Лудвиг ван Бетховен Брой 51

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Животът на великия комnо3итор, който се бори

с трудностите и несгодите

Вторият Моцарт

Невръстният придворен музикант

На път за столицата на музиката

Виенският маестро

Низ от шедьоври

"Буря и устрем" (Sturm und Drang)

Кончината на гения

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Бетховен и сонатата

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Велики личности, омагьосани от и3куството на му3иката

' ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Бетховен и симфониите

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте продавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на предишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес iпfo@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: понеделник- петък, 10:00- 15:00 ч.

За да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, след което преведете необходимата сума по сметка:

Алфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер 3апnащането става в момента

на получаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИН И ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Капнистас

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАН Е: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

© 2008 De AGOSTINI Hellas © 2003 К.К. De AGOSТINI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uniphoto Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Цена на първия брой: 1,50 лв. Цена на следващите броеве: 3,70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено

е възпроизвеждането, сканирането, предаването или

използването на материалите с търговска цел под каквато и да

е форма без писменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си запазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се представят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

-

- - - - - - - - -

Въведение

Лудвиг ван Бетховен

Какъв е неговият живот?

UJ

s I UJ с:[ UJ со

~ со

във ФРАНЦИЯ швз XVIII в., в навечерието на Френската

революция, музиката е средство за забавление,

запазено единствено за аристокрацията, и представлява

обикновен инструмент за насърчаване и улесняване на

общуването в модните салони по онова време. За да угодят

на благородническото съсловие, музикантите изпълняват

интересни като звучене творби, които да ' се харесат на

аудиторията. По този начин те смятат, че вършат това по

задължение, и не очакват да получат достатъчно свобода, за да

развихрят своя талант и да създадат музикални произведения,

в които да изразят самите себе си. Въпреки това в онази епоха

се ражда музикален гений, който не позволява талантът му да

бъде задушен от това състояние на нещата.

Името му е Лудвиг ван Бетховен. Той е пропит с духа на

Френското просвещение и не счита за свое задължение

да се намира непрекъснато в услуга на аристокрацията с

музикалните си изяви. Това му дава свободата да създава

музика, чийто извор се крие в хуманистичните идеи в

изкуството и основана единствено на- собствените му

убеждения. Въпреки че композиторът загубва своя слух,

той не престава да издига музиката до непознати висоти.

Какъв е Бетховен като човек?

Лудвиr ван Бетховен

--IJI~I:I-1'11JI~IIrl 1750 ~ Умира Йохан Себастиан Бах.

Започва да се развива класическата музика.

1756 ~ Ражда се Волфганг Амадеус Моцарт.

1766 ~ йозеф Хайдн става капелмайстор в двора на принц Николай йозеф фон Естерхази .

1770 ~ На 16 декември в Бон (Германия) се ражда Лудвиг ван Бетховен .

1776 ~ Бащата на Бетховен започва да се занимава с музикалното му образование.

1785 ~ Бетховен става придворен органист в Бон.

1787 ~ Бетховен посещава Моцарт, пред когото представя импровизирано изпълнение.

1789 ~ Избухва Френската революция.

1791 ~ Умира Моцарт.

1792 ~ Бетховен учи във Виена.

Обучава се под ръководството на Хайдн.

1794 ~ Френската армия атакува град Бон.

1798 ~ У Бетховен се появяват първите признаци за загуба на слуха.

1799 ~ Краят на Френската революция. 1

1802 ~ Бетховен пише "Хайлигенщадтско завещание".

1804 ~ Наполеон Бонапарт става _:l:r:- 'r' император.

1805 ~ Премиера на Трета симфония в ми бемол мажор (оп. 55), известна под името "Героична" (Eroica).

1806 ~ Свещената Римска империя се разпада под натиска на Наполеон Бонапарт.

1808 ~ Премиера на Пета симфония в до минор (оп . 67), композирана от Лудвиг ван Бетховен.

Избухва войната за независимост в Испания .

1812 ~ Бетховен написва своето "Писмо до безсмъртната любима':

Бетховен се запознава с поета Гьоте.

1814 ~ Провежда се Виенският конгрес.

1815 ~ Възниква проблем с попечителството върху племенника на Бетховен.

1818 ~ Бетховен напълно загубва своя слух.

1819 ~ Рудолф фон Хабсбург-Лотринген става архиепископ.

1824 ~ Бетховен завършва Деветата симфония в ре минор (оп. 125), известна с това, че е единствената симфония,

в която присъства хор.

1827 ~ На 26 март Бетховен умира във Виена.

1828 ~ Умира Франц Шуберт.

1830 ~ Златният век на романтизма в музиката.

1876 ~ йохан Брамс завършва своята първа симфонична творба.

1921 ~ Арнолд Шьонберг създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония.

Живот и дейност

Животът на великия

композитор, който се бори

с трудностите и несгодите

-------------- - -

Класическата музика, наследила бароковата, достига своя разцвет

в Европа с появата на сцената на Волфганг Амадеус Моцарт. Самият

Моцарт вдъхновява друг музикален гений в малкия град Бон, намиращ

се далеч от дома на Амадеус във Виена. Името му е Лудвиг ван Бетховен

и той изменя хода на историята в музиката. Сполетян е от злочестата

участ спътник на неговия талант да е безкрайното страдание, но дали

целият му живот е белязан по този начин?

Вторият Моцарт

Трето поколение музиканти

ИЗВОРИТЕ НА РЕКАРЕЙН се намират В Швейцария

и тя прекосява североизточната част на

Германия и територията на Холандия, преди да

се влее в Северно море. Легендите разказват как

нимфи, надарени със свръхестествени сили, пеят

песни по скалистите брегове на реката, а звънли­

вите им гласове примамват моряците към водните

дълбини. Тази легенда се превръща в любима тема

за много изтъкнати творци в немската литература,

като например Хайнрих Хайне.

Град Бон е разположен на единия бряг на река

Рейн . Връхна точка в неговото развитие се явява

управлението на така наречените курфюрсти

(на немски Kurfurst). Те са членове на избира­телната колегия на Свещената Римска империя,

имаща функцията да избира германски импера­

тор. Дядото и бащата на Бетховен са придворни

музиканти в двореца на курфюрста. Дядото на

Бетховен, Лудвиг, е оперен певец бас, в чиито

задължения влиза организирането на остана­

лите певци . Той е професионален музикант, тъй

като заема поста капелмайстор, и е натоварен

с подбора и събирането на всички придворни

музиканти. Дядото на Бетховен има и други по­

незначителни занимания, като например търго­

вия с алкохол и участие в различни финансови

дейности. В онези времена семейството е доста

заможно. Синът на стария Лудвиг, Йохан, насле­дява поста на своя баща, тъй като самият той е

тенор. И макар че не е надарен с божествения глас

на своя родител, йохан е ценен заради Rе-вческите си умения и факта, че свири на цигулка .

През 1767 г. Йохан сключва брак с Мария Магдалена Керевич. Неговият баща е против този

брак, тъй като дамата е вдовица. Но Мария е добра

Къщата, където израства Бетховен.

Той е роден на третия етаж

в това здание . Днес постройката е

превърната в музей на композитора

и приема безброй посетители .

... Майката на Бетховен,

Мария Магдалена Керевич,

е изключително дискретна

и затворена жена .

Казват, че тя почти никога

не се усмихва.

и интелигентна жена, която се

на родителите на своя

далеч не е толкова надарен в музикално отноше­

ние, колкото своя покоен баща. Инструментът, който

малкият Бетховен използва на 6-годиш вь.зр~r:Эjji"]

уроците си по музика, е клавесинът- пр дш , ве кът на съвременното пиано. Не след дълго о · о

дява до съвършенство основи е на музиката а неrь

вият баща е изумен от бързот0 рё;Jзвитие и\ музика. :. ните постижения на своя син.

По същото време друго дете чудо се jij:2'ё6Qъ'i:Цa6 обект на всеобщо внимание и възхищение. Иl:leto

е Волфганг Амадеус Моцарт.

Той е с 14 години по~възр!'l~тен от Лудвиг и ' . j

успява да докаже възможностите на -зу ителния

си талант още от 6-годишна възраст,

отправя на музикално турне из Европа.

йохан започва да осъзнава предстоящия застой в своята кариера на придворен музикант, където

няма никакви шансове за напредък. По това време

все по-често започва да посяга към чашката, за

да удави тъгата си в алкохол . Неговият син обаче

демонстрира изумителен музикален талант и

Йохан, разочарован от своята участ, прехвърля заветната си мечта- да стане втори Моцарт- върху

своя син.

Образованието, което получава Бетховен , след като неговият баща се заема да реализира своите

амбиции, се осъществява с надминаващи обичай­

ните представи сила и енергия . Малкият Бетховен

не може да играе навън. Вместо това всеки ден

той свири часове наред на клавесин, повтаряйки

един и същ етюд стотици пъти наред. Не му разре­

шават да свири произведения , които не присъст­

ват в учебника по музика . При всеки свой опит да

изсвири творба по начина , по който му се иска, той

получава сурови укори от страна на своя баща, ето

защо дори и през ум не му минава да създаде своя

собствена мелодия, която след това да изпълни.

СТИЛОВЕТЕ НА ЕПОХАТА

Основната насока в музиката по време на

Ренесанса, през XIV в. и XV в., доста преди вре­мената, в които живее Беnювен , се фокусира върху полифонията - мелодия, основаваща се

на "равнопоставеността" между изпълнителите

на дадено музикално произведение, между

инструментите или музикалните партии. Тя се

различава от монофонията, тоест "едногласи­

ето" или присъствието на една водеща музи­

кална партия, и хомофонията, при която имаме

музикална партия с акомпанимент на музика­

лен инструмент, а хармоничното единство се

търси на ниво соло акомпанимент. По време

на бароковия период, през XVII в. и XVIII в., тази насока започва да се заменя със стил, състоящ

се от ярко изразен басов елемент с множество

орнаменти. Склонността към орнаментация на

басовото звучене представлява музикален тер­

мин, с който се обозначават интервалите, акор­

дите или отделните тонове по отношение на

басовите ноти . Орнаментираното басово зву­

чене се свързва с така наречения "баса конти­

нуа" (от италиа нски: basso coпtinuo - продъл­

жителен бас), акомпанимент, използван в почти

всички музикални жанрове през бароковата

ческото съсловие често присъстват на придворни

представления или на такива в специално органи­

зираните за целта салони. Самите музикални изпъл­

нения играят второстепенна роля и са по-скоро фон,

създаващ подходящото настроение за самата сбирка.

По-голямата част от композициите, датиращи

от този период, се състоят от две музикални

партии: основна музикална линия и акомпани­

мент от "баса континуо': представляващ особен маниер на записване на музикалния акомпа­

нимент. При него се изписват само основните

басови тонове на акомпанимента, а по-нататък

хармонията, както в много случаи, и солиращата

партия са въпрос на импровизация. Понякога

обаче бароковите композитори поставят специ­

ални обозначения, подсказващи правилната хар­

монична или мелодична фигура. Въпреки това

"баса континуо" си остава изцяло импровизаци­

онна музикална форма. Подобни импровизаци­

онни форми използват органистите, които аком­

панират на хор за полифонични изпълнения.

Ренесансовата музика поставя ударение върху

натрупването на поредица мелодии, украсени

от множество акорди и басови ноти, създаващи

хармонично звучене. Основните задължителни

елементи в съвременната хармония се създават

именно през бароковата епоха. Не трябва да се

пренебрегва и симбиозата между музикалното

звучене и бързото развитие на различните музи­

кални инструменти.

Класицизмът в музиката прави своя дебют в края на XVIII в. При композирането на музи­калните творби започва да играе роля оркес­

трацията на различните групи от музикални

инструменти, които се развиват до този

момент. "Баса континуо" и орнаментацията

в музиката постепенно започват да отстъп­

ват пред новите методи, неизползвани до

този момент. Една от формите на инстру­

ментална барокова музика, която претърпява

значително развитие по това време, е сона­

тата . Тя се основава на определена водеща

тема - мелодия от контрастиращи тонове,

смесващи се с оригиналната мелодия. Бетхо­

вен е един от мнозината композитори, който

бележи успех при композирането на творби в

тази барокова музикална форма.

Лудвиr ван Бетховен

.... Река Рейн е с дължина, надвишаваща 1 320 км. Тя прекосява почти половината от територията на Германия и понякога я

наричат "бащата на Германия·:

И макар че начинъ~ по който получава музикал­

ното си образование, е в силна степен задушаващ

и строг, музикалният талант на Бетховен продъл­

жава да се развива.

Когато Лудвиг е на 8-годишна възраст, неговият

баща го записва за участие в концерт в Кьол н.

В афишите пише, че изпълненията са на шест­

годишно момче. Това е своеобразна реклама от

страна на Йохан, който желае да рекламира своя син като дете чудо, подобно на Моцарт. Бетховен

изсвирва няколко творби на клавесин, но точните

им заглавия остават неизвестни. Това в действи ­

телност е първото излизане на сцена на Лудвиг ван

Бетховен .

Уменията за импровизация на бъдещия вел ик

композитор не спират да се развиват и не след дълго

той надраства уроците, които му преподава Йохан . Лудвиг започва да се учи да свири на орган при

придворния органист Хайнрих ван ден Ееден, както

и под ръководството на Тобиас Пфайфер - тенор,

живеещ по онова време под наем в дома на семей­

ство Бетховен. Пфайфер е по-добър преподавател

от Йохан, но и той, подобно на него, не преста ва да пие алкохол. Казват, че Йохан и Пфайфер често прекарват вечерите заедно, докато не се нап ият

порядъчно, след

което се приби­

рат вкъщи, вдигат

насила от леглото

малкия Лудвиг и

го карат да свири

до ранни зори.

~ Дядото на Лудви г ван

Бетховен , на когото е кръстен великият

композитор. Той е

талантлив бас и се

занимава с оперно

пеен е до последните

дни от своя живот.

- -

Живот и дейност

Невръстният

придворен музикант

Срещата с наставник

До !!-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ Бетховен сменя няколко учители по музика. Освен на клавесин, той се нау­

чава да свири и на орган, цигулка и пиано и се

превръща в истински виртуоз на тези инстру­

менти . Отказва се от изучаването на латински

ез ик за сметка на уроците по музика и когато Ван

ден Ееден се оттегля от поста си, негов нов пре­

подавател става придворният органист Кристиян

Готлоб Неефе.

Бетховен става негов ученик през 1782 г. и про­

я вява толкова завиден талант и умения, че дори

замества Неефе при неговите отсъствия. Кристиян

Готлоб не пести своите похвали за надарения си

ученик. Той дори издава някои от композици­

ите му. В една музикална статия от онова време

Бетховен е наречен"новият Моцарт".

През 1784 г. курфюрстът на Кьолн умира. Негов

наследник е Максимилиян Франц -син на австрий­

с ката императрица Мария Тереза. По онова време

град Бон преживява тежка финансова криза и

националният театър затваря врати . Придворните

музиканти също се изправят пред драстично оря­

зване на получаваното заплащане за своя труд.

От подобна участ не е пощаден и самият Неефе.

Въпреки това дори във времена на тежка финан­

сова криза Бетховен продължава да работи като

втори придворен органист.

• Илюстрация от XIX в .,

и зобразяваща Бетховен

по време на музикалното

му изпълнение пред Моцарт.

Това е безсмъртна сцена,

представяща двете

музикални величия.

ЧЮfЮва личноет КРИСТИЯН ГОТЛОБ НЕЕФЕ

Бетховен получава музикалното си

образование от своя баща в ранна детска

възраст, но човекът, който му дава сери­

озни и целенасочени музикални уроци, е

органистът Кристиян Готлоб Неефе.

Той е роден в Саксония и първона­

чално учи право в Лайпцигския универси­

тет, но не след дълго насочва своето вни­

мание към занимания с музика . Работи

като диригент в театъра в Бон и след

това наследява Хайнрих ван ден Ееден на

поста придворен органист в Кьолн. Карл

Филип Емануел Бах, син на Йохан Себас­

тиян Бах (прочутият композитор), е бли­

зък приятел на Неефе. От него Неефе нау­

чава основите на Бахсвата музика, чиито

корени достигат до традициите в барока.

За да научи Бетховен да композира и да

свири на клавесин, Неефе използва свое­

образен наръчник, написан лично от Бах

и озаглавен "Das Wohltemperirte Clavier" (в превод от немски език: Благонравният

клавесин) . Според самия Бетховен досе­

гът му с това произведение е равностоен

на среща със самия Бах. Благодарение

на запознаването с тази забележителна

творба на музикалната литература, уме­

нията на Бетховен като инструменталист

и композитор достигат завидна висота.

Развитието на Бетховен като музикант

вероятно не би било възможно без под­

крепата на Неефе. В писмо до своя настав­

ник великият композитор пише, че ако

му предстои да се реализира като тво­

рец в бъдеще, то това се дължи изцяло

на Неефе.

Бащата на композитора стига дъното заради

своя алкохолизъм, а животът става неимоверно

тежък за цялото семейство Бетховен . Постоянните

доходи на младежа със сигурност са божи дар за

домакинството .

Думите на Моцарт

След като става придворен музикант, Бетховен

заминава за първи път за Виена през април 1787 г.

И макар че музикалната сцена в Бон е доста ожи­

вена, в онези времена градът се намира в ико­

номически застой. Едва на 17-годишна възраст

Лудвиг безспорно жадува да посети града, в който

се събират всички велики композитори. Според

някои той търси начини да стане ученик на самия

Моцарт. Несъмнено обаче една от причините, сто­

ящи зад това заминаване, се оказва перспекти­

вата да спечели допълнителни средства, с които

да подпомогне семейството си, изнемогващо под

тежестта на финансовите несгоди .

Веднага след пристигането си във Виена

Бетховен посещава Моцарт и прави импрови­

зирано изпълнение пред великия композитор.

Говори се, че първоначално Амадеус не обръща

особено внимание на представянето на Бетховен.

След това Лудвиг го моли да му подаде музикална

тема, по която да импровизира. Отношението

на Моцарт коренно се изменя, след като внима­

телно изслушва собствената музикална интер­

претация на Бетховен . Присъстващ на събити­

ето споделя по-късно, че Амадеус гледа продъл­

жително младия Лудвиг, сякаш предполага, че

един ден той също ще се превърне във велик тво­

рец. Вероятно първоначално Моцарт смята, че

Бетховен не прави импровизация в истинската

й форма, защото според него изпълнението му

надминава представите на обичайна музикална

интерпретация. Талантът му оставя своя отпеча-

тък върху Моцарт, но мечтата на Бетховен да стане

негов ученик никога не се осъществява.

По онова време Моцарт пише операта "Дон

Жуан'; която ще се превърне в един от шедьоврите

в неговото творчество, и няма никакво време да

преподава уроци по музика . Освен това се поя­

вява още една причина, която се оказва пречка

за оставането на Бетховен в Австрия и продължа­

ването на музикалното му образование. Той полу­

чава нерадостната вест за заболяването на своята

майка Мария. И така Лудвиг е принуден да напусне

Виена само две седмици след пристигането си.

Живот във висшето общество

Бетховен се завръща в Бон, загрижен за здраво-

~ Граф Ферди н а нд фон Валдщай н е

поддръжник н а Бетхове н в Бон. Той

не само купува изключ ително скъпо

пиано на Лудви г, но плаща и неговата

издръжка и обучение във Виена.

.... Органът, н а който свири Бетховен

като юноша . Умен ията му с този

клавирен и нструмент се разви ват

до неве роятн и висоти под вещото

ръководство на Кристиян Готлоб Н еефе.

словното състояние на своята майка, -~,..,...,......,."...,_",",...'1'::'.-.= .. ..,-=~.-.. '"':l'"""'= ra.;. •• но Мария ван Бетховен умира от

туберкулоза през юли същата година .

След смъртта на своята съпруга, йохан

ван Бетховен все по-често, отколкото

преди, посяга към алкохола и започва

да пренебрегва задълженията си на

придворен музикант. Лудвиг е при­

нуден да се грижи за по-малките си

братя, както и за своя баща, който е

вече на ?О-годишна възраст.

Не може да се каже обаче, че

нещата не се развиват в добра посока

за Бетховен в онези времена. През

1788 г. негов приятел го представя на

Елена фон Брунинг- дама от висшето

общество. Тя е вдовица и е силно впе­

чатлена от открития и непретенци-

Виена е европейската столица на музиката във

времената на Бетховен . В този музикален център

на континента се събират музиканти от цял свят.

Градът е известен с големия си брой концертни

Лудвиr ван Бетховен

озен характер на Бетховен . Самата тя е изтъ н­

чена, образована и състрадателна жена. Когато

е в нейната компания, Лудвиг забравя за несго­

дите вкъщи . Именно чрез семейството на Елен а

той получава възможността да се запознае с граф

Фердинанд фон Валдщайн, който е поразен от

таланта му. Валдщайн купува на Бетховен изкл ю­

чително скъп инструмент - пиано, модел "Щайн';

от който по онова време в Бон могат да се наме­

рят едва няколко броя .

И докато поддържа социални връзки с аристо­

крацията, Бетховен неусетно се влюбва в на й ­

голямата дъщеря на Елена фон Брунинг - учител­

ката по пиано Елеонора . И макар че пламъкът на

страстта скоро угасва, тя остава първата любов на

композитора.

- -

Живот и дейност

На път за столицата

на музиката

Бащата на симфонията

БЕТХОВЕН ЗАПОЧВА ДА РАБОТИ в един оперен теа­тър в Бон малко след неговото откриване през

1789 г. След това участва в продукцията на ,.Дон

Жуан" - творбата, която пише Моцарт по време

на посещението му във Виена, както и в операта

"Сватбата на Фигаро':

През май 1789 г. той става студент в универси­

тета в Бон, без да получава кредити за курсовете,

които посещава. Там той се запознава с личности

като Волфганг Гьоте и Имануел Кант. Особено силно

се впечатлява от творбата на Шилер, озаглавена "Ода

на радостта'; която се надява да оркестрира един ден.

Интелектуалците от онова време не пестят сво­

ите критики към абсолютната власт, упражнявана от

аристокрацията, а копнежът им за реформи, чиито

корени са във философията на Просвещението,

бързо се разпространява из цяла Европа. На 14 юли

1789 г. народът във Франция се надига срещу абсо­

лютната монархия и така избухва Френската рево­

люция. Бунтовните идеали оказват огромно вли­

яние върху всички студенти, в това число и върху

Бетховен, а пламенният дух на революцията засяда

дълбоко в техните сърца и души .

През 1790 г. Йосиф 11, германският император на Свещената Римска империя, умира, а негов

приемник на престола е Леополд 11 . Бетховен получава поръчка да напише музикална творба

в памет на покойния император Йосиф, която да бъде изпълнена по време на траурната проце-

.. Бургтеатър" (Императорският театър) във Виена по начина, по

който изглежда през XVIII в., когато

Бетховен nрави своя дебют там

като пиа н ист.

~ Йоха н Батист Шенк е композитор във Виена.

Бетховен не е удовлетворен от обучението,

получено от Хайдн, ето защо компенсира с

уроци под ръководството на Шенк.

сия , предшестваща неговото погре­

бение. Така на бял свят се появява

"Погребална ка нтата ". И макар че

разполага с достатъчно време да

подготви своето произведение, то

не се изпълнява по време на цере­

монията. Въпреки това може да се

каже, че събитието е един знаме­

нателен момент в жи вота на ком­

позитора .

През 1792 г. прочутият компо­

зитор Йозеф Хайдн посещава Бон . Бетховен изявява желание да вземе

няколко урока при него и му показва

споменатата "Погребална кантата ': След това моли

Хайдн да го приеме за ученик. Композиторът е

съгласен при едно условие - Бетховен да се пре­

мести във Виена и да се отдаде изцяло на занима­

нията си с музика. Курфюрстът и архиепископ на

Бон, Максимилиян Франц, дава на Лудвиг своята

благословия и го изпраща в чужбина .

Учителят, носещ разочарования

След пристигането си във Виена, по препо­

ръка на Хайдн, Бетховен живее в дома на Карл

фон Лихновски . След по-малко от месец той полу­

чава от Бон вестта за смъртта на своя баща . Лудвиг

пише писмо до курфюрета Максимилиян Франц с

молба да изплаща средства за издръжката на по­

малките брата в семейство Бетховен .

Курфюрстът удовлетворява молбата на Лудвиг.

Освен това приятелите му в Бон също се притич­

ват на помощ. Така Бетховен е в състояние без

притеснения да продължи обучението си във

Виена .

Там той научава много нови неща под

вещото ръководство на Хайдн . Неговият

учител обаче е твърде зает, за да се отдаде

напълно на ученик като Бетховен .

Остава му време да прегледа, и то съв­

сем бегло, едва една шеста от общо над

двеста произведения, които Бетховен ком­

позира . И така бъдещият гений се разочарова

от своя преподавател и започва тайно да ходи

на уроци при композитора Йохан Батист Шенк.

През януари 1794 г. Хайдн заминава за Лондон, а

Бетховен започва да се обучава при йохан Георг

Албрехтсбергер . По всичко личи, че Лудвиг има

неутолима жажда за знания .

Съществува основателна причина, която го под­

тиква към натрупването на повече и повече зна­

ния. През май 1794 г. френската революционна

армия нахлува в Бон и принуждава курфюрета

Максимилиян Франц да избяга в изгнание, а това

означава спиране на издръжката за семейство

Бетховен. Внезапно бъдещият композитор раз­

бира, че трябва да си създаде име във Виена, за да

може да осигурява себе си и своите близки .

Невероятно сръчни пръсти

Уменията му на виртуоз в изпълненията на пиано

му донасят слава в австрийската столица. В сре­

дите на аристократите той е известен като пиа­

нистът, чиито пръсти са невероятно сръчни. За

първи път Бетховен излиза на сцена по време на

тридневен благотворителен концерт, организи­

ран в ,.Бургтеатър" (Императорския театър). В деня

на откриването на концерта първата творба, която

свири Бетховен, е Концерт NQ 2 за пиано, последван

на втория ден от неговия специалитет- импровиза­

циите. На третия ден Лудвиг изпълнява специален

музикален аранжимент на концерт за пиано, чийто

автор е Моцарт.

.... Университетът в Бон, където учи Бетховен . Той се среща с

друга рите си от студентската скамейка в различни кафенета

и разпалено обсъжда различни теми , като например литература

и буржоазна философия на Просвещението .

Лудвиr ван Бетховен

Основният клавирен инструмент в онези вре­

мена е клавесинъ~ който не е в състояние обаче

да произвежда дълги тонове достатъчно точно, ето

защо изпълненията на клавесин са насечени и вся ка

една нота звучи ясно и отчетливо. И макар че п иа-

ното може да създаде по-дълги тонове, отколкото

клавесинът, отривистият стил в изпълнението е

запазена марка на първите пианисти . Начинът,

по който свири Бетховен, е "легато" (в музиката с

този термин се обозначава плавното прелива не

на тоновете в мелодията) и цялостното усещане

е далеч по-различно от изпълненията на оста­

налите пианисти в концерта . Лудвиг свири така,

сякаш от душата му се откъсва страстната жажда за

свобода. Публиката застива от възхищение и всички

се изправят на крака, а овациите не стихват.

.... Австрийският император

йосиф 11. След смъртта на своя

баща Франц 1 той управлява заедно със своята майка

Мария Тереза.

През май същата година Бетховен обявява

издаването на своите нови композиции и това

представлява дебюта му като композитор. Той е

засипан с поръчки за композиции и благодаре­

ние на тях отново получава финансова сигурност

и стабилност. Предишната година неговият брат

Каепар Карл се премества във Виена, а по-късно '

към тях се присъединява и най-малкият му брат

Йохан .

Библиотека на спомените

МУЗИКАНТЪТ, КОЙТО ТАКА И НЕ СИ КУПУВА ПИАНО

Бетховен има невероятен талант и умее да

свири на много различни инструменти, но

сред тях предпочита пианото, защото смята,

че е съвършеният и най-подходящ инстру­

мент за себеизразя ване. След като се появя­

ват проблемите със слуха му, Лудвиг вече не

е в състояние да свири на пиано, но за него то

остава инструментът, който веднага изниква

в съзнанието му всеки път, когато създава

музика . Множеството концерти за пиано и

сонати, които композира, се превръщат в

ИСТИНСКИ ШеДЬОВрИ.

В живота си той има няколко клавирни

инструмента пиано, като се започне с това,

което получава като подарък от граф Фон

Валдщайн по време на престоя си в Бон. В

онези времена пианото все още се дораз­

вива като клавирен инструмент. Производи­

телите добавят няколко педала, чиято цел е

удължаване на звука и разширяване обсега

на тоновете, които инструментът може да

създаде. Бетховен се намира в своя вихър по

времето, когато пианото претърпява всички

метаморфози, и при добавянето на всяка

нова функция той задължително композира

творба, включваща промяната.

До 1803 г. пианото се състои от пет и поло­

вина октави, но инструментът, който прави

Ерар същата година, притежава шест октави,

а броят на акордите се увеличава от два на

три . Това позволява по-динамично звучене.

Бетховен композира Соната N2 21 в до мажор

(оп. 53), озаглавена "Валдщайн'; именно за

подобно пиано, модел "Ерар': Творбата е съз­

дадена и благодарение на граф Фон Валд­

щайн, който в изблик на щедрост подарява

на композитора собственото си пиано.

През 1818 г. майсторите на пиано "Бро­

удуд" в Лондон създават инструмент с още

повече октави. Подобен модел е предло­

жен на Бетховен като знак на възхищение и

признателност и на него той композира сво­

ята Соната за пиано N2 29 в си бемол мажор (оп . 1 Об), известна под името "Grope Soпate fi.ir das Hammerklavier" (от немски: Голяма

соната за пиано).

И въпреки че от пръстите на великия ком­

позитор се раждат безброй клавирни творби,

самият той

така и не си

купува соб­

ствено пиано.

~Един от

кла вирните

инструменти ­

пиано, използ­

ван от Бетховен .

Виенският маестро

Композиторът

В НАЧАЛОТО НА 1796 г. Бетховен се отправя на път в компанията на човека, който е едновременно

негов патрон и попечител - Карл фон Лихновски.

Това е едно специално пътуване и двамата мина­

ват през Прага, Дрезден и Лайпциг на път за

Берлин. Пътуването продължава половин година .

Бетховен взема участие в музикален конкурс,

който се изнася пред пруския крал Фредерик

Вилхелм 11, и изпълнява на пиано своя автор­

ска соната под акомпанимента на виолончелисти,

които в действителност се явяват негови съпер­

ници в организирания конкурс. Представянето му

доставя огромно удоволствие на краля, който е

меломан и почитател на музиката.

При завръщането си във Виена Бетховен вижда,

че жителите на града са изправени пред друга

сериозна заплаха, а именно - приближаването на

френските революционни сили под предводител-

ството на Наполеон Бонапарт. Лудвиг композира

своя нова творба, посветена на виенските граж- Берлин в началото на XIX в. дани. Чрез нея Бетховен става известен не само в

средите на австрийската аристокрация, но и сред

обикновения народ.

С нарастването на славата и известността обаче

композиторът започва да има странни здраво­

словни оплаквания. Слухът му прогресивно нама­

лява и той почти не е в състояние да разли­

чава отделните звуци . Бетховен обаче не признава

пред никого за случващото се.

По същото време започва да дава уроци по

пиано на няколко ученици, сред които и сестрите

Терез и Жозефин от аристократичната фамилия

Брансуик в Унгария. Бетховен се радва на възхи­

щението на двете девойки и дори им посвещава

две свои композиции.

Заниманията на композитора стават все по-интен­

зивни . Той написва Соната за пиано NQ 8. За раз-лика от други композитори Бетховен късно прави

своя дебют при симфоничните творби - чак на

ЗО-годишна възраст. Това се дължи на факта, че той

силно желае да научи най-добрите методи и начини

за написване на симфония и при своя първи опит в

този музикален жанр внася значителни подобрения.

Премиерата на неговата първа симфония предстои

да се състои в "Бургтеатър" (Императорския теа­

тър) и е насрочена за 2 април 1800 г. Невероятното

изпълнение е заслуга на самия композитор. Според

концертната програма следва музикална импрови­

зация и на сцената излиза Бетховен, който застава

с диригентска палка в ръка пред оркестъра и сам

дирижира своята първа симфония.

След края на концерта публиката се изправя на

крака. Пред неспирните овации на своята ауди­

тория, малко преди да навърши ЗО-годишна въз­

рас~ Бетховен е вече известен като виенският

маестро. Произведенията, които написва впослед- .... Джулиета Гуичарди е сред любимите ствие, утвърждават тази негова позиция. ученици на Бетховен .

Любимият учител по музика

Италианският хореограф Салваторе Вигано

моли Бетховен да напише творба за балетна

постановка . След премиерата на своята първа

симфония, без да отлага, Лудвиг веднага се заема

с работа върху "Творенията на Прометей" (Die

Geschбpfe des Prometheus).

Докато се занимава с композиране, той продъл­

жава да дава уроци по музика . Джулиета, роднина

на сестрите Брансуик, става негова ученичка . Към нея композиторът изпитва далеч по-дълбоки чув­

ства и симпатия, отколкото са приемливи в отно­

шенията между учител и негова ученичка.

Приблизително по същото време Карл Черни,

спечелил вече слава като виртуозен пианист и

автор на учебник по музика, става ученик на

Бетховен. Младият маестро изпитва известен

страх спрямо внушаващия респект композитор

и се чувства някак застрашен от него, но Лудвиг

е спокоен, тактичен и разбиращ и успява да му

преподаде уроци по майсторството, нужно при

концертните изпълнения. Черни се отпуска и се

освобождава от натиска на емоциите и безпокой­

ството, които изпитва до този момент.

Началото на страданията на Бетховен

Премиерата на увертюрата "Творенията на

Прометей" (Die Geschбpfe des Prometheus) е през

март 1801 г. и се радва на зашеметяващ успех и

благосклонни рецензии от страна на музикалните

критици . Творбата се поставя на сцена цели 23

пъти. За онова време подобен брой представле­

ния е забележително постижение.

Бетховен няма повод за радост обаче, тъй като

слухът му прогресивно се влошава. През юни 1801 г.

той споделя здравословния си проблем в писмо до

свой приятел лекар, с когото се познава от времената,

когато живее още в Бон. Той го моли горещо да не раз­

крива пред никого съществуването на този физически

недостатък. За един музикант загубата на слух е равно-

силно на смърт по съвсем разбираеми причини.

Фактът обаче, че Бетховен осъзнава сво­

ето състояние, но упорито отказва да го

приеме, свидетелства за упорития му

неотстъпчив характер.

През ноември същата година

докторът получава ново писмо

от Лудвиг, тонът в което е по-без­

грижен и с наличие на нотки на

оптимизъм. Бетховен преминава

през пълна промяна на духа само

защото се влюбва в своята уче­

ничка Джулиета Гуичарди.

Времето, през което е

~ Забележителният

ученик на Бетховен­

Карл Черни. Той става

един от най-добрите

му приятели, а също

и негов ревностен

поддръжник до

края на живота на

композитора.

Пътуване във времето

Лудвиr ван Бетховен

.... Оригиналната партитура на известната "Лунна соната ".

погълнат от страстта си към нея, е белязано от

раждането на безсмъртния му шедьовър - сон а ­

тата в до диез минор "Куази уна фантазия" (оп . 27,

NQ 2), останала в историята под името ,,Лунната

соната".

ЕВРОПА ВЪВ ВИХЪРАНА РЕВОЛЮЦИЯТА

През юли 1789 г. френските граждани се надигат срещу репресивната управляваща

династия на Бурбоните, а събитието остава в историята под името Френска революция .

Тя започва във Франция и разпалва искрата на бунта в цяла Европа.

През 1794 г. френските революционни сили нахлуват в Бон, а покровителят на Бетхо­

вен, курфюрстът на Кьолн, е принуден да замине в изгнание. Това събитие слага край на

стипендията, която получава композиторът за обучението си във Виена.

Наполеон Бонапарт е водеща военна фигура по времето на Френската революция.

Негова цел е пре-

леон неочаквано

поема контрола

върху френското

законодателно

събрание nрез

ноември 1799 г., а

популярността му

достига небивали

1789 Падане на Бастилията. махването на фео- висоти. Идеята да ..о. Редом с Бетховен , Наполеон се превръща в емблематична

фигура на Просвещението в Европа . Избухване на Френската революция.

1792 Френският крал Луи XVI е заловен и хвърлен в затвора. 1793 Луи XVI и съпругата му Мария-Антоанета

са публично екзекутирани.

1794 Бетховен композира Третата симфония в чест

на Наполеон.

1799 Превратът във Френското законодателно събрание.

Край на Френската революция.

1803 Френската армия атакува град Бон.

1805 Френската армия окупира Виена.

1807 Братът на Наполеон, Жером, става крал на Вестфалия.

1808 Жером кани Бетховен за придворен капелмайстор

в Каеел (Вестфалия ) .

1809 Френската армия за пореден път атакува Виена.

далната система nревърне Фран-

и nревръщането ция в република

на света в струк­

тура, състояща се

от републикански

форми на упра­

вление. Той полу­

чава няколко отли­

чия за военните си

заслуги, а полити­

ческият му дискурс

надделява над този

на политиците от

онова време. Напо-

не остава затворена в границите единствено на тази държава, а системата започва

да се разпространява из цяла Европа . Градът на Бетховен, Виена, не прави изключе­

ние опази феномен. През 1805 г. Виена е завладяна от наполеоновата армия. Същата

година композиторът nродължава със заниманията си по поставяне на сцена на опе­

рата, която написва . Въпреки това страната се намира във война и хората nросто се

страхуват да излязат навън и да посетят толкова тривиално събитие, каквото е опер­

ното представление. Ето защо тази опера не се радва на успех.

Френската армия атакува Виена още веднъж nрез 1809 г. Казват, че когато над града

се чуват топовни изстрели, Бетховен се скрива в мазето в дома на своя брат йохан, за да

не накърнява още повече увредения си слух.

Френската революция, която избухва през 1789 г., разтърсва Европа nрез следва­

щите години и оказва значимо влияние, включително и върху живота на Бетховен.

~

Живот и дейност

Низ от шедьоври

"Хайлингщадтското завещание"

БЕТХОВЕН ЗАПОЧВА ДА СЕ ЧУВСТВА по-добре, осо­бено след като се намира до жената, която обича.

Слухът му обаче продължава да се влошава. По пре­

поръка на лекарите се премества в малкото градче

Хайлингщадт. в околностите на Виена, за да се под­

ложи на нужното лечение. Въпреки това композито­

рът знае, че няма да е в състояние да възвърне своя

слух. Загубата на слух е тежък удар за един музикант.

Бетховен страда неимоверно заради сполетялата го

зла учас~ Казват. че много често изпада в изблици

на отчаяние и желае да сложи край на живота си.

Страстта му към музиката обаче е тази, която му

попречва да осъществи намеренията си за самоу­

бийство.

Бетховен води ожесточена борба и успява да

следва избрания път, а именно - композирането на

музика . Той пише писмо до по-младите си братя, оста­

нало в историята под името .,Хайлингщадтското заве­

щание': След написването му Лудвиг го запечатва и

то никога не достига до неговите братя. Мрачният тон

в съдържанието е знак за тежкото душевно състоя­

ние, в което се намира композиторът. Същевременно

писмото демонстрира факта, че Бетховен успява до

известна степен да се примири със своята съдба. Още

.... Домът, където живее Бетховен,

в Хайлингшадт.

Картина от XIX в., изобразяваща

атаката на на полеоновите сили

срещу Виена.

същото лято, по време на престоя му в Хайлингщадт.

музиката, която сътворява, претърпява промяна, а по­

новите му композиции съдържат театрален елемент.

който никога досега не имал толкова ярко присъст­

вие в по-ранните му произведения.

През януари 1803 г. Бетховен се завръща във Виена.

Той заживява при своя брат и изцяло се отдава на

композирането на нови творби. По това време работи

върху своята Трета симфония, вдъхновена от образа

на Наполеон Бонапарт.

Отмененото посвещение

Бетховен посвещава своята Симфония NQ З

на френския император Бонапар~ За Австрия

Наполеон е генералът на вражеската армия.

Според композитора обаче, макар че Наполеон

е враг на неговата родина, същевременно той

въплъщава в себе си героичния боен дух на фран­

цузите, достоен за уважение и признателност.

Въпреки това, когато Наполеон става император

на Франция през май 1804 г., Бетховен губи значи­

телна част от уважението, което изпитва към него.

Досега Лудвиг смята, че Бонапарт се бори да защи­

тава правата и свободите на народа, но осъзнава,

че в действителност той не е нищо повече от един

обикновен човек, заграбил властта.

Говори се, че когато до него достига вестта за

провъзгласяването на Наполеон за император,

Бетховен не скрива възмущението и обхваналия

го яд и гневно захвърля настрани партитурата,

върху която работи в този момент. Той премахва

посвещението на своята Трета симфония и про­

меня дългото й заглавие, за да покаже, че е изгу­

бил уважението си към Наполеон.

Успехът на Третата симфония отваря пред

Бетховен възможността за композиране на след­

ващата му творба. Това е увертюрата .,Леонора"

към единствената му оперна творба .,Фиделио':

По време на премиерата Виена е окупирана от

френската армия, а австрийският народ търси

убежище от надвисналата опасност.

В резултат от това публиката по време на пред­

ставлението се състои предимно от френски вой­

ници, които не разбират нито дума на немски език.

Това се оказва сериозна пречка пред успеха на

представлението . В действителност съществуват

три версии на въпросната увертюра "Леонора'; а

според някои източници премиерата на единстве­

ната опера на Бетховен, "Фиделио'; през 1805 г., е

именно под името "Леонора" и е в три действия,

като по-късно композиторът я преработва, пре­

връщайки я в творба с две действия и пренапис­

вайки отново увертюрата . И така в историята на

музиката съществуват увертюри ,,Леонора" под

номерата 1, 2 и 3.

По същото време Бетховен е влюбен в своята

бивша ученичка Жозефин Брансуик. Въпреки че

е млада , тя е вдовица . Любовта помежду им е спо­

делена, но взаимоотношенията им срещат отпор в

тяхното близко обкръжение поради различията в

общественото положение, което заемат.

• Театърът, където живее Бетховен , докато работи във Виена .

Не говата стая се намира на втория етаж.

.... Па ртитура, написана

собственоръчно от самия Бетховен .

Лудвиr ван Бетховен

Въпреки преживяното разочарование, съзида­

телната енергия на композитора не секва . Той ком­

позира последователно няколко шедьовъра, вклю­

чително и своята Шеста симфония, както и струн­

ните квартети "Разумовски': През 1808 г. Бетховен

достига върха в своята кариера със Симфония NQ 5 в до минор (оп. 67) и Симфония NQ б във фа мажор (оп . б8), известна още като "Пасторална':

По-късно френският писател Ромен Рола н

нарича този продуктивен период от началото на

XIX в. "гора от шедьоври".

Известните му творби за първи път на сцена

Премиерите на Пета и Шеста симфония са през

декември 1808 г., когато Бетховен е на 38-годишна

възраст. В тези произведения има доста нововъве­

дения, сложни за изпълнение, и не е достатъч но

само една репетиция преди официално предста­

вяне пред публика . При всяка грешка от страна на

музикантите в оркестъра композиторът ги кара да

правят десетки повторения, докато не се получи

правилното и желано от него звучене. Въпреки

положените усилия, недостатъчните умения н а

изпълнителите не успяват да направят впечатле­

ние на аудиторията и да представят истинската

стойност на симфоничните творби на композитора .

Оказва се, че дебютът на едни от най-вел иките

симфонични шедьоври в музикалната история се

проваля и не се запомня по никакъв начи н . Този

неуспех нанася силен психологически и фи нан ­

сов удар на Бетховен и той обмисля напускането

на Виена.

Различиа в

"ДО ДОМА НА МАЕСТРО БЕТХОВЕН ВЪВ ВИЕНА"

Бетховен е силно развълнуван от иде­

ята за промя на на своя дом. Виена е цен­

тър на неговите активни занимания още от

22-годишната му възраст, а през останалите

34 години от своя живот композиторът се

мести цели 64 пъти . Това е много повече от

преместванията на Моцарт - 1 3 за едно

десетилетие.

При пристигането си в австрийската сто­

лица Бетховен има шепа познати. Той живее в

дома на своя покровител Лихновски . Въпреки

това строгите, сухи маниери на аристокраци­

ята не подхождат на свободолюбивата натура

Бетховен и той се мести от едно място на

друго веднага щом е в състояние да си го поз­

воли.

Най-дълго време прекарва в дома на барон

Йохан Паскулати . Според стандартите на Луд­виг това е сравнително дълъг престой от цели

десет години, започвайки от 1804 г.

Бетховен винаги взема под наем две или

три къщи едновременно и в зависимост от

това, кое място е по вкуса му, той непре­

къснато се мести от едното в другото . Като

цяло това затруднява тези, които искат да

го открият или да се свържат с него. Говори

се, че Бетховен казва на желаещите да му

напишат писмо да го адресират със след­

ните думи: ,До дома на маестро Бетховен

във Виена'; убеден, че пликът ще достигне до

мястото, където живее.

• Къщата, в която Бетховен живее през nятото на

1803 г. Днес постройката е превърната в музей. ..

Живот и дейност

"Буря и устрем" (Sturm und Drang) Маестрото, застигнат от трудности и несгоди

ПРЕЗ 1808 r. Бетховен за пореден път е пока­не н в двора на краля на Вестфалия в Каеел .

Композиторът определено е доволен от щедрото

възнаграждение, предложено от владетеля за

ТОЗИ ПОСТ.

Когато представителите на виенската аристо­

крация научават за направеното предложение,

полагат неимоверни усилия да задържат ком­

позитора в своя град. Трима от по-известните

бла городници се събират заедно и предлагат на

Бетховен споразумение за по-голяма сума пари,

отколкото вече предложената от Вестфалия . Така

композиторът решава да остане във Виена.

През май същата година Виена е окупирана от

френската армия и след оттеглянетой през август

Бетховен започва работа върху следващата си

творба, докато възстановява здравето си в Баден

(курорт с минерална вода, разположен на юг).

Следващата му композиция е Концерт за пиано

NQ 5 в ми бемол мажор (оп . 73), известен под името

... Херцогът на Уелингтън разгромява

Наполеон Бона парт в битката при

Ватерло през 1815 г.

Картина, изобразяваща сцена от

операта на Бетховен .,Фиделио':

"Императорски концерт" .

През 181 О г. Бетховен композира багатела в ла

минор за пиано "Fur Elise" (За Елиза) . Премиерата

на Петата му симфония се забавя заради

Напалеоновите войни . Творбата се изпълнява

през 1811 г., и то в Лайпциг (Германия), а не във

Виена. Макар че днес произведението се при­

числява към класическите образци в симфонич­

ната музика, по онова време не е добре прието,

именно заради своите нововъведения и присъст­

вието на авангардни елементи. За да влоши още

повече положението, в което се намира Бетховен,

издръжката, която той получава, е намалена .

-.

Безсмъртната любима

През 1 81 2 г. Бетховен започва

активно да общува с очарователна

дама на 25-годишна възраст. Името

й е Бетина Брентано и именно тя

е младата жена, в която е бил влю­

бен Волфганг фон Гьоте. Тя е инте­

лигентна, изключително чувствителна

натура и често води дълбоки и про­

никновени разговори за изкуството с

Бетховен. Същата тази година компо­

зиторът написва "Писмо до безсмърт­

ната любима". Не се знае със сигур­

ност дали въпросното писмо е пред­

назначено за Бетина. През юли 1812 г.

композиторът се запознава с Гьоте. Сред музикал­

ните му съчинения присъстват множество ком­

позиции, вдъхновени от творчеството на Гьоте,

и той високо цени и уважава водещата фигура в

германската литература. Гьоте заема централно

място в литературното движение "Буря и устрем"

(Sturm und Drang), свързано с отказ от култа към разума, свойствен за Класицизма, и обръщане

към крайната съвършена емоционалност и опи­

сание на прояви на индивидуализъм, интересът

към които е характерен за периода, предшестващ

Романтизма. Несъмнено музикалните произведе­

ния на Бетховен отразяват идеите на това дви­

жение. Композиторът има огромно желание да

общува с талантливи младежи, които творят в

други области, но споделят неговите принципи.

Той обаче не изпитва удовлетворение от срещите

си с тях. По-късно дава висока оценка за Гьоте

в едно от своите писма, но в действителност се

надява да осъществи един по-дълбок разговор с

него, а не да остане първоначално разочарован от

. обменената информация помежду им.

При завръщането си във Виена Бетховен полу­

е J} чава лоша вест. Граф Франц йозеф Кински, послед­. r НИЯТ ОТ ТрИОТО аристокраТИ, КОИТО ИЗПЛаЩаТ HeГO­Baita издръжка, пада от кон и загива на място.

тl!ва .:'"довежда до период на финансова криза за озитора. На следващата година той завежда

·t:,рДебни дела срещу семействата на своите пре­ДИшни покровители, в опит да възстанови изпла-

1 , il\ането на издръжка. .~

.qa да се справи и преодолее финансовите затруд­;~ия, Бетховен дава успешни представления. ингтънският херцог разгромява френската

· та през 1813 г. - събитие, което привлича вни­

ието на Йохан Мелцел. Той предлага на Лудвиг КО/о.:1ПОзира творба в чест на това историческо

'<д> итие. В края на годината се състои премиерата

· на "1\Jобедата на Уелингтън': Произведението се

раДва на небивал успех, който не стихва и при пос-ледващите изпълнения през 1814 г. Изненадващо

• обаче Мелцел заявява, че държи авторските права

върху композицията, тъй като идеята за написва­

,' ~:tето й му принадлежи. Дваматi} с.IIудв~

Лудвиr ван Бетховен

кат в ожесточен спор, който стига до

съд. Междувременно Бетховен пре­

именува операта, която в миналото се

оказва провал, и я нарича "Фиделио':

Според някои сведения първоначал­

ното заглавие на творбата е.)lеонора':

За разлика от своята премиера, този

път произведението се радва на успех,

а Бетховен си осигурява така нужната

финансова подкрепа .

За съжаление композиторът не

е пощаден от неприятности. През

1815 г. неговият брат Каспър Карл

умира от туберкулоза. Той има един-

ствен син, носещ неговото име . .... Портрет на йоха н Волфганг Гьоте, който е гордостта на немската

литературна сцена.

Лудвиг започва да води битка с майката на мал­

кото момче, и своя снаха, Йохана, за попечител­

ството въру него.

~ Принц Франц Максимилиян Лобковиц

е един от аристократите, осигуряващ

средства за издръжка на Бетховен. Той

е любител на музиката, който свири на

цигулка.

Различна ве

ДАЛИ ВЕЛИКИЯТ КОМПОЗИТОР Е ИСТИНСКИ ВЕРЕН БРАТ?

За разлика от своя баща алкохолик, Бет­

ховен се оказва истинска опора за своите

по-млади братя и продължава да е такъв

през целия си живот. Взаимоотношенията

между композитора и неговите братя обаче

са доста сложни.

Понякога Лудвиг не се разбира с по-мал­

кия си брат йохан. Интересите му са пре­димно материални и свързани с парите, а

тъй като по-големият брат се отнася с без­

различие към тях, съвсем естествено се

появяват разногласия. Името на Карл при­

съства в прочутото "Хайлингщадтско заве­

щание'; но това на йохан не се появява никъде.

Освен всичко останало Бетховен не се

спогажда и със съпругите на своите братя.

Той дори стига до съд в спора си за попе­

чителството на сина на своя покоен брат

Карл. Композиторът яростно се противо-

поставя на брака на йохан, което довежда до разногласия в бъдеще с неговата снаха .

Вероятно Бетховен също носи вина

заради твърде силно изразената си зс:~гри­

женост по отношение на по-малките си

братя. До подобен извод води възникна­

лият спор относно попечителството върху

сина на Каспър Карл. Може би Бетховен

силно обича своя брат и смята, че е един­

ственият подходящ човек, достоен да се

грижи за малкото момче.

...-Домът на най-малкия брат на Бетховен- йохан.

Живот и дейност

Кончината на гения

Спорът за неговия племенник

I-lл 15 НОЕМВРИ 1815 r братът на Бетховен умира от туберкулоза, ааавяйки сирак своя син. Въпреки

че до този момент Лудвиг не проявява интерес към

племенника си, той внезапно е обсебен от идеята да

получи попечителството върху момчето, което е на

9-годишна възраст. Борбата разкрива някои от най­

тъмните страни в характера на Бетховен. Той няма

никакво намерение да отстъпи по време на продъл­

жителните съдебни битки и е убеден, че ще постигне

своята цел. През цялото това време композиторът не

написва нито една музикална творба.

Според австрийското законодателство съществу­

ват две отделни съдилища - за аристокрацията и

за обикновения народ. Бетховен ненавижда факта,

че фламандската частица "ван" не е съпоставима

и равна като знак за благороднически произход на

немското"фон': Въпреки това обаче спорът ще се раз­

глежда от съда на аристокрацията. Благодарение на

влиянието си в двора Бетховен е убеден, че изходът

от цялото начинание ще е благоприятен. И така той

получава пълното попечителство върху своя племен­

ник. Майката на малкия Карл, йоана, е обикновена жена, вдовица с малко средства, която не само че е

лишена от правата върху собствения си син, освен

при изключителни обстоятелства, но по настояване

на Бетховен е задължена да заплаща за обучени­

ето на своето дете с доходите от съвсем недостатъч­

ната си мизерна пенсия. Докато свидетелства обаче

в Ландрехте, съдилището на аристокрацията, той по

невнимание признава факта, че не принадлежи към

благородническо семейство. Делото се прехвърля

в другия съд, който се занимава със случаите на

обикновени хора, на 18 декември 1818 г., и там, спо­ред решението, постановено от магистратите, Лудвиг

изгубва правата за настойничество над детето.

Бетховен обжалва и печели обратно изгубеното

попечителство. Жалбата на Йоана, адресирана до

ти

.... Погребението на Бетховен се състои

на 29 ма рт 1827 г. Картината е на

виенския художник Франц Штобер.

.... Австрийският архиепископ Рудолф .

Той учи композиторско майсторство

при Бетховен .

~HUMIIM РЕИНСКОТО ВИНО

Бетховен има склонност към пиенето. здраве, той никога не се отказва от виното

Той се среща със своите приятели в сало- и дори когато е вече на легло, продъл-

ните, където се наслаждава на някоя и

друга халба бира. Лудвиг не изоставя този

навик дори когато става прочут компо­

зитор. Може да се каже, че предпочита

тежките вечери в кръчмата, отколкото

изтънчения вкус на вината, предлагани в

домовете на аристократите, които го под­

крепят и приютяват.

Той предпочита рейнското вино. Бетхо­

вен израства в Бон, в долината на Рейн -район, където доброто вино е винаги в изо­

билие. Въпреки че се отразява на неговото

жава да изпива по една чаша вино с малко

вода . Очевидно злоупотребата с алкохол

изиграва своята роля за неговите черно­

дробни проблеми, довели впоследствие

до смъртта му.

Майката на Бетховен е изпратена в

приют за алкохолици, а баща му Йохан пре­карва последните години от своя живот в

непрестанно пиене. Изглежда че алкохоли­

змът е наследствен в семейство Бетховен . Алкохолът заема значимо място в живота

на композитора.

самия император и позоваваща се на справед­

ливостта в правосъдието и защита на човешките

права, се оказва безуспешна. Владетелят"си измива

ръцете" и остава настрана от проблема . Според

съдебните протоколи Бетховен не се спира пред

нищо, за да очерни майката на своя племенник.

Когато Карл вече не е в състояние да понася тира­

ничния характер на своя чичо, прави опит за само­

убийство на 31 юли 1826 г., прострелвайки се в гла­

вата, но оцелява и моли да бъде върнат обратно

в дома на своята майка. Този жест на отчаяние го

освобождава от настойничеството на Бетховен .

"Ода на радостта"

Деветата симфония на композитора е послед­

ната сред симфоничните творби, които създава. Тя е

завършена през 1824 г. и представлява едно от най­

популярните произведения в западноевропейската

музика. Разглежда се като емблематична и предше­

стващо периода на романтизма . Смята се също така

за един от шедьоврите на композитора.

В своята четвърта част Деветата симфония

съдържа елемент, озаглавен "Ода на радостта" (Ап

die Freude), по стихове на Фридрих Шилер, и се

изпълнява от четирима солови изпълнители и хор.

Това е първият случай, в който в един забележи­

телен по мащабите си шедьовър от симфоничния

жанр се използва вокално пеене под акомпани­

мента на оркестър, създавайки невероятна като

въздействие творба, определяща тона във форму­

лата за романтична симфония.

Днес Деветата симфония на Бетховен играе важна

роля в световната култура и в частност нейната чет­

върта част, "Ода на радостта'; която е преработена от

прочутия диригент Херберт фон Караян и превър­

ната в официален химн на Европейския съюз. Още

едно доказателство за ценността и значимостта на

тази творба е фактът. че оригиналната й партитура е

продадена през 2003 г. за 3,3 милиона долара на търг,

организиран от аукционната къща "Сотби" в Лондон.

Според ръководителя на отдела за оригинални ръко­

писи в Сотби, доктор Стивън Роу",Това е едно от най­

великите постижения на човека, заедно с "Хамлет" и

"Крал Лир" на Шекспир':

Лондонското филхармонично общество (по-късно

преименувано на Кралска филхармония) възлага

поръчката за композиране на творбата през 1817 г.

Бетховен започва да работи върху последната си сим­

фония през 1818 г. и я завършва в началото на 1824 г. Изминават почти 12 години от създаването на него­

вата Осма симфония. Той проявява от доста време

интерес към "Одата на радостта': преди да я съчетае

с музика през 179З г., но този аранжимент е изгубен.

Проследяването на темата в скерцото ни отвежда

до фуга, н а писана през 1815 г. Въвеждането на

вокални елементи в симфонията причинява доста

трудности на Бетховен. Неговият близък приятел

Антон Шиндлер казва по-късно следното: "Когато

той започна да работи върху четвъртата част,

постави началото на невиждана досега борба. Целта

й беше да намери най-подходящия начин за въвеж­

дане на Шилеровата ода . Един ден той влезе в стаята

и изкрещя:"Направих го! Направих го! След това ми

показа бележника си, в който бяха изписани думите:

"Да изпеем одата на безсмъртния Шилер': Бетховен

обаче не запазва точно този вариант и продължава

да внася промени, докато одата не достига финал­

ната си форма, с която е позната и днес.

Композиторът няма търпение симфоничната му

творба да се изсвири в Берлин възможно най-скоро

след завършването си, защото смята, че музикалните

вкусове във Виена се определят от господството на

италиански композитори, като например Росини.

Когато неговите приятели и финансови спонсори

разбират за намеренията му, правят всичко въз­

можно да го убедят премиерата на симфонията да се

състои задължително във Виена .

И така премиерата на Деветата симфония е на 7 май

1824 г. в "Кертнертортеатър" във Виена. Изпълнението

й е съпътствано и с дебютното представяне на "Die Weihe des Hauses" (Освещаване на дома) и първите

три части на месата "Missa Solemпis': Това е първото появяване на сцена на композитора след отсъствие в

продължение на 12 години. Залата е препълнена . Две

млади оперни певици, Хенриета Зантаг и Каролина

Унгер, сопрано и ат; изпълняват съответните арии.

Макар че диригент на музикалната премиера е

Михаел Умлауф, капелмайсторът на театъра, Бетховен

стои заедно с него на сцената . Две години по-рано

Умлауф наблюдава опитите на композитора да

дирижира генералната репетиция на своята опера

"Фиделио': които завършват с пълен крах. Ето защо

този път той дава строги указания на певиците и музи­

кантите да не обръщат внимание на напълно изгуби­

лия слух Бетховен . В началото на всяка част компози­

торът, седящ на първия ред, дава темпото. Той пре-

~ Посмъртната

восъч на маска

на Бетховен. Макар

че страда от черно­

дробни проблеми,

КОИТО ВОДЯТ И ДО

неговата смърт, до

последния си ден

Бетховен не престава

да пие алкохол .

Лудвиr ван Бетховен

листва страниците на партитурата и отмерва такта за

оркестъра, който всъщност не чува.

Съществуват множество разкази, свързани с преми­

ерата на Деветата симфония. Според свидетелствата

на присъствали на представлението произведението

не е достатъчно репетирано и поради тази причина

изпълнението е далеч от задоволително. От друга

страна, премиерата се радва на голям успех. Във всеки

случай не трябва да се вини Бетховен за каквото и да

е. Един от цигуларите, Йозеф Бом, си спомня след­ното:"Бетховен сам дирижираше творбата. Той беше

застанал пред оркестъра, жестикулирайки настър­

вено. Понякога се изправяше, после се снишаваше,

искаше да свири на всички инструменти едновре­

менно и да пее вместо хора. Всички музиканти обръ­

щаха внимание на ритъма, докато свиреха':

По отношение на това кога точно са най­

силните аплодисменти от страна на пуб­

ликата, дали в края на скерцото, или в

края на симфонията, отзивите се разли­

чават. Бетховен изостава с няколко такта

и продължава да жестикулира. Ето защо

Каролина Унгер се приближава към него и

го обръща към публиката, която избухва в

бурни овации. Според друг свидетел "ауди­

торията приема музикалното величие на

Бетховен и с небивал интерес и уваже­

ние слуша възможно най-внимателно

прекрасните възвишени творби и

след това изригва вулкан от въз­

торжени аплодисменти, често по

време на самото изпълнение на

отделните моменти в симфони­

ята и неспирно в техния край':

Публиката застава на крака

пред великия Бетховен, който

не може да чуе нейния възторг,

но поне вижда жестовете на ова­

циите.

Лудвиг ван Бетховен умира на

петдесет и шест годишна възраст

във Виена на 26 март 1827 г. по

време на гръмотевична буря.

На погребението му, на 29 март

1827 г., присъстват между 1 О ООО

и зо ооо души.

~ Надгробният паметник,

издигащ се над мястото на

вечен покой на Бетховен.

Паметн ик на Бетховен във

Виена .

- - -- - - - ~- - - ~- - - - - -

Важни събития

Бетховен и сонатата Бетховен е известен с композирането на много сонати. Да надникнем по-дълбоко в този музикален жанр,

какво означава той и как се развива във времето?

Соната (от латинското sonare и италианския еквивалент suonare - "звук, звуча") в музиката означава буквално

произведение, което се изпълнява на някакъв инструмент, за разлика от кантата (на латински и италиански

cantare означава "пея") -творба, в която централно място заема гласовото изпълнение. Терминът, макар и неясен и с мъгливи очертания, намира своето естествено развитие в историята на музиката, определяйки раз­

нообразие от форми, предшестващи класическата епоха. Значението му нараства в периода на класицизма, а

в началото на XIX в. думата се използва за репрезентация на принципа за композиране на широкомащабни произведения. Прилага се за по-голямата част от инструменталните жанрове и редом с фугата се смята за

един от двата фундаментални метода за организация, интерпретация: и анализ на концертна музика. И макар

че звученето на сонатите претърпява значителни промени от класическата епоха до днес, сонатите от ХХ в.

следват същата структура и подредба на отделните елементи.

Използване на сонатата

т-JРЕЗ ПЕРИОДА НА БАРОКА терминът .,соната" се

.l .lизползва по отношение на различни творби, макар че повечето от музикалните произведения

през този период са фугите и токатите, включително

и творби за отделни инструменти, като клавесин или

цигулка, или дори за група инструменти. В прехода

от барок към класицизъм терминът .,соната" претър­

пява промяна в своята употреба и вместо за много

различни видове инструментални творби, започва

да се отнася в частност за жанровете в камерната

музи ка и се изпълнява или на отделен инструмент,

или в съчетание с пиано. След 1800 г. с термина се обозначават широкомащабни музикални творби в

историята на музиката и солфежа. В повечето слу­

чаи специфичната употреба се отнася при спомена­

ването на определени творби, например под .,сона­

тите на Бетховен" се има предвид всички произведе­

ния, наречени соната, докато .,Бетховен и сонатната

форма" определя всички негови широкомащабни

инструментални произведения, независимо от това

дали са концертни, или принадлежат към камер­

ния жанр. През ХХ в. известни музиканти продължа­

ват да композират сонати в този смисъл на думата,

наред със създаването на творби, които не отгова­

рят на стриктните критерии за това. Терминът .,сона­

тина'; буквално означаващ .,малка соната'; често се

използва по отношение на кратка или технически

лесна за изпълнение соната.

Оркестрация

През барока сонатата се изпълнява на един или

повече инструмента и почти винаги е придружена от

континуо. След края на този период повечето творби,

определяни като сонати, се изпълняват на един

инструмент, в повечето случаи клавир, или на двойка

инструменти, единият от които е пиано. В края на

бароковия период и началото на класицизма творба с ___ клавирен и някакъв друг инструмент има така нарече­

ната част .,облигато" (музикалната линия се изпълнява

по начина, по който е изnиеана, или само от конкретно

определения инструмент, без изменения или nраг

пуски), за да я различи от .,континуо" (тоест твърде

пресилената орнамен'Тёщиw в Звученето), макар че и този термин изпада в началото на XIX в. Точно тогава произведенията се определwг като соната, ако спо­

ред разбиранията на своето· време nринадлежат към

музикалния жанр с това име, макар и да не са наре­

чени така от своите автори. Сходен термин е .,фантази­

ята'; който се използва по отношение на мелодии или

творби, притежаващи далеч nо-свободна и неограни­

чена от определени рамки Ф<JММ

(наnример .,Фантазията на скитн

През Класицизма и след това

най-често срещаният жанр при атаtа, а ·АО тях се

нареждат тези за цигулка и пиано или Dиолончело и

пиано. Това е един от основните жанрове на камер­

ната инструментална музика . В съвременното разби­

ране, наследено от времето на Виенския класицизъм,

сонатата е или чисто клавир~А. или произведение за клавир и друг инструмент. В коли­

чествено отношение най-многобройни- са чисто кла-

По времето на ADкattmf(e

ват два типа полифонични . .,църковна соната" (sonata da соната" (sonata da camera). r.ървияt тип, обикновено за един или повече струнни инструмента, най-често

съдържа бавно въведение, свободно алегро, мело­

дична част в темпо .,кантабиле" (тоест подобно на

песен) и жизнерадостен финал в някаква двойствена

форма, твърде близка до танцувалните мотиви в

сюитите. Тази схема обаче не е ясно очертана до поя­

вата на творбите на йохан Себастиян Бах и Хендел, когато се превръща в основна сонатна форма и при­

съства в традициите на италианската струнна музика

и творбите на Бокерини чак до началото на XIX в.

• Картина, изобразяваща Бетховен

.с диригентска nалка .

Бетховен не nрави комnромиси,

когато става въnрос за

nостижения в изкуството.

.... Волфганг Амадеус Моцарт се

смята от мнозина за най-великия

Камерната соната се съаои от танцови мелодии в

почти идеалната им форма, но във времената на Бах

и Хендел подобни композиции се отделят от сонатата

и започват да се наричат с имената сюита, партита или

увертюра (когато в тях присъава прелюдия, харак­

терна за увертюрите във френската опера).

Терминът"соната" се отнася и за поредица от над 500 творби за клавесин или други клавири, написани от

Доменико Скарлати, с оригинално заглавие "Essercizi per il gravicembalo" (Етюди за клавесин). Повечето от

произведенията са в проаа двуделна форма, със­

тоят се от две части, следващи еднакво темпо и една

и съща тема, макар че понякога в отделните секции

може да се наблюдава промяна в темпото. Повечето

от сонатите са композирани по двойки - едната в

мажорна, а другата в минорна форма. Много чеао те

са виртуозни по звучене и използват по-далечни хар­

монични преходи и модулации, отколкото е присъщо

за творбите от онова време. Ето защо са обект на въз­

хищение заради своето голямо разнообразие и уни­

кални неповторими елементи.

Жанрът, особено във формата си за отделни

инарументи с континуо или "рипиено" (допълни­

телно звучене, украсяващо още-повече орнамента­

цията), оказва впсследавие влияние върху сюитите

и концертите (така наречените "ripieпo concertos'; които наподобяват малки симфонии, поради факта

че в тях не присъава доминиращ глас (вокал или

инструмент), изпълнявани от оркестър, например

"Бранденбургския концерт" на Бах. Триото сонати на

Вивалди демонарират паралел с концертите, които

той пише по същото време.

Сонатата в класическия период

Практиките от класическия период се оказват

решаващи за развитието на сонатата. Терминът пре­

търпява развитие и се превръща от един от всички,

обозначаващи жанрове и форми, към такъв, с който

се определя фундаменталната форма на организа-

Лудвиr ван Бетховен

"Ще премахна всички правила,

эа да постигна своята цел и да

създам нещо истински красиво:'

ция на широкомащабни творби. Тази еволюция в

значението се простира в период, надхвърлящ пет­

десет години. С термина се обозначава както струк­

турата на индивидуалните музикални форми, така и

организацията на жанровете в една многожанрова

творба . Използването на "соната" като стандартен

термин за подобни произведения започва някъде

около 1770 г. Хайдн озаглавява първата си соната за пиано по този начин през 1771 г., след което терми­

нът "дивертименто" (циклично инструментално про­

изведение със забавен характер за ансамбъл или

оркестър и лека, понякога виртуозна пиеса от типа

на вариацията) се използва все по-рядко в неговото

творчество. Композитори, като например Бокерини,

композират двуделни сонати за пиано и инструмент

"облигато'; с опция трети дял- в случая на Бокерини

това са 28 сонати за виолончело. Инструменталните творби започват да се компо­

зират в четири, а не в три части, като това се забе­

лязва все по-осезаемо в струнните квартети и сим­

фонии и достига своя връх в самата соната от ран­

ното творчество на Бетховен. През Класицизма про­

дължават да се създават сонати, съаоящи се от две

или три части. Опус 102 на Бетховен съдържа соната в две части в до мажор и такава в три в ре мажор.

Композиторът написва общо 32 клавирни сонати,

сред които най-извеани са N2 8 (Патетична), Ng 14 (наречена по-късно ,,Лунна соната"), Ng 17, Ng 23 (Apassionata - "Безараана"). Освен това той има и 1 О сонати за цигулка и пиано, сред които най-известна е

"Кройцеровата соната'~ Сонатното творчеаво на ком­

позитора оформя огромен обем музика, която с тече­

ние на времето се превръща в сериозно предизвика­

телаво за изпълнение пред всеки пианиа виртуоз.

• Йозеф Хайдн, един от учителите на Бетховен .

--- - ~-- ~-- - ~ --- -- - - - - - ---- - - - - - - -

Важни събития

& Картина , изобразяваща

изпъл нение на камерна музика

(доста популярна във времената

на Бетховен) .

• Нотни записи , направен и от

ръката на Бетховен .

Сонатата в научните разработки и теорията на музиката

Изследвания и разработки в практиката изна­

чението на сонатната форма, стил и структура

лежат в основата на важни теоретични поста­

новки в трудовете на Хайнрих Шенкер, Арнолд

Шьонберг и Чарлз Розен. Музикалната педаго­

гика продължава да се базира на разбирането и

прилагането на правилата в сонатната форма в

резултат от нейното двувековно развитие.

Развитието на класическия стил и неговите

норми на композиране оформят основата на

теорията на музиката през XIX в. и ХХ в. Общ

основен принцип е, че на сонатата се дава честта да

заема същото централно място, което се заема и от

бароковата фуга, а поколения композитори, инстру-

менталисти и публика се ръководят от факта, че

тя заема неизменно положение на господство като

основополагащ елемент на западноевропейската

музика . Идеята за сонатата се заражда преди терми­

нът да придобие сегашното си значение, редом с раз­

виващите се норми на класицизма . Причината, сто­

яща зад тези промени и тяхната връзка с непрекъс­

нато изменящия се смисъл на новото устройство в

музикалните жанрове, е тема на всички научни тру­

дове и разработки. Някои от тези промени са: пре­

ходът от вокална към инструментална музика; изме­

ненията в начина на изпълнение, включително пре­

махване на стила континуа и директното изпълнение

на всички части в музикалната творба, без натърте­

ното, механично повторение на определени моменти

в нея; отказ от идеята, че всяка част следва да изра­

зява определена доминираща емоция (affekt) и пре-минаване към концепцията за вплитане на контрас­

тиращи теми и секции и интегрирането им в една

цялост; преход от полифонична към хомофонична

музика; промени в наличните инструменти, както и

технически подобрения в тях; приемане на двудел­

ната форма за остаряла в музикалните произведения,

появата на повече танцувални ритмични елементи;

цялостна промяна в презентацията на музикалните

произведения.

Решаващо място в интерпретациите на сонатната

форма заема идеята за тонален център и според опре­

деленията в музикалните речници основната форма,

въплъщаваща в себе си така наречения сонатен прин­

цип, е най-важната в музикалната структура от класи­.,_ цизма насам. Типично за сонатната форма е присъст-

увиещ на kве или повече теми (или тематични групи), • контрастни по своя характер и тоналност (главна и

) съпътстваща тема), като помежду си те имат свърз­

ващи раЗдели. ·Това е експозицията в сонатата. Тя е 1

последвана от развиване на темите и елементите в тях

/_ ~~в =зли и rоналности -така наречената разработка. ·- ' 'i' ' т--..:.::=::~~=t·}:- ~ ~~й-накрая р1призата (последната част на сонатата)

' · --= ~ двете осно"Вни теми се завръщат на преден план и зву­

-v~~~=:.-.-~:-.1~ { чат в еднаква fоналноq: Понякога към тази класиче-Е§§~~~~~7i.{;;g~-;t:=: ~ _ . ~онатliа ORMa след репризата следва и кода. Г --== ~-t Иде~та за сонатата! е разрабQтена в детайли от

~~ - r\ t -.;;.с.: -::J --::.. 'Уилям-@l<>ма~ .!!:l;!е~овиl')' монуменl'ален труд в три

-="'---~- - -ТОМа "Сонатата в епохата на класицизма - история на

~~r::"J.~"'j __ ~ ~з:~,..._ ~

11 ... . ~V::";~· ~~-i~~~~~~r;;;

сонатната идея'; започнат през 50-те години на ХХ в. и

публикуван в пълната си версия през 1972 г. Авторът отбелязва, че според неговите проучвания теоре­

тиците "дават мъгляви определения за сонатната

форма от епохата на Класицизма до края на ЗО-те

години на XIX в:; и поставя ударение върху след­

ните музикални теории : труда на Антонин Рейха

от 1826 г., описващ напълно развитата двуделна

форма, ключовите взаимоотношения между отдел­

ните части в сонатната форма, упоменати от Карл

Черни в бележка към неговия оп. 600, и изводите на

Адолф Бернхард Маркс, който написва през 1845 г.

обширен трактат, посветен на сонатната форма. До

този момент. по мнението на Нюман, наличните опре­

деления са твърде неточни и изискват присъствието

или на един солов инструмент. или на обикновен кон­

траст в отделните части на сонатата.

Уилям Нюман отбелязва също така, че всички тези

определения са в отговор на нарастващото разби­

ране, че през XVIII в. музиката има своята формална

организация. Преди публикациите на Рейха, Черни

или Маркс съществува "споменаване на обичайната

сонатна форма" и в частност организацията на пър­

вата част на сонатите и сродните с тях музикални про­

изведения. Авторът документира също така еволю­

цията в анализа на сонатата като музикална форма,

демонстрирайки, че ранните критични постановки

за сонатата, с някои изключения, разглеждат твърде

слабо структурните и технически детайли. Много

сред значимите произведения, принадлежащи към

сонатния жанр или сонатната форма, не се анализи­

рат обстойно по отношение на техните тематични и

хармонични ресурси чак до ХХ в.

Теория на музиката през ХХ век

Двама от изтъкнатите музиковеди в Европа през

ХХ в., Хайнрих Шенкер и Арнолд Шьонберг, излагат

изключително важни за анализа и разбирането на

сонатната форма идеи. Те поставят ударение върху

всеобхватното влияние, оказвано от страна на тонал­

ния материал. И двамата теоретици излагат концеп­

ции за анализ на музикалните творби, които ще бъдат

възприети от техните колеги на по-късен етап. И

макар че двамата автори имат определени разногла­

сия по няколко въпроса, идеите им често се използ­

ват в комбинация.

Хайнрих Шенкер твърди, че съществува базова

тонална мелодия и основна басова орнаментация.

Според него присъствието на тези два елемента

определя основната структура, а сонатата възпро­

извежда тази основна структура в едно цяло произ­

ведение чрез така нареченото "прекъсване': Арнодл

Шьонберг излага теорията за монотоналността,

според която дадена творба може да се изпълни в

една тоналност, независимо от това, че различните

части, които я съставляват, са в различни тоналности.

Според него всеки способен композитор ще отнесе

всичко в произведението си към тоническото тризву­

чие (акорд, построен върху тоника, която е основният

тон, върху който се гради една тоналност, и е най­

устойчив, тъй като просто звучи на място).

----- --------~--

Лудвиr ван Бетховен

БЕТХОВЕН И ЖЕНИТЕ

НЕИЗВЕСТНИТЕ СТРАНИ ОТ ЛИЧНИЯ МУ ЖИВОТ

Безсмъртната любима

коя жена има предвид Бетховен

в своето прочуто писмо, адре­

сирано до неговата "безсмъртна любима"?

Антони фон Биркеншток Брен­

тано (1780-1869) е една от възмож­ните кандидатки за титлата. Ней­

ният почерк е идентифициран върху

партитурата на песенния цикъл,

носещ заглавието "На моята далечна

любима" (An die ferne Geliebte). Напи­

саният текст гласи следното: "По

молба на автора от 2 март 1812 г'~ Съпругът на Антони, франкфурт­

ският банкер Франц Брентано, е

добър приятел на Бетховен по вре­

мето на краткия престой на семей­

ството във Виена и вероятно него­

вата полусестра, Бетина фон Арним,

по баща Брентано, запознава Антони

с великия композитор през 1811 г.

Единственото документално дока­

зателство за "Безсмъртната любима"

е сърцераздирателното и страстно

писмо, което Бетховен написва през

трите дни, прекарани в Бохемския

курортен град Теплиц (вероятната

дата е юли 1812 г., макар че точната

година не е упомената) . Писмото е

адресирано до неназована жена, с

която седмица преди това компози­

торът се среща в Прага или Виена, и

с която прави планове да се срещне

в място с инициал "К'; което пове­

чето автори, включително и Май­

нар Соломон, смятат, че е Карлсбад.

Съдържанието на писмото предпо­

лага съществуването на продължи­

телна любовна връзка. В редовете

на писмото Бетховен размишлява и

разсъждава върху възможността за

евентуален брак и пречките, които

могат да възникнат.

,Добро утро на 7 юли. Въпреки

че все още съм в леглото, мислите

ми бягат към теб, моя Безсмъртна

любима, понякога радостни, после

тъжни, очаквайки да разбера дали

съдбата ще ни чуе или не - Мога да

живея пълноценно единствено с теб,

иначе това не би било живот - Да, аз

съм решен да се отдалеча толкова от

теб, че да мога да падна в прегръд­

ките ти и да кажа, че наистина ми

е добре при теб и мога да изпратя

душата си, въплътена в теб, в цар-

ството на духовете - Да, за нещас­

тие, така е - Ти ще намериш сили,

тъй като знаеш верността ми към

теб- Никой друг не може да прите­

жава сърцето ми - никога, никога -О, Господи, защо трябва да се разде­

ляме, когато така много се обичаме.

И въпреки това, сега моят живот във

Виена е ужасен - Твоята любов ме

прави едновременно най-щастливия

и най-нещастния човек - На моята

възраст имам нужда от уравнове­

сен, спокоен живот- може ли това да

стане при нашата връзка?'~

След смъртта на Бетховен през

1827 г. писмото е открито сред купчи­

ната лични документи. Предполага

се, че то никога не е изпратено или

му е върнато впоследствие от полу­

чателката . Гласовете в подкрепа на

Антони Брентано, като предполага­

ема получателка на писмото, се дъл­

жат на аргументите, изложени във

влиятелния труд на биографа на Бет­

ховен - Майнар Соломон.

Той пише следното:

"Вероятно това е жена, добре

позната на Бетховен във Виена.

Твърде възможно е тя да се намира

в Прага през първата седмица на

юли 1812 г., а също и в Бохемския

курорт с минерални води Карлебад

през идните седмици'~

Следва да се има предвид, че

самият композитор никога не назо­

вава Карлебад в своето писмо, използ­

вайки вместо това инициала "К'; което

кара дори един от изследователите

погрешно да смята, че става дума за

Клостерньойбург - вероятно най­

близката пощенска станция до име­

нието на графиня Ана Мария Ердоди

в Йедлерзее. Тази хипотеза е напълно неоснователна, тъй като до Клостер­

ньойбург не може да се стигне от

Йедлерзее през Виена и Каленбер­гердорф (няма мост през река Дунав

между Корньойбург и Клостерньой­

бург), а следващата пощенска стан­

ция до Йедлерзее е, естествено, така наречения "Хауптмаут" в Леополд­

щадт във Виена .

Писмата обаче от семейство Брен­

тано, които ученият Клаус Мартин

Копиц публикува като контраар­

гументи през 2001 г., показват, че

Антони не е "безсмъртната любима'~

Тя е щастливо омъжена жена и

..... Терез дьо Брунзуи к - една от многото жени,

обича ни от Бетховен .

майка, чийто кратък престой в Прага

през юли 1812 г., по-малко от един

ден, преминава в търсене на гувер­

нант за нейния единадесетгоди­

шен син Георг. Тя пристига в Прага

заедно със своя съпруг, петгодиш­

ната си дъщеря Фани и една слугиня

на 3 юли и всички заедно замина­ват за Карлебад в 6 часа сутринта на следващата сутрин . Може ли да има

време за любовна среща с Бетховен

предишната вечер?

През 2002 г. журналът, посветен

на Бетховен , издание на американ­ското Бетховенаво общество, публи­

кува труд, според който "Безсмърт­

ната любима" е етървата на Антони

- Бетина Брентано. Бетина дава

публичност на три писма, за които

твърди, че получава от самия Бетхо­

вен . Намерен е оригиналът на едно от

тези писма, идентичен с това, което е

публикувала. В намереното писмо

Бетховен споделя, че вече е получил

от нея две писма и я моли да му пише

отново скоро и често. Той казва, че

през цялото лято носи навсякъде със

себе си едно от нейните писма и

това го кара да се чувства "неверо­

ятно щастлив'~ В края на писмото

композиторът се обръща към нея с

интимната форма "ти '; която, както

е известно, той не използва спрямо

нито една жена, освен за "безсмърт­

ната любима'~

~------------

Съвременници

Велики личности, омагьосани

от изкуството на музиката

Бетховен оставя особен отпечатък върху хората, които се запознават с него. Той е човек с доста сприхав

характер и е много трудно да се общува с него, но в действителност обожава шегите и притежава силно раз­

вито чувство за хумор. Животът му се пресича с този на други личности, за да окаже влияние върху тях и да

получи същото в замяна.

Учителят на Лудвиг ван Бетховен -детето чудо

Франц Йозеф Хайдн (1732-1809)

Хайдн е роден в семейството на заклети католици в Рорау (Австрия) на 1 април 17З2 г. Като момче пее в църковния хор и демонстрира особена

страст към музиката. По-късно учи под ръководството на Емануел Бах, Дитерсдорф и Порпора, смятани за негови наставници и учители, въпреки

че заслуга за забележителните му постижения изиграва неговата самоподготовка и самостоятелно изучаване на принципите в музиката.

Дейноспа на Хайдн като композитор винаги се споменава с поставянето на особено ударение. Той е основоположник на Виенската школа

в класическата музика. Кариерата му започва във време, когато се забелязва отказ от общоприети схващания относно контрапункта (едновре­

менно съчетаване на два или повече самостоятелни гласа или музикални партии) в музиката. Музикантите във времената на Хайдн копнеят за

свобода на стила и широко себеизразяване, популяризиращи се чрез приноса на Моцарт и Бетховен, които историците определят като начало

на съвременното композиране. Хайдн е смятан за бащата на оркестрацията, създателят на симфонията и осно-

воположник на съвременната камерна музика. Музикалното му творчество съставлява 125 симфонии,

З1 концерта, 77 квартета, ЗО трио и над ЗОО други творби за различни инструменти и оркестър.

Приносът му в църковната музика съдържа 14 меси, 1 "Стабат Матер" (Stabat Mater- римокато­

лически химн, разкриващ страданията на Майката Христова), 2 "Те Деум" (Те Deum - църковен

химн, възхваляващ Бог) и З4 композиции за литургии и църковни песни. Месите на Хайдн са

изключително популярни, особено в Германия, и много от характеристиките им са приемливи,

но църковната реформа, проведена от папа Пий Х, забранява присъствието им по време на

църковните служби в някои случаи заради измененията и повторенията в текста, а в други

заради подобните на оперно звучене черти в тази музика. В това отношение "скандалният"

подход се приписва на Менделсон. В обласпа на вокалните композиции Хайдн се радва

на небивал успех. Соловите творби не достигат нивото на останалите му произведения, но

композициите, състоящи се от три или четири части, са високо ценени. Не може да се каже,

че Йозеф Хайдн е особено успешен със своите оперни творби. Най-популярни сред неговите опери

са "Алкида и Галатея" и ,,Душата на философа" (версията на Хайдн на легендата за Орфей). Макар че

оперният му репертоар наброява над 20 композиции, дори всички те заедно не могат да се сравнят

с впечатлението, което оставят у слушателската аудитория неговите оратории. Произведенията,

които донасят безсмъртие на името на Хайдн, са неговите оратории и не толкова заради тяхна­

та музикална стойност, колкото заради успеха, на който се радват сред публиката . Салмон

предполага, че шедьовърът в музикалната кариера на композитора е ораторията

"Сътворението". Тя е посрещната доста ентусиазирано във Виена, Лондон и Париж и дори

допреди четвърт век продължава да е най-популярната сред творбите на Хайдн. Други

известни оратории на композитора са "Годишни времена'; "Последните седем думи на

Христос" и "Завръщането на Тобиас':

-·

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ

йохан Волфганг фон Гьоте

(1749-1832)

Водеща национална фигура

в германската литература.

Бетховен обожава неговите

творби още от юношеските

си години, а по-късно

получава възможноспа

да се запознае с любимия си автор.

Франц Герхард Вегелер

(1765-1848)

Близък приятел на Бетховен

по времето, когато живее в Бон.

По~късно става лекар и остава

доверено лице и медицински

Лудвиr ван Бетховен

---•• Приятел, nартньор

Покровител

__ _,.. Учител-ученик

__ _,.. Враждебност

__ _,81 Идеологически съюэник

Граф Фердинанд Ернст Габриел фон Валдщайн

(1762-1823)

йохан Кристиян r------·1 Фридрих фон Шилер Един от покровителите на Бетхо~ен в началото

на творческата му кариера, който припознава

таланта на великия композитор по време

на престоя му в Бон. Той препоръчва на Лудвиг

да замине да учи в чужбина, по-точно във Виена.

Принц Карл фон Лихновеки

(1756-1814)

Страстен поддръжник на Бетховен

по време на не говия престой

във Виена. По-късно между

двамата настъпва отчуждение.

Архиеnископ Рудолф

(1788-1831)

По-малък брат на австрийския

император Франц 1. Той е близък

приятел на Бетховен и му

осигурява финансова подкрепа.

""Личностите в си вите карета са представени в тази глава .

Философско вдъхновение Йохан Кристиян Фридрих фон Шилер (1759-1805)

Йохан Кристиян Фридрих фон Шилер е немски поет, философ, историк и драматург. Свързва го специал­но, силно и дълбоко приятелсТво с вече известния и влиятелен Йохан Волфганг Гьоте, с когото често обсъж­дат въпроси, свързани с естетиката. Шилер насърчава Гьоте да придаде завършек на своите творби, които

просто нахвърля на лист хартия. Тези взаимоотношения и разговорите между двамата днес се определят

като Ваймарски класицизъм. Шилер и Гьоте работят съвместно върху .. Ксении" (Die Хепiеп)- сборник от крат­ки сатирични поеми, в който на яростна атака се подлагат противниците на естетиката на двамата автори_

Шилер е роден на 1 О ноември 1759 г. в Марбах (Вюртемберг) като единствен син (има пет сестри) на воен­

ния лекар Йохан Каепар Шилер (1733-1796) и Елизабет Доротея Кодвайс (1732-1802). На 22 февруари 1790 г. той сключва брак с Шарлота фон Ленгефелд (1766-1826). В периода между 1793 и 1804 г. се раждат техните двама сина, Карл и Ернст, и двете им дъщери -Луиза и Емилия. Последният жив потомък на Шилер е внукът

на Емилия - барон Алекзандър фон Глайхен-Русвурм, който умира в Баден-Баден (Германия) през 1947 г. Докато учи в Карлсшуле, Шилер се запознава с произведенията на Русо и Гьоте и обсъжда класическите

Снаха на един от приятелите

н а Бетховен. Лудвиг й

посвещава"За Елиза"

(FtJ г Elise), но тя отхвърля

предложен ието

муза брак.

идеали заедно със своите съученици. В училище написва своята първа пиеса .,Разбойници" (Die Rauber)_ Критиките, отправени в пиесата, към корупциЯта в обществото и утвърждаването на прореволюционни републикански идеали, смайват аудиторията и превръщат само за една нощ Шилер в сензация_

По-късно той става почетен член на Френската република именно благодарение на тази своя пиеса.

Фридрих Шилер написва и много философски трудове, посветени на етиката и естетиката. Той синтезира идеите на Имануел Кант с тези на Карл ·', Леонард Райнхолд. Развива схващането за .. красивата душа" (Schoпe Seele) и човешкото същество, чиито емоции са продукт на неговия разум, ето защо

.. задължението и влечението" (Pflicht und Neigung) вече не се намират в конфликт. По този начин красотата. според Шилер, не е просто естетично пре­живяване, а също така и морално. Доброто винаги е красиво. Философското му творчество разглежда и въпроса за свободата на човека, който е водеща

тема в неговите исторически разработки, като например .,История на ЗО-годишната война" и .,История за отцепването на обединените Нидерландии о~

испанската корона'; но намира място и в неговата драматургия (трилогията .,Валенщайн" разказва за Тридесетгодишната война, докато ..Дoi:L Карлос"

третира революцията на Нидерландия срещу Испания)_ Шилер написва и две важни есета, посветени на въпроса за възвишеното (das Erhabeпe)_ В тях той разглежда един от аспектите относно свободата на човека, а именно - способността за противопоставяне на животинските инстинкти, като например

инстинкта за самосъхранение чрез съзнателна и доброволна саможертва в името на дадена красива идея.

Забележителният ученик на маестрото

Карл Черни (1791-1857)

Карл Черни е австрийски пианист, композитор и преподавател, който днес е популярен заради своите сборници с технически еnоди за пиано.

Той е роден във Виена в семейство от чешки произход. Първоначално уроци по пиано му дава неговият баща, след това негови

преподаватели стават йохан Непомук Хумел, Антонио Салиери и Лудвиг ван Бетховен. Карл Черни е дете чудо, тъй като на

деветгодишна възраст, през 1800 г., се появява за първи път на сцена и изсвирва концерт за пиано на Моцарт. По-късно, през

1812 г., той е изпълнителят на Виенската премиера на концерта за пиано на Бетховен NQ 5 - .. Императорски'~

Черни бързо придобива преподавателски умения и едва на 15-годишна възраст е вече търсен учител по пиано.

Най-известният сред неговите ученици е Ференц Лист, който посвещава своите .. Трансцедентални етюди" на Черни и

го включва в съвместната творба .. Хексамерон'~

Черни композира голям брой произведения (до оп. 861), включително и голям брой меси и реквиеми, симфонии,

концерти, сонати и струнни квартети. Нито едно от тях не се изпълнява често днес и известноспа му на композитор се

дължи на неговите сборници с технически етюди, сред които следва да се отбележат .. Школа по бързина" и .. Изкуството

на сръчност на пръстите'; повечето от които продължават да се използват в музикалната педагогика и днес.

Черни умира във Виена на 66-годишна възраст. Звукозаписното студио .. Сигнум Рекърдс" издава три компактдиска

с неговите симфонии и концерти, включително и Концерт за пиано на четири ръце в до мажор.

Императорът, който разбива мечтите на Бетховен

Наполеон Бонапарт (1769-1821)

Наполеон Бонапарт управлява Франция от 1799 г. и става император под името Наполеон 1 в периода между 18 май 1804 г. и 6 април 1814 г.

Той покорява и властва над голяма част от Централна и Западна Европа . Освен това е и първият владетел от династията Бонапарт. Наполеон се

причислява към така наречените .. просветени монарси'~

Той въвежда няколко реформи в образованието, законодателството, финансите и администрацията. Неговият Граждански кодекс, известен

още като Наполеонов, играе важна роля в законотворчеството на много държави и днес. Той е разработен от комисии, състоящи се от експерти

по юридическите въпроси, и се намира под ръководството на Жан Жак Режи дьо Камбасер, който е втори консул в периода между 1799 и 1804 г.

Наполеон се самопровъзгласЯва за император на 2 декември 1804 г. Няколко месеца по-късно, на 26 май 1805 г., той е коронован за крал на

Италия. Планът на французите и испанците да разгромят английската флота претърпява пълен крах в драматичната битка при Трафалгар, която

се състои на 21 октомври 1805 г. След нея Кралската флота печели контрола върху моретата .

През 1805 г. в Европа е поставено началото на Третата коалиция. Наполеон атакува и удържа победа над Австрия и Русия и разгромява Прусия

през следващата година в битката при Йена-Ауерщтедт. В резултат от това той се превръща във владетел на Германия .

Наполеон настъпва в Полша и подписва договор с руския цар Александър 1, като разделя Европа между двете велики сили. Във френска­

та част на Полша той създава Варшавското херцогство, чийто владетел е саксонец. След това, на 17 май 1809 г. ,

Наполеон нарежда Папската държава също да бъде анексирана към Френската империя.

През 1814 г. Англия, Русия, Прусия и Австрия създават успешен съюз срещу Наполеон. Те настояват за незабав­

ната му капитулация и той абдикира на 11 април. Според договора от Фонтенбло Наполеон е заточен на остров

Елба, намиращ се в Средиземно море. Окончателното поражение на Бонапарт настъпва на 18 юни 1815 г. в битката

при Ватерло, на територията на днешна Белгия, от армията на Артър Уелсли (първи Уелингтънски херцог) и Гебхард

Леберехт фон Блюхер. Наполеон се предава окончателно на кораба .. Белерофон" във водите на пристанището

Рошфор на 15 юли 1815 г.

Затворен е и по-късно заточен на остров Света Елена в Атлантическия океан . В обкръжението на малка група

поддръжници той прекарва остатъка от живота си, диктувайки своите мемоари и отправяйки яростна критика към

тези, които го побеждават. През втората половина на април 1821 г. Бонапарт написва своето завещание и няколко

допълнения към него (общо 40 страници). Последните му думи са: .. Франция, армия, главнокомандващ, Жозефина'~

Бетховен написва своята Трета симфония в чест на Наполеон, когото цени и уважава. Тъй като е с либерален

дух, по-късно композиторът смята, че Европа следва да се отърве от имперските правила. По този начин в очите на

Бетховен Наполеон не е нищо повече от един жаден за власт човек.

Писателят, който създава биография на Бетховен

Ромен Ролан (1866-1944)

Писател, драматург и публицист, създател на забележителни и проникновен и човешки типажи и герои, автор на романа .,Жан Кристоф" (Bilduпgsromaп -литературен жанр, известен още като "роман за развитието, порастването и възмъжаването в житейски план"), Ромен Ролан се причислява към категорията на

високоизвисените и прогресивни автори.

Той е роден на 29 януари 1866 г. в Клемеси в семейство със силно изразени републикански традиции и израства във времена на неспирни политически и финансови скандали и размирици в периода на 80-те години на XIX в.

Юношата завършва лицея Луи Велики през 1884 г., а през 1886 г. постъпва в престижното училище Екол нормал сюпериор (Ecole Normale Superieure), където учи философия. Малко по-късно получава стипендия от Училището за изящни изкуства в Рим. Както и по-голямата част от френската интелигенция, той взема

участие в преразглеждането на процеса ,.Драйфус"- скандал с голям отзвук и много последствия, разкриващ истинското лице на френското правосъдие и армия

в онези времена. Ролан започва да поддържа контакти с лидерите на реформаторския социализъм, а това го възпира от по-нататъшно търсене на истинските

революционни и прогресивни сили, към които изпитва влечение. Той прави своя дебют през 1895 г. с пиесата .,Сен Луи':

През 1903 г., в своята творба .,Животът на Бетховен'; Ролан настоява за .,отваряне на прозорците'; за да може духът на героите, на водещите личности да

излети навън. В Европа, състояща се от империи, подобен повик е равносилен на апел за бунт и революция. Подобно разбиране изпълва и книгите,

посветени на Микеланджело (1905), Хендел (191 0), Толстой (1911 ), както и по-късната му творба, посветена на Махатма Ганди (1923). Литературнуто му начало цели създаването на театър на революцията. Той излага на преден план идеята за написването на .,театър за

народа" и то във времената, когато буржоазната литература е издигната до небивала висота. Ролан има предвид театрални пиеси, написани на

достъпен език, които да разкриват по възможно най-добрия начин посланието на шедьовъра.

В периода между 1904 и 1912 г. той успява да напише огромния дееепомен роман .,Жан Кристоф" - литературния шедьовър, претворяващ

неговите търсения и несигурноmа, която усеща, че изпълва началото на ХХ в.

В поредицата статии .,Над полето на битката" (Au-dessus de la melee), написана през 1915 г. , той заклеймява войната, без да се

чувства застрашен от клеветите по свой адрес.

През 1916 г. получава Нобелова награда за литература .,за заслуги към възвишения идеализъм на литературните му творби и

за симпатията и любовта към истината, с които описва различни човешки характери ". Той дарява паричната сума от наградата на

Международния червен кръст.

Два дни преди края на 1944 г. , на ЗО декември, сърцето на Ромен Ролан спира да тупти . Писателят доживява да види как

обединените сили разбиват фашистите, но не доживява до окончателната победа на 9 май 1945 г.

Великият диригент, който се възхищава на Бетховен

Вилхелм Фуртвенглер (1886-1954)

Фуртвенглер е прочут като диригент на творбите на Бетховен, Брамс, Брукнер и Вагнер. Той дирижира и произведения от съвременната музика, като

например ., Концерт за оркестър" на Бела Барток.

Взаимоотношенията на Фуртвенглер с Адолф Хитлер и нацистката партия са предмет на разгорещена полемика. Когато нацистите идват на власт

през 1933 г., Фуртвенглер открито изразява критиката си към тях. През 1934 г. той получава забрана да дирижира премиера на операта на Хиндемит

.,Матиас художникът" (Mathis der Maler). В знак на протест, той подава оставка като диригент в Берлинската опера. През 1936 г. по всичко започва

да си личи, че ще последва Ерих Клайбер в изгнание, когато получава предложение да стане диригент на

Нюйоркската филхармония на мястото на Артуро Тосканини. Биографът на Тосканини, Харви Сакс, пише, че

именно италианецът препоръчва Фуртвенглер за диригентското място. Това е един от малкото случаи, в които

той показва възхищението си от свой колега диригент. Вероятно Фуртвенглер би приел мястото, но информа­

ция от берлинския клон на агенция .,Асошиейтид прес'; вероятно подготвена по нареждане на Херман Гьоринг,

гласи, че диригентът получава предложение да се завърне в Берлинската опера. Фуртвенглер обаче никога не

става член на нацистката партия, нито оправдава действията й, подобно на композитора Рихард Щраус.

Фуртвенглер притежава уникално диригентско майсторство. Той разглежда симфоничната музика като

творение на природата, което може да бъде разбрано единствено чрез звуците на музиката . Ето защо компо­

зитори от ранга на Бетховен, Брамс и Брукнер заемат централно място в репертоара на Фуртвенглер, именно

поради факта, че той ги идентифицира с великите природни сили. Жестовете му на пръв поглед нямат отноше­

ние към ритмите в музиката, докато един от музикантите в оркестъра оприличава движенията на тялото му на

.,движения на кукла на конци': Обикновено Фуртвенглер държи диригентската палка до тялото си, а лявата му

ръка е протегната напред, създавайки впечатлението, че казва някаква фраза на оркестъра.

В наши дни записите на Фуртвенглер на Бетховен, Брукнер и Вагнер остават важни отправни точки. Много

коментатори и критици го смятат за един от най-големите диригенти в историята.

Бетховен и симфониите За мнозина думата "симфония" е синоним на произведенията на Лудвиг ва!!

Бетховен. Какво точно означава терминът? Хората често го употребяват, но

какъв е истинският смисъл на думата? Бетховен прекарва по-голямата

от своя живот, изчиствайки и усъвършенствайки симфоничната форма. Д~

надникнем в този музикален жанр, който и до днес се радва на огромен

представлява наследството, което ни завещава Бетховен със своето

Симфонията представлява музикална композиция, често обширна и

предназначена за оркестър. Тя не е специфична форма. Много симфонии

представляват тонални творби в четири части, като първата от тях е в

форма, което кара много теоретици в музиката да определят подобна

като "класическа" за симфонията, макар че повечето от признатите симсnон1

майстори, като Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетховен, не се придържат към този модел.

История на термина

лУМАТА "СИМФОНИЯ" ПРОИЗЛИЗА от гръцката

f-J.f.yмa OЩ..I<pwvla, означаваща "съзвучие'; "кон­церт от вокална и инструментална партия'; както и

OUI..IQ>WVЩ - "хармоничен, в съзвучие с': Исидор от

Севиля е този, който за първи път използва латин­

ската дума symphonia по отношение на ударни инструменти, а в периода между 1155 и 1 377 г.

френската дума symphonie , се отнася за всички

струнни инструменти. В Средновековна Англия

думата symphony се използва в двете й значения, а през XVI в. се използва при споменаването на

инструмента цитра. На немски език Symphonie е общата дума, с която се наричат спинетите (клави­

рен инструмент, подобен на клавесина) и прими­

тивните клавесини в периода между XVI и XVIII в.

Именно със значението си "звуча едновременно"

думата започва да се появява в заглавията на твор­

бите на някои композитори от XVI и XVII в., включи­

телно Джовани Габриел и (Sacrae symphoniae, 1597 г.,

и Symphoпiae sacrae, liber secuпdus, 1 615 г.), Адриана

Банкиери (Eclesiastiche siпfonie, 1607 г.), Ладавико

Гроси да Виадана (Siпfoпie musicali, 161 Ог.) и Хайнрих Шутц (Symphoniae sacrae, 1 629 г.). През XVII в. и през по-голяма част от бароковия

период термините symphoпy и sinfoпia се използ­

ват по отношение на голям брой различни по харак­

тер композиции, включително и инструментални

пиеси, използвани в оперите, сонатите и концер­

тите, и представляват обикновено част от по-широ­

кома щабна творба. Италианската увертюра или

орега siпfoпia притежава през XVIII в. стандартна

структура, състояща се от три контрастиращи части:

бърза, бавна и бърза, подобна на танц. Това е фор­

мата, смятана за пряк предшественик на оркестро­

вата симфония. Термините "увертюра" и "симфония"

са взаимозаменяеми през този период.

Друг важен предшественик на сим­

фонията е така нареченият ripieno concerto, сравнително малко изслед­вана форма, наподобяваща концерт

за струнни инструменти и конти­

нуа, но без присъствието на солов

инструмент. Най-ранният известен

подобен концерт е с автор Джузепе

Торели от 1698 г. Антонио Вивалди

също написва музикални творби в този

стил. Най-известният концерт, създаден

в такава форма, е" Бранденбургският кон­

церт" NQ 3 на Йохан Себастиян Бах. Симфониите от онова време, независимо

дали се включват в концерт, опера или цър-

ковна служба, не се смятат за важни и значими ... Франц Шуберт обожава Бетховен . творби. Много често, както и концертите, те се раз-

делят между останалите произведения или се отде-

лят от сюити или увертюри.

Вокалната музика господства, а симфониите

дават на бял свят прелюдии, интерлюдии и постлю­

ди и. В онези времена повечето симфонии са срав­

нително кратки по продължителност - между 1 О и 20 минути. Италианският симфоничен стил, често използ­

ван като увертюра към оперите, се превръща в

стандартна форма в три части : бърза, бавна, пос­

ледвана отново от бърза. Ранните симфонии на

Моцарт са изградени по този начин. На мястото

на първоначалната форма в три части идва тази в

четири и именно тя доминира в края на XVIII в. и

през по-голямата част от XIX в. Върху тази симфо­

нична форма оказва влИяние германската музи­кална практика и тя започва да се асоциира с класи­

ческия стил, установен от Хайдн и Моцарт. Важните

промени, заслужаващи да се споменат, са добавя-

Възпоменателна церемон ия , организ ирана през 1962 г. във Виенския театър, където е живял Бетховен.

~ Йохан Брамс е германски композитор, автор на четири симфонии.

,.. Постер на компа нията "Филипс" от 1960 г. , и зползващ

образа на Бетховен като свой мотив .

Лудвиr ван Бетховен

11Ще бъда в състояние

да чувам в Рая!"

(11lch werde im Himmel horen!")

нето на танцувален елемент и промяна в характера

на звучене на първата част. която се превръща в

"първа измежду равни':

Общоприетата форма от четири части на симфонията

При композитори като Йозеф Хайдн и Волфга нг Амадеус Моцарт все още се срещат завършени три­

частни форми на симфонията. За класически обаче е

приет четиричастният вариант. Първата част на кла­

сическата симфония е динамична, в бързо темпо,

и обикновено заема първостепенно място в цел ия

цикъл. Най-често е изградена на базата на контра­

сти - музикални теми, които след това продължа­

ват развитието си в следващите части - тържестве­

ната и жизнерадостна тема контрастира с лирич­

ната или тъжната. Втората част обикновено е бавна и

съзерцателна . Нерядко като музикална тема тя няма

връзка с останалите - например траурният марш

от Бетховенавата симфония " Героична" (Eroica). В

ранния Виенски класицизъм обикновено третата

част е танцувална, по-специално тези двама автори

използват за нея· менуета . Вече Бетховен заменя

менуета със скерцо, което нерядко има дори ирон и­

чен характер (в скерцото на 7-ма симфония Лудвиг

дори дръзва да използват. нар. "паралелни квинти ';

противоречащи и "забранени" от теорията на музи­

ката по негово време). Заключителната част също

в повечето случаи е бърза и динамична . Нерядко е

реплика на първата, но за разлика от нея обикно­

вено използва една и съща тема, разработвана по

различни начини .

Често се срещат вариации в тази структура, напри ­

мер редът на двете части по средата или прибавя­

нето на бавна част към първата . Първата симфония, • която включва менуета като своя трета част, е творба

в ре мажор от 1740 г. на композитора Георг Матиас

Мон, а първият автор, който съзнателно и целен а­

сочено добавя менуета като елемент от четиричаст­

ната симфонична форма, е йохан Щамиц.

Композирането на ранните симфонии е съсре­

доточено във Виена и Манхайм. Представител и на

симфоничната форма във Виена са Георг Кристиян

Вагензейл, Венцел Раймунд Брик и Георг Мон, а ш ко­

лата в Мон е известна с името на йохан Щамиц. Из

цяла Европа по онова време се пишат симфонии и в

тази връзка следва да се отбележат имената на след­

ните композитори: Джовани Батиста Самартини,

Андреа Лукези и Антонио Бриоски от Италия, Карл

Филип Емануел Бах от Северна Германия, Леополд

Моцарт от Залцбург, Франсоа ЖозефГосек от Париж,

йохан Кристиян Бах и Карл Фридрих Абел от Лондон .

Изтъкнати творци сред виенските симфоници са

Йохан Батист Ванхал, Карл Дитерс фон Дитерсдорф

и Леополд Хофман. Най-значими имена от края на

XVI II в . са йозеф Хайдн, който написва прибли­

зително 108 симфонии за период от 36 години ,

и Волфганг Амадеус Моцарт, който за 24 години

на писва 56 симфонии .

Симфонията през XIX век

С появата на професионалните оркестри симфо­

нията започва да заема все по-важно място в кон­

цертния живот в периода между 1790 и 1820 г. В

афи шите за първия академичен концерт на Лудвиг

ва н Бетховен се съобщава по-скоро за изпълне­

нието на творбата "Христос на Елеонския хълм';

отколкото за две от неговите симфонии и концерт

за пиано.

Бетховен развива в силна степен симфонич­

ния жанр. Неговата Трета симфония, "Героична"

(Eroica), е с огромен размах и невероятен емо­

ционален заряд, които я отличават от по-ран­

ните му творби. Деветата симфония прави нечу­

вана до този момент стъпка, а именно - включ­

ва нето на хор в последната си част, което я пре­

връща в хорална симфония (макар че Даниел

Щайбелт написва концерт за пиано с хорален

фи нал четири години по-рано - през 1820 г. ).

Хектор Берлиоз, изобретил термина "хорална сим­

фония '; създава на основата на тази концепция

драматичната си симфония "Ромео и Жулиета",

и злагайки своите намерения във въведение към

партитурата на творбата, състоящо се от пет

части. Бетховен и Франц Шуберт заменят оби­

чай ния префинен светски менует с безгрижно

скерцо. В своята "Пасторална симфония" Бетховен

вмъква елемента на "бурята" преди последната

част. "Фантастичната симфония" на Берлиоз, клю­

чова за симфоничния жанр творба, съдържа както

марш, така и валс, и се състои от пет, а не от оби­

чайните четири части.

Роберт Шуман и Феликс Менделсан са двама

изтъкнати немски композитори, чиито симфонии

разширяват хармоничното звучене и прибавят

нови значения към речника на музиката през епо­

хата на Романтизма . Класици на симфоничния жанр

са споменатият вече французин Хектор Берлиоз,

както и унгарецът Ференц Лист. В Русия приме­

рът им следва Николай Римски-Корсаков със сво­

ите две симфонични сюити - "Антар" и "Шехерезада'~

Йоханес Брамс, който се опира на произведени­

ята на Шуман и Менделсон, композира симфонии с

високо ниво на единство в структурата. Други зна­

чими имена сред симфонистите на XIX в . са Антон

Брукнер, Антонин Дворжак и Пьотр Илич Чайковски.

~ Херберт фон Караян е австрийски диригент, който често

дирижира симфониите на Бетховен .

През 1990 r. пада Берлинската стена. По време на бурните събития

навсякъде се носят звуците на Деветата симфония. През 1972 r. Съветът на Европа взема решение "Ода на радостта '; последната

част в симфоничната творба, да се превърне в хим н , а през 1985 r.

всички държави членки на ЕС приемат "Одата на радостта" за

официален хим н на съюза .

-

"" Сцена от "Безсмъртната любима" - биографичен филм за

Бетховен.

Лудвиr ван Бетховен

~ Густав Малер написва няколко

симфонии и е известен с богатото

си творчество.

В края на XIX в. някои френски органисти наи­

меноват своите композиции за орган симфонии.

Инструментите в тях (създадени в по-голямата си

част от Аристид Кавайе-Кол) дават възможност за

оркестрация. Оркестралните симфонии на Шарл­

Мари Уидор и Луи Виерн се слушат далеч по­

рядко, отколкото симфониите им, предназначен и

за органно изпълнение.

Симфонията през ХХ век

В началото на ХХ в. Густав Малер написва дълги,

широкомащабни симфонии, като осмата от тях, обя­

вена от някои за грандоманска, тъй като е предназ­

начена за 8 солисти, два големи смесени хора, дет­ски хор и оркестър в удвоен състав. ХХ в. става сви ­

детел на разнообразяване в стила и съдържанието

на симфоничните творби. Някои композитори, вклю­

чително и Дмитрий Шостакович, Сергей Рахманинов

и Карл Нилсен, продължават да композират в тради­

ционната форма от четири части, докато други твор­

ци се обръщат към различен подход. Последната,

Симфония N2 7, на Ян Сибелиус се състои от една част, а тази на Алън Ховханес, Симфония N2 9, .. Сен Вартан'; съдържа цели 24 части .

Остават, естествено, някои тенденции . Симфониите

продължават да са творби, предназначени за оркес­

тър. С присъствието на хор или части за отдел н и

инструменти те са по-скоро изключение от общо­

приетото правило. Написването на симфония про­

дължава да изисква майсторство, виртуозност и

сериозни намерения . Появява се думата .. синфони ­

ета" (sinfonietta), тоест малка симфония или творба в далеч по-олекотена форма, отколкото станда рт­

ната симфония. Добър пример в този смисъл е

.. Синфониета" наЛеос Яна чек.

През ХХ в. се създават множество творби, които

с право могат да се причислят към категорията на

симфонията, но авторите им ги наричат по различен

начин. Такива са например .. Концерт за оркестър"

на Бела Барток и .. Песен за земята" на Густав Малер,

които често се анализират като симфонични творби.

Композиторите продължават да създават про­

изведения, които назовават с името симфон ия ,

макар че не е установено какво точно пред­

ставлява симфонията. Произведенията на музи ­

кални творци, като Витолд Лутославски, Оли вие

Месиен, Лучано Берио, Глен Бранка и Филип Глас,

разкриват артистична цел, която не е задължи ­

телно насочена към спазване или следване н а

традициите в симфоничния жанр.

~ Йохан Себастиан Бах, бароковият маестро, е един

от най-великите композитори на всички времена.

Бароковата музика съществува като самостоятелен жанр,

различен от симфоничната музика, през епохата на Класицизма.