Buletin ALL 2015 - cataracta.bgcataracta.bg/wp-content/uploads/2016/06/bulletin-2015-4-6.pdf · април – юни 2015 1 Технология на Active Fluidics™ ОФТАЛМОХИРУРГИЯ

�април–юни 2015

Технология на Active Fluidics™

AutoSert® IOL Injector

Офталмолологията в Швейцария: Hans Goldmann срещу Alfred Vogt

Един по-„дишащ“ начин да привнесем цвят в очите на пациентите

Шест стъпки за успешна практика

AIR OPTIX® COLORS − първите SiHy цветни контактни лещи

ДАЙДЖЕСТ ОФТалМОлОГиЯ

�

април – юни 2015

1

ОФТА

ЛМОХИ

РУРГИЯ

Технология на Active Fluidics™

постигане на физиологично вътреочно налягане по време на факоемулсификацияG. Scharioth, Recklinghausen/Szeged, Germany/Hungary)

Prof. Scharioth представи своя пръв случай със CENTURION® Vision System през лятото на 2012 г. Оттогава повече от 3000 слу-чаи са третирани в Aurelios Eye Center, Recklinghausen, Germany. Презентаторът започна своето изложение, като се спря на някои основни характеристики на традиционната гравитационна сис-тема. Неин фундаментален принцип е, че колкото по-високо е бутилката, толкова по-високо е вътреочното налягане. Височи-на от 100 см означава ВОН 74 mmHg. Съществуват обаче някои рискове, свързани с високото ВОН – загуба на ендотелни клет-ки и потенциално увреждане на зрителния нерв, нарушаване на хориоидално-ретиналната перфузия, пролапс на ириса, болка и като цяло по-голям риск от усложнения.

Основните характеристики на Active Fluidics™ са: 1) стабилност на предната камера в зависимост от избраното от хирурга ВОН; 2) намаляване на колапса (виж фигурата); 3) намаляване на стре-са за очните тъкани; 4) намаляване на интракамерната турбулен-ция; 5) намляване на компликациите; 6) повишена ефикасност.

ОФТалМОХирУрГиЯ

Alcon Centurion® Vision System Council Meeting Proceeding 2014(Milan 12th October, 2014)

�

ДАЙДЖЕСТ ОФТАЛМОЛОГИЯ2

Проучване, замислено да сравни фа-коемулсификацията в три групи (n=50 очи във всяка) с три различни пред-варително зададени таргетни ВОН – 20, 30 и 40 mmHg, демонстрирало, че крайният резултат не се различава значително между трите групи. Освен няколко случая на нестабилност на предната камера (две очи в 20 mmHg) в групата, нито едно в 30 mmHg и едно око в 40 mmHg не били наблюдавани други усложнения.

В заключение Prof. Schariott заяви, че факоемулсификацията при по-ниско вътреочно налягане е добре толери-рана и ефикасна с CENTURION® Vision System и новата Active Fluidics™.

Безопасни параметри с нова флуидикаC Johansson, Kalmar Sweden

В своята презентация Dr. Johansson направи обзор на оптималните па-раметри с новата флуидика. Основна характеристика на CENTURION® Vision System е възможността да се зададе таргетно ВОН и то да бъде поддър-жано през цялата процедура. Като допълнителна безопасна мярка упо-требата на аспирационна тръбна сис-тема с малък лумен и максимално ни-сък Compliance предпазва от пикови флуктуации на ВОН, които иначе биха могли да възникнат след преминава-не на оклузията. Въпросът за какви стойности и интервалите, в които тези параметри могат да варират, е адеква-тен. За да отговори на този въпрос, Dr. Johansson използвал модел, базиран на измервания в херметична пробна камера. Първоначалните необработе-

ни данни били след това трансформи-рани в математически модел.

Резултатите, постигнати без оклузия, показали, че постигнатото вътреочно налягане е същото, както таргетното, в границите до 70 mmHg, независимо от другите параметри. При много ви-соко зададено таргетно вътреочно на-лягане, в комбинация с много високи параметри на помпата (700 mmHg ва-куум и аспирационен поток от 60 cc), реалното ВОН може да бъде по-ниско от зададеното таргетно ВОН. Само че в реални физиологични условия та-кова високо таргетно вътреочно на-лягане и параметри не са препоръчи-телни. Заключението на презентатора е, че Active Fluidics™ технологията с CENTURION® Vision System е многооб-хватна и де факто всеки параметър е подходящ и постижим по отношение на стабилността на предната камера.

След това били изследвани флуктуаци-ите на ВОН след оклузия. При такива условия бе установено, че е възможно да се работи при много високи стойно-сти на вакуума. Според модела вакуум от 700 mmHg с аспирационен поток 60 cc и таргетно ВОН 60 mmHg ще инду-цира преходно спадане на налягането от 60 mmHg до 24 mmHg, преди отно-во да достигне до 60 mmHg.

Тези данни показват, че CENTURION® Vision System има изключително гъв-кави характеристики и предлага мно-го нови опции на катарактните хирур-зи. Като цяло не е необходимо да се задават високи стойности на таргет-ното ВОН – стабилна камера би могла да бъде постигната и под стойности от 60 mmHg. Залагането на ниско тар-гетно ВОН е възможно с CENTURION® Vision System, но стойности по-ниско


�

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯот 35 mmHg изискват много големи

хирургични умения.

постоклузионен колапсB. Sitki, Aslan, Ankara Turkkey

Dr. Aslan сподели своя опит с постклу-зионния колапс. Той цитира източни-ци, според които честотата на витре-ктомия била 0.62% (n = 17 пациенти) от кохорта от 2758 случая, третирани с INFINITI® Vision System. Скъсване на задната капсула настъпило при 0.82% от случаите (n = 14). Постоклузионният колапс бил причината за 64% от реги-стрираните скъсвания на задната кап-сула. В противовес при нито един от пациентите не настъпило такова про-изшествие, оперирани с CENTURION® Vision System (n = 393).

Амплитудата на постоклузионния ко-лапс е редуцирана при Active Fluidics™ технологията в сравнение с гравита-ционните системи. Колапсът може да бъде контролиран с избора на правил-ните параметри (вакуум, аспирацио-нен поток и иригационно налягане). Хирургът също може да упражни вли-яние върху колапса, като намали ефек-тивния поток (използване на типове с по-малки аспирационни отверстия – Microflow tip), повишавайки инфлу-зията и оптималната конструкция на разреза. Много голям разрез (т. е. про-пускащ или прекалено стегнат), може да повиши честотата на колапса.

Dr. Aslan съобщи резултатите от проуч-ване, сравняващо 25 случая, при които е използвана Active Fluidics™ техноло-гия, и 25 случая с пасивна гравитаци-онна инфлузия (собствени данни на презентатора, непубликувани).

Средният брой на колапсите бил по-нисък с Active Fluidics™ от гравита-ционната инфлузия: 0.12+ 0.33 срещу 0.44+ 0.58 (p=0.021).

Различни превакуум стойности са свързани с различните видове фако типчета. Когато няма оклузия,пре-вакуум стойностите варират според предварително зададените аспираци-онен поток и ВОН. При зададено ВОН и определно фако типче колкото по-го-лям е аспирационният поток, толкова по-големи са превакуум стойностите. За даден аспирационен поток и фако типче превакуум стойностите намаля-вали с увеличаване на ВОН.

При липса на оклузия и по-ниска пре-вакуум стойност, толкова по-малко рисковано е да се доближи до ириса или капсулата с типчето. Накратко в табл. 1 се показва, че типчетата са асо-циирани с различни превакуум стой-ности (неоклудирани). Незапушените превакуум стойности варират според предварително зададените аспираци-онен поток и ВОН (виж табл.1).

Таблица 1

IOP(mmHg) 50 100 50 100

ASPFlow

KelmanMiniFlared

Tip 45

INTREPID®Balanced

Tip 4520 75 30 70 2525 115 70 115 7030 160 120 160 12535 200 175 210 18040 260 225 260 23545 310 290 320 29050 360 345 375 36055 420 405 430 42060 480 460 490 485

�


�

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯот 35 mmHg изискват много големи

хирургични умения.

постоклузионен колапсB. Sitki, Aslan, Ankara Turkkey

Dr. Aslan сподели своя опит с постклу-зионния колапс. Той цитира източни-ци, според които честотата на витре-ктомия била 0.62% (n = 17 пациенти) от кохорта от 2758 случая, третирани с INFINITI® Vision System. Скъсване на задната капсула настъпило при 0.82% от случаите (n = 14). Постоклузионният колапс бил причината за 64% от реги-стрираните скъсвания на задната кап-сула. В противовес при нито един от пациентите не настъпило такова про-изшествие, оперирани с CENTURION® Vision System (n = 393).

Амплитудата на постоклузионния ко-лапс е редуцирана при Active Fluidics™ технологията в сравнение с гравита-ционните системи. Колапсът може да бъде контролиран с избора на правил-ните параметри (вакуум, аспирацио-нен поток и иригационно налягане). Хирургът също може да упражни вли-яние върху колапса, като намали ефек-тивния поток (използване на типове с по-малки аспирационни отверстия – Microflow tip), повишавайки инфлу-зията и оптималната конструкция на разреза. Много голям разрез (т. е. про-пускащ или прекалено стегнат), може да повиши честотата на колапса.

Dr. Aslan съобщи резултатите от проуч-ване, сравняващо 25 случая, при които е използвана Active Fluidics™ техноло-гия, и 25 случая с пасивна гравитаци-онна инфлузия (собствени данни на презентатора, непубликувани).

Средният брой на колапсите бил по-нисък с Active Fluidics™ от гравита-ционната инфлузия: 0.12+ 0.33 срещу 0.44+ 0.58 (p=0.021).

Различни превакуум стойности са свързани с различните видове фако типчета. Когато няма оклузия,пре-вакуум стойностите варират според предварително зададените аспираци-онен поток и ВОН. При зададено ВОН и определно фако типче колкото по-го-лям е аспирационният поток, толкова по-големи са превакуум стойностите. За даден аспирационен поток и фако типче превакуум стойностите намаля-вали с увеличаване на ВОН.

При липса на оклузия и по-ниска пре-вакуум стойност, толкова по-малко рисковано е да се доближи до ириса или капсулата с типчето. Накратко в табл. 1 се показва, че типчетата са асо-циирани с различни превакуум стой-ности (неоклудирани). Незапушените превакуум стойности варират според предварително зададените аспираци-онен поток и ВОН (виж табл.1).

Таблица 1

IOP(mmHg) 50 100 50 100

ASPFlow

KelmanMiniFlared

Tip 45

INTREPID®Balanced

Tip 4520 75 30 70 2525 115 70 115 7030 160 120 160 12535 200 175 210 18040 260 225 260 23545 310 290 320 29050 360 345 375 36055 420 405 430 42060 480 460 490 485

�

ДАЙДЖЕСТ ОФТАЛМОЛОГИЯ�

AutoSert® IOL Injector

Заслужават ли си предимствата за пациенти и хирурзи? R. Mencucci, Florence, Italy

Dr. Mencucci започна своята презентация, като подчерта, че ус-пехът на катарактната хирургия се базира на перфектна опера-тивна техника и стандартизация на всеки етап от процедурата – инцизии, рексис и IOL имплантации. Предизвикателствата на хирурга са, че настоящите картриджи не стават в разрез, по-ма-лък от 2.4 mm, и неговият отвор трябва да бъде непрекъснато в контакт с разреза по време на имплантация. Към това трябва да се добави, че хирургът трябва да държи инжектора с една ръка и да навива буталото, колкото се може по-бързо, като в същото време придържа инжектора в една ос с тази на инцизията. Пре-ди няколко години Алкон представиха автоматизирана система за имплантация (AutoSert® IOL Injector Handpiece (Autosert® HP). Един въпрос, който може да се породи, е дали това не е просто една „играчка-прищявка“ за най-претенциозните и желаещи да са най-модерни хирурзи, но може би има и много по-основател-ни причини:

По-висока цена, асоциирана с употребата на Autosert® HP в сравнение с досега наличните инжектори.Персоналът в операционната зала трябва да отдели повече време за привеждане в действие на системата в сравнение с ръчните инжектори. Зареждането на IOL в картриджа и им-плантирането им безопасно в окото отнема около 12-13 секун-ди повече с Autosert® HP, отколкото с наличните инжектори.Относно наличността на лесни за употреба инжектори на паза-ра, например Monarch® III Dr. Mencucci каза: „Monarch® III е един от моите любими“. Monarch® III предлага добър контрол при ин-серция, но пак са необходими двете ръце и по този начин може да настъпи „сляп“ момент по време не инсерция (кратък отря-зък от време, през който хирургът не може да види какво точно прави). Предварително заредените инжектори – тип спринцов-

•

•

•

�


5

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯка, изискващи „една ръка“, пораждат

значителна сила при компресиране на IOL и нейното придвижване през картриджа. След което тази сила чувствително намалява и като ре-зултат може да се получи свръхиз-стрелване. С времето буталото не винаги може да се придвижва глад-ко. Слабото възприемане на Autosert® HP от хирурзи e, защото те считат, че нямат нужда от него. Dr. Mencucci показа няколко видеа, показващи затруднение и гафове при IOL ин-серцията, дори и при Monarch® III и Acrysof: стрес на разреза, гънки на роговицата и момента „на сляпо“.

Защо тогава да използваме AutoSert® IOL Injector HP?

1) Помага на хирурга да контролира усилията, свързани с въвеждането на IOL.

2) Касае се за моторизирана система, която позволява непрекъснато и постъпателно инжектиране без насичащи интервали, в противо-вес на инжекторите с навиващи движения.

3) Има по-малък риск от неконтро-лирано свръхизстрелване, така както това може да се случи с ин-жекторите с бутала (предварител-но заредени системи).

4) Двете ръце са свободни и в налич-ност за стабилизиране на окото.

5) Има възможност да се стандарти-зира скоростта на въвеждане на IOL (4.4 mm за секунда максимална скорост). Скоростта на инжекти-ране може да бъде модулирана с

•

възможност за пауза от по-малко от секунда за верификация дали всичко е под контрол преди успеш-ното завършване на инсерцията.

Деформирането и разширяването на инцизията е проблем със съвремен-ните картриджи, тъй като тенденция-та е да се намали размерът на инци-зията. Едно проучване от Alen at al. демонстрирали значително по-малко разширение на инцизията с AutoSert®, използван при бърза скорост (4.4 mm/sec.), отколкото с Monarch® III или Autosert® HP при 1.5 mm/sec.

Също така е много добре известно, че един правилен недеформиран разрез намалява риска от постоперативно изпускане на течност и съответно кон-таминация с бактерии от конюнкти-валния сак. Dr. Mencucci показа някои OCT снимки, сравняващи инжектира-нията с Monarch® III и Autosert® HP. Ця-лостната архитектура на разреза била перфектно съхранена с Autosert® HP, докато това не бил случаят след ин-серция с Monarch® III.

Освен тези OCT снимки на предния сегмент интересно е какво се случва и откъм страна на ендотела. За да от-говори на този въпрос, презентаторът наскоро е извършил изследвания на 40 свински очи. 20 от тях получили IOL посредством мануално инжектиране с Monarch® III през 2.2 mm разрез и 20 получили IOL с Autosert® HP. Тя пока-зала как изглежда ендотелната стра-на на 2.2 mm инцизия на скениращ електронен микроскоп. При Autosert® HP околните тъкани са гладки и уни-формени. При Monarch® III линиите на разреза и прилежащите тъкани не

�0


са толкова правилни, като понякога била установена и значителна кола-терална травма. Според Dr. Mencucci тези данни може би не са от клинична значимост, обаче установената раз-лика е впечатляваща. Днес има не-двусмислени доказателства, че пер-фектната архитектоника на разреза е от основно значение за превенция на ендофталмита.

Според статията на Dr. Allen, както и експериментите на Dr. Mencucci раз-мерът на вътрешната ос на инцизията бил по-малък при Autosert® HP в срав-нение с Monarch® III.

В заключение Autosert® HP e лесен за привеждане в действие с почти никаква крива на овладяване. Сис-темата елиминира каквито и да било предизвикателства за хирурзите, ко-гато става въпрос за контрол на ин-серцията на IOL. Имплантацията про-тича гладко, разрезът се разширява и травмира много по-малко, отколкото

с Monarch® III. Този факт е от интерес, тъй като ние се движим все по-бързо и по-бързо към ерата на фемтосекунд-ната лазерна катарактна хирургия, къ-дето имаме перфектна инцизия и аку-ратен рексис. Ето защо Autosert® HP със своята акуратна стандартизирана безпрепятствена IOL инсерция е пер-фектно съпоставим с тази технология, според Dr. Mencucci.

В последвалата дискусия Prof. Schariott каза, че е съгласен с изложеното от Dr. Mencucci, но не е съгласен с факта, че процедурата отнема повече вре-ме с Autosert® HP. Tой каза, че от своя опит операцията станала по-бърза с HP, защото имплантацията е по-кон-тролирана. Трябва да се спомене, че разпределението на работата между сестрите и хирурга също допринасят за това процедурата да е по-бърза. Dr. Mencucci се съгласи, че предвари-телно извършена работа от сестрите също така би могло да бъде предим-ство.

Върви ли човешкото око в крак с еволюцията?

OSN Europe Edition January 2015 Healio.com/OSN

OSN изследва безпрецедентните предизвикателства, с които окото се сблъсква по отношение на своята адаптация.

Само за няколко десетилетия нашата околна среда и начин на живот пре-търпяха бързи, радикални промени, които поставят безпрецедентни пре-дизвикателства към способността за

адаптация на човешкото око. Във връз-ка с това Lucio Burrato MD, OSN, Europe Edition Board Member, е предложил анкета от три въпроса, раздадена от Ocular Surgery News на офталмолози от целия свят. В този брой е отговорът на въпрос №1 според мненията на от-ветниците. Следете за повече по тема-та в следващите броеве.

Michela CimberleOSN Europe Edition Consulting Editor

��


�

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯПреди 40 милиона години първото

човекоподобно се появило на земята.

През 13-ти век били изобретени пър-вите очила за носене.

През15-ти век Gutenberg изобретил печатната преса.

През 1879 г. Edison открил електриче-ската крушка.

През 1939 г. бил изобретен първият електронен дигитален компютър.

През 1940-те и 1950-те били въведени масовите образователни системи.

През 1973 г. бил произведен първият мобилен теллефон.

През 2015 г. има повече от 2 милиарда персонални компютъра в света и 7.1 милиарда мобилни телефона; 2.7 ми-лиарда население или 40% от хората имат интернет връзка.

За период от 40 милиона години чо-вешкият организъм се развивал, като окото било предназначено за гледане надалеч. Изведнъж, за кратък период от време, за малко повече от един век, най-вече след откритието на електри-ческото осветление, всичко се проме-нило. Имало ли е време окото да се приспособи? Да се нагоди към изцяло различните условия за толкова кра-тък период?

В САЩ и Европа децата започват да използват зрението си за близо на 3–4-годишна възраст, още от пред-

училищна възраст. Ползването на това зрение прогресивно нараства в началното училище, за да достигне максимум във висшите учебни заве-дения и оставайки на подобно ниво със започване на работа при повече-то хора.

Още повече че през последните де-сетилетия книгите все повече се под-менят със светещи екрани (телевизия, компютри, таблети, мобилни устрой-ства). Също така разстоянието за чете-не от 35–40 см за книги падна на 20–25 см за таблети и мобилни телефони.

Ако близо 40 милиона години окото е използвано за гледане надалеч, през последните години то е силно анга-жирано за наблизо при изкуствено осветление. Днес човешкото око има работен товар, който е пет пъти по-голям отколкото този в непосредстве-ния следвоенен период. Към това трябва да се добави и че средната продължителност на живота е била 41 години през 1900-те. Днес тя е близо 80 години – това означава, че окото трябва да работи два пъти по-дълго като време.

Средата, където прекарваме по-го-лямата част от живота си, днес е на закрито – работно място, офис, дом. Тази среда е отоплена, изсушена, вен-тилирана. Слъзният филм е променен с произтичащите от това последствия за качеството на зрение и комфорт.

��


Въпроси и резултати

Въпрос № 1

Гледайки в бъдещето през след-ващите 30 години, в какво съотно-шение очаквате да се повишат: ми-опия, катаракта, МДСВ, сухо око и глаукома?

Резултати

Миопия. Отговорилите средно смя-тат, че миопията ще се увеличи с око-ло 30%. Малко (5%) смятат, че тя ще се удвои, докато повечето (48%) смятат, че увеличението ще бъде равно или по-малко от 30%.

Катаракта. Очакваното увеличение е около 25%. Само малка част от ответ-ниците очакват увеличение на ката-рактата с повече от 50%.

МДСВ. Тук се очаква значително увеличение поради застаряване на населението. Една трета от анкетира-ните вярват, че МДСВ ще се увеличи с по-малко от 20%, две трети – около 30% и само с 8% от запитаните смя-тат, че ще има нарастване с над 50%. Катарактата и МДСВ ще засегнат все повече хора в развитите общества, където продължителността на живота е по-дълга. Борбата с възрастово обу-словените очни заболявания е едно от най-големите предизвикателства в офталмологията.

Сухо око. Повече от 10% от запита-ните очакват повишение от над 50%. Само една трета смятат, че това ще е по-малко от 20%. 30% увеличение се предполага от 30% от анкетираните.

Глаукома. Според 75% от отговори-лите глаукомата също се очаква да на-расне, но почти наполовина по-малко от катарактата (16%). Никой не очаква тя да нарасне с повече от 50%, въпре-ки че повишеното ВОН е рисков фак-тор, увеличаващ се с възрастта.

Lucio Burrato MD Centro Ambrosiano di Microchirurgia Oculare (CAMO),

Piazza Republica 21, 20124 Milan, Italy; +39-02-6361191;

e-mail: [email protected]

Перспективи

Демографското „посивяване” на на-шето общество ще има голямо отра-жение върху честотата на катаракта, глаукома и макулна дегенерация. Тези промени ще поставят на голямо изпи-тание здравните системи, което ще на-ложи въвеждането на различни етич-ни съображения, за да се предостави адекватна помощ на тези в нужда.

Samuel Masket, MD,Director of Advanced Vision Care,

Los Angeles

Освен миопията, която може да се уве-личи през следващите десетилетия, аз смятам, че ще станем свидетели на обратно развитие на някои от очните патологии. Хората сега са по-наясно за диетата с ограничени мазнини, хра-нителните добавки, нуждата от двига-телна активност, контрол на диабета и високото кръвно, предпазване от слънчевата светлина и пр. Всъщност ние сме свидетели на това още днес. Броят на операциите на катаракта се увеличава, защото хората живеят по-

��


�

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯдълго, а не защото честотата на ка-

тарактата се увеличава. Има повече пациенти с глаукома, защото тя се ди-агностицира по-рано; по-малко хора се срещат с много нопреднала форма на МДСВ, поради ефективна anti-VEGF терапия. Дори миопията може да не се увеличи, защото хората много повече гледат телевизия от далеч, отколкото четат книги от близо. Тези, които четат и изпитват затруднения, увеличават шрифта. Парадоксално, броят на опе-рациите може да нараства, въпреки че патологиите ще намаляват.

Ehud Assia, MD,OSN Europe Edition Board Member

Director Sackler Schoolof Medecine, Tel Aviv University, Israel

Все още преобладават хората, които искат да имат добро некоригирано зрение за далеч пред такова за бли-зо. Вярвам, че нашите камери (очите) не ги е грижа какво точно фокусират, но факт е, че ние се пристрастяваме с нашите нови телефони и устройства. Мисля, че не е по-вредно да се взи-раме в компютърния екран от това да четем книги на светлина от свещ. Смя-там, че основната разлика днес е раз-личната продължителност на живота, която води до почти 100% нарастване на операциите за катаракта и много по-високи нива на глаукома и МДСВ, отколкото преди две десетилетия. Също така стареещото око е свързано с по-хлабави клепачи и сухото око се превръща в четвъртата офталмоло-гична напаст. Смятам, че мобилните устройства ще се усъвършенстват, ще стават по-лесни и ще могат да се упра-вляват гласово или може би чрез вир-

туални образи, така че да не се налага да се взираме в светещи екрани.

Steve Arshinoff, MD, FRCS,OSN US Edition Cataract Surgery Board

Member, University of Toronto, Canada

Без съмнение въвеждането на техно-логии, които изискват близко зрение (смартфони, видеоигри, персонални компютри, I Pad и пр.) от възрастни, както и от пред-тийнейджъри, до-веде до, с основание наричана, епи-демия от миопия. Докато генетиката играе роля в патогенезата на миопи-ята, наскорошни изследвания, като това на Guangzhou, както и датското проучване на Cui et al., публикувано в „Ophthalmology“ през 2013 г., посочват ролята на застоялия начин на живот и работа наблизо – всички те породени от социокултурологични норми, ак-центиращи върху конкурентността и ранното кариерно израстване. Защо-то нашият глобализиращ се свят ще става все по-конкурентен, натискът върху подрастващите ще се засилва вместо да отслабва. Поради глобално-то затопляне сухото око ще става все по-често. За това ще допринася ес-тествено и роговичната рефрактивна хирургия във всичките нейни форми. Тя пък на свой ред ще се увеличава поради увеличаващия се брой на ми-опи и тяхната покупателна способ-ност. С променящия се климат, с екс-плозивното нарастване на световния туризъм и разпадащия се озонов слой е много вероятно да нарасне броят на случаите с катаракта, периокуларни неообразувания, МДСВ. И още нещо, произтичащо от навиците: с нара-стване благосъстоянието на развива-

��


щия се свят ще нараства проблемът с наднорменото тегло. Това отчасти ще се дължи на навика, произтичащ от „западния” начин на живот, да се кон-сумира процесирана храна “fast food”, набързо, притиснати от времето. Ще бъдем свидетели на увеличаване на тип 2 диабет със съпровождащите го диабетна ретинопатия, макулен оток и други усложнения.

H. Buckhard Dick, MD,OSN Europe Edition Board Member

Chairman, University Eye Hospital Bochum, Bochum, Germany

Какво крие бъдещето?OSN Europe Edition February 2015 Healio.com/OSNLucio Burrato, MD

Първата част на моята анкета, пуб-ликувана в януарския брой на OSN Europe Edition, се занимаваше с въз-можното увеличение честотата на очни състояния като миопия, катарак-та, МДСВ, сухо око и глаукома.

Бързите и драматични промени в околната среда и начин на живот през последните 150 години, отклю-чени от появата на електричеството в началото и компютрите в последно време, изправиха окото пред голямо еволюционно предизвикателство. Па-тологичен отговор може или не може да се очаква?

Вторият въпрос се фокусира върху предполагаеми бъдещи промени, предизвикани от ускоряващото се на-учно-техническо развитие. Ето защо

се опитах да провокирам въображе-нието на панела от световни автори-тети в офталмологията.

Ето го и въпрос №2 с някои от най-ин-тересните и стимулиращи отговори.

Въпрос № 2

Могат ли нови навици и практики да предизвикат толкова значителни промени, на каквито бяхме свиде-тели през последните десетилетия? Могат ли новите технологии също така да играят определяща роля в тези промени?

Дигиталната мултимедия ще промени нашия живот. Напечатаната хартия ще изчезне почти напълно и ще бъде от интерес само за ценители. Достъпът до информация ще бъде тотален в целия свят и ние ще имаме непосред-ствен достъп до последните новини и списания. Същото ще се случи и в много други аспекти на живота. Ясно си представям как ще се кара кола с очила, даващи информация за ско-ростта, поведението на автомобила, дестинацията, потенциални препятс-вия и опасности. В областта на офтал-мохирургията нови интелигентни ми-кроскопи ще направляват хирургията по предварително зададени параме-три, адаптирани спрямо всякакви си-туации и изненади, които биха могли да възникнат в операционната зала. Никога обаче няма да става дума за напълно автоматизирана хирургия, по-скоро за по-технологично базира-на и по-технологично контролирана,

��


11

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯно в основата на която ще бъде непре-

ходно сърцето, емоциите и изкуство-то на хирурга.

Jorge Alio, MD, PhD,OSN Europe Edition Board Member Vissum Corporation, Alicante, Spain

Акцентирана реалност ще помага на естественото зрение през специални лещи и очила. Таблетни екрани ще се появяват върху различни материали и повърхности. Очите трябва да обра-ботват различни нива на информация в тяхното зрително поле по едно и също време. Мисля, че в бъдеще ще имаме нужда от помощ за по-бързо и лесно процесиране на зрителна информа-ция от околната среда до мозъка.

David Touboul, MD, PhD,OSN Europe Edition Board Member

University of Bordeaux, France

От петте възприятия – зрение, слух, вкус, обоняние, допир – само първите две са широко цифровизирани. Оч-аквам нови промени, когато възпри-ятията обоняние, допир и вкус също бъдат цифровизирани.

Matteo Cereda, MD,Ospedale Sacco Milan, Italy

Вярвам, че ще се появят отлични фо-кусиращи IOL в следващите 50 години, които напълно ще изместят настояща-та корнеална и катарактна рефрак-тивна хирургия и ще се превърнат в лек за пресбиопията.

Michael Amon, MD,SN Europe Edition Board Member

University of Vienna, Austria

Техническите възможности ще нарас-нат неимоверно. Едно от откритията, които ще променят фундаментално нещата, ще бъдат автофокусиращите се IOL. Виртуалната реалност силно ще повлияе зрителната функция на хората и по-нататъшната цифровиза-ция ще повиши контрола и синхрона око-ръка, както и ще оптимизира дъл-бочинната перцепция.

Michiel Luger MD, PhD,Vision Clinics, Amsterdam, Netherlands

По отношение на нашето зрително поле техническите иновации в об-разната диагностика ще променят и може би ще подменят традиционното очно изследване с подобни на OCT технологии с по-голяма разделителна способност. Традиционната роля на лекаря също ще се промени – дистан-ционният очен преглед чрез сателит или интернет ще бъде широко застъ-пен.

Samuel Masket MDAdvanced Vision Care, Los Angeles, USA

Невъзможно е да се предскаже бъде-щето, защото скоростта на промени непрекъснато се повишава. Кой би предсказал важността на OCT днес преди 10 години?

Alain Bron, MD,OSN Europe Edition Board Member

University of Dijon, France

Смятам, че таблетите ще изместят всичко. Всяка професионална дей-ност (ако има още някаква останала)

�0

ДАЙДЖЕСТОФТАЛМОЛОГИЯ12

ще бъде свързана с компютърен ек-ран. Оставащите дейности, които ще ще изискват адекватно зрение нада-леч, ще бъдат спортът и шофирането.

Vikentia Katsanevaki MD, PhD,OSN Europe Edition Board Member,

Orasis Eye Center, Athens, Greece

Игри навън на слънце е доказан на-чин за превенция на късогледството. Защото днес децата играят по-малко в нашия западен „цивилизован” свят и са много повече пред своите iPad, iPod, компютърни и телевизионни екрани, очаквам те да станат по-късо-гледи от преди едно поколение.

Frank Goes, MD,Goes Eye Centre, Antwerp, Belgium

Мултимедията ще присъства все по-вече и повече и очите ще трябва да се справят с гледане наблизо още от ранна детска възраст. Това означава повече акомодация и повече късо-гледство. От друга страна, пресбио-пията ще се появява по-рано, поради по-интензивната употреба на зрение-то за близо – някъде между 30–40–го-дишна възраст. Глобалното затопляне и изкуствено климатизираната среда (дом, работно място, автомобил и пр.) ще имат по-голямо въздействие вър-ху лакрималната система.

Lucio Burrato, MD,OSN Europe Edition Board Member

Centro Ambrosiano Oftalmico, Milan, Italy

Все по-широката употреба на ком-пютри в световен мащаб определено ще засили тенденцията към миопия. Пресбиопията може би ще се отключ-ва по-рано поради по-интензивна употреба, зрението наблизо.

Florence Malet, MD,OSN Europe Edition Board Member,

University of Bordeaux, France

По-широкото навлизане на техноло-гиите за гласово разпознаване ще на-мали зависимостта от четящи/ прин-тиращи устройства.

Donald J. Amico, MD,Weill Cornell Medical College,

New York, USA

По мое мнение най-важният фактор е повишаването на възрастта. Очаквам средната възраст да се покачва пора-ди развитието на медицинските техно-логии и по-доброто образование. От друга страна, не вярвам, че болестите ще изчезнат, дори и с по-добра техно-логия и подобрена ранна диагностика. Може би ще имаме повече проблеми, предизвикани от замърсяването на околната среда и пренаселеността на света. Някои заболявания, като сухото око, ще бъдат по-чести.

Frances Meier- Gibbons, MD,OSN Europe Edition Board Member,

Rapperswill, Switzerland

Нашите очи никога не са употребява-ни толкова в миналото, колкото сега. Малките деца са пристрастени към видеоигрите и своите iPad. Все повече хора имат проблеми с шийната мус-кулатура и ошипяване. Непрекъснато

��


13

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯдържим вратовете си флексирани, за

да прочетем нещо на мобилните си електронни устройства. Децата за-почват да правят това от още по-ран-на възраст, което ги прави по-уязвими към този род проблеми. Сухото око ще продължи да се разпростира, за-щото сме така погълнати от Facebook, WhatsApp, че забравяме да мигаме. Мисля, че пресбиопията ще настъпва на по-ранен етап заради прекомерно-то натоварване на цилиарния мускул.

Manish Nagpal, MS,DO,FRCSOSN APAO Edition Board Member

Retina Foundation, Ahmedabad, India

С напредване на технологията и вир-туалното изобразяване смятам, че натоварването за очите ще намалее. Гласовият контрол също може да до-принесе в това отношение. Предстои да се види коя възрастова група ще се възползва и адаптира към тези техно-логии през следващите три десетиле-тия. Лесно можем да предположим, че това ще са по-младите. В другия край на спектъра са тези, които сега са на и над 50 години. Човешкият дух проявя-ва любопитство към нови играчки, но в същото време се придържа силно към навици и традиции.

Khiun F. Tjia, MD,Isala Clinics, Zwolle, Netherlands

Не вярвам, че навиците, поведението, технологиите ще предизвикат вне-запни промени, защото еволюцията е много, много бавен процес. Все още имаме зъби-мъдреци, които повечето от нас са извадили, защото са безпо-лезни; все още имаме апендикси, кои-

то също много хора са си отстранили. Тези непотребни части от нашите тела би трябвало да изчезнат много отдав-на, ако еволюционните промени бяха по-бързи.

I. Howard Fine, MD,OSN US Edition Cataract Surgery Board

Member, Oregon Heaslth and Science University, Portland, USA

Смятам, че така ще изглеждаме на-края: голям мозък, късогледи очи, малко тяло, но с дълги пръсти за ра-бота върху клавиатури.

Jerry Tan, MD,Jerry Tan Eye Surgery

Camden Medical Centre, Singapore

Въпрос № 3

Какви промени ще настъпят в окото на зрелия човек през следващите 30 години, имайки предвид по-интен-зивната и разнообразна употреба на близкото зрение, особено при днешните деца и тийнейджъри?

OSN Surgery News Europe Edition March 2015 Healio.com/OSN

Отговори

По-честото гледане наблизо ще от-ключи късогледство. Виртуалната ре-алност силно ще повлияе зрителната функция на хората, като по-нататъш-ната компютризация ще повиши ко-ординацията око-ръка и перцепцията за дълбочинност.

Michiel Luger, MD,Vision Clinics, Utrecht, The Netherlands

��


Ще срещаме повече миопични очи. Някои могат да предпочетат да си ос-танат късогледи, някои ще искат да си направят рефрактивна хирургия за по-добро далечно зрение, но вез-ните ще бъдат наклонени към леката дискретна миопия вместо чистата еметропия.

Hiroko Bissen- Miyajima, MD, OSN APAO Edition Associate Editor

Tokyo Dental College, Suidobashi Hospital, Tokyo, Japan

Днешните деца прекарват повече време пред компютрите отколкото навремето ние. Понякога те престоя-ват с часове пред екраните без почив-ка. Някои проучвания показват пове-че рефракционни аномалии, най-вече миопия, при децата.

Frances Meier-Gibbons, MD,OSN Europe Edition Board Member

Rapperswil, Switzerland

Миопията е генетично обусловена, но прекаляването с гледане наблизо е рисков фактор. Храненето вероятно е друг рисков фактор, застъпен също при катаракта, макулна дегенерация и глаукома. Въздействието на риско-вите фактори е нещо, което в бъдеще клиницистът не може да предвиди.

Albert Galand MD, PhD,OSN Europe Edition Board Member

Centre d’ Ophthalmologie Rotheux- Rimiere, Belgium

Както вече видяхме, миопията се по-качва в света, както и замърсяването на околната среда. Това, последното,

ще доведе до повишаване на алергич-ните конюнктивити, а те от своя стра-на ще предизвикат по-често търкане на очите и риск за корнеален асти-гматизъм.

Jerry TanJerry Tan Eye Surgery, Camden Medical

Centre, Singapore

Според мен много малко промени ще настъпят. Не вярвам, че „злоупотре-бата” с близкото гледане ще създа-де ново поколение от пациенти със слабо зрение. Но пък смятам, че днес окото е подложено на прекалено мно-го агресия от страна на технологиите и от нашите изкуствени начини за оп-тимизиране „enhancing” на зрението. Окото е създадено от Майката Приро-да за гледане надалеч при денонощен ритъм на слънчева светлина. То е про-грамирано така, че да разкрие макси-малния си потенциал през активната фаза на житейския цикъл. Природата има склонност да отстранява това, което не е нужно повече за нейните планове. Така че с времето всяка част на човешкото тяло постепенно, но не-минуемо губи функция.

Alessandro Galan, MD,OSN Europe Edition Board Member

Ospedale Sant’ Antonio Padua, Italy

Флексибилността на мозъка ще спо-могне за адаптация при условия на ви-соки зрителни натоварвания, така че да се съхрани качеството на зрително възприятие. Пресбиопията обаче ще настъпва по-рано поради по-усиле-ното гледане наблизо и тенденцията

��


15

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯкъм миопизиране в голям процент от

младата популация.

Florence Malet, MD,OSN Europe Edition Board Member

University of Bordeaux, Bordeaux France

Зрителната функция е опознавателен процес, който зопочва в утробата и продължава до настъпване на зре-лостта. В ранното детство се разви-ват базисните умения на зрително възприятие. Във финалните стадии се формират по-сложни процеси като стереопсиса. Знаем, че ако не използ-ваме зрението определено време, поради оптични и рефрактивни при-чини се развива амблиопия. Ние оба-че все още не знаем как ще се развие зрителната функция в изкуствена зри-телна среда (видеоигри, компютри, видеофилми) в сравнение с естестве-ните условия, където разстоянията и простанствените взаимоотношения добиват смисъл. Може да се компро-метира правилното зрително разви-тие.

Ricardo Guimaraes, MD,OSN Latin America Edition Medical Editor

Hospital de OIlhos Sao Paolo Brazil

Не съм убеден, че по-интензивното натоварване на очите би довело до директни физиологични и анатомич-ни промени. Определено ще има инте-рес за въвеждане на технологии, раз-товарващи очите. След 30 години ще има авангардни технологии, които на-маляват директната употреба на зре-ние с висока резолюция. Според мен най-голямото предизвикателство ще бъде разработването на технологии

за непрекъснато растящите кохорти от възрастни хора с инвалидизиращи зрението заболявания, особено таки-ва, с които възрастните да се справят и привикват лесно.

Khiun F. Tjia MDIsala Clinics Zwolle, The Netherlands

Не смятам, че ще видим промени в зрялото око. Независимо от нато-варването, не мисля че ще настъпи някаква еволюционна промяна през следващите 30 години. По-интензив-ната работа наблизо с конвергиране на очите се извършва вече от много време и все още не можем да заявим категорично, че повишаването на къ-согледството е еволюционна промяна или просто по-технологично преци-зен и внимателен анализ в сравнение с отминали периоди. И днес хората проявяват нетърпимост към слабото, влошено зрение, така както и преди две, три поколения. Това, което смя-таме за промени, може да се окаже, че не са такива. Така че изобщо не можем да бъдем сигурни дали изобщо става дума за промени.

I. Howard Fine, MD,OSN U.S. Edition Cataract Surgery Board

Member,Oregon Health and Science University

Portland, USA

��


Офталмолологията в Швейцария: Hans Goldmann срещу Alfred Vogt

Следващите спирки, посещавайки офталмологичните столици на окото, са в Швейцария: Берн и Цюрих. Изцяло очни клиники са се появили в тези градове през 1834 и 1862 г. съответно. Клинични симптоми като Horner синдрома, стриите на Haab били описани от офталмолози, работили там в онези далечни времена. Alfred Vogt и Hans Goldmann занимавали умовете през онази епоха, докато спорели относно етиологията на „стъкларската катарак-та” (glassblower cataract). Но много по-важни достижения произ-лезли от тези два центъра, включително решетката на Amsler, то-нометъра на Goldmann, YAG лазерът. Всички те още се използват повсеместно в целия свят.

Richard B. Packard MD, FRCS, FRCOpthOSN Eye Capitals Section Editor

Chairperson of OSN Europe Edition Editorial Board

Frances Meier - Gibbons, MD,OSN Europe Edition Editorial Board

E mail: [email protected]

През 18-и и 19-и век Германия, Австрия, Франция и Великобрита-ния били основните офталмологични центрове в Европа. Много офталмолози, основно катарактни хирурзи, пътували от град на град да преподават и оперират. Имало малко на брой профили-рани болници по очни болести и повечето от тях били частни. В Цюрих, Швейцария, за първи път се споменава място за лечение на хора с очни проблеми през 1786 г. – т. нар. „Schnydstubli” за пациенти, претърпели операция за катаракта.

По време на Наполеоновата египетска кампания в края на 18-ти век големият брой войници с т. нар. египетска офталмия, поро-дил значителен интерес в офталмологията. Това довело до обо-собяването на последната в самостоятелна специалност. Първи-те очни болници отворили врати в Лондон и Виена. В Швейцария Берн и Цюрих били първите градове, където били основани оф-талмологични клиники през 1834 и 1862 г., респективно.

OSN Europe Edition, February 2015, Healio.com/OSN

��


17

ОФТА

ЛМОЛО

ГИЯВ Цюрих разрешителното за първата

клиника било разписано от известен поет – Gottfried Keller – по това време държавен секретар в града. Първият директор бил Johan Friedrich Horner. Клиниката се състояла от две големи стаи, всяка с по 10 легла, и в начало-то около 350 пациенти били лекувани годишно. Резултатите от очните опе-рации се подобрили, най-вече поради въвеждане на антисептиката. Theodor Billroth, известен хирург и директор на университетската болница, про-кламирал и въвел дезинфекцията на ръцете на хирурга. По време на сво-ята работа в очната клиника Horner описал синдрома на Horner: птоза, ми-оза, енофталм. Следващият директор бил Otto Haab, известен със стриите на Haab при конгенитална глаукома. С развитието на индустриализацията на Цюрих се увеличили и случаите на очен травматизъм. Haab разработил магнит за екстракция на метални чуж-ди тела. Това той можел да прави и с двете си ръце, с които си служил ед-накво добре.

Берн добил международна извест-ност благодарение на Hans Goldmann, началник на клиниката от 1935 до 1968 г. Goldmann бил роден в Бохе-мия през 1899 г. и следвал медицина в Прага. Той всъщност искал да стане астроном, но баща му го посъветвал да си избере „практична професия” и затова той най-накрая склонил на медицина. Goldmann пристигнал в Берн през 1924 г. като специализант на August Seigrist. Единайсет години по-късно той оглавил клиниката и получил швейцарско гражданство. Неговият научен интерес в офталмо-

логията бил предимно в областта на периметрията и глаукомата. През 1933 г. той заедно с Haag и Papitz произве-ли първата шпалт-лампа, през 1945 г. първият куполовиден Goldmann пе-риметър, през 1954 г. Goldmann тоно-метъра – все още златни стандарти за измерване на ВОН.

През 1923 г. Alfred Vogt, по това време директор на очната университетска клиника в Базел, приел предложение-то да се премести на същата длъжност в Цюрих. Откъде произтича диспутът му с Goldmann?

Биографите на Vogt описват опре-делящи моменти от неговия живот и характер. От една страна са невероят-ните му постижения като изследова-тел и клиницист. Той публикувал 235 научни статии, а през 1921 г. обширен труд върху зараждащата се биомикро-скопия. През 1906 г. той за първи път описал Vogt-Koyanagi-Harada синдро-ма. От друга страна, той имал труден характер, на моменти описван дори като неуморно агресивен, инат и пе-дантично стриктен. Работил от тъмно до тъмно, без да си позволява никак-ва почивка. Изисквал абсолютно под-чинение от своя екип за всичко и по всяко време. Много от работещите с него изпитвали истински страх. Спе-циализантите изпитвали безкрайна почит и преклонение. Един ден един от тях натиснал копчето, за да извика асансьора. Когато вратата се отвори-ла, вътре се оказал Vogt, който отивал на по-горен етаж. Стъписаният специ-ализант хукнал по-стълбите нагоре, за да отвори повторно вратата и даде път, като засвидетелства респекта си пред великия Vogt.

�0


19

КОН

ТАКТ

НИ

ЛЕЩ

И


Като професионалисти ние искаме нашите пациенти да виж-дат по най-добрия начин, да изглеждат и да се чувстват също така по най-добрия начин. За първи път с въвежда-

нето на AIR OPTIX® COLORS contact lenses се предлага контактна леща с уникална комбинация от кислородопреносимост, ком-форт и красота.

Как обаче интегрирате тази иновативна AIR OPTIX® COLORS тех-нология във вашата практика без допълнително напрежение върху персонала?

Установила съм, че следвайки някои правила, преходът към ус-пеха е по-лесен, отколкото смятате.

1. Успехът с цветните контактни лещи започва с обучението на персонала

Обучението на персонала с AIR OPTIX® COLORS лещите действи-телно има значение. Стимулирайте вашият персонал да се въз-ползва напълно от обучаващите програми на Алкон. Аз също така приканвам моя персонал да носят AIR OPTIX® COLORS лещи и съм установила, че това повишава доверието на пациентите по същия начин, по който те биха взели препоръка от доверен приятел.

2. Създайте подходящ начин за присъствие на цветните контактни лещи в репертоара на персонала във вашата практика

Близо 50% от решението за закупуване на цветни контактни лещи се извършват в практиката, така че подсигурете наличие на AIR OPTIX® COLORS образователни брошури и подходящи мате-риали, които да бъдат забелязани от вашите пациенти и да събу-дят техния интерес. Също така и пресоналът трябва да е наясно с важността на тези материали.

April Jasper, O.D.2014, Novartis

КОнТаКТни лЕЩи


Добре известен е неговият конфликт с Goldmann. В основата му бил спорът за етиологията на т. нар. „стъкларска катаракта”. Goldmann твърдял, че тя се дължи на прекалената топлина, на която били изложени тези работници. Vogt категорично заявил, че причина-та са инфрачервените лъчи. И двама-та публикували статии за етиологията на различните катаракти, например „Feuerstar” или „огнена катаракта” или “Rontgenstar” – „рентгенова катаракта”.

Твърди се, че Vogt личностно не по-насял Goldmann и се опитвал да се за-яжда с него по всякакъв повод, често публично критикувайки статиите му.

Следните генерации в двата града донесли допълнителни постижения за офталмологията.

В Цюрих Marc Amsler станал профе-сор по офталмология през 1943 г. Той създал решетката на Amsler за изследване на промени в централно-то зрение. Тя все още се използва при макулна дегенерация. В Берн Franz Frankhauser, роден през 1924 г., бил пионер в приложението на лазерите в офталмологията. Той предприел об-ширни изледвания върху влиянието на лазерите върху окото и през 1982 г. заедно с Lasag разработили пър-вия комерсиално наличен очен Nd:YAG лазер. По-неотдавна Theo Seiler, директор за периода 2000–2001 г., включил в очната клиника в Цюрих лазерна ексимерна рефрактивна хи-рургия. Той също въвел крослинкинга за лечение на кератоконус. Този метод се е превърнал в стандарт на лечение в много очни центрове по света и по-дължава да се развива.

��


19

КОН

ТАКТ

НИ

ЛЕЩ

И


Като професионалисти ние искаме нашите пациенти да виж-дат по най-добрия начин, да изглеждат и да се чувстват също така по най-добрия начин. За първи път с въвежда-

нето на AIR OPTIX® COLORS contact lenses се предлага контактна леща с уникална комбинация от кислородопреносимост, ком-форт и красота.

Как обаче интегрирате тази иновативна AIR OPTIX® COLORS тех-нология във вашата практика без допълнително напрежение върху персонала?

Установила съм, че следвайки някои правила, преходът към ус-пеха е по-лесен, отколкото смятате.

1. Успехът с цветните контактни лещи започва с обучението на персонала

Обучението на персонала с AIR OPTIX® COLORS лещите действи-телно има значение. Стимулирайте вашият персонал да се въз-ползва напълно от обучаващите програми на Алкон. Аз също така приканвам моя персонал да носят AIR OPTIX® COLORS лещи и съм установила, че това повишава доверието на пациентите по същия начин, по който те биха взели препоръка от доверен приятел.

2. Създайте подходящ начин за присъствие на цветните контактни лещи в репертоара на персонала във вашата практика

Близо 50% от решението за закупуване на цветни контактни лещи се извършват в практиката, така че подсигурете наличие на AIR OPTIX® COLORS образователни брошури и подходящи мате-риали, които да бъдат забелязани от вашите пациенти и да събу-дят техния интерес. Също така и пресоналът трябва да е наясно с важността на тези материали.

April Jasper, O.D.2014, Novartis

КОнТаКТни лЕЩи

��


3. Всеки заслужава тази възможност

Не чакайте пациентите да ви питат за цветни контактни лещи. Вие сте този, който трябва активно да ги въвеж-да. AIR OPTIX® COLORS са една лесна добавка към настоящите AIR OPTIX® АQUA контакни лещи и отличен из-бор за много, вече носещи контактни лещи, които искат да прибавят цвет-ни такива за определено време или за носене през цялото време. Тези, които пък носят вече някакви цветни контактни лещи, могат да се възполз-ват от още една удобна алтернатива. Накрая, но не на последно място, не забравяйте за тези, които носят само очила и за еметропи, които пък обаче имат по-силен интерес към модата и красотата, отколкото можете да пред-полагате.

4. Започнете разговора по тази тема още в самото начало на визитата

За да прецените интереса на пациен-та към цветни контактни лещи, започ-нете с въпроси, като: „Дошли сте тук за обикновени или цветни контактни лещи?“ или „Замисляли ли сте се по-някога как ще изглеждате с различен цвят на очите?“, или „Бихте ли искали да подобрите начина, по който из-глеждате с цветни контактни лещи?“. Задължително трябва да подчертаете вашите познания за най-новите техно-логии в тази област, като кажете нещо, като: „Имаме нова технология за цвет-ни контактни лещи, която е красива, удобна и дишаща.“

5. Стеснете възможния избор на цвят

72% от заинтересованите пациенти знаят вече кой цвят искат, още пре-ди да са дошли във вашия офис, така че задължително попитайте. За тези, които не са наясно – ние предлагаме два цвята въз основа на избирателна таблица за цвят. Това спестява много време и прави пациентите по-увере-ни в своя избор. Преценката за цвета на окото се прави най-добре при ес-тествена светлина, близо до прозорец или държейки огледало на една ръка разстояние.

6. Създайте атмосфера

Когато пациентът се спре на цвят, де-монстрирайте ентусиазъм и изразете своите поздравления за техния избор и нов външен изглед. Създайте ат-мосфера, като например предложите правенето на фотоснимки в офиса. Ние приканваме нашите пациенти да използват своите смартфони, за да си направят снимка в добре осветено помещение, с нашето име на стената отзад, така че когато те ги поставят на техните приятели, всички да разберат, че те са вече с тези нови красиви кон-тактни лещи.

Всички тези подходи са придали уве-реност на моя персонал и са ми позво-лили да предлагам AIR OPTIX® COLORS лещите на пациентите без колебание.

��


21

КОН

ТАКТ

НИ

ЛЕЩ

И

Алкон представя AIR OPTIX® COLORS контактни лещи, комби-ниращи красив цвят и силикон-хидрогелен материал с висо-ка кислородна пропускливост, за бистри, здраво изглеждащи очи и комфортно носене.

♦ Иновативните контактни лещи са комбинация от 3 в 1 FreshLook COLORBLENDS® технология и AIR OPTIX® AQUA контактни лещи за постигане на нов стандарт в цветните контактни лещи.

♦ Силикон-хидрогелните цветни контактни лещи имат 9 естест-вено изглеждащи цвята, от дискретна до значителна промяна на цвета и корекция на зрението.

♦ Комфорт, кислородна пропускливост1 и красота сега са ком-бинирани в една контактна леща.

Sofia Event Center, 10 май, 2014 – Алкон, представи AIR OPTIX® COLORS първите и единствени месечни цветни контактни лещи, базирани на силикон-хидрогелна технология. Тази технология позволява преминаването на до 6 пъти повече кислород в срав-нение с контактните лещи от по-старо поколение (кислородна пропускливост Dk/t=138 @ -3.00D): ползите за носещия контакт-ни лещи са превъзходна кислородна пропускливост, за бистри и здраво изглеждащи очи2.

„Това е значително развитие в сферата на цветните контактни-те лещи, където не е постиган напредък повече от десетилетие“, каза Иван Иванов, Vision Care Manager, Алкон, България. „Клиен-тите желаят естественоизглеждащи цветни контактни лещи, кои-то да подчертават красотата на очите им, но също така се стремят към най-новите иновации по отношение на комфорта и кисло-родната пропускливост на лещите“.

AIR OPTIX® COLORS са направени от същия доказан материал – lotrafilcon B, като контактните лещи AIR OPTIX® AQUA. Те пред-лагат идентично 33% водно съдържание и кислородна пропуск-ливост (Dk/t 138 @ -3.00D) и се отличават с гладка, третирана с плазма, повърхност за най-добро овлажняване,4,5 устойчивост срещу депозити9 и постоянен комфорт от 1-вия до 30-тия ден.6,7

Алкон създаде водещата в индустрията 3 в 1 FreshLook COLORBLENDS® технология8, върху която тази дишаща плат-

AIR OPTIX® COLORS − първите SiHy цветни контактни лещи

��


23

КОН

ТАКТ

НИ

ЛЕЩ

И


Пиша тази статия след пътуване в Азия, където имах възмож-ността да обсъдя контактните лещи с нашите сътрудници в Хонконг, Малайзия и Сингапур. Те съобщиха, че голям

процент от техните пациенти използват цветни контактни лещи. Много от тях предпочитат да се доберат до контактните лещи по неофталмологичен път, което е легално в много части на света.

американското виждане за цветните контактни лещиМислейки за моята практика и затова колко малко изписваме контакни лещи, се сетих за разговори, които бях провел с моите американски колеги относно цветните контактни лещи. Много от нас смятаха, че нашите пациенти всъщност не се нуждаят от тях, че отнемат значително време, за да се напаснат, или защото не са толкова здравословни, както другите контактни лещи, поради факта, че цветните лещи са налични само в хидрогелен материал. Силикон-хидрогелните леши, от друга страна, съставляват 66% от американския пазар (Nichols, 2014). Мислейки върху пазара на цветните лещи, трябва да си даваме сметка, че хората искат да променят от време на време представата за себе си по един или друг начин. Това не означава, че те задължително не се харесват както изглеждат, но по-скоро търсят някаква друга опция за опре-делен ден или сезон. Помислете само колко много хора променят цвета на косата си, прилагат удължители за коса и дори за мигли. Хората понякога могат да полагат големи усилия, за да променят своя външен вид. Това поражда и въпроса защо няма повече па-циенти, които търсят цветните лещи? Може би това се дължи на липсата за познание къде да се намерят тези лещи или нежелани-ето на тези, които ги предлагат (това включва и мен). Или може би има някаква неяснота около контактните лещи като средство за коригиране на зрението или като аксесоар за красота (много от тези пациенти могат да бъдат и еметропи).

Contact Lens Design & MaterialsDavid L. Kading. OD. FAAOContact Lens Spectrum/September 2014


форма капсулира цвета в рамките на материала на лещата, за да намали взаимодействието на окото с цвета и запази очното здраве. FreshLook COLORBLENDS® са предпочитани кон-тактни лещи на глобално ниво, ус-пешно имитиращи деликатността и сложността на природните модели на ириса и неговите тонове.

AIR OPTIX® COLORS контактни лещи се предлагат в 9 различни цвята, варира-щи от леки промени (лешник, синьо, зелено, сиво и кафяво), до по-живи цветове (брилянтно синьо, изумруде-но зелено, мед и светлосиво). Важно е, че не е необходимо повторно напас-ване на пациенти, носещи AIR OPTIX® AQUA контактни лещи.3

Очните специалисти могат да пре-поръчат контактните лещи за коре-кция на зрението, но също така имат възможност да препоръчат лещите в „плано“ (без корекция) за пациенти, които не се нуждаят от корекция на зрението, но биха желали да подчер-таят цвета на очите си. Това предос-тавя на очните специалисти отлична възможност за нови опции в сферата на контактната корекция.

Алкон е изпълнил всички европейски изисквания на CEmark за AIROPTIX® COLORS.

AIROPTIX® COLORS вече е на пазара и в България.

Моля, посетете виртуалното студио, където ще имате възможност да из-пробвате как ви стоят цветовете на AIROPTIX® COLORS.

www.airoptixcolors.com

Alcon е световен лидер в грижата за очите, предлага иновативни проду-кти, които подобряват качеството на живот чрез подпомагане на хората по целия свят да виждат по-добре. Три-те подразделения на Alcon – хирур-гичен, фармацевтичен и Vision Care – предлагат най-широк спектър от продукти за грижа за очите в света. Alcon е второто по големина под-разделение на компанията Novartis с оборот 10,5 млрд. долара през 2013 г. Базирана във Форт Уърт, Тексас, САЩ, Alcon има повече от 25 000 служите-ли в цял свят, операции в 75 страни и продукти, достъпни в 180 държави. За повече информация посетете www.alcon.com.

Референции:

1. High oxygen transmissible lenses: Dk/t = 138 @ -3.00D. 2. Based on the ratio of lens oxygen transmissibilities; Alcon data on file, 2013. 3. Alcon data on file, 2013. 4. Eiden SB, Davis R, Bergenske P. Prospective study of lotrafilcon B lenses comparing 2 versus 4 weeks of wear for objective and subjective measures of health, comfort, and vision. Eye & Contact Lens. 2013; 39(4): 290-294. 5. Lotrafilcon B contact lenses tested include AIR OPTIX® AQUA, AIR OPTIX® AQUA Multifocal and AIR OPTIX® for Astigmatism contact lenses. 6. Based on in vitro measurement of contact angles of unworn lenses; significance demonstrated at 0.05 level. Alcon data on file, 2009. 7. Compared to ACUVUE® ADVANCE®, ACUVUE® OASYS®, PureVision®, Biofinity® and Avaira® contact lenses. Trademarks are the property of their respective owners. 8. Based on a third-party industry report, 12 months ending May 2013; Alcon data on file. 9. Ex vivo measurement of lipid deposits (total cholesterol) on lenses worn daily wear through manufacturer-recommended replacement period; CLEAR CARE® Cleaning & Disinfecting Solution used for cleaning and disinfecting; significance demonstrated at the 0.05 level; Alcon data on file, 2008.

��


23

КОН

ТАКТ

НИ

ЛЕЩ

И


Пиша тази статия след пътуване в Азия, където имах възмож-ността да обсъдя контактните лещи с нашите сътрудници в Хонконг, Малайзия и Сингапур. Те съобщиха, че голям

процент от техните пациенти използват цветни контактни лещи. Много от тях предпочитат да се доберат до контактните лещи по неофталмологичен път, което е легално в много части на света.

американското виждане за цветните контактни лещиМислейки за моята практика и затова колко малко изписваме контакни лещи, се сетих за разговори, които бях провел с моите американски колеги относно цветните контактни лещи. Много от нас смятаха, че нашите пациенти всъщност не се нуждаят от тях, че отнемат значително време, за да се напаснат, или защото не са толкова здравословни, както другите контактни лещи, поради факта, че цветните лещи са налични само в хидрогелен материал. Силикон-хидрогелните леши, от друга страна, съставляват 66% от американския пазар (Nichols, 2014). Мислейки върху пазара на цветните лещи, трябва да си даваме сметка, че хората искат да променят от време на време представата за себе си по един или друг начин. Това не означава, че те задължително не се харесват както изглеждат, но по-скоро търсят някаква друга опция за опре-делен ден или сезон. Помислете само колко много хора променят цвета на косата си, прилагат удължители за коса и дори за мигли. Хората понякога могат да полагат големи усилия, за да променят своя външен вид. Това поражда и въпроса защо няма повече па-циенти, които търсят цветните лещи? Може би това се дължи на липсата за познание къде да се намерят тези лещи или нежелани-ето на тези, които ги предлагат (това включва и мен). Или може би има някаква неяснота около контактните лещи като средство за коригиране на зрението или като аксесоар за красота (много от тези пациенти могат да бъдат и еметропи).

Contact Lens Design & MaterialsDavid L. Kading. OD. FAAOContact Lens Spectrum/September 2014

��


„Дишащи“ цветовеАлкон наскоро представи Air Optix Colors, първата силикон-хидрогелна цветна леща. Предлагани в 9 различ-ни цвята, използвайки технологията „3 в 1“ – те се характеризират със съ-щия дизайн и покрития като фамилия-та меки контактни лещи Air Optix. Това означава, че пациентите, които вече носят Air Optix Aqua не биха имали нужда от повторно напасване. Alcon твърди, че материалът Lotrafilcon B позволява значително повече кис-лород да достигне до роговицата, в сравнение с традиционните цветни контактни лещи.

Въвеждането от страна на Алкон на тези нови цветни лещи на пазара идва тъкмо навреме, тъй като Johnson &

Johnson Vision Care, Inc. спря своята линия Acuvue 2 Colours, считано от 31.12.2013 г.

По-внимателна преценкаПриканвам ви да възприемете тази пазарна опция поради две причини: първо и най-важно – сега имаме въз-можността да предоставим на нашите пациенти цветни контактни лещи с по-високо Dk/t, които те няма защо да търсят и да се опитват да придобиват по-нелегални канали; второ – това е невероятен шанс да привлечете нови пациенти към вашата практика. Много еметропи не са типичните кандидати за контактни лещи, но са заинтересу-вани от тях.

www. cispectrum.com

Съставителд-р Георги Ранков

КоректорДимитринка Енева

Издателска къща СТЕНО®www.stenobooks.com

Documents

Buletin ALL 2015 - cataracta.bgcataracta.bg/wp-content/uploads/2016/06/bulletin-2015-4-6.pdf · април – юни 2015 1 Технология на Active Fluidics™ ОФТАЛМОХИРУРГИЯ