Четвъртък, 10 януари 2019 ã., áр. 6 (6556), ãîäина ÕÕVIII. Öена 40 ñт.

прогнозаза ВрЕМЕТоUSD - 1.7074, EUR - 1.95583, CHF - 1.74161, GBP - 2.17525 ВалуТни

курсоВЕЧЕТВЪРТЪК 00/-6î ПЕТЪК 0î/-9î СЪБОТА -3î/-120

СОТ 161 ИСТИНСКИЯТ

ЛИДЕР В ОХРАНАТА И СИГУРНОСТТА

гр. Габровоул. „Орловска“ 39 0884 116 417

Ежегодните грипни епидемии са признати като един от първостепен-ните проблеми пред об-щественото здравеопазва-не както поради високата заболяемост и смъртност,

така и поради големите разходи за домашно и болнично лечение и зна-чителното натоварване на цялата здравна система.

Грипът се проявява във всички възрастови групи,

като рискът от усложнения е най-висок при старите хора, малките деца и ли-цата с определени хро-нични заболявания. Ста-тистиката сочи, че около 40 000 души умират преж-девременно от грип всяка година в страните от Евро-пейския съюз. Най-висока е смъртността при хората над 65 г., като достига до 90% от смъртните случаи, предимно при лица с при-дружаващи заболявания.

В България ежегодните грипни епидемии са сери-озен здравен и финансов проблем.

продължава на стр. 2

Зарко гатев

Двама от водещите иг-рачи на габровския „Чар-дафон“ - Димитър Петков и Петко Петков, замина-ват днес за Люксембург с мъжкия национален отбор на България по хандбал. Селекционерът на пред-ставителния ни тим Ни-кола Карастоянов включи гардовете на габровския тим в състава, който ще участва в първата фаза от квалификациите за евро-пейското първенство през 2022 година.

Тя ще се проведе от петък до неделя във Ве-ликото херцогство и там тимът ни ще спори с дома-кините, Великобритания и Ирландия.

За втората фаза на Ев-

ропейските квалификации ще се класира само пър-венецът.

Тимът ни е воден от Никола Карастоянов - на-ставник на шампиона „Ло-комотив” (Варна), който е абсолютен рекордьор по поредни победи у нас и няма загуба вече в 61 офи-циални мача.

Логично, и национал-ната селекция е изграде-на основно от играчи на варненския тим. В със-тава са Ивайло Костов, Чавдар Чернев, Костадин Иванов, Георги Атанасов, Димитър Грозев, Галин Найденов, Кирил Савов, Теодор Добрев, Михаил Пенев, Димитър Иванов, Тансер Юсню и Бранимир Балчев. В групата за Люк-сембург, освен Петко Пе-

тков и Димитър Петков, са и състезаващите се в Белгия Йордан Михайлов и Симеон Джемпериев.

Националите ни на-правиха два подготвител-ни лагера във Варна, в края на миналата година и началото на тази. За съжаление, по време на втория се контузи един от най-важните играчи за от-бора - Светлин Димитров, който отпадна за двубоите в Люксембург.

„Мисля, че сме под-готвени добре за пред-стоящите три мача. Много са важни, защото само победителят от преките двубои с домакините, Ве-ликобритания и Ирландия отива в следващия етап на квалификациите.

продължава на стр. 8

„Чарäафîн” ñ äвама нациîнали в Люкñемáурã

Правителñтвîтî прие Прîãрама за пîäîáряване на прîфилактиката на ñезîнния ãрип 2019-2022 ã.

рУЖа ЛЮБеНова

Самотно живеещ мъж почина при пожар в дома си в село Сенник. Тяло-то беше открито около 15 часа на 8 януари т. г. в опожарена къща в края на селото. Още сутринта ня-кои съселяни забелязали излизащ от дома пушек, но не допуснали, че става дума за пожар. Починали-ят живеел бедно, отопля-вал се на печка с твърдо гориво, горял най-често парцали. Тъй като наскоро продал имот, тази есен не получил помощи от соци-алните служби, обясниха

негови съселяни. Неотдав-на отказал и настаняване в социален дом, живеел изолирано. Причината за пожа-ра, отнела живота на са-мотния човек, вероятно е неправилно ползване на отоплителния уред и прех-връкнала искра. При лик-видирането на произшест-вието са участвали два противопожарни автомо-била и петима пожарника-ри от РСПБЗН - Севлиево, съобщиха от службата. Преди близо три годи-ни, на 17 февруари 2016 г., пак в село Сенник изгоря жена на 82 години.

70-ãîäишен ñамîтник пîчина при пîжар в Сенник

ЖеНИНа ДеНЧева

На последното за 2018 година заседание общин-ските съветници отпусна-ха финансови средства за 2019 година в размер до 100 000 лв. от общин-ския бюджет за подпо-магане на терминално болни пациенти, живеещи на територията на община Габрово, настанени в „Ре-гионален хоспис” ЕООД - Дряново, От началото на 2009 година Община Габрово подпомага терминално бо-лни пациенти, настанени в „Регионален хоспис“ ЕООД

- Дряново, които отговарят на правилата за определя-не на пациенти, желаещи да ползват услугите на за-ведението. За периода от 1 яну-ари до 2 декември 2018 г. през „Регионален хоспис” ЕООД - Дряново са пре-минали 102 пациента, от които с финансова под-крепа на Община Габрово - 33, Община Дряново - 12, Община Севлиево - 13, Об-щина Трявна - 3, на свобо-ден прием - 41. В мотивите на общин-ската администрация се казва:

продължава на стр. 2

100 000 лв. îт îáщинñкия áюäжет за реãиîналния хîñпиñ

ИваН ХрИстов

Едно ферари с цвят червен и една футуристич-на инсталация са новите попълнения на Интерак-тивния музей на индустри-ята (ИМИ) в Габрово. След като през 2018 г. габровската фирма „RSeat“ дари на музея симулатор на Ф1, Община Габрово инвестира в необходимата техника, за да стане миси-ята пилотиране възможна. Всеки посетител на ИМИ може да се превърне в пилот, да изпита тръпката и адреналина от състе-занието на някоя от най-известните писти в света, да влезе в кожата на лю-

бимия си състезател и с повече умения и късмет да накара всички останали да му дишат праха. Почитателите на висо-ките скорости, жадните за приключения, смелите и самоуверените трудно ще намерят по-голямо предиз-викателство. За мечтателите, любо-питните и нетърпеливите да узнаят какво ни чака не само зад ъгъла, а и зад края на този век, е другата нова инсталация в музея. Тя отвежда посетите-лите напред в бъдещето и чертае цветно картината на Габрово през 3000 годи-на.

ИМИ преäлаãа: пилîт във Фîрмула 1 Хермес Паломино ще продължи професионална-та си кариера в отбора на Севлиево. Бившият на-падател идва от финланд-ското първенство, където игра за последно, съоб-щи topsport.bg. 30-годиш-ният венецуелски атаку-ващ футболист постигна съгласие с отбора и ще облече клубната фланелка. Паломино започва про-фесионалната си кариера през 2007 г. в „Трухиланос“. След това играе за „Кара-бобо“, „Гуарос де Лара“ и „Минервен“, преди да бъде привлечен в „Арагуа“ през 2009 г. През 2011 г. Пало-мино подписва тригоди-шен договор с българския

Õермеñ Палîминî ще иãрае в Севлиевî

Димитър Пантев Хермес Паломино„Черно море“ (Варна). Освен него, към тима се присъедини и Димитър Пантев - бивш вратар на Литекс. 29-годишният Пантев е

роден в Габрово, започва кариерата си като юноша в „Янтра“ - Габрово. От Севлиево подчерта-ха, че селекцията в отбора съвсем не е приключила.

Õълмът Мîнмартр е акцентът на януари в ÕГ “Õриñтî Öîкев” През месец януари ХГ „Христо Цокев” предста-ви картината „Пейзаж от Париж – Монмартр” на из-вестната българска худож-ничка Мара Атанасова. Мара Атанасова е ро-дена в Плевен през 1921 г. Завършва Национална-та художествена академия като ученичка на Дечко Узунов. В творчеството й преобладават селски пей-зажи, натюрморти и порт-рети на български момиче-та, мадони. С невероятния си усет за цветовете, тя

успява да предаде чрез платната си една неповто-рима топлота и сладостна носталгия по отминали, по-добри времена. В продължение на своите шестдесет години творчество Мара Атанасо-ва участва в 48 национал-ни изложби, 16 авторски изложби, Международно Биенале в Базел. Картини-те й присъстват в частни колекции и галерии в Гер-мания, Австрия, Франция, Швейцария, Италия, САЩ, Япония, Русия.

Чиñлата 4 И 9 в прирîäните áеäñтвия в Гаáрîвî 8

2 10 януари 2019 г.

ЖеНИНа ДеНЧева

Във времето за въ-проси на граждани пре-ди заседание на Общин-ския съвет пенсионерката Маргарита Мънчева зада-де 5 въпроса на кмета на Общината Таня Христова. Колко са паметниците в Община Габрово и кой се грижи за тях? Почистване-то на района в близост на монумент „Костница“ e под всякаква критика?, пита Мънчева. Отговорът на кмета е: „По сведение на Държа-вен архив - Габрово, къде-то се съхранява докумен-тацията за паметниците, предадена от закритата от Общински съвет - Габро-во през 1992 г. общинска фирма „Делта X“, на тери-торията на общината към него момент е имало 838 произведения на монумен-талното, приложно и деко-ративно изкуство. Всички те са били разположени както на общински терени, така също и по фасади на сгради, дворове на фабри-ки и заводи, държавни и общински институции, учи-лища, детски градини и др. В това число не влизат архитектурните паметници, архитектурно-художестве-ните, археологическите и тезиq свързани с работ-ническото революционно движение, които са общо около 400. По отношение грижа-та за паметниците към Общината има създадена Комисия по паметниците, която при нужда се произ-нася по въпроси, свързани с тях, както и набеляз-ва мерки за решаване на проблеми, ако има такива.

За спешни случаи всяка година се заделят сред-ства в бюджета на общин-ския културен календар. Освен това се получават средства и от Министер-ство на отбраната за ре-монтни работи по памет-ниците, свързани с Бал-канската, Междусъюзниче-ската и Първата световна война (така наречените войнишки паметници). Средства са били предос-тавяни и от Руското кон-сулство в град Русе за из-вършване на дейности по опазването и съхранява-нето на някои паметници, свързани с Руско-турската освободителна война. По отношение поддържането на пространствата около монументалната скулптура и пластика в града, то тя е грижа на ОП „Благоус-трояване“. Същото пред-приятие полага грижи и за пространствата около паметниците, свързани с Руско-турската освободи-телна война, в района от връх Шипка до Габрово. Относно паметника „Костница“ районът се почиства по график от служители към ОП „Бла-гоустрояване“ - Габрово, следи се за спазването на графика и събираемостта на отпадъците. В случаи-те, когато има замърсени площи на територията на града, се предприемат не-обходимите мерки за по-чистването им“. Другият въпрос на Мънчева е относно нели-цеприятното състояние на централен пазар и вземат ли се мерки за неговото подобряване. „С устав, приет на за-седание на общо събрание

на акционерите на „Па-зари“ АД от 21 юли 2018 г. е приет капиталът на дружеството, в който е на-правена непарична внос-ка от акционера „МОНДО КОМЕРС“ ЕООД, в коя-то се включват метални конструкции, съоръжения и подобрения, построени върху общинска земя, коя-то не се включва в апорт-ната вноска. За ползване на съоръ-женията се събира такса от дружеството „Пазари“ АД, което не е общинско дружество. За ползването на об-щинския терен, с цел тър-говия, Община Габрово събира съответните такси, съгласно Наредба за оп-ределянето и администри-рането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Габрово“. Другото питането е за нуждата от разкриването на Дом за стари хора. Отговорът е: „В изпъл-нение на националната политика за деинституцио-нализация на възрастните хора и хората с увреж-дания през месец октом-ври 2018 г. по Оператив-на програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. Общи-на Габрово разработи и внесе за оценка проектно предложение „Изгражда-не на среда, позволяваща предоставяне на качест-вени социални услуги за възрастни и хора с ув-реждания“. Посредством реализирането на проекта предстои да се изгради, оборудва и обзаведе необ-ходимата материална база за разкриването на две нови социални услуги за

възрастни хора, а имен-но Център за грижа за лица с различни форми на деменция и Център за грижа за възрастни хора в невъзможност за самооб-служване. Предвидено е двата центъра да бъдат изгра-дени в сграда, общинска собственост, находяща се в Габрово, кв. Велче-вци (сградата на бившия Дом за медико-социални грижи за деца - Габрово) и да функционират при капацитет от по 15 мес-та. Необходимостта от из-граждането им е обосно-вана и породена от броя на лицата от посочени-те целеви групи, жители на общината, чакащи за настаняване, както и на-станени в специализирани институции или социални услуги от резидентен тип през последните няколко години. Към момента проектът е в процес на оценка, като е планирано изпълнението му да бъде през 2019 и 2020 година. Също така през ме-сец юли 2018 г. в Общи-на Габрово е депозирано искане за одобряване на проект и за издаване на разрешение за строеж на Дом за стари хора. От представения от изпълни-теля проект е видно, че домът ще бъде изграден на територията на град Габрово и ще бъде с капа-цитет от 108 места. В отго-вор на постъпилото искане Община Габрово е издала разрешение за строеж. Към 14 декември 2018 г. строителните дейности не са започнали“. По отношение на пи-

тането за предоставянето на помещение за клуб на майката отговорът е: „До момента в Община Габро-во не е входирано заяв-ление за предоставяне на помещения за нуждите на клуб на майката, но при желание от тяхна страна майките (и бащите) могат да ползват зала в сграда-та на „Ивайло“ № 13, къде-то се намира Комплекс за социално-здравни услуги за деца. На територията на об-щина Габрово двата центъ-ра за обществена подкре-па (към Сдружение „SOS Детски селища България“ и към Сдружение „ИМКА“) и Комплексът за социал-но-здравни услуги за деца и семейства предоставят психологическа подкрепа и консултиране на бъде-щи и настоящи родители, включително и многодетни за формиране и развитие на родителски умения. Фо-кусът на горепосочените услуги е насочен изцяло към майките и семейства-та с деца за формира-не на родителски умения, създаване на връзка ро-дител-дете, повишаване на самочувствието и уве-реността на родителите, оказване на подкрепа на семействата в грижата за децата, справяне със се-мейни проблеми, създава-не и развитие на умения и ресурси за пълноцен-но социално включване и реализация. Организират се и различни тематични, образователни и интерак-тивни обучения и срещи в помощ на родителите“. Какво ще се случи със сградния фонд на закри-тата Професионална гим-

назия по текстил и моден дизайн, бившата база на НУ „Васил Левски“ на ул. „Юрий Венелин“ и сграда-та на Центъра за специ-ална образователна под-крепа (ЦСОП) - Габрово (бивше училище „Николай Палаузов“), е следващият въпрос на Мънчева. „Сградите на закритата Професионална гимназия по текстил и моден дизайн са държавна собственост. Другите две сгради - Център за специална об-разователна подкрепа (ЦСОП) - Габрово (бивше училище „Николай Пала-узов“) и бившата сграда на начално училище „Ва-сил Левски“ следва да се използват при спазване изискванията на чл. 305 от Закона за предучилищното и училищното образова-ние - за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности по реда на Закона за дър-жавната собственост, За-кона за общинската соб-ственост и подзаконовите актове по прилагането им. Двете училищни сгради са със статут на публич-на общинска собственост. Относно бившата сграда на Начално училище „Ва-сил Левски“ има предло-жение от директорите на Регионалния исторически музей и Регионална биб-лиотека „Априлов - Пала-узов“ за предоставяне на безвъзмездно управление за нуждите на двете ин-ституции с цел опазването на културното наследство. Във фондовете на двете институции се съхраняват най-старите и най-ценни книжовни свидетелства за миналото на Габрово. На-

ложително е разширяване на ателието за реставра-ция и консервация на РИМ - Габрово, както и необ-ходимостта от нови фон-дохранилища за културни ценности, периодичен пе-чат и книги. В коридори-те на училищната сграда може да бъде експонира-на постоянна изложба за историята на училището, едно от най-старите в на-шия град. ЦСОП - Габрово (би-вше училище „Николай Па-лаузов“) е възможно да се ползва като споделено пространство от неправи-телствени организации и сдружения за подготовка на проекти. За двете сгра-ди, които са със статут на публична общинска собственост, е добре да се проведе публичен де-бат, за да постъпят повече предложения относно бъ-дещото им ползване. Относно промяна предназначението на сгра-дите на закритите училища е необходимо съгласие от Министъра на образова-нието и науката, съгласно чл. 134, ал. 8 от Закона за устройство на територия-та. Мотивираното искане за промяна предназначе-нието на имотите и сгра-дите на закритите училища трябва да бъде комлек-товано с решения на Об-щински съвет - Габрово, становища на Регионално управление по образова-ние - Габрово и дирекция „Социални дейности и об-разование“ при Община Габрово, както и извадка от действащия подробен устройствен план“, е отго-ворът на кмета Таня Хри-стова.

Пенñиîнерката Марãарита Мънчева пита, кметът îтãîваря

1000 знака 9 януари 2019 г.

Добрият оставя наследство на синове на синове, а богат-ството на грешния се запазва за праведния. Притчи 13:22

Защонаследствотоезавещаниетонадобрия,агрешниятеработилзабогатство? Нимадобриятнееоставилбогатствонадецатаси? Нимабогатствотоенещолошо? Не,паритенесагрях.Сребролюбиетоегрях. Затованаследствотонадобрияепо-доброотбогатствотонагрешния. Защотонаследствотоебогатствосамопосебеси. Образование, трудови навици, духовна принадлежност,емоционалназрялост,морално-волевикачества,душевенмир–всичкотоваескъпоценнаинвестиция. Разбирасе,тосамотоеефективенинструментзапечелененапари. Нострувамногоповечеотпари–защотонеможедабъдеотнето. Любов, грижа, всеотдайност, добър пример, мъдрост зауправление–товаенаследство. Неможедабъдеотнето,тоимавечнастойност. Богатствотоедаимаш.Лесносегуби. Наследствотоедабъдеш.Идентичностзапоколенията. Ивсепак–многоповечеотбогатство.

Да имаш или äа áъäеш

продължава от стр. 1Само в областните гра-

дове всяка година възник-ват средно около 1 400 000 до 1 600 000 случая на остри респираторни заболявания и грип. За-боляванията от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 - 4 седми-ци. През тези седмици, средната заболяемост за страната достига до над 300 на 10 000 население, което означава, че в пери-ода на епидемичния подем са преболедували не по-малко от 250 000 - 300 000 души.

Случаи на грип и свър-заните с него тежки ус-ложнения и смърт могат да бъдат предотвратени посредством употребата на съществуващите висо-коефективни ваксини, кои-то се прилагат повече от 60 години.

При здрави хора грип-ните ваксини може да предотвратят 70% до 90% от заболяванията от грип. При хората в напреднала възраст ваксината нама-лява тежкото протичане и усложнения до 60%, а смъртните случаи с 80%.

Ваксинацията е особено важна за хората с по-ви-сок риск от сериозни ус-ложнения, вследствие на заболяване от грип, както и за хората, които живеят или се грижат за тях.

В България имуниза-ционният обхват с грипни ваксини е нисък, като за периода 2013-2017 г. сред-ният обхват в страната е едва 2,4 на 100 души (2,17 – 2,61%). Тези изчисления са направени на базата на извършени продажби, а не на реално приложени дози, които вероятно са по-малко. Основна причи-на за това е, че грипните ваксини са включени в списъка на препоръчител-ните имунизации в Наред-ба № 15 от 2005 г. за имунизациите в Република България, закупуват се от пациента и се прилагат срещу заплащане.

С приемане на Нацио-нална програма за подо-бряване на ваксинопро-филактиката на сезонния грип се цели да се намали заболяемостта, усложне-нията и смъртността от се-зонен грип чрез повиша-ване на имунизационния

обхват при възрастни на и над 65 г. възраст, както и да се повиши информи-раността на населението за риска от грип и свърза-ните с него усложнения и начините за предпазване.

Основните дейности на програмата са насо-чени към осигуряване с публични средства на вак-сини срещу сезонен грип за обхващане на лица от целевата група, разрабо-тване на механизми за изпълнение на имунизаци-ята и отчет, повишаване нивото на информираност на населението за значи-мостта на заболяването и възможностите за профи-лактика чрез имунизация.

Необходимите сред-ства за изпълнението на Програмата са за сметка на утвърдения бюджет за съответната година на Ми-нистерството на здравео-пазването. Финансирането на разходите за ваксини по програмата ще се из-вършва от Националната здравноосигурителна каса чрез трансфер на сред-ства от Министерството на здравеопазването.

Правителñтвîтî прие Прîãрама за пîäîáряване на прîфилактиката на ñезîнния ãрип 2019-2022 ã.

.

продължава от стр. 1„Видно е, че 33,66% от преминалите болни са па-циенти, настанени с фи-нансовата подкрепа на Община Габрово. Прове-дени са 3791 леглодни на подпомогнати от Общи-на Габрово нуждаещи се. Средният месечен престой за периода е 115 дни. От началото до октомври 2018 г. Община Габрово бе уве-

личила средномесечния брой на настанените в хосписа пациенти на 12, тъй като капацитетът на услугата през септември 2018 г. бе увеличен. А това позволи да бъдат настане-ни и повече пациенти. Но средствата не достигнаха, поради което се наложиха и промени в бюджета до 113 377 лв. Средният брой пациенти, въз основа на

които е изчислен бюдже-тът от 80 000 лв. за 2018 година, е 8, при капацитет на услугата 23 легла. Настанените в хосписа с финансовата подкрепа на Община Габрово па-циенти са в тежко здра-вословно състояние, с невъзможност за самооб-служване и полагане на грижи в семейна среда от техните близки.“

100 000 лв. îт îáщинñкия áюäжет за реãиîналния хîñпиñ

Двайсет и пет ав-томобила, 103 каруци и един кон са конфискувани от нарушители в обхва-та на Северноцентрално държавно предприятие и териториалните му поде-ления за изминалата го-дина. През 2018 година в областите Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград горските служи-тели са задържали също

31 моторни триона и 16 други инструменти за дър-водобив, както и 410,76 куб. метра дърва. Заради нарушения на Закона за лова и опазване на дивеча пък са конфискувани три законно притежавани лов-ни оръжия, две незаконни оръжия и 24 бр. боеприпа-си. При извършени през годината общо 40 153 про-

верки в горските терито-рии в обхвата на СЦДП са разкрити 950 нарушения. Десет от тях са по За-кона за лова и опазване на дивеча, останалите – по Закона за горите. На всич-ки извършители са със-тавени актове, които по надлежния ред са прид-вижени за налагането на наказания. През периода са били

констатирани и други 147 нарушения, извършителите на които не са установени. Интензивно проверява-ни през годината са обек-тите за дърводобив, като броят на тези инспекции е 8 789. Проверени са били още 9 148 превозни сред-ства, 18 694 ловци, 29 ри-боловци и 3 493 други фи-зически лица.

Наä 40 000 прîверки ñа извършени през 2018 ã. в ãîрñките теритîрии в îáхвата на СÖДП - Гаáрîвî

До 18 януари 2019 г. ще се проведе нов при-ем за финансовата 2019 г. по мерките от Национал-на програма по пчелар-ство (НПП), съобщиха от пресцентъра на ДФ „Земе-делие“. Документи ще се приемат в областните ди-рекции на Държавен фонд „Земеделие“ по постоянен адрес на физическото лице и по адресна ре-гистрация на юридическо лице. Мерки Б, Г и Д от НПП 2017-2019 г. включват дейности за борба срещу вароатозата, за извършва-не на лабораторен анализ на меда и закупуване на кошери, пчелни семейства и майки. По мярка А кан-дидатите ще бъдат подпо-магани при закупуването на дребен пчеларски ин-вентар, докато мярка В е насочена към подвижното пчеларство. Националната програма по пчеларство за 2017-2019 г. е одобрена от ЕУ с Решение за из-пълнение (ЕС) 2016/1102, като общият бюджет на пчеларската програма въз-лиза на 14,28 млн. лева, от които 50% са осигурени от ЕС и 50% - от нацио-

налния бюджет. За 2019 г. финансовият ресурс е 4 758 590 лева, като по време на първия период на приема през ноември 2018 г. са подадени близо 1 400 заявления за подпо-магане с размер на зая-вената финансова помощ над 3,9 млн. лв. Повече информация за мерките и условията за финансиране по НПП 2017-2019 г., както и образец на заявлението за подпомагане, заинтере-сованите могат да полу-чат в областните структури на фонд „Земеделие“, в Централно управление на ДФЗ-РА, както и от сайта на институцията. Отново ще се дава възможност инвестициите по мерки А, Б, В и Д да бъдат реали-зирани чрез нисколихвен кредит от Фонда. След одобрение и сключване на договор за безвъзмезд-на финансова помощ по НПП пчеларите ще могат да подават заявления за кредит в срок до 15 юли в областните дирекции на ДФЗ по постоянен адрес на физическото лице и по адресна регистрация на юридическото лице.

Приемат äîкументи пî Пчеларñката прîãрама

Ежеседмичен църковен вестник. Издание на “100 вести” и Архиерейско наместничество - Габрово

Консултант на изданието: Архиерейско наместничество - ГабровоЧетвъртък, 10 януари 2019 г., година XV, брой 2 (3215)

ХРИСТИЯНИ

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

10 ч Св. Григорий, еп. Нисийски. Преп. Дометиан, еп. Ме-литински. Св. Маркиан. Св. Теофан Затворник. Блажена Теозви, дякониса11 п * Преп. Теодосий Велики. Преп. Теодосий Антиохийски12 с Св. мчца Татяна. Св. Сава Сръбски. Св. мчк Мертий. Преп. Евпраксия Тавенска13 н UНеделя след Богоявление. Св. мчци Ермил и Стра-тоник. Св. мчк Петър Анийски. Св. Преп. Максим Кавсока-ливит. Преп. Иринарх Ростовски. Гл. 8, утр. ев. 11, ап. Еф. 4:7-13 (с. 457), лит. ев. Мт 4:12-17 (Тип. с. 179)14 п Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина (Отдание на Богоявление) (Тип. с. 181)15 в Преп. Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар16 с * Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски (Тип. с. 183)

10 - 16 януари

Ангел Иванов, 2 януари 2019 г. След половин година - на 1 юли - бодра група ще тръгне по оптимално близкия до действителния марш-рут на завръщането на мощите на Св. Йоан Рилски от Велико Търново в Рилския манастир. Събитие, случило се преди 550 години. Живот и здраве, ще вървим 30 дни по Духовния гръбнак на България. Това е нашият български Камино. Ще се спи по манастири, хижи, би-ваци, палатки и под звездното небе. Каня всички приятели - битници, хипари, плани-нари, пилигрими - с които години наред шарехме по света и у нас. Ще бъде велико! Който се интересува, да се свърже с мен. Може да се включите когато и където поискате. И колкото поже-лаете. :) На снимката: Ангел Иванов с малкия Виктор, Паскал и дядо Коста миналата година. Автор: Димитър Цонков.

Изучаването на рели-гия в училище предизвика доста полемики, но вече е факт. Идеята не е нова - проектът на БПЦ за изуча-ване на религия е отпреди 8 години. Според автора на проекта д-р Десислава Панайотова болшинството български ученици трябва да учат „Религия – Право-славие“, а тези, които имат друга религия, например ислям, ще изучават нея. Предметът „Религия“ вече е въведен за изучаване в някои училища. Той не е

задължителен, но има ин-терес. Един от основните радетели за това е и Иве-лина Николова - препода-вател по Нравствено бого-словие и Християнска апо-логетика в Пловдивския университет и по Религия в Кюстендил. „Ние чрез предмета „Религия“ жела-ем да им открехнем и да им отворим един прозорец към себе си, към света, към Бога. Един прозорец към доброто и към светли-ната. Дали те самите биха пожелали да се включат

активно в цялостната дей-ност и спектър, които ние им предлагаме – това за-виси единствено и само от децата… В Кюстендил, където преподавам, нещата са много напред… Във Видин започнахме от тази годи-на. Има интерес… Имаме обучени богослови… Пре-подава се с иновативни методи… Децата не ску-чаят… Научават полезни неща…“ - коментира бого-словът. Религия да се изу-чава от децата в детски-

те градини и училищата, предложи през пролетта на работна среща във Ви-дин и Видинският митропо-лит Даниил: „Хората имат нужда да общуват с лич-ностите, които ги сочим за пример, като Свети Иван Рилски, Свети цар Борис“ - каза митрополитът. На-чалникът на Регионално управление на образова-нието Веселка Асенова по-сочи, че според учебните програми и според жела-нието на родителите пред-метът ще се изучава един

или два часа. Обучението бе започнато с богослови от Видинска митрополия, а Министерството на обра-зованието и науката под-готви курсове за учители по философия, история и начални учители, които ще могат да получат преква-лификация „Богословие“ и също ще могат да пре-подават по този предмет. Елена Велкова преподава предмета във видинското средно училище „Цар Си-меон Велики“.

ИЗтоЧНИк: Bnr.Bg

Четирима габровци по-сещават курса по прилож-на литургика във Велико Търново, потвърди един от участниците - Деян Клир. „Курсът по практиче-ска литургика е необходи-мост, доколкото липсват курсове за църковни пе-вци, организирани от БПЦ. Конкретният курс е подхо-дящо организиран и воден от компетентен преподава-тел, който по напълно раз-бираем и достъпен начин разяснява същността на материята. Напълно съм удовлетворен от начина на водене и поднасяне на материята по компетентен начин и подход. Условията са максимално подходя-щи, както и има възмож-ност за практическо при-лагане на наученото. Ще се радвам да продължи и занапред курсът“, пише Диян Крил (гр. Габрово) на сайта православие.бг и Фондация „Дякония и мисия“. Курсът е с продължи-

телност 3 години, като е отворен за желаещи да се включат в него по вся-ко време. Провежда се в Православния център „Проф. Тотю Коев“ във Ве-лико Търново. Курсистите усвояват стъпка по стъп-ка особеностите на пра-вославното богослужение, водени по този нелек път от дякон Марин Маджа-ров. Това са участниците в курса по приложна литур-гика (практически основи на богослужението). Курсът се организира и провежда по инициатива на фондация „Дякония и мисия“ и е започнал на 22 септември 2018 г. За първите два месеца курси-стите се запознали с ис-торическото развитие на богослужението, видовете богослужебни книги и ви-довете типик, възкресното богослужение, започнали са и първите практичес-ки упражнения на клироса чрез участието им във ве-черните.

„За курса разбрах от рекламен плакат в църк-вата „Възкресение Христо-во”, гр. Велико Търново. Доведе ме желанието да познавам по-добре литур-гията, историята, пеенето и всички особености в на-шата Църква. Имам нуж-да да познавам по-добре структурата на богослуже-нието, тъй като участвам в службите на клироса. Как-то и да усвоя различните гласове на пеене. Благода-ря!“ С уважение: Теодора „Курсът по приложна литургика е много хуба-ва инициатива на фонда-ция „Дякония и мисия”. Из-ключително желан и с же-лание посещаван от мен. Поднесеният материал е лесно усвоим, тъй като преподавателят, дякон Ма-рин Маджаров, изгражда интересно и съобразено с нивото на нас, слушате-лите, темите на лекциите. Благодаря на организато-рите за чудесната възмож-ност!“ Полина Йорданова

„Много съм доволна и благодарна на органи-заторите и преподавателя Марин Маджаров за този семинар. Получавам зна-ния не само от теория-та, но и от практическите занимания. Всичко ми е

от голяма полза, когато участвам в богослужения-та. Благодаря! Бог да бла-гослови!“ Надежда Фили-пова (гр. Габрово) „Курсът по приложна литургика е начинание, което дава възможност не

само на студенти, но и на други да се запознаят с основите на богослужеб-ната практика. Дава те-оретически и практически знания, разширява кръго-зора. Посещавам курса от самото му начало, про-вежда се в приятелска об-становка, с квалифициран преподавател, проявяващ търпение и разбиране към невежеството ни! Курсът е добра инициатива и служи за разпространението на знания, които дълги години са били неглижирани и подценявани! Благодарна съм за предоставената ми възможност да го посеща-вам!“ Кремена Маркова „От 22 септември 2018 г. посещавам кур-са по приложна литургика. За този период разширих знанията си по богослу-жебна практика, което ми помага тези знания да ги прилагам и на практика в храма.“ Светла Иванова „Този курс запълва една огромна празнина

в литургичния живот на Търновска епархия. Търпе-ливо, методично и акаде-мично преподаване в до-бри условия и практически ракурс. Похвално и препо-ръчително.“ М. Славков Дякон Марин Маджа-ров е роден в гр. Горна Оряховица в свещениче-ско семейство. Завършил е Софийската духовна се-минария „Св. Йоан Рил-ски“ през 2012 г., след кое-то следва една година в Московската духовна ака-демия при Троице-Сергие-вата лавра в гр. Сергиев Посад. След едногодишно обучение там се насочва към Солунския Аристоте-лев университет, където се дипломира през месец юли тази година в катедра „Пастирско и социално бо-гословие“. По време на обучението си в Гърция Марин Маджаров завърш-ва паралелно и Академия-та по византийска музика в гр. Янина, Гърция.

правосЛавИе.Бг

аНа райковска http://regnews.net

Паскал Пиперков и Ев-гени Коев, организатори на поклонническите марш-рути по пътя на мощите на Св. Иван Рилски, обя-виха на 1 ноември 2018 г. началото на национален конкурс за есе, снимка и отличителен знак, посве-тени на 550-годишнината от връщането на мощи-те на светеца в Рилската обител. В средновековния Търновград те пребивават от 1195 до 1469 година. За старт на националната инициатива те избраха 1 ноември – Денят на на-родните будители, чийто първообраз е празникът на пренасяне мощите на Св. Иван Рилски в Средец, празнуван по стар стил на 19 октомври. Преди да пристигнат тържествено мощите на небесния покровител на българския народ и после-ден закрилник на Търно-во в Рилския манастир на 30 юни 1469 г., делегация от монаси преминава по дълъг път от старата бъл-гарска столица през Нико-пол, манастира „Св. Геор-ги” при Плевен, Садовския манастир, Карлуковския манастир, Долнобещов-

ския манастир, Тържишкия манастир, Кладнишкия ма-настир, средновековните храмове в Старо село и Червен бряг край Дупница, метоха „Орлица”. Конкурсът се провеж-да по инициатива на ПГТ „Д-р Васил Берон”, Турис-тическо дружество „Ака-демик – ВТУ” и Сдруже-ние Клуб за пешеходен

туризъм и туристически спортове „Трапезица-1909”. Той цели да разшири по-знанията на участниците и популяризира живота и значимостта на светеца. Колкото се може повече хора в страната да стигнат до неговите дела. „Защото да си изберем монах за покровител, това вече ни прави уникални като на-

род”, смята Евгени Коев. Конкурсът се провеж-да в три възрастови групи и е отворен за всички. Материалите могат да се представят до 14 февруари 2019 г., а резултатите ще се обявят на 27 февруари 2019 г., когато честваме обявяването на българска-та екзархия. Председател на журито е проф. Пламен Павлов. Награждаването ще бъде на 1 юли 2019 г., кога-то е началото на Поклон-ническия пешеходен по-ход „Светия път” от Велико Търново до Рилския мана-стир, посветен на 550-го-дишнината от пренасяне мощите на светеца. Организаторите на по-хода вече са изготвили предварителен маршрут, който ще преминава през 19 общини и 5 области. Те са се стремили маршрутът да бъде максимално бли-зък до автентичния. Този поход, както и проведени-те през последните две го-дини, се организира като църковна лития начело с хоругви и иконата на Св. Иван Рилски. В големите градове ще бъдат отслуже-ни тържествени служби. Походът ще започне на 1 юли, като идеята е на 30 юли участниците в него да

бъдат в Рилския манастир. Походът предвижда 5 ета-па, като желаещи могат да се включват на всеки един от етапите. „Маршрутът е предиз-викателство и такава про-ява не е правена досега в България. Идеята е да се привлекат максимално повече хора за поклонни-ческия маршрут, по който са издирени и се издирват много културни паметни-ци”, категоричен е Евгени Коев, чиято заслуга е из-граждането на параклиса на връх Кръстец.

Стартира нациîнален кîнкурñ „Светият път - 550 ã. îт връщане мîщите на Св. Йîан Рилñки îт Търнîвî в Рилñкия манаñтир”

Четирима ãаáрîвци пîñещават курñа пî прилîжна литурãика

Milena Tsankova Това е наистина неописуемо прежи-вяване, истинска духовна радост и благодат! А тази година ще бъде още по-вълнуващо!

Дякон Марин Маджаров

Релиãията в училище - прîзîрец към ñеáе ñи, към ñвета и към Бîã

4 10 януари 2019 г.ХРИСТИЯНИ

Слîвî на Неãîвî Светейшеñтвî Бълãарñкия патриарх Неîфит за Великия Бîãîявленñки вîäîñвет и îñвещаване на áîйните знамена6 яНУарИ 2019 11:37, БъЛгарска патрИаршИя

Слово на Негово Светейшество Българския па-триарх Неофит за Великия Богоявленски водосвет и освещаване на бойните знамена

Пресветлият празник на светото и славно Бого-явление отново ни събира заедно, в обща молитва и богослужение, с които и тази година да засвидетел-стваме пред Бога нашето единство и упованието си в Неговия благ промисъл за всеки от нас и цялото ни общество. Църквата и народът, войнството и държав-ността сме заедно, та вярно следвайки заветите на нашите предци отново да изпросим от Всеподателя Бога Неговата велика милост над нас и човеколюбиво благоволение към Църквата и държавата в свидното ни Отечество. И тази година в прокимена от после-дованието на Великия Богоявленски водосвет, заедно с Псалмопевеца тържествувайки възкликваме и ние: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?“ (Пс. 26:1). Нека днес извършваното освещаване на водното естество бъде за всички нас проява на Божията ми-лост и подкрепа за целия наш народ и общество, та с благодатната помощ на Всесветия Дух да надграждаме стореното и постигнатото от поколенията преди нас. Нека поръсването с богоявленската вода на знаме-ната на Българската армия бъде залог за неувяхваща-та слава на родното ни войнство, което и днес, както и в хилядолетното си минало, продължава да бъде надежден гарант за свободата, целостта и независи-мостта на нашата обична майка България. Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас и през новата 2019 година от Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос! За много и благословени години!

† Н е о Ф И т патрИарХ БъЛгарскИ

БъЛгарска патрИаршИя

6 яНУарИ 2019 г. Тържествена Васили-ева св. литургия за праз-ника Богоявление в сто-лицата и освещаване на бойните знамена. В 8:30 ч. започна тър-жествената архиерейска св. литургия по повод празника Богоявление в Патриаршеската катедра-ла „Св. Александър Нев-ски“ днес. Тя бе предсто-явана от Негово Преос-вещенство Мелнишкия епископ Герасим, гл. се-кретар на Св. Синод и предстоятел на църковно-то настоятелство при Пат-риаршеската катедрала, в съслужение с Негово Преосвещенство Бело-градчишки епископ Поли-карп, викарий на Софий-ския митрополит, архим. Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архим. Пахомий, ректор на Софийската духовна семи-нария „Св. Йоан Рилски“, ик. Николай Георгиев, на-чалник отдел „Връзки с обществеността“, иконом

Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, храмовото духо-венство, протодяконите Александър Нешев, Любо-мир Братоев, Иван Петков, дякон Деан Коруноски и йеродякон Вартоломей. По време на Васили-евата св. литургия Негово Светейшество Българският

патриарх Неофит взе мо-литвено участие, а след това той възглави Богояв-ленския водосвет в Пат-риаршеската катедрала. Молитвено участие в по-следованието взе и Н. В. цар Симеон II Сакскобур-гготски. В 11 ч. пред Храм-па-метника „Св. Александър

Невски“ бяха благослове-ни и осветени и бойните знамена на Българската армия. На молитвеното по-следование присъства президентът на страната Румен Радев, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, държавни-ци, политици, посланици,

общественици и десетки православни християни. В края на богослуже-нието Негово Светейше-ство се обърна към съ-бралото се множество със слово, в което каза: „Нека днес извършвано-то освещаване на водното естество бъде за всички нас проява на Божията милост и подкрепа за це-лия наш народ и обще-ство, та с благодатната помощ на Всесветия Дух да надграждаме стореното и постигнатото от поко-ленията преди нас. Нека поръсването с богоявлен-ската вода на знамена-та на Българската армия бъде залог за неувяхва-щата слава на родното ни войнство, което и днес, както и в хилядолетното си минало, продължава да бъде надежден гарант за свободата, целостта и не-зависимостта на нашата обична майка България“. Мелнишкият епископ Герасим поръси с богояв-ленска вода знамената на Българската армия за мир, просперитет и сила.

Тържеñтвена Ваñилиева ñв. литурãия за празника Бîãîявление в ñтîлицата и îñвещаване на áîйните знамена

свеЩ. стеФаН стеФаНов

Много е важно как празну-ваме, как изживяваме празни-ците си. Какво правим, какво се случва вътре в нас, за да бъде празникът различен от делни-ка. Почивен ден още съвсем не означава празник. И веднага искам да конкретизирам – ако на празника само трапезата ни е по-богата, това достатъчно ли е, за да бъде той празник. Или ако отидем някъде на почивка, където пак ще седнем да хапнем и пийнем. Празникът е нещо много по-дълбоко вътре в нас. Празникът е явление, събитие, състояние, което концентрира в нас света, историята, вярата, любовта, ми-рогледа. Празникът ни свързва в общност и в общество, защото със сигурност няма празник, кой-то човекът да преживява сам. Празникът и свързаните с него обичаи и ритуали са попу-лярно богословие. Хората не са се забавлявали, а са вярвали в това, което се извършва в празничния ритуал. Народната култура е разнообразна, защото тя включва нуждите на цяло-то общество, на всичките му прослойки, възрасти, професии. Празничната система на народ-ната култура изпълнява социално интегриращи функции, които са основната тъкан на обществото. Песните, хората, игрите са ве-селба, но заредена със сакрален смисъл и основната им функ-ция е да събират хората около едно събитие, около един център. Празникът е събитие в неговия изконен смисъл – съ-битие. За да създадат своето ново общество или „строй“, както те го наричаха, комунистите веднага след като взеха властта през 1944 г., започнаха да отменят и забраняват старите празници

и да създават и налагат свои. Измислиха манифестациите на „трудещите се“ пред трибуните, от които им ръкомахаха партий-ните ръководители. Тоест тези от трибуните бяха измислили мани-фестациите с цел манифестира-щите да приветстват самите тях. Комунистическите манифестации, техните лозунги, портретите, кои-то се издигаха, всичко, което се случваше на тях, заслужават специално внимание, специал-но изследване. Там постепенно започна революционно преобра-зование, започна дълбоката под-мяна на съзнанието на народа, на традициите, на бита. Тази под-мяна първоначално е външна, но постепенно превзема съзнание-то. Всички в един глас скандират еднакви лозунги и постепенно започват да мислят по еднакъв начин. Един от най-разпозна-ваемите белези на маоисткото общество са еднаквите унифор-ми – милиард китайци в еднакви униформи. У нас облеклото не беше униформено като китайско-то, но беше достатъчно унифи-цирано – костюмите и роклите бяха в почти еднакви цветове, с почти еднакви кройки, различие-то се възприемаше като буржо-азно влияние или направо като хулиганско. Постепенно година след година същата унификация в унисон с еднопартийната линия се случваше и в съзнанието. В тази среда съществуваше християнската вяра и църквата през епохата на социалистиче-ското строителство. Общество-то беше изцяло и тотално под-чинено на директиви, тезиси, конгресни решения, петилетни планове. Във всички заводи и предприятия имаше щатни ху-дожници, които с едри букви из-писваха лозунги, рисуваха порт-рети и агитационни плакати. Вся-ка крачка на всеки човек беше

сред такива лозунги и портрети, а от радиоточките звучаха тъй наречените „масови песни“. Енту-сиазмът задължително трябваше да бъде всенароден. Отклоне-нието беше предателство, сабо-тьорство и класово разложение. Партийни агитатори, тоест иде-ологически попове, обикаляха трудовите колективи, където в рамките на партийната учебна година разясняваха на трудовите маси решенията на партийното ръководство, осмиваха недос-татъците, заклеймяваха врага и чертаеха светли перспективи, според които комунистическото общество трябваше да бъде по-строено след точно двайсет го-дини. И щом като има конгресно решение за това, то е сигурно, гарантирано и извън всяко съм-нение. И в тази среда, ако някой искаше да празнува Коледа или Великден, той трябваше да го прави тайно, скрито и със страх. Храмовете бяха отворени, но все по-малко хора влизаха в тях. На големите църковни празници там винаги дежуреха активисти, които следяха и записваха кой влиза. С каквато настъпател-ност се насаждаха ценностите и празниците на новия строй, със същата зорка бдителност се следеше кой празнува старите празници и традиции. Старите празници всъщност са изконните празници, праз-нувани от нашия народ векове наред, празниците, които са съх-ранявали не само народностното самосъзнание, дори не само об-щочовешките ценности, но най-вече космичната свързаност на човека със света и с Твореца на света. Тези празници, създавани в течение на векове, са проник-нали дълбоко в съзнанието на човека и в бита на обществото. Хората не са имали нужда да знаят дори своите рождени дни,

достатъчно им е било да знаят, че са родени по Коледа, по Бла-говещение, по Димитровден, по Петковден… Комунистическата система считаше разрушаването на вековната празнична система като задължително, за да нало-жи своя унифициран и еднозна-чен модел и своята единствено вярна и позволена марксистко-ленинска философия. Днес тези характеристики на комунистическия строй изглеж-дат абсурдни дори за носталги-ците. Днешните носталгици по онова общество вече са христи-яни. По-младите пък изобщо не могат да си представят на какво отрицание и преследване беше подложена вярата и църквата през онези години. През първите две десетилетия преследването е брутално, наказанията са смърт или лагер. По-късно кръвожад-ната жестокост се смекчава, но страхът е насаден в обществото до такава степен, че принуждава повечето хора да вървят в на-ложеното русло. Така може да се обясни дори елементарният факт, че за Рождество Христово никъде не се продаваха елхи, те бяха станали новогодишни и се изнасяха за продажба, след като мине християнският праз-ник. Едва ли е съществувал дом, в който да се украси коледна елха – просто няма откъде да се вземе. Това е само малък пример как беше подменен този празник. Разбира се, в някои семейства някои от обичаите бяха останали – не можеше да се следи какво се готви на Бъд-ни вечер, дали се прикадява трапезата, дали се чете молитва. Но дори тези интимни домашни традиции се извършваха скри-шом и бяха превърнати в ритуал, откъснат от църковния живот, бяха станали нещо като спомен от отминали времена, нещо като

дреха, скътана в ракла и поръсе-на с нафталин. И когато живата традиция се скъса, тя вече не може да бъде възстановена. Може би някой ще възрази, че днес постепенно се възраждат много традиции и обичаи. Да, възраждат се, но вече не е същото. Не са живи. На тях вече се гледа като на някакво забавление, тяхното раз-играване често е съпроводено с лека иронична усмивка, много често то е бутафорно, много чес-то се превръща в етно-кич, за-щото е изгубена не само мярата, а е умъртвен духът. Това, което се възражда, е формата, но тя е лишена от дух. Духът е убит още тогава – по времето на на-силствената колективизация, на принудителната миграция, която трябваше да подхранва мегало-манската индустриализация, ко-гато се създаваше новият човек. Така постепенно партийните се-кретари изгониха Иисус Христос. И днес уж празнуваме Рож-дество Христово, но Христос реално отсъства, заменен е с ритуали и обичаи и най-вече с трапези. Тези, които не искат да играят театър пред себе си, отиват на някой ски-курорт или на екзотичен остров. Използ-ват почивните дни. Празникът се свежда до почивни дни. Това, за което споменах в начало-то – интегриращата функция на истинския празник, е изчезнало. По-лесно е да се насади нещо ново, отколкото да се възроди автентичното. Днес много деца възприемат Хелоуин, без да тър-сят някаква връзка с нашата тра-диция. Светът е глобален, това е неизбежно. В това няма нищо лошо или опасно, ако не се прави, както го е описал Добри Войников. По-важното е да не забра-вяме, че в света съществуват

истински и дълбоки духовни ко-рени на вярата, които са много по-живителни и непреходни от фолклора и традициите. Днес е по-важно да търсим вярата отвъд фолклора, отвъд обичаи-те. В далечни векове обичаите са създадени върху базата на вярата, времената се променят, а с тях и обичаите, но вярата е живата връзка с живия Бог. Днес е време да търсим не ко-рените на фолклорните обичаи, а дълбоките корени на вярата, която ги предшества. Европа е обединена от една вяра много преди да започне да търси по-литическо обединение. Въпреки това християнските народи на Европа са воювали един срещу друг. Днес, когато Европа е и политически обединена, имаме реалната възможност да се връ-щаме към корените на общата си вяра. Връщането към корените не е връщане назад, защото без корени бъдещето е обречено да изсъхне и увехне. За да има кислород, необходими са корени. Животът не идва от листата, а от корените. Преди две хилядолетия Синът Божи се роди като Син Човешки. Евангелист Йоан казва, че Сло-вото стана плът. Казва още, че „в Него имаше живот, а животът беше светлина на човеците“. Това е „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“. Корените на човека не са в земята, а са на небето. Когато нашият поглед е отправен към небето, нашият живот е све-тъл и радостен. Празникът на Христовото рождество съществува, за да повдигнем поглед нагоре и да пеем заедно с небесните ангели: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците бла-говоление!“ Публикувано във Faktor.bg

Няма празник, кîйтî чîвекът äа преживява ñам

откъси от книгатаПродължава от бр. 300

насТъплЕниЕТо на българиТЕбоЕВЕТЕ при драгоМан и цари-брод През нощта на 7 срещу 8 ноември на крайния десен фланг капитан Паница изнена-дано атакува сръбската дружи-на при село Ржана. Нападение-то бе извършено от 17 конници и стотина македонци. Сърбите се разбягаха. Командирът им донесъл на Краля, че бил на-паднат от 4 дружини с артиле-рия и конница, които настъпват за Пирот във фланг и тил на сръбските войници. Това показва от какво голя-мо значение е да се изненада противникът. Тази грозна вест и пораже-нието при Сливница съвършено объркаха сръбската върховна команда. Кралят се отчаял и за-повядал отстъпление. Войските отстъпиха бързо и в безредие, изморени и изтощени. Морав-ската дивизия отстъпи към Бре-зник. Ето резултата от неверни и преувеличени донесения. Българите не преследваха, понеже трябваше да въведат ред във войските. През тези три дни на Сливница войските както идеха от похода, отиваха на различни места по позицията и се размесиха. Те бяха изморени от лошото време, от дългите походи и боеве. Трябваше да се уреди и подвозването на храни, бойни припаси и други. Подкре-пления бяха пристигнали. ... Сърбите отстъпвали в без-редие цял ден и достигнали Ца-риброд, но като забелязали, че никой не ги преследва, върнали се и заели отново източния из-ход на Драгоманското дефиле, на 12 км от Сливница. Ето защо всякога след успеха трябва да се преследва и да се поддържа съприкосновение с противника. * * * ... Българският успех в боя при Цариброд се дължи глав-но на високия дух на българ-ските войски. И действително ние виждаме, че те настъпват вихрено, за да открият огън на близки разстояния, понеже само тогава огънят е с добри резултати. Забележат ли обаче, че противникът е разколебан, използват случая да се хвърлят на нож. Те търсят и намират случай за нощни атаки, понеже нощем по-слабият числено, но с по-висок дух може бързо и без жертви да разбие много-числения противник. Сръбският неуспех се дължи и на това, че сърбите не си помагаха в боя - когато една дивизия разбиват, другите гледат.

сражЕниЕТо при пироТ ... Българите се спуснаха в Пиротското поле и се устремиха към Пирот в седем големи коло-ни. На 14 ноември след пладне в различно време те се прибли-жиха към Пиротската позиция. ... Черни връх на десния сръбски фланг беше една много важна позиция. Капитан Попов решил да го превземе чрез нощна атака, за да си улесни настъплението на другия ден. Върхът беше зает от 6-и сръб-ски полк. Атаката се произведе от 3-та дружина на 1-и полк и Пещерската дружина. Те се приближиха към върха в ред и

тихо. Върхът е каменист и об-расъл с храсталак, движението е трудно. Когато достигнаха на 300 крачки от сръбските пост-ове, последните откриха без-порядъчен огън. Тогава ротите залягат на местата си, настава тишина и ротите отново тръг-ват напред. Наближават на 50 крачки и се хвърлят на нож. Изгонват сърбите от върха. До сутринта сърбите произведоха 4 контраатаки, но без успех. Северно от Пирот, на сръб-ската позиция има друг Черни връх, също така важен. За зае-мането му беше назначена една рота от 7-и пех. Преславски полк. След труден нощен марш из крайно пресечена местност тази рота смело се нахвърля върху противника. Изненадана-та сръбска дружина не можа да укаже никаква съпротива. Тя избяга в голям безпорядък, като увлече в отстъплението си още няколко дружини. И така, българите през този ден подготвиха доста добре действията за другия ден. Сър-бите се принудиха да приемат боя преди да им пристигне под-крепата от 20 дружини от вто-рия призив (резервна войска) и няколко от първия призив. ... На 16 ноември сутрин-та при княза на бойното поле се яви австрийският пратеник граф Кевенхюлер, който съоб-щи волята на великите сили за непременното прекратяване на военните действия. Така Сърбия бе спасена преди да бъде на-пълно наказана за непочтената й постъпка като брат и съсед.

дЕйсТВияТа на сЕВЕр оТ балкана Целта на сръбската Тимошка армия бе да заеме Видин, а на българите - да го задържат. ... След като главните сили на сърбите (през Кула) набли-жиха Видин, всички български отряди вън от него се прибраха в крепостта. Българите пуснаха водата в крепостния ров. От 11 ноември сърбите за-почнаха да обсаждат крепостта Видин. Въпреки големите им усилия, стрелбата на обсадната им артилерия и въпреки че бъл-гарските войски бяха добровол-ци и опълченци, те не успяха. Сърбите стреляха по града, за да тормозят жителите, но и това не помогна. Доближиха се на няколкостотин крачки до самата крепост, но чрез огън и контра-атаки бяха спирани и отблъс-нати. Макар че българите бяха по-слаби по число и по подго-товка, те постоянно нападаха и не само че не се отчайваха, но продължаваха борбата с още по-голяма енергия. Българите внушиха страх на сърбите, на-правиха ги крайно предпазливи и бавни в действията. Загубите на българите през цялата война на двата театра са: около 700 души убити, 4500 ранени и 1500 пленени. На 19 февруари 1886 г. в Бу-курещ се подписа мирът, според който се възстановиха приятел-ските отношения между две-те страни, но чистите братски чувства останаха засенчени от тази подла постъпка на сърби-те. * * * Чрез победоносната война над сърбите българският народ показа, че иска да се зачитат националните му права. Делото на съединението на Северна

и Южна България се освети с кръвта на българския войник. След тези славни победи светът призна Съединението. Българ-ското име се разчу по цял свят и чужденците започнаха да по-читат и уважават България. От друга страна, българинът усили вярата в собствените си сили и бързо закрачи напред. Българската войска, изоста-вена от руските офицери, ус-пешно се бори с една по-стара и добре организирана армия. Това я окуражи и тя заработи с вяра за великата борба, която ще последва за освобождение-то и на останалите под чужда власт българи. Тази война показа, че наис-тина побеждават онези войски, които са по-дисциплинирани и по-подготвени. ... През тази война се под-черта голямото значение на началниците, решителното вли-яние за победата на другарство-то във войската и изобщо на нравствените сили на войника. Ясно се видя какво голямо значение за успеха на войната има бързината в походите, из-ненадването на врага, нощните действия. Също така пролича вредата от стрелбата на далеч-ните разстояния. Стремлението да се отиде „на нож“, но да се грабне победата, най-често се забелязваше у българите. С това нашата войска стана страшна за враговете. Така Бъл-гария се издигна пред очите на света, а това й донесе и много други печалби и успехи през мирния живот.

осВободиТЕлнаТа (балканскаТа) Война прЕз 1912-1913 г. След освобождението на България и нейното разпокъсва-не на конгреса в Берлин надеж-дата и желанието на българския народ за едно скорошно обеди-нение стана единствена мисъл, която занимаваше умовете на всеки българин, бил той обик-новен гражданин или управник, търговец или чиновник, от Маке-дония или от свободна България и пр. Всички там устремиха вниманието си и започнаха да живеят с благородната мисъл „освобождение и обединение на всички българи“. Най-разпалени в тази идея бяха македонските българи, които отново изпитва-ха тежестите на турското роб-ство, но този път много по-зле, отколкото в миналото. Българи-те от Северна и Южна България чувстваха страданията на ма-кедонците и гласът на съвестта им подсказваше да помогнат на братята си от Македония и Одринско. Под тези чувства и съзна-ние за свещен братски дълг ма-кедонците продължиха и заси-лиха революционното движение за борба с турците, а свободна и вече съединена България за-почна да се организира и да се подготвя за бъдещата освободи-телна война. ... В Македония се породи една обширна революционна организация и цялото население добиваше от година на година бунтовнически дух. В същото време, с подкрепата на българ-ското правителство, усилено се работеше за просветата на на-селението и в скоро време Ма-кедония се покри с български училища и черкви и се създаде местна интелигенция, която за-работи още по-настойчиво за подготвянето на македонците за бъдещата освободителна война. Сред тази подготовка и тук из-пъкнаха бележити революцио-нери, герои, силно родолюбиви българи като Китанчев, Дамян Груев, Гоце Делчев, Борис Са-рафов и много други, които ра-ботиха с голямо въодушевление и явна самопожертвователност. Започнаха да сноват из Маке-дония множество чети, които пазеха населението от турски-те насилници, докато най-после започнаха и въстанията. Такива имаше в 1895 г., 1902 и 1903 г. Последното, наречено Илин-денско, беше най-голямото, то обгърна голяма част от Македо-

ния и създаде големи грижи на Турция. Въстанията биваха поту-шавани с кръв и жестокост, но те поддържаха жив въпроса за освобождението на Македония. Пред силното желание на един народ за свобода и жертвите, които дава, Европа не можеше да си запуши ушите и затова постоянно натякваше на Турция да даде по-големи правдини на българите. При дипломатическото уреждане на македонския въ-прос България указваше особе-но голямо съдействие. България искаше от все сърце и душа да помогне; тя силно страдаше от онова, което ставаше в Маке-дония, и затова целият й живот беше погълнат от мисъл за нея - как да я спаси. Докато събитията се разви-ваха в Македония, българско-то правителство започна да се готви за бъдещата освободи-телна война - за война с Тур-ската империя, война сериозна и опасна. Наред с многото въ-проси, които трябваше да уреди за вътрешното устройство на страната, като шосета, желез-ници, училища и пр., българ-ските управници и особено цар Фердинанд положиха големи старания, за да създадат една добре организирана и обучена и възможно по-голяма армия. ... Но въпросът с освобож-дението на Македония не беше тъй лесна работа, не беше само войната, която можехме да има-ме с Турция; тук се преплитаха и други интереси. На първо мяс-то Сърбия, Гърция и Румъния се стреснаха от смелостта на бъл-гарите, силно впечатление им направиха победите при Шипка и Шейново и особено последна-та при Сливница. Те видяха, че техните съседи - българите, са здрав и храбър народ и че не е чудно утре и те (съседите) да опитат щика му. И затова пра-веха всичко възможно, за да не позволят на България да се уголеми като вземе Македония. Особено сърбите и гърците се бояха от това. По тази именно причина те почнаха да интригу-ват пред Турция и другите сили, сами почнаха да агитират в Македония и да изпращат свои чети. Турците, изплашени също от българското движение, ги слушаха и за да напакостят на българите, позволяваха да се отварят сръбски и гръцки училища и по този начин се из-мисли легендата, че Македония не била българска страна, че там имало само сърби - според Сърбия, а според Гърция - по-го-лямата част били гърци и пр., и въобще, че Македония предста-влява голяма смесица от народ-ности. Тези интриги и вмешател-ствата на Сърбия, Гърция и Ру-мъния, а покрай тях и на тех-ните покровителки велики сили причиниха щото македонският въпрос да стане много сложен и разрешението му да се отлага от година на година. България усилено работеше както дипломатически, тъй и за подготовката на армията си. Положението ставаше все пове-че натегнато, народът вече не можеше спокойно да слуша за избивания, пожари и насилия в Македония, нервите на всички бяха натегнати и всички стояха със стиснати юмруци - иска-ха война. Но правителството трябваше добре да преценява условията, то виждаше, че вой-ната с Турция ще докара и други сплетни със съседите. И затова на цената на някои отстъпки то успя да се примири със Сър-бия и Гърция, с които по-късно сключи съюз за обща борба с Турция. Така войната беше под-готвена и откъм политическата й страна. Повече нямаше какво да се чака, съюзниците също се бяха подготвили военно, а Тур-ция беше вече угадила, че бал-канските държави се готвят за война с нея. И затова и тя уси-лено се приготовляваше. По-ум-но беше да не се очаква да се приготви и затова съюзниците

решиха да избързат; към 17 сеп-тември 1912 г. заповядаха обща мобилизация на армиите си, а на 5 октомври обявиха война на Турция. ... Запасните в българската армия се явиха под знамената бързо и с голяма радост. Въоду-шевлението в народа бе голямо. Най-после след толкова векове настана време за отплата и за освобождение на поробените братя. Подготвяната война с толкова труд, средства и по-стоянство дойде. Никой не се съмняваше в победата. Затова устремът в боевете бе яростен и лишенията във войната се по-насяха безропотно. Планът на турците бе да смажат най-първо България, като най-силна от съюзниците, а след това и другите. Затова те съсредоточиха войските си така: 1. Източна армия (най-силна) на линията Лозенград - Одрин - срещу българите; 2. ня-колко отряда в Западна Тракия за действие из Родопите - пак срещу българите; 3. Вардарска-та армия - в Северна Македо-ния - срещу сърбите; 4. в Южна Македония - срещу Гърция две групи; 5. резерв в Битоля, и 6. слаби части срещу Черна гора. Всичко в Македония 160 хиляди турска войска, когато там настъпваха цялата гръцка и сръбска армии и 7-а българска дивизия. В Тракия и Родопите сама цялата българска армия трябваше да посрещне най-сил-ната турска армия.

заВладяВанЕТо на лозЕнградбоЕВЕТЕ при с. гЕчкЕнли, сили-олу, Ески-полос, пЕТра и Ери-клЕр Източната турска армия се събра между Одрин - Лозен-град. Още с обявяването на войната - 5 октомври сутринта - българските армии минаха гра-ницата и се насочиха: II-а армия срещу Одрин; III-а срещу Лозен-град, а I-а армия в средата, за да може да помогне и на II-а, и на III-а армии. Конната дивизия бе насочена да разузнава към Лозенград. ... В боевете около Лозен-град българите, след петстотин години, си премериха за пръв път самостоятелно силите с тур-ската армия, нанесоха й пора-жение, което оказа решително влияние за по-нататъшния ход на войната. Лозенград трябваше да служи за опора на десния турски фланг. Крепостта се счи-таше непревземаема със сред-ствата на полска армия. Обаче тя падна пред вихрения налет на българския войник. Както в сръбско-българската война, така и сега българският войник показа, че е издръжлив в походите. Заедно с боевете войските изминаваха средно по 25 км на ден и то по планинска местност, без пътища, при лошо време, а при това и една трета от войските бяха недобре обле-чени и недостатъчно стъкмени. В тези първи боеве българ-ският войник смело налиташе върху врага, денем и нощем. Вярваше в своите началници, в добрата си подготовка и в доброто действие на оръжието. Още в тези начални боеве той внуши страх у турския войник. При отстъплението си турците постоянно се подаваха на пани-ческо бягство. Такова значение имат на война - бързината, из-ненадата и първите смели удари и успехи. Дисциплината, по-добрата подготовка, търпеливото пона-сяне на лишенията на война победиха при Лозенград.

насТъплЕниЕТо къМ цариградбоЕВЕТЕ при чаТалджа След изморителните тежки боеве на Карагач-дере турските войски отстъпиха в голям безпо-рядък, като по пътя изоставиха почти всичката си артилерия и обози. Но като видяха, че не са преследвани, върнали се и си взели почти всичко изоставе-но. Армията им бе в плачевно състояние. В Цариград турско-то правителство не знае що

да прави. На 31 октомври то предложи мир, но нашите отка-заха, понеже се страхуваха, че турците ни залъгват, докато им дойдат подкрепления от Мала Азия. Поради голямата умора на-шите войски не можаха да пре-следват веднага след сражение-то на Карагач-дере. Едва на 24 октомври тръгнаха по разкаля-ните пътища в няколко колони. Особено трудно бе за артиле-рията и обозите. В разстояние на петдневни тежки походи и само с един ден почивка I-а и III армии достигнаха пред Чатал-джанската позиция. Дългите и изморителни походи, извършени при най-трудни условия - кал, дъжд, без почивка и храна, за-щото обозите изостанаха - пре-умориха войските. Появиха се болести, особено болестта холе-ра, която сваляше стотици хора. Артилерията също остана нади-ре. В такова положение нашите армии стигнаха пред Чаталджа на 29 и 30 октомври. От окол-ността на Одрин пристигнаха и се присъединиха към войските при Чаталджа 3-а и 9-а дивизии. ... Турците нощуваха в са-мите окопи. Те нямаха изпрате-но напред далечно охранение, затова нашето настъпление ги почти изненада. Започна да се разсъмва, а над долината на реките, които протичат пред турската позиция, се спусна гъста мъгла. Между 8 и 9 часа преди пладне мъглата започ-на да се дига. Настъплението продължи в добър ред, но щом нашите части се приближиха на 1000-1500 крачки от най-предни-те турски окопи, бяха посрещ-нати със силен пехотен и арти-лерийски огън. Нашата пехота започна да търпи големи загуби. Някои части се приспособиха в гънките на местността, а дру-ги започнаха да се окопават. Местността не даваше възмож-ност на нашата артилерия да защитава пехотата нито от ар-тилерията, нито от пехотата на турците. Така оставена пехотата без артилерийска подкрепа не можеше да напредва. Непри-ятелски параходи откъм Мра-морно море също обстрелваха разположението на 1-а дивизия. ... През нощта на 8 срещу 9 ноември турците направиха опит да разузнаят по-сериоз-но за нашето разположение. Един отряд от избрани 400-500 доброволци се промъкна тихо през линията на охранителните постове на 3-и Бдински полк и се хвърля на нож върху по-зад-ните части. Командирът на пол-ка полковник Тенев се хвърля с 2 роти „на нож“. Неприятелят бива част унищожен и част из-бягва. Но неприятелският кур-шум повали доблестния коман-дир на бдинци. Вследствие на холерата на-шите войски се топяха всеки ден. В дните на боевете при Чаталджа заболелите бяха дос-тигнали до 40%. Това е една от главните причини загдето действията срещу Чаталджа не успяха. На 21 ноември по искане от турците се сключи примирие. Изпратиха се преговорчици за мир в Лондон. Въпреки примирието вой-ските стояха в бойна готовност на далечина на артилерийски изстрел от противника...

дЕйсТВияТа на 7-а пЕхоТна рил-ска диВизия 7-а Рилска дивизия във връзка със сръбската армия настъпи по долината на река Струма към Солун. След кратки боеве зае гр. Горна Джумая и гр. Кочане. Помогна на сърбите в колебливия бой при гр. Ку-маново, като застраши турския десен фланг и тил. След упорит бой при Кресненското дефиле турците отстъпиха към Солун. На 27 октомври заедно с гърците 7-а дивизия влезе в Солун. След примирието 7-а диви-зия бе пренесена по море и по железницата в Тракия, където влезе в състава на новообразу-ваната IV-а армия.Продължава следващия четвъртък

510 януари 2019 г.

Пîучения за Вîйника Гражäанинпîä реäакцията на пîлкîвник Сîларîв, изäаäена 1928 ã., печатница “Спаñ Пîпîв” - Шумен

Най-ñтарата книãа в мîята áиáлиîтека

6 10 януари 2019 г.обяви

оТоплЕниЕ„Мг-лЕс“ продаВа дървазаогрев-справкинател.0887/547-499, 0878/513-655.

дърВа за огревсепрода-ват на тел. 066/823-712,0887/620-535, 0885/152-803.нарязани - 80 лв./куб.,вчували-5лв.,сепрода-ватнател.0988/816-628.дърВа за огрев - мет-рови, нарязани, нацепе-ни, се продават на тел.0879/972-114.ФирМа продаВа дъбовиизрезки - 45 лв./куб. м.Тел.0899/137-896.[10, 6]

сухи и сурови нацепенидърва -80лв., сепрода-ватнател.0895/752-838.[9,6]дърВа за огрев - на-рязани, нацепени и мет-рови, реални количе-ства, се продават на тел.0879/988-131, 0883/553-304.[10,6]напълно сухи нацепенидървадъбибук-100лв./кубика, се продават нател.0896/183-637.[20,6]

нарязани, нацЕпЕни дърва - 85 лв./куб., дос-тавкаведнага,чувалдърва- 5 лв./брой, се прода-ватнател.0893/511-154.[12,6]„ФлинТ-гайдароВи“ („пЕТя Гайдарова“)-дон-баски въглища; брикети,разпалки.Осигурентранс-порт. Тел. 0898/690-606,066/80-80-53.[18,6]сухи дърВа иразпалкивчували - 5 лв., се прода-

ватнател.0899/052-010.[11,5]пЕлЕТи - слънчогледови,цена:195лв./тон,сепро-дават на тел. 0878/240-506.[11,5]нарязани и нацепенидърва - 80 лв., дърва вчували-големи,5лв.,сепродаватнател.0878/47-22-37.[22,5]сухи дърВа вчували-5лв./бр., се продават нател.0897/00-11-14.[22, 4]

аВТоМобили продаВарЕно МЕган Сценик 1.9dci - дизел, 120 к. с.,отлично състояние, новизимнигумииакумулатор,септември 2004 г., 177000 км, цена по догова-ряне, се продава на тел.0887/807-256.[12,6]

Микробуси, каМионикаМион иВЕко Стралис- 2008, Евро 5, товар-но мега ремарке Шмиц

- 2006, и товарен бор-дови микробус ПежоБоксер - 2014, до 3.5тона,сепродаватнател.0887/478-397.[21,2]

аВТоМобили под наЕМ

„VAIKAR RENTACAR“ аВТоМобили под наЕМ, ул. „ЕмануилМанолов“ 28, тел.0999/009-008.

скрап, сТариаВТоМобиликоли за скрап от мяс-то се изкупуват на тел.0899/092-510.[7,6]

сТроиТЕлсТВокърТи и пробива -0897/832-363гипсокарТон, из-гражданЕ НА СТЕНИ,ИЗОЛАЦИИ, БОЯДИСВА-НЕ. ПРЕЦИЗНО ИЗПЪЛ-НЕНИЕ. Справки на тел.0895/894-630.[11,6]ФирМа събаря, почист-ва за сметка на матери-алите - тел. 0896/183-637.[9,6]

ВъТрЕшЕн рЕМонТпаркЕТ, дЮшЕМЕ - ре-дене, БЕЗПРАХОВО ци-клене, фино шлайфане,лакиране-монтажнала-миниран паркет - справ-ки на тел. 066/86-61-43,0889/286-025бЕзпрашно циклЕнЕ -0887/040-471.

Вик, Фаянс, теракота -тел. 0884/228-253. [22,5]ВъТрЕшни рЕМонТи +фаянс и теракота - тел.0896/828-147.[24,4]ВъТрЕшни рЕМонТи - гипсокартон, шпаклов-ки, мазилки, бояджий-ски услуги и др. - тел.0899/638-875.[11,2]

коМинипроФЕсионално по-чисТВанЕ на комини -ПО ВСЯКО ВРЕМЕ. Гаран-ция!Тел.0897/704-502.коМиночисТач - 30лв.-тел.0894/52-52-58.

коМиночисТач - тел.0889/177-737.

изолацииалпинисТи - тел.0899/321-190

ВикВик МонТаж иподдръж-ка-справкина0887/680-034.оТпушВа канали - тел.0889/177-737.Вик и ел.инсталации.Ре-монт и поддръжка. Тел.0876/000-084.[20,6]

рЕМонТ на ЕлЕкТроурЕдии ЕлЕкТроникарЕМонТ на телевизориподомовете-справкинател. 0888/279-846. [22,5]

почисТВанЕпочисТВанЕ - тел.0889/177-737.

услугипопраВяМ Ел. уредии ВиК - справки на тел.0894/220-509.[33,1]

жиВоТни продаВаМалко ТЕлЕ се продаванател.0876/415-480.[6,4]краВа и юницасиментали две прасета - 130-140кг, се продават на тел.0878/275-164.[5,3]

храна за жиВоТнибали сЕно се продаватнател.0879/861-868.[5,2]

сЕно и люцерна - бали,се продават на тел.0888/854-135.[6,1]

купуВа разнисТара наФТа се купуванател.0895/752-838.[9,6]

купуВа МаТЕриалипункТ за вторичникупу-вавсякаквижелеза-тел.0896/183-637.[9,6]

Уп­ра­ви­тел­и­главен­ре­дак­тор:­Иван Гос по ди нов - 066/810-410, 0887/611-753. Ре­пор­те­ри: Стефка Бурмова - 088/666-7532. Ру жа Лю бе но ва - 0898/703-030; Женина Денчева - 0886/210-426. Коректор материали­ и­ корекция­ на­ обяви: Стеф ка Бе ше ва - 066/810-418, 0889/517-920. Прием­ обя­ви: Ди ми тър Гос по ди нов - 066/810-415; Рек­ла­мен­ съ-трудник: Свет ла Са во ва - 0888/428-906. Сче­то­вод­с­т­во: Светослав Константинов - 066/810-413, Юри­д.­съ­вет­ник:­Ев ге ни По пов­- 0888/339-070. Технически­секретар:­Димка Господинова - 066/810-416, 0889/227-805Wеb­ди­зайн: Димитър Иванов Гос по ди нов. Печат:­ПК По ЛИП РЕС - 066/810-920.

5300­Габ­ро­во,­ул.­“Отец­Паисий”­№­2,www.stovesti.info;­email­100vesti@stovesti.info

Всички­права­запазени.­Позоваването­на­“100­вести”­е­задължително!

Всекидневник за общините Габрово, Севлиево, Трявна, Дряново

Издание­на­ИК­“Колонел”­ООД,­първият­брой­на­“100­вести”­излиза­на­7.01.1992­г.

КУХНЕНСКИшКАфОВЕ ОфИС МЕБЕЛИ

МЕБЕЛИ

0897 893 5630897 843 667

ТИПОВИ И ПО ПРОЕКТ НА КЛИЕНТА

прЕВозиТранспорТ - 2.5 тона,16 куб. м - 0899/377-

924услуги с бус, ба-гер и самосвал - тел.0893/511-154.[12,6]

билЕТи, пъТуВанияаВТобусни, саМолЕТ-ни БИЛЕТИ се предла-гатнател.066/80-49-48,0887/83-61-73.

иМоТи продаВаапарТаМЕнТи и други- ново строителство, видеален център, по се-бестойност и договаря-не се продават на тел.0888/447-096.[12,6]парцЕл В близост, ре-гулация, 4000 кв. м,1800,00 евро; парцел,УПИ-1700кв.м,3800,00евро,на10кмотГабро-во, се продават на тел.0876/935-824.[3,2]

иМоТи купуВаЕВТина къща, може иполусъборена, се купуванател.0895/752-838.[9,6]жилищЕ с гараж (пар-кинг) се купува на тел.0895/894-630.[18,6]

даВа под наЕМжилищЕ В идеаленцен-тър-наем260лв.-тел.0896/349-417, 066/85-41-85.[6,6]дВусТаЕн апарТаМЕнТ видеаленцентър -обза-веден, се дава под наемнател.0898/362-228.[5,3]Магазин В центъра седава под наем на тел.0878/515-080[17,2]апарТаМЕнТ срЕщу Ав-тогаратаседаваподнаемнател.0898/780-448.[3,1]

зЕМи

изкупуВа ниВи -тел. 0879/888-388.[21,6]

нощуВкисаМосТояТЕлни но-щуВки в топ центърсе предлагат на тел.0876/731-419.[14,6]нощуВки В центъ-ра се предлагат на тел.0878/515-080.[13,2]

рабоТа прЕдлагаФирМа „ВЕгЕа“ набирашивачки. Справки на тел.0885/611-290.[12,6]ТаксиМЕТроВи шо-Фьори се търсят на тел.0896/644-577.[7,6]Магазин за хранителнистоки търси продавачка.Справкинател.0895/521-858.[27,6]рабоТник кухня заград Севлиево, с осигу-рентранспорт,сетърсинател.0884/077-557.[7,6]

МайсТор закуски (може без опит) и ба-ничар се търсят на тел.0899/987-544.[10,6]

каМЕриЕрка, рЕцЕп-ционисТка с ТЕЛК сетърсят на тел. 0898/801-009.[5,4]

Мц „ВиТаМЕд плюс“търси камериерка до 50години. Справки на тел.066/801-549, 066/800-579.[8,6]сТроиТЕлни рабоТници с ТЕЛК се търсят на тел.0898/801-009.[5,4]ТЕспоМ ад - гр. Габро-во, ул. „Бодра смяна“ 1(до КАТ), търси да назна-чи: СТРУГАРИ, ШЛОСЕР-МОНТЬОРИ, ОПЕРАТОРИи НАСТРОЙЧИЦИ на ЦПУ;РАЗКРОЙЧИК (газов раз-крой); РАЗКРОЙЧИК ла-зерно рязане; ФРЕЗИСТИ,БОЯДЖИИ, ТЕРМИСТ, ТЕХ-НОЛОГ.[11,3]

ФирМа-произВодиТЕл на хранителни добавки инатуралнакозметикатърситърговски представител.Справкинател.0897/963-093.[5,3]Магазин „билла“ -Терамол,търсислужителотдел„Деликатеси“. Справки нател.0887/950-088.[5,2]

грижа за дЕцапрЕдлагаМ глЕданЕ надете - тел.0899/495-330.[11,1]

бизнЕс и инВЕсТициибизнЕс за алкохолици-гари се продава на тел.0889/549-383.[22,6]разрабоТЕн бизнЕс -продажба на врати, сепродава на тел. 0896/21-23-25.[17,4]

бинго зала „габроВо“

Търси крупиЕТа

0896 604 999

МожЕ и сТудЕнТи задочници

Ключът към уñпеха

лЕкарипсихиаТър и нЕВро-лог. д-р ТриФоноВ,Габрово, ул. „Еману-ил Манолов“ № 12-А,справкинател.066/804-549, 0885/251-655. ИЗ-ДАВА ПСИХИАТРИЧНИУДОСТОВЕРЕНИЯ.

д-р Траяна хрисТо-Ва - лЕкар-психи-аТър, униВЕрси-ТЕТска Многопро-Филна болница за акТиВно лЕчЕниЕ по нЕВрология и психиаТрия „сВЕТи науМ“ - гр. соФия, приЕМа В кабинЕТ за психично здра-ВЕ - Габрово, ул.„Омуртаг“1.Зазапис-ване: тел. 0887/33-95-51.[20,8]

уроци, курсоВЕпоМощ на учениквна-чалнастепенсепредлага

на тел. 0899/495-330.

[11,1]

ВодораВно: Гладиола. Естрада. Енаргит. Параван.Ивана. Киасо. Мара. Елини. Ски. Вора. Алея. Ликояди.Окс (Петер). Тираж. Вест. Гранит. Фенер. Имо. Игор.Носия. Звук. Нацист. Кале. НАСА. Пет. Аромат. Поръка.„Неа“. „Аваси“. Натрапник. Рал (Фьодор). „ТТТ“. РУЕ.Оксиди.Алие.Джа.Нин.Охра.Леже(Фернан).Пас.Икра.Пулпа. Наги (Ласло). Яма. Обида. Джоунс (Том). Инар(Гюстав).Рияд.Обрат.Яик.Старт.Ани.Марксист.Киев.Ин.Лустро.Тиквичка. оТВЕсно: Плевел. Ревност. Химикал. Аналема. Уар(Пиер).Таркан.Ру(Емил).Здания.Никсън(Ричард).Лар.„Аякс“.Иран. Тиг (Стивън). Акари. Аорист. Бог.Илитон.Атуел.Кир.Лик.Ир.Рап.Ре.Епир.Со.Батискаф.Цена.Джудист. „Ако жените пожелаят“. Тепсия. Нос. Анка.Даки. Сао. Двеста. Ис. Пад. „Рик“. „Б. Т. Р.“. Виери(Кристиан).Ракита.Жотев(Добри).Рамо.Яков.Сноб.Ви.Павароти(Лучано).Амарин.Аура.Дарак.Меласа.Изгна-ник.Кана.Сто.Етилен.Истина.

отговори на сканди от бр. 5, сряда

ФирМа „МаксаМ сЕ българия“ Еад - гр. габроВо, Търси да назначи шоФьор на ТоВарни аВТоМобили над 12 Тона с пра-ВоспособносТ на упраВлЕниЕ с каТЕгория „с“ и „Е“.предмет на дейността: Извършванена превози в страната и чужбина. кандидатът да притежава актуални и валидни следните документи: 1. Професионална компетентност запревоз на товари. 2. Психологическа годност.3. Дигитална карта за тахограф. Кандидатът дапритежавастажкатошофьорнатоварниавтомо-били над 12 тона с ремарке минимум 3 години.Фирмата предлага добро възнаграждение, социа-лен пакет от ваучери за пазаруване във всичкитърговскивериги, безплатен транспорт доработ-ното място, безплатен обяд. Лице за контакти:ИвоМаринов-ръководител„Автотранспорт“,тел.0878/263-828.[10,1]

родослоВиЕпЕТко боТЕВ пише книга „Родът на Васил ПенчевотселоДумници,общинаГаброво“.ВасилПенчевероденвначалотонаXIXвек. „МоятпрадядоБотьоПетковенеговвнукиероден1865г.“,посочвазаориентир във времето, в което се връща да търсикоренитеавторътнакнигатаПеткоБотев.Вечеесъ-бралнад200именананаследницинарода.Уточнилеголямачастотродословието.ЛипсватсведениязаВеликаВасилева-еднаотдъщеритенаВасилПен-чев,роденаоколо1840г.,билаеомъженавселоРачевци. Търси сведения за наследници на децатана Пенчо Проданов - внук на Васил Пенчев, убитпрезПърватасветовнавойнанавръхКаймакЧалан.Оставил двама сина – Васил и Продан, и дъщеряМаргарита,помъжХалачева.Моля, аконякойимасведениязатезихора,дасеобадинател.завръзка0895-16-28-17-ПеткоБотев.[2,1]

даВа заЕМкрЕдиТи - тел .0897/219-833.[22,3]ФрЕш крЕдиТ - бързикредити за свежи идеи-0893/037-316.[20,2]

ФризьориФризьорски услуги по домовете за трудно-подвижни и възрастнихора - тел. 0896/640-618.[5,1]

ЕроТикауслуги за мъже - тел.0885/885-279.[5,2]МоМичЕ на повиква-не - тел. 0876/249-511.[5,3]с Е к с у с л у г и - 0894/059-840[22,1]

ясноВидсТВоизВЕсТнияТ ходжа гадае на Коран. Събираразделени, лекува боле-сти, развалямагии. Тел.0899/38-12-12.[10,3]

Реклами и îáяви в “100 веñти”

710 януари 2019 г.

ПъТЯТ... Втора част, 2010 г.

Продължава от бр. 1

Важното е, че този 45-годишен период е съществувал (независимо от слабостите). Ще бъде грешка, ако не се отчете онова, което беше извършено след Втората световна война (натрапена не от България и не от България зависе-ха разпределените сфери на влияние). Проведената през този период аграрна, данъчна, финансова, парична и други реформи и национализацията (криво или право) засегнаха незакон-но забогателите по време на войната и бяха за това време в интерес на трудовите хора. Задачите за постро-яване на социализма се изпълняваха чрез тъй наречените петилетни пла-нове и масовото участие на народа в тяхното изпълнение. Бяха изграде-ни крупни за мащабите на страната промишлени, енергийни, транспортни, селскостопански и други обекти. С високите 8-10% годишно се уве-личаваше промишлената продукция, а кооперираното селско стопанство достигна по добиви най-напреднали западни страни. Решени бяха мно-го социални жизненоважни въпроси. Повишено беше благосъстоянието и културата на народа. Допуснати бяха и много грешки, за които вече писах. Третият период на най-новото ни развитие започна от 10 ноември 1989 г. Под формата на пазарна икономика и демократични реформи бяха разру-шени полезни структури в икономи-ката и в другите сектори. С над 50% спадна обемът на производството, страната изпадна в политическа кри-за. Често пъти съм си задавал въпро-са - не беше ли по-правилно да се стъпи на постигнатото и да се тръгне напред (както това беше направе-но в другите бивши социалистически страни). Чужди емисари от Междуна-родния валутен фонд и Световната банка диктуваха икономическите и бюджетните условия в България, която стана зависима. Провежданата по-литика на либерализъм и инфлация, на ниски заплати и пенсии доведе до небивало обедняване на народа. Отнети са много социални придобивки в здравеопазването, образованието, социалното подпомагане и други. Не се вижда изход от дълбоката криза. Отново политиците обещават светли бъднини.

През периода до 1989 година и след това една политическа сила установи хегемония в държавния апарат, като уволни десетки хиляди кадърни тру-женици и назначи в администрацията и директорските бордове над 30 000 партийни активисти на ръководни мес-та в държавния и стопанския апарат (непрофесионалисти) и по този начин извърши сливане на въпросната пар-тия с държавата. Освен посочените слабости и деградация през последния период, трябва да се изтъкне, че в небивали размери се развиха спекулата, сто-панската престъпност, корупцията и продажничеството, които доведоха до бързо и незаконно забогатяване на отделните елементи и до ощетяване на интересите на стотици хиляди и милиони хора и по-нататъшното им обедняване. Поради това България зае и про-дължава да заема едно от последните места от Централна и Източна Европа по основните икономически и соци-ални показатели. По произвеждан брутен вътрешен продукт на човек от населението (изчислен по методиката на ООН) от 25-то място преди 1990 г. през 1996 г. България се оказа на 68-мо място и сега продължава да се движи надолу. В заключение ще отбележим, че ретроспективното разглеждане на на-шето развитие не е носталгия към миналото, а предпоставка за правил-на оценка на настоящето и главно за изработване на пътища за изход от кризата. Бъдещето на България не е във връщането назад, а в движението напред за изграждането на справед-ливо общество. Развитите западни страни през втората половина на XX век взеха всичко положително от социализма, внедриха го и можем спокойно да кажем, че те станаха со-циални държави с развита и работеща демокрация. Или да вземем големите успехи на Китай и някои други стра-ни, които в момента са най-голямото икономическо чудо. Вече 17 години до втръсване омръзна на хората да чакат светлото бъдеще. Обикновеният гражданин на Бълга-рия вероятно няма да гледа това как безотговорно управляващи и опозиция вършат безобразия, а народът тъне в мизерия. Що се отнася до личното ми мнение по настоящото икономическо положение на страната, трябва да призная, че въпреки напредналата ми възраст, никак не ми е безраз-лично. Моето поколение - инженери, икономисти, архитекти, лекари, спе-циалисти професори и трудови хора, отдаде целия си съзнателен живот за изграждане на икономически проспе-рираща държава. И сега, само за 17 години, всичко рухна. Не може със спокойствие да гледаме това мизерно съществуване на хората, не можем да гледаме как бедните пенсионери, безработните (хора с висше и средно образование) ровят по контейнерите, за да оцеляват. Тези хора не могат повече да лазят пред бандитите, да се унизяват и да им се подиграват. Те са достойни хора и искат достойно да живеят. Тези хора искат да знаят къде отидоха парите от приватизацията на заводите и предприятията. Защо ги няма в държавната хазна? Кой беше осъден досега за този грабеж? Господа управляващи и опозиция, не ще бъде далеч времето, когато на-родът ще ви потърси Отговорност. * * * Много ми се иска накратко, без да

се спирам подробно, да разгледаме периода на развитие за 1997 - 2000 - 2007 г. Не ми се иска да правя политиче-ска оценка на този период. Това е ра-бота на политиците, но за последните девет години след кризата и хиперин-флацията през 1997 година натрупани-ят ръст на цените е 63%. През същия период от време статистиката твърди, че доходите на хората са скочили над два пъти. Месечните доходи на едно средно домакинство са над 540 лв., но въпреки това българите пак са три пъти по-бедни от европейците. Защо е така? Защото по-рано при така наречения социализъм от брутния въ-трешен продукт (БВП) се отделяха към 30% ежегодно за инвестиции. На тази база в края на 1989 година инвестици-ите се изчисляваха на 107 милиарда долара. Допреди две-три години от тях бяха приватизирани над 70%, срещу което са получени 3 милиарда и 200 милиона долара, от които половината са в пари, а другите - в книжа. У кого са тези пари? - Разбира се, че те са в ръцете на чужденци и техните лакеи тук. Химическата про-мишленост е в чужди ръце, банките са в чужди ръце, туристическият биз-нес, хотелите - също, металургията, енергетиката, сега и хранителната промишленост. Раздадоха се концесии всякакви. В тази търговия участваха всички досегашни правителства до едно. Е, как тогава народът ще дочака светлите бъднини? Как пенсионерите, безработните, лекарите, производи-телите и други съсловия ще започнат да живеят нормално? Кога при това положение ще можем да говорим за икономически просперитет, за качест-вено здравеопазване, за качествено образование, за култура и т. н. * * * Периодът след 1997 - 2000 - 2006 г. за българската икономика (както и досега) беше изключително труден. Причините за това бяха пределно ясни. За Габровския регион - още по-труден. Вече писах, че от Габрово изчезнаха водещи фирми, загубени бяха между 25-30 хиляди работни мес-та. Имаше моменти, когато Общината не можеше да плаща осветлението на града. Градът беше мрачен и тъмен. Още по-мрачни и озлобени - гражда-ните. Огромни трудности се срещаха в здравеопазването, образованието, да не говорим за културата, за по-чистването на града. Пълен застой в строителството и т. н. През този период Република Бъл-гария трябваше да се готви за влиза-нето в Европейския съюз. Противоре-чията между управляващи и народа бяха ограничени. Очевидно беше, че нито управляващите, нито опозицията имаха ясна визия какво трябва да се направи. Трябваше да се разчистват стари виждания и традиции. Независимо от всичко, специално по този въпрос трябва да се отда-де необходимото на някои държавни ръководители и политически дейци. Най-сетне след насаждане на дългого-дишна омраза се получи политически консенсус. След дълги години преговори и с много компромиси и все в ущърб на България бяха затворени всички тъй наречени преговорни глави. Не ми се иска да влизам в под-робности по този въпрос. Изписани са тонове хартия и всеки, който иска повече, може да ги намери. Много ми се иска да отбележа ня-кои особености и подробности, които се случиха в икономиката на Габрово. През месец юни 1999 г., изхождай-ки от обстановката в град Габрово, група от опитни бивши и настоящи стопански дейци прецени, че трябва да се направи нещо, което макар и бавно, да възвърне надеждата на га-бровци за възраждане на габровската икономика и чрез нея да се пробудят и останалите сектори на обществения живот на града. Габрово е бил винаги в елита на българската индустрия от създаването му като град, та до 1989 година. Водеща роля Габрово е имал през време на: - Епохата на Възраждането на България, на първите български зана-яти; - Края на XIX век, когато са създа-дени първите индустриални предприя-тия; - По време на войните - 1885 г., 1912 г., 1913 г., Първата световна война - габровската икономика не е спирала да произвежда; - По време на подготовката и про-

веждането на Втората световна война - 1940-1945 г. - Габрово с пълна сила пак произвежда; - Няма да се спирам сега на про-изводството след 1944 година и особе-но след 1947 г. (за това вече писах в началото). Не може да бъде допуснато след 1989 година Габрово да замръзне. Очевидно беше, че габровската иконо-мика трябва да бъде преструктурира-на и бавно, но сигурно да заеме свое-то място в българската икономика. През месец юни 1999 година, как-то отбелязах, беше направена среща с най-опитните стопански дейци в областта на промишлеността, стро-ителството, транспорта, търговията, образованието, здравеопазването, културата и други. Близо 80 дейци споделиха своите идеи и виждания за излизане от този застой на Габро-во. Решено беше да се създаде така нареченото сдружение „Габрово 21“. Избрано беше ръководство в състав от 9 души, които да подготвят необхо-димите документи за регистрирането му. Божанка Гигова - доктор на педа-гогическите науки, дългогодишен пре-подавател и председател на КНСБ. Георги Костов - доцент, доктор на техническите науки, бивш генерален директор на ТЕСПОМ - Габрово. Инж. Илия Илиев - бивш директор на Проектантска организация и бивш генерален директор на Строително-монтажния комбинат - Габрово. Калинка Пенева - президент на СД „Меркурий“ - Габрово. Инж. Пеньо Рачев - бивш главен инженер на Завода за пултове и клавиатури; бивш главен директор на Комбината по телферостроене; бивш генерален директор на Стопанско обе-динение „Инструментална промишле-ност“; бивш секретар на ГК на БКП по промишлеността и др. Стоян Янев - зам.-директор на ТОХ; зам.-директор на стопанска ди-рекция „Търговия“, директор на СДТ - обществено хранене, и др. Тончо Църов - бивш зам.-директор по икономическите въпроси на ВТК „Георги Генев“, бивш зам.-директор по икономическите въпроси на завод „Болшевик“ - Габрово, бивш директор на завод „Добри Карталов“, бивш директор на Хлебозавода в Габрово, бивш директор на „Търговия“, директор на „Млечна промишленост“ - Габрово и др. Проф. Тодор Тодоров - препода-вател в Технически университет, бивш ректор на университета. Марин Христов - директор на Районна потребителска кооперация (РАИПО) - Габрово. За председател бе избран инж. Пеньо Рачев, за секретар - Божанка Гигова. За не дълъг период от време бяха подготвени необходимите документи за регистрация, което стана на 21 де-кември 1999 година. Разработена беше платформа на сдружението. Тази платформа очерта-ва целите на сдружението, а те бяха: - Да съдейства в условията на новите реалности за възраждането на по-нататъшното издигане ролята на Габрово като индустриално-стопански, просветно-научен и културен център с първостепенно значение в национал-ния обществен живот. - Да създаде ефективна систе-ма от методи, форми и средства на въздействие за подпомагане на съвременното развитие и напредък на габровското стопанство и бизнес чрез информационна дейност за во-дещи постижения у нас и в чужбина, създаване на условия за реклама на неговите възможности за привличане на индустриалните инвестиции, за разширяване на пазарните му терито-рии и за неговото научно обслужване, развитие на идеи и проекти. - Да подпомогне развитието на образователното дело в Габрово, на-предъка на научните изследвания, свързани с развитието, бизнеса и обществения живот на града и райо-на, да прояви специално внимание и грижи за привличане на обществена помощ за развитието на габровския Технически университет, техникума „Д-р Никола Василиади“, Априловската гимназия, Математическата гимназия и други. - Да насърчава обогатяването на културния живот в града чрез при-вличане на общественото внимание и грижа към проблемите на габровските писатели, художници, музиканти, на

институциите на изкуствата, музеите, като подпомага издателската работа в града, организирането на изложби, музикални прояви и развитието на деца, юноши и младежи с творчески дарби. - Да работи за развитието на гражданското общество за цялостно-то установяване и утвърждаване на правов ред, за напредъка на демокра-цията, за по-ефективна защита на пра-вата и интересите на гражданите, на професионализма и достойнството, на честта на габровци. Сдружението ще използва всичките си възможности да подкрепи развитието на местното самоуправление, да подпомогне дей-ността и ефективността на габровска-та община. - Да съдейства за издигане на Габрово като международен център за стопанския и обществения живот. За постигане на изложените цели сдружението да използва следните средства: - Събира, обобщава и разпрос-транява информации в помощ на сто-панските субекти, на институциите и дейците на образованието, науката, културата, на местната власт чрез собствени издания, организиране на обсъждания, използването на чужди информационни издания; - Организира проучвания на про-блемите на стопанския и обществен живот в Габрово и района и разра-ботва идеи, програми и проекти за развитие на фирми, на населени мес-та, на отделни сфери от стопанския и обществен живот на града и района; - Организира експертно-консул-тантски услуги в помощ на институци-ите на стопанството, бизнеса, образо-вателно-научния и културен живот; - Организира обсъждания, диску-сии, семинари, конференции за освет-ляване и решаване на проблеми на икономиката, образованието, науката, културата и обществения живот в гра-да и страната; - Подпомага създаването на ор-ганизационни форми за решаването на конкретни стопански и обществени проблеми, за развитието на малкия и среден бизнес, като граждански дружества, конституции, кооперации и други; - Привлича международна инфор-мация, експертна, делова и друга помощ за решаване на проблемите на града и региона; - Събира финансови ресурси за позволени от закона начини за под-помагане изпълнението на конкретни дейности и обекти. Разработен беше план за работата на сдружението за 2000 година. Пред-виждаше се широк кръг от проблеми, като трябваше да се разгледат и да се търсят възможности за решаването им. Габровските интелектуалци не мо-жеха да се примирят със съществу-ващата обстановка - безработица (11 хиляди души по това време), състоя-нието на заплащането, здравеопазва-нето, образованието, културата и др. И най-важното, тези хора не приеха омразата, натрупана през годините на прехода. Съвсем очевидно беше, че с въпросния план за работата трябваше да се намери начина за успокояване-то на хората и чрез това да се търсят разумни решения за възстановяване-то на икономиката и други отрасли в града. На първо време бе предвидено да се проведе научно-практична конфе-ренция на тема „Габрово през XXI век - традиции, нови реалности и перспек-тиви“. Тази конференция беше проведена през месец юни 2000 г. с докладчик професор Минчо Семов - бивш ректор на Софийския университет. На тази конференция присъстваха близо 300 души - видни стопански дейци, дейци на здравеопазването, дейци на наука-та и образованието, дейци на култу-рата и други. Освен това на тази кон-ференция взеха участие такива дейци като Васил Василев - председател на Съюза на работодателите в България, Кръстьо Станилов - председател на Съюза на индустриалците в България, преподаватели от Софийския универ-ситет, кметът на Габрово и др. Няма да пресиля, ако кажа, че докладът на проф. Минчо Семов беше изключително впечатляващ, който даде конкретни насоки в развитието на Габрово в новата обстановка. Из-казани бяха и конкретни препоръки от участниците в конференцията. Продължава следващия четвъртък

Инж. Пеньî Рачев: “На лъжите и клеветите тряáва äа ñе äава яñен îтãîвîр, äа ñе казва иñтината за развитиетî на Бълãария през пîñлеäните äеñетилетия”

Роден е през 1928 година в село Пърте-вци. Той е потомък на големия Пеневски род. От малък се е научил на труд и да оцелява. Средното си образование е по-лучил в Техническото училище „Д-р Ни-кола Василиади“. Започнал е работа през 1947 година в бившата фабрика „Принц Кирил“, след това - в памукотекстилния комбинат „Васил Коларов“ като маши-нен техник. Участвал е активно в строителство-то на материално-техническата база на Габрово, в модернизацията и рекон-струкцията на редица предприятия, в построяване на много училища и детски градини, културни институти. Бил е главен директор на Стопански комбинат по телферостроене, а по-къс-но - генерален директор на Стопанско обединение „Инструментална промиш-леност“. От 1999 до 2006 година е председател и изпълнителен директор на сдружение „Габрово 21“. Автор е на книгата „Пътят“, първа и втора част, която описва изграждането на габровската индустрия от 1947 до 1990 година и разрухата й след това.

8 10 януари 2019 г.

ДаНИеЛа ЦоНева

Габровци са съхранили спомени за случилото се в природен аспект назад във времето едва от по-следните десетилетия на ХVIII век.

Не малка част от при-родните бедствия и клима-тични явления, сполетели града и хората през веко-вете, стават през години, завършващи на 4 и 9.

Те са с различни по-следици в техния живот, впечатляват ги в различна степен и намират отра-жение върху страниците на тефтери, старопечатни книги, писма, в пътеписни бележки.

Нумеролозите опреде-лят числото 4 като число на божествения процес, на изцелението, на пре-чистването. В него няма топлина и изразява зима-та. То е земно число, чис-ло на движението, а стра-данията, които могат да сполетят човека, се случ-ват до числото 4. Числото 9 е израз на триизмер-ния свят, на съединението на физическия, духовния и божествения живот в едно. То е съчетание на вътрешните сили и е по-силно от външната среда. Представлява човешкия порядък.

Нумеролозите съвет-ват, когато дойде числото 9, да не се отлага какво-то и да било, отложи ли се, ще дойде нещастието. Сред масово регистрира-ните теми върху страни-ците на старопечатните книги са приписките за природни явления. Кратки ръкописни текстове и бе-лежки, вметнати в старите, останали от отминали вре-мена книги, приписките са сред оригиналните извори за реконструкция на исто-рическото ни минало.

Една от най-ранните приписки, която свидетел-ства за почувствано от габровци земетресение, е от април 1785 година – на 10 и 16 април „играла зе-мята”, е отбелязал неиз-вестен летописец. Същата година е белязана от още две природни събития - на 4 май пада тежка, дебела слана, която „изсушила” лозята и „изгорила” чер-ничевите дървета, с което нанася поражения върху развитието на бубарство-то. На 24 май габровци са свидетели на слънчево за-тъмнение, което трае цял един час.

След тези първи пис-мени свидетелства за при-родни явления габровци записват в следващите десетилетия нови впечат-ления.

Болните от чума гаБровци са изолирали западно от днешния Боровски мостПрез 1814 г. се появява

чума по хората – епиде-мия, известна на тогаваш-ните габровци под име-то „голямото чумаво”. Тъй като появата на чумава епидемия се повтаря, дори потретва в началото и в края на 30-те години на ХIХ век, като профилактич-на мярка габровци изоли-рат болните извън сели-щето на няколко места – в „горния край” при Скокова поляна, край левия бряг на река Синкевица (днес западно от Боровския мост).

Сред най-често реги-стрираните природни бед-ствия в Габрово са навод-ненията – селището ни е наводнявано от водите на река Янтра много пъти. Първото писмено реги-стрирано наводнение е от май 1788 година. Тогава са отнесени посевите край реката и много добитък, съборени са много язове и воденици, между които и т. нар. Каменска водени-ца, собственост на братята Пенчо и Досю х. Йовчеви. На 16 юни 1858 г., в не-деля, големите води на реката достигат до пазар-ния площад (днес „1 май 1876 г.”) и заобикалят кула-та на градския часовник. Това събитие е записано от учителя Тодор Бурмов в неговите спомени: „От толкова голямо протича-не на реката се занесоха няколко къщи, мостове, воденици и пр.[очие] и се заляха с води много къщи и дюгени […]. От перваза на моста [Конашкият, днес „Игото”] се свалиха някол-ко камъни[…]”. На следва-щата 1859 година Габрово е връхлетяно от две нови и страшни наводнения. На 18 май е голямото навод-нение, което нанася зна-чителни щети на селището и е отбелязано от въз-рожденските ни вестни-ци, излизащи в Цариград. След по-малко от месец, на 16 юни 1859 г. след поройни дъждове водите на Янтра отново нахлуват в Габрово. Те са толкова големи, че заливат пазар-

ния площад около Часов-никовата кула. Бедствието буквално повтаря навод-нението, станало предната година по същото време и в същите размери, което страшно притеснява га-бровци: „Също на сахатя, чудно чудо, на същия ден и час!” – с удивление за-писва в своето тефтерче габровецът Иван Парла-

панов. Документирани са още наводнения от май 1860 г., август 1871 г., 7 юни 1906 г.

най-голямото и най-страшното наводнение за Габрово е от края

на ХIХ век - станало на 27 май 1897 г. Споменът за него е съхранен в ня-колко църковни приписки от църквите „Света Бо-городица” и „Свети Йоан Предтеча”. Едновременно-то прииждане на водите от трите реки - Етърска, Жълтешка и Синкевица, влели се в Янтра, нанасят невиждани дотогава щети. От десетметровата речна вълна тогава са удавени 7 души, съборени и раз-рушени са 20 сгради, а около 90 са полуразру-шени. Само пет дни по-късно – на 2 юни, Янтра приижда още повече, но пораженията са ограниче-ни, тъй като препятствията са по-малко, разчистени от предишната стихия. По-редното голямо наводне-

ние се случва на 9 юни 1924 г., когато водите на Янтра, след няколкодневни поройни дъждове, отново излизат от коритото си и заливат улиците на града. За щастие, жертви няма, но материалните щети са големи. Тогава още повече назрява идеята за изди-гането на подпорни стени поне в централната град-

ска част, където реката най-много буйства в таки-ва злощастни дни. И само след няколко години ще започне тяхното поетапно изграждане. В летописна-та книга на Падалското училище е записано: „За-нятия нямаше по причи-на на големите дъждове и прииждането на Янтра”.

Особено опустошител-но е поредното голямо на-воднение от 28 юни 1939 г. Тогава след внезапен по-роен летен дъжд разбушу-валите се води на Янтра за кой ли път прехвърлят Баев мост и моста „Игото” и предизвикват значител-ни материални щети в ни-ските части на града.

В съседно Севлиево е още по-страшно – това е денят на голямото севли-евско наводнение, когато притокът на Янтра - река Росица, помита всичко по пътя си в града и преди това в селата над него, разрушава над триста къщи и причинява смъртта на 47 души и на хиляди глави добитък. Габровци

оказват незабавна помощ, събират пари, организират благотворителни акции, между които и футболен мач между сборен отбор на клубовете „Чардафон” и „Орловец” с отбор на столичния вестник „Утро”. Събрания приход също изпращат на пострадалите от наводнението в Севли-ево.

кои години е „играла земята“Земетресенията са

сред често записваните от габровци впечатления за природни бедствия. Констатации, че „играла земята”, са направени за 14 октомври 1802 г., 13 декември 1827 г. А на 26 април 1829 г. - Гергьов-ден, през деня и нощта на следващия ден два пъти е усетено силно земетресе-ние. Вместо да празнуват и се веселят, габровци са принудени да напуснат лю-леещите се къщи. „Да се знае кога са тарси земята на свети Георгия дене и ноще” – е записал неиз-вестен летописец в стара църковна книга в Габрово. Габровци са сполетени от ново земетресение на 21 януари 1849 г. към 2 часа след полунощ.

В летописа на природ-ните бедствия са записани още земетресения. На 13 февруари 1875 г., в петък, 9 ½ часа след обед (3 ½ ч. по турски) габровци стават

свидетели на ново земе-тресение в региона. Върху страниците на църковнос-лавянска книга „Постен триод. За всяка седмица и ден” (богослужебна книга със служби на подготви-телните и Великопостните седмици), издание на Мос-ковска синодална типогра-фия от 1876 г. (от църквата „Св. Богородица”), е отбе-

лязано: „През 1904 г. на 22 марта в понеделник през страстната неделя въ 12 часа и 5 минути имаше силно земетресение, а в 12 часа и 30 минути въ същия денъ стана и второ и по-силно земетресение. Записал Тотю клисаря”.

янтра тръгва червена след Буря, сняг съсипва черниците, дъжд удавя стефановден... Габровци се впечат-

ляват и от аномалиите в климатичните явления. Де-бела слана (май 1788 г.), голям град (1791 г.), голям сняг (28 декември 1816 г.), който за три дни създава покривка от 9 педи (нес-тандартна мярка за дъл-жина, равна на разстоя-нието между върховете на палеца и малкия пръст при максимално разтво-рена длан), голяма буря (30 ноември 1846 г.), коя-то размества каменните покриви на къщите, сва-ля комините, а водите на река Янтра почервеняват

най-вероятно от падналия порой в село Червен бряг (днес квартал Радецки). На 13 май 1864 г. в Габро-во неочаквано пада сняг, който поврежда черниче-вия лист и става причи-на реколтата от пашкули да бъде много слаба. Това природно събитие е запи-сано в „Типикон” (църко-вен устав, определящ цър-ковните служби), издание на Московска синодална типография, отпечатано през 1838 г. (от църквата „Св. Богородица”): „1864 майя 13 денъ фана снягъ и са улови по дравите [дър-ветата]”. Късният майски сняг е голямо бедствие за габровци, тъй като бубарс-твото е силно развито още преди падането на Бъл-гария под турско иго. Ре-дица по-късни документи свидетелстват, че нарочно са засаждани цели места с черници, че Габрово е заобиколено с черничеви градини, особено много по поречието на река Янтра, а за Италия, Франция, Ав-стрия, Русия са изнасяни големи количества бубено семе, пашкули и коприна. А приписка в „Миней” (цър-ковна книга със служби и проповеди за декември), издаден в Москва през 1799 г. (от църквата „Св. Троица”), е свидетелство, че „През 1899 г. беше то-пло много и правихме ли-тии по Коледа на дворът, а на Св. Стефана беше голям дашъ [дъжд] през нощя и денятъ. Написал клисарят Тотю И Коваче-въ”. През десетилетията на ХIХ и началото на ХХ век габровци са свидетели и на други климатични явле-ния и природни бедствия, които ги впечатляват със своята сила, периодичност и нанесени щети - лун-ни затъмнения, чумни и холерни епидемии, глад. Записвани от различни по образованост и социал-на принадлежност хора, чрез приписките те търсят начини не само за себеиз-разяване, но и за съх-раняване и предаване на информация. Тяхното съз-даване се подхранва как-то от всекидневния живот на габровеца, така и от стремежа му да съхрани и най-малката информация за своето време. Грамот-ният българин (в частност габровец) е отбелязвал всичко, което го е впечат-лявало или засягало по някакъв начин.

Чиñлата 4 И 9 в прирîäните áеäñтвия в ГаáрîвîВърху страниците на старопечатните книги най-много са приписките за природни явления, бедствия и катаклизми

Съвременните габровци също записват природните аномалии, само че дигитално. Камерата на Димка Господинова от „100 вести“ вчера изненадващо установи, че слънцето изгрява от запад.

от стр. 1За съжале-

ние, няма да мога да разчи-там на основ-ния си играч Светлин Ди -митров, който счупи ръката си по време на лагера, а до по-следно Тансер Юсню ще е под въпрос заради травма на кра-ка. Останалите момчета са здрави и тренират в отлично настроение. Гле-дахме съперниците и са напълно преодолими. Ис-кам да покажем, че в Бъл-гария можем да играем добър хандбал и имаме стойностни играчи. Ще да-дем всичко от себе си, за да постигнем крайния успех в таза първа фаза”, сподели старши треньорът Никола Карастоянов.

Първият мач на нацио-налите ни е в петък, 11 януари, срещу Великобри-тания. В събота (12 януа-ри) отборът ни играе с до-макините от Люксембург, а в неделя (13 януари) е мачът на „лъвовете“ срещу Ирландия.

На снимката: Петко Петков и Димитър Пе-тков са на втория ред прави от двете страни на старши треньора.

„Чарäафîн” ñ äвама нациîнали в Люкñемáурã

За втора поредна го-дина част от голямото мо-тоциклетно семейство в България ще бъде и Ре-публиканският шампионат в дисциплината ендуро BG-X Enduro, който ще включва общо осем кръга на територията на цяла-та страна. След успешния сезон 2018, в който взеха участие близо 150 състе-затели, през 2019 година се очаква техният брой да нарасне, като част от правилата на шампионата са редактирани с цел да бъде улеснено участието в тях и организацията им. Състезанията от шампио-ната стартират през април в Севлиево и са разпре-делени приблизително по едно в месец, като след Севлиево състезателите ще премерят сили в реги-оните на Габрово, Горна Малина, Казанлък, Велико

Търново, Банско, Кирково и Люлин. Общо за сезон 2019 към Българската федера-ция по мотоциклетизъм ще се проведат 33 състезания в пет дисциплини, разпре-делени в 24 уикенда и 20 общини, в които се очаква да вземат участие над 50 спортни клуба и съответно около 350 състезатели във всички възрастови групи.

* * * Теодор Кабакчиев вече е в стихията на Световния шампионат по Супер Енду-ро, който е един от най-но-вите световни шампионати и включва общо пет кръга, които се провеждат през зимния период на закрито (в зали). Пред Теодор за сезон 2019 остават още 3 кръга, които се очертават да не бъдат никак лесни.

Каквî преäñтîи в мîтîциклетните ни ñпîртîве през ñезîн 2019Състезанията от шампионата стартират през април в Севлиево