Водоразтворими витамини PP, C и H. Структура и роля за жизнената дейност на

организма.

За нормалното съществуване на живите организми, освен белтъчни вещества, въглехидрати, липиди, вода и соли, са необходими в малки количества група органични вещества с различен състав и строеж, наречени – витамини.

Човешкият организъм с малки изключения, не може сам да синтезира тези вещества, поради което те се внасят чрез храната.

Състояния на организма, свързани с отсъствие на даден витамин в него се наричат авитаминози. Ако е налице даден витамин в организма, но съдържанието му е под нормалното се получават състояния наречени хиповитаминози.

Авитаминозите се срещат изключително рядко, докато хиповитаминозните състояния са по-често явление. Те биват два вида:

1/ Първични (хранителни) хиповитаминози – внасят се недостатъчни количества от определен витамин с храната.

2/ Вторични хиповитаминози – когато приема на витамини с храната е достатъчен, но организма не ги освоява поради други заболявания в него.

Състояния свързани с увеличено съдържание на определен витамин в организма се наричат хипервитаминози.

Наименованието витамини е било дадено за първи път от полския учен Казимеж Функ през 1912 г. и означава - „амини на живота“. Той е изолирал от люспи на оризови зърна вещество с антиполиневритен ефект, което лекува болестта „бери-бери“. При химичен анализ на това вещество е доказано, че съдържа амино-групи, поради което К. Функ дава наименованието – витамини, т.е. амини на живота.

Понастоящем са известни много витамини (около 20), част от

които в състава си не съдържат аминни групи, но наименованието се запазва и сега.

Според физико-химичните свойства, витамините се подразделят на две основни групи:

Група на водно-разтворими витамини (Хидровитамини)Група на мастно-разтворими витамини (Липовитамини)

***

Към групата на водно-разтворимите витамини се отнасят: витамин B1 (тиамин), витамин B2 (рибофлавин), витамин B3 (пантотенова киселина), витамин B6 (пиридоксин), витамин PP (никотинова киселина и амида й), витамин C (L-аскорбинова киселина), витамин H (биотин).

Общото за тази група витамини е, че те се разтварят много добре във вода и голяма част от тях участват като коензими в ензимите, имащи отношение към обмяната на белтъчните вещества.

***

Витамин PP (Никотинова киселина и никотинамид, противопелагричен фактор)

Витамин PP е бил изследван във връзка с профилактика и лечение на болестта пелагра (груба кожа). Това заболяване се проявява с дерматит (възпаление на кожата), възпаление на лигавиците, нарушение в храносмилането и прояви от нарушения на нервната система.

Строеж и физико-химични свойства. Витамин PP е производен на никотиновата и изоникотиновата киселини (витамин PP е никотинова киселина (пиридин-3-карбоксилна киселина) и нейния амид). Този витамин е стабилен при висока температура, в присъствие на киселини и основи. Добре разтворим в етанол и вода.

По-добра е разтворимостта на амида на никотиновата киселина.Биологично действие и значение. Витамин PP участва, като

коензим в ензими, катализиращи окислително-редукционни процеси в организма. Също така участва при биосинтеза на белтъчните вещества и нуклеиновите киселини. Витамин PP се резорбира през тънките черва и посредством формените елементи на кръвта се пренася до тъканите. Излъчва се само с урината. Дневната нужда от витамин PP е 20-30 mg. При лечение с антибиотици и сулфонамиди се налага приемане на по-големи дози от този витамин.

Витамин C (L-Аскорбинова киселина)

Витамин C е един от най-често използваните в медицината витамини. Свързан е с болестта скорбут (авитаминоза C). Изолиран е от сок на зеле през 1922 г. От Бессонов М. А., а по-късно (1933 г.) е синтезиран от D-глюкоза.

Строеж и физико-химични свойства. По строеж витамин C е близък до този на хексозите и представлява γ-лактон на енолната форма на 2-кето-L-гулоновата киселина. Витаминно действие има само L-формата. Киселинните свойства на витамин C се дължат на едната от енолните групи. В природата се срещат само L-формите на аскорбиновата и дехидро-аскорбиновата киселина. Синтетично са получени техните D-форми, които са биологично неактивни.

Витамин C е кристално вещество със силно изразен редукционен ефект, много добре разтворим във вода и метанол. Лесно се окислява във воден разтвор от слаби окислители.

Биологично действие и значение. Витамин C участва в окислително-редукционните процеси в организма. Взема участие в обмяната на въглехидратите (пентозен цикъл), на белтъчните вещества,

адреналин, нуклеинови киселини, кортикостероиди. Много е важна ролята на витамин C при обмяната на калций и желязо. Дневната нужда от витамин C е 70-100 mg. Най-голямо е съдържанието му в зеле, шипки, цитрусови плодове. Този витамин проявява синергично действие с витамин A. Интересно е, че навремето цели корабни екипажи са страдали от болестта скорбут, а в трюмовете на корабите живеещите там плъхове сами синтезирали витамин C, който се депонирал в черния им дроб. Този източник на витамин C, и до сега не е известно да е използван.

Витамин H (Биотин)

Името на витамин H е от думата - „Haut“ - кожа (нем.) и от „bios“ - живот, което означава, че при липсата му се получава възпаление на кожата и едновременно е жизнено необходим витамин за всички живи организми.

Строеж и физико-химични свойства. Витамин H е съединение, съставено от два пръстена на тиофен и имидазол, които имат общи два C-атоми на 3- и 4- места и със страни4на верига от валерианова киселина.

Витамин H е стабилен при окисление и висока температура, не се изменя в кисела и алкална среда. Добре е разтворим в етанол и вода.

Витамин H е своеобразна пръстенна система, включваща и имидазоловата атомна гарнитура. Биотинът е растежен фактор за микро организмите и се намира в незначителни концентрации както в животинските, така и в растителните организми.

Нобеловият лауреат В. Дю Виньо (Vincent du Vigneaud, 1901-1978 г.) и сътрудници са го изолирали в чист вид, като са използвали хомогенати от черен дроб.

Природният биотин е оптически активен и върти плоскостта на поляризираната светлина надясно. Двата пръстена в молекулата му са в

cis-положение един спрямо друг.Биологично действие и значение. Витамин H взема участие при

синтез на ацетил-коензим А и пуриновите бази. Най-голямо е съдържанието му в яйчен жълтък, бобови растения и черен дроб. Дневната нужда от витамин H е 20-30 mg.

Налага се дозите от този витамин да бъдат увеличени при болни от атеросклероза и артериална хипертония.