184650021 Venedikov Thr Uzda

7/22/2019 184650021 Venedikov Thr Uzda

http://slidepdf.com/reader/full/184650021-venedikov-thr-uzda 1/44

Б Ъ Л Г А Р С К А А К А Д Е М И Я Н А Н А У К И Т Е

И З В Е С Т И Я Н А А Р Х Е О Л О Г И Ч Е С К И Я И Н С Т И Т У Т

Книга XXI, 1957 г.

ТРАКИЙСКАТА ЮЗДА

от Иван Венедиков

Проучването на античната юзда е изостанало много назад, понеже нито старитегърци, нито римляните са били народи, които са отглеждали коне. Много по-голямомясто се е д ава ло на коня в Тракия . Старите тра ки изобр азяват м ного от своите ичуждите божества, почитани от тях, като ездачи или колари. Те поставят при трупана умрелия в неговата надгробна могила заедно с многото погребалн и да рове иконя на умрелия. Б лаго даре ние на това изсле двач ът разполага със значителен исравнително добр е подред ен в хронологич ески р ед брой от на ходки, съ дъ рж ащ июзди. Те обхващат един период от повече от 1,000 години, като се почне от VIII в-пр. н. е. и се свърши с началото на IV в. от н. е.

Близките връзк и на Тракия с Гърция, о собено след гръц ката колониза ция вVI в. пр. н. е., и по-к ъсн о с Рим, по време на римс кот о владичест во над наши те

земи, са разкрили възможностите за силно влияние на културата на тези два народанад тракийската култура. Ето защо изучаването на тракийската юзда съставляв анеразделна част от проучването на античната юзда, която тук ще се опитаме да ра зг ле да ме не ка то произвед ен ие на др евн от о жел еза рств о, а като ур ед за ук ро -тяване и държане в покорност коня.

И в древно стта, как то и днес, металната юзда, коят о раз гле жда ме в настоя-щата работа, е била поставяна в уста та на коня, за да бъ де той управля ван. Тясе прикрепя с пом ощт а на един колан, кой то минава зад ушит е на коня и се на-

рича дн ес оглавник . Двете страни на оглавника могат да бъдат св ър за ни с др угинапречни колани, които минават над носа и очите на коня. На краищата на юздатависят поводи те — ремъците, с помощт а на които е зда чъ т управл ява жи вот ното .

Често пъ ти в др ев но ст та , как то и днес , огл авни кът и по во ди те са били ук ра -сявани с художес твено изработени украшения. В о буздаване то и управля ването наконя те нямат никакво значение, макар и да са свързани с един от най-интереснитепроблеми на тракийската култура — характ ера на тракийск ото изкуство. Затов а ите не са предмет на наст ояща та работа. За насто ящо то изслед ване имат значениесамо ремъците на оглавника и поводите, направени от нетраен материал и недо-стигнали до нас.

I. Юзд и от перио да ме жд у 800 и 500 г. пр. н. е.

Най-старите юзди от метал, намерени досега в Тракия, се отнасят към периодамежд у 800 и 500 г. пр. н. е. Те са излети от бронз и се отличават с извънр едн о

20 Извести я на Архео логич еския инст иту т, кн. XXI



154 ИВАН.-.ВЕНЕДИКОВ

просто то си устройс тво. Както всички юзди от това време, те се със тоя т от триотделни части: зъбалец, който стои в устата на коня, странични скоби, които свър-

зват зъбалеца с оглавника, и закачалка за поводите. Това са юздите от А» 1 до № 6.Зъ ба ле цъ т на всички тези юзди евинаги двуд елен . Съ стои се от д вепръчици, свързан и поме жду си с хал-ките, които се намират на единия имкрай като две звена от верига. Зъ балец ът при юзда № 1 зав ърш ва надвата си края също с халки, накоито е прикачен на страничните ско-би, при № 2, 5 и 6 е изл ят заед носъс страничните скоби, а при № 4 ебил проврян през отво р, направен в

средата им.Страничните скоби са прави и из-

вити с разд воен и в горния си крайпръчици и могат да бъдат също та-ка полукръгли или ъгловати. Когатозъбалецът е излят заедно със стра-ничните скоб и (юзда № 2, 5 и 6)(обр 1. 2 и 3), точно срещу него

има по една халка, на която висят закачалките на поводите. Когато е окачен, явявасе същото положение — при ю 3да № 1. Когато е проврян през страничната скоба,как то трябва ла се възстанови

при юзда № 4; самият зъба-лец е завършвал на външнитеси краища с халки, на които сависели закачалките за поводите.

Раздвоеният край на оглав-ника се е прикрепвал обикнове-но на горния и долни я край наскобат а при юзди № 1—5 (обр.1 и 2). Това е ставало при № 1с копчета, при № 2 — 4 — с кръг-ли о твор и в скоб ата, при № 5—с халки (обр. 2). Само при юзда

№ 6 прикрепва нето към оглав-ника е ставало на едно място—сотвор в средата на страничнатаскоба.(Обр. 4). При тази юзда кра-ищата на оглавника не са били разд воен и кат о бу ква та V, а в една ивица. Прик ре пван ет о къ м оглавника на ед номясто има това неудобство, че отворът трябва да бъде на мястото, дето зъбалецътсе слива със страничната скоба, и че по този начин страничната скоба е най-тънкатам, дето натискът е най-силен.

При всички юзди от този перио д закачал кат а за поводи те е мал ка, извита въвформа на буквата S пръчица, закачена на страничните скоби с помощта на халката,

Обр. 1. Юзда № 1 Гиген

Fig. 1. Mors № 1 et 2 de Gigen

Обр. 2 Юзда № 2, Гиген

Fig. 2 Mors № 2 de Qigen



ТРАКИЙСКАТА ЮЗДА 155

която се намира на единия й край, а на поводите — с помощта на копче или кукана другия й край. Кука има само при юзда № 6.

Трябва да се отбележи, че досега Южна България не е дала нито една юздаот тази епоха. Всички екземпляри, с които разполагаме, прои зхож дат от Се вернаБълга рия. С разнообр азието на формите си нашите юзди се доб лиж ава т до юздите,намерени в другит е дунав скистрани: Румъния,1 Югославия,2

Унгария и Чехословакия,3 отедна страна , и от др уга —в югоизто чните области наСъветския съюз.4 Нашите юздисе различават по форма от гръц-ките от това време,5 понеже неси слу жат с бодливия строг

гръцки зъбалец, за който щеговорим по-долу.

По своето устройство юз-дите от този пери од могат дасе разде лят на два типа. Един,при който зъбалецът е не-

ра зд ел на част от страничнитескоби, ка то юзда № 2, 5 и 6,и друг, при който зъб але цът е прикачен по-свобод но към страничните поводи ипозв олява по-голям а гъвка вос т на цялата юзда — № 1 и 4. И при двата типа

обаче юздата може да действ ува

само по един начи н: дър пан ето на

поводите упражнява само слабо въз-

действие отпред- назад. Конят много

лесно може да захапе краи щата на

зъб але ца и по този начин да стан е

господар на юздата. Ездачът трябва

да разчита при този тип юзд а само

на умението и силата си и се намира

в непрекъсната борба с коня.

1 D . B e r c i u , Tom bea ux t um ula ; res en Oltenie, Mem. de l 'inst. d'arc heolo gie d 'Olte nie, 1935, ;

V. P a r v a n , Getica, Mem. Akad. Rom. 1924, 3 77, fig. 260.8 M. и Д. Г а р а ш а н и н , Археолошке налазишта у Срби]и, Београд 1951, табл. VII, е ; J. В г u п-

s m i d , Viesnik Hrvat. Arch, d-va VI, 1900, 59.3 V. C. C h i l d e , Prehist oric migration s in Europe, Oslo 1950, 195, 206, 208.4 А. А. Й е c c е н, K воп росу o памя тник ах VIII —VII в. до н. е. в юге ев роп . части СС СР , СА,

XVIII, 1953, 49.5 Les foui 'les de Delphes V, 118, N 626, fig . 4 2' . Е r. P е r n i c е, Qriech isches Pfe rdeg esc hirr im

A - t i qu r ium der K 6ni g li c hc n Muse e n B er li n, 1896 , 20—21 . L e f e b v r e d e s N o e t t e s , La f o rc e m o t -

rice jn im al a trav crs les ages, Paris 1924, tab l. XXIV, fig. 67.

Обр. 3. Юзда № 5, неизв. място

Fig. 3. Mors № 5, provenance inconnue

Обр. 4. Юзда № 6, Царевброд

Fig. 4. Mors № 6 de Carevbrode




II. Юзди от пери ода от нач ало то на V до сре дата на III в. пр. н. е.

Почти всички юзди през т ози пери од (от № 7 до № 29) са направени от

жел язо. Те имат пак същ ите три ча ст и: зъбале ц, странични скоби и зака чалк и заповодите, но формата им е силно променена.

Зъбалецът на юздата между началото на V в. и средата на III в. пр. н. е. по-казва големи промени. Простия т двуд елен зъбал ец е засви детел ствув ан само в две

юзд и — № 7 и 8 (обр. 5). Съста -вен е от две цилиндрични пръч-

, ки, зав ър шв ащ и на двата си краяI p l , с халки. Те са свързани помежду

си, както дв уде лния т з ъба лец от —., ^Г ?F пред ишния период , чрез вътреш-

^ .... - ните си халки . Зъ ба ле цъ т е при-

качен на юз дата , като е нанизанна страничн ите скоби с помо щтаА на вън шнит е му халки.

В юзди № 15, 16 и 17 (обр. 9)' имаме пак двуд елен зъба лец , съ-

ставен от две много къси пръчи-ци, които за въ ршв ат на външни-

Обр. 5. Юзда № 7, Янково те си кр аи щ а с гл ав ич ка , а на

Fig. 5. Mors № 7 de Jankovo вътрешни те — c , халки. За да до-бие необходимата дължина зъбале-

цът, две те хал ки не са вдянати една в друга, а са свързани с помощта на къса верига,съставе на от три отделни звена. Този зъбал ец е едца новост за траки йскат алозда , на-

пълно непозната на север от Дуна в. Напро-тив, в Мал а Азия той е известен от много по- ,

Обр. 6. Юзда № 10 и 21, Търговище

Fig. 6. Mors № ю et 21 de Targoviste

рано. В стара Асирия се уп от ре бя ва т юзди с дв уд ел ен зъ ба ле ц, 1 двата дяла

кой то са свър зани с помощта на една трет а халка . През VII в. пр. н. е. заедн*1 L e f e b v r e d e s N o g t t e s , ц . с . t . XVIII, f ig . 49 .



157

асирийците този зъбалец (обр. 10) сепоявява и в Египет.1 Една негова

разн ов ид ност е намерена в ня ко лк оюзди от Грузия,2 а всичко това на-вежд а на мисълт а, че зъб але цът енашироко употребяван в Мала Азия,откъдето идва голямата част от гръц-ките колонисти у нас.

Всичко това предполага, че под-тик ът за разпро странен ието на тозивид зъбал ец е бил дад ен от йоний-ските колонисти по траки йскот окрай бреж ие. Внесен ведн аж в Тракия,

той добива по-нататъшно развитие:явява се кат о вериг а, коя то или енанизана на страничните с коб и,ил и езакач ена на тях, как то това се на-блюд ава при юзди № 9 —14 и 19(обр. 6—8) . Юзд а № 19 има зъба -лец-верига, с ъставена от две звена,свърза ни помеж ду си с една плос-ка, четириръ беста пръчица, коят о за-върш ва на дват а си края с по еднахалка. С това си устро йство той седобли жава извънр едно много до спо-

менатите в Грузия юзди.Разпространението на зъбалеца-

верига в Трак ия се дъ лж и на по-силното му въздействие рърху жи-вотното. Конят по-мъчно би захапал

-едновременно двата края на този не- равен зъ ба ле ц, за да парализирадействието на поводите, а захапели само едната страна, езда чът мо-же да държи винаги по-дългата частот зъбале ца в рък ата си чрез пово-

дит е и по този начин по-лесно да яизтръгне от челюстите на коня. Товадействие на зъ балеца-в ерига, как тоще се види по-ната тък, е подроб ноописано у Ксенофонт,3 който казва,че една от гръцките юзди действу-вала кат о верига съ с своя гъвк авзъбалец: о d'exegoe шалед f] alvai? лош.

Обр. 7. Юзд а № 11, Пан агю рищ е

Fig. 7. Mors № 11 de Panagjuris te

Обр. 8. Юзда № 13, Белиш

Fig. 8. Mors № 13 de Belis

1 J o h . H u n g e r , Al t o ri e nt a li s ch e K u l tu r i n Bi ld e, Le i pz i g 191 2 , 1 64 . E c k h a r d U n g e r , T re n se ,

Eberts Reallexicon XIII, 430.2 Б. А. К у ф т и н , Археологические разкопки в Триалети I , Москва, 1941, 61, табл. XII .8 X e n o p h o n t , D e r e e qu . X , 6 .




В този израз думата ^ ahюц — „веригата" — е членувана, защото Ксенофонт има предвид не едно сравняване на зъба леца на юздата с верига, а със зъбал ец, който имаформа на верига. Римският лекс ико граф Полукс, 1 който повтаря израза на Ксенофонт,употребява думата aXvai? нечленувана, защ ото в негово време вече този зъ бале ц не есъщ ест вув ал и той смята, че Ксенофо нт говори тук въоб ще за верига. Всич ка товапоказва, че Ксенофонт, който е познавал добре военното дело в Гърция, Мала Азия

и Траки я, е бил запознат с т ози вид зъ ба ле ци е разбирал неговите предимства.

Най стари те юзди, намерени у нас, коит оприн адл ежат на тоз и тип, са от края на V в.Тряб ва да се приеме, че по това врем е той ве-че е бил пренесен в Тракия. Гръцкото влияниеобаче не е минало на сев ер от Ду на в и в

Дакия тези юзди не се употребяват.2

Всичко това навежда на мисълта, че в V в.пр. н. е. коне въд ств ото в Тракия е излязло отсвоите традиционни форми. Вече са се отглеж-дали пор одисти, силни коне, за обу здав ане тона които ездачът е търсел по-силни и строгисредст ва. Че това наистина е било така, севижда от въвеж дан ето в нашите земи и нагръцк ия стро г зъбал ец. В една група юзди,№ 20—26 (обр. 6 и 11), зъб ал ецъ т на юздатае съ що д вуде лен, но услож нен с други ча-сти. Непоср едствено до халките на двата

окачени един за друг дяла, изработени отжеляз о, се намира по едно малко брон-

зово колелце с ос тър ръб, на дянато от двете страни на гъ нка та. В описаниетокоет о Ксенофонт дава за тази юзда, 3 той нарича този предмет xgoxot — колелца.Непос редс твено зад двет е колелца на двата дяла са нанизани б одливи цилиндри,които Ксенофонт нарича F . ZIVOI — ежове, образно име, дадено им по безредно наре-дените по тях бодли.

Предназначението 4 на бронзовите кръгчет а в средат а на зъбалеца е да реж атустата на коня и да го накарат да я дъ рж и отворена , за да не може да хапе з ъба-леца. Два та бодливи цилиндъра пък е трябв ало дп дразня т непр екъс нато езика наконя и да пречат на челюстите да се доб лиж ат до сред ата на зъбале ца. С по-

мощта на това жес ток о средс тво конят е бил дъ рж ан в покорност. Извъ н Бъл гари яюзди от този тип се срещат в Гърция, където може да се проследи развитието назъбале ца, пър воначал но лишен от колел цата и у сложне н само с два бодливи цилин-дъра. На север от Дунав този зъбалец не се среща.

От всичко казано дотук се вижда, че в изменянето на формата на зъбалецав Тракия главната роля се пада на гърците, от които траките приемат различни

1 P o l l u x , I , 2 0 7 .2 С SS Ni c o l a е s c o — P i o p s o r , Ant iqui tcs cel t iques en Oltenic , Dacia XI, 23. t . IV, f ig . 13:

t. V, fig. 9. J. N e s t o r , Keltische Graber bei Medjas, Dacia Vli, 178, fig. 7, Nr. I3 X е n o p h o n t. De re equ. X, 6.4 Er . P e r n i c e , Griechisches Pferdegeschirr , 20, t . I I -I II .

Обр. 9. Юзда № 16, Голям извор

Fig. 9. Mors № 16 de Goljam Izvor




по-строги типове. Услови ята в странит е на север от Дун ав обаче са т акива, че тезинови строги средства не получават разпространение и не се срешат.

От периода меж ду нача-ло то на V в. и ср ед ат а на III в. Фпр. н. е. в юздите се употребя- tWват два вида странич ни ск об и: . ..'

полу кръг ли скоби и скоби с Ik щформа на буква та S. /Щ

А. Полукръглите странич- j - J K •ни скоби се срещат по - ря д- ЙГ Т Н дК у *. " d fi f a' - * г Д г ^ ^ д

ко : при юзди № 9, 10 и 26 и Л- Ш ^Щ Ш к

се делят на два типа: ^ S S i ^ j B ? ' 'ЩРШЩга. Дъ лг и дъго вид ни скоби О

(юз да № J0, обр. 6а) с отв ор за W ^Lзъба леца в средат а на пред ната Щ

стран а и с два отво ра един Ш Ф-

над др уг за при кре пван е на Щ ч&уоглавника. Извън България те сесрещ ат в Румън ия и Унгария1 обр. 10. Юзда със зъбалец-верига от Египет

и предст а вл яват развит ие на Fig. 10. Mors avec embouchure en chaine d'E gypt e

п о л у к р ъ г л и т е ст р а н и л и скоби

от по-ста рата бро нзо ва юзда. За широк ата им упо тре ба в IV в. пр. н. е. не само вСеверна, но и в Южна Българ ия може да се съд и от стенописит е в гробни цатапри Казан лък. Тук конете са изобразени обюз дани с този тип юзди.

б. Полукр ъгли, силно затворени

странични скоби с хал кк за прикре пва-не към оглавника на двата края. В същ-ност тези страничн и скоби обра зува тповече от пол укръ г — почти три чет-върти кръг. У нас са засвидетелств ува-ни само в една юзд а (№ 26, обр. 11).Подобни юзди не са открити нито вГърц ия, нито на север от Дун ав, но затяхно то разпрост ранени е в Гърци я мо-же да се съди от изоб ражен ията .Полукръгли странични скоби от този типса представени върху една архаична ста-туя на кон, намерена в Акропола в Атина2

и също така върху статуите на конете

Обр. 11. Странични скоби, зъбал ец и закачалки заповодите от ю зда № 26, Стрелча

Fig. 11. Ailes laterale s, embo uchu re et crochets derenes du mors № 26 de StrelCa

1 N i c o l a e s c o — P 1 o p § o r , An tiq. c e l-tiq ues , Dacia XI. 29, t. IV, fig. 13 ; V, 9; J. N e s t o r , Ke lt is ch e Gr ab er bci Me djas , DaciaVII, i; 8, fig. 7, Nr. I; S. G a l I u s et T. H o r-v a t h , Un petiple cavalicr, 111 —113, t. 72, 1—41

68, 1—4 ; 69, 6, 7.

2 P е r n i c е, ц. c., 18.




на гробницата на Мавзол.1 Нямаме никакво основание да се съмняваме в гръцкияпрои зход на този тип скоби.

Б. Всички ост анал и скоби от този пери од имат винаги формата на бук ват а S-Това е форма, обща за траките, скитите и гърците, която може да се сведе къмследните два типа:

а. С отвори за прикрепване на оглавника, разположени към краищата на стра-ничните ск об и: при юзди № 13, 14, 19, 20 — 26 (обр. 5—8 ). При тези странични

На север от Дуна в, къ де то се употребяват дъго видн ите скоби не само в V и

IV в. пр. н. е., но и много по-късно , почти нав сякъд е отвори те за при крепване наюздата към оглавника имат положението, което се среща при последния вид стра-нични скоби с форма на буквата S.

Зак ачалк ите за пово дите в юзди № 7 и 8 (обр. 5) са обикновена х алка, вюзди № 15 и 20— 26 (обр. 66) — кука , при № 9, 10, 27 и 28 има фор мат а на осм орк а, об- разувана от две слепени ед на за др уг а, затворени халки, а при № 11, 12, 16—19 и26 (обр. о) двете халки са свързани посред ством една плоска, четир иръбе ста пръ-чица и така образуват една удължена осморка. Формата на куката е характерна загръцките юзди, докато осморката във всичките й вариации е домашна форма.

От всичко казано дотук се вижда, че юздата в Тракия през този период еподло жена на значителни промени под гръ цко влияние. Нейната най-важна част —

зъбалецът, — с която се управлява конят, получава две гръцки форми. Само юз-дите, които имат дъго видни странични скоби, пазят нещо от по-старата т раки йскаюзда. Всички останали юзди имат зъбалец, странични скоби, та много често и за-качалки за поводите с типична гръц ка форма. Не се забеля зва посл едова телно ст внатрупва нето на тези гръцки елементи в тракий ската юзда. По-развити типове назъбалеца, като например този при юзда № 9, се явяват в по-ранни находки, докатопо-нер азвити типове, кат о юзда № 7, 8, 15 и др., се явя ват по-късн о.

Общата тенденция на юздата в периода от началото на V в. до средата наIII в. пр. н. е. обаче е да стане по-строга и по-г ъвка ва. Пре поръчв ани ят от Ксенофо нтпринцип за гъвк авос тта и подв ижност та на юздата е приложен напълно в траки йскитеюзди . Всички техни части се върт ят и дв ижа т във всички посоки около осит е си.

скоби зъб але цът е винаги ока-чен на специал на халка в сре-дат а им. Този тип страничнискоби са употреб явани в Гър-ция.2

Обр. 12. Юзда № 27, Бре зово

Fig . 12. Mors № 27 de Bre zovo

б. C отвори за прикачване

на оглавн ика един до друг всредата на с кобата при юзди№ 7, 8, 11, 12, 15—17 и 27(обр. 12). Очевидн о този тип еместна вариация на гръцкия.Зъ бал ец ът при тези скоби илисе провира в отв ор меж ду ме-стата за прикрепване към оглав-ника, или се нанизва на край-ните си халк и в сре дат а наскобата.

1

L e f e b v r e d e s N o f i t t e s , t . XXXII, f ig . 63 .2 Pernice ц. c.




III. Юзди от 250 г. пр. н. е. до 50 г. от н. е.

През този период старите юзди са напълно изместени от една нова по своето

устройство юзда, с обяснението на която досега не се е занимавал никой. Намиранас мечове от средно- и късн олат енски тип, които се разпрос траняв ат след 300 г.пр. н. е., може да се датира в периода межд у 250 г. пр. н. е. и 50 г. от н. е. Тъйкато не се знае нищо за произхода на тази юзда, нито за начина, по който тя се еизползувала, ние ще я разгледаме тук по-подробно. За пример ще разгл едаме еднаот юздите от този тип — тази от Букь овци, Ореховс ко (обр. 13). Тя се състо и отследните отделни части:

1. Една част, устроена ка то двуделния зъ бал ец от по-старата епоха. Тя е съ-ставена от две цилиндрични пръчки, които от вътр ешна та страна зав ърш ват с халк и,а от външнат а с главички. Две те халки са с вързани поме жду си, ка кто при всичкидвуделн и зъбалци. Върху всеки дял са нанизани по четири цилиндрични пръсте на,

ниски и дълги, разделени от по три по-високи колелца. В два та края на зъбал еца,до последнит е цилиндрични пръстени, са нанизани на малъ к кръ гъ л отвор две ос-морки от жел езен тел, коит о в с редат а не се пресичат, а се размин ават. Всичкинанизани части могат да се движат свободно около оста си.

2. Две дъ лги, масивни пръчки, извити напред, под дъ рж ат д вуде лната част,вмъкн ата в кръг лите им отвори така, че главичките й не позволяв ат да изпадне.На другия край пръчките за вър шва т с кука, широка и снаб дена с топчета на краи-щата си. Цилиндричните пръчки, от които са направени целит е куки, се разш иряв атв средата и имат по два кръг ли отвора.

3. През единия кръ гъ л отвор е промушена цилиндрична пръчица, коя то свър-зва две те куки и може да се мести и на дру гия отвор.

Според обясненията, които се да ват за юздата, тази тр ета част е именно зъба -

лец ът й. Куките с халки на единия край са с луж ел и за окачв ане на поводите, адвуд елна та част е висяла пред устата на коня и е била използувана за повеж данена животното. Пръстените и колелцата, нанизани по нея, пък са украшения, а надвете осморки са окачвали поводите при повеждане коня напред. 1 За съжалениетези обяснения не са доказани с нищо и са в пълно противоречие със сведен иятаза античната юзда. Достатъчно е да хвърлим един поглед върху съчинението наКсенофонт „За конницата" X, 6—9, в кое то се описват разните юзди, за да се убе-дим в това. Ето какво казва той:

„И така преди всичко трябва да имаме не по-малко от две юзди. Едната от тях трябва да бъдегладка с доста големи колелца, а другат а — с тежк и и ниски колелца, но с остри ежове, та когатоконят я получи, поради това именно да се отделя от нея, раздра знен от грапавостта й (на последната).А колкото пъти му се постави гладката юзда, да му е приятна поради гладкостта й и да прави и принея това, което е научил при грапавата. Но ако пак пренеб регва гладкостта й, като се възп олзу ва отнея, тогава на гладката юзда ние прибавяме големи колелца, за да остави зъбал еца, като държ и устатаси отворе на. Но в ъзм ожн о е да действува всякак и с грапа вата юзда чрез дър пан е и отп ущан е наповодите.

Каквито и да биха били юздите, всички трябва да бъдат гъвкав и. Защо то, където и конят дазахапе твърдат а (негъвкав ата) юзда, дър жи я цялата между челюст ите си. И от която и страна човекда хване поводите, вдига я цялата като пръчка. Друг ата (гъвкавата) юзда действува както вери гата , за-щото от нея остава несвита само тази част, която някой (човекът) дъ рж и, а дру гот о се отдел я. И по-неже конят винаги се мъчи да преследва бягащата в устата му част, изпу ска от челюстите си зъбал еца.

1 Р. П о п о в , ИАИ V, 283, № 15 ; ГНМ 1921, 169 ; ГНМ VI, 29 и 32 ; ИАИ VII, 352 ; В. М и к о в,Могилни некрополи от Г. Малина. ГПНБМ 1931—4, 74 ; Н. П е т к о в , ИАИ VIII, 311.

21 Извести я на Археол огическ ия инст итут , кн. XXJ




Затова по средата от неговите оси висят пръсте ни, та преследв айки ги с езика и зъб ите си, да не се

мъчи да хване юздата с челюстите си.

Ако пък някой не знае какво е гъвкава и какво твърд а юзда, ще опишем и това. Гъвкав а е юз-

дата, когато осите й имат шир оки и гладк и връ зки , така че лесн о да се свива. И всички части, коитосе поставят около осите, ако са предна значен и да дъ рж ат широк о отвор ена устата (на коня) и не са

гъст и, са по-г ъвк ави. А ако отде лнит е части на юзда та мъчн о б ягат и се съб ира т —- това е именн о

твърда юзда."

Ileal I л л I х rj д X, 6. лдшхоу (lev xoivvv удг/ oi (inov dvoTv âAivoiV xexzrjo&ai. zovzoiv де eazai

o /гег keTog, zovg тдо%ог; ev/ieysthig eywv, o de ezegog zovg (lev zgoyovg xai (iagng xal xajieivot'f. xovg

i'ixivove oêig, iva олотаг (lev zovxor kn/itj, aoydk/.tov xrj zgayt'ntjzi dia xovzo aipirj, ozav de zov keiov ueta-

kdfit], xrj fiiv leiozyxi avxob yzr&rj, a de vno zov zgayjog ла&еу$г], zavxa xal ev xq> kelqy noifj- tjv d'av xu-

zatpgorrjoat zijt /.eiozrjzng ihifitva wegeidr/xai iv uvzw. xovxov evexa xovg zpoynvi (leyakovg zot '/.elcp лдпаи-

ftefiiv ira yaaxeiv avayxa£o<ievog 6л' avxmr a'p'll z<>

ozo/uov. oiov xe Si xal zov zgayvr лаггодалог лае v

xal xazeiko rxa xal xazaceivo<xa. 0Л0Т01 d'av com yjiMvoi лапед vygol eozmoav. zov uyv yag oxktjgov, олг/

av o Тлло; okov eyei лдпд zaig yva&oig. шалед xal dfiekioxov, ono&ev civ zig ka/it], okov al'gei. 6 d'ezego;

йолед {] a/.voig ло1еТ. o yao av e/tj xig avzov, zovxo (IOVOV ахаилтоу (level , t o de akko алг/gzrjzat. zo dl:

zpevyov ev хф azofiazi del &rjgeva>v a^ltjaiv ало zcov yva&cov zo oto/nov. zovcov evexa xal oi xazd (leoov ex

za>v aôvcov daxzvhoi xge(idvvvvxai. олюд xo'xovg diwxcov xrj ze ykcozztj xal zott odovoiv a(ie).jj, xov ava

kaufidveiv лдод zag yvd&ov; zov Xakivov. si di zig ayvoei zl zo vygov xob ya/uroi: xai zo oxktjgov, ygatfio/iev

xal zolzo vygov fiev yag eoziv ozav oi amoves evgeiag xal keiag eyojot zag ovfifiokag cooze gifdieog xd(i-

лхеа&ai. xal лпуга de олпаа лед1Х1$ега1 лegl zovg a£oveg tjv eigvixopa tj xai fit] av^vxva, vygozega eoxiv

tjv <4 уакелшд exaoza xov ynkivnv diazge%r) xal ovv&erj, xovz'eoxl oyktjgov eTvai.

В този пасаж Ксенофонт в същ нос т сравнява възд ейст вие то на три юзди,които имат различно устроен зъбалец. Първата е юздата с ниските колелца и бод-ливите ежове, с коят о вече се запознахме. На нея той противо постав я юздат а сгла дък зъбалец , коят о съ що така се среща в Тракия. Когато конят, обучен с пър-вата, не се подчинява на гладкия зъбалец, Ксенофонт препоръч ва вър ху него дасе поста вят големи колелца. На такава юзда, според Ксенофонт, конят, кога то искада хване зъбалеца, попада на пръстените, които са нанизани на него. Следователно

зъб але цът на третия вид юзда е обнизан с колелца и пръстени, които отвлича твниманието на коня от самия зъба лец. По този начин езда чът дър жи чрез колел -цата надалеч челюстите на коня от зъбал еца. Ако все пак животнот о успее да гозахапе, то попада на цилиндричните пръстени. В так ъв случай ездач ът движ и чрезповодите зъбал еца като едно цяло, док ато конят може да стане господ ар само наедна малка част от него, залавяйки някое от коле лцата или от пръстени те, коитого покриват.

Досе га в Гърция не са намирани юзди от този тип. Напъ лно отгов аря обачена юздата, описана от Ксенофонт, една юзда, намерена в Сопот, в областта Олтения,в Румъния1 (обр. 14). Тя се отнася към времето между III и I в. пр. н. е. В нея наполукръгли скоби е нанизан двуделен зъбалец. Също както на двудялната част на

юзд ата от Букь овци, на него са нанизани по четири пръстен а, раз дел ени с по триколелца. Оч евидно това са Ксенофон товите кол елца — TQOXOI, И пръстени — daxzvhoi.

Така цялата повър хност на зъбале ца е покрита с пръст ени и колелца, кои токонят трябва да хапе вместо самия зъбал ец. Зъб ал ецъ т на юздата от Сопот обачеприлича извъ нредн о много на дву дялн ата част от юзда та от Букьовци. Затов а, кат оимаме пред вид сведенията на Ксенофонт, който познава к олелц ата и пръ сте нитеоколо зъбале ца, и фо рмата на зъба леца от Сопот, при който те се намират наистинана това място, ясно е, че и дву дялн ата част на юздата от Букьо вци трябва да се

1 С. S. N i с о 1 а е s с u- P 1 о р 5 о r, An ti qu it es ce lt iq ue s. Dacia XI, 29, tab . IV, fi g. 13.




смята за зъба лец. Са мите колелца и пр ъстени не са украшения, а имат чисто прак-тическо предназначение.

В так ъв случай ост ава да се опреде ли още ка кво е било предназначението надвет е осморки, нанизани на двата края на зъбал еца на юздата от Букьов ци. Оче-видно, ка кто са се досети ли и по-старите изследвачи, те са служе ли, за да се окачатна тях поводите или оглавникът. Следователно, за да се разбере какво се е закач-

вало на тези осморки, трябва да севиди къ де нашата юзда има ощеедно място за закачване на пово-дите или оглавника. Безспорно та-кова мя сто откр иват само дъл гит екуки на своя долен край.

Ако юздата се постави в уста-та на коня, като зъбалецът заеме

свое то място, тя ще остане да висис двете куки надолу, като малкат апръчица, коят о ги съед инява , мо-же да се люлее свобо дно с тях подбрада та на коня. При това поло же-ние направи ли се опит поводитеда се закачат на осморк ите на зъ-балеца, а кра ища та на оглавника —на двет е куки, юздата сама ще из-скочи и ще падне от ус тат а на коня ,защ ото няма какво да я за дъ рж аназад. Подбрадната пръчица пречи

Обр. 13. Юзда № 44 от Букьовци

Fig. 13. Mors № 44 de Bukj ovci

Обр. 14. Юзда с пръстени и колелца на зъба-леца от Сопот, Рум ъни я

Fig. 14. Mors, anneau x et rou elles d e l'emb ou-chure de Sopot (Roumanie)

на двете куки да заемат хоризонтал но положение от две те страни на муцунат а наконя и дъ рж и кра ищат а им наклонени и далеч от нея. Направим ли обаче обра т-ното — да окачим на обър натит е към ушите на коня краища на осмор ките рем ъ-ците на оглавника, — юздата ще застане здра во прикрепена къ м него. В т ак ъвслучай, ако поводите с е закачат на дъл гите ку ки, те ще действ уват так а: при дъ р-пането на поводите кукит е ще се повдигат нагоре, до кат о подб радна та пръчицадопре до брадата на коня. Тогава тя става опорна точка и движ ение то на куки тенагоре става вече не около зъбале ца, а окол о подбра дната пръчица, поради коет озъба лец ът почва да слиза надолу и да натиска вър ху долн ата челюст на коня.





1 6 5

Цилин дричните пръс тени са винаги по-ниски от кол елц ата — око ло 1*5 см,при дължина от 2 до 3 см.

В някои юзди се среща т и к ръст овид ни плочки, образувани от квадра тнаплочка, в четирите ъгъла на която има по едно топче: № 29—34, 38—41. При юзда№ 32 и 33 те са от бронз, а при всич-ки останали юзди — от желязо. По-другаформа имат кръс тови дните плочки приюзда № 46 : ква драт с леко вдлъбна тистрани и остри ъгли . При юзда № 47са употре бени б одливи плочки с форм ана петолъчна звезда, а при юзда № 35и 36 ниски ква дра тни плочки. Всичкитези строги средства, с които е обни-зан зъб але цът , напомнят ежов ете встрогата гръцк а юзда и безразличнодали имат ост ри или притъпени краи-ща, явно имат съ що то предназначение.

При юзда № 39 е употребено ед-но още по-особено строго сред ств о: вдвата края на зъбал еца се е намиралапо една малка халкичка, снабдена с потри дълги зъбеца на предната си стра-на. Към външната страна на юздата теса гладки, а на вътрешната — към ус-

та та на коня — назъбени къ м върх а.

Предназ начение то им очевидно е билода пречат на кон я да хапе кра ища та наюзд ата (обр. 22). При юзда № 50 те сазаместени от два нанизани на краища-та на юздата кр ъс та (обр. 24).

Видяхме вече по-горе , че Ксено-фонт говори за колелцата и пръстени-те. С ведения за друг ите части, коитообнизват зъба леца на античната юзда,намираме у Полу кс — автор от рим-ската епоха, II в. от н. е. Ме жд у дру-гото в своето лексико графско съчине-ние Полук с пиш е: „В ср едата на юз-дата е зъбале цът, а около него—пръ-стени, ежов е и тризъбци, които конятдъвче."1 Ние вече видяхме какво раз-бира Ксе нофо нт п од еж ове — exivoi, —

цилиндрични надебелявания, покрити с Обр . 18. Юз да № 38, Бяла Слат ина

бодли в строгата гръц ка юзда. Че По- Fig. 18. Mors № 38 de Bjala Slati na

Обр. 17. Юзда № 30,- Б. Слатина

Fig. 17. Mors № 30 de Bjala Slatina

1 P o l l u x I, 148, ov io [lev titooy agoviov i u Se лegi avxo baxzv/.ioi, exivoi, rgifioXot ov:

unoaiai o Тллод.




лукс с това име не означава същ ите части, се вижд а от едно дру го негово све-дение, в което каз ва: „Вдлъбнатите са ежове." 1 Единствените строги средст ва,

които имат форма, която можеI I да бъд е означена с гръ цко то

xoiXos— „вдлъбнат", „крив", —са кръстовидните плочки.

Не е тру дно да се уста-fM W Ji , . y-W At нови какво разби ра Пол укс и

' l a Ш под тризъбци—TQlfjoAot. Според„4 \ ^ Л твъ рде ние то на Стефани това

t ' ' / fL ] 1 са по две чет ири ъгъ лни плочки, N / \ поставени до ст раничните скоб и

щ j ^ J ^ ^ Щ на юздите от Южна Русия, кои-

Л ^ Г ^ ^ Щ Д Е г М В ^ Д м д ! ^ ^ ^ ^ ^ » т о имат на четирите с и ъ гъ л аЩ по четири вър ха, насочени къ мЩк Щ, муцуната на коня.2 Предназна-чи щ чението обаче на тези три зъб ци

в южнорус ките юзди е да дей-|1 ствува т от две те страни на му-Ж цуната на коня, след оват елно

те не отгов арят на полож е-щ . 3 . нието, което им дава Полукс —

« м ^ В « яП в устата на коня. От друга£ Ж Ш страна, и сам ото име „три зъ-

Щ к ^ Ш бец" — zolfioXog — не отгова-

ря на предмета , с кой то Ст еф а-ни иска да го свъ рже , защ ототриз ъбе цът трябва да има три

Обр. 19. Юзда № 45, Лиляче върха , а тризъ бците на СтефаниFig . 19. Mo rs № 45 de LiljaCe и ш т По четири. Между това,

че Полукс не се е изл ъ-гал, се виж да от описанието на Хезихий,3 който, като обяснява думата три-зъбец, ка зва : „Тризъ бец — вид тр ън ; оттам и поставе ното в ю здата на ко-нете." Всичко това дава основание да се мисли, че Пол укс и Хезихий иматпред вид един предмет в юздат а, кой то има форм а на триз ъб ец и е различен отпосочения у Стефани. Напъл но отговаря на направено то от двамат а автори опи-сание триз ъбе цът от юзда № 39 (обр. 22), защ ото той има форма на три зъ бец ,стои на зъб але ца и следо вател но конят може да го дъвче , как то всички оста налистроги средства, с които е бил обнизан зъбалецът.

Прав и впечатлени е, че начинът , по койт о са наредени тези всички строгисредств а във всички юзди, не е еднак ъв. В някои юзди преоб лада ват кръ сто вид -ните плочки с топчета на края и не се сре щат цилиндричните пръстен и. При товате са разположени така, че да не могат да закрият целия зъбалец. Това Ксенофонтсмята за прис ъщо на плавната юзда. В други юзди се употре бяват ряд ко кръ сто -

1 P o l l u x I, 184, ха де xotta — i/Tvoi.2 О . La f a y е , F re num. Daremb erg—Sa gl io I I, 1834 .a H e s i c h i u s , — xgi/joXos — a x a v f t r / ; lidoodev xal xo xoTs !ляоТс ev xots yaJ.tvotc evxiftifievov.



167

r

f

ТРАКИЙСКАТА ЮЗДА

i

r

видни плочки — ежо ве ; в тях прео блад ават колелцат а и цилиндричните пръстени.Кога то те са наредени плъ тно един до др уг, не могат много свободн о да се движа!1.

Това положение дава представа за „твър-дата" юзда на Ксенофонт.

По-ста ри изгле ждат юздите, обниза-ни само с к ръст овидни ежо ве с топче-сти кра ища, защ ото някои от ежо вет е саправени от бронз, което трябва да сесмята за по-стара традиция.

Общо за зъбалеца през периодасле д 250 г. пр. н. е. може да се каж е, четой преживява необикновено развитие.Очеви дно това е едно нагажд ане настрога та гръцка юзда към юздите, които

Ксенофонт нарича плавни. Всички части наюздата са свързани помежду си по такъвначин, че могат да се движа т сво бод нооколо осите си.

С т р а н и ч н и с к о б и . К а к т о в е ч е с евидя, функция та на страничните скоби втози нов тип юзда е поета от две халк и,които се намират обикновено къ м краи-щата на зъбал еца, преди двете куки, накоито са висели п оводите. Направени отдебел ж елезе н тел, предната с трана у тях

е оформена винаги по един и съ щ начи н:постепенно се раз шир ява и обра зува една Обр. 20. Юзда № 50, Реселец

халка, в която е проврян зъба лецът . Fig. 20. Mors № 50 de Reselec

Споре д о формяв ането на задна та систрана обаче те се разд еля т на три гру пи:

A. При юзди № 29—37 (обр. 23) халката има езиковидно удължение, което йпридава формата на круша. В извивката стои оглавникът.

Б. При юзди № 38 —40 (обр. 21) халка та е отворе на от заднат а страна и дватай края, след ка то се разминават, извиват нагоре и надо лу и по този начин образ у-ват две места за окачване на оглавника.

B. Юзд ите № 42— 45 и 50 (обр. 13) предст авл ява т вари ация на типа А, прикойто езиков идното удъ лже ние е притиснато силно и по този начин се получав ат

две отворени халки или една осморк а, в голямата халка на коя то е отв оръ т зазъбалеца , а на против оположн ата й страна, в мал ката халка, се е привъ рзвал на ед-но място оглавникът.

Прави впечатление, че при юздите, които имат кръстовидни ежове с топчестикраища, се срещат странични скоби от типа А, а такива, които имат гъсто обнизанзъбалец с колелца и пръстени, употребяват осморките от типа В. Доколко обаче втова развитие може да се види строга после доват елнос т по време, е трудно да секаже, тъй като най-сигурният дати ращ елемент от този период засега си остава тсамите юзди. Очевидно е, че типът А е най-старият и че д ругит е типове произх ож-дат от него.

_



168

ка, се вижда от начина)

по кой то бихме могли даобясним произхода натози вид странични ско -би. Страни чните скоби сезиковидно удължениенапомнят в същ нос т по-лукръглите скоби на юз-да № 26 (обр. 11), коя тое от гръцки тип. Дв ете

ре мъчет а от краи ща та наоглавника, които са сезакачвали на горния и

долния край на всякастранична скоба при юз-да № 26, в тези юздиса заменени с езиковид-ното удължение. Товаще рече, че те вече сеявяват изработени от ме-тал и вместо част отоглавника стават част отюздата.

Два особни случая има

при юзда № 49 и 50.Вместо странични ско-би при юзда № 49 сеявя ват две къс и и из-вити куки, прикрепени,как то при някои юзди от ри мс ка та епоха, на въ н-шните краищ а на зъбал е-

Обр. 21. Юзда №4 5, Баховица ; № 47 , Г. Мал ина; № 4 0 и 46, Мак оцево ца. При юзда № 50 (обр.Fig . 21. Mo rs № 45 de Baho vic a; № 47 de Qorna Mal ina ; № 40 et 46

de Makocevo24) странични скоби въоб-ще няма. Огла вник ът ебил прикачен на ха л.

ките, с които зав ърш ват външни те краи ща на зъбал еца. И за да не може конятда хапе краи щата на оглавника, на закача лките за поводите са направени кр ъс то-видни пречки точно при отвора на зъб але ца.

Преди мство то на упот ребяван ите през тази епоха странични скоби, като се из-ключи последния т случай, е в това, че те отда леч ават ремъц ите на оглавника отуст ата на коня, кат о ги пост авят 7—8 см по-назад и по този начин ги оси гур яватот евентуално прегризване.

З а к а ч а л к и з а п о в о д и т е и п о д б р а д н а п р ъ ч и ц а . З ак ач ал кит е з а п ов о.дит е в юзди те от този тип са извъ нредно дъ лг и: от 17 до 25 см. Горният им крайвинаги е малко извит напред с отво р за вмъква не на зъбал еца. Към сред ата, нопо-близо до зъбалеца , те винаги имат елипсовидн о разширение (или чет вър тито и ром-

Че това е наистина та-



ТРАКИЙ СКАТА ЮЗДА 17

бовидно), в к оето са направени отворит е за поставяне на п одбра дната пръчица. Тезиотво ри са винаги кръг ли и техния т брой при юзди те със странични скоби от типа

А е най-често три или два, а при оста нали те — два или един.Най-често закач алките за пово дите за вър шва т в долн ия си край с широка кука

с главичка на края, за да не се изхлузв ат пово дите. П о-р ядк о и само в юзди, кои тоса близки по време до римската епоха, тези кук и са извити с вид на отво рен а хал-ка, в коя то е вмък ната друг а за-творена х алка. На послед ната сасе закачвали поводите.

В устройств ото на подбрад-ната пръчица съ що се наблюд аватнякои промени, гл авно при юзди-те от типа А. При юзди № 31, 33,34 и 38 под бра дна та пръчица ееднакво дебела по цялата си дъл-жина. За да не изпада от закачал-ките, за пов одит е в коит о е нани-зана, на двата края на пръчицатае направ ена по една главичка —при юзда № 31 и 38. При юзди№ 33 и 34 една от главичкит е езаместена с отворена халка, коя-то лесно би могла да се изправ и,за да се пренесе подб радна та

Обр. 22. Три зъбе ц от юзда № 39, Обр. 23. Юзда № 33, ВискярВиноград F j g 2 3 M o f s № 3 3 d e Viskjar

Fig. 22. Trois dent s d' un mors № 39 deVinograd

пръчица на дру г отвор. При същ ите четири юзди, понеж е подбрадна та пръчица ееднакво дебела и зак ачалкит е на поводите могат да се движ ат по нея, върх у ствола

й е нанизана тр ъб а в юзда № 31 и 33 от бронз, а при № 34 и 38 от желя зо(обр. 16 и 23). Тръ бата може свободно Да се върти около оста си и дър жи за-качалките за поводите винаги прави. Бронзовите тръби са употребени при юзди от ти-па А, които с ъщ о така имат и бронзови ежове, което показва ясно, че те се срещ атсамо при най-стария тип юзди. Към това време трябва да се отне сат и юзди те сжелезни тръби . При всички останали юзди подбра дната пръчица е устро ена поедин и същ начин: краи щата й, които влизат в закач алките за поводите, са слабоизтънени, така че закачалките за поводите да не могат да минат навътре. Външни-те краищ а на подбрадн ата пръчица са същ о леко приплеснати и образ уват съвсеммалка главичка, която да не позволява подбрад ната пръчица да се изхлузва.

И така от всичко казано дот ук се вижда, че юздата в периода меж ду 250 г.пр. н. е. и 50 г. от н. е. има съвсем нова форма и е уст роена по съ въ рш ен о нов

22 Известия на Археологическия институт, кн. XXI



170 ИВАН ВЕНЕДИКОВ

принцип: нейният усложнен зъбалец е поставен на странични скоби с форма на не-правилни халки, които я свързват с изтегления назад оглавник, а поводите й са за-качени на едно особно припособление, коет о виси под юздата, обра зува но от двекуки, съединени с една подбрадна пръчица. Благодарение на това приспособлениеюздата дейст вува като лост, насочвайки уд ара на поводит е не назад къ м дъ но тона устата, как то всички по-стари юзди, а надолу — към долнатл челюст на кон я.Понеже тази юзда не се среща в Европа, Р. Попов, който не е разб рал правилнонейното пред назначени е и начина, по кой то се е използ увала , я нарича „тракийскитип юз да". И наистина тя не се среща и не е откр ита в находки нито от Гърция ,нито от Македония , нито от Илирик. Келтите, които нахлуват на Балканс кия полу-остров от север, тък мо ко гато тя започва да се употребя ва, с ъщ о така не са я по-знавали. Вън от Бълг ария през този период тя се среща само в Румън ия, и тосъвсем рядко.

Юзда та от Сопот, за която вече говорихме, има зъба лец, устроен по същ ияначин кат о нашия. Тя погрешно се приписва обаче на кел тите , коит о през тазиепоха не познават и не уп отребя ват усложне ния зъбале ц, описан так а ясно у Ксено-фонт. Но юзд ата от Сопот е взела само единия елеме нт от този тип юзди —усложне ния зъба лец. Инак по устрой ство тя не се отличава от по-старите юзди,употребяв ани на север от Дуна в. В Румън ия1 са намерени още две юзди, в коитовече е приложе н и вторият принцип — зъ бал ецъ т е поста вен на ло стов е и в еднатае едноделен, а друг ата е достигна ла до нас в съвс ем фрагм ентар но съст ояние , зада можем да си състав им по-ясна пред става за нея. Ред кос тта на тези юзди в

Румън ия показ ва, че те са минали там от нашите земи, и то сравнит елно дост акъс но, ако се вземе под внимание, че едната е намерена с римски мате риал и.

Вън от Бъл гари я две юзди, устроени, може би, по с ъщи я принцип, като юздина лостове, са намерени в Помпей.2 Вместо страничните скоби и закачалките за по-водит е те имат по две странични прод ълго вати плочки с по три от во ра : на пред-ния е прикрепен зъб але цът, на средния — подбр аднат а пръчица, коя то може даизменя лесно място то си по-напред и по-назад в отвора, а крайните са свободни.За съжаление в тези юзди не личи къде се е закачвал оглавникът. Няма обаче съмне-ние, че тя е устрое на по същ ия принцип. Колкото и да връ щам е назад датат а натази юзд а, мъч но бихме могл и да я поставим по-рано от I в. от н. е., ког ато е бил ра зр уш ен Помпей. А това ще рече, че тази юзда е с ок ол о най-малко дв а века по-късно от най-старите тракийски юзди от този тип.

В Чехия са намерени части от усложнен зъбалец, но без да може да се кажедали те са принадлежали на юзда, която е действувала на лостове. 3

От всичко казано д отук се вижда, че тази юзда се сре ща най-рано в Трак ия иче тя е разпространена главно в нашите земи. Не бива да се забравя обаче, че всичкипромени в трак ийскат а юзда в по-ста рата епоха стават под гръц ко влияние. Отгърците траки те заемат строгия зъба лец с колелц а и бодливи цилиндрични ежов е,както и забалеца-верига. Не бива да се забравя също, че за зъбалеца-верига в Гър-ция ние не бихме знаели нищо, ако не беше случайн ото му споменаван е у Ксено-фонт.

1 V. P a r v a n , Qeti ca. M em. Acad. Roman. Ill, Bucur ejti 1924, 526, fig. 363; Mater iale archeok>gice

1, Bucu rej ti 1953, Suc ida va IV, 706, № 12, b, f, fig . 7.2

G o z z a d i n i , Mors i tal iques, tab. I l l, f i^. 2, 3 ; L a f a у e, Frenum, Daremberg-Saglio II, 6537(VIII), fi?. 3267.

3 J. L. Pi 6, Cech i na usvit£ dejin, 1905, tab. XXXVI, fig. 24, 31.



Т Р А К И Й С К А Т А Ю З Д А 171

Зъ бал ецъ т на тракийския тип юзда съ що така е известен от описанието наКсенофонт и това създа ва твъ рде много съмнения окол о тракийски я произход на

тази юзда. Тъй като при нея новото в същност е поставянето на юздата на лостове,въпросът, който стои пред нас, е — къде се е поставил за пръв път зъбалецът върхутова приспособлени е. Ако това е стан ало в Гърция, могло ли е то да оста не не-забелязано от един познавач на конното дело, как ъвт о е Ксенофонт ?

Обр. 24. Юзд а № 49, Леси чери

Fi g. 24. Mo rs № 49 de LesiCeri

В същност в разгледания по-рано пасаж от Ксенофонтовото съчинение „За конницата" не се споменава нито дума за формата на юздат а, която е имала пръсте нии колелца. Ксенофонт е допуснал това, вероятно, защ ото малко по-напред той го-вори и по този въпрос. Ето какво пише той между др уг от о: „Най-напред конни къттрябва да хване с лявата ръка поводите, които висят удоб но за улавяне от хипо-халиндията и псалиона."1 Какво означава Ксенофонт с moxnhvdia. Това име в същносте съст аве но от предс тавка та Ьпо, означав ащо „под", и същ ест вите лно то xafovbs —„юзда ". С ледов ателн о името трябва да се преведе на бъл гар ски с „подю здник" ,„част, коя то се намира под юзда та". Това е накара ло изследвачи те да изка жат пред-положение , че под vnoxahvbia тряб ва да се разби ра подбрад ник. Това обаче е явноневъ зможн о по следнит е причини: 1. Досе га няма юзда нито в Гърция, нито къ де то

и да е в Европа, коят о да има подбрадник по-рано от римската императ орска епо-ха. 2. В периода след идването на римляните на Балканския полу остр ов в юздитесе появява подб рад ник и заедно с него и неговото име yeveiaarrig образувано от

yeveta — брада . 3. Описан ата от К сеноф онт част носи поводи те, кои то вися т от нея,а подб радни кът е извита в полу кръг пръчка или верижка , коя то дъ рж и зъба лецаприкрепен към долна та челюст на коня, без самата тя да носи поводит е. Порад ивсичко това прев ежда нето на vnoxahvdla с „подбрадни к" не може да се смята заоснователно.

1 X e n o p h o n t , De re e qu . V II , 1. Пдш zov fiev z oivvv zov gvzaycoyea /gr/ e x zrjs v7zo%ahv&las i] ex

zov yaUov i/gztjfievov evzgejzrj sis zijv agiaregav yeioa Xafletv.



1 7 2 ИВАН.-.ВЕНЕДИКОВ

В същ ия пас аж Ксенофонт употребяв а още едно име за пр испо собл ение то,на което са висели поводите. Той го нарича yaliov. За тъл кув ане то на това име

разните ко ме нтат ори из хо жд ат от вече познатите форми на юзди и да ват разл ичниобяснения. Така Дин до рф го обяснява като подбрадник. Шефе р ви жца в него „за-качалка за по водите", Gins rot без никакво основание „намордника, с който се управ -лява конят вместо с юзда". По-голямо единодушие има у археолозите. Стефани иKor te смятат, че с него се е означавала страничната скоб а на юзда та. 1

В същн ост yaMov е произ ведено от корен а на глаго ла ухШсо, озн ача ващ о „те гля ,дърпа м, удр ям". Следо вате лно би тр ябва ло да означава или „нещо, кое то тегл и",или „нещо, с коет о се тегл и". И действ ително това е най- подхо дящо то име зауре д, кой то носи повод ите. Че е наистина така , се виж да и от едн о място у По-лукс,2 който пи ше: „Ре шетк ата от мед, коят о се поставя около ц ялата уста на коня,се нарича намордник, висящото около брадата на коня — псалион, а поставенотов устата — юзда, в средат а на която е зъба лецъ т, а око ло него пръстени, ежов еи хршъбци, които конят дъвче." Под меден намордник Полукс разбира приспособ-лението, което не п озволяв а на коня да хапе. Юздат а е зъб але цът със странич нитескоби, а псал ионъ т е тази част, к оято се намира около бра дат а. Тя обаче е раз-лична от подбрадник а, който Полук с само няколк о реда по-надолу нарича yeveiaazi'iQ.

Очевидно това са две различни приспособления, които се намират около брадатана коня и межд у които разлика та е тази, че дока то хипохали ндията и псалионъ тносят поводите, подбр адни кът не ги носи. Няма съмнение, че това приспособление )

коет о има тракий ската юзда, е хипохалиндия или псалион, а не подбр адник .Сведенията на Ксенофонт обаче показват, че и този вид юзда е бил познат в Гърцияи засвиде телс твува н по-рано, отко лкот о се явява в тракийски те находки. И понежетози зъбале ц, с който е снабдена тракийскат а юзда, се препоръ чва от Ксенофо нт,

сл ед като конят е приучен съ с стро га юзда , а не се подчинява и на гла дкатаюзда, трябва да се приеме, че зъбалецът на тази юзда се е употребявал при из-ключителн о буйни кон е и че в Трак ия е имало постоя нно таки ва коне . А това по-казва, че през х еленистич еската епоха тра кийск ото кон евъ дств о е разпо лага ло сизключително силни и буйни коне, ко ито са имали нуж да от въ змо жно най-стр огатаюзда. Те са били не само породисти, но и са расли на свобода в големи чардиили табуни.

От всичко казано дотук се вижда обаче, че както усложненият зъбалец, такаи поставяне то на зъбал еца на лост ове не са били съз даде ни в Тракия, макар теда са наистина един тракийски тип юзда, а в Гърция, откъдето са дошли и у нас.Развитиет о на коне въдс твот о в Дак ия не е наложило масовата употр еба на тазиюзда и тя на север от Дунав е зарегистрирала много малко успехи.

К е л т с к и т и п ю з д а

Покрай разгл еданите д от ук юзди в период а меж ду III и I в. пр. н. е. в Т рак иясе явява и още един тип юзда, извъ нредн о прост и съставен от две ча ст и: простдвуде лен зъ бал ец и две големи халки, на кои то той виси. Такива юзди са № 6 1 — 5 3(обр. 25). В Бълга рия тя се среща рядко, док ато в Румън ия и север ните обла сти

1 Q. L a f а у е, D are mbe rg- Sag lio II, F ren um 1335.2 P o l u x I , 14 8. Kal то fiev okco no oio/iari тov 1ллоь jiegut&suevov yaXxovv т/&/иа>дее xrjiiog

xaXelxai, тд де лео1 тп yeveiov, diegofievov - xpaXuv, то де els то OTofia eufia/.iouevov — yahvog, ov то /lev

fieaov aôviov, та де jisol avio дamvXioi, iyjvot, xoifio/.ot, otli uctodiat о Хллog.




Обр. 25. Юзда № 53, неизвестно място

Fig. 25. Mors № 53, provenance inconnue

на Югославия е почти най-разпространеният тип.1 В типологическо отношение тази

юзда предста влява еволюция на по-с тарите п олук ръгли скоби — развитие, общ оза цяла Европа. При нея об аче не се употребяв а нито усложнен зъб але ц, нитопсалион.

IV. Юздата в п ери ода на р имск ото владиче ство от 50 г. до ок ол о 300 г. от н. е.

След установяването на римската власт на Балканския полуостров развитиетона юздата в Тракия взема нови насоки. Римските завоеватели донасят нови форми,които бързо се разпространяват и изместват старите домашни форми на юздата.

Старата юзда на лостове про-дължава да се употребява и сега,

но тя показва значителни промени.Представа за тези промени даватюзди № 54—57 (обр. 26 и 27)-

Зъбалецът във всички юздиот този тип в периода на рим-ското владичество е едноделен-Той представлява една цилин-дрична пръчка с полукръгла из-вивка в средата, провряна презхалк ите на края на лостовете-куки (обр. 27). В юзди № 56 и 57

на външните си краища той за-вършва с главички, а при юзди№ 54 и 55 — с халки. Зъ ба ле цс тази форма е засвидетелству-ван най-рано в Ита лия — вIV в. пр. н. е.2

1 K u i t H o r e d t , Z we i k el ti -sche Grabf unde aus S iebenbi irgen. DaciaI X - X , 1 19 ; M . и Д . Г а р а ш а н и н ,Архео л. налазишта у Cp6nju . Београ д1951, табл. VII, а.

2 J . D e c h e l e t t e , M an ue l d' ar -cheo logi e II, 720, fig . 275.

Обр. 26. Юзда № 56, Стрелча

Fig. 26. Mors № 56 de StrelCa




Страничните скоби или остават на външните краища на зъбалеца , вън от ло-стовете, с форма на пръчици с халки на двата си края, както при № 57 (обр. 27),

или са заместени от халките, с които з авъ ршв ат външни те краи ща на зъбале ца,както при № 54 и 55.

И тук закачалк ите на поводите са свързани с една подбрад на пръчица, за даиграят рол я на лосто ве как то в юздит е на лос тове от III до I в. пр. н. е. Формата

им обаче е различна. Плочката , вкоято се вмъква подбрадната пръ-чица, е с ромбовидна форм а и вина-ги само с по един отвор. Кукатаизлиза от единия край на триъгълнаплочка и допира до другия, обра-зувайки отворена халка. Мястото наподбра дната пръчица е смъкна то по-

долу, по-близо до куките за пово-дите и по-далеч от зъбал еца.

Юзда та на лостов е през периодана римско то владич ество доб ива иедна нова част, коя то в по-старит еюзди не се с рещ а. Това е така на-

реченият „п одз ъба ле ц" . Тази част отантичната юзда досега е известнасамо от сведенията на Полук с, кой-то я нарича улоотб/июг — „подзъба-лец". Преводачите и коментаторите

на Полук с обаче я прев ежд ат нався-къ де с думата „зъбалец" , което нагръцк и се изразява със azojuiov, безда дъ рж ат сметка, че в нея е упо-требена и представката УЛО, означава-ща „под ". За правенет о на тазигреш ка е доп рине съл самият Полук с,който твърди, че на зъбалеца би-ли нанизани ежове, пръстени и три-зъбци.1 И понеже на друг о място внеговия текст пък повечето от тезинеща се сочат нанизани на под зъб а-

леца,г коме нтат оръ т е сметнал, че се говори за една и същ а част на юз-дата , на която се дав ат две различни имена. Че това тъ лкува не не е вярн о, севиж да от обс тоя тел ств ото , че юзда № 57 (обр. 27) е устро ена не с един, а с двазъба лец а, кои то са закач ени така, че първият виси, п роврян в хал кит е на края надвата лоста, и е еднод елен с полу кръг ла извивка, дока то вторият е закачен поднего. Долн ият зъбале ц, или по дзъб але цът, виси на халки, които са закачени накраищата на първия зъбалец. В юзда № 57 (обр. 26) от него е запазен само един

1 P o l l l X I, 148, тоЕ> Х'1/.lvov, тд [lev fie<wv t'/vinv, та де лegi av то, daxTvhni, iy vol, TQifioXoi.2 P o l u x I, 18 4, то de yahvov та oidtjgia лоот6[ча, xai i&v i'mocofitcov та [lev xo'/.a — eyjvoi

та де, ледкрсду xai лдюусота — iooyoi та de отедеа xai лдо[1Г[ХГ] xai d/./.r/j.mc avTen/.exo[ieva ev

a/,voew; el'dei daxTvhoi xai daxTvloi.

Обр. 27. Юзда № 57, Брястовица

Fig. 27. Mors № 57 de Brjastovica




дял, направен от тън ка цилиндрична пръч ка и снабд ен с халки на два та си края.Това показва, че той е бил двуде лен. Всеки дя л е бил усложне н с колелца, четвър-

тити ежове и цилиндрични пръстени и един нов предмет, който в по-старите юздине се ср ещ а: колелце, от коет о излиза напредплоска пръчица, зав ърш ващ а с още едно ко-лелце с по-малки размери.

Очевидно въве ждане то на римския зъба-лец, ед нодел ен и с извивка в среда та, е дове лодо значително смекчаване на юздата на лосто -ве, коет о не винаги е могло да дад е резу лтати затова е бил въведен и подзъбалецът. Пре-димството на това приспособление е, че то мо-же да се прибавя и изважда.

В юзда № 57 има и още една нова част,

която в по-старите юзди не се среща — верижка,коят о виси на една от хал ките , на коят о е иподзъ бале цът. Верижката е достат ъчно дълга,за да обхване долната челюст на коня от вън-шната й страна, и като се прикачи на срещу-положната страна, да прикрепи зъбалеца и под-зъба леца на долна та челюст. Това е очевидноподбрадник, ка къв то сега се поставя на буй-ните коне, и за тази част очевидно говори По-лукс, като казва, че окол о бр адата на коня сепоставял подбрадн ик. Втора юзда с подбрад-ник-верижка не е намерена досег а у нас.

Под обни юзди са намирани и в Румъ ния )

например юздат а от Оро дел в Олтения.1 Тя е

намерена заедно с един лате нски меч и дру ги 0 б р . 28. Юзда с част от подзъба леца от

материали, които могат да се отнесат към пе- Помпей

риода между III и I в. пр. н. е., и основателн о Fig. 28. Mors et fra gme nt de hyno sfom ionde Pompei

някои учени се съмняват в единството на тазинаходка. Берчиу2 твърд и, че матери алите произ-хо жд ат от две погреб ения, от кои то юзд ата била от по-старо то, т. е. пред и III в. пр. н.е. В същност тези материали действително произхождат от две погребения, но юз-дата е от п о-късно то, както това се вижда от бълг арс ките находки с подо бни юзди. Че това е наистина така , личи от една подобн а юз да , намерена в ра звал инит е наПомпей (обр. 28), коя то не може да бъ де по-късна от 79 г., кога то вул кан ът Ве-зувий е засипал този град.3 Помпейанската юзда се отличава от нашите само потова, че завършва на двата края на зъбалеца си с по една халка с три отвора, илипо-право — съст авен а от три отворени халки, об разувани чрез прищипването на еднапрод ълго вата халка. На трета та отворена халк а е закачен подз ъбал ецъ т, от койтоза съжа лени е е запазена само малка част. Обаче формата на зъбале ца, на лосто -

1 С. S. N i с о 1 а е s с u- P 1 о р ? о r, Ant iqu ite s cel tiq ues en Olt eni e. Dacia XI—XII, ta b. Ill,fig. 1, 4, 5, 7.

2 D. B e r c i u , Arheologia preisotrica a Oltenie). Archivele Oltenirei XVIII, 1939, 359—360.3 D o m e n i c o Mo n a c o , Les monuments de Mus6e Nat ional de Naples . Naples 1879, 25,

№ 124, t. 124 a.



i

176 ИВАН ВЕНЕДИКОВ

вете, на подбрадника и начинът на прикачване на подзъбалеца по нищо не се от-личават от формата на юздите в Румъния и България.

Наистина юзди от този тип в Западна Европа не са намерени, но и там затяхно то съ щест вува не се знае добр е от прочутите релефи в Сен Реми въ в Франция,където върху един ранен паметник от времето на римското владичество конете наняколко ездачи носят същия тип юзда. 1 Една бронзова статуя на кон, намерена вОрлеан и принад лежащ а на добрат а римска епоха, съ що е дадена с подобна юздав устата на коня2 (обр. 29).

Последните изображения са извънредно важни, защото от тях се вижда и по-ложе нието на юздата в у стата на коня — същ ото , в кое то тя е била намерена и ведно тракийско погребение,3 т. е. както при юздите от по-стария период от III до I в.пр. н. е. Очевидн о това е типична римска форм а на юздата, к оят о е н ай-добре пред-ставена в Тракия поради присъ ствиет о на гробни находки с погребения на коне икоято произхожда от по-старага хеленистическа юзда.

Освен юздата на лостов е в нашите земи в периода на римското владичеств осе употреб яват и други юзди. Най-разпростра нена е юздата- зъбале ц. Това е най-проста та юзда, много близка по устро йство до днеш ната юздечка, съст аве на самоот един дву деле н зъбалец, устроен като всички останали зъбалци от този тип. Всекинегов дял завъ ршва с халки на двата си края. Вътре шните са свързани пом ежду си,

1 L e f e b v r e d e s N o S t t e s , ц . с ., XXXII, fig . 84, 85 ; Q. L a f а у е , Frenum, Daremberg-Sagl io

II, 1339, not. r 13.2 D e s N o е 11 е s, ц. c.. t. XXXII.3 Л. Б о т у ш а р о в а , Тракийско погребение c колесница. ГПНМ II, 114, № 5.

Обр. 29. Изоб раж ени е на юзда с лостове от статуя в Орле ан и релефв Сен Реми, Франция

Fig. 29. Reproduction du mors a leviers de la statu e d'Or lean set du relief de Saint-Remy (France)

2 . Ю з д а с а м о з ъ б а л е ц




а външните носят по две хал ки: ед на та —з а прикрепване към оглавника, втората —за закачване на поводите (обр. 30 и 31).

Самият зъбалец малко се отличава по формат а си. В юзда № 60 той е н апра-

вен от тънки цилиндрични пръчки с разши рени като ленти външн и хал ки. В юзда

Обр. 30. Юзда № 58 и 59 от неизвестно място

Fig. 30. Mors № 58 et 59, prove nance in connue

Обр. 31. Юзда № 62 и 63 от Берсин

Fig. 31. Mors № 62 et 63 de Bersin

№ 57 и 64 теловете на зъбалеца са по-дебели, а при № 60, 62 и 64 още по-дебели.В юзда № 61 на зъбалеца са нанизани колелца и пръстени, а при № 59 и 63 вме-

23 Известия на Археологическия институт, кн. XXI




сто тях стоят колелца с ост ър катотрион назъбен ръб и топчета с наре-зи от единия до другия отвор.

Следователно юздата, съставенасамо от зъб але ц, в наши те земи сесрещ а в два тип а: с прост зъб але ци с усло жнен зъба лец. Вън от на-шите земи този тип юзда се срещасамо с простия зъба лец във всичкипочти провинции на обширната Рим-ска империя.1

Юздата, съставена само от зъ-балец, има слаб о възде йстви е вър хуконя. Като юздите от най-ста ратаепоха тя действ ува само отп ред на-зад и поради това кат о най-старитеюзди изисква голямо изкуство от ез-дача, а съ що така сила и смелост .Очевидно нейното появяване отновов Тракия се дъл жи на разр аств анетона градския живот и намаляванетона броя на конете, кои то се от-гле жда т на свобода . Вече конят еслаб и израснал между хората. Той есвикнал с тях и не се ну жд ае отстрогите юзди на предишната епоха.

Юздата само със зъбале ц сеявява в една група юзди, снаб денаи с подбрадник (обр. 27—29).

При този вид юзди зъб але цът едоста разнообразен. Масивен двуделензъбалец се среща при юзда № 66—61 (обр. 32). Едноделен с полукръглаизвивка в средат а е зъба лец ът приюзда № 70 (обр. 33), кат о на дватакрая на полукръглата извивка, коятопада върху езика на коня, има по единшип. Двуделен зъбалец, съставен оттънки цилиндрични пръчки с форма-та на под зъб але ца при юзд а № 57,

имат юзди № 70— 72 (обр. 32). Външн ите халки на този зъба лец са изтег лениназад като широка лента, тъй че да попаднат зад устата на коня.

Обр. 32. Юзда № 66, 69 и 72, Ямбол

Fi g. 32. Mors № 66, 69 et 72 de Jambo l

1 D е s N o е 11 е s, ц. c„ fi g. 67, t. XXXI I; D е m m i n, Kri eg swa ff en I, 280 ; R. В a b е 1 o n, Cat a-logu e des bro nzes ant iqu es de la Bibl, Nation al. Pari s 1895, 650, № 1959.




Зъ ба ле цъ т на юзди № 71— 73 (обр. 34) е услож нен с тън ки ква драт ни е жове иниски цилиндри чни пръс тени . Осве н това на тях са нанизани и колел ца, кои то от пред -ната страна минават в плоска пръчица, дъл га 5—6 см, и зав ърш ват на дру гия си

край с колелце с дупчица в центъра. С тази си форма предметът напомня пръст.На външната страна на зъбалеца са закачени по две халки. На едната от тях

виси подбрадникът. Той е четириръбеста извита в полукръг пръчка, приплескана на

Обр. 33. Юзда № 70, Ямбол

Fig. 33. Mors № 70 de Jambol

4 . Ю з д а с ъ с с т р а н и ч н и п л о ч к и

През периода на римското вла- Обр. 34. Юзда № 71, Ямбол

ди че ст во у на с се с р е щ а т и о щ е Fig. 34. Mors № 71 de Jambol

двата си края в плоска лента с краища, извити навън, и след това преми наваща вотворена халка. Предназначението на подбрадника е да държи зъбалеца прикрепенкъм долн ата челюст на коня. Придърпане на поводите ударът на зъ-балеца се насочва повече към дол-ната челюст на коня. Ефектът обачена та зи юз да е много по-слаб, от-колк ото при юзда та на лосто ве,дори когато на вътреш ната странана под бра дн ика с.а поставени и двашипа, как то при юзди № 67 и 68.

След подбрадника-верижка, то-ва е друга нова форма на под-

брадник — пол укр ъгл а пръчка, коя тоне се среща в други страни. Негово-то въвеждане в Тракия трябва да сесмята като нова форма на строгост,която прави от юзд ата -зъ бал ец еднапо-ефикасна юзда.




Fig . 35. Mors № 74, 76 et 77 de Past us a

няколко вида юзди, които по своето устро йство могат да се разде лят на сл ед-ните групи:

А. Юзди, състав ени от двуд елен зъбалец, закачен на две странични скоби сформа на кръг ли плочки, които имат отвор за поставяне на зъба леца на преднатаси страна, а на задната — ухо за прикрепване на юздат а към оглавника. Пон ежеплочките са пречели на коня да хапе външ ните краища на зъбал еца, ремъците на




пово дите са висели на вън шни те им халки. Страничнит е плочки при ю зда № 76,

77 и 80 (обр. 35) са кръ гли или елипсовидни, а при юзда № 63 (обр. 31) — чет-въртити. Съ що така при първит е три юздите са ажур ни и направени от бронз, д ока топри последн ата са масивни и от жел язо . При този вид юзда зъ бале цъ т е винагиусложнен с пръстени и назъбени като трион колелца. Само при юзда № 63 колел-цата са разделени вместо с пръстени с масивни топчета с нарези.

Пре ход м ежд у този тип юзди и употр ебяв аните от по-рано у нас няма, а тованавежда на мисълта, че тази форма е донесена отвън. Юзди, устроени по същияначин, са известни от Помпей,1 Унгария и Белгия,2 т. е. една обширна област, вли-заща в границите на Римската империя.

По начина на употреба тези юзди не се отличав ат много от юздите, съст авен исамо от зъбалец.

Б. Юзди с кръг ли плочки с отвор за зъбал еца в центъ ра и ухо за прикреп-

ване на оглав ника на зад нат а страна . Един ствената цяла юзда от този тип се пазив Ермит аж а в Лен инг рад (обр. 37а). Юзд и № 78 и 79 (обр. 376) са били уст рое нисъ що к ато нея. В тях плочките са масивни, изработени от бронз, с назъбени краи щаот вътр ешн ата страна и украсени с врязани концентрични кръ гов е о т вън шна та.В единствена та запазена цяла юзда от този тип зъб але цът е услож нен. Ю зда № 87има странични плочки, украсени с ажур, изработени по същия начин.

Юзди, устроени по този начин, в други страни не се срещат.В. Юзди с кръгла метална плочка, с отвор за зъбалеца в центъра и отвор за

подбрадни ка на долния край на плочката. На заднат а страна на плочкат а те иматчетвъ ртито ухо за прикрепване към оглавника. От този тип юзди е запазена цяласамо една: № 74 (обр. 30). Тя е съставена от зъбалец и подбрадник, както юзди № 71

—73, към която са прибавени две странични плочки, през ко ит о са проврени в це нтъ разъба лецъ т, а къ м периферията п одбра дникъ т. Юзд ата е дейс твув ала кат о всичкиостанали юзди с подб радник. Плочките на юзд а № 84 и 85 са установени по съ щияначин, но не са от желязо, а от бронз.

Този тип юзди съ що не се сре щат вън от Тракия. И в нея зъб але цът еусложн ен. Юздата , снабдена с подбрадник, предст авляв а развитие на юздата —само зъба лец, и трябва да се смята за по-късна. Юздата , снабдена със страничниплочки и подбрадник, изисква същ ест вув ане то пред и нея на юздата със страничниплочки и юздата с подбрадник и трябва да се смята за още по-късна.

** *

От всички разгледан и доту к юзди значителна част пазят форма та на старияхеленистически зъбалец. Усложняването на зъбалеца с цилиндрични пръстени, ко-

лелца и ежове продължава и през римската епоха. Сега кръстовидните ежове вечене се сре щат и са заместени с четвъртит и, направен и от тънка пластинка или ма-сивни. Това позво лява да видим в една част от юзди те, коит о имат усл ожн ензъбалец, форма, коя то про дъл жав а да се изменя и развива. Поява та на подз ъба -леца е само една форма на това развитие. Широкот о разпрос транение на подб рад-ника е нов начин за насочван е удара на пово дите къ м дол нат а челюст на кон я отгоре на долу, който е така харак терен за по-старат а тракийска юзда. Разв итие тона юздата на лостове в нейната нова форма съ що лежи на ста р принцип, позн ат

1 С е с i, Picoli bro nzi di Mus eo di Napoli , t. VII, fig. 44 ; D a r е m b е r g-S a g 1 i o V, 1338, fig. 290.2 Ib l y a L a k o s n e e S e l l y e , Vue d 'ensemble des obje ts de brorze a joures de Panonia II, AE

1941, 97, tab. XXI, 8; XXII, 1, 2.



1 8 2

Обр. 36. Ст ранични плочки от юзда № 78, 79 и 81, Пас туш а и Свиленг рад

Fig. 36. Pla que s latera les des mors № 78, 79 et 81 de Pa stu sa et Svi len gra d

от по-рано в Тракия. В стария хеленистически з ъба лец обаче сега се вмъ ква т инякои нови строги средства, които в по старата епоха не се употре бяват. П ора дилипса на находки в други страни те са останал и дос ега нез абелязани и необ яснени.Ние вече споменахме за някои от тях. На пър во място тук тря бва да се споме натназъбе ните колелца , за които трябва да припомним израза на По лу кс : „а обк ръ -жава щите (зъбалеца ) и режещ ите като трион — (се наричат) колелц а."1 Такива на-зъбе ни к ато трион кол елц а има в юзди № 59, 63, 76 и 77 (обр. 31 и 35).

В зъбалеца на други юзди пък често се явява един друг странен предмет:тънко колелце с тесен отвор в средата за нанизване на зъбалеца. От предната мустрана излиза една малка плоска пръчица, кояго преминава в още едно колелцесъ що с пробит център. Очевидно, че на този отво р е висело още нещо, кое то езагубено. С тази си форма пред метъ т, нанизан на зъба леца, има форма на пръст.Той се срещ а при юзда № 57 и 71 —- 74 (обр. 32, 34, 35). Само в юзда № 71 натози пръст е запазена малка желязна халкичка, на която виси още един подобен

предмет. По този начин се образува една верижка, съставена от два пръста и еднахалка. Вероятно това е същ ата вериж ка, за коят о говори и Полукс, като ка зв а:„Вдлъ бнатит е неща на подзъ балец а се наричат е жове, кръг лите и реж ещи кат отрион —- колелца, а твъ рдит е и продъ лгова ти и свърза ни помеж ду си въ в вид наверига — пръсти и пръстени" 2. Не може да има ни най-малко съмнение, че гово-

рейки за „п ръ ст и и пр ъст ен и" , По лу кс разбира тъкмо така ва вер иж ка , каквато езапазена при юзда № 71 (обр. 29).

Съвсе м погрешн о би било обаче да си представим, че усло жнен ият зъ бал ецне е бил познат вън от нашит е земи. Ре дки те находки , кои то ни го показ ват и в

1 P o l ux I , 184, та Si: ледкредг) : ai лдюгшга — Too/ot.2 P o l UX I, 184, са (Si ateosa xai лдо/ir/xt] xai aXXi)XoiQ avzenXsxofieva ev uXvoews si&ti — daxzv-

Xioi xai baxxvXoi.






са направени от бронз, зъб але цът се е работил винаги от желя зо. Отт ук следва

да се извади заключение, че също както строгата гръцка юзда от V и IV в. пр.н. е. е била наричана ixirfvrj или адпа по името на ежа, izivos, заради бод лит е, скоито е настръхнал нейният зъбалец, строгата юзда в римската императорска епохапък е получила названието „вълча юз да" по някаква прилика на нейния зъ бал ецс вълк а. Каква е тази прилика, обяснява Сервий в комента риите към Георгикитена Виргилий, дет о м ежд у дру гото той ка зва 1: lupatis frenis asperimis — dicta lupata alupinis dentibus, qvi inequales sunt, unde etiam eorum morsu s vehemen ter obest, т. е.„най-строга, вълча юзда — наречена „вълча" по вълчите зъби, които са неравни,поради което захапва нето им наранява силно". От казан ото у Сервий се вижда , чепод вълча юзда в древността се е разбирал зъбалец, който поради неравността сиприлича на вълчите зъби . някои от които са по-дълги, дру ги — по- къси. И на-истина, редуването в зъбалеца на тракийската юзда на колелца с цилиндрични пръ-

стени и вери жка от пръс ти дава всичкото основание за едно подобно срав нение.Ето защо трябва да се приеме, че под вълча юзда античните писатели са разбиралиюзда с усло жнен зъбалец, как ъвт о е зъб але цът на повечето от тракийс ките юздипрез епохата на римското владичество.

Заключение

Проучването на тракийската юзда, както въобще проучването на тракийскатадревност, не разкрива за изследвача интересните форми на своеобразна и ориги-нална култу ра. Ние вижда ме как след гр ъцка та к олонизация бър зо с е губят на-ционалните форми на култ урат а на една к олонизирана страна и отс тъпв ат предпо-усъвършенствуваните и практични форми на културата на завоевателя. Всички

промени в тракийс ката юзда стават почти изключително под влияние на гръц катаи по-късно на римската юзда.

Значението на трак ийските находки е друг о. Те са запазили и ни пре даватднес много неща от античната култ ура, кои то не могат да се от крият в Гър ция иИталия. Такъв е случаят с тракийската юзда. Тя дава много по-пълна представаза постиже нията в обузд аван ето на коня в древно стта, отк олк ото всички находкиот Гърция и Италия, събрани заедно и прибавени към съчиненията на всички античниписатели, писали по тези въпроси. И ако с помо щта почти изкл ючи тел но на тра-кийски паметници настоящата работа можа да постави на здрави основи изследва-нето на почти всички не разрешени и спорни въпрос и за античната юзда, то се дъ л-жи само на това, че тракийска та кул тура , тракийс кият живот, тракийск ият бит са такадъл бок о и плътно наситени с кул тура та на стара Гърция и Рим, че не могат да сеотдел ят от нея. Зато ва и всяко изследв ане на тракийс ката култ ура в древно стта винагиизлиза от рамките на регионалното проучване и спомага за разр еша ван ето на някойспорен въпр ос от целокупната древно ст. Изсл едва чът на траки йската култ ура, безда иска, решав а въпро сите на античната култ ура. Само благо дарени е на тование можахм е да установим какво са ежовет е, колелцата, пръсте ните и триз ъбци тев античната юзда, какв о е хипохалиндията и псалионъ т, какво е плавната и твъ рд а-та юзда и още много друг и въпроси . И пак само благода рение на траки йските на-ходк и можахм е да установим, че в изкус твот о да се овлад ее конят античният чо-век е знаел способи, като юзда та на лостов е, нещо, кое то всички изсле двачи доднес смятат за достижение от по-ново време.

1

S е г v i u s, Ad Vir gil i Qeo rgi ca III, 208.




Разбира се, покрай това нашият материал помага да се хвърли общ поглед и

върх у развит ието на ку лтур ата в самата Тракия. Ясно е например, че гръ цкитеформи са по-широко разпространени в Тракия, док ато и след гр ъцка та колонизац ияв Мизия се явяват домашни форми на юздата, а в Дак ия гръц кот о влияние почтинедостига. Ясно е съ що така, че в най-старата епоха трак ите са употре бявал июзди от северен тип, какт о другит е народи, населяв ащи долина та на Дуна в, следтова малоазийски тип — съ с зъба лец-верига, и едва през IV в. под влияние наконтинентална Гърция се явява строгата гръц ка юзда с ниски кол елца и бодливицилиндри, юздата с псалиона и хипохалиндията.

Най-сетне трябва да се има пред вид и обсто ятелс твото , че рим скот о влади-чество, въпреки грамадните промени, които е предизвикало в живота на траките,е съхранило формата на хеленистическия зъбалец и под името вълчи зъбалец го е

ра зп ро ст ра ни ло надалеч. И поне же въ в всяка юз да съществ ен ат а част е зъбалецъ т,

спокойно може да се каж е, че въпр еки многобр ойните нови форми, донес ени от римляните, основата на юз да та и през период а на ри мско то вл ад ичес тво си оставастарият хеленистически зъбалец.

24 Извес тия на Археологи ческия инст итут , кн. XXI



К А Т А Л О Г

I. Юзди от периода между IX и V в. пр. н. е.

Гиген, Гулянска околия

1. Б р о н з о в а ю з д а , намерена с № 2 и 3 в находка от ранножелязната епоха. G. S е v е-г е а л u, Hal inos th racosc ytiqu es, B ucu rej ti, II, 14, I. Обр. 1.

Зъбалец — дву деле н: две цилиндрични пръчици с халки на двата си кр ая ; вътре шните — вни-зани една в друг а като дв е звена от вер ига, вън шнит е — висят на стран ичните скоби. Странични скоби :прави цилиндрични пръчици с раздвоени горни краища, завършващи като птичи глави и с конусовиднаглавичка на долния край. Към двата края с по един нисък цили ндър с конусо видно копче за прикач-ване към оглавника. В средата между тях по две неподвижни хал ки: вътреш на — за прикачване назъбал еца, и външ на — за закачалкат а на поводите. Закачал ката на пово дит е: цилиндрична пръчи ца сформа на буквата S, с халка на единия край и конусов идно копче, укра сено с четири кръгл и, кръсто-видно наредени отвора на другия край. Височина 18 см.

2. Б р о н з о в а ю з д а , намерена с № 1 и 3. S е v е г е а п и, ц. с., 15, II. Обр. 2.

Зъбалец, двудел ен; излят е заедно със страничните скоби ; пръчиците му са с четириръбеста

форма и укра сени с полегати врязани линийки. Странични скоби : цилиндрични пръчки с форма на ба-стунче, с топчета на долния и конически главички на горния край. Близо до краищата с кръгли отвори,украс ени отвън с топче. Срещу зъбале ца имат халка за закачалка та на поводите, устро ена както при№ 1, но без кръгли отвори на копчето. Височина 14'5 см.

3. Фрагмент от бронзова юзда, намерена заедно с № 1 и 2. S e v e r e a n u , ц. с., 16, III, обр. 5. Част от страничн ата скоба с висок профил около кръглите отвори.

Троян

4 . Ч а с т о т б р о н з о в а ю з д а , на мере на с лу чай но . Q a l l u s e t H o r v a t h , U n p eu pl e c av a-lier prescytique en Hon?rie, t. XLI, 2.

Запаз ена е само стран ичната скоба — цилиндрична пръч ка, извита ъглов ато в с редата, къде тоима четир иръбест о сечение и кръ гъл отвор за прека рване на зъбал еца и кръгли отвори за прика чванекъм оглавника на двата края, покрити с по една конусовидна главичка. Височина 16 см.

Неизвестно място

5. Б р о н з о в а ю з д а , намерена случайно. Непубликувана. Обр. 3.Зъб ал ец: двуделен, излят заедно със странични скоби ; пръчиците са цилиндрични. Страничните

скоби — цилиндрични пръчици с топчета на двата края. Лявата е прав а и извита в горния край като № 2,

дясната — полук ръгла, вероя тно заменена поради повреда . На външн ата страна са снабдени с по три

халки ; средната по-голяма — сре щу зъбалец а, за закачалка та за поводите, устрое на както при № 1 и

2, но с три кръгли дупки върху коническото копче. Височина 16 см.

Царевброд (Ендже), Коларовградско

6. Б р о н з о в а ю з д а от гробна находка от VI в. пр. н. е. Р. П о п о в , Могилни гробове приЕндж е. ИАИ VI, 101, обр. 88 ; Култ ура и живот на предистор ическия човек II, 64, обр. 6 7 ; А. А.Й е с с е н , К вопросу о памятниках VIII—VII в. до н. е. СА XVIII, 1953, 49, обр. 25. Обр. 4.

Зъб алец : дв уделе н както при № 4, лят заедн о със странични скоби. Странич ни скоби : цилиндричнипръчки , долу извити и за острени , горе с кръгли плоски главички. В средата сре щу зъбалеца те имат



ТРАКИЙСК АТА ЮЗДА 35

само по един отвор за прикач ване към оглавника ; до него на вън шната страна халка за закачалката за

поводите, уст роена как то при чреди шнит е юзди, но снабдена с кука вместо с копче. През куката минаваканал, в който са лежали самите поводи.

II. Юзди от периода между началото на V в. и средата на III в. пр. н. е.

Янково , Ко ла ро вг ра дс ко

7. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробница от втората половина на IV в. пр. н. е. Ц в. Д р е м-с и з о в а, Надгробни могили при Янково. ИАИ XIX, 64, обр. 6, 3. О бр. 5.

Зъб алец : двуделен ; цилиндричнит е му пръчки са с халки на двата края : вътр ешни те — свър-зани пом ежду си, въ ншнит е — нанизани на страничнит е скоби. Страни чните скоби : цилинд рични пръчкис форма на буквата S; краищ ата им с форма на но ж; в сре дата образу ват две халки, разп олож ениблизо една до друг а, между които е прикр епен зъба лецъ т, предна значен и да свъ ржа т юздата с оглав-ника. Закачал ка за поводите — халка, прикреп ена на външн ата страна на зъба леца . Височина 21 см.

8. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 7, със същата форма и размери.

Руец (Юруклер), Търговищко

9. Ж е л я з н а ю з д а от гробна находка от края на V в. пр. н. е. 11 в. В е л к о в, Нови мо-гилни находки. ИАИ V, 47, обр. 65.

Зъбал ец-в ерига от осем звена . Странични скоби : цилиндрични пръчки, леко извити в дъг а. Дол-ната част на дясната липсва. В средата плоски и образу ват халка отпред, на която виси зъба лецъ т, идве халки отзад, разполо жени близо една до друга , за прикрепв ане на оглавн ика. Закачалк ите за пово-дите — две халки, скачени неподв ижно една за дру га като осморки, надянати на двет е крайни звенана зъбалеца. Височина 19 см.

Търговище

10. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 21 случайно. Непубликувана. Обр. 6а.

Зъбал ец-в ериг а от седем звена . Странични скоби като при № 9. Долната част на дясната липсва.

Закачалки за поводите като при № 9. Височина 18'6 см.

Панагюрище

11. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 12 в гробна находка от края на IV в. или началото на III в.пр. н. е. Б. Ф и л о в, Паметници на т ракийс кото изкуство. ИАД VI, 26, обр. 41 . Обр. 7.

Зъбал ец-в ерига от осем звена . Страничн и скоби — цилиндрична пръчка с форма на буквата S,с топчета на краищат а и с две халки в средата за прикрепв ане към оглавн ика, между тях — зъбал е-цът. Закачалки за поводите — удъ лже на осморка, висяща на крайн ите звена за зъба леца . Вие. 20 см.

12. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 11 ; без част от страничните скоби и без закачалки заповоди. Като № 11.

Белиш, Троянско

13. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка от IV в. пр. н. е. Обр. 8.Зъбал ец-в ериг а от пет звен а. Странични скоби — цилиндрични пръч ки във форма на бук-

вата S с главички на кр аи ща та ; в средата с халка за прикр епван е към оглав ника. Закача лки за пово-дите — удължена осморка. Височина 19*5 см.

Преслав

14. Ж е л я з н а юз да , намерена случайно.Зъбалец, странични скоби и закачалки за поводите както при юзда № 13.

Янково, Ко ла ро вг ра дс ко

15. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка от втората половина на IV в. пр. н. е. Ц в.Д р е м с и з о в а , Надгробните могили при Янково. ИАИ XIX, 67, 2, обр. 9.

Зъбал ец-в ерига от пет звена : среднот о по-голямо. Двет е крайни зав ърш ват с по една цилин-дрична пръчица с главичка на свободния край, промушена в кръгъл отвор в средата на страничнитескоби. Странич ните скоби са цилиндрични пръчки с форма на буквата S, с топчета на края и кръгъ лотвор в средата за провиран е на зъбалец а. Те имат по две халки за прикре пван е на юздата към оглав-ника на задната си страна близо една до друг а. Закач алките за поводите, извити във форма на бук-




вата S, са прикачени на малка халка между главичката на зъбал еца и страничнат а скоба. Една голяма

халка на другия край на закачалката е била скачена с поводите. Височина 19'5 см.

Голям извор (Кара Арнаут), Разградско

16. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 17. А. Я в а ш е в, Отчет на Разградското археолог,д-во V, 13, обр. 4. Обр. 9.

Зъбал ец-в ерига от пет еднакви звена, двете крайни с цилиндрична пръч ица както при № 15.Странич ни скоби — с форма на буквата S, с три кръгл и отвора в средата един над друг : сред ен —за прови ране на зъбал еца, и крайни — за прикр епване на юздата към оглавник а. Закач алки за пово-дите — пръчица с по две халки както при № 11. Височина 18 см.

17. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 16 и устроена по същия начин и със същите размери.

Столът, Севлиевско

18. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка от IV в. пр. н. е. с подобно устройство.

Търговище

19. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с част от бронзова тока към оглавник при неизвестни об-

стоятелства.Зъбале ц-ве рига, състав ена от една плоска плочка, зав ърш ващ а с халки на двата края, коя-то е свърз ана за двата си края като зв ена на верига с две х алки, закачени на стр. скоби. Стра-нични скоби — цилиндрични пръч ки с форма на буквата S, сплеснати и разшир ени в средата и обра-зуващ и на предната страна по една халка за прик репва не на зъбалец а, а на задната, над него и поднего, по два отвора за прикачване към оглавника. Закачалката за поводите е халка, прикачена на край-ните звена на зъбалеца. Височина на юздата 20 см.

Горняни, Неврокопско

20. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка, датирана с монети от Филип II Македонски(359—336). В. М и к о в , Гробна находка от Горняни. ИАИ XI, 210, № 5, обр. 193.

Зъбал ец — двуделен, образуван от две цилиндрични пръчици, с халки на вътреш ните краищаскачени като две звена от верига. До тях на пръчиците са нанизани ниски бронзови колелца, зад коитое поставен бодлив железен цилиндър — еж. Външните краища на зъбалеца завършват с железни гла-

вички, върху които са прикрепени бронзови копчета, снабдени с по четири четириъгълни отвора. Стра-нични скоби — цилиндрични пръчки, извити във форма на буквата S с главички на краи щата , кръгъ лотвор за провир ане на зъбале ца в средата и дв е халки към краища та на заднат а страна за прикр еп-ване юздата към оглавника. Закачалки за поводите, дълги, извити във форма на буквата S куки с гла-вички на свободния край и закачени на халки на зъ балеца между главичката и страничн ата скоба.Височина 24'6 см.

Търговище

21. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 10. Непубликувана. Обр. 6 6.

Зъбал ец — двудел ен с ниски колелца и бодливи желез ни ежов е к акто № 20. Главичките надвете пръчици са покрити с бронзово конусче. Странични скоби — същ о както при № 20. Закачалк иза поводите както при № 20. Височина 23 см.

Луковит

22. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в находка от V—IV в. пр. н. е. заедно с № 23 и 24 ; непу-бликувана. Запазени само фрагменти. Юздата е от същия тип както № 21.

23. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 22 и 24, устроена както № 21.

24. Ж е л я з н а юз д а , намерена с № 22 и 23, устроена по същия начин.

Поляново, Харманлийско

25. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с други материали от IV в. пр. н. е. Ив. В е л к о в , Античнипаметници из България. ГНМ 1922—5, 149.

Зъбал ец, двудел ен, с ниски желез ни колелца и бодливи железн и цалиндри. Стран ичнит е скоби изакачалките за поводите липсват.




Стрелча, Панагюрско

26. Б р о н з о в а юз д а , намерена в погребение от IV в. пр. н. е. Непубликувана. Обр. 11.Зъба лец — двудел ен, с ниски колелца и съвсем ниски ежов е зад тях, наподо бяващ № 20, но

целият излят от бронз. Двете цилиндрични пръчици зав ършв ат на двата края с халки : вът решн ите ,свър зани помеж ду си като звена на верига, външ ните , проврен и през страничн ите скоби, на които висятзакачалките за поводите. Страничните скоби са полукръгли и имат кръгъл отвор за зъбалеца в средата,а отвори за пр икрепв ане на оглав ника — в топчетата на самите краищ а. Зак ачалки за поводите — удъл -жени осморки.

Брезово, Пловдивско

27. Ю з д а от ж е л я з о , сребро и бронз, намерена в находка от края на IV в. или началото наIII в. пр. н. е. Б. Фи л о в , Паметници на тракийското изкуств о. ИАД VI, 9, № 7, обр. 5 и 7. Обр. 12.

Зъб але цът липсва. Стра нични скоби — цилиндрични пръчки с форма на буквата S ; в средата по-тънки и с два отвора за прикр епване към оглавника. Горе и долу по-дебели, покрити със среб ро иукрасе ни с хоризон тални нарези . Горе завъ ршва т с лъвски главички, долу — с топчета. Закачалки заповодите — от сребро и бронз, с форма на преплете ни в осморка халки, свърза ни с Херкуле сов възе л.Горната им част от сребро е укра сена с по- две групи от три топчета на всяка стра на. Височина на

юздата 12 см.В бронзови те халки на осморките стои част от железни я зъбал ец.

Оризово, Чирпанско

28. Ч а с т и от ю з д а от ж е л я з о и б р о н з в гробна находка от IV в. пр. н. е. Д. Ц о н ч е в,Антична могилна гробница при Оризово. ГПНМ I, 1948, 23, № 9, обр. 15.

Зъб алец ът и страничн ите скоби липсват. Закачалки за поводит е — бронзов и осморки в еднатахалка с част от минаващия през нея железен зъбалец.

III. Юзди от пер иода м еж ду 250 г. пр. н. е. и 50 г. от н. е.

Ихтиман

29. Ж е л я з н а ю з д а , намерена случайно. Обр. 15.Зъбалец — дву дел ен: цилиндрични пръчки с халки на вътрешни те краища, внизани една в

друга и с главички на външ ните . На всеки дял на зъбалеца нанизани два кръсто видни ежа, разде ленис колелце с плосък ръб, вие. 3 -4 см. Ежо вете са с форма на ромб с топче, изведено от всеки ъгъ л.Странич ните скоби — халка от тел с отвор за зъбале ца отпред и езиковидно уши рен ие отзад за при-крепван е на оглавника. Закач алки за поводите — цилиндрични масивни пръчки, извити напред и зав ър-шващи с халки на горния край, дето висят до главичките на зъбале ца, и снабдени с големи куки заприкреп ване към оглавника на долния край ; в средата с елипсовидно раз шир ени е с три кръгли отв ораза подбрадната пръчица , която липсва. Около отворите релефен орнамент от прави линийки. Куки те накрая имат топчета. Височина 22 см.

Бяла Слатина

30. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с железен нож и копие. Обр. 18.

Зъба лец — двуделе н, както при № 2 9; на него нанизани цилиндр ичен пръ стен и два ежа . Надесния дял пръ стен ът липсва. Ежов ете са както при № 29. Странични скоби и закачалки за поводикакто при № 29. Подбрадна та пръчица липсва. Висока 19 см.

Реселец, Луковитско

31. Ж е л я з н а ю з д а , намерена случайно. Обр. 16.Зъба лец ът липсва. Закачалк и з а п оводите както при № 29. Страни чнит е скоби липсват. Лява та

закачалка за поводите е замене на с по-н ебреж но изработе на. Подбрадната пръчица е вмъкна та в най-горния отвор; на външните краища завършва с главички. На нея е надяната бронзова тръба със седемпръстеновидни разшире ния, украсени с обикалящи нарези. Висока 21 см.

Крива бара, Ореховско

32. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб с меч от среднолатенски тип (250—100 г. пр. н. е.).Ст. С т е ф а н о в , ИАИ XIV, 375, обр. 377.

Зъба лец, двуделен както при № 29. На единия му дял — два цилиндр ични пръстен а, на дру гияи бронзов еж между тях. Ежът както при № 29. Страничните скоби и закачалки за поводите както при




№ 29. Ушире нието при трите отвора на подбрадната пръчица има п ризматична форма. Подбраднатапръчица липсва. Височина 19'5 см.

Вискяр, Брезнишко

33. Ж -е л я з н а ю з д а в гроб с крив железен нож и копие. Обр. 23.

Зъбалец, двуделен както при № 29. На всеки дял по три бронзови ежа. Странични скоби и закачалкиза поводи как то при № 29, но с два от вора за подбрадн ата пръчиц а. Подбрадната пръчица има от еднатастра на халка, а от другат а — главичка. На нея бронзова тръба както при № 32, но с шест пръс тено -

видни разширения. Височина 19 см.

Алтимир, Ореховско

34. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб с меч от среднолатенски тип (250—100 г. пр. н. е.).

Зъбалец — двуделен както при № 2 9 : на всеки дял два цилиндрични пръстена и два кръстовидни

ежа. Странични скоби както при № 29 ; закачалки за поводите както при № 32. Подбра дна пръчиц а

с халка и главичка на краища та както при № 32. На нея желязна тръба с шест пръст енови дни раз-

ширен ия. Височина 19 5 см.

Палатица (Хгсан Факъ), Омуртагско35. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб с меч от среднолатенски тип (250—100 г. пр. н. е.).

Р. П о п о в , ИАИ VII, 355, обр. 100.

Зъбале ц — дву деле н; единият дял липсв а; на другия — квадратен еж с широк отвор междуколелца с ост ър ръб и ци линдрич ен пръсте н от едната ст рана, с който са изработен и заед но. Страничн и

скоби както при № 29. Закачалк и за поводите — както при № 32. Подбрадна пръчиц а цилиндричн а,

леко извита в средата. Височина 22 см.

Борован, Белослатинско

36. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб с меч от срзднолатенски тип (250—100 г. пр. н. е.).Р. П о п о в , Новооткрити предисторически материали в Българи я. ГНМ VI, 91, обр. 4.

Зъб але ц — двуделен как то при № 29 ; на всеки дял по два квадратни еж а с широк отв ор. Стра-нични скоби както при № 29. Закачалки за поводите както при № 32, но с по един отвор . Подбраднапръчица — цилиндрична. Височина 24 см.

Горна Малина, Елинпе линско

37. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб от III—I в. пр. н. е. В. М и к о в, Могилни некрополипри Г. Малина. ГПНБ 1931—4, 74, обр. 4.

Зъба лец — двуд елен какт о при № 29 ; на всеки дял по три колелца и три цили ндрични пръс тена .Странични скоби — запазе на част от едната както при № 29. Зак ачалки за поводите както при № 33 —с един отвор за подбрадна пръчица, която има цилиндрична форма. Височина 24 см.


38. Ж е л я з н а юз д а , намерена случайно. Р. П о п о в , Материали за проучване на халщатскатаи латенска култ ури. ГНМ 1921, 169, № 34, обр. 168. Обр. 18.

Зъба лец — двуделен както при № 29 ; на всеки дял по два кръстовидн и е жа и по два цилин дричнипръст ена. Странични скоби — от дебел тел с отвор за зъбале ца на предната страна и като отвор ена

халка отзад, краищата на която се разминават, извиват единият нагоре, другият надолу и зав ърш ват стопчета. Закачалки за поводите както при № 33, но с два отвора за подбрадната пръчи ца. Подбрадн апръчица — цилиндрична с главички на краи щата. На нея желязн а тръба с 8 пръст енови дни раз ши- рения. Височина 22 см.

Виноград, Горнооряховско

39. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб с меч от среднолатенски тип (250 -1 00 г. пр. н. е.).Р. П о п о в , ГНМ 1921, 169, обр. 164 и 165.

Зъб алец — двудел ен както при № 29. На единия дял кръстовиде н еж между два цилиндрични пръ-стена. На друг ия — два ежа и един триз ъбец на края на зъбале ца. Три зъб ецъ т е изведен от малкахалка. Всеки шип е назъб ен от вътр ешнат а страна и завъ ршва с остъ р връх . Закачал ки за поводитекакто при № 33 с един отвор за подбрадна пр ъчица, която има вретенови дна форма. Височина 19 см.




Макоцево, Елинпелинско

40. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб от III—I в. пр. н. е. Н. П е т к о в, ИАИ VII, 375,обр. 195. Обр. 21.

Зъб алец — двуде лен както при № 29 : на всеки дял по два кръсто видни ежа с плоски краи ща.Странични скоби както при № 38. Закачалк и за поводите както при № 33, но с един отво р за под браднапръчиц а на ромбовидна плочка. Подбрадната пръчица е вретеновидна. Височина 19 см.

Попица, Белослатинско

41. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с меч от среднолатенски тип (250—100 г. пр. н. е.). Р. П о п о в .ГНМ 1921, 173, № 37, обр. 174.

Запазен само зъбалецът, двуделен както при № 29 : на единия дял — кръстовиден еж междудве колелца и два цилиндрични пръст ена. Запаз ена е и част от страничнат а скоба както при № 29.Дължина на зъбалеца 12 см.

Баховица, Ловешко

42. Ж е л я з н а ю з д а в гроб с меч от къснолатенската епоха (100 г. пр. н. е., 50 г. от н. е.).Р. П о п о в , Новооткрити паметници от желязната епоха в България. ИАИ V, 283, обр. 147. Обр. 21.

Зъба лец — двуделен както при № 29. На всеки дял нанизани по четири цилиндри чни пръст ена, разделени от три колелц а. Стр ани чни скоби : запазена е само ед на та ; пре дната й част има кр ъг ълотвор за зъбале ца; след това тя образува отворена халка, краищата на която се разминават и образу-ват още една халка, на за дната част на която се е прикреп вал ог лавни кът. Така страни чните скобиимат форма на осморка. Зака чалки за поводите както при № 33, снабдени с два отвора за подбраднатапръчица. Долните краища на закачалките образуват отворена халка, в която е вмъкната друга затво- рена халка ; на пос леднат а са висели пов оди те. Подбрадната пръчица е цилин дри чна. Височина 2 2 4 см

Букьовци, Ореховско

43. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка с меч от среднолатенски тип : 250—100 г.пр. н. е. Непубликувана.

Зъбал ец — двуделен : върху главичките на външните му страни по едно врязано триъгълниче.Дялов ете му усло жнен и както при № 42. Странични скоби — осморки както при № 42. Закачал ки за

поводите както при № 42, с два отвора за подбрадната пръчиц а, която е вретен овидна , извита всредата и изработе на от вита желязна пръчк а. Височина на юздата 21 см.

44. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с меч от среднолатенски тип : 250—100 г. пр. н. е. от друганаходка. Непубликувана. Обр. 13.

Зъба лец — двудел ен, усложн ен съ що както при № 42, но с по две колелца и три цилиндр ич-ни пръс тена . Страничн и скоби както при № 42 — осморки : половината от едната липсва. Зака чалкиза поводите както при № 42, но в долния край зав ърш ват със затво рени халки, на които са прикач е-ни прегънати на две тънки железни ленти, приковани с гвоздейчета към поводите. Височината на юзда-та е 29 см, без лентите — 24 см.

Лиляче, Врачанско.

45. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в находка, датирана погрешно в V в. пр. н. е. Находката еот периода след 250 г. пр. н. е. Д. Бу ч и н с к и , ИАИ XVIII, 365, № 1, обр. 365. Обр. 19.

Зъба лец — двуделе н както при № 42 с по две колелца на всеки дял, отделени помежду си и от-

страничните скоби с по един цилиндричен пръстен. Странични скоби — осморки както при № 42. Зака-чалки за поводите — отворен и дълги куки с по един отвор за подбрадната пръчиц а, която има цилин-дрична форма. Височина 24 см.

Макоцево, Елинпелинско

46. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб от III—I в. пр. н. е. Н. П е т к о в , ИАИ XIII, 312, обр.339. Обр. 21.

Зъбал ец — дв уделен както при № 42. На всеки дял нанизани два кръ стови дни ежа и коле лце, раз-делени с по два цилиндрични пръсте на. Страни чните скоби липсват. Закачалк ите за поводите за вър шватс отвор ени халки. Подбрадната пръчица завър шва на краи щата с по една халка, на ко ято се е наниз-вала на закачалк ите за поводи. Ширин а на юздата 11 см.




Горна Малина, Елинпелинско

47. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гроб от III —I в. пр. н. е. В. М и к о в, Могилни некрополи отГ. Малина. ГПНБ 1931-4, 74, обр. 4. Обр. 21.

Зъбал ец—е дноде лен, изра ботен от една права цилиндрична пръчка с главички на кр аищата. На негонанизани четири колелца, раздел ени с два ежа с форма на петолъч на звез да. Страни чните скоби лип-сват. Закачалки те за поводите свършв ат долу с отворена халка, с по един кръг ъл отвор за подбраднатапръчица, която има цилиндрична форма. Височина 23'5 см.

Борован, Михайловградско

48. Ж е л я з н а ю з д а , намерена случайно. Р. П о п о в, Новооткрити предисторически материали вБългария. ГНМ VI, 32, III, обр. 9.

Зъбалец — двуделен както при № 29. На всеки дял нанизани по три колелца с остър ръб, снаб-дени с цилиндр ичен пръ стеч от едната си страна , който представл ява неразд елна част от колелц ето.Странични скоби : къси и широки к уки, зав ърш ващ и с малка халкичка на единия кра й, са нанизани назъбалец а, между главичкит е му и закачалките за поводите. Закача лките за поводите са дълги куки с подва кръгли отвора за поставяне на подбрадната пръчица, която е вретеновидна. Височина 19 см.

Лесичери, Търновско

49. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка с мечове от среднолатенски ти п: 250—100 г.пр. н. е. Ст. С т е ф а н о в , ИАИ XIII, 321, обр. 345. Обр. 24.

Зъб алец — двуде лен както при № 29, но вместо с главички на вън шни те си краищ а завъ ршв ас халки. В средата зъба лец ът е повреден . На всеки дял по четири цилиндрич ни пръс тена , раздел ениот по три колелца с плосък ръб, покриват плътно двете пръчк и. Външ ните халки на зъ балец а саслуж ели за прикр епване към оглавника, затова и тази юзда няма странични скоби. Закач алкит е за по-водите са запазе ни само при зъбалец а ; долната част е загу бена заедно с подбрадната пръч ица. Точ нона мястото, дето зъбал ецът влиза в закачалките за поводите, последните имат по една напречнапръчка , поради което добиват кръст ообра зна форма. Широч ина на зъбале ца 12 см.

Реселец, Луковитско

50. Ж е л я з н а юз д а , намерена случайно. Непубликувана. Обр. 20.Зъб алец — прост, двуделен с халки на външни те краища ; изработен е от две усукани желе зни

пръчк и. Десният му край е отчупен. На мястото, къдет о влиза в закачалк ите за поводите, е изтъ нен.От страничн ите скоби е запазена само част от една с вид на осморка. При нея е нанизан в изтъ не-ната част на зъбалец а кръст овиде н предмет. Зака чалки те за поводите са както при юзда № 42 и за-върш ват на долния край със затв орени халки ; имат само по един кръ гъл отвор за прик репв ане наподбрадната пръчица. Височина на юздата 19'5 см.


51. Ж е л я з н а ю з д а в гробна находка от III—I в. пр. н. е. Р. П о п о в, ГНМ 1921, 178, № 46,обр. 184.

Зъба лец — двуделен, прост с халки от двете страни на всеки дял : вът решн ите — внизан и еднав друг а, външн ите надянати на страничните скоби. Страни чните скоби — две големи халки с диамет ър9-5 см.

52. Две халки от друга подобна юзда. Р. П о п о в , ц. с., 178, обр. 185.


53. Ж е л я з н а ю з да , намерена случайно. Непубликувана. Обр. 25.Зъб алец — двуделен , прост, ус троен както № 53, но много по-масивен, закачен на външ нито

халки, снабдени с по един израстък на краищата си. Странич ните скоби са много голоми халки с диа-

метър 11 см.

IV. Юзди от период а на римск ото владичество

от 50 г. до 350 г. от н. е.


54. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 79 в погребение с колесница. Находката от към

III—IV в. от н. е. Л. Б о т у ш а р о в а , Тракийско могилно погребение с колесница. ГПНМ II, 113, № 1,

обр. № 26.



193

Зъб алец — едноделе н, израбо тен от цилиндрич на пръчка с извивка в полу кръг в средат а ис две големи халки в двата края, изтегле ни на самата пръч ка вън от стра ничните скоби. Натези халки са при качени две затво рени халки, на които вместо на страничн и скоби е бил зака ченоглав никът . Закача лки на поводите — две големи куки с халки за вмъкв ане на зъбал еца на горниякрай, образу вани от цилиндрична пръч ка, която прави ромбовидна плочка при подбрадната пръ -чица и триъ гълн а плочка в долния край при куките с форма на отворен а халк а. Устро ени са какт озакачалкит е за поводи при юзди № 29—5 0. Имат по един отв ор за подбрадната пръчица, която е цилин-дрична е разпо ложен а близо до куките и по-далеч от зъбалеца. Височина 17 см.

Дюлево, Панагюрско

55. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка от III—IV в. от н. е. Д. Ц о н ч е в, ГПНМ I,1948, 193, обр. 149.

Зъба лец — едноделен както № 54. Външ ните му краища са отчупен и и липсват. Закач алки заповодите както при № 54 : долният им край с куките е отчупен. Подбрадната пръчица има ц илиндрич -на форма. Височина в сегашн ото състоя ние 14 см.


56. Ж е л я з н а ю з д а, намерена в гробна находка от III—IV в. от н. е. заедно с юзда № 59 и60. Обр. 26.Зъба лец — едноделен както при № 54 ; на краища та зав ърш ва с главички. Стра ничн и скоби :

дълги, плоски, четири ръбест и пръчици с халки на двата края : едната надянат а до главичките на зъба-леца, друга та е приемала краищ ата на оглавни ка. Закач алки за поводит е както при № 54 и 55. Под-брадна пръчица — цилиндрична. Височина 17 см.

Брестовица, Пловдивско

57. Ж е л я з н а ю з д а , намерена в гробна находка от III в. от н. е. заедно с части от колес-ница. Ив . В е л к о в , Погребения с колесница. ИАИ XIV, 194, обр. 270. Обр. 27.

Зъб алец — едноделен както при № 55—5 7 с отворе ни халки на двата края на зъбал еца както при№ 54. Подзъба лец — дву дел ен; запазе н само единия т дял, направен от цилиндрична пръчк а, дебела3 мм, с халки на двата края : вът реш нит е са били свър зани като при двуде лен зъба лец, а на вън шни тевиси на краищ ата на самия зъбалец , свъ рза н с по една затв орена халка ; вън шнит е халки са изтег -лени назад и са образу вани от широка лента. Втора халка, висяща само на външ ната халка на подз ъ-балеца, е свързв ала юздата с оглавника . На запазе ния дял на подзъ балец а са наниза ни : 1) пръ ст —плоска пръчица с колелца на двата края с пробит цен тъ р; по-голямото е нанизано на зъба лец а;2) еж с квадрат на форма, остри ръбо ве и вър хов е. Закач алки за поводите както при № 54. Подбраднатапръчица — цилиндрична. Височина на юздата 14-8 см.


58. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 59 с части от колесница в гробна находка отI—III в. от н. е. Обр. 30.

Зъбал ец — двуделен, направен от две цилиндрични пръчки с халки на двата кр ая : вътр ешните сасвърза ни поме жду си, на външн ите от едната страна виси малка бронзова халка, к оято от другат а стра-на е загуб ена. Дължи на на зъбале ца 14 см.

59. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 58. Непубликувана. Обр. 30.Зъб алец — двуде лен както при № 58, направен от по-тъ нки цилиндрични пръчк и. На всеки дял

нанизани по три топчета с хориз онталн о врязани нар ези, разделе ни с по три наз ъбе ни колелц а. На въ н-

шните халки на зъбал еца висят по две затв орени халки : едната за прикачване на юздата к ъм оглавника,другата за закачване на поводите. Дължина на юздата 15 -5 см.


60. Ж е л я з н а юз д а , намерена заедно с № 56 и 61 с части от колесница и един рим-ски меч.

Зъб але ц — двудел ен както при № 58. На външ ните халки на зъба леца висят по две халки как-то при № 59. Обща дължина на юздата 17 см.

61. Ж е л я з н а ю зд а , нам ерена с № 60.

Зъба лец — двуделе н, направен от тънки цилиндрични пръчки, външ ните халки на който са из-теглени назад и направени от желя зна лента както при подзъбал еца на юзда № 56. От наниза ните назъбалец а неща са запазени на всеки дял само по едно колелце и два цилиндрични пръс тена . Колелцатаса тънки и с остър ръб. Дължина на юздата 18 см.

25 Известия н» Археологическия институт, кн. XXI




Берсин, Кюстендилско

62. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 63 в гробна находка от I—III в. от н. е. Обр. 31.Зъба лец •— двуделе н, направен от две осмоъ гълни пръчки. На външ ните му халки висят друг и

две халки. Дължина 17 см.63. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 62. Обр. 31.

Зъб алец — двудел ен, направен от тънки цилиндрични пръчк и както при № 56. На всеки дял назъбале ца по три кръгли топчета с хоризон тални нарези, разделени с по две колелца със зъбче ст ръб.Външн ите халки на зъба леца висят на халки на страни чните скоби. Странич ните скоби са продъл гова-ти плочки, тесни в средата и по-шир оки в двата си края. На предната страна имат халка за зъба леца ,на задната — ухо за оглавника. На ухот о виси прегъна та на две желязна лента, която е хващала ре-мъка. Закачалки за поводите — къса четириръбе ста пръчица, закачена с кръгла халка на зъбал еца и сполукръ гла халка на поводите. Запаз ена е само едната закачалка. Дяснат а е била замене на с по-го-ляма проста желяз на халка, която е счупена. Така вър ху една и същ а страна на юздата се виждаттри последователни поправки, понеже конят е хапел една и съща страна. Височина 11 см.

Ямб ол (м. Чатал тепе )

64. Ж е л я з н а юз д а , намерена заедно с № 65 -6 8 с части от колесница в гробна находка от

IV в. от н. е. Непубликувана.Зъбалец — двуделен, направен от тънки цилиндрични пръчки, които при външните халки минават

в плоска лента. Халките са изтеглени назад и на тях висят по две други халки за закачването на пово-дите и оглавника. На зъбале ца са на низ ани : на левия дял — четвър тит масивен еж между два пръ стена ;на десния — четвър тит масивен еж , пръст, колелце, пръст и цилиндричен пръс тен. Дъл жин а на юз-дата 19 см.

65. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 64 и 66—68. Непубликувана.Зъбалец—двуделен, масивен ; на външните му халки висят по две други халки : по-голяма, желязна—

за окачване на поводите и по-малка, бронзова — за прикрепване към оглавника. Пре з бронзовите халкие преметната бронзова лентичка, прегъната на две и прикована с по две бронзови гво здейче та, която еобхваща ла краища та на рем ъка на оглавника. Дължи на на юздата 19 см.

66. Ж е л я з н а юз д а, намерена с № 64—68.

Зъбалец — двуделен, масивен; на външните халки висят по две други халки. Подбрадник — че-тири ръбес та пръчка, извита в пол укръг и з авъ ршв аща в двата края с халки, образу вани от самата пръчка ;

на тях тя е закачена за халките, на които са висели и поводите. На вътреш ната страна на подбрадникасе намират два шипа, дълги по 8 мм, единият липсва. Обща дължи на на юздата 13 -5 см.

67. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 64—68. Обр. 32, б.Зъба лец двуделен , масивен от вита цилиндрична пръчк а. Външ ните му халки и закачените на

тях халки липсват. Подбрадник — устро ен като № 66 с два шипа, разполож ени близо един до друг . Част от под брадника липсва .

68. Ф р а г м е н т и от п о д о б н а юз да , намерени заедно с № 64—67. Запазена е само част отподбрадника.

В т о р а н а х о д к а

69. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 70—73 и с части от колесница в гробна находкаот IV в. от н. е. Непубл икува на. Обр. 32, а.

Зъб алец — двуделен , масивен както при № 65. На външ ните му халки в исят по две друг и халк и.Подбрадник както при № 65, но без шипове.

70. Ж е л я з н а юз д а , намерена с № 69—73. Непубликувана. Обр. 33.

Зъбалец — едноделен от леко извита назад в двата края четириръбеста желязна пръчка със силнаезиковидна извивка в средата както при № 54-57. При краищата на извивката има два шипа. Краищатана зъбалеца преминават в плоска лента и образув ат по една халка, изтеглена назад, на която висят подве затворени халки. Подбрадник — четириръбеста, извита в полукръг пръчка, която преди да образувахалки в двата си края, както в юзда № 65, преминава в плоска плочка с извити навъ тре кра ища. Д ъл -жина 14'8 см.

71. Ж е л я з н а юз д а , намерена с № 69—73. Непубликувана. Обр. 34.

Зъб алец — двуделе н, направен от две тънки пръчки с по две халки на двата к ра я: вът решн ите —

свърз ани помежду си, външнит е, които са образувани от преминаван ето на пръчк ата в лент а, са изтег-

лени назад. На всеки дял от зъбалеца са нанизани от краищат а към средата : 1) тън ък квадр атен еж с

остри върх ове и ръбове ; 2) верижк а от два пръста и една телена хал кич ка; всеки пръс т е устр оен




като пръста на под зъбалеца при № 57; 3) цилиндри чен пръст ен ; 4) цил. пръ ст ен ; 5) колелц е ; 6) пръст.Подбрадник — полукръгъл от четириръбеста пръчка както при № 70. Дължина 18 см.

72. Ж е л я з н а ю з д а , намерена с № 69—73. Непубликувана.Зъб алец — дву делен ; единият му дял липсва ; на запаз ения са н анизани : 1) ц илиндр ичен пръс тен ;

2) четвъртит е ж; 3) цилиндричен пръ сте н; 4) пр ъс т; 5) четвъртит еж ; 6) цилиндричен пръстен. Навънш ните халки висят по две други халки. Подбрадник както при № 71 от полу кръг ла четир иръбес тапръчка. Дължина на зъбалеца 16 см.

73. Ж е л я з н а юз д а , намерена с № 69—72. Непубликувана. Обр. 32, в.Зъб алец — двуделен както при № 70 и следващ ите. На него са нанизани на единия дял : 1) ци-

линдричен пръ сте н; 2) четвъртит е ж; 3) цилиндричен пръстен, 4) п ръ ст ; 5) цилиндричен пръстен >6) четвъртит еж. Другият дял липсва. На външната страна на зъбалеца висят по две халки. Подбрадник —четвър тита полукръгл а пръчка, устрое на както при № 70. Дъл жин а на зъбале ца 16 см.

Пастуша, Пловдивско

74. Ж е л я з н а ю з д а , намерена заедно с № 75 и 76 и с части от колесница. G. S е u г е, Charsthraccs. ВСН, 49, 420, обр. 53. Обр. 35, а.

Зъб алец — двуделе н, от тънк и цилиндрични пръчки както при № 70. На всеки дял нанизани :1) пръ ст; 2) четвъртит еж ; 3) пръст. Външните халки на зъбалеца се подават през центъра на стра-ничните скоби. Страничните скоби са кръгл и жел езни плочки с конвексна форма и ух о на заднат а стран а.Горната част на ушит е е отчупен а. На всяко ухо има продълг оват отвор за прикачване към оглавника-В центъра те имат кръгли отвори за прикр епване на осите на зъба леца. На вън шнит е халки на зъбалецависят по две халки : едната кръгла и свободна -— за закачв ане на поводите ; др угат а — продъл говата -— зазакачване на подбрадника. Подбрадникът е полукръгла, четириръбеста желязна скоба както при юзда№ 70, която преди да образува отворени халки на двата си края, преминава в плоска лента с обърнатинавъ тре краища. Про врян е в специални отвори на страничнит е скоби, които се намират по-долу и по-ниско от зъбалеца.

75. П о д о б н а ю з д а , намерена с № 74 и 76. Непубликувана.

76. Ю з д а с ж е л е з е н з ъ б а л е ц и бронзови странични плочки, намерена заедно с № 74 и73. G. S е u г е, ц, с., 420, обр. 55. Обр . 35 , б.

Зъбалец — двуделен с халки на двата края на всеки дял. На двата дяла нанизани по четири на-

зъбени големи колелца, разделени с дълги цилиндрични пръстени. Странични скоби : елипсовидни, ажурноизработени бронзови плочки с ухо на задната страна и малка халкичка за прикре пване на зъбал еца напредната. Оглавникът се е прикрепвал към ухото, а поводите на външната халка — на зъбалеца.

В т о р а н а х о д к а

77. Ю з д а с ж е л е з е н з ъ б а л е ц и бронзови странични плочки, намерена заедно с № 78 и 79с части от колесница. G. S e u r e , Voya ge en Thrace. ВСН, 25,1 901, 178, обр. 11. Обр. 35, в.

Зъба лец — дву дел ен; на всеки дял нанизани масивни цилиндрични пръст ени, разде лени от потри назъбени колелца както при юзда № 76. Странични скоби : кръгл и ажур ни плочки с халки за при-крепване на зъб алеца на преднат а страна, а на задн ата — ухо за прик ачване към оглавн ика. Изр аботе ниса от бронз. Височина 6 см.

78. Б р о н з о в и с т р а н и ч н и п л о ч к и о т ю з д а , ко ят о е имала ж е ле зе н з ъба ле ц, се газагубе н. Намерен и с № 77. Обр. 36, а.

Плочките са от бронз , кръгли, с кръ гъл отвор в цент ъра за поставян е на зъба леца и четвърт итоухо отзад — за прикреп ване към оглавника. От външн ата страна плочката е укра сена с вряз ани кон-центрични кръгов е, а от вътр ешна та — с издаден навът ре назъбе н ръб . Едната от плочките е счупена.Те са тънки около 1 мм и при отворите в центъра носят следи от допиране до железния зъбалец. Диа-метър 6'8 см.

79. Ч а с т от б р о н з о в а п л о ч к а като тази при № 78, намерена заедно с нея. Обр. 31.

Частит е от юзд и № 78 и 79 са погрешно изд адени кат о части от самата колесниц а.


80. Ю з д а с ж е л е з е н з ъ б а л е ц и странични плочки от бронз, намерена в гробна находкаот края на III—IV в. от н. е. заедно с юзда № 54 и части от колесница. Л. Б о т у ш а р о в а , Тра-кийско погребение с колесница. ГПНМ II, 114, № 5.

Зъбал ец — прост, двуделен. Странич ните скоби с кръгл и ажу рен и плочки с масивна рамка ; напредната страна — халка, в която е вмъкнат зъба лецъ т, на задната — с четвъ ртито ух о за прикачване




към оглавника. На ухото виси прегън ата на две метална лента за приковав ане на ремъка к ъм оглавника .

Поводите са се заканвали за краищата на зъбалеца. Диаметър на страничните плочки 6 см.

Димитриево, Свиленградско

81. Ю з д а с ж е л е з е н з ъ б а л е ц и с т р а н и ч н и п л о ч к и о т бронз, намерена с № 8 2и части от колесница в гробна находка от I—III в. от н. е. Ив . В е л к о в , Погребение с колесници.ИАИ XIV, 189. Обр. 30.

Зъба лец ът липсва. Странич ните скоби са кръгли масивни брон зови плочки с четвъ ртито ухо заприкре пване на оглавника на задната им страна, с кръ гъл отвор за поставяне на зъбалеца в центъ ра ис кръ гъл издатък с кр ъгъ л отвор за прикреп ване на подбрадника. Отворите около зъбал еца са силноизтрити от дълго употреблен ие. От външна та страна те са украс ени с концен трични врязани кръгов е-от вътрешната — с извита към главата на коня назъбена обиколка.

Свиленград

82. Б р о н з о в и п л о ч к и от ю з д а , намерени с части от колесница в гробна находка от I—III в.от н. е. Ив . В е л к о в , ц. с., ИАИ XIV, 201, 2, обр. 281. Обр. 36, б.

Същи както при № 81 и устроени като него. Диаметър 6'8 см.83. Б р о н з о в а п л о ч к а , намерена заедно с № 82, със същата форма и размери.

Ямб ол (м. Чатал тепе )

Т р е т а н а х о д к а

84. Д в е б р о н з о в и п л о ч к и от ю зд а , устроени както юзда № 81. Непубликувани.

Плочките имат дължи на 7'2 см. В отвора на зъбале ца е за пазен малък фрагмент от него, а в от-вора за подбрадника - краят на отворената халка, с която той е бил прикачен.

85. О щ е д в е б р о н з о в и пл о ч к и , намерени с № 84 и също така непубликувани; имасъщата форма и размери.

Дряновец, Разградско

86. А ж у р н а п л о ч к а от ю з д а с отвор за зъбалеца на предната страна и четвъртито ухона задната. Намерена случайно. I b l y a L a k o s nee S е 11 у е, А Е 1941, 97.

Телец (Калфа дере), Разградско

87. А ж у р н и к р ъ г л и б р о н з о в и п л о ч к и с д иаметър 9 см. Трите са цели и едната раз -чупена. На задната си страна имат ухо, а в средата — отвор за поставяне на зъбал еца. Оглав никът евисял на външните халки на зъбалеца, който липсва. Обр. 37.

Плочките са част от юздите на два коня и са намерени при колесница.

Documents

184650021 Venedikov Thr Uzda