РЕЦЕНЗИЯ

за дисертационния труд на Мартин Евстатиев Стоянов на тема „Ролята

на политическите блогове върху трансформации на българското

общество“ с научен ръководител доц. д.н. Ивайло Христов за присъждане

на образователната и научна степен „доктор” в направление

„Обществени комуникации и информационни науки“, докторантска

програма „Организация и управление извън сферата на материалното

производство (Медии и комуникации)“

ОСНОВАНИЕ за представяне на рецензията: участие в състава на научното

жури по защита на дисертационния труд съгласно Заповед № 218/02.02.2018

на Ректора на УНСС.

Проф.д.н. Любомир Стойков,

председател на научното жури

Динамиката и усъвършенстването на съвременната политическа

комуникация логично са обвързани с иновативните форми, техники и средства

на информационните технологии. Мрежовите комуникации, в частност

блоговете и блогърите, наистина издигат на ново равнище политическото

общуване и политическото въздействие както със своето разнообразие,

инвидиуализиране и персонализиране, така и с разширяването и обогатяването

на комуникационния арсенал на връзките с обществеността,

имиджмейкърството, политическата реклама и като цяло – политическия

маркетинг. Каква е характеристиката и какви са особеностите на

политическите блогове? Могат ли те да бъдат надеждно диагностицирани и

2

типологизирани, в т.ч. и чрез платформите за тяхното създаване и управление?

Кога възникват политическите блогове в България и кои са доминиращите

теми и проблеми в тях? Как рефлектират блоговете върху социалните и

политическите трансформации у нас?...

І. ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

Мартин Евстатиев Стоянов е роден на 5 юли 1989 година в Плевен, а е

завършил средно образование в Езикова гимназия с преподаване на чужди

езици „Екзарх Йосиф” в Разград със специализация музика. Между 2008 и

2012 година следва в УНСС и завършва бакалавърска степен. Неговата

дипломна работа е посветена на твърде актуалния и горещ проблем, свързан с

отношението политика - икономика – медии и е на тема: „Политически и

икономически зависимости на българските медии 2010 - 2012 г.“. Пак в УНСС

и отново в катедра „Медии и обществени комуникации“ той завършва

магистърското си обучение през 2013 година, разработвайки отлично

магистърската си теза на тема: „Българските медии между политическите и

икономическите зависимости и народното недоволство.“ Притежава сериозен

журналистически опит. Още като ученик работи за Лудогорие ТВ, а по-късно

за сайта Новини.БГ и в телевизия СКАТ.

Мартин Стоянов се развива и утвърждава като компетентен и активен

журналист, редактор, новинар, парламентарен репортер и пр. в телевизионни

предавания и емисии. Автор е на редица документални филми – „Изгубени в

интеграцията“ (за ромските ученици в Кюстендил) , „Наводнението“ (за

потопа във варнеския квартал Аспарухово), „Изчезването на България“ (за

обезлюдяването на селата от Северозападна България), „Мисията на Отец

Иван от Нови Хан“, „Спешно за спешна помощ“ ( за проблемите на лекарите,

3

работещи в спешна помощ), „От Сирия до Харманли“ (филм за бежанците) и

др.

Работил е с известни и влиятелни журналисти като Велизар Енчев,

Милен Цветков и Стефан Солаков. Близо половината от десетгодишната му

телевизионна кариера е свързана с предаването „Часът на Милен Цветков“,

излъчвано по Нова ТВ. В това предаване той се изявява много успешно в

редица ключови роли – редактор, репортер, анализатор, коментатор и пр. и

определено има голяма заслуга за перфектната селекция, отразяване и

интерпретиране на теми, проблеми и актуални аспекти от вътрешната и

международната политика, културата, шоубизнеса и др.

Тъкмо този убедителен професионален журналистически опит е една от

предпоставките за увереността, с която той разработва своята дисертация. Към

всичко това трябва да се добавят и неговите много добри преподавателски

изяви в УНСС, работата със студентите и участието му в научни проекти в

Университета за национално и световно стопанство.

ІІ. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРУДА

Представената за публична защита дисертация на Мартин Стоянов на

тема „Ролята на политическите блогове върху трансформации на

българското общество“ съдържа увод, четири глави, заключение, речник на

понятията, библиография и приложения в общ обем от 233 страници. Трудът

има амбицията да отговори на фундаментални и заедно с това – прагматични,

въпроси, свързани с отечествения политически живот, неговата динамика и

противоречия, и особено с новите възможности, които блоговете на

политиците им предоставят за директна комуникация с избиратели,

последователи, опоненти и с обществото като цяло. Темата е актуална,

4

значима и перспективна. Докторантът ясно и точно е формулирал целта на

своя труд – да открои и изведе главните специфики на политическата

комуникация чрез политическите блогове и да обоснове тяхната роля за

трансформациите на българското общество. Предложените от него

хипотези показват компетентност и сериозен изследователски потенциал.

Наистина е от особено значение анализирането на възможността модерното

мрежово общуване да стане алтернатива на традиционните канали на

политическа комуникация, а политическите блогъри да намагнитизират

общественото внимание в такава тематична и проблемна посока, която се

избягва, заобикаля или пренебрегва от традиционните медии.

С респект трябва да бъдат изтъкнати и задачите, които авторът си е

поставил и по-конкретно: да анализира политическите блогове в

структурата на политическата комуникация и маркетинг, да очертае

типологията и да вникне в механизмите им, да проучи тяхната роля и

влияние, както и да визира преспективите на политическите блогове.

Методите, приложени в дисертационния труд (анализ и синтез, контент

анализ, дълбочинно интервю и статистически, и социологически проучвания)

са надеждни, меродавни и адекватни.

Първа глава логично е посветена на политическите блогове в контекста

на политическата комуникация и на политическия маркетинг. Тук авторът

точно и ясно разкрива такива водещи аспекти, като политическата

комуникация в конвергентна медийна среда, спецификата на политическата

онлайн комуникация, характерните особености на политическия онлайн

маркетинг и ролята на политическите блогове, политическите блогове и

тяхното приложение в политическата онлайн реклама и не на последно място

- политическите блогове и мястото им в политическия ПР в онлайн

5

пространството. Добросъвестно и аналитично е разработена втората глава,

насочена към типологията и специфичните елементи на политическите

блогове. Вещо и убедително дисертантът разкрива същността и особеностите

на блогърството като нова форма на комуникация, зараждането и типологията

на политическите блогове, както и особеностите на техните платформи,

вербални и визуални елементи и хиперлинкове.

В третата глава „Характерни особености на политическите блогове

в България“ авторът засилва впечатлението за много добре информиран и

ерудиран в тази област специалист и експерт, който демонстрира отлично

познаване на политическите блогове в нашата страна от тяхното зараждане до

наши дни. Той умело ги интерпретира и типологизира, вниквайки в най-

съществени теми и проблеми, дискутирани в изследваните политически

блогове.

Високо трябва да се оцени качествената промяна на дисертационния

текст след последното негово предварително обсъждане и вътрешната защита.

Подобрението не само е налице, но и дава много сериозни основания за

категоричност в успеха на публичната защита. В това отношение докторантът

трябва да бъде насърчен за това, че преработи и доизчисти тезата, обекта и

предмета на изследването и работните хипотези. Добро впечатление направи

и обстоятелството, че бяха допълнително уплътнени отделните глави в

структурно и логическо отношение (в началото на всяка глава беше добавен

стегнат въвеждащ сегмент, а в първа, втора и трета глава изводите бяха по-

екзактно формулирани, подредени и обобщени. Особено показателни са

доусъвършенстванията на четвърта глава – „Политическите блогове в

ракурса на новата геополитическа и социална трансформация в

България“. В тази глава Мартин Стоянов в съответствие с предишните

6

препоръки подчертава още по-релефно, че подобно изследване не е правено до

този момент. Сериозен плюс е и обстоятелството, че той допълнително

разглежда и надгражда проучването си за трите периода, респ: блоговете на

българските политици в периода януари – май 2009 година; блогосферата

и януарските протести срещу премиера Бойко Борисов от 2013 година и

блогосферата и протестите срещу правителството на Пламен Орешарски.

В тази част на труда си авторът не само коректно отразява събитията,

причините и ролята на протестиращите при вземането на политическите

решения, но и прецизира и задълбочава своите изводи за трансформациите на

българското общество и ги свързва с трите генерални явления и тенденции:

поляризация на българското общество, цивилизационния избор и

ценностната система.

Трудът, представен за официална защита, наистина е преработен,

редактиран и доработен качествено, което личи и от прецизирането на

научните приноси на изследването, в т.ч. и чрез изясняването на филтрите на

въздействие на блоговете върху различните групи, и чрез надеждното

типологизиране на политическите блогове. Добри думи следва да се кажат и

за създадения нов инструментариум за оценка на влиянието на политическите

блогове върху българското общество, както и въобще за това, че механизмите,

чрез които блогосферата променя политическата власт в България са коректно

идентифицирани и диференцирани. Добавен е и речник на понятията в

дисертацията, което е още един знак за добросъвестното отношение на

докторанта към препоръките, направени към него на предварителното

обсъждане.

Дисертацията на Мартин Стоянов показва задълбочено логическо

мислене и добра рефлексия към съвременната комуникационна динамика.

7

Авторът разгръща своя анализ, спирайки се както на характеристиките и

особеностите на интернет комуникацията (интерактивност, полифоничност,

доброволност и даже разкрепостеност), така и и на растящите възможности на

мрежовите технологии; изтъква както връзката между комуникационните

промени и разпределението на властта в обществото, така и на политико-

информационната мисия на блоговете и блогърите. Той правомерно отстоява

позицията, че при блоговете в мрежовата организация няма йерархия, както и,

че блогосферата, макар и създадена стихийно, е много съществен

информационен фактор. Не може да не се съгласим с мнението му, че

политическите блогове са значим инструмент за събуждане, възбуждане и

активизиране на политическите процеси и общественото мнение. Добре е

и това, че Мартин прави отчетлива разлика между блоговете на политиците и

блоговете, посветени на политическата тематика и проблематика.

Изводите, обобщенията и даже логичните констатации на докторанта за

българската блогосфера, посветена на политиката, показват неговите чудесни

способности не само да анализира и интерпретира, но и да стига до важни

принципи и аксиоми, и да ги формулира адекватно. Дори един такъв детайл,

като тенденцията към визуализация в политическите блогове, изследвани

от него, е показателен за това, че той търси и намира аргументи за своята теза

и в малките фрагменти. Правилно Мартин Стоянов е отбелязал и

скокообразното развитие на политическата блогосфера, и заедно с това –

резкия спад в нейната активност след 2014 г. Максимално добра представа за

качествата на докторанта и за постиженията на неговия труд добиваме тъкмо

от последната – четвърта, глава на дисертацията. Предложените от него

оригинални таблици и фигури за блоговете на български политици (сред тях

Антония Първанова, Гергана Паси, Борислав Цеков, Красен Кралев, Георги

8

Кадиев, Любен Дилов – син, Надежда Михайлова, Мирослав Севлиевски,

Сергей Станишев, Меглена Кунева, Мартин Димитров, Богомил Шопов,

Атанас Щерев и др.) му позволяват да конструира убедителни изводи. Сред

тях впечатление правят обобщенията, че публикациите на политическите

блогъри целят тотална промяна на политическото статукво до този

момент. Съгласен съм с него, че политическите блогове са пространство за

важни дискусии и полемики, но и за изграждането на нови общности и, че

в тях ясно личат демаркационните линии между комунисти и

антикомунисти, русофили и русофоби, демократи и авторитарно

настроени персони.

Уловена е добре и тенденцията да се трансформира ценностно

българското общество както в борбата срещу олигарфията и мафията, така и

срещу политическата класа, която е „потъпкала основите на демокрацията“

(стр. 180). Тук дисертантът основателно отбелязва: „Управляващите приемат

безалтернативно неолиберален икономически социален модел построен върху

постмодерната парадигма на печалбата, интереса, хедонизма и отчуждението.

Интернет обществото губи доверието към традиционните медии и

институциите. Вярват повече на експертите и лидерите на мнение в

блоговете.“ (стр.180 – стр.181) Това недоволство, насищащо политическата

блогосфера, обаче, е „срещу всеки и срещу всички“ без да води до лансирането

на истинска, на ефективна алтернатива, отбелязва съвсем коректно авторът.

Заключението в дисертационния труд е резонно и отразява най-

съществените постижения на това изследване. В него ясно е посочена ролята

на политическите блогове за трансформациите на съвременното

българско общество и неравномерното развитие на българската

политическа комуникация чрез блогове. Ценен е също и изводът за двете

9

типични черти на политическата блогосфера в българското общество –

фокусиране върху актуалните вътрешно-политически теми, от една страна и,

от друга - върху членството на страната в ЕС в качеството и на догонващ

позиционираното там равнище на благополучие и все по-честата визуализация

на презентираната информация. Особено внимание заслужават пети и шести

изводи и по-конкретно перфектното обосноваване на твърдението, че

блоговете показват недвусмислено, че от началото на ХХІ век се изгражда

нов цивилизационен модел на българското общество, както и това, че

политическите блогове са особено чувствителни към промяната на

геополитическата и цивилизационна ориентация на България към САЩ

и Европейския съюз (вж стр. 183).

Трябва да се приветстват също и препоръките на докторанта за

подобряване на комуникацията между блогърите и политическия елит, за

потребността от тематично богатство, за подобряване на ефективността на

връзките между блогосферата и традиционните медии, както и неговия апел за

обективност и неподкупност.

ІІІ. ПРИНОСИ И ЗНАЧИМОСТ НА ДИСЕРТАЦИЯТА

Във финалната част на дисертацията частично се потвърждава първата

хипотеза на автора, който не подценява предимството на актуалните мрежови

технологии, както и достатъчно ясно отбелязва, че е налице отслабване на

доверието към политическите блогове и като цяло към политиците. В

същото време неговото изследване потвърждава втората и третата му

хипотеза, свързани както със засилването на активността на политическите

блогъри и политическите блогове около изборите, така и с голямата

възможност пред всеки да участва във властта и във вземането на политически

10

решения, тъй като „информационният масив в блоговете е спонтанен,

демократичен и нейерархичен“.

Признавам заявените от дисертанта приноси, свързани с

позиционираното място на политическите блогове сред социалните

мрежи; ролята им в политическия ПР в онлайн пространството;

разкриването на политическата комуникация чрез блоговете и

обосноването на тяхната роля за трансформациите в нашето общество.

Важен принос е и типологизирането на политическите блогове на

професионални и непрофесионални. Уважение и признание заслужават и

научно-приложните приноси, и особено това, че Мартин Стоянов предлага нов

инструментариум за оценка на въздействието на политическите блогове, както

и създадената от него методика за проучване на динамиката и значението

на тематиката и проблематиката в политическите блогове.

ІV. БЕЛЕЖКИ И ПРЕПОРЪКИ

Като рецензент на вътрешната защита на Мартин Стоянов бях отправил

редица бележки и препоръки, целящи усъвършенстването на неговия труд:

прецизирането на заключението и извеждането на генералните изводи в

академичен стил и дух; коригирането и изчистването на някои формулировки

и твърдения, свързани с отговорността на блогърите за съдържанието на

техните публикации, използването на различни паразитни изрази и др. Сега с

удовлетворение констатирам, че авторът добросъвестно ги е приел и отразил.

Към този труд биха могли да се направят още критични бележки, но те

са най-вече от техническо и стилистично-редакционно естество и като цяло не

омаловажават значението на дисертацията.

11

Препоръчвам след защитата този текст да бъде издаден като монография

или учебно помагало, тъй като би запълнил една сериозна ниша в медийното

образование за използването на най-нови техники и тактики за

информационно въздействие в онлайн пространството. Препоръчвам също

така в неговото адаптиране за публикуването като книга той да бъде обогатен

и допълнен с анализ и оценка на прилагането на новите мрежови технологии

и социални медии, и по-конкретно на Фейсбук, Туитър и Инстаграм в

политическата комуникация, респ. чрез тяхното включване в структурата на

политическите блогове.

Моите въпроси към Мартин Стоянов са:

1. Известни ли са му случаи на влогърство в блоговете на политици

преди и сега и каква част заемат те от новите дигитални технологии

използвани в съвременната политическа комуникация?

2. Кои са най-успешните политически блогове у нас и защо?

3. Практикува ли се в съвременната политическа блогосфера

технологиите лайф стрийминг и видео стрийминг, и кои са по-ярките

примери в това отношение?

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Впечатлението ми от текста на Мартин Стоянов е много положително,

тъй като за защита е предложена дисертация, която е написана задълбочено

и аргументирано, интелигентно и модерно. Създаденият от автора речник

на понятията и надеждната библиография също са фактори, допринасящи за

удовлетворението от свършената работа. Вземайки под внимание

съвременното звучене на този труд, научната му иновативност,

изследователската воля и ангажираност, съвременния и концептуален подход,

12

както и важните изводи и приноси от социално, политическо, културно,

нравствено, медийно и комуникационно естество, препоръчвам на уважаемото

научно жури да присъди образователната и научна степен „доктор” на

Мартин Евстатиев Стоянов за неговата дисертация на тема „Ролята на

политическите блогове върху трансформации на българското общество“

в направление „Обществени комуникации и информационни науки“,

докторантска програма „Организация и управление извън сферата на

материалното производство (Медии и комуникации)“.

16 март 2018 г.

Рецензент:

Проф.д.н. Любомир Стойков