СТРАТЕГИЧЕСКАТА СРЕДА В НАЧАЛОТО НА XXI ВЕК Метамодел на информационното общество

Прогреса на новото информационно общество се осигурява от три глобално действащи фактори - силата, парите и знанията. Силата (мощта, сигурността, властта) е изравнена чрез паритета в ядреното въоръжаване. Парите (ресурсните възможности) са производни функции на двата първични ресурса – Сибир (от едната страна) и запасите в Саудитска Арабия, Латинска Америка и Тексас (от другата). Тогава т. нар. експлозия на знанията беше още в началния си етап и тяхното преливане по системата на скачените съдове позволяваше да се постигне еднакъв интелектуален потенциал. Анализирайки възможните последици от съревнование в изброените области и съпоставяйки глобалните тенденции на развитие, т.нар. интелектуални резервоари (Think Tanks) в САЩ, формираха идеята за пробив в областта на знанията и бяха финансирани изследванията на Даниел Бел, Франц Махлуп и Алвин Тофлър. Появи се парадигмата (мета-моделът) на Информационното общество (Таблица 12).

Таблица 1: Метамодел на Информационното общество на Алвин Тофлър

ЕПИСТЕМОЛОГИЧНИ РАВНИЩА

МЕТА - МОДЕЛ

Изходна система (нулево равнище)

Материя Вещество, поле

Информация Сигнали, данни, знания, култура

Енергия Потенциална, кинетична

Интерпретация на данните (първо равнище)

Ресурс Първичен, вторичен

Наука Научни резултати, научно-методически апарат

Мощ Държавна, военна, икономическа, психологическа и др.

Пораждащ модел (второ равнище)

Пари Икономика, финанси

Знания Иновации, технологии

Сила Власт, политика, сигурност, ред

Финансираните в този период изследвания подредиха качествено нова базова аксиоматична структура, която включва в изходната аксиоматична система три понятия: материя, енергия и информация. Като концептуално пораждащи метафори, те се интерпретират на следващото (първо) равнище като: ресурс, мощ и наука. На тази основа, на следващото ниво се стига до пораждащия модел на човешкото общество в рамките на: парите, силата и знанията. В рамките на така изградената конструкция са разработени и се развиват системите и метамоделите (трето и четвърто епистемологични равнища) на информационното общество и на планетарната хомеостаза в морфологичен (като форма и строеж), функционален (като дейност и предназначение) и информационен (като инструкция за същност) смисъл.

Метамоделът на бъдещото информационно общество е важна концептуална база. Адаптирането към него е квинтесенцията на днешното стратегическо

1

ръководство. То изисква разбирането на различни култури, ценностни скали и инструментариуми за постигане на целите.

Тенденцията, която се наблюдава, е увеличаване на значението на всеки един от компонентите на модела. Те формират динамична взаимосвързана структура от реалности, резонираща във всеки от трите възли. Тя отразява прагматичното виждане за глобалния механизъм на днешния свят и за решаване на технологичните задачи на развитието на човечеството в следващите две-три десетилетия.

Технологичен императив на развитието Заложена в мета модела на информационното общество идея е изключително проста. Нейната същност предвижда смяна на аксиомите, обясняващи развитието на човечеството. До този момент се считаше, че упражнявайки контрол и провеждайки селективна научно-техническа политика обществото насочва технологичното си израстване така, че да стимулира своето развитие (Фиг. 26).

Фиг. 1: Технологии – общество - идеологии

Има и други възгледи, които изповядват, че връзката между обществото и технологиите е вътрешна, сложна и циклично-динамична.1 При определени обстоятелства тя стимулира или препятства прогреса. Общото между тях е приоритетът на идеологиите, които заставят човека да се съобразява с доктриналните канони и догми, изработени в абстрактния свят на хуманитарните науки. На този фон е предложено революционното за времето си схващане, че:

технологичното развитие е първично и че то предизвиква промените в обществото.

Смисълът на идеята е да се освободи силата на технократизма от оковите на социалното инженерство. Нейните привърженици предлагат на политиците теорията на т. нар. мек детерминизъм.2 Независимото научно-техническо развитие позволява на различните обществени системи да постигнат нови, неочаквани преди това цели. То неизбежно води до промяна на функциите на вече съществуващите

2

структури и организации и осигурява обновяването им. Развитието на това схващане въвежда концепцията за т. нар. технологичен императив3, според който: научно-техническото и технологичното развитие предопределят структурата на модерното човешко общество и реверсират адаптацията му. Иновациите, за които са предназначени научноизследователските продукти, са вторичен продукт. Първична става технологията, която работи за себе си и косвено движи социалното развитие. Появява се простата, но гениална идея за производство на потребности от знание. На практика научната мисъл в САЩ затвори нова положителна обратна връзка в областта на науката и започна т. нар. експлозия на знанията. Известна статистика от 90-те години показва, че ако наредим жителите на планетата по безкрайно роящите се клонове на научните области, няма да успеем да покрием всички. Това е причината, поради която селективният подход е единствено възможният начин за управление на науката. Технологичната надпревара в откриването и създаването на оръжия на нови физически принципи придобива невъобразим размах. Първи спътник, първи човек в космоса, първи човек на Луната, първа орбитална станция, първа совалка, първи лазерни оръжия, биологически, химически психотронни и т. н. Решаващото сражение в тази област бе програмата “Звездни войни” на президента Рейгън и реципрочната съветска програма за изграждане на ПРО. Не е нужно да описваме резултата, който е общоизвестен, но е необходимо да отбележим последствията. Днес САЩ, Западна Европа и Япония са тотални монополисти в областта на висшите технологии, а останалите около 82,7 % от човечеството са в зоната на “технологичния здрач”. САЩ удържат монопола върху информационното пространство на цивилизацията, с помощта на гигантите Intel, IBM и Microsoft. Около 90 % от компютрите в света са произведени с процесорите на Intel, технологиите на IBM и работят с операционните системи на Microsoft. Глобалната световна мрежа Internet се развива и поддържа само с техните технологии. Развитието на човечеството доведе до първото в историята на цивилизацията световно господство във военно, финансово, икономическо и информационно измерение. Трета технологична революция бе успешно инициирана и проведена от Западния свят. Основен катализатор на нейните процеси бе заплахата от нова световна война и антагонистичните противоречия с конкурентната социална система. Победата бе постигната не в сферите на силата и глобалните ресурси, а в областта на науката и технологиите, т.е. на знанията. Знанието, което специалистите смятат за общоизвестно в своите среди, и това, което е придобило публичност обаче, са различни неща. Като правило, общественото съзнание изостава от предните фронтове на научната мисъл от 2 до 5 години. Ясно е, че при сегашното състояние на прекъснати връзки между научните общности на развитите и бедните страни, последните не могат да използват постиженията на отделните науки като универсални инструменти за излизане от кризите, в които са изпаднали. Излизането от това състояние е една от главните цели на приложните разработки в областта на стратегическото ръководство.

Действащите субекти Активно действащите в света субекти са международни, държавни, групови и личностни. Множество международни организации, държави, многонационални корпорации, обществени организации, национални корпорации и частни лица, присъстват на международната арена. Огромно число групови, национални и международни ценностни системи и култури формират свръхсложната картина на днешното световно обкръжение. Всяка от тях може да бъде засегната дълбоко от настъпващите промени в смисъл на възможности и ограничения. Технологичното

3

развитие доведе до раждането и разпадането, на глобалния биполярен модел на света, което е основният исторически катаклизъм през ХХ век. Държавата и държавните разделения на човешката цивилизация останаха през ХХ век почти същите както и през ХІХ. Това доведе до радикална промяна на структурата и съдържанието на световния ред. Международните правителствени организации запазиха характера си на коалиционно-държавно породени структури, служещи на техните интереси. Революцията в технологиите разшири техните възможности, но само в рамките на държавните интереси. Именно технологичните постижения, съвместно със затворената природа и централизираната организация на обществото на “реалния социализъм”, бяха основните фактори, които доведоха до крах тази система и предизвикаха края на Студената война. Социалистическата система се оказа неспособна да асимилира последните постижения на технологичната революция и нейните върхови реализации - информационните технологии. Няма съмнение, че причините, предизвикали този колапс, са много повече и по- разнообразни, но една от основните е тази.

Междувременно една друга група действащи международни сили навлезе в сферата на политиката в края на XX век - международните многонационални корпорации. Технологичното развитие разшири тяхното поле на действие до глобални размери, промени структурите им във вид на глобални продукто-ориентирани модели и разпредели организационните им структури в световни мрежи. Като следствие на технологичното развитие бе променен балансът на силите в света. На базата на информационните технологии се постигна такава интеграция на финансово-икономическите системи, която доведе до обединяването на пазарната среда в единно световно пазарно стопанство.

С увеличаването на техническите възможности за обмен на информация, основно засегнати днес са отделните граждани и международните държавни организации. Все още многонационалните корпорации са слабо повлияни от тези технологии. Технологичното развитие създаде необходимите условия за появата на парадигмата за Информационно общество, но нейната реализация е все още далече от света на големите финанси. Информационните технологии оказват иновационно влияние на останалите технологии, които независимо от вида им на тази основа повишават своите най-общи характеристики: скорост, капацитет, гъвкавост, потребление, функционалност, качество. С тяхното развитие на практика се постига повишена скорост на информационните потоци, по-голяма пропускателна способност на каналите, гъвкавост и адаптивност на абонатната мрежа, повишена достъпност на услугите, разширяване на функционалните възможности и видовете услуги на системите и повишено търсене на този вид услуги като вторичен ефект от повишената зависимост от тях. Така радикално се изменят възможностите за комуникация и общуване на човешката цивилизация, като се съкращават и на практика “нулират” дистанциите. Аналогично се повишават възможностите за обработка и използване на информацията и проверка знанията, което прави истините непостоянни. Последствията от развитието на разгледаните по-горе информационните технологии в началото на XX век са:

• по-добра обществена информираност,

• съкращаване на времето за получаване на информацията

4

• покриване на по-големи дистанции. В международните отношения, доминирани от Европейските страни, няма съществени изменения, предизвикани от технологичния фактор. Държавата е основният действащ контрагент в тези отношения и информационните технологии са насочени основно към подобряване на работата на администрацията при командването и управлението. Информационните технологии са широко внедрявани в управлението на системата за сигурност и държавата по време на кризи. В началото на века чрез тях се поддържа по-ефективна връзка с колониалните владения и оперативно се осигурява поддръжка на колониалните администрации. Влиянието на информационните технологии върху бизнеса и търговията е съществено, но то остава в рамките “майка-дъщерни” формирования в международен мащаб. Международните организации и недържавните такива остават слаби и непоследователни компоненти в обществената среда.

Важно последствие от развитието на информационните технологии в средата на XX век е превръщането на международните корпорации в основен елемент на обществото. Те си осигуряват с помощта на информационните технологии глобално международно присъствие.

Регионализацията и глобализацията на стопанската дейност се осигуряват основно чрез нови възможности за комуникация. Европейският съюз, NAFTA, и др. се формират и утвърждават като основни организации за постигане на ефективност на международните контрагенти. Недържавните организации се развиват и утвърждават именно в този период, когато се реализира втората вълна от информационни технологии. Много от тях разширяват сферите си на дейност и увеличават членската си маса. Едновременно се засилва дейността на отделната личност и на отделните регионални общности. Главното тук е влиянието на тези личности и общности върху обществените процеси като цяло. Европейската общност и САЩ постигнаха съществено влияние върху процесите в СИВ и Съветския съюз. Разпадането на “реалния социализъм” е силно ускорено от това влияние. Така например информатизацията на Съветския съюз силно изостана от тази на САЩ. През 1978 г. СССР беше инсталирал 25 000 компютъра, а в САЩ те бяха 250 000. През 1988 г. в СССР имаше 150 000 работещи компютъра, а в САЩ те бяха вече над 40 милиона. Тази ситуация беше силно усложнена от факта, че в социалистическите страни не беше направено масово внедряване на изчислителната техника в индустрията, управлението, науката и образованието. Като резултат тези страни не можаха да използват плодовете на втората информационна революция. Технологичното обновяване на базата на знания в съчетание на преимуществата на пазарната икономика бяха причините, осигурили икономическо превъзходство на Западния свят. Реформите на Горбачов бяха един опит да се изведе Изтока от това положение, но тези реформи бяха непоследователни и безрезултатни. Централизираното управление се оказа ахилесовата пета на “реалния” социализъм. Именно бюрокрацията попречи да се внедрят постиженията на информационната революция в обществените механизми. Очакваните последствия от развитието на информационните технологии, днес в началото на XXI век, се заключават в това, че тяхното по-нататъшното развитие ще води до нови промени в общественото развитие, а именно:

• разширяване на влиянието и сферите на дейност на многонационалните корпорации;

5

• постепенно отслабване на държавните формирования за сметка на обединените конфедеративни съюзи на независими държави с общи икономически, пазарни, финансови, правови и силови системи;

• засилване на ролята на международните политически организации и системи за сигурност;

• засилване на влиянието на международните недържавни обществени организации;

• повишаване на свободата на отделната личност и повишаване на нейната мобилност;

• формиране на Информационно общество. Последствията от тези промени предстои да видим в близкото бъдеще.

Възгледите за информационното общество Съществуващите днес възгледи за Информационното общество могат да бъдат класифицирани в две групи:

• Общество на строг държавен контрол и цензура, потоп от културни полуфабрикати, тривиалности, сензации, пропаганда, информационна война, държавно управлявано развитие;

• Общество на свободата на личността, демокрация, висок професионализъм, творчество, международни корпоративни бази знания и технологично базирано развитие.

Основните различия във възгледите за Информационното общество днес са между интелигенцията (мислителите и философите), които изграждат новите модели на световното развитие на човешката цивилизация, и администраторите, които се стремят да осигурят устойчивост и постоянство на общественото устройство в името на реда и сигурността. Интелигенцията извлича и обработва емпиричните знания от обкръжаващата действителност и формира възгледи за основните явления, процеси, закономерности и модели на света. Тези професионалисти могат да бъдат разделени на две групи:

• Поддържащи схващането за информационно общество като раждащо се в основите на предишното постиндустриално. Тук могат да бъдат отнесени т.нар. постиндустриалисти, постмодернисти и поддръжниците на гъвкавата специализация, управляемата революция и информационния модел на развитие. Към тази група спадат предимно учени, отчитащи динамиката на връзката между минало, бъдеще и настояще и установяване на пространствено-времеви, причинно-следствени, количествено-качествени, структурно-организационни и субстанционно-вариантни зависимости.

• Считащи по-нататъшната информатизация на обществото като непрекъснат и исторически обусловен процес. Тук могат да бъдат отнесени т.нар. неомарксисти, поддръжниците на теорията на регулирането, гъвкавото натрупване, държавното управление и използването на ограничено насилие, развитието на обществения сектор и общественото начало. Никой от тях не отрича, че информацията играе решаваща роля за развитието на света, но се счита, че нейните функции и форми на съществуване са дефинирани от други, по-висши принципи. Всички те смятат, че функциите на информацията са подчинени на отдавна установени обществени принципи и практика. Към тази

6

група спадат предимно хора на различни професии, които са основно констататори на различията между предишното и днешното общество и обясняват тези различия с известните днес теории и модели на развитие.

Основното, което се налага да направим, е точно да анализираме и дефинираме понятието информационно общество. Стъпвайки на обща базова дефиниция ще можем да напълним със съдържание моделите на неговото бъдещо развитие. За съжаление е много трудно да се даде пълна и всеобхватна дефиниция на такова общо понятие за човешката цивилизация. Основният въпрос, който непрекъснато изниква, е: “Кое в информацията кара много хора да смятат, че тя е в центъра на обществените явления и процеси днес?”.

Гледните точки за Информационното общество Има пет основни гледни точки за информационното общество4: технологична, икономическа, професионална, пространствена и културна. Технологичната гледна точка се базира основно на иновациите и тяхната реализация. Ключовата идея е, че високоефективните обработка, складиране и пренасяне на информация е едно високоефективно реализиране на иновации и технологично развитие в глобален мащаб. Тази идея е една комбинацията на аргументите на Шумпетер5 с теорията за “Дългите вълни” на Кондратиев6, която дава обосновка за приемане на наличието на начало на нова ера - информационна. Така технологично-икономическият поглед на света дефинира Информационните технологии като серия от пораждащи нови социални модели иновации. Ключовата идея е, че високоефективните технологии за обработка, складиране, пренасяне и употреба на информация са същността на един високоефективен процес на обществено развитие в глобален мащаб. Схемата на това развитие в динамика може да се проследи в трудовете на професор Н. Д. Кондратиев, която се основава на откритите от него дълги вълни (с период 40-60 години) в световното икономическо развитие.7 Съгласно неговите модели, доразвити от Йозеф Шумпетер (1939г.) и Герхард Менш (1975 г.), световната икономика се развива вълнообразно, като тези процеси се отразяват пряко върху обществено-политическия и социалния живот, както и върху технологичното развитие на човечеството.8 В редица по-късни работи9 са приведени класификации на основните технологични иновации, определящи характера на общественото развитие през отминалите периоди на дълги вълни, като точните граници на отделните периоди са преизчислявани многократно. Получените разлики на практика са несъществени и не оказват влияние върху възприемането на общите закономерности. В своята забележителна работа проф. Кондратиев формулира следните емпирични правила:

• Преди началото на възходяща вълна на всеки голям цикъл, а понякога и в самото му начало, се наблюдават значителни изменения в условията на стопанския живот на обществото. Обикновено тези изменения са предизвикани от технологични изобретения и открития, водещи до дълбоки изменения на техниката на производството и обмена, изменения на условията на паричното обръщение и засилване ролята на нови страни в световното стопанство.

• Периодите на възходящи вълни на големите цикли като правило са по-богати на големи социални сътресения и преврати в живота на обществото (революции и войни), отколкото периодите на низходящи вълни.

7

8

• Низходящите вълни на големите цикли се съпровождат с продължителна депресия в селското стопанство.

• Големите цикли на икономическата конюнктура се изявяват в единен динамичен процес на развитие, в който се наслагват (интерферират) малките и средните цикли с техните фази на производствен подем, криза и депресия. Средните цикли, настъпващи в низходящия период на големия цикъл, обезателно се характеризират с продължителност и дълбочина на депресията, с краткост и слабост на подема. Средните цикли, настъпващи във възходящия период на големия цикъл се характеризират с обратните черти.

За да бъде разбран изграденият от проф. Кондратиев модел, трябва да се имат предвид лежащите в неговата основа три особено важни предположения, а именно:

• Запазването на принципите на пазарното стопанство и капиталистическата организация на икономиката обуславя запазването на цикличността на фазите и вълните в бъдещото развитие на човешкото общество;

• Динамиката на дългите вълни отразява цялостния процес на стратегическо натрупване и инвестиране на капитала;

• Всяка нова дълга вълна започва с радикално прегрупиране и обновяване на производителните сили и структурна промяна на общественото производство, на базата на взрив от научни открития, изобретения и иновации (т.е. технологична революция).

Историята на световното икономическо развитие дава достатъчно факти в потвърждение на теорията на проф. Кондратиев (Таблица 13). Днешното развитие на света е ярка илюстрация на прехода от низходящи към възходяща вълни. Така например, през последните 10 години беше регистриран взрив от научни открития, който позволи да бъде създадено ново поколение техника и технологии. Като техни най-ярки продукти могат да бъдат посочени: глобалните мобилни комуникационни и навигационни (GSM и GPS) системи; преносимите (Lap-top) компютри, компакт дисковете, цифровите камери и видеомагнетофони, фибер-оптичните кабелно-разпределителни мрежи, сателитните радио- и телевизионни предавания, автоматичните банкови операции, експресните пощенски услуги, цифровата телевизия, Интернет, лазерно управляемите оръжия и муниции, танкът - M1, самолетите - F15/16/117, B1/2, Stealth и др. Последната вълна ще се развива основно на базата на информационните технологии, които ще обновяват производителните сили, ще преструктурират световната икономика и ще осигурят нова динамика на движение на капитала.

Вълни I (1783-1847) II (1847- 1893) III (1893-1939) IV (1939-1991) V (1991-20..)

Водеща държава Франция Великобритания Германия САЩ САЩ

Промишленост Текстилна Железопътен

транспорт

Автомобилна Електричество и

авиационна

Информационна

Материали Памук Желязо Стомана Пластмаса Силиций

Енергия Водна Въглища Нефт Ядрена Нови енергийни

източници

Комуникации Сухопътни и

морски пощи

Жичен телеграф и

телефон

Радио Телевизия Сателитни

9

Таблица 2: Дългите вълни според проф. Кондратиев

Теорията за “Дългите вълни” на проф. Кондратиев дава обосновка за началото на Информационната ера, като определя информационните технологии като серия от пораждащи иновации - двигатели на прогреса. Въпреки критиките, твърдящи че технологиите са интегрална част от обществото, а не негова външна сфера, то това виждане за бъдещето на човечеството има разумен прагматично-технократски характер (технологичен детерминизъм). То позволява да се търси количествено натрупване на обществена информационна мощ, необходима за позитивен качествен обществен преход и идентификация на обществото като Информационно. Технологиите се откриват, усвояват и накрая влияят, т.е. можем да говорим за години на парата, електричеството, автомобила, атома и т.н., но не общества на парата, електричеството. На практика можем да забележим известен технологичен детерминизъм в подобни определения, тъй като технологиите са интегрална част от обществото, а не негова външна сфера. Въпреки че Алвин Тофлърx, Кристофер Евънсxi и Джеймс Мартинxii са готови да подкрепят отхвърлянето на технологичния критерий за дефиниране на общественото развитие, то такива сериозни изследователи като американецът Уилямсxiii твърдят, че “информационното общество е такова общество, в което икономическият ръст се базира на технологичното развитие”. Аналогично т.нар. “неошумпетерианци” в Англия намират теорията на Кондратиев за влизаща в противоречие с днешното икономическо развитие и определят информационното общество като “общество, родено от третата информационна революция”. Тази нова технологично-икономическа парадигма се поставя в основата на идеята за Информационна ера, която започва в началото на XXI век. Здравият смисъл подсказва, че тези технологично породени дефиниции са резонни. Ако можем да забележим серия от научни открития с мощен иновационен потенциал в историята (парен двигател, електричество, летателни апарати и т.н.) като основни характеристики на индустриалното общество, то защо да не можем да пренесем информационните открития към днешното развитие? Нейзбит твърди, че “механизираните технологии са за индустриалното общество същото, което са информационните технологии за информационната ера”xiv. И защо не? За съжаление, технологичното определение трябва да отчете редица добре обосновани критики, както следва:

• ако технологиите са основният критерий, защо да не наречем обществото високотехнологично или автоматизирано? Можем да използваме и варианти: силициево, кибернетично, роботизирано и т.н. Защо се добавя терминът информационно?

• очевидно е, че технологичното развитие е движеща сила на промените, но няма отговор на въпроса: колко информационна технология е необходима, за да се идентифицира обществото като информационно? На практика информационните технологиите са навсякъде и никъде. Проблемът за тяхното количествено-качествено измерването е въпрос на отсъствие на нормално скалиране, мерни единици и единна методология. Този проблем се игнорира от много футуристи и учени, но той остава основен за изграждане на единен научен метод за анализ на общественото развитие;

• последната критика е свързана с обстоятелството, че технологичните открития най-напред се правят и реализират, а след това оказват влияние на обществото. В технологичните дефиниции, иновациите са поставени в привилегировани позиции. Така се стига до определения от рода: век на парата, век на автомобила, атомна ера и т.н. В този случай технологичните

10

иновации се издигат като основни движещи сили на социалното развитие, при което всички останали области (политически, социални, икономически, културни) са подчинени. В това виждане технологичното развитие е самозадвижващо се и влияе на всички останали области. Критиката е, че социалните интереси и нагласи на обществото съществено влияят върху насоките и темповете на технологичното развитие, насочвайки го във актуални и значими насоки, където има ясно дефинирана социална поръчка. Това може много ясно да се наблюдава в развитието на военнопромишлените комплекси и развитието на програмата “Звездни войни” в края на 1980-те години, където на надпреварата във въоръжаването беше даден тласък в името на “студената война” и ускоряване на разпадането на социалистическия икономически модел на развитие. Аналогично, днес стремежът към световно господство и установяване на нов многополюсен модел налага стимулирането на информационните технологии за постигане на по-нататъшна глобализация на пазарната икономика, демократичните принципи на развитие и осигуряване на свръхпроводимост за финансово икономическите потоци в световен мащаб. Така социалните модели и формулираните на тяхна основа поръчки насочват ресурсите към определени сфери на научно-техническия прогрес.

Икономическата гледна точка се базира на икономическите изследвания на Фриц Махлупxv, публикувани през 1962 г. Те показват, че 29% от БВП на САЩ през 1958 г. идва от индустрията на знанията. Той прави опит да отдели “индустрия на знанията” и нейния принос в БВП. През 1960 г. Петер Друкерxvi обосновава “икономиката на знанията”, твърдейки, че от “стокова икономика” се преминава към “икономика на знанията”. Най-цитираният в тази област автор Поратxvii дефинира пет категории на индустрията на знанията с хаотичната дефиниция “производство на знания”. Икономическата трактовка на знанията е атрактивна, но носи много неясноти по отношение на интерпретациите на статистическите таблици. Разсъжденията за това какво да се включи от информационните технологии в анализите и как да се свърже с икономиката остават твърде евристични. На практика има много трудности с обосноваването на информационната икономика. Има твърде много скрити интерпретации и количествени разсъждения при констатирането на базовите икономически категории и какво да се включи или изключи от икономическия сектор. Основен е въпросът: кога настъпва периодът на информационната икономика? Когато над 50% от БВП се формира от информационни продукти? Днес обаче сме далече от това число. Професионалната гледна точка се базира на един известен подход - измерването на разпределението на квалификацията на работната ръка. В този подход настъпването на информационното общество се отбелязва с количественото увеличаване и превъзходство на труд в областта на информационната индустрия. Чиновниците, учителите, адвокатите и предприемачите са повече от миньорите, металурзите, докерите, строителите, селскостопанските работници, животновъдите и т.н. Промяната на структурата на труда трябва да е от обработка на земя, материал и т.н. към обработка на сигнали, данни, знания във вид на текст, фигури и др. Работещите в заводите и на полето трябва да са по-малко от работещите в офисите, библиотеките и системите за автоматично управление. Едно изследване на Рубин и Тейлорxviii обновява работите на Махлуп, изяснявайки, че иконометричните изследвания силно охлаждат вижданията за идващото информационно общество - 28.6% (1958-1980) и 34.4 (в периода 1970-1980) ръст на БВП от информационната индустрия, което по сравнение с други отрасли е малко. Нещо повече, същите автори репликират Порат, като показват, че неговите

11

изследвания не показват наближаване на информационно общество. Засега тази тенденция се забавя по много причини. По данни на Международната организация за икономическо сътрудничество, която публикува данни от всички свои членове, “има увеличаване на работните места за труд, свързан с обработка и пренасяне на информация”. Поратxix отбелязва поразително бързото нарастване на тези работни места, които се удвояват на всеки 18,7 години от 1860 до 1980 г., чрез което САЩ се доближават към “информационна икономика”. Това е сърцевината на всички икономически теории за информационно общество. Професор Даниел Бел предсказва общество на “белите якички”. Основната критика към този подход е методологията на разделянето на работната ръка по професионално-квалификационен признак. Процентът на информационните служители съдържа в себе си работещи, заети със сложни взаимосвързани процеси и комплексни организации на труда, за които не може да се твърди, че са заети само с едно или друго. xx

Порат развива схващането за т.нар. влияещи технологии, които са свързани с производството, обработката и дистрибуцията на информация, като съгласно статистиката на Националното бюро по труда на САЩ това са над 400 трудови длъжностни характеристики. Йоншер отнася това за два сектора на икономиката: информационен и производствено-технологичен. xxi

Опитите да се отдели обаче информационен от неинформационен сектор на икономиката засега се оказват неуспешни. Всяка работа днес предполага в известна степен обработка на информация. Порат признава, че това доста субективно и няма ясна методология за такова разделяне на работната ръка на информационни и неинформационни работници. Днес ние знаем твърде малко за детайлизацията и сложността на трудовата дейност. Етикетите “информационен” и “неинформационен” труд са също толкова абстрактни, колкото знаем днес за вътрешните цикли на трудовите дейности, връзката с обекта на труда, неговите трансформации и процентното участие на различни технологии в тях. Според Перкин и Голднерxxii, качествените промени не са в основата на разглеждането тук. Пропорцията на “информационните” работници (като квалификация) в нарастващото общо количество работна ръка, остава в рамките на 20 - 25% от общата работна сила. Пространствената гледна точка е една концепция за информационното общество, изведена от социални и икономически съображения с уклон върху географското пространство. Основното ударение е поставено върху информационните мрежи, свързващи местоположения във времето и пространството. Дадена от Годардxxiii тя дефинира четири взаимосвързани елемента в прехода към информационното общество:

• информацията като ключов стратегически ресурс; • информационните инфраструктури за обработка на този ресурс; • информационните услуги, като съществена част от общественото

производство; • информационната интеграция на световната икономика, като средство за

повишаване на ефективността й. Стратегическата важност на информацията, разпространението на глобалните информационни инфраструктури, нарастването на електронната търговия и глобалната интеграция на света свързва в единна мрежа градове, нации, центрове и света като цяло. Намаляването на “дистанциите” и “непостоянството на истините” са същността на пространствено-времевата интеграция според Гидденсxxiv. Тази

12

пространствено-времева информационна интеграция осигурява невиждани до днес възможности. Много автори привеждат като пример Интегрираната цифрова мрежа за услуги като глобална инфраструктура, реализираща тези възможности. xxv Въпреки това можем да си зададем въпросът: защо наличието на информационни мрежи може да се категоризира като общество и икономика на информацията? Очевидно този въпрос касае не само обхвата на информационните инфраструктури, но и дълбочината, в която те навлизат в живота на обществото. Ефектът от последното е все още слабо изучен. Културната гледна точка дава от една изключително трудна дефиниция на информационното общество с много въпросителни. Тя е най-призната и най-неясна. Тук се третира т.нар. медийно-развито общество, в което символизацията играе съществена роля за неговата еволюция. Развитието на постмодернизмът и неговите постижения като мерило за нивото на развитие на обществото се използват за деклариране на настъпването на новата ера. Тя се описва като нов вид информация. Парадоксалното е, че при наблюдаваната експлозия на информация много от символите и знаците на културата загубиха своето значение. Съгласно Бодрилардxxvi “Има повече информация и по-малко смисъл”.

Определение и алтернативи на бъдещето Съгласно класическите определения, обществото е:

• Съвкупност от исторически установени форми на съвместна дейност на хората. В тесен смисъл: определена форма на социални отношения – тип социална системаxxvii.

• Обособена част от природата, част от материалния и духовен свят, продукт на взаимодействието на хоратаxxviii.

Преглеждайки всичките определения за Информационно общество, неминуемо си задаваме въпроса: как да отличим информационното общество от досега развилите се? Очевидно е необходимо да се намери характеристика, която да запазва своята ефективност във всички области на човешката дейност – научно-технологична, финансово-икономическа, професионално-квалификационна, пространствено-времева и културна. Днес основната същностна характеристика, която се възприема от научната общност като иманентна характеристика на информационното общество, е информацията. Семантично-терминологичната неяснота и разнородност на тълкуванията на това понятие налага неговото изясняване в стратегически аспект, което поражда два проблема:

• отсъствието на единна хомогенна методология за количествено–качествено измерване;

• отсъствие на аксиоматична база за синтез на единен модел и общо концептуално схващане.

Повечето дефиниции за информационно общество са свързани с косвени количествени мерки (брой на “белите якички” заети с информационна дейности, процент на информационните продукти и услуги в БВП и т.н.). Предмет на преки измервания могат да бъдат само потоците сигнали и данни, които циркулират в информационните инфраструктури на човешката цивилизация. Наличието на увеличаващи се обеми в тях не е основание да се допусне, че има нещо качествено ново в общественото развитие. Качественото обновяване на технологиите за събиране, обработка, визуализация, складиране и използване на информацията не е изчерпателно условие за дефиниране на ново общество.

13

Обосновавайки това твърдение се прави изводът, че трудно може да се обоснове пробив в досегашната еволюция на човечествотоxxix. По същия начин не можем да твърдим, че наличието на повече автомобили днес води до автомобилно общество. Очевидно преходът на количествените натрупвания води до качествени промени, които единствено могат да бъдат индикатор за настъпване на новата Информационна ера. Очевидно критерият за промяната трябва да се търси като нова качествена характеристика на социо-икономическата сфера. Един от основните критици на концепциите за информационно общество - Теодор Розак, в своята работа силно акцентира върху парадоксите в неяxxx. Според него информацията е само количествена мярка за комуникационни възможности и нищо повече. Нейното определение съгласно Теорията на информацията борави с битове, ентропия и вероятности. Тя не борави обаче със ценността на семантично ниво и когнитивните същности на информационните процеси. Тук информацията се дефинира независимо от своя смисъл. Както казва Розак, “информацията се дефинира като нещо, което трябва да се кодира, предава и свързва без значение от семантичния контекст”. Това означава - без оценка за качество и ефективност на смисъла на тези процеси! Основните идеи, които движат общественото развитие не са информация, а модели кодирани в информационното пространство във вид на знания и култура. Според него те са първични по отношение на информационните структури и лежат в основата на онтологичните информационни нуклеуси. В неговите разсъждения той задава въпроса: дали повечето информация ни прави по-съвършени личности. На практика той задава серия от въпроси: дали по-доброто информационно осигуряване ни прави по-квалифицирани, опитни и културни? Информация, която се транспортира и обработва, допринася ли за ефективното развитие на обществото? Всъщност той изважда дълбокия семантичен смисъл на информационното пространство като качествена мярка за ролята на информацията в общественото развитие. И това е нещо съвсем логично. Така изниква възможността да се даде едно друго семантично мотивирано определение за информацията: Информацията е смислена, целево ориентирана инструкция за същност в обкръжаващата реалност или в самите нас. От тази гледна точка информационното общество трябва да се характеризира с качествено ново смислово съдържание на парадигмалните концепции за развитие, носещи промяна в корените на схващането за света и самите нас. Така логично стигаме до едно ново определение: информационно общество е такава организационна схема на човешката цивилизация, при която в първичните онтологичните аксиоми на обществения модел е поставена информацията като фактор на цялата по-нататъшна еволюция и прогрес. Днес по-голямата част от информацията, която циркулира в обществените информационни инфраструктури, е “информационен отпадък”. Това обстоятелство илюстрира факта, че нарастването на техните възможности не е още осмислено на концептуално равнище. Нещо повече, третата технологична революция едва сега започва и моделите на информационното общество са само в зародиш. Откритите от Махлуп, Бел и Тофлер закономерности на общественото развитие са само кълнове на бъдещите теории. Тепърва предстои да се изгради единен методологичен апарат за изследване на отбелязаните в тези работи тенденции и да се формира емпирична достатъчност за формализация и моделиране на количествено-качествените характеристики на модела на развитие на човечеството през XXI век.

14

Разгледаните тук прогнози са направени с поглед към т.нар. кръстопътxxxi, установен в 2015 г. и служещ за междинна опорна точка на прогнозите до 2025 г. Очевидно, стратегическото обкръжение през 2015 г. ще има отношение както към големите страни, така и към такива малки като България. Основните фактори, които ще моделират света тогава, могат да бъдат разделени на три групи: околна среда, технологии и политика.

Основните действащи фактори Околната среда ще се променя под действието на процеси, свързани с ръста на населението в развиващите се страни. Множество странични ефекти на този ръст са свързани с обезлесяването, ерозията на почвата и недостига на питейна вода. В икономически план производството на храна и енергия остава недостатъчно и не може да бъде предпоставка за установяване на траен мир. Ширещото се недоволство и политическа нестабилност могат да избухнат в конфликт. Държавите-агресори не могат да наложат своята воля на останалите държави, но могат да се възползват от продуктите на технологичната революция, за да направят това. Технологичното развитие ще продължи да бъде основен интегриращ фактор, осигуряващ глобално обществено съзнание и мнение. От своя страна това ще мотивира правителствата да подобрят своята дейност и да постигнат по-нататъшно усвояване и развитие на тези технологии. Много хора в света, научавайки за просперитета на отделни райони, ще се насочат натам, като масовата миграция ще приеме застрашителни размери. Революцията в системите за сигурност ще продължи със същите и по-бързи темпове, като ще зависи от развитието на две основни линии: увеличаване на ефективността на оръжията и интеграцията на всички системи за командване и управление в единна Система от системи. Успешното провеждане на тези линии ще осигури качествено повишаване на ефективността на откриването на целите с едновременното им унищожаване и дълбочинно използване на информацията в процеса на управление и взаимодействие на своите и съюзническите формирования. Съответно, редица страни ще се възползват от постиженията на технологичната революция, за да изготвят ефективни контрамерки и защита. Държавите, които ще доминират в сферата на сигурността ще са тези, които ще успеят да осигурят ефективна защита и контраудари, за да подкрепят своите настъпателни действия. Политическите реалности ще се формират в рамките на държавните формирования, които ще продължат да съществуват и тогава. Глобалното пазарно пространство и фрагментацията на интересите в него ще стимулират по-нататъшното разпадане на големите държавни федерации и по-малки съюзни държави на отделни субекти. Този процес ще е съпроводен с едновременно обединяване на тези субекти в междудържавни съюзи и организации, осигуряващи колективна сигурност и единно политическо, социално и финансово-икономическо пространство.

Разпадането на държавността Три основни причини за разпадане на държавността ще са валидни в началото на XXI век:

• загубата на вътрешна функционалност и организация (особено за някои държави в Африка);

• неспособност да се реализира успешна вътрешно-национална политика;

15

• неспособност за справяне с вътрешни и международно-действащи контрагенти (организации, корпорации, синдикати, престъпност, тероризъм и т.н.).

Резултатът от действието на тези причини е загубата на наблюдаемост и управляемост на обществото и оттук загуба на суверенитет. Източна Азия, Китай и Япония могат да постигнат стратегически съюз на база общи интереси. Китай ще остане основна сила в региона с нарастващо влияние. Всичко за тази страна ще се реши при реализацията на програмите за технологично обновяване и преход към пазарни механизми на управление на икономиката. Едновременно Китай може да се превърне в основен регионален проблем при провал на тази амбициозна програма. Корея че бъде обединена към този момент, но не е ясно в какъв вариант ще стане това. Съюзът САЩ с Япония ще бъде запазен и ще е основното присъствие на суперсилата в региона, с акцент върху икономическото и дипломатическо сътрудничество. Близкият Изток ще остане под знака на петрола, който ще бъде все още основен енергиен източник. Съюзът на САЩ с Израел ще остане стратегическа ос за решаване на всички проблеми, възникващи в района на Персийският залив. Интересите на суперсилата САЩ в този регион ще останат жизненоважни и проблемите на бавната урбанизация и недостигът на питейна вода ще са източник на сериозни бъдещи проблеми. Остаряването на повечето лидери и отсъствието на явни наследници поставя остро въпроса за предаването на властта. Повечето държави в региона са загубили способността да управляват собствените си ресурси и ограничават по-нататъшната либерализация на икономиките си. Международните съюзи за осигуряване на национална и регионална сигурност ще са една от основните форми за тяхното обезпечаване. За САЩ остава търсенето на баланс между рисковите фактори, свързани с Ирак и Иран, и обвързаността им със Саудитска Арабия. Европа към 2015 г. се очаква е интегрирана в рамките на Европейския съюз и НАТО. Основният проблем е неравномерността на развитието на всички членове на съюза и тяхното безболезнено кооптиране в организацията. Конфликтите между Турция и Гърция, ислямския фундаментализъм и християнството остават заплахи през този период и особено докато не се разреши въпросът с разпадането на бившата Република Югославия. Особено значение ще имат отношенията на САЩ с Русия, които ще оказват влияние и на нейното поведение в Европа. Обединена Европа ще е сериозно ангажирана със собствените си проблеми и няма да е толкова активна в желанието си да сътрудничи със САЩ в глобалните процеси в света. Въпреки това, интересите на Вашингтон в Европа остават силни и постоянни, при което той ще подкрепя обединението. Русия ще остане особено важна и тъй като нейните правителства ще остават крехки и уязвими при предприемане на решителни икономически действия, то нестабилността им ще се запази. Тъй като ще е трудно да се поддържа курса към демокрация и пазарни реформи, то САЩ ще трябва да оказват съществена помощ на управляващите в Кремъл. Запазвайки си образът на основен износител на суровини, Русия ще се опитва да възстанови технологичната си мощ, но това ще й се отдава все по-трудно или ще е почти невъзможно. Югоизточна Азия към 2015 г. ще се характеризира с икономическия ръст на Индия, стабилизация на Пакистан и разпространение на ядреното оръжие в тези страни и Китай. САЩ ще вземат сериозно отношение към Индо-пакистанският конфликт, Китайско-Индийският конфликт и ще търсят основа за сближаване с Индия на двустранна основа.

16

Латинска Америка ще запази сегашната тенденция към демокрация, икономическа интеграция, намаляване на конфликтите, регулиране на ръста на населението. Към 2015 г. транснационалните проблеми по нелегална емиграция и пренасянето на наркотици ще останат. Влиянието на недържавните организации ще се засилва. Наркокартелите, терористичните групи и нелегалните бизнес организации ще влияят съществено на обществените процеси в този период. САЩ ще са принудени да облекчат търговията в региона, въпреки че ще платят висока цена за това. Особено ще поощряват Мексико и Бразилия да допуснат политика, водеща към демокрация и икономически ръст. Увеличаващото се влияние на Азия и Европа в региона ще се наблюдава отблизо от суперсилата, за която този регион остава “заден двор”. Южна Африка ще е регион на влошаващо се положение. Политическите и етнически конфликти ще нарастват. Основният проблем ще е привличането на външен капитал, поради малкият пазар и недоразвитата инфраструктура. Политическото развитие на континента ще остава в силна зависимост от конкретните възгледи на лидерите. Силово-тоталитарните режими ще обуславят появата на множество съпротивителни движения и сили за освобождение. Организацията за Африканско единство ще надживее своето съществуване като антиколониална сила и ще излезе на международната арена с интегриращи политически функции. Тя ще е в състояние да обедини слабите и разпокъсани африкански държави в единен съюз за сигурност. Ислямистите и Китай ще засилват своето влияние на континента и ще навлизат в неговия живот. Оптималното време за навлизане в Африка е периодът от днес до 2015 г. Американската политика ще се основава на добре построени международни програми и постепенно облекчаване на континента от финансовите задължения. Това ще наложи редуциране на настоящите помощи и ще намали възможностите на САЩ да въздействат на региона. САЩ ще имат глобално стратегическа роля в света към 2015 г. Тя ще се предопределя от обстоятелството, че страната ще бъде единствената “суперсила”, въпреки че влиянието на Вашингтон в света ще намалява в сравнение с днешното. Системата за сигурност на САЩ все още не са адекватно подготвени, за да се справят в тази нова роля на глобален страж. Днес те са по-готови за участие в невоенни операции и местни локални конфликти, отколкото да посрещнат предизвикателствата на такива гиганти като Китай и Русия. Желанието им за участие със сила в бъдещи конфликти ще става все по-ограничено от американската политическа чувствителност към инцидентите в тях и не винаги ясно декларирани интереси на страната. Накрая, САЩ научиха в последните години повече за ползите от самостоятелността и вътрешната ориентация, отколкото многообразното участие в глобалните процеси, съпроводено с неясни интереси и ползи.

Моделите на развитие до 2015 г. Днес съществуват шест моделаxxxii на развитие на човешкото общество, към 2025 г. Без да се спираме подробно на тяхното описание, ще разгледаме техните специфични базови особености. Те накратко могат да бъдат описани, както следва: Пътешествието на Гъливер е един модел, доминиран от териториални и национални сантименти. В него се очаква бум на неистов национализъм, процъфтяване на авторитаризмът и установяване на държавен и корпоративен тероризъм. Множество непостоянни коалиции ще се формират и разпадат според динамичните промени на политическата обстановка в света. Естествено следствие ще е широкото разпространение на миграцията и нелегалната емиграция. Като световен лидер САЩ ще са претоварени с невоенни операции, борба с тероризма и

17

умиротворяване. Неизбежно те ще бъдат световен полицай, пожарникар, лекар, донор, пощальон, финансист, мениджър и т.н. Поддържането на технологичната дистанция между тях и останалите страни и коалиции ще им дава възможност за поддържане на еволюционно (не революционно) развитие на света, при което мрежата на мощта ще е равномерно разпределена в световното пространство (физическо, информационно, морално). Зайбацуxxxiii е един модел на господство на многонационалните финансово-икономически структури. Те ще изграждат един супер финансов свят на базата на икономически просперитет и натрупване на богатство. Конфликтите ще са краткотрайни и локални. Системата за сигурност на богатите страни ще са в ролята на “бодигард” на многонационалния интерес. Технологичното развитие ще е експоненциално нарастващо и глобално разпространяващо се. Основното противоречие ще идва от глобалните диспропорции между бедни и богати страни. Световният ред ще се поддържа чрез целево формирани международни структури за сигурност, в които САЩ и НАТО ще са доминиращи. Ориентацията на човечеството ще е към решаването на общопризнатите глобални проблеми на устойчивостта на неговото развитие и вътрешните социалнополитически проблеми на отделните държави. Глобалната мощ ще е концентрирана в няколко коалиции, формирани от интересите на многонационалните корпорации. Цифрова какафония е един технократски модел. В него се предвижда формиране на един най-развит в технологично отношение свят с огромна индустриална мощ, намален ред и слабо ръководство. Развитието на компютърната мощ, глобалните бази данни, биотехнологиите, изкуствените органи, виртуалната реалност и развлекателния бизнес (включително забранения) ще позволят да се изгради една “електронна” псевдодемокрация. Технологичният напредък ще осигури реализацията на експлозивен икономически растеж. Едновременно ще се увеличи заплахата от неконтролирано разпространение на оръжие за масово унищожаване и технологии. Огромното разнообразие на заплахите на национално, корпоративно и персонално равнища и особено в информационното пространството, ще изисква САЩ да са господстващи в света. Тяхната мощта ще е неоспорима. Тя ще бъде изградена върху световна разпределена мрежа от контролиран съюзнически ресурс и ще се използва предимно за прилагане на нетрадиционни форми на въоръжена борба. Социалната изолация и информационната блокада ще са основното средство за санкциониране на агресивните тоталитарни общества, групи и личности. Император Чан е модел, априорно допускащ изграждане на “Сиано-колос”, включващ Китай, Япония, Тайван, Малайзия, Сингапур и Хонг-Конг. Превъзходството на САЩ в този свят ще спадне и ще се поеме от Азиатския колос. Загубата на икономически и технологичен превес ще доведе до настъпване на период на тежка вътрешна криза в САЩ. Управлението на страната ще е концентрирано върху вътрешните проблеми. Американското столетие ще даде път на Азиатското хилядолетие. Загубата на Тихоокеанското влияние и борбата с китайското влияние в САЩ ще се търси чрез нетрадиционни решения, например чрез обединяване на страните-членки на Британската общност в единен съюз със САЩ. Световната мощ ще бъде концентрирана в Китайският монолит, като решаващо значение за нейните размери ще има политиката на Русия и нейното сътрудничество със Запада или Изтока. Бедни и богати е един модел на непрекъснато променящи се социални структури и системи за сигурност, при тайно увеличаване на разликата между бедни и богати. Генезисът на конфликтите ще е в неспособността на световния елит да намери нови начини за по-справедливо разпределение на брутния вътрешен продукт на планетата. Основните предизвикателства ще идват от множество заплахи и

18

конфликти, които ще са предизвикани от несъществени поводи. Светът ще е разделен на две неравни части: малка, богата, просперираща, технологично развита, политически стабилна, която ще включва малцинството в света (около 15%) и бедна, изостанала, болна, озверяла, нестабилна, включваща болшинството от човечеството (около 85%), което няма какво да губи и ще търси преразпределение и разплата. САЩ и развитите в технологично отношение страни ще са доминиращи. Технологиите и мощта обаче, ще са раздвоени. От една страна, те ще трябва да решат проблемите на мирното съвместно съществуване на двата свята, а от друга, ще трябва да потискат изблиците на агресивен идеологически и религиозно мотивиран войнстващ тероризъм, извиращ от бедната част от човечеството. Кръстопътят в Евразия е модел отчитащ, че от 1996 до 2001 г. районът около Каспийския басейн е център на намеса на САЩ. Основната причина за това е огромното количество природен ресурс, изплъзващ се от контрола на Русия и появяващ се като национално легитимиран субект в международната финансово-икономическа система. Резултатът от тази намеса ще предопредели ситуацията към 2015 г. Глобалният поглед на САЩ върху света ще се запазва, но особено важно е кой ще получи контролът върху новите природни богатства. Конкурентите са САЩ, Русия, Китай, Западна Европа, арабските страни и предимно Иран. В този модел технологичното развитие ще е силно контролирано и ограничено в развитието си. Мощта е изцяло концентрирана в САЩ, но постепенно ще започва да се разпределя между съюзниците в НАТО и Япония. Потенциални конфликти започват да стават възможни чрез противоречия с Русия, Украйна и Китай за превъзходство в Каспийския регион. САЩ ще се изтощават от световната тежест и засилените разходи за своето присъствие. Ограничаването на икономическото развитие и технологиите ще наложи да се води изолационистка или слабо релационна политика. Под натиска на тези обстоятелства ще се изгражда един нов свят, чиито ресурсни корени ще са нефтът и природният газ на Централно-Азиатския регион. Видът му ще се определя от начина, по който експлоатацията на този ресурс ще бъде разделен между днешните “големи”. В края на XX век сме задръстени от спомени, мемоари, исторически изследвания и футуристични прогнози, като единственото нещо, което можем да разберем от тях е, че утрешният свят ще се появи в мъглата на днешната парадигмална недостатъчност и ще бъде коренно различен от всичко, което можем да си представим сега. Днес е невъзможно да предскажем къде ще ни заведе технологичното развитие, нито дали информационната ера ще засили ролята на човешкия фактор в общественото развитие. 1 Пандева М., Н. Иванов, Иновацията, изд. Техника, С., 1983, стр.19 2 Mesthene, E. How Technology Will Shape the Future, Science, July 12, 1968, pp.135-143 3 Langdon Winner, Autonomous Technology, MIT Press, Cambridge, MA, 1977 4 Daniel Papp, David Alberts, The Impacts of the Information Age on International Actors and the International System, NDU Press, Washingtin D.C., 1996 5 Йосиф Шумпетер, Теория экономического развития, Международные отношения, М., 1982 6 Николай Кондратьев, Проблемы экономической динамики, Экономика, М., 1989 7 Кондратиев Н., Проблемы экономической динамики, Экономика, Москва, 1989 8 Schumpeter J., Business Cycles. A Theoretical Historical and Statistical Analysis of the Capitalist Process, vol. I, II, Nr.Y-L, 1939; Mensch G., Das Technologische Patt: Innovationen Uber Winden die Deppressiion. Frankfurt am Mein, 1975 9 Ван Дюин Ж., Дългите вълни в икономическия живот, Алън & Ъруин, Лондон, 1983; Ериксон С., Преход от ера в ера, Футурист, Август, 1985; Николов И., Дългите вълни на Кондратиев, Профиздат, София, 1985 x Алвин Тофлер, Прогнози и предпоставки, с\о Jusator, С. 1984, стр.161-164

19

xi Christopher Evans, The Mighty Micro: The Impact of the Micro-Chip Revolution (London: Gollancz, 1979, p. 13. xii James Martin, The Wired Society, Englewood Cliffs, NJ: Prentice Hall, 1978 xiii Fred Williams (ed.), Measuring the Information Society, London: Sage, 1988, p. 15. xiv John Naisbitt, Megatrends: Ten New Directions Transforming Our Lives, Futura, London, 1984, p.28 xv Fritz Machlup, The Production and Distribution of Knowledge in the United States, Princeton University Press, 1962 xvi Peter F. Drucker, The Age of Discontinuity, Heineman, London, 1969, pp.247, 249. xvii Marc Uri Porat, The Information Economy: Sources and Methods for Measuring the Primary Information Sector, Washington, D.C., U.S. Department of Commerce, Office of Telecommunications, 1977 xviii Michael Rubin and Mary Taylor, The Knowledge Industry in the United States, Princeton University Press, 1986 xix Marc Uri Porat, The Information Economy: Definition and Measurement, U.S. Department of Commerce, Office of Telecommunications, 1977 xx Daniel Bell, The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting, Penguin, Harmondsworth, (1973); Daniel Bell, Die Zukunft der Westlichen Welt - Kultur und technologie im widerstreit, Frankfurt Main, Fischer, 1976 xxi Jonscher, C. Information Resources and Economic Productivity, Information Economics and Policy, 1983, pp. 13-35. xxii Harold Perkin, The Rise of Professional Society: Britain Since 1880, Routledge, London, 1989 xxiii John Goddard, Networks of Transactions, Times Higher Education Supplement, February 22, 1991, p.VI xxiv Anthony Giddens, The Nation-State and Violence: Volume Two of a Contemporary Critique of Historical Materialism, Cambridge: Polity, 1985 xxv Integrated Services Digital Network - ISDN xxvi K.E. Boulding, “The Economics of Knowledge and the Knowledge of Economics,” American Economic Review 56, 1-13, 1966 xxvii Советский Энциклопедический Словарь, Советская Энциклопедия, М., 1980, стр. 923 xxviii Философский Энциклопедический Словарь, Советская Энциклопедия, М., 1989, стр. 436 xxix Anthony Giddens, The Nation-State and Violence: Volume Two of a Contemporary Critique of Historical Materialism, Cambridge: Polity, 1985 xxx Theodore Roszak, The Cult of Information: The Folklore of Computers and the True Art of Thinking, Cambridge: Latterworth Press, 1986, pp.11, 14, 91. xxxi Strategic Assessment , The Crossroad – 2015, 1997, NDU Press, USA xxxii The Air University's 2025 research team xxxiii (Zaibatsu)

20