1

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

Тема: Сравнителен анализ на системите за социално осигуряване на България, Чили

и Ирландия

В. Търново

Съдържание

БЪЛГАРИЯ……………………………………………………………………….3

2

I. Същност и история…………………………………………….3

II. Обхват на СО система……………………………..………...6

III. Осигурени лица. Осигурители……………………………7

IV. Осигурителни вноски и доходи………………………....8

V. Осигурителни права…………………………………..…….10

VI. Осигурителни фондове……………………………………..12

ЧИЛИ………………………………………………………………………………15

I. Същност и история……………………………………………15

II. Обхват на СО система…………………………………..…..18

III. Осигурени лица. Осигурители……………..……………18

IV. Осигурителни вноски и доходи……………………..…20

V. Осигурителни права……………………………………..….21

VI. Осигурителни фондове……………………………..……..24

ИЛЛАНДИЯ……………………………………………………………………25

I. Същност и история…………………………………………..25

3

II. Обхват на СО система…………………………………….…26

III. Осигурени лица. Осигурители……………………….….27

IV. Осигурителни вноски и доходи…………………….…..28

V. Осигурителни права…………………………………….…..29

VI. Осигурителни фондове………………………………….…34

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА……………………………………….……35

България

I. История и същност на системата за социално осигуряване

Социалното осигуряване възниква в нашата страна в края на миналия век след Освобождението от турско робство. Условно, развитието на осигурителните системи у

нас преминава през три основни етапа:

Първият етап (последната четвърт на XIX в. до първата половина на XX в.) включва следните по-важни особености :

4

Началото на социалното осигуряване в България се свързва със създаването на Професионален пенсионен фонд през 1869г. като част от австрийски пенсионен фонд. Той е осигурявал работещите по железницата Истанбул – Пазарджик.

В следващите няколко години се променя възприемането на подобен род фондове за осигуряване на старините. През 1887г. у нас се създава първият официален железничарски пенсионен фонд. През 1888г. се създава Закон за пенсиите на учителите, през 1891г. Закон за пенсиите на военните лица, а през 1894г. Закон за пенсиите на чиновниците и учителите. Тези закони са първите по своя род, които осигуряват средства за получаване на пенсии за старост, инвалидност и наследственост.

През 1905г. се създава Отдел по труда, по късно се приема Закон за общественото осигуряване (1924г.), а през 1941г. се създава и Институт за обществено осигуряване. След приемането на ЗОО от 1924г. се разширява кръга на осигурителните лица, увеличават се приходите в пенсионните фондове, които разумно инвестират натрупаните в тях средства. Като цяло може да се обобщи, че пенсионно осигурителната система до 1944г. има сравнително малък обхват, защото почти не се отнася до населението занимаващо се със земеделие.

В другите области на социалната сигурност също се правят първите стъпки - през 1906г. е приет Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване, Закон за инспектората по труда и други. От началото на века сериозни успехи бележи здравеопазването и профилактиката – създават се първите профилакториуми. През този период здравното осигуряване не се развива като обществено организирана система. Съществуват само изолирани опити за частно здравно осигуряване под формата на здравно застраховане. Преобладаващата част от селското население не е била обхваната от осигурителната система – осигуряването е в рамките на семействата и домакинствата на принципа работоспособните издържат неработещите млади и възрастни членове на семейството.

В периода 1887 - 1949г. пенсионната ни система функционира, взаимствайки от класически тип социално осигурителни системи на държави като Германия, Белгия, Франция. До този момент характерни принципи обслужващи следосвобожденския модел на пенсионно осигуряване са : самоуправлението и фондовото събиране за сметка на набраните осигурителни вноски.

Втори етап. (първата половина на XX в. до началото на 90-те години на XX в.)

В периода 1949 – 1995г. пенсионното осигуряване е силно централизирано.Всички пенсионни фондове са национализирани, а средствата постъпват в полза на държавния бюджет, като пенсиите и обезщетенията се изплащат директно чрез него. Най – сериозните недостатъци се свързват именно с централизирането на средствата от осигурителните вноски. С повишаване на застаряването на населението се появява дефицит, който държавата компенсира с повишения размер на осигурителните вноски, които в края на 80-те и началото на 90-те са едни от най високите в света (особенно за работодателите). Основни закони уреждащи социалното осигуряване през този период са : Кодекса на труда от

5

1951г.,Закона за пенсиите от 1957г., Указът за насърчаване на раждаемостта от 1968г. До 1995г. Пенсионните осигуровки постъпват в републиканския бюджет.

Трети етап. (последното десетилетие на XX в. до началото на XXI в.)

Този етап се характеризира с промени в следните направления:

Диференциране на размерите на осигурителните вноски според категориите труд/1991г./;

Увеличаване размера на тези вноски /1991-1996г/ Ограничаване на стимулите и възможностите за ранно пенсиониране /1992г/ Въвеждане на сериозни ограничения при изчисляването, преизчисляването и

индексирането на пенсиите – например, въвеждане на таван върху максималния размер на пенсиите /1992г/

Увеличаване на периода, който се взема предвид при изчисляване на средния размер на осигурителния доход, върху който се определя индивидуалната пенсия /1996г/

Увеличаване на осигурителния стаж чрез даване на възможност за отлагане на пенсионирането с 3 години след навършването на изискуемата за съответната категория възраст/1996г/

Въвеждане на индивидуални осигурителни вноски /1997г/ Увеличаване на съвместната /на работодателя и наемния работник/

осигурителна тежест, включително поради въвеждането на задължително здравно осигуряване /1999г/

Преразпределяне на осигурителната тежест между осигурители и осигурявани лица, като се увеличава делът и размерът на индивидуалните вноски /1999г/.

Общественото осигуряване се отделя от държавния бюджет и се институционализира в отделен фонд през 1995 година , с което се преминава към възприетата вече световно осигурителна практика по разходнопокривен модел.

Извършват се важни промени, но основата остава, в рамките на съществуващия, наследен от социализма пенсионен модел. До 1995г. бюджета на ДОО е бил част от централизираното планово регулиране, което е заличавало” следите на постъпленията за осигуровки и изразходването им за нуждите на обществото. През 1995г се създава НОИ, който по своята правна същност представлява първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Целта му е по гъвкаво и прозрачно да управлява пенсиите и обезщетенията както и средствата по фонда за държавно обществено осигуряване.

С приватизацията през 1995 -1996г. се дава т.нар I етап от Масовата приватизация. Втора вълна на масовата приватизация стартирала през 1998г. В действителност първите практически стъпки за извършването на пенсионната реформа в България са направени още през 1994-95 г., когато се създават и регистрират първите 5-6 доброволни пенсионни фонда. Към края на 1999 г. реална дейност по доброволното пенсионно осигуряване вече са извършили повече от 15 компании.

6

Системата на социалното осигуряване в България е изградена от следните звена: Националният осигурителен институт е публична организация, която, на

основата на законовото задължение за осигуряване, гарантира правото на пенсии и обезщетения на гражданите. Институтът осигурява качествено обслужване и управлява средствата на държавното обществено осигуряване по ефективен и прозрачен начин. Висш орган на неговото управление е Надзорният съвет, съставен от представители на държавата и на национално представените работодателски и синдикални организации.Националният осигурителен институт администрира задължителните осигурителни програми за инвалидност, старост и смърт, болест и майчинство, трудови злополуки и професионални заболявания, безработица, както и информационното обслужване на осигурените лица за осигурителния им статус.

Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите обедини от 1 януари 2006 г. събирането и обслужването на републиканските данъци (данък върху доходите, патентни данъци, ДДС, корпоративни данъци) и задължителните осигурителни вноски (здравни осигуровки, вноските за пенсия, вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване и др.).

Осигурителни каси. Осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси.

В края на 90-те години се формират благоприятни предпоставки за реформиране на пенсионното осигуряване. Това се дължи най вече на:

Финансовата стабилизация, постигната след въвеждането на Валутен борд /1.07.1997г./

Наличието на сравнително ясна концептуална алтернатива на действащата осигурителна система, въплъщавана от т.нар. „Тристълбов пенсионен модел”.

През 1998 год. се пристъпва към интензивно разработване на стратегия за реформиране на пенсионната система. Правителството формира специална комисия от експерти за разработването й. Въз основа на Стратегията и препоръките на Световната банка се достига до създаването на Проектозакон за КЗОО. В края на 1999год. този закон и Стратегията(¹става въпрос за разработения проект „пенсионна реформа” от Американската агенция за международно развитие) са приети и започват да функционират от началото на 2000г. Това от своя страна води до ново практическо реформиране на пенсионната система в България. До 2003г.пенсионното осигуряване се осъществява по тристълбовия пенсионен модел на КЗОО, а в последствие в новия КСО.

Четвъртия етап (от 2003г. )

Свързва се с подмяната на КЗОО с КСО. С това се постави кодификацията (унификацията) на българското осигурително право. С други думи кодекса отменя осигурителните закони от 50-те години на ХХ век, които уреждат общественото осигуряване: дял ІІІ от Кодекса на труда от 1951 г., Закона за пенсиите от 1957 г., Закона за лишаване от право на пенсия на лица, проявили фашистка дейност от 1948

7

г., Указ № 265 - взаимно осигуряване на членовете на трудовопроизводителните кооперации от 1953г. Изрично се отменя и Законът за фонд „Обществено осигуряване” от 1995 г.

II. Обхват на социално-осигурителната система

Държавното обществено осигуряване в страната се осъществява въз основа на следните принципи:

задължителност и всеобщност на осигуряването; солидарност на осигурените лица; равнопоставеност на осигурените лица; социален диалог при управлението на осигурителната система; фондова организация на осигурителните средства.

Обхват на осигуряването в България.Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и

пенсии при: 1. временна неработоспособност;2. временна намалена работоспособност;3. инвалидност;4. майчинство;5. безработица;6. старост;7. смърт.

Лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване, се осигуряват във: фонд "Общо заболяване и майчинство" за общо заболяване и майчинство,

което включва осигуряването за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство;

фонд "Пенсии" за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; фонд "Трудова злополука и професионална болест" за трудова злополука и

професионална болест, което включва инвалидност, смърт, временна неработоспособност и временно намалена работоспособност, поради трудова злополука и професионална болест;

фонд "Безработица" за безработица.

III. Осигурени лица. Осигурители

Осигурени лица

Осигурените лица, подлежащи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, изчерпателно са изброени в ал. 1 на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Най – общо те могат да бъдат групирани по следния начин:

работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец;

държавните служители; съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите, съдиите по вписванията и съдебните служители;

кадровите военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по

8

Закона за Министерството на вътрешните работи и държавните служители - офицери, сержанти и граждански лица по Закона за изпълнение на наказанията;

членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;

работещите по втори или по допълнителен трудов договор и изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.

На задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат и упражняващите трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.

Осигурените при условията и по реда на дял първи от Кодекса за социално осигуряване, родени след 31 декември 1959 г., подлежат на задължително осигуряване и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, а работещите при условията на първа и втора категория труд - и на осигуряване за допълнителна пенсия в професионален пенсионен фонд.

Настъпването на осигурен социален риск е свързано с настъпването на определено събитие, в резултат на което се загубва или намалява работоспособността на осигурените лица. Вследствие на загубването или намаляването на работоспособността намаляват и доходите от упражняването на съответната трудова дейност. На осигурените за всички социални рискове при настъпването на временна неработоспособност, майчинство, трудова злополука, професионална болест, старост и смърт се изплащат предвидените в Кодекса за социално осигуряване парични обезщетения и помощи.

Осигурители

Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5. (Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Държавата участва в осигуряването на самоосигуряващите се лица чрез трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл. 21, т. 5. ) .

Регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

1. Осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и изплатените суми от фонда, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

2. Декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани

9

вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

IV. Осигурителни вноски и доходи

В България размерите на осигурителните вноски се внасят във фондовете на държавното обществено осигуряване, както следва:

1) 18% за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., 2) 13% за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., 3) 3,5 % за фонд "Общо заболяване и майчинство";4) 1% за фонд "Безработица";5) от 0,4 % до 1,1 %за фонд "Трудова злополука и професионална болест",

определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят:

максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;

минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за само осигуряващите се лица;

основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.

6)Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от Кодекса за социалното осигуряване, се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

7)от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40;

8)от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя както, следва:

8 % за сметка на осигуреното лице и 18 % за сметка на само осигуряващото се лице;

10 % за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 13 %;

9) от 1 януари 2009 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя така:

5,8 % за сметка на осигуреното лице и 13 % за сметка на само осигуряващото се лице;

7,2 % за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и за следователите по Закона за съдебната власт - 10,2 %

Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

10

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2, 3 и 4 се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, и са за сметка на държавния бюджет, съответно бюджета на съдебната власт.

Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово:

1. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 - върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;

2. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 - върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година;

3. за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4, които упражняват само земеделска дейност - върху месечен осигурителен доход между 25 % от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на декларацията. Когато лицето с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена дейност през минали години, подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Осигурителните вноски за тези лица могат да се изплащат от фондове за подпомагане на земеделските производители по ред, определен от Министерският съвет.

За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в

търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;

3. доходи за работа без трудово правоотношение.Върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на

лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5.

11

Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им.

Елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, се определят с акт на Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт

V. Осигурителни права

Социално- осигурителната система в България включва следните видове пенсии: за осигурителен стаж и възраст; за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест; за инвалидност поради общо заболяване. Осигурените за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо

заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица лица имат право на: 1. парични обезщетения за:

временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;

трудоустрояване при временно намалена работоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;

трудоустрояване поради бременност и кърмене; бременност и раждане; отглеждане на малко дете;

2. парични помощи за: инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на

пенсия; профилактика и рехабилитация; помощно-технически средства, свързани с увреждането;

3. обезщетения за безработица; При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат

право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Паричната помощ за инвалидност поради общо заболяване, когато осигуреното лице няма необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е в размер на 60-дневното обезщетение за временна неработоспособност, определено съгласно чл. 41.

Осигурителни права на осигурените за трудова злополука и професионална болест Осигурените за трудова злополука или професионална болест лица имат право на: 1. парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, санаторно-курортно лечение, належащ медицински преглед, изследване и/или лечение;2. парични помощи за профилактика и рехабилитация;3. пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;4. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

12

При смърт на осигуреното лице, която е в причинна връзка със злополуката или професионалната болест, съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Осигурителни права на осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.Осигурените за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт имат право на:

1. пенсия за инвалидност поради общо заболяване;2. пенсия за осигурителен стаж и възраст;3. парични помощи за помощно-технически средства, свързани с увреждането.

При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия.

Осигурителни права на осигурените за общо заболяване и майчинствоОсигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на:

1. парични обезщетения за:а) временна неработоспособност поради общо заболяване, санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето;б) трудоустрояване при временна намалена работоспособност поради общо заболяване;в) трудоустрояване поради бременност и кърмене;г) бременност и раждане;д) отглеждане на малко дете;

2. парични помощи за:а) инвалидност поради общо заболяване, когато няма основания за отпускане на пенсия;б) профилактика и рехабилитация;в) помощно-технически средства, свързани с увреждането.

Осигурителни права на осигурените за безработицаОсигурените във фонд "Безработица" имат право на парично обезщетение за безработица.

Парични помощи за профилактика и рехабилитацияЛицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В периода от 6 календарни месеца се включва и времето:

1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск

за бременност и раждане;3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;4. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и

майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете, и периодите на временна

13

неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете, през които не са имали право на обезщетение.

VI. Осигурителни фондове

Същността на осигурителните фондове се изразява в целево акумулиране на парични, натурални и други средства за поддръжка на живота на хората, обхванати от фонда, както и за осъществяване на мероприятия по социални грижи и социално подпомагане, предоставяне на здравни и други услуги, според предназначението, за което е създаден фондът.Всеки фонд се характеризира със законово-нормативна регламентираност, определяща правния му статут на работещ при икономическа самостоятелност, със собствени права и отговорности.За социалните фондове е характерно:

обективна социална необходимост – предназначени са за определени части от обществото, целта им е осигуряването на живота и възпроизводството на нетрудоспособните;

защитено от закона право, на участниците в осигурителния фонд, за информираност, контрол и избор на друг фонд;

отчитане на необходимостта от разделно субективно участие на много субекти – държава, работодатели, синдикати, осигурявани и други;

необходимост от приемането на бюджетите на задължителните осигурителни фондове от Народното събрание, едновременно с Държавния Бюджет;

Бюджетът на осигурителния фонд е икономически инструмент за управление на осигурителните приходи и разходи през годината. Чрез него се извършва финансово планиране, формиране и използване на ресурсите, предназначени за задължителното социално осигуряване.Той е също функция от растежа и развитието на реалната икономика, заетостта и ефективността на осигурителния контрол.Чрез позициите на бюджетите на социално-осигурителните фондове се оказва въздействие върху икономическата активност на фирмите, наетите и самонаетите лица.Чрез разходната си част, бюджетите влияят върху потребителското поведение и жизнения стандарт на нетрудоспособните, безработните и социално слабите.В технологичен план бюджетното планиране се извършва диференцирано за отделните социално-осигурителни фондове. Основание за това са:

спецификата на рисковете; особеностите на осигурителните плащания; различията в показателите и използваната изходна информация за

проектиране на разходите; различните субекти, уреждащи законодателните основи на организацията;

Видовете осигурителни фондове в България са: фонд Пенсии фонд Трудова злополука фонд Общо заболяване и майчинство фонд Безработица

14

Бюджетът на фонд „Пенсии” включва приходите, разходите и трансфера от Републиканския Бюджет за здравни осигурителни вноски на пенсионерите и резерв за реформата в Социалното осигуряване.Приходите се набират от:

осигурителни вноски от работодатели, наети и самонаети лица; суми от Държавния Бюджет за времето, зачетено за стаж при пенсиониране,

през което родител или съпруг са се грижили за лице – нетрудоспособно над 90 %;

суми от Държавния Бюджет за времето, зачетено за стаж при пенсиониране, на лицата, отслужили наборна служба и на неработещите майки, гледали дете до 3 годишна възраст;

приходи от професионални пенсионни фондове за лицата от първа и втора категория труд, упражнили правото си да се пенсионират по – рано;

главници по ревизионни актове; приходи от чуждестранни осигурителни институти; субсидии от Републиканския Бюджет;

Разходите са за изплащане на : пенсии за сметка на ДОО пенсии по международни спогодби осъвременяване, индексиране и компенсиране на пенсиите парични помощи за профилактика и рехабилитация здравноосигурителни вноски за пенсионерите помощно-технически средства, свързани с увреждане при общо заболяване резерв за реформата в Социалното осигуряване

Фонд „Пенсии”, несвързани с трудова дейност, формира приходите си изцяло от трансфери от Републиканския Бюджет.Разходите са за:

пенсии за военна и гражданска инвалидност социални пенсии за старост и инвалидност за индексации и добавки към тези пенсии

Приходите във фонд „Трудова злополука и професионална болест” се набират от осигурителни вноски на работодателите за наетите от тях лица. Осигуровката е само за сметка на работодателя. Самоосигуряващите се и работещите без трудово правоотношение се осигуряват за този риск.Разходите за фонда се разпределят за:

изплащане на парични обезщетения, пенсии, помощи, както и за осъвременяването им

мероприятия за предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести

помощно-технически средства

Фонд „Общо заболяване и майчинство” е задължителен за работещите по трудови и служебни правоотношения и наетите на работа за повече от 5 дни или 40 часа за един календарен месец. Самоосигуряващите се осигуряват по желание.

Приходите във фонда се формират изцяло от осигурителни вноски, а разходите се разпределят за :

помощи и парични обезщетения за ОЗМ; профилактика и рехабилитация за намаляване на заболяемостта:помощно-технически средства

15

Активната политика за насърчаване на заетостта и посредничество при започване на работа, квалификацията и преквалификацията на безработните се провежда от агенцията по заетостта. Пасивната политика по заетостта се реализира чрез мерки, насочени към социална защита на осигурените безработни лица, които се финансират от фонд „Безработица” на ДОО.

Лицата, осигурени за всички осигурителни рискове в кодекса за социално осигуряване, задължително се осигуряват и за безработица.

Самоосигуряващите се лица, работещи без трудово правоотношение и лицата, наети по програмата за заетост на Министерството на труда и социалната политика, не подлежат на осигуряване срещу безработица. Приходите във фонд „Безработица” се събират от осигурителни вноски от работодатели и осигурени лица.

Чили

Курс на долар спрямо валута на Чили -- 1 долар = 525,10 песос

I. История и същност

Първоначално пенсионната система в Чили се основава на същия принцип, който ръководи и системата в Съединените щати. Тя възниква в Прусия през 19 век, където Бисмарк създава разходопокривната система. Но тази система на дефинираните ползи не само зависи от демографските тенденции, но освен това има един фатален недостатък: тя разрушава връзката между личните усилия и възнаграждението за тях. Чилийският закон за реформа на социалното осигуряване от 1980 г. позволи на работниците да излязат от държавната пенсионна система, финансирана от социални осигуровки, и вместо това да внасят в лична пенсионна сметка. Това, което определя пенсиите на тези работници, е сумата, която се натрупва в личните им сметки докато работят. Нито работникът, нито работодателят плаща социална осигуровка. Нито пък тези работници получават финансирана от правителството пенсия. Вместо това 10% от тяхната заплата преди данъчно облагане се депозира в лична сметка. Работниците могат доброволно да внасят допълнително до 10% от месечната си заплата преди облагане с данъци. Доходността по инвестираните суми е необлагаема, а работниците плащат данък върху тези пари, когато ги изтеглят при пенсиониране. При

16

пенсиониране работниците могат да избират между три възможности за изплащане: да закупят от живото-застрахователна компания фамилен анюитет, индексиран спрямо инфлацията; да оставят средствата си в личната си сметка и да теглят от тях всеки месец, в граници определени според очакваната продължителност на живота им (ако работникът почине оставащите средства стават част от наследството му); или всяка комбинация от предишните две. Във всеки случай ако парите надвишават необходимата сума за получаване на пенсия равна на 70% от скорошните доходи на работника, тогава те могат да изтеглят излишъка наведнъж. Работник, който достигне пенсионна възраст и е внасял поне 20 години, но чиито натрупани средства не са достатъчни да му осигурят “минималната пенсия”, както е дефинирана според закона, получава тази сума от правителството след като средствата по сметката му се изчерпят. (Онези, които не са внасяли 20 години могат да кандидатстват за социални помощи в по-нисък размер.)

Чили е една от първите страни в Северна и Южна Америка, която създава държавно спонсорирани социални осигуровки. През 1898 г. правителството създава система за пенсии за държавните служители. През 1924 г. правителството одобрява обширен набор от трудовото законодателство и създава националната система за социално осигуряване на работниците. В голямата си част, това е в отговор на натиска, упражняван от нарастващия брой на организациите на работниците и стачките. Пенсионната система за работниците е известна като Фонда за сигурност на работниците "(Caja дел Seguro Obrero) и е моделирано отчасти от системата пионер на Ото фон Бисмарк, първият канцлер на немската империя (1871-90). Фондът (Caja) е създадена като административно самостоятелна (semiautonomous) държавната агенция, която получава приходи от вноски на работодател и работник, както и от хазната на държавата. Системите за частни и държавни служители, с предвидени по-големи ползи от Caja, са били финансирани по същия начин, освен, че държавата е действал като работодател за държавни служители. В момента въоръжените сили са с отделна система за пенсионно осигуряване.

Фонда за сигурност на работниците е преустроен през 1952 г., превръщайки се в служба за социално осигуряване (Servicio за Seguro Социал - ДОО). Покритието е разширено през годините. От 1960-те години, в допълнение към предоставянето на пенсиите за старост се откриват и пенсии за преживял на вдовиците и техните деца. Открива се и фиксирана месечна сума за всеки зависим роднина, плащаните обезщетения за трудови заболявания и увреждания, както и няколко месеца на осигуряване за безработица, въпреки че всички на много ниски нива.

Въпреки че фонд първоначално е трябвало да отговори на нуждите на миньорите и работници в публичния сектор, включително домашните помощници (domestics), с течение на годините броят на професионалните групи се е увеличи и това е станало цяла една система. От началото на 1970 е имало тридесет и пет различни пенсионни фонда (въпреки че три от тях служи 90 на сто от участниците) и повече от 150 схеми за социална сигурност на различни професионални групи. Това разширяване е довело до много различия, тъй като новоучредените групи предявяват искания за правото на специално третиране и нови предимства. Има дори не една стандартната възраст за пенсиониране за всички групи. Намирането на източник на финансиране за различните пенсионни програми става изключително сложно, тъй като държавните вноските са изготвени по закон от различни данъчни основи. Този модел на развитие на институциите за социално осигуряване е типично за страните, в които системата не е замислена от самото начало на обща основа, но скоро се създава, за определени категории заетост.

17

Военното правителство променя цялата система напълно. Те решават да не продължават с тази система и създават pay-you-go система, при която обезщетения се изплащат от средствата, събрани от тези, които са си плащали осигуровките. В допълнение, правителството реши да приватизира организацията и управлението на пенсионните фондове и да прекрати приноса на държавата към тях. Така, на военния режим създава система от частни фондове, управлявани от частни корпорации, но под надзора на правителството. Освен това правителството също така създава основа за развитие на самостоятелността на хората. То стимулира плащането на осигуровки , тъй като за тази частна система осигуровките се намаляват на 15% от брутния месечен доход, вместо както преди 20 процента или 25 процента, и като дава възможност за прехвърляне на средства въз основа на броя на годините,които хората са плащали в системата.

Новата частна практика на пенсионните фондове се основава на идеята за индивидуални сметки. Pension суми се определят от това колко баланс има в индивидуалната сметка, която се определя от общия фонд, плюс пропорционалния дял от инвестициите на пенсионните фондове. Във всеки случай, пенсията не може да падне под 70 процента от последната месечна работна заплата на индивида. Ако няма достатъчно средства за генериране на необходимото ниво на пенсия по сметка на дружеството пенсионния фонд трябва да допълни разликата. Ако дружеството не е в състояние да изпълни задълженията си, държавата, която гарантира на системата, е за покриване на недостиг.

Работниците могат да изберат всеки от няколко конкуриращи се частни пенсионни фонда, които да управляват техните сметки. Тези компании не могат да се занимават с никакви други дейности и са субект на стриктен надзор от правителствена агенция. По- възрастните работници трябва да притежават дялове от взаимни фондове инвестиращи в краткосрочни ценни книжа с фиксиран доход, докато младите работници могат да държат повечето от средствата си в акции. Законът насърчава диверсифициране на портфейла без задължение за инвестиции в правителствени облигации или някакви други ценни книжа.

Всеки работник получава извлечение от сметката си от мениджъра на всеки три месеца и може да следи пенсионния си капитал по всяко време. Работниците с достатъчно спестявания в сметките u1089 си за закупуване на анюитет (50% от средната им заплата, при положение, че е с 20% по-висок от минималната пенсия) могат да спрат да внасят и да започнат да теглят от парите си. Но нямат задължение да спрат да работят на каквато и възраст да са, нито да продължат да работят или да спестяват за пенсия, след като веднъж са преминали прага на “достатъчната” пенсия.

Тъй като личните пенсионни сметки са свързани с работниците, а не с работодателите,работниците могат да вземат своите сметки със себе си, когато се прехвърлят на друга работа, като по този начин поддържат гъвкавостта на пазара на труда. Системата не наказва или субсидира имигрантите, които получават толкова колкото са внесли, дори ако се върнат в своите страни.

Съвсем различен въпрос е как да се посрещнат преходните кешови разходи за правителството от признаването и в крайна сметка елиминирането на непокритите u1079 задължения на социалното осигуряване. Скритият дълг на чилийската система през 1980 г. е около 80% от БВП.

Използват се пет източника за генериране на тези парични потоци: а) еднократни дългосрочни държавни ценни книжа при пазарни лихвени

проценти, така че разходът беше споделен с бъдещите поколения; б) временни остатъчни пенсионни осигуровки;

18

в) приватизация на държавни предприятия, което повиши ефективността, предотврати корупцията и разшири собствеността;

г) преднамерено създаден бюджетен излишък преди реформата (много години след това ние използвахме нуждата от “финансиране на прехода” като мощен аргумент за ограничаване на растежа на правителствените разходи);

д) по-високи данъчни приходи в резултат на по-високия икономически растеж, подпомаган от системата на лични пенсионни сметки.

След старта на системата на 1 май 1981 г. средната реална доходност по личните сметки е 10% на година. Пенсионните фондове вече са натрупали ресурси еквивалентни на 70% от брутния вътрешен продукт – спестявания, които подпомагат икономическия растеж и стимулират развитието на ликвиден, дългосрочен, местен капиталов пазар. Чрез повишените спестявания и подобреното функциониране на капиталовите и трудовите пазари реформата допринесе за удвояване на темповете на растеж на икономиката от 1985 до 1997 г. (от 3 на 7.2% годишно) до момента на забавяне, причинен от погрешната реакция на правителството към Азиатската криза.

„Понеже имат личен дял в икономиката работниците приветстват растежа на фондовите борси, вместо да недоволстват, и знаят, че лошата стопанска политика ще навреди на пенсиите им. Когато работниците чувстват, че те самите притежават част от богатството на страната, те стават участници и поддръжници на свободния пазар и на свободното общество”. (Хосе Пинера – интервю в Стара Загора) .

II. Обхват на социалната система

Социално-осигурителната система на Чили се основава на няколко основни прости принципа които задвижват цялата система. Това са именно:

- Принцип на само-помощ– изразява се в това, че е създадена системата Pay-as-you-go и в системите на личната сметка участва всеки, редовно допринася за нея с лични средства отделно от съществуващата държавна система.

- Принцип на свободния избор – също както в здравното осигуряване на САШ в социалното осигуряване на Чили индивида може да избере фонд в който да влага личните си средства, и който да управлява личната му сметка.

- Принцип на равнопоставеност- всеки фонд трябва да предоставя едни и същи услуги, конкуренцията между тях е сведена до минимум.

- Принцип на мобилност – загубването на средствата при смърт на осигурения не се губят на 100% те могат да се прехвърлят и на преживял.

Обхватът на общественото осигуряване в Чили включва пенсии и обезщетения за : 1. Пенсия за старост ( също и помощ за хора без пенсия и ниски доходи) 2. Пенсия за инвалидност – пълна и частична – дели се на първична и частична 3. Пенсия „Преживял” – 4. Обезщетения за болест5. Обезщетения за майчинство 6. Обезщетения за трайна и временна нетрудоспособност7. Медицински обезщетения за работници8. Обезщетение при безработица 9. Семейни помощи

III. Осигурени лица. Осигурители

19

Осигурени лица

В обществената система на Чили участват всички които са над 18 години и са включени в „Националния трудещ се фонд”. Системата се осигурява на доброволен принцип, също така и съществуват наложени промени от старата система. Поради тази причина може да се каже че за момента в Чили действат и двете системи. В настоящата и следващите точки ще разгледам и двете системи. За различните видове обезщетения и пенсии се включват различни лица. Те са:

Старост, инвалидност и смърт - Доброволно покритие за самоосигуряващите се лица и работници, които плащат вноски за социално осигуряване преди 1 Януари 1983.Работещите на надница и самоосигуряващите се с доход по- нисък от три минимални работни заплати. Минималната месечна работна заплата е 144 000 песос или 274,25 долара.

Специални системи за определени групи от служители на заплата, включително железопътни служители, моряци и пристанищни работници, служители в публичния сектор, въоръжени сили и полицейски служители.

Болест и майчинство - Покритието се отнася за публичните и частните системи. Всички работещи в публичния и частния сектор, самоосигуряващи се, работници на договор, пенсионери, лица получаващи обезщетение за трудови злополуки, безработица и социални помощи, лица с право на социални помощи бременни жени. ( Лица без доходи, бенефициенти на пенсии-помощи и бременни жени или майки до 6 месеца след раждането са обхванати от обществената система). Тези които се откажат от обществената система трябва да подпишат договор със системата за лични сметки и частен фонд.

Обезщетение за трудови злополуки - програмата се отнася за всички работещи в частния и публичния сектор, също така за домашни работници, работници на договор и временно заети, студенти, някои самостоятелно заети лица, стажанти , както и представители на синдикатите. Изключенията от покритието на тази програма правят само някои самостоятелно заети лица.

Обезщетение за безработица – тук действат две системи : - Свързана със заетостта система - само за заети лица.- Отделна-индивидуална сметка - за заети лица. Също така за нови

лица навлизащи в работната сила на възраст 18 или по-възрастни, които подписват ново споразумение след 1 Октомври 2002. Доброволното покритие е възможно. Изключения от покритието правят лица по млади от 18 г. , работещи у дома , обучаващи се , пенсионери (освен полу-инвалиди) , самостоятелно заети лица, държавни служители и въоръжени сили.

Семейни помощи - всички работещи в частния и публичния сектор, някои самостоятелно заети лица, пенсионери, лица взимащи обезщетения за –трудови злополуки, временна нетрудоспособност или безработица. Също така и лица хоспитализирани или на грижа в държавните институции. Изключение от тази система правят някои самостоятелно заети лица.

Осигурители

Тъй като един от принципите на системата е за самопомощ за самото понятие осигурители е трудно да се дадат голям брой примери. За някои от обезщетенията съществуват осигурители, а именно:

20

Старост инвалидност и смърт - Работодател - не идват средства с изключение на 1% или 2 % от приходите на лица полагащи по тежък труд. Държавата осигурява стойността на гарантираната минимална пенсия. При старата програма работодателят не е превеждал средства към системата.

Болест и майчинство – работодателя не внася нищо. Държавата субсидира обезщетенията за майчинство и отговаря финансово на всеки дефицит който възникне.

Обезщетение за трудови злополуки – работодателят плаща0.95% от работната заплата, както и до 3.4% също от заплатата, в зависимост от вида на индустрията и оценката на риска.

Обезщетение за безработица – работодателят допринася с 2.4% от работната заплата за месец през изминалите 11 години ( 1.6% за личната сметка на осигурения и 0.8% за фонд „Солидарно обезщетение”). Ако служителят има повече от 1 трудов договор , всеки от работодателите трябва да допринесе за системата ( 3% на заплатите за работници по срочен трудов договор) . максималния доход за участие е 90UF.

Семейни помощи - Като източник на средствата о тази програма може да се посочи единствено фонда за Единни семейни надбавки и Изплащане на обезщетения – изцяло финансиране от правителството.

IV. Осигурителни вноски и доходи

В настоящата точка отново ще бъдат разгледани по видове на обезщетения, както и възможностите на индивида, проявява своя свободен избор по какъв начин да се осигурява.

1. Старост, инвалидност и смърт – тук се разглеждат как протича финансирането при индивидуална лична сметка и при обществената система за социално осигуряване

Задължителна лична сметка - Осигурено лице - 10% от обхванатата печалба отиват за пенсия за старост, също

така 2,55% от Облагаемия доход (covered earnings) отиват за застраховка живот, инвалидност и административни такси. ( Лицата работещи при по тежки условия допринасят допълнително 1-2% от облагаемия доход)

Минималната месечна заплата която трябва да имат участниците в програмата(между 18 и 65 години) е 144 000 песос; 107 509 песос ( 204,79 долара) за осигурени лица по-млади от 18 години и по-възрастни от 65- годишна възраст.

Максималния доход за участие в програмата е 60 UF (Unidad де Fomento) . В UF е равна на 18,627 . 17 песос и ежедневно се коригира според промените в индекса на потребителските цени.

- Самостоятелно заето лице (самоосигуряващи се): 10% от декларираните доходи за пенсия за старост , както и 2,55% от декларираните доходи за инвалидност, застраховка живот и административни такси. За да участват в програмата минималния доход който трябва да декларират такива лица е 92 892 песос или 177 долара.

Максимално декларираният доход за месеца трябва да е 60 UF Системата за социално осигуряване

21

- Осигурено лице - работещите на надник допринасят за системата със 18,84 % от обхванатия доход , а работещите на твърда заплата от 205 до 30% от обхванатия доход , в зависимост от естеството на работата им.

Минималната месечна заплата която може да бъде включена в системата е същата като при системата на задължителната лична сметка за хора между 18 и 65 години , както и за отвъд тази граница. Максималния месечен доход също се води по предходната програма и варира в зависимост от промените в индекса на потребителските цени.

- Самостоятелно заето лице – задълженията са 18,84% от декларирания доход . минималните доходи за участие съвпадат със тези на осигуряващите се по задължителна лична сметка , както и максималния, изменящ се според промените в индекса на потребителските ценни.

2. Болест и майчинство – индивидуална лична сметка и обществена система за осигуряване .

Обществена система –- Осигурено лице – 7% от обхванатите доходи. Пенсионерите допринасят с 7% от

пенсията си. Също така съществува категория като доброволни дарители, които също допринасят със 7% от декларираните си доходи. Минималния месечен осигурителен доход за лица между 18 и 65 години е равен на минималното заплащане (144 000 песос). За излизащите извън тази граница сумата е 107 509 песос. Минималните месечни доходи декларирани за участие в програмата са 92 892 песос.

- Самостоятелно заето лице – 7% от декларираните доходи. Минимума на тези доходи е същия като предната категория.

Частна система- Осигурено лице – внася най малко 7% от брутния доход в зависимост от

социалния и здравен план, по който е. Минималния месечен осигурителен доход е същия както при обществената система. За минимума в декларираните доходи също има припокриване.

- Самостоятелно заето лице – внася 7 процента от брутния доход в зависимост от социалния и здравния си план.

3. Трудови злополуки – осигуреното лице не плаща нищо - Самостоятелно заето лице - 0.95% от декларираните доходи, както и до 3.4%

декларираното заплащане. Като това се определя в зависимост от извършваната дейност. Минималния доход който е нужен за участие в програмата е 92 987 песос. Максималния доход е равен на 60 UF (Unidad де Fomento), като едно UF е равно на 18 624 и се коригира според промените в индекса на потребителските цени.

4. Безработица – „Свързана със заетостта система” и лична сметка Свързана със заетостта система - Източника на средствата идва

единствено от фонда за единните семейни помощи и фонда за безработица от правителството

Лична сметка – осигуреното лице превежда 0.6% от обхванатите месечни доходи (плюс административната такса) за период от 11 години за всяка работа през този период. Работници наети по срочен трудов договор не допринасят. Максималният месечен доход за участие е равен на 90 UF. Програмата не е приложима за самостоятелно заето лице.

5. Семейни помощи - Като източник на средствата о тази програма може да се посочи единствено фонда за Единни семейни надбавки и Изплащане на обезщетения – изцяло финансиране от правителството.

22

V. Осигурителни права

1 . Пенсия за старост - Стойността на пенсията зависи от вноските на осигурителите плюс натрупаните лихви, минус административните такси. При пенсиониране натрупаните капитали могат да се използват за осигуряване на незабавна рента живот (life annuity), временни доходи с отсрочена рента живот, програмирани тегления, или незабавна рента живот с програмирани тегления. Стойността на придобитите права съгласно системата за социално осигуряване е съчетано с индивидуален баланс по сметката. Дава се при 65-годишна възраст (мъже) и 60-годишна възраст (жени). Нормалната възраст за пенсиониране на осигурени лица с 20 години осигурителен стаж се намалява с 2 или 1 година за всеки пет годишен период на работа в тежки условия, в зависимост от дейността ( работата). Максималното намаление на пенсионната възраст което може да се постигне по този начин е 10 години. Гарантирана минимална пенсия - 65-годишни и 60-годишни с 20 години осигурителен стаж, ако сумата на пенсиите на осигурения, дохода и данъчната печалба са по малки от минималната пенсия (89,715.87 песос за пенсионер по млад от 70 годишна възраст; 98,097.40 песос на възраст от 70 до 75 годишна възраст, или 104,666.62 песос, ако е на възраст над 75 години). Автоматично се коригира ежегодно според промените в стойността на UF. (UF е равно на 18 624.17 песос и ежегодно се коригира според промените в индекса на потребителските цени.).

2. Пенсия за инвалидност - следва от първоначалното ниво на оценка и сертифициране от медицинска комисия. AFP финансира обезщетенията за период от 3 години. Месечното обезщетение е равно на 70% от основната заплата за пълна инвалидност и 50% при частични увреждания. Основната заплата е равна на месечните надници на осигурения през последните 10 години. След това има второ ниво на оценка. След това второ ниво пенсията се финансира от чрез индивидуалната сметка. (застраховката за инвалидност повишава натрупания капитал в личната сметка, ако балансът е по-малък от необходимия минимум за финансиране на постоянна пенсия за инвалидност). Гарантираната минимална пенсия е при условия посочени за другите категории и при същия диапазон от възрасти. Актуализацията става по същата система.

3. Пенсия „Преживял” - вдовица или вдовец с увреждания, без допустими деца получава месечна пенсия, равна на 60% от пенсията на починалия ( 43% за частично увреден вдовец). 50% от пенсията се получава, ако пенсията също се плаща на децата ( 36% за частично инвалиден вдовец). Майката на извънбрачните деца на застрахования получава 36% от пенсията на починалия. Ако децата са по млади от 18 години тя получава 30% . Всеки сирак по млад от 18 години получава 15% от пенсията на

починалия , и 11% за всеки частично увреден сирак над 24 години. При липса на допустимите наследници описани по-горе родителят на починалия получава 50% от месечната пенсия на починалия. Ако починалия е бил активно допринасящ за личната си сметка, пенсиите за преживял се изчисляват в съответствие с референтната пенсия равна на 70% от средната месечна работна заплата през последните 10 години. Пенсията плащана в резултат от смъртта на осигурено лице или временно инвалидизиран получател се финансира от баланса по индивидуалната сметка на починалия. Ако починалия е бил пенсионер, типа на обезщетението зависи от вида на пенсията, която починалият е избрал. Минималната месечна пенсия за вдовеца варира от 39 309.05 до 88 213.76 песос, в зависимост от възрастта на преживелия и допустимия брой на децата. Не съществува максимална пенсия за преживял.

23

4. Обезщетение за болест - служителите трябва да имат минимум 6 месеца вноски, включително 3 месеца вноски през последните 6 месеца. Работещите н договор трябва да имат 6 месеца вноски общо , включително 30 дена вноски през последните 12 месеца. Самостоятелно заетите лица трябва да имат минимум 12 месеца осигурителен стаж със 6 месеца такъв през последните 12 месеца. Такива обезщетения по болест не се изплащат око болестта е причинена поради злополука. За работещите в публичния сектор обезщетението е равно на 100% от нетната печалба преди неработоспособността да започне. За работещите в частния сектор обезщетението е равно на средната месечна печалба през последните три месеца. За самостоятелно заети лица обезщетението е равно на средните месечни доходи декларирани за последните 6 месеца. Обезщетенията за болест се изплащат със задна дата от първия ден ако периода на болест е по дълъг от 10 дни. От четвъртия ден започва изплащането , ако периода на болестта е по- кратък от 10 дни. Работодателят не е длъжен да плаща за болничните през първите 3 дни , освен ако това не е описано в договора. Продължителността на обезщетението съвпада с болничния период. Минималното дневно обезщетение е 1548 песос.

5. Обезщетения за майчинство - условията са същите като при обезщетенията за болест. Те се изплащат в продължение на 6 седмици преди и 12 седмици след очакваната дата на раждане. Минималното дневно обезщетение при майчинството е 1 548 песос. Това обезщетение също се изплаща и при осиновяване на дете под 6 месечна възраст и се изплаща за 12 месеца.

6. Работнически медицински обезщетения - обезщетенията се предоставят на пациенти чрез публични или частни здравни институции и професионалисти, регистрирани в Професионалния здравен фонд. Обезщетенията включват основни и специализирани грижи, периодични медицински прегледи, хоспитализация, лекарства, зъболекарска помощ и грижи за майчинство. Няма ограничение на продължителността на обезщетението. Минималната сума която се отпуска като обезщетение се определя с помощта на Генерална схема за здравни гаранции.

7. Обезщетения при трудова злополука Временни - за работещите в публичния сектор обезщетенията са равни на

100% от нетните приходи. За работещи в частния сектор месечното обезщетение е равно на средната месечна печалба от 3-те месеца преди злополуката. Обезщетението се изплаща със задна дата от деня на злополуката за 12 месеца (може да се удължи и за 24 месеца). Обезщетенията се коригират ако настъпи увеличение на заплатите.

Постоянни - с оценка на степента на увреждане минимум 70% (пълна неработоспособност) месечната пенсия е 70 % от базовата заплата. Базовата заплата се равнява на средната месечна нетна печалба в 6-те месеца преди да е настъпила неработоспособността. В повечето случаи комисиите за инвалидност оценяват степента на увреждането. Степента на увреждане се преоценява веднъж на всеки 2 години , 8 години след получаване правото на такава пенсия. Към тази пенсия лицето може да получава и постоянни парични помощи за придружител. Тогава пенсията се увеличава с още 30% от базовата заплата. Също така ако получаващия има две деца и има трето за третото и всяко следващо той получава още 5%. Такава пенсия се получава и при частична инвалидност, която е в рамките на 40 – 69% . В тези случаи месечната пенсия е равна на 35% от базовата заплата. Еднократна сума от минимум 15 месеца по базовата заплата се изплаща ако инвалидността е минимум 15%

При смъртен случай –

24

- Пенсия „Преживял” – месечната пенсия е в размер на 50% от доходите на починалия и се изплаща на овдовелия на възраст над 44 години ( без ограничение ако е инвалид или се грижи за дете) . ако няма деца пенсията се увеличава на 60%. Ако овдовелия е над 44 години получава ограничена пенсия само за една година. Ако един овдовял се грижи за дете и достигне 45 години през допустимия период за получаване на пенсия, то тази пенсия се превръща в доживотна. Минималния размер на пенсията е 50 017 песос за под 70 години без деца, 62 409 над 70 години без деца. За тези с деца тя е 41 838 песос за под 70 и 53 892 за над 70 години. Пенсията се погасява, ако се омъжи повторно и се изплаща еднократно сума равна на пенсиите за две години.

- Пенсия за сираци – месечната пенсия се равнява на 20% от доходите на починалия и се заплаща на всеки сирак под 18 години ( 24 ако е студент и без ограничения за деца с увреждания). Ако детето е останало пълен сирак се плаща месечна пенсия от 50%. Минимума за такава пенсия е 11 561 песос. Всички обезщетения които се взимат по линия на починалия не трябва да надвишават 100% от заплащането което е взимал.

- Дарение за образование – допустимите които влизат в обхвата на това обезщетение са сираци, които са студенти със степен на инвалидност от 15 до 70% и с по ниска от минималната работна заплата. Тези които са одобрени получават обезщетение равно на 22.3% от минималната месечна работна заплата. Също така се изплаща 44.5% еднократно на студента, ако той е покрил разходите за погребението.

8. Обезщетение за безработица - изплащаното обезщетение зависи от баланса на индивидуалната сметка, както и от натрупаните лихви. Обезщетението намалява всеки месец и трае от 1 до 5 месеца в зависимост от периода на периода в които са плащани осигуровки- 12-17месеца вноски са равни на 1 месец обезщетение , 18-29 м. на 2 месеца, 30-41 м. на 3 месеца, 42-53м. на 4 месеца и 54 месеца на 5 месеца обезщетение. Обезщетението за първия месец се изчислява като % от общия принос за системата като за следващите месеци сумите са съответно 90% , 80% и 70% от платената за първия месец сума. Първото плащане е равно на оставащия баланс от личната сметка. Ако осигурения има право да получи обезщетението по линия на фонда, то тогава дефицита от баланса по сметката може да бъде допълнен от фонда. Осигурените лица напуснали работа на срочен договор (които не получават обезщетение за временна неработоспособност) имат право на едно плащане на еднократна сума равна на общата сума на капитала натрупан в сметката ,плюс лихвите. Ако осигурения започне преди пенсиониране натрупания капитал се прехвърля на „Оцелял”. Осигуреният може да избере да не получава обезщетение сега като запази баланса по сметката си за по късен период когато отново има безработица. Минималното обезщетение по линия на фонда за първия месец е 67 292 песос , а за последния месец 31 058 песос като до тогава намалява прогресивно. Максималното плащане по тази линия е 129408. Обезщетенията се изплащат 10 дни след като молбата бъде одобрена. Размера на обезщетенията се коригират всяка година през Февруари месец.

9. Семейни помощи - изплащат се на при условие че детето е по-малко от 18 (24 за студенти и без лимит са хора с увреждания) . обезщетението също така е дължимо от петият месец на бременността. Квотите се плащат също за съпруга, съпруг с увреждания, овдовяла майка, сираци или изоставени внуци и пра-внуци, родители над 65 г. или инвалиди. Всички бенефициенти трябва да бъдат зависими от осигурения.

Месечната добавка се изплаща на всеки зависим в зависимост от месечния доход на осигурения – 5393 за месечен доход до 135124 песос , 4223 за месечен доход от 135125 до 264667 песос и 1375 с месечен доход над предната граница до 412791 песос.

25

Като всички месечни добавки се удвояват да зависими, които са инвалиди. Не се изплаща помощ ако има най-високия праг на доход и над него.

VI. Осигурителни фондове

Според новата осигурителна система на Чили, това което определя пенсията на работника, са парите, натрупани от него в личната му пенсионна сметка през годините, в които е работил. Работникът може да избере всяка една от частните компании, управляващи пенсионните фондове, наричани Administratores de Fondos de Pensiones д управлява неговата ЛПС. За да се насърчи конкуренцията и по този начин да се облагодетелстват работниците, ключово установено положение пълно свободно навлизане на местните и чуждестранни компании (чуждестранните компании могат да притежават 100% ) в отрасъла на КУПФ. Тези компании не могат да се занимават с никаква друга дейност и подлежат на стриктен контрол от държавна агенция – Надзорен оргат на КУПФ, който е създаден, за да осигурява технически контрол на високо ниво с цел предотвратяване на измами и отклонения на средства.

Всяко пенсионно дружество управлява по пет взаимни фонда с различно съотношение облигации/акции (първоначалната схема позволява само по един фонд за всяко пенсионно дружество). По-възрастните работници трябва да притежават взаимни фондове, които са в значителна степен инвестирани в ценни книжа с фиксиран доход, докато по-младите работници могат да имат до 80% от своите средства в акции. Инвестиционните решения се вземат от КУПФ, но работникът може да избира както КУПФ, така и , при определени ограничения, предпочитания фонд. Законът определя само максимални процентови ограничения за някои видове инструменти и за цялостния състав на портфейла. Не съществуват никакви задължения да се инвестира в държавни ценни книжа или облигации. По правен смисъл КУПФ и взаимните фондове са различни юридически лица. Така ако КУПФ обяви фалит средствата от взаимните фондове не са засегнати и само акционерите на КУПФ губят своя капитал.

Ирландия

26

I. История и същност на системата за СО.

Пенсионната система, изградена върху лични вноски и социални помощи на практика обхваща цялото население. През 1999г. от всичките 421 600 души, навършили 65 и повече години, 387 201 получават социални добавки към пенсиите си ( тук се включват и над 46 432 възрастни хора с квалификация). През последното десетилетие в схемата на тези плащания настъпва значителна промяна. Макар че броя на получаващите тази пенсия (т.е. възрастните които не са правили вноски през годините) е все още голям- 93 023 през 1999г. , в сравнение с 1989г. при тях се забелязва спад близо с 23%. Също така през 1989 г. хората с пенсия , основана на лични вноски са под 50% от всички пенсионери, а през 1999 г. броят им надхвърля 62%.

Тази промяна може да обясни и факта , че повече хора (най-вече жени) излизат на пазара за работна сила, което се държи на икономическия растеж и непрекъснато разширяване на задължителното социално осигуряване:А) за едноличните търговци и хора със свободни професии през 1988 г. Б) за хора с не пълно работно време през 1991 г. В) за държавните и общинските служители постъпили през 1995 г.

Тук трябва да прибавим и премахването на осигурителните ограничения, основани на доходите през 1974 г. Ролята на плащанията, изградени върху лични вноски, ще се засилва за напред. Предвижда се през 2016 г. 86% от пенсионерите да имат доходи, основани на личните им вноски, докато през 1999 този процент е 62.

Историята на законодателството която може да се разгледа има следния вид. Ще я разгледам по съответните видове обезщетения и пенсии. По отношение на законодателството уреждащо обезщетенията за старост,инвалидност и смърт - първия закон е от 1908 г. ( Помощ при старост), от 1911 г. (Застраховане ) и от 1935 г. (Застраховка „Преживял”). За болест и майчинство - първия закон е от 1911 година. Първите уреждащ закон за трудови злополуки е от 1897 г. Първите актове на законодателството по

27

отношение на Семейните помощи са през 1944 г. – Закон за детските надбавки, през 1984 година – подпомагане на доходите на семейството,през 1990 г.- Закон за издръжка на самотен родител и през 1996 г. обезщетения за самотен родител. Законът който действа в момента е от 2005 година – Закон за социалното осигуряване. Той събира всички останали закони и отношенията, които уреждат в себе си.

II. Обхват на Социално-осигурителната система

10. Пенсия за старост ( също и помощ за хора без пенсия и ниски доходи)

11. Пенсия за инвалидност – пълна и частична –

12. Пенсия „Преживял” –

13. Обезщетения за болест

14. Обезщетение за контузия и професионална болест

15. Помощи за осиновители

16. Помощи за многодетни семейства

17. Обезщетения за майчинство

18. Обезщетения за трайна и временна нетрудоспособност

19. Медицински обезщетения за работници

20. Обезщетение Jobseeker

21. Семейни помощи

III. Осигурени лица. Осигурители

Осигурени лица

Старост, инвалидност и смърт - заетите лица от 16 до 35 г. , с 37 евро или повече. Също така самостоятелно заети лица с годишна печалба от 3 174 евро или повече влизат в покритието на пенсията за старост и за пенсия „Преживял”. Изключение от покритието за този вид обезщетения правят

28

работещите на половин работен ден с по-малко от 38 евро на седмица, държавни служители на постоянна работа обхванати от държавната пенсионна система ( преди да бъде прекратена през 1995 г.) и също така някои домашни помощници. Не съществува специална система за определен вид работници.(като миньори например).

Болест и майчинство - при обезщетенията за болест и майчинство няма ограничения- в обхвата попадат всички групи работници по-млади от 66 години. Също така самостоятелно заети лица. Ограничение търпят тези с доход по-нисък от 38 евро на седмица. Медицинските обезщетения от своя страна обхващат всички лица живеещи в Ирландия.

Обезщетение за трудови злополуки - Всички заети лица независимо от възрастта. Осигурените трябва да бъдат от комисия с трудови злополуки или професионална болест. Няма минимален период за това оценяване. Изключение от това правило правят само самостоятелно заетите лица, домашните помощници и силите за сигурност и отбрана. Държавните служители не са обхванати от обезщетението за трайна нетрудоспособност, но влизат в обхвата на обезщетението за травми. Не съществуват специални обезщетения за определена група от работещи в даден отрасъл.

Обезщетение за безработица- Всички работници по-млади от 66 години. Изключения от обхвата правят работници на непълно работно време, самостоятелно заетите лица, държавни служители и някои домашни помощници.

Семейни помощи - Всички лица които пребивават в Ирландия с едно или повече деца.

Осигурители

Работодателите внасят една единствена сума към системата и тя покрива всички обезщетения,пенсии и помощ, на които имат право социално осигурените лица. За служители със седмичен доход 356 или по- малък работодателя внася 8.5% от брутната заплата. За работещи на по високо заплащане този процент скача на 10.75%. Няма таван за вноските които работодателите трябва да правят.

IV. Осигурителни вноски и доходи

Тук условието което трябва да се спомене е че финансирането на системата става по същия начин както при предната категория. Осигурените лица плащат една осигурителна вноска която им носи всички ползи при влизането в техния обхват.

29

Осигурено лице - ако седмичния доход е по малък или равен на 352 евро не плаща нищо, но ако е по-голям първите 127 евро не се облагат. По-нататък работника започва да изплаща 4% от седмичния си доход, баланса по сметката на осигурения за година не трябва да надхвърля 50 700 евро. Тези вноски които той прави му осигуряват обезщетени е при всички останали случаи. Ако седмичните доходи надхвърлят 500 евро се отделят допълнителни 2% от печалбата на седмица за системата на здравеопазване. Вноската не се прави, ако осигурения има медицински картон или получава специални помощи и дарения.

Самостоятелно заето лице- При годишен доход 26 000 евро или по-малко средствата са 3% от обхванатия доход . За по голям годишен доход, осигуровката е 5% плюс 2% за здравната система. Обхванатият годишен доход на самоосигуряващия се е равен на разликата на брутния доход и капитала на квотите за пенсиониране. Вноските се плащат всяка година. С тези вноски самоосигуряващия също плаща за майчинство, обезщетение за осиновител и медицински обезщетения.

V. Осигурителни права

1. Обезщетения за старост

Държавна пенсия (преход) – хора на 65 години с покритие започващо преди 55-тата им година. Осигурените трябва да имат най-малко 260 седмици на вноски със най-малко средно 24 седмици на година. Всяка година разходите за отглеждане на деца с увреждания до 12 години не се взимат при средните годишни вноски. Осигурения трябва да се пенсионира, освен ако печели по-малко от 38 евро на седмица или 3 174 годишно (ако е самоосигуряващ се). Няма подобна условност след 66 години. Тази пенсия се изплаща и в чужбина. Максималната пенсия седмично е 223 евро. Пенсията се намалява на 218 евро със средните годишни вноски между 24-тата и 47-та седмица. Към тази пенсия съществува и една добавка за възрастни . Максималната добавка е 148 евро за квалифицирани възрастни или 200 евро за възрастни над 66 години. Тези стойности се намалят ако пенсионера доходи от 100 до 300 евро седмично и въобще не се изплащат ако взима повече от тази сума. Също така се получават по 24 евро за всяко дете на издръжка по младо от 18 години. (22 за редовен студент).

30

Държавна пенсия (вноски) – хора на 66 годишна възраст с покритие започващо преди 56-тата година. За да отговоря на изискванията трябва да имат най-малко 260 седмици осигурителен стаж и да са плащали средно по 48 седмици на година. Това трябва да е изпълнено преди да навършат 66 години. Максималната пенсия е също 223 евро на седмица. Ако достигнали възраст за пенсиониране има по малко от средно 48 седмици годишно максималната пенсия за седмица се намалява в зависимост колко по малко от 48 седмици има. А именно- 218 евро за от 20 до 47 седмици, 167 евро за от 15 до 19 седмици и 111 евро за от 10 до 14 седмици. Добавки за квалифицирани възрастни тук също има и те се изплащат по реда и условията които вече описах.

Пред-пенсионна пенсия- плаща се на жителите над 55 г. с ниски доходи които са взимали обезщетение за безработица повече от 15 месеца и напълно са се оттеглили от работната сила. Максималната седмична пенсия която се взима е 197 евро .

Обезщетение за болногледач – плаща се на лица между 16 и 65 години, който е напуснал работа, за да се грижи за лице които изпитва такава нужда. Болногледача не трябва да бъде повече от 15 часа на седмица извън дома . той също трябва да има 156 платени вноски и 39 от тях да са платени в предходните 12 месеца или по 26 за последните 2 години .плаща се до 214 евро на седмица.

Надбавка болногледач – лице над 18 с ограничени средства, което живее със и се грижи за лице с такава нужда за пълен работен ден. Има право на работа под 15 часа на седмица извън дома. Ако болния получава някакъв вид социални плащания 50% от тях могат да се присъдят на болногледача за нуждите на болния. Сумата на седмица може да е най-много 214 евро. Тя скача до 232 евро на седмица ако болния е над 66 години. Също така ако болногледача се грижи за двама болни му се дават още 50% допълнително. Така максимума, който може да взима е 321 евро на седмица.

2. Обезщетения за нетрудоспособност

Пенсия за инвалидност - осигуреното лице трябва да бъда оценено с постоянна нетрудоспособност. Обезщетението започва да се изплаща след като лицето е получавало обикновено обезщетение за болест повече от година.(или по—малко от една година за тежко нетрудоспособни). Осигурения трябва да има най малко 260 седмици и минимум 48 през последната фискална година. Неспособността за работа се оценява от Министерството на социалните и семейните въпроси след медицински преглед и последващи прегледи. Пенсията за инвалидност се изплаща и в чужбина . Сумата е максимум 203 на седмица и се увеличава до 223 ако пострадалия е на 65 г. или повече.

31

Пенсия за незрящи - за лица над 18 години със силно намалено зрение и ограничени средства. Размера е до 197 евро на седмица, плюс 131 седмично ако лицето е квалифициран възрастен в пенсионна възраст . Допълнително се увеличава с 7.7 евро ако незрящия е на 66 или повече години, който живее сам. Също така с 10 евро за пенсионер на 80 и повече години и по 12.70 за пенсионер живеещ на някой от основните острови.

3. Обезщетения при смърт

Пенсия преживял – починалия трябва да е платил най малко 156 седмици. Също така трябва да е платил средно по 39 седмици на година през последните 4-5 години. Родителите на починалия, които не влизат в обхвата на тази пенсия може да получат право на еднократно плащане „one-parent family” . Размера на пенсията може да бъде отново до 203 евро. Пенсията се намалява по вече споменатата система, ако починалия има по малко от 48 седмици на вноски за последната година. Допълнително по 24 евро се изплаща за всяко дете на издръжка по- младо от 18 години.

Пенсия за сираци- ПЛАЩ СЕ НА ПЪЛНИ СИРАЦИ ИЛИ НА ПОЛУ-СИРАЦИ В СЛУЧАИТЕ КОГАТО ТЕ НЕ ЖИВЕЯТ при родителя. Родителя трябва да е плащал 26 седмици. Децата трябва да бъдат по млади от 18 години. Размера е до 170 евро на седмица и се изплаща за всеки сирак.

Дарение за тежка загуба – плаща се след смъртта. Дарението се получава от съпруга/та на починалия или от детето му (под 18 г.). сумата е еднократна и е в размер на 850 евро.

Дарение за родители - дава се на овдовялата страна, когато тя трябва да се грижи за детето на починалия (съпруга най често). Това е нова категория за системата и е въведена след 1-ви Декември 1999 г. Плаща се еднократна сума от 6000 евро, ако овдовялата страна се грижи най-малко за едно дете на издръжка.

4. Обезщетения за болест - осигуреният трябва да е под 18 години с 52 седмици , включително с 39 седмици (платени или кредитирани) за последните 12 месеца преди настъпването на болестта. Също може и по 26 седмици през последните две години. Сумата която получават е до 197 евро на седмица, в зависимост от седмичните доходи. Обезщетението се изплаща за период от 3 дни до 52 седмици. След 52-рата седмица лицето губи право. Това може да се наложи ако се прецени, че лицето няма право на това обезщетение.

32

5. Обезщетения за майчинство - трябва също да има 39 седмици на плащане в последната една година или също да бъдат разпределени по 26 за последните 2 години преди да излезе в отпуск по майчинство. Самостоятелно заетите жени трябва да имат минимум 52 седмици за последните две години. Заетите жени получават 80% от приходите си за период от 26 седмици, включително и 2 седмици преди очакваната дата на раждане. Минималното седмично обезщетение за майчинство е 221 евро . обезщетението за болест измества майчинската полза ако е в по голям размер. Максималното седмично обезщетение е 280 евро.

6. Обезщетение „Здравни и безопасни условия на труд” - плаща се на бременните работнички, на тези които скоро са родили, кърмачки или на онези които не са в състояние да продължат да работят тъй като работното им място не е със достатъчна степен на безопасност. Работещите на нощен труд също имат право на това плащане, но само при условие, че няма друга алтернатива (дневна смяна). Максималния размер е 197 евро седмично в зависимост от доходите. През първите 21 дни се заплаща от работодателя. Обезщетението се изплаща докато жената не достигне условията в които да получава обезщетение за бременност. Ако майката е работила нощен труд това обезщетение продължава до 16 седмици след раждането. Ако пък е работеща кърмачка – срокът след раждането, в който може да поиска такова обезщетение е 26 седмици.

7. Медицински обезщетения - пълен достъп за притежаващи медицински карти (картон) както и за над 70 годишни. Съществува ограничена пропускливост до тази програма за лицата със средни до високи доходи. Обезщетенията се отпускат за амбулаторни и стационарни грижи, специалист, лабораторни изследвания, детски грижи, стоматолог, офталмолог и др. Притежателите на медицинска карта не плащат за издаване на рецепта, а тези без си поделят разходите (получават само 50% от стойността като обезщетение). Минималната сума на месец която може да получи лицето за такова обезщетение е 66 евро, а максималната е 660 евро.

8. Обезщетения за временна неработоспособност ( Обезщетение за травма) - изплаща се по 197 евро седмично с период от 2 дена до 26 седмици на изчакване, считано от датата на контузията или появилото се трудово заболяване. Обезщетението за болест може да започне да се изплаща и след 26-тата седмица, както е при обезщетението за болест посочено по горе.

33

9. Обезщетение за трайна нетрудоспособност (инвалидност) - ако лицето е оценено като 90% или повече инвалидност то получава по 228 евро на седмица. Ако уврежданията а под 90% следват съответните обезщетени, а именно – от 20% до 89% ползите зависят от точната степен. Другата категория която е засегната е под 20% и при такава оценка лицето взима 16 020 евро еднократна сума. За да влезе в първата категория лицето трябва да има оценка над 1% инвалидизация. Също така тези над 90% инвалидност имат право на 214 евро постоянна парична помощ за придружител. Тя също се изплаща на седмица. Също така се полагат работнически медицински ползи- категория която бе посочена в по-предна точка от настоящата работа. Ако се предизвика смъртен случай на работното място се осигурява и пенсия „Преживял” , както и всички придружаващи я допълнения, като обезщетение за сираци, за самотен родител, както и траурно дарение в размер на 850 евро.

10. Обезщетение Jobseeker (търсещ работа) – получават го хора на възраст между 16 и 65 г. които са безработни в продължение на 3 дни в 6 последователни дни. Осигуреният трябва да има минимум 39 седмици на осигуровки в последните 12 месеца. Друг вариант е тези седмици да се разпределят на по 26 за година през последните две години. Кандидатът трябва да бъде на разположение, търсещ работа, и да бъде регистриран в местния офис по труда. Безработицата не трябва да се дължи на доброволно напускане или на нарушение. Също така той не трябва да отказва предложение за работа (тогава може да бъде дисквалифициран от програмата за над 9 месеца). Обезщетението е в размер 197 евро на седмица и се изплаща за период от 15 месеца (156 дни ако са по-млади от 18 години и 156 седмици ако са по-стари от 65 години). Ако човек работи само на не пълен работен ден в резултат на загуба на постоянната си работа, то на него се плаща обезщетение само за три работни дни от седмицата, изчислено от сумата за цялата седмица -197 евро.

11.Надбавка Jobseeker – Получават я жители на възраст от 18 до 65 години, които не отговарят на изискванията на редния вид обезщетение. Той също трябва да е безработен в три от 6 последователни дни. Кандидатът също трябва да е регистриран като безработен и да е на разположение. Условията за настъпване на безработицата са същите. Размера на обезщетението е същият .

12. Семейни помощи

34

Обезщетение „Дете” – плаща се за дете по малко от 16 години (19 ако е студент или с увреждане). Сумата която се плаща е 166 евро на месец за първо и второ дете и по 203 евро за всяко следващо дете- пак месечно. За близнаци за всяко дете се плаща сума равна на 1.5 пъти по сумата за първо и второ дете. Ако се родят тризнаци сумата скача до 332 евро на месец за всяко дете. За четиризнаци и повече сумата остава същата за всяко дете.

Дарение за многоплодна бременност – изплащат се специални субсидии. Сумата се изплаща еднократно и е в размер на 635 евро. Плаща се при раждането, на 4-тата и на 12-тата година на всяко от децата.

Помощ за самотен родител – изплаща се на самотен родител с минимум едно дете, за което той се грижи и издържа. Родителят трябва да разполага с ограничени средства – по малко от 425 евро на седмица. Максималната помощ е 197 евро на седмица.

Помощи за осиновител – получаващия трябва да има 39 седмици на осигурителни вноски 12 преди настаняването на осиновеното дете в дома му. Самоосигуряващите се трябва да имат общо 52 седмици в последните две години. Сумата, която се плаща е 80% от седмичната печалба и се изплаща в продължение на 16 седмици. Минималната сума за седмица е 221 евро, а максималната е 280 евро на седмица.

Добавка към семейния доход - изплаща се на родители заети на пълно работно време ( най малко 19 часа на седмица или 38 часа на две седмици), които имат общо средноседмичен доход под 490 евро с едно дете или 570 евро с две деца. Сумата може да достигне максимум до 1170 при 8 или повече деца (сумата с която расте прага е от 80 до 120 евро за всяко дете). Най малко едно дете трябва да е под 18 години за да се взима тази добавка. Добавката се плаща в продължение на 52 седмици докато родителите имат работа. Добавката не е засегната от повишаване на семейния доход или кратък период прекаран в болест от единия от родителите. Добавката е в размер на 60% от разликата между доходите на семейството и максималния праг на доходи 1170 евро. Минималната седмична добавка е 20 евро.

VI. Осигурителни фондове

През 1999 г. правителството на Ирландия еобявило намерението си да създаде резервни фондове, които да посрещнат бъдещите разходи за

35

социални помощи и пенсии на служителите с бюджетни заплати. Постановлението , с което се създава временен фонд, където да се съхраняват и контролират парите, отпуснати през 1999 г. , е прието от парламента през Декември същата година и там се превежда сумата от 3 билиона паунда. Тук влизат 2.4 билиона отпуснати от Телекомуникационната компания, наследила бившия държавен телеком, и почти 600 милиона, което е 1% от БНП за 1999 г. С финансово постановление от 2000 г. е предоставена нова сума от 1.85 билиона паунда, от които около 1.2 са били от продажбата на Телекома и около 650 милиона се равняват на 1% от БНП през 2000 г.

На 14 Юни 2000 г. е било публикувано предложеният от министъра на финансите и одобрен от парламента Закон за създаване,финансиране и управление на „ Национален пенсионен резервен фонд”. С него правителството се задължава да превежда от държавната хазна във фонда сума, равна на 1% от БНП , всяка година, поне до 2025 г. и не се ограничава създаването на допълнителни фондове, след като бъдат одобрени от парламента. Забранено е съкращаването на средства преди 2025 година.

Сравнителна таблица

№ Критерий

България Чили Ирландия

1 История

Преминава през четили етапа като започва още преди Освобождението

Системата претърпява коренна реорма през

1981 година, в по-голямата си част

създадена от Хосе Пинера

Търпи значитгелно развитие през 90-те

на ХХ в. , но кулминацията е 2005

г. с Закона за социалното осигуряване

2

СъщностСоциално осигуряване

базирано на тристълбов модел

Система основаваща се на задължителна лична

сметка

Пенсионната система, изградена върху лични вноски и социални помощи

36

3 Обхват на социално-осигурителната система

1.временна неработоспособност;2.временна намалена работоспособност;3. инвалидност;4. майчинство;5. безработица;6. старост;7. смърт.

1. Пенсия за старост2. Пенсия за инвалидност 3. Пенсия „Преживял” 4. Обезщетения за болест5. Обезщетения за майчинство 6. Обезщетения за трайна и временна нетрудоспособност7. Медицински обезщетения за работници8. Обезщетение при безработица 9. Семейни помощи

1. Пенсия за старост 2. Пенсия за инвалидност пълна и частична 3. Пенсия „Преживял” 4. Обезщетения за болест5. Обезщетение за контузия и професионална болест6. Помощи за осиновители7. Помощи за многодетни семейства8. Обезщетения за майчинство

9. Обезщетения за трайна и временна нетрудоспособност10. Медицински обезщетения за работници

11. Обезщетение Jobseeker 12. Семейни помощи

4 Осигурени лица

изчерпателно са изброени в ал. 1 на чл. 4 от Кодекса за

социално осигуряване.

всички които са над 18 години и са включени в „Националния трудещ

се фонд

Всички работници по-млади до 66

години и над 16 г.

5 Осигури-тели Работодател и държава Само работодател

Работодател в по-голямата част и в по-

малка част държавата

6 Осигури-телни вноски и доходи

Определят се с акт на Министерския съвет по предложение на

Националния осигурителен институт

възможност на индивида, да проявява своя свободен избор по

какъв начин да се осигурява.

Осигурените лица плащат една

осигурителна вноска която им носи

всички ползи при влизането в техния

37

обхват.

7 Осигури-телни права

Значително широкоспектърна

система включваща много права

Размера на осигурителното

покритие зависи от баланса по личната

сметка

Размера се основава на ръста на личните вноски в системата и от това се определят

осигурителните права

8 Фондове Различни фондове отговарящи на осигурителните права

Голям брой фондове на ЛПС, управлявани от КУПФ

Закон за създаване,финансиране и управление на „ Национален пенсионен резервен фонд”.