8080

4. Регионална инженерна геология

4. Regional engineering geology Различни аспекти на регионалната инженерна геология се разглеждат в

повечето раздели на настоящата библиография. Подчертано регионален характер носят публикациите, отнасящи се за изследванията на площадки за ядрени централи и на хранилища за радиоактивни отпадъци. В трудовете с по-общ характер по подобряване на пропадъчните льосови почви се излагат резултатите от последните изследвания върху регионалната инженерна геология на Дунавската равнина. В разделите за приложните изследвания по заздравяване и уплътняване на почвите се дава информация за геоложките условия на някои урбанизирани територии. В настоящия раздел се разглеждат публикации с подчертан регионален характер. В две от тях (част 4.1.) се обсъжда историята, състоянието и проблемите на българската инженерна геология, така както са изглеждали към началото на осемдесетте години на миналия век. В останалите публикации (част 4.2.) се разглежда инженерната геология на някои от урбанизираните територии по Черноморското крайбрежие.

4.1. Проблеми на инженерната геология в България

4.1. Problems of the Bulgarian еngineering geology

79. Minkov, M., D. Evstatiev, I. Iliev, K. Anguelov. 1982. History and problems of engineering geology in Bulgaria. In: Proc. VI Congress IAEG, New Delhi, vol. VIII, themes 6 and 7, 311 – 325, fig. 5, ref. 13, abstracts: English, French.

80. Минков, М., К. Ангелов, А. Демирев, Д. Евстатиев, Ил. Илиев. 1987. Състояние и проблеми на инженерната геология в България. - Сп. БГД, год. XLVIII, кн. 1, 103 – 110, рез. англ.

Minkov, M., K. Angelov, A. Demirev, D. Evstatiev, Il. Iliev. 1987. State and problems of the Bulgarian engineering geology. – Review of the Bulgarian geological society, vol. XLVIII, part 1, 103 -110, abstract: English

Key words for publications 79 and 80: engineering geology, history, engineering geological zoning, earthquakes, landslides, loess, subsidence, marine and river erosion, soft soils, karst. Ключови думи за трудове 79 и 80: инженерна геология, история в България, инженерногеоложко райониране, земетресения, свлачища, льос, пропадане, абразия, ерозия, слаби почви, карст.

Резюме

Българската инженерна геология възниква и се развива след Втората световна война. За кратко време са изградени повече от 2000 язовира, атомна централа, ВЕЦ, хиляди километри пътища, тунели и напоителни системи, които изискваха провеждане на инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания. Във връзка с това бяха създадени научни и проучвателни организации. Главните проблеми, по които се работи в момента на написването на настоящата публикация` са свързани с геодинамичната обстановка в страната. Разглежда се нейната земетръсност, свлачищният проблем, пропадъчните льосови почви, които заемат 11 % от националната територия, морската абразия, речната ерозия, карста и други неблагоприятни инженерногеоложки процеси. Описано е инженерногеоложкото

8181

райониране на България и методиката, по която то е направено. Разглеждат се задачите на бъдещите изследвания.

4.2. Урбанистична геология

4.2. Urbanistic geology В настоящата част най-важната публикация е монографичният труд № 81, в който са разгледат геоложките, геоморфоложките и инженерногеоложките условия на приморската част на Провадийската река, превърната през холоцена в лиман. Д. Евстатиев започва работа в този район в периода 1959-1960 г., като специалист в инженерногеоложкия отдел на „Транспроект”(чийто началник по време на написването на монографията е инженер - геолог Георги Манов). През седемдесетте години Д. Евстатиев извършва изследвания във връзка със строителството на Циментовия завод в Девня, на НИИ по корабостроене в кв. Аспарухово и на други съоръжения от химическата промишленост. С трудове 82 и 83 се популяризират резултатите от извършените изследвания В труд № 84 се дават предварителни данни за инженерногеоложките условияя на гр. Поморие, където по това време се изпълняваха големи обеми брегоукрепителни работи. В труд 85 са описани методологията и принципната схема на инженерногеоложкото райониране на гр. Бургас. Тя отразява част от дисертацията на доц. д-р Радослав Върбанов „Инженерногеоложки условия на гр. Бургас”, подготвена под ръководството на Д. Евстатиев. Труд № 86 отразява изследвания на Геологическия институт на БАН в долината на р. Батова и нейните склонове във връзка с разширяване на курортното строителство.

81. Евстатиев, Д., Г. Манов. 1988. Инженерногеоложка характеристика на долината на Варненските езера. Изд. на БАН, 122 с., фиг.37, табл. 16, лит. 43, рез. руски, английски. Ключови думи: инженерна геология, литология, стратиграфия, геоморфология, райониране, лиманни наслаги, тини, физико-механични показатели, строителен опит.

Evstatiev, D., G. Manov. 1988. Engineering geological characteristics of Varna lakes valley. Editing House of the Bulgarian Academy of Sciences. 122 pp., fig. 37, tables 16, ref. 43, abstracts: Russian, English.

Key words: engineering geology, lithology, stratigraphy, geomorphology, zoning, liman sediments, oozes, physical and mechanical properties, construction experience.

Резюме

В долината на Варненските езера е развита една от най-старите човешки цивилизации. След освобождението от турското владичество започва нейното икономическо развитие, което се разраства след Втората световна война. Сега тук се намира един от най-големите промишлени райони на България, включващ многобройни химически и енергийни предприятия, пристанища, плавателни канали, летище и железопътна мрежа. В монографията се разглеждат геоложките и инженерногеоложки условия на долината, като се използуват данните от голям обем проучвателни дейности.

В днешния си вид долината е оформена през плейстоцена и холоцена, като са образувани няколко ерозионни речни тераси. Съставена е инженерногеоложка карта, на която е отразен литоложкия и стратиграфски строеж на района (фиг. 1, фиг. 3 и

8282

фиг. 7). Дадени са статистически обработени физичните и механични показатели на почвените разновидности. Особено внимание е обърнато на слабите водонаситени тини и тинести пясъци. Във връзка с това е разгледан опита от изграждането и експлоатацията на Варненския вълнолом (фиг. 8). В началото на двадесетия век тук е станала една от най-големите строителни аварии у нас – разрушаване на вълнолома поради загуба на устойчивост на слабите водонаситени тини.

Анализира се опита от проучванията и от приложението на методи за подобряване на строителните почви. Прилагани са: повърхностно заздравяване, уплътняване с тежка трамбовка, уплътняване с пясъчни дренажи и претоварващи насипи, заместване на слаби почви с хидронамиви, водопонижение с иглофилтрова уредба и др. Повече информация за монографията може да се намери в приложеното съдържание. Съдържание на монографията „Инженерногеоложка характеристика на долината на Варненските езера” , Изд. на БАН. стр. Предговор 5 1. Увод 6 2. Геоложки и геоморфоложки строеж на долината 10

2.1. Местоположение 10 2.2. Докватернерни седименти 10 2.3. Кватернерни наслаги. Строеж на долината 12

3. Инженерногеоложки особености и условия на фундиране 25

3.1. Методични бележки 25 3.2. Инженерногеоложка характеристика на докватернерните седименти 29 3.3. Инженерногеоложка характеристика на кватернерните наслаги 40

3.3.1. Делувиални, делувиално-пролувиални и делувиално-еолични наслаги 40 3.3.2. Пролувиални наслаги 56 3.3.3. Езерно-блатни наслаги 57 3.3.4. Морски наслаги. Пясъчна коса 80 3.3.5. Алувиални наслаги 87 3.3.6. Антропогенни наслаги 89

4. Заключение 105

Литература 107

Инженерно-геологическая характеристика долины Варненских озер (Резюме) 109

Engineering-geological characteristics of Varna Lakes Valley (Summary) 116

8383

8484

Фиг. 7. Напречен геоложки профил V-V (от фиг. 1.) при Аспаруховия мост.

1 - почвен и културен слой. Останалите растери са както на фиг. 1 и фиг. 3.

Фиг. 8. Напречен профил VІ-VІ (от фиг. 1.) при Варненския вълнолом Растерите са както на фиг.1, 3 и 7.

82. Евстатиев, Д. 1985. Инженерногеоложка карта на района на Варненските езера . - В: Научно-техническа конференция “ Земната основа на нашия град”. Резюмета, Русе, 30 - 31 октомври 1985 г., 17 - 18.

Описва се методиката на съставянето инженерногеоложката карта в М 1:25 000 на района на Варненското и Белославското езеро. Самата карта е представена на постер.

83. Evstatiev, D., R. Angelova. 1985. Texture and geological-engineering conditions of the valley of Provadiiska river from Devnia to Varna. In: Summaries of “Paleoecology and Paleohidrology of the Balkan Peninsula and Adjacent Areas”, Symposium, Varna, 29.IX - 4.X.1985 В доклад, изнесен пред международен симпозиум във връзка с IGSP Project

158 се описва геоисторическото развитие на приморската част на долината на р. Провадийска, формирането на нейните тераси, трансгресиите и регресиите на морето, образуването на пясъчната коса през холоцена и формирането на езерата.

8585

84. Евстатиев, Д., Г. Манов, Р. Ангелова. 1990. Инженерногеоложка характеристика на гр. Поморие. - В: Постер-доклади на научно-техническа конференция с международно участие “Съвременни проблеми на брегоукрепителната хидротехника в условията на Българското Черноморско крайбрежие”, Варна - Дружба, 11 - 13 октомври, 67 - 68.

Конференцията е организирана от Федерацията на научно-техническите дружества. На нея с постер-доклад са представени резултатите от извършените по това време проучвания във връзка с брегоукрепителните работи за опазване от морска абразия на гр. Поморие и за спасяване на Поморийската лагуна. Представено е предварителното инженерногеоложко райониране на района на града. В табличен вид са дадени земномеханичните характеристики на строителните почви. 84а. Ангелова Р., Д. Евстатиев. 2011. Инженерногеоложки условия в района на

гр. Поморие. Списание на БГД, год. 72, кн. 1-3, 79-89, фиг. 4, табл. 2, лит. 20, рез. англ. Ключови думи: инженерногеоложко райониране; физико-механични свойства; тини; пясъци; глини; абразия; геоложки опасности.

Angelova R., D. Evstatiev. 2011. Еngineering geological setting of Pomorie town area. Review of the Bulgarian Geological Society, vol. 72, part 1-3, 79-89, fig. 4, tables 2, ref. 20. Abstract: Engl. Key words: engineering geological map; geotechnical properties; saturated soft soils; sands; clays; sea erosion; geological hazard.

Резюме

Анализирани са литологостратиграфския и тектонски строеж, геоморфоложките и хидрогеоложките условия на района на гр. Поморие. Обобщени са и са представени таблично земномеханичните показатели на основните строителни почви. Изготвена е инженерногеоложка карта на града в М 1:10 000 и е направено инженерногеоложко райониране, като на територията на града са отделени четири подрайона (фиг. 2). С най-сложни инженерногеоложки условия са ІІІ и ІV подрайон, в които са разпространени тини, тинести пясъци и пясъци, отличаващи се с неблагоприятни свойства (фиг. 3). От геодинамичните процеси най-съществено значение има морската абразия, чиято скорост в някои участъци достига до 1 m/a. Според Картата на сеизмичното райониране на България градът попада в район със сеизмичен интензитет VІІ степен по МШК, въпреки историческите сведения за много силни земетресения в миналото. Този факт и наличието на чувствителни към динамично въздействие строителни почви налага да се направи микросеизмично райониране на града и на неговата прилежаща зона. Приложената инженерногеоложка карта може да послужи за основа на това райониране.

8686

Фигура 2. Инженерногеоложка карта на района на град Поморие.

1 – първи подрайон; 2 – втори подрайон, първи участък; 3 – втори подрайон, втори участък; 4 – трети подрайон, първи участък; 5 – трети подрайон, втори участък; 6 – четвърти подрайон; 7 – сондаж; 8 – граница между участъците и подрайоните; 9 – геоложки профил; 10 – съвременна брегова линия; 11 – кота над морското ниво; 12 – брегоукрепване със скален насип и зидана стена; 13 – брегоукрепване със зидана стена; 14 – брегоукрепване със скален насип или буни.

Фигура 3. Напречен геоложки профил по линия А – А.

1 – културен слой; 2 – пясък (Q); 3 – тинест пясък и песъчлива тиня (Q); 4 – тиня (Q); 5 – варовик (odN1

S); 6 – глина (odN1S); 7 – граница между литостратиграфски единици; 8 – вероятна граница

между литостратиграфски единици.

8787

85. Върбанов, Р., Д. Евстатиев. 1996. Принципна схема за средномащабно инженерногеоложко райониране на примера на гр. Бургас. - Списание на Българското геологическо дружество, год. 57, кн. 2 , 79-86, фиг. 1, лит. 16, рез. англ.

Ключови думи: град Бургас, инженерна геология, райониране, методология, литолого-стратиграфски единици.

Varbanov, R., D. Evstatiev. 1996. Principal scheme of medium scale engineering geological zonation. – Review of the Bulgarian geological society, vol. 57, part 2, 79-86, fig. 1, ref. 16, abstract: English.

Key words: Burgas city, engineering geology, zoning, methodology, litho-stratigraphic units.

Резюме

Главната цел на този труд е да се разработи методологическа основа на средномащабно ивженерногеоложко райониране на примера на Бургаската градска агломерация, което да бъде в съответствие едновременно със стратиграфския кодекс, с литоложките принципи, с Българския държавен стандарт и със специфичните строителни изисквания. Тази цел е предизвикана от обстоятелството, че данните от геоложките изследвания у нас рядко се използуват в инженерногеоложката практика, въпреки че те са важен източник на информация. Една от причините за това е чисто терминологическа – литолого-стратиграфските наименования обикновено не съответстват на наименованията на строителните почви.

Средномащабното райониране се базира на геоложките карти в М 1:100 000 и М 1:25 000 (непубликувана карта). Разглежданата територия е разделена на два района: Район А, включващ магмените скални комплекси и Район Б – седиментните комплекси. Пространственото разпространение на официалните стратиграфски единици в Район А (групи, свити и членове) наложи разграничаване на три зони съответно за интрузивните, ефузивните и пирокластични скали.

Инженерногеоложкият Район В (комплекс на седиментните скали) е разделен на два подрайона: В-1 – за подкомплекса на докаватернерните строителни почви и В-2 – за подкомплекса на кватернерните седименти. Тези подрайони се различават твърде много по своите строителни условия, като във втория те са много по-трудни в сравнение с първия.

Според пространственото разпространение на литостратиграфските единици и на почвените типове по БДС в подрайон В.1 са разграничени 4 зони, а в В.2 – три. При по-нататъшната подялба зоните са разделени на 9 участъка според инженерогеоложките характеристики на стоителните почви.

Най-важното заключение на работата е, че не съществуват непреодолими трудности в използуването на стратиграфския кодекс и на литоложките познания в инженерногеоложката практика. Нещо повече, геоложката литература може да допринесе за повишаване на качеството на инженерногеоложките проучвания.

86. Евстатиев, Д., Й. Евлогиев, Пл. Иванов, В. Петрова, Д. Антонов, Р. Нанкин. 2010. Инженерногеоложки условия на приморската част на долината на река Батова (Северно Черноморие). - Инженерна геология и хидрогеология, 25, 79-98, фиг. 5, табл. 1, фототаблици 2, лит. 26, рез. англ., бълг.

Ключови думи: Северно Черноморие, река Батова, инженерна геология, геоморфология, геоложки строеж, литология, арагонити, диатомейни глини,

8888

склонови процеси, инженерногеоложко райониране, физични и механични показатели.

Evstatiev, D., Y. Evlogiev, Pl. Ivanov, V. Petrova, D. Antonov, R. Nankin. 2010. Engineering geological settings of the seaside part of the valley of Batova River (Bulgarian Northern Black sea cost) – Engineering geology and hydrogeology, 25, 79-98, abstract: English, Bulgarian.

Key words: Northern Bulgarian Black sea cost, Batova River, geomorphology, engineering geology, geological structure, lithology, aragonites, diatomaceous clays, engineering geological zoning, soil mechanic parameters.

Резюме

В статията се излагат резултатите от проучвания в долината на р. Батова (Община Балчик) във връзка с разширяване на курортното строителство. В сегашния си вид долината е образувана от края на плиоцена насам под въздействие на морската и речна ерозия при непрекъснато издигане на сушата. Тя е изградена от сарматски диатомейни и арагонитни глини, покрити с делапсивни, делувиални и алувиални отложения (фиг. 1, фиг. 2 и фиг. 5). Според геоморфоложките и геоложки условия долината е разделена на следните инженерногеоложки участъци (фиг. 1): Участък 1 – плато; Участък 2 – склонове; Участък ІІІ – плейстоценски тераси; Участък ІV – холоценски ниски тераси, лиман „Балтата” и пясъчен плаж.

Участък 1 обхваща равнинен терен със скална или полускална земна основа. Най-характерната особеност на Участък ІІ е наличието на стари условно стабилизирани свлачища. Към участък ІІІ принадлежат средно- и късноплейстоценските тераси, изградени от алувиални наслаги с благоприятни инженерногеоложки характеристики. Участък ІV обхваща най-ниските тераси и блатистия терен „Балтата” (фиг. 5). Изграден е от водонаситени седименти с ниска носеща способност и високо водно ниво.

В статията се дават земномеханичните характеристики на строителните почви.

8989

Фиг. 1. Инженерногеоложка карта на приморската част на долината на р. Батова

1 – алтернация от ядчести, черупчести и глинести варовици, Карвунска свита (kvN1s); 2 – арагонитни

песъчливи или прахови глини с прослойки от варовици, Тополска свита (toN1s); 3 – диатомейни

прахови глини, слабо литифицирани, Евксиноградска свита (evN1kg-s); 4 – плиоценска заравнена

повърхност (ПЗП); 5 – склон; 6 – тераса Т120-130 m; 7 – тераса Т84-92 m; 8 – тераса Т53-61 m; 9 – тераса Т44-46

m; 10 – тераса Т33-37 m; 11 – тераса Т20-27 m; 12 – тераса Т10-12 m; 13 – тераса Т2-5 m; 14 – блатист терен; 15 – главен свлачищен отстъп на старо свлачище; 16 – активно свлачище; 17 – свлачищни циркуси и стъпала; 18 – предполагаем разлом с донеогенска активност; 19 - сондаж; 20 – геофизичен сондаж (ВЕС); 21 – профилна линия; 22 – участък; 23 – контур на участък.

9090

Фиг. 2. Напречен профил І-І от фиг. 1 през долината

1 – алтернация от ядчести, черупчести и глинести варовици, Карвунска свита (kvN1s); 2 – прахови

глини, Карвунска свита; 3 – арагонитни песъчливи или прахови глини с прослойки от здрави варовици, Тополска свита (toN1

s). 4 – прахови и прахово-песъчливи арагонитни глини с варовикови късове, делапсий; 5 – варовикови пластове, прослояващи арагонитните глини на Тополската свита; 6а

– свежи диатомейни глини на Евксиноградската свита (evN1kg-s); 7 - прахови глини, делувий; 8а –

алувиални песъчливи глини на места с чакъли; 8б - торф и тини; 8в - алувиални пясъци, понякога с чакълни късове; 8г – чакъли; 9 – свлачищна повърхност на старо свлачище; 10 – предполагаема свлачищна повърхност на старо свлачище; 11 – абразионна и ерозионна повърхност; 12 - литоложка граница; Мс – моторен сондаж; ВЕС – геофизичен сондаж.

Фиг. 5. Напречен инженерногеоложки профил ІІІ-ІІІ през участък ІVб (по Попов и Мишев, 1974)

6а –диатомейни глини на Евксиноградската свита (evN1kg-s); 7 – прахови глини, делувий; 8а –

алувиални песъчливи глини, на места с мидени черупки или чакълни късове; 8б – тини и торф