Ейбрахам Линкълн Брой 54

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

Силата на вярата и борбата, които спасяват Америка от

раздеnението

Синът на бедни заселници

От нищото към дебрите на политиката

Възстановяване от пропастта на отчаянието

Първият републикански президент

Избухване на Гражданската война в Америка

Прочутата реч в памет на загиналите воини

Куршумът, който слага край на един велик живот

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Пракnамацията за освобождението от робство­

документът, който изменя хода на войната

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Хората, които прегръщат "Американската мечта"

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Мултинационална държава, основана на принципите на свободата и справедливостта

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте nродавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на nредишни броеве,

потърсете ни на телефон (02 489 95 53) или ни изпратете e-mail на адрес infO@deagostini.Ьg. Обслужване на клиенти: понеделник - nетък, 1 0:00- 1 5:00 ч.

3а да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, спед което преведете необходимата сума по сметка: АлфаБанк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABG5F Кеар Дайрект ЕООД

При поnучаване на стари броеве по куриер заплащането става в момента на получаването.

Седмично издание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИ НИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистос

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪР НА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 7З Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 7З Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антон ис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ ЗА бЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIDEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия България ООД

О 2008 De AGOSТINI Hellas О 200З К.К. De AGOSnNI JAPAN

ISSN: 1791-4256

Снимки: Uniphoto Press, De Agostini Picture Library

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1 ,50 лв.

Цена на следващите броеве: З,70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено е

възnроизвеждането, сканирането, nредаването или изnолзва­

нето на материалите с търговска цел nод каквато и да е форма

без nисменото съгласие на редактора.

За да получите по-добро обслужване, поръчвайте всеки брой

на поредицата от един и същ търговски пункт и информирайте

продавача за намерението си да купувате спедващите броеве.

Издателят си заnазва nравото да nроменя реда на издаване

на nоредицата, както и nравото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagosti n i.bg

-

---

Въведение

Ейбрахам Линкълн

Какъв е неговият живот?

UJ

s I UJ с:[ UJ ro ~ ro

ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX В. твърде младата все

още държава Америка се намира в процес на непрекъснато

разширяване на запад през цялата територия, достигаща

Тихоокеанското крайбрежие.

Колкото повече се разширява страната, толкова по-силно

се задълбочава пропастта между Севера и Юга. Корените на

този конфликт се крият в идеологията на робството. И докато

надеждата за компромис и помирение между северните и южните

щати постепенно угасва, пред нацията изниква образът на висок

мъж с гъста брада и строго лице, извървял дългия път от детството,

прекарано в дървена хижа, до тържествения блясък на Белия дом.

Името на този човек е Ейбрахам Линкълн.

Президентът, роден и израснал в новите територии, който

открива нови възможности в своето нерадостно обкръжение, е

истинско въплъщение на духа на Далечния запад. Той търси

начини да сложи край на Гражданската война и да обедини отново

Америка, подкрепяйки през цялото време идеалите на свободата

и равенството за всички американски граждани и премахвайки

завинаги робството. Заради своите убеждения заплаща с цената

на живота си, преждевременно прекратен от куршума на убиец

след края на войната. Патриотизмът~ в името на който той води

своята борба до мига на трагичната си кончина, го превръща в

стожер на мултинационалната Америка и основа за величието на

американската нация.

Какъв е Ейбрахам Линкълн като човек?

Ейбрахам Линкълн

ХРОНОЛОГИЧНАТАБЛИЦА

1619 ~ За първи път се превозват роби към американските колонии на Великобритания.

1777 1 Премахване на робството във Върмонт.

1776 ~ Съединените американски щати обявяват своята независимост.

1808 ~ Забранена е търговията с роби.

1809 ~ На 12 февруари в Хардин Каунти (щата Кентъки) се ражда Ейбрахам Линкълн.

1812 ~ Начало на войната между Великобритания и Америка.

1820 ~ Подписва се споразумението, известно под името "Компромисът от Мисури".

1831 ~ Линкълн започва работа в магазин за бакалски стоки.

1832 ~ Линкълн е избран в Генералното събрание на Илинойс.

1837 ~ Линкълн открива собствена адвокатска кантора.

1842 ~ На 4 ноември Линкълн сключва брак с Мери Тод.

1846 n Начало на Мексикано-американската война.

1847 ~ Линкълн влиза в Камарата на представителите.

1848 ~ Откриване на златни находища в Калифорния.

1850 ~ Подкрепа на Компромиса от 1850 г.

Приемане на закон, уреждащ издирването на избягали роби.

1852 ~ Публикуван е романът на Хариет Бийчър Стоу "Чичо Томовата колиба".

1854 ~ Приет е Законът Канзас-Небраска.

Поставяне основите на Републиканската партия от противниците на робството.

1856 ~ Линкълн взема участие в конгрес на Републиканската партия.

1858 ~ Провеждат се дебатите Линкълн-Дъглас.

1859 ~ Делото Джон Браун.

1861 ~ Създаване на Конфедерални американски щати.

Линкълн официално встъпва в длъжност като шестнадесетия американски президент.

Начало на Гражданската война.

1863 ~ Подписана е Пракламацията за освобождение.

Битката при Гетисбърг.

1864 ~ Линкълн е избран за втори президентски мандат.

1865 ~ Край на Гражданската война.

На 15 април във Вашингтон издъхва Ейбрахам Линкълн.

1870 ~ Афроамериканците получават право да гласуват на избори.

1919 ~ В Чикаго избухват бунтове срещу нарушаването на човешките права.

1964 ~ Приемане на законодателство, регламентиращо гражданските права.

Силата на вярата и борбата, които спасяват Америка от

разделението

Избран във времена, когато Америка се намира пред прага на

кръвопролитията на една гражданска война с разрушителна сила,

Ейбрахам Линкълн е президентът, който пръв съзира ползите

от премахването на робството. Прочутите думи, с които се

обръща към войниците от Съюзната армия, "управление

на народа и за народа", изпълват с гордост сърцата не само

на американците, но и на хората в целия свят. Подобно на

брадва, посичаща клоните в дивия шубрак, за да разчисти

горската пътека, борбата на Ейбрахам Линкълн за свобода

и равенство в Америка проправя пътя на собствената му съдба.

Синът на бедни заселници Роден в дървена хижа

ДНЕС АМЕРИКА СЕ СЪСТОИ ОТ 50 ЩАТА, но по

времето на Линкълн те са едва 1 3 на брой. През 1783 г. се сключва споразумение с Великобритания, по

силата на което Америка може да се разширява отвъд

Апалачите. След този документ хората, населяващи

до този момент континента, се насърчават да преми­

нат и да се заселят в новите територии, известни под

името Границата или Далечния запад, и да образу­

ват нови щати. Кентъки е пръв сред новите гранични

земи, като се превръща в щат в края на XVIII в. На 12 февруари 1809 г., в средата на мразовита зима, в една дървена хижа в югоизточната част на Хардин Каунти

(щата Кентъки) се ражда едно момче. Дървената

постройка се намира в типичен за Кентъки район,

с характерната за целия щат растителност ливадна

метлица. Бащата на момчето, Томас Линкълн, е фер-

мер, принадлежащ към заселилите се

едва година преди това пионери.

Детето е второто в семейството, но

първороден син. Томас го кръщава

на своя баща Ейбрахам, нападнат

и убит от индианци предишната

година, като въобще не подо-

~ Сара буш Джонстън.

След смъртта на майката

на Ейбрахам, Нанси, тя

става негова втора майка.

Линкълн обича и уважава

милата и добра Сара повече,

отколкото своя баща.

зира, че синът му ще се превърне в шестнадесетия

президент на Съединените американски щати.

Ейбрахам живее в дървената хижа само две

години . Томас се премества със семейството си

в място, наречено Ноб Крийк, което се намира

няколко километра на север. За пионер, какъвто

е Томас, е съвсем естествено да търси по-хубава

земя, където да заживее с домочадието си по-добър

живот. Бедните семейства на белите, които нямат

на какво друго да разчитат, освен на физическата

си сила, за да оцелеят, се местят от едно място

на друго в търсене на възможности за nроспери­

тет. Синът на Томас, Ейбрахам, не прави изключе­

ние по-късно през своя живот. През 1816 г. семей­ството на Линкълн се премества за пореден път във

ферма, намираща се в Пери Каунти (щата Индиана).

Ейбрахам навършва 8-годишна възраст, скоро след

• Картина ОТ XIX В., изобразяваща Ейбрахам

Линкълн по времето, когато

живее в дървена хижа. Денем

той помага на своя баща, а

вечер чете книги до камината.

... Домът на Линкълн в Пери Каунти

(щата Индиана). Подът в тази грубо

издялана дървена лостройка

представлява голи дъски. Не се

знае със сигурност дали младият

Ейбрахам вижда наистина роби,

но Кентъки е робовладелска

територия в онези времена.

като неговото семейство завършва своето пътуване

на разстояние 150 км. Той е по-висок от обичайното за дете на неговата възраст и борави добре с брад­

вата, а двамата заедно със своя баща секат дървета,

за да разчистят мястото, където ще построят дър­

вена хижа. Скоро след това семейството е сполетяно

от трагично събитие - умира майката на Ейбрахам.

Неговият баща се жени втори път за жена на име

Сара, която се оказва опора за всички, а малкият

Линкълн силно се привързва към нея.

Ужасяващата гледка на пазара за роби

Като юноша Ейбрахам е до такава степен завладян

от книгите, че неговият братовчедДенис казва веднъж

следните думи: "Ти не си почтен мъж. ако четеш тол­

кова много". Той взема назаем книги от най-различни

места и посвещава всяка своя свободна минута на

четенето. В джобовете му винаги стои по една книга,

дори когато работи на полето. Понякога от нехайство

съсипва някоя книга и е принуден да работи усилено,

за да е в състояние да купи нова.

ВЪпреки че изпитва толкова силна любов към кни­

гите, Ейбрахам почти не ходи на училище. Посещава

уроците само през зимата, но въпреки всичко него­

вият баща е доволен, че синът му получава образова­

ние, което според него е достатъчно. След като се нау­

чава да чете, пише и смята, Линкълн губи интерес към

училищната скамейка, а и няма какво повече да научи

в малкото школо в Далечния запад.

Ейбрахам обожава да чете всякакви печатни про­

изведения. Като се започне от прочутата биография

на Уошингтън и историята за Робинзон Крузо, той

харесва книгите за ораторско майсторство и раз­

казване на анекдоти, накратко - обича да чете почти всичко. Баща му смята, че Ейбрахам е мързелив,

защото понякога оставя работата си на полето, за да

разказва анекдоти на останалите или да произнася

речи с цитати от прочетените вече книги. Именно тези

изяви на полето обаче формират основата на него­

вите умения да води дебат.

За съжаление ежедневието на Линкълн няма нищо

общо с разказите и историите, които чете. Семейството

продължава да живее в бедност и нищета, а Ейбрахам,

• Kaprnнa. изобразяваща nазар на роби. В онези вре~-а в Ню Орлеанс nроцъфтява

търrовията с памук и nревозването на роби.

Мнозина сред nре,.астаsителите на заможната

проелоИка в обществото демонстрират един

nред друr своето боrатство.

• Kaprnнa от XIX в. изобразяваща Линкълн в товарен сал, носещ се по течението на река

Мисмеи ли. Говори се, че той изnолзва уменията

си да налравлява маскодъннаn nодка и сnасява

юраб, аnкуван от груnа чернокожи.

Ейбрахам Линкъnи

освен работата, която върши заедно с баща си, поня­

кога е принуден да пътува до други ферми или мел­

ници в качеството си на наемен работник. Когато е на

19-годишна възраст, е нает да транспортира товари с

речен кораб към Ню Орлеанс, тъй като е висок на ръст,

със силно и здраво тяло, което го прави подходящ за

този вид работа. Това е първият път. когато Линкълн

вижда голям град. Вероятно това е и първият му сблъ­

сък с живота, воден от чернокожите роби. Не са запа­

зени сведения за този период от неговия живот. но

съществуват записките на спътник на Линкълн от вре­

мето, когато двамата заедно превозваттовари към Ню

Орлеанс в продължение на три години.

Годината е 1831-ва, следващата след поредното

преместване на семейството на Ейбрахам към рав­

нините на Илинойс, след период от 14 години, прека­ран в Индиана. 22-годишният Линкълн, заедно с двама

свои роднини, е поканен на работа от мъж, който чува

за неговия опит при превозването на товари към Ню

Орлеанс. След привършването на задълженията си

за деня Ейбрахам е шокиран при вида на пазарите

за роби, наддаването за които се провежда в раз­

лични кътчета на града. Посред улицата, пред очите на

всички присъстващи, телата на креолките се дамгос­

ват, сякаш са крави или коне, и за тях се определя цена.

Линкълн с отвращение наблюдава цялата сцена, ка з­

вайки единствено думите: "0, не!" Чувствата, които

изпитва по отношение на робството, никога не се

променят след този случай.

;j а 1..1; r<; у· >l м с оо '!!' <:;

ХОРАТА, НАРЕЧЕНИ "БЕДНИ БЕЛИ"

В началото на XIX в. дори nьрвите 3аСелници са nринудени да си закуnуват земя от феде­

ралните власти, съгласно nостановленията на

Указа за земята от 1785 г. През 1820 г. мини­

малният размер земя за закуnуване е осемде­

сет акра, а най-ниската цена е nриблизително

$1.25 за 1 акър. Ако се вземе nредвид този факт. то за сравнение само 19-годишният Лин­кълн, който трансnортира на nлавателен сал

товари към Ню Орлеанс по течението на река

Мисисиnи, nечели сумата от 24 долара за цели три месеца неуморен труд. Бедните работ­

ници трябва да nестят в nродължение на една

година, за да са в състояние да си закуnят изис­

квания от закона минимум от осемдесет акра

земя. Хората обаче, които не могат да си nоз­

волят nодобни суми или са загубили собстве­

ността си nоради лоши реколти, нямат друг

избор, освен да се nреnитават с лов и рибо­

лов, търсейки междувременно възможности

за nостоянна работа.

Сnоред статистически данни от щата Тенеси

nрез 1850 г. 27 % от домакинствата на бялата раса не nритежават земя, а nоложението в

съседните южни щати не се оmичава особено

много. Освен това робовладелекият Юг не

желае да наема белите на работа в nлан­

тациите, а от своя страна белите не искат

да работят редом с чернокожото населе­

ние. Тези така наречени "бедни бели" наnускат

южните щати и се оmравят на изток или север,

тьрсейки места, където ще е nо-лесно да се

сдобият със земя или работа. Бащата на Ейбра­

хам е един от тях. Това е всъщност историята

на семейство Линкълн, което се nремества от

робовладелческия Кентьки към nо-либерал­

ния щат Индиана.

• Президентът ~ксън дава тласък на nокоряването на Дивия

залад. Сред белите той е

И3вестен с nрозвището

"Президентът на

народа~ но не се радва

на nоnулярност сред

коренното население и

чернокожите.

-- --

Живот и дейност

От нищото към дебрите на политиката Безработният мъж, който се стреми да стане член на щатското събрание

В НАЧАЛОТО НА ЗО-ТЕ ГОДИНИ НА XIX В., В сравне­ние с партията на вигите, предвождана от Джексън,

Демократическата партия разширява подкрепата си

в южните щати и се превръща в доминираща полити­

ческа сила. През 1832 г., в изборите за Генерално събра­

ние на Илинойс, млад мъж от средите на партията на

вигите, идващ от малкия град Ню Салем, получава най­

много гласове в района наСангамон Каунти.

Младежът на име Ейбрахам Линкълн пристига в

Ню Салем едва 3 години преди това, когато е на 22-годишна възраст. Бизнесменът, който го наема

в миналото да превозва товари към Ню Орлеанс,

открива магазин в града и наема Ейбрахам на работа в него. Линкълн е талантлив оратор с огромно чув­

ство за хумор, както и добър слушател, и много скоро печели популярност.

Магазинът за бакалски стоки затваря врати едва

след няколко месеца. По онова време Линкълн се

замисля дали да не поеме по пътя на политиката.

Фактът, че става независим и има шанса да общува с

много хора, разширява неговия кръгозор и заражда

у него амбиции. През 1832 г. той решава да участва в изборите за Генерално събрание на Илинойс. Става

доброволец в армията, за да се бие срещу индиан­ците. Смята, че една военна кариера може да се окаже

ценна в изборите. В действителност Ейбрахам никога не взема участие в схватки. Трите месеца в редиците

на армията се оказват по-скоро кървав конфликт с

комарите, ето защо Линкълн напуска и започва да се

подготвя за избори.

Различна ве сия

Макар че е доста популярен в

своя град, никой дори не е чувал

за него в останалата част от

територията, ето защо учас­

тието му претърпява провал.

След изборите той за пореден път се изправя пред суровата

реалност на живота на безра­

ботния. Заедно със своя nриятел Уилям Бери, Ейбрахам взема пари

назаем, за да открие магазин за бакал-

ски стоки, и двамата започват бизнес като съдруж­

ници . Магазинът обаче не потръгва и се оказва поредният неуспех за Линкълн. Освен това Бери

умира от алкохолизъм, оставяйки целия дълг на

Ейбрахам, който е принуден да закрие магазина. Следващите петнадесет години от своя живот

Линкълн изплаща взетия заем. С изчерпването

на финансовите средства той започва да се зани­

мава с каквото съумее да подхване. Ето как печели

репутацията си на трудолюбив и честен човек.

През 1833 г. със съдействието на свой приятел става началник на пощенската станция в града, а

по-късно - земемер. Така животът му полека-лека започва да придобива стабилност. В пощенската станция Ейбрахам често пише писма по молба на

неграмотни хора, а като земемер обикаля града,

за да nрави измервания върху нови райони . По

този начин името му става добре известно из

целия град, а много скоро всички започват да го

КАК ЕДИН ВЪЗДЪРЖАТЕЛ РАЗВИВА УМЕНИЯТА СИ ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕБАТ В КРЪЧМАТА

Линкълн става nрочут със своите умения за водене на

дебати, а мястото, което му nомага да ги усъвършенства, е

един клуб за дебати в Ню Салем. Този клуб е създаден от груnа

мnади nредставители на интелектуалния елит на маnко градче

в Средния заnад. сnоделящи общи интереси в областта на

литературата и обществото, както и no други въnроси. Гру­

nата nровежда сбирките си веднъж седмично в една кръчма,

където се дискутират местни nроблеми или се четат на глас

собственоръчно наnисани произведения.

Линкълн става член на въnросния клуб скоро след nремест­

ването си в Ню Салем. Когато nроизнася реч за nърви nът. ауди­

торията вижда в него един талантлив оратор, но често го nре­

късва заради множеството граматични грешки, които допуска.

Директорът на училището в Ню Салем, който членува в същия

клуб за дебати, иска да усъвършенства таланта на мnадежа

и му дава на заем различни книги по граматика, обучавайки

го същевременно на тънкостите в синтаксиса на езика. Тъй

като Линкълн работи в магазин за бакалски стоки, който не се

радва на особен успех и посещаемост. в с.вободното си време

на работа той чете всички тези книги и за много кратък nериод

усnява да развие ораторските си умения. Благодарение на

nоложените усилия той съумява да nроизнася усnешни речи

по време на камnанията за кандидат за Генералното събрание

на Илинойс. Любоnитмо е да се отбележи, че макар и сбир­

ките на въnросния кръг да се nровеждат в кръчма, самият Лин­

кълн е въздържател. Този факт става особено полезен и увели­

чава репутацията на "Ейб като човек. на когото може да се има

доверие" във времената, когато заnочва да се разnространява

движението за забрана на употребата на алкохол.

• Обновената таверна, изnолзвана

като място за срещи

на клуба за дебати.

• Картина. изобразяваща бъдещия nрезидент по време на работа в

магазин за бакалски стоки. Линкъnн

сменя различни работни места.

Той дори оnитва своя късмет като

съдружник в бакалия. но за съжаление

начинанието nретърnява nровал.

~~~~~~~~~

~~-8QW'zar.:.d:IO~

t ...... ~ .. ""' ....... ~

,. ~;;;.SS.Z->r':""Z""""": ,.;;._ J'f/\,o.~ ........ 1.~~ +--

и?~~·­i ~f~. /NL..

• Брач ното свидетелство,

удостоверяващо съюза, сключен

между Линкълн и Мери Тод. Датата

е 4 ноември 1842 r. Предложението за брак и самата церемония се

nровеждат в един и същи ден,

вероятно защото Мери се бои, че

семейството й няма да nозволи

бракът да се състои. -

• Фотография на Мери Линкълн. Тя е елегантна жена с изnъч ване,

в което се долавят изтънченост и

самоувереност - тиnичните черти на

достойна дама от висшата южняшка

класа.

• Сnринrфийnд през XIX в.

Пешеходците се събират на дървени

nейки по тротоарите, а вnряговете с

коне се движат по самата улица. Това

е градът в Средния заnад, където

Линкълн nрекарва nо·голямата част

от своя живот.

наричат с прозвището Ейб. Безспорно този факт много му помага във втората изборна кампания.

През август 1834 г. Линкълн печели в изборите за Генерално събрание на Илинойе и през ноември

прекрачва прага на щатския парламент за първи път.

Облечен е в нов, ушит по поръчка черен костюм за

60 долара, които се прибавят към неговите дългове за изплащане.

Бракът, обгърнат в мистерия

По онези времена заплатата на представител в

Генералното събрание на Илинойе е 3 долара дневно. И макар че това е сносно заплащане, той го полу­

чава само по време на сесиите на законодател­

ното тяло, а след края им се завръща към обичай­ното си ежедневие в пощенската станция и земе­

мерството. Виждайки в какво положение се намира,

неговият приятел, адвокатът Джон Стюарт, му пред­

лага да получи разрешително за адвокатска прак­

тика. За Ейбрахам това е една възможност, ето защо

със сигурност ще направи опит. Още от времената,

когато живее в Индиана, той присъства от време на

време на съдебни процеси или чете юридическа лите­

ратура. Линкълн обаче няма достатъчно средства, за да получи юридическо образование. Неговият прия­

тел адвокат го уверява, че съществуват много други,

които получават разрешително да упражняват про­

фесията адвокат, без да имат формалното образо­

вание, и му дава назаем свои книги на юридическа

тематика. Линкълн се завръща в Ню Салем след края

на сесията на Генералното събрание и докато е на

работа, той започва сериозно да изучава право в сво­бодното си време. В резултат от положените усилия

през 1836 г., след като успява да бъде преизбран в законодателния орган на щата Илинойс, той издържа

успешно юридическите изпити. Следващата година напуска Ню Салем, премества се в Спрингфийлд.

определен за столица на щата, и започва работа в

адвокатската кантора на Стюарт.

Ейбрахам Линкъnи

Именно в Спрингфийлд Линкълн попада в соци­

ална среда, където се събират дамите от висшата класа. Тъй като е провинциален младеж без изис­

кани маниери, той не е твърде популярен сред тях.

Въпреки това амбициозният млад мъж успява да сключи брак с една от розите на висшето общество

- Мери Тод. Двамата се запознават през зимата на

1839 г. Мери Тод е дъщеря на заможен банкер от

Кентъки и се среща за първи път с Ейбрахам, докато е на гости при своята сестра, омъжена за влиятелна

личност от Спрингфийлд. Истинските й намерения

са да си намери партньор за брак. Девойка с нейната красота и елегантност е в състояние да си избере

всеки мъж. когото пожелае. Не се знае защо се спира

на Ейб. Единственото нещо, което е общо между два­

мата, са амбициозните им характери. Във всеки слу­

чай след връзка, продължила една година, те се сго­

дяват, но се разделят скоро след това, защото семей ­ството на Тод се противопоставя на брака им. За

уважаваното южняшко семейство не може и дума

да става да позволи на своята дъщеря да стане

съпруга на човек от друга класа, който на всичкото

отгоре носи бремето на тежки дългове. Ейбрахам

се отказва от опитите си да се ожени за Мери Тод и

след известно време прави предложение за брак на 17-годишната сестра на негови познати, но е отхвър­

лен. По-късно, със съдействието на свой приятел,

подновява срещите си с Мери Тод и на 4 ноември 1842 г., на 24-ия й рожден ден, Линкълн й предлага

отново брак. Този път двамата подават документи

още същия ден и правят скромна сватбена цере­

мония в гостната на къщата на сестрата на Мери.

Освен сватбата и адвокатските занимания в живота на Ейб не настъпват значими промени и всичко про­

дължава както и преди. След като Стюарт решава да

се концентрира върху политиката, Линкълн става

съдружник на друг влиятелен адвокат -младия Уилям Херндън, и двамата

заедно откриват нова адвокатска

кантора.

• Фотография на Уилям Херндън. Въnреки че е с девет години nо-млад от

Ейбрахам, двамата се разбират чудесно

и често участват заедно в дейностите

на nартията на вигите. След смъртта на

Линкълн, Херндън става негов биограф,

тъй като познава отблизо живота и

личността му.

• Адвокатската кантора на Линкълн и Херндън nрез 1844 г. Двамата не са nривърженици на реда, ето защо в канцеларията им винаги са

разхвърляни куnчини с документи.

-

Живот и дейност

Възстановяване от пропаспана отчаянието

Разочарованието във Вашингrон

"В -ЪВ ВОИНАТА С МЕКСИКО - първото място,

където американските войници проливат кръвта

си, земята американска ли е или мексиканска?"

Този въпрос отправя американският конгресмен

Линкълн от партията на вигите към президента Полк

от Демократичес.ката партия през декември 1847 г.

Истинската цел, аояща зад зададения въпрос, е раз­

криването на истинските мотиви за започването на

Мексикано-американската война. Съществуват подо­

зрения, че причината не е мексиканска инвазия, както

твърди правителството, а заговор за разширяване на

границите на Америка. По онова време обаче мнозин­

ството хора не проявяват интерес към подобни теми.

Победата е почти сигурна, а с присъединяването на

новите територии, предадени от Мексико, Америка се

простира чак до Тихоокеанското крайбрежие.

Линкълн е избран за член на Камарата на пред­

ставителите през август предишната година .

Пламенното му участие в дейноата на партията на

вигите, редом с юридическите му занимания, когато

е около трийсетте, се отплащат с победа и избор в

законодателното тяло на Щатите. На политическата

сцена обаче е Демократическата партия, която под­

държа войната.

Въпреки това партията, която печели президент­

ските избори през следващата година, е тази на

вигите. Кандидатът, номиниран от нейните редици,

е генерал Закари Тейлър. Той се превръща в народен

герой след учааието си в Мексикано-американската

война. От друга арана, Линкълн не успява да бъде

преизбран след края на своя мандат. Независимо

че се споразумява с противниците си вътре в пар­

тията да промени своята позиция след края на ман­

дата си, в един щат като Илинойс, където по-голямата

Литография, изобразяваща борбата между

американската и мексиканската армия.

Мексикано-американската война заnочва

nрез аnрил 1846 г. В t<райна сметка мексико се nринуждава да даде териториите на Ню

мексико и Калифорния на Америка.

чаа от хората са настроени в полза на воденето на

военни действия, противник на войната, подобен на

Линкълн, едва ли има някакви шансове. Той полага

усилия да се сдобие с някаква длъжноа в админи­

арацията на новото управление, но получава един­

ствено поаа на губернатор на щата Орегон. По онова

време това е един от отдалечените щати. Линкълн

се разочарова от начина, по който неговите съпар­

тийци се отнасят към него, и решава да се концен­

трира върху заниманията си на адвокат. Хората, които

го подкрепят емоционално в този период. са мал­

ките му синове Робърт, роден през 1843 г., и Едуард. роден през 1846 г. За съжаление, когато Ейбрахам се завръща в дома си през 1850 г., Едуард се разболява и умира, преди да навърши 4-годишна възраст. След

десет месеца се ражда третият му син Уилям, послед­

ван от четвъртия Томас, роден през 1853 г. Жестоката съдба не пощадява Линкълн и този път, след като

Уилям умира едва на 12-годишна възраа, а Томас на

18 години. Робърт е единственият сред синовете му, който доаига зряла възраст.

Възраждане на страстта към политиката

Благодарение на отказа си от политиката и

концентрирането върху юридически занимания,

адвокатската кантора "Линкълн-Херндън" започва

да процъфтява. Репутацията им на талантливи

адвокати, които вземат скромни хонорари от сво­

ите клиенти за делата си, се разпространява из

целия щат, донасяйки им много повече работа,

отколкото могат дори да си предаавят. На поли­

тическата сцена обаче пропастта между Севера и Юга неизбежно и безвъзвратно става все по­

дълбока и по-дълбока. Индустриалните северни

• Портрет на nрезидента Полк. Той

отвоюва териториите на северното

Тихоокеанско крайбрежие от

англичаните и разwиряеа Америка

с nрисъединяването на бивwи

мексикански райони, сnечелени

в резултат от войната срещу

Мексико. Това е еnохата, no време на която Америка се nростира от

Атлантическия бряг чак до този на

Тихия океан.

...- Картина от XIX в., изобразяваща кървавите събития е Канзас от

май 1856 г. В онези времена е Канзас приемането на робството

се pewaea с обществен вот. Присъединяването към

Съединените американски щати

е неизбежно, а радикалните

nротивници на робстеото се

nротивопоставят на неговите

nоддръжници, в резултат от което

загиват няколко дуwи.

-

щати и земеделските южни се противопоставят

едни на други в много други случаи, но пробле­

мът, който води до най-големите различия между тях, е свързан с робството. В северните щати роб­

ството е премахнато със закон още от началото на

XIX в. Постепенно нараства нуждата да се сложи край на робството и на юг. Южняците, които под­

крепят робството като средство за сдобиване с работници за огромните си плантации, твърдят,

че исканията за премахването му са намеса в тех­

ните права на равнопоставеност в извършването

на търговия. Макар че Югът приема Компромиса

от Мисури, подписан през 1820 г., според който

върху робството се налагат граници и то не може да се простира отвъд З6-ия паралел, непрекъс­

натото присъединяване на нови земи на запад се

превръща в заплаха за Юга. Новите западни щати

прокарват либерално законодателство и обявяват

робството за противозаконно, а опасността сена­тът да поиска тоталното му премахване е неиз­

бежна. Дори след налагането на Закона за издир­ване на избягали роби, наложен като своеобразен

компромис, южните щати продължават да изпит­

ват безпокойство. През май 1854 г., в разгара на бурните дебати относно робството, се приема

Законът Канзас-Небраска. Според неговите раз­поредби одобрението или премахването на роб­

ството в новите територии на Канзас и Небраска,

които предстои да се превърнат в щати, се решава

чрез референдум. Всъщност този закон премахва наложените от Компромиса от Мисури граници,

тъй като и двата нови щата се намират отвъд Зб-ия

паралел.

Линкълн е шокиран, когато до него достига

вестта за приемането на закона. Ако положението

продължи да се развива по този начин, робството

ще продължи вечно. Възможно ли е обаче щатите,

премахнали робството, и тези, които го подкре­пят, да продължат да съществуват съвместно като

една обединена държава? Той смята, че поддър­

жането на робството означава разделение на

Америка. Когато Линкълн осъзнава този факт, той

Ейбрахам Линкъnи

Библиотео на спомените

ДОМЪТ НА ЛИНКЪЛН

Въпреки че става американски президент;

Линкълн притежава една-единствена къща -домът му в Спрингфийлд. която той купува след

раждането на своя първороден син Робърт. По

онова време обаче Ейбрахам продължава да

изплаща дълговете си от Ню Салем. ето защо

средствата за къщата се осигуряват от семей·

ството на неговата съпруга Мери Тод. Двой­

ката живее там в продължение на седемнадесет

години, преди да се премести в белия дом. През

тези години се ражда и умира техният втори син,

а по-късно на бял свят идват третото и четвър­

тото им момче. С увеличаване на семейството

се налага и пристрояването на втори етаж към

къщата, запазена и до днес.

ство. Търканията, съществуващи в дома на Лин­

кълн, никога не прерастват в нещо сериозно, но

въпреки това понякога се появяват nроблеми.

След като Линкълн и неговата съпруга сключ­

ват брак през 1842 г. nомежду им възникват проблеми, дължащи се на разпичия в характе­

рите. Мери е красива, иктеnигентна жена, но

склонна към ревност. Тя често изпада в истерии

и крещи по своя съпруг. Ейбрахам е човек, отда­ден на работата си, който често пренебрегва

семейството си и се фокусира върху политичес­

ките си занимания, но същевременно започва

да изпада в депрес.ия. Не се знае със сиrурност

кога започва да се проявява тя, но се говори, че

дори на млади години често се намира в мрачно

настроение. За Линкълн "дом" е къщата в Спрингфийлд.

макар че той прекарва дълго време далеч от нея.

Това се случва във времената, когато се занимава

активно с политика, а също и с адвокатската си

практика. като адвокат се налага да посещава

свои кпиекти из различни части на страната,

а nонякога използва юридическата си кактора

като място, в което да се отдели от своето семей-

Що се отнася обаче до амбицията, характЕ.'­

рите на двамата, Ейбрахам и Мери, идеално си

подхождат. Мери разглежда наnредъка в кари­

ерата на своя съпруг като свой собствен и го

насърчава и подкрепя безрезервно. Според

мълвата Линкълн "става президент благодарЕ.'­

ние на съпругата си~

• Рисунка, изобразяваща инцидента в американския Сенат, когато

n~дставител на южен щат изrюлзва

своя бастун и наnада сенатора от

Масачузетс Сьмнър, който критикува

Юга. След този случай някои сенатори идват е Сената въоръжени.

подновява дейността си в партията на

вигите. По онова време сенаторът, който

предлага въпросния закон, Стивън

Дъглас, пристига в Илинойе (по стечение

на обстоятелствата негово родно място).

На З октомври 1854 г. Дъглас произнася публично реч в Спрингфийлд, а на след·

ващия ден на същото място, на което

предния ден се изявява Дъглас, свое

обръщение прави Линкълн . На 1 6 октом·

ври Дъглас произнася своята реч сутринта, а сле·

добяд Линкълн застава на негово място и изрича напълно противоположни аргументи. Двете

обръщения, в които Линкълн остро атакува дово­

дите на Дъглас, и то публично, довеждат до нара·

стване на репутацията му сред неговите съпар·

тийци и дори прекосяват границите на щата. Това е и времето, в което лицата, противопоставящи

се на робството, формират Републиканската пар· тия. Въпреки че Линкълн презира робството, той

усеща, че единственият резултат от действията

на новата партия ще подразни южните щати, ето

защо първоначално няма желание да се присъе­

дини. Скоро след това поддръжниците и против­ниците на робството в Канзас стигат до сблъсък,

в резултат от който загиват няколко души. Освен

всичко останало, в Камарата на представителите

се пораждат инциденти на враждебност и проти­

вопоставяне и се влошава стабилността на пра­

вителството. Положението се намира в такава

форма, че политиците трябва ясно да заявят дали

са за или против робството, ако искат изобщо

да получат някаква обществена подкрепа. През

май 1856 г. Линкълн взема окончателно реше­

ние да обяви открито позицията си по отно· шение на робството и да влезе в редиците на

Републиканската партия .

m

Първият републикански президент

Дебатите Линкълн-Дъглас

В ИЗБОРИТЕ ЗА ГЕНЕРАЛНО СЪБРАНИ Е на Илинойе през 1858 г. темата, която nривлича обществе­

ния интерес, е дали създателят на Закона Канзас­

Небраска, Стивън Дъглас, ще бъде nреизбран .

След смъртоносната словесна битка в Канзас,

Дъглас се възползва от конституцията на щата

Канзас и от позицията на "обществена власт" се

изправя срещу президента Джеймс Бюканън от

Демократическата партия, към която принадлежи,

а хората се вълнуват какво ще последва.

Републиканската партия номинира Линкълн за

свой кандидат, който да се състезава с Дъглас. В своя

реч, произнесена в деня, в който е оnределен за

кандидат, той остро критикува Дъглас и заявява, че

ако стриктно се прилага принципът на обществената

власт, това ще означава разширяване на робството.

Освен това той заявява, че "къща, в която царува раз­

кол, не може да се задържи на основите си'; използ­

вайки цитат от Библията. По-късно се говори, че

именно тези думи са своеобразно пророчество за

Гражданската война. През лятото на същата година

Линкълн предизвиква Дъглас на публичен дебат. Той

приема и в периода между август и октомври двамата

провеждат няколко такива дебата.

Според правилата на така наречения "Дебат

Линкълн-Дъглас" единият от двамата говори в про­

дължение на един час, след това другият му опо­

нира за час и половина, като първият има ЗО минути

за заключителни думи. Този, който има отбранителна

позиция в единия дебат, заема тази на атакуващ в

следващия. Съдържанието на дебатите става достоя­

ние на всички хора в страната. В един от своите аргу­

менти Линкълн отnравя към Дъглас следния въnрос:

"Според принциnа за обществената власт, ако всички

граждани в американските щати подкреnят разши­

ряването на робството, освен един-единствен щат,

ще се съгласите ли в този щат да не се въвежда роб­

ството?" Когато Дъглас отговаря nоложително, попу­

лярността му сред nоддръжниците на робството зна­

чително намалява.

Кандидатът, избран в американския конгрес

обаче, е Дъглас. Може да се твърди, че основната

причина за подобен резултат е фактът, че изборите

се nровеждат на основата на избирателен списък,

изготвен през 1850 г., ето защо нарасналият брой

на противниците на робството в северните щати не

е отразен в тях. Ейбрахам определено е разочаро­

ван от този резултат. Изборите имат и своя nоложи-

тел на страна. Линкълн вече не е известен само в гра ­

ниците на щата Или нойе, но nечели славата на силен

политик сред цялата нация.

Стратегия за подобряване на обществения им1щж

Америка nрекрачва прага на

новата 1860 г. с предстояща война

между Севера и Юга, очертаваща се

на хоризонта. Това е годината на пре­

зидентските избори, които се провеж­

дат веднъж на всеки четири години. На

конгреса на Републиканската партия в

Илинойс, проведен същата тази година,

роднина на Линкълн, мъж на име Джон

Ханке, излиза на трибуната с два nръта в

ръка. Тези два пръта са от ограда, която

Линкълн собственоръчно построява три­

десет години nреди това, и служат, за да раз­

крият nосланието: "Синът на nионер за nре­

зидент': Така се подчертават неговият обикно­

вен произход и близост с народа. Този симво­

личен начин на изразяване на подкрепа прави

силно вnечатление и изиграва решаваща роля

nри номинирането на Линкълн за национален

кандидат от редиците на Републиканската пар-

тия. Националният конгрес на партията се про­

вежда следващия месец. Линкълн се изправя

пред тежка битка и nобеждава останалите силни

кандидати за номинация в nрезидентските избори,

но стратегът в предизборните кампании Дейвид

Дейвис nолага наистина невероятни усилия в полза

на Ейбрахам. Дейвис е колега адвокат и използва

нечестни методи за водене на кампания по време на

..... Поддръжници t-ta Лиt-tкълt-t, които са се събрали nред

неговия дом. Те маршируват

nод ритъма на nесента,

специално създадена по случай

избирателната му камnания.

Ейбрахам стои близо до входа,

облечен с бяла ри3а.

..... Изборен nлакат с образа на Линкълн, който той използва

по време на камnанията эа

nрезидентски избори. На него

са изобразени Линкълн (отляво)

като кандидат эа nрезидент и

Ендрю Джонсън (вдясно) като

вицепрезидент. След убийството

на Линкълн, Джонсън nоема

nрезидентския nост.

... Линкълн след избирането си за nрезидент. На тази фотография

брадата му все още не е nораснала, но no време на церемонията за встъnването му в длъжност, която се състои nрез сnедващата

година, дори неговите бакенбарди са внушителни. Той е nървият

nрезидент на Съединените американски щати с брада.

първичните избори вътре в Републиканската партия.

Например в деня, nредхождащ този на вота, той раз­

дава фалшиви карти за достъп до избирателните сек­

ции на своите поддръжници, а на следващия ден,

деня на гласуване, малко преди да дойдат застъпни­

ците на останалите кандидати, той нарежда на под­

дръжниците с фалшиви карти да застанат вътре в сек­

цията, където могат да бъдат видяни от всички. Той

прави обещание също така пред влиятелни лица с

думите: "Когато спечелим вота, ще ви дадем място в

Кабинета". Самият Линкълн дори и не подозира, че

зад кулисите се разиграват подобни схеми.

Когато започва nрезидентската кампания, члено­

вете на Републиканската партия, с прътове за ограда

и фенери, които се превръщат в символи на Линкълн,

непрекъснато повтарят неговото име и по този

начин сред нацията се разпространява образът му

на "Ковача на огради". Лагерът на Ейбрахам напълно

осъзнава колко важен за един кандидат за президент

е образът на човек. близък до народа. Заслужава да

се отбележи, че по онова време е нормално за даден

кандидат да не стои в челните редици на своята кампа­

ния, но дори без произнасянето на речи съществуват

и множество други неща, които да бъдат направени

по отношение изграждането на образ. Линкълн дава

на водещите неговата кампания своя автобиография,

написана собственоръчно nредишната година. Освен

това си пуска за първи път брада, макар че по онова

време е вече на 51 -годишна възраст. Причината за

това става едно писмо, получено през октомври, едва

месец преди началото на президентската кампания.

Подателят е 1 1 -годишно момиченце от Ню Йорк на име Грейс Бийдъл. "Смятам, че издълженото Ви слабо

лице ще изглежда по-внушително, ако има брада'~

пише тя. Именно малкото момиче, което смята, че

Ейбрахам Линкъnи

чючова личност

ДЪГЛАС - ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПОМАГА НА ЛИНКЪЛН ДА СТАНЕ ИЗВЕСТЕН

Стивън Дъглас и Линкълн са съпер­

ници в изборите за Сената и nредставител­

ството на щата Илинойе през 1858 г., както и в президентската надпревара nрез 1860 г. Двамата имат невероятни различия и във

физическо отношение.

За разлика от 193-сантиметровия Лин­

кълн, ръстът на Дъглас е едва 162 см, но въnреки това nрозвището, което носи, е

"Малкият великан". По време на речите,

които nроизнасят двамата, гласът на Лин­

кълн е отчетливо висок, в сравнение с

дълбокия бас на Дъглас. Политическите

им кариери се развиват по напълно раз­

личен начин и с наnълно различна ско­

рост. Дъглас е адвокат по професия и

nоема своя nът в nолитиката, nреди да

навърши ЗО-годишна възраст. Първона­

чално е избран в Генералното събра­

ние на Илинойс, след това става съдия

във върховния съд на същия щат. два

пъти е избиран в Камарата на nредста­

вителите, а nрез 1847 г. е избран и за

сенатор. Същата тази година той е вече

на 34-годишна възраст, докато Линкълн,

който е с 4 години по-възрастен, е ново­

избран конгресмен от Камарата на nред­

ставителите на Съединените щати. Освен

това, след приключване на своя мандат

Ейбрахам се отказва от политиката за

известен nериод от време, давайки въз­

можност на Дъглас да го изпревари.

Тези диаметрално nротивоположни

личности все пак имат и нещо общо

nомежду си. И двамата са яростни nод­

дръжници на националното обединение.

След президентските избори Дъглас се

nревръща от съперник на Линкълн в

nоддръжник на новото управление. По

време на официалната реч при встъпва­

нето си в длъжност Ейбрахам е доста нер­

вен и неспокоен и се чуди къде да остави

копринената си шапка, която държи в

ръка. Дъглас, който стои до него в този

момент, му се притичва на помощ, взе­

майки шапката. Освен това при избухва­

нето на американската Гражданска война

именно Дъглас усnява да спечели под­

крепата на Демократическата nартия на

Севера за управлението на Линкълн.

По време на своя обиколка през 1861 г.

Стивън Дъглас става жертва на тиф и умира

на 48-годишна възраст.

великан• - Стивън Дъглас. Говори се,

че съnругата на

Линкълн, Мери,

nървоначаnно

иска да се омъжи

за Дъглас, но тъй

катотойней

обръща никакво

внимание, тя

nроменя своето

решение и сключва

брак с Ейбрахам.

по такъв начин външният вид на Линкълн ще при­

добие властност, го кара да си пусне брада. От друга

страна, Демократиче<.ката партия, която е съперник

на републиканците, се разцепва на две крила: Южна

и Северна демократическа партия. Стивън Дъглас

е избран за кандидат в президентските избори от

редиците на Северната демократическа партия. Той

.... На 4 март 1861 г. хиляди хора се

събират nред сградата на Каnитоn .. • за да чуят речта на Линкълн no вре це на церемонията за встъnването му

в длъжност. В своето обръщение

към множеството той казва, ч~ на всяка цена трябва да се избегне

война между Севера и Юга (бъдеu.ата

Гражданска война на Америка). с думите: ·ние не сме врагове, а

nриятели". обаче среща сипно противопос­

тавяне от страна на своите опо­

ненти от Републиканската и

Южната демократическа партия.

Рано или късно ще изгуби бор­

бата за президентския пост. На 6 ноември 1860 г. в Спрингфийлд

Линкълн е посрещнат с радост и

ликуване. Той е първият в исто­

рията, който донася победа за

Републиканската партия в прези­

дентски избори.

• Живот и дейност

Избухване на Гражданеката война в Америка

"Войната за независимост" на южните щати

В МРАЗОВИТАТА СУТРИН на 11 февруари 1861 Г. от обгърнатата в мъгла и мрачни облаци гара в

Спрингфийлд отnътува влак. Крайната му спирка е

Вашингтон, а един от пътниците е самият Линкълн. Още от ноември предишната година, когато печели

в президентските избори, до деня на това пъту­

ване с влак, разочарованието и разбитите илю­

зии в Съединените щати достигат краен предел. Южните робовладелеки щати не одобряват Линкълн

като президент заради неговото противопоста­

вяне на робството и обявяват своето отделяне от

Съединените щати.

Огънят се разгаря през декември 1860 г., когато щатът Южна Каролина обявява отделянето си от

Съюза. Действията му са последвани от подобни в щатите Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия,

Луизиана и Тексас. На 8 февруари 1861 г. всички

те формират Конфедералните американски щати и избират за свой президент Джеферсън Дейвис от щата Мисисипи. Много скоро конгресмените,

избрани от южните щати, се опеглят от постовете си в Сената и Камарата на представителите, а офицерите

напускат редиците на армията на Съюза. На север и

на юг плъзват слухове за предстояща война.

·· J1u.tg.нu м.o~teumu

• Литография, изобразяваща форт Съмтър, атакуван от Конфедералната

армия. Американската Гражданска

война, тази между Северна Америка

и Южните щати, заnочнала заради

военните действия nри форт Съмтър,

nродължава четири години. Линкълн

много добре разбира оnасността от

атака, но е известно, че той е изnолзва

военноморски сили за отвличане на

вниманието на Конфедералната армия.

... Държавният секретар Сюърд. В миналото е конкурент на ЛинКЪI!н

в номинациите за кандидат

за nрезидент от редиците на

реnубликанците, но nснсъсно се

nревръща в един от най-близките

му съратници.

~ • ШЕГИТЕ НА ЧИЧО ЕЙБ Ако се съди по заnазените фотографии,

Линкълн създава вnечатлението на човек

с тъжно и мрачно изражение и изтерзан

характер. Истината е, че страда от деnре­

сия и често изпада в състояние на дъл­

боко униние. Въnреки това винаги когато отвори уста, е доста изразителен и раз­

казва шега след шега. Гледайки неговия

образ, е трудно да се nредnоложи, че Лин­

кълн е невероятен шегаджия. Още от ран­

ното детство той обича да разсмива хората,

но с усъвършенстване на неговите ора­

торски умения, шel'ltlтe му стават още nо­

добри. След като става nрезидент, заnочва

да се носи славата и на неговите анекдоти,

а около 1863 г. се nоявяват много книги,

съдържащи шегите на Линкълн.

Ето един nример: един ден nрезиден­

тът се разхожда в комnанията на държав­

ния секретар Уилям Х. Сюърд, вижда мага­

зин с табела "Ти Ар Стронг" (T.R. Strong- с играта на думи nри nроизнасяне означава

"Чаят е силен"} и казва следните думи: "Хм, аз мисля, че кафето е nо-силно".

По друг nовод по време на неговите речи срещу него се отnравят обвине­

ния, че е "заnодозреният с две лица".

Ейбрахам отвръща на удара с думите:

"Ако имахте друго лице, бихте ли изnолз­

вали лице като това?", демонстрирайки

по този начин, че нито една тема или

област от живота не са му чужди, когато

става дума за шеги.

И макар че Линкълн разказва толкова

много анекдоти, трудно е да се разбере

какво се върти в главата му. Уйлям Херн­

дън, с когото заедно са съдружници в

адвокатска кантора, казва следните

думи: "Не nознавам човек като него. Той

е nотаен и никога не разкрива твърдите

си убеждения. Изглежда за него шегите

са начин на общуване с другите, но съще­

временно те са неговият своеобразен

начин да държи хората на разстояние".

,.. Портрет на Джеферсън Дейвис - nрезидент на Конфедералните

американски щати (Юга). Той завършва

военно училище и има nродължителна

кариера в армията. Преди войната дори

е военен министър. След като nоема своя

nост, nолитиците от различни южни щати

дори не се оnитват да nрик.рият своя

егоизъм, което се nревръща в източник на

неnрекъснато безnокойство за него.

• Картинка от вестни к, nоказваща Каnитолия на щата Алабама

в Монпомъри, където nрез февруари 1861 г. са установени Конфедеративните щати на Америка от Южните щати, като се

обявява тяхното отделяне от Съединените щати.

Бюканън, който официално заема длъжноспа

президент по онова време, не е в състояние да пред­

приеме ефективни мерки, за да nредотврати отделя­

нето на южните щати. Линкълн е помолен за съдей­

ствие и помощ за убеждаване на южните и север­

ните щати да постигнат компромис, но той отказва.

Подобно действие може да се тълкува като преда­телство спрямо идеите на Републиканската партия,

чиято запазена марка е противопоставянето на роб­

ството.

Линкълн официално поема поста президент на 4 март 1861 г. Той дори няма възможност да се порадва

на първия си работен ден като американски пре­

зидент и е принуден да вземе решения от изклю­

чително значение, свързани с форт Съмтър в щата

Южна Каролина, обсаден от Конфедералната армия.

Във форта е налице недостиг на хранителни запаси и ако до него трябва да достигнат провизии (а повече

от очевидно е, че военните части няма да позволят

това да се случи}, то въоръженият сблъсък с тях е почти неизбежен.

Преговорите по този nроблем отнемат почти един

месец, а окончателното решение на nрезидента

е да изпрати подкрепления до форт Съмтър чрез

флотата. Той предварително уведомява щата Южна

Каролина за своето решение, но когато освободи­

телната флота акостира на 12 април, Конфедералната армия открива огън по форта. Говори се, че нападе­

нието е извършено въпреки заповедите на прези­

дента на Конфедералните щати, Дейвис, и след ожес­

точена битка, която продължава 36 часа, фортът се предава. Така се поставя началото на Гражданската

война в Америка.

Неправилните разчети на Северната армия

В деня, в който форт Съмтър се предава, Линкълн

призовава под знамената 75 ООО доброволци за тримесечен срок. Военна служба за толкова кра­тък период от време е белег за това, че президентът

предвижда военните действия да приключат скоро.

Той не е единственият оптимист. Северът е далеч по­

силен по отношение на военна сила и природни и

финансови ресурси, в сравнение с Юга. Смята се, че

победата ще бъде лесна. Предстои обаче всички да видят силата и храбростта на Юга.

Два дни по-късно Вирджиния - щатът, който преди

това отхвърля предложението на Конфедератите,

сега дава своя отговор чрез отделяне от Съюза.

След това действие Харпърс Фери, крепостта на Съюзническата армия във Вирджиния, е окупирана

от местна жандармерия. Актът на този щат е послед­

ван от Арканзас, Северна Каролина и Тенеси. Всички

те обявяват отделянето си и се присъединяват към

Конфедерацията, чийто състав нараства до едина­десет на брой щата.

От друга страна, Северът, подкрепян от Вашингтон,

успява да спечели на своя страна Мериленд - ща1; в

който е разрешено робството и се намират много под­

дръжници на отделянето. Съществуват и други робо­

владелски щати, които застават в подкрепа на Съюза.

Оптимизмът на Севера нараства още повече.

Обществеността насърчава президента да ата­

кува Ричмънд, столицата на Вирджиния, а самият

Линкълн, настроен твърде оптимистично по онова време, решава да нападне града в края на юни.

На 16 юли Северната армия започва своята операция, а на 21 юли води битка срещу южня­ците в близост до река Бул Рън в щата Вирджиния.

Изненадващият резултат е, че силите на Севера са

Ейбрахам Линкъnи

напълно разгромени. Те дори не смеят и да

си помисля'!; че могат да претърпят пораже­

ние и за това свидетелства фактът, че дузина

лица, предимно политици със своите съпруги,

както и някои журналисти, изминават целия

път от Вашингтон с кошници за пикник в ръка,

само за да наблюдават наживо битката, рази­

граваща се на бойното поле. Всички те са при­

нудени да бягат панически и да се завърнат

заедно с войниците от Северната армия. Фактът, че изходът от първата истинска

битка в Гражданската война е пълно пораже­ние за Севера, кара Линкълн напълно да пре­

осмисли своето отношение и изводи за вой­

ната. Той решава да удължи срока на воен-

ната служба в редиците на армията и засилва бло­

кадата по южните пристанища. Освен това по едно и

също време напада Вирджиния и Тенеси и измисля

стратегически план да изпрати разузнавателен

отряд в района на крайбрежието на река Мисисипи.

Стратегията му е работеща, но неговият главноко­

мандващ, генерал Джордж В. Макклелън, се забавя и това ядосва Линкълн, тъй като все още не са старти­

рали офанзивни операции. Времето минава, набли­

жава Нова година и няма никакви знаци, че войната

е към своя край. С всеки изминал ден президентът

е подложен на все по-яростна критика. През февру­

ари третият му син Уилям умира след треска едва

на 11-годишна възраст. Линкълн посреща пролетта

помрачен и обхванат от черен песимизъм.

... Портрет на Линк1>11н и семейстеото му,

нарисуван nрез XIX в. Отляво надясно:

неговата съnрута Мери, третият син

Уилям, nървородният син Робърт и

четвьрn~ят син Томас. Войната е тежък

nериод :1а президента и единствено

в комnанията на своите най-ближи

той усnява да намери усnсжоение :1а

разеъnнуваното си съзнание.

.... Литография от ХХ в .. изобразяваща войници от Конфелералнщ армия в битката

при бул Рън. На 21 юли ЗО· хилядната армия на Съюзническите сили на северните щати

и приблизително същата на брой войска на

Конфедерацията водят ожесточени боеве

близо до реката Бул Рьн. Северната армия

претърпява поражение. Немалко жертви

ГIОНЮ!ИiОжнаR.

Живот и дейност

Про чутата реч в памет на

загиналите воини

Нарастващите критики

ВойНАТА ПРОДЪЛЖАВА много по-дълго от очаква­ното и Линкълн е подложен на критики от страна на

цялата нация. Говори се, че той не е в състояние да

се справи с положението и да управлява страната,

намираща се във война. Освен това той непрекъс­

нато сменя своите главнокомандващи и не може да

се спре на правилния човек, който да отговори на

очакванията му. Междувременно изтъкнатият гене­

рал Робърт Е. Лий от Южната армия продължава

настъплението си на север, предизвиквайки страха

на северняците. През септември 1862 г. Северната и Южната армия се сблъскват в близост до Антиетам

Крийк, ръкав на река Потомак. Жестоката битка взема

многобройни жертви, повече от 20 ООО войници, но въпреки това Макклелън успява да удържи победа за

Севера. Всъщност преди това Линкълн го освобож­

дава веднъж от командването, но го възстановява за

времето на битката при Антиетам.

Победата при Антиетам съдейства за смекчаване

на критиките към правителството в трудните вре­

мена, когато войната продължава далеч по-дълго от

очакваното. Правилните разчети във времето дават

на Линкълн възможността да обяви Пракламацията

за освобождение. От известно време насам той пла­

нира да го направи и изчаква подходящия момент да

го стори. Следващата година на 1 януари той обявява Прокламацията. Този акт оказва влияние върху вой­

ната по множество различни начини.

Чернокожите се присъединяват към редиците на

армията в качеството си на свежа военна сила и до

края на Гражданската война 190 ООО опях вземат учас­

тие във войната. Освен това присъствието им изи-

• Линкълн (вляво) по време на nосещения на щаба на Северната армия в Антиетам. Той убеждава гnавнокомаtЩващия. генерап Макклеnън

И3обра3ен отдясно), да nреследва Южната армия, но той отказва да се

nодчини, изгубвайки по такъв начин решаваща въэможност да нанесе

съкрушитеnен удар върху конфедералните сили.

След края на битката nри Гетисбърг на бойното поnе

остават 8 ООО тела. Говори се, че една от nричините, nоради

които генерал Мийд не тръгва след Южната армия, е

фактът, че на мястото на битката се разнася ужасяваща

... Портрет на черн<жож доброволец. nринадпежащ към 54-ия полк от nървия

корnус с цеетнокожи на Северната армия.

Прсжnамацията эа оаюбождението

убеждава мнозина nредставители на

чернокожото население fJiJ вземат }"<астие 8 действията на Сееериата армия като

доброволци. за тях обаче войната не е

единствената борба, която са nринудени

fJiJ водят. Расовата дискриминация 8

редиците на армията е .цруга битка. 8

която трябва да се изявят.

• Гравюра от XIX в. изобразяваща яростните вълнения 8 Ню Йoptl. които са

куnминация на недоволството на хората

от мобиnиэацията. Мобилизираните

мъже сnедва fJiJ заматят сумата от 300 долара или fJiJ nодсигурят заместниt~.

който да ги освободи от задължението

за военна nовинност. Всичко това

довежда до разгаряне на недоволство

сред тези. които не са в състояние fJiJ си позвоnят освобождение. Президентът

Линкълн изnраща жандармерия, която fJiJ

възстанови реда 8 града.

грава друга важна роля. Те оправдават значението на

Северната армия пред чуждите държави. Дори Англия,

която поддържа здрави търговски връзки с произво­

дителите на памук от южните щarn, не може толкова

лесно да признае съществуването на Конфедералните

щати като една нова държава. На бойното поле обаче

армията продължава да претърпява поражение след

поражение. Макклелън успява да осигури следваща

победа при Антиетам, но се проваля в преследването и

унищожаването на армията на Лий, ето защо Линкълн

го освобождава от заемания пост. За съжаление оста­

налите пълководци, заемащи мястото на Макклелън

след това, не удържат успех, а броят на пораженията

нараства главоломно. Във време, когато критиките

към правителството не стихват, политиците започват

да казват, че "при тези обстоятелства Републиканската

партия няма да бъде в състояние да спечели следва­

щите президентски избори':

Историческото обръщение

През юни 1863 г. Северната армия се изправя

пред възможно най-тежката ситуация. Генерал

Лий, главнокомандващият Южната армия, започва

инвазия от Вирджиния на север и успява да дос­

тигне Пенсилвания. С това свое действие той

показва, че погледът му е насочен към Вашингтон.

На 28 юни генерал Джордж Дж. Мийд, коман­

дирът, който произхожда от източен щат, назна­

чен за главнокомандващ на Северната армия в

този решителен момент, спешно и незабавно се

отправя към Пенсилвания.

На 1 юли двете армии се изправят една срещу друга в малкото градче Гетисбърг и водят ожесто­

чени боеве в продължение на цели три деноно­

щия. Северната армия наброява 94 ООО войници, докато Южната се състои от 72 ООО. Това е пър­

вият път в Гражданската война, когато две толкова

огромни войски се бият една срещу друга. Тъй като

Южната армия безмилостно атакува през цялото

време, а на третия ден трябва да застане лице в

лице срещу директното нападение на северняците,

това довежда до поражението й.

Картина от XIX в. изобразяваща Линкълн no време на церемония

на Национаnното военно гроб..ще

в Гетисбърr: Докато фотоrрафът

се nодготвя да ro заснеме, той завършва кра11юто си обръщение.

Ето защо не същесrвуват

... Коnие Н<1 nрочутото обръщение на Линкъпн от Гетисбърr. Известмата

фраза· ... на народа" в действителност не му принадлежи. Смята се, че той

взаимства тази част от своята реч от

проnоведите, наnисани от свещеника

абоnицИО+iистТеодор Паркър.

Това е решаваща победа за Севера, но за съжа­

ление тя не е окончателна. Мийд не само че не

преследва противника, изгубвайки по този начин

златна възможност за неговото унищожение, но в

средата на юли в Ню йорк избухват бунтове, свър­зани с мобилизацията и военната повинност. Това

са времена на размирици в северните щати, но

Линкълн твърдо вярва, че войната трябва да про­

дължи. Той изразява своите убеждения на 19 ноем­ври 1863 г. по време на своето обръщение след

решаващата битка при Гетисбърг. Линкълн започва

със следните думи: "Преди осемдесет и седем

години нашите предци създадоха на този конти­

нент една нова нация" и продължава: "не можем

да не почитаме ... тази земя. Смелите мъже, живи и мъртви, които се сражаваха тук, са я осветили ... По-скоро ние тук трябва да се посеетим на важната

задача, която остава да решим ... да дадем обет, че тези мъртви не са загинали напразно; че тази

нация, под закрилата на Бога, роди нова свобода;

и че управлението на народа, от народа, за народа,

не ще изчезне от лицето на земята ... " Обръщението продължава две минути и е произнесено по време

на откриването на Националното войнишко гро­

бище в Гетисбърг. Надигат се гласове на негодува­

ние срещу речта с думите: ''Тя е твърде кратка и не

зачита паметта на загиналите във войната".

Основното обръщение в церемонията прави рек­

торът на Харвардския университет, Едуард Евърет,

чието словоизлияние продължава два часа- време,

смятано за не толкова продължително в онези вре­

мена. На следващия ден коментарите в пресата

не са благосклонни към речта на Линкълн. Когато

обаче е публикувано пълното съдържание на него­

вото обръщение, положението коренно се про-

меня, а вестниците излизат с положителни отзиви

за изказването му. То се превръща в събитие и доку­

мент с историческо значение, символизиращ аме­

риканската демокрация, и е една от най-великите

речи в американската история, равнопоставена на

Декларацията за независимост на Томас Джеферсън.

И макар че президентът прави великолепно обръ­

щение, военното положение не се променя и остава

все така сурово и жестоко. Броят на жертвите про­

дължава да расте, а на хоризонта не се очертава

никаква надежда за скорошно разрешаване. През

март 1864 г. генерал Юлисис С. Грант е определен за главнокомандващ на Северната армия, а през про­

лепа в южните щати започват да се водят още по­

ожесточени боеве. Годината 1865 г. е белязана от

поредните президентски избори, а Линкълн раз­

глежда обстоятелствата като съвсем безнадеждни,

що се отнася до негово евентуално преизбира не.

През септември обаче падането на Атланта поставя

армията на Северните щати в доста благоприятна

позиция - факт, който донася незабавна подкрепа за

правителството. Линкълн съумява да открие коман­

дир, на когото може да се довери. Той печели на 7 ноември втори президентски мандат, като преди това

взема съответните мерки, за да могат войниците да

упражнят правото си на глас на бойното поле, разчи­

тайки на тяхната подкрепа в изборите.

• Генерап Грант. През 1864 г. е Н<IЭНачен за главнокомандващ

на Северната армия. Линкълн

има лош късмет със своите

nълководци, но в Грант

Н<tмира човека с военен

талант.

Пътуване във времето

БОРБАТА НА ЛИНКЪЛН ЗА НАМИРАНЕ НА ПЪЛКОВОДЕЦ

Преди началото на Гражданската война в престижните военни училища на обеди­

нените Съединени щати се обучават и хора от Юга. Коrато започват военните дейст·

вия, южняците напускат редиците на Съюзната армия на Севера и стават предводители

на конфедералните южни сипи. Това означава, че Северната армия 1рЯбва да запълни

празнотите в своята войска, породени от напускането на южняците.

Особено трудно се оказва намирането на лице, което да застане начело на арми·

ХеириХалек (юли 1862 r.· март 1864 r.)

Юлисис С. Грант (март 1864 r. ·до края на войната nрез 1865 r.)

Битката nри Антиетам (сnира инвазията на Конфедералната армия на север) Битката nри Гетисбърг (най-голямата

биткав

Падането на Атланта (Конфедералните щати се разделят на източни и западни)

Падането на Ричмънд (край на Гражданската война)

ята, защото мапцина са под·

ходящи да заемат поста на

главнокомандващ. Пър­

вият генерал на този nост е

Скот, който е на 75-годишна

възраст и поради заболя­

ване се опеrля.

Следващият е

Макклелън, който се про­

явява по време на Мек­

сикано-американската

война. Той е човек, на

когото може да се има

и който може да

обедини силите на армията и да поддържа бойния й дух, но колебливоспа и пред­

пазливоспа му са nричина за проnускане на възможности за сразяване на nро­

тивника. По-късно е освободен от своя пост на главнокомандващ, но възстановен отново за битката с генерал Лий.

Третият nълководец е Хенри Халек, който има отлични умения в политиката, но

никакъв талант за военна стратегия. Въпреки това той остава на този пост доста про­

дъпжително време, тъй като няма друг nодходящ кандидат. Военните победи, които

удържа, са мод на усилията на офицерите, намиращи се на негово подчинение, а

не на самия него. Следва да се отдаде дължимото и на военните съвети на Линкълн.

Четвъртият генерал, Грант. е малко известен преди Гражданската война и дори

наnуска армията след края на Мексикано-американската война. Причината, която

го кара да се присъедини отново към редиците на войската след началото на вой­

ната, е неговата бедност. Заради военните си заелуnи и безразличието, с което се

отнася към нисшия военен чин, който заема, положението му в армията през пър­

вата половина на Гражданската война е незначително. Линкълн обаче забелязва

храбрия му боен дух в челните редици на битката на запад и го опредеnя за главно­

командващ на Северната армия през последния етап на военните действия. Прези­

дентът стига до извода, че за най-висшия пост в армията е нужен човек, който е смел

и неnредпазлив, не е ексnерт в политическите дела, а е личност с характер, умееща

Живот и дейност

Куршумът, който слага край на един велик живот

Страната - отново обединена

Коглто линкълн Е ПРЕИЗБРАН зл ПРЕЗИДЕНТ, вой­ната се намира в своя разгар. Генерал Уилям Шърман,

командващият Северната армия, който отговаря за

удара откъм щата Джорджия, разрушава Атланта и

като следва стратегията си за унищожаване на инфра­

структурата, превръща в руини целия щат. През ноем­

ври армията под негово командване се отправя на

изток към Атлантическия океан. Тя прекосява южните

щати от запад на изток и достига Атлантика през

декември. В средата на следващия месец армията

се обръща на север. Конфедерацията се разделя на

западна и източна част, а столицата Ричмънд е ата­

кувана от две страни, съответно от Шърман и Грант.

След тази офанзива Конфедералните щати нямат

друг избор, освен да започнат мирни преговори с Линкълн. Когато те се състоят на 3 февруари 1865 г.,

Югът продължава да настоява за своята автономия и преговорният процес претърпява провал. В сре­

дата на февруари Шърман атакува Колумбия в Южна

Каролина, където пристанището Честъртън се пре­дава на флотата на Северната армия. Поражението на

южните войски е повече от очевидно.

На 4 март Линкълн изнася пред сградата на Капитолия поредната си тържествена реч преди

• Ричмънд след завладяването си от Северната армия. Конфедералните сили понасят атаките на Грант и се намират под обсада в продължение на

девет месеца, но на 3 аnрил 1865 г. Ричмънд, столицата на Конфедерацията, поnада в ръцете на северняците. На следващия ден Линкълн nристига в

града, за да инспектира лично nоложението.

1Ш

встъпването си за втори път в длъжността амери­

кански президент. В своето обръщение той може с лекота да спомене триумфа на Северната армия, тъй

като и изходът на войната е в полза на Севера, но той

не го прави.

Вместо това в речта си той казва следните думи:

"без нотки на злоба към когото и да е ... водени от чувството за милосърдие ... изпитваме безпокой­ство и се вълнуваме за съдбата на тези, които са пре­

минали през битката, за техните вдовици и сираци,

и жадуваме с цялата си душа и сърце да постигнем

справедлив вечен мир сред самите себе си и по

отношение на всички останали нации".

Множеството хора, насъбрали се да чуят речта на Линкълн, не могат да сдържат сълзите в очите

си. Президентът и неговият народ са изтощени от

Гражданската война. В нощта на 2 април Ричмънд, намиращ се под обсадата на армията на генерал

Грант, избухва в пламъци. Конфедерацията сама

взема решение да предаде Ричмънд и запалва пожар

в собствената си столица. Президентът Дейвис бяга в щата Джорджия, но скоро е арестуван. Генерал Лий е

притиснат от натиска на силите на Севера. Той се пре­

дава заедно със своята армия на 9 април. Това озна­чава край на Гражданската война в Америка, която

продължава цели четири години.

Трагедия по време на комедия

14 април 1865 г., пет дни след като генерал Лий се предава заедно със своята армия, е Разпети петък.

Същия ден президентът провежда среща, на която се

обсъжда реинтеграцията на южните щати. Изведнъж започва да разказва съня, който го спохожда предиш­

ната нощ. "Видях загадъчен кораб, движещ се неимо­

верно бързо към брега. Имал съм подобен сън точно преди сериозни събития. Сигурен съм, че сънувах

това, защото Шърман ще ми донесе добри новини'~

Всъщност две седмици преди това президентът

сънува друг сън, при това доста стряскащ. Той вижда

~ На 9 аnрил генерал Лий от Южната

-

• Последната фотография на Линкълн, направена четири дни nреди

убийството му. Продължителната

Гражданска война и големият брой

различни беди и несгоди състаряват

лицето му и той заnриличва на старец.

• Джон Бут- човекът, който

извършва nокушението срещу

президента Линкълн. Той е

популярен а ктьор, известен най­

вече с ролите си в Шексnирови

пиеси. Освен това е симnатизант

на Конфедерацията и противник

на премахването на робството. По

време на Гражданската война е

шnионин на Кофедералните сили.

армия (изобразен

вдясно) и генерал

Грант, командващ

Северната армия

(вляво), nодnисват

сnоразумение за

каnитулация в сградата

на съда в Аломатоке

(Вирджиния). По

нареждане на

nрезидента, Грант

nрави сnоразумение,

съдържащо доста

бла гоприятни условия

за nредаване на

nобедената страна.

• Картина, изобразяваща Бут, който иска да убие nрезидента и неговата съnруга по време на nредставление. С това той

цели да nокаже nред света силата на отмъщението на Юга.

Съзаклятниците на Бут nланират да убият в същия ден и час вицеnрезидента и държавния секретар, но оnитите им

nретърnяват неусnех.

1

Ейбрахам Линкъnи

с J1 и <ШU Ji!OA!e l! l!!t и ПРИЗРА КЪТ НА ЛИНКЪЛН

Линкълн nечели слава заради многобройните си п0СТ111жения nриживе, но

след неговата смърт заnочват да се носят легенди за неговия nризрак. Най­

известната сред тях гласи, че духът му броди и до днес из Белия дом. Съnругата

на nрезидента Кулидж търди, че е видяла с очите си Линкълн там. Английският

министър-nредседател не усnява да миnне цма нощ, докато се намира в стаята,

и.зnолзвана в миналото от самия Линкълн. Дори в nсжово време се говори, че

любимото куче на nрезидента Рейгън лае винаги, когато минава nокрай вратата

на стаята на nокойния Ейбрахам. сякаш там има нечие nрисъствие.

Сnоред друга легенда nогребалният влак, който трансnортира останките

на Линкълн, се nоявява всяка година в деня на смъртта на nрезидента. Каз­

ват също така, че на влака траурен оркестър изnълнява nогребален химн, но музиката може да се чуе единствено от мъртвите, а всички музиканти са

скелети във военна униформа.

Мълвата гласи, че nризракът на Линкълн броди около гроба му близо до

неговия дом в Сnрингфийлд. Макар че е странно същесmуването на толкова

много легенди, свързани с търсещия му nокой дух. то това вероятно се дължи

на обстоятелавата, при които той умира. Линкълн е първият президент ваме­

риканската и ао рия, който е убит nри nокушение, докато заема nрезидентския

си noa. А този факт безсnорно шокира нацията. Същестува и друга nричина за наличието на толкова различни загадъчни

истории, свързани с nризрака на Линкълн. Той и неговата cъnpyra вярват в

сжултните сили. Мери Линкълн nрави оnити да разговаря с техния трети син

Уилям. който умира от болеа. Тя изnолзва nоnулярните за времето си методи, за

които се смята, че са в съаояние да доведат духовете на мъртите nри живите.

Освен това nрезидентът е обезnокоен от време на време от сънищата, които го

сnохождат. включително и този, в който вижда собавеното си убийаво. Основната nричина, аояща зад същеавуването на легенди за nризрака

на Линкълн, най-вероятно се крие във факта, че идните nоколения изпитват

огромно уважение към него и го боготворят. Когато известна личноа заnочва

да се забравя, легендата за нея заnочва да избледнява. Тази за Линкълн обаче

се nредава от nоколение на nоколение и макар че се намираме в XXI в. това е nоредното доказателсто за неговото величие.

ковчег в Белия дом и когато приближава един от гвар­

дейците в охраната, го пита следното: "Кой е починал

в Белия дом?': а той му отговаря: "Президентът. Падна убит от ръката на наемен убиец". Линкълн споделя

зловещия си сън със съпругата си и неколцина свои

приятели, но не смее да го разкаже на членовете на

своя кабинет.

... Лиrоrрафия ОТ ТО3И период. изобразяваща за.,• инаването на nоrребаnния

кортеж от Ню ЙОрк на 25 аnрил. Той се оmравя към родния дом на nрезидента

Представлението се прекъсва за кратко, за да се

обяви пристигането на висшия държавен глава,

който е аплодиран от присъстващите в залата.

Президентът се наслаждава на играта на Лора Кийн

-актрисата, смятана за една от най-добрите на теа­

тралната сцена. Всички в ложата гледат с внимание

представлението, а телохранителят им напуска своя

пост и започва да се разхожда. Точно в този момент

в ложата нахлува актьорът Джон Бут. В ръката си

държи револвер. Освен че е актьор, той е също

така надъхан симпатизант на Конфедерацията. Бут

насочва оръжието към тила на президента и про­

извежда изстрел. От ложата той скача към сцената

и избягва, въпреки че при скока си счупва крака.

Всичко се случва толкова неочаквано, че за момент

публиката смята, че това е част от представлени­

ето. Фаталният куршум пронизва по диагонал гла­вата на Линкълн и засяда в дясното му слепоочие.

В епоха, когато няма спешна медицинска помощ и

линейки, Линкълн е отнесен от театъра към къща, разположена от другата страна на улицата, и поло­

жен на легло в стая на партера . Макар че раната е

смъртоносна, сърцето му продължава да бие дори

ден след покушението, но на идната сутрин в 7 часа и 20 минути то спира. Когато лицето на президента е покрито с бяло парче плат, Стентън, министърът

на отбраната, стоящ до смъртния одър на Линкълн, извиква в отчаянието си думите: "Сега той принад­

лежи на вековете".

Същата вечер, след заседание, президентът има няколко посетители, някои неофициални разго­

вори и накрая отива в Министерството на отбра­

ната. След като приключва с всички тези ангажи­менти, той се оmравя към Вашингтон, за да при­

съства на представлението на популярната коме­

дия "Нашият американски братовчед", която се

играе в театъра "Форд". Линкълн пристига в теа­

търа в осем и половина вечерта, след започва­

нето на пиесата и е отведен в президентската ложа.

и по време на nътуването всички хора от

всяка една сnирка по маршрута скърбят эа

эаrубата на своя nрезидент.

След тържествена погребална церемония тялото

на Линкълн е транспортирано със специален

влак до семейната му къща в Спрингфийлд (щата

Илинойс). Погребалният влак и процесията се

наблюдават от милиони хора по пътя. За Линкълн

влакът е идеалното средство за неговия последен

път. Той е символ на непрекъснато променящата се

Америка от онази епоха. Развитието на железопът­

ната мрежа се подпомага в голяма степен от усили­

ята, които се полагат за възстановяването на Юга,

а освен това железопътният транспорт се оказва

ефективно средство за придвижване по време на

Гражданската война.

Линкълн е този, който отново обединява Америка.

--

Важни събития

Прокламацията за освобождението от робство - документът, който

~

изменя хода на воината

В Америка съществуват чернокожи роби, към които отношението не е като към човешки

същества, а нацията е разделена на две: Севера и Юга. Линкълн издава Пракламацията за

освобождение в момента, в който Северът се бие срещу Юга. Той прави това не само за да

освободи чернокожото население от оковите на робството, но и да установи Съединените щати

като държава, проповядваща истинската свобода, както и да обедини нацията, разделена на две.

Ужасното клеймо, съществуващо още от основаването на нацията

линкълн Е НАРЕЧЕН "баща на премахването на

робството·: след като обявява Прокламацията

за освобождение по време на Гражданската война. Действията му водят до освобождаването на роби

за пръв път в историята на Съединените щати.

Великобритания премахва робството през 1833 г., Португалия през 1836 г., а Франция през 1848 г.

Съединените щати изостават от тях, защото вътре

в страната също има роби, за разлика от остана­лите държави, където те съществуват единствено

в техните колонии. Робството като институция е тясно свързано с политиката и икономиката.

Бялото население в Съединените щати закупува

чернокожи роби за първи път през 1619 г. Това се случва една година преди пристигането на про­

тестанти от Великобритания. Те идват с кораба

"Мейфлауър~ търсейки свобода за изповядване

на своята религия. Внасянето на роби се увели­чава с всяка изминала година и така до 1790 г.,

когато първото преброяване на населението в Съединените щати установява, че чернокожото

население съставлява 20 % от всички жители в страната, наброяващи 3 930 ООО души. В онези времена робството се подлага на яростна кри­

тика. Тя не подминава и Съединените щати, където третият президент Томас Джеферсън, авторът на

Декларацията за независимост, е загрижен за вре­

дата, която нанася робството върху отделната лич­

ност. По своя собствена воля той освобождава

всичките си роби . През 1808 г. - година преди да се роди Линкълн, Съединените щати нала­

гат забрана върху търговията с роби в резултат

от натиска, упражнен от страна на международ­

ната общност. На юг обаче, след изобретяването

на механичния тъкачен стан, нуждата от памук

нараства драстично, а евтината работна сила се

търси много. Ето защо вносът на роби продъл­

жава да се извършва под формата на нелегална

търговия. От друга страна, робството се премахва

Картина от XIX в., изобразяваща ареста на Джон Браун през

октомври 1859 г. заради провален въоръжен бунт. Той планира с

си да сложи край на

но не усnява, след

*'стуван и екзекутиран.

му обаче водят до

-

Ейбрахам Линкъnи

"Ние можем да гарантираме свободата си с освобождаването

на всички оне3и, които са в робство. Те имат същите права, които желаем

да получим и искаме да 3ащитим."

във всички северни щати . В резултат от това през

1830 г. в южните щати чернокожите роби наброяват

2 ООО ООО души, докато на север те са едва 4 ООО.

Сегрегацията и освобождаването на роби

През 1830 г. в Англия и Северна Америка се надигат движения за незабавното премахване

на робството. Ситуацията в Америка се разли­

чава от тази в Англия, защото в Америка свобод­

ните хора водят ожесточени спорове помежду си.

Дискусиите и дебатите по въпроса, които се про­

веждат в законодателните събрания, водят до жестоко противопоставяне на хората, споделящи

различни възгледи. Линкълн става член на щатско

законодателно тяло през 1834 г. Неизбежно и той се превръща в част от въпроса за робството.

През 1837 г. Генералното събрание на Илинойе прокарва декларация, описваща робите като

собственост, а като такава те се намират nод

nротекцията на Конституцията. По онова време

Линкълн е на 28-годишна възраст. Заедно със

свой колега той излиза с писмен nротест, в който

заявява, че "робството е порок". Линкълн обаче коментира, че то не може да се премахне миг­

новено, защото федералното nравителство няма

право да се намесва в управлението на всеки

Линкълн nише собственоръчно Прокламацията,

без да моли за съдействие други хора. Документът е nрочетен за nърви nът nрез юли

1862 г. по време на заседание на кабинета.

• Фредерик Дъглас. Той е

роден nрез 1817 г. като дете на роби. Бяга на север, когато

е на 21 -годишна възраст, и се

nрисъединява към движението

за nремахване на робството.

Първоначално е nротивник на

умерената nозиция, която заема

Линкълн, но след Пракламацията

за освобождение заnочва да се nриобщава все nовече към него.

отделен щат. Ейбрахам не приема концепцията за робството, но не подкрепя и радикалните движе­

ния, които му се противоnоставят. Той е критику­

ван заради отказа си да застане срещу радикал ·

ните nротивници на робството, по-конкретно въо­

ръжения бунт през 1859 г., воден от радикалния

борец за освобождение на робите Джон Браун . Линкълн е умерен противник на робството. Той

смята, че първо трябва да се премахне робството,

преди да се изкорени дълбоката сегрегация. Умерените му възгледи се откриват и по време на

дебатите с Дъглас, когато казва : ''Това, че не искам

една чернокожа жена да е робиня, не означава, че

желая да се оженя за нея".

Неговата цел е да се опита да накара белите да се обединят и да nридобият nо-прогресивно мислене,

без да говори директно и в прав текст за сегрега­цията. Линкълн се надява, че nремахването на роб­

ството може да се осъществи с помощта на пра­

вилни законодателни мерки, които да не костват

гордостта на белите.

В резултат от това чрез този наболял проблем

той непрекъснато се противопоставя на разши­

ряването на робството, но никога не притиска за

вземането на незабавни мерки. Позицията, която

заема, е негодувание срещу освободени или избя­

в северните щати.

- ~

Важни събития

Скритите козове

Въnреки започването на Гражданската война/

Линкълн не бърза да доведе до усnешен край пре­

махването на робството. Той неnрекъснато nод­държа тезата/ че войната се води за обединяването на

щатите/ а не за освобождението на робите. Първата

стъпка, предприета в nосока към nремахване на роб­

ството/ се осъществява nрез март 1862 г. Линкълн

предлага финансова nодкреnа да се оказва един­ствено на щатите, които се съгласят да премахнат

робството. Очаква се щатите, nринадлежащи към Съюза/ в които робството продължава да съществува, да nриемат отравеното nредложение, но те отказ­

ват. Това е разочарование за Линкълн и той няма друг

избор, освен да разглежда възможностите за изnолз­ването на сила като средство за премахване на роб­

ството. За да осъществи успешно своите намерения/

той трябва да осигури редица неща, като наnример липса на nротивоnоставяне от страна на щатите, nри­

надлежащи към Съюза, в които все още робството е разрешено, освен това останалите държави следва

да разглеждат уnотребата на сила като оправдана/ а

самата уnотреба на сила да бъде съгласно установе­ните закони. В резултат от всичко това Южната армия

вече няма желание да се бие. Намирането на реше­

ние за всички тези nроблеми се оказва трудна задача/

но в крайна сметка Линкълн излиза с готов отговор. А той е: nоставянето на край на робството и осво­

бождаването на робите се превръща в цел на вой-

... Линкълн на посещение в Ричмънд (щаба на Южната армия) в началото на аnрил

1865 r. Чернокожите ro nриветстват радушно, като се нареждат в кръr

около неrо и в хор nроюнасят думи на

бnаrодарност.

... Представитеnи на чернокожото население уnражняват nравото си на rnac. През 1870 r. се ратифицира nетнадесетата nоnравка в американската конституция.

Тя забранява nравитеnетвото да

възnреnятства rражданите на основата на

расовата им nринадлежност от свободното

уnражняване на техния rnac.

... Картина от XIX в. изобразяваща Линкълн, който обявява Промамацията

за осзобождение пред членовете на своя кабинет. Изминават ЗО rодини от момента, в

който Линкълн започва да смята робстеото

за зло, нужно да бъде изкоренено.

ната. Линкълн обявява Пракламацията за освобож­

дение, сnоред която: "всички лица/ които се държат

като роби в даден щат или оnределена част от него/ от

сега нататък и завинаги са свободни". По такъв начин

войната видоизменя и офоромя възгледите му за робството и той изnолзва неговото nремахване като

свой скрит коз/ с който да оnравдае военното nоло­

жение и влошаващата се с всеки изминал ден nоли­

тическа ситуация. На заседание на своя кабинет на 22 юли, Линкълн nредставя nроект на Прокламацията,

оказваща се nълна изненада за nовечето от минист­

рите. Той смята, че този документ е последната му въз­

можност да сnаси Съюза/ а волята му да го nриложи

е изключително силна, въnреки оnозицията, с която

се сблъсква. Ейбрахам обаче nренебрегва гласовете

nротив и търси nодходящия и благоnриятен момент

във войната/ за да обяви Прокламацията.

Пет дни след битката при Антиетам/ на 22 сеnтември 1862 г., Линкълн най-накрая обявява Пракламацията за освобождение. Както се очаква/ вътре в кабинета

мненията на членовете се разделят на такива в nод­

крепа на документа и на такива/ които застават срещу

него, а самият Линкълн не желае да отстъnва ни най­

малко от заеманата nозиция. Самата Прокламация

влиза в сила от 1 януари 1863 Г.1 а Ейбрахам добавя/ че ако робството не е едно зло, то какво представлява злото тогава? Той заявява следното: "Никога nрез

живота си не съм се чувствал толкова сигурен/ кол­

кото сега, когато подписвам този документ':

Пракламацията се оказва изненада за всички чуждестранни държави/ които дори и не nодо­

зират/ че е nодготвен толкова изряден доку­

мент, конкретизиращ въnроса с робството. Още в

самото начало Югът отказва да приема разnоред­

бите на Прокламацията, макар че тя nроизтича

от самия президент. Премахването на робството става реалност nрез декември 1865 г. с поnравка в американската конституция. По това време обаче

Линкълн вече не е сред живите.

Чернокожото население nолучава в крайна сметка

своята свобода в замяна живота на 600 ООО души, включително и този на Линкълн/ убит nри покушение. Представителите на черната раса могат вече с гор­дост да се нарекат "американци':

Ейбрахам Линкъnи

"ЧИЧО ТОМОВАТА КОЛИБА"-РОМАнът, КОЙТО ДОВЕДЕ ДО АМЕРИКАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

Най-продаваната книга

през XIX век

романът "Чичо Томовата колиба" е

nубликуван на 20 март 1852 г., а

тиражът на nървото издание е 5 ООО коnия. Само за един ден са nродадени 3 ООО коnия, а на следващия ден и оста­налите 2 ООО. Издателството незабавно nреиздава книгата. Бройките от следва­щото издание се продават много бързо

и само nрез първата година са nрода­

дени 300 ООО книги. Романът е nреведен на няколко други езика. 1 20 ООО коnия са продадени във Великобритания,

където творбата се радва на nо-голяма

nоnулярност. отколкото в САЩ. "Чичо Томовата колиба" разказва за живота на

чернокожите роби в Америка. Повествованието заnочва в Кентъ­

ки, където добрият фермер Шелби, е nринуден да nродаде няколко от сво­

ите роби заради натруnани дългове.

Той решава да nродаде Том и синът

на Елиза - Хари. След като чува нови­ната, тя бяга със своето дете в Канада.

Съnругът й Харис я последва. Том не

бяга, защото е съnричастен с участта на фермера. Продаден е на жестокия Сай­

мън Легре, който го подлага на мъчение заради подозрения, че оказва помощ

nри бягството на роби. Умиращият Том

му казва следните думи: "Прощавам ти от дъното на сърцето си". Елиза и Харис

nристигат в Канада и от там. се отправят

към Либерия в Африка.

UNCLE TOM'S C.ABIN.

МЦ. II.AJIIШO:t IIШIIМ. SI'O'VX

---.... Корица на книгата "Чичо Томовата колиба~ издадена в Лондон. Произведението се nродава

no~e във Великобритания, отколкото в САЩ. Коrато

г-жа Стоу посещава Обединеното кралство, тя се радва

на радушен nрием както от страна на 3аМОЖНата

дрмстсжрация, така и от средите на бедните.

.... Хариет Бийчър Стоу. Тя nродължава да nише до смъртта си nрез 1896 г. но никоя от нейните книги не е толкова усnешна. коnкото ·чичо Томовата

колиба".

Макар че книгата е драматизация за

живота на чернокожото население, тя

е основана на истински факти. В резул­

тат от това "Чичо Томовата колиба"

оказва значимо влияние върху nро­

тивниците и застъnниците на движе­

нието за освобождаване на робите.

Според някои, ако тази книга не беше наnисана, Гражданската война нямаше

да заnочне.

Оръдие на Бог

Авторката на "Чичо Томовата колиба:

Хариет Бийчър Стоу, е неизвестна до

създаването на своя роман. Тя е дъщеря на свещеник и е родена в Кънекти­

кът през 181 1 г. Семействотой се пре­мества в Синеинати (щата Охайо), където нейният баща основава семи­

нария. Тя работи в девически nансион,

преди да се омъжи за Стоу (nрепо­

давател в семинарията}, когато е на

25-годишна възраст. По онова време се надигат различни камnании и раз­

мирици, насочени срещу робството. Тя

започва да се вълнува от този въnрос

и nриблизително по това време се

насочва към nисането на своя роман,

без да загърбва задълженията си на

домакиня . През 1839 г. съnругът на Стоу наема

чернокожа слугиня. Няколко месеца nо-късно нейният господар идва да

я търси. Г-жа Стоу се разnорежда за

тайното nреместване на девойката в

място, където ще се намира в безопас­

ност и ще остане там nрез следващите

десет години. Най-строгите ограничи­

телни мерки срещу избягалите роби

настъnват nрез 1850 г., когато се nри­

ема законът за издирване на избягали роби. Този закон nредизвиква него­

дуванието на г-жа Стоу. По време на

неделна служба ненадейно в съзна­нието на Стоу възниква последната

сцена от историята за чичо Том. Тя

сякаш има божие откровение. Първоначално произведението

излиза всяка седмица в nродължение

на три месеца в периодично издание,

но тя не може да престане да nише.

Освен това читателите са жадни да про­

четат още и още. След nубликуването

на книгата Стоу се nревръща в известна

личност. Тя често казва, че Бог е този,

който наnисва книгата, а тя просто се

явява оръдие в неговите ръце.

През 1 862 г., по време на Граждан­ската война, тя се среща с Линкълн,

който казва: "Значи това е малката жена,

която nредизвика тази голяма война". В

действителност влиянието на книгата е

толкова голямо, че в историята на лите­

ратурата няма друг автор, който е ока­

зал толкова силно въздействие върху

американското общество.

.... Сцена от романа "Чичо Томовата колиба~ в която Том е nродаден. След края на Гражданската

война nоnулярността на книгдта значително

намалява. По-късно е превърната в една от най­

играните театрални драматизации на ХХ в.

-

- - --

Съвременници

Хората, които прегръщат

"Американската мечта" Въпреки че е сравнително беден, Линкълн отделя доста време и средства

за собственото си самообучение. Той обединява Севера и Юга и постига

освобождаването на американските роби. Ейбрахам е въплъщение на смелостта,

свободата на мисълта и откритостта. Той е спасителят на "Американската мечта".

Принципите му се възприемат в задокеанските земи и до днес.

Великият пълководец, който отказва да застане начело на Северната армия

Робърт ЕдуардЛий (1807-1870)

Робърт Е. Лий, главнокомандващият армията на Конфедерацията, се nредава на 9 аnрил 1865 г., nоставяйки no този начин край на амери­

канската Гражданска война. Въпреки че принадлежи към губещата страна, той е обект на уважение както в редиците на Южната армия, която

предвожда, така и сред войската на противника от северните щати. Когато избухва войната през 1861 г., Линкълн nрави оnит да назначи Лий за

главнокомандващ на Северната армия. Той обаче отказва. От морална гледна точка Лий се nротивоnоставя както на робството, така и на отде­

лянето на част от щатите от Съюза. Защо тогава отхвърля nредложението на Линкълн и вместо това застава

начело на Конфедералната армия?

Лий е роден в Стратфорд (щата Вирджиния) през 1807 г. Неговият баща е капитан в армията и се бие редом

до Джордж Уошингтън, а майка му го възnитава в дух на почит и уважение към Уошингтън, който следва да служи

за пример. След като завършва с отличие военно училище, той сключва брак със заможна дама от Вирджиния.

Междувременно има някои забележителни nостижения, както и военни заслуги, в Мексикано-американската

война. След края на войната той става началник на военната академия "Уест пойнт". Лий притежава изискани

обноски и пуритански характер, а също така тънък усет към военните дела и решителност в действията, които

предnриема. Съвсем естествено Линкълн желае именно такъв човек да застане начело на северните сили. Когато

обаче щатът Вирджиния се отделя от Съюза, Лий избира да защитава честта на родината си.

Лий застава начело на командването на силите на Вирджиния, а след това и главнокомандващ на Южната

армия. Въпреки по-малкия си брой, силите на Лий винаги се бият достойно. Без преувеличение може да се

каже, че историята на американската Гражданска война всъщност е история на nостиженията и nобедите на

Лий. Практически не същестеува възможност за спечелване на войната и загиват много хора, но войниците в

Южната армия не губят нито за миг бойния си дух именно защото имат пълно доверие на своя генерал. Лий се

предава на генерал Грант, главнокомандващ Северната армия, в Апотамокс през 1865 г. Той подnисва всички

документи, облечен във военната униформа на Вирджиния, а от сnокойното му излъчване лъхат великолеnие

и достойнство. След това се посвещава на възстановяването на Америка.

Ейбрахам Линкъnи

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ Фредерик Дъrлас (1817· 1895)

Джон 6раун (1800 · 1859)

----1•1 Политическо сходство

Полити~ чиито възгледи и дейност са насочени срещу робството. Роден е в робство и усnява да 1обяга на север, когато е на 21-годиwна възраст. След като е осаободен, става деен nоддръжник и участник е камnанията за nремахваието

на робството. Вижда в Гражданската война чудесна възможност за nоnуляризиране на своите идеи.

Личност с радикални еъзrледи. Настоява за незабавното nремахване на робството. Заедно със свой приятел пре> октомври 1859 г. 3ё18ЭеМIТ оръжей~ след което той е арестуеан и екэекутмран.

- - --1•• Сnодеnени възгледи

Висшестоящи и nодчинени

- - --1•1 Проnовници

Юлисис С. Грант (1822·1885)

Главнокомаидващ на северните сиnи. Той донася nобеда за Сееера и nрисъсте.а на nредаването на великия

rенерал на IOfa - Лий. Превръща се в rерой на Гражданската война в Америка. И>бран е за nрезидент през 1868 r .. но уnравлението му е белязано от мноrобройни коруnциомни скандали.

• Личностите в сивите карета са nредставени в тази гnава.

Президент на Конфедеративните американски щати. След като эаеьрwва военно училище, эаnочва да се э.анимае.а с nолитика. Коrато Ричмънд, столицата нд южните щати, nада, той nрави оnит да иsбяrа, но е заловен и nрекарва две години е затвора.

Авторка на безсмър"П<ия роман "Чичо Томовата колиба~ Работи в девически nансион в Охайо. Започва да се занимава с nисателство. спед като се омъжва. Тя смлно се въnнуаа от робството и книrата й се nревръща в сен1ация.

Стивън Дьrnас (1813·1861)

Член на ДемокРатическата napТW\. който е съnернкк на Линкъnн в президентските избори nрез 1860 r. Създател на Закона l<анзас-Небраска. Желае Северът и Юrът да постиrнат комnромис в рамките на закона.

Единадееетит nреэидент на Съединените щати и nривърженик на ексnанзионистичната nолитмка. Той поставя началото на Мексикано-американската война и nрисъединява т~риториите на Ню Мексико и Калифорния.

Холивудската 3Ве3да, въплъщаваща "съвестта на Америка"

Греrъри Пек (1916-2003)

Грегъри Пек, един от идолите на най-изисканите вечеринки, умира сутринта на 12 юни 2003 г. на 87-годишна възраст. Един от забележител­

ните му филми е "Ваканция в Рим" от 1953 г., където партнира на Одри Хеnбърн. Той играе ролята на реnортер, който се влюбва в nринцеса Ана,

nревъnлътена на екрана от Хеnбърн. Пек е умен и обаятелен - nерфектният джентълмен.

Той е роден в Калифорния nрез 1916 г., а родителите му се развеждат, когато е на 5-годишна възраст. Пек живее nри баща си, който е аnтекар.

Завършва английски език и литература в Калифорнийския университет, като nреди това учи за малко медицина и

фармация . В дните, прекарани в университета, той е също така обещаващ участник и в състезания no гребане. Малко nреди завършването си решава да стане актьор и учи актьорско майсторство в Ню Йорк. Първата му роля

се радва на благоnриятни отзиви от страна на критиката и така той nолучава възможност да участва във филми.

Негови усnешни роли от 1946 г. са "Еленчето" (The Yearling) и "Дуел на слънце" (Duel in the Sun). Изиграва главни роля в шедьоврите на филмовата класика "Ваканция в Рим" (Roman Holiday, 1953) и "Оръдията на Навароне" (The Guns of Navarone, 1961 ). Той nечели наградата "Оскар" nрез 1962 г. за най-добър актьор за образа на адвокат, защи­

таващ чернокож, в "Да убиеш nрисмехулник" (То Kill а Mockingblrd). Грегъри Пек изиграва редица nоложителни образи. В "Еленчето" (The Yearling) е в ролята на бащата на ексnло­

атиран фермер, а в "Голямата страна" (Тhе Big Country) е nацифист. В "Да убиеш присмехулник" Пек се въnлъщава в

ролята на адвокат, който е nраволинеен и винаги nредnриема честни действия. В резултат от това той си сnечелва

славата на човек, символизиращ "съвестта на Америка". Пек е известен и с това, че се интересува от живота и делото

на Линкълн. Той nритежава около 1 ООО книги, nосветени на американския nрезидент. Публично изразява либерал­

ните си възгледи и взема активно участие в различни nолитически движения. Присъства в списъка на nротивни­

ците на Ричард Никсън заради либералната си активност. Съществуват слухове, че е имал намерения да участва в

надnреварата за nоста на губернатор на щата Калифорния с Роналд Рейгън . Приживе Пек заема няколко ръководни

nоста в различни актьорски асоциации и театрални академии. Той също така открива фонд за nодnомагане на бедни

актьори. Радва се на nочит и уважение не само като холивудска звезда, но и като лидер сред актьорското съсловие.

Водачът, който въэприема идеалите на Линкълн 1 ОО години по-късно Мартин Лутър Кинr-мnадwи (1929-1968)

Линкълн е nоканен в Гетисбърг nрез 1863 г. на службата в nамет на загиналите в Американската гражданска война. Той застава на трибу­

ната и nроизнася nрочутата си реч с думите: "Уnравление на народа, от народа и за народа". В обръщението си той очертава своите идеали за

Америка и nридава значение на жертвите, nаднали във войната. Сто години nо-късно във Вашингтон Кинг държи своята реч nред насъбралото

се множеаво от 250 ООО души на стълбите на мемориала "Линкълн". Мартин Лутър я заnочва по начина, по който nрави това и самият Линкълн,

но от nозицията на съвремието, с думите: "Преди сто години ... •.

Кинг е син на чернокож свещеник. Силно влияние върху него оказва именно неговият баща. Той търси начини да nостави край на расовата

сегрегация и дискриминация. В крайна сметка намира начин да го наnрави чрез уnражняването на nринциnите за ненасилие, nроnовядвани от

Махатма Ганди. Инцидент от 1955 г., nри който чернокожа жена става жертва на расова дискриминация в автобус в Монтгомъри (щата Алабама),

довежда Кинг до решението да стане водач на чернокожите си събратя. Той организира движение за бойкот с

ненасилие. Движението се разширява и става все nо-ефективно. След това Кинг и неговите сnодвижници осно­

вават "5outhern Christian Leadership Conference" (SCLC - "Християнска лидерска конференция в южните щати").

Чернокожите nоставят началото на различни движения за граждански nрава, насочени срещу nремахването на

сегрегацията и расовата дискриминация. През цялото това време те са задържани в арести и nребиван и, но Кинг

не отстъnва от своите nринциnи за съnротива чрез ненасилие. Походът (или маршът) до Вашингтон nрез 1963 г.,

наричан още Марш за работни места и свобода, е най-мащабната мирна демонстрация в американската история.

За да чуят речта на Кинг, във Вашингтон се събират не само чернокожи, но и nредставители на различни

съсловия, както и хора с разнообразен етнически nроизход. Мартин Лутър заявява, че идеалите, nровъзгласени

от Линкълн 100 години nреди това, все още не са осъществени. До nаметника на великия американски nре­

зидент той nроизнася своята nрочута реч "Имам една мечта", в която оnисва възгледите си и начина, по който

вижда света без разделение. Пет години nо-късно Кинг е убит по време на своя реч в Мемфис от бял мъж, застъn­

ник на сегрегацията. Както и Линкълн, той става жертва на nокушение. Освен с многобройните си nостижения

в nолитиката, Кинг оставя забележително наследство от nубликации и nрез 1953 г. става носител на Нобелова

награда за литература.

Бащата на родната емиграция в САЩ пледира 3а свободата на България

Илия С. Йовчев (1848-1907)

Сведенията и от nо-ново време за nървите български емигранти в Северна Америка са твърде оскъдни. Просто до нас не достигат данни за истинските

nионери. Шансът на един обикновен човек да остави сnомен за съществуванието си в необятния континент, без да се е докоснал в онези далечни години

по някакъв начин до nаметни за американската история събития и nостижения, е нулев.

Един от nървите, който оставя значима следа, е Илия С. Йовчев. Роден е nрез 1848 r. в гр. Троян. Свободолюбива и ученолюбива душа, той не nонася неволите на живота nод турско робство, наnуска България и идва в Америка nрез 1870 г. Установява се в Ню Йорк.

Името му става известно сред емиграцията nоради факта, че Йовчев nубликува nламенни статии за бедственото nоложение на българския народ,

забравен от общественото мнение, оставен nод волята и жестокостите на турците. Той nледира в тамошната преса за съчувствие и nомощ за народа, с

мъките на който е живял винаги. Особено емоционални стават nисанията му nрез време на Руско-турската война от 1877-1878 г. В разгара на боевете неговото nламенно българско сърце е съnричастно с болката на родината и той става далечен наблюдател и коментатор на събитията.

Илия Йовчев се връща и веднага след Освобождението заnочва да издава в София вестник "Родолюбец". Той се оnитва да nриобщи новоосвободеното

си отечество към nринциnите на демокрацията. Оnисва начина на живот и уnравление в САЩ и се надява да въздейства на младите български nолитици.

В своя вестник критикува доnусканите грешки на nравителството. "Американецът'' е арестуван няколко nъти. Заnочва спор между него и някои влиятелни

български nолитици, който довежда до nреследването му. Принуден е за втори nът да бяга в Америка и да търси сnасение, този nът от собствените си братя

българи. Илия Йовчев става библиотекар в университета в Харвард, където още nовече обогатява знанията си.

Алеко Константинов го среща на Изложението в Чикаго nрез лятото на 1893 г. Заnознанството им не nомага nет години nо-късно в България

нито на единия, нито на другия. Йовчев с горчивина разбира, че демократичният дух, който душата му nоnива nрез nрекараните в Америка годи­

ни, не му nозволява да се nримири с местния nолитически и обществен живот. Невъзможно му е да nусне отново "корени" в родината си, от която

се откъсва за толкова години. Илия Йовчев умира на 19 юли 1907 г. в Ню йорк.

-

Ейбрахам Линкълн

Поетът, който изпитва симпатии и възхищение към президента

УолтУитман (1819-1892)

Убийството на Линкълн оказва силно въздействие върху американския народ. То не подминава и литературата. Уолт Уитман, изтъкнат поет от онова

време, е един от представителите на литературното съсловие, който е изключително потресен при вестта за покушението. След смъртта на президента

Уитман пише голям брой m1хове в негова nамет. Стихотворението "0, каnитане! Мой каnитане!" (0 Captain! Му Captain!) усnява да трогне в най-<илна

степен аудиторията.

Уитман е роден в Лонг Айланд в Ню Йорк през 1819 г. Той рано спира да ходи на училище заради бедност и нищета. В младите си години издава седмично сnисание, а по време на президентските избори nрез 1840 г. оказва значителна подкреnа на Демократическата nартия. След като става

политически журналист, Уитман nостеnенно се разочарова от тази nартия и се обръща към сатирата, nишейки

различни m1хотворения за Конгреса и nолитиците. През 1855 г. оmечатва m1хосбирката "Стръкчета трева"

(Leaves of Grass), nосветена на американското общество от онова време. Стихотворенията са необичайни по стил и тематика и оказват силно влияние върху съвременната nоезия. Раняване на nо-малкия му брат, който служи в

армията по времето на Гражданската война, кара Уитман да стане доброволец в медицински корnус, полагайки

грижи за болните и ранените войници. Много nъти той става свидетел на агония и смърт.

През цялото време, докато продължава войната, Уитман е nоддръжник на обединението. Преживяното

в Гражданската война го nодтиква към nубликуването на стихотворения, nосветени на нея. След смъртта

на Линкълн той издава "Когато люляците на прага разцъфнат" (When Lilacs Last in the Dooгyard Bloom'd) -творба, изразяваща скръбта от смъртта на президента.

Уитман и Линкълн никога не се срещат лице в лице, но когато nоетът живее във Вашингтон, той се чувства

близък с президента, защото го вижда nонякога, когато nристига или заминава нанякъде. Един от биографите

на nрезидента пише, че Ейбрахам се възхищава на "Стръкчета трева" (Leaves of Grass) и nонякога, в годините преди да стане президент, чете на глас откъси от нея пред свои приятели. Между Уитман и Линкълн има общи

неща, а именно бедността, в която израстват, възгледите им за демокрацията и надеждата за бъдещето на

Америка. В nамет на Линкълн, Уитман nрави колекция от стихотворения, които nубликува през 1881 г.

Младият лидер, който тръгва по стъпките на великия президент

Теодор Рузвелт (1858-1919)

Теодор Рузвелт е най-младият мъж в историята, избран на поста американски президент nрез 1901 г. Всеизвестен факт

е, че nлюшените мечета, любими на всички в цял свят, носят името си от неговото nрозвище "Теди" (на английски език

"nлюшено мече" е "teddy bear': или в nревод: "мечето Теди").

Рузвелт е 26-ят nрезидент на Америка. В размирни и бурни времена той дълго и nродължително гледа паметника

на Ейбрахам, а из главата му се върти следната мисъл: "Ако Линкълн беше на мое място, какво щеше да стори в тази

ситуация?~ Шестгодишният Рузвелт наблюдава от дома на своите баба и дядо в Ню йорк траурния влак, превозващ тлен­

ните останки на Линкълн към родното му място в щата Илинойс. Когато пораства, момчето става nрезидент и nодобно на

Линкълн в миналото прави всичко възможно, за да nревърне Америка в едно по-добро място.

Рузвелт е роден в заможно аристократично семейство в Ню Йорк nрез 1858 г. В детството си той не се радва на добро

здраве и боледува изключително много. След като завършва Харвардския университет; заминава на запад да поживее

живота на каубой, докато вземе решение към каква професия ще се насочи. При завръщането си в Ню Йорк влиза в поли­

тическия живот. Издигането му следва стабилна посока: първо е член на щатския парламент в Ню Йорк, nосле губернатор

на същия щат, след това вицеnрезидент в администрацията на Маккинли. Очаква го обаче непредвиден обрат в събитията.

След убийството, nри nокушение, на Маккинли той става nрезидент.

Подобно на Линкълн в миналото, Рузвелт е силен националист и маменен член на Реnубликанската nартия.

Същевременно той много добре осъзнава важността на nринциnите на реформата. Той дръзко осъществява социални

реформи, като наnример ограничаване властта на моноnолните сдружения, ефективно заnазване на nриродните ресурси

и засилване на властта на nрезидентската инm1туция. Рузвелт поема построяването на Панамския канал и се намесва в

димомацията на Латинска Америка. Ролята му в nосредничеството за мир и преговорния процес след Руско-яnонската

война води до отличаването му с Нобелова награда nрез 1906 г. Всеки nът, когато се изnравя nред ситуация с тежка рефоiГ

ма и времена на нелеки изnитания, Рузвелт винаги се обръща към Линкълн като към източник на вдъхновение.

И3кnючитеnно вnияние

Мултинационална държава,

основана на принципите на

свободата и справедливостта През целия си живот Линкълн вярва, че Америка е държава, основана на

принципите на свободата и справедливостrа. С тази мисъл той издава

Пракламацията за освобождение и никога не се отказва от стремежа си към

победа. След края на Гражданската война и началото на нов живот за Америка,

високо се издигат знамената на свободата и справедливостrа, а имигранти от

цял свят получават разрешение за достъп до страната. В края на ХХ в. Америка

се превръща в огромна страна, в която съжителстват най-различни раси и

народности, и единствена по рода си суперсила, горда с това, че е в състояние да

защити свободата и справедливостга в цял свят.

Издигането на национализма

ПО ВРЕМЕ НА ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА Линкълн

защитава каузата си с думите, че тя е борба

за заnазване на нацията. Но нация, състояща се

от няколко щата, се различава от всяка една друга

държава. Това е и характерната черта, която се

явява една от nричините за Гражданската война.

В зависимост от тълкуването на Конституцията

всеки един щат може да се отдели от съюза в слу­

чай, че това е желанието на хората, живеещи в него.

Следователно за Конфедерацията, или съюза на

южните щати, Гражданската война се nревръща във

втора война за независимост.

• Имигранти от 19ЗО г. на лодка, от която се раэкрива Манхатън.

За мнозина nристигащи от други държави хора това е гледката,

свързана с мечтите за нов живот Clleд края на XIX в.

След края на Гражданската война Америка е отново

обединена и в момента, в който мечтата на Линкълн

най-накрая заnочва да се осъществява, той е вне­

запно убит при покушение. В nериода след войната

американският народ става свидетел на трансформа·

ции от различен характер. Една от тях е развитието

на Далечния заnад. Това се ускорява от новата nоли­

тика за земята, изложена в Закона за участъците земя

(Homestead Act), издаден в разгара на Гражданската война през 1862 г. Според разпоредбите на документа лице, което живее върху определена земя и я обра­

ботва в продължение на пет години, става неин соб­

ственик. Бедните хора, които не могат да си nозволя­

ват закупуването на собствена земя, губят надежда,

въпреки че мнозина сред тях отчаяно се борят с цената

на превръщането на необработваема земя в земедел·

ска. Въnреки всичко новият закон довежда до създава­

нето на 600 ООО нови ферми. Сегашният nросперитет

на Запада се основава именно на този факт.

Друга значима трансформация, която се осъщест·

вява след края на Гражданската война, е нараства·

нето на имиграцията от южните и източните евроnей­

ски държави, като Италия, Гърция, Австрия, Русия и

Унгария. Те са известни под името "нови имигранти':

за да се различават от тези, които идват от север­

ните и заnадните страни в Европа - Великобритания,

Ирландия, Франция и Германия. Тези хора nристигат в

Америка след края на Гражданската война, за да тър­

сят nрепитание в епоха, когато индустриализацията

наnредва с бързи темnове, а работната ръка не дос­

тига в резултат от многобройните войни. Броят на нови

имигрантидостигасвоявръхnрез80-тегодининаХIХв.

До края на XIX в. той надвишава броя на хората, засе­лили се nървоначално в Америка век nреди това.

Посетители снимат

nаметника на Линкълн.

Линкълн смятал, че е

немиС/Iима гледката

от хора, стоящи nлътно

един до друг, без

оглед на расовата им

nринадлежност.

-

Ейбрахам Линкъnи

БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА се заражда в началото

на 1900 г. Всъщност миграцията от Балканите към

Америка започва още преди Освобождението на България. Политическата и икономическата криза

в България в края на XIX в. неминуемо довеждат до участието на страната във вълната на "новите ими­

гранти': Годината 1876 г. и времето на Априлското

въстание се смятат за начало на българска емигра­

ция в Америка.

Всички промени, които настъпват във време­

ната след Гражданската война, започват да създа­

ват все по-дълбока пропаст между бедните и бога­тите, пораждат конфликти работниците и работодате­

лите, и водят до многобройни граждански протести.

Същевременно сблъсъкът между Севера и Юга зна­чително намалява интензивноспа си. Новата вълна

имигранти донася със себе си нови традиции и раз­

лично положение в обществото, ето защо сами по

себе си те имат далеч по-слабо развито чувство за принадлежност. За да реши този проблем, прави­

телството подема инициативи, като например пре­

подаването на американска история и провежда­

нето на официални събития, отбелязващи доброде­

телите и постиженията на Америка. В резултат от това

Линкълн започва да се разглежда повече като "героя, който използва патриотизма, за да попречи на разпа­

дането на Съюза".

От освобождението на робите към движението за граждански права

Линкълн става един от най-популярните и геро­

ични символи на Америка. В края на XIX в. обаче той

все още не се радва на голяма популярност в южните

щати, където Гражданската война оставя след себе си

разруха. Унищожени са голяма част от индустрията и

земеделието, процъфтяващи в районите около голе­мите градове Атланта и Ричмънд. Възстановяването

там далеч не е лесна задача.

След премахването на робството от Линкълн чер­

нокожото население на Юга започва да се издига

като една нова сила. Повечето от тях продължават

да работят във фермите, водейки живот, който не се

отличава особено от този на робите, но поправка в

Конституцията от 1870 г. им дава право да упражняват

... Огромните, изваяни в скалите на манината Ръшмор в началото на ХХ в. образи на великите американски nрезиденти.

Отдясно наляво: Линкълн, Т. Рузвелт, Джеферсън и Уошинnън.

своя глас по време на избори, ето защо сега вече те са

в състояние да вземат участие в политиката. Въпреки

че продължават да живеят в бедност и нищета, както

и преди, те притежават същите права, както и оста­

налите американци. Белите жители в южните щати

обаче не позволяват на чернокожото население да

спечели власт. Тези, които се опитват да упражнят

конституционното си право на глас, са жестоко пре­

бивани. Групи, състоящи се от бели, яростно напа­

дат хора от своята раса, които се изказват в защита

на чернокожите. Това се превръща в обичайна гледка

за Юга, а полицейските власти често не обръщат вни­

мание на подобни случаи. Чернокожите жители се подлагат на сегрегация при намирането на работно

място, образование и жилища, а бариерата, издигната

между черни и бели, не е премахната.

В действителност доста дълго време Линкълн се безпокои, че освобождението на робите ще доведе

единствено до сегрегация и насилие. Той смята, че

докато бели и чернокожи съжителстват в една и съща

държава, на сегрегацията не може да бъде поставен

край. Той дори измисля план да изпрати чернокожото

население към колониите на Латинска Америка вед­

нага след като то получи своята свобода, но идеята

се оказва твърде сложна, за да се реализира на прак­

тика. Линкълн е песимистично настроен към възмож­

ностите за слагане на край на сегрегацията.

След смъртта му увеличаващият се приток на ими­

гранти води до смесване на бялата, черната и ази­атската раси. Освен това към расовото напрежение,

царящо в страната, се прибавят проблемите, свързани

с коренното американско население - индианците.

Проблемът със сегрегацията продължава и през ХХ в.

Движението за граждански права залива Америка в

периода межру sо-те и 60-те години на ХХ в.

В същността си това движение, насочено към чер-

нокожото население, се ра.зличава от движението за

премахване на робството, зародило се век преди това.

Водачът му Мартин Лутър Кинг вярва, че трябва да се

премахне не само робството, но и сегрегацията, осно­вавайки се на принципите на Линкълн за свобода и

справедливост за Америка. Кинг е убит при покуше­

ние, преди мечтата му за свобода и равенство да бЪде напълно осъществена. С приемането на Закона за

гражданските права през 1964 г. чернокожите могат

да работят, да се хранят и да учат заедно с белите във

всички райони на Америка. Това се случва 101 години след обявяването на Пракламацията за освобождение.

Наследството от свобода и справедливост

Американският народ се гордее с личността на

Линкълн, който проповядва и подкрепя свобо-

• Флагове на Конфедералните южни wати, издиn.ати от nредстаеители на

расисткото деижение Ку Клукс КЛан.

Няколко години след nоражението

във войната, над Юга надвисват

мрачни облаци.

• Хора, събрали се да отбележат

трагичните събития. свързани с атаките срещу Световния

търговски център от 2001 r. Буш nрави обръщение към нацията да

nоведе борба срещу тероризма.

Патриотизмът на американците

достига небиили висоти.

... Лидери на коренното индианско население, протестиращи пред

сградата на ВърховниА съд. С

напредъка и просnеритета на

нацията nотомците на индианците

са забравени и nреживАват много

страдания и несгоди.

дата и справедливостта, водещи до края на сегре­

гацията на основата на расова принадлежност.

Установяването на тези идеали обаче непреднаме­

рено довежда до някои трагедии, които се разигра­

ват на световната сцена.

Първият път, в който американците се сблъскват

с подобен случай, е войната във Виетнам. В нача­

лото обществото подкрепя действията на правител­

ството, но не след дълго започва да вижда карти­

ната на истинското състояние на нещата и ужаса на

войната, в който американските войници насочват

дулото на своите оръжия в слепоочията на невинни

граждани. За американците става трудно да възприе­

мат войната като акт в защита на свободата и справед­

ливостта. Разочарованието е изтрито едва след края

на войната през 1973 r. През следващите години разпадането на Съветския

съюз - водещата комунистическа нация на своето

време, се разглежда като триумф на свободата и спра­

ведливостта.

След терористичната атака на 11 септември 2001 г.

президентът Джордж У. Буш се заклева пред своя

народ. че Америка ще се бори срещу тероризма в

името на свободата и справедливостта. Страната води

борба срещу талибаните в Афганистан и диктатора

Садам Хюсеин в Ирак. Някои разглеждат отношени­

ето на Америка към останалата част от света като

твърде егоистично, но се припомнят и думите, изка­

зани от Линкълн. В своето обръщение от Гетисбърг

той описва управлението като управление, "принад­

лежащо на народа, упражнявано от народа и пред­

назначено за народа'~ Надеждата е тези думи да се

отнасят не само за Америка, но и за останалия свят.

С нарастването на глобализацията в обществото сво­

бодата и справедливостта имат вече различна интер­

претация. Трябва да се потърси ново значение на

наследството, което ни завещава Линкълн .

... Президентът Буш вярва, че дълг на Америка е да защитава свободата и справедливостта в цял свят. САЩ наnадат Ирак през март 2003 г .. твърдо убедени, че иракчаните притежават оръжия за масово унищожение. Америка nобеждава Садам Хюсеин, но днес

резултатите от войната далеч не се разглеждат като благоnриятни.

Движението за граждански nрава

достига своята кулминация на 28 август \96З г. Около мемориала

·линкълн• в американската стоnица

8ашинnон се събират 200 ООО души. Това е и мястото, където Мартин

Лутър Кинг nроизнася своята

прочута реч, съдържаща думите:

"Имам една мечта".

Ейбрахам Линкъnи