Ервин Ромел \ Брой 63

ВЪВЕДЕНИЕ 4

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ 6

По следите на Пустинната лисица

Избор на военна кариера

Разцветът на един военен гений

Затишие пред буря

Любимецът на Хитлер

Германският африкански корпус

Успехи и провали

На Ромел е заповядано да умре

ВАЖНИ СЪБИТИЯ 20

Кампанията в Северна Африка -сражения сред горещите

пясъци на пустинята

СЪВРЕМЕННИЦИ 24

Мъже, преследващи една илюзорна победа

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВЛИЯНИЕ 28

Съвременните рицари на войната - лоялност и съвест

За вашето по-добро обслужване търсете изданието винаги в един и същ търговски обект и

уведомявайте nродавача за намерението си да закупите евентуално и следващите броеве.

За всякаква информация, справки, замяна на екземпляри или поръчки на nредишни броеве,

потърсете ни на телефон (02) 489 95 53 или ни изпратете e-mail на адрес info@deagostini.bg. Обслужване на клиенти: понеделник- петък, 10:00 -15:00 ч .

За да поnучите стари броеве по пощата, първо се обадете на теnефон (02) 489 95 53, след което преведете необходимата сума по сметка:

Алфа Банк

IBAN: BG39CRBA 98981001 0718 50 BIC: CRBABGSF Кеар Дайрект ЕООД

При попучаване на стари броеве по куриер заплащането става в момента

на получаването.

Седмично и3дание

ИЗДАТЕЛСКА КОМПАНИЯ: Де АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД

(De AGOSTINI HELLAS SRL)

СТРАНА НА ПРОИЗХОД: Гърция

ИЗДАТЕЛ: Петрос Каnнистсх;

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИРЕКТОР: Фотис Фотиу

МЕНИДЖЪРНА РЕДАКТИРАНЕ И ПРОИЗВОДСТВО:

Вирджиния Кутрубас

АДРЕС: Вулягменис 44-46, 166 73 Атина

(Vouliagmenis 44-46, 166 73 Athens)

МЕНИДЖЪР МАРКЕТИНГ: Михалис Куцукос

МЕНИДЖЪР НА ИЗДАНИЕТО: Насита Кортеса

ПРОИЗВОДСТВЕН КООРДИНАТОР:

Каролина Пулиду

МЕНИДЖЪР ДИСТРИБУЦИЯ: Еви Боза

МЕНИДЖЪР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ:

Димитрие Паскалидис

КООРДИНАТОР ЛОГИСТИКА И ОПЕРАЦИИ: Антонис Люмис

СПЕЦИАЛНА АДАffiАЦИЯ ЗА БЪЛГдРСКИ ЕЗИК:

ГИГА ДЖОРДЖ ЕООД (GIGA GEORGE EOOD)

РЕДАКЦИЯ И КОРЕКЦИЯ: Ралица Панайотова

ПЕЧАТ И ПОДВЪРЗВАНЕ: HAIOEMENOS S.A.

ДИРЕКТОР НА ПЕЧАТНИЦАТА: МАКИС КОТОПУЛОС

ВНОСИТЕЛ: Атика Медия бьлгария ООД

е 2008 De AGOSТINI Hellas С 2003 К.К. De AGOSТ1NI JAPAN

ISSN: 1791·4256

Снимки: Uniphoto Press, CorЬis Japan

Цена на броевете:

Цена на nървия брой: 1,50 лв. Цена на следващите броеве: 3.70 лв.

Всички текстове са защитени с авторски nрава. Забранено е

възnрои3веждането, сканирането, nредаването или изnомва·

нето на материалите с търговска цел nод каквато и да е форма

без nисменото съгласие на редактора.

3а да nолучите nо-добро обслужване, nорьчвайте всеки брой

на nоредицата от един и същ търговски nункт и информирайте

nродавача за намерението си да купувате следващите броеве.

Издателят си заnазва правото да променя реда на издаване

на поредицата, както и правото на избор на имената,

които ще се nредставят.

Посетете сайта на Де Агоетини

www.deagostini.bg

-

Въведение

Ервин Ромел

Какъв е неговият живот?

LJ_J

s: I LJ_J

с:[ LJ_J

оо

~ оо

НАХЛУВАНЕТО НА ХИТЛЕР в ПОЛША слага началото

на Втората световна война. Съюзниците презират

германската армия, смятайки, че войниците са последователи

на диктатора. По друг начин обаче се гледа на човека, който

ръководи Африканската кампания. Ервин Ромел - командирът,

който смело щурмува бойното поле, е уважаван дори от

противниците си.

Макар че е роден в семейство, принадлежащо по-скоро

към средната класа, което по никакъв начин не е свързано с

военните, Ромел започва кариера като армейски офицер. Хитлер

забелязва способностите му на военен по време на Първата

световна война и му поверява водеща роля при нахлуването във

Франция. Военната кампания в Африка, с коятоРомел се прочува,

обаче завършва с поражение. Това, заедно с пораженията,

които търпи германската армия, предопределя по-нататъшната

му съдба - той е принуден да се самоубие по заповед на

Хитлер. Необикновената му военна тактика и неговият достоен

за уважение характер напълно се различават от представата за

нацистки генерал и предизвикват много дискусии след края на

войната.

Ка къв е Ро мел като човек?

-

Ервин Ромея

ХРОНОЛОГИЧНАТАБЛИЦА

?: , U'v) Р , ]~"'(

1871 ~ Създаване на Германската империя.

1891 ~ На 15 ноември в Хайденхайм (Южна Германия) се ражда Ромел.

1910 ~ Ромел постъпва в местния полк.

1912 ~ Произведен е в чин лейтенант.

1914 ~ Избухва Първата световна война. Във Франция Ромел за първи път участва в сражение.

1916 ~ Ромел се жени за Лусия Мария Молин.

1917 1 Ромеленаграден със "Синия Макс" (Pour le Merite) - военно отличие на Кралство Прусия.

1918 1 Приключва Първата световна война.

1919 ~ Създадена е Ваймарската германска република. На 28 юни е подписан Версайският договор.

1921 ~ Ромел е преместен в Щутгарт.

1923 ~ Избухва Биреният пуч (Мюнхенският пуч), ръководен от Адолф Хитлер.

1928 ~ Ражда се първият син на Ромел - Манфред.

1929 1 Ромел става инструктор в Дрезденското пехотно училище.

1933 ~ Хитлер става канцлер на Германия. Германия напуска Обществото на народите.

Ромел е назначен за командир на планински батальон.

1934 ~ Хитлер става фюрер (вожд).

1937 ~ Публикувана е книгата наРомел "Пехотни атаки" (Jnfanterie greift an).

1938 ~ Ромел поема командването на батальона, охраняващ лично Адолф Хитлер.

1939 1 На 1 септември Германия напада Полша. Избухва Втората световна война.

1940 ~ Ромел поема командването на 7-ма танкова дивизия.

Германците нахлуват във Франция.

На 27 септември е подписан съюзният договор между Германия, Италия и Япония,

известен като Тристранен пакт.

1941 ~ Начало на офанзивата на Източния фронт. Ромел е изпратен да ръководи кампанията в Северна Африка.

1942 1 Първата битка при Ел Аламейн.

1943 ~ Ромел се опегля от Африка. Италия капитулира пред Съюзниците.

1944 ~ Съюзническите сили извършват десант в Нормандия (Франция).

На 14 октомври Ромел е принуден да извърши самоубийство в Херлин ген .

1945 ~ Приключва Втората световна война.

1975 ~ Синът на Ромел, Манфред, става кмет на Щутгарт.

По следите на

Пустиниата лисица Ервин Ромел, командир на най-мощната бронетанкова дивизия и

гордостта на германската армия, всява страх в сърцата на войниците от

Съюзническите сили в африканската пустиня. Той е уважаван като герой

от своите съюзници и като достоен противник от враговете си. Смелата

му военна тактика и отличната му репутация му спечелват неприязънта

на германската военна администрация. Ромел посреща смъртта не от

вражеско оръжие, а от собствената си ръка.

Избор на военна кариера

Прякорът "малкото бяло мече"

ЕРВИН РОМЕЛ е роден на 15 ноември 1891 г.

в Хайденхайм, Вюртемберг (по онова време

Кралство Вюртемберг), Южна Германия. Въпреки

че става един от най-прочутите висши офицери по

време на Втората световна война, той произхожда

от семейство, което няма нищо общо с армията.

Както дядото на Ервин, така и баща му, който също

се казва Ервин, преподават математика в местното

училище. Майка му Хелене е дъщеря на високопос­

тавен сановник във Вюртемберг. В това отношение

може да се каже, че семейството, от което произ­

хожда Ромел, принадлежи към средната класа.

Момчето израства заедно със своята сестра Хелене

и двамата си братя Карл и Герхард. В детството си

Ромел постоянно страда от настинки, а лицето му често

е унило и тъжно, което може би дава основание на дру­

гите членове на семейството да започнат да го нари­

чат "малкото бяло мече~ Независимо че изглежда

слаб физически, той има открит и честен характер и се

отнася изключително приятелски към околните.

През 1898 г. бащата на Ромел става директор на

средното училище в Аален и цялото семейство се

.". Имnераторското семейство nрави nреглед на германската армия в началото на ХХ век. Униформите на военните остават

nочти същите и nрез Втората световна война.

премества да живее там. В града обаче няма начално

училище и затова се налага да организират обучение

за децата вкъщи. Ервин не полага особено голямо ста­

рание по отношение на ученето и nрекарва по-голя­

мата част от времето си, бродейки из планините нао­

коло. Когато идва време, момчето да продължи обра­

зованието си в средното училище, в което nреnодава

и баща му, Ервин nоказва значителни проnуски в зна­

нията си в сравнение с останалите ученици.

Това дълбоко го деnресира и той става още по­

nодатлив на заболявания. В крайна сметка Ервин се

отказва от опитите си да настигне своите съученици,

поради което е смятан за "мързеливо и лесно обър­

кващо се момче~

Като юноша Ервин се променя и nостеnенно се

nревръща в един енергичен младеж. Той не само

разкрива блестящите си математически заложби, но

се развива добре и физически. През този период се

увлича от авиацията и двамата с най-добрия му nри­

ятел дори успяват да конструират истински безмо­

торен самолет. За съжаление обаче, въпреки мно­

гобройните nодобрения, наnравени от тях, самоле­

тът не успява да nолети. Двамата младежи не крият

мечтата си да станат инженери и никой от тях дори

и не nодозира, че Ервин един ден ще стане армей­

ски командир.

Влюбеният офицер

Когато идва моментът Ервин да реши каква

кариера да избере, той разбира, че най-добрият му

nриятел е започнал работа в самолетна фабрика.

Ромел споделя с баща си своето желание да стане

инженер и Ервин-старши, който е nривърженик

на академизма, категорично отказва да се съгласи

с подобно решение. Тогава младежът решава да

се nосвети на военната кариера и този nът баща

.... Снимка на младия Ромел като кадетски офицер. Като малък той

е nредразnоложен към чести

заболявания и другите членове

на семейството го наричат

·малкото бяло мече~

.... Съnругата на Ромел, Лусия. Тя

nостъnва 8 колеж 8 Данциг (днес

Гданск), за да се димомира като

nреnодавател по чужди езици.

.... Снимка на демонстрационен nолет на братята Ргйт. Сгмо няколко

години след техния успех Ромел конструира своя безмоторен самолет.

му одобрява неговия избор. По това време в

Германия учените и военните се ползват с голямо

уважение. Ето защо за бащата на Ромел, който на младини служи в артилерията, кариерата на

армейски офицер изглежда далеч nо-престижна от тази на инженер.

През юли 1910 г. Ервин nостъпва като кадетски офицер във Вайнгартенския 1 24-ти пехотен полк, разnоложен в околностите на Щутгарт. След като

преминава основна подготовка тук, през март

1911 r. Ромел постъnва в офицерската кадетска школа в Данциг.

Данциг е съвременният град Гданск в Полша.

По онова време се намира в източната част на Германия, доста далеч от родния край на Ромел.

Въnреки че е момче, израсло в селски район, което

никога не свиква напълно с града, той не се чувства

чак толкова зле в него, още nовече че именно тук за

Градът, в който Ромел се обучавг кгто кадетски офицер, днес

се нарича Гданск. В миналото той е част от Прусия и до днес е

известен с голямото си nристанище.

Ервин Ромея

ГЕРМАНСКАТА АРМИЯ ОТ БЛАГОРОДНИЦИ

лежи и Ромел. Германската армия, към която се nрисъ­

единява Ромел, е nо-nравилно да се нарича

Германска имnерска армия. Франко-nру­

ската война СТ\1\мулира обединяването на

германските княжества и създаването на

Германската империя nрез 1871 г., като

Прусия има определено водеща роля в

това обединение. Ето защо не е изненад­

ващо, че Вилхелм 1, кралят на Прусия, става и nървият германски император.

След Първата световна война Герман­

ската империя е по-известна като Ваймар­

ска реnублика, но за армията почти нищо

не се променя. Повечето офицери и гене­

рали в германската армия са nрусаци по

nроизход.

Германската армия от началото на ХХ в.

носи характерните белези на пруската.

Прусаците от благородни семейства са

назначавани в големите полкове, в които

могат nо-лесно да градят военната си кари­

ера, без да nолагат особен труд. Всички

останали трябва да nолагат неимоверни

усилия, за да постигнат успех във воен­

ното поприще. Към втората група nринад-

Йерархичната структура nри военните се превръща в своеобразна nречка за

Ромел, който дължи успеха в кариерата си

изцяло на собствените си усилия и успехи.

Появата на Хитлер и създаването на Третия

райх драматично променят nоложението.

Кадровата политика в армията безсnорно

е повлияна от факта, че Хитлер е обикно­

вен гражданин, и хора, които не са бла­

городници по произход, стават генерали.

Това дава възможност за усnешна кариера

и на Ромел.

nърви път се влюбва в Лусия Мария Мол ин.

През януари 1912 г. Ромел е произведен в чин лейтенант, след което се завръща в 124-ти nехо­

тен nолк във Вайнгартен, където му nоверяват обучението на новобранците. Усърдието, което

влага при изпълнение на задълженията си, скоро

му сnечелва доверието на висшите началници.

В продължение на две години Ромел се

труди неуморно, като същевременно всеки ден

изnраща nисма до своята любима. По това време той преживява и тежка загуба - умира баща му.

Това не nроменя твърде много неговия живот, тъй

като той вече е самостоятелен. Във времена на мир животът на армейските офицери е nо-скоро

еднообразен, но по време на война те никога не

са сигурни дали ще доживеят до следващия ден.

Скоро идва време и за Ромел да се изnрави nред тази ужасна реалност.

.... Портрет на сыдателя на Германскгта имnерия Вилхелм 1. Неговият син Вилхелм 11 се кгчва на трона nрез 1888 г. но не се nолзва с rолямг

nоnулярност и nрез 1918 г. е nринуден да гбдикира.

Живот и дейност

Разцветът на един военен гений Първото истинско сражение

ПРЕЗ МАРТ 1914 r. двадесет и три годишният Ромел е на служба в 49-ти артилерийски nолк. който е разnо­

ложен в град Улм. Четири месеца nо-късно, след убий­

ството на престолонаследника на Австро-Унгария,

ерцхерцога Франц Фердинанд, и съnругата му София

- херцогиня на Хохенберг, Австрия обявява война на

Сърбия. Веднага става ясно, че във войната ще бъдат

въвлечени всички евроnейски страни, така че дори

и в такова малко градче като Улм вестниците излизат

със сnециално издание. Ромел веднага се завръща в

своя nолк във Вайнгартен.

На 2 август им е заnовядано да се nреместят, което внася наnрежение сред младите войници, но

в същото време изnълва душите им с вълнение. Нито

Ромел, нито неговите nодчинени участват в истинско

сражение до този момент. Оказва се обаче, че възбу­

дата от nървата битка надделява дори и над страха

от смъртта.

На войниците от 124-ти nехотен nолк е заnовядано

да nресекат границата с Люксембург nри Диденхофен

и да се насочат към Ронбуи - на границата с Белгия,

където ги очаква френската армия. В ранното утро

на 22 август са nървите сблъсъци между францу­зите и полка на Ромел. Докато nатруnът на герман­

ците се nридвижва към едно селце на име Бред, дос­

тига до вражеските nозиции и заnочва nрестрелка. В

утринната мъгла Ромел nродължава наnред начело

на своите войници и nод вражеския огън усnява да

премине през селцето. С трима от подчинените си

той отива на разузнаване и груnата им се натъква на

отряд от около двадесет френски войници, които без­

грижно си nочиват. След като обезвреждат враговете,

Ромел nремества взвода си от селото в близките ниви,

• Танк с картечница от времето на Първата световна война. През

този nериод се nоявяват много

нови открития, едно от които е

самолетът. Наnредъкът в областта

на въоръжаването става nричина

за смъртта на голям брой хора

nрез тази война.

• Френски войник чете nисмо в окоnа. Независимо от каква национаnност

са войниците, nисмата от дома rи

nодкреnят и им вдъхват кураж на

бойното nоле.

ПИСМАТА НА КОМАНДИРА

.Ромел се жени за Лусия nрез ноември

1916 г., по време на Първата световна война.

Той обаче трябва да се върне на бойното

nоле веднага след сватбата и единствената

връзка между него и любимата му жена оста­

ват nисмата.

Всяко негово nисмо до Лусия заnочва със

·скъпа Луси~ а съдържанието му е нещо като

личен дневник, разкриващ nонякога чувството

му за хумор. Ромел често nише дори за тайни

военни планове и стратегически nоражения.

Неговите изnълнени с горчивина коментари за

командирите му и за трагедията, която nричи­

нява войната, разкриват истинското му отно­

шение към сл~ ващото се.

Трудно е да си nредставим, че Ромел, който

смело атакува врага на бойното nоле, би могъл

да бъде обикновен семеен човек, жадуващ да

се завърне nри съnругата си, колкото може nо­

бързо. В неговите писма обаче намираме дока­

зателства за желанието му да създаде свое

семейство.

Сnоред мнозина мъж, който коnнее за

домашно огнище, не може да бъде истински

войник. При Ромел любовта му към семей·

ството никога не влиза в конфликт с дълга му

като военен.

Тази коресnонденция nрекъсва след края на

Първата световна война, но се възобновява nри

всички случаи, когато се налага Ромел да бъде

далеч от семейството си. Неизменно писмата му

започват винаги със ·скъnа Луси~

където устройват засада и пленя­

ват други nетдесет вражески вой­

ници.

Точно когато изглежда, че взво­

дът на Ромел е усnял да се сnрави

с врага, от близките възвишения

французите заnочват нов обстрел

срещу германците. Ромел заnо­

вядва на войниците си да се

укрият зад един хълм и извед­

нъж внезаnно и.згубва съзнание.

Оказва се, че не е ранен, а в резул­

тат от силния стрес, в комбинация със слабостта

nоради безсънните нощи преди nридвижването към

бойното nоле, нервната му система nросто се срива.

Когато отново идва в съзнание, битката nочгги е nри­

ключила с nобеда за германците.

След сражението nолкът заема nозиции в окоnите.

Ромел е сломен от факта, че една четвърт от неговите

кадети са смъртоносно ранени и сред тях са двама

от най-близките му nриятели. За nърви nът той се

сблъсква с ужаса и нещастията, които носи войната.

Височайше признание за храброспа

на един достоен войник

По време на инцидент nрез сеnтември Ромел едва

усnява да избепне смъртта. При едно сражение му

свършват nатроните и изnолзва щика си, за да се

защити. Той е спасен от войниците си, но е ранен в

бедрото и е откаран в полевата болница. За храбростта

си Ромел nолучава "Железен кръст" - втора стеnен.

През януари следващата година той отново се връща

в своя полк. но не може да се похвали с някакъв зна­

чителен напредък.

Поради очакванията за една продължителна война

цялата фронтова линия е осеяна с окопи и оградена

с бодлива тел. Почти невъзможно е, за която и да е

страна, да премине през тези бариери, охранявани от

множество картечници.

При една от битките в Аргонската гора Ромел

твърде умело успява да преведе своя взвод през про­

луки в прегражденията и да унищожи вражеска част,

два пъти по-голяма от неговата. За този успех Ромел е

награден с "Железен кръст"- първа степен.

Окопите не могат да бъдат атакувани директно,

тъй като това би причинило голям брой жертви.

По-подходящо решение се оказва изпращането на

малък отряд войници, които да предприемат изне­

надваща атака. За да бъде осъществена една подобна

военна операция, най-важно е да се открият слабите

места във вражеската защита и да се атакува именно

там. Военната тактика на Ромел е подобна на така

наречената блицкриг (светкавична война) доктрина,

която по-късно е доразвита и усъвършенствана.

Стратегическият талант на Ромел получава висока

оценка и през 1916 г. той е прои.зведен в лейтенант

и е удостоен с честта да постъпи в новосформира­

ния Вюртембергски планински батальон. По-късно е

изпратен на фронта в Румъния и Италия, където се сра­

жава храбро и отново е ранен. През ноември същата

година Ервин си взема оmуск. за да се ожени за Луси.

Особено впечатляваща е победата на Ромел на ита­

лианския фронт през октомври 1917 г. В ранното утро на 25 октомври от друг батальон докладват на Ромел, че са унищожили вражески разузнавателен отряд.

Той бързо се придвижва напред с войниците си и

предприема изненадваща атака. Противниковата

защита е в неведение за пробива, извършен от Ромел

и неговия отряд. Изненадана от германското нападе-

Ервин Ромеn

.... Мемориал в nамет на войниците. заn-tнали в битката за Аргон (известна като Мьоз-Аргонската офанзива).

Цялата област около nредградията на Вердюн се nревръща в бойно nоле no време на Първата световна война. Траншеите и бод11ивата тел са заnазени и до днес, за да наnомнят за кръвоnролитните сражения.

.... Американски nлакат, насочен срещу nолитиката,

nровеждана от Германия.

В началото Америка н е

се намесва във войната,

но nоради нарастващите

а нтигермански и

nроанглийски настроения,

nрез март 1917 r. стра ната се включва в Първата

световна война.

ние, тя е пленена, без да има възможност да се проти­

вопостави на нападението. Ервин инстинктивно пре­

ценява ситуацията и без да се поддава на страха от

опасностите, които го дебнат, успява да преведе вой­

ниците си в тила на врага и да го обезоръжи. Този

начин на водене на сражения е типичен за него и той

го използва с голям ефект срещу италианската армия,

като до 10 ноември успява да плени по този начин повече от осем хиляди вражески войници.

Ромел е амбициозен в преследването на най­

високи военни отличия и в крайна сметка, благода­

рение на своите победи по време на италианската

кампания, той е награден с най-високото герман­

ско военно отличие "Синия Макс" (Pour Le Merite). Храбростта, енергията и качествата на Ромел като

командир му спечелват уважението на подчинените

му. Независимо обаче от неговите блестящи прояви

и успехи на бойното поле, първите признаци за раз­

грома на Нацистка Германия стават все по-очевидни.

• Младият лейтенант Ромел с ордена

"Синия Макс': Като

човек той скърби за

човешките жертви по

време на войната, но

като nрофесионален

военен се гордее с

nобедите над врага.

~ Германски войници

заминават за фронта

след избухването на

войната. Повечето

германци са оnтимисти

за изхода от нея и

младите войници,

които нямат боен оnит,

заминават за фронта с

голям ентусиазъм.

Живот и дейност

Затишие пред буря

Краят на Великата война

В НАЧАЛОТО вл 1918 r. става ясно, че Първата све­товна война е към края си. През март Съветският

съюз, където през октомври предишната година

е извършена революция, подписва договор за

прекратяване на военните действия с Германия и

Австрия. Планът на Германия да прегрупира своите

войски на западния фронт за ново нападение про­

пада. През септември България също сключва при­

мирие със Съюзниците, последвана от Турция през

октомври. На 3 ноември се оттегля и Австрия. В

Германия същия този ден настояванията да се пре­

крати войната прерастват в революция . Седмица

по-късно Вилхелм 11 избягва в Холандия, а на след­

ващия ден Германия, която е обявена за република,

подписва примирие, с което фактически се поставя

край на продължилата четири години война.

Междувременно Ромел е произведен в чин

капитан и изпратен обратно в 124-ти полк във

Вайнгартен . По време на вълненията, предизви­

кани от революцията и поражението на Германия,

той успява да премести съпругата си от Данциг

във Вайнгартен. След края на войната голям брой

офицери са уволнени от армията. Ромел, който

запазва службата си, има възможност да се радва

на един сравнително спокоен период в своя живот

и на семейното си щастие.

• 11 ноември 1918 r. Предстаеитеnят на страните от Антантата. генераn

Фок. и nредстаеител на Германия

nодnИ<зат nримирието въе вагон на

епак в Комnиен, северно от Париж.

Хитnер стаеа канцлер nреэ

януари 1933 г. След смъртта на Хинденбург nреэ 1934 r. той се самоnровъэгласяза эа фюрер,

nоставяйки фактически началото

на една диктатура.

Спокойни години за мъжете с пагони

През март 1919 г. Ромел е преместен във

Фридрихехафен на брега на езерото Констане в

Южна Германия (известно като Боденското езеро).

Той трябва да отговаря за група непокорни вой­

ници, които имат комунистически убеждения.

Ромел успява да възстанови реда и дисципли­

ната във войсковата част. Две години по-късно

той отново е преместен - този път е назначен за

командир на 1 3-ти пехотен полк в Щутгарт. В нача­

лото на 20-те години следвоенните страсти започ­

ват да стихват и това е един сравнително спокоен

период в живота на Ромел. Като млад офицер той

насочва цялата си енергия да обучава поверените

му войници, но в същото време е изключително

щастлив със своята съnруга. Двамата обичат да

ходят заедно на ски и на разходки в nланината.

През 1927 г. nредприемат nътуване до Италия с

мотор и nосещават мястото, където Ромел е слу­

жил по време на войната. На следващата година се

ражда синът им Манфред.

въз основа на високите му nостижения nри обу­

чението на неговите войници Ромел е назначен за

инструктор в Пехотното военно училище в Дрезден.

Работата му тук също получава висока оценка и през

1933 г. той е повишен в командир на трети батальон от 17-ти пехотен полк, разположен в Гослар, в nлани­

ната Харц, в централната част на Германия.

Това е nланински батальон, който в случай на

нужда трябва да се nридвижва бързо в трудно­

достъnни планински местности. И е една чудесна

възможност за Ромел да натруnа оnит nри водене

на бойни действия в nланината.

Скоро след като Ромел е назначен за командир

на nланинския батальон, няколко от неговите млади

войници го канят да отиде с тях на ски в nланината.

Тайната им цел всъщност е да се надсмеят над новия

си началник. Оказва се обаче, че доста nо-възраст­

ният Ромел е nо-добър от тях не само като скиор, но

и по отношение на физическата издръжливост. Той

nрави три изкачвания и сnускания със ски, без да

nокаже какъвто и да е признак на умора или слабост.

Изтощените млади войници отклоняват nоканата му

да се изкачат и сnуснат и четвърти nът.

Същата година донася големи nромени за

Германия. Хитлер става канцлер и се оnитва да

разпали nламъка на национална гордост в сърцата

на германците. Впоследствие този nламък се пре­

връща в силен огън, който разnалва нови надежди

и в сърцето на Ромел.

Срещата с Хитлер

Ромел се среща за nърви nът с Хитлер през сеn­

тември 19З4 г., когато фюрерът, който е на nосеще­

ние в Гослар, идва да направи nреглед на неговия

батальон. По това време Ромел не се интересува от

nолитика и все още не е възnриел идеите на Хитлер,

но в същото време не е и негов оnонент. Всички офи­

цери в армията, в това число и Ромел, се надяват и

очакват развитие и оживление в областта на воен­

ната nодготовка. Все nак тяхното отношение към

нацистката nартия е съвсем отделно нещо. Много

офицери не харесват десnотичното поведение на

нацистите и са доволни, когато nрез юни 19З4 г.

Хитлер разnуска нацистката nаравоенна организа­

ция СА (Щурмови отряд или "кафявите ризи").

През следващата година, поради провеждане

на nревъоръжаване, nехотният полк на Ромел е

предислоциран в Потсдам, югозаnадно от Берлин.

Това е една доста nрестижна nозиция за обикно-

... Паул фон Хиf\Денбург ­главнокомандващ германската

армия no време на Първата световна война. По-късно той става

вторият и nоследен nрезидент на

Ваймарската германска реnублика.

... Най-близкият съратник на

Хитлер, Балдур фон Ширах,

който отстранява Ромел от nоста

му в "Хитлер Югенд~ Ширах е

близък и с Гьобелс и се отнася

с известно nренебрежение към

Ромел, тъй като nоследният

говори само no теми. свързани с войната. и не nроявява интерес

към културните събития.

Ервин Ромеn

вен военен инструктор, но той усnява да сnечели

уважението на всички като строг, но висококвали­

фициран и nочтен професионалист.

Ромел по nравило не обича да изтъква заслу­

гите си, но nрез 19З7 г. той се nревръща в знаме­

нитост, тъй като наnисва книга, в която отразява

своя опит и наблюденията си като инструктор.

Тя излиза nод заглавието "Пехотни атаки': Това

военно ръководство бързо се nревръща в бестсе­

лър. Говори се, че дори самият фюрер е вnечатлен

от него, когато nрочита произведението.

Заради добрата реnутация на Ромел военният

министър му nредлага да стане офицер за свръзка

в организацията "Хитлер Югенд" (Хитлерова мла­

деж). На следващата година обаче той е принуден

да наnусне този nост, тъй като влиза в конфрон­

тация с лидера на организацията, Балдур фон

Ширах, по въпроси, касаещи ръководството и обу­

чението на членовете.

Скоро му е предложена доста nо-nрестижна

служба - поверено му е командването на бата­

льона, който трябва да охранява самия Адолф

Хитлер по време на nътуването му до Судетите,

които са отстъnени на Германия при nодnисване

на Мюнхенското сnоразумение.

През времето, когато работи в близкото обкръ­

жение на Хитлер, Ромел заnочва да изnитва голямо

уважение към него. За него фюрерът е носител на

качествата, необходими на един истински лидер

- решителност, смелост и nатриотизъм. Смята се,

че Хитлер притежава една особена магнетичност,

която въздейства на околните. Ромел оnределено

nопада nод това влияние, а службата nри Хитлер му

дава възможност за бързо израстване в кариерата.

Различна ве сия

ДЕТЕ, ВЪЗПИТАВАНО С ВОЕННИ МЕТОДИ

Ервин и Лусия Ромел имат само един

син - Манфред, но бащата никога не си

nозволява да го глези и се надява, че

той ще израсне като смел мъж. Ервин с

такъв ентусиазъм nреследва тази цел,

че nонякога дори nрекалява.

ява и детето nолучава разрешение да

слезе долу.

Година nреди този случай Ервин

тайно отвежда сина си във военното

училище и го кара да язди кон. Съnру­

гата му е категорично nротив, заявя­

вайки, че Манфред е nрекалено малък.

за да язди. Краката на момчето не дос­

тигат стремето, но баща му ги nоставя

между кожените ремъци и го nринуж­

дава да язди коня, който неочаквано

nобягва и влачи момчето около сто

ярда. nри което то nолучава наранява­

ния no главата. Ромел никога nовече не кара сина си да язди.

Когато Манфред е на осем години,

Ромел го кара да скочи от най-висо­

ката nлатформа в nлувния басейн на

nехотното училище nред очите на сво­

ите курсанти. Когато момчето застава

на дъската, то заnочва да се тресе и

отказва да се nодчини на заnоведта на

баща си, наnомняйки му, че не може да

nлува. Ромел все nак сnира да наето-

-

Живот и дейност

Любимецът на Хитлер Снимка на германски ~ници, които преместват бариерата'Wа германо-nолската

граница в нa'liiJloтo на инвазията. Почти всички

са убеден11, че войната няма р,а продьлжи дьnго.

Избухване на Втората световна война

lliEз НОЕМВРИ 1938 r., след като усnешно изnълнява задълженията си, свързани с охраната на Хитлер,

Ромел е nроизведен в чин nолковник и става комен­

дант на Военната академия в замъка ·винер-Нойщат';

разnоложен южно от Виена. Той nриема изключи­

телно добронамерено тази служба, но неочаквани

nромени в хода на събитията не му nозволяват да

остане на този nост дълго време.

По-рано nрез същата година Германия анексира

Австрия. През 1939 г. Хитлер окуnира Прага и nринуж­

дава Литва да върне на Германия nристанищния град

Мемел. Междувременно Ромел е върнат на служба в

охранителния батальон на фюрера. През август той е

nроизведен в чин генерал-майор. Нацистите отnра­

вят nогледа си към Полша.

Ромел е толкова развълнуван от своето nовишение,

че не осъзнава наnълно цялата сложност на ситуаци­

ята. Както nовечето негови nриятели германци, той

nриема ексnанзионистичната nолитика на Хитлер

безкритично, недооценявайки възможността Англия и Франция да обявят война на Германия.

На 1 септември 1939 г. армията на Хитлер нахлува в Полша. Два дни nо-късно Англия и Франция обявя­

ват война на Германия. Така заnочва Втората световна

война. Великите сили са твърде далеч, за да помогнат

на Полша, и на 27 септември Варшава е завладяна от германците.

През този nериод Ромел придружава Хитлер по

време на неговите инсnекции на фронта и дори nоня­

кога двамата обядват и вечерят заедно. Той вече си

е спечелил уважението на фюрера, но след разгово­рите им, касаещи военните действия, Хитлер заnочва

да цени още nо-високо качествата на генерала.

Пътуване във времето

Прюрачната шmизия

След успеха на военните действия на германската

армия в Полша и завръщането си в Берлин, Ромел

се обръща с молба към Хитлер да му бъде пове­

рено командването на танкова дивизия. Въпреки че

Ромел няма никакъв опит в командването на мобилна военна част. той е убеден, че би могъл да приложи

своите познания и опи~ придобити при окупаци­

ята на Полша. От военното министерство отхвърлят

молбата му като необмислена, но Хитлер я одобрява. През февруари 1940 г. желанието му е осъществено и Ромел става командир на 7-ма танкова дивизия.

Той изключително отговорно и с голяма взиска­

телност се заема с обучението на своята част. създа­

вайки и развивайки стратегия, специфична за мобил­

ната дивизия. Самият Ромел пробягва една миля всяка сутрин, за да възстанови добрата си физическа форма.

БИТ КАТА ЗА ФРАН ЦИЯ 12 май:

.... Снимка на Хитлер {вторият отдясно). който разглежда плана

на военните действия nрез

сеmември 1939 г. Ромел {вляво)

като командир на охранителния

батальон винаги се намира близо

до Хитлер и го ескортира no време на цялата камnания.

Германските военновъздушни сили атакуват 22 летища. Германската армия се nридвижва

Германската атака срещу Франция

заnочва на 10 май 1940 г. Рано сутринта

германската авиация nредnриема изне­

надваща атака срещу британски и френ­

ски летища. Груnа армии "Б" се насочват

към Холандия и Белгия, а груnа армии

където близо 340 ООО бри- 14 май: тански войници, изоста- Г1 7~м=-аи:.::·:'----+===...:;.::.~s..;.;.;.=:.....--------1

.... Ранени английски войници се качват на кораб, за да отnлават от Дюнкерк.

Макар че германците ги изтласкват до

самия бряг, те все nак nозволяват на

англичаните да се опеглят.

• д•- към Ардените, на юг. Съюзническите армии не очакват, че германските военни

машини ще наnравят оnит да nреминат

nрез горите, тъй като nътят се извива

край блата и клисури.

Изненадата им е голяма, когато виж­

дат, че германските атаки замашват

самото сърце на Франция, но не могат да

предприемат никакви контрадействия,

защото военните им части са ангажирани в боевете срещу армиите от група "Б" в

Белгия. Междувременно армиите от група ·д· достигат до крайбрежието и успя­

ват да отрежат достъпа до основните сили на съюзниците в Белгия. Британският

експедиционен корпус е nринуден да отстъпи към nристанищния град Дюнкерк.

вяйки голяма част от въо- 21 май :

ръжението с~ сеопеглят ~-----r~~~~~~~~~~~~~~--4

в Англия nрез Дувърския

пролив (Па дьо Кале).

Франция не е в състоя­

22- 27 май:

ние да се отбранява. На 14 ~28-м-аи--:--~~==~=~.;..::..:.=.::..:.==::......----f

юни е превзет Париж. а на 14 юни: 22 юни, само шестседмици Г1б..:...:.:ю.:.:н.:.:и:...: --r ==.:...::...:.=='------ - -----1 след началото на инвази- 1-- ----+= :.:.:...:.::...;..:==='----- - - - - --ll ята, страната официално f...=-22=-=::ю:::н::.и:...: --~=::.:.::.:::...:;..;:;.с:==~==.:..:.:.==:.::ие:::.· _ _ -11

Край на Френската камnания. обявява капитулация. Това 25 юни:

е в истинския смисъл на '---:========::- =:::::-----:;;==:::J думата една "светкавична война" - блицкриг. По време на тези сражения във

Франция са убити 1 ОО ООО души, 120 ООО са ранени, а 1 50 ООО са взети в плен. В

същото време жертвите от германска страна са 40 ооо убити и 160 ООО ранени. След като се разправя толкова лесно с Франция, изmежда за Хитлер е само

въnрос на време да завладее и Британия.

След като през април германската армия окупира

Дания и Норвегия, на 9 май 1940 г. Хитлер дава запо­вед за нападение срещу Франция. На следващия ден

7-ма танкова дивизия, като авангард на група армии

N А" от немския Вермахт, се оmравя към Белгия и про­

дължава да напредва на запад. Седма танкова диви­

зия се придвижва напред през Арденската гора и на

12 май достига западния бряг на река Мьоз (Маас). Ромел винаги е на предната фронтова линия,

заедно със своите войници, често целият в кал, с пре­

сипнал от раздаваните по цял ден команди глас. Това

безспорно вдъхва кураж в сърцата на подчинените му и въпреки големите загуби командваната от него

дивизия успява да стигне до река Мьоз (Маас). След

като нахлуват във Франция на 17 май, германците са много близо до своята цел - Авен сюр Елп. Скоростта,

с която се придвижват, предизвиква смут в редо­

вете на френската армия. Ромел е доволен от голе­

мия брой менени френски войници, още повече че у него още са живи спомените от германската капиту­

лация след Първата световна война.

Той не дава никаква възможност на обърканата

френска армия да се съвземе след поражението

и много бързо продължава напред след Авен сюр Елп. На следващия ден дивизията на Ромел е вече

при следващата си цел - Ла Шато. Крайната цел на

германците е да стигнат до Ла Манш, но им свършва

горивото. Тъй като Ромел напредва бързо, той не

информира отговорните за зареждането с гориво

офицери навреме за състоянието на поверената му част. Те, от друга страна, нямайки възможност да

установят контакт с него, допускат грешка и смятат,

че силите му са разбити.

В крайна сметка Ромел получава така нужното му

гориво и е в състояние да продължи настъплени­

ето. На 21 май части на британската армия започват масирана контраофанзива с танкове, популярни под

името "Матилда~ при Арас. Германската армия скоро открива, че 37-милиметровите противотанкови оръ­

дия са безсилни срещу силно бронираните англий­

ски машини. Ромел решава да оборудва частите си с 88-милиметрови противовъздушни оръдия и по този

начин успява да победи британските войски.

-

Ервин Ромеn

' . , , ~' """'",:-r ' . . nодnмwат примирието. За да ги 110Д11()Ж>fна

още ПСН"оля•ю ункжение, Хитnер нарежда това

да стане 8 същия ваrон. 8 мойто е f1ОАПМСitНО

~риеrо и капиrуn<IЦИАТС1 на Г~с:nед

Пьрваrа С1М!'10В11а война.

• Германската армия преминага nрез Триумфалната арка в Париж.

По време на Първата световна

война германците не усnяват да

завладеят града, но този път това

става само шест седмици след

началото на войната.

Командирът на дивизия, Ромел (вляво),

nрави преглед на пленените войници

в nристанището "Се1iiнт 8аnери':

"Железният кръст" и орденът "Синият

Макс· украсяват гърдите на генерала.

До него (вдясно) е британският

дивизионен командир.

На 27 май Ромел е награден с нРицарски кръст" за храброст и става първият командир на дивизия с

подобно отличие по време на кампанията във Франция. Този орден е даден на Ромел по заповед на Хитлер и

предизвиква известна завист у останалите офицери.

Седма танкова дивизия под командването на Ромел се насочва към един от най-големите търговски цен­

трове на Франция - Лил, и успява да го превземе. На 8 юни дивизията стига до река Сена и на 1 О юни те стават първите германски войски, достигнали до Ла Манша.

Два дни по-късно в пристанищния град Сен Валери Ромел залавя хиляди английски и френски войници, а

френският главнокомандващ казва за него със стра­

хопочитание: "Ние Ви наричахме Призрачната диви­

зия~ Невероятната скорост; с която се придвижва

дивизията на Ромел по време на войната, е главната

причина противниците му да не са в състояние да

предвидят къде и кога ще атакува тя и да я нарекат

"Призрачната дивизия'~

След кратка почивка Ромел продължава към град Шербур, който превзема на 19 юни. Бойните действия спират до тук и на 22 юни между Германия и Франция е подписано примирие. Славата на Ромел и неговата

"Призрачната дивизия'; които имат значителен при­

нос за победата, се разнася из цяла Германия.

Живот и дейност

Германският африкански корпус Германската армия дебаркира в Северна Африка

ДостА НЕОЧАКВАНО, точно преди падането на Франция, Мусолини обявява война на Франция и

Британия. Двете фашистки държави - Германия и

Италия, се съюзяват. Целта на Италия е да разшири

своите колонии в Северна Африка. През септември,

започвайки от Либия и Абисиния (днешна Етиопия),

Италия предприема инвазия в британските колонии.

В началото на 1941 г. обаче италианците са отблъс­

нати обратно в Либия и са принудени да искат помощ

от Германия.

Заради успехите си Ромел е повишен в главноко­

мандващ. Докато се намира все още във Франция,

той е повикан обратно в Берлин, където на 6 февру­ари са му връчени нови заповеди. Наредено му е да

окаже помощ на италианските войски, които между­

временно са принудени да се оттеглят в Триполи, в

западната част на Либия. Ромел трябва да предпри­

еме ограничени атаки в източната либийска област

Киренайка. Той, в продължение на шест месеца, се

намира далеч от бойното поле и затова приема тази

заповед с желание и удоволствие. След като п~

взема Франция, Хитлер планира нападение над

Британия, но въздушните атаки на германците п~

търпяват провал и той е принуден да се откаже от

плановете си да завладее острова.

Ромел е назначен за командващ германските вой­

ски в Либия, но по-късно неговата част е реорганизи­

рана и преименувана в Германски африкански корпус

(Deutsches Afrikakorps, или DAK}. Макар че Ромел е с

4 Франц Халдер, началник на Генералния щаб на

германската армия. Халдер

не е в особено добри

отношения с Ромел, тъй

като nоследният често не се

подчинява на заповедите, а

действа no своя nреценка.

----~---~----------------------~

по-нисък военен чин от италианския главнокоманд­

ващ генерал Итало Гарибалди, той в никакъв случай

не може да се смята за подчинен офицер.

След пристигането на Ромел в Северна Африка на

12 февруари, той веднага започва да прилага своята лична стратегия "само напред':

Армиите на страните от Оста, Германия и Италия,

не могат да се мерят с британските войски, но бри­

танците донякъде надценяват вражеските сили. Това

се дължи на "фалшивите" манеери на Ромел, който

постаея макети на танкове, изработени от дърво и

картон. Разузнавателните самолети на англичаните

не успяват да различат истинските протиеникови тан­

кове от макетите. Друг похват, използван от Ромел, е

да конструира "танкове" от автомобили "Фолксваген';

като ги облича е картон, така че като са е движение, не

могат да се различат от истинските танкове.

На 14 февруари, веднага след пристигането на

• Лондон, обхванат от nламъци след бомбардировка на германските еоенновъздуwни

сили. Германците разбират.

че за да завладеят Британия,

трябва да си осигурят контрола

над въздушното nространство.

Ромел инспектира

фронтовата линия в танк и

дава заповеди . Той винаги

е на бойното nоле сред

войниците си и остава верен

на този навик и по време на

бойните действия в Африка.

Различна ве сия

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕ И ЕВРЕИТЕ

Съществуват международно прюнати закони,

които остават в сила дори и по време на война.

Един от mx е параграф четвърти от чпен четвърти на Хагската конвенция от 1907 г. третиращ отно­

шението към военноnленниците. Според него към

mx трябва да се отнасят хуманно, а всичките им пични вещи, с изключение на оръжията, конете

и военните документи, не бива да им се отнемат.

милост. а ако по някаква причина се налага да

бъдат залавяни като менници, по-късно трябва

незабавно да се разстрелва'(.

Тези заповеди се дават устно на всички офицери

и войници. Ромел не ги предава на своите подчи­

нени и дори изгаря писмената заповед. получена

от Хитлер, тъй като се стреми да съблюдава меж­

дународния закон.

Ромел има репутацията на военен, който зачита

Конвенцията и се съобразява с нея.

От друга страна, Хитлер игнорира всички

подобни nравила и закони и издава тайни разпо­

реждания по отношение на военноменниците

евреи. Според неговите залоsеди евреите "трябва

да бъдат убмвани на бойното поле без никаква

Ромел не се интересува и не знае много за гоне­

нията, на които са подложени евреите от страна на

нацистите. Той дори остава шокиран. когато през

1944 r. научава за масовите убийства на евреи. Смята се, че това е една от основните причини,

довеждаща го до твърдото убеждение, че войната

трябва да б"l:\lle прекратена.

Той се стреми да спазва международните сnора­

зумения, макар че по време на сраженията се случ­

ват редица непредвидими събития, които никой

не е в състояние да предотврати. Генерал Ромел

остава във военната история като истински рицар

по дух и достоен военен мъж. уважаван дори от

вражеските войници, които пленява.

i Нацистка бригада (Schuastaffel. ипи SS) дегюртира евреи. В пустинята няма нацистки отряди. така че Ромел

сnсжойно може 1JP nренебреrва заnоведите на Хиmер.

германския авангард в Триполи, италианската армия,

която се състои от една дивизия, предприема атака

срещу Сърт. На следващия ден германските войници

получават нови, подходящи за горещия климат, уни­

форми и се оmравят към Сърт. Британците, изтощени

от африканската жега, се сражават без ентусиазъм и

силите на Оста бързо напредват на изток. Ромел се

надява за кратко време да срази британската армия.

През март той заминава за Берлин, за да настоява

за ново попълнение на своите части, но среща кате­

горичен отказ от страна на Франц Халдер, който му

отговаря: "В Африка трябва просто да се подцържа

сегашното положение:' Ромел не знае, че по това

време Генералният щаб на германската армия пре­

дислоцира по-голямата част от своите войници за

нахлуване в Русия. Той смята, че "Германия е на път да

изгуби една невероятно добра възможност в Африка,

като тази да нахлуе в Англия малко преди това. Най­

важното нещо в една война е армията да върви

напред. Ако ние сме в състояние да правим това

известно време, можем да постигнем големи победи:·

Това са неговите убеждения и често, игнорирайки

редица заповеди, той следва собствените си решения

и продължава напред със своята армия, доколкото му

позволява нейната военна мощ.

Непокорният генерал

На 24 март германската армия завладява град Ел Агейла. Седмица по-късно, на 31 май, германците

~ Бронираната машина, в която се

nомещава nодвижният щаб на Ромел,

е наричана от войниците •мамуТ:

Моделът на тази машина е заимстван от

британската армия.

Германският танк, модел 111 (Panzerkampfwagen 111 - Бронирана

бойна машина 111). Мощта на тогавашната армия зависи не само от възможностите

и маневреността на танковете, но nреди

всичко от бойния опит на танкистите.

Ервин Ромея

атакуват Мереа ел Брега, а след два дни стигат до

Адждабия. Това им осигурява достъп до областта

Киренайка и е крайната цел на военната операция.

Подобен светкавичен начин за водене на сраже­ния е типичен за Ромел, но често той прави точно

обратното на това, което му заповядват от Берлин и

Рим. Според официалните заповеди той трябва нда изчака до май, когато пристига 15-та танкова диви­

зия~ Ромел обаче решава да продължи сам сарми­

ята си, разчитайки на информацията, че британците са решили да се изтеглят. На 3 април германците започват военна операция в Киренайка . Гарибалди

е вбесен от действията на Ромел. Двамата спорят цяла нощ в изключително

напрегната атмосфера, но от Берлин пристига теле­

грама, която Ромел прочита, след което съобщава на Гарибалди, че от командването му дават "абсо­

лютна свобода на действие~

На Гарибалди не му остава нищо друго, освен

да се съгласи с Ромел и с неговия план на дейст­вие. Всъщност, той е измамен от германския гене­

рал, защото в телеграмата пише: "Спрете придвиж­

ването напред:'

По това време британците все още не познават

смелия характер на германския генерал. Ромел

пренебрегва заповедите на своето командване и продължава напред, изненадвайки Съюзниците.

До 8 май германската армия успява да завладее Бенгази, Дерна и Мекили.

Запасите на германците от храна и оръжия нама­

ляват, тъй като те са далеч от продоволствията си,

но целта им да завладеят Киренайка е почти осъ­

ществена. Предстои им обаче да преодолеят още

едно препятствие - град Тобрук. Той е пристанищен град в Средиземно море с

важно стратегическо значение по отношение на

транспорта. Силите на Оста съзнават, че ако успеят да завладеят това пристанище, ще могат да осигу­

рят по-добро снабдяване на своите войски. Ромел

е убеден, че британската армия няма да издържи

дълго и ще се оттегли от Киренайка. Ето защо на 9 април предприема неочаквана атака към Тобрук. Предположението му обаче не се оказва вярно и

Тобрук не се предава лесно. Британската армия получава заповед от министър-председателя

Уинстън Чърчил, в която се казва: "Отбранявайте се

твърдо. дори ако се наложи да умрете:' Британците,

заедно с австралийските войски, които им идват на

помощ от цяла Киренайка, успяват да укрепят пози­

циите си в Тобрук.

-Живот и дейност

Успехи и провали

Горчива победа

РоМЕЛ осъзнлвл, че ще се наложи да води про­дължителни сражения за Тобрук. През юни бри­

танците, отбраняващи града, предприемат опе­

рация "Бойна секира'~ Ромел успява да се проти­

вопостави на действията им, използвайки люби­

мите си военни техники - да атакува в гръб и да

обкръжи врага.

Германските средства за информация отразяват

отблизо сраженията, които Ромел води в пусти­

нята, поради което неговата популярност непре­

къснато нараства. Трябва да се отбележи и фактът,

че повечето от неговите победи се дължат на

обстоятелството, че не се съобразява с получе­

ните заповеди и в повечето случаи действа по

свое усмотрение. Поради това Ромел е подло­

жен на остра критика не само от военните среди

в Германия, но и от италианския главнокоманд­

ващ, който обвинява германския генерал и него­

вата армия, че забравят, че са изпратени в под­

крепа на италианските войски. Хитлер е изключи­

телно доволен от победите на своя генерал и през

август му присъжда звание фелдмаршал.

До ноември британците успяват да възстановят

своите сили и да предприемат нов дързък опит да

пробият обсадата на Тобрук, известен като опера­

ция "Кръстоносец': Въпреки че армията на Оста

води успешни сражения, до декември проблемът

с продоволствията става толкова голям, че Ромел,

.... Ромел и Хитnер се здрависват в главната квартира на фюрера.

Може да се забележи взаимното

уважение, което изnитват един

към друг.

БибJIИотеu на спомените

ОСЕМДЕСЕТ И ОСЕМ МИЛИМЕТРОВИТЕ ПРОТИВОВЪЗДУШНИ ОРЪДИЯ ­

АНГЕЛИТЕ ХРАНИТЕЛИ НА ГЕРМАНСКАТА АРМИЯ

През този nериод Ромел има известни

затруднения в бИТl<ИТе срещу британците,

които изnолзват танкове, а германс.ките

nротивотанкови оръдия не са достатъчно

мощни. Британските танкове ·матилда•

и американските ·мз Грант" са с такава

здрава броня, че германските снаряди,

които ги уцелват, nросто отскачат назад.

Когато обаче германската армия е обо­

рудвана с 88-милиметровите nротивовъз­

душни оръдия, те се nревръщат в изключи­

телно важно nреимущество nри воденето

на сражения.

ПротивовъздУшните оръдия, изnолзвани

срещу танковете, са толкова ефикасни, че

скоро на тях заnочват да гледат като на

ангели хранители за германската армия.

Дори когато обстрелват врага на далечно

разстояние, те усnяват лесно да nробият

тежката броня на танковете.

.... 88·милиметрово nротивовъздушно оръдие, изnолзвано в битката nри Ел Аnамейн. Оръдието

се е забелязвало от тоnкова голямо разстояние

сред nясъците на nустинята, че се налагало да

бъде внимателно замаскирано.

пренебрегвайки отново намеренията на итали­

анците, решава да прекрати своите атаки, но все

пак не се отказва. На 21 януари, след като раз­

бира, че британците от дълго време разчитат на

един и същ продоволствен коридор, той предпри­

ема неочаквана атака. Ромел успява да принуди

британската армия да се оттегли към град Газала .

Германците започват да наричат своя фелдмар­

шал Пустинната лисица.

Ромел дава възможност на своите войски да

възстановят силите си и им осигурява достатъчно

продоволствия. На 2б май германците предпри­

емат нова атака. Това е една толкова мащабна и

тежка битка, че никой не е в състояние да разбере

кой е истинският победител. Появяват се дори

слухове, че Ромел е убит, но в крайна сметка той

успява да овладее ситуацията и германците взе­

мат надмощие в сраженията. На 21 юни Тобрук е принуден да се предаде. Най-после Ромел постига

дългоочакваната победа, но той е на мнение, че

·тази победа не е заслуга единствено на добрия

командир': Според него принос имат всички вой­

ници, които са се сражавали или са загинали, при

това не само от вражеско оръжие, но и от тежките

условия в пустинята или от болести. Всички гер­

мански медии са пълни със съобщения за побе­

дата в Африка, а Хитлер присъжда на генерал

Ромел най-високия военен чин- фелдмаршал.

Победа или смърт

Според Ромел, ако войските на Оста продъл­

жат своя победен ход, превземането на Кайро и на

Суецкия канал е само въпрос на време. Той споделя

това свое мнение с Хитлер и Мусолини и получава

тяхната подкрепа да продължи към Египет.

-

В началото на юли обаче, по време на битката за

Ел Аламейн, победният ход на армията на Ромел

е спрян.

Този път Съюзническите войски не позволяват

на германския пълководец да приложи успешната

си до този момент стратегия. Армията на Оста е

принудена да се изтегли на изток, отстъпвайки все

повече от завоюваните позиции.

Към края на юли битката за Ел Аламейн е в

патова ситуация . Британският министър-предсе­

дател Уинстън Чърчил става нетърпелив и решава

да подсили армията с повече войници, както и да

смени главнокомандващия британските войски

в областта, Клод Окинлек, който не е склонен да

води сражения.

В началото на август Ромел се разболява. Това

до голяма степен се дължи на суровите условия в

пустинята и на стреса от прекалено голямото нато­

варване. Въпреки заболяването си, той взема учас­

тие в атаката на ЗО август, чиято цел е да превземе

района, в който се намират вражеските складове с

гориво. Армията на Оста остава почти без никакви

запаси от гориво, но не това е причината за неус­

пеха на Ромел. Британците узнават, че врагът се

готви да ги атакува, и му устройват засада. Между

двете армии започва ожесточено сражение, но

в крайна сметка германците, които претърпяват

огромни загуби и нямат почти никакво гориво, на

2 септември са принудени да отстъпят. Войските на Оста разполагат с по-малко информация и ресурси

в сравнение с тези на съюзниците и това, както

и влошеното здравословно състояние на Ромел,

става причина за поражението им.

Ромел заповядва да се построи добре укрепен

лагер и заминава на лечение в Германия. Връща

се обратно на фронта на 23 октомври, когато гер­манците получават информация, че британците

подготвят широкомащабно нападение. Това е опе­

рацията на Монтгомъри, наречена "Суперчардж':

Британската армия е добре подготвена, с два

Ервин Ромея

Легендарният танк ·матилда· от

въоръжението на Съюзническата армия. Той

не е особено маневрен, но дебеnата му броня

за снарядите на германците.

• Ромеn с италианеца nиетро Бадолио, който му обещава

да му достави продоволствия,

но корабът с тях е атакуван и

потопен. Неуспешни се ока3ват и

nоследвалите оnити на Бадолио да

изnълни обещанието си.

Фелдмаршал Монтrомъри,

който nресnедва Ромеn. Той

изготвя nодробен nлан и

заnовядва на войниците си

да го изnълняват внимателно

и nрецизно, но не усnява да

унищожи основното ядро на

армията на Ромеn no време на отстъnлението на германците.

nъти nовече войници и танкове. За Ромел нещата

сякаш не могат да бъдат по-лоши. Той разполага

едва с една десета от необходимото му гориво. На

25 октомври той е на бойното поле, но знае, че този

път е невъзможно да спечели, и затова заповядва

на войниците си да водят отбранителна битка. Към

2 ноември Ромел започва тайно да изтегля своите части, но получава заповед от Хитлер, която гласи:

нЗаповядвам Ви да отстоявате твърдо настоящата си

позиция. Съобщете на Вашите войници и офицери,

че могат да избират единствено между nобедата и

смъртта. Друг изход няма:' Въпреки че изпитва ува­

жение към Хитлер, Ромел не може да се сдържи и

възкликва: "Фюрерът е полудял!" Той обаче не може

да не се подчини на заповедта и германската армия

е принудена да остане и да се сражава.

Накрая Ромел заявява, че той трябва "да мисли

за живота на войниците си преди всичко друго': и

започва отстъпление. Изтощените германски вой­

ници се оттеглят на запад, а командирът им се сра­

мува, че не е предприел отстъплението по-рано,

вместо да се опитва да изпълнява заповедите на

Хитлер.

На 8 ноември американски части дебаркират в Тунис. Така враговете се оказват и в тила на гер­

манците. Към края на януари 1943 г. основната част от армията на Ромел се изтегля към Тунис, напус­

кайки Либия, завладяването на която им струва

толкова много усилия и жертви. На 23 февруари Ромел, в качеството си на главнокомандващ на

армията на Оста, е сменен от италианския генерал

Джовани Месе, но вече е твърде късно за каквото

и да е действие. Те са притиснати и от изток, и от

запад и Ромел решава да обясни лично на Хитлер,

че цялата армия на Оста трябва да бъде изтеглена

от Африка. Той се завръща в Германия и след раз­

говора с него Хитлер изгубва всичките си надежди

по отношение на Африка. Фюрерът заповядва на

Ромел да остане на лечение в Германия и фелдмар­

шалът никога повече не се завръща в пустинята.

Ш1

Живот и дейност

На Ромел е заповядано да умре

Надежда за възстановяване на

почтеното име

РомЕЛ СЕ ЗдВРЪЩА в ГЕРМАНИЯ, за да се лекува, но изпада в дълбока депресия. Обезпокоен за хода

на войната, в Африка той със собствените си очи

се убеждава, че силите на Съюзниците разполагат

с много по-големи ресурси от тези на германците.

Ромел съзнава, че несъответствието между броя на

войниците и ресурсите на двете воюващи страни с

времето ще става все по-голямо. Германските части

в Африка са принудени да се предадат на 13 май 1943 г. Логични са очакванията, че след Африка

Съюзниците ще насочат своите усилия към Италия.

На 3 септември Мусолини е свален от власт и Италия капитулира. По това време Ромел е назначен

за командир на новата армейска група "Б: създадена

да защитава Италия. Ромел оповаря за отбраната

на Централна Италия, а генерал Албърт Кесерлинг

- за Южна Италия. Германският фелдмаршал вижда

в поверената му задача възможност да възстанови

честта си на военен. Съдбата обаче не му дава този

шанс. Той отново се разболява - този път от апенди­

цит, и е принуден да наnусне фронта. Така на генерал

Кеселринг се налага да поеме командването на силите

на Оста в цяла Италия.

През ноември на Ромел е наредено да подготви

отбраната на Атлантическото крайбрежие срещу очак-

~ Клуге също е фелдмаршал като Ромел, но се nолзва с

nо-голямо доверие сред военните.

ЧЮЧОВа JJU.,HO&m

... Генерал Алберт Кеселринг. На

него е nоверено командването

на силите на Оста в Италия и той

nроявява изненадваща решителност,

усnявайки да се противоnостави на

Съюзническите сили.

Клуге, който става командващ на Заnад­

ния фронт след Рундщет, е истински вой­

ник, роден в nруско семейство на nотом­

ствени военни. Той е nринуден да наnусне

фронта след автомобилна катастрофа nрез

1 94З г., но nо-късно се завръща изnълнен

с амбиция.

манието си към Русия.

Ромеn не nриема неговото оnтимистично

отношение към развитието на военните

действия. Когато е назначен като командир,

Клуге му казва: "Вие трябва да се научите да

nолучавате заnоведи като войник.· Той не

одобрява начина на действие на Ромеn да

не се вслушва в никакви съвети и да nрави

това, което смята за добре. Само седмица

след назначението си обаче Кnуге е наясно

с истинската ситуация на Заnадния фронт

и е nринуден да се съгласи с Ромеn, че гер­

манците трябва да прекратят сраженията

със силите на Съюзниците и да насочат вни-

Това съвпада с nлановете на антихит­

леристката групировка, чиито членове се

надяват, че двамата командващи ще за­

почнат nреговори за прекратяване на вой­

ната с командването на Съюзническите вой­

ски. Клуге има контакти с nредставители на

антихитлеристката групировка, но не взема

nряко участие в заговора срещу Хитлер.

Той nриготвя предварително отрова за

евентуалното си самоубийство, след като

разбира, че участниците в атентата срещу

Хитnер са споменали неговото име и името

на Ромеn пред Гестапо. Този ден идва

твърде бързо. На 1 S август Кnуге е осво­

боден от длъжност и му е заповядано да се

завърне в Германия. Той не се подчинява и

три дена по-късно се самоубива. Ромеn все

още не знае, че също е заподозрян в съу­

частие в заговора срещу Хитлер.

... На 4 юни 1944 г. Рим е освободен от Съюзническите войски . Точно след два дена заnочва десантът в Нормандия, което

намалява активността на военните действия в Италия.

ваното нападение на Съюзниците. Той предчувства, че

заnадното крайбрежие ще се nревърне в сцена на

решителни сражения и хвърля всичките си усилия за

укреnване на nозициите на своите войски по брего­

вата ивица. Като оnитен военен Ромел съзнава, че при

евентуален десант на Съюзниците най-nодходящият

момент те да бъдат спрени, е този на дебаркирането

им, когато са най-уязвими, и тази възможност не бива

да се nропуска.

Той е убеден, че ако се даде възможност на

Съюзническите войски да стигнат до брега със своите

огромни ресурси, нищо няма да е в състояние да спре

устремното им преминаване през Франция. Затова

намерението на Ромел е да не позволи на врага да

стъпи на брега. Командващият Заnадния фронт, Герд

фон Рундщет, обаче не е съгласен с него.

По това време, поради неосведоменост и невнима­

ние, Ромел се оказва въвлечен в много оnасна ситуа­

ция. През аnрил за началник-щаб при него е назначен

мъж на име Ханс Шпайдел, който е член на влиятелна

антихитлеристка групировка и целта му е да привлече

Ромел на тяхна страна.

Лебедовата песен на Ромел

Германската армия не е в състояние да се добере

до сведения за придвижването на Съюзническите

сили, докато разузнаването на nоследните успява

да разчете почти всички шифровани съобщения на

Вермахта. Съюзниците знаят предварително всяко

nридвижване на врага. От своя страна командването

на германската армия разглежда детайлно всички

възможни места в Нормандия, където Съюзническите

войски могат да извършат десант, но не успяват да

•

СТ\1\rнат до общоnрието nредnоложение по отноше­

ние на мястото и времето. Ромел не разnолага с дос­

татъчен брой войници, които са му необходими, за да

осъществи отбранителните си манове. Докато геJГ

манците се оnитват да разрешат вътрешните си раз­

ногласия и nроблеми, Съюзниците извършват десант

в Нормандия.

Денят "д': известен още като "Оnерация Неnтун';

е 6 юни 1944 година. През този ден Ромел е у дома си и празнува рождения ден на съnругата си.

Когато nолучава съобщението за десанта, веднага

се завръща във Франция, но вече е късно. До края

на деня на брега дебаркират 150 ООО войници на Съюзниците. Германската контраофанзива се оказва

твърде слаба, тъй като не може да се разчита на

nомощ от страна на военновъздушните сили, а тан­

ковете и отбранителните части на германците са

унищожени още nреди Съюзниците да nредnриемат

мощните си въздушни атаки.

"Тази война трябва да бъде nрекратена:· Дълбоко

в себе си Рундщет е съгласен с тези думи на Ромел.

И двамата съзнават, че от стратегическа гледна точка

войната вече е изrубена. На 28 юни, по време на

съвещание на висшите офицери, Ромел се оnитва

да убеди Хитлер да nрекрати войната. Фюрерът

обаче не мисли така. Когато Ромел му казва: "Целият

свят е nротив Германия~ Хитлер сдържано му отго­

варя: "Наnуснете стаята~ Това е nоследният разго­

вор между двамата. Четири дни nо-късно Рундщет

си nодава оставката, а неговият nриемник Ханс фон

Клуге вече е убеден, че войната трябва да бъде nре­

кратена. На 15 юли Ромел заnисва разговора, който има с него, nрибавяйки в края: "При тези обстоятел­

ства е необходимо да се вземе nравилно решение:· С

други думи той също смята, че незабавно трябва да се

сложи край на войната.

Два дни nо-късно, докато nрави оглед на nред­

ната фронтова линия, колата на Ромел поnада nод

обстрел. Той е откаран в болница с тежки наранява­

ния в областта на главата. На следващия ден, когато

идва в съзнание, неговите войски, в желанието си да

nодкреnят и зарадват своя командир, nредnриемат

усnешна контраатака срещу армията на Монтгомъри

в Каен. Ромел сякаш изnраща стрела срещу своя стар

враг, но това е и неговата nоследна nобеда.

Ултиматумът

На 20 юли е извършено nокушение срещу Хитлер. След като е арестуван Шnайдел като член на консnи­

ративната груnа, nодозрението nада и върху Клуге

и Ромел. Истината е, че Ромел действително разго­

варя с член на тази груnа, nредставен му от Шnайдел,

но фелдмаршалът отказва да вземе учаСТ\1\е в заго­

вора. През август на Клуге е заnовядано да се върне в

Берлин, но той се самоубива. На 14 октомври, докато Ромел се възстановява от раняването в дома си, е

nосетен от двама генерали. Те са изnратени от Хитлер

и му nредлагат да наnрави един твърде неочакван

и ужасен избор - да бъде съден като заnодозрян за

учаСТ\1\е в nокушението или да се самоубие, така че

обществото да nовярва, че е nочинал от раните си.

"Аз ще умра след 15 минути7- СъnругатамуЛуси и техният син Манфред, който е едва на 1 5 години, са толкова шокирани от тези думи, че дори нямат

време да се разnлачат. Те само гледат след колата, в

която Ромел се качва и отnътува нанякъде. Няколко

минути nо-късно Ервин Ромел - Пустинната лисица,

човекъ~ който оцелява nод артилерийските сна­

ряди на бойното nоле и в африканската nустиня,

взема отрова и наnуска този свят сред тишината на

близката до дома му гора.

Ервин Ромея

... Ром ел е уважаван като герой

и е погребан с големи почести.

Истината за неговата смърт е

известна на ограничен брой хора.

Унищожен танк "Тигър~ смятан

за символ на германската армия.

Тези танкове се оказват много

ефикасни в боевете, но са твърде

малко на брой .

------

Важни събития

:Кампанията в Северна Африка -сражения сред горещите пясъци

на пустинята

Обзети от желание да възстановят отново Римската империя, италианците започват кампания в

Северна Африка. Германия се присъединява към тях и превръща Африка в плацдарм на военни

действия, които следи цял свят. Операциите под командването на Ромел карат Чърчил да скърца

със зъби и спечелват на фелдмаршала признанието на германския народ.

"Подкрепа" за Италия

УJАМПАНИЯТА В СЕВЕРНА АФРИКА започва с обя­ftвяването на война от страна на Италия през юни 1940 r. В началото Германия не взема участие във военните действия. Всичко върви много добре, но

през февруари следващата година, след една контра­

офанзива, войските на Съюзниците успяват да пленят

130 ООО италиански войници. Две са основните причини, поради които Германия

решава да помогне на деморализираната италиан­

ска армия. Едната е свързана с желанието да подкре­

пят своя съюзник. а другата-да установят контрол над

Източното Средиземноморие. На този етап през 1941 г. Франция и Италия са на страната на Оста, но страните от източния средиземноморски регион, сред които са

Гърция и Египет, са във война с Италия и подкрепят

Съюзниците. Само Турция запазва неутралитет. Страните членки на Оста не искат да изгубят Либия

заради важното й стратегическо значение в района

на Източното Средиземноморие. Хитлер също смята,

Юни 1941 г.: Операция "Бойна секира"

на британската армия.

~ 1 1 Операция "Кръстоносец" на британската армия, която започва през ноември 1941 r.

1 1---+- Контраофанзива, която Ром ел започва през януари 1942 г.

~ • 1 Операция "Суперчардж" на британската армия, която започва през октомври 1942 г.

че една загуба в Африка ще попречи на плановете му

да завладее Русия.

Когато заминава за Африка, Ромел не знае нищо за

тези тайни планове. Той получава задачата да сфор­

мира Германски африкански корпус, известен като

ДАК. В началото това е корпус само по име, тъй като

включва единствено 5-та лекопреносима дивизия.

Броят на войниците е доста по-малък от този на

враговете, с които трябва да воюват. Затова има известно обяснение. От Генералния щаб в Берлин

заповядват на ДАК да избягва сраженията до прис­

тигането на 15-та танкова дивизия и да ограничава

действията си само до подготвителни проучвания

в района. Тази стратегия е съобразена с решени­

ето за нахлуване в Русия. Ромел обаче пренебрегва тези заповеди и започва интензивни сражения. До

пристигането на 15-та танкова дивизия през май

военните части под командването на Ромел вече са

обсадили Тобрук.

"" Мусолини, качен на танк.

nроизнася реч nред войниците

си. Италианската армия не

nолучава шанса да има оnитен

командир и да демонстрира

nълната си мощ.

•

Големият стратег на войната в пустинята Командването на армията не възнамерява да нато­

варва Ромел със задачата да задържи врага, но гер­

манците не разполагат с друг командир в африкан­

ската пустиня.

В повечето случаи той се сnравя много добре, nроя­вявайки завидна гъвкавост. В nустинята сляnото след­

ване на военните nланове може да се окаже фатално.

Със своята безпрецедентна тактикаРомел успява да

сnечели голям брой битки в Африка. Типичен пример

за това е решението му да раздели войската си на три, преди да предприеме nрекосяването на nолуостров

Киренайка nрез април 1941 г. Според общоприетите nравила в армията войската не бива да се разделя.

В този случай обаче, благодарение на това решение

германските части успяват да преодолеят съпроти­

вата на врага, именно защото настъnват в три групи.

Предвид факта, че в nустинята няма естествени nре­

гради, се оказва важно да не се даде възможност на

врага да се изтегли.

За да се справи с nроблемите, благодарение на

своята гъвкавост всеки военен командир трябва да е запознат изключително прецизно с всички осо­

бености на района, в който се водят бойните дейст­

вия. Сред безкрайните пясъци на пустинята обаче често се случва войниците да изгубят вярната nосока.

Ромел, който има невероятно добре развито чув­

ство за ориентация, в повечето случаи инстинктивно

усеща, че нещо се nриближава в далечината. Той е в

състояние да предусети пристигането на врага триде­

сет минути nреди това наистина да се случи. Изглежда

така, сякаш е nрекарал в nустинята целия си живот.

Ромел използва малък самолет, с който кръжи нао­коло и получава ценна информация и ясна представа

за разnоложението на войските и за характера на

местността. Той nроучва разположението на собст­

вената си армия, като че ли е вражеска. Убеден е, че

трябва лично да извършва огледа, ако иска да раз­

бере всичко от първа ръка. Когато забележи обър­кване сред войниците си, той nриземява самолета

и лично дава разnорежданията си . По време на сра-

~ Британски войници разглеждат пленен

от тях италиански танк М 13. Неговата броня е тънка и лесно уязвима, затова го

наричат ·подвижния ковчег':

• Ромел изnолзва този малък самолет

за разузнаване. За да се приземи, на тази

машина й трябва писта не по·rоляма от

тенис корт.

Маршрутът, по който минава танковият

корnус на Ромел nрез май 1941 г.

Необятните nространства на nустинята

се оказват идеалното място за

сраженията с танкове.

проходът

Халфай е

Ервин Ромеп

жение Ромел обикновено не остава на командния

пост. Врагът много често го забелязва на nредната линия, а офицерите от различните корnуси са обър­

кани, тъй като командният nункт не е точно фикси­

ран. Войниците, виждайки как техният командир пре­

небрегва собствената си безопасност и обикаля бой­ното nоле, разбират, че е човек, когото могат да след­

ват без страх. Това в особено голяма степен важи за

тежките условия сред пясъците на пустинята.

За евроnейците пустинята е един напълно

неnознат свят. Безмилостните слънчеви лъчи при­

чиняват болезнени изгаряния по лицата и остана­

лите открити части на телата на войниците. През

деня вътрешността на танка е като сауна, наситена с

миризмата на nот и гориво, а nрез нощта темnерату­

рите падат под нулата. Освен ужасните жеги и студа,

войниците са изложени на заплахата от пясъчните

бури, рояците насекоми и отровните змии и скор­

пиони . Военната дажба се състои от бисквити, кон­

серви от сардини, имитация на кафе, конфитюр, каш· кавал и месо с неизвестен nроизход. Лиnсата на nъл­

ноценна храна nричинява заболяване на зъбите,

хеnатит, недохранване и други болести. Висшите

офицери, които са и по-възрастни, nонасят по­трудно тези несгоди от nо-младите и с nо-нисък чин

техни колеги. Ромел е най-възрастният германски

офицер на служба в nустинята.

Либия Еrипет. nадината

Катара

- --- - -

Важни събития

Успехи и поражения - двете страни на една и съща монета

Ромел усnява да nроникне навътре в Егиnет със

своите войски и по всичко изглежда, че е в състояние

да изтласка Съюзническите сили от Африка.

Преди решителната битка за Ел Аламейн nрез август 1942 г. Ромел се ра.зболява и войската му претърnява

nоражение. До този момент, от обсадата на Тобрук, в

nродължение на една година и четири месеца Ромел

няма изгубена битка. През ноември 1941 г. команд­

ващият Съюзническите войски, Окинлек, nредnри­

ема операция "Кръстоносец': nри което nринуждава Ромел да се опегли към Ел Агейла. Тази битка раз­

крива слабоспа на германците, nотвърдена nо-късно и в битката за Ел Аламейн.

Ромел често не се доверява на информацията,

nолучена от разузнаването. Той nредnочита nо­

скоро да вярва на собствената си интуиция, откол­кото на високо надеждното германско разузнаване.

По време на оnерацията "Кръстоносец" фелдмар­

шалът получава данни от разузнаването, че британ­

ската армия nодготвя офанзива, но той настоява, че

всъщност британците се готвят за отстъnление. Той

държи на своето nредnоложение, което се базира на nредишни сведения, nолучени от германското

разузнаване, и в резултат на това неговите военни

части са в неизгодна nозиция от самото начало.

Щом врагът заnочва настъnление, Ромел заnовядва

на войниците си да разчитат на собствената си инту­иция. Без конкретни заnоведи в редиците на вой­

ската настъnва известно объркване и несигурност.

Освен това, мислейки единствено за nридвижването си наnред, Ромел игнорира снабдяването на войни­

ците си с nродоволствие, което се оказва вnослед­

ствие фатална грешка.

Храброспа и интуицията на командващия, заедно

с дългогодишния му оnит и желязната му воля да

nобеждава, nравят нещата да изглеждат наред. При

Ел Аламейн обаче Ромел се разболява и събитията

се развиват в неблагоnриятна за германците nосока.

Всъщност. ако не се беше разболял, никой не би могъл да каже дали би спечелил nобеда и този nът. Чърчил

изnраща в nомощ на съюзническата армия 1 ООО току­що nроизведени американски танка "Шърман~ заедно

със 750 самолета и 190 ООО войници. Това е внушителна

Войници обядват върху танка си.

Върху консервите има етикети с

надnис АМ, който войниците на wera разчитат като "Aiter Mann~ което означава буквално "изкуфм старец~

• Военни части на Оста се nредават. Два

месеца nо-късно Ромеn наnу<ка Африка, а

на 13 май 1943 г. се nредава цялата армия на Оста.

Ромел обсъжда военните оnерации с

офицер от своя щаб на бойното nоле.

Той винаги nрисъства в най·rорещите

точки, като често не държи сметка за

собствената си безоnасност.

армия, готова да води сражения. Преимуществото на

Съюзническата армия се дължи и на факта, че за раз­

лика от германците, нейните nродоволствени бази са

съвсем близо до войската. Силите на Оста разnолагат с 489 танка, 675 само­

лета и общо 104 ООО германски и италиански вой­ници. Италианското военно снабдяване е nодобно

на германското, което nрави nоложението още nо­

лошо. Освен това сnециалистите криnтографи на Съюзниците успяват да разшифроват кодовете на

немските шифровъчни машини "Енигма'; с които гер­

манците до този момент се гордеят, и да разкрият

военните nланове на Вермахта.

Насочвайки своето внимание към бойните дейст­

вия в Африка, Съюзническите сили усnяват nрез юни 1942 г. да си върнат Либия. Междувременно Хитлер

излага своя план - войските под командването на

Ромел да завладеят Егиnет. Трудно е да се разберат

nричините, nоради които фюрерът одобрява nодобна безразсъдна оnерация, предвид обстоятелството че

би било трудно да се осигури логистиката на арми­

ята nрез Средиземно море. Смята се, че усnехите на

Ромел са nричина Хиmер да изгуби реална nредстава за развитието на военните действия. Фелдмаршалът

усnява да разкъса обсадата на Тобрук. nревърнал се

в символ на британската съnротива. Хитлер е разо­

чарован от неусnехите на германците срещу съвет­

ската армия и вероятно вижда в това възможност да

изnолзва Егиnет, за да отклони вниманието на гер­

манския народ от nоложението на Източния фронт.

ВЪnреки разклатеното си здраве, Ромел не nрес­

тава да води сражения. Резуmатите обаче са катастро­

фални за германците. Съюзническите войски печелят все nовече nобеди на бойното поле, а силите на Оста

дори не са в състояние да отговорят адекватно на тех­

ните атаки. В този момент основната грижа на Ромел е

как да сnаси nо-голяма част от армията си.

Първоначалните убедителни победи на герман­

ците в африканската война сnечелват на Ромел - глав­

нокомандващия войските в пустинята, уважението

и nризнанието на германския народ. Сега обществе­носпа в Германия е силно обезпокоена от възмож­

носпа за nълно поражение и загуба на войната.

-

Ервин Ромея

ПОПУЛЯРНОСТ, СЪЗДАДЕНА ОТ МЕДИИТЕ

РАЖДАНЕТО НА ЕДИН ГЕРОЙ

сщестзуеат ГОЛЯМ брой фотогра­ИИ на Ро.v.ел, направени в Африка.

Нацисткият министър на пропаган­

дата Йозеф Г ьо6елс използва имиджа на Ромел, за да /"IOEW1rнe духа на нацията.

За nърви nьт Ромел привлича вни­манието на Гьобелс по време на свет­

кавичната инвазия във Франция. "При­

зрачната дивизия~ която с бързите си действия успява да преодолее съпроти­

вата на врага, е подходяща тема за при­

вличане на обществения интерес в Гер­

мания. Самият Ромел също предизвиква интереса на медиите. Той е млад за поста,

на който е назначен, а и изглежда добре.

Всъщност не ~~ЮЖе да се каже, че е кра­сив, но е изключително енергична лич­

ност. типичен представител на герман­

ската средна класа. В пресата пишат за

него: ·~ите му са сини и живи, какъвто е и неговият характер. Правият нос и фор­

мата на челюстта му говорят за волеви

нрав и СW1но развито чувство за дос­

тойнство~

От началото на инвазията във Фран­

ция всички внимателно слушат новините

по радиото. Хората се интересуват от

всичко, което t.юrсп да научат за поред­

ните победи на Ро.v.ел. Целта на Гьобелс е да използва попу­

лярността на генерала след капитула­

цията на Франция. Той иска съдействи­ето на Ро.v.ел за създаването на филм

със заmавиеilобеда над Запада~ По това

време генералът се намира във Фран­

ция и се включва ентусиазирано заедно

със своите войници във възетановката

на сцените, показващи преминаването на

реките и водените сражения. При засне­

мане на тези сцени са използвани затвор­

ници в ролята на вражески войници и

много често те наистина срещат смъртта

си за n<rголяма достоверност на филмо­

вия материал, който има изключително

силно въздействие върху зрителите.

Името на генерал Ромел се появява

често във вестникарските статии и едва

ли има негов съвременник, който да не

е чувал за него. Докато служи в Африка,

той става дори още по-ценен за целите на германската пропагандна машина.

Картината наистина е впечатляваща -Ро.v.ел, изправен на фона на безкрай­

ната пустиня и танковете от неговия

корпус, с които германците толкова се

гордеят, сред пясъчните дюни около тях.

Подобни романтични картини са много по-привлекателни за публиката, откол­

кото кадрите от войната в Европа с вой­

ниците, потънали в кал.

За Хитлер завладените в Африка територии не са толкова важни, но

министерството на пропагандата, чието

основно задължение е да поддържа

ентусиазма на обществеността по отно­

шение на войната, смята Африка за иде­

алното място именно заради пейзажа и

природните дадености.

Популярността помага на Ромел

Ромел се радва на вниманието на

Министерството на пропагандата, но

някои висши военни не крият недовол­

ството си от този факт. Той напълно

съзнава това, но въпреки всичко про­

дължава да сътрудничи на нацистката

пропаганда в Африка като истински

актьор по време на снимки.

Ромел е изключително амбициозен по

отношение на своята репутация, смя­

тайки може би, че тя е в състояние да го опази от враговете му. Под врагове тук,

разбира се, не се имат предвид Съюз­

ническите сили, а офицерите от вис­шия военен ешелон, които не го харес­

ват, както и колеги, виждащи в негово

лице опасен конкурент. Ромел се радва на едно доста привилегировано отно­

шение от страна на Хитлер и на пови­

шения, които му спечелват неприязънта

на останалите военни. Въпреки това той все пак успява да запази добрата си

репутация и уважението на обществе-

.... Ромеn (вдясно) nрисъства на мероnриятие nрез 1942 r., известно като •nодслон nрез зимата~ Той неnрекъснато е канен като гост на nодобни сбирки.

носттав Германия.

Оказва се, че за Ромел е по-добре да сътрудничи на Министерството на

пропагандата, общувайки с широката

публика, отколкото да се опитва да се сближи с другите висши офицери.

Последният път. когато фактът, че е

обществена личност. помага на Ромел, е

малко преди смъртта му. За Гестапо няма никакво съмнение, че той е замесен в

заговора срещу фюрера, но Хитлер не

може да даде заповед за екзекуцията на

толкова популярен сред народа висш

офицер. Вместо това Хитлер решава да

използва дори и смъртта на Ромел за

пропагандните си цели, като обявява, че е загинал по време на военна операция

в Нормандия и му организира почетно

погребение. Хората така и не научават

истината за смъртта на Ромел и тъгуват за голямата загуба, а войниците му са

вдъхновени от подвига на своя генерал,

загинал в битка с врага.

• Министърът на проnагандата Гьобелс. Той доnринася за разnространението на идеите на нацизма със своята nроnагандна машина и е най-известният организатор на връзки с обществеността през ХХ е.

Съвременници

Мъже, преследващи една

илюзорна победа През цялата си военна кариера Ромел винаги е до своите войници на фронта, като се стреми да

се отнася коректно и към военнопленниците. Той е уважаван като герой по време на войната

не само от германците, но и от неприятелите, отнасящи се към него като към мъж на честта.

Всяка негова победа променя живота на огромен брой хора и дори повлиява в крайна сметка

върху съдбата на вожда на нацията.

Диктаторът, заповядал на героя от Африка да умре

Адолф Хитnер (1889-1945)

Военното ръководство на Ромел, "Пехотни атаки'; е публикувано през 1937 г. и се превръща в бестселър. Един от читателите на това ръководство е

лидерът на нацистката партия в Германия Адолф Хитлер. Той е роден в Австрия през 1889 година. В младежките си години се опитва да стане художник и

архитект, но се проваля. В началото на Първата световна война Адолф Хитлер постъпва в германската армия, а след войната работи в разузнавателен отдел

и става член на Германската работническа партия. По-късно нейното име е променено на Национал-социалистическа пар-

тия (Нацисти) и през 1921 г. Хитлер става неин ръководител. След провала на въстанието от 1923 г. (така наречения

Бирен пуч) той решава да използва единствено законови средства и успява да заеме силни властови позиции,

възползвайки се от социалното напрежение, предизвикано от Голямата депресия. През 1933 г. става канц­

лер, а през 1934 г., след смъртта на президента Хинденбург, обединява двете длъжности и по същество

установява диктатура.

Книгата "Пехотни атаки" разглежда въпроси, които предизвикват интереса на Хитлер, тъй като са

свързани с опита, който той самият има като участник в Първата световна война. Фюрерът е впечатлен

от военния талант на Ромел и го назначава като командир на личния си охранителен батальон. По време

на тази служба той оценява високо лоялността на своя офицер и му поверява поста на комендант на военна­

та академия, произвеждайки го в чин генерал-майор, а по-късно и в генерал. Ромел на свой ред, като мнозина

други, също попада под влиянието на личното обаяние на Хитлер и изцяло се посвещава на военната си кариера.

Техните добри взаимоотношения обаче постепенно започват да охладняват. През ноември 1942 г., след тежки

сражения в Северна Африка, виждайки, че няма друг изход, Ромел решава да изтегли своята армия от фронтовата

линия. Хитлер е вбесен и заповядва на фелдмаршала "да се сражават до смърт'~ Ромелостава разочарован

от неспособността на фюрера да взема хладнокръвни решения и това поражда неприязън между

двамата. По-късно, когато вижда, че отечеството му е в опасност, фелдмаршалът отново и отно­

во моли Хитлер да сложи край на войната, но усилията му са напразни. През октомври 1944 г.

Ромел е заподозрян в участие в заговора срещу Хитлер и е принуден да извърши самоубий­

ство. Фюрерът скрива истината за смъртта му и заповядва да бъде погребан с почести.

Само след шест месеца самият Хитлер, изправен пред заплахата да попадне в плен на

превзелите Берлин съветски войски, също се самоубива.

· -------

МРЕЖА ОТ ЛИЧНИ ВРЪЗКИ Сър Клод О кинлек (1884-1981)

Командващ войските в близкия изток. Той е освободен от длъжност. след като nреrьрпява

nоражение от армията на Ромеn. Окинлек юпраща безпрецедентно послание към цялата армиА, което гласи: "Ромел съвсем

не е свръхчовек." Това обаче само увеличава славата на Ромел и имиджа му на

смел човек.

1 бени,то Мусоnини 1

Началник ка щаба на Ромел и командир на армии rpyna "Б".

Той участва в заговора срещу Хитлер, но не успява да привлече Ромел в групата на заговорниците.

йоэеф Гьобелс (1897-1945)

Министър на проnагандата. Той има изключително голям nринос за

популяризирането и утвърждаване­

то на репутацията на Ромел. Гьобелс е един от най-близките съветници на Хитлер и след неговата смърт

също се самоубива.

... Личностите в сивите карета са nредставени в тази глава.

Франц Хапдер (1884-1972)

Началник на Генералния щаб на

германската армия. Сnоред него Северна Африка е второстепенно бойно поле и е недоволен от Ромел, който често

пренебрегва заповедите на Генералния щаб и разширява фронтовата линия.

Горд фон Рундщот (1875-1953)

Главнокомандващ на войските от Западния фронт. В момента на десанта на Съюзниците в Нормандия

на негово подчинение са и войските на Ромеn, с когото той обсъжда разnоложението на nозициите, а

след неговото раняване Фон Герд поема напълно командването,

оnитвайки се да осъществи стратеrията на фелдмаршал Ромел.

Балдур фон Ширах (1907-1974)

Водач на ·хитлер Югенд~

Той изпитва лична неnриязън към Ромел и подготвя отстраняването

му от поста на офицер за

връзка с "Хитлер Юrенд~

Фелдмаршал, който се сражава

заедно с Ромел в Африка. Сnед изтеглянето на германците

опам той става главнокома нд· ващ на войските, з.ащитаеащи

Италия. Дълго време той успява да продотврати

нахлуването на Съюзниците в Италия, прилагайки тактиката

на постеnенното оттегляне.

Министър-председателят на Великобритания, който е вбесен от победите на Ромел

Уинстън Чърчил (1874-1965)

През февруари 1941 г., когато е назначен за командващ Африканския корпус, Ромел предприема атаки срещу силите на

Съюзниците веднага след пристигането си в Северна Африка. След няколко последователни поражения на Съюзническите

войски Чърчил заявява: "Ромел! Ромел! Само ако можехме да победим Ромел, нищо друго не ме интересува!"

Чърчил става министър-председател на Англия през май 1940 г. и от самото начало Ромел му създава големи про­

блеми със своите действия. През юни същата година германският генерал и неговата 7-ма танкова дивизия принуждават

британските войски да се откажат от битката за Франция и да се опеглят на острова. През юли 1942 г., в свое изказване пред Парламента, Чърчил оправдава британските загуби в Северна Африка със смелата и хитра тактика, която използва

генерал Ромел. В крайна сметка обаче, след битката за Ел Аламейн през ноември 1942 г., събитията вземат друг обрат и се развиват в полза на Съюзническите армии.

Чърчил е роден през 1874 г. Баща му е политик от Консервативната партия, а майка му е дъщеря на индустриалец.

Ервин Ромея

• Висши офицери, началници

• Неnриятели Политически връзки и взаимоотношения

• Политически съмишленици

Уинстън завършва военна академия и постъпва в армията. Той проявява писателски талант, изпращайки кореспонденции от фронта. Кариерата му на

политик започва през 1899 година. След Първата световна война Чърчил заема важни държавни постове- министър на търговиящ министър на вътреш­

ните рабощ първи лорд на адмиралтейството и министър по колониалните въпроси. След избухването на Втората световна война става министър-пред­

седател. В своето обръщение към нацията Чърчил заявява, че ще са необходими големи усилия,"кръв, тежък труд, сълзи и пот" от всички и всеки е длъжен

да даде своя принос за победата над нацизма.

Като министър-председател Чърчил засилва връзките на Великобритания със Съединените щати и влиза в съюз с Русия, осигурявайки по този начин

окончателната победа над нацистите. Малко след безусловната капитулация на Германия, през май 1945 г., Чърчил произнася прословутата си реч, в която

посочва новия враг-Съветския съюз, и говори за Студената война и Желязната завеса. Той е удостоен с Нобелова награда за литература за многобройните

си публикации и особено за мемоарите си със заглавие "Втората световна война'; издадени в шест тома. Чърчил умира на 24 януари 1965 г. на 90-годишна възраст, но ще остане завинаги в световната история като най-великия британец.

Съвременници

Пустиниият плъх, който преследва Пустиниата лисица

Бърнард Монтrомьри (1887-1976)

Докато е на поста командващ армиите на Оста в Северна Африка, Ромел получава прякора Пустинната лисица. Благодарение на умелата му военна

тактика германските и италианските военни части под негово разпореждане бележат редица победи, но в крайна сметка не успяват да се наложат над

британските сили. Кулминационната точка на военната кампания в Северна Африка е битката при Еп Аламейн през ноември 1942 г. В тази битка армията на Ромел е разгромена от 8-ма британска армия под командването на генерап-лейтенант Монтгомъри.

Монтгомъри е роден на 17 ноември 1887 г. в Кенингтън (Лондон) в семейството на англо-ирландски англикански свещеник. След като завършва Кралската военна академия в Сандхърст, той взема участие във военните действия във

Франция по време на Първата световна война. По време на африканската кампания през Втората световна война е

назначен за армейски командир. Дори и на бойното поле той винаги е облечен елегаНПiо- с барета и кашмирена военна

куртка, и има навика да обикаля военните позиции в пустинята, разговаряйки дружелюбно дори и с най-обикновените

войници. Между себе си подчинените му го наричат Монти и му имат безгранично доверие. Монтгомъри е забележителен

военен командир, който винаги е наясно с положението на фронтовата линия и се радва на уважението и любовта на

своята армия, заради което го наричат Войнишкия генерал. В това отношение двамата с Ромел имат много общи черти.

&ъщност, говори се, че Монтгомъри слага снимка на Ромел в мобилния си команден пункт и когато обмисля бъдещите

си военни ходове, винаги се старае да предвиди как би постъпил в случая неговият неприятел.

Британските части под командването на Монтгомъри са извесmи под името Пустинни плъхове. Подкрепяни от аме­

рикансхиrе войа<и, командвани от генерап Айзенхауер, те не mират своята офанзива срещу германците, а на Ромеп не му

остава нищо друго, освен да приеме поражението. ВЪпреки това, отново и отново, независимо от непрекъснатите сраже­

ния, Монттомъри не уmява да неутрапизира основното ядро на германските сили. Разбирайки добре, че това се дължи на

бриляНПiата военна стратегия на Ромел, той не крие възхищението си от тактическите умения на германския фелдмаршал.

Победата в Африка превръща Монтгомъри в национален герой за британците, а военната му съдба го среща отново

с Ромел в качеството му на главнокомандващ по време на десанта в Нормандия през 1944 г. След войната той получава титлата виконт Монтгомъри Аламейнски и става началник на Имперския генерапен щаб, а по-късно заместник-команд­

ващ на силите на НАТО в Европа. Остава на този пост до пенсионирането си през 1958 година. Монтгомъри умира от естествена смърт на 91-годишна възраст през 1976 година.

Главнокомандващият Съюзническите сили, който атакува Атлантическия вал

Дуайт Д. Айзенхауьр (1890-1969)

Айзенхауър е роден в Тексас на 14 октомври 1890 г. Той служи като помощник в щаба на генерап Дъглас Макартър и го придружа-ва до Филипините, където от 1935 г. служи като съветник на филипинското правителство. След включването на Америка във Втората световна война през 1941 r. Ай.зенхауър е назначен за командир на Северноафриканския фронт и дебаркира с

армията си в Африка. В началото поради липса на военен опит американците търпят големи загуби, но в края на битката

за Еп Ала мейн, Айзенхауъратакува в гръб армията наРомел на територията на Тунис. Последват атаки срещу германците

от изток и от запад, довеждащи до техния разгром.

Айзенхауър е назначен за главнокомандващ на войските в Европа и ръководи десанта в Нормандия, който той

нарича "най-голямата военна операция в историята~ Ромел разработва система за защитни укрепления във Франция,

станала известна като • Атлантически вал·: Айзенхауър отново се изправя срещу стария си противник. Призори на 6 юни 1944 г. започва десантът в Нормандия. Ромеп, който по това време е в Германия, веднага се връща обратно на фронта, но

съюзниците многократно превишават бойната сила на германците. Те имат на разположение много повече кораби и само­

лети и разполагат с над 750 ООО войници. Айзенхауър е известен не само като добър стратег, но и с умението си да се mравя с проблемите, които възникват в редиците на Съюзническите армии. Именно на тези негови способности до голяма степен се дължи

победата на Съюзниците. Американският генерап е и човек със строги морални принципи. Когато 1 ЗО пленени германски войници се задушават при транспортирането им, Айзенхауър изпраща безпрецедеНПiО извинение на германското командване.

Неговият благ характер и брилянтните му военни успехи допринасят за избирането му за командващ войските на НАТО през

1950 г. По-късно той участва в президентските избори като представител на републиканците и през 1952 r. става президент на Съединените щати, а през 1956 г. е преизбран отново. След като се пенсионира, Ай.зенхауър води тих и спокоен живот. Умира от

сърдечна недостатъчност на 26 март 1969 г.

Ервин Ромея

Фашистът, към коrото Ромел се отнася с пренебрежение

Бенито Мусолини (1883-1945)

Не само италианските войници под командването на Ромел са повлияни от нестандартната му личност и необичайната му стратегия. Мусолини,

който е командващият силите на Оста, също е впечатлен от германеца. Дучето живо се интересува от Северноафриканската кампания, тъй като една от

неговите цели е възстановяването на старата Римска империя. Постоянните сражения изтощават италианските части и те не са в състояние да продъл­

жат кампанията без помощта на германците. След пристигането си в Африка Ромел често пренебрегва заповедите на Мусолини. Въпреки че формално

е подчинен на италианеца, Ромел често му създава rрижи и не се съобразява с него.

Мусолини е роден в бедно семейство и още в младежките си години се включва в социалистическото движение. Той е назначен за

главен редактор на партийния орган "Бъдещето на работника"(L:Аwепirе del Lavoratore) и става известен в работническите среди. След

Първата световна война Мусолини създава фашистка партия с революционна ориентация и става пионер на фашисткото движение

в ИталиЯ. От 1922 до 1925 г. е министър-председател на страната и успява да установи диктаторска система вместо парламентарно управление. В стремежа си да си осигури колонии Мусолини нахлува в Етиопия, а по-късно укрепва позициите си в Албания и се

намесва в Гражданската война в Испания. Тези негови действия са причина да изпадне в международна изолация, особено след като

Италия се присъединява към Оста като съюзник на нацистка Германия. След окупацията на Полша Германия обявява война на Британия

и Франция. В резултат на водената от Мусолини политика Италия също не закъснява да се присъедини към воюващите страни.

Дучето изпитва смесени чувства по отношение на поведението на Ромел по време на Северноафриканската кампания. Германският

главнокомандващ отказва изобщо да го слуша. В крайна сметка силите на Оста са разгромени. Ромел недооценява важността на такъв

плаuдарм като Северна Африка и това нанася огромни щети на собствената му репутация. След кампанията в Африка

Съюзническите сили насочват вниманието си към Италия и през 1943 г. през Сицилия навлизат в страната. Идва краят

на авторитарното управление на Мусолини. По-късно Хитлер го назначава за министър-председател на марионетното

правителство, сформирано от германците в Северна Италия. Малко преди края на войната Мусолини е заловен, докато

се опитва да избяга, облечен в германска униформа, и на 28 април 1945 г. е екзекутиран.

Орrанизаторът на rенералския заrовор

срещу Хитлер

Клаус фон Щауфенберг (1907-1944)

В началото на управлението си Хитлер има горещата подкрепа на германския народ. През годините на войната хората

започват да недоволстват от трудностите, които се налага да понасят, и от загубите на бойното поле, които стават все по-чести.

Полковник Клаус фон Щауфенберг споделя появилите се антихитлеристки настроения. Той стига до заключението, че единстве­

ният начин да се спре Хитлер, е да се убие и започва да подготвя заговор срещу фюрера.

Щауфенберг е потомък на стар аристократичен род. Той е един от онези, които приветстват идването на власт на Адолф

Хитлер и взема участие в сраженията на германската армия във Франция, Русия и Северна Африка. Ранен е при експлозия на

мина по време на бомбардировките на Съюзническите войски в Тунис през пролетта на 1943 г. и изгубва лявото си око, цялата дясна ръка и два пръста на лявата си ръка. Като разумен човек Щауфенберг започва да изпитва отвращение към Хитлер заради

варварското поведение и жестокото отношение на нацистите към евреите и хората с физически недъзи. Той се присъединява

към съпротивителното движение в редиците на германската армия и става водеща фигура в него. Друг участник в заговора - лейтенант-полковник Сезар

фон Хофакер, който е братовчед на Щауфенберг, се среща и разговаря с Ромел за намеренията на заговорниците. Хофакер докладва на другарите щ че

Ромел е съгласен с тях. Когато Щауфенберг научава това, той започва да крои планове, че именно такава личност като Ромел трябва застане на мястото на

Хиmер. Това го убеждава още по-твърдо в правотата на тяхната цел. Всъщност Ромел не дава съгласието си да се присъедини към заговора. С такова впе­

чатпение остава оптимистично настроеният Хофакер.

На 20 юли 1944 г. Щауфенберг отива на съвещание в бункера на Хитлер, носейки бомба в куфара си. Бомбата избухва, но здравата дъбова маса е при­

чина Хитлер да се отърве само с няколко изгаряния. В стремежа си да омаловажат собственото си участие в заговора, няколко висши офицери заповядват

Щауфенберг да бъде арестуван. След кратък процес той е осъден на смърт и разстрелян. Останалите заговорници също са арестувани и подложени на

жестоки мъчения, за да издадат другите участници. Ромел няма никакво отношение към заговора. Той е загрижен единствено за хода на военните действия

и не приема идеята за заговор срещу Хитлер. За някои участници в заговораРомел е най-подходящата фигура за бъдещ президент на Германия. Всичко това

по своеобразен начин го причислява към атентата и става причина за смъртта му .

•

-

И3ключитеnно вnияние

Съвременните рицари на войната лоялност и съвест

Водачът на нацистката партия Адолф Хитлер е смятан за най-жестокия диктатор на всички

времена. Ромел, от друга страна, е високо уважаван от Съюзниците и отношението към него

като към герой се запазва и след войната. Днес ние сме свидетели на напредък в технологиите,

довел до създаването на оръжия, които са в състояние да предизвикат страшни разрушения само

с натискане на един бутон, а много хора са убивани и ранявани при различни терористични

атаки. Името на Ервин Ром ел и днес е символ на една епоха, в която войната се води от мъже,

които не се страхуват да се изправят лице в лице срещу противника на бойното поле.

Образът на един истински герой

ОТ КРАЯ IIA ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА изми­

нават повече от шест десетилетия. В много

страни хората днес едва ли си спомнят имената на

войниците, прославили се по време на войната, но

Ервин Ромел е добре известен дори и на най-мла­

дото поколение в Европа.

Една от причините за тази известност е предпо­

лагаемата му връзка със заговора срещу Хитлер и с

последвалото трагично самоубийство на фелдмар­

шала. Страните участнички в антихитлеристкия

съюз го смятат за герой, опитал се да убие фюрера.

Германският народ, в опитите си да забрави годи­

ните на нацисткото управление, също търси свое­

образна реабилитация в спомена за Ервин Ромел.

В действителност не бива да се забравя, че Ромел

и Хитлер са били доста близки и има огромна раз­

лика между това, което в действителност е Ромел,

и представата за него.

Със сигурност може да се каже, че Шпайдел е

човекът, който създава представата за Ромел като

за ·герой антихитлерисr. След неуспешния атентат

през 1944 г. Шпайдел е заподозрян като съучааник

и арестуван, но не признава нищо, което знае, и не

предава никой от другите съучааници. Военният

съд на честта не намира достатъчно доказател­

ава, за да го разжалва. Шпайдел успява да избяга

от затвора и оцелява до края на войната. След вой­

ната той публикува книга за Ромел - "Инвазията

1944: Ромел и десантът в Нормандия'~ Шпайдел

откровено обяснява причината да напише тази

книга и тя е - "да превърне Ромел в герой':

По-късно Шпайдел участва активно в създава­

нето на западногерманската армия, известна като

Бундесвер, и се издига до генерал и главнокоманд­

ващ от НАТО. По онова време важни постове в

Западна Германия са поверявани само на хора,

Аушвиц е един ужасен симеол

на еnохата на нацизма. Тои

nродължава да тежи като

мрачна сянка върху цялата

германска нация.

Ервин Ромея

"Единственото, което искам, е да продължа да служа на моята

родина честно, както съм правил това пре3 целия си живот:'

... Синът на Ромел, Манфред, в nродължение на 20 години е кмет на Щутгарт .

участвали в антихитлеристки груnировки.

Сnоред някои главната причина Шпайдел

да представи бившия си командир Ромел

като герой е желанието му да получи

такъв nост.

На какво трябва да се подчиняват войниците

Ромел няма нищо общо с атентата

срещу Хитлер и голям брой свидетели

потвърждават това.

Докато се възстановява от раните си

в болницата, Ромел научава за опита за

покушение срещу Хитлер и тази новина

определено предизвиква гнева му.

Въпреки че подкрепата му за фюрера

поохладнява, неговият ентусиазъм не

изчезва напълно. Той все nак е един от

любимците на Хитлер и това му вдъхва

увереност да засвидетелства nодкреnата

си за него. Генералите, успели да си навле­

кат гнева на фюрера, са отстранени един

след друг, но фактът, че Ромел може без­

наказано да издаде заповед за nрекратя­

ване на огъня, показва, че между него и

Хитлер съществува известно доверие.

... След края на Втората светоена вой нд е Нюрнберг е организиран nроцес, на който висши нацистки офицери са

осъдени за престъпления срещу човечеството.

И3кnючитеnно вnияние

Причината, поради която Ромел отказва да сътруд­

ничи на организаторите на атентата срещу фюрера, се

дължи не само на факта, че изпитва все още известно

уважение към него, но и на чисто войнишка лоялност.

Ервин Ромел през целия си живот се придържа към

изключително строги етични принципи и не се омър­

сява с лъжи. Дори и желанието му за прекратяване

на военните действия внася дълбок смут в неговата

душа заради съмнението, че това може да се тълкува

като акт на предателство спрямо войнишката клетва.

Хитлер поисква от своите офицери писмена клетва

за вярност и Ромел я подписва. Когато му е заповя­

дано от името на фюрера да се самоубие, той нито за

миг не съжалява за своята лоялност. В оставеното от

него предсмъртно писмо Ромел заявява, че единстве­

ното му желание е да служи на отечеството си честно,

както прави това през целия си живот. Вземайки отро­

вата, той е убеден, че по този начин доказва своята

невинност.

За обикновените хора може би не е разбираема

подобна проява на вярност на дадената клетва, но за

един истински войник поколения назад във времето,

та чак до рицарите от Средновековието, е въпрос на

чест да остане верен на клетвата си. Подобно пове­

дение демонстрират и японските самураи, за които

вярното и честно сърце е равностойно на истин­

ско съкровище. Тук обаче възниква въпросът - ако

лоялността влиза в конфликт със съвестта на един

човек, кое е по-важно за него? Мнозина изследова­

тели на биографията на Ервин Ромел са си задавали

този въпрос.

толкова невинни хора.

В миналото дори и за тези, които не са били вой­

ници, верността на дадената клетва е добродетел.

В наши дни все по-малко на брой хора са убедени,

че лоялността трябва да се поставя преди личната

съвест.

Причината за тази промяна в начина на мислене

се дължи донякъде на факта, че в съвременната

.... Джеймс Мейсън в ролята наРомел въвфиnма•пустинната

лисица~ Сюжетът на филма е изграден върху идеята. че

Ромел участва в заговора срещу Хитлер.

епоха се променя и природата на вой­

ната. Народите на страните участнички

в Оста, от една страна, и на Съюзниците,

от друга, са убедени, че войната, която

водят, е"справедлива'~ В това непрекъс­

нато ги убеждава и умело настроената

пропагандна машина на всяка от дър­

жавите, внушавайки им, че доброто

трябва да победи злото. Днес ние

знаем, че съществуват различни цен­

ностни системи и понякога е много

трудно да се определи кое е добро и

кое е зло. Войните обикновено избух-

• Генерал Норман Шварцкоnф, nод чието командване са многонационалните сили по време на войната в

Персийския залив nрез 1991 г. За него се говори като за ·герой от войната в nустинята~ което наnомня за

Ромел, но nоnулярността му не може да се сравнява с тази на германския фелдмаршал.

ват на базата на нечия субективна пре­

ценка и единственото, което може да се твърди със

сигурност, е, че потърпевши и жертви при всяка

война са обикновените мирни граждани.

Днес все повече зачестяват антивоенните настрое­

ния сред жителите на някои воюващи страни. Типичен

пример за това е широкомащабното антивоенно дви­

жение в Америка по време на войната във Виетнам.

Все повече хора си задават въпроса "Справедливи ли

са действията и политиката на нашата страна?'~

В последно време терористичните атаки, които

заплашват съвременните общества, са на път да

променят изцяло отношението на хората към вой­

ната. Една от най-големите разлики между войните

и тероризма е в правилата, по които се водят бит­

ките. В наши дни, с появата на нови видове оръ­

жия за масово унищожение, тези правила стават

все по-неясни. Каква е разликата между цивил­

ните жертви на един терористичен акт и цивилните

жертви при бомбардировка по време на война?

•

Подобен въпрос започва да вълнува съзнанието на

все повече хора.

Носталпш по спомена за един доблестен войник

В наши дни героите не се раждат на бойното

поле. Това може да се обясни с факта, че един герой

дължи съществуването си на своята популярност.

Представата на обикновените хора за герой на

бойното поле обикновено е свързана с образа на

командир, който не се страхува да се изложи на

вражеския огън, споделя всички трудности със сво­

ите войници и уверено ги води към победа. Днешните

войници обаче са оборудвани с най-съвременно оръ­

жие - последна дума на технологиите, и ако не носят

военна униформа, е трудно да се разбере изобщо, че

са войници.

Трудное да се направи сравнениемежду тях и вой­

ниците от времето на Ромел. Представата за гене­

рала, начело на танковия корпус, е изключително

подходяща за създаването на образа на героя от

бойното поле. Друг много важен момент е, че в пус-

Войната в Ирак поражда

nротиворечиви настроения

в световната общественост.

Ервин Ромея

тинята почти няма цивилно население, което да е

потърпевшо от продължителните сражения, а Ромел

от своя страна се придържа към международните

закони и правила, касаещи военнопленниците. Може

дори да се каже, че тези битки са подобни на "игра:

което означава, че и двете страни се подчиняват на

определени правила също като по време на детска

игра на война.

Мнозина обичат да гледат филми за войната и да

изработват модели на танкове. Не е необичайно някой

да е против войните по принцип, но в същото време

да приема и да гледа с удоволствие филми за войната .

Някои от тези хора харесват Ервин Ромел. Те четат

неговата биография и въпреки близостта му до Хитлер,

не са разочаровани от него, а напротив - възхища­

ват се от факта, че успява до голяма степен да остане

до края истински рицар, който с цената на живота си

заплаща своята вярност към войнишката клетва.

Днес войниците на честта, като Ромел, и "справед­

ливите войни• остават завинаги в миналото. Това

прави романтичната легенда за него още по-привле­

кателна и завладяваща.