ДОКТОРАНТСКИ И ПОСТДОКТОРАНТСКИ ЧЕТЕНИЯ

19. Декември 2011 г.

РОДОПИТЕ И ПРОРИЦАЛИЩЕТО

НА ДИОНИСВ ДРЕВНА ТРАКИЯ

Йордан Ал. Илиев

редовен докторант в катедра “Стара история, тракологияи средновековна история”

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Превод и анализ на наличните извори

1.1. Schol. ad Eurip. Alkest. 968

1.2. Schol. ad Eurip. Hec. 1267

1.3. Hdt. Hist. 7.111.1-2

1.4. Ps.-Arist. 842a122

1.5. Macrob. Sat. 1.18.1

1.6. Macrob. Sat. 1.18.11

1.7. Suet. Aug. 94.6

1.8. Cass. Dio, Hist. Rom. 51.25.5

2. Класификация

2.1. Различията в използваните понятия

2.2. Различията в мантиката

2.3. Проблемът с локализацията

3. Заключение

• Проблемът за локализацията на Дионисовото прорицалище в Тракия

регистрира най-сериозно присъствие сред проблемните кръгове в

историографията, свързани с историята на Родопите през античността.

• Настоящата работа представлява обобщение върху съвременното състояние на

проблематиката с цел опит за дефиниране на отношението между планината

Родопа и въпросното прорицалище.

• Най-важният аргумент за представянето на настоящия текст е поддържаната в

историографията връзка между прорицалището на Дионис в Тракия и Родопите.

• Основните задачи, чието решение е потърсено, са сведени до: (1) хронологична

стратификация и систематизация на наличните антични литературни извори; (2)

привличане на нови източници, останали извън вниманието на българската

историография и (3) заключение, представляващо съпоставка на информацията

за прорицалището на Дионис с данните за религиозния живот в Родопите през

античността.

1. Превод и анализ на наличните извори

Най-сериозният недостатък на всички проучвания по проблематиката е свързан с

широките вариации на предложените преводи на античните сведения и твърде

свободните им интерпретации, а не рядко и интерполации. Поради това по-долу

към направения български превод са приложени и оригиналните старогръцки и

латински текстове.

1.1. Schol. ad Eurip. Alkest. 968:

>η{ δS Γιονэζοσ καηεζκεэαζηαι [Tπι] η\ς

ΘρKκης Tπι ηο‡ καλοσμЭνοσ Αuμοσ,

Ѓποσ δЮ ηινας Tν ζανЯζιν Bναγραθ@ς

εxναЯ θαζιν <<ΟρθЭφς><.

Това [прорицалище?] на Дионис е

устроено в Тракия на т. нар. Хемус,

където разправят, че имало някакви

писания на Орфей върху дъсчици.

• Тази информация се приписва на “физика Хераклид” (θσζικός Ηρακλείδης),

чиято идентификация не е съвсем безпроблемна.

• Според българската историография това бил Хераклид Понтийски (ок. 390 –

310 г. пр. Хр.), който обаче през цялата античност не е бил наричан “физик” и

пасажът не е включен сред издадените му фрагменти.

• Не е изключено в случая да е бил визиран Хераклит от Ефес (ок. 535 – 475 г.

пр. Хр.), доколкото може да се съди по някои от запазените негови фрагменти,

засягащи както прорицалището в Делфи, така и бог Дионис; още повече, че той

бил наречен “физик” от М. Тулий Цицерон (De Div. 2.64.133).

• От значение тук е посочената връзка с някакви писания на Орфей върху

дървени плочки, също както и следващата.

1.2. Schol. ad Eurip. Hec. 1267:

οs μSν περp η{ ΠЬγγαιον εxναι η{

μανηεqьν θαζι ηο‡ Γιονэζοσ, οs δS περp

η{ν Αyμον, οŹ εrζι καp <ΟρθЭφς Tν

ζανЯζιν BναγραθαЯ, περp ¤ν θηζιν Tν

<ΑλκЮζηιδι. >οˆδЭ ηι θЬρμακον

Θρgζζαις Tν ζανЯζιν, ηЬς <ΟρθεЯα

καηЭγραυε γ\ρσς<. Ѓηι δS καp Γιόνσζος

μανηις, καp Tν ΒЬκταις. θηζp >μЬνηις δ<

} δαЯμφν Ѓδε∙ η{ γ@ρ βακτεэζιμον καp

<η{> μανι™δες μανηικ[ν πολλ[ν Vτει<.

Някои разправят, че прорицалището на

Дионис било в Пангей, а други – в

Хемус, където се намират и писанията

на Орфей върху дъсчици, за които

говори и в „Алкестида”: „Нито някакъв

лек има в тракийските таблички, които

изпълни Орфеевото слово”. А понеже и

Дионис бил прорицател и във

„Вакханки” казва: „Това божество е

прорицател, защото вакханският екстаз

и лудостта имат голяма пророческа

сила”.

• Прави впечатление значителната отдалеченост между обичайния обхват на

Хемус и локализацията на Пангей, като сред перманентно присъстващите в

античната литература тракийски ороними липсва Родопа.

• Не е представена информация за мантиката в прорицалището, но вероятно като

указание трябва да се счита отбелязаната пророческа сила на вакханския екстаз

(βακτεэζιμος) и лудостта (μανι™δης).

1.3. Hdt. Hist. 7.111.1-2:

(1) Σάηραι δS οˆδενьς κφ Bνθρюπφν

‰πЮκοοι TγЭνονηο, Ѓζον ^μεqς tδμεν,

Bλλ@ διαηελε‡ζι η{ μЭτρι Tμε‡ αrεp

Tьνηες Tλεэθεροι μο‡νοι ΘρηЯκφν∙ οr

κЭοσζЯ ηε γ@ρ ‰υηλЬ, tδfζЯ ηε

πανηοЯfζι καp τιьνι ζσνηρεθЭα, καp

εrζp η@ πολЭμια Dκροι. (2) οŹηοι ηο‡

Γιονэζοσ η{ μανηЮιьν εrζι TκηημЭνοι·

η{ δS μανηЮιον ηο‡ηο Vζηι μSν Tπp η™ν

|ρЭφν η™ν ‰υηλοηЬηφν, Βηζζοp

[Βιζζοp] δS η™ν ΣαηρЭφν εrζp οs

προθηηεэονηες ηο‡ sρο‡, πρьμανηις δS ^

τρЭφζα καηЬ περ Tν Γελθοqζι, καp

οˆδSν ποικιλюηερον.

(1) Сатрите, доколкото ми е известно, не

са били подчинени още на никого. Само

те от траките са запазили свободата си

до наши дни, понеже живеят по високи

планини, покрити с разнообразни гори и

сняг, и са войнствени. (2) Те владеят

прорицалището на Дионис, но това

прорицалище се намира при [или край?]

най-високите планини, като

прорицатели на храма са беси от

сатрите, а има жрица, която дава

отговорите, както в Делфи, и не по-

различно [или по-заплетено?].

• Локализацията на прорицалището е предадена неясно в текста (Tπp η™ν

|ρЭφν η™ν ‰υηλοηЬηφν), поради което най-вероятното разчитане трябва да

бъде в смисъл, че то се намирало сред (или: при, до, край...) най-високите

планини.

1.4. Ps.-Arist. 842a122:

Φαζp δS καp Tν ηi ΚραζηφνЯJ παρ@ η[ν

Βιζαλη™ν τюραν ηο†ς CλιζκομЭνοσς

λαγ˜ς δэο aπαηα Vτειν, καp ηьπον ηιν@

εxναι Ѓζον πλεθριαqον, εrς Ѓν Ѓ ηι Fν

εrζЭλθf ζ©ον BποθνЮζκει. Vζηι δS καp

Dλλο αˆηьθι sερ{ν Γιονэζοσ μЭγα καp

καλьν, Tν ° η\ς Uορη\ς καp η\ς θσζЯας

οЉζης λЭγεηαι, Ѓηαν μSν } θε{ς

εˆεηηρЯαν μЭλλf ποιεqν, TπιθαЯνεζθαι

μЭγα ζЭλας πσρьς, καp ηο‡ηο πЬνηας

}ρAν ηο†ς περp η{ ηЭμενος διαηρЯβονηας,

Ѓηαν δ< BκαρπЯαν, μ[ θαЯνεζθαι ηο‡ηο

η{ θ™ς, Bλλ@ ζκьηος TπЭτειν η{ν ηьπον

ťζπερ καp η@ς Dλλας νэκηας.

Разправят, че уловените в Крестония

край земята на бисалтите зайци имали

два черни дроба [две сърца] и имали

едно място с размери колкото един

плетър [~ 1 дка], в което всяко животно,

което влезе, умирало. Там има също

голямо и хубаво светилище на Дионис, в

което се казва, че става празненство и

жертвоприношение и когато богът

възнамерява да направи плодородна

годината, се появява голям огнен

пламък и него всички, които се намират

при свещения участък, го виждат.

Когато [възнамерява тя да бъде]

неплодородна, не се показва тази

светлина, а мрак покрива мястото, както

и през останалите нощи.

• Тук не се разказва за μανηЮιον, а за sερ{ν Διονэζοσ, което също може да се

преведе като „прорицалище”, но също и като „светилище”, доколкото Херодот

използва и двете понятия.

• От значение е, че прорицанията се извършвали чрез огън, като такава

информация липсва в предходните източници.

• На мястото (веднъж годишно) се организирало празненство и се извършвало

жертвоприношение.

• Ако се съди по това сведение, оракулът се ограничавал само до предсказание

дали годината ще бъде плодородна.

• Нищо не е споменато за администрацията на светилището.

1.5. Macrob. Sat. 1.18.1:

Haec quae de Apolline diximus possunt

etiam de Libero dicta existimari. Nam

Aristoteles qui Theologumena scripsit

Apollinem et Liberum patrem unum

eundemque deum esse quum multis aliis

argumentis asserat, etiam apud Ligyreos

[Ligireos] ait in Thracia esse adytum

Libero consecratum ex quo redduntur

oracula, sed in hoc adyto vaticinaturi

plurimo mero sumpto, uti apud Clarium

aqua pota, effantur oracula.

Това, което беше казано за Аполон,

може да се твърди и за Либер. Защото

Аристотел, който написал „Учение за

боговете” твърди, че Аполон и Либер

Патер са един и същи бог, както и много

други доказателства твърдят това: дори

казва той, че у лигирите в Тракия имало

прорицалище, посветено на Либер

Патер, откъдето се издават

предсказания, но в него ще се е

предсказвало след като се приеме чисто

вино; както в Клариум, след като се пие

вода, се произнасят предсказания.

• В този текст се говори за adytum (от гр. Dδσηος), посветен на Либер Патер.

• От значение е посочването на локализация на реалията – при лигирите в

Тракия, но за съжаление етнонимът не е познат от други източници.

1.6. Macrob. Sat. 1.18.11:

Item in Thracia eundem haberi solem

atque Liberum accipimus, quem illi

Sebadium nuncupantes magnifica religione

celebrant, ut Alexander scribit: eique deo

in colle Zilmisso aedes dicata est specie

rotunda, cuius medium interpatet tectum.

Rotunditas aedis monstrat huiusce sideris

speciem: summoque tecto lumen

admittitur, ut appareat solem cuncta vertice

summo lustrare lucis inmissu, et quia

oriente eo universa patefiunt.

Също така знаем, че в Тракия Слънцето

и Либер се считат за едно и също

[божество]. Наричат го Сабазий и го

почитат с величествена грижа; както

пише Александър: на този бог на хълма

Зилмисос посветили кръгъл храм, с

отворен в средата покрив. Кръглата

форма на храма наподобява формата на

Слънцето. И светлината навлиза през

покрива за да покаже, че Слънцето

пречиства всичко, когато свети от

високо и защото целият свят се отваря,

когато Слънцето изгрява.

• Тук най-важното е, че в самия текст не се споменава за прорицалище, а просто

за храм (aedis) с ясно посочена локализация – „върху хълма Зилмисос”.

Последният е свързан със светилището край с. Баткун (дн. Паталеница), поради

епитетът Зюлмюздр(и)енос, представен и в множествено число, в епиграфските

паметници.

1.7. Suet. Aug. 94.6:

Octavio postea, cum per secreta Thraciae

exercitum duceret, in Liberi patris luco

barbara caerimonia de filio consulenti,

idem affirmatum est a sacerdotibus, quod

infuso super altaria mero tantum flammae

emicuisset, ut supergressa fastigium templi

ad caelum usque ferretur, unique omnino

Magno Alexandro apud easdem aras

sacrificanti simile prouenisset ostentum.

По-късно, когато Октавий водел

войската си през отдалечените места на

Тракия и се допитал по варварски

обичай в свещената гора на Либер

Патер за бъдещето на сина си, жреците

потвърдили същото [раждането на

господар на целия свят], понеже, след

като излели върху олтара чисто вино,

лумнал пламък, който се извисил над

покрива на храма и се възнесъл чак до

небето; само веднъж преди това – когато

Александър Велики принасял жертви на

същия този олтар – се било явило

подобно знамение.

• В този текст не се говори нито за „прорицалище”, нито за „светилище”, а за

„свещена гора” (lupus). За „свещена гора” споменава и Дион Касий при

представянето на тракийските походи на М. Лициний Крас (Hist. Rom. 51.24.5);

при преследване на бастарните край р. Дунав „част от тях се скрили в една

свещена гора и били изгорени заедно с нея” (… καp οs λοιποp οs μSν Tς Dλζος

ηι καηαθσγьνηες περιεπρЮζθηζαν...).

1.8. Cass. Dio, Hist. Rom. 51.25.5:

Τ@ δ' Dλλα πλ[ν η\ς η™ν <Οδρσζ™ν γ\ς

καηЭδραμε. Τοэηφν γЬρ καηЭδραμε.

ηοэηφν γЬρ, Ѓηι η© ηε Γιονэζ¥

πρьζκεινηαι καp ηьηε Dνεσ η™ν Ѓπλφν

BπЮνηηζЬν οs, TθεЯζαηο∙ καp αˆηοqς

καp η[ν τюραν Tν o καp η{ν θε{ν

BγЬλλοσζιν TταρЯζαηο, Βηζζο†ς ηο†ς

καηЭτονηας αˆη[ν Bθελьμενος.

Той [М. Лициний Крас] опустошил

земята на останалите траки, освен на

одрисите. Тях пощадил, понеже са

почитатели на Дионис и по това време

го посрещнали без оръжие. Подарил им

земята, в която честват бога, като я

отнел от бесите, които я владеели

[дотогава].

• Изрично е посочено, че става дума за земя (τюρα), в която бил почитан Дионис,

но не е отбелязано съществуването на прорицалище.

• Този пасаж може да бъде свързан с епиграфски паметник от Лутра (нов Еврос),

фиксиращ “Граница на свещената земя” (Ѓρος sερAς τюρας), без да е посочено

кой бог бил честван в нея (Λοσκοποσλοσ 2005: № 434).

2. Класификация

• В българската историография се търси само едно „главно прорицалище” на

Дионис в Тракия, като повечето автори изтъкват наличието на множество

светилища на Дионис в земите на траките.

• Последното се обосновава по археологически път, без да е ясно доколко всяко

едно от проучваните светилища може да се определи без необходимата

експлицитна информация за посветено на Дионис, но именно с енигматично

„главно прорицалище” са свързвани всички представени сведения.

• Внимателният прочит на наличните извори обаче изключва подобна

постановка: в нито един от изворите не се съобщава за повече от едно

прорицалище.

• Поради това към момента няма никакви основания за дефинирането на главно

или второстепенно прорицалище.

• Без съмнение обаче цитираните антични сведения не могат да бъдат свързани

само с една реалия. Основания за това твърдение предоставят:

(1) различията в понятията, с която са означени реалиите;

(2) внушените различия в мантиката и

(3) различните локализации.

2.1. Различията в използваните понятия:

От систематизация е необходимо да бъдат изключени 1.6 и 1.8, в които не се

разказва за прорицалище. В единия случай става въпрос за светилище с ясно

посочена локализация – „на хълма Зилмисос”. Във втория се касае за земя, в

която бил честван Дионис, но локализацията ѝ е неизвестна:

(1) В схолиите става дума за μαντЮιον, докато Херодот съобщава и за

sερьν. От останалите налични извори само Псевдо-Аристотел разказва

за sερьν, който разполагал и с τЭμενος.

(2) Прорицалището, което било известно на Макробий е означено като

adytum Libero.

(3) Светоний разказва за lucus, но към тази реалия имало също templum

и altarium.

2.2. Различията в мантиката:

Според различията в пророкуването може да се предполага съществуването на

най-малко три прорицалища на Дионис в древна Тракия:

(1) Владяното от сатрите, за което пише Херодот; в него отговорите били

давани “както в Делфи”.

(2) Храмът при лигирите, в който се предсказвало след пиене на вино.

(3) Посетеният от Александър Велики и Гай Октавий в „свещената гора”.

Може да се предполага, че той бил идентичен с този в Крестония,

доколкото и в двата случая е съобщено за достигащ до небето „голям

огнен пламък”.

2.3. Проблемът с локализацията:

Наличните извори да бъдат систематизирани като отнасящи се най-малко до три

прорицалища на Дионис:

(1) Може да се предполага, че първите три сведения (1.1-3.) се отнасяли до

едно и също прорицалище на Дионис. Това предположение намира

основание в неувереността относно неговата локализация – в Хемус, в

Пангей или изобщо сред най-високите планини, владени от сатрите. Може

да се твърди, че това е най-старото прорицалище на Дионис, за което

достигнала информация у гръцките писатели.

(2) В Крестония, край земята на бисалтите имало прорицалище на

Дионис, за което, ако се съди по запазената информация за пророкуването,

едва ли е било идентично с предходното. То било с площ 1 дка (вж. 1.4.).

По мантиката може да бъде свързано със „свещената гора на Либер

Патер”, за която не е посочена каквато и да било по-конкретна

локализация (вж. 1.7).

(3) Неясно къде в Тракия било разположено посветеното на Либер Патер

прорицалище на лигирите; техните земи към момента не могат да бъдат

определени.

3. Заключение

• Нито една от разгледаните реалии не е свързана изрично с планината Родопа.

• Такава връзка може да се предполага само за земята, в която бил почитан

Дионис (1.8.), доколкото за това бил могъл да свидетелства надписът от Лутра.

• Планината Родопа е свързвана от няколко римски писатели с бог Дионис:

Отгласи от религиозни празненства, свързани с бог Бакхус

(Либер, Дионис) се откриват у П. Овидий Назон;

В една от фабулите на П. Вергилий Марон Родопа е определена

като “планина в Тракия, където Либер властвал”;

Родопа била една от планините в Тракия „прочути със

свещенодействията на Либер и със сборището на менадите,

учредено за пръв път от Орфей” според Помпоний Мела;

• В епиграфските паметници от Родопите засега не е намерено нито едно

епиграфско посвещение на този бог. За почитането му в тази планина обаче

свидетелства една бронзова матрица с изображение на Дионис от Смолян.