1

Мили приятелю!

Пред тебе е новото вест-ниче на СИП Математика при СОУ „Д. Благоев” гр. Провадия.

Без теб, Читателю, този вестник нямаше да има няка-къв смисъл. Поради това този брой наистина е създаден спе-циално за теб! Добре дошъл на борда и дано пътуването да ти хареса!

Всъщност, надяваме се по-не част от рубриките да ти харесат.

Всичко това е прекрасно! Значи сме успели да те докос-нем!

От екипа на вестника

„Как може да има рав-нодушни към математи-ката, които не само, че не я разбират, но и не съжа-ляват за това?”

Архимед

Архимед (на старогръцки:

Αρχιμήδης) е древногръцки ма-

тематик, астроном, физик и ин-

женер. Въпреки че не са извест-

ни много факти и подробности,

свързани с неговия живот, той е

смятан за един от водещите уче-

ни на класическия период на

Античността. Сред неговите

приноси в областта на физиката

са основните принципи на хид-

ростатиката, статиката и обяс-

нението на принципа на работа

на лоста. На Архимед се при-

писва и създаването както на

действителни механизми, като

винтова помпа, която носи него-

вото име, така и на устройства

със съмнително съществуване,

като машини, които могат да

вадят от водата бойни кораби

или да ги подпалват с помощта

на огледала.

Обикновено се приема, че

Архимед е най-големият мате-

матик на Античността и един от

най-значимите за всички време-

на. Той прилага метода на из-

черпването за изчисляването на

площта, затворена от парабола и

нейна хорда като използва безк-

райни числови редове и успява

да изчисли със забележителна

точност приблизителната стой-

ност на числото π, наричано по-

някога Архимедова константа.

Архимед описва също носещата

неговото име Архимедова спи-

рала, извежда формули за обема

на ротационни повърхнини и

създава оригинална система за

изразяване на много големи

числа. Архимед умира по време

на обсадата на Сиракуза, когато

е убит от римски войник. По-

късно Цицерон описва посеще-

нието си на неговия гроб, върху

който е поставена сфера, вписа-

на в цилиндър. Архимед доказ-

ва, че сферата има две трети от

обема и площта на околната по-

върхност на описания цилиндър,

и смята това за своето най-

голямо математическо постиже-

ние. Относително малкото запа-

зени писмени работи на Архи-

мед, които успяват да оцелеят по

време на Средновековието, след

това стават изключително важно

вдъхновение за инженерите от

времето на Ренесанса

АРХИМЕД

Изд. СИП математика

СОУ „Д. Благоев”

гр. Провадия

За тези, които учат математика.

За тези, които обичат математика. За тези, които още не знаят, че могат да обичат математика.

Този вестник е за всички тях!

За тези, които учат математика. За тези, които обичат математика.

За тези, които още не знаят, че могат да обичат математика. Този вестник е за всички тях!

Бр. 1, април 2014 г.

Изд. СИП Математика, СОУ „Д. Благоев” гр. Провадия

2

Приноси

Някои историци на математи-ката смятат Архимед за един от най-големите математици в историята наред с Нютон, Гаус и Ойлер. Неговите приноси са в ге-ометрията, механиката и дори е считан за един от пионерите на математическия анализ.

Математика Намира едно добро

приближение на числото π

(223/71 < π < 22/7, ≈3,1428); Из-

числява повърхността на пара-

боличен сегмент и обемите на

различни математически тела;

Изследва множество криви и спи-

рали, една от които носи негово-

то име: архимедова спирала Дава

определението за полуправилни

многостени, наричани архимедо-

ви тела. Дава доказателство за

неограничеността (отгоре) на

редицата на естествените числа

(още известно като аксиома на Ар-

химед).

Физика Закон на Архимед: "Всяко

тяло, потопено в течност, олеква

толкова, колкото тежи изтласканата

от него течност". Легендата разказ-

ва, че открил този закон докато си

вземал топла вана, Архимед толко-

ва се въодушевил, че извикал "Ев-

рика!" и хукнал гол по улиците на

Сиракуза.

Техника Водоподемен архимедов

винт Архимедов лост, покрай който

става известна мисълта на Архимед

"Дайте ми опорна точка и дос-

татъчно дълъг лост, и ще пов-

дигна Земята”

Ученическо творчест-

во

„Колкото и да са кратки

думите „да” и „не” те

изискват най- сериозния

размисъл.” /Питагор/

"Да" и "Не" са думи, които ние всички използваме ежедневно, взи-майки с тях решения. Да, изглежда толкова лесно. Просто две кратки думи, които изричаме толкова често, дори всеки ден. Но какво се крие зад тях? Не са ли тези

най- кратки думи, всъщност най-трудните? Не стоим ли в часове в размисъл коя да изберем? Не пра-

вим ли най- големите грешки в жи-вота си именно чрез изричането на

грешната? "Да" олицетворява одобрение,

съгласие, успех. "Да", към което всички ние се стремим,което всеки чака да чуе от по-висшия от него. "Да", когато става толкова трудно, когато трябва да го изречем.

Тази тънка граница на колебание е границата между "да" и "не". Меж-ду съгласието и отказа.

Също толкова време в размис-ли отнема вземането на отрицател-ното решение! Дали е по лесно да откажем, отколкото да се съгласим? Не мисля. Също като своята проти-

воположност, то крие в себе си милиони тайни, тънкости и риско-ве.

"Да" и "Не"-две противопо-ложности, като севера и юга. Това са две много тежки думи… Гергана 10а

За математиката

Математиката - това е

съвкупност от знания. Нашият път тя чертае към ежедневни изпитания.

Тя е точна наука и всичкия обичаме. От нея си вземаме поука и „майка на знанията” я наричаме.

Наше задължение е да благодарим на древните велики математици.

Нека уважение да подарим за труда им по формули стотици.

Белис 10б

_______________________

Отломки от древността

Един стар сборник от задачи

"Присъдата на Парис" е описана задача

по следния начин: Богините Хера, Аф-

родита и Атина запитали умния Парис

коя от тях е най-красива. Предварител-

но те казали следното:

Афродита: Аз съм най-красивата.

Атина: Афродита не е най-красивата.

Хера: Аз съм най-красивата.

Афродита: Хера не е най-красивата.

Атина: Аз съм най-красивата.

Парис, който си почивал край пъ-

тя, не счел за нужно да махне кърпата,

която покривала очите му, пазейки ги

от сленчевите лъчи. Той обаче бил

длъжен да определи коя точно от трите

богини е най-красива. Той допуснал, че

изказванията на най-красивата са вер-

ни, а всички твърдения на другите две

богини са неверни. В състояние ли е

бил Парис при това допускане да про-

изнесе изискваната присъда? Ако е

бил, какво гласяла тя?

3

Пътешествие из

Европа

Чехия Иржи, Ян, Карел и Павел

играли футбол и счупили стъкло-то на един прозорец. Когато случаят бил разследван, младе-жите дали следните показания: Иржи: "Карел или Павел счупиха стъклото." Ян: "Павел го стори." Карел: "Аз не съм счупил стък-лото." Павел: "И аз също." Учителят им, който познавал добре младежите, казал: "Трима от вас казват истината." И така кой е счупил стъклото?

Унгария Ученик чертае чети-

риъгълник на дъската. Янош твърди, че това е квадрат. Имре смята, че това е трапец. Мария възприема четириъгълника като ромб. След задълбочено изс-ледване на четириъгълника учи-телят установява, че точно три от твърденията са верни, а едно е грешно. Какъв е четириъгълни-кът начертан на дъската?

.

Древнокитайската матема-

тика има многовековна история,

но за съжалените липсват досто-

верни източници и преводи за

нейното развитие. Според Ли

Уня, занимаващ се с историята

на математиката, математичес-

ките познания в Китай датират

около XIV в.пр.н.е. Значителна

информация за състоянието на

математиката дават книгите

„Книга на разменените” (И.

Цзин), „Девет книги за матема-

тическо изкуство” (Цзю чжан

цуан шу).Има сведения, че

бройната система на китайците е

била десетична, а записът на

числата се извършвал със спе-

циално йероглифна символика.

Доказателство за това са записи

на числа, датиращи от второто

хилядолетие пр.н.е., които са в

позиционна система и с помощ-

та на 9 символа. Предполага се,

че деветте знака китайцитие са

изобразявали с помощта на бам-

букови пръчици, разположени

по различен начин. В записа на

числата са определяли класове и

разряди и всеки клас е съдържал

четири разряда. Извъшвали са

аритметични операции с големи

числа, като са използвали спо-

магателни средства за пресмята-

не (възли, сметачни дъски). Усъ-

вършестваният прибор за прес-

мятане (абак), наречен суан-пан,

има на всеки ред по 7 топчета –

5 от и 2 от другата страна спря-

мо надлъжна преграда. Симво-

лите за записване на числата и

устройството на суан-пана дават

основание да се предполага, че

числото 5 е заемало особено

място и вероятно най-напред е

била използвана петичната сис-

тема.

В продължение на много ве-

кове математиката в Китай се

развивала предимно в изчисли-

телно-алгоритмична насока. В

същото време са налице и съ-

ществени елементи на алгебрич-

ния поход при решаване на за-

дачи.Културното развитие на

китайското общество и предава-

нето от поколение на поколение

на традиционните математичес-

ки знания показват, че китайс-

ките математика е заемала важ-

но място в практическите дей-

ности в обществото.

Математика в

древен Китай

4

Задачи за отмора

1.109 ябълки са разпределени в

пакети. В някои пакети има по х

ябълки, а в други по 3. Намерете

всички възможни значения на х,

ако пакетите са 20.

2. В сандъка на разбойник са скри-

ти скъпоценни камъни, не повече

от 1000. Известно е, че 2/9 от всич-

ки камъни са елмази, 4/11 – рубини,

1/7 – сапфири, а останалите – изум-

руди. Колко изумруда има в сандъ-

ка?

3. Пълен бидон с мляко тежи 34 кг.

Бидон пълен до половина с мляко

тежи 17,5 кг. Колко тежи празен

бидон?

Резултати от световната

класация на Организацията

за икономическо сътрудничес-

тво и развитие за образова-

телната подготовка на учени-

ците

Според класацията, България заема 47-о място по математика, 51-о – по четивна грамотност и 45-о – по природни науки от общо 65 участвали държави и региони. 43,8% от българските ученици на

15-16-годишна възраст нямат еле-ментарни знания и умения по ма-тематика. Само 4,1% могат да ре-шат най-сложните задачи. 7-те най-силни държави в света по математически умения на 15-16-годишните са азиатски. На първо

място е Шанхай – Китай (613 т.), на второ – Сингапур (573 т.) и на тре-то – Хонконг -Китай (561 т.). Резултатите на България в PISA 2012 по математика (439) са под средните в света (494 точки). 37 държави са под средното ниво. България е в една група със Сърбия

(449), Турция (448), Румъния (445), Кипър (400), ОАЕ и Казахстан. На последно място е Перу с 368 точки.

В България 5280 ученици от 188 училища са участвали в PISA 2012. Най-голямата част от тях са били деветокласници (91,2%).

Археолози откриха математически методи за умножаване на цели числа от-преди повече от 2200 години

Китайски археолози оповес-

тиха, че са открили най-древния

в страната документ за матема-

тически методи, написан върху

бамбук преди повече от 2200

години, съобщи ЮПИ, цитирана

от БТА.

Математическият метод е

изписан върху бамбуков къс от

периода на воюващите царства

(475 – 221 г. пр. Хр.), поясни Ли

Сюецин от университета Цин-

хуа.

Документът разкрива метод

за умножение на всеки две цели

двуцифрени числа и на някои

дроби.

Председателят на Китайско-

то дружество по история на ма-

тематиката Го Шучун заяви, че

това е най-древният подобен

документ, открит в Китай, и че

находката запълва празнина в

посветените на математиката

документи преди епохата на ди-

настията Цин (221 – 206 г. пр.

Хр.).

5

МАТЕМАТЕКАТА ПРИ-

ЧИНЯВА БОЛКА

Чувството на страх преди

решаването на задача по мате-

матика може да активира облас-

тите в главния мозък, които от-

говарят за болката.

Учени от Чикаго доказаха,

че при хората, които изпитват

прекалена тревожност при

сблъсъка си с математиката, са-

мо при чувството от очакването

за решаването на задачата се

повишава активността на тези

части от мозъка, които отговарят

за физическото усещането на

болката.

Това е първото доказателст-

во, което определя природата на

субективното усещане за мате-

матическа нервозност.

По-рано учените изясниха,

че и други форми на психологи-

чески стрес, като социално отх-

върляне или травмираща раздя-

ла, също могат да предизвикат

усещане за физическа болка.

Настоящето изследване е било

фокусирано върху степента на

реакцията на болка, свързана с

очакването, предизвикващо

страх от събитието..

.

Математически нови-

ни от училище

За шеста поредна година в

нашето училище от17 март до 30

март се проведоха традиционни-

те дни на математиката инфор-

матиката и природните нау-

ки.Учениците се потопиха в кра-

сотата на точните науки, без

страха от контролни и изпитва-

ния, а с радостта и удоволствие-

то от тяхната прецизност и

изящност. Стартът бе даден с

участие в традиционното състе-

зание „Математическо кенгуру”.

Бе подреден математически пъ-

зел. Учениците от СИП матема-

тика проведоха състезание под

надслов „Математическа игра”.

Те бяха разделени на 2 отбора

След оспорвана надпревара, под

погледите на вещото жури в

състав Магдалена Пенева и Янка

Янева, победител бе отборът на

10А.

Бе проведена демонстрация по

древното японско изкуство ори-

гами.

При засилен интерес преми-

на и междуучилищното матема-

тическо състезание „Математи-

ката е логика и въображение”, в

което участваха ученици от на-

шето училище, от ІОУ „Хр.

Смирненски”, от ІІОУ Ив. Ва-

зов”, от Ветрино – СОУ „Хр.

Ботев”, ог Вълчи дол – СОУ „В.

Левски”.

На първите места бяха кла-

сирани:

5кл. Мирена Димитрова –

СОУ „Д. Благоев”, гр. Провадия

6 кл. Дефне Исмаил –

І ОУ „Хр. Смирненски” , гр.

Провадия

7 кл. Лора Петрова-

СОУ „Д. Благоев”, гр. Провадия

8 кл. Стефка Нойкова –

СОУ „Д. Благоев”, гр. Провадия

9 кл. Христина Костадинова –

СОУ „Д. Благоев”, гр. Провадия

10 кл. Цветелин Димитров-

СОУ „Д. Благоев”, гр Провадия

12 кл. Александър Костов –

СОУ „Д. Благоев”, гр. Прова-

дия

Седмицата приключи с

участието на наши ученици от 4,

7 и 11клас на областния кръг на

Националната математическа

олимпиада във Варна. Димена

Стоянова от 11 клас се класира

на 9 място – пред нея са само

ученици от Математическа гим-

назия „Д-р П. Берон” гр. Варна.