арх. ДИМИТРИНА МАРИНОВА ПОПОВА

ГРАНИЦИ НА НАМЕСА НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ ЧРЕЗ

АРХИТЕКТУРАТА В ТРАКИЯ

АВТОРЕФЕРАТ

НА

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД

ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР

ПО СПЕЦИАЛНОСТ 5.7.

ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА

СОФИЯ, 2014 ГОДИНА

ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА, БАН

арх. ДИМИТРИНА МАРИНОВА ПОПОВА

ГРАНИЦИ НА НАМЕСА НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ ЧРЕЗ

АРХИТЕКТУРАТА В ТРАКИЯ

АВТОРЕФЕРАТ

НА

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД

ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР

ПО СПЕЦИАЛНОСТ 5.7.

ТЕОРИЯ И ИСТОРИЯ НА АРХИТЕКТУРАТА

Научен ръководител:

проф. д-р арх.Малвина Русева

Дисертационният труд е обсъден и насочен за публична защита на разширено

заседание на сектор Архитектура, проведено на 18.12.2013 г.

Дисертационният труд съдържа 130 страници, 42 фигури и 4 таблици, 72 заглавия

библиография и 5 интернет източника. Структуриран е в увод, четири глави и

заключение.

Публичната защита ще се проведе на 29.09.2014 г. от 16:00 часа в зала 2 на Съюза на

архитетите в България, ул Кракра 11.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на

Института за изследване на изкуствата, ул. Кракра 21.

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Дисертацията е разработена в контекста на разбирането, че архитектурата генерира култура и

следователно строителните дейности и целият жизнен цикъл на римския град представляват културна

намеса и културен синтез между римляните и местното население в провинциите на империята.

Актуалност на проблема

Римските градове са изследвани от различни учени в продължение на повече от век като

научният интерес продължава и днес. В дисертацията се представя нова интерпретация на публикувани

вече археологически данни, за които се дава тълкуване от гледна точка на градоустройството.

Градовете Сердика, Филипопол и Пауталия в периода І-ІІІ век се разглеждат в тяхното развитие, а не

като статични структури. Изследва се съществуващото състояние на тези селища в предримския период

и степента на намеса на римляните в устройственото им развитие. Присъствието на римляните в земите

на Тракия се изучава като период на подем, а не като на инвазия. Поставените научни задачи в

изследването на избраните римски селища, целят резултатите от тях да могат се съпоставят, с тези

които се правят в чужбина за други римски селища.

Цел и задачи на дисертационния труд Целта е да се създаде и тества методика за изследване на селищните елементи по примера на

селищата от Тракия: Сердика, Филипопол и Пауталия в периода на римското присъствие І-ІІІв., която в

последствие да се прилага при анализа на други римски градове. Целта се конкретизира и постига чрез

определянето на следните изследователските задачи:

• да се изработи система за събиране и анализ на база данни в табличен и графичен формат

• въз основа на съществуващи археологически кадастри да се определят границите в динамика

между ядро и периферия от гледна точка на античността и на съвремеността.

• да се изследва уличната мрежа по отношение на достъпност и интензивност на трафика чрез

размерите на превозните средства и техните възможности да маневрират.

• да се разгледа пространствената и комуникационна връзка между обществените сгради и

съоръжения в римските селища въз основа на количествени параметри.

Обект и предмет на изследването Обект са римските структури разположени на територията на Тракия в границите на днешна

България: Сердика, Филипопол и Пауталия в периода І-ІІІ век. Предмет на изследване са селищните

елементи:

• границите между градското ядро и градската периферия,

• уличната мрежа по отношение на достъпност и трафик,

• групите от обществени ансамбли.

Методи на изследването В процеса на работа е използвана система от методи в основните фази на научното изследване. В

проучвателната фаза се анализира актуалността на проблема у нас и в чужбина и се разработва система

за организиране на базата данни в табличен и графичен формат. Провежда се сравнителен анализ на

проучванията върху римските градове у нас и в чужбина, и извеждане на заключения. В експериментална

фаза се използва корелационен анализ на данните и графически анализ за получаване на количествени

критерии за градските структури на Сердика, Филипопол и Пауталия. Създадена е методика за

комплексен анализ на резултатите, синтезиране на различията и общото.

Апробация Част от изследванията са представени в шест самостоятелни статии и доклади, които са

представени на международни научни конференции в България: Университет по архитектура

строителство и геодезия, Висшо строително училище „Любен Каравелов” и Американски научен център

в София през 2012 и 2013г., в участия с доклади и постер в ежегодните Изкуствоведски четения на

Института за изследване на изкуствата към Българска академия на науките през 2011, 2012 и 2013 г., и

чрез самостоятелна публикация в сп.”Архитектура” бр.5, 2013г. Допълнителна апробация по темата е

осъществена чрез участие в две програми за докторанти на Американския научен център в София през

07.2013 и 02-04.2014 г. Предстои (юли, 2014) публикуване на самостоятелна статия на английски език в

сборник на Американския научен център.

ІІ. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Глава първа

Основи на изследването

В тази глава се описват структурата и подходът на изследването. За да се постигнат нови научни

интерпретации върху римското селищно устройство е необходимо да се заложат нови теоретични рамки.

В дисертацията се използва терминът методика, която е цел на изследването, като съвкупност от научни

задачи. Приложени са сравнителен и корелативен анализ и е съставена система за събиране и анализ на

база данни.

1.1. Литература Първата фаза при прегледа на литература по темата включва създаване на археологическа и

историческа база данни за периода І-ІІІ век. Втората фаза е анализ на публикациите в България върху

селищното устройство на Сердика, Филипопол и Пауталия като се събират и систематизират графичните

публикации. В третата фаза се проследяват съвременните архитектурни теории при изучаването на

римския град. Изследването продължава с открояване на тенденциите при използването на сравнителния

анализ. Прегледаната литература на български и английски език е описана в библиографията. От

българската научна литература по темата са използвани основните археологически публикации върху

римските селища и архитектурно-градоустройствени трудове върху античното планиране на градовете у

нас. При прегледаната чужда литература се установи, че няма изследвани римски селища от територията

на съвременна България в контектса на градоустройството. Не се откриха публикувани извън страната

научни изследвания от чужди архитекти или градостроители върху римските селища в България. За целите на сравнителния анализ е събрана и информация за още 23 селища от дефинираната в

това изследване елинистическа зона на влияние (Фиг.1). В табличен вид са систематизирани данни за

датировка и тип обществена сграда или съоръжение в съответното селище до края на ІІІ в.н.е..

Извършено е картотекиране на авторите и източниците на взетите за изследването археологически

данни. Анализирана е чуждата литиратура публикувана през последните 15 години върху римското

градоустройство, за да се проследят последните градоустройствения тенденции при анализа на римския

град. Основни теми, които присъстват в тези трудове са: изследване трафика и движението по улиците,

връзката на града с околността, проучването на комплекси от сгради, като са изведени тенденции в

конфигурацията и местоположението им. В чуждата литература се идентифицира, че в географските

карти на Римската империя липсват големи и важни римски селища от територията на Балканите и

България. От прегледаната научна литература в дисертацията се извеждат изводи за тези пропуски и се

формират задачи за преодоляването им.

Фиг.1 Карта на римски селища, които са включени в изследването,

автор: арх. Димитрина Попова

1.2. Теоретична рамка на изследването

1.2.1. Сравнителният анализ е широко разпространен в научната литература за изучаването на

градоустройството на римския град. Два подхода се отчитат в дефинирането на групите за сравнение и

целите според това дали се търсят общите или различните селищни елементи. Едните автори, които си

поставят за цел да идентифицират общите характеристики в архитектурата и градоустройството на

римския град, подбират градове от различни географски райони и история на възникване, управление и

статус. Другите автори, които търсят локалните характеристики на града и влиянието на местните

култури при неговото развитие, подбират римски селища по близки географски и исторически

характеристики. В моето изследване сравнителния анализ попада във втората тенденция. Основните ми

проучвания са по примера на Сердика, Филипопол и Пауталия, като при разглеждането на отделните

градообразуващи елементи добавям към тях и други населени места от провинция Тракия. Основните

три римски селища – Сердика, Филипопол и Пауталия са поставени в контекста на една по-широка група

градове от Мала Азия и Близкия изток, които са с малки регионални различия и съществени подобия.

Провинция Тракия причислявам в една група с римските провинции Азия, Сирия, Ахая и Македония,

които обособяват една географска територия, която в изследването наричам елинистическа зона на

влияние. (Фиг. 1)

1.2.2. Съвременни архитектурни теории ”Разсъждавайте върху съвременното, като че ли е древно и върху древното като че ли е

съвременно.„1 При осмислянето на римския град, изследователите проектират съвременноста си.

Например в градоустройствените анализи за римския град от 20 век, доминира модела на града от

Модернизма, при който римската градската структура се дели във функционални зони. Проекцията на

модернизма е дала своите отговори, но същевременно се счита за изчерпана, тъй като извежда правила

общи за всички римски градове. Особено се пропускат трансформациите при развитието на селищата.

Римските градове сменят предназначението си, добавят или губят територии и функции. Жизненият град,

каквито са Сердика, Филипопол и Пауталия, е разнороден, променлив и полицентричен. Анализът на

група публикации за римското селищно устройство е поставен върху проучването на актуални методи

при изследването на градоустройствени елементи. Голяма част от тях са разработени върху основата на

градоустройствената теория - Пространствения синтаксис на Бил Хилиер, която е навлязла като

теоретична основа при изучаването на римския град. Този подход предлага различна теоретична

перспектива за пространствената организация на римския град и най-вече произвежда количествени

данни, които придвижват изследванията от интуитивен към обективен анализ. Така например целта при

иденфицирането на движението на хора и стоки по улиците е да се отиде по-далече от изучаването на

уличната мрежа сама за себе си и да се проследи влиянието й върху формирането на градската структура.

Движението в града има водеща роля във формирането на идентичност на местата. Така вместо да се

обобщават по типове военни селища, приморски, новоосновани или с тракийски континюитет, могат да

се правят сравнения между градските структури от отделни времеви периоди. Теория, с автор архитекта

Рем Кулхас, която е публикувана през 1995г. и съм използвала в дисертацията като теоретична основа,

определя размерите в градската среда в степени S (малки), M(средни), L(големи) и XL(много големи).

Малките размери в града се свързват със средата на обитаване в обхвата на човека, средният размер в

градската среда символизира квартала, големите размери правят връзка с глобалното, с колективните

решения и силуета на града, а свръхголемите размери в града се отъждествяват с легендата,

историческия разказ, приказката и фантастиката.

1.3. Времева рамка и исторически контекст Времевата рамка І-ІІІ век е разделена на шест подпериода, за да се проследи развитието на

селищните елементи в динамика. Изборът за 50 годишната времева стъпка е съобразен със съвременната

скорост на строителство на монументални сгради като се редуцира спрямо римските средствата на

строителство, производство на строителни материали, доставка и монтаж. Това е период в

строителството на града, при който могат да се отчетат съществени промени в градската структура. Всеки подпериод е отразен в развитието на римските селища Сердика, Филипопол и Пауталия чрез

градоустройствени схеми като общият им брой е 18. На фиг. 2 са показани римските селища в три

подпериода: от 0 г. до 50 г., от 50 г. до 100 г. и от 100 г. до 150 г.. За подпериодите са изследвани

основните исторически събития, икономическите и политически промени и влиянието им върху

градските структури. По този начин, паралелно с градоустройствените схеми е представено проучване на

основните строителни и градоустройствени мероприятия. Те се проследяват в две основни линии: в

центъра на империята – метрополията Рим и в определената от мен в изследването елинистическа зона

на влияние.

1 Еко, Умберто. Как се пише дипломна работа? прев. Стефан Станчев, ИК”Александър Панов”, София, 1999. стр.33

1.3.1. Първият подпериод от 0 г. до 50 г. започва под управлението на римския император

Октавиан (27г.пр.н.е.-14г.н.е.). Като основател на римската държавна уредба, той създава официалния

исторически разказ на Рим, основан идеологически на Елинизма и традициите на Атина и Спарта. ”През

І ви век римляните копират идеите и предметите на Елинизма, дават им нов живот и ги разпространяват

на изток и запад. Така Рим се превръща в сила за елинизация, която в този смисъл е и Романизация.

Елинизация и романизация е едно и също„2 при Август. При управлението на император Тиберий (14-

37г.) не се предприемат големи обществени строежи. При император Калигула (37-41г.),3 се строи

стадион в Градините на Агрипина. След това император Клавдий (41-54г.) предприема финансови

реформи в държавата и романизира провинциите. Той завършва два аквадукта и строи пристанището в

Остия, с което се гарантират доставките към Рим за повече от век.

1.3.2. От 50 г. до 100 г. в метрополията Рим наследник на император Клавдий е Нерон (54-68

г.н.е.). Обвинен в подпалването на Рим, през 64 г., Нерон съставя план за реконструкция на града.

Къщите са ограничени във височина, като не могат да има общи стени (калкан), а челните им фасади са

защитени с портици. Единствената обществена сграда, построена през този период в Рим са Термите на

Нерон. Флавиевата династия, която управлява Римската империя в периода 68-96 г., е известна със

строежите в цялата държава. При Веспасиан (69-79 г.н.е.) се строи амфитеатъра в Рим, известен като

Колизеум. При Тит (79-81 г.н.е.) вулканът Везувий изригва през 79г. и заличава градовете Помпей и

Херкулан. Доминициан (81-96 г.н.е.) строи стадион с одеон на Мариево поле и обществени терми. За

пръв път от създаването си, Рим има мащабен и по-важното бързо приложен градоустройствен план.

1.3.3. Началото на третия подпериод (100-150 г.) се бележи от управлението на император Траян

(98-117 г.н.е.), по времето на което размерите на империята достигат до най-големите й граници. Той

строи в Рим базилика Улпия, гръцка и латинска библиотеки с колоната на Траян между тях. Построява

също пазара на Траян, дава на метрополията ново пристанище и аквадукт. След него император Адриан

(117-138 г.н.е.) ревизира политиката на експанзия и строи стена по границите на империята.4 Той

изгражда два храма – Пантеона (126г.) и Храма на Венера в Рим. При император Антоний Пий (138-161

г.н.е.) настъпва дълготраен мир.

2 Spawforth, A.J.S., Greece and the Augustan Cultural Revolution. Cambridge University Press. New York. 2012 стр. 2 3 Liberati Anna Maria and F.Bourbon, Splendours of the Roman World, Thames and Hudson ltd, London, 1996. стр.129 4 Пак там. стр.132

Фиг.2 Градоустройствени схеми на Сердика, Филипопол и Пауталия от 0г. до 150 г.

автор: арх. Димитрина Попова

Глава втора

Границите на Сердика, Филипопол и Пауталия през І-ІІІ век

2.1. Въведение Обект на изследване в тази глава е първият компонент от методиката ми за анализ на селищни

структури от римската епоха – границата между периферията и ядрото. Тя се тества като се прилага за

изучаване на селищните структури на Сердика, Филипопол и Пауталия. Необходимостта от изследване

на селищните граници в динамика е обоснована от факта, че те променят и предефинират връзката

между градското ядро и градска периферия на римското селище.

2.2. Границите в контектста на Римската империя- в легендите, в ритуала, в текстовете на

Витрувий. В дисертацията границата се разглежда като архетип, който е термин от психологията и означава

несъзнателна способност да се мисли и реагира по определен начин. Римският архетип- граница се

открива в легендата за основаването на Рим, в ритуала при основаването на ново селище и като образец

за реакция при решаване на конкретни проблеми на урбанизацията и прокарване на държавни политики

като събиране на данъци и движението на хора и стоки.

Фиг.3 5 Илюстрация от Corpus Agrimensorum Romanorum на селище с изобразени ядро и периферия

Основен аспект на римския манталитет, който определя римското отношение относно границите се

свързва с науката и техниката на мерене limitatio.6 В дисертацията като основен източник по този въпрос

се позовавам на ”Corpus Agrimensorum Romanorum”, който е римски сборник от документи с инструкции

и илюстрации (Фиг.3) върху земеразделянето от ІІ век. В него ясно са отличени градските ядро и

периферия, като разпознаваеми зони на римския град.

2.3. Методика

Научната задачата се свежда до следната последователност от дейности:

-определяне на пространствени маркери, които идентифицират селищно ядро и периферия. Това са

градски стени, помериум, край на ортогонална улична мрежа, природни елементи като река, хълм, скали,

езеро или морски бряг, промяна на посока на главен път, некрополи, арки.

-графично проследяване на трасето на границата в градоустройствени схеми за всеки

петдесегодишен период от 0г. до 300 г.

-извършване на сравнителен анализ между 26 римски селища относно типовете обществени сгради

и съоръжения, които са разположени в ядрото и в периферията.

В това изследване границите на селищата се проследяват чрез 18 градоустройствени схеми, които

представят Сердика, Филипопол и Пауталия в шест подпериода от 0 г. до 300 г. При изграждането на

селището е следвана строителната хронология от археологически датирания на сгради, съоръжения и

устройствени мероприятия. (Фиг.4)

В първия подпериод от 0 до 50 г. (фиг.4) провинция Тракия става официално част от империята

на римската администрация през 45 г.н.е. Изборът на място за определяне на парцелите в Сердика е

направен върху равен и празен терен със средна надморска височина 560 м. На север минава маловодна

река, сега р. Владайска, а в непосредствена близост са разположени находищата на термални и

5 Публикуваната тук илюстрация от Corpus Argimensorum Romanorum е репродукция на оригинала, който е с размити цветове и трудно четим. Автори на използваната от мен репродукция са F. Blumek, Lachmann and A.Rudorff. Dreshriften de Rumischen

Feldmesser. Berlin. 1848 – 52. 6 Wittaker, C.R., Frontiers of the Roman Empire. A Social and Economic Study. Baltimore and London. The John Hopkins University Press, 1994. стр.18

Фиг.4 Градоустройствени схеми с граници между ядро и периферия на Сердика, Филипопол и Пауталия

в периода от 0г. до 150 г.

автор: арх.Димитрина Попова

минерални извори, които не са каптирани. Сердика е в територията на тракийското племе серди. Няма

данни за съществуващо градско.

селище от предримския период, но са открити археологически данни на обитаване в клъстъри на север от

реката. Мястото на Сердика се намира на пътя Вия Милитарис. Границата на ядрото на селището на

Сердика е маркирана от края на уличната мрежа, минералните езера на север и хълмът на изток.

Периферия липсва.

За разделянето на територията на Пауталия е избран равен терен със средна надморска височина

530м. На север граничи с коритото на маловодна река и на юг с хълм, по чийто северни склонове извират

минерални води. Успоредно на речното корито преминава важен провинциален римски път, който идва

от Сердика и отива към Стоби. Това е територията на тракийското племе дентелети, обитаващи

разпръснати селищни клъстъри в района. Границата на ядрото на селището е маркирана от края на

уличната мрежа, минералните езера на изток, речното корито на север и хълма на юг. Периферия липсва.

Филипопол е със съществуваща градска структура от предримския период. Селището е център

на Одриското царство, с резиденция и религиозна зона, които се намират на Трихълмието. За

разполагането на новата градска структура, римляните предпочитат празен и равен терен на юг от

съществуващата. Новата територия на Филипопол се намира на средна надморска височина 130 м. На

север е ограничено от пълноводната и плавателна р. Хеброс като на североизток от града на десния бряг

на реката е изградено пристанище. Освен водния път през Филипопол преминава и Вия Милитарис,

идващ от Сердика. От управлението на император Август и одриския цар Реметалк се датира римският

форум и делението на земята на парцели. Обособяват се две ядра: едното е съществуващият акропол на

Трихълмието, а второто в равнината с форума и булевтериона. Границите им се определят съответно по

съществуващата крепостна стена на Трихълмието и втора по края на ортогоналната мрежа в равнината.

Периферия се идентифицира около речното пристанище и подножието на Трихълмието. През втория подпериод от 50 до 100 г. (фиг. 4) в Сердика периферията нараства в северна

посока, по посока на провинциалния път, обхваща минералните езера и се свързва със съществуващия

тракийски клъстър. Вероятно в този период минералните води са каптирани и започва урбанизация на

тази територия от Сердика.

В Пауталия ядрото запазва границите си от предишния период. Периферията се оформя около

минералните извори по северния склон на хълма.

Филипопол особено се развива при Доминициан (81-96г.). Преустройва се форума. Селищното

ядро на Трихълмието, където се оформя акропол по елинистически образец, не променя границите си.

Второто ядро принадлежи на римското селище и нараства на север до подножието на хълма.

Периферията обхваща пристанището на североизток.

2.4. Резултати и изводи от проведеното изследване. Границите между ядрото и периферията в Сердика, Филипопол и Пауталия не са статични в

периода І-ІІІ в. Наблюдава се закономерността, че когато границитe не са толкова видими, например

край на уличната мрежа, са по-променливи и когато са видими и трудно предолими като градски стени,

хълм или река са по-устойчиви за дълъг период от време. Откриват се два селищни модела – класически и римски, при които отличителна черта е

архетипът граница. При Сердика, Филипопол и Пауталия до периода 170-180г. се наблюдава отклонение

от римския градоустройствен архетип граница. За разлика от класическия селищен модел – полиса,

римският урбанизъм създава ядра или центрове чрез градски стени. Едната причина за построяването на градските стени при управлението на император Марк

Аврелий (фиг.6) е свръх-растежа на градовете по площ и население, което съвпада с разцвета на

градовете от елинистическата зона на влияние. Ако не е имало преднамерена политика за ограничаване

на миграцията към селищата, населението в провинциите е щяло да формира дузина градове като Рим.7

Чрез привлекателния и перспективен градския живот, римляните разпространяват висок материален

стандарт като се обхваща голям брой население от средните и ниските слоеве. Нарастването по

население и площ на Сердика, Филипопол и Пауталия, през 170-180г. води до проблеми с изхранването,

отпадъците, жилищата и хигиената.

Втора причина за появата на градска стена е неконтролируемият достъп до града, който поражда

проблеми при събирането на такси, задръствания на улиците от впрегнати коли и разпространението на

заразни болести. Главните улици - кардо и декуманос се свързват с междупровинциални магистрални

пътища и вкарват основния трафик до пресечна точка в центъра на града. Юлий Цезар издава указ, с

който забранява движението на коли в центъра на Рим през деня, а император Клавдий (41-54г.) го

продължава за общините в Италия; Марк Аврелий (161-180г.) още по-късно го прилага за всеки град в

империята.

7Mumford, Lewis. The city in history: its origins, its transformations, and its prospects. Secker & Warburg, Penguin books, London, 1979.

стр.244

Фиг. 5 Илюстрация на римска селищна структура без стена,

автор: арх. Димитрина Попова

Фиг. 6 Илюстрация на римска селищна структура със стена, при което част от кварталите остават извън

града и се трансформират в периферия,

автор: арх. Димитрина Попова

Писмени данни сочат за епидемия от чума във Филипопол по времето на император Марк Аврелий, при

което населението намаляло наполовина.

Третата причина за строителството на градски стени е защита. В резултат от натрупването на

богатства - благородни метали, хранителни запаси, стоки за бита, оръжия, коне, градовете през ІІв. стават

обект на вътрешни нападения. При Сердика, Филипопол и защитата от армии не е била основна функция

при планирането на града и изграждането на градската стена. Далеч по-важни са комуникациите,

плодородието, контролът на речни кръстовища, наличието в близост на строителни материали и руди.

Градската стена е вътрешна граница, както е в легендата между братята Ромул и Рем.

Строителството на градска стена е схема за решаване на изброените проблеми. Стената на

селището е една възможност за реакция, което означава, че тя е архетипна. Въпреки целенасочената

политика в провинция Тракия, планирането на селища по класически образец в римската империя е

неуспешено. Римското градоустройство изисква римски архетипове.

Следващата стъпка при изучаването на границата между периферията и ядрото е да се провери

дали съществува определена тенденция при ситуирането на сгради и съоръжения спрямо ядрото и

периферията на римското селище. Зоните на селищните ядро и периферия се отличават по начина на

използване, видимост и достъпност. Периферията е по-високо достъпна и видима градска зона от ядрото.

Това създава условия тя да е многофункционална, тъй като еднофункционалните зони са с изолирана

достъпност. Извършва се сравнителен анализ на местоположението на типове сгради в 26 римски

селища. (Табл.1)

В периферията намират място сгради, които изискват лесен достъп и видимост от околността като

например амфитеатър и храмове. В периферията са разположени некрополите, както е при Сердика и

Пауталия. Причината за това е изнасяне на функции, които не са желани и приемливи в ядрото. В

периферията сградите не са ситуирани спрямо модулната мрежа на земеразделянето, което е знак за

липса на планиране. В периферията откриваме местните културни особености и потенциала на местното

население да строи, докато ядрото е резултат на административни и идеологически политики,

провеждани от римската държава.

Таблица 1. Разположение на типове сгради спрямо ядро и периферия

Глава трета

Улицата и трафикът в Сердика, Филипопол и Пауталия

през І-ІІІ век

3.1. Необходимост от изследване на проблемите на транспорта Едни от основните селищни елементи са улиците и уличните кръстовища. Улицата е част от

пространството на града, предназначено за ползване както от пешеходци, така и от различни по вид

превозни средства. Площта, в която се пресичат, съединяват или разделят две или повече улици8 се

нарича улично кръстовище. Следователно, за да се проучи една градска структура трябва да се познават

характеристиките на комуникационната система. Трафикът в римските градове е бил изследван от учени

в чужбина в публикации през последните десет години. Бих споменала книгата върху движението в Рим,

Помпей и Остия.9 Подобен подход и тема върху трафика липсват в изследванията за римските градове в

съвременната българска територия.

В глава трета изследвам и тествам втория компонент на предлаганата от мен в дисертацията

методика. Това са степените на интензивност на трафика и достъп в комуникационните системи в

избраните три римски селища Сердика, Филипопол и Пауталия. Тезата, която защитавам е, че не всички

улици са били достъпни за тежкотоварни коли. Считам, че ширината на улиците и възможностите да се

завива на кръстовищата на различните видове транспортни средства са в пряка връзка с достъпа до

определени зони в римския град. За тази цел е важно до се проучи достъпа на тежкотоварни коли с

животинска тяга в римските селища, тъй като това е фактор, който формира търговските и стопански

зони във всекидневния ритъм на града.

3.2. Превозни средства и улици в римското селище.

В Римската империя четириколесни и двуколесни каруци са използвани за пренос на стоки и

хора. Те са теглени винаги от двойка коне, мулета или волове. Основен източник на информация за

римските каруци е монографията "Тракийската колесница", публикувана от българския археолог

Венедиков през 1960 г.10 Спирам се на четириколесните превозни средства, тъй като те са предназначени

за тежки товари и са с по-големи габарити в сравнение с двуколесните или товарните животни. Ако една

улица е достъпна за тежкотоварни коли, тя ще е достъпна и за всички останали превозни средства.

В дисертацията движението на превозни средства по улиците на римския град се изучава чрез

архитектурни чертежи. Реконструирах графично четири четириколесни каруци теглени от коне, волове и

мулета и определих техния радиус на завиване на 90 и 180 градуса. Два типа колесници са дефинирани

според системата на окачване. Първият тип е съставен от предна ос, която позволява завиване на 30

градуса. Вторият тип (Фиг.7) има твърда връзка и позволява завиване най-много на 7 градуса.

Фиг. 7 Графична реконструкция н четириколесни превозни средства от ІІ-ІІІ век с начин на окачване –

твърда връзка

Автор: арх.Димитрина Попова

8 Никифоров, Ив. Градоустройство. Част 1. Селища и селищни елементи. УАСГ, София, 2000. стр.61 9 Laurence, R. and D. Newsome, 2009, Rome, Ostia, Pompeii: Movement and Space, Oxford Univeristy Press 10 Венедиков, Ив. ,1960, Тракийска колесница, изд. БАН, София.

3.3. Метод на изследване Методът, който предлагам произлиза от съвременното градоустройство, където размерът на

превозното средство и радиусът на завиване определя достъпността в улиците. Колкото е по-голямо

превозното средство, толкова са по-големи радиусът на завиване при кръстовищата и ширината на

улицата. Уличните кръстовища в римския град се пресичат под прав ъгъл, което означава, че е

необходима по-широка улица за 90 градусов завой. Освен това двойка от волове или от коне впрегнати

пред натоварена каруца (4,5 м- 5,2 м) изискват пространство при използването на улицата. Улиците, от

управлението на император Марк Аврелий, когато са построени градските стени (170-180 н.е.), достигат

тупик при градската стена, така че каруците трябва да завият на 180 градуса. По тази причина е важно да

се дефинира необходимото пространство за 180 градусова промяна на посоката. При много от улиците в

Сердика, Филипопол или Пауталия липсват разширения за обръщане на транспортните средства при

задъдени улици. Чертежът на фиг. 8 показва радиуса на завиване при тип 2 - с твърда връзка на окачване

на 90 градуса. Изчислени са минималните вътрешен радиус - 5,4 м и външен радиус - 7,5 м, за да

предприеме четириколката завой под прав ъгъл. Необходимото пространство за извършване на пълен

обратен завой е 15,00x15,00 метра.

Фиг. 8 Радиус на завиване на четириколесно превозно средство с начин на окачване – твърда връзка

Автор: арх.Димитрина Попова

Фиг. 9 Минималната улична ширина за четириколесно превозно средство с твърда връзка, която е

необходима за маневра от 90 градуса

автор: арх.Димитрина Попова

Фиг. 10 Минимална ширина на улицата за четириколесно превозно средство при движение направо

Автор: арх.Димитрина Попова

Чертежът на фиг. 9 показва минималната улична ширина - 3.7м за кола от тип 2, която е

необходима за маневра от 90 градуса. Следователно улици по-малки от 370 см. са тесни за тежкотоварни

колесници от тип 2 ( с окачване твърда връзка) да маневрират.

Допълнителни ограничиния за движението на тежкотоварни коли са настилките и допустимите

надлъжни наклони на улицата. По съвременните изисквания при главни улици се допуска максимален

надлъжен наклон до 5-6% за превозни средства, а за пешеходно движение максимално допустимият

наклон е 8% като при по-голям наклон се предвиждат стъпала.11

Тези стойности са приети в

изследването за римските улици тъй като приемам, че мощността на превозните средства е нарастнала и

това позволява по-висока проходимост при стръмни терени. Така че достъпът на тежкотоварни коли в

римските селища е възможен при по-малък или равен на 6% уличен наклон. Роля при трасирането на

улиците и уличната мрежа играе релефът на терена като те се трасират приблизително успоредни на

хоризонталите на терена.

Като се следва този комплект от индикатори могат да се определят кои улици са достъпни от

тежкотоварни коли (Фиг.11) и да се продължи с анализа на резултатите – по-специално какво е

въздействието на тези улици при пространственото формиране на градската структура.

3.4. Резултати и изводи В „Изучаване на значението на движението” ученият Дейвид Нюсъм

12 пише че „връзката между

движението и градското развитие се описва от икономиката на движението”. Отделно от това

икономиката изисква движението да спре и да паркира. Може да се заключи, че високата достъпност на

улиците повишава стойността на имотите разположени по нея.

В Сердика, като имаме предвид разкритата археология и релефа на терена, можем да кажем, че

улиците в геометричния център на града, декумано и кардо максимум, са достъпни за тежкотоварни

коли. Движението е ограничено само по тях и не позволява достъп до второстепенните успоредни улици

като се блокира възможността да завиват на 90 градуса и чрез тупиковия край на улиците, които достигат

градските стени.

11 Никифоров, Ив. Градоустройство. Част 1. Селища и селищни елементи. УАСГ, София, 2000. стр.48 12 Newsome David, Making Movement Meaningful, Laurence, R. and D. Newsome editor, Rome, Ostia, Pompeii: Movement and Space, Oxford Univeristy Press, 2009. стр.29

Фиг.11 Схеми на уличната мрежа и достъпните улици от четириколесни превозни средства в Сердика,

Филипопол и Пауталия. Достъпните улици и зоните около тях са защриховани в сиво.

автор: арх. Димитрина Попова

Сигурни археологически доказателства, които потвърждават местоположението на форумите в

Сердика и Пауталия до сега не са открити. През последните десетилетия учени13 от различни дисциплини

ги ситуират на различни места. Следвайки логиката на направените до тук изводи за достъпа на

тежкотоварни коли в Сердика и Пауталия, смятам, че по отношение на тяхното градоустройство форум

не е съществувал или е бил формален по размери и функции. Неговата обичайна роля е заместена от

улицата, която е достъпна за тежкотоварни коли. (Фиг.12) Форумът в модела на римския град се счита за

сърцевината на града, където хората се събират. В Сердика и Пауталия струпването на хора, стоки и

превозни средства се случва по най-достъпните улици. Подобен градоустройствен феномен са ”Керван

градовете” в Близкия изток като Палмира, Гераса, Петра и Босра. Тяхна отличителна характеристика е

улицата с колонади, която пресича града по неговата дължина и отсъствието или наличието на формален

по размери и функции форум.

13 Corpus of ancient and medieval settlements in modern Bulgaria v. 1 Roman cities in Bulgaria. Academic publishing house Marin Drinov, Sofia, 2012.

Фиг. 12 Разрез през главната улица на Пауталия и провинциален път, основан на археологически данни

по графичната реконструкция на арх. Юлий Фърков14 с допълнения от арх. Димитрина Попова

Ограниченият достъп на тежкотоварните коли е решение на градския конфликт между

удобството и икономическия интерес. Правилата на трафика се постигат чрез архитектурата с цел да

принудят движението да преминава по конкретен маршрут. Това се постига чрез средствата на

архитектурата като ширина на улицата, стеснени улици чрез стъпала, градски порти и стени,

обществените сгради.

Различната достъпност в градовете означава различна пространствена структура. Всеки един от

градовте Сердика, Филипопол и Пауталия притежава своя собствена улична организация, която се

променя през І-ІІІ в.

14Русева-Слокоска, Л., (1989) Пауталия. Т.1 Топография, градоустройство и фортификационна система, изд. БАН, София, стр. 42.

Глава четвърта

Композиционни връзки между обществени сгради и съоръжения в

Сердика, Филипопол и Пауталия през І-ІІІ век

4.1. Същност на задачата. В четвърта глава се поставя като задача дефинирането и тестването на третия компонен от

методиката за изучаване на римския град в контекста на градоустройството и архитектурата. Това са

ансамблите от обществени сгради и съоръжения. В изследването се цели не само да се даде описание на

техните основни типове, но и да се идентифицират тенденции, по които те са разположени едни спрямо

други в градската структура.

4.2. Теоретична основа на задачата.

Съвременна урбанистична теория, която е приложена при анализа на римското селище и със

значително влияние върху формирането на методиката е на архитекта Рем Кулхаас15. В книгата ”S, M,

L, XL„ авторът разграничава размерите в градската среда и архитектурата, които са организирани в

изброените степени: малки, средни, големи и свръхголеми. Както се каза по-горе, Кулхас дава

качествени стойности на рамерът S като свързан с традицията и практичността, на размерът М, който

дефинира квартала и размера на уличния растер. Размер L определя града, а размерът XL се свързва с

легендата, мечтите и историческия разказ. В изследването дефинирам четири типа дистанции, S, M, L,

XL, като давам метрични и времеви стойности на всяка от тях. Прието е, че за 1 час пешеходец иминава

средно 4 километра или за 15 мин. - 1 км. Изчисления довеждат до резултата, че за 1 мин. се изминава

66 метра. Дифинираха се 4 типа разстояния:

- S = 100 м или времетраене 1.5 мин.

- М= 200 м или времетраене 3 мин.

- L= 400 м или времетраене 6 мин.

- XL=800 м или времетраене 12 мин.

4.3. Методика на изследването.

За сравнителния анализ е формирана група от римски селища, от която се изважда кохерентна

база данни. Наред със селищата, които са предмет на разработката - Сердика, Филипопол и Пауталия в

периода І-ІІІ в., за анализ и сравнение се взимат обществените сгради и съоръжения от още 23 селища,

които попадат в елинистическата зона на влияние, дифинирана в Глава І. Нивото им на археологически

проучвания е много високо: улици, цели квартали и обществени сгради са разкрити, датирани и някои

от тях реставрирани. Ползвала съм множество литературни източници и съм събрала планови схеми на

26-те селища. Проследила съм строителната дейност в тях до края на ІІІв. За изследването се приемат

археологически данни за сградите, които са разкрити на място. За много от тях има данни от надписи,

но тъй като не е ясно точното им местоположение в градската структура, те не са включени в базата

данни. Съставени са четири таблици. В първите две са систематизирани типовете сгради и

съоръжения в групата от 26-те римски селища. Изследват се специфични площи и съоръжения

свързани с функционирането на селището и на римския начин на живот. Създадената, специално за

изследването типологията е в синхрон с типологията, създадена от римския архитект Витрувий в

трактата ”Върху архитектурата„. Определени са следните типове: площи и съоръжения свързани с

комуникациите и транспорта - пристанища, улици, порти, форум; площи и съоръжения свързани с

религията и императорския култ - триумфални арки, нимфеуми, гробници, светилища, некрополи;

съоръжения свързани с техническа инфраструктура като аквадукти, водни резервоари, канали.

В първите две таблици (Табл. 1 и 2) e установено, че най-големият брой сгради, които са

разкрити при археологически дейности са термите (27 броя в 20 града) и театрите (25 броя в 22 града).

На тази база се съставят още две таблици, който описват местоположението на други сгради и

съоръжения спрямо термите и театрите.

В събраните градските планове, дистанциите с размери S, M, L, XL започват от термите или

театъра. Идентифицира се какви типове обществени сгради и съоръжения са разположени в

съответните дистанции (Фиг.13). Резултатите се описват в табличен формат (Табл.3).

15 Koolhaas, R. and Bruce Mau, Small, medium, large, extra-large. New York. Monacelli press. 1995

Таблица 2. Специфични площи и съоръжения в римски селища

Фиг. 13 Градоустройствени схеми на Сердика и Филипопол и проучване на разстоянията от термите в

S,M,L,XL дистанции автор: арх.Димитрина Попова

Таблица 3. Дистанции между терми и други обществени сгради и съоръжения

4.4. Резултати и изводи Въз основа на повтаряемостта на типовете обществени сгради, съоръжения и площи в

съответните избрани римски селища, се стигна до следните резултати: най-разкритият тип сграда са

термите с общ брой 27 като са разкрити в 20 от 26 селища като при някои липсват, а при други има по 2

– Хиераполис, Сиде, Ефес, Босра, Пергамон или по 3 броя като например в Милет. Следващи по брой

са театрите/одеони, които са сгради за развлечения: в 22 селища има 25 театри, като в някои са по 2

броя като Хиераполис, Гераса и Атина. Храмовете се срещат в 20 от 27 града, като при някои селища

имаме по няколко. Значително по-малък е броят на разкритите сгради, които са свързани с

административни дейности, управление на града, правораздаване, търговия: базилики и булевтериони -

съответно в 15 и в 8 града. Откритите библитеки са 6 броя, най-рядко са разкрити амфитеатри - 4 на

брой, което означава, че този архитектурен тип сграда не е характерен за елинистическата зона на

влияние.

В Таблица 2 се описва археологическата информация за специфични площи и съоръжения

свързани с функционирането на селището и на римския начин на живот в 26 римски градски структури

от елинистическата зона на влияние. Резултатите показват, че пристанища има в селища разположени

на море като в Милет, Ефес, Смирна или голяма плавателна река като във Филипополис и в Палмира.

Най-много са открити в 20 селища форумите и агорите. Тип пазарни площади са разкрити в 6 селища,

които са площи предназначени за търговия. Улиците с най-висок трафик са открити в 18 от 26 селища.

Преброени са крепостни стени в 16 града, които са функциониращи в края на ІІІ в. В някои от римските

градове съществуват градски стени от елинистическия период, но те са разрушени от римляните в

значителни участъци, така че са загубили функцията си. Порти и триумфални арки са разкрити в 18 от

градовете. Те са от значение за изследването и се обособяват като самостоятелен тип, тъй като имат

съществена роля за контрола на трафика, за маркирането на началото и края на градска ядро.

Водата е жизнено необходима за функционирането на селището. Аквадукти има в 13 от

селищата, като някои от тях са от елинистическа епоха, но повечето са построени от римляните.

Нимфеумите са друг тип съоръжение на римската градска структура, при което се подчертава ролята на

водата и водоснабдяването в селищата: открити са в 13 селища от общо 26.

Некрополи и светилища има съответно в 10 и в 17 от 26 селища. Това са типове съоръжения

принадлежащи както към религиозните вярвания на местното население, така и свързани с

императорския култ както имаме в Сердика и Пауталия.

В Таблици 3 и 4 се представят най-често срещаните съчетания между сгради и съоръжения в

ансамбли между най-повтаряемите и открити типове сгради, съоръжения и специфични площи в римския

град.

Термите се разполагат най-близо, на времева дистанция 1.5 мин. или 100 м., до гранични

елементи, които определихме в глава ІІ като индикатори за граница. Тава са градски стени, морски бряг

или речен бряг, маркираните входове на селищата: градски порти, арки, пристанища. Пак в същия

времеви диапазон от 1.5 мин се намират улици с колонади или главни провинциални пътища.

Най-далече от термите, на XL разстояние, което е равно на 12 мин. или 800 м. дистанция са:

храмове, акрополи и некрополи. В средните стойности - M (времева дистанция 3 мин) и L (времева

дистанция 6 мин), най-често сградите на обществените терми са разположени до форум, булевтерион,

театър, стадион. Редица изследователи на римското градоустройство доказват, че за 12-15 минути е

достатъчно да се измине в масовия случай римското селище от единия до другия край.

При изследване на местоположението на театрите най-близка дистанция S – 1.5 мин или 100 м..

има до акрополи и храмове.. В дистанцията XL, съответстваща на 800 метра или 12 мин., се обхваща

цялото селище. В тази дистанция се наблюдава също ситуиране на гранични елементи, които

дефинирахме в глава ІІ. Тава са градски стени, порти и пристанища, терми. Стадионите и форумите са в

средния диапазон на дистанциите от театъра.

Модел на сценарии за преживяване на римския град, когато се влезе през градска порта или

пристанище се състои от следната последователност в пешеходното движение: първо се преминава

през или покрай термите, достига се до форума или агората, отива се до театъра и се завършва на

акропола при храмовете. Има идеологически и практически причини за позиционирането на термите в

тази последователност. Функцията на обществените терми е предназначена към физическото здраве и

тяло на човека, докато храмът отправя послания към човешкия дух и това е ясно разграничено в

римския град. Сградите разположени в най-високата част на града - на акропола осигуряват видимост

към града и близката околност както и информация кой влиза в града. Обратно термите, които са

разположени в ниската част осигуряват анонимност към останалата част на града. По-лесно се събира и

довежда вода в ниските като надморска височина терени на града отколкото да се доставя към високите

части и следователно ситуирането на термите е предпочитано в по-ниските зони.

Разположението на обществените терми в Сердика, Филипопол и Пауталия е според описания

сценарии. Те са локализирани най-близо до градски порти и стени и са най-отдалечени от акропола и

религиозните сгради. Това е знак за силна политика на романизация в провинция Тракия в периода І-ІІІ

век, която не се различава от проведената в другите източни провинции на Римската империя.

В резултат на изследването се доказва, че разположението и връзките между обществените

сгради, съоръжения и площти не са случайни. Те са продукт на правила, създадени при селищното

устройство и на колективни решения, които защитават римската култура като доминираща при

решаването на конфликта между локалната култура и имперската.

Фиг. 14 Визуализация на римския град Хиераполис, Мала Азия, от 3в.

Театърът доминира с височина над градската структура.

автор: J.Cl.Goluin16

16 Parish, D. (ed) The Urbanism of Asia Minor. Journal of Roman Archaeology №45, Portsmouth, 2001. стр.94-95

Заключение

Дисертационният труд допълва и обогатява теоретичните изследвания за римските селища,

разположени в Тракия и в земите на съвременна България. Създава методология за изучаване на

римските градове, която се основава на количиствени показатели.

Основи приноси на дисертационния труд могат да се обобщят в две направления:

-с научен и научно-приложен характер 1. Разработена е и тествана методика за анализ на римското селище, която е основана на

количествни данни. Това гарантира обективен подход при анализа. Методиката има универсален

характер и може да се използва за установяване на връзки и разстояния между други площи и

съоръжения за други римски селища.

2. Разработената методика е съставена от повтаряемост на операциите и количествени бази

данни, което създава условия да се приложи в софтуер, който да подпомогне идентифицирането на

една сграда при археологически разкопки спрямо нейното разположение в градската структура.

-с научен характер 3.Създадени са 18 планировъчни модела с градоустройствени схеми на Сердика, Филипопол и

Пауталия във времеви подпериоди от 50 години от 0г. до 300 г.

4.Съставени са 4 броя таблици със систематизирана база данни по типове за сгради и

съоръжения в 26 римски селища от римските провинции Тракия, Ахая, Македония, Сирия, Азия.

Таблиците са унифицирани и могат да се използват за събиране и организиране на база данни от

археологически проучвания в табличен формат.

5.Графично са реконструирани 4 броя четириколесни превозни средства и са изработени

чертежи с радиусите им на завиване.

6.Доказано е, че в улици с ширина по-малка от 3.70 м четириколесни коли с твърда връзка не

могат да маневрират. Четириколесни превозни средства с предно окачване не могат да маневрират в

улици с ширина по-малка от 3.34 м.

7.Въведена и обоснована е хипотезата, че не всички улици в римската градска структура е

достъпна за тежкотоварни превозни средства.

8.Установени са тенденции при разполагането на обществените сгради и съоръжения в римския

град.

9.Създадена е възможност за популяризиране сред международната научна общност на

изследванията за римското градоустройство в българските земи като авторските схеми, чертежи,

таблици и илюстрации са изработени в дигитален формат и могат да се публикуват и разпространяват в

интернет.

Насоки за бъдещи изследвания

Изработената от мен методика за изучаване на римските селища в табличен и графичен формат

дава възможност за стесняване на предмета на изследване при бъдещи разработки. Така например

потенциална научна тема е да се проследи градската периферия в контекста на една по-широка група

римски градове.

Това може да се постигне като се събере и организира по-същия табличен и графичен формат

база данни за градовете в центъра на империята като Остия, Помпей и метрополията Рим. Идентифицира

се промяната на границата между ядрото и периферията в градоустройствени схеми отговарящи на 50

годишните подпериоди от 0г. до 300 г. залегнали в настоящата дисертация. Целта е да се проведе

сравнителен анализ в промяната на градските граници в центъра на империята и в източните римски

провинции. Така биха се намерили отговори на въпроси като:

1.съществуват ли паралелни процеси в промяната на градската периферия в градовете от центъра

на империята и източните провинции в периода І-ІІІ век?

2. до каква степен промяната на градските граници е локален процес за Сердика, Филипопол и

Пауталия или е отражение на градоустройствени процеси в центъра на империята?

ІІІ. ПУБЛИКАЦИИ ПО ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Попова, Д. „Границите на Сердика, Филипопол и Пауталия през І-ІІІ век”, в сп. „Архитектура”, бр.5/

2013, София, стр. 47-51.

Попова, Д. „Градоустройствени архетипове през І-ІІІ в. на Пауталия, Сердика, Филипопол и Августа

Траяна”, Международна юбилейна научно-приложна конференция УАСГ2012- гр.София, 2012, Том І,

стр. 51-56, ISBN 978-954-724-049-0.

Попова, Д. „Строителни норми на римската архитектура на Балканите І-ІІІ век”, XII Международна

научна конференция ВСУ 2012, София, България, Том ІІ, стр.ІV18-ІV22, ISSN 1314-071X.

Попова, Д. „Законът за устройство на територията в Римската империя”, Изкуствоведски четения 2011,

Институт за изследване на изкуствата, БАН, София, стр. 99-105, ISSN 1313-2342.

Попова, Д. „Римският град в компютърните игри”, в: Изкуствата, пазарът, публиките. Институт за

изследване на изкуствата, Българска академия на науките, София, 2012,стр.183-187,ISBN 978-954-8594-

44-8

Popova, D. “Access of heavy load vehicles in Pautalia, Serdika, Philippopolis and Nicopolis ad Istrum”,

Conference Proceedings volume: Communication and commerce on the Balkans. American Research Center in

Sofia, Bulgaria, 2014.

Limits of Interference of Roman Empire by Architecture in Thrace

PhD dissertation

Architect and PhD candidate

Dimitrina Marinova Popova

I developed my dissertation based upon the premise that architecture generates culture and, therefore,

building activities and the whole lifecycle of Roman towns represented cultural interaction and contradiction

between local population and Romans in the provinces.

The object of research concerns provincial Roman towns dated between the 1st and 3rd centuries AD

from the perspective of urban planning and architecture. The scientific goal is to find out methodology and to

test it in case studies on three Roman settlements: Serdika, Philippopolis and Pautalia that are now situated in the

central areas of the contemporary Bulgarian cities respectively Sofia, Plovdiv and Kiustendil. Specifically my

methodology is based on three urban elements in the urban fabric: town boundaries, street grid and composition

of monumental buildings.

The first component of the methodology concerns town boundaries. In the urban fabric I follow the lines

that form two distinctive zones - urban nucleus and urban periphery. I explored the change of town boundaries in

temporal steps of 50 years and consequently the transition of nucleus and periphery in the urban structure. It is

conducted by 18 urban planning schemes.

The second component of the methodology is based on metric indicators of street width and street

junctions where four wheeled carts could move and maneuver. It is important to consider the access of animal

drawn vehicles in Roman town because it is an urban factor that formed the trade and market area on everyday

basis.

The third component of the methodology concerns the composition of monumental buildings in the

Roman settlements. I define building position in four levels of walking distances to main public buildings and

structures. For example by a comparative analysis among 20 towns in the Roman East and the position of 27

baths in them, I find tendency specifically in bath buildings location and comment it on the case studies of

Serdika, Philippopolis and Pautalia.

The structured table format data on roman architecture proves that architectural questions might be

transformed into quantitative values. This allows the methodology be developed into a software that can identify

a type of building according to its location features in the urban fabric. The developed methodology might be

implemented for finding other special and walking relationship between other building and structures.

Изразявам благодарности към:

� научния състав на сектор „Архитектура” и административния екип при Института за изследване

на изкуствата, Българска академия на науките

� проф. д-р арх. Малвина Русева - научния ръководител на дисертацията за това, че подкрепи

изследователските ми идеи и начинания и даде ценни съвети за структурирането на

дисертацията

� Американския научен център в София, където участвах в две програми за докторанти. Чрез

едната получих 24 часов достъп в продължение на един месец до две библиотеки в Атина,

Гърция, което доведе до сериозно влияние върху настоящата дисертация.

� доц. арх. Мария Миркова – майка ми, с която обсъдихме няколко важни теоретични

архитектурни въпроса.