данни, чрез които да
бъде представени основни постановки, касаещи външната ни политика, както и
политиката по отношение на регионалното сътрудничество в частност и за по-
детайлното отчитане на различни типове гледни точки.
На базата на използването му, могат да бъдат направени следните изводи,
касаещи ролята и мястото на страната в регионалното сътрудничество в ЮИЕ:
България има предпоставки да бъде ако не лидер, то пое мотор на
сътрудничеството в региона на ЮИЕ. Множество са констатациите, добити и на базата
на проведените интервюта в рамките на дисертацията, че българската външна
политика като цяло се разминава с нуждите на обществото и държавата, и по-скоро
обслужва стратегически цели на външния фактори, отколкото свои национални
интереси. Тя е свързвана и със синдрома на верния, лоялен съюзник.
През изминалите почти 30 години от началото на демократичните промени
българските правителства не успяват да създадат дългосрочна национална стратегия за
мястото на България в регионалната инфраструктура, основана на тенденциите в
развитието на политиката на ЕС и другите извън регионални фактори. Не са
обосновано посочени отраслите и в частност - проектите, които са приоритетни.
Ценностите във външната политика не са организирани в доктрина, а срещу себе си
имаме държави с национални доктрини от над 100 години.
От друга страна, в България се усеща сериозен проблем, свързан с липсата на
институционална памет за предишни периоди, което е свързано и със съхраняването по
надлежен ред на релевантната документация. Съответно - и с възможности
българските граждани да имат възможност да се запознаят с документи, които
представляват публична информация и би следвало да бъдат достъпни.
В голяма степен, Балканската политика става политика от втори ранг със
занижен приоритет и престиж. Поради това често има недостатъчна експертиза и
активност при регионалната политика. Донякъде такива се очакват по линия на ЕС. В
този смисъл, съседите на България целеполагат външната си политика на много по-
реалистична основа от нас, дори спрямо САЩ, ЕС, НАТО, Русия. Липсва изброяване
на интереси и съотнасяне с тези на съответните държави. Изолацията се задълбочава и
като че ли не успяваме да намираме достатъчно подкрепа за свои идеи.
48
България е е инициатор на редица инициативи за сътрудничество в региона.
Към момента обаче, по-скоро се очертава движение в обратна посока. Губи се и
инерцията от връщане на темата за интеграцията на Западните Балкани и свързаността
в региона, реализирано по време на Българското председателство на Съвета на ЕС.
Това, което поддържаме като българска активност, са форматът на тройката Гърция и
Румъния и този на Четворката (+Сърбия), които са със спорна резултатност освен
демонстрацията на политически диалог.
Общи изводи и предложения
XXI-ви век е период на развитие и набиращи сила редица допълващи се, но и в
известна степен конкуриращи се тенденции. Опитът за максимално окрупняване на
потоците на стоки, услуги, капитали, дори хора, за постигане на някакъв тип
глобалност, води и до засилващи се прояви на национално-държавната идея, заемащи
различна форма и носещи различен интензитет и съответно – ефект.
В този контекст, регионализмът се разви като междинна форма, като израз на
необходимостта от координиране на действията на група страни за постигането на
определени цели. Той се ползва с по-голяма привлекателност именно поради по-
голямата си реалистичност в сравнение с глобализацията.
Развитието на процеса на интернационализация и впоследствие на
глобализацията доведоха до създаването на множество разнородни по структура и
предназначение организации и до подписване на редица регионални споразумения за
свободна търговия, възприемани като имплементация на идеята на регионализма.
Регионалните образувания са не само проява на глобализацията, но и модел, в
който биват изпробвани системи от правила, подходящи за приложение от повече
страни по света. Именно в този смисъл и ЕС бива разглеждан като най-
представителната форма на регионализъм. Той има различна логика на развитие в
отделни периоди, но се характеризира с трите основни изисквания за регионализъм:
институционализираност и прилагане на определен тип ценности и норми, стремеж
към териториално разширяване и интертериториални връзки, както и висока степен на
активност в международен план.
Въпреки множеството вътрешни проблеми и отчитаната като необходимост
трансформация в механизма на взимане на решения, намаляване на бюрократичността,
49
доближаване до гражданите, включително и чрез засилване на социалния елемент,
европейският интеграционен модел остава притегателен център за редица държави.
Финализирането на преговорния процес с държавите от ЮИЕ обаче, е функция
от две неща: повишаване на степента на приоритетност на темата разширяване в новия
мандат на европейските институции и наличието на редица отварящи условия в тази
посока от страна на региона: демонстрирана последователност в прилагане на
европейските порядки, устойчивост в реализацията на върховенството на закона и
правовата държава, наличието на степен на икономическа конкурентоспособност и т.н.
Многообразието на проблемите и предизвикателствата в ЮИЕ обуславя и
необходимостта от работа в няколко сериозни посоки:
От една страна – полагане на усилия за подобряване на
социалноикономическото положение на региона и повишаването на
конкурентоспособността му спрямо други региони. Реален механизъм в тази посока е
изграждането и довършването на инфраструктурата на полуострова, което е в пряка
релация и със засилване на икономическите възможности, гледани дори като повишена
атрактивност за чужди инвеститори. Темата за свързаността в ЮИЕ – транспортна,
енергийна, дигитална – е изключително важна в опита за преодоляване на периферния
синдром, който е отреден на Балканите. Синдром, за съжаление случващ се на базата
на изключително реални тенденции на големи дисбаланси по сектори и резултати
спрямо общоевропейските показатели.
От друга страна, укрепването на държавността и консолидирането на носещите
най-сериозен дестабилизиращ заряд за региона Косово, БиХ и Македония. Елемент със
значително отражение върху общоевропейската сигурност, не само поради наличието
на вътрешнорегионален конфликтен потенциал с променлива интензивност, но и в
комбинация с различния тип заплахи, идващи с миграционните вълни и военните
действия в близки райони.
В този смисъл, подписването на Преспанския договор между Македония и
Гърция разрешаването на спора за името на страната, както и на Договора за
приятелство и добросъседство с България с всички условности, които носят и като
съдържание, и като начин за постигане (със сериозната намеса на външни фактори)
извадиха Македония донякъде от най-проблематичния кръг, имайки предвид и
поканата за членство в НАТО. Сериозно внимание би следвало да се отдели на
50
опазването на баланса с албанския фактор вътре в страната в посока туширане на
негови претенции за увеличаване на политическото, и не само, представителство в
македоската държава.
Сериозни усилия следва да се инвестират в процеса Сърбия - Косово, който за
съжаление не се очертава като носещ ресурс за договаряне в общ интерес в
краткосрочен план на фона на възникналите напрежения - по отношение на
изграждането на косовска армия, на налагане на митнически бариери между двете и на
недостатъчно реалистичното предложение за размяна на етнически територии.
Необходимо е активизиране на международните фактори, ангажирани в процеса, с
търсене на компромисен вариант, удовлетворяващ и двете срани, а не толкова
ползвайки това като поле на сблъсък за налагане на собствените визии за региона и за
реализиране на тясно национални интереси и конфронтация на балкански терен.
Доколко тези две посоки – икономическата и тази на политиката и сигурността
биха били реализирани, зависи от много фактори и са обусловени от волята на всички
страни. Без обаче, икономическо развитие и капитализиране на икономически
потенциал, както и без резултатност в посока нормализиране на отношенията между
отделните държави и вътре в тях, регионът на ЮИЕ няма шанс да бъде конкурентен на
ниво ЕС. Оставането на втора/трета скорост или във втори (трети кръг) на интеграция
до голяма степен изглеждат почти неизбежни предвид развитието на процесите и
концепциите за интеграция на ниво съюз.
Политико-икономическото укрепване на региона следва да бъде и в рамките на
засилване на диалога и сътрудничеството между страните тук. Проведеното изследване
открои редица посоки, в които то се реализира на добро ниво и има сравнително
висока степен на устойчивост. В генерален план обаче, то търпи редица неуспехи или
има спорен ефект. За да отговори на новите изисквания в международната система и да
бъде адекватно на развитието на европейския регионализъм, страните от ЮИЕ
(политическите елити) следва да се ориентират към реалното осъзнаване на ползите от
засилен регионален обмен и негативите, които съответно понасят от липсата или
недостатъчно активен такъв.
Тук следва да се държи сметка обаче, за вътрешната нехомогенност, вървяща по
линия страни членки/нечленки на ЕС, което обусловава и различна логика на
отношения между държавите и извежда на преден план необходимостта от прилагане
51
на различен тип механизми за обмен. Това не е непременно в ущърб на
общорегионалния подход, а по-скоро последица от съобразяване с обективните
реалности в региона.
Цялостният анализ изведе на преден план и някои общи постановки, релевантни
към критериите и изискванията за повишаване ефективността на регионалното
сътрудничество като цяло, а именно необходимостта от:
Реализиране на стратегически мерки:
1. Реализиране на последователен подход с отчитане на промените в
геополитически план. Регионалните инициативи следва да се разглеждат от
включените страни като ефективен инструмент за подобряване на условията
живот на техните граждани.
2. Акцент върху възможностите на взаимодействието пред конфронтацията.
Обръщане на съзнанието, осъзнаване, че дългосрочният интерес е съседите
също да се развиват, а не да има острови на стабилност в рамките на
територия, характеризираща се с повишено ниво на конфликтност от
всякакъв характер.
3. Утвърждаване на водещата роля на ПСЮИЕ като най-всеобхватният и
автентичен регионален формат.
4. Допълнително консолидиране на работата на някои инициативи,
включително чрез засилване на взаимодействието между отделните
формати, така че да бъдат отстранявани съществуващите възможности за
дублиране на функциите.
5. Засилване на междусекторните връзки (как се управлява сътрудничеството в
региона и как могат да се подобрят контактите на всички равнища).
6. Доближаване на регионалното сътрудничество до конкретните проблеми,
ориентирането му към проекти и резултати.
7. Подкрепа за по-видимо функционално сътрудничество от типа на
Люблянския процес18
.
8. Засилване на съгласуваността и общите действия на ниво ЕС от страните-
членки от региона по модела на балтийските или северните страни.19
9. Развитие на автентичната българска идея за изграждането на „мрежи от
мрежи‖ във формата на ПСЮИЕ, а и между различните региони. При
налагането й да се залага на логиката дефицитът на интерес от някои
страни при реализирането на отделни конкретни регионални проекти да не
се превръща в пречка за развитие на сътрудничеството за останалите.
Мерки на прагматично-техническо ниво
18
Чрез действия за съхраняване на културното наследство оказва подкрепа на политическия,
икономическия, институционалния и социалния живот на региона. Реставрирани и запазени над 220
монумента и исторически обекта. Една от целите: установяват се координация и споделена отговорност
за устойчивото развитие на културно-историческите обекти между държавните институции, местните
власти и гражданското общество. 19
Например, задължителни координационни срещи преди заседанията на Европейския съвет или на
Съвета.
52
1. Подобряване на механизмите за поддържане на политическа ангажираност.
2. Формиране на количествени и качествени показатели за мониторинг и
отчетност.
3. Разработване на политики, които да водят до комбинираното действие върху
региона.
4. Разработване на програми за подпомагане на националните администрации
да участват активно в регионалните инициативи, особено като приемащи
страни или като координатори на определени работни групи и др.
5. Стъпки за подобряване на ефективността и по-бързото изпълнение на
програмите и проектите; координиране и получаване на източници на
финансова подкрепа за проекти в рамките на регионални инициативи;
6. Повишаване на информираността сред гражданите за ефекта от
сътрудничеството.
Препоръки/насоки за оптимизиране на бъдещата дейност на България:
1. Западните Балкани да се превърнат от приоритет от Председателството в
приоритет на българската външна политика. За да продължат положителните
процеси, българската страна трябва да остане ангажирана на всички нива и да
създаде трайна и работеща подкрепяща коалиция, която донякъде
съществуваше с неформалната група от държави „Приятели на разширяването―.
2. Черноморският регион да не се третира преимуществено като енергийно и
транспортно трасе, но и да се отчитат предизвикателствата и променящата му се
роля в геополитическите противоборства през XXI-ви век.
3. Регионалното сътрудничество и в двата региона следва да бъде издигнато на
съществено място в приоритетите на българската външна политика.
4. Този подход да бъде инструментализиран и с разработването на Концепция/
Стратегия/ Пътна карта за участието на България в регионалното
сътрудничество – с ясно разписани цели и мерки, които да бъдат обвързани с
конкретни срокове (в краткосрочен, средносрочен, дългосрочен план). Тя следва
да съдържа и изпълнителите и адресатите на съответните мерки. Тези мерки са
и в посока затвърждаване на единна външнополитическа линия и избягване на
флуктуации в зависимост от периода и политическата сила, която управлява.
5. Активиране на трансформирания през 2014 г. Съвет „Международно
сътрудничество за развитие и регионално сътрудничество‖20
.
6. С оглед повишаване на информираността и участието на гражданското
общество при анализа и формирането на външната политика - възстановяване
на дейността на Обществения съвет към МВнР (създаден през 2013 г.) и
разширяване на кръга на включваните в него организации.
7. Събиране, съхраняване и лесен достъп до цялостна информация за предишни
периоди от дейността на съответните ведомства (Президентство, МС, МВнР и
др.).
20
Има за цел приемане на проекти на стратегически документи по политиката в областта на
регионалното сътрудничество и координира дейността по тяхното изпълнение. Координира дейността на
министерствата и ведомствата при участието им в регионални форуми.
53
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Направеният литературен обзор, теоритичен преглед, използваните подходи за
емпиричен анализ и изведените резултати потвърждават заложените в дисертацията
работни хипотези.
От една страна, изведени са примери и мотивировка как ползите, които
предоставя териториалната близост, са особено съществени и в контекста на
глобализиращи явления и тенденции през XXI-ви век. (Работна хипотеза 1). В този
смисъл, Европейският съюз може да бъде разглеждан като най-представителния модел
на регионализъм, съчетаващ всички изисквания и характеристики. Той предоставя и
редица примери за развитие на регионализъм в рамките на своята конструкция.
Формирани от една страна по линия на създаване и развитие на
вътрешноинституционални общности между част от членуващите в Съюза страни. От
друга – чрез чисто регионални обединявания на усилия във връзка с търсене на
продължителни или временни придобивки и резултати. Вторият процес е донякъде
повлиян и от налагането на идеята на Европа на различни скорости, материализирана в
сериозна степен чрез формирането и поддържане на тези вътрешни кръгове. Не
съществуват обаче, аргументи, които категорично доказват правопорционалната
връзка между различни прояви на регионални търсения на ползи и липсата на
единност на позициите на ЕС в глобален план. Те са по-скоро два процеса, вървящи
паралелно и обусловени от нееднакви, понякога противоречащи си фактори.
Освен това, потвърдена бива и Работна хипотеза 2. Сътрудничеството между
балканските държави бележи значително развитие като брой, структуриране,
обхващана материя и опити за реализиране на ефективност след Студента война и
особено след Югокризата. Първоначално е свързано с опита за налагане на
кооперирането и взаимодействитео като противовес на конфронтацията. Има за цел да
се превърне в трайна тенденция към опазване на сигурността и впоследствие - на
икономическо възстановяване на региона. В този случай е предимно стимулирана от
външни източици.
Впоследствие бива осъзната необходимостта регионът да работи за
изграждането на регионалната си същност (т.н. regional ownership) и сам да бъде
инициатор на активности, насочени към себе си.
54
Към настоящия момент обаче, съществуват редица слабости, които и предвид
актуалното развитие на европейския политически дебат и отдалечеността на
европейската перспектива пред региона, извеждат необходимостта от засилване на
хомогенността на ЮИЕ, включително и посредством активизиране на
сътрудничеството в неговите рамки. Факт, отчитан като подпомагащ вписването на
региона в процесите, които протичат в ЕС.
Изведени са редица доводи, поддържащи тезата, че сътрудничеството само по
себе си не е достатъчно условие за повишаване на атрактивността ЮИЕ (а и по
принцип) и за автоматичното генериране на силни позиции. То обаче, създава
благоприятна почва за засилване на диалога и повишаване на интереса от получаване
на ползи от обмена и териториалната близост. Наличието му е и предпоставка за
създаване на климат за разрешаване на различен тип противоречия и конфликти.
Задълбоченият преглед на активността на ЕС, САЩ, Русия, Китай и Турция
потвърди и усещането за лимитирани/повлияни от интересите и разположението
на силите на редица играчи опции за сътрудничество. Поради своето значение като
вход към Европа и връзка с редица стратегически региони, ЮИЕ е била и ще продължи
да бъде атрактивна за редица геополитически фактори с глобално и регионално
значение. Тяхното противоборство и различни подходи (икономически, политически, в
сферата на сигурността) са особено съществен фактор за равитието на
сътрудничеството тук. Фактор, който се проектира още на ниво интелектуално
формиране на желание за участие в многостранно сътрудничество или включване в
процесите на друг тип основа и водени от друг тип мотиви.
Това влияние би трябвало внимателно да се следи и анализира, защото тези
процеси могат да имат доста сериозно значение за някои решения на политическите
елити в редица дъжави.
За съжаление, това което бива констатирано на базата на цялото многообразие
от използвани в дисертацията методи е, че страните от ЮИЕ не залагат особено много
на възможностите за взаимоизгодни многостранни (предимно) отношения със съседите
си. В много случай те биват изцяло загърбени. И поради наличието на множество
проблеми, и поради разнопосочното, но силно, на моменти агресивно, външно
влияние.
55
Потвърждава се и Работна хипотеза 3. Българската държава не реализира в
пълна степен възможностите и експертизата, които притежава по отношение на
регионалното сътрудничество. Страната е автор на различни инициативи и
предложения за засилване му в различни етапи. Силно подчертано и в проведените
интервюта – към настоящия момент обаче, България е далеч от най-добрите си
постижения. Геостратегическото ѝ положение в региона, както и приоритизирането на
темата (поне формално-документално) изискват по-активно присъствие на страната в
балканския контекст и по-съдържателен принос към развитието на процесите и
явленията тук.
В хода на разработване на дисертационния труд бяха идентифицирани
някои теми с отношение към централните за изследването въпроси, анализът по
които може да бъде продължен и доразвит.
От една страна, възможно ли е да бъда ползвани други европейски
модели/конструкции като ефективни за засилване на регионално сътрудничество в
ЮИЕ? Тук следва да се отчита фактът, че опит за автоматично привнасяне на практики
би бил нецелесъобразен. Необходимо е да се имат предвид обективните условия в
региона и комплицираността за реализиране на един или друг вид взаимодействие,
обусловено от редица фактори.
В контекста на европейските тенденции на засилващ се регионализъм
целесъобрано ли е и при какви параметри, формирането на макрорегион ЮИЕ или е
по-уместно да се работи в посока по-широк контекст с включването и на
Черноморския ареал – макро регион ЮИЕ - Черно море?
Настоящият труд обхваща по-скоро държавните усилия за стимулиране на
сътрудничеството, въпреки че залага на широкото разбиране за него. Интересно
продължение би било отделянето на по-сериозно внимание върху дейността на
неправителствения сектор и на бизнеса, и техния ефект върху състоянието на
сътрудничеството. Отправна точка би могла да бъде противоречивото схващане по
отношение на бизнеса, излязло и по време на проведеното емпирично изследване –
бенефициент ли е, стимулиращ фактор ли е за развитието на региона, или това е така,
само когато има държавна подкрепа.
Изследването може да бъде обогатявано и в посока по-детайлно изработване на
предложения за засилване на сътрудничеството в различни сфери, отчитайки
56
ограничаващите го условия, структурирани в настоящия дисертационен труд. Те могат
да стъпят и на актуализирана база данни от проведени интервюта или на включване на
допълнителни методи за подбор на информация (и количествени). Разработеният
специално за целите на анализа може да бъде оптимизиран с оглед поучаване на по-
широк кръг данни и съответно – за прилагането им към допълнителни области с
необходимост от по-просторен анализ, изготвяне на прогнози и насоки за развитие.
57
Справка за научните приноси в дисертационния труд
1. Систематизирани основни теоретични постановки и методически разработки
относно регионализма като същностен процес на развитие на глобалните
процеси през XXI-ви век. (Глава I)
2. Изведени работни понятия: регион, регионално сътрудничество (чрез модел за
неговото реализиране), регионализъм. (Глава I, част 1.2.1, стр. 39; част 1.2.2,
стр. 43 и част 1.2.3, стр. 49)
3. Първи пространен анализ на обекта и предмета на изследване след реализиране
на първото Българско председателство на Съвета на ЕС.
4. Предложен и апробиран теоретичен модел на регионално сътрудничество в
ЮИЕ. (Глава II)
5. Подготвен стандартизиран въпросник и създадена база данни с обобщени
отговори на българската политико – експертно – академична - журналистическа
общност относно проблемите, предизвикателствата пред регионалното
сътрудничество в ЮИЕ и възможностите за повишаване на ефективността му.
(Глава III, част 3.2.1, стр. 205 - 236)
6. Формулирани препоръки за разработване на механизми за стимулиране на
сътрудничеството в ЮИЕ (включително и за България) въз основа на
изполваната методика и проведеното емпирично изследване. (Глава III, част
3.3, стр. 261 - 263)
58
Списък на публикациите по дисертационния труд
1. Алексиева, Н., Регионалното енергийно сътрудничество в Югоизточна Европа,
сп. Международни отношения, бр. 1/2019, стр. 33 – 46.
2. Съавтор, Националните приоритети в контекста на Българското
председателство на Съвета на ЕС, Фондация „Солидарно общество‖ и Фондация
„Фридрих Еберт‖, 2017.
3. Алексиева, Н., Европа – накъде и докъде?, в сборник от конференция
„Европейски разногласия и световен хаос‖, организирана от катедра
Международни отношения на УНСС, юни 2017, стр. 47 – 52.
4. Алексиева, Н., Регионализмът в ЕС в условия на криза, сп. „Международни
отношения‖, бр. 5-6, 2016, стр. 179 – 186.
5. Съавтор, Политическа консолидация или разединение – заложено ли е бъдещето
на ЕС на карта?, сборник „QUO VADIS, ЕС?‖, Графимакс ООД, 2016.
