С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

ГЛАВА ПЪРВА

Увод – стр. 1-4 Кратка библиографска справка за развитието на банките и банковото

дело през вековете – стр. 6 Историческо развитие на банковото дело в България и Европа – стр.6 Банковите сделки, осъществявани от съвременните банкови

предприятия - стр. 11 пасивни банкови операции 1..операции със собствен капитал

2..операции с привлечен капиталактивни банкови операции посреднически банкови операции / банковата система, Най- важните и съществени характеристики на счетоводството в

търговските банки и създаваната чрез него информация могат да се очертаят в следните насоки: - стр. 14- 15

актуалност характеризира факти и явления, които надхвърлят пространствените

граници на банката голям обем на водените аналитични сметки висока степен на стандартизация в банковото счетоводство Характерно за Централната банка е, че: - стр.16 Показатели, които характеризират банковата дейност – стр.17, 18, 19, 12.3. Показатели за оценяване качеството на банковите активи Показатели за анализ и оценка на банковата ликвидност Показатели за анализ на собствения капитал Показатели за анализ на доходността на банковата дейност

5.Показатели за анализ на банковата печалба и рентбилност Съгласно Наредба № 10/ 26.11.2003 г. за вътрешния контрол на банките

вътрешния контрол е.................... стр. 20 Избраха нов одитор на БНБ за финансовите 2003г.; 2004 г.; 2005г.-

Управителният съвет на БНБ е решил единодушно да избере KPMG България за международен одитор на БНБ – стр.21

Същност на вътрешнобанковият контрол – стр.22, 23 Основните цели на вътрешнобанковият контрол са: стр. 23 оперативни информационни цели за съответствие Роля и значение на вътрешнобанковият контрол – стр. 24, Аспекти за изясняване на ролята и значението на вътрешнобанковият

контрол – стр.24, 25, 26 банкова ликвидност

2

капиталова адекватност контрол при кредитирането контрол п изпирането на пари роля и значение при управлението на банковите активи роля и значение за снижаване на валутните рискове роля и значение за прекратяване на банковите паники ролята и значението им в увеличаване броя на финансовите

инвестиционни инстументи т.е. на видовете дългосрочни и краткосрочни инвестиции на паричния и на капиталовия пазар.

Принципи на вътрешнобанковия контрол – стр.30 целенасоченост всеобхватност навременност обективност необходима достатъчност независимост публичност ефективност Основни принципи въз основа, на които се разработва годишната

програма и годишния график за вътрешния контрол в банките – стр. 29 Обекти на вътрешнобанковия контрол – стр. 30, 31, 32 Субекти на вътрешнобанковия контрол – стр. 33, 34 Методически и оперативен контрол – стр. 35 Характерни черти и особености на вътрешнобанковия контрол – стр. 36,

37, 38, 39 Проектът USAID – стр. 40 Проверка на дейноста на клоновете на търговските банки – Проверка на касовата дейност – стр. 41, 42, 43, 44, 45 Проверка на електронните плащания – стр. 45,46, 47, 48, 49 Проверка на операциите с ДМА – стр. 50, 51, 52 Проверка на организацията и осъществяването на годишното

приключване стр. 53 – 57

ГЛАВА ВТОРА

Контрол върху клоновете на Банка ДСК ЕАД – Проверка на влогонабирателната дейност – стр.58 - 61 Проверка на кредитната дейност – стр. 62, 63 Какво представлява кредит – овърдрафт – стр. 63 Проверка на други дейности, осъществявани от банковия клон – стр.64 Годишна оценка на финансовата група ОТР – стр.66, 67 Организационна структура на Банка ДСК – стр. 67 Правила за вътрешния контрол в Банка ДСК – стр. 68

3

Функция на специализирания вътрешен контрол – стр. 69 Функционален обхват и форми на специализирания вътрешен контрол – стр. 70 Основни принципи и изисквания за осъществяване на специализирания

вътрешен контрол – стр. 71 Задължения за съдействие и уведомяване – стр. 71 Правомощия и задължения на специализираните органи за контрол – Правомощия на органите за специализиран вътрешен контрол – стр. 72 Задължения на органите за специализиран вътрешен контрол – стр. 73 Организация на контролната дейност на управление “ Вътрешен

контрол и одит “ - стр. 73 Типова програма и план – график Бюджет на специализирания вътрешен контрол – Видове инспекции и проверки – стр. 74 Заповед за инспекции и проверки Фази за извършване на инспекции и проверки – стр. 75 фаза планиране работна фаза заключителна фаза Индивидуална рабонтна програма – стр. 75 Удължаване срока на проверката Несъвместимост Взаимодействие между органите на специализирания вътрешен

контрол – стр. 76 Отчет за деиността на специализирания вътрешен контрол – стр. 76 Предметен обхват на специализирания вътрешен контрол – стр. 77 Актове, удостоверяващи резултатите от извършените контролни

действия – стр.77, 78 Съдържание на актовете. Изискване за доказаност Обяснение и възражение на засегнатите лица Съхранение и ползуване на актовете Предоставяне на актовете на компетентни органи Мерки за въздействие – стр. 83

Оперативно спиране на незаконосъобразни сделки и действия – стр. 84 Оперативно предложение за спиране или неизвършване на

нецелесъобразни сделки и действия – стр. 85 Задължителни указания за отстраняване на нарушения и мерки за

неизпълнението им – стр. 73 Мерки за въздействие при системни и трайни нарушения Мерки за възстановяване на вреди, причинени на банката Банкови продукти и услуги предлагани от Банка ДСК за населението

4

за бизнесклиентите за общини за обществени организации и граждански сдружения извършване на посреднически услуги Успехите на Банка ДСК Заключение стр. 97-99 Нормативна уредба стр. 100-101 Приложения

5

Съвременния банков бизнес е изключително динамичен. За да запазят и разширят пазарните си позиции, банките са принудени да "изцеждат" всяко предимство, което им дават съвременните компютърни технологии, информационните системи и модели или говорим за възмозности за усъвършенстване на вътрешнобанковия контрол. Напрежението за кредитните институции се увеличава и от нормативната база, на която те се подчиняват, тъй като в сравнение със законовите изисквания спрямо другите финансови сектори тя е най-развита и всеобхватна. Строгите нормативни изисквания спрямо банките ограничават поеманите от тях рискове, но в същото време намаляват маневреността и печалбите им. Ето защо в дневния ред на банковите среди винаги е стоял въпросът: как регулирането да постигне своите цели, без да затормозява дейността на кредитните институции и да притиска тяхната ефективност. Започналият през последните десетилетия на ХХ век траен конкурентен натиск от други финансови институции прави банките много чувствителни към прекомерно строгите ограничения, намаляващи потенциала им за противостоене. Ясно е, че като всяко регулиране и банковото изостава и се стреми да догонва дейността на институциите, които са обект на неговия контрол. Тон на изготвяне и промяна на правилата, по които работят банките през последните три десетилетия, дава Базелският комитет по банков надзор. Той е изготвил сега действащото капиталово споразумение, известно като Базел I, а в момента подготвя и новите правила за работа на банките известни като Базел II. Изискванията на подготвяното ново споразумение за формирането на банковия капитал - по-известно като Базел II, вероятно ще влязат в сила от началото на 2007 г. и автоматично ще станат задължителни за всички страни членки на Европейския съюз и на Банката за международни разплащания в Базел. Потребността от вътрешнобанкол контрол и от банков надзор все повече нараства към този момент. Днес когато говорим за контрол в банките имаме в предвид ефективен вътрешнобанков контрол или“ неговата организация трябва да се подчинява на изискванията за ефективност, икономичност и разумна достатъчност на контрола.”Ефективният вътрешен контрол е съществен елемент на предпазливото и надеждно управление на банковите институции. Добре функциониращият вътрешен контрол гарантира постигането на целите и задачите на банките, тяхната дългосрочна стабилност и рентабилност и надеждност на

6

финансовите отчети. Той съдейства за спазване на законите и регулаторите, както и на банковата политика, вътрешните правила и процедури, намалява риска от неочаквани загуби и накърняване на банковата репутация. Банковия контрол се извършва преди всичко с оглед усъвършенстване на взаймодействието между банките и техните клиенти / юридически и физически лица/, които са двата основни контрагенти в стопанските процеси на всяка страна. За да имаме стабилност в банковата система трябва да е налице силна централна банка, добре функциониращи търговски банки и предпазване от различни видове банкови рискове, от които най- съществен е кредитния риск.Опита в света показва, че лошото качество на кредитите, комбинирано със слабо управление на кредитния риск продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи. Затова е очевидно, че информацията за банковия профил по отношение на кредитния, включително качеството на кредитните им експозиции и адекватността на процеса по управление на кредитния риск, е от изключително значение за оценката от страна на пазарните участници и надзорниците на тяхното състояние, изпълнение и способност да оцелеят в дългосрочен план. Тази информация е важна и за оценката на общата сигурност и стабилност на банковите системи.Въпрса за ефективен вътрешнобанков контрол днес и за в бъдеще става все по- актуален. Необходимостта от банков контрол е в основата на преодоляването на редица криминогенни явления у нас в т.ч. т.нар. “изпиране” на пари, “източване “ на банки и други небанкови институции, работещи на финансовите пазари.Задачата на този магистърски проект е да бъде разкрита същността и особеностите на вътрешния контрол като цяло и в частност на вътрешния банков контрол. В обсега на органите за вътрешен контрол се включват:І. Органите трябва да осигурят счетоводната система на банката да отразява точно, пълно и достоверно вземанията и задълженията на банката, структура и падежи, собствеността на банката, а също и нейната собственост. ІІ. Органите трябва да следят дали извършваните дейности от страна на банката не нарушават действащата нормативна уредба в Република България. ІІІ. Органите трябва да осъществяват контрол върху извършваните сделки от страна на банката, а именно те трябва да съответстват на издадената лицензия от БНБ за банковата дейност.ІV. Капиталовата адекватност на банкатаV. Органите трябва да осъществяват проверка на кредитния портфейл и в тази връзка заделят ли се провизии за формиране на риска от загуби и дали се извършва класификация на кредитите.

7

VІ. Осигуряване наблюдение на показателите за ликвидност на банкатаVІІ. Упражняване на контрол върху всички специфични обекти на вътрешен контрол законосъобразност, които са регламентирани с нормативен или друг вътрешен акт на банкатаVІІІ. Дейността на органите за вътрешен контрол по отношение на упражнявания от тях контрол за ненарушаване правата на вложителите и на акционерите на банката Няколко са основните задачи, които БНБ изпълни в областта на банковия надзор за реализация на една от основните си функции – да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.- Изготвяне и прилагане на нова надзорна рамка за осъществяване на банкова дейност в съответствие със Закона за банките (ЗБ), Базелските принципи за разумен банков надзор и директивите на Европейския съюз;- Реорганизация в съответствие с най-добрата световна практика и институционално укрепване на управление “Банков надзор”;- Осъществяване на комплексен надзор и налагане на дисциплина в банковия сектор за укрепване и стабилизиране на кредитните институции. Насочване на банките към нов тип пазарно поведение и постепенно възстановяване на доверието в тях;- Засилено наблюдение и контрол върху процесите на преструктуриране и приватизация на банковия сектор;- Разширяване на надзорния капацитет за осигуряване на адекватно противодействие на прането на пари и финансовите измами, които се извършват чрез банките;- Подготовка на експертите на БНБ и на търговските банки и непосредствено въвеждане на МСС като основна отчетна база за търговските банки. Въвеждане на нови надзорни отчети, отразяващи по-пълноценно рисковия профил на банките;- Постигане на висока прозрачност на акционерния капитал на търговските банки;- Създаване и укрепване на международните връзки с други надзорни институции и активно участие в регионалните и световните надзорни организации. В най- общ вид вътрешнобанковия контрол включва контролни процедури, организирани от ръководството на всяка търговска банка по отношение на нейните основни дейности чрез осъществяване на проверки и на независима оценъчна дейност за спазване на банковите закони, банковите подзаконови нормативни актове и вътрешните разпоредби в извършваните банкови сделки и свързните с тях операции.Независимо, че между ролята и значението на банковия надзор и на вътрешнобанковия контрол има много общи черти и в редица случаи

8

те се припокриват почти напълно, има и редица специфики в определянето им, които ни дават основание да ги разграничим. Можем да кажем, че вътрешнобанковия контрол се явява и като своеобразно продължение на надзорната политика на централната банка. Основните принципи на вътрешнобанковия контрол са:

навременност на контрола целенасоченост на контрола всеобхватност на контрола необходима достатъчност обективност на контрола независимост на контрола ефективност на контрола публичност на контрола

По отношение на вътрешния контрол в банките може да се напрви извода, че той в най- общ е сходен с този на банковия надзор. Основен нормативен акт, в които е регламентиран обхвата и функциите на вътрешния контрол в банките е Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол, издадена въз основа на Закона за банките. Функцията на вътрешнобанковия контрол е да проверява състоянието на контролната среда в отделните звена на банката. И така трябва да бъде изграден един модерен, динамичен и ефективен банков надзор; един модерен, “разумен” и конкурентноспособен вътрешнобанков контрол, както и стабилна банкова система. Ролята на банковия контрол е много голяма и тя се проявява както по отношение на неговото усъвършенстване, така и до разширяване на неговия обхват чрез взаимодействието му с останалите финансови- контролни организации у нас.

9

СЪЩНОСТ НА БАНКИТЕ И ВИДОВЕТЕ БАНКОВИ ОПЕРАЦИИ, КОИТО СЕ ОСЪЩЕСТВЯВАТ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ БАНКОВИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Понятието “Банка” (от итал. “banka” – маса) е свързано с първите примитивни форми на банки, при които сарафите са търгували под открито небе, по улиците и пазарите, използвайки големи маси (банки). На тези маси сарафите и клиентите са си разменяли ценности.Размяната на ценности е първата функция на предвестниците на банките.Така за предшественици на банките се приемат лихварите и сарафите. Лихварите обаче работят само със собствен капитал, а сарафите набират и чужд (отначало като депозити). След това сарафите на базата на депозитните операции започват да развиват преводните и кредитните операции. Така постепенно се превръщат в банкери (в днешният смисъл на понятието). Естествено стимулиращата среда на банките е възникването и развитието на стоково – паричните отношения. Развитието на стоковото стопанство води и до бързо развитие на банките и банковото дело. В своето историческо развитие те непрекъснато се развиват и усъвършенствуват. Съгласно чл. 1 от ЗБ /обн. ДВ, бр.31 от 04.04.2003 г. / “банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предосавяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск.”Независимо от това тяхната най – обща характеристика може да се обобщи в това, че те осъществяват своеобразна търговска дейност. Банките “купуват” и “продават” пари като приемат по различни сметки свободните парични средства на своите клиенти и предоставят такива средства на онези клиенти, които имат потребности от тях. В своята дейност те се стремят към печалба и осигуряване на своята ликвидност. Първата им дейност е размяната на пари (под формата на монети). Втората дейност на банките е съхраняване на ценности (и пари). От тук на един по – късен етап от развитието на банковото дело възниква и третата дейност (при обслужване на платежните отношения между клиентите си т.е. разплащания) помежду им. Тази дейност може да се определи като платежно посредничество.Най – съществената дейност на банките е кредитното посредничество, т.е. кредитирането.Тя включва мобилизирането на свободен паричен капитал и преразпределянето му на възвращаема основа и срещу заплащане на лихва.След формиране на пълноценното банкерство възникват нови функции и операции, които заемат значително място в съвременната банкова практика (чек, клиринг, фондово – емисионни и доверителни операции и др.).Към началото на 18 век възниква фондово – емисионната дейност на банките

10

(участие на банките в емитиране на ЦК на клиентите им и покупко – продажба на ЦК). Банките извършват покупко – продажбата на комисионни начала и за собствена сметка (при първите - банките само опосредстват срещу комисионна покупко – продажбата, а при вторите - закупуват всички или определен размер от емитираните ЦК по твърд емисионен курс с цел последваща продажба по пазарен курс).Доверителната дейност на банките изразява участието им в управлението на активи на предприятията и лицата. Счита се, че тази дейност възниква в началото на XX век (широко приложение в банковата практика намира по – късно). При доверителните операции банките не само съхраняват активи на клиентите, но ги и управляват. Към доверителната дейност на банките могат да се отнесат и услугите, свързани с предоставяне на клиентите разнообразна информация (състояние и тенденции на стопанската конюктура; пазарите; развитие на научно – техническия прогрес и др.). За целта големите търговски банки обикновено формират специализирани звена.“ Така съвременните банки се превръщат в стопански субекти, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово обслужване на своите клиенти. Те са търговски “предприятия”, които търгуват с паричен капитал. Чрез банките се осъществява преди всичко движението на заемния капитал и свободните пари. Многообразието от банкови сделки (операции) , осъществявани от съвременните банкови предприятия могат да се обобщят в следните три групи: “ 1

- пасивни банкови операции- активни банкови операции- посреднически ( разплащателни) банкови операцииПървата група операции са пасивните банкови операции . Това са всички операции по капиталовото снабдяване на банката. Те са основни и биха могли да се разглеждат като първични, поради това, че въз основа на тях възникват активните банкови операции. Пасивните банкови операции биват : - операции със собствен капитал - операции с привлечен капиталВтората група операции са активните банкови операции. Това са операции по пласирането (влагането) на банковия капитал. Те са свързани с определена степен на риск въпреки , че са основен източник на приходи за банките. В някои случаи вложените от банките средства не само, че не носят приходи, но и самите те не могат да се върнат. В съвременните условия банките извършват разнообразни активни операции, които са с различна степен на риск. Те могат да се класифицират в следните групи:

1 Меразчиев, Баташки Георги Банково счетоводство; Свищов; Академично издателство “ Ценов “ 2002 г.стр. 5

11

вложения в активи с цел създаване на условия за осъществяване на всички банкови сделки ( вложения в ДМА и в КМА)вложения в активи, които са източник на приходи за банките ( кредитни операции, дългосрочни и краткосрочни инвестиции)Третата група операции са посредническите операции. Това са операциите по уреждане на възникнали разчетни взаимоотношения между клиентите на банките без използване на налични парични средства . Това са операции с характер на услуга, която услуга трябва да се заплаща от получателите. Така тези операции също могат да се разглеждат като източник на приходи за банките.Банковата система в Република България днес представлява съвкупността от всички действащи банки в страната, които са в областта на влогонабирането, кредитирането, паричното обращение и валутните операции. Първите български банки са създадени преди Освобождението 1878 г. като кредитни акционерни дружества - Българско търговско дружество (1869г. Варна) и Българско заемателно дружество ”Напредък” (1870г. Цариград). Първите държавни банки в България са Българска народна банка (1879г.) и Българската търговска банка (1895г.). През 1879- 1944г. в България се създават държавни, кооперативни, смесени и частни акционерни дружества с български и чуждестранен капитал. Голямо развитие достигат кооперативните (популярните) банки и кредитните земеделски кооперации. Преди Великата депресия(1929 г.) банките в България са над 129, през 1930г. са 34. През 1947г. е приет Закон за банките, с който се установява държавен монопол в банковата система. Функционират БНБ, Българска инвестиционна банка (1948-1967г.), Държавна спестовна каса (от 1951г.), Българска външнотърговска банка (от 1964г.).До 1991г. БНБ работи едновременно като централна банка и универсална търговска банка. От 1987г. започва изграждането на двузвенна банкова система. Създадени са около 10 специализирани банки, които предоставят дългосрочни кредити на предприятията от съответния отрасъл; през 1989г. са преобразувани в универсални търговски банки, като търговски банки са преоформени и 59-те клона на БНБ. Лицензирани са и много нови частни банки. През 1992г. е създадена Банковата консолидационна компания. Като резултат от банковата криза през 1995-1997г. фалират 16 държавни и частни банки. През 2001г. банковата система в България включва 35 търговски банки, включително 8 клона на чуждестранни банки. Банковото дело в България се регламентира с 2 основни закона - Закона за БНБ и Закона за банките, приети от Народното събрание през 1997г. и съобразено с въведения от 1 юли 1997г. валутен борд.Банковата система на всяка страна се представя от централната банка и търговските банки. Тя играе особена роля в съвременната икономика. Поради това от нейното нормално функциониране зависи и развитието на

12

реалната икономика. Стабилна банкова система означава стабилна финансова система и икономика. Ето защо един адекватен и ефективен контрол и надзор в областта на банковото дело може успешно да допълва паричната политика. Тези важни функции се възлагат на централната банка, която прилага надзорна политика и конрол върху банките. По принцип това е т.нар. двузвенна система, която се практикува и в нашата страна от 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови търговски банки за дългосрочно кредитиране само на съответните отрасли (електроника, селско стопанство и др.). През 1989 г. тези банки поемат функциите на търговски банки с универсален характер. Двузвенната банкова система издига на водещо място проблема за ликвидността на банките. Търговските банки са поставени в нови икономически условия - да предоставят кредити само в рамките на мобилизираните от тях ресурси. За да бъдат ликвидни, предоставените от тях кредити трябва да се погасяват в договорените срокове. В противен случай банките трудно ще посрещат задълженията си към клиентите и кредиторите. Това означава, че банките при предоставянето на кредити трябва да се съобразяват с изискванията за възвращаемост и ликвидност на предприятията и за ефективност на инвестициите. Само такива предприятия и инвестиции могат да осигурят погасяването на кредита в договорените срокове. Това дава възможност ТБ да участват в управлението на икономическите процеси с икономически средства – главно чрез лихвените проценти.Нашата банкова система независимо от значителните промени трудно се адаптира към изискванията на пазара. Конкуренцията между банките има почти формален характер, дейността им в преобладаващите случаи продължава “инерцията “ на планова икономика. Доминират и други (небанкови) интереси. Така се стига почти до разпадане на банковата ни система: фалит на много банки, несъбираеми кредити, падане на доверието към банките и др.По принцип двузвенната система предлага повече възможности както за регулиране на самата банкова система, така и за повишаване на нейната ефективност и въздействие върху стопанските субекти.Еднозвенната (децентрализирана) банкова система значително по - трудно може да осигури необходимото парично предлагане за ефективното развитие на икономиката, както и за спазването на изискванията за ликвидността и капиталовата адекватност на банките.Двузвенната банкова система разкрива по - големи възможности за провеждане на държавната политика в областта на паричното обръщение и кредита, за защита на интересите на вложителите и по поддържане стабилността на националната валута.Това е твърде съществено, тъй като банките работят главно с чужд капитал (преди всичко със спестяванията на предприятията и гражданите) и този капитал трябва да бъде защитен.

13

Съвременните банки не трябва да се възприемат и разглеждат като трезори на ценности и парични знаци. Основна тяхна дейност е акумулирането и обработването на много голям обем информация. Ето защо, по- точно е банките да се характеризират като информационни центрове, където се обработват и съхраняват огромни информационни масиви. Създаваната чрез банковата счетоводна система пълна и всеобхватна информация е потребна и се използва както за ефективното управление на отделното банково предприятие и банковата система като цяло, така и за формулиране на управленски решения, които надхвърлят пространствените и функционални граници на банките.Счетоводството в банките може да се разглежда и характеризира в три основни аспекта: като информационна система, като система за контрол и като целесъобразна човешка дейност. Всяка една от тези страни на проявление на счетоводството в банките има общи и специфични черти, които го характеризират като една уникална отчетна система.Банковата счетоводна отчетност се изгражда и осъществява изцяло в съответствие с принципите на счетоводството, познати на човечеството повече от пет века и действащото нормативно законодателство в страната. В същото време за нея са присъщи някои специфични черти, които най-общо произтичат от характера на извършваните банкови сделки. Тези особености са основата на уникалния и универсалния характер на банковата счетоводна система. Най-важните и съществени характеристики на счетоводството в банките и създаваната чрез него информация могат да се очертаят в следните насоки :І. Актуалност - критиците изтъкват, че произвежданата по счетоводен път информация изостава твърде много във времето от събитията и фактите, които тя характеризира. В банките обаче счетоводната отчетност придобива ежедневна завършеност, изразяваща се в съставянето на оборотна ведомост. Това изисква ежедневно установяване на остатъците по синтетичните и аналитичните сметки. Тази организация на счетоводството на банките се обуславя от характера на банковата дейност и преди всичко от изискването за своевременна информационна характеристика на взаимоотношенията с банковите клиенти. Не е възможно да се извърши плащане от сметка на банков клиент, ако в момента не се разполага с актуална информация за състоянието по тази сметка. Всичко това определя и особената актуалност на банковата счетоводна информация.ІІ. Характеризира факти и явления, които надхвърлят пространствените граници на банките - по-голяма част от банковата счетоводна информация характеризира едновременно отчетни обекти в самите банки и техните клиенти. Банките предоставят на своите клиенти информация, която е претърпяла първична обрабатка и определена степен на сводиране.

14

ІІІ. Голям обем на водените аналитични сметки - пълната и точна информационна характеристика на взаимоотношенията между банките и техните клиенти изисква да се открият и водят множество аналитични сметки. Днес не съществуват никакви нормативни ограничения за броя на откриваните и водени сметки за един банков клиент. Затова взаимоотношенията между банка и всеки конкретен нейн клиент се характеризират с няколко аналитични сметки (депозитни, разплащателни, заемни и др.) като се има в предвид, че за тези взаимоотношения трябва да се поддържа актуална информация, то в банките е необходимо своевременно да бъдат отразявани по аналитични сметки постоянно настъпващи промени в тези взаимоотношения. Освен това ежедневно трябва да се поддържа равнението между аналитичното и синтетичното отчитане, което е едно от основните счетоводни правила. ІV. Интензивни информационни потоци между отделните отчетно - обособени банкови звена - ежедневно между банковите звена възникват голям обем разчетни взаимоотношения, които са породени преди всичко от функциите им по уреждане на разплащанията между техните клиенти. Тези разчети могат да бъдат както между звена на една банка (междуклонови), така и между звена на различни банки (междубанкови). Освен разчетен характер, тези взаимоотношения имат и информационен характер. Без наличието на информационна съвместимост между отделните банкови звена не е възможно нормалното реализиране на тази основна банкова функция.V. Голям обем на валутни отчетни обекти - Банките на Р България освен операциите, деноминирани в националната ни парична единица, извършват и разнообразни сделки с чуждестранни парични средства. Информационната характеристика на тези отчетни обекти се извършва в две направления: обем на чуждестранната валута и левовата й равностойност, определена по курса на БНБ за деня. По този начин различните валутни отчетни обекти стават съизмерими и сметките за тяхното отчитане могат да се включат в ежедневните оборотни ведомости и другите сводни отчети на банките. Фиксингът на чуждестранната валута в момента се определя ежедневно от ЦБ. Поддържането на актуална счетоводна информация за валутните отчетни обекти изисква при всяка промяна на централните курсове да се нанасят корекции и в левовата равностойност на разнообразните валутни отчетни обекти.VІ. Висока степен на стандартизация в банковото счетоводство - В банковата система счетоводната отчетност е силно унифицирана и стандартизирана. Това се определя от необходимостта за комуникиране между счетоводните системи на отделените банкови звена, което е предпоставка за нормално осъществяване на банковите функции.Големият обем на банковата счетоводна информация изисква създаването на стройна система за обхващане и обработване. Тя може да бъде

15

изградена чрез стандартизиране на различни страни на отчетните действия в банките.” За създаването на счетоводни стандарти за банковата система през 1991г. беше изградена Комисия по унификация и банкови стандарти (КУБС). Това е един работещ и консултативен орган за всички български банки, в които са включени редица известни специалисти от банковата практика. Основна задача на този орган е да разработва проекти за вътрешно - нормативни банкови документи и преди всичко на стандарти за счетоводната отчетност, които се предлагат на Управителният съвет на БНБ за утвърждаване.”2

Стандартизацията на счетоводна отчетност в банките е сложен и отговорен процес. Неговата практическа реализация изисква спазване на Закона на счетоводството, и разработените и приети въз основа на него Международни счетоводни стандарти, Банкови директиви на Европейската общност и изискванията на Базелският комитет по банков надзор.“ Чрез стандартизацията на банковата счетоводна отчетност се цели да се въведе по- голям ред в тази система. Емил Хърсев дефинира целите на стандартизацията на счетоводната отчетност в банките в следните четири основни насоки:унификация на отчетността пълнота на отчетносттапростота на отчетността глобализация ня банковото дело”3

Централната (емисионната) банка е създадена през 1879 г. Тя е една от старите централни банки в Европа и в света. Първоначално работи като универсална банка, а от началото на 20 в. като централна банка. От функциите си на търговска банка се освобождава през 1991 г. с приемането на Закона за Българска народна банка. Има изключителното право да емитира банкноти и да сече монети. Първите български банкноти са емитирани през 1885 г. Провежда парична и кредитна политика за поддържане на стабилността на националната парична еденица. Регулира и контролира дейността на националната банкова система, съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми. БНБ е юридическо лице със седалище в София и клонове в страната. За дейността си се отчита пред Народното събрание. С въвеждането на валутен борд в България (1 юли 1997) е изменен Законът за Българска народна банка - променят се дейността и структурата на БНБ; парите в обращение съответстват на валутния резерв на управление ”Емисионно”, на БНБ не е разрешено да кредитира правителството, запазва функциите си на кредитор от последна инстанция за търговските банки само в изключителни случаи.

2 Меразчиев, Васил, Банково счетоводство, Академично издателство “Ценов” – Свищов стр.10 3 Меразчиев, Васил, Банково счетоводство, Академично издателство “Ценов” – Свищов стр. 15

16

Сградата на БНБ в София е построена 1934-1939 г. от архитектите И.Васильов и Д.Цолов. Външната архитектура е в опростена класика. Прецизен детайл и богата декорация в интериора.Функциите, които се възлагат на централната банка са да прилага надзорна политика, ефективен и адекватен контрол върху банките.Контролът е необходим за да се овладеят паричните сривове и рискове. Най – опасен е системният риск (един банков фалит да се разпространи върху други банки), който се превръща в криза на доверието към банковата система. “В Българската народна банка се оособяват три основни управления – “Емисионно”, “Банково” и “Банков надзор”, всяко от които се ръководи пряко от подуправител, определен от Народното събрание. По решение на управителният съвет могат да се създават и други управления и служби.Основната функция на управление “Емисионно” е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, като предприема необходимите действия за ефективно управление на международните валутни активи на банката.“При възникването на системен риск за банковата система управление “Банково” осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условия, определени в този закон и в приетите от управителният съвет нормативни актове. Надзорът върху банковата система се осъществява от подуправителя, ръководещ управление” Банков надзор”, съгласно определен в закон ред и издадените за неговото прилагане нормативни актове. При упражняване на надзорните си правомощия той прилага самостоятелно и независимо предвидените в закон мерки за въздействие и санкции. Издаването и отнемането на разрешение (лицензия) за банкова дейност се извършва с акт на управителя по предложение на подуправителя.”4

Практическата цел на банковият надзор от страна на централната банка е да се защитят вложителите и да се осигури ефективното функциониране на банковата система. Основното тук е централните банки да определят стандарти, които да ограничават поемането на рискове от страна на търговските банки и да минимизират последиците от тези рискове. Дори има международни стандарти в тази област. дефиницията за оперативния риск

За тази публикация ще използваме определението на оперативен риск, дадено от Базелския комитет за банков надзор: "Това е рискът за банката от загуба в резултат на неадекватни или неработещи вътрешни процеси, на хора, на системи или на външни събития."От това определение се вижда, че оперативният риск е продиктуван както от вътрешни, така и от външни за банката фактори. Нещо повече, той 4 Вж. чл.20 от Закона за Българска народна банка , ДВ бр.45 от 30.04.2002 г.

17

обхваща различни възможни случаи - например грешка на служител, злоупотреба, щети от компютърен вирус, щети от природни бедствия и други. Според друга популярна дефиниция, оперативният риск включва в себе си всичко, което не е пазарен или кредитен риск. От края на 70-те години банките - в световен мащаб, полагат значителни усилия при оценката и управлението на финансовия риск, състоящ се от пазарен и кредитен. Пазарният риск отразява опасността от загуби от неблагоприятна пазарна преоценка на стойността на активите и пасивите на банката. Той оценява рисковете от промяна на валутните курсове, на цените на ценните книжа, на лихвените нива и др. 24 юни 2004 г., на свое редовно заседание Министерският съвет на Република България прие решение, с което одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.С промените в Закона за БНБ българското законодателство ще се хармонизира с правото на Европейските общности по отношение на нормативната рамка, регулираща дейността на централната банка, при запазване принципите и условията на действие на паричния съвет. В хода на преговорите за членство на страната в ЕС Законът за БНБ е определян от специалистите като модерен нормативен акт, осигуряващ независимост на централната банка. Моделът на Икономически и валутен съюз, възприет в ЕС, предвижда като основна своя характеристика нормативна сигурност на независимостта на всяка централна банка в държава - членка на ЕС. Независимостта на централната банка се определя като институционална, персонална, финансова и функционална.Чрез някои от предложените изменения и допълнения в Закона за БНБ ще се изгради конкретен нормативен механизъм за взаимодействие между централната банка и финансовите институции при изтеглянето от обращение на банкноти и монети, за чиято автентичност са възникнали основания за съмнение. Търговските банки, финансовите къщи и обменните бюра ще бъдат задължени да задържат за проверка срещу издаване на документ всички попаднали при тях български или чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. Като компетентна институция за предприемане на проверка и за извършване на експертна оценка БНБ ще задържа такива платежни средства, те няма да се заменят или връщат. С промените в Закона за БНБ ще бъдат изпълнени правните изисквания на ЕС, отнасящи се до Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. “През 1996 г. Базелският комитет по банков надзор разработва проект от основни принципи за банков надзор. Целта бе да се укрепи финансовата стабилност чрез прилагането на надеждни общи надзорни практики. Основните принципи са универсални по своята същност и са приложими от надзорните органи както в развитите страни, така и в другите страни.

18

Тези принципи дефинират най – важните елементи на ефективната надзорна практика: лицензиране и структураразумни регулацииефективни методи за постоянен банков контролправомощия на надзорниците”5 Особено важна цел на банковия надзор е контролирането на “входа” кьм банковия бизнес (при даване лицензия за учредяване на банка). Лицензирането включва оценка на структурата на собствеността на банката, ръководството на банката, оперативния план и вътрешния контрол на банката, предвижданото и финансово състояние, включително и собствения капитал. “Тази наредба урежда условията и реда за издаване на лицензни за извършване на банкова дейност от Българската народна банка, наричана по-нататък за краткост централната банка, и за издаване на разрешения по чл. 19 и 19б от Закона за банките. Централната банка издава:     1.    лицензия за местна банка;     2.    лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон. Лицензия за местна банка се издава на учредяващо се акционерно дружество, което отговаря на условията за извършване на банкова дейност съгласно Закона за банките и тази наредба и разполага с внесен от акционерите капитал в размер на минимално изисквания съгласно Закона за банките. Лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон се издава на чуждестранна банка, която отговаря на условията по чл. 12 от Закона за банките и която към момента на издаването на лицензията разполага със собствен капитал не по-малък от минимално изисквания собствен капитал съгласно българското законодателство.”6

Съществена част на надзора от централната банка е да се направи независима оценка на политиката на търговските банки относно отпускането на заеми, инвестирането и управлението на кредитния и инвестиционния портфейл.Обект на контрола на централната банка е и оценката на качеството на активите им, както и достатъчността на провизиите резервите за покриване на загуби.Надзорът, осъществяван от централната банка, има и задачата да предотвратява нарушения и злоупотреби, произтичащи от отпускането на необосновани и необезпечени кредити.

5 Адамов, Величко Финанси Велико Търново АБАГАР 2001 стр. 1896 Наредба № 2 за лицензиите и разрешенията, издавани от Българска народна банка Приета от БНБ Обн., ДВ, бр. 14 от 18.02.2000 г.доп., бр.44 от 2004г. в сила от 29.05.2004 г.

19

Това се осъществява както чрез инспекции на място, така и по документи.Така банковият контрол се проявява като съвкупност от функции и действия на централната банка, а надзорът е институционализиран (като админстративен контрол). Текущият контрол на централната банка върху дейността на търговските банки се изразява главно в следното: Периодични проверки на представените в централната банка отчети от търговските банкиИзготвяне на месечни анализи за ликвидността на банкитеПериодична информация относно кредитният портфейл, привлечените капитали и дълготрайните активи на търговските банкиПериодични срещи с ръководствата на търговските банкиДействия по намаляване на разходите за издръжка на банките, подобряване структурата на управлениеДруга мярка на банковия надзор са инспекциите, които са насочени към: . съответствие на дейността на банките с изискванията на съответните законови разпоредби . подробен анализ на състоянието на кредитния портфейл . управлението на активите и пасивите във връзка с ликвидността . ефективността на системите за вътрешния контрол . анализиране на доходността и др.

“Характерно за ЦБ е, че:1.При осъществяване на своите изключителни права за емисия на банкноти централната банка следи пуснатите пари в обръщение изцяло да се покриват от международният резерв и от следните активи: кредити, гарантирани от държавата; ценни книжа в търговският портфейл на банката; кредити на банки отпуснати срещу залог; чекове, притежавани и държани от банката за събиране.2.БНБ управлява златно-валутния резерв на страната (злато, чужда валута в налични банкноти и монети или банкови сметки зад граница, съкровищни бонове и други ценни книжа в чужда валута, издадени и гарантирани от други държави). Размерът на резерва трябва да се поддържа на равнище, което да съответства на ангажиментите по международните сделки.3.Чрез рефинансиране на търговските банки ЦБ се явява кредитор от последна инстанция – тя осигурява необходимата ликвидност на банковата система. Обикновено рефинансирането се осъществява чрез отпускането на сконтови и ломбардни кредити от БНБ. ЦБ предоставя три вида сконтови кредити:за краткосрочно регулиране на ликвидността (например при отлив от депозити)за сезонни нужди

20

“широк сконтов кредит”, който се предоставя на банки с тежки и продължителни ликвидни проблеми Обикновено ломбардните кредити се отпускат срещу залог на движими ценности. Тези кредити имат лихва според средния процент, достигнат на последния търг за “репо” сделките плюс един пункт. Срокът им е до три месеца.4.В същото време лихвената политика на ЦБ се изразява в определяне на основен лихвен процент (ОЛП). По същество той е ломбарден лихвен процент, който се прилага от ЦБ при отпускане на кредити на ТБ срещу залог (ДЦК, конвертируема валута, злато и сребро на кюлчета и монети). ОЛП става традиционен инструмент на антиинфлационната политика.”7

ЦБ имат водеща позиция в двузвенните банкови системи. Основна и по-широка цел на ЦБ в нашата страна е да създава необходимите условия за развитие на производството, осигуряване на заетост и намаляване темпа на инфлация.Търговските банки са универсални банки, които осъществяват всички видове банкови операции. Големите търговски банки са Банк ъф Америка, Сити банк, Чейнс Манхатън банк - в САЩ, Барклис банк, Нашънъл Уестминстър банк, Лойд с банк - във Великобритания, Дойче банк, Дрезднер банк, Комерцбанк - в Германия, Дай Ичи Кангьо банк, Фуджи банк, Санва банк - в Япония, Банк насионал дьо Пари, ”Креди лионе”, ”Креди агрикол”- в Франция, Банко национале дел лаворо, Банко ди Рома, ”Кредито италиано”- в Италия, Швайцерише банкгезелшафт, Швайцеришер банкферайн,”Швайцерише кредитснщалт”- в Швейцария и др. В България първата търговска банка е основана през 1869г. във Варна. Създават се големи акционерни търговски банки с местни и чужди капитали; през декември 1947г. са национализирани. На тяхно място функционира Българска външнотърговска банка с главен акционер БНБ (1964г.) и специализирани търговски банки. След 1990г. се учредяват частни търговски банки.Търговските банки биват универсални и специализирани (спестовни, инвестиционни, ипотечни и др.); частни, общински и държавни; местни, чуждестранни и със смесена форма на собственост. Обхватът и дейността на банковите операции зависят от лиценза, който им е предоставен от централната банка.Важен аспект на регулирането дейността на търговските банки са процедурите по издаване на лицензи и структурните изменения в търговските банки. Основно внимание трябва да се обръща на икономическата обстановка и целесъобразността от създаването на нова банка. Банковият надзор трябва да установи какъв е произходът на капиталите и какви видове банкови операции се предвиждат, включително и образователният ценз на управляващите банката. Съгласно с българското 7 Вж. Адамов, Величко Финанси Велико Търново АБАГАР 2001 г. стр.167

21

законодателство търговската банка задължително е акционерно дружество и акциите и са поименни. Предшественици на банките са лихварите и сарафите. Първите банки са създадени през 11 в. в Италия (Ломбардия, Генуа), през 12 в. в Холандия, Германия, Франция, Англия и др. Първите държавни банки са Банко ди Риалто във Венеция (основана през 1587г.) и Хамбурската банка (1619г.). Най - старите централни банки са шведската (създадена през 1668г.), английската (1694г.), френската(1800г.).

Показателите, които характеризират банковата дейност са:

I.Показатели за оценяване качеството на банковите активи:-Норма на доходност на активите: Доходи, получени от даден актив ------------------------------------------ Обща величина на актива Това съотношение е нормално да варира около10-15%-Дял на доходоносните активи:Стойност на банковите активи, носещи доход----------------------------------------------------------Обща сума на банковите активи

-Норма на рентабилност на активите:Банкова печалба----------------------------------Сума на банковите активи

Коефициентът показва качеството на активите, което е в пряка зависимост от качествената характеристика на кредитния портфейл. За нормални стойности на показателя се считат нива от 0.5-1.5%-Дял на кредитите в актива:Обща стойност на кредитите-------------------------------------Обща величина на актива

Стойностите на анализирания показател са в рамките на 50-60%-Норма на кредитиране:Сума на отпуснатите кредити--------------------------------------Величина на банковите влогове

-Степен на покритие на кредитите със собствен капитал:Собствен капитал----------------------

22

Кредити

За нормални стойности на степента на покритие на кредитите със собствен капитал се считат, ако са в рамките на 14-16%.-Рентабилност на кредитите:Величина на банковата печалба-------------------------------------------------- Средна стойност на кредитния порфейлИзчисляването на този показател се налага от факта, че лихвите от отпуснатите кредити формират основна част от доходите на банката. Стойностите на анализирания показател са от 2 - 3%.

II.Показтели за анализ и оценка на банковата ликвидност

-Коефициент на трансформация:

Краткотрайни пасиви - Краткотрайни активи--------------------------------------------------------Дълготрайни активи

Коефициентът изразява степента, в която дълготрайни активи се финансират от краткосрочни ресурси с падеж от една година.-Коефициент на покритие:Краткотрайни активи----------------------------Краткотрайни пасиви

-Достъп до паричния пазар:Получени кредити от междубанковия пазар-------------------------------------------------------Сума от привлечените средства

III.Показатели за анализ на собствения капитал-Степен на покритие на влоговете със собствен капитал:Собствен капитал-----------------------Обща сума на влоговетеПоказателят служи за измерване и оценяване на капиталовата достатъчност.-Степен на покритие на активите със собствен капитал:Собствен капитал

23

-----------------------Сума на активите

Степента на покритие на активите със собствен капитал е значително по-точен измерител на достатъчността на капитала. Нормалните стойности на показателя се движат между 7-9%.-Степен на обезпечение на кредитите със собствен капитал:Собствен капитал----------------------- Сума на кредитите

IV.Показатели за анализ на доходността на банковата дейност-Чист лихвен марж:Лихвени доходи-Лихвени разходи--------------------------------------------Пасиви, по които се плаща лихва

Показателят широко се използва за оценяване ефективността на банковата дейност от гледна точка на нейната доходност. За нормални нива се приемат стойностите 4-5%.

-Лихвен спред:Получени лихви Платени лихви-------------------- -- ------------------------------------------Активи Пасиви, по които се плаща лихваПоказателят ”лихвен спред” служи за отчитане на лихвените доходи от лихвоносни активи и разходите за лихви по привлечените средства.Показателят показва ефективността на ценовата политика на банката по активите и пасивите и способността и най-изгодно да разпределя привлечените ресурси. Нормалните стойности на показателя са над 1.25%.

V.Показатели за анализ на банковата печалба и рентабилност-Дял на лихвените доходи:Лихвени доходи--------------------- Доходи-общо

Лихвените доходи трябва да заемат най-значителен дял от общите банкови доходи-около 70%.-Степен на покритие на нелихвените разходи с нелихвени приходи:Нелихвени доходи------------------------

24

Нелихвени разходиСтойностите на показателя не трябва да са по-ниски от 50%.-Критична точка на лихвените разходи:Доходи (общо) - Нелихвени разходи-------------------------------------------------------------Стойност на пасивите, по които се плаща лихва

Показателят спомага да се установи критичната точка на лихвените разходи, при която разходите да бъдат напълно покрити без да се получава печалба.Съгласно Наредба №10 / 26.11.2003г. за вътрешния контрол на банките вътрешния контрол е един непрекъснат процес осъществяван от органите за управление и от лицата заети с вътрешно контролни функции.” Вътрешния контрол по смисъла на тази наредба се разглежда като съвкупност от системи за контрол, които да осигуряват: - постигане на целите и задачите - икономичното и ефективно използване на ресурсите - адекватен контрол на различните рискове - опазване на активите - надежност и цялостност на финансовата и управленска информация - законосъобразност на дейността, съблюдаване на политиката, плановете, вътрешните права и процедури”8

На 6 ноември 2003 г., се проведе редовно заседание на Управителния съвет на БНБ. Две от обсъжданите теми бяха:- Приемане на нова Наредба № 10 на БНБ за вътрешен контрол в банките;- Избор на международен одитор на БНБ за финансовите 2003 г., 2004 г. и 2005 г.С цел усъвършенстване на надзорната рамка и надзора върху банките в България, като насочва и стимулира техните усилия за прилагане на добрите практики за управление на риска, Управителният съвет прие нова Наредба № 10 за вътрешния контрол на банките. Наредбата е изготвена в съответствие с основните принципи за банков надзор на Базелския комитет по банков надзор и във връзка чл. 59, ал. 3 от Закона за банките. Тя определя минималните изисквания към системите за вътрешен контрол в банките. Ефективният вътрешен контрол е съществен елемент на предпазливото и надеждно управление на банковите институции. Добре функциониращият вътрешен контрол гарантира постигането на целите и задачите на банките, тяхната дългосрочна стабилност и рентабилност и надеждност на финансовите отчети. Той съдейства за спазване на законите и регулаторите, както и на банковата политика, вътрешните правила и процедури, намалява риска от неочаквани загуби и накърняване на банковата репутация. 8 Наредба № 10 за вътрешния контрол Обн., Дв бр.108 от 12.12.2003 г. чл. 2 (2)

25

В новата наредба са разработени изискванията и основните елементи на надеждния вътрешен контрол. При изготвяне на наредбата са използвани последните указания и наредби за вътрешен контрол в кредитните институции на водещи международни банкови институции. Наредбата е съгласувана и с Асоциацията на търговските банки, чийто председател г-н Димитър Костов, беше гост на заседанието на УС на БНБ. Наредбата бе приета на първо четене. При откритата процедура за избор на международен одитор (по чл. 49, ал. 4 от Закона за БНБ), който да извърши одит на БНБ в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети за финансовите 2003 г., 2004 г. и 2005 г., бяха получени общо три писмени оферти за участие в търга, както следва:1. Делойт и Туш ЕООД;2. КПМГ България ООД;3. Ърнст и Янг Одит ООД.Оценката на техническото предложение е извършена съгласно критериите за оценка на:• Конкретен международен опит в одитиране на централни банки;• Присъствие на фирмата в Централна и Източна Европа;• Консултиране и одитиране на банкови институции и централни банки в този район;• Опит и присъствие на фирмата в България и в банковия сектор;• Оценка на одиторския екип;• Оценка на техническия проект за извършване на одита;• Крайна оценка след представяне от фирмите на методология и подход за одитиране на финансовите отчети на БНБ.

Избраха нов одитор на БНБ Управителният съвет на БНБ избра за международен одитор за финансовите 2003 г., 2004 г. и 2005 г. КPMG България, съобщиха от банката. Според крайното класиране на фирмите, подали оферти, на първо място с 86 точки е КPMG България , на второ е "Делойт и Туш" - с 85 точки, а на трето място - Ърнст енд Янг Одит с 81 точки. Управителният съвет на БНБ е решил единодушно да избере КPMG България за международен одитор на БНБ, обясниха от кредитната институция. Досега одитор на Централната банка бе "Делойт и Туш". Управата на БНБ одобрила и новата наредба, която определя минималните изисквания към системите за вътрешен контрол в банките.

Същност на вътрешнобанковия контрол

26

Вътрешния банков контрол подпомага висшите нива на ръководството на банката за осъществяване на техните управленски правомощия и защитава интересите на акционерите и вложителите, чрез поддържане на специализирана действена контролна система, включваща управленията, отделите и службите, както на централното управление, така и на клоновете и на филиалите на банката. Ето защо можем да обобщим, че вътрешнобанковия контрол се явява една своеобразна надстройка на надзорната политика на Централната банка, като запазва своите специфични особености, а именно той се извършва освен в интерес на вложителите и в интерес на акционерите на банката. В отделни случаи тези интереси могат да не съвпаднат напълно или изобщо да се разминат. Ето защо ролята на БНБ е да провежда такава надзорна политика, която да позволява да е налице максимално сходство на интересите на акционерите и на вложителите, което е в интерес на запазване стабилността на банковата система. Това се извършва чрез политиката на задължителните минимални резерви, чрез лихвената политика на БНБ респ. на Министерство на финансите, което има решаващо място при определянето на основния лихвен процент / ОЛП / в условията на валутен борд. Основните цели на вътрешния банков контрол са:Оперативни цели – или определянето на ефикасността и ефективността от използването на банковите активи. Чрез осъществяването му се гарантира, че персоналът на всички нива в банката работи целенасочено за постигане на оптимални финансови резултати, без да допуска непредвидени или прекалено високи разходи и без да поставя интересите на други лица пред интересите на банката.Информационни цели – свеждат се до подготовката на надежни отчети, необходими за процеса на вземане на управленски решения в банката.Цели за съответствие – показват, че цялата банкова дейност се извършва в съответствие с действащите закони и наредби, вътрешните наредби и процедури.У нас вътрешнобанковия контрол може да бъде разделен на:Административен вътрешнобанков контрол – обхваща освен контролни действия върху организационния план, процедурите, както и официалните документи, свързани с процесите на вземане на решения, които водят до утвърждаване на операциите от ръководството на банката и други контролни процедури, извършвани в интерес на просперитета на банката.Счетоводния вътрешнобанков контрол се състои от – организационен план, процедурите и официалните документи относно съхраняването на активите и надежността на финансовите документи. Той е предназначен да осигури разумни гаранции, че:А/ записването на банковите операции е съгласно утвърдените счетоводни стандарти, така че:

27

да позволяват подготовката на финансовите баланси в съответствие с общоприетите счетоводни принципида поддържат отчетността на активитеБ/ достъп до активите е позволен само съгласно пълномощията, предоставени от ръководствотоВ/ операциите се извършват съгласно насоките, дадени от ръководството на търговската банкаГ/ счетоводните активи се съпоставят със съществуващите активи и се предприемат подходящи действия за отстраняване на различиятаВ редица случаи е налице паралелно действие на счетоводния и на административния контрол.От значение за ефикасността на на провеждания вътрешнобанков контрол са поставените изисквания към него в българското законодателство, а именно“Организацията на вътрешния контрол се подчинява на изискванията за икономичност, ефективност и разумна достатъчност на контрола.”9

Роля и значение на вътрешнобанковия контрол

Независимо, че между ролята и значението на банковия надзор и на вътрешнобанковия контрол има много общи черти и в редица случаи те се припокриват напълно, има и редица специфични особености в определянето им, които ни дават пълно основание да ги разграничим.Всъщност вътрешнобанковия контрол се явява и като едно своеобразно продължение на надзорната политика на централната банка. Ето защо освен специфичната му роля и значение, отнасящи се до подобряване на банковия мениджмънт, до информационното и прогностичното подпомагане на ръководството на банката, ръвоводството на службата за вътрешен контрол, съгласно Закона за банките е длъжна да информира незабавно централната банка за установните от него нарушния в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до съществени вреди за банката. Тези констатации на службите за вътрешен контрол се докладват както на висшето банково ръководство, с цел вземане на съответни мерки за отстраняването им, така и на банковия надзор при БНБ, която също е длъжна адекватно на моментната ситуация в проверената банка да реагира и да санкционира виновните длъжностни лица, ако се налага.Ролята на вътрешнобанковия контрол по отношение изпълнението на стратегическите задачи, поставени от ръководството на банката, може да се сведе до:_ анализ на слабите и на водещите страни от дейността на банката_ подпомагане развитието на стратегическото планиране в банката9 Наредба № 10 за вътрешния контрол Обн., ДВ, бр. 108 от 12.12.2003 г. чл. 3 (2)

28

_ уточняване на евентуалното изменение в хода на изпълнението на стратегическите цели на банката и обезпечаването на условията за тяхното своевременно достигане:в тази връзка службата за вътрешен контрол сигнализира другите отдели в банката_ прилагане на коригиращи мерки в случаите на отклонения от целите_ системно сравняване на стратегическите и на фактическите планови показатели на банкатаОт това е видно, че най- голямо е значението на информацията, предоставена от службата за вътрешен контрол за обезпечаването на успешен банков мениджмънт, осъществяван от банковото ръководство. С оглед вземането на управленски решения, адекватни на икономическата ситуация в момента и на по- доброто качество на оперативното и перспективното банково планиране, службата за вътрешен контрол е длъжна да предоставя навременно пълна информация, получена в резултат на упражняваните контролни процедури, която и да е във вид, достъпен и лесен за ползване от всички банкови служители. Важно е значението на службата за вътрешен контрол за осъществяването на много добра координация и синхрон между отделните йерархични структури в банката.Следващите аспекти на изясняването ролята и значението на вътрешнобанковия контрол са в еднаква степен валидни и за банковия надзор.Първият от тези аспекти е банковата ликвидност, която е един от най-важните показатели за управлението на банката. Тя се изразява с възможността на всяка банка без забавяне или редовно да изпълнява текущите си задължения - да е платежноспособна към своите клиенти във всеки един момент. Наблюдаването на този изключително важен показател, както от страна на вътрешнобанковия контрол, така и от страна на банковия надзор е от особено важно значение за стабилността не само на банковата система, но и на националното стопанство като цяло. Това е така, тъй като посредством банките се осъществяват по- голяма част от разплащанията в националната икономика и ако се дапусне тяхното евентуално забавяне ще се нарушат важни отраслови връзки. Ето защо ликвидността е обект на контрол както от страна на банковия контрол така и от страна на банковия надзор и на останалите управления и служби във всяка една банка.Вторият от тези аспекти е капиталовата адекватност. Тя е от особено значение за ефективността на работата на одиторите / дипломираните експерт - счетоводители/, както и на останалите звена и служби във всяка търговска банка.Третият аспект е контролът при кредитирането и при установяването на кредитния риск, а така също и на лихвения риск.

29

На четвърто място можем да поставим контролът по изпирането на пари, независимо, че в този сектор у нас няма достатъчно опит и традиция. С цел осъществяване на този контрол е приет Закон за мерките срещу изпирането на пари обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г. изм. и доп., бр. 31 от 04.04.2003 г.“ С този закон се определят мерките срещу изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното прилагане.( Изм. – ДВ, бр.1 от 2001 г.) Целта на закона е предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, насочени към изпирането на пари.Агенцията за финансово разузнаване е администрация към министъра на финансите, която получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на този закон.Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София “10

“ПРЕДСТОЯТ изменения в Закона за БНБ и Наредба N 18 на централната банка във връзка с дейността на новосъздадения Единен център за противодействие на фалшиви платежни средства в БНБ. Това казал Иван Искров, управител на централната банка, при парафиране на споразумението между Министерството на вътрешните работи и БНБ за центъра. Подписите си сложили Искров и Георги Петканов, министър на вътрешните работи. В Закона за БНБ ще бъдат вкарани текстове за противодействие и третиране на неистинските чуждестранни банкноти и монети. В момента централната банка има такъв законов ангажимент само по отношение на левовото обращение, уточни Искров. В наредбата пък ще се разпише редът за предаване на фалшивите платежни средства в БНБ. Единният център за анализи към централната банка е в готовност да заработи в най-скоро време. И в момента в банката действа сектор Платежни средства към управление Емисионно с подобни функции. Той трябва само да се доразвие. Споразумението за създаването на единния център е резултат от действието на нормативни актове в рамките на ЕС - на Международна конвенция за премахване и преследване на фабрикуването на фалшиви парични знаци от 1929 г. и на регламента в Съвета на ЕС от 2001 г. за мерки, необходими за защита на еврото от фалшифициране. Целта на този център ще бъде да събира, анализира и обобщава статистически и технически данни, чрез които фалшивите банкноти и монети ще се класират по определени признаци, обясни гуверньорът. Ще се обменят и данни, получени по линия на международния обмен на информация, допълнил той. Подобни центрове съществуват във всички централни банки

10 Закон за мерките срещу изпирането на пари обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г. изм. и доп., бр. 31 от

04.04.2003 г. чл.1 (1) и (2) и чл. 10 (1) и (2)

30

на държавите, членки на ЕС, които от своя страна обменят информация с Европейската централна банка. По силата на това споразумение към МВР се създава Национален оперативно-координационен център, съобщи Георги Петканов. Той ще включва представители на НСБОП, сектор Фалшификации, Гранична полиция, ДНСП и НСС. Очаква се центърът да заработи до една-две седмици, заповедта за дейността му е готова и ще бъде подписана веднага, каза още вътрешният министър.”11 “Георги Петканов и Иван Искров подписаха споразумение засъздаване на Национален център за анализ на неистински иподправени парични знаци. Министърът на вътрешните работи Георги Петканов и управителят на БНБ Иван Искров подписаха споразумение за създаване на Национален център за анализ на неистински и подправени парични знаци. Идеята за създаването на центъра е обсъдена през октомври миналата година по време на визитата на баварска делегация, водена от Едуард Линдгенс - директор на дирекция "Противодействие на фалшифицирането на пари" към Криминалната служба на Бавария и представител на Германия в Координационната служба за борба срещу злоупотребите /OLAF/ към Европейската комисия. На въпрос на БТА кога практически ще заработи центърът Иван Искров заявил, че БНБ има готовност да започне веднага, тъй като към нея съществува подобна структура. На този въпрос министър Петканов отговори, че е готова заповедта за създаване на координационен център към МВР и той ще заработи до седмица-две. През 2001-2002 г. у нас е предотвратено разпространението на фалшиви банкноти с различни номинали, сред които 3,5 млн. долара, над 2 млн. германски марки, около 1,8 млн. евро, над 15 млн. гръцки драхми и фалшиви пътнически чекове на стойност над 13 млн. долара, съобщи министър Петканов при подписването.През 2001 г. са неутрализирани 11 организирани престъпни групи с над 50 участника в тях, на 73 лица са предявени обвинения по 11 следствени дела и 15 дознания. През миналата година са открити и неутрализирани пет печатници в България, снабдени с необходимото оборудване за фалшифициране на банкноти, документи, бандероли, визи и др., съобщи Петканов. През 2002 г. са разкрити и неутрализирани 12 организирани престъпни групи и над 60 участника в тях. На 94 лица са предявени обвинения по 19 следствени дела и 19 дознания. През 2001 г. разкритите печатници са пет, каза още вътрешният министър.”12

11 в. Пари 13.11.2003 г. с. 512 сп. БТА 07.11.2003г. с.5

31

Важна, но все още незадоволителна е и ролята на създаденото през 1998 г. Бюро за финансово разузнаване при Министерството на финансите, което бе трансформирано през 2000 г. в Агенция за финансово разузнаване.“ Предназначението му е да извършва и вече е извършило следните действия:- Съвместно с управление "Банков надзор" на Българска народна банка се организират проверки в търговските банки за наличието на сметки или извършвани операции от или в полза на няколко стотици физически и юридически лица, подозирани във финансиране на терористични организации или дейности /по предоставена информация на българската страна от компетентните власти на САЩ/ с цел незабавно да се идентифицират и блокират техните активи. /Въпреки щателните проверки, до момента такива сметки не са открити/.-Съвместно с Българска народна банка , органите на Министерство на вътрешните работи, агенция "Митници" и други са организирани проверки на стотици физически лица и организации, чиито списъци се получават от компетентните служби на страните от антитерористичната коалиция.- Осъществяват се повторни проверки на информация, получена съгласно действията по изпълнение на ЗМИП, за която може да се предполага, че е свързана с операции и лица от рискови по отношение на финансирането на терористичната дейност държави. Агенцията за финансово разузнаване координира дейността си с институциите на Европeйския съюз, Съвета на Европа, с финансоворазузнавателните звена на други държави, както и с други международни, правителствени и неправителствени организации, ангажирани с противодействие на организираната финансово-икономическа престъпност.”13

На пето място можем да отбележим ролята и значението на вътрешнобанковия контрол и банковия надзор при управлението на банковите активи, както и на банковите пасиви, така и на капитала на банката като цяло.Като шести аспект можем да посочим ролята и значението им за снижаване на валутните рискове в банковата система в частност и националното стопанство като цяло. На седмо място е ролята и значението им за предотвратяване на банковите паники, които са предшественици на по- малки или по- големи икономически кризи.На осмо място е ролята и значението им в увеличаване броя на финансовите инвестиционни инстументи т.е. на видовете дългосрочни и краткосрочни инвестиции на паричния и на капиталовия пазар.

Принципи на вътрешния контрол в банките

13 Статия на доц. д-р Олга Тенева зав. “Икономически науки” в Академия МВР

32

Организацията на вътрешнобанковия контрол е изградена на базата на следните принципи:№ 1 целенасоченост на контрола - в зависимост от целите, които са поставени, контролът се изразява в проверка на цялостната дейност на банковия клон или проверка само на отделен проблем от цялостната му дейност. И в двата случаи проверките имат строго целеви характер.№ 2 всеобхватност на контрола- системите за вътрешен контрол се осъществяват по начин, осигуряващ проверка на всяка област от банковата дейност, на информационните източници и банковата документация, както и анализ на организацията на банковата работа при съблюдаване на предоставените правомощия и задължения на длъжностните лица.№ 3 навременност на контрола или своевременност и постоянство на контрола- системите за вътрешен контрол се организират като непрекъснат процес или комплекс от мерки и задачи за осигуряване провеждането на превантивен, текущ и последващ контрол от гледна точка но натрупания опит и извършените проверки. № 4 обективност на контрола - системите за вътрешен контрол се организират по начин, осигуряващ компетентност, независимост и свобода на оценката на констатираните пропуски, грешки и нарушения с конкретно посочване на носителите на негативни явления, т.е. съответните длъжностни лица.№ 5 необходима достатъчност - ресурсите необходими за поддържането на системите за вътрешен контрол се определят на базата на извършваните проверки от вида и степента на важност на допуснатите пропуски и слабости в работата на отделния банков служител /или структорно звено като цяло.№ 6 независимост на контрола - определя се от ролята, мястото, правомощията и задълженията на органите за специализиран контрол и отчитането им пред висшестоящите органи на управление на банката. № 7 публичност на контрола - организацията на системите за вътрешен контролтрябва да дава възможност за своевременно пълно и точно докладване на резултатите от извършените проверки на съответните ръководни лица в банката или нива на управление, на вземане на точни или аргументирани решения за отстраняване на допуснатите слабости в работата, както и със запознаване на отделните структурни звена с резултатите от извършваните проверки с оглед да не се допусне натрупване на негативни ефекти в работата на банката.№ 8 ефективност на контрола - оценката на системите за вътрешен контрол се извършва въз основа на качеството на извършваните проверки, степента на разкритите слабости, грешки и отклонения в банковата дейност при разграничаване отговорността на длъжностните лица както и съответните причини за допускането на същите. Въз основа на

33

констатирантите негативни явления се очертават и конкретните мерки за тяхното отстраняване с цел подобряване на банковата дейност на съответното структурно звено в банката.

Основни принципи, въз основа на които се разработва годишната програма и годишният график за вътрешния контрол в банките

/ Икономичност, ефективност и разумна достатъчност на специализирания вътрешен контрол- чл. 3 ал. 2 от Наредба № 10 от 26.11.2003 г. за вътрешния контрол в банките/ Обвързаност и съобразност с политиката на банката за даден период/ Балансираност между комплексността и специализацията на отделните проверки/Вътрешна специализация и диференциация на дейността на управлението като част от контролните системи в банката/ Планиране за всеки отделен основен или специфичен обект на вътрешен контрол, както и за всяка отделна проверка

Обекти на вътрешния контрол в банките

Основен нормативен акт, в които се регламентират функциите и обхвата на вътрешния контрол в банките е Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол в банките, издадена на базата на Закона за банките. Говорейки за обекта на вътрешния контрол може да обобщим, че той в най - общ вид е сходен с обекта на банковия надзор. В ЗБ в отделна глава единадесета “ Вътрешен контрол, счетоводство и годишно приключване” е регламентирано:“ Всяка банка създава специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от общото събрание на акционерите.Ръководството на службата за вътрешен контрол информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения в управлението на банката, които са довели или могат да доведат до съществени вреди за банката.Банките приемат правила за организацията и дейността на вътрешния контрол в съответствие с наредба на Централната банка.”14

В горепосочената наредба е налице отделен раздел в глава първа “Функции, обхват и форми на вътрешния контрол “, в които относно обекта за контрол е определен следният обхват на проверките по:ефективност на провежданата дейност за привличане на капиталиреалното съществуване на активите и наличието на ефикасна защита срещу загуби, измами и злоупотреби14 Вж. Закон за банките бр.31 от 04.04.2003 г. чл.59 (1),(2) и (3)

34

позициите на банката по отношение на лихвения и валутния риск и тяхното правилно отчитане от съответните длъжностни лица в банкатастепента на съответствие между възприетата банкова практика и стратегическата и оперативната политика на банковото ръководствоправомерността на разпределението и упражняването на функциите и правомощията на различните структурни еденици, служители и ръководители на банкатаспазването на изискванията за образователното, професионалното и квалификационното равнище на банковите служители, както и законосъобразността на действията на отделните длъжностни лица в банкатасъответствие с приетите стандарти, точност и пълнота на системата за счетоводно отчитане, нейната информационна достъпност и надежностточното изпълнение на договорите и поетите от банката задълженияполезност на вътрешните финансово- икономически анализи и стабилност на информационните комуникацииВ наредбата е регламентирано и обстоятелството, че вътрешния контрол се осъществява едновременно и като превантивен и като текук и като последващ контрол върху дейността на банката. В обсега на органите за вътрешен контрол се включват:І. Органите трябва да осигурят счетоводната система на банката да отразява точно, пълно и достоверно вземанията и задълженията на банката, структура и падежи, собствеността на банката, а също и нейната собственост. ІІ. Органите трябва да следят дали извършваните дейности от страна на банката не нарушават действащата нормативна уредба в Република България. ІІІ. Органите трябва да осъществяват контрол върху извършваните сделки от страна на банката, а именно те трябва да съответстват на издадената лицензия от БНБ за банковата дейност.ІV. Капиталовата адекватност на банкатаV. Органите трябва да осъществяват проверка на кредитния портфейл и в тази връзка заделят ли се провизии за формиране на риска от загуби и дали се извършва класификация на кредитите.VІ. Осигуряване наблюдение на показателите за ликвидност на банкатаVІІ. Упражняване на контрол върху всички специфични обекти на вътрешен контрол законосъобразност, които са регламентирани с нормативен или друг вътрешен акт на банкатаVІІІ. Дейността на органите за вътрешен контрол по отношение на упражнявания от тях контрол за ненарушаване правата на вложителите и на акционерите на банката

35

Относно основните обекти на вътрешен контрол в наредбата е

предвидено, че органите за вътрешен контрол установяват дали:

! счетоводните операции, които са отразени дали са реално

осъществени

! дали са осчетоводени всички реално извършени счетоводни

операции

! дали сумите по тези операции са отразени правилно без да са

допуснати пропуски

! счетоводното отражение на извършените операции точно ли

съответства на финансовия и стопански замисъл и утвърдените

стандарти за счетоводна отчетност

! дали операциите са счетоводно отразени в рамките на

технологично допустимите срокове и са поставени с точните

вальори

В наредбата също е упоменато, че органите за вътрешен контрол проверяват също дали съответните длъжностни лица са имали необходимите правомощия за извършването на действия от и за сметка на банката, а също правят и преценка на възможността извършваните сделки да застрашават и увреждат правата и законните интереси на акционерите и кредиторите на банката. Към обектите на вътрешния контрол се отнасят и проверките относно законносъобразността на извършваните банкови сделки и операции и конкретно контролните действия по спазването на нормативните изисквания по отношение на:адекватността на капитала, образуването и използването на провизии, ликвидността, изчисляването и плащането на данъците и другите държавни вземания.Към основните обекти също е регламентирано да се отнася и задължението органите за вътрешен контрол да следят за неправомерни дейсвия, които облагодетелстват акционерите на банката в ущърб на вложителите, изразяващи се в:целенасочено понижаване на лихвените проценти по привлечените средства или нереално високи банкови комисионнизанижаване равнището на провизиите чрез неправилно класифициране на кредититенеобосновано висок дял на печалбата, разпределена под формата на дивиденти и други плащания към акционеритеКъм специфичните обекти на вътрешен контрол за законосъобразност се включват контролните действия на органите за вътрешен контрол относно:

36

І. незаконосъобразни операции, които нанасят вреди на националната икономикаІІ. наличие на опити за опосредстване на парични преводи и плащания по незаконни сделки и сделки, на които са наложени забраниІІІ. наличието на опити на клиенти и служители на банката за легализиране на облаги от престъпни действия и за опити за извършване на сделки, които противоречат на поети от страната международни задълженияІV. спазването на ограниченията, установени с разрешението (лицензията ) на банката, действащото законодателство и уставаВ наредбата са предвидени и специфичните обекти на вътрешен контрол за спазване на договорната дисциплина, които се отнасят за контролни действия на органите на вътрешния контрол на банките по отношение на:_ съответствието на осъществяваните сделки и операции с решенията на органите за управление на банката_ срочността и точността на изпълнение на поетите от банката задължения по сключените от нея договори_ реалността на основанията и обезпеченията по предоставените от банката кредити, аванси, поръчителства, гаранции и други ангажименти по сделки, които водят до реална или потенциална рискова експозицияПо отношение на специфичните обекти на вътрешен контрол за спазванена организационната и технологична дисциплина органите за вътрешния контрол на банките са задължени да следят за:рационалното формулиране, разбираемост и известност на установената технология, вътрешните правила и процедури на банкатаспазване на приетия организационен план за разпределението на правомощията, отговорностите и задълженията за извършването на сделки и тяхното оперативно и счетоводно отразяванеизвършването на всяка банкова сделка от оправомощени длъжностни лица,ефективност на механизмите за обратна информация относно изпълнението на решенията и заповедите на компетентните органи и ръководители на банката.В наредбата са предвидени и специфичните обекти на вътрешен контролвърху отчетността, които включват контролни действия относно:: сигурност на счетоводните книги и регистри: наличието и поддържането на адекватна система за счетоводна и оперативна отчетност на банковите операции: наличието на изискваните регистри, ведомости и други отчетни форми и съответствието им с установените стандарти за счетоводна и оперативна отчетност на банковите операцииВ наредбата са предвидени и специфичните обекти на вътрешен контрол върху управлението на персонала и трудовата дисциплина. Предвидено е органите да следят за:

37

1. законосъобразност на политиката за набиране на кадри, квалификация и обучение, а също така и системата за оценка и поощряване труда на банковите служители.2. методите за управление на персонала с цел недопускане и отстранявяне на случаи на превишение на властнически правомощия и за предотвратяване на неправомерни действия.

Субекти на вътрешния контрол в банките

Субектите на вътрешнобанковия контрол са посочени в Закона за банките (ЗБ) и Наредба №10 за вътрешния контрол на банките. В ЗБ е посочено, че всяка банка създава специализирана служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите. Във всяка банка е налице правилник (програма) за вътрешен контрол, която е в съответствие с горепосочените нормативни актове. Общият вътрешен контрол се осъществява от Общото събрание на акционерите, съвета на директорите и изпълнителните директори. В банките с тризвенна (тристепенна) структура на управление, орган за общ вътрешен контрол е и надзорния съвет. Общият вътрешен контрол можем да го определим като цялостна вътрешна система от връзки и процеси за всяко организационно ниво чрез подходящо разпределение на задачите и отговорностите по длъжности, която включва контролни дейности, съобразени с особеностите на различните управления или отдели, като: физически (същински) контрол, периодични проверки за спазването на установените за отделните дейности лимити, системи на утвърждаване и упълномощаване, системи за проверка и т.н. В документа на Базелския комитет за банков надзор “ Структура за оценка на системите за вътрешен контрол “ се предоставя препоръката за създаването на Комитет по одит и се изтъква необходимостта от неговата дейност. По принцип Комитета следва да се отнася към органите за общ вътрешен контрол, но е възможно да се отнесе и към органите за специализиран вътрешен контрол при положение, че на него му се възложат и някои оперативни функции. В Базелските принципи за оценка на системите за вътрешен контрол е предвидено на Одитния комитет да бъдат поверени подробни проверки на отделни отчети и текуща информация, а също и да носи отговорност за системите за вътрешен контрол. Това е възможно да се осъществи с изменение на банковото ни законодателство, което е най- доброто решение или евентуално да се предвиди в правилника за вътрешния контрол на съответната банка. “ Вътрешния одит е независима оценъчна дейност на банковите сделки и операции и системите за контрол, която се осъществява от специализирана служба за вътрешен контрол.

38

Специализираната служба за вътрешен контрол подпомага органите на управление при вземане на решения и следи за тяхното изпълнение.При изпълнение на своите функции специализираната служба за вътрешен контрол проверява и оценява:системата за отчетност и информация, полезността на изготвяните анализи, електронните информационни системи и верността на данните:законосъобразността на операциите, спазването на вътрешните правила и процедури и изпълнението на управленските решения;вътрешните контролни процедури при извършване на сделки;резултатите и ефективността от дейността системите за управление на риска, методите за оценка на риска и достатъчността на капитала;надежността и навременността на надзорните отчети;защитата на активите на банката от безстопанственост и злоупотреби;изпълнението на договорите и поетите ангажименти;подбора и квалификацията на кадрите, както и съответствието на длъжностните характеристики и правомощията” 15

Той функционира в съответствие с действащото законодателство у нас, устава на съответната банка, решенията на Общото събрание, Надзорния съвет ( ако е налице тризвенна структура на управление на банката) и Управителният съвет. В правилниците за организация на дейността на вътрешния контрол се посочва организационната структура, функциите и задачите на управлението или дирекцията, оторизирана с вътрешния контрол в банките. Тя е ня пряко подчинение и се отчита на Надзорния или на Управителния съвет. Основната му функция е дя осигурява разумни гаранции за органите на управление на банката и допринася за защита на банковите активи и стабилността на банката по отношение на:проверка на съответствието с вътрешните разпоредби, отнасящи се до оперативните процеси, процедури и управление на риска, осъществявано от клоновете и другите структурни звена в банкатапроверка и оценка на функционирането на вътрешната контролна система в банката в съответствие с изискванията на БНБ.“При осъществяване на своята дейност проверителите от специализираната служба за вътрешен контрол (вътрешни проверители) следва да притежават:(1). професионални умения в прилагането на стандартите за професионална практика за вътрешен одит, процедурите и техниките за извършване та одит;- познания и опит в прилагането на счетоводните стандарти;- познание за принципите на управление и добрата банкова практика

15 Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките Обн., ДВ, бр.108 от 12.12.2003г. чл.13 чл.14 (1)

39

(2) От вътрешните проверители се изисква да се ръководят от установените правила и най- добри практики за етично поведение, да бъдат честни, обективни, усърдни, лоялни както и да умеят да контактуват и работят с хора. За ръководител на специализираната служба за вътрешен контрол се избира лице с висока морална и професионална репутация, и достатъчен банков и одиторски опит, необходим за тази длъжност.“16

Методически и оперативен контролТой се осъществява от началниците на управления, главния секретар, главния счетоводител, директорите на самостоятелни дирекции, директорите и главните счетоводители на клоновете на банката, както и всички останали служители на банката в длъжностните характеристики, на които са включени контролни функции. На практика методически и оперативен контрол е налице във всички банки, но в правилниците за вътрешни банков контрол на повечето банки той не е посочен отделно.

Същност, роля и значение на банковия надзор

Проектът на USAID за развитие на банковия надзор може да бъде оценен като изключително успешен, в резултат на което ще очертая няколко основни задачи, които БНБ изпълни в областта на банковия надзор за реализация на една от основните си функции – да регулира и контролира дейността на търговските банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.- Изготвяне и прилагане на нова надзорна рамка за осъществяване на банкова дейност в съответствие със Закона за банките (ЗБ), Базелските принципи за разумен банков надзор и директивите на Европейския съюз;- Реорганизация в съответствие с най-добрата световна практика и институционално укрепване на управление “Банков надзор”;- Осъществяване на комплексен надзор и налагане на дисциплина в банковия сектор за укрепване и стабилизиране на кредитните институции. Насочване на банките към нов тип пазарно поведение и постепенно възстановяване на доверието в тях;- Засилено наблюдение и контрол върху процесите на преструктуриране и приватизация на банковия сектор;- Разширяване на надзорния капацитет за осигуряване на адекватно противодействие на прането на пари и финансовите измами, които се извършват чрез банките;- Подготовка на експертите на БНБ и на търговските банки и непосредствено въвеждане на МСС като основна отчетна база за

16 Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките чл. 15(1), (2) и чл. 16 (1)

40

търговските банки. Въвеждане на нови надзорни отчети, отразяващи по-пълноценно рисковия профил на банките;- Постигане на висока прозрачност на акционерния капитал на търговските банки;- Създаване и укрепване на международните връзки с други надзорни институции и активно участие в регионалните и световните надзорни организации.Общите усилия на ръководството и служителите на управление Банков надзор и консултантите от Беъринг Пойнт доведоха след шест години до изграждане на един модерен, динамичен и ефективен банков надзор, както и до стабилна банкова система.В специализираната финансово- правна литература се изтъква становището, че “ключово значение при изследването на всеки контрол има анализът на контролната компетентност.”17

Надзорната компетентност или надзорните функции, изпълнявани от Централната банка представлява юридически израз на възложената й за осъществяване функция да контролира другите банки. Банковият надзор е един от специализираните видове административен контрол споменат по- горе, при който различието между “контрол” и “надзор” е чисто терминологично. Двата термина в цитираното по- горе произведение се употребяват като синоними. Независимо от редицата съществени признаци, които дават основание на по- голяма част от населението и медиите и на някои автори да считат, че банковия надзор и банковия контрол са синоними. Можем да изтъкнем, че двата термина не са напълно еднакви, те не са идентични. Банковия надзор е само една част от банковия контрол, осъществяван от държавата посредством Централната банка или специален независим държавен орган. Банковия контрол е значително по- широко понятие, а вътрешнобанковия контрол е съставна част от него, а банковия надзор- друга. Освен това в понятието банков контрол се включва и контролът, който банките осъществяват над останалите сектори на националната икономика.Ето защо от терминологично естество и в голяма степен от етимологично естество вече двете понятия банков контрол и банков надзор е трудно да се приеме, че са синоними. С развитието на българския език, вследствие на развитието на банковото дело у нас понастоящем вече започва да се прави разлика между тях и независимо, че все още в някои научни и медиини изяви се срещат като синоними, те не са особено много. В повечето финансово- правни и други теоритични източници вече се прави разлика между тях, което се приема за правилно и точно.

17 Димитров, В., Въведение в банковото право, С., 1996, с. 195

41

Банковия контрол се извършва преди всичко с оглед усъвършенстване на взаимодействието между банките и техните клиенти, които са основните контрагенти в стопанските процеси на всяка страна. Той е и в основата на установяването и поддържането на потребността от стабилност на банковата система в частност и на националната икономика като цяло. Това е и неговата първа характерна черта. Според някои автори втората негова особеност е “съвмествяване на контролните функции с банковите операции т.е. банковия контрол протича успоредно с банковите операции.” 18 Третата характерна черта на банковия контрол е наличието на специални задължителни изисквания за организацията на вътрешния контрол на търговските банки, които са регламентирани от ЗБНБ и Наредба № 10 от 26.11.2003 г. на вътрешния контрол в банките издадена от Управителя на БНБ обн. ДВ, бр. 108 от 12.12.2003 г. “ Общи изисквания Организацията на вътрешния контрол в банките следва да съответства на: 1.Обема на извършваните операции 2.Разнообразието на сделките и видовете рискове, произтичащи от тях 3.Степента и обхвата на упражнявания от ръководството контрол върху дейността 4.Обхвата и надеждността на отчетността и информациятаОрганизацията се подчинява на изискванията за икономичност, ефективност и разумна достатъчност на контрола.”19

Четвъртата особеност на банковия контрол осъществяван от БНБ, които е не само под формата на банков надзор е заложена в неговата публичност, а именно:“ Българската народна банка: * публикува всяка седмица баланса на управление “Емисионно”, който отразява състоянието на основните му активи и пасиви, включително брутния международен валутен резерв по чл. 28, ал.3 и общата сума на паричните задължения по чл. 28, ал.2 * обнародва в “Държавен вестник “ състоянието на основните си активи и пасиви при приключването на всеки месец, като се представят и обособените баланси на управление “ Емисионно “ и управление “ Банково “, годишния счетоводен баланс и сметката “ Печалби и загуби “ на банкатасе определят в издадена от нея наредба * Формата и съдържанието на консолидирания баланс на БНБ, както и на обособените баланси на управление “ Емисионно “ и управление “ Банково” се определят в издадена от нея наредба и трябва да съответстват на изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.”20

18 Динев, М. Контрол в социалното управление, С, 1999 г. Тракия-М, стр. 11819 Наредба № 10 за вътрешния контрол Обн., ДВ, бр. 108 от 12.12.2003 г. чл.3 (1) и (2)20 Закон за Българска народна банка, Обн., ДВ, бр.46 от 10.06.1997 г. изм. и доп., бр.45 от 30.04.2002 г. Глава осма чл.49 (1), (2)

42

Петата особеност – Управителният съвет / съветът на директорите / на всяка банка осигурява годишно приключване. “ Годишния счетоводен отчет се проверява и заверява от специализирано одиторско предприятие със седалище в страната, включено в списък, утвърден от Централната банка. Актовете за включване и изключване от списъка не подлежат на обжалване по съдебен ред.”21

Шестата особеност – свежда се до уточняване на обхвата на контролните процедури, а именно банките и небанковите финансови институции, получили лиценз от БНБ. Към небанковите финансови институции се отнасят финансовите къщи, а до неотдавно и обменните бюра. “ Регистрацията на лицата, които извършват сделки като обменно бюро, се извършва от Министерството на финансите чрез вписване в специален регистър по образец, утвърден от министъра на финансите. За извършване на регистрацията лицата подават писмена декларация по образец съгласно приложението.”22

Много по – точно ще бъде ако се определи обхвата на банковия контрол не само по отношение на финансовите институции, които той контролира, а и по отношение на банковите сделки извършвани от тях. Кредитното кооперативно дело у нас е слабо развито, единствено изключение са:“ Взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата на земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Комисията на Европейския съюз за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, могат да предоставят кредити на своите членове при условията на тези договори, без за това да е необходимо разрешение ( лицензия ) на Централната банка.”23

Ето защо ще бъде неточно,ако се сведе обхвата на банковия контрол само до финансовите институции, лицензирани от БНБ.Седмата особеност се свежда в привеждането до стандартите на страните с развито и модерно пазарно стопанство на банковата система у нас като цяло. Според изследвания на икономическото списание, издавано от “ Икономист груп “ от м. юли 1999 г. в България няма реална финансова система и след срива от края на 1996 г. /Вж. в-к “ Пари “, бр.155 от 22.07.1999 г., с.18/. На практика нашата страна трябва да започне изграждането на търговка финансова система от “ основите “. Банките у нас избягват да отпускат нови заеми, като една от причините за това е предвидения тежконаказуем наказателен състав “ лишаване от свобода “ за банковите управители, които се провалят в кредитната си политика. Ролята на банковия контрол е много голяма и тя се проявява както по отношение 21 Закон за банките, Обн., ДВ, бр.31 от 04. 04. 2003 г. чл. 61(1) и (2) 22 Наредба № 16 от 15.12.1999 г. за изискванията към дейността на обменните бюра издадена от Министерство на финансите в сила от 01.01.2000 г. обн. ДВ бр. 111 от 21.12.1999 г. чл. 6 (1) и (2)23 Закон за банките бр. 31 от 04.04.2003 г. § 17 от Преходни и Заклюителни разпоредби

43

на неговото усъвършенстване, така и до разширяване на неговия обхват чрез взаимодействието му с останалите финансови- контролни организации у нас. Синхронизацията на контролните действия на бюджетния, финансово- ревизионния или вътрешния финансов държавен и другите видове финансов контрол с тези на банковия контрол, е една от предпоставките за подобряване работата на банковата система в частност и на финансовата система като цяло. За тази цел е необходимо както усъвършенстване на финансовото ни законодателство и синхронизирането му с това на страните, членуващи в ЕС, така и чувствително подобряване на взаимодействието на отделните структурни еденици в националната ни икономика.Необходимостта от банков контрол е в основата на преодоляването на редица криминогенни явления у нас в т.ч. т.нар. изпиране на пари, “източване “ на банки и други небанкови институции, работещи на финансовите пазари.“ Изпирането на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот.Мерките за предотвратяване и разкриване на действията по изпирането на пари са идентифицирането на лица, събиране, съхравяване и разкриване на информация относно операции и сделки. Мерките по посочената по- горе алинея са задължителни за:Българската народна банка, банките, банките със седалище в чужбина, получири разрешение ( лицензия) от Българската народна банка да осъществяват дейност в страната чрез клон, финансовите къщи, обменните бюра, както и лицата, предоставящи услуги по паричен превод от страната за чужбина или обратно, действащи от свое или от чуждо име.”24

Банковия контрол заема водещо място и в преодоляване на злоупотребите в банковата сфера с финансови ресурси, както от работещите служители в нея, така и от нейните клиенти опитващи се понякога да изтеглят своите влогове и депозити с фалшиви банкови бордера и спестовни книжки. С повишаване на ефективността му постепенно ще се преодолява негативното отношение към финансовия контрол като цяло и в частност към банковия контрол. За осъществяването на тази крайно неотложна и същевременно належаща промяна не само в икономическата култура, но и в психиката на голяма част от българския народ, е необходимо не само известно време, през което по пътя на обучението и възпитанието да бъде постигната тази трудна цел, но са нужни и някои мерки от по- особен характер от действащите понастоящем законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Те се изразяват предимно до промяна на законодателството

24 Закон за мерките срещу изпирането на пари Обн., ДВ, бр. 85 от 24.07.1998 г. изм. и доп. бр.31 от 04.04.2003 г. чл.2 (1) чл. 3 (1), (2) т.1

44

и на структурата на отделните йерархични равнища на държавното управление, а също и създаването на нови, като напр. финансова полиция и др. Трябва да бъде подобрено и взаимодействието в тази насока със следствието, съда и прокуратурата, а също и с някои международни организации в правораздаването. Важно е и укрепването на взаимоотношенията на органите за банков надзор у нас с Базелския комитет по банков надзор, Европейската комисия, Европейската централна банка и т.н.

Характерни особености на банковия контролІ. На първо място трябва да отбележим необходимостта от банков надзор за осигуряване на стабилност на банковата система се отнася до предпазването й от различни видове банкови рискове, от които най- съществен е кредитния риск.Опита в света показва, че лошото качество на кредитите, комбинирано със слабо управление на кредитния риск продължават да са основната причина за банковите фалити и за банковите кризи. Затова е очевидно, че информацията за банковия профил по отношение на кредитния, включително качеството на кредитните им експозиции и адекватността на процеса по управление на кредитния риск, е от изключително значение за оценката от страна на пазарните участници и надзорниците на тяхното състояние, изпълнение и способност да оцелеят в дългосрочен план. Тази информация е важна и за оценката на общата сигурност и стабилност на банковите системи.” Базелския комитет определи следните пет широки области, в които банките трябва да осигуряват изчерпателно и точно оповестяване:* Счетоводни политики и практики* Управление на кредитния риск* Кредитни експозиции* Качество на кредитите* Доходи”25

Понастоящем не всички банки се придържат към насоките за най- добрите практики, представени тук. Базелския комитет препоръчва банките да повишат нивото си на публично оповестяване, за да изпълнят тези насоки в зависимост от характера, размера и сложността на техните дейности. Както е посочено в документа на Комитета “Повишаване прозрачността на банките”, добре информираните инвеститори, вложители, кредитори и други банкови контрагенти могат да стимулират дадена банка да поддържа надеждни системи за управление на риска и вътрешен контрол и да осъществява дейността си по начин, който е разумен и съвместим с определените бизнезс цели. Освен това прозрачността укрепва доверието в

25 Най- добрите праткики за публично оповестяване на кредитния риск на Базелския комитет по банков надзор

45

банковата система, като намалява несигурността при оценката на банките. Затова Базелския комитет счита, че прозрачността на банковите дейности и рисковете, присъщи на тези дейности са ключов елемент на ефективно надзираваната сигурна и стабилна банкова система.На второ място трябва да отбелижим капиталовата адекватност. В повечето страни с развито и модерно пазарно стопанство в т.ч. и у нас съществуват минимални капиталови изисквания за учредяването на нови банки и са налице т.нар. тестове за капиталова адекватност. Съгласно Базелските стандарти капиталовата адекватност се измерва чрез сравняването на банковите ресурси на дадена банка с общите й активи и със задбалансовите й ангажименти, така че да отразяват относителния риск, съществуващ при различните видове активи и задбалансови позиции. За големите международни банки минималната стойност на това съотношение е 8 %. У нас се наблюдава противоположна тенденция около 41 % , което се оценява като фактор, оказващ негативно влияние в развитието на банковата система.

ПРОВЕРКА НА ДЕЙНОСТТА НА КЛОНОВЕТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Контролната дейност се осъществява както от вътрешноконтролни така и от външноконтролни органи под формата на инспекции, осъществявани от ЦУ.Контрола върху дейността на ТБ се извършва в следните насоки: 1. Проверка на касовата дейност на банковият клон 2. Проверка на операциите с електронни плащания 3. Проверка на операциите с ДМА 4. Проверка на организацията и осъществяването на годишното приключванеПроверка на касовата дейност - Тази проверка заема основно място при осъществяването на контрола върху дейността на банковите клонове. Тя се извършва на основата на банковите документи, който се използват при различните форми на плащания и сметка 5011- /Каса/.Всяка една банка разполага с главна, оборотна и резервна каса. Проверяват се всички каси. Проверката става въз основа на способите на инвентаризацията и документалната проверка. Това са два основни локални методи, които се използват при тази проверка. Чрез инвентаризацията се установяват касовите наличности, но за да може да се установи фактическата наличност такава каквато е одиторът трябва да предвиди някакви обезпечителни мерки, използващи се винаги при проверка на фактическите наличности и дейността на МОЛ. Такива мерки са: запечатване на касите, вземане на декларация (въпросен лист) от МОЛ,

46

разнасяне и приключване на сметка 5011 /Каса/, вземане на салдото от счетоводството по същата сметка. Това са контролни процедури, които трябва да предшестват определяне на наличността и разходо-оправдателните документи. От технологична гледна точка най-напред трябва да се установи вида и стойността на разходо-оправдателните документи, тъй като това са наличности, които се доказват с разходо-оправдателни документи. Доказателственото средство, което трябва да се създаде от контролният орган е Описа на разходо-оправдателните документи. Самата наличност се определя,чрез преброяване и описване на наличностите в касата. Доказателственото средство, което се създава от одитора е Акт за касова наличност. Той се разработва в няколко раздела:БанкнотиМонетиНаличност под формата на разходо - оправдателни документиНаличност под формата на пощенски марки и ЦК Посочените наличности по всеки един раздел се сумират и се определя общият размер на касовата наличност. Но при тези операции наличността се явява база за определяне на резултата от проверката на касата. Този резултат може да бъде липса, излишък или равняване на касата. Той дава представа за състоянието на отчетната отговорност, но в зависимост от резултата тази отговорност може да е различна.При констатиране на излишък отговорност не се търси, а се заприхождава с изключение на случаите, когато излишъкът е създаден с цел да се прикрие липсата. Доказателствено средство в това отношение е Равносметка на касата. Тя се разработва в няколко раздела:1.Остатък от предходната проверка2.Приход по ПКО от № до №3.Всичко приходи - формира се като сбор от остатъка от предходната проверка и прихода по т.24.Разход по РКО от № до №5.Корекция на разхода6.Всичко разходи – определя се като сбор от разхода и корекцията7.Следуема касова наличност (касовата наличност по документи) – определя се като разлика между общият приход и общият разходТова е наличността, коята трябва да има в касата съгласно водената отчетност.8.Фактическа касова наличност – установява се от Акта за касова наличност, тъй като това е установено при проверката.9.Резултат – оформя се чрез съпоставка между наличността по документи и фактическата наличност.Резултатът, който бъде установен може да е липса, излишък или равенство. При различия се извършва реализация на този резултат. В технологията трябва да се предвидят реализация на място и посредством съда.

47

Реализацията на място се извършва чрез издадена заповед от ръководителят, за отчитане на резултатът от проверката на касата и начините за събиране на дължимите суми, когато при проверката на касата е установена липса. В заповедта на ръководителят се посочва как трябва да се отчете излишъка и липсата. Когато липсата не е по вина на банката тя се отчита като формиране на вземания от МОЛ, чрез внасяне на сумите и формиране на вземане чрез удържане от РЗ.Когато резултатът от проверката е излишък се оформя като извънреден приход.Когато имаме липса, която е по вина на МОЛ следва да се предвидят процедури за търсенето на пълна имуществена отговорност и съответна дисциплинарна отговорност. Когато е налице престъпление тогава се предвиждат процедури, свързани с реализацията на наказателна отговорност. Главно място намира верижната документална проверка, чрез която се проследява правилността на осъществяване и отчитане на всяка една касова операция.Чрез проверката на касовата дейност се: - установява се каква е наличността в главната и в оборотната каса - установява се каква е наличността в резервната каса - проверка на касовите операции извършени през съответният период

Понеже банката разполага с няколко каси се запечатват тези, които ще се проверяват и се определя коя ще обслужва клиентите. Проверява се поотделно всяка една каса.Органите на външен контрол –инспекторите проверяват резултатите от проверката на отделните каси от вътрешните контролни органи. В зависимост от записванията по сметка 501 /Каса/, 422 /Подотчетни лица/, 669 /Други извънредни разходи/, 769 /Други извънредни приходи/ се установява какъв е резултатът от извършените вътрешни проверки. Проверката на резервната каса в методически аспект се различава от тази на оборотната каса. При нея наличността се определя на основата на документална проверка ,чрез която се установява:Правилно ли са заведени в хранилищната книга банкнотите и монетите получени от ЦУ. Проверката се извършва в зависимост от записванията в хранилищната книга и акта, който съпровожда всяка една пратка. 2. Правилно ли са отразени всички банкноти и монети изпратени на ЦУ и други банки. 3.Наличностите се определят въз основа на получените и изпратените банкноти и монети, но при установяване на наличностите трябва да се отчете стойността на банкнотите и монетите прехвърлени от резервните към оборотните каси.Проверката се характеризира с трудоемкост което означава, че при разработката на програмата трябва да се предвиди основна част от времето

48

за проверка на касата. Касовите операции са в тясна връзка с дейността на клиентите на банковият клон- ТБ, граждани, бюджетни предприятия, което налага при предварителната подготовка да се изясни броя и състава на клиетите, които са обслужвани от банковия клон. Контролните процедури, който трябва да се опишат в програмата се групират:Проверката на операциите по приемането на паричните документи на клиентите. Приемането се извършва от банков служител, който проверява тяхната правилност. Документите се групират по приход и разход. В края на работното време се пристъпва към съставяне на дебитни и кредитни авиза от банковите служители. Външните контролни органи трябва да установят има ли въведени специални режими от страна на банката на определени клиенти- режими във връзка с плащане, блокиране на сметки на клиент, в рамките на деня и в края на годината банката определя лимити за съхраняване на суми в оборотните каси, лимити за плащания, кредитни лимити.Прави се проверка на ежедневното отчитане на лимитите от страна на касиерите на съответната оборотна каса. Въз основа на определен лимит се проверява внасят ли се суми над лимита в резервната каса.Операции свързани с прехвърляне на суми от резервната в оборотните каси на банковия клон- проверката обхваща основанието за прехвърляне на сумите и законноста на прехвърлянето. Необходимоста от прехвърлянето на суми изисква инспекторите да извършат проучване на характера на дейността на предприятието. Прехвърлянето е целесъобразно когато клиентите развиват нови дейности т.е. увеличават своя оборот. В противен случай ще се увеличат касовите наличности в края на деня, което увеличава определените лимити и поражда необходимост от прехвърлянето им в резервната каса. Законноста на прехвърлянето на суми се извършва със заповед на управителя на банката. За да се установи тя се съпоставя датата на издадената заповед и сумата, посочена в нея с датата и сумата на прехвърлените парични средства от резервната в оборотната каса. 4. Операции по опаковане и сортиране на паричните средства постъпили в банката, но преди да се пристъпи към това е необходимо проверка на представените банкноти и монети в чуждестранна валута с цел да се открият наличията от фалшифицирани банкноти и монети. Тези проверки се извършват при постъпления на банкноти в касата, чрез специални устройства за проверяване на отличителните белези на банкнотите в национална и чуждестранна валута. Сортират се по купюри като банкнотите се опаковат по сто броя на всеки купюр и на бандерола се посочва датата и лицето, което е извършило сортировката, а монетите се сортират в торбички и се запечатват с восъчен печат.5.Операции по проверка на отговорността - Отговорността за оборотните каси се носи от главния касиер и от касиера на оборотната каса.

49

Отговорността за резервната каса се носи от главния касиер и управителя на съответния банков клон. Касата се заключва и запечатва с отделни печати и ключовете се съхраняват в управителя и касиера - следователно тяхната отговорност е солидарна. Те отговарят съразмерно за липсите в резевната каса.Операции ,свързани с обработка и регистрация на парични документи. Всички парични документи се описват в Регистър за парични документи и така получават съответния банков номер. За достоверност на проверката, този който я е извършил се подписва на всеки един от проверените парични документи.ІІ. Проверка на операциите с електронни плащанияТози контрол се осъществява чрез банкови карти.Банковата карта е пластмасов носител на информация за картодържателя, която е персонализирана и въведена по електронен път от издателя. Тя трябва да се разглежда като контролно средство за многократно използване и се издава лично на титуляра по разплащателна сметка, въз основа на писмен договор между клиента и банката. Контролната дейност се извършва въз основа на Наредбата за електронни плащания. Тези плащания са под ръководството на БНБ и Националният оператор-БОРИКА, която е ЕООД със седалище в гр.София. Контролната дейност и банковите операции се осъщетвяват в режим ONLINE- незабавно одобряване на дадена операция от съотвтния национален оператор, а националния оператор е свързан с две терминални устройства:АТМ - плащания в бройПОС - плащания на стоки, услуги и търговски сделкиБИСЕРА, съгласно чл. 4 на Наредба N3 на БНБ и МФ за безналичните плащания и националната платежна система, е система за обслужване на междубанкови клентски плащания, инициирани за изпълнение в определен момент. Участници в БИСЕРА са:-         БНБ;-         Всички търговски банки на територията на станата.Основни функции на БИСЕРА:-         приема и обработва междубанкови клиентски плащания за суми под предвидените в чл. 8, т.1, буква “в” от Наредба N3;-         сетълмент на междубанковите плащания – извършва се чрез системата за брутен сетълмент в реално време RINGS в БНБ, в строго определени моменти от системния ден на RINGS. Заявките за сетълмент се съставят в резултат на многостранно нетиране на инициираните от участниците плащания;-         подготвя и изпраща до участниците информация за резултатите от сетълмента;

50

-         осигурява трансфер до адресата на друга банкова информация – платежни инструкции по вътрешнобанкови плащания, искания за инкасиране на суми, откази на искания за инкасо, информационни съобщения. Достъп до БИСЕРА могат да имат:-         БНБ и търговските банки; -         Клонове на търговски банки, по решение на търговската банка; -         Други национални платежни системи, напр. Системата за Електронни Бюджетни РАзплащания (СЕБРА).Достъпът до БИСЕРА е само чрез сертификат, издаден от Банксервиз АД и се осъществява чрез наета или избираема телекомуникационна линия. Банксервиз АД развива, управлява и оперира мрежата за данни БАНКНЕТ. Мрежата обслужва националната междубанкова платежна система БИСЕРА, системата за електронни бюджетни разплащания СЕБРА, предоставя услуги за пренос на данни между банките, електронна поща, Интернет и други добавени услуги.Услугите за пренос на данни в Банкнет поддържат различни мрежови приложения (данни, говор, факс), предоставяни от крайното оборудване (още абонатно оборудване), чрез което абонатите се свързват към мрежата.Услугите на МД Банкнет са гъвкави, удобни, икономически изгодни и съобразени с конкретните изисквания на абонатите. Достъпни са в 28 града на страната, където Банксервиз АД има свои представителства и където са разположени комуникационните центрове на мрежата.

Контрола върху операциите по електронни плащания се извършва в следните направления:Проверка на законнстта на използване на банковите карти.Проверка на операциите по получаване и подменяне на банковите карти.

51

Проверка на операциите във връзка с откриването и използването на средства по разплащателните сметки на клиентите.Първата насока - Лицензирана ли е банката за работа с банкови карти- договор между банката и националния оператор БОРИКА. Въз основа на този договор се установява и срока за използване на банковите карти. Проверява се и заявлението, което банковия клон е подало до БНБ за лицензирането му. Самото заявление се подава от управителя на банковия клон, чрез началника на банковият надзор до управителя на БНБ. От заявлението се установява :името на банковият клонадреса на банкатаадреса за водене на кореспонденция с клиентитетехнологията, която ще използва банковия клон при работа с банковите картиуслугите, които ще извършва банката във връзка с банковите картицялата организация, която е създала банката във връзка с издаването на карти, спазването на банковата тайна и други изисквания предвидени от БНБВъв връзка със законността се проверява и договора между банката и БОРИКА. Той е правно основание за авторизирането на плащанията от националния оператор. От този договор се установява има ли съгласие от банката за искане на служебно инкасо, което да се осъществи от националния оператор.Проверява се договора между картодържателя и банката – има ли съгласие между двете страни на договора за извършване на електронни плащания. Трябва да се установи дали има открита разплащателна сметка на името на картодържателя. Чрез тези проверки на договора се прекъсва възможността за възникване на бъдещи противоречия между картодържателя и банката.За това трябва да се съдържа в договора :Банката ще извършва плащане само по нареждане на картодържателяПлащане само при наличие по разплащателна сметкаПлащане при лично използване на картатаКлаузи според, които картодържателя се задължава да опазва своята банкова карта в изправност, опазва своя ПИНБанката да уведомява националния оператор при унищожаване на банковите карти, но такова задължение има и картодържателя.Уведомяването на националния оператор и банката може да е по телефона, факс, телекс или писмено заявление от картодържателя до банката и националния оператор. Проверява се и срока на тяхното използване – на основата на банковата карта и сключения договор. Когато е променен срока за използване на банковата карта се уведомява националния оператор, за да прекрати плащанията. Ако органите по надзора установят такива плащания се изясняват причините , виновните лица, съставят се

52

актове за допуснатите нарушения, а за щетите нанесени на банката трябва да се организира търсене на съответната отговорност.Проверява се и срока за връщане на банковите карти - в едномесечен срок от момента на прекратяване на договора.По този начин се прекъсва възможността за плащане.Втората насока - Външните контролни органи проверяват организацията, създадена от банковия клон във връзка с получаването на банковите карти от националния оператор през съответния период. Когато има получени ценни пратки се назначава комисия , която на основата на фактически проверки установявя броя на получените карти, съпоставя ПИН кода с номерът му в Акта, съпровождащ ценната пратка. При повредени банкови карти те се перфорират, като един екземпляр от протокола се изпраща в националния оператор. Когато се повреди или счупи банкова карта по искане на картодържателя се извършва подмяна. В края на годината се извършва инвентаризация на банковите карти и се прави оценка на въведената в банката материална отчетност във връзка с банковите карти. Третата насока - Проверката става на базата на откритата разплащателна сметка. Тя има двойствено предназначение- за отчитане на извършените операции по електронен път и за контрол върху тези операции. Контролът започва с формална проверка като се съпоставя броя на плащанията с броя на заверяванията на плащанията. Всяка една разлика е показател за грешки при отчитането на електронните операции. При такива трябва да се извърши проверка на информацията, която банката е изпратила на картодържателя. От нея се установяват реквизитите на платежните документи, въз основа на, които са извършени заверки по разплащателни сметки. Грешки при заверките може да има, ако данните от платежния документ са подадени грешно в електронното съобщение.Отговорността в този случай е на банката, която грешно е подала съдържанието на платежния документ, но тъй като електронните плащания са лимитирани, проверките трябва да са диференцирани в зависимост от вида на плащането. Когато плащанията са извършени чрез АТМ се проверяват лимитите за денонощието, а когато са извършени с ПОС се проверяват лимитите за седмица или за отделна сделка. При промяна на лимита от банката външните контролни органи трябва да установят размера на новият лимит и уведомен ли е картодържателя. Проверката е с цел има ли плащания след корекцията на лимита, но след всяка корекция трябва да се извърши съгласуване с националният оператор, тъй като той може да инициира плащания от сметката на картодържателя след коригиране на лимита. При плащания с търговци - чрез терминал ПОС се проверява законността им. За база служат сключените договори между банката и търговеца и банката и националния оператор. Проверява се правилността на превеждането на суми на търговеца от страна на банката. Проверката е на

53

базата на издадения хартиен носител на самия платежен документ и копие от платежния документ послужил за извършване на плащането. При нарушения могат да се извършат насрещни проверки като се издава писмен документ за всяко едно плащане. На базата на този документ се установява правилно ли са извършени заверките по разплащателните сметки. При установени нарушения се съставят актове за нарушения. Чрез резултатите от проверките се извършва оценка на организацията на отчитане на операциите с банкови карти. При нея се взема хронологията при отчитане на банковите операции. За целта се групират операциите осъществявани от АТМ и ПОС. Проучват се условията за съхраняване на информационните носители. Такива са магнитни ленти, дискове и други. Чрез електронните съобщения от националния оператор се проверява правилността на отчитане на операциите и правилността на заверяването на партидите на картодържателите. При наличието на допуснати грешки и отклонения външните контролни органи трябва да преценят мястото на ръководството при изграждане на системите за оперативен контрол на операциите с банкови карти. Тази организация по отчитането се извършва при всеки един одит на банковата дейност и въз основа на оценката вътрешните контролни органи разработват препоръки за повишаване ефективността на изградената система за вътрешен контрол и за отстраняване на нейните слабости.ІІІ. Проверка на ДМА на банкатаКонтролната дейност в тази насока се разделя на две основни насоки:-Проверка на движението на ДМА-Проверка на отчитането на ДМАПървата насока заема приоритетно място при осъществяване на контролната дейност, тъй като ДА в ТБ са динамична величина в резултат на окръжаващата среда и на организацията на експлоатацията и опазването на ДА в самата банка. Банковата дейност е динамичен процес и поради това основната част от активите й се използват интензивно за обслужване на цялостния банков процес. Процеса на интензификация поражда неоходимост от използване на съвременни технически средства, но тя води до ускорена амортизация на техниката. За да се изучи цялостния процес във връзка с ДМА операциите се групират по следния начин: - проверка на операциите свързани с придобиването на ДА - проверка на операциите във връзка с ремонта и поддържането на ДА - проверка на операциите по ликвидацията на ДАПридобиването е по пътя на закупуването и чрез строителство. Характера на отделните операции изисква при проверката да се разграничат начините на придобиване на ДА. Чрез строителство се придобиват сгради, обслужващи помещения, изграждане на хранилища и други активи. Проверява се сключения договор за предстоящото строителство. От него се установяват страните,

54

участващи при изграждане на съответните сгради, стойността и срока на строителството. Въз основа на договора се прави преценка на обосноваността на строителството чрез цялостна проверка на проекто –сметната документация- работен, идеен и технически проект и сметка на дадения обект. На основата на тази сметка се установява банката осигурила ли е необходимите средства за изграждане на строителството.Това е предварителен контрол, извършващ се преди строителството, но органите на последващ контрол трябва да извършат проверка на договора и проекто – сметната документация. Тази проверка е наложителна когато е прекъснато строителство при липса на парични средства (т. е. несвоевременно изготвяне на техническите документи). В такъв случай се разкрива виновността ,а при щети се търси имуществена/ дисциплинарна отговорност при доказана вина на служител от банката. След като се установи законността и обосноваността на строителството на базата на договора и дебитните записвания по сметка 402 (Доставчици по аванси) се проверява спазването на сроковете и размера на договорените аванси , които банката е трябвало да преведе на съответните изпълнители. При нарушения на сроковете/ авансите се прави оценка на отраженията на нарушенията върху срочността на извършващото се строителство. След завършване на строително- монтажните работи проверки се извършват от вътрешни и външни контролни органи. Вътрешно контролните органи се определят със заповед на управителя на банковия клон и участват в комисията по приемането на завършеното строителство. Тази комисия проверява обема и качеството на строително- монтажните работи (СМР). Резултатите се оформят с Акт за приемане на СМР. Външните контролни органи проверяват спазването на сроковете за завършване на СМР, като съпоставят датата на Акта, с който е приет обекта със заложения срок в сключения договор. Когато този срок е нарушен инспекторите установяват събрана ли е дължимата неустойка от неизпълнението. Това е извънреден приход за банката, което налага да се проверят записванията по сметка 769 (Други извънредни приходи) и дали е включена тази сума в Отчета за приходи и разходи (ОПР). Сметната стойност, отразена в Акта се съпоставя със сметка 207(Разходи за придобиване на ДМА). Целта е правилно ли е отразена сумата и начина на нейното формиране. Проверката е съгласно съставените калкулации и отчети за капитално строителство. Целта е чрез съпоставяне на калкулациите с отчетите за капитално строителство да се установи кои строително-монтажни работи са завишени спрямо определената проекто-сметна документация. Определя се размера на неиздължената сума към съответните изпълнители чрез партидите по кредита на сметка 402 (Доставчици по аванси). Наличността на кредитни остатъци е показател за неуредени в срок сметни взаимоотношения.

55

Въз основа на съставения Акт, освен по сметка 207 се проверяват и записванията по сметка 203 и инвентарната книга. Целта е да се установи заприходено ли е своевременно придобитото чрез строителство средство и правилно ли е отчетена неговата сметна стойност. Когато е отчетена правилно сметка 207 се приключва. След приключване на строителството се проверява своевременното уреждане на възникналите сметни взаимоотношения с изпълнителите и подизпълнителите. Проверяват се издадените ПН и се съпоставят с кредитните остатъци по сметка 401. Целта е да се установи уредени ли са взаимоотношенията съгласно сроковете предвидени в договора. Ако те са нарушени и е налице забавяне на плащането трябва да се определи:Причината за забавянеКое е лицето определено да отговаря за сделката Съпоставят се изплатените глоби и неустойки за закъснение с клаузите в договорите при несвоевременно плащане. Това са щети за банката и имат субективен характер, което изисква да се определи степента на виновност и да се предложи на управителя търсене на съответна отговорност на виновните лица.Придобиване чрез закупуване –Проверката се диференцира като се проверяват операциите с всеки закупен актив. Закупуването е сделка, което налага органите на вътрешен контрол към банката да са проверили законноста на предстоящата сделка въз основа на заповедта на управителя; направените оферти за сделка; спазени ли са тръжните процедури; обявяването на търга; комисия, която да проведе търга; участието на юрист в комисията; публично обявяване на офертите при провеждане на търга. Това са предварителни контролни процедури, които водят до икономичност и законност на сделките. След като сделката е извършена се проверява дали доставната стойност съответства на покупната цена включено ли е ДДС. Когато са извършени разходи по монтажа и включването на машините или съоръженията в експлоатация се проверяват разходите по икономически елементи, като записванията по тези сметки се съпоставят с първичните документи за установяване на извършените разходи действително ли са във връзка с монтажа и пускането в експлоатация на машините. Със стойността на тези разходи се увеличава доставната стойност на съответната машина и тези разходи се отчитат по дебита на сметка 203.Втората група операции са свързани с ремонта на ДА - трябва да се установи от какво естество е ремонта. На тази основа се групират и документите във връзка с ремонта. Това позволява да се установят ремонтните операции, които са отчетени дали съответстват на вида и характера на ремонта. Вниманието се насочва към разхода за (материали, външни услуги, амортизации, заплати, социални осигуровки и надбавки и др.), тъй като в тези насоки е възможно завишението им (напр.чрез

56

надписване на материали, изплащане на значителни комисионни на посреднически фирми, участвали в ремонта). В края на отчетния период се съпоставя стойността на основния ремонт с начислената амортизация по сметка 241 за съответната група ДА. Такива проверки се извършват и от органите на данъчен контрол с цел когато разходите за основен ремонт превишават начислената амортизация да може да се коригира печалбата и размера на допълнителните данъчни задължения.Третата група операции са свързани с ликвидацията на ДМА - въз основа на заповедта на ръководството и съставените актове и протоколи се установява законноста на ликвидацията. Всички активи ликвидирани през периода без заповед са незаконно ликвидирани. Това е в резултат на неправилна експлоатация, повреждане в резултат на небрежност. Проверяват се всички разходи направени във връзка с ликвидацията. За целта се съпоставят направените дебитни записвания по сметки от гр.60 с дебитните записвания по сметка 208 (Ликвидация на ДМА). Така се разкриват всички онези случаи, при които е налице неправилно отчитане на разходите. Когато има приходи от ликвидацията се установява под каква форма са-(материали, пари). Когато са получени материали се установява назначена ли е комисия ,която да ги оцени. Въз основа на протокола и складовата разписка се установява осигурена ли е материална отговорност и заприходени ли са получените материали. Във връзка с всяка една ликвидация се установява резултата - чрез съпоставка на разхода с прихода и отчетен ли е той като Извънреден разход/ Извънреден приход.

ІV.Проверка на годишното приключване на дейността на ТБ - Годишното приключване се извършва с цел установяване на крайния резултат. За тази цел одиторите проучват създадената организация в банковия клон. Тя обхваща инвентаризацията на ДА, МЗ, приключване на сметките, разработване на ОВ, съставяне на СБ и ОПР на банката. Проверява се разработения план от главният счетоводител за извършване на годишното приключване. Оценката е на базата на дадените указания от ЦУ на банката за приключване на сметките и разпределяне на годишния ФР. Проверяват се приходите и разходите, които са извършени от банковия клон. За да може да се установи правилно ли са определени се групират по отделни видове (РД / ПД; ФР / ФП; ИР /ИП ). Вниманието е насочено към приходите, които са получени от дългосрочни и краткосрочни кредити - това са основни приходи за всеки един банков клон. Проверката е в зависимост от вида на кредита, срока, действащият лихвен % , но тя е на основата на сключените договори за отпускането на съответните кредити. Целта е да се установи вида на лихвата- проста, сложна, декурзивна, антиципативна и др.“Според това дали при нейното изчисляване се прибавя или не към сумата на заема се различава:

57

-проста лихва - проста е лихвата, която се изчислява само върху заетата парична сума без натрупване. Тя е постоянна величина и не се прибавя към олихвяваната сума.-сложна лихва - сложна е лихвата, която се прибавя към сумата през всеки лихвен период и се олихвява заедно с нея през следващият лихвен период. По този начин се начислява лихва и на самата лихва.”26

“Според момента на начисляването и плащането на лихвата тя бива: декурзивна лихва и антиципативна лихва.Декурзивната лихва е тази, която се начислява и изплаща в края на лихвения период т.е. след като сумата по заема е действително използвана.Антиципативна лихва се начислява и удържа предварително от заеманата сума, т.е. в началото на лихвения период.”27Инспекторите проверяват методиките за изчисляване на отделните видове лихви. На проверка също подлежат и получените лихви от депозити на банката. Вниманието е насочено към онези престояли няколко лихвоносни периода. Освен приходите от лихви се проверяват и приходите от продажба на валута - размера на продадената валута и действащият банков курс.При извънредните приходи вниманието е насочено към услугите извършени от банковия клон - депозити, гаранции. Проверките са на базата на сключените договори и депозитните и гаранционни свидетелства. Така се установява отразен ли е съответният извънреден приход. След установяване правилността на отчитане на приходите се проверяват и разходите извършени от банката. За да се отчете правилността на отчитане на всеки един разход контролния орган трябва да приложи метода на дедукцията.“Дедуктивният метод се реализира въз основа на цялостно изучаване на обектите чрез проверки, анализи, наблюдения, за да се установи начина за формиране на цялото. Принципният подход при него е от общото към конкретното. Този метод намира широко приложение при финансовите ревизии, при които ревизорът “чете” баланса, определя балансовите пера, които в последствие ще проверява. Дедуктивния метод намира приложение и при установяване на щети в процеса на ревизии и одити.”28 Чрез него ще се установи: общият размер на разходитеразходите по отделни групивидовете разходиЧрез събраната информация се извършва анализ на разходите като се изчислява:Коефициент на РД=Разходи за дейността

26 Адамов,Величко Финанси Велико Търново Абагар 2001 стр.7827 Адамов,Величко Финанси Велико Търново Абагар 2001 стр.7928 Томов ,Йордан Теория на контрола и одита Свищов СА”Д.А.Ценов” стр.94

58

--------------------------- Общ размер на р-дите

Коефициент на ФР=Финансови разходи ------------------------- Общ размер на р-дите

Коефициент на ИР = Извънредни разходи --------------------------- Общ размер на р-дите

Това са фактически данни и така получените стойности се съпоставят с показателите от предходни отчетни периоди, с цел да се определи какви изменения са настъпили. Когато те са неблагоприятни за банката, а те са такива когато коефициентите нарастват, което е показател за увеличаване дела на разходите в общият размер на разходите. Увеличаването на ИР е показател за извършване на непредвидени разходи от страна на банката, което влияе отрицателно на ФР. Увеличаването на РД е показател за разширяване на основната дейност на банката, но когато той се увеличава с по-големи темпове е показател за неизгодни условия, при които работи банката. В тези случаи се определя коефициент за лихва, които представлява отношение на разходите, които банката е направила за лихви, към размера на финансовите разходи /ФР/ и общия размер на разходите. При нарушаване структурата на отделните видове разходи, при увеличаване на числените стойности на отделните коефициенти се установяват причините. За тази цел се проверяват РЗ, Разходите за командировки, Разходите за материали и др. Проверява се РПВ, сключените ТД. Целта е установяване на нарушения при сключването им. Проверяват се и канцеларските разходи на основата на партидни листове за всеки един разход. Целта е установяване на нарушения на възприетите нормативи за извършване на канцеларски разходи. Получените резултати от проверките се групират в две групи: субективни и обективни. Вниманието е насочено към субективните причини, тъй като увеличаването на разходите е в резултат на взети решения, в резултат на неправилно сключени сделки. На основата на изследването се формират препоръки за отстраняване на слабостите в дейността на банковият клон, за кредитната политика, възможностите за нормиране и бюджетиране на съответните разходи. Чрез тях се цели усъвършенстване на управлението на разходите на съответния банков клон. След това се проверява правилността на съставянето на ОПР. Той е съставен правилно когато приходите и разходите са по групи в зависимост от записванията по синтетичните сметки. Съпоставят се записванията по сметките с тези в

59

ОПР. При различие се разработва разчетна схема, в която се посочват фактическите приходи и разходи установени след проверката. Така съставена тя се съпоставя с разработеният от банката ОПР. Така ще се установят различията. Чрез съпоставка между приходите и разходите ще се установи размера на счетоводната печалба. Чрез съпоставка между счетоводната печалба и изплатените разходи за данъци ще се установи размера на балансовата печалба. След установяване на крайният ФР се проверява правилността на разпределянето на балансовата печалба и правилността на покриването на реализираните загуби. Проверката на разпределението е на база салдото по сметка 123 и направените кредитни записвания по съответните кореспондиращи сметки. Целта е установяване спазени ли са нормативите на банката за разпределяне на балансовата печалба, за увеличаване на основния капитал, за увеличаване на общите и допълнителни резерви, покрити загуби от предходни години и направените вноски за съучастия. При спазване на указанията и нормативите на ЦУ цялата балансова печалба се разпределя. Неразпределените суми трябва да се равняват на съответните кредитни записвания по сметка 122 (Неразпределена печалба от минали години) – при реализирана загуба. Проверява се правилността на покриване на съответната загуба- целта е да се установи дали е покрит целия размер и за чия сметка. Покриването става в определена последователност:- На първо място за сметка на 122.- За сметка на допълнителните резерви, а след тяхното изчерпване и за сметка на общите резерви.- При недостиг на средства покриването може да е за сметка на декапитализация на банката, като се проверява решението за декапитализация.Така посочената методика създава възможност за цялостна оценка на дейността на банковия клон. За тази цел одиторите сами трябва да определят популациите, които ще използват, подборните еденици, които ще се проверяват от съответната популация. Тя дава представа за нещо цяло, съдържа всички характерни белези на явленията и процесите във връзка, с които се съставя. Популацията може да отрази дейността на целият обект или на част от него, но тази част представлява нещо завършено. Всяка една популация се състои от няколко подпопулации. Подпопулацията представлява част от цялото, но тя отразява определени явления и процеси, които се осъществяват в рамките на дадена популация. Всяка подпопулация пък се състои от определени подборни еденици. Това са операции, процеси и явления, които се съдържат в нея. Следователно това е най-низовият елемент в извадката. За да може да се формира ОИ трябва да се определят критериите въз основа, на които ще се формира тя. Те са количествени, финансови, времеви и др. След това се определя и стъпката, която предтавлява границата, въз основа на която ще се

60

определят броя на подборните еденици, които ще се проверят. Правилното определяне на ОИ има основно значение за формиране на одиторското мнение. Чрез извадката се постига икономия на време и целенасоченост на одитните процедури. Този подход е задължителен за вътрешните одитори на банката, тъй като те формират своите мнения и препоръки на основата на по- малко от 100% от всички еденици, които ще се включат в съответната популация. При инспекциите се използват както пълните така и частичните проверки. При недостатъчност на доказателствените средства трябва да се разшири кръга на въпросите, а одиторите да увеличат подборните еденици, включени в съответната одиторска извадка (ОИ). Самата извадка се формира в процеса на предварителната подготовка.

Банковият сектор смени лидера си

Класация на в. "Банкер" на най-добрите банки в България за първите три месеца на 2004 година

Според класацията, която в. "БАНКЕРЪ" изготвя на всеки три месеца от 1999 г. насам, за първото тримесечие на 2004-а в групата на най-добрите банки влизат институции, водещи агресивна кредитна политика. Това са "Банка ДСК", ОББ, SG ЕКСПРЕСБАНК и "Райфайзенбанк (България)". Тук трябва да припомним, че банките са оценявани по пет показателя - размер на балансовото число, на собствения капитал, печалба, възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемост на активите. В елитната група попадат само кредитни институции, които заемат някое от първите десет места и по петте показателя.Оценка на Банка ДСК:

Балансово число в млн. лв

Собствен капитал в млн. лв.

Печалба в млн. лв

Март 2003

Декември 2003

Март 2004

Март 2003

Декември 2003

Март 2004

Март 2003

Декември 2003

Март 2004

61

2 124.07

2 390.572 569.25

271.84 305.66 327.78 14.71 48.5220.-00

2 2 2 3 2 2 2 3 1

Възвръщаемост на собствения капитал в %

Възвръщаемост на активите в %

Март 2003 Декември 2003 Март 2004Март 2003

Декември 2003

Март 2004

5.41 15.87 6.10   2.03 0.78

8 8 6   9 9

"Банка ДСК" бере плодовете на активната си кредитна политика, която провежда от 1999 насам. Тя е втора по размер на активите, които в края на март са 2.57 млрд. лева. Печалбата й е 20 млн. лв. и по този показател за пръв път от много години насам измества БУЛБАНК от първото място. Добрият финансов резултат се дължи предимно на приходите от отпуснатите заеми. Общият размер на кредитите, раздадени от "Банка ДСК", е 1.37 млрд. лв., като за три месеца се е увеличил с около 150 млн. лева. Собственият й капитал е 327.8 млн. лв., възвръщаемостта му е 9.11%, а тази на активите - 0.78 процента.Независимо от добрите резултати за първите три месеца на 2004-а, председателстваният от Красимир Ангарски мениджърски екип на банката все още е далеч от целите, които бяха поставени пред него от шефовете на унгарската ОТР. (През октомври 2003-а тя плати 311 млн. евро за 100% от акциите на спестовната институция.) А те са: до края на 2008-а балансовото й число да достигне 2.5 млрд. евро (сегашното е около два пъти по-малко), възвръщаемостта на собствения й капитал да достигна 28% (в края на 2003-а тя бе 18%), а печалбата да е 100 млн. евро (за 2003-а тя бе над четири пъти по-малко). Освен това след четири години и половина "Банка ДСК" трябва да контролира между 8 и 10% от пазара на фирмени кредити, а в момента тя е овладяла едва 4% от него. Единственият показател, който шефовете на спестовната институция са изпълнили, е тя да контролира минимум 44% от пазара на заеми за гражданите. Но удържането на тази позиция няма да е лесна задача, тъй като големите конкуренти на "Банка ДСК" също се активизираха на този пазар. През март 2003-а банката е контролирала близо 66% от всички потребителски кредити, докато година по късно - само 48 процента....КОНТРОЛ ВЪРХУ КЛОНОВЕТЕ НА БАНКА ДСК ЕАДБанка ДСК е банка със специфична дейност. Тя осъществява основна част от влогонабирателната и кредитна дейност на населението. Както всяка

62

една банка тя има собствена управленска структура, която съдържа в себе си специално звено за осъществяване на външен контрол, а всички останали структурни звена на банката осъществяват контрол на функционална основа.Всяко едно управление осъществява вътрешен контрол в рамките на ЦУ. За да се направи цялостна оценка на банката и нейните клонове контрола се извършва в следните насоки:1.Проверка на влогонабирателната дейност2.Проверка на кредитната дейност3.Проверка на други дейности, осъществявани от банковия клон

І. Проверката на влогонабирателната дейност заема основно място в цялостния контролен процес, тъй като операциите по влогонабирането заемат основно място в дейноста на тази банка. Обхващат се преди всичко операциите, свързани с организираната спестовност. Целта е, чрез контролната дейност да се съдейства за привличане на свободни парични средства в банката. Банката не носи отговорност за неорганизираната спестовност, а тя обхваща свободните парични средства в населението извън банката. В обекта на контрол се включват детски спестовни влогове, безсрочни спестовни влогове, семейни влогове, влогове на чужди граждани в лева, жилищни- спестовни влогове. Основен източник на информация са записванията по сметки 174 и 184, данните от вносните бележки, разписки и партиди водени по отношение на всеки един вложител. Но паричните средства са динамична величина, което налага контрола да започне с обща оценка на тенденциите им. Целта е да се изучат причините, водещи до увеличаване или намаляване на свободните парични средства, а именно: изменение на безработицата в региона на банката; структура на населението; заетост на населението; развитие на инфлационните процеси и отражението им върху свободните парични средства (ПС); отражение на цикличните кризи върху организираната спестовност и др.Тези проучвания могат да се извършат чрез анкети сред населението и тестване на изменението на свободните ПС на населението. Теста намира съществено приложение при одита. По същество той се разглежда като проверка, осъществявана на основата на съвкупност от въпроси, на които трябва да се отговори по предварително зададени критерии. Освен използването на тестове изследванията на тенденциите на влогонабирането се извършва, чрез всестранен анализ на влогонабирателната дейност на база на няколко предходни периода. Анализът се извършва в следните насоки:-Да се определи общия размер на влоговете за всеки един период - чрез сбор от всички влогове на банката за съответния период.Овл. =Σ(В1+В2+В3.....+Вn)

63

- Да се определи общия размер по видове влогове.Например Общ размер на детски влогове =Σ (Дв1+Дв2+Дв3.....+Двn)- Да се определят измененията настъпили във влоговете - по посока на увеличаване и по посока на намаляване. За целта се съпоставя сумата от отделните влогове в края на периода и сумата на влоговете през базисния период. ±Δ=ΣВ1- ΣВ0- Определяне на коефициента на изменение на влоговете - отношението на сумата на влоговете през отчетния и базисен период. ±Δ=ΣВ1/ ΣВ0Въз основа на информацията трябва да се направи оценка за изменението на влоговете и какво е то при всеки един от тях.Когато тенденциите са неблагоприятни инспекторите могат да формират препоръки за усъвършенстване на вътрешните подзаконови актове, издадени от ЦУ на банката по отношение на всеки един влог. Проверяват се операциите, свързани с откриване и постъпване на парични средства по отделни влогове. Проверките се диференцират:- проверка на касовото постъпление на средства- проверка на безкасовото постъпление на средства.Основен източник при постъпване на средства е вносната бележка. Въз основа на нея се установява името на вложителя, сумите постъпили по касов път, дата на постъпване и вида на влога. В края на деня сумите трябва да се равняват на постъпленията по касовият отчет и записванията по сметка 501. При безкасови постъпления основният източник е платежното нареждане и списъка на вложителите прикрепен към съответното платежно нареждане (ПН). При различия между сумите посочени в ПН и сумите посочени в списъка следва извършване на насрещни проверки в предприятията, които са начислили сумите и са направили преводите. Проверките са по РПВ за сътветният месец. Така се отстраняват различията и се изравняват сумите в ПН и приложеният списък.Проверяват се и операциите свързани с разнасянето на постъпилите ПС по партидите на вложителя. При всяко едно внасяне /теглене банковият служител трябва да извърши насрещна прверка на остатъците във влоговата книжка и партидата на вложителя. При различие грешките се отстраняват в момента на тяхното откриване. При безкасово постъпление разнасянето е на основата на съответните кредитни авиза, които са получени от други населени места. Инспекторите на банката извършват проверка на партидите на вложителите, правилността на попълване на вносните бележки (ВБ) и срока на разнасяне. Целта е установяване организацията на първичната обработка и счетоводно отчитане на влоговете. По особено е при разплащателните влогове (РВ). Те се проверяват на основата на Молба на вложителя за откриване на РВ. От нея се установява законноста на този влог и предназначението му. За да е законен лицето трябва да е навършило 18 години, да има постоянни

64

трудови доходи, да е подало писмена молба, да са посочени плащанията на банката от негово име, да е издадена чекова карта и контролна книжка. При всяко едно плащане банковият служител проверява тяхната законност. А тя е законна когато е посочен срока на валидност, № на РВ и е подписано и подпечатано за съответната година.Проверка на изразходването на средства от влоговете - имат ежедневен, оперативен характер. Тя обхваща законноста на изразходването на средства по влоговете. При всяко едно плащане трябва да се съпостави спесимена с данните от личната карта. По този начин се избягват незаконни плащания. Проверява се състоянието на влоговите книжки. Те се използват за регистриране на паричните постъпления и разходите по отделни влогове. Те се издават персонално и в тях се съдържа информация за всеки един клиент на банката. Това е първична информация, която в случай на различие се приема за достоверна. Тези книжки се получават от ЦУ на банката под формата на ценни пратки. При всяко получаване се назначава комисия, която проверява техния брой, съпостава номера им с този на протокола, съпровождащ пратката. При различие се уведомява ЦУ.Проверяват се и операциите по издаването и унищожаването им. Броя на издадените е равен на броя на новооткритите и на броя на подменените влогови книжки.При унищожаването книжката трябва да е перфорирана и да има подпис на управителя на съответния банков клон и щемпел ”невалидна”. Целта е предотвратяване на незаконни плащания. В края на всяка година при извършване на инвентаризацията, трябва да се инвентаризира и складовата наличност. Целта е установяване на фактическата наличност, липси и излишъщи, оценка на имуществената отговорност, организацията в банковия клон във връзка със съхранението.ІІ. Контрол върху кредитната дейност на банка “ДСК”ЕАДТой се осъществява от управление “ Вътрешен контрол и одит ”, от членовете на Кредитния съвет към банката. Кредитният съвет и Кредитният комитет определят максималния размер в рамките, на който могат да се отпускат съответните кредити. Те изработват вътрешни актове за уреждане на кредитната дейност на банковите клонове. Банката трябва да има своя собствена политика. Трябва да се търсят такива форми на кредитиране, при които има загуба на най-малко време за подготовка на документите за отпускане на съответния кредит и избягване на формалности. Могат да се използват тестове за организацията на кредитите, обслужване на клиентите, броя на документите, които се съставят, процедурите по отпускане и възстановяване на кредитите. На основата на тестването на кредитната система, одитора към банката няма право да налага санкции, а има право на изводи и препоръки пред ръководството на банковия клон. Може да се направи специално проучване на използването на овърдрафта. Банка ДСК предоставя кредит-

65

овърдрафт по разплащателните сметки на клиентите на Банката при нови, облекчени условия. От 1 юни 2004 г. "Банка ДСК" предлага на клиентите си нови условия за обслужване на продукта кредит - овърдрафт за корпоративни и бизнес клиенти. Целта ни е продуктът да стане достъпен за по - широк кръг клиенти. Усъвършенстваната услуга ви дава следните нови възможности:да ползвате овърдрафт при облекчени условия ако имате открита разплащателна сметка в Банката от поне 3 месеца. да ползвате овърдрафт дори ако сте нов за Банката клиент. определянето на размера на разрешения овърдрафт се извършва съобразно реализираните през разплащателни сметки кредитни обороти, в т.ч. и от оборотите по ДДС сметката на клиента. При ползване на кредит-овърдрафт не заплащате такса ангажимент.Имате възможност да продължавате срока на овърдрафта до 5 г., като не заплащате такси за проучване и предоговаряне.За удължаване на срока не е задължително да кредита да бъде изцяло погасен, достатъчно е към датата на предоговаряне овърдрафта да е намален най-малко 30 на сто спрямо първоначално договорения размер.При обезпечаване с парични средства и/или ДЦК, сумата на овърдрафта се определя единствено от техния размер. Основни параметри на кредит-овърдрафт за бизнес и корпоративни клиенти:Какво е кредит-овърдрафт?Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който Банка ДСК предоставя на клиента по разплащателната му сметка за покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущите плащания, свързани с бизнес оборота на клиента;Размер и погасяване на кредит-овърдрафтПо кредита се договарят размера и крайният срок за погасяване, без да се определят междинни срокове и размери за усвояване и погасяване. Всяко постъпление по разплащателната сметка на клиента се отнася за погасяване на дължимите лихви и размера на ползвания кредит.Обезпечаване на овърдрафтаОвърдрафтът се обезпечава с всички допустими съгласно Правилата на Банката обезпечения. Целта е да се прецени до каква степен използването на нови форми на кредитиране влияе върху привличането на нови клиенти. Основното внимание на външния контрол е насочено към заемите за текущи нужди и за жилищно строителство. Проверката започва с обща оценка на отделните видове заеми - проучват се отделните видове заеми и записванията по сметка 541. Преценява се законноста на заема –сключения договор и събраните сведения за кредитополучателите и поръчителите. Той е

66

законен, когато лицето има постоянни доходи. Лицата, които кандидадстват за заем не трябва да са на временна работа. Инспекторите проверяват наличието на съответния брой поръчители. Той може да се променя през различни периоди. Чрез тях трябва да се добие увереност, че заема ще се възстанови, когато кредитополучателя изпадне в нетрудоспособност и неплатежоспособност. Проверяват се и случаи, когато от един вид заем да са отпуснати няколко заема на едно и също лице. Отпускането на такива заеми е по вина на банковите служители, на недобро вътрешно проучване. Това е предпоставка за неиздължаване на получените кредити. Но във връзка със законноста на кредитите се проверява обезпечението на всеки един заем. Когато такива заеми се отпускат на ЮЛ, съответния инспектор трябва да проучи СБ, ОПР, предоставяните гаранции под формата на МЗ, ЦК и други или ипотекиране на движимо и недвижимо имущество. Целта е да се гарантира възвращаемост на отпуснатите кредити. След това трябва да се проучи спазването на срочността на заема.Тряба да се започне с проверка на падежа (датата, от която заема е станал изискуем). Трябва да се извърши на основата на сключен договор - месечни вноски и краен срок за погасяване. От правилното определяне на месечните вноски зависи спазването на срочността. Тя се определя на основата на отпуснатият заем и коефициента на падежа на заема. Мвн =З* Кфп ---------

12На проверка се подлага и начина на погасяване - касово или безкасово. При касовото погасяване се съпоставят сумите в ВБ и сумите отразени по партидите на съответните кредитополучатели с размера на месечната вноска определена със сключеният договор. Когато вноските са в по - малки размери съществува опасност за срочността на погасяване.Това налага проверки по отделните партиди и изпратените писма на клиентите за остатъка по заема.Инспекторите извършват проверка на записванията по сметка 541 за да установят спазени ли са всички погашения по кредита.Текущо и в края на годината се проверяват приходите от редовни и просрочени кредити, катотези приходи са под формата на редовни и санкциониращи лихви. Целта е правилно ли са посочени в отчета на съответния банков клон.При заемите за жилищно строителство - проверява се дяловото участие на кредитополучателя. Целта е спазен ли е предварителния норматив за участие със собствени средства. Когато средствата се използват за закупуването на завършено строителство се изисква оценка на имота от съответните общини и кметства и въз основа на тях се определя размера на заема. От сключения договор трябва да се установи предстоящо ли е строителството, в противен случай средствата могат да бъдат отклонени.

67

Те могат да се предоставят авансово на съответните строителни фирми, което е предпоставка за прерастването им в несъбираеми вземания.Когато се установят прехвърлени заеми инспекторите проверяват законноста им. За това е необходимо лицата да са съпрузи, да е спазен срока за уведомяване, освен главницата се прехвърля и полагащата се лихва. Установява се и срока на падежа на съответният заем (6 месеца отзавършване на обекта). Този срок се съпоставя с първата вноска. За да може да се установи падежа кредитните инспектори проверяват Актовете за приемане на завършените обекти. Въз основа на този падеж и на договора се организира текущо наблюдение върху възстановяването на средствата от съответният заем. Целта е да се събере информация за обездвижените партиди и за несъбираемите заеми.

Контрол върху други дейности на банка ДСК

Банката осъществява още и услуги, а именно такива свързани с финансиране на населението. Тези услуги са във връзка с депозити, гаранции. Тя извършва и операции по Държавната Парично - Предметна Лотария (ДППЛ), съхраняване на валута, ЦК и други ценности в сейфовете на банковият клон.1.1 Депозитите са типични операции. Проверяват се предимно срочните. От сключения договор и от депозитния свидетел се установява размера, срока и лихвата по съответния депозит. Когато има и други видове депозити се установява по какъв повод са открити те. Проверява се и начина на постъпване на средства по тях (касово или безкасово). Съпоставят се депозитните вноски с записванията по с/ка 161, 162, но тъй като това е банкова услуга се проверяват и събраните такси за извършените услуги. Когато те са в по - малки размери същите се доначисляват, надвзетите суми от клиентите се възстановяват. Това става на база на издадените квитанции при събиране на сумите. В края на годината се проверяват начислените лихви за всеки един депозит, като проверката е в зависимост от лихвения процент и лихвоносните периоди. Проверяват се и таксите събрани за услугите - отразени ли са те като извънреден приход за банката и включени ли са те в отчета. 1.2 Проверка на гаранциите - Проверката се извършва въз основа на с/ка 4594 и издадените гаранционни свидетелства. Чрез гаранционния свидетел ще се установи по какъв повод възникват гаранциите –по искане на прокуратурата, съдебната институция или във връзка със закупуването на определени стоки или вещи. Както депозитите така и гаранциите са банкова услуга. Затова се проверява събрани ли са съответните такси за извършените услуги на база на издадените квитанции и записванията по

68

с/ка 769 (Извънредни приходи). В края на годината общата сума на събраните такси трябва да се отрази в отчета. При частично отразяване одитора трябва да установи размера на неотразената гаранция и да коригира отчета като определи сумата на данъка, която се внася от съответният банков клон. В края на годината се проверява има ли частична/ пълна конфискация по искане на институцията, наложила гаранцията. Проверява се ПН, с което банковият клон е превел конфискуваната сума на съответното учреждение. 1.3 Проверка на операциите с ДППЛ- Това е мероприятие което се осъществява от държавата, но неговата практическа реализация извършва ДСК, посредством своите клонове. Освен актовете за получаване на ценните пратки инспекторите от отдела използват и записванията по с/ка 458. За да могат да се обхванат всички операции контрола се извършва в следните насоки:- проверка на получаването на билетите- проверка на реализирането на билетите- проверка на изплащането на печалбите от ДЛ.Получаването на билетите е от ЦУ на банката под формата на ценна пратка. При всяко едно получаване в банката се извършва проверка на получените билети от специална комисия - проверява се броя на билетите, серии, № със записаните в акта, съпровождащ тази пратка. При различие се проверява уведомено ли е ЦУ за броя на нередовните и повредените билети. За тази цел се изпраща един екземпляр от протокола в ЦУ.

Проверка на пласирането на билетите- проверява се броя на предоставените за продажба билети, броя на продадените билети и стойността на продадените билети. Тя е е зависимост от начина, по който се пласират те. Пласирането се извършва чрез клонове на банката, пощенски клонове, пласьори. Когато е чрез пласьори органите на външен контрол проверяват призната ли е в законови граници отспъпка на пласьора за продадените билети. За тази цел следва да се установи броя на продадените и броя на възстановените непродадени билети. Във връзка с печалбите:1.Проверката е в зависимост от публикуваният тиражен лист и предоставените в банката билети. Освен това предварително се извършват оперативни проверки като се съпоставят тиража, срока на изплащане, № и серия на съответният билет с данните от тиражният лист. От записванията по сметка 501 и по сметка 458 може да се установи размера на изплатените печалби. Но банковите клонове изплащат печалби в определени граници - проверява се спазена ли е процедурата на изплащането на печалбите над определените граници. Всяка една печалба над тази граница изисква съставянето на депозитна бележка, която е печеливш билет и се изпраща на експертиза. Изплащането на печалбите е в зависимост от указанията на

69

ЦУ на банката. На проверка се подлага и унищожаването на печелившите билети. За целта специална комисия описва дяловете и номерата им, перфорира ги и съставя Протокол за извършената проверка.Проверка на изплащането –То се извършва в зависимост от указанията на ЦУ на банката. Изплащането е в определения срок на тиражирането на печалбите и след изтичането му печалби не се изплащат.

Годишна оценка за финансовата група ОТП

11 септември 2003 г., Българска народна банка издаде резрешение на “ОТП Банк”АД, Будапеща, Унгария, да придобие 9 398 400 броя акции на “Банка ДСК”, представляващи 100% от капитала й, съгласно Заповед № РД 22-1194 на подуправителя на БНБ Емилия Миланова.На третото си поред национално съвещание на финансова група ОТП, състояло се на 20 март т.г. в Будапеща, д-р Шандор Чани, председател и главен изпълнителен директор на Банка ОТП, даде оценка пред 2000 ръководители и сътрудници на най-голямата финансова група на Унгария за годишното постижение на банковата група и изложи целите на бизнес-политиката за 2004 г. Банка ДСК бе представлявана от Красимир Ангарски, председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор. Във връзка с резултатите и задачите на членовете на банковата група д-р Ш. Чани отдели подробно внимание на ДСК - най-голямата българска банка на населението, чийто 100 %-тов собственик стана Банка ОТП от 1 октомври миналата година.

70

Беше отчетено, че активите на Банка ДСК и на дъщерните й дружества имат значителен принос в активите на група ОТП, които са с 28,4 % по-високо ниво от миналогодишното.Най-голямата българска банка на населението заедно с дъщерните си предприятия (пенсионният й фонд, фирмата за охранителна дейност и превоз на ценности и туристическото й дружество), според одитирания отчет достигна активи 2,386 млрд. лв. (1,210 млрд. евро), докато група ОТП според предварителния отчет по унгарските счетоводни стандарти постигна 3511,2 млрд. форинта (13,5 млрд. евро), с 28,4 % по-високо ниво от миналогодишното.Наред с дъщерните фирми в Унгария групата ДСК с миналогодишната одитирана нетна печалба, възлизаща на 45,526 млн. лв. (23,27 млн. ЕВРО) допринесе банковата група на ОТП да увеличи с повече от 51 % печалбата си след платени данъци, възлизаща на 83,1 млрд. форинта (320 млн. евро).ДСК приключи миналата година с рекордна печалба, възвръщаемостта на активите (RОА) бе 2,18 % (Банка ОТП: 2,78 %). Възвръщаемостта на капитала (ROE) бе 17,2% (Банка ОТП: 30,5%), а показателят за съотношението разходи - приходи - 62,5% (Банка ОТП: 54,1% ) в края на 2003 г.Процесът на трансформация на Банка ДСК, който е започнал през миналата година, се осъществява според стегнат план паралелно с всеобхватна модернизационна програма. В центъра на вниманието е доразвиването на портфолиото на продуктите, насочени силно към населението и малките и средните предприятия, въвеждане на нови продукти с използване на опита на Банка ОТП и засилване на направлението за фирмено обслужване. За изграждането на широкообхватно портфолио от финансови услуги служат по-нататъшните капиталовложения на ДСК в засилване и разширяване на дъщерните й дружества.Д-р Шандор Чани, който е председател и на Надзорния съвет на Банка ДСК, представяйки стратегията й за 2004-2008 г., подчерта целта институцията да постигне над 100 млн. ЕВРО печалба след платени данъци, 50 %-тов показател за съотношение разходи-приходи и с 18 %-тов дял на банковия пазар според активите Банка ДСК да стане най-голямата и най-ефикасната българска банка. Друго изискване, което той формулира, бе Банка ДСК да постигне 8-10 %-тов пазарен дял в сегмента на фирмено кредитиране и така да стане едно от първите три финансови предприятия и същевременно, придобивайки 80 %-тов показател за удовлетвореност на клиентите, да се развие като най-уважаваната универсална банка на България.Съгласно устава "Банка ДСК" ЕАД има двустепенна система на управление. Тя се управлява от Надзорен съвет в състав от трима членове, избрани от Общото събрание на акционерите. Той следи за дейността на

71

банката и избира петчленен Управителен съвет, главен изпълнителен директор и изпълнителни директори от неговите членове. Банката се представлява съвместно от всеки двама от изпълнителните директори.Управителен и представителен орган е Управителният съвет. "Банка ДСК" се представлява съвместно от двама от изпълнителните директори.Управителен съвет (УС):Красимир Ангарски - председател на УС и главен изпълнителен директорГеорги Желев - член на УС и изпълнителен директорДиана Митева - член на УС и изпълнителен директорМирослав Вичев - член на УС и прокурист Стоян Пенков - член на УСНиколай Марев - прокурист Калин Клисаров - прокурист Дейността на Управителния съвет е под контрола на Надзорния съвет.Надзорен съвет (НС):Д-р Шандор Чани - председател на НС и главен изпълнителен директор на Банка ОТПД-р Золтан Шпедер - заместник-председател на НС и главен финансов директор на Банка ОТПЛасло Волф - член на НС и заместник-главен изпълнителен директор на Банка ОТП Гюла Пап - член на НС и заместник-главен изпълнителен директор на Банка ОТП

Правила за вътрешния контрол в Банка ДСК ЕАД

С тези правила се определят условията, органите и редът за провеждане на вътрешния контрол в системата на Банка ДСК, в съответствие с изискванията на Закона за банките, Наредба №10 на БНБ за вътрешния контрол на банките и Устава на банката.Вътрешният контрол е неделима част от дейността на банката и обхваща плана, организацията и всички координирани методи и мерки, които са възприети за опазване на нейните активи, проверка на точността и надеждността на счетоводните данни, насърчаване на оперативната ефективност и спазването на установената управленска политика; ефективен и изчерпателен вътрешен одит, чрез извършване на инспекции и проверки от специализираните органи на банката за вътрешен контрол.Специализираният вътрешен контрол на банката се организира с цел независима оценъчна дейност на законосъобразността и целесъобразността на извършените банкови сделки и свързаните с тях операции в съответствие с действащото законодателство, Устава на

72

банката, решенията на Общото събрание, Надзорния съвет и Управителния съвет на банката, с регулаторите, указанията и другите разпоредби на БНБ, както и с вътрешните правила, указания и разпоредби на банката.Специализираният контрол при Банка ДСК ЕАД е изграден като самостоятелно управление “Вътрешен контрол и одит” в нейната организационна структура.Ръководител на специализирания вътрешен контрол е Началникът на управление“Вътрешен контрол и одит”, който се избира и освобождава от Общото събрание на банката, чиито функции се осъществяват от едноличния собственик на капитала-държавата, представлявана от Министерски съвет. Органи за специализиран вътрешен контрол в банката са началникът на управление “Вътрешен контрол и одит” и длъжностните лица от повереното му управление. Организационната структура на управление “Вътрешен контрол и одит” се приема от Управителния съвет на банката по предложение на началник управлението.Началник управление “Вътрешен контрол и одит” и инспекторите трябва да имат висше образование и да отговарят на следните изисквания:1. Да притежават необходимата квалификация и професионален опит в една от следните дейности - банково дело, банков надзор, счетоводство и контрол, електронна обработка на информацията;2. Да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;3.Да не са лишени или не са лишавани от право да заемат материалноотговорна длъжност;4. Да не са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или съребрена линия помежду си или на друг член на управителен или контролен орган на банката.5. Да не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдруцници в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;6. Да не са били през последните пет години, предхождащи датата на решението за обявяване на банката в несъстоятелност, членове на неин управителен или контролен орган.Трудовите договори с длъжностните лица от управление “Вътрешен контрол и одит” се скючват, изменят и прекратяват от Председателя и заместник-председателя на Управителния съвет и изпълнителните директори на банката по предложение на началника на управлението. Всяка година на длъжностните лица от управление “Вътрешен контрол и одит” задължително се прави застраховка живот и срещу злополука за сметка на банката.

Функция на специализирания вътрешен контрол

73

Функцията на специализирания вътршен контрол е да подпомага Общото събрание, Надзорния и Управителния съвет на банката при вземането на решения от финансов и организационен характер и да следи за тяхното изпълнение с цел:стратегическото планиране, оперативното управление и осъществянане на банковата дейност да се извършва стройно, благоразумно и икономично, в съответствие с възприетата политика, реалното съществуване на активите и наличието на ефикасна защита срещу загуби, действия и неефективни направления, измами, злоупотреби и вреди, осъществяването на транзакциите и поемането на ангажименти в съответствие с общите и конкретните пълномощия, предоставени от ръководствотопредоставянето на пълна, точна и навременна информация чрез счетоводната и друга отчетна документация на банкатаредовното и навременно наблюдение и контрол на адекватността на капитала, ликвидността и рентабилността на банката и качеството на нейните активисъздаване и спазване на механизми, позволяващи на ръководството да идентифицира и редовно да оценява управлението на кредетния риск, пазарния риск, оперативния риск, риск от промяна на лихвените проценти при осъществяване на банковата дейност.ФУНКЦИОНАЛЕН ОБХВАТ И ФОРМИ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ ВЪТРЕШЕН КОНТРОЛ Вътрешния контрол обхваща проверяване на дейността на банката и прилагането на съответни на резултатите от проверките мерки за въздействие. Специализирания вътрешен контрол се осъществява едновременно като предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на банката. Предварителния контрол предхожда извършването на банковите операции и чрез него се съдейства за осигуряване на правилно и целесъобразно започване, нормално протичане на конкретните операции, наличието на изготвени процедури, адаптивността на нововъвежданите технологии и програмни продукти. Текущия контрол е постоянен, всеобхватен и пълен спрямо извършването на дейността на банката. Последващия контрол се извършва върху дейности и действия, които вече са осъществени.

Основни принципи и изисквания за осъществяване на специализирания вътрешен контрол.

Основни принципи и изисквания при осъществяване дейноста на специализирания вътрешен контрол са:1.Целенасоченост на контрола, определен въз основа на анализа на отделните видове банкови дейности и работата на всички органи и подчинените им структурни звена и еденици в централата, клоновете,

74

филиалите и представителствата от проведени предварителни проучвания и извършени проверки.2.Навременност на контрола, зависеща от провеждането на комплекс от мерки и задачи за осигуряването на предварителен, текущ и последващ контрол от гледна точка на натрупания опит и извършените проверки.3.Всеобхватност на контрола, изискващ да се извършва проверка на всяка област от банковата дейност, на информационните източници и документация, да се анализира организацията на работата и съблюдаването на предоставените права и задължения на длъжностните лица.4.Необходима достатъчност, която се определя от вида и степента на важност на риска и допуснатите нарушения, пропуски и слабости в дейността на конкретно структурно звено и отделен банков служител.5.Обективност на контрола, обуславящ се от степента на компетентност, независимост и оценка на констатираните пропуски, грешки и нарушения с конкрето посочване на носителите на негативни явления.6.Независимост, определена от мястото, ролята, правомощията изадълженията на органите за специализиран вътрешен контрол и отчитане дейността пред висшестоящите органи на банката.

Задължения за съдейсвие и уведомяване1.Администраторите по смисъла на Закона за банките, служителите и всички лица, работещи в банката са длъжни да съдействат на органите за специализиран вътрешен контрол при изпълнение на служебните им задължения, изразяващо се в осигуряване на работни помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и информация.2.Длъжностните лица, работещи в банката са длъжни да уведомяват писмено управление “Вътрешен контрол и одит”на банката за наличието на допуснати нрушения на законните изисквания, вътрешните правила и процедури, с цел предприемане на своевременни мерки за отстраняване на нарушенията и решаване на проблемите.3.Лицата са длъжни да уведомяват началник управление “Вътрешен контрол и одит” и главния счетоводител на банката при установени липси, като приложат документи в подкрепа на твърденията си и анализ на причините за допускането им.4. При извършване на инспекция или проверка от органите за специализиран вътрешен контрол, длъжностните лица на проверяваните обекти не могат да се позовават на служебна, банкова или търговска тайна.

75

Правомощия и задължения на специализираните органи за

контрол

Предоставяне на контролна информация на органите за специализиран вътрешен контролНачалник управление “Вътрешен контрол и одит” има право да изисква от компетентните органи и длъжностни лица на банката да му предоставят всички вътрешно нормативни актове, информация, счетоводни и други документи, както и всички актове, писма и указания отнасящи се до дейността на банката, издадени от: БНБ и органите за банков надзор;органите за ДФК;специализираното одиторско предприятие – проверител по чл. 61 от ЗБ;органите на Сметната палата, данъчните органи, органите за валутен контрол и други органи и институции за специализиран контрол.

Правомощия на органите за специализиран вътрешен контрол

Началник управление “ Вътрешен контрол и одит” упражнява правомощията си, съгласно изискванията на ЗБ, Устава на банката и всички останали относими нормативни актове. При извършване на проверките органите на специализирания вътрешен контрол имат право:На свободен достъп в служебните заведения в проверяваните обектиДа проверяват цялостната документация и техническите носители на информация на проверявания обектДа изискват предоставянето на сведения, справки, отчети и други документи в определени от тях срокове във връзка с изпълнението на възложените им задачиДа проверяват отчетността, паричните и материалните ценностиДа изискват писмени обяснения от всички длъжностни лица в проверявания обектДа правят писмени препоръки на място за отстраняване на установени от тях нарушения;Да изискват информация за разкриване на конфликт на интереси и осъществяване контрол при изпълнението на такива сделки.При упражняването на правомощието по т.6 ръководителят на проверявания обект е длъжен да отговори писмено в 48 – часов срок дали приема или отхвърля отправените му препоръки. Началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ при необходимост може да изиска от Управителния съвет на банката определянето и назначаването на вещи лица по въпроси, които изискват специални познания и са възникнали в хода на извършването на проверките. Началникът на управлението и оправомощени от него със заповед длъжностни лица имат право на достъп до цялостната документация и решенията на Надзорния и Управителния

76

съвет на банката. Органите за специализиран вътрешен контрол имат право да предлагат на компетентните органи в банката предприемането на действия за търсене на имуществена, дисциплинарна, административно наказателна и наказателна отговорност от винвните длъжностни лица. При констатирани вреди по писмено искане на началник управление “ Вътрешен контрол и одит” до Управителния съвет на банката, след взето решение от УС, Председателя на УС разпорежда предприемането на действия по налагането на обезпечителни възбрани и запори върху имуществото на лицата, отговорни за причиняването на вреди по предвидения в законодателството ред.

Задължения на органите за специализиран вътрешен контрол

Органите за специализиран вътрешен контрол са длъжни:Да се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверкатаДа проверяват лично всички факти, които са от значение за изпълнение на задачите на проверката и да отразяват вярно и точно установените нарушения настъпилите вреди и причини довели до тях, както и виновните лицаДа взаимодействат помежду си да обосновават с доказателства своите констатации Да пазят в тайна фактите и сведенията, които са им станали известни при изпълнение на служебните им задълженияДа не разгласяват и да не предават на други лица информация за предстоящи проверки, както и за установените текущо нарушенияДа анализират проверяваната банкова дейностДа дават становища или препоръки за необходимостта от развитие и подобряване на отделни правила и процедури за отделните дейности в банката при констатиране на неефективност на вътрешните нормативни актове на банкатаДа оценяват пригодността на съществуващите технологии и технически средства, предназначени за защита срещу правонарушенияДа оказват съдействие на органите за банков надзор, на органите за ДФК и на Сметната палата, на Агенцията за финансово разузнаване при Министерството на финансите и на специализираното одиторско предприятие – проверител по чл.61 от Закона за банките

Организация на контролната дейност на управление “ Вътрешен

контрол и одит”

77

Началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ ръководи, изгражда, организира и контролира осъществяването на контролната дейност по тези правила. Под неговото методическо ръководство се осъществява планиране, подготовка, реализация и отчитане на дейността на специализирания вътрешен контрол в банката.

Типова програма и план- график

Органите на специализирания вътрешен контрол извършват инспекциите и проверките по типова програма и годишен план - график, утвърдени от едноличния собственик или от Надзорния съвет на банката, по предложение началник управление “ Вътрешен контрол и одит “.Програмата за контролна дейност е необходимо да включва достатъчно време и ресурси за осъществяване на инцидентни инспекции и проверки. Утвърденият годишен план - график за инспекции и проверка на обектите на контрол имат поверителен характер и са за служебно ползуване само за Надзорния съвет, Председателя на Управителния съвет и органите за специализиран вътрешен контрол.

Бюджет на специализирания вътрешен контрол.

Управителният съвет на банката приема годишен бюджет за разходите на управление “ Вътрешен контрол и одит “ по предложение на началника на управлението. Бюджетът за съответната година се приема не по-късно от 31 декември на предшествуващата година. Приетият бюджет може да бъде намаляван в течение на съответната година само след уведомление и решение на Надзорния съвет на банката. Годищния бюджет за разходите на управление “ Вътрешен контрол и одит “ се определя с оглед разумните потребности, достатъчност и ефективност на контрола и повишаване на професионалната квалификация и опит на длъжностните лица. Изпълнител на бюджета е началника на управлението. Той отчита изпълнението на бюджета пред Управителния съвет на банката не по- късно от 31 януари на следващата година.

Видове инспекции и проверкиОрганите на специализирания вътрешен контрол извършват и осъществяват: 1. Периодична цялостна пълна инспекция в ЦУ на банката най- малко един път на две години 2. Периодична цялостна пълна инспекция на отделен районен клон на банката най- малко един път годишно

78

3. Тематични проверки на дейността на всички органи и подчинени структурни звена и еденици в ЦУ, районни клонове, клонове, филиали и представителства, както и на отделни рискови позиции и сделки на банката 4. Инцидентни проверки по решение на началник управление “ Вътрешен контрол и одит” или по допълнително възлагане от Общото събрание, Надзорния съвет и Управителни съвет на банката. Повод за инцидентната проверка могат да бъдат и законосъобразни, основателни писмени жалби и сигнли за допуснати нередности в банковата практика, отправени до органите за специализиран вътрешен контрол. 5. Тематични проверки по реализацията на актове и последващ контрол за отстраняване на допуснатите нарушения, пропуски, грешки и злоупотреби в проверените обекти.

Заповед за инспекция и проверка

Всяка инспекция или проверка се извършва въз основа на заповед, издадена от началник управление “ Вътрешен контрол и одит “. С нея се определят обектите на проверка, мястото, началната дата, времетраенето , състава на инспекторите, ръководителят на проверяващата група, както и задачите на инспекцията или проверката. Обект на проверка са всички органи и подчинените им структурни звена и еденици в ЦУ, районен клон, клон, филиал и представителство, съобразно вътрешната структура и организация на банката.

Фази на извършване на инспекциите и проверките

Фаза планиране – планиране на контролните дейности, съставяне на програма и подготовка за провежданеРаботна фаза – откриване, изпълнение на планираните процедури по проверката, методи на работа, представителни извадки и тестове, анализ и обобщаване на получените резултати. Заключителна фаза – изготвяне на констативен акт или констативна записка и отчитане резултатите от извършената проверка или инспекция.

Индивидуална работна програма

Ръководителят на проверяващата група от инспектори изготвя индивидуална програма за всяка инспекция или проверка, която се утвърждава от началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ или определено от него длъжностно лице от управление “ Вътрешен контрол и одит “. Програмата се изготвя въз основа на утвърдени от началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ наръчник и стандартни

79

процедури за проверка на обекти и банкови сделки в банката, на основание съществуващата информация за проверяваните обекти от предшествуващи проверки, както и чрез предварително наблюдение, проучване и събиране на информация за текущата дейност на проверявания обект.

Удължаване срока на прверката.

Началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ може при необходимост да удължи еднократно срока на инспекцията или проверката. Заповедта за удължаване се издава не по - късно от три дни преди изтичане на първоначалния срок.

Несъвместимост.

В инспекциите и проверките не могат да участват лица, които са съпрузи или роднини до трета степен включително по права или по съребрена линия на длъжностни лица от проверявания обект, както и тези, които са работили през последните пет години в проверявания обект или са участвали в неговото управление. Наличието, съответно отсъствието на обстоятелствата се декларира писменно пред началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ преди началото на всяка проверка от всички участващи в нея лица.

Взаимодействие между органите за специализиран вътрешен контрол

Ръководителят на проверяваща група, осъществяваща инспекция или проверка незабавно уведомява началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ и взема всички необходими мерки за осигуряване и запазване на необходимите доказателства, когато в хода на проверката се установят данни за :Нарушаване на изискванията за законосъобразно осъществяване на отчетническата дейностНанесени вреди на имуществото на банката, които не са резултат от нарушаване на изискванията на Закона за БНБ, Закона за банките, на Закона за гарантиране на влогвете, на Закона за ЦК, фондовите борси и инвестиционните дружества, на Закона за мерките срещу изпиране на пари и на издадените за тяхното приложение нормативни актове, включително и на вътрешните нормативни актове на банката.Извършени нарушения на изискванията на Закона за БНБ, на Закона за банките, на Закона за гарантиране на влогвете, на Закона за ЦК, фондовите борси и инвестиционните дружества, на Закона за мерките

80

срещу изпиране на пари и на издадените за тяхното приложение нормативни актове, включително и на вътрешните нормативни актове на банката.Вреди, причинени на банката в резултат на нарушения по т. 1 и т.2Измами и злоупотреби

Отчет за дейността на специализиран вътрешен контрол

Началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ представя на едноличния собственик годишен отчет и на Надзорния съвет на банката шестмесечен отчет, които задължително съдържат:Анализ на условията и причините за най – често допусканите нарушения в дейността на банката през отчетния периодАнализ на ефективността на вътрешните нормативни актове на банката и съответно предложения за тяхното усъвършенстванеОценка на пригодността на съществващите технологии и техничиски средства, предназначени за защита срещу правонарушения и съответно предложения за тяхното усъвършенстванеАнализ на взаимодействието през отчетния период с органите за банков надзор, Агенцията за финансово разузнаване при Министерство на финансите и специализираното одиторско предприятие – проверител по чл. 61 от ЗБ и предложения за неговото усъвършенстванеПредложение за мерките, които трябва да се предприемат за отстраняването на условията и причините за нарушенията.

Годишния отчет се представя за сведение на Управителния съвет на банката. Надзорния съвет разглежда отчетния доклад на специално заседание не по – късно от един месец след неговот представяне и се произнася с решение по предлаганите по – горе мерки.В случай, че Надзорния съвет не разгледа и не се произнесе по отчета в едномесечен срок след изтичане на срока посочен по- горе началник управление “Вътрешен контрол и одит “ незабавно внася отчета в Общото събрание на банката.

Предметен обхват на вътрешния специализиран контрол

Органите за вътрешния специализиран контрол проверяват следното:* Ограниченията относно предмета на дейност на банката, установени в банковото законодателство, устава на банката, ограниченията и надзорните изисквания по чл. 3 ал. 2 от Закона за преобразуване на Държавната спестовна каса

81

* Изискванията на чл. 19 ал. 2 от Закона за банките относно сделките и действията които изискват разрешение от ЦБ и на ал. 2 относно дяловите участия в небанкови дружества* Изискванията за капиталова адекватност* Изискванията за ликвидност* Ограниченията по валутните позиции* Изискванията за наблюдение, оценяване и класифициране на рисковите експозиции на банката и за формиране на провизии* Ограниченията, свързани с големите експозиции* Ограниченията, свързани с вложенията на банката по чл. 30 от ЗБ, / Изм. – ДВ, бр. 54 от 1999 г. /, а именно общия размер на вложения на банката в недвижими имоти и други материални дълготрайни активи не може да надвишава 50 на сто от собствения й капитал, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки – собствения капитал* Изискванията и правилата за разкриването на конфликти на интереси по чл. 31 и за доверителност по чл. 34 от ЗБ* Искванията, свързани с обявените условия по влоговете, с правилата за деловата дейност на банката* Законовите и вътрешни ограничения, свързани с вътрешните кредити* Изискванията за спазване на банковата тайна от всички длъжностни лица в банката* Състоянието на информационната система по чл. 53 от ЗБ, а именно всяка банка трябва да създаде и да поддържа информационна система, съдържаща: устава и другите вътрешнонормативни актове, книга за акционерите водена по Търговския закон, книги с протоколите от заседанията на общото събрание и др.* Състоянието на кредитните досиета и режима на съхраняването им * Състоянието на банковото счетоводство: наличието и поддържането на адекватна система за оперативна и счетоводна отчетност на банковите операции, включително правилното и своевременно водене на счетоводството, съобразяването на счетоводните записвания с действащия сметкоплан и счетоводни стандарти, наличието на редовно съставени първични документи, както и реалността на записванията в книги, ведомости, регистри и други отчетни форми и тяхното документиране в хронологичен порядък* Изискванията за поддържане на задължителни минимални резерви при Българската народна банка* Изискванията на режима на безналичните плащания* Изискванията на Закона за гарантиране на влоговете и на издадените за неговото приложение нормативни актове и по – специално законосъобразното и срочно начисляване и внасяне на вноските във Фонда за гарантиране на влоговете

82

* Изискванията на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, свързани с дейността на банката като емитент, инвестиционен посредник и депозитар на инвестиционни дружества* Изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари и на издадените за неговото приложение нормативни актове* Изискванията на всички вътрешни нормативни актове на банката, издадени за приложение на разпоредбите на Закона за банките, на Закона за БНБ,на Закона за гарантиране на влоговете, на Закона за публичното предлагане на ЦК и на Закона за мерките срещу изпиране на пари* Изискванията на установения валутен режим встраната * Правилното оценяване и управление на кредитния, ликвидния, пазарния, лихвения, валутен и другите рискове, произтичащи от дейността на банката* Документацията и достатъчността на обезпеченията на предоставените от банката кредити и други ангажименти по сделки, които водят до реални и потенциални експозиции * Достоверността и качеството на анализите на финансово – икономическото състояние на клиентите по рисковите експозиции на банката* Качесвото на портфейла от инвестиционни ценни книжа и други дялови участия* Ефективността на вложенията на банката в недвижими имоти и в дълготрайни материални активи* Ефективността на информационната система и системата за сигурност на банката* Ефективността на вътрешната организация на банката* Действия и бездействия на длъжностни лица на банката, които увреждат вложители и други клиенти на банката* Действия и бездействия, които увреждат акционери на банката* Правомерността на разпределението и упражняването на функциите и правомощията на различни структурни еденици, ръководители и служители на банката* За точното изпълнение на договорите и поетите от банката задължения* Наличието на опити за опосредстване на парични преводи и плащания по незаконни сделки и и сделки, върху които са наложени забрани* Незаконосъобразни банкови операции, които нанасят вреди на националната икономика* Спазване на технологичната и организационна дисциплина, като следи за:

83

- спазването на утвърдения организационен план, за разпределението на правомощията, отговорностите и задълженията за извършване на сделки и тяхното оперативно и счетоводно отразяване - рационалното формулиране, разбираемост и известност на установената технология, вътрешни правила и процедури на банката - извършването на всяка банкова сделка от оправомощени длъжностни лица - кординацията в дейността на отделните структурни еденици за изпълнението на актовете и разпорежданията на компетентните ръководители - наличието и ефективността на съществуващите механизми за обратна информация относно изпълненията на решенията, заповедите и разпорежданията на компетентните органи и изпълнителни директори на банката* Спазване принципа на “ четирите очи “, изразяващ се в разделяне на различните функции, двоен контрол на активите, подписване от две лица и др.* Прилаганите методи за управление на персонала с оглед на недопускане и отстраняване на случаи на превишение на властнически пълномощия и за предотвратяване на неправомерни действия* Ефективността на провежданата политика за набиране на кадри, обучение и повишаване на квалификацията, както и системата за оценка и поощряване на труд на банковите служители* Управлението на информационните системи, защитата и сигурността на данните за информация, съораженията за обработка и съхранение на информацията и готовността за действия в случай на аварийни ситуации* Законосъобразното и срочно начисляване на данъци, мита, такси и други подобни държавни вземания и внасянето им съгласно изискванията на българското законодателство

АКТОВЕ, УДОСТОВЕРЯВАЩИ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИТЕ КОНТРОЛНИ ДЕЙСТВИЯ

Всяко контролно действие, проверка или инспекция приключва, след като резултатите от нея се документират в акт, подписан от всички длъжностни лица, осъществили контролното действие. Органите на специализирания вътрешен контрол на банката съставят констативен акт, когато:1. констатират нарушения на нормативните актове, включително и на вътрешните актове и правила на банката 2. констатират, вреди нанесени на банкатаКогато не са установени обстоятелства като тези посочени по – горе, органите на специализирания вътрешен контрол на банката съставят

84

констативна записка. Резултатите от предварителния специализиран контрол се документират в констативна записка.

Съдържание на актовете. Изискване за доказаност.

Актовете, удостоверяващи резултатите от извършените контролни действия, задължително съдържат мнения, становища и препоръки за подобряване дейността на банката. В актовете изготвяни от органите за специализиран вътрешен контрол се отразяват всички действия, събития и предприети мерки за отстраняване на нарушенията, пропуските и грешките извършени от компетентните органи и длъжностни лица до края на работната фаза на инспекцията или проверката.Констативните актове задължително трябва да съдържат:І. описание на допуснатите нарушенияІІ. описание на неправомерните действия и бездействия на длъжностни лица в банката и техните последициІІІ. посочване на нормативните актове, които са нарушениІV. констатации за наличието на вреди, ако има такива, техните размери и причинната връзка между действията / бездействието / на длъжностни лица и вредитеV. анализ на причините и условията, довели до правонарушенияVІ.анализ на проверяваната дейностVІІ. оценка на пригодността на съществуващите технологии и технически средства, предназначени за защита срещу правонарушенияVІІІ. препоръки за мерките, които трябва да се предприемат за отстраняване на нарушениятаВсички констатации в актовете посочени по – горе се доказват със съответните справки, сведения, отчети, писмени обяснения, калкулации и други документи, изискани и събрани от органите за специализиран вътрешен контрол в хода на осъществяване на инспекцията или проверката.

Обяснения и възражения от засегнатите лица

Актовете се предоставят срещу разписка на ръководителите на проверяваните обекти, както и на засегнатите длъжностни лица за запознаване с направените констатации. В 7-дневен срок те имат право да дадат писмени обяснения, бележки и възражения, които се прилагат към акта. По представените писмени обяснения и възражения органите за специализиран вътрешен контрол се произнасят с мотивирано заключение.

Съхраняване и ползуване на актовете

85

Актовете се изготвят в два еднообразни екземпляра. Единият от екземплярите се предоставя на ръководителя на проверявания обект за съхранение в архива на обекта, а другият екземпляр се съхранява в архива при управление “ Вътрешен контрол и одит” и се вписва в специален регистър. Актовете се съхраняват в проверявания обект 5 години, а в архива при управление “ Вътрешен контрол и одит”- 15 години. Началник управление “ Вътрешен контрол и одит” определя длъжностно лице, което да отговаря за съхраняването на актовете в архива на управлението и реда, начина за ползуването на информация. Всяко ползуване на информация от архива на управление “ Вътрешен контрол и одит” се отбелязва в дневник - регистър, като задължително се проверява изправността при връщането й и.

Предоставяне на актовете на компетентните органи

След спазването на изискванията актовете се предоставят незабавно на началник управление “ Вътрешен контрол и одит”, който в 10-дневен е длъжен да ги предостави в Управителния съвет на банката за предприемане на мерки за въздействие. Ако в акта се съдържат констатации относно дейността на Уравителния съвет или когато член на Уравителния съвет на банката е лично засегнат от констатациите на органите за специализиран вътрешен контрол, съответният акт се предоставя на Надзорния съвет на банката. Ако в акта се съдържат констатации относно дейността на Надзорния съвет, актът се предоставя на едноличния собственик.

Мерки на въздействие

Оперативно спиране на незаконосъобразни сделки и действияВ хода на проверката или инспекцията ръководителят на проверяващата група може да спира с мотивирано писмено разпореждане за срок от 72 часа, сключването от длъжностни лица на сделки и извършването на действия, които по негово мнение са незаконосъобразни и биха могли да доведат до формиране на вреди за банката. За спирането незабавно се уведомява началникът управление “ Вътрешен контрол и одит” и Уравителния съвет на банката. След изтичането на посочения срок , съответното длъжностно лице може да извърши оспорената сделка или действие, освен ако Управителния съвет не е удължил спирането до произнасяне на спора. Управителният съвет на банката се произнася по оспорената сделка или действие в срок.

86

Оперативно предложение за спиране или неизвършване на нецелесъобразни сделки и действия

В хода на проверката ръководителят на проверяващата група може да прави предложение до ръководителя на проверявания обект за спиране или неизвършване на нецелесъобразни сделки и действия, които по негово мнение могат да доведат до загуби за банката. В тези случаи ръководителят на проверявания обект дава писмен мотивиран отговор в 3-дневен срок дали приема или отхвърля предложението. Предложението не спира извършването на съответната сделка или действие.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УКАЗАНИЯ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЯТА И МЕРКИ ЗА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ

По предложение на началник управление “ Вътрешен контрол и одит “, Управителния съвет или оправомощени от него длъжностни лица - Председателя и заместник председателя на Управителния съвет или изпълнителен директор дават задължителни писмени указания за отстраняване на нарушенията, пропуските и грешките до всички органи и длъжностни лица в системата на банката. Задължителните писмени указания не подлежат на оспорване по административен и съдебен ред. Органите за специализиран вътрешен контрол извършват проверка на изпълнението на задължителните указания и предприетите мерки за отстраняване на констатираните нарушения и пропуски в дейността на контролираните обекти, като при неизпълнение на дадените задължителни указания началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ предлага на Председателя и замесник - председателя на Управителния съвет или изпълнителните директори, налагането на дисциплинарно наказание по Кодекса на труда на виновното длъжностно лице. Ако не се съгласи с отправените им предложения Председателя и замесник - председателя на УС или изпълнителните директори мотивират писмено отказа си да наложат дисциплинарното наказание в петдневен срок.

Мерки за въздействие при системни и трайни нарушения

При системни или трайни нарушения Председателя на Управителния съвет и началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ могат да въведат режим на периодично отчитане на проверявания обект за определен от него срок, но не повече от 1 година пред управление “ Вътрешен контрол и одит “. Системно нарушение е това, което е повторено не по - малко от три пъти след като е било установено от органите на специализирания вътрешен контрол и за отстраняването му са били приложени съответни

87

мерки на въздействие. Трайно нарушение по смисъла на този член е нарушение, което се осъществява непрекъснато, в продължение не по – малко от един месец след като е било установено от органите за специализиран вътрешен контрол и за отстраняването му са били приложени съответни мерки за въздействие. При системни и трайни нарушения началник управление “ Вътрешен контрол и одит “ задължително предлага на компетентните органи, налагането на дисциплинарни наказания на виновните длъжностни лица. Съответният орган се произнася писмено по предложението в седемдневен срок.

Мерки за възстановяване на вреди, причинени на банката

При причинени на банката вреди след решение на Управителния съвет, Председателя и заместник председателя на Управителния съвет или изпълнителен директор организират предприемането на действия до възстановяването им от виновните лица, включително и чрез предявяване на искове за обезщетение по предвидения в законодателството ред.

Уведомления на вътрешния контрол за предприети мерки за въздействие

Органът, предприел мерки за въздействие задължително уведомява писмено за тях в петдневен срок началник управление “ Вътрешен контрол и одит “. Той има право да се обърне към Управителния съвет, съответно към Надзорния съвет и Общото събрание, ако компетентните органи не предприемат необходимите мерки за въздействие, мерките се забавят неоправдано или са недстатъчни.

Уведомления при данни за престъпления

Ако при осъществяването на проверки се установят данни за извършени престъпления началникът управление “ Вътрешен контрол и одит “ уведомява незабавно органите на прокуратурата и органите за банков надзор при Българска народна банка, след взето решение за сезиране от Управителния съвет и/ или от Надзорния съвет на банката.

В горепосочените правила се прилагат следните определения:“ Грешки “ са неумишлени или несъзнателно допуснати неточности в договорни и отчетни документи, отъждествяващи се със: математически неточности математически грешки и несъответствия неправилно приложена счетоводна политика или методически указания

88

неправилно тълкуване и представяне на законови изисквания и вътрешно нормативни правила и указания“ Злоупотреби “ са преднамерено или съзнателно действие на лица от банката или трети лица, водещи до: незаконни действия по отношение на притежаваните от банката активи съзнателно променяне или фалшифициране на данните преднамерено прилагане на неправилна счетоводна политика изопачено тълкуване и прилагане на законови изисквания документни измами

Заповедите за извършване на проверки и инспекции се подпечатват с печата на управление “Вътрешен контрол и одит “ на Банка ДСК. Печата се съхранява и ползва по ред и начин определен от началник управление “ Вътрешен контрол и одит”. Регистрите за вписване и дневниците за ползуване на актовете на специализираните органи за вътрешен контрол се прономероват, прошнуроват и подпечатват с печата на банката. Реда, начина и лицата имащи право да ползуват информация от актовете се определя със заповед на Председателя на Управителния съвет на банката и един от изпълнителните директори по предложение на началник управление “ Вътрешен контрол и одит “. Тези правила се издават на основание чл.59, ал.3 от ЗБ в съответствие с Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките и са приети от Управителния съвет на банката с решение № 257 протокол № 22 от 18.03.2003 г.

Банкови продукти и услуги, предлагани от Банка ДСК 

   ЗА НАСЕЛЕНИЕТО:Разплащателни сметки на граждани с възможност за:

безкасово разплащане на задължения ползване на кредит овърдрафт изплащане на работни заплати, пенсии, хонорари и др.

Разплащателни сметки с ЕДК:теглене на суми в брой чрез АТМ или в клона плащане на стоки  и услуги чрез терминални устройства АТМ и РОS

Депозити с различни сроковеДетски влоговеСпестовни влоговеЖилищноспестовни влоговеСемейни влоговеВлогове на чуждестранни лицаКредити за текущи нужди:

с поръчителство

89

с ипотека със залог на ДЦК и влог

Кредити за жилищни нуждипокупка на готови жилища, жилищни имоти, гаражи, ателиета, парцели придобиване на жилище в строеж строеж на жилища, гаражи и ателиета довършване на жилищни сгради преустройство, подобрения и основен ремонт текущ ремонт

Кредитиране на студентиКредитиране на нотариуси

   ЗА БИЗНЕСКЛИЕНТИ:Разрешаване на инвестиционни кредитиРазрешаване на кредити за оборотни средства:

стандартни кредити кредитни линии револвиращи кредити овърдрафт

Банкови гаранцииРазплащателни сметки и разплащания чрез БИСЕРАНабирателни и особени сметкиДепозитиИнкасова дейност

   ЗА ОБЩИНИ:Обслужване на бюджета, извънбюджетни сметки и фондовеКредитиране на общини за:

здравни, социални, културни и други дейности екологични и инфраструктурни проекти придобиване на ДМА информационно осигуряване и др.

   ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ГРАЖДАНСКИ СДРУЖЕНИЯ:Набирателни и разплащателни сметкиДепозити

   ИЗВЪРШВАНЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ:Междубанкови и вътрешнобанкови преводиСделки с ДЦКОрганизация и пласмент на билети и талони от ДЛИзплащане на дивиденти и предаване на депозитарни разпискиПлащане на данъци и таксиИзплащане на тютюниЗастраховане на граждани, ползващи текущи и жилищни кредитиДруги

90

 

Банка ДСК внедри информационната система Dimension, която позволява всички транзакции във всички офиси и изнесени работни места на банката да се извършват в реално време.

Банката предлага на корпоративни клиенти възможност за електронни разплащания чрез системата Multicash. Чрез системата се нареждат операции по сметка в банката директно от офиса на клиента, като се получава обратна информация за остатъка по сметката, лихвени проценти, валутни курсове и др. Банката събира месечна такса за поддържане и оперативно обслужване на системата от 25 лв.

Банката предлага ePay.bg система за електронни плащания на стоки и услуги чрез Интернет с банкови карти на Банка ДСК. Клиентите на услугата могат: да заплащат стоки и услуги чрез Интернет на търговци, регистрирани в системата ePay.bg; да заплащате текущите си разходи за ел.енергия, топлофикация и данъци през Интернет.За ползване на услугата е необходимо: притежаване на дебитна карта на "Банка ДСК" (международна или за местно ползване); картата да има достъп до плащания с POS терминал; клиентът да потвърди желанието си да извършва разплащания през Интернет от терминално устройство АТМ чрез въвеждането на неговия ПИН; да има достъп до Интернет; да се регистрира чрез Интернет в http://www.epay.bg/ като "нов потребител на ePay.bg"; да потвърди участието в ePay.bg чрез терминално устройство АТМ.

Изминалата 2002 г. бе важна за историята и развитието на Банка ДСК ЕАД. Банката преодоляваше едновременно три предизвикателства – преструктуриране, развитие и подготовка за приватизация. Това е първата година, през която тя функционира не само като отделна корпоративна единица, а реализира стратегия за развитието й като първата в страната банкова група. В резултат на активната си дейност Банка ДСК стана втората по- големина банка, постигна високи финансови резултати, подобри ефективността си и не само запази, но завоюва нови пазарни позиции. Тя защити позицията си на кредитор номер едно в страната и излезе на международните капиталови пазари.“Муудис” присъди кредитен рейтинг по дългосрочни депозити “B2” с позитивна перспектива, ограничен от рейтинга на страната, и за финансова стабилност рейтинг “D” със стабилна перспектива.Банката стана втората по-големина на активите в страната. През 2002 г. Банка ДСК управлява 13,9% от активите в банковата система, като

91

добави към пазарния си дял нови 1,82%. Общата сума на активите е 2 019 млн. лв. За една година увеличението им е 544 млн. лв., което прави ръст от 37% - по-висок от този за 2001 г. и по-висок от нарастването на банковата система като цяло и отделните банкови групи. Само увеличението на активите е по-голямо от активите на всяка една след първите седем по големина банки в България.Банка ДСК приключи 2002 г. със 70 на сто по-висока печалба от миналата година в размер на 40 682 хил. лв. Банката е на второ място по размер на печалбата в банковата система. Възвръщаемостта на активите достигна 2,44%, а възвръщаемостта на собствения капитал е 23,11%. Доходността на една акция е 48,06 на сто. Общо платените данъци на държавата и общините през миналата година са в размер за над 14 млн. лв.Банка ДСК запази позицията си на най-голям кредитор в страната в условията на засилена конкуренция и значителен ръст на кредитирането през годината. Над 946 млн. лв. са предоставени като кредити, което е с 25 на сто повече от предишната година. Кредитите, отпуснати от Банката, са 15.2 на сто от всичките в страната, като при кредитите на населението делът й е 63,6 на сто. През 2002 г. Банката започна да предоставя кредити във валута на своите клиенти.На населението са дадени кредити за 790 млн. лв., с 153 млн. лв. повече от миналата година (прираст 24 на сто). Предоставят се основно широка гама от потребителски кредити и овърдрафт по разплащателна сметка - 659 млн. лв. и кредити за строеж и покупка на жилища - 131 млн. лв.Банка ДСК е предоставила кредити за 157 млн. лв. на търговски предприятия, като почти 97% от тях са частни, преимуществено малки и средни предприятия. Около 16 млн. лв. са предоставените кредити на т. нар. микро-предприятия – предприятия за малък бизнес на занаятчии, лекари и хора със свободни професии. Около 37 на сто от кредитите са за инвестиционни проекти със срок до 5 години.Основните индустриални сектори, в които Банката кредитира са търговия - 41 на сто от кредитния портфейл за корпоративни клиенти, преработвателна промишленост - 30 на сто, туризъм - 8 на сто, строителство - 6 на сто, транспорт - 5 на сто, селско стопанство - 4 на сто.Водещ приоритет на Банка ДСК остана запазването и разширяването бизнеса с досегашните клиенти на институцията, като усилията бяха насочени приоритетно към увеличаване продажбите на стандартизирани продукти. Подобри се качеството на обслужване на клиентите. Банката намали значително цената на кредита и подобри достъпа до нейните продукти с направената оптимизация на процедурите и работните процеси и политиката на динамично изменение на условията по кредити в съответствие с изискванията на пазара. Тя продължи да води относително

92

консервативна политика при оценка на риска не само за запазване на високото качества на активите си, но и в интерес на своите клиенти.Привлечените депозити от клиенти в лева и валута са 1 710 млн. лв. и нарастват спрямо 2001 г. с 31 на сто – ръст по-голям от средния в страната. По този начин се преустанови тенденцията от последните години към намаление на пазарния дял и той достигна до 17%. Депозитите на населението са 83 на сто от привлечените средства, като Банката държи пазарен дял от 56,3%. Депозитите на корпоративни клиенти са в размер на 194 млн. лв. при 58 млн. за предишната година. Привлечените средства във валута се удвоиха. Пазарният дял на Банката при валутните депозити нарасна с над 3 процентни пункта до 7%. Това е изключителен успех за Банката, принос за който има увеличаването на международните разплащателни операции и операциите по покупко-продажба на валута, както и водената атрактивна за клиентите ценова политика.Банката повиши своята оперативна ефективност, като отношението между оперативните приходи и разходи значително се подобри и намаля от 67% на 63%. При преструктурирането Банката запази националния обхват на клоновата си мрежа и продължи да осигурява достъп до финансови услуги на цялата територия на страната. Банката притежава 291 собствени поделения и 1043 бр. представителства.Успехите на Банката бяха оценени както в България, така и в чужбина. През изминалата година Банката бе удостоена със Златното отличие на фондация “Атанас Буров” за 2002 г. за съхранението на българските банкерски традиции, а сп. “Банкер” към групировката “Файненшъл таймс” я удостои със званието “Банка на годината – 2002 за България” за цялостната й стратегия и развитие, реализирани отлични показатели и инициативи на Банката.На общото събрание на 8 май 2003 г. едноличният собственик на капитала на Банка ДСК, БКК АД одобри Отчета за дейността на Банката през 2002 г., годишния счетоводен отчет на Банката за 2002 г. и доклада на одиторското предприятие “КПМГ България” ООД; одобри предложението на Надзорния съвет печалбата в размер на 40 682 хил. лв. да се отнесе във фонд “Резервен”; освободи от отговорност членовете на Надзорния съвет и Управителния съвет на Банката за дейността им през 2002 г. и прие отчета на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол за дейността през 2002 г. Сравнение на насоките за оповестяването на кредитния риск

За да се улесни сравняването на насоките за оповестяването, представени в този документ, с препоръките за оповестяването, издадени от Базелския комитет през юли 1999 г. като част от документа му за отчитането на

93

кредитите, таблицата по-долу съпоставя тези два комплекта от препоръки. Като допълнителна помощ, таблицата препраща и към подобни изисквания към оповестяването, изложени в международните счетоводни стандарти (МСС), издадени от Комитета за международни счетоводни стандарти (КМСС).

Препоръки за най-добрите практики, представени в този документ

Препоръки в Документа за отчитане на кредитите, юли 1999 (ДОК)

Международни счетоводни стандарти (МСС)

1. Оповестяванията в годишните финансови отчети на банките, трябва да се адаптират към големината и характера на операциите на банката в съответствие с принципа за съществеността.

ДОК 12 МСС 1.29, МСС 30, Рамката

2. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики, практики и методи, които използва за отчитане на експозициите си към кредитен риск.

Подобни на ДОК 13, макар и с по-широк обхват

МСС 1.97, МСС 30.43, МСС 32.47

3. Банката трябва да оповестява информация за счетоводните политики и методи, които използва за определяне на специфичните и общите провизии, и трябва да обяснява използваните ключови допускания.

ДОК 14 МСС 1.97, МСС 30.43, МСС 32.47

4. Банката трябва да оповестява качествена информация за характера на кредитния риск в дейностите й и да описва как възниква кредитния риск в тези дейности.5. Банката трябва да оповестява информация за управлението, структурата и организацията на функциите по управление на кредитния риск.

По-подробни насоки относно някои елементи на ДОК 15.

6. Банката трябва да оповестява качествена информация за политиките и практиките си за управление и контрол на кредитния риск.

ДОК 15 МСС 32.43А (изменен с МСС 39)

7. Банката трябва да оповестява

94

информация за техниките и методите си за управление на просрочените и обезценени активи.8. Банката трябва да предоставя информация за използваната от нея система с кредитни точки и модели за измерване на кредитния риск в портфейла.9. Банката трябва да оповестява салдата по кредитни експозиции, включително текущата експозиция и, ако е уместно, евентуалната бъдеща експозиция, по основни категории.

По-подробни насоки в сравнение с МСС 32.66

10. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по бизнес браншове.

МСС 14

11. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по основни категории контрагенти.

Подобни на ДОК 16, макар и с по-голям обхват

12. Банката трябва да оповестява информация за кредитните експозиции по географски региони.

Подобни на ДОК 17, макар и с по-голям обхват

13. Банката трябва да оповестява информация за значителните концентрации на кредитен риск.

МСС 32.66 (б), МСС 30.40

14. Банката трябва да оповестява ефекта от техниките за смекчаване на кредитния риск, включително обезпечения, гаранции, кредитни застраховки и правно приложими споразумения за нетиране.15. Банката трябва да оповестява количествена и качествена информация за използваните от нея кредитни деривати и други инструменти, които преразпределят кредитния риск.16. Банката трябва да оповестява количествена и качествена информация за дейностите си по секюритизиране.

МСС 39.170 (г)

17. Банката трябва да оповестява обобщена информация за договорните си задължения по споразумения с

ДОК 19 МСС 30.26, МСС 37.86

95

право на регрес и очакваните загуби по тях.18. Банката трябва да предоставя обобщена информация за вътрешния си рейтингов процес и вътрешните кредитни рейтинги на кредитните й експозиции.19. Банката трябва да оповестява общите кредитни експозиции по основни категории активи, като показва обезценените и просрочените суми по всяка категория.

Включва елементи от ДОК 20 и 21, макар и с по-голям обхват.

20. Банката трябва да оповестява сумите на специфичните, общите и други провизии. Ако е уместно, тези провизии трябва да бъдат оповестени по основни категории активи.

Включва елементи от ДОК 20, макар и с по-голям обхват.

По-подробни насоки в сравнение с МСС 30.43 (в)

21. Банката трябва да оповестява изравняването на промените в провизиите за обезценка на кредити.

Подобни на ДОК 22, макар и с по-голям обхват.

МСС 30.43 (б)

22. Банката трябва да оповестява кредитните експозиции, по които начисляването на лихви или други договорни парични потоци – в съответствие с условията на оригиналното споразумение – е прекратено поради влошаване качеството на кредита.

Подобни на ДОК 23, макар и с по-голям обхват.

МСС 30.43 (г)

23. Банката трябва да оповестява обобщена информация за кредитните експозиции, които са преструктурирани през годината.

Подобни на ДОК 24, макар и с по-голям обхват.

24. Банката трябва да предоставя информация за приходите, нетните доходи и възвращаемостта на активите.

МСС 1.75, МСС 30.10

96

И така трябва да бъде изграден един модерен, динамичен и ефективен банков надзор; един модерен, “разумен” и конкурентноспособен вътрешнобанков контрол, както и стабилна банкова система. Ролята на банковия контрол е много голяма и тя се проявява както по отношение на неговото усъвършенстване, така и до разширяване на неговия обхват чрез взаимодействието му с останалите финансови- контролни организации у нас. Синхронизацията на контролните действия на бюджетния, финансово- ревизионния или вътрешния финансов държавен и другите видове финансов контрол с тези на банковия контрол, е една от предпоставките за подобряване работата на банковата система в частност и на финансовата система като цяло. За тази цел е необходимо както усъвършенстване на финансовото ни законодателство и синхронизирането му с това на страните, членуващи в ЕС, така и чувствително подобряване на взаимодействието на отделните структурни еденици в националната ни икономика.

97

Банковия контрол заема водещо място и в преодоляване на злоупотребите в банковата сфера с финансови ресурси, както от работещите служители в нея, така и от нейните клиенти опитващи се понякога да изтеглят своите влогове и депозити с фалшиви банкови бордера и спестовни книжки. С повишаване на ефективността му постепенно ще се преодолява негативното отношение към финансовия контрол като цяло и в частност към банковия контрол. За осъществяването на тази крайно неотложна и същевременно належаща промяна не само в икономическата култура, но и в психиката на голяма част от българския народ, е необходимо не само известно време, през което по пътя на обучението и възпитанието да бъде постигната тази трудна цел, но са нужни и някои мерки от по- особен характер от действащите понастоящем законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Те се изразяват предимно до промяна на законодателството и на структурата на отделните йерархични равнища на държавното управление. Трябва да бъде подобрено и взаимодействието в тази насока със следствието, съда и прокуратурата, а също и с някои международни организации в правораздаването. Важно е и укрепването на взаимоотношенията на органите за банков надзор у нас с Базелския комитет по банков надзор, Европейската комисия, Европейската централна банка и т.н. Информираните инвеститори, вложители, кредитори и други банкови контрагенти могат да стимулират дадена банка да поддържа надеждни системи за управление на риска и вътрешен контрол и да осъществява дейността си по начин, който е разумен и съвместим с определените бизнезс цели. Освен това прозрачността укрепва доверието в банковата система, като намалява несигурността при оценката на банките. Затова Базелския комитет счита, че прозрачността на банковите дейности и рисковете, присъщи на тези дейности са ключов елемент на ефективно надзираваната сигурна и стабилна банкова система.

ВЪТРЕШНИТЕ ОДИТОРИ СЕ ПОДГОТВЯТ ЗА БАЗЕЛ II

Трескавата подготовка на банките за прилагането на изискванията на новото споразумение за капиталова адекватност, известно като "Базел II", не подмина и одиторите от специализираните им служби за вътрешен контрол. Всъщност тяхната задача е не по-малко важна от тази на експертите по управление на риска. Защото именно вътрешните одитори ще трябва да контролират този процес, което предполага и да са изключително добре запознати с материята.

Съзнавайки тази необходимост, Институтът на вътрешните одитори в България (член на неговия управителен съвет е и главният ревизор на БНБ Райка Онцова) организира на 24 юни първия семинар по управление на

98

риска, предназначен само за вътрешни одитори в банки, застрахователни компании и финансови институции. А представянето на новостите бе поверено на лектори от водещите одиторски компании - "ПрайсуотърхаусКупърс" и "Кей Пи Ем Джи".

Един от съветите, който получиха специалистите от "Вътрешния контрол" в кредитните институции, бе да насочат усилията си към прогнозирането не само на стратегическия, но и на оперативния риск. Изтъкнато бе също така, че той трябва да бъде определен не само количествено, но и банките да заделят част от капитала си за провизирането му - теза, която е в основата и на споразумението "Базел II". Днес банките отделят най-сериозно внимание на пазарния, кредитния и ликвидния риск. В световната практика обаче има достатъчно красноречиви примери, които показват докъде могат да доведат грешките, допускани от банковите служители в оперативната им работа. При повдигането на този въпрос всеки се сеща за "Аферата Беарингс", доказала как слабият контрол върху дейността на банков експерт от средно управленско ниво е в състояние да потопи една кредитна институция.Основните проблеми, които стоят пред вътрешнобанковия контрол са:

1. Ниската квалификация на контролните органи2. Несъвършенство в нормативната уредба3. Проблеми, свързани с информационното осигурянаве на контролния

процес4. Пропуски в методиката на контрола5. Несъвършенство на документалните проверки

1. Закон за счетоводството – Обн., ДВ бр. 98 от 16.11.2001 г. в сила от 1.01.2002 г. изм. и доп. бр. 91 от 25.09.2002 г.

2. Закон за независимия финансов одит – Обн., ДВ бр. 101 от 23.11.2001г. изм.и доп. бр. 91 от 25.09.2002 г.

3. Закон за електронния документ и електронния подпис – Обн., ДВ бр.34 от 6.04.2001 г. изм. бр.112 от 29.12.2001 г., в сила от 5.02.2002 г.4. Закон за Българската народна банка – Обн., ДВ бр.46 от 10.06.1997г., в сила от 10.06.1997 г., изм. и доп., бр.45 от 30.04.2002 г. 5. Закон за банките – Обн., ДВ бр.52 от 1.07.1997 г., в сила от 01.07.1997 г.изм., бр.92 от 27.09.2002 г., в сила от 28.12.2002 г., бр.31 от 04.04.2003 г.6.Закон за мерките срещу изпирането на пари – Обн., ДВ бр.85 от 24.07.1998 г., изм. и доп., бр.31 от 4.04.2003 г.7.Закон за държавен вътрешен финансов контрол – Обн., ДВ бр. 92 от 10.11.2000 г. в сила от 1.01.2001 г. доп. бр. 28 от 19.03.2002 г. доп. и изм. бр.101 от 29.10.2002 г. изм. бр. 31 от 4.04.2003 г.

99

8.Закон за Комисията за финансов надзор – Обн., ДВ бр. 8 от 28.01.2003 г. изм., бр.31 от 4.04.2003г. изм. и доп. бр. 68 от 29.07.2003 г. изм. бр. 112 от 23.12.2003г.9.Търговски закон – Обн., Дв бр. 48 от в сила от 1.07.1991 г. изм. и доп. бр. 31 от 4.04.2003 г. изм. бр. 58 от 27.06.2003г.10.Валутен закон – Обн., ДВ бр.83 от 21.09.1999 г. изм., бр.45 от

30.04.2002 г. изм. и доп. бр. 60 от 04.07.2003 г.11.Закон за публичното предлагане на ценни книжа – Обн., ДВ бр. 114 от 30.12.1999 г. в сила от 31.01.2000 г. изм. бр. 67 от 29.07.2003 г. доп. бр. 71 от 12.08.2003 г.12.Законът за гарантиране на влоговете в банките – Обн., Дв бр.49 от 29.04.1998 г.изм. бр. 73, 153 и 155 от 1998 г. изм. и доп. бр.54 от 1999 г.13. Законът за особените залози – ДВ бр. 100 от 22.11.1996 г. изм. и доп. бр. 86 от 1997 г. бр. 42 от 1999 г.14.Постановление № 65 на МС от 25.03.1998г. за приемане на Националните счетоводни стандарти и Националния сметкоплан;15.Постановление № 21 на МС от 4.02.2003 г. за утвърждаване на Международните счетоводни стандарти16.Правилник за прилагане на Закона за Държавния вътрешен финансов контрол приет с ПМС № 103 от 24.04.2001г. Обн., ДВ бр.44 от 8.05.2001г. изм. и доп. бр. 43 от 13.05.2003 г. изм. бр. 49 от 27.05.2003 г.17.Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпиране на пари - Обн., ДВ бр. 119 от 14.10.1998 г. и доп. бр. 71 от 12.08.2003г. 18.Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа – приета с ПМС № 289 от 30.11.1994 г. Обн., ДВ бр. 101 от 9.12.1994г. изм. бр. 8 от 26.01.2001 г.19.Наредба № 3 за безналичните плащания и националната платежна система – от 27.06.2002 г.20.Наредба № 28 за информацията, събирана от банките при извършването на презгранични преводи и плащания - / От Управителя на БНБ ДВ бр.111 от 21.12.1999 г. ДВ бр. 59 от 2003 г. бр. 69 от 2003 г.21.Наредба № 1 за гарантиране на влоговете в банките от 1995 г. 22.Наредба № 2 за лицензиите и разрешенията, издавани от Българска народна банка /Приета от Българската народна банка, обн., ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2000 г., в сила от 22.02.2000 г., изм., бр. 76 от 2002 г., в сила от 6.08.2002 г., доп., бр. 19 от 2003 г., в сила от 4.03.2003 г., изм., бр. 108 от 2003 г., в сила от 12.12.2003 г., доп., бр. 44 от 2004 г., в сила от 29.05.2004 г.23.Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките издадена от управителя на Българска народна банка, Обн., ДВ бр.108 от 12.12.2003г. 24.Наредба № 26 от 9.12.1999г. за сделките на финансовите къщи с чуждестранна валута Издадена от БНБ Обн., ДВ бр. 111 от 21.12.1999 г.

100

25.Наредба № 16 от 15.12.1999 г. за изискванията към дейността на обменните бюра Изд. от МФ Обн., ДВ бр.111 от 21.12.1999 г.26.Финанси, издателство “ АБАГАР” - Велико Търново 2001 г. 27.Международни стандарти за финансово отчитане - Свищов 2002 г.28.Теория на контрола и одита - Свищов 2002г.29.Стопански и финансов контрол – Свищов 2002 г.30.Банково счетоводство – Свищов 2002 г.

101