141 години от обесването на Васил Левски

България отбелязва 141 г. от обесването на Васил Левски. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари стр.2

Кое е най-доброто училище за моя първолак? Е, на този въпрос еднозначен отговор може да получите едва след като детето ви завърши училище.Това е положението! Образователната система няма единен критерий, по който да мери успехите на учебните заведения и така да ориентира родителите. Изборът на училище за първи клас е субективен. Но има правила, които е добре да бъдат отчитани, ако не буквално спазвани, разказаха учители пред “Труд”.

Китайската Нова година

стр. 2

14 февруари – денят на виното и любовта

стр.5

10-те топ неща, които биха искали учителите от родителите

стр.12

Брой 7328 Февруари

Помощ! Детето ще е в първи клас!

От кога трябва да започне кариерното развитие"Кариерното ориентиране означава децата да бъдат запознати с различните неща, с различните професии, за да могат да разберат какво им харесва, каква е работата, която ще извършват с желание и обич", коментира Асен Александров, директор на 51 СОУ.

Учениците от 1-а клас с удоволствие позират с първите си училищни униформи.

Вести+ Новото лого на 51 СОУ “ Елисавета Багряна” автор: Боян Блажев

,,Вести + “ 2Лично творчество141 години от обесването на Васил Левски

България отбелязва 141 г. от обесването на Васил Левски. Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка, която продължава да се разпространява, тъй като тя не е коригирана в учебниците по история.На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда, днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат негов паметник. Тогава бесилото е издигнато на място, което е било извън града. Съществуват много изследвания за залавянето на Васил Левски, но нито едно не се основава на запазени документи или потвърдени факти, тъй че въпросът - защото е заловен остава без точен отговор. Дълго време в българската история се налага версията за предателството на поп Кръстю, но в последните 15 години тя не се приема за вярна от повечето сериозни изследователи. Според повечето съвременни български историци, залавянето на Левски е станало съвсем случайно и само нелепото стечение на обстоятелствата е довело до гибелта на Апостола. Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли

(6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка.Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостоля" и счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България". На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

ДА БЪДЕШ ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА

АПОСТОЛА

За мен Апостола е най-интересният образ от българската история- велик човек, борил се за свободата и правата на народа ни. Преди всичко Васил Левски бил велик народен водач организатор. В условията на робската действителност той успял да създаде могъща народна организация, която да пробуди народа и да го организира в името на една велика народна идея. Васил Левски е бил като всички нас, но е имал силна воля и велика цел- свободата на България. Безстрашието, постоянството и упоритостта му са пример, който вдъхновява и обединява.Рано в живота си той разбира, че свободата не се дава, а се извоюва. Мечтаел е да види народа си свободен и равен с другите народи в Европа. Васил Левски е поставял общото благо пред личните интереси. Работел е не за слава и печалба, а за да види България свободна. Вярвал е в народа си и че той заслувава по-добро бъдеще. Имал е силна дисциплина, която налагал сред всички свои последователи. Според мен целият живот на Апостола на свободата предизвиква вдъхновение и е пример за подражание и уважение. С делата си той се е превърнал в пример за всеки българин. Трябва да се гордеем , че сме го имали!

ИВА ТАЧЕВА 7- В КЛАС

ДА БЪДЕШ ПОСЛЕДОВАТЕЛ НА АПОСТОЛА

Толкова ли е трудно да следваме заветите на Левски? Днес е деветнадесети февруари – да си спомним за Апостола на свободата Васил Левски. Но дали не си спомняме само когато наближава датата от обесването на Апостола. Дали не забравяме, че не трябва да почитаме само един ден в годината този герой, а всеки ден трябва да бъде в сърцата на всеки от нас.

За мен Васил Левски е национален герой.Винаги когато дойде датата деветнадесети февруари, за мен това е най-святата дата, защото тогава си спомняме за Апостола на свободата -Васил Левски. Той е мечтал за чиста и свята република, в която всички да имат равни права. Но дали винаги ние се замисляме за неговите завети, които е оставил. Дали в забързаното ежедневие не си спомняме само когато наближава датата на неговото обесване. Какво е да си последoвaтел на Апостола? За мен това е много трудна и отговорна задача. Много е важно със собствения си пример да показваш на всички как трябва да ценим героите си. Фактът, че Левски е българин, ме изпълва с гордост и с желание да постигна нещо смислено в живота си. За мен той е един от малкото българи, водили достоен за подражание и възхвала живот.

ЙОАНН СТОЕВ7-В КЛАС

51 СОУ Елисавета Багряна

,,Вести + “ 3Лично творчествоДа бъдеш последовател на АпостолаКакво означава да си последовател? Всички ние ли сме последователи на Апостола или само тези, които бранят родината? Каква всъщност е целта им? Може би трябва да порасъждаваме... Ако той е велик родолюбив българин, който се бори за свобода, правда и честност, то ние можем ли да сме точно като него? Понеже война няма. Родова памет? Рядко. Нашата цел е да пазим подаръкa от Левски. Апостола, както и всички патриоти и големи имена в българската история ни подариха свободата. Подариха я на нас с надеждата да я пазим. Да, ще кажете, ние не сме под робство следователно се справяме. Но не е така. Всички българи и не толкова българи провалиха така обичаната родина. Всички ние не можахме да запазим това, което ни завещаха. Та вижте, били сме велики. Историята ли трябва да ни показва това, не можем ли да се гордеем, че сме българи?Е, сега е 21 век. Разликите са навсякъде. Все повече млади хора не

искат да останат в България и не всички биха се жертвали за нея. Замърсяването на родината е наше ежедневие и ние не се стараем да променим това. Можем ли да се наречем последователи на Апостола, като нашите възгледи са съвсем различни? Той е виждал България като свещено място. Място, където можеш да съхраниш себе си, да си в безопасност и да се радваш на живота. Той е знаел, че това няма да стане, ако не се предприемат мерки. Решил е, че поне следващите поколения могат да се радват на свободата. А ние радваме ли се? Бихме ли направили същите жертви като него? Най-вероятно не. Защото, за да направиш това, ти трябва да вярваш. Да вярваш, че ако се жертваш, някой след теб ще живее по-добре, хората ще те помнят, ще те почитат и възхваляват, както ние сега възхваляваме него. Ето това е наградата за патриотите. Не пари, имоти и скъпи вещи, а паметта на народа.

ЯНА МИНКОВА 7-А КЛАС

Да бъдеш последовател на Апостола

В днешно време като че ли забравяме за нашата история.Забравяме,че свободата ни е плод на онова,за което са се борили нашите предци в продължение на много,много години,времена, изпълнени с трудности и страдания.Зад нашето спокойно настояще велики личности са проливали кръвта си в името на своята родина.Имали са една цел,една мисъл и посока - свободата.Те не са мислели за своето благополучие, своята изгода, своята сигурност. Заслужили са да се наричат българи, затова ние трябва да ги уважаваме и да вървим по техните стъпки,колкото и неимоверни усилия да ни коства това. Сред всички велики борци за свободата най-видно изпъква Апостола - Васил Левски.Велика личност, достоен човек,служещ за пример и целенасоченост за всеки,гордо наричащ себе си българин и отстояващ своята родина. Левски-малко са думите,които могат да се доближат до неговата същност и да опишат всичко онова,за което той се е борил през целия си житейски път,изпълнен с героизъм и подвизи в името на България.Едва ли съществува писател,който може да опише истинския характер на Апостола, да изрази всички характеристики на неговата същност.Едва ли има художник,който може да изобрази в своите картини всичко онова,което той е постигнал в своя кратък,но величав живот. Макар че от смъртта на Апостола са изминали много години,всички ние,сегашните жители на страната, трябва да съхраним в себе си всичко постигнато от него и да го продължим.Трябва да се борим за развитие. В противен случай всичко извоювано от Левски ще бъде безсмислено.Застоят в едно положение е пагубен.Покорството,което ни е завладяло, е нашият най-лош враг и спътник.Съгласен съм, живеем свободни,но истински свободен ли е народ, който покорно се съгласява с всички заповеди,отправени към него. Последовател на Апостола. Ами това е нещо много трудно.Малко са хората,които биха могли да вървят по стъпките на Васил Левски.За да се доближиш до доблестта на този велик човек, са нужни големи усилия. В наши дни все по -малко българи се връщат към историята и нейните величия.Тя остава на заден план.Като че ли изгодата ни е по- важна от родината.По- важна от всичко свято и съществено.Не трябва да позволяваме да бъдем завладявани от чужди мнения и интереси.Ние сме истински българи,достойни защитници на всичко свято и родно,непоколебими последователи на Апостола.

ЙОАН АНАНИЕВ 7-А КЛАС

Да бъдеш последовател на Апостола

Васил Левски, известен още като Дякона или Апостола, е един от най-великите герои в българската история. Той посвещава живота си на своята свята кауза - да създава революционни комитети, обикаляйки родината си, изложен на безброй опасности. Но борбата му за свободата на татковината приключва, когато бива заловен. Тези събития дават началото на различни военни действия срещу петвековния поробител. Те пък от своя страна отключват вратата към успеха, донасят свободата на България благодарение на жертвоготовността на всички смели борци, останали неизвестни, но заслужили преклонението и признателността ни. Но с времето родолюбието отстъпва място на егоизма и лицемерието. Постепенно патриотите измират. Постепенно

последователите намаляват. Какво обаче днес значи да си последoвател на тези високо извисени личности? В днешно време това е равносилно на обич и уважение към родната земя, на опазване на българската природа, на респект към загиналите, благодарение на които днес ние живеем свободни. Последовател на Апостола не oзначaва да проявиш саможертва, за да бъдеш изравнен с Левски, а просто да бъдеш истински, да оценяваш добротата, да правиш добро, защото в центъра на всичко стои доброта, мир и щедрост. Но тъй като в ежедневието няма пълно щастие, то човек трябва да се научи да приема лошите си качества с усмивка, да гледа не само външната страна на нещата, защото “Книгата не се съди по корицата”. Трябва да се научи да оценява всеки жест, независимо какъв е по вид или мащаб, защото истинското богатство не се изразява в пари, а в удовлетворението от постигнатото. Това е самата истина, но за жалост, всекидневието говори друго, точно обратното. Повечето българи се интересуват от материалните блага, но лично аз съм сигурен, че има и такива, които са истински… Те са последователи на Апостола.

ВЛАДИСЛАВ ЙОТКОВ7-А КЛАС

,,вести +” 4Лично творчество

„Моето мигновение в любовта“ ЕСЕ

Мигновение. Миг. Секунда. Момент. И край.Толкова ли трае любовта? Да, разбира се, нищо не е вечно,но достатъчен ли е този миг? Съществува ли любовта от пръв поглед ? Възможно ли е един единствен момент, една минута да накара сърцето ди да тупти,а душата ти да пърха като пеперуда ? Не знам отговорите на тези въпроси. Хората казват, че всеки помни първата тръпка, първата целувка. Тези неща се запечатват в съзнанието за цял живот. Но любовта не се изчерпва само с прегръдки и целувки. Истинската любов, когато те е грижа за другия. Грижа те е дотолкова , че си готов да жертваш себе си заради някого. Готов си да те боли. Защото нищо не е само хубаво или само лошо . Във всяко зло се крие добро и във всяко добро има скрито зло. Така е и с любовта. Където има болка, няма любов? Не е вярно! Напротив , където болката е най-силна , любовта е най-искрена. Да обичаш значи да си готов да даваш. Да даваш ценни за теб неща, да правиш жертви. Да жертваш ценни за теб неща в името на някой друг означава да си готов да споделяш не само смеха, но и болката и сълзите. Трябва да си готов и за раздялата. В приказките винаги пишат:“И заживели щастливо до края на дните си “. Да в приказките, но не и в живота. Приказката е като любовта, кара те да „летиш“ из непознат свят. Да изпитваш непознати чувства. Светът ти се вижда някак по-различен…..по-красив. Но като всичко останало и приказката има своя край. А животът – той е като раздялата. Реалността, към която се завръщаш след края на приказката. Но любовта е и като огъня, като слънцето. Залязва един ден и на следващия пак изгрява. Загасена от един, бива разпалена от следващия. Любовта е същността на живота. Тя живее и ще живее вечно и в теб,и в мен,и във всички хора. Но ако угасне, недей да плачеш , че е свършила, радвай се, че се е случила. Аз не съм срещнала моето мигновение, но когато това стане , ще го позная. Като свърши ли ? Ще го запомня. Няма да го забравя. Ще се уча от него …. Моето първо мигновение . КАЛИНА ИЛИЕВА, 10-А КЛАС

„Мечтите на човек са толкова големи,

колкото знае“Фр. Шилер

Какво са за нас мечтите и какъв щеше да бъде животът ни без тях ? Може би скучен и сив, лишен от смисъл."Живеят само влюбените, останалите просто съществуват" е казал Шекспир. Тази негова мисъл сякаш е предназначена и за тези, които мечтаят. Нима и те не са влюбени в живота или в представата си за него? Някои хора обаче, не вярват в нищо, което не могат да видят с очите си. Не е ли жалко? Стъпили здраво на Земята, те следват строгите рамки на живота, в които няма място за 'илюзии'. А други пък от нас дотолкова се потапят в бъдещето и бъдещите планове, че забравят да живеят тук и сега. Може би и на нас, като при Дон Кихот, ни се иска да избягаме от непоносимата и тежка действителност, пренасяйки се в свой собствен въображаем свят. Точно за това мечтите са толкова прекрасни и в същото време илюзорни. Те трябва да ни ръководят и да бъдат част от живота ни, а не негова същност. Мечтите на всеки един човек са различни. Някои са свързани с материалното благополучие, други не. Някои са лесно осъществими, а други ни се струват толкова далечни и недостижими. Но каквито и да са, именно те ни карат да израстваме, да се развиваме към по-добро и да се докажем, когато превръщаме мечтите си в цели, които следваме в жизнения си път. Колкото повече знаем за самите нас и света, който ни заобикаля, толкова по-големи и реално осъществими стават мечтите ни. Защото смятам, че това, за което мечтаем, е наше отражение. Но ако наистина искаме желанията ни да се сбъднат, трябва да следваме само едно просто правило: Мечта става реалност в момента, в който мислите започват да се превръщат в действия.

СЮЗАН, 10 – Б КЛАС

Светът през очите на

малките деца

Децата са най-чистите и невинни създания на тази земя. Те виждат света по различен начин – за тях всичко е интересно, изпълнено с приключения и веселие. Детските очи никога не лъжат. Те са искрени и чисти, усмихнати, весели , понякога тъжни, но винаги любопитни и отворени към бъдещето. Всички искаме да бъдем деца, но рано или късно порастваме и чак тогава осъзнаваме какво е да си малък. Светът през погледа на възрастните е едно сиво и скучно място, в което има само проблеми и малки мигове

щастие. Те мечтаят, но не вярват в чудеса и затова мирогледът на възрастните е еднообразен , студен и страшен. Защо ли (възрастните) са толкова скучни и не разбират света ? … Но ако се замислим какво ни превръща от деца в зрели хора – то това е познанието… За едно малко дете облакът може да бъде красив, да прилича на препускащ кон , но за големите облаците са просто водни пари. И с времето ежедневието ни поглъща. Обществото, еднаквите и еднообразието надделяват , изчезва безгрижието. Губим себе си . Децата виждат света различно. Те не търсят логичното, за тях не е важно обяснението. Те се радват на падналия сняг, на росната трева, на звездите в небето

…, колко е хубаво да си дете и да не мислиш за проблемите, просто всичко да идва и да си отива с прегръдките на мама. А именно тя е тази, която боготворим , без която не можем . Всички тези мигове на щастие оценяваме чак когато пораснем, когато вече не сме деца. Защото това е чудо, което се случва само веднъж. Светът през детските очи е едно чисто, прекрасно място, изпълнено с игри и веселие. Детска усмивка, детски смях, детски очи, детското в теб, в мен, в нас … цялата тази невинност би могла да спаси човечеството .

СИМОНА СИМЕНОВА

11 – В КЛАС

Коя съм аз?Ралф Емерсън е казал „Да бъдеш себе си в свят, който се опитва да те направи нещо различно, е голямо постижение.“ Въпросът „Коя съм аз“ ме кара да се замисля какъв е характерът ми и как се е изградил.Не мога да кажа, че съм като всички други тийнейджъри. Естествено всеки човек е различен, но повечето хора на моята възраст обичат да ходят на партита и постоянно да бъдат навън. Обичам да съм навън с прятели, но предпочитам да стоя вкъщи и да чета хубава книга или да гледам интересен филм. А това, че избягвам да бъда на места с много хора, като на купони например, вероятно се дължи на безпокойтвото ми.Повечето хора биха ме описали като усмихнта, добра, срамежлива и чувствителна. Аз мисля, че съм се научила винаги да съм усмихната и да търся положителното във всяка ситуация, заради развода на родителите ми или местенето от едно училище в друго. Много обичам да помагам на другите хора, винаги съм била много състрадателна. Освен това съм много целеустремена, за мен плановете ми за бъдещето са много важни. Обичам да мисля къде ще уча, когато завърша или къде ще работя. Впоследствие имам много мечти и ми се иска да осъществя поне половината от тях.Преживяванията ми досега обясняват характера ми и изградените ценности. Аз ценя добротата, честността, приятелството, семейството и любовта.

5,,вести +” Празници14 февруари – денят на виното

и любовта На 14 февруари отбелязваме два празника, които съчетават в себе си виното и любовта. Днес е ден на всички лозари или известен още като Трифон Зарезан, в чест на свети Трифон. Градинарите, соколарите и кръчмарите също празнуват този хубав български празник (по григорианския календар).На Трифон Зарезан във всяка къща трябва да се омеси пресен хляб, да се свари кокошка, която по традиция домакинята пълни с ориз или булгур. Кокошката се препича на саджак след сваряване, след което се слага в нова торба заедно с питата и бъклица с вино. Торбата се дава на мъжете, които отиват рано на лозето. Там те се прекръстват и зарязват по три пръчки от лозето. След което отново се прекръстват и поливат лозите с вино, за да се ражда грозде, от което се прави ароматната напитка. Мъжете избират цар на лозето, който носи венец от лозови пръчки и се черпят за здраве и плодородие. По-късно царят на лозето и неговата свита минават от дом на дом и поздравяват домакините, които трябва да им дадат да отпият бяло или червено вино. „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!", отговаря царят на благословията с „Амин". Вторият празник, който най-вече се празнува от по-младите, е Свети Валентин или Ден на влюбените. Това е католически празник, но през последните

години все повече българи го отбелязват и по този начин показват любовта си към своята половинка.

Традицията на 14 февруари датира от векове. Още древните римляни са празнували Деня на влюбените. Те отправяли молитви към богинята на брака и майчинството Юнона. Тогава вярвали, че момичетата, които си търсят партньор в живота, трябва да напишат писмо и да го хвърлят в дълбока кутия. Поверието гласяло, че техният съпруг ще успее да го извади. Свети Валентин се е празнувал и в древна Гърция. Тогава гърците са организирали масово правене на любов в чест на богинята на любовта Афродита.Т огава много мъже и жени срещали своята любов. В Западна Европа все повече празнуват празника на любовта. Там стартирали с писането на любовни послания на хартия или така наречените валентинки. По-късно става традиция на 14 февруари мъжете да подаряват цветя на жените, бонбони, любовни послания или серенади. В Деня на влюбените улиците на страната са изпълнени с балони във формата на сърце, червените рози са най-купуваните цветя, а двойките имат повод за поредната романтична вечер, в която да отпразнуват любовта си.

Обичам те

1.Преди не беше важен за мен,но сега не мога без теб и ден.

Без да се усетя сърцето ми отвори и когато си тръгна мигом го

затвори!

2.Вечери подред ревах,колко сълзи пропилях.Ти казваше „Не плачи

всичко ще бъде наред помни!“

3.Ние мило се наричахмеи много се обичахме.

Как не го проумях,колко влюбена бях!

4.Когато си тръгна сърцето ми разби,

дума не казах, но мечтите ми уби.

Исках да си с мен и на утрешния ден.

5.Защо не си с мен сегаИ заедно да се разхождаме по

брега.Да си казваме мили думи

и да разглеждаме стари албуми.

МИХАЕЛА ЛАШКОВА 9 - А КЛАС

,,вести +” 6Празници

31.01. - най-многобройният народ на света – китайците, посрещат Нова година. Според техния календар тя ще е под знака на дървения кон. Китайската Нова година е най-дългият и най-важният празник в китайския календар. Новогодишните празненства традиционно започват на първия ден от месеца и продължават до петнадесетия, когато луната е най-ярка. Някои хора в Китай излизат за цели седмици в отпуска, за да се подготвят за пищните тържества по случай Чун Дзие.

Според една легенда, в древността Буда поканил всички животни при себе си, за да отпразнуват Чун Дзие. 12 животни дошли на празника и Буда кръстил по една година на всяко от животните, които го почели. След това Буда нарекъл всеки човек, роден в годината на определено животно да притежава някои от чертите на неговия характер.

Дървеният кон е от най-веселяшките знаци в източния хороскоп. Още древните човеци са смятали, че той, заедно с Кучето, е най-добрият им приятел - независимо дали китайските шамани го определят като метален, воден, огнен или земен.

,,вести +” 7Празници Точно дървеният син кон закриля родените през 1954 г. Няма случайност във факта, че под негова закрила са редица видни политици по света и у нас - Ангела Меркел, Никола Саркози, Франсоа Фийон, Виктор Янукович, Виктор Юшченко, Кондолиза Райс, Александър Лукашенко, Александър Квашневски, Ахмед Доган.

За жребците се знае, че не търпят ограниченията на затворените пространства, обичат да препускат на воля и се изживяват максимално само на свобода - тя е над всичко останало. Това са черти от характера на някои от най-изявените Дървени сини коне в родния арт пейзаж - Камелия Тодорова, Ивайло Герасков, Силвия Кацарова, Димитър Туджаров-Шкумбата. Между тях са и две много ярки звезди, които отдавна греят в Космоса - Мариана Димитрова и Кирил Варийски. Те като капризните коне на великия Владимир Висоцки с гибелен възторг се втурнаха към вечността.

Китайската Нова година на 31 януари посрещат още Сингапур, Малайзия, Хонг Конг и Индонезия, Виетнам и Корея. В Тайланд, Филипините, Камбоджа и Япония, китайската Нова Година е основен фестивал, но не е официален празник.

По време на празненствата Чун Дзие китайците обличат червени дрехи и украсяват домовете си със стихове, изписани върху червена хартия. На децата се дават „щастливи пари” в червени пликове. Червеният цвят символизира огъня, който според китайските вярвания прогонва лошия късмет. Фойерверките по случай Чун Дзие се подготвят в съответствие с древните обичаи. Преди много години китайците палели бамбукови пръчки, защото вярвали, че пращящите пламъци плашат и прогонват злите духове.

На 13.12.13 се проведе еднo чудесно събитие! В него ученици от нашето

училище раздадоха на децата от 134 Логопедична детска градина “Венелин

Иванов” подаръци за настъпващите празници.

Група деца с ръководител г-н Ценов изпълниха и музикални поздрави, а

след това в програмата се включи и група „Техник“.

И както се случва на всеки празник - не минахме и без почерпка с

лакомства.

Децата от детската градина бяха много радостни и щастливи от нашето

посещение. Надяваме се да четат с удоволствие книжките, които

учениците им подариха и искрено да се забавляват с играчките.

Да даряваш и да помагаш с благотворителна цел е едно много хубаво и

мило нещо, от което се чувстваш приятно удовлетворен.ВЕНЕТА ВЪНГЕВА,

РЕПОРТЕР 6-Б КЛАС

,,Вести+” 8 Репортер

ПО КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ХУБАВИ НЕЩА

..Вести+” 9 Репортер

10,,вести +” Репортер

10-те топ неща, които биха искали учителите от родителите1. Помагайте! Участието на родителите при подготовката за училище е в помощ както на учителите, така и на детето.2. Осигурете материали и условия за учене вкъщи – лична библиотека или списания на разположение. Четете всеки ден с детето. 3. Давайте добър пример! Покажете на детето със собствените си действия, че му вярвате, че четенето е приятно и полезно. Контролирайте гледането на телевизия, видео и компютърни игри. 4. Окуражавайте детето да дава най-доброто от себе си в училище. Покажете му, че обучението е важно и ценно и че очаквате от него да се справя добре. 5. Ценете образованието и търсете баланс между училищната и извънучилищната активност. Наблягайте на развитието на уменията и знанията, от които се нуждае детето, за да успее в училището и живота6. Разпознайте негативните фактори, които оказват влияние върху детето. Работете с него, за да му помогнете да поддържа баланс между отговорностите в училище и извънучилищните ангажименти.7. Подкрепяйте училищните правила и цели. Внимавайте да не подкопавате училищните норми, дисциплина и цели чрез обидни изказвания, пренебрежително отношение или следване на противоположни правила вкъщи. 8. Използвайте положителен натиск. Окуражавайте детето да даде най-доброто от себе си, но не го притискайте с твърде високи цели или с много активности.9. Споделете с учителя. Споделяйте с учителя, ако мислите, че има проблем, докато все още има време за разрешаването му. Не чакайте учителят да ви потърси пръв. 10. Приемете отговорността си като родител. Не очаквайте, че училището или учителят ще изземат ролята и задълженията ви на родител. Учете децата на самодисциплина и уважение към другите вкъщи. Не прехвърляйте отговорността за усвояването на тези основни навици върху учителя и училището.

Бистра Щиркова

Денонощно наблюдение в 51 СОУ от всяка точка.

11,,Вести+” Репортер

Отличниците по математика от 6- б и 6- в клас Симеон Иванов и Петя Тодорова се класираха за Областния кръг на олимпиадата по математика

,,вести +” 12 Репортер

Още нещо за вестника- Дядо Коледа дойде на "Празника на цифрите" при учениците от 1а клас. Те показаха пред него и пред родителите си какво са научили по математика, четоха, пяха и се забавляваха. Добрият старец остана много доволен от техните знания и им раздаде подаръци.

НАША УЧЕНИЧКА С АМБИЦИЯ ЗА СЕРИОЗНА КАРИЕРА

Представяме ви Веселка Петрова, изцяло наш „кадър“ от първи до дванайсти клас. Ето накратко нейната житейска история: След завършването на гимназията с отличен успех е приета в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София , бакалавърска специалност. Продължава с магистратура по Медийна информация и реклама. Стремежът към професионално и духовно развитие не спира до тук и Веселка записва втора магистратура по „Национална сигурност: духовност и лидерство”. Завършва я успешно през 2013 г. и в момента е редовен докторант в специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство”, профил Национална сигурност. Видимо развълнувана от срещата с родното си училище и със своите преподаватели, Веселка сподели: „Гордея се с учителите си от 51 СОУ „Елисавета Багряна”. Невероятни професионалисти, сърцато отдадени на работата и учениците си. Благодарение на тях и на тяхното внимание, и на старта, който ми дадоха, аз успях да постигна толкова много... Адмирации и поклон пред всички и искрени благодарности за професионализма и човечността Ви“. Успехите на г-ца Петрова са ярко доказателство, че нашите усилия и особено на нейните класни ръководители - Райна Алексиева, Мима Фратева и Силвия Янкова, не са отишли напразно, а са дали добри резултати. Нека пожелаем на нашата Веселка много успехи в кариерното развитие и в личния живот. Ние

сме уверени и спокойни, че с такива морални и отговорни личности националната ни безопасност ще бъде в сигурни ръце.

КРАСИМИР ИВАНОВ, ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ

13,,вести +” Пътепис

Тренинг за решаване на конфликтна ситуация В един от часовете на класа 6 – б клас отидохме до новия кокетен физкултурен салон с класния ни ръководител г- жа Фратева. При нас дойде и госпожа Ирена Йотова, с която си поговорихме за конфликтните ситуации и тяхното решаване. Първо дискутирахме въпроса можем ли всички да сме на едно мнение и колко безинтересен би бил светът, ако това беше така. След това си поговорихме за компромисите във взаимоотношенията и колко по-важно е да направиш някого щастлив, отколкото да гледаш само собствения си интерес. Обсъдихме и културата на взаимоонтошенията . Накрая изиграхме една малка игра, в която един от нашите съученици задаваше въпроси на губернатора ( съученик) за конфликтни ситуации, в които е участвал, а губернаторът бе длъжен да му даде съвети как да се справи. Попълнихме тест за ниво на конфликтност. Часът беше много интересен и мисля, че всички разбрахме, че конфликти не се решават с насилие, а с ум и разум.

ЙОАНА ТРИФОНОВА

6- Б КЛАС

Отлични резултати от олимпиадата по химия Тази година на 12 януари стартира общински кръг на олимпиадата по химия. От явилите се 36 ученици 13 се класираха за областния кръг. Макар и малкото време за допълнителна подготовка, те успяха да преминат бариерата от 75 точки от максималните 100 точки. На 04.02.2014г. в 22 СОУ „Г.С.Раковски“ се проведе областният кръг на олимпиадата по химия. В този ден следобяд се провеждаше и втори кръг на олимпиадата по физика и беше последен ден от междусрочната

ваканция. От допуснатите 13 ученици се явиха 11 и на този кръг се представиха отлично. Хелия Николова от 7-а клас се класира на 12-то място с 84т. от явилите се 328 ученици от цяла София. (Ученикът от СМГ, който е на 1-во място, е с максималните 92т. от 100т.). Чудесно се представиха и другите ученици от 7-а клас : Михаела Гаджалова (72т.), Анна Любенова (70т.) и Кристян Петров (68т.). За първа година ученичка от нашето училище се класира за националния кръг. Пожелаваме на Хелия Николова сериозна подготовка и чудесно представяне.

МИРА КОЛЕВА

14,,вести +” Пътепис

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Десислава ДАНОВА - преподавател по БЕЛ; Боян БЛАЖЕВ - преподавател по изобразително изкуство и информационни технологии; Сътрудници: г-н Асен АЛЕКСАНДРОВ - Директор на 51 СОУ; Бистра Щиркова-преподавател по математика; Красимир ИВАНОВ - преподавател по история; Мима ФРАТЕВА; Мария ШОПОВА; Мария МИРАЗЧИЙСКА - начален учител; Репортери: Йоана ТРИФОНОВА - 6-Б; Яна ЙОСИВЧЕВА 4-Б КЛАС ; Калина Илиева 10-а Фотограф: Боян БЛАЖЕВ; Графично оформление: Боян БЛАЖЕВ; Клуб : “Компютърни техники, фотография и изобразително изкуство” ; Христо Павлов Павлов 12-г клас, Антон Георгиев Мичев 12-г клас, Борислав Пламенов Иванов 12-г клас,Теодор Цветанов Николов 12-г клас, Зоран Миленов Цветанов 12-г клас, Огнян Иво Комитов 12-г клас, Цветина Цветанова 12г клас: Адрес на редакцията: ул. „Софийски герой” №28, етаж 4, кабинет 410, web: vesti51.hit.bg;

,,Вести+” се издава от 51 СОУ ,,Елисавета Багряна”

,,вести +” 15Любопитно

Дрехите не определят какъв си отвътре. И това си е така , но в повечето случаи доста подсказват. Ако се обличаш добре, показваш, че това е важно за теб. За мен е важно, човек да изглежда добре. И нямам предвид с най-скъпите и изискани дрехи. Важно е да е сресан, да си е измил зъбите и да е облякал нещо чисто и здраво. Колко е модерно... ами, няма голямо значение. Е, има, зависи какво искаш да представиш с външния си вид. Ако целта ти е да изглеждаш изискан, да, ще облечеш нещо модно и изтупано. Ежедневен и приятен вид също постигаш с определени дрехи. И.. ами няма да е най-подходящото нещо да отидеш да спортуваш с рокля... та, ако ме разбирате, дрехите са важни. Но не най-важни….

А за изразяване на себе си, е - ако ти си веселякът с шапките, това е супер. Или пък мадамата с красивите бижута. Винаги можеш да си и непукиста с широки тениски и тесни панталони. О, да, и спортните типове с ластични гащета. Да не забравяме и за тази с късите панталонки и пуловера. Момчето, което винаги идва със сако и вратовръзка и приятелят му, почитател на музиката с блузи на Металика. Жилетките и шаловете за класически външен вид никога не остаряват. И всички онези модни измислици, които носите. Това изразява вас. Това сте вие.

ДИВНА КРЪСТЕВА 7-А КЛАС

Модата е израз на външния вид, с а м о ч у в с т в и е т о , вкуса на човека, за да съм честен - само на жената. Хората от противоположния пол са по- неангажирани към себе си. За да докажа мнението си, ще предизвикам спорове и агресивни реакции у вас.Нека вземем случая, в който баща ви ви изпраща до хранителния магазин, за да напазарувате. Момчетата ще дръпнат първата дреха от шкафа, а момичетата… ами те ще си седят там, търсейки подходящата за сезона блуза, а накрая , отказани от трудната задача, ще вземат друга. За да потвърдя думите си, ще припомня още нещо.

В повечето семейства момчетата са толкова незаинтересувани от външния си вид, че ако родителите им не предложат, те не биха загубили времето си в купуване на излишни дрехи. Момичетата се различават тотално от тях, те ще търсят информация за материята, цвета на аксесоара. Ще стоят по магазините и ще се взират в дрехата, чантата точно както момчетата в някоя видеоигра или книга. Точно поради тези причини аз причислявам модата в дрехите към женските приоритети.

ВЛАДИСЛАВ ЙОТКОВ 7-А КЛАС

Модата - начин да изразиш себе си Салон за красота

Не обичам да подстригват моята коса.

За това позабавлявах се –туй е за родителите ми беда.

Написах на парче картон: „Животински фризьорски

салон’’. Вътре пуснах кучето ми Чери,а той със машата стола замери.

Пуснах котките, всичките, а те разкъсаха картината с

птичките.Вкарах кокошките и петела,той се сби с гребена смело.

Внесох малкото мишле,то седна и списание

‘’Модерно” започна да чете.И така: Чери първи ще

подстрижа,ама го порязах по петното

рижо.Без да ми плати, излиза и скимти.

Котките реших да острижа веднага,

обаче все някоя мързеливо си ляга.

Е, поне сега са кокошките, а после петела,

обаче той гребена ми счупи смело.

Как ще стрижа аз сега – без гребен туй ще е беда.Мишлето реших поне да

парфюмирам,ама то се вкопчило в

списанието като с лепило.Е, не се получи :

Лош късмет днес се случи! Нищо, друг път пак ше опитам,стига някой възрастен да не ме

разпита.

ЯНА ЙОСИВЧЕВА

4-Б КЛАС