СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ЕКИПНА ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА

ДОКЛАД

национално представително социологическо проучване

ноември 2012 София

ПАСПОРТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Описание на изследването: национално представително изследване, проведено по метода на полустандартизираното face to face интервю.

Период на провеждане на изследването: 1-8 ноември 2012 г.Обхват на изследването: Изследването е проведено сред 1000

пълнолетни жители в 86 населени места в цялата страна.Подбор на респондентите: Подборът на респондентите в

домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш.Методика на извадката: Извадката е двустепенна гнездова,

случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.

2 | P a g e

(АНТИ)КОРУПЦИЯ

Етимологията на думата “корупция” препраща към разпад, разлагане, гниене. Изследванията на корупцията като социален проблем на модерните общества има поне тристагодишна традиция. Проблемът не е само в това, че у нас има корупция, защото такава в някаква степен съществува във всички държави. Проблемът е в мащабите, които корупцията придобива у нас и в това, че от изолирана тенденция корупцията се превръща сякаш в принцип на съществуване. Последните оценки на ЕК дават пореден повод за подобни тревоги. Но нека сега се обърнем към получените резултати в НПИ проведено от ИМП.

Още резултатите от отговора на първия въпрос в изследването, свързан с корупцията, е шокиращ - 65,9% от гражданите на страната на възраст над 18 години смятат, че корупцията е „много голям проблем” на българското общество. За 25,1 % тя „по-скоро е проблем” и „по-скоро не е проблем”. Корупцията у нас „изобщо не е проблем” за едва по-малко от 4 %. Нямат мнение около 5 %. Казано директно, за повече от 90 % от пълнолетните българи корупцията в някаква степен е проблем на българското общество.

3 | P a g e

Графика 1.

Този висок процент показва, че корупцията е проникнала дълбоко във всички сфери и институции на българското общество. Така стигаме до въпроса какви са очакванията на изследваните лица виновните да бъдат наказани, ако корупция е установена по високите етажи на властта.

Само 11,9 % вярват, че ако бъде установена корупция по-високите етажи на властта, виновниците ще получат наказание. Основната част - 79,2 % са на мнение, че виновните по-скоро няма да бъдат наказани. Около 9 % нямат мнение по въпроса.

4 | P a g e

Графика 2.

На коя държавна институция разчитат най-много в борбата с корупцията изследваните лица, данните показват, че съдът като институция, която може да противодейства на корупционни практики, получава най-висок процент 12,8%. Втора позиция е отредена на прокуратурата( 11,9%), която е следвана от МВР с 9,7%.

Графика 3.

Като цяло данните показват, че доверието към институциите, ангажирани в борбата с корупцията, които могат да постигнат съществени резултати, е на ниско равнище. Това се отнася до съда, прокуратурата, МВР, ДАНС, БОРКОР и парламентарната антикорупционна комисия. Това се дължи до голяма степен на натрупаното през годините хронично недоверие към държавните институции. Получените стойности са в границите от 4,4 % до 12,8 %. Близо половината от анкетираните /45,3 %/ нямат доверие в нито една институция. Въпросът с корупцията не интересува само 3,7 %, което е също показател за значимостта на този проблем в общественото съзнание.

5 | P a g e

Една от новите държавни структури, ангажирани в борбата с корупцията – специално създадената парламентарна комисия за борба с корупцията по високите етажи на властта, оглавявана от Яне Янев – се разпознава от около десет процента /9,7%/ от анкетираните като фактор в борбата с корупцията, от която очакват положителни резултати. Доколкото тази комисия все още е в начален етап на своята работа и не е постигнала конкретни резултати е обяснимо, че две трети /65,6%/ са по-скоро скептични за очакваните резултати от работата й. Всеки четвърти пък не може да прецени или не е запознат с нейната работа.

Във връзка с корупцията, респондентите определиха до каква степен от този проблем са засегнати 12 сфери от обществения живот.

Графика 4.

На първо място това са съдебната система и политиката, а на второ - здравеопазването. На следващите позиции се нареждат държавната администрация, икономиката, полицията, общинската администрация.

6 | P a g e

Най-слабо засегнати са БПЦ и културата (изследването е проведено преди суматохата около изборите за патриарх).Пълната картина на проникване на корупцията втези сфери се вижда, когато обединим отговорите „силно е засегната” и „по-скоро е засегната” .

Графика 5.

С изключение на БПЦ и културата всички останали 10 сфери са сериозно засегнати от корупция. Стойностите варират от 58,2 % за медиите до 91,4 % за здравеопазването. Това са резултати, които по категоричен начин доказват, че корупцията е сериозно проникнала в почти всички сфери на българското общество.

В изследването са изброени няколко случая със съмнения за корупция по високите етажи на властта и респондентите оцениха колко е важно тези случай да бъдат разследвани.Включени са осем по-известни случая за съмнения в корупция. Ето данните кои случаи е „много важно” да бъдат разследвани.

7 | P a g e

Графика 6.

Обединението на отговорите „много важно” и „по-скоро важно” не променя подредбата на случаите по степен на важност от разследване и още по-ясно показва потребността от разследване на повечето от тях.

Графика 7.

Случаите с офшорните схеми на Иво Прокопиев и завода „Каолин” са в по-малка степен познати, но по тях повече от 40 процента от анкетираните изразяват мнение, че е важно да бъдат

8 | P a g e

разследвани. Най-малко познат е случаят „Фронтиер” - близо 60 % - по-точно 57,9 %, от анкетираните не познават тази тема.

От получените данни могат да се налагат три основни извода:Първи: корупцията е сериозен, основен проблем в българското

общество. Така мислят повече от 90 % от изследваните.Втори: оторизираните органи и институции – съд, прокуратура,

МВР, ДАНС,БОРКОР, парламентарни комисии са длъжници на обществото и трябва да покажат съществени резултати, за да преодолеят ниското доверие на обществото в тях..

Трети: налице е песимизъм относно възможността при установена корупция по високите етажи на властта виновните да получат наказание. Въпреки това в обществото има големи очаквания и съгласие на много сериозна част от него за разследване на част от нашумелите случаите на корупция – Белене, Газпром, Козлудуй, Марица Изток, Арсенал, офшорните схеми на Иво Прокопиев и завод „Каолин”.

9 | P a g e

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ИПОЛИТИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ

Шест партии влизат в парламента според гражданите над 18 г.,ако изборите бяха сега.

Въпросът „Ако изборите бяха днес, за кого ще гласувате?” показва, че избирателите биха „пратили” в парламента шест формации – сегашните парламентарни партии ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака” и РЗС, както и партията, създадена от Меглена Кунева и Даниел Вълчев. Трябва обаче да се отчита, че „днес” е достатъчно хипотетично, защото все още сме далеч от реална предизборна ситуация. А както бе отбелязано по-горе, политическият процес се влияе от множество променливи, които трудно могат да се отчетат изцяло в сегашния момент.Това личи и от високата електорална готовност, демонстрирана от респондентите – само 21.1% декларират, че няма да гласуват.От опит е известно, че електоралната готовност почти винаги е надценена в сравнение с действителната електорална мобилизация.

За политическата партия ГЕРБ „днес” биха гласували 26.1% от всички избиратели.Управляващите се радват на стабилна подкрепа, най-вече заради липсата на тяхна алтернатива в дясното пространство.След три години на власт се наблюдава и естествена ерозия на желанието да се гласува за ГЕРБ, но засега това не застрашава водещото място на партията.

10 | P a g e

Графика 8.

За БСП „днес” биха гласували 21.1% от имащите право на глас.Може да се предположи, че това е максимална моментна мобилизация на левите симпатизанти и с оглед на дебатите около провеждането на националния референдум за ядрената енергетика, чийто инициатор всъщност е столетницата.Въпреки скъсената разлика между БСП и ГЕРБ, в сравнение с резултатите от предходните парламентарни избори, левицата все още не съумява да се наложи като убедителна и печеливша алтернатива на управляващите.

ДПС отново би имало гарантирано място в Народното събрание с 4.9 на сто от всички избиратели.

В условията на криза националистическите партии по-лесно консолидират вота на недоволните и търсещите прости обяснения на случващото се. За резултата на ПП „Атака” от 3.6% допринася обаче и принципът на „скачените съдове” – вероятно общественият интерес около процеса за т.нар. „радикален ислям” в Пазарджик, полемиката в Кърджали около противопоставянето на ДПС ген.Делов да бъде обявен за почетен граждани,също наливат гласове в електоралната мелница на националистите.В тази ситуация другите формации, които претендират за националистическия вот, каквито са ВМРО, ГОРД, НФСБ, Национал-демократическата партия на Димитър Стоянов, не успяват да увеличат подкрепата си и тя остава на ниски стойности около и под един процент.

11 | P a g e

Ако изборите бяха „днес”, в Народното събрание отново би намерила място партия РЗС на Яне Янев с 1.9 на сто от вота на всички гласоподаватели.В проведените през тази година частични местни избори в общини като Кюстендил и Белоградчик, РЗС показа реално присъствие и влияние на своите местни структури. Способността на партията да мобилизира своите структури в предизборен период, както и допълнителния потенциал, който й дава обявената готовност да се яви на парламентарния вот през 2013 г. в коалиционна формула с формацията на Веселин Марешки, съдържат потенциал за разрастване. Вероятно коалицията „Янев – Марешки” ще прибавя симпатизанти и с радикалните си виждания за изход от кризата.

От създадените в последно време нови политически партии, шанс да има свое представителство в следващия парламент засега има политическа партия „Движение България на гражданите”.Със своите 4.3% от имащите право на глас тази партия би била четвърта политическа сила в парламента.Тези данни сочат, че въпреки медийната активност на новата формация, тя не оправдава очакванията на избирателите, че е носител на промяна и не разширява електоралната си база.Вероятно българите са проуморени от играното нееднократно “One man party show” и не олицетворяват реална управленска алтернатива с ръководителката на тази партия. Причините за липсата на разрастване на електоралната база на партията на Кунева могат да се търсят в:

Създаването на поредната партия, с което Кунева изхаби гражданската енергия от президентските избори, когато се яви като „граждански кандидат”.

Самоопределянето й като дясна формация, където тя дели твърде тесен електорален терен с традиционните десни партии като ДСБ и СДС.

12 | P a g e

Водещата роля в тази партия на бивши министри и кметове (Кунева, Вълчев, Зеленогорски, Прошков), които близо 10 години са били част от статуквото на властта.

Заявяващите подкрепа за партията на Кунева не са хомогенно и твърдо електорално ядро и при наличие на по-убедителни алтернативи лесно могат да преориентират своя вот, което поставя доста въпросителни за способността на Кунева да мобилизира достатъчно гласове в една реална предизборна ситуация.

С подкрепа около и под 1 процент са СДС, ДСБ и НДСВ, което предполага търсене на консолидация и успешни коалиционни формули, които биха позволили преодоляване на 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание.

Динамиката на обществения живот у нас се влияе от много променливи, като най-често битието на политическото е скандалът.В повечето случаи не можем да отброим и до три, и актуалността на герои и събития е отминала по-бързо и от „световната слава”. Ето защо е интересно как българите отговарят на въпроса „Кои от нашите сънародници от съвременна България ще бъдат в учебниците по история след 20 години?”.

Респондентите са помолени да посочат по две имена от основни сфери на социума или да запишат „никой”. Първият избор на 32% от запитаните е актуалният министър-председател на България, следван от 18 на сто, които не сочат нито едно име за достойно за историческите скрижали след 20 години. Бившият президент Първанов е трети с 9 на сто от предпочитанията, с един пункт повече от настоящия лидер на Партията на европейските социалисти Станишев.

Пръв от „десните” политици с 5% е бившият министър-председател Костов, изпреварващ с малко първия демократично избран президент Желю Желев (4%).С по 3 на сто ги следват двама политици, които само на пръв поглед не са като скачени съдове – Ахмед Доган и Волен Сидеров.

13 | P a g e

Достойни за историческата памет според 2% са съответно Симеон Сакскобургготски, Тодор Живков и Росен Плевнелиев. А според 1 на сто от интервюираните в учебниците след 20 години ще влязат и Петър Стоянов, Жан Виденов, Яне Янев, Кристалина Георгиева и М. Кунева.

Подобни са пропорциите на разпределението и на втория избор на запитаните.

Графика 9.

Разбира се, в политическият живот едни политически фигури генерират по-силно одобрение, а други, естествено, събират по-скоро негативно отношение. В националното представително изследване на ИМП политиците, които получиха най-силно одобрение, са представени в следващата графика:

14 | P a g e

Графика 10.

Отношението към други политически и обществени фигури, които имат разпознаваемо присъствие в публичния живот:

Положително Неутрално Отрицателно

1. Аню Ангелов 21,8% 32,2 % 21,1%

2. Ахмед Доган 8,% 16,6 % 72,4 %

3. Вежди Рашидов 36 % 28,8 % 25,2 %

4. Борислав Цеков 9,2 % 23,6 % 11,8 %

5. Дияна Ковачева 14,9 % 26,6 % 16,8 %

6. Делян Добрев 25,1 % 28,2 % 21,6 %

7. Иван Костов 13,1 % 21 % 62,2%

8. Емил Кабаиванов 3,5% 17,4 % 16,4 %

9. Николай Младенов 32,4 % 26,7 % 35,1%

15 | P a g e

10. Лютви Местан 11,3 % 16,5 % 58,6 %

11. Нона Караджова 19,2 % 30,9 % 25,4%

12. Симеон Дянков 20,3% 17,3 % 58,4 %

13. Стефан Софиянски 16,5% 32,0 % 38 %

14. Томислав Дончев 22,6% 25,8 % 18 %

15. Христина Христова 12,6 % 31,7 % 26.9 %

16. Цецка Цачева 25,1 % 29,7 % 36,9%

17. Яне Янев 12,3 % 20,4 % 61,2 %

ПОЛИТИЧЕСКИ СТЕРEОТИПИ

Един от факторите, който оказва най-силно влияние върху политическото поведение, може да бъде определен като степен на идентификация не само на членовете със своята партия, но и на симпатизантите с нея. На респондентите, участвали в изследването, беше представена шоукарта с 6 типа избиратели. Резултатите показват, че определен тип гласоподаватели са определени като типични избиратели за една или друга политическа партия. През тази призма се подчертаха контурите на друг тип стереотип заложен в общественото съзнание, а именно определянето на политическите партии като пенсионерска, милиционерска, етническа, националистическа и т.н.

1. Майка

16 | P a g e

36,2% смятат, че жената от снимка 1 е гласоподавател на политическа партия ГЕРБ, 18,7% ,че гласът на жената ще отиде за БСП, а 7,8% за партия„България на гражданите“на Меглена Кунева.

1,4 % от респондентите смятат, че лицето е гласоподавател на политическа партия РЗС. 3,5% виждат в човека от снимка 1 гласоподавател на НДСВ.

От резултатите e видно, че 18,1 % от респондентите смятат, че лицето от снимка 1 е гласоподавател на политическа партия ГЕРБ, като този процент се определят за гласоподаватели на същата партия. 6,8 % от хората, които са посочили, че ако днес са парламентарните избори няма да гласуват, смятат, че лицето от снимка 1 ще даде своя глас за ГЕРБ. 3,6 % от респондентите, които ще гласуват за ГЕРБ, ако изборите са днес, смятат, че лицето от снимка номер 1 е гласоподавател на БСП. 1,1 % от гласоподавателите, които биха дали гласа си за партията на Меглена Кунева, смятат, че вотът на лицето от снимка 1 ще отиде за ГЕРБ.

Най-висок %(7,8%) от респондентите, които определят кои от типажите би дал гласа си за партията на Меглена Кунева, смятат, че лицето от снимка 1 е най-потенциалния избирател на партия „България на гражданите“ в сравнение с останалите предложения.

2. Баба

17 | P a g e

Стереотипът, че възрастните хора дават своя глас за БСП, тоест възрастните хората са по-леви избиратели се потвърждава от получените резултати. Това се дължи до голяма степен на социализацията им по-време на комунизма, което неминуемо засяга тяхната ценностна определеност. Резултатите от изследването потвърждават това. 77,2% смятат, че този гласоподавател ще даде своя глас за БСП, а едва 6,5% на ГЕРБ. Цели 26% от респондентите, които биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес, смятат, че човекът от снимка номер 2 е гласоподавател на БСП. 15,9% от хората, които няма да гласуват ако изборите бяха днес, смятат, че лицето от снимка номер 2 ще гласува за БСП. Едва 4,6% от респондентите не могат да определят за кого би дала гласа си бабата от снимката. Това е най- ниският % на респонденти, които не могат да определят за кого би гласувало даденото лице в сравнение с останалите типажи в шоукартата.

Резултатите показват, че е висок процентът, не само от хора, които биха гласували за БСП, но и на респондентите, които биха гласували за други политически сили, които смятат, че възрастната жена е гласоподавател на политическа партия БСП. Това от своя страна е едно своеобразно потвърждение на мнението, че на БСП се гледа като пенсионерска партия. Това, разбира се, се е породило не само от факта, че възрастното население гласува за партията поради

18 | P a g e

упоменатата вече причина, но и поради водената от нея политика спрямо пенсионерите. Един от последните примери е поисканото от БСП индексиране на всички пенсии с 12, 6%.

3. Служител на реда

68,1% смятат, че лицето от снимка 3 е гласоподавател на политическа партия ГЕРБ, едва 6,9 % за БСП, тук се отбелязва едно преобръщане в процентите спрямо предходната снимка.

4,4 % са респондентите, които смятат, че това е гласоподавател на политическа партия РЗС. 24,1 % от респондентите, които биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес смятат, че лицето от снимка номер 3 е гласоподавател за същата партия. 14,3 % от респондентите, които биха гласували за БСП, смятат, че това лице е гласоподавател на ГЕРБ , и едва 2,3 %, че е ще гласува за същата партия , за която биха гласували те. 4,2 % от респондентите, които биха гласували за партията на Меглена Кунева , смятат, че лицето от снимка 4 е гласоподавател на политическа партия ГЕРБ, и едва 0,2%,че е гласоподавател, за партията за която биха гласували те.

Въпреки сериозното определяне на лицето като гласоподавател на ГЕРБ, 2 % от респонденти, които биха гласували за тази партия, смятат, че това лице е избирател на РЗС .

19 | P a g e

Определянето на лицето от снимка 4 като типичен гласоподавател за политическа партия ГЕРБ може да се дължи на:

- Създалото се в общественото съзнание мнение, че политическа партия ГЕРБ е милиционерска .

- Фактът, че ГЕРБ са управляващата в момента партия, която управлява Министерството на вътрешните работи и това оказва влияние върху подкрепата от страна на служителите в тази система.

4 Роми

34,5 % от респондентите определят, че лицата от снимка 4 са гласоподаватели на ДПС, а 24,7 % на БСП. Не без значение е процента на хората(5,8%), които смятат, че тези лица ще гласуват за политическа партия, която ще плати. Това е показателно, че съществува и е заложено в общественото съзнание мнението за продаването на ромските гласове, но другата страна е едно своеобразно потвърждение, че политическите партии купуват гласове. 14,9% идентифицират хората от снимка 4 като гласоподаватели на ГЕРБ. В сравнение едва 7,4 % от респондентите смятат, че лицата от снимка 4 са гласоподаватели на „Евророма“, партия, която се определя като представител на ромските гласоподаватели. Едва 0,1 % , което е много незначителен процент, смятат, че лицата от снимка 4 са избиратели на АТАКА, което е резултат от линията в политическото поведение на тази партия, тоест национализмът, който тя използва като идеологически образ и отблъскава тези гласоподаватели.

20 | P a g e

11,8 % от респондентите, които биха гласували за ГЕРБ смятат, че лицето от снимка 4 е гласоподавател за ДПС. 6,9% от респондентите, които биха гласували за БСП, смятат, че лицето от снимка 4 е гласоподавател на ДПС. 3,4% от респондентите, които биха гласували за БСП, смятат, че ромите са гласоподаватели за политическа партия ГЕРБ. 5,1 % смятат, че това са гласоподаватели на БСП, партия за която самите те биха гласували. 9,1% от респондентите, които биха гласували за ГЕРБ смятат, че лицата от снимка 4 са избиратели, които гласуват за БСП. 6,2 % от респондентите, които смятат да не гласуват, определят лицата като гласоподаватели на ДПС. Едва 2 % от респондентите, които посочват, че биха гласували за ДПС, смятат, че ромите са гласоподаватели на същата политическа сила.

Фактът, че хората от снимка 4 са определени като гласоподаватели на политическа партия ДПС е потвърждение на факта, че ДПС е разпознавана като етническа партия. В същото време АТАКА е партия, която според респондентите не се идентифицира с този тип избиратели, което е резултат на националистическата идеология, която развиват.

5. Бизнесмен

21 | P a g e

51% от респондентите смятат, че лицето от снимка 5 гласоподавател за ГЕРБ, 7,3% за БСП, 8,4% за СДС. 5,85 смятат, че този човек би гласувал за партията на Меглена Кунева. 1,4 % виждат в този човек избирател, който ще даде гласа си за политическа партия РЗС.

21,1% от респондентите, които биха гласували за ГЕРБ , смятат, че човекът от снимка 5, е гласоподавател на същата политическа партия, която ще получи и техния вот. 9.8% от респондентите, които биха гласували за БСП, смятат че лицето от снимка 5 ще даде своя глас за ГЕРБ, а 3,3 % , че ще гласува за БСП. 2,3% от хората, които биха гласували за партията на Меглена Кунева, смятат, че този човек ще гласува за ГЕРБ и едва 0,6% за „България на гражданите“. Докато едва 1,7 % от хорат, които ще гласуват за ГЕРБ, смятат, че лицето от снимка 5 , ще гласува за партия „България на гражданите.“

6. Работник

35, 8% на сто от хората, смятат, че човекът от снимка 6 ще гласува за партия ГЕРБ, а 20,2 % за БСП.

17,5 % от респондентите, които биха гласували за ГЕРБ, смятат, че лицето от снимка 6 би дал своя глас за партията на Борисов, а 4,4% от гласуващите за ГЕРБ, че това е гласоподавател на БСП. От своя страна 4,2% респондентите, които биха гласували за БСП смятат, че 22 | P a g e

лицето от снимката ще даде своя глас за ГЕРБ, а 8,5 % за БСП, партията, която би взела техния собствен глас.

7,1 % от хората, които са посочили опцията, че няма да гласуват за никого ако изборите са днес, смятат, че лицето от снимката ще даде своя глас за партия ГЕРБ, 3,3% за БСП.

Графика 11.

За да провокираме респондентите ги попитахме, ако известни личности като Лейди Гага, Феликс Баумгартнер имат право да гласуват в България за коя политическа партия биха дали своя глас.

Резултатите показват, че според респондентите на въпроса за кого би гласувала Лейди Гага (световно известна американска певица, известна със своята ексцентричност не само на сцената, а и в цялостното си поведение), 12,9 % смятат, че не би гласувала за никого. Според респондентите, Лейди Гага е потенциален гласоподавател на партия ГЕРБ( 30%, ), 5,5% смятат, че тя би дала гласа си за БСП, а 3,7 %

23 | P a g e

за РЗС. Фактът, че БСП получава драстично по-нисък процент в сравнение с ГЕРБ показва, че хората не могат да разпознаят в лицето на избирател, които се определя като нетрадиционен, човек, който ще даде гласа си за традиционна партия каквато е БСП. Спрямовъзрастта, данните показват, че най-висок процент( 6%) от респондентите, които са над 59 г. смятат, че Лейди Гага би гласувала за ГЕРБ. Това също може да бъде едно потвърждение на казаното преди малко относно типа гласоподаватели на политическа партия БСП. Политическа партия АТАКА получава 8,6%, което може да бъде отдадено на факта, че Лейди Гага се асоциира и с бунтарство, скандализирайки много често обществените разбирания .

Лейди Гага

Ако Феликс Баумгартнер(човекът, който скочи от ръба на Космоса) беше гласоподавател в България, то според 12,9% на сто, той не би гласувал за нито една политическа партия. ГЕРБ получава 31, 9% от респондентите, които смятат, че Феликс би бил техен гласоподавател, ако беше български гражданин. БСП получава 8,2%, а РЗС получава 2,0%.

Партията България на гражданите на Меглена Кунева получава 1,6 % от респондентите, които смятат, че Лейди Гага и Феликс могат да бъдат гласоподаватели на тази партия.

24 | P a g e

Феликс БаумгартнерНа въпроса кой съвременен български политик е най-подходящ

да заеме позицията на Жозе Мануел Барозу, Председателят на Европейската комисия, 12,1% смятат, че българският еврокомисар Кристалина Георгиева е най-подходящ политик, които да заеме поста. На втора позиция се нарежда Бойко Борисов с 9,6 %, а на трета позиция се нарежда предложението Барозу да бъде заменен от Сергей Станишев(7,0%). 6,6 % смятат, че Кунева трябва да заеме поста на г-н Барозу. Цели 17,4% не виждат в лицето на нито един български политик човек, който е подходящ да заеме мястото на Барозу. 3,3% на възраст над 59 години (от 6,5%) са посочили Георги Първанов като най-подходящ. Определените от респондентите лица, подходящи да заемат мястото на Жозе Мануел Барозу са личности, които са били или на този етап са свързани с европейските институции- Кристалина Георгиева, която в действащ комисар, Сергей Станишев, който стана председател на ПЕС. Разбира се Меглена Кунева, която е по-силно идентифицирана с дейността си на първи български еврокомисар, отколкото с политическата си дейност в България.

25 | P a g e

Жозе Мануел Барозу

За да проследим нагласите към определени политическите партии, респондентите бяха попитани за кого биха гласували през ключови за България години: 1990 г. , годината, когато се сменя режимът в България и тепърва предстои „Преходът“ пред българското общество, през 1997 г., когато България е в тежка икономическа и политическа криза и 2007 г,когато България стана пълноправен член на Европейския съюз.

Резултатите показват, че ако в момента годината е 1990, ДСБ би получила 1,3% от гласовете, а СДС- 8,9%, ако годината е 1997 г. ДСБ запазват същия резултат от 1,3%, но се отбелява лек спад в подкрепата за СДС (8,5%), като през 2007 г. СДС пада на 5,9%. Тези резултатите могат да бъдат отдадени на факта, че реално през тези години(1990, 1997) гореспоменатите политически партии реално са имали по-силна подкрепа от страна на гласоподавателите. Идеологемата комунизъм-антикомунизъм, чиито носител са тези политически партии, естествено резултира в по-силната им подкрепа, ако годините бяха съответно 1990 или 1997 и се провеждаха избори. Сега противопоставянето се формира не толкова на идеологическо

26 | P a g e

ниво, защото ГЕРБ в редица отношения се явява лява, но за нея гласуват десни избиратели, а именно защото се позиционира като антипод на столетницата.

25 % получава БСП ако сме 1990 г., а ГЕРБ 31, 1%, ако годината обаче е 1997 подкрепата към БСП спада на 23,4 %, а на ГЕРБ се повишава, но това повишение е незначително(31,9%). За тежката социално-икономическа и политическа обстановка, с каквато е белязана 1997 г., слабото покачване в подкрепата на ГЕРБ, показва, че хората не разпознават в политическата партия потенциал да изработи механизми, чрез които да се преодолеят тежки социално-икономически и политически пробеми.

Ако годината обаче е 2007 подкрепата към ГЕРБ скача на 36 %, което показва, че ГЕРБ по-скоро е мислена като партия, на която биха се доверили в един по-благоприятен период, какъвто се явява присъединяването към ЕС.

В най-голям процент хората със средно образование смятат, че биха дали гласа си за ГЕРБ и БСП ако годината е 1990 г. Същото важи и за партията на г-жа Кунева, където 4,6 % от хората биха дали гласа си за нея. Според възрастовите категории хората над 59 г. на въпроса за кого биха гласували ако днес беше 1990 г., най-висок процент са посочили, че биха дали своя глас за БСП, като този резултат,с малко понижение, получава партията ако годината беше 1997 г. и предстояха избори. Хората на възраст от 18 до 29 години от своя страна посочват, че ще дадат своя глас за ГЕРБ, което можем да отдадем на факта, че през 1990 и 1997 година , хората попадащи в тази възрастова категория, са хора, които са били малки на възраст и съответно не са запознати обективно с протичащите процеси – смяната на една политическа система с друга, или със тежката социално-икономическа криза, пред която беше изправена България през 1997 г.

27 | P a g e

ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ ЗА НЕПАРТИЙНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ЛИСТИ

Независимите граждански листи имат дългогодишна история в Западноевропейската демократична политическа традиция, особено в сферата на местното самоуправление. През последните години тенденцията кандидати от независими граждански листи да се явяват на местни и национални избори бележи осезаем ръст не само в Западна Европа, но също така и в страни от Централна и Източна Европа. Обикновено тези граждански листи се обявяват и възприемат като „непартийни”. Привържениците на гражданските листи настояват за по-прагматична, а не партийно идеологизирана политика. Гражданите, които гласуват за независими листи твърдят, че политическите партии не защитават техните интереси, а гонят целите на бюрократичното партийно ръководство и че партийните решения са не просто неприложими, но и противоречащи на местните и регионални приоритети.

Обикновено изследователите, които анализират независимите граждански листи в Източна и Централна Европа - Чехия, Хърватия, Унгария, Естония, Полша, обръщат внимание върху дефицитите на гражданското общество в страните от бившия соц. лагер и консолидиращия ефект, който гражданските листи успяват да провокират, противопоставяйки се на партийните идеологии и фокусирайки се върху провеждането на тематична политика от сплотени групи за натиск, фокусирани върху конкретни обществени цели. Като общо правило гражданските листи представляват израз на недоверието към йерархизираните политически партии и стремежът към изграждане на гъвкави, мрежови граждански обединения, които искат да се изплъзнат от бремето на идеологията и бюрокрацията.

28 | P a g e

За да проверим дали у нас има среда за развитие на непартийни граждански листи, първо проверихме до каква степен гражданите у нас вярват, че традиционните политически партии защитават техните граждански интереси.

Две трети от гражданите на възраст над 18 години заявяват, че по-скоро в момента у нас няма политическа партия, която защитава техните граждански интереси. Едва един от четирима отговаря, че по-скоро има партия, която защитава интересите му/й.

Графика 12.

Делът на гражданите, които смятат, че по-скоро няма политическа партия, която защитава техните интереси преобладава във всяка една възрастова група. Сред хората на възраст 40-49 години делът на тези, които смятат, че няма партия, която да защитава интересите им е най-голям в сравнение с останалите възрастови групи. Важно е да се отбележи, че у нас включително и при гражданите, които са на възраст над 59 години, които като обща тенденция в страните от Централна и Източна Европа са поддръжници на класическите политически партии, делът на тези, които смятат, че интересите им не са защитени от партиите е два пъти по-голям от делът на тези, които смятат, че партиите ги защитават. При възрастовите групи на по-младите (30-50 год.) дяловете на хората, които не смятат, че партиите

29 | P a g e

Смятете ли, че има партия, която защитава вашите интереси?

по-скоро да25%

по-скоро не

65%

не мога да преценя

10%

защитават интересите им надвишават около три пъти дяловете на тези, които застават на страната на партиите.

Графика 13.

Напълно разбираемо тези нагласи към политическите партии се проектират и върху въпроса за допускането на гражданските листи до участие в избори на местно и/ или национално ниво. Важно е да се провери какво мислят хората у нас, защото в Чехия, например, където гражданските листи успяват да привлекат около 10% от гласовете, а на местните избори от 2006 г. взимат над половината от местата, поради сложните бариери, които изборното законодателство поставя, много от гражданските листи се регистрират като политически партии. На практика в Чехия се оказва, че за регистрация на непартийна гражданска листа в един по-голям град са необходими повече подписи, отколкото за регистрация на партия, която да играе на национално ниво. Дали гражданите у нас смятат, че трябва да се даде шанс на гражданките листи да участват в изборите чрез промени на Изборния кодекс?

Двама от трима избиратели смятат, че Изборният кодекс трябва да се промени, така че за народни представители и общински съветници да могат да се състезават и кандидати, издигнати от 30 | P a g e

Смятете ли, че има партия, която защитава вашите интереси (%)?

26%

23%

20%

25%

27%

63%

67%

73%

65%

62%

12%

10%

8%

9%

11%

18-29 г.

30-39 г.

40-49 г.

50-59 г.

над 59 г.

по-скоро да по скоро не не мога да преценя

надпартийни граждански листи. Относително висок е делът на хората, които нямат мнение по въпроса – една четвърт от всички на възраст над 18 години. Но това е напълно нормално, защото у нас нито има политическа традиция на участие на непартийни граждански листи, нито масова се познава демократичния опит на други страни от Европа, които имат традиции с участието на подобни граждански листи – Чехия, Унгария, Полша и др.

Графика 14.

Едва 14 % от всички се обявяват за противници на допускането на непартийни граждански листи до изборното състезание. Противниците и привържениците на идеята за промяна на Изборния кодекс, така че да може граждански кандидати да участват чрез граждански листи в изборите са горе-долу пропорционално разпределени в различните възрастови групи.

31 | P a g e

Трябва ли да се промени Изборният кодекс, така че да могат да участват и кандидати от

граждански листи (в %)?

62

14

24

1

не мога дапреценя

по-скоро не

по-скоро да

Графика 15.

Обикновено привържениците на непартийните граждански листи в страните от Западна Европа настояват, че гражданските движения, които номинират кандидати за гражданските листи са много по-гъвкави и по-бързи от политическите партии при вземането на решения и могат по-добре да носят отговорност пред гражданите. В Централна и Източна Европа обикновено гражданските листи са по-силни в селските райони, където има по-сплотени местни общности с ясни приоритети. В Хърватия, например, юридическият термин, който се използва за регистрация на граждански листи е „независими комунални листи”. Този термини на езиково ниво дава израз на разбирането, че гражданските листи се противопоставят на парт-ийността (от part - част-ичността) на политическите партии, търсейки общия интерес на дадена общност. Как стоят нещата у нас?

Според почти половината от гражданите на възраст над 18 години гражданските движения са по-добри от политическите партии в повдигането на нови теми пред обществото. По-малко от един от трима смятат, че в това са по-добри партиите.

42% смятат, че гражданските движения могат по-добре да представляват интересите на гражданите от партиите. Според 40% гражданските движения са по-добри и при привличането на нови поддръжници. Почти такъв е и делът на избирателите, според които 32 | P a g e

Трябва ли да се промени Изборният кодекс, така че да могат да участват и кандидати от

граждански листи?

18%

22%

17%

16%

18%

13%

18%

14%

30%

35%

14% 24% 16% 17% 28%

по-скоро да

по скоро не

не мога да преценя

18-29 г. 30-39 г. 40-49 г. 50-59 г. над 59 г.

гражданските движения могат по-добре бързо да променят организационната си структура.

Ако има нещо, в което според изследването партиите категорично да превъзхождат гражданските движения, това е влиянието върху законодателството – 58% смятат, че тук партиите са по-добри срещу 20%, които застават на страната на гражданските движения и 22% без мнение по този въпрос.

Графика 16.

Дали обаче съзнанието за тези предимства на гражданските движения над политическите партии може да прерасне от мнение в електорална подкрепа? В Полша, страната от бившия соц. блок, която има най-силни традиции с надпартийни граждански листи, на местните избори гражданските листи печелят около две трети до три четвърти от местата в общинските съвети, печелейки около 50-60% от гласовете на избирателите. У нас малко повече от половината пълнолетни граждани на страната заявяват, че биха гласували за гражданско движение. Останалата половина се разделя на две практически равни части между тези, които по-скоро не биха гласували и тези, които не могат да преценят. 33 | P a g e

Кой може по-добре: (в %)

42

39

46

20

34

40

30

30

30

58

40

34

28

31

24

22

26

26

да представлява интересите на гражданите

да променя организационната си структура

да повдига нови теми

да влияе върху законодаетлството

да носи отговорност пред гражданите

да привлича нови пъддръжници

гражданско движение политическа партия не мога да преценя

Графика 17.

Групите на привържениците и резервираните към непартийните граждански движения се състоят от хора от всички възрастови групи. Най-голям е делът на заявяващите, че по-скоро биха гласували за гражданска листа сред хората на възраст между 40 и 49 години. Веднага след тях се нареждат тези от възрастовите групи между 50 и 59 и между 18 и 29 години.

Казано по друг начин, от хората, които биха гласували за гражданска листа най-много са на възраст над 59 години – 28%. По една пета са на възраст между 18 и 29 години и между 40 и 49 години. Най-малък е делът на 40-49 годишните – 16% от хората, които биха гласували за гражданска листа.

34 | P a g e

Бихте ли гласували за кандидати, издигнати от граждански листи, а не от партии (в %)?

51 25 241

по-скоро да по-скоро не не мога да преценя

Графика 18.

Евърхард Холтман настоява, че за разлика от Западна Европа, където непартийните граждански листи са част от демократичната традиция от десетилетия, в страните от Централна и Източна Европа гражданските листи обикновено се наблюдава интересен феномен – появата на граждански листи и допускането им до участие в изборната надпревара не само, че не води до политическа дестабилизация, но напротив – има позитивен ефект, защото провокира традиционните партии да преосмислят политическите си идеологии и да преструктурират организационните си йерархии. Според резултатите от това изследване у нас също има подходяща среда за подобни процеси.

35 | P a g e

Бихте ли гласували за кандидати, издигнати от граждански листи, а не от партии?

19%

15%

20%

17%

20%

15%

20%

15%

10%

16%

17%

18%

28%

32%

37%

по-скоро да

по скоро не

не мога да преценя

18-29 г. 30-39 г. 40-49 г. 50-59 г. над 59 г.

36 | P a g e