Траки

Траките (на старогръцки: Θρᾷκες, на латински: Thraci) са етно-културна общност от

индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта

от североегейско крайбрежие (вкл. островите Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс) до Карпатите, от

Черноморското крайбрежие до р. Морава, и земите в северозападна Мала Азия (съвременните

територии на България, Румъния, Молдавия, североизточна Гърция, северозападна Турция,

Поморавието и част от Македония).

Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около

1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в

отделни групи (част от българските археолози предполагат, че траките са дошли от североизток около

3500 г. пр.н.е. — т.е. в края на каменно-медната епоха). Според друга хипотеза[1]

, оформянето на

тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат

от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са

автохтонно (местно) население. Всъщност Ал. Фол копира доказаната още от праисторика проф.

Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото

хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от

палеобалканското население. Траките са просто по-младите му генерации.

Траките живеят на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята

самостоятелност и да образува отделна държава.

Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото

на 5 век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на римския

консул Манлий Вулзон, които се връщали от Галатия. Тракийските войни наброявали около 10 000

души, а римляните се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.), като за тази битка те тръгнали с

30 000 войници. По-късно траките взимат участие във войните на Римската република и Римската

империя, като са описвани като войнствено племе.

След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на 1 век,

през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничила на запад с провинция Македония,

на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало

представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македоните били определяни като

тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.

Многократните нашествия на хуни, готи, келти, сармати и славяни в периода IV – VI в.,

съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на

траките, говорен до 5–6 век, както и до намаляването числения им състав и вследствие на това и на

културното им влияние. Голямата част от тях са напълно или частично елинизирани или

романизирани, а в последствие християнизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След

създаването на българската държава, потомците на траките, заедно с останалото население живеещо в

нейните територии, формират българският етнос.

Тракийски воин, облечен със зейра и с щит тип пелта

Днес съществуват различни теории за етногенезиса на траките. През XIX век австрийският

учен езиковед Вилхелм Томашек лансира идеята, че тракийският етнос се е формирал в зоната на

Карпатите към началото на бронзовата епоха, като по-късно е мигрирал на юг от река Дунав. Томашек

застъпва гледището, че траките принадлежат към индоевропейската езикова общност и представляват

отделна народност, различна от елините и илирите. Без да се отрича напълно теорията на Томашек,

съвременните теории допускат, че тракийската общност се е формирала през бронзовата епоха в

резултат на смесването на номадски преселници от север и завареното предтракийско население.

Проблемът за произхода на траките в историческата наука е от основно значение за решаването на

редица проблеми свързани с културата и историята на Югоизточна Европа. Един от основните

моменти в тяхната идентификация е дали те са индоевропейци. В съвременната наука е прието да се

смята, че това е така, но къде тогава е прародината на индоевропейците? Учените локализират този

ареал на различни места — Централна Азия, Централна и Източна Европа, в Прибалтика, В

Подунавието. Някои археолози и езиковеди смятат, че прародината на индоевропейците е Югоизточна

Европа и по- точно региона около Черно море и западните му земи около Карпатите и Егейско море, а

други — в югоизточната част на региона около Черно море — на територията в днешна Мала Азия

или в земите, разположени южно от Кавказ. Точна локализация засега не е направена. Според

лингвистите ареалът на индоевропейците около края на IV хилядолетие е на юг от Урал и на север от

Каспийско море. Засега това се приема като най-точната прародина, тъй като единствените

доказателства за наличие на индоевропейско население ни дава лингвистиката. За появата на траките

на Балканите съществуват няколко хипотези. Според някои археолози това е засвидетелствано в

предходния период към бронзовата епоха. За този период може да се каже, че на Балканите се

наблюдава коренно изменение свързано с промяна на погребалните обичаи, разрушения и пожари и

т.н. Някои учени обясняват това единствено с инвазия, с което се поставя началото на

индоевропеизацията. Според друга група учени и археолози не може да се наблюдава такава промяна

на целия полуостров. На някои места животът наистина прекъсва, но на други той продължава, а

картината се усложнява вследствие на вътрешни размествания и движения. Това се наблюдава най-

добре за онези селищни могили на юг от Балкана. От решаващо, но не и от единствено значение е

мнението и на лингвистите, които държат на тезата за автохтонния характер на тракийското население

още от времето на новокаменната епоха — V хилядолетие пр.н.е..

Археологическите данни безапелационно доказват, че Анатолия и Тракия се е установило

небивало средоточие на могилна култура още от края осмото хилядолетие пр. Хр. (устието на река

Марица) С ненаучни средства и при отсъствието на аргументация се отхвърлят забележителните

резултати на модерните геологични изследвания, които доказаха, че проливите - Дарданели и Босфора,

са се появили, чрез катаклизъм превърнал тогавашното сладководно езеро в днешното Черно и

Азовско морета. Вместо това се настоява за някакво мнимо масирано нашествие, което в една толкова

отдалечена и относително слаба в технологично отношение епоха, е било невъзможно. Поразяването

на толкова обширен географски район и внезапната поява на население, което единодушно сменя

своите духовни и културни приоритети звучи абсурдно. Това е можело да се случи само чрез

стресираща по мащаби и смразяваща по масовост, природна катастрофа.

Исторически сведения за тракийските племена

Тракия, авт. Абрахам Ортелиус (1527-1598)

Карта на тракийските племена населяващи Балканите

Етнонимът "траки" обозначава многобройното население, което е обитавало територията на

север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море и в Мала

Азия. Херодот пише (5–3): „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка

отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред

едни и същи“.

Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на „Илиада―. В

„Илиада― на Омир е записано, че траките идват от Хелеспонт, и са били на страната на троянците.[4]

В

книга IX на "Одисеята" се споменава тракийското племе кикони, Одисей минава покрай техните земи

на връщане от Троя. Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Ливий (59 пр.н.е. – 17 г.) пише, че по време на Третата македонска война (171–168 пр.н.е.)

„първоначално траките, подобно на диви зверове, държани дълго в клетка, нададоха такъв рев от

десния римски фланг, че в италийската конница — хора смели по характер и с дълъг военен опит —

настъпи смут.―

История на Тракия и траките

Микенска Тракия

Сведенията за легендарните тракийски царе дава основание да се говори за ―Микенска

тракия‖. Повечето тракийски герои в митологията са наречени като герои-епоними. Тези разкази са

обработени от елинската литература. Има основание да се смята, че в Тракия е съществувал епос, но

той е изгубен и вероятно предаден от елините. Най-ранните споменавания са в ―Илиада‖. Първите

записи на епоса датират от VI в.пр.Хр., докато най-ранните сведения се отнасят към II хил.пр.Хр.,

поради което някои неща подлежат на съмнение. Легендарните тракийски царе не носят историческа

информация, но когато се районират тези сведения, те могат да послужат като извор за ранен

политически живот. Тези царе нямат характеристики на реални исторически личности. Смята се, че в

Гърция и по егейските острови е имало тракийско и палеотракийско-пеласгийско население преди

идването на гърците. Най-известният тракийски цар е Терей, обитавал Давлида. За тази област

Тукидид казва, че е населявана от траките. Вероятно версията на този мит е използвана през V в.пр.Хр.

с политическа цел. Според нея Терей е бил женен за дъщерята на атинския владетел — Прокна. Терей

изнасилил сестра и Филомела, която, опитвайки се да съобщи случилото се, го избродирала. За да му

отмъстят, двете сготвили сина му и му го поднесли за вечеря. Във втора песен на ―Илиада‖ се

споменава Акамант, който се сражава срещу Ахил и е убит от героя. След смъртта му тракийците

отбраняват тялото му от ахейците. Друга легенда споменава Финей, който е жрец, певец и прорицател

в Салмидесос. Той бил наказан от боговете, защото ослепил двамата си сина по внушение на мащехата

им. Винаги щом посегнел към храната си, харпиите се спускали и не му позволявали да се храни. По-

късни сведения свързват Финей с Тинос и Витинос, които са доведените му синове, а Пафлагон е

неговия роден син. Често срещан елемент в тракийския култ и митология е конят. Подобен мит се

разказва за Диомед, който хранел конете си с хора. С този владетел е свързан и осмия подвиг на

Херакъл, който оставил Абдер да пази конете, но бил изяден от тях. Високия статус на коня се

обяснява от някои учени с индоевропейския произход на траките. Доказателства за почитта към коня

откриваме в много погребения. Според някои, конят като жертвено животно замества човешкото

жертвоприношение.

Класическа Тракия

Тракийските племена на Балканския полуостров не били единни, подобно на елинските

полиси. По време на Класическия период те са подложени на нашествия и грабежи от страна на

скитите от север, а от югоизток — от Персийската империя. Преди да започне Гръко-Персийските

войни, персийският шах Дарий I завладява Тракия през 512 пр.н.е., за да си осигури база за война с

гръцките полиси. По време на похода към Гърция през 480 пр.н.е. войските на Ксеркс I минават през

Тракия.

През 5 век пр.н.е., вероятно в началото на Гръко-персийските войни, вече са създадени

тракийски държави. За този процес обаче липсват конкретни източници. Известно става царството на

одрисите, което около 428 пр.н.е. се простира от северното крайбрежие на Егейско море, покрай

реката Стримон до Евксиний Понт и обхващала териториите до устието на река Иструм. Според

Тукидид, Терес I е първият цар на Одрисите, който добива власт над няколко тракийски племена. По

време на Пелопонеската война одрисите се борят като съюзници на Атина

телна армия в Македония, но до сражения така и не се стига, тъй като

явно се е целяла само демонстрация на сила пред градовете врагове на Атина. Градове по тракийското

крайбрежие се присъединяват към Делоския морски съюз. Известен е и одриския цар Котис I.

Неговият син Керсеблепт бил приятел на цар Филип II от Македония. Когато обаче Керсеблепт се

съюзява с Атина, Филип взима като пленник един от синовете му и изпраща армията си към Тракия.

Тракия през елинистическата епоха

През 351 пр.н.е. Филип II превзема западната част на Тракия и я прави част от своята

империя. 341 пр.н.е. и източната част на Тракия става македонска провинция. Назначени са стратези за

ръководене на управлението. През 335 пр.н.е. непокорните траки отново биват подчинени от

Александър Велики.

Около 281 пр.н.е. съществува вече хелинистично царсво на траките. В този момент идва

нашествието на келтски племена, който на връщане от плячкосването на Делфийския оракул основават

в Тракия свое царсвто. То просъществува от 278 до едва 212 пр.н.е. Македонският цар Филип V бил

принуден през 197 пр.н.е. да се откаже от завладяниете територии в Тракия. Като реакция на това

Антиох III се опитал да подчини крайбрежните зони към империята на Селевкидите.

Тракия под римска власт

През 46 н.е. след дълго съпротивляване Тракия става провинция на Римската империя.

Интересното е, че след това завоевание тракийските аристократи, които не са възпрепятствали

централнтата власт, са запазвали своите богатства, власт и авторитет.

Благодарение на техните бойни умения и безстрашието траките били високо ценени както

гладиатори. Известният гладиатор и лидер на робско въстание — Спартак е тракиец от племето

меди.[5]

В края на римската епоха изчезват следите на траките като политически субект. След

великото преселение на народите и последвалото нахлуване на славянските племена през V век

тракийският етнос окончателно изчезва от историческата сцена и смесвайки се стях влиза в

създадената по късно българска народност.[6]

Общество и бит

През първото хилядолетие преди Христа древните тракийци са един от най-многобройните

народи в Европа [7]

. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров

от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред

най-могъщите племенни групи са одрисите — в Югоизточна Тракия, бесите — в Родопската област,

гетите — в североизточните райони, трибалите — в днешна Северозападна България и витините — в

Мала Азия.

Тракия е селска страна. В плодородните равнини и полета е развито орното земеделие,

допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинските райони животновъдството играе водеща роля. От

земеделските култури зърнените са предпочитани, отглеждани са също и различни плодове и

зеленчуци, лен и коноп. Голямо значение има лозарството — любовта на тракийците към виното е

пословична. От ечемик приготвят питие наречено брютон. Отглеждани са различни видове дребен и

едър добитък, добре развито е и коневъдството. Важно стопанско значение имат ловът и риболовът.

Развити са домашните и някои специализирани занаяти — рударство и металообработване,

грънчарство, кожарство, дървообработване и др.

Основната част от населението обитава малки села с прости жилища и стопански сгради,

заобиколени с дворове. За защита от вражески нападения на естествено укрепени места са изграждани

крепости, в които при нападение тракийците укриват не само покъщнината, но и добитъка си. Войната

е постоянен спътник в техния живот. Войската е съставена предимно от лековъоръжени пехотинци и

конници. Те са въоръжени обикновено с лек кожен щит, двойка къси копия за хвърляне, къс меч или

нож, лък и колчан стрели.

Мъжът е господар в тракийския дом, той е глава на полигамно семейство — многоженството

е познато на траките, според старогръцките автори. Войната се счита от самите траки за "благородна"

дейност. Траките също са смятани за едни от най-войнствените сред европейските племена, поради

което през цялата античност Тракия служи за неизчерпаем извор на наемни войници.

На тракийските селяни противостои аристокрацията и разликата между тях са посочвани

античните автори. Тракийската аристокрация включва царете (племенните предводители) и техните

семейства. Знатните живеят в укрепени резиденции сред показен разкош. Начинът им на живот е

характеризиран кратко и точно от Херодот: "Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва

земята — за унизително, а да се живее от война и грабеж — за най-добро."[9]

Обичайното развлечение

за знатните е ловът, всекидневието им било съпътствано от непрестанни пиршества и угощения.

Аристократите се сражават като тежко въоръжени конници и са основната ударна сила на тракийската

армия. Въоръжението им включва шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия. Около царските

резиденции през втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. започнали да се формират първите

градове. Пример за такъв "царски" град е проученият от археолозите Севтополис в района на горна

Тунджа.,както и частично разкритият град-резиденция на гетските владетели Хелис,край Исперих.

След завладяването на балканите от Римската Империя през I в. от н. е. Тракийските племена

възприемат много от римската култура. Някои от римските императори са родени в Тракия и Панония

и се считат, от тях самите и от историците, за траки по произход.

След нахлуването и заселването на славяните на полуострова през VI в., започва постепенно

асимилиране на траките, някои анклави от които се запазват в планински райони до XIV в.

Източник:

http://bg.wikipedia.org/wiki/