ВРЕМЕТО В исТОРияТАИСТОРИЧЕСкО пРОСТРанСТвО И вРЕмЕ Всяко събитие се случва на някое място, което наричаме простран-

ство. То трае дни или месеци във времето. Затова всичко, което става, има своето пространство и време. Учените се стараят да изяснят ис-торическото пространство и време на всяко събитие от миналото.

Пространството показваме във вид на карти и отбелязваме със стрелки движението в различни посоки. Времето се движи само в една посока – от миналото към бъдещето. Затова можем да го изобразим много по-лесно с права линия, която като стрела тръгва от миналото, а върхът ù е насочен към бъдещето. Наричаме я линия на времето.

Още от древността хората наблюдавали света и забелязали, че много неща равномерно се повтарят. Едно денонощие продължава колкото и предишното. Равномерно се редуват сезоните. Целия пе-риод от една пролет до следващата нарекли година. Разделили я на дялове (месеци). Така се научили да отмерват времето и си състави-ли календари.

ДревностПраистория

4,5млн. г. пр.н.е. 3500 г. пр.н.е.

Историците възстановяват съ-битията от миналото на хората така, както е почти възстановена тази мозайка от Девня.

Разположение на историческите пластове.

На един археологически обект се откриват един или няколко пласта, а не всичките. На никое място хо-рата не са живели постоянно от праисторията до днес.

Железен меч на тракийския цар севт III от IV век пр.н.е.

Златен съд от вълчитрънското

съкровище XIV век пр.н.е.

Ютия с въглени

на нашите баби от преди

150 години.

Златна апликация от варненския некрополнай-старото злато на света, края на V начало на ІV хилядолетие пр.н.е.

върхове на стрели от преди 10 000 години.

Каменно оръдие на труда от преди 150 000 години.

Каменно оръдие на труда от преди 800 000 години.

Златни монети от времето на цар

иван асен II от XIII в.

среДновеКовие ново времеантичност

600 г. пр.н.е. 0 г.

преди новата ера от новата ера

400 г. 1500 г. 1900 г.

съвременност

Херодот е роден през 484 г. пр.н.е. и през по-голямата част от живо-та си живял в Атина. Пътувал из Европа, Азия и Африка и това му по-могнало да напише „История”, пър-вата книга за минали събития.

каквО Е ИСТОРИЯТа? Представете си разпилени на разни места елементи от пъзел.

Намирате много от тях, но не знаете каква е цялостната картина. Опитвате да я сглобите, някои елементи започват да образуват части от мозайката и общото изображение започва да изглежда разбираемо. Ето така, по стари предмети и текстове, историците създават пред-става за живота на хората от миналото. Затова историята е наука за миналото на хората.

Тя ни разказва за делата на предците ни, за да помним направено-то от тях. Обяснява защо са постъпили по един начин или по друг. Помага да се поучим от грешките им и да не ги повтаряме.

ИСТОРИЧЕСкИ ИЗвОРИ Всеки знае, че извор е мястото, от където извира вода. В историче-

ската наука изразът исторически извор или източник означава все-ки предмет, рисунка или текст, от който „извира, изтича“ информация за някое минало събитие. Такива са всички паметници от миналото.

Всеки е виждал паметник – статуя на човек на някой площад, за да остане в нашата памет това, което той е направил в полза на хора-та. В историческата наука паметник се нарича предмет или написан текст от миналото, запазен до наши дни. Затова паметниците се де-лят на два основни вида: материални и писмени.

Материалните са: сгради, сечива, оръжия, монети, скулпту-ри и други. Такива са например египетските пирамиди, тракий-ските съкровища, гръцките статуи и останките от древни градове.

Писмените са всички записани текстове: литературни произведе-ния, документи, надписи върху камък и др. Те са много ценни, тъй като почти всеки е единствен, защото, преди да бъдат изобретени печатарските машини, е писан на ръка само един път. Затова ги нари-чаме ръкописи. Сред най-известните писмени извори е „Историята” на Херодот, когото наричаме „баща на науката история“.

каквО Е аРхЕОлОгИЯ?От най-далечни времена хората събират ценни или красиви стари

предмети. От стремежа им да научат нещо повече за тях възникнала археологията – наука за старините. Нейната цел е да установи в кой период от миналото са се появили разните съдове, накити, оръжия, инструменти. Кога хората са започнали да строят, какви са били тех-ните къщи? От какви съдове са се хранели, какви предмети са праве-ли, какви украшения са носели? В какво са вярвали?

Археологията намира и изучава материални паметници.историята по тях разказва събитията.

ВЪВЕДЕНиЕ В исТОРияТАисТОРияТА и НЕЙНиТЕ иЗТОЧНиЦи

ТОлкОва мнОгО калЕндаРИ! Разните народи имали календари с различен брой на изминалите

години, според това кое събитие са сметнали за най-важно и са го поставили в началото. Древните евреи смятали, че бог е създал све-та и първа трябва да е годината на сътворението. Според тях до днес са изминали повече от 7520 години. За жителите на Рим най-важна била годината, в която е основан градът им, а това е станало преди около 2770 години. Като общували, хората установили, че пресмятат годините различно и това създава неудобства. Възникнала нуждата да уеднаквят календарите си.

днЕшнИЯТ калЕндаРСега почти всички държави в света са възприели християнското

летоброене или се съобразяват с него. Как възникнало то? Според вярващите християни някога в еврейската земя се родило

дете на име Исус. За него било предсказано, че ще донесе спасение на хората, защото ще е син на бога. Вярата в Исус Христос се разпро-стра-нила в почти цяла Европа. Дълго време християнските държави използ-вали еврейския, а после римския календар. Монах на име Дионисий пресметнал, че в 753 година от основаването на Рим се е родил Христос. Предложил тя да стане година първа в календара и времето след нея да бъде обявено за нова ера. А събитията от човешката история преди това да се смятат за станали преди новата ера (пр.н.е.). Изминали повече от 1000 години, преди папа Григорий XIII да въведе този календар (в 1582 г. от н.е.), който наричаме Григориански.

съвременност

античностПраистория

ДревностсреДновеКовие

ново време

ЗащО пО-СТаРИТЕ нЕща Са пО-дълбОкО?Всеки е забелязал, че дори вкъщи за седмица върху мебе-

лите се натрупва прах. А всяко нещо, което стои на открито, е изложено на вятър, който носи прах и боклуци. Есенните листа и повяхналите треви затрупват старите дънери в гората. При-дошла река влачи кал и камъни. Хората строят сгради, копаят и преместват пръст. Природни бедствия причиняват свлачища, събарят сгради и скали...

Така върху старините се натрупва пръст, пясък, камъни... Колкото са по-стари, толкова повече слоеве са ги затрупали.

Тези слоеве наричаме археологически пластове. Затова ос-танките от преди милиони години са най-дълбоко.

Ако занесете на археолог стар пръстен или керамичен съд, той трудно би определил на колко години е. Но когато го наме-ри сам, разкопавайки слой след слой, той може да определи, че го е намерил в пласта от преди 2600 години например.

Старини се намират не само в земята, а и на дъното на мо-рета и езера. Те обикновено са обрасли с раковини. Но подвод-ните археолози са опитни изследователи и много експонати в музеите са открити на морското дъно.

как аРхЕОлОЗИТЕ РаЗбИРаТ къдЕ да ТъРСЯТ?Много са източниците, които ги насочват към място, на кое-

то могат да очакват интересни открития. Например над земята стърчат руини от стари сгради и крепости.

Други са затрупани, но има достатъчно стари писмени све-дения за тях. Знаело се е например, че вулканаът Везувий е за-трупал римския град Помпей, знаело се е и къде се е намирал. Вулканичната пепел го е засипала напълно през 79 г. от н.е., а е открит чак през XVIII век.

Има обаче сведения, които са толкова стари, че до нас са стигнали само легенди или поеми. Те са били записани чак след създаването на буквите. Такова е преданието за Троянската вой-на, за което историците са смятали, че е красива приказка. Но ентусиастът Шлиман не мислел като тях и през 1873 г. след няколкогодишни разкопки открил останките на древния град Троя, разрушен най-вероятно през ХІІІ век пр.н.е.

Защо археолозите копаят?

ПРиКЛЮЧЕНияТА ТЕ ОЧАКВАТ

А още по-надълбоко нами-раш... Ооо! Това е железен връх на стрела! Ето това е ис-тинска находка!

Понякога дори не по-дозираш, че откритието е почти под краката ти!

Само че българските археолози все пак изби-рат къде да копаят. Често това са тракийски моги-ли. Обикновено те са малки и правил-но

заоблени хълмчета, под които е погребан някой тракийски вожд или цар. Но не всяко хълмче крие старини. Над земята се виж-дат и развалини от отдавна

разрушени градове. Там също може да се

попадне на важни находки.

И така... да си представим, че искаш да станеш археолог и започваш да правиш своите първи разкопки на малкото хълмче зад оградата.

Там първо намираш стари-те очила на баба си, които тя е изгубила преди месец.

Обаче разкопаваш по-дъл-боко и ето че попадаш на много странна желязна ютия, която са пълнели с въглени, за да я загреят.

да подредим събитиятаПокрай българското черно-

морско крайбрежие са намерени много останки от потънали ко-раби. Те обикновено са търгов-ски и са пренасяли жито, храни и вино.

Между останките им на дъното растат водорасли и плуват риби. Дървените кораби са прогнили, но понякога стърчат ребрата им от дебели извити греди, обрасли с миди. От някоя счупена амфо-ра могат да се покажат щипки-те на рак, защото всяка кухина е подходящ дом за него.

В Черно море се е случвало бури да изненадат търговски ко-раби, които са пренасяли стоки.

Морските сражения са друга причина да бъдат намирани ос-танки от потънали кораби.

Понякога земетресения са предизвиквали пропадане на брега и сега на неголяма дълбо-чина се откриват останки от зи-дове на стари градове.

♦ археология и история – какво ги свързва?

Археологията дава богат мате-риал на науката история.

Каква обаче е главната цел на историята?

Тя, като всяка наука, търси отго-ворите на важни въпроси и прави изводи. Основните въпроси са: кога, къде, как е станало нещо, кой го е извършил, какви са били по-следствията. Но най-важният въ-прос е ЗАЩО това е станало?

каквО СТана С лИнИЯТа на вРЕмЕТО?След въвеждане на Григорианския календар тя си е същата

права линия. Само е променено мястото на точката, избрана за първа година в календара. Така че днес от нея напред изчислява-ме годините от новата ера. А назад отброяваме годините преди раждането на Христос, преди новата ера (пр.н.е.).

Изглежда, сякаш броим наобратно. И си е точно така. Линията може да бъде продължена назад в миналото с мили-

они години, за да бъдат нанесени върху нея онези невероятно да-лечни векове, когато на земята не е имало хора, а е била населена с динозаври.

как ОТЧИТамЕ СъбИТИЯТа?За улеснение върху линията на времето има деления и всяко е

равно на 100 години (1 век). Отбелязваме и границата между ста-рата и новата ера. След това е достатъчно да знаем колко години преди или след тази граница е станало историческото събитие.

Прието е годините да записваме с арабски цифри (1, 2, 3...), а вековете – с римски (I, II, III, IV, V...). Например I век от н.е. завършва, когато e изминал и последният ден от последната 100 година. Това е един век

В първия ден на 101 година започва II век. В края на 2000 година завърши ХХ век и в първия ден на 2001

година за нас започна ХХІ век.Когато кажем, че България е освободена от османска власт

през 1878 г., това означава, че са изминали 18 пълни века от но-вата ера и е почти краят на 19-ия век. Затова можем да кажем, че това е станало през втората половина на XIX век.

Ако искаме да определим века на едно събитие, трябва да дър-

жим сметка колко пълни столетия са изминали и каква част от започнатото.

Броят на вековете винаги включва и започнатия век.Подреждането на всички събития в тяхната последовател-

ност наричаме хронология. ОСнОвнИ ЕпОхИ в ЧОвЕшкаТа ИСТОРИЯЗа да можем по-лесно да изучаваме историята, я разделяме

на по-малки части. Така, както един град се състои от квартали, а те от улици, делим и историята на епохи. Една отделна епоха включва бележити събития и особености, които я отличават от останалите. Дългите хилядолетия, когато хората още нямали писменост, наричаме праистория.

Времето, когато хората започнали да пишат, определяме като началото на историята на първите човешки цивилизации.

♦ Исус христос е една от най-влиятелните личности в чо-вешката история. Проповядвал доброта, братство между хора-та и да не се отмъщава за при-чинено зло. Той и последовате-лите му силно повлияли върху милиони хората и техните взаи-моотношения.

6 7

НАЧАЛО НА ЧОВЕшКАТА исТОРияПРАисТОРия

Чарлз Дарвин, създателят на теорията за еволюцията.

Ранни сечива на човека.

Шимпанзетата живеят на стада.

каквО Е ЕвОлЮЦИЯ? Човекът е неделима част от заобикалящата го природа, от нейния

растителен и животински свят. Промяната и развитието на разните видове растения и животни в природата наричаме еволюция■. За да оцелее един вид, той трябва да се приспособи към околната среда, когато тя се изменя. Така, благодарение на милионите години еволю-ция, се е променял и човекът. Все още доста хора вярват, че човекът е бил създаден от висш творец, бог.

Но през ХІХ век английският учен Чарлз Дарвин пръв предложил теорията■ за еволюцията. През следващите години множество от-крития доказали нейната правота.

Много от живите същества на планетата си приличат. Птиците са разни видове, но всички имат крила. От всички животни най-много приличат на човека маймуните. И те са много видове – от дългоопа-шати дребни същества до така наречените човекоподобни маймуни, като шимпанзето, горилата, орангутанът. Но както шимпанзето не е орангутан, така и човекът не е бил маймуна, а различно същество.

Той век след век се променял и усъвършенствал. Лъвът също се е усъвършенствал, станал е едър и силен, на жирафа му се издължил вратът, а човекът е ставал все по-сръчен и по-разумен.

пОЯва на пъРвИТЕ хОРаПримитивните предци на човека се появили преди 4 милиона го-

дини в Африка. Променяли се бавно. Изминали повече от 3 милиона години, докато първобитното чо-

вешко стадо■ започнало да се чувства свързано в родово общество, да прави полезни предмети – каменни остриета, шила от кости, об-лекла от кожи. Започнало да общува с думи. Съществото, което все повече заприличвало на днешния човек, живеело в групи – племе-на■, и започнало да гради свои селища, но още нямало писменост.

Тези дълги безписмени хилядолетия наричаме праистория. Благодарение на еволюцията се появил хомо хабилис (сръчният

човек). Той правел с ръцете си предмети, които да му помагат в бита

австралоПитеКот преди 4,5 млн. г. пр.н.е.

хомо хабилисот 2,5 млн. г. пр.н.е.до 1,8 млн. г. пр.н.е.

хомо ереКтусот 1,8 млн. г. пр.н.е. до 300 хил. г. пр.н.е.

неанДерталецхомо сапиенс

от 350 хил. г. пр.н.е. до 30 хил. г. пр.н.е.

Кроманьонецхомо сапиенс

от 200 хил. г. пр.н.е. до наши дни

Огънят бил първата най-важна при-добивка на древните хора.

Речник:■ еволюция – бавно и посте-

пенно изменение и усъвършенст-ване на видовете, за да оцелеят в променящите се условия за живот.

■ теория – логическо обясне-ние и описание на събития или явления, потвърдено от факти.

■ стадо – общност, в която няма осъзнаване на връзки между роднините.

■ племе – обединение на хора и родове, които имат общ произ-ход, език и начин на живот.

■ оръдие на труда – приспо-собление от достъпен за човека материал (дърво, камък, метал), с което да извършва някаква работа.

■ стихии – неконтролируема от човека природна сила, застра-шаваща неговата сигурност.

■ сечива – оръдия на труда

и лова. Следващият етап е появата на хомо еректус (изправеният човек). Той живеел само на земята и ходел изправен на два крака. Мозъкът му бил доста по-голям. Тъкмо изправеният човек направил най-голямото откритие до този момент – използването на огъня.

Преди около 150 хиляди години в Европа е живял хомо сапиенс (разумен човек) в две разновидности. Големината на мозъка му достигнала тази на съвременния човек. Най-ранните следи от него са на неандерталци. Те изчезнали, когато от юг преди около 40 хиляди години дошли кроманьонците. Ние сме техни потомци.

Кроманьонците били майстори на лова. Живеели на групи. Използвали разни оръдия на труда■ и оръжия от камък. Те първи създали произведения на изкуството – каменни фигурки и рисунки по стените на пещерите.

СТаРОкамЕнна ЕпОхаНай-общо знание за човешкото минало се разделя на два голе-

ми периода – праистория и история. А тях делим на епохи. старокаменната епоха е първата в човешката праистория.

Човешкото същество използвало камъка за предмети и оръжия. Хората живеели на групи, които постоянно се движели, за да тър-сят храна. Такива постоянно местещи се хора наричаме номади■.

Те живеели на открито. Хранели се с плодове и други диви рас-тения. Разчитали и на лова. Племето ловувало заедно. Уловът им служел за храна, за дрехи от кожите и за предмети от костите.

Вече използвали огъня. Той им давал топлина и възможност за приготвяне на храна. Опазването на огъня било сред най-отговор-ните задължения на племето. Появила се човешката реч.

След време започнали да обитават пещерите за защита от при-родните стихии■. Вътре изграждали дървени колиби и огнища. Инструментите и сечивата■ им били от дърво, кост и камък.

среднокаменна, а после и новокаменна епоха са следващите периоди, когато хората започнали с години да се задържат на едно място и сами да отглеждат животни и растения. Вече общували с реч и строели жилища извън пещерите.

Цялото това развитие се осъществило за невъобразимите 4 милиона години.

Пътят от края на новокаменната епоха до строителството на днешните многоетажни сгради от стъкло и метал и космическите спътници човекът изминал само за някакви си 6-7 хиляди години!

По планетата ни още има пле-мена, които дълго са живели, без да общуват с други хора, като бу-шмените от снимката, обитава-щи южната част на Африка.

Тяхното развитие е спряло на първобитно ниво, докато оста-налите народи по света са кон-тактували, обменяли са знания и опит и са се развивали.

Наблюдавайки изолираните племена, учените по-добре раз-бират живота и вярванията на далечните ни предци.

По-усъвършенствани камен-ни инструменти. Вече не ги при-вързвали с ремък към дървената дръжка, а умеели да пробиват отвор за нея и да ги заглаждат.

8 9

ПЪРВи ЗЕМЕДЕЛЦи и жиВОТНОВЪДиОТКРиВАНЕТО НА МЕТАЛиТЕ

■ Провлакът е тясна суша, която свързва полуостров със съседната земя или два континента.

Днес с такъв тесен провлак са свързани Северна и Южна Америка. Така са били свър-зани Азия и Аляска.

Тъкмо през този северен провлак номади преминали от Азия в Америка. А после водите на океаните го зале-ли и за хиляди години пре-къснали връзката им с оста-налите хора.

дОкаТО на СЕвЕР ОщЕ ИмалО лЕдОвЕ Вече описахме появата на разумния човек хомо сапиенс око-

ло 150 000 г. пр.н.е. Групи живеели разпръснати, но общували по-между си. Прехранвали се с лов на животни и събиране на растения. Храната на едно място намалявала и трябвало да се придвижат към друго. Следвали стадата на тревопасните животни и същевременно берели плодове и корени. Така хората навлизали във все по-нови те-ритории и преди 65 000 години започнало разселването им по света.

Само че Северна Европа и северната половина на Азия били по-крити с вековни ледове. Бавно подир стадата мамути хората след хи-ляди години навлезли в Азия. Заобикаляли големите планини и огро-мните пространства, покрити с леда и снега на последната ледникова епоха. Някои вървели главно на североизток, преминали по тънък провлак суша■, който тогава свързвал Азия със Северна Америка, и продължили на юг. Така човекът населил цялата земя.

кРаЯТ на лЕднИкОваТа ЕпОхаОколо 10 000 г. пр.н.е. настъпили големи промени в климата на

земята. Затоплило се и ледниците започнали да се топят. Цялата за-мръзнала в тях вода покривала северните области на континентите, но щом се стопила, изтекла в океаните. Тя била толкова много, че общото океанско ниво се покачило и заляло крайбрежните райони. Така тясната връзка между Азия и Америка също била залята.

Под предишните ледници се открила земя и бързо обрасла с рас-тителност. По това време изчезнали мамутите■. Но другите животни свободно се придвижвали на огромни стада из новите територии.

Топлият климат и обилните валежи направили почвата много пло-дородна. Това се отнасяло най-вече за речните долини. Там свободно виреели разнообразни растения, които човекът използвал за храна.

70-60 000 г. пр.н.е. – хората излезли от Африка.

10 000 г. пр.н.е. – настъпил краят на последния ледников период и изчезнали мамутите.

9 000 г. пр.н.е. – започнало началото на неолита и опитомяването на първите животни.

Събирачеството било основна грижа на жените и децата. С лова се занимавали мъжете.

40 000 г. пр.н.е.

16 000 г. пр.н.е.

15 000 г. пр.н.е.50 000 г. пр.н.е.

70 000 г. пр.н.е.

50 000 г. пр.н.е.70-60 000 г. пр.н.е.

20 000 г. пр.н.е.

350 000 г. пр.н.е.човекоподобни същества

Разселване на хората от Африка по цялата земя.

При тези добри условия за живот нямало вече нужда хората да се местят в търсене на храна. Установили се на посто-янни места.

ЗЕмЕдЕлЦИ И жИвОТнОвъдИХората заживели в плодородните долини и започнали

сами да засяват разни диви семена. Сред най-предпочита-ните била пшеницата, защото зърната ù били хранителни и можели да се запазват с месеци.

Така се зародило земеделието.Започнало и опитомяването на животни. Човекът забеля-

зал, че хванатите по време на лов малки свиквали лесно да живеят край него. Първо било опитомено кучето. След това козата и овцата. Така, вместо всеки ден да ходят на лов, хората сами отглеждали животни за месо и мляко. Кожите използвали за изработване на дрехи.

От тогава насетне животновъдството и земеделието се превърнали в основен поминък■. Хората вече не били но-мади, а земеделци. Тези забележителни промени настъпи-ли в среднокаменната■ и новокаменната■ епоха между ІХ и VІІІ хилядолетие пр.н.е.

Първите земеделци живеели в долините на реките Нил, Тигър и Ефрат, където почвата била плодородна и климатът – топъл. Постепенно от там земеделието и животновъдството се разпростра-нили в Европа и Азия.

Важни били географските особености на отделните райони. На територията на Европа имало чести валежи и влажни речни долини. Покрай Нил, Тигър и Ефрат почти не вали, затова там земеделците изграждали канали, за да напояват нивите си.

пъРвИ ЗанаЯТИ И ОТкРИванЕ на мЕТалИТЕВ първите селища хората живеели в големи примитивни къщи от

дърво с покриви от слама. Най-рано възникнали селищата Йерихон и Чатал Хююк (това е днешното му име).

В тях едни хора отглеждали животни, а други били земеделци. Новите дейности предизвикали появата на нови сечива. Жените за-почнали да тъкат платове от лен и вълна. Научили се да изработват съдове от глина и да ги изпичат. Градели и къщи от кирпич■.

Така се зародили занаятите. Производството на предмети за бита■ породило възможност за

размяна. Земеделецът притежавал зърно, но нямал глинени съдове или месо и вълна. Той разменял своята излишна стока с тази на другите.

Така се появила размяната на стоки, а после и търговията. Отначало хората си разменяли стоки в рамките на селището.

После – и между отделните селища. Добрите условия за живот през тази епоха довели до бързо увеличаване броя на населението.

През V – ІV хилядолетие пр.н.е. настъпила нова голяма промяна! Хората открили първите метали (мед, сребро и злато) от случайно разтапящи се в огъня каменни руди. Открили начин да ги обработват. Те намирали природни находища на руда и от тях извличали металите.

с това новокаменната епоха отивала към края си и се поста-вило началото на каменно-медната епоха.

Речник:■ поминък – начин за из-

хранване със собствен труд.■ среднокаменна епоха –

първи признаци на уседналост и земеделие.

■ новокаменна епоха – развито земеделие, опитомени животни, наколни жилища, грънчарство.

■ кирпич – тухла от пясък и глина, омесени със слама и изсушена на слънце.

■ бит – начина на всеки-дневен живот, порядки, нави-ци и традиции на един народ.

8 000 г. пр.н.е. 6 000 г. пр.н.е. 4 000 г. пр.н.е. 2 000 г. пр.н.е. 2 000 г.0 г.

Праисторическо селище от новокаменната епоха.

■ Мамути – животни с хо-бот, дълги до 4 метра бивни и козина, изчезнали преди 10-12 хил. години Достигали тегло 10 – 12 тона. Живели са в Ев-ропа, Азия и Северна Америка. Техните съвременни роднини слоновете тежат до 7 тона.

11