„Натура 2000“ в Алпийския регион€¦ · Карпати .....стр. 12 Стара планина и Родопите .....стр. 14 Проблеми на

„Натура 2000“ в Алпийския регион

ld-BG-910739_E3.indd 1ld-BG-910739_E3.indd 1 17/12/09 13:35:3317/12/09 13:35:33

2

Europe Direct е услуга, която ви помага да намерите

отговор на вашите въпроси за Европейския съюз

Единен безплатен телефонен номер (*):

00 800 6 7 8 9 10 11

(*) Някои мобилни оператори не предоставят достъп до

телефони, започващи с 00 800, или таксуват тези обаждания

Допълнителна информация за Европейския съюз

можете да намерите в интернет чрез сървъра Europa

(http://ec.europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на

Европейския съюз, 2010 г.

© Европейски общности, 2010 г.

2010 г. — 16 стр. — 21 × 29,7 см

ISBN 978-92-79-13250-6

doi:10.2779/66761

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на

източника. Снимките в тази публикация са обект на

авторски права и не могат да бъдат използвани без

предварителното писмено разрешение на съответните

фотографи.

Printed in Belgium

Отпечатано на рециклирана хартия, получила

европейски екоетикет за графични хартии

(http://ec.europa.eu/environment/ecolabel)

СъдържаниеАлпийският регион — покривът на Европа ............... стр. 3

Пиренеи ...................................................................................... стр. 5

Алпи .............................................................................................. стр. 6

Карта на териториите от „Натура 2000“ в Алпийския регион .............................................................. стр. 8

Апенини ....................................................................................... стр. 10

Скандинавски планини ......................................................... стр. 11

Карпати ....................................................................................... стр. 12

Стара планина и Родопите .................................................. стр. 14

Проблеми на управлението в Алпийския регион ... стр. 15

Европейска комисия

Генерална дирекция „Околна среда“

Автор: Черстин Сундсет, Ecosystems LTD, Брюксел.

Отговорен редактор: Сузане Вегефелт, Европейска

комисия, отдел „Природа и биоразнообразие“, отдел B2,

1049 Брюксел.

Сътрудници: Анжелика Рубин, Матс Ериксон, Марко

Фриц, Ивайло Зафиров

Благодарности: Изказваме нашата благодарност

на Европейския тематичен център за биологично

разнообразие и на отдела за пространствени

приложения към Католическия университет в Льовен

за предоставените данни за таблиците и картите

Графично оформление: NatureBureau International

Снимки: водеща снимка на предната корица:

Национален парк „Триглав“, Словения, Joze Mihelic;

вмъкнати снимки отгоре надолу: Daphne, J. Hlasek,

R Hoelzl/4nature, J. Hlasek

Задна корица: Апенинска дива коза, Апенините, Gino

Damiani

Допълнителна информация за „Натура 2000“ можете да

намерите на http://ec.europa.eu/environment/nature



3

В Европа се намират няколко важни планински вериги, които

се разпростират на територията на повечето държави. В

рамките на ЕС седем от най-дългите и най-високи планински

вериги попадат в Алпийския биогеографски регион.

Това са Алпите, разположени в сърцето на Европейския

съюз, Апенините, спускащи се по „гръбнака“ на Италия,

Пиренеите на границата между Испания и Франция,

Скандинавските планини в Швеция, Финландия и Норвегия

и Карпатите, простиращи се като дъга от Словакия до

Румъния. След присъединяването на България към ЕС

през 2007 г. към Алпийския регион бяха добавени още две

планински вериги. Това са Стара планина и Родопите.

Независимо от географското им разположение, всички те

се характеризират със сравнително студен и суров климат,

голяма надморска височина и често сложна и разнообразна

топография. По-ниските склонове са обрасли с гори и

полуестествени тревни съобщества, но с увеличаване на

надморската височина и понижаването на температурите

все по-рядко се срещат дървета и накрая те отстъпват място

на алпийски пасища, голи скалисти склонове и ерикоидни

съобщества и храсталаци. В най-горната част, сред скалите

и снега, растителността се свежда до малък брой силно

приспособени растения, способни да издържат на такива

екстремни условия.

Подобни растителни пояси могат да се открият във всички

планински вериги от Алпийския регион, но на различна

надморска височина. Например в Скандинавските планини

горната граница на горския пояс е под 1000 м, докато в

Пиренеите тя е над 2000 м.

Поради стръмните си склонове планините имат силно

стеснени зони за живот на различните географски ширини.

В резултат на това с промяната на надморската височина се

наблюдава бърза смяна на местообитанията и биологичните

видове. Изкачването на 100 м в планините е равносилно

на придвижване от 100 км на север в низините. Сложната

топография и различното изложение (закътани склонове

с южно изложение, снежни преспи, оголени от вятъра

чукари и неравни скални сипеи…) също създават огромно

разнообразие от микроклимати.

Това спомага да разберем защо в Алпийския регион има

толкова богато и пъстро биоразнообразие. Тук се срещат

почти две трети от растенията на европейския континент.

Високите върхове приютяват голям брой ендемични видове,

докато видовото разнообразие по по-ниските склонове е

силно повлияно от преминаването към други биогеографски

региони и дългата история на съвместимо използване на

земята от човека. Като цяло в Алпийския регион се срещат

119 типа местообитания, 107 вида растения и 161 вида

животни, включени в Директивата за местообитанията.

По отношение на фауната регионът е станал важно убежище

за много видове, които първоначално са се срещали с по-

висока численост основно в равнините. Едрите месоядни

животни (вълци, мечки, рисове) и грабливите птици (орли,

соколи, лешояди) са се оттеглили в планините, тъй като там,

за разлика от повечето други региони, все още се срещат

обширни неразпокъсани площи, в които рядко стъпва

човешки крак.

Също така се наблюдават няколко видове, които са

специфични за Алпийския регион. Сред тях са някои гризачи

(например снежната полевка (Microtus nivalis), копитни

животни (например алпийският козирог (Capra ibex) и

много безгръбначни животни. Регионът е особено богат на

бръмбари и пеперуди: само в Италия около половината от

видовете пеперуди могат да се открият над горната граница

на горския пояс.

По отношение на използването на земята и влиянието на

човека, повечето планински вериги са слабо населени,

особено на височина над 1000 м над морското равнище

(или 500 м при Скандинавските планини), което се

дължи на суровия климат, затруднения достъп до тези

места и кратките вегетационни периоди. Въпреки това

Алпийският регион —покривът на Европа

На върха на планината Клайнглокнер, национален парк „Хое Тауерн“. Снимка: © Nationalpark Hohe Tauern

По

кри

въ

т н

а Е

вр

оп

а



4

Планински вериги в Алпийския биогеографски регион на ЕС:

Бележка: Родопите са част от Рило-Родопския масив, който включва Рила, Пирин и Родопите. Планината пресича границата с Гърция, но само българската част попада в Алпийския биогеографски регион.

традиционните практики на пасищно животновъдство от

векове насам са гръбнакът на икономиката в региона и са

допринесли допълнително за неговото и без друго богато

биоразнообразие. Днес обаче тези начини на използване на

земята започват бързо да изчезват под съчетания натиск на

изоставянето на земя и интензификацията на земеделието.

Отскоро някои други дейности също оказват влияние върху

тази особено уязвима природна среда. Сред тях са масовият

туризъм, широкомащабното залесяване и обезлесяване,

завиряването и прокарването на канали по алпийските реки

и изграждането на пътища.

Изменението на климата е друга голяма заплаха. Поради

стеснените граници на екологичните и климатичните

пояси в планините дори малка промяна би могла да има

унищожително въздействие върху тяхната способност да

поемат и задържат вода. Вече са налице доказателства

за топенето на ледниците и ако този процес продължи,

в бъдеще могат да се очакват значително по-големи

засушавания в низините и чувствителни промени в

растителността в планините, особено в по-високите части.

Източник:Европейски тематичен център за биологично разнообразие (Европейска агенция за околна среда) http://biodiversity.eionet.europa.eu, октомври 2008 г.

% of EU

Region Countries involved territory

Atlantic Belgium, Germany, Denmark, 18.4 Spain, France, Ireland, Portugal, Netherlands, United Kingdom

Boreal Estonia, Finland, Latvia, 18.8 Lithuania, Sweden

Continental Austria, Belgium, Bulgaria, Czech 29.3 Republic, Germany, Denmark, France, Italy, Luxembourg, Poland, Romania, Sweden, Slovenia

Alpine Austria, Bulgaria, Germany, Spain, 8.6 Finland, France, Italy, Poland, Romania, Sweden, Slovenia, Slovakia

Pannonian Czech Republic, Hungary, 3.0 Romania, Slovakia

Steppic Romania 0.9

Black Sea Bulgaria, Romania 0.3

Mediterranean Cyprus, Spain, France, Greece, 20.6 Italy, Malta, Portugal

Macaronesian Spain, Portugal 0.2

По

кри

въ

т н

а Е

вр

оп

а


Регион Обхванати държави

Процент от територията

на ЕС

Атлантически Белгия, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство, Португалия, Франция

18,4

Бореален Естония, Латвия, Литва, Финландия, Швеция

18,8

Континентален Австрия, Белгия, България, Германия, Дания, Италия, Люксембург, Полша, Румъния, Словения, Франция, Чешката република, Швеция

29,3

Алпийски Австрия, България, Германия, Испания, Италия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Франция, Швеция

8,6

Панонски Румъния, Словакия, Унгария, Чешката република

3,0

Степен Румъния 0,9

Черноморски България, Румъния 0,3

Средиземноморски Гърция, Испания, Италия, Кипър, Малта, Португалия, Франция

20,6

Макаронезийски Испания, Португалия 0,2

Дължина на веригата Най-висок връх

Пиренеи 430 км 3404 м

Алпи 1200 км 4807 м

Апенини 1350 км 2912 м

Скандинавски планини 1400 км 2469 м

Карпати 1450 км 2665 м

Стара планина 550 км 2376 м

Родопи 240 км 2191 м


5

Гористите склонове на Канигу, Източни Пиренеи. Снимка: © Peter Creed

Пиренейски мускусен

плъх. Снимка: © Daniel

Heuclin/NHPA

Простиращи се от бреговете на Средиземно море до

Атлантическия океан, Пиренеите са сред най-малките

планински вериги в Алпийския регион. Дължината им е

едва 430 км, а ширината им достига от 10 км в източния край

до 150 км в централната зона. Най-високата точка е връх

Ането (3404 м).

Понеже планината е с местоположение, в което се комбинират

различни климатични влияния, в нея се наблюдава сложно

ландшафтно разнообразие. На север тя се спуска рязко

към широките равнини на Аквитания и Лангедок във

Франция. Поради постоянното влияние на Атлантическия

океан, валежите са обилни, вследствие на което много от

планинските склонове са покрити с бук и ела.

Южните склонове са значително по-сухи и с по-умерени

разлики във височината. Тези условия са по-благоприятни

за шотландския бор, клека, хвойната и, в по-ниските части,

за вечнозеления дъб. Обширни области са заети и от

средиземноморски храсталаци и зановец.

Над горната граница на горския пояс (2400—2900 м)

растителността е много сходна с тази в Алпите, макар и

донякъде да е по-бедна от гледна точка на разнообразие.

Земята е покрита с нисковърбови съобщества наред с

алпийски ерикоидни съобщества, храсти от алпийска роза

(Rhododendron ferrugineum) и брулени от вятъра тревни

съобщества.

В Пиренеите се срещат общо 60 типа местообитания,

включени в Директивата за местообитанията, към които

спадат и вид силикатни тревни съобщества, в които

преобладава Festuca eskia, която е уникална за този регион.

Планината изобилства също от потоци, каскадни водопади

и езера. Повече от 1500 езера са на надморска височина над

1000 м.

Подобно на Алпите разнообразието от растения е много

голямо. В Пиренеите са документирани около 3000 вида

васкуларни растения, от които най-малко 120 са ендемични

видове, в това число пиренейският игловръх (Alyssum

pyrenaicum) и пиренейската астра (Aster pyrenaeus), които са

включени в Директивата за местообитанията.

Също толкова поразително е разнообразието от птици и други

животни. Срещат се над 40 вида бозайници, включително

редки ендемични видове като странният на вид пиренейски

мускусен плъх (Galemys pyrenaicus) и пиренейският козирог

(Capra pyrenaica pyrenaica). Действията за спасяване на

пиренейския козирог от изчезване вследствие на прекомерен

лов се оказаха твърде закъснели. Днес той има незавидния

статут на първия изчезнал биологичен вид от включените в

Директивата за местообитанията.

Както други планински вериги, така и Пиренеите приютяват

богато разнообразие от редки птици и пеперуди. Сред тях

са редкият брадат лешояд (Gypaetus barbatus) и дребната

пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), която гнезди в

хралупи по вековните дървета.

Тук се среща и удивително изглеждащата испанска лунна

пеперуда (Graellsia isabellae), чийто ареал днес до голяма

степен е ограничен само в Пиренеите. Високо ценена от

колекционери в миналото, тя е била на ръба на изчезването,

но благодарение на поставянето и под строга защита тя

започва бавно да възстановява своята популация.

От социално-икономическа гледна точка Пиренеите са много

по-слабо населени от Алпите, въпреки че и тук земеделието

и овцевъдството доскоро са били основни икономически

дейности. Освен това в миналото Пиренеите са били силно

обезлесявани. Следи от тази дейност могат да се видят в почти

всяка долина. Букът по-специално е бил използван за дърва за

огрев и като гориво за пещи при добив на метали. Напоследък

се наблюдава рязък скок в развитието на туризма, особено в

ски курортите.

Пиренеи

Пи

ре

не

и



6

Алпите са сред най-високите планински вериги в Европа. Те

се извиват в полумесец, дълъг 1200 км и широк 200 км, който

преминава през осем държави, простирайки се от Франция,

Швейцария и Монако до Италия, Германия, Австрия и Словения.

Някои от върховете се издигат на височина над 4000 м,

включително Монблан, който със своите 4807 м е най-високият

връх в Европа.

Първоначално възникнали в резултат на мощния сблъсък

между африканската и евразийската континентална плоча,

разкритите формации от кристалинни скали след това са силно

видоизменени и дооформени от поройните алпийски реки,

отстъпващите ледници и неумолимото действие на топенето на

снега и замръзването.

Това е спомогнало за възникването на изключително сложен

лабиринт от планински хребети, осеяни с дълги дълбоки долини

и алпийски реки. От Алпите извират някои от най-важните реки

в Европа като Рейн, По и Рона. Те са жизненоважни сладководни

източници за голяма част от континента и в ролята си на такива

те са от особена важност, която излиза извън пределите на

непосредствено заобикалящата ги среда.

Алпите също така изпълняват функцията на мост между

средиземноморския климат на юг и по-умерените климатични

условия на север и това личи навсякъде в характерните типове

местообитания и биологични видове. Повече от половината

от Алпите са покрити с гори. Върху по-ниските склонове на

север преобладават широколистни дървесни видове, докато

южните склонове са покрити предимно от вечнозелени гори.

Иглолистните дървесни видове често преобладават на по-

големи надморски височини и в по-сухите вътрешни области,

където валежите са значително по-малко.

Като цяло горите все още са в сравнително естествено

състояние, особено в по-високите части, и по този начин

осигуряват важно убежище и екологичен коридор за много от

по-едрите видове като мечки и хищни птици.

Тревните съобщества и планинските ливади съставляват 25 % от

алпийската растителност. Повечето от тях са полуестествени в

резултат на вековното влияние на нискоинтензивни земеделски

практики. Днес обаче голяма част от тях са сериозно застрашени

поради все по-нарастващия брой изоставени стопанства.

В Алпите се намират общо 84 типа местообитания, включени в

Директивата за местообитанията, включително такива, които са

разположени над горната граница на горския пояс, например

алпийските ерикоидни съобщества, силикатните тревни

съобщества и различните типове скални склонове и сипеи.

Алпийска съсънка в Алпите. Снимка: © Attilio Venturato

Сн

им

ка

: © F

Ma

rqu

ez

Планините: територията на едрите хищни птици Грабливите птици са абсолютни господари в планините от Алпийския регион. Много от тях

са потърсили убежище тук, за да се спасят от преследване и да се възползват от малкото

големи отдалечени планински райони, останали в Европа. Най-показателен в това отношение

е брадатият лешояд (Gypaetus barbatus). С триметровия размах на крилете си той е една от

най-едрите хищни птици в Европа. Основната му храна са мърша и кости на мъртви животни,

които понякога пуска от високо, за да се строшат и да може да измъкне костния мозък от тях с

помощта на необикновения си лопатковиден език.

В началото на века този вид беше обявен за изчезнал в Алпите, но бе върнат и заселен отново.

До този момент около 130 екземпляра са разселени в природата, а понастоящем е в действие

координирана програма за опазване на застрашения вид в планинските области на Европа.

Алпи

Ал

пи



7

По отношение на растителността Алпите са едно от най-

богатите места в Европа. Тук е представена около 40 % от цялата

европейска флора. Много от растенията са се приспособили

към суровите условия, като са се превърнали в плоски

„възглавнички“, розетки или пълзящи килими, защитаващи ги

от вятъра и снега, или като са развили власинки и дисковидни

цветове, които задържат топлината. Основни примери в това

отношение са алпийската съсънка (Pulsatilla alpina) и еделвайсът

(Leontopodium alpinum).

В Директивата за местообитанията са включени 47 растителни

вида с оглед на тяхната ограничена област на разпространение

или неблагоприятен природозащитен статус. Към тях спадат

красивата кандилка (Aquilegia bertolonii), алпийският ветрогон

(Eryngium alpinum) и впечатляващата каменоломка (Saxifraga

fl orulenta).

Повечето от видовете бозайници в Алпите са дребни гризачи,

прилепи и копитни животни. Както в други планински вериги,

тук се откриват няколко реликтови вида от ледниковата епоха,

които еволюират в ясно обособени подвидове, като баварската

полевка и алпийския козирог.

В Алпите е намерило подслон и огромно разнообразие от

безгръбначни животни. Някои от тях днес се срещат толкова

рядко, че са включени в Директивата за местообитанията, —

например алпийската розалия (Rosalia alpina) и красивият

бръмбар Carabus olympiae, които обитават мъртви дървета или

дупки в дърветата.

Няколко редки видове пеперуди също са открили начин

да оцелеят на големи надморски височини. Някои от тях са

ендемични видове, като Erebia christi, която се среща само в

около дузина места в Швейцария и Италия. Нейни предпочитани

местообитания са слънчевите алпийски ливади на височина от

1300 до 2100 м.

Алпите са и район с голямо значение за птиците — най-малко

200 вида се размножават в планините, а други 200 мигрират

през тяхната територия или прекарват зимата в тях. Някои

видове са добре приспособени към планинската среда и се

срещат днес предимно по по-високи места като яребицата

(Lagopus muta), червеноклюната гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax)

и планинският дъждосвирец (Charadrius morinellus). Много

други птици престояват за кратко в Алпите по време на

продължителната си миграция.

Алпите може и да са една от най-богатите откъм

биоразнообразие планински вериги в Европа, но те също така

са сред най-интензивно използваните. В Алпите живеят над

11 милиона души, предимно в долините с все по-урбанизиран

характер. Други 100 милиона души ги посещават с цел туризъм

и почивка. Всичко това излага на огромен натиск тази уязвима

природна среда.

Алпе Веля, Италия. Снимка: © Station Alpine Joseph Faurier

Алпийска розалия (Rosalia alpina)В Алпите живее един от най-забележителните бръмбари в Европа: алпийската розалия. Това дребно

насекомо има много добре изразена стоманеносиня цветова окраска, с големи черни точки по

крилата и чифт раирани антени, които понякога са два пъти по-дълги от самото тяло. Въпреки

че ареалът му не е ограничен само до Алпийския регион, този бръмбар се среща най-често в

планинските букови гори, в които короните на дърветата са сравнително отворени и позволяват

преминаването на слънчева светлина.

Присъствието му е показателен знак, че гората е опазена в добро състояние, тъй като този вид

може да оцелее само в територии с възрастни, мъртви и умиращи дървета. За нещастие промените

в лесовъдните практики, широкомащабното обезлесяване и недостигът на мъртви или големи

възрастни дървета са оказали неблагоприятно въздействие върху алпийската розалия. Днес този

вид е включен в Директивата за местообитанията с оглед на неговото лошо състояние на опазване.

Сн

им

ка

: © J

Hla

sek

Ал

пи



8

Карта на териториите от „Натура 2000“ в Алпийския регион Списъкът с територии от „Натура 2000“ в Алпийския регион е

приет през декември 2003 г. и по-късно е актуализиран през

януари и декември 2008 г. В региона има общо

1496 територии от значение за Общността (ТЗО) съгласно

Директивата за местообитанията и 365 специални защитени

зони (СЗЗ) съгласно Директивата за птиците. Често има

значително припокриване между някои ТЗО и СЗЗ, което

означава, че данните за тях не са сборни. Въпреки това се

счита, че заедно те заемат около 40 % от общата сухоземна

площ на региона. Източник:Европейски тематичен център за биологично разнообразие (Европейска агенция за околна среда) http://biodiversity.eionet.europa.eu.

Данните не са сборни, тъй като много местообитания и видове се срещат в –два или повече биогеографски региона.Видовете птици, описани в приложение I към Директивата за птиците, не са –включени в списъка, тъй като те не са категоризирани според биогеографския регион.

Region Habitat types Animals Plants

Atlantic 117 80 52

Boreal 88 70 61

Continental 159 184 102

Alpine 119 161 107

Pannonian 56 118 46

Steppic 25 25 14

Black Sea 58 79 6

Mediterranean 146 158 270

Macaronesian 38 22 159

Брой на типовете местообитания от приложение I и

на видовете или подвидовете от приложение II към

Директивата за местообитанията.

Източник:Европейски тематичен център за биологично разнообразие (Европейска агенция за околна среда) http://biodiversity.eionet.europa.eu, октомври 2008 г.

Данните за СЗЗ и ТЗО не са сборни, тъй като има значително припокриване между тях. –Някои територии са на границата между два региона и тъй като базата данни не дава възможност за разделянето им между регионите, те може да са отчетени два пъти. –Липсват данни за процентния дял на морските зони. –СЗЗ не са подбрани според биогеографския регион. –Площта на СЗЗ за Степния регион се пресмята според наличните данни от географските информационни системи (ГИС) –

RegionN°SCI

Total area covered

(km²)

Terrestrial area covered

(km²)

% of total terrestrial

areaN°

SPA

Total area covered

(km²)

Terrestrial area covered

(km²)

% of total terrestrial

area

Atlantic 2,747 109,684 68,794 8.7 882 76,572 50,572 6.4

Boreal 6,266 111,278 96,549 12.0 1,165 70,341 54,904 6.8

Continental 7,475 150,014 135,120 10.8 1,478 147,559 128,432 12.4

Alpine 1,496 145,643 145,643 39.7 365 93,397 93,397 31.1

Pannonian 756 15,858 15,858 12.3 100 19,965 19,965 17.5

Steppic 34 7,210 7,210 19.4 40 8,628* 8,628 24.4

Black Sea 40 10,243 8,298 71.8 27 4,100 3,561 30.8

Mediterranean 2,928 188,580 174,930 19.8 999 147,358 142,350 16.0

Macaronesian 211 5,385 3,516 33.5 65 3,448 3,388 32.3

TOTAL 21,612 655,968 568,463 13.3 5,004 486,571 429,615 10.5

ТЗО

СЗЗ

СЗЗ И ТЗО

Картата е изготвена въз основа на координатите на териториите, предоставени от Европейската комисия чрез отдела за пространствени приложения към Университета в Льовен, октомври 2008 г.

Сн

им

ка

© M

arc

o F

ritz

Сн

им

ка

© T

om

o J

ese

nic

nik

/TN

P

9Юлийски

Алпи

Снимка © Majella

National Park

12 Национален парк „Меркантур“

Сн

им

ка

© F

lore

nt

Flav

ier

Снимка © Peter Creed

14

Сн

им

ка

© B

ob

Gib

bo

ns

Снимка © Alejandro Torés

13 Долината на

река Ен

Сн

им

ка

s ©

Pe

ter

Cre

ed

Тери

тори

ите

от „Н

атур

а 20

00“

Национален парк „Айгуес Тортес“

Регион

Типове

местообитания Животни Растения

Атлантически 117 80 52

Бореален 88 70 61

Континентален 159 184 102

Алпийски 119 161 107

Панонски 56 118 46

Степен 25 25 14

Черноморски 58 79 6

Средиземноморски 146 158 270

Макаронезийски 38 22 159

Регион Брой ТЗООбща заемана

площ (км2)

Заемана сухоземна площ

(км2)

Процент от общата сухоземна

площ Брой СЗЗ

Обща заемана

площ (км2)

Заемана сухоземна площ

(км2)

Процент от общата сухоземна

площ

Атлантически 2747 109 684 68 794 8,7 882 76 572 50 572 6,4

Бореален 6266 111 278 96 549 12,0 1165 70 341 54 904 6,8

Континентален 7475 150 014 135 120 10,8 1478 147 559 128 432 12,4

Алпийски 1496 145 643 145 643 39,7 365 93 397 93 397 31,1

Панонски 756 15 858 15 858 12,3 100 19 965 19 965 17,5

Степен 34 7210 7210 19,4 40 8628* 8628 24,4

Черноморски 40 10 243 8298 71,8 27 4100 3561 30,8

Средиземноморски 2928 188 580 174 930 19,8 999 147 358 142 350 16,0

Макаронезийски 211 5385 3516 33,5 65 3448 3388 32,3

ОБЩО 21 612 655 968 568 463 13,3 5004 486 571 429 615 10,5


9

1

Винделфелен

Сн

им

ка

© M

ats

Eri

ksso

n

Снимка © Lars Lilijemark

2Паделанта

Сн

им

ка

© M

ats

Eri

ksso

n

Снимка © Keijo Taskinen

4Национален парк „Високи Татри“

Сн

им

ка

© J

an

Se

ff e

r

Снимка © Fero Bednar

3Килписйерви

Снимка © Mats Eriksson

Сн

им

ка

© K

eijo

Ta

skin

en

11Долината на река ЛeхС

ни

мк

а ©

Ma

rco

Fri

tz

Снимка © Archiv der AbteilungUmweltschutz,Amt der Titoler Landesregierung

5БешчадиС

ни

мк

а ©

Ale

ksa

nd

ra S

ylw

est

er

Снимка © C. Čwikowski

6Пятра

краюлуй

Снимка © J. Hlasek

Снимка © PCNC/Spencer Coca

8Пирин

Сн

им

ка

© Д

им

итъ

р Г

ео

рги

ев

Снимка © Стоян Бешков

7Стара планина Снимка

© Keijo Taskinen

10Национален парк „Майела“

Сн

им

ка

© T

om

o J

ese

nic

nik

/TN

P

Снимка © Jože Mihelič

9ски лпи С

ни

мк

а ©

Gin

o D

am

ian

i



10

Апенините образуват „гръбнака“ на Италия. По-голямата част

от веригата има планински характер, но само централните

области са достатъчно високи, за да бъдат включени в

Алпийския биогеографски регион. Няколко върха се извисяват

над 2000 м, като най-високият от тях е Корно Гранде (2192 м).

Най-южният ледник в Европа — Калдероне — също се намира

тук.

Голяма част от Апенините се състои от варовикови и

доломитни скали, които образуват множество карстови

феномени като например кухини, пещери, подземни водни

канали и дълбоки проломи. Така възниква изключително

красивият пейзаж от върхове с меко изваяни форми и

обширни алпийски плата, които на места се сменят от стръмни

каньони и шеметни скални стени.

Климатът е силно повлиян от средиземноморските низини и

от ветровете, идващи от Адриатическо море, което осигурява

идеална среда за развитие на характерните за Апенините

букови гори. Последните покриват големи територии от

планините на височина 1000—1800 м. Често букът е смесен

с други дървета като бяла ела (Abies alba), джел (Ilex sp.) и тис

(Taxus baccata). Повечето от тези гори все още са в сравнително

естествено състояние. По високите части се намират участъци

от реликтен клек (Pinus mugo) и хвойна (Juniperus nana),

които се развиват над горната граница на горския пояс сред

обширните алпийски пасища и храсти.

Тук са представени общо 44 типа местообитания, включени в

Директивата за местообитанията. Разнообразието от ценни

растителни видове също е значително. В Апенините са

регистрирани над 2000 вида растения, голяма част от които

са ендемични видове, като оклопът (Androsace mathildae) и

апенинският гороцвет (Adonis distorta). И двете растения са

включени в Директивата за местообитанията с оглед на техния

рядък статус.

АпениниВ планините са намерили убежище и отделни популации на

апенинския вълк и апенинската (марсиканска) кафява мечка.

Видове като тях били принудени да се придвижат на юг към

Италия заради настъпващите ледени пластове през последната

ледникова епоха, но след стопяването на леда малки

популации от тях останали отделени от техните по-северни

„братовчеди“ и започнали да се развиват като отделен подвид.

Един такъв подвид — апенинската дива коза (Rupicapra

pyrenaica ornata) — е бил почти пред изчезване заради лова и

в началото на ХХ век, но днес бавно възстановява числеността

си благодарение на въведените закони за строга защита. През

тридесетте години на миналия век популацията на дивата

коза намаляла до едва 20 екземпляра, което подтикнало

отговорните за опазването органи да предприемат интензивна

програма за нейното отглеждане и повторното и разселване

в природата. Счита се, че днес естествената популация на

вида наброява около 450 екземпляра, но поради ниската

и численост апенинската дива коза е силно уязвима откъм

генетично близкородствено кръстосване и пагубни фактори

като например болести.

Други характерни за Апенините видове са ендемичният

очилат саламандър (Salamandra terdigitata) и рядко срещаната

урсиниева усойница (Vipera ursinii), която живее във високите

тревисти полета с надморска височина над 1700 м.

Както и в други отдалечени планински райони, населението

в Апенините е малобройно и намаляващо. Вследствие на

това се наблюдава изчезване на традиционните земеделско-

пасищни системи. Но благодарение на факта, че по-голямата

част от Централните Апенини бе включена в мрежа от взаимно

свързани национални паркове, днес се полагат усилия за

съживяване на планинските села чрез внимателно планирани

инициативи за екотуризъм.

Апенинска дива коза в планината Гран Сасо. Снимка: © Gino Damiani

Очилат саламандър.

Снимка: © Leonardo Ancillotto

Ап

ен

ин

и



1111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111111

Скандинавски планиниФормирани от няколко последователни ледникови периода,

Скандинавските планини са най-старите планини в Алпийския

регион. Те се спускат 1400 км надолу по „гръбнака“ на Скандинавия

от най-северните части на Финландия до южните части на Швеция

и Норвегия. Средната им височина е 500 м, въпреки че някои

върхове се издигат над 1000 м, а на места дори над 2000 м. Тук се

намира най-голямото планинско плато е Европа — Хардангервида,

което заема площ от повече от 8000 км².

Климатичните условия обикновено са много сурови, като

температурите се задържат около нулата през по-голямата част

от годината. Западният дял попада под влиянието на океана и на

течението Гълфстрийм, докато на изток планините са с по-силно

изразен континентален характер и с по-малко ветрове и валежи.

Поради тежките климатични условия в повече от половината от

Скандинавските планини липсват дървета и вместо тях обширни

територии са покрити със скална растителност, сред която

преобладават типичните за голите планински склонове видове

като пирен, треви и острица.

На места в участъци с богата почва и висока влажност се появяват

редки лютичета като Ranunculus lapponicus и макът (Papaver

laestadianum). Те виреят в близост до миниатюрния лапландски

рододендрон (Rhododendron lapponicum), който е висок само 5—15

см. В скованите от вечен мраз области тук-там се срещат палса

калища. Поради екстремните климатични условия тези калища

имат постоянно замръзнало ядро, което продължава да нараства

през годините, докато накрая торфеният слой се пропуква и

преовлажненото калище пропада.

В по-високите части растителност се среща толкова рядко, че в

ландшафта преобладават голи скали и големи скални блокове.

Тук могат да оцелеят само малък брой васкуларни растения

като глетчерното лютиче (Ranunculus glacialis). По-надолу се

намират участъци от недоразвити брези и субарктически

върбови храсталаци около горната граница на горския пояс.

Още по-ниско склоновете са обрасли с планинската бреза (Betula

pubescens czerepanovii), която е преобладаващия горски вид в

Скандинавските планини.

В сравнение с други алпийски планини Скандинавските планини

се отличават със сравнително бедно видово разнообразие.

Планините обаче са жизненоважен елемент от биоразнообразието

на Европа с оглед на огромната им площ и девствена природа.

Това е едно от малкото останали места в Европа, където човек все

още може да открие истински дива природа.

Тук се срещат общо 44 типа местообитания, 29 растителни и

18 животински биологични видове, включени в Директивата

за местообитанията. Много от животните са ограничени по

разпространение до района около Северния полюс, като

например полярната лисица (Alopex lagopus), лакомецът (Gulo gulo),

снежната сова (Nyctea scandiaca) и северният сокол (Falco rusticolus).

В рамките на ЕС ареалът на полярната лисица се ограничава до

Швеция и Финландия, където числеността на нейната популация

остава рисковано ниска (едва 150 екземпляра). Жизненият цикъл

на лисицата е силно зависим от изобилието на нейната основна

плячка — норвежкия леминг (Lemmus lemmus), който преминава

през постоянен цикъл на възход и спад на всеки 3—5 години. В

годините на възход, когато лемингите са в изобилие, полярната

лисица може да отгледа котило от 12 до 20 лисичета, но в други

периоди поради недостига на храна след първите няколко месеца

оцеляват само няколко лисичета. Това е още по-обезпокоително,

като се има предвид, че видът може да бъде силно засегнат от

изменението на климата през следващите години.

Не е изненадващ фактът, че в Скандинавските планини човешкото

присъствие е много слабо. Дейности като завиряване на реките

за производство на водноелектрическа енергия, засиленото

отглеждане на северни елени и загубата на територии за

лятна паша оказват вредно въздействие на местно равнище.

По-голямата част от Скандинавските планини обаче остават

незасегнати от влиянието на човешката дейност и поради това са

сред най-обширните непокътнати природни области в Европа.

Главна снимка: Сарек, Северна Швеция; вмъкната снимка: Яребица. Снимки: © Keijo Taskinen

11

Глетчерно лютиче.

Снимка: © Keijo Taskinen

Ск

ан

ди

на

вск

и п

ла

ни

ни



12

Словашко бясно дървоНосещо името на нимфа, която се превърнала в красив храст, за да се спаси от гръцкия

бог Аполон, словашкото бясно дърво (Daphne arbuscula) наистина е едно твърде

необикновено растение. То е един от малкото древни видове, които са се развили преди

самото възникване на Карпатските планини. Днес този впечатляващ вечнозелен храст с

коралово-червени леторасти и ярки цветове се среща само в малка област от словашките

Карпати. Поради древния си произход видът до голяма степен е морфологично и

генетично изолиран от другите растения в региона и е изключително чувствителен към

унищожаването на околната среда и изменението на климата. Въпреки че е обект на строга

защита съгласно Директивата за местообитанията, той все още е силно застрашен от

туристи, колекционери, гъбични нападения и промени в околната среда.

Карпатите са най-младата и най-източна планинска верига

в Алпийския регион. Те се простират като огромна дъга с

дължина над 1450 км от Словакия до Румъния. Веригата е два

пъти по-тясна от Алпите и наполовина по-ниска от тях. Най-

високите върхове са в масива Татри в Западните Карпати.

По външните склонове основната скала е изградена от

пясъчник и шисти (флишева формация), докато вътрешността

се състои от верига от вулканични планини. Цялата верига е

силно повлияна от околния континентален климат, на който

се дължат големите температурни колебания между зимни и

летни стойности (от – 21 °C до + 35 °C).

Тъй като Карпатите са със сравнително малка надморска

височина, горната алпийска и снежната зона като цяло

липсват. В действителност само 5 % от територията се намира

над горната граница на горския пояс. Затова пък планински

гори на някои места покриват повече от половината от

веригата. В подножието преобладават дъбови видове като

зимният дъб (Quercus petraea), докато на средна надморска

височина преобладават буковите гори.

КарпатиНа по-голяма височина те преминават в смесени масиви

от бук и ела или бук, ела и смърч, за да отстъпят място

накрая на участъци от лиственица и бор сембро. Тези

естествени планински гори са едни от най-обширните в ЕС.

В тях са представени най-големите запазени естествени

планински букови и буково-иглолистни горски екосистеми

на континента, както и най-обширните девствени гори извън

Русия. Успели да оцелеят и до днес без намесата на човека,

тези непокътнати гори се отличават с много разнообразна

структура, където дървета на различна възраст се борят

за пространство сред купчините от мъртви и разлагащи се

дървета, лежащи върху горската повърхност.

Карпатите са богати и на влажни местообитания. От тях водят

началото си важни реки като Днестър, Висла и Тиса. Подобно

на повечето алпийски реки, през ранната пролет и лятото

вследствие на топенето на снеговете те прииждат и понякога

предизвикват сериозни наводнения в околните низини.

Освен това, тук има около 450 малки планински езера,

предимно с ледников произход, разположени на височина

между 1350 и 1970 м.

Други местообитания в планинската верига, например

алпийските ливади и планинските пасища, имат дълга

история на човешка дейност — в продължение на векове

в тях са извеждани на паша овце и говеда. Въпреки че тези

пасища обхващат по-малка площ от горите, те имат също

Мала Фатра, Словакия. Снимки: © Jozef Šibík

Сн

им

ка

© T

om

as

Pa

ste

ka

Ка

рп

ати



13

Сн

им

ка

© J

. Hla

sek

толкова важно значение за дивата природа, особено за

растенията и безгръбначните животни.

Като цяло Карпатите са изключително богати на биологични

видове. Голямото биоразнообразие отчасти се обяснява с

факта, че планините осигуряват жизненоважен коридор за

разпространение и миграция между северните и южните и

между източните и западните части. Тук са установени над

3500 растителни видове, от които 481 са ендемични видове

за региона, например словашкото бясно дърво (Daphne

arbuscula).

Това е един от общо 48-те растителни вида в Карпатите,

включени в Директивата за местообитанията с оглед на

тяхното застрашено състояние. Планините дават подслон

и на едри месоядни животни, както и на редица по-дребни

бозайници като ендемичният вид татранска борова полевка

(Microtus tatricus) и карпатския мармот (Marmota marmota

latirostris).

Повече от 300 вида птици се размножават и зимуват в

Карпатите или мигрират през тях, в това число уралската

улулица (Strix uralensis), белогърбият кълвач (Dendrocopus

leucotus) и черният щъркел (Ciconia nigra). Тук се намират

30 % от цялата европейска популация на белогърбия кълвач

Ледниково езеро, планината Татри. Снимка: © Ján Šeff er

Едри месоядни животни Ролята на Карпатите като убежище на едри месоядни животни е може би един от най-

важните аспекти на биоразнообразието в тези планини. Това е една от последните области

в Европа, в които се поддържат жизнеспособни популации на едри месоядни животни. В

горите все още бродят около 8000 кафяви мечки (Ursus arctos), 4000 вълка (Canis lupus) и

3000 риса (Lynx lynx), което прави над 40 % от общата им европейска популация. Тяхното

сравнително многобройно присъствие несъмнено се дължи на наличието на обширни

области с непрекъснати естествени гори. Горите осигуряват и жизненоважна връзка между

популациите на север и тези в западните и югозападните части. Всъщност те са основният

източник за едри месоядни животни в останалата част на Европа и важен екологичен

коридор.

и 40 % от европейската популация на малкия креслив орел

(Aquila pomarina).

Типични планински видове са пъстрогушата завирушка

(Prunella collaris) и скалолазката (Tichodroma muraria). Подобно

на Алпите Карпатите се населяват от разнообразни култури

и националности. В тях живеят около 16—18 милиона души,

повечето от които се занимават активно с животновъдство.

Наскоро извършеният преход към пазарна икономика обаче

представлява сериозна заплаха за бъдещето на планинските

стопанства и села.

Карпатски мармот.

Снимка: © Pavel

Ballo

Ка

рп

ати



14

Стара планина и Родопите

Средната надморска височина на Стара планина е 900 м, а

ширината и варира от 19 км до 32 км. Въпреки стратегическото

си разположение и близост до София (която е отдалечена на

по-малко от 100 км), тя все още е сравнително непокътната

планинска верига, без в нея да се наблюдава съществен процес

на развитие.

По на юг се намира Рило-Родопският масив, който се състои от

три отделни планини в непосредствена близост една до друга:

Рила, Пирин и Родопите. Родопите пресичат границата с Гърция,

но само българската част се включва в Алпийския регион. Пирин

е планината с най-силно изразен алпийски характер. В нея

има над 80 заснежени върхове, издигащи се на височина над

2500 м, 176 изумрудено зелени езера и множество прелестни

ледникови долини и циркуси на голяма надморска височина.

От друга страна, в Родопите, където също има високи върхове,

се наблюдава силно средиземноморско влияние по отношение

на видовия състав. В тях има останала доста дива природа, а

като населението е ограничено.

В двете планински вериги се срещат над 60 типа местообитания,

включени в Директивата за местообитанията. Добре

представени са горите, които образуват обширни непрекъснати

формирования с естествени вековни дървета върху по-

голямата част от планините. Много от дърветата в тези гори са

ендемични видове за Стара планина, като бялата мура (Pinus

peuce), българската ела (Abies borisiiregis) и черната мура (Pinus

heldreichii).

Планините са гостоприемно място и за растенията. Само в

Родопите досега са регистрирани над 1900 растителни вида.

Значителен брой от тях са ендемични видове, като родопският

крем (Lilium rhodopaeum) и родопският силивряк (Haberlea

rhodopensis). Поради тяхното естествено състояние във всички

планини все още се срещат значителни популации на едри

месоядни животни и множество редки хищни птици. Предполага

се, че в Източните Родопи се намира най-голямата популация

на дневни грабливи птици в Европа. Към тях спадат кръстатия

орел (Aquila heliaca), сокола скитник (Falco peregrinus), белоглавия

лешояд (Gyps fulvus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus).

Сн

им

ка

: © Е

вге

ни

Ди

не

в/w

ww

.ev

ge

nid

ine

v.co

m

Стара планина. Снимки: главна © Евгени Динев/www.evgenidinev.com, вмъкната: Скалолазка: © Младен Василев/www.neophron.com

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. към

Алпийския биогеографски регион бяха добавени още две

планински вериги: Стара планина и Родопите.

Стара планина е разположена в централната част на България.

Въпреки че между двете планински вериги липсва физическа

връзка, планината представлява продължение на Карпатската

планинска система, което започва от западния край на

Трансилванските Алпи, близо до внушителния пролом „Железни

врата“ на границата между Сърбия и Румъния. След това

планината преминава през средната част на България, като

разделя страната на две и се простира в продължение на 560 км

до Черно море.

Скакавишки водопад, Рила.

Ста

ра

пл

ан

ин

а и

Ро

до

пи

те



15

Планинските области в Европа са заселени още от епохата

на неолита въпреки техния сложен релеф и негостоприемен

климат. Практиките на екстензивно земеделие, извеждането на

животните на сезонна паша и дребномащабното лесовъдство

са допринесли за формирането на сложна мозайка от

различни култури и ландшафти, което е увеличило значително

съществуващото богато биоразнообразие в региона.

Доскоро дейности от подобен характер лежаха в основата на

икономиките в планинските райони в Европа.

Днес обаче тези традиции са започнали бързо да изчезват.

Неспособни да се разраснат или интензифицират, повечето от

стопанствата на голяма надморска височина постепенно биват

изоставяни. Туризмът, от друга страна, се превърна в основен

икономически сектор, но също така може да се превърне в

огромен проблем за планинската среда. Досега по-голямата

част от туристическите дейности се фокусират върху зимните

ски спортове, което е свързано с мащабно развитие на

инфраструктурата.

Около 10 % от Алпите са превърнати в зимни ски курорти, но

ефектът от това по отношение на замърсяването на околната

среда, уплътняването на почвата, промените в местната

растителност и т.н. се усеща далеч извън техните граници.

Сходно развитие започва да се наблюдава и в Пиренеите,

Карпатите, Рила и Пирин.

Увеличеното движение на превозни средства представлява

друг сериозен проблем. Както старите, така и новите пътища са

сериозно препятствие за миграцията на биологичните видове.

Счита се, че всяка година през Алпите преминават 150 милиона

души, от които 83 % по шосе. Планинските вериги са важни

транспортни коридори в цяла Европа.

Проблеми на управлението вАлпийския регион

Друг голям проблем в планинските райони е завиряването

и прокарването на канали по повечето големи алпийски

реки с цел производство на водноелектрическа енергия или

интензификация на земеделието. Това в значителна степен

промени естествената околна среда не само в Алпийския

регион, но и извън него, и доведе до нежелани странични

въздействия, свързани с понижаване на нивата на подземните

води, ерозия на бреговете и процеси на утаяване.

Много от тези проблеми се утежняват още повече от общата

липса на координирано развитие при използването на земята в

съответната планинска верига като цяло. Повечето планини са

разположени в граничните области между различни държави

и често се възприемат като периферни или несъществени.

Като се има предвид този факт, наскоро бяха предприети

няколко инициативи за насърчаване на по-съгласуван подход

на управление на равнице отделни планински вериги —

например Алпийската и Карпатската конвенция.

Планините: водните кули на ЕвропаПланините осигуряват на европейския континент повечето от

неговите сладководни ресурси. Те улавят водата от въздушните

маси и я съхраняват под формата на сняг или в езера, ледници

и водохранилища, преди да я върнат обратно към низините

по някои от големите реки в Европа (Рейн, По, Тиса и др.).

Специално през пролетта и лятото планините изпълняват

жизненоважната функция за осигуряване на вода за напояване

на земеделските земи и за потребление от човека в голяма част

от Европа.

Коритата на повечето алпийски реки обаче бяха канализирани,

направени по-дълбоки, завирени или коригирани с

цел контролиране на наводненията, производство на

водноелектрическа енергия и създаване или опазване на

земеделски земи в долините. Това доведе не само до пагубно

въздействие върху естествената околна среда, но и до редица

отрицателни последици за местната икономика. Нарушаването

на естествените процеси предизвика неочакван спад на

нивата на подземните води, засушаване на земеделски земи,

непредсказуеми наводнения, свлачища и др. Някои органи за

управление на водите в момента търсят по-екологосъобразни

инженерни решения по отношение на алпийските реки, за да

се помогне за решаването на тези проблеми.

Природен парк „Долината на река Лех“, Австрия. Снимка: © www.lechtal.at

Пр

об

ле

ми

на

уп

ра

вл

ен

ие

то



KH

-78

-09

-63

7-B

G-C

© G

ino

Da

mia

ni

В тази поредица:

Европейският съюз е разделен на девет биогеографски региона, всеки от които се отличава със своето

характерно съчетание на растителност, климат и геологични особености. Териториите от значение за

Общността са подбрани според региона на базата на национални списъци, изпратени от всяка държава

членка, включена в него. Работата на такова равнище улеснява опазването на биологичните видове и

типовете местообитания при сходни природни условия на територията на групи страни, независимо от

политическите и административните граници. Заедно със специалните защитени зони, определени съгласно

Директивата за птиците, териториите от значение за Общността, подбрани за всеки биогеографски регион,

съставляват екологичната мрежа „Натура 2000“, която обхваща всичките 27 страни в Европейския съюз.

Natura 2000 in the Alpine Region


Natura 2000 in theAtlantic Region

„Натура 2000“ в Атлантическия регион

European Commission

Natura 2000 in the Black Sea Region

„Натура 2000“ в Черноморския регион

Natura 2000 in the Boreal Region

„Натура 2000“ в Бореалния регион

Natura 2000 in theContinental Region

„Натура 2000“ в Континенталния регион

Natura 2000 in the Macaronesian Region

„Натура 2000“ в Макаронезийския регион

„Натура 2000“ в Средиземноморския регион

„Натура 2000“ в Панонския регион

„Натура 2000“ в Степния регион

ISBN 978-92-79-13250-6


Documents

„Натура 2000“ в Алпийския регион€¦ · Карпати .....стр. 12 Стара планина и Родопите .....стр. 14 Проблеми на