Л Е К Ц И Я

УПРАВЛЕНИЕ НА СТРЕСА

Р а з р а б о т и л :Р а з р а б о т и л :

д о ц . Г е о р г и П Е Т К О В , д - рд о ц . Г е о р г и П Е Т К О В , д - р

СофияСофия

доц. Г. Петков

Съдържание на лекцията

1. Какво е психичен стрес?2. Теории за стреса.3. Видове стресори и стресови реакции.4. Механизми на развитие на хронични стресови състояния.5. Фактори за психична неустойчивост на стресовите въздействия.6. Обобщение и изводи.

1. Какво е психичен стрес?Думата “стрес” е английска и в първоначалното си значение

означава “натоварване” или “натиск”. В научна употреба понятието е въведено от канадския физиолог Ханс Селие, който на базата на редица клинични наблюдения установява, че хората реагират на разнообразни въздействия от външната среда чрез специфични реакции и общи неспецифични физиологични изменения на състоянието на организма. Тези общи, неспецифични физиологични реакции Селие обозначава като стрес. В по-късните си работи той разделя стреса на две основни форми:

дистрес, като неспецифична реакция на неблагоприятни или вредни въздействия от средата (инфекция, поява на опасност, прекалено ниска или прекалено висока температура и др. под.)

еустрес като общо изменение на физиологичното състояние при благоприятни въздействия (намиране на сексуален партньор, получаване на парична награда). В тази лекция ще разгледаме само дистреса.

В психологията стресът се разглежда като цялостна реакция на неблагоприятни въздействия, която включва физиологични изменения в организма, преживявания на специфични отрицателни емоции и придружаващи ги мисли и поведения. Тази реакция е предизвикана от въздействия, които пречат на протичането на целенасоченото поведение на индивида и се налага да бъдат отстранени. Характерна особеност на психичния стрес е това, че той се предизвиква от субективното възприемане и интерпретация на събитията. Поради това едно и също стресиращо въздействие, например загуба на работата, в един човек може да предизвика силна

2

стресова реакция, а в друг да доведе до мобилизация на силите и намиране на по-доходно работно място.

Субективната интерпретация на ситуациите, въздействията и събитията зависи от съотношението между субективните очаквания и обективните дадености (човек може да преживее стрес ако очаква за своята квалифицирана работа да получи заплащане, което покрива нуждите му, но намира предложения за работа, в които заплащането покрива само две трети от нуждите му), а така също от съотношението на обективните изисквания и собствените възможности да им се отговори (например за успешното погасяване на пожар се изисква способност за 15 сек. да се изтича на втория етаж, но ако човек тежи 120 кг. и не може да направи това). Психичният стрес може да бъде също така резултат от оценка на негативните последствия от настъпването на стресиращото събитие - колкото повече неприятни последици и усложнения се предвиждат, толкова по-силен стрес се

преживява. Ако обобщим може да се каже, че психичният стрес е субективна интерпретация на съотношението между индивида и външната среда, в което той е поставен в неизгодна, вредна или опасна позиция.

В зависимост от своята продължителност могат да се разграничат няколко вида стресови реакции:

Краткотрайният стрес има продължителност от няколко минути до няколко часа и се изразява в негативни емоционални реакции, придружени с вегетативни изменения (увеличен пулс, повишено съдържание на адреналин в кръвта).

Преходните стресови състояния имат продължителност от няколко седмици до няколко месеца или дори година. Такива състояния са депресията и тревожността. За тях е характерно устойчиво изменение на емоционалния живот, изменение в когнитивното функциониране и нарушения във физиологичното състояние на организма.

Хроничният стрес има продължителност повече от година и е свързан с необратими изменения в организацията и функционирането на личността, придружени от поява на соматични болестни симптоми.

Психосоматичните заболявания са крайния резултат от продължителното излагане на стресови въздействия. Най-често това

3

са хипертония, инфаркт на миокарда, язва на стомаха и дванайсетопръстника, късни форми на диабет.

2. Теории за стреса.Първата теория за стреса предлага Селие, който описва фазите

на протичане на стресовата реакция. Първата фаза , наречена уплаха е непосредствената

реакция на въздействието на стресиращия стимул. Характеризира се с рязко изменение на физиологичното състояние, дезорганизация на обичайното поведение и хаотични действия. Тази фаза е сравнително краткотрайна и ако стресора продължава да действа организма преминава към

втората фаза - на мобилизацията. На физиологично равнище организма мобилизира своите физически ресурси, за да издържи на стресовото въздействие. Колкото по-продължително е то, толкова повече ресурси се изразходват, но поведението е организирано и насочено или да се издържи на неблагоприятното въздействие, или да се премахне причината, която го предизвиква. Според Селие ресурсите, които се изразходват на тази фаза, могат да бъдат възстановени и след преминаване на стреса организмът се връща към обичайното си равнище на физиологично функциониране. При продължителни неблагоприятни въздействия се стига до

третата фаза в развитието на стресовата реакция - изчерпване. Тук се стига до изразходване на най-дълбоките ресурси на организма, които са невъзстановими. Стресът оставя трайни изменения в психиката и физическото здраве. Трябва да се посочи, че до изчерпване може да се стигне не само при продължително неблагоприятно въздействие, но също така при повторяемо действие на силни стресори, като тук стресът постепенно се акумулира и настъпват необратими изменения.

В психологията най-широко приета е теорията на Ричард Лазарус. Според тази теория началото на стресовата реакция е т. нар. първична оценка за наличие на заплаха или загуба. Първичната оценка обикновено е предизвикана от наличие на реални стресиращи агенти, но в някои случаи тя може да има чисто психологичен произход - някои хора виждат заплахи там, където останалите са напълно спокойни. Статистиката показва, че много ситуации, които изглеждат

4

рутинни крият опасни изненади, а недооценката на заплахата се плаща с живота или здравето на хората.

Съществена за развитието на стресовата реакция е т.нар. вторична оценка, която представлява оценка на наличните сили и възможности за противодействие или отстраняване на стресора. Към вторичната оценка могат да се отнесат и възникващите очаквания за настъпване на допълнителни усложнения и неприятности. Взаимодействието на първичната и вторичната оценки поражда емоционална реакция, която е съществен компонент на психичния стрес.

Ако човек оцени, че е изправен пред сериозна заплаха и няма достатъчно ресурси за противодействие той вече е в стресово състояние.

Обратно, дори пред лицето на сериозна заплаха оценката за наличие на достатъчно ресурси предотвратява появата на стрес. Трябва да се отбележи, че много хора са склонни да надценяват ресурсите, с които разполагат когато се изправят срещу заплаха или опасност и действат самонадеяно. Други пък проявяват нерешителност като се опасяват за последиците от своите действия. Ясно е следователно, че процесите на вторична оценка на създалата се ситуация трябва да се осъществяват трезво и критично, за да се формира реалистична реакция на стресора.

Много често обаче реакцията на стресора протича в дефицит от време и за да бъде тя адекватна е нужно хората предварително да бъдат подготвени за реагиране в сходни или прототипични ситуации.

Преживяването на неприятна емоция има мотивираща функция и подбужда към излизане от това състояние. Говори се за особен клас умствени и поведенчески усилия, които хората използват, когато са в състояние на стрес. Тези усилия са известни като копинг-стратегии. Лазарус разграничава две основни групи копинг-стратегии: емоционално фокусиран копинг - усилия за регулиране и контрол

на емоциите; проблемно фокусиран копинг - усилия за отстраняване и контрол

на стресора.

5

По-съвременните проучвания ракриват, че тези стратегии могат да се класифицират в следните групи:

Активен копинг. Влагане на повече усилия, планиране на действията си, предприемане на преки действия за отстраняване на стресора.

Планиране. Обмисляне на планове и стратегии за действие, подробно обмисляне на собствените действия и стъпките, през които трябва да се мине.

Потискане на конкуриращи активности. Концентриране върху проблема и отлагане на други задачи и намерения.

Сдържане. Изчакване да настъпи подходящ момент за действие, избягване на прибързани действия.

Търсене на социална подкрепа. Търсене на помощ от други хора, споделяне с други на проблема.

Положително преосмисляне на случилото се и намиране на възможности да се извлече полза от създалото се положение.

Примиряване. Убеждаване на себе си да се приеме станалото като даденост, с която трябва да се живее.

Обръщане към религията. Посещаване на църква, но също така и други действия, чрез които по магичен път да се повлияе на случилото се.

Открито изразяване на емоциите. Намиране на приемливи пътища за облекчаване на емоционалното напрежение.

Потискане. Умствени усилия за убеждаване на себе си, че нищо не е станало.

Пасивно поведение. Отказ от своите цели и от усилия за промяна на положението.

Отвличане. Действия, които могат да отвлекат мисълта от създалата се ситуация (ходене на кино, четене, продължително извършване на механична работа и др.).

Използване на успокоителни, алкохол или наркотици.

Както се вижда, списъкът не е изчерпателен и могат да се изредят още конкретни поведения, които хората предприемат когато са в стрес. Важно е да се посочи, че активните копинг-стратегии имат по-положителни ефекти при преодоляването на стреса, докато стратегиите на пасивно реагиране и насоченост към емоциите помагат да се понесе стреса, но не го премахват. Пасивните стратегии в някои

6

случаи обаче са единственото, което човек може да направи (напр. при смърт на близък, при унищожаване на имущество).

Друга теория за стреса е предложена от Стивън Хобфол, който постулира, че значителна част от усилията на хората са посветени на запазване или увеличаване на своите ресурси (които включват материалните притежания, физическото здраве, образованието и професионалната компетентност, социалните връзки и контакти с други хора). Това е теория за обмена (баланс на давано и получавано) между индивида и неговата среда. Нейният автор дефинира психичния стрес като “…реакция спрямо средата, в която е налице:

а) заплаха за чиста загуба на ресурси; б) вече е налице чиста загуба на ресурси; в) липса на придобиване на ресурс когато друг ресурс е вече

изразходван”. Теорията разглежда поведенията на хората в стрес като

насочени към запазване или минимизиране на загубите на лични ресурси. Какви конкретни начини на действие се избират зависи от особеностите на ситуацията и от това, какви ресурси могат да бъдат или са вече изгубени. Например, за да не изгуби работата си човек трябва да спазва трудовата дисциплина, а за да не се окаже в правонарушение трябва да знае поне кои действия са правно санкционирани.

Процесите на справяне със стреса според тази концепция накратко се свеждат до следните стратегии.

Замяната на изгубения ресурс с друг, както например след развод човек може да сключи повторно брак и отново да има брачен партньор. Замяната може да има и символична форма - загубата на младостта може да се замени с мъдростта на старостта и общото самочувствие да се запази на високо равнище.

Преразглеждане на загубата на ресурси - създалата се ситуация се възприема като предизвикателство и възможност за придобиване на нови ресурси. Например заемането на ръководна длъжност е загуба на спокойствието и допълнително натоварване, но това е възможност за овладяване на нови умения и повишаване на личния авторитет.

7

Преоценката на ресурсите - позволява да се намалят неприятните преживявания чрез омаловажаване на загубеното, както добре е илюстрирано в баснята за лисицата и гроздето.

3. Видове стресори и стресови реакции.Източниците на стрес са от най-разнообразно естество и е

трудно да се подведат в определена класификационна система. Тук ще очертаем връзките между особеностите на стресора, емоционалните реакции, които той предизвиква и възможностите за противодействие. Няма да се спираме подробно върху източниците на стрес, свързани с организацията на работата, но трябва да отбележим, че претоварванията със задачи в службата, противоречивите изисквания, лошите взаимоотношения между колегите и с ръководството са източник на значителни стресови въздействия в ежедневието.

Стресорите могат да бъдат: Появата на заплаха или опасност. Пред лицето на опасността

хората изпитват безпокойство, тревога, напрегнатост, страх. Естествената реакция при тези преживявания е бягството от ситуацията. Тази естествена реакция е напълно неприемлива в ситуации, когато човек трябва да се бори с източника на заплаха и едновременно с това да потиска стресовите преживявания. В тези условия психичните натоварвания са твърде големи и изискват мобилизация на значителни физиологични ресурси. необходимост да се действа в ситуации на непредсказуемост

и неяснота. Хората се чувстват застрашени, объркани и извън контрол,

защото не могат да предвидят времето, когато ще се конфронтират със заплахата, не могат да определят нейния размер и да преценят с какви ресурси за противодействие разполагат, не могат дори да са сигурни доколко да разчитат на помощта на други хора. От психологична гледна точка това състояние може да се определи като външно наложена загуба на когнитивен контрол над поведението.

8

Ситуацията на неяснота и неопределеност може да бъде психологически овладяна ако хората ясно и точно знаят какво да правят и се придържат към проверени в практиката правила на поведение. (пример със земетресение, авария и т.н.) Важен източник на стрес е фрустрацията.

Известно е, че фрустрацията на поведението предизвиква агресивни реакции, но преживяванията на гняв, ярост и омраза са прояви на психичен стрес.

(пример с полицаи и лекари)От психологията обаче е известно, че за да се чувстваме

спокойни и да поддържаме положителни социални взаимоотношения ние имаме нужда да поддържаме убеждението, че хората около нас са добри, отзивчиви и сърдечни, че заслужават доверие и на тях може да се разчита. Тази нагласа има дълбоки корени в човешката психика, които водят началото си от най-ранното детство и фрустрацията на свързаните с нея убеждения води до ранимост на психиката.

Полицаите и лекарите, а и някои други професии са поставени в постоянен конфликт между естествения стремеж към дружелюбие и доброжелателност и информацията за съществуването на хора, чието поведение напълно му противоречи.

Профилактиката на този вид стрес трябва да върви в две посоки. На първо място, необходимо е да се изработи

собствена, професионална гледна точка как да се възприемат лицата с отклоняващо се поведение.

На второ място, създаването и поддържането на контакти и отношения извън работното място, при които общуването между хората потвърждава първоначалната им вяра в добрата страна на човешката природа в значителна степен може да повиши устойчивостта при конфронтиране с опровергаваща информация.

Затварянето на неформалните контакти и общуване само между колегите не е препоръчителна стратегия на противодействие, защото преживяното се повтаря и споделя отново и отново и така усилва формирането на враждебност и цинизъм във виждането за човешката

9

природа. Общуването между семействата обаче е добър начин да се запази вярата в човешката добра природа.

Втората форма на фрустрация, която има пряко отношение към професионалния стрес при полицаите е свързана с потребността от сигурност. Тази фундаментална мотивация може да бъде фрустрирана не само при пряка конфронтация с опасност. Клиничните наблюдения и данните от практиката показват, че остри стресови реакции се развиват и в следните случаи, при които сигурността на самите хора не е пряко застрашена:

Наблюдаване смърт на дете, на познат човек или на колега. Неволно установяваната психологична близост с жертвата засилва възприятията на заплаха за личната сигурност.

Участие в спасителни команди при евакуиране на тежко ранени или на трупове. Има много сведения, че членовете на такива спасителни екипи преживяват силен стрес. Спасителите чувстват, че техните очаквания за съществуване на обичайно равнище на сигурност и защитеност не се потвърждават. Смъртта в тези случаи се представя в най-страшните си форми.

Наблюдаване на последиците от особено жестоки престъпления. В този случай са засегнати убежденията, че моралните норми и социални ограничения гарантират известно равнище на защита от крайни ексцеси на насилие.

Наблюдаване на обширни разрушения на обитаемата среда след земетресения, големи пожари или индустриални катастрофи. Клиничните наблюдения разкриват, че при природни или индустриални катастрофи хората реагират остро, дори да не са пряко засегнати. Тези реакции са резултат от загуба на чувството, че сме обкръжени от сигурна обитаема среда.

Наблюдаване на други хора, които изпитват силно страдание, напр. близките на загинали при катастрофа, затрупани при земетресение и т.н. Реакцията е предизвикана от уплаха при мисълта какво може да се случи да преживеят наблюдателите, ако се окажат в положението на страдащите.

Реакциите при фрустрация на потребността от сигурност могат да варират в определени граници.

При запазване на самообладание все пак се наблюдават преживявания на самота и потиснатост, затваряне в

10

себе си и ограничаване на общуването с колегите или другите хора в същата позиция.

По-остри са реакциите на отвращение, придружени с прилошаване, повръщане, непреодолимо желание да се напусне мястото, където се е случило стресиращото събитие.

В случаите, когато човек е не само наблюдател но и жертва може да се развие остра стресова реакция.

Тя се проявява в стесненост на съзнанието, загуба на ориентация в протичането на събитията, вцепененост, стъклен поглед или бурна хаотична активност, придружени от вегетативни реакции (ускорен пулс, изпотяване, изчервяване или силно пребледняване).

4. Механизми на развитие на хронични стресови състояния.

Към хроничните стресови състояния се отнасят трайни изменения в психосоматичния статус, придружени от

неопределени здравни оплаквания (болки в ставите, изтръпване на крайниците, поява на стомашни киселини, нарушения на съня и др.), развитие на депресия и развитие на посттравматично стресово разстройство.

Последното, по данни от литературата, е често срещан резултат от преживения стрес по време на бойни действия или многократно изпадане в критични ситуации.

Посттравматичното стресово разстройство се определя като болестно състояние, което има следните симптоми:

внезапни, ярки оживявания на минали травмиращи сцени;

сравнително често повтарящи се кошмарни сънища, емоционална притъпеност;

отчужденост от другите хора, включително от близките;

продължаващо чувство за страх и избягване на сигнали, които напомнят за стресиращото събитие.

В някои случаи се наблюдават остри пристъпи на страх без видима причина, прояви на паника или силна агресия по дребен повод, безсъние.

11

Симптомите обикновено се преживяват мъчително и болният не може да се справи сам с тях.

Много често посттравматичното стресово разстройство се придружава от повишена консумация на алкохол или други психоактивни вещества, развитие на депресия и тревожност, поява на психосоматични оплаквания и развитие на органични заболявания. Продължителността на това стресово състояние може да бъде с години - изследвания върху ветерани от войната във Виетнам сочат, че дори и 20 г. след завръщане у дома при някои воювали все още се наблюдават симптоми на посттравматичен стрес.

За появата на посттравматичен стрес от съществено значение е акумулирането на отрицателни емоционални преживявания. В паметта се натрупва емоционално значим опит, който впоследствие лесно се активира и чрез съдържанието си се включва в регулацията на поведението. Следователно превенцията на стреса може да бъде успешна, ако хората предварително са подготвени да реагират хладнокръвно в стресиращи ситуации или ако този опит своевременно се преосмисли с неутрализиране на емоционалната му компонента.

Акумулираните отрицателни преживявания в ситуации на неясна заплаха, но не и при наблюдение на травмиращи сцени, имат преки връзки с развитието на посттравматично стресово разстройство.

Другият път, по който преживяванията в неясни ситуации и при наблюдаване на травмиращи сцени влияят върху хронифицирането на стреса е чрез въздействията върху състоянието на човека при повторно попадане в ситуация на опасност.

Тези въздействия са в две насоки: пряко, чрез активиране на емоционални преживявания

на гняв, ярост и омраза; косвено, чрез активиране на тревожни мисли за

появата на допълнителни опасности и усложнения. Тревожните мисли на свой ред усилват емоционалните преживявания на напрегнатост, тревога и безпокойство. Когато емоциите достигнат голяма интензивност човекът изпада в дисоциативно състояние.

То се изразява в:

12

изменено възприятие на хода на времето (всичко тече като на забавен кадър или става сякаш мигновено);

нарушена ориентация в пространството;

дълбоко чувство, че това което става не е действително (сякаш е сън или филм);

отстраненост и усещане, че ставащото се случва с някой друг;

загуба на усещане за собственото тяло;

загуба на усещане за болка.

Множество изследвания еднозначно потвърждават, че интензивното преживяване на дисоциативно състояние е пряко свързано с развитието на посттравматично стресово разстройство в последващия период след излизане от кризисната ситуация. И нтензивните емоции на безпокойство, тревога, гняв и ярост по време на действие в опасна ситуация също имат преки ефекти върху възникването на хроничен стрес.

Ако обобщим представеното дотук, можем да направим заключението, че основният психологичен процес при развитието на посттравматично стресово разстройство е нарушаване на способността за съзнателен контрол над емоционалните реакции и поведението.

Преживяванията на гняв и ярост се придружават от особено емоционално “заслепяване”, възникването на тревожни мисли стеснява възприятието и ограничава възможностите за критичен анализ и оценка на ситуацията, дисоциативното състояние пък е пряка проява на отпадането на съзнателния контрол над поведението. Превенцията и противодействието срещу развитие на хроничен стрес в професионалната дейност следователно трябва да бъдат насочени към предотвратяване на този разпад.

5. Фактори за психична неустойчивост на стресови въздействия.

Изследванията върху ролята на индивидуално-личностните особености са насочени предимно към лица, които са развили остър стрес или са показали податливост към интензивни дисоциативни състояния при стресови ситуации, така че е по-лесно да се очертаят личностните предпоставки за повишена ранимост. Изводи за по-голяма

13

устойчивост на стрес могат да се направят от обратното - отсъствие на рискови личностни особености.

Има множество емпирични данни, че импулсивността е фактор, който предразполага към развитие на хроничен стрес. Импулсивността е склонност към бързо, често хаотично и необмислено реагиране на стимулите от външната среда. Тя е израз на дефицит в саморегулацията и неспособност да се държат под контрол собствените импулси. Когато са поставени в стресираща ситуация лицата с високи показатели по импулсивност не могат да овладеят страховите си реакции и при тях значително по-лесно настъпва разрив между емоционалната реакция и когнитивния контрол над нейното протичане.

Тревожността е склонност на личността да реагира с безпокойство и напрегнатост по незначителни поводи или дори без наличие на обективни основания. Лицата с високи равнища на тревожност преди да попаднат в стресираща ситуация насочват автоматично мислите си към неприятностите, които ги очакват и така създават предварително напрегнато състояние. Когато попаднат в ситуацията те продължават усилено да мислят за опасността като по този начин увеличават интензитета на емоционалните преживявания и в крайна сметка развиват хроничен стрес. При тях акумулирането на негативен емоционален опит също така е значително по-голямо, отколкото при лица с ниска тревожност, така че колкото повече попадат в стресиращи ситуации, толкова по-уязвими стават.

Враждебността е комплексно качество на личността, което се характеризира с възприемане на хората като източник на заплаха, емоционално реагиране с гняв и агресия и готовност за противопоставяне.

Изследванията показват, че като устойчиво качество на личността тя влияе върху развитието на хроничен стрес чрез често изразходване на физиологичните ресурси на организма при преживяванията на гняв и раздразнение, чрез снижени равнища на получавана социална подкрепа (другите са склонни да отбягват такива хора) и чрез повишени субективни възприятия за наличие на скрита заплаха от страна на хората. Лицата с високи равнища на враждебност също така по-често се въвличат в междуличностни конфликти и следователно по-често преживяват емоционален стрес. Има много

14

данни от изследвания, които показват, че враждебността е рисков фактор за заболяване от хипертония, мозъчен инсулт и инфаркт на миокарда.

Външната локализация на контрола повишава риска от развитие на хроничен стрес поради това, че екстерналите са емоционално нестабилни, склонни са към тревожно реагиране и имат неефективна организация на познавателните процеси. Когато попадат в стресираща ситуация те имат трудности в организирането на постъпващата информация и поддържане на избран план за действие. Тези хора виждат себе си като зависими от влиянието на външни фактори и не са уверени в ефективността на собственото поведение. Поради това те разглеждат своята сигурност като резултат от наличието на защитаващи фактори от външната среда. Ако тези външни защити са заплашени или разрушени преживяванията на опасност са значително по-силни в сравнение с преживяванията на хора, които разчитат на себе си за поддържане на своята сигурност.

Рисков фактор за развитие на хроничен стрес е и аз-образът, по-точно дефицитите в изграждането на его-идентичността. Его-идентичността осигурява личностната интегрираност и поддържането на чувство за лична ценност и значимост. Когато тя не е пълноценно формирана травмиращите стресови събития водят до дисоциация между отделните аспекти на личността и загуба на чувство за принадлежност към дадена социална общност. Човек започва да се чувства отстранен, отчужден и самотен, особено ако травмиращото събитие е засегнало съществен аспект от неговата его-идентичност (напр. човек е посветил живота си на грижи за родителите, но с тяхната смърт загубва смисъла на своето съществуване).

Използването на пасивни копинг-стратегии като отклоняване, потискане и търсене на пътища да се понесе силната негативна емоция също така облекчават развитието на хроничен стрес. Употребата на алкохол например носи временно облекчение, но не помага да се преосмисли стресиращото събитие и да се възстанови когнитивния контрол над емоционалните реакции. По такъв начин пасивният копинг задълбочава процесите на дисоциация между протичането на емоциите и хода на познавателните процеси. Последните стават все по-хаотични, защото са загубили или значително снижили контролната си функция.

15